ДОКЛАД относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2016 г.

22.2.2016 - (2015/2285(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Мария Жуан Родригеш
Докладчици по становище (*):
Жан Артюи, комисия по бюджети
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

Изменения

• 001-005 (PDF - 421 KB)
• 001-005 (DOC - 312 KB)
• 006-011 (PDF - 429 KB)
• 006-011 (DOC - 325 KB)
• 012-022 (PDF - 454 KB)
• 012-022 (DOC - 343 KB)
• 023-030 (PDF - 456 KB)
• 023-030 (DOC - 342 KB)
• 031-041 (PDF - 475 KB)
• 031-041 (DOC - 363 KB)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2016 г.

(2015/2285(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 121, параграф 2, член 136 и член 148 от него,

–  като взе предвид член 9 от ДФЕС (хоризонтална социална клауза)

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[1],

–  като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки[2],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната[3],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит[4],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси[5],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната[6],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната[7],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност[8],

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г. и от 17 юни 2010 г., както и съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета от 14 юли 2015 г. относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз[9],

–  като взе предвид Решение (EС) 2015/1848 на Съвета от 5 октомври 2015 г. относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки за 2015 г.[10],

–  като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции[11],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г., озаглавена „Преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства“[12],

–  като взе предвид доклада относно завършването на европейския икономически и паричен съюз (доклад на петимата председатели),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (COM(2015)0600),

–  като взе предвид комюникето на ръководителите на Г-20 от срещата на върха в Анталия на 15-16 ноември 2015 г.,

–  като взе предвид актуализираната информация на Международния валутен фонд относно оценките за устойчивост на персонала за взаимния процес в рамките на Г-20 на оценка на дисбалансите и растежа (октомври 2015 г.),

–  като взе предвид споразумението на COP 21, прието на Конференцията в Париж по въпросите на климата на 12 декември 2015 г.,

–  като взе предвид икономическите прогнози на Комисията от есента на 2015 г.,

–  като взе предвид проучванията и задълбочените анализи относно координацията на икономическата политика в еврозоната в рамките на европейския семестър, изготвени за комисията по икономически и парични въпроси (ноември 2015 г.),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2015 г. относно годишния обзор на растежа за 2016 г. (COM(2015)0690), доклада за механизма за предупреждение за 2016 г. (COM(2015)0691) и проекта на съвместен доклад за заетостта (COM(2015)0700),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017-2020 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 1305/2013 (COM(2015)0701),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните режими и другите мерки, сходни по естество или въздействие[13],

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно завършването на европейския икономически и паричен съюз[14],

–  като взе предвид препоръката на Съвета относно икономическата политика на еврозоната,

–  като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на Европейския семестър за 2016 г.,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 14 декември 2015 г. относно публичните финанси в ИПС през 2015 г. (институционално изследване № 014),

–  като взе предвид разискването с участието на Комисията в Европейския парламент относно пакета във връзка с Европейския семестър – годишен обзор на растежа за 2016 г.

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по регионално развитие (A8-0030/2016),

A.  като има предвид, че икономическото възстановяване в Европейския съюз е в ход, но че възстановяването продължава да бъде слабо и неравномерно между държавите членки и в самите държави членки и че това се дължи отчасти на временни фактори и външни фактори, включително на ниските цени на петрола;

Б.  като има предвид, че държавите членки са изправени пред трайния проблем с много ниските темпове на растеж;

В.  като има предвид, че световният икономически растеж се забавя на фона на икономическите и финансовите сътресения в няколко държави с бързо развиващи се икономики, което води до нови стратегически предизвикателства, към които Европейският съюз трябва да се приспособява по подходящ начин;

Г.  като има предвид, че Европа все още е изправена пред значителен недостиг на инвестиции, което значително намалява дългосрочния потенциал за растеж на ЕС, като същевременно излишъкът по текущата сметка на еврозоната се увеличава; като има предвид, че равнището на държавния и частния дълг остава високо в множество държави, въпреки че дефицитите по текущата сметка бяха намалени; като има предвид, че няколко държави членки трябва да увеличат усилията си за изпълнение на важни структурни реформи;

Д.  като има предвид, че въпреки че при няколко държави членки се наблюдава значително намаляване на техните дефицити по текущата сметка и намаляване на разходите за труд за единица продукция, нетният външен дълг като процент от БВП не е намалял в повечето държави членки;

Е.  като има предвид, че ръстът на заетостта бележи подобрение, но че той все още не е достатъчен, за да доведе до значително намаляване на безработицата, по-специално младежката и трайната безработица, както и бедността;

Ж.  като има предвид, че Европа е икономическата зона, която е най-силно зависимата от вноса на ресурси в сравнение с нейните конкуренти; като има предвид, че поради това изграждането на действителна кръгова икономика в Европа е предпоставка за бъдещ икономически растеж;

З.  като има предвид, че кризата от 2008 г. имаше не само цикличен, но и структурен характер, което обяснява нейното трайно въздействие;

И.  като има предвид, че свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали е крайъгълен камък на устойчивото икономическо развитие на единния пазар на Европейския съюз;

Й.  като има предвид, че избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране са причинили загубата на потенциални приходи в размер на милиарди за публичните финанси на някои държави членки в полза на големи предприятия, като по този начин се подкопават основите на солидарността между държавите и лоялната конкуренция между предприятията;

Комбинация от политики

1.  приветства пакета за годишния обзор на растежа за 2016 г. и предложените комбинации от политики, съставени от инвестиции, структурни реформи и фискална отговорност, имащи за цел по-нататъшното стимулиране на по-високи равнища на растеж и засилването на възстановяването на ЕС и сближаването във възходяща посока; подчертава, че са необходими големи усилия на национално равнище, що се отнася до ефективното осъществяване на структурните реформи, както и по-добро съгласуване на европейско равнище, за да се постигне по-стабилно икономическо възстановяване и устойчиво и широко споделено благоденствие;

2.  приветства подобренията в публичните финанси, по-специално постепенното намаляване на съотношението дълг/БВП за ЕС и еврозоната и намаляването на номиналните бюджетни дефицити; подчертава обаче, че делът на публичния дълг продължава да нараства в редица държави членки с нисък номинален растеж на БВП и ниска инфлация и че процедурата при прекомерен дефицит продължава да бъде в ход в девет държави членки; отбелязва, че много на брой държави членки разполагат с ограничени фискални възможности да се справят с евентуални нови икономически сътресения и че поради това следва да бъде обмислено засилването на координацията на равнище на ЕС с цел подпомагане на фискалната консолидация без възпрепятстване на растежа;

3.  отбелязва, че конкурентоспособността на Европейския съюз в световен план остава важна цел, и изтъква значението на структурните реформи, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, ефективното използване на ресурсите, новаторството, водещо до повишаване на производителността, и намаляването на макроикономическите неравновесия; същевременно счита, че наблюдаваното влошаване на световните перспективи изисква засилване на вътрешното търсене, така че икономиката на ЕС да бъде по-устойчива; изразява загриженост главно относно възможността за спад в търсенето в световен мащаб;

4.  счита, че макроикономическите дисбаланси следва да бъдат разрешавани чрез координирани усилия на всички държави членки и на основата на съответните реформи и инвестиции; подчертава, че всяка държава членка трябва да изпълнява своите индивидуални отговорности в този контекст; отбелязва, че високите излишъци по текущата сметка означават, че има възможност за засилване на вътрешното търсене; подчертава, че високото равнище на публичния и частния дълг представлява значителна уязвимост и че за по-бързото намаляване на тези равнища са необходими отговорни фискални политики и по-висок растеж;

5.  призовава за допълнителни усилия за подпомагане на възстановяването и за насърчаване на сближаването с тези, които постигат най-добри резултати, както и за коригиране на макроикономическите неравновесия, включително чрез увеличаване на производителността и повишаване на инвестициите;

6.  изразява задоволство от леките подобрения в показателите на пазара на труда, като същевременно признава, че остават съществени различия между държавите членки и че равнището на безработицата все още остава неприемливо високо; отбелязва, че е необходимо да бъдат доизграждани неотдавнашните подобрения също така чрез повишаване на качеството на създаваните работни места и на производителността; призовава за по-големи усилия за засилване на инвестициите в умения, за придаване на по-приобщаващ характер на пазарите на труда, за създаване на качествени работни места и за намаляване на бедността, социалното изключване и нарастващото неравенство в доходите и богатството, като същевременно се съхранява бюджетната дисциплина; подчертава, че е необходимо на показателите за заетост да бъде даден същият статут като този на съществуващите показатели, което би позволило извършването на задълбочен анализ, за да се избегне прилагането на двукласов подход, както и че тези показатели следва да бъдат отчитани надлежно в политиката на ЕС и в насоките за държавите членки;

7.  приветства подновяването на интегрираните насоки „Европа 2020“ и призовава за засилване на ролята на стратегията „Европа 2020“ за даване на насоки за европейския семестър в съответствие с целите на Договора и приложимото законодателство и за предотвратяване на повторната поява на кризата с държавния дълг; подчертава значението на разработването на амбициозни политики и инструменти, за да се гарантира, че Европа ще направи най-доброто по отношение на енергийния и цифровия преход, също така с помощта на подходящи инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, новаторство и умения, което води до намаляване на различията на Европа в сравнение с нейните основни конкуренти в световен мащаб по отношение на общата факторна производителност; счита, че е изключително важно преодоляването на икономическото неравенство, което действа като пречка за дълготрайния икономически растеж; призовава Комисията да отразява в специфичните за всяка държава препоръки данъчните реформи в областта на околната среда, също така и в контекста на фискалната отговорност; призовава за последователен и цялостен мониторинг на сближаването с тези, които постигат най-добри резултати по отношение на целите на стратегията „Европа 2020“;

Инвестиции

8.  призовава Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) да се използва във възможно най-голяма степен за оказване на подкрепа за стратегически проекти, които не са финансирани по друг начин, в съответствие с неговия мандат; призовава държавите членки и ЕФСИ да осигурят непосредственото участие на местните и регионалните органи в разработването на проектни механизми и инвестиционни платформи с помощта на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти; подчертава също така, че е важно да се постигне синергичен ефект между ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове;

9.  призовава Комисията и държавите членки да използват европейските структурни и инвестиционни фондове в пълна степен и в съответствие със стратегията „Европа 2020“, за да ускорят сближаването и да намалят различията в рамките на единния пазар, като предоставят възможност на всички региони да развиват конкурентните си предимства и като улесняват допълнителните частни инвестиции; счита, че тези инвестиции следва да се извършват в рамките на една последователна промишлена политика и следва да бъдат съпътствани от особен акцент върху създаването на качествени работни места, най-вече за младите хора; подчертава необходимостта от подходящ административен капацитет, от активна роля на регионите и от по-добра координация на всички равнища на управление и между тях; призовава за обсъждане на евентуалните по-нататъшни политически действия за намаляване на недостига на инвестиции в ЕС;

10.  е запознат с текущия процес на намаляване на задлъжнялостта в частния сектор; подчертава, че равнището на инвестициите в Европа е значително по-ниско в сравнение с периода преди кризата; изтъква във връзка с това значението на своевременното привеждане в действие на банковия съюз и структурната реформа на банковия сектор, както и на увеличаването на капиталовите инвестиции в МСП благодарение на съюза на капиталовите пазари; призовава за максимално използване на ЕФСИ и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) с цел подобряване на достъпа на МСП до финансиране; счита, че по-високата степен на регулаторна предвидимост в рамките на единния пазар ще повиши доверието от страна на инвеститорите;

11.  подчертава необходимостта от повече инвестиции в човешки капитал, по-специално в образованието и иновациите, включително в контекста на реформите на пазара на труда; подчертава необходимостта от подобряване на националното образование, професионалното обучение и системите за учене през целия живот и от тяхното адаптиране към новите изисквания за умения и знания на пазара на труда в ЕС; подчертава, че всичко това ще създаде благоприятна среда за иновациите като ключова движеща сила за растеж, производителност и конкурентоспособност; в този контекст призовава държавите членки да подобрят резултатите от публичните инвестиции;

12.  приветства специфичните за държавите инвестиционни профили, в които се посочват някои от основните предизвикателства пред инвестирането в отделни държави членки; приканва Комисията и държавите членки да осигурят участието на всички равнища на управление и на съответните заинтересовани страни в идентифицирането на пречките пред инвестициите, като вниманието се насочи по-специално към вътрешния пазар, слабото вътрешно търсене и структурните реформи, както и към обезпечаването на подходящи инструменти, които да обединяват публично и частно финансиране; изтъква значението на наличието на високи равнища на производствени инвестиции с оглед на устойчивото преодоляване на икономическото изоставане на държавите членки едни спрямо други; отбелязва, че във всяка държава е необходимо да се постигне подходящ баланс между текущите разходи, дългосрочната устойчивост на публичните финанси и инвестициите в потенциала за икономически растеж, както и че на единния пазар и европейските инструменти като ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове е отредена важна роля по отношение на поддържането на добро равнище на инвестиции; подчертава, че ниското равнище на публични инвестиции в научни изследвания и иновации в няколко държави би могло допълнително да ги прикове в капана на средните доходи;

Структурни реформи

13.  счита, че след дългия период на макроикономическа адаптация акцентът следва да се постави върху осъществяването на структурни реформи и инвестиции с цел укрепване на потенциала за растеж въз основа на качествени работни места и производителност, насърчаване на справедливите, стабилни, ефективни и фискално устойчиви социални системи и подпомагане на устойчивия преход на икономиките на държавите членки към по-ефективно използване на ресурсите;

14.  призовава за провеждането на устойчиви реформи в рамките на пазарите на продукти, услуги и труд и във връзка с пенсионните схеми, както и за по-добро регулиране, което да стимулира иновациите, създаването на работни места и увеличаването на благосъстоянието, и за лоялна конкуренция, която да не подкопава защитата на потребителите;

15.  подчертава, че е важно да се повишат ресурсната и енергийната ефективност, включително чрез развитието на кръговата икономика; подчертава значението на доизграждането на истински енергиен съюз, основан на солидарност, ефикасност и диверсификация, като в същото време не се пренебрегват местните енергийни източници, включително възобновяемите източници на енергия; призовава Комисията да включи тези аспекти в специфичните за всяка държава препоръки, където те са от най-голямо значение за конкурентоспособността и устойчивия растеж;

16.  настоятелно призовава да се предприемат допълнителни мерки за насърчаване на създаването на качествени работни места и за създаване на устойчиви пазари на труда, характеризиращи се с по-ниска степен на сегментация; подчертава значението на наличието на устойчиви и ефективни социални системи; припомня, че важен фактор за поддържането на устойчивостта на пенсионните системи е да се гарантира висока степен на заетост;

17.  подчертава необходимостта от модерна, ефикасна, демократична и съобразена с нуждите на гражданите публична администрация на всички равнища на управление, както и от ефикасни и прозрачни правила за обществените поръчки; подчертава значението на предприемането на допълнителни стъпки за изграждането на истинска електронна администрация във и между държавите членки; отправя искане към Комисията и държавите членки да открият и коригират евентуалните слабости в своите администрации, които могат да се окажат пагубни в кризисни ситуации;

18.  призовава за по-съществено изместване на данъчната тежест от трудовите доходи към други данъчни основи, които следва да се определят на национално равнище, като същевременно се осигурява устойчивостта на системите за социална закрила;

19.  приема за сведение предложението за Програма за подкрепа на структурните реформи, чиято цел е да укрепи изпълнението на благоприятстващите за растежа реформи в държавите членки и което ще бъде разгледано в рамките на обикновената законодателна процедура; отново заявява, че именно държавите членки носят отговорността за осъществяването на структурни реформи;

Фискална отговорност

20.  изтъква отново необходимостта от отговорни и благоприятстващи за растежа фискални политики, като се гарантира устойчивостта на дълга и се вземат предвид икономическият цикъл и недостигът на инвестициите и същевременно се спазват социалните права на гражданите; припомня, че твърде високата степен на задлъжнялост на някои държави членки представлява съществен риск в случай на евентуални бъдещи сътресения в еврозоната; подчертава, че усилията за увеличаване на устойчивостта на публичните финанси и за стимулиране на растежа е необходимо да се активизират в държавите с високо съотношение дълг/БВП, с цел да се положат основите на процес на устойчиво понижаване на задлъжнялостта;

21.  настоява за изпълнение на изискванията на Пакта за стабилност и растеж, като същевременно се използват пълноценно включените в него клаузи за гъвкавост в съответствие със съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г. (COM(2015)0012), наред с другото с цел подпомагане на по-мащабните инвестиции и структурни реформи и справяне със заплахите за сигурността и бежанските потоци;

22.  подчертава необходимостта от подобряване на събирането на данъци, от борба срещу данъчните измами и срещу отклонението от данъчно облагане, от прилагане на действия срещу агресивното данъчно планиране и данъчните убежища, както и от по-добра координация на данъчната политика в рамките на ЕС; призовава за ефикасност и прозрачност на данъчните системи с оглед на по-успешното събиране на данъци, предотвратяването на избягването на данъци и борбата срещу организираната престъпност; ето защо счита, че данъчните и митническите органи следва да разполагат с достатъчни човешки, материални и финансови ресурси;

23.  подкрепя рационалните и насочените към конкретни държави усилия за подобряване на качеството и ефективността на публичните разходи, както и на тяхното благоприятно въздействие върху растежа, по-специално чрез пренасочване на непроизводствените разходи към стимулиращи растежа инвестиции, без обаче да се застрашава предоставянето на обществени и социални услуги от основно значение;

Специален акцент върху еврозоната

24.  посреща със задоволство препоръката относно икономическата политика на еврозоната, предложена от Комисията шест месеца преди специфичните за всяка държава препоръки, като стъпка за задълбочаване на координацията на политиките в контекста на доклада на петимата председатели и съответните резолюции на Европейския парламент;

25.  подчертава, че поради високото равнище на взаимозависимост и поради единността на своята парична политика еврозоната представлява икономически субект, в рамките на който приравняването към най-добрите в съответните отрасли трябва да бъде насърчавано и подкрепяно чрез по-висока степен на координация на националните политики; подчертава значението на засилените действия от страна на всички национални правителства за осъществяване в съответните държави членки на икономически реформи и инвестиции, необходими за намаляване на макроикономическите дисбаланси и за предотвратяване на отрицателното въздействие на националните политики върху други държави членки; ето защо призовава за извършване на задълбочена оценка на тези макроикономически дисбаланси и странични ефекти, която да допълни оценката на специфичната уязвимост на всяка държава и макроикономическия диалог; настоява за пълна съгласуваност между препоръката за еврозоната и специфичните за всяка държава препоръки;

26.  посреща със задоволство повишеното внимание към общата фискална позиция на еврозоната, което обаче не отклонява вниманието от отговорностите на отделните държави членки; припомня, че наличието на фискален дефицит в една държава членка не може да се компенсира чрез фискален излишък в друга, що се отнася до процедурата при прекомерен дефицит; призовава да се проследява редовно дали общата фискална позиция е целесъобразна с оглед на съществуващия недостиг на инвестиции;

27.  подкрепя препоръката да се разграничават данъчните усилия в отделните държави членки, като се вземат предвид съответните им позиции по отношение на изискванията на Пакта за стабилност и растеж и свързаните със стабилизацията нужди, както и страничните ефекти; отбелязва, че за много държави членки това означава провеждане на благоприятстваща за растежа фискална консолидация; отбелязва, от друга страна, че някои държави разполагат с увеличени възможности за предприемане на фискални мерки по отношение на изискванията на Пакта за стабилност и растеж, които биха могли да се използват в настоящия момент за подпомагане на националната икономика;

28.  отбелязва, че въпреки че големият излишък по текущата сметка на еврозоната е положителен знак за външната конкурентоспособност на еврозоната, настоящото му равнище отразява също липса на вътрешни инвестиции, която има отрицателни последици за растежа и заетостта; счита, че по-силното вътрешно търсене би било по-благоприятно за устойчивия растеж на еврозоната, както и в глобален контекст; съзнава, че настоящият излишък по текущата сметка на някои държави членки върви ръка за ръка с положителни странични ефекти по веригата за създаване на стойност, които могат да бъдат от полза за някои други държави членки по различни начини; отчита също така ролята на единната валута, която помага на по-конкурентоспособните страни да поддържат високи излишъци спрямо останалата част от света; посреща със задоволство констатацията в прогнозата на Комисията за зимата на 2016 г., че икономическият растеж в някои държави членки през 2015 г. се дължи главно на вътрешното търсене; счита, че е важно държавите членки с големи излишъци по текущата сметка да продължат да стимулират вътрешното търсене за собствена и всеобща полза; същевременно призовава по-малко конкурентоспособните държави членки да осъществяват ефективно структурни реформи и висококачествени инвестиции с цел модернизиране на своите икономики и създаване на устойчива бизнес среда за дългосрочните инвестиции в съответствие със стратегията „Европа 2020“; счита, че най-добрият начин за намаляване на макроикономическите дисбаланси в държавите членки е именно това, а не вътрешната девалвация, която отслабва търсенето и забавя икономическия растеж в еврозоната като цяло;

29.  подчертава необходимостта от насърчаване на реално икономическо и социално сближаване въз основа на подобряване на производителността и на неразходните фактори; подчертава колко е важно всички държави членки ефикасно да осъществят структурни реформи, които подобряват качеството на публичните разходи и осигуряват достатъчен капацитет за инвестиции, с цел да се създадат условията за балансиран и устойчив растеж, който е от ключово значение също за намаляване на съотношението дълг/БВП; отчита, че високото равнище на държавния и частния дълг значително намалява капацитета за инвестиции и съответно забавя растежа;

30.  припомня, че определянето на заплатите е въпрос на автономно колективно договаряне, и призовава съответните участници да гарантират както отговорно, така и благоприятно за растежа развитие по отношение на заплатите, което да отразява увеличението на производителността; призовава по-специално съответните участници в държавите с дефицит по текущата сметка или с почти равни приходи и разходи да продължат усилията си за повишаване на производителността и за запазване на конкурентоспособността; същевременно призовава съответните участници в държавите с големи бюджетни излишъци да използват излишните спестявания в подкрепа на вътрешното търсене и инвестициите;

31.  призовава за мерки за предотвратяване на надпреварата за достигане на най-ниски равнища по отношение на данъчното облагане и социалните стандарти, която води до увеличаване на неравенствата; припомня необходимостта да се запази конкурентоспособността в международен план, основаваща се на производителност и на сближаване във възходяща посока; приветства засиленото внимание към три свързани със заетостта показатели в таблицата с показатели за макроикономическите дисбаланси и изисква от Комисията да ги постави на равна основа с останалите; също така счита, че в политическите насоки следва да бъдат надлежно отчетен анализът на съществуващата таблица с ключови показатели за заетостта и социалната сфера и съответни показатели за ефективност на ресурсите;

32.  отбелязва заключенията на Европейския съвет от декември 2015 г. относно Икономическия и паричен съюз и призовава Комисията да започне подготовка на по-дългосрочните мерки във възможно най-кратки срокове;

По-ефективен европейски семестър с по-силен демократичен контрол

33.  изразява съжаление във връзка с лошото изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки и счита, че за да се подобри изпълнението, е необходимо да се определят по-добре ясно формулирани приоритети на европейско равнище, както и да се увеличат истинските обществени дебати, политическата воля и ангажираността на национално равнище, което да доведе до по-голяма целенасоченост и национална ангажираност; във връзка с това приветства посещенията на членовете на Комисията в държавите членки с цел обсъждане на процеса на европейския семестър и на документите в него;

34.  призовава за постигане на правилен баланс между насочването на специфичните за всяка държава препоръки към ключови приоритети и гарантирането, че те се отнасят до всички ключови предизвикателства, включително необходимостта да се предотврати повторение на кризата с държавния дълг, както и необходимостта от увеличаване на конкурентоспособността, растежа и заетостта, като се вземат предвид целите на стратегията „Европа 2020“;

35.  приветства разискването в пленарна зала с председателите на Европейската комисия и на Еврогрупата относно проекта на препоръката за еврозоната от 15 декември 2015 г. и изисква такива разисквания в пленарна зала да се превърнат в обичайна характеристика на европейския семестър; счита, че такива разисквания укрепват и допълват съществуващия демократичен диалог, по-специално икономическия диалог, като спомагат за повишаване на отчетността на изпълнителната власт;

36.  подчертава, че на пролетното си заседание Европейският съвет следва да продължи да бъде основното звено за определяне на политическите приоритети; приветства разискването в пленарна зала с Комисията относно приоритетите на годишния обзор на растежа преди и след неговото приемане; припомня, че определянето на икономическата политика вследствие на препоръката на Съвета до държавите членки е изпълнителен акт, който трябва да подлежи на демократичен контрол и разискване от страна на Европейския парламент; следователно призовава Съвета да приеме препоръките на еврозоната и заключенията относно пакета за годишен обзор на растежа, след като Парламентът е имал възможност да изрази възгледите си по тях; потвърждава своята решимост да разгледа бързо тези документи и да приеме позиция достатъчно рано преди пролетното заседание на Европейския съвет; приветства поканата, отправена към Европейския парламент, да възложи на председателя си да съобщи позицията му на пролетното заседание на Европейския съвет; изтъква освен това, че Договорът изисква Европейският парламент да бъде информиран, след като Съветът е приел препоръки, както и за резултатите от многостранното наблюдение;

37.  подчертава, че е важно докладите за отделните държави, специфичните за всяка държава препоръки и гласуването относно националните програми за реформи, както и националните програми за сближаване или стабилност да бъдат разисквани в националните парламенти; призовава държавите членки да включат социалните партньори, местните и регионалните органи и други имащи отношение заинтересовани лица по структуриран начин, като се възползват от ранното публикуване на доклади по държави; подчертава незаменимата роля на социалните партньори при определяне на заплатите и жизненоважната роля, която те следва да играят в по-широки икономически разисквания, особено когато става въпрос за насърчаване на производителността; призовава освен това за по-тясно сътрудничество на националните парламенти с Европейския парламент;

38.  настоятелно призовава Комисията да започне преговори за междуинституционално споразумение относно икономическото управление; настоява, че това МИС следва да гарантира, че в рамките на Договорите структурата на европейския семестър дава възможност за съдържателен и редовен парламентарен контрол на процеса, по-специално по отношение на приоритетите на годишния обзор на растежа и на препоръките за еврозоната;

Бюджетни политики

39.  изразява съжаление във връзка с липсата на задоволителен ливъридж вследствие на ограничения размер на бюджета на ЕС, като същевременно е невъзможно да се промени режимът на собствени ресурси, а между икономическите прогнози, приоритетите на икономическата политика и процесите по изготвянето на годишните и многогодишните бюджети липсва съгласуваност;

40.  отбелязва, че бюджетът на ЕС допринася пряко за постигането на две от трите цели на годишния обзор на растежа за 2016 г. (подем на инвестициите, по-нататъшни структурни реформи и провеждане на отговорни и искрени/същински бюджетни политики, които да бъдат на висотата на обявените политически ангажименти); приветства във връзка с това предложението на Комисията да се използват средства на ЕС за техническа помощ в рамките на предоставяната подкрепа за структурните реформи;

41.  счита, че бюджетът на ЕС може да спомогне за облекчаването на националните бюджети и да подкрепи усилията за бюджетна консолидация чрез осигуряването на собствени ресурси, а също така и чрез рационализиране на разходите; изразява твърдо убеждение, че по-обхватните форми на управление на публичните средства на равнището на ЕС ще спомогнат за реализирането на икономии от мащаба и по този начин – за намаляване на разходите, например в дипломатическата и във военната област, без същевременно да се поставя под въпрос принципът на споделено управление, особено по отношение на структурните фондове;

42.  подчертава, че по закон бюджетът на ЕС не може да бъде в дефицит; отбелязва, че държавите членки разглеждат бюджета на Съюза като променлива величина за корекция на националните бюджети;

43.  подчертава, че е необходима засилена интеграция в рамките на еврозоната, за да бъде доизграден Икономическият и паричен съюз (ИПС), и че бюджетният съюз е основна предпоставка за доброто функциониране на еврото;

44.  призовава по отношение на позицията на Парламента относно еврозоната и нейния бюджетен капацитет да се вземат предвид заключенията на доклада по собствена инициатива относно бюджетния капацитет за еврозоната, който ще бъде подготвен в хода на 2016 г.;

45.  призовава Комисията да пристъпи към преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР) в съответствие с договореното през юни 2013 г. политическо споразумение между Парламента, Комисията и Съвета; посочва, че финансовите и хуманитарните кризи, засегнали ЕС между 2009 и 2014 г., изтъкнаха неадекватността на действащата МФР; подчертава освен това необходимостта да се пристъпи към съществена реформа на финансовото планиране на ЕС, която да разгледа комплексно целите, финансирането и срока на действие на наличните инструменти.

Политики в областта на околната среда, общественото здраве и безопасността на храните

46.  подчертава, че за да могат реформата на законодателството за отпадъците и планът за действие за кръговата икономика да ускорят прехода на европейската икономика към кръгов модел, от съществено значение е да се включат препоръки в тази насока в процеса на европейския семестър, за да се засили конкурентоспособността, да се създадат работни места и да се генерира устойчив растеж; препоръчва принципите на кръговата икономика да се включат в специфичните за всяка държава препоръки;

47.  отново изтъква необходимостта от фискална рамка, която да възнаграждава развитието на устойчиви политики и която да е в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, като изпраща подходящи сигнали за насърчаване на инвестициите в ефективно използване на ресурсите, модернизация на производствените процеси и производство на по-лесни за ремонтиране и дълготрайни продукти; подчертава необходимостта от постепенно извеждане от употреба на вредните за околната среда субсидии, включително за изкопаеми горива, и от изместване на данъците от труда към замърсяването на околната среда;

48.  счита, че е важно да се оцени ефективността и устойчивостта на системите за здравеопазване в рамките на европейския семестър, и подкрепя преминаването към основан на резултатите подход, както и акцентирането върху профилактиката на болестите и насърчаването на здравето; призовава Комисията да разработи инструменти, заедно с всички заинтересовани лица, за наблюдение на резултатите в областта на здравето, за измерване на достъпа до висококачествени здравни услуги и за насърчаване на прозрачността на разходите за медицински научни изследвания, за да се намалят социалните различия и неравенствата в здравно отношение между и в рамките на държавите членки; призовава Комисията да вземе предвид в специфичните за всяка държава препоръки дългосрочните здравни и фискални последици от мерките, насочени към програмите за профилактика;

49.  подчертава значението на устойчивостта на сектора на здравеопазването, който играе важна роля в икономиката като цяло, тъй като в него работи 8% от цялата работна сила на Европа и секторът генерира 10% от БВП на ЕС, и на това секторът да може да предоставя равен достъп до здравни услуги за всички гражданите, тъй като здравето е съществен фактор за стабилност, устойчивост и по-нататъшно развитие на държавите членки и техните икономики;

Регионални политики

50.  отбелязва значението на инвестициите на ЕС за по-слабо развитите региони, както и важността да се гарантира техният капацитет за привличане на допълнителни инвестиции, като по този начин се насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване;

51.  отбелязва връзките между целите на процеса на европейския семестър и програмирането на ЕСИ фондовете за периода 2014 – 2020 г., отразени в споразуменията за партньорство; поради това счита, че след реформата за периода 2014 – 2020 г. инструментите на политиката на сближаване биха могли да играят много важна роля при изпълнението на съответните СДП, като по този начин допринасят за структурните реформи и за постигането на стратегическите цели на ЕС, както и за ефективното изпълнение на споразуменията за партньорство; подчертава при все това, че програмите и целите по ЕСИ фондовете имат многогодишен и дългосрочен характер в противовес на цикъла на европейския семестър, който е годишен, както и че е необходима координация между приоритетите на Европейския съюз и националните, регионалните и местните потребности;

o

o  o

52.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки, на националните парламенти и на Европейската централна банка.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Настоящият доклад представлява приноса на Европейския парламент за определянето на приоритетите в икономическата политика за процеса на координация на политиките за европейския семестър за 2016 г., в отговор на годишния обзор на растежа на Комисията и свързаните с него документи, включително проект за препоръка за икономическата политика на еврозоната. Успоредно с това, докладите относно заетостта и социалните аспекти, както и аспектите на единния пазар в европейския семестър също са в процес на изготвяне. И трите доклада ще бъдат обсъдени от Комисията и Съвета при подготовката за пролетното заседание на Европейския съвет.

Това обсъждане следва да бъде провеждано и вкарано в рамки по такъв начин от институциите, че да укрепи демократичния характер на европейското икономическо управление, в очакване на междуинституционалното споразумение, за което се призовава в доклада на петимата председатели[15].

Настоящият доклад има за цел да стимулира дебата на европейско равнище, като участие вземат също и националните парламенти, социалните партньори и гражданското общество, по три основни въпроса:

•  Какво съчетание от данъчни, парични и структурни политики следва да приложи Европейският съюз за периода над 12 – 18 месеца?

•  Как би трябвало да се задълбочи координацията на политиките на равнището на еврозоната?

•  Как да бъдат взети по по-демократичен начин решения по отношение на приоритетите и препоръките на европейския семестър и как да се осигури по-цялостно изпълнение на препоръките?

Възстановяването на баланса на комбинацията от политики за по-крепко възстановяване

Европейският съюз се възстановява от дълга икономическа криза, която причини сериозни социални трудности и доведе до намаляване на потенциала за икономически растеж. В същото време той е изправен пред нови предизвикателства, по-специално заплахата от терористични нападения, геополитическата нестабилност в съседните държави и безпрецедентно големия наплив на лица, търсещи убежище. За да гарантира своята политическа легитимност, Европейският съюз трябва да разработи начини за преодоляване на тези предизвикателства.

Гражданите се стремят към по-стабилно укрепване на икономическото възстановяване, създаване на качествени работни места и възвръщане на равните възможности. Ние също така искаме да живеем в условията на чиста околна среда и да се възползваме от възможностите, предлагани от цифровата революция и другите технологични нововъведения. Изправени сме обаче пред големи дългосрочни предизвикателства, като изменението на климата, роботизацията, фрагментацията на работните задачи, демографските промени и продължаващия преход към един многополюсен свят.

Комбинацията от икономически политики, които да бъдат приложени от ЕС, еврозоната и отделните държави членки през 2016 г., трябва да укрепи неотдавнашното икономическо възстановяване, като същевременно спомогне за справянето със структурните предизвикателства и допринесе за дългосрочна стратегия за устойчив растеж. Стратегията „Европа 2020“[16] беше подложена на междинен преглед и отново беше утвърдена от Европейския парламент[17] и от Комисията[18] като обща рамка за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европа. Нейните интегрирани насоки също бяха подновени по-рано тази година.

За да може тази стратегия да бъде значима и реалистична, от съществено значение е договорените приоритети и препоръките, издадени в рамките на европейския семестър, да са напълно съгласувани с нея и съсредоточени върху прилагането ѝ.

Точното съдържание на комбинацията от икономически политики е това, което първата част на настоящия доклад си поставя за цел да определи. Докладчикът е на мнение, че при настоящите икономически обстоятелства, т.нар. „непорочен триъгълник“ на инвестиции, структурни реформи и фискална отговорност, предложен от Европейската комисия, би трябвало да бъде разширен, така че да се образува „стабилен квадрат“, чийто четвърти компонент е търсенето на вътрешния пазар.

Засилването на вътрешното търсене изисква по-големи инвестиции както от частния, така и от публичния сектор, надвишаващи предвиденото в плана за инвестиции за Европа, представен от Комисията през 2014 г. Бавният процес на намаляване на задлъжнялостта прави новите инвестиции трудни, тъй като много правителства, финансови институции, предприятия и домакинства до голяма степен са загрижени да намалят старите си дългове, което естествено е по-трудно в контекста на нисък растеж и ниска инфлация. Следователно вниманието трябва да се съсредоточи върху начините, по които намаляването на задлъжнялостта може да бъде ускорено, и да бъдат направени нови инвестиции за подпомагане на устойчив и приобщаващ растеж. Ефикасна регулаторна среда и добро функциониране на публичната администрация също са важни в това отношение.

От решаващо значение е, че краткосрочното търсене на вътрешния пазар и дългосрочният потенциал за растеж биха могли да станат по-силни, ако днешното равнище на благоденствие беше по-широко споделено и неравенствата в доходите и богатството бяха ограничени. ОИСР, МВФ и други институции нееднократно са заявявали през последните години, че политиките на преразпределяне играят важна роля за постигане на устойчив растеж, включително от чисто икономическа гледна точка.

Засилването на потенциала за растеж чрез намаляване на неравенствата съответства на принципа на фискална отговорност и предполага – по отношение на приходите – по-ефективно събиране на данъците и предотвратяване на избягването на данъци, както и прогресивно подоходно облагане и по-голямо пренасочване на данъчното облагане от труда към имуществото, капиталовите доходи, финансовите трансакции и замърсяването. Необходимо е това да бъде съчетано с ефикасни публични разходи, особено във висококачествени социални инвестиции, като например образование, грижи за деца, здравеопазване и адекватна социална защита, които предоставят възможности на хората през целия им живот. Инфраструктурното развитие, инвестициите в енергийна ефективност и стартиращите предприятия се нуждаят от публична подкрепа.

Освен това нашето разбиране за „структурни реформи“ трябва да се промени, така че да отразява натрупания опит и бъдещите предизвикателства. Концепцията за „структурни реформи“ отдавна е свързана главно с намаляването на ролята на държавата в икономиката и с това пазарите да се направят по-гъвкави. За съжаление, това не винаги водеше до повишаване на производителността, като същевременно се допринасяше за дефлационен натиск и нарастващи неравенства.

Сега е време да се премине към „второ поколение“ структурни реформи, чиито основни цели следва да бъдат укрепване на потенциала за растеж чрез увеличаване на заетостта и производителността, насърчаване на справедливи и устойчиви социални системи, както и намаляване на социалното неравенство с цел възстановяване на равните възможности. Новопредложената програма за подкрепа на структурните реформи следва също така да отразява това.

Задълбочаване на управлението на ИПС за стабилност и сближаване

Тъй като кризата на еврото започна през 2010 г., правителствата и институциите на ЕС предприеха важни стъпки за запазване на целостта на еврозоната, но още много остава да бъде направено, за да се укрепи устойчивостта на нашия Икономически и паричен съюз, както е обяснено в доклада на петимата председатели. Един важен аспект е да се задълбочат координацията на икономическите и социалните политики в еврозоната. Това изисква на първо място задълбочено разбиране на цялостната фискална позиция на еврозоната и цялостен поглед върху макроикономическите и макросоциални дисбаланси. В този контекст се приветства ранното представяне на проекта на препоръка относно икономическите политики на еврозоната.

В цялостната си оценка на проектите на бюджетни планове на държавите от еврозоната за 2016 г. Комисията стигна до заключението, че търсейки баланс между целите за устойчивост на дълга и за антициклична икономическа стабилизация, „очакваната като цяло неутрална съвкупна фискална позиция на еврозоната през следващата година изглежда до голяма степен подходяща, като се вземат също предвид исторически ниските лихвени проценти и големия излишък по външната сметка, които са признак за нуждата от известни мерки в подкрепа на търсенето“. В същото време Комисията обърна внимание на „все още недостатъчната ориентираност на [някои] държави членки към използване на наличното фискално пространство“[19].

В доклада за механизма за предупреждение за 2016 г. се отбелязва по отношение на макроикономическите дисбаланси, че излишъкът по текущата сметка на еврозоната се очаква да достигне приблизително 390 милиарда евро или 3,7% от БВП през 2015 г. Това се счита за повече отколкото предполагат основните икономически характеристики и отразява икономическа неефективност и слабо търсене на вътрешния пазар. Въпреки че като цяло в еврозоната трябва да има баланс между спестявания и инвестиции, Комисията посочва, че излишъкът по текущата сметка показва наличието на прекомерни спестявания, които не са насочвани към националната икономика. Съотношението на инвестициите към БВП в еврозоната възлизаше на 19,8% през второто тримесечие на 2015 г., което е значително по-ниско от средното за периода 1998-2007 г. - 22,1%[20].

Според докладчика от този анализ ясно се вижда необходимостта от по-големи инвестиции, особено с оглед на ниските лихвени проценти. Устойчивият характер на тези инвестиции е от съществено значение, предвид високите нива на публичен и частен дълг. Очевидните пропуски по отношение на инвестициите трябва да се запълват, за да се предотврати влошаване на полезния съществуващ капитал (дълготрайни активи, както и човешки капитал), като същевременно новите инвестиции трябва да бъдат внимателно планирани, с акцент върху иновациите, ефективното използване на ресурсите, висококачественото образование и създаването на качествени работни места.

Това означава, че еврозоната е изправена пред парадоксалната ситуация: страните с най-голямо фискално пространство са сред тези с най-високи резултати по отношение на производството и заетостта, като от това следва, че фискалните им мултипликатори са относително ниски, което отчасти обяснява нежеланието за увеличаване на публичните инвестиции. От друга страна, държавите с по-високи фискални мултипликатори (свързани с нисък растеж, висока безработица и голям недостиг на инвестиции) са с ограничено фискално пространство с оглед на правилата на ПСР и вече съществуващия държавен дълг. Това силно ограничава перспективите за реално икономическо сближаване и за постигане целите на Договора за балансиран и устойчив растеж.

Един начин за решаване на настоящия парадокс вероятно ще бъде по-голяма готовност на държавите с налично фискално пространство да го използват в неговата цялост, като отчитат положителното въздействие върху еврозоната като цяло. Друг начин е подобряването за другите държави на финансовите условия за инвестиции, реформи и сближаване като се приключи изграждането на банковия съюз и се разработят инструменти за допълнителен фискален капацитет.

Укрепване на демокрацията за по-голяма отчетност, уместност и ефективност

Европейският семестър за 2016 г. е разделен на европейска част, чиято кулминационна точка е пролетното заседание на Европейския съвет, и национална част, започваща с публикуването на докладите по държави. За да бъдат уместни приоритетите и препоръките, които се приемат и по които и се предприемат действия, са необходими задълбочен демократичен дебат и активно участие на социалните партньори и на двете части.

От практическа гледна точка това изисква по-специално дебат между Европейския парламент, Комисията и председателя на Еврогрупата относно проекта на препоръка за еврозоната, както и по-активен диалог между Парламента и Съвета преди последният да приеме тази препоръка и заключенията си относно пакета за годишния обзор на растежа. Съвместното разискване на Европейския парламент и на националните парламенти с Комисията на 16 и 17 февруари 2016 г. е също така важен момент. Европейският парламент също ще участва в рамките на семестъра чрез разисквания преди и след представянето на годишния обзор на растежа, преди и след пролетното заседание на Европейския съвет, както и чрез окончателна оценка за изпълнението на европейския семестър.

На национално равнище ще бъдат от изключителна важност задълбочените парламентарни разисквания с членовете на Комисията и националните правителства, въз основа на препоръката за еврозоната (където е уместно), заключенията на Европейския съвет, докладите на Европейската комисия по страни и специфичните за всяка държава препоръки. Добрата практика националните парламенти да разискват и гласуват по националните програми за реформи и програмите за стабилност или сближаване следва също да бъде продължена.

Новите органи, предложени от Комисията като продължение на доклада на петимата председатели, а именно национални съвети по конкурентоспособността и Европейски фискален съвет с консултативна функция, се очаква да бъдат създадени през 2016 г. и вероятно да участват още в този цикъл на европейския семестър.

Докладчикът се надява, че всички участници ще се ангажират активно в европейския семестър за 2016 г. с цел постигане на по-стабилно икономическо възстановяване и по-голяма устойчивост на европейската социална пазарна икономика на сътресения и структурни предизвикателства, доказвайки по този начин, че европейската демокрация работи и е в състояние да осигури устойчиво и широко споделено благосъстояние.

15.2.2016

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети(*)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2016 г.

(2015/2285(INI))

Докладчик по становище (*): Жан Артюи

(*)  Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  изразява съжаление предвид слабото парламентарно измерение на европейския семестър и липсата на амбиция на предложенията, направени във връзка с това в доклада на петимата председатели; изразява съжаление, че първият годишен обзор на растежа, изготвен след доклада, все още не е приел формата на текст, подлежащ на обикновената законодателна процедура, както беше поискано от Парламента;

2.  счита, че икономическата политика на ЕС е просто сбор от национални политики; осъжда липсата на обща стратегическа визия и неспособността да се формулират и прилагат специфични за отделните сектори промишлени политики; призовава за обща икономическа политика, като се имат предвид съществуващите огромни различия между отделните държави в икономическата, социалната и политическата сфера; изразява съжаление за липсата на задоволителен ливъридж вследствие на ограничения размер на бюджета на ЕС, като същевременно е невъзможно да се промени режимът на собствени ресурси, а между икономическите прогнози, приоритетите на икономическата политика и процесите по изготвянето на годишните и многогодишните бюджети липсва съгласуваност;

3.  припомня важната роля на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) по отношение на постигането на целите на „Европа 2020“ и подчертава, че следва да бъде установена по-силна връзка между изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки и ЕСИ фондовете, за да се повиши ефективността на изразходваните в държавите членки средства на ЕС и да се подкрепят усилията за структурни реформи, като по този начин държавите станат по-малко уязвими към кризи;

4.  отбелязва, че бюджетът на ЕС допринася пряко за постигането на две от трите цели на годишния обзор на растежа за 2016 г. (подем на инвестициите, по-нататъшни структурни реформи и провеждане на отговорни и искрени бюджетни политики, които да бъдат на висотата на обявените политически ангажименти); приветства в тази връзка предложението на Комисията да се използват средства на ЕС за техническа помощ в рамките на предоставяната подкрепа за структурните реформи;

5.  счита, че бюджетът на ЕС може да спомогне за облекчаването на националните бюджети и да подкрепи усилията за бюджетна консолидация чрез осигуряването на собствени ресурси, а също така и чрез рационализиране на разходите; изразява твърдо убеждение, че по-разнообразните форми на управление на публичните средства на равнището на ЕС ще спомогнат за реализирането на икономии от мащаба и по този начин – за намаляване на разходите, например в дипломатическата и във военната област, без същевременно да се поставя под въпрос принципът на споделено управление, особено по отношение на структурните фондове;

6.  подчертава, че по закон бюджетът на ЕС не може да бъде в дефицит; отбелязва, че държавите членки разглеждат бюджета на Съюза като променлива величина за корекция на националните бюджети;

7.  подчертава, че е необходима засилена интеграция в рамките на еврозоната, за да бъде доизграден Икономическият и паричен съюз (ИПС), и че бюджетният съюз е основна предпоставка за доброто функциониране на еврото;

8.  призовава настоятелно еврозоната да отбележи напредък, като приложи мерки за задълбочаване на бюджетната интеграция на ИПС с оглед на борба с асиметричните сътресения чрез подкрепа на националните усилия за реформа; подчертава, че всеки инструмент или структура на управление, създадена за тази цел, трябва да бъдат напълно интегрирани в Договорите и да подлежат на демократичен контрол и по никакъв начин не следва да се припокриват със или да поемат прерогативите и функциите на общия бюджет на ЕС, както са посочени в Договорите;

9.  призовава по отношение на позицията на Парламента относно еврозоната и нейния бюджетен капацитет да се вземат предвид заключенията на доклада по собствена инициатива относно бюджетния капацитет за еврозоната, който ще бъде изготвен в хода на 2016 г.;

10.  призовава за включване на бюджетната политика и на паричната политика в съчетание от политики, насочено към стимулирането на устойчив растеж и на създаването на достойни работни места;

11.  припомня, че Планът за инвестиции за Европа, финансиран от ЕФСИ, е предназначен за финансирането на високорискови инвестиции, което не би било възможно без покриването на риска от страна на ЕФСИ; призовава Комисията да се уверява, че само високорискови проекти, които изпълняват принципа за допълняемост, получават финансиране от ЕФСИ; подчертава в това отношение, че Парламентът ще извършва оценка на проектите, както и на техния ефект на ливъридж, за да гарантира, че гаранционният фонд на ЕФСИ в бюджета на ЕС се използва целесъобразно;

12.  призовава Комисията да пристъпи към преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР) в съответствие с договореното през юни 2013 г. политическо споразумение между Парламента, Комисията и Съвета; посочва, че финансовата и хуманитарната криза, засегнали ЕС между 2009 и 2014 г., изтъкнаха неадекватността на действащата МФР; подчертава освен това необходимостта от съществена реформа на финансовото планиране на ЕС, която да разгледа комплексно целите, финансирането и срока на действие на наличните инструменти.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	15.2.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	17 8 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jean Arthuis, Reimer Böge, Lefteris Christoforou, Gérard Deprez, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Monika Hohlmeier, Bernd Kölmel, Vladimír Maňka, Clare Moody, Siegfried Mureşan, Liadh Ní Riada, Younous Omarjee, Paul Rübig, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Indrek Tarand, Isabelle Thomas, Monika Vana, Marco Zanni
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Stanisław Ożóg, Andrej Plenković, Pavel Poc, Marco Valli, Tomáš Zdechovský

22.1.2016

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2016 г.

(2015/2285(INI))

Докладчик по становище: Андрей Ковачев

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  заявява отново, че процесът на европейския семестър беше въведен, за да се подпомогне постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; в този контекст призовава Комисията да интегрира преразгледаната стратегия „Европа 2020“ в по-голяма степен в европейския семестър и да включи в процеса целите на Съюза по отношение на околната среда и общественото здраве, като признае съществените перспективи за растеж, инвестиции и създаване на работни места в тези области, както и техния принос за по-широките цели на стратегията, а именно да гарантира, че държавите членки се връщат към по-високи равнища на растеж и продължават по пътя към развитието на устойчиви общества;

2.  подчертава, че повишаването на екологосъобразния характер на икономиката и инвестирането в по-ефективни системи за здравеопазване ще допринесат за възстановяването на конкурентното предимство на европейската икономика, за увеличаването на сигурността на доставките и за подобряването на здравето и благосъстоянието на европейските граждани и за създаването на качествени работни места; отбелязва в това отношение, че краткосрочните фискални последици от структурните реформи следва да се вземат под внимание заедно с техните дългосрочни екологични, икономически и социални последствия, както и с цел да се постигне по-ефективна координация във всички политики, и за тази цел призовава за засилено участие на гражданското общество; припомня, че разходите за здравни услуги са инвестиция за по-здрави, по-безопасни, по-производителни и по-конкурентоспособни общества;

3.  отбелязва, че няколко от проектите, одобрени за финансиране по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции, са насочени към инфраструктура и иновации в секторите на околната среда и здравеопазването; подчертава значението на това да се мобилизира пълният потенциал на Плана за инвестиции, за да се подпомогне изпълнението на структурните реформи, които са необходими за превръщане на икономиката ни в екологосъобразна и устойчива икономика с ефективно използване на ресурсите, целяща да даде тласък на растежа и създаването на работни места; призовава Комисията внимателно да следи напредъка на Европейския фонд за стратегически инвестиции, за да се постигнат политическите цели за нов тласък на инвестициите, модернизиране на икономиката и насърчаване на икономическото и социалното сближаване в целия ЕС;

4.  подчертава, че европейският семестър е едно от средствата за канализиране и интегриране на екологичните съображения в други свързани политики в съответствие с подхода, определен в член 11 от ДФЕС; отново заявява по този повод, че екологичното измерение следва да играе пълноценна роля в процеса на европейския семестър, заедно с икономическото и социалното измерение, за да се гарантира, че държавите членки се връщат към по-високи темпове на растеж, продължавайки успоредно с това своя път към развитието на устойчиви общества;

5.  подчертава необходимостта от засилено участие на министрите на околната среда и на здравеопазването в ЕС в процеса на европейския семестър на равнището на Съвета;

6.  подчертава, че са необходими действия, за да се увеличи заетостта като се използва потенциалът на зелената икономика; призовава Комисията да използва европейския семестър, за да подкрепя инвестициите в образованието и обучението в областта на екологосъобразните работни места и за да допринася за усилията за насърчаване на екологосъобразна заетост и намаляване на екологичния отпечатък, като по този начин улесни напредъка по пътя към истински устойчива икономика;

7.  подчертава, че за да могат реформата на законодателството за отпадъците и планът за действие за кръговата икономика да ускорят прехода на европейската икономика към кръгов модел, от съществено значение е да се включат препоръки в тази насока в процеса на европейския семестър, за да се засили конкурентоспособността, да се създадат работни места и да се генерира устойчив растеж; препоръчва принципите на кръговата икономика да се включат в специфичните за всяка държава препоръки;

8.  счита, че е важно промяната към нов икономически модел, основан на кръгова икономика и вдъхновен от общоприложимите цели за устойчиво развитие, да бъде отразена по подходящ начин в приоритетите на Годишния обзор на растежа и специфичните за всяка държава препоръки;

9.  отново изтъква необходимостта от фискална рамка, която да възнаграждава развитието на устойчиви политики и която да е в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, като изпраща подходящи сигнали за насърчаване на инвестициите в ефективно използване на ресурсите, модернизация на производствените процеси и производство на по-лесни за ремонтиране и дълготрайни продукти; подчертава необходимостта от постепенно извеждане от употреба на вредните за околната среда субсидии, включително за изкопаеми горива, и от изместване на данъците от труда към замърсяването на околната среда;

10.  подчертава, че намаляването на зависимостта от външни ресурси и енергия и преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници са от ключово значение за постигането на дългосрочен растеж и ще повишат конкурентоспособността на ЕС; подчертава икономическите предимства на един по-сериозен ангажимент в тази посока; подчертава необходимостта от премахването на всички пречки пред единния енергиен пазар, чрез диверсифициране на външните енергийни доставки, модернизиране на енергийната инфраструктура на ЕС, инвестиране в повече енергийни междусистемни връзки и възобновяеми източници на енергия и завършване на вътрешния енергиен пазар на ЕС, като това са ключови приоритети на стратегията на ЕС за енергиен съюз; счита, че европейският семестър следва да включва също докладване относно енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и междусистемните връзки въз основа на цели, определени на равнище ЕС;

11.  призовава Комисията да използва европейския семестър като инструмент за изпълнение на ангажиментите на ЕС, произтичащи от „Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие“, и по-специално да включи в процеса политики и ефективни мерки, насочени към изменението на климата, устойчивото производство и потребление, продоволствената сигурност и биологичното разнообразие;

12.  подчертава, че междинният преглед на стратегията „Европа 2020“ и европейският семестър трябва да бъдат тясно обвързани с новата програма за устойчиво развитие; отново подчертава необходимостта от разширяване на перспективата за планиране на ЕС отвъд 2020 г., за да се изпълнят целите за устойчиво развитие, като се въведе интегрирана стратегия за устойчива Европа в един глобализиран свят, с перспектива най-малкото до 2030 г.;

13.  приветства подновеното внимание на Комисията, насочено към насърчаването на възходящо икономическо и социално сближаване чрез постепенното въвеждане на показатели и кръстосани прегледи между областите на политики или тематичните области, и счита, че това може да засили устойчивостта на европейската икономика спрямо бъдещи кризи; настоятелно призовава Комисията да използва по-добре, в процеса на европейския семестър, социалните, екологичните и здравните показатели, за да направи оценка на сближаването в целия ЕС; призовава за значими инвестиции в научноизследователската дейност, развитието и иновациите в сферата на взаимосвързаността между здравето и околната среда;

14.  счита, че е важно да се оцени ефективността и устойчивостта на системите за здравеопазване в рамките на европейския семестър, и подкрепя преминаването към основан на резултатите подход, както и акцентирането върху профилактиката на болестите и промоцията на здравето; призовава Комисията да разработи инструменти, заедно с всички заинтересовани страни, за наблюдение на резултатите в областта на здравето, за измерване на достъпа до висококачествени здравни услуги и за насърчаване на прозрачността на разходите за медицински научни изследвания, за да се намалят социалните различия и неравенствата в здравно отношение между и в рамките на държавите членки; призовава Комисията да вземе предвид в специфичните за всяка държава препоръки дългосрочните здравни и фискални последици от мерките, насочени към програмите за профилактика;

15.  подчертава, че една по-цялостна оценка на здравните системи в рамките на европейския семестър, която не се ограничава само до фискалното измерение, а разглежда също и достъпността, ефективността и качеството на здравните системи, ще предложи по-точна картина на резултатите, постигнати от тези системи, и ще укрепи ползата от европейския семестър в областта на здравеопазването; подчертава, че политиките за профилактика както на заразните, така и на незаразните болести, са от основно значение, за да се намалят разходите на националното здравеопазване; призовава Комисията да използва европейския семестър за насърчаване на ролята на профилактиката за увеличаване на ефективността на националното здравеопазване;

16.  подчертава факта, че осигуряването на равен достъп до здравеопазване допринася за социалното сближаване, социалната справедливост и за справяне със социалното изключване, и допринася също така за устойчивото развитие, тъй като подпомага солидарността между поколенията и може да коригира отрицателните външни фактори, въздействащи върху здравето на населението;

17.  подчертава значението на устойчивостта на сектора на здравеопазването, който играе важна роля в икономиката като цяло, тъй като в него работи 8% от цялата работна сила на Европа и секторът отговаря за 10% от БВП на ЕС, и на това да може да предоставя равен достъп до здравни услуги за всички гражданите, тъй като здравето е съществен фактор за стабилност, устойчивост и по-нататъшно развитие на държавите членки и техните икономики;

18.  призовава държавите членки и Комисията, в този период на икономическа криза, да избягват най-вредоносните мерки, като например краткосрочни икономии, които ще доведат до високи разходи в среден до дългосрочен план, и вместо това да се съсредоточат върху по-нататъшното развитие на висококачествени и високоефективни системи на здравеопазване;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	21.1.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	53 11 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marco Affronte, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Simona Bonafè, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Jørn Dohrmann, Ian Duncan, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Jytte Guteland, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Peter Liese, Norbert Lins, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Marcus Pretzell, Frédérique Ries, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Renate Sommer, Tibor Szanyi, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Estefanía Torres Martínez, Nils Torvalds, Glenis Willmott, Damiano Zoffoli
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Paul Brannen, Herbert Dorfmann, Christofer Fjellner, Luke Ming Flanagan, Elena Gentile, Martin Häusling, Karol Karski, Andrey Kovatchev, Merja Kyllönen, Marijana Petir, Christel Schaldemose, Bart Staes, Mihai Ţurcanu, Tom Vandenkendelaere, Carlos Zorrinho
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Daniel Dalton

17.2.2016

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2016 г.

(2015/2285(INI))

Докладчик по становище: Искра Михайлова

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава новия подход за по-силно оптимизиран европейски семестър, организиран в две последователни фази, които включват публикуването на препоръки за цялата еврозона на ранен етап, успоредно с текущия годишен обзор на растежа, преди изготвянето на специфични за всяка държава препоръки (СДП), с което на държавите членки се дава възможност да вземат под внимание тези препоръки и да осигурят участието на местните и регионалните органи и на други заинтересовани страни при създаването на националните политики, като по този начин се увеличава ангажираността с изпълнението на СДП; подчертава, че държавите членки следва да формират бюджетни политики, които отчитат и определените на регионално равнище приоритети;

2.  изразява загриженост във връзка с това, че въпреки умерените признаци на възстановяване икономиките на много държави – членки на ЕС, са все още в период на бавен растеж, висока дългосрочна и младежка безработица, повишени нива на бедност и задълбочаващи се регионални различия по отношение на БВП на глава от населението; поради това призовава Комисията и държавите членки да ускорят прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете) за периода 2014 – 2020 г., както и всички дейности, подкрепящи прилагането, като например опростяването, дейността на работната група за по-добро прилагане и изграждането на институционален капацитет; подчертава, че безпрецедентният приток на бежанци и лица, търсещи убежище, през изминалата година представляваше голямо предизвикателство в някои държави членки и изисква ответни действия на равнище ЕС; подчертава, че специфичните за всяка държава членка препоръки следва да преследват постижими цели с оглед на новите предизвикателства;

3.  настоятелно призовава Комисията да отчита в по-голяма степен стратегията „Европа 2020“, която е от основно значение за създаването на растеж и работни места, и да работи по подходящ начин за постигането на нейните водещи цели, като подобри нейното изпълнение, извърши допълнителен преглед и анализ на стратегията в контекста на европейския семестър и предложи мерки и методология за по-добро проследяване на разходите по фондовете на ЕС, свързани с целите на стратегията „Европа 2020“; счита, че предстоящият преглед на многогодишната финансова рамка (МФР) ще даде възможност да се анализира, да се оцени и при необходимост да се подобри добавената стойност и подкрепата, предоставяни с финансирането от ЕС, и по-специално от ЕСИ фондовете, за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; приветства концепцията за бюджетиране, основано на изпълнението, и очаква повече разяснения в бъдеще; подчертава, че е необходимо да се провеждат консултации с местните и регионалните органи, както и с други заинтересовани страни в контекста на междинния преглед на МФР; подчертава също така, че прегледът на МФР следва да се извърши едновременно с междинния преглед на стратегията „Европа 2020“;

4.  отбелязва, че се очаква средствата от ЕСИ фондовете през периода 2014 – 2016 г. да възлязат на около 14% от общите публични инвестиции средно за ЕС, като най-големият дял достига до над 70% в някои държави членки; подчертава ключовото значение на подкрепата от ЕСИ фондовете за програмите за публични инвестиции;

5.  отбелязва значението на инвестициите на ЕС за по-слабо развитите региони, както и важността да се гарантира техният капацитет за привличане на допълнителни инвестиции, като по този начин се насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване;

6.  подчертава, че новият Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), като част от Плана за инвестиции за Европа, не следва да нарушава логиката в основата на местните и регионалните инвестиционни стратегии и на ЕСИ фондовете, а следва да бъде в съответствие с нея, както и че държавите членки следва да насърчават местните и регионалните органи, с активното участие на всички заинтересовани страни, в това число МСП и организации на гражданското общество, да популяризират проекти и инвестиционни платформи; призовава да се предприемат допълнителни действия, за да се осигури взаимното допълване и взаимодействието между ЕСИ фондовете, ЕФСИ и други субсидирани от ЕС програми и инициативи, наред с националните публични инвестиции и частните финансови инструменти, с цел да се извлече максимална добавена стойност и взаимодействие чрез използването на пълния потенциал на подобни инвестиции; приветства намерението на Комисията да публикува проект на насоки относно взаимното допълване на фондовете;

7.  отбелязва връзките между целите на процеса на европейския семестър и програмирането на ЕСИ фондовете за периода 2014 – 2020 г., отразени в споразуменията за партньорство; поради това счита, че след реформата за периода 2014 – 2020 г. инструментите на политиката на сближаване биха могли да играят много важна роля при изпълнението на съответните СДП, като по този начин допринасят за структурните реформи и за постигането на стратегическите цели на ЕС, както и за ефективното изпълнение на споразуменията за партньорство; отбелязва при все това, че програмите и целите по ЕСИ фондовете имат многогодишен и дългосрочен характер в противовес на цикъла на европейския семестър, който е годишен, както и че е необходима координация между приоритетите на Европейския съюз и националните, регионалните и местните потребности;

8.  настоятелно призовава държавите членки и Комисията да осигурят подходящ административен капацитет с цел подобряване на качеството на публичните услуги за ползвателите, както и да осигурят по-голяма прозрачност, ефективност и отчетност в областта на обществените поръчки, например чрез използването на иновативни решения като електронни обществени поръчки и борбата с корупцията; припомня в този контекст значението на разумното финансово управление и на доброто икономическо управление; поради това призовава за ефективното използване на ЕСИ фондовете с цел да се допринесе и за реформата на структурите и процесите, управлението на човешките ресурси и предоставянето на услуги; подчертава, че е необходимо да бъдат определени критерии за резултатите в областта на изпълнението на бюджета;

9.  подчертава, че ЕСИ фондовете могат да играят изключително важна роля в изпълнението на структурните реформи чрез осъществяването на ключови инвестиции в реалната икономика и че ако се осъществяват целенасочено и се прилагат ефективно, могат да постигнат целите, определени в реформата на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г.; признава, че е необходимо спешно да се постави акцент върху подобряването на инвестиционната среда, и посочва, че както СДП, така и предварителните условия в рамките на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. трябва да играят ключова роля в този контекст, тъй като имат важно положително странично въздействие върху по-широката инвестиционна среда; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че финансирането от ЕС се използва в пълния му потенциал и по възможно най-ефективния и ефикасен начин, като същевременно се спазва принципът на субсидиарност;

10.  отбелязва предложението на Комисията да се създаде Програма за подкрепа на структурните реформи; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че финансирането на програмата, която има за цел да предоставя подкрепа по искане на държава членка и чрез предвидените начини на управление, се прилага с оглед на укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както се посочва в член 174 от ДФЕС, и че програмата се прилага по такъв начин, че i) се избягва допълнителна административна сложност и ii) се осигурява съответствие със съществуващите ресурси и механизми за структурна реформа; подчертава, че е необходимо съзаконодателите да изменят предложението на Комисията, като уточнят по-подробно методиката и показателите, които ще се използват за наблюдение на изпълнението и ефективността на програмата, като същевременно избягват ненужното използване на вторично законодателство; призовава всички заинтересовани служби да работят заедно нагоре по веригата с цел координация на дейностите и избягване на припокриване, когато се предоставя помощ, с цел ефективно и ефикасно използване на фондовете на Съюза;

11.  призовава Комисията, с цел засилване на демократичния контрол над икономическото управление, да даде по-голяма възможност за участие на Парламента в целия процес чрез междуинституционално споразумение, както се предлага в доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г.; счита, че поради тази причина споразумението следва да предвижда, наред с другото, редовен обмен на мнения между Парламента, Съвета и Комисията преди публикуването на годишния обзор на растежа и на СДП.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	16.2.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	31 5 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Pascal Arimont, Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Steeve Briois, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Tamás Deutsch, Bill Etheridge, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Andrew Lewer, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Younous Omarjee, Konstantinos Papadakis, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Maria Spyraki, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Joachim Zeller
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Viorica Dăncilă, Ivana Maletić, Bronis Ropė, Davor Škrlec, Hannu Takkula, Damiano Zoffoli, Marco Zullo

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	18.2.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	37 18 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Gerolf Annemans, Burkhard Balz, Hugues Bayet, Pervenche Berès, Udo Bullmann, Fabio De Masi, Markus Ferber, Jonás Fernández, Elisa Ferreira, Sylvie Goulard, Gunnar Hökmark, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Alain Lamassoure, Philippe Lamberts, Sander Loones, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Notis Marias, Costas Mavrides, Bernard Monot, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Pirkko Ruohonen-Lerner, Alfred Sant, Molly Scott Cato, Peter Simon, Renato Soru, Paul Tang, Ramon Tremosa i Balcells, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Cora van Nieuwenhuizen, Jakob von Weizsäcker, Pablo Zalba Bidegain, Marco Zanni, Sotirios Zarianopoulos
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Enrique Calvet Chambon, Bas Eickhout, Ildikó Gáll-Pelcz, Ramón Jáuregui Atondo, Danuta Jazłowiecka, Eva Kaili, Jeppe Kofod, Morten Messerschmidt, Eva Paunova, Michel Reimon, Maria João Rodrigues, Antonio Tajani, Romana Tomc, Nils Torvalds, Beatrix von Storch
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Jens Gieseke, Sven Schulze, Mihai Ţurcanu

• [1]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.
• [2]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.
• [3]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.
• [4]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.
• [5]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.
• [6]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.
• [7]  ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.
• [8]  ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.
• [9]  ОВ L 192, 18.7.2015 г., стр. 27.
• [10]  ОВ L 268, 15.10.2015 г., стр. 28.
• [11]  ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.
• [12]  Приети текстове, P8_TA(2015)0238,
• [13]  Приети текстове, P8_TA(2015)0408,
• [14]  Приети текстове, P8_TA(2015)0469,
• [15]  Приключване на изграждането на европейския икономически и паричен съюз, доклад на Ж.-К. Юнкер в тясно сътрудничество с Д. Туск, Й. Дейселблум, М. Драги и М. Шулц, 22 юни 2015 г.
• [16]  Заключения на Европейския съвет от 25 – 26 март 2010 г. и 17 юни 2010 г.
• [17]  Резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2015 г. относно работната програма на Комисията за 2016 г. (2015/2729(RSP).
• [18]  COM(2015)690.
• [19]  COM(2015) 800, стр. 13 – 14.
• [20]  Европейска комисия, „Европейска икономическа прогноза“, есен 2015 г., стр. 27.