ПРЕПОРЪКА ЗА ВТОРО ЧЕТЕНЕ относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Протокол № 3 относно статута на Съда на Европейския съюз
14.10.2015 - (09375/1/2015 – C8‑0166/2015 – 2011/0901B(COD)) - ***II
Комисия по правни въпроси
Докладчик: Антониу Мариню и Пинту
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Протокол № 3 относно статута на Съда на Европейския съюз
(09375/1/2015 – C8‑0166/2015 – 2011/0901B(COD))
(Обикновена законодателна процедура: второ четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (09375/1/2015 – C8-0166/2015),
– като взе предвид своята позиция на първо четене[1] относно искането на Съда на Европейския съюз, представено на Европейския парламент и Съвета (02074/2011),
– като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 69 от своя правилник,
– като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по правни въпроси (A8-0296/2015),
1. приема изложената по-долу позиция на второ четене;
2. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Изменение 1 Позиция на Съвета Съображение 1 | |||||||||||||||||||
|
Позиция на Съвета |
Изменение | ||||||||||||||||||
|
(1) Вследствие на постепенното разширяване на компетентността на Общия съд след неговото създаване броят на делата, с които той е сезиран, бележи трайно увеличение през годините, което с времето води до повишаване на броя на висящите пред този съд дела. Това оказва въздействие върху продължителността на производствата. |
(1) Вследствие на постепенното разширяване на компетентността на Общия съд след неговото създаване броят на делата, с които той е сезиран, се увеличи през годините, което с времето води до повишаване на броя на висящите пред този съд дела. Ако не се вземат подходящи мерки както от процесуално, така и от организационно естество, включително увеличаване на броя на съдиите в този съд, е възможно това да окаже въздействие върху продължителността на производствата. | ||||||||||||||||||
Изменение 2 Позиция на Съвета Съображение 3 | |||||||||||||||||||
|
Позиция на Съвета |
Изменение | ||||||||||||||||||
|
(3) Положението, в което се намира Общият съд, се дължи на структурни причини, свързани, наред с другото, с увеличаване на броя и разнообразието на правните актове на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и с обема и сложността на делата, с които е сезиран Общият съд, особено в областта на конкуренцията и държавните помощи. |
(3) Положението, в което се намира Общият съд, се дължи на причини, свързани, наред с другото, с увеличаване на броя и разнообразието на правните актове на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с обема и сложността на делата, с които е сезиран Общият съд, особено в областта на конкуренцията, държавните помощи и интелектуалната собственост, както и с факта, че не са създадени съответни специализирани съдилища съгласно член 257 от ДФЕС. | ||||||||||||||||||
Изменение 3 Позиция на Съвета Съображение 5 | |||||||||||||||||||
|
Позиция на Съвета |
Изменение | ||||||||||||||||||
|
(5) Като се има предвид вероятното развитие на работното натоварване на Общия съд, броят на съдиите следва да се определи на 56 в края на процес, включващ три етапа, като се приема, че в нито един момент в Общия съд не може да работят повече от двама съдии, назначени по предложение на една и съща държава членка. |
(5) Като се има предвид развитието на работното натоварване на Общия съд, броят на съдиите следва да се определи на 56 в края на процес, включващ три етапа, т.е. двама съдии, всеки един от които е назначен въз основа на предложение на всяка една от държавите членки, като се приема, че в нито един момент в Общия съд не може да работят повече от двама съдии, назначени по предложение на една и съща държава членка. | ||||||||||||||||||
Изменение 4 Позиция на Съвета Съображение 5 a (ново) | |||||||||||||||||||
|
Позиция на Съвета |
Изменение | ||||||||||||||||||
|
|
(5a) Назначаването на допълнителни съдии следва да се основава на тяхната независимост, безпристрастност и експертен опит, като се вземат предвид техните професионални и личностни качества и техните познания за правните системи на Европейския съюз и на държавите членки, както и като се гарантира освен това равностойно участие на двата пола в цялостния състав на Съда. | ||||||||||||||||||
Изменение 5 Позиция на Съвета Съображение 7 | |||||||||||||||||||
|
Позиция на Съвета |
Изменение | ||||||||||||||||||
|
(7) През септември 2016 г. компетентността за разглеждането като първа инстанция на дела, свързани с публичната служба на Съюза, и постовете на седем съдии в Съда на публичната служба на Европейския съюз следва да се прехвърлят към Общия съд въз основа на предстоящо законодателно искане на Съда. |
(7) Както Съдът на ЕС вече обяви, ще бъде представено второ законодателно предложение с цел определяне на всички подробни мерки за прехвърляне на Съда на публичната служба на Европейския съюз, включително неговите постове на седем съдии, неговия персонал и неговите ресурси. | ||||||||||||||||||
Изменение 6 Позиция на Съвета Съображение 8 a (ново) | |||||||||||||||||||
|
Позиция на Съвета |
Изменение | ||||||||||||||||||
|
|
(8a) Частичните подновявания в Общия съд следва да бъдат организирани по такъв начин, че правителствата на държавите членки постепенно да започнат да предлагат двама съдии за едно и също частично подновяване. С цел да се осигури баланс между жените и мъжете в Общия съд [съвместна декларация от... *], правителствата на държавите членки следва да се стремят да избират по една жена и по един мъж, при условие че се спазват процедурите, предвидени в Договора. Съгласно член 19, параграф 2 от Договора за Европейския съюз Съдът включва най-малко по един съдия от държава членка. Тъй като тази система вече гарантира, че съществува определен географски баланс, допълнителните съдии следва да се назначават най-вече въз основа на техните професионални и личностни качества и с оглед на техните познания за правните системи на Европейския съюз и на неговите държави членки; едва след това следва да се взема предвид тяхната националност. | ||||||||||||||||||
|
|
__________________ | ||||||||||||||||||
|
|
* OВ: моля, въведете датата на влизане в сила на настоящия регламент. | ||||||||||||||||||
Изменение 7 Позиция на Съвета Съображение 9 a (ново) | |||||||||||||||||||
|
Позиция на Съвета |
Изменение | ||||||||||||||||||
|
|
(9a) Деветнадесет съдебни помощници следва да бъдат назначени така, че всеки съдия да може да разполага с допълнителен съдебен помощник (като се вземат предвид деветимата съдебни помощници, назначени през 2014 г.), като това е договореност, която вече съществува в Съда. | ||||||||||||||||||
Изменение 8 Позиция на Съвета Член 1 – точка 2 a (нова) Протокол № 3 Член 48 | |||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||
Изменение 9 Позиция на Съвета Член 1 – точка 2 a (нова) Протокол № 3 Член 48 а (нов) | |||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||
Обосновка | |||||||||||||||||||
Вж. параграф 15 от доклада относно ролята на жените в процеса на вземане на политически решения — качество и равенство (2011/2295(INI)) (ПИЕТИКЯЙНЕН), приет на пленарно заседание на 3 февруари 2012 г., в който се отправя призив към държавите членки „да насърчават мерки за положителни действия, включително обвързващи законодателни мерки, с оглед гарантиране на равенство във всички ръководни органи и при всички назначавания на държавни служители, както и да разработят инструменти за съобразен с равенството между половете контрол над предлагането на кандидатури за назначаване на длъжност и изборите;“ | |||||||||||||||||||
Изменение 10 Позиция на Съвета Член 2 | |||||||||||||||||||
|
Позиция на Съвета |
Изменение | ||||||||||||||||||
|
Мандатът на допълнителните съдии в Общия съд, назначени съгласно член 48 от Протокол №3 относно статута на Съда на Европейския съюз, се определя, както следва: |
Мандатът на допълнителните съдии в Общия съд, назначени съгласно член 48 от Протокол №3 относно статута на Съда на Европейския съюз, се определя, както следва: | ||||||||||||||||||
|
а) мандатът на шестима от дванадесетте допълнителни съдии, назначени от …4, изтича на 31 август 2016 г. Тези шестима съдии се подбират чрез жребий. Мандатът на останалите шестима съдии изтича на 31 август 2019 г.; |
a) мандатът на шестима от дванадесетте допълнителни съдии, назначени от …*, изтича на 31 август 2016 г. Тези шестима съдии се подбират така, че всяко от правителствата на шест държави членки да предложат двама съдии за частичното обновяване на състава на Общия съд през 2016 г. Мандатът на останалите шестима съдии изтича на 31 август 2019 г.; | ||||||||||||||||||
|
б) мандатът на трима от седемте допълнителни съдии, назначени от 1 септември 2016 г., изтича на 31 август 2019 г. Тези трима съдии се подбират чрез жребий. Мандатът на останалите четирима съдии изтича на 31 август 2022 г.; |
б) мандатът на трима от седемте допълнителни съдии, назначени от 1 септември 2016 г., изтича на 31 август 2019 г. Тези трима съдии се подбират така, че всяко от правителствата на три държави членки да предложат двама съдии за частичното обновяване на състава на Общия съд през 2019 г. Мандатът на останалите четирима съдии изтича на 31 август 2022 г.; | ||||||||||||||||||
|
в) мандатът на четирима от деветимата допълнителни съдии, назначени от 1 септември 2019 г., изтича на 31 август 2022 г. Тези четирима съдии се подбират чрез жребий. Мандатът на останалите петима съдии изтича на 31 август 2025 г. |
в) мандатът на четирима от деветимата допълнителни съдии, назначени от 1 септември 2019 г., изтича на 31 август 2022 г. Тези четирима съдии се подбират така, че всяко от правителствата на четири държави членки да предложат двама съдии за частичното обновяване на състава на Общия съд през 2022 г. Мандатът на останалите петима съдии изтича на 31 август 2025 г. | ||||||||||||||||||
|
__________________ |
__________________ | ||||||||||||||||||
|
4 OВ: моля да попълните „1 септември 2015 г.“ или датата на влизане в сила на настоящия регламент, ако тя е след 31 август 2015 г. |
* OВ: моля да попълните „1 септември 2015 г.“ или датата на влизане в сила на настоящия регламент, ако тя е след 31 август 2015 г. | ||||||||||||||||||
Изменение 11 Позиция на Съвета Член 2 а (нов) | |||||||||||||||||||
|
Позиция на Съвета |
Изменение | ||||||||||||||||||
|
|
Член 2a | ||||||||||||||||||
|
|
1. До [пет години след влизането в сила на настоящия регламент] Съдът на ЕС изготвя доклад за Европейския парламент, Съвета и Комисията относно функционирането на Общия съд, като използва външен консултант. | ||||||||||||||||||
|
|
Този доклад поставя акцент по-специално върху ефективността на Общия съд, необходимостта и ефикасността на увеличаването на броя съдии на 56, използването и резултатността на ресурсите и допълнителното създаване на специализирани кабинети и/или други структурни промени. | ||||||||||||||||||
|
|
Съдът на ЕС представя съответно законодателни предложения за изменение на своя статут. | ||||||||||||||||||
|
|
2. До [две години след влизането в сила на настоящия регламент] Съдът на ЕС изготвя доклад за Парламента, Съвета и Комисията относно възможни промени в разпределянето на компетентността да се произнася преюдициално в съответствие с член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз. При целесъобразност докладът се придружава от законодателни предложения. | ||||||||||||||||||
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Уводна бележка и изложение на мотивите
1. - През 2011 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постави началото на законодателна инициатива за промяна на неговия статут с цел да се създаде възможност за назначаването на 12 допълнителни съдии в Общия съд (ОС). Към този момент той заяви, че е необходимо да се намали както броят на делата на съдия, така и времето за тяхното разглеждане в ОС. През 2013 г. СЕС намали своето искане на девет съдии – брой, който беше одобрен от Съвета на Европейския съюз (наричан по-долу „Съвет“), Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП). При все това в рамките на предходната сесия ЕП одобри 12 допълнителни съдии на първо четене. Съветът обаче не назначи никой от тези 12 съдии очевидно поради факта, че държавите членки не постигнаха споразумение относно избора на съдии, тъй като всяка държава членка искаше да назначи „свой собствен“ съдия, а броят на съдиите, които трябваше да бъдат назначени (12), не съответстваше на броя на издигащите кандидатури държави членки (28). Поради това през октомври 2014 г. СЕС предложи удвояването на броя на съдиите на ОС (още 28) на три етапа и закриването на Съда на публичната служба (СПС). Съветът незабавно изрази съгласие с тези нови предложения. Настоящият доклад разглежда това ново предложение.
2. - Първият въпрос, който трябва да бъде разгледан по отношение на предложението на Съда на Европейския съюз, е определянето на това кой въпрос цели да реши предложението. Необходимо е да се установи дали това е проблем на ОС, произтичащ от недостиг на съдии, или дали е по-скоро въпрос, произтичащ от самия Съвет поради неспособността му да предприеме редица назначения, които не отговарят на броя на членовете му. В действителност необяснимо е, че само девет допълнителни съдии бяха достатъчни за решаването на проблемите на ОС през 2013 г., а внезапно през 2014 г. станаха необходими още 28 съдии, както и закриването на друг съд. С други думи, през 2011 г. ОС поиска дванадесет други съдии, през 2013 г. изрази съгласие, че девет са достатъчно, а през 2014 г. заяви, че в крайна сметка са необходими още 28 съдии наред с премахването на един съд. Никой не може добросъвестно да повярва, че такава промяна в броя на съдиите е свързана с проблема с нерешените дела в ОС. Ако в Съвета имаше 38 членове, те щяха да поискат същия брой съдии; ако бяха 21, щяха да изберат този брой. Очевидно е, че проблемът се дължи на Съвета, който може да намери осъществимо решение по отношение на ОС само ако това решение включва възможността на всяка държава членка да назначи „свой собствен“ съдия дори когато броят на съдиите определено надвишава действителните нужди на ОС (вж. най-новата статистика на Общия съд, поместена в приложението).
3. - Поради това ЕП следва да отхвърли позицията на Съвета по редица причини. Първо, тя показва дълбоко пренебрежение спрямо парите на европейските данъкоплатци. В момент, когато ЕС налага строги мерки за бюджетни ограничения с цел балансиране на бюджетите на държавите членки и призовава тези държави да намалят публичните разходи, няма смисъл от това ЕС да увеличава разходите така необосновано и това би се посрещнало зле от европейската общественост. Предложеното удвояване на съдиите би увеличило съответните съдебни помощници и сътрудници с над 100. Като се има предвид, че всеки кабинет струва над 1 милиона евро годишно, общият размер на възнаграждението би довело до увеличаване на структурните разходи на ЕС с повече от 20 милиона евро годишно.
Необяснимо е, че макар и всички други институции да се споразумяха да намалят броя на служителите с около 5% и да намалят бюджетите си с около 0,5%, СЕС следва да увеличи значително своя бюджет без каквато и да било обосновка.
Друга причина за това ЕП да отхвърли предложението на СЕС, е свързана с достойнството на самата съдебна власт, по-специално с престижа и дължимото уважение към съдилищата. В действителност ЕС не следва да назначат съдии по начина, по който назначава политически членове на Комисията. Съдиите не са членове на Комисията от държавите членки и не следва да бъдат назначавани като такива. Съдиите следва да бъдат избирани въз основа на тяхната техническа и правна професионална компетентност, която гарантира качеството на процеса на вземане на решения, но те също така следва да бъдат избирани въз основа на качеството на техния характер, за да се гарантира почтеност, честност, обективност и устойчивост на всякакъв натиск, на който могат да бъдат изложени. Накратко, те следва да се назначават въз основа на тяхната смелост и независимост. Поради това съдиите не следва да бъдат номинирани отново; вместо това те следва да бъдат назначавани за еднократен деветгодишен мандат. Съществуват много основателни опасения, че даден съдия, който би номиниран отново, може да се изкуши да изпълнява задълженията си по такъв начин, че да се хареса на тези, които са го назначили, и да „спечели“ повторно номиниране. Освен това дори в този раздел относно назначенията особен акцент следва да се постави върху равенството между половете. Неразбираемо е, че правосъдието в ЕС следва да се осъществява предимно от мъже. Броят на съдиите от мъжки пол в съдилищата на ЕС следва да бъде точно равен на броя съдиите от женски пол.
4. - Освен това искането на СЕС не е истинско законодателно предложение преди всичко защото е направено чрез обикновено писмо от октомври 2014 г., адресирано до италианското председателство на Съвета. Писмото не е целесъобразна процедура за придаване на официална форма на дадена законодателна инициатива. При все това дори ако тази процедура бъде счетена за целесъобразна, поради съдържанието си предложението следва да се счита за нова законодателна инициатива и поради това следва да започне изцяло нова процедура. Всъщност това, което се обсъжда сега, не е назначаването на 12 допълнителни съдии, а по-скоро назначаването на 28 съдии и закриването на специализиран съд. В случаи – като настоящия – на законодателни предложения с ново съдържание (тъй като това е съвършено ново предложение и поради това никога не е разглеждано), процесуалната законосъобразност на целия процес е опорочена (вж. кореспонденцията в приложението по отношение на спазването на процедурните задължения). Формата е заклетият враг на произвола.
5. - Освен това реформа от такъв характер – с предвидената дълбочина и обхват – следва да бъде предшествана от проучване на въздействието с цел съзаконодателите (Съветът и Европейския парламент) да се запознаят с необходимостта, обхвата, разходите и други последици от реформата. Това проучване обаче, макар и обещано от СЕС от 2011 г. насам, все още не е извършено. Следователно настоящата законодателна инициатива ясно се характеризира с липса на прозрачност – както във вътрешен, така и във външен план (вж. отново кореспонденцията в приложението по отношение на спазването на процедурните задължения).
В действителност, целият законодателен процес показва, че нито един от органите, които следва да бъдат консултирани, не е направил коментар по предложенията на Съда (още 28 съдии и закриване на Съда на публичната служба). Самата Европейска комисия изрази мнение едва през 2011 г. (относно увеличаването с 12 съдии), но нито съдиите от двете съдилища (Общ съд и Съд на публичната служба), пряко засегнати от предложението, нито техните служители бяха консултирани. Как тогава може да бъде проведена реформа за закриване на един съд и за увеличаване на над 28 на броя на съдиите в другия съд, когато орган, който следва автоматично да бъде изслушван по тези предложения, е бил единствено консултиран във връзка с увеличаването на броя на съдиите с 12 и никога не е изразявал становище относно премахването на Съда на публичната служба? Достатъчно ли е едно обикновено писмо от председателя на Съда на Европейския съюз, за да одобрят Съветът и ЕП почтително и незабавно всичко предложено, т.е. закриване на един съд на ЕС и удвояване на броя на съдиите в друг съд, без какъвто и да е обективен анализ на всички последици от това, по-специално финансовите последици?
Настоящото законодателно предложение, ако бъде одобрено, ще бъде много лош пример, защото ще покаже двойни стандарти. ЕС запазва правото си да увеличи разходите си ненужно, като същевременно налага сериозни съкращения на разходите на някои държави членки, включително съкращения, както и намаляване на заплатите и другите възнаграждения.
6. - Въпреки това, освен присъщите му недостатъци, предложението на Съда на ЕС, в случай че бъде осъществено, ще има и сериозни дългосрочни последици за съдебната система на ЕС. В действителност много от елементите на настоящото предложение (съдебна структура, финансово въздействие) изискват сериозен и безпристрастен анализ и оценка на въздействието, които не са направени. Все още не е направен дори анализ на разходите и ползите, нито някаква оценка на въздействието. Провеждането на външно и независимо проучване е необходимо условие, за да може законодателят да прецени всички последици от нормативните актове, които приема. Без такова проучване Парламентът не бива да върви към удвояване на броя на съдиите и закриване на Съда на публичната служба. Подобни реформи не следва да се въвеждат по заобиколен начин.
Следва да се отбележи, че Съдът на публичната служба съществува вече повече от 10 години и винаги е бил считан за съдебен успех, дори от самия председател на Съда на ЕС. В допълнение Договорите за ЕС предвиждат създаването на специализирани съдилища, поради което е необяснимо, че Съдът на публичната служба следва изведнъж да бъде закрит. Вместо това следва да бъде проучена възможността за създаване на нови специализирани съдилища, по-специално за търговските марки и патентите.
Самият Съд на ЕС изказва предположението, че предложеното закриване на Съда на публичната служба се дължи на безизходно положение в Съвета във връзка с назначаването и повторното номиниране на съдиите. В допълнение към решението за удвояването на броя на съдиите в Общия съд причината за закриването на Съда на публичната служба е, за пореден път, неспособността на Съвета да извърши назначенията, а не функционирането на съда, който трябва да бъде закрит. Тъй като не може да се приспособи към действителността, Съветът се опитва да принуди действителността да се приспособи към неговия закостенял начин на работа.
Следователно закриването на Съда на публичната служба би означавало да се откажем от системата на специализираните съдилища, предвидена в Договорите от Ница и Лисабон, когато е широко известно, че специализираното правосъдие е правосъдие с по-добро качество, да не говорим за липсата на правно основание за закриването на даден съд. Договорът предвижда създаването на специализирани съдилища, но не и тяхното закриване.
7. - Данните относно висящите дела в Общия съд и средната продължителност на тези дела, предоставени от Съда на ЕС, се опровергават от данните, предоставени от председателя на Общия съд и неговите съдии по време на изслушването им пред комисията по правни въпроси в Страсбург по покана на докладчика. По необясними причини Съветът напълно пренебрегна документ на Общия съд, в който се изразява възражение по реформата, предлагана от Съда на Европейския съюз, както и обясненията, дадени в Страсбург, като посочва факти и данни, противоречащи на представените от Съда на Европейския съюз (вж. приложената документация). Когато две съдилища представят взаимно противоречащи си факти, най-благоразумно би било да се установи кои факти са верни и кои – грешни, преди да се вземе каквото и да е решение. За съжаление, Съветът не взе това предвид и продължи самоуверено към съдебна реформа без проучване. Правната общност и европейска общественост трудно ще приемат решение за удвояване на броя на 28-те съдии в Общия съд, когато самите съдии от Общия съд са против това увеличение и твърдят, че само няколко длъжностни лица биха били достатъчни, за да се намери решение на безизходното положение. Във всички случаи към настоящия момент броят на делата, заведени пред трите съдилища, е намалял в сравнение с броя на делата, приключени от същите тези съдилища. Следователно неотложността за удвояване на броя на съдиите, която се посочва, е неоснователна.
Струва си да се отбележи, че производителността на Общия съд се подобри значително от 2013 г. насам, особено през 2014 г., без да бъде назначен нито един нов съдия. Това може да се дължи единствено на назначаването на девет нови съдебни помощници, които само през 2014 г. спомогнаха за приключването на повече от 100 дела. Съгласно информацията на Общия съд броят на приключените дела през първата половина на тази година е бил по-висок от броя на новите дела. Още веднъж, съмнителната неотложност, която толкова често се споменава от Съда на ЕС, вече не съществува. Следователно предпочитано решение би било да се назначи повече персонал в секретариата и в службите за писмени преводи, както и, преди всичко, да се назначат още 19 съдебни помощници, така че всеки съдия да има по още един съдебен помощник, като се вземат предвид деветимата, вече назначени през 2014 г. Това решение значително ще ограничи фискалното въздействие на предложената мярка и би било също така лесно обратимо (вж. приложената документация).
8. - Въпросът за обезщетяване за евентуални закъснения при решенията на Общия съд е чиста заблуда, защото, за да е налице задължение за обезщетяване, е необходимо i) наличието на действителна вреда, ii) тя да произтича от незаконосъобразен акт (действие или бездействие) и iii) тази вреда да бъде причинена виновно, и между този факт и вредата да е налице iv) съразмерна причинно-следствена връзка; Всичко това следва да бъде предявено и доказано от предявилите искове за обезщетение. Съдебният опит показва колко трудно се предявяват тези искове. Освен това Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) на свой ред изразява мнението, че правото на обезщетение за закъснения в правосъдието възниква само когато е налице закъснение от повече от пет години. Доколкото ни е известно, висящите дела в Общия съд средно не надвишават този период от време, а точно обратното.
9. - Изненадващо е, че реформа от такъв мащаб следва да бъде проведена без предварителна подготовка и без да се претеглят последствията от нея във всички области. По какъв начин създаването на повече от 100 високо платени работни места (съдии, съдебни помощници, сътрудници) може да бъде обосновано пред обществеността, когато е сигурно, че много от тях, в това число и съдиите, скоро ще станат в технически смисъл недостатъчно заети, тъй като няма да имат достатъчно работа? Това ново законодателно предложение не е ли оскърбление за европейските данъкоплатци, като се има предвид, че всеки съдия в Общия съд понастоящем се произнася по средно 25 дела годишно (което представлява несравнимо по-малка средна стойност от тази на който и да е върховен съд в държавите членки)? Като се има предвид обръщането на тенденцията за увеличаване на делата, по колко решения годишно ще се произнася всеки съдия? Как обществеността ще гледа на ЕС по отношение на отговорността при това възможно увеличение?
В настоящата ситуация Съдът на ЕС призовава съзаконодателя да вземе решение без никакво фактическо или законово основание и да приеме скъпо струващо решение, което е много сложно и представлява трудно обратим процес.
Задължение на съзаконодателя е да приеме балансирани мерки, пропорционални на предизвикателствата, пред които е изправен, като дълбоко зачита парите на европейските данъкоплатци. Тези мерки трябва да бъдат устойчиви в дългосрочен план.
Ако бъде прието, новото законодателно предложение би могло да навреди на структурата на европейското правосъдие, на имиджа на ЕС и на начина, по който той изразходва парите на европейските данъкоплатци.
Следователно, излагаме следното:
Заключения и препоръки
Въз основа на член 66, параграф 6 и член 69, параграф 1 и параграф 2, букви а), в) и г) от Правилника за дейността на Европейския парламент докладчикът прави следните заключения и препоръки:
1. - Отхвърляне на предложението за удвояване на броя на съдиите и закриване на Съда на публичната служба и по силата на член 69, параграф 2, букви а) и г) и за целите на същия позицията, приета от Парламента на първо четене, следва да бъде преработена. Съдът на ЕС следва да обоснове точния брой на съдиите, които действително са необходими, като се има предвид последващата промяна в обстоятелствата, а именно обръщането на тенденцията на увеличаване на броя на новите дела и приключените дела.
2. - Отхвърляне на предложението за закриване на Съда на публичната служба поради липса на правно основание в Договора. Вместо това съдиите, които вече са назначени, следва незабавно да положат клетва и тези, които не достигат, следва да бъдат назначени; следва да бъде създадена експертна комисия, която да анализира предимствата и недостатъците на създаването на нов специализиран съд в областта на търговските марки, патентите и интелектуалната собственост.
3. - По силата на член 69, параграф 2, буква в) от Правилника за дейността на Европейския парламент и за целите на същия се препоръчва назначаването на 19 съдебни помощници, така че всеки съдия да има по още един съдебен помощник (като се вземат предвид деветимата, вече назначени през 2014 г.); това решение вече съществува в Съда на Европейския съюз. Препоръчва се също увеличаване на персонала на секретариата и на службите за писмени преводи.
4. - Препоръчва се Парламентът и Съветът са създадат съвместна експертна комисия, която да анализира цялостното функциониране на правосъдието в ЕС и да отправя предложения за подобряването му, като се вземат предвид, наред с другото, следните аспекти:
a) – назначаване на съдиите чрез открита процедура измежду известни професори по право и съдии от върховните съдилища на всяка държава членка;
б) – назначаване на всеки съдия само за един мандат от девет години, който не може да бъде подновен или удължен.
в) – абсолютно спазване на равенството между половете при назначаването на съдиите.
5. - се всички съдилища на ЕС да бъдат подложени на проверка от страна на Европейската комисия по ефикасността на правосъдието по същия начин, както и тези на държавите – членки на Съвета на Европа.
Приложения: с оглед на по-подробно разбиране на процеса в приложението е събрана цялата документация и кореспонденцията във връзка с това досие от началото на законодателния мандат до момента.
ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
Заглавие |
Проект на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на статута на Съда на Европейския съюз чрез увеличаване на броя на съдиите в Общия съд |
||||
|
Позовавания |
09375/1/2015 – C8-0166/2015 – 2011/0901B(COD) |
||||
|
Дата на 1-во четене в ЕП – Номер P |
15.4.2014 T7-0358/2014 |
||||
|
Предложение на Комисията |
02074/2011 - C7-0126/2012 |
||||
|
Дата на обявяване в заседание на получаването на позицията на Съвета на първо четене |
9.7.2015 |
||||
|
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
JURI 9.7.2015 |
|
|
|
|
|
Докладчици Дата на назначаване |
António Marinho e Pinto 3.9.2014 |
|
|
|
|
|
Разглеждане в комисия |
24.9.2014 |
11.11.2014 |
23.3.2015 |
14.7.2015 |
|
|
|
15.9.2015 |
|
|
|
|
|
Дата на приемане |
8.10.2015 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
18 5 0 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Therese Comodini Cachia, Mady Delvaux, Laura Ferrara, Enrico Gasbarra, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Mary Honeyball, Dietmar Köster, Gilles Lebreton, António Marinho e Pinto, Jiří Maštálka, Julia Reda, József Szájer, Tadeusz Zwiefka |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Daniel Buda, Angel Dzhambazki, Jytte Guteland, Heidi Hautala, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Constance Le Grip, Stefano Maullu |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
Jarosław Wałęsa |
||||
|
Дата на внасяне |
14.10.2015 |
||||
- [1] Приети текстове от 15.4.2014 г., P7_TA(2014)0358.