Процедура : 2014/2205(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0043/2016

Внесени текстове :

A8-0043/2016

Разисквания :

PV 14/04/2016 - 5
CRE 14/04/2016 - 5

Гласувания :

PV 14/04/2016 - 7.13
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0137

ДОКЛАД     
PDF 894kWORD 287k
26.2.2016
PE 541.481v02-00 A8-0043/2016

относно частния сектор и развитието

(2014/2205(INI))

Комисия по развитие

Докладчик: Нърдж Дива

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

относно частния сектор и развитието

(2014/2205(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „По-активно участие на частния сектор за постигането на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се държави“ (COM(2014)0263) и заключенията на Съвета във връзка с него от 23 юни 2014 г. и 12 декември 2014 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Глобално партньорство за изкореняване на бедността и устойчиво развитие след 2015 г.“ (COM(2015)0044),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Достоен живот за всички“ (COM(2013)0092) и заключенията на Съвета във връзка с него от 25 юни 2013 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637) и заключенията на Съвета във връзка с него от 14 май 2012 г.,

–  като взе предвид плана за действие за частни инвестиции в целите за устойчиво развитие (ЦУР), очертан в доклада за инвестициите по света за 2014 г. на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД)(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно насърчаването на развитието чрез отговорни стопански практики, в това число ролята на добивната промишленост в развиващите се страни(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г.(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието(4) и по-конкретно призива за привеждане на частния сектор в съответствие с целите за устойчиво развитие,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно ролята на вещните права, собствеността и създаването на благосъстояние по отношение на премахването на бедността и насърчаването на устойчивото развитие в развиващите се страни(5),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно дейността на Платформата на ЕС за смесено финансиране в областта на външното сътрудничество от нейното създаване до края на юли 2014 г. (COM(2014)0733),

–  като взе предвид Парижката декларация относно ефективността на помощта от 2 март 2005 г. и Програмата за действие от Акра от 4 септември 2008 г.,

–  като взе предвид Специален доклад № 16/2014 на Европейската сметна палата относно „Ефективност на смесването на безвъзмездна финансова помощ по регионалните механизми за инвестиции със заеми от финансови институции с цел подпомагане на външните политики на ЕС“,

–  като взе предвид Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие от 1 декември 2011 г.(6), и по-специално параграф 32 от него, в който се посочва необходимостта от „признаване на централната роля на частния сектор за развиване на иновациите, създаване на блага, доходи и работни места, мобилизиране на местните ресурси и съответно спомагане за намаляване на бедността“,

–  като взе предвид съвместното изявление относно публично-частното сътрудничество(7) и Партньорството за просперитет(8), което беше създадено от „градивния елемент“, посветен на частния сектор на срещата в Пусан (Busan Private Sector Building Block),

–  като взе предвид заключителния документ „Бъдещето, което искаме“ на Кoнференцията на ООН за устойчивото развитие Рио+20 от 20 – 22 юни 2012 г.(9),

–  като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека(10),

–  като взе предвид Глобалния договор на ООН и документа „Насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия: допълняемост и характерни приноси“(11),

–  като взе предвид рамката на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) за инвестиционна политика за устойчиво развитие(12),

–  като взе предвид стратегията за развитие на частния сектор за периода 2013 – 2017 г. на Групата на Африканската банка за развитие, озаглавена „Подкрепа за трансформацията на частния сектор в Африка“(13),

–  като взе предвид Тристранната декларация на МОТ за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика(14),

–  като взе предвид Декларацията от Лима на Организацията на ООН за промишлено развитие (UNIDO): „Към приобщаващо и устойчиво промишлено развитие“(15),

–  като взе предвид програмата на МОТ за достоен труд,

–  като взе предвид член 9, параграф 2, буква б) от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, който предвижда задължението да се гарантира, че частните субекти, предлагащи съоръжения и услуги, които са отворени и достъпни за обществеността, вземат предвид всички аспекти на достъпност за хората с увреждания(16),

–  като взе предвид стратегията на ЕС за периода 2011 – 2014 г. за корпоративната социална отговорност (COM(2011)0681),

–  като взе предвид рамката за развитие за периода след 2015 г., в която частният сектор се разглежда като основен партньор, както и неговата роля в прехода към екологична икономика,

–  като взе предвид Доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя от 2010 г.(17),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по външни работи и комисията по международна търговия (A8-0043/2016),

A.  като има предвид, че ролята на публичния сектор е от основно значение за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР); като има предвид, че частният сектор е двигател за създаване на благосъстояние и икономически растеж във всички пазарни икономики, като генерира 90% от работните места и доходите в развиващите се държави; като има предвид, че според ООН частният сектор произвежда 84% от БВП в развиващите се държави и има капацитет да осигурява устойчива основа за мобилизиране на вътрешни ресурси, което води до по-малка зависимост от помощи, при условие че е правилно регулиран, спазва принципите за правата на човека и екологичните стандарти и е свързан с конкретни дългосрочни подобрения в местната икономика, устойчиво развитие и намаляване на неравенството;

Б.  като има предвид, че според индекса на човешка бедност на Програмата на ООН за развитие 1,2 милиарда души печелят по-малко от 1,25 щатски долара на ден; като има предвид, че неравенството се увеличава и заедно с бедността представлява една от сериозните заплаха за световната стабилност;

В.  като има предвид, че е налице ясна връзка между развитието на силен производствен сектор и намаляването на бедността на пазара: 1% увеличение на производствената добавена стойност на глава от населението намалява броя на бедните с почти 2%;(18)

Г.  като има предвид, че са необходими значителни инвестиции, като оценките на финансовите средства, необходими в развиващите се държави, възлизат на 2,4 билиона щатски долара годишно над сумата, която се изразходва понастоящем; като има предвид, че частното финансиране може да допълни, но не и да замести публичното финансиране;

Д.  като има предвид, че ООН обяви 2012 г. за Международна година на кооперациите, за да изтъкне ролята им за осигуряване на развитие, предоставяне на права на хората, засилване на човешкото достойнство и спомагане за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР); като има предвид, че кооперативният сектор в световен план има около 800 милиона членове в над 100 страни и се оценява на повече от 100 милиона работни места по целия свят;

Е.  като има предвид, че микропредприятията и малките и средните предприятия (ММСП), които представляват гръбнакът на всички пазарни икономики, в развиващите се държави са изложени на много по-големи регулаторни тежести, отколкото тези в ЕС, и повечето от тях работят в неформалната икономика, разкъсвана от нестабилност, където са лишени от правна защита, трудови права и достъп до финансиране; като има предвид, че според доклада на Световната банка за бизнес условията („Doing Business“) за 2014 г. най-бедните държави всъщност са тези, които са подложени на най-голяма регулаторна тежест(19);

Ж.  като има предвид, че индустриализацията (особено чрез развитието на местни малки и средни предприятия (МСП) и малки и средни индустрии (МСИ)) е двигател за благоденствие и развитие;

З.  като има предвид, че Декларацията на ООН за правото на развитие от 1986 г. утвърждава развитието като основно право на човека; като има предвид, че с Декларацията се поема ангажимент за прилагане на подход, основан на правата на човека, който се характеризира с реализирането на всички права на човека (икономически, социални, културни, граждански и политически); като има предвид, че с Декларацията се поема също така ангажимент и за укрепване на международното сътрудничество;

И.  като има предвид, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) имат потенциал да допринасят за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР), както са отразени в предложението на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) за инвестиране в целите за устойчиво развитие (План за действие за насърчаване на принос от частния сектор(20)), при условие че ПЧИ са подходящо регулирани и свързани с конкретни подобрения в местната икономика, по-специално по отношение на трансфера на технологии и създаването на възможности за обучение за местната работна сила, включително жените и младите хора;

Й.  като има предвид, че вносните мита играят жизненоважна роля за осигуряване приходи на правителството и даване възможност на зараждащите се промишлености да растат в рамките на собствените вътрешни пазари на развиващите се държави; като има предвид, че вносните мита за преработени селскостопански продукти могат да създават възможност за добавяне на стойност и създаване на работни места в икономиките в селските райони и едновременно с това да насърчават продоволствена сигурност;

K.  като има предвид, че 60% от работните места в развиващия се свят са в микропредприятията и малките и средните предприятия (ММСП) от неформалния сектор, и като има предвид, че 70% от ММСП не получават финансиране от финансови институции, въпреки че се нуждаят от това, за да растат и създават работни места;

Л.  като има предвид, че 51 от 100-те най-големи икономически субекти в света са корпорации, и като има предвид, че на 500-те най-големи многонационални корпорации се пада почти 70% от световната търговия;

М.  като има предвид, че средната производствена добавена стойност на глава от населението на индустриализираните държави е 10 пъти по-висока от тази на развиващите се държави и 90 пъти по-висока от тази на най-слабо развитите държави(21);

Н.  като има предвид, че фискалното пространство на развитите и развиващите се държави всъщност е ограничено от изискванията на глобалните инвеститори и финансовите пазари; като има предвид, че според МВФ развиващите се държави са особено засегнати от избягването на корпоративното данъчно облагане, тъй като те разчитат повече на корпоративен подоходен данък за набиране на приходи, отколкото държавите от ОИСР; като има предвид, че практики, улесняващи избягването на данъци от транснационални дружества и физически лица, се използват широко в държавите – членки на ЕС;

О.  като има предвид, че групата на високо равнище, която консултира генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун по програмата за развитие за периода след 2015 г., проведе консултации с главните изпълнителни директори на 250 дружества (с годишни приходи от 8 билиона щатски долара) от 30 държави и стигна до заключението, че е необходимо интегриране на устойчивостта в корпоративните стратегии, ако компаниите искат да могат да се възползват от търговските възможности за устойчив растеж; като има предвид, че готовността на частния сектор да допринесе за устойчивото развитие често се възпрепятства от липсата на ясни модели, по които предприятията да се включат в партньорства с публичния сектор; като има предвид, че частният сектор е потенциален доставчик на стои и услуги за бедните общности и хора, като намалява разходите, увеличава избора и приспособява продуктите и услугите към техните специфични потребности, а така също и допринася за разпространението на екологични и социални гаранции и стандарти;

П.  като има предвид, че при липса на общоприето определение, публично-частните партньорства (ПЧП) могат да бъдат определени като многостранни споразумения между частни заинтересовани страни, обществени органи и организации на гражданското общество (ОГО), чиято цел е постигането на взаимноизгодна обществена цел чрез споделяне на ресурси и/или опит;

Р.  като има предвид, че европейските финансови институции за развитие, група от 15 двустранни институции, които играят важна роля за предоставянето на дългосрочно финансиране за частния сектор в развиващите се икономики и икономиките в процес на реформиране, се стремят да инвестират в дружества с широка гама от въздействия върху развитието, вариращи от надеждна електрическа енергия и чиста вода до предоставяне на финансиране на МСП и достъп до пазарите за малки земеделски стопанства;

С.  като има предвид, че ПЧП от десетилетия са обичайна форма на предприятие в развитите държави, особено в европейските държави и в САЩ, и че днес те се използват широко в развиващите се държави от повечето донори, като осигуряват 15 – 20% от общия размер на инвестициите в инфраструктура;

Т.  като има предвид, че 2,5 милиарда души, повечето от които в развиващите се държави и основната част от които жени и младежи, остават изключени от бизнес общностите, формалния финансов сектор и възможностите за притежаване на недвижимо имущество и земя; като има предвид, че съществува постоянна разлика по пол в размер на 6 – 9 процентни пункта сред групите с различни доходи в развиващите се държави; като има предвид, че социалният диалог е важно средство за подкрепа на равенството между половете на работното място и обръщане на модела на по-слабо представителство на бизнес общностите в развиващите се държави;

У.  като има предвид, че добре планираните и ефикасно прилагани ПЧП имат капацитета да мобилизират дългосрочно финансиране (публично и частно), генерират иновации в технологии и стопански модели и съдържат вградени механизми, които осигуряват отчетност на такива партньорства по отношение на резултатите в областта на развитието;

Ф.  като има предвид, че ПЧП в развиващите се държави към днешна дата са съсредоточени предимно в енергетиката, инфраструктурата и далекосъобщенията, докато потенциалът им в сектори като селско стопанство, образование, екологични технологии, научни изследвания и иновации, здравеопазване и вещни права остава в голяма степен неизползван;

Х.  като има предвид, че почти две трети от заемите, отпускани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) през последните десет години са били насочени към операции в частния сектор; като има предвид, че инструментът за инвестиции от Котону на ЕИБ е признат за уникален рисков револвиращ фонд за финансиране на по-рискови инвестиции в подкрепа на развитието на частния сектор;

Ц.  като има предвид, че въпреки че всяка година към работната сила на развиващия се свят се присъединяват 45 милиона души, търсещи работа(22), 34% от дружествата в 41 държави признават факта, че не могат да намерят работниците, от които се нуждаят;

Ч.  като има предвид, че в контекста на Програмата за промяна, смесеното финансиране се признава като важен инструмент за привличане на допълнителни ресурси чрез съчетаване на безвъзмездни средства от ЕС и заеми или капитал от публични и частни източници на финансиране; като има предвид обаче, че в Специален доклад № 16/2014 на Европейската сметна палата относно използването на смесено финансиране се заключава, че необходимостта от наличие на безвъзмездни финансови средства не е била доказана в достатъчна степен в почти половината от проверените проекти, като в няколко случая е имало индикации, че инвестициите са щели да бъдат направени и без участието на ЕС;

Ш.  като има предвид, че производството, с около 470 милиона работни места в световен мащаб през 2009 г. и около половин милиард работни места в световен мащаб през 2013 г.(23), осигурява висок потенциал за създаване на заетост и богатство и за достоен и висококвалифициран труд;

Щ.  като има предвид, че световното богатство все повече се концентрира в ръцете на малък богат елит и че се очаква най-богатите 1% души до 2016 г. да притежават повече от половината от световното богатство;

АА. като има предвид, че справедливото и прогресивно данъчно облагане с критерии за благосъстояние и социална справедливост играе ключова роля за намаляване на неравенствата, като преразпределя богатство от гражданите с по-високи доходи към най-нуждаещите се в дадена страна;

Дългосрочна стратегия за работа с частния сектор

1.  отчита, че инвестирането в развиващите се държави от страна на частния сектор може да допринесе за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие, ако е регулирано правилно; приветства и споделя заключенията на Съвета от 12 декември 2014 г. за засилена роля на частния сектор в сътрудничеството за развитие; приветства инициативата на Комисията да подкрепя частния сектор в превръщането му, наред с други правителствени и неправителствени организации за развитие и приобщаващи стопански модели, като например кооперациите и социалните предприятия, във важен партньор за постигането на приобщаващо и устойчиво развитие в контекста на целите на ООН за устойчиво развитие, което означава ангажимент на частния сектор за добро управление, намаляване на бедността и създаване на богатство чрез устойчиви инвестиции, както и за намаляване на неравенствата, насърчаване на правата на човека и екологичните стандарти и овластяване на местните икономики; подчертава, че различните роли на участниците от частния и публичния сектор трябва да бъдат напълно осъзнати и признати от всички участващи страни;

2.  призовава Комисията да продължава да се ангажира активно в дискусиите по програмата за периода след 2015 г., като същевременно отчита разнообразието на частния сектор и предизвикателствата, които съществуват при намаляването на бедността на най-маргинализираните и трудни за достигане лица; счита, че политиката на ЕС, целяща да включи частния сектор в развитието, трябва да конкретизира към кой частен сектор е насочена;

3.  подчертава, че бъдещите партньорства в рамките на програмата до 2030 г. за устойчиво развитие трябва да се насочат в по-голяма степен върху борбата с бедността и неравенството; припомня, че официалната помощ за развитие (ОПР) трябва да остане ключово средство за изкореняване на всички форми на бедност и за отговаряне на основните социални потребности в развиващите се държави и че тя не може да бъде заменена от частно финансиране; отчита възможностите за набиране на частно финансиране чрез официалната помощ за развитие при условия на прозрачност, отчетност, ангажираност и съобразеност с приоритетите на съответната държава и с риска за устойчивостта на дълга;

4.  призовава за повече публични инвестиции в публични услуги, достъпни за всички, особено в сектора на транспорта, достъпа до питейна вода, здравеопазването и образованието;

5.  счита, че частният и публичният сектор са най-ефективни, когато работят заедно за създаване на здравословна среда за инвестиции, стопанска дейност и за основите за икономически растеж; подчертава, че всички партньорства и сдружения с частния сектор трябва да са съсредоточени върху общи ценностни приоритети, които привеждат стопанските цели в съответствие с целите на ЕС за развитие и спазват международните стандарти за ефективност на развитието; счита, че те трябва да бъдат съвместно разработени и управлявани с въпросните държави партньори по такъв начин, че рисковете, отговорностите и печалбите да са споделени, да са икономически ефективни и да имат конкретни цели за развитието, основни етапи и ясна отчетност и прозрачност;

6.  приветства ролята на чуждестранните инвестиции от частния сектор в развиващите се държави за ускоряване на вътрешното развитие; освен това подчертава колко е важно да се насърчават отговорни инвестиции, които подпомагат местните пазари и спомагат за намаляването на бедността;

7.  изразява своята подкрепа за работата на Асоциацията на европейските финансови институции за развитие (EDFI), тъй като нейните членове осигуряват капитал на предприятия в развиващите се държави чрез преки инвестиции в дружества, както и непряко чрез предоставяне на капитал на местни търговски банки и за частни капиталови инвестиции в бързо развиващите се пазари, като фокусът се поставя върху микропредприятията и малките и средните предприятия (ММСП); настоятелно призовава Комисията да насърчава този вид програми с финансиране и сътрудничество, тъй като частният сектор в развиващите се държави е от изключително значение;

8.  призовава за разработване на по-ефективни стандарти за прозрачност и отчетност за технологичните дружества в ЕС във връзка с износа на технологии, които могат да се използват за нарушаване на правата на човека, подпомагане на корупцията или за действия срещу интересите на ЕС в областта на сигурността;

9.  подчертава, че политиките на ЕС в областта на търговията, инвестициите, сигурността и развитието за взаимосвързани и оказват пряко въздействие в развиващите се държави; припомня, че член 208 от Договора от Лисабон установява принципа за съгласуваност на политиките за развитие, съгласно който целите на сътрудничеството за развитие трябва да бъдат взети предвид в политиките, които биха могли да засегнат развиващите се държави; призовава всички политики в областта на търговията и инвестициите да бъдат оценявани спрямо въздействието върху развитието, особено по отношение на всеобщия достъп до стоки и услуги от общ интерес; подчертава значението на усъвършенстването на главите относно устойчивото развитие във всички бъдещи двустранни търговски споразумения с оглед на интегрирането в тях на схеми за ефективно докладване за частния сектор;

10.  подчертава необходимостта да се разгледа начинът, по който частният сектор може да продължава да работи в рамките на европейската политика за съседство, така че да спомага за създаване на икономически растеж и работни места в съседните на Европа региони, например посредством обмен на експертен опит за осигуряването на достъп до капитал;

11.  призовава Комисията да насърчава, подкрепя и финансира публично-частните партньорства като първа опция и да включва задължителни и публично достъпни предварителни оценки на бедността и социалното въздействие, когато програмите за развитие се изпълняват заедно с частния сектор;

12.  призовава ЕС да включи официални консултации с организации на гражданското общество и с общности, които пряко и непряко са засегнати от проектите в областта на развитието;

13.  подчертава огромния потенциал на добавената стойност на ЕС в партньорството с частния сектор, в тясно сътрудничество с неговите държави членки и съответните международни организации, много от които имат доказани резултати при работата с частния сектор; подчертава, че напълно функциониращата пазарна икономика, основана на принципите на правовата държава, остава най-добрият двигател за икономическо и социално развитие и че политиката на ЕС за развитие следва да отчита този факт;

14.  приветства „Рамката за ангажиране на предприятията с ООН“, в която се подчертава, че наличието на стабилен частен сектор, който носи икономически растеж, е от съществено значение за постигането на целите за устойчиво развитие и че частният сектор „допринася съществено за общия икономически, социален и екологичен напредък“;

15. приветства участието на частния сектор във Форума на високо равнище на ОИСР относно ефективността на помощта; приветства по-специално инициативите в този контекст за иновативни начини за привличане на финансиране от частния сектор за развитието и съвместното изявление от Пусан от 2011 г. относно „Разширяване и засилване на сътрудничеството в публичния и частния сектор за приобщаващ и устойчив растеж на широка основа“;

16.  приветства факта, че делът на двустранната необвързана помощ се увеличава непрекъснато, но изразява загриженост относно продължаващите формални и неформални форми на обвързаната помощ(24); призовава ЕС и неговите държави членки да изпълняват ангажимента, поет в Европейския консенсус за развитие да „насърчават по-нататъшното необвързване на помощите отвъд препоръките на ОИСР“; подчертава потенциала за растеж на допълнителното предоставяне на необвързана помощ, която ще бъде от полза за местната промишленост в развиващите се държави; призовава за увеличаване на реалната помощ и за устойчиво изграждане на регионални/местни вериги за създаване на стойност; призовава за по-нататъшно овластяване на местните заинтересовани участници и за поставяне на акцент върху изграждането на устойчиви регионални/местни вериги за създаване на стойност; подчертава значението на ангажираността на местно и регионално равнище, националните стратегии и програми за реформи на държавите партньори, включването на проекти за развитие и добавената стойност, предоставяна чрез осигуряване на местни вериги за доставки; счита, че политиката за развитие играе важна роля за преодоляване на първопричините, свързани с настоящите миграционни потоци към Европейския съюз;

17.  отчита също така правата на всички държави, особено развиващите се, да налагат краткосрочни ограничения върху капитала, за да предотвратяват настъпване на финансови кризи в резултат от краткосрочни и нестабилни частни финансови потоци; призовава за премахване на ограниченията на това право от всички търговски и инвестиционни споразумения, включително в рамките на СТО;

18.  посочва, че при подкрепата си за частния сектор ЕС трябва да взема предвид достъпността, тъй като изключването на големи части от населението, като хората с увреждания, лишава частните предприятия от пазар, който е значителен по размера си;

Подкрепа за местния частен сектор в развиващите се държави

19.  посочва, че микропредприятията и малките и средните предприятия (ММСП) в развиващите се държави са изложени на много по-големи регулаторни тежести, отколкото тези в ЕС, че им липсват правна защита и вещни права и че работят в нестабилна неформална икономика; подчертава в тази връзка значението на системите за регистрация на земята; подчертава необходимостта от насърчаване на местния частен сектор в развиващите се държави, например чрез достъп до финансиране и стимулиране на предприемачеството; призовава Комисията, другите донори и агенциите за развитие да засилят подкрепата си за изграждането на капацитет на местните МСП;

20.  призовава ЕС да насърчава национални стратегии за развитие, които да оформят приноса на частния сектор към развитието чрез ангажиране с частния сектор в рамка за развитие, съсредоточена върху местните кооперации и микропредприятията и малките и средните предприятия, особено дребните земеделски стопани, тъй като те предлагат най-големия потенциал като двигател за справедливо развитие в страните;

21.  подчертава необходимостта от по-голяма подкрепа за партньорство с развиващите се държави за модернизиране на регулаторните им рамки чрез създаване на среда, благоприятна за частните инициативи, осигуряване на механизми за подкрепа на дружествата и едновременно с това намиране на подходящ баланс между създаването на климат в подкрепа на растежа и защитата на публичните интереси и околната среда чрез нормативна уредба; отбелязва необходимостта от улесняване създаването на надеждни банкови системи и данъчни администрации в развиващите се държави, които да са способни на ефективно финансово управление и на управление на публични и частни фондове; призовава правителствата на държавите партньори да въведат клауза за изтичане на срока на действие, с която да бъдат отменяни излишни мерки; отбелязва, че законодателството следва да бъде подлагано на оценки на въздействието, насочени към измерване на отрицателен ръст на работни места и заплахи за екологичните стандарти;

22.  призовава ЕС да засили капацитета на развиващите се държави за мобилизиране на вътрешни приходи за борба с отклонението от данъчно облагане, корупцията и незаконните финансови потоци, и в частност да помогне на най-слабо развитите държави и нестабилните държави да изградят по-ефективни и солидни управленски институции, включително чрез разработването на справедливи и ефективни данъчни системи; призовава за тази цел ЕС да актуализира своята финансова и техническа помощ за развиващите се държави, за да гарантира по-високо равнище на прозрачност и отчетност; призовава ЕС, неговите държави членки, всички съответни организации и развитите и развиващите се държави, които са страни по Партньорството от Пусан от 2011 г. за ефективно сътрудничество за развитие, да спазват ангажимента си за полагане на интензивни усилия за борба с корупцията и незаконните финансови потоци;

23.  призовава ГД „Международно сътрудничество и развитие“ на Комисията да работи заедно с ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ за пресъздаване на регионалните структури за подкрепа на ММСП в развиващите се държави по модела на мрежата „Enterprise Europe“, с цел да им се помогне да излязат на светло, да получават достъп до финансиране и капитал, да получават достъп до пазара и да преодоляват пречки от правно естество, и по-конкретно да се подкрепи укрепването на посредническите организации, които ги представляват; изтъква факта, че такива структури биха могли също така с времето да се превърнат в основа за стартиране на местни и регионални публично-частни партньорства в области, вариращи от агроиндустрията до програми за професионално обучение и здравеопазване, улесняващи изграждането на капацитет, трансфера на знания и опит и обединяването на местни и международни ресурси;

24.  повтаря, че ЕС носи отговорност да подкрепя една справедлива световна данъчна система, което означава установяване на практически задължителни изисквания за публично отчитане по държави от транснационалните дружества, създаване на публични регистри на действителните собственици на дружества, тръстове и подобни правни субекти, гарантиране на автоматичен обмен на данъчна информация и справедливо разпределяне на правата на данъчно облагане, когато се водят преговори по данъчни и инвестиционни договори с развиващите се държави; счита, че финансовите институции за развитие следва да инвестират само в дружества и фондове, които са готови да оповестяват публично действителните собственици и да докладват относно техните финансови сметки по държави;

25.  припомня, че тарифните режими са съществен компонент на една регулаторна среда, съобразена с развитие на частния сектор в полза на бедните и създаване на работни места; при все това отбелязва със загриженост, че споразуменията за икономическо партньорство предвиждат намаляване на вносните мита за широк спектър от икономически сектори на държавите от АКТБ, а премахването на всички мита върху вноса в ЕС би намалило значително приходите от мита, в някои случаи до 15 – 20% от държавните приходи; призовава настоятелно ЕС да оформя търговската си политика в съответствие с принципа за съгласуваност на политиката за развитие;

26.  приветства пакета за социално и отговорно финансиране на ЕИБ от 500 милиона евро в рамките на Инструмента за инвестиции от Котону, който дава възможност на ЕИБ да засили ангажираността си с частния сектор в по-рискови области и в по-трудни условия; изразява съжаление за намаляването на размера на пакета за заеми от ЕИБ за Азия; подчертава, че инвестициите на ЕИБ по линия на Инструмента за инвестиции от Котону следва да бъдат съгласувани с националните стратегии за развитие, в съответствие с принципа на демократична ангажираност;

27.  подчертава факта, че в нестабилни държави и нации, преживели конфликт, пречките от страна на частния сектор за развитието са по-големи, отколкото другаде, и изискват по-целенасочен подход, за да се подобри инвестиционният климат и да се премахнат задушаващите и остарели разпоредби относно бизнеса, хищническите практики и високото равнище на корупция; препоръчва във връзка с това Комисията да въвлече в диалог за реформата на политиката държавите партньори и частния сектор, за да се преодолее дълбокото недоверие между правителствата и частния сектор, традиционно пораждан от практиките за търсене на печалба, връзкарството и липсата на легитимност;

28.  призовава Комисията, държавите членки и развиващите се държави да увеличат усилията си за насърчаване на икономическото овластяване на жените и да създадат механизми за подкрепа на жените предприемачи; отбелязва, че основаният на спестявания подход към финансовото приобщаване на жените е с доказани резултати; препоръчва подход на интегриране на принципа на равенството между половете във всички програми за партньорство, съчетан с обучение по предприемачество за жените, младежите, хората с увреждания, както и целеви мрежи на жени от типа „бизнес ангели“; призовава да се засили подкрепата за местните жени предприемачи, за да могат да се възползват от растеж, при който водеща роля има частният сектор; препоръчва да бъдат приети мерки за наблюдение на процеса, свързан с икономическото овластяване на жените, и отбелязва, че според МВФ доходът на глава от населението би се увеличил значително, ако жените допринасят наравно с мъжете като работна сила;

Ангажиране на европейския и международния стопански сектор за постигане на устойчиво развитие

29.  изтъква факта, че потенциалът на приноса на частния сектор към дългосрочното устойчиво развитие надхвърля рамките на неговите финансови ресурси, опит и експертни знания и включва установяването на местно равнище на вериги за създаване на стойност и канали за дистрибуция, което води до създаване на работни места, намаляване на бедността и неравенството, насърчаване на правата и възможностите на жените и устойчивостта на околната среда, повишаване на обхвата и ефективността, както и по-нататъшен достъп до наличните в търговската мрежа и достъпни продукти, услуги и технологии; призовава европейските усилия за развитие да играят значителна роля за прилагането на договорените международни стандарти, като ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и стандартите на Международната организация на труда, включително чрез работа с европейски предприятия и инвеститори, за да се гарантира спазване на ръководните принципи и насоките на ОИСР за многонационалните предприятия в техните търговски дейности и в техните вериги на доставки в развиващите се държави;

30.  подчертава, че социалният диалог е особено важен, за да се гарантира, че частният сектор взема ефективно участие в развитието; набляга на отговорността на развиващите се държави да подкрепят социалния диалог между работодателите от частния сектор, работниците и националните правителства като начин за подобряване на доброто управление и стабилността на държавата; призовава по-специално развиващите се държави да гарантират разширяване на социалния диалог и обхващане на зоните за преработка на продукцията за износ и промишлените клъстери;

31.  подчертава, че частният сектор и особено местните МСП трябва да бъдат част от диалога по въпросите на политиката, наред с всички други партньори за развитие, за да се улесни взаимното разбирателство и да се управляват очакванията при гарантиране на ефикасност и прозрачност; подчертава в този контекст важната роля на делегациите на ЕС в развиващите се държави като платформа за подобни диалози; изтъква положителната роля на кооперациите като катализатори за социално приобщаващо развитие и способността им да дават възможности на общностите чрез създаване на работни места и доходи; посочва по-специално, че работниците учредяват кооперации и асоциации за споделени услуги, за да подпомогнат самостоятелната си заетост в неформалната икономика, а в селските райони спестовни и кредитни кооперации осигуряват достъп до банкови услуги, които липсват в много общности, и финансират създаването на малки и микро- предприятия; отчита, че частният сектор включва участници като социални предприятия и организации за справедлива търговия, в чиято дейност са включени социални и екологични принципи; призовава Комисията да признае тези усилия в работата си, свързана с ролята на частния сектор за развитието;

32.  призовава Комисията да отстоява предложението на инвеститори и други заинтересовани страни в подкрепа на обвързващи правила за докладване от страна на предприятията относно социалните и екологичните права и правата на човека, в съответствие с Директивата на ЕС относно докладването на нефинансова информация, правила, включени като една от предложените нови цели на ООН за устойчиво развитие;

33.  призовава ЕС да допринася за укрепването и изграждането на структури, мрежи и институции на местни участници от частния сектор, по-специално ММСП, които поемат своята роля в изготвянето на националната и регионалната политика;

34.  подчертава, че едно от основните ограничения пред увеличаването на участието на частния сектор в развиващите се държави е свързано с липсата на подходящи за банково финансиране проекти поради слаби правни, институционални и данъчни рамки и капацитет за прилагане, както и на ресурси за планиране на инвестициите и изготвяне на проекти; призовава за увеличаване на техническата помощ за сектора на публичните предприятия в държавите партньори, за да се повиши капацитетът им да поемат отговорност за управлението на публично-частните партньорства (ПЧП) и да претендират за ангажираност в края на процеса; подчертава, че е необходимо частният сектор да предвижда дългосрочни инвестиции за възвращаемост, тъй като в зависимост от акционерите в противен случай би могло да липсва дългосрочна визия, необходима за възвръщаемост в социалните сектори, които са от ключово значение за човешкото развитие;

35.  отбелязва, че участието на частния сектор в изграждането на инфраструктура в развиващите се държави се е увеличило значително – от 18 милиарда щатски долара през 1990 г. на 150 милиарда щатски долара през 2013 г.; призовава за продължаващ ангажимент в тази връзка, като отбелязва, че липсата на достъп до инфраструктура е основно ограничение за растежа на частния сектор, подкопаващо създаването на продукция и на работни места;

36.  подчертава огромния потенциал на ПЧП в областта на селското стопанство в съответствие с ясно определена и силна правна рамка за вещните права и сигурността на поземлената собственост, за да се предотврати заграбването на земя и да се гарантира по-голямо и ефективно селскостопанско производство; приветства стартирането през 2014 г. на програма на ЕС за укрепване на управлението на земеползването в африканските държави; препоръчва ЕС и неговите делегации да играят все по-голяма роля в работата с правителствата на държавите партньори, както и с ЕИБ, Международния фонд за развитие на селското стопанство (ИФАД) и други подобни организации, за ангажиране на частния сектор да разработва основани на пазара решения на селскостопанските предизвикателства; подчертава необходимостта от установяване на финансови стимули, за да се избегне изключването на бедните отдалечени части на населението и земеделските производители, отглеждащи култури, които нямат важен търговски интерес или които не е вероятно да бъдат привлекателни за партньорите от агроиндустрията; подчертава, че предпазните мерки следва да включват оценка на социалния и екологичния риск, консултации със законните представители на засегнатите общности, тяхното свободно, предварително и информирано съгласие за съответния проект и правна подкрепа за тези общности, когато се нуждаят от това; изисква от Комисията да придружава проектите с процедури за мониторинг и да договаря преразглеждане на договорите в случаите, които са се оказали вредни за местното население;

37.  подчертава също така рисковете, свързани с ПЧП в селското стопанство, включително заграбването на земя, което трябва да бъде предотвратявано; подчертава значението на фокусирането на помощта върху дребните земеделски стопани, особено жените; призовава Комисията да съчетава всяко ПЧП в селскостопанския сектор, включващо финансови средства от ЕС, с всеобхватни мерки за защита на дребните земеделски стопани, пастирските общности и други уязвими ползватели на земята срещу евентуална загуба на достъп до земя или вода; подчертава, че предпазните мерки следва да включват оценка на социалния и екологичния риск, задължителни консултации със законните представители на засегнатите общности, тяхното свободно, предварително и информирано съгласие като условия за стартирането на съответния проект и правна подкрепа за тези общности, когато се нуждаят от това; препоръчва проектите на Новия алианс от Г-8 да бъдат заменени от инициативи по линия на Цялостната програма за развитие на селското стопанство в Африка (CAADP); подчертава, че финансовите и социалните обезщетения трябва да бъдат обвързващи ангажименти и че винаги трябва да се имат предвид алтернативни планове за развитие;

38.  препоръчва ЕС да продължи да подкрепя проекти за възобновяема и „зелена“ енергия в развиващите се държави, по-специално в отдалечените селски райони, по устойчив начин; приветства факта, че един от приоритетите на пакета за социално и отговорно финансиране на ЕИБ е инвестиране в енергетиката, широко призната като главен елемент за отключването на икономическия растеж в Африка; очаква иновативните финансови инструменти да действат като катализатор за инвестиции от частния сектор във възобновяема енергия, енергийна ефективност и достъп до енергия; насърчава също така ЕИБ и европейските финансови институции за развитие да насърчават допълнително инвестиционни проекти в подкрепа на смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към него, в съответствие с ангажиментите и задълженията на ЕС по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК); припомня, че следва да се даде приоритет на дребномащабните, независими и децентрализирани проекти за енергия от възобновяеми източници, за да се гарантира достъп до енергия в селските райони, като същевременно се избегне потенциалното отрицателно социално и екологично въздействие на широкомащабната енергийна инфраструктура;

39.  призовава настоятелно ЕС да разработи солидна регулаторна рамка, основана на критерии за ефективност на развитието, в рамките на която трябва да оперира частният сектор, включително за насърчаването на дългосрочни, свързани с договори ПЧП; настоятелно призовава ЕС да насърчава ПЧП само ако не са налични други, по-малко скъпи и рискови възможности за финансиране, въз основа на анализ на икономическата ефективност; призовава ЕС да прилага ефективни предпазни политики за проектите с ПЧП, за да осигури спазване на правата на човека, в т.ч. правата на жените;

40.  приветства постиженията, постигнати в обединяването на публично-частни ресурси в здравеопазването и подобряването на достъпа до лекарствени продукти, както и с оглед на все по-честото използване на потенциала за трансфер на технологии в развиващите се държави; препоръчва ЕС да стане улесняващ фактор за откриване на възможности за сътрудничество отвъд достъпа до лекарствени продукти, за реформиране на зле функциониращите системи за здравеопазване в развиващите се държави; подчертава, че подкрепата за местни МСП/МСИ може да бъде засилена не само чрез инструменти за финансиране, но и чрез трансфер на технологии, изграждане на капацитет, устойчиво развитие на доставчиците и бизнес сътрудничество;

41.  набляга на значението на преодоляването на несъответствието между образователната система и съществуващия пазар на труда в развиващите се държави; призовава Комисията да улеснява програми и да подкрепя ПЧП, които ангажират всички засегнати лица – от училища, университети, центрове за обучение и участници от частния сектор – за да се предоставят възможности за обучение и образование, които съответстват на пазара на труда; насърчава създаването на институции за професионално двойно обучение, в които младежите, обучавайки се по професионална програма за чиракуване с акцент върху практическите аспекти на дадена професия, могат също да имат теоретични лекции като в специализирани професионални училища;

42.  посочва, че развиването на капацитета на правителствата като регулатори трябва да бъде засилено с цел успешно постигане на устойчиво развитие;

Принципи на ангажирането с частния сектор

43.  подчертава факта, че ангажирането с предприемаческия сектор изисква гъвкав подход, пригоден не само въз основа на планираните резултати, но също така и предвид степента, до която местните условия са благоприятни за частната инициатива и инвестиции; препоръчва диференциран подход по отношение на най-слаборазвитите държави и нестабилните държави; отбелязва, че инвестициите и ангажираността на частния сектор в областите, свързани с целите за устойчиво развитие, варират силно в развиващите се държави; призовава донорите да предоставят по-голямата част от помощта на най-слаборазвитите държави под формата на безвъзмездни средства;

44.  приветства критериите, очертани в съобщението на Комисията относно частния сектор и развитието за предоставяне на пряко подпомагане за частния сектор; призовава за установяване на ясно определено рамково споразумение, уреждащо всички споразумения за партньорство с частния сектор, чрез прилагане на критерии, като например дейности, насочени към микропредприятията, стратегии за достъп до кредити и включване в трудова заетост за групите в неравностойно положение, жените и младежите, които трябва да осигурят съответствие с принципа за съгласуваност на политиката за развитие, принципите за ефективност на развитието и целите на политиката за развитие, по-специално намаляването на бедността и неравенството; счита, че всяко решение за насърчаване използването на ПЧП чрез смесено финансиране в развиващите се държави следва да се базира на задълбочена оценка на тези механизми по отношение на въздействието върху развитието, отчетността и прозрачността и на поуките от предишния опит;

45.  изразява загриженост, че невинаги са налице предпазни клаузи за гарантиране на целесъобразното използване на публичните финанси; подчертава, че измеримите показатели за резултатите и механизмите за мониторинг и оценка трябва да бъдат договаряни на подготвителния етап на проекта, като също така се гарантира, че инвестициите спазват международните права на човека, социалните и екологичните стандарти и прозрачността и че частният сектор плаща своя дял от данъците; подчертава значението на оценката на риска, устойчивостта на дълга, прозрачността и защитата на инвестициите; посочва значението на официалната консултативна и контролна роля на националните парламенти и на гражданското общество за осигуряване на пълна отчетност и прозрачност; препоръчва да бъде предоставян ефективен достъп до правосъдие и обезщетение за жертвите на корпоративни злоупотреби в развиващата се държава, в която се осъществява проект в областта на развитието;

46.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че предприятията, участващи в партньорства за развитие, изпълняват целите за устойчиво развитие (ЦУР) и спазват принципите на корпоративната социална отговорност (КСО); решително подкрепя ефективното и цялостно разпространение и прилагане на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека в рамките на ЕС и извън него и подчертава необходимостта да се вземат всички необходими политически и законодателни мерки за преодоляване на проблемите при ефективното прилагане на ръководните принципи на ООН, включително по отношение на достъпа до правосъдие; препоръчва всички предприятия, които оперират в развиващи се държави, да предоставят степен на прозрачност в съответствие с насоките на ОИСР за многонационалните предприятия по отношение на зачитането на правата на човека, положителния принос за социалното и екологичното благосъстояние на развиващите се държави и сътрудничеството в партньорство с организациите на гражданското общество; изтъква необходимостта държавите членки да изработят национални планове за прилагане на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и особено насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони,

47.  подчертава необходимостта политиката на ЕС в областта на търговията и развитието да зачита политическото и икономическото пространство на развиващите се държави, и по-специално на най-слабо развитите държави, да запазва ключовите вносни мита, когато това е необходимо, и да насърчава създаването на квалифицирани и достойни работни места в местното производство и хранително-вкусовата промишленост като фактори, които потенциално могат да допринесат за по-висока добавена стойност на национално равнище, увеличаване на износа и диверсификация, които са основни компоненти на приобщаващия икономически и социален напредък; призовава ЕС и неговите държави членки да въведат конкретни мерки, които да гарантират, че мултинационалните корпорации плащат данъци в държавите, в които се реализират техните печалби, и да насърчават ефективното докладване по държави от страна на частния сектор, като по този начин се подобрява националният капацитет за мобилизиране на ресурсите и лоялната конкуренция;

48.  насърчава ЕС да подкрепи продължаващия процес на изработване на международен правно обвързващ инструмент на ООН за транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека, тъй като това ще изясни задълженията на транснационалните корпорации в областта на правата на човека и задълженията на корпорациите към държавите, и също така да предвиди създаването на ефективни мерки за защита на жертвите в случаите, когато националната юрисдикция очевидно е неспособна да преследва ефективно съответните дружества;

49.  приветства възгледа на Комисията, че стратегическите стълбове на програмата на МОТ за достоен труд трябва да бъдат укрепени, като начин за обръщане внимание на неравенството и социалното изключване, в частност сред най-маргинализираните, в т.ч. жените, децата, възрастните и хората с увреждания; подчертава необходимостта дружествата да поддържат справедливо отношение към работниците и да осигуряват безопасни и здравословни условия на труд, социална закрила и социален диалог, като дават възможност за конструктивни отношения между работници, управление и изпълнители;

Пътят напред: стъпки, които трябва да бъдат предприети за превръщането на частния сектор в устойчив партньор в политиката за развитие

50.  призовава европейските институции и органи да установят ясна, структурирана, прозрачна и подлежаща на отчетност рамка за регулиране на партньорства и сдружения с частния сектор в развиващите се държави и подчертава, че успоредно със засилена роля за частния сектор е важно да се развиват подходящи гаранции и институционален капацитет;

51.  призовава ЕС и неговите държави членки да изработят ясна и конкретна стратегия за гарантиране на привеждането на частния сектор в съответствие с приоритетите в областта на развитието на националните правителства и гражданското общество в развиващите се държави;

52.  призовава за създаване на равнището на ЕС на отраслови, многостранни платформи, които да обединяват частния сектор, организации на гражданското общество, неправителствени организации, мозъчни тръстове, правителства партньори, донори, кооперации, социални предприятия и другите заинтересовани страни, с цел да се преодолеят резервите и липсата на доверие между партньорите и да се разрешат предизвикателствата, които възникнат непреднамерено от съвместните интервенции за развитие; във връзка с това подчертава важната роля на делегациите на ЕС в съответните държави като посредници за подобни диалози; отбелязва, че предложението на Комисията за укрепване на съществуващите механизми, като например Политическия форум за развитие, е стъпка в правилната посока;

53.  отчита препоръката на Сметната палата Комисията ясно да демонстрира допълващия характер – финансово и по отношение на развитието – на безвъзмездните средства от ЕС за проекти със смесено финансиране; подкрепя намерението на Комисията да разшири обхвата на смесеното финансиране извън инфраструктурата, като включи в него устойчивото селско стопанство, социалните сектори и развитието на местен частен сектор, ако Комисията обоснове предложението си; настоява обаче, че всички операции за смесено финансиране трябва да са в пълно съответствие с принципите за ефективност на развитието като ангажираност, отчетност и прозрачност, и да се гарантира, че те преследват целите за устойчиво развитие; призовава Комисията да оцени механизма за смесване на безвъзмездни средства и заеми и да укрепи управленческия си капацитет по отношение на проектите със смесено финансиране, както беше препоръчано от Сметната палата; призовава Комисията да демократизира управленската структура на Платформата на ЕС за смесено финансиране и регионалните инструменти за смесено финансиране, като включи по подходящ начин всички съответни заинтересовани лица на местно равнище, включително правителствата партньори, националните парламенти, участниците от частния сектор, професионалните съюзи и местните общности; настоятелно призовава Комисията да засили критериите за отпускане на безвъзмездни помощи и определяне на размера им и да покаже подробно добавената стойност на смесеното финансиране във всеки от своите проекти;

54.  призовава за разширяване на сегашния мандат за външно кредитиране на ЕИБ, за да се засили ролята ѝ в постигането на устойчиво развитие и, по-специално, за по-активното ѝ участие в новата стратегия за частния сектор – посредством смесено финансиране, съвместно финансиране на проекти и развитие на частния сектор на местно равнище; призовава освен това за по-голяма прозрачност и отчетност в партньорствата и проектите, свързани с ЕИБ; припомня, че операциите по финансиране от ЕИБ, които се изпълняват в развиващите се държави въз основа на гаранция на Съюза, предоставена на ЕИБ, следва да имат за своя основна цел намаляването, и в дългосрочна перспектива, премахването на бедността; призовава ЕИБ и другите финансови институции за развитие от държавите членки да гарантират, че дружествата, получаващи подкрепа от тях, не се отклоняват от данъчно облагане;

55.  призовава Комисията да гарантира, че партньорствата и заемите за частния сектор в държавите с ниски доходи и нестабилните държави са свързани с преки субсидии за организациите на гражданското общество и са в съответствие с приоритетите за развитие на съответните държави, за да се осигури ангажираност на гражданите и включване на многостранни процеси сред организациите на гражданското общество, органите на местното управление и професионалните съюзи;

56.  призовава Комисията да гарантира, че всички делегации на ЕС имат обучен и квалифициран персонал, готов да съдейства активно и да осъществява партньорства с участници от частния сектор; отбелязва, че ангажиментът за ускоряване на съвместното използване на офиси от ЕИБ в делегациите на ЕС е стъпка в правилната посока; призовава Комисията да прилага в тази област най-добрите практики на държавите членки, чиито посолства обикновено са „първа точка за контакт“ за участници от частния сектор;

57.  призовава за по-силен ангажимент от страна на Комисията, когато става въпрос за използване на нейната политическа тежест и проучване на възможностите за диалог с правителствата партньори и местните органи, с цел улесняване на по-голямо и по-положително взаимодействие с частния сектор; подчертава факта, че стратегическите документи по държави, националните индикативни програми и бюджетната подкрепа могат да бъдат най-ценните инструменти за иницииране на реформи на стопанската среда в държавите партньори и насърчаване на вътрешна индустриализация; препоръчва ЕС да приеме плана за действие на УНКТАД за инвестиране в целите за устойчиво развитие; насочва вниманието към факта, че разработването, структурирането и прилагането на ПЧП остава пълно с предизвикателства и сложно начинание, и че техният успех зависи също от благоприятната среда, в която те оперират;

58.  подчертава, че отговорността за ефективни съвместни действия е не само на донорите и участващите предприятия, но и на правителствата партньори; призовава ЕС да работи за засилване на изграждането на капацитет на държавите партньори, за да оценява кога да се включва в проекти с ПЧП; подчертава, че доброто управление, принципите на правовата държава, рамката за стопанска реформа, мерките за борба с корупцията, управлението на публичните финанси и ефективните публични институции са от първостепенно значение за инвестициите, иновациите и развитието на частния сектор;

59.  призовава да се постави по-силен акцент върху подобряването на координацията между донорите и съвместното програмиране, както и за основен акцент върху постигането на измерими резултати и развитие, за да се увеличи максимално въздействието на политиката на ЕС за развитие и да се гарантира пълна отчетност на разходите за развитие;

60.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на ООН, УНКТАД, Организацията на ООН за промишлено развитие и групата на високо равнище по програмата за периода след 2015 г.

(1)

http://unctad.org/en/PublicationsLibrary/wir2014_en.pdf.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2014)0163.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2014)0059.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2015)0196.

(5)

Приети текстове, P7_TA(2014)0250.

(6)

http://www.oecd.org/development/effectiveness/49650173.pdf.

(7)

http://www.mofa.go.jp/mofaj/annai/honsho/seimu/nakano/pdfs/hlf4_5.pdf.

(8)

http://www.ifc.org/wps/wcm/connect/topics_ext_content/ifc_external_corporate_site/idg_home/p4p_home.

(9)

http://www.uncsd2012.org/content/documents/727The%20Future%20We%20Want%2019%20June%201230pm.pdf.

(10)

http://www.ohchr.org/Documents/Publications/GuidingPrinciplesBusinessHR_EN.pdf.

(11)

http://www.oecd.org/corporate/mne/34873731.pdf.

(12)

http://unctad.org/en/PublicationsLibrary/diaepcb2012d5_en.pdf

(13)

http://www.afdb.org/fileadmin/uploads/afdb/Documents/Policy-Documents/2013-2017_-_Private_Sector_Development_Strategy.pdf.

(14)

http://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_emp/---emp_ent/---multi/documents/publication/wcms_094386.pdf.

(15)

http://www.unido.org/fileadmin/Lima_Declaration.pdf

(16)

http://www.un.org/disabilities/documents/convention/convention_accessible_pdf.pdf

(17)

http://www.fao.org/nr/tenure/voluntary-guidelines/en/.

(18)

http://www.unido.org/fileadmin/user_media/Services/PSD/WP4_2014_Industrialisation_and_social_well-being.pdf

(19)

Група на Световната банка, Doing Business 2014: Understanding Regulations for Small and Medium-Size Enterprises, 29 октомври 2013 г.

(20)

http://unctad.org/en/PublicationChapters/wir2014ch4_en.pdf

(21)

http://www.unido.org/fileadmin/user_media/Services/PSD/WP4_2014_Industrialisation_and_social_well-being.pdf

(22)

„Изграждане на ориентирана към заетостта рамка за силен, устойчив и балансиран растеж“, в „Предизвикателствата на растежа, заетостта и социалното сближаване“, информационен документ за Конференцията на високо равнище МОТ – МВФ, МОТ, 2010 г.

(23)

https://www.unido.org/fileadmin/user_media/Research_and_Statistics/UNIDO_IDR_2013_main_report.pdf

(24)

ActionAid, 2005 г.: Реална помощ: програма за действително разгръщане на възможностите на помощта, стр. 4.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

В процеса на преоценка на нашите отвъдморски ангажименти ролята на частния сектор в развитието предизвиква все повече дебати. Въпреки многобройните неоспорими успехи, изчисленията на допълнителните разходи, необходими в развиващите се страни в световен мащаб възлизат на 2,4 билиона щатски долара годишно над сумата, която понастоящем се изразходва – тежест, която вече изнемогващия данъкоплатец е малко вероятно да бъде готов да поеме. Колкото и несъвършено да е партньорството между частната и публичната помощ, понастоящем няма нито един значим проект за развитие в света, по който да не са били консултирани и да не се работи с частни инвеститори. И наистина групата на високо равнище, която консултира генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун по програмата за развитие за периода след 2015 г., проведе консултации с главните изпълнителни директори на 250 предприятия от 30 държави и стигна до заключението, че е необходимо интегриране на устойчивостта в корпоративните им стратегии, за да се използват търговските възможности за устойчив растеж.

Защо съвместната работа с частния сектор е от ключово значение за развитието?

Нарастването на населението и на доходите в развиващите се държави ще доведе до увеличаване на средната класа, която се очаква да достигне 5 милиарда до 2030 г., което ще доведе до значително по-високи нива на потребление. Търсенето на храна, вода и енергия се очаква да нарасне съответно с 50%, 40% и 30% до 2030 г. Споделената ценност все по-често се разглежда в сектора не като филантропия, а като начин за постигане на икономически успех. Счита се, че инвестициите на частния сектор в развиващите се държави имат високи двуцифрени норми на възвръщаемост при енергийните и транспортните проекти.

Подкрепа за местния частен сектор в развиващите се държави

Микропредприятията и малките и средните предприятия (ММСП) в развиващите се държави са изложени на много по-големи регулаторни тежести, отколкото тези в ЕС, като често работят в нестабилна неформална икономика без правна защита. Според доклада на Световната банка за бизнес условията („Doing Business“) за 2014 г. най-бедните държави всъщност са тези, които са подложени на най-голяма регулаторна тежест.(1) Създаването на среда, благоприятна за частни инициативи, както и извеждането на ММСП във формалната икономика и задържането им там трябва да бъде не по-малък приоритет от намаляването на административните формалности и подобряването на общия бизнес климат за развитието им.

ГД „Предприятия и промишленост“ притежава широк набор от инструменти и начини, използвани успешно за подпомагането на ММСП в Европа. Използването на техния уникален опит в развиващите се държави и възпроизвеждането на механизми като мрежата „Enterprise Europe“ и Европейски портал за малък и среден бизнес, адаптирани към местните условия и националните или регионалните приоритети, ще бъде важна стъпка в правилната посока. Въпреки че първоначално те ще функционират под напътствията на Комисията, с времето отговорността за тях ще бъде поета на национално равнище. Такива структури биха могли също така с времето да се превърнат в основа за лансиране на местни и регионални публично-частни партньорства в области, вариращи от агроиндустрията до програми за професионално обучение и здравеопазване, като по този начин ще се улесни изграждането на капацитет, обмена на знания и опит и обединяването на местни и международни ресурси.

Немислимо е, че над 2,5 милиарда души остават изключени от формалния финансов сектор, повечето от тях жени и млади хора. Трябва да гарантираме, че всичките ни партньорства са в съответствие с измерението, свързано с равенството между половете. Например в Кот д’Ивоар, като част от своята верига за селскостопански доставки, Cargill работи със Световната фондация за какао за подобряване на възможностите за майките, благодарение на което 30 жени получиха безвъзмездни средства за започване на малък бизнес и плащане на таксите за обучение на своите деца и преминаха обучение по основни бизнес умения, основно счетоводство, изготвяне на бюджет и икономическо планиране.

Ангажиране на европейския и международния стопански сектор за постигане на устойчиво развитие

Публично-частни партньорства

Финансирането, иновациите и отчетността могат да се развиват чрез публично-частни партньорства, които излагат очакванията на дружествата и правителствата по прозрачен начин. Тези партньорства трябва да се основават на пълна яснота относно какво трябва да прави всяка от страните за преодоляване на свързаните рискове и предизвикателства: макроикономически рискове, политически рискове и рискове, свързани със строителството, особено по отношение на сигурността на поземлената собственост и последиците от заграбването на земя.

ПЧП в развиващите се държави досега са съсредоточени предимно в енергетиката, инфраструктурата и далекосъобщенията, докато потенциалът в сектори като селско стопанство, водоснабдяване и канализация, образование, екологични технологии, научни изследвания и иновации, здравеопазване и вещни права остава в голяма степен неизползван.

Селско стопанство: Съществува изключителен потенциал за привличане на частния сектор в разработването на основани на пазара решения на предизвикателства в областта на селското стопанство и продоволствената несигурност, като например обучение на местни земеделски стопани за подобряване на земеделските техники и увеличаване на достъпа им до финансиране, като основните търсени резултати от развитието са повишаване на заетостта и доходите, подкрепа на търговския растеж и разработване на нови и развитие на съществуващи вериги за създаване на стойност. В Индия дружеството Thomson Reuters, което предоставя информация за формирането на цените на културите и консултации в областта на земеделието на 2 милиона дребни земеделски стопани, стана свидетел на увеличение на доходите с 60%, а в някои случаи и на утрояването им.

Поземлена собственост и вещни права: При реформирането на законодателството в областта на поземлената собственост и вещните права в развиващите се държави ПЧП биха могли да изиграят решаваща роля в систематичното установяване на право на собственост посредством кадастрално картографиране чрез технологии с ниски разходи, както и за електронизацията на документите за собственост върху земя. Например в Монголия през 2001 г. Азиатската банка за развитие (ADB) финансира проект за „Кадастрално наблюдение и регистрация на земи“ за създаване на институционална среда за проучване и регистрация на площи по Закона за жилищните споразумения и специалните жилищни райони (HASHAA) в страната. Насърчавайки модернизирането на функции на процеса на регистрация на земята, монголското правителство установява и защитава поземлените права на своите граждани.

Устойчива енергия и екологични сектори: Световният фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия (GEEREF) е фонд, инвестиращ във фондове, публично финансирани от Европейския съюз, Германия и Норвегия, насочени към укрепване на нови фондове за частни капиталови инвестиции, съсредоточени в областта на енергията от възобновяеми източници и проектите за енергийна ефективност в нововъзникващите пазари и икономиките в преход. През 2013 г. инвеститори от частния сектор се присъединиха към GEEREF и шест фонда получиха инвестиции.

Здравеопазване: Въпреки отбелязания значителен напредък по отношение на достъпа до лекарства през последното десетилетие, съществува необходимост и от интегриран, местен подход, който разкрива значителен потенциал за изграждане на автономни инфраструктури, понижаващи разходите за лекарства и същевременно увеличаващи тяхната наличност в областите, в които те са най-необходими. В това отношение заслужава да се отбележи успешният опит на Lilly ELY в трансфера на технологии за производство на лекарства срещу мултирезистентна туберкулоза в Индия и Русия.

Водоснабдяване и канализация: Това е област, в която ПЧП бяха особено успешни за създаването на висококачествени градски съоръжения за водоснабдяване и канализационни услуги за градското население в развиващите се държави. Следователно трябва да се подкрепя и допълнително разширява обхватът им в селските райони.

Образование: Образованието е от ключово значение за намаляването на бедността и неравенството и е съществено за икономическия растеж в условията на конкурентна световна икономика, чийто основен двигател все повече са знанията и информацията. Трябва да работим с частния сектор за разширяване на участието му в програмите за образование и професионално обучение в развиващите се държави, особено по отношение на съответните специалности като бизнес администрация, информационни технологии и инженерство.

Ролята на Европейската инвестиционна банка

Разширяване на настоящия мандат за външно кредитиране на ЕИБ за засилване на ролята ѝ в постигането на устойчиво развитие би могло да има силно положително въздействие върху новата стратегия по отношение на частния сектор. Използването на богатия опит и знания на ЕИБ в работата с частни предприятия, в смесеното финансиране, съвместното финансиране на проекти, развитието на местния частен сектор и финансирането на проекти в секторите на „зелената“ енергия би било много по-ефективно в сравнение с разходите за създаването на нови институционални структури за координиране, наблюдение и оценка на партньорства с частния сектор.

Дългосрочна стратегия за работа с частния сектор

Всички партньорства и сдружения с частния сектор трябва да са съсредоточени върху споделени ценностни приоритети, които привеждат стопанските цели в съответствие с целите на ЕС в областта на развитието, да използват основните способности на всеки от партньорите и да бъдат съвместно разработени и управлявани така че рисковете, отговорностите и печалбите да са споделени, да са икономически ефективни и да имат точни цели, основни етапи и ясна отчетност и прозрачност.

Многостранни платформи

Многостранните платформи биха осигурили участието на ЕС като посредник и координатор на всички партньори в областта на развитието, които желаят да работят заедно за постигане на целите на политиката на ЕС за развитие и на целите за устойчиво развитие. Каналите за комуникация с частния сектор са или несъществуващи, или затворени за диалог с частния сектор. Поради това предложението на Комисията за укрепване на съществуващите механизми, като например Политическия форум за развитие, е стъпка в правилната посока, при условие че се гарантира, че диалогът с частния сектор е основен приоритет на тези платформи.

Делегациите на ЕС

Делегациите на ЕС следва да играят основна роля в осъществяването на партньорства с частния сектор. Те са в добра позиция да се превърнат в „първа точка за контакт“ за широкия кръг от стопански мрежи и търговски камари в Европа и в развиващите се държави, както и за улесняване на развитието на частния сектор на местно равнище и привличане на европейския стопански сектор.

Рамково споразумение за публично-частни партньорства

От първостепенно значение е да се установи ясна структурирана рамка за управлението на партньорства и сдружения с частния сектор, включително ПЧП и други многостранни партньорства в развиващите се държави, която може да предостави необходимите референтни показатели за изпълнение, които да бъдат следвани. Рамката би могла да бъде под формата на меморандуми за разбирателство (МзР) или всяка друга приложима форма на сдружение/споразумение за партньорство.

Ангажираност и отговорности на правителствата партньори в развиващите се държави

Един от най-важните аспекти на добавената стойност на ЕС по отношение на програмата във връзка с частния сектор се състои в неговата политическа тежест и ползващи се с доверие възможности за диалог с правителствата на държавите партньори и местните органи. Въпреки че в съобщението не става ясно каква е степента на ангажираност, която той е готов да поеме, стратегическите доклади по страни, националните индикативни програми и бюджетна подкрепа могат всъщност да бъдат най-ценните инструменти за иницииране на реформи в стопанската среда в държавите партньори.

Отговорността за ефективни съвместни действия е не само на донорите и участващите предприятия, но също така и на правителствата партньори. Както се посочва в Стратегическата рамка за частните инвестиции в целите за устойчиво развитие на Конференцията на ООН за търговия и развитие(2), едно от основните предизвикателства, с които се сблъскват инвестициите на частния сектор, е намирането на най-добрия механизъм за свеждане до минимум на рисковете при същевременно максимално увеличаване на въздействието върху развитието. Рисковете варират от слаб капацитет за усвояване до липса на сигурност на поземлената собственост и вещните права и неочаквани рискове, свързани със социалното въздействие и въздействието върху околната среда.

Най-слаборазвитите държави и нестабилните държави представляват още по-голямо предизвикателство с характерните за тях слаби институции, неподходящи регулаторни рамки, ширеща се корупция, изтичане на капитали и несигурно законодателство в областта на правата на човека и трудовите права.

Ето защо ЕС трябва да прилага диференциран подход заедно със своите партньори, като дава приоритет в тази област на онези ключови аспекти на политиката, които са от първостепенно значение за нашето взаимодействие с държавите партньори и с частния сектор: принципите на правовата държава; добро управление; защита на вещните права; независимост на съдебната система; ефективни регулаторни рамки и стопанска реформа, която улеснява инвестициите и развитието на частния сектор; мерки против корупцията; управление на публичните финанси; по-голям капацитет за усвояване; силни публични институции и спазване на правата на човека.

Днес частният сектор осигурява 90% от работните места и доходите на бедните хора в държави партньори и 84% от БВП (по данни на Организацията на обединените нации) и устойчива основа за мобилизиране на вътрешни ресурси. Въпреки присъщите предизвикателства при всяко такова партньорство, докато действаме на две отделни плоскости, без да разбираме какво се стремят да постигнат различните участници, бедността никога няма да бъде премахната.

(1)

Група на Световната банка, Doing Business 2014: Understanding Regulations for Small and Medium-Size Enterprises, 29 октомври 2013 г.

(2)

http://unctad.org/en/pages/PressRelease.aspx?OriginalVersionID=194


СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (24.6.2015)

на вниманието на комисията по развитие

относно частния сектор и развитието

(2014/2205(INI))

Сабине Льозинг

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че съгласно член 208 от ДФЕС основната задача на политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие е намаляването и изкореняването на бедността и че тя се провежда в рамките на принципите и целите на външната дейност на Съюза; признава, че бедността има множество взаимосвързани причини, в това число причини от икономически, политически, социално-културен и екологичен характер или причини, свързани с конфликти или сигурност; посочва, че съгласно разпоредбите на член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) целта на ЕС в отношенията му с останалия свят е да допринася за устойчиво развитие, солидарност и взаимно уважение, свободна и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и че частният сектор има потенциала да допринася за устойчиво, ефективно и дългосрочно развитие; подчертава също така, че сътрудничеството на ЕС за развитие е насочено към насърчаване на правата на човека и разпространение и укрепване на демокрацията, доброто управление и принципите на правовата държава; поради това подчертава, че сътрудничеството за развитие трябва да се ръководи от тези цели; припомня, че целите на сътрудничеството за развитие трябва да бъдат вземани предвид при изпълнението на политиките на Съюза, които биха могли да засегнат развиващите се държави; счита, че икономическото развитие е ключов фактор за изкореняването на бедността и че напредъкът в тази област е от съществено значение за постигането на целта за премахване на крайната бедност до 2030 г.; освен това подкрепя целите на хилядолетието за развитие като рамка за облекчаване на бедността, както и за осъществяването на други въжделения, включително за подобрения в здравеопазването и образованието;

2.  приветства заключенията на Съвета от 12 декември 2014 г. за засилена роля на частния сектор в сътрудничеството за развитие; изразява съгласие със заключенията, че „частният сектор се оформя като все по-активен участник в областта на развитието“ и относно „необходимостта от засилване на ролята на частния сектор в изпълнението на бъдещите цели за устойчиво развитие“, основаващи се на принципите за ефективност на помощта;

3.  подчертава потенциала на частния сектор за оказване на принос към дългосрочното устойчиво развитие и подчертава евентуалната добавена стойност за ЕС, произтичаща от партньорството с частния сектор в постигането на целите за развитие;

4.  изразява своята подкрепа за работата на Асоциацията на европейските финансови институции за развитие (EDFI), тъй като нейните членове осигуряват капитал на предприятия в развиващите се страни чрез преки инвестиции в дружества, както и непряко чрез предоставяне на капитал на местни търговски банки и за частни капиталови инвестиции в бързо развиващите се пазари, като фокусът се поставя върху микропредприятията и малките и средните предприятия (ММСП); настоятелно призовава Европейската комисия да насърчава този вид програми с финансиране и сътрудничество, тъй като частният сектор в развиващите се страни е от изключително значение;

5.  призовава за разработване на по-ефективни стандарти за прозрачност и отчетност за технологичните дружества в ЕС във връзка с износа на технологии, които могат да се използват за нарушаване на правата на човека, подпомагане на корупцията или за действия срещу интересите на ЕС в областта на сигурността;

6.  подчертава, че политиката за развитие не може да постигне тези цели като изолирана политика, но че тя трябва да бъде включена в един по-широк подход, който съчетава външна политика и политика на сигурност, търговска политика и всички други инструменти на политиката за външна дейност; отбелязва, че съгласуваността между тези различни направления на външната дейност на ЕС е от решаващо значение;

7.  подчертава необходимостта да се разгледа начинът, по който частният сектор може да продължава да работи в рамките на Европейската политика за съседство, така че да спомага за създаване на икономически растеж и работни места в съседните на Европа региони, например посредством обмен на експертен опит за осигуряването на достъп до капитал;

8.  отбелязва, че развитието е преди всичко отговорност на държавата, че рамката за помощ за развитие трябва да се определя от правителствата и че това е преди всичко задача на публичния сектор, но подчертава, че намаляването на бедността изисква не само обществена политика, но също така и участието на частния сектор; отбелязва, въпреки че признава, че основната цел на частния сектор, в съответствие с принципите на пазарната икономика, не е намаляването на бедността и неравенството, но реализирането на печалби, че частният сектор все пак оказва значително влияние върху обществото и че участието на частния сектор в целите за развитието трябва да бъде проектирано внимателно, със специален акцент върху корпоративната социална отговорност; във връзка с това изисква всички предприятия в ЕС да изпълняват своите задължения по линия на корпоративната социална отговорност за спазване на правата на човека в съответствие с ръководните принципи на ООН; настоятелно призовава ЕС да търси начини за засилване на корпоративната социална отговорност;

9.  подчертава, че частният сектор следва да участва в политиката и проектите на ЕС за развитие, доколкото различната роля на частния сектор и участниците от публичния сектор е напълно осъзната и призната от всички участващи страни; подчертава, че публично-частните партньорства в програмата за развитие след 2015 г. трябва да поставят силен акцент върху намаляването на бедността; подчертава, че напълно функциониращата пазарна икономика, основана на върховенството на закона, остава най-добрият двигател за икономическо и социално развитие и че политиката на ЕС за развитие следва да отчита този факт; отбелязва, че публично-частните партньорства, смесеното финансиране (blending) и микрокредитите биха могли да представляват важни инструменти за намаляване на бедността и стимулиране на икономическия растеж, иновациите и създаването на работни места, но че те трябва да бъдат подложени на цялостен анализ, що се отнася до въздействието върху развитието, отчетността и прозрачността; подчертава обаче, че изграждането на вътрешен частен сектор с местните микропредприятия, МСП и местните вериги за създаване на стойност е от съществено значение за създаването на работни места и представлява източник на данъчни приходи за развиващите се държави, тъй като микропредприятията и малките предприятия осигуряват основната част от работните места в развиващите се държави; приветства препоръката на Съвета да се постави по-силен акцент върху подпомагането на микропредприятията и на малките и на средните предприятия;

10.  приветства „Рамката за ангажиране на предприятията с ООН“, в която се подчертава, че наличието на стабилен частен сектор, който носи икономически растеж, е от съществено значение за постигането на целите на хилядолетието за развитие и че частният сектор „допринася съществено за общия икономически, социален и екологичен напредък“;

11.  счита, че частният и публичният сектор са най-ефективни, когато работят заедно за създаване на здравословна среда за инвестиции, стопанска дейност и за основите за икономически растеж;

12.  отбелязва, че нито една държава не е успяла да премахне бедността без помощта на икономическия растеж и че нито една държава не ще успее да се отърси от зависимостта от помощи без помощта на растежа; освен това счита, че частният сектор е мощен двигател за икономически растеж и може да оказва значителен принос за намаляване на бедността и повишаване на стандарта на живот чрез осигуряването на повече и по-добри работни места, по-високи трудови възнаграждения и по-добри и достъпни стоки и услуги;

13.  приветства участието на частния сектор във Форума на високо равнище на ОИСР относно ефективността на помощта; в този контекст приветства по-специално инициативите за иновативни начини за стимулиране на развитието на финансирането от страна на частния сектор и съвместната декларация от Пусан от 2011 г., озаглавена „Разширяване и засилване на сътрудничеството в публичния и частния сектор за приобщаващ и устойчив растеж на широка основа“;

14. подчертава, че структурните и институционалните реформи, подкрепени от добро изпълнение на политиките и справедливи закони, права и разпоредби, могат да действат като катализатор за инвестиции от частния сектор и за растеж на износа, което от своя страна ще допринесе за целите за развитие и намаляване на бедността;

15.  приветства ролята на чуждестранните инвестиции от частния сектор в развиващите се държави за ускоряване на развитието на вътрешния пазар; освен това подчертава колко е важно да се насърчават отговорните инвестиции, които подпомагат местните пазари и спомагат за намаляването на бедността;

16.  приветства факта, че делът на двустранната необвързана помощ се увеличава непрекъснато, но изразява загриженост относно продължаващите формални и неформални форми на обвързаната помощ(1); призовава ЕС и неговите държави членки да изпълняват своя ангажимент в Европейския консенсус за развитие да „насърчават по-нататъшното необвързване на помощите отвъд препоръките на ОИСР“; подчертава потенциала за растеж на допълнителното предоставяне на необвързана помощ, която ще бъде от полза за местната промишленост в развиващите се държави; призовава за увеличаване на реалната помощ („real aid“) и за устойчиво изграждане на регионални/местни вериги за създаване на стойност; призовава за по-нататъшно овластяване на местните заинтересовани участници и за поставяне на акцент върху изграждането на устойчиви регионални/местни вериги за създаване на стойност; подчертава значението на ангажираността на местно и регионално равнище, националните стратегии и програми за реформи на държавите партньори, включването на проекти за развитие и добавената стойност, предоставяна чрез осигуряване на местни вериги за доставки; счита, че политиката за развитие играе важна роля за преодоляване на първопричините, свързани с настоящите миграционни потоци към Европейския съюз;

17.  подчертава необходимостта от силно законодателство относно правата на собственост, за да се сложи край на заграбването на земя, т.е. когато придобиването на големи площи в развиващите се държави води до тежки нарушения на правата на човека, особено на местните общности, и/или до сериозни щети за естествената околна среда; приветства стартирането през 2014 г. на програма на ЕС за укрепване на управлението на земеползването в африканските държави; подчертава значението на пълната прозрачност и отчетност на операциите на големи дружества и финансови институции от ЕС в едромащабните инвестиции в агроиндустрията и придобиването на земя в развиващите се държави; подчертава, че защитата на правата на човека, равенството между половете, социалното сближаване и борбата срещу неравенствата следва да бъдат в ядрото на дейностите за развитие; припомня необходимостта от спазване на приетите международни стандарти, като например стандартите на Международната организация на труда (МОТ) и ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, и настоятелно призовава Комисията да заеме водеща позиция чрез разработването на ясно определено рамково споразумение, уреждащо всички споразумения за партньорство с частния сектор в съответствие с принципите и стандартите за корпоративна социална отговорност; подчертава, че зачитането на правата на човека следва да се превърне в повеля за предприятията; призовава спешно за обвързващи международни правила за предприятията относно спазването на правата на човека, трудовото законодателство, законодателството в областта на здравето и безопасността на работното място и екологичните стандарти;

18.  подкрепя ангажиментите на Г- 8 по отношение на данъчната прозрачност и търговията, които са в основата на икономическо развитие, включително прилагането на международно приети насоки за насърчаване на добри бизнес практики и защита на земеделската структура и правата на собственост; призовава европейските усилия за развитие да играят значителна роля за прилагането на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, включително чрез работа с европейски предприятия и инвеститори, за да се гарантира пълно спазване на ръководните принципи и насоките на ОИСР за многонационалните предприятия в техните търговски дейности и в техните вериги на доставки в развиващите се държави; призовава Европейската комисия да подкрепя ревностно предложението на инвеститори и други заинтересовани страни с цел подкрепа за обвързващи правила за докладването от страна на предприятията относно социални, екологични и човешки права, в съответствие с директивата на ЕС относно докладването на нефинансова информация, които са включени като една от предложените нови цели за устойчиво развитие на ООН;

19.  призовава ЕС и неговите държави членки да подпомагат развиващите се страни, например за мобилизиране на собствени средства чрез националните данъчни системи и за водене на борба с корупцията и незаконните финансови потоци, чрез които развиващите се страни губят няколко стотици милиарда евро годишно(2), т.е.няколко пъти съвкупния размер на официалната помощ за развитие; призовава ЕС и неговите държави членки, всички организации и развитите и развиващите се държави, които са страни по Партньорството от Пусан от 2011 г. за ефективно сътрудничество за развитие, да спазват ангажимента си за полагане на интензивни усилия за борба с корупцията и незаконните финансови потоци; призовава Комисията, като част от тази стратегия, да предприема последователен подход, който включва основните съществуващи правила относно прозрачността, борбата с данъчните измами и избягването на данъци, отчетността и мониторинга на големите добивни отрасли; във връзка с това призовава за допълнителни мерки, за да се гарантира, че корпорациите се отчитат пред държавите, в които работят; призовава за ефективни международни правила срещу избягването и укриването на данъци, т.е. в „Плана за действие относно усилията за борба с укриването на данъци и данъчните измами“;

20.  призовава за по-голяма прозрачност при финансирането с цел подпомагане на борбата с корупцията и с незаконните финансови потоци, включително чрез разработването на справедливи и ефективни данъчни системи;

21. подчертава, че финансирането за развитието трябва да засилва наличните ресурси за насърчаване на равенството между жените и мъжете, правата на жените и овластяването на жените, както и за премахване на детския труд; посочва, че частният сектор може да играе значителна роля в това отношение;

22.  настоява, че ЕС и неговите държави членки следва да запазят своята позиция на един от основните донори на помощ за развитие и да играят водеща роля за спазването на международните ангажименти за устойчиво развитие; призовава държавите членки да изпълняват задължението за заделяне на 0,7 % от техния БВП за официална помощ за развитието; подчертава, че частното финансиране не може да се използва за изкуствено увеличаване на този принос; подчертава необходимостта от по-нататъшно разработване на иновационни финансови механизми, целящи привличане на допълнително финансиране от частния сектор за развитието, в допълнение към официалната помощ за развитие и при пълно зачитане на принципите на допълняемост, прозрачност, отчетност, ефективно докладване, ангажираност и съответствие с приоритетите на държавите партньори;

23.  приветства диференцирания подход на Комисията към частния сектор, който се характеризира с голямо разнообразие и обхваща спектъра от микропредприятия до големи корпорации; призовава за диференциран подход спрямо най-слаборазвитите и нестабилните държави;

24.  призовава ЕС да продължава да се ангажира активно в дискусиите по програмата за периода след 2015 г., като се вземат предвид също така възможностите и предизвикателствата, които произтичат от по-тясното партньорство с участници от частния сектор.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

30

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Petras Auštrevičius, Mario Borghezio, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Lorenzo Cesa, Javier Couso Permuy, Arnaud Danjean, Mark Demesmaeker, Georgios Epitideios, Anna Elżbieta Fotyga, Eugen Freund, Michael Gahler, Richard Howitt, Manolis Kefalogiannis, Tunne Kelam, Afzal Khan, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Vincent Peillon, Kati Piri, Andrej Plenković, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Alyn Smith, Charles Tannock, Eleni Theocharous, László Tőkés, Ivo Vajgl, Johannes Cornelis van Baalen, Geoffrey Van Orden, Hilde Vautmans, Boris Zala

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Luis de Grandes Pascual, Tanja Fajon, Neena Gill, Takis Hadjigeorgiou, Antonio López-Istúriz White, Fernando Maura Barandiarán, Miroslav Poche, Miloslav Ransdorf, Marietje Schaake, Traian Ungureanu, Bodil Valero

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Biljana Borzan, Victor Boştinaru, Marisa Matias, Luděk Niedermayer, Jean-Luc Schaffhauser, Patricija Šulin

(1)

ActionAid (2005): Реална помощ: програма за действително разгръщане на възможностите на помощта, стр. 4.

(2)

Eurodad: Предоставяне с една ръка и отнемане с другата — ролята на Европа в свързаните с данъчното облагане изтичане на капитали от развиващите се страни, стр. 6.


СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (1.6.2015)

на вниманието на комисията по развитие

относно частния сектор и развитието

(2014/2205(INI))

Докладчик по становище: Лола Санчес Калдентей

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че е от стратегическо значение ЕС да си възвърне водещата роля в световен мащаб в областта на ограничаването на бедността и устойчивото развитие и че в настоящия период, характеризиращ се с намаляване на бюджетите за предоставяне на помощ, частният сектор изпълнява по-важна роля в сферата на развитието в подкрепа на политическите приоритети; отчита неговата роля и неговия потенциал за подпомагане на устойчивия икономически растеж и за намаляване на бедността; счита, че взаимодействието между ЕС и частния сектор в сферата на развитието трябва да се ръководи от международно приети принципи за ефективно, устойчиво и справедливо развитие;

2.  подчертава, че политиките на ЕС в областта на търговията, инвестициите и развитието за взаимосвързани и оказват въздействие върху развиващите се страни; припомня, че ЕС е поел ангажимент да интегрира принципа на равенство между половете във всички свои политики; припомня, че общата търговска политика на ЕС трябва да отчита принципа на последователност на политиката в областта на развитието съгласно член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който изисква целите на сътрудничеството за развитие да се вземат предвид при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни; счита, че този принцип трябва да бъде съблюдаван във всички търговски и инвестиционни споразумения на ЕС и че същевременно Комисията трябва да усъвършенства механизмите, които са необходими за координацията на всички политики на ЕС – както вътрешни, така и външни – и за формулирането на основните национални разпоредби относно промишлеността, околната среда и вътрешния пазар;

3.  изтъква факта, че въпреки че е необходимо допълнително финансиране с оглед на предизвикателствата, свързани с устойчивото развитие, развитието не се свежда само до икономическия растеж, като добавя, че дейността на частния сектор трябва да бъде внимателно регулирана и дефинирана с цел подпомагане на постигането на целите в областта на устойчивото развитие; подчертава факта, че настоящите практики на ЕС за привличане на частно финансиране в подкрепа на официалната помощ за развитие, например т.нар. смесено финансиране (blending), в някои случаи се оказаха недостатъчно ефективни и че те могат да бъдат подобрени в значителна степен, ако се придаде по-голяма тежест на допълняемостта, прозрачността, отчетността, ефективното докладване, ангажираността, съобразяването с приоритетите на страните партньори и устойчивото управление на дълга;

4.  подчертава необходимостта политиката на ЕС в областта на търговията и развитието да зачита политическото и икономическото пространство на развиващите се държави, и по-специално на най-слабо развитите страни, да запази основните тарифи за внос, когато това е необходимо, и да насърчава създаването на квалифицирани и достойни работни места в рамките на местното производство и хранително-вкусовата промишленост като фактори, които евентуално могат да допринесат за по-високата добавена стойност на национално равнище, увеличаването на износа и диверсификацията, които са ключови компоненти на приобщаващия икономически и социален напредък; призовава Европейския съюз и неговите държави членки да въведат конкретни мерки, които да гарантират, че мултинационалните корпорации плащат данъци в страните, в които се реализират техните печалби, и да насърчават ефективното докладване по държави от страна на частния сектор, като по този начин се подобряват националният капацитет за мобилизиране на ресурсите и лоялната конкуренция;

5.  призовава за въвеждане на мерки за насърчаване на стратегиите на държавите партньори в областта на развитието, които обуславят приноса на частния сектор към развитието, чрез: подобряване на създаването на връзки, които укрепват потенциала на местните микро-, малки и средни предприятия и обществените поръчки на местно равнище, които са от съществено значение за вътрешното развитие чрез създаването на достойни работни места; придаване на приоритетно значение на приноса на жените към развитието при мобилизиране на националните доходи; борба срещу данъчните измами, укриването на доходи и данъчните убежища; изкореняване на политическата корупция; както и смекчаване на нестабилността на валутата и на цените на основните продукти, която застрашава достъпа до веригите за създаване на стойност;

6.  призовава съществуващите политики в областта на търговията и инвестициите да бъдат оценявани по всеобхватен начин, с цел да се открият евентуалните разпоредби, които биха могли да окажат негативно въздействие върху развитието, било като пряк или като страничен ефект, и по-специално разпоредбите, които биха могли да окажат въздействие върху всеобщия достъп до стоки и услуги от общ интерес, например в областта на здравеопазването, образованието, водоснабдяването, борбата срещу глада, енергийната бедност и неравенството между половете; подчертава значението на усъвършенстването на главите относно устойчивото развитие във всички бъдещи двустранни търговски споразумения с оглед на интегрирането в тях на схеми за частния сектор за ефективно докладване;

7.  настоятелно призовава Комисията да продължи да насърчава инициативите, свързани с природните ресурси и техния добив, по-специално в областта на минното дело, дърводобива, енергийните ресурси и водата, и с по-добрия надзор над текстилния сектор, заедно с частните схеми, свързани с устойчивото развитие, и да задълбочи анализа на жизнения цикъл на продуктите и процесите с оглед на съображенията от екологичен и социален характер; приветства факта, че широк кръг от промишлени сектори и транснационални дружества са приели кодекси за поведение, в които се излагат подробно социалните и екологичните стандарти за техните вериги за доставка в световен мащаб, и настоява да се прилагат систематично инструментите като Конвенция № 169 на МОТ, Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека и Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията; подчертава необходимостта от своевременно постигане на резултати във връзка с ангажимента, поет от Съвета през 2013 г. чрез „Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията“;

8.  подчертава необходимостта търговската политика на ЕС да насърчава доброто управление, демокрацията и принципите на правовата държава чрез рамка, която да гарантира, че дружествата допринасят за социално приобщаващия растеж и носят отговорност за своите дейности в развиващите се държави, що се отнася до стандартите за зачитане на правата на човека, равенството между половете, достойните условия на труд, синдикалните права, опазването на околната среда, социалната закрила, всеобщия достъп до качествени стоки и обществени услуги (като се обръща специално внимание на общественото и всеобщото здравно осигуряване), всеобщия достъп до лекарства и безопасността на храните и продуктите.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.5.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

1

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

William (The Earl of) Dartmouth, Maria Arena, Tiziana Beghin, David Borrelli, Daniel Caspary, Marielle de Sarnez, Santiago Fisas Ayxelà, Christofer Fjellner, Eleonora Forenza, Yannick Jadot, Ska Keller, Jude Kirton-Darling, Bernd Lange, Jörg Leichtfried, David Martin, Emmanuel Maurel, Emma McClarkin, Anne-Marie Mineur, Alessia Maria Mosca, Franz Obermayr, Artis Pabriks, Franck Proust, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Tokia Saïfi, Matteo Salvini, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Joachim Starbatty, Adam Szejnfeld, Iuliu Winkler

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Goffredo Maria Bettini, Reimer Böge, Dita Charanzová, Georgios Epitideios, Seán Kelly, Sander Loones, Frédérique Ries, Lola Sánchez Caldentey, Pedro Silva Pereira, Davor Ivo Stier, Adina-Ioana Vălean, Jarosław Wałęsa


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.2.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

5

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Louis Aliot, Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Nirj Deva, Doru-Claudian Frunzulică, Nathan Gill, Charles Goerens, Enrique Guerrero Salom, Heidi Hautala, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Stelios Kouloglou, Arne Lietz, Linda McAvan, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Pedro Silva Pereira, Davor Ivo Stier, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Juan Fernando López Aguilar, Jan Zahradil, Joachim Zeller


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

21

+

ALDE

Beatriz Becerra Basterrechea, Charles Goerens, Paavo Väyrynen

ECR

Nirj Deva, Jan Zahradil

PPE

Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Davor Ivo Stier, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland, Joachim Zeller, Anna Záborská

S&D

Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Arne Lietz, Juan Fernando López Aguilar, Linda McAvan, Elly Schlein, Pedro Silva Pereira

VERTS/ALE

Heidi Hautala

5

-

EFDD

Ignazio Corrao, Nathan Gill

ENF

Louis Aliot

GUE/NGL

Stelios Kouloglou, Lola Sánchez Caldentey

1

0

VERTS/ALE

Maria Heubuch

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация - Политика за поверителност