Процедура : 2015/2325(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0024/2016

Внесени текстове :

A8-0024/2016

Разисквания :

PV 08/03/2016 - 5
CRE 08/03/2016 - 5

Гласувания :

PV 08/03/2016 - 6.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0073

ДОКЛАД     
PDF 787kWORD 199k
10.2.2016
PE 571.702v03-00 A8-0024/2016

относно положението на жените бежанци и жените, търсещи убежище, в ЕС

(2015/2325(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете

Докладчик: Мери Хънибол

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно положението на жените бежанци и жените, търсещи убежище, в ЕС

(2015/2325(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, алинея втора от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид член 8 и член 78 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г. и Обща препоръка № 32 на Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените относно свързаното с пола измерение на статута на бежанец, предоставянето на убежище, националността и липсата на гражданство сред жените от 14 ноември 2014 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

–  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и окончателните документи, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“, „Пекин + 10“, „Пекин + 15“ и „Пекин + 20“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2015 г., озаглавено „Европейска програма за миграцията“ (COM(2015)0240),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2015 г., озаглавено „План за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2015 – 2020 г.) (COM(2015)0285)“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 октомври 2015 г. относно миграцията, и по-специално изразения в тях ангажимент по отношение на човешките права на жените и момичетата,

–  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета,

–  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР,

–  като взе предвид Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила,

–  като взе предвид Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни,

–  като взе предвид Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила,

–  като взе предвид предложението за регламент за установяване на общ списък на сигурни страни на произход за целите на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, и за изменение на Директива 2013/32/ЕС,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 862/2007 относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство,

–  като взе предвид заключенията на Съвета, озаглавени „План за действие в областта на равенството между половете 2016-2020 г.“ от 26 октомври 2015 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 март 2015 г., озаглавено „Прилагане на европейската политика за съседство през 2014 г.“ (SWD(2015)0076),

–  като взе предвид резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–  като има предвид своята резолюция от 2 декември 2015 г. относно специалния доклад на Европейския омбудсман по проверка по собствена инициатива OI/5/2012/BEH-MHZ на Frontex(1);

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (А8-0024/2016),

А.  като има предвид, че безпрецедентен и все по-голям брой мъже, жени и деца търсят международна закрила в ЕС вследствие на текущите конфликти, регионалната нестабилност и нарушенията на правата на човека, включително основано на пола насилие и използване на изнасилванията като военно оръжие;

Б.  като има предвид, че е налице висока степен на неравенство между половете по отношение на кандидатите за убежище в целия Европейски съюз; като има предвид, че жените съставляват средно една трета от хората, които кандидатстват за убежище; като има предвид, че от началото на 2015 г. до месец ноември около 900 000 души са достигнали през Средиземно море до бреговете на Европа и че жените и децата представляват около 38% от общия брой; като има предвид, че Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) докладва, че от януари 2016 г. жените и децата представляват 55% от лицата, достигащи до Гърция в търсене на убежище в ЕС; като има предвид, че вече твърде много хора изгубиха живота си по време на своите пътешествия на надеждата и че много от тях са жени;

В.  като има предвид, че ЛГБТИ лицата са обект на специфични форми на преследване въз основа на пола, които прекалено често продължават да не се признават в процедурите за предоставяне на убежище;

Г.  като има предвид, че Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността не постигна своята основна цел да защити жените и да увеличи значително тяхното участие в политическите процеси и вземането на решения;

Д.  като има предвид, че според данни на ВКБООН около 20 000 жени и момичета от държави на произход, в които се практикува генитално осакатяване на жени, търсят убежище в държави членки на ЕС всяка година; като има предвид, че значителен брой жени, подаващи молба за убежище, го правят, водени от страх от генитално осакатяване;

Е.  като има предвид, че по оценки на ВКБООН 71% от подалите молба за убежище в ЕС жени, произхождащи от държави, в които се практикува генитално осакатяване на жени, са преживели такова осакатяване; като има предвид, че съдебната практика на Европейския съд по правата на човека спря експулсирането на момичета, за които съществува опасност да бъдат подложени на генитално осакатяване, предвид риска от непоправимо увреждане на тяхното физическо и психично здраве;

Ж.  като има предвид, че търсещите убежище жени и момичета имат специфични нужди за закрила и различни тревоги в сравнение с мъжете, което налага при прилагането на всички политики и процедури в областта на убежището, включително оценките на молбите за убежище, да се отчитат измерението на пола и всеки конкретен случай; като има предвид, че молбите за убежище, свързани с насилие, следва да бъдат разглеждани по начин, който предпазва жените от вторично стигматизиране по време на процедурата по предоставяне на убежище;

З.  като има предвид, че процесът на интеграция и правата на жените и момичетата са изложени на риск, когато правният им статут зависи от техните съпрузи;

И.  като има предвид, че съответните актове, съставляващи общата европейска система за убежище, трябва да бъдат транспонирани и приложени в съответствие с Женевската конвенция за статута на бежанците и други правни инструменти;

Й.  като има предвид, че третирането на жените и момичетата, търсещи убежище, се различава значително в държавите членки и все още се наблюдават много сериозни пропуски;

К.  като има предвид, че жените бежанци и търсещите убежище жени често са подложени на множествена дискриминация и са много по-уязвими спрямо сексуалното и основаващото се на пола насилие в своите страни на произход и страните на транзит и местоназначение; като има предвид, че особено уязвими са непридружените жени и момичета, жените – глава на семейство, бременните жени, хората с увреждания и възрастните хора;

Л.  като има предвид, че жените бежанци не само трябва да се борят със заплахите за своята лична сигурност (дълги и опасни преходи по пътя на изгнанието, преследване, официално безразличие и нерядко сексуални злоупотреби и насилие, включително когато вече са стигнали на привидно сигурно място), с много често свързаното с това последващо социално заклеймяване, но и трябва да се погрижат за физическата сигурност, благополучието и оцеляването на своите семейства;

М.  като има предвид, че много бежанци, пристигащи в Европа, живеят в импровизирани условия в лагери или на улицата, а жените и момичетата са особено уязвими;

Н.  като има предвид, че престъпните мрежи се възползват от липсата на безопасен коридор към ЕС за търсещите убежище хора и бежанците, регионалната нестабилност, конфликтите, както и от уязвимостта на жените и момичетата, опитващи се да избягат, за да ги експлоатират чрез трафик на хора и сексуална експлоатация;

О.  като има предвид, че жените, обект на насилие и трафик на хора, са изложени на по-голям риск от заболявания, които се предават по полов път;

П.  като има предвид, че Службата на ВКБООН докладва за случаи на насилие и злоупотреби, включително на сексуално насилие срещу жени и деца бежанци по време на пътуването им и включително в пренаселени приемни центрове в ЕС;

Р.  като има предвид, че жените и момичетата, търсещи убежище в ЕС, често бягат от режими, които потискат жените, не признават равенството между жените и мъжете, толерират насилието срещу жени, малтретирането, браковете в детска възраст, ранните и насилствените бракове;

С.  като има предвид, че много често центровете за приемане не разполагат с подходящи пространства за отглеждане и грижи за децата от страна на настанените там майки, и че институциите за правна помощ не осигуряват адекватна подкрепа в областта на информираността и проследяването на семейните връзки;

Т.  като има предвид, че посрещането на най-насъщните нужди, каквито са отделни санитарни възли, душове и спални помещения за жените, с цел предотвратяване на основано на пола насилие, не е осигурено в местата за приемане или транзит в целия Европейски съюз;

У.  като има предвид, че момичетата, бягащи от конфликт и преследване, са изправени пред повишен риск от бракове в детска възраст, ранни и насилствени бракове, изнасилване, сексуално и физическо малтретиране и проституция;

Ф.  като има предвид, че отделянето от членове на семейството, включително когато са задържани, излага жените и децата на по-големи опасности;

Х.  като има предвид, че събирането на разделените семейства, макар и основно човешко право, системно се забавя и дори нарушава, и като има предвид, че жените и децата са първите жертви на отказаното или забавеното прилагане на това право;

Ц.  като има предвид, че за да останат в достигнатата държава, жените често са принудени да приемат недеклариран труд при унизителни условия;

Ч.  като има предвид, че Пекинската платформа за действие подчертава необходимостта от увеличаване на участието на жените в разрешаването на конфликти на равнище вземане на решения, както и необходимостта от това жените бежанци, разселените жени и жените мигранти да бъдат включени по подходящ начин в решенията, които ги засягат;

Ш.  като има предвид, че в една от целите за устойчиво развитие, цел № 5, е заложено постигане на равенство между половете и подобряване на условията на живот на жените до 2030 г.;

1.  счита, че за да се подобри сигурността и безопасността на жените и момичетата бежанци, трябва да се предостави достъп до безопасни и законни пътища към ЕС за онези, които бягат от конфликти и преследване и че измерението на пола следва да бъде взето под внимание; подчертава по-специално, че в програмите на ЕС за презаселване следва да участват повече държави членки; счита, че законодателството и политиките, свързани с незаконната миграция, не трябва да възпрепятстват достъпа до процедурите на ЕС за предоставяне на убежище; подчертава, че правото на убежище е залегнало в член 18 от Хартата на основните права на ЕС;

2.  подчертава неотложната необходимост от незабавно отваряне на безопасни и законни маршрути за търсене на убежище с цел да се противодейства на мрежите за незаконно превеждане на хора и да се осигури все по-голяма възможност на жените, децата, възрастните хора и хората с увреждания да потърсят убежище, без да излагат на риск живота си; изразява дълбока загриженост относно големия брой смъртни случаи, отблъскване и сериозни нарушения на правата на човека по външните граници на ЕС; счита, че отговорностите и разходите и ползите следва да се поделят между всички 28 държави членки, а не само между държавите на първоначално пристигане; изразява съжаление поради липсата на солидарност сред държавите членки;

3.  подчертава, че е важно жените бежанци да бъдат регистрирани индивидуално и да получават съответните документи, за да се гарантира тяхната индивидуална сигурност, свобода на движението и достъп до услугите от първа необходимост, както се изисква от ВКБООН;

4.  подчертава, че в координационните комитети и всяка друга форма на представителство на бежанците както в градски и селски райони, така и в лагери, включително в зони за връщане, трябва да се спазва балансът между половете, за да се гарантира зачитането на правата и нуждите на жените бежанци и на жените, търсещи убежище;

5.  повтаря призива си към всички държави членки и към Европейския съюз да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените (Конвенция от Истанбул);

6.  призовава всички държави членки, в сътрудничество с ЕС, да осигурят специализирани съвети при травми и психологически грижи за жени, пострадали въз основа на своя пол, с прякото участие на квалифицирани жени – специалисти в областта, които да са на разположение на всички етапи от процеса на предоставяне на убежище;

7.  изразява дълбока загриженост поради факта, че жени и деца прибягват до проституция с цел оцеляване, за да платят на контрабандистите да продължат пътуването си и да потърсят убежище в ЕС; отново подчертава, че безопасните и законни пътища към Европа са ключов фактор за ефективното предотвратяване на тази действителност;

8.  настоятелно призовава ЕС да включи аспекти, които отчитат измерението на пола, когато създава механизъм за подаване на жалби в рамките на бюрото на служителя по въпросите на основните права към Frontex, и да разгледа нарушенията на правата на човека, извършени от Frontex, държавите членки и служители на трети държави в сътрудничеството им с Frontex, както се призовава в Резолюцията на ЕП от 2 декември 2015 г. относно специалния доклад на Европейския омбудсман по проверка по собствена инициатива OI/5/2012/BEH-MHZ на Frontex (A8-0343/2015);

9.  призовава за мерки, имащи за цел да гарантират пълна интеграция на жените бежанци и жените, търсещи убежище, чрез предотвратяване на всички форми на експлоатация, малтретиране, насилие и трафик;

10.  подчертава, че при разработването, изпълнението и оценяването на всички политики и мерки на ЕС в областта на миграцията и убежището следва да се взема под внимание половата принадлежност;

Равенство между половете при определяне на статута на бежанец

11.  призовава за нов всеобхватен набор от валидни за целия ЕС насоки по отношение на половете, които да бъдат приети като част от по-широки реформи на политиката в областта на миграцията и убежището, отчитащи в пълна степен социалното, културното и политическото измерение на преследването и включващи мерки за приемане и интеграция;

12.  подчертава, че дори в държавите, считани за сигурни, жените могат да бъдат подложени на основано на пола преследване, а лицата от ЛГБТИ лицата могат също да бъдат подложени на малтретиране, като по този начин да имат основателно искане за закрила; призовава всички държави членки да приемат процедури за предоставяне на убежище и да започнат да разработват обучителни програми, които да отчитат нуждите на жените с различна маргинализирана идентичност, включително жените от групата на ЛГБТИ; настоятелно призовава всички държави членки да се борят с вредните стереотипи относно поведението и особеностите на жените от групата на ЛГБТИ и да прилагат изцяло Хартата на основните права по отношение на техните молби за убежище; подчертава необходимостта от места за приемане във всички държави членки, които да отчитат аспектите, свързани с ЛГБТИ лицата; подчертава, че насилието срещу ЛГБТИ лицата е често срещано в местата за приемане;

13.  подчертава, че основаните на пола форми на насилие и дискриминация, включително, но не само, изнасилванията и сексуалното насилие, гениталното осакатяване на жени, насилствените бракове, домашното насилие, т.нар. престъпления на честта и одобрената от държавата основана на пола дискриминация представляват преследване и следва да са правомерни основания за търсене на убежище в ЕС и това следва да намери отражение в новите насоки по отношение на половете;

14.  призовава Европейската комисия да събира подробни статистически данни за миграцията и международната закрила с оглед добавянето на повече категории данни с разбивки по полов признак, особено по отношение на етапите в процеса на предоставяне на убежище след вземане на първоначалното решение;

15.  настоятелно призовава Комисията да разработи тълкувателни насоки относно гениталното осакатяване на жени, които да вземат предвид в пълна степен Насоките на ВКБООН относно основаното на пола преследване и Указанията относно гениталното осакатяване на жени и които да очертават ясно задълженията на държавите членки, като се обръща особено внимание на установяването и комуникацията с уязвимите лица, търсещи убежище; подчертава, че жертвите на генитално осакатяване на жени може да се затрудняват да разкажат за травмите си, свързани с него; счита, че държавите членки следва да предприемат мерки, за да гарантират, че всички форми на насилие спрямо жените, включително гениталното осакатяване на жени, могат да се признават за форма на преследване и следователно жертвите им да се ползват от защитата на Конвенцията относно статута на бежанците от 1951 г. в изпълнение на установеното в член 60 на Конвенцията от Истанбул;

16.  призовава държавите членки да гарантират, че процедурите на границите относно предоставянето на убежище са съобразени с Насоките на ВКБООН за международна закрила, по-специално що се отнася до защитата срещу преследване, основано на пола;

17.  предвид изложената ситуация призовава Комисията да разгледа подобряването на финансирането и обхвата на програмите „Дафне“ и „Одисей“ и да оцени възможността за адаптирането им към настоящия контекст и за защита на жените бежанци;

18.  отбелязва предложението на Комисията за създаване на общ за ЕС списък на сигурните страни на произход; настоява да се предприемат всички подходящи стъпки, за да се гарантира, че този подход е в съответствие с принципа на забраната за връщане, както и че правата на жените, децата и други уязвими групи не се нарушават; призовава за прилагането на диференциация между половете; счита, че такъв списък на сигурните страни на произход не следва да води до по-неблагоприятно процедурно третиране на жени, чиито молби за убежище се основават на страх или преживяно насилие, основано на пола; подчертава необходимостта от избягване на прибързани решения, които не отчитат надлежно опасността, включително смъртната опасност, за жени, жертва на основано на пола насилие, ако молбите им за убежище бъдат отхвърлени и те бъдат принудени да се върнат в родината си;

19.  призовава за по-обективен и съобразен с равенството между половете подход спрямо оценките за достоверност във всички държави членки, както и за по-добро обучение по отношение на оценките за достоверност на лицата, вземащи решения, които имат отношение към равенството между половете; подчертава, че оценките за достоверност не могат да бъдат винаги точни и не следва да се използват като основание за отрицателно решение относно предоставянето на убежище; препоръчва при оценяването на молби за убежище, подадени от жени, да бъдат вземани под внимание културният, социалният и психологическият профили, включително културният произход, образованието, травмите, страхът, срамът и/или културните неравенства между мъжете и жените;

20.  призовава държавите членки да обявят причините за положителните решения за предоставяне на убежище с цел да предоставят полезни данни по отношение на съображенията, свързани с основаното на пола насилие, и да осигурят прозрачност по отношение на основанията от Конвенцията, въз основа на които са били удовлетворени молбите за убежище;

21.  настоятелно призовава държавите членки да предоставят информация на жените относно процедурата за предоставяне на убежище, техните права и специалните услуги, които се предоставят на жените, кандидатстващи за убежище; подчертава, че правото на жените да подадат молба за убежище независимо от своя съпруг е ключов фактор за тяхното овластяване и за принципа на забрана за връщане; настоятелно призовава държавите членки да информират жените относно правото им на самостоятелна молба за убежище, като по този начин позволят на жените да кандидатстват за статут на бежанец или на търсещ убежище и да го запазят независимо от положението на останалите членове на семействата им;

22.  призовава държавите членки да прилагат изцяло Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления;

23.  счита, че трябва да се предприемат незабавни действия по отношение на програмите за хуманитарни помощи всеки път, когато възникнат съмнения за основано на пола насилие, като се има предвид изключително високата степен на излагане на форми на физическо и морално насилие спрямо уязвими лица като жените или децата по незаконните миграционни маршрути, където не съществуват каквито и да било права;

24.  подчертава, че жените и момичетата са особено уязвими към експлоатация от страна на контрабандистите на хора; поради това призовава държавите членки да повишат полицейското и съдебното сътрудничество помежду си, включително с Европол, Frontex, Евроюст и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), с цел ефективна борба с контрабандата и трафика на мигранти;

25.  подчертава изключително важното значение на осигуряването на грижи за децата и грижи за зависими членове на семейството по време на проверките и интервютата за предоставяне на убежище, за да се гарантират равни възможности за подаване на молба за убежище;

Нуждите на жените в процедурите по предоставяне на убежище

26.  настоятелно призовава държавите членки да информират надлежно търсещите убежище жени относно правата им, и по-специално относно правото им да поискат интервюиращ и устен преводач от женски пол, както и да проведат интервюто лично без присъствието на трети лица; настоятелно призовава държавите членки да предоставят всеобхватно и задължително обучение за интервюиращите и устните преводачи относно сексуалното насилие, травмите и спомените от преживяното; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че тези права се зачитат;

27.  отбелязва със загриженост, че много служители в ЕС, ангажирани със случаи на търсещи убежище лица, нямат познания относно гениталното осакатяване на жени; призовава държавите членки да работят на национално равнище със своите органи за предоставяне на убежище, за да създадат по-добри процедури за подкрепа и помощ на жени и момичета, претърпели или изложени на риск от генитално осакатяване;

28.  настоятелно призовава държавите членки да предоставят актуализирана и достъпна информация за процеса на предоставяне на убежище и специфичните права на жените, търсещи убежище;

29.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълен достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, включително достъп до безопасен аборт, както и спешно да отделят допълнителни средства за здравно обслужване;

30.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират защита и съдействие за жените по време на престоя им в лагери за бежанци, на пунктовете за граничен контрол и разбира се, след влизането им в ЕС;

31.  настоятелно призовава всички държави членки да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Конвенция от Истанбул) и да прилагат член 59 от нея, в който ясно се заявява, че страните по Конвенцията следва да предприемат необходимите мерки за прекратяване на процедурите за експулсиране и/или за предоставяне на самостоятелно разрешение за пребиваване в случай на разтрогване на брака с тези жени мигранти, чийто статут на пребиваване зависи от техните съпрузи;

32.  призовава на жените, търсещи убежище, и на жените мигранти да се предоставя независим правен статут от този на техните съпрузи, за да се избегне експлоатацията, да се намали уязвимостта и да се постигне по-голяма степен на равенство;

33.  подчертава, че жените и момичетата мигранти без документи следва да имат пълен достъп до своите основни права и че следва да бъдат развивани канали за законна миграция;

34.  подчертава необходимостта от процедури за събиране на разделените семейства, които да дават индивидуални права на жените и момичетата, присъединяващи се към семействата си в ЕС, така че да не им се налага да зависят при достъпа до здравеопазване, образование или работа от отношението на член на семейството от мъжки пол, който може и да ги малтретира;

35.  категорично осъжда използването на сексуално насилие срещу жени като военно средство; счита, че следва да бъде отделено специално внимание на жените и момичетата мигранти, станали жертви на насилие в конфликти, като им се осигури достъп до медицинска и психологическа помощ;

36.  приветства разработването на нов обучителен модул по въпросите на пола, половата идентичност и сексуалната ориентация от страна на EASO; призовава за пълно интегриране на принципа на равенство между половете и основаното на този принцип определяне на бюджета в работата на EASO чрез звена за контакт по въпросите на равенството между половете и официален служител за връзка с Европейския институт за равенство между половете; призовава за информация за държавата на произход, която да включва положението на жените – правно и фактическо – включително информация за преследването или опасността от преследване на жените от страна на недържавни субекти;

37.  препоръчва на служителите да заемат проактивно отношение по-специално към жените от Афганистан, Ирак и Сомалия, когато правят оценка на техните молби за убежище, предвид това, че те са изложени на по-висок риск да станат жертва на сексуално или основано на пола насилие при завръщането си в своята държава на произход;

38.  насърчава всички държави членки да се възползват в пълна степен от Регламента от Дъблин, за да гарантират, че семействата имат право да бъдат заедно и молбите им за убежище да се разглеждат от един и същ орган;

Приемане и задържане

39.  призовава за прекратяване на всяко задържане на деца в ЕС, както и за осигуряване на възможност на родителите да живеят заедно със своите деца в подходящи приспособени помещения, докато чакат решение за предоставяне на убежище;

40.  подчертава, че задържането на търсещи убежище лица следва да се избягва и може да се прилага само когато с него се преследва законна цел и то е било определено като необходимо и пропорционално за всеки отделен случай, и в никакъв случай не може да бъде оправдано по отношение на деца (всички лица до 18-годишна възраст); счита, че зачитането на правото на убежище налага създаването на отворени и хуманни условия за приемане на търсещите убежище лица, включително безопасно, достойно и съвместимо с правата на човека третиране; подчертава необходимостта от разработване на алтернативи на задържането, включително подходи, насочени към поемане на ангажимент, които отговарят на нуждите на уязвимите групи;

41.  подчертава, че много от търсещите убежище жени и жените бежанци са преживели крайно насилие и че задържането под стража може да утежни техните травми; подчертава, че задържането на лица, търсещи убежище, единствено за административно удобство нарушава правото на свобода, залегнало в член 6 от Хартата на основните права на ЕС; призовава за незабавно прекратяване във всички държави членки на задържането под стража на деца, бременни и кърмещи жени, както и на жертвите на изнасилвания, сексуално насилие и трафик на хора, и за предоставяне на подходяща психологическа подкрепа;

42.  настоятелно призовава всички държави членки да намалят максималните граници на продължителността на задържане преди извеждането, така че да бъдат под прага, предвиден в Директивата за връщането; счита, че продължителното задържане вреди непропорционално на уязвимите групи;

43.  настоятелно призовава задържаните жени, търсещи убежище, които са били подложени на сексуално малтретиране, да получават подходящи медицински съвети и консултиране, включително в случаите, довели до бременност, и да им бъдат осигурени необходимите за тяхното физическо и психическо здраве грижи, подкрепа и правна помощ; настоява Комисията и държавите членки да предприемат незабавни мерки, за да гарантират, че условията на приемане, транзит и задържане са безопасни, хуманни и подходящи, с отделни жилищни помещения и санитарни възли за жените и семействата; посочва, че предоставянето на подходящи основни санитарни материали на всички жени и момичета трябва да бъде стандартна практика в програмите за помощ;

44.  посочва, че прякото и непрякото участие на жените бежанци в управлението на процесите за разпределение на храни и нехранителни продукти ще гарантира, че те ще бъдат разпределяни и контролирани пряко от възрастните жени, членове на домакинствата, което ще осигури справедливото им разпределение;

45.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят на центровете за настаняване на бежанци и търсещи убежище подходящи пространства за отглеждане и грижи за техните деца;

46.  призовава държавите членки да прилагат или засилят механизмите за контрол в препълнените центрове за настаняване в ЕС, където невинаги се прилагат минималните стандарти за намаляване на основаното на пола насилие, за да се избегне продължаването на тормоза над жените и децата и в държавата на пристигане;

47.  подчертава, че нуждите на уязвимите лица, като жените – жертва на насилие, и момичетата, по-специално непридружените момичета, следва да бъдат изведени като приоритет в процедурите за приемане;

48.  подчертава колко е важно центровете за настаняване да разполагат с адекватна правна защита за жените с цел да им бъде гарантирана ценна подкрепа по отношение на информираността и откриването на членовете на семейството;

49.  призовава Комисията и държавите членки да въведат мерки за предотвратяване на насилствените бракове, налагани на жени и момичета, получили статут на бежанец, от мъже, надяващи се да си осигурят безопасен достъп, които в противен случай не биха имали право на това;

50.  подчертава неотложната необходимост от провеждането на независими разследвания на всички твърдения, включително за случаи на сексуално малтретиране и основано на пола насилие в местата за задържане на имигранти или по границите, както и от предоставянето на достъп на журналистите и на съответните организации на гражданското общество;

51.  счита, че при задържането на жени, търсещи убежище, са необходими помещения и материали за посрещането на специфичните хигиенни нужди на жените, че следва да се насърчава използването на охранители и пазачи от женски пол и целият персонал, определен да работи със задържаните жени, следва да премине обучение за специфичните за пола нужди и човешките права на жените;

52.  счита, че на задържаните жени, търсещи убежище, които съобщават за насилие, трябва незабавно да бъде осигурена закрила, подкрепа и консултиране и техните жалби трябва да се проучват от компетентни и независими органи при пълно зачитане на принципа на поверителност, включително когато жените са задържани заедно със своите съпрузи/партньори/други роднини; счита, че мерките за закрила следва да вземат под внимание по-специално риска от отмъщение;

53.  призовава Комисията, държавите членки и местните органи да работят заедно с организациите на гражданското общество и организациите в областта на правата на човека, за да облекчат тежкото положение на бежанците, които оцеляват в импровизирани условия, особено по отношение на уязвимите жени и момичета;

Социално приобщаване и интеграция

54.  призовава държавите членки да разработят и въведат специални мерки за улесняване на участието на пазара на труда на жените бежанци и жените, търсещи убежище, включващи езикови курсове, програми за ограмотяване, учене и обучение през целия живот; призовава Комисията, държавите членки и местните органи да гарантират правото на момичетата бежанци на достъп до задължително образование; подчертава важното значение на самостоятелното, неформалното образование и културния обмен при приобщаването и овластяването на младите жени и момичетата; подчертава значението на разширяването на достъпа до висше образование за жените бежанци; призовава за стабилни и прозрачни процедури за признаване на квалификациите, придобити в чужбина;

55.  призовава Комисията и държавите членки да отпуснат финансиране и други ресурси на организации на гражданското общество и организации в областта на правата на човека, които предоставят помощ, насърчават приобщаването и наблюдават положението на бежанците и на търсещите убежище лица в ЕС, особено по отношение на справянето с пречките, на които се натъкват, и ситуациите на уязвимост, в които попадат жените и момичетата;

56.  призовава държавите членки и Комисията да се гарантира на жените лидери, които са били преследвани в своите страни на произход и понастоящем са бежанци, възможността да продължат безопасно своята политическа и социална дейност в полза на правата на жените и равенството между половете в ЕС;

57.  подчертава изключителното значение на достъпните и качествени грижи за деца и други зависими лица, за да се даде възможност за икономическо и социално овластяване на жените бежанци;

58.  насърчава държавите членки да използват структурните и инвестиционните фондове наред с фонд „Убежище, миграция и интеграция“, за да насърчат интеграцията на бежанците на пазара на труда, като обърнат специално внимание на грижите за деца;

59.  призовава за по-бързи, по-ефективни процедури за събиране на разделените семейства и за събиране на данни по полов признак относно решенията, свързани с процедурите за събиране на семейства; подчертава значението на достъпа до правна помощ в делата за събиране на семейства;

60.  счита, че взаимното признаване на удовлетворени молби за предоставяне на убежище ще позволи по-добри възможности за заетост, интеграция и събиране на разделените семейства;

61.  подчертава, че приемащите държави следва да гарантират пълен достъп до правото на безплатно качествено обществено образование, здравни услуги, по-специално по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве и права, заетост, съответстваща на нуждите и способностите на жените бежанци и жилищно настаняване, което отговаря на нуждите на жените и момичетата бежанци; подчертава, че политиките в областта на социалните грижи са от ключово значение за интеграцията;

62.  призовава за всеобхватни и адекватно обезпечени с ресурси програми за покриване на непосрещнатите краткосрочни и дългосрочни здравни нужди на жените бежанци, включително психосоциално консултиране и консултиране при травми;

63.  подчертава важната положителна роля, която могат да играят социалните предприятия и алтернативните бизнес модели, като взаимоспомагателните дружества и кооперациите при икономическото овластяване на жените бежанци и интегрирането им на пазарите на труда, както и в социалната и културната област;

64.  насърчава обмена на най-добри практики между държавите членки по отношение на участието на организации на общностите по места, както и на прякото участие на самите бежанци, при представителството на възгледите на жените бежанци и жените, търсещи убежище, пред лицата, определящи политиките;

65.  счита, че местните и регионалните органи играят основна роля в приобщаването на жените бежанци и жените, търсещи убежище, особено по отношение на тяхното навлизане на пазара на труда; насърчава тези власти да спомагат за диалога и разискванията между жените бежанци и местните жени;

°

°  °

66.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и ВКБООН.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

През 2014 г. половината от бежанците в света бяха жени и момичета(2). В международните конвенции и националните политики за убежище исторически се проявява тенденцията да се забравя специфичното положение на жените, търсещи убежище, и обусловеното от пола естество на положението на бежанците. Системите за предоставяне на убежище се разглеждат до голяма степен през призмата на мъжкия опит. Въпреки създаването на общата европейска система за убежище законодателството, политиката и практиката в държавите членки продължава да варира в голяма степен и съществуват значителни различия в защитата на жените, търсещи убежище, в ЕС.

Поради естеството им е трудно да се генерират точни статистически данни за демографското многообразие на бежанците, които се опитват да достигнат Европа. Въпреки това всички съвременни научни изследвания показват, че в търсене на международна закрила до ЕС достигат повече самотни мъже, отколкото жени и деца. Това е до голяма степен резултат от свързаните с пола пречки пред достъпа до закрила, пред които са изправени жените през цялото им пътуване. Традиционното несправедливо разделение на труда води до това, че жените често биват оставяни да полагат грижи за децата и възрастните членове на семейството. Преди всичко много от тях нямат необходимата независимост – както финансова, така и административна – за да напуснат своята държава на произход.

Все повече жени, които бягат, са уязвими на всички етапи от своето пътуване: в държавите на произход, на транзитно преминаване и на местоназначение. Бидейки основна движеща сила за решенията на жените да избягат, основаното на пола насилие е общ елемент през цялото пътуване до ЕС и в неговите граници.

Измерението на пола при определяне на статута на бежанец

Твърди се, че Европейският парламент е първата международна организация, която в своя резолюция от 13 април 1984 г.(3) признава необходимостта да се възприеме чувствително към аспектите на пола тълкуване на Конвенцията за статута на бежанците – подход, последван в приети след това заключения и насоки на ВКБООН. Много държави – членки на ЕС, са приели свои вътрешни насоки във връзка с аспектите на пола, но те са необвързващи и тяхната ефективност е частична и неравномерна.

Съществува широко признание за това, че вредите, нанасяни на жени, търсещи убежище, често се причиняват от недържавни участници, включително членове на техните семейства. Преследването срещу жени се проявява, когато държавата не може или не желае да предостави закрила на жените в тези случаи. В резултат на това такова преследване трябва да се разглежда както във вертикално, така и в хоризонтално измерение, особено в контекста на искове, основани на пола.

Много от държавите членки все още не са подписали и ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Конвенция от Истанбул). В Конвенцията се изисква държавите – страни по Конвенцията, да тълкуват основанията на Конвенцията за бежанците по чувствителен към аспектите на пола начин и да предоставят условия на приемане, услуги по подпомагане и процедури за предоставяне на убежище, чувствителни към аспектите на пола.

Качеството и формата на процесите на вземане на решения в областта на убежището оказва въздействие върху жените и мъжете по различен начин. Жените по-рядко разполагат с доказателства в подкрепа на потенциален иск. Това се дължи на различни фактори, включително икономическото, социалното и политическото положение в страната им на произход, както и естеството на преследване, на което са били подложени или от което се страхуват. Поради тази причина устните показания може да играят по-съществена роля за молбите на жените за предоставяне на убежище, особено в оценките за достоверност.

В случаите, когато жените са преживели травми, те понякога не са склонни да разкрият съответната информация или правят това със забавяне. Някои НПО информират за култура на недоверие, при която лицата, вземащи решения, не отчитат сложността на разкриването на преживените вреди и травми и поставят твърде високи препятствия за кандидатите за убежище, разполагащи с ограничена доказателствена документация.

Предложението за регламент за установяване на общ списък на ЕС на сигурни страни на произход(4) поставя важни въпроси относно положението на жените, търсещи убежище, в ЕС. Ако то бъде прието, Комисията трябва да гарантира, че тези промени са изцяло съобразени с положението на жените, ЛГБТИ и други уязвими групи, като предвиди специални дерогации в случаите, в които това е необходимо. Нито една страна не може да се счита за действително „сигурна“ за жените и момичетата, когато насилието, основано на пола, е общ и ендемичен проблем. Това следва да бъде изрично признато във всички нови правила и следва да се прилагат разграничения на основата на пола.

Следва да се приеме нов всеобхватен набор от валидни за целия ЕС насоки по отношение на половете като част от по-широки реформи на политиката в областта на миграцията и убежището.

Нуждите на жените в процедурите по предоставяне на убежище

Жените, търсещи убежище, следва да имат достъп до висококачествени правни съвети при първа възможност. Психологическите травми, срамът и заклеймяването, които преживяват много жени в резултат на оказаното върху тях насилие, могат да затруднят законните представители да спечелят доверието им. Изключително важно е жените да изпитват доверие, за да разкрият лични подробности от травматичните преживявания.

Свързаните с пола молби за убежище често са сложни и в резултат на това може да налагат допълнителни юридически действия. В много държави членки разходите за правната помощ бяха намалени значително през последните години като част от програмите за строги икономии. Липсата на финансиране може да обезсърчи законните представители да поемат сложни случаи на обжалване, свързани с пола, и в резултат на това много жени, търсещи убежище, нямат друг избор, освен да подават жалби без правно представителство.

Неправилни решения могат да доведат до необратими трагедии. Поради това правната помощ е важна предпазна мярка срещу погрешни решения. Агенцията за основните права също така подчерта пречките, пред които са изправени търсещите убежище лица при достъпа до ефективни средства за правна защита(5). Липсата на правна помощ означава също така, че лица с признат статут на бежанци често не са в състояние да упражнят правото си да се съберат със семейството си.

Жените имат специфични потребности при процесите на проверка и интервюиране, а стандартите продължават да се различават значително в отделните държави членки. За да се преодолее това, държавите членки следва като минимум:

•  да гарантират и популяризират правото на жените да поискат интервюиращ и устен преводач от женски пол;

•  да предоставят всеобхватно и задължително обучение за интервюиращите и устните преводачите относно сексуалното насилие, травмите и паметта;

•  да предоставят съвети при травми за жените, които са били подложени на страдания на основата на пола;

•  да предоставят информация за особеностите в процеса на предоставяне на убежище и специфичните права на жените, търсещи убежище;

•  да предоставят грижи за деца по време на проверките и интервютата за предоставяне на убежище;

•  да информират жените относно правото им на самостоятелна молба за убежище.

Необходимо е по-добре координирано обучение за всички специалисти, които могат да влязат в контакт с жени, засегнати от генитално осакатяване, включително обучение по съществуващите инициативи, като например интернет платформа за знания за всеобхватно обучение за специалисти(6).

Трафик на хора, незаконно превеждане през граница и сексуално насилие

Насилственото разселване води до множество съпътстващи специфични по отношение на пола форми на експлоатация и преследване, включително трафик на хора с цел сексуална или трудова експлоатация. Жените и момичетата, бягащи от конфликт, са изправени пред повишен риск от бракове в детска възраст, ранни и насилствени бракове. Някои факти също така сочат, че проституирането с цел оцеляване се е превърнало в разменна валута за безскрупулни контрабандисти в някои региони.

Сексуалното насилие често се използва като стратегия за лишаване на жени и момичета от основните им права на човека и може да доведе до принудителна, нежелана и детска бременност. Над една трета от смъртните случаи по света, свързани с раждане, са в кризисни ситуации, като например бежански лагери. Това се дължи предимно на липсата на достъп до основни спешни акушерски грижи и квалифициран медицински персонал. Недостатъчното сексуално и репродуктивно здравеопазване или неговата липса излага милиони жени и деца на ненужен риск от заболяване и смърт.

Комисията и държавите членки следва да гарантират пълен достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, включително достъп до безопасни аборти. Спешно трябва да бъдат заделени допълнителни средства.

Проблемите на трафика на хора и незаконното превеждане през граница са често взаимосвързани. Въпреки това тези две категории са различни и водят до различни правни задължения. Трафикът на хора винаги включва принуда и експлоатация и не е непременно свързан с незаконно преминаване на граница. За да се осигури подходяща и целенасочена политика и наказателноправна реакция, тези две явления трябва да бъдат разглеждани поотделно.

Нарасналото използване на контрабандисти и несигурни миграционни пътища пораждат специфични проблеми за жените. Когато жените и техните семейства нямат друг избор, освен да тръгнат по по-опасни маршрути, излагането им на насилие и зависимостта от криминални лица, превеждащи незаконно през граница, нараства. В крайна сметка, за да се подобри сигурността и безопасността на жените бежанци, трябва да има достъп до безопасни и законни пътища към ЕС за онези, които бягат от конфликти и преследване.

Сигурността и зачитането на правата на жените като цели на политиката не са непременно в противоречие.

Приемане и задържане

Жените имат специални потребности при приемане, както се признава в член 60, параграф 3 от Конвенцията от Истанбул, съгласно който от страните по конвенцията се изисква:

да предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да развият чувствителни към аспектите на пола процедури по приемане и помощни услуги за лица, търсещи убежище (...).

Въпреки това, съгласно Директивата относно условията на приемане жените не се разглеждат систематично като категория „уязвими лица“ или като имащи право на приспособени към техните нужди условия за настаняване.

Натискът върху системите за приемане на лица, търсещи убежище, не следва в никакъв случай да оправдава липсата на защита на жените от насилие, нито пък жените, търсещи убежище, следва да бъдат излагани на двойни стандарти; те следва да имат същите права, както другите жертви на насилие, основано на пола. В Директивата за правата на жертвите също така се предвижда, че упражняването на правата, съдържащи се в нея, не трябва да зависи от статута на пребиваване или от гражданството или националността на жертвата.

Следва да бъдат разгледани и редица други въпроси, отнасящи се до условията на приемане:

•  съобразено с аспектите на пола обучение за персонала, включително цялостно обучение относно сексуалното насилие, трафика на хора и гениталното осакатяване на жени;

•  отделни спални помещения и санитарни възли за жените и мъжете;

•  достъп до чувствителни към аспектите на пола здравни услуги, включително предродилни и следродилни грижи;

•  достъп до правни съвети;

•  грижи за деца.

Задържането следва да се използва само като крайна мярка и уязвимите лица не следва да бъдат задържани. Нуждите на бременните жени, жените с малки деца и жертвите на сексуално насилие намират по-добър отговор чрез алтернативи на задържането, като например предаването на документите за пътуване или задължение за докладване.

Социално приобщаване и интеграция

Жените бежанци са изправени пред редица специфични предизвикателства, свързани с интеграцията, и са подложени на множествена и междусекторна дискриминация на основата на такива характеристики като пол и малцинствен етнически произход. Това ги излага на още по-голям риск от социално изключване, насилие и бедност.

Днес в Европа лицата, търсещи убежище, живеят от доходи, много по-ниски от прага на бедността, и някои са принудени да разчитат на благотворителни организации за посрещане на основните си човешки нужди. Дълбоко обезпокоително е, че бременните жени и родилките не получават адекватна финансова помощ. Дори след като им е предоставен статут на бежанци, жените са изправени пред значителни пречки по отношение на заетостта и социалното подпомагане, включително липса на достъп до грижи за деца.

Държавите членки следва да използват по-широко Кохезионния фонд наред с Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ за насърчаване на интегрирането на пазара на труда. Грижите за децата са от решаващо значение, за да се позволи на жените бежанци да участват в обществения живот, и те следва да бъдат приоритет.

Засилването на крайно десния популизъм и екстремизъм в Европа излага жените бежанци и жените, търсещи убежище, на допълнителен риск от злоупотреба, дискриминация и насилие на расова основа. Държавите членки имат задължението да насърчават безопасна и добронамерена среда за лицата, търсещи международна закрила, и да се борят с всички форми на дискриминация. Лицата, определящи политиките на всички равнища, трябва да говорят ясно за положителния икономически, социален и културен принос, който могат да имат бежанците.

Заключение

Основните актове, които съставляват общата европейска система за убежище, все още не гарантират съгласувано и съобразено с аспектите на пола третиране на жените, които търсят закрила в Европа. Въпреки съществуващите закони и политики, изготвени така, че при прилагането им да се отчитат аспектите на пола, все още продължава да има значителни недостатъци. Дори когато политиките са чувствителни към аспектите на пола, това не винаги означава, че те се прилагат ефективно на практика.

Политиката на Европейския съюз за предоставяне на убежище трябва да бъде чувствителна към опита на жените на всеки етап. За да могат лицата, определящи политиките, да разберат напълно как свързаните с пола отношения на власт водят до насилствено разселване и пораждат специфични, свързани с пола опит и потребности, на жените, търсещи убежище, и жените бежанци трябва да бъде дадена по-голяма възможност да бъдат чути.

Огромният мащаб на хуманитарната криза, пред която е изправена понастоящем Европа, дават основание за много сериозна загриженост. Неравнопоставеността в отношенията между половете се засилва по време на криза. Този период на несигурност и нестабилност обаче представлява също така възможност за хармонизиране на най-добрите практики в третирането на жените, търсещи убежище, и жените бежанци в Европа.

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

относно положението на жените бежанци и жените, търсещи убежище, в ЕС (2015/2325(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете, докладчик: Мери Хънибол

Мнение на малцинството, внесено от члена на ЕП Беатрикс фон Щорх, член на групата ECR

Ангела Меркел (ХДС/ЕНП) разрушава ЕС, както никой друг от 1945 г. досега. С едноличното решение, взето от нея като канцлер, тя наруши конституционното и европейското право и предизвика кризата с бежанците.

Нейният списък с желания навлиза в правомощията на комисията по вътрешни работи, води до значителни допълнителни тежести за доброволците, областните съвети и регионалните органи на управление, не зачита принципа на равенство пред закона. За малките момичета се изискват специални процедури за приемане, но не и за малолетните момчета. За бежанците от един и същи пол трябва да бъдат осигурени специални помещения за пребиваване (бихте ли ни казали, как да бъдат оборудвани те?). Изрично се отказва обаче необходимата защита на преследваните християни, за които е доказано, че са изложени на нападения от мюсюлмани в общежития за търсещи убежище лица. Насърчаването на мерки за абортиране е връхната точка на лицемерието: неродените деца на бежанците, разбира се, идват в повече на ляво-либералното мнозинство.

Не се прави разлика между военни бежанци и икономически бежанци. На държавите членки не се позволява да контролират собствените си държавни граници. Не мога да приема всичко това.

Инфраструктурата във всички държави членки е натоварена до краен предел. Подготвят се дори закони за отчуждаване на частни имоти, за да бъдат те преобразувани в центрове за настаняване на бежанци. ЕП би могъл да предостави конкретна помощ, като временно отстъпи неизползваните сгради в Страсбург за настаняване на бежанци: 750 единични стаи с легло, душ и санитарно помещение, готови за ползване столови и заседателни зали за образователни мерки.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.1.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

10

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Maria Arena, Catherine Bearder, Malin Björk, Anna Maria Corazza Bildt, Iratxe García Pérez, Mary Honeyball, Vicky Maeijer, Angelika Mlinar, Angelika Niebler, Maria Noichl, Marijana Petir, Terry Reintke, Jordi Sebastià, Ernest Urtasun, Beatrix von Storch, Jadwiga Wiśniewska, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, Stefan Eck, Eleonora Forenza, Ildikó Gáll-Pelcz, Constance Le Grip, Clare Moody, Julie Ward

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Pedro Silva Pereira, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Kristina Winberg

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

18

+

S&D

Maria Arena, Iratxe García Pérez, Mary Honeyball, Clare Moody, Maria Noichl, Pedro Silva Pereira, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Julie Ward

ALDE

Catherine Bearder, Izaskun Bilbao Barandica, Angelika Mlinar

GUE/NGL

Malin Björk, Stefan Eck, Eleonora Forenza

VERTS/ALE

Terry Reintke, Jordi Sebastià, Ernest Urtasun,

EFDD

Daniela Aiuto

10

-

EPP

Anna Maria Corazza Bildt, Ildikó Gáll-Pelcz, Constance Le Grip, Angelika Niebler, Marijana Petir

ECR

Jadwiga Wiśniewska, Jana Žitňanská, Beatrix von Storch

EFDD

Kristina Winberg

ENF

Vicky Maeijer

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Приети текстове, P8_TA(2015)0422.

(2)

“World at war. UNHCR Global Trends. Forced displacements in 2014” (Светът във война. ВКБООН, Глобални тенденции. Принудителните разселвания през 2014 г.), http://unhcr.org/556725e69.html

(3)

Резолюция на ЕП от 13 април 1984 г. относно прилагането на Женевската конвенция във връзка със статута на бежанците, ОВ C 127, 14.5.1984 г., стр.137.

(4)

COM(2015) 452 final, 9 септември 2015 г.

(5)

Агенция за основните права, „Достъп до ефективни правни средства за защита: Перспективата на търсещите убежище лица“, тематичен доклад, 2011 г.

(6)

www.uefgm.org

Правна информация - Политика за поверителност