ДОКЛАД относно доклада за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници

31.5.2016 - (2016/2041(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Палома Лопес Бермехо
Докладчик по становище (*):
Марияна Петир, Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните:
(*)  Асоциирани комисии — чл. 54 от Правилника за дейността

Изменения

• 001-002 (PDF - 403 KB)
• 001-002 (DOC - 297 KB)
• 003-003 (PDF - 396 KB)
• 003-003 (DOC - 292 KB)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно доклада за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници

(2016/2041(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално дял XX относно околната среда и дял XXI относно енергетиката,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално дял IX относно заетостта и дял XVIII относно икономическото, социалното и териториалното сближаване,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално Протокол (№ 26) относно услугите от общ интерес и Протокол (№ 28) за икономическото, социалното и териториалното сближаване,

–  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници“ (COM(2015)0293)) и националните планове,

–  като взе предвид 21-вата конференция на страните (CОP-21) по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) и 11-ата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP-11), проведена в Париж, в периода от 30 ноември до 11 декември 2015 г., както и споразумението от Париж,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към интегриран стратегически план за енергийните технологии (план SET): Ускоряване на преобразуването на европейската енергийна система“ (C(2015)6317),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“ (COM(2016)0051),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г.,

–  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО[1],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 – 2020 г.)“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1906/2006[2],

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници[3],

–  като взе предвид проучването на Европейския икономически и социален комитет относно ролята на гражданското общество в изпълнението на Директивата на ЕС за възобновяемите енергийни източници, озаглавено „Как да променим бъдещето на енергетиката: основната роля на гражданското общество в производството на енергия от възобновяеми източници“,

–  като взе предвид плана за действие за устойчива енергетика на Конвента на кметовете за климата и енергетиката,

–  като взе предвид Конвенцията от Орхус от 25 юни 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда,

–  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г.[4],

–  като взе предвид своята резолюция от 14 октомври 2015 г. относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“[5],

–  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно „Постигане на целта от 10% междусистемна електроенергийна свързаност – Подготвяне на европейската електроенергийна мрежа за 2020 г.“[6],

–  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз[7],

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по регионално развитие и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0196/2016),

A.  като има предвид, че ЕС като цяло напредва добре във връзка с постигането на набелязаните за 2020 г. цели за възобновяемите енергийни източници, но че са необходими допълнителни активни действия в някои държави членки;

Б.  като има предвид, че разходите за възобновяеми енергийни източници са намалели значително през последните години, което, заедно с технологичния напредък при производството и съхранението, води до все по-голяма конкурентоспособност на възобновяемите енергийни източници спрямо конвенционалното производство на енергия, като предлага уникална възможност за създаване на истинска европейска енергийна политика, която да стимулира конкурентоспособността и да допринася за намаляване на емисиите на парникови газове; като има предвид, че преходът към устойчива, ориентирана към бъдещето енергийна система трябва да включва усилия за постигане на енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници, оптимално използване на европейските енергийни ресурси, технологично развитие и интелигентна инфраструктура; като има предвид, че за създаването на икономически растеж и работни места и за гарантиране, че ЕС запазва водещата си роля в тези области, е необходима дългосрочна стабилна регулаторна рамка;

В.  като има предвид, че в съответствие с член 194 от ДФЕС европейската енергийна политика трябва да обезпечава функционирането на енергийния пазар и сигурността на енергийните доставки, както и да насърчава енергийната ефективност и икономиите на енергия, развитието на възобновяемите енергийни източници и взаимната свързаност на енергийните мрежи; като има предвид, че свързването на националните и европейските цели, конкретното планиране, задълженията за докладване и спомагателните мерки са основни двигатели за инвестиционната сигурност и увеличаването на капацитета на възобновяемите енергийни източници в ЕС, както и за преносната и разпределителната инфраструктура;

Г.  като има предвид, че съгласно споразумението от Париж, постигнато на 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), е необходимо Директивата за енергията от възобновяеми източници да бъде адаптирана, за да съответства на договорената цел за задържане на повишението на температурите в световен мащаб до не повече от 1,5°C в сравнение с нивата преди началото на индустриализацията; като има предвид, че икономиката, основана на 100 % възобновяеми енергийни източници, може да бъде постигната само чрез намаляване на потреблението на енергия, повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на използването на възобновяеми източници на енергия;

Д.  като има предвид, че амбициозните политики за енергията от възобновяеми източници, в съчетание с енергийната ефективност, са главна движеща сила за намаляване на зависимостта на ЕС от вноса и на общите му разходи за внос на енергия, както и за повишаване на енергийната сигурност спрямо външни доставчици; като има предвид, че ЕС внася повече от половината енергия, която потребява, и че разходите за този внос възлизат на повече от 1 милиард евро на ден, което представлява над 50% от общия внос; като има предвид, че зависимостта от вноса е особено висока при суровия нефт, природния газ и антрацитните въглища; като има предвид, че разходите за вносно гориво, избягвани поради повишеното използване на енергия от възобновяеми източници, възлизат на най-малко 30 милиарда евро на година;

Е.  като има предвид, че развитието на енергията от възобновяеми източници може да спомогне за гарантиране на енергийна независимост и суверенитет, да премахне енергийната бедност и да насърчи икономическото развитие и технологичното лидерство на ЕС, като същевременно допринася за борбата с изменението на климата; като има предвид, че възобновяемите енергийни източници ще допринесат за осигуряване на стабилна, достъпна и устойчива енергия за европейските граждани, със специален акцент върху най-уязвимите лица; като има предвид, че възобновяемите енергийни източници следва да позволяват на гражданите да се възползват от собствено производство на енергия и предвидими енергийни доставки;

Ж.  като има предвид, че развитието на възобновяемата енергия следва да бъде съпроводено от развитието на добре функциониращ вътрешен пазар на електроенергия; като има предвид, че енергийният съюз следва да бъде основан на преход към устойчива, ориентирана към бъдещето енергийна система, чиито основни стълбове са енергийната ефективност и икономиите на енергия, енергията от възобновяеми източници и интелигентната инфраструктура;

З.  като има предвид, че предприятията от ЕС в сектора на възобновяемите енергийни източници, много от които са МСП, осигуряват заетост за 1,15 милиона души в Европа и разполагат с дял от 40 % от всички международни патенти за технологии за възобновяема енергия, което превръща ЕС в световен лидер; като има предвид, че според Комисията в рамките на „зелената“ икономика могат да бъдат създадени 20 милиона работни места от настоящия момент до 2020 г., което представлява също така голяма възможност за разкриване на работни места в селските райони; като има предвид, че проектите на МСП, кооперативи и физически лица играят важна роля за иновациите и развитието на сектора на възобновяемата енергия;

И.  като има предвид, че Комисията се ангажира да превърне Европа в световен лидер в областта на възобновяемата енергия, което е задължителен елемент от промишлената политика; като има предвид, че Китай стана световен лидер по инвестиции във възобновяеми енергийни източници, а инвестициите в Европа са намалели с 21 % – от 54,61 милиарда евро (62 милиарда щатски долара) през 2014 г. на 42,99 милиарда евро (48,8 милиарда щатски долара) през 2015 г., което е най-ниската стойност от девет години насам;

Й.  като има предвид, че непрекъснатото инвестиране във възобновяеми енергийни източници изисква както амбициозно лидерство в публичния и частния сектор, така и дългосрочна, стабилна и надеждна политическа рамка, отговаряща на ангажиментите на ЕС в областта на климата, произтичащи от Парижкото споразумение за климата, което крие голям потенциал за създаване на работни места и постигане на растеж в Европа;

К.  като има предвид, че амбициозните и реалистични цели – обществено участие, наблюдение и контрол, ясни и прости правила на политиката и подкрепа на местно, регионално, национално и европейско равнище, както и участието на всички заинтересовани страни, включително социалните партньори (представители на работниците и на промишлеността) и други организации на гражданското общество – са от ключово значение и трябва да бъдат допълнително засилени, за да се постигне успешно развитие на енергията от възобновяеми източници;

Л.  като има предвид, че зачитането на правата на собственост е важно при насърчаването на енергията от възобновяеми източници;

М.  като има предвид, че енергията от възобновяеми източници предлага възможност за по-голяма енергийна демокрация в рамките на енергийните пазари чрез осигуряване на възможности за гражданите да участват активно в енергийния пазар, при равни условия с другите заинтересовани страни, да произвеждат и потребяват автономно, както и да съхраняват и продават произведената от самите тях възобновяема енергия, самостоятелно или чрез колективно управление, както и чрез публични и частни инвестиции, включително децентрализирани форми на производство на енергия, инициирани от градове, региони и местни публични органи; като има предвид, че проектите за възобновяема енергия следва да позволяват на гражданите да контролират по-добре собственото си потребление на енергия и енергийния преход и да насърчават прякото им участие в енергийната система, включително чрез инвестиционни схеми;

Н.  признава, че разположените в морето вятърни паркове в района на Северно море имат потенциала да генерират над 8% от европейското електрозахранване до 2030 г.;

O.  като има предвид, че някои държави членки от Централна и Източна Европа са по-уязвими от внос на енергия от един-единствен доставчик на изкопаеми горива; като има предвид, че възобновяемите енергийни източници са спестили внос на изкопаеми горива на стойност 30 милиарда евро и са намалили потреблението на природен газ със 7 %, увеличавайки по този начин енергийната независимост и сигурност на Европа, която продължава да бъде най-големият вносител на енергия в света;

Напредък в областта на възобновяемите енергийни източници

1.  приветства ангажимента на Комисията във връзка с енергията от възобновяеми източници; счита, че по отношение на Директивата за енергията от възобновяеми източници настоящата комбинация от задължителни национални цели, национални планове за енергия от възобновяеми източници и извършване на наблюдение веднъж на всеки две години е основна движеща сила за изграждането на капацитет за възобновяема енергия в ЕС; настоятелно призовава Комисията да гарантира пълно прилагане на Директивата за енергията от възобновяеми източници до 2020 г. и да предложи амбициозна законодателна рамка за периода след 2020 г.; в тази връзка подчертава, че е необходима стабилна дългосрочна регулаторна рамка, включваща национални и европейски цели за възобновяемите енергийни източници, които да са съвместими с най-ефективния път за постигане на дългосрочните цели на Съюза в областта на климата (2050 г.);

2.  отбелязва със задоволство, че ЕС е на път да постигне своите цели, набелязани за 2020 г., но същевременно изразява загриженост по отношение на големия брой държави (Белгия, Франция, Люксембург, Малта, Нидерландия, Испания и Обединеното кралство), които според оценки на Комисията от 2015 г. във връзка с доклада за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници за периода 2014–2020 г. може да се наложи да подобрят своите политики и инструменти, за да гарантират съответствието им с целите за 2020 г.; за Унгария и Полша постигането на тези цели също не е сигурно; призовава изоставащите държави да предприемат допълнителни мерки за компенсиране на забавянията; приветства факта, че някои държави членки като България, Чешката република, Дания, Естония, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Австрия, Румъния, Финландия и Швеция вече са изпълнили или много скоро ще изпълнят целите си за 2020 г., доста преди крайния срок;

3.  изразява съжаление за това, че в доклада на Комисията за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници не се отправят конкретни препоръки за отделните държави с оглед адаптиране на техните политики и инструменти, за да се гарантира, че те отговарят на целите им за 2020 г.; подчертава, че достъпът до капитал е от ключово значение, но че цената на капитала в ЕС-28 се различава значително, което води до разделение северозапад – югоизток; отбелязва, че съществува опасност наличието на множество разнообразни политики за насърчаване на възобновяемата енергия допълнително да увеличи различията в конкурентоспособността на отделните държави – членки на ЕС; отбелязва нуждата от финансов механизъм на ЕС, насочен към намаляване на свързаните с риска високи капиталови разходи за проектите за енергия от възобновяеми източници;

4.  в тази връзка подчертава, че е важно да се посочват и споделят добри практики за национални политики относно възобновяемата енергия, както и да се насърчава тяхното приемане в рамките на по-съгласуван европейски модел, улесняващ засиленото сътрудничество и координация между държавите членки; призовава Комисията да запази своята роля във връзка с наблюдението на напредъка и активната подкрепа за развитието на възобновяемите източници на енергия; подчертава, че е важно възобновяемите енергийни източници да се оценяват въз основа на тяхната конкурентоспособност, устойчивост, икономическа ефективност и принос за постигане на целите във връзка с геополитическата стабилност и изменението на климата;

5.  отбелязва важната роля на националните планове и задълженията за докладване при наблюдението на напредъка на държавите членки и счита, че тези задължения следва да продължат да се прилагат и в периода след 2020 г.; признава, че определянето на енергийния микс на държавите членки си остава въпрос от национална компетентност съгласно член 194 от ДФЕС, като всяка държава членка насърчава развитието на собствените си видове възобновяема енергия, така че енергийните миксове продължават да бъдат силно диверсифицирани;

6.  подчертава значението на опростените, ефикасни и достъпни, включително във финансово отношение, административни процедури;

7.  призовава Комисията да включи в бъдещите доклади за напредъка в областта на възобновяемата енергия оценка за въздействието на възобновяемите енергийни източници върху разходите и цените, по-специално върху цените на енергията за домакинствата;

8.  подчертава, че е важно да бъде представено законодателно предложение на ЕС за правила на енергийния пазар, тъй като изграждането на по-интегриран пазар е от ключово значение за развитието на възобновяемите енергийни източници и за намаляване на цените на енергията за домакинствата и промишлеността;

9.  подчертава, че стабилните и икономически ефективни схеми за подкрепа на възобновяемите енергийни източници са важни за дългосрочните инвестиции, като тези схеми трябва да бъдат гъвкави и приспособими в краткосрочен план и да бъдат съобразени с националните нужди и условия, като се осигурят възможности за постепенно премахване на субсидиите за зрели технологии за енергия от възобновяеми източници; приветства факта, че редица технологии за възобновяема енергия бързо стават икономически конкурентоспособни на конвенционалните форми за производство на енергия; подчертава, че енергийният преход зависи от прозрачността, съгласуваността и последователността на правните, финансовите и регулаторните рамки с оглед увеличаване на доверието на инвеститорите; изразява съжаление за измененията, извършени със задна дата в схемите за подкрепа на възобновяемата енергия, които променят възвращаемостта на вече направените инвестиции; призовава държавите членки винаги да обявяват евентуалните корекции по схемите за подкрепа на енергията от възобновяеми източници и да провеждат достатъчно време предварително широки консултации със заинтересованите страни; призовава Комисията да провери съответствието на националните схеми за подкрепа с насоките на Европейската комисия, с цел избягване на каквото и да било ненужно забавяне на тяхното прилагане и свеждане до минимум на нарушенията на пазара;

10.  подчертава, че научноизследователската и развойна дейност играят съществена роля за развитието на възобновяемите енергийни източници; припомня целта на Парламента за 85 % финансиране за неизкопаеми енергийни източници съгласно главата относно енергетиката от програма „Хоризонт 2020“; призовава Европейската комисия и държавите членки да улесняват допълнително ефективното използване на всички съществуващи схеми за финансиране и да осигурят достъп до капитал, по-специално за МСП, както и да подкрепят изследователската и развойна дейност в областта на възобновяемата енергия, нейното съхранение и свързаното с това разработване на продукти, за да може отрасълът на възобновяемите енергийни източници в ЕС да стане по-конкурентоспособен, като се осигури по-добро внедряване на възобновяемите източници на енергия и се избегне по-нататъшно увеличаване на разликите в конкурентоспособността на отделните държави от ЕС;

11.  подчертава, че съхраняването на електроенергия може да допринесе за осигуряване на гъвкавост на електроенергийната система на ЕС и за балансиране на колебанията, произтичащи от производството на енергия от възобновяеми източници; отново заявява, че съхраняването на енергията не е посочено в действащата понастоящем Директива 2009/72/ЕО за електроенергията и подчертава, че при предстоящото преразглеждане на Директивата за електроенергията ще бъдат взети предвид множеството услуги, които могат да се предоставят във връзка със съхраняването на електроенергията; счита, че изясняването на позицията относно съхраняването на енергията ще даде възможност на операторите на електропреносни и разпределителни мрежи да инвестират в услуги по съхраняването на електроенергия;

12.  подчертава, че схемите за подкрепа на всички равнища следва да бъдат насочени към технологии с голям потенциал за намаляване на разходите във връзка с възобновяемите енергийни източници и/или увеличаване на навлизането на възобновяеми енергийни източници на пазара;

13.  счита, че бъдещата стратегия за научноизследователска и развойна дейност следва да бъде насочена към улесняване на развитието на интелигентни мрежи и интелигентни градове; освен това счита, че електрифицирането на транспорта, зареждането на интелигентните автомобили с електроенергия и технологията за зареждане на автомобили от мрежа могат да имат значителен принос за подобряване на енергийната ефективност и потенциалното навлизане на възобновяеми енергийни източници;

14.  счита, че ЕФРР и Кохезионният фонд могат да допринесат за постигане на целите, определени в Директива 2009/28/ЕО и в рамката за климата и енергетиката до 2030 г., както и за финансиране на научноизследователската и иновационна дейност във връзка с генерирането на възобновяема енергия, като същевременно се подкрепят разкриването на работни места и икономическият растеж; подчертава значението на тематичната концентрация в рамките на политиката на сближаване, която следва да допринесе за насочване на инвестициите към нисковъглеродна икономика, включително и енергия от възобновяеми източници, особено с оглед на важната роля на тематичната цел за „подпомагане на прехода към нисковъглеродна икономика във всички сектори“; призовава държавите членки да положат повече усилия и да използват по най-добрия начин наличните за целта възможности за финансиране, като същевременно подчертава възможностите за развитие на местните предприятия и разкриването на работни места; припомня общите разпоредби на ЕФРР и Кохезионния фонд, подкрепящи допустимостта на проекти, свързани с енергийна ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници в домакинствата, обществените сгради и предприятията, и счита, че регионалната интеграция на пазара за възобновяема енергия, която може да се постигне посредством такова финансиране, ще бъде важен принос на политиката на сближаване в това отношение;

15.  подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество и координация в рамките на държавите членки и регионите, както и между тях, и от интегриран подход към публичните инвестиции и финансирането с цел извършване на технически подобрения, разработване и внедряване на интелигентни мрежи, капацитет и адаптиране на мрежата, интелигентно отчитане, съхранение, управление на потреблението, енергийна ефективност и иновативно производство на енергия от възобновяеми източници;

16.  подчертава, че мрежите в много държави членки просто не могат да получават електроенергия, произведена от променливи възобновяеми източници на енергия; подчертава, че модернизирането на енергийните мрежи е от съществено значение за отразяване на промените при производството и преноса на електроенергия;

17.  настоятелно призовава за увеличаване на прозрачността и публичното участие, като всички заинтересовани страни бъдат включени на ранен етап в разработването на националните планове за енергия от възобновяеми източници; изразява съжаление за настоящата липса на информация във връзка с прилагането на разпоредбите на Директивата за енергията от възобновяеми източници и подчертава необходимостта от по-подробни двугодишни доклади на държавите членки; призовава Комисията да засили ролята си за наблюдение и подкрепа на напредъка във връзка с възобновяемите източници на енергия; призовава Комисията да увеличи прозрачността по отношение на упражняването на нейните изпълнителни правомощия;

18.  подчертава, че при прилагането на европейски модел за производство, потребление и автономно потребление на енергия от възобновяеми източници е важно да бъдат включени всички административни нива, както и сдружения; призовава Комисията да засили подкрепата си за Конвента на кметовете и инициативата за интелигентни градове и общности, както и за общности със 100% енергия от възобновяеми източници, което ще позволи обмен на знания и най-добри практики;

19.  отбелязва, че засиленото регионално сътрудничество в областта на възобновяемата енергия е от ключово значение за гарантиране на по-нататъшното развитие на възобновяемите източници на енергия;

20.  приветства факта, че през 2013 г. използването на енергия от възобновяеми източници позволи да се избегне генерирането на около 388 милиона бруто тона CO2 и доведе до намаляване на търсенето на изкопаеми горива в ЕС със 116 млн. тона нефтен еквивалент;

Възобновяеми източници на енергия за бъдещето

21.  подчертава, че целите за възобновяемите енергийни източници трябва да бъдат определени в съответствие с целите по отношение на климата, договорени през декември 2015 г. в Париж между 195 държави; отбелязва предложението на Европейския съвет за залагане на цел, предвиждаща делът на енергията от възобновяеми източници да достигне най-малко 27 % до 2030 г.; припомня призива на Парламента за определяне на задължителни цели за дял от най-малко 30 % на енергията от възобновяеми източници в потреблението, които да бъдат изпълнени с помощта на национални цели, за да се гарантира необходимата сигурност за инвеститорите и правна сигурност; счита, че с оглед на неотдавнашното споразумение, постигнато в рамките на COP21, е желателно залагането на значително по-висока цел; настоява, че определянето на ясни и амбициозни цели в това отношение е инструмент за подобряване на сигурността и гарантиране на водеща позиция за ЕС в международен план; призовава Комисията да представи по-амбициозен пакет за енергетиката и климата до 2030 г., в който целта на ЕС за възобновяемите енергийни източници да се завиши до поне 30%, като това се постигне с помощта на индивидуални национални цели;

22.  подчертава значението на новото законодателство за възобновяемата енергия и структурата на пазара с оглед на създаването на нова рамка, подходяща за развитието на възобновяеми източници на енергия въз основа на надеждни схеми за подкрепа и пълно внедряване на пазара на технологии за възобновяема енергия;

23.  осъзнава, че данъчните облекчения са мощен стимул за осъществяване на прехода от енергия от изкопаеми горива към енергия от възобновяеми източници, и настоятелно призовава Комисията да реформира Директивата за енергийното данъчно облагане и правилата за държавните помощи, които възпрепятстват пълното използване на потенциала на тези стимули;

24.  подчертава, че целите, договорени за 2020 г., трябва да служат като минимална основа при преразглеждането на Директивата за енергията от възобновяеми източници, за да се гарантира, че в периода след 2020 г. държавите членки не определят цели, по-ниски от националната им цел за 2020 г.; подчертава, че целта на ЕС за възобновяемата енергия до 2030 г. трябва да бъде постигната чрез колективни усилия; подчертава, че държавите членки следва да разработват своевременно своите национални планове, а Комисията трябва да подобри капацитета си за упражняване на контрол, включително след 2020 г., наред с прилагането на подходящи инструменти за ефективно и навременно наблюдение и възможността за намеса в случай на контрапродуктивни мерки; счита, че това наблюдение ще бъде възможно само ако Комисията определи национални референтни стойности за държавите членки, спрямо които да може да се измерва напредъкът им при разгръщането на възобновяемите източници на енергия;

25.  подчертава потенциала на Европа за развитието на възобновяема енергия и изтъква важността на дългосрочните и благоприятни условия за всички участници на пазара;

26.  подчертава важния принос на енергията от възобновяеми източници за намаляване на общите емисии на въглероден диоксид; подчертава значението на развитието на възобновяемата енергия за постигане на целите, договорени в рамките на COP21;

27.  подчертава, че държавите членки следва да увеличат обоснованото използване на разпоредбите за статистическите прехвърляния и разработването на механизми за сътрудничество, за да постигнат целите си в съответствие с член 6 от Директивата за енергията от възобновяеми източници; подчертава значението на сътрудничеството между държавите членки, което би било полезно за оптимизиране на системата, осигуряване на ефективни доставки и по-големи икономии на разходи във връзка с възобновяемата енергия; призовава Комисията да предостави на държавите членки допълнителни стимули, информация, анализ на разходите и ползите и насоки в тази връзка;

28.  подчертава необходимостта от определяне на силна, стабилна и прозрачна система на управление, за да се гарантира изпълнението на целта за възобновяемата енергия до 2030 г., при надлежно зачитане на националните правомощия във връзка с определянето на енергийния микс и същевременно осигуряване на пълен демократичен контрол и надзор по отношение на енергийните политики; призовава за интензивно възпроизвеждане на настоящата успешна система от национални цели, национални планове за енергия от възобновяеми източници и двугодишни доклади; счита, че те следва да бъдат заложени в Директивата за енергията от възобновяеми източници, която трябва да осигури отговорно, ефективно и прозрачно наблюдение на ангажиментите на държавите членки и прилагането на съществуващото европейско законодателство, с оглед полагане на основите за един добре функциониращ европейски енергиен съюз;

29.  отбелязва значението на единните задължителни образци за изготвянето на национални планове в областта на енергетиката и климата, с цел гарантиране на сравнимост, прозрачност и предвидимост за инвеститорите; счита, че планирането на траектории и политики за всяка държава членка трябва да продължава да бъде разбито по сектори, технологии и източници;

30.  настоятелно призовава Европейската комисия да кодифицира в законодателството принцип за запазване на придобитите права във връзка с електроцентрали, захранвани с възобновяеми енергийни източници, с цел предотвратяване на промени със задна дата в механизмите за предоставяне на подкрепа за възобновяема енергия, както и за гарантиране на икономическата жизнеспособност на съществуващите активи;

31.  призовава за премахване на ненужните бюрократични пречки и за инвестиции, позволяващи постигане на целта за 10% междусистемна електроенергийна свързаност до 2020 г.; подчертава, че засиленото регионално сътрудничество може да допринесе за оптимизация на разходите, с цел интегриране на възобновяемите енергийни източници и понижаване на цените за потребителите; припомня значението на консултациите с широката общественост и участието на ранен етап при планирането на нови проекти за енергийна инфраструктура, като същевременно се вземат предвид местните условия; припомня значението на техническите консултации и оценките на въздействието върху околната среда във връзка с проектите за производство и разпределение на енергия от възобновяеми източници;

32.  отбелязва разминаването между наличните умения и промените в търсенето на пазара на труда, свързани с развитието на възобновяемите енергийни източници; подчертава, че активните стратегии за образование/обучение и умения са от ключово значение за прехода към устойчива икономика с ефективно използване на ресурсите; подчертава значението на социалните партньори, както и на публичните органи за разработването на схеми за умения и обучителни програми;

33.  подчертава необходимостта от подходящо финансиране на равнището на ЕС, което да се осъществи, наред с другото, чрез обвързване на изпълнението с условия по съществуващите фондове – програма „Хоризонт 2020“, структурните фондове, Кохезионния фонд и Европейския фонд за стратегически инвестиции, както и чрез общо намаляване на рисковете във връзка с инвестициите, с цел стимулиране на широкото използване на възобновяеми енергийни източници;

Гражданска и общностна енергетика

34.  счита, че местните органи, общностите, домакинствата и физическите лица следва да стоят в основата на енергийния преход и следва да бъдат активно подпомагани, за да могат да станат производители и доставчици на енергия, наравно с другите участници на енергийния пазар; в този контекст призовава за общо, всеобхватно определение на понятието „произвеждащи потребители“ на равнището на ЕС;

35.  счита за особено важно създаването на основно право за собствено производство и собствено потребление, както и на право за съхраняване и продажба на излишната електроенергия на справедлива цена;

36.  припомня, че въз основа на публично участие държавите членки трябва да разработят стратегия за гражданска и общностна енергия и да опишат в своите национални планове за действие по какъв начин ще насърчават малките и средните проекти за производство на енергия от възобновяеми източници и енергийните кооперативи, както и по какъв начин възнамеряват да ги вземат под внимание в своята законодателна рамка, при политиките за подпомагане и достъпа до пазара;

37.  призовава за въвеждането на нова глава относно гражданската и общностната енергетика в рамките на преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници, с цел преодоляване на основните пречки на пазара, както и на административните бариери, и осигуряване на по-благоприятна инвестиционна среда за собствено производство и собствено потребление на възобновяема енергия;

38.  отбелязва, че все още не са въведени подходящи процедури за лицензиране и административни процедури за всички технологии във всички държави; призовава държавите членки да ограничат административните и пазарните пречки пред новия капацитет за собствено производство, да заменят дългите разрешителни процедури с обикновено изискване за нотифициране и да въведат ефективни единни звена за контакт за издаване на разрешителни за проекти, осигуряване на достъп до мрежата и предоставяне на подкрепа чрез финансов и технически експертен опит, както и да гарантират достъп на произвеждащите потребители до алтернативни механизми за разрешаване на спорове; настоятелно призовава Комисията да гарантира пълно прилагане и пълна приемственост след 2020 г. на член 13 (административни процедури) и член 16 (достъп и експлоатация на мрежите) от настоящата Директива за енергията от възобновяеми източници;

39.  подчертава, че е важно да се вземат предвид разликите между микро-, малките и големите производители; отбелязва необходимостта от развитие на подходящи условия и инструменти за „произвеждащите потребители“ (активни потребители на енергия, като например домакинства, независимо дали са собственици или наематели, институции и малки предприятия, които се занимават с производството на енергия от възобновяеми източници самостоятелно или колективно чрез кооперативи, други социални предприятия или обединения), с цел да се допринесе за енергийния преход и да се улесни тяхната интеграция на енергийния пазар; препоръчва намаляване до абсолютния минимум на административните пречки пред новия капацитет за собствено производство, по-специално чрез премахване на ограниченията за достъп до пазара и до мрежата; предлага съкращаване и опростяване на разрешителните процедурите чрез преминаване към обикновено изискване за нотификация; предлага при преразглеждането на Директивата за енергията от възобновяеми източници да се включат специални разпоредби за премахване на пречките и насърчаване на общностни схеми/схеми за сътрудничество в областта на енергетиката чрез обслужване на едно гише, което да се занимава с издаването на разрешителни за проекти и предоставянето на финансов и технически експертен опит; насърчава държавите членки да се възползват от минималните изключения, предвидени в насоките на ЕС относно енергетиката и държавните помощи за опазване на околната среда, така че малките и средните по размер проекти да продължат да ползват динамични преференциални тарифи, които ги освобождават от сложни тръжни процедури;

40.  подчертава, че е важно обществеността да бъде включена на ранен етап при стимулирането на екологосъобразни проекти за възобновяема енергия, като същевременно се вземат предвид местните условия;

41.  подчертава необходимостта от постигане на баланс, чрез адекватно регулиране на пазара, между развитието на централизирано и децентрализирано производство на енергия, с цел да се гарантира недискриминация на потребителите, които не могат да си позволят да бъдат „произвеждащи потребители“; подчертава необходимостта от предоставяне на технически и административни средства за колективно управление на производството на енергия; подчертава, че собственото производство и възобновяемите източници не са причината за по-високите европейски цени на енергията;

42.  подчертава факта, че засиленото акцентиране върху прилагането на енергийна ефективност във всички сектори ще помогне на ЕС да увеличи своята конкурентоспособност и да разработи иновативни и икономически ефективни решения за икономия на енергия;

43.  подчертава екологичните, икономическите и социалните ползи от прилагането на интегриран подход към енергията и необходимостта от насърчаване на взаимодействие във и между секторите електроснабдяване, отоплителни и охладителни системи и транспорт; допълнително призовава Комисията да направи оценка относно начина, по който гъвкавите източници на възобновяема енергия могат да допълнят променливите източници на енергия, и как това следва да се вземе предвид при енергийното планиране, както и при изготвянето на схеми за подпомагане;

Електрическа енергия

44.  подчертава, че производството на електроенергия от възобновяеми източници следва да бъде интегрирано в електроразпределителните системи на всички нива, както и в електропреносните системи, предвид промените към по-гъвкав и децентрализиран модел за производство на енергия, отчитащ различните аспекти на пазара;

45.  отбелязва, че непроменливите форми на производство на енергия от възобновяеми източници, като например водноелектрическите централи, които могат да се мобилизират бързо и не вредят на околната среда, предлагат начин за подпомагане на интегрирането на променливите възобновяеми източници на пазара;

46.  призовава за интегриран подход към енергийната политика, който да включва развитие и регулиране на мрежите, съхранение, управление на търсенето и подобрения в енергийната ефективност, както и увеличение на дела на възобновяемите енергийни източници; подчертава нуждата от избягване на зависимостта от технологии, които не са съвместими с декарбонизацията;

47.  отбелязва, че интегрирането на производството на електроенергия от възобновяеми източници изисква наличието на гъвкави пазари както по отношение на предлагането, така и по отношение на търсенето, и че това ще изисква изграждането, модернизацията и адаптирането на мрежите и разработването на нови технологии за съхранение;

48.  подчертава, че електрифицирането както на отоплителните, така и на охладителните системи, транспорта и други сектори, е от ключово значение за гарантирането на бърз и ефективен преход към възобновяемите енергийни източници;

49.  подчертава, че докато електрическата система не стане гъвкава, трябва да се осигурява приоритетен достъп и подаване към мрежата на енергия от възобновяеми източници, за да се насърчава модернизация на мрежата, разгръщане на съхранението и задоволяване на търсенето; призовава Комисията да отправи предложения за подобряване и изясняване на правилата за приоритетен достъп и подаване към мрежата на енергия от възобновяеми източници в периода след 2020 г.; подчертава, че възможността за премахване на приоритетния достъп и подаване към мрежата на енергия следва да бъде оценена при извършването на средносрочния преглед на бъдещата Директива за енергията от възобновяеми източници, предвидена най-късно до 2024 г.;

50.  подчертава, че следва да се запазят и засилят приоритетният достъп до мрежата и приоритетното подаване към мрежата на възобновяема енергия, предвидени в настоящата Директива за енергията от възобновяеми източници; призовава за регулаторна рамка за периода след 2020 г., която да гарантира подходящо компенсиране за намаляването на електроенергията от възобновяеми източници;

51.  отбелязва стратегията на Комисията за засилване на механизмите за удовлетворяване на търсенето; подчертава, че това не следва да създава допълнителна тежест за гражданите или да увеличава разходите за енергия за потребителите; подчертава, че механизмите за удовлетворяване на търсенето биха могли да осигурят възможност за намаляване на разходите за енергия, като същевременно изтъква, че участието в механизми за удовлетворяване на търсенето или динамично ценообразуване следва да си остане само на доброволен принцип;

52.  счита, че разработването на решения за съхранение на електричество ще бъде незаменим елемент от развитието и интегрирането на големи обеми от възобновяема енергия, като то спомага за балансиране на мрежата и осигурява средства за съхранение на произведеното излишно количество енергия от възобновяеми източници; призовава за преразглеждане на съществуващата регулаторна рамка с цел насърчаване на разгръщането на системи за съхранение на енергия и премахване на съществуващите пречки;

53.  подчертава, че проблемът с електрическите претоварвания продължава да пречи на свободното протичане на енергията от възобновяеми източници през границите на държавите членки и забавя напредъка при създаването на истински вътрешен енергиен пазар в Европейския съюз;

54.  подчертава, че за потребителите следва да се осигуряват възможности и подходящи стимули за участие в енергийните пазари; отбелязва, че динамичните пазарни цени, включващи социални и екологични разходи, следва да се формират така, че да водят до подходящо удовлетворяване на потребителското търсене, да активизират необходимото производство, както и да улесняват интелигентното и ефективно потребление; препоръчва на Комисията да анализира допълнително тяхното въздействие върху различните групи потребители;

55.  подчертава, че някои потребители имат твърди модели на потребление и засилените механизми за ефективност, основаващи се на цената, могат да окажат отрицателно въздействие върху тях; в тази връзка подчертава значението на политиките за енергийна ефективност в държавите членки, които са насочени към потребителите в уязвимо положение;

56.  счита, че следва да има ясна регулаторна рамка на ЕС за собственото потребление на енергия от възобновяеми източници и за общностите/кооперативите за възобновяема енергия, която да отчита всички ползи при проектирането на разплащателни механизми, свързани с продажбата на излишъците от произведена електроенергия, с достъпа и ползването на мрежата; призовава Комисията и държавите членки да насърчават собственото производство на енергия и създаването и свързването на местни мрежи за енергия от възобновяеми източници като допълнение към националните си енергийни политики; подчертава факта, че на „произвеждащите потребители“ следва да бъде осигурен достъп до енергийната мрежа и пазара на справедлива цена, както и че те не следва да бъдат санкционирани с допълнителни данъци или такси; изразява своята загриженост относно инициативите, предприети от някои държави членки за създаване на пречки пред упражняването на правата за собствено потребление и собствено производство;

57.  настоятелно призовава държавите членки да използват по-добре геотермалната енергия за отопление и охлаждане;

Отопление и охлаждане

58.  приветства съобщението на Комисията относно стратегия за отопление и охлаждане, но подчертава липсата на напредък и ниските цели, заложени за използването на възобновяемата енергия за отопление и охлаждане, по-специално в сградите; подчертава огромния потенциал за постигането на непрекъснат напредък при използването на възобновяема енергия за отопление и охлаждане; отбелязва, че половината от крайното потребление на енергия в ЕС се дължи на сектора на отоплението и охлаждането, и следователно той играе ключова роля за постигане на целите на ЕС относно климата и възобновяемите енергийни ресурси; признава ползите от увеличеното използване на възобновяема енергия в сектора на отоплението и охлаждането; подчертава повишената гъвкавост на топлинната инфраструктура и съхранението на топлина при улесняване на интегрирането на променливи възобновяеми източници чрез съхраняване на енергия под формата на топлина, като се гарантира отлична възвръщаемост на инвестициите и се осигуряват възможности за подобряване на качеството на местната заетост; призовава Комисията да премахне регулаторните пропуски в законодателния пакет за възобновяемата енергия за периода след 2020 г.;

59.  приветства съобщението на Комисията относно отоплението и охлаждането от февруари 2016 г.; отново изтъква, че дейностите в сектора на отоплението и охлаждането имат огромен потенциал за повишаване на енергийната сигурност (като се има предвид, че 61 % от внесения в Европейския съюз газ се използва в сгради предимно за отопление), например чрез разработването на мрежи за централно отопление/охлаждане, които са ефективно средство за широкомащабно интегриране на устойчиво отопление в градовете, тъй като те могат да доставят едновременно отопление, получено от различни източници, и принципно не са зависими от никакъв източник;

60.  приветства съобщението на Комисията относно стратегия за отопление и охлаждане, в което се подчертава нуждата от спиране използването на изкопаемите горива, които все още са 75 % от използваните в сектора горива, и пълната им подмяна с мерки за енергийна ефективност (нашият най-голям шанс за намаляване употребата на изкопаеми горива), както и с възобновяеми енергийни източници;

61.  призовава за допълнителни мерки за използване на оставащия значителен потенциал на възобновяемите енергийни източници в сектора на отоплението и охлаждането, за да се постигнат изцяло целите за 2020 г.; призовава Комисията да премахне регулаторните пропуски за тези сектори в законодателния пакет за възобновяемата енергия за периода след 2020 г.;

62.  отбелязва, че днес биомасата е най-широко използваната енергия от възобновяеми източници за целите на отоплението, като тя осигурява около 90 % от цялото отопление, получено от възобновяеми енергийни източници; тя изпълнява ключова роля в Централна и Източна Европа, по-специално за устойчиво повишаване на енергийната сигурност;

63.  подчертава необходимостта от улесняване на прехода към енергийно ефективни отоплителни устройства, използващи възобновяеми енергийни източници, като същевременно се гарантира подходяща подкрепа и повишена информираност и съдействие за енергийно бедните граждани;

64.  подчертава необходимостта от всеобхватно и ефективно определение за охлаждането, генерирано чрез възобновяеми енергийни източници;

65.  подчертава нуждата от модернизиране и подобряване на функционирането на системите за централно отопление и охлаждане, тъй като мрежите за централно отопление и охлаждане могат да използват и съхраняват електроенергията, получена от възобновяеми енергийни източници, като след това я разпределят в сгради и промишлени обекти; по този начин се насърчава използването на отопление и охлаждане, генерирано чрез възобновяеми енергийни източници;

66.  подчертава потенциала на групите от произвеждащи потребители, включително домакинства, микро- и малки предприятия, кооперативи и местни органи, във връзка със създаването на колективни енергийни системи (например централно отопление), които осигуряват икономически ефективно отопление и охлаждане чрез възобновяема енергия, както и възможностите за различни взаимодействия между енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници;

67.  счита, че следва да се подобри взаимодействието между Директивата за възобновяемите енергийни източници, Директивата за енергийна ефективност и Директивата относно енергийните характеристики на сградите, за да се увеличи използването на възобновяемите енергийни източници за отопление и охлаждане;

68.  отбелязва, че проектите за енергийна ефективност, свързани както с отопление, така и с охлаждане, са важни инструменти за гарантиране на стабилни и предвидими модели на потребление, както и за борба с енергийната бедност;

Транспорт

69.  отбелязва, че изпълнението на целта за 10 % възобновяеми източници в транспортния сектор до 2020 г. изостава значително, отчасти поради предизвикателствата пред стратегията за възобновяеми биогорива за транспорта; припомня, че транспортът е единственият сектор в ЕС, в който емисиите на парникови газове са се увеличили от 1990 г. насам; посочва, че възобновяемите енергийни източници са от ключово значение за постигане на устойчива мобилност; призовава държавите членки да увеличат усилията си за разгръщане на устойчиви мерки за транспортния сектор, като например намаляване на търсенето, модален преход към по-устойчиви видове транспорт, по-добра ефективност и електрификация на транспортния сектор; призовава Комисията да разработи рамка за насърчаване на използването на електрически превозни средства, захранвани с електроенергия от възобновяеми източници, и да подобри законодателната рамка, така че тя да предлага перспективи за биогорива с висока ефективност по отношение на парниковите газове, като се взема предвид непряката промяна в земеползването в периода след 2020 г.;

70.  призовава да се запази и увеличи частичното използване на ОСП за подпомагане на инвестициите за производство и употреба на енергия от възобновяеми източници в селскостопанския сектор;

71.  оценява, че транспортът представлява над 30% от крайното енергопотребление в Европа и че 94% от транспорта зависят от нефтени продукти; следователно счита, че усилието за увеличено използване на възобновяемите енергийни източници в транспортния сектор трябва да бъде амбициозно, с ясна връзка към декарбонизацията на транспортния сектор;

72.  призовава Комисията да предложи амбициозни мерки за ускоряване на декарбонизацията на транспорта, включително посредством възобновяеми горива, засилена електрификация и повишена ефективност, както и да ускори усилията за насърчаване на разработването на технологии и иновации в тези области;

73.  отбелязва значението на електрифицирането на транспортния сектор за декарбонизацията на икономиката и призовава Комисията да разработи рамка за насърчаване на използването на електрически превозни средства, захранвани с електроенергия от възобновяеми източници, като ключов елемент за постигане на целите за 2030 г.;

74.  очаква Европейската комисия да представи през юни 2016 г. стратегията относно декарбонизацията на транспортния сектор и в тази връзка подчертава, че трябва да се насърчава засиленото използване на възобновяемите енергийни източници, за да се гарантира, че транспортът допринася активно за постигане на целите за 2020 г.;

75.  приветства напредъка, постигнат при разработването на биогорива и двигатели чрез изпълнените проекти по линия на Съвместното предприятие „Чисто небе“ на ЕС;

76.  подчертава значението на разработването на биогорива от следващо поколение, при които да се използва биомаса или отпадъци;

77.  отбелязва нуждата от подобряване на регулаторната среда и дългосрочните условия с цел подпомагане на развитието на енергията от възобновяеми източници в секторите на въздушния и морския транспорт;

78.  подчертава необходимостта от преминаване към други видове транспорт в транспортния сектор, с цел въвеждане на устойчиво регулиране и политики за мобилност, включително интермодалност, устойчиви логистични системи, управление на мобилността и устойчиви градски политики, които да предвиждат преход на потреблението на енергия в транспорта към възобновяеми източници и/или намаляване на общото потребление на енергия, насърчаване на по-активни модели на пътуване, разработване и прилагане на решения за интелигентни градове и подкрепа за градска екомобилност и подходящо градско планиране; призовава държавите членки и ЕС да насърчават прехвърлянето на пътниците и товарите от автомобилен и въздушен транспорт към железопътен и морски транспорт; призовава Комисията да оцени потенциала на технологиите за електрически камиони;

79.  настоятелно призовава институциите на ЕС, като начин да покажат своята твърда ангажираност по отношение на възобновяемите енергийни източници, да развият собствен капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници, с цел задоволяване на нуждите от енергия на собствените им сгради; подчертава, че до разработването на такъв капацитет институциите на ЕС следва да купуват екологична енергия за удовлетворяване на своите нужди;

80.  подчертава, че по-големият относителен дял на ходенето, колоезденето и споделеното ползване на автомобили, съчетан със системите за обществен транспорт, е важен елемент за намаляване и избягване на зависимостта на ЕС от нефта, като по този начин се ограничават емисиите на парникови газове;

81.  подчертава потенциала на системите и инфраструктурите за предоставяне на велосипеди с оглед подобряване на устойчивостта на транспорта в градските зони;

82.  подчертава потенциала за намаляване на емисиите и допринасяне за нисковъглеродната икономика чрез увеличена електрификация на транспортните системи;

Критерии за устойчивост по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса

83.  призовава Комисията, предвид необходимостта от повече взаимодействие и последователност в европейските политики, да определи критерии за устойчивост за биоенергията, като вземе предвид подробна оценка за функционирането на съществуващите политики на ЕС за устойчивост и политиките във връзка с кръговата икономика; припомня, че повишаването на енергийната сигурност на ЕС следва да се постигне чрез устойчива употреба на собствени ресурси, в съответствие с целта за подобряване на ресурсната ефективност;

84.  призовава за предпазливост по отношение на засилващата се тенденция за използване на горска биомаса като основен възобновяем източник на енергия в ЕС, което може да окаже потенциално вредно въздействие върху климата и околната среда, освен ако не се използват устойчиви и надлежно отчетени източници; отбелязва, че въздействието на биоенергията върху климата трябва да се отчита в дългосрочен план предвид продължителните периоди от време, необходими за възстановяване на горите след дърводобив;

85.  отбелязва, че биоенергията вече достига 60% от енергията, получавана от възобновяеми източници в Европа, и нейното използване се очаква да продължи да нараства; подчертава, че е необходимо незабавно да се изясни въздействието на парниковия ефект във връзка с различните видове употреба на горската биомаса за производство на енергия и да се идентифицират употребите, които могат да постигнат максимални ползи за смекчаване на изменението на климата в срокове, целесъобразни от гледна точка на политиката;

86.  подчертава, че производството на биогорива не следва да пречи на производството на храни, нито да излага на риск продоволствената сигурност; при все това счита, че балансираните политики за насърчаване на по-голямо европейско производство на култури за суровини като пшеница, царевица, захарно цвекло и слънчоглед, биха могли да включват разпоредба за производството на биогорива, като се отчита непряката промяна в земеползването, по начин, който би предоставил на европейските земеделски стопани сигурен източник на приходи, би довел до привличане на инвестиции и създаване на работни места в селските райони, би спомогнал за преодоляване на хроничната липса на богата на протеини храна (без ГМО) за животните в Европа, би направил Европа по-малко зависима от вноса на изкопаеми горива и би помогнал ЕС да постигне своите цели по отношение на емисиите на парникови газове, като същевременно свежда до минимум проблемите, свързани с промяната в земеползването, и други фактори, свързани с околната среда; счита, че в случаите на свръхпредлагане на пазара на посочените земеделски продукти производството на биогорива и биоетанол би представлявало временен изход, чрез който да се запазят устойчиви изкупни цени и да се гарантират приходите на земеделските стопани по време на кризи, като това решение ще служи като механизъм за пазарна стабилност; подчертава необходимостта от насърчаване на включването на необработени обработваеми земи, които не се използват за производството на храни, в производството на биоенергия, за да се постигнат националните и европейските цели за енергията от възобновяеми източници;

87.  счита, че животинският тор може да бъде ценен източник на биогаз чрез използване на техники за неговата преработка, като например ферментацията, и едновременно с това подчертава също, че е важно това да се превърне в икономически жизнеспособна възможност за земеделските стопани;

88.  насърчава държавите членки и Комисията да популяризират значението на устойчивото управление на горите и съответно важната роля на горската биомаса като една от основните възобновяеми суровини в ЕС за постигане на целите по отношение на енергията; отбелязва нарастващото търсене на горска биомаса, което означава, че устойчивото управление на горите, в съответствие със стратегията на ЕС за горите, следва да бъде допълнително подобрено и насърчавано, тъй като то е от съществено значение за биологичното разнообразие и екосистемната функция на горите, включително абсорбирането на СО2 от атмосферата; следователно изтъква необходимостта от балансирано използване на ресурсите, отглеждани в ЕС и внасяни от трети държави, отчитайки факта, че дървесината е ресурс, чието възобновяване изисква дълъг период от време;

89.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.

• [1]  OВ L 140, 5.6.2009 г., стp. 16.
• [2]  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 81.
• [3]  OВ L 239, 15.9.2015 г., стp. 1.
• [4]  Приети текстове, P7_TA(2014)0094.
• [5]  Приети текстове, P8_TA(2015)0359.
• [6]  Приети текстове, P8_TA(2015)0445.
• [7]  Приети текстове, P8_TA(2015)0444.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Развитието на възобновяемите източници на енергия изисква нов подход, който да ги превърне в основен стълб на енергийния модел на Европейския съюз. Ние носим основната отговорност в борбата срещу изменението на климата – историческо задължение, което трябва да изпълним. Също така трябва да намалим нашата зависимост от енергийните ресурси на останалата част от света, ако искаме нашият производствен модел да има стабилна структура, да се създават качествени работни места и да бъдем лидери в развитието на стратегически технологии, на които да се основава нашият енергиен преход.

Преходът към модел на устойчиво производство на енергия е обществен приоритет, който не може да бъде поверен единствено на пазара. Напротив, трябва да се разбере, че регулирането и демократичното участие са необходими елементи, за да се избегнат сериозни социални и екологични вторични ефекти. Не можем да позволим енергийните олигополи да определят енергийното бъдеще на Европа.

ЕС разполага с правен инструмент за постигане на тези цели – Директивата за енергията от възобновяеми източници (2009/28/ЕО). С приемането на тази директива Европа постави началото на процес за промяна на енергийния микс на държавите членки. Този правен инструмент с обвързващи цели и ясни правила за наблюдение и контрол създаде благоприятна рамка за развитието на енергията от възобновяеми източници и допринесе за подема на този многообразен и диверсифициран сектор. Мерките за публична подкрепа помогнаха на много държави членки да постигнат голяма част от целите, но е необходим решителен политически импулс, ако искаме да изпълним целите, заложени за 2020 г. и след това.

Ние сме критично настроени към някои аспекти на наследената рамка за насърчаване на енергията от възобновяеми източници. Ангажиментът за поощряване на биогоривата в транспорта несъмнено оказа силно отрицателно въздействие върху производството на храни, вместо да сложи началото на задълбочено обсъждане на въпроса за липсата на координация и цялостно планиране в логистиката и градоустройствените политики, за да станат те наистина устойчиви.

Регулирането на сектора на възобновяемите енергийни източници на европейско равнище следва да реши множество проблеми, които пречат на развитието на сектора, като се поощряват публичните инвестиции, демократичният контрол и стабилна рамка за инвестиции, с цел улесняване на колективното и демократично управление на енергийния сектор, за да се осигури прилагането на напълно автономен, ефикасен и незамърсяващ енергиен модел до 2050 г.

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (29.4.2016)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

Доклад за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници
(2016/2041(INI))

Докладчик по становище (*): Марияна Петир

(*)  Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че намаляването на емисиите на парникови газове, чрез което да се осъществи Споразумението от Париж от 2015 г., зависи и от постигането на целите на политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката, отнасящи се до възобновяемата енергия; подчертава в това отношение, че е необходима политика на последващи действия със силна, ясна и стабилна дългосрочна регулаторна рамка, включваща обвързващи цели за възобновяеми енергийни източници, които съответстват на най-ефективния път към постигане на дългосрочните цели на Съюза в областта на климата (2050 г.); подчертава, че настоящата стратегия и настоящите цели в енергетиката до 2020 г. ще бъдат недостатъчни за достигане на целта за декарбонизация до 2050 г., и поради това призовава Комисията да представи по-амбициозен пакет в областта на енергетиката и климата до 2030 г., в който се увеличава целта на ЕС за възобновяеми енергийни източници до поне 30%, което да се постигне чрез индивидуални национални цели;

2.  приветства факта, че през 2013 г. делът на енергията от възобновяеми източници позволи да се избегне генерирането на около 388 милиона бруто тона CO2 и доведе до намаляване на търсенето на изкопаеми горива в ЕС със 116 млн. тона нефтен еквивалент;

3.  счита, че споразумението от Париж (COP 21) трябва да бъде придружено от национални планове за емисиите, с ясно определени ангажименти по отношение на емисиите и енергията, които могат да бъдат проверени и гарантират ангажимент за предотвратяване на глобално затопляне с повече от 2 градуса;

4.  приветства напредъка в осъществяването на целта на ЕС за 20% възобновяема енергия в крайното брутно енергопотребление до 2020 г., особено в производството на електроенергия; призовава за допълнителни мерки за използване на оставащия значителен потенциал на възобновяемите енергийни източници в сектора на отоплението и охлаждането, за да се постигнат изцяло целите за 2020 г.; призовава Комисията да запълни пропуските в регулирането в тези сектори в законодателния пакет за възобновяемите енергийни източници за периода след 2020 г.;

5.  настоятелно призовава държавите членки да използват по-добре геотермалната енергия за отопление и за охлаждане;

6.  призовава държавите членки да произвеждат енергия за централно отопление и охлаждане в централизирани места в градските райони и да използват наличната отпадна топлина за топлофикационните системи;

7.  приветства напредъка на държавите членки в постигането на специфичните национални цели в областта на възобновяемите енергийни източници и настоятелно призовава тези държави членки, които напредват бавно, да увеличат усилията си, за да постигнат своите цели в определения срок; очаква рамката за управление за Енергийния съюз за периода след 2020 г. да бъде амбициозна, надеждна, прозрачна, демократична и да включва изцяло Парламента, за да се гарантира, че амбициозните цели за климата и енергетиката за 2030 г. ще бъдат постигнати и за да се гарантира равнопоставеност и стабилни регулаторни условия, които да насърчават доверието на инвеститорите; призовава държавите членки за тази цел да въведат и поддържат стабилна система от стимули, която да улеснява надеждния приток на инвестиции и финансиране в сектора на възобновяемите енергийни източници;

8.  счита, че постигнатият напредък показва достойнствата на политиката на Съюза, основана на национални обвързващи цели за възобновяеми енергийни източници, както многократно беше изисквано от Европейския парламент, което гарантира дългосрочна сигурност за промишлеността и инвеститорите, необходима за инвестиции в производствени мощности и преносна и разпределителна инфраструктура;

9.  призовава Комисията и държавите членки да се стремят към постигане на по-високи резултати от тези, които са вече определени в Директива 2009/28/ЕО за възобновяемите енергийни източници, в светлината на по-амбициозните ангажименти, поети в споразумението от Париж, и с оглед на факта, че като цяло национално определените приноси, представени на 30 октомври 2015 г., все пак ще доведат до увеличаване на глобалното затопляне с 2,7°C до края на настоящия век;

10.  изразява загрижеността си относно всички области, набелязани в съобщението на Комисията, за които процентите по отношение на целите за 2020 г. са доста под постигнатия общ напредък, и призовава Комисията и държавите членки да предприемат решителни действия по отношение на технологичните области от най-критично значение;

11.  подкрепя мерките, приети в някои държави членки за подобряване на механизмите за подпомагане на възобновяемите енергийни източници, които насочват в по-голяма степен тези механизми към постепенното им интегриране на пазара, вземат предвид степента на зрялост на различните технологии и гарантират, че потребителите се възползват от техническия прогрес;

12.  призовава държавите членки да се възползват максимално от възможностите, предоставени от споразуменията за сътрудничество съгласно Директивата за енергията от възобновяеми източници, чрез статистическото прехвърляне на излишъците, за да постигнат националните си цели за 2020 г., както и енергиен модел със силен акцент върху възобновяемите енергийни източници; подчертава, че по-тясното сътрудничество между държавите членки би спомогнало да се гарантира ефективното подаване на възобновяемата енергия до основните точки на потребление в ЕС; насърчава държавите членки да разработват допълнителни програми, които да гарантират по-голяма конкурентоспособност на тези енергийни източници;

13.  отбелязва, че всяка държава членка е свободна да избира възобновяемите енергийни източници, които са най-подходящи за нейните географски и екологични характеристики; припомня, че биоенергията ще играе важна роля за декарбонизирането на ЕС; призовава държавите членки да дадат приоритет на онези възобновяеми източници на енергия и онези технологии, които имат най-малко отрицателно въздействие върху околната среда и биоразнообразието, върху правата на човека и общественото здраве, благодарение на подобреното качество на въздуха, като същевременно използват предимствата на специфичния местен и регионален потенциал за постигане на положителен резултат от възобновяемите енергийни източници, като вземат предвид икономически ефективното осъществяване на целите за възобновяема енергия; призовава за мерки, които да гарантират по-добро планиране на разгръщането на производството на енергия от възобновяеми източници, включително за пространствено планиране и оценяване на въздействието върху околната среда, при същевременно пълно спазване на европейските и националните закони и ефективно функциониране на енергийните пазари;

14.  подчертава, че научноизследователската и развойната дейност играят съществена роля в развитието на възобновяемите енергийни източници; призовава Комисията да подкрепя изследователската и развойната дейност в областта на енергията от възобновяеми източници (включително алтернативни горива и геотермална и океанска енергия), нейното съхранение и свързаното с това разработване на продукти, за да може отрасълът на възобновяемите енергийни източници в ЕС да стане по-конкурентоспособен, като същевременно се гарантира, че МСП също могат да се възползват от финансиране за научни изследвания и разработване на продукти; счита, че следва да се заделят увеличени целеви финансови средства за новото поколение възобновяеми енергийни източници, включително тези, които понастоящем са недооценени, в рамките на средносрочния преглед на „Хоризонт 2020“;

15.  счита, че новите системи за производство на енергия от възобновяеми източници, като например потреблението на енергия от собствени източници, комбинирани с новите технологии, могат да играят съществена роля за постигане на целите по отношение на възобновяемата енергия, като се вземат предвид всички тези ползи при проектирането на механизми за плащане за продажбата на излишъците от произведената електроенергия и за използването на мрежата; призовава Комисията и държавите членки да насърчават собственото производство на енергия и създаването и свързването на местни мрежи за енергия от възобновяеми източници, за да допълнят националните си енергийни политики; препоръчва засилване от страна на гражданите и предприемачите на потребителското участие в местната употреба на възобновяеми енергийни източници, за да се смекчат последиците от изменението на климата;

16.  счита, че благодарение на енергията от възобновяеми източници потребителите може да придобият по-ясна представа за своето енергопотребление, като по този начин тези източници спомагат за постигане на целта за създаване на енергиен съюз, ориентиран към потребителите, и притежават потенциала да насърчават заетостта, включително в райони с ниска гъстота на населението; подчертава необходимостта да се премахнат икономическите, регулаторните и административните пречки, за да се позволи на потребителите да поемат контрола върху своето потребление на енергия и да бъдат насърчавани да инвестират в децентрализирана енергия от възобновяеми източници и предпазвани от енергийна бедност;

17.  призовава държавите членки да разработят възможно най-сходни нормативни уредби, с цел да се насърчи изграждането на децентрализирани системи за производство на възобновяема електроенергия, и по-специално да се насърчава потреблението на енергия от собствени източници, както при физическите лица, така и на равнище общности, чрез установяването на системи за нетен баланс;

18.  посочва необходимостта от обществени инвестиции и кредити за модернизиране на електроенергийните мрежи и адаптирането им, така че да могат да получават електроенергия, произведена чрез използване на местните разпръснати възобновяеми енергийни ресурси;

19.  подчертава, че финансирането на развитието на производството на енергия от възобновяеми източници доведе до непропорционални разходи за потребителите; счита, че поради това Комисията и държавите членки следва да разработят нови начини на финансиране въз основа на процедури за възлагане на обществени поръчки и търгове на конкурентни начала и да създадат по-голяма сигурност за инвеститорите, като гарантират, че се изключва възможността за мерки със задна дата;

20.  подчертава необходимостта от декарбонизация на секторите на отоплението, климатизацията и транспорта;

21.  подчертава, че една трета от целта, която ЕС си е поставил за 2020 г. в областта на енергията от възобновяеми източници в сектора на транспорта, може да се постигне чрез използване на биогаз от биологични отпадъци, а около 2% от целта за енергия от възобновяеми източници може да се постигне, ако всички биологични отпадъци се изпращат за анаеробно разграждане; поради тази причина, както и за улесняване на прехода към кръгова икономика, при която отпадъците се считат за нови ресурси, от съществено значение е разделното събиране на биологични отпадъци да стане задължително във всички държави членки на ЕС до 2020 г.;

22.  призовава да се запази и увеличи частичното използване на ОСП за подпомагане на инвестиции в производство и употреба на енергия от възобновяеми източници в селскостопанския сектор;

23.  изразява загриженост от липсата на напредък при осъществяването на целта на ЕС за 10% възобновяема енергия в сектора на транспорта и напомня за значението на постигането на тази цел от гледна точка на намаляването на равнището на емисиите на парникови газове и на намаляването на зависимостта на ЕС от вносна енергия; призовава държавите членки да увеличат усилията си, за да постигнат своевременно тази цел; припомня, че транспортът е единственият сектор в ЕС, в който емисиите на парникови газове са се увеличили от 1990 г. насам; посочва, че възобновяемите енергийни източници са от ключово значение за постигане на устойчива мобилност; счита електрифицирането на транспорта за един от най-ефективните начини за намаляване на замърсяването на въздуха и емисиите на парникови газове в транспортния сектор; призовава Комисията да обмисли възможността да определи амбициозна цел за използване на възобновяема енергия в сектора на транспорта и да подобри законодателната рамка, която дава перспектива за биогорива с висока ефективност по отношение на парниковите газове, като взема предвид непряката промяна в земеползването в периода след 2020 г., и като предоставя подходящи стимули за тяхната употреба, да спомогне за откриването на „зелени“ работни места, като същевременно избегне отрицателните последици от непряката промяна в земеползването;

24.  призовава Комисията, предвид необходимостта от повече взаимодействие и последователност в европейските политики, да определи критерии за устойчивост за биоенергия, като взема предвид една подробна оценка на функционирането на вече съществуващите политики на ЕС за устойчивост и политиките във връзка с кръговата икономика; припомня, че укрепването на енергийната сигурност на ЕС следва да се постигне чрез устойчива употреба на собствени ресурси в съответствие с целта за подобряване на ефективността на използване на ресурсите;

25.  призовава за предпазливост по отношение на нарастващата тенденция за използване на горската биомаса като основен възобновяем източник на енергия в ЕС, който може да има потенциално вредно въздействие върху климата и околната среда, освен ако не произхожда от устойчиви и надлежно отчетени източници; отбелязва, че въздействието на биоенергията върху климата трябва да се отчита в дългосрочен план предвид продължителните периоди от време, необходими за възстановяване на горите след дърводобив;

26.  отбелязва, че биоенергията вече възлиза на 60% от енергията от възобновяеми източници в Европа и нейното използване се очаква да продължи да нараства; подчертава необходимостта спешно да се изясни въздействието от гледна точка на парниковия ефект на различните употреби на горска биомаса за производство на енергия и да се идентифицират употребите, които могат да постигнат максимални ползи за смекчаване на изменението на климата в срокове, целесъобразни от гледна точка на политиката;

27.  призовава Комисията, при изготвянето на ново законодателство относно изпълнението на политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката, да направи оценка на благотворната роля на европейските гори като въглеродни поглътители; подчертава, че европейското горско стопанство се основава на устойчиво управление и дългосрочното планиране, както и че критериите и показателите за устойчиво управление на горите трябва винаги да се прилагат към целия сектор независимо от крайната употреба на дървесината;

28.  призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на хармонизирани критерии за устойчиво управление на горите на равнище ЕС, за да се разработи международна референтна рамка, която да ръководи набавянето на горска биомаса като суровина за възобновяема енергия;

29.  подчертава значението на запазването на ефикасно производство на водноелектрическа енергия, което бързо може да се мобилизира и е съобразено с околната среда;

30.  подчертава липсата на трансгранична енергопреносна инфраструктура и следователно припомня, че за да бъде напълно интегрирана електроенергията от възобновяеми източници, е препоръчително да се развие мрежовата инфраструктура и да се създадат достатъчен брой междусистемни връзки по разходно-ефективен начин; призовава за премахването на ненужните бюрократични пречки и за инвестиции, които позволяват постигането на целта за 10% междусистемна електроенергийна свързаност до 2020 г.; подчертава необходимостта от намаляване на пречките от нефинансов характер и призовава за опростяване и хармонизиране на одобряването, административните процедури, издаването на разрешителни и свързването за електроцентрали, произвеждащи енергия от възобновяеми източници;

31.  подчертава, че развиването на потенциала на възобновяемите енергийни източници трябва да върви ръка за ръка с развиването на цялата инфраструктура, в това число на трансграничната инфраструктура, за да се предотвратят непланирани кръгови процеси, тъй като липсата на такава инфраструктура би могла да доведе до претоварване на мрежата и прекъсване на електрозахранването; призовава държавите членки, които изостават с изграждането на такава инфраструктура, да завършат изграждането във възможно най-кратък срок;

32.  призовава Комисията да гарантира както интегрирането на възобновяемите енергийни източници на пазара при условия на равнопоставеност с конвенционалните източници на енергия, така и адаптирането на пазарите към възобновяемите енергийни източници;

33.  осъзнава, че данъчните облекчения са мощен стимул за осъществяване на прехода от енергия от изкопаеми горива към енергия от възобновяеми източници, и настоятелно призовава Комисията да реформира Директивата за енергийното данъчно облагане и правилата за държавните помощи, които възпрепятстват цялостното използване на потенциала на тези стимули;

34.  призовава Комисията да зачита правомощията на държавите членки да вземат решения относно собствения си енергиен микс, като същевременно поощрява сътрудничеството между държавите членки, така че те да се учат от най-добрите практики;

35.  посочва, че новият модел за използване на енергия от възобновяеми източници следва да се изгради отдолу нагоре и да се основава на потенциала на отделните държави членки, като ги насърчава да се възползват оптимално от ресурсите, с които разполагат, без да им се налагат трудни за постигане цели отгоре надолу;

36.  призовава за по-добро законодателство в областта на оценката на въздействието върху околната среда, което да се прилага за проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, с оглед на предоставянето на повече права на гражданите;

37.  счита, че енергията от възобновяеми източници е крайъгълен камък на политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката, и подчертава, че стабилността и предвидимостта на рамките на политиките са основно изискване за разгръщането на енергията от възобновяеми източници; в този контекст изразява съжаление поради резките промени в политиката за възобновяемите енергийни източници и продължаването на субсидиите за изкопаеми горива;

38.  призовава Комисията да включва за участие и да зачита правомощията на местните и регионалните органи на властта, като същевременно поощрява сътрудничеството между държавите членки, така че те да се учат от най-добрата практика.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.4.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	60 4 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Seb Dance, Angélique Delahaye, Jørn Dohrmann, Ian Duncan, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Daciana Octavia Sârbu, Davor Škrlec, Estefanía Torres Martínez, Nils Torvalds, Tom Vandenkendelaere, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Clara Eugenia Aguilera García, Nicola Caputo, Giorgos Grammatikakis, Merja Kyllönen, Gesine Meissner, Marijana Petir, Gabriele Preuß, Jasenko Selimovic, Kay Swinburne, Keith Taylor, Mihai Ţurcanu
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Marie-Christine Boutonnet

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (21.4.2016)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно доклада за напредъка, постигнат в сектора на възобновяемите енергийни източници
(2016/2041(INI))

Докладчик по становище: Юнус Омаржи

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че COP21 изтъкна ключовата роля на градовете и регионите в енергийния преход и техния принос в смекчаването на последиците от изменението на климата; подчертава ключовата роля на политиката за постигане на целите на Директивата за възобновяемите енергийни източници и на енергийния съюз;

2.  счита, че спецификите на енергията от възобновяеми източници, техният потенциал за прилагане в различни мащаби и в множество сектори на дейност и системи, от най-малките до най-големите, показват, че европейските региони, техните градове, градски, крайградски и селски пространства са централните равнища на трансформацията към чисти дружества с ниски емисии на въглерод и други замърсители; констатира, че регионалните възобновяеми енергийни източници следва да бъдат използвани по-ефикасно; подчертава, че увеличаването на използването на енергия от възобновяеми източници обслужва целта за увеличаване на нейната достъпност и за създаване на повече работни места в зеления сектор;

3.  припомня, че зависимостта от някои невъзобновяеми източници на енергия, освен въздействието си върху климата, е неоспоримо свързана с геополитиката и сигурността;

4.  счита, че ЕФРР и Кохезионният фонд могат да допринасят за постигането на целите, определени в Директива 2009/28/ЕО и в рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г., както и за финансирането на научноизследователската и новаторска дейност във връзка с генерирането на възобновяема енергия при същевременна подкрепа за разкриването на работни места и за икономическия растеж; подчертава значението на тематичната концентрация в рамките на политиката на сближаване, която следва да допринесе за насочване на инвестициите към нисковъглеродна икономика, включително енергия от възобновяеми източници, особено с оглед на първостепенната роля на тематичната цел за „подпомагане на прехода към нисковъглеродна икономика във всички сектори“; призовава държавите членки да увеличат усилията си и да използват по най-добрия начин наличните възможности за финансиране за тази цел, като същевременно подчертава възможностите за развитие на местните предприятия и разкриването на работни места; напомня общите разпоредби в ЕФРР и Кохезионния фонд, подкрепящи допустимостта на проекти, свързани с енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници в домакинствата, обществените сгради и предприятията, и счита, че регионалната интеграция на пазара на енергия от възобновяеми източници, която би могла да се постигне с такова финансиране, ще бъде важен принос на политиката на сближаване в това отношение;

5.  изтъква значението на точния и навременен мониторинг на използването на европейските средства за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници, така че да се създаде база данни в реално време, която да дава възможност за надлежно оценяване на бъдещите стратегии и същевременно за проследяване на финансирането и оценка на неговата ефективност;

6.  посочва подкрепата на Кохезионния фонд за централното отопление и приветства факта, че енергията от възобновяеми източници все повече се използва в този сектор като алтернатива на изкопаемите горива;

7.  изразява разочарование, че подкрепата за възобновяемите енергийни източници, която възлизаше на 1,1% от средствата за политиката на сближаване за периода 2007–2013 г., е нараснала едва на 1,4% от същите средства за периода 2014–2020 г.; затова отбелязва, че средствата за политиката на сближаване имат потенциала да допринесат повече за постигане на целите по Директива 2009/28/ЕО;

8.  отбелязва, че в някои държави членки, в които напредъкът за постигане на целите на директивата е все още недостатъчен, мобилизирането на ЕСИ фондове за развитието на възобновяемите енергийни източници остава сравнително скромно; насърчава националните, регионалните и местните органи, по-специално в тези държави членки, да се възползват пълноценно от възможностите, предлагани от ЕСИ фондове, и във връзка с това подчертава значението на възходящото планиране на мерките за устойчива енергетика и обмена на най-добри практики; отбелязва, че трябва да се вземат предвид различните потребности, ресурси и равнища на развитие в различните държави членки и региони на ЕС;

9.  насърчава държавите членки да засилят сътрудничеството си, за да постигнат своите цели, по-специално като използват механизмите за сътрудничество, създадени по силата на Директивата за възобновяемите енергийни източници;

10.  подчертава, че най-отдалечените региони, както и регионите с ограничени или несъществуващи инфраструктурни връзки между енергийните системи („енергийни острови“) могат да си поставят за цел енергийната независимост, и изтъква, че целта на енергийната сигурност може да бъде постигната чрез финансиране както от ЕСИФ, така и от ЕФСИ, така че енергийният потенциал на въпросните региони да може да бъде използван напълно;

11.  освен това счита за целесъобразно да се насърчава възможно най-голяма степен на самостоятелно производство на енергия от възобновяеми източници във всички региони на ЕС, като се започне от обществените сгради, с цел повишаване на самодостатъчността, и следователно на енергийната сигурност като цяло;

12.  насърчава европейските градове и региони да засилят вече взетите и планираните мерки и да полагат допълнителни усилия за осигуряване на чист, устойчив и енергийно ефективен транспорт с използване на енергия от възобновяеми източници, тъй като напредъкът по отношение на постигането на целта за дял от 10% за енергията от възобновяеми източници не е напълно задоволителен; счита, че инвестициите в системи от пунктове за зареждане с електроенергия, замислени на регионално равнище, следва да бъдат приоритетни за всички европейски градове и региони, въз основа на техните специфики и потребности, и да преследват цел за максимално екологосъобразна градска мобилност; настоятелно призовава за финансиране на инвестиции в обществен транспорт, захранван с енергия от възобновяеми източници, във всички държави членки, както и за предоставяне на допълнителни финансови стимули на местно и регионално равнище, за да се благоприятства взаимната свързаност на градските и крайградските райони и насърчава постигането на по-голяма самодостатъчност, конкурентоспособност, икономически растеж, подобряването на безопасността по пътищата и на условията на труд;

13.  изисква от Комисията да измери количествено, във връзка с мобилизираните в полза на транспортния сектор ЕСИФ (70 млрд. EUR), действителното въздействие на тези фондове върху усилията за намаляване на парниковите газове и другите замърсители, както и за постигане на пренасочване към устойчиви видове транспорт в съответния сектор;

14.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че програмата на ЕС за градовете интегрира всички цели, договорени от държавите членки в Директива 2009/28/ЕО, както и договорените от Съвета за 2030 г., които съдържат изискване за намаляване на емисиите с възможност държавите членки да определят свои собствени начини за постигане на рентабилност;

15.  призовава Комисията да разработи за целите на новата директива, която ще определи целите за 2030 г. съгласно рамката за климата и енергетиката, национални показатели за оценка в тесни консултации с държавите членки, въз основа на техните особености, за да бъдат постигнати целите на ЕС съгласно посочената рамка;

16.  призовава Комисията и групата на ЕИБ да увеличат усилията си за насърчаване на ЕФСИ и съответните платформи за инвестиции в инфраструктурни и иновационни прозорци, с цел да се мобилизират инвестиции в държавите членки с висок потенциал в областта на възобновяемите енергийни източници.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	19.4.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	29 3 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Pascal Arimont, Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Bill Etheridge, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Andrew Lewer, Louis-Joseph Manscour, Iskra Mihaylova, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Konstantinos Papadakis, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Julia Reid, Monika Smolková, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Kerstin Westphal
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Daniel Buda, Salvatore Cicu, Viorica Dăncilă, Andor Deli, Ivana Maletić, Maurice Ponga, Davor Škrlec

СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (27.4.2016)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно доклада за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници
(2016/2041(INI))

Докладчик по становище: Франц Богович

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че съгласно оценките вносът на биомаса ще се утрои в периода 2010–2020 г., но въпреки това търсенето в ЕС на твърда биомаса за производство на биоенергия ще трябва да се задоволява основно чрез използване на местни суровини; като има предвид, че е необходимо да се преодолее създаването на Европа на две скорости в областта на биоенергията и развитието на сектора на енергията от биомаса следва да спазва принципа на близост, за да гарантира своята икономическа жизнеспособност и балансираното регионално развитие на отрасъла, в който местното население запазва контрола; като има предвид, че въпреки това каскадното използване на възобновяеми ресурси е принцип, който, ако бъде наложен от закона, ще създаде конфликт с правата на собственост и може да възпрепятства иновациите, особено за МСП; като има предвид, че през последното десетилетие площта на горите в ЕС се е увеличила с 2%, като същевременно едва 60 до 70% от естественото увеличение на горите в Съюза се изсичат всяка година; като има предвид, че възобновяемите енергийни източници от селскостопански произход позволяват да се намали енергийната зависимост на ЕС, който покрива повече от 50% от енергийните си нужди чрез внос на стойност от около 400 милиарда евро и се нарежда на първо място в света по внос на енергия;

Б.  като има предвид, че 79% от биоетанола, потребяван на пазара на ЕС, се произвежда със суровини от ЕС; като има предвид, че следва да се положат усилия за запазване или увеличаване на този дял; като има предвид, че други суровини имат потенциал, например не само като източник на възобновяема енергия, но и като храни за животни с високо съдържание на протеин, които могат да изпълнят важна роля за намаляване на зависимостта на ЕС от вносни генетично модифицирани протеини;

В.  като има предвид, че биоенергията от възобновяеми източници, произведена по устойчив начин в селскостопанския сектор, има значителен принос за постигане от ЕС на цели от решаващо значение, каквито са смекчаването на последиците от изменението на климата, намаляването на зависимостта на ЕС от внос на енергия, създаването на работни места и подобряването на приходите в сектора; като има предвид, че е важно да се модернизира селскостопанското производство в Европа, за да се намали възможното отрицателно въздействие на селското стопанство върху околната среда и да се допринесе за повишено използване на възобновяеми енергийни източници;

1.  подчертава значението на това да се популяризират и насърчават децентрализирани енергийни системи, наред с останалото разработването на източници на алтернативна енергия в селските и горските стопанства, включително отпадъците в стопанствата при целесъобразност, които могат да имат значително положително въздействие по отношение на създаването на нови зелени работни места, борбата с изменението на климата и създаването на устойчиви потоци от приходи в селските райони, както и за подпомагането на икономическото и социалното развитие на тези райони; счита, че това ще окаже положително въздействие върху демографската картина в селските райони и, при добро управление, ще запази селскостопанския ландшафт, което може да бъде особено полезно в райони на ЕС, където условията за селскостопанско производство са особено трудни и доходите са най-ниски; призовава за интензивен обмен на най-добри практики с цел насърчаване на устойчиви решения за енергия от възобновяеми източници, включително данъчни облекчения, технологични възможности и повишаване на обществената осведоменост в селските общности, както и подпомагане на местните и регионалните органи при планирането и изпълнението на съответните схеми за подпомагане; препоръчва ефективно използване на програмата „Хоризонт 2020“ за научни изследвания и иновации в селскостопанския сектор, с цел увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници; припомня, че биоенергията ще играе важна роля за декарбонизирането на ЕС; поради това призовава Комисията да признае, че следва да не се допуска приносът на биоенергията да бъде застрашен; отбелязва, че иновациите в сектора на производство на биоенергия ще доведат до по-ефективно използване на биомасата и ще намалят производствените разходи в дългосрочен план; припомня, че икономическият фактор има съществено значение за инвестициите на земеделските стопани в производство на биоенергия;

2.  подчертава факта, че съществува голямо разнообразие от възобновяеми източници, и по-специално признава значимостта на горската биомаса за енергийни цели за приноса към постигане на целите за енергия от възобновяеми източници, заложени в рамката в областта на климата и енергетиката за 2030 г., и за разкриването на нови възможности за стопанска дейност; подчертава, че енергийният потенциал на отпадъците не е напълно използван; изтъква, че държавите членки имат различни изходни позиции по отношение на възможностите за използване на горска биомаса за енергийни цели и че това също следва да бъде отразено и в политиките на ЕС; призовава Комисията да създаде система за оценка на приноса на горите като поглътители на въглерод и по този начин да допринесе за развитието на сектора на възобновяемата енергия; призовава Комисията и държавите членки да създадат модели за отчитане на въглеродните емисии от горите с оглед решаване на основните въпроси, свързани с политиката в областта на горите и възможностите за управление, както и тяхното влияние върху въглеродните запаси и поглъщането на въглерода в горите и дървесните продукти, така че да се гарантира, че цялостното въглеродно въздействие на суровините за биоенергия е отчетено правилно; насърчава държавите членки и Комисията да премахнат пречките пред развитието на интелигентни разпределителни мрежи и подчертава значението на подкрепата за нови стартиращи предприятия чрез въвеждане на „интелигентни мрежи“, които ще позволят използване на пълния потенциал на енергията от възобновяеми източници от селскостопански произход и разработване на специални инструменти за стимулиране на земеделските стопани и селските кооперативи да навлязат на пазара; счита, че подкрепата на създаването на дървесни култури с кратък цикъл на ротация и насаждения с дървета за промишлена употреба с цел намаляване на търсенето на дървета от горите ще окаже голям принос за поддържането на естествените гори;

3.  счита, че насърчаването на възобновяеми енергийни източници в ЕС не следва да създава ненужни пречки за използването на други енергийни източници, които могат да подобрят енергийната ефективност в Съюза, като например торфа;

4.  подчертава значението на подкрепата на ЕС и националните рамкови програми за научни изследвания в областта на устойчивата енергия от възобновяеми източници в селското стопанство, и по-специално по отношение на рафинираните биогорива и биогоривата от второ поколение, устойчивото използване на биомасата, биологичните селскостопански странични продукти и разработването на бързо растящи енергийни култури, както и култури с експлоатационен срок от над две години, с което може да се постигне по-висок добив на биомаса от едногодишните енергийни култури, и на използването на суровини без последици за земеползването; изтъква също значението на изследванията в областта на интеграцията на мрежата и съхранението на нецентрализирано произведената енергия от възобновяеми източници и на методите за оползотворяване на енергийния потенциал на други видове биомаса, които понастоящем не се използват масово за производство на енергия; подчертава значението на разработването на европейска мрежа, която е в състояние да спомогне за преодоляването на разпокъсаността на научноизследователските центрове за биоенергия от селскостопански произход, като предоставя на изследователите възможност за достъп до експериментални съоръжения и услуги с високо качество в цяла Европа; призовава за увеличаване на стимулите за ускоряване на устойчивото производство на биогорива и по-специално за разработването на устойчиви инсталации за производство на биогорива, така че там да могат да се използват по-интензивно различни селскостопански култури и остатъци от селскостопанска продукция, при условие че цялостното въглеродно въздействие на суровините за биоенергия е отчетено правилно;

5.  насърчава държавите членки и Комисията да популяризират значението на устойчивото управление на горите и съответно съществената роля на горската биомаса като една от основните възобновяеми суровини в ЕС за постигане на целите по отношение на енергията; отбелязва нарастващото търсене на горска биомаса, което означава, че устойчивото управление на горите, в съответствие със стратегията на ЕС за горите, следва да бъде допълнително укрепено и насърчавано, тъй като е от съществено значение за биологичното разнообразие и екосистемната функция на горите, включително усвояването на СО2 от атмосферата; изтъква следователно необходимостта от балансирано използване на ресурсите, отглеждани в ЕС и внесени от трети държави, отчитайки, че дървесината е ресурс, чието възобновяване изисква дълъг период от време;

6.  насърчава държавите членки и Комисията да популяризират значението на устойчивата и основаваща се на горското стопанство биоикономика и на дървесината като една от ключовите възобновяеми суровини в ЕС; следователно призовава Комисията да насочи повече фондове на ЕС за подкрепа на насажденията от дървесни култури с кратък цикъл на ротация и насажденията с дървета за промишлена употреба в ЕС;

7.  насърчава държавите членки да премахнат ненужните пречки и да усъвършенстват съществуващите административни процедури, за да насърчат инвестирането в развитието и изграждането на съоръжения, които използват биоенергия и по този начин да допринесат за развитието на „зеленото предприемачество“ и за създаването на „зелени работни места“ в селските райони;

8.  припомня значимостта на популяризирането и подкрепата на местни кооперации за възобновяема енергия, които да имат умения и капацитет ефективно да управляват възобновяемите енергийни източници, както в селските, така и в градските райони с цел увеличаване на публичната и частната подкрепа за възобновяемата енергия; в тази връзка призовава държавите членки да гарантират, че техните регулаторни рамки за възобновяемите енергийни източници и по-специално техните схеми за подпомагане не водят до ненужни нарушения по отношение на производството на енергия и конкурентоспособността в ЕС; призовава Комисията да проведе и представи проучване относно начина, по който настоящите субсидии се отразяват върху инвестиционната среда и прехода към устойчива енергия в селските райони на ЕС; насърчава разработването на енергийни инициативи в съответствие с принципите на кръговата икономика, чрез които земеделските стопани и собствениците на земя ще бъдат стимулирани да създават схеми за централно отопление, като използват отпадъци от земеделските стопанства и странични продукти; насърчава Комисията и държавите членки да обмислят предприемането на мерки, насочени към улесняване на продажбите на излишъците от производството на енергия от възобновяеми източници в селското стопанство;

9.  подчертава значението на транспортния сектор за селските райони на ЕС; отбелязва, че това е секторът, който е отбелязал най-малък напредък в използването на възобновяеми енергийни източници, с едва 5,4% възобновяема енергия през 2013 г. в сравнение с целта на ЕС от 10% за 2020 г.; поради това призовава държавите членки да увеличат усилията си за своевременно постигане на съответните цели и да обмислят засилването на връзката между пазарите на транспорта и електроенергията чрез популяризиране на електрическите и включващите се в мрежата хибридни превозни средства с оглед постигането на тези цели;

10.  призовава държавите членки и Комисията да насърчават създаването на „местни агроенергийни райони“, които да се превърнат в референтни териториални звена, където се концентрират всички полезни умения за съкращаване на междинните етапи между производството на енергия от възобновяеми източници от селскостопански произход и нейното пускане на пазара, като по този начин се намаляват цените за европейските потребители и затрудненията в дистрибуцията, а същевременно се подкрепи пазарът на биоенергия от селскостопански произход и броят на заетите в сектора;

11.  насърчава Комисията и държавите членки също така да признаят рентабилността на използването на термопомпи в земеделския и хранителнопреработвателния сектор;

12.  насърчава Комисията и държавите членки да признаят недостатъчно използвания потенциал на добиването на енергия от възобновяеми източници от морето, както и ползите от използването на морски ресурси в производството на биогаз за селскостопанския сектор;

13.  подчертава, че производството на биогорива не следва да пречи на производството на храни, нито да излага на риск продоволствената сигурност; при все това счита, че балансираните политики за насърчаване на по-голямо европейско производство на култури за суровини като пшеница, царевица, захарно цвекло и слънчоглед биха могли да включват разпоредба за производството на биогорива като се отчита непряката промяна в земеползването (НПЗ), по начин, който би предоставил на европейските земеделски стопани сигурен източник на приходи, би довел до привличане на инвестиции и създаване на работни места в селските райони, би спомогнал за преодоляване на хроничната липса на богата на протеини храна (без ГМО) за животните в Европа, би направил Европа по-малко зависима от вноса на изкопаеми горива и би помогнал ЕС да постигне своите цели по отношение на емисиите на парникови газове, като същевременно свежда до минимум проблемите, свързани с промяната в земеползването, и други фактори, свързани с околната среда; счита, че в случаите на свръхпредлагане на пазара на посочените земеделски продукти производството на биогорива и биоетанол би представлявало временен изход, чрез който ще се запазят устойчиви изкупни цени, ще се гарантират приходите на земеделските стопани по време на кризите и ще послужи като механизъм за пазарна стабилност; подчертава необходимостта от насърчаване на включването на необработени обработваеми земи, които не се използват за производството на храни, в производството на биоенергия, за да се постигнат националните и европейските цели в областта на енергията от възобновяеми източници;

14.  счита, че животинският тор може да бъде ценен източник на биогаз чрез използване на техники за неговата преработка, като например ферментацията, и едновременно с това подчертава също, че е важно това да се превърне в икономически жизнеспособна възможност за земеделските стопани;

15.  предлага да се създаде механизъм, който да гарантира на отделните земеделски стопани, производители или дружества, които доставят на електроразпределителните предприятия енергия, произведена от биомаса, дългосрочна стабилност на изкупните цени;

16.  отбелязва значението на възможността за свързване към електропреносната мрежа, така че производителите на енергия в селските райони да могат да продават излишъците от произведена възобновяема енергия на справедлива цена, като по този начин става възможно електроенергийните предприятия да бъдат стимулирани или задължени да купуват първо тази електроенергия.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.4.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	35 7 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Richard Ashworth, José Bové, Paul Brannen, Daniel Buda, Nicola Caputo, Matt Carthy, Viorica Dăncilă, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Edouard Ferrand, Luke Ming Flanagan, Martin Häusling, Anja Hazekamp, Jan Huitema, Peter Jahr, Jarosław Kalinowski, Zbigniew Kuźmiuk, Philippe Loiseau, Mairead McGuinness, Ulrike Müller, James Nicholson, Maria Noichl, Marijana Petir, Laurenţiu Rebega, Jens Rohde, Bronis Ropė, Jordi Sebastià, Jasenko Selimovic, Maria Lidia Senra Rodríguez, Czesław Adam Siekierski, Marc Tarabella, Janusz Wojciechowski, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Pilar Ayuso, Franc Bogovič, Jean-Paul Denanot, Jens Gieseke, Ivan Jakovčić, Norbert Lins, Anthea McIntyre, Sofia Ribeiro, Ramón Luis Valcárcel Siso

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	24.5.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	34 30 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Nicolas Bay, Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, David Borrelli, Jerzy Buzek, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Fredrick Federley, Ashley Fox, Adam Gierek, Theresa Griffin, Roger Helmer, Hans-Olaf Henkel, Eva Kaili, Kaja Kallas, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Jaromír Kohlíček, Janusz Lewandowski, Paloma López Bermejo, Ernest Maragall, Edouard Martin, Csaba Molnár, Nadine Morano, Dan Nica, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Carolina Punset, Michel Reimon, Herbert Reul, Paul Rübig, Algirdas Saudargas, Jean-Luc Schaffhauser, Sergei Stanishev, Neoklis Sylikiotis, Antonio Tajani, Dario Tamburrano, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Adina-Ioana Vălean, Henna Virkkunen, Martina Werner, Lieve Wierinck, Hermann Winkler, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Amjad Bashir, Jens Geier, Gerben-Jan Gerbrandy, Benedek Jávor, Constanze Krehl, Olle Ludvigsson, Piernicola Pedicini, Markus Pieper, Massimiliano Salini, Anne Sander, Indrek Tarand, Anneleen Van Bossuyt
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Daniel Dalton