Процедура : 2014/2211(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0309/2015

Внесени текстове :

A8-0309/2015

Разисквания :

PV 24/11/2015 - 13
CRE 24/11/2015 - 13

Гласувания :

PV 16/12/2015 - 11.11
CRE 16/12/2015 - 11.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0460

ДОКЛАД     
PDF 246kWORD 203k
23.10.2015
PE 557.241v03-00 A8-0309/2015

относно развитието на устойчива европейска промишленост за неблагородни метали

(2014/2211(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

Докладчик: Едуар Мартен

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно развитието на устойчива европейска промишленост за неблагородни метали

(2014/2211(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 147, 173, 174, 192 и 345 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност(1),

  като взе предвид Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност(2),

–  като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност(3), за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,

  като взе предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването)(4),

–  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО(5),

  като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети(6), по-специално член 1 от нея и съответните съображения,

–  като взе предвид консолидираната версия на Директива 2003/87/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета(7), както и различните регламенти за прилагане,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Пакет за енергиен съюз“ (COM(2015)0080),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 май 2015 г., озаглавено „Европейска стратегия за енергийна сигурност“ (COM(2014)0330),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 юни 2013 г., озаглавено „План за действие за конкурентоспособна и устойчива стоманодобивна промишленост в Европа“ (COM(2013)0407), и свързаните с него констатации на групата на високо равнище,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0021),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно стоманодобивния сектор в ЕС: защита на работниците и промишлените отрасли(10),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г.,

–  като взе предвид доклада от 10 юни 2013 г., поръчан от Комисията на Центъра за изследване на европейските политики, озаглавен „Оценка на кумулативното въздействие на разходите в стоманодобивната промишленост“,

–  като взе предвид доклада от 31 октомври 2013 г., поръчан от Комисията на Центъра за изследване на европейските политики, озаглавен „Оценка на кумулативното въздействие на разходите в алуминиевата промишленост“,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията „Използване на потенциала за създаване на заетост на екологосъобразния растеж“ (SWD(2012)0092),

–  като взе предвид Споразумението за СТО, наричано още „Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г.“, и по-специално член ХХ от него,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0309/2015),

A.  като има предвид, че неблагородните метали се състоят от:

–  обща и специална стомана, неръждаема стомана, стомана с висока якост и огнеупорни сплави,

–  цветни метали, чиято референтна цена се определя от Лондонската фючърсна борса (Лондонската борса за метали), и по-специално алуминий, мед, калай, никел, олово и цинк,

–  метални сплави като кобалт, молибден, магнезий и титан,

–  редкоземни елементи,

като всички те са получени посредством първичен производствен процес, който комбинира минна и металургична преработка чрез пирометалургия и хидрометалургия, докато продуктите от вторично производство се получават посредством процес на оползотворяване и рециклиране;

Б.  като има предвид, че европейският стоманодобивен сектор е изиграл важна историческа роля в процеса на европейска интеграция и че той представлява основата за генериране на добавена стойност за европейския промишлен сектор и европейските вериги за създаване на стойност; като има предвид, че секторът на неблагородните метали играе ключова роля за развитието на икономиката като цяло – както в технологично отношение, така и за преодоляване на затруднения при доставките; като има предвид, че стоманодобивният сектор, със закриването на мощности за производство на стомана с капацитет от над 40 милиона тона от 2008 г. насам и със загубата на повече от 60 000 преки работни места и над 100 000 непреки работни места, преживява най-тежката криза в своята история, настъпвала в мирно време, което води до по-голяма зависимост на промишлените производствени сектори от вноса от трети държави и до загуба на промишлено ноу-хау, с преки последици за милиони работни места; като има предвид, че според някои оценки свръхкапацитетът в международен план варира между 300 и 400 милиона тона и се генерира основно в Китай;

В.  като има предвид, че промишлеността за неблагородни метали е изправена пред значителен спад в търсенето, както и пред силна международна конкуренция, главно от страна на трети държави, които не съблюдават същите високи стандарти и строги разпоредби като тези в Европа;

Г.  като има предвид, че цените на енергията в Европа са по-високи от тези в редица други икономики, главно поради недостатъчна интеграция на енергийния пазар, увеличаване на данъците, таксите и разходите за преносна мрежа, както и значително намаляване на конкурентоспособността на европейската промишленост за неблагородни метали в рамките на световния пазар;

Д.  като има предвид, че европейската промишленост за неблагородни метали се сблъсква със сериозно изтичане на инвестиции към трети държави, което се дължи основно на сравнително високите цени на енергията и разходите за въглеродни емисии;

Е.  като има предвид, че непрекъснатото закриване на европейски електролизни инсталации за преработка на метали, като например алуминий, мед и магнезий, показва, че Европа е изправена пред силна деиндустриализация на този сектор, което се дължи не на намалялото европейско търсене, а основно на увеличените цени на електроенергията и повишената им нестабилност в редица държави членки, както и на дъмпинга от страна на трети държави;

Ж.  като има предвид, че металните сплави като стомана, алуминий, цинк, титан и мед (включително галванизирана ламарина), които са определени в настоящата резолюция като неблагородни метали, са от съществено значение за производството на електроника, машини, уреди и моторни превозни средства, както и в строителната промишленост; като има предвид, че секторът на неблагородните метали в ЕС следва да се разглежда като стратегически инструмент за европейската конкурентоспособност, по-специално за другите промишлени сектори, както и за развитието на съществуваща и нова инфраструктура;

З.  като има предвид, че решаването на проблема с конкурентоспособността и риска от изместване на въглеродните емисии следва да бъде приоритет и че трябва да се избягват всякакви протекционистични мерки;

И.  като има предвид, че от 2009 г. схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС генерира все по-голям излишък от квоти и международни кредити в сравнение с отделените емисии, което доведе до значително отслабване на ценовия сигнал по отношение на въглеродните емисии; като има предвид, че в бъдеще повишаването на разходите за получаване на разрешителни за емисии по европейската схема за търговия с емисии може да доведе до криза, свързана с конкуренцията; като има предвид, че ако на международно или национално равнище не бъдат положени подобни усилия, по-специално чрез въвеждането на пазар за въглеродни емисии като този на ЕС, редица промишлени сектори и инсталации в ЕС ще загубят своята конкурентоспособност в международен план, което до известна степен може да доведе изместване на въглеродните емисии; като има предвид, че в сектора на неблагородните метали все още има значителен потенциал за икономии на енергия, който би могъл да се използва ефективно чрез частни инвестиции и схеми за подпомагане за модернизация на заводите;

Й.  като има предвид, че европейската промишленост за неблагородни метали се опитва да изпревари времето, за да възстанови своята конкурентоспособност в световен мащаб и капацитета си за инвестиране в Европа, и следователно да отговори на социалните и екологични предизвикателства, пред които е изправена и които трябва да преодолее, запазвайки позицията си на световен лидер в областта на социалната и екологичната отговорност на предприятията; като има предвид, че свръхкапацитетът в международен мащаб, несправедливите субсидии и дъмпингът от страна на трети държави доведоха до допълнителен натиск върху европейския пазар за неблагородни метали; като има предвид, че иновациите в производството имат благоприятно въздействие и водят до увеличаване на заетостта на всички етапи от икономическия цикъл на промишлеността; като има предвид, че от друга страна редица предприятия прилагат стратегии, насочени към получаване на краткосрочна финансова възвращаемост, за сметка на иновациите, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, заетостта и осъвременяването на уменията; като има предвид, че участието на работниците при обсъждането на възможностите за иновации и изготвянето на стратегии е най-добрият начин за гарантиране на икономически успех; като има предвид, че провеждането на справедлива търговия със стоманени продукти е възможно единствено при зачитане на основните права на работниците и спазване на екологичните стандарти;

K.  като има предвид, че при една индустриализирана икономика, характеризираща се с ефективно използване на ресурсите, оползотворяването на вторичните метали (чрез процес на оползотворяване и рециклиране) е наложително и трябва да се развива в рамките на конкурентоспособна и устойчива кръгова икономика, но че това в никакъв случай не може да задоволи потребностите на европейските икономики от неблагородни метали в количествено или качествено отношение; като има предвид, че търговският баланс за металния скрап в ЕС е положителен и че следва да се положат повече усилия за поощряване на рециклирането на метален скрап в Европа; като има предвид, че секторът на неблагородните метали, суровините за производството им и допълнителните доставчици следва да бъдат разглеждани чрез всеобхватен и цялостен подход;

Л.  като има предвид, че това важи с особена сила за енергийния преход, при който неблагородните метали, като например редкоземните елементи, имат ключово значение за новите технологии, необходими за осъществяването на този преход; като има предвид, че Европа все още е силно зависима от вноса на метали, необходими за производството на съоръжения за генериране на енергия от възобновяеми източници, които осигуряват реални възможности за сектора, по-специално за преодоляване на евентуални затруднения при доставките; като има предвид, че инвестициите за генериране на енергия от възобновяеми източници и за енергийна ефективност са важен стимул за влагане на капитал в производството на промишлени продукти, включително мед, алуминий и стомана; като има предвид, че провеждането на амбициозна европейска политика в областта на възобновяемите енергийни източници и пестенето на енергия би могло да доведе до повишаване на бъдещото търсене на неблагородни метали в Европа, по-специално чрез предлагането на възможности за производство на продукти с висока добавена стойност; като има предвид липсата на корпоративна екологична отговорност, както и че някои промишлени обекти функционират при очевидно нарушение на европейското законодателство, а други изоставени обекти представляват заплаха за човешкото здраве и околната среда; като има предвид, че екологичните стандарти и принципите на кръговата икономика следва да бъдат в основата на инвестициите за развитие и иновации в сектора за производство на неблагородни метали в Европа; като има предвид, че в Енергийната пътна карта на Комисията за периода до 2050 г. се посочва, че декарбонизацията на енергийния сектор и сценарият за засилено използване на възобновяеми източници на енергия са по-евтини алтернативи спрямо продължаването на настоящите политики, и че с течение на времето цените на енергията, получавана от ядрено гориво и от изкопаеми горива, ще продължат да се покачват, докато разходите за възобновяеми източници на енергия ще се понижават;

M.  като има предвид, че в становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Парламента относно препоръките към Комисията във връзка с преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (2014/2228(INI)) се подчертава, че е важно да се включи раздел за енергетиката с всички съществуващи мерки, които ограничават или обуславят износа на енергия, като същевременно се посочат недостатъците на енергоемките отрасли в ЕС и необходимостта от запазване на тяхната конкурентоспособност;

Н.  като има предвид, че една амбициозна политика в областта на иновациите, която да дава възможност за развитието на качествени, енергийно ефективни и иновативни продукти (например стомани, характеризиращи се с много голяма якост и гъвкавост), както и въвеждането на нови производствени процеси ще позволят на ЕС да утвърди позициите си при нарастващата конкуренция в световен мащаб; като има предвид, че преработвателната промишленост поема 65% от бизнес разходите за научноизследователска и развойна дейност, и че следователно подобряването на промишлената база е от съществено значение за запазване на експертния опит и ноу-хау в ЕС;

O.  като има предвид, че промишлеността за неблагородни метали в ЕС губи своята конкурентоспособност, отчасти поради голямата регулаторна и административна тежест;

П.  като има предвид, че целта на пакета за енергиен съюз е създаването на сигурен, устойчив, конкурентен и достъпен енергиен пазар, с оглед повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика в международен мащаб, както и намаляване и хармонизиране на цените на енергията в Европа и между държавите членки;

Р.  като има предвид, че признаването на статут на пазарна икономика за държавни или други непазарни икономики би накърнило инструментите за търговска защита и би оказало сериозно влияние върху конкурентоспособността на европейската промишленост за неблагородни метали;

С.  като има предвид, че научните изследвания, развойната дейност и иновациите в този сектор са от първостепенно значение за европейската промишленост; като има предвид, че затварянето на заводи често води до необратима загуба на технологии и ноу-хау, както и до закърняване на уменията на работната сила в сферата на промишлеността;

Значение на неблагородните метали за европейската промишленост

1.  подчертава значението на промишлеността за неблагородни метали за редица промишлени сектори надолу по веригата, включително автомобилната промишленост, авиокосмическата промишленост, производството на енергия, строителната промишленост и пакетирането;

2.  счита, че Европа, която вече е силно зависима от суровини, не може да си позволи нова зависимост по отношение на неблагородните метали, тъй като това би оказало силно неблагоприятно въздействие върху гореспоменатите промишлени сектори надолу по веригата;

3.  посочва, че стоманодобивната промишленост на ЕС няма достатъчно капацитет за производството на плоска стомана в резултат на масовото закриване на предприятия през последните години и увеличаване на търсенето;

4.  подчертава, че търсенето на цветни метали, като например алуминий и мед, постоянно расте, въпреки кризата;

Необходимостта от провеждане на борба срещу изменението на климата и високите цени на енергията

5.  подчертава, че реформата на текущата СТЕ е един от най-належащите въпроси, с цел гарантиране на конкурентоспособността на промишлеността за неблагородни метали; информиран е, че Комисията е започнала дискусии, които ще доведат до реформа на СТЕ за четвъртия програмен период 2021 – 2028 г., и в тази връзка призовава реформата да включи въпроса за изместването на въглеродните емисии и да насърчава ефективността, промишлените иновации и оптималното производство, които тази реформа трябва да гарантира, като същевременно се разгледа допълването на СТЕ с други иновативни инструменти и стратегии с цел реално намаляване на емисиите; призовава Комисията при разглеждането на СТЕ да поощрява предприятията от енергоемките промишлени отрасли с най-добри показатели във връзка с производството на стоки при по-ниски емисии;

6.  отбелязва създаването на резерва за стабилност на пазара през 2019 г. и очаква предложенията на Комисията за структурна реформа на схемата за търговия с емисии след 2020 г., което ще бъде обект на специален, отделен контрол в Парламента;

7.  призовава следователно Комисията да промени системата за предоставяне на права за емисии чрез по-широко прилагане на оценката, използвана за референтните стойности по отношение на промишлеността, основаващи се на емисиите от парникови газове, отделяни за тон продукция, а не за отделна инсталация, защото най-чистите заводи трябва да могат да произвеждат повече като стимулираща мярка; в тази връзка подчертава, че е важно внедряването на система, която да стимулира влагането на инвестиции в енергийно ефективни решения;

8.  в този контекст призовава за отмяна на прилагането на междусекторния коефициент за корекция за десетте процента от инсталациите с най-добри показатели, които са изправени пред предизвикателството за изместване на въглеродните емисии, за да могат те да се възползват на 100% от безплатните квоти в секторите, изложени на риск от загуба на конкурентоспособност в международен план поради високите разходи, свързани с въглеродните емисии, с цел насърчаване на добри практики сред предприятията и работниците, които са положили необходимите усилия за постигане на минимални емисии чрез използване на най-добрите налични техники; счита, че подобна мярка не би следвало да оказва въздействие върху общия лимит за емисиите; посочва, че изместването на въглеродните емисии в тези райони на света, които са отговорни за отделянето на най-много емисии на CO2, оказва неблагоприятно въздействие върху глобалните екологични въпроси;

9.  призовава енергоемките промишлени отрасли да продължат с усилията си за оптимизиране на мерките за рециклиране и да намалят емисиите на CO2 с цел гарантиране на бъдеща конкурентоспособност на промишлеността и изпълнение на определените обвързващи цели на ЕС за намаляване на емисиите; в тази връзка подчертава, че конкурентоспособността на промишлеността, ефективното използване на ресурсите и намаляването на емисиите са взаимно допълващи се цели, като чрез намаляване на своите въглеродни емисии европейското производство ще запази своя дял на европейския и международния пазар и ще допринесе ефективно за общото намаляване на емисиите на парникови газове от промишлени източници; добавя, че това се отнася и за вносното производство, което следва да отговаря на същите стандарти за енергийна ефективност и отделяни емисии като тези за стоките, произвеждани в ЕС; подчертава, че предприятията в трети държави, които са част от веригата за създаване на стойност, също трябва да действат в съответствие с целите на ЕС относно климата и енергетиката, и по-конкретно да вземат предвид напредъка в областта на енергийната ефективност;

Корекциите за въглерод, приложими на границите – временна и гъвкава мярка с международно измерение в съответствие с изискванията на СТО

10.  настоятелно подчертава, че още от създаването на международния комитет за водене на преговори, изготвил Конвенцията от Рио през 1992 г., ЕС се опитва да договори с трети държави международно споразумение, насочено към защита срещу климатичните изменения, но до момента без успех, въпреки нарастващата неотложност на въпроса, подчертана от фактически единодушния консенсус в научните среди; призовава ЕС да продължава със своята лидерска позиция и подчертава силната необходимост от гарантиране на всеобщо обвързващо споразумение, което да бъде сключено в рамките на Парижката конвенция при пълна ангажираност на всички страни за ефективно предотвратяване на опасното изменение на климата; подчертава, че тези преговори трябва да доведат до правно обвързващо споразумение, съдържащо общоикономически цели за всички страни, при спазване на договорената цел за ограничаване на глобалното затопляне до 2 °C; подчертава, че чрез приемането на всеобхватно международно споразумение ще се осигурят еднакви условия за всички промишлени предприятия и ще се намали рискът от изместване на въглеродните емисии от ЕС;

11.  подчертава, че предприемането на международни действия във връзка с климата е най-добрата рецепта за предотвратяване на изместването на въглеродните емисии; в тази връзка очаква с нетърпение конференцията за климата в Париж (COP 21); посочва факта, че приемането на амбициозно международно споразумение за борба с изменението на климата, създаващо еднакви условия за всички държави, готови да си сътрудничат на многостранно равнище и да създадат съгласуван общ екологичен режим за намаляване на въглеродните емисии, би било най-добрия начин за решаване на въпроса с емисиите в световен мащаб; подчертава, че едно такова споразумение би поставило всички производители на неблагородни метали в условията на лоялна конкуренция и би обезсмислило съображенията относно корекциите, приложими на границите, при условие че неговото прилагане бъде предмет на ефективен мониторинг и на евентуални необходими корекции; посочва факта, че това международно споразумение трябва задължително да включва надеждни ангажименти за държавите с най-големи емисии; също така в тази връзка посочва необходимостта от спазване на социалните и екологичните стандарти, с цел създаване на условия на равнопоставеност за всички участници;

12.  посочва, че чрез едновременно отчитане на вноса и износа механизмът за корекция на емисиите на въглероден диоксид по границите включва в европейското регулиране модел за намаляване на емисиите, както и подход, основан на потреблението в рамките на отделните територии, като този подход „отдолу–нагоре“ се характеризира с предимството, че предлага универсално решение, което позволява на всяка държава да прави независима преценка за това колко амбициозна да бъде нейната политика в областта на климата, при извършване на внимателна оценка на последиците; призовава Комисията да гарантира, че в бъдещите търговски споразумения ще бъдат включвани разпоредби, водещи до значително подобряване на възможностите за износ и достъпа до пазара за европейски продукти, произведени от неблагородни метали; отново заявява, че Комисията следва да включва забрана за прилагането на изкривяващи конкуренцията практики, свързани с доставката на суровини (двойно ценообразуване, ограничения спрямо износа), при сключването на регионални, двустранни и многостранни споразумения за свободна търговия;

13.  подчертава, че международните търговски споразумения трябва да се спазват при прилагането на мерки, засягащи търговията; счита, че целите на политиката в областта на климата, насочени към опазване на живота и здравето на хората, животните и растенията, както и към съхранение на изчерпаемите природни ресурси, съответстват на изключенията, посочени в член XX от Споразумението ГАТТ, при положение че се прилагат по недискриминационен начин, а не като прикрито ограничение; уточнява, че изменението на климата, поради своето глобално значение, следва да бъде обект на правно внимание; отбелязва факта, че атмосферата с ниско съдържание на въглерод (чистият въздух) вече се счита за изчерпаем природен ресурс и следва да се разглежда като публично благо; освен това уточнява, че в резултат на корекциите за въглерод, приложими на границите, не могат да бъдат приложени ответни мерки, без да бъдат нарушени правилата на международната търговия и без риск от подвеждане под съдебна отговорност; отново заявява, че целта в никакъв случай не е предпазване на европейската промишленост, а поставянето ѝ на равни начала с чуждестранните конкуренти;

14.  посочва, че би било желателно да се обмисли частично преразпределение на приходите, получавани от търговете в рамките на инициативите и мерките за опазване на околната среда, насочени към борба срещу изменението на климата, като например Зеления фонд, както е предвидено в споразуменията от Канкун и други международни финансови инструменти, свързани с климата;

15.  отбелязва, че договорените стандарти за изчисляване на съдържанието на въглерод и на емисиите, отделяни през жизнения цикъл на продуктите, повишават прозрачността и могат да улеснят насърчаването на устойчиво производство и потребление, включително в металургията;

16.  подчертава необходимостта от създаването на база данни, която да предоставя информация относно съдържанието на въглерод в продукти, произведени от промишлеността за неблагородни метали в Европа;

Компенсация за непреки емисии

17.  изразява съжаление за това, че във връзка с режима на компенсации за непреки разходи, основан на държавните помощи, е възникнал нов източник на нелоялна конкуренция на единния европейски пазар между енергоемките предприятия, някои от които получават финансова подкрепа от публичните органи; настоятелно призовава тези компенсации да бъдат уеднаквени и, по целесъобразност, да бъдат отпускани на европейско равнище, с цел да се гарантират условия на равнопоставеност спрямо конкурентите в международен мащаб и между европейските производители, както и да се осигури ефективна защита срещу изместването на въглеродните емисии; отбелязва, че това важи по-специално за шестте цветни метала, които се търгуват на цени, определяни от търсенето и предлагането в международен мащаб, и основно от Лондонската фондова борса; следователно отбелязва, че производителите на неблагородни метали следва да „приемат цената“ и не могат да прехвърлят увеличението на разходите върху своите клиенти; стига до заключението, че е наложително да се запазят компенсациите за непреки емисии; позовава се на споразумението относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара (2014/0011/COD), в което се посочва, че „като се следва целта за постигане на условия на равнопоставеност, в рамките на преразглеждането следва да се обмислят също така хармонизирани мерки за компенсиране на непреките разходи на равнището на Съюза“; във връзка с това се позовава на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора(11), както и на членове 107 и 108 от ДФЕС; призовава Комисията да преразгледа въздействието на различните схеми за подпомагане на енергетиката във връзка с цените на дребно на енергията, които оказват непряко въздействие върху конкурентоспособността на енергоемките отрасли в отделните държави членки;

18.  счита, че диференцираното въздействие на СО2 върху цената на електроенергията, което се дължи на енергийния микс на всеки доставчик, представлява фактор за конкурентоспособност и зависи, наред с другото, от избора на всяка суверенна държава; приветства предложението на Комисията относно Европейския енергиен съюз; смята, че един добре функциониращ вътрешен енергиен пазар, който обезпечава доставките на сигурна и устойчива енергия и гарантира целесъобразни взаимни връзки между държавите членки, ще спомогне за намаляване на цените на енергията за европейската промишленост и потребители; счита, че схемата за търговия с емисии представлява хармонизирана мярка на ЕС за намаляване на емисиите от промишлеността и че следователно нейното въздействие следва да се управлява чрез хармонизирана система;

Подкрепа за инвестиции в нисковъглеродно производство на метали

19.  настоятелно призовава за разпределяне на безплатни квоти за най-ефективните инсталации в секторите, които са засегнати от изместването на въглеродните емисии, въз основа на програми за инвестиции в ново оборудване, научно-развойна дейност (включително улавяне, съхранение и употреба на въглерод) и обучение на работниците, във възможно най-кратък срок и при всички случаи от началото на 2018 г. и по време на четвъртата фаза, обхващаща периода 2021 – 2030 г., с цел прилагане на високи стандарти за защита на климата и околната среда и зачитане на трудовите права; подчертава, че е абсолютно необходимо да се инвестира в научноизследователска и развойна дейност, за да може Европа да остане център за високи постижения в областта на производството на неблагородни метали; напомня, че най-устойчиви при кризи са производствата, които отделят средства за инвестиции; призовава приходите от търгове по СТЕ да бъдат използвани за финансиране на действия в областта на климата на територията на ЕС и в развиващите се страни, включително за инвестиции в проекти за възобновяема енергия и енергийна ефективност в промишлените сектори; подкрепя плановете по рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г., с цел създаване на схема (NER400), подпомагаща улавянето и съхранението на въглероден диоксид, иновативните технологии за възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродните иновации в промишлените сектори, както е посочено в заключенията на Европейския съвет от 23 октомври 2014 г.; предлага включването на пилотни и демонстрационни проекти, свързани с улавянето, използването и съхранението на въглероден диоксид, в програми за финансиране на технологии с ниски нива на въглеродни емисии, насърчавани от Комисията, по подобие на схемата NER300 и бъдещата схема NER400, като финансовият риск се споделя между финансиращата страна и изпълнителя на проекта; припомня значението на публичните инвестиции, а в европейски контекст – на средствата по програма „Хоризонт 2020“, предназначени за подобряване на екологичната и енергийната ефективност на промишлеността за неблагородни метали, включително постигането на намалени въглеродни емисии в съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020“; разглежда обучението на работниците по прилагането на нисковъглеродни технологии и практики в промишлеността като стратегическа инвестиция, която следва да бъде изцяло включена в насърчаваните от Комисията програми за финансиране на прехода към нисковъглеродна икономика;

Финансова отчетност и прозрачност

20.  предлага квотите за емисии на CO2 да бъдат оповестявани при публикуването на годишните счетоводни отчети на предприятията и ЕС да съдейства за продължаване на работата по изготвяне на международен счетоводен стандарт в тази област;

21.  подчертава значението на прозрачността при използването на приходите от разпределените квоти от държавите членки; в тази връзка посочва задължението на държавите членки да уведомяват Комисията относно употребата на приходите от СТЕ; подчертава факта, че повишената прозрачност би помогнала на гражданите да разберат как приходите от СТЕ се използват от националните органи;

22.  подчертава, че инсталациите и дружествата трябва да отговарят на всички правни изисквания относно социалната отговорност и отчетността, за да се гарантира еднакво и ефективно прилагане на разпоредбите в областта на околната среда и да се осигури достъп до цялата необходима информация за компетентните органи и заинтересованите страни, включително представители на работниците и представители на гражданското общество и местните общности; подчертава правото на достъп до информация по въпроси, свързани с околната среда, както е посочено в Конвенцията от Орхус и както е въведено в националното законодателството и в правото на ЕС, включително Директива 2003/87/ЕО; предлага за всяка инсталация, класифицирана по СТЕ, да се предоставя ежегодно пълна информация, включително за борбата срещу изменението на климата и прилагането на европейските директиви в областта на околната среда, безопасните и здравословни условия на труд, като тази информация бъде достъпна за представителите на работниците и представителите на гражданското общество от местните общности, намиращи се в близост до съответния обект;

Въпросът за договорите за електроснабдяване

23.  подчертава, че за конкурентоспособността на европейския сектор за неблагородни метали е важна възможността за сключване на дългосрочни договори при определени условия, подлежащи на разяснение от страна на Комисията, които трябва да бъдат съвместими с възвръщаемостта на инвестициите, като срокът не може да бъде по-кратък от 15 години при силно капиталоемки производства; припомня, че производителите се нуждаят от обезпечаване на техните инвестиции посредством предвидими цени и ясна нормативна уредба; подчертава, че следва да се отдаде предимство на дългосрочната стабилност на договорите за доставка на електроенергия, а не на провеждането на годишни търгове за електроенергия; изразява загриженост относно регулирането на пазара в някои държави членки, което води до структурни разлики между цените на електроенергията и производствените разходи; призовава Комисията да се бори срещу неочакваните печалби на частни олигополи на енергийния пазар;

24.  изразява загриженост относно регулирането на пазара, чрез което се създават структурни разлики между цените на електроенергията и производствените разходи;

Предаване на умения

25.  призовава да се организира предаване на умения между различните поколения работници във всички предприятия с незадоволителна възрастова структура и за всички висококвалифицирани работни места в производството; подкрепя насърчаването на уменията на младите работници и служители в предприятията посредством структурна политика за професионална подготовка с цел развиване на колективните умения на служителите; подчертава значението на уменията и квалификациите на работниците в сектора на неблагородните метали; призовава за активна заетост и промишлени политики, гарантиращи развитието и признаването на тези знания като важен актив за европейската промишленост за неблагородни метали; настоява поддържането на промишлено ноу-хау и квалифицирана работна сила да се вземат предвид при оценката на жизнеспособността на производството в дадено предприятие;

Доставка на суровини

26.  призовава за предприемане на европейски дипломатически действия във връзка със суровините за производството на метали, основани на стратегически партньорства, с цел споделяне на добавената стойност между европейските държави и страните –производителки на суровини, така че да се насърчи развитието на квалифицирана заетост по цялата верига за създаване на стойност; призовава Комисията да създаде инструмент за задълбочен анализ на пазара на стомана, който да може да предоставя точна информация относно баланса между търсенето и предлагането на стомана в Европа и в света, като се прави разграничение между структурните и цикличните компоненти от развитието на тези пазари; счита, че мониторингът на първичните и вторичните пазари на неблагородни метали би могъл да даде ценен принос за предприемането на корективни и проактивни мерки, които са неизбежни поради цикличния характер на стоманодобивната промишленост; приветства доклада на Европейската мрежа за компетенции в областта на редкоземните елементи (ERECON)(12); призовава Комисията да продължи действията си по линия на ERECON за развитие на диверсифицирана и устойчива верига за доставки на редкоземни елементи за Европа, и по-специално за прилагане на политическите препоръки и осигуряване на подкрепа за внедряване на заместващи решения и по-голяма степен на рециклиране;

Мерки за европейска търговска защита по отношение на неблагородните метали: превенция вместо закъсняло лечение

27.  призовава Съвета да приключи преразглеждането на двата регламента относно инструментите за търговска защита, с цел оптимизиране, засилване и ускоряване на прилагането на тези инструменти, като се гарантира, че те няма да бъдат отслабени; предлага организирането на етап на предварително проучване, който да продължи най-много един месец, с цел първоначално разглеждане на жалби във връзка с дъмпинг и отпускане на субсидии; въз основа на тези първи елементи ще могат да се обявят превантивни корективни мерки, последвани от по-задълбочено проучване; изразява съжаление по повод на факта, че Съветът не е постигнал напредък по отношение на законодателното предложение за модернизиране на инструментите за търговска защита, въпреки че Парламентът изрази силната си подкрепа за прилагането на по-строги мерки срещу нелоялния внос от трети държави; призовава Съвета да постигне бърз напредък по отношение на модернизацията на инструментите за търговска защита, с цел да се гарантира най-накрая прилагането на подходящи мерки срещу нелоялните практики и защитата на европейския пазар от дъмпинг, като по този начин се гарантират условия на равнопоставеност и пълноценно използване на възможностите, осигурени от енергийния преход;

28.  приема целта за постигане на бърз напредък по отношение на рециклирането на редкоземни елементи и метали от изключителна важност, потребявани в рамките на Съюза;

29.  подчертава, че всички неблагородни метали, включително неръждаемата стомана и алуминия, се търгуват в условията на международна конкуренция; смята, че е наложително Европейската комисия да определи в своите анализи и сравнения международния пазар като референтен пазар и да не ограничава своите проучвания само до вътрешния пазар при дефинирането на релевантните географски пазари; призовава за оценка на въздействието на производствения капацитет, при която да се вземат предвид, наред с другото, инсталациите и работните места, и която да бъде извършена преди вземането на каквито и да е решения от ГД „Конкуренция“ на Комисията, като заключенията бъдат включени в окончателната версия на информационните материали за заинтересованите страни; призовава за преразглеждане на политиката в областта на конкуренцията и правилата за държавните помощи, за да се улесни публичната интервенция, с цел подкрепа на социалното и регионалното сближаване, подобряване на трудовите и екологичните стандарти и решаване проблемите в областта на общественото здравеопазване; призовава последиците за заетостта от евентуални решения на ГД „Конкуренция“ да се вземат предвид предварително и да могат да водят до обективна обосновка или, ако е необходимо, до изплащането на обезщетение за служителите, засегнати от евентуални мерки за отстраняване на злоупотреби с господстващо положение; призовава за по-активно участие на социалните партньори, и в частност на организациите на работниците и профсъюзите на национално и европейско равнище, за да се избегнат практиките на социален дъмпинг в сектора и да се гарантира създаването на качествени работни места; призовава за участието на работниците в процеса на вземане на решения в рамките на промишлеността;

Ролята на неблагородните метали в кръговата икономика

30.  подчертава в този контекст положителния ефект във връзка с използването на вторични метали, което спомага за значително намаляване на разходите за енергия и суровини; следователно призовава Комисията да подпомогне развитието и функционирането на вторичните пазари на метали; насърчава въвеждането на кръгова икономика във всяко предприятие за производство на неблагородни метали, за да се свърже използването на странични продукти и рециклирани метали с целта за повишаване на конкурентоспособността; призовава въвеждането на кръгова икономика да стане задължително за всяко предприятие за производство на неблагородни метали, за да се свърже използването на странични продукти и рециклирани метали с целта за повишаване на конкурентоспособността; приема целта за постигане на бърз напредък по отношение на рециклирането на редкоземни елементи и метали от изключителна важност, потребявани в рамките на Съюза; призовава за развитието на силни връзки между сектора за рециклиране на неблагородни метали и други промишлени отрасли, с цел разширяване на промишлената база и увеличаване на нейната устойчивост, особено в региони, засегнати от деиндустриализация; в тази връзка подчертава големия потенциал на използването на заместители на продукти и материали и повишената употреба на метален скрап, наред с другото, при производството на стомана и алуминий; подчертава, че повечето неблагородни метали могат да бъдат рециклирани многократно с малка част от енергията, използвана при първичното производство; изразява загриженост във връзка с големите загуби на енергия за Европа, причинявани от законния и незаконен износ на алуминий и мед за държави като Китай и Индия, държави които сами са въвели забрана за износа на алуминий; счита, че високите екологични стандарти и принципите на кръговата икономика следва да бъдат в основата на инвестициите за развитие и иновации в сектора за производство на неблагородни метали в Европа; призовава Комисията да създаде икономически стимули за рециклирането на метали, включително на неикономичните на този етап суровини от изключителна важност, като например редкоземните елементи, да проучи как могат да се подпомогнат пазарите за рециклирани материали, наред с другото, чрез зелени сертификати за рециклирани материали, изисквания за екологосъобразно проектиране и данъчни стимули, както и да гарантира, че бюджетите за политиката на сближаване и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) водят до максимален ефект за насърчаване на ефективно използване и рециклиране на ресурсите; счита, че законодателството за отпадъците следва да бъде подобрено, за да се подкрепи функционирането на пазара на метален скрап в ЕС, например чрез преразглеждане на Директивата относно излезлите от употреба превозни средства и друго законодателство относно отпадъците; предлага предприемането на мерки за определяне на цели за обратно приемане на продукти, засилване на отговорността на производителите, както и разширяване на обхвата на законодателството относно излезлите от употреба превозни средства, например относно камиони, автобуси и мотоциклети; подчертава нуждата от квалифицирани лица с умения, които да извършат прехода към по-устойчиви производствени процеси и продукти, и призовава за изготвяне на европейска стратегия за обучение и образование за подкрепа на предприятията, изследователските институти и социалните партньори в техните усилия за съвместно проучване на потребностите от умения с цел постигане на екологична устойчивост;

31.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Този силен отлив в европейската стоманодобивна промишленост е следствие от спада в търсенето, което през 2014 г. е с 40 милиона тона по-малко от това през 2007 г. Това преструктуриране на мощностите е толкова мащабно, че възстановяването на търсенето в ЕС ще доведе до възникване на висок търговски дефицит в Европа, водещ от своя страна до зависимост и загуба на промишлено ноу-хау, които неизбежно ще се отразят върху секторите надолу по веригата – автомобилостроене, строителство и технологии с ниски нива на въглеродни емисии.

А същевременно в контекста на нарастващо търсене на алуминий в ЕС през последните години биват закривани европейски предприятия за производство на алуминий; това доведе до увеличаване на вноса.

И така, алуминият и стоманата са два показателни примера за трудностите, срещани в тези два сектора, които трябва да продължат да повишават своята енергийна и екологична ефективност, което би изисквало прилагането на инвестиционна политика, а малко предприятия разполагат понастоящем с необходимите за това средства.

Политиката в областта на климата в никакъв случай не е причина за трудностите на тези предприятия, но това може да се случи в бъдеще, ако инвестиционната криза продължава и ако не бъде създадена европейска промишлена политика по отношение на суровините и неблагородните метали.

Тази промишлена политика трябва да разполага с необходимите средства и инструменти, за да успее да осъществи прехода към ниски въглеродни емисии, като тя няма да може да постигне това без упражняването на стратегически контрол върху предприятията за производство на неблагородни метали и без осигуряването на необходимите инструменти и средства за справяне с евентуалното увеличение на цената на емисиите на CO2, за което призовават всички международни институции, ангажирани в борбата срещу изменението на климата.

Повторното използване на неблагородните метали и развитието на кръгова икономика са много важни фактори за европейските икономики, но само рециклирането не може да задоволи бъдещите потребности на европейския континент, който се е насочил към енергиен преход: например, за всяка инсталирана мощност вятърните турбини и соларните технологии използват до 90 пъти повече алуминий, 50 пъти повече желязо, мед и стъкло и 15 пъти повече бетон, отколкото съществуващите класически ТЕЦ (централи, работещи с мазут или природен газ, или ядрени централи) (да не говорим за редките или опасни метали и др.).

Необходимостта от провеждане на борба срещу изменението на климата

Трябва да се приветства водещата позиция на ЕС в борбата срещу изменението на климата, включително при признаването на неговия дълг към неиндустриализираните държави във връзка с изменението на климата.

Създаването на европейския пазар на въглеродни емисии през 2005 г. (Директива 2003/87/ЕО) съответства на прилагането от ЕС на стратегия за борба срещу изменението на климата. Това е едностранна инициатива, която служи като пример и която независимо от останалия свят налага допълнително бреме върху всички икономики в рамките на Съюза посредством изискванията към производителите на електроенергия и енергоемките производства.

Считаше се, че това може да доведе до инвестиции, които биха имали за цел намаляване на въглеродните емисии и биха допринесли за модернизацията на европейската промишленост, като по този начин тя би изпреварила своите конкуренти. Този сценарий не се реализира поради множество причини, и най-вече нарастването на опасността от изместване на въглеродните емисии, въпреки щедрото разпределение на безплатни квоти, чиито възможности за защита вече се изчерпват.

Защото ситуацията след подписването на споразумението от Киото през 1997 г. се промени и Европа вече не играе доминираща роля по отношение на неблагородните метали, а трябва да се бори, за да запази своята независимост спрямо бързо индустриализиращите се страни („прехвърляне на СО2“).

Стратегическата необходимост налага на европейските предприятия за неблагородни метали да се приспособят към тази нова климатична, икономическа и социална ситуация, като дават пример чрез ефективно и ефикасно потребление на енергия и суровини, а не като изчезнат от бъдещата сфера на промишленото производство.

Корекциите, приложими на границите, изглежда са най-ефективния структурен механизъм за осуетяване на отказа от борбата срещу изменението на климата от страна на европейските промишлени предприятия, които са изложени на риск от изместване на въглеродните емисии; като се има предвид, че ако се продължава с разпределението на безплатни квоти, приравнени към „субсидии за замърсяване“, без предприемането на съответни мерки, това ще доведе до пропуснати ползи, които ще се увеличават все повече с нарастването на цените на СО2 на пазара.

Корекции, приложими на границите

Въвеждането на корекции на границите в рамките на политиката за борба срещу изменението на климата ще означава създаването на равноправни условия, ненарушаващи конкуренцията между европейските и неевропейските производители на вътрешния пазар и при износ, както и избягване на изместването на въглеродните емисии.

– като се подложи вносът на същите правила за купуване на права за емисии на пазара на въглеродни емисии, които важат за европейските производители, въз основа на въглеродното съдържание на внасяните метали;

– като се освободи износът на метали от задължението за купуване на права за емисии на СО2.

Вносителите на неблагородни метали ще трябва да декларират пред митническите органи емисиите на CO2 във връзка с производството на метали, продавани на европейския пазар, както и да се придържат към едни и същи правила като европейските производители, в съответствие с принципа на СТО за недискриминация на подобни продукти. Следователно не става въпрос за произволна дискриминация или за прикрито ограничаване на международната търговия.

Обхватът на корекциите, приложими на границите, е същият като този на сега действащите права за емисии на системата СТЕ.

Корекциите, приложими на границите: временна и гъвкава мярка

По същия начин, ако дадена държава въведе права за емисии на CO2 за своите производители на неблагородни метали, сравними с правата на емисии на ЕС, корекциите на границите ще станат гъвкави в зависимост от въглеродните емисии, отделяни за производството на стоките, търгувани между двете държави. Чрез свързването на създадените по света пазари на права за въглеродни емисии ще се премахнат всякакви корекции, приложими на границите. Когато правилата са равностойни, конкуренцията е лоялна.

Предотвратяване на изместването на въглеродните емисии чрез отчитане на положението в отрасъла

Един производител на алуминий, който произвежда алуминий (междинен продукт между руда боксит и алуминий) в Европа, трябва да спазва ограниченията, въведени от системата СТЕ, докато това не важи за производител на алуминий, внасящ алуминий отвън. Същото се отнася и за всички междинни продукти между рудите и металите, както и за металургичния кокс, при които изместването към източник от внос представлява изместване на въглеродните емисии.

Следователно при измерването на съдържанието на въглерод за всеки неблагороден метал трябва да се взема предвид производствената верига, а не точното местоположение на крайното производство в Европа.

Съдържание на въглерод за всеки продукт, подлежащ на права за емисии

За да се гарантира справедливо функциониране на корекциите, приложими на границите, трябва да се познава съдържанието на въглерод за всеки продукт.

Това вече е факт в Европа и може да се приложи навсякъде, при две условия:

–  гарантиране на проследяемост на търгуваните продукти (както вече се процедира при производството на неблагородни метали за одобряване и сертифициране в съответствие с признати професионални стандарти);

–  установяване на метод, хармонизиран на международно равнище, за определяне на съдържанието на въглерод на търгуваните продукти.

В такъв случай ще е необходимо създаването на международна/многостранна агенция или изпълнението на тази задача от съществуваща организация.

Компенсацията за непреки емисии: нелоялна конкуренция между европейските държави

Мултинационалните компании за производството на алуминий са развили мощна промишленост в държавите от Персийския залив въз основа на ниските цени на енергията. Към ползите от евтината енергия за тези богати на петрол и газ държави се добавя и липсата на задължения във връзка с емисиите на CO2 и участие в борбата срещу изменението на климата.

Като призна нелоялния характер на конкуренцията поради оскъпяването на електроенергията вследствие на плащаните от енергопроизводителите права за емисии на СО2, Европейската комисия разреши впоследствие на националните публични органи да изплащат компенсации за тези непреки разходи (съобщение SWD (2012)).

Така например, за изплащането на тези компенсации Испания е заделила 5 милиона евро за 3 години (2013 – 2015 г.), а Германия – 756 милиона евро за същия период.

Безплатни квоти за инвестиции в нисковъглеродно производство на метали

Корекциите, приложими на границите, допринасят за благотворния ефект на производството на неблагородни метали, което обвързва намаляването на емисиите на CO2 с влагането на нисковъглеродни инвестиции, като по този начин се осигурява възвращаемост, с цел намаляване на емисиите и провеждане на борба срещу изменението на климата.

Счетоводна и финансова прозрачност

Понастоящем за всеки производствен обект се публикува информация за безплатните квоти на CO2, предоставяни на предприятията, но след разпределянето им не се дава никаква информация относно използването им от страна на предприятията.

По същия начин държавите членки не проследяват приходите от търговете за квоти за емисии, които следва да се използват поне частично за провеждане на борба срещу изменението на климата.

Прозрачност във връзка с рисковете и опасностите, свързани с производството на неблагородни метали

Първо изискване: секторът на неблагородните метали в Европа трябва да дава пример в областта на околната среда, като минимизира въздействието си както върху работниците, така и върху живеещото в района на производство население. Националните и европейските публични органи трябва да играят ролята на гаранти, защото пазарът не може да съчетава задачите за поддържане на конкурентоспособна промишлена икономика и опазване на околната среда.

Тази прозрачност трябва да се отнася за информацията относно емисиите, мерките за постигане на съответствие, инвестициите за технически напредък и тяхното въздействие върху здравето и безопасността на работниците и околното население.

Въпросът за договорите за електроснабдяване

Производството на неблагородни метали е енергоемка промишленост поради множество фактори.

–  поради използването на въглищата като изкопаема суровина за производството на въглеродна стомана;

–  поради структурата на производствените разходи, при която разходите за електроенергия формират по-голямата част от себестойността (с известни вариации за отделните държави и липсата на предвидимост) при електролизното производство на цинк или алуминий.

Невъзможността за подписване на дългосрочни договори за доставки на цени, свободно договаряни между доставчиците и потребителите на електроенергия, ще постави енергоемките европейски производства в много несигурно положение спрямо международната конкуренция.

Освен това трябва да се вземат предвид публичните субсидии за някои конкуренти, международни износители на неблагородни метали, които работят в икономическа система, характеризираща се с липсата на свободна и лоялна конкуренция в областта на енергийните доставки.

Мерки за европейска търговска защита по отношение на неблагородните метали: превенция вместо закъсняло лечение

Бързо развиващите се страни залагат на производството на неблагородни метали, допринасящо за постигането на икономически възход, като те се превърнаха в основни конкуренти на международния пазар за стомана, както и за всички неблагородни метали, като например редкоземните елементи, и те ползват сравнително предимство за достъп до суровини, което понякога се придружава от държавни субсидии и търсене на възможности за дъмпингова търговия (определяни като продажба под себестойността).

Необходимо е ЕС да гарантира, че разполага с гъвкава и надеждна търговска защита, адаптирана към новите реалности на световното производство, като темпът на вземане на решения трябва да се ускори във връзка с увеличаващия се поток от материали, продукти, информация и услуги.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.10.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

47

11

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Zigmantas Balčytis, Nicolas Bay, David Borrelli, Jerzy Buzek, Philippe De Backer, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Peter Eriksson, Fredrick Federley, Ashley Fox, Theresa Griffin, Marek Józef Gróbarczyk, András Gyürk, Roger Helmer, Hans-Olaf Henkel, Eva Kaili, Kaja Kallas, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Miapetra Kumpula-Natri, Janusz Lewandowski, Ernest Maragall, Edouard Martin, Dan Nica, Angelika Niebler, Miroslav Poche, Miloslav Ransdorf, Michel Reimon, Herbert Reul, Paul Rübig, Algirdas Saudargas, Jean-Luc Schaffhauser, Neoklis Sylikiotis, Antonio Tajani, Dario Tamburrano, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Henna Virkkunen, Martina Werner, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Michał Boni, David Coburn, Cornelia Ernst, Jens Geier, Gunnar Hökmark, Benedek Jávor, Jude Kirton-Darling, Olle Ludvigsson, Notis Marias, Marian-Jean Marinescu, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Theodor Dumitru Stolojan, Pavel Telička, Cora van Nieuwenhuizen

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

47

+

ALDE

Dominique Riquet

ECR

Notis Marias

EFDD

David Borrelli, Dario Tamburrano

ENF

Barbara Kappel

GUE

Cornelia Ernst, Miloslav Ransdorf, Neoklis Sylikiotis

PPE

Michał Boni, Jerzy Buzek, Christian Ehler, András Gyürk, Gunnar Hökmark, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Janusz Lewandowski, Marian-Jean Marinescu, Angelika Niebler, Herbert Reul, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Theodor Dumitru Stolojan, Antonio Tajani, Vladimir Urutchev, Henna Virkkunen, Pilar del Castillo Vera

S&D

Zigmantas Balčytis, Jens Geier, Theresa Griffin, Eva Kaili, Jude Kirton-Darling, Jeppe Kofod, Miapetra Kumpula-Natri, Olle Ludvigsson, Edouard Martin, Dan Nica, Miroslav Poche, Patrizia Toia, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

VERTS/ALE

Peter Eriksson, Benedek Jávor, Ernest Maragall, Michel Reimon, Claude Turmes

11

-

ALDE

Philippe De Backer, Fredrick Federley, Kaja Kallas, Pavel Telička, Cora van Nieuwenhuizen

ECR

Ashley Fox, Marek Józef Gróbarczyk, Hans-Olaf Henkel, Evžen Tošenovský

EFDD

David Coburn, Roger Helmer

3

0

ENF

Nicolas Bay, Jean-Luc Schaffhauser

PPE

Paul Rübig

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

OВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

(2)

OВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 93.

(3)

OВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1.

(4)

OВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.

(5)

OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.

(6)

OВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.

(7)

ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.

(8)

Приети текстове, P7_TA(2014)0032.

(9)

ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 75.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2014)0104.

(11)

ОВ L 001, 4.1.2003 г., стр. 1.

(12)

http://ec.europa.eu/growth/sectors/raw-materials/specific-interest/erecon/index_en.htm

Правна информация - Политика за поверителност