Процедура : 2015/2051(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0332/2015

Внесени текстове :

A8-0332/2015

Разисквания :

PV 15/12/2015 - 13
CRE 15/12/2015 - 13

Гласувания :

PV 16/12/2015 - 11.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0459

ДОКЛАД     
PDF 285kWORD 293k
18.11.2015
PE 551.888v02-00 A8-0332/2015

относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ

(2015/2051(INI))

Комисия по развитие

Докладчик: Енрике Гереро Салом

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ

(2015/2051(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Резолюция 46/182 на Общото събрание на ООН от 19 декември 1991 г. относно засилване на координацията на спешната хуманитарна помощ(1),

–  като взе предвид Програмата за реформи на Междуведомствения постоянен комитет на ООН (IASC)(2),

–  като взе предвид принципите на партньорство (одобрени от Глобалната хуманитарна платформа) от 12 юли 2007 г.(3),

–  като взе предвид Резолюция 64/290 на Общото събрание на ООН от 9 юли 2010 г. относно правото на достъп до образование в извънредни ситуации(4), както и съответните насоки, включително тези на УНИЦЕФ и ЮНЕСКО,

–  като взе предвид насоките на Междуведомствения постоянен комитет на ООН за включване на намеса при случаи на насилие, основано на пола, в хуманитарните операции(5),

–  като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия (2015 – 2030 г.), приета на Третата световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия, проведена от 14 до 18 март 2015 г. в Сендай, Япония(6),

–  като взе предвид Резолюция 69/313 на Общото събрание на ООН от 27 юли 2015 г. относно създаване на програмата за действие от Адис Абеба за Третата международна конференция за финансиране на развитието(7),

–  като взе предвид обсъждането за подготовката на 32-та международна конференция на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец, която ще се проведе в Женева на 8 – 10 декември 2015 г.,

–  като взе предвид Доклада за глобалната хуманитарна помощ за 2015 г.(8),

–  като взе предвид Глобалния хуманитарен преглед от юни 2015 г.(9),

–  като взе предвид принципите за добро хуманитарно донорство(10),

–  като взе предвид групата на високо равнище на ООН за финансирането на хуманитарна помощ,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ(11),

–  като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от 2007 г. (наричан по-нататък „Европейски консенсус“), съвместната декларация, подписана от Комисията, Съвета, Европейския парламент и държавите членки(12), и плана за действие, който трябва да бъде подновен,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 375/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. година за създаване на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ (инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“)(13) и годишния доклад относно изпълнението на инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ през 2014 г.(14),

–  като взе предвид Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза(15),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Свързаните с пола аспекти при хуманитарната помощ: различни нужди, адаптирана подкрепа (SWD (2013) 0290)(16),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета – Годишен доклад относно политиките на ЕС в областта на хуманитарната помощ и гражданската защита и тяхното изпълнение през 2014 г. (COM(2015)0406)(17),

–  като взе предвид годишния отчет за дейността за 2014 г. на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Комисията (ECHO)(18),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юни 2015 г. относно общи принципи за многоцелево подпомагане под формата на парични средства в брой за посрещане на хуманитарни нужди(19),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и Факултативния протокол относно участието на деца във въоръжен конфликт от 25 май 2000 г., като взе предвид насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти (актуализирани през 2008 г.),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно ново глобално партньорство за изкореняване на бедността и за устойчиво развитие след 2015 г.(20),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2013 г. относно подхода на ЕС към устойчивостта(21),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 5 юни 2014 г. относно Рамковата програма за действие от Хього в периода след 2015 г.: управление на риска с цел постигане на устойчивост(22),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 декември 2014 г. относно преобразяваща програма за периода след 2015 г.(23),

–  като взе предвид съвместното съобщение от 9 септември 2015 г., озаглавено „Действия за преодоляване на кризата с бежанците в Европа: ролята на външната дейност на ЕС“, (JOIN (2015) 0040)(24),

–  като взе предвид регионалните, тематичните и световните консултации в подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси(25),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието(26),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие след 2015 г.(27),

–  като взе предвид своите резолюции от 9 юли 2015 г. относно положението в Йемен(28); от 11 юни 2015 г. относно положението в Непал след земетресенията(29); от 30 април 2015 г. относно положението в бежанския лагер Ярмук в Сирия(30); от 12 март 2015 г. относно Южен Судан, включително скорошните отвличания на деца(31); от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“(32), и от 15 януари 2015 г. относно положението в Либия(33),

–  като взе предвид своите резолюции от 10 септември 2015 г. относно миграцията и бежанците в Европа(34) и от 29 април 2015 г. относно най-новите трагични събития в Средиземно море и политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището(35),

–  като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се потвърждава, че ЕС „следи за съгласуваността между различните си политики и дейности, като отчита всички свои цели“,

–  като взе предвид член 208 от ДФЕС, в който се предвижда, че „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“,

–  като взе предвид член 214 от ДФЕС относно действията на Съюза в областта на хуманитарната помощ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 септември 2015 г., озаглавено „С поглед към световната среща на върха по хуманитарните въпроси: глобално партньорство за ефективна и основана на принципи хуманитарна дейност“ (COM(2015)0419)(36) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0166)(37),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по външни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0332/2015),

A.  като има предвид, че в един много нестабилен свят сме изправени пред увеличаване на разнообразието, честотата и интензивността на природните бедствия и глада и безпрецедентна ескалация на броя и сложността на конфликтите;

Б.  като има предвид, че засилващите се предизвикателства като урбанизацията, бързото увеличаване на населението, демографските промени, все по-разпространените и унищожителни природни бедствия, влошаващото се състояние на околната среда, опустиняването, изменението на климата, многобройните продължителни и едновременно протичащи конфликти с регионално въздействие и недостиг на ресурси, в допълнение към последиците от бедността, неравенството, миграцията, разселването и нестабилността, увеличиха драстично необходимостта от хуманитарни отговори навсякъде по света;

В.  като има предвид, че броят на нуждаещите се лица се е увеличил повече от два пъти от 2004 г. до над 100 милиона през 2015 г.; като има предвид, че 250 милиона души са засегнати от хуманитарни кризи; като има предвид, че броят на насилствено разселените лица е достигнал своя максимум от Втората световна война насам и е почти 60 милиона души, от които близо 40 милиона разселени в собствените си страни; като има предвид, че повече от половината от бежанците в света са деца;

Г.  като има предвид, че до 2050 г. един милиард души биха могли да бъдат разселени поради изменението на климата, тъй като над 40% от световното население живее в райони със силно ограничени водни ресурси; като има предвид, че икономическите загуби от природни бедствия вероятно ще се увеличават драматично в сравнение с губените понастоящем 300 милиарда щатски долара годишно;

Д.  като има предвид, че през последните осем години нарастващите нужди и предизвикателства, липсата на устойчиви ангажименти и все по-големите разходи за хуманитарна помощ допринесоха за това настоящата хуманитарна система да достигне своя предел, принуждавайки редица организации временно да преустановят хранителните помощи, подслоняването и други животоспасяващи хуманитарни операции;

Е.  като има предвид, че хуманитарните болници често са обект на нападения с оръжия за масово унищожение; като има предвид, че заплахите и нападенията над хуманитарни работници се увеличават; като има предвид, че сигурността на хуманитарните работници и на ранените често пъти е застрашена, и като има предвид, че тези нападения представляват нарушение на международното хуманитарно право и сериозна опасност за бъдещето на хуманитарната помощ;

Ж.  като има предвид, че хуманитарните принципи на хуманност, неутралност безпристрастност и независимост и основните правила на международното хуманитарно право и на правата на човека, залегнали в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях, трябва да бъдат в центъра на всички хуманитарни действия; като има предвид, че закрилата на разселените лица трябва да бъде гарантирана безусловно, и като има предвид, че независимостта на помощта, т.е. помощ, която е свободна от всякакви политически и икономически съображения или съображения за сигурност или всякакъв вид дискриминация, трябва да има предимство;

З.  като има предвид, че всички страни в даден конфликт, в т.ч. държавни и недържавни въоръжени участници, трябва да гарантират на хуманитарните работници такъв достъп, какъвто им е необходим за оказване на помощ на уязвимото, засегнато от конфликта цивилно население;

И.  като има предвид, че жените и децата са не само особено уязвими и в непропорционално голяма степен изложени на риск в зони на бедствие, както по време на извънредни ситуации, така и след тях, но също така са изправени пред експлоатация, маргинализация, инфекции и сексуално и основано на пола насилие, използвано като оръжие; като има предвид, че жените и децата са изправени пред повишени рискове в резултат от разселването и разпадането на нормалните структури за закрила и подкрепа; като има предвид, че международното хуманитарно право изисква на момичета и жени, изнасилени по време на война, да се предоставят без дискриминация всички необходими медицински грижи; като има предвид, че небезопасните аборти се сочат от Световната здравна организация като една от трите водещи причини за майчината смъртност; като има предвид, че майчиното здравеопазване, консултациите за жените, жертви на изнасилване, и образованието и обхващането в училища на разселените деца са основни предизвикателства в бежанските лагери;

Й.  като има предвид, че консолидираният призив за набиране на хуманитарна помощ за 2015 г. достигна рекордно високо равнище в историята на ООН с близо 19 милиарда евро; като има предвид, че въпреки рекордния принос от донорите само една четвърт от глобалния призив беше финансиран и че за ЕС беше трудно да финансира глобални призиви за набиране на хуманитарна помощ и операции на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“; като има предвид, че това потвърждава необходимостта от координирано в световен мащаб, своевременно, предвидимо и гъвкаво финансиране, съобразено с различни контексти и поддържано от ново публично-частно партньорство за иновационна готовност и иновационни методи за доставка; като има предвид, че за ЕС беше трудно да финансира глобални призиви за набиране на хуманитарна помощ и операции на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“; като има предвид, че подновяването на ангажимента за постигане на целта за предоставяне на 0,7% от БНД за официална помощ за развитие и навременното предоставяне на обещана помощ са от още по-голямо значение в подобен контекст;

К.  като има предвид, че повечето от хуманитарните кризи са по причини, свързани с човешка дейност; като има предвид, че 80% от международната хуманитарна помощ на ЕС е съсредоточена основно върху предизвикани от човека кризи, които изискват предимно политически, а не само хуманитарни решения; като има предвид, че бедността и уязвимостта на кризи са неразривно свързани, което подчертава необходимостта да се търси решение по основните причини за кризите, да се изгражда устойчивост, да се укрепва способността за приспособяване към природните бедствия и изменението на климата и да се отговаря на дългосрочните потребности на засегнатите лица; като има предвид, че последиците от хуманитарните кризи, като например предизвикателствата в областта на миграцията и бежанците, ще бъдат още по-големи, освен ако не се обърне внимание на причините и има по-добра връзка между хуманитарната помощ и сътрудничеството за развитие;

Л.  като има предвид, че хуманитарната помощ и развитието са взаимно свързани, особено предвид необходимостта от засилване на устойчивостта на бедствия чрез намаляване на рисковете и защита срещу сътресенията като ключов начин за намаляване на хуманитарните потребности и за борба със смущенията в здравеопазването, хигиената, образованието, храненето и дори елементарното подслоняване;

М.  като има предвид, че международното, местното и регионалното координиране, споделяне на информация и съвместно планиране, събиране на данни и оценяване ще спомогнат за подобряване на процеса на вземане на решения, ефикасността, ефективността и отчетността при предоставянето на помощ;

Н.  като има предвид, че е необходимо да се развива по-голямо доверие и по-нататъшно сътрудничество между участниците от частния сектор, НПО, местните органи, международните организации и правителствата; като има предвид, че ресурсите, експертният опит, веригите за доставка, способностите за научноизследователска и развойна дейност и логистиката на бизнеса могат да послужат за осигуряване на по-ефективна готовност и хуманитарна дейност;

О.  като има предвид, че финансирането по линия на главата за хуманитарна помощ на ЕС – 909 милиона евро през 2015 г. – представлява по-малко от 1% от общия бюджет на ЕС; като има предвид, че подобряването на връзката между хуманитарната и дългосрочната помощ е един начин за намаляване на сегашното несъответствие между извънредните хуманитарни потребности и наличните средства;

П.  като има предвид, че НПО и международните организации, като напр. Червения кръст и агенциите на ООН, понастоящем са основният доставчик на хуманитарна подкрепа, като предоставят животоспасяваща помощ и закрила на около 120 милиона души годишно;

Р.  като има предвид, че предотвратяването, реакцията на самата държава и нейният капацитет играят важна роля за отговаряне на потребностите по най-добрия начин и за намаляване на необходимостта от международна помощ; като има предвид, че през 2015 г. едва 2% от общата международна хуманитарна помощ беше насочена директно към местните и националните НПО на засегнатите държави, въпреки че тяхната способност за реагиране, познаването на потребностите и способността им да достигнат до засегнатите лица обикновено са по-добри, отколкото на други участници; като има предвид, че е налице засилващо се искане за осигуряване на отчетност пред засегнатите от кризата лица и общности;

С.  като има предвид, че хуманитарната помощ трябва да остане базирана на потребностите, така както са оценени от хуманитарните участници, и като има предвид, че донорите следва да се въздържат от използване на помощта като инструмент за управление на кризата;

Т.  като има предвид, че хуманитарната помощ и използваните инструменти следва да са адаптирани към съвместно оценени потребности и следва да зависят от различни контексти; като има предвид, че е важно да се положат всички усилия, за да се гарантира, че зачитането на правата на човека, и особено на специфичните потребности на жените, децата, възрастните хора, хората с увреждания, малцинствата и коренното население и други уязвими групи, е интегрирано в усилията за хуманитарно реагиране;

У.  като има предвид, че глобалните участници се насърчават да включват хуманитарните отговори в механизмите за мониторинг и докладване във връзка с правата на човека;

Ф.  като има предвид, че първата световна среща на върха по хуманитарните въпроси , която ще се проведе в Истанбул на 23 – 24 май 2016 г., следва да доведе до промяна на структурите за хуманитарна помощ, така че да станат по-приобщаващи, ефективни, прозрачни и действително глобални, с цел да могат да отговарят на очакваното увеличение на хуманитарни потребности, свързани с настоящи и бъдещи предизвикателства, като продоволствената сигурност, нарастването на населението, изменението на климата, нестабилността, безопасността на хуманитарните работници, насилственото разселване и социално-икономическото развитие;

Х.  като има предвид, че Световната среща на върха по хуманитарните въпроси ще се проведе след редица междуправителствени преговори – за намаляване на риска от бедствия, финансиране за развитие, програмата за устойчиво развитие след 2015 г. и изменението на климата – които ще оказват влияние върху развитието и хуманитарния ландшафт в продължение на години, и по този начин ще предостави уникална, сериозна и конкретна възможност да се синхронизират целите, принципите и действията, както и светът да обърне внимание на потребностите и да изгради устойчивостта на най-уязвимите по по-последователен начин;

Ц.  като има предвид, че ЕС, в качеството си на водещ донор, има отговорността и необходимото влияние да поеме водеща роля в търсенето на по-добри и новаторски начини да се отговори на нуждите на милиони хора, засегнати от конфликти и бедствия, и да им се предоставят трайни решения в дългосрочен план;

Ч.  като има предвид, че неотдавнашното ескалиращо остро световно недохранване и регионалното и международното разпространение на политическа нестабилност в държави, класирани като „ниво 3“, напомниха отново за необходимостта Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да ускори преобразуването на хуманитарната система и да служи по-добре на нуждаещите се;

От световни консултации към световни действия

1.  приветства решението на генералния секретар на ООН да призове за първата многостранна световна среща на върха по хуманитарните въпроси и готовността на Турция да ѝ бъде домакин; призовава държавите членки да подкрепят Световната среща на върха по хуманитарните въпроси и да постигнат категорични заключения на Съвета, с конкретни ангажименти и приоритетни области на действие, като същевременно се стремят към оперативна ефективност, общи стандарти за качество, по-добра координация и партньорства с новопоявилите се донори, въз основа на политически безпристрастна помощ, както и на общо разбиране и прилагане на хуманитарните принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост и зачитане на задълженията, произтичащи от международното хуманитарно право;

2.  приветства инициативата на ООН за събиране на информация от цял свят с цел създаване на представа за природните бедствия и конфликтите и определяне как могат да се спасят и защитят повече хора от въздействието на такива кризи; приветства също така организирането на осем регионални консултации, които включваха тематични срещи и обща консултация, с представители на правителството, гражданското общество, неправителствените организации, доброволчески мрежи, предприятията и религиозните мрежи, както и инициативата за онлайн консултации и създаването на група на високо равнище за финансирането на хуманитарна помощ, съпредседателствана от ЕС;

3.  подчертава, че днешните огромни хуманитарни предизвикателства изискват по-приобщаваща, разнообразна и наистина световна хуманитарна система, която да бъде укрепена на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси и която същевременно отчита разнообразието на днешната система за хуманитарно реагиране и допълващите се роли на всички участници; призовава ЕС да насърчи глобален консенсус за хуманитарната дейност, който потвърждава принципите на хуманитарна помощ и задълженията и правата съгласно международното хуманитарно право, като същевременно обезпечава ориентиран към хората и основан на правата на човека капацитет за реагиране за защита и държи правителствата отговорни за техните роли и отговорности за защитата на хората; насочва вниманието към отрицателното въздействие от политизирането на хуманитарната помощ и припомня, че подкрепата за и постоянната ангажираност с основните хуманитарни принципи са от решаващо значение за осигуряване на пространство за хуманитарни действия в зони на конфликти и природни бедствия;

4.  подчертава, че за да има смисъл, заключителният документ на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси следва да включва петгодишна пътна карта за разработване и привеждане в действие на поетите конкретни политически ангажименти, включително междуправителствена рамка за наблюдение и отчетност, оценка на практиките на хуманитарните организации и оценка на въздействието, която включва участието на съответните заинтересовани страни;

5.  призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да свърже програмата за развитие след 2015 г., Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия и Конференцията на ООН по изменението на климата от 2015 г. (COP 21) с цел засилване на съгласуваността между политиките и институциите за изграждане на устойчивост на бедствия, както и да изиска по-активна роля за действащите лица в областта на развитието за изграждане на устойчивост; призовава правителствата донори да разработят, за своите национални политики, общ набор от цели, приоритети и показатели, свързващи тези рамки;

6.  призовава ЕС и неговите държави членки, като най-големи донори и ключови оперативни участници, активно да водят със своя пример; подчертава, че всички хуманитарни действия на ЕС следва да се ръководят от принципите на солидарност, отговорност и отчетност и следва да бъдат проектирани да гарантират закрилата на уязвимите лица – както физическа, така и психологическа; призовава за глобално, всеобхватно и дългосрочно решение за масите хора, бягащи от регионите на конфликти; отбелязва, че ролята и надеждността на Европа на световната хуманитарна сцена също са застрашени при реагирането в ЕС на настоящата криза;

7.  призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да се ангажира със систематичен, основан на резултатите и на участието подход чрез изработване на конкретни показатели и работна методология, които да бъдат укрепени и използвани от донорите и прилагащите агенции, така че засегнатите лица да вземат участие в целия цикъл на хуманитарните действия; призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да работи за институционализирането, по-доброто наблюдение и оценката на рамката на ООН за отчетност пред засегнатото население;

8.  подчертава, че Световната среща на върха по хуманитарните въпроси е и възможност за всички заинтересовани страни да помислят за жизнената необходимост от реформа на ООН в посока към приобщаваща, прозрачна и ефективна система за координация с по-приобщаващ и оперативен Междуведомствен постоянен комитет (IASC), по-добро ангажиране с партньорите за засилване на взаимното допълване и пълна оперативност на програмата за реформи, както и за укрепване на многостранните структури за хуманитарна помощ за всички кризи чрез установяване на надеждна система за оценка на потребностите, която да служи като основа за съвместни призиви за набиране на средства (при гарантирано цялостно финансово проследяване), система за сравняване на разходите между агенциите и механизъм за мониторинг и оценка;

9.  твърди, че без всеобхватни и съществени средства подобни глобални действия няма да имат успех; подчертава, че търсенето на решения по нови и хронични бедствия и уязвимости изисква избягване на паралелни системи, разширяване на финансовата основа, дългосрочни предвидими инвестиции и спазване на новата програма за устойчиво развитие, по-конкретно чрез насърчаване на съвместно оценяване на риска и на потребностите, планиране и финансиране от страна на действащите лица в областта на хуманитарната помощ, развитието и изменението на климата; подчертава, че е необходимо засилено взаимно допълване между хуманитарната помощ и помощта за развитие, за да се обърне внимание на пропуските в ефективността и хуманитарното финансиране, и че то следва да върви ръка за ръка с увеличено финансиране за развитие и за хуманитарна помощ; в тази връзка припомня отдавнашния международен ангажимент за достигане на целта от 0,7% от БНД;

10.  настоятелно призовава ЕС, като най-големия донор на хуманитарна помощ в света, да възприеме водеща роля на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, призовавайки за по-гъвкави методи за предоставяне на хуманитарна помощ, както и за проактивни и последователни мерки и ефективни инструменти за предотвратяване на кризи; настоятелно призовава ЕС и другите донори да изпълнят финансовите ангажименти, които са поели, и да разработят начини за съкращаване на времето, за което финансовите ангажименти се превръщат в действия на място; посочва освен това значението на докладването относно спазването на правата на човека като механизъм за ранно предупреждение за кризи и насърчава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да вземе това предвид при прехода от култура на реагиране към култура на предотвратяване на кризи;

В служба на потребностите на хората при конфликти

11.  призовава ЕС да постави защитата в основата на хуманитарната дейност, чиято реакция е в зависимост от потребностите, чрез създаване на система за спазване и чрез включването ѝ в процеса на програмиране; подчертава необходимостта от институционализиране на ролята на служителите в областта на защитата и от разработване на стратегически и интегрирани подходи с достатъчно средства за дейности за защита още така в първата фаза на извънредните ситуации; настоятелно призовава ЕС да се ангажира в по-голяма степен с основан на правата на човека подход в хуманитарните действия, за да гарантира, че се спазват достойнството, потребностите и правата на конкретни уязвими групи – особено на жените, младежите, мигрантите, хората, живеещи с ХИВ, ЛГБТИ лицата и лицата с увреждания;

12.  призовава ЕС на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да насърчи всеобхватно споразумение относно практическите начини за засилване на зачитането и спазването на международното хуманитарно право, международното право в областта на правата на човека и бежанското право, като например посредством разпространяване на правилата на международното хуманитарно право сред регионални и национални администрации, сили за сигурност, местни органи и водачи на общности, както и да подкрепи ролята на Международния наказателен съд за прекратяването на безнаказаността за нарушаването на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека;

13.  набляга на необходимостта от разширяване на Конвенцията за статута на бежанците и на Конвенцията от Кампала за закрила и подпомагане на разселените лица по света, както и на тези, засегнати от изменението на климата, и на необходимостта те да бъдат защитени от различни форми на насилие като трафик на хора, насилие, основано на пола, и градско и икономическо насилие, тъй като тези лица може да имат основателен страх от преследване или да бъдат изложени на сериозен риск; подчертава, че на мигрантите следва да се предлага същото равнище на защита на правата, както на всички останали групи по време на криза; призовава да се обърне внимание на особено уязвимите групи като мигрантите, лицата без гражданство и бежанците, които често са пренебрегвани в хуманитарния дебат; призовава за ново поколение инструменти за защита на правата на човека за осигуряване на по-добра защита на тези лица;

14.  подчертава необходимостта от основна промяна на помощта, предоставяна на бежанците и приемащите държави и общности; подкрепя обобщаващия доклад за общата консултация, който приканва Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да разгледа всеобхватно „споразумение за приемането на бежанци“, което признава приноса на приемащите държави, урежда дългосрочни, предвидими и устойчиви финансови пакети за тяхното подпомагане, прави бежанците независими, като им дава достъп до възможности за препитание, и създава по-справедливи условия за преместването им в трети държави;

15.  призовава ЕС и неговите държави членки да работят за постигане на споделено общо разбиране и оперативност на хуманитарните принципи при подготовката на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси и да разработят съвместно широк, основан на участието кодекс за поведение между настоящите и новите донори с цел споделяне на най-добри практики, улесняване на достъпа до нуждаещите се лица и укрепване на съществуващите ангажименти за добри донорски практики, като например установените в принципите за добро хуманитарно донорство;

16.  призовава ЕС да се застъпи за включване на прозрачността и отчетността като ръководни принципи в декларацията на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси чрез използване на специфични маркери и категоризирани данни (т.е. по пол и възраст, със специфични променливи за децата) като основа за изготвянето и оценката на програмата и чрез насърчаване на международна инициатива за стандарт за прозрачност на хуманитарната помощ, с цел да се осигури световна рамка за резултати в областта на отчетността за измерване на напредъка;

17.  подчертава необходимостта от осигуряване на храна, вода, подслон, санитарни съоръжения и медицинско обслужване като основни права на всяко човешко същество; изразява изключителна загриженост във връзка с рисковете от епидемии, свързани с лошите санитарни условия и ограничения достъп до безопасна питейна вода, и във връзка с липсата на достъп до основни лекарствени средства по време на хуманитарни кризи; призовава ЕС да поема водеща роля за гарантиране на подходящо осигуряване на основни лекарствени средства и безопасна питейна вода в контекста на хуманитарни кризи;

18.  призовава Съюза и всички международни участници за подобряване в бежанските лагери на техниките за предоставяне на хуманитарна помощ, особено чрез осигуряване на подвижни лаборатории за борба срещу епидемиите от инфекциозни заболявания, подобряване на методите за разпределяне на спешната помощ, като се вземат предвид най-уязвимите групи, и подобряване на хигиената и санитарната инфраструктура при извънредни ситуации;

19.  подчертава необходимостта от включване на закрилата на децата като неразделна част от хуманитарните реакции с цел предотвратяване и реагиране на злоупотреби, пренебрегване, експлоатация и насилие срещу деца; подчертава, че тъй като децата са основни двигатели на промяната, е важно да се създават подходящи за деца пространства като част от хуманитарните действия;

20.  подчертава ключовата роля на жените в ситуации на конфликт и след конфликт, като се има предвид, че те оказват първа помощ при кризи и допринасят за единството на своите семейства и общности; призовава донорите и правителствата да интегрират принципа на равенството между половете в хуманитарните програми и да подпомагат предоставянето на повече права на жените и момичетата;

21.  настоятелно призовава предоставянето на хуманитарна помощ да следва международното хуманитарно право и хуманитарната помощ на ЕС да не бъде предмет на ограничения, налагани от други донори партньори; изразява своята загриженост и осъжда продължаващото използване на изнасилванията и други форми на сексуално и основано на пола насилие срещу жени и момичета като военно оръжие при извънредни хуманитарни ситуации; подчертава, че тази форма на насилие, наред с физическите и психологическите последици от нея, трябва да бъде премахната; призовава за поемането на ангажимент на световно равнище за гарантиране на безопасността на жените и момичетата от самото начало на всяка извънредна или кризисна ситуация, като се обръща внимание на риска от сексуално и основано на пола насилие, чрез повишаване на осведомеността, чрез гарантиране на наказателното преследване на извършителите на този вид насилие и чрез гарантиране, че жените и момичетата имат достъп до пълния набор от услуги по сексуално и репродуктивно здраве, включително безопасни аборти, при хуманитарни кризи, така че да не се продължават ситуации, които са равностойни на нехуманно отношение, както се изисква от международното хуманитарно право и както е предвидено в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях;

22.  счита, че целият персонал, който участва в предоставянето на хуманитарна помощ, включително полицейските или военните части, следва да получи подходящо обучение във връзка с аспектите на пола, както и че трябва да бъде въведен строг кодекс за поведение, за да се предотвратяват злоупотребите от страна на този персонал и да се гарантира равенство между половете;

23.  призовава предоставящите хуманитарна помощ структури да включат стратегии за предотвратяването и смекчаването на основаното на пола насилие във всички свои специфични за конкретни сектори интервенции, като се улеснява определянето на нови инструменти на ЕС за финансиране и като за целта се отделя внимание на преразгледаните насоки за интегриране на интервенциите във връзка с основаното на пола насилие в хуманитарните операции, изготвени от Клъстера за глобална защита (Global Protection Cluster); счита също така, че субектите, предоставящи хуманитарна помощ (включително ЕС), следва да провеждат консултации с момичета и момчета (и особено подрастващи момичета) на всички етапи на подготовка и действия в отговор на бедствия;

24.  призовава съответните хуманитарни агенции да подобрят координацията помежду си, за да разпознават и да защитават жертвите и потенциалните жертви на сексуална експлоатация и насилие;

25.  отчита значението на цялостния подход на ЕС при координацията и съгласуваността на широкия му набор от инструменти в областта на външната политика, които могат да бъдат инвестирани в устойчиви политически решения; обръща внимание на специфичните характеристики на хуманитарната помощ и подчертава, че е наложително да се разграничава хуманитарното реагиране от външните и политическите съображения и съображенията, свързани със сигурността и борбата с тероризма, чрез приемане на предпазни мерки; осъжда решително всяка злоупотреба или неспазване на принципите за хуманитарни действия, тъй като тези злоупотреби накърняват значително предоставянето на помощ и сигурността на хуманитарния персонал; настоява, че мерките за борба срещу тероризма следва да не накърняват и да не възпрепятстват хуманитарните усилия, и приканва Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да разгледа надлежно този въпрос;

Ефективност на хуманитарната помощ

26.  осъжда последователното осуетяване на опитите за предоставяне на хуманитарна помощ и всяко действие, което нарушава принципите за недопускане на „неоказване на помощ на лица в опасност“ и „забрана за връщане“, приложими за разселеното население, от всеки участник, независимо от това дали е член на ЕС; призовава правителствата да изпълняват надлежно своите основни задължения за защита и помощ на цивилното население и да установят правни и политически рамки за улесняване на хуманитарния достъп и предоставянето на помощ в съответствие с принципите на международното хуманитарно право; предлага тези рамки да включват хуманитарни данъчни облекчения, намаляване на разноските за извършване на парични преводи от мигрантите и опростени митнически процедури; призовава донорите, правителствата на приемащите държави и участниците в прилагането да спазват разпоредбите за хуманитарна помощ и съдействие по всички възможни канали, както и да изпълняват своите отговорности, за да се гарантира, че професионалната, своевременна, съгласувана, подходяща и качествена помощ достига до всички нуждаещи се, дори и в отдалечените райони;

27.  изразява дълбока загриженост, в контекста на по-добрата защита за хуманитарните работници, във връзка с повтарящите се нападения над хуманитарни работници и инфраструктури, включително болници; подчертава, че са необходими допълнителни усилия за подобряване на тяхната безопасност, закрила и свобода на движение съгласно международното право; подкрепя систематичното включване на конкретни клаузи за подобряване на отчетността за защитата на хуманитарните работници в законодателството и плановете за действие на донорите за всички държави, както и строго и систематично наблюдение и докладване на нападения срещу всички хуманитарни работници;

28.  подкрепя препоръките на Комисията за изчерпателна таблица за ефективността;

29.  подчертава необходимостта от непрекъснат диалог относно допълващите се роли и мандати на различните участници в сферата на хуманитарната помощ; счита, че трябва да има ясно разграничение между гражданските и военните участници в хуманитарни операции; счита, че трябва да бъде отдавано предимство на гражданските хуманитарни операции в отговор на извънредни ситуации; приканва Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да проучи нови рамки за по-добра координация между участниците като ключов елемент за по-ефикасни, ефективни и подходящи реакции при хуманитарни кризи; подчертава необходимостта от по-добър анализ на местните оперативни способности и за по-добри съвместни оценки на потребностите и отчетността на хуманитарната дейност;

30.  призовава да бъдат полагани сериозни усилия за ефективно гарантиране на правото на образование при продължителни хуманитарни кризи чрез осигуряването на необходимите финансови ресурси и персонал, тъй като липсата на образование заплашва бъдещето на децата и по-нататъшното развитие на обществото; подчертава значението на непрекъснатото образование за опазването и развитието на споделени и всеобщи ценности като човешкото достойнство, равенството, демокрацията и правата на човека;

31.  приветства ангажимента на Комисията – като се има предвид будещият тревога брой на децата, на които е отказано образование, и огромният потенциал на образованието да повишава устойчивостта на хората – за увеличаване на финансирането за образование за децата в хуманитарни кризи; призовава Съвета да подкрепи предложението на Комисията за заделяне на 4% от хуманитарния бюджет на ЕС за тази цел; счита, че това увеличение не следва да води до намаляване на вниманието, което се обръща на други основни нужди;

32.  изразява своята загриженост във връзка с образованието и възпитанието на децата в бежански лагери и призовава ЕС и всички международни участници да увеличат капацитета за предоставяне на училищно образование в бежанските лагери;

33.  признава, че предвидимостта, оперативната гъвкавост и многогодишните вноски са ключови предпоставки за по-ефикасно и ефективно предоставяне на помощ; призовава ЕС и неговите държави членки да дадат нов тласък на принципите за добро хуманитарно донорство в декларацията на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси;

34.  подчертава, че са необходими действия в световен мащаб за преодоляване на недостига на финансиране; призовава за създаване на световен фонд за хуманитарна помощ (GFHA), който да подкрепя участието и включването на донорите, които не членуват в Комитета за подпомагане на развитието (КПР), и да обединява всички съществуващи международни финансови механизми, национални ресурси и обединени средства (фондовете на ООН за спешно реагиране, Централния фонд за реакция при кризи (CERF), доверителни фондове и др.) и който да се допълва от доброволни и задължителни финансови плащания от правителствата, частния сектор и регионалните организации; счита, че задължителните плащания могат да бъдат използвани за запълване на празнини в хуманитарните ангажименти за извънредни ситуации от „ниво 3“, за подкрепа на готовността, осигуряване на пакет за устойчивост на социалната закрила за дългосрочни бежанци или за справяне с непредвидени извънредни ситуации, като например ебола, наред с останалото;

35.  подчертава необходимостта международните финансови институции да се ангажират изцяло и да преструктурират своя акцент върху предоставянето на заеми при облекчени условия главно посредством повторно определяне на критериите за допустимост за даване на заеми при облекчени условия, така че да се дава възможност за по-гъвкав институционален отговор на ситуации на несигурност и това да отразява в по-голяма степен националния капацитет за набиране на средства на национално равнище;

36.  настоятелно призовава правителствата, донорите и факторите, способстващи за тяхната дейност, да опростяват административните изисквания за участващите в изпълнението партньори чрез опростяване на процедурите и картографиране на най-добрите практики в областта на административното дело, договарянето и докладването при едновременно гарантиране на отчетност, както и да подкрепят инициативите, които са предназначени за осигуряване на непрекъсната помощ за укрепване на капацитета и наблюдението на местните участници, и да засилват националните структури за координация;

37.  подчертава, че за да бъдат съхранени и гарантирани по по-добър начин животът и достойнството на засегнатото население, местните неправителствени организации трябва да имат достъп до пряко финансиране; настоятелно призовава държавите членки и донорите да увеличат значително прякото финансиране за местните хуманитарни организации, които имат капацитет, експертни познания и възможности за действия в тази област, като същевременно се гарантира отчетност;

38.  призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да създаде нов механизъм за ангажименти с нестабилни държави и продължителни кризи с устойчиви програми, планове за изпълнение и предвидимо финансиране за развитие; подчертава, че програмата за действие от Адис Абеба поставя акцент върху необходимостта от инвестиции в системите за социална закрила и в мрежите за безопасност, така че реакциите в нестабилни условия да бъдат подобрявани по-бързо и ефективно;

Намаляване на уязвимостта и управление на риска

39.  подчертава необходимостта от адаптиране на системата за хуманитарно реагиране към местните, националните и регионалните изисквания и необходимостта от оправомощаване и редовно ангажиране на засегнатото население, включително на жените от всички възрасти, децата, лицата с увреждания, малцинствата и коренното население, като се признава тяхната роля като двигатели на промяната и като се гарантира при всяка възможност обратна информация и предварителна консултация с тези лица в програмирането и изпълнението на хуманитарна дейност;

40.  подчертава, че международните отговори следва да доразвиват съществуващите местни или национални инициативи и партньорства, вместо да се полагат паралелни усилия; настоява на значението на засилването на местния и регионалния капацитет за доставка на хуманитарна помощ и при възможност – за осигуряване на приобщаващи процеси, в които местните органи, гражданското общество, частният сектор и засегнатото население са включени в процеса на планиране;

41.  подчертава необходимостта от нов световен модел за взаимно допълване, на който да се основава сътрудничеството между заинтересованите страни в хуманитарната област и развитието, което прави възможно постепенното изграждане на по-устойчиви и независими общества, като се започне със съвместни анализи и програмиране; подчертава, че този модел следва да включва на първо място стратегии за навлизане на участници в сферата на развитието с цел изграждане на мостове в тази област, на второ място, включване на модификатори на кризи в програмите за развитие, и на трето място, стратегии за изход в хуманитарното реагиране, позволяващи по-гъвкав подход, като този модел следва също така да включва подлежащ на отчетност и гъвкав многогодишен механизъм за финансиране за реагиране при продължителни кризи; подчертава значението на сътрудничеството с местните неправителствени организации и водещи представители на гражданското общество за установяване на постоянни структури в районите, засегнати от конфликти;

42.  призовава Комисията да представи инициатива за по-систематично свързване на хуманитарната помощ, сътрудничеството за развитие и устойчивостта, така че ЕС да може да бъде по-гъвкав и ефективен при откликването на нарастващите нужди, и да насърчи размисъл за по-добра връзка със Световната среща на върха по хуманитарните въпроси; призовава ЕС да се възползва от това в междинния преглед на действащата Многогодишна финансова рамка, с цел по-нататъшно засилване на връзките между хуманитарната дейност и дейността по развитието;

43.  подчертава значението на намаляването на риска от бедствия за устойчивостта в четири приоритетни области: 1) разбиране на рисковете от бедствия; 2) засилване на управлението на риска с цел справяне с рисковете от бедствия; 3) инвестиране в намаляване на риска от бедствия с цел устойчивост, планове за действие при извънредни ситуации и системи за ранно предупреждение; и 4) укрепване на подготвеността за ефективно реагиране при бедствия и по-добри практики при възстановяването, рехабилитацията и реконструкцията;

44.  призовава държавите членки и другите донори да засилват и разработват национални правни рамки за хуманитарни действия, намаляване и управление на риска от бедствия, основани на международните закони, правила и принципи за реагиране при бедствия; подчертава, че готовността при бедствия, намаляването на риска и устойчивостта следва да бъдат включвани систематично в плановете за реагиране, които следва да бъдат предоставяни от местните, регионалните и националните органи, промишлеността и гражданското общество, и че тази готовност следва да бъде подкрепяна чрез достатъчно финансиране и подобрени иновации в прогнозирането и моделирането на управлението на риска;

45.  призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да постави силен акцент върху въпроса за изменението на климата и хуманитарната дейност; счита, че това следва да включва планиране и изграждане на устойчивост на последствията от изменението на климата, включително разселване и миграция поради изменението на климата, във всички съответни политики на регионално и световно равнище; в този контекст призовава ЕС и неговите държави членки да продължават да вземат смели политически решения за борба срещу изменението на климата;

Преобразуване чрез иновации

46.  подчертава, че иновациите следва да черпят от множество източници и по-специално на опита на засегнатите хора, гражданското общество и местните общности от предните линии на реагирането; подчертава значението на наличието на минимални хуманитарни стандарти с оглед повишаване на основните обществени услуги, като например образование, продоволствена сигурност, здравеопазване, осигуряване на подслон, водоснабдяване и канализация във всички аспекти на хуманитарната област; счита, че публично-частните и междусекторните партньорства – когато и публичният, и частният сектор споделят общи ценности и приоритети, които привеждат бизнес целите в съответствие с целите на ЕС за развитие, и спазват международни стандарти за ефективност на развитието – могат да бъдат средство за допълване на обществения отговор на нарастващите хуманитарни потребности; отбелязва, че когато е в съответствие с принципите за ефективност на помощта, подпомагането под формата на парични средства в брой е ефикасен пример за новаторство в областта на хуманитарната помощ;

47.  приветства заключенията на Съвета относно общи принципи за многоцелево подпомагане под формата на парични средства в брой за посрещане на хуманитарни нужди; признава, че въпреки че едва една малка част от хуманитарната помощ понастоящем е под формата на парични средства в брой, използването на помощта под формата на парични средства в брой има значителен потенциал като новаторски, пазещ достойнството, безопасен, чувствителен към аспектите на пола, гъвкав и икономически ефективен способ за покриване на основните нужди на най-уязвимите лица при извънредни ситуации; призовава ЕС и неговите държави членки, в навечерието на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, да насърчават общите принципи и използването на безусловна помощ под формата на парични средства в брой въз основа на анализ на контекста и реагирането, като същевременно подкрепят механизъм за мониторинг;

48.  призовава ЕС да насърчава и подкрепя създаването на световен алианс за новаторство в хуманитарната дейност за разработване на глобално споделени етични подходи в съответствие с хуманитарните принципи и с принципите на ООН за иновации и технологии за развитието, за да се гарантира, че всички инвестиции в хуманитарни иновации имат за цел подобряване на положението на засегнатото население; призовава за създаване на фондове за хуманитарни иновации на регионално и национално равнище;

49.  признава, че иновациите могат да играят важна роля при реагирането на нови предизвикателства и за подобряване на съществуващите програми чрез интегриране на нововъведения в други сектори с цел създаване, разширяване и разработване на модели, които ще позволяват да се правят пробиви в преодоляването на хуманитарни предизвикателства;

50.  подчертава ролята на новите технологии и новаторските цифрови инструменти за организирането и предоставянето на хуманитарна помощ, особено по отношение на предоставянето на помощ и на нейното проследяване, наблюдението на бедствията, информационния обмен, координацията между донорите и улесняването на връзките между агенциите за помощ и органите на местното управление, особено в отдалечени райони и в райони, засегнати от бедствия; подчертава, че Африка, и особено държавите от Африка на юг от Сахара, понастоящем преминават през мобилна цифрова революция с нарастване на мобилните абонаменти (и използването на мобилен интернет), като по този начин тези инструменти и услуги придобиват решаващо значение за създаването на системи за ранно предупреждение и за бързо осигуряване на информация по въпроси, свързани със здравето, опасните зони и контактите за помощ;

51.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят, като същевременно зачитат хуманитарните принципи и етичните стандарти, участието на предприятия, особено на МСП, чрез разработване на бизнес ръководство за предприемане на действия и насърчаване на местни и регионални платформи за партньорство за структурирано, координирано и устойчиво участие на дружествата при извънредни ситуации; насърчава държавите членки да включват по-ефективно предприятията в съответните национални планове за реагиране при извънредни ситуации и механизми за отчетност;

52.  призовава ЕС да проучи и насърчи партньорства с новосъздадени предприятия, със застрахователни и технологични дружества, наред с останалите, с оглед на разработването на инструменти за готовност и разгръщане при извънредни ситуации; подчертава необходимостта от подпомагане и по-нататъшно разработване на картографирането в световен мащаб от Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) на наличните активи и капацитет в частния сектор с цел засилване на техническото сътрудничество за полагане на усилия за реагиране при бедствия;

53.  призовава ЕС и неговите хуманитарни партньори да се застъпват, в контекста на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, за по-тясно ангажиране на младите хора в хуманитарната готовност и в процесите на възстановяване, както и да насърчават доброволческите схеми;

54.  подчертава важната роля, която може да играе инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ при прилагането на практика на решенията, които ще бъдат взети на бъдещата Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, и в контекста на преразгледания Европейски консенсус относно хуманитарната помощ; подчертава, че опитът на доброволците, успоредно с опита на други хуманитарни работници, може да играе жизненоважна роля за установяване на най-добри практики и инструменти за изпълнение;

55.  призовава ЕС и неговите държави членки да популяризират по време на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси важната роля на хуманитарното застъпничество, тъй като това може да бъде ефективен начин за засилване на закрилата и за иновации;

56.  подчертава, че ангажиментите, поети в Истанбул, трябва да бъдат прилагани на равнището на ЕС и на неговите държави членки; поради това призовава ЕС и неговите държави членки да разработят, съвместно с други хуманитарни участници, програма за привеждане в действие на резултатите от срещата на най-високо равнище след нейното провеждане в Истанбул; подчертава необходимостта да се гарантира предсказуемо и навременно финансиране за хуманитарна помощ чрез бюджета на ЕС, като се гарантира, че бюджетните кредити за поети задължения за хуманитарна помощ на ЕС се финансират систематично изцяло чрез еднакъв размер на бюджетни кредити за плащания;

57.  призовава за съгласуван и солиден нов план за действие за Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, който гарантира безпристрастно и ефективно европейско хуманитарна реагиране, приспособено към местните условия, като същевременно отразява конкретни аспекти по възраст и пол, действа без дискриминация и е съобразен с нуждите;

58.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на генералния секретар на ООН.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

Светът е изправен пред хуманитарни кризи, безпрецедентни по брой, мащаб и продължителност. Заедно с продължаващите, трайни, причинени от човека конфликти и повтарящите се природни бедствия, възникналите извънредни ситуации от „ниво 3“ в Сирия, Ирак, Йемен, Южен Судан и Централноафриканската република, както и епидемията от ебола в Западна Африка, доведоха до рязко увеличение на броя на хората, нуждаещи се от хуманитарна помощ.

Вследствие на възходящата тенденция на насилствено разселване днес има повече бежанци и вътрешно разселени, отколкото след Втората световна война. Едно от последствията е драматичното увеличаване на броя на хората, търсещи убежище чрез застрашаващо живота им прекосяване на морето.

Хроничните нужди, произтичащи от тези конфликти и бедствия, опъват до краен предел системата за хуманитарно реагиране В един контекст, в който има опасност от допълнително задълбочаване на разликата между хуманитарните нужди и оперативните и финансовите средства, налични за тяхното изпълнение, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун призова за първата световна среща на върха по хуманитарните въпроси.

Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, която ще се проведе в Истанбул през май 2016 г., ще се стреми да промени и адаптира хуманитарната система към една бързо променяща се среда на извънредни ситуации, да направи хуманитарната дейност по-ефикасна, ефективна и „годна за бъдещето“. Налице е ясен призив за сближаване на хуманитарната общност и общността, работеща в сферата на развитието, и за изместване на фокуса от реагиране към превенция и изпреварващи действия.

Предизвикателства пред структурите за хуманитарна помощ

Последните световни дискусии относно рамката за хуманитарната дейност се проведоха преди почти двадесет и пет години. Оттогава хуманитарната обстановка се е променила значително, особено с постоянното увеличаване на броя, мащаба и продължителността на извънредните хуманитарни ситуации, произтичащи и от породени от човека конфликти, и от природни бедствия, и утежнени от някои световни тенденции, като например изменението на климата.

Въпреки че финансирането е нараснало, потребностите са се увеличили много по-бързо и разликата между тях се е разширила. Освен това основната част от помощта се използва за преодоляване на последствията от малък брой продължителни конфликти, а именно тези от „ниво 3“, докато справянето с основните причини за кризите и конфликтите може да бъде успешно само чрез дългосрочен политически ангажимент и превенция. Наред с необходимостта да се отдели внимание на засилващия се недостиг съществуват все по-големи изисквания за отчетност.

Освен това хуманитарното реагиране днес е изправено пред постоянна ерозия на зачитането на международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека. Цивилните лица, включително хуманитарните работници – които често пъти отиват там, където отиват малко други хора – все по-често стават мишена за нападения по време на конфликти, което води до по-голям брой жертви и разселвания.

Рисковете за безопасността могат да се увеличат поради схващането, че хуманитарната помощ се използва за политически или икономически причини. Повишената несигурност намалява и без това често ограниченото хуманитарно пространство, като по този начин се възпрепятства достъпът и на хуманитарните работници, и на получателите, а той е от ключово значение за посрещане на нуждите по места. Наблюдава се и по-широко участие на заинтересовани страни, включително от военния сектор, в предоставянето на хуманитарна помощ.

Въпреки че по-нататъшните ръководени от ООН усилия, по-специално чрез Междуведомствения постоянен комитет (IASC) и Програмата за реформи, са насочени към преодоляване на някои пропуски в многостранната система за реагиране, трябва да бъдат разгледани и централните въпроси за координацията, хуманитарното финансиране и партньорството. Един размисъл относно адаптирането на структурите за хуманитарна помощ към новите реалности е повече от навременен.

Как може да допринесе ЕС?

В качеството си на водещ донор и ключов световен фактор в хуманитарните действия ЕС има както отговорност, така и необходимото влияние да поеме роля на водач в търсенето на по-ефикасни и ефективни начини за отговаряне на нуждите на лицата, засегнати от конфликти и бедствия. ЕС е пионер в областта на добрите практики и новаторските подходи към хуманитарната помощ и следва активно да споделя своите знания. Като уникална регионална организация ЕС притежава добавена стойност, която трябва да бъде демонстрирана, въпреки че ще трябва също така да бъдат внимателно разгледани собствените му структури.

ЕС обмисля начини за справяне със системните слабости на настоящите структури за помощ. Възникна ясно осъзнаване на необходимостта да се премине от култура на реагиране към култура на предвиждане; трябва да се направи повече за предотвратяване на кризите (и предотвратяване на повтарянето им) и да се постави по-голям акцент върху въпроси като адаптирането и изграждането на устойчивост, а именно чрез преодоляване на различията между хуманитарната дейност и развитието в дългосрочен план.

Въпреки че рамката за изпълнение на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ се нуждае от преразглеждане, ЕС следва да разчита на него – като споделен и принципен европейски подход – да ръководи неговите предложения към Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, както и да го използва като регионален модел, който да бъде насърчаван. ЕС би могъл да обмисли спонсорирането на „глобален консенсус за хуманитарната дейност“, който отчита разнообразието на днешната система за хуманитарно реагиране и се възползва от всички допълващи се роли.

В служба на потребностите на хората при конфликти

При подготовката за срещата на върха на широкообхватни консултации със заинтересованите страни бяха разгледани някои ключови предизвикателства и новаторски решения в четири взаимосвързани тематични области: ефективност на хуманитарната помощ, намаляване на уязвимостта и управление на риска, преобразуване чрез иновации и обслужване на потребностите на хората при конфликти, като последното се превърна в първостепенен приоритет.

Заедно със силен и подновен ангажимент към основните положения, и по-специално утвърждаването и по-нататъшното укрепване на общата стойност на хуманитарните принципи и международната правна рамка за хуманитарни действия, включително борбата срещу безнаказаността, защитата следва да бъде поставена в центъра на хуманитарната дейност.

Действителната безпристрастност, неутралност и независимост и представата за тях са от съществено значение за приемането на хуманитарните работници и способността им да работят в често пъти сложен политически контекст и контекст, свързан със сигурността. За ЕС един принципен подход следва да доведе до съпротива срещу инструментализирането на помощта – в съответствие с неговата формула „вътре, но извън“.

Ефективност на хуманитарната помощ

За да бъде и ефективна, и ефикасна, хуманитарната помощ трябва да достига до засегнатото население, и по-специално до най-уязвимите групи. При подготовката на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси ЕС следва да насърчава приемането на дейности, които да гарантират, че засегнатите общности, особено жените, децата и най-уязвимите лица, включително тези, които е трудно да бъдат обхванати, имат достъп до подходяща помощ и че участват в отнасящия се до тях процес на вземане на решения.

Наред с насърчаване на съобразен с половете подход към хуманитарното реагиране ЕС следва да набляга на специфичните нужди от закрила на децата, и по-специално на централното място на образованието при извънредни ситуации. Отчетността на хуманитарните участници, на първо място пред засегнатото население, а така също и пред гражданите в страните донори, следва да се подчертае като основен аспект на предоставянето на помощ.

Консултациите за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси откроиха ясно на преден план изискването за подходи, основани и на потребностите, и на контекста. Чрез своето подпомагане, обединяващо няколко измерения и съчетаващо спешна помощ с дългосрочни политики за изграждане на устойчивост и за преодоляване на първопричините, ЕС очевидно има сравнително предимство при реагирането на различни видове кризи – експертен опит, който следва да бъде споделен с партньорите на регионално равнище и отвъд него с цел улесняване на хуманитарния достъп и доставката на помощи.

Необходимостта от приемане на общи стандарти е централен елемент при обсъждането на ефективността на помощта. Със своя консенсус ЕС се превърна в радетел за добри практики и включи инициативи, насочени към повишаване на качеството на оценката на потребностите и предоставянето на помощ, като например инициативата за добро хуманитарно донорство. ЕС следва да разчита на знанията си, за да работи по-нататък с партньори за обща рамка за ефективност на хуманитарното реагиране.

Финансиране

Навременността, гъвкавостта и предсказуемостта продължават да са основните предпоставки за ефективно хуманитарно финансиране. Поради естеството на извънредните ситуации през последните години исканията за финансиране значително надвишават бюджетните кредити на ЕС, което затруднява спешните интервенции и води до забавени плащания, с отрицателни последици за партньорите по изпълнението.

Парламентът подчерта значението на поддържането на еднакви бюджетни кредити за плащания и поети задължения в главата за хуманитарна помощ и в резерва за спешна помощ. Въпреки че бюджетните ограничения ще намалят възможностите за увеличаване на цялостната помощ, настоящото разминаване между извънредните хуманитарни потребности и наличните средства заслужава размисъл относно баланса между хуманитарната и по-дългосрочната помощ.

Заедно с нови и иновационни начини на финансиране, включително оценка на вноските, глобалните действия за преодоляване на недостига на финансиране следва да продължат да включват изграждането на партньорства с нововъзникващи „нетрадиционни донори“ и следва допълнително да разширят възможностите, предоставяни от частния сектор, и да преразгледат отношенията между хуманитарната помощ и финансирането на развитието.

Намаляване на уязвимостта и управление на риска

От съществено значение е да се гарантира, че са извлечени поуки от предишните кризи, така че хуманитарната система да се ангажира по различен начин, най-вече с местни партньори, за по-добро управление на риска и намаляване на уязвимостта. Изграждането на устойчивост се превърна в първостепенната цел на ЕС в държавите, предразположени към кризи. То предлага рамка за по-голямо сближаване между хуманитарната помощ и политиката за развитие, включително по-голяма гъвкавост на финансирането на прехода и стратегии за излизане от кризата.

ЕС следва да пропагандира силно по-голямо инвестиране в интегрирането и локализирането на намаляването на риска от бедствия и управлението му и в изграждането на готовност. Освен това ЕС следва да насърчава своите подходи за устойчивост и установяване на връзка между помощ, възстановяване и развитие като начин за засилване на сближаването и ефективността на помощта в контекста на ново поколение сложни кризи – а също така и за да увеличи максимално съгласуваността между различните процеси във връзка с риска от бедствия, развитието и изменението на климата за периода след 2015 г.

Преобразуване чрез иновации

Процесът на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси следва да се разглежда като част от постоянните усилия за преодоляване на слабостите в световната хуманитарна система. При все това създаването на култура на иновации в областта на хуманитарната помощ може да се окаже предизвикателство, тъй като до известна степен иновациите са възможни само при определен толеранс за високорискови проекти и проекти с голямо въздействие. Един от начините за преодоляване на често законното нежелание за поемане на риск от страна на донорите, както и на други участници, включително неправителствени организации, би могло да бъде разработването на етични стандарти.

Заключения

Рекордно високите потребности и ограничените ресурси накараха световната система за хуманитарно реагиране да достигне предела си. В същото време самите основи на благоприличието, достойнството, човечността и солидарността са изложени на риск.

От ЕС може да се очаква да заеме водеща позиция и да играе централна роля в процеса на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси за постигане на значим резултат, който се ръководи от хуманитарните принципи и потребностите на бенефициентите – и ЕС има потенциала да направи това. За да повлияе успешно на преговорите по заключителния документ и последващите действия след срещата на върха, ЕС следва да изпрати представител в Истанбул с целенасочени общи позиции и единно послание. Той следва да използва Европейския консенсус за насоки към предложенията си, както и да го популяризира като модел за световен консенсус.

Широките консултации със заинтересованите страни вече превърнаха процеса на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси в уникална възможност за обединение на различни участници в сферата на хуманитарната помощ. За да се превърнат разговорите в конкретни действия, подготовката на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси ще трябва да се съсредоточи върху изграждане на консенсус и ангажираност с резултатите. Поради подхода с участие на много заинтересовани страни е необходимо да се гарантира, че правителствата, като ключови участници, поемат ангажименти. ЕС следва да разглежда Световната среща на върха по хуманитарните въпроси като възможност за изграждане на партньорства и намиране на общи позиции по хуманитарните принципи и международните стандарти, както и за укрепване на сътрудничеството и координацията на помощта.

ЕС следва също така да продължи да набляга на основната роля на НПО в хуманитарната дейност и да гарантира, че техните мнения се вземат под внимание по време на целия процес и се отразяват в резултатите.

Световната среща на върха по хуманитарните въпроси ще бъде кулминацията на тригодишен световен процес на консултации. Очаква се срещата на върха да одобри стратегически заключителен документ за програмата за хуманитарна дейност след 2016 г., а също така да предостави оперативни насоки за превръщането на ангажиментите на всички ключови заинтересовани страни в практика.

Процесът на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси съвпада с редица междуправителствени преговори и други обсъждания, които ще оказват влияние върху развитието и хуманитарната обстановка за години напред. С оглед на една истинска програма за реформи след 2015 г., допълващите се процеси от Сендай, Адис Абеба, Ню Йорк, Париж и Истанбул следва да се влеят един в друг, особено в оперативно отношение. В най-добрия случай Световната среща на върха по хуманитарните въпрос ще надгражда и ще се възползва от предишния принос с цел намаляване и управление на бъдещи хуманитарни рискове.

Има време за сеитба и време за жътва. Остава по-малко от една година, време е да действаме.

20.10.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи

на вниманието на комисията по развитие

относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставяне на хуманитарна помощ

(2015/2051(INI))

Докладчик по становище: Елена Валенсиано

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че хуманитарните кризи почти неизменно водят до огромно човешко страдание за засегнатото цивилно население, особено за жените и децата, включително до нарушения на международно признати права на човека и международното хуманитарно право;

Б.  като има предвид, че защитата на правата на лицата в ситуации на хуманитарна криза е призната съгласно международното право в областта на правата на човека и хуманитарното право за неразделна част от хуманитарния отговор и се счита за един от ключовите проблеми, които трябва да бъдат разгледани в рамките на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, която ще се проведе през май 2016 г.;

В.  като има предвид, че при решаването на хуманитарни кризи е необходимо да се постигне баланс между „ефективността“ и „запазването на ценности“;

1.  насърчава световната общност, участваща в световната среща на върха по хуманитарните въпроси, да приеме основан на правата подход към хуманитарните действия, с цел намиране на по-добри и по-приобщаващи начини за защита на цивилните лица, със специален акцент върху уязвимите групи като жените, децата и религиозните или етническите малцинства, за установяване на заплахите и уязвимите места, и за следене за нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, като по този начин се съдейства за засилване на борбата срещу безнаказаността; изразява своето убеждение, че защитата на всеобщия характер на правата на човека и засилването на общото разбиране от страна на всички участници в хуманитарни действия също укрепват основните хуманитарни принципи на хуманност, безпристрастност, неутралност и оперативна независимост; подчертава необходимостта от поставяне на защитата в центъра на хуманитарните действия и изразява съжаление за всяка злоупотреба или незачитане на основните хуманитарни принципи с политически, военни или нехуманитарни цели; предупреждава, че такива злоупотреби подкопават и застрашават истинските хуманитарни операции и техния персонал; настоява, че мерките за борба с тероризма не следва да подкопават или да пречат на хуманитарните действия;

2.  подчертава, че особено при продължителните конфликти и кризи, когато цивилни граждани остават разселени вътре и извън страната продължително време, хуманитарните действия могат да играят решаваща и по-проактивна роля в овластяването на засегнатото население, засилвайки гласа му и признавайки неговите права и способности; настоява в тази връзка на значението на засилването на местния и регионалния капацитет за оказване на хуманитарна помощ и за осигуряване на приобщаващи процеси с участието на местните органи, гражданското общество, частния сектор и засегнатото население в процеса на тяхното планиране; подчертава обаче значението на справянето с първопричините за тези продължителни конфликти и на намирането на устойчиво политическо решение на тези ситуации;

3.  призовава за всеобщо ратифициране на всички международни инструменти, свързани със защитата на цивилните лица, включително на Женевската конвенция от 1951 г. за бежанците и за интегрирането им в националното законодателство; призовава всички страни, участващи в различните конфликти, да уважават предоставянето на хуманитарна помощ и да спазват международното хуманитарно право (МХП); подчертава необходимостта ЕС и неговите държави членки да наблюдават прилагането на МХП и да търсят отговорност от извършителите на нарушения, включително от неправителствени лица;

4.  насърчава международната общност да увеличи усилията си за осигуряване на безпрепятствен достъп до хуманитарна помощ за всички групи от населението, изложени на риск; потвърждава съществената необходимост от засилване на безопасността, защитата и свободата на движение на хуманитарните служители на място, които все по-често стават обект на нападения и заплахи, особено в ситуации на конфликт; подчертава необходимостта от сътрудничество в областта на хуманитарното развитие с използване на нови методи, включително съвместен анализ на риска, отчитащ множество представляващи заплаха фактори, многогодишно програмиране и финансиране и стратегии за изтегляне на хуманитарните организации;

5.  подчертава ключовата роля, която жените играят за оцеляването и устойчивостта на общностите при хуманитарни кризи, включително в ситуации на конфликт и след конфликт; подчертава необходимостта да се обърне внимание на специфичните потребности и да се гарантират правата на жените и децата, които съставляват по-голямата част от засегнатите лица, и са по-тежко засегнати при хуманитарни кризи; отбелязва, че насилието, основано на пола, е едно от най-разпространените, но най-малко признавани нарушения на правата на човека и че то е основна пречка пред равенството между половете; напомня, че жените и момичетата, които са бременни вследствие на изнасилване в ситуации на конфликт, трябва да получават подходяща подкрепа и достъп до пълния набор от услуги от областта на сексуалното и репродуктивното здраве, както е отразено в МХП; призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да отрази напълно свързаните с пола аспекти в бъдещата структура на хуманитарната система, резултат от този процес на консултации;

6.  призовава да бъде обърнато сериозно внимание на ефективното гарантиране, чрез необходимите финансови и хуманитарни ресурси, на правото на образование при продължителни хуманитарни кризи, тъй като липсата на образование заплашва бъдещето на децата и по-нататъшното развитие на всяко обществото; подчертава значението на непрекъснатото образование за опазването и развитието на споделени и всеобщи ценности като човешкото достойнство, равенството, демокрацията и правата на човека;

7.  подчертава необходимостта от осигуряване на храна, вода, подслон, санитарни съоръжения и медицинско обслужване като основни права на всяко човешко същество; е изключително разтревожен във връзка с рисковете от епидемии, свързани с лоши санитарни условия и ограничен достъп до безопасна питейна вода, и от липсата на достъп до основни лекарствени средства по време на хуманитарни кризи; призовава ЕС да поема водеща роля за гарантиране на подходящо осигуряване на основни лекарствени средства и безопасна питейна вода в контекста на хуманитарни кризи;

8.  обръща внимание на факта, че разселването, дължащо се на конфликти, природни бедствия или влошаване на околната среда прави някои групи от населението особено уязвими; подчертава, че на бежанците, вътрешно разселените лица, жертвите на трафик и на другите мигранти, попаднали в ситуация на криза, застрашаваща живота им, трябва да се предоставя съответната защита на правата на човека; изразява дълбоката си загриженост във връзка с безпрецедентно големия брой бежанци, външно разселени лица и мигранти по света днес, и призовава международната общност да използва Световната среща на върха по хуманитарните въпроси за мобилизиране на необходимите финансови и оперативни ресурси за справяне с това предизвикателство с акцент върху основните му причини; подчертава значението на междурелигиозния и междукултурния диалог за решаване на проблема с масовите бежански потоци; призовава ЕС и неговите държави членки да дадат приоритет на световната криза с бежанците в своите политики и позиции относно срещата на високо равнище с цел справяне с последствията, както и с причините довели до тази бежанска вълна; настоятелно призовава с оглед на това Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да призове за по-ефективни начини за борба срещу трафика на хора и за строги мерки срещу набирането и финансирането на терористични групи чрез предотвратяване и пресичане на набирането, организирането, транспортирането, и снабдяването с оборудване на бойци терористи и на финансирането на тяхното пътуване и дейности; подчертава необходимостта и значението на бързите действия, съчетани с дългосрочен, конкретен и всеобхватен план за действие, който да се прилага в сътрудничество с трети държави и местни, национални и регионални участници за ефективен и ефикасен подход по отношение на организираните престъпни мрежи на контрабандисти на мигранти. отбелязва, че член 14, параграф 1 от Всеобщата декларация за правата на човека гарантира правото на всеки човек да търси и да получава убежище и подчертава задължението на държавите да не връщат бежанци, съгласно принципа на забрана за връщане (non-refoulement); подчертава необходимостта ЕС, неговите държави членки и всички международни участници да зачитат напълно международното право и сериозно да изпълняват своята отговорност и своя дълг да помагат на хора в опасност;

9.  настоятелно призовава ЕС, в качеството му на най-големия донор на хуманитарна помощ в света, да възприеме водеща роля на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, призовавайки за по-гъвкави методи за предоставяне на хуманитарна помощ, както и за проактивни и последователни мерки и инструменти за ефективно предотвратяване на кризи; настоятелно призовава ЕС и другите донори да изпълняват финансовите ангажименти, които са поели, и да разработят начини за съкращаване на времето, за което финансовите ангажименти се превръщат в действия на място; посочва освен това значението на докладването относно спазването на правата на човека като механизъм за ранно предупреждение за кризи, и насърчава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да вземе това предвид при прехода от култура на реагиране към култура на предотвратяване на кризи;

10.  насърчава всички институции на ЕС, и по-специално ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO) на Комисията, както и държавите членки, да проучат придобития опит в интегрирането на предизвикващите загриженост въпроси, свързани с правата на човека, в центъра на усилията за предоставяне на хуманитарна помощ в рамките на системата на ООН, и призовава ЕС да възприеме по-активна роля за развитието и подобряването на този процес; подчертава значението на осигуряването на съгласуваност на политиките и координация между хуманитарната помощ и помощта на ЕС за развитие в новата ситуация, при която ЕС е възприел основан на правата подход в областта на сътрудничеството за развитие; изразява дълбоко съжаление в тази връзка, че наборът от инструменти на Комисията за основан на правата подход в областта на сътрудничеството за развитие изключва хуманитарната дейност на ЕС; призовава следователно Комисията да поеме ангажимент за разработване и приемане, като част от участието си в Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, на основан на правата подход към хуманитарната дейност на ЕС.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

19.10.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

44

3

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Amjad Bashir, Bas Belder, Elmar Brok, Klaus Buchner, Javier Couso Permuy, Mark Demesmaeker, Georgios Epitideios, Eugen Freund, Michael Gahler, Richard Howitt, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Afzal Khan, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ryszard Antoni Legutko, Arne Lietz, Andrejs Mamikins, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Alojz Peterle, Andrej Plenković, Jozo Radoš, Charles Tannock, László Tőkés, Johannes Cornelis van Baalen, Geoffrey Van Orden

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Ignazio Corrao, Marielle de Sarnez, Neena Gill, Ana Gomes, Javi López, Urmas Paet, Traian Ungureanu

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Beatriz Becerra Basterrechea, Jonás Fernández, Arne Gericke, Enrique Guerrero Salom, Kinga Gál, Costas Mavrides, Momchil Nekov, Ricardo Serrão Santos, Jutta Steinruck, Renate Weber, Josef Weidenholzer, Bogdan Brunon Wenta, Tomáš Zdechovský, Ivan Štefanec

19.10.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете

на вниманието на комисията по развитие

относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ

(2015/2051(INI))

Докладчик по становище: Анна Хед

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че няколко доклада от зони на извънредни ситуации и кризи свидетелстват за злоупотреби, насочени срещу гражданското население, включително деца; като има предвид, че жените и децата са особено уязвими, когато сексуалното насилие се използва като оръжие, за да се тероризира населението, да се унижават и да се унищожават общности, да се разделят семейства или да се променя етническият състав на бъдещите поколения; като има предвид, че последиците от насилието остават след приключването на военните действия под формата на инфекции и маргинализация; като има предвид, че насилието може да продължи и дори да нарасне след приключването на конфликта, когато военните действия са последвани от продължаваща липса на стабилност и сигурност; като има предвид, че насилието е заплаха за сигурността на нациите и че то възпрепятства усилията за възстановяване на мира след конфликт;

Б.  като има предвид експоненциалното нарастване на докладваните случаи на сексуално и основано на пола насилие, сексуална експлоатация и злоупотреби по време на извънредни ситуации и след тях;

В.  като има предвид, че в зоните на конфликт враждуващите страни могат да преобразуват училищата в тренировъчни лагери, складове на оръжие или бази за военни операции; като има предвид, че използването на училища и други видове учебни съоръжения с военни цели възпрепятства и ограничава използването на въпросните съоръжения по предназначение от учениците и учителите както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, спирайки достъпа до образование, което е един от най-важните инструменти за предотвратяване на различните форми на дискриминация и потисничество и освен това е право на човека, заложено в член 26 от Всеобщата декларация за правата на човека; като има предвид, че съгласно член 38 от Конвенцията за правата на детето държавите, които са страни по конвенцията, се задължават да гарантират спазването на правилата на международното хуманитарно право, приложими за тях при въоръжени конфликти, които имат отношение към децата; като има предвид при все това, че защитата и обучението на децата при извънредни ситуации и кризи са сред хуманитарните действия, които привличат най-ниските суми на финансиране;

Г.  като има предвид, че международното право признава правото на адекватни здравни грижи за жертвите на сексуално насилие, използвано при конфликти, като например предотвратяването на трайни физически и психологически увреждания;

Д.  като има предвид, че конфликтите често водят до увеличаване на броя на домакинствата, за които отговорност носи един родител или дете, и създават допълнителна тежест за жените;

Е.  като има предвид, че небезопасните аборти се сочат от Световната здравна организация като една от трите водещи причини за майчината смъртност;

1.  отбелязва, че кризите не са неутрални от гледна точка на половете и че свързаните с пола аспекти следва да бъдат вземани предвид на всички етапи на хуманитарното планиране, като участват структури и организации за правата на жените, включително местни и регионални; изразява необходимостта конфликтите и поддържането на мира да се разглеждат също така от гледна точка на интересите на децата, като се отделя нужното внимание на техните потребности и се чува техният глас, и подчертава, че хуманитарните действия трябва да отдават приоритет на животоспасяващата защита и на интервенциите в областта на образованието за всички момичета и момчета още в началните етапи на реагирането при бедствия; подчертава също факта, че всеки конфликт или криза са уникални и че действията за преодоляването им трябва да се основават на наличните знания за преобладаващия контекст;

2.  насърчава инвестициите за изграждането на здравни заведения, които да приемат жени, жертви на сексуално насилие, в зони на конфликт, където цивилното население е обект на брутални нападения; счита, че тези болници биха могли да следват примера на болницата, която конгоанският лекар Денис Муквеге, лауреат на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент през 2014 г., създаде в Демократична република Конго и в която жените получават лечение и психосоциална подкрепа в опит да се превъзмогнат пораженията, причинени от сексуалното насилие;

3.  приветства въвеждането на маркера за равенство между половете в хуманитарното планиране; призовава донорите да използват маркера за равенство между половете и да наблюдават интегрирането на принципа на равенство между половете в целия цикъл на предоставяне на хуманитарна помощ; счита освен това, че е от основно значение да се събират данни по категории според пола и възрастта, включително с разбивка по възраст; призовава настоятелно всички заинтересовани страни и участници, работещи с хуманитарна помощ, да възприемат съобразен с аспектите на пола подход към своята работа;

4.  счита, че достъпът до образование е от основно значение за овластяването на момичетата и на жените; подчертава, че образованието при извънредни ситуации помага за предотвратяването на ранните бракове на момичетата, сексуалното и основаното на пола насилие, проституцията и трафика на хора; приветства международните усилия в рамките на Насоките за защита на училищата и университетите от използването им за военни цели по време на въоръжен конфликт; призовава освен това за пълноценно образование, включително сексуално образование, което да бъде основна част от всички хуманитарни действия на ЕС в отговор на извънредни ситуации;

5.  насърчава инвестициите в овластяване на жените чрез подкрепа за проекти за генериране на приходи, което значително намалява тяхната уязвимост и увеличава независимостта им, като по този начин насърчава устойчивото развитие в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие на ООН;

6.  насърчава и улеснява сътрудничеството между държавите членки за въвеждането на по-ефективни процедури за предотвратяване, подготовка за и защита срещу природни, технологични или предизвикани от човека бедствия както в рамките на ЕС, така и извън него, като се търсят нови подходи за управление на хуманитарната помощ и нови инструменти на ЕС за справяне с насилието, основано на пола;

7.  призовава за включването на специално предназначени за подрастващите момичета услуги във всички действия в отговор на извънредни ситуации, тъй като те са изложени на по-голям риск да бъдат принудени да сключат брак или дори да правят секс срещу облаги или да проституират, за да помагат на своите семейства, борещи се с бедността и хаоса, породени от бедствията;

8.  изразява дълбока загриженост по повод увеличаването на основаното на пола насилие при извънредни ситуации; призовава държавните и недържавните участници да изпълняват своите правни задължения съгласно международното хуманитарно право и други приложими норми, както и да предприемат мерки срещу основаното на пола насилие и гениталното осакатяване на жени, и да осигурят подвеждането под отговорност на извършителите; осъжда решително всеки акт на основано на пола насилие, особено от страна на персонал, който работи в изпълнение на международен мандат; подчертава декларираното пред международната общност правно основание за правото на сексуално и репродуктивно здраве и правата на жертвите на сексуално насилие и на хората при конфликти;

9.  подчертава, че в случаите, когато бременността застрашава живота на дадена жена или момиче или причинява непоносимо страдание, международното хуманитарно право и/или международните разпоредби за правата оправдаят предлагането на безопасен аборт, вместо да се поддържа положение, което е равностойно на нехуманно отношение; призовава настоятелно всички участници в конфликти да зачитат правото на жертвите на цялата необходима медицинска помощ, включително на аборт, както е предвидено в Женевските конвенции и в допълнителните протоколи към тях;

10.  осъжда решително продължаващото използване на изнасилването като оръжие срещу жените и момичетата по време на война; подчертава, че е необходимо да се направи повече, за да се гарантира зачитането на международното право и достъп до здравни и психологически грижи за жени и момичета, станали жертви на посегателства по време на конфликти; призовава ЕС, държавите членки, международните организации и гражданското общество да разширят сътрудничеството с цел повишаване на осведомеността и борба срещу безнаказаността;

11.  счита, че целият персонал, който участва в предоставянето на хуманитарна помощ, включително полицейските или военните части, следва да получи подходящо обучение във връзка с аспектите на пола, както и че трябва да бъде въведен строг кодекс на поведение, за да не се допуснат злоупотреби с положението от негова страна и да се гарантира равенство между половете;

12.  призовава предоставящите хуманитарна помощ структури да включат предотвратяването на основано на пола насилие и стратегии за смекчаване във всички свои специфични за конкретни сектори интервенции, улеснявайки определянето на нови инструменти на ЕС за финансиране, като за целта отделят внимание на преразгледаните Насоки за интегриране на интервенциите във връзка с основаното на пола насилие в хуманитарните операции, изготвени от Клъстера за глобална защита (Global Protection Cluster); счита също така, че субектите, предоставящи хуманитарна помощ (включително ЕС), следва да провеждат консултации с момичета и момчета (и особено подрастващи момичета) на всички етапи на подготовка за и действия в отговор на бедствия;

13.  призовава хуманитарните агенции да подобрят координацията помежду си, за да разпознават и да защитават жертвите и потенциалните жертви от сексуална експлоатация и насилие;

14.  подчертава необходимостта от лесно достъпни, цялостни и координирани услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве за всички жени при кризисни ситуации.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.10.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

5

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Maria Arena, Catherine Bearder, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Maria Corazza Bildt, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Mary Honeyball, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Vicky Maeijer, Barbara Matera, Angelika Mlinar, Maria Noichl, Marijana Petir, Jordi Sebastià, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Ángela Vallina, Jadwiga Wiśniewska, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, Stefan Eck, Arne Gericke, Kostadinka Kuneva, Constance Le Grip, Evelyn Regner, Monika Vana

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Jane Collins

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ

ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.11.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

14

3

7

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Doru-Claudian Frunzulică, Nathan Gill, Charles Goerens, Enrique Guerrero Salom, Heidi Hautala, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Linda McAvan, Norbert Neuser, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Pedro Silva Pereira, Davor Ivo Stier, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Louis-Joseph Manscour, Paul Rübig, Joachim Zeller

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ

ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

14

+

ALDE

Beatriz Becerra Basterrechea, Charles Goerens, Paavo Väyrynen

EFDD

Ignazio Corrao

GUE/NGL

Lola Sánchez Caldentey

S&D

Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Louis-Joseph Manscour, Linda McAvan, Norbert Neuser, Elly Schlein, Pedro Silva Pereira

Verts/ALE

Heidi Hautala, Maria Heubuch

3

-

EFDD

Nathan Gill

PPE

Joachim Zeller, Anna Záborská

7

0

GUE/NGL

Marina Albiol Guzmán

PPE

Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Cristian Dan Preda, Paul Rübig, Davor Ivo Stier, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

http://www.un.org/documents/ga/res/46/a46r182.htm

(2)

https://interagencystandingcommittee.org/iasc-transformative-agenda

(3)

https://docs.unocha.org/sites/dms/ROWCA/Coordination/Principles_of_Partnership_GHP_July2007.pdf

(4)

http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/64/290

(5)

https://interagencystandingcommittee.org/files/guidelines-integrating-gender-based-violence-interventions-humanitarian-action

(6)

http://www.preventionweb.net/files/43291_sendaiframeworkfordrren.pdf

(7)

http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/69/313

(8)

http://www.globalhumanitarianassistance.org/wp-content/uploads/2015/06/GHA-Report-2015_-Interactive_Online.pdf

(9)

https://www.humanitarianresponse.info/en/system/files/documents/files/gho-status_report-final-web.pdf

(10)

http://www.ghdinitiative.org/ghd/gns/principles-good-practice-of-ghd/principles-good-practice-ghd.html

(11)

ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1.

(12)

http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=URISERV:ah0009

(13)

ОВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 1.

(14)

https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/1/2015/EN/1-2015-335-EN-F1-1.PDF

(15)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 924.

(16)

http://ec.europa.eu/echo/sites/echo-site/files/Gender_SWD_2013.pdf

(17)

http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/1/2015/EN/1-2015-406-EN-F1-1.PDF

(18)

http://ec.europa.eu/atwork/synthesis/aar/doc/echo_aar_2014.pdf

(19)

http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9420-2015-INIT/en/pdf

(20)

http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9241-2015-INIT/en/pdf

(21)

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/137319.pdf

(22)

http://www.preventionweb.net/files/37783_eccommunicationsdgs.pdf

(23)

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/146311.pdf

(24)

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=JOIN:2015:0040:FIN:EN:PDF

(25)

https://www.worldhumanitariansummit.org/

(26)

Приети текстове, P8_TA(2015)0196.

(27)

Приети текстове, P8_TA(2014)0059.

(28)

Приети текстове, P8_TA(2015)0270.

(29)

Приети текстове, P8_TA(2015)0231.

(30)

Приети текстове, P8_TA(2015)0187.

(31)

Приети текстове, P8_TA(2015)0072.

(32)

Приети текстове, P8_TA(2015)0040.

(33)

Приети текстове, P8_TA(2015)0010.

(34)

Приети текстове, P8_TA(2015)0317.

(35)

Приети текстове, P8_TA(2015)0176.

(36)

http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=comnat:COM_2015_0419_FIN

(37)

http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1441187290883&uri=SWD:2015:166:FIN

Правна информация - Политика за поверителност