ДОКЛАД относно прилагането въз основа на принципа на равенство между половете на Директива 2011/36/ЕС от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него

26.4.2016 - (2015/2118(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Катрин Биърдър
Докладчик по становище (*):
Малин Бьорк, Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
(*) Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането въз основа на принципа на равенство между половете на Директива 2011/36/ЕС от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него

(2015/2118(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 79 и 83 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 3, 5 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г., и по-специално член 6 от нея, който има за цел да води борба с всички форми на трафик на жени и с експлоатацията на проституцията на жени,

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция от 1949 г.,

–  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.) и „Пекин + 15“ (2010 г.) и на конференцията за преразглеждане „Пекин + 20“,

–  като взе предвид Протокола от 2000 г. за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, и по-специално съдържащото се в него международно прието определение на трафика на хора,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Незадължителния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография, както и резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето[1],

–  като взе предвид Конвенцията от Овиедо за правата на човека и биомедицината,

–  като взе предвид Хагската конвенция за осиновяването,

–  като взе предвид съвместния документ на ООН относно директивата на ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, в който се призовава за предоставянето на международна защита на жертвите на трафик на хора по начин, отчитащ спецификите на пола,

–  като взе предвид Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния и задължителния труд, член 2 от която съдържа определение на принудителния труд,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора и препоръките на Съвета на Европа в тази област,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/2219 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) и за замяна и отмяна на Решение 2005/681/ПВР на Съвета[2],

–  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета[3],

–  като взе предвид Директива 2011/36/EС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета[4],

–  като взе предвид Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава[5],

–  като взе предвид Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни[6],

–  като взе предвид Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи[7],

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012 – 2016 г.“ (COM(2012)0286),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Междинен доклад за изпълнението на стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора“ (SWD(2014)0318),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска програма за сигурност“ (COM(2015)0185),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

–  като взе предвид доклада на Европол относно положението: трафикът на хора в ЕС (февруари 2016 г.),

–  като взе предвид доклада на Евростат, озаглавен „Трафик на хора“, от 2015 г.,

–  като взе предвид оценката за прилагането на европейско равнище на Директива 2011/36/ЕС, изготвена от Генералната дирекция за парламентарни изследвания,

–  като взе предвид проучването относно измерението, свързано с пола, при трафика на хора, възложено от Комисията, от 2016 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени[8],

–  като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно сексуалната експлоатация и проституцията и тяхното отражение върху равенството между половете[9],

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.[10],

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0144/2016),

А.  като има предвид, че трафикът на хора е изключително тежко нарушение на основните права, както е посочено в член 5, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и нарушение на човешкото достойнство и на физическата и психическата неприкосновеност на жертвите, причиняващо тежки вреди, които често засягат жертвите до края на живота им, както и сериозна форма на престъпност, предимно на организираната престъпност, която е продиктувана от голямо търсене и големи печалби, оценявани на около 150 милиарда щатски долара годишно[11], което подкопава принципите на правовата държава; като има предвид, че различията между законодателствата в държавите членки улесняват в голяма степен дейностите на организираната престъпност и че все още съществува твърде малък риск от наказателно преследване, а санкциите, прилагани с цел възпиране на това престъпление, са неподходящи в сравнение с потенциално големите печалби;

Б.  като има предвид, че трафикът на хора е определен в член 2 от Директива 2011/36/ЕС като набиране, превоз, прехвърляне, подслоняване или приемане на лица, включително размяна или прехвърляне на контрола над тези лица, посредством заплаха за или употреба на сила или други форми на принуда, посредством отвличане, измама, заблуда, злоупотреба с власт или с уязвимо положение, или посредством даване или получаване на плащания или облаги, с оглед получаване на съгласието на лице, което има контрол над друго лице, с цел експлоатация; като има предвид, че експлоатацията включва като минимум експлоатация на извършвана от други лица проституция или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, включително просия, робство или практики, подобни на робството, принудително подчинение, или експлоатация за престъпни дейности, или отнемане на телесни органи;

В.  като има предвид, че трафикът на хора се извършва под много различни форми и жертви на трафик на хора могат да се установят в различни законни и незаконни дейности, включително, но не само селско стопанство, преработване на хранителни продукти, секс индустрията, домакинска работа, производство, полагане на грижи, почистване, други сектори (особено в секторите на услугите), просия, престъпност, принудителни бракове, сексуална експлоатация на деца онлайн, незаконни осиновявания и търговия с човешки органи;

Г.  като има предвид, че, както е посочено в съвместния документ на ООН относно Директивата на ЕС – подход, основан на правата на човека (2011 г.), няколко агенции на ООН припомнят, че „трафикът както на мъже, така и на жени следва да бъде признат, а приликите и разликите в опита на жените и мъжете по отношение на уязвимостта и нарушенията следва да бъдат разгледани“;

Д.  като има предвид, че текущата криза с бежанците разкри липсата на подходящи инструменти на европейско равнище за съвместна борба с трафика на хора, особено с цел сексуална експлоатация на жени и деца;

Е.  като има предвид, че една стандартизирана стратегия не е ефективна за всички случаи, и като има предвид, че към различните форми на трафик, като например трафик с цел сексуална експлоатация, трафик с цел трудова експлоатация и трафик на деца, трябва да се подходи със специфични и адаптирани към конкретните условия мерки на политика;

Ж.  като има предвид, че Директива 2011/36/ЕС („Директивата“) следва да бъде приветствана за подхода, който е съсредоточен върху правата на човека и върху жертвите, като жертвите на трафик на хора имат право на определени права и услуги съгласно международното право, независимо от своето желание или възможност за участие в наказателно производство (съгласно член 11, параграф 3 от Директивата);

З.  като има предвид, че всички услуги за подпомагане на жертвите на трафик трябва да бъдат в действителност безусловни и да гарантират, че няма да има допълнително превръщане в жертви;

И.  като има предвид, че трафикът на хора, от една страна, е резултат от световните икономически и социални неравенства, а от друга страна бива допълнително засилван от икономическото и общественото неравенство и от неравенството в образованието и обучението между жените и мъжете;

Й.  като има предвид, че неотдавнашната статистика показва, че повечето от жертвите на трафик на хора са жени; като има предвид, че полът сам по себе си присъщо не създава уязвимост и че съществуват много фактори, които допринасят за създаването на положение на уязвимост за жените и момичетата, включително бедност, социално изключване, сексизъм и дискриминация;

K.  като има предвид, че жените и момичетата съставляват 80% от регистрираните жертви на трафик на хора[12] и че това може да се отдаде отчасти на структурното насилие и структурната дискриминация срещу жените и момичетата;

Л.  като има предвид, че търсенето на жени, момичета, мъже и момчета в индустриите, свързани с проституцията, представлява решаващ притегателен фактор за трафик на хора с цел сексуална експлоатация; като има предвид, че търсенето на евтина работна ръка и липсата на защита на трудовите права са притегателни фактори за трафика на хора с цел трудова експлоатация;

М.  като има предвид, че обществената толерантност спрямо неравнопоставеността между половете и насилието срещу жени и момичета, както и липсата на обществена осведоменост относно въпросите във връзка с трафика на хора затвърждават една толерантна среда за трафика на хора;

Н.  като има предвид, че трафикът на жени, момичета, мъже и момчета с цел сексуална експлоатация е намалял в държавите, които са инкриминирали търсенето, включително сводничеството и купуването на сексуални услуги;

О.  като има предвид, че малцинствените групи и групите на имигрантите, като например ромите, съставляват несъразмерен брой от жертвите на трафик на хора в резултат на тяхната социална и икономическа маргинализация;

П.  като има предвид, че обусловените от пола очаквания и дискриминация са вредни за всеки, като за мъжете е по-малко вероятно да признаят, че са станали жертва на експлоатация;

Р.  като има предвид, че икономическото и социалното овластяване на жените и на малцинствените групи би намалило тяхната уязвимост да станат жертви на трафик на хора;

С.  като има предвид, че идентифицирането на жертвите продължава да бъде предизвикателство, и като има предвид, че за да се помогне на жертвите на трафик и за да се преследват по съдебен път и да се осъждат трафикантите, подкрепата и защитата на жертвите трябва да бъдат засилени, включително правото на жертвата законно да пребивава и работи в държавата членка, в която е била обект на трафик, както и да се подобри достъпът на жертвите до правосъдие и обезщетение;

Т.  като има предвид, че децата съставляват приблизително 16%[13] от регистрираните жертви на трафик на хора, а момичетата съставляват до 13%[14], и като има предвид, че те са особено уязвими, като децата жертви изпитват сериозно и трайно физическо, душевно и емоционално страдание;

У.  като има предвид, че 70% от идентифицираните жертви на трафик на хора и 70% от заподозрените трафиканти в ЕС са граждани на ЕС и че повечето от докладваните жертви с цел сексуална експлоатация са граждани на ЕС от женски пол от Централна и Източна Европа[15]; като им предвид, че статистическата информация трябва да се вземе предвид при изготвянето на идентификационни системи с оглед на по-доброто идентифициране на всички жертви на трафик на хора;

Ф.  като има предвид, че по-голямата част от регистрираните жертви са жени и момичета, които са обект на трафик с цел сексуална експлоатация, и заедно съставляват до 95% от жертвите, които са обект на трафик с цел сексуална експлоатация[16]; като има предвид, че трафикът на хора представлява форма на насилие срещу жените и момичетата;

Х.  като има предвид, че трафикът на хора представлява сложно транснационално явление, което може да бъде ефективно преодоляно единствено, ако институциите на ЕС и държавите – членки на ЕС, работят съвместно по координиран начин с цел да предотвратят търсенето на най-благоприятна правна система от страна на престъпни групировки и лица, а акцентът се постави върху идентифицирането и защитата на потенциалните и действителните жертви с прилагане на интегрирана междусекторна перспектива; като има предвид, че съществува ясно разграничение между трафика на хора и контрабандата на хора, но следва да се обърне особено внимание на лицата, търсещи убежище, на бежанците, мигрантите и други уязвими групи, особено децата, непридружените малолетни и непълнолетни деца и жените, тъй като те са изложени на множество рискове и са особено уязвими към експлоатация и допълнително превръщане в жертви;

Ц.  като има предвид, че трафикът на хора често се възприема като дейност, която се извършва единствено от организирани престъпни групировки, но в действителност той може също така да бъде осъществяван от членове на семейството на жертвата, приятели, близки, партньори и обикновени работодатели;

Ч.  като има предвид, че мнозинството (70%) от заподозрените, преследвани и осъдени трафиканти са мъже, докато жените извършители съставляват значимо малцинство (29%) и могат да играят съществена роля в процеса на трафика на хора[17], особено в случаите на трафик на деца;

Ш.  като има предвид, че за да бъде ефективно, всяко законодателство за борба с трафика на хора трябва да бъде придружено от ясна културна промяна от култура на безнаказаност към култура на нулева толерантност спрямо трафика на хора;

Щ.  като има предвид, че жертвите често не разполагат с информация относно своите права и начините на ефективното им упражняване;

Ю.  като има предвид, че трафикът на хора като понятие се разграничава от робството и по-широката дискусия за експлоатацията; като има предвид, че не всички видове експлоатация могат да попаднат в категорията трафик на хора;

Обща оценка на мерките, предприети за справяне с измерението, свързано с пола, при трафика на хора във връзка с прилагането на Директивата

1.  отбелязва, че Директива 2011/36/ЕС трябваше да бъде транспонирана в националното право на държавите членки до 6 април 2013 г. и че всички държави членки с изключение на една са уведомили Комисията относно транспонирането на въпросната директива в националното право;

2.  призовава държавите членки да ускорят пълното и правилно прилагане на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него;

3.  изтъква, че правната и политическата рамка на ЕС отчита, че трафикът на хора представлява явление, което отразява спецификите на пола, и призовава държавите членки да приемат съобразени със спецификите на пола мерки[18]; припомня, че в член 1 от Директивата се подчертава необходимостта от възприемане на подход, отчитащ спецификите на пола, към трафика на хора; подчертава, че жените и мъжете, както и момичетата и момчетата са уязвими по различни начини и често пъти са жертва на трафик за различни цели и че по тази причина мерките за превенция, помощ и подкрепа трябва да са съобразени с пола; изтъква също така, че стратегията на ЕС идентифицира насилието срещу жени и неравнопоставеността между половете като една от основните причини за трафика на хора и предвижда серия от мерки за третиране на свързаното с пола измерение на трафика на хора;

4.  отбелязва, че Комисията трябва да публикува редица доклади относно различните аспекти на прилагане на Директивата; изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че тези доклади ще бъдат представени със закъснение, тъй като това изпраща обезпокоителен сигнал относно приоритетите за правоприлагането; призовава Комисията да изпълни задълженията и графика за докладване, както са посочени в Директивата;

5.  припомня задължението на Комисията по член 23, параграф 1 от Директива 2011/36/ЕС да представи през април 2015 г. доклад пред Парламента и Съвета с оценка на степента, в която държавите членки са предприели необходимите мерки за спазване на Директивата; подчертава, че тази задача за докладване не беше изпълнена в срок;

6.  подчертава, че измерението, свързано с пола, трябва да бъде последователно наблюдавано при прилагането на законодателството на ЕС за борба с трафика, и настоятелно призовава Комисията да продължава да следи за това в оценката си на спазването и прилагането на Директивата от страна на държавите членки;

7.  приветства добрата работа, извършена от координатора на ЕС за борбата с трафика на хора, за развитието на знанието и доказателствата относно различните аспекти на трафика на хора, включително изследвания на измерението, свързано с пола, и особената уязвимост на децата; при все това счита, че, за да се ускори реакцията на ЕС спрямо трафика на хора, мандатът на координатора на ЕС за борбата с трафика на хора би могъл да бъде удължен;

8.  изразява съжаление, че капацитетът на Европол не се използва напълно сред правоприлагащите органи на държавите членки с цел да се увеличи обменът на информация с Европол, така че да могат да се създават връзки между разследвания в различни държави членки и да се изгради по-широка разузнавателна картина относно най-застрашителните мрежи на организираната престъпност, действащи в ЕС;

9.  приветства създаването от Комисията на уебстраница, посветена на борбата с трафика на хора, която съдържа база данни на финансирани от ЕС проекти на територията на ЕС и извън него, актуална информация относно правни и политически инструменти на ЕС, мерки за борба с трафика на хора в държавите членки, възможности за финансиране и инициативи на ЕС;

10.  подчертава, че е важно да се разполага с ясна и последователна информация за жертвите и за пряко ангажираните служители, които могат да влязат в контакт с жертвите, силите за сигурност, съдебните органи, полицията и социалните служби, включително информация за правата по отношение на спешната помощ, медицинското лечение и здравните грижи, разрешителните за пребиваване, трудовите права, достъпа до правосъдие и до адвокат, както и възможностите за предявяване на искове, специфичните права на децата и др.;

11.  подчертава, че също така е важно да се обърне по-голямо внимание на посредниците на пазара на труда, изпълнители, подизпълнители и агенции по заетостта, особено в сектори с висок риск, като начин за предотвратяване на трафика на хора, особено с цел трудова експлоатация, но също и с цел сексуална експлоатация, скрити под формата на предполагаеми договори за услуги в хотелиерството и ресторантьорството и услуги за полагане на персонални грижи;

12.  подчертава, че правната и политическата рамка на ЕС по отношение на трафика на хора съчетава вътрешното и външното измерение, като отчита, че действията за борба с трафика на хора, който е сериозно нарушение на правата на човека, представляват ясна цел на външната дейност на ЕС; подчертава също така, че страните извън ЕС често са страни на произход и транзитно преминаване на трафик в рамките на ЕС и че трафикът, като незаконна трансгранична дейност, е важна област за сътрудничество с държави извън Общността; във връзка с това приветства факта, че по искане на Съвета Комисията и Европейската служба за външна дейност подготвиха пакет от информация относно провежданите дейности за борба с трафика на хора в приоритетни държави и региони, както и списък с наличните средства и инструменти на ЕС и държавите членки, включително външните политики за справяне с трафика на хора, както и проекти, финансирани от ЕС и държавите членки в тази област; призовава държавите членки да си сътрудничат с Комисията и ЕСВД в борбата с трафика на хора;

13.  счита, че лицата, търсещи убежище, бежанците и мигрантите са особено уязвими към трафика на хора и че следва да се обърне особено внимание на трафика на жени, деца и други уязвими групи; призовава Комисията и държавите членки да разследват връзката между увеличаването на броя на пристигащите бежанци и трафика на хора; призовава държавите членки да засилят сътрудничеството, включително в „горещите точки“, да идентифицират потенциалните жертви и да използват всички средства за борба с трафикантите и контрабандистите на хора, включително чрез подобряване на събирането на данни и гарантиране на спазването на съществуващите стандарти за защита; припомня ролята на агенциите на ЕС и мрежите в ЕС в областта на ранното идентифициране на жертвите на границите на ЕС и на борбата с трафика на хора и в този контекст подчертава необходимостта от по-голямо сътрудничество между Европол, Евроюст, националните органи и трети държави, както и посредством използването на Европейската информационна система за съдимост (ECRIS); призовава за предоставянето на повече ресурси за агенциите в областта на ПВР, за да се даде възможност за назначаване на служители на агенциите, обучени в областта на равенството между половете, особено в държавите членки, които са изправени пред увеличаване на смесените миграционни потоци; подчертава, че новият подход на „горещите точки“, изложен в програмата за миграцията, не следва да се ограничава до бързо обработване и отстраняване на забавянията, a следва да включва пропорционален компонент за борба с трафика на хора, насочен към ефективното пренасочване на потенциални жертви;

14.  призовава държавите членки да направят критична оценка на осъществяваната от тях регистрация на бежанци и на съответните служби и структури за осигуряване на грижи, тъй като тази група, особено непридружените малолетни и непълнолетни лица, са много уязвими по отношение на експлоатацията от престъпни групи и последващия трафик на хора;

15.  счита, че следва да се отдели по-голямо внимание на положението на транссексуалните жертви, които често са обект на дискриминация, заклеймяване и заплахи за насилие поради тяхната полова идентичност; споделя мнението, че транссексуалните лица следва да се разглеждат като уязвима група, тъй като са изложени на особено голям риск да попаднат в ръцете на трафиканти, които се стремят да използват тяхното отчаяние; счита, че този фактор на уязвимост следва да се взема под внимание, когато държавите членки извършват индивидуални оценки на риска с цел да гарантират, че жертвите на трафик получават подходяща закрила и грижи; призовава държавите членки да предоставят подходящо обучение за служителите, за които има вероятност да бъдат в контакт с жертви или потенциални жертви на трафик на хора, относно особеностите на транссексуалните жертви, така че те да могат да бъдат идентифицирани по по-проактивен начин, а услугите за оказване на помощ да бъдат адаптирани към техните потребности;

Принцип на равенство между половете при предотвратяването на трафика на хора

16.  подчертава, че в съответствие с член 11 от Директивата държавите членки имат задължение да установят механизми за гарантиране на ранното идентифициране и оказване на помощ и подкрепа на жертвите в сътрудничество със съответните организации за предоставяне на помощ; изтъква необходимостта от подход, който да се основава на четири ключови стратегии: превенция, съдебно преследване, закрила на жертвите и партньорство на всички равнища;

17.  призовава държавите членки да се борят срещу безнаказаността, да инкриминират трафика и да гарантират, че извършителите се изправят пред съд, а санкциите са засилени; ето защо настоятелно призовава държавите членки да ратифицират всички съответни международни инструменти, споразумения и правни задължения, което би направило усилията за борбата срещу трафика на хора по-ефективни, съгласувани и последователни, включително Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора;

18.  призовава за последователен подход към наказателното преследване на престъпления, свързани с трафик на хора, както и държавите членки да ускорят своите разследвания и наказателни преследвания; призовава в тази връзка държавите членки да активизират трансграничното сътрудничество и сътрудничеството със съответните агенции на ЕС;

19.  припомня, че жените и децата могат да бъдат принудени да разменят секс срещу закрила, за да оцелеят, за да напреднат по миграционния си маршрут, както и за основни хранителни продукти; изтъква, че жените и децата, които прибягват до секс с цел оцеляване не се считат за жертви на трафик и следователно не могат да получат необходимата помощ;

20.  подчертава, че с цел предотвратяване на трафика на хора и контрабандата на хора е важно да бъдат създадени сигурни канали за законна миграция на жени и деца (като например хуманитарни визи); изтъква, че е важно също така държавите по местоназначение да гарантират, че жените мигранти, които са получили правото да пребивават законно в държавите на местоназначение, имат достъп до преподаване на езици и други средства за социална интеграция, образование и обучение, по-специално с цел да им се даде възможност да упражняват правата си като граждани;

21.  призовава държавите членки да използват добре структурирани техники за провеждане на разпити на жертвите, така че да съдействат за постигането на точно възпроизвеждане на събитията, без едновременно оказване на психологически натиск върху жертвите, които вече са изплашени и объркани;

22.  подчертава, че усилията за противодействие на трафика на хора трябва да намерят баланса между целта за съдебно преследване и отговорността за закрила на жертвите; отбелязва, че подкрепата за жертвите играе важна роля за предотвратяването на трафика на хора, тъй като жертвите, които получават силна подкрепа, са в по-голяма степен в състояние да се възстановят от травмите, свързани с техния опит, да съдействат за наказателното преследване на извършителите, за подготовката на програми за превенция и за информираното разработване на политики, както и да избегнат повторното подлагане на трафик на хора;

23.  изтъква, че интернет играе ключова роля в улесняването на трафика на хора, като по този начин усложнява предизвикателствата пред борбата срещу тази тежка форма на организирана престъпност; осъжда факта, че интернет бива все повече използван за набирането на жертви във и извън ЕС посредством фалшиви оферти за работа, за предлагането на услуги, предоставяни от експлоатирани жертви, както и за обмена на информация между престъпните мрежи; призовава държавите членки да гарантират, че техните съответни политики за борба с трафика отчитат този аспект и че усилията за правоприлагане, които са насочени към кибернетичните технологии, разполагат с експертен опит по отношение на пола, който е необходим за предотвратяване и ефективна борба срещу всички форми на тази престъпност, особено що се отнася до трафика на хора с цел сексуална експлоатация; подчертава, че новите технологии, социалните медии и интернет следва също така да се използват за разпространение на добри практики за борба срещу трафика на хора и за повишаване на осведомеността и предупреждаване на потенциални жертви за рисковете от трафика; в този контекст призовава Комисията да проучи допълнително ролята на интернет в трафика на хора и да информира надлежно Парламента;

24.  изразява съжаление, че идентифицирането на жертвите продължава да бъде един от най-трудните и непълни аспекти на прилагането, но подчертава, че това не намалява отговорността на държавите членки да предоставят защита на тези уязвими лица; подчертава, че поради принудителния и подвеждащ характер на престъплението жертвите може да не са в състояние да признаят своята собствена уязвимост; подчертава, че действията, които жертвите на трафик на хора са принудени да извършват, са престъпни деяния в някои държави членки, което в някои случаи понижава доверието между жертвите и органите; отбелязва, че Директива 2011/36/ЕС забранява инкриминирането на жертвите на трафик на хора; призовава държавите членки да прилагат членове 11 – 17 от Директивата, които се отнасят до защитата и подкрепата за жертвите с чувствителен спрямо измерението на пола подход (по-специално чрез увеличаване на броя на приютите за жертви, както и чрез укрепване на програми за реинтеграция на жертвите в обществото) и да прилагат изцяло Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, за да гарантират подходяща подкрепа и помощ спрямо жертвите на трафика на хора, включително що се отнася до правото на пребиваване и достъп до пазара на труда на държавата членка, в която жертвата е била обект на трафик; изтъква, че тези разпоредби не бива да бъдат обвързани с условие жертвите да внасят жалби или да сътрудничат в наказателни разследвания; призовава Комисията да подобри обмена на най-добри практики за защита на жертвите;

25.  подчертава, че неправителствените организации и отделни личности, които работят за защита и оказване на помощ на жертвите на трафик на хора, не следва да бъдат подвеждани под отговорност за каквото и да било престъпление;

26.  остро критикува факта, че използването на услугите на лица, които са жертва на трафик, все още не съставлява престъпление във всички държави членки, но признава трудността да се докаже в съдебен контекст, че този факт е бил известен, и счита, че това би представлявало важна стъпка към признаването на сериозността на престъплението, като се гарантира реална рамка за предотвратяване на трафика на хора и за слагане на край на културата на безнаказаност;

27.  призовава държавите членки да въведат строги наказателни санкции за престъпленията трафик на хора, съвременно робство и експлоатация; призовава също така за инкриминиране на ползването на услуги със знанието, че те са предоставяни от жертви на трафика на хора, включително жертви на трафик за проституция, експлоатация на извършвана от други лица проституция или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, включително просия, робство или практики, подобни на робството, принудително подчинение, или експлоатация за престъпни дейности, или отнемане на телесни органи; отбелязва ниския брой на заведените дела и осъдителните присъди по отношение на престъплението трафик на национално равнище;

28.  отбелязва, че основният източник на информация за регистрацията на жертвите е полицията, което посочва необходимостта от достатъчни човешки и финансови ресурси, включително целенасочено и специализирано обучение за правоприлагащите органи и по-голям баланс между половете сред персонала; изтъква факта, че регистрирането на жертви на трафика на хора чрез затвори и центрове за задържане в някои държави членки показва пропуски в системата и в познанията на участващите служители; настоява, че държавите членки на ЕС трябва ефективно да прилагат законодателството срещу трафика на хора и подчертава, че за да се подобри идентифицирането на жертвите и да се развие разбиране за трудноуловимите средства за трафик, наказателноправната система следва да се съсредоточи в по-голяма степен върху динамиката на експлоатирането и прилагането на закона; в този контекст отбелязва, че съгласно Регламент (ЕС) 2015/2219 CEPOL следва да насърчава общото спазване на основните права и тяхното разбиране в правоприлагането, включително правата, подкрепата и закрилата на жертвите;

29.  призовава да се даде по-голям приоритет и повече ресурси на Европол и на националните полицейски органи за наказателно преследване на лицата, които улесняват трафика на хора, като се обърне специално внимание на повишаването на осведомеността както на полицейските сили, така и на широката общественост, по отношение на новите форми на трафик на хора;

30.  призовава Европол и държавите членки да засилят своите действия срещу наемащите лица, като използват проактивен подход или подход, основан на показанията на жертвата в съответствие с член 9 на Директива 2011/36/ЕС; подчертава, че наемащите лица използват различни канали, включително социалните мрежи и интернет сайтове (онлайн агенции за набиране на персонал); призовава Комисията да разшири мандата на ЕС на Европол за сигнализиране за незаконно съдържание в интернет (EU Internet Referral Unit) в борбата срещу трафика на хора;

31.  призовава Комисията да направи оценка на ефективността на сътрудничеството между държавите членки и Европол в борбата с трафика на хора; подчертава значението на системен обмен на данни и на приноса от страна на всички държави членки за европейските бази данни, използвани за тази цел, включително базите данни на Европол, фокусна точка Феникс и фокусна точка Близнаци; подчертава необходимостта граничните служители и бреговата охрана да имат достъп до базата данни на Европол;

32.  отбелязва, че жертвите се сблъскват с експлоатацията по различен начин и че методът на идентифициране, при който се използва „контролен списък“ от показатели, може да възпрепятства официалното идентифициране и по този начин да окаже въздействие върху достъпа на жертвите до услуги, помощ и закрила;

33.  подчертава, че за да се насърчат жертвите на трафик да докладват тези престъпленията на органите и така да се улесни ранното идентифициране на жертви, законодателството трябва да бъде изменено, за бъдат признати жертвите на трафик като притежатели на права от гледна точка на закона; счита, че жертвите на трафик следва да имат право на помощ и защита, дори ако техният случай е отхвърлен от съдилищата; подчертава необходимостта да се дадат повече правомощия на социалните работници, на медицинския персонал и на имиграционните служби, за да се определи какво представлява трафик и на кого се предоставя помощ и закрила от закона;

34.  призовава за по-добро прилагане и мониторинг на член 8 от Директива 2011/36/ЕС, така че да бъде гарантиран отказът от наказателно преследване и неприлагането на санкции към жертвите на трафик на хора, и подчертава, че това включва неприлагането на санкции за проституиращи лица, както и неприлагането на наказание за незаконно влизане или пребиваване в страните на транзит и местоназначение;

35.  отбелязва със загриженост сигналите на някои от жертвите на трафик на хора, които са задържани или депортирани, вместо да им се осигури достъп до техните права и необходимата помощ като жертви и, както следва да бъде в съответствие с разпоредбите на Директива 2004/81/ЕО;

36.  призовава Комисията да разработи насоки въз основа на най-добри практики с цел разработване и включване на експертния опит по отношение на пола в дейностите на правоприлагащите органи в целия ЕС;

37.  призовава държавите членки да си сътрудничат в разработването на по-добри насоки за идентификация на жертвите на трафик на хора, които биха подпомогнали консулските служби и граничната охрана при изпълнението на тази задача;

38.  подчертава значението на „проследяването на парите“ като ключова стратегия за разследване и наказателно преследване на мрежите на организираната престъпност, които печелят от трафика на хора, и призовава Европол и Евроюст да засилят капацитета си в областта на борбата с трафика на хора; призовава държавите членки да работят в тясно сътрудничество с Европол и помежду си с цел да разследват финансовите аспекти и изпирането на пари, свързани с трафика на хора; изтъква, че държавите членки следва да засилят сътрудничеството в областта на замразяване и конфискация на имуществото на лица, замесени в трафик, тъй като това би могло да бъде ефективно средство, което да превърне трафика на хора от стопанска дейност, предлагаща „нисък риск и висока печалба“ в такава, която носи „висок риск и ниска печалба“; в този контекст призовава държавите членки да използват по-ефективно всички налични инструменти, като взаимното признаване на съдебни решения, съвместните екипи за разследване и европейската заповед за разследване; счита, че конфискуваното имущество на лицата, осъдени за престъпления, свързани с трафик на хора, следва да се използва за подпомагане и компенсиране на жертвите на трафик; отбелязва също така, че огромните средства, получени в резултат на трафика и експлоатацията на хора финансира други форми на тежката престъпност;

39.  призовава агенциите в областта на правосъдието и вътрешните работи (ПВР) като Евроюст, Европол, Агенцията на Европейския съюз за основните права, Frontex, CEPOL и EASO да разработят постоянна програма за подобряването на баланса между половете при вземането на решения, свързани с трафика на хора; призовава за оповестяването на данни за състава по пол на управителните им съвети и служителите, последвано от разисквания с държавите членки относно ползите от справедливо назначаване и повишение в службите за правоприлагане и управление на границите; призовава също така за това програми като Фактор на жените в Европол да бъдат осъществявани периодично, а не еднократно, в рамките на агенциите в областта на ПВР, в които преобладават мъже;

40.  припомня, че обучението на практикуващите юристи и длъжностни лица е от съществено значение за ранно идентифициране на потенциалните жертви и предотвратяване на престъпления; ето защо призовава държавите членки изцяло да прилагат член 18, параграф 3 от Директива 2011/36/ЕС и да обменят най-добри практики по-специално при създаването на програми за обучение, отчитащи спецификите на пола, за лица, които влизат в контакт с жертви на трафик на хора при изпълнението на служебните си функции, включително полицейски служители и други служители на силите за сигурност, гранични служители, съдии, магистрати, адвокати и други съдебни органи, медицински персонал, имащ пряк контакт с жертви на трафик на хора, социални работници и психологически съветници; подчертава, че обучението следва да включва напредък в разбирането относно основаното на пола насилие и експлоатацията, установяването на жертвите, официалния процес на идентифициране и подходяща помощ за жертвите, съобразена с пола;

41.  призовава за по-широко разработване и разпространение на публикациите за повишаване на осведомеността, насочени към подобряване на знанието в рамките на професиите, като например „Handbook for consular and diplomatic staff on how to assist and protect victims of human trafficking“ (Наръчник за консулските и дипломатическите служители относно начините за предоставяне на помощ и защита на жертвите на трафик на хора)[19];

42.  признава, че е важно да се развият дългосрочни отношения между правоприлагащите органи, доставчиците на услуги, различни заинтересовани страни и жертвите, за да се изгради доверие и прецизно да се отговори на потребностите на последните; подчертава, че организациите за предоставяне на помощ се нуждаят от достатъчно финансиране за проекти, и изразява загриженост във връзка с това, че много организации, особено организации на жени, са в затруднено положение поради съкращения във финансирането;

43.  подчертава, че финансирането от Комисията и държавите членки следва да бъде насочено към най-подходящия доставчик на услуги въз основа на потребностите на жертвите, включително изискванията, съобразени с пола и детската възраст, както и експертния опит и възможността на доставчика да се ангажира със значими и дългосрочни подкрепа и грижи;

44.  призовава държавите членки активно да включат социалните партньори, частния сектор, синдикалните организации и гражданското общество, по-специално НПО, работещи в областта на борбата срещу трафика и предоставянето на подкрепа на жертвите, в своите инициативи за предотвратяване на трафика на хора, особено в сферата на експлоатацията на труда, включително във връзка с идентифицирането на жертвите и с дейностите за повишаване на осведомеността;

45.  отбелязва, че въпреки че сексуалната експлоатация е незаконна във всички държави членки, това не предотвратява трафика с цел сексуална експлоатация; призовава държавите членки да приложат в пълна степен Директива 2011/92/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и да засилят полицейското и съдебното сътрудничество с цел предотвратяване и борба със сексуалната експлоатация на деца; призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да проучи как търсенето на сексуални услуги влияе върху трафика на хора, включително трафика на деца, и кои са най-добрите начини за намаляване на търсенето; в това отношение припомня задължението на държавите членки да обръщат специално внимание на децата — жертви на трафик, включително непридружени малолетни и непълнолетни лица, които пристигат от трети страни, и да предоставят специална защита на децата в наказателните производства, като при всички случаи от първостепенно значение е висшият интерес на детето;

46.  отбелязва, че събирането на данни относно трафика на деца следва да се основава на общо определение на това престъпно явление; отбелязва също така, че някои държави членки разглеждат трафика на деца като отделна форма на експлоатация, а други включват децата жертви с възрастните, като това възпрепятства възможността за създаването на всеобхватна разузнавателна картина и за определяне на най-добрата реакция в областта на разследването на равнището на ЕС;

47.  подчертава задължението на Комисията в съответствие с член 23, параграф 2 от Директивата да представи до 2016 г. доклад за оценка на въздействието на действащото национално право върху инкриминирането на съзнателното ползване на услуги на жертва на трафик на хора, както и необходимостта от предприемането на по-нататъшни действия; подчертава, че Комисията следва да не разчита единствено на докладването от страна на държавите членки, а следва също така да оценява съответствието посредством работа с гражданското общество и други съответни органи, като например GRETA и докладите за отделните държави, изготвени от специалния представител на ОССЕ относно трафика на хора и на специалния докладчик на ООН за съвременните форми на робство и трафик на хора;

48.  отбелязва липсата на общо разбиране между държавите членки относно това какво съставлява търсене с цел експлоатация и призовава Комисията и държавите членки да предложат насоки относно наказанието на клиента въз основа на северния модел, като същевременно повишават осведомеността относно всички форми на трафик на хора, особено сексуалната експлоатация, и като направят видими други форми на експлоатация, като например принудителното подчинение в домашни условия;

49.  отбелязва, че повишената уязвимост на определени групи хора ги излага на конкретен риск да станат жертви на трафик; въпреки това изразява съжаление във връзка с факта, че трафикът се осъществява в резултат на голямото търсене на продукти и услуги, които зависят от експлоатацията на хора, която е много печеливша форма на организирана престъпност;

50.  подчертава данните, които потвърждават възпиращото въздействие на инкриминирането на купуването на сексуални услуги в Швеция; подчертава нормативните последици от този модел на регулиране и неговия потенциал за промяна на социалните нагласи за намаляване на цялостното търсене на услуги, предоставяни от жертви на трафика на хора;

51.  призовава държавите членки да прилагат изцяло член 18, параграф 4 от Директивата и да разработят специфични стратегии за намаляване на търсенето на трафика с цел сексуална експлоатация, като например програми и схеми за намиране на изход, които предоставят възможности и защитават правата на лицата, които проституират и намаляват тяхната уязвимост спрямо експлоатацията, както и кампании за обезсърчаване на търсенето на сексуални услуги, предлагани от жертвите на трафик, като същевременно отбелязва, че регламентирането на проституцията е от компетентността на държавите членки; призовава Комисията да проучи допълнително връзката между търсенето на сексуални услуги и трафика на хора; счита, че намаляването на търсенето може да се постигне чрез законодателство, което прехвърля наказателната тежест по-скоро върху тези, които купуват сексуални услуги на жертвите на трафик на хора, отколкото върху онези, които ги продават;

52.  призовава ЕС да обърне внимание и да популяризира информация за новите форми на трафик и експлоатация на човешки същества, включително репродуктивната експлоатация и трафика на новородени деца;

53.  отбелязва със загриженост, че много малко държави членки ясно са определили програми за намаляване на търсенето и че като цяло тези програми са съсредоточени върху трафика с цел сексуална експлоатация; призовава държавите членки да разработят програми за намаляване на търсенето за всички видове трафик на хора;

54.  отбелязва, че фиктивните бракове могат да се разглеждат като трафик на хора при определени обстоятелства, ако съществува принудителен или експлоататорски елемент, и че съществува по-голяма вероятност техни жертви да станат жени и момичета;

55.  подчертава, че полаганите усилия за подобряване на равенството между половете допринасят за предотвратяването на трафика на хора и те следва да обхващат стратегии за образователни програми и програми за овластяването на жените и момичетата с цел укрепване на положението им в обществото и намаляване на тяхната уязвимост спрямо трафика; призовава държавите членки да предприемат по-проактивни действия за превенция като например кампании за информиране и повишаване на осведомеността, специално създадени за мъже обучения, целеви семинари с уязвими групи и образователни дейности в училищата, включително да насърчават равенството, да се борят срещу сексистките стереотипи и основаното на пола насилие, тъй като равното третиране следва да бъде цел на цялото общество;

56.  подчертава ефективността на схемите за повишаване на осведомеността за образоването на потребителите да избират продукти от корпорации, които гарантират верига на доставки без използване на робски труд, но отбелязва, че това само по себе си не е достатъчно за намаляване на търсенето на трафик на хора;

57.  отбелязва, че по силата на Директива 2009/52/ЕО вече е незаконно работодателите да използват труда или услугите на граждани на трети държави, които нямат статут на законно пребиваване в ЕС, със знанието, че те са жертви на трафик на хора; признава, че гражданите на ЕС, които са жертви на трафик на хора, не са обхванати от това законодателство; призовава държавите членки да гарантират, че в тяхното национално законодателство гражданите на ЕС, които са жертви на трафик на хора, са защитени от трудова експлоатация и че се прилагат съответни санкции;

58.  припомня, че според Европол около 10 000 непридружени деца са изчезнали след пристигането им в ЕС през 2015 г. и че е възможно тези деца да са жертви на трафик на хора и да са изложени на всякакви форми на експлоатация и злоупотреба; призовава държавите членки да приложат изцяло пакета от мерки в областта на убежището и да регистрират децата при пристигането им, за да се гарантира тяхното включване в системите за закрила на детето; призовава държавите членки да подобрят обмена на информация с цел по-добра защита на децата мигранти в Европа;

59.  изразява загриженост във връзка с липсата на данни относно ромските жени и деца, изложени на риск да станат обект на трафик с цел принудителен труд или услуги, включително просия; призовава Комисията да предостави данни относно жените и децата от ромски произход, признати за жертви на трафик, като посочи колко от тях са получили подпомагане като жертви и в кои държави;

60.  подчертава, че принудителните бракове могат да се разглеждат като форма на трафик на хора, ако съдържат елемент на експлоатация на жертвата, и призовава всички държави членки да включат това измерение; подчертава, че експлоатацията може да бъде сексуална (семейно изнасилване, принудителна проституция или порнография) или икономическа (домакинска работа или принудителна просия), и че крайната цел на трафика може да бъде принудителен брак (продажба на жертвата като съпруг/съпруга или сключване на брак по принуда); подчертава, че за органите е трудно да засекат подобен трафик, тъй като той се извършва в частната сфера; призовава държавите членки да предоставят подходящи услуги за приютяване на такива жертви; призовава Комисията да подобри обмена на най-добри практики в това отношение;

61.  изразява загриженост поради нарастващото явление на „сприятеляване“ с цел сексуална експлоатация; посочва, че жертвите често са в състояние на емоционална зависимост, което възпрепятства работата по разследването, тъй като е по-трудно те да бъдат идентифицирани като жертви на трафик на хора и често отказват да свидетелстват срещу „сприятелилото“ се с тях лице; призовава Комисията да подобри обмена на най-добри практики в това отношение; призовава държавите членки да осигурят специфични приюти за този вид жертви и да гарантират, че правоприлагащите и съдебните служби признават статута им на жертви, особено ако те са деца, така че да се избегне заклеймяването им за „отклоняващо се от нормите поведение“;

Свързаното с пола измерение на помощта и подкрепата за жертвите и тяхната защита

62.  изразява загриженост, че не всички жертви имат лесен достъп до услуги или информация за тях; подчертава, че не трябва да съществува дискриминация при достъпа до услуги;

63.  отбелязва, че жертвите на трафик на хора се нуждаят от специализирани услуги, включително достъп до безопасно краткосрочно и дългосрочно настаняване, схеми за защита на свидетелите, здравни грижи и консултации, услуги за писмен и устен превод, правни средства за защита, обезщетения, помощ за пътуване, достъп до образование и обучение, включително преподаване на езика на държавата, в която пребивават, назначаване на работа, (повторна) интеграция, семейна медиация и помощ за преместване, и че тези услуги следва допълнително да бъдат пригодени индивидуално към всеки отделен случай, като се обръща специално внимание на свързания с пола аспект;

64.  подчертава, че свързаното с пола измерение на трафика на хора задължава държавите членки да го разглеждат като форма на насилие срещу жените и момичетата; подчертава, че трябва да се отдели повече внимание на динамиката на експлоатацията и на свързаната с нея дългосрочна емоционална и психическа вреда; отправя искане към Комисията да представи европейска стратегия за борба с насилието, основано на пола, съдържаща законодателно предложение относно насилието срещу жени, което включва трафика на хора;

65.  изтъква добрата работа, извършена от редица държавни служби и гражданското общество за установяването на жертви на трафик на хора и при оказването на помощ и подкрепа на жертвите, макар че тази дейност не се осъществява последователно от всички държави членки или спрямо различните видове трафик на хора;

66.  подчертава, че е необходимо да се осигури подходящо финансиране за независимите НПО и за разделените по пол приюти, за да се посрещнат подобаващо потребностите на всички места по пътя на жертвите в държавите на местоназначение и да се действа превантивно в съответните държави на произход, преминаване и местоназначение;

67.  призовава държавите членки да създадат горещи телефонни линии, на които жертвите на трафик на хора и експлоатация да могат да се обаждат, за да търсят съдействие и консултация; отбелязва, че подобни горещи линии са се доказали като успешни в други области като радикализирането и отвличането на деца;

68.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират предоставянето на услуги, отчитащи спецификите на пола на жертвите на трафика на хора, които да са подходящи за техните нужди, отчитайки всички потребности, които биха могли да бъдат специфични за формата на трафик, на която са били подложени; подчертава, че въпреки че по-голямата част от жертвите са жени и момичета, следва да съществуват специализирани услуги за жертвите в зависимост от техния пол;

69.  подчертава, че на много от жертвите на сексуална експлоатация се дават наркотици, за да бъдат те в състояние на физическа и психологическа зависимост; поради това призовава държавите членки да предоставят специализирани програми за подкрепа на тези жертви, както и да признаят това за утежняващо вината обстоятелство в своите наказателноправни действия срещу трафика на хора;

70.  подчертава, че кумулативното въздействие на различните видове дискриминация, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност, прави ЛГБТИ лицата особено уязвими по отношение на трафика на хора; призовава държавите членки да обърнат внимание на специфичните потребности на лицата, определящи се като ЛГБТИ; призовава Комисията да насърчи обмена на най-добри практики в това отношение;

71.  подчертава значението на това всички държави членки да признават систематично правото на достъп до безопасни услуги за аборт за жените – жертви на трафик на хора, чиято бременност е резултат от тяхната експлоатация;

72.  отбелязва, че обхватът на член 11, параграф 5 от Директива 2011/36/ЕС следва да бъде разширен, за да въведе помощ за бъдеща интеграция (езиково обучение и запознаване с културата и общността, и др.), когато положението на жертвите им позволява да изберат разрешение за пребиваване;

73.  отбелязва, че нередовният законов статут на пребиваване на дадено лице не изключва възможността то същевременно да е жертва на трафика на хора, както и че следователно такива жертви следва да имат същите права като другите; призовава държавите членки да не смесват въпросите на миграцията и трафика на хора, като подчертава принципа на безусловност на помощта, определени в Директивата;

74.  призовава държавите членки да гарантират ефективно правата на жертвите и призовава изпълнението на Директива 2011/36/ЕС да бъде анализирано в светлината на разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС; призовава държавите членки да предоставят безплатна правна помощ, включително правно съдействие и представителство, психологическа и медицинска подкрепа, включително право на аборт за жертви на сексуална експлоатация за всички, които или се самоопределят като жертви или отговарят на достатъчно на брой критерии за идентифициране като жертви на трафика на хора, за да им се помогне да упражняват правата си и да получат достъп до обезщетение и/или правна защита; припомня, че самоопределянето не следва в никакъв случай да бъде единственото изискване за достъп до правата на жертвите и услугите за тях;

75.  призовава държавите членки да предоставят правна помощ на жертвите на трафик не само в рамките на наказателните производства, но и при всички граждански, трудови или свързани с имиграцията/убежището процедури, в които те участват;

76.  призовава държавите членки да отчетат по-дългия срок, необходим за възстановяване от вредата, причинена от трафика с цел сексуална експлоатация, в сравнение с времето, необходимо за възстановяване от други форми на трафик, когато взема решение относно продължителността на периодите за оказване на помощ на жертвите; призовава за удължаване на мерките за защита, предоставяна на жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация, с цел свеждане до минимум на вредите и предотвратяване на повторен трафик и вторично превръщане в жертва и грижа за индивидуалните потребности във всеки отделен случай;

Оценка на други отчитащи спецификите на пола мерки, взети при изпълнение на Директивата

77.  подчертава, че всяка форма на задължаване на жертвите да участват в наказателното преследване на трафикантите може да има вредни последици; подчертава, че при един основан на правата на човека подход, такова задължение не следва да бъде условие за достъпа до услуги;

78.  подчертава, че всички жертви на трафика на хора трябва да бъдат системно информирани за възможността да се ползват от период на възстановяване и размисъл и такъв срок следва действително да им бъде предоставен; изразява съжаление, че в някои държави членки тези права са транспонирани само в законите за миграцията и поради това не се прилагат за всички жертви на трафика на хора, а само за онези, които са с нередовен статут; припомня, че тези права трябва да бъдат предоставяни на всички жертви на трафика на хора;

79.  припомня, че съгласно Директива 2004/81/ЕО държавите членки са задължени да разрешат период на размисъл и възстановяване на засегнатите жертви на трафик на човешки същества; призовава държавите членки при определянето на продължителността на този период да вземат предвид член 13 от Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора и да удължат предвидения в тази конвенция минимален 30-дневен период за размисъл и възстановяване на жените, станали жертви на трафик с цел сексуална експлоатация, предвид значителната и трайна вреда, причинена от тази форма на насилие;

80.  отбелязва, че настоящата стратегия на ЕС за изкореняване на трафика на хора изтича през 2016 г. и призовава Комисията да направи оценка на текущата стратегия и да въведе нова, която да следва подход, основан на правата на човека, като се концентрира върху жертвите, да включва ясно измерението на пола и да съдържа конкретни действия в това отношение, да предвижда адекватни и ефективни мерки за превенция и да продължава да възпира търсенето, което подхранва всички форми на трафик на хора; призовава тази стратегия да бъде интегрирана и съгласувана с други области на политиката, с оглед гарантиране на ефективното прилагане на мерките за борба с трафика, включително, но не само, по отношение на сигурността, равенството между половете, миграцията и правоприлагането;

81.  поздравява държавите членки, които са установили ефективни национални механизми за докладване и национални докладчици, и ги призовава да гарантират, че тези мерки разполагат с достатъчно ресурси и независимост, така че да изпълняват функциите си по възможно най-добрия начин;

82.  призовава държавите членки да назначат – с цел извършване на оценка на техните стратегии и дейности и подобряване на усилията за борба с трафика на хора – независим национален докладчик със законното право да се явява пред националния парламент и да отправя препоръки за най-добрите начини за борба с трафика на хора;

83.  призовава държавите членки да събират по-подробни и актуални данни чрез съчетаване на надеждна статистическа информация, събрана от всички основни участници, като гарантират, че данните са хомогенни и разбити по пол, възраст, форма на експлоатация (в подгрупи по различни форми на трафик на хора), държава на произход и на местоназначение, и като включват вътрешния трафик на хора, за да се идентифицират по-добре потенциалните жертви и да се предотвратят престъпленията; призовава държавите членки да увеличат обмена на данни, за да се направи по-добра оценка на измерението на пола и последните тенденции в трафика на хора и да се води по-ефективна борба с него; призовава държавите членки да гарантират, че националните докладчици играят по-значителна роля в координирането на инициативите за събиране на данни, в тясно сътрудничество със съответните организации на гражданското общество, действащи в тази област;

84.  отбелязва, че въпреки даденото в Директивата ясно определение на понятието трафик на хора, в националните законодателства на държавите членки са приети различни определения; призовава Комисията до проведе проучване по този въпрос и да докладва какви практически последици имат тези разлики в определенията за прилагането на Директивата; подчертава, че концептуалната яснота е важна, за да се избегне смесване с други свързани, но различни въпроси;

85.  отбелязва, че заинтересованите страни като цяло потвърждават, че голямо мнозинство от жертвите на трафика на хора остават незабелязани; признава, че трафикът на определени уязвими групи като (бездомни) младежи, деца, хора с увреждания и ЛГБТИ лица донякъде се пренебрегва; подчертава значението на подобряването на събирането на данни с цел увеличаване на усилията за идентифициране на жертвите от тези групи и разработване на най-добри практики в посрещането на специфичните нужди на тези жертви;

86.  подчертава, че за да се подобрят усилията за борба с трафика на хора в Европейския съюз, институциите на ЕС трябва да направят внимателна оценка на прилагането на законодателството на ЕС в държавите членки и при необходимост да предприемат по-нататъшни законодателни и други мерки;

87.  призовава Комисията да разработи стандартизирани насоки, които да включват защитата на личните данни, за събирането на данни от съответните органи – правоприлагащи органи, гранични и имиграционни служби, социални служби, местни органи, затвори, НПО и други участници;

88.  призовава Комисията да гарантира, че борбата с трафика на хора ще бъде определена като по-важен приоритет в Европейската програма за миграцията (COM (2015)0240), така че да се улесни участието на жертвите в преследването на трафикантите, посредством реформа на правилата относно правото на пребиваване на жертвите на трафик на хора;

89.  призовава Комисията да предприеме мерки по отношение на злоупотребата с дейността като самостоятелно заето лице при назначаването на трудовите мигранти в някои държави – членки на ЕС, с цел избягване на местните трудови стандарти и задължения във връзка със заетостта, като признава, че фиктивната дейност като самостоятелно заето лице често се използва в областите на труд на мигрантите, при които има най-значими тенденции за трафик на хора;

90.  призовава ЕС и държавите членки да укрепят регионалното сътрудничество в областта на трафика на хора по известните маршрути, например от Изтока към ЕС, като използват Инструмента за стабилност и текущите продължаващи отговорности на страните кандидатки;

91.  призовава ЕС да осигури, чрез Евростат, приблизителни оценки на броя на жертвите на трафик на хора, независимо дали са регистрирани или не, в съответствие с общия модел, следван от организации като Международната организация по миграция (МОМ), Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) и Международната организация на труда (МОТ);

92.  призовава държавите членки да включат принципа за забрана на връщането в своите директиви за борба с трафика, по примера на Протокола на ООН за трафика с хора и Конвенцията за борба с трафика на Съвета на Европа и в съответствие с произтичащите от международното право за бежанците и международното право в областта на правата на човека задължения на държавите;

93.  насърчава ЕС и държавите членки да провеждат проучвания относно най-новите тенденции и форми на трафик на хора, включително влиянието, което настоящата миграционна криза би могла да окаже върху борбата с трафика на хора, с цел новите събития да бъдат посрещнати с подходящ и целенасочен отговор;

94.  изисква от Комисията в предстоящия доклад относно прилагането на Директива 2011/36/ЕС да направи анализ на взаимовръзките между различните видове трафик, както и на каналите между тях, тъй като жертвите често биват експлоатирани по различни начини едновременно или биват прехвърляни от един вид трафик на хора към друг; а също и да насърчава непрекъснати проучвания на главните причини за трафика на хора и тяхното въздействие върху равенството между половете;

95.  призовава Комисията да извърши оценка на необходимостта от преразглеждане на мандата на бъдещата Европейска прокуратура, който – след създаването ѝ – да включва правомощия в областта на борбата с трафика на хора;

96.  настоятелно призовава Европейската комисия, предвид това, че Истанбулската конвенция представлява ефективно средство за предотвратяване на насилието срещу жените и борбата с него, включително трафика на хора, и за защита и подпомагане на жертвите, да насърчава държавите членки да ратифицират тази конвенция;

97.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата на държавите членки.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Трафикът на хора е нарушение на основните права на човека съгласно член 5 от Хартата на основните права на ЕС, както и нарушаване на личната неприкосновеност на жертвата и тежка форма на организирана престъпност, която подкопава основите на държавата и върховенството на закона. Разглеждан е на различни равнища на управление, особено в ЕС с Директива 2011/36/ЕС от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, която установява правна рамка за създаване на по-добри условия за наказателни производства срещу трафикантите. Още по-важно е, че Директива 2011/36/ЕС (наричана по-долу „Директивата“) има за цел да осигури по-добра защита на жертвите на трафика на хора и да намали уязвимостта на потенциалните жертви. Директивата е всеобщо призната за всеобхватен законодателен акт с похвален основаващ се на правата на човека подход и ясно изтъкваща свързаното с пола измерение на трафика на хора.

Директивата трябваше да бъде транспонирана до 6 април 2013 г. 26 държави членки официално уведомиха Комисията за транспонирането, като само Германия не го е направила. Дания не е обвързана със законодателството в областта на борбата с трафика на хора.

В директивата Комисията получи редица задължения за докладване. Съгласно член 23 Комисията е задължена да докладва до 6 април 2015 г. за оценка на предприетите от държавите членки мерки за съобразяване с Директивата. В този доклад следва да се даде описание на определянето за криминално престъпление на ползването на услуги, които са предмет на експлоатация, със знанието, че даденото лице е жертва на трафик на хора. Според Комисията тези доклади трябва да бъдат публикувани в края на 2016 г. Комисията също така е длъжна да представи доклад до 6 април 2016 г. за оценка на въздействието на инкриминирането на използването на услуги, придружено, ако е необходимо, с подходящи предложения. Комисията не успя да спази графика, посочен в Директивата.

Аспекти, свързани с равенството между половете

Въпреки че жертвите включват широк кръг от хора от различни пол, възраст и произход, статистическите данни ясно показват, че мнозинството от жертвите (80%) са жени и момичета. Социалният аспект на пола е фактор на уязвимост, както за мъжете, така и за жените. Уязвимостта на жените може да бъде отдадена на препятствията пред достъпа до образование, разликата в заплащането на жените и мъжете, неравенството в достъпа до възможности за достоен труд, основаното на пола насилие, безработицата или непълната заетост, феминизирането на бедността и миграцията, неотчитащите спецификите на пола стратегии за развитие, ограничителните закони и политики в областта на миграцията, както и въоръжените конфликти. Тези различия означават, че жените са потенциално по-малко склонни да гледат на своя опит като на експлоатация, като по-скоро смятат, че изпълняват своята роля като лица, полагащи грижи и предоставящи услуги. Социализацията на пола засяга и мъжете, тъй като те биват социализирани с разбирането, че тяхната роля е да се грижат за препитанието на семейството, както и че да бъдат експлоатирани показва слабост и провал в тяхната роля на „осигуряващ препитание“.

Съгласно член 1 от Директивата държавите членки са задължени да включат принципа за равенство между половете в своите инициативи за борба с трафика на хора, но не е ясно определено какво означава това задължение на практика. Държавите членки не са показали ясно, че са изпълнили това изискване в пълна степен, и жертви и от двата пола се сблъскват с пречки в достъпа до услуги за помощ. За транссексуалните жертви въпросът за подходящото предоставяне на услуги е още по-важен.

Тъй като по-голямата част от жертвите са жени и момичета, важно е този доклад да постави акцент върху идентифицирането, третирането и защитата на жертвите, както и върху подкрепата, която им бива предоставяна. Въпреки Директивата, жертвите на трафика на хора все още не биват идентифицирани достатъчно рано и по последователен начин, и продължават да изпитват трудности при достъпа до правосъдието, услугите и справедливото третиране, на които те имат право по силата на правото на ЕС.

Трафик на хора – определение

Определението, използвано в Директивата, разширява въпроса в сравнение предишни инструменти. Трафикът на хора се състои от голям кръг от дейности, включително сексуална експлоатация, принудителен труд, принудително подчинение в домашни условия, насилствен брак, принудителна просия, отнемане на органи, незаконно осиновяване, принудителни бракове и други дейности. При тези форми различните жертви биват експлоатирани по различни начини, и в съответствие с тях ние следва да приемем по-подробни стратегии. Важно е обаче да се има предвид, че между тях съществува известно припокриване що се отнася до извършителите, които имат множество интереси, както и във връзка с движението на жертви между различните форми на трафик на хора. Така например момиче, което първоначално е било обект на трафик към принудителна просия, по-късно може да стане жертва на сексуална експлоатация.

Много е важно също така да се гарантира, че не даваме предимство на третирането на един вид трафик пред друг. Правното определение на трафика не прави разграничение между различните форми на трафик и ги квалифицира всички като тежки престъпления; опитът обаче по места в ЕС показва, че това на практика не е така. Например трафикът с цел трудова експлоатация често се счита за по-леко престъпление от сексуалната експлоатация, тъй като е по-вероятно да бъде разглеждан като незаконна работа и нарушение на трудовото законодателство, а не като престъпление. За сметка на това трафикът на хора с цел сексуална експлоатация попада в по-обширния дебат относно секс индустрията (независимо дали е законна или незаконна) и акцентът върху жертвите се губи.

Данни

Статистическите данни не дават точно изображение на реалната ситуация, тъй като съществуват значителен брой жертви, които не са регистрирани. Тъй като трафикът на хора е престъпление, което предимно засяга т.нар. „скрити части от населението“, има значителни пропуски при докладването на престъпността като цяло и незадоволителни постижения при идентифицирането на жертвите на трафика на хора и от двата пола.

Директивата подчертава, че „Съюзът следва да продължи да развива своята дейност в областта на методологиите и методите за събиране на данни с цел изготвяне на съпоставими статистики относно трафика на хора“ и предвижда специфични мерки по член 19. Националните органи за докладване, установени при прилагането на Директивата, следва да бъдат обезпечени с достатъчно ресурси и независимост, за да се осигури най-доброто качество на данните, които да бъдат включени в бъдещи инициативи за предотвратяване на трафика на хора.

Някои държави членки предоставят повече данни, отколкото други, но пълното прилагане на Директивата следва да спомогне за това. Данни се предоставят предимно от полицията, но също така и от НПО, граничните и имиграционните служби, социалните служби, местните органи и за голямо съжаление – от затворите и центровете за задържане.

Използването на различни определения води до данни, които не са сравними. Тези различия в определенията означават, че събраните данни варират в различните държави членки. Освен това само 24 държави членки са били в състояние да предоставят данни, отчитащи половите различия. С оглед по-добрата оценка на свързаното с пола измерение на трафика на хора, държавите членки следва да събират специфични данни, разбити по полов признак.

Превенция

Превенцията е от съществено значение в борбата срещу трафика на хора и държавите членки трябва да гарантират, че те правят всичко възможно, за да се попречи на първо място на това хората да стават негови жертви.

Инициативите за справяне с неравенството между половете и овластяване на жените и момичетата (и маргинализираните групи) ще намалят тяхната уязвимост спрямо трафика на хора. Прилагането на схеми за обучение и овластяване би подпомогнало този процес. Освен това, както беше поискано преди това от Парламента, Комисията следва да представи законодателно предложение за борба с насилието срещу жените.

Много държави членки имат кампании за повишаване на осведомеността сред населението като цяло срещу рисковете от трафика на хора, но те трябва да бъдат целеви, за да бъдат ефективни. Например, някои държави членки използваха повече проактивни, превантивни действия като семинари, насочени към конкретни групи от населението, които са уязвими по отношение на трафика на хора и към тези, които работят с тях. Целевите действия в училищата биха могли да спомогнат за защитата на жертвите сред децата.

Освен това разработването на инициативи за превенция следва да включва най-силно заинтересованите страни. Поради това държавите членки следва да формулират своите превантивни инициативи със социалните партньори, гражданското общество и жертвите на трафика, като се вземат предвид най-добрите практики.

Идентифициране на жертвите

Съгласно Директивата, държавите членки имат задължението да създадат системи за ранно откриване, идентифициране и подпомагане на жертвите. Въпреки това, идентифицирането на жертвите бива последователно обозначавано като проблем в борбата с трафика на хора, и за това има редица различни причини. Въпреки че съществуват редица инициативи и проекти, финансирани от Комисията за подпомагане на идентифицирането на жертвите, практиката на място показва ясни пропуски в изпълнението, което показва липса на политическа воля. Приравняването на борбата с трафика на хора с други изключително политизирани въпроси като миграцията, или пристигането на бежанците, се оказва предизвикателство за постигнатия напредък и допълнително застрашава хората, които са уязвими по отношение на трафика.

Държавите членки са задължени по силата на член 9 от Директивата да гарантират, че лицата, структурите или службите, отговорни за разследването или наказателното преследване на трафика на хора, са преминали през съответното обучение. Това очевидно не се спазва последователно в различните държави членки. Програмите за обучение следва да бъдат разширени, така че да обхващат и други специалисти, включително – но не само – полицейски служители, съдии, магистрати, адвокати, медицински персонал, имащ пряк контакт с жертвите, както и социални работници. Това обучение следва да бъде насочено към откриване на жертвите, по-специално във връзка с тяхната уязвимост и специфични нужди, включително техните предопределени от пола специфични нужди. Процедурите за идентификация, които се основават единствено на „контролен списък“ на показатели не отчитат разнообразието от ситуации, в които изпадат жертвите на трафика на хора и различните им последици. Универсалният подход е твърде опростен и е в ущърб на някои от най-уязвимите.

Комисията е изготвила редица публикации, които са обществено достъпни, за да се повиши осведомеността по тези въпроси в определени професии, като например сред консулския или дипломатическия персонал, но тази инициатива следва да бъде разширена, за да бъдат включени и други професии и разпространението да бъде по-широко.

Изключително важни са също така инициативите за повишаване на осведомеността сред общото население, тъй като често е налице погрешното схващане, че трафикът на хора не може да се случи там, където живеете. Повишаването на осведомеността относно трафика на хора в държавите по местоназначение е също толкова актуално, както и в държавите по произход. В държавите по произход повишаването на осведомеността може да спомогне за предотвратяване на трафика на хора, а в тези по местоназначение – да помага за идентифициране на жертвите там, където те в крайна сметка са попаднали.

Оказване на помощ на жертвите

Съгласно Директивата, веднага щом е налице сведение, че дадено лице може да е жертва на трафик, следва да се предостави подкрепа на това лице, независимо от неговата готовност да свидетелства. Тези услуги следва да вземат предвид измерението, свързано с пола, като отчитат, че представителите на различните групи социален пол (станали жертва на различните видове трафик) имат различни нужди от помощ.

Според проучването на Комисията относно свързаното с пола измерение на трафика на хора, са налице специфични вреди за жертвите на трафика с цел сексуална експлоатация в сравнение с други форми, и следователно услугите и помощта, предоставяна на жертвите следва да отразява това.

Интересно е да се отбележи, че в едно проучване от 2014 г. Австрия е установила, че жертвите от мъжки пол са в неравностойно положение по отношение на достъпа до услуги в сравнение с жените, тъй като повечето услуги за жертвите са проектирани за жени, станали жертви на трафик с цел сексуална експлоатация. В проучването се констатира също, че жертвите от мъжки пол имат по-предизвикателно поведение що се отнася до спазването на правилата за предоставяне на услуги.

Заложените в Директивата услуги за жертвите независимо от техния пол включват настаняване, материална помощ, медицинско обслужване, включително психологическа помощ, консултации и информация и устен и писмен превод. Жертвите със специални нужди следва да получават допълнителна помощ. По същия начин жертвите имат право на правни консултации и юридическо представителство, включително с цел предявяване на иск за обезщетение. Това следва да бъде безплатно, когато жертвата не разполага с необходимите финансови ресурси. Естеството на трафика предполага, че жертвата вероятно не разполага със средства да заплаща за този вид помощ, следователно тя трябва да е безплатна.

Подходящите услуги и справедливото третиране на жертвите действат също така като превенция, тъй като жертвите, които са добре обезпечени са в по-голяма степен в състояние да преодолеят травмата от своя опит и да се интегрират отново в икономиката и обществото, да помагат при наказателни преследвания и да повишават осведомеността сред обществеността и създателите на политиките. Освен това има по-малка вероятност те отново да станат жертви на трафик.

11.4.2016

СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете

относно прилагането въз основа на принципа на равенство между половете на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него

(2015/2118(INI))

Докладчик по становище: Малин Бьорк

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

–  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и окончателните документи, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“, „Пекин + 10“, „Пекин + 15“ и на конференцията за преразглеждане „Пекин + 20“,

–  като взе предвид член 5 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

A.  като има предвид, че през тригодишния период от 2010 до 2012 г. 69 % от регистрираните жертви на трафик на хора са били жертви на трафик с цел сексуална експлоатация, 19 % – с цел принудителен труд, а 12 % – с цел други форми на експлоатация, като например отстраняване на телесни органи или престъпни дейности; като има предвид, че жените представляват 67 % от регистрираните жертви на трафика на хора през този период, мъжете — 17 %, момичетата — 13 % и момчетата — 3 %, включително и транссексуални лица; като има предвид, че към различните форми на трафик трябва да се подходи със специфични и адаптирани към конкретните условия мерки на политика;

Б.  като има предвид, че както е посочено в съвместния документ на ООН относно директивата на ЕС — подход, основан на правата на човека (2011 г.), няколко агенции на ООН припомнят, че „трафикът както на мъже, така и на жени следва да бъде признат, а приликите и разликите в опита на жените и мъжете по отношение на уязвимостта и нарушенията следва да бъдат разгледани“;

В.  като има предвид, че трафикът на хора е съвременен вид робство, което е неприемливо за едно общество, основаващо се на зачитането на правата на човека, включително равенството между половете; като има предвид, че трафикът на хора има транснационален характер; като има предвид, че е необходим европейски подход както по отношение на наблюдението на явлението, така и при координирането на ответните реакции с цел ефективно справяне с този вид организирана престъпност;

Г.  като има предвид, че съгласно Директива 2011/36/ЕС следните умишлени деяния са наказуеми: набиране, превоз, прехвърляне, подслоняване или приемане на лица, включително размяна или прехвърляне на контрола над тези лица, посредством заплаха за или употреба на сила или други форми на принуда, посредством отвличане, измама, заблуда, злоупотреба с власт или с уязвимо положение, или посредством даване или получаване на плащания или облаги, с оглед получаване на съгласието на лице, което има контрол над друго лице, с цел експлоатация; като има предвид, че докладът по собствена инициатива, на който се основава настоящото становище се ограничава до анализ на изпълнението на Директива 2011/36/ЕС;

Д.  като има предвид, че ефективните усилия за борба с трафика на хора трябва да бъдат насочени към първопричините за този трафик и свързаните с тях принудителни и притегателни фактори, включително чрез намаляване на търсенето и използването на услуги, включващи жертвите на трафика на хора;

Е.  като има предвид, че търсенето на жени, момичета, мъже и момчета в индустриите, свързани с проституцията, представлява решаващ привличащ фактор за трафик на хора с цел сексуална експлоатация; като има предвид, че търсенето на евтина работна ръка и неспособността да се спазват трудовите права са притегателни фактори за трафика на хора с цел трудова експлоатация;

Ж.  като има предвид, че съществуват противоречия между директиви 2004/81/ЕО и 2009/52/ЕО и Директива 2011/36/ЕС, която възпрепятства жертвите на трафик на хора да имат достъп до подходяща подкрепа и помощ, които да не са обвързани с условия за участието им в съдебни производства;

З.  като има предвид, че идентифицирането на жертвите продължава да бъде предизвикателство, и като има предвид, че за да се помогне на жертвите на трафик и за да се преследват по съдебен път и се осъждат трафикантите, подкрепата и защитата на жертвите трябва да бъде засилена, включително правото на жертвата законно да пребивава и работи в държавата членка, в която е била обект на трафик, както и да се подобри достъпът на жертвите до правосъдие и обезщетение;

И.  като има предвид, че експлоатацията на други лица за сексуални представления следва да бъде считана за трафик на хора;

Й.  като има предвид, че новите технологии и интернет могат да улеснят набирането на жертви и рекламата и продажбата на услуги, свързани с трафик на хора в световен мащаб;

К.  като има предвид, че за ефективните усилия срещу трафика на хора е необходима силна рамка за действие с интегриран междусекторен поглед върху жертвите, който включва например измеренията пол и увреждания и като има предвид, че следва да се обръща специално внимание на хората, живеещи в крайна бедност и на групите в уязвимо положение като например ромите, хората с увреждания, лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, домашните работници, работниците без документи, лицата, търсещи убежище, бежанците и децата, включително непридружените деца малолетни лица;

Л.  като има предвид, че жени и деца могат да бъдат задължени да разменят секс срещу закрила, за да оцелеят, за да напреднат по миграционния си маршрут, както и срещу основни хранителни продукти; като има предвид, че сексуалните действия с цел оцеляване са пряка последица от пропуски в помощта, провал на системите за регистрация, разделяне на семейства и липса на безопасни и законни канали за влизане в ЕС;

1.  призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че прилагането на Директива 2011/36/ЕС е основано на интегриран, холистичен и зачитащ правата на човека подход, като се слага акцент на подпомагането, подкрепата и закрилата на жертвите;

2.  подчертава, че контрабандата на мигранти и трафикът на хора са различни явления, но че те често се припокриват и трябва да бъдат разглеждани по последователен начин; припомня ролята на агенциите на ЕС в областта на ранното идентифициране на жертвите на границите на ЕС и в борбата срещу трафика на хора; във връзка с това настоява върху необходимостта от подобряване на обмена на най-добри практики, подходящо обучение за персонала на правоприлагащите органи в борбата с трафика на хора, с акцент върху измерението, свързано с пола и специфичните потребности на жените, децата и други уязвими групи, станали жертви на трафик, така че участниците да разбират напълно явлението, към чието разрешаване се стремят и да знаят как да го разпознават на ранен етап, както и по-тясно сътрудничество между Европол, Евроюст, национални органи и трети държави и чрез използването на Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), с цел предотвратяване и борба с всички форми на трафик на хора в ЕС, в т.ч. сексуалната експлоатация;

3.  призовава държавите членки да си сътрудничат в разработването на по-добри насоки за идентификация на жертвите на трафик на хора, които биха подпомогнали консулските служби и граничната охрана при изпълнението на тази задача;

4.  призовава държавите членки да обърнат особено внимание на уязвимите групи, които естествено включват децата; отново заявява, че държавите членки следва да разглеждат бедността, пола, уврежданията, здравословното състояние, бременността, статута на мигрант и принадлежността към етническо малцинство като фактори при оценката на уязвимостта на жертвата;

5.  счита, че следва да се отдели по-голямо внимание на положението на транссексуалните жертви, които често са обект на дискриминация, заклеймяване и заплахи за насилие поради тяхната полова идентичност; споделя мнението, че транссексуалните лица следва да се разглеждат като уязвима група, тъй като се са изложени на особено голям риск да попаднат в ръцете на трафиканти, които се стремят да използват тяхното отчаяние; счита, че този фактор на уязвимост следва да се взема под внимание, когато държавите членки извършват индивидуални оценки на риска с цел да гарантират, че жертвите на трафик получават подходяща закрила и грижи; призовава държавите членки да предоставят подходящо обучение за служителите, за които има вероятност да бъдат в контакт с жертви или потенциални жертви на трафик на хора, относно особеностите на транссексуалните жертви, така че те да могат да бъдат идентифицирани по по-проактивен начин, а услугите за оказване на помощ да бъдат адаптирани към техните потребности;

6.  призовава държавите членки да се борят срещу безнаказаността, да криминализират трафика и да гарантират, че извършителите биват изправяни пред съд, а санкциите ‒ засилени; ето защо настоятелно призовава държавите членки да ратифицират всички съответни международни инструменти, споразумения и правни задължения, което би направило усилията за борбата срещу трафика на хора по-ефективни, съгласувани и последователни, включително Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора;

7.  призовава държавите членки и междуправителствените организации да гарантират, че техните интервенции вземат предвид факторите, които увеличават уязвимостта от трафик, в това число неравенството, бедността и всички форми на дискриминация;

8.  призовава държавите членки да ускорят пълното и правилно прилагане на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него;

9.  призовава държавите членки да въведат строги наказателни санкции за престъпленията трафик на хора, съвременно робство и експлоатация; призовава също така за криминализиране на ползването на услуги със знанието, че те са предоставяни от жертви на трафика на хора, включително жертви на трафик за проституция, експлоатация на извършвана от други лица проституция или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, включително просия, робство или практики, подобни на робството, принудително подчинение, или експлоатация за престъпни дейности, или отнемане на телесни органи. отбелязва ниския брой на заведените дела и осъдителните присъди по отношение на престъплението трафик на национално равнище;

10.  призовава да се даде по-голям приоритет и повече ресурси на Европол и на националните полицейски органи за наказателно преследване на лицата, които улесняват трафика на хора, като се обърне специално внимание на повишаването на осведомеността както на полицейските сили, така и на широката общественост, по отношение на новите форми на трафик на хора;

11.  призовава държавите членки и Комисията да разработят конкретни мерки за намаляване на търсенето на жени, момичета, мъже и момчета в проституцията като ключова стратегия за предотвратяване и намаляване на трафика на хора; в този контекст настоятелно призовава държавите членки да прилагат изцяло член 18, параграф 4 от Директива 2011/36/ЕС, а Европейската комисия да докладва за резултатите;

12.  подчертава, че кумулативното въздействие на различните видове дискриминация, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност, прави ЛГБТИ лицата особено уязвими по отношение на трафика на хора; призовава държавите членки да обърнат внимание на специфичните потребности на лицата, определящи се като ЛГБТИ; призовава Комисията да насърчи обмена на най-добри практики в това отношение;

13.  призовава държавите членки да създадат горещи телефонни линии, на които жертвите на трафик на хора и експлоатация могат да се обаждат, за да търсят съдействие и консултация; отбелязва, че подобни горещи линии са се доказали като успешни в други области като радикализирането и отвличането на деца;

14.  призовава държавите членки да предоставят правна помощ на жертвите на трафик не само в рамките на наказателните производства, но и при граждански, трудови или свързани с имиграцията/убежището процедури, в които те участват;

15.  подчертава, че принудителните бракове могат да се разглеждат като форма на трафик на хора, ако съдържат елемент на експлоатация на жертвата, и призовава всички държави членки да включат това измерение; подчертава, че експлоатацията може да бъде сексуална (семейното изнасилване, принудителна проституция или порнография) или икономическа (домакинска работа или принудителна просия), и че крайната цел на трафика може да бъде принудителният брак (продажба на жертвата като съпруг/съпруга или сключване на брак по принуда); подчертава, че за органите е трудно този трафик да бъде засечен, тъй като той се извършва в частната сфера; призовава държавите членки да предоставят подходящи услуги за приютяване на такива жертви; призовава Комисията да засили обмена на най-добри практики в това отношение;

16.  изразява загриженост от нарастващото явление на „сприятеляване“ със сексуална цел; посочва, че жертвите често са в състояние на емоционалната зависимост, което възпрепятства работата по разследването, тъй като е по-трудно те да бъдат идентифицирани като жертви на трафик на хора и често отказват да свидетелстват срещу лицето, „сприятелило“ се с тях; призовава Комисията да засили обмена на най-добри практики в това отношение; призовава държавите членки да осигурят специфични приюти за този вид жертви и да гарантират, че правоприлагащите и съдебните служби признават статута им на жертви, особено ако те са деца, така че да се избегне заклеймяването им за „отклоняващо се от нормите поведение“;

17.  призовава ЕС и държавите членки да укрепят регионалното сътрудничество в областта на трафика на хора по познатите маршрути, например от Изтока към ЕС, като използват Инструмента за стабилност, както и продължаващите текущи отговорности на страните кандидатки;

18.  подчертава, че много жертви на сексуална експлоатация биват упоявани, за да бъдат в състояние на физическа и психологическа зависимост; поради това призовава държавите членки да предоставят специализирани програми за подкрепа на тези жертви, както и да признаят това за утежняващо вината обстоятелство в своите наказателноправни действия срещу трафика на хора;

19.  призовава държавите членки и ЕС да се събират и обменят надеждна и подробна информация относно трафика на хора;

20.  припомня, че Регламент 2015/2219/ЕС относно агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) предвижда CEPOL да насърчава в дейностите си по обучение, общо зачитане и разбиране на основните права в областта на правоприлагането, като правата, подкрепата и защитата на жертвите, включително защита на правата на жертвите на насилие, основано на пола; подчертава значението на тези разпоредби в контекста на трафика на хора, като се има предвид уязвимостта на жертвите, и призовава CEPOL да отчете в пълна степен това измерение при разработването на всякакви бъдещи обучения;

21.  призовава държавите членки да се борят срещу трафика на хора като приемат строги мерки срещу лицата, които използват интернет и социалните мрежи, за да набират и експлоатират хора;

22.  отбелязва, че Директива 2011/36/ЕС забранява инкриминирането на жертвите на трафик на хора; призовава държавите членки, в светлината на трансграничния и вътрешносъюзния характер на трафика на хора, да прилагат изцяло членове 11—17 от Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (по-специално чрез увеличаване на броя на приютите за жертви, както и чрез укрепване на програми за реинтеграция на жертвите в обществото) и да приложат изцяло Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, за да гарантират съгласуваност и подходяща подкрепа и помощ, включително правото на пребиваване и достъп до пазара на труда на държавата членка, в която жертвата е била обект на трафик; изтъква, че тези разпоредби не бива да бъдат обвързани с условие жертвите да внасят жалби или да сътрудничат в наказателни разследвания; призовава Комисията да засили обмена на най-добри практики за защита на жертвите;

23.  призовава държавите членки да направят критична оценка на осъществяваната от тях регистрация на бежанци и на съответните служби и структури за осигуряване на грижи, тъй като тази група, особено непридружените малолетни и непълнолетни лица, са много уязвими по отношение на експлоатацията от престъпни групи и последващия трафик на хора;

24.  припомня, че според Европол около 10 000 непридружени деца са изчезнали след пристигането им в ЕС през 2015 г. и че е възможно тези деца да са жертви на трафик на хора и да са изложени на всякакви форми на експлоатация и злоупотреба; призовава държавите членки да приложат изцяло пакета от мерки в областта на убежището и да регистрират децата при пристигането им, за да се гарантира тяхното включване в системите за закрила на детето; призовава държавите членки да засилят обмена на информация с цел по-добра защита на децата мигранти в Европа;

25.  призовава всички държави членки ефективно да гарантират правата на жертвите, по-специално като им предоставят достъп до правна помощ, правно съдействие и представителство, психологическа и медицинска подкрепа, включително право на аборт за жертви на сексуална експлоатация, правата им на достъп до правосъдие и до адвокат, както и всяко евентуално обезщетение, както и възможен достъп до програми за защита на свидетелите; отбелязва, че Директива 2012/29/ЕС определя минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и че изпълнението на Директива 2011/36/ЕС следва да бъде анализирано в светлината на разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС; отбелязва, че могат да се въведат специални мерки за защита на жертвите от допълнително виктимизиране и травмиране по време на разследвания и съдебни процеси;

26.  подчертава, че превенцията, изразяваща се в предприемането на необходимите мерки, като образование и обучение, с цел възпиране и намаляване на търсенето, както и информация и кампании за повишаване на осведомеността, включително относно съвременните форми на робство, изследователски и образователни програми, имащи за цел намаляване на риска за превръщането на лица в жертви на трафик, е от решаващо значение за ефективната борба с трафика на хора; ето защо призовава Комисията и държавите членки да предприемат целенасочени действия за възпиране на търсенето на трафик на хора; призовава също така държавите членки да въведат по-сериозни санкции срещу големия брой работодатели и собственици на земя, които улесняват трафика на хора като впоследствие експлоатират съответните лица; призовава държавите членки и правоприлагащите органи да засилят сътрудничеството си с трудовите, социалните и здравните инспектори и инспекторите по безопасността, както и инспектори в областта на риболова;

27.  призовава Комисията да направи оценка на ефективността на сътрудничеството между държавите членки и Европол в борбата с трафика на хора; подчертава значението на системен обмен на данни и на приноса от страна на всички държави членки за европейските бази данни, използвани за тази цел, включително базите данни на Европол, фокусна точка Феникс и фокусна точка Близнаци; подчертава необходимостта граничните служители и бреговата охрана да имат достъп до базата данни на Европол;

28.  призовава Комисията да проучи допълнително, в светлината на Директива 2011/36/ЕС, ролята на интернет, социалните мрежи и новите технологии в областта на трафика на хора, по-специално по отношение на сексуалната експлоатация в порнографски сайтове и интернет сайтове, предлагащи сексуални представления онлайн;

29.  призовава Европол и държавите членки да засилят своите действия срещу наемащите лица, като използват проактивен подход или подход, основан на показанията на жертвата в съответствие с член 9 на Директива 2011/36/ЕС; подчертава, че наемащите лица използват различни канали, включително социалните мрежи и интернет сайтове (онлайн агенции за набиране на персонал); призовава Комисията да разшири мандата на ЕС на Европол за сигнализиране за незаконно съдържание в интернет (EU Internet Referral Unit) в борбата срещу трафика на хора;

30.  призовава Комисията да развива привилегировано партньорство с големите интернет компании и да информира надлежно Парламента;

31.  призовава за по-добро прилагане и мониторинг на член 8 от Директива 2011/36/ЕС, така че да бъде гарантиран отказът от наказателно преследване и неприлагането на санкции към жертвите на трафик на хора, и подчертава, че това включва неприлагането на санкции за проституиращи лица, както и неприлагането на наказание за незаконно влизане или пребиваване в страните на транзит и местоназначение;

32.  подчертава значението на „проследяването на парите“ като ключова стратегия за разследване и наказателно преследване на мрежите на организираната престъпност, които печелят от трафика на хора, и призовава Европол и Евроюст да засили капацитета си в областта на борбата с трафика на хора; призовава държавите членки да работят в тясно сътрудничество с Европол и помежду си с цел да разследват финансовите аспекти и изпирането на пари, свързани с трафика на хора; изтъква, че държавите членки следва да засилят сътрудничеството в областта на замразяване и конфискация на имуществото на лица, замесени в трафик, тъй като това би могло да бъде ефективно средство, което да превърне трафика на хора от стопанска дейност, предлагаща „нисък риск и висока печалба“ в такава, която носи „висок риск и ниска печалба“; в този контекст призовава държавите членки да използват по-ефективно всички налични инструменти, като взаимното признаване на съдебни решения, съвместните екипи за разследване и европейската заповед за разследване; счита, че конфискуваното имущество на лицата, осъдени за престъпления, свързани с трафик на хора, следва да се използва за подпомагане и компенсиране на жертвите на трафик; отбелязва също така, че огромните средства, получени в резултат на трафика и експлоатацията на хора финансира други форми на тежката престъпност;

33.  отбелязва, че член 11, параграф 5 от Директива 2011/36/ЕО следва да бъде разширен, за да въведе помощи за бъдеща интеграция (езиково обучение и запознаване с културата и общността, и др.), когато положението на жертвите им позволява да изберат разрешение за пребиваване;

34.  набляга на необходимостта държавите членки да засилят полицейското и съдебното сътрудничество помежду си, по-специално чрез Европол и Евроюст, в това число обмен на информация и борба с набирането чрез интернет на хора за осъществяване на трафик;

35  призовава държавите членки да приложат без забавяне Директива 2011/36/ЕО, както и цялата друга правна уредба, отнасяща се до областта на борбата с трафика на хора; настоятелно призовава Комисията да предприеме правни действия срещу държавите членки, които проявяват небрежност по отношение на задълженията си;

36.  подчертава, че неправителствените организации и отделни личности, които работят за защита и оказване на помощ на жертвите на трафик на хора, не следва да бъдат подвеждани под отговорност за каквото и да било престъпление;

37.  призовава държавите членки да образоват чрез информационни кампании своите граждани относно идентифицирането на жертвите на трафик на хора; призовава държавите членки и ЕС да се насочат към финансиране на неправителствени организации, оказващи подкрепа на жертвите на трафика на хора;

38.  призовава Комисия да проучи как различните подходи по отношение на проституцията в националното законодателство засягат трафика на хора;

39.  призовава ЕС да обърне внимание и да популяризира нови форми на трафик и експлоатация на човешки същества, включително репродуктивна експлоатация и трафик на новородени деца;

40.  призовава за последователен подход към наказателното преследване на престъпления, свързани с трафик на хора, както и държавите членки да ускорят своите разследвания и наказателни преследвания; призовава в тази връзка държавите членки да активизират трансграничното сътрудничество и сътрудничеството със съответните агенции на ЕС;

41.  призовава държавите членки да включат принципа за забрана на връщането в своите директиви за борба с трафика, по примера на Протокола на ООН за трафика с хора и Конвенцията за борба с трафика на Съвета на Европа и в съответствие с произтичащите от международното право за бежанците и международното право в областта на правата на човека задължения на държавите;

42.  припомня, че обучението на практикуващите юристи и длъжностни лица е от съществено значение за ранно идентифициране на потенциалните жертви и предотвратяване на престъпления; следователно призовава държавите членки изцяло да прилагат член 18, параграф 3 от Директива 2011/36/ЕС и да обменят най-добри практики;

43.  призовава Комисията да извърши оценка на необходимостта от преразглеждане на мандата на бъдещата Европейска прокуратура, за да включи след създаването й правомощия в областта на борбата с трафика на хора;

44.  призовава ЕС да осигури, чрез Евростат, статистика за броя на жертвите на трафик на хора, независимо дали са регистрирани или не, в съответствие с общия модел, следван от организации като Международната организация по миграция (МОМ), Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) и Международната организация на труда (МОТ);

45.  призовава за по-тясно сътрудничество с онлайн платформите относно проекти, насочени към повишаване на осведомеността относно рисковете от набелязване и набиране чрез интернет и чрез социалните мрежи;

46.  счита, че мигрантите, най-вече децата, са особено уязвими към трафик; призовава държавите членки да засилят сътрудничеството си, включително в „горещите точки“, за идентифициране на потенциалните жертви и за борба с трафикантите и контрабандистите на хора; в това отношение припомня задължението на държавите членки да обръщат специално внимание на децата — жертви на трафик, включително непридружени малолетни и непълнолетни лица, които пристигат от трети страни, и да предоставят специална защита на децата в наказателните производства, като при всички случаи от първостепенно значение трябва да бъде висшият интерес на детето (членове 13, 14,15 и 16);

47.  насърчава ЕС и държавите членки да провеждат проучвания относно най-новите тенденции и форми на трафик на хора, включително влиянието, което настоящата миграционна криза би могла да окаже върху борбата с трафика на хора, с цел новите събития да бъдат посрещнати с подходящ и целенасочен отговор;

48.  счита, че безопасните и законни канали за влизане в ЕС ще намалят уязвимостта и трафика на хора;

49.  оценява работата на координатора на ЕС за борба с трафика, който отговаря за подобряване на координацията и съгласуваността между институциите на ЕС, агенциите на ЕС, държавите членки и международните участници и за развитието на съществуващите и новите политики на ЕС за борба с трафика на хора; при все това счита, че, за да се ускори реакцията на ЕС спрямо трафика на хора, мандатът на координатора на ЕС за борба с трафика би могъл да бъде удължен.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	7.4.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	31 1 18
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jan Philipp Albrecht, Malin Björk, Michał Boni, Caterina Chinnici, Rachida Dati, Cornelia Ernst, Laura Ferrara, Monika Flašíková Beňová, Kinga Gál, Sylvie Guillaume, Jussi Halla-aho, Monika Hohlmeier, Sophia in ‘t Veld, Eva Joly, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Timothy Kirkhope, Barbara Kudrycka, Kashetu Kyenge, Juan Fernando López Aguilar, Monica Macovei, Claude Moraes, Péter Niedermüller, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Branislav Škripek, Csaba Sógor, Traian Ungureanu, Kristina Winberg, Tomáš Zdechovský
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Laura Agea, Carlos Coelho, Pál Csáky, Miriam Dalli, Daniel Dalton, Gérard Deprez, Anna Hedh, Jean Lambert, Jeroen Lenaers, Andrejs Mamikins, Morten Helveg Petersen, Emil Radev, Barbara Spinelli, Jaromír Štětina, Elissavet Vozemberg-Vrionidi
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Petras Auštrevičius, Herbert Dorfmann, José Inácio Faria, Eugen Freund, David McAllister, Marita Ulvskog

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	19.4.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	26 0 6
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Maria Arena, Catherine Bearder, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Maria Corazza Bildt, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Elisabeth Köstinger, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Angelika Mlinar, Maria Noichl, Marijana Petir, Pina Picierno, João Pimenta Lopes, Terry Reintke, Jordi Sebastià, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská, Jana Žitňanská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Rosa Estaràs Ferragut, Kostadinka Kuneva, Constance Le Grip, Evelyn Regner, Marc Tarabella
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Julia Reid, Marco Zanni

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

26	+
ALDE	Catherine Bearder, Beatriz Becerra Basterrechea, Angelika Mlinar
EFDD	Marco Zanni
GUE/NGL	Malin Björk, Kostadinka Kuneva, João Pimenta Lopes
PPE	Anna Maria Corazza Bildt, Rosa Estaràs Ferragut, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Constance Le Grip, Elisabeth Köstinger, Elissavet Vozemberg-Vrionidi
S&D	Maria Arena, Vilija Blinkevičiūtė, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Maria Noichl, Pina Picierno, Evelyn Regner, Marc Tarabella
VERTS/ALE	Terry Reintke, Jordi Sebastià, Ernest Urtasun

0	-

6	0
ECR	Jadwiga Wiśniewska, Jana Žitňanská
EFDD	Julia Reid
PPE	Marijana Petir, Michaela Šojdrová, Anna Záborská

Легенда на използваните знаци:

+  :  Гласове „за“:

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

• [1]  Приети текстове, P8_TA(2014)0070.
• [2]  ОВ L 319, 4.12.2015 г., стр. 1.
• [3]  ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
• [4]  ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.
• [5]  ОВ L 168, 30.6.2009 г., стр. 24.
• [6]  ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98.
• [7]  ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 19.
• [8]  Приети текстове, P7_TA(2014)0126.
• [9]  Приети текстове, P7_TA(2014)0162.
• [10]  Приети текстове, P8_TA(2015)0218.
• [11]  Оценки на МОТ, 2014 г., Profits and poverty the economics of forced labour (Печалби и бедност: икономиката на принудителния труд).
• [12]  Доклад на Евростат, Trafficking in Human Beings (Трафик на хора), от 2015 г.
• [13]  предишната бележка, доклад на Евростат.
• [14]  предишната бележка, доклад на Евростат.
• [15] ³ Доклад на Европол относно положението: трафикът на хора в ЕС“ (февруари 2016 г.).
• [16]  предишната бележка, доклад на Евростат.
• [17]  Доклад на Евростат, 2015 г.
• [18]  „Междинен доклад за изпълнението на стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора“ SWD(2014) 318 final, стр. 9.
• [19]  https://ec.europa.eu/anti-trafficking/publications/handbook-consular-and-diplomatic-staff-how-assist-and-protect-victims-human-trafficking_en.