Процедура : 2015/2092(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0328/2015

Внесени текстове :

A8-0328/2015

Разисквания :

PV 14/12/2015 - 18
CRE 14/12/2015 - 18

Гласувания :

PV 15/12/2015 - 4.24
CRE 15/12/2015 - 4.24
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0447

ДОКЛАД     
PDF 221kWORD 180k
16.11.2015
PE 560.736v02-00 A8-0328/2015

относно новата обща политика в областта на рибарството: структура на техническите мерки и многогодишните планове

(2015/2092(INI))

Комисия по рибно стопанство

Докладчик: Габриел Мато

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно новата обща политика в областта на рибарството: структура на техническите мерки и многогодишните планове (2015/2092(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 43 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, и по-специално член 7, параграф 2, и членове 9 и 10 от него,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0328/2015),

A.  като има предвид, че устойчивостта на рибните запаси е неотменно условие за бъдещето на риболовната промишленост;

Б.  като има предвид, че от 2009 г. насам се наблюдава много ограничен напредък по законодателните предложения, свързани с техническите мерки и с многогодишните планове, отчасти вследствие на напрежението между европейските институции относно съответните им правомощия в областта на вземането на решения по силата на член 43 от ДФЕС по отношение на предложенията на Комисията относно многогодишните планове и отчасти вследствие на трудностите, свързани с привеждането на законодателството относно техническите мерки в съответствие с Договора от Лисабон;

В.  като има предвид, че общата политика в областта на рибарството (ОПР) (Регламент (ЕС) № 1380/2013) включва сред целите си възстановяване и поддържане на рибните запаси над нивата на биомаса, които позволяват максимален устойчив улов, чрез използване на екосистемени селективенподход; като има предвид, че техническите мерки и многогодишните планове са сред основните инструменти за постигане на тези цели;

Г.  като има предвид, че сред основните промени, въведени с реформата на общата политика в областта на рибарството през 2013 г., са и задължението за разтоварване и регионализацията;

Д.  като има предвид, че сложността и многообразието на техническите мерки, както и фактът, че те са разпръснати сред множество различни регламенти, са допринесли за трудностите при прилагането на мерките от страна на рибарите, което създава риск рибарите да изпитват недоверие по отношение на тях;

Е.  като има предвид, че принципът на регионализация включва провеждането на консултации с консултативните съвети с цел заинтересованите страни да се доближат до процеса на вземане на решения, както и с цел да се извършва по-добра оценка на социално-икономическите последици от решенията;

Ж.  като има предвид, че сложността на техническите мерки и трудностите при тяхното прилагане, както и липсата на осезаеми положителни резултати и на стимули в рамките на ОПР са допринесли за липсата на доверие от страна на рибарите;

З.  като има предвид, че прегледът на техническите мерки – в съответствие с най-добрите налични научни препоръки и чрез използването на екосистемен подход – следва да се стреми да подобри екологичната устойчивост на рибните и морските ресурси по начин, който да е в съответствие със социално-икономическата жизнеспособност на сектора;

И.  като има предвид, че за да се постигнат целите на новата ОПР, е необходимо, наред с другото, да се използват по-селективни риболовни уреди и практики;

Й.  като има предвид, че настоящите иновации, които повишават селективността на риболовните уреди, в много случаи са възпрепятствани от законодателството;

К.  като има предвид, че задължението за разтоварване предполага съществена промяна в подхода към управлението на рибарството и по-специално към дълбоководния риболов и съответно в подхода към техническите мерки в ключови области, като например състава на улова и размера на окото на мрежите;

Л.  като има предвид, че е необходимо да се постави особен акцент върху значението на дребномащабния риболов за устойчивостта на крайбрежните общности и по-специално за ролята на жените и децата; като има предвид, че в ОПР се упоменава прилагането на диференциран режим за дребномащабния риболов в Европа;

M.  като има предвид, че е необходимо да се приеме общо определение за понятието „дребномащабен риболов“ с оглед на ролята, която той играе за възстановяването на нашите морета и за запазването на традиционните и устойчиви в екологично отношение практики и браншове;

Н.  като има предвид, че за да се гарантира постигането на целите на ОПР в ЕС, за да се осигури наличието на равни условия на конкуренция за всички оператори и за да се улеснят изпълнението и контролът на техническите мерки, е необходимо да се определят общите основни принципи за всички басейни посредством рамков регламент, приет чрез обикновената законодателна процедура съгласно Договора от Лисабон;

O.  като има предвид, че не винаги е необходимо обикновената законодателна процедура да се използва за мерките на регионално равнище или за мерките, подлежащи на чести промени или базиращи се на стандарти и цели, определени от съзаконодателите, но че тя трябва да се използва за приемането на правилата, които са общи за всички морски басейни, както и за мерките, които се съдържат в специални регламенти или които няма да бъдат променяни в обозримото бъдеще;

П.  като има предвид, че регионализацията трябва да осигури, че техническите мерки са адаптирани към особеностите на всеки вид риболов и всеки басейн, което обезпечава гъвкавост и дава възможност за бърза реакция при извънредни ситуации; като има предвид, че регионализацията трябва да спомогне за опростяване и улесняване на разбирането, прилагането и привеждането в сила на техническите мерки; като има предвид, че приемането на техническите мерки на регионална основа следва да се придържа към модела, съгласуван от съзаконодателите в рамките на реформираната ОПР;

Р.  като има предвид, че регионализацията може да допринесе за опростяване и по-добро разбиране на правилата, което съответно ще бъде посрещнато със задоволство от сектора на рибарството и от другите заинтересовани страни, особено ако те бъдат включени в процеса на приемане на тези правила;

С.  като има предвид, че регионализацията не следва да води до повторно „национализиране“ на правомощията, тъй като това не е съвместимо с ОПР, за която ЕС разполага с изключителна компетентност, като се има предвид, че ресурсите са споделени;

Т.  като има предвид, че приемането на техническите мерки на регионална основа следва да се придържа към модела, съгласуван от съзаконодателите в рамките на новата ОПР, а именно като Комисията приема делегирани актове въз основа на съвместни препоръки от страна на съответните държави членки, които отговарят на стандартите и целите, определени от съзаконодателите, или – ако съответните държави членки не представят съвместна препоръка в рамките на определения срок – по собствена инициатива на Комисията; като има предвид при все това, че съгласно Договора от Лисабон Парламентът си запазва правото да възразява срещу който и да е делегиран акт;

У.  като има предвид, че преразглеждането на рамката на техническите мерки следва да предостави възможност да се продължи обсъждането на регионализацията и да се разгледат евентуалните алтернативи на делегираните актове;

Ф.  като има предвид, че някои предложения за специални регламенти, съдържащи технически мерки (относно плаващите мрежи, приловите на разред китообразни или дълбоководния риболов), са породили полемика; като има предвид, че някои предложения – например предложенията относно риболова на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан – са блокирани от вече над три години; като има предвид, че обсъждането на риболова с плаващи мрежи също е блокирано; като има предвид, че редица специални разпоредби относно техническите мерки бяха отхвърлени от регионалните организации за управление на рибарството (РОУР);

Х.  като има предвид, че техническите мерки следва да вземат под внимание незаконния риболов като явление, което в много случаи е придружено от незаконното използване на риболовни уреди, например плаващи мрежи, и следва да предложат ефективно решение на проблема, свързан с незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов;

Ц.  като има предвид, че техническите мерки, приложими във всеки един риболовен басейн на ЕС, не винаги са съобразени с потребностите на иновативните дейности и различните местни риболовни райони; като има предвид, че с оглед на това рибарите се нуждаят от технически мерки, основаващи се на регионален подход, които да отговарят на различните условия във всеки морски басейн; като има предвид, че управлението на рибните запаси по устойчив начин е жизненоважно и че в това отношение е важно законодателството да бъде опростено и да може да се адаптира към реалността на място; като има предвид, че също така е необходимо да се вземе надлежно под внимание фактът, че риболовните басейни се споделят от трети страни, чиито правила за опазването се различават значително от европейските правила;

Ч.  като има предвид, че е от жизнено значение в европейските води и по-специално в Средиземно море държавите членки да установят необходимите мерки и да си сътрудничат, за да идентифицират гражданите, отговорни за извършването на незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов, като по този начин осигурят, че приложимите санкции се налагат и че граничните и наземните проверки се извършват по по-строг начин;

Ш.  като има предвид, че многогодишните планове, приети през периода 2002 – 2009 г., не бяха еднакво ефективни; като има предвид, че новите многогодишни планове ще бъдат приети съгласно новите правила на ОПР;

Щ.  като има предвид, че преговорите с третите държави трябва да бъдат част от усилията за постигане на устойчивост;

  като има предвид, че реформата на ОПР въведе изисквания за разтоварване и предостави гъвкавост, изключения и финансова подкрепа в рамките на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР);

АБ. като има предвид, че е вероятно, че при прилагането на забраната на изхвърлянето на улов при смесения риболов ще възникнат трудности във връзка с т.нар. „ограничителни“ видове („choke species“);

АВ.  като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент разполага със съвместни законодателни правомощия по отношение на рибарството (с изключение на общия допустим улов и квотите);

АГ.  като има предвид, че от 2009 г. насам не е приет нито един многогодишен план в резултат от блокирането на предложения в Съвета;

АД.  като има предвид, че в рамките на междуинституционалната работна група за многогодишните планове съзаконодателите отчетоха, че е важно да работят заедно по многогодишните планове с оглед на намирането на практически решения въпреки различията помежду си при тълкуването на разпоредбите на правната рамка;

АЕ.  като има предвид, че многогодишните планове следва да предоставят надеждна и дълготрайна рамка за управление на риболова въз основа на най-добрите и най-нови научни и социално-икономически констатации и следва да бъдат достатъчно гъвкави, за да се адаптират към развитието на запасите и към ежегодното вземане на решения относно предоставянето на възможности за риболов;

АЖ.  като има предвид, че беше определено, че максималният устойчив улов и срокът за постигането му, референтните равнища на опазване с оглед на задействането на предпазните клаузи, минималната целева стойност за биомасата, механизмът за приспособяване към непредвидени промени в научните становища и клаузата за преразглеждане са елементите, които са общи за всички бъдещи многогодишни планове;

АЗ.  като има предвид, че многогодишните планове трябва да съдържат обща цел, която да е постижима в административно и научно отношение; като има предвид, че те следва да включват дългосрочни стабилни равнища на улова в съответствие с най-добрите налични научни препоръки, като това трябва да бъде отразено в ежегодните решения на Съвета относно възможностите за риболов; като има предвид, че тези ежегодни решения следва да бъдат строго ограничени до предоставянето на възможности за риболов;

АИ.  като има предвид, че решението на Съда от 26 ноември 2014 г. по дело C-103/12, Парламент/Комисия, и дело C-165/12, Комисия/Съвет, относно предоставянето на възможности за риболов във водите на Европейския съюз на риболовни кораби, плаващи под знамето на Боливарска република Венецуела в изключителната икономическа зона край брега на Френска Гвиана, създава прецедент чрез изясняване на съдържанието и ограниченията на две различни правни основания, съдържащи се в член 43 от ДФЕС; като има предвид, че член 43, параграф 3 може да бъде използван като правно основание само за предоставяне на възможности за риболов в рамките на регламентите за общия допустим улов и квотите;

АЙ.  като има предвид, че се очаква Съдът да излезе с решение по дело C-124/13, Парламент/Съвет, относно Регламент (ЕС) № 1243/2012 на Съвета за създаване на дългосрочен план за запасите от атлантическа треска, като в рамките на това производство Парламентът заема позицията, че с оглед на целта и съдържанието на този регламент той е трябвало да бъде приет въз основа на член 43, параграф 2 от ДФЕС чрез обикновената законодателна процедура с участието на Парламента в ролята на съзаконодател; като има предвид, че Парламентът също така е против разделянето на предложението на Комисията, като се има предвид, че Съветът е разделил предложението на два законодателни акта;

АК.  като има предвид, че при липсата на многогодишни планове минималните референтни размери за опазване могат да бъдат изменяни в рамките на планове относно изхвърлянето на улов, приемани чрез делегирани актове от Комисията въз основа на препоръките на съответните държави членки или – ако съответните държави членки не представят съвместна препоръка в рамките на определения срок – по собствена инициатива на Комисията; подчертава, че когато се вземат решения относно минималните референтни размери за опазване, е важно както да се защитават младите екземпляри риба, така и да се следват научните препоръки;

АЛ.  като има предвид, че плановете относно изхвърлянето на улов ще играят важна роля, тъй като изменението на минималните референтни размери за опазване може да предизвика промени в техниките за риболов и съответно да промени две количествено измерими цели от многогодишните планове, а именно смъртността от риболов и биомасата на репродуктивния запас; като има предвид, че изменението на минималните референтни размери посредством делегирани актове би водило до промяна на основните параметри на многогодишните планове отвън;

АМ.  като има предвид, че намерението на съзаконодателите беше тези делегирани актове да имат преходен характер за срок, който в никакъв случай не надвишава три години;

АН.  като има предвид, че минималните референтни размери за опазване на един и същ вид могат да се различават в различните зони, с цел да се вземат под внимание особеностите на видовете риба и риболовните райони; като има предвид, че когато това е възможно, е желателно да се приемат хоризонтални решения за всички зони, с цел да се улесни контролът;

1.  счита, че за да се осигури постигането на целите на ОПР, бъдещите технически мерки следва да се опростят (за да се отстранят противоречията и/или дублирането), да се включат в ясно структурирана правна рамка и да се основават на надеждни научни данни, които са предмет на партньорска оценка;

2.   счита, че е необходимо да се състави пълен списък, обобщаващ всички технически мерки, които са в сила понастоящем, с цел да се получи по-добър поглед върху евентуалните опростявания и заличавания във връзка с бъдещите технически мерки;

3.  счита, че техническите мерки следва да се преразгледат, с цел да се постигнат целите на ОПР, да се подобри селективността, да се сведат до минимум изхвърлянето на улов и въздействието на риболова върху околната среда, да се опростят настоящите правила и да се разшири научната база;

4.  счита, че техническите мерки следва да се адаптират към особеностите на всеки вид риболов и регион, което ще даде възможност да се осигури по-високо равнище на спазване от страна на сектора;

5.  счита, че опростяването и регионализацията на техническите мерки следва винаги да бъдат в съответствие с истинската цел на уредбата на техническите мерки, а именно свеждане до минимум на нежелания улов и на въздействието върху морската среда;

6.  счита, че за да се улесни прилагането на правилата на ОПР и за да бъдат те по-приемливи за сектора на рибарството и за другите заинтересовани страни, както и за да се гарантира тяхното съблюдаване, рибарите трябва да участват по-активно във вземането на решения, по-специално в рамките на консултативните съвети, както и да получават стимули, например подкрепа чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство и други инструменти, с оглед на иновациите, обучението, оборудването и използването на по-селективни риболовни уреди;

7.  счита, че новата законодателна рамка ще улесни допълнителното използване на иновативни риболовни уреди, за които е доказано по научен път, че увеличават селективността и имат по-ограничено въздействие върху околната среда;

8.  счита, че е необходимо иновациите и научните изследвания да бъдат насърчавани, за да се гарантира, че ОПР се прилага правилно, по-специално по отношение на разтоварването на изхвърляния улов, с цел да се увеличи селективността и да се модернизират риболовните методи и методите за контрол;

9.  счита, че устойчивото използване на иновативни риболовни уреди, за които е доказано чрез независими научни изследвания, че са по-селективни, следва да се разреши без налагане на ограничения, включително ненужни количествени ограничения, да се уреди посредством законодателството и – що се отнася до допълнителните научни изследвания – да получи финансова подкрепа;

10.  счита, че е необходимо обикновената законодателна процедура да продължи да се използва за приемането на правила, които са общи за всички морски басейни, включително за установяването на нормите и целите на техническите мерки, включително техническите мерки, съдържащи се в специални регламенти, или за техническите мерки, които не се очертава да бъдат изменяни в обозримото бъдеще, и счита, че обикновената законодателна процедура не винаги е необходима за мерките, които се приемат на регионално равнище или които вероятно ще бъдат подлагани на чести промени; заема становището, че тези мерки следва да бъдат подлагани на редовна оценка, за да се гарантира, че те продължават да са актуални; счита, че разумното използване на делегирани актове може да отговори на необходимостта от гъвкавост и от способност за реагиране; припомня при все това, че съгласно Договора Парламентът си запазва правото да възразява срещу който и да е делегиран акт;

11.  препоръчва да бъде определена ясна, обща европейска рамка за техническите мерки, в която да се установят ограничен брой водещи хоризонтални принципи; счита, че всички правила, които не са приложими за по-голямата част от европейските води, не следва да бъдат включвани в тази обща рамка, а вместо това следва да подлежат на регионализация;

12.  счита, че всяка мярка, приета на регионално равнище, следва да бъде в съответствие с рамковия регламент за техническите мерки и да отговаря на целите на ОПР и на Рамковата директива за морска стратегия (Директива 2008/56/ЕО);

13.  счита, че правилата относно техническите мерки следва да се определят чрез подходящо използване на процеса на регионализация и следва да се основават на общи централизирани принципи и определения, включително общи цели и норми, които да се прилагат в целия ЕС, в т.ч. списък на забранените видове риба и риболовни уреди, набор от специални правила за по-големите морски басейни и редица специални технически регламенти, като всички те биха били приемани чрез процедурата на съвместно вземане на решения; отбелязва, че регионализацията би се прилагала за правилата на регионално равнище или за правилата, които подлежат на чести промени, и че тя следва да се преразглежда редовно;

14.  подчертава, че е необходимо новият рамков регламент за техническите мерки да бъде ясно формулиран, което ще изисква полагането на значителни усилия за изясняване; съответно отправя искане съществуващите регламенти за техническите мерки, и по-специално регламенти (ЕО) № 850/98 и (ЕО) № 1967/2006 на Съвета, да бъдат отменени преди това, за да се сложи край на изобилието от регламенти;

15.  припомня, че по отношение на делегираните актове съгласно член 18 от основния регламент държавите членки могат в рамките на срок, който се посочва в регламента относно техническите мерки, да представят препоръки на Комисията и че Комисията не може да приема какъвто и да е акт преди изтичането на този срок;

16.  счита, че е необходимо да се извърши оценка на целесъобразността, ефективността и социално-икономическите последици (за риболовните флотове и местните общности) на специалните регламенти, основаващи се на технически мерки, като същевременно се съблюдават целите на ОПР и на Рамковата директива за морска стратегия;

17.  счита, че техническите мерки следва да включват специални разпоредби относно използването на определени риболовни уреди с оглед на закрилата на уязвимите местообитания и морски видове;

18.  счита, че техническите мерки следва да гарантират, че не се използват разрушителни и неселективни риболовни уреди и че се забранява общата употреба на експлозиви и отровни вещества;

19.  счита, че е необходимо спешно да се установи съгласуван набор от технически мерки за всеки от трите основни басейни, като се отчита спецификата на всеки един от тях, където решенията на Общността биха могли да имат значително въздействие върху възстановяването на рибните запаси и защитата на екосистемите, както и върху устойчивото управление на споделените рибни запаси;

20.  счита, че в съответствие с научните определения и класификацията на категориите на рибните уреди е необходимо да се разграничат в случая на Средиземноморския басейн тралните мрежи и бреговите грибове, тъй като законодателството, което урежда тралните мрежи, не следва да съвпада със законодателството, което урежда традиционните брегови грибове, тъй като последните се използват предимно за улов на незастрашени видове;

21.  счита, че независимо от задължението за разтоварване, което е в сила от 1 януари 2015 г. насам и което постепенно ще се въведе за всички рибни запаси в срок до 2019 г., разпоредбите относно техническите мерки трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да се адаптират в реално време към развитието в областта на риболова и за да предоставят повече възможности на сектора на рибарството за въвеждане на иновации, свързани със селективните риболовни методи;

22.  счита, че задължението за разтоварване представлява съществена промяна за рибарството и че съответно е необходимо техническите мерки да се адаптират с оглед на прилагането и улесняването на по-селективния риболов; с оглед на постигането на тази цел препоръчва следните три мерки:

– значително изменяне или дори отмяна на правилата, уреждащи състава на улова,

– предоставяне на по-голяма гъвкавост по отношение на размера на окото на мрежите,

– предоставяне на възможност различни видове уреди да бъдат на разположение на борда на кораба;

23.  взема под внимание трудностите, произтичащи от успоредното съществуване на стандартите за търговия, определени в Регламент (ЕО) № 2406/96 на Съвета, и минималните размери на улова; отправя искане те да бъдат хармонизирани от новия рамков регламент за техническите мерки;

24.  счита, че при преразглеждането на техническите мерки следва да се взема под внимание тяхното въздействие върху опазването на биологичните ресурси, морската среда и оперативните разходи, както и върху рентабилността в социален план и по отношение на заетостта;

25.  счита, че опазването като цел на рамковия регламент за техническите мерки може да бъде постигната по-успешно чрез действия, насочени към подобряване на управлението на предлагането и търсенето, при наличието на съдействие от страна на организациите на производителите;

26.  счита, че инцидентният непромишлен риболов във вътрешните води на държавите членки и регионите не трябва да бъде включван в общия допустим улов;

27.  счита, че многогодишните планове играят жизненоважна роля за опазването на рибните ресурси в рамките на ОПР, тъй като те представляват най-подходящото средство за приемането и прилагането на специални технически мерки за различните риболовни райони;

28.  счита, че съзаконодателите трябва да продължат да се стремят да постигат съгласие по многогодишните планове по отношение на институционалните правомощия съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз и въз основа на съответната съдебна практика;

29.  счита, че многогодишните планове следва да представляват солидна и дългосрочна рамка за управление на рибарството, да се основават на най-добрите и най-новите научни и социално-икономически становища, признати от партньорите, и да се приспособяват към развитието на рибните запаси, както и да осигуряват гъвкавост по отношение на ежегодните решения на Съвета относно възможностите за риболов; счита, че тези ежегодни решения следва да не надхвърлят стриктния обхват на разпределянето на възможностите за риболов и следва, доколкото е възможно, да се стремят да избягват появата на значителни колебания в техните параметри;

30.  застъпва становището, че в рамките на бъдещите многогодишни планове трябва да се постигне напредък по отношение на възстановяването и поддържането на запасите на равнища, надхвърлящи равнищата, които могат да генерират максимален устойчив улов, като в тях се включат референтни равнища на опазване с оглед на задействането на предпазните клаузи, предварително определен график, механизъм за адаптиране към промените в научните становища, както и клауза за преразглеждане;

31.  счита, че за да се избегнат проблемите, произтичащи от задължителните разтоварвания при смесения риболов, е необходимо да се повиши селективността и да се сведе до минимум уловът; счита, че е препоръчително да се намерят начини за възползване от възможността за приемане на мерки за гъвкавост и за използване на установените по научен път стойности на смъртността от риболов за определяне на общия допустим улов;

32.  отново изтъква, че е необходимо заинтересованите страни да участват по-активно в рамките на консултативните съвети в разработването и формулирането на многогодишните планове и във всички решения, свързани с регионализацията;

33.  счита, че Парламентът следва да следи особено отблизо делегираните актове за плановете относно изхвърлянето на улов и следва да си запази правото да възрази, ако счете това за необходимо, срещу който и да е от тях;

34.  счита, че преходният срок на действие на делегираните актове относно плановете относно изхвърлянето на улов, включително промените в минималните референтни размери за опазване, в никакъв случай не следва да надвишава три години и че тези актове следва да бъде заменяни, когато това е целесъобразно, от многогодишен план, както и че за тази цел многогодишните планове следва да се приемат във възможно най-кратки срокове;

35.  заема становището, че в контекста на регионализацията решенията относно минималните референтни размери за опазване за всеки вид риба следва да се основават на научните препоръки; подчертава необходимостта да се избягват при предлагането на пазара нередностите или измамите, които биха могли да изложат на опасност функционирането на вътрешния пазар;

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

1. Увод

Реформата на общата политика в областта на рибарството (ОПР), осъществена през 2013 г., включва сред целите си постигането на максимален устойчив улов чрез използване на екосистемен подход. Техническите мерки и многогодишните планове в качеството им на мерки за опазване са основните инструменти за постигането на тази цел.

От 2009 г. насам обаче се наблюдава много ограничен напредък по отношение на законодателните предложения, отнасящи се до техническите мерки и многогодишните планове. Що се отнася до многогодишните планове, това се дължи на наличието на патова ситуация между институциите, която произтича от факта, че законодателните предложения на Комисията за многогодишните планове включваха сред мерките за контрол на улова и разпределението на възможностите за риболов, което доведе до разногласие по отношение на член 43 от ДФЕС. Що се отнася до техническите мерки, трудностите възникнаха в резултат от привеждането в съответствие на законодателството с Договора от Лисабон.

2. Технически мерки

Целта на техническите мерки е да се предотврати уловът на млади екземпляри риба и други видове прилов. В основата на системата са заложени три регламента с различен географски обхват (Балтийско море, Средиземно море и Атлантически океан и други води). Техническите мерки са специфичен набор от правила, но понякога те са част от по-широк набор от инструменти за управление, като например многогодишните планове. Съществуват и специални регламенти, например регламент за забрана на риболова с плаващи мрежи, регламент за предотвратяване на приловите на представители на разред китообразни или регламент за забрана на премахването на перките на акулите на борда на риболовните кораби. По този начин техническите мерки са разпръснати в над 30 различни регламенти и представляват сложна, разнородна и недобре организирана система от разпоредби, които често са непоследователни и дори влизат в противоречие една с друга.

Сложността на техническите мерки се дължи отчасти на това, че те бяха приети съгласно различни законодателни процедури и бяха мотивирани от различни съображения. Някои от техническите мерки бяха подкрепени от регионалните организации за управление на рибарството (РОУР), а други бяха приети в рамките на ежегодните регламенти за общия допустим улов и квотите. При все това по-голямата част от тях бяха приети от Съвета или от Комисията в съответствие с процедурата на комитет още преди влизането в сила на Договора от Лисабон и без участие от страна на Европейския парламент.

Разнородността и липсата на съгласуваност на техническите мерки се дължи отчасти на факта, че голяма част от тях бяха приети постепенно от Съвета като част от ежегодните регламенти за определяне на общия допустим улов и на квотите. Съответно някои от техническите мерки са резултат от политическите преговори между държавите, без да има достатъчна научна обосновка за тях, като се наблюдават неоправдани различия между подходите към различните морета. След влизането в сила на Договора от Лисабон различните мерки за общия допустим улов и квотите трябва да бъдат приемани съвместно от Европейския парламент и Съвета.

Географската насоченост на техническите мерки е ясно отразена в специалния подход към Средиземно море, по отношение на което беше приет сравнително съгласуван набор от мерки едва през 2006 г. Въпреки това Консултативният съвет за Средиземно море неколкократно е отправял искане за преразглеждане на определени технически мерки. Следва да се отбележи, че в своето неотдавнашно проучване на техническите мерки(1) Комисията не включи Средиземно море, тъй като го счита за прекалено сложен казус.

Една част от техническите мерки се съдържа в специални регламенти. При повечето от тях в рамките на законодателната процедура възникнаха разногласия. По-конкретно предложението за риболова на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан(2) е блокирано от вече над три години; процедурата относно риболова с плаващи мрежи(3) също е замразена за момента. Тези затруднения и разногласия са свързани със съдържанието на предложенията. В някои случаи, като например премахването на перките на акулите на борда на риболовните кораби(4), разпоредбите бяха отхвърлени от РОУР, вследствие на което флотът на Европейския съюз се намира в неизгодно положение в сравнение с третите държави. В други случаи, например в случая с Регламента относно приловите на разред китообразни(5), е необходимо да се оцени ефективността на предложените мерки.

Освен това в регламентите относно техническите мерки се съдържат редица изключения и дерогации и всички разпоредби са били предмет на изменения. Например Регламент (ЕО) № 850/1998 е изменян четиринадесет пъти. Сложността на техническите мерки се е увеличила вследствие на тези поредни изменения. Съществуват редица несъответствия и липсва ясно определение на това кои области изискват използването на делегирани актове и кои – на актове за изпълнение, което възпрепятства напредъка по законодателните предложения. Съответно техническите мерки като цяло отдавна се нуждаят от рационализиране, опростяване и адаптиране към Договора от Лисабон.

През 2002 г. и 2008 г. бяха направени опити за преразглеждането на техническите мерки като цяло(6). Единият опит се провали, а другият доведе само до поредното от многобройните изменения. Няма напредък и по законодателните досиета, свързани с привеждането в съответствие с Договора от Лисабон на трите главни географски регламента.

През май 2014 г. Комисията приключи обществената консултация на тема „Нова рамка за техническите мерки в рамките на реформираната обща политика в областта на рибарството“. По-голямата част от участващите държави членки посочиха, че е необходимо техническите мерки да се опростят с цел да се осигурят равни условия на конкуренция, което изисква спрямо определени правила да продължи да се прилага процедурата за съвместно вземане на решение, и че равнището на регионализация при разработването на технически мерки следва да се определя от практическото изпълнение и да отразява дейностите по контрол и наблюдение. Участниците от сектора на рибарството посочиха, че е необходимо да се използва минималистичен подход към новата структура на техническите мерки, като решенията, присъщи на микроуправлението, не се подлагат на процедурата за съвместно вземане на решение. От своя страна НПО изразиха мнението си, че съществува необходимост от обща рамка за техническите мерки, която да включва общите цели и минималните общи стандарти, които следва да се прилагат в целия ЕС, за да се гарантира, че няма да има пропуски в управлението, и съответно опростяването не трябва да бъде за сметка на опазването на околната среда.

В бъдещата уредба на техническите мерки процедурата за съвместно вземане на решение ще бъде необходима, за да се гарантират равни условия на конкуренция и за да се улеснят изпълнението и контролът. От своя страна регионализацията може да опрости управлението, като гарантира, че правилата се адаптират към особеностите на всеки вид риболов и всеки басейн, като по този начин се осигурява гъвкавост и се предоставя възможност за бърза реакция при извънредни ситуации. Освен това регионализацията може да допринесе за опростяването и по-доброто разбиране на правилата, което съответно ще бъде посрещнато със задоволство от сектора на рибарството, особено ако той бъде включен в процеса на приемане на тези правила. Въпреки това пълната и безусловна регионализация е несъвместима с общата политика в областта на рибарството, която представлява обща политика, в рамките на която ЕС разполага с изключителна компетентност с оглед на споделения характер на ресурсите.

Следователно не е необходимо процедурата за съвместно вземане на решение да се използва за мерките на регионално равнище или за мерките, подлежащи на чести промени, но е необходимо тя да се използва за правилата, които са общи за всички морски басейни или които няма да бъдат променяни в сравнително дългосрочен план.

Структурата на уредбата на техническите мерки следва да бъде изградена върху три оси. Първите три от тях следва да обхващат набор от общи и централизирани правила, набор от специфични правила за големите морски басейни, както и редица специфични технически регламенти, приемани чрез процедурата за съвместно вземане на решение. Четвъртата ос, за която е характерна регионализацията, следва да се прилага за правилата на регионално равнище или за правилата, които подлежат на чести промени.

3. Многогодишни планове

Многогодишните планове имат за цел управлението на основните видове от интерес за риболова. Общата им характеристика е установяването на цели за управлението на рибните запаси по отношение на размера на биомасата на репродуктивния запас и смъртността от риболов. Понастоящем съществуват единадесет многогодишни планове, които използват различни инструменти. Като цяло се използва общият допустим улов (ОДУ), но съществуват и различни видове инструменти, като техническите мерки, ограниченията на риболовното усилие и специалните правила за контрол.

Многогодишните планове бяха въведени след реформата на ОПР през 2002 г. Два от съществуващите планове уреждат запасите, управлявани от регионални организации за управление на рибарството – червения тон и черната писия, а останалите планове регулират запасите във водите на Съюза, като се придържат към становищата на Международния съвет за изследване на морето (ICES). През периода 2002 – 2009 г. развитието им беше сравнително бавно, като в техните процедури настъпиха известни промени. От 2009 г. насам не е приет нито един нов план вследствие на блокирането на предложения в Съвета.

Ефективността на многогодишните планове е неравномерна. Като цяло най-незадоволителните резултати бяха свързани с неефикасността на механизмите за намаляване на риболовното усилие и с недостатъците в областта на контрола. Не трябва да се забравя, че понастоящем ОПР отдава по-малко значение на управлението на флота и съответно на риболовния капацитет. Въпреки че различните кризи доведоха до значително намаляване на флота, риболовният капацитет намаля в много по-малка степен.

Въпреки значението на многогодишните планове през последните години няма почти никакъв напредък по тях вследствие на междуинституционалната патова ситуация, произтичаща от различията в тълкуванията от Европейския парламент и Съвета относно правното основание, което следва да се използва, и по-специално дали то се съдържа в член 43, параграф 2 или в член 43, параграф 3 от ДФЕС. Член 43, параграф 3 предоставя всички правомощия за вземане на решения на Съвета без участие от страна на Парламента. На 26 ноември 2014 г. Съдът на Европейския съюз произнесе общо решение по две производства(7), образувани от Парламента и Комисията срещу решение на Съвета за предоставяне на възможности за риболов във водите на ЕС на риболовни кораби, плаващи под знамето на Венецуела, в изключителната икономическа зона на Френска Гвиана. Това решение създава прецедент, като пояснява, че член 43, параграф 3 може да се използва като правно основание единствено за разпределяне на възможностите за риболов в рамките на регламентите за ОДУ и квотите.

Все още се очаква Съдът да произнесе своето решение по дело C-124/13, Парламент/Съвет, относно Регламент (ЕС) № 1243/2012 на Съвета за създаване на дългосрочен план за запасите от атлантическа треска, като в рамките на това производство Парламентът заема позицията, че с оглед на целта и съдържанието на този регламент той е трябвало да бъде приет въз основа на член 43, параграф 2 от ДФЕС чрез обикновената законодателна процедура с участието на Парламента в ролята на съзаконодател. Парламентът също така е против разделянето на предложението на Комисията, като се има предвид, че Съветът е разделил предложението на два законодателни акта.

От друга страна, през април 2014 г. приключи работата на междуинституционалната работна група за многогодишните планове. В хода на своята работа представителите на съзаконодателите отчетоха, че е важно да работят заедно за намирането на практически решения въпреки своите различни тълкувания на разпоредбите на правната рамка. Беше преценено, че многогодишните планове следва да предоставят солидна и дългосрочна рамка за управление на рибарството въз основа на най-добрите налични научни становища. Освен това те следва да предоставят възможност за адаптиране към промените в запасите и да осигуряват гъвкавост при вземането на ежегодните решения за възможностите за риболов.

Установи се, че бъдещите многогодишни планове следва да имат следните общи елементи: максимален устойчив улов като цел и срок за постигането му, референтни равнища на опазване с оглед на задействането на предпазните клаузи, механизъм за приспособяване към непредвидени промени в научните становища и клауза за преразглеждане.

След реформата на общата политика в областта на рибарството през 2013 г. многогодишните планове следва да включват максималния устойчив улов като цел и срока за неговото постигане. Те следва да съдържат също така и мерки за прилагане на забраната за изхвърляне на улов и на задължението за разтоварване(8), както и гаранции за прилагане на коригиращи действия и клаузи за преразглеждане. В многогодишните планове се установяват и две количествено измерими цели: смъртността от риболов и биомасата на репродуктивния запас.

Реформата на ОПР въведе задължението за разтоварване, без да преодолее липсата на гъвкавост, присъща на системата на общия допустим улов и квотите. Като се има предвид, че се очаква да възникнат трудности при прилагането на забраната за изхвърляне на улов при смесения риболов във връзка с т.нар. „ограничителни“ видове („choke species“), е целесъобразно да се отдава предпочитание на инструменти като регулирането на риболовното усилие, които не се характеризират с липса на гъвкавост за разлика от системата на общия допустим улов и квотите. Освен това регулирането на риболовното усилие би улеснило постигането на максималния устойчив улов като цел чрез подобряване на икономическите резултати на флота при определено равнище на смъртността от риболов.

4. Реформа на ОПР през 2013 г.

Основен елемент на реформата на ОПР, който засяга както многогодишните планове, така и техническите мерки, е регионализацията(9) или регионалното сътрудничество относно мерките за опазване. Изглежда, че многогодишните планове са най-подходящото средство за приемането и прилагането на специфични технически мерки в контекста на регионализацията.

Установява се, че когато се възлага на Комисията да делегира правомощия, свързани с многогодишните планове, с необходимите мерки за опазване в рамките на законодателството на Съюза в областта на околната среда или със задължението за разтоварване, заинтересованите държави членки и държавите, които се считат за засегнати от тези мерки, могат да представят съвместни препоръки в рамките на определен срок. За изпълнението на тези препоръки държавите членки се консултират със съответните консултативни съвети. Комисията може да приеме мерките, за които е отправена препоръка, чрез делегирани актове, но може също така да представи предложения от свое име, ако всички държави членки не успеят да съгласуват съвместни препоръки в определения за това срок. Комисията може също така да отправи предложения, ако съвместните препоръки не се считат за съвместими с целите и количествено измеримите стойности на мерките за опазване. Единствената възможна роля на Европейския парламент се свежда до възможността да възрази срещу делегиран акт в срок от два месеца.

Тези нови разпоредби имат отражение върху техническите мерки и до голяма степен са свързани с многогодишните планове или произтичат от липсата на такива, като решението се съдържа в делегирани актове от Комисията. Например ако за даден вид риболов не е приет многогодишен план или план за управление, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове за установяване на временна основа и за срок от не повече от три години на специален план за изхвърлянето на улов, който може също така да включва изменение на минималните референтни размери за опазване(10).

Освен това чрез Регламента относно задължението за разтоварване на сушата(11) бяха въведени изменения в трите регионални регламента за техническите мерки (Атлантически океан, Средиземно море и Балтийско море). Плановете за изхвърлянето на улов се превърнаха в основното средство за въвеждане на промени чрез делегирането на правомощия на Комисията. Комисията е упълномощена да определя минимални референтни размери за опазване за видовете, които подлежат на задължението за разтоварване на сушата, посредством делегирани актове и при необходимост да определя дерогации във връзка с минималните референтни размери. Този казус вече възникна при плана за премахване на изхвърления улов в Балтийско море(12), чрез който минималният размер за опазване за треската се намали от 38 cm на 35 cm.

В повечето случаи минималните референтни размери за опазване се приемат от Комисията чрез делегирани актове. Това улеснява приемането на някои мерки на регионално равнище, но минималните референтни размери за опазване играят роля, която надхвърля значително обхвата на регионализацията, и съответно това би могло да промени значително формулирането на многогодишните планове. При промяна на минималния размер рибарите променят своите риболовни техники и също така се променя смъртността от риболов и възрастовата пирамида на репродуктивния запас. В основния регламент за ОПР се предвижда, че тези два параметъра са количествено измеримите цели на многогодишните планове(13). Промяната на минималните референтни размери посредством делегиран акт предполага промяна на основните параметри на многогодишните планове отвън. Не следва да се забравя, че минималните размери играят жизненоважна роля при предлагането на пазара и контрола на риболовните дейности.

5. Позиция на докладчика

5.1.  Многогодишни планове

Съзаконодателите трябва да намерят практически решения за постигането на бърз напредък по многогодишните планове в светлината на съдебната практика на Съда на ЕС.

Необходимо е също да се активизира участие на заинтересованите страни в разработването и изготвянето на многогодишните планове.

И накрая, многогодишните планове следва да бъдат приемани във възможно най-кратки срокове, като по този начин се избягва регулирането на дългосрочните мерки посредством планове относно изхвърлянето на улов, които поради своето естество трябва да съдържат само временни мерки.

5.2.  Технически мерки

Що се отнася до бъдещите технически мерки, те трябва да бъдат прости и ясни, за да се улесни разбирането им от страна на рибарите.

Доколкото е възможно, те следва да бъдат адаптирани към особеностите на всеки вид риболов и всеки регион (регионализация).

Въпреки това приемането на общи правила за всички морски басейни или на правила, които няма да бъдат изменяни в сравнително дългосрочен план, трябва да се извършва от съзаконодателите на ЕС съгласно обикновената законодателна процедура, т.е. процедурата за съвместно вземане на решение.

В действителност пълната и безусловна регионализация не би била съвместима с общата политика в областта на рибарството, която представлява обща политика, в рамките на която ЕС разполага с изключителна компетентност с оглед на споделения характер на ресурсите.

И накрая, съществува необходимост от по-активно и ефективно участие на рибарите в процеса на вземане на решения, включително относно най-малките подробности на техническите мерки, както и от въвеждане на стимули за улесняване на тяхното прилагане.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.11.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

14

2

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Clara Eugenia Aguilera García, Renata Briano, Alain Cadec, David Coburn, Diane Dodds, Linnéa Engström, João Ferreira, Ian Hudghton, Carlos Iturgaiz, António Marinho e Pinto, Gabriel Mato, Liadh Ní Riada, Remo Sernagiotto, Ricardo Serrão Santos, Isabelle Thomas, Ruža Tomašić, Peter van Dalen, Jarosław Wałęsa

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, Ole Christensen, Verónica Lope Fontagné, Lidia Senra Rodríguez

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Tim Aker

(1)

Проучване в подкрепа на разработването на нова правна рамка за техническите мерки за опазване в рамките на реформираната ОПОР, Проект №: ZF1455_S02, 7 юли 2014 г.

(2)

COM(2012)0371 final - 2012/0179 (COD)

(3)

COM(2014)0265 final - 2014/0138 (COD)

(4)

Регламент (ЕС) № 605/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г.

(5)

Регламент (ЕО) № 812/2004 на Съвета от 26 април 2004 г.

(6)

COM(2002) 672 и COM(2008) 324.

(7)

Дело C-103/12, Парламент/Съвет, и дело C-165/12, Комисия/Съвет.

(8)

Задължение за разтоварване, член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.

(9)

Регионално сътрудничество относно мерките за опазване, член 18 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.

(10)

Член 15, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(11)

Член 1, параграф 10, член 2, параграф 5 и член 3, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2015/812 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г.

(12)

Делегиран регламент (ЕС) № 1396/2014 на Комисията от 20 октомври 2014 г.

(13)

Член 10, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.

Правна информация - Политика за поверителност