Процедура : 2015/2221(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0033/2016

Внесени текстове :

A8-0033/2016

Разисквания :

PV 10/03/2016 - 3
CRE 10/03/2016 - 3

Гласувания :

PV 10/03/2016 - 7.11
CRE 10/03/2016 - 7.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0093

ДОКЛАД     
PDF 801kWORD 173k
19.2.2016
PE 569.634v02-00 A8-0033/2016

относно банковия съюз – Годишен доклад за 2015 г.

(2015/2221(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Роберто Гуалтиери

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно банковия съюз – Годишен доклад за 2015 г.

(2015/2221(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции(1) (Регламент за ЕНМ).

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и Европейската централна банка относно практическите условия и ред за упражняването на демократичната отчетност и надзора над изпълнението на задачите, възложени на Европейската централна банка в рамките на единния надзорен механизъм(2),

–  като взе предвид публикувания през март 2015 г. „Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност 2014“(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 г. за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ)(4),

–  като взе предвид решението на Европейската централна банка от 17 септември 2014 г. относно прилагането на разделение между функцията, свързана с паричната политика, и надзорната функция на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/39)(5),

–  като взе предвид решението на Европейската централна банка от 4 февруари 2014 г. за идентифицирането на кредитните институции, които подлежат на цялостна оценка (ECB/2014/3)(6),

–  като взе предвид работата на Базелския комитет, извършена неотдавна, особено преразглеждането на стандартизирания подход към кредитния риск и преразглеждането на измерването на операционния риск,

–  като взе предвид всеобхватната оценка, извършена от Европейската централна банка в периода между ноември 2013 г. и октомври 2014 г.(7),

–  Регламент (ЕС) 2015/534 на Европейската Централна Банка от 17 март 2015 година относно отчитането на надзорна финансова информация(8),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010(9) (Регламент за ЕМП),

–  като взе предвид споразумението между Европейския парламент и Единния съвет за преструктуриране относно практическите условия и ред за упражняването на демократичната отчетност и надзора над изпълнението на задачите, възложени на Единния съвет за преструктуриране в рамките на единния механизъм за преструктуриране,

–  като взе предвид Директива 2014/49/EС на Европейския парламент и Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити(10),

–  като взе предвид доклада относно завършването на европейския икономически и паричен съюз (доклад на петимата председатели),

–  като взе предвид решението на Комисията да сезира Съда на Европейския съюз относно неприлагането от страна на Чешката република, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния и Швеция на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (2014/59/ЕС),

–  като взе предвид изявлението на Съвета от 8 декември 2015 г. относно банковия съюз и договореностите за мостово финансиране за Единния фонд за преструктуриране,

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС:„ “Въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари“(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г., озаглавена „Преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства“(12),

–  като взе предвид доклада на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) от март 2015 г. относно регулаторното третиране на експозициите към държавни дългови инструменти,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 ноември 2015 г., озаглавено „Към завършването на банковия съюз“ (COM(2015)0587),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 24 ноември 2015 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 с цел създаване на Европейска схема за застраховане на депозитите (COM(2015)0586),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0033/2016),

А.  като има предвид, че банковият съюз (БС) е жизненоважен компонент на паричния съюз и основен градивен елемент на един истински икономически и паричен съюз (ИПС), и като има предвид, че участието в него е отворено за държавите членки, чиято парична единица не е еврото;

Б.  като има предвид, че банковият съюз е от основно значение за осигуряване на стабилност и за възстановяване на доверието в банките в еврозоната, тъй като засилва финансовата интеграция, намалява риска в европейската банкова система и моралния риск, допринася за прекъсването на връзката между държавите и банките и насърчава споделянето на риска в рамките на паричния съюз;

В.  като има предвид, че банковият съюз има ключова роля при финансирането на инвестиции и следователно в насърчаването на растежа и създаването на работни места в целия ЕС;

Г.  като има предвид, че в банков съюз единната нормативна уредба следва да бъде допълнена от единен надзорен механизъм (ЕНМ), единен механизъм за преструктуриране (ЕМП) и високо и еднакво равнище на защита на депозитите и от ефикасен фискален предпазен механизъм на равнището на ЕС;

Д.  като има предвид, че ЕНМ е първият стълб на банковия съюз и има за цел да осигурява еднакъв и хомогенен надзор над банките на участващите държави членки, да създава еднакви условия на конкуренция в рамките на банковия пазар и да допринася за сигурността и стабилността на кредитните институции, както и за стабилността на финансовата система, като същевременно зачита разнообразието от банки и техните бизнес модели;

Е.  като има предвид, че Европейската централна банка (ЕЦБ) до момента не е взела в достатъчна степен предвид принципа на пропорционалност във връзка със своите надзорни дейности;

Ж.  като има предвид, че ЕМП е вторият стълб на банковия съюз и има за цел да осигури наличието на еднакви правила и процедури и общ процес на вземане на решения за организирано преструктуриране на неплатежоспособни банки с минимално въздействие върху останалата част от финансовата система, реалната икономика, обикновените граждани или публичните финанси в цяла Европа;

З.  като има предвид, че третият стълб на банковия съюз засега се състои в сближаването на националните схеми за гарантиране на депозитите (СГД), и че едва наскоро Комисията представи предложение за Европейска схема за гарантиране на депозитите, насочено към поетапно осигуряване на еднакво ниво на защита на депозитите, и че законодателите ще вземат решение по предложението в рамките на обикновена законодателна процедура;

И.  като има предвид, че Регламентът за ЕНМ и Регламентът за ЕМП изискват новите органи, създадени в рамките на ЕНМ – по-специално Надзорният съвет на ЕЦБ, и в рамките на ЕМП – по-конкретно Единният съвет за преструктуриране, да съответстват на принципите за прозрачност и отчетност във връзка с изпълнението на своите задачи; като има предвид, че тези органи следва да дават водещ пример в това отношение, както и по отношение на техническата компетентност и почтеността;

Единен надзорен механизъм (ЕНМ),

1.  приветства въвеждането на ЕНМ, който постигна успех след създаването си както от оперативна гледна точка, така и от гледна точка на качеството на надзора, и счита, че това е забележително постижение, като се вземе предвид сложността на проекта и предоставеният изключително кратък срок;

2.  насърчава широкото представителство в банковия съюз посредством ангажираност и участие в бъдеще на националните компетентни органи на неучастващи държави членки в съответствие с установените правни разпоредби и процедури, както и посредством засилено сътрудничество с трети държави извън ЕС; отново потвърждава, че по-тясна координация между националните компетентни органи в целия ЕС и на международно равнище е от съществено значение за гарантиране на ефективно регулиране и надзор на банките със системна значимост;

3.  приветства по-специално във връзка с оперативната структура:

а)  процеса на набиране на персонал, в рамките на който беше постигнато добро съчетание от умения и култури и бяха изпълнени критериите, свързани с равнопоставеността на половете, като по този начин се допринася за наднационалния характер на ЕНМ, както и задълбочената програма за обучение на персонала на националните компетентни органи и на ЕЦБ; при все това изтъква, че има възможност за подобряване на практиките на ЕЦБ за договаряне, особено по отношение на броя на краткосрочните договори, проверките на работното време на служителите, прозрачността на процеса на набиране на персонал и готовността за водене на преговори с профсъюзите; отбелязва съобщението на ЕЦБ, че е назначила първия си Главен административен ръководител, който ще управлява всички административни служби, службите в областта на информационните технологии, както и човешките ресурси;

б)  изготвянето въз основа на най-добрите национални практики на Наръчник по надзора, в който са посочени общи процеси, процедури и методи за извършване на процеса на надзорен преглед в цяла Европа;

в)  изграждането на информационно-технологичната инфраструктура и на помощни аналитични инструменти; подчертава значението на стабилни и добре функциониращи информационни системи, съответстващи на нуждите на надзорните функции на ЕНМ; насърчава координацията между ЕНМ и националните надзорни органи, за да се посрещнат нуждите за данни посредством едно единствено приложение;

г)  създаването на съвместни надзорни екипи и диалога, установен от тях с поднадзорните кредитни институции;

д)  процесите, разработени за работа извън обичайните процедури (разрешение на квалифицирани дялови участия, лицензиране, упражняване на дейност в ЕИП по силата на един лиценз и оценка на квалификацията и надеждността);

4.  отбелязва, че много значителна част от работата обичайно е посветена на административни процедури, изисквани от Регламента за ЕНМ, които не винаги са пропорционални, и изразява готовност да разгледа предложения, целящи намаляване на оперативната тежест върху структурите на всички равнища и подобряване на ефективността на надзора на ЕНМ, а именно чрез използването на потенциала за рационализиране на административните процедури, или чрез делегиране на определени решения по специфични административни въпроси в ясни граници и насоки;

5.   със задоволство отбелязва, че е извършен преглед на етичните правила на ЕЦБ, и подчертава важността на ефективните правила относно конфликтите на интереси и защитните механизми срещу неправомерно влияние от страна на финансовия сектор върху персонала, както и върху членовете на управителните органи;

6.  счита, че въпреки забележителната степен на ефективност, постигната от съвместните надзорни екипи в рамките на по-малко от една година, има възможност за допълнителни подобрения, включително чрез по-ефективно ангажиране на националните компетентни органи в процеса на вземане на решения;

7.  приема за сведение бележките от страна на поднадзорните субекти относно необходимостта от ранно планиране на мерките за надзор, за да се подобри тяхното качество и да се предотвратяват нежеланите последствия, засягащи стопанската дейност на банките, и счита, че в това отношение има значително поле за усъвършенстване;

8.  подчертава необходимостта да се избягват изисквания за двойно докладване и многобройни канали за докладване, и по-общо да се избягва ненужната административна тежест за кредитните институции, по-специално за по-малките банки, както и да се гарантира спазването на принципа на пропорционалност; призовава за повече ефективност при събирането на данни, което следва да се придържа към принципа „само веднъж“ и следва да се проверява от гледна точка на неговата полезност, приложимост и пропорционалност;

9.   призовава ЕЦБ да гарантира, че при създаването на всеобхватна база данни за кредитен риск (аналитичен набор от данни относно кредитите, AnaCredit) се обръща особено внимание на принципа на пропорционалността и на необходимостта да се избягват непропорционално високи административни разходи, особено за по-малките институции; в този контекст призовава съответните прагове за докладване да бъдат определени на подходящо ниво;

10.  подчертава значението на тясното взаимодействие между генералните дирекции (ГД) на ЕЦБ, отговарящи за прекия и непрекия микропруденциален надзор, от една страна, и генералната дирекция, отговаряща за хоризонталния надзор и експертните услуги, от друга страна, и подчертава ролята на последната за подобряване на разбирането сред поднадзорните дружества по отношение на общия надзорен подход, който е в основата на отделните конкретни микропруденциални мерки; подчертава важността на пълното организационно отделяне между служителите на ЕНМ и служителите, предоставящи услуги, необходими за целите на провеждането на независима парична политика;

11.  призовава за систематичен преглед на всеобхватните оценки на институциите под надзора на ЕЦБ, както и за подходящи подобрения на методологията в светлината на натрупания опит, във всички случаи, когато дадена институция се разглежда като стабилна според оценката, а впоследствие се сблъсква със затруднения, както и когато сценариите на стрес теста показват, че дадена институция е със слаба капитализация, което впоследствие се оказва в значителна степен нереалистично; подчертава ограниченията на настоящата методология на стрес тестовете, която оценява експозицията на трета държава въз основа на вътрешните оценки на банките;

12.  приветства факта, че ЕЦБ работи върху въвеждането на подобрения в рамката на стрес тестовете на макроравнище, за да включи по-реалистични динамични елементи в модела на стрес тестовете, да добави в стрес тестовете подходящ елемент за ликвидността, да включи верижния ефект в рамките на банковата система, както и двупосочното взаимодействие с реалната икономика и паралелната банкова система в по-широката рамка;

13.  счита, че всеобхватната оценка, извършена преди създаването на ЕНМ, е важна стъпка към възстановяване на доверието, изгубено през годините на кризата, и към повишаване на устойчивостта на банковата система на еврозоната, като се подобри капитализацията ѝ и се повиши прозрачността; счита, че процедурите за надзорен преглед и оценка (ПНПО) и бъдещата цялостна оценка на счетоводните баланси на банките представляват необходим инструмент при идентифицирането на банките, което следва да укрепи тяхната капитализация и да намали ливъриджа;

14.  подчертава факта, че икономическото възстановяване е в ход, но че все още е нестабилно и умерено, по-специално заради недостатъчното равнище на структурните реформи, сближаването и инвестициите и поради прекомерната зависимост от външни фактори, като същевременно инфлацията остава под равнището на поставените цели; на този фон отбелязва, че макар че в близкото минало могат да се наблюдават осезаеми подобрения, кредитната динамика в много юрисдикции все още е слаба и големият обем необслужвани кредити представлява тежест за счетоводните баланси на много европейски банки, като ограничава техните възможности за финансиране на икономиката;

15.  припомня, че възможностите за отписване или продажба на необслужвани кредити са от жизненоважно значение, тъй като чрез тях се освобождава капитал за финансиране на нови заеми, по-специално заеми за МСП; подчертава необходимостта от вземане на мерки по въпроса за необслужваните кредити на европейско равнище, по-специално чрез улесняване на създаването на дружества за управление на активи в държавите, където това се счита за необходимо, какъвто беше случаят с Испания и Ирландия;

16.  подчертава, че ефективната координация между макропруденциалните и микропруденциалните политики е от ключово значение, и подчертава факта, че ЕНМ е изцяло част от рамката на ЕС за макропруденциален надзор и е получил съответните макропруденциални отговорности, заедно с националните компетентни органи и управителния съвет на ЕЦБ; подчертава необходимостта да се засили ролята на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), за да се допълнят правомощията на националните компетентни органи и на ЕНМ с междусекторен макропруденциален орган за целия ЕС, който да гарантира, че в общоевропейски интерес се вземат мерки по отношение на рисковете на макроравнище; счита, че макропруденциалната политика трябва да акцентира в по-голяма степен върху предотвратяването на големи колебания във финансовия цикъл; припомня, че ЕССР следва да обърне внимание на взаимната обвързаност на финансовите пазари и на всеки друг системен риск, който засяга стабилността на финансовите пазари;

17.  изразява съгласие с мнението, изразено от висшето ръководство на ЕЦБ, че макропруденциалната политика трябва да акцентира по-силно върху предотвратяването на големи колебания във финансовия цикъл, а не само върху повишаването на устойчивостта на шокове, когато такива възникнат; приветства проучването от страна на ЕЦБ на определението за финансова стабилност и настоятелно призовава за разработването на инструменти като индекса за системен риск, обсъждан при прегледа на финансовата стабилност през ноември 2015 г., за да се наблюдава системният риск като част от ефективен набор от инструменти за неговото управление;

18.  отбелязва, че все още предстои да бъде осъществена структурната реформа на банковата система, чиято цел е да се намали системният риск и да се вземат мерки по отношение на проблема с институции, които са „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“; призовава за бързо постигане на законодателно споразумение;

19.  отбелязва, че застрахователният сектор се включва все повече в областта на финансовите услуги, и подчертава важността на постигането на еднакви условия на конкуренция, за да се избегне регулаторният арбитраж на пруденциалните изисквания и правилата за защита на потребителите;

20.  счита, че световният стремеж към увеличаване и подобряване на качеството на банковия капитал и към по-малко банки, подкрепени с ливъридж, е необходимо условие за стабилна банкова система, способна да подкрепя икономиката, и за избягване на повтарянето на огромните спасителни мерки, на които бяхме свидетели по време на кризата; подчертава обаче, че разработването на регулаторни, надзорни и други политики в областта на финансовия сектор на международно равнище (Съвет за финансова стабилност (СФС), Базелски комитет по банков надзор (BCBS) и др.) трябва да не бъде насочено към определен модел на финансиране, използван в една част от света;

21.  отбелязва, че увеличаването на капиталовите изисквания над определен праг може в краткосрочен план да създаде непредвидени последици като ограничи капацитета за кредитиране на банките, и че съответно този риск следва да бъде разгледан при определянето на равнището на капитала; подчертава, че взаимозависимостта между капиталовите изисквания и предоставянето на кредити не е линейна;

22.   призовава Комисията да извърши заедно с европейските надзорни органи (ЕНО) всеобхватна оценка на капиталовите изисквания, заложени в настоящото и бъдещото законодателство, по-специално с оглед на анализа на техните последици по отношение на условията за финансиране на МСП и в по-общ план на реалната икономика, като същевременно се отчитат балансът между краткосрочното и дългосрочното въздействие на капиталовите изисквания и необходимостта от запазване на финансовата стабилност;

23.  припомня важността на инструменти като „коефициента за подпомагане на МСП“; предлага инициативите за по-добро финансиране на МСП да бъдат разширени, за да обхванат стартиращи предприятия, микропредприятия и дружества със средна пазарна капитализация;

24.   счита, че стабилизирането на надзорната и регулаторната рамка е важен елемент за възстановяване на доверието на инвеститорите, за избягване на несигурността относно регулаторните и надзорните действия, както и за подпомагане на растежа и финансовата стабилност; призовава за намаляване на сложността на действащото законодателство в краткосрочен план и за създаване в средносрочен план на интегрирана европейска нормативна уредба относно финансовото регулиране и правата на потребителите, която да замени настоящото сложно и обременяващо, претрупано законодателство;

25.  приветства разработването на обща методология за процеса на надзорен преглед и оценка (ПНПО) за 2015 г.; отбелязва, че отчасти вследствие на бързото въвеждане на ЕНМ много аспекти на тази методология бяха завършени едва когато цикълът на ПНПО вече беше в ход, и счита, че за да се подобри яснотата на резултатите и съгласуваността между рисковите профили и нивата на капитала на банките, процесът, водещ до одобрението на общи надзорни стандарти при оценката на риска, може да спечели от допълнително усъвършенстване; приветства готовността на ЕНМ да работи в областта на управлението на банките, и по-специално на управлението на риска, склонността към риск и киберриска;

26.  счита, че изчисляването на максималната сума за разпределяне (МСР) за всяка банка, в съответствие с член 141, параграф 6 от Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ), е важен инструмент за постигане на капиталово възстановяване като алтернатива на свиващите се счетоводни баланси; подчертава, че липсата на яснота в законодателството относно йерархията между втория стълб и капиталовите буфери във връзка с прага на максималната сума за разпределяне и с други мерки за санкциониране не пречи на ЕНМ да използва марж на гъвкавост, за да се избягват решения, които са прекалено строги и биха могли да имат отрицателно въздействие върху пазара на облигации от първи ред и еднаквите условия на конкуренция с други юрисдикции;

27.  подчертава, че националните възможности и дискреционни правомощия, предоставени на държавите членки, пречат на ЕНМ да разработи единен и съгласуван подход към надзора в еврозоната, за да се гарантират действително еднакви условия на конкуренция, и счита, че уеднаквяването на практиките и стандартите следва да върви успоредно с доизграждането на другите два стълба на банковия съюз; във връзка с това приветства публикуването от ЕЦБ на проект на регламент, насочен към премахването на около 35 национални варианта и дискреционни правомощия в рамките на банковата регулаторна рамка на ЕС, както и на проект на насоки в помощ на вземането на решения от страна на съвместните надзорни екипи по един по-последователен начин в областите, обхванати от другите установени възможности и дискреционни правомощия; счита, че подобно единно прилагане изисква поетапен подход и следва да има за цел да премахне всички съществуващи пречки и форми на сегментиране; изразява готовност да сътрудничи на законодателно равнище, за да се подобри допълнително регулаторната и надзорната хармонизация; подчертава необходимостта от извършване на преглед на националните възможности и дискреционни правомощия, за да се осигурят еднакви условия на конкуренция в целия банков съюз, включително между имащи дялово участие в застрахователни предприятия конгломерати и институции, които не са конгломерати;

28.  припомня, че прилагането на оценяване по справедлива стойност за нереализираните печалби или загуби от експозиции към централни правителства, класифицирани като „налични за продажба“, не само укрепва връзката между банките и държавите, но може да доведе и до нестабилност на собствения капитал; призовава ЕЦБ да запази неприлагането на това оценяване до момента на прилагането на МСФО 9;

29.  подчертава факта, че както Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, така и Директивата за капиталовите изисквания (Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници (наричани заедно РКИ/ДКИ IV) бяха приети от съзаконодателите преди създаването на единния надзорен механизъм; насърчава Комисията да представи предложение за техническо адаптиране на РКИ/ДКИ IV, за да ги хармонизира с рамката за банковия съюз; настоятелно призовава Комисията да използва не директиви, а регламенти, приложими пряко в рамките на целия ЕС, като законодателен инструмент за гарантиране на хармонизирано изпълнение в целия ЕС и в банковия съюз;

30.  подчертава значението на извършената дейност по хомогенизирането на изчисляването на рисково претеглените активи, което е от основно значение с оглед на сравнимостта, както и по прегледа на вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания за банките; счита, че постигането на напредък в тази област по отношение на всички портфейли е от решаващо значение за запазване на ефективността и надеждността на банковия надзор в еврозоната с цел насърчаване на добрите практики при моделите за пазарен и кредитен риск;

31.  приветства приемането от страна на ЕНМ на пет приоритета на високо равнище за дейността му по надзора през 2016 година; подчертава, че ЕНМ следва да насочи вниманието си отвъд кредитния риск към всички форми на банков риск, включително нефинансовия риск; подчертава, че са необходими по-нататъшни стъпки за засилване на надзорния контрол на финансовите портфейли на банките, особено на активи от ниво 3, включително деривати; подчертава необходимостта от намаляване на взаимовръзките между регулираната и паралелната банкова система, не на последно място чрез ограничаване на съответната кредитна рискова експозиция;

32.  счита, че трябва да се обърне по-подходящо внимание на повишеното излагане под формата на задбалансови позиции, по-специално за банки със системно значение в глобален мащаб; подчертава във връзка с това нуждата от бдителност спрямо развитието на паралелната банкова система;

33.  отбелязва работата на Базелския комитет по банков надзор и на ЕССР по отношение на експозициите към държавни дългови инструменти на банки и други финансови посредници; призовава институциите на ЕС да извършат – като част от координираните усилия на глобално равнище – внимателна и задълбочена оценка на възможните изменения на действащата регулаторна рамка в средносрочен план, без да се намаляват наличните финансови средства за държавите членки, без да се създават нежелани нарушения на пазара или на конкуренцията и без да се засяга финансовата стабилност; подчертава, че ако е необходимо всеобхватно намаляване на риска, следва да бъдат предприети успоредни мерки, наред с другото за намаляване на експозицията на активи от ниво 2 и ниво 3, както и за гарантиране на пълноценната конвергенция на системите за измерване на кредитния риск, основаващи се на вътрешнорейтинговия подход;

34.  подчертава, че ЕНМ и ЕМП представляват стъпка в посока към общ пазар на банкови услуги, с което трансграничното консолидиране става по-привлекателно; счита, че въвеждането на оценка на финансовата стабилност и на оценка на възможността за преструктуриране в Директивата за квалифицирано дялово участие е необходимо, за да се избегне възникването на нови проблеми, свързани с финансови институции, прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират, поради по-високия брой сливания и придобивания;

35.  подчертава важната роля, изпълнявана от ЕНМ по време на кризата в Гърция, по отношение на мониторинга на състоянието на банковия сектор на страната, извършването на всеобхватна оценка на основните гръцки институции и приноса към определянето на нуждите от рекапитализация; отбелязва, че съгласно оценката на ЕНМ нуждите от рекапитализация на гръцките банки възлизат при основен сценарий на 4,4 милиарда евро, а при най-рисковия сценарий – на 14,4 милиарда евро, докато буферът, предвиден в рамките на програмата, е в размер на 25 милиарда евро; изисква разяснения по отношение на ролята на дружествата за финансови консултации, тъй като такива дружества често са били наемани без публичен търг и са изпълнявали централна роля във всички спасителни мерки в еврозоната чрез предоставяне на експертни познания на „тройката“ международни кредитори; призовава за по-голяма прозрачност и отчетност при процеса по наемане, за да се избегнат потенциални конфликти на интереси, възникващи от връзки с инвестиционни фондове и други доставчици на финансови услуги; изисква от ЕЦБ да преформулира ролята си по отношение на програмите за подкрепа, като възприема ролята на „мълчалив наблюдател“; подчертава, че спешната помощ за осигуряване на ликвидност представлява важен инструмент за гарантиране на стабилността на финансовата система чрез предотвратяване на превръщането на кризи на ликвидността в кризи на платежоспособността; отбелязва, че отговорността за нейното предоставяне все още не е напълно прехвърлена на равнище еврозона; приветства забележките, направени от председателят на ЕЦБ Драги пред парламентарната комисия по икономически и парични въпроси, в които той загатва за щателно преразглеждане на режима на спешна помощ за осигуряване на ликвидност в светлината на „европеизацията“ на банковия надзор;

36.  счита, че стратегията на ЕЦБ по надзора следва да отразява и да защитава плурализма и многообразието на банковите модели в целия ЕС, в т.ч. автентични и стабилни взаимоспомагателни, спестовни и кооперативни банки, както и да спазва принципа на пропорционалност, като избягва каквото и да било разграничение по национален признак;

37.  счита, че прозрачността спрямо пазарните участници и обществеността, включително по чувствителни теми, като например целите, свързани с капитала, в резултат на цикъла на ПНПО, надзорните практики и други изисквания, е от съществено значение за еднаквите условия на конкуренция между субектите, които са предмет на надзор, за лоялната конкуренция на банковия пазар и за избягването на ситуации, в които регулаторната несигурност оказва отрицателно влияние върху бизнес стратегията на банките; подчертава, че прозрачността както на надзорните органи, така и на поднадзорните субекти, е също предпоставка за отчетност, тъй като дава възможност на Парламента и на обществеността да бъдат информирани по основните въпроси на политиката и да оценяват съответствието с правилата и надзорните практики; призовава за по-голяма прозрачност във връзка с решенията и обосновките по стълб 2;

38.  подчертава, че в това отношение публикуването на списък на често задаваните въпроси относно процеса на надзорен преглед и оценка (ПНПО), би могло да бъде полезен инструмент;

39.  приветства ефикасния и отворен начин, по който ЕЦБ изпълнява досега своите задължения за отчетност пред Парламента, и призовава ЕЦБ да продължава да се ангажира изцяло в това отношение и да продължава да допринася за подобряването на способността на Парламента да извършва оценка на политиките и дейностите на ЕНМ; оценява положително готовността на председателя на ЕЦБ да продължи да си сътрудничи с Парламента по отношение на ролята на ЕЦБ в областта на банковите въпроси, по специално в рамката на органите, определящи глобалните стандарти, като Съвета за финансова стабилност;

40.  припомня, че публичният одит е неразделна част от механизмите за гарантиране на отчетността на институциите пред гражданите; следователно отбелязва с известна загриженост публикуваното през миналия юни изявление на Контактния комитет, състоящ се от ръководителите на върховните одитни институции на Европейския съюз и Европейската сметна палата (ЕСП), в което се предупреждава за опасността от възникване на одитни пропуски поради прехвърлянето на надзорни задачи от националните органи към ЕНМ в контекст, в който задължението на ЕСП да извършва одит на ЕЦБ, изпълняваща ролята на надзорен орган, не е толкова всеобхватно, колкото са задълженията на националните одитни институции спрямо националните надзорни органи; съответно препоръчва да се обърне внимание на укрепването на задължението на ЕСП за извършване на одит;

41.  подчертава значението на сътрудничеството с Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), Европейския банков орган (ЕБО) и с други органи в рамките на Европейската система за финансов надзор, като в същото време се спазва изцяло разделението на ролите и компетентностите, както и разграничението между регулиране и надзор, за да се спомогне за осигуряване на съответствие със структурата на ЕС за взаимозависимост и взаимоограничаване; подчертава по-специално, че ЕБО със своя изричен мандат за защита на потребителите трябва да прилага и разширява рамката за защита на потребителите в областта на банковите услуги в допълнение към пруденциалния надзор от страна на ЕНМ и в Съюза като цяло;

42.  приветства надеждността на ЕНМ на международната сцена; счита за съществено важен фактa, че ЕНМ е включен пълноценно в изготвянето на световни регулаторни стандарти, по-специално в насоките, договорени в рамките на Съвета за финансова стабилност и Базелския комитет по банков надзор;

Единен механизъм за преструктуриране (ЕМП)

43.  приветства ефикасното учредяване на ЕСП и създаването на национални органи за преструктуриране (НОП) в държавите членки;

44.  подчертава колко е важно да се установи ефективно сътрудничество между ЕСП и НОП за гладкото функциониране на ЕМП; счита, че вътрешните екипи по преструктуриране като еквивалент на съвместните надзорни екипи на ЕНМ представляват добра база за организиране на сътрудничество в рамките на ЕМП;

45.  насърчава сключването на меморандум за разбирателство (МР) по отношение на взаимното сътрудничество и обмена на информация между Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) и ЕЦБ в качеството му на единен надзорен орган, с цел повишаване на ефективността и избягване на двойното докладване за банките, като същевременно позволява на ЕСП да има достъп до данните на ЕНМ, необходими за изпълнение на институционалния му мандат; подчертава значението на безпроблемното сътрудничество между ЕМП и националните компетентни органи (НКО);

46.  подчертава несъответствието между банките, които са под прекия надзор на ЕНМ и банките под пряката отговорност на ЕСП (включително други трансгранични групи), както и потенциалните последствия от това по отношение на достъпа на ЕСП до информация;

47.  призовава за определяне на специфични мерки в рамките на Комисията и между ЕСП и Комисията, за да се набележат ефективни процедури за вземане на решения в случай на преструктуриране;

48.  насърчава сключването на споразумения за сътрудничество между ЕСП и НОП на неучастващите държави членки и на трети държави за ефективно взаимно сътрудничество и обмен на информация;

49.  приветства изготвянето от страна на ЕСП на ръководства за дейностите по преструктуриране в съответствие със съответните стандарти на ЕБО, които да имат за цел насърчаването на последователен, ефективен и пропорционален подход към свързаните с преструктурирането задачи в рамките на ЕМП;

50.  призовава за постигането на бърз напредък в съставянето на планове за преструктуриране и определянето на минимално изискване за собствени средства и приемливи пасиви (МИССПП) за институциите, които попадат в обхвата на ЕМП, за да може да се осигури организирано преструктуриране на изпадналите в затруднение банки с минимално отражение върху реалната икономика и публичните финанси; призовава Комисията бързо да приеме регулаторния технически стандарт относно МИССПП с висок задължителен стандарт в размер на най-малко 8% МИССПП за всички банки от ЕСП, в съответствие с Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ) (Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 15 май 2014 г.)(13) и свеждане до минимум на вероятността от загуба на необезпечени депозити на МСП; взема под внимание текущата работа по изпълнението на общия капацитет за поемане на загуби (TLAC) и призовава Комисията да гарантира съгласуваност с МИССПП;

51.  призовава Комисията да извърши оценка в светлината на натрупания опит и в рамките на преразглеждането на Регламент № 806/2014 дали ЕСП и НОП разполагат с достатъчно правомощия за ранна намеса и с достатъчно инструменти за ранна намеса за предотвратяване на значителните загуби за банките;

52.  подчертава, че според Регламента за ЕМП Съветът за преструктуриране следва като приоритет да положи надлежна грижа за съставяне на планове за преструктуриране на институции от системно значение, да оцени възможността за тяхното преструктуриране и да предприеме всички необходими мерки за противодействие или премахване на всички пречки пред възможността за преструктурирането им; подчертава също така, че Съветът за преструктуриране разполага с правомощието да изисква промени в структурата и организацията на институциите или групите с оглед на предприемането на необходими и пропорционални мерки за намаляване или отстраняване на съществените пречки пред прилагането на инструментите за преструктуриране и за гарантиране на възможността за преструктуриране на съответните субекти;

53.  отбелязва двойната роля на членовете на Единния съвет за преструктуриране, които са същевременно и членове на изпълнителен орган с правомощия за вземане на решения, и висши ръководители, отговорни в това свое качество пред председателя, и счита, че оценката на тази структура следва да бъде извършена преди края на настоящия мандат;

54.  призовава държавите членки, които все още не са извършили това, да завършат транспонирането на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и подчертава значението на пълното прилагане и изпълнение на нейните разпоредби;

55.  приветства ратифицирането от страна на държавите членки на Междуправителственото споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, което позволява на ЕМП да започне да функционира пълноценно, включително при използването на инструмента за споделяне на загуби, считано от 1 януари 2016 г., в съответствие със запланувания график; приветства създаването на процедури за изчисляване и събиране на предварителни вноски за Единния фонд за преструктуриране от страна на Единния съвет за преструктуриране; изразява съжаление по повод на решението за създаване на Единния фонд за преструктуриране посредством междуправителствено споразумение, а не чрез правото на Съюза; призовава Комисията да предприеме в най-кратък срок необходимите стъпки за бързо интегриране на междуправителственото споразумение в рамките на правото на ЕС, както е предвидено в член 16 на споразумението и в доклада на петимата председатели;

56.  призовава Комисията да представи предложения за допълнително намаляване на правните рискове от претенции на принципа на справедливо третиране на кредиторите;

57.  призовава държавите членки да събират свързаните с Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и с ЕМП вноски изцяло, ефективно и своевременно на национално равнище, за да ги прехвърлят в Единния фонд за преструктуриране в съответствие с междуправителственото споразумение;

58.  призовава Комисията да извърши изключително внимателно предвидения в съображение 27 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 анализ на изчисляването на вноските в Единния фонд за преструктуриране и при това да преразгледа по-конкретно целесъобразността на фактора за риск, за да гарантира, че рисковият профил на по-малко комплексните институции е отразен адекватно;

59.  препоръчва – с оглед на успешното управление на кризи в банковия сектор в бъдеще – извършването на внимателна оценка на различните възможности, които са на разположение на Единния съвет за преструктуриране въз основа на законодателството на ЕС (различни инструменти за преструктуриране като алтернатива на ликвидацията на съответната банка), като се има предвид значението на гарантирането на финансовата стабилност и поддържането на доверието в банковата система;

60.  обръща внимание на времевото разминаване между правилата за споделянето на тежестта и тези за пълното споделяне на загуби, което засегна с обратно действие ефективното равнище на риск на дълговите инструменти, емитирани преди последните правни разпоредби, както и определянето и прилагането на подходящи правила за защита на инвестициите; приканва ЕСП да извърши внимателна оценка на преходния период и да гарантира необходимата пропорционалност и справедливост при прилагането на новите правила в съответствие със законодателните изисквания; изисква от Комисията и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да гарантират подобаваща защита на инвеститорите;

61.  подчертава, че вследствие на съществуването на национални подразделения в Единния фонд за преструктуриране е необходимо да се въведе бързо подходящ механизъм за мостово финансиране с цел обезпечаване на фонда с достатъчно финансови ресурси по целесъобразност в периода преди неговото завършване, както и с цел гарантиране на ефективното разделение между банките и държавите; припомня, че в изявлението си от 18 декември 2013 г. Еврогрупата и министрите по икономическите и финансовите въпроси установиха възможността за използване на национални източници, подкрепени от налози върху банките, или на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС);

62.  въпреки това приветства постигнатото споразумение за осигуряване на обществено мостово финансиране с цел да се гарантира наличността на средства в полза на конкретни мерки за преструктуриране посредством национални ресурси;

63.  припомня изявлението на Съвет по икономически и финансови въпроси от 8 декември 2015 г. и поетия в него ангажимент да обмисли, след приключване на ратифицирането на междуправителственото споразумение, пълното транспониране на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и създаването на мостово финансиране, както и пътя напред и график с цел разработване на общи мерки за подкрепа, за да се улесни заемането на средства от Единния фонд за преструктуриране и той да бъде напълно оперативен най-късно до края на преходния период; подчертава обаче, че общи фискални мерки за подкрепа ще бъдат използвани само в краен случай, ако другите пруденциални мерки за засилване на надзора и управлението на кризи не са в състояние да елиминират риска; припомня, че мерките за подкрепа следва да бъдат фискално неутрални в средносрочен план, и подчертава значението на избягването на моралния риск; подчертава, че банковият сектор следва да продължи да носи отговорност за погасяване посредством налози върху банките във всички участващи държави членки, включително в последствие;

Трети стълб

64.  подчертава, че наред с ЕНМ и ЕМП, способността за осигуряване на еднакво и високо равнище на защита на депозити, независимо от местоположението им, следва да бъде осигурена в един ефективен банков съюз, като по този начин се допринася за действително преодоляване на зависимостта между държавите и банките, за възстановяване на доверието на вложителите, за създаване на еднакви условия на конкуренция и за засилване на финансовата стабилност; счита, че всяка система за защита на депозитите трябва да избягва въвеждането на морален риск, като същевременно гарантира, че лицата, поемащи рискове, носят отговорност за това;

65.  приветства пакета на Комисията, предложен на 24 ноември 2015 г., за споделяне на риска и намаляване на риска в банковия съюз; отбелязва постепенния подход за осъществяване на преход от презастраховане на националните схеми за гарантиране на депозитите (СГД) към схема за съзастраховане и в крайна сметка към схема на пълно застраховане за участващите национални СГД в етапа на стабилно функциониране и основан на риска подход към изчисляването на вноските; очаква да се включи в законодателните преговори въз основа на приетата позиция;

66.  отбелязва, че създаването на европейска схема за гарантиране на депозитите изисква прилагането на единната нормативна уредба и на първия и втория стълб на банковия съюз, както и транспонирането на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и на Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите от страна на всички участващи държави членки, а така също и на по-нататъшни мерки за постигане на значително намаляване на рисковете в европейската банкова система; подчертава, че прилагането на инструмента за споделяне на загуби ще въведе системен механизъм за избягване на риска, намалявайки по този начин опасенията за морален риск, който би могло да бъде предизвикан от прогресивното взаимно използване на гаранционните схеми; подчертава ангажимента на Комисията да продължава да намалява рисковете и да осигурява еднакви условия на конкуренция в рамките на банковия съюз;

67.  отбелязва, че добре функциониращата схема за гарантиране на депозитите, финансирана с вноски от финансовия сектор, е един от доказаните начини за предотвратяване на прилагането на спасителни мерки за банките с пари на данъкоплатците;

68.  припомня, че ролята на Комисията е да гарантира еднакви условия на конкуренция на територията на целия ЕС, както и че тя следва да избягва всяко фрагментиране в рамките на вътрешния пазар;

69.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската централна банка и на Единния съвет за преструктуриране.

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

внесено съгласно член 56, параграф 3 от Правилника за дейността

Беатрикс фон Щорх

Отхвърлям годишния доклад относно банковия съюз.

Картината, която се рисува в доклада по отношение на единния надзорен механизъм, е прекалено оптимистична. Ще трябва да мине още много време докато надзорът започне да функционира напълно ефективно. Предположението, че надзорът още сега ще може да се заеме с неотложните проблеми, свързани със слабата капитализация на отделни кредитни институции или дори на цели национални банкови системи, е нереалистично.

В областта на преструктурирането със сигурност е постигнат напредък. Започна се изграждането на органи и институции. Въпреки това все още сме много далеч от въвеждането на единно преструктуриране на кредитни институции в ЕС и без поемане на задължения от страна на данъкоплатците. Решаващ тук е преди всичко фактът, че досега не е могло да бъде прекъснат омагьосаният кръг на платежоспособността на държавите и банките. В доклада само се загатва за това, че трябва спешно да се премахне прилагането на нулево тегло за държавните ценни книжа.

Накрая в доклада се твърди, че е възможно депозитите да бъдат защитени единно и на високо равнище в цяла Европа. Това си остава само пожелание. Възможно е да има или само частично висока защита, или единна защита на европейско равнище. Планираната социализация на осигуряването на риска ще намали равнището на защита в определени държави. За други държави обаче тя ще бъде от полза. Това ще доведе до преразпределение, но няма да допринесе за по-добрата защита на депозитите.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.2.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

16

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Burkhard Balz, Udo Bullmann, Esther de Lange, Fabio De Masi, Markus Ferber, Jonás Fernández, Elisa Ferreira, Sven Giegold, Neena Gill, Sylvie Goulard, Roberto Gualtieri, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Cătălin Sorin Ivan, Diane James, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Werner Langen, Sander Loones, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Notis Marias, Fulvio Martusciello, Marisa Matias, Costas Mavrides, Bernard Monot, Stanisław Ożóg, Sirpa Pietikäinen, Pirkko Ruohonen-Lerner, Molly Scott Cato, Peter Simon, Paul Tang, Ramon Tremosa i Balcells, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Miguel Viegas, Jakob von Weizsäcker, Pablo Zalba Bidegain, Marco Zanni, Sotirios Zarianopoulos

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Enrique Calvet Chambon, Mady Delvaux, Bas Eickhout, Marian Harkin, Ramón Jáuregui Atondo, Rina Ronja Kari, Thomas Mann, Eva Paunova, Michel Reimon, Antonio Tajani, Beatrix von Storch

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Lucy Anderson, Andrey Kovatchev, Adam Szejnfeld

(1)

ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63.

(2)

ОВ L 320, 30.11.2013 г., стр. 1.

(3)

https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/pub/pdf/ssmar2014.bg.pdf.

(4)

OВ L 141, 14.5.2014 г., стр. 1.

(5)

OВ L 300, 18.10.2014 г., стр. 57.

(6)

OВ L 69, 8.3.2014 г., стр. 107.

(7)

https://www.bankingsupervision.europa.eu/banking/comprehensive/2014/html/index.en.html.

(8)

OВ L 86, 31.3.2015 г., стр. 13.

(9)

OВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1.

(10)

ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149.

(11)

Приети текстове, P8_TA(2016)0006.

(12)

Приети текстове, P8_TA(2015)0238,

(13)

ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190.

Правна информация - Политика за поверителност