Процедура : 2016/0805(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0183/2016

Внесени текстове :

A8-0183/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 07/06/2016 - 5.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0245

ДОКЛАД     
PDF 801kWORD 182k
24.5.2016
PE 582.052v03-00 A8–0183/2016

относно предложението за назначаване на Римантас Шаджус за член на Сметната палата

(C8–0126/2016 – 2016/0805(NLE))

Комисия по бюджетен контрол

Докладчик: Барт Стас

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ПРИЛОЖЕНИЕ 1: АВТОБИОГРАФИЯ НА Римантас ШАДЖУС
 ПРИЛОЖЕНИЕ 2: ОТГОВОРИ НА Римантас ШАДЖУС ПО ВЪПРОСНИКА
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за назначаване на Римантас Шаджус за член на Сметната палата

(C8–0126/2016 – 2016/0805(NLE))

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него(C8–0126/2016),

–  като взе предвид член 121 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8–0183/2016),

А.  като има предвид, че комисията по бюджетен контрол на Парламента направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че на своето заседание от 23 май 2016 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.  изказва положително становище относно предложението на Съвета за назначаване на Римантас Шаджус за член на Сметната палата;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите членки за одит.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1: АВТОБИОГРАФИЯ НА Римантас ШАДЖУС

ОБРАЗОВАНИЕ:

    Висше образование:

2002 г.  Завършил Юридическия факултет на Вилнюския университет и придобил квалификация адвокат и магистърска степен по право.

1983 г.   Завършил Факултета по химия на Московския държавен университет „Ломоносов“ (cum laude) и придобил квалификация по химия.

ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ:

От 13 декември 2012 г.    Министър на финансите на Република Литва

2009 г. – декември 2012 г.   Дружество за предоставяне на услуги в областта на научните публикации

Май 2007 г. – декември 2008 г.  Министър на финансите на Република Литва

Юли 2006 г. – май 2007 г.  Министерство на финансите на Република Литва, заместник-министър

Декември 2004 г. – юли 2006 г.  Министерство на здравеопазването на Република Литва, заместник-министър

Ноември 2003 г. – декември 2004 г.  Министерство на социалната сигурност и труда, заместник-министър

ПРЕДИШЕН ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ:

Научни изследвания в областта на квантовата химия и физика на твърдото тяло, писмени преводи, редактиране и публикуване на научна литература, също така счетоводни и данъчни консултации.

ВЛАДЕЕНЕ НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ:

Английски, руски, полски, немски – отлично, френски – основни умения.

ЧЛЕНСТВО В ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ЧЛЕНСТВО В НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ:  

Членство в Литовската социалдемократическа партия (член на съвета на Литовската социалдемократическа партия).

Литовско сдружение на физиците

ХОБИ: Класическа музика, чужди езици.


ПРИЛОЖЕНИЕ 2: ОТГОВОРИ НА Римантас ШАДЖУС ПО ВЪПРОСНИКА

Професионален опит

1.  Моля, посочете Вашия професионален опит в областта на публичните финанси, независимо дали става въпрос за бюджетно планиране, изпълнение или управление на бюджета, или бюджетен контрол или одит.

Моите професионални дейности, започнали през 2003 г., през цялото време са били тясно свързани с публичните финанси.

В качеството си на заместник-министър на социалната сигурност и труда отговарях за въпросите, свързани с бюджетите за социалното осигуряване и социалното подпомагане. Едно съществено начинание, в което дадох голям личен принос, беше изграждането на специфична схема за държавна помощ за подпомагане на заетостта на уязвими групи от работната сила посредством т.нар. социални предприятия или нов вид частни предприятия, които са специално създадени с цел наемане на работа на хора с увреждания, дългосрочно безработни лица, бивши затворници и т.н. Бях ангажиран със специални задачи също и във връзка с протичащото присъединяване на Литва към Европейския съюз през 2004 г.: това включваше изпълнението на проекти, финансирани от предприсъединителните фондове на ЕС, и подготовката за започване на използването на структурна помощ от ЕС през програмния период 2004 – 2006 г.

Една от основните области на моя професионален интерес и отговорности в Министерството на здравеопазването на Република Литва беше осигуряването на финансиране за здравеопазването посредством Държавния здравноосигурителен фонд. Това включваше работа със законодателството за осигуряване на ресурси, т.е. здравноосигурителните вноски, плащани от физическите и юридическите лица, но и бюджетното планиране за финансиране на различни доставчици на здравни услуги, както и разглеждането на сложните отношения между участниците от публичния и частния сектор в областта. Това също така ми позволи да се запозная сравнително подробно със системите за финансиране на здравеопазването на редица други държави.

Министерството на здравеопазването беше компетентният орган за прилагането на финансираните от ЕС проекти в областта на здравеопазването. По това време в Министерството председателствах комисията за подбор на проекти, в рамките на която се обсъждаха важни аспекти, свързани с планирането на ресурсите, насочеността към резултатите и отговорното управление на бюджета. По време на моя мандат в Министерството на здравеопазването също така започнахме изготвянето на стратегия за използване на структурните фондове на ЕС за следващия програмен период 2007 – 2013 г., което означаваше за Литва един напълно нов етап и нови предизвикателства пред бюджетното планиране, което включваше показатели за резултатите и оценки на ефективността на инвестициите на ЕС, обхващащи различни области.

Впоследствие продължих тази работа в Министерството на финансите – в началото като заместник-министър, а по-късно като министър. Имаше три основни области, които изискваха полагането на големи усилия по време на подготовката за новия програмен период на ЕС: на първо място, изготвянето на стратегически документи (стратегически и оперативни програми), които биха дали насоки на институциите в бюджетното планиране на фондовете на ЕС, на второ място, създаването на нова институционална рамка за управление на фондовете на ЕС в съответствие със законодателството на ЕС, и на трето място, интеграция на структурната помощ на ЕС в конвенционалния контекст на националния бюджет. Тук по-специално бих посочил създаването на усъвършенствана система за одит за структурните фондове на ЕС, включваща върховната одитна институция на Литва – Националната сметна палата.

Успешната подготовка и изпълнение на програмния период 2007 – 2013 г. поставиха отлична основа за следващия период 2014 – 2020 г.

Друг аспект на моя личен опит в публичните финанси беше създаването на рамка за фискална дисциплина в Литва. Следва да се отбележи подготовката и приемането на Закона за фискалната дисциплина през 2007 г. и на Конституционния закон за прилагането на фискалния пакт през 2014 г. (вече през втория ми мандат като министър на финансите), като и в двата взех лично участие. Разумното планиране на националния бюджет, включително създаването на съответни стимули за институциите и общините, беше от огромно значение за присъединяването на Литва към еврозоната през 2015 г.

В качеството си на министър винаги обръщах много голямо внимание на гарантирането на ефективността на публичните разходи в конкретни области, на създаването на насочена към резултатите система за планиране и оценка на бюджетните програми и на укрепването както на вътрешния, така и на външния контрол на разходите. Под мое ръководство бяха осъществени значителни положителни промени и в управлението на държавните активи и функционирането на държавните предприятия.

2.  Какви са Вашите най-значими постижения в професионалната Ви кариера?

В качеството си на министър на финансите допринесох за отговорна фискална политика за Литва. Под мое ръководство Министерството на финансите изготви ново правно основание (най-вече Закона на Република Литва за фискалната дисциплина и Конституционния закон за прилагането на фискалния пакт) с цел засилване на доверието в дългосрочната устойчивост на публичните финанси и с цел създаване на дългосрочни правила за фискалната дисциплина, като се гарантира устойчив икономически растеж. Основният новаторски елемент в институционалната рамка беше фактът, че функциите на независимия орган за наблюдение на бюджетната политика (т.нар. Фискален съвет) бяха възложени на Националната сметна палата на Република Литва. Този орган изготвя независимо становище относно сценария за икономическо развитие, разработен от Министерството на финансите на Република Литва, и извършва наблюдение на проектите на бюджетни планове.

Друга важна област, върху която поставям голям акцент, е събирането на данъци. При отчитане на световната практика, както и на препоръките на международни организации бяха извършени редица реформи и подобрения в данъчната администрация. Така наречената интелигентна система за данъчната администрация започна да функционира в Литва от автоматичните проверки на декларациите за ДДС, които прогнозно позволяват оценка на риска, оценка на бизнес поведението в реално време, извършване на кръстосани проверки, много по-ефективно установяване на случаи на данъчни измами и отклонение от данъчно облагане. Това, наред с някои други административни мерки, доведе до значителна положителна структурна промяна в размера на събраните данъци като част от БВП, като публичният сектор през 2015 г. накрая се намира почти в равновесие.

Също така допринесох за реформа в счетоводството и финансовите отчети в публичния сектор на Литва, включително бюджетните институции, публичните и общинските предприятия, институции и организации. Целта на реформата е въвеждането на счетоводство на принципа на текущото начисляване в публичния сектор в съответствие със законодателството на Република Литва и съгласно международните счетоводни стандарти и международните счетоводни стандарти за публичния сектор. Реформата е насочена към изграждането на по-надеждна и по-прозрачна основа за планирането и изпълнението на бюджета.

Една от най-важните ми лични цели беше повишаването на ефективността на фондовете на ЕС в Литва. Водещата идея „По-скоро инвестиции отколкото по-добро разходване на средства“ беше ясно изразена в хода на литовското председателство на Съвета на ЕС и придоби широка популярност. През програмния период 2007 – 2013 г. Литва беше една от първите държави в ЕС, която прие предизвикателството да приложи финансови инструменти с цел да подобри достъпа до финансиране за МСП и финансиране на проекти за енергийна ефективност. Финансовите инструменти, които създадохме (три холдингови фонда и един гаранционен финансов инструмент за достъпа на МСП до финансиране и един холдингов фонд за проекти за енергийна ефективност), вече доказаха своите предимства – в някои инструменти фондовете непрекъснато бяха изплащани и инвестирани. През периода 2014 – 2020 г. очакваме да постигнем най-добрите резултати от фондовете на ЕС, като отчитаме опита си от миналото, но също така очакваме да се удвои финансирането за финансовите инструменти, както и да се разшири обхватът им в нови области (например транспорт, улично осветление, водна инфраструктура и т.н.). Държавната платформа за национални инвестиции VIPA започна да функционира през 2013 г. под мое наблюдение за ефективното управление на капиталови ресурси на фондовете.

Под мое ръководство бяха осъществени значителни положителни промени в управлението на държавните предприятия. Министерството на финансите е акционер в най-големите държавни предприятия в Литва – групата Lietuvos Energija, която е един от най-големите енергийни производители в Прибалтийските държави. Структурата и моделът на корпоративно управление на групата бяха изпълнени съгласно насоките за управление, предоставени от Министерството на финансите. За тази цел приложихме най-напредналите международни и национални практики, препоръките на ОИСР, кодекса за корпоративно управление на NASDAQ OMX на Вилнюската фондова борса. Нашият опит понастоящем се разширява към транспорта и други сектори.

Имах честта да бъда председател на Съвета по икономически и финансови въпроси на Европейския съюз (ECOFIN) от юли до декември 2013 г. Основните резултати от литовското председателство включваха навременното споразумение относно бюджета на ЕС за 2014 г., относно политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г., относно финансовите услуги и досиетата, свързани с данъчното облагане, както и постигането на съществен напредък при изграждането на банковия съюз. Споразумението относно Единния механизъм за преструктуриране беше едно от най-забележителните постижения при изграждането на силен и стабилен банков съюз. Също така бих посочил нашите постижения в областта на одита, където постигнахме споразумение относно реформата на европейския пазар на одиторски услуги. Основните характеристики на споразумението включват по-строги правила за одиторите и одитните дружества, които са насочени в частност към засилване на независимостта на одиторите на предприятия от обществен интерес (ПОИ), както и към гарантиране на по-голямо многообразие в рамките на настоящия силно концентриран пазар на одиторски услуги.

Не на последно място, много съм горд, че по време на моя мандат и под мое ръководство Литва успешно се присъедини към еврозоната на 1 януари 2015 г. От този ден Литва стана 19-ият пълноправен член на еврозоната, като използва еврото като единна валута на Европейския съюз. За Литва въвеждането на еврото означава по-дълбока интеграция в Европейския съюз, която ни дава по-голяма безопасност и сигурност както от икономическа, така и от политическа гледна точка.

3.  Какъв е Вашият професионален опит в международни мултикултурни и многоезикови организации или институции, базирани извън Вашата държава на произход?

В качеството си на член на Съвета ECOFIN, и особено по време на литовското председателство на Съвета на ЕС през второто шестмесечие на 2013 г. в качеството си на председател на този състав на Съвета, работих интензивно с държавите членки, Европейския парламент, Европейската комисия и други заинтересовани страни за защита на интересите на Европа и нейните граждани в такива важни области като икономиката и финансите, по-конкретно включително политиката на сближаване на ЕС и бюджета на ЕС. За мен председателството представляваше едновременно предизвикателство и възможност; от този опит мога да заключа, че можем да постигнем големите резултати, очаквани от европейските граждани, само ако ние, държавите членки и европейските институции, работим съвместно.

От 2012 г. също така съм гуверньор на много международни финансови институции: Групата на Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Скандинавската инвестиционна банка (NIB), както и заместник-гуверньор на Международния валутен фонд (МВФ).

Освен това участвам в дейностите на Еврогрупата и изпълнявам функциите на гуверньор на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС).

Благодарение на всичко това придобих богат опит в международното и междукултурното сътрудничество.

4.  Били ли сте освобождаван(а) от отговорност за предходно изпълняваните от Вас управленски функции, ако се прилага такава процедура?

Процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, предвидена в литовското законодателство, се различава в известна степен от процедурата, прилагана в Европейския парламент. Годишният отчет за изпълнението на бюджета, представен от министъра на финансите от името на правителството, е одитиран от върховната одитна институция (ВОИ) и впоследствие е контролиран от Сейма (Парламента) на Република Литва. Парламентът одобри тези отчети, като прие съответните решения във всички случаи, в които аз представих и защитих тези отчети пред Парламента в качеството си на министър.

5.  Кои от предходно заеманите от Вас професионални длъжности са в резултат на политическо назначение?

Бях официално назначен на постовете заместник-министър на Министерството на социалната сигурност и труда, Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите в резултат на политическо назначение от съответните министри. Бях номиниран на поста министър на финансите през 2007 г. от министър-председателя след оставката на предходния министър и бях назначен от президента на Републиката. Считам обаче, че основните аргументи за избирането на моята кандидатура във всички тези случаи бяха по-скоро моите квалификации и професионални умения отколкото политическата ми принадлежност.

Бяха назначен за втория си мандат като министър на финансите през декември 2012 г. Процесът на сформиране на кабинета на министрите след общите избори през 2012 г. беше силно повлиян от предстоящото председателство на ЕС и целта на новото правителство за подходяща подготовка за приемането на единната валута на ЕС. Репутацията ми на безпристрастна, ефективна и компетентна личност очевидно беше важна предпоставка за одобрението като бъдещ министър.

По-специално, никога не съм бил член на Парламента и никога не съм съчетавал постовете си в правителството с други парламентарни дейности.

6.  Кои са трите най-важни решения, във взимането на които сте взели участие в професионалната Ви кариера?

Трите области, в които моето лично участие и ангажираност бяха от решаващо значение, могат да се посочат, както следва:

Въвеждане на еврото в Литва. Това изискваше не само огромна практическа работа за подготовка за промяната, при която ръководих създаването на система за управление на процеса и лично председателствах оперативната група на високо равнище, която ръководеше процеса. Това също така означаваше създаването на подходящи фискални и правни условия. Въвеждането и прилагането на рамката за фискална дисциплина, чието начало беше поставено със Закона за фискалната дисциплина през 2007 г., винаги са били сред моите най-големи приоритети. Литва успя да гарантира низходяща тенденция на фискалния дефицит и стабилизиране на държавния дълг, като същевременно увеличи ефективността на разходите и приходите от държавните предприятия.

Създаване на банковия съюз. В качеството си на председател на Съвета ECOFIN трябваше да играя основна роля при постигането на дългоочакваното споразумение за Единния механизъм за преструктуриране, който представлява ключов стълб на банковия съюз. Това споразумение действително беше основният момент за литовското председателство през 2013 г., което последователно и полагайки всички възможни усилия, следваше целта си да изгради една вдъхваща доверие Европа. По време на председателството ми ние също така постигнахме споразумение с Европейския парламент по два отделни компонента на банковия съюз: Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, която създава рамка за възстановяването и преструктурирането на банките и инвестиционните дружества, като същевременно опазва парите на данъкоплатците, и Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите, която цели да гарантира достатъчно финансови средства във фондовете по схемите и бързо изплащане на средствата на вложителите в изпаднали в несъстоятелност финансови институции.

Повишаване на ефективността на управлението и одита на фондовете на ЕС в Литва. Управляващият орган за фондовете на Европейския съюз в Литва е Министерството на финансите, което отговаря за ефективното и прозрачно усвояване на фондовете на ЕС съгласно принципите на доброто финансово управление. В качеството си на министър играх активна роля при създаването на по-ефективна институционална рамка за управлението на фондовете на ЕС за периода 2007 – 2013 г. в съответствие с изискванията и най-добрите практики на ЕС. Например: за да подобрим контрола на одитните дейности и да гарантираме съответствие с принципите и най-добрите практики на функционално разделяне на одитора от одитирания субект (управляващ орган, междинни звена, сертифициращ орган), решихме да прехвърлим отговорността за изпълнението на одитните процедури за фондовете на ЕС от съответния отдел в Министерството на финансите към Националната сметна палата на Република Литва. По това време тя вече имаше богат опит в свързаните с одита на фондовете на ЕС въпроси и годишната оценка на функционирането на системата за управление и контрол. Това конкретно преобразуване и редица други подобрения в институционалната рамка за управление на фондовете на ЕС за периода 2007 – 2013 г. значително укрепиха одита на фондовете на ЕС и културата, свързана с принципа на доброто финансово управление, в Литва: ясно доказателство за това е един от най-ниските проценти грешки сред държавите – членки на ЕС. Системата продължи да работи и през програмния период 2014 – 2020 г.

Друго наше нововъведение беше прякото интегриране на няколко други институции в системата за управление на фондовете на ЕС за периода 2014 – 2020 г. с цел засилване на специфичния контрол и намаляване на неправомерното използване на фондовете на ЕС, а именно, Държавната служба за обществените поръчки, Службата за разследване на финансови престъпления и Съвета за защита на конкуренцията. Тази институционална схема се оказа действително ефективна.

Независимост

7.  Договорът постановява, че членовете на Сметната палата трябва да са „напълно независими“ при изпълнението на своите функции. Как бихте прилагали това задължение при изпълнението на бъдещите Ви функции?

Принципът на независимост е един от основните принципи за одиторите и одитните институции. Върховните одитни институции могат да изпълняват задачите си обективно и ефективно, само ако са независими от одитирания субект и са защитени от външно влияние. Одиторите следва да останат независими, така че докладите им да бъдат безпристрастни и да бъдат считани за такива от ползвателите, за които са предназначени. При изпълнението на принципа на независимост в качеството ми на член на Сметната палата ще действам в съответствие с изискванията, установени в Договора, етичните насоки на Сметната палата, Кодекса за поведение на членовете на Сметната палата, Правилника за дейността на Сметната палата и правилата за прилагане на Правилника за дейността.

При изпълнението на задълженията ми в качеството ми на член на Сметната палата ще се въздържам от всякакви действия, който биха довели до загуба на независимост, ще избягвам всяка ситуация, която би могла да доведе до конфликт на интереси, и ще предприема всички целесъобразни действия за отстраняване на рисковете за независимостта. При изпълнението на задълженията ми ще действам по обективен и конструктивен начин и няма да приемам инструкции от правителства или други органи и ще се въздържам от всякакви други професионални дейности, като в частност няма да заемам политически длъжности.

8.  Имате ли Вие или Ваши близки роднини (родители, братя и сестри, законен партньор и деца) стопанско или финансово участие или други ангажименти, които биха могли да се окажат в конфликт с бъдещите Ви функции?

Не. Не са ми известни факти, които биха могли да се окажат в конфликт с бъдещите ми функции.

9.  Готов(а) ли сте да разкриете всички Ваши финансови интереси и други ангажименти пред председателя на Сметната палата и да ги оповестите публично?

Да, готов съм да изпълня всички задължения за оповестяване, приложими за членовете на Сметната палата. Ще разкрия всички мои финансови интереси и други ангажименти пред председателя на Сметната палата и при необходимост, ще ги публикувам. Заради заеманите от мен преди и понастоящем длъжности в публичната администрация на моята държава, съгласно приложимите закони на Република Литва, които уреждат оповестяването на финансови интереси и други ангажименти на конкретни държавни служители, редовно оповестявам и публикувам финансовите си интереси и други ангажименти, както и тези на моето семейство, от 2003 г. насам.

10.  Страна ли сте по текущо съдебно производство? Ако отговорът е утвърдителен, моля, представете подробности.

Не, не съм страна по висящо съдебно производство.

11.  Имате ли активна или изпълнителна роля в политиката? Ако отговорът е утвърдителен – на какво равнище? Заемали ли сте политическа длъжност през последните 18 месеца? Ако отговорът е утвърдителен, моля, представете подробности.

Член съм на Литовската социалдемократическа партия от 1990 г., след възстановяването на независимостта на Литва. В качеството си на министър на финансите в коалиционното правителство на Литва също така съм член на Съвета на партията. Никога обаче не съм заемал каквато и да било изпълнителна длъжност на каквото и да било равнище, нито в тази партия, нито в други политически организации. Никога не съм бил депутат в Парламента и никога не съм бил член на парламентарни политически групи, нито съм участвал в техни дейности. На всички длъжности, на които съм бил назначен, съм служил с професионализъм.

12.  Ще се откажете ли от заемането на всякакви изборни длъжности или ще преустановите ли изпълнението на всякакви отговорни функции в политическа партия, ако бъдете назначен(а) за член на Сметната палата?

Да, ще се откажа от заемането на всякакви изборни длъжности и ще преустановя изпълнението на всякакви функции, в случай че бъда назначен за член на Сметната палата. Няма да приемам такава длъжност или функция по време на мандата ми като член на Сметната палата.

13.  Как бихте постъпили в случай на сериозна нередност или дори случай на измама и/или корупция, в които участват лица от Вашата държава членка на произход?

Бюджетът на ЕС представлява пари на данъкоплатците, които трябва да бъдат използвани само за изпълнение на политиките, които законодателят на ЕС е одобрил. Твърдо вярвам, че независимо от вида си, ако дадено публично предприятие е белязано от корупция, измами или нередности, то никога не би могло да постигне напълно целите си. Ако се сблъсквам с корупция, измами или други сериозни нередности с потенциално отрицателен ефект върху публичните финанси на ЕС, било то приходи, разходи или активи, притежавани от институциите на ЕС, ще подходя към тях изключително строго и ще гарантирам докладването на случая на OLAF или други компетентни органи, но, естествено, в пълно съответствие с правилата и процедурите на Сметната палата. Със сигурност бих действал по този начин независимо от това за кое лице или за коя държава членка се отнася случаят, независимо дали става дума за Литва или друга държава. Равното третиране и в това отношение е и ще продължи да бъде един от моите най-важни лични приоритети.

Изпълнение на функциите

14.  Какви следва да бъдат според Вас главните характеристики на една култура на добро финансово управление във всяка публична служба? Как Сметната палата би могла да допринесе за нейното прилагане?

Доброто финансово управление е основна част от концепцията за добро управление. Отговорността, прозрачността и върховенството на закона са еднакво важни за доброто управление в публичната служба. Културата на добро финансово управление в една публична организация следва да положи основите за възможно най-високи резултати и непрекъснато подобряване. Тя трябва да съдържа четири необходими елемента: ръководство (ценности, ясна визия, мисия и цели), вземане на решения и структура (ясно определени роли и отговорности, както и структура, която подпомага целите), хора (ефективно управление на човешките ресурси, включително управление на обучението и знанието) и работни процеси и системи (ефективни и ефикасни работни процеси, както и система за управление на риска).

Демократичният контрол на изпълнението на бюджета следва да бъде ключов елемент на отговорността за информиране на данъкоплатците за това как се харчат парите им, дали това е в съответствие с приложимите правила и разпоредби, и, което е още по-важно, дали изразходваните средства са постигнали планираните резултати.

Всичко това важи също така и в рамките на целия ЕС. В ЕС концепцията за добро финансово управление е въведена в първичното законодателство – Договорът за функционирането на ЕС, чийто член 317 гласи, че „Комисията изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки ... съгласно принципа на доброто финансово управление“ и че „държавите членки сътрудничат на Комисията, за да се гарантира използването на бюджетните кредити в съответствие с принципа на доброто финансово управление“.

Освен това принципът на доброто финансово управление е описан по-подробно във Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, чрез три аспекта: икономичност, ефикасност и ефективност. Тук принципът на икономичност означава, че необходимите ресурси се предоставят на институцията своевременно, в подходящо количество и с подходящо качество и при най-добра цена; принципът на ефикасност се отнася до най-доброто съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати, а принципът на ефективност се отнася до осъществяването на набелязаните цели и постигането на планираните резултати.

Освен горепосочените нормативни принципи на доброто финансово управление, текущите глобални предизвикателства породиха други характеристики на доброто управление, които всяка модерна публична служба трябва да зачита, например, трите допълнителни аспекта (околна среда, равенство и етика).

Според мен, въпреки доста ограничения мащаб на договорения бюджет на ЕС, изграждането на силна култура на добро финансово управление във финансите на ЕС може да бъде от решаващо значение за успеха на европейската идея. За тази цел обаче, на първо място, би трябвало разходите от бюджета на ЕС да предлагат ясни и видими ползи за ЕС и гражданите му, които не биха могли да бъдат постигнати чрез разходването единствено на държавни средства, в пълно съответствие с принципа на субсидиарност. Именно това е концепцията за европейската икономическа ефективност. За съжаление, твърде често средствата на ЕС просто увеличават общия размер на наличните средства в страната, без да създават особена европейска добавена стойност, или се използват за дейности, които така или иначе са щели да бъдат извършени от държавите членки и бенефициентите (неефективно разпределение на ресурсите). На второ място, все още в много случаи се поставя твърде силен акцент единствено върху разходването на средствата на ЕС (ориентиран към вложените средства подход), като фокусът е главно върху съответствието на разходите, независимо от целесъобразността на постигнатите резултати.

В програмния период 2014 – 2020 г. ситуацията вече се беше променила драстично и това се превърна в предизвикателство както за държавите членки, така и за европейските институции, включително Европейската сметна палата. В действащата многогодишна финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. бяха въведени (със значителен принос за този процес от страна на литовското председателство) специфични характеристики на доброто финансово управление, като например обвързването с макроикономически условия, резервите за изпълнение, наличието на повече възможности за опростяване, взаимодействията между фондовете и по-широкото използване на финансовите инструменти. Въпреки това е необходимо още повече. Създаването на бюджетиране, основано на изпълнението, е приоритет за Комисията и считам, че Палатата също може да участва в този процес, разбира се, като партньор, без да се нарушава нейната независимост.

В Литва средствата на ЕС възлизат на почти 15% от общите държавни разходи и поради тази причина са от решаващо значение за постигането на политическите цели. В качеството си на министър на финансите участвах в създаването на ориентирана към резултатите система за управление и контрол на средствата на ЕС. Литва е сред най-успешните държави членки, ако не и най-успешната, по отношение на капацитета за усвояване на средствата на ЕС. Моите приоритети в областта на доброто финансово управление за програмния период 2014 – 2020 г. са предотвратяването на измамите, но също така и пропорционалният контрол, опростяването и намаляването на административната тежест, и не на последно място – основният фокус върху постиженията и резултатите, които имат дългосрочно положително въздействие върху икономическия растеж, създаването на работни места и намаляването на бедността. Положителните резултати са налице: според одитния орган на Националната сметна палата процентът на остатъчните грешки в областта на политиката на сближаване в Литва (например 0,42% през 2014 г.) системно остава дори доста под прага на същественост от 2%, което е забележително постижение в сравнение със съвкупната стойност на равнище ЕС, докато изчисленият от Сметната палата вероятен процент на грешки в областта на политиката на сближаване за 2014 г. е 5,7%. Освен това последващите оценки показват, че средствата на ЕС оказват решително положително въздействие върху икономиката и обществения живот в Литва.

Очевидно чрез одитната си работа и работата си в други области Европейската сметна палата играе уникална роля за засилването на демократичната легитимност и устойчивост на целия ЕС. Напълно споделям призива на Палатата, отправен миналата година в годишния доклад, за един изцяло нов подход посредством по-добро инвестиране на европейските (и националните средства) с цел отчитане на глобалните предизвикателства, пред които е изправена Европа. От друга страна, навременните и съответни одитни резултати на Палатата следва да бъдат предоставени на отговорните за вземането на решения в ЕС лица, след което всички страни трябва да гарантират по-доброто изпълнение на одитните препоръки.

Накрая, приветствам неотдавнашната реформа на Сметната палата, която беше предложена в стратегията на Сметната плата за периода 2013 – 2017 г. и която трябваше да я преобразува в една по-модерна организация посредством засилване на доброто управление в рамките на самата Сметна палата. Надявам се, че това ще даде възможност на Палатата да използва по-гъвкаво ресурсите си и да рационализира процедурите с оглед на изготвянето на по-целесъобразни и навременни доклади. Промяната следва да бъде част от непрекъснатото развитие, с участието на всеки член на Сметната палата, който се стреми проактивно да насърчава културата на добро финансово управление както в рамките на организацията, така и в рамките на целия ЕС. Готов съм да дам своя личен принос за това.

15.  Съгласно Договора от Сметната палата се изисква да подпомага Парламента при упражняването на правомощията му за контрол на изпълнението на бюджета. Как бихте подобрили допълнително сътрудничеството между Сметната палата и Европейския парламент (в частност неговата комисия по бюджетен контрол) с цел както засилване на публичния надзор над общите разходи, така и повишаване на икономическата им ефективност?

Наличието на една изцяло основана на сътрудничество система за контрол е от решаващо значение между парламентарния контрол и публичния одит. Силно вярвам, че сътрудничеството между комисията по бюджетен контрол (CONT) към Парламента и Палатата е съществен елемент при упражняването на публичен контрол върху парите на данъкоплатците в ЕС. Дългогодишното взаимно сътрудничество между двете институции доведе до добри практики: редовни срещи за представяне на одитните резултати, консултации в процеса на подбор на приоритетни одитни теми, изготвяне на годишна работна програма. Въпреки това, тъй като глобалният свят се променя непрекъснато, би трябвало да се търсят по-добри начини за сътрудничество и взаимодействие, които са от полза и за двете страни при упражняването на техните правомощия в рамката за отговорност.

Парламентът изпълнява основната си функция за парламентарен контрол над изпълнителния орган, Комисията, като провежда процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, в рамките на която след препоръка от страна на Съвета решава дали Комисията е изпълнила задоволително отговорностите си във връзка с изпълнението на бюджета. Годишният доклад на Палатата, заедно със специалните доклади, служи като солидна основа за тази процедура.

Подходящата организация за изготвянето на годишния доклад играе ключова роля за представянето му на Парламента и комисията по бюджетен контрол навреме и с подходящо качество. Изтеглянето напред във времето на изготвянето на годишните доклади ще даде повече време на комисията по бюджетен контрол за тяхното разглеждане. За тази цел би могло да бъде от полза допълнителното съдействие и по-системното взаимодействие със съответните докладчици на Парламента при изготвянето на докладите за освобождаването от отговорност, като същото важи и за специалните доклади.

Стойността на работата по одита на изпълнението до голяма степен зависи от уместността и навременността на изготвяните специални доклади. И двете подразделения на бюджетния орган трябва да получат резултатите от одита в правилния момент от многогодишния бюджетен цикъл, за да участват в законодателния процес ефективно, в противен случай докладите на Палатата не водят до желаното въздействие и оскъдните ресурси се разхищават. В това отношение новата разпоредба за приемане на специалните доклади в рамките на подходящ срок, който не надвишава 13 месеца, се оценява като положително развитие, което допринася за навременността на одитните резултати, а също така и за повишаването на ефикасността в рамките на Палатата.

Важен междусекторен продукт на Палатата са обзорните прегледи, изготвяни въз основа на извършените от Палатата изследвания и натрупания опит в областта на одита. Считам, че тези прегледи са допълнителен източник на доказателства, които подпомагат законодателния процес и процеса по надзора на Парламента. Включвайки, когато е целесъобразно, друг научноизследователски капацитет, като службата за парламентарни изследвания, Палатата би могла освен това да изгради солиден независим инструмент за оценка.

В допълнение, заедно с комисията CONT и с нейна помощ, по-интензивното сътрудничество със специализираните комисии на Парламента би могло да бъде важно и полезно. Съответните комисии биха могли да служат като допълнителна платформа в даден процес на вземане на решения, като разглеждат докладите на Палатата и обсъждат други въпроси от общ интерес с Палатата.

Накрая, заедно с комисията CONT Палатата следва да поддържа по-тесни връзки със Съвета и с националните парламенти, които са също така политически органи, осъществяващи надзор върху средствата на ЕС. Един от приоритетите ми като член на Палатата ще бъде активното участие в работни отношения с националните парламенти на държавите членки, а така също и със Съвета. Считам, че това би могло да допринесе за по-голяма отговорност, по-добра осведоменост и увеличаване на доверието в ЕС.

16.  Според Вас каква е добавената стойност на одита на изпълнението и как заключенията от одита следва да бъдат включени в процедурите за управление?

Палатата е с ясно определени правомощия за извършването на одити на изпълнението. Член 287, параграф 2 от Договора посочва, че „Сметната палата проверява... дали управлението на финансовите средства е било добро“. Международният стандарт за върховните одитни институции (ISSAI) насочва върховните одитни институции (ВОИ) много подробно по отношение на одита на изпълнението, а Ръководството за одит на изпълнението на Палатата с право се основава на тези стандарти.

Одитът на изпълнението е независима, обективна и надеждна проверка на това дали дадени начинания, системи, операции, програми, дейности или организации действат в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност и дали съществуват възможности за подобрение.

Както внушава определението за одита на изпълнението по-горе, одитът на изпълнението повишава публичната отговорност и дава възможност на ВОИ да допринасят съществено за постигането на по-добри резултати от публичната служба. Одитът на изпълнението трябва да изпълнява важни функции както по отношение на гражданите, така и по отношение на законодателните и изпълнителните органи, които са предмет на одита.

Демократичният принцип се основава на правото на гражданите да търсят от своите представители отговорност за техните решения и действия. За да се прилага този принцип, гражданите на ЕС очакват да бъдат информирани как се изразходват публичните средства и какви резултати постигат публичните служби. Като предоставя обективна и надеждна информация по тези въпроси, одитът на изпълнението допринася за прозрачността и отговорността на ЕС като цяло.

Одитът на изпълнението играе също така важна роля, като поддържа добрата информираност на лицата, определящи политиките, относно действията на изпълнителните органи и резултатите и постиженията във връзка с решенията. И двете законодателни подразделения на ЕС, Европейският парламент и Съветът на ЕС, се нуждаят от надеждна и независима информация относно резултатите и въздействието на програмите и решенията. Одитът на изпълнението е единствен по рода си източник на информация, която е независима и обективна и не може да бъде приписана на политически орган, като по този начин той допринася косвено за процеса на вземане на политически решения, осигурявайки солидни доказателства.

Одитът на изпълнението насърчава развитието и промените в обществения сектор, като осигурява актуална информация и привлича вниманието върху различни предизвикателства. Той може също да разглежда проблеми, които понякога излизат извън рамките на мандата на одитирания субект, като обхваща въпроси от чисто политическо естество. Така той допринася за подобренията и реформите в обществения сектор. По този начин одитът на изпълнението е в състояние да добави стойност, която далеч надхвърля чисто контролната функция.

Добавената стойност на одитите на изпълнението на Палатата е в способността да се придобие цялостна представа и да се събират, а също така и разпространяват, най-добри практики, чрез което тя допринася за обществения надзор върху изпълнението на бюджета на ЕС и за вземането на информирани решения относно правилата за управление, разработването на политики и програми и разпределянето на бюджета на ЕС. Констатациите, заключенията и препоръките са най-важните елементи на докладите за одит на изпълнението, като констатациите и заключенията от одита трябва да водят до последствия. Поради това препоръките в докладите трябва да бъдат практически осъществими и да носят добавена стойност, за да допринасят за подобряването на финансовото управление в процедурите на одитираните субекти или публичния сектор като цяло: да водят до финансови икономии, да въвеждат по-добри методи на работа, да предотвратяват разхищаване, да постигат ефективни от гледна точка на разходите цели и да пораждат дългосрочни положителни въздействия. Солидната рамка на отговорността следва да бъде допълнена обаче с последващи действия във връзка с одита и съответно наблюдение и изпълнение на одитните препоръки.

Оценяването и измерването на въздействието от докладите на Палатата за извършените одити на изпълнението е необходим елемент в цикъла на отговорността. Изпълнението на препоръките, отправени в специалните доклади на Палатата, следва да се проследява, за да се отбелязват и оценяват предприетите мерки и постигнатият напредък. Считам, че Палатата ще повиши ефективността на своите одитни доклади, като укрепи допълнително мониторинга на изпълнението на препоръките си. По-специално, Палатата би могла да въведе процедура, съгласно която одитираният субект, Комисията, изготвя подробни планове за изпълнението на препоръките на Палатата, а Палатата контролира и проследява (като използва собствената си сложна база данни) по какъв начин Комисията и държавите членки изпълняват задължението си да прилагат тези планове.

17.  Как би могло да се подобри сътрудничеството между Сметната палата, националните одитни институции и Европейския парламент (комисия по бюджетен контрол) относно одита на бюджета на ЕС?

Палатата си сътрудничи с други върховни одитни институции (ВОИ) предимно чрез Международната организация на върховните одитни институции (ИНТОСАЙ) и нейната европейска регионална група (ЕВРОСАЙ).

На равнището на ЕС Договорът въвежда условията за сътрудничество с националните одитни органи. Съгласно изискванията в член 287, параграф 3 от Договора „[о]дитът в държавите членки се извършва съвместно с националните одиторски органи... Сметната палата и националните одиторски органи на държавите членки осъществяват сътрудничество, основаващо се на доверие и взаимно зачитане на независимостта“.

Държавите членки споделят отговорността за изпълнението на около 80% от бюджета на ЕС. Напълно естествено, ВОИ следва да участват в одита на финансирането от ЕС в съответната държава, като по този начин образуват одитна верига, стигаща до комисията CONT на Парламента. В идеалния случай и в съответствие с концепцията за единен одит ВОИ биха могли да одитират съответните национални отчети и други доклади за използването на средствата на ЕС в страната. По този начин Палата ще може да разчита на работата на ВОИ и да използва част от констатациите, за да изготви становището относно консолидираните отчети на ЕС. На практика обаче ВОИ са независими национални органи, които носят отговорност пред националните парламенти и изпълняват задачите си съобразно националните разпоредби, които се различават значително в рамките на ЕС. Поради това не съществува единен модел за начина, по който ВОИ одитират финансирането от ЕС, и вероятно такъв модел не би могъл да бъде въведен освен чрез постигането на политически споразумения и създаването на правно основание. Някои ВОИ одитират на доброволни начала националните декларации относно използването на средства на ЕС в съответните държави. Други действат като част от рамката за вътрешен контрол на средствата на ЕС и докладват на Комисията (например, Националната сметна палата на Литва в ролята на одитен орган за политиката на сближаване). Трети извършват национални одити на изпълнението или на съответствието със специален акцент върху средствата на ЕС.

Напоследък в рамките на ЕС и в държавите членки като цяло, и по-специално в резултат на финансовата криза и на настоящото равнище на икономическа, бюджетна и парична интеграция, става ясно, че е необходимо по-тясно сътрудничество между Палатата и ВОИ на държавите членки, на двустранна или на по-широка основа, в зависимост от разглежданите въпроси. Настоящата рамка на Контактния комитет, където Палатата играе основна роля, предоставя безкрайно разнообразие от начини и форми на сътрудничество. Считам, че освен различните дейности в рамките на работните и специалните групи Контактният комитет би могъл по-проактивно да поема инициативата за провеждането на съвместните одити по въпросите от общ интерес: например във връзка с изпълнението на стратегията „Европа 2020“, измамите с ДДС в рамките на Общността, инфраструктурата на пътните мрежи на ЕС, борбата срещу корупцията. В това отношение комисията CONT би могла да бъде краен потребител на подобни одитни резултати с възможност за по-изчерпателно обсъждане и разглеждане на проблемите, засягащи целия ЕС. Като добър пример за подобно сътрудничество бих посочил съвместната одитна работа по глава 3 от Годишния доклад за 2014 г. за оценка на това по какъв начин стратегията „Европа 2020“ е отразена в споразуменията за партньорство и финансовите програми, договорени между Комисията и държавите членки.

Намаляването на скъпоструващите припокривания на одити на използването на средствата на ЕС е друга причина за сътрудничество. Палатата и ВОИ на ЕС следва да проучват всички възможности за избягване на скъпоструващите припокривания на извършваните одити, предимно като се гарантира, че одиторите на всяко равнище могат да разчитат съответно на работата на другите одитори. Палатата и ВОИ в държавите членки ще трябва да задълбочат сътрудничеството си за постигането на тази цел.

18.  Как бихте развили допълнително докладването на Сметната палата с цел на Европейския парламент да се предоставя цялата необходима информация относно точността на данните, предоставени от държавите членки на Европейската комисия?

Палатата, в рамките на своя мандат, определен в Договора и във Финансовия регламент, изготвя три основни вида документи: годишни доклади, специални доклади и становища, като към тях се прибавя нов, четвърти вид – обзорните прегледи. Тези документи на Палатата са важен елемент на веригата на отговорност на ЕС, който предоставя на Парламента и на други заинтересовани лица важната информация, подпомагаща ги при осъществяването на надзор на публичните разходи.

Годишните доклади съдържат основно резултатите от финансовите одити и одитите на съответствието на бюджета на ЕС и на европейските фондове за развитие. Специфичните годишни доклади представят извършените в агенциите, децентрализираните органи и другите институции на ЕС финансови одити и одити на съответствието.

Приветствам факта, че Палатата постоянно развиваше годишния доклад, така че да включи в него повече информация, за да подпомага по-добре комисията CONT при провеждането на процедурата по освобождаване от отговорност: повече оценки на качеството на разходите и на резултатите от изпълнението, актуално състояние на системите за надзор и контрол в отделните държави членки, бюджетно управление в Комисията. Тази допълнителна информация, предоставяна заедно с процентите допуснати грешки в областта на бюджетните приходи и разходи, включително процентите на допуснати грешки в основните области на политиката на ЕС, допълва предоставяната в доклада декларация за достоверност с по-качествена информация, а не просто с повече информация.

Когато Комисията изпълнява бюджета в режим на споделено управление, тя делегира задачи по изпълнението на държавите членки. Държавите членки предприемат необходимите мерки, в т.ч. законодателни, регулаторни и административни мерки, за да защитят финансовите интереси на Съюза, като се уверяват, че финансираните от бюджета дейности се осъществяват правилно, ефективно и в съответствие с правилата. Държавите членки споделят отговорността за изпълнението на около 80% от бюджета на ЕС.

Фактът, че в продължение на 21 поредни години плащанията от бюджета на ЕС са засегнати съществено от грешки, означава, че системите за надзор и контрол не са достатъчно ефективни, тъй като нито Комисията, нито държавите членки са в състояние да се придържат към приемливото равнище на грешки от под 2%.

За да носят отговорност за финансовото управление на средствата на ЕС, от държавите членки се изисква да представят доклади за контрол, годишни отчети, декларации за управлението, годишни обобщения на одитите и проверките, които са извършили с цел проверка на законосъобразността и редовността на получените от ЕС средства от съответната държава, както и одитни становища. Комисията обаче сама признава в обобщаващия си доклад, че надеждността на докладите на държавите членки за контрол продължава да бъде предизвикателство. Следователно Комисията трябва да подобри системата за налагане на санкции, ако държавите членки предават неточни данни в докладите за контрол, а също така и в други свои доклади. Съгласно Финансовия регламент Комисията трябва да анализира областите с постоянно високо ниво на грешките и следователно да открива слабостите в системите за контрол, да анализира разходите и ползите от евентуални корективни мерки и да предприема или предлага целесъобразни действия за опростяване, подобряване на системите за контрол и повторно планиране на програмите или системите за постигане на резултати при наличието на подходяща информация.

В това отношение Палатата се съсредоточава върху оценката на надеждността на информацията и достоверността, предоставени от Комисията въз основа на рамката за вътрешен контрол, чиято ефективност се основава най-вече на качеството на системите на държавите членки. Палатата трябва да задълбочи оценката на работата на Комисията относно точността на данните, предоставяни от държавите членки, и да предоставя на комисията CONT по-съдържателна информация относно първопричините за грешките и конкретни действия за отстраняване на констатираните пропуски (под формата на препоръки от одита и планове за изпълнение, изготвени от Комисията и предвиждащи действия, свързани с увеличаване на капацитета на системите за надзор и контрол за предотвратяване и коригиране). В допълнение Палатата ще продължи работата си по оценка на резултатите от дейността на Евростат за това как се събират данните в държавите членки и как се осигуряват висококачествени надеждни статистически данни за подпомагане на вземането на информирани решения относно политиките на ЕС.

Други въпроси

19.  Ще оттеглите ли кандидатурата си, ако становището на Парламента е против назначаването Ви за член на Сметната палата?

Моята кандидатура за член на Европейската сметна палата беше представена в съответствие с демократичната и прозрачна процедура, включваща внасянето на (единодушно) предложение от коалиционното правителство на Република Литва, съгласието на президента на Републиката и накрая, одобрение от мнозинството при гласуване на пленарно заседание на Сейма (Парламента) на Република Литва. Считам, че тази процедура гарантира също така по-специално, че съм напълно независим от всякаква форма на политическо влияние от моята държава.

Считам, че конструктивното и открито сътрудничество с Европейския парламент е от първостепенно значение за един член на Сметната палата. Поради това, в случай че становището на Парламента относно даден кандидат е отрицателно, това очевидно би могло да възпрепятства гладкото взаимодействие между въпросния член на Палатата, ако все пак бъде назначен, с Парламента и неговите комисии.

Но което е по-важно, считам, че Европейската сметна палата като институция също трябва да притежава ясна демократична легитимност, а тя може да бъде значително увеличена, ако Европейският парламент, избиран пряко от европейските граждани, е дал положителни становища при назначаването на членовете на Палатата. Следователно, в случай че Европейският парламент има или повдигне сериозни възражения срещу моята кандидатура за член на Сметната палата, ще оттегля кандидатурата си пред правителството на Република Литва.

Считам, че заслужавам доверието на Европейския парламент, и ще изпълнявам добросъвестно задачите си в Европейската сметна палата. Надявам се поради това, че Парламентът ще даде положително становище относно моята кандидатура.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

16

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Inés Ayala Sender, Zigmantas Balčytis, Ryszard Czarnecki, Martina Dlabajová, Luke Ming Flanagan, Ingeborg Gräßle, Georgi Pirinski, Claudia Schmidt, Bart Staes, Derek Vaughan, Tomáš Zdechovský

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Brian Hayes, Benedek Jávor, Marian-Jean Marinescu, Julia Pitera, Miroslav Poche, Patricija Šulin

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Claudiu Ciprian Tănăsescu

Правна информация - Политика за поверителност