Процедура : 2015/2095(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0066/2016

Внесени текстове :

A8-0066/2016

Разисквания :

PV 12/04/2016 - 3
CRE 12/04/2016 - 3

Гласувания :

PV 12/04/2016 - 5.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0102

ДОКЛАД     
PDF 1053kWORD 546k
23.3.2016
PE 575.215v02-00 A8-0066/2016

относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията

(2015/2095(INI))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

Докладчици: Роберта Мецола, Кашету Киенге

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията

(2015/2095(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Женевската конвенция от 1951 г. и допълнителния протокол към нея, и особено правото на забрана за връщане,

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за правата на детето от 1989 г. и резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. и изменената Международна конвенция за търсене и спасяване по море от 1979 г.,

–  като взе предвид Международната конвенция на ООН за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства от 1990 г.,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие относно непридружени непълнолетни лица (2010 – 2014 г.)“ (COM(2010)0213), и резолюцията на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 април 2015 г. относно най-новите трагични случаи в Средиземно море и политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно миграцията и бежанците в Европа(3),

–  като взе предвид разискванията, проведени в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент на 14 април 2015 г. в присъствието на Димитрис Аврамопулос, член на Комисията; на 6 май относно солидарността и справедливото разпределяне на отговорностите, включително задълженията за търсене и спасяване; на 26 май относно стратегията за сътрудничество с трети държави; на 4 юни относно разработването на безопасни и законосъобразни начини за достъп до ЕС за лицата, търсещи убежище, и бежанците, както и относно прилагането на общата европейска система за убежище; на 25 юни относно справянето с престъпната контрабанда, трафика и експлоатацията на труда на незаконните мигранти, разработването на адекватни законни канали за икономическа миграция, както и управлението на границите и визовата политика; на 2 юли относно начините, по които се разходват фондовете в областта на вътрешните работи в контекста на миграцията и развитието; на 6 юли относно първия пакет от предложения на Комисията във връзка с програмата за миграцията, както и солидарността и справедливото разпределение на отговорностите, включително задълженията за търсене и спасяване, както и разработването на безопасни и законосъобразни начини за достъп до ЕС за лицата, търсещи убежище, и бежанците; на 16 юли, в присъствието на експерти, относно фондовете на ЕС за миграционните политики, относно политиките, практиките и данните относно непридружени малолетни/непълнолетни лица в държавите — членки на ЕС, и Норвегия, относно сътрудничеството на ЕС с трети държави в областта на миграцията и проучването на нови възможности за законодателство за икономическата миграция; на 22 септември относно втория пакет от предложения на Комисията във връзка с програмата за миграцията; на 23 септември, с участието на националните парламенти, относно подхода на „горещите точки“ и относно решаването на въпросите, свързани с миграцията, на национално и местно равнище; на 19 октомври относно справянето с контрабандата, трафика и експлоатацията на труда на незаконните мигранти; на 10 ноември относно съобщението на Комисията, озаглавено „Управление на кризата с бежанците: актуално състояние във връзка с изпълнението на приоритетните действия в рамките на Европейската програма за миграцията“ (COM(2015)0510); на 19 ноември относно вътрешното и външното финансиране от ЕС във връзка с неговата политика в областта на убежището и миграцията; на 10 декември относно сътрудничеството на ЕС с трети държави в областта на миграцията; на 21 декември относно управлението на границите и визовата политика, относно ефективното прилагане на общата европейска система за убежище и относно разработването на адекватни законни канали за икономическа миграция,

–  като взе предвид разискванията, проведени в хода на съвместното заседание на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по развитие от 1 април 2015 г., относно връзката между развитие и миграция, както и в хода на съвместното заседание на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по външни работи и подкомисията по правата на човека от 15 септември относно зачитането на правата на човека в контекста на миграционните потоци в Средиземноморието,

–  като взе предвид отчетите на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи след посещенията на нейните делегации в Лампедуза във връзка с операциите по търсене и спасяване през септември 2015 г. и в Тунис във връзка със сътрудничеството с трети държави в областта на миграцията, убежището и граничния контрол през октомври 2015 г., и като взе предвид отчета на комисията по бюджети и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи след посещението на тяхната съвместна делегация в Сицилия през юли 2015 г. във връзка с това как да се реши въпросът с миграционния натиск, пред който е изправен регионът, включително по-конкретно от бюджетна гледна точка,

–  като взе предвид предложения от Комисията план за действие от 10 точки в областта на миграцията, представен на съвместното заседание на Съвета по външни работи и Съвета по вътрешни работи в Люксембург на 20 април 2015 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска програма за миграцията“ (COM(2015)0240),

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2015/778 на Съвета за военна операция на Европейския съюз в южната част на Централното Средиземноморие (EUNAVFOR MED),

–  като взе предвид решението за започване на втората фаза на операцията EUNAVFOR MED, преименувана на операция „София“, което беше взето от посланиците на ЕС в рамките на Комитета по политика и сигурност(4), и водените от НАТО операции в Егейско море,

–  като взе предвид Резолюция 2240 (2015) на Съвета за сигурност на ООН от 9 октомври 2015 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2015 – 2020 г.)“ (COM(2015)0285),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно прилагането на регламента за Евродак във връзка със задължението за снемане на дактилоскопични отпечатъци (SWD(2015)0150),

–  като взе предвид препоръката на Комисията за Европейска схема за презаселване (C(2015)3560 final), както и заключенията на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно презаселването посредством многостранни и национални схеми на 20 000 лица, нуждаещи се от международна закрила, които бяха представени на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 20 юли 2015 г.,

–  като взе предвид обяснителната бележка на Комисията относно подхода на „горещите точки“ и докладите относно текущото състояние в Гърция и Италия от 10 февруари 2016 г., както и доклада за напредъка относно Гърция от 4 март 2016 г.,

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2015/1523 на Съвета от 14 септември 2015 г. за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и на Гърция,

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета от 22 септември 2015 г. за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция,

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизъм за преместване в кризисни ситуации и за изменение на Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (COM(2015)0450),

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общ списък на ЕС на сигурните страни на произход за целите на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, и за изменение на Директива 2013/32/ЕС (COM(2015)0452),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС относно връщането“ (COM(2015)0453),

–  като взе предвид препоръката на Комисията за създаване на общ „Наръчник за връщането“, който компетентните органи на държавите членки да използват при изпълнението на задачи, свързани с връщането (C(2015)6250), и приложението към нея,

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно правилата за обществените поръчки във връзка с настоящата криза в областта на убежището (COM(2015)0454),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Действия за преодоляване на бежанската криза в Европа: ролята на външната дейност на ЕС“ (JOIN(2015)40),

–  като взе предвид решението на Комисията за създаване на Извънреден доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка (C(2015)7293),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Управление на кризата с бежанците: незабавни оперативни, бюджетни и правни мерки по линия на Европейската програма за миграцията“ (COM(2015)0490), и приложенията към него,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Управление на кризата с бежанците: актуално състояние във връзка с изпълнението на приоритетните действия в рамките на Европейската програма за миграцията“ (COM(2015)0510), и приложенията към него,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска гранична и брегова охрана и ефективно управление на европейските външни граници“ (COM(2015)0673), и предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2007/2004, Регламент (ЕО) № 863/2007 и Решение 2005/267/ЕО на Съвета (COM(2015)0671), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (COM(2015)0668), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 562/2006 по отношение на засилването на проверките в съответните бази данни на външните граници (COM(2015)0670), предложението на Комисията за решение на Съвета за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Швеция в съответствие с член 9 от Решение (ЕС) 2015/1523 на Съвета и член 9 от Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция (COM(2015)0677) и препоръката на Комисията относно доброволна схема с Турция за хуманитарно приемане (C(2015)9490),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Управление на кризата с бежанците: актуално състояние във връзка с изпълнението на приоритетните действия в рамките на Европейската програма за миграцията“ (COM(2016)0085),

–  като взе предвид препоръката на Комисията до Република Гърция относно предприемането на спешни мерки от Гърция с цел възобновяване на прехвърлянията съгласно Регламент (EС) № 604/2013 (C(2016)871),

–  като взе предвид предложението за решение за изпълнение на Съвета относно временното спиране на преместването на 30% от кандидатите, разпределени на Австрия съгласно Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция (COM(2016)0080),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета, озаглавено „Завръщане към Шенгенската система – пътна карта“ (COM(2016)0120),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавен „Втори доклад за напредъка на Турция в изпълнението на изискванията на нейната пътна карта за визова либерализация“ (COM(2016)0140),

–  като взе предвид предложението за регламент на Съвета относно предоставянето на спешна подкрепа в рамките на Съюза (COM(2016)0069), придружаващия го документ на службите на Комисията (SWD(2016)0097) и предстоящия коригиращ бюджет за 2016 г. с цел създаване на бюджетен ред за този инструмент,

–  като взе предвид заключенията, приети от Европейския съвет на неговото специално заседание от 23 април 2015 г., на заседанието от 25 и 26 юни 2015 г., на неформалната среща на държавните и правителствените ръководители от ЕС относно миграцията от 23 септември 2015 г., на заседанието от 15 октомври 2015 г. и на заседанията от 17 и 18 декември 2015 г., и от 18 и 19 февруари 2016 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно сигурните страни на произход от заседанието от 20 юли 2015 г., относно миграцията от заседанието от 20 юли 2015 г., относно бъдещето на политиката на връщане от заседанието от 8 октомври 2015 г., относно миграцията от заседанието от 12 октомври 2015 г., относно мерките за справяне с бежанската и миграционната криза от заседанието от 9 ноември 2015 г., относно липсата на гражданство от заседанието от 4 декември 2015 г., и относно контрабандата на мигранти от заседанието от 10 март 2016 г.,

–  като взе предвид заключенията на председателството, приети на 14 септември 2015 г.,

–  като взе предвид приетите на заседанието от 20 юли 2015 г. заключения на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно презаселването посредством многостранни и национални схеми на 20 000 лица, очевидно нуждаещи се от международна закрила,

–  като взе предвид съвместния план за действие между ЕС и Турция от 15 октомври 2015 г. и докладите за неговото изпълнение от 10 февруари и 4 март 2016 г.,

–  като взе предвид изявлението на държавните и правителствените ръководители от ЕС от 7 март 2016 г.,

–  като взе предвид декларацията на Конференцията на високо равнище относно маршрута през Източното Средиземноморие и Западните Балкани, приета на 8 октомври 2015 г., както и изявлението на лидерите относно бежанските потоци по маршрута през Западните Балкани, прието на заседанието от 25 октомври 2015 г., и доклада за напредъка от 10 февруари 2016 г.,

–  като взе предвид плана за действие и политическата декларация, приети на срещата на високо равнище между Европейския съюз и Африка по въпросите на миграцията, която се проведе в Ла Валета на 11 и 12 ноември 2015 г.,

–  като взе предвид работата и докладите на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), и по-специално нейния годишен доклад относно положението в областта на убежището в Европейския съюз (2014 г.) и месечните тенденции в областта на убежището,

–  като взе предвид работата и докладите на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите – членки на Европейския съюз (Frontex), и по-специално нейния годишен анализ на риска за 2015 г. и тримесечните доклади на мрежата на Frontex за анализ на риска,

–  като взе предвид работата и докладите на Европол, и по-специално на съвместния оперативен екип MARE, и създадения от Европол Европейски център за борба с контрабандата на мигранти (EMSC),

–  като взе предвид работата и докладите на Евроюст, и по-специално докладите на агенцията относно трафика на хора,

–  като взе предвид работата, годишните доклади и проучванията на Агенцията за основните права (FRA), и по-специално нейните проучвания относно тежките форми на експлоатация на труда и относно криминализирането на мигрантите с нередовен статут и на лицата, които им оказват съдействие,

–  като взе предвид проучванията на Тематичния отдел по граждански права и конституционни въпроси относно прилагането на член 80 ДФЕС, относно новите подходи, алтернативните пътища и средствата за оценка на процедурите за предоставяне на убежище за лицата, търсещи международна закрила, относно проучването на нови възможности за законодателство в областта на трудовата миграция към ЕС, относно укрепването на общата европейска система за убежище и алтернативи за Дъблин, относно сътрудничеството на ЕС с трети държави в областта на миграцията и относно приема на жени бежанци и търсещи убежище в ЕС, и като взе предвид проучването на Тематичния отдел по бюджетни въпроси относно фондовете на ЕС за миграционните политики: анализ на ефективността и най-добрите практики за бъдещето, както и проучването на Тематичния отдел за външни отношения относно мигрантите в Средиземно море: защитата на правата на човека;

–  като взе предвид проучванията на Европейската мрежа за миграция (ЕММ), и по-специално нейното проучване относно политиките, практиките и данните относно непридружени малолетни/непълнолетни лица,

–  като взе предвид работата и докладите на върховния комисар на ООН за бежанците,

–  като взе предвид работата и докладите на специалния докладчик на ООН за човешките права на мигрантите,

–  като взе предвид работата, докладите и резолюциите на Съвета на Европа,

–  като взе предвид работата и докладите на Международната организация по миграция (МОМ),

–  като взе предвид работата и докладите на Службата на ООН по наркотиците и престъпността,

–  като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите относно Европейската програма за миграцията, прието на 115-ото му пленарно заседание на 3 и 4 декември 2015 г.,

–  като взе предвид становищата на Европейския икономически и социален комитет относно Европейската програма за миграцията и относно Плана за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(5),

–  като взе предвид работния документ относно член 80 – Солидарност и справедливо разпределение на отговорностите, включително задълженията за търсене и спасяване,

–  като взе предвид работния документ относно справянето с престъпната контрабанда, трафика и експлоатацията на труда на незаконните мигранти,

–  като взе предвид работния документ относно управлението на границите и визовата политика, включително ролята на Frontex и други съответни агенции,

–  като взе предвид работния документ относно разработването на безопасни и законосъобразни начини за достъп до ЕС за лицата, търсещи убежище, и бежанците, включително политиката на Съюза за презаселване и съответните интеграционни политики,

–  като взе предвид работния документ относно разработването на адекватни законни канали за икономическа миграция,

–  като взе предвид работния документ относно вътрешното и външното финансиране от ЕС във връзка с неговата политика в областта на убежището и миграцията,

–  като взе предвид работния документ относно ефективното прилагане на общата европейска система за убежище, включително ролята на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по външни работи, на комисията по развитие, на комисията по бюджети, на комисията по заетост и социални въпроси, на комисията по транспорт и туризъм, на комисията по регионално развитие, на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и на комисията по петиции (A8-0066/2016),

А.  като има предвид, че в своята резолюция от 17 декември 2014 г. Парламентът възложи на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да оцени различните относими политики, да разработи набор от препоръки и да представи пред пленарното заседание стратегически доклад по собствена инициатива;

Б.  като има предвид, че по данни на Frontex(6) през 2015 г. 1,83 милион души са били открити при опит за незаконно преминаване на външните граници на ЕС, което е безпрецедентен рекорд в сравнение с 282 500 мигранти, пристигнали в Съюза през цялата 2014 г.; като има предвид, че по данни на МОМ/УНИЦЕФ около 20% от всички мигранти, които пристигат по море, са деца(7);

В.  като има предвид, че по данни на EASO(8) през 2015 г. в ЕС+(9) са били подадени над 1,4 милион молби за международна закрила, като от април техният брой непрекъснато нараства, а едновременно с това делът на повтарящите се молби намалява; като има предвид, че около 6% от лицата, подали такива молби, твърдят, че са непридружени малолетни/непълнолетни лица; като има предвид, че през февруари 2016 г. 22% от пристигналите по море в Гърция са били жени, а 40% – деца(10);

Г.  като има предвид, че за целите на Конвенцията на ООН за правата на детето „дете“ означава всяко човешко същество, което е на възраст под осемнадесет години;

Д.  като има предвид, че по данни на Международната организация по миграция(11) през 2015 г. е съобщено за над 3 771 души, загинали или изчезнали в Средиземно море; като има предвид, че до 8 март 2016 г. е съобщено за 444 души, намерили смъртта си в Средиземно море; като има предвид, че в първите девет седмици на 2016 г. са загинали 77 деца – средно над едно на ден; като има предвид, че според публикувани наскоро данни на Европол най-малко 10 000 непридружени деца са изчезнали след пристигането си в Европа;

Е.  като има предвид, че 3 октомври следва да бъде признат за Ден на памет за всички мъже, жени и деца, които загиват в опит да избягат от страните си поради преследване, конфликт или война, както и на всички мъже и жени, които ежедневно рискуват живота си, за да ги спасят;

Ж.  като има предвид, че много части на света са засегнати от война и насилие, и са изложени на комбинираното въздействие на крайна бедност, деградация на околната среда и липса на възможности за младите хора, което може да породи още насилие и несигурност и да доведе до нови движения на населението;

Член 80 от ДФЕС – Солидарност и справедливо разпределение на отговорностите, включително задълженията за търсене и спасяване

З.  като има предвид, че член 80 от ДФЕС поставя принципа на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите в основата на цялата система на Съюза, като предоставя правно основание за прилагането на тези принципи в политиките на Съюза в областта на убежището, миграцията и граничния контрол;

И.  като има предвид, че солидарността може да се изразява под формата на вътрешна и външна солидарност; като има предвид, че преместването, взаимното признаване на решенията за убежище, мерките за оперативна помощ, проактивното тълкуване на действащия регламент „Дъблин“ и Директивата за временната закрила са инструменти за вътрешна солидарност, същевременно презаселването, хуманитарният прием и търсенето и спасяването по море насърчават външната солидарност, а Механизмът за гражданска защита може да бъде насочен и към двете измерения;

Й.  като има предвид, че на 3 март 2016 г. само 338 от общо 39 600 лица, търсещи убежище, които очакват пренасочване от италиански приемни центрове към други държави членки, действително са били преместени, а от Гърция са били осъществени 322 от общо 66 400 предвидени премествания;

Справяне с престъпната контрабанда, трафика и експлоатацията на труда на незаконните мигранти

К.  като има предвид, че контрабандата, трафикът и експлоатацията на труда на мигрантите са отделни правни явления, които се разглеждат в различни законови уредби на равнището на Съюза и на международно равнище, като изискват правилно насочени ответни мерки, въпреки че на практика често се припокриват; като има предвид, че престъпните мрежи за контрабанда и трафик могат да променят своя начин на действие много бързо, поради което за тях са необходими ответни мерки, които да могат бързо да бъдат адаптирани и които да се основават на най-нови и точни данни; като има предвид, че усилията за борба с престъпната контрабанда на мигранти следва да не засягат лицата, които предоставят хуманитарна помощ на незаконни мигранти;

Л.  като има предвид, че борбата срещу контрабандата, трафика и експлоатацията на труда на мигрантите се нуждае от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни ответни мерки, в това число мерки с цел разбиване на престъпните мрежи и подвеждане на престъпниците под отговорност, събиране и анализ на данните, мерки за защита на жертвите и за връщане на незаконно пребиваващи мигранти, както и сътрудничество с трети държави и дългосрочни стратегии за справяне с търсенето на жертви на трафик и на незаконно преведени хора, както и с първопричините за миграцията, които тласкат хората в ръцете на контрабандисти на хора;

Управление на границите и визова политика, включително ролята на Агенцията за границите и други съответни агенции

М.  като има предвид, че обикновената законодателна процедура все още е в ход по редица предложения на Комисията в областта на граничния контрол и визовата политика, по-специално предложението за регламент относно Визов кодекс на Съюза (преработен текст) (2014/0094(COD)), предложението за регламент за създаване на виза за обиколно пътуване (2014/0095(COD)) и предложението за регламент за определяне на единен формат за визи: сигурност (2015/0134(COD)); като има предвид, че новите предложения в тази област бяха представени наскоро от Комисията и ще се разглеждат в съответствие с обикновената законодателна процедура;

Н.  като има предвид, че премахването на контрола по вътрешните граници трябва да бъде придружено с ефективно управление на външните граници, високи общи стандарти, ефективен обмен на информация между държавите членки и пълно спазване на основните права на всички лица;

О.  като има предвид, че Европейският парламент е призовал за създаване на Агенция за границите на Съюза с цел засилване на неговия капацитет за справяне с възможни нарушения на основните права, включително в рамките на работните договорености, сключени с компетентните органи на трети държави, и като има предвид, че предложението на Комисията за нова Агенция за границите на Съюза съдържа механизъм за жалби;

П.  като има предвид, че действащият Визов кодекс позволява на държавите членки да се отклоняват от обичайните критерии за допустимост на заявленията за издаване на виза „по причини от хуманитарен характер“ (членове 19 и 25);

Разработване на безопасни и законосъобразни начини за достъп до ЕС за лицата, търсещи убежище, и бежанците, включително политиката на Съюза за презаселване и съответните интеграционни политики

Р.  като има предвид, че 86% от бежанците в света се приемат от неиндустриализирани държави; като има предвид, че престъпните мрежи и контрабандистите се възползват от отчаянието на хора, които се опитват да влязат в Съюза, защото бягат от преследване или война;

С.  като има предвид, че безопасните и законни начини за достъп на бежанците до Съюза са ограничени и много хора продължават да рискуват, пътувайки по опасни маршрути; като има предвид, че създаването на нови безопасни и законосъобразни начини за достъп до Съюза за лицата, търсещи убежище, и бежанците, въз основа на действащото законодателство и практики, би позволило на Съюза и на държавите членки да получат по-добра представа за потребностите от закрила и за притока на мигранти към ЕС, както и да разбият бизнес модела на контрабандистите на хора;

Стратегия за сътрудничество с трети държави, по-специално във връзка с регионалните програми за закрила, презаселване и връщане, и за справяне с първопричините за миграцията

Т.  като има предвид, че сътрудничеството между ЕС и трети държави се развива чрез политически инструменти, като например регионални диалози, двустранни диалози, общи програми в областта на миграцията и мобилността и партньорства за мобилност, чрез правни инструменти, като например клаузи за миграцията в „общите споразумения“, споразумения за обратно приемане, споразумения за визови облекчения и споразумения за освобождаване от изискване за виза, както и чрез оперативни инструменти, като например регионалните програми за закрила (РПЗ), регионалните програми за развитие и закрила (РПРЗ), работните договорености на Frontex и сътрудничеството на EASO с трети държави;

У.  като има предвид, че отделните държави членки продължават да провеждат интензивна външна дейност в областта на миграцията на двустранно равнище;

Ф.  като има предвид, че Съюзът засили външното си сътрудничество с трети държави в областта на миграцията и убежището, за да даде адекватен отговор на текущата криза с бежанците, и стартира нови инициативи за сътрудничество като съвместния план за действие между ЕС и Турция, ангажиментите, поети във връзка с маршрутите през Западните Балкани, и плана за действие, приет на срещата на високо равнище в Ла Валета;

Разработване на адекватни законни канали за икономическа миграция

Х.  като има предвид, че се очаква населението в трудоспособна възраст в Съюза да намалее със 7,5 милиона до 2020 г.; като има предвид, че прогнозите за развитието на потребностите на пазара на труда в Съюза очертават нововъзникващ и бъдещ недостиг на работна ръка в конкретни области; като има предвид, че гражданите на трети държави срещат много затруднения при получаването на признаване за своите чуждестранни квалификации, поради което често са свръхквалифицирани за работните си места;

Ц.  като има предвид, че сегашният подход на Съюза към трудовата миграция е разпокъсан, с многобройни директиви, насочени към конкретни категории работници и граждани на трети държави, които имат право да работят при определени условия; като има предвид, че този подход може да отговори само на краткосрочни, конкретни потребности;

Анализ на начините, по които фондовете в областта на вътрешните работи се разходват в контекста на миграцията и развитието, включително фондовете за извънредни ситуации

Ч.  като има предвид, че съществуват няколко финансови инструмента на Съюза за финансиране на действията на държавите членки и на трети държави в областта на миграцията, убежището и управлението на границите; като има предвид, че по-конкретно средствата за държавите членки се разпределят предимно чрез фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), но че съществуват многобройни други програми и фондове, които могат да се използват за дейности, свързани с миграцията; като има предвид, че финансирането за трети държави, въпреки че се разпределя предимно чрез Инструмента за сътрудничество за развитие, се управлява от голям брой генерални дирекции на Комисията и Европейската служба за външна дейност;

Ш.  като има предвид, че съществуващата разпокъсаност на бюджетните редове и отговорностите може да затрудни извършването на цялостен преглед на начините за използване на средствата и дори на количествена оценка на разходите на Съюза в областта на миграцията;

Ефективно изпълнение на общата европейска система за убежище, включително ролята на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището

Щ.  като има предвид, че общата европейска система за убежище (CEAS) включва набор от общи правила за обща политика в областта на убежището, единен статут на убежище и общи процедури за предоставяне на убежище, валидни в целия Съюз; като има предвид обаче, че големият брой на предупрежденията, в това число решенията за установяване на нарушение, приети от Комисията, сочи, че общата европейска система за убежище все още не е изцяло приложена в много държави членки; като има предвид, че прилагането е от съществено значение, за да се хармонизират националните законодателства и да се насърчава солидарността между държавите членки, и като има предвид, че държавите членки могат да се обръщат за подкрепа към EASO, за да постигнат стандартите, които се изискват от общата европейска система за убежище; като има предвид, че хармонизацията на условията за прием и процедурите за предоставяне на убежище може да премахне натиска върху държавите, които предлагат по-добри условия, и е от ключово значение за споделянето на отговорностите;

АА.  като има предвид, че действащите механизми на дъблинската система не са обективни, не установяват справедливи критерии за разпределяне на отговорността за молбите за международна закрила, нито осигуряват бърз достъп до закрила; като има предвид, че системата не се прилага на практика и че бяха приети изрични дерогации с две решения на Съвета за временно преместване; като има предвид, че Комисията обяви, че ще представи предложение за надлежно преразглеждане на регламента „Дъблин III“ до март 2016 г.;

Относно солидарността

1.  посочва, че солидарността трябва да бъде принципът, на който се основават действията на Съюза в областта на миграцията; отбелязва, че принципът на солидарност, посочен в член 80 от ДФЕС, обхваща политиките в областта на убежището, имиграцията и контрола по границите; счита, че член 80 предоставя правно основание, „съвместно“ с членове 77 – 79 от ДФЕС, за прилагането на принципа на солидарност в посочените области;

Относно търсенето и спасяването

2.  изхожда от презумпцията, че спасяването на човешки живот трябва да бъде основен приоритет и че надлежното финансиране, на равнището на ЕС и на държавите членки, на операциите по търсене и спасяване е от съществено значение; отбелязва, че се наблюдава увеличение на броя на незаконно пристигащите по море, както и обезпокояващо увеличение на броя на смъртните случаи в морето, и че все още са необходими по-добри европейски ответни мерки;

3.  припомня, че спасяването на човешки живот е проява на солидарност с онези, които са изложени на риск, но че то също така е правно задължение по силата на международното право, като член 98 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, ратифицирана от всички държави членки и от самия Съюз, изисква да се предоставя помощ на всяко лице, изпаднало в беда в морето;

4.  счита, че наличието на постоянни, солидни и ефективни ответни мерки на Съюза в рамките на операциите по търсене и спасяване по море е от съществено значение за предотвратяването на ескалацията на смъртните случаи сред мигрантите, които се опитват да пресекат Средиземно море;

5.  предлага в това отношение капацитетът за търсене и спасяване да се увеличи и правителствата на държавите членки да отделят повече ресурси – по отношение на финансовото подпомагане и активите – в контекста на обща за целия Европейски съюз хуманитарна операция, посветена на намирането, спасяването и оказването на помощ на мигранти, изложени на опасност, и превозването им до най-близкото безопасно място;

6.  посочва, че не следва да има риск капитаните на частни кораби или неправителствените организации (НПО), които действително помагат на бедстващи в морето, да бъдат наказвани за предоставянето на такава помощ; счита, че търговското корабоплаване не следва да представлява вариант за изпълнение на задълженията на държавите членки и Съюза по отношение на търсенето и спасяването вместо самите тях;

Относно борбата с трафика и престъпната контрабанда на хора

7.  призовава да се направи ясно разграничение между лицата, които влизат в Съюза чрез контрабанда на хора, и тези, които влизат в Съюза като жертви на трафик на хора, защото, въпреки че ответните мерки на политиката трябва да бъдат правилно интегрирани, те трябва да бъдат и правилно насочени; посочва, че най-общо престъпната контрабанда на мигранти се изразява в улесняване на незаконното влизане на дадено лице в държава членка, докато трафикът на хора се състои в набиране, транспортиране или прием на лицето чрез насилие, измама или злоупотреба с цел експлоатация;

8.  счита, че всеки всеобхватен подход към миграцията задължително трябва да съдържа мерки, насочени към прекратяване на дейностите на престъпните мрежи, участващи в трафик и контрабанда на хора;

9.  приветства положителната до този момент роля на военноморските плавателни съдове за спасяването на човешки живот в морето и за разбиването на престъпните мрежи; подкрепя целите на военноморските операции, като например операция „София“, и набляга на необходимостта да се закриля животът, като подчертава, че всички аспекти на операцията следва да гарантират, че животът на мигрантите е защитен;

10.  подчертава, че военните операции не следва да бъдат преобладаващият аспект в никой всеобхватен подход към миграцията, и отново заявява, че операция „София“ не трябва да отклонява вече разгърнатите активи в Средиземноморието от спасяването на човешки живот в морето;

Относно ролята на агенциите на Съюза в борбата с престъпната контрабанда

11.  посочва, че тъй като престъпниците могат и действително много бързо променят своя начин на действие, ответните мерки на политиката трябва да се адаптират към най-новите и точни данни; отбелязва като положителна стъпка напред, че на 27 май 2015 г. Комисията прие План за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти („План за действие срещу контрабандата“), който предвижда създаването на контактна група на агенциите на ЕС по въпросите на контрабандата на мигранти за укрепване на оперативното сътрудничество и обмена на информация между тях;

12.  подчертава, че съществуващите инструменти, като например анализите на риска на агенциите, следва да се използват в пълна степен; отбелязва, че агенциите на Съюза следва да си сътрудничат в пълна степен, но е необходимо също да засилят сътрудничеството и с държавите членки; отбелязва, че по-добрата координация на усилията следва да спомогне за събирането на данни на национално равнище и за последващото им предаване на агенциите;

Относно преместването

13.  припомня, че процесът на преместване, т.е. прехвърлянето на кандидат за международна закрила или на лице, което се ползва от международна закрила, от една държава членка в друга, е практически пример за солидарност в рамките на Съюза; припомня освен това, че от 2009 г. насам Парламентът призовава за задължителен механизъм за разпределяне на лицата, търсещи убежище, между всички държави членки;

14.  отбелязва, че през изминалата година Съветът прие две решения за временни мерки за преместване в Съюза („Решения за преместване“)(12) и че те предвиждат прехвърляне на кандидати за международна закрила от Гърция и Италия към други държави членки; отбелязва, че въпреки че Решенията за преместване не прекратиха действието на съществуващите правила от Дъблин за разпределяне на отговорността, те съставляват „временна дерогация“ от тези правила;

15.  счита, че въвеждането на мерки за спешно преместване е стъпка в правилната посока, и призовава държавите членки да изпълнят своите задължения по отношение на тези мерки във възможно най-кратки срокове;

16.  припомня, че за целите на Решенията за преместване преместването обхваща само кандидати, принадлежащи към националност, за която делът на положителните решения за предоставяне на международна закрила в Съюза е бил 75% или повече за предходните три месеца, въз основа на данни на Евростат; отбелязва, че Решенията за преместване ще обхванат относително малък брой лица и че извън техния обхват ще останат голям брой кандидати с произход от други трети държави, които не могат да бъдат преместени по силата на посочените решения;

17.  изразява загриженост, че съгласно действащите Решения за преместване държавите членки, в които мигрантите са пристигнали първо, все още ще трябва да обработват по-сложните молби за международна закрила (и обжалванията), ще трябва да осигуряват условия за по-дълги периоди на прием и ще трябва да координират връщането на лицата, които в крайна сметка нямат право на международна закрила; отново изтъква, че всяка нова система за управление на общата европейска система за убежище трябва да се основава на солидарността и справедливото споделяне на отговорността;

18.  счита, че в допълнение към критериите, които се съдържат в Решенията за преместване, а именно БВП на държавата членка, населението на държавата членка, процентът на безработицата в държавата членка и броят на лицата, потърсили убежище в държавата членка в миналото, следва да се обърне внимание на два други критерия, а именно размера на територията на държавата членка и гъстотата на населението на държавата членка;

19.  счита, че предпочитанията на кандидата следва, доколкото е практически възможно, да бъдат вземани предвид при осъществяването на преместването; признава, че това е един от начините да се ограничат вторичните движения и да се насърчат кандидатите да приемат решението за преместване, но че не следва да спира процеса на преместване;

Относно презаселването

20.  счита, че презаселването е един от предпочитаните варианти за предоставяне на безопасен и законосъобразен достъп до ЕС за бежанците и лицата, нуждаещи се от международна закрила, в случаите, когато бежанците не могат нито да се върнат в държавата си на произход, нито да получат ефективна закрила или да се интегрират в приемащата държава;

21.  отбелязва освен това, че презаселването под егидата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) е утвърдена хуманитарна програма и полезен инструмент за методично управление на пристигането на лицата, които се нуждаят от международна закрила, на териториите на държавите членки;

22.  посочва, че предвид безпрецедентния приток на мигранти, които са пристигнали и продължават да пристигат по външните граници на Съюза, и постоянното нарастване на броя на хората, които кандидатстват за международна закрила, Съюзът се нуждае от обвързващ и задължителен законодателен подход към презаселването, както е определено в програмата на Комисията за миграцията; препоръчва този подход, за да има въздействие, да предвиди презаселване на значителен брой бежанци спрямо общия брой бежанци, търсещи международна закрила в Съюза, като се отчетат световните потребности от презаселване, публикувани ежегодно от ВКБООН;

23.  подчертава, че е налице необходимост от постоянна програма за презаселване, обхващаща целия Съюз, със задължително участие на всички държави членки, която да предвижда презаселване за значителен брой бежанци спрямо общия брой бежанци, търсещи закрила в Съюза;

Относно хуманитарния прием

24.  посочва, че хуманитарният прием може да се използва като допълнение към презаселването, с цел да предостави спешно закрила, често временна, за най-уязвимите лица, когато това е необходимо, например за непридружавани малолетни/непълнолетни лица, бежанци с увреждания или лица в нужда от спешна евакуация по медицински причини;

25.  подчертава, че докато гражданите на трети държави не разполагат с достъп до презаселване, всички държави членки следва да бъдат насърчавани да въвеждат и прилагат програми за хуманитарен прием;

Относно хуманитарните визи

26.  посочва, че хуманитарните визи предоставят на лицата, нуждаещи се от международна закрила, възможност за достъп до трета държава, за да кандидатстват за убежище; призовава държавите членки да се възползват от всички съществуващи възможности, за да предоставят хуманитарни визи, особено за уязвимите лица, в посолствата и консулските служби на Съюза в държавите на произход и в държавите на транзитно преминаване;

27.  счита, че лицата, търсещи международна закрила, следва да могат да подават заявление за европейска хуманитарна виза пряко в което и да е консулство или посолство на държава членка, и ако въз основа на оценка бъде предоставена подобна хуманитарна виза, тя би позволявала на притежателя на визата да влезе на територията на държавата членка, издаваща визата, единствено с цел да подаде там молба за международна закрила; счита следователно, че е необходимо да се измени Визовият кодекс на Съюза чрез включване на по-конкретни разпоредби относно хуманитарните визи;

Относно общата европейска система за убежище

28.  посочва, че са необходими по-нататъшни стъпки, за да се гарантира, че общата европейска система за убежище е действително единна система;

29.  припомня, че цялостна оценка (под формата на доклади на Комисията за оценка) на прилагането на този пакет, последвана от бързи последващи действия, ако прилагането е незадоволително в някои държави членки, е абсолютно необходима, за да се подобри хармонизацията;

30.  отбелязва например, че недопустимите молби, последващите молби, ускорените процедури и граничните процедури са специфични случаи, за които при преработката на Директивата за процедурите за убежище беше направен опит да се намери точният баланс между ефективността на системата и правата на кандидатите, особено на уязвимите лица, и подчертава, че такъв баланс може да бъде постигнат само ако законодателството се изпълнява изцяло и правилно;

31.  подчертава значението на съдебния контрол върху всички форми на задържане по смисъла на законодателството в областта на имиграцията и убежището; припомня, че както международното право, така и Хартата на основните права на ЕС изискват от държавите членки да проучат алтернативи на задържането; призовава държавите членки да прилагат правилно директивите за процедурите за убежище и условията за прием по отношение на достъпа до центрове за задържане;

32.  припомня значението на намаляването на броя на лицата без гражданство и насърчава държавите членки да въведат процедури за определяне на липсата на гражданство и да обменят добри практики относно събирането на надеждни данни за лицата без гражданство, както и за процедурите за определяне на липсата на гражданство;

Относно преразглеждането на регламента „Дъблин III“

33.  констатира, че действието на регламента „Дъблин III“(13) повдигна много въпроси, свързани със справедливостта и солидарността при определянето на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила; отбелязва, че действащата система не отчита в достатъчна степен особения миграционен натиск, пред който са изправени държавите членки, разположени по външните граници на Съюза; счита, че държавите членки трябва да приемат, че продължават да съществуват трудности, породени от логиката на регламента „Дъблин“, и че Съюзът следва да разработи варианти за солидарност както между държавите членки, така и между съответните мигранти;

34.  посочва, че натискът, който увеличението на броя на мигрантите, пристигащи в Съюза, оказва върху системата, както е установена с регламента „Дъблин“, показва, че тя, така както е приложена, в голяма степен не е успяла да постигне двете си основни цели, а именно установяването на обективни и справедливи критерии за разпределение на отговорността и предоставянето на бърз достъп до международна закрила; отново изразява своите резерви по отношение на критерия, съгласно който в момента държавата членка на първо влизане носи отговорност за разглеждането на молбата за международна закрила, и счита, че този критерий следва да бъде преразгледан;

35.  посочва освен това, че същевременно броят на случаите на вторично движение в Съюза остава висок; счита, че е очевидно само по себе си, че при създаването си дъблинската система не е била проектирана да разпределя отговорността между държавите членки, а че основната й цел е била бързо да се възложи отговорността за обработването на дадена молба за убежище на една държава членка;

36.  препоръчва критериите, на които се основават решенията за преместване, да бъдат интегрирани пряко в стандартните правила на Съюза за разпределяне на отговорността за обработването на молби за международна закрила; подчертава, че при преразглеждането на регламента „Дъблин“ трябва да се преразгледа концепцията за „кандидати, очевидно нуждаещи се от международна закрила“, тъй като с мигрантите и бежанците, които не попадат в тази категория, пак ще трябва да се занимава държавата членка, в която те са пристигнали първо;

37.  счита, че Европейският съюз следва да подкрепя държавите членки, получаващи най-много молби за убежище, с пропорционална и адекватна финансова и техническа подкрепа; счита, че прилагането на мерки за солидарност и споделяне на отговорността се обосновава с подобряването на качеството и функционирането на общата европейска система за убежище;

38.  посочва, че възможност за фундаментално преосмисляне на дъблинската система би било да се въведе централизирано събиране на молби на равнището на Съюза – като всеки кандидат за убежище се разглежда като кандидат за убежище в Съюза като цяло, а не в отделна държава членка, и да се създаде централна система за разпределяне на отговорността за всички кандидати за убежище в Съюза; счита, че в подобна система биха могли да се предвидят известни прагове за държава членка, които да са свързани с броя на пристигналите лица, което вероятно би могло да допринесе за възпирането на вторичните движения, тъй като всички държави членки ще бъдат изцяло включени в централизираната система и вече няма да носят индивидуална отговорност за разпределението на кандидатите към други държави членки; счита, че подобна система би могла да функционира въз основа на определен брой „горещи точки“, от които следва да се извършва разпределението в рамките на Съюза; подчертава, че всяка нова система за разпределение на отговорността трябва да включва основните понятия за семейното единство и висшите интереси на детето;

Относно взаимното признаване

39.  отбелязва, че понастоящем държавите членки признават решенията на други държави членки относно предоставянето на убежище единствено когато те са отрицателни; отново посочва, че взаимното признаване на положителните решения за предоставяне на убежище е логична стъпка към правилното прилагане на член 78, параграф 2, буква a) от ДФЕС, в който се призовава за „единен статут на бежанец за гражданите на трети страни, който да е валиден в целия Съюз“;

Относно Директивата за временната закрила

40.  посочва, че в случай на масово навлизане Комисията, като действа по собствена инициатива или след разглеждане на искане на държава членка, може да предлага задействането на Директива 2001/55/ЕО на Съвета относно временната закрила („Директивата за временната закрила“)(14); отбелязва, че реалното задействане изисква решение на Съвета, прието с квалифицирано мнозинство; отбелязва, че директивата следва да се задейства, ако съществува риск системата за убежище на Съюза да не бъде в състояние да се справи с масовото навлизане или със заплахата от масово навлизане на разселени лица; подчертава обаче, че от приемането си през 2001 г. Директивата за временната закрила никога не е била задействана;

41.  отбелязва, че Директивата за временната закрила също така предвижда възможността за евакуиране на разселени лица от трети държави и че евакуацията би позволила използването на хуманитарни коридори, в сътрудничество с ВКБООН, със задължение за държавите членки – когато е необходимо – да предоставят всички улеснения за получаване на виза;

42.  счита, че системите за предоставяне на убежище на някои гранични държави членки са вече несъмнено претоварени и че Директивата за временната закрила следва – въз основа на своята собствена логика – вече да бъде задействана; във всеки случай призовава да бъде установено ясно определение на „масово навлизане“ при преразглеждането на тази директива; разбира, че такова преразглеждане на Директивата за временната закрила може да е част от преразглеждането на дъблинската система;

Относно интеграцията

43.  отбелязва, че участието на всички ангажирани в обществото действащи лица е от особено значение, и поради това предлага, при спазване на правомощията на държавите членки по отношение на свързаните с интеграцията въпроси, да бъде засилен обменът на добри практики в тази област; подчертава, че мерките за интеграция на всички законно пребиваващи граждани на трети държави следва да насърчават приобщаването, а не на изолацията; отбелязва, че местните и регионалните органи, в това число градовете, имат ключова роля в процесите на интеграция;

44.  подчертава, че приемащите държави членки трябва да предложат на бежанците подкрепа и възможности за интеграция и изграждане на живот в тяхното ново общество; отбелязва, че това непременно следва да включва настаняване, курсове за ограмотяване и езикови курсове, междукултурен диалог, образование и професионално обучение, а също така и ефективен достъп до демократичните структури на обществото, както се предвижда в Директивата относно признаването(15); отбелязва, че също както гражданите на Съюза, бежанците имат както права, така и задължения в приемащите държави членки; поради това подчертава, че интеграцията е двупосочен процес и че зачитането на ценностите, върху които е изграден Съюзът, трябва да бъде неразделна част от процеса на интеграция, така както и зачитането на основните права на бежанците;

45.  припомня, че съгласно член 15 от Директивата относно условията на приемане държавите членки трябва да определят условията за предоставянето на достъп до техните пазари на труда за кандидатите за международна закрила, при условие че този достъп е ефективен и е в съответствие със сроковете, определени в параграф 1 от посочения член; разбира, че съгласно член 15, параграф 2 по съображения, свързани с тяхната политика на пазара на труда, държавите членки могат да предоставят предимство на гражданите на Съюза и на тези от държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на законно пребиваващите граждани на трети държави;

46.  счита, че когато лицата, на които е предоставена международна закрила в Съюза, имат предложение за работа в държава членка, различна от тази, в която са получили международна закрила, те следва да могат да се възползват от такова предложение;

47.  потвърждава отново, че по-доброто признаване на придобити в чужбина квалификации е един практически начин да се гарантира, че гражданите на трети държави, които вече се намират в Съюза, могат да се интегрират по-добре, и призовава Комисията да представи съответни предложения в тази насока;

48.  насърчава частни и общностни програми за интеграция на лицата, приети за презаселване, осъществявани в сътрудничество с държавите членки и местните органи и въз основата на техните най-добри практики;

Относно семейното единство

49.  насърчава държавите членки да се стремят да запазват единството на семействата, тъй като това ще подпомогне процеса на интеграция в дългосрочен план и вниманието ще може да се насочи към изграждането на нов живот, вместо към безпокойството относно членове на семейството, които са все още в несигурно положение;

50.  подчертава, че държавите членки трябва да преодолеят правните и практически пречки с цел по-бързо вземане на решения относно събирането на семейството;

51.  препоръчва като важно, докато не бъде осъществено основно преразглеждане на регламента „Дъблин“, държавите членки да се възползват по-добре от дискреционните клаузи с цел зачитане на принципа на семейното единство;

Относно децата

52.  признава уязвимото положение на децата, пристигащи в Съюза, и отново потвърждава правото на всяко дете да бъде третирано на първо място и преди всичко като дете; призовава държавите членки да прилагат изцяло специалните разпоредби на общата европейска система за убежище относно непридружените малолетни/непълнолетни лица, в това число достъпа до правна помощ, настойничеството, достъпа до здравни грижи, настаняване и образование, правото да им се говори на език, който те разбират, и да бъдат разпитвани от надлежно обучени служители; отново заявява, че държавите членки не следва да задържат деца на основанието, че са мигранти;

53.  припомня, че обхватът на подкрепата, информацията и защитата следва да бъде разширен, така че да включва непридружените и отделени от родителите деца, в съответствие с висшите им интереси, както и че молбите за събиране на семейството, подадени от непридружени и отделени деца, следва да бъдат разглеждани по-бързо;

54.  отбелязва, че ефективната система за настойничество и закрила, ориентирана към децата, е от ключово значение за предотвратяване на малтретирането, небрежното отношение и експлоатацията на деца, лишени от родителски грижи; подчертава значението на определянето на насоки на Съюза за система за настойничество, насочени към осигуряване на подходяща подкрепа и закрила, както и гарантиране на равно третиране на децата чужденци и на децата – граждани на приемащите държави;

55.   счита, че определянето на възрастта следва да се извършва по най-малко инвазивния начин, да е мултидисциплинарно и безопасно, да зачита физическата неприкосновеност и човешкото достойнство на децата, като се обръща особено внимание на момичетата, и да се извършва от независими, квалифицирани специалисти и експерти;

56.  призовава държавите членки да събират данни, разбити по съответни признаци, относно положението на децата бежанци и мигранти, с цел да се подобри капацитетът на системите за интегриране на тези деца;

Относно връщанията

57.  разбира, че безопасното връщане на хората, за които след индивидуална оценка на молбата за предоставяне на убежище е определено, че не отговарят на условията за получаване на закрила в Съюза, е нещо, което трябва да бъде извършвано като част от правилното прилагане на общата европейска система за убежище;

58.  признава, че предвид факта, че през 2014 г. 36% от гражданите на трети държави, на които е разпоредено да напуснат Съюза, са били върнати действително, е необходимо да се подобри ефективността на системата за връщане на Съюза;

59.  счита, че за да се увеличи ефикасността на обратното приемане и да се гарантира последователност на връщанията на европейско равнище, ще бъде необходимо да се приемат нови споразумения на ЕС за обратно приемане, които следва да имат предимство пред двустранните споразумения между държави членки и трети държави;

60.  счита, че връщането на мигранти следва да се осъществява само ако е безопасно, при пълно зачитане на основните права и на процесуалните права на въпросните мигранти, и ако държавата, в която те биват връщани, е безопасна за тях; припомня в това отношение, че доброволното връщане следва да има приоритет пред принудителното връщане;

61.  счита, че всеки опит от страна на държавите членки да „отблъснат“ мигранти, на които не е дадена възможност да подадат молби за предоставяне на убежище, противоречи на правото на Съюза и на международното право, и призовава Комисията да предприеме надлежно действия срещу всяка държава членка, която се опита да извърши такова „отблъскване“;

Относно списък на сигурните държави на произход

62.  отбелязва неотдавнашното предложение на Комисията за списък на Съюза на сигурните държави на произход, за изменение на Директивата за процедурите за убежище(16); отбелязва, че ако такъв списък на Съюза би станал задължителен за държавите членки, той по принцип би могъл да бъде важен инструмент за улесняване на процеса на предоставяне на убежище, включително на връщането;

63.  изразява съжаление във връзка с настоящото положение, при което държавите членки прилагат различни списъци, съдържащи различни сигурни държави, което възпрепятства еднообразното прилагане и стимулира вторичните движения;

64.  подчертава, че във всеки случай никакъв списък на сигурните държави на произход не следва да накърнява принципа, че на молбата за международна закрила на всяко лице трябва да бъде осигурена подходяща индивидуална проверка;

Относно процедурите при нарушения

65.  отбелязва, че през септември 2015 г. Комисията е била длъжна да приеме 40 решения по случаи на нарушения във връзка с прилагането на общата европейска система за убежище срещу 19 държави членки, в допълнение към 34 вече висящи дела; отново подчертава, че Парламентът следва да бъде изчерпателно информиран за производства, започнати от Комисията срещу държави членки, които не са приложили или не са приложили правилно законодателството на Съюза в тази област;

66.  отново подчертава колко е важно, след като законодателството на Съюза е договорено и прието, държавите членки да поемат своята част от отговорността и да прилагат това законодателство;

67.  отбелязва освен това, че не е възможно правилно да се оценят предимствата и недостатъците на някои елементи от общата европейска система за убежище поради факта, че много държави членки все още не са приложили изцяло законодателството;

Относно Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)

68.  предлага EASO да се развие в дългосрочен план като основен координатор на общата европейска система за убежище с оглед да се гарантира общото прилагане на правилата на тази система; отново заявява, че тъй като общата европейска система за убежище става наистина европейска, EASO трябва да се превърне от набор от експерти от държавите членки в пълноценна агенция на Съюза, осигуряваща оперативна подкрепа на държавите членки и на външните граници; във връзка с това подчертава, че трябва да й бъдат осигурени необходимите финансови и човешки ресурси в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;

69.  отбелязва, че бюджетът на EASO за 2015 г. за преместване, презаселване и за външното измерение беше едва 30 000 евро; отново заявява, че този много малък бюджет не може да бъде приет на сериозно предвид настоящите събития в Средиземно море и многобройните позовавания на EASO в Решенията за преместване; припомня, че в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план ще е необходимо значително увеличаване на бюджета на EASO, на нейните човешки ресурси и на сумите, които службата разпределя за преместване и презаселване;

Относно Frontex и предложението за нова европейска гранична и брегова охрана

70.  отбелязва неотдавнашната роля на Frontex в оказването на помощ на плавателни съдове или лица, бедстващи в морето, и признава нейния принос за спасяването на множество човешки животи в Средиземноморието чрез съвместните операции „Тритон“ и „Посейдон“;

71.  разбира, че предложената неотдавна европейска гранична и брегова охрана е предназначена да замени Frontex и има за цел да гарантира европейско интегрирано управление на външните граници с оглед на постигането на ефективно управление на миграцията и осигуряването на високо равнище на вътрешна сигурност в рамките на Съюза, като същевременно се запази свободното движение на хора в него; отбелязва, в съответствие с Договорите и протоколите към тях, че държавите членки, които са страна по Шенгенските споразумения, но които все още не са част от Шенгенското пространство без вътрешен граничен контрол, могат да участват и/или да се ползват от всички действия, предвидени в новото предложение;

72.  с интерес очаква преговорите по предложението в рамките на съзаконодателите и между тях в контекста на обикновената законодателна процедура, в съответствие с член 294 от ДФЕС;

Относно Шенген и управлението и сигурността на външните граници

73.  припомня, че след създаването на Шенгенското пространство Съюзът е пространство без вътрешни граници, че шенгенските държави разработиха поетапно обща политика по отношение на външните шенгенски граници и че логиката, присъща на тази система, винаги е била, че премахването на вътрешния граничен контрол трябва да върви ръка за ръка с компенсаторни мерки за укрепване на външните граници на Шенгенското пространство и споделянето на информация посредством Шенгенската информационна система („ШИС“);

74.  признава, че целостта на Шенгенското пространство и премахването на контрола по вътрешните граници зависят от наличието на ефективно управление на външните граници, с високи общи стандарти, които се прилагат от всички държави членки по външните граници, и ефективен обмен на информация между тях;

75.  приема, че Съюзът трябва да засили защитата на външните граници и да доразвие общата европейска система за убежище, както и че са необходими мерки за увеличаване на капацитета на Шенгенското пространство за справяне с новите предизвикателства, пред които е изправена Европа, и да се запазят основните принципи на сигурността и свободното движение на хора;

76.  посочва, че достъпът до територията на Шенгенското пространство като цяло се контролира на външните граници в съответствие с Кодекса на шенгенските граници и че освен това много граждани на трети държави се нуждаят от виза, за да влязат на територията на Шенгенското пространство;

77.  повтаря призива на ВКБООН, че зачитането на основните права и международните задължения може да се гарантира единствено ако оперативни процедури и планове отразяват тези задължения в практически, ясни напътствия за граничните служители, включително тези на сухопътните, морските и въздушните граници; посочва необходимостта от по-нататъшно укрепване на Механизма за гражданска защита на Съюза с цел да се реагира на събитията с широкообхватни въздействия, които засягат значителен брой държави членки;

78.  подчертава отново, че що се отнася до законодателството конкретно в областта на предоставянето на убежище и миграцията, за да бъде ефективно законодателството за вътрешните и външните граници, е задължително мерките, приети на равнището на Съюза, да се изпълняват правилно от държавите членки; подчертава, че по-доброто изпълнение на мерките от страна на държавите членки по външните граници, вследствие на увеличения натиск, е от съществено значение и ще постигне известен напредък към преодоляването на опасенията на гражданите във връзка със сигурността;

79.  отбелязва, че на 15 декември 2015 г. Комисията представи предложение за целево преразглеждане на Кодекса на шенгенските граници, в което се предлага да се въведат систематични проверки на всички граждани на Съюза (не само на гражданите на трети държави) в съответните бази данни по външните граници на Шенгенското пространство;

80.   счита, че Шенгенското пространство е едно от най-големите постижения на европейската интеграция; отбелязва, че конфликтът в Сирия и други конфликти в други части на региона доведоха до пристигането на рекорден брой бежанци и мигранти в Съюза, което от своя страна разкри недостатъци в някои участъци по външните граници на Съюза; изразява загриженост във връзка с факта, че в отговор на това някои държави членки сметнаха за необходимо да затворят своите вътрешни граници или да въведат временно граничен контрол, като по този начин правилното функциониране на Шенгенското пространство беше поставено под въпрос;

Относно „горещите точки“

81.  припомня, че в подхода на „горещите точки“, предложен от Комисията в нейната европейска програма за миграцията, Агенцията за границите, EASO, Европол и Евроюст трябва да оказват оперативно съдействие на държавите членки съгласно съответните си мандати;

82.  посочва в това отношение, че агенциите на Съюза се нуждаят от необходимите средства, за да могат да изпълняват възложените им задачи; настоява агенциите на Съюза и държавите членки да информират изчерпателно Парламента относно работата, предприета в горещите точки;

83.  отбелязва, че и двете Решения за преместване предвиждат предоставяне на оперативна подкрепа на Италия и Гърция в горещите точки за скрининг на мигрантите при самото им пристигане, регистриране на техните молби за международна закрила, предоставяне на информация на кандидатите относно преместването, организиране на операции по връщане на неподалите молба за международна закрила, които нямат право да останат на други основания, както и на неуспелите кандидати, и улесняване на всички стъпки в самата процедура по преместване;

84.  призовава горещите точки да бъдат създадени във възможно най-кратки срокове, за да се предостави конкретна оперативна помощ на тези държави членки; призовава за предоставянето на технически и финансови ресурси и подкрепа за държавите членки, в които мигрантите пристигат първо, като например Италия и Гърция, за да се даде възможност за бърза и ефективна регистрация и препращане към компетентните органи на всички мигранти, пристигащи в Съюза, при пълно зачитане на техните основни права; счита, че бързото и ефективно предоставяне на подкрепа от Съюза на държавите членки и приемането на тази подкрепа са важни за взаимното доверие;

85.  признава, че едно от основните предназначения на горещите точки е да дадат възможност на Съюза да предоставя бързо защита и хуманитарна помощ на нуждаещите се; подчертава, че трябва да се положат много усилия, за да се гарантира, че категоризирането на мигрантите в горещите точки се осъществява при пълно зачитане на правата на всички мигранти; признава обаче, че правилното установяване на самоличността на кандидатите за международна закрила на мястото на първо пристигане в Съюза следва да допринася за улесняване на цялостното функциониране на реформираната обща европейска система за убежище;

Относно наказателното право, свързано с миграцията

86.  отбелязва, че в своя план за действие относно контрабандата Комисията посочва, че обмисля преразглеждане на Директива 2004/81/ЕО на Съвета за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи;

87.  счита, че такова преразглеждане е необходимо и че следва да се обърне внимание и на въвеждането на система, която позволява на жертвите на трафик и на незаконно превеждане да се разкрият и да съдействат за ефективното наказателно преследване на трафикант или контрабандист, без да се страхуват от наказателно преследване срещу самите себе си;

88.  отбелязва, че Комисията обмисля преразглеждане на Директива 2002/90/ЕО на Съвета за определяне на подпомагане на незаконното влизане, преминаването и пребиваването; счита, че лицата, които предоставят различни форми на хуманитарна помощ на нуждаещите се, не следва да бъдат инкриминирани и че правото на Съюза следва да отразява този принцип;

89.  подчертава, че друга ключова стъпка в разбиването на престъпните мрежи за контрабанда и трафик е да се даде приоритет на финансовите разследвания, като проследяването и конфискуването на печалбите от тези престъпни мрежи е от съществено значение за тяхното отслабване и в крайна сметка разбиване; във връзка с това призовава държавите членки да транспонират бързо и ефективно Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари;

90.  припомня, че за да се гарантира ефективното провеждане на разследвания, е от съществено значение обучението на разследващите служители, така че участващите лица напълно да разбират явлението, което се стремят да премахнат, и да знаят как да го разпознават на ранен етап;

Относно сътрудничеството с трети държави

91.  подчертава, че стълбът за глобалния подход към миграцията и мобилността (ГПММ) в областта на убежището и международната закрила следва да се доразвие с по-активно участие на трети държави; отбелязва, че текущите действия в тази област, в рамките на регионалните програми за закрила (РПЗ) или регионалните програми за развитие и закрила (РПРЗ), се съсредоточават върху изграждането на капацитет за борба с престъпните мрежи за контрабанда и трафик на хора в трети държави на произход и транзитно преминаване; отбелязва в същото време, че компонентът на тези програми, свързан с презаселването, продължава да бъде слаб; счита, че усилията за изграждане на капацитет и дейностите за презаселване следва да бъдат засилени и да се осъществяват съвместно с трети държави, които приемат голям брой бежанци;

92.  признава, че основният инструмент, който определя целите на външните политики на Съюза в областта на миграцията, убежището и границите е ГПММ; отбелязва, че съществуват различни инструменти под това родово наименование, включително регионални диалози, двустранни диалози, партньорства за мобилност и общи програми за миграция и мобилност, споразумения за обратно приемане, споразумения за облекчаване на визовия режим, споразумения за освобождаване от изискване за виза, РПЗ и РПРЗ;

93.  разбира, че външното измерение следва да се съсредоточи върху сътрудничеството с трети държави за премахването на първопричините за незаконните потоци към Европа и тяхното овладяване; разбира, че партньорствата и сътрудничеството с ключови държави на произход, на транзитно преминаване и на местоназначение следва да продължат да заемат централно място, например чрез процесите от Хартум и Рабат, партньорството между ЕС и Африка за диалог относно миграцията и мобилността, процеса от Будапеща и процеса от Прага;

94.  посочва, че Съюзът и неговите държави членки трябва да проявяват избирателност, когато предоставят подкрепата си за правоприлагащите агенции на трети държави, като вземат под внимание броя на случаите, в които тези агенции са нарушавали човешките права на мигрантите;

95.  препоръчва при сътрудничеството с трети държави да се оценяват системите за убежище на тези държави, подкрепата, която оказват на бежанците, и способността и готовността им да се борят с трафика на хора и престъпната контрабанда в тези държави и през тях;

96.  призовава Съюза да помогне на трети държави да изградят системи за убежище и интеграционни стратегии, които да позволят на граждани на трети държави, нуждаещи се от международна закрила, да потърсят защита там; счита, че Съюзът трябва да възприеме печеливш за всички подход на сътрудничество с трети държави, тоест подход, който да бъде от полза за Съюза, за въпросната трета държава, както и за бежанците и мигрантите в тази трета държава;

97.  припомня, че Съюзът активизира своята дейност за външно сътрудничество с трети държави в областта на миграцията и убежището, за да отговори адекватно на сегашната криза с бежанците, и стартира нови инициативи за сътрудничество, като например Съвместния план за действие между ЕС и Турция; подчертава в тази връзка необходимостта всички страни да изпълняват ангажиментите си, произтичащи от съвместния план за действие, включително справянето с първопричините, водещи до масов приток на сирийци, засилването на сътрудничеството за подкрепа на сирийците в рамките на временната закрила и техните приемни общности в Турция, както и Турция да изпълнява ангажиментите си за предотвратяване на незаконните миграционни потоци от нейната територия към Съюза;

Относно кампаниите за повишаване на осведомеността

98.  посочва, че много от незаконно преведените лица са до известна степен осведомени за рисковете, които ще поемат по време на евентуално опасното пътуване към Европа, но въпреки това избират да поемат на път, защото преценяват, че тези рискове ще бъдат по-малки в сравнение с тези, на които биха се изложили, ако не мигрират;

99.  приветства факта, че в Плана за действие относно контрабандата стартирането на нови кампании за повишаване на осведомеността е свързано с оценката на съществуващите такива; препоръчва всяка такава кампания да съдържа информация за критериите за предоставяне на закрила в Съюза, което може да убеди някои мигранти, рискуващи да се отправят на опасно пътуване до Европа само за да бъдат върнати обратно, ако там не им бъде предоставена закрила, да не предприемат пътуването;

Относно преодоляването на първопричините

100.  потвърждава отново, че Съюзът трябва да приеме дългосрочна стратегия, чиято цел е да противодейства на факторите, подтикващи към миграция, в трети държави (конфликт, преследване, етническо прочистване, ширещо се насилие или други фактори като крайна бедност, изменение на климата или природни бедствия), които поставят хората в ръцете на престъпни мрежи за контрабанда, които според тях са единственият им шанс да стигнат до Съюза;

101.  припомня, че специалният докладчик на ООН по правата на мигрантите призова Съюза също и да отвори редовни миграционни канали, за да позволи на мигрантите да използват официалните канали за влизане и излизане, вместо да им се налага да прибягват до престъпни мрежи за контрабанда;

102.  подчертава, че неотдавнашното увеличение на притока на бежанци в Съюза показва, че превантивните мерки сами по себе си не са достатъчни за преодоляване на настоящите миграционни явления;

103.  разбира, че в дългосрочен план е необходимо да се даде по-силен тласък на решаването на геополитическите въпроси, които засягат първопричините за миграцията – войната, бедността, корупцията, глада и липсата на възможности, което означава, че хората ще продължат да се чувстват принудени да бягат в Европа, ако Съюзът не потърси начини да подпомогне възстановяването на тези държави; посочва, че това означава, че е необходимо Комисията и държавите членки да предоставят средства, за да се помогне за изграждането на капацитет в трети държави, например чрез улесняване на инвестициите и образованието, укрепването и прилагането на системи за предоставяне на убежище, подпомагането на по-доброто управление на границите и укрепването на правните и съдебните системи там;

Относно финансирането за трети държави

104.  отбелязва, че основният инструмент за финансиране за трети държави е Инструментът за сътрудничество за развитие (ИСР), който включва единственото глобално тематично финансиране от Съюза за миграция, предоставено по програмата за глобалните обществени блага и предизвикателствата, управлявана от ГД „Международно сътрудничество и развитие“ (DEVCO); отбелязва още, че както в случая със средствата, отпускани пряко на държавите членки, други генерални дирекции на Комисията и органи на ЕС участват в управлението на ИСР, в резултат на което помощта на Съюза за съседните държави се предоставя от ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ чрез Инструмента за предприсъединителна помощ; хуманитарната помощ се предоставя от ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO); а Европейската служба за външна дейност („ЕСВД“) управлява Инструмента, допринасящ за стабилността и мира; припомня, че тъй като двата фонда, управлявани от ГД „Миграция и вътрешни работи“ (HOME) – ФУМИ и ФВС – също предвиждат външно измерение, това добавя още един участник във външното финансиране;

105.  приветства наскоро създадения Извънреден доверителен фонд за Африка и 1,8-те милиарда евро, обещани за фонда, с което се добавя допълнителен елемент към финансирането за трети държави; призовава държавите членки да продължат да дават своя принос за фонда;

106.  препоръчва в съответствие с ГПММ четирите тематични стълба, които разглеждат i) законната миграция и мобилност, ii) незаконната миграция и трафика на хора, iii) международната закрила и iv) въздействието на миграцията върху развитието, да имат еднакво значение във външната политика и финансирането на Съюза;

Относно прозрачността на финансирането

107.  отбелязва, че политиката на Съюза относно миграцията се осъществява чрез различни инструменти на политиката, всеки от които има своите цели, които не са непременно взаимосвързани, и няма достатъчна координация на финансирането между множеството участници; посочва, че фрагментираността на бюджетните редове и отговорностите създава структура на управление, която би могла да затрудни предоставянето на цялостен поглед върху начина, по който се разпределят и в крайна сметка се използват различните налични средства; освен това отбелязва, че поради тази фрагментираност е по-трудно да се изчисли колко изразходва Съюзът общо за политиката в областта на миграцията;

108.  счита, че трябва да се осигури такъв всеобхватен преглед на финансирането от страна на Съюза в областта на миграцията, както в рамките на Съюза, така и извън него, тъй като липсата на такъв преглед е очевидна пречка за прозрачността и доброто провеждане на политиките; отбелязва в това отношение, че един възможен вариант би бил уебсайт, съдържащ база данни с всички финансирани от Съюза проекти, свързани с политиката в областта на миграцията; подчертава, че необходимостта от прозрачност се отнася и за бюджетните редове, за да се гарантира подходящо финансиране за всички цели на политиката на Съюза в областта на миграцията;

109.  припомня, че положителното въздействие на фондовете на ЕС за миграцията зависи от процесите на национално и европейско равнище за осигуряването на прозрачност, ефективен мониторинг и отчетност, счита, че следва да се обмисли това как мониторингът и оценяването да се осъществяват непрекъснато, а не само като последващи процеси, и че ролята на Сметната палата следва да бъде укрепена в това отношение; отбелязва, че следва да се установят качествени и количествени показатели, за да се измери въздействието на фондовете на ЕС и да се улесни оценката на това дали те са постигнали своите цели;

Относно допълнителното финансиране за миграцията

110.  приветства допълнителното финансиране, осигурено в бюджета на Съюза за 2016 г. за започване на действия за справяне с настоящите миграционни явления; отбелязва, че по-голямата част от това ново финансиране представлява финансиране по многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 – 2020 г., което е изтеглено напред, в резултат на което Съюзът изразходва днес средствата, които са предназначени за изразходване утре;

111.  изразява съгласие, че последните бюджетни предложения и допълнителното финансиране, предвидено в бюджета на Съюза за 2016 г., включително използването на инструмента за гъвкавост, следва да бъдат приветствани, но средносрочното и дългосрочното финансиране продължават да бъдат повод за безпокойство; изразява загриженост във връзка с това, че увеличаването на предложените суми за бюджетните редове в рамките на ФУМИ за 2016 г. не е придружено от предложение за преразглеждане на общите средства, налични по този фонд за периода на финансиране 2014 – 2020 г.; разбира, че ако положението остане такова, финансирането по ФУМИ ще се изчерпа много преди 2020 г.;

112.  насърчава държавите членки да се възползват в пълна степен от възможностите, предлагани от фондове, които не са пряко свързани с политиката в областта на миграцията, но могат да се използват за финансиране на дейности в тази област (например дейностите за интеграция), като предоставяните от Европейския социален фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, „Хоризонт 2020“, Европейския фонд за регионално развитие и програмата „Права и гражданство“;

113.  препоръчва при прегледа на МФР, планиран за края на 2016 г., да се предвидят значителни допълнителни ресурси по функция 3 от бюджета на Съюза, и по-специално за гражданство, свобода, сигурност и правосъдие, за да се предостави достатъчно финансиране въз основа на миграционните тенденции и свързаните с тях финансови изисквания за политиките на Съюза и държавите членки в областта на убежището, миграцията и интеграцията;

Относно участието на гражданското общество

114.  посочва, че осигуряването на оперативно финансиране е основно предизвикателство за НПО, тъй като по-голямата част от финансирането е свързано с проекти; твърди, че доброволческите инициативи и инициативите на гражданското общество, посветени на оказването на подпомагане на мигрантите, следва да бъдат насърчавани и когато е целесъобразно – финансирани от Комисията и държавите членки; призовава държавите членки и Комисията да се стремят да финансират при необходимост и възможност проекти, управлявани от организации на гражданското общество, които работят в областта на миграцията, интеграцията и убежището;

115.  отново заявява, че включването на гражданското общество в разработването на действия на Съюза и национални програми трябва да бъде осигурено в съответствие с принципа на партньорство, предвиден във ФУМИ; предлага на равнището на Съюза да се помисли за редовни консултации между Комисията и съответните партньори от гражданското общество, работещи по въпросите на миграцията, убежището и интеграцията;

Относно демографските тенденции

116.  отбелязва, че според проучване на ОИСР и на Комисията от 2014 г., преди нарастването на имиграционните потоци към Съюза през 2015 г., работоспособното население (15 – 64 г.) в Съюза ще намалее с 7,5 милиона между 2013 г. и 2020 г. и че ако нетната миграция бъде изключена от техните прогнози, намаляването би било дори още по-силно изразено, като би достигнало 11,7 милиона население в трудоспособна възраст;

117.  въпреки това посочва, че от ноември 2015 г. процентът на безработицата сред младите хора във всички държави членки възлиза на 20%;

118.  освен това отбелязва, че според последните прогнози на Евростат съотношението на хората над 65 години спрямо тези на възраст между 15 и 64 години ще се увеличи от 27,5% в началото на 2013 г. до почти 50% до 2050 г.; отбелязва, че това би означавало промяна от сегашното съотношение от четирима души в трудоспособна възраст на всеки човек на възраст 65 или повече години към само двама души в трудоспособна възраст на всеки човек на възраст 65 или повече години;

Относно законната трудова миграция

119.  посочва, че правното основание за управлението на законната миграция на равнището на Съюза е предвидено в член 79 от ДФЕС;

120.  разбира, че член 79, параграф 5 изрично запазва правото на държавите членки да определят бройките за прием на граждани на трети държави, идващи от трети държави на тяхната територия с цел да търсят работа;

121.  посочва, че стратегията „Европа 2020“ идентифицира нуждата от всеобхватна политика в сферата на трудовата миграция и от по-добра интеграция на мигрантите с оглед на постигането на целите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

122.  отбелязва, че действащата законодателна рамка на Съюза за регулиране на достъпа на граждани на трети държави до работа в Съюза е твърде фрагментирана, тъй като е насочена към специфични категории работници, а не към регулиране изобщо за всички работници мигранти;

123.  счита, че в дългосрочен план Съюзът ще трябва да създаде повече общи правила, уреждащи влизането и пребиваването на тези граждани на трети държави, търсещи работа в Съюза, за да се запълнят пропуските, установени на пазарите на труда в Съюза;

Относно необходимостта от по-добри данни

124.  призовава за цялостна визия за пазара на труда в Съюза като необходимо предварително условие за разработването на политики за пазара на труда; посочва, че е необходимо да се разработят инструменти за по-добро идентифициране и предвиждане на настоящите и бъдещите потребности на пазара на труда в Съюза; предлага в тази връзка съществуващите инструменти, като разработените от Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) и ОИСР, да бъдат подобрени и дори да се слеят с международните статистически данни относно потенциалното предлагане на работна сила от трети държави, за да се осигури по-точна представа за положението;

125.  счита, че по-добрите данни и по-добрите инструменти за анализиране на тези данни могат само да помогнат на лицата, отговорни за определяне на бъдещите политики за трудовата миграция, както и че Съюзът и държавите членки следва да идентифицират пропуски по отношение на своите пазари на труда, които биха могли да им помогнат да попълват работни места, които иначе биха останали незаети;

Относно експлоатацията на труда

126.  отбелязва, че експлоатацията на труда може да се извършва вследствие на трафик, на контрабанда или дори без което и да е от тези престъпления, а резултатът е безнаказаността на лицата, експлоатиращи незаконните мигранти в държавите членки, където експлоатацията сама по себе си не е квалифицирана като престъпление;

127.  изразява съжаление във връзка с факта, че слабият риск от разкриване и/или наказателно преследване на работодатели, експлоатиращи труда на незаконни мигранти, е установен като важен фактор за експлоатация на труда, по-специално в най-рисковите сектори (селско стопанство, строителство, хотели и ресторанти, домашен труд и услуги по полагане на грижи); препоръчва, за да се преодолее тази ситуация на безнаказаност, на първо място да се гарантира, че всички случаи на тежка експлоатация на труд са квалифицирани като престъпления и се наказват надлежно съгласно националното право, и второ – да се увеличат инспекциите по труда в рисковите сектори;

128.  отбелязва факта, че понастоящем много държави членки квалифицират като престъпление експлоатацията на труда само когато тя се извършва като форма на трафик, което оставя широка празнина във всички случаи, когато експлоататорите на труда не са участвали в трафика или тяхното участие не може да бъде доказано;

129.  отново заявява, че специалните процедури с цел улесняване на подаването на жалби, предвидени от Директива 2009/52/ЕО за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава („Директивата относно санкциите срещу работодателите“), следва да се прилагат изцяло и правилно на практика; счита, че е необходима засилена защита за жертвите на трафик или контрабанда в Съюза, които сътрудничат и улесняват наказателното преследване на трафиканти и/или контрабандисти; предлага освен това да се окаже подкрепа за създаването на Европейска бизнес коалиция срещу трафика на хора (както е споменато в Стратегията срещу трафика на хора от 2014 г.) с цел разработване на вериги за доставка, които не включват трафик на хора;

130.  счита, че в крайна сметка всеки опит за изкореняване на експлоатацията на труда трябва да се извършва при двоен подход, включващ ефективното наказателно преследване на злоупотребяващите работодатели и същевременно защитата на жертвите на тази експлоатация;

Относно преразглеждането на синята карта на ЕС

131.  припомня, че в програмата за миграцията Комисията съобщи за намерението си да преразгледа Директивата относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост („Директивата за синята карта“), като се обърне особено внимание на въпросите за приложното поле (по възможност да се обхващат предприемачи, желаещи да инвестират в Европа) и подобряването на правилата относно мобилността в рамките на ЕС;

132.  отново заявява, че докладът на Комисията относно прилагането на действащата Директива за синята карта подчертава нейните недостатъци, включително много ограничено равнище на хармонизация в резултат на широкото право на преценка при прилагането, което тя дава на държавите членки, в частност правото на държавите членки да продължат да прилагат паралелни национални схеми;

133.  освен това счита, че е ясно, че директивата следва да се съсредоточи не само върху висококвалифицираната трудова заетост, но и върху целеви професии, изискващи високи квалификации, при които има недостиг на работна ръка; счита освен това, че преразглеждането на синята карта на ЕС следва да бъде както амбициозно, така и целенасочено, като следва да се стреми към премахване на непоследователността в действащата директива, особено що се отнася до паралелните национални схеми; препоръчва да се обмисли преразглеждането на приложното поле, за да включи гражданите на трети държави, които биха могли да спомогнат за запълване на пропуските, установени на пазарите на труда в Съюза;

134.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки, както и на EASO, Frontex, Европол, Евроюст, Агенцията за основните права, Агенцията за информационни системи (eu-LISA), Съвета на Европа, Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет.

16.11.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията

(2015/2095(INI))

Докладчик по становище: Димитрис Пападакис

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  изразява загриженост по повод на неотдавнашните събития по външните граници на ЕС, които са резултат от безпрецедентната миграционна криза и които показаха неадекватността на сегашната система за приемане на бежанци и мигранти, и изтъква значението на по-голямото хармонизиране на политиките за миграция и предоставяне на убежище на равнището на ЕС и на международно равнище;

2.  подчертава необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията, който да гарантира съгласуваност между неговите вътрешни и външни политики, да обхваща всички пътища на миграция и да се основава на солидарност, пълно зачитане на правата на човека, спазване на международното право и на ценностите, на които се основава ЕС;

3.  счита, че тази всеобхватна стратегия на ЕС следва да представлява ключов елемент от новата цялостна стратегия на ЕС по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, за да допринесе активно за стабилизирането на съседните на ЕС държави и да предотврати други подобни хуманитарни кризи в бъдеще;

4.  призовава ЕС и неговите държави членки да прекратят строителството на стени по външните граници на ЕС и да не възпрепятстват бежанците и мигрантите да стигат до територията на ЕС;

5.  изразява загриженост относно засилената тенденция на незаконни депортирания на място и отхвърля тези практики като противоречащи на правата на човека и на принципите на правовата държава; изразява дълбока загриженост за съдбата на граждани на трети държави, както и на лица без гражданство, върнати обратно съгласно споразуменията на ЕС за реадмисия, включително във връзка със случаите на задържане за неопределен срок, правен вакуум или връщане в държавата на произход;

6.  подчертава, че продължаваща нестабилност и конфликтите в съседните на ЕС райони оказват сериозно въздействие върху броя на мигрантите и разселените лица; счита, че дългосрочният, правилен и ефективен отговор на хуманитарната криза в Средиземноморието ще бъде постигнат само в резултат на преодоляването на пораждащите я първопричини, по-специално нестабилността, войните, тероризма, липсата на сигурност и нарушаването на правата на човека, както и бедността, неравенството, преследванията, корупцията, изменението на климата и природните бедствия; подчертава спешната необходимост ЕС да предприеме дипломатически усилия, съгласувани с международните партньори и основните регионални сили и организации като Африканския съюз и Лигата на арабските държави, за да отговори на предизвикателствата, пред които са изправени уязвимите държави, и да се съсредоточи върху предотвратяването на конфликти;

7.  изразява убеждението си, че настоящата криза с мигрантите и бежанците е свързана с конфликта в Сирия и в други части на Близкия изток и с нестабилността в по-широкия регион на Близкия изток и Северна Африка, за прекратяването на които ЕС трябва да положи всички усилия; призовава за правилно прилагане на стратегията на ЕС за противодействие на Даиш; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят активно ръководените от ООН усилия за уреждане на конфликта в Сирия и да увеличат значително своите дипломатически усилия за разрешаване на продължаващите конфликти в съседните държави и в Близкия изток в сътрудничество с всички участници в региона, с и в подкрепа на ООН;

8.  приветства приемането на плана за действие на срещата на високо равнище във Валета, който следва да послужи като платформа за дългосрочна стратегия за отношенията между ЕС и Африка, ръководена от принципите на солидарност, партньорство и споделена отговорност в отговор на хуманитарните, социалните и политическите предизвикателства на миграционните потоци между Африка и ЕС; призовава за пълното прилагане и наблюдение на резултатите, постигнати на срещата на високо равнище във Валета; подчертава важното значение на ангажимента на ЕС към Африка чрез сътрудничество за развитие с цел да се преодолеят основните първопричини, пораждащи незаконната миграция и принудителното разселване; признава, че следва да се положат по-големи усилия за увеличаване на възможностите за законна миграция и мобилност;

9.  подчертава, че държавите от Западните Балкани като транзитен път за бежанци и мигранти, отправили се към държавите – членки на ЕС, са поставени под нарастващ и сериозен натиск със сериозни хуманитарни последствия и поради това трябва да бъдат подкрепени; приветства предложението, направено в заключенията на Съвета от 12 октомври 2015 г. (12880/15) за разширяване на обхвата на регионалния доверителен фонд на ЕС в отговор на кризата в Сирия (фонд „Мадад“), така че да обхване и Западните Балкани; подкрепя Декларацията на Конференцията на високо равнище по въпросите на Източното Средиземноморие – маршрута през Западните Балкани, приета на 8 октомври 2015 г. в Люксембург, и призовава за нейното бързо прилагане и последващи действия;

10  припомня, че според оценки на ВКБООН съседните на Сирия държави са приели около 4 милиона сирийски бежанци; припомня, че Турция, Ливан и Йордания поемат големи бежански потоци, и подчертава необходимостта от ефективна подкрепа и тясно сътрудничество от страна на ЕС с тези държави за справяне с хуманитарната криза и създаване на по-добри условия за бежанците; отбелязва, че активното участие на държавите от Персийския залив би имало положително въздействие, демонстрирайки солидарност; успоредно с това подчертава значението на това да се подкрепят държавите, разположени на първа линия, като Гърция, Италия и Малта, с нови или подобрени механизми за справяне с хуманитарни кризи от такъв мащаб;

11. счита, че на държавите в процес на присъединяване, а именно БЮРМ и Сърбия, следва да се предостави пълна подкрепа от ЕС при справянето с притока на мигранти и бежанци; въпреки това предупреждава за отрицателното въздействие, което техните действия могат да имат в процеса им на интеграция с ЕС, и припомня на правителствата на тези държави техните международни задължения в областта на правата на човека;

12.  призовава на ВП/ЗП и на Европейската служба за външна дейност да се предоставят необходимите инструменти и мандат за разгръщане на необходимите политически и дипломатически действия в региона в рамките на общата външна политика и политика на сигурност, в координация с държавите членки;

13.  застъпва се за по-широко и интензивно сътрудничество на ЕС с трети държави на произход и на транзитно преминаване при пълно зачитане на правата на мигрантите чрез двустранни споразумения, партньорства за мобилност и споразумения за техническо сътрудничество, за които трябва да се гарантират механизми за мониторинг с участието на местни организации на гражданското общество, с цел:

  –  разработване на дългосрочен подход към миграционната криза в Средиземноморието, който да е адаптиран към и да разграничава различните причини за миграционните потоци,

  –  борба срещу незаконното превеждане през граница и мрежите за трафик,

  –  осигуряване на изграждането на капацитет в областта на системите за предоставяне на убежище и на граничния контрол,

  –  осигуряване на защита на хората в нужда в сътрудничество с ВКБООН и специализираните НПО,

  –  засилване на глобалния подход към миграцията и мобилността,

  –  създаване на хуманитарни коридори,

  –  създаване на рамки за сигурна и законна миграция и облекчаване на съществуващите ограничения на правото на събиране на семейството,

  –  предоставяне на хуманитарни визи,

  –  прилагане на хуманна и ефективна политика на връщане на незаконните мигранти;

14.  призовава за партньорства за мобилност и споразумения за кръгова миграция с цел улесняване на движението на граждани на трети държави между техните държави и ЕС и за поддържане на социално-икономическото развитие и на двете страни;

15.  призовава ВП/ЗП да предприеме практически стъпки в ООН с оглед Съветът за сигурност да предостави на Европейския съюз мандат за предприемане на действия за борба в пристанищата с инфраструктурата на групи, които организират незаконно превеждане на хора през граница;

16.  отбелязва предложението на Комисията относно „безопасни и опасни“ трети държави; призовава основните държави на произход и на транзитно преминаване с цел незаконна миграция в ЕС възможно най-бързо да приложат цялостно и ефективно действащите двустранни споразумения за реадмисия; подчертава, че сключването и прилагането на споразумения за реадмисия следва да гарантира, че те са в съответствие с относимото международно право и със задълженията за защита на правата на човека от страна на тези трети държави; подчертава също така необходимостта от подобряване на трансграничното сътрудничество в това отношение със съседните държави членки, включително чрез засилване на оперативното и техническото сътрудничество с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) и FRONTEX;

17.   същевременно счита, че ЕС следва да създаде задължителна програма за презаселване за бежанци в тясно сътрудничество с ВКБООН, с квоти и постоянна, задължителна, но гъвкава, автоматично задействаща се система за преместване в рамките на ЕС, въз основа на обективни критерии и като се вземат предвид положението и условията на приемане в държавите членки, както и нуждите, а доколкото е възможно, и предпочитанията на бежанците;

18.  приветства увеличаването на средствата за операциите „Тритон“ и „Посейдон“; приветства започването на Военната операция на ЕС в южната част на Централното Средиземноморие (EUNAVFOR MED) срещу контрабандистите и трафикантите на хора в Средиземноморието и подкрепя укрепването на управлението на външните граници на Съюза; признава прехода към втората фаза на операцията в съответствие с международното право и подчертава необходимостта от сътрудничество с трети държави, за да се вземат ефективни мерки по отношение на организираните престъпни мрежи за незаконно превеждане на мигранти през границата; въпреки това настоятелно подчертава необходимостта от провеждане на по-широки, непрекъснати, координирани и ефективни операции по издирване и спасяване на хора в Средиземно море, по-специално посредством създаването на европейска брегова охрана, както и необходимостта от политика на ЕС за убежището и допълнителна и временна закрила, която да е напълно съвместима с правно обвързващите задължения съгласно Женевската конвенция за статута на бежанците, Конвенцията на ООН за правата на детето и Европейската конвенция за правата на човека и да зачита принципа за забрана за връщане;

19.  отбелязва, че мигрантите и бежанците, по-специално непридружените деца, са много уязвими и следователно са изложени на опасността да станат жертва на трафик на хора; подчертава необходимостта от осигуряване на специални грижи за жените и децата бежанци и мигранти, които са жертви на трафик на хора, както и от това да им се предостави медицинска и психологическа помощ и подходяща закрила на децата; призовава ЕС и държавите членки да включат аспектите, свързани с децата и с равенството между половете, в своите политики в областта на имиграцията, интеграцията и предоставянето на убежище и подчертава настоятелно необходимостта от подход на ЕС към миграцията и управлението на границите, който да зачита правата на уязвимите хора и основния принцип за интереса на детето;

20.  счита, че съгласно принципите на съгласуваност на политиките в интерес на развитието сътрудничеството и помощта за развитие играят съществена роля за справяне с първопричините, пораждащи миграцията; призовава държавите членки да преразгледат своята помощ за развитие в съответствие с ангажимента за 0,7% от БНД с оглед постигане на целите за устойчиво развитие; приветства факта, че една от целите на срещата на високо равнище във Валета е по-доброто насочване на помощта за развитие и сътрудничество в Африка; подчертава, че ЕС трябва да продължи в дългосрочен план и на практическо равнище своята подкрепа за международните усилия за намаляване на бедността и премахване на корупцията, както и за изграждане на мира, насърчаване на демокрацията и на доброто управление, на правата на човека и основните свободи, на равенството между половете, на заетостта и образованието, на регионалната, политическата и икономическата стабилност, на сигурността и просперитета;

21.  изразява убеждението си, че кризата с мигрантите и бежанците в Средиземноморието може да бъде решена само с трайна политическа воля, международно сътрудничество и координация между институциите на ЕС и държавите членки, и счита, че ЕС би могъл да поеме инициативата за свикване на международна конференция под егидата на ООН с цел преодоляване на настоящата криза на хуманитарно равнище;

22.  счита, че регионалните програми за закрила (РПЗ), които имат за цел да увеличат капацитета на държавите извън ЕС в регионите, от които произхождат или през които преминават транзитно значителен брой бежанци, биха могли да бъдат съществено подобрени чрез започване на политически диалог между ЕС и трети държави, като по този начин се постигне по-голяма тежест и ангажираност;

23.  призовава Комисията и държавите – членки на ЕС, да предприемат необходимите законодателни и административни стъпки, за да се създаде възможност за осигуряване на визи в спешни случаи и за улесняване на предоставянето на временен подслон за намиращи се в опасност защитници на правата на човека в региона на Средиземно море; настоятелно призовава държавите членки да обърнат специално внимание на случаите, свързани с искания за политическо убежище, за да се предотврати всяко връщане, което потенциално би довело до нарушаване на правата на човека;

24.  приветства създаването на Извънредния доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка, който има за цел поощряване на стабилността и принос към по-доброто управление на миграцията в африканските държави и в регионите, засегнати най-силно от миграция; подчертава обаче необходимостта от гаранции по отношение на източниците на средствата и на действията, за които те ще бъдат използвани; призовава държавите членки да покажат своята силна ангажираност чрез принос, съответстващ на предложените 1,8 милиарда евро; подчертава необходимостта от мобилизиране на повече средства, за да се разгърне неизползваният потенциал на африканския континент, което ще допринесе – посредством търговия и инвестиции – за устойчивото развитие и намаляването на бедността;

25.  посочва, че ще бъдат необходими допълнителни средства от бюджета на ЕС, по-специално хуманитарна помощ, за преодоляване на кризата с бежанците и мигрантите в Средиземноморието; призовава за създаването на информационни центрове за миграцията в трети държави и отбелязва бързото назначаване на европейски служители за връзка по въпросите на имиграцията в делегациите на ЕС в ключови трети държави, които имат за задача да събират информация за миграционните потоци, да осъществяват координация с националните служители за връзка и да си сътрудничат пряко с местните органи, като по този начин осигуряват възможност за задействане на системите за ранно предупреждение на равнището на ЕС с цел своевременно реагиране на нови миграционни кризи;

26.  насърчава ЗП/ВП и ЕСВД да продължат да подкрепят процеса на ратифициране на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, на допълващия я Протокол за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, на Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух и на Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси;

27.  изразява своята загриженост относно нарастващото криминализиране на настоящата миграция за сметка на човешките права на засегнатите лица, както и малтретирането и произволното задържане на бежанци в трети държави; призовава ЕС да разгледа този въпрос, включително в хода на своя диалог по правата на човека и в подкомисиите, занимаващи се с въпросите на правосъдието, свободата и сигурността, и да развие капацитет за закрила в държавите на транзит;

28.  отправя искане към Комисията и ЕСВД да участват активно в дебата относно понятието „климатичен бежанец“, включително относно евентуално правно определение за него в международното право или в което и да било правно обвързващо международно споразумение;

29.  признава липсата на гражданство за съществено предизвикателство в областта на правата на човека; изисква от Комисията и от ЕСВД да водят борба срещу липсата на гражданство в рамките на всички външни действия на ЕС, по-специално чрез включване в националното законодателство на разпоредби срещу дискриминацията на основата на пол, вероизповедание или малцинствен статут, като се поощрява правото на децата на гражданство и като се подкрепи кампанията на Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН), целяща премахване на липсата на гражданство до 2024 г.;

30.  изисква от Комисията да се консултира с Европейския парламент преди всяко сключване на споразумение между FRONTEX и трета държава; настоятелно заявява, че тези споразумения трябва да предоставят достатъчно гаранции, за да се осигури пълното зачитане на стандартите на правата на човека, включително по отношение на операциите по връщане, съвместно патрулиране, търсене и спасяване или залавяне;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.11.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

49

6

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Francisco Assis, James Carver, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Arnaud Danjean, Mark Demesmaeker, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Afzal Khan, Janusz Korwin-Mikke, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Vincent Peillon, Tonino Picula, Kati Piri, Andrej Plenković, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Sofia Sakorafa, Jacek Saryusz-Wolski, Alyn Smith, Jaromír Štětina, Charles Tannock, László Tőkés, Johannes Cornelis van Baalen

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Ignazio Corrao, Luis de Grandes Pascual, Angel Dzhambazki, Tanja Fajon, Mariya Gabriel, Liisa Jaakonsaari, Javi López, Norica Nicolai, Urmas Paet, Miroslav Poche, Soraya Post, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Igor Šoltes, Renate Sommer, Traian Ungureanu, Marie-Christine Vergiat

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Beatriz Becerra Basterrechea, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Ivan Štefanec, Patricija Šulin

12.11.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията

(2015/2095(INI))

Докладчик по становище: Беатрис Бесера Бастеречеа

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че с цел постигане на дългосрочни и устойчиви решения настоящата свързана с миграцията ситуация може да бъде разглеждана единствено в контекста на европейски холистичен подход, който следва да бъде част от цялостен преглед на миграцията в рамките на програмата за 2030 г.; поради това подчертава необходимостта държавите членки да засилят сътрудничеството в областта на управлението на миграционните потоци; приветства инициативата за лансиране на нова Европейска програма за миграция, която трябва да бъде основана на права, оформена от Европейския парламент, Комисията и Европейския съвет, с прякото участие на съответните заинтересовани страни в процеса на вземане на решения, при консултация с гражданското общество, в това число организациите на мигранти, и да се основава на солидарността и отговорността сред държавите членки; подчертава, че тази програма трябва да включва замяната на Регламента от Дъблин с централизирана европейска система в областта на убежището, която да взема предвид предпочитанията на търсещите убежище и бежанците, като прави възможно създаването на пространство на сигурност, свобода и правосъдие, хармонизирането на процедурите за предоставяне на убежище и гарантирането на ефективен контрол на общите външни граници; подчертава необходимостта от обвързваща и постоянна система за преместване на търсещите убежище лица, ползващи се с международна закрила;

2.  осъжда факта, че Комисията трябваше да чака до безпрецедентната хуманитарна криза, което беше последвано от силна реакция на протест и солидарност от страна на гражданското общество, преди да преосмисли своите неуспешни политики в областта на миграцията с цялостен подход, който включва развитие, сътрудничество и спазване на принципа на съгласуваност на политиките в интерес на развитието;

3.  настоява за незабавно подобряване на ужасните условия на живот за милиони хора, които живеят в бежански лагери, особено в Турция, Йордания и Ливан; призовава ЕС и държавите членки да подобрят своите механизми за хуманитарна помощ и подкрепа за съседните страни на зони на конфликт, които приемат най-големия брой бежанци; приветства ангажимента на Комисията да увеличи финансовата си подкрепа за тези страни и призовава държавите членки да се придържат към своите ангажименти; припомня, че основните причини за миграцията трябва да бъде ефективно преодоляни, като се реагира по отношение на глобалните неравенства, нарушаването на правата на човека, бедността, безработицата, държавната нестабилност и изменението на климата, и във връзка с това подчертава, че е от първостепенно значение да се работи за мирно уреждане на въоръжени конфликти; отбелязва срещата на високо равнище относно миграцията, състояла се на 11-12 ноември 2015 г. във Валета, която предостави възможност за интегриран подход за справяне с първопричините на принудителната миграция;

4.  счита, че европейската миграционна политика следва да прави разграничение между „бежанци“ и „икономически мигранти“; подчертава, че различни подходи следва да бъдат приложени към тези две категории мигранти;

5.  подчертава, че мъже, жени и деца, засегнати от настоящата криза, бягат от религиозни или политически преследвания, война, диктаторски режими, потисничество, изтезания, обезглавяване и др., както и че техните права като човешки същества не подлежат на договаряне; отбелязва, че по-голямата част от тях са обхванати от Женевската конвенция за бежанците от 1951 г., която е ратифицирана от всички 28 държави членки; призовава ЕС да наложи санкции срещу държавите, които нарушават тези права, като по този начин нарушават едно от основните условия на членството си в ЕС;

6.  призовава Комисията и Съвета да поканят САЩ, като част от трансатлантическото сътрудничество в областта на политиката на развитие, за да работят при нас, за да се противодейства на тенденцията на миграцията чрез засилване на сътрудничеството за развитие в Африка и в Близкия изток и чрез ефективна помощ за милионите хора, които живеят в бежански лагери;

7.  настоява, че комплексният характер на връзката между развитието и миграцията трябва да бъде по-добре интегриран, така че политиките на ЕС, насочени към управление на миграцията в ЕС, да станат съвместими с тези, които целят намаляване на бедността в развиващия се свят и да се смекчат някои от причините за принудителната миграция, например чрез максимално увеличаване на въздействието на паричните преводи върху развитието, като се намалят разходите по тях; изтъква необходимостта да се работи ефективно с трети държави, за да се установят причините, които водят до тези миграционни потоци, вместо съсредоточаване само върху последиците от тях; припомня, че емиграцията нараства паралелно с икономическото развитие, докато държавите постигнат статут на държави с по-висок среден доход (около 7000-8000 щатски долара на глава от населението), като след това започва да намалява; подчертава, следователно, че за постигането на дългосрочно, устойчиво решение, сътрудничеството и управлението на миграционните потоци трябва да бъдат засилени; признава, че устойчивото икономическо развитие и изграждането на държава, основана на демократични, стабилни и прозрачни институции, допринасят силно за борбата срещу първопричините за принудителната миграция; призовава ЕС и всички международни заинтересовани страни да засилят сътрудничеството за развитие и инструментите за постоянен политически диалог; 

8.  изразява загриженост във връзка с опитите за отклоняване на помощта за развитие към справяне с въпросите на миграцията, които не са свързани с развитие; отхвърля факта, че разходи за подкрепа за бежанци в страните донори може вече да се отчитат като официална помощ за развитие; отхвърля плановете за използване и обвързване на помощта за развитие с условието за упражняване на повече контрол по границите или контрол на споразуменията за обратно приемане на лица от трети държави; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да увеличат финансирането и средствата на разположение за реагиране при хуманитарни кризи; призовава за дългосрочен план, който включва мерки, насочени към засилване на ролята на агенциите на ООН; приветства създаването на регионалния доверителен фонд на ЕС в отговор на кризата в Сирия и извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка – ефективен инструмент за борба с дестабилизацията, насилственото разселване и незаконната миграция; призовава Комисията да повиши прозрачността на извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка; насърчава държавите членки да дадат своя принос за доверителния фонд и подчертава, че наблюдението и оценката на проектите и програмите, които са финансирани, ще бъде от съществено значение, за да се гарантира, че фондът изпълнява целта си, а именно подпомагане на нуждаещите се, а не финансиране на правителства, отговорни за нарушения на правата на човека;

9.   настоятелно призовава ЕС, Африканския съюз и ООН за засилване на международното сътрудничество в областта на миграцията с цел да се създадат канали за законна миграция и призовава Комисията и държавите членки да увеличат максимално положителния принос на миграцията и мобилността на хората за глобалното развитие, както се отчита за първи път в програмата за развитие за периода след 2015 г. и предложените цели за устойчиво развитие и техните свързани с миграцията цели; настоятелно призовава държавите членки да улеснят интегрирането на имигрантите, чието активно участие в обществото допринася за насърчаването на социалното и икономическото развитие и културното многообразие на Съюза; насърчава органите на ЕС и на държавите членки към подобряване на признаването на академичните и професионалните квалификации на мигрантите с цел по-бърза и по-добра интеграция на пазара на труда;

10.  припомня, че правото на напускане на която и да е държава, включително собствената, е залегнало в член 13 от Всеобщата декларация на ООН за правата на човека; изтъква, че въпреки че това е свобода и основно право, което следва да бъде от полза за всички, само гражданите на северното полукълбо и най-богатите граждани на южното полукълбо наистина да могат да упражняват това право; подчертава необходимостта от по-добро и пълно прилагане на принципа на „забрана за връщане“, който, особено за лицата, търсещи убежище, е следствие от правото да мигрират и е залегнал в член 33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., включен е в Протокола за статута на бежанците от 1967 г. и е потвърден в член 3 от Конвенцията от 1984 г. против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне;

11.  подчертава, че е необходимо да се защитава, насърчава и спазва международното право на търсене на убежище, както е залегнало в член 14 от Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, включително необходимостта от по-добро и пълно зачитане на принципа на „забрана за връщане“; подчертава значението на създаването и укрепването на центрове за информация за миграцията в страни с емиграция и транзитни страни, по подобие на центъра за информация и управление на миграцията (CIGEM) в Мали; подчертава, че липсата на законни маршрути не оставя друг избор на много мъже, жени и деца, освен да се обърнат към контрабандисти срещу изключително висока цена и опасност за живота им; призовава ЕС да прилага съществуващото законодателство и да създава повече безопасни и законни пътища за влизане и престой в ЕС;

12.  отхвърля предложенията от страна на държавите членки да се създадат центрове за бежанци в трети държави и да се ангажират северноафриканските страни и Турция в европейски операции по издирване и спасяване, с цел залавяне на бежанци и връщането им на африканска и турска територия; във връзка с това призовава Комисията да представи на Парламента оценка за степента на съответствие на тези предложения с международното право в областта на убежището, както и за практическите и правни пречки за изпълнението на тези предложения; призовава процесът от Хартум да бъде заменен с процес, основаващ се на пълно зачитане на правата на човека и насочен към подобряване на условията на живот, с цел премахване на първопричините за миграцията; настоятелно призовава Комисията и Съвета да насочат срещата на високо равнище, която ще бъде проведена във Валета през ноември, към първопричините за миграцията като бедността, неравенството, несправедливостта, изменението на климата, корупцията, лошото управление и въоръжените конфликти;

13.  счита, че са от голямо значение въпросите и проблемите, срещани от жени, момичета и уязвими групи хора като възрастни хора, деца, хора с увреждания, хора от малцинствата и други в процеса на миграция в рамките на ЕС, и тяхното влияние върху предоставянето им на възможности и човешки права; счита, че въпросите и проблемите, пред които са изправени ЛГБТИ мигрантите в процеса на миграция и в рамките на ЕС, са също от голямо значение; призовава към включване изрично на измерение за ЛГБТИ лицата във всички политики, свързани с миграцията; изтъква жизненоважната необходимост от приобщаващо измерение в миграционните политики, което отчита специфичните особености на всяка уязвима група, и призовава то да бъде включено във всички политики, насочени към мигрантите; отбелязва, че законодателството на ЕС за убежището включва гениталното осакатяване сред критериите за работа с молби за убежище; настоява върху необходимостта от зачитане на човешките и индивидуалните права на най-уязвимите сред мигрантите;

14.  призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че мигрантите имат достъп до права и услуги, които гарантират тяхната равнопоставеност и предотвратявате растежа на расизма и ксенофобията в рамките на ЕС;

15.  припомня необходимостта от зачитане на първостепенните интереси на децата и непридружените малолетни и непълнолетни лица, що се отнася до убежището например, съгласно Конвенцията от 1989 г. за правата на детето и Хартата на основните права на Европейския съюз; изтъква необходимостта от засилване на системите за закрила на децата, така че децата да бъдат защитени от злоупотреби и експлоатация във всеки един момент, включително чрез предоставянето на основни услуги като медицински грижи, психологическа подкрепа, качествено образование и конкретни мерки за тяхното прогресивно интегриране в държавите членки; призовава да се отдели специално внимание на потребностите на семействата, които са разделени, и онези, които не са заминали, и Директива 2003/86/ЕО на Съвета да бъде преразгледана, за да се улесни събирането на семейството;

16.  призовава Комисията и ЕС изцяло да зачитат принципа на съгласуваност на политиките в интерес на развитието в миграционните политики, и по-специално при изпълнението на Европейската програма за миграция, като се има предвид в това отношение връзката между вътрешните и външните политики, а оттам и връзката между миграцията и политиките за развитие от една страна и настоящите политики за социална закрила и заетост в държавите–членки на ЕС, от друга; подчертава, следователно, необходимостта от по-систематично включване на развитието като измерение в миграционните политики; припомня, че някои политики на ЕС и ограничените усилия за борба с незаконните капиталови потоци от развиващите се страни допринасят косвено за нестабилност и миграционни потоци; следователно изисква от Комисията да представи план за действие относно съгласуваността на политиката; подчертава колко е важно да се гарантира политическа съгласуваност и координация между външната дейност на ЕС, сигурността, отбраната, търговията, хуманитарната помощ, миграцията и политиката на сътрудничество за развитие; счита, че европейските отговорности в конфликтите следва да се поемат изцяло чрез по-голям ангажимент за опазване на мира и намиране на трайни решения за бежанците (презаселване, местна интеграция, мобилност и връщане, когато това е възможно); призовава Комисията и държавите членки да направят повече, за да обхванат вътрешните и външните политики, свързани с миграцията, за да се улесни мобилността на лицата с оглед подобряване на тяхното благосъстояние и благосъстоянието на техните семейства;

17.  изразява своята загриженост във връзка с растящия брой климатични бежанци в резултат от суши, глад и влошаване на здравето и на жизнения стандарт; счита, че населението в най-слабо развитите страни е по-уязвимо спрямо последиците от изменението на климата, които могат да окажат въздействие върху нарастващото неравенство и социалната нестабилност;

18.  призовава Комисията да координира своите политики за развитие с икономическите, с цел да се сложи край на използването на човешките и природните ресурси в трети държави, което подкопава целите на всякакъв вид помощ за развитие; призовава ЕС и неговите държави членки стриктно да регулират дейността на транснационалните дружества от европейски произход, които осъществяват дейност в трети държави;

19.  решително подкрепя ефективното и цялостно разпространение и прилагане на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека в рамките на ЕС и извън него и подчертава необходимостта да се вземат всички необходими политически и законодателни мерки за преодоляване на проблемите при ефективното прилагане на ръководните принципи на ООН, включително по отношение на достъпа до правосъдие; припомня, че целта на ръководните принципи на ООН не е да се създава ново международно правно задължение, а да се въведе общ световен стандарт за предотвратяване и справяне с неблагоприятното въздействие на стопанска дейност върху правата на човека ;

20.  подчертава необходимостта от интегриране на политиките относно достъпа до основни лекарства в съгласуваността на политиките в интерес на развитието; посочва, че търговията и въпроси, свързани с регулирането на интелектуална собственост, следва да получат специално внимание, с оглед на тяхното значение за ефективно предоставяне на лекарства в развиващия се свят;

21.  изразява тревога от факта, че в резултат на възлагането на договори за обществени поръчки и обслужване на дълга, наред с друго, 61 % от официалната помощ за развитие се насочват обратно към държавите донори; поради това призовава за увеличаване на реалната помощ, която има положително въздействие върху нуждите на хората;

22.  призовава Комисията да извърши преглед на системите за мониторинг на EuropeAid, които са ориентирани с оглед оценяване и резултати и които са от първостепенно значение за планирането, разработването и изпълнението на политиките и интервенциите на ЕС, както и за повишаването на прозрачността и демократичната отчетност; припомня, че предоставянето на възможности и разработването на устойчиви структурни промени следва да бъдат основен акцент в нашите политики;

23.  изразява съжаление, че в някои държави членки, като например Италия, в управлението на някои центрове за приемане на търсещи убежище са извършени редица сериозни измами и административни нередности, често с участието на организираната престъпност, което е довело както до погрешното използване на европейски средства, така и до допълнителното влошаване на условията за живот и защитата на правата на човека на мигрантите.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ

В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.11.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Doru-Claudian Frunzulică, Nathan Gill, Charles Goerens, Enrique Guerrero Salom, Heidi Hautala, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Linda McAvan, Norbert Neuser, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Pedro Silva Pereira, Davor Ivo Stier, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Louis-Joseph Manscour, Joachim Zeller

4.9.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията

(2015/2095(INI))

Докладчик по становище: Жерар Дьопре

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства приемането от страна на Комисията на амбициозна европейска програма в областта на миграцията; изразява съжаление, че Европейският съвет, въпреки своите заявления, не е също толкова амбициозен и не подкрепя Комисията;

2.  приветства предложението на Комисията за създаване на механизъм за преместване на 40 000 души през периода 2016 – 2017 г., на обща стойност от 240 000 000 EUR; подкрепя усилията, положени от някои държави членки, които приеха предложения от Комисията брой, а в някои случаи – дори повече, като в същото време изразява съжаление, че поради нежеланието на някои държави членки цифрата 40 000 лица все още не е достигната;

3.  приветства препоръката на Комисията за програма за заселване и приветства допълнителните 50 000 000 EUR за 2015 и 2016 година, предвидени за тази цел; подчертава, че отделената сума следва да отговаря на действителните нужди в зависимост от бъдещите миграционни потоци и във връзка с това следва да се адаптира подобаващо;

4.  приема със задоволство увеличаването на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) с 57 000 000 EUR в ПКБ № 5 за 2015 г. и с повече от 169 000 000 EUR (171 900 000 EUR с препрограмирането) в проектобюджета за 2016 г.; при все това изразява критика относно факта, че въпреки че в рамките на този фонд, наличните суми за укрепване и развитие на една обща европейска система за убежище се увеличават с повече от 174 000 000 EUR (161 694 285 EUR с препрограмирането), наличните суми за помощ на законната миграция, за интеграция и по-добри, по-справедливи и по-ефективни стратегии за връщане намаляват с почти 5 000 000 EUR (+ 9 985 847 EUR с препрограмирането);

5.  изисква от Комисията да направи възможно най-точна оценка на нуждите за ФУМИ до 2020 г. и, въз основа на тази оценка, да представи предложение за увеличение на бюджетните кредити във функция 3 и, при необходимост, за тяхното коригирано разпределение между различните програми за прилагане на фонда в контекста на преразглеждането на многогодишната финансова рамка, предвидено до края на 2016 г.; подчертава също така, че е необходимо подобно финансиране да има европейска добавена стойност, а не само да подкрепя съществуващите национални програми;

6.  изразява своето намерение да измени бюджетната номенклатура на ФУМИ с цел постигане на повече прозрачност и по-добър контрол на използването на годишните бюджетни кредити между различните програми и инструменти за прилагане на фонда; изразява надежда в бъдеще този фонд да може да разполага с по-голяма степен на гъвкавост;

7.  приветства увеличението за Frontex с 41 245 000 EUR в проектобюджета за 2016 г.; изисква надеждни данни относно разходите за операциите „Тритон“ и „Посейдон“; изразява съжаление, че единадесет години след установяването на Frontex във Варшава, споразумението между агенцията и полското правителство за помещенията на седалището ѝ все още не е подписано, поради което персоналът на агенцията няма възможност да работи при оптимални условия; призовава Комисията да предостави повече информация относно предложението за изменение на мандата на Frontex по отношение на организацията на връщанията;

8.  оценява факта, че Съветът не намали основните бюджетни редове за ФУМИ и за фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) във функция 3, като подчертава, че е необходимо увеличение; въпреки това критикува съкращенията в бюджетния ред за миграция и убежище в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) (-200 000 EUR в бюджетни кредити за поети задължения, -5 милиона евро в бюджетни кредити за плащания) и в редовете за намаляване на бедността за държавите както от Средиземноморието (-50 милиона евро в бюджетни кредити за плащания), така и от Източното партньорство (-12 милиона евро в бюджетни кредити за плащания) и за Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) като цяло; счита, че предложените съкращения имат отрицателно въздействие по отношение на общата стратегия за управление на бъдещите миграционни потоци;

9.  подчертава все по-голямата роля, която Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) следва да играе в управлението на убежището в бъдеще; отбелязва, че нарастването на нейния персонал с 4 души в ПКБ № 5 за 2015 г. е явно недостатъчно и че намалението на средствата за нея, без включени целеви приходи, в проектобюджета за 2016 г. е в пълно противоречие с реалните нужди на времето;

10.  признава ролята на Европол за противодействие на трафика на хора и по-конкретно – неговите действия за борба с престъпните мрежи, които изискват допълнителен персонал поне в трите ново установени горещи точки; изтъква, че добавянето на само трима души към щатното му разписание не е достатъчно за изпълнението на тези изключително трудни задачи и че финансирането, предвидено в проектобюджета за 2016 г., не осигурява достатъчно ресурси за адекватното изпълнение на тези задачи;

11.  призовава агенциите, свързани с ПВР, да не подлежат на намаление или автоматично пренасочване на техния персонал; призовава за създаването на истинска стратегия за тези агенции в средносрочен и дългосрочен план;

12.  приветства планираното увеличение за убежището и имиграцията в проектобюджета за 2016 г.; подчертава, че неизползваните финансови средства могат да бъдат прехвърлени към други бюджетни редове с цел справяне с непредвидени предизвикателства и събития, като посочените в Европейската програма за миграцията;

13.  счита за важно да се наблюдава отблизо използването на всяко финансиране, свързано с имиграцията, по-специално с оглед на процедурите за възлагане на договори за изпълнители и подизпълнители, поради случаите на измами и лошо управление в държавите членки.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

3.9.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

4

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Jonathan Arnott, Lefteris Christoforou, Jean-Paul Denanot, Gérard Deprez, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Carlos Iturgaiz, Bernd Kölmel, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Ernest Maragall, Clare Moody, Siegfried Mureşan, Victor Negrescu, Liadh Ní Riada, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Paul Tang, Indrek Tarand, Isabelle Thomas, Inese Vaidere, Daniele Viotti, Marco Zanni

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Anneli Jäätteenmäki, Andrey Novakov, Nils Torvalds, Tomáš Zdechovský

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Anthea McIntyre, Tatjana Ždanoka

18.2.2016

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията

(2015/2095(INI))

Докладчик по становище: Елизабет Морен-Шартие

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства усилията на Комисията за създаване на амбициозна програма в областта на миграцията и настоятелно призовава Европейския съвет да възприеме високо равнище на амбиция и да отчита детайлите, както и да остане единен, за да може да предложи навременни и силни отговори на миграционната криза; настоятелно призовава Съвета да възприеме проактивен подход в подкрепата си за работата на Комисията чрез конкретни дела и бързи действия и като предприеме практически мерки, създадени за постигане на общи цели, основани на принципите на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите между всички държави членки; изразява съжаление относно блокиращата позиция на някои държави членки във връзка с приемането на ефективно и устойчиво политическо решение, което да зачита основните ценности, върху които е изграден Европейският съюз, включително спазване на принципите на правовата държава, правата на човека и принципите на недискриминация, солидарност и споделена отговорност;

2.  отбелязва, че настоящата бежанска вълна представлява предизвикателство за Европа в глобален контекст, и че като такова тя трябва да бъде разгледана също и в Европейския съвет;

3.  подчертава по-специално, че именно социалното измерение на бежанската вълна изисква обща европейска политика в областта на убежището, дебат относно европейските споразумения във връзка с квотите, както и мерки за регистрация на място на особено уязвими бежански групи в подложените на особен натиск държави, намиращи се в съседство с въпросните кризисни региони;

4.  подчертава, че единственото осъществимо решение за управление на притока на граждани на трети държави и лица без гражданство е възможно най-бързото въвеждане на постоянен механизъм за преместване за всички държави членки; изтъква, че в средносрочен план въпросът, поставен от сегашната бежанска криза, е волята на Европа да интегрира бежанците в своето общество, тъй като те не се стремят към постоянен престой; подчертава, че образованието и заетостта са от основно значение за успешната интеграция на бежанците и мигрантите; следователно призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, да предприеме незабавни мерки и да избере план, подкрепящ и насочен към социално приобщаване на бежанците и интегрирането им на пазара на труда на ЕС, който понася все още последиците от икономическата криза, като същевременно се вземат под внимание разликите между икономически мигранти и бежанци;

5.  подчертава, че истинската интеграция е двупосочен процес, който изисква поемането на взаимен ангажимент от страна на бежанците и Европа и нейните граждани; подчертава, че е изключително важно да се гарантира ефективна и гъвкава система за признаване на статут на бежанец и разпределяне към държавите на местоназначение, така че процесът на социално приобщаване и интеграция на пазара на труда да може да започне възможно най-скоро; настоятелно призовава Комисията да насърчава по-голямо сближаване на социалната закрила и стандарт за бързо предоставяне на разрешения за работа на лицата с признат статут на бежанци в държавите членки;

6.  призовава държавите членки да обменят добри практики относно интегрирането на бежанците в европейското общество и пазара на труда; призовава Комисията да заимства от опита на държавите членки и да предложи набор от препоръки за ефективно изпълнение на този процес;

7.  припомня Общите основни принципи на политиката за интеграция на имигрантите (ООП) на ЕС(17) като основополагащ подход по отношение на интеграцията;

8.  призовава Комисията да обърне специално внимание на нуждите на лицата, заслужаващи международна закрила, и на уязвимите групи, като например непридружени малолетни и непълнолетни лица, жени, младежи, деца и възрастни хора и – когато е възможно, да насърчава съответни действия в трети държави през периода преди заминаването; призовава да се обърне специално внимание на често пъти уязвимото положение на жените в процеса на социално приобщаване и интегриране на пазара на труда; изразява загриженост по повод на неотдавнашните данни за голям брой изчезнали непридружени деца бежанци и призовава органите да разследват местонахождението им;

9.  насърчава Комисията да засили диалога с предприятията и работната сила относно миграцията и уменията, с цел да бъде установен недостигът на работна ръка на пазара на труда в конкретни промишлени отрасли, включително в предприемачеството, и с оглед на това да бъдат открити добре управлявани законни канали за миграция или възможности за заетост на бежанците; изразява мнението, че подобен диалог следва да бъде основан на балансирано представителство на интересите за основана на правата интеграция на мигрантите и бежанците на пазара на труда;

10.  поддържа становището, че при разработването на политиките за интеграция в ЕС в постоянния механизъм за преместване на бежанци трябва да се вземат предвид данните за пазара на труда, особено по отношение на безработицата, възможностите за работа и социалното положение, за да се гарантира, че този процес няма да доведе до влошаване на социалното и икономическото положение в приемащите региони, особено тези, които са най-силно засегнати от икономическата криза, както и в държавите членки, които имат най-голям дълг и са все още в процес на фискална консолидация, и да се гарантира по-добро социално приобщаване и интеграция на бежанците на пазара на труда, като се има предвид, че социалната и икономическата несигурност на тези територии и тяхното население е фактор, който е твърде изолиран от настоящата спешна ситуация с бежанците предвид действителните възможности за трудова заетост в съответните региони;

11.  посочва, че въвеждането на система, при която лицата, търсещи убежище, биха могли, доколкото е възможно на практика, да кандидатстват за убежище в държава членка, където вече имат семейни или общностни връзки или по-добри перспективи за работа, ще повиши перспективите им за интеграция;

12.  подчертава, че е необходимо също така да се разработи всеобхватен подход по отношение на миграцията, който обхваща основното демографско предизвикателство, пред което Европа и нейната икономика понастоящем са изправени; същевременно отбелязва, че интеграцията на бежанците и мигрантите в средносрочен и дългосрочен план представлява също и възможност за демографското развитие и укрепването на базата от умения в Европа; призовава държавите членки да съставят цифровизиран трудов профил на бежанците, така че да се координира преместването на бежанци с положението на националния и регионалния трудов пазар;

13.  припомня, че Комисията е посочила, че европейските фондове, включително Европейския социален фонд (ЕСФ), биха могли да бъдат използвани, за да се подпомогне интеграцията на бежанците; призовава управляващите органи на фондовете да ги използват възможно най-ефективно, за да се допринесе за справяне с интеграцията на бежанците по начин, който не вреди на други цели и получатели, особено на най-уязвимите групи, и да се гарантира, че това е от полза за всички получатели; отбелязва, че Комисията е показала също своята готовност да помогне на управляващите органи да адаптират своите оперативни програми по линия на ЕСФ, за да интегрират мигрантите и бежанците ефективно, без да се подронват целите на ЕСФ по отношение на заетостта; също така обръща внимание на фондовете, които са на разположение за предоставяне на обучение относно управлението на разнообразието и равенството на работното място и за подпомагане на местните и регионалните органи по отношение на мерките за интегриране;

14.  настоятелно призовава Комисията, в рамките на междинния преглед на многогодишната финансова рамка, предвиден през 2016 г., да гарантира, че бюджетът на ЕС, и по-специално Европейският социален фонд, поставя силен акцент върху социалното интегриране и интегрирането на пазара на труда на бежанците с правен статут; призовава Комисията да проучи използването на Фонда „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) в мерки за социално интегриране и интегриране на пазара на труда на граждани на трети държави; призовава държавите членки да се възползват в пълна степен от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) в съчетание с други фондове на ЕС, за да предоставят необходимите инвестиции за интегриране на притока на бежанци в средносрочен план; призовава Комисията в своя преглед на многогодишната финансова рамка да повиши отпускането на средства за социалните политики с цел да се подчертае политиката на сближаване, така че тя да може да се справя с интеграцията на пазара на труда и социалното приобщаване на бежанците;

15.  призовава държавите членки да предоставят на своите публични служби по заетостта достатъчно ресурси, за да гарантират, че бежанците, имащи право на работа, се интегрират пълноценно на пазара на труда; подчертава, че Европейската мрежа на публичните служби по заетостта може да изпълни важна роля за интегрирането на мигрантите в европейския пазар на труда;

16.  припомня също така колко е важно да се подпомагат МСП, за да назначават работници мигранти, когато това е необходимо;

17.  подчертава, че достъпът до пазара на труда е ключов елемент за интеграцията и запазването на достойнството на бежанците; приветства усилията на някои държави членки да намалят сроковете за достъп до пазара на труда в рамките на транспонирането на Директива 2013/33/ЕС(18);

18.  призовава държавите членки да проверят внимателно образователните си системи, за да открият начини за възможно най-бързото интегриране на децата на бежанците в образователния процес;

19.  отново призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да създаде единна система, която е в съответствие със съществуващите европейски системи с оглед на улесняване и ускоряване на възможно официално приравняване на дипломите и формално и самостоятелно признаване на уменията, съчетана със стандартизация на признаването и приравняването на европейско равнище между държавите членки, което ще позволи на бежанците и на мигрантите да бъдат напълно включени в обществото и да работят на равнището на техните умения, а не под него, какъвто често е случаят;

20.  подчертава, че обучението трябва да бъде на разположение и лесно достъпно за бежанците и мигрантите и че те трябва спешно да получат езиково обучение и интеграционни курсове, които представляват и се предлагат като неделима част от програмата за преместване веднага след пристигането на разселените лица в държавата, където са преместени, в допълнение към медицинските и психологическите грижи за търсещите убежище и бежанците;

21.  припомня, че е важно уменията, придобити по време на упражняване на трудова дейност в ЕС, да подлежат също така на валидиране, с цел да се осигури добавена стойност за лицата, които решават да напуснат ЕС, за да работят в друга държава;

22.  отбелязва, че безпроблемното интегриране на бежанците и мигрантите в приемащите общности изисква подход, основан на права, и мобилизация на всички сили на институциите и гражданското общество, тъй като социалните партньори могат да изпълняват роля при използването на предимствата на по-бързото интегриране на мигрантите и бежанците на местния пазар на труда; следователно призовава държавите членки надлежно да отчитат всички заинтересовани страни при създаването на стратегии за интеграция;

23.  призовава държавите членки да подготвят местните общества да посрещат радушно бежанците и техните семейства посредством добре планирани информационни кампании;

24.  насърчава Комисията и държавите членки да насърчават и подкрепят инициативи на организираното гражданско общество, насочени към предоставянето на помощ за мигрантите и бежанците, например чрез Европейската мрежа на точки за контакт за мигрантите и Union Migrant Net, които са само два примера за трансгранично сътрудничество между точките за контакт, предоставящи информация и помощ на мигрантите във връзка с интегрирането;

25.  предупреждава Комисията относно опасността, която представлява недекларираният труд на мигрантите за тяхното здраве и безопасност, както и относно това, че ги лишава от правата им на заетост и социална сигурност; настоятелно призовава Комисията да предотвратява тежката експлоатация на труда; отбелязва, че съгласно Директивата относно санкциите(19) и Директивата относно сезонните работници(20) работодатели, които експлоатират работници мигранти, могат да бъдат санкционирани; при все това призовава Комисията да работи за система, ориентирана в по-голяма степен към интеграция, която обхваща всички аспекти на тези проблеми, включително с оглед на предоставяне на адекватна защита на бежанците, за да се премахне злоупотребата с труд на мигранти;

26.  припомня, че с оглед на избягването на двустепенната система на работното място е важно работниците мигранти да могат да имат пълен достъп до своите трудови права, включително правото на членство в синдикална организация;

27.  подчертава, че при подписването на договор за работа с лице, търсещо убежище, съществува риск както за работника, така и за работодателя, тъй като молбата за убежище може да бъде отхвърлена; счита, че това би могло също така да компрометира целите на Комисията по отношение на политиката на връщане в страната на произход;

28.  отбелязва, че по-голямата част от лицата, търсещи убежище, чиито кандидатури са били отхвърлени в някоя от държавите членки, остават в ЕС без какъвто и да е било правен статут, което означава, че съществува нарастващ брой нелегални мигранти без право на работа или достъп до образование за децата им; поради това подчертава необходимостта от контрол и наблюдение на незаконните мигранти, тъй като те са изложени на риск от социално изключване и бедност, което ги прави податливи на всякакъв вид външно влияние, включително радикализъм;

29.  призовава Комисията и държавите членки да провеждат информационна кампания в държавите на произход на мигрантите, за да им предоставят подходяща и адекватна информация относно правните процедури за влизане в ЕС, наред с правата и задълженията им в държавите членки, за да се гарантира, че лицата, които пътуват, имат валидно, законно искане;

30.  подчертава, че ЕС трябва да предостави на желаещите да дойдат в Европа легални пътища за влизане и оставане в ЕС и начини да сменят статута си на мигранти докато са в ЕС, и следва да разработи истинска политика за циркулярна миграция; призовава за създаването на коридор за трудова имиграция за държавите кандидатки за присъединяване към ЕС, което би улеснило достъпа на гражданите на тези държави до европейския пазар на труда;

31.  призовава Комисията, при преразглеждането на „Директивата за синята карта“(21), да възприеме амбициозен подход с цел укрепване на значението на синята карта на ЕС, която се прилага за висококвалифицирани работници от трети държави и спомага за преодоляване на демографски предизвикателства в ЕС като се попълва недостигът на пазарите на труда в ЕС; подчертава, че висококвалифицираните мигранти могат да бъдат предимство при интегрирането и асимилирането на други граждани от трети държави в европейските общества и подчертава необходимостта от цялостна оценка на миграцията, която включва оценка на подходите за действие, насочени към борба със съществуващите недостатъци в европейските пазари на труда с цел да се стигне до печеливша ситуация за всички;

32.  препоръчва солидно увеличаване на помощта за южните държави, които приеха голям брой бежанци и мигранти, а също така и тясно сътрудничество с Върховния комисариат за бежанците на ООН и неправителствените организации на място.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.2.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

9

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Guillaume Balas, Brando Benifei, Mara Bizzotto, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Ole Christensen, Jane Collins, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Marian Harkin, Czesław Hoc, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Jan Keller, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Kostadinka Kuneva, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Patrick Le Hyaric, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Joëlle Mélin, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, João Pimenta Lopes, Marek Plura, Terry Reintke, Sofia Ribeiro, Maria João Rodrigues, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Romana Tomc, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Renate Weber, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Amjad Bashir, Tania González Peñas, Miapetra Kumpula-Natri, António Marinho e Pinto, Tamás Meszerics, Neoklis Sylikiotis, Ivo Vajgl

19.10.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията

(2015/2095(INI))

Докладчик по становище: Меря Кюльонен

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че морските граници на Съюза в Средиземноморието са външни граници на Европейския съюз, и че – за разлика от сухопътните граници – те не могат да бъдат затворени, и като има предвид че трябва спешно да се справим с проблема с притока на бежанци, за да се предотврати превръщането на бежанците в жертви на трафиканти и мафиотски организации;

1.  изразява загриженост поради това, че драстично се увеличава броят на хората, които рискуват живота си, правейки опасни опити да преминат Средиземно море, за да стигнат до ЕС; подчертава, че Средиземно море е най-големият маршрут за миграция по море в света с гъста мрежа от търговски трафик; подчертава, че настоящата криза с бежанците наложи голям натиск върху морския търговски сектор като увеличи неговия дял от тежестта особено по отношение на безопасността на екипажа и спазването на изискванията за безопасност като цяло; счита, че комплексните мерки, чрез които ЕС възнамерява да реши многоизмерните проблеми, произтичащи от тази криза, следва подобаващо да вземат предвид това, и в тази връзка следва да намалят отрицателното въздействие върху търговския сектор;

2.  припомня, че съгласно Конвенцията на ООН за бежанците(22)1, Конвенцията на ООН по морско право(23)2, Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море(24)3 и Международната конвенция за търсене и спасяване по море(25)4 всяка държава – страна по тези конвенции, трябва да изисква от капитана на кораб под нейно знаме, доколкото той може да направи това, без да излага на сериозна опасност кораба, екипажа и пътниците, да оказва помощ на всяко открито в морето лице, застрашено от гибел, независимо от националността или статута на такова лице или обстоятелствата, при които то е открито, да му осигури първоначална медицинска или друга помощ, да го заведе на сигурно място и активно да участва в операциите за издирване и спасяване по море; подчертава, че спасяването на бедстващо лице в морето е не само международно задължение, но и морален дълг;

3.  призовава всички пристанищни и морски администрации на държавите членки и Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ) и особено капитаните на плавателни съдове, плаващи в Средиземно море, да засилят максимално бдителността по отношение на всякакви плавателни съдове, превозващи мигранти и бежанци, които биха могли да са в опасност; в този контекст препоръчва те да прилагат стриктно указанията на Международната морска организация и на Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) за отношението към лица, спасени по море(26)5;

4.  подчертава факта, че в периода от 1 януари до 31 май 2015 г., в който общо 47 265 мигранти бяха спасени във водите на Средиземно море, 13 475 от тях бяха спасени от търговски плавателни съдове(27)6; отбелязва, че през този петмесечен период към 302 търговски кораба е било отправено искане за смяна на маршрута и промяна на курса, за да помогнат в спасителни операции, от които поради спешността на положението 104 кораба са били изрично помолени да спасят и докарат мигранти на брега;

5.  изразява съжаление, че досега повече от 3 000 души загубиха живота си в тези фатални морски пътувания само през 2015 г., според доклад на ВКБООН(28)7;

6.  призовава Съвета да приеме спешно предложението, внесено от Комисията на 9 септември 2015 г. и прието на пленарно заседание на Европейския парламент на 17 септември, за настаняването на 120 000 души, нуждаещи се от международна закрила, както и да оценява непрекъснато евентуалната допълнителна необходимост от защита на бежанците;

7.  подчертава, че макар че държавите членки носят първостепенната отговорност, търговските кораби са на предната линия на операциите за издирване и спасяване, както по отношение на обема, така и на активността; търговските кораби не са оборудвани, нито служителите им са обучени по такъв начин, че да бъдат достатъчно подготвени за системно участие в спасителни операции от подобен мащаб;

8.  припомня, че помощта от страна на търговските кораби в спасителните операции не следва да заменя помощта за мигрантите в морето, която следва да продължи да се предоставя от компетентните органи на ЕС и на държавите членки, които трябва да осигурят необходимите човешки и финансови ресурси; признава и приветства забележителния и щедър принос на хуманитарните организации за спасяването на лодки и разполагането на плавателни съдове в Средиземно море, по-специално тези на „Лекари без граници“ и Станцията за помощ на мигранти в открито море (MOAS);

9.  отбелязва, че евентуалните икономически и съдебни последици за спасителните кораби и техните собственици обезкуражават някои от тях да оказват помощ; призовава държавите членки да не санкционират лицата, които доброволно помагат на мигрантите от хуманитарни съображения, включително превозвачите и собствениците на плавателни съдове; призовава Комисията да предложи преразглеждане на Директива 2001/51/ЕО на Съвета;

10.  изразява загриженост, че тъй като плавателните съдове и екипажите не могат да бъдат достатъчно подготвени за подобни операции за издирване и спасяване, които не попадат в обичайната им дейност, положението в Средиземно море – където вече сме свидетели на човешки трагедии – може да доведе до произшествия и загуба на човешки живот сред мигрантите и екипажите на корабите, както и до рискове за морската безопасност и за околната среда;

11.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска програма за миграцията“ (COM(2015)0240), и решително призовава всички държави членки да поемат своята отговорност, да вземат подходящи и незабавни мерки както на национално равнище, така и на равнище ЕС, за да се предотвратят по-нататъшни човешки трагедии в Средиземно море, и да гарантират изпълнението на международните и етичните задължения в съответствие с принципите на солидарност и споделена отговорност; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да намерят ефективно и устойчиво решение на съществуващите недостатъци в системата за миграция в ЕС, за да се преодолеят реалните причини за настоящата имиграционна криза и да се предотвратят по-нататъшен трафик на хора с плавателни съдове и допълнителни загуби на човешки живот в Средиземно море; изразява становище, че мерките на равнище ЕС следва да бъдат всеобхватни и да водят до контролирана, управляема, безопасна и законна миграция;

12.  изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващата миграционна криза в Средиземноморието, по-специално по отношение на хуманитарните аспекти, но също така по отношение на нейното влияние върху морския транспорт, включително пътническите кораби, корабите за круизи и контейнеровозите, безопасността на плавателните съдове и техния екипаж и морската безопасност като цяло;

13.  счита, че борбата срещу трафика на мигранти не следва да ограничава свободата на корабоплаването;

14.  настоятелно призовава държавите членки, Съвета и Комисията, в очакване на необходимите средносрочни и дългосрочни мерки, да продължат да увеличават финансирането за достатъчно на брой операции за издирване и спасяване в Средиземно море, да разширят сферата на действие на сегашните операции в сътрудничество с компетентните органи, така че да бъдат гарантирани безопасността и основните права както на лицата, които имат право на международна закрила и се опитват да влязат в Европа, така и на морските екипажи, които работят във водите на Средиземно море;

15.  призовава за строг контрол върху действителната употреба на средствата за спасителните операции и местата за приемане, за да се гарантира тяхното правилно и целенасочено използване за тези конкретни цели и да се избегне неправомерното им отклоняване;

16.  насърчава компетентните органи на ЕС и държавите членки напълно да разгърнат съществуващите системи за контрол на движението на плавателните съдове и за информация в Средиземно море, да събират актуална информация относно плавателните съдове, преминаващи край бреговата линия на ЕС, и да продължат да развиват сътрудничеството между различните морски органи, включително органите по транспортна безопасност, военноморските и крайбрежни гранични органи, ако е необходимо чрез засилено сътрудничество по член 20 от Договора за Европейския съюз и член 329, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз с цел по-добра координация и пускане в действие на ефективни функции за морска безопасност, да допринасят за разрушаването на контрабандните мрежи и изземването на техните лодки, както и да извършват мониторинг на положението в реално време, така че да подкрепят спасителните операции; подчертава участието на Европейската агенция за морска безопасност с пълния ѝ капацитет като доставчик на интегрирани морски услуги в подкрепа на операциите за издирване и спасяване по море в Средиземно море – роля, която следва да бъде насърчена;

17.  подчертава, че участващите държави членки и органи трябва да осигурят безпрепятствено слизане от борда на спасени бежанци и мигранти в указаното морско пристанище от плавателни съдове, участвали в спасителна операция;

18.  подчертава, че в никакъв случай екипажите на пътнически кораби, кораби за круизи и контейнеровози, участващи в дадена спасителна операция, не трябва да усложняват или възпрепятстват координираната от Frontex работа на служителите, отговорни за контрола на мигрантите в граничните държави членки, независимо от това какво е тяхното решение в съответствие със законите на държавата членка и на ЕС;

19.  подчертава, че капацитетът и правомощията на Frontex трябва бързо да бъдат укрепени;

20.  призовава всички страни, засегнати от положението в Средиземно море, да потърсят решения за бежанската криза, включително да положат усилия за подобряване на безопасността и основните права на бежанците в техните държави по произход; насърчава ЕС и неговите държави членки да предложат помощ и ресурси на държавите членки, които се намират по външните граници на Съюза, и да потърсят решения за основните причини за мащабната миграция, да засилят сътрудничеството с държави извън ЕС от Средиземноморието, като например Турция, Либия, Ливан и Йордания, по отношение на обмена на информация, създаването на общи операции за издирване и спасяване, граничния контрол, наблюдението и насърчаването на споразумения за контрол на миграцията и да се справят с трафикантите на хора, ръководителите на престъпни кръгове и криминалните мрежи на трафиканти чрез строги наказателни санкции;

21.  призовава Комисията да създаде работна група съвместно с компетентните органи на държавите членки, с хуманитарните организации на място, и агенциите на ЕС и на ООН, за незабавно създаване на транспортни средства за бежанци и за създаване на безопасни и законни пътища както по суша, така и по море, които да дадат възможност за транспортиране на търсещи убежище лица и бежанци от зони на конфликти до бежански лагери и приемащите държави в безопасни и достойни условия; счита, че трябва да бъдат отворени законни и регулирани канали за имиграция, а отговорността за тях да бъде поделена между 28-те държави членки;

22.  изтъква, че временното повторно въвеждане на граничен контрол от няколко държави членки излага на риск обичайната Шенгенска система на отворени вътрешни граници на ЕС и свободно движение на хора, като влошава условията за бежанците по границите и създава проблеми за функционирането на транспортната система на ЕС, включително пътническите превози; призовава Комисията да предложи подходящи инструменти за бързо реагиране и решения с цел поддържане на гладкото функциониране на транспортната система и на правото на свободно движение на хора, включително правата на пътниците;

23.  подчертава, че е важно да се създаде инфраструктура и система за предвиждане на следващата област от външната граница на ЕС, която ще бъде обект на значително увеличени миграционни потоци, и да се подготвим за тях.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.10.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

9

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Marie-Christine Arnautu, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Karima Delli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Georg Mayer, Gesine Meissner, Jens Nilsson, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Tomasz Piotr Poręba, Gabriele Preuß, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Massimiliano Salini, David-Maria Sassoli, Claudia Schmidt, Jill Seymour, Claudia Tapardel, Pavel Telička, István Ujhelyi, Wim van de Camp, Elissavet Vozemberg, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Evžen Tošenovský

17.2.2016

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията

(2015/2095(INI))

Докладчик по становище: Андреа Коцолино

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че на настоящото предизвикателство, свързано с миграцията, следва да се отговори с обща европейска политика в областта на миграцията и убежището с цялостен и интегриран подход, който обхваща основните въпроси, като например международната закрила на бежанците, борбата с мрежите за трафик на хора и регулирането на миграцията; подчертава освен това, че трябва да се създаде подходяща многостепенна система за сътрудничество между ЕС, държавите членки и регионалните и местните органи, която да включва координация с всички заинтересовани страни, както и тяхното участие, и да поставя акцент върху трансграничното сътрудничество между държавите членки и трети държави, по-специално държавите на произход и транзит;

2.  счита, че общата европейска политика в областта на миграцията и убежището следва да прави разграничение между „бежанци“ и „икономически мигранти“; обръща внимание на несигурното положение на мигрантите като цяло, както и на бежанците, бягащи от война и преследване, за което е необходим достоен и човешки отговор, отхвърлящ ксенофобските тенденции и манипулацията, ако има такава, на въпроса за миграционната криза; подчертава, че член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) гласи, че политиките на Съюза се ръководят от принципа на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите между държавите членки, включително във финансово отношение; подчертава необходимостта от ответни действия на европейско равнище и от съвместни усилия от страна на всички държави членки; припомня, че държавите членки следва да поемат своя дял от отговорността, както се предвижда в член 80 от ДФЕС;

3.  подчертава, че миграцията е неотложно глобално и дълбоко човешко явление, което следва да се счита за възможност за ЕС да засили икономическото и социалното развитие в контекста на икономическата криза и демографските предизвикателства, пред които е изправен Съюзът; настоятелно призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество с регионалните и местните органи, да уреждат ефективно въпросите, свързани с миграцията, включително като осигурят участието на всички заинтересовани страни, като например гражданското общество, и да въведат на практика и да насърчават набор от устойчиви, ефективни и целенасочени мерки, които улесняват заселването и интеграцията на мигрантите, по-специално по отношение на образованието, обучението, достъпа до пазара на труда, социалните услуги и жилищното настаняване;

4.  припомня, че има тенденция мигрантите да пристигат в градски зони и често, въпреки усилията на органите да насърчават равномерно разпределение, да се установяват в тях; подчертава, че заселването на мигранти не следва да се ограничава само до градски зони, и призовава за равномерното разпределение на мигрантите в рамките на държавите членки и сред тях; признава важната роля на градовете в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план по отношение на приема, настаняването и интеграцията на мигрантите и приканва Комисията и държавите членки да считат борбата срещу бедността в градовете за един от своите приоритети;

5.  приветства заключенията на люксембургското председателство на Съвета на ЕС от 27 ноември 2015 г. по повод на неформалната среща на министрите на териториалното сближаване и селищната политика, които „разглеждат възможността за предоставяне на подходяща подкрепа на градовете и общините за справяне с положението с бежанците, по-специално чрез мобилизиране на [...] европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), предназначени за устойчиво градско развитие, и [чрез] включване на въпроса за миграцията и бежанците в програмата на ЕС за градовете“;

6.  припомня, че за програмния период 2014 – 2020 г., в допълнение към Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) също допринася за постигането на тематичната цел за насърчаване на социалното приобщаване и борбата с бедността и дискриминацията, като същевременно прилага мерки за интегриране на мигрантите (като например инвестиции в социални инфраструктури, здравеопазване, образование, жилищно настаняване (включително водоснабдяване) и инфраструктури за грижи за деца) за бедните градски райони и за стартиращи предприятия (като например наставничество, изучаване на езици и обучение), както и антидискриминационни мерки; призовава за по-тясна координация по отношение на използването на фондовете на ЕС, предназначени за интеграционните политики;

7.  призовава Комисията и държавите членки да проявяват гъвкавост при използването на съществуващите програми с цел справяне с настоящите допълнителни предизвикателства пред политиката на сближаване; отбелязва гъвкавостта на Комисията при разглеждането на предложенията на всяка държава членка в рамките на съществуващите оперативни програми и високо оценява нейната готовност да подложи на оценка и бързо да одобри изменения към тези програми, с което да помогне на държавите членки да се адаптират към новите обстоятелства посредством инвестициите, необходими във всяка държава членка; в съответствие с това настоятелно призовава държавите членки да се възползват от наличното финансиране по ЕСИ фондовете и да включат подходящи мерки, свързани с европейската програма за миграцията, сред предложенията за междинния преглед на МФР, който трябва да се извърши към края на 2016 г., като същевременно припомня основната роля на политиката на сближаване като инвестиционен инструмент за насърчаване на растежа и заетостта в цяла Европа и за намаляване на регионалните различия между нивата на развитие на различните региони;

8.  счита, че ЕСИ фондовете, във взаимодействие с Фонда „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), са полезни инструменти за справяне с основните предизвикателства, свързани с миграцията, в области като настаняване, преместване, обучение с цел придобиване на езикови и професионални умения, пътя към интегрирането и свързаните с бедността и социалната изолация въпроси; поради това призовава държавите членки да увеличат усилията си за изграждане на капацитет в рамките на своите администрации и институции; подчертава, че в цялостната рамка на политиката на сближаване точното преразпределяне на сумите от ЕСИ фондовете по въпроси, свързани с миграцията, следва да бъде от компетентността на държавите членки и регионите в зависимост от специфичните им потребности;

9.  приканва Комисията да разработи подход към миграцията, подобен на подхода към макрорегионалната стратегия; подчертава, че подобен интегриран и всеобхватен подход следва да се основава на INTERREG и да включва конкретни цели, и следва също така да използва инструменти като интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и воденото от общностите местно развитие; припомня, че целта на териториалното сътрудничество в рамките на политиката на сближаване позволява на различните участници да намерят общи решения, в това число съвместно с трети държави; в тази рамка припомня, че е важно да се укрепи капацитетът на гражданското общество, включително доброволците, и сътрудничеството между него и участниците по места, а също да се подкрепя и да се развива предприемачеството като фактор за растеж, социално приобщаване и заетост;

10.  приканва Комисията, в рамките на правилата на действащия Пакт за стабилност и растеж, когато прилага член 23, параграф 11 при анализа на социалните и икономическите условия в съответните държави членки въз основа на посоченото в приложение III към Регламент (ЕС) № 1303/2013 относно общоприложимите разпоредби, да взема предвид допълнителните извънредни публични разходи, извършвани от държавите членки поради безпрецедентния приток на бежанци;

11.  счита, че трансграничното сътрудничество е от ключово значение за справянето с миграционните потоци; припомня важния принос на програмите за европейско териториално сътрудничество и опита, придобит при тяхното изпълнение, който предоставя също така добра основа за сътрудничество между органите на различните държави членки и трети държави; подчертава освен това, че ЕС и неговите държави членки следва също така да предприемат действия, които надхвърлят реагирането на извънредни ситуации или кризи, и да провеждат външни политики и политики за развитие, насочени към разрешаването на постоянните структурни проблеми, водещи до масови миграционни потоци;

12.  подчертава, че е необходимо да се предприемат ефективни действия срещу престъпните мрежи на контрабандисти и трафиканти; счита, че трябва да се полагат усилия за насърчаване на ефективна гранична политика на ЕС и да се създаде възможност за безопасно и законосъобразно влизане на бежанците, позволяващо спасяването на човешки живот и гарантиращо сигурност и безопасност, и макар да го признава като елемент на миграционната политика, насърчава политики и мерки с цел връщане на незаконните имигранти, което изцяло следва да се осъществява в сътрудничество с държавите на произход и транзит;

13.  подчертава важната роля, която предприятията на социалната икономика играят при приобщаването и посрещането на имигрантите както в социален, така и в икономически аспект; призовава Комисията да създаде платформа за сътрудничество и диалог по свързаните с миграцията въпроси, за да събира примери на добри практики на регионите и градовете за различните ответни действия във връзка с текущата миграционна криза, и да осигури разпространението на тези практики.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.2.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

28

7

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Steeve Briois, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Tamás Deutsch, Bill Etheridge, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Andrew Lewer, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Younous Omarjee, Konstantinos Papadakis, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Viorica Dăncilă, Ivana Maletić, Bronis Ropė, Davor Škrlec, Hannu Takkula, Damiano Zoffoli, Marco Zullo

22.10.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията

(2015/2095(INI))

Докладчик по становище: Мери Хънибол

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 октомври 2015 г. относно миграцията, и по-специално изразения в тях ангажимент по отношение на човешките права на жените и момичетата,

A.  като има предвид, че настоящата криза е преди всичко хуманитарна криза, и реакцията на ЕС трябва да се основава на солидарност и справедливо споделяне на отговорността;

Б.  като има предвид, че е необходим съгласуван и общ за целия ЕС механизъм за презаселване с оглед на презаселването на бежанците във всички държави членки;

В.  като има предвид, че сред държавите членки съществуват значителни различия в отношението към жените и момичетата, които търсят убежище, и че прилагането на всеобхватен подход на ЕС към убежището и миграцията трябва да гарантира съществуването на последователни процедури, насоки и услуги за подпомагане в процеса на предоставяне на убежище, при които се отчита особеността на половата принадлежност;

Г.  като има предвид, че жените и момичетата мигранти – със или без документи – и жените, търсещи убежище, са особено уязвими по отношение на всякакви форми на насилие, в това число сексуалното насилие, по време на своето пътуване;

Д.  като има предвид, че децата, търсещи убежище, пътуват по-често с жени отколкото с мъже и че се сблъскват също с уникални предизвикателства, които ги правят особено уязвими при конфликти, при пътуването си към Европа и при приемането им от държавите членки;

Е.  като има предвид, че жените, търсещи убежище, имат специфични притеснения и опасения във връзка със закрилата, които са различни от тези на мъжете, и че въвеждането на аспектите, свързани с особеностите на половата принадлежност, в процедурите за предоставяне на убежище позволява тези различия да бъдат взети под внимание;

Ж.  като има предвид, че жените, както и ЛГБТИ лица са обект на специфични форми на преследване въз основа на пола, които прекалено често продължават да не се признават в процедурите за предоставяне на убежище;

З.  като има предвид, че жертвите на физическо, психологическо и сексуално насилие вече са уязвими и че задържането може да изостри техните травми;

И.  като има предвид, че е необходимо подобряване на структурите със специални услуги в подкрепа на бременните жени със сериозни здравословни проблеми; като има предвид, че в някои държави жените мигранти не винаги имат достъп до предродилни грижи, дори когато такива са на разположение;

Й.  като има предвид, че организирани престъпни групировки се възползват от настоящото нестабилно положение в Средиземноморието и региона на Близкия изток и Северна Африка и от уязвимостта на жените и момичетата, когато същите търсят безопасност, за да ги експлоатират чрез контрабанда, сексуално насилие и трафик с цел трудова експлоатация, проституция и сексуална експлоатация;

K.  като има предвид, че процесът на интеграция и правата на жените мигранти са изложени на риск, когато техният правен статут зависи от техните съпрузи;

1.  счита, че са необходими радикални и дългосрочни промени в подхода на Европа към миграцията; счита, че всяка дългосрочна и устойчива стратегия трябва да обхваща всички аспекти на миграцията и убежището, включително дипломацията и външната политика, глобалната престъпна икономика, предоставянето на хуманитарна помощ и по-добро подпомагане на хората, които вече са в Европа; счита също така, че аспектите на равенството между половете трябва да бъдат интегрирани във всички области;

2.  призовава ЕС да поеме по-отговорна роля в решаването на извънредната хуманитарна ситуация, засягаща също така жените и момичета мигранти чрез прилагането на всеобхватен подход, който да включва обвързващ механизъм за разпределяне на бежанците между държавите членки, като се обръща специално внимание на нуждите на бременните жени, жените с увреждания, жертвите на насилие, в това число генитално осакатяване, самотните майки, възрастните жени и момичетата;

3.  призовава държавите членки да създадат ефективен съгласуван механизъм за приемане, обработка на документацията, преместване и презаселване на пристигащите бежанци, като вземат под внимание въпросите, свързани с половата принадлежност; призовава агенциите, както и държавите – членки на ЕС, да гарантират, че на служителите в публичния сектор и гражданското общество е осигурено обучение относно прилагането на подход, основаващ се на пола, за тяхната работа с пристигащите бежанци.

4.  подчертава, че съгласуваният отговор на ЕС на бежанската криза трябва да включва конкретни мерки за справяне с уязвимостта и нуждите на децата и по-специално младите момичета, включително тяхното право на образование;

5.  подчертава и признава, независимо от правния статут, колко е важно разработването на всеобхватен подход към миграцията от гледна точна на равенството между половете; счита, че решенията за задържане следва да вземат под внимание дали жените са преживели травми или форми на сексуално насилие, основано на пола, в това число генитално осакатяване, и дали нуждите на бременните жени се посрещат по-адекватно в адаптирани към ситуацията приемни помещения, където се гарантира лична неприкосновеност и където е налице квалифициран персонал, обучен за да се справя с подобни ситуации; подчертава, че момичета и момчетата не следва да бъдат задържани само заради статута си на мигранти;

6.  призовава държавите членки да гарантират, че процедурите относно предоставянето на убежище (в това число на границите) са съобразени с Насоките на ВКБООН относно защитата срещу преследване, свързано с пола, в контекста на Конвенцията за бежанците от 1951 г., като призовава за тълкуване на Конвенцията по начин, при който се отчитат особеностите на половата принадлежност, както и за определяне на основанията за подаване на молби за предоставяне на убежище;

7.  настоятелно призовава служителите на Съвета на ООН по правата на човека и тези на държавите членки, които се занимават с извънредната хуманитарна ситуация, да разполагат с подходяща подготовка за предоставяне на психологическа подкрепа за жени и момичета мигранти, станали жертви както на психологическо, така и на физическо насилие по време на пътуването им;

8.  изразява дълбока си загриженост относно равнището на незаконно превеждане на хора, което изостря настоящата криза и принуждава уязвими лица, включително момичета и деца, да пътуват при нечовешки и животозастрашаващи условия; отбелязва, че на практика разликата между незаконното превеждане и трафика може да се размие, когато хората станат жертви на насилие и експлоатация; поради това призовава държавите членки да засилят своето полицейско и съдебно сътрудничество срещу престъпните организации, стоящи зад трафика и незаконното превеждане;

9.  изразява възражение срещу задържането на бременни жени, деца и кърмещи майки; призовава за прекратяване на всяко задържане на деца в ЕС, както и за осигуряване на възможност на родителите да живеят заедно със своите деца в подходящо адаптирани помещения в очакване на решението за убежище; подчертава необходимостта да се гарантира, че не се нарушават правата на човека;

10.  насърчава държавите членки да използват задържането в ограничени случаи, а не системно, да използват надеждни процеси на наблюдение и да разрешават достъпа на НПО и други компетентни органи за извършване на посещения и проверки в местата на задържане на условията на приемане и на минималните стандарти, включително на тези, свързани с правата на жените;

11.  подчертава необходимостта приемните центрове в държавите членки да бъдат организирани така, че да бъдат удобни за семейства и да отговарят на особените потребности на майките с деца, кърмачките и бременните жени;

12.  подчертава, че следва да бъдат предприети мерки за улесняване на защитата на жените мигранти и търсещите убежище, включително чрез осигуряване на отделен подслон и санитарни съоръжения за мъжете и жените, които нямат връзка помежду си;

13.  подчертава, че в процесите, свързани с бежанците, и предоставянето на убежище следва да бъдат включени процедури, насоки и услуги за подпомагане, при които се отчитат особеностите на половата принадлежност, включително отделното събеседване с мъжете и жените бежанци и търсещите убежище, наличието на възможност водещият на събеседването да е от същия пол, както и насочването за психосоциални консултации и консултации при травми;

14.  подчертава необходимостта жените бежанци и мигранти да имат достъп до застъпници от женски пол във всеки един момент, за да изразяват своите опасения в безопасна и поверителна среда; счита, че това следва да включва, но да не се ограничава единствено до, опасения, свързани със здравето, репродуктивното здраве, майчинството, сексуалния тормоз и насилието и че следва да се прилага за всякакви други въпроси или информация;

15.  подчертава, че всички политики и мерки на ЕС в областта на миграцията и убежището следва да вземат под внимание половата принадлежност и произхода при тяхното разработване, изпълнение и оценяване;

16.  подчертава значението на създаването на безопасни и законни маршрути за влизане в ЕС; счита, че това ще спомогне да се гарантира, че на жените мигранти, бежанците и лицата, търсещи убежище, няма да се налага да прибягват до престъпни мрежи и че те ще могат да се ползват пълноценно с основните си права;

17.  подчертава, че операциите по издирване и спасяване на хора трябва да бъдат засилени и запазени, за да се сведе до минимум броят на загиналите хора в морето;

18.  призовава за укрепване на правото на повторно събиране на семейства в целия ЕС, както и за подобряване на прилагането му чрез по-бързи и по-евтини процедури;

19.  призовава държавите членки да въведат специални мерки за улесняване на участието на пазара на труда на жените бежанци и мигранти, включващи обучение, самостоятелна заетост, езикови курсове, обучение през целия живот и доброволческа дейност; счита, че образованието, уменията и обучението на жените, търсещи убежище, мигранти и бежанци следва да бъдат признати и ценени, както и че следва да бъдат създадени прозрачни процедури за признаване на квалификациите, получени в чужбина;

20.  подчертава, по-специално, колко важно е осигуряването на достъп до образование на момичетата мигранти, особено когато те са непридружени;

21.  счита, че икономическата независимост е от ключово значение за равенството и интеграцията; поради това призовава държавите членки да улеснят достъпа до труд на жените мигранти;

22.  припомня член 12 от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, според който се изисква от държавите — страни по конвенцията, да гарантират достъп до подходящи услуги във връзка със здравето на жените, включително, но не само, предродилни и следродилни грижи и хигиена по време на месечния цикъл;

23.  призовава жените, особено бременните, момичетата без документи и непридружените деца да получават адекватно приоритетно приемане и да бъдат незабавно идентифицирани, за да не се загубят следите им;

24.  подчертава, че приемащите държави следва да гарантират пълен достъп до правото на безплатно качествено обществено образование, здравни услуги, по-специално по отношение на сексуалното и репродуктивно здраве и права, заетост и жилищно настаняване, които да отговарят на нуждите и способностите на жените и момичетата бежанци;

25.  приветства допълнителните елементи, въведени чрез преработването на Директивата относно условията на приемане(29), по-специално включването на жертвите на трафика на хора и гениталното осакатяване на жени като отделни категории уязвими лица; изразява дълбоката си загриженост във връзка с факта, че само 12 държави членки са приложили статута на уязвимо лице по отношение на жертвите на трафик на хора; призовава останалите държави членки да прилагат разпоредбите на преработената директива и призовава Комисията да насърчи тези държави членки да прилагат съответните мерки;

26.  счита, че жертвите и изложените на риск от деца, както и на ранен и принудителен брак, също така и в държавите на пристигане, следва да получат статут на уязвими лица;

27.  призовава да се обърне допълнително внимание на нуждите на майките мигранти и бежанците, които пътуват с деца – било техни собствени, или деца сираци – като се гарантира сигурен достъп до храна, вода, подслон, помещения за преобличане, подходящи лекарствени средства, санитарни съоръжения и отговор на други потребности на всички етапи от пътуването и след пристигането им; призовава държавите членки да дадат независим правен статут на жените, търсещи убежище и на мигрантите, които са навлезли на територията на ЕС, за да се съберат повторно със семействата си, с оглед избягване на експлоатацията, намаляване на уязвимостта и постигане на по-голяма степен на равенство;

28.  призовава държавите членки да прилагат изцяло Директива № 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и Директива № 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления;

29.  призовава държавите членки да гарантират достъп до международна закрила за жените, жертви на преследване, както и да следват насоките на Комисията за прилагането на Директива № 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството;

30.  изразява съжаление, че Европейската програма за миграцията на Комисията не включва с своите цели облекчаване на ограниченията пред повторното събиране на семейства; отбелязва колко важно е да се осигури възможност на хората, които вече са в ЕС, да се съберат повторно с членовете на своите семейства, включително непридружените деца;

31.  подчертава, че независимо от колебанията в потоците на бежанците и миграционните потоци, които могат да окажат натиск върху местата за приемане, нуждите на уязвимите лица, включително жените и момичетата, и по-специално на непридружените момичета, следва да бъдат приоритет във всеки един момент, и изразява своята загриженост относно начина, по който общата европейска система за убежище се прилага на практика;

32.  обръща особено внимание на групите в миграционните потоци, които вече са уязвими, и поставя акцент върху такива фактори като възраст, пол, увреждане, полова идентичност и убеждения; изразява загриженост, че не се задоволяват специфичните нужди на хората по отношение на закрилата;

33.  категорично осъжда използването на сексуално насилие срещу жени като военно средство; счита, че следва да бъде отделено специално внимание на жените и момичетата мигранти, станали жертви на насилие в конфликти, като им се осигури достъп до медицинска и психологическа помощ;

34.  препоръчва всички законни и съответни организации като Върховния комисариат на ООН за бежанците ВКБООН, Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, както и НПО и държавите членки, да гарантират възможно най-високите стандарти при набирането на служители от женски пол за всички помещения, както и обучението, съобразено с половата принадлежност, да бъде задължително за целия персонал, за да може въпросите, свързани с равенството между половете, да бъдат включени във всички дейности и програми, които са насочени към процесите на придвижване на бежанците и на предоставянето на убежище;

35.  настоятелно призовава всички държави членки да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул) с оглед гарантиране на закрилата на жените и момичетата мигранти от насилие и да прилагат член 59 от нея, в който ясно се заявява, че страните следва да предприемат необходимите мерки за прекратяване на процедурите за експулсиране и/или за предоставяне на самостоятелно разрешение за пребиваване в случай на разтрогване на брака с тези жени мигранти, чийто статут на пребиваване зависи от техните съпрузи;

36.  призовава за по-широко сътрудничество с държавите на произход на мигрантите, както и с НПО, които работят в тези държави, с цел подобряване на условията за жените, които са първите жертви на конфликтите;

37.  обръща внимание на съобщението на Комисията от 13 май 2015 г., озаглавено „Европейска програма за миграцията“(30); отбелязва намерението на Комисията за засилване на разпоредбите за сигурна страна на произход в Директивата за процедурите за убежище; изразява твърдо убеждение, че всяко решение за хармонизиране на разпоредбите за сигурна страна на произход, включително евентуалното създаване на общ списък на ЕС на сигурните страни на произход, трябва да интегрира принципа на равенство между половете; отбелязва обаче, че нито една страна на произход или трета държава не може да се счита за истински сигурна, след като във всички държави се наблюдава насилие, основано на пола; счита, че молбите, основани на страх от основано на пола насилие или дискриминация, не следва никога да бъдат обект на ускорени процедури за предоставяне на убежище;

38.  признава, че организациите на жените, както и жените мигранти, трябва да участват във вземането на решения относно това как да бъдат третирани, включително относно приоритетите при разпределянето на помощта, а също и в инициативите за мир в техните държави на произход;

39.  подчертава, че по време на уговорените срещи и събеседвания във връзка с предоставянето на убежище трябва да бъдат осигурени грижи за децата, за да се гарантират равни възможности за подаване на молба за убежище; отбелязва, че липсата на осигурени грижи за децата за търсещите убежище и бежанците представлява важна бариера пред достъпа до основни услуги, както и че това има непропорционално въздействие върху жените, тъй като те са тези, които най-вече носят отговорност за грижите за децата; подчертава, че услугите от първостепенно значение трябва да вземат под внимание нуждите на семействата от грижи за децата;

40.  счита, че недокументираните жени мигранти и лицата на тяхна издръжка са особено уязвими по отношение на риска да станат жертви на насилие, експлоатация и междусекторна дискриминация въз основа на расата и пола; отбелязва, че правният статут на недокументираните жени мигранти може да ограничи достъпа им до подходящи услуги като например домове за временно настаняване на жени;

41.  изразява дълбока загриженост относно преобладаващите отрицателни стереотипи за жените мигранти, бежанци и търсещи убежище; настоятелно призовава държавите членки да удвоят усилията си за защита на всички мигранти, бежанци и търсещи убежище от прояви на десен екстремизъм и насилие.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.10.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

5

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Maria Arena, Catherine Bearder, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Maria Corazza Bildt, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Mary Honeyball, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Elisabeth Köstinger, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Vicky Maeijer, Barbara Matera, Angelika Mlinar, Maria Noichl, Marijana Petir, Jordi Sebastià, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Ángela Vallina, Jadwiga Wiśniewska, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, Stefan Eck, Arne Gericke, Constance Le Grip, Evelyn Regner, Monika Vana

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Jane Collins

26.10.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията

(2015/2095(INI))

Докладчик по становище: Марлене Мици

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по петиции приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства ангажимента на Комисията да предприеме мерки в отговор на безпрецедентната криза в Средиземноморието и да подобри управлението на миграцията във всичките му аспекти, като засили миграционната си политика и приеме стратегическа Европейска програма за миграцията; във връзка с това отбелязва също така силната обществена реакция на протест във връзка с недостатъците на миграционните политики; счита, че при наличност на необходимите ресурси и при цялостно и незабавно изпълнение Европейската програма за миграция би се превърнала във важна първа стъпка към спасяването на човешки живот чрез подобряване на достъпа до международна закрила, чрез преминаване към справедливо споделяне на отговорности и солидарност и чрез коригиране на нарушенията в съществуващата система; призовава Комисията да включва активно Парламента, да взема предвид неговите препоръки и да се консултира с всички заинтересовани страни в процеса на вземане на решения, включително международни организации като ВКБООН и мигрантски и бежански организации при разработването на бъдещите политики в областта на миграцията;

2.  изтъква, че многобройни петиции, внесени от граждани на ЕС, се отнасят до широк кръг от въпроси във връзка с кризата в Средиземноморието и трагичната загуба на човешки живот в морето и в тях се отправя искане Европейският съюз да действа бързо и решително с цел подобряване на това положение и прекъсване на незаконните практики, с които се нарушават правата на човека и принципите на правовата държава; подчертава, че в общ план безпокойствата на вносителите на петиции са свързани с: недостатъците в прилагането на достиженията на правото на ЕС в областта на убежището и миграцията и неефективността на действащия Регламент „Дъблин III“ липсата на всеобхватна политика на ЕС в областта на миграцията и неприлагането на принципа на солидарност, което води до несъразмерна тежест за приемащите държави членки; случаите на нарушаване на основните права, което води до отблъскване на мигранти по море, отказ за влизане на граничните пунктове и незаконно депортиране на място; и необходимостта от увеличаване на усилията на европейско равнище за борба срещу ксенофобията и нетърпимостта и за зачитане на правата на мигрантите, на търсещите убежище и на бежанците и за подпомагане на тяхната интеграция в ЕС;

3.  подчертава, че предвид мащаба на разигралите се неотдавна трагедии и обезпокоителното нарастване на броя на пристигащите незаконни мигранти и смъртните случаи в морето (повече от 100 000 пристигнали през първите шест месеца на 2015 г. по данни на ООН) ЕС и държавите членки вече не могат да бъдат просто наблюдатели, но трябва да се ангажират активно и да демонстрират политическа решимост в дебата с конкретни действия и конкретни мерки, за да подпомагат всеобхватно Програмата на Комисията в областта на миграцията;

4.  призовава за взаимното признаване на решенията за убежище между държавите членки не само в случаите, в които решението е отрицателно, но и в случаите, в които е предоставено убежище, с цел правилно прилагане на разпоредбите на член 78, параграф 2, буква а) от ДФЕС, който призовава за единен статут на бежанец, валиден в целия Съюз.

5.  подчертава, че действията, предприемани от ЕС, включително всички органи и агенции на ЕС, трябва да бъдат наблюдавани и оценявани редовно в контекста на съществуващите условия и, ако е необходимо, да бъдат коригирани или подсилвани, за да се осигури пълно транспониране от държавите членки на общата европейска система за убежище, по-добро управление на системата за предоставяне на убежище, както и преминаване към една по-практична и осезаема форма на солидарност, справедливо разпределение на отговорностите и зачитане на основните права;

6.  настоятелно призовава ЕС да продължи да укрепва операция „Тритон“ на равнище, еднакво с равнището на операция „Mare Nostrum“; призовава Комисията да предоставя постоянна финансова подкрепа и прозрачно наблюдение на FRONTEX и нейните оперативни разходи и дейности;

7.  изтъква, че наблюдението, събирането и анализът на информация относно миграционните потоци и модели в преминаването по море между ЕС и африканските държави трябва да бъдат подобрени и координирани от централизиран механизъм на ЕС за управление на данните относно миграцията, който би предоставил редовни доклади за оценка и би засилил последователността, планирането и управлението на кризи, като по този начин би подпомогнал задействането на системи за ранно предупреждение на равнището на ЕС с цел бързо реагиране на бъдещи миграционни кризи;

8.  призовава ЕС и държавите членки да приемат неотложно всеобхватна европейска политика в областта на миграцията и убежището, основаваща се на спазването на човешките права и достойнство, международните стандарти и ценностите, на които се основава ЕС, както и на правата, заложени в Хартата на основните права на ЕС; подчертава необходимостта от конкретно прилагане на член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който определя, че политиките на Съюза се ръководят от принципа на солидарност и справедливо споделяне на отговорността, включително неговите финансови последици, между държавите членки; подчертава факта, че европейската и националните политики в областта на миграцията трябва да бъдат в пълно съответствие с Конвенцията на ООН от 1951 г. за статута на бежанците и Допълнителния протокол към него и трябва да спазват принципа на забрана за връщане;

9.  предупреждава относно засилената тенденция за извършване на незаконни депортации на място, като например при загражденията на границата с Мароко в испанските анклави Сеута и Мелиля, и категорично отхвърля тези практики като противоречащи на правата на човека и принципите на правовата държава; обръща внимание и на случаите на нежелани депортации в държави извън ЕС, различни от държавите на произход, което лишава хората без документи от възможността да напуснат тези трети държави;

10.  изразява загриженост поради факта, че голям брой деца, включително непридружавани малолетни и непълнолетни лица, които са особено уязвими, пътуват през Средиземно море; призовава ЕС и държавите членки да спазват принципа на висшия интерес на детето, включително като гарантират правилно третиране и достъп до подходящи за деца процедури за предоставяне на убежище, като избягват прехвърлянето на непридружавани малолетни и непълнолетни лица, освен ако това не е в техен висш интерес, като се вземат предвид възможностите за събиране на семейството, безопасността и сигурността на детето;

11.  отбелязва важните мерки, съдържащи се в програмата на Комисията, и по-специално тези, насочени към спасяването на човешки живот, справянето с неотложния характер на ситуацията, борбата с контрабандните мрежи и отстраняването на основните причини за миграцията, но подчертава, че междувременно програмата на Комисията няма да спре съществуващите миграционни потоци и че поради това е спешно необходимо създаването на постоянен механизъм на ЕС за преместването на лица на територията на ЕС със задължително участие на всички държави членки, и то за достатъчен брой хора, нуждаещи се от международна закрила; счита, че задължителният механизъм за преместване трябва да се задейства бързо и автоматично въз основа на критерии, които са справедливи, ясни, обективни, измерими и могат да бъдат идентифицирани за държавите членки, като същевременно се вземат под внимание, доколкото е възможно, предпочитанията на бежанците;

12.  приветства законодателното предложение на Комисията относно създаването на постоянен механизъм за преместване при кризи, който се основава на член 78, параграф 2 от ДФЕС, както и факта, че по време на заседанията през септември на Съвета по правосъдие и вътрешни работи министрите от държавите членки са успели да постигнат споразумение относно спешното преместване на 40 000 души, които се нуждаят недвусмислено от международна закрила, от Италия и Гърция и за допълнително преместване на 120 000 души; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да обмислят прилагането на разпоредбите, установени в Директива 2001/55/ЕО на Съвета, за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, и по-специално съображение 20 от нея, но припомня, че тъй като тази директива никога не е била задействана, Комисията трябва да предложи преразглеждане на нейните разпоредби с цел по-добро прилагане на механизъм на ЕС за солидарност и въвеждане на инструмент за незабавна, безопасна и законна реакция в отговор на спешни бежански кризи; в този контекст призовава също така за ясно определение на понятието „масов приток на бежанци“;

13.  подчертава факта, че един от основните дисбаланси на миграционната политика на ЕС засяга държавите на външните морски и сухопътни граници, които са изправени пред повишен приток на хора, нуждаещи се от международна закрила, и държавите по вътрешните граници на ЕС, като например Германия и Швеция, които през 2014 г. приеха 43% от всички заявления за убежище в ЕС; поради това призовава държавите членки и Комисията да гарантират разумно преразглеждане на регламента „Дъблин III“, за да се облекчи внезапният и непропорционален миграционен натиск върху все по-голям брой държави членки и по-специално върху държавите по външните граници на ЕС, които ежедневно са изложени пряко на мигрантските потоци, без да се излага на риск сигурността на външните граници на Съюза;

14.  счита, че законната миграция не е социално-икономическа тежест, а по-скоро възможност, която може да дава положителен принос за обществото, и че разработването на законни маршрути до ЕС може да помогне за справяне с престъпните мрежи на контрабандисти и да спомогне за намаляването на броя на човешките жертви в морето; ето защо изтъква факта, че безопасният и законен достъп до ЕС следва да бъдат на разположение за хората, които се нуждаят от международна закрила; подчертава необходимостта от задължителна програма за презаселване, чрез която се предоставя презаселване на разумен брой бежанци, и призовава ЕС и държавите членки да се възползват от възможностите, предлагани от съществуващото законодателство, с цел разработване на други инструменти, структурирани механизми и прозрачни и достъпни процедури за влизане в ЕС, като например хуманитарни визи, издавани от посолствата и консулските служби в държавите на произход или в държавите на транзитно преминаване;

15.  призовава ЕС, държавите членки и държавите кандидатки да предоставят международна рамка за диалог и всеобхватно разискване по въпросите на миграцията с трети държави на произход и транзит, така че да се гарантира по-тясна солидарност и сътрудничество с ЕС и да се преодолеят първопричините за миграцията; във връзка с това приветства срещата на високо равнище във Валета, която ще се проведе през ноември 2015 г. в тясно сътрудничество с африканските партньори и която ще служи като основа за приемане на бъдещи рамкови споразумения, насочени към преодоляване на първопричините за миграцията; призовава Комисията и държавите членки да продължават да насърчават разрешаването на конфликти в държавите на произход, да укрепват капацитета на транзитните държави и да гарантират, че средствата се насочват към правилните проекти, което ще доведе до прекратяване на използването на човешките и природните ресурси и до подобряване на здравеопазването, образованието, промишлеността и инфраструктурата с цел създаване на работни места и подобряване на възможността за достойно бъдеще в държавите на произход на мигрантите;

16.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че изпълнението на Директивата за връщане върви ръка за ръка със зачитането на процедурите, стандартите и основните права на човека, които позволяват на Европа да гарантира зачитането на правата на човека и достойното третиране на завърналите се лица в съответствие с принципа на забрана за връщане; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да отделят особено внимание на случаите на лица, търсещи убежище, свързани с възможно политическо преследване, така че да се предотврати всякакво връщане, което би довело до нарушаване на правата на човека в държавата на произход или в трета държава;

17.  призовава ЕС да засили допълнително своите вече установени рамкови споразумения, като например Европейската политика за съседство, процеса от Хартум и процеса от Рабат; подчертава необходимостта да се отдаде нужното значение на проточилото се положение на бежанците, което, ако бъде оставено неуредено, би могло да доведе до постоянни и увеличени потоци от незаконни и животозастрашаващи преминавания на Средиземно море;

18.  изразява съжаление, че в някои държави членки в управлението на някои центрове за приемане на търсещи убежище са извършени редица сериозни измами и административни нередности, често с участието на организираната престъпност, което е довело както до погрешно използване на европейски средства, така и до допълнително влошаване на условията за живот и защитата на правата на човека на мигрантите;

19.  призовава ЕС и всички държави членки да спрат изграждането на стени, да сринат съществуващите стени и да преустановят всякакво сътрудничество, насочено към създаване на условия за изграждане на стени в трети държави, предназначени да пречат на мигрантите да достигат ЕС или други територии;

20.  призовава държавите членки да установят национални програми за подкрепа на интеграцията, да заделят съответни ресурси и подкрепа, и да подобрят прилагането на общите основни принципи на политиката на интеграция на имигрантите в ЕС; призовава Комисията да засили ролята на мрежата на националните точки за контакт по въпросите на интеграцията и на Европейския форум за интеграция като платформи за диалог, с цел да се осигури по-добро приобщаване и обмен на обещаващи практики между държавите членки;

21.  призовава ЕС и държавите членки да въведат ефективни мерки, основани върху образованието и превенцията, за справяне с нарастваща ксенофобия и престъпленията от омраза, както и за санкционирането на всички форми на насилие и дискриминация, включително слово на омразата.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.10.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

0

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Margrete Auken, Beatriz Becerra Basterrechea, Soledad Cabezón Ruiz, Pál Csáky, Eleonora Evi, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Svetoslav Hristov Malinov, Notis Marias, Edouard Martin, Marlene Mizzi, Julia Pitera, Gabriele Preuß, Sofia Sakorafa, Yana Toom, Bodil Valero, Jarosław Wałęsa, Cecilia Wikström

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jérôme Lavrilleux, Michèle Rivasi, Ángela Vallina, Axel Voss

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Emilian Pavel, Vladimir Urutchev, Julie Ward

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.3.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

44

11

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Gerard Batten, Heinz K. Becker, Michał Boni, Caterina Chinnici, Ignazio Corrao, Rachida Dati, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Frank Engel, Cornelia Ernst, Tanja Fajon, Laura Ferrara, Lorenzo Fontana, Mariya Gabriel, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Jussi Halla-aho, Monika Hohlmeier, Sophia in ‘t Veld, Iliana Iotova, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Timothy Kirkhope, Barbara Kudrycka, Kashetu Kyenge, Marju Lauristin, Juan Fernando López Aguilar, Roberta Metsola, Louis Michel, Claude Moraes, Birgit Sippel, Branislav Škripek, Csaba Sógor, Helga Stevens, Bodil Valero, Udo Voigt, Beatrix von Storch, Josef Weidenholzer, Cecilia Wikström, Kristina Winberg, Tomáš Zdechovský

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Kostas Chrysogonos, Carlos Coelho, Anna Maria Corazza Bildt, Gérard Deprez, Anna Hedh, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Miltiadis Kyrkos, Gilles Lebreton, Andrejs Mamikins, Petri Sarvamaa, Elly Schlein, Barbara Spinelli, Geoffrey Van Orden, Axel Voss

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Margrete Auken

(1)

ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 165.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2015)0176.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2015)0317.

(4)

http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2015/09/28-eunavfor/.

(5)

Приети текстове от тази дата, P8_TA(2014)0105.

(6)

Новини на Frontex, http://frontex.europa.eu/news/number-of-migrants-arriving-in-greece-dropped-by-half-in-november-cITv3V.

(7)

МОМ и УНИЦЕФ, Информационен бюлетин с данни: Миграцията на деца към Европа, http://www.iom.int/sites/default/files/press_release/file/IOM-UNICEF-Data-Brief-Refugee-and-Migrant-Crisis-in-Europe-30.11.15.pdf.

(8)

Бюлетин на EASO, ноември – декември 2015 г., https://easo.europa.eu/wp-content/uploads/EASO-Newsletter-NOV-DEC_-20151.pdf.

(9)

ЕС+ се състои от ЕС-28 плюс Норвегия и Швейцария,

(10)

ВКБООН – Извадка от данни за Гърция – 7 март 2016 г.

(11)

МОМ, Проект „Изчезнали мигранти“, http://missingmigrants.iom.int/.

(12)

Решение (ЕС) 2015/1523 на Съвета и Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета.

(13)

Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (преработен текст) (ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 31).

(14)

Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12).

(15)

Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 20.12.2011 г., стр. 9).

(16)

Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 60).

(17)

Заключения на Съвета от 19 ноември 2004 г.

(18)

Директива № 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, OВ 180, 29.6.2013 г., стp. 96.

(19)

Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, ОВ L 168, 30.6.2009 г., стр. 24.

(20)

Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници, ОВ L 94 от 28.3.2014 г., стр. 375.

(21)

Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, ОВ L 155, 18.6.2009 г., стр. 17.

(22)

1 Конвенция за статута на бежанците от 1951 г.

(23)

2 Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г., член 98 („Задължение за оказване на помощ“)

(24)

3 Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., правило 33 („Съобщения за бедствие: задължения и процедури“)

(25)

4 Международна конвенция за търсене и спасяване по море от 1979 г., във вида, в който е изменена.

(26)

5 Резолюция MSC 167(78) на Международната морска организация и „Спасяване по море: насоки относно принципите и практиките, приложими спрямо мигранти и бежанци“.

(27)

6 Според статистика на Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA).

(28)

7 http://data.unhcr.org/mediterranean/regional.php

(29)

Директива № 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, OВ L 180, 29.6.2013 г., стp. 96.

(30)

COM(2015)0240

Правна информация - Политика за поверителност