Процедура : 2015/2282(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0162/2016

Внесени текстове :

A8-0162/2016

Разисквания :

PV 12/09/2016 - 19
CRE 12/09/2016 - 19

Гласувания :

PV 13/09/2016 - 4.16
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0335

ДОКЛАД     
PDF 711kWORD 167k
29.4.2016
PE 575.286v02-00 A8-0162/2016

относно изпълнението на тематичната цел за „повишаване на конкурентоспособността на МСП“ (член 9, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби)

(2015/2282(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Роза Д'Амато

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно изпълнението на тематичната цел за „повишаване на конкурентоспособността на МСП“ (член 9, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби)

(2015/2282(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 за общоприложимите разпоредби относно тематичната цел за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП),

–  като взе предвид член 37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 за общоприложимите разпоредби относно финансовите инструменти, подкрепяни по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове,

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 15 април 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно участието на Съюза в програма за научноизследователска и развойна дейност, осъществявана съвместно от няколко държави членки и насочена към подпомагане на малки и средни предприятия, извършващи научноизследователска дейност(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране(2),

–  като взе предвид Директива 2011/7/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки,

–  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране(3),

  като взе предвид Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME),

–  като взе предвид проучването на Евробарометър относно МСП, ефективността на използването на ресурсите и „зелените“ пазари (Експресно проучване на Евробарометър № 381), както и проучването на Евробарометър относно ролята на публичната подкрепа за въвеждането на иновациите на пазара (Експресно проучване на Евробарометър № 394),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 декември 2008 г. относно мерки за подобряване на средата за малките и средни предприятия (МСП) в Европа – Small Business Act(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г., озаглавено „Мисли първо за малките!“ „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2008)0394),

–  като взе предвид Европейската харта за малките предприятия, приета от Европейския съвет на заседанието във Фейра от 19 – 20 юни 2000 г.,

  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2011 г. относно някои практически аспекти на прегледа на инструментите на ЕС в подкрепа на финансирането на МСП през следващия програмен период(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г. относно малките и средни предприятия (МСП): конкурентоспособност и възможности за развиване на стопанска дейност(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно „Интелигентно специализиране: изграждане на мрежи от за върхови постижения за ефективна политика на сближаване“(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз“(8),

–  като взе предвид Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (МСП)(9),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2014 г., озаглавено „Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на растежа“ (СOM(2014)0339),

–  като взе предвид Шестия доклад на Комисията от 23 юли 2014 г. относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2011 г., озаглавено „Промишлена политика: засилване на конкурентоспособността“ (COM(2011)0642),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2011 г., озаглавено „Малък бизнес, голям свят – ново партньорство за подпомагане на МСП да се възползват от глобални възможности“ (COM(2011)0702),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 23 ноември 2011 г., озаглавен „Минимизиране на регулаторната тежест за МСП – Адаптиране на законодателството на ЕС спрямо нуждите на микропредприятията“ (COM(2011)0803),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г., озаглавено „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078),

  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2010)0553),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 юли 2013 г., озаглавено „Преодоляване на иновационната пропаст“ (2013/C 218/03),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 20 ноември 2014 г., озаглавено „Мерки в подкрепа на създаването на „екосистеми“ от стартиращи предприятия в областта на високите технологии“ (2014/C 415/02),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0162/2016),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване е основният инструмент за инвестиране в растеж и работни места в ЕС с бюджет от над 350 милиарда евро до 2020 г.; като има предвид, че осезаемите резултати от инвестициите в рамките на политиката на сближаване могат да спомогнат за моделирането на настоящия и бъдещия растеж на регионите в държавите членки;

Б.  като има предвид, че в резултат на икономическата и финансова криза равнищата на бедност и социално изключване са се увеличили в много държави членки, а също и дългосрочната и младежката безработица и социалните неравенства, и че поради това МСП могат да изпълняват релевантна и важна роля за възстановяването на Европа;

В.  като има предвид, че 23-те милиона МСП в ЕС, които съставляват около 99% от всички предприятия, дават основен принос за икономическия растеж, социалното сближаване, иновациите и създаването на висококачествени работни места, като осигуряват над 100 милиона работни места, което съответства на 2 от всеки 3 работни места в частния сектор, и поддържат два пъти по-висок ръст на заетостта в сравнение с големите предприятия; като има предвид, че само 13% от европейските МСП участват в търговски дейности и инвестиции на световните пазари;

Г.  като има предвид, че европейските МСП са много разнообразни и включват голям брой микропредприятия, базирани на местно равнище, които често работят в традиционни сектори, както и все по-голям брой стартиращи предприятия и бързоразвиващи се иновативни предприятия, както и социални предприятия, насочени към специфични цели и групи; като има предвид, че тези стопански модели срещат различни проблеми и следователно имат различни потребности; като има предвид, че опростяването на европейското, националното и регионалното законодателство е от централно значение за улесняването на достъпа до кредити за МСП;

Д.  като има предвид, че МСП имат голям капацитет за адаптиране към промените и са напълно способни да следват техническия прогрес;

Е.  като има предвид, че микрокредитите, които са насочени най-вече към микропредприемачи и лица в неравностойно положение, желаещи да започнат дейност като самостоятелно заето лице, са от основно значение за преодоляване на пречките при достъпа до традиционни банкови услуги, и като има предвид, че Съвместното действие за подкрепа на институциите за микрофинансиране в Европа (JASMINE), както и оста „Микрофинансиране и социално предприемачество“ по Европейската програма за заетост и социални иновации могат да предоставят надеждна подкрепа за подобряване на достъпа до финансиране, включително за социалните предприятия;

Ж.  като има предвид, че през програмния период 2007 – 2013 г. политиката на сближаване е предоставила подкрепа за МСП в размер на 70 милиарда евро, с което са създадени над 263 000 работни места в МСП, и е помогнала на МСП да се модернизират чрез по-широко използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ), умения за достъп, иновации и модернизация на работните практики;

З.  като има предвид, че през програмния период 2014 – 2020 г. политиката на сближаване ще предостави допълнителна подкрепа за МСП, като подкрепата за периода 2007 – 2013 г. ще се удвои и ще достигне размер от 140 милиарда евро;

И.  като има предвид, че тематичната цел за „повишаване на конкурентоспособността на МСП“ (ТЦ 3) е една от тематичните цели с най-висок процент от общото финансиране – 13,9%, и е от първостепенно значение за постигането на целите на политиката на сближаване и на стратегията „Европа 2020“;

Й.  като има предвид, че МСП, които биха могли да кандидатстват за финансиране по европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете), тъй като извършват дейност в конкурентна среда и трябва да се справят с множество ограничения, включително и ограничения по отношение на паричните потоци, са особено силно засегнати от сложните и нестабилни правила и от свързаната с тях бюрокрация, по-специално от факта, че административните разходи въобще не са пропорционални на отпусканото финансиране, на времето, необходимо за обработка на заявленията за финансиране, и на необходимостта от извършване на авансови плащания;

К.  като има предвид, че въвеждането на тематична концентрация в рамките на планирането на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. предостави ефективен инструмент за разработването на оперативни програми с по-голямо внимание към инвестиционните приоритети с цел осигуряване на достатъчно ресурси за оказване на реално въздействие;

Л.  като има предвид, че споразуменията за партньорство и оперативните програми, предвидени в членове 14, 16 и 29 от Регламента за общоприложимите разпоредби, са стратегически инструменти за насочване на инвестиции в държавите членки и в регионите;

М.   като има предвид, че до 2020 г. МСП ще осигурят промишлено производство, възлизащо на най-малко 20% от БВП на държавите членки;

Н.  като има предвид, че понастоящем само малък процент от европейските МСП могат да открият и да се възползват от възможностите, предлагани от международната търговия, търговските споразумения и глобалните вериги за създаване на стойност, и че през последните три години само 13% от европейските МСП са извършвали дейност на международно равнище извън ЕС;

О.  като има предвид, че процесът на интернационализация на МСП следва да се базира на корпоративна социална отговорност, на зачитане на правата на човека и правата на работниците, както и на възможно най-голямата степен на защита на околната среда, за да се гарантира лоялна конкуренция и увеличаване на качествените работни места;

1.  отбелязва, че чрез тематичната концентрация оперативните програми се насочват по по-добър начин към ограничен брой стратегически цели, по-специално с оглед на насърчаването на растежа и потенциала за създаване на висококачествени работни места за МСП, включително микропредприятията; счита, че МСП са движещата сила на европейската икономика и че те са ключът към успеха на политиката на сближаване, но че те често са изправени пред многобройни предизвикателства, свързани с техния размер; поради това препоръчва насочването на още по-голяма подкрепа от ЕСИ фондовете за МСП;

2.  призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид добавената стойност на проектите на МСП за развитието и обновяването на традиционните сектори, тъй като това не само ще стимулира създаването на работни места, но и ще запази характерните особености на местните и регионалните предприятия при зачитане на принципа на устойчивост; подчертава, че е необходимо да се вземе предвид контекстът на тези сектори и да не се нарушава деликатният баланс между традиционните производствени технологии, основани на знанието, и иновациите; посочва, че МСП играят важна роля в сектора на услугите, който е в процес на съществена промяна в резултат на цифровизацията, и поради това счита, че недостигът на умения в областта на ИКТ следва да бъде преодолян, като се акцентира повече върху съответното обучение и образование;

3.  подчертава, че е налице обща необходимост от механизми, способстващи за опростяване на бизнес средата и за ускоряване на процеса на създаване на нови предприятия с Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), за да се предостави подкрепа за конкурентоспособността на МСП и усвояването на средства по ЕСИ фондовете; подчертава също така необходимостта от изпълнение на предварителните условия;

4.  призовава Комисията, при изпълнението на ТЦ 3, да взема под внимание принципите, предвидени в пакета за кръговата икономика, за да се насърчи по-устойчив икономически растеж и да се създадат нови висококачествени работни места за МСП, като се отдели специално внимание на стимулирането на екологични работни места; в това отношение счита, че е важно да се продължат усилията за насърчаване на екологосъобразна конкурентоспособност на МСП чрез подобряване на достъпа до финансиране, предоставяне на повече информация, опростяване на законодателството, намаляване на бюрокрацията, насърчаване на електронното сближаване и укрепване на екологосъобразна бизнес култура; освен това посочва, че една по-екологосъобразна верига за създаване на стойност, която включва преработването, поправката, поддръжката, рециклирането и екопроектирането, би могла да предостави на много МСП значителни бизнес възможности, като условие за това е промяната на икономическото поведение и премахването или намаляването на пречките от законодателно, институционално и техническо естество;

5.  посочва, че проблемите, с които се сблъскват МСП, донякъде са причинени от факта, че прилаганите от държавите членки политики на строги икономии задушават търсенето;

6.  насърчава държавите членки и регионалните органи да разгледат възможността за използване на предлаганите от финансовия инструмент възможности; подчертава необходимостта да се гарантира прозрачност, отчетност и контрол на тези финансови инструмент и на програмата „Инициатива за МСП“, насочена към финансово подпомагане на МСП; подчертава, че финансовите инструменти следва да се използват винаги в съответствие с целите на политиката на сближаване и че следва да се предоставя подходяща техническа и административна подкрепа;

7.  призовава за опростен и по-слабо регулиран достъп до кредити, при който се вземат под внимание конкретните характеристики на микропредприятията и на стартиращите предприятия, както и на регионите, в които те извършват дейност; изразява съжаление във връзка с това, че инвеститорите и банките често не са склонни да финансират стартиращи предприятия и разширяването на бизнес на ранен етап от процеса, както и че за много МСП, по-специално малки стартиращи предприятия, се оказва трудно да получат достъп до външно финансиране; поради това призовава Комисията, държавите членки и регионалните органи да обърнат особено внимание на подобряването на достъпа до финансиране за микропредприятията и стартиращите предприятия, които искат да се разраснат; посочва необходимостта от изравняване на лихвените проценти за финансиране на МСП с лихвените проценти за по-големите дружества;

8.  счита, че европейските малки предприятия са склонни да разчитат на източници на финансиране като банките и често не са напълно запознати с наличието на допълнителни източници на финансиране или финансови възможности; отбелязва, че с оглед на фрагментираността на финансовите пазари Комисията предложи редица инициативи, като например съюза на капиталовите пазари, цел разнообразяване на източниците на финансиране, улесняване на движението на капитали и подобряване на достъпа до финансиране, по-специално по отношение на МСП;

9.  отбелязва липсата на доказателства за постиженията и резултатите на финансовите инструменти и слабата връзка между тези финансови инструменти и основните цели и приоритети на ЕС; призовава Комисията да подобри допълнително предоставянето на безвъзмездни средства, вместо да насърчава основно използването на финансови инструменти;

10.  отбелязва, че през програмния период 2007 – 2013 г. редица пречки, като например последиците от икономическата криза, комплексното управление на структурните фондове и административната тежест, както и ограниченият достъп на МСП до финансиране и сложността на прилагането на схемите за подкрепа доведоха до недостатъчно усвояване на тези фондове от страна на МСП; предупреждава, че причините за ниската степен на усвояване на средствата трябва да бъдат отстранени, за да се избегне повторното възникване на същите проблеми през програмния период 2014 – 2020 г., както и че прекомерната бюрокрация възпрепятства някои МСП да кандидатстват за наличните средства; изразява съжаление във връзка с твърде общия и непълен характер на съществуващите проучвания на ефективността и реалното въздействие на ЕСИ фондовете върху МСП и призовава Комисията бързо да подготви, в сътрудничество с държавите членки, оценка по този въпрос и да я представи пред Парламента; подчертава, че слабият административен капацитет може да възпрепятства успешното и навременно изпълнение по ТЦ 3;

11.  отбелязва факта, че Комисията обръща по-голямо внимание на доброто управление и висококачествените обществени услуги; припомня, че за МСП е важно да се установи прозрачна, последователна и иновативна структура на обществените поръчки; поради тази причина настоятелно призовава, доколкото е възможно, да се премахнат пречките, с които се сблъскват МСП, като се отстрани ненужната административна тежест, избягва се създаването на допълнителни изисквания на национално равнище и се приложат разпоредбите на действащата законодателна рамка с оглед на уреждането на споровете, възникващи при обществените поръчки, в най-кратки срокове; приветства Директива 2014/24/ЕС и единния европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП), който следва значително да намали административната тежест за дружествата, по-специално МСП; подчертава, че е необходимо да се продължи стриктното прилагане на мерките за недопускане на грешки и за борба с измамите, без да се увеличава административната тежест, както и да се опростят административните процедури, за да се предотврати допускането на грешки; призовава възлагащите органи, които желаят да обединят договори, да внимават да не изключват от процеса МСП поради големия мащаб на крайната обособена позиция, тъй като по-големите поръчки биха могли да налагат по-тежки критерии;

12.  отново призовава за повишаване на прозрачността и за по-силно участие на всички съответни регионални и местни органи, на представителите на гражданското общество, предприемачите и други заинтересовани страни, по-специално в процеса на определяне на изискванията в поканите за представяне на проекти, за да бъдат те насочени по-добре към нуждите на крайните бенефициенти; поради това подчертава необходимостта от действително прилагане и спазване на принципа за партньорство, включително и на етапите на съставяне, подготовка и прилагане на споразуменията за партньорство и оперативните програми, както е посочено подробно в Регламента за общоприложимите разпоредби и в Кодекса на поведение за партньорство; отбелязва със загриженост, че все още много организации на МСП в държавите членки в действителност не участват и често са само биват информирани, без да се правят консултации с тях в достатъчна степен; насърчава организациите, представляващи ориентирани към бъдещето, устойчиви и екоиновативни сектори на икономиката, да участват в партньорството и призовава Комисията и държавите членки да ги подкрепят чрез използване на техническа помощ и изграждане на капацитет;

13.  призовава Комисията и държавите членки да осигурят по-добра координация и съгласуваност между всички инвестиционни политики на ЕС, насочени към МСП; отбелязва, че засилването на взаимодействието между ЕСИ фондовете и другите политически и финансови инструменти, насочени към МСП, ще засили максимално въздействието на инвестициите; приветства плана за улесняване на достъпа до ЕСИ фондовете чрез въвеждането на „печат за високи постижения“ за проекти, които са били оценени като „отлични“, но не са били финансирани по линия на „Хоризонт 2020“; настоятелно призовава държавите членки, в партньорство със социалните и икономическите заинтересовани страни, да създадат или единно звено за контакт на регионално равнище, с което да популяризират вече съществуващите такива, или консолидирана платформа за различните финансови инструменти на ЕС, насочени към МСП, както и да предоставят административна подкрепа за подготовката и изпълнението на проекти;

14.  подчертава ролята, която интегрираните териториални инвестиции (ИТИ), воденото от общностите местно развитие, макрорегионалните стратегии и европейското териториално сътрудничество като цяло биха могли да играят за успешното прилагане на целите по ТЦ 3, предвид факта, че някои проекти могат да включват трансгранични райони, включително няколко региона и държави, и че са в състояние да разработят иновативни практики, ориентирани към местните условия;

15.  отбелязва, че според публикуваната от Комисията първа оценка сумите, разпределени за подкрепа за МСП, са се увеличили значително в сравнение с предходния програмен период; подчертава, че ЕСИ фондовете, и по-специално оперативните програми, насочени към подкрепа на научните изследвания и развитието, биха могли да помагат на МСП за повишаване на техния капацитет за подаване на заявки за патенти пред Европейското патентно ведомство чрез предоставяне на надеждни и лесни за използване схеми за финансиране;

16.  изразява съжаление във връзка със закъсненията при изпълнението на политиката на сближаване през текущия програмен период; посочва, че МСП спешно се нуждаят от достъп до финансиране и че въпреки че всички оперативни програми вече са одобрени, самото изпълнение все още е на много ранен етап; отбелязва, че закъсненията създават пропуски в прилагането на политиката на сближаване, и настоятелно призовава Комисията да разработи мерки за ускорено премахване на такива закъснения;

17.  настоятелно призовава Комисията да наблюдава и насърчава ускоряването на прилагането на политиката на сближаване, по-специално по отношение на създаването на проекти с потенциал за устойчив растеж и за създаване на качествени работни места, като се поставя акцент върху проекти в селските райони с цел създаване на нови услуги и предотвратяване на обезлюдяването на тези райони; призовава Комисията, при определянето на критериите за допустимост, да разглежда добавената стойност на проектите в икономически и социален план, както и тяхното въздействие върху околната среда;

18.  подчертава ролята на Парламента при надзора на насоченото към постигане на резултати изпълнение на политиката на сближаване; призовава Комисията да установи и да ограничи, на възможно най-ранен етап, пречките, които възпрепятстват ефективното използване на средствата от страна на МСП и стартиращите предприятия, да идентифицира потенциално взаимодействие между ЕСИ фондовете и между тях и други фондове, свързани с МСП, както и да представи конкретни препоръки за действие и насоки за по-нататъшно опростяване, мониторинг и оценяване на използването на такива финансови инструменти; отбелязва наличието на все по-големи трудности в този сектор, по-специално в най-отдалечените региони и в областите, в които незадоволителното качество на основната инфраструктура води до нисък размер на частните инвестиции;

19.  подчертава необходимостта от структуриран диалог между Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд с цел да се подобри и улесни достъпът на МСП до разнообразни източници на финансиране;

20.  подчертава, че основните пречки, които възпрепятстват широкия достъп на МСП до ЕСИ фондовете, включват административната тежест, големия брой на схемите за помощ, сложните правила и процедури, забавянията при въвеждането на изпълнителни актове и риска от свръхрегулиране; поради призовава групата на високо равнище по въпросите на опростяването да представи конкретни предложения, включително и с оглед на стратегията за по-добро регулиране, да намали административната тежест и да опрости процедурите за управление на ЕСИ фондовете по отношение на МСП, със специално внимание към изискванията във връзка с одита, управленската гъвкавост, оценката на риска и междинната оценка, системата за контрол и съгласуваността с правилата за конкуренцията и другите политики на ЕС; изисква тези мерки за опростяване да зачитат правилата на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, а именно „Само веднъж“ и „Мисли първо за малките!“, и да бъдат замислени и прилагани на различни равнища в сътрудничество с представители на различните категории МСП; призовава групата на високо равнище да предоставя редовно информация на парламентарната комисия по регионално развитие относно резултатите от своята работа и призовава Комисията да се консултира с представителите на държавите членки по въпросите, разглеждани от тази група;

21.  призовава Комисията да създаде условия за държавна помощ на национално и регионално равнище, при които не се допуска дискриминация срещу МСП и които следва да бъдат в съответствие с подкрепата, предоставяна на предприятията по политиката на сближаване, както и да използва пълноценно схемите за помощ въз основа на Общия регламент за групово освобождаване, така че да се намали административната тежест за администрациите и бенефициентите и да се увеличи усвояването на ЕСИ фондовете, и същевременно да разясни връзката между правилата относно ЕСИ фондовете за МСП и правилата относно държавната помощ;

22.  изисква от Комисията да насърчава държавите членки да обменят данни, знания и най-добри практики в това отношение, като осигури подходящо докладване и ги мотивира да подкрепят проекти с голям потенциал за създаване на работни места;

23.  призовава Комисията и държавите членки да намерят в спешен порядък трайно решение на натрупването на неизвършени плащания, свързани с регионалната политика, и да прилагат правилно Директивата относно борбата със забавяне на плащането (2011/7/ЕС), за да се гарантира, че МСП, в качеството си на партньори по проекта, няма да бъдат възпрени от участие в програми и проекти за подпомагане през текущия програмен период в резултат на закъснения при плащанията; посочва също така, че по-строгото спазване на посочената директива, която изисква, наред с другото, от публичните органи да извършват плащания в 30-дневен срок за стоките и услугите, които им се доставят, би спомогнало за създаването на условия за стабилизиране и растеж на МСП;

24.  подчертава, че стратегиите за интелигентна специализация, въпреки че не се изискват официално като предварително условие по ТЦ 3, са изключително важен инструмент за гарантиране на иновациите и на адаптивността на тематичните цели, и същевременно подчертава, че тези стратегии не следва да бъдат насочени само към науката и към движените от технологичното развитие иновации, но следва също така да стимулират иновациите, които не са основани на научни постижения; изисква Комисията да докладва на Парламента относно резултатите от стратегиите за интелигентна специализация, посветени на МСП на национално и/или регионално равнище; подчертава съгласуваността на стратегиите за интелигентна специализация, приети от всеки отделен регион, със съответната териториална икономика, както и предизвикателството, свързано с осъществяването на интелигентната специализация в извънградските райони, които е възможно да не разполагат с помощна инфраструктура в достатъчна степен; приветства предварителното условие във връзка със Законодателния акт за малкия бизнес в Европа в ТЦ 3 и призовава държавите членки да предприемат необходимите действия и да ускорят постигането на целите, предвидени в Законодателния акт за малкия бизнес в Европа; подкрепя наградата „Предприемчив европейски регион“, която има за цел да идентифицира и награди региони от ЕС, разработили изключителни, ориентирани към бъдещето предприемачески стратегии, при които са приложени десетте принципа на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа;

25.  отправя искане към управляващите органи да вземат под внимание характеристиките и специфичните правомощия на отделните територии, с акцент върху териториите, страдащи от недостатъчна степен на развитие, обезлюдяване и висок ръст на безработицата, с цел насърчаване както на традиционните, така и на иновативните икономически сектори; ​ призовава Комисията да изготви конкретни програми, които олицетворяват всички подходящи елементи на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж за МСП; припомня, че съществува неравнопоставеност между половете, която беше идентифицирана и в Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, и изразява загриженост във връзка с продължаващото слабо участие на жените в стартирането и ръководенето на бизнес; призовава Комисията и държавите членки да насърчават прилагането на специфични стратегии за подкрепа на предприемачеството сред младежите и жените в контекста на „зеления“ растеж като начин за намирането на баланс между икономическия растеж, растежа на заетостта, социалното включване, професионализма и устойчивостта на околната среда;

26.  изисква Комисията да създаде платформа за участие в рамките на съществуващите бюджети с цел разпространение на резултатите от проектите на МСП, в това число примери за добри практики, осъществявани и в рамките на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) през програмните периоди 2000 – 2006 г. и 2007 – 2013 г.;

27.  отбелязва, че „интелигентният наръчник за свързани с иновациите услуги“, изготвен от Комисията, подчертава важността на стратегиите за публична подкрепа, разработени в консултация със заинтересованите страни от икономическата и социалната сфера на регионално равнище, за осигуряването на благоприятна среда за МСП и за оказването на помощ, така че те да могат да запазят конкурентна позиция в световните вериги за създаване на стойност;

28.  подчертава предизвикателствата и възможностите пред МСП в процеса на адаптиране и привеждане в съответствие с последните решения, взети от Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21);

29.  счита, че предоставянето на подходяща подкрепа и стимули за действия от страна на МСП може да създаде новаторски възможности за интеграция на бежанците и мигрантите;

30.  подчертава, че тъй като МСП са основният източник на работни места в ЕС, създаването на предприятия следва да бъде улеснено чрез насърчаването на предприемачески умения и въвеждането на предприемачеството в учебните програми на училищата, както е определено в Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, и че по-специално при схемите за микрокредитиране обучението и подкрепата за бизнеса са изключително важни, като е необходимо специално обучение, за да се подготвят младите хора за екологичната икономика;

31.  призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки и управляващите органи, да стимулира създаването на екосистема, съставена университети, изследователски центрове, социални и икономически заинтересовани страни и публични институции, с цел насърчаване на предприемаческите умения, като същевременно се поощряват управляващите органи да използват наличните средства, предназначени за техническа помощ, включително и иновативното използване на ИКТ от страна на МСП; в това отношение отбелязва също така, че техническата помощ по Тематична цел 11 трябва да бъде от полза за всички партньори, посочени в член 5 от Регламента за общоприложимите разпоредби относно партньорството; поради това призовава за осигуряване на достъп на териториалните организации на МСП до разпоредбите на ТЦ 11 и до мерки за изграждане на капацитет;

32.  подчертава, че само около 25% от установените в ЕС МСП извършват дейности по износ в ЕС и че следователно интернационализацията на МСП е процес, който се нуждае от подкрепа и на местно равнище; поради това призовава Комисията да използва в по-голяма степен ЕСИ фондовете, за да се помогне на МСП да се възползват от предлаганите възможности и да се справят с предизвикателствата, свързани с международната търговия, като същевременно им се оказва подкрепа при решаването на въпросите, свързани с разходите за приспособяване и с отрицателното въздействие на международната конкуренция;

33.  призовава Комисията, при формулирането на политиката на сближаване за периода след 2020 г., да увеличи финансирането за засилване на конкурентоспособността на МСП;

34.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

Приети текстове, P7_TA(2014)0364.

(2)

OВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 2.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2015)0198.

(4)

ОВ C 21 E, 28.1.2010 г., стр. 1.

(5)

ОВ C 188 E, 28.6.2012 г., стр. 7.

(6)

ОВ C 68 E, 7.3.2014 г., стр. 40.

(7)

Приети текстове, P7_TA(2014)0002.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2015)0308.

(9)

ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Общата цел на инвестициите по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове е предоставянето на подкрепа за осъществяването на стратегията на ЕС „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Всеки европейски структурен и инвестиционен фонд подкрепя 11 тематични цели, като тематична цел 3 (наричана по-долу „ТЦ 3“) е насочена към „повишаване на конкурентоспособността на МСП и на селскостопанския сектор (за ЕЗФРСР), и на сектора на рибарството и аквакултурите (за ЕФМДР)“, както и свързаните с тях инвестиционни приоритети за ЕФРР.

Малките и средните предприятия (МСП) са от основно значение за икономиката на регионите на ЕС както по отношение на заетостта, така и по отношение на конкурентоспособността. През периода 2007 – 2013 г. за подпомагане на дружества, предимно МСП, са били заделени, с подкрепата на политиката на сближаване, 70 милиарда евро, като целта е тази сума да се удвои през периода 2014 – 2020 г. (също с помощта на финансовите инструменти). През новия програмен период, наред с другите възможности, инвестиции в МСП ще бъдат правени по линия на ТЦ 3, като в същото време инвестициите в МСП ще са възможни и по линия на други тематични цели.

В рамките на по-широката тема „Конкурентоспособност на МСП“ през програмния период 2014 – 2020 г. от структурните и инвестиционни фондове бяха разпределени над 63 милиарда евро (като се прибавят почти 31 милиарда евро съфинансиране от държавите членки, общата сума възлиза на 94 милиарда евро).

Очакват се следните резултати:

- подкрепа ще бъде предоставена на около 801 500 дружества с цел пряко създаване на 354 300 нови работни места. Това означава, че заедно с подкрепата за научни изследвания и иновации за дружествата, 5% от всички МСП в ЕС и 8% от новите дружества ще получат финансова подкрепа от ЕС;

- 396 500 микро-, малки и средни предприятия (включително кооперативни предприятия и предприятия на социалната икономика) ще получат финансиране за инвестиции в развитието на човешкия капитал и в човешки умения.

Що се отнася до ЕФРР, подкрепата за МСП (ТЦ 3) е една от четирите задължителни тематични цели и следва да бъде насочена към насърчаването на предприемачеството, разработването и внедряването на нови бизнес модели, подкрепата за създаването и увеличаването на усъвършенстваните възможности за разработване на продукти и услуги, както и подкрепата за растежа на националните и международните пазари.

Като има предвид определението на Европейската комисия за МСП като предприятия с по-малко от 250 служители и годишен оборот до 50 милиона евро и/или обща стойност на годишния счетоводен баланс под 43 милиона евро, годишния доклад на Комисията относно европейските МСП за 2014/2015 г. сочи, че МСП осигуряват 71,4% от нарастването на заетостта през 2014 г. в нефинансовия сектор и че през същата година те осигуряват заетост на почти 90 милиона души – 67% от всички работни места, и генерират 58% от добавената стойност на сектора. Освен това почти всички МСП (93%) са микропредприятия, в които работят по-малко от 10 души. Около три четвърти от МСП извършват дейност в пет ключови сектора: „търговия на едро и на дребно“, „производство“, „строителство“, „бизнес услуги“ и „услуги по настаняване и хранене“.

Като общи цифри, за периода 2007 – 2013 г. политиката на сближаване е предоставила подкрепа на 73 500 стартиращи предприятия и е създала над 263 000 работни места в МСП. През периода 2007 – 2013 г. 204 оперативни програми на ЕФРР са предоставяли подкрепа за научноизследователска дейност и иновации, както и за растеж и развитие на МСП (около 70 милиарда евро).

По-конкретно, оперативните програми, в рамките на които е изразходван най-висок дял от финансирането (над 80%) за научноизследователска дейност, иновации и свързани с МСП области, са:

- Националната оперативна програма за икономическо развитие (Унгария);

- „Фактори за конкурентоспособност 2007 – 2013 г.“ (Португалия);

- „Иновации и знания“ (Дания), „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ (България), както и

- Регионалната оперативна програма на Бургенланд (Австрия).

Около половината от общия размер на разглежданото финансиране по ЕФРР е било разпределено за „Инвестиции във фирми, които са пряко свързани с изследвания и иновации“ и за общата графа „Други инвестиции в предприятия“. Най-често използваната във всички категории разходи форма на финансиране е безвъзмездната помощ, следвана от помощи като заеми, лихвени субсидии и гаранции, насочени към избраните приоритети. Като цяло рисковият капитал и други форми на финансиране са все още много по-слабо разпространени форми на предоставяне на помощ.

Позиция на ЕП в преговорите по ТЦ 3 и участие на заинтересованите страни

ЕП винаги е подчертавал, че „МСП са в основата на икономиката на ЕС и имат огромен потенциал за създаване на работни места, като създават 85% от новите работни места; 20,7 милиона МСП формират над 67% от заетостта в частния сектор в ЕС, с 30%-ов дял на микропредприятията“. ЕП счита също, че „МСП са най-важните двигатели на възможностите за европейски дългосрочен икономически растеж и за създаване на устойчиви работни места в 28-те държави членки“.

През 2014 г. комисията по регионално развитие посочи, че „(...) политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. е важен и ефективен инструмент за създаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ при същевременно оказване на подкрепа, чрез широк спектър от мерки и иновативни финансови инструменти, за създаването и развитието на малки и средни предприятия (МСП), включително микропредприятия, като един от основните източници на работни места в ЕС“, и призова „държавите членки и регионите да въведат ефективни системи за информация и подкрепа, така че микропредприятията и малките и средните предприятия да могат да се възползват от финансиране от ЕС, както и да приемат амбициозни мерки като част от съвместния механизъм за споделяне на риска чрез съчетаване на бюджетни ресурси от ЕС, например от COSME, „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ)“.

В резолюция си от 5 юли 2011 г. относно Петия доклад на Европейската комисия относно сближаването и стратегия за политика за сближаване за периода след 2013 г. ЕП настоя „основните принципи на Акта за малките предприятия за Европа (SBAE), а именно „Мисли първо за малките!“ и принципа за еднократност, да бъдат взети предвид като една от основите на политиката на сближаване“ и счете, че „тези принципи следва да се прилагат от държавите членки и регионите при определянето на техните оперативни програми“; ЕП също така приветства „реалното сътрудничество между ЕИБ и Комисията при прилагането на трите съвместни инициативи – JESSICA, JEREMIE и JASMINE“.

По време на преговорите за ЕФРР Европейският парламент въведе елемента на сътрудничеството между големите предприятия и МСП за продуктивни инвестиции с оглед на подпомагането на по-големите предприятия в ИКТ и се съгласи с въвеждането на финансовия инструмент „Инициатива за МСП“, който се управлява непряко от ЕК и се изпълнява от ЕИБ; при все това ЕП поиска да се намали първоначалният таван по тази инициатива до 1,5 милиарда евро.

ТЦ 3 беше една от темите, по които органите имаха най-ефективен управленски капацитет, и тематичната концентрация се оказа предизвикателство за ЕС-12, особено по отношение на подпомагането за МСП, което беше породено от факта, че през периода 2007 – 2013 г. вниманието беше насочено към подобряване на инфраструктурите.

Повечето местни органи на властта участват пряко и/или чрез своите национални сдружения в комитетите за наблюдение на програмите за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), често за Европейския социален фонд (ЕСФ) и понякога за други фондове. Съществуват обаче големи разлики в оказваното от тях влияние при изпълнението на програмите (размер на структурите за партньорство, наличие на информация, яснота и прогнозиране на натовареността във връзка със заседанията). Повечето от оперативните аспекти на Европейския кодекс на поведение за партньорство (ЕКПП) не се прилагат правилно в повечето случаи. По време на подготвителния етап на оперативните програми регионите често продължават да бъдат привилегировани партньори на централните органи на властта и да имат повече влияние и власт по отношения на решенията в сравнение с местните публични органи. В някои случаи националните сдружения на местните органи (в противоречие с член 5 от Регламента за общоприложимите разпоредби относно партньорството) не са пълноправни партньори, а само биват осведомявани за важните решения, вместо да участват в конкретния процес на вземане на решения. Други национални сдружения на местните органи имат по-стратегическа роля при осигуряването на ефикасното изпълнение на европейските структурни и инвестиционни фондове: трябва да се продължи в тази насока, за да се осигури по-добро усвояване на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове през текущия програмен период 2014 – 2020 г. Подписването на споразумение между централните органи на властта и другите равнища на управление би осигурило обща декларация до службите на Комисията, по-голяма ангажираност с инвестиционните приоритети, по-добро познаване от страна на местните и регионалните органи на възможностите, предлагани от европейските структурни и инвестиционни фондове, и следователно по-голяма ефективност при използването на средствата на ЕС на място.

Признаването на значението на местните органи може да бъде анализирано също така през призмата на териториалното измерение на оперативните програми, способността на местните органи да получават достъп до финансовите инструменти на ЕС и да ги използват, както и тяхното определяне като междинни звена или бенефициенти на интегрирана териториална инвестиция (ИТИ). В повечето случаи цел на децентрализираните отговорности, ако изобщо може да се говори за такава, са по-големите градски райони или региони. Това е пропусна възможност да се включат местните области от всякакъв тип във формирането на решенията за финансиране в полза на развитието на тяхната местна област.

Административен капацитет на местните органи

Що се отнася до опростяването, желанието за намаляване на административните разходи на бенефициентите не следва да води до допълнителни разходи за управляващите органи или за местните органи с децентрализирани отговорности.

Местните органи, които желаят да се ангажират в по-голяма степен в управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове, следва да получат възможност от централните органи да разполагат с повече правомощия за вземане на решения, като се започне с подбора на проекти. Техническата помощ и ангажирането на ранен етап в обсъждането на инвестиционните приоритети на бъдещите периоди на финансиране ще подпомогнат този процес.

Като се има предвид, че повечето държави и региони едва наскоро започнаха стартирането на програмите, управляващите органи и Комисията имат поле за действие да прилагат по по-последователен начин принципа на партньорство, утвърден в регламента и кодекса на добрите практики.

Успехът на програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове – и на стратегиите, залегнали в основата им посредством предварителните условия – ще зависи от доброто управление и незабавното им стартиране, както и пълното им прилагане през следващите години.

Финансови инструменти за ТЦ 3

Подкрепа за ТЦ3 може да се предоставя чрез финансовите инструменти, които следва да бъде разработени въз основа на предварителна оценка. Тези финансови инструменти могат да бъдат създадени на равнище ЕС, като се съчетават европейските структурни и инвестиционни фондове с други ресурси с цел да се насърчи банковото кредитиране за МСП. Финансови инструменти могат също да бъдат създавани на национално/регионално равнище, да бъдат управлявани от управляващия орган и се състоят от заеми или гаранции.

Втори работен пакет: политическа рамка за доклада

Подобряването на ресурсната ефективност на МСП предлага огромен потенциал за намаляването на производствените разходи и за повишаване на производителността. Очаква се по-доброто използване на ресурсите да генерира общ потенциал за икономии от 630 милиарда евро годишно за европейската промишленост. Предотвратяването на щетите върху околната среда и преминаването към нисковъглеродна икономика е предизвикателство за обществото, което предлага и нови стопански възможности за предприятията, които въвеждат екологични продукти и услуги на пазара. МСП се нуждаят от благоприятна бизнес среда, в която „зелените“ идеи могат лесно да се разработват, финансират и въвеждат на пазара. Повторното включване в производството, поправката, поддръжката, рециклирането и екопроектирането имат огромен потенциал да се превърнат в движещи сили на икономическия растеж и създаването на работни места, като същевременно допринасят значително за справяне с екологичните предизвикателства. МСП и предприемачите се нуждаят от благоприятна среда за преминаване към кръгова икономика. Международните ангажименти на ЕС в области като сътрудничеството в областта на изменението на климата или политиките за съседство предлагат конкретни възможности за европейските МСП с екологичен опит да получат достъп до нови пазари. Необходими са по-благоприятна рамка и по-силно международно сътрудничество, за да се помогне на МСП да се интегрират успешно в глобалните вериги за създаване на стойност.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

19.4.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

33

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Bill Etheridge, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Andrew Lewer, Louis-Joseph Manscour, Iskra Mihaylova, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Konstantinos Papadakis, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Julia Reid, Monika Smolková, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Kerstin Westphal

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Petras Auštrevičius, Daniel Buda, Salvatore Cicu, Viorica Dăncilă, Andor Deli, Ivana Maletić, Maurice Ponga, Davor Škrlec

Правна информация - Политика за поверителност