Процедура : 2015/2227(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0163/2016

Внесени текстове :

A8-0163/2016

Разисквания :

PV 06/06/2016 - 19
CRE 06/06/2016 - 19

Гласувания :

PV 07/06/2016 - 5.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0252

ДОКЛАД     
PDF 690kWORD 206k
29.4.2016
PE 569.493v02-00 A8-0163/2016

относно насърчаването на иновациите и на икономическото развитие в рамките на бъдещото управление на европейските земеделски стопанства

(2015/2227(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони

Докладчик: Ян Хойтема

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно насърчаването на иновациите и на икономическото развитие в рамките на бъдещото управление на европейските земеделски стопанства

(2015/2227(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета,

–  като взе предвид заключенията на Международната оценка на ООН относно селскостопанските знания, науки и технологии за развитие, изготвена с подкрепата на ФАО, ГЕФ, ПРООН, ЮНЕП, ЮНЕСКО, Световната банка и СЗО,

–  като взе предвид Меморандума за разбирателство между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), подписан на 14 юли 2014 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно дефицита на протеинови култури в ЕС: намиране на решение на един отдавна съществуващ проблем?(1),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юни 2012 г. относно Европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“ (2012/C193/01),

–  като взе предвид своето предложение за резолюция от 17 декември 2015 г. относно патентите и правата на селекционерите на растения (2015/2981(RSP))(2),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (А8-0163/2016),

А.  като има предвид, че по оценки на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) очакваното увеличаване на световното население на 9,1 милиарда до 2050 г. ще направи наложително повишаването към тази дата на производството на храни с 60% и на добивите от посевите в развитите държави с 24%, като същевременно бъдат запазени ресурси за бъдещите поколения и бъдат предотвратени разхищаването и загубите на храни, които понастоящем представляват над една трета от световното производство; като има предвид, че по оценки на ФАО ще има само 4,3% увеличение на обработваема земя до 2050 г., което ще изисква по-добро управление на природните ресурси, за да се предотврати деградацията на почвите, наред с други въпроси;

Б.  като има предвид, че земите навсякъде губят своята присъща производителност и плодородие в резултат на деградацията на почвите, по-специално ерозия на почвата, поради загуба на екосистемни функции, като например формиране на горен почвен слой, хумификация, опрашване, задържане на вода и кръговрат на хранителните вещества; като има предвид, че съществува широк консенсус, че за решаването на този въпрос, както и за поддържането и подобряването на производителността трябва по новаторски начин да се увеличи наличието на такива екосистемни функции, за да се гарантира устойчивост срещу изменението на климата;

В.  като има предвид, че според ООН за постигане на целите за устойчиво развитие е необходимо производителността в селското стопанство да се удвои до 2030 г., като същевременно хранително-вкусовият сектор ще трябва да се адаптира към изменението на климата и променящите се метеорологични условия, да подобри качеството на екосистемите и на почвите и да сведе до минимум загубата на биоразнообразие; като има предвид, че за постигането на тези цели трябва да се даде приоритет на употребата на микробиологични препарати, удължаващи живота на почвата; като има предвид, че четири от осемте Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР) на ООН са свързани със селското стопанство;

Г.  като има предвид, че нарастването на населението, по-високите средни доходи и променящото се потребителско поведение ще доведат до промяна на хранителните предпочитания, които по-специално ще се изразят в по-голямо търсене на преработени храни и животински протеини, като месо и млечни произведения;

Д.  като има предвид, че трябва да се подобри качеството на живот на земеделските работници и на селските общности;

Е.  като има предвид, че в условията на множество предизвикателства и нарастването на броя на правилата, които селскостопанските производители трябва да спазват, и факта, че селскостопанските технологии и ресурси спаднаха, а темпът на нарастване на поливните площи се забави чувствително, потребителите в ЕС никога не са изразходвали толкова нисък процент от доходите си за храна, колкото в момента; като има предвид, че настоящият икономически спад доведе до по-високи равнища на бедност, което често принуждава потребителите в ЕС да търсят помощ от хранителни банки;

Ж.  като има предвид, че както става видно от нейната основна публикация „Състоянието на земеделието и прехраната в света“, ФАО отбелязва, че жените имат значителен принос за селската икономика във всички райони и че тяхната роля е различна в зависимост от района, въпреки че те все още имат по-ограничен достъп в сравнение с мъжете до ресурсите и до възможностите, които са им необходими, за да бъдат по-производителни;

З.  като има предвид, че потребителите настояват за производство на храни с по-високи екологични, здравни и хранителни стандарти и стойности и с по-високо качество, като в същото време селскостопанският сектор се нуждае от диверсификация и иновации с цел предоставяне на качествени, безопасни и достъпни храни за всички граждани, както и гарантиране на достойни и устойчиви доходи за производителите;

И.  като има предвид, че земеделското производство трябва да се увеличи и да се подобри с по-малко ресурси поради натиска върху природните ресурси и свързаните с него последици за биологичното разнообразие, уязвимостта на околната среда, изменението на климата и недостига на земя наред с нарастването на населението и промяната на поведението на потребителите; настоява, че иновативното земеделие следва да има по-малък екологичен отпечатък и да използва оптимално естествените процеси и на екосистемните услуги, включително възобновяеми енергийни източници и по-голяма употреба на местни селскостопански хранителни продукти;

Й.  като има предвид, че един по-продуктивен и по-ефективен от гледна точка на ресурсите и повишаването на стойността на продуктите модел на селско стопанство е от ключово значение с оглед на това всички земеделски стопанства, независимо от големината си, да се справят с предизвикателствата, свързани с устойчивостта, и да бъдат по-добре подготвени да опазват природните ресурси и околната среда;

К.  като има предвид, че развиването на по-устойчиви модели на селско стопанство, предназначени не само за осигуряване на изхранването на населението, но и за производство на нехранителни стоки и услуги, представлява значим потенциал за създаване на нови работни места във всеки регион, не само в хранително-вкусовия сектор (храни за хората и за животните), но и в биоикономиката, „зелената“ химия, възобновяемите енергийни източници, туризма и т.н.; като има предвид, че тези работни места много често не подлежат на изнасяне в други географски райони;

Л.  като има предвид, че ЕС е най-големият износител на селскостопански продукти в световен мащаб, което превръща хранително-вкусовия сектор в ключов икономически стълб на Съюза, осигуряващ заетост на 47 милиона души в 15 милиона предприятия надолу по веригата в области, като преработване на храни, търговия на дребно и услуги, допринасящ също така за положителен търговски баланс от 17 802 EUR, който представлява 7,2% от общата стойност на износа на ЕС;

М.  като има предвид, че конкурентоспособността и устойчивостта на ОСП са ключови приоритети в реформата на ОСП от 2013 г.; като има предвид, че гарантирането на сигурни доставки на храна чрез увеличаване на устойчива земеделска производителност и гарантиране на разумни и справедливи цени за земеделските стопани и потребителите, както е посочено в член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз, може да бъде постигнато най-добре inter alia чрез иновации; подчертава отново, че устойчивото и иновативно селско стопанство, което произвежда висококачествени продукти, допринася за постигане на много от целите на ДФЕС за хоризонтална политика, свързани с околната среда и здравето; като има предвид, че бъдещата конкурентоспособност зависи, наред с другото, от вътрешната производителност и плодородието, които се осигуряват от естествените процеси и природните ресурси;

Н.  като има предвид, че Меморандумът за разбирателство между Комисията и ЕИБ, подписан на 14 юли 2014 г., изрично насърчава допълнителни инвестиции в иновативно селско стопанство чрез предвиждане на финансови инструменти за стимулиране на усвояването на инвестиции в селското стопанство, като включва предложение от Комисията, насочено към подкрепа и разширяване на финансовите инструменти в земеделския сектор, за да се противодейства на колебанията в цените;

О.  като има предвид, че селскостопанският сектор е предмет на чести цикли на промяна с оглед на повишаване на производителността; като има предвид, че тези цикли допринесоха значително за икономическото развитие на селското стопанство до неговото настоящо равнище; като има предвид, че внедряването на най-новите технологии и приспособяването и повторното изобретяване на съществуващите технологии, в това число биологичните и агроекологичните подходи в земеделските практики, ще доведат до значителни ползи за земеделските стопанства от всички размери; като има предвид, че аквакултурата има недостатъчно проучен потенциал за внедряване на иновации в традиционни селскостопански практики чрез експлоатация на морските и океанските природни ресурси по устойчив начин;

П.  като има предвид, че в някои държави членки по различни структурни причини продължават да стоят неизползвани големи площи пустееща земеделска земя;

1.  отбелязва, че в селското стопанство винаги са се развивали нови практики, техники и методи на производство, които увеличиха добивите, подобриха адаптивността на земеделските практики към новите и променящи се условия и намалиха производствените разходи; отбелязва също така, че селското и горското стопанство са основна част от нашия природен свят, като предоставят стоки и услуги, надхвърлящи производството на храна, и могат да бъдат усъвършенствани чрез насърчаване на нови тенденции; изразява убеждението, че иновациите са предпоставка за поддържането на този напредък;

2.  изразява твърдо убеждение, че икономическото развитие и устойчивото производство не се изключват взаимно и могат да бъдат постигнати основно чрез иновации, научни изследвания и развитие, ново управление и нови бизнес модели и подобряване на агрономството; подчертава, че е необходима подкрепа за иновациите в технологиите и управлението чрез осигуряване на последователни и ясни разпоредби, с простор за предприемачество; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всяка бъдеща ОСП отразява това и че иновациите изрично се вземат предвид при бъдещите прегледи и реформи на съответното законодателство, което дава по-голямо признание на нови и млади земеделски стопани с новаторски идеи и бизнес модели; подчертава факта, че европейското селско стопанство постига своята цел за производство на висококачествени продукти с висока добавена стойност чрез печеливши и основани на знанието решения, подкрепяни от стратегията „Европа 2020“; приветства в тази връзка предстоящата оценка от страна на Комисията на стратегията за биоикономиката от 2012 г. за кръговата икономика, тъй като преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници допринася за намаляване на разходите за енергия на земеделските стопани и по този начин дава възможност за повече инвестиции в иновациите;

3.  подчертава, че селското стопанство може да бъде част от решението на проблема чрез разумно използване на природните ресурси и опазване на биологичното разнообразие, като насърчаването на иновациите е от ключово значение за постигането на тази цел; счита, че селскостопанските практики са зависими от природните ресурси и това взаимодействие следва да се оптимизира, а производствените системи следва да бъдат по-добре разбирани, за да се подобрят системите за управление; призовава за гарантиране на присъщите продуктивност, плодородие и устойчивост на нашите земеделски екосистеми в средносрочен и дългосрочен план и за намаляване на емисиите; подчертава значението на подобряването на производствените системи чрез по-добре адаптирани системи за сеитбооборот, подобрени системи за управление и отбелязва значението на живата почва; подчертава потенциала за създаване на работни места не само в областта на производството на храни, но също и в секторите на туризма, биоикономиката и „зелената“ химия;

4.  отчита факта, че пазарът на ЕС за храни и земеделие е един от най-интегрираните пазари в Европа, и настоятелно призовава Комисията да създаде и приложи разпоредби, които да гарантират по-голяма еднакви условия на конкуренция и лоялна конкуренция, за да се насърчи икономическото развитие в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост във всички държави членки;

5.  отбелязва, че малките и средните семейни стопанства са неразделна част от европейския селскостопански сектор и допринасят за създаването на социално и икономически жизнеспособни селски райони, които допринасят за опазване на културното и природното наследство; освен това посочва, че тези стопанства понякога изпитват трудности при възползването от усъвършенстваните производствени техники и практики, които биха могли да осигурят справедлив доход и подобряване на условията на живот и труд на земеделските стопани, както и създаване на висококачествени работни места; подчертава, че иновациите имат потенциал за повишаване на производителността на труда и доходите чрез намаляване на производствените разходи и по-голяма ефективност на стопанската дейност; подчертава, че собствеността върху и достъпът до обработваема земя са от изключително значение за земеделските стопани и семейните земеделски стопанства; се застъпва за превръщането на земеделието в на по-желана професия за младите мъже и жени, inter alia, чрез подобряване на достъпа до финансиране, технологии и програми за подпомагане; призовава за разработването на нови бизнес идеи и призовава Комисията да информира по-ефективно земеделските стопани за техните възможности в това отношение; признава социалната роля на селското стопанство, неговия принос за социалното сближаване и неговото въздействие върху борбата с обезлюдяването на селските райони, новаторските услуги, които предоставя на местните общности, и ролята, която играе за опазването на традиционните познания; подчертава значението на достъпа до бърз и надежден широколентов интернет в селските райони, както и на новаторските концепции, пригодени за всички региони в неблагоприятно положение, като например планинските и периферните райони в Съюза, и настоятелно призовава Комисията да превърне това в приоритет;

6.  насърчава Комисията да предложи решения за стимулиране на внедряването на основани на ИКТ системи за управление, наблюдение на данните в реално време, сензорни технологии и използването на системи за откриване за оптимизация на производствените системи или прецизното земеделие, което, inter alia, би могло да означава адаптиране към променящите се производствени и пазарни условия, като води към по-ефективно и оптимално използване на природните ресурси, по-добро наблюдение на редица производствени етапи, повишени показатели на посевите, намаляване на екологичния отпечатък, на потреблението на енергия и на емисиите на парникови газове, по-добро разбиране на поведението на животните и подобряване на здравето на животните и хуманното отношение към тях; подчертава също така, че по-интензивното използване на ИКТ е от основно значение за постигането на по-устойчиво в екологично отношение земеделие и за увеличаването на конкурентоспособността на сектора; в това отношение насърчава Комисията да подобри съгласуваността на различните политики с цел по-ефективно насърчаване на основаните на ИКТ системи за управление;

7.  припомня, че опростяването на мерките и предоставянето на повече насоки относно прилагането на мерките на ОСП би насърчило земеделските стопани да възприемат по-устойчиви земеделски практики;

8.  изразява убеждението, че информацията, събирана чрез роботика, сензорни технологии, автоматичен контрол и други технологични иновации в контекста на технологиите на „интернет на предметите“ и на големите информационни масиви, ще създаде възможност за наблюдение в реално време, за вземане на по-добри решения и за усъвършенствано управление на дейностите по цялата верига за производство на храни; приветства създаването на работна група 06 „Алианс за иновации в областта на интернет на предметите“ относно „интелигентно земеделие и безопасност на храните“ и във връзка с това подчертава важността и практическото значение на европейския цифров единен пазар за селското стопанство с оглед на справянето с проблемите, свързани с оперативната съвместимост, стандартите за по-голямо сближаване и въпросите за собствеността, достъпа и ползването на личните и неличните данни;

9.  изразява загриженост поради ниското ниво на осведоменост относно потенциала на големите информационни масиви и „интернет на предметите“ и фрагментарността на свързаните с тях технологични системи, което увеличава пречките пред внедряването и забавя разгръщането им, и изразява разочарованието си от бавното внедряване на GPS технологиите; подчертава колко е важно тези технологии да станат полезни за земеделските стопани; отбелязва, че понастоящем в ЕС процентът на използване на технологии за подпомагане на насочването е само 10%, за кинематично движение в реално време – по-малко от 1%, а за променлива норма на обработките – по-малко от 1%; насърчава Комисията да изготви количествен анализ на екологичните и производствените ползи и да осигури осведоменост, обмен на знания и на технологии; изразява загриженост, че някои държави членки рискуват да загубят част от сумата на директните плащания през 2018 г. поради това, че нямат поземлен регистър, и предлага Комисията да предостави на разположение интелигентни инструменти, предназначени да ускорят картографирането на земеделските земи;

10.  насърчава внедряването на прецизно земеделие, което предвижда нови цялостни подходи за управление на земеделските стопанства, като управлявани от GPS/GNSS технология машини, които в съчетание със системи от дистанционно управлявани летящи устройства (RPAS, или дронове) могат да обработват земята с точност до сантиметър; изразява съгласие, че с тези технически средства би могло да се намали значително използването на препарати за растителна защита, торове и вода и да се преодолее ерозията на почвата; призовава Комисията да премахне пречките пред приемането на прецизното земеделие, по-специално свързаните със сложните и фрагментирани ИКТ системи и с проблемите на инвестиционно равнище; прецизното земеделие е важно и в сферата на животновъдството, за да се осигури проследяване на здравословното състояние на животните, тяхното хранене и измерването на тяхната производителност; насърчава държавите членки да подкрепят тези практики, по-специално като използват възможностите, предоставени от новите правила за развитие на селските райони съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013; призовава Комисията да вземе предвид в бъдещите преразглеждания на ОСП използването на методите за прецизно земеделие от страна на земеделските стопани в контекста на повишаването на екологосъобразността; подчертава значението на това да се гарантира, че всички стопанства, в това число тези в най-отдалечените и изолирани региони и най-малките стопанства, и всички останали действащи субекти в селските райони, занимаващи се със селско стопанство, имат достъп до технологии с множество приложения, като се има предвид необходимостта от поддържане и увеличаване на равнището на заетостта в тези най-уязвими райони;

11.  одобрява увеличеното използване на дронове за земеделски цели, тъй като това може да доведе до икономисване на препарати за растителна защита и вода; отбелязва, че предстои внасянето на законодателно предложение при преразглеждането на основния регламент за Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), така че всички дронове да попаднат под компетентността на ЕС; призовава Комисията да гарантира, че има ясни и еднозначни стандарти и правила за целия ЕС по отношение на гражданското използване на дронове и че предстоящото законодателство ще вземе предвид специфичните условия, при които се експлоатират дроновете в селското стопанство;

12.  подчертава значението на новите иновативни и достъпни решения за сектора на селското стопанство с цел да се увеличи използването на по-екологосъобразни методи, стоки и ресурси, които биха могли да включват не само нови методи за отглеждане на култури и стопанисване на земеделски площи, но и начини за увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници и начини за постепенно премахване на необходимостта от изкопаеми горива;

13.  насърчава иновативни решения в животновъдството, които да допринесат за по-високо равнище на здраве на животните и хуманно отношение към тях, което да намали необходимостта от ветеринарномедицински продукти, включително антимикробни средства; изтъква възможностите за оптимизиране на използването на животински изпражнения в производството на енергия от възобновяеми източници и подобряването на торовете; признава, че в рамките на естествените процеси могат да бъдат намерени новаторски решения за улавяне на емисии, дифузия на замърсяването и увеличаване на енергийната ефективност на системите за обори за животните, като същевременно се преодолява въздействието върху себестойността; обръща внимание на факта, че метанът може да бъде уловен за производство на енергия, което може да допринесе за смекчаването на последиците от изменението на климата; заявява отново, че антимикробните средства следва да се прилагат предпазливо и по отговорен начин и че цялата производствена верига може да бъде подобрена с по-ефикасни и по-бързи инструменти за диагностика, по-добро наблюдение в реално време, целенасочени превантивни мерки и нови начини за отпускане, за да не се допуска антимикробна резистентност, като се оставят достатъчно възможности за онези държави членки, които вече се справят по-добре в това отношение, и отбелязва необходимостта от изследвания в областта на лекарствените средства с цел справяне с нововъзникващи болести;

14.  подкрепя екстензивните методи в животновъдството и се застъпва за развиване на новаторски технологии, които да позволяват ефективното отчитане на екологичните предимства на ливадите и пасищата, поддържани чрез този тип животновъдство, и признава предимствата на продукцията от животновъдството в допълнение към растениевъдството;

15.  подчертава значението на оползотворяването на животинските протеини в производствения цикъл; поради това призовава Комисията да изготви мерки за рециклиране на отпадъците от селскостопанския сектор чрез насърчаване на оползотворяването на протеините като фуражи;

16.  насърчава Комисията да подкрепя политики за достъп до земя на малки и средни стопанства и да стимулира животновъдството на основата на пасища и фуражи и производството на растителен протеин, както и да подкрепя научните изследвания и иновациите, свързани с устойчивото производство на растителен протеин;

17.  подчертава неизползвания потенциал на технологиите и иновациите за разработването на нови стоки и продукти (в сферата на храните и фуражите, механизацията, биохимията, биологичния контрол и т.н.), които могат да имат потенциал за създаването на заетост по веригата за създаване на стойност в областта на хранително-вкусовата промишленост; насочва въпреки това вниманието към факта, че иновациите и въвеждането на технологии води до загуба на работни места в традиционни селскостопански трудови дейности, и призовава Комисията и държавите членки да предоставят курсове за обучение и преквалификация за работниците в засегнатите селскостопански сектори; подчертава създаването на нови работни места в селскостопанския сектор, което е от кардинално значение за развитието на селските райони, за тяхното повторно населване и икономическия им растеж, и счита, че развитието на съвременни селскостопански практики ще направи сектора по-привлекателен за младите земеделски стопани и предприемачи; призовава Комисията да разгледа възможностите за стимулиране на земеделските стопани с цел увеличаване на осведомеността на обществото относно работата в рамките на хранително-вкусовата верига и новите производствени методи;

18.  счита, че новите информационни технологии предоставят широки възможности за установяване на нови вериги за създаване на стойност, които могат да включват по-пряк контакт между производителите и потребителите с по-голям фокус върху иновативни продукти, нови услуги и повече диференциация на производството, с потенциал за осигуряване на нови източници на доходи за земеделските стопани, както и създаване на по-прозрачен пазар, който ще е от полза за земеделските стопани и ще разшири тяхната потенциална сфера на действие; посочва, че иновациите във веригата за доставки на храни биха могли да гарантират по-равномерно разпределение на рисковете;

19.  подчертава необходимостта от борба с разхищаването на храни, по-специално системното разхищаване на храни, тъй като в Европа всяка година се разхищават или изхвърлят 100 милиона тона храна, което възлиза на приблизително 30% – 50% от храните, произведени в ЕС; счита, че е необходимо по-голямо сътрудничество също така в хранителната верига с цел намаляване на настоящите равнища на разхищаване; посочва, че остарелите регулаторни рамки следва да не представляват пречки пред иновационните начини на обработка на хранителни отпадъци и че споделянето на най-добри практики и приоритизирането на новаторски проекти следва да бъдат насърчавани с цел борба с разхищаването и загубите на храни, включително в рамките на „Хоризонт 2020“;

20.  отбелязва, че предотвратеното разхищение на всеки тон храни може да допринесе за спестяването на около 4,2 тона CO2, което би имало значително въздействие върху околната среда; подчертава в допълнение значението на една съгласувана с принципа на кръговата икономика правна рамка, чрез която да се установят ясни правила относно страничните продукти, да се оптимизира употребата на суровини и да се намалят остатъчните отпадъци във възможно най-голяма степен.

21.  изтъква, че голяма част от потоците от биотични отпадъци вече се използват, например като животински фураж или основен материал за биогорива; счита обаче, че от тези материали следва да се генерира още по-голям обем продукция, като се цели най-голямата добавена стойност и се използват нови технологии, като биорафиниране, развъждане на насекоми, повторно използване на животински липиди, ензими и протеини от отпадъци от хранителната промишленост, ферментация в твърдо състояние, извличане на биогаз и извличане на минерални вещества от оборски тор, както и използване на излишъка от оборски тор като възобновяем източник на енергия; отбелязва липсата на ясни правила и недостатъчното използване на другите ресурси, извлечени от биомаса, като селскостопанските потоци от странични продукти и отпадъци, и насърчава Комисията да подкрепя тяхното повторно използване в области, като енергетиката, чрез улесняване в рамките на целия ЕС на системи за признаване и специални мерки по програмата за развитие на селските райони, които могат да обединят селските стопани и други заинтересовани лица, като например общините, около малки проекти, като тези системи за признаване и специални програми за развитие на селските райони могат същевременно да улесняват трансграничното движение и да подобряват положителното взаимодействие и съгласуваност с други политики на ЕС;

22.  счита, че влошаването на качеството на почвите тежи върху бъдещето на производството и е основание за промяна в производствените практики и системите за експлоатация, като изчезването на животновъдството от много стопанства може отчасти да обясни понижаването на плодородието, свързано с недостатъчното съдържание на органична материя и недостатъчното използване на органични торове; изразява загриженост поради факта, че ЕС е силно зависим от вноса на минерални вещества за производството на минерални торове, като например фосфати, и че производството на минерални торове има висок въглероден и екологичен отпечатък; подчертава възможността за преработване на оборски тор в минерален концентрат, който би могъл да се използва за производството на „зелени торове“, които биха могли да намалят и евентуално да заменят необходимостта от минерални торове, като се има предвид, че нивото им на ефективност е сравнимо с това на последните; приветства факта, че производството и употребата на минерални концентрати допринесоха значително за кръговата икономика чрез затваряне на веригата по отношение на минералните вещества и ще намалят значително разходите на стопанствата за торове; изисква от Комисията да преразгледа Регламента на ЕС относно торовете и да отстрани нормативните пречки в Директивата за нитратите, за да даде възможност за и да стимулира разработването на минерален концентрат от животински тор;

23.  изразява също така загриженост от факта, че Европейският съюз остава зависим от вноса на протеинови храни, като например соята, и призовава за амбициозна политика за развитие на протеиновите култури в ЕС;

24.  препоръчва използването на специфични за отделните земеделски стопанства системи за управление, които измерват и оценяват баланса на хранителните вещества на равнището на стопанството за различните вериги в производствения цикъл, допринасяйки за измерването на екологичното въздействие на отделните стопанства и за изчисляването на специфичния за всяко стопанство баланс на хранителните вещества; отбелязва, че ефективното използване на минерални вещества води до по-високи добиви от посевите и по-малка необходимост от торове и допринася за ефективни практики на хранене, позволяващо на земеделските стопани да подобрят своята дейност, като същевременно намалява разходите и се отдалечава от общи мерки; призовава Комисията да подкрепи посредством съфинансиране от различни европейски фондове, в т.ч. „Хоризонт 2020“ и ЕФСИ, вече заплануваните пилотни проекти в тази област и да представи проучване по този въпрос;

25.  насърчава прилагането на нискоемисионни техники с висока прецизност за съхранение, транспортиране и разпръскване на оборски тор, което да доведе до значително подобряване на усвояването от страна на растенията на хранителни вещества от оборския тор, като по този начин се намалява нуждата от минерални торове и рискът от замърсяване на водите;

26.  посочва, че по-добрите техники на разпръскване са един от ключовите фактори за намаляване на общото количество на емисиите на амоняк и поради това всяка държава следва да гарантира, че се използват нискоемисионни техники на разпръскване на торова течност с транспортна лента (чрез използване на влачещи се по земята ботуши или системи от маркучи), впръскване или подкиселяване;

27.  посочва, че интелигентните в климатично отношение земеделски практики биха могли да имат тройно печеливш ефект чрез увеличаване на устойчивото производство, гарантиране на издръжливо на изменението на климата земеделие, което се справя по-добре с променящите се и неблагоприятните метеорологични модели, и намаляване на емисиите от селскостопанския сектор чрез насърчаване на производителни, ефективни по отношение на ресурсите и кръгови системи; подчертава, че селското и горското стопанство са уникални в активно улавяне на CO2 посредством растенията и залесяването, използването на защитни и бобови култури, ограничаването на обработването на почвата и трайното покритие на почвите, горските полезащитни пояси, които също са от полза за защитата на културите и капацитета за задържане на вода, както и поглъщането на парникови газове в почвата (въглеродно поглъщане); в тази връзка отбелязва Програмата 4/1000, представена по време на COP21, и възможността за финансови стимули; насърчава земеделските стопани да продължат и да увеличат използването на тези нови и иновативни практики;

28.  подчертава важната роля на агро-лесовъдството в системите на селското стопанство, особено за намаляване на наводненията и ерозията на почвата и за подобряване на здравето на почвите; призовава за по-нататъшно интегриране на иновативни подходите, които се основават на дърветата, в селскостопанските дейности и за премахване на административните тежести, за да се оптимизира планирането на равнище водосборни области, речните басейни и управлението на водите; подчертава ползите, свързани с дърветата, с оглед увеличаването на устойчивостта и селскостопанската производителност, опазването на биологичното разнообразие и местното и регионалното икономическо развитие; признава, че традиционните системи за горска паша представляват многофункционално и устойчиво земеползване и следва да бъдат защитавани и възнаграждавани, но следва да се вземат предвид по-новите методи за включване на дървета в равнинните земеделски системи, като например алейното засяване на култури;

29.  счита, че качеството на почвите е от икономическо и екологично значение, тъй като влошаването на екологичното състояние би довело до по-слабо продуктивна почва, по-малка наличност на хранителни вещества, увеличаване на податливостта на растенията на вредители и болести, по-нисък капацитет за задържане на вода и намалено биологично разнообразие; призовава Комисията да подкрепя иновативни практики и да обменя най-добри практики, като системи за сеитбооборот, трайно покритие на почвите, ограничаване на обработването на почвите и наторяване със зелени бобови култури и азотосвързващи бактерии с цел предотвратяване на по-нататъшно влошаване качеството на почвите; изтъква, че за да се води борба с опустиняването и еутрофикацията, земеделските стопани трябва да бъдат насърчавани да разработват напоителни системи, включително подобряване на водната ефективност и прилагане на икономични техники за напояване; счита, че трябва да има по-добро разбиране на взаимодействието между мобилизирането на органичните вещества и производството; приветства научните изследвания на иновативни практики, като използването на микробна намеса (бактериални торове) и проучване на растително-почвеното взаимодействие с микрориза, полиглицерол полирицинолеат и бактерии за регулиране на растежа на растенията, които биха могли да снижат екологичното въздействие и да намалят използването на химически торове и пестициди, които вредят на здравето на хората и животните и на околната среда; признава значението на устойчивото използване на почвите, което отчита специфичните за районите нужди;

30.  признава, че земеделските системи не са продуктивни, ако са наводнени или пресушени през по-голямата част от годината; призовава Комисията и държавите членки да насърчат иновациите за управление и опазване на водите, в комбинация с услуги за обучение и консултиране за земеделие, чрез използване на иновативни техники и технологии за намаляване на разточителните практики за напояване и за ограничаване на наводненията; призовава за прилагане на тези нови техники със съществуващи и нови особености на ландшафта, като например езера, както и със схеми, насочени към увеличаване на задържането на вода в почвата и в местообитанията, свързани със земеделие, например мочури, които защитават зоните на инфилтрация в подпочвени води, увеличават капацитета за инфилтрация на водата в почвата и за задържане на вода; приветства взаимодействията на равнище ландшафт с планираното управление на речните басейни; призовава за насърчаване на въвеждането на техники за „възстановяване на земеделието“ с цел да се увеличи дълбочината на горния почвен слой, да се стимулира формирането на хумус, да се обработят заразени умиращи или нездрави почви с компост с цел връщане на оптималната им функционалност; 

31.  призовава да бъдат положени повече усилия за развитие и цялостно прилагане на интегрирани системи за управление на защита на растенията чрез подкрепа на научните изследвания на нехимически алтернативи и нискорискови мерки, определени в относимото законодателство, и пестициди, които са по-съобразени с околната среда; предупреждава срещу профилактичната употреба на материал за растителна защита и подчертава в това отношение, че интегрираното управление на вредителите следва да се използва по-разумно взаимодействието между биологичните и химическите мерки; подчертава, че иновациите в областта на алтернативните вещества с нисък риск, както са определени от относимото законодателство, и физическите интервенции биха могли да бъдат допълнително насърчавани заедно с биостимулирането и биологичния контрол на европейско равнище; изразява загриженост, че настоящият подход за разрешаване на продукти за растителна защита не е оптимален и че законодателството за стимулиране на разработването на интегрирана борба с вредителите изостава; призовава Комисията да представи пътна карта, насочена към система за по-устойчиво управление на вредителите, която да включва консултантски услуги; отбелязва, че механизмите за биологичен контрол, свързани с вредителите и болестите, биха могли да намалят използването на пестициди и могат да допринесат за по-голяма устойчивост на растенията;

32.  призовава за непрекъснато разработване на иновативни методи, като все пак се запазят европейските банки за семена, което е от жизненоважно значение за нови и разнообразни сортове с по-висок добив, по-добра хранителна стойност, по-добра устойчивост на болести от вредители и неблагоприятни метеорологични условия и за улесняване на по-голямо биологично разнообразие; посочва, че техниките за развъждане могат да предоставят възможности за намаляване на екологичното въздействие на конвенционалното селско стопанство; предупреждава срещу блокирането в химическа зависимост при по-новите сортове; изразява неодобрение по отношение на съществуващите административни и регулаторни тежести за предприятията и насърчава местни селскостопански програми за развъждане; подчертава, че е необходима предпазливост при одобряването на нови сортове; настоятелно призовава Комисията да насърчи използването на нови техники, които са преминали през подходяща оценка на риска, когато това е необходимо, и са в пълно съответствие с принципа на предпазните мерки, и да осигури достъп до биологични материали за малките и средни предприятия в животновъдния сектор и очаква от нея да окаже силна подкрепа на иновациите в това отношение; не одобрява настоящото решение на разширения апелативен състав на Европейското патентно ведомство (ЕПВ) от 25 март по дела G2/12 и G2/13;

33.  във връзка с новите иновативни нови методи на селекция на растителни сортове и животински видове подчертава правната закрила на биотехнологичните изобретения(3), съгласно която не се считат за патентоспособни обичайните растителни сортове и животински видове, както и биологични по своята същност процеси за производство на растения или животни; настоятелно призовава Комисията да провери разяснението на тълкуването и приложното поле на това изключение, тъй като свободният достъп и свободното използване на развъден материал трябва да продължат да бъдат гарантирани и занапред с оглед на продоволствената сигурност;

34.  изтъква възможността за използване на финансови инструменти, спомагащи за подобряване на европейските селскостопански доходи; отбелязва, че само пет държави членки са възприели допълнителните възможности, предоставяни от новата програма за развитие на селските райони, за използване на пазарно съвместими финансови инструменти за запълване на пазарни ниши; призовава Комисията да улесни достъпа до кредит, тъй като липсата му често е пречка за иновациите;

35.  приветства Меморандума за разбирателство между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка и готовността му да подкрепи земеделски проекти и млади земеделски стопани чрез предоставяне на нови възможности за финансиране на държавите членки, които установяват форми на финансова подкрепа, като например гаранционен фонд, револвиращ фонд или капитал за инвестиции, с цел улесняване на достъпа до кредити за земеделски стопани и групи на земеделски стопани, като например кооперации, организации на производители и групи и техните партньори, с оглед подпомагане на инвестициите в земеделски стопанства с цел модернизация, като същевременно се предоставят също възможности за финансиране с цел преодоляване на пречките за кредитиране, които засягат жените непропорционално, и възможностите за финансиране на млади земеделски стопани с цел разширяване на дейността им, както и за гарантиране на инвестициите в публичния научноизследователски сектор, съчетани с публично-частни партньорства за тестване и пускане на иновативни продукти; отново подчертава, че Парламентът желае да се увери, че тази финансова подкрепа протича плавно, както и че са премахнати всякакви пречки пред достъпа до това финансиране;

36.  призовава Комисията да направи задълбочена оценка на новите умения, необходими за бъдещото управление на европейските земеделски стопанства, и да насърчава тяхното разпространение с всички налични инструменти;

37.  признава, че има голям потенциал за по-добро управление на риска, и разглежда настоящите инструменти за управление на риска и на пазарите като недостатъчно развити – положение, което би могло да доведе до загуба на производителност в краткосрочен и до загуба на иновации в дългосрочен план; призовава Комисията да проучи и да докладва относно възможността за стимулиране на частни застрахователни схеми, покриващи неблагоприятни климатични събития, болести по животните или по растенията, нашествия на вредители или екологични инциденти съгласно посоченото в член 37 от Регламент (ЕС) № 1305/2013;

38.  одобрява възможностите, което се откриват чрез Европейското партньорство за иновации „АГРИ“ (ЕИП – АГРИ) за приложните изследвания в селскостопанския сектор и участие в иновации на общностите на работещите в областта на селското стопанство; изразява загриженост поради разпокъсания начин, по който ЕИП – АГРИ се изпълнява в национален мащаб, и в тази връзка призовава Комисията да осигури възможно най-простите процедури за участие; отправя искане към Комисията да направи оценка на механизми за съфинансиране на ЕИП – АГРИ и други европейски публични политики за стимулиране на по-ефективни научни изследвания, която да е насочена в по-голяма степен към потребностите на пазара и необходимостта от разработване на устойчиви агрономични и агроекологични практики и да е движена от предприемаческите и социално-икономическите потребности, създаването на трансгранични научно-изследователски фокусни групи и възможности за по-голямо участие на предприятията; призовава Комисията да участва по-активно под формата на осигуряване на нарочна схема за иновации и научни изследвания, свързана с програмите „Хоризонт 2020“;

39.  подчертава значението на засилването на осведомеността и информираността на потребителите; подчертава, че по-голямата прозрачност във веригите на доставка и в производството може да помогне на потребителите да правят по-информиран избор за продуктите, които купуват; счита, че това от своя страна може да помогне на земеделските стопани да получават по-големи приходи от своята продукция;

40.  счита, че икономическото развитие и екологичната устойчивост се допълват, при условие че има достатъчно пространство за иновации и предприемачество и че са предприети действия с цел предотвратяване на появата на неоправдани разлики при националното прилагане и за премахване на такива разлики с обратно действие, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция в Съюза, inter alia, чрез изследване на нови и значими техники, като сателитните изображения; призовава Комисията да гарантира истинска равнопоставеност в селскостопанския сектор, като в същото време гарантира, че в различните държави членки и различията се спазва изцяло относимото законодателство в областта на околната среда, като например Директивите за птиците и местообитанията, и че се прекратява неоптималното му прилагане;

41.  изразява загриженост, че според средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. няма значителен цялостен напредък в приноса на селското стопанство за опазване и подобряване на биологичното разнообразие;

42.  подчертава, че ОСП следва да бъде по-насочена към потребностите на земеделските стопани и местните условия, като същевременно не излага на риск целите на политиката; подчертава необходимостта от по-опростена и по-гъвкава законодателна рамка, която да бъде насочена в по-голяма степен към националните и местните условия, да бъде по-подходяща за постигане на полезни взаимодействия с други сектори чрез увеличаване на прехвърлянето на знания, интегрирането на използването на ресурси и да бъде по-добре съгласувана с кръговата икономика, за да се подобри видимостта на съществуващите системи за специфично етикетиране с рекламна цел и да се насърчат нови иновации в стимулирането на разнообразието на европейските селскостопански продукти; подчертава освен това, че една конкурентоспособна и устойчива ОСП гарантира използването в по-голяма степен на иновативни практики и дългосрочната жизнеспособност на европейския селскостопански сектор чрез рационализиране на държавната намеса и стимулиране на иновациите в публичния и частния сектор, които допринасят за икономическото развитие на Европа, по-специално селските райони;

43.  призовава Комисията да докладва на всеки две години относно отражението на финансирането от страна на Съюза и на други мерки в областта на селскостопанските иновации върху развитието на себестойността и на продажните цени на селскостопанските продукти, както и върху свързаните финансови и икономически перспективи на семейните земеделски стопанства в Съюза;

44.  счита, че иновациите са съществен инструмент и ключов хоризонтален приоритет за развиване, прилагане и постигане на целите на реформата на ОСП за периода 2014 – 2020 г.; поради това призовава Комисията да предвиди по-амбициозна обща стратегия с измерими резултати с цел съобразяване и фокусиране на научните изследвания и иновациите спрямо приоритетите на политиката; подчертава, че ОСП следва да предвиди повече гъвкавост за използването на новоразработени техники и практики без увеличаване на административната тежест; счита, че хоризонтален приоритет за европейската законодателна рамка следва да бъде гарантирането на достатъчна свобода на действие за пилотни програми и тестване на иновативни техники при спазване на принципа на предпазните мерки;

45.  призовава Комисията да гарантира също така, че в други области на регулиране, насочени към създаването на по-добре функциониращ и интегриран вътрешен пазар, разпоредбите и политиките се стремят да укрепят лоялната конкуренция;

46.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

Приети текстове, P7_TA(2011)0084.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2015)0473.

(3)

Директива 98/44/ЕО относно правната закрила на биотехнологичните изобретения.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Селскостопанските практики се променят, откакто съществува земеделието, независимо дали става въпрос за структурни или свързани с производствения процес практики. Тези промени превръщат селскостопанския сектор в един от най-динамичните икономически сектори, а съвременните селскостопански практики съответстват на последните достижения. Челната позиция по отношение на внедряването на нови технологии гарантира процъфтяваща селска икономика, както и следване на темпа на икономическо развитие като цяло. По-доброто използване на иновативната сила гарантира, че селското стопанство може да бъде част от много решения.

Световното население ще нарасне на над 9 милиарда души до 2050 г. Същевременно хранителните предпочитания се променят бързо, като все повече потребители търсят животински протеини, като млечни продукти и месо. Това налага необходимостта от намаляване на екологичния отпечатък на селскостопанското производство, за да облекчим натиска върху околната среда и обработваемата земя. Потенциалът за иновации в селското стопанство не е напълно оценен, а европейската регулаторна рамка е непригодна от гледна точка на това да не изостава от бързия напредък. Налице са ключови предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, за да се ускорят и стимулират иновациите и предприемачеството в селското стопанство.

Общата селскостопанска политика следва да се фокусира в по-голяма степен върху потребностите на земеделските стопани, без да излага на риск целите на политиката, т.е. като оставя достатъчна гъвкавост за увеличаване на иновациите и конкурентоспособността. Иновациите в технологии могат да спомогнат за отказа от общи мерки и да допринесат за целенасочена намеса. Използването на прецизно земеделие и големи информационни масиви ще преобрази селското стопанство и ще допринесе за производството на повече количество продукт с по-малко вложени ресурси и по-целенасочена намеса за борба с болести или вредители.

Увеличените познания и осведоменост за екосистемите, заобикалящи земеделския производствен процес, ще засилят тенденции в развитието като интегрирано управление на вредителите, което използва по по-интелигентен начин взаимодействието между химически и биологични мерки. Целенасочените стимули в производствения процес и инвестициите са от жизнено значение. От друга страна, остарялото законодателство следва да бъде актуализирано, за да бъде пригодено за нови решения, като например заместване на изкуствените торове с торове, произведени от оборски тор. Селскостопанският сектор често се натъква на противоречащи си и несъвместими мерки, които възпрепятстват земеделските стопани да произвеждат по-ефективно.

Необходимо е по-добро съгласуване с други промишлени сектори като химическия, сектора на здравеопазването и технологиите, чрез увеличаване на прехвърлянето на знания, интеграцията при използването на ресурси и по-доброто разбиране на реципрочните ефекти, за да се оптимизира тяхното взаимодействие и да се интегрира по-добре селското стопанство в кръговата икономика. Нещо повече, чрез интегриране на иновациите в технологиите и техниките могат да бъдат създадени нови работни места по цялата хранително-вкусова верига за създаване на стойност и да бъдат осигурени нови източници на доходи, например чрез установяване на по-пряк контакт между потребителя и земеделския стопанин или като се произвеждат по-разнообразни продукти и услуги.

Европейският селскостопански сектор е от кардинално значение за Съюза като цяло, осигурявайки храна, като същевременно е ключов икономически стълб, който дава работа на 25 милиона души, пряко ангажирани в земеделска работа, наред с хората, работещи в хранителната промишленост, търговията на дребно и други допълващи сектори. Днес селското стопанство на ЕС все още определя стандарта за селскостопански практики в световен мащаб, като произвежда висококачествени продукти с добавена стойност и същевременно предлага основани на знание решения за изхранване на нарастващото и все по-взискателно световно население. Селското стопанство на ЕС ще остане значим фактор през идните години, като приема, а не отхвърля новаторски решения за най-старата и насъщна човешка потребност от осигуряване на храна.


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (22.12.2015)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно насърчаването на иновациите и на икономическото развитие в рамките на бъдещото управление на европейските земеделски стопанства

(2015/2227(INI))

Докладчик по становище: Дамиано Дзофоли

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че световното население нараства и се очаква да достигне 9,6 млрд. до 2050 г., което оказва все по-голям натиск върху доставката на храни и природните ресурси; отбелязва, че това може да даде отражение и върху европейските земеделски стопани;

2  припомня, че използваната земеделска площ на планетата вече е под 2000 м2 на жител и че тя трябва да осигури прехрана с достатъчно количество и качество за всеки индивид през цялата година;

3.  признава, че най-голямото предизвикателство ще бъде да се гарантира достъп до храна и до достатъчно снабдяване с качествени и безопасни храни за всички граждани на ЕС, като същевременно се понижи натискът върху природните ресурси, като по този начин се съхрани околната среда и ценните ресурси за бъдещите поколения; подчертава в тази връзка потенциала и значението на иновациите в управлението на земеделските стопанства; подчертава значението на Хартата от Милано и необходимостта от благоприятна рамка за политиката на ЕС, за да се отговори на това предизвикателство; подчертава още, че устойчивото управление на земеделските стопанства може да бъде силна основа за икономическа надеждност;

4.  подчертава, че е необходимо да се реши въпросът с разхищаването на храни, и по-специално системното разхищаване на храни, тъй като всяка година 1,3 милиарда тона храни се разхищават или губят; счита, че, за да се намали разхищаването в момента, е необходимо по-тясно сътрудничество между земеделските стопани, производителите и дистрибуторите; настоятелно призовава държавите членки да намерят иновативни начини за справяне с разхищаването на храни, като например раздаване на непродадени хранителни продукти на благотворителни организации, в случай че са все още годни за консумация или, ако това не е така, тяхната повторна употреба в хранителния цикъл чрез компостиране; подчертава необходимостта от насърчаване на образователни програми относно храните в рамките на семейството и училището, с цел да се поощри един правилен режим на хранене още от детството;

5.  отбелязва, че предотвратеното разхищение на всеки тон храни може да допринесе за спестяването на около 4,2 тона CO2, което би имало значително въздействие върху околната среда; подчертава в допълнение значението на една съгласувана с принципа на кръговата икономика правна рамка, чрез която да се установят ясни правила относно страничните продукти, да се оптимизира употребата на суровини и да се намалят остатъчните отпадъци във възможно най-голяма степен.

6.  подчертава поради това значението на иновациите за подпомагане на земеделските стопани в процеса на преход към по-устойчиви селскостопански практики, с цел гарантиране на правото на достъп до качествени и безопасни храни и повишаване на ефикасността и устойчивостта на системите за производство и дистрибуция, като в същото време се гарантира достоен доход за всички земеделски стопани, защитата на общественото здраве и здравето на животните и хуманното отношение към тях, както и намаляването на замърсяването и на емисиите на парникови газове, което ще смекчи последиците от изменението на климата;

7.  настоява, че добрите управленски практики на земеделските стопанства следва да спрат процеса на загуба на биологично разнообразие в съответствие със стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г. и да гарантират опазването на качеството на въздуха, водите и почвата, така че да осигурят производителността и устойчивостта на селскостопанския сектор в бъдеще; счита, че същата цел следва да бъде постигана чрез растениевъдство без ГМО и животновъдство без клониране;

8.  отбелязва, че проспериращите земеделски стопанства зависят от качеството на водите и почвите и от биологичното разнообразие, както и че доброто стопанисване на природните ресурси е в ръцете на земеделските стопани; подчертава ползите, които правилните стимули и споделянето на най-добри практики в областта на устойчивото управление на земеделските стопанства могат да създадат в тази връзка; подчертава ключовата роля на биологичното и биодинамичното земеделие за съхраняването на природните ресурси, предотвратяването на замърсяването на околната среда и прякото и косвеното съхраняване на биологичното разнообразие;

9.  припомня, че с подходящи икономически стимули, по-справедливо разпределение на доходите по веригата на доставки на храни и прозрачни пазарни условия, включително етикетиране на държавата на произход, земеделските стопани биха имали възможност за по-добро справяне с изменението на климата и гарантиране на устойчивостта на екосистемите чрез използването на екологосъобразни методи на отглеждане и екологични практики, включително мерки като диверсификацията на културите, опазването на естествените местообитания, екосистемите и местните сортове и видове, както и биологичното земеделие, като по този начин допълнително се допринася за опазването и насърчаването на биологичното разнообразие;

10.  подчертава значението на засилването на осведомеността и информираността на потребителите; подчертава, че по-голямата прозрачност във веригите на доставка и в производството може да помогне на потребителите да правят по-добър информиран избор за продуктите, които купуват; счита, че това от своя страна може да помогне на земеделските стопани да получават по-големи приходи от своята продукция;

11.  припомня, че опростяването на мерките и предоставянето на повече насоки относно прилагането на мерките на Общата селскостопанска политика (ОСП) би насърчило земеделските стопани да възприемат по-устойчиви земеделски практики;

12.  признава важната роля на семейните земеделски стопанства за живота в селските райони, за производство на хранителни продукти и за запазването на културата и традициите на държавите членки и на техните региони; поради това призовава за разпространението на новаторски концепции в селското стопанство, основани на устойчивото производство на висококачествени храни;

13.  изразява загриженост от това, че в средносрочния преглед на стратегията за биологичното разнообразие на ЕС за 2020 г. се подчертава, че не е постигнат значителен цялостен напредък в приноса на селското стопанство към поддържането и насърчаването на биологичното разнообразие, и в резултат на това призовава Комисията и държавите членки да вземат този факт под внимание по време на средносрочния преглед на ОСП, а държавите членки да насърчават иновативни политики;

14.  подчертава необходимостта да се обедини производството и обработването чрез поощряване на групите от производители и насърчаване на кратките вериги на доставка, които може да спомогнат за намаляване на въглеродния отпечатък на веригата на хранителни доставки, като същевременно осигуряват местни, по-свежи и по-здравословни продукти за потребителите;

15.  подчертава, че доближаването на земеделските стопани до потребителите посредством местни мрежи за хранителни продукти, често характеризиращи се с личен, пряк контакт между производителя и потребителя, предлага нещо ценно, като например свежи и местно произведени хранителни продукти с по-слабо въздействие върху околната среда, и представлява възможност за увеличаване на доходите на земеделските стопани; отбелязва положителната роля на късата верига на доставка, която обхваща редица преки продажби (продажба в земеделското стопанство, на земеделски пазар или по интернет);

16.  счита, че научните изследвания и иновациите в областта на агроекологията са ключови фактори в подкрепа на устойчивия растеж и конкурентоспособността на селскостопанския сектор и хранително-вкусовата промишленост, които на свой ред биха могли да подобрят социалните и икономическите условия за земеделските стопани и местните общности чрез създаването на повече и по-добри работни места, което също така ще спомогне за привличане на млади хора към земеделския сектор; признава в това отношение важната роля на селскостопанските колежи и университети в подкрепа на развитието на уменията на едно ново поколение земеделски стопани;

17.  подчертава в допълнение, че насърчаването на млади земеделски стопани би спомогнало за справянето с проблеми, като изоставянето на земите и застаряващото население в селските райони, ограничавайки по този начин също така риска от хидрогеоложка нестабилност; изтъква, че овладяването на тенденцията към изоставяне на земите също би ограничило явлението заграбване на земя;

18.  счита, че засилването на иновациите и икономическото развитие в управлението на земеделските стопанства трябва да може да бъде постижимо за големите, средните и дребните земеделски стопани; счита, че трябва да бъдат улеснявани по-добри връзки между селскостопанския сектор и научните изследвания и иновациите, за да бъдат споделяни и прилагани на място методи на най-добри практики;

19.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да инвестират повече в научни изследвания и иновации и да подкрепят развитието на технологии, които допринасят за устойчиво и икономически перспективно управление на земеделските стопанства, като същевременно се запазват традиционните познания и селскостопанските практики на земеделските стопани и животновъдите;

20.  счита, че тези инвестиции следва да са насочени към засилване на връзките между изследователската дейност, промишлеността и земеделските стопанства, особено за малките и средните предприятия, като се улесняват обменът на най-добри практики и трансферът на резултатите от научните изследвания към такива стопанства, които, въпреки че са по-многобройни в целия ЕС, често са изключени от веригите за иновации; подчертава, че тези програми следва да бъдат насочени към разработване на нови технологии, включително прецизно земеделие и иновативни техники за устойчиво култивиране, чрез които може да се намали употребата на химикали, вредни за здравето на хората и животните, както и за околната среда;

21.  подчертава значението на това да се подобрят широколентовите мрежи в селските райони като фактор за насърчаване на иновациите и икономическото развитие в управлението на земеделските стопанства, особено за средни до дребни земеделски стопани;

22.  подчертава значението на прилагането на устойчиви управленски практики за земеделските стопанства и водите с цел адаптиране към изменението на климата и неговото смекчаване;

23.  призовава Европейския съюз да разработи и проучи интегрирани стратегии за намаляване на използването на антибиотици, за да се предпазят здравето на човека и животните и хуманното отношение към животните;

24.  подчертава, че като отглеждат животни върху пасища, земеделските стопани дават възможност на своите животни да се движат свободно, да осъществяват форми на инстинктивно поведение, да консумират естествена храна и да избягват стреса и заболяванията, свързани с живота в затворени системи;

25.  настоятелно призовава Европейския съюз да инвестира повече публични средства в стратегическия сектор на биологичното земеделие, за да се разработят земеделски техники за повишаване на микробната активност в почвата и на биологичното разнообразие, включително използването на техники за компостиране и на съвместно засаждане на култури и на покривни насаждения, и да насърчава колективното закупуване и използване на съоръжения и разработването на машини, пригодени към нуждите на биологичното земеделие, избора на подходящи устойчиви на местно равнище сортове, идентифицирането на нови източници или органични торове и природосъобразни решения за защита на растенията от насекоми;

26.  призовава Комисията и държавите членки да инвестират в подобряването на сортовете от ендемични растителни видове, които биха били подходящи за хранене на животните, за да намалят зависимостта от вноса на фуражни продукти, които често са произведени от растения, създадени чрез генно инженерство;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.12.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

59

7

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Cristian-Silviu Buşoi, Soledad Cabezón Ruiz, Alberto Cirio, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Jørn Dohrmann, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Sylvie Goddyn, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Jean-François Jalkh, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Susanne Melior, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Michèle Rivasi, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Dubravka Šuica, Tibor Szanyi, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Nikos Androulakis, Nicola Caputo, Mark Demesmaeker, Herbert Dorfmann, Luke Ming Flanagan, Elena Gentile, Martin Häusling, Jan Huitema, Merja Kyllönen, Mairead McGuinness, Ulrike Müller, James Nicholson, Alojz Peterle, Christel Schaldemose, Jasenko Selimovic, Keith Taylor

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Lucy Anderson, Beatriz Becerra Basterrechea, Michał Boni, Neena Gill, Monika Hohlmeier, Sander Loones, Helga Stevens


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.4.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

7

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Clara Eugenia Aguilera García, Richard Ashworth, Paul Brannen, Daniel Buda, Nicola Caputo, Matt Carthy, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Luke Ming Flanagan, Martin Häusling, Jan Huitema, Peter Jahr, Jarosław Kalinowski, Zbigniew Kuźmiuk, Philippe Loiseau, Mairead McGuinness, Nuno Melo, Ulrike Müller, James Nicholson, Marijana Petir, Bronis Ropė, Jordi Sebastià, Jasenko Selimovic, Maria Lidia Senra Rodríguez, Czesław Adam Siekierski, Marc Tarabella, Janusz Wojciechowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Bas Belder, Franc Bogovič, Rosa D’Amato, Ivan Jakovčić, Karin Kadenbach, Annie Schreijer-Pierik, Ricardo Serrão Santos, Estefanía Torres Martínez, Vladimir Urutchev, Ramón Luis Valcárcel Siso

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Keith Taylor

Правна информация - Политика за поверителност