ДОКЛАД относно годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област

30.11.2015 - (2015/2229(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Кристиан Дан Преда

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област

(2015/2229(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и други договори и инструменти на Организацията на обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, приети в Ню Йорк на 16 декември 1966 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето[1],

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

–  като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (Договора за ЕС),

–  като взе предвид стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.[2],

–  като взе предвид Насоките на Европейския съюз относно правата на човека,

–  като взе предвид Насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети от Съвета по външни работи на 12 май 2014 г.[3],

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията[4],

–  като взе предвид Насоките за междупарламентарните делегации на ЕП относно насърчаването на правата на човека и демокрацията при посещенията им извън Европейския съюз[5],

–  като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света за 2014 г., приет от Съвета на 22 юни 2015 г.[6],

–  като взе предвид Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г.[7],

–  като взе предвид Плана за действие относно равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените чрез външните отношения на ЕС в периода 2016 – 2020 г. (GAPII), приет от Съвета на 26 октомври 2015 г.[8],

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 май 2012 г., озаглавени „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“[9],

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 5 декември 2014 г. относно утвърждаването и защитата на правата на детето[10],

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2015/260 на Съвета от 17 февруари 2015 г. за удължаване на мандата на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека[11],

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно равенството между половете при сътрудничеството за развитие[12],

–  като взе предвид Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври 2000 г. относно жените и мира и сигурността[13],

–  като взе предвид своите резолюции по неотложни въпроси относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно политиката на ЕС в полза на защитниците на правата на човека 2010 г.[14],

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията[15],

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС[16],

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света[17],

–  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни[18],

–  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно дискриминацията, основана на кастов признак[19],

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно приоритетите на ЕС за 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека[20],

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно приоритетите на ЕС за Съвета на ООН по правата на човека през 2015 г.[21],

–  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. относно Шестдесет и деветата сесия на Общото събрание на ООН[22],

–  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно премахването на изтезанията в световен мащаб[23],

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област[24],

–  като взе предвид своята резолюция от 18 юни 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство[25],

–  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно „Правата на човека и технологиите: отражението на охранителните системи и системите за наблюдение върху правата на човека в трети държави“[26],

–  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно миграцията и бежанците в Европа[27],

–  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно подновяване на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие[28],

–  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно смъртното наказание[29],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 октомври 2014 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства за периода 2014 – 2015 г.“[30],

–  като взе предвид съвместното съобщение от 8 март 2011 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие[31],

–  като взе предвид съвместното съобщение от 25 май 2011 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно нов отговор на промените в съседните държави[32],

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 30 април 2014 г. относно основан на правата подход, обхващащ всички права на човека за сътрудничеството на ЕС за развитие[33],

–  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 26 юни 2014 г., в която се призовава за създаването на отворена междуправителствена работна група, чийто мандат да включва създаването на правно обвързващ международен инструмент за транснационалните корпорации и други стопански предприятия в областта на правата на човека[34],

–  като взе предвид своя доклад от 9 юли 2015 г. относно новия подход на ЕС към правата на човека и демокрацията – оценка на дейностите на Европейския фонд за демокрация от момента на неговото създаване[35],

–  като взе предвид годишния доклад за 2014 г. на Фонда на ООН за населението и УНИЦЕФ относно съвместната програма срещу гениталното осакатяване на жени[36],

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0344/2015),

А.  като има предвид, че с член 21 от Договора за ЕС Европейският съюз се ангажира да разработва Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС), като се ръководи от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, Хартата на основните права на ЕС и на международното право;

Б.  като има предвид, че съгласно член 6 от Договора за ЕС Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;

В.  като има предвид, че зачитането и насърчаването, неделимостта и опазването на всеобщия характер на правата на човека трябва да са крайъгълни камъни на външната дейност на ЕС;

Г.  като има предвид, че по-тясната съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС, както и между външните политики на Съюза, е задължително изискване за успешната и ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека; като има предвид, че подобряването на съгласуваността следва да даде възможност на ЕС да реагира на нарушения на правата на човека по-бързо и на по-ранен етап;

Д.  като има предвид, че ангажиментът на ЕС за ефективно многостранно сътрудничество, в основата на което стои ООН, е неразделна част от външната политика на Съюза и се корени в убеждението, че най-подходящият начин за справяне с глобалните кризи, предизвикателства и заплахи е чрез многостранна система, основана на универсални правила и ценности;

Е.  като има предвид, че зачитането на правата на човека е изправено пред предизвикателства и е застрашено по целия свят; като има предвид, че всеобщият характер на правата на човека сериозно се оспорва от редица авторитарни режими, по-специално в рамките на многостранни форуми;

Ж.  като има предвид, че повече от половината от населението на света все още живее в условията на недемократични и репресивни режими, и че през последните няколко години свободата в световен мащаб бележи постоянен спад; като има предвид, че незачитането на правата на човека има своята цена, както за обществото, така и за отделния човек;

З.  като има предвид, че по света се правят многобройни опити за стесняване на пространството на гражданското общество, включително в Съвета на ООН по правата на човека;

И.  като има предвид, че освен с провеждането на свободни избори, демократичните режими се характеризират с прозрачно управление, зачитане на върховенството на закона, свобода на изразяване на мнение, зачитане на правата на човека, съществуването на независима съдебна система и спазване на международното право и на международните споразумения и насоки по отношение на зачитането на правата на човека;

Й.  като има предвид, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) заяви при представянето на предложението за нов план за съвместно действие относно правата на човека и демокрацията, че правата на човека ще бъдат един от основните приоритети на нейния мандат и че тя възнамерява да ги използва като компас в отношенията с институциите на ЕС, както и с трети държави, международни организации и гражданското общество; като има предвид, че през 2017 г. предстои междинен преглед на Плана за действие относно правата на човека и демокрацията и че той ще съвпадне с междинния преглед на инструментите за външно финансиране, което би следвало да допринесе за по-добра съгласуваност на външната дейност на ЕС;

К.  като има предвид, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията, Съветът и държавите членки отговарят за изпълнението на новия план за действие; като има предвид, че мисиите на ЕС и представителствата на ЕС в трети държави могат да спомогнат съществено за успеха на Плана за действие;

Л.  като има предвид необходимостта от осигуряване на подходящи средства и необходимостта от тяхното най-ефикасно разпределение за засилване на подкрепата за правата на човека и демокрацията в трети държави;

М.  като има предвид, че ЕС следва да направи повече за измерване на въздействието на собствените си политики върху правата на човека, за максимално увеличаване на положителните въздействия и предотвратяване и смекчаване на отрицателните въздействия, както и за разширяване на достъпа до средства за защита на засегнатото население;

Н.  като има предвид, че взаимодействието с ръководители и органи на трети държави в рамките на всички двустранни и многостранни форуми е един от най-ефективните инструменти за решаване на свързани с правата на човека проблеми в трети държави; като има предвид, че организациите на гражданското общество в трети държави представляват основен партньор при оформянето и прилагането на политиката на ЕС за правата на човека;

О.  като има предвид, че ЕС счита тясното сътрудничество с гражданското общество и защитниците на правата на човека в трети държави за един от основните си приоритети в борбата с нарушенията на правата на човека;

П.  като има предвид, че международното сътрудничество следва да играе по-голяма роля за укрепване на зачитането на основните права и за засилване на ефективния парламентарен контрол върху разузнавателните служби, които използват технологии за цифрово наблюдение;

Р.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са близки съюзници на Международния наказателен съд от момента на неговото създаване, като му предоставят финансова, политическа, дипломатическа и логистична подкрепа и като същевременно подкрепят универсалността на Римския статут и защитават целостта му с цел засилване на независимостта на Съда;

С.  като има предвид, че политиката в подкрепа на правата на човека и демокрацията следва да се интегрира във всички останали политики на ЕС с външно измерение, като политиките в областта на развитието, миграцията, сигурността, борбата с тероризма и разширяването и търговията, за да продължи насърчаването на зачитането на правата на човека;

Т.  като има предвид, че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) търговската политика на ЕС трябва да се основа на принципите и целите на външната дейност на Европейския съюз;

У.  като има предвид, че различните форми на миграция представляват важно предизвикателство за външната политика на ЕС, изискващо незабавни, ефективни и устойчиви решения, за да се гарантира, че правата на човека на хората в нужда, като хората, бягащи от война и насилие, се защитават в съответствие с европейските ценности и с международните стандарти в областта на правата на човека;

Ф.  като има предвид, че световната икономика преминава през период на тежка криза, последиците от която, в съчетание с някои мерки, и по-специално драстичните бюджетни съкращения, оказват отрицателно въздействие върху правата на човека, особено върху икономическите и социалните права и върху условията на живот на хората (увеличаване на безработицата и бедността, неравенство и несигурна заетост, по-ниско качество на услугите и ограничен достъп до тях), а следователно и върху благосъстояние на хората;

Х.  като има предвид, че въз основа на универсални и неделими ценности, свободата на мисълта, съвестта, вероизповеданието и убежденията следва да стане един от приоритетите на ЕС и трябва да бъде безусловно подкрепяна; като има предвид, че тези права продължават да бъдат застрашени в широк мащаб, тъй като броят на свързаните с тях нарушения се увеличи значително;

Ц.  като има предвид, че всеобщото премахване на смъртното наказание продължава да бъде един от приоритетите на ЕС в неговата външна политика в областта на правата на човека; като има предвид, че през юни 2016 г. в Осло, Норвегия, ще се проведе Шестият световен конгрес срещу смъртното наказание;

Ч.  като има предвид, че децата, жените и лицата, принадлежащи към малцинства, са изправени пред нарастващи и специфични заплахи, актове на насилие и сексуално насилие, особено в зоните на война;

Ш.  като има предвид, че наградата „Сахаров“ за 2014 г. беше присъдена на д-р Денис Муквеге за непрестанните усилия, които той полага като лекар и защитник на правата на човека, в защита на жертви на сексуално насилие и генитално осакатяване; като има предвид, че гениталното осакатяване на жени е основно нарушение на правата на жените и децата, и като има предвид, че е абсолютно необходимо на усилията в борбата срещу гениталното осакатяване и сексуалното насилие да бъде отредено централно място във външната политика на ЕС и в политиката му в областта на правата на човека;

Щ.  като има предвид данните, които сочат, че през 2014 г. 230 милиона деца, живеещи в държави и райони, засегнати от въоръжени конфликти, са били изложени на крайни форми на насилие и травми, като са били насилствено вербувани или целенасочено нападани от използващи насилие групировки;

АА.  като има предвид, че в член 25 от ВДПЧ се признава правото на всеки човек на „жизнено равнище (...), което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние“, при което майките и децата имат право на особени грижи и подпомагане и което включва медицински грижи; като има предвид, че Резолюция 26/28 на Съвета на ООН по правата на човека[37] призовава на следващото заседание на Социалния форум на Съвета по правата на човека да се акцентира върху достъпа до лекарства в контекста на правото на всеки да се ползва от най-високия достижим стандарт на физическо и психично здраве; като има предвид, че конституцията на Световната здравна организация гласи, че упражняването на правото на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономически или социални условия;

АБ.  като има предвид, че изменението на климата застрашава най-основните човешки права, като например достъпа до вода, природни ресурси и храна;

АВ.  като има предвид, че съзнателното и системно унищожаване на ценни археологически обекти, които са част от световното наследство, от терористични организации и враждуващи групировки има за цел да дестабилизира населението и да го лиши от неговата културна идентичност и следва да се разглежда не само като военно престъпление, но и като престъпление срещу човечеството;

Общи съображения

1.  изразява дълбока загриженост във връзка с растящата заплаха, на която са изложени права на човека и демократични ценности като свободата на изразяване, свободата на мисълта, съвестта и религията и свободата на събранията и сдруженията в много части на света, включително в условията на авторитарни режими; изразява също така дълбока загриженост във връзка със свиването на публичното пространство за гражданското общество, както и във връзка с факта, че все повече защитници на правата на човека са подложени на атака в световен мащаб;

2.  призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си за ефективно поставяне на правата на човека и демократичните ценности в центъра на своите отношения с останалия свят, в съответствие с поетия от тях ангажимент в Договора за ЕС; отбелязва, че ЕС следва да използва подходящи мерки, когато се изправя пред тежки нарушения на правата на човека в трети държави, по-специално при авторитарни режими, включително посредством отношенията в областта на търговията, енергетиката или сигурността;

3.  отново посочва решаващото значение на постигането на по-голяма съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС по отношение на зачитането на правата на човека и демократичните ценности; подчертава в тази връзка, че докато настоящият доклад се отнася до външните политики на ЕС за постигане на напредък по отношение на правата на човека, Парламентът приема годишен доклад относно състоянието на основните права в Европейския съюз, изготвен от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи; подчертава също така значението на по-голямата последователност, съгласуваност и избягването на двойни стандарти във външните политики и всички инструменти на ЕС;

4.  призовава ЕС и неговите държави членки да се справят ефективно с вътрешните предизвикателства, свързани с правата на човека, като положението на ромите, отношението към бежанците и мигрантите, дискриминацията на лесбийките, хомосексуалните, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, расизма, насилието срещу жени, условията в местата за задържане или свободата на медиите в държавите членки, за да се запазят доверието и съгласуваността във външната политика в областта на правата на човека;

5.  настоява, че е важно да се гарантира съгласуваност на политиката на ЕС по отношение на ситуации на окупация или анексиране на територия; припомня, че политиката на ЕС спрямо всички такива ситуации следва да се ръководи от международното хуманитарно право;

6.  се противопоставя твърдо на анексирането, окупацията и заселването на територии и настоява за неотменимото право на народите на самоопределение;

7.  счита, че за да спазват ангажимента си за постигане на напредък в областта на правата на човека и демокрацията по света, ЕС и неговите държави членки трябва да притежават последователна и единна позиция и да се уверят, че посланието им се чува;

8.  подчертава освен това значението на по-тясното сътрудничество между Комисията, Съвета, ЕСВД, Парламента и делегациите на ЕС с оглед на подобряване на цялостната съгласуваност на политиката на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията и нейното централно място сред всички политики на ЕС, които имат външно измерение, по-специално в области, свързани с развитието, сигурността, заетостта, миграцията, търговията и технологиите;

9.  призовава ЕС да подобри и систематизира цялостното въздействие на собствените си политики върху правата на човека, както и да гарантира, че тези анализи впоследствие се използват за преструктуриране на неговите политики; призовава ЕС да разработи по-ефикасни механизми за максимално увеличаване на положителното въздействие на политиките му върху правата на човека и за предотвратяване и смекчаване на отрицателното въздействие, както и за засилване на достъпа до средства за защита на засегнатото население;

10.  насочва вниманието към дългосрочния си ангажимент за насърчаване на правата на човека и разпространение на демократичните ценности, който намира израз, наред с другото, в годишната награда „Сахаров“ за свобода на мисълта, в работата на подкомисията по правата на човека и в месечните пленарни разисквания и резолюции относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

11.  изразява дълбока загриженост във връзка със съзнателното и систематично унищожаване и разграбване на ценни археологически обекти, които са част от световното наследство, с цел дестабилизиране на населението и лишаването му от неговата културна идентичност от терористични организации и враждуващи групировки, които финансират насилствените си дейности чрез незаконна търговия с крадени произведения на изкуството; призовава поради това Комисията, в сътрудничество с ООН и ЮНЕСКО, да се бори срещу незаконната търговия с произведения на изкуството от зони на война и да разработи инициативи за защита на културното наследство в зони на война; призовава Комисията да класифицира умишленото унищожаване на колективното наследство на човечеството като престъпление срещу човечеството и да предприема съответните правни действия;

Инструменти на политиката на ЕС за утвърждаване на правата на човека и демокрацията по света

Годишен доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света

12.  приветства приемането на Годишния доклад на ЕС за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света; счита, че годишният доклад е незаменим инструмент за контрол, комуникация и обсъждане на политиката на ЕС в областта на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона по света; призовава ЕСВД и Комисията да осигурят всеобхватни последващи действия по въпросите, повдигнати в годишния доклад, включително конкретни предложения, специално разработени за решаване на тези проблеми, както и по-голяма съгласуваност на различните доклади относно външната политика на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията;

13.  отново отправя поканата си към заместник-председателя/върховния представител за провеждане на дебат с членовете на Европейския парламент по време на две пленарни заседания годишно – при представянето на годишния доклад на ЕС и в отговор на доклада на Парламента; подчертава, че писмените отговори от Комисията и ЕСВД на резолюцията на Парламента относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията играят важна роля в междуинституционалните отношения, тъй като създават условия за систематично и задълбочено проследяване на развитието по всички въпроси, повдигнати от Парламента;

14.  поздравява ЕСВД и Комисията за изчерпателния отчет на действията, предприети от ЕС в областта на правата на човека и демокрацията през 2014 г.; въпреки това счита, че настоящият формат на годишния доклад относно правата на човека и демокрацията би могъл да бъде подобрен с предоставянето на по-подробен преглед на конкретното въздействие на действията на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията в трети държави и на постигнатия напредък, както и с публикуването му в по-удобен за ползване вид; призовава освен това за докладване на стъпките, предприети в отговор на резолюции на Парламента относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона;

15.  препоръчва във връзка с това ЕСВД да възприеме по-аналитичен подход при изготвянето на годишния доклад, като същевременно продължи да докладва за изпълнението на Стратегическата рамка и Плана за действие на ЕС; счита, че годишният доклад следва не само да подчертава постиженията и най-добрите практики на ЕС в областта, но и да посочва с какви предизвикателства и ограничения се сблъсква ЕС в усилията си за насърчаване на правата на човека и демокрацията в трети държави, и какви поуки могат да бъдат извлечени за конкретни действия през следващите години;

16.  поддържа своето становище, че докладите по държави, представени в годишния доклад, не следва да бъдат толкова описателни и статични, а да отразяват по-добре изпълнението на националните стратегии за правата на човека и да правят преглед на въздействието на действията на ЕС на местно равнище;

Стратегическата рамка на ЕС и (новият) план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията

17.  отново изразява своето становище, че приемането на Стратегическата рамка на ЕС и на първия план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията през 2012 г. беше важен крайъгълен камък за ЕС в процеса на интегриране на правата на човека и демокрацията без изключения в отношенията му с останалата част от света;

18.  приветства приемането от Съвета през юли 2015 г. на нов план за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г.; поздравява ЕСВД за проведените консултации с Комисията, Парламента, държавите членки, гражданското общество и регионални и международни организации при оценяването на първия план за действие и изготвянето на новия;

19.  приветства подновения ангажимент на ЕС за утвърждаване и защита на правата на човека и подкрепа на демокрацията в световен мащаб; отбелязва, че планът за действие има за цел да даде възможност на ЕС да възприеме по-фокусиран, систематичен и съгласуван подход в областта на правата на човека и демокрацията, както и да засили въздействието на своите политики и инструменти на местно равнище; подкрепя във връзка с това даването на приоритет на пет стратегически области на действие;

20.  призовава заместник-председателя/върховния представител, ЕСВД, Комисията, Съвета и държавите членки да гарантират ефикасно и съгласувано изпълнение на новия план за действие; насочва по-специално вниманието към значението на повишаването на ефективността и увеличаването в максимална степен на въздействието на местно равнище на инструментите, използвани от ЕС за утвърждаване на зачитането на правата на човека и демокрацията в световен мащаб; подчертава необходимостта да се осигури бърза и адекватна реакция при нарушения на правата на човека; отново посочва значението на увеличаването на усилията за интегриране на правата на човека и демокрацията в цялата външна дейност на ЕС, включително на високо политическо равнище;

21.  подчертава, че за да изпълни амбициозните цели, залегнали в новия план за действие, ЕС трябва да осигурява достатъчно ресурси и експертен опит, както по отношение на съответните човешки ресурси в делегациите и в централата, така и по отношение на наличните средства за проекти;

22.  отново заявява становището си относно необходимостта от стабилен консенсус и засилена координация между държавите членки и институциите на ЕС с цел съгласувано и последователно изпълнение на дневния ред в областта на правата на човека и демокрацията; припомня, че Планът за действие се отнася както за ЕС, така и за държавите членки; твърдо заявява следователно, че държавите членки следва, без изключение, да поемат по-голям ангажимент по отношение на изпълнението на Плана за действие и на Стратегическата рамка на ЕС и да ги използват като модел при разработването на собствените си планове за насърчаване на правата на човека и демокрацията на двустранна и многостранна основа; отбелязва като положителен факт предвиждането на междинна оценка на новия План за действие и подчертава значението на провеждането на приобщаващи консултации с цел последователно отразяване на резултатите, постигнати в интегрирането на правата на човека;

23.  настоятелно призовава в тази връзка Съвета по външни работи редовно да обсъжда теми, свързани с демокрацията и правата на човека; отново призовава Съвета по външни работи да провежда ежегодно публичен дебат относно действията на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията;

24.  поздравява ЕСВД и Комисията за докладите им за изпълнението на първия план за действие и очаква изготвянето на такива доклади да продължи в рамките на новия план за действие; припомня освен това своята решимост да бъде тясно свързан с изпълнението на новия план за действие и да бъде консултиран по него;

25.  призовава заместник-председателя/върховния представител, след съгласуване с всички останали членове на Комисията, да изготви програма, която интегрира правата на човека в различни дейности на ЕС, по-специално в областта на развитието, миграцията, околната среда, заетостта, защитата на данни в интернет, търговията, инвестициите, технологиите и стопанската дейност;

Преглед на други инструменти на политиката на ЕС

Мандат на специалния представител на ЕС за правата на човека

26.  припомня значението на мандата на специалния представител на ЕС (СПЕС) за правата на човека за повишаване на видимостта и ефективността на ЕС в областта на защитата и насърчаването на правата на човека и демократичните принципи по света; поздравява настоящия носител на мандата за неговите значителни постижения и за осъществяването на редовен обмен с Парламента и гражданското общество;

27.  приветства удължаването на мандата на СПЕС до февруари 2017 г. и отново отправя своето искане този мандат да стане постоянен; призовава следователно за преразглеждане на мандата с цел предоставяне на СПЕС на правомощия за собствена инициатива, подходящи персонал и финансови ресурси и възможност да говори публично, да докладва постиженията, постигнати по време на посещения в трети държави, и да представя позицията на ЕС по свързани с правата на човека въпроси, за да се укрепи ролята на СПЕС чрез по-голяма видимост и ефективност;

28.  отново призовава Съвета за уточняване в мандата на географските СПЕС на изискването за тясно сътрудничество със СПЕС за правата на човека;

Стратегии за правата на човека по държави и ролята на делегациите на ЕС

29.  отбелязва, че 132 стратегии за правата на човека по държави (СПЧД) са одобрени от Комитета по политика и сигурност, вследствие на съгласуваните усилия на делегациите на ЕС, на институциите на ЕС и на държавите членки; отново изразява подкрепа за целта на СПЧД, която се изразява в това да се адаптират действията на ЕС във всяка държава към нейното конкретно положение и потребности; подчертава необходимостта от постоянна оценка на СПЧД с цел нанасяне на корекции при необходимост и призовава за по-нататъшно подобряване на сътрудничеството, комуникацията и обмена на информация между делегациите на ЕС, посолствата на държавите членки и институциите на ЕС при изготвянето и изпълнението на СПЧД;

30.  отново призовава членовете на Европейския парламент да имат достъп до съдържанието на стратегиите в подходящ формат, за да могат да изпълняват задълженията си надлежно и прозрачно; препоръчва ЕСВД и Комисията да оповестяват целта на всяка стратегия, за да се увеличи прозрачността на СПЧД; настоява ЕСВД да включва ясни и измерими показатели за напредъка по отношение на всяка отделна стратегия;

31.  подчертава дебело значението на това СПЧД да се вземат предвид на всички равнища на изготвяне на политики по отношение на отделни трети държави, включително по време на подготовката на политически диалози на високо равнище, на диалозите по проблемите на правата на човека, на стратегически документи по държави и на годишни програми за действие;

32.  приветства определянето на лица за контакт по правата на човека и/или равенството между половете от всички делегации и от мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); отбелязва обаче, че обществено достъпната информация онлайн в много случаи е остаряла и следователно призовава за нейното своевременно актуализиране;

33.  припомня своята препоръка към заместник-председателя/върховния представител и към ЕСВД да разработят ясни оперативни насоки относно ролята на лицата за контакт в делегациите, за да могат те да действат като истински съветници по правата на човека, както и да работят ефикасно, последователно и приобщаващо, като по този начин се оптимизира работата на делегациите; счита, че работата на лицата за контакт по правата на човека следва да бъде подкрепяна в същата степен от дипломатическите служители на държавите членки; се застъпва за становището, че работата на лицата за контакт по правата на човека следва да бъде напълно независима и свободна от политическа намеса и натиск от страна на националните органи на трети държави, особено при техните контакти с активисти в областта на правата на човека и гражданското общество;

Диалог и консултации по правата на човека

34.  признава, че диалогът относно правата на човека с трети държави може да бъде ефикасен инструмент за двустранна ангажираност и сътрудничество за утвърждаването и защитата на правата на човека, при условие че той не е самоцел, а средство за осигуряване на конкретни ангажименти и постижения от насрещната страна; приветства и насърчава следователно провеждането на диалози относно правата на човека с нарастващ брой държави, като Мианмар/Бирма; отбелязва като положителен факт в този контекст например шестия кръг на диалога по правата на човека между ЕС и Молдова;

35.  настоятелно призовава заместник-председателя/върховния представител и ЕСВД да провеждат своите диалози относно правата на човека и съответните семинари за гражданското общество с ясен акцент върху резултатите, отразяващ СПЧД; настоятелно призовава ЕСВД последователно да включва подготвителен диалог с организациите на гражданското общество, който следва автоматично да захранва основния диалог; настоява освен това заместник-председателят/върховният представител, СПЕС за правата на човека и ЕСВД систематично да повдигат въпроси, свързани с конкретни случаи на защитници на правата на човека, които са изложени на риск или са лишени от свобода, на политически затворници и на нарушения на правата на човека, по отговорен и прозрачен начин по време на диалозите относно правата на човека; счита, че е от съществено значение ЕСВД систематично да гарантира изпълнението на всички ангажименти, поети по време на всеки един от диалозите относно правата на човека;

36.  отново призовава ЕСВД да разработи всеобхватен механизъм за наблюдение и преглед на функционирането на диалозите относно правата на човека в сътрудничество с организации на гражданското общество и правозащитни организации, с цел подобряване на тяхното въздействие; счита, че, ако тези диалози постоянно се провалят, следва да се направят съответните политически изводи и да бъдат използвани алтернативни инструменти за подкрепа на напредъка в областта на правата на човека в съответната държава; отбелязва в тази връзка, че диалогът относно правата на човека с Русия беше преустановен през 2014 г., и отбелязва също така липсата на резултати от диалозите с Китай и Беларус; настоятелно призовава поради тази причина ЕСВД да преосмисли изцяло стратегията си относно правата на човека по отношение на Русия и Китай;

37.  призовава ЕС и неговите делегации да засилят своя политически диалог с правителства, нарушаващи правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, заедно с гражданското общество, и настоява, че политическият диалог относно правата на човека между ЕС и трети държави трябва да включва едно по-приобщаващо и подробно определение на недискриминацията, наред с другото спрямо ЛГТБИ лица и въз основа на религия или убеждения, пол, расов или етнически произход, възраст, увреждане и сексуална ориентация; подчертава, че особено в държавите, които имат незадоволителни постижения в областта както на развитието, така и на зачитането на правата на човека, помощта за развитие следва да се запази и дори да се увеличи, но че е за предпочитане тя да се предоставя посредством организации на гражданското общество и неправителствени местни партньори и да бъде подложена на систематично наблюдение и съпроводена от поемане на ангажименти от страна на правителствата за подобряване на положението с правата на човека на местно равнище;

38.  признава значението на допълнителните мерки срещу отделни лица (целенасочени санкции, като например замразяване на активи или забрани за пътуване) в отношенията с авторитарни режими, когато диалогът постоянно се проваля;

Насоки на ЕС относно правата на човека

39.  приветства приемането от Съвета през май 2014 г. на Насоки на ЕС относно свободата на изразяване онлайн и офлайн; припомня обаче искането си, отправено към ЕСВД, да изясни процеса на подбор на темите, обхванати от Насоките на ЕС, и също така преди да подбере темите, да се консултира по този въпрос с Парламента и с гражданското общество;

40.  отново призовава заместник-председателя/върховния представител и ЕСВД да прилагат ефективно и последователно Насоките на ЕС относно международното хуманитарно право[38], включително във връзка с конфликти и хуманитарни кризи в държави като Сирия, Ирак, Либия и Украйна; препоръчва във връзка с това ЕСВД да подкрепя организациите на гражданското общество, които насърчават зачитането на международното хуманитарно право от страна на държавни и недържавни участници; призовава настоятелно освен това ЕС активно да използва всички инструменти, с които разполага, за да се укрепи спазването на международното хуманитарно право от държавни и недържавни участници; призовава ЕС и неговите държави членки да допринасят за настоящата инициатива на Швейцария и Международния комитет на Червения кръст за по-стриктно спазване на международното хуманитарно право;

41.  подчертава категорично важността на систематичното оценяване на прилагането на Насоките на ЕС относно правата на човека, включително на Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на правата на детето, като се използват ясно определени показатели; счита, че, за да се гарантира правилното прилагане на насоките, трябва да се предприемат по-нататъшни мерки, насочени към повишаване на осведомеността относно тяхното съдържание сред служителите на ЕСВД и на делегациите на ЕС, както и на представителствата на държавите членки в чужбина; отново призовава гражданското общество и организациите за защита на правата на човека да се включат по-активно в подбора, разработването, оценката и прегледа на насоките;

Правата на човека и демокрацията във външни политики и инструменти на ЕС

42.  припомня, че ЕС се ангажира да поставя правата на човека и демокрацията в центъра на отношенията си с трети държави; подчертава следователно, че напредъкът в областта на правата на човека и демократичните принципи трябва да бъде подкрепян посредством всички политики на ЕС и подходящи финансови инструменти, които имат външно измерение, като политиката на разширяване и съседство, общата политика за сигурност и отбрана и политиките в областта на развитието, търговията, миграцията и правосъдието и вътрешните работи; подчертава в този контекст неотдавнашните усилия на ЕС да включи нарушенията на правата на човека в своята матрица за ранно предупреждение, свързана с предотвратяването на кризи;

43.  подчертава произтичащото от Договорите задължение на ЕС да гарантира, че всички негови външни политики и дейности се разработват и прилагат по начин, който укрепва и подкрепя правата на човека и върховенството на закона;

44.  счита, че външните финансови инструменти на ЕС са важно средство за насърчаване и защита на ценностите на демокрацията и правата на човека в чужбина; отново призовава за подобряване на съгласуваността на различните тематични и географски инструменти;

45.  отбелязва усилията на Комисията да изпълни ангажимента си да включва разпоредби относно правата на човека в своите оценки на въздействието на законодателни и незаконодателни предложения за прилагане на мерки и за търговски споразумения; настоятелно призовава Комисията да подобри качеството и изчерпателността на оценките на въздействието и последващите дейности и да осигури систематичното включване на въпросите за правата на човека; подчертава ролята, която гражданското общество би могло да играе в този процес;

Политика за разширяване и за съседство

46.  припомня, че политиката за разширяване на ЕС е един от най-силните инструменти за засилване на зачитането на правата на човека и демократичните принципи; изразява съжаление във връзка с решението на Комисията „Юнкер“ за изрично замразяване на разширяването, но приветства прилагането на новия подход по време на преговорите за присъединяване към главите, обхващащи съдебната система и основните права, както и правосъдието, свободата и сигурността, който надлежно отчита времето, необходимо за правилното осъществяване на съответните реформи;

47.  изразява загриженост относно влошаването на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите в някои държави, обхванати от процеса на разширяване, и в множество съседни на Европа държави; подчертава спешната необходимост от подобряване на независимостта и прозрачността на собствеността на медиите в тези държави и от справяне с политическия и икономическия натиск върху журналистите, който често води до налагането на цензура и автоцензура; призовава Комисията да продължи да наблюдава и да дава приоритет на зачитането на свободата на изразяване на мнение и на свободата на медиите в процеса на преговорите за присъединяване;

48.  изразява съжаление относно факта, че правилното прилагане на правната рамка за защита на малцинствата продължава да бъде предизвикателство, както се посочва в стратегията на Комисията относно разширяването за периода 2014 – 2015 г.[39]; приканва държавите, обхванати от процеса на разширяване, да увеличат усилията си за изграждане на култура на приемане на малцинствата чрез подобряване на участието им в процесите на вземане на решения и засиленото им включване в образователната система, със специален акцент върху децата от ромски произход; настоятелно призовава ЕС да следи отблизо прилагането на разпоредбите, защитаващи правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства, и борбата срещу всички форми на дискриминация, включително срещу престъпленията от омраза на основата на сексуална ориентация, по време на целия процес на разширяване;

49.  отбелязва със загриженост влошаването на демократичния характер на политическата култура в някои държави кандидатки и потенциални държави кандидатки и в редица съседни на Европа държави; припомня, че доброто управление, зачитането на върховенството на закона, свободата на словото и правата на човека, политическият диалог, постигането на компромис и приобщаването на всички заинтересовани страни в процеса на вземане на решения са в основата на демократичните режими; отбелязва с не по-малка загриженост слабия напредък, постигнат от държавите, обхванати от процеса на разширяване, във връзка с увеличаването на независимостта на съдебната власт и засилването на борбата с корупцията; присъединява се към настоятелния призив на Комисията към държавите, обхванати от процеса на разширяване, да изградят надеждни регистри за разследванията, съдебните преследвания и окончателните присъди;

50.  припомня в контекста на текущия преглед на европейската политика за съседство, че съгласно Договора за ЕС Европейският съюз развива привилегировани отношения със съседните страни, основани на ценностите на ЕС, които включват зачитането на правата на човека и демокрацията[40]; припомня също така, че след Арабската пролет от 2011 г. ЕС промени своята политика към държавите от своето съседство въз основа на принципа „повече за повече“ с цел укрепване на демократичните институции и постигане на напредък в областта на правата на човека; подчертава факта, че значителните предизвикателства, пред които са изправени държавите от съседството на ЕС през последните няколко години, като разпространението на нестабилност и конфликти в Близкия изток и Северна Африка, екстремистите и джихадистките групировки, възползващи се от тези ситуации, както и човешкото страдание, причинено от действията на Русия, съществено засегнаха зачитането на правата на човека и демократичните принципи;

51.  изразява убеденост поради това, че в основата на преразгледаната Европейска политика за съседство следва да продължи да стои насърчаването на правата на човека и на демократичните принципи; отново посочва, че насърчаването на правата на човека и демокрацията са едновременно в интерес както на страните партньори, така и на ЕС;

52.  подчертава, че ЕС следва да продължава да подкрепя активно демократичните и ефективните институции за защита на правата на човека, гражданското общество и свободните медии в съседните държави; отбелязва като положителен факт в този контекст непрекъснатата значителна подкрепа по линия на Европейския инструмент за демокрация и права на човека и Механизма за подкрепа на гражданското общество; приветства също толкова силно последователната и ефикасна ангажираност на Европейския фонд за демокрация (ЕФД) в рамките на източното и южното съседство на ЕС, в полза на насърчаването на демокрацията и зачитането на основните права и свободи, както беше посочено в първия годишен доклад за оценка на дейността на ЕФД[41]; решително насърчава ЕС и неговите държави членки да продължат да предлагат силни стимули и ноу-хау от собствените си процеси на преход в подкрепа на процесите на демократични реформи в съседните на ЕС държави;

53.  заявява, че е от изключително значение да бъде преустановена руската агресия в Украйна и да се осигури стабилност и зачитане на правата на човека;

Права на човека чрез търговия

54.  отново заявява своята подкрепа за систематичното въвеждане на клаузи за правата на човека във всички международни споразумения между ЕС и трети държави, като се вземат предвид, наред с другото, европейският социален диалог и трудовите стандарти на МОТ; призовава Комисията да провежда ефективно и систематично наблюдение и оценка на изпълнението на клаузите за правата на човека и да докладва редовно на Парламента относно зачитането на правата на човека от страна на страните партньори; приветства по-систематичното използване от Съвета на рестриктивни мерки спрямо трети държави, които умишлено нарушават правата на човека; препоръчва във връзка с това всеки път, когато е извършено грубо нарушение на правата на човека в трета държава, с която е сключено споразумение, ЕС да предприема конкретни действия за изпълнение на съответните мерки, както е предвидено в клаузите за правата на човека;

55.  приветства влизането в сила на новата Обща схема от преференции (ОСП) (Регламент (ЕС) № 978/2012) на 1 януари 2014 г.; отбелязва като положителен факт, че до края на 2014 г. бяха предоставени преференции по ОСП+ на 14 държави, и припомня, че от държавите се изисква да поддържат ратификацията на 27-те основни международни конвенции, както и да наблюдават ефективното им прилагане, в съответствие с критериите, определени от тези конвенции, както и от ЕС; очаква Комисията да направи оценка на положението по обективен и прозрачен начин и да докладва на Парламента и на Съвета относно статуса на ратификация и ефективното прилагане на конвенциите от бенефициентите на преференциите по ОСП+ до края на 2015 г.; повтаря препоръката си Римският статут да бъде добавен в бъдещия списък на конвенциите;

Стопанска дейност и права на човека

56.  счита, че търговията и правата на човека могат да вървят ръка за ръка и че деловите среди трябва да играят важна роля за насърчаване на правата на човека и демокрацията; счита, че насърчаването на правата на човека следва да се основава на сътрудничество между държавния и частния сектор; потвърждава в този контекст, че европейските дружества следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че при дейностите им в трети държави се зачитат стандартите в областта на правата на човека; потвърждава освен това значението на това ЕС да насърчава корпоративната социална отговорност и европейските предприятия да играят водеща роля за утвърждаването на международни стандарти в областта на стопанската дейност и правата на човека; призовава освен това ЕС да играе активна роля на 12-ото заседание на работната група на ООН по въпроса за правата на човека, транснационалните корпорации и други стопански предприятия, както и да подкрепя усилията за привеждане на техните политики в съответствие с ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия; препоръчва ЕС и неговите държави членки да се включат в дебата относно правно обвързващ международен инструмент за стопанската дейност и правата на човека в рамките на системата на ООН;

57.  счита, че с оглед на гореизложеното ЕСВД следва да изисква от делегациите на ЕС да установят диалог с дружества от ЕС, развиващи дейност в трети държави, за да се гарантира зачитането на правата на човека в свързаните с бизнеса им дейности; припомня освен това своето искане делегациите на ЕС да включват зачитането на правата на човека в стопанската дейност като приоритет в местните покани за представяне на предложения в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), както и делегациите на ЕС да предприемат всички необходими действия за закрила на защитниците на правата на човека, в съответствие с насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека;

58.  призовава отново Комисията да докладва относно прилагането на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека[42] от държавите – членки на ЕС, до края на 2015 г.;

59.  призовава за съгласувани действия на ЕС за решаване на проблема със заграбването на земя чрез насърчаване на подходящи предпазни мерки за предотвратяване на тази практика в засегнатите държави и сред дружества от ЕС и други европейски дружества, развиващи дейност в тези държави;

60.  призовава ЕС да разработи пилотен проект относно неделимостта на правата на човека, въпросите за земята (заграбването на земя и принудителното изселване) и съгласуваността на политиките на ЕС в тази връзка; призовава ЕС да докладва относно намеренията си за присъединяване към факултативния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, в съответствие с ангажимента, поет с Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г.;

Права на човека и развитие

61.  счита, че сътрудничеството за развитие и насърчаването на правата на човека и демократичните принципи следва да вървят ръка за ръка; припомня в този контекст твърдението на ООН, че в отсъствието на подход, основан на правата на човека, целите за развитие не могат да бъдат напълно постигнати; припомня също така, че ЕС пое ангажимент да подпомага страните партньори, като взема предвид тяхното положение по отношение на развитието и напредъка във връзка с правата на човека и демокрацията; насърчава включването на ясно определени рамки за резултатите във всички инструменти, за да се гарантира включването на маргинализирани и уязвими групи, както и за да се включи подход, основан на правата на човека;

62.  приветства работния документ на службите на Комисията относно основан на правата подход, обхващащ всички права на човека, включително правата на жените и момичетата, за сътрудничеството на ЕС за развитие, публикуван през април 2014 г. и приветстван от Съвета; насърчава Комисията да наблюдава прилагането на основания на правата подход и да гарантира, че правата на човека и сътрудничеството за развитие са взаимно допълващи се по места; призовава Комисията да представи прозрачна, публична оценка за прилагането на набора от инструменти на ЕС за основан на правата подход; призовава настоятелно ЕС да укрепи своята роля на силен защитник на правата на човека по света чрез ефективното, последователно и обмислено използване на всички инструменти, с които разполага, за насърчаване и защита на правата на човека и на техните защитници, както и ефективността на политиката на Съюза в областта на помощта за развитие, в съответствие с новата Цел за устойчиво развитие 16;

63.  приветства приемането на амбициозната програма за устойчиво развитие до 2030 г. на специалната среща на високо равнище на ООН в Ню Йорк, както и водещата роля на ЕС в този процес, и по-специално по отношение на включването на основните ценности на ЕС, като например правата на човека и доброто управление; отбелязва като положителен факта, че в новата програма са ясно заложени ангажименти за правата на човека и че нейните 17 цели и 169 подцели са насочени към реализиране на правата на човека за всички хора; споделя визията в основата на този документ за свят на всеобщо зачитане на правата на човека и човешкото достойнство, принципите на правовата държава, правосъдието, равенството и недискриминацията, както и на уважение към раса, етническа принадлежност и културно многообразие и на равни възможности, създаващи условия за пълната реализация на човешкия потенциал и допринасящи за споделено благоденствие; подчертава, че е необходимо да се гарантира, че Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г., мерките за нейното наблюдение и бъдещото ѝ изпълнение от всички заинтересовани страни, включително гражданското общество и частния сектор, са подкрепени от подходи, основани на правата на човека и на равенството между половете, както и от целите да се изкорени бедността, да се намалят неравенството и социалното изключване и да се демократизира икономиката;

64.  подчертава важността на съгласуваността на политиките за развитие за постигането на целите на новата програма за устойчиво развитие; отбелязва, че подходът, основан на правата на човека, следва да доведе до задълбочено разбиране на съгласуваността на политиките за развитие, тъй като без отстраняване на пречките пред реализирането на правата не може да има напредък към устойчиво развитие и изкореняването на бедността;

65.  отново потвърждава неотложната необходимост от преодоляване на световния проблем за свързаните с бедността и пренебрегваните заболявания; призовава за амбициозна дългосрочна политическа стратегия и план за действие относно здравето в световен мащаб, иновациите и достъпа до лекарства, която да включва, наред с другото, инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, за да се защити правото на стандарт на живот, подходящ за здравето и благосъстоянието на всяко човешко същество, без дискриминация на основата на раса, религия, политически убеждения, икономически или социални условия, полова идентичност или сексуална ориентация;

66.  настоява, че с програмата за действие от Адис Абеба беше поет ангажимент да се осигури единно минимално равнище на социална закрила, всеобщо здравно осигуряване и основни обществени услуги за всички, включително здравеопазване и образование;

67.  отбелязва като положителен документа с насоки относно борбата с тероризма, изготвен от ЕСВД и от Комисията и одобрен от Съвета, с цел гарантиране на зачитането на правата на човека при планирането и изпълнението на проекти за подпомагане на борбата с тероризма с трети държави; призовава ЕСВД и Комисията да гарантират ефективното прилагане на документа, като се започне с неговото широко разпространение; припомня в този контекст, че зачитането на основните права и свободи е основата на успешните политики за борба с тероризма, включително използването на технологии за цифрово наблюдение; подкрепя международните усилия за прекратяване на нарушенията на правата на човека, извършвани от ИДИЛ/Даиш;

Права на коренното население

68.  призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да подкрепят преразглеждането на мандата на експертния механизъм по правата на коренното население, в съответствие със заключителния документ на Световната конференция по въпросите на коренното население (резолюция на Общото събрание на ООН 69/2[43]), с цел наблюдение, оценка и подобряване на изпълнението на Декларацията за правата на коренното население; настоятелно призовава държавите членки да изискат от всички мандатоносители по специалните процедури да обърнат особено внимание на проблемите, засягащи жени и момичета от коренното население, и да информират редовно за тези проблеми Съвета на ООН по правата на човека; настоятелно призовава ЕСВД и държавите членки да подкрепят активно развитието на всеобхватния план за действие относно коренното население, както беше поискано от Общото събрание на ООН в неговата резолюция от септември 2014 г., особено по отношение на организирането на редовни консултации с коренното население като част от този процес; изразява дълбоко съжаление, че в някои области на Западна Африка лицата, засегнати от психични разстройства биват връзвани за дървета в горите или изоставяни на улицата, като това са широкоразпространени практики, приети от местните общности;

Действия на ЕС в областта на миграцията и бежанците

69.  изразява дълбока загриженост и солидарност по отношение на големия брой бежанци и мигранти, които са обект на тежки нарушения на правата на човека, бидейки жертва на конфликти, на преследване, на управленски слабости и на мрежите за незаконна имиграция, трафик и незаконно превеждане през граница, на екстремистки и престъпни групи; изразява също така дълбоко съжаление във връзка с трагичната загуба на човешки живот сред лицата, които се опитват да стигнат до границите на ЕС;

70.  подчертава неотложната необходимост да се обърне внимание на първопричините за миграционните потоци и следователно да се разгледа външното измерение на кризата с бежанците, включително чрез намиране на устойчиви решения на конфликтите в съседните на ЕС територии посредством изграждане на сътрудничество и партньорство със съответните трети държави и чрез външните политики на ЕС; подчертава необходимостта от всеобхватен и основан на правата на човека подход към миграцията и призовава ЕС да укрепи сътрудничеството си с ООН, в т.ч. с нейните агенции, както и с регионалните организации, правителствата и неправителствените организации (НПО), с цел да се справи с първопричините за миграционните потоци и да се подобри положението в бежанските лагери близо до зоните на конфликт; призовава отново ЕС да гарантира, че всички споразумения за сътрудничество в областта на миграцията и за обратно приемане с трети държави са в съответствие с международното право; припомня, че глобалната стратегия за миграцията е тясно свързана с политиките за развитие и хуманитарна помощ, в т.ч. създаването на хуманитарни коридори и издаването на хуманитарни визи, както и с други външни политики; отбелязва операцията в Средиземноморието на военноморските сили, ръководени от Европейския съюз (EUNAVFOR MED), срещу лицата, организиращи незаконно превеждане през граница, и трафикантите в Средиземноморието; подчертава също така неотложната необходимост да се разработят по-стабилни политики на равнището на Съюза с цел решаване на неотложните въпроси, свързани с мигрантите и бежанците, и да се намери ефективен, справедлив и устойчив механизъм за споделяне на тежестта между държавите членки; изтъква мерките, предложени от Комисията на 9 септември 2015 г., за справяне с кризата с бежанците като планираното преразглеждане на регламента „Дъблин“;

71.  призовава ЕС и държавите членки да увеличат своята подкрепа за борбата с трафика на хора чрез външните политики, като се постави особен акцент върху закрилата на жертвите, и по-специално на децата; изразява твърдо убеждение, че ЕС следва да задълбочи сътрудничеството с трети държави и с други свързани участници с цел обмен на добри практики и допринасяне за унищожаване на международните мрежи за трафик; изтъква отново необходимостта всички държави – членки на ЕС, да прилагат Директивата на ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него[44] и Стратегията за премахване на трафика на хора за периода 2012 – 2016 г.[45];

72.  посочва, че 17,5 милиона души са били разселени през 2014 г. в резултат на бедствия, свързани с климата; посочва, че тези разселвания засягат главно южните райони, които са най-изложени на последиците от изменението на климата; посочва, че 85% от разселванията са в развиващите се държави, като става дума основно за вътрешни или междурегионални разселвания; припомня, че в рамките на Целите на хилядолетието за развитие държавите – членки на ЕС, поеха ангажимент да заделят 0,7% от БВП за финансиране на помощта за развитие;

73.  изисква от ЕС да участва активно в разискванията относно понятието „климатичен бежанец“, включително относно евентуалното правно определяне на това понятие в международното право или в правно обвързващи международни споразумения;

74.  призовава отново за обща позиция на ЕС относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, която да подкрепя правата на човека и международното хуманитарно право и в която да се разглеждат въпроси като правна рамка, пропорционалност, отговорност, защита на мирното население и прозрачност; призовава отново настоятелно ЕС да забрани разработването, производството и използването на изцяло автономни оръжия, които дават възможност за осъществяването на нападения без човешка намеса; призовава ЕС да се противопостави на изпълнението на извънсъдебни екзекуции и целенасочени убийства и да ги забрани, както и да поеме ангажимент да осигури подходящи мерки, в съответствие с националните и международните правни задължения, когато има основания да се счита, че лица или образувания в рамките на неговата юрисдикция може да са свързани с незаконни целенасочени убийства в чужбина;

Международни културни и спортни прояви и права на човека

75.  изразява дълбока загриженост предвид факта, че за някои големи спортни прояви домакини са авторитарни държави, в които се извършват нарушения на правата на човека и на основните свободи; подчертава необходимостта от кампании за повишаване на осведомеността сред широката общественост по отношение на необходимостта да се гарантират разпоредби в областта на правата на човека във връзка със спортните прояви, включително проблема с принудителната проституция и трафика на хора; призовава ЕС и неговите държави членки да започнат диалог с Върховния комисариат за бежанците на ООН и с други многостранни форуми, както и с националните спортни федерации, корпоративните участници и организациите на гражданското общество, за да се гарантира пълно зачитане на правата на човека в рамките на такива прояви, включително като бъде определящ критерий при възлагането на домакинството на големи международни спортни прояви; в това отношение отделя специално внимание на предстоящите световни първенства на ФИФА по футбол в Русия през 2018 г. и в Катар през 2022 г. и на олимпийските игри в Пекин през 2022 г.;

Действия на ЕС в многостранни организации

76.  изразява отново пълната си подкрепа за силния ангажимент на ЕС за насърчаване на напредъка в областта на правата на човека и демократичните принципи посредством сътрудничество със структурите на ООН и нейните специализирани агенции, със Съвета на Европа, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в съответствие с членове 21 и 220 от Договора за ЕС; приветства поради това приемането на целите за устойчиво развитие;

77.  подчертава отново освен това значението на факта, че ЕС се ангажира активно и последователно във всички механизми на ООН за правата на човека, по-специално в рамките на Третия комитет на Общото събрание на ООН и на Съвета на ООН по правата на човека; признава усилията, положени от страна на ЕСВД, на делегациите на ЕС в Ню Йорк и в Женева и на държавите – членки на ЕС, да се повиши съгласуваността на действията на ЕС в областта на правата на човека на равнище ООН; насърчава ЕС да увеличи усилията си, за да изрази своята позиция, включително чрез засилване на все по-разрастващата се практика на междурегионални инициативи чрез съвместно предлагане на резолюции и поемане на инициативата за тях;

78.  припомня важността на спазването на институционализираната практика на изпращане на парламентарна делегация в Общото събрание на ООН; приветства възобновяването през 2015 г. на практиката, по време на 28-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека;

79.  подчертава, че с цел да се увеличи доверието в Съвета на ООН по правата на човека и неговата законност, всички негови членове трябва да подкрепят най-високите стандарти в областта на правата на човека и да изпълняват поетите ангажименти в областта на правата на човека; счита, че правата на човека трябва да се насърчават, развиват и укрепват във всички международни форуми; призовава Комисията да докладва публично за дейностите и действията, които осъществява, за да отбележи напредък по програмата за правата на човека, и да повиши отчетността и отговорността, свързани с правата на човека, на международни организации като Световната търговска организация (СТО) и Световната банка (Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), Международната финансова корпорация (МФК), Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите);

80.  потвърждава отново твърдия си ангажимент за преустановяване на безнаказаността за най-тежките престъпления, привличащи вниманието на международната общност, и за въздаване на правосъдие за жертвите на военни престъпления, престъпления против човечеството и геноцид и следователно заявява отново подкрепата си за Международния наказателен съд; изразява съжаление, че нито една държава не е ратифицирала Римския статут през 2014 г.; подчертава отговорността да се сложи край на безнаказаността и да се преследват лицата, отговорни за геноцид, престъпления против човечеството и военни престъпления, включително такива, свързани със сексуално насилие; изразява сериозна загриженост, че някои заповеди за задържане все още не са изпълнени; призовава настоятелно ЕС да продължи да оказва решителна дипломатическа и политическа подкрепа за укрепването и разширяването на отношенията между Международния наказателен съд и ООН, и по-специално в Съвета за сигурност на ООН, както и в своите двустранни отношения и във всички други форуми; призовава ЕС, включително неговите делегации, както и държавите членки, да увеличат своите усилия за насърчаване на общовалидността на Римския статут и на неговата ратификация и ефективно изпълнение; призовава държавите – членки на ЕС, да осигурят на Международния наказателен съд необходимите ресурси и да увеличат своята подкрепа за международната наказателноправна съдебна система чрез, наред с другото, финансова подкрепа за участниците от гражданското общество по линия на, например, ЕИДПЧ; призовава за изпълнението на инструментариума на ЕС от 2013 г. относно допълняемостта между международното и националното правосъдие;

81.  призовава ЕС и държавите членки активно да подкрепят Международния наказателен съд и необходимостта от изпълнение на неговите решения във всички видове диалог с трети държави;

Зачитане в по-голяма степен на правата на човека по света

Свобода на мисълта, съвестта и религията или убежденията

82.  припомня, че свободата на мисълта, на съвестта, на религията и на убежденията е основно право на човека, признато от Всеобщата декларация за правата на човека и гарантирано също така от член 18 от Международния пакт на ООН за граждански и политически права; припомня също нейната взаимносвързаност с други права на човека и основни свободи, включващи правото на изповядване или неизповядване на религия, свободата да се практикуват теистични, нетеистични или атеистични убеждения и правото да се възприемат, променят, изоставят или приемат отново предишни убеждения по собствен избор; изразява своята загриженост поради факта, че някои държави все още не спазват стандартите на ООН и използват държавна репресия, която може да включва физически наказания, лишаване от свобода, прекомерно високи глоби и дори смъртно наказание в нарушение на свободата на религията или убежденията; изразява загриженост по повод на зачестяващото преследване на религиозни или изповядващи определени убеждения малцинства, включително християнски общности, както и по повод на противоправното увреждане на техните места на събиране;

83.  призовава ЕС и държавите членки да увеличат усилията си с цел допринасяне за изкореняването на всички форми на религиозна дискриминация и насърчаване на диалога между вероизповеданията в отношенията си с трети държави; изисква да се предприемат конкретни действия за защита на религиозните малцинства, на лицата, които не изповядват никаква религия, на апостатите и атеистите, които са жертва на законите относно богохулството, и призовава ЕС и държавите членки да участват в отмяната на подобни закони; приветства ангажимента на ЕС да насърчава свободата на религията или убежденията в рамките на международните форуми, включително като подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН по свободата на религията или убежденията; подкрепя напълно практиката на ЕС да поема инициативата по отношение на тематичните резолюции в рамките на Съвета на ООН по правата на човека и на Общото събрание на ООН по тази тема; изисква да се предприемат конкретни действия и мерки за ефективното изпълнение и усъвършенстване на насоките на ЕС за насърчаване и защита на свободата на религията или убежденията; счита, че действия следва да се предприемат както в рамките на международните, така и в рамките на регионалните форуми, като се поддържа отворен, прозрачен и редовен диалог с религиозните сдружения и общности, съгласно член 17 от ДФЕС, в т.ч. чрез делегациите на ЕС; обръща внимание също така на необходимостта да се осигури системно и последователно обучение на персонала на ЕС в централата и в делегациите;

Действия на ЕС срещу смъртното наказание

84.  приветства съвместната декларация на заместник-председателя/върховния представител и на генералния секретар на Съвета на Европа[46] от октомври 2014 г., в която се потвърждава отново тяхното категорично противопоставяне на смъртната присъда във всички случаи и при всякакви обстоятелства; поддържа своето становище, че премахването на смъртното наказание навсякъде по света следва да бъде една от основните цели на ЕС в областта на правата на човека; отбелязва, че подкрепата за трети държави за прилагането на политиката по отношение на наркотиците следва да цели премахването на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотиците; изисква от ЕС и от държавите членки, в контекста на Шестия световен конгрес срещу смъртното наказание, който ще се проведе в Осло, Норвегия през юни 2016 г., да изразят недвусмислено своята позиция по отношение на смъртното наказание, да засилят ангажимента си за премахването на смъртното наказание и да подкрепят кампании за повишаване на осведомеността на обществеността по тази тема;

85.  изразява загриженост предвид нарастващия брой постановени и изпълнени смъртни присъди по света; изразява дълбоко съжаление, че смъртното наказание все още съществува в законодателството на някои трети държави; изразява съжаление, че Беларус възстанови изпълнението на смъртни присъди след двугодишно прекъсване; подновява следователно своя призив към Беларус за въвеждане на мораториум върху смъртното наказание, което в крайна сметка следва да доведе до неговото премахване; отбелязва, че в законодателството на осем държави се предвижда смъртно наказание за хомосексуалност;

86.  призовава настоятелно ЕСВД, Комисията и държавите членки да предоставят насоки за всеобхватна и ефективна европейска политика относно смъртното наказание предвид факта, че десетки европейски граждани са застрашени от екзекуция в трети държави, като тази политика следва да включва солидни и засилени механизми за идентифициране, предоставяне на правна помощ и дипломатическо представителство;

87.  призовава ЕС да продължи диалога с държавите, които все още прилагат смъртното наказание, като използва всички дипломатически инструменти и инструменти за сътрудничество с цел гарантиране на премахването му; призовава освен това отново ЕС да продължи да наблюдава условията, при които се изпълняват смъртните присъди в държавите, които все още прилагат смъртното наказание;

Борба с изтезанията и малтретирането

88.  счита, че след като беше отбелязана 30-ата годишнина на Конвенцията на ООН против изтезанията и предвид факта, че по света продължава да има изтезания и малтретиране, ЕС следва да увеличи усилията си за изкореняването на тези тежки нарушения на правата на човека; подчертава факта, че членовете на уязвими групи, като децата и жените или етническите, езиковите или религиозните малцинства, които са изложени на риск от изтезания или малтретиране в местата за задържане, изискват специално внимание; призовава настоятелно по тази причина ЕСВД и заместник-председателя/върховния представител да се ангажират по-активно в борбата срещу изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание чрез по-голям брой дипломатически инициативи и по-системно публично изразяване на позицията, която да отразява ценностите и принципите, по отношение на които ЕС е поел ангажимент; препоръчва ЕСВД, делегациите на ЕС и държавите членки да използват пълноценно всички съществуващи инструменти като Насоките на ЕС по отношение на изтезанията[47]; препоръчва в този контекст постоянно да се усъвършенстват механизмите за контрол върху износа на лекарствените продукти, които могат да се използват при екзекуции или изтезания, включително клауза относно предвидената крайна употреба, чрез която да се прекрати или спре трансфера на свързани със сигурността изделия, които явно нямат друго практическо приложение освен за изпълнението на смъртно наказание или изтезания;

89.  подчертава, че има държави, които не са предприели стъпки за разглеждане на неотложната необходимост от напълно обезпечени с ресурси планове за справяне с условията в затворите; отбелязва, че е постигнат много малък напредък за гарантиране, че местата за лишаване от свобода са съобразени с международните стандарти в областта на правата на човека и че правото на лишените от свобода лица на живот, физическа неприкосновеност и достойнство е защитено; подчертава необходимостта от подобряване на условията в местата за задържане с оглед на зачитане на правата на човека, както и с оглед на факта, че лишените от свобода не следва да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

Дискриминация

90.  подчертава, че при никакви обстоятелства нито една форма на дискриминация, насилието, наказанието чрез репресивни мерки, изтезанията, сексуалното малтретиране на жени и момичета, гениталното осакатяване, бракът с деца, принудителният брак, трафикът на жени, дискриминацията или социалното изключване въз основа на социална класа или произход, нито домашното насилие, не могат да бъдат обосновани от съображения, свързани със социални, религиозни или културни убеждения или традиции;

91.  осъжда категорично всички видове дискриминация, включително дискриминацията въз основа на раса, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, език, култура, религия или убеждения, социален произход, кастова принадлежност, рождение, възраст, увреждания или друг признак; призовава настоятелно ЕС да увеличи усилията си за изкореняването на всички видове дискриминация, расизъм и ксенофобия чрез зачитане на правата на човека и политически диалог, работата на делегациите на ЕС и публична дипломация; призовава освен това настоятелно ЕС да продължи да подкрепя ратификацията и пълното прилагане на всички конвенции на ООН, които подкрепят тази кауза, като Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация или Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

Права на ЛГБТИ

92.  счита, че ЕС следва да продължи да полага усилия за зачитане в по-голяма степен на правата ЛГБТИ лица в съответствие с насоките на ЕС по този въпрос[48]; препоръчва цялостното прилагане на насоките, включително чрез обучение на служителите на ЕС в трети държави; изразява съжаление, че 75 държави продължават да инкриминират хомосексуалността, като в осем от тях се предвижда смъртно наказание, и счита, че практиките и проявите на насилие срещу отделни лица поради тяхната сексуална ориентация не следва да остават ненаказани; подкрепя продължаващата работа на Върховния комисар на ООН за правата на човека за борба срещу тези дискриминационни закони, както и работата на другите органи на ООН; изразява загриженост във връзка с ограничаването на основните свободи на защитниците на правата на човека на ЛГБТИ и призовава ЕС да увеличи подкрепата си за тях; отбелязва, че има по-голяма вероятност правата на ЛГБТИ лица да бъдат зачитани, ако те имат достъп до правни институти, евентуално чрез регистрирано партньорство или брак;

93.  подчертава, че миноритарните общности в трети държави имат специфични потребности и че следва да се насърчава пълната им равнопоставеност във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот;

Дискриминация въз основа на кастова принадлежност

94.  отбелязва с голяма загриженост мащаба и последиците от основаната на кастовата принадлежност дискриминация и нарушенията на правата на човека въз основа на кастовата принадлежност, включително лишаването от достъп до съдебната система или до пазара на труда, продължаваща сегрегация, бедност и стигматизация; призовава за приемането на инструмент на ЕС за предотвратяване и премахване на дискриминацията въз основа на кастова принадлежност; препоръчва включването на темата в насоките и плановете за действие на ЕСВД и на Комисията, по-специално в рамките на борбата на ЕС срещу всички форми на дискриминация, и в усилията за борба срещу насилието спрямо жени и момичета и всички форми на дискриминация спрямо тях;

Права на хората с увреждания

95.  приветства ратификацията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; изтъква отново значението на ефективното ѝ прилагане както от държавите членки, така и от институциите на ЕС; подчертава по-специално необходимостта от надеждно интегриране на принципа на всеобща достъпност и на всички права на хората с увреждания в рамките на всички съответни политики на ЕС, включително в областта на сътрудничеството за развитие, и подчертава нормативния и хоризонтален характер на този въпрос;

96.  насърчава заместник-председателя/върховния представител да продължи да подкрепя процеса на ратифициране и прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от държавите, които все още не са я ратифицирали или приложили;

97.  подчертава, че международната общност е определила положението на жените с увреждания като приоритет; припомня заключенията на службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека, в които се заявява, че политиките и програмите за справяне с насилието срещу жени и момичета с увреждания следва да бъдат разработвани в тясно партньорство с хората с увреждания, като се признава тяхната автономност, както и с организациите на хората с увреждания; подчертава необходимостта от редовен надзор на институциите и подходящо обучение на лицата, полагащи грижи за други лица; призовава ЕС да включи борбата с дискриминацията, основана на увреждане, в политиките си за външна дейност, сътрудничество и помощ за развитие, включително в ЕИДПЧ;

Права на жените и момичетата

98.  припомня, че наградата „Сахаров“ за 2014 г. беше присъдена на д-р Денис Муквеге за отдадената му работа в полза на жертвите на сексуално насилие и непрекъснатото застъпничество за правата на жените, чрез която се повиши осведомеността относно използването на насилие и сексуално осакатяване на жени, момичета и деца като средство за водене на война; осъжда решително всички форми на злоупотреба и насилие срещу жени, момичета и деца, и по-специално използването на сексуално насилие като средство за водене на война, както и гениталното осакатяване на жени, браковете с деца, ранните и принудителните бракове, сексуалното робство, изнасилването в брака и другите форми на вредни традиционни практики; подчертава, че е необходимо жените, момичета и децата, станали жертви на посегателства по време на конфликти, да имат достъп до здравни и психологически грижи в съответствие с международното право; отбелязва в този контекст писмото на заместник-председателя/върховния представител относно политиката в областта на хуманитарната помощ, и по-специално за предотвратяване на сексуалното насилие и за предоставяне на жените на подходяща подкрепа и достъп до здравни и психологически грижи в случай на изнасилване в ситуации на конфликт; призовава държавите – членки на Съвета на Европа, да подпишат и ратифицират Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие;

99.  подчертава необходимостта от обмен на добри практики от страна на ЕСВД за борба с липсата на достъп до правосъдие за жертвите на престъпления, свързани със сексуално насилие; осъжда решително липсата на достъп до правосъдие за жените в трети държави, и по-конкретно когато те са жертва на насилие, основано на пола; изисква Комисията да възприеме активна роля за наказателното преследване на тези престъпления в трети държави, а в някои случаи и от държави членки; призовава настоятелно Комисията да работи съвместно с ЕСВД за подобряване на подкрепата, оказвана на жертвите, да включи интервенции срещу основаното на пола насилие в хуманитарните операции на ЕС и да дава приоритет на хуманитарните операции на ЕС, насочени срещу насилието, основано на пола, и сексуалното насилие по време на конфликт; приветства поетия от ЕС ангажимент за предприемане на последващи действия след Световната среща на върха за прекратяване на сексуалното насилие в ситуации на конфликт, проведена в Лондон през юни 2014 г., и поради това настоятелно призовава Комисията да предприеме конкретни действия;

100.  изразява съжаление за липсата на политики за предотвратяване на насилието, основано на пола, за липсата на подкрепа за жертвите и за високото равнище на безнаказаност на извършителите в редица държави; изисква ЕСВД да обменя добри практики с трети държави относно законодателни процедури и програми за обучение на полицейски, съдебни и държавни служители; призовава настоятелно ЕС да подкрепя организациите на гражданското общество, работещи за защита на правата на човека и насърчаване на равенството между половете в трети държави, както и да си сътрудничи тясно с международните организации, които са активни в областта на равенството между половете, като МОТ, ОИСР, ООН и Африканския съюз, с оглед на създаването на полезни взаимодействия и насърчаване на овластяването на жените;

101.  изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаването на насилието въз основа на пола в много части на света и нарастващия процент на убийства на жени в Латинска Америка, които се извършват в контекста на общо насилие и структурна дискриминация; осъжда решително всички видове насилие въз основа на пола и ужасяващото престъпление, каквото е феминицидът, както и преобладаващата безнаказаност във връзка с тези престъпления, която може да допринесе за увеличаване на насилието и убийствата;

102.  изразява дълбока загриженост във връзка с възможните нарушения на правата на човека на жените и момичетата в бежанските лагери в Близкия изток и Африка, включително във връзка с докладваните случаи на сексуално насилие и неравно третиране на жените и момичетата; призовава ЕСВД да настоява за по-строги правила и добри практики в третите държави, за да се сложи край на неравенството сред бежанците, независимо от пола им;

103.  изразява съжаление, че половината от населението на света е изложено на дискриминация по отношение на заплащането, като в световен мащаб жените печелят между 60 и 90% от средния доход на мъжете;

104.  приканва Комисията, ЕСВД и заместник-председателя/върховния представител да продължат да насърчават политическото и икономическото овластяване на жените и момичетата чрез интегриране на равенството между половете във всички свои външни политики и програми, както и посредством структурираните диалози с третите държави, чрез публично повдигане на въпроси, свързани с равенството между половете, и чрез осигуряването на достатъчно ресурси за тази цел; отбелязва като положителна новата рамка за равенство между половете и овластяване на жените за периода 2016 – 2020 г.[49]; подчертава необходимостта от съсредоточаване върху хоризонталния стълб, който има за цел Комисията и ЕСВД да допринасят по-ефективно за ангажиментите на ЕС в областта на укрепването на правата на жените и момичетата посредством външните отношения;

105.  изразява съжаление относно липсата на равенство между половете в политическата сфера; припомня, че жените и мъжете са равнопоставени и следва да се ползват с еднакви политическите права и граждански свободи, и изразява също така съжаление във връзка с факта, че жените са по-слабо представени при вземането на икономически, социални и политически решения; подчертава необходимостта от ефективни механизми за защита на жените, защитници на правата на човека; препоръчва въвеждането на квотна система, с цел да се осигури начин за насърчаване на участието на жените в политическите органи и в демократичния процес, основно като кандидати;

106.  призовава ЕС да продължи да подкрепя икономическото, социалното и политическото овластяване на жените като инструмент за насърчаване на пълноценното упражняване на техните права и основни свободи, и да отдава първостепенно значение на достъпа до качествено образование за момичетата, включително момичетата от най-бедните и маргинализирани общности; призовава за предоставянето на подкрепа за професионалното образование за жени, за повече възможности за обучение в областта на науката и технологиите, за изготвяне на програми за обучение по въпросите на равенството между половете за работещите в сферата на образованието в трети държави, както и за предприемане на мерки с цел предотвратяване на предаването на стереотипи посредством образователни материали; настоятелно призовава ЕС да включи този приоритет във всички свои дипломатически и търговски дейности и дейности в областта на сътрудничеството за развитие;

107.  подчертава необходимостта от непрекъснатост на образованието за момичетата в бежанските лагери, в зоните на конфликт и в районите, засегнати от крайна бедност и екстремни природни условия, като например суша и наводнения;

108.  насърчава ЕС да продължи да включва подкрепата за жените и момичетата в операциите по линия на ОПСО и в архитектурата на ООН за изграждане на мир и да продължи да полага усилия за изпълнението и укрепването на Резолюция 1325(2000)[50] и на Резолюция 1820(2008)[51] на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността; във връзка с това призовава ЕС да подкрепя на международно равнище признаването на добавената стойност от участието на жените в предотвратяването и решаването на конфликти, както и в мироопазващите операции, хуманитарната помощ и възстановяването след конфликт и в процесите на демократичен преход, от което следват трайни и устойчиви политически решения; подчертава също така важността да се гарантира пълният набор от права на човека за жените и да се допринася за тяхното овластяване, включително в рамките на програмата за периода след 2015 г. и чрез подкрепа за Пекинската платформа за действие и Конвенцията от Истанбул; приветства подкрепата от ЕС за резолюциите на ООН относно въпросите, свързани с равенството между половете, и по-специално по отношение на ролята на свободата на изразяване и на мнение при овластяването на жените; отбелязва като положителни заключенията от 59-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените[52];

109.  призовава Комисията да включва системно конкретни действия за подобряване на участието на жените в изборните процеси във всички мисии за наблюдение на избори на ЕС в съответствие с насоките на ЕС в тази област, като се вземат под внимание заключенията от семинара на старшите изборни експерти, проведен в Брюксел през април 2014 г., и се извличат поуки от опита от предишни мисии;

110.  приветства усилията, положени от ЕСВД в трети държави, за ускоряване на изпълнението на задълженията и ангажиментите в областта на правата на жените, произтичащи от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Пекинската платформа за действие, Декларацията от Кайро за населението и развитието и Програмата за развитие за периода след 2015 г;

111.  подчертава, че е важно да не се подкопава постигнатото от Пекинската платформа за действие по отношение на достъпа до образование и здравеопазване като основно право на човека и по отношение на защитата на сексуалните и репродуктивните права; подчертава факта, че универсалното зачитане на сексуалните и репродуктивните права и здраве, както и достъпът до съответните услуги допринасят за намаляване на детската и майчината смъртност; посочва, че семейното планиране, майчиното здравеопазване и лесният достъп до противозачатъчни средства и до безопасен аборт са важна част от усилията за спасяване на живота на жените и за осигуряване на помощта, от която се нуждаят, за да започнат да изграждат живота си отново, когато са станали жертви на изнасилване; подчертава необходимостта да се поставят тези политики в основата на сътрудничеството за развитие с трети държави;

112.  счита, че браковете с деца са нарушение на основните права на човека, което засяга всички аспекти от живота на момичетата, като застрашават образованието им и по този начин ограничават перспективите им, излагат на опасност здравето им и повишават риска те да се окажат жертва на насилие и злоупотреби;

113.  отбелязва с дълбока загриженост, че от 80-те години на миналия век насам бизнесът с булки, поръчани по пощата, се разраства с тревожни темпове; отбелязва със загриженост, че съществуват редица документирани случаи на жени, които са били нападнати и/или убити, след като са сключили брак с мъж като „поръчани по пощата булки“; изразява съжаление относно факта, че значителен брой непълнолетни момичета се появяват на уебстраници за „поръчка по пощата“, и подчертава, че когато за сексуални цели се използват деца, това трябва да се разглежда като малтретиране на деца;

114.  осъжда практиката на сурогатното майчинство, която подкопава човешкото достойнство на жената предвид факта, че нейното тяло и репродуктивни функции се използват като стока; счита, че практиката на гестационната сурогация, която включва репродуктивна експлоатация и използване на човешкото тяло за финансови или други печалби, по-специално по отношение на уязвими жени в развиващите се държави, следва да се забрани и да се разглежда като неотложен въпрос в рамките на инструментите в областта на правата на човека;

Права на децата

115.  потвърждава отново спешната необходимост от всеобща ратификация и ефективно изпълнение на Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея; призовава всички държави да поемат ангажимент за премахване на най-тежките форми на детския труд съгласно определението в член 3 от Конвенция № 182 на МОТ, които включват робството и трафика на деца, детската проституция и опасна трудова дейност, която се отразява отрицателно на физическото и психическото здраве на детето;

116.  приветства заключенията на Съвета относно утвърждаването и защитата на правата на детето[53], приети през декември 2014 г., и призовава ЕС да продължи да подкрепя страните партньори в борбата срещу всички форми на насилие срещу деца, включително сексуална експлоатация, и да укрепва техните способности да защитават правата на децата; приветства въвеждането в целия свят през 2014 г. на инструментариума на ЕС и на УНИЦЕФ в областта на правата на детето[54]; отбелязва изявлението на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека от май 2014 г. относно правата на интерсексуалните деца;

117.  изисква отново Комисията да предложи всеобхватна стратегия и план за действие относно правата на детето за следващите пет години, за да даде приоритет на правата на децата във външните политики на ЕС, подкрепяйки усилията на ЕС да се застъпва за правата на децата, по-специално като допринася за осигуряването на децата на достъп до вода, канализация, здравеопазване и образование, като осигурява рехабилитацията и реинтеграцията на децата, които са били привлечени във въоръжени групи, като премахва детския труд, изтезанията, въпроса със свързаното с деца магьосничество, трафика, браковете с деца и сексуалната експлоатация и като подпомага децата при въоръжени конфликти и гарантира достъпа им до образование в зони на конфликт и в лагери за бежанци; призовава заместник-председателя/върховния представител да докладва ежегодно на Парламента относно постигнатите резултати по отношение на външната дейност на ЕС, насочена към децата; приветства кампанията „Деца, не войници“ и призовава ЕС и държавите членки да засилят подкрепата си, за да постигнат целта за прекратяване до 2016 г. на набирането и използването на деца при конфликти от правителствените въоръжени сили;

118.  приветства сътрудничеството на ЕС с УНИЦЕФ, което доведе до създаването на инструментариум за интегрирането на въпросите за правата на децата в сътрудничеството за развитие и до подкрепа за основните цели на хилядолетието за развитие и програмите за закрила на детето с цел упражняване на правата на децата, особено при несигурни условия, както и сътрудничеството на ЕС с Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток;

119.  приветства активното сътрудничество на ЕС с различни специални докладчици на ООН, работещи в областта на икономическите, социалните и културните права, включително специалния докладчик по въпросите на правото на човека на безопасна питейна вода и канализация, специалния докладчик относно правото на образование, специалния докладчик относно правото на прехрана, специалния докладчик по въпросите на крайната бедност и правата на човека и специалния докладчик относно подходящите жилищни условия; отбелязва като положителен факт увеличената подкрепа за икономическите, социалните и културните права в многогодишната индикативна програма на ЕИДПЧ за периода 2014 – 2017 г., която цели, наред с другото, да допринесе за укрепването на синдикалните организации, повишена осведоменост по свързани със заплащането на труда въпроси, защитата на наследството на земя, насърчаването на социалната интеграция чрез икономическо овластяване и намаляване на икономическата дискриминация и насилието на работното място;

Укрепване на демокрацията по света

120.  подчертава ангажимента на ЕС да поддържа и насърчава зачитането на правата на човека и на демократичните ценности в своите отношения с държавите по света; припомня, че демократичните режими се характеризират не само със свободни и справедливи избирателни процеси, но и със свобода на словото, печата и сдруженията, върховенството на закона и отговорността, независимостта на съдебната система и безпристрастна администрация, наред с други аспекти; подчертава, че демокрацията и правата на човека са неразривно свързани и взаимно се подсилват, както се припомня в заключенията на Съвета от 18 ноември 2009 г. относно подкрепата за демокрацията във външните отношения на ЕС; приветства факта, че новият план за действие относно правата на човека и демокрацията поставя по-силен акцент върху дейностите в подкрепа на демокрацията;

Защита на свободата на словото и укрепване на гражданското общество

121.  изтъква отново факта, че свободата на словото е жизненоважен компонент на всяко демократично общество, тъй като тя подхранва култура на плурализъм, която дава правото на гражданското общество и на гражданите да търсят отговорност от своите правителства и от лицата, отговарящи за вземането на решения, и подкрепя зачитането на принципите на правовата държава; призовава настоятелно по тази причина ЕС да увеличи усилията си за подкрепа на свободата на словото чрез своите външни политики и инструменти;

122.  призовава отново ЕС и неговите държави членки да засилят наблюдението на всички видове ограничения на свободата на словото и на медиите в трети държави и бързо и системно да осъждат такива ограничения дори когато те се прилагат с оглед на законосъобразни цели, като например борбата срещу тероризма, държавната сигурност или правоприлагането; подчертава значението на осигуряването на ефективно прилагане на Насоките на ЕС относно свободата на изразяване онлайн и офлайн и на редовния мониторинг на тяхното въздействие; припомня целта на ЕС да се гарантират и защитават недискриминационният достъп до информация и свободата на изразяване на мнение на всеки човек както онлайн, така и офлайн;

123.  счита, че като осигуряват възможно най-широк достъп до информация информационните и комуникационните технологии (ИКТ) предоставят възможности за укрепване на правата на човека, на демократичните практики и за социално и икономическо развитие; подчертава освен това приноса на ИКТ за усилията на движенията на гражданското общество, особено при недемократични режими; изразява загриженост във връзка с използването на ИКТ от някои авторитарни режими, които са нарастваща заплаха за правата на човека и за активистите за демокрация; подчертава необходимостта от по-голяма подкрепа в областите на насърчаване на свободата на медиите, защита на независимите журналисти и авторите на блогове, намаляване на цифровото разделение и улесняване на неограничения достъп до информация; призовава Комисията да отдели специално внимание на аспектите на правата на човека във връзка с изделията с двойна употреба в рамките на преразглеждането на системата на ЕС за контрол на износа;

Подкрепа на ЕС за защитниците на правата на човека

124.  изразява съжаление във връзка с факта, че гражданското общество, включително защитниците на правата на човека, са все по-често обект на нападения по света; изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаващия се брой на страните, като Русия и някои централноазиатски държави, които приемат сурови закони, насочени към възпрепятстване на дейността на НПО, като ограничават достъпа им до чуждестранно финансиране и въвеждат тежки изисквания за отчитане и строги санкции в случай на неспазване; припомня, че правото на свобода на събранията и сдруженията е основна характеристика на демократичните, отворени и толерантни общества; призовава за подновяване на усилията за прекратяване на ограниченията и заплахите, с които се сблъскват по света хората, работещи за организации на гражданското общество; призовава също така ЕС да даде пример по отношение на защитата и насърчаването на тези права;

125.  отбелязва като положителен факта, че в новия план за действие заместник-председателят/върховният представител отново изтъква ангажимента на ЕС да предостави по-значима роля на местните участници и на организациите на гражданското общество, и подчертава, че с оглед на налаганите му съществени ограничения гражданското общество, и по-конкретно защитниците на правата на човека, се нуждаят от повишено внимание и усилия от страна на ЕС; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да разработят следователно съгласувани и всеобхватни действия в отговор на големите предизвикателства, пред които е изправено гражданското общество, включително защитниците на правата на човека, по света;

126.  призовава ЕС и неговите държави членки непрекъснато да следят и да сигнализират на всички равнища на политически диалог за случаи на нарушения на свободата на събранията и сдруженията, включително чрез различни форми на забрани и ограничения, налагани по отношение на организациите на гражданското общество и на тяхната дейност;

127.  призовава също ЕС и неговите държави членки да използват всички налични средства, за да сигнализират системно за конкретни случаи на изложени на опасност защитници на правата на човека и активисти на гражданското общество особено когато става въпрос за лица, които са лишени от свобода; насърчава делегациите на ЕС и дипломатическия персонал на държавите членки да продължават активно да подкрепят защитниците на правата на човека, като системно проследяват съдебни процеси, посещават лишени от свобода активисти и правят изявления по конкретни случаи, както и да търсят начини за прекратяване на нарушенията на правата на човека съвместно със своите партньори; настоява висшите представители на ЕС, и по-специално заместник-председателят/върховният представител, членовете на Комисията, специалните представители на ЕС и правителствени длъжностни лица от държавите членки системно да се срещат със защитници на правата на човека при своите пътувания до държави, където гражданското общество е подложено на натиск;

128.  отбелязва като положително съдействието, предоставяно от ЕС на защитниците на правата на човека и на гражданското общество по света чрез финансиране по линия на ЕИДПЧ; подчертава, че е особено важно да се използва ЕИДПЧ, за да се защитят защитниците на правата на човека, които са изложени на най-голяма опасност; подчертава също, че подкрепата за изложените на опасност защитници на правата на човека следва, на първо място, да отчита критерия за ефективност и да избягва твърде ограничителните условия; призовава Комисията, ЕСВД и делегациите на ЕС да гарантират, че финансирането, предвидено за защитниците на правата на човека, се използва правилно;

Подкрепа за избирателните процеси и укрепване на принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система и безпристрастната администрация в трети държави

129.  приветства осемте мисии за наблюдение на избори и осемте мисии за оказване на експертна помощ при провеждането на избори, осъществени от ЕС на различни места по света през 2014 г.; изразява отново положително становище за непрекъснатата подкрепа на ЕС за избирателните процеси и за съдействието, което предоставя той при провеждането на избори, както и за подкрепата за местните наблюдатели;

130.  припомня, че е важно да се предприемат адекватни последващи действия във връзка с докладите и препоръките на мисиите за наблюдение на избори като начин за повишаване на тяхното въздействие и за увеличаване на подкрепата от ЕС за демократичните стандарти в съответните държави;

131.  препоръчва ЕС да увеличи усилията си за развитието на по-цялостен подход спрямо процесите на демократизация, на които свободните и справедливи избори са само едно от измеренията, за да се допринесе по положителен начин за укрепването на демократичните институции и на доверието на обществеността в избирателните процеси навсякъде по света;

132.  отбелязва като положителен факт в този контекст започналото изпълнение през 2014 г. на второто поколение пилотни проекти в областта на подкрепата за демокрацията в дванадесет избрани делегации на ЕС в резултат на ангажимент, който беше поет в заключенията на Съвета от ноември 2009 г. и в Плана за действие относно правата на човека и демокрацията от 2012 г.; подчертава категорично значението на тези пилотни проекти за постигането на по-голяма съгласуваност в подкрепата за демокрацията чрез външните политики и инструменти на ЕС;

133.  приветства ангажимента, поет от Комисията, ЕСВД и държавите членки в рамките на новия план за действие относно правата на човека и демокрацията, за по-решителен и последователен диалог с органите за управление на избори, парламентарните институции, местните НПО, защитниците на правата на човека и организациите на гражданското общество в трети държави с цел тяхното по-засилено участие при наблюдението на избори и за да се допринася за тяхното овластяване, а следователно и за укрепването на демократичните процеси;

134.  припомня, че придобитият от Европейския съюз, политиците, академичните среди, медиите, НПО и гражданското общество опит и извлечените поуки от прехода към демокрация в рамките на политиките за разширяване и за съседство биха могли да допринесат по положителен начин за определянето на най-добри практики, които биха могли да бъдат използвани в подкрепа на процесите на демократизация по цял свят и за тяхното затвърждаване;

135.  припомня, че корупцията е заплаха за равното упражняване на правата на човека и възпрепятства демократични процеси като върховенството на закона и справедливото правораздаване; припомня също, че ЕС поиска изключителни правомощия за подписването на Конвенцията на ООН срещу корупцията;

136.  счита, че ЕС следва да подчертава във всички платформи за диалог с трети държави значението на прозрачността и достъпността, интегритета, отговорността и доброто управление на публичните дела, държавния бюджет и публичната собственост, както е посочено в Конвенцията на ООН срещу корупцията; счита, че корупцията във всички свои форми подкопава демократичните принципи и влияе отрицателно върху социалното и икономическото развитие; призовава за последващи действия във връзка с искането на Парламента за подобрен мониторинг на Конвенцията на ООН срещу корупцията, също както и за отделянето на подобаващо внимание на препоръките на ОИСР; счита, че ЕС следва да подкрепя третите държави по-съгласувано и систематично в борбата срещу корупцията чрез предоставяне на експертен опит при създаването и укрепването на независими и ефективни антикорупционни институции, в т.ч. чрез проактивно сътрудничество с частния сектор; препоръчва също така да бъдат разработени иновативни финансови механизми за засилване на борбата срещу всички видове корупция; отбелязва в този контекст призива за усъвършенствана нормативна уредба относно финансовите сделки на международно равнище;

137.  счита, че ЕС следва да увеличи своите усилия за насърчаване на принципите на правовата държава и независимостта на съдебната система на многостранно и на двустранно равнище; насърчава ЕС да подкрепя справедливото правораздаване навсякъде по света чрез оказване на съдействие по отношение на процесите на законодателни и институционални реформи в трети държави; насърчава също делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки системно да проследяват съдебните процеси с оглед на насърчаване на независимостта на съдебната система;

Засилване на действията на Европейския парламент в областта на правата на човека

138.  приветства преразглеждането на насоките за междупарламентарните делегации на Европейския парламент относно насърчаването на правата на човека и демокрацията, осъществявано от Съвета на председателите на делегации в сътрудничество с подкомисията по правата на човека; препоръчва, в този контекст, по-системна и прозрачна практика на повдигане на въпросите, свързани с правата на човека, и особено индивидуалните случаи, посочени в резолюциите на Парламента, по време на посещения на делегации в трети държави, и на писмено докладване относно предприетите действия пред подкомисията по правата на човека, а когато има политически основания за това – чрез отчетна среща;

139.  изтъква необходимостта от непрекъснат размисъл относно най-подходящите начини за постигане на максимална надеждност, видимост и ефективност на резолюциите на Парламента относно нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

140.  насърчава разискванията относно включването на различните инструменти, с които разполага Парламентът по отношение на оказването на подкрепа за правата на човека и тяхното утвърждаване, в единен стратегически документ, който да бъде приет от Парламента на пленарно заседание;

* * *

141.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 70-ото заседание на Общото събрание на ООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, на Върховния комисар на ООН за правата на човека, както и на ръководителите на делегациите на ЕС.

12.11.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие

на вниманието на комисията по външни работи

относно годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област

(2015/2229(INI))

Докладчик по становище: Дору-Клаудиан Фрунзулика

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че зачитането на правата на човека, равенството между половете, доброто управление, принципите на правовата държава, мирът и сигурността са необходими условия за премахването на бедността и неравенствата и са от основно значение за постигане на целите за устойчиво развитие; припомня, че правата на човека са всеобщи, неотменими, неделими и взаимнозависими и че културното многообразие вследствие на това не може да се използва като оправдание за нарушаване на правата на човека, които са гарантирани от международното право и въз основа на естественото право;

2.  настоява, че поради това вредни практики като гениталното осакатяване на жени, ранните и принудителните бракове, убийствата, основани на пола, в т.ч. убийствата на новородени от женски пол или избирателните аборти на момичета, престъпленията на честта или практиката да се отказва подобаващо образование на жените следва да бъдат забранени, а нарушаването на тези забрани следва да бъде строго наказвано; осъжда решително продължаващото използване на изнасилването на жени и момичета като средство за водене на война; подчертава, че е необходимо да се направи повече, за да се гарантират зачитането на международното право и достъпът до здравни и психологически грижи за жени и момичета, станали жертви на посегателства по време на конфликти, включително пълния набор от услуги от областта на сексуалното и репродуктивното здраве за жертвите на изнасилване по време на война;

3.  подчертава, че е необходимо да се гарантира, че програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, мерките за нейното наблюдение и бъдещото й изпълнение от всички заинтересовани лица, включително гражданското общество и частния сектор, са подкрепени от подходи, основани на правата на човека и равенството между половете, както и от този на изкореняването на бедността, намаляването на неравенството и социалното изключване и демократизацията на икономиката и следва да обхващат правата на жените, в това число сексуалното и репродуктивното здраве и други права, правата на ЛГБТИ, правата на малцинствата, в това число правата на сексуалните малцинства и на хората с увреждания, правата на децата, засиленото политическо участие на гражданите, демократичните ценности, доброто управление, насърчаването на демокрацията, както и борбата срещу корупцията, безнаказаността, отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и данъчните убежища;

4.  подчертава, че ЕС следва да вземе мерки във връзка с външното измерение на миграционната криза, както и във връзка с първопричините за бедността в трети държави и във връзка с първопричините за миграцията от трети държави към Европа, като същевременно признава, че връзката между миграцията, сигурността и развитието е сложна и многоизмерна и не може да бъде сведена до механична и опростенческа връзка „повече помощ за развитие – по-малко мигранти“; припомня принципа на забрана за връщане и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да не си сътрудничат с някои трети държави, по-специално с тези, в които има гражданска война или в които няма функциониращо или признато правителство; подчертава, че децата и жените са особено уязвими в настоящата криза;

5.  подчертава, че в програмата за действие от Адис Абеба беше поет ангажимент да се осигури единно минимално равнище на социална закрила, всеобщо здравно осигуряване и основни обществени услуги за всички, включително здравеопазване и образование;

6.  настоятелно призовава ЕС да укрепи своята роля на силен защитник на правата на човека по света чрез ефективно, последователно и обмислено използване на всички инструменти, с които разполага за насърчаване и защита на правата на човека и на техните защитници, както и на ефективността на политиката на Съюза в областта на помощта за развитие в съответствие с новата Цел за устойчиво развитие № 16; насърчава Комисията да следи прилагането на своя инструментариум за подход, основан на правата, и да гарантира, че правата на човека и сътрудничеството за развитие са взаимно допълващи се по места; изисква годишният доклад на ЕС относно правата на човека да отдава по-голямо значение на ролята на сътрудничеството за развитие;

7.  призовава ЕС и неговите делегации да засилят своя политически диалог с правителствата, нарушаващи правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, заедно с гражданското общество, и настоява, че политическият диалог относно правата на човека между ЕС и трети държави трябва да покрива едно по-обширно и подробно определение на недискриминация, наред с другото спрямо ЛГТБИ лицата и въз основа на религия или убеждения, пол, расов или етнически произход, възраст, увреждане и сексуална ориентация; подчертава, че особено в държавите, които имат незадоволителни постижения както в областта на развитието, така и на зачитането на правата на човека, помощта за развитие следва да се запази и дори да се увеличи, но следва за предпочитане да бъде предоставяна посредством организации на гражданското общество и неправителствени местни партньори, както и да бъде подложена на систематично наблюдение, и това да бъде съпроводено от поемане на ангажименти от страна на правителствата за подобряване на положението с правата на човека на място;

8.  припомня основното значение на принципа на съгласуваност на политиките в интерес на развитието; настоятелно призовава Комисията и държавите членки следователно да гарантират, че правата на човека наистина са защитени в рамките на всички сключени или преразгледани споразумения с развиващите се страни чрез обвързващи клаузи за правата на човека; препоръчва процедура на консултации между партиите, описваща политическите и правните механизми, които да се използват в случай на искане за преустановяване на двустранното сътрудничество, както и механизъм и процедура за предупреждение с цел описание и оценка; настоява Комисията да осъществява системни оценки на последиците, които споразуменията за търговия и инвестиции имат за правата на човека, с което да се допринесе за гарантирането на ефективно прилагане на правата на човека; настоятелно призовава действителното прилагане на системата за общи преференции ОСП+ да бъде съпътствано от подходящ прозрачен механизъм за докладване и от финансиране за мониторинг, осъществяван от страна на гражданското общество; призовава Комисията и ЕСВД да подкрепят правни рамки и инициативи, целящи прозрачност и добро управление в минното дело и в други свързани с добива на ресурси сектори;

9.  подчертава необходимостта от силни механизми за корпоративна отчетност и прозрачност и от инициативи, имащи за цел прилагане на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; изисква от Комисията да насърчи държавите членки да докладват относно това прилагане; призовава Комисията да започне всички необходими инициативи, за да представи правно обвързващ международен инструмент за стопанската дейност и правата на човека в рамките на ООН; в частност, набляга на необходимостта от анализиране на ефекта, който дейността на предприятията оказва върху правата на човека в развиващите се страни, както и от установяване на ефективни мерки, чрез които да се санкционират предприятия, които нарушават правата на човека, и да се осигури обезщетение на жертвите на тези нарушения; посочва задължението за спазване на международните трудови стандарти, в съответствие с изпълнението на програмата за достоен труд на МОТ;

10.  подчертава значението на правата на собственост и сигурността на поземлената собственост за защитата на дребните земеделски производители и местните общности от безсистемни придобивания на земя от страна на държавни и недържавни участници, включително предприятия, или неоснователни претенции, свързани с поземлената собственост, които предявяват националните правителства; призовава за по-добра защита на правата на собственост в развиващите се страни, като се обърне специално внимание на сигурността на поземлената собственост, както и на правата върху интелектуалната собственост;

11.  призовава ЕС и неговите делегации да засилят своя политически диалог с правителствата, нарушаващи правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, като същевременно се прекрати прилагането на всички действащи към момента договори и споразумения за асоцииране с тези страни, и настоява, че политическият диалог относно правата на човека между ЕС и трети държави трябва да покрива едно по-обширно и подробно определение на недискриминация, наред с другото въз основа на религия или убеждения, пол, расов или етнически произход, възраст, увреждане, сексуална ориентация и полова идентичност. отново заявява, че включването на гражданското общество в този диалог е от решаващо значение за насърчаването на ефективното упражняване на правата на човека, и подчертава ключовата роля, която ЕС може да има при укрепването на ролята на гражданското общество в тази връзка;

12.  признава, че правата на човека като свободата на религията, свободата на мисълта и свободата на изразяване на мнение играят непосредствена роля в насърчаването и опазването на културното многообразие, а така също и че в плуралистичното общество упражняването на правата на човека се насърчава.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	10.11.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	22 1 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Doru-Claudian Frunzulică, Nathan Gill, Charles Goerens, Enrique Guerrero Salom, Heidi Hautala, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Linda McAvan, Norbert Neuser, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Pedro Silva Pereira, Davor Ivo Stier, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland, Anna Záborská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Marina Albiol Guzmán, Louis-Joseph Manscour, Paul Rübig, Joachim Zeller

12.11.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете

на вниманието на комисията по външни работи

относно годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област

(2015/2229(INI))

Докладчик по становище: Тереса Хименес-Бесерил Барио

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид съвместния работен документ, озаглавен „Равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016 – 2020 г.“[55],

–  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно подновяване на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие[56],

А.  като има предвид, че жените и момичетата в много части на света продължават да бъдат обект на насилие въз основа на пола, включително на изнасилване, поробване, трафик на хора, насилствени бракове, престъпления на честта, генитално осакатяване на жени и жестоки и нечовешки наказания, съизмерими с изтезания, които нарушават основните им права на живот, свобода, справедливост, достойнство и сигурност, както и тяхната физическа и психическа неприкосновеност и правото им на самоопределение по сексуални и репродуктивни въпроси; като има предвид, че никога не следва да се правят опити за оправдаване на каквато и да е форма на дискриминация и насилие срещу жени въз основа на политически, социални, религиозни или културни съображения, нито във връзка с народни или племенни традиции;

Б.  като има предвид, че в държави, в които се налага смъртно наказание, по отношение на жените се използват методи, които са равносилни на изтезанията (като например убиване с камъни) и включват унижаване на тялото на жертвата (както в случаите на публични обесвания), с цел сплашване на други жени;

В.  като има предвид, че насилието срещу жени и момичета е най-разпространеното в света нарушение на правата на човека, че то засяга всички слоеве на обществото, независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение и държавата на произход или пребиваване, и че то представлява съществена пречка пред равенството между жените и мъжете;

Г.  като има предвид, че терминът „феминицид“ (убийства на жени) се основава на правното определение за насилие срещу жени, съдържащо се в член 1 на Конвенцията от Белен, щат Пара: „насилието срещу жени се счита за акт или поведение, основано на пола, което причинява смърт или физически, сексуални или психологически вреди или страдание на жени, както в обществения, така и в личния живот“;

Д.  като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да насърчава равенството между половете и да гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички свои действия;

Е.  като има предвид, че в Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г. се говори за насърчаване на недискриминацията, равенството между половете и овластяването на жените в рамките на ЕС и извън него;

Ж.  като има предвид, че много често на момичетата и жените се отказва достъп до качествено образование, и че много от тях са принудени да напуснат училище в случай на брак или раждане на деца;

З.  като има предвид, че по време на въоръжени конфликти жените и децата, включително жените и децата бежанци, търсещи убежище и нямащи гражданство, са сред най-уязвимите групи в обществото; като има предвид също така, че рисковете за разселените подрастващи момичета значително се увеличават по време на хуманитарни кризи;

И.  като има предвид, че три пети от наброяващите един милиард души, живеещи под прага на бедността, са жени[57];

Й.  като има предвид, че конституцията на Световната здравна организация гласи, че упражняването на правото на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономически и социални условия[58];

К.  като има предвид, че от общо 960 милиона неграмотни хора по света две трети са жени и момичета[59];

Л.  като има предвид, че рязкото увеличаване на тероризма и въоръжените конфликти в района на Близкия изток и Северна Африка (БИСА) доведе до значителен ръст на тези форми на насилие, като изнасилването и поробването на жени и момичета се използва систематично като средство за водене на война, а трафикът на хора, особено на жени и деца, служи като източник за финансиране на терористични дейности; като има предвид, че участието на жените в процесите по изграждане на мира и в демократичните реформи е от решаващо значение за техния успех;

М.  като има предвид, че въпреки ясното задължение за зачитане, защита и осъществяване на правата, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве и сексуалните и репродуктивните права на жените и момичетата, нарушенията остават често и широко разпространено явление в много държави;

Н.  като има предвид, че според УНИЦЕФ всяка година по света при раждане умират над 500 000 жени[60];

О.  като има предвид, че въпреки постигнатия напредък през последните години, момичетата продължават да страдат от крайно неравностойно положение и изключване в рамките на образователните системи в много държави, като момичетата от най-бедните семейства са засегнати в най-голяма степен;

П.  като има предвид, че жените продължават да бъдат жертви на трафик с цел проституция, както и че в повечето случаи това се осъществява при условия, равностойни на робство, тъй като документите им се изземват и те биват принуждавани да се подчиняват със заплахи, че в противен случай семействата им ще пострадат;

Р.  като има предвид, че жените и момичетата съставляват 98% от жертвите на трафик за сексуална експлоатация;

С.  като има предвид, че жените и момичетата с увреждания са изложени на по-висок риск от насилие, злоупотреби, небрежно отношение и множествени форми на дискриминация;

Т.  като има предвид, че в някои държави по света жените все още не се ползват със същите икономически, социални, културни, граждански и политически права като мъжете, включително правото на събирания, и че освен това са слабо представени във вземащите решения местни и национални органи; като има предвид, че стратегията за равенство между половете на ЕС вече предвижда интегриране на принципа на равенство между половете в търговската политика на ЕС;

У.  като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве и сексуалните и репродуктивните права се базират на основни права на човека и представляват съществени елементи от човешкото достойнство[61]; като има предвид, че следователно достъпът до основни здравни услуги и услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве представлява основополагащ аспект на равенството между жените и мъжете; като има предвид освен това, че достъпът до тези услуги все още не е гарантиран навсякъде по света;

Ф.  като има предвид, че жените и момичетата от културни, традиционни, езикови и религиозни малцинствени групи и малцинствени групи, основаващи се на пола или сексуалната ориентация, са подложени на множествена и комбинирана дискриминация, въз основа както на статута им на принадлежност към малцинство, така и на техния пол;

Х.  като има предвид, че жените, защитници на правата на човека, са изложени на по-голям риск да бъдат подложени на определени форми на насилие, отколкото колегите им от мъжки пол и че те са изправени пред специфични предизвикателства;

1.  отново заявява, че различията в областта на религията, културата и традициите никога не могат да бъдат оправдание за дискриминация или каквато и да било форма на насилие, особено срещу жени и момичета, като например генитално осакатяване на жени, сексуално насилие на млади момичета, феминицид, ранни и принудителни бракове, домашно насилие, убийства на честта и насилие, свързано със защита на честта, както и други форми на изтезания, като например причинените по време на изпълнението на смъртни присъди чрез пребиване с камъни;

2.  подчертава колко е важно органите да поемат ангажимент да провеждат информационни и образователни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, с цел предотвратяване и постепенно премахване на всички форми на насилие въз основа на пола, особено в общности, в които се практикуват нарушения на правата на човека, свързани с пола; отбелязва в тази връзка, че е от съществено значение защитниците на правата на човека, които вече се борят за прекратяването на подобни практики, да бъдат включени в подготовката и провеждането на такива кампании; настоятелно призовава всички държави членки да ратифицират Конвенцията от Истанбул, да изпълнят по-бързо задълженията и ангажиментите във връзка с правата на жените, поети в рамките на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Пекинската платформа за действие, както и да подкрепят организациите на гражданското общество, работещи за насърчаването на равенството между половете в трети държави;

3.  призовава всички държави – членки на Съвета на Европа, да подпишат и ратифицират възможно най-скоро Конвенцията относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените; в тази връзка призовава ЕС да предприеме стъпки за присъединяване към Конвенцията, с цел да се осигури съгласуваност между вътрешната и външната дейност на ЕС по отношение на насилието срещу жените;

4.  отбелязва с дълбока загриженост, че от 80-те години на миналия век насам бизнесът с булки, поръчани по пощата, се разраства с тревожни темпове; отбелязва със загриженост, че съществуват редица документирани случаи на жени, които са били нападнати и/или убити, след като са сключили брак с мъж като „поръчани по пощата булки“; изразява съжаление относно факта, че значителен брой непълнолетни момичета се появяват на уебстраници за „поръчка по пощата“, и подчертава, че когато за сексуални цели се използват деца, това трябва да се разглежда като малтретиране на деца;

5.  изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаването на насилието въз основа на пола в много части на света и нарастващия процент на убийства на жени в Латинска Америка, които се извършват в контекста на общо насилие и структурна дискриминация; решително осъжда всички видове насилие въз основа на пола и ужасяващото престъпление, което представлява феминицидът, както и преобладаващата безнаказаност във връзка с тези престъпления, която може да доведе до увеличаване на насилието и убийствата;

6.  подчертава, че международната общност е определила положението на жените с увреждания като приоритет; припомня заключенията на службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, в които се заявява, че политиките и програмите за справяне с насилието срещу жени и момичета с увреждания следва да бъдат разработени в тясно партньорство с хората с увреждания, като се признава тяхната автономност, както и с организациите на хората с увреждания; подчертава необходимостта от редовен надзор на институциите и подходящо обучение на лицата, полагащи грижи за други лица; призовава ЕС да включи борбата с дискриминацията, основана на увреждане, в политиките си за външна дейност и сътрудничество и помощ за развитие, включително в Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

7.  изразява съжаление относно липсата на равенство между половете в политическата сфера; припомня, че жените и мъжете са равнопоставени и следва да се ползват с еднакви политическите права и граждански свободи и също изразява съжаление във връзка с факта, че жените са по-слабо представени при вземането на икономически, социални и политически решения; подчертава необходимостта от ефективни механизми за защита на жените, защитници на правата на човека; препоръчва въвеждането на квотна система, с цел да се осигури начин за насърчаване на участието на жените в политическите органи и в демократичния процес, основно като кандидати;

8.  изразява съжаление във връзка с нарушенията на правата на човека от трети държави под формата на налагани от правителствата ограничения относно броя на децата, които едно семейство може да има;

9.  призовава Комисията да включва системно конкретни действия за подобряване на участието на жените в изборните процеси във всички мисии за наблюдение на избори на ЕС в съответствие с насоките на ЕС в тази област, като се вземат под внимание заключенията, направени на семинара на старшите изборни експерти в Брюксел през април 2014 г., и се извличат поуки от опита от предишни мисии;

10.  отново заявява, че ЕС следва да служи за пример по отношение на равенството между половете; призовава институциите на ЕС да насърчават участието на жените в европейския изборен процес, като включат изискване за списъци с балансирано представителство на мъжете и жените при следващото преразглеждане на европейското избирателно право;

11.  подчертава важността на засилването на ролята на жените в предотвратяването на конфликти и насърчаването на правата на човека и демократичните реформи, както и на подкрепата на системното участие на жените като жизненоважен елемент в мирния процес и възстановяването след конфликти, чрез по-ефективна консултация и координация с гражданското общество и институциите на ЕС, с цел да се гарантират по-точни и систематични оценки на въздействието в областта на правата на човека; възразява срещу всякакво законодателство, регулиране или натиск от страна на правителствата, ограничаващи неправомерно свободата на изразяване на мнение, по-специално тази на жените и ЛГБТ;

12.  призовава насърчаването на правата на жените, равенството между половете и борбата с насилието срещу жени да се включват систематично в националните стратегии за правата на човека и в диалога в областта на правата на човека и политиката с трети държави и държави кандидатки; приветства назначаването на съветник по въпросите на равнопоставеността на половете на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), както и чувствителните към аспектите на пола програми за обучение на дипломати и длъжностни лица, участващи в делегациите на ЕС; припомня ангажимента за включването на правата на човека във всички оценки на въздействието на ЕС, с цел да се гарантира, че ЕС зачита, отстоява и прилага правата на човека, и че външните му политики и дейности са формулирани и се изпълняват по такъв начин, че да укрепват правата на човека в чужбина; отбелязва, че равенството между половете не е ограничено до мъжете и жените, а трябва да обхваща цялата общност на ЛГБТИ; посочва необходимостта от интегриране в по-голяма степен на въпросите, свързани с принципа на равенството между половете, в хуманитарната помощ на ЕС;

13.  призовава ЕС да осигури включването на гаранции за спазването на основните права на човека, и най-вече на жените и момичета, в своите икономически и търговски споразумения с трети държави и да преразгледа споразуменията, в които тези права не се защитават;

14.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с възможните нарушения на правата на човека на жените и момичетата в бежанските лагери в Близкия изток и Африка, включително във връзка с докладваните случаи на сексуално насилие и неравно третиране на жените и момичетата; призовава ЕСВД да настоява за по-строги правила и добри практики в трети държави, за да се сложи край на неравенството сред бежанците, независимо от пола им;

15.  припомня, че Планът за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените в рамките на сътрудничеството за развитие е един от основополагащите инструменти на ЕС за подобряване на равенството между половете в трети държави, и поради това счита, че вторият план за действие относно равенството между половете (GAP2) следва да бъде под формата на съобщение на Комисията; призовава Комисията да вземе под внимание резолюцията на Парламента относно подновяването на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените в рамките на сътрудничеството за развитие (GAP);

16.  призовава за използване на чувствителни към аспектите на пола количествени и качествени показатели, както и за систематично и навременно събиране на разбити по полов признак данни като част от процеса на наблюдение и оценка на новия План за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие (GAP);

17.  изразява съжаление, че в някои трети държави браковете между възрастни и малолетни лица се считат за законни, като в някои случаи съпругите са дори под 9-годишна възраст (малолетни съпруги);

18.  счита, че детските бракове представляват нарушение на основните права на човека и засягат всички аспекти от живота на момичетата, като застрашават образованието им и по този начин ограничават перспективите им, излагат на опасност здравето им и повишават риска те да се окажат жертва на насилие и злоупотреби;

19.  насочва вниманието към необходимостта да се гарантират безплатни и подходящи здравни грижи за жените по време на раждане, за да се намали все още изключително високият брой смъртни случаи при раждане и смъртността при новородените, дължащи се на недостатъчни или никакви здравни грижи за родилки и новородени в редица трети държави;

20.  изразява съжаление за липсата на политики за предотвратяване на насилието, основано на пола, за липсата на подкрепа за жертвите и за високото равнище на безнаказаност за извършителите в редица държави; призовава ЕСВД да обменя добри практики с трети държави относно законодателни процедури и програми за обучение на полицейски, съдебни и държавни служители; настоятелно призовава ЕС да подкрепя организациите на гражданското общество, работещи за защита на правата на човека и насърчаване на равенството между половете в трети държави, както и да си сътрудничи тясно с международните организации, които са активни в областта на равенството между половете, като например МОТ, ОИСР, ООН и Африканския съюз, с оглед на създаване на полезни взаимодействия и насърчаване на овластяването на жените;

21.  подчертава необходимостта от обмен на добри практики от страна на ЕСВД за борба с липсата на достъп до правосъдие за жертвите на престъпления, свързани със сексуално насилие; решително осъжда липсата на достъп до правосъдие за жените в трети държави, по-специално когато те са жертви на насилие, основано на пола; отправя искане към Комисията да възприеме активна роля за съдебното преследване на тези престъпления в трети държави, а в някои случаи и в държави членки; призовава Комисията да работи съвместно с ЕСВД за подобряване на подкрепата, оказвана на жертвите, да включи интервенции срещу основано на пола насилие в хуманитарните операции на ЕС и да дава приоритет на хуманитарните операции на ЕС, насочени срещу насилието, основано на пола, и сексуалното насилие по време на конфликти; приветства поетия от ЕС ангажимент за предприемане на последващи действия след Световната среща на високо равнище за прекратяване на сексуалното насилие по време на конфликти, проведена в Лондон през юни 2014 г., и поради това настоятелно призовава Комисията към конкретни действия;

22.  призовава Комисията да предприеме конкретни действия и в рамките на ЕС за борба с насилието срещу жени, като предложи специална директива в тази област;

23.  настоятелно призовава всички страни, участващи в конфликти, да предоставят на жертвите всички необходими здравни грижи, включително аборти, без да се прави разлика, основана на пола, при всички обстоятелства и независимо от местните закони, както се предвижда в Женевските конвенции и допълнителните им протоколи;

24.  изразява съжаление, че жените и момичетата са най-силно засегнати от крайна бедност, макар всъщност да е доказано, че инвестирането в жените и момичетата и овластяването им чрез образование е един от най-ефективните начини за борба с бедността; подчертава необходимостта да бъде направено повече за гарантиране на правото на образование и на достъпа до него, особено за момичетата, и че трябва да се предприемат действия те да не бъдат принуждавани да напускат училище, както често се случва след като се омъжат и имат деца; подчертава необходимостта да се действа за включване на жените и момичетата в процесите на инвестиции и растеж в трети държави; твърди, че е от съществено значение да се продължат усилията за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете; отбелязва, че европейските дружества, осъществяващи стопанска дейност в трети държави, играят важна роля за насърчаването на равенството между половете в тези държави, тъй като представляват модели за подражание; насърчава жените да участват активно в профсъюзите и други организации, тъй като това ще допринесе много да въвеждане на аспекти, свързани с равенството между половете, в трудовите правоотношения и условията на труд;

25.  изразява съжаление, че в някои държави крайни и фундаменталистки закони и социални, културни и религиозни идеологии не позволяват на жените да упражняват определени професии;

26.  изразява съжаление, че половината от населението на света е изложено на дискриминация по отношение на заплащането, като в световен мащаб жените печелят между 60% и 90% от средния доход на мъжете;

27.  подчертава необходимостта от непрекъснатост на образованието за момичетата в бежанските лагери, в зоните на конфликти и в районите, засегнати от крайна бедност и екстремни екологични условия, като например суши и наводнения;

28.  приветства усилията, положени от ЕСВД в трети държави, за ускоряване на изпълнението на задълженията и ангажиментите във връзка с правата на жените, поети в рамките на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Пекинската платформа за действие и Декларацията относно населението и развитието от Кайро и в Програмата за развитие за периода след 2015 г;

29.  приветства преразгледаната политика на ЕС в областта на хуманитарната помощ, която дава възможност на жените и момичетата, изнасилени по време на въоръжени конфликти, да имат достъп до здравни услуги за безопасен аборт съгласно международното хуманитарно право; подчертава необходимостта от бързо изпълнение на тази преразгледана политика;

30.  призовава ЕС да продължи да подкрепя икономическото, социалното и политическото овластяване на жените, като инструмент за насърчаване на пълноценното упражняване на техните права и основни свободи, и да отдава първостепенно значение на достъпа до качествено образование за момичета, включително момичета от най-бедните и маргинализирани общности; призовава за предоставяне на подкрепа за професионалното образование за жени, за увеличаване на възможностите за обучение в областта на науката и технологиите, за изготвяне на програми за обучение по въпросите на равенството между половете за работещите в сферата на образованието в трети държави, както и за предприемане на мерки с цел предотвратяване на предаването на стереотипи посредством образователни материали; настоятелно призовава ЕС да включи този приоритет във всички свои дипломатически и търговски дейности и дейности в областта на сътрудничеството за развитие;

31.  подчертава значението на борбата със стереотипите, свързани с пола и социално-културните дискриминационни нагласи, които укрепват подчиненото положение на жената в обществото и са една от основните причини за неравенството между мъжете и жените, за нарушаването на правата на човека на жените и за насилието въз основа на пола; подчертава необходимостта от увеличаване на усилията за борба с устойчивите стереотипи чрез кампании за повишаване на осведомеността, насочени към всички слоеве на обществото, по-голямо участие на медиите, стратегии за насърчаване на жените и ангажиране на мъжете, интегриране на въпросите, свързани с пола, в образованието и във всички политики и инициативи на ЕС, по-специално в областта на външната дейност, сътрудничеството и помощта за развитие и хуманитарната помощ;

32.  изразява съжаление относно факта, че твърде често жените са дискриминирани в сравнение с мъжете, като не получават лесен достъп до финансови средства, като например заеми от банки; подчертава факта, че овластяването на жените в сферата на предприемачеството се оказа важен фактор за стимулиране на икономиката, а в дългосрочен план – за борбата с бедността;

33.  изразява съжаление и осъжда факта, че съществуват трети държави, в които хомосексуалността е престъпление, което в някои случаи се наказва със смърт;

34.  изразява съжаление за честите нарушения на сексуалните и репродуктивните права на жените, включително отказа на достъп до услуги за семейно планиране; припомня член 16 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, който гарантира правото на жените да решават за броя на децата и периодите между тяхното раждане и на достъп до информация, образование, а също така и до средства, които да им позволят да упражняват това право;

35.  подчертава колко е важно да не се да подкопава постигнатото от Платформата за действие от Пекин по отношение на достъпа до образование и здравеопазване като основно право на човека, и защитата на сексуалните и репродуктивните права; подчертава факта, че универсалното зачитане на сексуалните и репродуктивните права и здраве, както и достъпът до съответните услуги допринасят за намаляване на детската и майчината смъртност; посочва, че семейното планиране, майчиното здравеопазване и лесният достъп до противозачатъчни средства и до безопасен аборт са важна част от усилията за спасяване на живота на жените и за осигуряване на помощта, от която се нуждаят, за да започнат да изграждат живота си отново, когато са станали жертви на изнасилване; подчертава необходимостта да се поставят тези политики в основата на сътрудничеството за развитие с трети държави.

36.  осъжда отчайващото положение и нечовешките условия, с които се сблъскват бежанците в Европа, тъй като те са особено опасни не само за децата, но и за жените, които са изложени на по-голям риск да станат жертва на насилие, злоупотреба и дори трафик на хора;

37.  призовава ЕС да обърне необходимото внимание и да засили защитата на жените мигранти, да им предоставя помощта, от която се нуждаят, и да ги предпазва от трафик на хора и експлоатация за проституция от страна на престъпни организации, които се случват твърде често.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	12.11.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	23 6 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Daniela Aiuto, Maria Arena, Catherine Bearder, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Anna Maria Corazza Bildt, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Angelika Mlinar, Maria Noichl, Margot Parker, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Inés Ayala Sender, Stefan Eck, Eleonora Forenza, Mariya Gabriel, Constance Le Grip, Elly Schlein, Branislav Škripek, Dubravka Šuica, Monika Vana
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Seb Dance, Davor Ivo Stier, Claudiu Ciprian Tănăsescu

ANNEX I

INDIVIDUAL CASES RAISED BY THE EUROPEAN PARLIAMENT BETWEEN JANUARY AND DECEMBER 2014

COUNTRY Individual	BACKGROUND	ACTION TAKEN BY THE PARLIAMENT
AZERBAJIAN Leyla Yunus, Arif Yunus and Rasul Jafarov                       Intigam Aliyev                   Hasan Huseynli Rauf Mirkadirov Seymur Haziyev                   Ilqar Nasibov         Ilgar Mammadov                   Anar Mammadli Bashir Suleymanli               Omar Mammadov, Abdul Abilov and Elsever Murselli	Leyla Yunus is the well-known director of the Institute for Peace and Democracy. She has been imprisoned together with her husband, the historian Arif Yunus, and Rasul Jafarov, the chair of Azerbaijan’s Human Rights Club on apparent politically motivated charges. Leyla Yunus has been subjected to acts of violence in prison committed by her cellmate, and no measures have been taken to punish the cellmate or to ensure the protection of Ms Yunus. In addition, Ms Yunus’ health has deteriorated in prison and no suitable medical care has been provided.   Intigam Aliyev is the chair of Azerbaijan’s Legal Education Society and a human rights lawyer who has defended more than 200 cases before the European Court of Human Rights in the areas of infringement of freedom of speech, the right to a fair trial and electoral law in Azerbaijan, was arrested on 8 August 2014 and subjected to three month’s detention on criminal charges.   Hasan Huseynli is another prominent human rights activist and head of the Intelligent Citizen Enlightenment Centre Public Union, was sentenced to 6 years’ imprisonment on 14 July 2014. Rauf Mirkadirov is an investigative journalist with the leading Russian-language newspaper ‘Zerkalo’ who held on pre-trial detention on charges of treason. Seymour Haziyev is a prominent opposition journalist who was charged with criminal hooliganism and held in 2 months' pre-trial custody.   Ilqar Nasibov is a journalist who was viciously beaten in his office on 21 August 2014 and no prompt, effective and thorough investigation has been carried out.   The European Court of Human Rights (ECHR) has issued numerous rulings in cases of breaches of human rights in Azerbaijan, the latest being on 22 May 2014 in the case of Ilgar Mammadov, chair of the Republican Alternative Civic Movement (REAL); in which despite it being ruled that his detention was politically motivated, the authorities refused to release him.   Anar Mammadli is the chair of the Election Monitoring and Democracy Studies Centre (EMDS), and Bashir Suleymanli is the director of the same centre. Both were sentenced to prison terms of, respectively, 5 years and 6 months and 3 years and 6 months, on charges ranging from tax evasion to illegal entrepreneurship.   Omar Mammadov, Abdul Abilov and Elsever Murselli are social media activists and were sentenced to between 5 and 5.5 years’ imprisonment on charges of drug possession. None of them is having access to a lawyer of their own choosing and all complaining of ill treatment in police custody.	In its Resolution, adopted on 18 September 2014, the European Parliament:   - Condemns in the strongest possible terms the arrest and detention of Leyla Yunus, Arif Yunus, Rasul Jafarov, Intigam Aliyev and Hasan Huseyni, and demands their immediate and unconditional release as well as the withdrawal of all charges against them; demands an immediate and thorough investigation into the assault on Ilqar Nasibov, and calls for all those responsible to be brought to justice   - Calls on the authorities in Azerbaijan to guarantee the physical and psychological integrity of Leyla Yunus, Arif Yunusov and all human rights defenders in Azerbaijan, and to ensure the urgent provision of suitable medical care, including medication and Hospitalisation   - Calls on the Azerbaijani authorities to cease their harassment and intimidation of civil society organisations, opposition politicians and independent journalists and to refrain from interfering in or undermining their valuable work for the development of democracy in Azerbaijan; also calls on them to ensure that all detainees, including journalists and political and civil society activists, enjoy their full rights to due process, in particular access to a lawyer of their choosing, access to their families, and other fair trial norms
BAHRAIN Nabeel Rajab                                                 Abdulhadi-al-Khawaja   Ibrahim Sharif               Naji Fateel               Zainab Al-Khawaja	Nabeel Rajab is the President of the Bahrain Centre for Human Rights (BCHR) and Deputy Secretary General of the International Federation for Human Rights (FIDH). He was convicted to three years in prison in August 2012 on charges of calling for and participating in ‘illegal gatherings’ and ‘disturbing public order’ between February and March 2011. His sentence was reduced to two years in prison on appeal. Before this imprisonment Mr Rajab was repeatedly detained for peacefully expressing criticism of the government during the pro-democracy protests that erupted Bahrain in 2011.   On Friday 29 November 2013 Nabeel Rajab had served three-quarters of his two year sentence and had become legally eligible for release. A third request for early release was submitted on 21 January 2014 to the Court, but was rejected. The United Nations Working Group on Arbitrary Detention has described the detention of Mr Nabeel Rajab as arbitrary.   Abdulhadi-al-Khawaja, who has Danish nationality, is the founder of the BCHR and the regional coordinator of Front Line Defenders and Ibrahim Sharif is the Secretary General of the National Democratic Action Society. On 22 June 2011, they were sentenced to life in prison by a special military court. The legal process came to a conclusion after 3 years of appeals and the sentences were upheld.   Naji Fateel is a Bahraini human rights activist and a member of the Board of Directors of the Bahraini human rights NGO Bahrain Youth Society for Human Rights (BYSHR). He has been imprisoned since 2007, tortured and also under death threats during the period of the Bahraini uprising (dated February 2011)   Zainab Al-Khawaja is a human rights defender and leading social media activist in Bahrain. She has been a crucial figure in the pro-democracy uprising that started in Bahrain in February 2011. She has suffered legal harassment, arrest, imprisonment, denial of procedural rights, and undertaken hunger strikes in defence of human rights in Bahrain.	In its Resolution, adopted on 6 February 2014, the European Parliament:   -Calls for the immediate and unconditional release of all prisoners of conscience, political activists, journalists, human rights defenders and peaceful protesters, including Nabeel Rajab, Abdulhadi Al-Khawaja, Ibrahim Sharif, Naji Fateel, and Zainab Al-Khawaja   - Expresses its grave concern regarding the Bahraini authorities’ treatment of Nabeel Rajab and other human rights activists, in addition to their refusal to grant him the early release for which he is eligible in accordance with the law     Regarding the situation of Mr Rajab, a letter of concern was also sent on 2 October 2014.
BANGLADESH   Hana Shams Ahmed	Hana Shams Ahmed is the coordinator of the International Chittagong Hill Tracts Commission (CHTC). On 27 August 2014 she and her friend were brutally attacked by 8 to 10 members of Somo Odhikar Andolon during a private visit to Shoilopropat in Bandarban in the Chittagong Hill Tracts. Four members of the police Detective Branch (DB) who were supposedly providing them with security did not intervene, and even disappeared while the assault was taking place.	In its Resolution, adopted on , the European Parliament:   - Urges the Government of Bangladesh to bring the state security forces, including the police and the RAB, back within the bounds of the law; strongly calls on the Bangladeshi authorities to put an end to the RAB’s impunity by ordering investigations and prosecutions in respect of alleged illegal killings by RAB forces.
BURUNDI   Pierre Claver Mbonimpa	Pierre Claver Mbonimpa is a leading human rights defender and President of the Association for the Protection of Human Rights and Detained Persons (Association pour la protection des droits humains et des personnes détenues, APRODH) who was arrested on 15 May 2014 and later charged with ‘threatening the external security of the state’ and ‘threatening the internal security of the state by causing public disorder’ and has been in pre-trial detention since he was taken in for questioning.   Mr Mbonimpa’s work in the defence of democracy and human rights in Burundi over the past two decades and more has earned him several international awards and widespread recognition domestically and beyond. The charges against him relate to comments he made on Radio Publique Africaine (RPA) on 6 May 2014 that the youth wing of the ruling party CNDD-FDD, also known as the Imbonerakure, is being armed and sent to the Democratic Republic of Congo (DRC) for military training.   The arrest of Pierre Mbonimpa is representative of the mounting risks facing human rights defenders, the harassment of activists and journalists and the arbitrary arrest of opposition party members, which according to human rights groups and the UN Assistant Secretary-General for Human Rights have largely been carried out by the Imbonerakure.	In its Resolution, adopted on 18 September 2014, the European Parliament:   - Firmly condemns the detention of human rights defender Pierre Claver Mbonimpa and calls for his immediate unconditional release; expresses concern about his deteriorating state of health and demands that he be given urgent medical assistance     A letter of concern was also sent in this regard on 18 December 2014.
CAMBODIA AND LAOS   Sombath Somphone (Laos)                                                                                   Sam Rainsy and Kem Sokha (Cambodia)	Sombath Somphone is a human rights and environmental rights activist, civil society leader and co-chair of the 9th Asia-Europe People’s Forum held in Vientiane in October 2012 ahead of the ASEM 9 Summit. He was allegedly the victim of an enforced disappearance on 15 December 2012 in Vientiane. Sombath Somphone’s family have been unable to locate him since that day, despite repeated appeals to the local authorities and searches in the surrounding area.   During the visit of the Delegation for relations with the countries of South East Asia and the Association of South East Nations (ASEAN) to Laos on 28 October 2013 the disappearance of Sombath Somphone was raised with the Lao authorities. Crucial questions linked to the case, including whether or not an investigation has been carried out, remain unsolved more than a year after his disappearance and the Lao authorities declined assistance from abroad for the investigation into the disappearance.   On 15 December 2013 62 NGOs called for a new investigation into his disappearance and on 16 December 2013 the UN Working Group on Enforced or Involuntary Disappearances urged the Government of Laos to do its utmost to locate Sombath Somphone, to establish his fate and whereabouts, and to hold the perpetrators accountable. There have been several other cases of enforced disappearances where the whereabouts of nine other people – two women, Kingkeo and Somchit, and seven men, Soubinh, Souane, Sinpasong, Khamsone, Nou, Somkhit, and Sourigna – who were arbitrarily detained by the Lao security forces in November 2009 in various locations across the country remain unknown.   Sam Rainsy and Kem Sokha are the Cambodia National Rescue Party (CNRP) leaders who were summoned to appear at the Phnom Penh Municipal Court on 14 January 2014 for questioning. Sam Rainsy and Kem Sokha may be convicted of incitement to civil unrest. The King amnestied Sam Rainsy on 14 July 2013, making it possible for him to return to Cambodia; however, his right to vote and run in the elections was not restored.	In its Resolution, adopted on 16 January 2014, the European Parliament:   - Calls on the Lao Government to clarify the state of the investigation into the whereabouts of Sombath Somphone, to answer the many outstanding questions around Sombath’s disappearance, and to seek and accept assistance from foreign forensic and law enforcement experts   - Considers that the lack of reaction from the Lao Government raises suspicions that the authorities could be involved in his abduction. - Reiterates its call on the Vice-President / High Representative to closely monitor the Lao Government’s investigations into the disappearance of Sombath Somphone   - Calls on the Member States to continue raising the case of Sombath Somphone with the Lao Government; stresses that enforced disappearances remain a major impediment to Laos joining the UN Human Rights Council   - Urges the Cambodian Government to recognise the legitimate role played by the political opposition in contributing to Cambodia’s overall economic and political development; calls on the Cambodian authorities to immediately drop the summonses issued to the CNRP leaders, Sam Rainsy and Kem Sokha, and union leader Rong Chhun of the Cambodia Independent Teachers’ Association (CITA) and the Cambodian Confederation of Unions (CCFU)
EGYPT   Alaa Abdel Fattah, Mohamed Abdel, Ahmed Maher and Ahmed Douma.                                                                                             Peter Greste Mohamed Fahmy Baher Mohamed Rena Netjes                 Alaa Abdul Fattah               Mohamed Adel, Ahmed Douma, Mahienour El-Massry, Ahmed Mahe, Yara Sallam and Sana Seif	Alaa Abdel Fattah, Mohamed Abdel, from the Egyptian Centre for Economic and Social Rights and Ahmed Maher and Ahmed Douma, leaders of the April 6 movement, are political and civil society activists who were arrested, convicted and held in Tora prison. It has been reported bad conditions of detention and mistreatment in prison.                                                                                   The Australian Peter Greste, the Canadian-Egyptian Mohamed Fahmy and the Egyptian Baher Mohamed are three Al Jazeera journalists who were, together and, in absentia, with the Netherlands citizen Rena Netjes, on 23 June 2014 handed down jail sentences of between 7 and 10 years under accusations of ‘falsifying news’ and of belonging to or assisting a terrorist cell. Rena Netjes was falsely accused of working for Al Jazeera.   Alaa Abdul Fattah is a prominent activist who played a leading role in the 2011 revolution who was sentenced on 11 June 2014 with others to 15 years’ imprisonment on charges of violating Law 107 on the Right to Public Meetings, Processions and Peaceful Demonstrations of 2013 (Protest Law).   Mohamed Adel, Ahmed Douma, Mahienour El-Massry and Ahmed Maher, Yara Sallam and Sana Seif are prominent human rights activists that continue to be detained.	In its Resolution, adopted on 6 February 2014, the European Parliament:   - Strongly condemns all acts of violence, terrorism, incitement, harassment, hate speech and censorship; urges all political actors and security forces to show the utmost restraint and avoid provocation, with the aim of avoiding further violence in the best interests of the country; extends its sincere condolences to the families of the victims   - Urges the Egyptian interim authorities and security forces to ensure the security of all citizens, irrespective of their political views, affiliation or confession, to uphold the rule of law and respect human rights and fundamental freedoms, to protect the freedoms of association, of peaceful assembly, of expression and of the press, to commit to dialogue and non-violence, and to respect and fulfil the country’s international obligations   - Calls for an immediate end to all acts of violence, harassment or intimidation – by state authorities, security forces or other groups – against political opponents, peaceful protesters, trade union representatives, journalists, women’s rights activists, and other civil society actors in Egypt; calls for serious and impartial investigations in such cases and for those responsible to be brought to justice; calls again on the interim government to guarantee that domestic and international civil society organisations, independent trade unions and journalists can operate freely, without government interference, in the country   In its Resolution, adopted on 17 July 2014, the European Parliament:   - Expresses its deepest concern over a series of recent court decisions in Egypt, including the lengthy jail terms handed down on 23 June 2014 to three Al Jazeera journalists and 11 other defendants tried in absentia, as well as the confirmation of death sentences against 183 people   - Calls on the Egyptian authorities to immediately and unconditionally release all those detained, convicted and/or sentenced for peacefully exercising their rights of freedom of expression and association, as well as all human rights defenders; calls on the Egyptian judiciary to ensure that all court proceedings in the country meet the requirements of a free and fair trial and to ensure respect for defendants’ rights; calls on the Egyptian authorities to order independent and impartial investigations into all allegations of ill-treatment and ensure that all detainees have access to any medical attention they may require
ETHIOPIA   Andargachew Tsege	Andargachew Tsege is a British national and member of the opposition party Ginbot 7, who has apparently been held incommunicado and in an undisclosed location by the Ethiopian authorities since earlier 2014 after being arrested while in transit in Yemen, and then deported to Ethiopia.	A letter of concern was sent on 7 August 2014 and on 8 October 2014.
IRAN   Ms Reyhaneh Jabbari           Ms Maryam Naghash Zargaran, Mr Saeed Abedinigalangashi, Ms Farhsid Fathi Malayeri, Mr Alireza Sayyedian, Mr Behnam Irani, Mr Amin Khaki, Mr Seyed Abdolreza Ali Hagh Nejad, and the seven members of the "Church of Iran": Mohammad Roghangir, Suroush Saraie, Massoud Rezai, Mehdi Ameruni, Seyed Bijan Farokhpour Haghigi, Eskandar Rezai	Ms Jabbari was sentenced to death in the Islamic Republic of Iran and she is at risk of imminent execution despite evidence that she has not been granted a fair hearing during the legal procedures that led to her conviction. The below-mentioned names belong to Iranian citizens of the Christian faith that have been imprisoned, or continue to languish in prison due to their conversion from Islam to Christianity:   Ms Maryam Naghash Zargaran who was sentenced to four years in prison in 2013; Mr Saeed Abedinigalangashi who was sentenced to eight years in prison in early 2013; Ms Farhsid Fathi Malayeri who was arrested at her home in Tehran on 26 December 2010 along with at least 22 other Christians, and sentenced in 2012 to six years in prison; Mr Alireza Sayyedian who was convicted in November 2011 and sentenced to a six year (reduced to 3 ½ years in May 2013) imprisonment, 90 lashes and a fine; Mr Behnam Irani who was arrested and tried on two occasions (December 2006, April 2010). Shortly before he was due to be released on 18 October 2011, he was informed by letter that he was required to serve a five year prison sentence imposed back in 2008; Mr Amin Khaki who was arrested in early 2014 and reportedly transferred to the Ministry of Intelligence Security Detention; Mr Seyed Abdolreza Ali Hagh Nejad who was arrested on 5 July 2014 and finally; the seven members of the "Church of Iran" who were arrested on 12 October 2012 in Shiraz and condemned on 16 July 2013 to sentences ranging from one year to six years in prison.	A letter of concern was sent on 8 October 2014.         A letter of concern was sent on 24 September 2014.
MAURITANIA   Biram Dah Abeid	Biram Dah Abeid is the son of freed slaves and he is engaged in an advocacy campaign to eradicate slavery. In 2008 he founded the Initiative for the Resurgence of the Abolitionist Movement (Initiative pour la Résurgence du Mouvement Abolitionniste). This organisation is seeking to draw attention to the issue and to help take specific cases before courts of law. In addition, Biram Dah Abeid was awarded the United Nations Human Rights Prize for 2013.   On 11 November 2014, Biram Dah Abeid was arrested following a peaceful anti-slavery march. He has been charged with calling for a demonstration, participating in a demonstration and belonging to an illegal organisation. Some reports suggest that he is at risk of facing the death penalty. The death penalty is still provided for in the Mauritanian Criminal Code, is not restricted to the most serious crimes, and is imposed following convictions based on confessions obtained under torture.   Biram Dah Abeid was voted runner-up in the 2014 Mauritanian presidential elections. His reputation has made him a prime target for the Mauritanian authorities. In fact, his arrest and those of his colleagues represent a crackdown on political opposition as well as civil society.	In its Resolution, adopted on 18 December 2014, the European Parliament:   - Condemns strongly the arrest and ongoing detention of anti-slavery activist Biram Dah Abeid and his fellow campaigners, and calls for their immediate release; expresses concern about reports of violence used against some of the activists, and urges the Mauritanian authorities to prosecute those officials who have been involved in the abuse and torture of prisoners   - Calls upon the Mauritanian Government to stop using violence against civilians who participate in peaceful public protests and media campaigns in support of Biram Dah Abeid, to cease its crackdown on civil society and political opposition, and to permit anti-slavery activists to pursue their non-violent work without fear of harassment or intimidation; urges the Mauritanian authorities to allow freedom of speech and assembly, in accordance with international conventions and Mauritania’s own domestic law.
MEXICO   Disappearance of 43 teaching students	On 26 September 2014, six people, among them three students, were killed when the police opened fire on protesting teaching students from the Escuela Normal (‘Normal School’) of Ayotzinapa in Iguala, Guerrero state. Since then 43 students remain disappeared. According to various sources those students were rounded up and driven away by police officers and handed over to unidentified armed men linked to a drug cartel.   According to the Mexican Government, 51 persons linked to the crimes have been arrested; most of them police agents from the municipalities of Iguala and Cocula. On 14 October 2014 the Mexican Attorney-General declared that according to forensic analyses of the 28 bodies found in clandestine graves near Iguala on 4 October 2014 the bodies do not correspond to those of the missing students. The Mexican authorities have captured the suspected main leader of the criminal gang Guerreros Unidos (United Warriors), allegedly involved in the disappearance of the 43 students.   The Mayor of Iguala, his wife, and the police chief of Iguala are fugitives from justice and accused of links to the local Guerreros Unidos drug cartel.	In its Resolution, adopted on 23 October 2014, the European Parliament:   - Strongly condemns the unacceptable forced disappearances and crimes in Iguala and calls on the Mexican authorities to investigate all the crimes, including the finding of 28 bodies in clandestine graves; calls on the relevant authorities to take all necessary steps to act promptly and in a transparent and impartial manner to identify, arrest and bring to justice the perpetrators of the crimes, and calls for those responsible to be identified and prosecuted, using all available information and resources internally and externally and with no margin for impunity; calls for the investigations to be continued until the students have been brought to safety   - Extends its sympathy and support to the families and friends of the victims, and to the Mexican people, whom it encourages to continue to fight by peaceful means to defend democracy and the rule of law   - Takes note of the detentions that have taken place; calls for the search to be continued for the Mayor of Iguala, his wife and the police chief of Iguala; is deeply concerned at the apparent infiltration of local law enforcement and administrative entities by organised crime.
PAKISTAN   Shafqat Emmanuel and Shagufta Kausar               Sawan Masih                   Asia Bibi                 Rimsha Masih             Mohammad Asgar           Masood Ahmad                                                     Shama Bibi and Shahbaz Masih	Shafqat Emmanuel and Shagufta Kausar are a Christian couple who was sentenced to death on 4 April 2014 for allegedly sending a text message insulting the Prophet Mohammed, despite of the fact that the couple denied responsibility and declared that the phone from which the text originated was lost a while before the message was sent.   Sawan Masih is a Pakistani Christian from Lahore who was sentenced to death on 27 March 2014 for blasphemy against the Prophet Mohammed. The announcement of allegations against Masih sparked fierce rioting in Joseph Colony, a Christian neighbourhood in the city of Lahore, in which many buildings, including two churches, were burnt down.   Asia Bibi is a Christian woman from Punjab who was arrested in June 2009 and received a death sentence in November 2010 on charges of blasphemy. After several years, her appeal has finally reached the high court in Lahore; however for the two first hearings in January and March 2014 the presiding judges appeared to be on leave.   Rimsha Masih is a 14-year-old Christian girl who was wrongfully accused in 2012 of desecrating the Quran. She was acquitted after being found to have been framed and the person responsible was arrested. However, she and her family had to leave the country.   Mohammad Asghar is a UK citizen with a mental illness living in Pakistan. He was arrested after allegedly sending letters to various officials claiming he was a prophet, and was sentenced to death in January 2014.   Masood Ahmad is a 72-year-old UK citizen and member of the Ahmaddiya religious community, who was only recently released on bail after having been arrested in 2012 on charges of citing from the Quran, which is considered as blasphemy in the case of Ahmaddis who are not recognised as Muslims and are forbidden to ‘behave as Muslims’ under Section 298-C of the criminal code.                                     Shama Bibi and Shahbaz Masih are Pakistani Christian couple from Punjab province in Pakistan, who have been beaten and then burned to death by a mob under accusations of insulating and desecrating the Muslim holy book.	In its resolution, adopted on 17 April 2014, the European Parliament:   - Expresses its deep concern that the controversial blasphemy laws are open to misuse which can affect people of all faiths in Pakistan; expresses its particular concern that use of the blasphemy laws, which were publicly opposed by the late Minister Shahbaz Bhatti and by the late Governor Salman Taseer, is currently on the rise and targets Christians and other religious minorities in Pakistan   - Calls on the Pakistani authorities to release prisoners who are convicted on the grounds of blasphemy, and to overrule the death sentences on appeal; calls on the Pakistani authorities to guarantee the independence of the courts, the rule of law and due process in line with international standards on judicial proceedings; calls furthermore on the Pakistani authorities to provide sufficient protection to all those involved in blasphemy cases, including by shielding judges from outside pressure, by protecting the accused and their families and communities from mob violence, and by providing solutions for those who are acquitted but cannot go back to their places of origin   - Strongly condemns the application of the death penalty under any circumstances; calls on the Government of Pakistan as a matter of urgency to turn the de facto moratorium on the death penalty into the effective abolition of the death penalty   - Calls on the Government of Pakistan to carry out a thorough review of the blasphemy laws and their current application – as contained in Sections 295 and 298 of the Penal Code – for alleged acts of blasphemy, especially in light of the recent death sentences; encourages the government to withstand pressure from religious groups and some opposition political forces to maintain these laws.   A letter of concern was sent on 6 November 2014 and on 16 December 2014 regarding the case of Asia Bibi.     In its resolution, adopted on 27 November 2014, the European Parliament:   - Is deeply concerned and saddened by the Lahore High Court’s decision of 16 October 2014 to confirm the death sentence handed down to Asia Bibi for blasphemy; calls on the Supreme Court to start its proceedings on the case swiftly and without delay and to uphold the rule of law and full respect for human rights in its ruling   - Strongly condemns the murders of Shama Bibi and Shahbaz Masih and offers its condolences to their families, as well as to the families of all the innocent victims murdered as a result of the blasphemy laws in Pakistan; calls for the perpetrators of these acts to be brought to justice; takes note of the decision of the Punjab government to set up a committee to fast-track the investigation into the killings of Shama Bibi and Shahbaz Masih and to order additional police protection for Christian neighbourhoods in the province; underlines, however, the need to end the climate of impunity and for broader reforms in order to address the issue of violence against religious minorities, which remains pervasive in Pakistan
RUSSIA                   Mikhail Kosenko                     Boris Nemtov and Aleksei Navalny           Ilya Yashin, Gleb Fetisov and Yevgeny Vitishko	Bolotnaya Square demonstration took place on 6 May 2012 in which, as reported by several international and Russian human rights organizations, excessive use of violence and disproportionate measures have been used leading to the arrest and detention of hundreds of "anti-government" protesters.   Mikhail Kosenko is an activist who was sentenced to forced psychiatric treatment by a Russian court due to his involvement at the Bolotnaya Square demonstration. In addition, on 24 February 2014 Russian judicial authorities handed down guilty verdict against eight of those demonstrators, ranging from a suspended sentence to four years’ imprisonment, following three more severe prison sentences in 2013.   Boris Nemtov and Aleksei Navalny are opposition leaders who were sentenced to 10-day jail terms. Moreover, Aleksei Navalny has been placed under house arrest for two months and on 5 March 2014 was fitted with an electronic bracelet to monitor his activities.   Ilya Yashin is the leader of the Solidarity movement, Gleb Fetisov is the co-chair of the Alliance of Greens and Social Democrats, and Yevgeny Vitishko is an ecological activist and pre-eminent member of Yabloko. All of them belong to opposition parties and movements and have been subject to harassment by the Russian authorities and detained under various allegations.	In its Resolution, adopted on 13 March 2014, the European Parliament:   - Calls on the Russian judicial authorities to reconsider the sentences in the appeal process and to release the eight demonstrators, as well as Bolotnaya prisoner Mikhail Kosenko, who was sentenced to forced psychiatric treatment   - Expresses, equally, its deep concern over the detention of a large number of peaceful protesters following the Bolotnaya verdicts and calls for the dropping of all charges against the protesters; calls, furthermore, on the Russian Government to respect the rights of all citizens to exercise their fundamental freedoms and universal human rights
SERBIA   The case of accused war criminal Šešelj	Vojislav Šešelj is the president of the Serbian Radical Party who is indicted before the ICTY for persecutions on political, racial or religious grounds, deportation, inhumane acts (forcible transfer) (crimes against humanity), and for murder, torture, cruel treatment, wanton destruction of villages or devastation not justified by military necessity, destruction or wilful damage done to institutions dedicated to religion or education, plunder of public or private property (violations of the laws or customs of war) in Croatia, Bosnia and Herzegovina and parts of Vojvodina (Serbia), committed between 1991 and 1993.   On 6 November 2014, after more than eleven years of detention and while his trial is still ongoing, the Trial Chamber of the Tribunal issued an order proprio motu for the provisional release of Šešelj on the grounds of the deterioration of his health, subject to the conditions that he: (i) does not influence witnesses and victims; and (ii) appears before the Chamber as soon as it so orders.   Following his return to Serbia Šešelj made several public speeches in Belgrade in which he emphasised that he will not voluntarily return to the Tribunal when requested to do so, thereby announcing his intention to violate one of the two conditions under which he was released.   In his public statements Šešelj repeatedly called for the creation of ‘Greater Serbia’, publicly stating claims on neighbouring countries, including EU Member State Croatia, and inciting hatred against non-Serb people. In a press release he congratulated the Serbian Chetniks on the ‘liberation’ of Vukovar, on the 23rd anniversary of the fall of that Croatian city to Serbian paramilitary forces and the Yugoslav army in 1991 and the associated atrocities, thereby violating the requirement not to influence the victims.	In its Resolution, adopted on 27 November 2014, the European Parliament:   - Strongly condemns Šešelj’s warmongering, incitement to hatred and encouragement of territorial claims and his attempts to derail Serbia from its European path; deplores his provocative public activities and wartime rhetoric since his provisional release, which have reopened the victims’ psychological wounds from the war and the atrocities of the early 1990s; stresses that Šešelj’s recent statements could have the effect of undermining the progress made in regional cooperation and reconciliation and subverting the efforts of recent years   - Reminds the Serbian authorities of their obligations under the framework for cooperation with the ICTY and of Serbia’s obligations as an EU candidate country; notes with concern that the absence of an adequate political reaction and legal response by the Serbian authorities regarding Šešelj’s behaviour undermines the trust of the victims in the judicial process; encourages the Serbian authorities and the democratic parties to condemn any public manifestation of hate speech or wartime rhetoric and to promote the protection of minority and cultural rights; asks the Serbian authorities to investigate whether Šešelj has violated Serbian law and to strengthen and fully apply the legislation outlawing hate speech, discrimination and incitement to violence; supports all political parties, NGOs and individuals in Serbia that fight against hate speech.
SUDAN   Meriam Yahia Ibrahim                                                                                     Dr Amin Mekki Medani                                                               Farouk Abu Issa Farah Ibrahim Mohamed Alagar	Meriam Yahia Ibrahim is the daughter of an Ethiopian Christian mother and a Sudanese Muslim father, who was raised as a Christian. In 2013 she was accused of adultery by her father’s side of the family after they reported her to the authorities for her marriage to a Christian man. In addition, an accusation of apostasy was added in December 2013. The verdict of the court of first instance was delivered on 12 May 2014, sentencing Meriam Ibrahim, then eight months pregnant, to a hundred lashes on charges of adultery and to death by hanging on charges of apostasy, but giving her three days to renounce Christianity. Meriam Ibrahim was convicted under Islamic sharia law, in force in Sudan since 1983, which outlaws conversions on pain of death. On 15 May 2014 the verdict was reconfirmed, as Meriam Ibrahim chose not to convert to Islam. On 27 May 2014 Meriam Ibrahim gave birth to a baby girl, Maya, in prison. It is alleged that Meriam Ibrahim’s legs were kept in shackles and chains while she was in labour, seriously endangering the health of both mother and child. On 5 May 2014 her case was successfully transferred to the Appeal Court. Meriam Ibrahim was released from Omdurman Women’s Prison on 23 June 2014 after the Appeal Court found her not guilty of both charges, but she was arrested again at Khartoum airport as the family was about to depart for the USA, for allegedly attempting to leave the country with forged travel documents issued by the South Sudan Embassy in Khartoum. Meriam Ibrahim was freed again on 26 June 2014 and took refuge in the United States embassy with her family, and negotiations are ongoing to enable her to leave Sudan, where she faces death threats from extremist Muslims.   Dr Amin Mekki Medani is a 76 year-old renowned human rights activist and former President of the Sudan Human Rights Monitor (SHRM) who was arrested by the Sudanese National Intelligence and Security Services (NISS) on 6 December 2014 at his house in Khartoum. The NISS allegedly refused to allow him to take his medication with him when he was arrested despite his poor health.   Dr Medani symbolises a strong commitment to human rights, humanitarianism and the rule of law, having held high-level positions within a range of different national and international institutions, including the Sudan judiciary, the democratic transitional government of Sudan (as Cabinet Minister for Peace), and the UN. He has represented victims of violations and has persistently spoken out against abuse of power, and was awarded the ‘Heroes for Human Rights Award 2013’ by the EU Delegation in Sudan for his local and international efforts in promoting human rights.   Dr Medani was arrested shortly after his return from Addis Ababa, having signed the ‘Sudan Call’ on behalf of civil society organisations – a commitment to work towards the end of the conflicts raging in different regions of Sudan and towards legal, institutional and economic reforms.   Farouk Abu Issa, the leader of the opposition National Consensus Forum, and Dr Farah Ibrahim Mohamed Alagar were arrested in a similar manner, on 6 and 7 December 2014 respectively, following their involvement with the ‘Sudan Call’.	In its Resolution, adopted on 17 July 2014, the European Parliament:   - Condemns the unjustified detention of Meriam Ibrahim; calls on the Government of Sudan to repeal all legislation that discriminates on grounds of gender or religion and to protect the religious identity of minority groups   - Stresses that it is degrading and inhumane for a pregnant woman to give birth while chained and physically detained; calls on the Sudanese authorities to ensure that all pregnant women and labouring women in detention receive appropriate and safe maternal and newborn health care   - Reaffirms that freedom of religion, conscience or belief is a universal human right that needs to be protected everywhere and for everyone; strongly condemns all forms of violence and intimidation that impair the right to have or not to have, or to adopt, a religion of one’s choice, including the use of threats, physical force or penal sanctions to compel believers or non-believers to renounce their religion or to convert; highlights the fact that adultery and apostasy are acts which should not be considered to be crimes at all.           In its Resolution, adopted on 18 December 2014, the European Parliament:   - Strongly condemns the arbitrary arrest and detention of Dr Medani and other peaceful activists as an unlawful breach of their peaceful and legitimate political and human rights activities; calls for their immediate and unconditional release.
SYRIA AND IRAQ   James Foley, Steven Sotloff and David Haines	James Foley and Steven Sotloff were American journalists, and David Haines was a British aid worker. They were abducted in 2013 and in 2012 in the case of Mr Foley in Syria and held hostage by the Islamic State until 2014 when they were murdered.	In its Resolution, adopted on 18 September 2014, the European Parliament:   - Strongly condemns the murders of the journalists James Foley and Steven Sotloff and the aid worker David Haines by IS, and expresses grave concern for the safety of others still being held captive by the extremists; expresses its deep sympathy and condolences to the families of these victims and to the families of all victims of the conflict.
SYRIA   Razan Zeitouneh               Ioan Ibrahim and Bulos Jazigi (Buolos Yazigi and John Ibrahim)       Paolo Dall’Oglio           Frans van der Lugt             Bassel Safadi Khartabil	Razan Zeitouneh is a Syrian human rights defender, writer and winner of the Sakharov Prize in 2011, who was abducted alongside her husband and other human rights defenders in Damascus in December 2013 and their fate remains unknown.     Ioan Ibrahim and Bulos Jazigi are bishops from Assyrian Orthodox and the Greek Orthodox respectively, who have been kidnapped in the context of harassment, arrest, torture or disappearance against peaceful civil society activists, human rights defenders, religious figures by the Syrian regime and increasingly also of the several rebel groups. Paolo Dall’Oglio is another religious figure who has been missing since July 2013.         Dutch Jesuit Father Frans van der Lugt had been living in Syria for many decades and was well known for refusing to leave the besieged city of Homs. He was beaten and shot dead by gunmen on 7 April 2014.     Bassel Safadi Khartabil is a 34 year-old fervent defender of a free Internet and promoter of open source culture. He has been held prisoner since 15 March 2012 by the Syrian regime of Bashar al-Assad.	In its Resolution, adopted on 6 February 2014, the European Parliament:   - Calls for the immediate, unconditional and safe release of all political prisoners, medical personnel, humanitarian workers, journalists, religious figures and human rights activists, including 2011 Sakharov Prize winner Razan Zeitouneh, and for coordinated EU action to secure her release; calls on all parties to ensure their safety; urges the Syrian Government to grant immediate and unfettered access to all its detention facilities for international documentation bodies, including the UN Commission of Inquiry on Syria.     In its Resolution, adopted on 17 April 2014, the European Parliament:   - Condemns in the strongest possible terms the killing of Father Frans Van der Lugt, an inhumane act of violence against a man who stood by the people of Syria amid sieges and growing difficulties; pays tribute to his work, which extended beyond the besieged city of Homs and continues to help hundreds of civilians with their everyday survival needs   - Recalls the pressing need to release all political detainees, civil society activists, humanitarian aid workers, religious figures (including Father Paolo Dall’Oglio, Greek Orthodox Bishop Boulos Yazigi and Assyrian Orthodox Bishop John Ibrahim), journalists and photographers held by the regime or by rebel fighters, and to grant independent monitors access to all places of detention; urges once again the EU and its Member States to make all possible efforts to achieve the release of 2011 Sakharov Prize winner Razan Zaitouneh and of all other human rights activists in Syria, including internet activist Bassel Safadi Khartabil.
UKRAINE   Yulya Tymoshenko	Yulia Tymoshenko is one of Ukraine's most high-profile political figures. In 2011 she was convicted due to a gas deal arranged and agreed with Russia and given a seven-year sentence on charges of abuse of power; charges that apparently were politically motivated.	In its resolution, adopted on 6 February 2014, the European Parliament:   - Calls on President Yanukovych to order a stop to these practices and demands the immediate and unconditional release and political rehabilitation of all the demonstrators and political prisoners illegally detained, including Yulya Tymoshenko; calls for the setting-up of an independent investigative committee under the auspices of a recognised international body, such as the Council of Europe, in order to investigate all the human rights violations that have taken place since the demonstrations began.
UZBEKISTAN   Human rights activists: Azam Farmonov, Mehriniso Hamdamova, Zulhumor Hamdamova, Isroiljon Kholdorov, Nosim Isakov, Gaybullo Jalilov, Nuriddin Jumaniyazov, Matluba Kamilova, Ganikhon Mamatkhanov, Chuyan Mamatkulov, Zafarjon Rahimov, Yuldash Rasulov, Bobomurod Razzokov, Fahriddin Tillaev and Akzam Turgunov   Journalists: Solijon Abdurakhmanov, Muhammad Bekjanov, Gayrat Mikhliboev, Yusuf Ruzimuradov, and Dilmurod Saidov   Peaceful political opposition activists: Murod Juraev, Samandar Kukanov, Kudratbek Rasulov and Rustam Usmanov   Three independents religious figures: Ruhiddin Fahriddinov, Hayrullo Hamidov and Akram Yuldashev	The exercise of the right to freedom of expression has been deteriorated in the country. The mentioned group of people, fifteen well-known human rights activists, five journalists, four peaceful political opposition activists and three independent religious figures have been imprisoned for no reason other than exercising peacefully their right to freedom of expression.   In addition, peaceful protesters including, Dilorom Abdukodirova, Botirbek Eshkuziev, Bahrom Ibragimov, Davron Kabilov, Erkin Musaev, Davron Tojiey and Ravshanbek Vafoev were shot and killed by governmental forces.	In its Resolution, adopted on 23 October 2014, the European Parliament:   - Calls for the immediate and unconditional release of all persons imprisoned on politically motivated charges, held for peaceful expression of their political views, civil society activism, journalistic activity or religious views.
VENEZUELA   Leopoldo Lopez               Daniel Ceballos, Vicencio Scarano and Salvatore Lucchese     Juan Carlos Caldera, Ismael García and Richard Mardo         Sairam Rivas, Cristian Gil and Manuel Cotiz                     María Corina Machado	Leopoldo López is the opposition leader who was arbitrarily detained on 18 February 2014 on charges of conspiracy, instigating violent demonstrations, arson and damage to property. Since his detention he has suffered physical and psychological torture and undergone solitary confinement.   Daniel Ceballos and Vicencio Scarano are opposition mayors and Salvatore Lucchese is a police office. They have been arrested for failing to end protests and civil rebellion in their cities, and have been sentenced to several years in prison. In addition, Juan Carlos Caldera, Ismael García and Richard Mardo who are opposition congressmen are facing investigations and trial proceedings aimed at their suspension and disqualification from Congress.   Sairam Rivas is the president of the Students’ Centre of the School of Social Work at the Central University of Venezuela. She has been unjustly held on premises belonging to the Bolivarian Intelligence Service for more than 120 days together with Cristian Gil and Manuel Cotiz. They have been subjected to torture and ill-treatment in connection with the protests that took place between February and May 2014, having been accused of the offences of instigating crimes and using minors to commit crimes.   María Corina Machado is a Member of the National Assembly who had obtained the largest popular vote in Venezuela. In March 2014 she was unlawfully and arbitrarily removed from office, deprived of her mandate and expelled from Parliament by the President of the National Assembly, Diosdado Cabello, who accused her of treason because she had spoken out against the massive and systematic violation of human rights in Venezuela before the Permanent Council of the OAS. In the course of her political and parliamentary activity María Corina Machado was subjected to a series of criminal proceedings, political persecution, threats, intimidation, harassment and even physical violence from government supporters inside the Chamber of the National Assembly. In addition, she was recently charged with attempting to assassinate President Maduro and may face up to 16 years in prison.	In its Resolution, adopted on 18 December 2014, the European Parliament:   - Urges the immediate release of those arbitrarily detained prisoners, in line with the demands made by several UN bodies and international organisations   - Strongly condemns the political persecution and repression of the democratic opposition, the violations of freedom of expression and of demonstration, and the existence of media and web censorship   - Strongly condemns the use of violence against protesters; expresses its sincere condolences to the families of the victims; calls on the Venezuelan authorities to investigate these crimes and to hold those responsible fully accountable with no margin of impunity.

ANNEX II

LIST OF RESOLUTIONS

List of resolutions adopted by the European Parliament during the year 2014 and relating directly or indirectly to human rights violations in the world

Country	Date of adoption in plenary	Title
Africa
Burundi	18.09.2014	Burundi, in particular the case of Pierre Claver Mbonimpa
Egypt	06.02.2014	Situation in Egypt
Egypt	13.03.2014	Security and human trafficking in Sinai
Egypt	17.07.2014	Freedom of expression and assembly in Egypt
Libya	18.09.2014	Situation in Libya
Mauritania	18.12.2014	Mauritania, in particular the case of Biram Dah Abeid
Nigeria	17.07.2014	Nigeria, recent attacks by Boko Haram
Nigeria and Uganda	13.03.2014	Launching consultations to suspend Uganda and Nigeria from the Cotonou Agreement in view of recent legislation further criminalising homosexuality
South Sudan	16.01.2014	Situation in South Sudan
South Sudan	13.11.2014	Humanitarian situation in South Sudan
Sudan	17.07.2014	Sudan, the case of Meriam Yahia Ibrahim
Sudan	18.12.2014	Sudan: the case of Dr Amin Mekki Medani
Americas
Ecuador	17.12.2014	Tariff treatment for goods originating from Ecuador
Mexico	23.10.2014	Disappearance of 43 teaching students in Mexico
Venezuela	18.12.2014	Persecution of the democratic opposition in Venezuela
Asia
Azerbaijan	18.09.2014	Persecution of human rights defenders in Azerbaijan
Bangladesh	16.01.2014	Recent Elections on Bangladesh
Bangladesh	18.09.2014	Human rights violations in Bangladesh
Cambodia and Laos	16.01.2014	Situation of rights defenders and opposition activists in Cambodia and Laos
Georgia	18.12.2014	Conclusion of the Association agreement with Georgia
Japan	17.04.2014	Negotiation of the EU-Japan strategic partnership agreement
North Korea	17.04.2014	Situation in North Korea
Pakistan	17.04.2014	Pakistan: recent cases of persecution
Pakistan	27.11.2014	Pakistan: blasphemy laws
Thailand	06.02.2014	Situation in Thailand
Uzbekistan	23.10.2014	Human rights in Uzbekistan
Europe
Moldova	13.11.2014	Association agreement between the European Union and the Republic of Moldova
Ukraine	06.02.2014	Situation in Ukraine
Ukraine	17.07.2014	Situation in Ukraine
Ukraine	18.09.2014	Situation in Ukraine and state of play of EU-Russia relations
Russia	13.03.2014	Russia: sentencing of demonstrators involved in the Bolotnaya Square events
Russia	23.10.2014	Closing down of Memorial (Sakharov Prize 2009) in Russia
Russia	06.02.2014	EU-Russia summit
Serbia	27.11.2014	Serbia: the case of accused war criminal Šešelj
Transnistrian region	06.02.2014	Right to education in the Transnistrian region
Middle East
Bahrain	06.02.2014	Bahrain, in particular the cases of Nabeel Rajab, Abdulhadi al-Khawaja and Ibrahim Sharif
Iraq	17.07.2014	Situation in Iraq
Iraq	27.11.2014	Iraq: kidnapping and mistreatment of women
Iraq	27.02.2014	Situation in Iraq
Iraq and Syria	18.09.2014	Situation in Iraq and Syria and the IS offensive including the persecution of minorities
Syria	06.02.2014	Situation in Syria
Syria	17.04.2014	Syria: situation of certain vulnerable communities
Iran	03.04.2014	EU strategy towards Iran
Israel-Palestine	17.07.2014	Escalation of violence between Israel and Palestine
Israel-Palestine	18.09.2014	Israel-Palestine after the Gaza war and the role of the EU
Cross-cutting issues
LGBTI	16.01.2014	Recent move to criminalise LGBTI people
Female genital mutilation	06.02.2014	Elimination of female genital mutilation
25th Session of the UN Human Rights Council	13.03.2014	EU priorities for the 25th session of the UN Human Rights Council
Right to food	27.11.2014	Child undernutrition in developing countries
Rights of the child	27.11.2014	25th anniversary of the UN Convention on the Rights of the Child
Religious and cultural differences	17.04.2014	Resolution on EU foreign policy in a world of cultural and religious differences
Crime of aggression	17.07.2014	Crime of Aggression
Use of armed drones	27.02.2014	The use of armed drones
Arms Trade Treaty	05.02.2014	Ratification of the Arms Trade Treaty
EU and global development framework after 2015	25.11.2014	The EU and the global development framework after 2015

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	16.11.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	47 4 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Francisco Assis, James Carver, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Mark Demesmaeker, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Afzal Khan, Janusz Korwin-Mikke, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Andrejs Mamikins, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Vincent Peillon, Tonino Picula, Kati Piri, Andrej Plenković, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Sofia Sakorafa, Jacek Saryusz-Wolski, Alyn Smith, László Tőkés, Johannes Cornelis van Baalen
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Ignazio Corrao, Luis de Grandes Pascual, Angel Dzhambazki, Tanja Fajon, Mariya Gabriel, Liisa Jaakonsaari, Javi López, Norica Nicolai, Soraya Post, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Igor Šoltes, Traian Ungureanu, Marie-Christine Vergiat
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Beatriz Becerra Basterrechea, Ramona Nicole Mănescu, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Ivan Štefanec, Jaromír Štětina, Patricija Šulin

• [1]  Приети текстове, P8_TA(2014)0070.
• [2]  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11855-2012-INIT/bg/pdf.
• [3]  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/142549.pdf.
• [4]  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/137585.pdf.
• [5]  http://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201203/20120329ATT42170/20120329ATT42170EN.pdf.
• [6]  http://www.consilium.europa.eu/en/policies/pdf/st10152-en15_pdf/
• [7]  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10897-2015-INIT/bg/pdf.
• [8]  http://www.consilium.europa.eu/en/meetings/fac/2015/10/st13201-en15_pdf/.
• [9]  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/130243.pdf.
• [10]  http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=BG&f=ST%2015559%202014%20INIT.
• [11]  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32015D0260.
• [12]  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9242-2015-INIT/bg/pdf.
• [13]  http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=S/RES/1325(2000).
• [14]  Приети текстове, P7_TA(2010)0226.
• [15]  Приети текстове, P7_TA(2011)0334.
• [16]  Приети текстове, P7_TA(2012)0470.
• [17]  Приети текстове, P7_TA(2013)0274.
• [18]  Приети текстове, P7_TA(2013)0394.
• [19]  Приети текстове, P7_TA(2013)0420.
• [20]  Приети текстове, P7_TA(2014)0252.
• [21]  Приети текстове, P8_TA(2015)0079.
• [22]  Приети текстове, P7_TA(2014)0259.
• [23]  Приети текстове, P7_TA(2014)0206.
• [24]  Приети текстове, P8_TA(2015)0076.
• [25]  Приети текстове, P8_TA(2015)0272.
• [26]  Приети текстове, P8_TA(2015)0288.
• [27]  Приети текстове, P8_TA(2015)0317.
• [28]  Приети текстове, P8_TA(2015)0350.
• [29]  Приети текстове, P8_TA(2015)0348.
• [30]  http://ec.europa.eu/enlargement/pdf/key_documents/2014/20141008-strategy-paper_bg.pdf.
• [31]  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52011DC0200.
• [32]  http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2011:0303:FIN:bg:PDF.
• [33]  http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/10102/2014/EN/10102-2014-152-EN-F1-1.Pdf.
• [34]  http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G14/082/52/PDF/G1408252.pdf?OpenElement.
• [35]  Приети текстове, P8_TA(2015)0274.
• [36]  http://www.unfpa.org/sites/default/files/pub-pdf/Joint%20Programme%20on%20FGMC%20Summary%20Report.pdf.
• [37]  http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G14/086/06/PDF/G1408606.pdf?OpenElement.
• [38]  https://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/hr/news53.pdf.
• [39]  http://ec.europa.eu/enlargement/pdf/key_documents/2014/20141008-strategy-paper_bg.pdf.
• [40]  http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2014:077:0027:0043:BG:PDF.
• [41]  Приети текстове, P8_TA-PROV(2015)0274.
• [42]  http://www.ohchr.org/Documents/Publications/GuidingPrinciplesBusinessHR_EN.pdf.
• [43]  http://wcip2014.org/wp-content/uploads/2013/03/N1446828.pdf.
• [44]  http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2011:101:0001:0011:BG:PDF.
• [45]  https://ec.europa.eu/anti-trafficking/sites/antitrafficking/files/eu_strategy_towards_the_eradication_of_trafficking_in_human_beings_2012-2016_1.pdf.
• [46]  http://www.coe.int/en/web/portal/10-october-against-death-penalty.
• [47]  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/7369.bg01.pdf.
• [48]  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11492-2013-INIT/bg/pdf.
• [49]  http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5690_en.pdf.
• [50]  http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=S/RES/1325(2000).
• [51]  http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=S/RES/1820(2008).
• [52]  http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=E/2015/27.
• [53]  http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=BG&f=ST%2015559%202014%20INIT.
• [54]  http://www.unicef.org/eu/crtoolkit/downloads/Child-Rights-Toolkit-Web-Links.pdf.
• [55]  SWD(2015)0182.
• [56]  Приети текстове, P8_TA(2015)0350.
• [57]  Източник: http://www.aidos.it/files/1226588271Frontes_Introduzione.pdf.
• [58]  http://www.ohchr.org/Documents/Publications/Factsheet31.pdf
• [59]  Източник: http://www.aidos.it/files/1226588271Frontes_Introduzione.pdf.
• [60]  Източник: http://www.unicef.org/factoftheweek/index_52778.html.
• [61]  Вж. параграфи 7(2) и (3) от Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието.