ДОКЛАД относно прилагане и преразглеждане на стратегията ЕС – Централна Азия
8.3.2016 - (2015/2220(INI))
Комисия по външни работи
Докладчик: Тамаш Месерич
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно прилагане и преразглеждане на стратегията ЕС – Централна Азия
– като взе предвид четвъртия доклад за напредъка при изпълнението на стратегията на ЕС за Централна Азия, приета през 2007 г.,от 13 януари 2015 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета относно стратегията на ЕС за Централна Азия, приети от Съвета по външни работи на 22 юни 2015 г.,
– като взе предвид ангажиментите, обявени по време на срещата на министрите от ЕС и Централна Азия, проведена в Брюксел на 20 ноември 2013 г,
– като взе предвид съвместното комюнике от Петата конференция на високо равнище между ЕС и Централна Азия за сътрудничество в областта на енергетиката и водите, проведена в Милано на 12 и 13 октомври 2015 г.,
– като взе предвид резултатите от срещата на ОССЕ по въпросите на прилагането на човешкото измерение, проведена във Варшава между 21 септември и 2 октомври 2015 г,
– като взе предвид Истанбулския процес за регионална сигурност и сътрудничество за сигурен и стабилен Афганистан, чието начало беше поставено в Турция през 2011 г., и конференцията на министрите „Сърцето на Азия“, проведена в Кабул на 14 юни 2012 г., чиято цел беше неговото привеждане в действие,
– като взе предвид подкрепата и положителната оценка, дадена от комисията по външни работи във връзка с новоназначения специален представител на ЕС за Централна Азия Петер Буриан на изслушването му на 1 юни 2015 г.,
– като взе предвид своите предходни резолюции относно региона, по-специално резолюциите от 20 февруари 2008 г. относно Стратегията на ЕС за Централна Азия[1] и от 15 декември 2011 г. относно настоящото положение на стратегията на ЕС за Централна Азия[2],
– като взе предвид своята резолюция от 29 април 2015 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2013 година, и по-специално част II от Специален доклад № 13/2013 на Сметната палата, озаглавен „Помощ за развитие от Европейския съюз за Централна Азия“[3],
– като взе предвид своето решение от 29 април 2015 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2013 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции, и по-специално параграф 240 от него[4],
– като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г. относно „Ангажиране със сътрудничество в областта на енергийната политика с партньори извън нашите граници: стратегически подход за сигурни, устойчиви и конкурентни енергийни доставки“[5],
– като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно ролята на общата политика за сигурност и отбрана при обусловени от климата кризи и при природни бедствия[6],
– като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно приоритетите на ЕС за 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека[7],
– като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно прегледа на стратегията на ЕС за правата на човека[8],
– като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка[9],
– като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно политиките на ЕС в полза на защитниците на правата на човека[10],
– като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно „Правата на човека и технологиите: отражението на охранителните системи и системите за наблюдение върху правата на човека в трети държави“[11],
– като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС[12],
– като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно укрепване на ОССЕ – роля на ЕС[13],
– като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г., съдържаща препоръките на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност относно преговорите за сключване на споразумение за засилено партньорство и сътрудничество между ЕС и Казахстан[14];
– като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно Казахстан[15],
– като взе предвид своята резолюция от 18 април 2013 г. относно положението с правата на човека в Казахстан[16],
– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2015 г. относно Киргизстан, законопроект срещу хомосексуалната пропаганда[17],
– като взе предвид своята законодателна резолюция от 22 октомври 2013 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на макрофинансова помощ на Киргизката република[18],
– като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно положението в Киргизстан[19],
– като взе предвид своята резолюция от 6 май 2010 г. относно положението в Киргизстан[20],
– като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2009 г. относно сключването на Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Таджикистан, от друга страна[21],
– като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2014 г. относно правата на човека в Узбекистан[22],
– като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно проекторешението на Съвета за сключване на Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна, за изменение на Споразумението с цел разширяване на приложното поле на разпоредбите на Споразумението по отношение на двустранната търговия с текстилни изделия, с оглед на изтичането на срока на действие на двустранното споразумение относно текстилните изделия[23],
– като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно отношенията между ЕС и Китай[24],
– като взе предвид Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г.,
– като взе предвид насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети от Съвета по външни работи на 12 май 2014 г.,
– като взе предвид Резолюция № A/RES/53/144 на Общото събрание на ООН „Декларация за правото и отговорността на лица, групи и обществени органи да насърчават и защищават общопризнатите права на човека и основни свободи“, по-добре позната с името „Декларация за защитниците на правата на човека“,
– като взе предвид извършвания преглед на Глобалната стратегия на ЕС по въпросите на външната политика и политика на сигурност и на Европейската политика за съседство,
– като взе предвид член 21 от Договора за ЕС,
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие, на комисията по международна търговия, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0051/2016),
A. като има предвид, че стратегията на ЕС за Централна Азия беше приета в контекста на нарастващото значение на региона и засиления ангажимент на ЕС в съседен Афганистан, на разширяването на европейската политика за съседство до региона на Каспийско море, на продължаващата подкрепа на ЕС за реформата и модернизацията на постсъветските общества и на интересите на ЕС в областта на енергийната сигурност; като има предвид също така, че бяха отчетени заплахите и предизвикателствата за сигурността, за което се изисква по-тясно сътрудничество между Централна Азия и ЕС, както и между неговите държави членки; като има предвид, че стратегията се прилага в продължение на почти осем години;
Б. като има предвид, че въпреки своето общо минало Централна Азия е разнороден регион с мултиетнически и многоверски характер; като има предвид, че липсата на взаимно доверие и продължаващото напрежение относно използването и подялбата на природните ресурси подкопават развитието на истинско регионално сътрудничество до момента;
В. като има предвид, че зачитането на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека е важно условие за задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и петте държави от Централна Азия в областите от взаимен интерес, в действителния смисъл на термина „партньорство“, както е формулиран в споразуменията за партньорство и сътрудничество; като има предвид, че цялостната ситуация по отношение на демокрацията и правата на човека в региона остава в различна степен нестабилна и обезпокоителна;
Г. като има предвид, че сериозните слабости по отношение на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи осуетяват възможностите на държавите от Централна Азия за устойчиво развитие и добро управление в ущърб на техните общества;
Д. като има предвид, че търговските и енергийните връзки засилват отношенията между ЕС и Централна Азия и насърчават общи ценности, като например принципите на правовата държава, доброто управление и зачитането на правата на човека; като има предвид, че ОСП има за цел диверсифициране на икономиките в Централна Азия;
Е. като има предвид, че някои държави членки развиха и задълбочиха двустранните отношения с някои държави от Централна Азия; като има предвид, че ЕС се нуждае от последователен и съгласуван подход към региона, за да избегне застъпването или изпращането на смесени и объркващи сигнали;
Ж. като има предвид, че размерът на помощта за развитие от ЕС за Централна Азия, основно в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), беше увеличен на 1 милиард евро през 2014 – 2013 г., т.е. с 56% в сравнение с програмния период 2007 – 2013 г.;
З. като има предвид, че Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) представлява важен инструмент за финансиране, предназначен да подкрепя организациите на гражданското общество и демократизацията;
И. като има предвид, че регионът е все повече засегнат от религиозен фанатизъм, което се отразява в подкрепата на ИД/Даиш, Ал Кайда в Афганистан и Хизб ут-Тахрир, и че голям брой хора са го напуснали, за да се присъединят към ИД/Даиш в Сирия и Ирак;
Й. като има предвид, че регионът е важен транзитен маршрут за наркотици между Афганистан и Русия и определени местни кланове участват в тази доходоносна търговия, което им позволява да оказват значително политическо влияние заради корупцията и смесването на интереси;
К. като има предвид, че образованието има решаваща роля за насърчаване на стабилно, сигурно и устойчиво развитие на региона;
Л. като има предвид, че през юни 2015 г. Съветът по външни работи повтори ангажимента си да насърчава правата на жените и направи заключението, че овластяването на жените в региона е съществен елемент за дългосрочната стабилност и доброто управление;
М. като има предвид, че държавите от Централна Азия трябва да подобрят правните и административните разпоредби в политиката си в областта на убежището, и че регионалните консултативни процеси, като например Процесът от Алмати, координиран от ВКБООН и МОМ, могат да допринесат за това;
Н. като има предвид, че последиците от глобалното затопляне за Централна Азия все още до голяма степен са неизвестни, но вече е ясно, че проблемите с водоснабдяването в ниско разположените държави дори ще се влошават;
О. като има предвид, че Русия и Китай имат силни връзки и влияние в региона, но все още има много възможности за засилване на действията на ЕС и сътрудничеството му с държавите от Централна Азия;
П. като припомня, че различните регионални партньорства, като например Организацията на Договора за колективна сигурност (CSTO), Шанхайската организация за сътрудничество (SCO) и Евразийският икономически съюз, включват сред членовете си няколко държави от Централна Азия, като същевременно се доминират от Русия и/или Китай;
Р. като има предвид, че регионът е включен в инициативата „Един пояс, един път“, и по-специално в „Новия икономически пояс – път на коприната“, което увеличава неговото стратегическо значение;
С. като има предвид, че регионът на Централна Азия, макар и да се състои от централноазиатски републики на бившия Съветски съюз, също така е повлиян в значителна степен от Русия, Китай, Монголия, Иран и Афганистан;
Общи разпоредби относно ангажиментите на ЕС
1. подчертава силния стратегически, политически и икономически интерес на ЕС за засилване на неговите двустранни и многостранни отношения с всички държави от Централна Азия въз основа на общи споделени ценности, както се посочва в съществуващите споразумения за партньорство и сътрудничество между ЕС и Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан и – макар и все още не влязло в сила – в споразумението с Туркменистан;
2. заявява отново, че ЕС е силно заинтересован от една процъфтяваща, мирна, демократична, стабилна и приобщаваща Централна Азия, която функционира като икономически и екологично устойчив регион, както е посочено в стратегията от 2007 г.;
3. изтъква, че досегашният стратегически подход за развитие на отношенията с държавите от Централна Азия се оказа само в ограничена степен жизнеспособен и успешен; признава, че икономическите отношения между ЕС и целевите държави, включени в стратегията за Централна Азия, не са се разширили значително, че желаната подкрепа на регионалното сътрудничество и интеграция на държавите от Централна Азия чрез обмен на опит и стандарти от страна на ЕС е в застой, и че до момента ЕС не е успял да допринесе съществено за разрешаването на сериозните социално-икономически и екологични въпроси, пред които са изправени обществата в Централна Азия, или за тяхното модернизиране от гледна точка на ценностите и социалните модели и идеи на ЕС;
4. счита, че все още предстои да бъде постигнат значителен напредък в областите, посочени в настоящия доклад, но изразява надежда, че участващите страни, т.е. както ЕС и неговите държави членки, така и петте държави от Централна Азия ще положат сериозни усилия за постигането на целите, определени в официалните документи и договори, които съставляват правното основание за двустранните и многостранните отношения на Съюза съответно с Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан;
5. приветства прегледа на стратегия на ЕС за Централна Азия, проведен от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), от Комисията и от Съвета през 2015 г.; счита въпреки това, че приоритетите, целите и задачите следва да бъдат съобразени по-добре с интересите, изискванията и рамковите условия в партньорските държави от Централна Азия, като се вземат предвид разликите между държавите от региона и особеностите на всяка една от тях, и поради това те следва да бъдат определени по-точно посредством подходящи индивидуални национални планове за действие и да се придружават от критерии и показатели с разумен срок за изпълнение, за да се адаптират тези планове за действие по-гъвко към рамковите условия в региона възможно най-бързо;
6. изразява съгласие, че приетата през 2007 г. стратегия и определените в нея дългосрочни приоритетни области (зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, доброто управление и демократизацията; младежта и образованието; икономическото развитие, търговията и инвестициите; енергетиката и транспортът; екологичната устойчивост и водите; общите заплахи и предизвикателства за сигурността; и междукултурният диалог) остават актуални и необходими за конкретни европейски ангажименти в региона, в съответствие с набелязаните в стратегията на ЕС цели; все пак приветства по-концентрирания подход при преразглеждането на стратегията;
7. оценява положително факта, че преразглеждането на стратегията е доста амбициозно; изразява съгласие със Съвета, който определи региона като стратегически важен, и съответно изразява съгласието си да се засили ефективното сътрудничество по отношение на политическите, дипломатическите и търговските отношения и да се подкрепи истинският демократичен преход; в този контекст приветства увеличението с 56% на помощта за развитие от ЕС за региона за периода 2014 – 2020 г. в сравнение с предходния период, както и по-конкретната ѝ насоченост;
8. приветства факта, че преразглеждането беше обсъдено по време на срещата на министрите от ЕС и Централна Азия, проведена на 21 декември 2015 г. в Астана; подкрепя провеждането на среща на високо равнище между ЕС и Централна Азия с цел популяризиране на целите на ЕС в региона и разглеждане на проблемните въпроси и въпросите на сътрудничеството;
9. споделя мнението, че следва да бъде прилаган диференциран, обвързан с условия и основан на стимули подход, за да се постигнат по-добри резултати както на двустранно, така и на регионално равнище; счита, че регионалните програми, като например тези за управление на границите, за борба с наркотиците и трафика, както и за транспорта и енергетиката, следва да бъдат адаптирани, така че да бъдат насочени към заинтересованите страни, включително държавите от по-широкия регион, като например Афганистан, Иран, Монголия и Азербайджан;
10. призовава ЕС да си сътрудничи по-тясно на ad hoc основа с тези държави от Централна Азия, които искат да надхвърлят стратегията на ЕС за Централна Азия;
11. подчертава, че засиленото регионално сътрудничество би подобрило икономическото положение и положението със сигурността в региона; предвид факта, че Централна Азия има слаби междурегионални връзки, приканва ЕСВД и Комисията да разработят проекти, които ще насърчат това сътрудничество за тези от държавите, които проявяват интерес към засилване на тези връзки;
12. подчертава, че отпускането на средства от ЕС следва да бъде ясно обвързано със стимули и с постигането на резултати, като се вземат предвид постиженията по отношение на редица показатели, които да бъдат установени за всяка държава, и да бъде поставено в зависимост от измеримия напредък, по-специално по отношение на процеса на демократизация, предотвратяването и борбата с корупцията, свободните и честни избори, правата на човека, прекратяването на трафика на наркотици, зачитането на трудовото законодателство, доброто управление, правовата държава, развитието, човешката сигурност и добросъседските отношения;
13. изразява съгласие с факта, че конкретните и конструктивни ангажименти и приемането на демократични реформи и правителствени програми могат да се считат за допринасящи показатели за постиженията в множество области; въпреки това настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да правят оценките си въз основа на факти, установени на място;
14. отново изтъква необходимостта от по-голяма политическа видимост за ЕС в региона на Централна Азия; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да заемат единна позиция без двустранни преговори, при които често се отслабват изискванията, свързани с правата на човека, да насърчават съгласуваността и координацията на външната политика в региона и всички те да въведат съвместно планиране на програмите за предоставяне на помощ и проектите с държавите членки, за да се постигне пълно въздействие и взаимодействие; настоятелно призовава Съвета/ЕСВД/Комисията да приемат конкретен план за действие с измерими показатели, позволяващи правилна оценка на напредъка в бъдеще; приветства по-голямото участие и поемане на отговорност от страна на държавите членки по отношение на изпълнението на стратегията;
15. приветства възстановяването на поста специален представител на ЕС (СПЕС) за Централна Азия, след като една година постът беше незает, и очаква, че новоназначеният СПЕС ще има важен принос за изпълнението на стратегията и за развиването на отношенията с държавите от Централна Азия, като гарантира съгласуваността на външната дейност на Съюза в региона и информира политическите лидери и обществата в Централна Азия за позициите на ЕС;
16. изисква СПЕС да се съсредоточи върху укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление и зачитането на правата на човека и основните свободи, върху насърчаването на регионалното сътрудничество и улесняването на диалога и мирното разрешаване на все още неуредените спорни въпроси, върху развитието на контактите не само с правителствата и парламентите, но и с гражданското общество и медиите, върху приноса за предотвратяването на конфликти и насърчаване на регионалната сигурност, както и върху поощряването на стабилното управление на околната среда и изменението на климата, по-специално във връзка с водните и въглеводородните ресурси; изисква СПЕС да докладва писмено и устно на Парламента относно най-важните предизвикателства, в съответствие с член 36 от Договора за Европейския съюз и своя мандат;
17. изисква ЕСВД, Комисията и СПЕС да направят присъствието на ЕС в Централна Азия по-изявено, осигурявайки по-голяма видимост на ЕС сред населението, гражданското общество, местните медии, предприятията и университетските общности; настоятелно призовава ЕСВД да намери баланс между тихата дипломация и засилената публична дипломация;
18. изисква ЕСВД да представя редовни анализи относно Централна Азия, като взема под внимание разнообразните съседски отношения в региона и включва въпросите във връзка с интегрирането на Афганистан и Иран, както и като предлага всеобхватен подход по отношение на района на Каспийско море;
19. призовава Комисията да осигури взаимодействие, съгласуваност и последователност между мерките, предприети от международни организации, като например Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН), Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), Международната организация по миграция (МОМ), както и между различните инструменти на ЕС за външно финансиране, използвани в региона, като например Инструмента за сътрудничество за развитие, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и Инструмента за партньорство, както и да засили координацията с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);
20. призовава ЕС да си сътрудничи с проектите за помощ и развитие на Съединените щати в областта на околната среда, образованието и политиката в областта на климата с цел подобряване на ефективността и съвместно достигане до по-широка общественост;
21. призовава за по-тясно сътрудничество между ЕС и ОССЕ по отношение на Централна Азия, по-специално в областта на правата на човека, демократизацията и сигурността, с цел обединяване и допълване, където е целесъобразно, на техните усилия в региона;
22. насърчава делегациите на ЕС в Централна Азия да използват максимално своите възможности, за да допринесат за изпълнението на стратегията на ЕС, по-специално във връзка с подкрепата за гражданското общество и ангажираността с него;
23. подкрепя постоянното междупарламентарно сътрудничество и изтъква ролята на своята постоянна делегация за връзки с региона по отношение на наблюдението на изпълнението на споразуменията за партньорство и сътрудничество (СПС) с държавите от региона;
Демократизация, права на човека и правова държава
24. настоятелно призовава Съвета, ЕСВД и Комисията да отдадат голямо значение и да се ангажират проактивно с насърчаването и укрепването на демокрацията, налагането на гражданските, политическите права и правата на човека, включително и на кодифицираните в Пакта на ООН социални права, на изграждането на правова държава, добро управление и административни актове в централноазиатските държави, като по този начин се поставят основите за сигурност и стабилност, за изграждането на отворени общества в съответните държави и вследствие на това за предоставянето на най-добри практики за посрещането на външни и вътрешни предизвикателства и натиск в областта на политиката, сигурността и икономиката;
25. подчертава, че зачитането на правата на човека и демокрацията трябва да бъде в основата на стратегията на ЕС по отношение на обхвата на сътрудничеството, предвидено в споразуменията за партньорство и сътрудничество, които налагат прилагането на клаузата за правата на човека и демокрацията; изразява съжаление, че поетите в споразуменията за партньорство и сътрудничество правни задължения за защита на демокрацията и принципите на правовата държава не се изпълняват правилно, с изключение на известния напредък, постигнат в Киргизстан;
26. изразява съжаление във връзка с факта, че като цяло зачитането на демократичните стандарти, правата на човека и основните свободи все още не е достатъчно; изразява съжаление във връзка с това, че положението с правата на човека като цяло продължава да буди тревога, но все пак подчертава ограничен брой положителни промени в някои държави от региона, в т.ч. законодателни реформи, увеличаване на усилията за предотвратяване на изтезанията, както и стъпки за премахване на детския труд и на принудителния труд;
27. подчертава добавената стойност и допълнителния потенциал на платформата за правова държава, координирана от Германия и Франция с активната подкрепа от страна на Финландия и Латвия, за организирането на няколко събития, свързани с конституционното и административното право и обучението на съдии; насърчава другите държави членки да изпълняват по-активна роля в това отношение; настоява обаче платформата да бъде разширена и да обхваща реални проблеми от областта на демократизацията и правата на човека; призовава за пълната ангажираност на гражданското общество и по-тясното сътрудничество с него във връзка с тази платформа; призовава ЕС и посолствата на държавите членки реално да подкрепят независимите неправителствени партньори;
28. обръща внимание на съществуващите несъответствия между приемането на закони и тяхното прилагане на практика, което води до неправилна оценка на напредъка; настоятелно призовава ЕСВД/Комисията да оценяват постигнатия напредък въз основа на реалните практически резултати, а не въз основа на законодателството или на актове с декларативен характер;
29. препоръчва ЕС да адаптира своята политика в областта на правата на човека и своите инструменти за външно финансиране, като използва в по-висока степен като ръководен принцип последователната дългосрочна демократична реформа;
30. решително осъжда непрекъснатото преследване на защитници на правата на човека, опозиционни политически личности и журналисти в Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан и призовава ЕСВД да предприеме действия с всички налични средства, за да се намеси своевременно в тяхна защита;
31. осъжда действията, насочени срещу изпратени в изгнание представители на опозицията от страна на някои от режимите в Централна Азия, включително убийствата и нарушенията на процедурите за екстрадиция чрез Интерпол; настоятелно призовава държавите членки да осигурят по-добра защита и да избягват тяхното депортиране в съответствие с принципа на забрана за връщане, който забранява връщането на действителни жертви на преследване на мястото, където те са преследвани;
32. настоятелно призовава ЕСВД във връзка с това да направи категорични изявления, осъждащи репресивните стъпки, предприети от режимите в Централна Азия в името на поддържането на обществената сигурност, като същевременно признае основателните опасения по отношение на сигурността;
33. призовава Съвета, ЕСВД и Комисията при по-нататъшното развитие на отношенията настоятелно да призоват за по-бързо присъединяване на партньорските държави от Централна Азия към Римския статут на Международния наказателен съд и за ратифициране и прилагане от тях на все още висящите важни основополагащи стандарти на Международната организация на труда (МОТ) и други правила на МОТ;
34. разбира риска за сигурността, дължащ се на завръщащите се чуждестранни бойци, които са се сражавали на страната на Даиш, но изразява дълбоката си загриженост относно нарастващата тенденция за ограничителни мерки срещу гражданското общество и опозиционните партии под претекст за запазване на сигурността и стабилността, което при всички случаи не счита, че представлява подходящ отговор на тази заплаха, включително чрез съмнителни обвинения в терористична дейност или неясни обвинения за подбуждане към социална омраза, приемането на така наречените закони за „чуждестранните агенти“, които стигматизират и ограничават законните дейности на НПО, които получават чуждестранно финансиране, както и увеличеното използване на технологии за наблюдение, надзор, цензуриране и филтриране; припомня на държавите партньори, че една пълноценно функционираща демокрация трябва да зачита свободата на изразяване на мнение и плурализма на медиите; подчертава в тази връзка, че потискането на свободното изразяване на мнение по никакъв начин не допринася за устойчивата вътрешна стабилност; изтъква, че съответните инструменти на ЕС, като например провеждането на редовни семинари с гражданското общество и засиленият обмен, следва да допринесат за укрепването на позициите на обществеността и че понастоящем много от въпросните общности са по-склонни да разчитат на връзки между групи, кланове или мрежи, които са контролирани от управляващите елите;
35. призовава държавите от региона да разглеждат присъствието на международни НПО не като заплаха, а като полза за обществото и да им предоставят пълен достъп до затворите с цел постигане на по-голяма прозрачност на изпълнението на наказанията, особено по отношение на сътрудничеството с всички агенции на ООН и Международния червен кръст;
36. изразява загриженост във връзка с увеличаващия се брой закони в държавите от региона, с които се ограничават свободата на медиите, свободата на изразяване, свободата на събранията и сдруженията и които са насочени срещу финансирането на гражданското общество (законите за „чуждестранните агенти“), както и срещу общността на ЛГБТИ („закони за пропаганда за ЛГБТИ“); счита, че в този смисъл освен насърчаването на споменатите свободи ЕС следва също така да включи сред своите приоритети насърчаването на свободата на религията и убежденията, както и на правата на жените, децата и малцинствата;
37. призовава органите да положат допълнителни усилия за защита на етническите и религиозните малцинства и ЛГБТИ лицата в обществата в Централна Азия, да сложат край на дискриминацията срещу тях и да прилагат правата на уязвимите лица, по-специално на лицата с увреждания;
38. припомня, че защитата и насърчаването на правата на децата е сред ключовите цели на ЕС, и призовава органите да подкрепят нейното изпълнение в съответствие с международното законодателство и стандарти, по-специално Конвенцията на ООН за правата на детето;
39. приветства провеждането на диалози относно правата на човека с петте държави от Централна Азия; посочва обаче липсата на прозрачност на процеса и призовава върховния представител/заместник-председател да преразгледа ролята, мандата, целите, както и последващите действия във връзка с диалозите по правата на човека с държавите от региона, и по-специално да включи всички заинтересовани страни, в т.ч. противопоставящите се на екстремизма политически сили на реформисткия ислям, и да въведе механизми за систематичен мониторинг на правата на човека, както и планове за извънредни ситуации за подобряване на ефективността на тези механизми, в случай че по отношение на тях се установят сериозни недостатъци; отбелязва, че диалозите по правата на човека са важни инструменти за ангажираност от страна на ЕС с държавите от Централна Азия, които дават възможност за прилагане на интелигентни стратегии, и поради това следва да се използват адекватно; призовава тези диалози да станат част от всеобхватен ангажимент в областта на правата на човека в региона; призовава в тази връзка за сигнализиране и изразяване на опасенията в областта на правата на човека на всички равнища, включително на равнище държавни и правителствени ръководители; настоятелно призовава ЕС да насочва вниманието към отделни конкретни случаи последователно и публично;
40. подчертава значението на механизма на универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека за ефективното прилагане на защитата на правата на човека, процеса на демократизация и правовата държава в Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан;
41. припомня на правителствата от Централна Азия за техните ангажименти в рамките на човешкото измерение на ОССЕ;
42. приветства изявленията на генералния секретар на ООН Бан Ки-Му, направени по време на неговото посещение в региона през юни 2015 г., в които се отправя предупреждението, че демократичното пространство се свива;
43. отбелязва, че на практика не съществува координация между действията на ЕС и САЩ в Централна Азия; насърчава установяването на по-практични връзки на сътрудничество; счита, че съвместните действия може да бъдат от полза особено в области като насърчаването на сигурността на хората и правата на човека;
Права на жените и равенство между половете
44. признава, че макар Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан да са изправени пред отделни предизвикателства, свързани с подобряването на правата на човека, регионът изпитва общи предизвикателства по отношение на разглеждането и насърчаването на правата на жените и равенството между половете;
45. отбелязва, че макар и петте централноазиатски държави да са ратифицирали Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), тяхната култура остава патриархална и доминирана от мъжете, че все още съществува значително неравенство между мъжете и жените в много области, включително при достъпа до висше образование, до части от пазара на труда и до правна закрила и права, и че насилието срещу жените все още е широко разпространено в много части на Централна Азия и приема множество форми, включително домашно насилие, отвличане на булки, трафик, ранни бракове и физически тормоз; призовава петте държави изцяло да приложат Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW); отново заявява, че предоставяната от ЕС подкрепа трябва да включва специфични мерки за премахване на дискриминацията срещу жените;
46. отбелязва, че жените играят пълноценна и решаваща роля в земеделското производство и селското стопанство във всички централноазиатски държави, като средният процент жени, заети в селскостопанския сектор, е 58%[25]; призовава всички централноазиатски държави да насърчават заетостта на жените и предприемачеството сред жените, особено в селските райони; призовава за насърчаване и наблюдаване на икономическите и социалните права и овластяването на момичетата и жените като ключова цел за отношенията на ЕС с региона;
47. признава стъпките, предприети от отделни централноазиатски държави за подобряване на равенството между половете, като измененията на член 154 и член 155 от Наказателния кодекс на Киргизстан, които влязоха в сила през февруари 2014 г. и засилиха санкцията за широко разпространения обичай „отвличане на булки“; при все това отбелязва, че защитата на правата на жените и насърчаването на равенството между половете в региона все още продължават да бъдат предизвикателство; призовава Комисията за по-нататъшна подкрепа на централноазиатските държави в изработването на техните програми за права на жените с цел развитие и постигане на равенство между половете и гарантиране, че всички, включително и най-уязвимите членове на обществото, могат да се ползват пълноценно от своите права на човека;
48. приветства стратегията на Казахстан за равенство между половете и съдържащите се в нея 45 политически, социални и икономически мерки; призовава Комисията допълнително да подкрепи централноазиатските държави в разработването на техните програми в областта на правата на жените и призовава за по-ефективно прилагане на тази стратегия; изразява съжаление относно липсата на представителство на жените в публичните органи, вземащи решения в Казахстан, въпреки правното изискване за квота от 30% в политическите институции;
49. отправя искане към ЕСВД, в рамките на прегледа на Стратегията за Централна Азия и в съответствие с нейните приоритети за 2016 – 2020 г. и напредъка, постигнат вече от централноазиатските държави, да изработи всеобхватен план за действие в областта на равенството между половете с конкретни действия за подобряване на правата на жените и на техните условия на живот; счита, че всяка централноазиатска държава следва да бъде насърчена да приеме законодателство, което изрично да забранява всички форми на насилие и дискриминация срещу жените, включително сексуална, физическа, психологическа и икономическа злоупотреба, които не им позволяват да извършват трудова дейност или да имат достъп до банкови сметки, кредитни карти или до транспорт, наред с други тактики за изолация; изтъква, че финансовата сигурност е първостепенният фактор за това дали една жертва на домашно насилие ще се освободи и ще остане свободна от продължаващо насилие или не; призовава централноазиатските държави да третират насилието срещу жените като престъпление, да разследват надлежно всички докладвани случаи и да прилагат мерки за гарантиране на закрила, съдействие и достъп до правосъдие за жертвите, както и механизми за осигуряване на правоприлагането; отбелязва, че в Централна Азия секторът на брачните агенции е сравнително важен и призовава държавите от региона да обмислят регулирането на тези агенции, така че уязвимите жени да бъдат най-добре защитени от експлоатация; призовава централноазиатските държави да организират образователни кампании относно правото на живот без насилие и инициативи за повишаване на осведомеността на обществото като цяло, и особено на религиозните водачи, относно абсолютното изискване за получаване на съгласието и на двете страни за брачна церемония;
50. отбелязва, че съществува разлика между правото и реалността и че макар в някои държави да има правен кодекс, който гарантира равни права във връзка с разпределението на собствеността, все още съществува дискриминация в полза на наследниците от мъжки пол; загрижен е, че липсата на законна регистрация на браковете в Таджикистан поставя жените в особено уязвима позиция след развод, тъй като проучване на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) показва, че по тази причина при бракоразводни дела 80% от жените не получават права на собственост и подкрепа за отглеждането на дете;
51. настоятелно призовава ЕС да подкрепя организациите на гражданското общество, работещи за защитата на правата на човека и насърчаването на равенството между половете в централноазиатските държави, както и да сътрудничи активно с международните организации, извършващи дейност в областта на равенството между половете, като например МОТ, ОИСР и ООН, с оглед на създаването на полезни взаимодействия, служещи за овластяване на жените;
52. отбелязва, че жените са слабо представени на длъжности в министерствата, като през 2015 г. заемат 15% и 5,7% от тези длъжности съответно в Киргизстан и Туркменистан[26]; насърчава централноазиатските държави и Комисията да обърнат внимание също така върху участието на жените в процесите на вземане на решения, по-специално в сферата на политиката, и препоръчва въвеждането на квотна система за насърчаване на участието на жените, основно като кандидати за служба в органите;
53. призовава централноазиатските държави да насърчават равен достъп до информационните и комуникационни технологии, за да гарантират потенциала на жените за насърчаване на растеж в рамките на местната и световната икономика;
54. препоръчва съдебният персонал да бъде осведомяван и обучаван по въпросите, свързани с равенството между половете, и отбелязва необходимостта от санкциониране на лицата, които извършват основано на пола насилие;
55. подчертава необходимостта от организиране на курсове за обучение по въпросите на насилието срещу жените и трафика за правоприлагащите органи, прокурорите и съдебните служители, както и от създаване на достъпни центрове и домове за временно настаняване, предлагащи психологическа и правна подкрепа за жертвите;
56. подчертава значението на подходящото финансиране на институциите и органите, отговарящи за прилагането на политиките в областта на равенството между половете, и на гарантирането на независимост и финансиране за организациите на гражданското общество, които работят за правата на жените.
Образование и младеж – контакти между хората
57. подчертава, че образованието е една от ключовите области за ЕС за разгръщане на неговото действие в Централна Азия в дългосрочен план; счита образованието за много важен стълб на интегриране и фактор за демократично, икономическо и социално развитие за всички държави от Централна Азия; подкрепя работата, осъществена от Платформата за образование на Централна Азия посредством институционални и образователни програми, които предоставят техническа помощ и провеждане на диалог посредством семинари (като например Бишкек, 2014 г.), в това отношение приветства инициативата на Латвия да организира първата среща на министрите от ЕС и Централна Азия относно образованието и ангажимента на Латвия и Полша да поемат водеща роля по отношение на регионалната програма в областта на образованието, вследствие на проявеното дългосрочно нежелание на някои държави членки да поемат инициативата; призовава ЕС и неговите държави членки активно да допринасят за изпълнението на съответните цели, предложени по време на латвийското председателство през първата половина на 2015 г.; счита, че инвестициите в приобщаващо и качествено образование представляват най-добрият начин за постепенно подобряване на социално-икономическата ситуация в региона;
58. насърчава Комисията да отстрани установените недостатъци на Платформата за образование на Централна Азия, като например справедлив достъп до образование, проблемите, свързани с „изтичането на мозъци“, и обучение на групите в неравностойно положение и уязвимите групи, като например момичета, деца с увреждания и деца от малцинствата;
59. настоятелно призовава ЕС да отделя повече внимание на насърчаването на качествено образование сред младите хора в държавите от Централна Азия, предвид положителното въздействие по отношение на социалното приобщаване, социалното сближаване и стабилността, както и на изграждането на устойчиви демократични общества, и като най-добрата форма на превенция срещу насилническия екстремизъм и радикализацията сред младите хора в региона; счита това за приоритет, като се има предвид демографското предизвикателство на „бум на младото население“, а именно че 25 –35% от населението са лица на възраст до 14 години; отправя искане да се обърне повече внимание на трансграничните проекти за междукултурно помирение и развитие в долината Фергана;
60. приветства увеличаването на броя на записаните лица в начално и средно образование, като отбелязва значението на това да се продължи по този път; приветства факта, че броят на жените, завършили основно и средно образование, е почти равен на броя на мъжете; подчертава важността на достъпа на жените до професионално обучение и университетско образование, особено в Узбекистан и Таджикистан, където все още съществува значителна разлика между броя на жените и този на мъжете, записали се за висше образование;
61. изтъква значението на достъпа на жените до професионално обучение и висше образование, в т.ч. по-голям процент жени, обучаващи се в областта на науката и технологиите, и настоятелно призовава СПЕС да насърчи стимули в тази сфера; счита, че ЕС следва да засили своята дейност в тази област, например като организира курсове за обучение на учители и предоставя образователни материали; призовава да бъдат предприети стъпки за модернизиране на сектора на публичното образование, насърчаване на международен академичен обмен и даване на възможност на жените да участват на равни начала; счита, че следва да бъдат изготвени курсове за обучение по въпросите на равенството между половете за работещите в сферата на образованието;
62. счита, че положителната роля на ЕС в региона следва да се засили посредством образование и контакти между хората; припомня значението на програмите на ЕС за международен обмен, като например „Еразъм+“, „Еразмус Мундус“ и „Темпус“, за насърчаване на мобилността в положителна насока и междукултурния диалог между ЕС и Централна Азия и за предоставяне на възможности за оправомощаване на студентите, които се възползват от програмите, като по този начин се спомага за сближаване на културите; приветства факта, че ЕС е предвидил в бюджета 115 милиона евро за програмата за сътрудничество в областта на образованието „Еразъм+“ в региона; призовава всички съответни заинтересовани страни на равнище ЕС, както и държавите – членки на ЕС, да направят оценка и да укрепят съществуващите механизми на програмите за обучение/стипендии и обмена на млади специалисти между ЕС и държавите от региона на Централна Азия, особено в областта на технологията и приложните науки;
63. приветства факта, че всичките пет държави от Централна Азия следват отблизо процеса от Болоня, довел до многобройни национални реформи през последните години;
64. приканва Комисията да насърчава участието на учени, институти и предприятия от Централна Азия в проекти за съвместни научни изследвания и иновации, финансирани по програмата „Хоризонт 2020“;
Икономическа интеграция, търговия и устойчиво развитие
65. отбелязва общите характеристики, които са в резултат на по-старата история, включително пътищата на коприната, колонизацията от тюркски племена и приемането на исляма; отбелязва също така, че петте държави в региона са на различни равнища на развитие, а именно: Казахстан започва да се превръща в основно действащо лице в региона и отношенията на ЕС с тази държава се развиват стабилно; Киргизстан и Таджикистан са значително по-бедни, но относително отворени, с известна степен на участие на гражданското общество; отношенията на ЕС с Узбекистан също се развиват; Туркменистан остава най-затворената страна в региона, в която на практика липсва независимо гражданско общество;
66. посочва факта, че в региона се наблюдава също така голямо разнообразие, не на последно място по отношение на наличието на природни ресурси като изкопаеми горива и обработваема земя и – отчасти като последица от това – по отношение на настоящите равнища на човешко и икономическо развитие на държавите; подчертава, че е важно да се отчитат от една страна културните различия в рамките на региона, а от друга страна – взаимозависимостта между държавите;
67. признава възможното положително въздействие на новия импулс в икономическото сътрудничество между ЕС и Централна Азия върху модернизацията и демократизацията в региона;
68. счита, че икономическата диверсификация в региона осигурява добавена стойност от гледна точка на регионалното развитие, стабилността и сигурността, като се отчитат социалното и икономическото равновесие и равновесието в областта на околната среда; счита, че е от първостепенно значение да се модернизира и развива устойчива вътрешна транспортна и енергийна инфраструктура, особено в селските райони, да се подобрява достъпът до високоскоростен интернет и да се улеснява развитието на междурегионалната свързаност; счита, че възстановяването на околната среда и устойчивото развитие следва да бъдат с еднакъв приоритет в контекста на развитието на региона, и подчертава значението на търговията за насърчаването на тези два аспекта; подкрепя увеличаването на подкрепата на ЕС за управлението на ресурсите в държавите от Централна Азия и насърчаването на трансграничното сътрудничество между тях;
69. изразява загриженост във връзка с незадоволителното социално-икономическо развитие, което е в застой и е неравномерно, липсата на прозрачност в държавата и произтичащите от това корупция, лошо управление, слаба институционална рамка, неспазване на принципите на правовата държава и слабо участие на гражданското общество, което насърчава клиентелизма и изостря проблемите, свързани с корупцията и липсата на ефективност;
70. подчертава нарастващото значение на търговските отношения между ЕС и Централна Азия, като в момента ЕС е първи търговски партньор в региона; подчертава необходимостта ЕС допълнително да засили търговските и инвестиционните отношения с държавите от Централна Азия; във връзка с това отбелязва необходимостта държавите от Централна Азия да увеличат усилията си за борба с корупцията и за насърчаване на стабилна среда с цел привличане на чуждестранни инвестиции;
71. счита, че икономическите и търговските отношения с държавите от Централна Азия трябва да се развиват успоредно със, но никога за сметка на върховенството на закона, демокрацията, правата на човека и основните свободи; за тази цел припомня значението на прилагането на разпоредбите, посочени в съответните клаузи на подписаните от ЕС търговски споразумения, в случай че другата договаряща страна нарушава правата на човека;
72. отбелязва, че приобщаващото и устойчиво икономическо развитие е сред ключовите приоритети на стратегията; подчертава необходимостта държавите от Централна Азия да насърчават активни политики, които имат за цел намаляване на бедността и борба срещу социалното изключване; отбелязва силното отрицателно въздействие върху региона на забавянето на икономическия растеж в Русия и Китай, както и на продължаващите геополитически напрежения и конфликта в Украйна; подчертава във връзка с това, че влошаващите се икономически тенденции, произтичащи от понижаването на цените на суровините, девалвацията на рублата и спада на сумите, превеждани от работещите в Русия мигранти, много от които сега се връщат у дома безработни, поставят пред региона сериозни социално-икономически предизвикателства; отбелязва, че на този фон темпът на растеж на региона в годините след 2014 г. се очаква да бъде приблизително наполовина на средния темп през изминалите десет години;
73. настоятелно призовава Комисията да разработи програми, улесняващи социалната реинтеграция и заетостта на завърналите се от чужбина, както и засиления диалог относно миграцията и мобилността;
74. подчертава необходимостта от стратегия на ЕС за Централна Азия, която не се основава на геостратегически интереси, а е разработена да развива демократично общество на участието, характеризиращо се със свобода на сдружаване за професионалните съюзи и с активно гражданско общество, както и да засилва равенството между половете и овластяването на жените, особено в селските райони;
75. подчертава, че въпреки бързия икономически растеж през последните години регионът е изправен пред високи равнища на бедност, силно неравенство по отношение на доходите и спад на продължителността на живота, особено в селските райони, където живеят 80 – 90% от населението; подчертава, че планинските региони останаха до голяма степен забравени от процеса на приватизация по време на икономическия преход; подчертава, че жените в тези региони са особено засегнати, тъй като много мъже мигрират в градовете в търсене на заетост и върху жените остава цялата тежест на селскостопанската работа и отговорността за семейството;
76. изтъква, че е важно стратегията да бъде съгласувана с глобалните ангажименти, по-специално с Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г., приета на 25 септември 2015 г. на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на устойчивото развитие;
77. насърчава включването на целите за устойчиво развитие (ЦУР) в програмата на ЕС за развитие в региона; отново заявява, че включването на ЦУР ще доведе до по-цялостно устойчиво развитие в региона на Централна Азия;
78. подчертава, че е важно ЕС да се възползва от възможността за сътрудничество за развитие, за да се насърчи спазването на правата на човека и да се постигнат Целите за устойчиво развитие, така че да се засили равнището на търговия и инвестиции във всички държави от региона и да се укрепи ролята и участието на социалните партньори в гражданското общество;
79. счита, че помощта за развитие следва да бъде отпускана само в страни с действителен ангажимент за облекчаване на бедността, постигане на равноправен и устойчив социално-икономически напредък и зачитане на правата на човека и че тези страни трябва да покажат, че разполагат с ефективни политики за борба с корупцията и да дадат възможност на ЕС да наблюдава полагането на съответните усилия; във връзка с това поставя под въпрос основанията за помощта, предоставяна на Туркменистан и Узбекистан, както и ефективността на тази помощ; изисква политиката да бъде преразгледана, в случай че бъдат установени подобрения; насърчава върховния представител/заместник-председателя да помогне за насърчаване на напредъка в тази област; изразява съжаление, че поради високите равнища на корупция и неефективната бюрокрация капацитетът за усвояване на помощта е много нисък, а нейното положително влияние – много ограничено;
80. отбелязва, че настоящият преглед беше съзнателно отделен от дейностите по програмирането на Инструмента за сътрудничество за развитие за Централна Азия за периода 2014 – 2020 г., приключени през 2014 г., за да се избегне всякакво объркване или дублиране, като същевременно се запази съгласуваността на действията на ЕС в региона;
81. настоятелно призовава помощта за развитие да се насочи към развитието на селските райони и устойчивото земеделие, по-специално с цел отвикване от монокултурите, като например отглеждането на памук;
82. призовава ЕС да наблюдава ефективността на своята техническа и финансова помощ за реформа на публичния сектор в държавите от Централна Азия;
83. призовава за координирането на политиките на ЕС за развитие с дейностите на държавите членки в региона; призовава за тясно сътрудничество със САЩ в областта на политиката за развитие в рамките на партньорството за устойчиво развитие; призовава за сътрудничество също така с Китай и Русия за развитие на региона на Централна Азия;
84. взема под внимание целенасоченото присъствие на Китай в региона и неговата променяща се роля от външен търговски партньор в регионален посредник по отношение на икономическото управление, включително доставянето на обществени блага в региона;
85. счита, че полезните взаимодействия между Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и китайската инициатива „Един пояс, един път“ ще бъдат важен инструмент за постигане на икономическо и социално развитие в региона;
86. отбелязва също така, че две държави, а именно Казахстан и Киргизстан се присъединиха към новия Евразийски икономически съюз, иницииран от Русия;
87. призовава за тясно сътрудничество на ЕС с фондовете и агенциите на ООН и със Световната банка;
88. отбелязва продължаващите програми за секторна бюджетна подкрепа в Киргизстан и Таджикистан и призовава Комисията и ЕСВД да определят и да прилагат надеждни и обективно проверими условия за всички продължаващи програми за бюджетна подкрепа; подчертава обаче, че това трябва да се придружава от по-строги критерии, включително сериозна програма за реформи и ефективни антикорупционни мерки; отбелязва, че бюджетната подкрепа на ЕС не следва да се използва за пряко финансиране на основни обществени услуги (като например основно и средно образование, основни здравни грижи, основна инфраструктура), които са първостепенна отговорност на държавните органи; счита по-скоро, че помощта на ЕС следва да се обвързва с постиженията на държавните органи в това отношение, и че бюджетната подкрепа на ЕС следва да насърчава развитието на модерни обществени услуги, като например научни изследвания, иновации, университетско образование, иновативна инфраструктура и др.;
89. приветства увеличаването на макрофинансовата помощ и призовава съответният инструмент да се използва въз основа на строги критерии за икономическа целесъобразност и подробни оценки на въздействието, съсредоточени върху въздействието върху други области; като има предвид най-открояващите се елементи в докладите за напредъка на стратегията, подчертава значението на участието на държавите членки при предоставянето на помощ от ЕС с цел постигане на по-голямо въздействие и подобряване на резултатите;
90. приветства искането на Киргизстан за участие в споразуменията в рамките на общата система за преференции (ОСП+) и изразява надежда, че Таджикистан и Узбекистан ще последват неговия пример;
91. счита за важно всички държави от Централна Азия да спазват правилата на Световната търговска организация (СТО) и да се присъединят към нея;
92. признава, в съответствие с констатациите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), особеното значение на програмите за установяване на стопански връзки между преките чуждестранни инвестиции и малките и средните предприятия (МСП) като средство за диверсификация и максимално въздействие върху инвестициите, благодарение на което държавите от Централна Азия да обвържат по-здраво преките чуждестранни инвестиции със своите икономики и да се повиши тяхната конкурентоспособност, като същевременно им се предостави възможност да получат достъп до международните пазари, финансиране, технологии и управленски умения; в това отношение призовава правителствата на държавите от Централна Азия да започнат изпълнението на тези програми и да засилят участието на заинтересованите страни във вече съществуващи програми за установяване на стопански връзки; посочва, че за да се осигури съответствието на местното производство с международните стандарти за качество трябва да бъдат въведени допълнителни мерки, като предлагане на програми за обучение, които подпомагат МСП да разширят уменията на своите служители или им съдействат при възприемането на международно признати стандарти за качество;
93. подчертава, че за устойчивото икономическо развитие в региона е изключително важно да се задълбочи регионалната интеграция, да се засили вътрешнорегионалната търговия, да се насочи вниманието към транспортните мрежи и логистичните услуги и да се подобрят бизнес климатът и законодателната и регулаторната рамка, особено за МСП;
94. припомня многото случаи на инфекциозна туберкулоза в региона на Централна Азия; подчертава значението на приемствеността при разгръщането на лечението на туберкулоза в бързоразвиващите се държави, които вече не получават двустранна помощ от ЕС, предвид развитието на резистентност към лекарства на някои щамове на туберкулоза;
Енергетика, околна среда, водни ресурси и транспорт
95. подчертава необходимостта от по-интензивен диалог относно развитието на инфраструктурата, включително на енергийните и транспортните мрежи, както и интернет връзките с голям капацитет;
96. признава, че енергийното сътрудничество представлява приоритетна област в отношенията между ЕС и Централна Азия; разглежда региона като допълнителен възможен източник на енергийна сигурност за ЕС, като има предвид по-специално потенциала за засилено сътрудничество с Казахстан и Туркменистан; припомня важността на наличието на сигурни, стабилни и достъпни енергийни доставки за ЕС в съответствие с неговия енергиен съюз и в светлината на значението, което този аспект има за цялостната сигурност на Съюза; следователно подчертава необходимостта енергийните доставки и диверсификацията да бъдат ключов елемент на стратегията ЕС за Централна Азия и призовава ЕС да задълбочи усилията за интегриране на енергийния пазар, което представлява взаимен интерес на всички страни, тъй като ще спомогне за постигане на енергийна диверсификация; във връзка с това призовава за умножаване на усилията за постигане на целта за разширяване на Южния коридор към Централна Азия и транскаспийския газопровод; при все това подчертава, че споразуменията и диалозите в областта на енергетиката трябва да са съчетани със силни елементи относно правата на човека;
97. отбелязва подкрепата на ЕС за енергийни проекти, които биха могли да разширят южния газов коридор, включително през транскаспийския и евентуално през иранския маршрут; въпреки това призовава ЕС да провежда пълни проучвания на осъществимостта на такива проекти, включително оценки на социалното и екологичното въздействие;
98. подкрепя насърчаването от страна на ЕС на енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и интегрирането на енергийните пазари в Централна Азия с тези на съседните държави, както и с тези на ЕС;
99. отново заявява своето становище, че повторното инвестиране на приходите от природни ресурси е изключително важно за устойчивото социално-икономическо развитие;
100. насърчава по-доброто координиране и укрепването на усилията в рамките на изключително важната регионална платформа за водите и околната среда, която е под ръководството на Италия и Румъния;
101. призовава за засилена проактивна роля на ЕС в областта на екологично устойчивото развитие; във връзка с това подчертава значението на принципите на екологичната устойчивост в хода на добиването и преработката на природни ресурси в региона, насърчавани от Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП); отбелязва, че само Казахстан и Киргизстан спазват ИПДП в региона, докато статутът на страна кандидатка на Таджикистан беше временно прекратен през 2015 г.;
102. отбелязва със загриженост, че в допълнение към задълбочаващите се последствия от изменението на климата продължават да съществуват множество тревожни екологични предизвикателства, наследени от периода на Съветския съюз, като например тези, свързани с ненаблюдаваното и текущо радиоактивно замърсяване през последните десетилетия, и със спешни действия за почистването на обекти, използвани за ядрени опити, промишлени и минни дейности, неустойчивата експлоатация на природните ресурси, влошаването на качеството на почвата и деградацията на екосистемата, замърсяването на въздуха, опустиняването и преди всичко продължаващото катастрофално лошо управление на водните ресурси; в това отношение настоятелно призовава Комисията да ускори предоставянето на техническа помощ, да помогне за мобилизирането на средства и да предостави европейско ноу-хау и най-добри практики за начините за справяне с тези проблеми;
103. настоятелно призовава ЕС да продължава да предоставя финансова и техническа помощ, насочена към решаването на здравни, хуманитарни, екологични и икономически въпроси и въпроси, свързани с информираността във връзка с последиците от ядрените опити в миналото на СССР на ядрения полигон в Семипалатинск в североизточната част на Казахстан близо до град Семей, известен преди това като Семипалатинск;
104. приветства и насърчава по-нататъшните усилия за приспособяване и устойчивост към изменението на климата, и настоятелно призовава държавите от Централна Азия конструктивно да допринасят за успеха на Конференцията по въпросите на климата в Париж от 2015 г.;
105. призовава ЕС допълнително да засили своите програми за намаляване на риска от бедствия и изграждане на устойчивост в Централна Азия като регион, особено предразположен към природни бедствия със сериозни заплахи, свързани с екологичните бедствия и изменението на климата;
106. изразява дълбоката си загриженост по повод на масовото измиране на стада от антилопи сайга в Казахстан през май 2015 г.; настоятелно призовава ЕС да допринесе с научни изследвания и екологични мерки за предотвратяването на възможни бъдещи случаи;
107. призовава ЕС да засили усилията си за насърчаване на сътрудничеството между държавите от Централна Азия в областта на управлението на водите;
108. насърчава ЕС да прилага своята „дипломация в областта на водните ресурси“, преди всичко с цел да се улесни подобряването на трансграничното управление на водните ресурси, а така също да посредничи при уреждане на спорове, включително като насърчава отворена и ефективна рамка, по-специално в случая на язовир „Рогун“; в този контекст настоятелно призовава ЕС да насърчава и ускорява по-нататъшното присъединяване към международни конвенции и спазването на правни принципи, свързани с общи водни ресурси;
109. призовава държавите от региона, ако все още не са направили това, да подпишат и ратифицират конвенциите на Организацията на обединените нации от Еспо и Орхус, свързани с конфликти в областта на водите, и да включват гражданското общество в прилагането на тези конвенции;
110. призовава за подновяване на усилията за преодоляване и справяне с драматичните последици от екологичното бедствие с пресъхването на Аралско море; настоятелно призовава Комисията да увеличи своята подкрепа за Международния фонд за Аралско море и призовава ЕСВД да включи този въпрос като първостепенен приоритет в своите редовни отношения с Узбекистан;
111. посочва, че изграждането на стратегическа, модерна и оперативно съвместима пътна и железопътна инфраструктурна система по Пътя на коприната е от ключов интерес за Китай, ЕС и Русия и че успешното интегриране на региона посредством модерна и надеждна инфраструктура би предоставило сериозна възможност не само за по-голяма регионална икономическа интеграция, а и за насърчаване на мобилността на хората и мултикултурния обмен, което от своя страна ще доведе до по-добра среда, благоприятстваща правовата държава и демокрацията;
112. отново заявява, че ЕС е готов да предложи своя опит и ноу-хау, за да се насърчи приемането и прилагането на стандарти за безопасност, сигурност и опазване на околната среда във всички видове транспорт и за да се улеснят връзките по транспортния коридор Европа – Кавказ – Централна Азия; подкрепя по-специално непрекъснатите усилия от страна на ЕС за развитието на безопасен и сигурен въздушен и морски транспорт в Централна Азия;
113. насърчава по-нататъшното координиране на ЕС с транспортната политика на Китай в региона;
Регионалното сътрудничество, предизвикателства в областта на сигурността и управление на границите
114. насърчава ЕС да разшири своя диалог за Централна Азия със съответните регионални и международни организации, както и със съседите на държавите от Централна Азия и други държави, действащи в региона;
115. насърчава ЕС да разшири свързаността като идентифицира, заедно с държавите от Централна Азия, области на засилено сътрудничество, особено по отношение на транспорта и енергетиката; подчертава, че следва да се даде приоритет на интеграцията сред държавите от Централна Азия и помежду им, а така също и в международните пазари и коридори;
116. счита, че ЕС, съвместно с държавите членки, следва да продължи да насърчава специфичната регионална интеграция и политиките за изграждане на доверие, като същевременно възнаграждава положителните стъпки, предприети от отделни централноазиатски държави или групи държави, чрез задълбочаване на сътрудничеството; счита, че мерките на ЕС следва да бъдат съобразени с потребностите и специфичните характеристики на всяка една държава; подчертава необходимостта от задълбочаване на политическия диалог и от насърчаване на мерките за изграждане на доверие сред държавите в региона;
117. счита задълбочаването на регионалната икономическа интеграция за важен елемент за стабилността на региона и укрепването на мира в него;
118. подчертава значението на сътрудничеството с ОССЕ и ООН във всички области на политиката;
119. призовава ЕС да включи и Монголия на ad hoc основа в някои аспекти на европейската стратегия за Централна Азия;
120. признава, че основните заплахи и предизвикателства, установени в стратегията за Централна Азия, продължават да са актуални;
121. счита, че ЕС следва да насърчава регионалното сътрудничество, по-специално по отношение на общи въпроси и общи предизвикателства, и че общият интерес следва да има предимство пред разнородния характер на въпросните държави;
122. отбелязва, че нерешените етнически проблеми, липсата на перспективи за спокойно прехвърляне на властта и неприобщаващото управление в страните от Централна Азия са източници на потенциална нестабилност и екстремизъм и че в резултат на това сериозно се поставя под въпрос успешното осъществяване на преследваните със стратегията за Централна Азия основни интереси на ЕС;
123. подкрепя дългосрочната цел на ЕС за трансформиране на зараждащия се диалог на високо равнище по въпросите на сигурността между ЕС и Централна Азия в истински съвместен форум за сътрудничество при справянето с общите предизвикателства пред сигурността в региона и отвъд неговите граници, като например въздействието върху други области на войната в Афганистан, включително заплахата на Ислямска държава, трафика на наркотици, трафика на хора, предизвикващите и използващи насилие екстремизъм и тероризъм, и химичните, биологичните, радиологичните и ядрените рискове; подчертава значението и положителното въздействие на програмите за регионално сътрудничество, включително на тези за укрепване на трансграничното сътрудничество и сигурността по границите, като програмата за управление на границите в Централна Азия (BOMCA) и програмата за действие срещу наркотиците в Централна Азия (CADAP); счита, че по-скоро в диалога трябва да бъде включено насочването на вниманието върху човешката сигурност, а не само върху държавната сигурност; отново заявява решителността на ЕС да доразвива диалога с държавите от Централна Азия както по въпросите на регионалната, така и по въпросите на двустранната сигурност, като осигурява по-голямо участие на Афганистан в сътрудничеството със съответните регионални партньори, по-специално Регионалния център на ООН за превантивна дипломация в Централна Азия;
124. отбелязва приемането на програмата за действие срещу наркотиците в Централна Азия за 2014 – 2020 г.; изразява обаче тревога във връзка с рекордното равнище на отглеждане на опиумен мак и свързания трафик от Афганистан през Централна Азия; изисква ЕСВД/Комисията да обърнат внимание на въпроса с участието на организираната престъпност и на елита в трафика, както и на отрицателните последици за общественото здраве в региона;
125. отново препоръчва програмата за управление на границите в Централна Азия и програмата за действие срещу наркотиците в Централна Азия да бъдат включени в Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, а не в Инструмента за сътрудничество за развитие;
126. настоятелно призовава ЕС да продължи с програмите за регионална подкрепа, финансирани от Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, които имат за цел предотвратяването на конфликти и укрепването на мира, включително насърчаването на помиряването между общностите и етносите, както и определянето на границите в Централна Азия;
127. приветства проекта „Трансгранично сътрудничество за устойчив мир и развитие“, спонсориран от Швейцария и ПРООН, който има за цел създаване на по-предразполагаща среда за устойчив мир и развитие в трансграничните райони между Киргизстан и Таджикистан;
128. подчертава ролята на Регионалния център на ООН за превантивна дипломация в Централна Азия, базиран в Ашхабад от 2007 г. насам, както и на ОССЕ, за предотвратяването на конфликти в региона;
129. изисква ЕС да предостави подкрепа на инициативите на Регионалния център на Организацията на обединените нации за превантивна дипломация в Централна Азия и под неговия надзор да обърне внимание на въпроса с водата и да започне диалог между петте държави с цел справяне с трансграничното замърсяване;
130. изисква от Комисията да разгледа неблагоприятните последствия, които достъпът до водни ресурси би могъл да има върху стабилността и сигурността в Централна Азия, и отблизо да наблюдава всички събития;
131. отбелязва със загриженост, че в Годишния доклад за трафика на хора за 2015 г.[27] Туркменистан и Узбекистан са включени в списъка на наблюдаваните държави, което означава, че се увеличава броят на жертвите на трафика на хора; призовава координатора на ЕС за борбата с трафика на хора да подкрепи Туркменистан и Узбекистан в борбата срещу трафика на хора, който е оскърбителен за човешкото достойнство, често включва психологически терор и физическо насилие и следователно трябва да бъде изкоренен; отправя искане към държавите членки да наблегнат на този важен въпрос в отношенията си с тези държави;
132. подчертава значението на сътрудничеството между ЕС и държавите от Централна Азия за предотвратяването на тероризма и борбата срещу него; изразява дълбока загриженост по повод на действията на екстремистката организация „Ислямска държава“ (ИД), която набира все по-голям брой граждани от Централна Азия, които, подтикнати отчасти от политическа маргинализация и мрачни икономически перспективи, заминават за Близкия изток, за да се бият или по друг начин да подкрепят ИД, Ал-Нусра и други терористични и екстремистки организации, признава, че ако значителна част от радикализираните граждани от Централна Азия се завърнат в родните си държави, има риск да подложат на изпитание сигурността и стабилността в цяла Централна Азия, Афганистан, Иран, Русия, Китай и Индия;
133. насърчава ЕС да обърне внимание, съвместно с правителствата от Централна Азия, на общите предизвикателства, свързани с набирането на бойци и поддръжници от страна на ИД, като се концентрира върху политическите и административните пропуски, като например насърчаване на религиозната свобода, като се гарантират светските конституции и се преразгледат дискриминационни закони и политики, изпълняват се програми за информиране на мъжете и жените и се обръща внимание на заетостта на младежите в неравностойно положение, издигат се в приоритет реформите в полицията и се осигурява по-добра координация на службите за сигурност, както и като се ползва европейският и азиатският опит в реабилитирането и реинтегрирането на радикални ислямисти;
134. счита, че международното сътрудничество, включително с Русия и Китай, е от основно значение за справяне с нарастващата заплаха от ислямистка радикализация в Централна Азия; призовава всички международни страни с влияние в региона да насърчават държавите от Централна Азия да полагат съгласувани усилия за по-добро координиране на сътрудничеството между техните служби за сигурност, включително по отношение на обмена на разузнавателна информация; подчертава, че такова сътрудничество следва да бъде съобразено с международните им ангажименти в областта на правата на човека;
135. изразява сериозната си загриженост относно влошаването на сигурността в Северен Афганистан и рисковете от последици за военната и политическата стабилност в региона; приветства подобряването на съгласуваността между стратегиите на ЕС съответно за Афганистан и за Централна Азия; подчертава обаче необходимостта от по-тясно взаимосвързване на подхода на ЕС към Централна Азия с Афганистан и адаптиране на съществуващите политики към стратегията за Афганистан след 2014 г.; насърчава участието на Афганистан в програми за стабилност и сигурност в региона; насърчава правителствата на държавите от Централна Азия да вземат по-активна роля и да се ангажират в по-широко сътрудничество в интерес на стабилността в Афганистан; подчертава необходимостта от координиране на регионално равнище на стратегиите в областта на човешката сигурност, контратероризма, имиграцията и борбата с трафика на наркотици;
136. призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да дадат приоритет в отношенията си с държавите от Централна Азия на реформата в сектора на сигурността, включително по-добро финансиране и обучение, насърчаване на религиозната свобода в рамките на светските конституции, превантивни аспекти на борбата с тероризма и усилия за реабилитиране на бивши джихадисти като част от цялостна стратегия за справяне с предизвикателството на ислямския екстремизъм; изказва съжаление, че въпреки неотложната нужда от реформа в сектора за сигурност (РСС) в държавите от Централна Азия, ЕС не е успял да я интегрира в своята стратегия; приветства във връзка с това отбелязания в Казахстан напредък като отправна точка за реформа на регионално равнище; призовава ЕС да разработи специални програми за РСС за Киргизстан и евентуално за Таджикистан, като се съсредоточи върху върховенството на закона и стандартите за правата на човека в наказателното правосъдие, както и върху цивилните полицейски сили;
137. установява продължаващото прилагане от страна на петте страни от Централна Азия на зоната, свободна от ядрено оръжие в Централна Азия;
138. призовава държавите членки за по-единно тълкуване и прилагане и строго спазване на осемте критерия, определени в общата позиция на ЕС от 2008 г. относно контрола върху износа на оръжие; във връзка с това изразява загриженост относно заобикалянето на настоящата обща позиция от някои европейски дружества в резултат на двустранни споразумения, сключени от някои държави членки;
139. изисква държавите членки да прекратят износа на готови системи за непожелано наблюдение на държавите от региона, ако съществуват достатъчно основания да се счита, че тези системи биха били използвани срещу журналисти, политически фигури или защитници на правата на човека; призовава Комисията да преразгледа Европейската система за контрол на износа, за да се предотврати попадането на такива непожелани системи в погрешни ръце;
Въпроси, специфични за отделните държави
140. подчертава, че в следващите параграфи, специфични за отделните държави, се засягат само въпроси от първостепенно значение и по тази причина не са обхванати всички аспекти;
Казахстан
141. подчертава, че по-задълбочените политически и икономически отношения следва да се основават на споделени ценности; отбелязва, че Казахстан е първата държава партньор от Централна Азия, с която ЕС е договорил и подписал споразумение за засилено партньорство и сътрудничество; очаква с финализирането на това споразумение Казахстан да поеме активен и конкретен ангажимент за провеждане на политически и демократични реформи, които произтичат от международните задължения и ангажименти на страната; приема „програмата от 100 стъпки“ като опит за намиране на решение на неотложните реформи в страната;
142. във връзка с това акцентира върху препоръките на Парламента относно преговорите за споразумение за засилено партньорство и сътрудничество между ЕС и Казахстан от 22 ноември 2012 г.[28], които са от изключително значение за съгласието на Парламента за сключването на ново такова споразумение, както и за бъдещото сътрудничество между ЕС и Казахстан;
143. изразява дълбоката си загриженост във връзка с влошаващото се положение в областта на свободата на медиите, свободата на изразяване на мнение и свободата на сдруженията и събранията; отново заявява и подчертава, че напредъкът в преговорите по новото споразумение за засилено партньорство и сътрудничество е обвързан с конкретния и осезаем напредък в областта на политическите реформи; призовава Казахстан да положи всички усилия, за да гарантира съответствието на своето законодателство със стандартите на Съвета на Европа, както и да осигури пълноценното прилагане на основните свободи без самоналожени ограничения; призовава органите на Казахстан да предприемат конкретни и ефективни мерки за прилагане на препоръките на специалния докладчик на ООН по правото на свобода на мирни събрания и сдружения, включени в доклада за резултатите от неговата мисия в Казахстан през януари 2015 г.; във връзка с това насърчава Казахстан да преразгледа и да внесе изменения в своя нов наказателен кодекс по отношение на инкриминирането на клеветата, тъй като това подкопава основните свободи; изразява дълбоката си загриженост относно закона за организациите с нестопанска цел, който подкопава независимостта и дори излага на риск самото съществуване на НПО в Казахстан, и призовава за неговото преразглеждане;
144. припомня на Казахстан за поетите от него ангажименти в рамките на ОССЕ за демократични реформи и настоятелно призовава страната – като член на Съвета на ООН по правата на човека през 2013 – 2015 г., като домакин на Международното изложение през 2017 г. и като кандидат за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през 2017 – 2018 г. – да съчетае своите външнополитически амбиции с важните вътрешнополитически реформи;
145. насърчава пълното прилагане на всички препоръки на ОССЕ/БДИПЧ преди следващите парламентарни избори, насрочени за края на 2016 г. или януари 2017 г.;
146. призовава за освобождаването на всички политически затворници, включително на лидера на опозиционната партия „Алга“ Владимир Козлов;
147. признава положителната роля, която Казахстан изигра като домакин и помощник в преговорите на Е3 + 3 с Иран през 2013 г. за ядрената програма на Иран, приноса на страната за световните инициативи за ядрена сигурност и безопасност, включително домакинството на новата международна банка за ядрено гориво, управлявана от МААЕ, която ще започне да функционира през 2017 г., опита за посредничество по отношение на кризата между Русия и Украйна и помощта за консултациите между сирийските опозиционни сили;
148. приветства факта, че през 2015 г. Казахстан достигна последния етап на процеса си на присъединяване към СТО;
Киргизстан
149. изразява съжаление относно отстъплението на Киргизстан – държавата, на която ЕС беше възложил най-големи очаквания в региона по отношение на преследването на стремежа към демокрация;
150. поздравява Киргизстан за постигнатия напредък, който беше демонстриран на проведените неотдавна парламентарни избори; признава тяхното мирно провеждане и значителните подобрения по отношение на прозрачността; приветства констатациите на мисията за наблюдение на избори на ОССЕ относно парламентарните избори в Киргизстан от 4 октомври 2015 г., в които се изтъква наличието на широк кръг от възможности за избор за гласоподавателите и характеризиращата се с конкуренция предизборна кампания; изразява обаче загриженост във връзка със задължителната регистрация на биометрични данни като предварително условие за гласуване, което доведе до значителни проблеми по отношение на пълнотата на списъка на гласоподавателите; изтъква, че са необходими допълнителни усилия за развитието на напълно функционираща парламентарна демокрация въпреки първоначално окуражаващите признаци от страна Киргизстан – една от пилотните държави за подкрепа на демокрацията от страна на ЕС – по отношение на провеждането на демократични реформи и прехода към истинска многопартийна система;
151. приветства факта, че Киргизстан е оттеглил рестриктивните проекти на законодателни актове за „чуждестранни агенти“ и ЛГБТИ лица, и призовава страната да отхвърля всеки законодателен акт, който подлага на дискриминация ЛГБТИ лицата и взема за прицел гражданското общество;
152. приветства успешното избиране на Киргизстан за член на Съвета на ООН по правата на човека през 2016 – 2018 г. и приканва страната да използва конструктивно своето предстоящо членство, за да намери решение на проблемите, свързани с правата на човека;
153. настоятелно призовава Комисията/ЕСВД да съдействат на Киргизстан, така че жертвите на етническите сблъсъци от 2010 г. да получат справедливост;
Таджикистан
154. настоятелно призовава Таджикистан да спазва международните си ангажименти за правата на човека и да защитава свободата на събиранията и независимостта на юридическата професия; обръща внимание на проблемното положение сред медиите, след като президентът подписа нова наредба, съгласно която цялата информация за официалните събития ще се съобщава чрез държавната информационна агенция, като по този начин се ограничава достъпът за други медии; призовава Таджикистан да се въздържа от неправомерна намеса в работата на НПО и да не прилага неотдавна приетото законодателство относно финансирането на НПО;
155. изразява дълбоката си загриженост относно решението за забрана на Партията на ислямското възраждане на Таджикистан, което следва тревожната тенденция на потискане на законни политически сили и заглушаване на гласа на опозицията в името на сигурността; призовава таджикските органи да изпълняват ангажиментите, поети в мирното споразумение от 1997 г., и да приемат необходимите мерки, за да гарантират свобода на изразяване на мнение, плурализъм и свободна и открита политическа среда;
156. отбелязва заключенията на мисията за наблюдение на избори на ОССЕ/БДИПЧ относно парламентарните избори в Таджикистан от 1 март 2015 г., че изборите са били проведени в ограничено политическо пространство и не са успели да осигурят условия на равнопоставеност за кандидатите;
157. отново изразява загриженост във връзка с неефективността на помощта за развитие от ЕС в страната; настоятелно призовава ЕСВД/Комисията да дадат приоритет на програмите, насочени към предотвратяване на изтезанията в центровете за задържане и към свобода на медиите в Таджикистан;
158. приветства присъединяването на Таджикистан към СТО през март 2013 г.;
Туркменистан
159. подчертава, че Туркменистан е страна по повечето основни международни споразумения и следователно има задължението да спазва и защитава правата на човека при всички обстоятелства; изразява своята готовност за засилване на подкрепата от страна на ЕС в областта на демократичните принципи и правата на човека, по-специално чрез пълноценно използване на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и други средства за подкрепа на процеса на реформи в страната;
160. изразява съжаление, че през отчетния период положението по отношение на правовата държава, правата на човека и основните свободи на практика не се е променило въпреки известни законодателни усилия в политическата, съдебната, икономическата, социалната и образователната сфера; счита, че новото законодателство следва да подлежи на преглед от страна на международни експерти, предвид международните задължения в областта на правата на човека;
161. настоятелно призовава върховния представител/заместник-председателя и Комисията да поемат ангажимента да изискат от туркменските органи да предприемат конкретни стъпки, насочени към подобряване на положението по отношение на правата на човека и правовата държава, в съответствие с член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС); освен това призовава да се продължи да се изразява загриженост във връзка с правата на човека на всички равнища в допълнение към продължаващия диалог за правата на човека; отново призовава ЕСВД възможно най-скоро да превърне бюрото за връзка в Ашхабад в напълно функционална делегация на ЕС в Туркменистан, която, наред с другото, да взаимодейства с гражданското общество и да наблюдава положението по отношение на правата на човека;
162. подчертава значението на постоянния диалог за правата на човека, по-специално във връзка с непрекъснатия натиск за освобождаването на лица, задържани по политически причини, и с разкриването на съдбата на изчезналите затворници;
163. признава, че влизането в сила на Споразумението за партньорство и сътрудничество с Туркменистан ще способства за разгръщането на пълния потенциал на установените отношения;
164. призовава върховния представител/заместник-председателя да зачита постигнатото споразумение с нейния предшественик по отношение на механизъм за наблюдение, позволяващ на Парламента да бъде подходящо информиран от ЕСВД за изпълнението на Споразумението за партньорство и сътрудничество след неговото влизане в сила;
165. приветства засиления неотдавна ангажимент на Туркменистан към ЕС в сфери от взаимен интерес; отбелязва присъствието на страната на срещата на ОССЕ по въпросите на прилагането на човешкото измерение през 2015 г. и присъствието на високо равнище от страна на Туркменистан на 15-ото годишно заседание на Съвместния комитет по Временното търговско споразумение през октомври 2015 г.;
166. призовава Туркменистан да спре продължаващата кампания за премахване на сателитните антени и блокиране на достъпа до някои уебсайтове и да прекрати сплашването и тормоза на независими журналисти и активисти на гражданското общество;
Узбекистан
167. изразява съжаление относно липсата на ефективно проследяване от страна на ЕС на демократизацията в Узбекистан и отново изразява своето очакване, че ЕС ще преследва активно тази цел в страната; отбелязва отказа на правителството на Узбекистан да предприеме съществени реформи; насърчава върховния представител/заместник-председателя да разработи политика на критичен, конструктивен, обвързан с условия и последователен европейски ангажимент по отношение на Узбекистан;
168. изразява съжаление относно систематичното и редовно нарушаване на основните права и свободи въпреки приемането на по-добри закони по този въпрос и ратифицирането на международните актове в областта на правата на човека; настоятелно призовава органите на Узбекистан да предприемат разумни стъпки за пълноценно реагиране на тези проблеми и за ефективно изпълнение на всички препоръки на специалния докладчик на ООН за изтезанията, Комитета на ООН срещу изтезанията и Комитета на ООН по правата на човека;
169. настоява узбекските органи да освободят всички лица, които са били лишени от свобода като репресивна мярка срещу тяхното мирно упражняване на свободата на изразяване на мнение, на събрания и сдружения, и изтъква необходимостта от предотвратяване и разследване на случаите на изтезания в затвора; изразява загриженост във връзка с произволното удължаване на сроковете на лишаване от свобода; призовава узбекските органи да позволят на независимите НПО в областта на правата на човека да работят безпрепятствено;
170. приветства факта, че страната е постигнала известен напредък в премахването на детския труд, и по-специално обявената от правителството съответна забрана; припомня значението на независимото и обективно наблюдение на прилагането на забраната; изтъква отново необходимостта от премахване на използването на принудителен труд по време на ежегодното прибиране на реколтата от памук, като насърчава поемането на допълнителен ангажимент от страна на правителството да продължи да полага на конкретни усилия, например план за действие, за премахване на принудителния труд в съответствие с препоръките на МОТ и Световната банка;
171. припомня, че Парламентът взе решение да не разглежда въпроса за предоставянето на съгласие за сключването на протокола към споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Узбекистан за разширяване на разпоредбите на споразумението по отношение на двустранната търговия с текстилни изделия, докато не се потвърди, че са били осъществени конкретни реформи и са постигнати значими резултати, които гарантират, че в Узбекистан практиката да се използва принудителен труд освен детски труд действително е в процес на изкореняване.
172. във връзка с това счита, че част от предоставената от ЕС в миналото помощ за развитие за Узбекистан, включително за изграждането на капацитет от страна на парламента на страната, е била погрешно насочена и че тя следва да бъде пренасочена към по-съдържателни области като развитието на селските райони и управлението на околната среда и водите;
173. изразява дълбока загриженост относно действията на Ислямското движение на Узбекистан, което се присъедини към „Ислямска държава“ през август 2015 г. и е вербувало хиляди джихадисти в Централна Азия;
174. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на специалния представител на ЕС за Централна Азия и на правителствата и парламентите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.
3.12.2015
СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
на вниманието на комисията по външни работи
относно прилагането и преразглеждането на стратегията ЕС – Централна Азия
Докладчик по становище: Дьорд Шьопфлин
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. подчертава, че приетата през 2007 г. стратегия за Централна Азия трябва да бъде преразгледана, за да отрази новите реалности и ангажираността на ЕС с основните ценности; припомня значението на принципа на съгласуваност на политиките за развитие; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че нито една от политиките на ЕС, особено тези в областта на търговията и инвестициите, не засягат правата на човека на народите от Централна Азия и постигането на Целите за устойчиво развитие (ЦУР); припомня, че регионът на Централна Азия се характеризира с климата, географията си, сухите почви и факта, че няма никакъв излаз на море, както и със съветското господство и бившите съветски административни структури, които са се трансформирали в олигархични бюрокрации, свързани с фракции и семейства; посочва, че ЕС играе сравнително слаба роля в региона на Централна Азия и че въпреки малките търговски обеми той е важен търговски партньор за всяка от държавите там;
2. подчертава значението на Централноазиатския регион за ЕС по отношение на икономическия потенциал, диверсификацията в областта на енергетиката и геостратегическите интереси и интересите в областта на сигурността;
3. отбелязва общите характеристики в резултат на по-древната история, включително пътищата на коприната, колонизацията от тюркски племена и приемането на исляма; отбелязва също така, че петте държави в региона са на различни равнища на развитие: Казахстан започва да се превръща в ключов играч в региона и отношенията на ЕС с тази държава се развиват стабилно; Киргизстан и Таджикистан са значително по-бедни, но относително отворени, с известна степен на участие на гражданското общество; ЕС засилва и отношенията си с Узбекистан, но Туркменистан остава най-затворената държава в региона, в която на практика липсва независимо гражданско общество;
4. посочва факта, че в региона се наблюдава също така голямо разнообразие, не на последно място в наличието на природни ресурси като изкопаеми горива и обработваема земя и – отчасти като последица от това – в настоящите равнища на човешко и икономическо развитие на държавите; подчертава, че е важно да се отчитат от една страна културните различия в рамките на региона и от друга страна – взаимозависимостта между държавите;
5. посочва, че между централноазиатските държави съществуват традиционни връзки на сътрудничество, и призовава за засилване на тези мрежи на регионално сътрудничество;
6. призовава за координиране на политиките на ЕС за развитие с дейностите на държавите членки в региона; призовава за тясно сътрудничество в областта на политиката за развитие със Съединените щати в рамките на нашето партньорство за устойчиво развитие; призовава за сътрудничество също така с Китай и Русия за развитието на Централноазиатския регион;
7. призовава за тясно сътрудничество на ЕС с фондовете и агенциите на ООН и със Световната банка;
8. отбелязва слабостта на политическите системи на централноазиатските държави и липсата на масово участие в политическия живот; насочва вниманието към засилващите се неравенства сред техните народи въпреки огромните резерви на природни ресурси; отбелязва, че гражданската война в Таджикистан през 90-те години на 20 век, недостатъчната ангажираност с човешкото развитие и слабата готовност за участие в регионално сътрудничество забавиха, а в някои случаи даже преобърнаха, икономическата и социалната трансформация; отбелязва създаващата проблеми зависимост на Таджикистан, Киргизстан и до по-малка степен Узбекистан от паричните преводи от работещите мигранти в Русия, Казахстан и Европа; посочва също така бързо растящата икономическа зависимост от Китай и други бързо развиващи се икономики;
9. подчертава, че централноазиатските държави са изправени пред външни сътресения, като например забавянето на икономиката в Русия и Китай, продължаващите геополитически напрежения и конфликта в Украйна; подчертава освен това, че спадът на цените на продуктите оказва отражение върху държавите – износителки на петрол от региона; отбелязва, че на този фон темпът на растеж на региона в годините след 2014 г. се очаква да бъде приблизително наполовина на средния темп на растеж през миналото десетилетие;
10. подчертава, че въпреки бързия икономически растеж през последните години регионът е изправен пред високи равнища на бедност, силно неравенство по отношение на доходите и намаляване на продължителността на живота, особено в селските райони, където живее 80-90% от населението; подчертава, че планинските региони останаха до голяма степен забравени от процеса на приватизация по време на икономическия преход; подчертава, че жените в тези региони са особено засегнати, тъй като много мъже мигрират в градовете в търсене на заетост и върху жените остава цялата тежест на селскостопанската работа и семейството;
11. подчертава, че за устойчивото икономическо развитие в региона е изключително важно да се задълбочи регионалната интеграция, да се засили вътрешнорегионалната търговия, да се насочи вниманието към транспортните мрежи и логистичните услуги и да се подобри бизнес климатът и законодателната и регулаторната рамка, особено за малките и средните предприятия;
12. набляга, че е важно ЕС да се възползва от възможността за сътрудничество за развитие, за да се насърчи спазването на правата на човека и да се постигнат Целите за устойчиво развитие, така че да се засили равнището на търговия и инвестиции във всички държави от региона и да се укрепи ролята и участието на социалните партньори в гражданското общество;
13. подчертава, че Централна Азия е регион, изложен на разнообразни природни бедствия, и че тъй като е един от най-сеизмично активните зони в света, преобладаващата заплаха остават земетресенията, а изменението на климата поражда предизвикателство за околната среда; подчертава необходимостта от обучение и подготовка на населението от региона за управление на извънредни ситуации, свързани с бедствия по причина на изменението на климата, което поражда сериозни заплахи, като същевременно в югоизточната част на Централна Азия би могло да има сериозна сеизмична активност; подчертава, че изменението на климата поражда сериозни заплахи, които могат да засилят неравенствата и да принудят хората да мигрират;
14. отчита многото трудности в региона, породени не на последно място от широко разпространената връзка между бизнеса и политиката, корупцията, решителността на узбекското и туркменското правителство да контролират изкъсо политическите дейности, лошото преразпределение на богатството и ресурсите, слабото спазване на трудовите стандарти, а така също и недобрите отношения между някои държави, които затрудняват напредъка на регионалното сътрудничество, и би желал да види разработване на местни механизми за разрешаване на конфликти, особено с оглед да се обезпечи, че населението има достъп до водните ресурси в региона, и да се гарантира всеобщ и свободен достъп за всички; счита, че в своите програми за развитие ЕС трябва също така да насърчава осъществяването на кръгова икономика, устойчиво селско стопанство и публично управление на водните ресурси; призовава за усилия за подпомагане от страна на ЕС и за по-добро адаптиране на разпределените средства към тези условия;
15. припомня многото случаи на инфекциозна туберкулоза в Централноазиатския регион; подчертава значението на приемствеността при разгръщането на лечението на туберкулоза в бързоразвиващите се държави, които вече не получават двустранна помощ от ЕС, предвид развитието на резистентност на лекарствата в някои щамове на туберкулоза;
16. призовава Комисията и държавите членки да стартират координиран съвместен подход с Китай, Русия и Индия за борба с трафика на наркотици, целящ идентифициране на лежащите в основата му причини и мерките, с които той може да бъде предотвратен;
17. отбелязва, че съществува голям потенциал за подобряване на енергийната ефективност и развитие на възобновяемите източници на енергия и че има много сериозни аргументи за засилване на сътрудничеството в тези области, тъй като ЕС е развил значителен политически експертен опит и силна устойчива енергийна промишленост, както и за разширяване на сътрудничеството в региона с цел осигуряване на по-голяма прозрачност на правителствените приходи от източници на енергия и укрепване на ролята на гражданското общество;
18. посочва, че изграждането на стратегическа, модерна и оперативно съвместима пътна и на железопътна инфраструктура по Пътя на коприната е от ключов интерес за Китай, ЕС и Русия и че успешното интегриране на този регион посредством модерна и надеждна инфраструктура би предоставило сериозна възможност не само за по-голяма регионална икономическа интеграция, а и за насърчаване на мобилността на хората и мултикултурния обмен, което от своя страна ще доведе до по-добра среда, благоприятстваща правовата държава и демокрацията;
19. набляга на значението на последователен и съгласуван подход на ЕС към региона, за да се избегне всякакво припокриване или изпращане на смесени и объркващи сигнали; призовава, в контекста на широко разпространения авторитаризъм, за засилени контакти на ЕС с организациите на гражданското общество и подкрепа за тях с цел насърчаване на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава като основа за развитието;
20. подчертава важността на качественото образование като основно средство за изграждане на устойчиви демократични общества и предотвратяване на насилническия екстремизъм; настоятелно призовава ЕС да разглежда това като приоритет предвид силното младежко присъствие в Централна Азия;
21. счита широкото разпространение на монокултурите, като например отглеждането на памук, за силно проблематично и настоятелно призовава ЕС да обърне внимание на развитието на селските райони и устойчивото селско стопанство в своите програми за развитие;
22. счита, че продължаващото отпускането на средства за секторна подкрепа в Киргизстан и Таджикистан трябва да бъде придружено от по-строги критерии, включително силна програма за реформи и мерки против корупцията;
23. набляга на потенциала за засилено сътрудничество с Казахстан и Туркменистан във връзка с енергийната сигурност на ЕС; при все това подчертава, че споразуменията и диалозите в областта на енергетиката трябва да включват силни елементи относно правата на човека; призовава ЕС да извърши пълни проучвания на осъществимостта на енергийните проекти, целящи разширяването на Южния газов коридор, включително оценки на въздействието върху околната среда и на социалното въздействие;
24. призовава ЕС да разшири програмите си за намаляване на риска от бедствия в Централна Азия – регион, редовно засяган от природни бедствия;
25. призовава ЕС, в своите програми за развитие за региона, да наблегне на екологически устойчивото развитие; набляга на важната роля, която Инициативата за прозрачност на добивната промишленост може да играе в региона за насърчаване на екологосъобразен добив и екологосъобразно преработване на природните ресурси, и призовава ЕС да насърчава спазване в рамките на региона; посочва също така предизвикателствата, породени от устойчивото управление на водите, които вероятно ще бъдат засилени от изменението на климата;
26. отново препоръчва програмата за управление на границите в Централна Азия и програмата за действие срещу наркотиците в Централна Азия да бъдат включени в Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, а не в Инструмента за сътрудничество за развитие;
27. изразява загриженост във връзка с редовното използване на принудителен детски труд в региона; призовава настоятелно ЕС да насърчава спазване от всички централноазиатски държави на международните ангажименти, особено тези по силата на Конвенцията за правата на детето, Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за минималната възраст и Конвенцията на МОТ относно премахването на най-тежките форми на детския труд;
28. призовава настоятелно за стартиране на инициатива на ЕС в подкрепа на осъществяването на ЦУР и за ефективно гарантиране на правата на човека, международно договорените социални и екологически стандарти и достойнството на народите в региона;
29. подчертава необходимостта от стратегия ЕС – Централна Азия, която не се основава на геостратегически интереси, а е разработена да развива демократично общество на участието, характеризиращо се със свобода на сдружаване за професионалните съюзи и с активно гражданско общество, и да засилва равенството между половете и оправомощаването на жените, особено в селските райони; призовава също така стратегията ЕС – Централна Азия да бъде приложена и наблюдавана в съответствие с ЦУР и съгласно желанията на народите на съответните държави.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ
В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
1.12.2015 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
19 0 2 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Beatriz Becerra Basterrechea, Doru-Claudian Frunzulică, Heidi Hautala, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Stelios Kouloglou, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Davor Ivo Stier, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Pál Csáky, José Inácio Faria, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández |
||||
10.12.2015
СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
на вниманието на комисията по външни работи
относно прилагането и преразглеждането на стратегията ЕС – Централна Азия
Докладчик по становище: Давид Борели
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. признава значението на по-тесните стратегически отношения между централноазиатския регион и ЕС и настоява за укрепването на търговските връзки и обмен между двата региона въз основа на общи ценности, както е заложено в споразуменията за партньорство и сътрудничество; посочва, че ЕС е вторият най-голям търговски партньор за централноазиатските държави; призовава ролята на ЕС в региона да бъде ролята на фактор, насърчаващ справедливата и свободна търговия, отворените и диверсифицирани социални пазарни икономики, стандартите на Световната търговска организация (СТО) и принципите на международната търговия; призовава ЕС да предприема по-проактивни действия в отговор на нарастващото регионално влияние на Русия и на Китай;
2. посочва значението на сключването на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество с Казахстан и призовава Комисията да задълбочи двустранните отношения с други държави в региона; настоява, че е важно да се прилага всеобхватен подход, придружен от стабилен политически диалог и диалог относно правата на човека, в допълнение към укрепването на търговските и икономическите отношения; подчертава отново своята позиция, че напредъкът по преговорите зависи от напредъка, постигнат по отношение на политическата реформа и зачитането на правата на човека и на принципите на правовата държава; счита, че членството в СТО също е важна стъпка в тази насока, както и членството в Международната организация на труда (МОТ) и други агенции на ООН, и призовава Узбекистан и Туркменистан да последват примера на другите централноазиатски държави;
3. призовава настоятелно Комисията да установи по-тесни политически и дипломатически отношения с Туркменистан и изразява надежда, че споразумението за партньорство и сътрудничество може да бъде сключено бързо и да бъде отворено бюро на делегацията на ЕС в Ашхабат;
4. подчертава ролята на Централна Азия на стратегически партньор на ЕС в опитите му да разнообрази източниците за енергийните си доставки и да постигне енергийна сигурност; счита, че бъдещата стратегия ЕС – Централна Азия трябва да се основава на по-широка визия отвъд сферата на енергетиката, която може да включва и държави като Азербайджан и Иран и дори Монголия, в съответствие с европейските ангажименти в областта на устойчивото развитие и декарбонизацията и с оглед на намаляване на зависимостта от износа на изкопаеми горива и други природни ресурси и на по-голямата диверсификация на икономиката; подчертава, че ЕС следва да допринася за решаването на споровете във връзка с Каспийско море с цел да се използва неговият енергиен потенциал и да се улесни изграждането на нова енергийна инфраструктура, свързваща Централна Азия с други региони;
5. счита, че икономическата диверсификация в региона осигурява добавена стойност от гледна точка на регионалното развитие, стабилността и сигурността, като се отчитат социалното и икономическото равновесие и равновесието в областта на околната среда; счита, че е от първостепенно значение да се модернизира и развива устойчива вътрешна транспортна и енергийна инфраструктура, особено в селските райони, да се подобрява достъпът до високоскоростен интернет и да се улеснява развитието на междурегионалната свързаност; счита, че възстановяването на околната среда и устойчивото развитие следва да бъдат с еднакъв приоритет в контекста на развитието на региона, и подчертава значението на търговията за насърчаването на двете; подкрепя увеличаване на подкрепата на ЕС за развитието на енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и управлението на ресурсите в централноазиатските държави и насърчаването на трансграничното сътрудничество между тях;
6. посочва, че регионът не разполага с достатъчно висококвалифицирана работна ръка и че това се отразява на неговата конкурентоспособност и икономическо развитие и ограничава възможностите за чуждестранни инвестиции; призовава следователно Комисията и държавите членки да поставят по-силен акцент върху подкрепата за реформите във висшето образование, постигането на съответствие между образованието и пазара на труда, професионалното обучение, обмена на учащи се, стипендиите, обучението и споделянето на ноу-хау, като се обърне специално внимание на младото поколение; подчертава, че образованието и професионалното обучение, също както инвестициите и икономическото развитие, са от основно значение за социалния и демократичния напредък за държавите от Централна Азия и техните граждани; счита, че сътрудничеството с Европа в тази област трябва да се основава на целеви, проверен инструмент като програма „Еразъм+“;
7. приветства искането на Киргизстан за участие в споразуменията в рамките на общата система за преференции (GSP+) и изразява надежда, че Таджикистан и Узбекистан ще последват неговия пример;
8. призовава за непрекъснати усилия в подкрепа на модернизацията и диверсификацията на икономиките на тези държави и да им се помогне да създадат благоприятна среда за чуждестранните инвестиции чрез укрепване на принципите на правовата държава, зачитане на правата на човека, основните свободи и правата на малцинствата, ефективно използване на клаузата за неизпълнение, намаляване на бюрократичната тежест и на административната намеса за предприятията, подобряване на стопанския климат, премахване на пречките пред трансграничната търговия и реформа на съдебната система; подчертава, че е необходимо да се осигури цялостната защита на авторските права и чуждестранните инвестиции, като същевременно се води борба с корупцията и се предоставя обучение; посочва, че корупцията продължава да бъде една от най-големите пречки пред чуждестранните инвестиции в региона;
9. приветства увеличаването на макрофинансовата помощ и призовава съответният инструмент да се използва въз основа на строги критерии за икономическа целесъобразност и подробни оценки на въздействието, съсредоточени върху въздействието върху други области; като има предвид най-открояващите се елементи в докладите за напредъка на стратегията, подчертава значението на участието на държавите членки при предоставянето на помощ от ЕС с цел постигане на по-голямо въздействие и подобряване на резултатите;
10. признава, в съответствие с констатациите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), особеното значение на програмите за установяване на стопански връзки между преките чуждестранни инвестиции и малките и средните предприятия (МСП) като средство за диверсификация и максимално въздействие върху инвестициите, благодарение на което централноазиатските държави да обвържат по-здраво преките чуждестранни инвестиции със своите икономики и да се повиши тяхната конкурентоспособност, като същевременно им се предостави възможност да получат достъп до международните пазари, финансиране, технологии и управленски умения; в това отношение призовава правителствата на централноазиатските държави да започнат изпълнението на тези програми и да засилят участието на заинтересованите страни във вече съществуващите програми за установяване на стопански връзки; посочва, че с цел да се осигури съответствието на местното производство с международните стандарти за качество трябва да бъдат въведени допълнителни мерки, като предлагане на програми за обучение, които подпомагат МСП да разширят уменията на своите служители или им съдействат при възприемането на международно признати стандарти за качество;
11. счита, че ЕС, съвместно с държавите членки, следва да продължи да насърчава специфичната регионална интеграция и политики за изграждане на доверие, като същевременно възнаграждава положителните стъпки, предприети от отделни централноазиатски държави или групи държави, чрез задълбочаване на сътрудничеството; счита, че мерките на ЕС следва да бъдат съобразени с потребностите и специфичните характеристики на всяка държава; подчертава необходимостта от задълбочаване на политическия диалог и от насърчаване на мерките за изграждане на доверие сред държавите в региона;
12. признава, че сътрудничеството на Узбекистан с МОТ по въпросите, свързани с реколтата на памук, се развива по обещаващ начин и че е постигнат напредък по въпроса със системното използване на детски труд; отбелязва все пак, че има възможност за подобрение, както стана видно от положението с принудителния труд и сплашването и принудата спрямо неправителствени групи с дейност в областта на правата на човека и трудовите права по време на мониторинга на прибирането на реколтата на памука през 2015 г.;
13. припомня, че Парламентът взе решение да не разглежда въпроса за предоставянето на съгласие за сключването на протокола към споразумението за партньорство и сътрудничество с цел разширяване на разпоредбите на споразумението по отношение на двустранната търговия с текстилни изделия, докато не се потвърди, че са били осъществени конкретни реформи, които са довели до значими постижения, гарантиращи, че и практиката да се използва принудителен труд, освен детски труд, действително е в процес на изкореняване в Узбекистан.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
10.12.2015 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
34 0 2 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Maria Arena, David Borrelli, David Campbell Bannerman, Daniel Caspary, Santiago Fisas Ayxelà, Karoline Graswander-Hainz, Ska Keller, Jude Kirton-Darling, Gabrielius Landsbergis, Bernd Lange, Emmanuel Maurel, Emma McClarkin, Artis Pabriks, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Viviane Reding, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Adam Szejnfeld, Hannu Takkula, Iuliu Winkler |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Klaus Buchner, Dita Charanzová, Nicola Danti, Sander Loones, Lola Sánchez Caldentey, Ramon Tremosa i Balcells, Marita Ulvskog, Wim van de Camp, Jarosław Wałęsa |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
Edward Czesak, Eleonora Evi, Maurice Ponga, Dario Tamburrano, Derek Vaughan, Flavio Zanonato |
||||
3.12.2015
СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
на вниманието на комисията по външни работи
относно прилагането и преразглеждането на стратегията ЕС – Централна Азия
Докладчик по становище: Джули Гърлинг
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
– като взе предвид съвместния работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016 – 2020 г.“,
А. като има предвид, че през юни 2015 г. Съветът по външни работи повтори ангажимента си да насърчава правата на жените и направи заключението, че овластяването на жените в региона е съществен компонент от дългосрочната стабилност и доброто управление;
Б. като има предвид, че постигането на общо разбиране за демокрацията, принципите на правовата държава и правата на жените е съществено предварително условие за по-тясно сътрудничество между ЕС и петте държави от Централна Азия, и като има предвид, че приоритетите на ЕС включват зачитане на свободата на сдруженията, свободата на изразяване на мнение и свободата на вероизповедание, както и насърчаването на правата на жените, децата и лицата, принадлежащи към малцинства; като има предвид, че в централноазиатските държави продължават да съществуват недостатъци по отношение на зачитането на правата на човека, демокрацията и основните свободи, и като има предвид, че що се отнася до дискриминацията при достъпа до образование, здравни грижи и икономически и културни възможности, цялостното положение на жените в региона остава тревожно; като има предвид, че по-тясното сътрудничество с ЕС ще отвори пътя за подобрения в тези области;
В. като има предвид, че специалният представител на ЕС за Централна Азия Петер Буриан е отговорен за насърчаването на правата на жените и равенството между половете;
Г. като има предвид, че положението на жените в Централна Азия постепенно се подобрява по отношение на майчината смъртност, процента бременни момичета между 15 и 19 години, относителния брой момичета и момчета, завършващи начално и средно образование, който е почти изравнен, и равнището на трудова заетост на жените и мъжете[29]; като има предвид, че все още съществува значително различие между броя жени и мъже, записали се за висше образование в Узбекистан и Таджикистан, за разлика от положението в Казахстан, където записалите се жени са повече от мъжете[30];
Д. като има предвид, че повишаването на общия стандарт на образование ще спомогне за противодействие на евентуален радикализъм сред младите хора и за намаляване на основаното на пола насилие;
Е. като има предвид, че съществуват значителни различия между опита на жените, които живеят в селските райони, и на тези, които живеят в градовете, и като има предвид, че е трудно да се правят обобщения за този опит, тъй като жените в селските райони срещат по-големи трудности при достъпа до своите права по силата на националните закони;
Ж. като има предвид, че ЕС трябва спешно да приеме основана на половете външна политика, за да насърчи равенството между половете на глобално равнище след 2015 г.;
З. като има предвид, че в Казахстан, въпреки приемането на Стратегията за равенство между половете за периода 2006 – 2016 г., институциите на ООН отбелязват незначителни промени по отношение на положението на жените; като има предвид, че жените са изправени пред отчетливи икономически затруднения и дискриминация на работното място и остават уязвими на трафик, особено с цел сексуална експлоатация;
И. като има предвид, че различните форми на насилие срещу жените остават широко разпространен проблем в Узбекистан, където липсва законодателство, забраняващо домашното насилие, в Таджикистан, където трафикът на хора, включително трафикът с цел сексуална и трудова експлоатация, е въпрос, предизвикващ особена загриженост, и в Киргизстан, където продължава да се съобщава за „отвличания на булки“, изнасилвания на съпруги и домашно насилие;
Й. като има предвид, че в Туркменистан събирането на данни за правата на жените е оскъдно и широко разпространени остават такива явления като принудителните бракове, дискриминацията срещу разделени и разведени жени, домашното насилие и трафика на жени и момичета;
1. признава, че макар Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан да са изправени пред отделни предизвикателства, свързани с подобряването на правата на човека, регионът изпитва общи предизвикателства по отношение на разглеждането и насърчаването на правата на жените и равенството между половете;
2. отбелязва, че макар и петте централноазиатски държави да са ратифицирали Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, тяхната култура остава патриархална и доминирана от мъжете, все още съществува значително неравенство между мъжете и жените в много области, включително при достъпа до висше образование, до части от пазара на труда и до правна закрила и права, и че насилието срещу жените все още е широко разпространено в много части на Централна Азия и приема множество форми, включително домашно насилие, отвличане на булки, трафик, ранни бракове и физически тормоз; призовава петте държави изцяло да приложат Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW); отново заявява, че предоставяната от ЕС подкрепа трябва да включва специфични мерки за премахване на дискриминацията срещу жените;
3. препоръчва съдебният персонал да бъде осведомяван и обучаван по въпросите, свързани с равенството между половете, и отбелязва необходимостта от санкциониране на лицата, които извършват основано на пола насилие;
4. отбелязва, че жените играят пълна и решаваща роля в земеделското производство и селското стопанство във всички централноазиатски държави, като средният процент жени, заети в селскостопанския сектор, е 58%[31], но изразява съжаление относно продължаващата практика на принудителен труд в селското стопанство, по-специално в памучната промишленост на Узбекистан; призовава всички централноазиатски държави да насърчават заетостта на жените и предприемачеството сред жените, особено в селските райони; призовава за насърчаване и наблюдаване на икономическите и социалните права и овластяването на момичетата и жените като ключова цел за външните отношения на ЕС с региона;
5. поддържа становището, че следва да бъде отдаден приоритет на инвестиционни програми, които биха могли да окажат по-силно въздействие върху развитието на региона, не на последно място от гледна точка на образованието, младежта и равенството между половете;
6. изтъква значението на достъпа на жените до професионално обучение и висше образование, в т.ч. по-голям процент жени, обучаващи се в областта на науката и технологиите, и настоятелно призовава специалния представител на ЕС да насърчи стимули в тази сфера; счита, че ЕС следва да засили своята дейност в тази област, например като организира курсове за обучение на учители и предоставя образователни материали; призовава да бъдат предприети стъпки за модернизиране на сектора на публичното образование, насърчаване на международен академичен обмен и даване на възможност на жените да участват на равни начала; счита, че следва да бъдат изготвени курсове за обучение по въпросите на равенството между половете за работещите в сферата на образованието;
7. признава стъпките, предприети от отделни централноазиатски държави за подобряване на равенството между половете, като измененията на член 154 и член 155 от Наказателния кодекс на Киргизстан, които влязоха в сила през февруари 2014 г. и засилиха санкцията за широко разпространения обичай „отвличане на булки“; при все това отбелязва, че защитата на правата на жените и насърчаването на равенството между половете в региона все още остават предизвикателство; призовава Комисията за по-нататъшна подкрепа на централноазиатските държави в изработването на техните програми за права на жените с цел развитие и постигане на равенство между половете и гарантиране, че всички, включително и най-уязвимите членове на обществото, могат да се ползват пълноценно от своите права на човека;
8. приветства стратегията на Казахстан за равенство между половете и съдържащите се в нея 45 политически, социални и икономически мерки; призовава Комисията допълнително да подкрепи централноазиатските държави в разработването на техните програми в областта на правата на жените и призовава за по-ефективно прилагане на тази стратегия; изразява съжаление относно липсата на представителство на жените в публичните органи, вземащи решения в Казахстан, въпреки правното изискване за квота от 30% в политическите институции;
9. отправя искане към Европейската служба за външна дейност, в рамките на прегледа на Стратегията за Централна Азия и в съответствие с нейните приоритети за 2016 – 2020 г. и напредъка, постигнат вече от централноазиатските държави, да изработи всеобхватен план за действие в областта на равенството между половете с конкретни действия за подобряване на правата на жените и на техните условия на живот; счита, че всяка централноазиатска държава следва да бъде насърчена да приеме законодателство, което изрично да забранява всички форми на насилие и дискриминация срещу жените, включително сексуална, физическа, психологическа и икономическа злоупотреба, недопускане на жертвите до работа и достъп до техните банкови сметки, кредитни карти или до транспорт, наред с други тактики за изолация; изтъква, че финансовата сигурност е първостепенният фактор за това дали една жертва на домашно насилие ще се освободи и ще остане свободна от насилие или не; призовава централноазиатските държави да третират насилието срещу жените като престъпление, да разследват надлежно всички докладвани случаи и да прилагат мерки за гарантиране на закрила, съдействие и достъп до правосъдие за жертвите, както и механизми за осигуряване на правоприлагането; отбелязва, че секторът на брачните агенции е сравнително важен в Централна Азия, и призовава държавите от региона да обмислят регулиране на тези агенции, така че уязвимите жени да бъдат най-добре защитени от експлоатация; призовава централноазиатските държави да организират образователни кампании относно правото на живот без насилие и инициативи за повишаване на осведомеността на обществото като цяло, и особено на религиозните водачи, относно абсолютното изискване за получаване на съгласието и на двете страни по време на брачната церемония;
10. отбелязва, че съществува разлика между правото и реалността и че макар в някои държави да има правен кодекс, който гарантира равни права във връзка с разпределението на собствеността, все още съществува дискриминация в полза на наследниците от мъжки пол; загрижен е, че липсата на законна регистрация на браковете в Таджикистан поставя жените в особено уязвима позиция след развод, тъй като проучване на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) показва, че поради това 80% от жените в бракоразводни дела не получават права на собственост и подкрепа за отглеждането на дете;
11. настоятелно призовава ЕС да подкрепя организациите на гражданското общество, работещи за защитата на правата на човека и насърчаването на равенството между половете в централноазиатските държави, както и да сътрудничи активно с международните организации, извършващи дейност в областта на правата на човека, като например МОТ, ОИСР и ООН, с оглед на създаването на полезни взаимодействия, служещи за овластяване на жените;
12. отбелязва, че жените са слабо представени на длъжности в министерствата, като през 2015 г. заемат 15% и 5,7% от тези длъжности съответно в Киргизстан и Туркменистан[32]; насърчава централноазиатските държави и Комисията да обърнат внимание също така върху ангажираността на жените в процесите на вземане на решения и препоръчва въвеждането на квотна система за насърчаване на участието на жените, основно като кандидати;
13. осъжда всякакво законодателство, регулиране или натиск от страна на правителствата, ограничаващо неправомерно свободата на изразяване на мнение, по-специално тази на жените и други категории полове;
14. поддържа становището, че участието на ЕС и бюджетната подкрепа следва да бъдат обвързани с измеримия напредък по отношение на правата на човека, демокрацията и основните свободи в централноазиатските държави;
15. отбелязва със загриженост, че в Годишния доклад за трафика на хора за 2015 г.[33] Туркменистан и Узбекистан са включени в списъка на наблюдаваните държави, което означава, че се увеличава броят на жертвите на трафика на хора; призовава координатора на ЕС за борбата с трафика на хора да подкрепи Туркменистан и Узбекистан в борбата срещу трафика на хора, който е оскърбителен за човешкото достойнство, често включва психологически терор и физическо насилие и следователно трябва да бъде премахнат; отправя искане към държавите членки да наблегнат на този важен въпрос в отношенията си с тези държави;
16. призовава централноазиатските държави да насърчават равен достъп до информационните и комуникационни технологии, за да обезпечат потенциал за растеж на жените в местните икономики и световната икономика;
17. подчертава необходимостта от организиране на курсове за обучение по въпросите на насилието срещу жените и трафика за правоприлагащите органи, прокурорите и съдебните служители, както и от създаване на достъпни центрове и домове за временно настаняване с психологическа и правна подкрепа за жертвите;
18. подчертава значението на подходящото финансиране на институциите и органите, отговарящи за прилагането на политиките в областта на равенството между половете, и на предоставянето на независимост и финансиране на организациите на гражданското общество, които работят за правата на жените.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
3.12.2015 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
25 0 1 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Daniela Aiuto, Maria Arena, Catherine Bearder, Malin Björk, Anna Maria Corazza Bildt, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Mary Honeyball, Elisabeth Köstinger, Angelika Mlinar, Maria Noichl, Terry Reintke, Jordi Sebastià, Beatrix von Storch, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská, Inês Cristina Zuber |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Izaskun Bilbao Barandica, Eleonora Forenza, Mariya Gabriel, Julie Girling, Kostadinka Kuneva, Constance Le Grip, Dubravka Šuica, Julie Ward |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
Claudiu Ciprian Tănăsescu, Kristina Winberg |
||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
23.2.2016 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
48 4 4 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Michèle Alliot-Marie, Nikos Androulakis, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Goffredo Maria Bettini, Klaus Buchner, Fabio Massimo Castaldo, Javier Couso Permuy, Mark Demesmaeker, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Iveta Grigule, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Tunne Kelam, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Ilhan Kyuchyuk, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, David McAllister, Tamás Meszerics, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Vincent Peillon, Tonino Picula, Andrej Plenković, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Sofia Sakorafa, Alyn Smith, Jaromír Štětina, Charles Tannock, László Tőkés |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Luis de Grandes Pascual, Neena Gill, Ana Gomes, Andrzej Grzyb, Takis Hadjigeorgiou, Mike Hookem, Juan Fernando López Aguilar, Norica Nicolai, Marietje Schaake, Jean-Luc Schaffhauser, Dubravka Šuica, Janusz Zemke |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Werner Kuhn, Jeroen Lenaers |
||||
- [1] OВ C 184 E, 4.8.2009 г., стр. 49.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2011)0588.
- [3] Приети текстове, P8_TA(2015)0119.
- [4] Приети текстове, P8_TA(2015)0118.
- [5] ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 28.
- [6] Приети текстове, P7_TA(2012)0458.
- [7] Приети текстове, P7_TA(2014)0252.
- [8] Приети текстове, P7_TA(2012)0504.
- [9] Приети текстове, P7_TA(2012)0503.
- [10] ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 69.
- [11] Приети текстове, P8_TA(2015)0288.
- [12] Приети текстове, P7_TA(2012)0470.
- [13] ОВ C 74 E, 13.3.2012 г., стр. 12.
- [14] Приети текстове, P7_TA(2012)0459.
- [15] ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 93.
- [16] Приети текстове, P7_TA(2013)0190.
- [17] Приети текстове, P8_TA(2015)0008.
- [18] Приети текстове, P7_TA(2013)0426.
- [19] OВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 92.
- [20] ОВ C 81 Е, 15.3.2011 г., стр. 80.
- [21] OВ C 224 E, 19.8.2010 г., стр. 12
- [22] Приети текстове, P8_TA(2014)0040.
- [23] ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 195.
- [24] Приети текстове, P7_TA(2013)0097.
- [25] Статистика на Световната банка за 2012 г.
- [26] Статистика на Световната банка за петгодишен период (2011 – 2015 г.).
- [27] Изработен от Държавния департамент на САЩ.
- [28] Приети текстове, P7_TA(2012)0459.
- [29] Данни и статистика на Световната банка относно равенството между половете за 2015 г.
- [30] ЮНЕСКО, Институт по статистика.
- [31] Статистика на Световната банка за 2012 г.
- [32] Статистика на Световната банка за петгодишен период (2011 – 2015 г.).
- [33] Изработен от Държавния департамент на САЩ.