ДОКЛАД относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2016 г.
22.2.2016 - (2015/2330(INI))
Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчик: София Рибейру
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2016 г.
Европейският парламент,
като взе предвид член 5 от ДЕС и член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
като взе предвид членове 145, 148, 152 и член 153, параграф 5 от ДФЕС,
- като взе предвид член 174 от ДФЕС,
като взе предвид член 349 от ДФЕС, който определя специален статут за най-отдалечените региони;
като взе предвид Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP),
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално дял ІV от нея (Солидарност),
като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2015 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2016 г. – Укрепване на възстановяването и насърчаване на сближаването“ (COM(2015)0690),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2015 г., озаглавено „Доклад за механизма за предупреждение за 2016 г.“ (COM(2015)0691),
– като взе предвид препоръката на Комисията от 26 ноември 2015 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2015)0692),
– като взе предвид проекта за съвместен доклад за заетостта на Комисията и на Съвета от 26 ноември 2015 г., придружаващ съобщението на Комисията относно годишния обзор на растежа за 2016 г. (COM(2015)0700),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (COM(2015)0600),
– като взе предвид предложението на Комисията за решение на Съвета от 2 март 2015 г. относно насоките за политиката на държавите членки в областта на заетостта (COM(2015)0098) и законодателната резолюция на Парламента от 8 юли 2015 г. по този въпрос[1],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),
като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2014 г. относно ефективни, достъпни и устойчиви системи на здравеопазване, (COM(2014) 0215 окончателен),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Укрепване на социалното измерение на икономическия и паричен съюз“ (COM(2013)0690),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014 – 2020 г.“ (COM(2013)0083),
като взе предвид препоръката на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата – изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (C(2013)778),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 декември 2011 г., озаглавено „Инициатива „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758), както и свързаната с него резолюция на Парламента от 15 ноември 2011 г.[2],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),
като взе предвид съобщението, озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете за периода 2010 – 2015 г.“, и последващия Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г., които се отнасят специално до заетостта и икономическата независимост на жените,
като взе предвид Препоръка 2008/867/ЕО на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда,
като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,
като взе предвид заключенията на Съвета относно насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа (13414/15 SOC 614 EMPL 404),
като взе предвид доклада от 2014 г. на Комитета за социална закрила, озаглавен „Адекватна социална закрила за нуждите от дългосрочни грижи в едно застаряващо общество“,
– като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата[3],
– като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“[4],
– като взе предвид въпроса с искане за устен отговор O-000121/2015 – B 8 – 1102/2015 на Съвета и на свързаната с него резолюция от 29 октомври 2015 г. относно препоръка на Съвета относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда[5],
– като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата ’[6],
като взе предвид своята законодателна резолюция от 8 юли 2015 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоките за политиката на държавите членки в областта на заетостта [7],
– като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2015 г.[8],
– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно аспектите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта и социалната сфера [9],
– като взе предвид своята резолюция от 17 юли 2014 г. относно младежката заетост[10],
– като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г., озаглавена „Как Европейският съюз може да допринесе за създаването на благоприятна среда за предприятията и дружествата, включително новосъздадените дружества, която да спомага за разкриването на работни места? “[11],
като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно стратегията на ЕС за борба срещу бездомността[12],
като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика[13],
като взе предвид законодателната си резолюция от 2 февруари 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд[14].
като взе предвид заключителните наблюдения на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз (септември 2015 г.),
като взе предвид Специален доклад № 3/2015 на Европейската сметна палата, озаглавен „Първи стъпки на европейската „Гаранция за младежта“ и и възможни рискове пред нейното изпълнение“ [15],
като взе предвид публикацията на Евростат от април 2015 г. относно безработицата в регионите на Европейския съюз,
като взе предвид тримесечния преглед на трудовата заетост и социалното положение в ЕС от март 2015 г.[16],
като взе предвид работния документ на ОИСР от 9 декември 2014 г., озаглавен „Тенденции при неравенството по отношение на доходите и неговото въздействие върху икономическия растеж“ („Trends in Income Inequality and its Impact on Economic Growth“),
като взе предвид петото и шестото европейско проучване на условията на труд (2010 г. и 2015 г.)[17],
като взе предвид доклада на Eurofound от 16 февруари 2016 г. относно ролята на социалните партньори в рамките на европейския семестър,
като взе предвид доклада на Eurofound от 17 юни 2014 г., озаглавен „Промени в механизмите за определяне на заплатите в контекста на кризата и новия режим на икономическо управление на ЕС“,
като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на европейския семестър за 2016 г.,
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0031/2016),
А. като има предвид, че процентът на безработицата намалява бавно от втората половина на 2013 г. насам, но все пак недостатъчно, за да доведе до значително намаляване на безработицата и бедността, въпреки някои благоприятни макроикономически политики и структурни реформи; като има предвид, че независимо от това той остава твърде висок в много държави членки, като понастоящем засяга 9,9% от активните граждани, т.е. 23 милиона европейци, повече от половината от които са трайно безработни, като данните за еврозоната възлизат на 10% и всичко това все още е много над данните за 2008 г.; като има предвид, че е от съществено значение да се вземат под внимание специфичните микроикономически обстоятелства и необходимостта от допълнителни справедливи от социална гледна точка структурни реформи, чието социално въздействие следва да бъде оценено, преди те да влязат в сила;
Б. като има предвид, че икономическото възстановяване вече навлезе в третата си година, с прогноза за растеж за ЕС-28 от 2% през 2016 г. и от 1,8% в еврозоната, но остава неравномерно между и в рамките на държавите членки и отчасти се дължи на временни фактори, като например продължаващия спад в цените на енергията, които допринасят за увеличаване на покупателната способност, в случаите, в които това оказва въздействие върху реалната икономика; като има предвид, че това показва, че ЕС може да направи повече за насърчаване на икономическото и социалното възстановяване, за да може то да стане по-устойчиво в средносрочен план, особено в настоящата ситуация на несигурност в рамките на глобалната икономика;
В. като има предвид, че фискалната консолидация в ЕС-28 се подобрява, като общият бюджетен дефицит е намалял от 4,5% през 2011 г. на 2,5% през 2015 г.;
Г. като има предвид, че както е посочено от Европейската комисия[18], във и между държавите членки продължават да съществуват различия по отношение на заетостта и социалните различия, а социалните промени продължават да показват допълнителни различия в рамките на ЕС, спъващи растежа, заетостта и сближаването; като има предвид, че общества, които се характеризират с висока степен на равенство и инвестиции в хората, имат по-добри резултати по отношение на растежа и устойчивостта на заетостта;
Д. като има предвид, че младежката безработица на равнище ЕС възлиза на 22,6% и че през 2014 г. младите хора, които не работят, не учат и не се обучават (NEETs), са 12,3%, като тази група е изложена на риск от изключване от пазара на труда, водещо до загуба на умения и човешки капитал; като има предвид, че това допринася за липсата на автономност на отделните лица и заплашва социалната интеграция; като има предвид, че основната отговорност за борба с младежката безработица се носи от държавите членки, които следва да разработват и прилагат регулаторни рамки за пазара на труда, системи за образование и обучение и активни политики за пазара на труда;
Е. като има предвид, че през 2014 г. равнището на заетост в ЕС-28 е нараснало с 0,8%, а в еврозоната с 0,4%, като в същото време съществуват значителни различия в резултатите на държавите членки, като пет държави са намалили равнището си на заетост с поне пет процентни пункта между 2009 и 2014 г.; като има предвид, че през 2014 г. броят на самостоятелно заетите лица се е увеличил със същия темп като заетостта, а от 2013 г. нарастването на общата заетост е пораждано основно от увеличаване на броя на временните договори, въпреки че има големи различия между държавите членки; като има предвид, че равнището на безработицата и социалните последици от нея се различават между отделните европейски държави; като има предвид, че много млади хора или продължават допълнително висше образование в опит да избягат от безработицата, или напускат държавата си на произход, за да търсят работа в други държави членки; като има предвид, че тези два случая не са включени в националните статистически данни за младежката безработица;
Ж. като има предвид, че равнището на заетост на жените (63,5 % през май 2015 г.) остава далеч под водещата цел на стратегията „Европа 2020“ за 75 %, а равнището на заетост на непълно работно време на жените остава високо, 32,2 % в сравнение с 8,8 % при мъжете, дори при отчитане на индивидуалните свободни решения и потребности; като има предвид, че засилването на участието на жените на пазара на труда може да спомогне за намаляването на тези различия и за решаването проблема с повишения риск от бедност и социално изключване за жените;
З. като има предвид, че загубата на човешки капитал в резултат на безработицата е огромна и че общите разходи за младежката безработица се оценяват на 153 милиарда евро годишно[19]; като има предвид, че в допълнение към финансовите и социалните си последици безработицата, младежката безработица и дългосрочната безработица се отразяват неблагоприятно върху социалното сближаване и в крайна сметка възпрепятстват устойчивия икономически растеж;
И. като има предвид, че около 5% от работната сила в ЕС-28 през 2014 г. е била безработна в продължение на повече от година, а 3,1% – в продължение на повече от 2 години; като има предвид, че само половината от работниците на възраст между 55 и 65 години работят и че дългосрочната безработица е особено разпространена сред по-младите и по-възрастните възрастови групи; като има предвид, че за съжаление дискриминацията срещу търсещите работа лица, които са дългосрочно безработните, е много често срещана; като има предвид, че такива практики се основават на психологическата стигма, свързана с безработицата, и работодателите може да считат по-възрастните безработни кандидати за по-малко компетентни и по-малко годни за наемане, отколкото заетите лица; като има предвид, че е необходимо работодателите да обучават мениджърите по човешки ресурси да преодоляват възможните предразсъдъци срещу безработните и по-възрастните работници и да се съсредоточават върху квалификациите и опита, а не върху настоящото трудовоправно положение ;
Й. като има предвид, че близо 20% от активните граждани на ЕС имат само основни умения, а за 40% от населението на ЕС може да се счита, че нямат достатъчно умения, свързани с цифровите технологии; като има предвид, че въпреки трудностите, пред които са изправени много хора, включително младите хора, при навлизането си на пазара на труда, има около 2 милиона незаети работни места в ЕС, от които почти 900 000 са в цифровия сектор, а 39% от дружествата все още срещат трудности при намирането на служители с необходимите умения, въпреки че проучванията показват, че дружествата, които не успяват да намерят работници с необходимите умения, често не желаят да предлагат дългосрочни договори; като има предвид, че през 2012 г. всеки трети европеец е работил над или под равнището на своята квалификация; като има предвид, че ниското равнище на образование и несъответствието между образованието и нуждите на пазара на труда са сред основните причини за попадането на младите хора в категорията NEETs и оказват отрицателно въздействие върху растежа; като има предвид, че от съществено значение е да се определят основните причини за преждевременното напускане на училище, съветва държавите членки да възстановят разходите за образование на равнища, които ще дадат възможност за постигане на целите на „Европа 2020“;
К. като има предвид, че недекларираният труд лишава работниците от техните социални и трудови права, насърчава социалния дъмпинг и има сериозни последици за бюджета, защото води до намаляване на приходите от данъци и социалноосигурителни вноски, като създава отрицателни последици за заетостта, производителността и качеството на труда, придобиването на умения и ученето през целия живот, както и е в разрез с ефективна и ефикасна система на пенсионните права, наред с другото, чрез разширяване на разликата в пенсиите, като засяга също така и достъпа до здравеопазване в някои държави членки; като има предвид, че са необходими повече усилия, за да се превърне недекларираният труд в деклариран;
Л. като има предвид, че въпреки че нетипичните или нестандартните форми на заетост не представляват сами по себе си несигурни работни места, е по-вероятно да бъдат открити такива при договори от това естество, макар и тези договори да са малка част от съществуващите трудови правоотношения[20]; като има предвид, че липсата на стабилност е друг ключов елемент на несигурността на заетостта и обхваща несигурните работни места, недостатъчните доходи, липсата на защита срещу уволнение, неизвестния срок на заемането на дадено работно място; като има предвид, че има тревожно увеличение на тези видове договори в някои държави членки; като има предвид, че за да се избегне неподходящото използване на тези договори, трябва да се въведе ефикасен и ефективен механизъм за инспекция на труда на национално равнище; като има предвид, че е важно да се стимулират качествените работни места, които осигуряват достатъчно доходи и сигурност за семействата;
М. като има предвид, че една от петте цели на стратегията „Европа 2020“ е насочена към намаляване с поне 20 милиона на броя на хората, които са в положение на бедност или на социално изключване или са застрашени да изпаднат в такова положение; като има предвид, че почти 123 милиона души в ЕС са в такова положение; като има предвид, че през 2013 г. 26,5 милиона деца в ЕС-28 са били изложени на риск от бедност или от социално изключване; като има предвид, че броят на европейците, които са в риск от бедност, е нараснал през периода 2009 – 2012 г., но че ситуацията се е стабилизирала предвид броя за 2013 г. и 2014 г.; като има предвид, че бездомността се е увеличила в много държави – членки на ЕС; като има предвид, че през 2012 г. 32,2 милиона лица на възраст над 16 години са били изложени на риск от бедност и социално изключване; като има предвид, че целите на „Европа 2020“ все още не са достигнати и че е необходимо незабавно преразглеждане на стратегията;
Н. като има предвид, че съотношението на населението в ЕС на възраст 65 и повече години спрямо тези на възраст между 15 и 64 години се очаква да нарасне от 27,8% до 50,1% до 2060 г., а общият коефициент на икономическа зависимост13 се очаква да се стабилизира над 120% до средата на следващото десетилетие и след това да се увеличи над 140% до 2060 г.; като има предвид, че тези фактори, както и други демографски промени, като например застаряване на населението, гъстота на населението и разпръснатост на населението, подчертават необходимостта публичните органи да въведат всеобхватни и социално отговорни политики, като целите са повишаване на раждаемостта, улесняване на високи равнища на качествена заетост и насърчаване на достатъчността в системите за социална сигурност и активния живот на възрастните хора, както и въвеждане на социално отговорни реформи на пазара на труда и в пенсионните системи и гарантиране на достатъчността и адекватността на първия стълб на пенсионната система в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;
О. като има предвид, че в ЕС разликата в пенсиите между половете остава значителна и съответства на 40%, което отразява разликите между жените и мъжете по отношение на пълно и непълно работно време, както и разликата в заплащането на жените и мъжете и по-кратките кариери на жените;
П. като има предвид, че нарастващият брой на зависимите по-възрастни хора има и ще има все по-голямо въздействие върху системите за здравеопазване и дългосрочни грижи и необходимостта от ресурси за официални и неофициални грижи; като има предвид, че настоящите системи за социална сигурност не отчитат в достатъчна степен положението на лицата, полагащи неофициални грижи, които представляват огромен ресурс за обществото;
Р. като има предвид, че публичният и частният дълг остават твърде високи в много държави членки, което възпрепятства икономическата мощ на ЕС; като има предвид, че ниските лихвени проценти в еврозоната може да се използват за разширяване на полето на действие на държавите членки; като има предвид, че е необходимо да се проведе задълбочено разискване относно справянето с въпроса за дълга в ЕС;
С. като има предвид, че с оглед на настоящите тенденции през следващите 10 – 15 години 90% от световния растеж ще идва от държави извън ЕС; счита в тази връзка, че е необходимо да се продължи развиването и насърчаването на реални стратегии за растеж и създаване на работни места в държавите членки; като има предвид, че е от съществено значение да се прилагат иновативни промишлени и пазарни политики с цел да се повиши конкурентоспособността в рамките на ЕС и в световен мащаб и по този начин да спомогне за постигане на устойчиви и социално приобщаващи възможности за заетост;
Т. като има предвид, че 20% от разходите по линия на Европейския социален фонд следва да се използват за справяне с бедността и социалното изключване в държавите членки;
У. като има предвид, че в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) вече са одобрени 69 проекта в 18 държави и са подписани 56 операции (с общо финансиране в рамките на ЕФСИ в размер на около 1,4 милиарда евро) и че се очаква това да доведе до над 22 милиарда евро инвестиции и да включи около 71 000 МСП; като има предвид, че са необходими повече усилия, за да се гарантира осигуряването на финансиране за социална инфраструктура, като например грижи за децата, с цел изпълнение на дългогодишните ангажименти от Барселона; като има предвид, че настоящите проекти са свързани предимно с широки инфраструктурни системи, като в същото време малките и средните предприятия и микропредприятията обикновено се изключват от тези фондове, независимо от значението им като гръбнак на европейската икономика и генератор на качествени работни места;
Ф. като има предвид, че субектите от областта на социалната икономика обхващат 2 милиона предприятия (10% от общия брой за ЕС), осигуряващи заетост за над 14 милиона души, което представлява около 6,5% от работниците и служителите в ЕС;
Х. като има предвид, че най-отдалечените региони са изправени пред огромни трудности, свързани с техните специфични характеристики, които ограничават потенциала им за растеж; като има предвид, че процентът на безработицата в тези региони варира между 15 и 32,4%;
Ц. като има предвид, че понастоящем 6,9 милиона граждани на ЕС упражняват своето основно право на свободно движение и живеят и работят в друга държава членка; като има предвид, че има над 1,1 милиона трансгранични или погранични работници и служители; като има предвид, че свободното движение на хора е от основно значение за засилване на сближаването между европейските държави;
Ч. като има предвид, че нарастващият брой бежанци в Европа призовава за солидарност и за по-балансирани и увеличени усилия от страна на държавите членки, регионалните и местните органи с оглед на мерки за интеграция, като социално подпомагане в съответствие с приложимото законодателство на ЕС в областта на убежището и средносрочни и дългосрочни действия и стратегии за приемане и интегриране на бежанците в обществото;
Инвестиране в хората
1. подчертава, че необходимостта от инвестиране в социалното развитие не е само средство за гарантиране, че може да се постигне устойчиво и приобщаващо икономическо развитие и сближаване, но също така трябва да бъде конкретна цел сама по себе си; поради това подчертава значението на показателите за качество на заетостта, бедност и неравенство; приветства призива на Комисията за инвестиции в услуги като помощи за жилищно настаняване, здравеопазване, грижи за децата и рехабилитационни услуги; подчертава, че икономическото и социалното сближаване следва да продължи да бъде основната цел на всички политики на ЕС и че следва да бъдат положени повече усилия, за да се направи една по-сложна и обективна оценка, основана на многообразието и характеристиките на държавите членки;
2. приветства факта, че в изготвения от Комисията годишен обзор на растежа (ГОР) се подчертава необходимостта да се обърне повече внимание на социалната справедливост в контекста на новите национални програми за стабилност и реформи, като се добавят три показателя за заетост (равнище на активност, младежка безработица и дългосрочна безработица) в процедурата при макроикономически дисбаланси; призовава настоятелно тези показатели да бъдат поставени наистина на равни начала със съществуващите показатели, така че да предизвикват задълбочени анализи в съответните държави членки и да гарантират допълнителни оценки на техните вътрешни дисбаланси, като се предлагат и контролират икономически и социални реформи;
3. приветства факта, че в контекста на ГОР Комисията поставя социалната справедливост в основата на европейското икономическо възстановяване; подчертава постиженията на ЕС в областта на сближаването чрез създаването на Икономически и паричен съюз (ИПС) и призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия за задълбочаване на социалното сближаване в Съюза; призовава Комисията, като вземе под внимание както политиките за заетост, така и социалните политики, да определи и изрази количествено своята концепция за социална справедливост, което да се осъществи чрез ГОР за 2016 г. и чрез европейския семестър;
4. припомня, че качествената и приобщаваща заетост е основен стълб за социалната справедливост, подкрепящ човешкото достойнство за всички; счита, че в този смисъл създаването на качествена заетост и пораждането на растеж трябва да бъдат поставени в центъра на политиките на държавите членки и на ЕС, особено за младите хора и за поколението над 50-годишна възраст, като начин за изграждане на по-устойчиви социални икономики в ЕС; настоятелно призовава държавите членки да въведат и да доразвиват политиките за младежка заетост, като привеждат тези политики в съответствие с действителните потребности на пазара на труда;
5. призовава Комисията да насърчава, на равнището на държавите членки, форми на сътрудничество с участието на правителствата, предприятията, включително предприятията от областта на социалната икономика, образователните институции, службите за индивидуализирана подкрепа, гражданското общество и социалните партньори въз основа на обмен на най-добри практики и с цел да се приспособят системите за образование и обучение на държавите членки, така че да преодоляват несъответствието между търсените и предлаганите умения, да отговарят на потребностите на пазара на труда и да подпомагат достъпа до заетост и запазването на заетостта в рамките на отворения за всички хора в Европа пазар на труда, особено чрез дуално обучение; насърчава държавите членки внимателно да формулират структурните реформи в националните образователни системи и да извършват предварителни оценки, в сътрудничество със социалните партньори, за да гарантират, че образованието осигурява на гражданите правилните инструменти; призовава държавите членки да включат културата на предприемачеството и принципите на социалната икономика в своите програми за образование и обучение; призовава Комисията да насърчава, на равнището на държавите членки, по-широка инвестиционна стратегия за пълния цикъл на образование и обучение, която да обхваща всички сектори на ученето през целия живот, ученето в процеса на работа и ученето на работното място, както и формалното и неформалното учене;
6. отбелязва, че образователните усилия са насочени предимно към по-младата част от работната сила, но за много държави членки е необходимо да отделят по-голямо внимание на обучението на работната сила, включително образованието за възрастни и възможностите за професионално обучение; подчертава, че недостатъчното инвестиране в образованието, особено в цифровите умения, е заплаха за конкурентната позиция на Европа и за пригодността за заетост на нейната работната сила; насърчава следователно държавите членки да дадат приоритет на широкоспектърното образование в областта на цифровите умения; призовава Комисията да насърчава, на равнището на държавите членки, по-широка стратегия за инвестиции за пълния цикъл на образование и обучение, която да обхваща всички сектори на ученето през целия живот, ученето в процеса на работа и ученето на работното място, дуалното обучение и формалното и неформалното учене, като се отчита необходимостта от подобряване на образованието за възрастни с цел да се отговори на демографските промени по такъв начин, че да се приспособят системите за образование и обучение на държавите членки най-добре към потребностите на пазара на труда; призовава държавите членки да подкрепят стажовете и пълноценно да използват наличните средства по „Еразъм+“ за стажанти, с цел да се гарантират качеството и привлекателността на този вид обучение;
7. подчертава необходимостта да се инвестира в хората на възможно най-ранен етап от жизнения цикъл, с цел да се намали неравенството и да се насърчи социалното приобщаване в ранна възраст; призовава следователно за достъп до качествени, приобщаващи и финансово достъпни образование и грижи в ранна детска възраст за всички деца във всички държави членки;
8. припомня значението на уменията и знанията, придобити в среда на неформално и на самостоятелно учене, с оглед на подобряването на пригодността за заетост на младите хора и на хората, които са били известно време извън пазара на труда, за да изпълняват отговорности, свързани с полагането на грижи; подчертава следователно, че е важно да се създаде система за валидиране на неформалните и самостоятелните форми на придобиване на знания и опит, и особено придобиваните чрез доброволчески дейности; счита, че наличието на съгласувано сертифициране и взаимно признаване на квалификациите ще допринесе за преодоляване на несъответствието между недостига на умения на европейския пазар на труда и младите лица, търсещи работа; настоява за прилагането на рамковия подход за учене през целия живот за създаването на гъвкава образователна пътека, като се признава формалното, но също така и неформалното и самостоятелното учене, за да се насърчи равенството и социалното сближаване и да се предоставят възможности за заетост на по-уязвимите групи;
9. приветства предложението на Комисията за укрепване на гаранцията за младежта на национално, регионално и местно равнище и подчертава значението на тази гаранция за прехода от училище към работа; изразява обаче съжаление поради факта, че в много държави членки гаранцията за младежта не беше ефективно приложена; подчертава необходимостта да се осигурят подходящи форми на сътрудничество между публичните и частните служби по заетостта на местно, национално и европейско равнище, както и службите за социално подпомагане, както за общо, така и за индивидуализирано подпомагане; подчертава необходимостта да се гарантира, че гаранцията за младежта достига до младите хора, изправени пред многостранно изключване и крайна бедност; призовава с оглед на това Комисията да разгледа възможността за целенасочено преразглеждане на гаранцията за младежта и нейните инструменти за финансиране, включително инициативата за младежка заетост;счита, че Комисията може да допринесе за съсредоточаването на вниманието на държавите членки върху необходимостта от действия и улесняването на обмена на най-добри практики за най-ефективно справяне с младежката безработица;
10 приветства инициативата на Комисията за индивидуализиран подход за дългосрочно безработните лица, но изразява безпокойство във връзка с тежкото положение на над 12 милиона дългосрочно безработни лица в Европа; счита, че подобен подход ще наложи по-големи усилия по отношение на човешките ресурси, изисквайки участници с необходимото образователно равнище, които да могат да ориентират безработните лица как да преодолеят евентуални пропуски в образованието или обучението; призовава за адекватно подпомагане на търсещите работа под формата на интегрирано обслужване и достъп до висококачествено образование и обучение, с цел да се преодолеят евентуални пропуски; подчертава, че процесите на професионална преквалификация изискват подходящи финансови ресурси, които трябва да бъдат насочвани към безработните лица от всички възрасти, и че за да бъдат активните политики за заетост ефикасни, те трябва да включват изисквания за компетентните национални органи и работодателите, както и за дългосрочно безработните лица;
11. припомня, че интеграцията на дългосрочно безработните лица е от решаващо значение за тяхната увереност в собствените им способности, благосъстояние и бъдещо развитие и е от първостепенна важност за борбата с бедността и социалното изключване, като ще осигури устойчивостта на националните системи за социална сигурност; счита, че е необходимо да се вземат под внимание социалното положение на тези граждани и техните потребности; подчертава обаче, че 12,7% от хората в трудоспособна възраст страдат от бедност на работещите (по данни от 2014 г., увеличение спрямо 11-те процента през 2009 г.), поради което е необходим интегриран подход за активно приобщаване и социални инвестиции; призовава Комисията да ангажира държавите членки в стратегии и действия за намаляване на бедността и социалното изключване в съответствие със стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да подкрепи усилията за създаване на приобщаващи възможности за учене през целия живот за работниците и търсещите работа лица от всички възрасти и да предприеме мерки възможно най-скоро за подобряване на достъпа до финансиране от ЕС и за мобилизиране на допълнителни ресурси, където това е възможно, както беше направено в случая с инициативата за младежка заетост;
12. подчертава неотложната необходимост да се гарантира, че усилията на ЕС за борба с бедността и социалното изключване са насочени активно към справяне с проблема с нарастващия брой бездомни лица, което понастоящем не се отчита от показателите, използвани за измерване на целта на ЕС за борба с бедността, но което е тревожна социална реалност, засягаща ежегодно най-малко 4 милиона души[21];
13. подчертава необходимостта от бърз и ефективен отговор на потребностите на безработните лица на възраст над 55 години; призовава както Комисията, така и държавите членки да подкрепят решенията за гъвкава заетост на тази група (включително заетост на непълно работно време и временна заетост), която да отговаря на техните специфични потребности, като по този начин се предотврати преждевременното им напускане на системата на трудовата заетост; подчертава важната роля на по-възрастните работници и служители на работното място за предаването на придобитите от тях знания и опит на по-младите им колеги, например чрез включването им в процесите на обучение на работното място, като по този начин се гарантира, че работниците и служителите на възраст над 55 години няма да се окажат безработни;
Структурни реформи по социален и отговорен начин
14. отбелязва, че ЕС като цяло и много от неговите държави членки продължават да страдат от структурни проблеми, на които трябва да се потърси спешно решение; изразява загриженост поради социалното въздействие на политиките за фискални корекции, които се съсредоточават върху съкращаването на разходите, и подчертава, че икономическите политики следва да гарантират съответствие с член 9 от ДФЕС; посочва необходимостта да се продължи да се дава приоритет на публичните и частните инвестиции и на балансираните от социална и от икономическа гледна точка структурни реформи, които намаляват неравенствата, и да се насърчават устойчивият растеж и отговорната бюджетна консолидация (като се вземат предвид устойчивостта на дълга, икономическият цикъл и недостигът на инвестиции), включително политики за увеличаване на приходите чрез борба с данъчните измами и избягването на данъци, като по този начин се укрепва насочеността към по-голямо сближаване и възходяща социална конвергенция; счита, че тези политики насърчават благоприятна среда за стопанската дейност и обществените услуги с оглед на създаването на качествена заетост и социален напредък и стимулирането на инвестициите с едновременно социална и икономическа възвръщаемост; подчертава, че тези приоритети ще бъдат постигнати само ако адекватните по размер инвестиции в човешки капитал и учене през целия живот получат приоритет на обща стратегия; настоява за привличането на социалните партньори по отношение на структурните реформи и политиките за пазара на труда;
15. подчертава, че социално отговорните реформи трябва да бъдат основани на солидарността, интеграцията, социалната справедливост и справедливото разпределение на богатството – модел, който осигурява равенство и социална закрила, предпазва уязвимите групи и подобрява стандарта на живот на всички граждани;
16. подчертава необходимостта от насърчаване и защита на социалната пазарна икономика, която предоставя рамка, в която конкурентоспособността и високите социални стандарти допринасят за социалната справедливост, а социалната справедливост стимулира конкурентоспособността; подчертава освен това необходимостта да се установи равновесие между икономическите съображения и необходимостта да се осигури ефикасна фискална консолидация, устойчива икономика, истинско социално сближаване и по-голяма социална закрила; призовава Комисията да разшири своя подход относно несъстоятелността и фалита на предприятията[22] и да усъвършенства схемите за преструктуриране на дълга и втория шанс;
17. подчертава, че ГОР следва да оценява развитието на неравенството в Европа по по-съгласуван начин чрез икономически показатели, например индексите на Джини и Палма;
18. призовава държавите членки да участват активно в платформата относно недекларирания труд и да придружават обмена на най-добри практики с конкретни действия с цел борба срещу недекларирания труд, дружествата „пощенски кутии“ и фиктивната самостоятелна заетост, тъй като те застрашават както качеството на труда, така и достъпа на работниците и служителите до системите за социална закрила и националните публични финанси, създавайки нелоялна конкуренция между европейските предприятия; призовава държавите членки да увеличат усилията си за преобразуване на недекларирания труд в деклариран труд и да осигурят необходимото за провеждането на инспекциите на труда, както и да засилят механизмите за инспекция на труда и да разработят мерки, за да се даде възможност на работниците и служителите да преминат от сивата към легалната икономика, за да имат достъп до схеми за защита на заетостта; насърчава държавите членки да прилагат ставки на данъчно облагане, свързани със степента на стабилност и качеството на различните форми на трудово правоотношение, като един от стимулите за стабилни трудови договори;
19. счита, че дисперсията на заплатите увеличава неравенствата и вреди на производителността и конкурентоспособността на дружествата; призовава Комисията и държавите членки да въведат мерки за подобряване на качеството на работните места с цел намаляване на сегментацията на пазара на труда, съчетани с мерки за повишаване на минималната работна заплата до адекватно равнище в съответствие с принципа на субсидиарност и за укрепване на колективното договаряне и позицията на работниците и служителите в системите за определяне на заплатите с цел да се намали дисперсията на заплатите; счита, че това следва да бъде направено с оглед на подкрепа за съвкупното търсене и икономическото възстановяване, намаляване на неравенството в заплащането и борба с бедността на работещите;
20. счита, че внимателно обмислената гъвкава сигурност допринася за избягване на разпокъсаността на труда и за насърчаване на запазването на устойчива качествена заетост, но изразява загриженост, че гъвкавата сигурност не е била прилагана правилно в редица държави членки; призовава държавите членки и Комисията, по целесъобразност, да гарантират, че трудовите права и стандартите за социална сигурност са обезпечени при прилагането на модела на гъвкавата сигурност; призовава държавите членки да осъвременят нормативната си уредба за защита на заетостта, за да насърчават по-голяма стабилност при заетост и сигурност при преминаване от едно работно място на друго, а също и чрез по-голямо и по-добро сътрудничество между публичните и частните служби по заетостта, когато е приложимо, както и достъп на работниците и служителите до социална сигурност и социални права; няколко държави членки проведоха реформи с положителни последици, видими например благодарение на повишеното равнище на заетост, но изразява съжаление, че в някои случаи реформите в областта на труда са в полза на гъвкавостта за сметка на сигурността, което води до увеличаване на несигурността и до недостатъчна защита на заетостта; призовава Комисията да засили мониторинга върху злоупотребите с последователни срочни трудови договори и други последователни нетипични договори както в частния, така и в публичния сектор;
21. призовава държавите членки да разгледат цялостното развитие на доходите на работниците и служителите от публичния сектор, както и на минималния доход, когато е приложимо, без да се нарушава ръстът на производителността и по устойчив и стабилен начин, който не застрашава собствената им компетентност;
22. приветства инициативата на Комисията относно инвестициите в човешки капитал с оглед на възстановяването на равнището на заетост и устойчив растеж, но изразява изключителна загриженост поради факта, че публичните разходи за образование отчитат спад от 3,2%[23] от 2010 г. насам, като единадесет държави членки отбелязват намаление през най-близката година, за която има данни (2013 г.); подчертава, че за да бъдат ефективни, реформите следва да се насочват към учебните програми и публичния сектор;
23. подчертава значението на активните политики на пазара на труда в настоящия контекст; призовава държавите членки да увеличат обхвата и ефективността на активните политики на пазара на труда;
24. отбелязва необходимостта от приемане на преминаването към цифровата икономика в контекста на повишаване на квалификацията и обучение, както и нови форми на заетост;
25. призовава държавите членки постепенно да изместят данъците от труда към други източници, така че да не навредят нито на най-уязвимите групи в обществото, и особено нископлатените работници, нито на общата конкурентоспособност, като едновременно с това обезпечат дългосрочната устойчивост на публичните пенсионни системи и адекватното финансиране на системите за социална сигурност и за социална закрила; призовава държавите членки постепенно да въведат данъчни правила, които предоставят стимули за предприемачеството и създаването на работни места, особено за младите хора и поколението над 55-годишна възраст, с цел използване на професионалния опит на тези работници и служители и осигуряване на предаването на техните знания, както и за насърчаването на проекти за научни изследвания и иновации в рамките на европейските предприятия; настоятелно призовава държавите членки да намалят административните тежести с цел насърчаване на младежкото предприемачество;
26. призовава европейския семестър и ГОР да направят оценка на значението на политиките на доходите, включително пенсиите, показателите за приходите и фискалната политика, за да се осигури социално сближаване и преодоляване на тенденциите на неравенство;
27. призовава държавите членки да направят оценка на инвестициите в настоящите си системи за социална закрила и да ги увеличат, за да осигурят тяхната ефективност при справянето със и предотвратяването на бедността и неравенството, като същевременно обезпечават тяхната устойчивост в контекста на очакваните демографски, икономически и нови социални предизвикателства, а също така да повишат устойчивостта на икономиките на държавите членки в условия на криза; подчертава, че висококачествените социални системи и социалните инвестиции са изключително важни, ако Европа желае да запази конкурентното си предимство от гледна точка на наличието на висококвалифицирани работници и производителни дружества;
28. в съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки следва да носят пълната отговорност за организирането на своите пенсионни системи, както и за вземането на решения относно ролята на всеки един от трите стълба на системата за пенсиониране в отделните държави членки; счита, че пенсионните системи следва да предоставят гаранции срещу бедността сред възрастните хора и че по тази причина е необходимо да се прилагат политики за обезпечаването на силен, устойчив и адекватен първи стълб на пенсиите;
29. насърчава държавите членки да увеличат усилията за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете и да предприемат по-активни мерки за засилване на участието на жените на пазара на труда; призовава държавите членки и Комисията, по целесъобразност в съответствие с принципа на субсидиарност с помощта на социалните партньори, да насърчават политики, благоприятни за семейството, които увеличават грижите за други зависими лица, както и възможностите на родителите, като адекватни разпоредби относно отпуска по майчинство и по бащинство и достъп до икономически достъпни грижи за децата, които осигуряват тяхното благополучие, като се предоставя на лицата с отговорности за полагането на грижи равен достъп до пазара на труда, за да се постигне по-добро равновесие между професионалния и личния живот, което е от особена важност за включването на жените на пазара на труда; насърчава държавите членки да разгледат устойчиво ниската раждаемост в ЕС и да обмислят прилагането на по-благоприятна данъчна диференциация съобразно броя на децата в домакинството; призовава държавите членки да осигурят подкрепа на семействата не само посредством финансово подпомагане, но и под формата на услуги;
30. отбелязва, че ниската гъстота и силната разпръснатост на населението водят до значително повишаване на разходите за предоставянето на обществени услуги като здравеопазване или образование; призовава Комисията и държавите членки да вземат под внимание свързаните с тях причини и последици, когато анализират ефектите от демографските промени и тяхното въздействие върху устойчивостта на публичните финанси;
31. подчертава факта, че за да са ефективни, инвестициите на ЕФСИ трябва да бъдат насочени към създаването на нови инвестиции в области, в които инвеститорският интерес е слаб, вместо към заместването на инвестиции, които биха били извършени другаде, или към инвестиции с висока рентабилност, които при всички случаи биха се осъществили; отново отправя призив във връзка със значението на инвестициите в човешки капитал и другите социални инвестиции, като здравеопазване, грижи за децата или жилища на достъпни цени, и във връзка с необходимостта от ефективно прилагане на пакета за социални инвестиции;
32. приканва Комисията и държавите членки да включват всички равнища на управление и съответните заинтересовани страни в установяването на пречките пред инвестициите, като се насочват към най-нуждаещите се региони и сектори, както и към предоставянето на подходящи инструменти, обединяващи публичното и частното финансиране;
Засилване на устойчивия растеж чрез възобновяване на инвестициите
33. подчертава необходимостта от насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж, водещ до създаването на повече и по-добри работни места и реални перспективи за всички, включително за младите хора, за да се отговори на вътрешните и външните предизвикателства, пред които е изправен ЕС; отбелязва, че следва да се отдаде повече внимание на адаптирането на съществуващата заетост, включително тази на уязвимите групи, към бързо променящия се пазар на труда и новопоявилите се сектори, с оглед на гарантиране на нейната устойчивост;
34. призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат върху микро-, малките и средните предприятия като елемент от основно значение за устойчивото и приобщаващо развитие и създаване на работни места и да намалят и стабилизират различията в равнищата на самостоятелна заетост между жени и мъже; настоятелно призовава държавите членки да прилагат данъчни схеми, свързани с устойчиви бизнес модели, които благоприятстват новаторските стартиращи предприятия и улесняването на създаването на работни места чрез МСП, да наблюдават въздействието на данъчното стимулиране върху устойчивото развитие и да разработят механизми, които да подтикват тези предприятия да постигнат или да приведат в действие международно измерение; поради това подчертава необходимостта от прилагането на всеобхватни политики на равнище ЕС с цел да се даде възможност на държавите членки да се изправят пред предизвикателствата, породени от техните конкуренти извън ЕС;
35. призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, да предприеме стъпки за осигуряване на по-добра информация относно всички европейски фондове и програми, които имат потенциал за стимулиране на предприемачеството, инвестициите и достъпа до финансиране, като например програмата „Еразъм за предприемачи“, Европейските служби по заетостта (EURES), Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME), Програмата за заетост и социални иновации (EaSI) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); припомня значението на принципа за партньорство, на подхода отдолу-нагоре и на подходящото разпределение на ресурси;
36. призовава Комисията да извърши оценка на всички гореспоменати програми по цялостен начин, за да предотврати конфликти между целите и търсенето и да намали бюрокрацията; счита, че такова преразглеждане следва да включва анализ на прилагането от всяка държава членка, като по този начин се гарантира по-голямо равенство по отношение на достъпа до средствата;
37. Европейският социален фонд следва да осигури повече ресурси за финансиране на участието на безработни лица в обучителни програми в държавите – членки на ЕС, както и в програми в държавите им на произход, като така се улеснява тяхната интеграция на избрания от тях европейски пазар на труда и се утвърждава европейското гражданство;
38. призовава държавите членки да разработят политики, които да стимулират предприемачеството сред младите хора от ранна възраст посредством осигуряване на възможности за стажове и посещения на предприятия;
39. призовава държавите членки, с цел насърчаване на предприемачеството сред младите хора, да подкрепят сдружения и инициативи, които подпомагат младите предприемачи в разработването на иновативни проекти чрез предоставяне на административна, правна и организационна подкрепа;
40. посочва, че предприятията от социалната икономика, включително предоставящите социални услуги, срещат дори повече трудности от традиционните предприятия при получаване на публично или частно финансиране, което се дължи, наред с други фактори, на липсата на знания за действителното положение от страна на управителите на финансовите посредници; подчертава необходимостта да се предостави повече подкрепа на подобни предприятия, особено що се отнася до достъпа до различните форми на финансиране, включително европейските фондове; освен това подчертава необходимостта от намаляване на административните тежести с цел подкрепа за социалните предприятия; подчертава необходимостта да им се даде правна рамка, например посредством европейски устав за кооперациите, сдруженията, фондациите и взаимоспомагателните дружества, като тяхната дейност бъде призната в ЕС и се избягва нелоялната конкуренция; призовава Комисията да подкрепи инвестициите в социалната икономика и приветства факта, че част от финансирането за Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации е предназначено за подпомагане на финансирането на социалните и основаващите се на солидарността предприятия;
41. подчертава високата обществена и икономическа стойност на инвестициите в социална закрила, включително социалните услуги; заявява, че на тези социални инвестиции следва да се даде по-голяма гъвкавост в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси, като по този начин държавите членки се насърчават да инвестират в социални услуги за положително социално и икономическо развитие;
По-добро използване на европейските фондове с цел стимулиране на социалното, икономическото и териториалното сближаване
42. приветства създаването на ЕФСИ през първата година на неговото прилагане и ролята му за подпомагане на най-добрите проекти на европейско равнище; призовава Комисията да гарантира, че ЕФСИ дава възможност за по-добро социално и икономическо сближаване на държавите членки и техните региони в рамките на ЕС и че всички държави членки използват възможността за достъп до този фонд в съответствие с целите на политиката на сближаване. призовава Комисията да следи и контролира инвестициите в рамките на ЕФСИ; счита, че следва да бъде публикуван доклад за одитиране и измерване на икономическото и социалното въздействие на въпросните инвестиции в реално изражение;
43. посочва, че инвестиционните приоритети трябва да бъде насочени към инфраструктурни проекти, когато съществува ясна необходимост от такива, за да се гарантира по-голямо сближаване, социална справедливост или развитие на човешкия капитал, или да се насърчава устойчив растеж; призовава Комисията да изисква предварително представяне на очакваните социални и икономически резултати за всеки инвестиционен проект, финансиран от ЕС, както и да включи последващо наблюдение и оценка; подчертава необходимостта да се избягва негативното влияние върху околната среда, което тези проекти могат да причинят;
44. подчертава, като взема предвид трудностите на държавите членки за пълно използване на европейските фондове, че ЕС трябва да гарантира правилното и по-добро използване на инвестициите си, които е необходимо да бъдат съобразени с неговите приоритети и основни ценности, залегнали в Договорите и Хартата на основните права, както и с ефективното управление на неговите ресурси, и трябва да намали административното бреме и бариерите по отношение на достъпа, прилагането и оценката; подчертава необходимостта да се гарантира, че всички предприятия имат равни възможности за достъп до финансиране; призовава Комисията да гарантира внимателно наблюдение на използването на средствата от ЕС;
45. приветства призива на Комисията към държавите членки да увеличат социалните си инвестиции, за да укрепят европейското икономическо, териториално и социално сближаване, особено в областта на (официалните и неофициалните) здравни грижи и дългосрочни грижи, както и социалните услуги, грижите за децата, помощите за жилищно настаняване и рехабилитационните услуги; призовава предприятията и всички други отговарящи на критериите бенефициенти да използват по-добре инвестиционните механизми, предоставяни от европейските фондове и проекти, имащи пряко приложение; призовава освен това Комисията да наблюдава дали препоръките на ЕС се изпълняват правилно от държавите членки;
46. отбелязва, че лицата, полагащи грижи официално и особено неофициално, представляват важен стълб за овладяване на бързо нарастващото търсене, свързано с бъдещето на системите за грижа в Европа; подчертава необходимостта от подобряване на социалната закрила за полагащите грижи членове на семейството, които често трябва да намалят работата на платените си работни места, за да предоставят безплатни грижи, като в резултат на това губят правата си на социална сигурност;
47. признава усилията на Комисията за засилване на използването на европейските структурни и инвестиционни фондове в подкрепа на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки и отбелязва предложението на Комисията до държавите членки относно финансирането за техническа помощ; подчертава, че тези фондове не следва да се използват единствено за изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, тъй като това потенциално може да доведе до изключване на други важни области на инвестиции;
48. изразява съгласие, че е необходимо да се развие процес на възходящо икономическо и социално сближаване, с цел да се насърчи социалното, икономическото и териториалното сближаване в рамките на и между държавите членки и техните региони, но посочва, че това трябва да се разглежда като цел на общ проект, в който социалният диалог и участието на всички съответни заинтересовани страни играят ключова роля; посочва, че социалната политика формира част от споделените компетентности между ЕС и държавите членки и че ролята на ЕС в тази област е ограничена до подкрепа и допълнение на дейностите на държавите членки в съответствие с член 153 ДФЕС и с принципа на субсидиарността;
49. призовава за справяне с икономическото неравенство, което действа като пречка за дълготрайния икономически растеж; подчертава, че разделението между най-бедните региони и останалата част от ЕС се задълбочава и призовава за спешни целенасочени усилия както на европейско, така и на национално равнище за насърчаване на сближаването и растежа в тези региони; призовава Комисията и държавите членки в този контекст да насърчават стратегическите инвестиции с цел подобряване на конкурентоспособността по отношение на член 174 от ДФЕС, по-специално в регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия;
50. призовава Комисията да засили прилагането на член 349 от ДФЕС с оглед по-голямото интегриране на най-отдалечените региони в Европа на регионите, като се диференцират политиките на ЕС с цел гарантиране на справедливост между регионите и насърчаване на по-голямо сближаване; подчертава, че е необходимо да се запази специалното внимание, което се отделя на най-отдалечените региони, не само по отношение на разпределянето на средствата, но и предвид въздействието, което европейските политики могат да имат върху тяхното социално положение и техните равнища на заетост; призовава Комисията да гарантира, че европейските решения и разпределянето на средства са съпътствани от подходящо наблюдение, възпроизвеждащо значително подобряване на благосъстоянието на гражданите от най-отдалечените райони;
51. призовава Комисията в рамките на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка да проучи възможността за увеличаване на финансирането на ЕСФ, за да се гарантира адекватността на неговите цели и да се вземат предвид включените нови предизвикателства, като например дългосрочната безработица или интегрирането на бежанците; призовава също така за създаването на специална програма, в рамките на многогодишната финансова рамка съгласно договореното, за европейските подрегиони, в които равнищата на безработица надхвърлят 30 %;
Социалното приобщаване като възможност за обществото
52. приветства подновяването на интегрираните насоки за „Европа 2020“; подчертава, че целесъобразността на стратегията „Европа 2020“ се е увеличила след нейното създаване и призовава държавите членки да засилят изпълнението ѝ на своята територия; отправя искане към Комисията и Съвета да наблюдават по-отблизо нейното прилагането на глобално и на национално равнище; счита, че е необходимо да се започне подготвянето на план за периода след „Европа 2020“, свързан с целите за устойчиво развитие;
53. изразява загриженост във връзка с факта, че работното място вече не е само по себе си гаранция срещу бедността или пък най-добрият инструмент за гарантиране на социално приобщаване, като се има предвид, че 12,7% от хората в трудоспособна възраст страдат от бедност, въпреки че работят, което представлява нарастване с 11% от 2009 г.; призовава Комисията да предложи интегрирана стратегия за борба с бедността в ЕС, с цел справяне с множеството измерения на бедността за всички групи, особено най-уязвимите, и да насърчи интегрирано активно приобщаване, основано на правото на качествена социална закрила; в този смисъл отново призовава Комисията да предложи инициатива за насърчаване на въвеждането на минимални доходи в държавите членки без да се нарушава принципът на субсидиарността;
54. призовава държавите членки да прилагат по-ефективни, ефикасни и приобщаващи форми на системи за социална закрила и на подпомагане на доходите и да извършват мониторинг върху тях, за да се гарантира, че тези системи предлагат задоволително жизнено равнище за безработните и лицата, изложени на риск от бедност и социално изключване, като същевременно се гарантира, че тези механизми не поддържат социалната зависимост и гарантират достъп до образование, обучение и възможности за навлизане на пазара на труда; призовава Комисията и държавите членки да обменят най-добри практики относно ефективността на минималния доход по отношение на намаляването на неравенството и социалното изключване в Европа;
55. насърчава държавите членки да приложат необходимите мерки за социалното приобщаване на бежанци, мигранти, законно пребиваващи в ЕС, и търсещи убежище лица, в съответствие с относимото законодателство в областта на убежището. отбелязва обаче, че такива мерки могат да бъдат ефективни само ако са споделени и се прилагат от всички държави членки; счита, че подобен подход ще изисква подходящо разпределяне на средства и при настоящето нестабилно положение те не могат да се предоставят единствено от държавите членки; призовава Комисията да предостави финансирането, необходимо за разработването на такъв цялостен подход към миграцията, като част от междинния преглед на многогодишната финансова рамка; призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи мерки за подпомагане на бежанците при тяхното установяване и интегриране, както и да осигурят достатъчно ресурси за обществени услуги и ранно предвиждане на изискванията, с цел улесняване на плавния преход на бежанците към пазара на труда, включително механизми за признаване на уменията и компетентностите; местните органи и социалните партньори следва да играят ключова роля в улесняването на подходящата интеграция на мигрантите на пазара на труда и предотвратяването на трудовите злоупотреби;
56. настоятелно призовава държавите членки в пълна степен да транспонират в националното законодателство и да прилагат всички разпоредби, включени в актуализираната Европейска програма за миграцията; изразява съжаление по повод на факта, че Комисията е трябвало да приеме 40 решения за установяване на нарушения срещу няколко държави членки, включително официални уведомителни писма до 19 държави членки, тъй като не са предприели необходимите мерки за транспониране на Директивата относно условията на приемане; подкрепя Комисията в нейните усилия за укрепване на Европейската програма за миграцията;
57. посочва на държавите членки, с оглед на застаряването на европейските граждани и високите равнища на безработица сред младите хора в някои части на ЕС, социалния риск, свързан с неспособността да се гарантира устойчивостта, сигурността, адекватността и ефективността на системите за социална сигурност през следващите десетилетия; поради това насърчава държавите членки да разработят стратегии, които гарантират, че повече хора могат да продължат да бъдат активни в обществото.
58. призовава Комисията и държавите членки да работят заедно за премахване на препятствията пред справедливата трудова мобилност, тъй като свободното движение е основно право в ЕС, и от една страна да действат в посока увеличаване на равнището на заетост, а от друга страна да гарантират, че мобилните работници от ЕС се третират еднакво, по начина, по който се третират националните работници, и не са подложени на тормоз или дискриминация, и че техните права на заетост и социални права са гарантирани;
59. призовава Комисията и държавите членки да подкрепят трудовата мобилност в рамките на Съюза като начин за създаване на възможности за работниците и предприятията; призовава държавите членки да използват и популяризират наличните европейски инструменти за улесняване на тази трудова мобилност, особено европейската мрежа за заетост EURES; по отношение на трансграничните региони, където трудовата мобилност е наистина висока, насърчава държавите членки да развиват трансгранични партньорства в рамките на EURES, за да подпомагат работниците в техните планове за мобилност;
60. призовава Комисията да разработи конкретен план за това как ще се използва европейският семестър за прилагане на принципите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;
61. заявява, че социалният диалог е основен инструмент за подобряване на условията на труд и че с цел да се гарантират възможно най-добрите условия за диалога между социалните партньори, необходимите предварителни условия в този контекст са съществуването на силни профсъюзи, участието на служителите в делата на предприятията и укрепването на колективните трудови договори; призовава Комисията и държавите членки да повишат качеството на социалния диалог и на европейско равнище, като гарантират навременни и съдържателни консултации със социалните партньори и дадат възможност за необходимия анализ и включване на предложенията в процесите за вземане на решения;
62. призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за решаване на въпросите със социалния дъмпинг и дъмпинга при трудовите възнаграждения в ЕС, които причиняват значителни вреди на засегнатите работници и на системите за социална закрила на държавите членки; призовава също така социалните партньори да бъдат включени на всички равнища в тези усилия;
По-добра координация на европейския семестър
63. приветства препоръката на Комисията за еврозоната, която консолидира съвместния анализ и определянето на стратегии за социалните и икономическите измерения на държавите членки в рамките на Икономическия и паричен съюз (ИПС), като подчертава необходимостта от съгласуване на тези критерии; предупреждава обаче за възможността за развитие на ЕС на две скорости;
64. счита, че препоръката за еврозоната трябва да бъде отправна точка за засилване на социалното измерение в контекста на:
а) засилени механизми за демократична отчетност на равнището на ЕС и на национално равнище, включително междуинституционално споразумение с Европейския парламент и гарантиране, че всички национални парламенти в рамките на еврозоната разполагат с условията да следват всяка стъпка от процеса на европейския семестър;
б) социално измерение, което има за цел да съхрани социалната пазарна икономика на Европа, при което се предвиждат по-добри прагове на заплатите под формата на, където е приложимо и е в съответствие с принципа на субсидиарността, минимални работни заплати на адекватни равнища и с участието на социалните партньори.
в) провеждане на съвместни заседания между Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси и Съвета по икономически и финансови въпроси с цел стимулиране на координирани социално-икономически политики, насочени към укрепване на конкурентоспособността в Европа и стимулиране на растежа и качествени работни места;
г) заседания на министрите на труда и социалната политика на държавите от еврозоната с цел по-добро интегриране на социалното ѝ измерение и правилно решаване на социалните дисбаланси;
65. призовава Комисията да представи възможно най-скоро предложение за създаване на стълб на социалните права, който е в състояние да гарантира условия на равнопоставеност в целия ЕС като част от усилията за постигане на справедлив и наистина паневропейски пазар на труда, както и като средство за стимулиране на възходящо икономическо и социално сближаване, с оглед на справяне със съществуващите в рамките на и между държавите членки икономически и социални различия;
66. призовава Комисията да осигури подходящо наблюдение и последващи действия по отношение на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки и да гарантира, че е поставен подходящ акцент върху въпросите в областта на заетостта и социалното приобщаване;
67. призовава за по-силна роля за стратегия „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и нейните цели, особено социалните, да бъдат отразени в еднаква степен във всички инструменти на семестъра, включително специфичните за всяка държава препоръки;
68. приветства факта, че Комисията ясно разграничава европейски и национален етап по отношение на европейския семестър; подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество между европейските институции в изготвянето, прилагането и оценката на европейската стратегия за устойчив и приобщаващ растеж; призовава Комисията да създаде ясна програма в това отношение, като включи също така социалните партньори, националните парламенти и всички други съответни заинтересовани страни от гражданското общество и да гарантира, че пролетното заседание на Европейския съвет продължава да бъде основната времева рамка за определяне на политическите приоритети въз основа на приноса на Комисията, Парламента и Съвета; счита, че Комисията би могла да предприеме наблюдение и да докладва дали са възприети предложенията за изпълнение на определени специфични за всяка държава препоръки въз основа на „консултации със социалните партньори“;
69. счита, че е от съществено значение да се засили ролята на социалните партньори на европейско и национално равнище, за да съответстват те на европейските и националните политики за растеж и да се гарантира тяхната пригодност по места; подчертава, че с оглед на постигане на напредък по пътя към сближаването във възходяща посока и на баланс между конкурентоспособността и справедливостта, трябва да се провежда социален диалог на всички етапи на европейския семестър; приветства във връзка с това усилията на Комисията да започне отново социален диалог, както и въведения с годишния обзор на растежа(ГОР) за 2015 г. рационализиран подход; посочва обаче,че в много държави членки положението остава неустойчиво на национално равнище;
70. счита, че Комисията би могла да засили ролята на служителите, отговарящи за европейския семестър, чрез по-добро определяне на техните цели и функции;
71. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
17.2.2016 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
38 9 8 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Laura Agea, Guillaume Balas, Tiziana Beghin, Brando Benifei, Mara Bizzotto, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Ole Christensen, Jane Collins, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Thomas Händel, Marian Harkin, Czesław Hoc, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Jan Keller, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Patrick Le Hyaric, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Joëlle Mélin, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, João Pimenta Lopes, Marek Plura, Sofia Ribeiro, Maria João Rodrigues, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Romana Tomc, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Renate Weber, Tatjana Ždanoka, Jana Žitňanská |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Amjad Bashir, Tania González Peñas, Sergio Gutiérrez Prieto, António Marinho e Pinto, Tamás Meszerics, Neoklis Sylikiotis, Ivo Vajgl |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ
ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
38 |
+ |
|
|
ALDE Group NI PPE Group
S&D Group
Verts/ALE Group
|
Enrique Calvet Chambon, Marian Harkin, António Marinho e Pinto, Ivo Vajgl, Renate Weber Lampros Fountoulis, David Casa, Danuta Jazłowiecka, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Ádám Kósa, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Marek Plura, Sofia Ribeiro, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Romana Tomc, Guillaume Balas, Brando Benifei, Vilija Blinkevičiūtė, Ole Christensen, Elena Gentile, Sergio Gutiérrez Prieto, Agnes Jongerius, Jan Keller, Javi López, Emilian Pavel, Maria João Rodrigues, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Marita Ulvskog,
Jean Lambert, Tamás Meszerics, Tatjana Ždanoka,
|
|
|
9 |
- |
|
|
EFDD Group ENF Group GUE/NGL Group
|
Jane Collins, Mara Bizzotto, Dominique Martin, Joëlle Mélin, Tania González Peñas, Thomas Händel, Patrick Le Hyaric, João Pimenta Lopes, Neoklis Sylikiotis,
|
|
|
8 |
0 |
|
|
ALDE Group ECR Group EFDD Group
|
Martina Dlabajová, Amjad Bashir, Arne Gericke, Czesław Hoc, Ulrike Trebesius, Jana Žitňanská, Laura Agea, Tiziana Beghin, |
|
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
- [1] Приети текстове, P8_TA(2015)0261.
- [2] ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 57.
- [3] Приети текстове, P8_TA(2015)0401.
- [4] Приети текстове, P8_TA(2015)0384.
- [5] Приети текстове, P8_TA(2015)0389.
- [6] Приети текстове, P8_TA(2015)0320.
- [7] Приети текстове, P8_TA(2015)0261.
- [8] Приети текстове, P8_TA(2015)0068.
- [9] Приети текстове, P8_TA(2014)0060.
- [10] Приети текстове, P8_TA(2014)0010.
- [11] Приети текстове, P7_TA(2014)0394.
- [12] Приети текстове, P7_TA(2014)0043.
- [13] Приети текстове, P6_TA(2009)0062.
- [14] Приети текстове, P8_TA(2016)0033.
- [15] http://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR15_03/SR15_03_BG.pdf
- [16] http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=89⟨Id=en≠wsId=2193&furtherNews=yes
- [17] http://www.eurofound.europa.eu/european-working-conditions-surveys-ewcs
- [18] Съвместен доклад за заетостта за 2016 г., стр. 2
- [19] http://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR15_03/SR15_03_BG.pdf
- [20] Study on Precarious Work and Social Rights (VT/2010/084) (Проучване относно несигуните работни места и социалните права), стp. 164-170
- [21] http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=9770&langId=en.
- [22] Посочен в препоръката от 12 март 2014 г.
- [23] Съвместен доклад за заетостта за 2016 г., стр. 19.