Процедура : 2015/2258(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0203/2016

Внесени текстове :

A8-0203/2016

Разисквания :

PV 07/07/2016 - 6
CRE 07/07/2016 - 6

Гласувания :

PV 07/07/2016 - 9.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0318

ДОКЛАД     
PDF 1296kWORD 676k
9.6.2016
PE 578.465v02-00 A8-0203/2016

относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

(2015/2258(INI))

Комисия по заетост и социални въпроси

Докладчик: Хелга Стивънс

Докладчици по становище (*)::Мартина Андерсън, комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи Роса Естарас Ферагут, комисия по петиции

(*)  Асоциирани комисии — член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции
 СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

(2015/2258(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2, 9, 10, 19, 168 и 216, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 2 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид членове 3, 15, 21, 23 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила в ЕС на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение № 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(1),

–  като взе предвид заключителните наблюдения на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания от 2 октомври 2015 г. относно първоначалния доклад на Европейския съюз(2),

–  като взе предвид списъка с въпроси на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания от 15 май 2015 г. във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз(3),

–  като взе предвид Кодекса на поведение между Съвета, държавите членки и Комисията, определящ вътрешните договорености за прилагане от страна на Европейския съюз и за представителството му в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Международния пакт за граждански и политически права,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето (КООНПД),

–  като взе предвид Насоките на ООН за алтернативни грижи за децата(4)

–  като взе предвид Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(5),

–  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(6),

–  като взе предвид решенията на Съда по съединени дела C-335/11 и C-337/11 и по дело HK Danmark и по дела C-363/12 Z и C-356/12 Glatzel,

–  като взе предвид съвместното съобщение от 28 април 2015 г. на Комисията и на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „План за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.: „Да запазим правата на човека в центъра на дневния ред на ЕС“ (JOIN(2015)0016),

–  като взе предвид предложението от 2 декември 2015 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги (COM(2015)0615),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 19 юни 2015 г., озаглавен „отговор на Европейския съюз на списъка с въпроси във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз за изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания“ (SWD(2015)0127),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 5 юни 2014 г., озаглавен „Доклад за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от Европейския съюз“ (SWD(2014)0182),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 февруари 2011 г., озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество: Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (COM(2011)0682),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2010 г., озаглавено „Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.: подновен ангажимент за Европа без бариери“ (COM(2010)0636),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно европейски семестър за координация на икономическата политика: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2016 г.(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата с безработицата(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2013—2014 г.)(10),

–  като взе предвид своята позиция на първо четене от 8 юли 2015 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2015 г. относно списъка с въпроси на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(15),

–  като взе предвид задълбочения анализ на Службата на ЕП за парламентарни изследвания, озаглавен „Прилагането от ЕС на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания“,

–  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие,

–  като взе предвид годишния доклад за 2014 г. на Европейския омбудсман,

–  като взе предвид решението на Европейския омбудсман за приключване на разследването по собствена инициатива OI/8/2014/AN относно Европейската комисия,

–  като взе предвид предстоящия годишен доклад за 2015 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права,

–  като взе предвид изследването от декември 2015 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавено „Насилието срещу деца с увреждания: законодателство, политики и програми в ЕС“,

–  като взе предвид данните на Евростат от 2014 г. относно статистически данни за хората с увреждания, достъпа до пазара на труда, достъпа до образование и обучение, бедността и неравенството на доходите,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по петиции, комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по култура и образование, комисията по правни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете и (A8—0203/2016),

A.  като има предвид, че в качеството си на пълноправни граждани всички хора с увреждания имат равни права, както и право на неотменимо достойнство, равно третиране, независим начин на живот, самостоятелност, получаване на подкрепа от публично финансираните системи, и пълноценно участие в обществото;

Б.  като има предвид, че според оценките лицата с увреждания в Европейския съюз са 80 милиона, от които жените и момичетата наброяват около 46 млн., което представлява около 16 % от всички жени в Европейския съюз, което показва, че уврежданията в Европейския съюз са по-разпространени сред жените, отколкото сред мъжете; като има предвид, че жените с увреждания често са жертви на множествена дискриминация, като са изправени пред сериозни пречки при упражняването на техните основни права и свободи, като например правото на достъп до образование и заетост, което може да доведе до социална изолация и психологически травми; като има предвид, че жените са непропорционално засегнати от уврежданията и в качеството си на лица, полагащи грижи за членове на семейството с увреждания;

В.  като има предвид, че Договорът за функционирането на ЕС (ДФЕС) изисква при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на увреждане (член 10), и му предоставя правомощието да приема законодателни актове за справяне с тази дискриминация (член 19);

Г.  като има предвид, че членове 21 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз изрично забраняват дискриминацията, основана на увреждане, и предвиждат равното участие на хората с увреждания в обществото;

Д.  като има предвид, че Конвенцията за правата на хората с увреждания е първият международен договор за правата на човека, ратифициран от ЕС, подписан също и от всички 28 държави членки и ратифициран от 27 от тях; като има предвид, че държавата членка, която все още не е сторила това, следва да финализира извършваните от нея реформи с оглед на ратифицирането на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

Е.  като има предвид, че това е първият път, в който при изпълнението на своите международни задължения по правата на човека ЕС е бил подложен на мониторинг от орган на Организацията на обединените нации, като има предвид, че окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, публикувани през 2015 г., относно изпълнението на Конвенцията в ЕС изпратиха ясно послание за ангажираността на ЕС с принципите на равенството и зачитането на правата на човека и осигуриха набор от насоки за законодателни мерки и за мерки за политики, попадащи в обхвата на правомощията на ЕС;

Ж.  като има предвид, че съдебната практика на Съда на Европейския съюз утвърждава задължителния характер на Конвенцията за правата на хората с увреждания в ЕС и в неговите държави членки при прилагането на законодателството на ЕС, тъй като „разпоредбите на тази конвенция са неразделна част от правния ред на Съюза“, като имат „предимство пред разпоредбите на вторичното право“(16);

З.  като има предвид, че принципите на Конвенцията за правата на хората с увреждания далеч стигат доста по-далече от дискриминацията, като посочват пътя към пълното упражняване на правата на човека от всички хора с увреждания и техните семейства, в едно приобщаващо общество;

И.  като има предвид, че хората с увреждания представляват многообразна група и че жените, децата, възрастните хора и лицата с комплексни нужди са изправени пред допълнителни трудности и множество форми на дискриминация;

Й.  като има предвид, че увреждането може да бъде причинено от постепенно и понякога незабележимо влошаване на здравословното състояние на човек, както е в случая на хората с невродегенеративни или редки заболявания, което би могло да окаже отрицателно въздействие върху независимия начин на живот на въпросните лица;

К.  като има предвид, че около 80 % от лицата с увреждания живеят в развиващите се държави; като има предвид, че ЕС подкрепя насърчаването на правата на хората с увреждания на международно равнище и е най-големият донор на официална помощ за развитие (ОПР) в световен мащаб;

Л.  като има предвид, че вероятността децата с увреждания да живеят в специализирани институции е 17 пъти по-голяма, отколкото при техните връстници без увреждания, като рискът за децата с увреждания от насилие, небрежно отношение и малтретиране е много по-висок, отколкото ако живеят в дома си(17);

М.  като има предвид, че децата с увреждания имат право да живеят със (своите) семейства или в семейна среда в съответствие с техния висш интерес; като има предвид, че членовете на семейството често трябва да ограничават или да прекъсват професионалната си дейност и самите те да се грижат за човека с увреждане в семейството;

Н.  като има предвид, че в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания се подчертава необходимостта принципът за равенство между половете да бъде интегриран във всички усилия и да се насърчава пълноценното упражняване на човешките права и основните свободи;

О.  като има предвид, че равното третиране и положителните мерки, както и политиките за жените с увреждания и майките на деца с увреждания са основно право на човека и етично задължение;

П.  като има предвид, че жените и момичетата с увреждания са изложени в ежедневието си на дискриминация в няколко измерения; тя може да приема различни форми – физическа, емоционална, сексуална и икономическа – и включва насилие от интимния партньор, насилие от страна на болногледачите, сексуално насилие и институционално насилие;

Р.  като има предвид, че за жените с увреждания има много по-голяма вероятност да станат жертва на домашно насилие и сексуално посегателство, които според сведенията продължават по-дълго и са по-интензивни, отколкото при жените без увреждания(18);

С.  като има предвид, че жените с увреждания, особено на мигрантите, са изложени на по-голям риск от бедност и социална изолация вследствие на множествена дискриминация;

Т.  като има предвид, че уврежданията са причина за бедност и могат да бъдат следствие от нея, и като има предвид, че приблизително 30 % от бездомните хора имат някакво увреждане и са изложени на риск да бъдат пренебрегнати(19); като има предвид, че социалната закрила, предоставяна от държавата, играе важна роля за предотвратяване на бедността сред хората с увреждания, и като има предвид, че според данните от 2012 г. 68,5% от хората с увреждания биха живели в бедност без социалните плащания от държавата(20);

У.  като има предвид, че е наложително да се приложи съществуващото законодателство на ЕС и политическите инструменти с оглед постигане на максимално изпълнение на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

Ф.  като има предвид, че все още предстои някои държави членки, които са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, да създадат или определят органи за прилагане и наблюдение на конвенцията, както изисква член 33; като има предвид, че работата на вече създадените органи, по-специално що се отнася до мониторинга съгласно член 33, параграф 2, е възпрепятствана от липсата на финансови и човешки ресурси, както и от липсата на солидно правно основание за тяхното определяне;

Х.  като има предвид, че участието и достъпът до пазара на труда са основни стълбове за хората с увреждания, и като има предвид, че участието на тези хора на пазара на труда и достъпът до него продължават да бъдат проблематични при 58,5% в сравнение с 80,5% сред хората без увреждания, като това положение не позволява на хората с увреждания да водят независим и активен живот;

Ц.  като има предвид, че процентът на заетост при жените без увреждания е 65 %, в сравнение с 44 % при жените с увреждания; като има предвид, че жените с увреждания често са дискриминирани в сравнение с мъжете с увреждания по отношение на достъпа до заетост и образование; като има предвид, че високото равнище на безработица сред лицата с увреждания остава неприемливо; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания срещат по-големи затруднения при навлизането си на пазара на труда; като има предвид, че трябва да бъдат преодолени пречките пред мобилността, както и по-голямата зависимост от членовете на семейството и лицата, полагащи грижи, за да се насърчи активното участие на жените с увреждания в образованието, пазара на труда и социалния и икономическия живот на общността;

Ч.  като има предвид, че платената заетост е от решаващо значение, за да получат лицата с увреждания възможност да водят независим живот и да издържат своите семейства и домакинства; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания често се сблъскват с по-ниско от нормалното заплащане; като има предвид, че хората от тази уязвима група е по-вероятно да страдат от бедност и са изложени на по-голям риск от социално изключване;

Ш.  като има предвид, че ЕС като страна по Конвенцията за правата на хората с увреждания има задължението да гарантира тясното сътрудничество с хората с увреждания и техните представителни организации, както и активното им участие в разработването и прилагането на законодателството и политиките за прилагане на конвенцията, а също и във всички процеси на вземане на решения по въпроси, свързани с хората с увреждания;

Щ.  като има предвид, че приетите от държавите членки икономически ограничения са довели до съкращения на социалните услуги, на подкрепата за семействата и на услугите, предлагани в общността, и са причинили непропорционално отрицателно въздействие върху стандарта на живот на хората с увреждания, по-специално на децата с увреждания и техните семейства;

AA.  като има предвид, че Комисията е оттеглила предложението си за Директива за майчинството, вследствие на което към днешна дата в политиката на ЕС за съчетаване на професионалния и личния живот не се обръща достатъчно внимание на равните права на майките и бащите, на децата и възрастните;

АБ.  като има предвид, че Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване не забранява изрично дискриминацията, основаваща се на увреждания;

АВ.  като има предвид, че поради демографските и обществените промени е налице повишено търсене на домашни работници и лица, полагащи грижи, и по-специално за такива в контекста на семейството; като има предвид, че грижите за хората с увреждания и зависимите лица обикновено се полагат от жените в семейството, което често води до изключването им от пазара на труда;

АГ.  като има предвид, че комитетът по правата на хората с увреждания в своите заключителни забележки относно първоначалния доклад на Европейския съюз препоръчва Европейският съюз да интегрира въпросите за уврежданията в политиките си в своите политики и програми за равенство между половете, както и принципът за равенство между половете в своите стратегии за лицата с увреждания, като същевременно да разработи положителни действия, да установи механизъм за наблюдение и финансиране на събирането на данни и изследвания на жените и момичетата с увреждания; като има предвид, че той също така препоръчва Европейският съюз да предостави ефективна защита от насилие, тормоз и експлоатация; политиката за съчетаване на семейния и професионалния живот да отговаря на потребностите на децата и възрастните с увреждания, включително на лицата, полагащи грижи за тях, и да се предприемат мерки за намаляване на високите равнища на безработица сред хората с увреждания, повечето от които са жени;

АД.  като има предвид, че в отговор на резолюцията на Парламента от 27 септември 2011 г. относно Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм(21), приета от Комисията на 13 декември 2011 г., Комисията призна необходимостта да се осигури гладко функционираща верига от достъпни услуги за всички (транспорт, настаняване, кетъринг и атракции) и че за тази цел тя е започнала да прилага действия за повишаване на осведомеността, за подобряване на уменията в туристическия сектор и в крайна сметка за повишаване на качеството на туристическите съоръжения за лицата със специални нужди или увреждания;

АЕ.  като има предвид, че потребностите на хората с увреждания, функционални различия и намалена подвижност в областта на транспорта, мобилността и туризма са в съответствие със стопанските възможности за иновации при предлагането на услуги в областта на транспорта и мобилността и че те могат да доведат до изгодни за всички страни ситуации, в които не само хората с всякакви видове увреждания (включително, но не само, лица с намалена подвижност, слепи лица, глухи лица и лица с увреден слух, лица с аутизъм и лица с умствени или психосоциални увреждания), но и останалите ползватели извличат полза от тези услуги в духа на „универсалния дизайн“;

Общи принципи и задължения

1.  припомня, че пълното приобщаване на хората с увреждания е не само право и заслужена полза за съответните лица, но и актив за обществото като цяло, тъй като то може да се възползва от ценностите и различните умения, които тези лица предлагат;

2.  подчертава правото на всички лица с увреждания да живеят в общество, в което имат с равни възможности с тези на останалите граждани, така че да се осигури пълното им приобщаване и участие в обществото;

3.  подчертава факта, че включването на лицата с увреждания в обществото независимо от социално-икономическото, политическото и културното положение е въпрос не само от областта на развитието, но и от областта на правата на човека;

4.  насочва вниманието към факта, че уврежданията стават все по-често срещани със застаряването на населението;

5.  счита, че ЕС следва да заема водеща роля по отношение на зачитането и насърчаването на правата на човека; приветства факта, че за първи път беше извършен преглед от страна на орган, създаден с договорите за ООН, на изпълнението на международните задължения, поети от ЕС в областта на правата на човека; счита, че заключителните бележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно прилагането от ЕС на КПХУ на ООН, публикувани през 2015 г., представляват важен знак за ангажимента на ЕС по отношение на равенството и зачитането на правата на човека и предоставят насоки за законодателни и политически действия в сферата на компетентност на ЕС;

6.  одобрява заключенията и препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания и подчертава необходимостта институциите и държавите — членки на ЕС, да включат перспективата на жените и момичетата с увреждания в своите политики, програми и стратегии в областта на равенството между половете, както и принципът за равенство между половете да бъде интегриран в техните стратегии в областта на уврежданията; освен това призовава да се създадат механизми за редовно наблюдение на осъществения напредък;

7.  призовава Парламента, Съвета и Комисията да прилагат изцяло препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания и да гарантират, че Конвенцията е взета под внимание във всички бъдещи законодателни актове;

8.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предоставят необходимите ресурси за изпълнението на техните задължения по Конвенцията за правата на хората с увреждания и факултативния протокол към нея;

9.  изразява силно съжаление във връзка с липсата на достатъчно официални консултации от страна на ЕС с организациите, представляващи хората с увреждания, в рамките на неговата подготовка за провеждането на прегледа от страна на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания през 2015 г. и при изготвянето на неговия доклад за напредъка; призовава организациите на хората с увреждания да имат активен принос на заседанията относно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания като независима страна, включително като участват в официалните делегации на ЕС за бъдещите прегледи;

10.  призовава Комисията да консолидира и направи предложение за истински структуриран диалог между ЕС и организациите, представляващи хората с увреждания, включително за подходящо финансиране, за да се гарантира пълното и равно участие на хората с увреждания и на организациите, които ги представляват;

11.  подчертава значението на систематичната и тясна консултация между представителните организации на хора с увреждания, лицата, създаващи политики, предприятията и други свързани заинтересовани страни във връзка с всички нови инициативи, прилагането, наблюдението и оценяването на политики и действия, свързани с образование, обучение, култура, спорт и младеж.

12.  призовава за укрепване на съществуващите органи по въпросите на равенството, за да се спомогне интегрирането, насърчаването и мониторинга на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; напомня на ЕС и на държавите членки за изискването да ангажират значително гражданското общество, и по-специално организациите на хора с увреждания;

13.   настоятелно призовава ЕС да ратифицира Факултативния протокол към Конвенцията за правата на хората с увреждания;

14.  настоятелно призовава за извършване на цялостен и хоризонтален преглед и оценка на съществуващото и предстоящото законодателство на ЕС и на програмите за финансиране, включително бъдещите програмни периоди, с оглед постигане на пълно съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания посредством конструктивно участие на организациите, представляващи хората с увреждания, и на членовете на рамката на ЕС за правата на хората с увреждания (наричана по-долу „Рамката на ЕС“), включително интегриране на свързаните с уврежданията въпроси във всички законодателни политики и стратегии; призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за включване на уврежданията във всички закони, политики и стратегии;

15.  призовава за включване на правата на хората с увреждания в глобалната социално-икономическа програма на ЕС, и по-специално в стратегията „Европа 2020“ и в европейския семестър; препоръчва приемането на Пакт за хората с увреждания, за да се гарантира, че правата на хората с увреждания ще бъдат интегрирани в инициативите на ЕС;

16.  в контекста на европейския семестър призовава Комисията да насочи вниманието си и към наблюдението на ситуацията при лицата с увреждания, когато оценява социалната обстановка в държавите членки (доклади по държави и специфични за всяка държава препоръки) в рамките на споделения ангажимент на ЕС да изгради Европа без граници;

17.  счита, че институциите на ЕС, по-конкретно Парламентът, Съветът и Комисията, следва да предприемат мерки, за да гарантират, че действащото и бъдещото законодателство защитават правата на човека и се придържат изцяло към Конвенцията за правата на хората с увреждания;

18.  призовава Комисията да представи списък със закони, за да бъде предложено актуализирането на декларацията за компетентност в контекста на заключителните бележки, което да се повтаря периодично с официалното участие на организациите, представляващи хората с увреждания, и на Европейския парламент;

19.  призовава Комисията да обмисли в този контекст необходимостта от разработване на рамка на ЕС, която да гарантира ефективното прилагане на правата на хората с увреждания, насърчаването на тяхната лична независимост, достъпността, достъпа до трудова заетост, социалната интеграция и независимия живот, както и премахването на всички форми на дискриминация;

20.  споделя безпокойството, изразено от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, във връзка с липсата на ясна стратегия в Европейския съюз за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

21.  приканва институциите да дават пример с действията си в рамките на интеграционната политика;

22.  призовава Комисията да използва прегледа на Европейската стратегия за хората с увреждания, за да разработи всеобхватна и включваща аспектите на половете стратегия на ЕС относно Конвенцията за правата на хората с увреждания, включително ангажименти за външна дейност, с ясен срок за изпълнение и конкретни и точни критерии и показатели;

23.  изразява съжаление по повод на дискриминацията и изключването, на които продължават да бъдат подлагани лицата с увреждания; призовава Комисията да увеличи максимално полезното взаимодействие между Стратегията на ЕС за хората с увреждания за периода 2010–2020 г. и разпоредбите на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, както и Конвенцията на ООН за правата на детето, с цел да се осигури реално ползване и ефективно упражняване на признатите права, включително чрез хармонизиране и прилагане на законодателната рамка и чрез културни и политически дейности;

24.  приканва Комисията да предостави разяснения относно широкото определение на уврежданията на равнище ЕС;

25.  призовава Комисията да преразгледа Ръководството за социалните критерии при възлагането на обществени поръчки с цел да се подчертаят социалните задължения, но също и да посочи възможностите и ползите от инвестирането във висококачествени услуги за подпомагане на хората с увреждания;

26.  призовава Комисията да преразгледа насоките за оценка на въздействието и да ги измени, за да включи по-всеобхватен списък с въпроси с цел осъществяване на по-добра оценка на съответствието с Конвенцията;

Специфични права

27.  призовава държавите членки и Комисията, с цел предотвратяване на проявите на виктимизация, да предприемат стъпки за борба срещу всички форми на дискриминация, включително множествената дискриминация, дискриминацията поради принадлежност към дадена група и комбинираната дискриминация, основаваща се на наличието на увреждания, като се обръща специално внимание на жените и децата с увреждания, както и на възрастните хора и лицата, които имат нужда от комплексно подпомагане, включително хората с умствени или психо-социални увреждания, и на лицата с увреждания, които се променят с течение на времето;

28.  изразява съжаление във връзка с факта, че Съветът все още не е приел предложението от 2008 г. за директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; припомня призива си към Съвета да стори това възможно най-скоро;

29.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да интегрират правата на жените и децата с увреждания, включително в следващата Програмата на ЕС за правата на детето, и да гарантират, че момчетата и момичетата и организациите, които ги представляват, могат да участват в консултации по въпроси, които ги засягат, успоредно с осигуряването на подходяща помощ в зависимост от тяхното увреждане и възраст;

30.  подчертава, че за да се гарантира закрилата на правата на децата с увреждания, е необходимо да се гарантира подходяща подкрепа за техните семейства чрез засилване и доразвиване на законодателните инструменти, които са на разположение на ЕС, като например на инструмента, предвиждащ удължен родителски отпуск за родителите на деца с увреждания;

31.  призовава Комисията да гарантира, че в съответствие с принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация всички хора с увреждания могат да се ползват от правото на свободно движение, притежавано от всички граждани на ЕС, като включи в действащото и бъдещото законодателство гаранция за равни възможности, основни права, равен достъп до услуги и до пазара на труда, както и еднакви права и задължения по отношение на достъпа им до социална сигурност като граждани на държавата членка, в която те са социално осигурени; освен това, що се отнася до равенството по отношение на заетостта, призовава държавите членки да спазват изцяло разпоредбите на преработената Директива на ЕС (2006/54/ЕО) за равното третиране на мъжете и жените;

32.  подчертава необходимостта от подпомагане на жените и момичетата мигранти с увреждания, за да развият умения, които ще им дадат възможности да намерят подходяща работа;

33.  подчертава, че за да се постигне автономен и независим начин на живот за хората с увреждания, особено за жените, помощта (лична или обществена) е средство, което ще подкрепи тях и техните семейства, като им предостави възможност да имат достъп до работното място, до институции за образование и професионално обучение, и ги подкрепя при бременност и майчинство;

34.  отново заявява спешната необходимост от справяне с проблема с насилието срещу жени и момичета с увреждания в частната и институционалната сфера и призовава държавите членки да предоставят услуги за подкрепа, които да бъдат достъпни за жените и момичетата с всякакъв вид увреждане; препоръчва Европейският съюз да стане страна по Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул) като по-нататъшна стъпка в борбата с насилието срещу жените и момичетата с увреждания;

35.  припомня значението на основното право на участие на хора с увреждания в процесите на изготвяне на политиките и вземане на решения относно уврежданията на всички равнища, както се подчертава в Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН; подчертава, че на жените и момичетата с увреждания, включително онези от тях, които принадлежат към маргинализирани и уязвими групи, изправени пред множествена дискриминация, трябва да бъде предоставена възможност и права да участват в процесите на вземане на решения, с цел да се гарантира, че техните интереси и права са изразени, подкрепяни и защитавани, като се гарантира истинска базова перспектива за равенство между половете; призовава държавите членки да предоставят подходящо адаптирани съоръжения и услуги, които да позволяват активното им включване и участие, и да инвестират в помощни и адаптивни технологии и в електронното включване;

36.  призовава институциите на ЕС да предприемат ефективни мерки за подобряване на живота на жените с увреждания в съответствие с препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания за преразглеждане на прилагането от Европейския съюз на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

37.  изразява загриженост във връзка с това, че отглеждането на децата с увреждания се поема предимно от жените;

38.  призовава Комисията и държавите членки да продължават да повишават осведомеността относно Конвенцията за правата на хората с увреждания, да водят борба срещу предразсъдъците и да насърчават по-доброто разбиране на проблемите на хората с увреждания, така че решенията да бъдат вземани въз основа на техните реални потребности;

39.  подкрепя инициативите, насочени към повишаване на осведомеността в общественото по отношение на трудностите, изпитвани от лицата с увреждания, както и към повишаване на осведомеността на лицата с увреждания относно своя потенциал и приноса, който те могат да имат, наред с другото, чрез специални образователни програми в училищата; подчертава, че значението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания стои в основата на допринасянето за промяна в културните нагласи в посока на признаването, че по-скоро пречките в социалната и икономическата среда са това, което уврежда хората, а не толкова увреждането на конкретното лице;

40.  отправя искане към съответните органи в държавите членки да изготвят стратегии за повишаване на осведомеността относно правата на хората с увреждания, да подпомагат обучението на служителите в транспортния и туристическия сектор с оглед на повишаването на тяхната осведоменост и на задълбочаването на познанията им относно равното третиране на хората с увреждания, както и да насърчават сътрудничеството и обмена на добри практики между европейските организации, работещи в областта на уврежданията, и публичните и частните организации, отговарящи за транспорта; настоятелно призовава също така материалите за обучение да се предоставят на достъпни формати;

41.  подчертава, че на служителите на въздушните превозвачи трябва да се предлага обстойно обучение, така че въздушните превозвачи да могат да предоставят подходящи услуги на хората с увреждания; подчертава, че трябва да се обърне специално внимание служителите да могат да боравят с инвалидни колички, без да ги повреждат;

42.  приветства предложението за Европейски акт за достъпност(22) и е ангажиран с бързото му приемане с оглед гарантиране на достъпността на стоките и услугите, включително на сградите, в които се предоставят тези услуги, заедно с ефективни и достъпни национални правоприлагащи механизми и механизми за подаване на жалби; припомня, че е необходим цялостен подход по отношение на достъпността и че са нужни мерки, които да гарантират, че лицата с каквото и да е увреждане се ползват от това право в съответствие с член 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

43.  подчертава необходимостта от приемане на Европейски акт за достъпността, който е от основно значение за решаването на всички въпроси, свързани с достъпността за лицата с намалена подвижност в областта на транспорта, мобилността и туризма, и за гарантирането на това, че въздушният, автомобилният, железопътният и водният превоз на пътници, особено по отношение на пътните възли и достъпа без стъпала до всички публични линии на метрото и железниците, уебсайтовете, услугите, базирани на мобилни устройства, интелигентните системи за издаване на билети и информацията в реално време, както и терминалите за самообслужване, билетните автомати и автоматите за регистрация, използвани за предоставяне на пътнически транспортни услуги, са напълно достъпни за хората с увреждания;

44.  отчита, че малките и средните предприятия ще извлекат ползи от спазването на стандартните изисквания на ЕС, вместо да се налага да се приспособяват към различаващи се национални правила; изразява съжаление обаче, че туристическите продукти и туристическите услуги от трансграничен характер не са обхванати от предложението за Европейски акт за достъпност; подчертава факта, че на равнище ЕС не са предприети допълнителни действия по отношение на туристическите съоръжения и услуги, за да се хармонизира постепенно класификацията на настаняването, като се вземат предвид критериите за достъпност;

45.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават научноизследователската и развойната дейност, по-специално относно достъпността на нови и иновативни технологии за хора с увреждания;

46.  призовава Комисията, при подготовката на бъдещи законодателни актове и където това е приложимо, например в Програмата в областта на цифровите технологии, да взема предвид обстоятелството, че достъпността е от значение както за физическата среда, така и за ИКТ. ​

47.  насърчава държавите членки, когато прилагат принципа на достъпност, да гарантират прилагането на т. нар. „универсален дизайн“ в съществуващите и бъдещите строителни проекти, на работното място и по-специално в обществените сгради, например в училищните сгради, финансирани с обществени средства;

48.  призовава държавите членки и Комисията да работят съвместно с Парламента, за да се осигури изготвянето на ясна и ефективна директива относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор, с широк обхват и стабилен механизъм за правоприлагане в съответствие с предложения Европейски акт за достъпността и Конвенцията за правата на хората с увреждания, че 80-те милиона лица с увреждания и 150-те милиона възрастни лица в ЕС разполагат с равен достъп до интернет страници и до онлайн обществени услуги;

49.  призовава Комисията, заедно с държавите членки, да гарантират, че наличният в целия ЕС номер за спешни повиквания 112 е напълно достъпен и надежден, като се използват най-съвременни технологии на национално равнище и при роуминг, по-специално за граждани, които са глухи или с увреден слух, като по този начин се избягват предотвратими смъртни случаи и наранявания, подчертава необходимостта от прилагане на мерки на национално равнище, които да гарантират, наред с другото, съвместимостта във всички държави членки, включително на достъпни национални центровете за приемане на спешни повиквания;

50.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че пациентите с увреждания и съответните лица, които полагат грижи за тях, имат пълен достъп до електронни и мобилни здравни услуги, приложения и устройства, включително номера за спешни повиквания 112, който трябва да може да се ползва лесно навсякъде в Европа, и системата за усъвършенствана мобилна локализация (AML), и по-пълно да използват потенциала на телемедицината с цел подобряване на достъпа и грижите в този контекст;

51.  поставя акцент върху необходимостта от повишаване на подкрепата и от специфични разпоредби за хората с увреждания в хуманитарно отношение, по-специално относно децата и призовава Комисията да обозначи възможностите за инвестиции и финансиране в подкрепа на лицата с увреждания при извънредни ситуации, включително според данни, групирани по полов признак и по възраст;

52.  подчертава факта, че текущите конфликти и природни бедствия също са фактор, който допринася за нарастващия брой на лицата с увреждания;

53.  изразява подкрепа за препоръките на експерти по Конвенцията за правата на хората с увреждания, според които ЕС трябва да бъде по-достъпен и приобщаващ, за да се постигне прилагането на подход, основаващ се на правата на човека, по отношение на уврежданията, когато е налице риск или извънредно положение, включително чрез изпълнението на Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015–2030 г.; категорично и настоятелно призовава за интегрирането на човешките права на хората с увреждания, които са обект на двойна дискриминация, в политиките на ЕС в областта на миграцията и бежанците; подчертава, че с тези мерки следва да се отговори по подобаващ начин на специфичните потребности на хората с увреждания и да се отчете изискването за разумни мерки за настаняване въз основа на потребностите; насърчава по-нататъшното интегриране на потребностите на хората с увреждания в хуманитарната реакция от страна на държавите членки и на ЕС;

54.  призовава ЕС да поеме водеща роля при насърчаването на правата на лицата с увреждания при изпълнението на Рамковата програма от Сендай и на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие в отношенията си със страните партньори и с регионални организации, както и на световно равнище;

55.  призовава Комисията да приеме план за прилагане в съответствие със заключенията на Съвета от февруари 2015 г. относно управлението на бедствия, включващо хората с увреждания, и Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия;

56.  отново подчертава значението на заключенията на Съвета относно интегрирането на управлението на бедствия, което е приобщаващо за хората с увреждания, в рамките на целия механизъм за гражданска защита на Съюза и в държавите членки; призовава за повишаване на осведомеността и предоставяне на информация на хората с увреждания и на службите за управление на извънредни ситуации и гражданска защита относно инициативите за намаляване на риска от бедствия и осигуряване на психологическа помощ за лицата с увреждания на етапа на възстановяване от бедствия;

57.  изтъква значението на това да се предостави специална подкрепа на лицата с увреждания, които са преживели извънредни ситуации;

58.  признава, че уязвимите членове на обществото са допълнително маргинализирани, ако са лица с увреждания, и поради това счита, че институциите и държавите членки следва да удвоят усилията си да приспособят напълно предоставянето на права и услуги за всички хора с увреждания, включително лица без гражданство, бездомни хора, бежанци и търсещи убежище, и лица от малцинствата; подчертава необходимостта от включване на проблемите на хората с увреждания в политиките на ЕС по въпросите на миграцията и бежанците;

59.  призовава Комисията и Съвета, в съответствие с член 11 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, когато правят предложения, засягащи решаването на въпроса за бежанците, финансирането или други мерки за подпомагане, да предвиждат специални грижи, насочени към хората с увреждания;

60.  подчертава, че ЕС следва да предприеме подходящи мерки, за да гарантира, че всички лица с увреждания, които са били лишени от своята дееспособност, могат да упражняват всички права, залегнали в Договорите на ЕС и в законодателството на ЕС, като например правото на достъп до правосъдие, до стоки и услуги, включително банкови услуги, заетост и здравни грижи, както и правото да гласуват и да се ползват от правата на потребителите;

61.  признава, че Конвенцията за правата на хората с увреждания доказа, че е положителен и важен инструмент, който насърчава правната реформа и изисква от държавите членки да преразгледат възприемането на лицата с увреждания; при все това изразява съжаление, че лицата с увреждания все още са изправени пред трудни предизвикателства в стратегически области като наказателно правосъдие и участие в политическия живот; счита за приоритет пълния достъп до политическата система за всички лица с увреждания; признава, че този достъп трябва да бъде не само физически – за гласуване, а следва да включва широк спектър инициативи за отваряне на демократичния процес към всички граждани; счита, че това следва да включва изготвяне на изборните материали на жестомимичен език, брайлово писмо и лесни за разчитане формати, пълно предоставяне на необходимата помощ на хората с увреждания по време на процедурата за гласуване, насърчаване на гласуването по пощата и гласуване чрез пълномощник, когато това е възможно, както и премахване на пречките за онези граждани с увреждания, които искат да се кандидатират за изборите, а също и мерки по отношение на действащите правила за дееспособността и тяхното въздействие върху способността на лицата да участват пълноценно в демократичния процес; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че разпоредбите на член 3, параграф 2 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и на Директиви 2010/64/ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и 2012/13/EС относно правото на информация в наказателното производство, и особено на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане, са правилно и изцяло изпълнени, особено в случаите на лица с увреждания;

62.  изразява дълбоко съжаление относно факта, че много държави продължават да отричат или ограничават чрез съдебни действия дееспособността на лица с интелектуални затруднения; призовава държавите членки да се ангажират с положително решение на въпроса за дееспособността за подкрепящо включване, а не за автоматично изключване;

63.  изразява загриженост по отношение на трудностите, с които хората с увреждания все още се сблъскват при достъпа до правосъдие; припомня, че правото на достъп до правосъдие е ключово основно право и съществен елемент от принципите на правовата държава; призовава държавите членки да предприемат действия, за да осигурят на тези лица пълен процесуален достъп и да адаптират процедурите си спрямо тях; счита, че Комисията следва да обмисли включването в програмата на ЕС в областта на правосъдието за периода 2014 – 2020 г. на специфични програми за обучение относно Конвенцията за правата на хората с увреждания; предлага съдилищата в ЕС да прилагат своите вътрешни правила и инструкции по начин, който да улеснява достъпа на хората с увреждания до правосъдие, както и предлага в процеса на правораздаване също така да бъдат взети под внимание общите препоръки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания;

64.  признава многобройните начини, по които Хагската конвенция относно международната защита на пълнолетни лица може функционално да съдейства за изпълнение и подпомагане на международните задължения на страните по Конвенцията за правата на хората с увреждания; във връзка с това изразява съжаление относно неуспеха на Комисията да предприеме последващи действия във връзка с резолюцията на Парламента от 18 декември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно трансграничните последствия от правната защита на пълнолетни лица;

65.  подчертава, че децата с увреждания са по-уязвими от насилие, сплашване и сексуално насилие в училище, в дома или в институциите; настоятелно призовава ЕС и държавите членки за по-ефективни действия и борба срещу насилието над деца с увреждания посредством специфични мерки и достъпни помощни услуги;

66.  призовава Комисията да приема ефективни мерки за предотвратяване на насилието срещу деца с увреждания, насочени към семейства, общности, специалисти и институции; отбелязва, че училищата играят ключова роля в насърчаването на социалното приобщаване, и подчертава необходимостта от подходящи механизми, които позволяват приобщаването в училищата от общообразователната система и които също така биха могли да гарантират, че обучаващите и учителите са правилно подготвени и обучени, за да разпознават и реагират на насилие срещу деца с увреждания;

67.  освен това призовава държавите членки да гарантират, съгласно най-новите международни стандарти, че принудителното лечение и изолиране са забранени от закона;

68.  препоръчва принципът за свободно движение на гражданите с увреждания в ЕС да се гарантира чрез отстраняването на всички бариери, които остават пред упражняването на тази свобода;

69.  подчертава, че свободното движение на европейските граждани трябва да се гарантира на лицата с увреждания и че за тази цел държавите членки трябва да осигурят взаимно признание на тяхното положение и социални права (член 18 от КПХУ);

70.  изразява съжаление, че Съветът не прие включването на документите, свързани с увреждания, в обхвата на Регламента за насърчаване на свободното движение на гражданите и предприятията чрез опростяване на приемането на някои официални документи в ЕС;

71.  приветства пилотния проект за европейска карта за лицата с увреждания; изразява съжаление поради ограниченото участие на държавите членки в проекта за европейска карта за лицата с увреждания, който с практически мерки облекчава мобилността и взаимното признаване на правата на гражданите с увреждания в държавите членки;

72.  подчертава, че с цел да се гарантира пълното спазване на правата на хората с увреждания, е необходимо да се гарантира правото им да избират как да живеят и как да използват най–добре потенциала си, например чрез по-честото прибягване до улеснения като лица, полагащи грижи;

73.  изразява силно съжаление относно констатираните в някои държави членки тежки условия, в които се намират лицата с увреждания, и приканва държавите да положат всички усилия за спазване на Европейската конвенция за защита на правата на човека и член 3 от нея относно забраната на нечовешко или унизително отношение;

74.  настоятелно приканва Комисията и Съвета да обръщат повече внимание на потребностите на хората с увреждания и да вземат предвид тези потребности по последователен начин, когато преразглеждат регламентите на ЕС, например регламентите относно правата на пътниците в рамките на различните видове транспорт (регламенти (EО) № 1107/2006 и (EО) № 261/2004 относно въздушния транспорт, Регламент (EО) № 1371/2007 относно железопътния транспорт, Регламент (EС) № 1177/2010 относно водния транспорт и Регламент (EС) № 181/2011 относно автобусния транспорт), и когато изготвят законодателство, например относно правата на пътниците в контекста на мултимодалните пътувания; подчертава, че през 2010 г. в рамките на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г. ЕС пое ангажимент за Европа без бариери;

75.  призовава ЕС да засили мониторинга на прилагането на законодателството относно правата на пътниците и да хармонизира работата на националните правоприлагащи органи и призовава държавите членки да предприемат всички необходими стъпки за прилагане на законодателството на ЕС, насочено към подобряване на достъпността на транспорта на местно, регионално и държавно равнище за транспортни и туристически цели (включително автобуси и таксита, градски обществен транспорт, както и железопътен, въздушен и морски транспорт, включително гари, летища и пристанища) и към преодоляване на пречките пред Европа без бариери, например чрез укрепване на правомощията на компетентните правоприлагащи органи съгласно законодателството в областта на правата на пътниците, с цел да се осигурят ефективни и равни права за всички пътници с увреждания в целия ЕС, включително по отношение на достъпността и стандартизацията, хармонизацията, техническите изисквания, стимулите за предприятията, политиката на синдикатите и колективните трудови договори;

76.  призовава Комисията да изясни отговорностите на всеки от участниците в предоставянето на грижи за лицата с намалена подвижност, по-специално по отношение на трансферите между различните видове транспорт, и да предостави на Парламента информация относно участието на сдруженията на хората с увреждания и ролята им при прилагането на регламентите относно правата на пътниците;

77.  подчертава, че безпрепятствената достъпност на транспортните услуги, превозните средства, инфраструктурата и интермодалните свързващи центрове, по-специално в селските райони, е от ключово значение, за да се осигури, че системите за мобилност не се характеризират с дискриминация; подчертава във връзка с това, че лицата с увреждания трябва да имат достъп до продуктите и услугите и че трябва да се положат допълнителни усилия с цел транспортните и туристическите услуги, превозните средства и инфраструктурата да бъдат достъпни; посочва, че Механизмът за свързване на Европа дава възможност за финансиране на мерки в градските райони и на мерки за подобряване на достъпността за лицата с някакъв вид увреждане, като това финансиране може да достига до 10 % от разходите за адаптиране;

78.  призовава Комисията да публикува в годишния си доклад относно усвояването на средствата за трансевропейската транспортна мрежа сведения за напредъка, постигнат по отношение на мерките, както и за размера на помощта, отпусната за адаптиране на инфраструктурата за лицата с увреждания в рамките на Механизма за свързване на Европа и други видове финансиране от ЕС; също така призовава Комисията да предприеме действия за насърчаване на по-активно участие в проекти, насочени към адаптиране на инфраструктурата за лицата с увреждания, включително, наред с другото, действия за информиране и за разпространяване на информацията сред потенциалните предприемачи;

79.  в тази връзка подчертава значението на финансирането на мерки в градските райони, където хората трябва да се прехвърлят между различни видове транспорт по-често и където хората с някакъв вид дисфункция на подвижността срещат най-много трудности;

80.  подчертава факта, че в рамките на политиките за цифровизирания пазар на мобилността следва да се отдава приоритетно значение на форматите, които са неизменно достъпни и които следва да улесняват достъпа на всички хора с всякакви видове увреждания чрез използване на достъпни за тях езици, формати и технологии, подходящи за различните видове увреждания, включително жестомимични езици, Брайлова азбука, допълващи и алтернативни комуникационни системи и други достъпни средства, методи и формати за комуникация по избор на съответното лице, включително лесен за четене език или пиктограми, субтитри и лични текстови съобщения за предоставяне на информация и възможности за резервация и покупка на билети за пътувания, като се предлага възможност за използване на повече от един сетивен канал; настоятелно призовава Комисията да установи по отношение на транспортните услуги и съоръжения подходящи механизми за мониторинг и контрол, за да се гарантира, че достъпността и помощните средства за лица с увреждания се предлагат и в рамките на услугите на обществения транспорт във всички държави членки;

81.  подчертава, че хората с увреждания следва да могат да получават информация относно мултимодалните, трансгранични услуги, които осигуряват транспорт „от врата до врата“, по такъв начин, че да могат да избират между най-устойчивата, най-евтината или най-бързата услуга, както и да резервират и заплащат тези услуги онлайн;

82.  призовава за предоставянето на пътна информация в реално време, така че преди да започнат пътуването си, хората с увреждания да могат да получават информация за смущения или алтернативни възможности за пътуване;

83.  подчертава, че хората с увреждания трябва да имат достъп до информация и комуникация в достъпни формати и технологии, които са подходящи за различни видове увреждания, включително езика на глухонемите, Брайловата азбука, допълваща и алтернативна комуникация и други достъпни средства, начини, формати на комуникация по избор, включително лесен за четене формат и субтитри; следователно призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да стартира прилагането на законодателството на ЕС относно достъпа до информация и комуникация; настоятелно призовава Съвета да приеме без по-нататъшно забавяне решение относно сключването на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали; призовава Съвета и държавите членки да прилагат последователни и ефективни мерки в съответствие с неговите разпоредби;

84.   припомня, че независимостта, интеграцията и достъпът до приобщаваща система за образование и обучение, до участие в гражданския и културния живот, занимания в свободното време и спорт са права, гарантирани от членове 19, 24 и 30 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; припомня, че тези права са защитени по силата на правото на ЕС, по-специално в член 21 от Хартата на основните права, който забранява дискриминацията, основана на увреждане и въз основа на принципа на пълно и ефективно участие, включително демократично участие и приобщаване в обществото на хората с увреждания (член 3 от Конвенцията за правата на хората с увреждания); призовава следователно Комисията и държавите членки да засилят мерките, насочени към гарантиране на ефективен и равен достъп на лицата с увреждания не само до ключови области като приобщаващото и качествено образование, културата и спорта, но също и достъп до извънучилищни дейности (курсове по театър, езици, изкуства); призовава Комисията да включи специфични за уврежданията показатели в стратегията „Европа 2020“, когато преследва цели от областта на образованието и обучението;

85.  припомня проекта на общ коментар на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно член 24 относно правото на приобщаващо образование, в който е изложено подробно неговото нормативно съдържание, задълженията на държавите, неговата връзка с други разпоредби на конвенцията и неговото прилагане на национално равнище;

86.  припомня, че насочените към младите хора програми следва да се организират със специален интерес към младите хора с уврежданията;

87.  отбелязва, че стратегиите за младежта за периода след 2018 г. следва да интегрират потребностите на младите хора с увреждания;

88.  припомня, че хората с увреждания често са изключени от или нямат ефективен достъп до образователни услуги и услуги по обучение, при които са необходими адаптирани образователни процеси, които да отчитат степента на увреждането им, за да им помогнат да достигнат своя пълен социален, икономически и образователен потенциал; подчертава, че следва да се вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че всички ученици с увреждания получават подходящите удобства, от които се нуждаят, за да упражняват правото си на приобщаващо качествено образование; насърчава държавите членки и отговорните децентрализирани регионални и местни правителства да укрепят програмите за обучение и възможностите за непрекъснато професионално развитие за всички заинтересовани страни, работещи в областта на неформалното и самостоятелното учене, както и техния достъп до ИКТ инфраструктури, с цел да се подкрепи тяхната работа с ученици с увреждания и да противодейства на предразсъдъците по отношение на лицата с увреждания, по-специално лицата с психо-социални и интелектуални увреждания;

89.  призовава Комисията и държавите членки да приемат ефективни мерки за справяне със сегрегацията и отхвърлянето на студентите с увреждания в училищната и учебната среда, както и да осигурят достъп до разумно настаняване и на необходимата им подкрепа, така че учащите се да бъдат улеснени в реализирането на пълния си потенциал; подчертава факта, че равни възможности могат да се постигнат единствено ако правото на приобщаващо образование и обучение бъде гарантирано на всички нива и за всички видове образование и обучение, включително учене през целия живот, и следователно ако бъде гарантирано признаването на квалификации за хората с увреждания, по-специално на квалификации, които са постигнати благодарение на подкрепяща учебна среда, в която лицата с увреждания могат да развият специални знания и умение за надмогване на уврежданията; подчертава техническите и финансовите недостатъци на програмите за обучение и образование на лица със специални образователни нужди, преди всичко в държавите членки, засегнати от кризата, като призовава Комисията да разгледа възможностите за подобряване на положението;

90.  отбелязва напредъка, постигнат в регулирането на програмите за обмен на студенти, по-специално програмата „Еразъм+“, чрез включване на допълнителна финансова подкрепа за мобилността на студентите и персонала с увреждания и настоява върху необходимостта от това да се продължи изготвянето на специални разпоредби във всички аспекти на програмата; признава, че на практика студентите с увреждания все още срещат множество пречки (в отношението на хората, комуникацията, архитектурни, информационни и др.) призовава Комисията и държавите членки да засилят ангажимента си в полза на участието на лица с увреждания в програми за обмен на ЕС и да подобрят видимостта и прозрачността на възможностите за мобилност; призовава още Комисията да насърчава обмена на най-добри практики относно достъпа до програми за обмен на студенти и учители с увреждания;

91.  призовава за това образователните системи да се въздържат от създаването на среди, в които на обучаващите се поставят етикети, като например групиране и разделяне според способностите, тъй като това засяга негативно учениците с увреждания и особено тези с трудности при ученето;

92.  настоятелно призовава Комисията да включи посветен на уврежданията компонент в своята оценка на Директивата за трансграничното здравно обслужване и настоятелно призовава държавите членки да задълбочат прилагането на тази директива от перспективата на потребностите на лицата с увреждания и тяхното право да познават и ефективно да се ползват, наравно с останалите хора, от нейните разпоредби и инструменти, осведомеността за които е ниска дори сред населението като цяло;

93.  подчертава силната взаимовръзка между уврежданията, които засягат около 15% от населението на ЕС, и влошеното здравословно състояние, като затрудненията и постоянните пречки пред достъпа до здравни услуги водят до това, че лицата с увреждания не се ползват от такива услуги или те им се предоставят в недостатъчна степен, включително когато увреждането е причинено от нежелана лекарствена реакция; отбелязва, че липсата на достъп до качествени здравни услуги има отрицателни последици за способността на хората с увреждания да водят независим живот, съвместно и наравно с останалите хора;

94.  отбелязва със загриженост, че лицата с увреждания съобщават за значително по-високи проценти на случаи на неадекватно предоставяне на здравни грижи или отказ за предоставяне на такива грижи, както и на случаи на принудително лечение или малтретиране, което е показател за липсата на обучение на медицинските специалисти относно потребностите от здравно обслужване на хората с уреждания; призовава държавите членки да инвестират в обучението на специалистите, които лекуват и подпомагат лица с увреждания;

95.  подчертава, че информираното съгласие на лицата с увреждания трябва да се получава за всички медицински интервенции, за които се изисква, и че всички необходими мерки трябва да са взети, за да се гарантира, че тези лица имат достъп до съответната информация и я разбират; подчертава, че това съгласие трябва да се даде лично, предварително и при пълно познаване на фактите, с всички необходими механизми, които да гарантират спазването на тези принципи, и че подобни подходящи мерки трябва да се предприемат също така по отношение на лицата с психосоциални увреждания;

96.  призовава Комисията да интегрира ориентирани към уврежданията подходи в своите инструменти и политики в областта на здравето, за да допринесе за подобряването на резултатите за здравето на лицата с увреждания в държавите членки посредством по-добър физически и сетивен достъп, достъп до околната среда, качество и достъпност, както и да проведе задълбочени консултации с хората с увреждания в процеса на разработване на тези инструменти и политики;

97.  отново заявява, че репродуктивните права са сред основните свободи, гарантирани съгласно декларацията и програмата за действие от Виена от 1993 г. и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, включително: правото на равенство и недискриминация, правото на встъпване в брак и на създаване на семейство; правото на всеобхватни грижи, свързани с репродуктивното здраве, включително семейно планиране и здравни услуги, образование и информация за майките; правото на изразяване на информирано съгласие за всички медицински процедури, включително стерилизация и аборт; както и правото на защита от сексуално насилие и експлоатация;

98.  призовава държавите членки да приемат мерки, за да гарантират, че всички форми на здравно обслужване и услуги, предоставяни на жените с увреждания, включително всички грижи и услуги в областта на репродуктивното и психичното здраве, са достъпни и се базират на свободно изразено и информирано съгласие на съответното лице;

99.  настоятелно призовава държавите членки да приемат насоки, за да гарантират, че всички образователни и информационни материали, здравно обслужване и услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, са достъпни за жените и момичетата с увреждания в съобразени с възрастта им достъпни формати, включително жестомимични езици, Брайлова азбука, тактилна комуникация, уголемени шрифтове и други алтернативни методи, средства и формати на комуникация;

100.  отново потвърждава своето мнение, че необходимостта от предоставяне на специализирана подкрепа, включително помощ за отглеждане на деца, на жените и мъжете с увреждания, както и на техните семейства, трябва да бъде разгледана, за да им се даде възможност да се радват пълноценно на майчинството и бащинството;

101.  подчертава, че трябва да се гарантира, че системите на здравното осигуряване не дискриминират лицата с увреждания;

102.  настоятелно призовава Комисията да разработи общоевропейски насоки за националните точки за контакт относно предоставянето на достъпна информация на всички пациенти относно здравното обслужване в други държави членки, като има предвид особената роля на организациите на пациентите;

103.  насърчава Комисията да подпомага държавите членки и членовете на европейските референтни мрежи да разширяват ресурсите и експертния опит на мрежата, като включат форми на увреждания, които, макар и не непременно редки, също изискват високоспециализирано здравно обслужване, предоставено от мултидисциплинарни екипи за здравно обслужване, както и съсредоточаване на знания и ресурси чрез тази рамка;

104.  счита, че достъпността на продуктите и услугите за лицата с увреждания трябва да се повиши; посочва, че бариери от икономическо естество и такива, свързани със съотношението на разходите и ползите, пречат на разработването и прилагането на достъпността; счита, че по-голямото участие на лицата с увреждания при разработването на здравни продукти и услуги ще допринесе за осигуряването на по-голяма безопасност и достъпност;

105.  подчертава факта, че хората с физически увреждания са изправени и пред проблеми, свързани с цифровизирания пазар на мобилността, и призовава за улесняване на достъпа на всички хора с всички видове увреждания на достъпен за тях език, формат и технологии, подходящи за различни видове увреждания, включително жестомимични езици, Брайлова азбука, допълващи и алтернативни комуникационни системи и други достъпни средства, методи и формати на комуникация по техен избор, включително лесен за четене език, субтитри и лични текстови съобщения, по-специално за предоставяне на здравна информация, при което да могат да се използват повече от един сетивен канал;

106.  насърчава Комисията да полага постоянни усилия за стимулиране на здравната профилактика и промоцията на здравето, за да се преодолеят сериозните различия по отношение на здравословното състояние и достъпа, които засягат най-уязвимите лица с увреждания;

107.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят класифицирането на заболяванията, засягащи паметта, като увреждания;

108.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки надлежно да признаят ключовата роля на лицата, които полагат грижи за член на семейството, и да гарантират, че те също разполагат с подходящ достъп до здравни услуги с оглед на въздействието, което грижите за лица с увреждания оказват върху тяхното физическо и психическо здраве и благосъстояние;

109.  призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че правата и услугите, свързани със заетостта, включително разумното улеснение в контекста на Директивата за равенство в областта на заетостта, са преносими и зачитат свободата на движение на хората с увреждания, както е посочено в Договорите; призовава държавите членки да въведат стимули за работодателите и активни политики на пазара на труда, в подкрепа на наемането на лица с увреждания; признава потенциала както на социалната икономика, така и на развиващата се цифрова икономика, за осигуряване на заетост на лицата с увреждания;

110.  изразява загриженост относно високия процент на безработица сред хората с увреждания, и по-специално сред жените с увреждания, в сравнение с други групи от населението на Европейския съюз; призовава държавите членки да насърчават и гарантират законодателна и политическа рамка за участието на жените с увреждания на пазара на труда, включително тези със скрити увреждания, хронични заболявания или затруднения при учене;

111.  изразява загриженост, че Директивата за равенство в областта на заетостта не разглежда изрично отказа за осигуряване на разумно улеснение на лица с увреждания като форма на дискриминация; отправя искане към Комисията за предоставяне на информация за текущото състояние на вида на получените жалби и да обмисли в тази връзка дали е необходимо преразглеждане на директивата;

112.  подчертава ползите от излизането от рамката на защитената заетост и от създаването на условия за заетост на хората с увреждания, които ги приобщават към отворения пазар на труда. подчертава важността на споделянето на добри практики между публичните органи, организациите, представляващи лица с увреждания, доставчиците на услуги за подкрепа, опитните служители и други съответни действащи лица;

113.  призовава Комисията и държавите членки да продължат да насърчават заетостта на лицата с увреждания чрез предприятия в областта на социалната икономика и основаващи се на солидарността, като по този начин се помогне на лицата с увреждания да навлязат на пазара на труда; в тази връзка призовава Комисията да продължава да насърчава нововъзникналия пазар на социалните инвестиции чрез инструменти, създадени като част от Инициативата за социално предприемачество, както и да информира Парламента за резултатите от своите средносрочни прегледи;

114.  припомня, че за да се избегнат уволненията на хора с увреждания е изключително важно да им се даде възможност да работят при спазване на специалното законодателство; също така препоръчва да се извършват адекватни проверки в допълнение към сътрудничеството с центровете за заетост и предприятията, с цел да се премахне маргинализацията на лицата с увреждания от пазара на труда, като се оползотвори изцяло техният потенциал;

115.  настоятелно призовава държавите членки да приемат качествени рамки за стажовете и да насърчават и развиват възможностите за обучение и чиракуване на лица с увреждания, като същевременно осигурят разумно улеснение и достъпност, с цел гарантиране на социалната закрила и улесняване на приобщаването на лицата с увреждания в пазара на труда;

116.  призовава държавите членки да предприемат незабавни мерки за предотвратяване и промяна на отрицателното въздействие, оказано от икономическите ограничения върху социалната закрила на лицата с увреждания; в тази връзка призовава Комисията да предвиди установяването на основа за социална закрила в ЕС на такова равнище, което да позволява спазването на правото на адекватен стандарт на живот и социална закрила на лицата с увреждания;

117.  призовава държавите членки да прилагат ефективни механизми, за да предотвратят или облекчат бедността, уязвимостта и социалното изключване сред хората с увреждания и техните семейства, като се обърне специално внимание на децата с увреждания, в контекста на европейски стълб на социалните права;

118.  настоятелно призовава Комисията да позволи на държавите членки, които изпълняват програми за фискални корекции, да изключат хора с увреждания от мерките за икономии, по-специално по отношение на сектора на здравеопазването;

119.  призовава държавите членки да се въздържат от съкращаване на обезщетенията, свързани с увреждания, на услугите, предоставяни в общността, на здравните услуги, програмите за обучение и образователните програми, което ще подкопае устоите на Конвенцията за правата на хората с увреждания и ще увеличи още повече равнищата на бедност и социална изолация;

120.  отново с цел борба със социалното изключване на лицата с увреждания и техните семейства, призовава Европейската комисия и държавите членки въз основа на общи правила да насърчават мерки за борба с бедността, пред която са изправени много семейства на хора в неравностойно положение, като се позовават на ясни показатели, въз основа на които да формулират необходимите мерки за подкрепа;

121.  подчертава, че член 7 и член 96, параграф 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби(23) изискват държавите членки и Комисията да гарантират, че равните възможности, недискриминацията и приобщаването на лицата с увреждания се вземат предвид и се насърчават при прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) като цяло и в оперативните програми, в частност; призовава за прилагането на интегриран подход при вземането на мерки по отношение на специфичните нужди на лицата с увреждания; призовава поради това Комисията да следи отблизо прилагането на общите предварителни условия по отношение на борбата с дискриминацията и по отношение на уврежданията; подчертава, че тяхната оценка следва да преценява адекватността на планираните мерки за насърчаване на равните възможности за мъжете и жените и за интегриране на лицата с увреждания, по-специално що се отнася до достъпността на финансирането;

122.  настоятелно призовава отговорните за изготвянето на политиките на местно, регионално, национално равнище и на равнището на ЕС да осигурят ефективното наблюдение на прилагането на разпоредбите, насочени към недопускане на дискриминация, както и достъпността и използването на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове за подкрепа на равния достъп на лицата с увреждания до всички услуги, включително интернет, за равни и достатъчни условия на живот на лицата с увреждания във всички райони (напр. селски райони и слабо населени и градски райони), както и до институциите, които полагат грижи за тях; независимо от това отбелязва, че социалните политики и тяхното финансиране остават преди всичко отговорност на държавите членки;

123.  призовава Комисията да следи отблизо дали при използването на ЕСИ фондовете се спазват принципът на недискриминация и свързаното с него законодателство; припомня, че органите, отговарящи за насърчаването на социалното приобщаване и недискриминацията, в т.ч. организациите на лицата с увреждания, трябва да бъдат включени в партньорството в етапа на програмиране и изпълнение на оперативните програми, за да се гарантира, че интересите и проблемите на лицата с увреждания действително се вземат под внимание; настоятелно призовава при използване на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове да се спазват минимални стандарти по отношение на достъпност, мобилност и жилищно настаняване за хората с увреждания, и отбелязва, че това представлява важна и трудна задача, особено за местните и регионалните органи;

124.  призовава държавите членки да използват структурните фондове на ЕС по по-добър начин, по-специално Европейския социален фонд и програма „Творческа Европа“, включвайки във възможно най-голяма степен националните, регионалните и местните организации, представляващи хората с увреждания; освен това подчертава колко е важно да се гарантира пълен достъп на лицата с увреждания до пазара на труда, до образование и до обучение, както и до инициативи като „Еразъм +“, гаранцията за младежта и EURES;

125.  призовава държавите членки да уточнят принципа, кога възлагащите органи по ЕСИ фондовете имат възможност да изключват кандидати, в случай, че не изпълняват задължението за осигуряване на достъпност на лица с увреждания;

126.  приветства предварителните условия относно социалната интеграция и нейния инвестиционен приоритет за „преминаването от услуги, предоставяни в институции, към услуги, предоставяни в общността“ в Регламент (ЕС) № 1303/2013 за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове); призова държавите членки да използват фондовете за целите на деинституционализирането и като инструмент за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

127.  изразява загриженост, че се злоупотребява с европейските структурни и инвестиционни фондове с цел насърчаване на институционализацията, като призовава държавите членки и Комисията да засилят мониторинга от своя страна в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания и при провеждане на консултации с организациите, представляващи хората с увреждания; препоръчва плащанията от европейските структурни и инвестиционни фондове да се преустановяват, изтеглят и възстановяват, ако задължението за спазване на основните права е нарушено; вярва, че принципите на прозрачност следва да управляват целия процес от разпределянето на средствата до тяхното действително изразходване,

128.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки, включително чрез използването на европейските структурни и инвестиционни фондове и други подходящи фондове на ЕС, за създаване в местните общности на висококачествени и достъпни услуги за подкрепа на момчетата и момичетата с увреждания и техните семейства, включително на хората, които се нуждаят от високо равнище на подкрепа, за да се засилят деинституционализацията и предотвратяването на всяка нова институционализация, като се насърчават приобщаващи общности и достъпа до приобщаващо качествено образование за момчетата и момичетата с увреждания;

129.  счита, че институциите на ЕС следва да обмислят отварянето на бъдещи и съществуващи потоци на финансиране за организациите, които активно представляват хората с увреждания;

130.  призовава Комисията да продължи работата си по приобщаването на хората с увреждания посредством предоставяне на финансова помощ за широк набор от проекти и организации по места;

131.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да ангажират активно хората с увреждания в процесите на вземане на решения, също и чрез представляващите ги организации в съответствие с член 4, параграф 3 от Конвенцията за правата на хората с увреждания; призовава настоятелно също така да се вземат предвид изразените от лица с увреждания становища в хода на тези процеси;

132.  отново подчертава значението на това да има изключения и ограничения на авторското право и сродните му права, достъпни за лица с увреждания; отбелязва сключването на Маракешкия договор, имащ за цел улесняването на достъпа до публикувани произведения за незрящи лица или за лица с увредено зрение и отново заявява своето убеждение, че ЕС е компетентен да сключи този договор, без ратифицирането да зависи от преразглеждане на правната рамка на ЕС или от срока за постановяване на решение на Съда на Европейския съюз; подчертава също така в това отношение необходимостта от това Парламентът, Комисията и държавите членки да работят заедно, за да се гарантира бързото ратифициране на Маракешкия договор;

133.  подчертава, че всяко законодателно изменение в областта на авторското право и сродните му права следва да предоставя на хората с увреждания достъп до всеки формат на творбите и услугите, закриляни от тези права; припомня, че Комисията има задължение да представи законодателни предложения относно изключенията и ограниченията на авторското право и сродните му права с цел да се гарантира, че хората с различни увреждания имат достъп до творбите и услугите, закриляни от тези права;

134.  настоятелно подчертава значението на цифровите системи за лицата с увреждания като инструмент за улесняване на тяхното участие във всички аспекти на обществото и препоръчва да продължат проучванията по отношение на употребата на интелигентна заобикаляща среда в образованието; признава, че непропорционален брой хора с увреждания в момента нямат достъп до интернет и остават изолирани от развитието на цифровите технологии, като в резултат на това пропускат информация и възможности, не получават нови умения и нямат достъп до важни услуги; ето защо призовава законодателите на национално равнище и на равнище ЕС да включат разпоредби относно достъпността при прилагането на законодателството относно цифровия единен пазар, да интегрират достъпността на цифровото съдържание във всички съответни политики, да стартират програми за обучение за „Цифрови шампиони“ в рамките на общностите, за да бъдат насърчени повече хора с увреждания да ползват интернет, както и да предприемат необходимите мерки за борба с киберпрестъпността и кибертормоза; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че правата на интелектуална собственост не съставляват неразумна или дискриминационна пречка за достъпа на лицата с увреждания до културни материали и да обмислят възможността за въвеждането на задължително изключение от авторските права в случай на използване в полза на хора с увреждания, което е пряко свързано с увреждането и няма търговски характер, доколкото се изисква от конкретното увреждане; призовава за прилагането на хоризонтален подход към човешките права на хората с увреждания във всички политики на ЕС;

135.  припомня, че спортът е изключително ценен инструмент в контекста на социалното приобщаване, тъй като предоставя възможности за взаимодействие и за придобиването на социални умения; призовава Комисията и държавите членки да създадат, съгласно разпоредбите на член 30 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, специални програми за по-добър достъп на лицата с увреждания до спортните дейности и събития; отбелязва, че правото на пълен достъп до културни и развлекателни събития е основно право, поради което призовава Комисията да подобри достъпа до такива събития, места за събития, стоки и услуги, включително в аудиовизуалната сфера; приветства инициативите за осигуряване на подходящи субтитри или аудио описание на произведенията, включително аудио-визуалните произведения, с цел те да станат достъпни за лица с увреждания;

136.  счита, че за лицата с увреждания следва да бъдат разработени цифрови инструменти, които да спомагат за интеграцията на спортистите с увреждания, както и платформи за работа от разстояние, за използване на работното място на смени и за споделяне на работната среда; счита освен това, че качеството на преподаване и на спортната инфраструктура в училищата следва да бъде приспособено към нуждите на децата с увреждания и че всяка държава членка следва да разполага с национална и регионална политическа стратегическа рамка за учене през целия живот, която да съдържа конкретни мерки за развитие на уменията на хората с увреждания;

137.  припомня, че с „МЕДИА“ – подпрограмата на „Творческа Европа“, следва да се обърне специално внимание на проекти, включващи въпроса за уврежданията, а образователната сила на филмите и фестивалите в това отношение следва да се подчертае;

138.  счита, че достъпността е от съществено значение, за да могат лицата с увреждания да се възползват напълно от европейското туристическо предлагане;

139.  подчертава, че туристическите услуги трябва да вземат предвид специалните нужди на лицата с увреждания, например лесен достъп до информация и комуникация и до съоръжения като стаи, бани, тоалетни и други вътрешни помещения;

140.  застъпва становището, че принципът „туризъм за всички“ следва да бъде отправната точка за всички действия в областта на туризма на национално, регионално, местно или европейско равнище; подчертава, че доставчиците на туристически услуги следва да се съобразяват с потребностите на лицата с увреждания, като насърчават адаптирането на съоръженията и обучението на служителите.

Специфични задължения

141.  призовава за разработването на показатели, основани на правата на човека; призовава също държавите членки да предоставят количествени и качествени сравними подробни данни въз основа на различни фактори, в т.ч. пол, възраст, трудов статус и увреждане, за всички дейности в ЕС; призовава Комисията да финансира съответните проучвания и събирането на данни например относно достъпността на туристическите и здравните услуги, насилието, злоупотребите и експлоатацията на всички лица с всякакъв вид увреждания в общността и в институциите;

142.  призовава Комисията да хармонизира събирането на данни относно уврежданията чрез социални проучвания съгласно член 31 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, за да може да установява точно събитията в тази област и да ги популяризира; подчертава, че събирането на такива данни следва да използва методологии, които обхващат всички хора с увреждания, включително тези с по-тежки увреждания, и тези, които живеят в институции; всички събрани данни трябва да подлежат на строгите разпоредби относно правата на човека и инициативите за защита на личните данни, включително, но без да се ограничават до разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека, Европейската харта на основните права и Европейската директива за защита на личните данни; препоръчва проучванията да бъдат възможно най-конкретни и целенасочени, и да бъдат последвани от подходящо изучаване и провеждане на семинари, които да водят до уместни и ефикасни действия;

143.  призовава Комисията системно да включва правата на лицата с увреждания във всички политики и програми на ЕС за международно сътрудничество;

144.   подчертава значението на постигането на всички цели за устойчиво развитие (ЦУР), свързани с уврежданията, по-специално цел 4 относно осигуряване на приобщаващо и справедливо качествено образование и по отношение на необходимостта от увеличаване на броя на училищата с достъп до адаптирана инфраструктура и материали за ученици с увреждания, както и на инвестирането в повишаване на уменията на преподавателите за постигане на приобщаващо образование и участие на децата в училищния и обществения живот;

145.  подчертава ангажимента никой да не бъде изключен от системата и посочването на уврежданията в ЦУР, по-специално в разделите, свързани с образованието, растежа и заетостта, неравенството и достъпността на населените места, както и по отношение на събирането на данни и мониторинга на ЦУР, като препоръчва ЕС да поеме водеща роля в изпълнението на ЦУР, които са приобщаващи за лицата с увреждания; подчертава освен това позоваванията на Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия;

146.  препоръчва ЕС да поеме водеща роля в приобщаващото по отношение на уврежданията изпълнение на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и да установи работен план и средносрочен преглед на работния план с цел да гарантира механизъм за мониторинг и оценка и да осигури отчетността на ЕС;

147.  приканва Комисията да изготви проект на план за прилагането на ЦУР и намаляване на риска от бедствия в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания; подчертава, че посоченият план следва да има важен принос за определянето на показателите в областите, свързани с уврежданията и социално-икономическото изключване; подчертава, че бедността, социалната закрила, здравното осигуряване, насилието срещу жени, сексуалното и репродуктивното здраве и произтичащите от тях права, достъпът до водоснабдяване, канализация, устойчивостта на бедствия и вписването на ражданията заслужават специално внимание при определянето на показателите за ЦУР;

148.  изтъква факта, че политиките и програмите на ЕС – както вътрешни, така и външни, трябва да са в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания и да въвеждат конкретни мерки, които гарантират, че правата на лицата с увреждания се интегрират във всички области, включително политиките и програмите в хуманитарната област и в областта на развитието; за целта призова ЕС да приеме хармонизирана политика относно приобщаващото хората с увреждания развитие и да създаде систематичен и институционализиран подход за интегриране на правата на хората с увреждания във всички политики и програми на ЕС за международно сътрудничество;

149.  отправя препоръка делегациите и агенциите на ЕС да показват в достатъчна степен разбиране на стратегиите на ЕС за хората с увреждания и тяхната дейност да се основава на принципите на приобщаване и достъпност; предлага да се създаде координационно звено по въпросите на Конвенцията за правата на хората с увреждания в рамките на Европейската служба за външна дейност; призовава за спешното въвеждане на перспектива, свързана с уврежданията, във всички курсове за обучение по правата на човека, предлагани в рамките на мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО);

150.  призовава също така ЕС:

–  да създаде повече проекти за развитие, които са насочени специално към лицата с увреждания;

–  да създаде механизъм за изграждане на капацитет и споделяне на добри практики между различните институции на ЕС, както и между ЕС и неговите държави членки, по отношение на приобщаващата хората с увреждания и достъпна хуманитарна помощ;

–  да създаде координационни звена по въпросите на уврежданията в делегациите на ЕС, като се назначават обучени лица за връзка, които могат да предложат предимствата на своите експертни знания и професионализъм на лицата с увреждания;

–  да разгледа проблемите, свързани с уврежданията, в диалога със страните партньори и да подпомага и участва в стратегическо партньорство с НПО в областта на уврежданията от страните партньори;

–  да преразгледа многогодишната финансова рамка (МФР) и Европейския фонд за развитие (ЕФР) в контекста на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

–  да включи позоваване на интегрирането на въпросите, свързани с уврежданията, в политиките на ЕС в евентуалния нов Европейски консенсус за развитие;

–  да разгледа възможността за заделяне на средства от предвидените за всички политики и програми на ЕС за международно сътрудничество, които да се предоставят на националните програми за лицата с увреждания;

–  да предостави на децата, за които е вероятно да са изложени на риск, бързи, подходящи и всеобхватни грижи с оглед на значението на ранната намеса;

151.  приветства новата цел 12 в Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г., призовава Комисията да гарантира, че въпросът за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания систематично се поставя в рамките на диалога в областта на правата на човека с трети държави; призовава специалния представител на ЕС за правата на човека да ръководи и следи напредъка в посочената област, като се обръща специално внимание на усилията за стандартизация по отношение на достъпността;

152.  подкрепя действителното интегриране на лицата с увреждания в обществото, по-специално в местните общности, и финансирането на услугите за самостоятелно живеещите лица чрез програми в рамките на инструментите за финансиране в областта на външната дейност; призовава за по-интегрирано използване на структурните фондове на ЕС; призовава за междинна оценка на инструментите за външно финансиране, за де се прецени доколко ефективно са допринесли те за приобщаването на хората с увреждания в техните общества, доколко са били премахнати бариерите и е била насърчена достъпността; изисква освен това при всички разходи в рамките на програмите на ЕС, които подпомагат институционализирането, да се избягва сегрегацията на хората с увреждания; призовава за повишаване и мониторинг на разходите, като се провеждат консултации с организациите на хората с увреждания;

153.  предлага всички хора, наети от ЕС в управлението на външните граници и на центровете за приемане на лица, търсещи убежище, да преминават специално обучение, свързано с нуждите на лицата с увреждания, за да се гарантира, че потребностите на последните са удовлетворени;

154.  приветства оттеглянето на Комисията от рамката за независим надзор (рамката на ЕС); е решен да намери най-подходящата структура за рамката на ЕС, така че тя напълно да зачита Конвенцията за правата на хората с увреждания и Парижките принципи, и настоятелно призовава за преразглеждане и промяна на създадения между Съвета, държавите членки и Комисията кодекс на поведение с цел определяне на вътрешните правила относно изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от страна на Европейския съюз и тяхното представляване от Европейския съюз във връзка с тази конвенция, и то по такъв начин, че да привлекат в това отношение и Европейския парламент;

155.  подчертава необходимостта от засилено политическо сътрудничество в тази рамка, включително във финансовите и човешките ресурси, за да се гарантира, че тя може да изпълнява поетите ангажименти и да прилага препоръките на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

156.  придава първостепенно значение на член 33 от Конвенцията за правата на хората с увреждания („Прилагане на национално равнище и мониторинг“) и на заключителните забележки 76 и 77 на Комитета относно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като съответно приветства одобрението от страна на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания на присъствието на Парламента в рамката на ЕС;

157.  призовава бюджетните органи да отпуснат достатъчно средства, за да се даде възможност на рамката на ЕС да изпълнява своите функции независимо;

158.  припомня, че комисията по петиции предоставя активна защита на европейските граждани (физически или юридически лица), съгласно член 227 от ДФЕС, така че да могат те да отправят жалба при нарушаване на техните права от европейските, националните и местните институции, включително произтичащите от прилагането на европейските политики, чиято цел е изпълнение на Конвенцията за правата на хората с увреждания, в контекста на Декларацията относно разграничаването на областите на компетентност, приложена към заключителния акт за приемане на Договора;

159.  отбелязва факта, че комисията по петиции се признава за един от институционалните инструменти на ЕС (заедно с Омбудсмана, който осигурява защита на гражданите в случай на лошо управление), който може да предостави защита в контекста на рамката на ЕС, в съответствие с принципите на функционирането на националните институции за защита и насърчаване на правата на човека („Парижки принципи“), приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации в Резолюция 48/134 от 1993 г.;

160.  посочва, че за да изпълнява ролята за предоставяне на защита, комисията по петиции поема ангажимента да действа в контекста на рамката за независим мониторинг по отношение на предварителните разследвания на нарушения на правото на ЕС за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания, предаването на петиции към други парламентарни комисии, за да разследват въпроса или да предприемат съответните действия, и извършването на посещения на място с цел събиране на информация и установяване на контакт с националните органи;

161.  припомня, че всяка година комисията по петиции получава значителен брой петиции от лица с увреждания, показващи реалността на милиони хора в Европа, които изпитват ежедневни трудности по отношение на достъпа до работа и заетост, образование и транспорт или участие в политическия, обществения и културния живот; подчертава значението на член 29 от Конвенцията за правата на хората с увреждания относно участието без дискриминация на хората с увреждания в политическия и обществения живот;

162.  припомня, че често петициите, на които се отделя по-голямо внимание, са подкрепени от организации на гражданското общество, представляващи лица с увреждания, и че следователно е необходимо да се насърчава и популяризира ролята за осигуряване на защита и ефективността на петициите, свързани с нарушаването на тези права; приветства ролята, изпълнявана от тези организации, когато става въпрос за насърчаване на социалното приобщаване и подобряването на качеството на живот на хората с увреждания;

163.  отбелязва петициите, които описват случаи на нарушения в някои държави членки, когато става въпрос да се гарантират средствата за издръжка на хората с увреждания, не само относно това, че не се изплащат субсидии, предоставяни от закона, но също случаи като петиция № 1062/2014, в която се твърди, че органите са взели произволни административни решения, за да намалят надбавките, които преди са били предоставяни, въз основа на съмнителни медицински оценки, като по този начин ефективно са намалили степента на увреждането; изисква от съответните национални, регионални и местни органи да проявяват по-голямо разбиране към последиците от подобни действия върху живота на засегнатите лица и техните семейства и отправя искане към Комисията да следи внимателно различните политики и свързаните с тях мерки по отношение на уврежданията, които се прилагат в отделните държави членки;

164.  отбелязва, че някои държави членки, които са ратифицирали Конвенцията за правата на хората с увреждания, все още трябва да създадат или определят органи за прилагане и мониторинг на Конвенцията, както се изисква съгласно член 33; отбелязва, че работата на тези органи, които вече са създадени, по-специално рамките за мониторинг, установени съгласно член 33, параграф 2, е възпрепятствана от липсата на финансови и човешки ресурси, както и от липсата на стабилно правно основание за тяхното определяне;

165.  настоятелно призовава всички държави членки да предоставят за рамките за мониторинг, създадени съгласно член 33, параграф 2, стабилни и достатъчни финансови и човешки ресурси, за да изпълняват своите функции; счита, че те също така следва да гарантират независимостта на рамките за мониторинг, като следят техният състав и дейността им да вземат предвид Парижките принципи за функционирането на националните институции за правата на човека, както се изисква съгласно член 33, параграф 2 – това ще бъде подкрепено чрез създаването на официална правна основа, която ясно посочва ролята и обхвата на рамката; настоятелно призовава държавите членки, които все още трябва да определят органите по член 33, да направят това възможно най-скоро и да им предоставят необходимите ресурси и правомощия за ефективно изпълнение и мониторинг на техните задължения по силата на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

166.  подчертава, че мрежата на Конвенцията за правата на хората с увреждания трябва да бъде укрепена, за да се координира по подходящ начин нейното прилагане на вътрешно, но и на междуинституционално ниво, като в свързаните с нея дейности и срещи се включи активното участие и тясното сътрудничество с лицата с увреждания и организациите, които ги представляват;

167.  настоятелно призовава всички институции, агенции и органи на ЕС да създадат координационни центрове и подчертава необходимостта от хоризонтален механизъм за междуинституционална координация в генералните дирекции и институциите на ЕС; призовава необходимите договорености да станат част от стратегия за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

168.  призовава за засилване на междуинституционалната координация между механизмите за прилагане на различните институции на ЕС;

Зачитане на Конвенцията от страна на институциите на ЕС (в качеството на публични администрации)

169.  счита, че е важно комисията по петиции да организира изяви, специално насочени към петициите в областта на уврежданията, и подчертава важната роля на диалога, в който множество заинтересовани страни дават своя принос, включително други релевантни комисии на Европейския парламент, членове на рамката на ЕС за Конвенцията за правата на хората с увреждания, организации на гражданското общество, представляващи хората с увреждания, и представители на академичните среди;

170.  приветства факта, че публичното изслушване на тема „Защита на правата на хората с увреждания от перспективата на получените петиции“, организирано от комисията по петиции на 15 октомври 2015 г., отговаряше на високи стандарти за достъпност, и препоръчва всички заседания на комисии на Парламента да станат достъпни в бъдеще за хората с увреждания;

171.  приветства използването на брайловото писмо в комуникацията с вносителите на петиции и насърчава всички институции на ЕС да използват жестомимичен език, лесни за четене формати и брайлово писмо в своята комуникация с гражданите, с цел да запазят и продължат усилията за включване на гражданите в работата на европейските институции и в европейския проект;

172.  призовава държавите членки и институциите на ЕС да гарантират ефективното и широко популяризиране на възможностите за участие в процесите на обществена консултация чрез съобщения, достъпни за хората с увреждания, които използват езици като брайлова азбука или лесен за четене език;

173.  призовава държавите членки и институциите да гарантират, че възможностите за участие в процесите на консултиране са ясно и широко оповестени чрез използване на достъпни средства за комуникация, че данните могат да бъдат предоставяни и в други формати, като например брайлово писмо или версии на лесен за четене език, както и че публичните изслушвания и заседания за обсъждане на предложения за законодателство и политики са напълно достъпни за лица с увреждания, включително за тези с умствени или когнитивни нарушения;

174.  подчертава необходимостта от улесняване на ефективното участие и свободата на изразяване на лицата с увреждания по време на обществени мероприятия и заседания, организирани от институциите или провеждащи се в техните помещения, като им се предоставя субтитриране и жестомимичен превод, документи на Брайлова азбука и в лесни за разчитане формати;

175.  призовава Управителния съвет на Европейските училища, включително Комисията, да гарантират приобщаващо качественото образование в европейските училища в съответствие с изискванията по отношение на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с мултидисциплинарните оценки, приобщаването на децата с увреждания и осигуряването на разумни улеснения, като същевременно се гарантира участието на родители с увреждания;

176.  приканва институциите да подкрепят и насърчават работата на Европейската агенция за адаптирано и приобщаващо образование;

177.  призовава ЕС да преразгледа правилата на общата здравноосигурителна схема, пенсионната система и свързаните с уврежданията мерки за социално осигуряване и социална закрила, за да се гарантира недопускане на дискриминация и да се предоставят равни възможности по отношение на хората с увреждания, като наред с другото здравните нужди на хората с увреждания се признават за различни от болест и като се насърчава независимият живот и трудова дейност чрез пълното възстановяване на допълнителните разходи за оборудване или услуги, необходими за работата (например принтер за Брайлово писмо, слухови апарати, жестомимичен преводач, услуги, свързани със субтитриране и др.);

178.  настоятелно призовава институциите, агенциите и органите да гарантират, че съществуващите правилници за длъжностните лица се прилагат изцяло и ефективно в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания и че вътрешните правила и разпоредби за прилагане са разработени при пълно прилагане на разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания като част от отворен процес, включващ въпроса за хората с увреждания, с цел разглеждане на заключителните наблюдения;

179.  призовава за осигуряване на лицата с увреждания на разумни улеснения, отговарящи на нуждите и зачитащи Конвенцията за правата на хората с увреждания, или на лицата със зависими членове на семейството, имащи увреждания, които са наети в европейските институции, като се обръща специално внимание на потребностите на родителите с увреждания;

180.  настоятелно призовава институциите да приемат всеобхватни политики за наемане, задържане и насърчаване, включително временни положителни мерки, за активното и съществено увеличаване на броя на длъжностните лица или служителите и стажанти с увреждания, в това число психосоциални и интелектуални увреждания, в съответствие с член 5 от Директива 2000/78/ЕО;

181.  препоръчва изготвянето на всеобхватни модули за обучение на персонала във връзка с Конвенцията за правата на хората с увреждания, при провеждане на консултации с организациите, представляващи хората с увреждания, като се съсредоточи вниманието върху персонала, пряко ангажиран с въпроса, управлението и обществените поръчки;

182.  настоятелно призовава институциите на ЕС да направят достъпно съдържанието на своите интернет страници и приложения, включително техните вътрешни мрежи и всички основни документи и аудиовизуално съдържание, като едновременно с това по същия начин гарантират физическия достъп на сградите си;

183.  призовава Европейската комисия да работи в тясно сътрудничество с други институции, органи и агенции на ЕС, както и с държавите членки, да координира ефективно и систематично последващите действия във връзка със заключителните забележки, евентуално чрез стратегия за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

184.  призовава ЕС и държавите членки да осигурят консултации и систематично и структурирано участие на организациите, представляващи лицата с увреждания, при прилагането на съответните окончателни забележки;

185.  по отношение на член 35 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, който задължава държавите членки, подписали Конвенцията, да изготвят първоначален доклад и впоследствие – доклади за прилагането ѝ, счита, че е необходимо тези доклади да се представят на всеки четири години и да се изготвят съвместно с организациите на лицата с увреждания.

°

°  °

186.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35.

(2)

CRPD/C/EU/CO/1.

(3)

CRPD/C/EU/CO/1.

(4)

A/RES/64/142

(5)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(6)

ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.

(7)

Приети текстове, P8_TA(2016)0059.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2015)0321.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2015)0320.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2015)0286.

(11)

Приети текстове, P8_TA(2015)0261.

(12)

Приети текстове, P8_TA(2015)0208.

(13)

OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 130.

(14)

ОВ L 131 Е, 8.5.2013 г., стр. 9.

(15)

ОВ L 212 Е, 5.8.2010 г., стр. 23.

(16)

Решения на Съда по съединени дела C-335/11 и C-337/11 и по дело HK Danmark от 11 април 2013 г., параграфи 29-30; Решение на Съда по дело C-363/12 Z от 18 март 2014 г., параграф 73; Решение на Съда по дело C-356/12 Glatzel от 22 май 2014 г., параграф 68.

(17)

Доклад на Агенцията на ЕС за основните права: „Насилието срещу деца с увреждания: законодателство, политики и програми в ЕС“, http://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/fra-2015-violence-against-children-with-disabilities_en.pdf

(18)

Доклад на Агенцията на ЕС за основните права „Насилието срещу жени: обзорно изследване за целия ЕС“. Основни резултати: http://fra.europa.eu/sites/default/files/fra-2014-vaw-survey-main-results-apr14_en.pdf

(19)

Ван Стратен и др. (2015 г.). Потребности от грижи по собствена оценка на бездомните хора в Нидерландия със или без предполагаеми интелектуални увреждания: проследяване на резултатите след 1 година и половина. В: Здравеопазване и социални грижи в общността, 1 октомври 2015 г. Epub, 1 октомври 2015 г.

(20)

EU-SILC 2012.

(21)

OВ C 56E , 26.2.2013 г., стp. 41.

(22)

COM(2015) 0615.

(23)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст

ЕС се присъедини към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (наричана по-долу „Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания или „Конвенцията“) през декември 2010 г. като първата организация за регионална интеграция(1). Това е първият международен договор за правата на човека, който ЕС е ратифицирал като цяло (и до този момент единственият); Факултативният протокол не беше подписан или ратифициран. С ратифицирането ЕС понастоящем е предмет на контрол от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания.

След присъединяването от ЕС, както и от другите държави — страни по Конвенцията, беше поискано изготвянето на първоначален доклад(2) за състоянието на прилагането на Конвенцията. Има задължение за допълнително изготвяне на периодични доклади на всеки четири години. Комисията е внесла първоначалния си доклад през юни 2014 г., а Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания публикува своя отговор под формата на списък с въпроси(3) през май 2015 г. след първата среща между Комисията и ЕС в Женева през април.

По-късно през май 2015 г. ЕП прие своя собствена пленарна резолюция относно списъка с въпроси(4) , с която настойчиво призовава Европейската комисия да отчете гледните точки на Парламента при изготвянето на своя отговор на списъка с въпроси. Становищата на Парламента впоследствие бяха до голяма степен включени.

Второ заседание с Комитета на ООН за правата на хората с увреждания през август 2015 г. доведе до публикуването на „заключителни забележки относно първоначалния доклад на Европейския съюз“(5). Заключителните забележки изискват ЕС да отговори на Комитета за правата на хората с увреждания във връзка с някои въпроси в рамките на една година(6). Поради това ЕП впоследствие реши да изготви свой собствен доклад по собствена инициатива, за да гарантира, неговите становища ще бъдат включени в доклада, който ще бъде представен от Комисията до септември 2016 г. Предвиждат се редовни (евентуално) годишни доклади, подобни на този.

ЕП е присъствал по време на двете срещи в Женева, като част от рамката на ЕС за популяризиране, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, както се изисква съгласно Конвенцията(7). Настоящата рамка, на който докладчикът е един от представителите на ЕП, включва също и Европейската комисия, Европейския омбудсман, Агенцията за основните права и Европейския форум на хората с увреждания. Вследствие на препоръката на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, Европейската комисия обяви публично своето оттегляне по време на изслушване в рамките на комисията по петиции и поради това преструктурирането на рамката като цяло се превърна в по-вероятно.

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е сред договорите в областта на правата на човека, по които има най-голям брой договарящи страни и държави, подписали договора. Всички 28 държави членки са подписали Конвенцията, 25 вече са я ратифицирали, с изключение на Финландия и Ирландия. Към момента на писане, Нидерландия се доближават до присъединяването към Конвенцията.

Конвенцията обхваща голям диапазон от права, които се разпростират във всички области на живота, като някои от тях попадат извън сферата на компетентност на ЕС. Следователно от държавите членки се изисква да прилагат Конвенцията на всички нива, включително регионално и национално. Въпреки че ЕС първоначално е представил декларация за компетентността си(8) за преодоляване на тази правна несигурност, Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания приложи бърза процедура по отношение на ЕС и в препоръките си стигна до заключението, че декларацията трябва да бъде редовно актуализирана.

Цел на доклада по собствена инициатива (INI)

Целта на доклада е вниманието да се съсредоточи преди всичко и най-вече върху въпросите, изтъкнати в заключителните забележки. Докладчикът приоритетно се съсредоточава върху онези препоръки, които попадат в рамките на компетентността на ЕС, и следователно биха могли да създават трудности при прилагането на национално равнище.

Докладчикът ще обърне специално внимание на самите институции на ЕС, които трябва да бъдат пример за подражание в прилагането на Конвенцията. Това включва Правилника за длъжностните лица и практиките за наемане и задържане на работа, както и обществените мероприятия, организирани от ЕП и в помещенията на ЕП.

Докладчикът е на мнение, че няма йерархично степенуване при правата на човека и че към дискриминацията, основаваща се на наличието на увреждания, трябва да се подходи по същия начин, както при дискриминацията на други основания, включително дискриминацията на повече от едно основания. Това е особено важно за жените и децата с увреждания, възрастните лица и лицата, които имат комплексни нужди от подпомагане, включително тези с умствени и психосоциални увреждания.

Докладът по собствена инициатива беше проследен с голям интерес в рамките на Парламента, при наличие на десет комисии, изготвящи становища:

•LIBE (член 54, асоциирана комисия)

•PETI (член 54, асоциирана комисия)

•  CULT

•  DEVE

•  TRAN

•  REGI

•  JURI

•  FEMM

•  AFET

•  ENVI

Обща структура

Докладът следва структурата на заключителните забележки въз основа на разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Поради това той е разделен на четири части:

1.  Общи принципи и задължения (членове 1-4)

2.  Специфични права (членове 5-30)

3.  Специфични задължения (членове 31-33)

4.  Зачитане на Конвенцията от страна на институциите на ЕС (в качеството на публични администрации)

Разумни улеснения

Разумни улеснения, е понятие, което се използва в настоящия доклад, и поради своя сложен характер би могло да се изисква допълнително обяснение. Пример за разумни улеснения е осигуряването на жестомимичен преводач на работното място на отделния работник или служител. Това се разграничава от „достъпността“, което е много по-обширно понятие и не е непременно индивидуална мярка. Пример за това би било осигуряването на жестомимичен преводач по време на обществена проява, или рампа в обществена сграда, с цел да се улесни достъпът за ползватели на инвалидни колички, по принцип, а не за дадено лице.

В съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания (член 2):

„„разумни улеснения“ означава всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, необременяващи излишно или непропорционално околните, когато такива са необходими за даден случай, за да се осигури на даден индивид с увреждания ползване или упражняване, наравно с останалите хора, на всички права на човека и основни свободи“,

Член 5 от Директивата за равното третиране в областта на заетостта(9) гласи:

„ За да се гарантира спазването на принципа на равно третиране по отношение на лицата с увреждания се осигуряват разумни улеснения. Това означава, че работодателите предприемат подходящи мерки, когато това е необходимо в определен случай, за да предоставят възможност на лице с увреждане, да получи достъп, да участва или да се издига в професията, да се обучава, освен ако такива мерки не представляват непропорционална тежест за работодателя. Тази тежест не е непропорционална, когато е достатъчно обезщетена от съществуващите мерки в рамките на политиката спрямо хората с увреждания в съответната държава членка.“

Независимо от това, че Конвенцията прави от отказа за предоставяне на разумни улеснения форма на дискриминация, Директивата за равното третиране в областта на заетостта не успява да постигне това и следователно в това отношение не е в съответствие с Конвенцията.

Консултации със заинтересованите страни

Това, което Конвенцията за правата на хората с увреждания установява отделно от други договори в областта на правата на човека е, че хората с увреждания и техните представителни организации са включени в процеса от момента на изготвянето и впоследствие. Това е отразено в член 4, параграф 3 от Конвенцията за правата на хората с увреждания: „държавите - страни по конвенцията, следва да се консултират тясно със и да ангажират активното участие на лица, включително деца, с увреждания, чрез организациите, които ги представляват.“ Ето защо според докладчика от ключово значение е цялостното им включване в изготвянето на доклада.

За тази цел смесената група по въпросите на уврежданията в партньорство с Европейския форум на хората с увреждания, организира заседание на смесената група в Страсбург през декември 2015 г., за да събере мненията на Европейския фонд за развитие и членуващите в нея организации. Устните и писмени становища вече са дали своя принос към работния документ и проектодоклада. Докладчикът приветства участието на голям брой докладчици и докладчици в сянка от всички участващи комисии по време на това заседание. Големият брой конструктивно допринасящи елементи на този ранен етап правят този доклад единствен по рода си и ще гарантират изчерпателност.

Докладчикът се срещна освен това поотделно с представители на няколко организации на хората с увреждания и ще продължи да го прави, за да гарантира, че всички техни опасения ще могат да бъдат взети под внимание от водещата комисия или от подпомагащите комисии.

Редица организации са изготвили така наречените паралелни доклади към първоначалния доклад на Комисията. Докладчикът възнамерява да включи също така тези текстове в доклада по собствена инициатива.

В края на януари беше организирано изслушване в сътрудничество с докладчиците в асоциираните комисии – комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и комисията по петиции (PETI), за да съберат допълнителни становища от съответните заинтересовани страни, включително организациите на хората с увреждания.

Разглеждане на работния документ на комисията по заетост и социални въпроси (EMPL) се проведе в рамките на размяна на мнения със заинтересованите страни. В размяната на мнения участваха говорители на високо ниво от съответните заинтересовани страни като Европейския омбудсман, Агенцията за основните права, гражданското общество, представено от Европейския форум на хората с увреждания, и член на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания.

Докладчикът е взел всички необходими мерки, за да се гарантира, че всички срещи на комисията по заетост и социални въпроси (EMPL) в настоящия доклад ще бъдат обсъдени, както и че изслушванията ще бъдат достъпни за лица с увреждания в рамките на възможното. За тази цел докладчикът работи заедно с организациите на хората с увреждания и председателят на EMPL и секретариата да постигнат безпрецедентен достъпността на публичните заседания на комисиите на ЕП.

(1)

Член 44 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания

(2)

 http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CRPD%2fC%2fEU%2f1&Lang=en

(3)

 http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CRPD%2fC%2fEU%2fQ%2f1&Lang=en

(4)

(2015/2684(RSP))

(5)

CRPD/C/EU/CO/1

(6)

Другите въпроси могат да бъдат разгледани в следващия периодичен доклад, дължим през януари 2021 г. (вж. параграф 94, CRPD/C/EU/CO/1).

(7)

Член 33, параграф 2 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания

(8)

http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1401271474087&uri=CELEX:32010D0048, приложение II.

(9)

Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите


СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (25.5.2016)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

(2015/2258(INI))

Докладчик по становище (*): Мартина Андерсън

(*)  Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че жените и момичетата с увреждания са изложени в ежедневието си на дискриминация в няколко измерения; тя може да приема различни форми – физическа, емоционална, сексуална и икономическа – и включва насилие от интимния партньор, насилие от страна на болногледачите, сексуално насилие и институционално насилие;

1.  признава факта, че приблизително 80 милиона европейски граждани се счита, че имат някакво увреждане, и тези граждани трябва да имат недвусмислено право на достъп до всички услуги и права, предлагани от Европейския съюз;

2.  споделя безпокойството, изразено от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, във връзка с липсата на ясна стратегия в Европейския съюз за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

3.  призовава Комисията да преразгледа Стратегията за хората с увреждания за периода 2010–2020 г. с цел пълното прилагане, придружено от график и ясни показатели, на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и предвид окончателните забележки на Комитета за правата на хората с увреждания на ООН от 2 октомври 2015 г.;

4.  изразява съжаление по повод на дискриминацията и изключването, на които продължават да бъдат подлагани лицата с увреждания; призовава Комисията да увеличи максимално полезното взаимодействие между Стратегията на ЕС за хората с увреждания за периода 2010–2020 г. и разпоредбите на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, както и Конвенцията на ООН за правата на детето, с цел да се осигури реално ползване и ефективно упражняване на признатите права, включително чрез хармонизиране и прилагане на законодателната рамка и чрез културни и политически дейности;

5.  подчертава необходимостта от включване на ясна перспектива, свързана с измерението на пола, в новата европейска стратегия за хората с увреждания, което включва борбата с насилието срещу жените и домашното насилие срещу жените и момичетата с увреждания;

6.  настоятелно призовава Комисията да разработи структуриран диалог с представителните организации на хората с увреждания, за да се консултира и да си сътрудничи с тях в процеса на преглед и изпълнение, включително при формулирането на отговор по списъка с въпроси на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, както и в разработването, изпълнението и наблюдението на всички политики на ЕС;

7.  призовава институциите на ЕС да предприемат ефективни мерки за подобряване на живота на жените с увреждания в съответствие с препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания за преразглеждане на прилагането от Европейския съюз на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

8.  призовава държавите членки и институциите на ЕС да гарантират ефективното и широко популяризиране на възможностите за участие в процесите на обществена консултация чрез съобщения, достъпни за хората с увреждания, които използват езици като брайлова азбука или версии Easy Read;

9.  изразява дълбоко съжаление поради факта, че Съветът все още не е приел предложението от 2008 г. за Директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; припомня призива си към Съвета да стори това възможно най-скоро;

10.  изразява също така дълбоко съжаление от забавянето на процеса на ратификация на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, и призовава Комисията и държавите членки да осигурят бърза ратификация;

11.  подчертава необходимостта да се гарантира, че дискриминацията във всички нейни прояви, основаваща се на наличието на увреждания, е забранена в Европейския съюз, включително множествената и междусекторната дискриминация;

12.  призовава държавите членки да предприемат всички подходящи стъпки, за да гарантират, че са предоставени разумни улеснения за лицата с увреждания, за да се насърчи равенството и да се премахне дискриминацията, и за да могат те да упражняват, наравно с останалите хора, всички права на човека и основни свободи;

13.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да ангажират активно хората с увреждания в процесите на вземане на решения, също и чрез представляващите ги организации в съответствие с член 4, параграф 3 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; призовава настоятелно също така да се вземат предвид изразените от лица с увреждания становища в хода на тези процеси;

14.  призовава държавите членки и институциите да гарантират, че възможностите за участие в процесите на консултиране са ясно и широко оповестени чрез използване на достъпни средства за комуникация, че данните могат да бъдат предоставяни и в други формати, като например брайлово писмо или версии Easy Read, както и че публичните изслушвания и заседания за обсъждане на предложения за законодателство и политики са напълно достъпни за лица с увреждания, включително за тези с умствени или когнитивни нарушения;

15.  настоятелно призовава всички институции на ЕС да се уверят, че всички външни и вътрешни комуникации на институциите на ЕС, включително документи, видео и уеб сайтове, имат подходящо ниво на достъпност и се предоставят в алтернативни формати и средства за комуникация, като например брайлово писмо, версии Easy Read и жестомимичен език;

16.  счита, че институциите на ЕС, по-конкретно Парламентът, Съветът и Комисията, следва да предприемат мерки, за да гарантират, че действащото и бъдещото законодателство защитават правата на човека и се придържат изцяло към Конвенцията за правата на хората с увреждания;

17.  отбелязва, че три държави членки: Финландия, Нидерландия и Ирландия, все още не са ратифицирали Конвенцията; призовава тези държави членки да я ратифицират възможно най-скоро;

18.  призовава институциите на ЕС да се съсредоточат по-конкретно върху правата на децата с увреждания и потребностите на техните семейства, да оценят съответствието на ЕС с Конвенцията на ООН за правата на детето и да работят за премахването на всички пречки, пред които са изправени децата с увреждания в своето ежедневие, като предоставят подходяща подкрепа на семействата им, също и чрез отпускане на безвъзмездни средства и предоставяне на специфични услуги;

19.  подчертава, че децата с увреждания са по-уязвими от насилие, сплашване и сексуално насилие в училище, в дома или в институциите; настоятелно призовава ЕС и държавите членки за по-ефективни действия и борба срещу насилието над деца с увреждания посредством специфични мерки и достъпни помощни услуги;

20.  подчертава, че с цел да се гарантира закрилата на правата на децата с увреждания, е необходимо да се гарантира подходяща подкрепа на семействата им, като се укрепват и засилват законодателните инструменти на разположение на ЕС, като например инструментът, предвиждащ удължен родителски отпуск за родителите на деца с увреждания;

21.  призовава за създаването на междуинституционален механизъм за координация, за наблюдение и прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания, който да гарантира участието на лица с увреждания чрез техните представителни организации в процеса на приемане;

22.  признава, че Конвенцията за правата на хората с увреждания доказа, че е положителен и важен инструмент, който насърчава правната реформа и изисква от държавите членки да преразгледат възприемането на лицата с увреждания; при все това изразява съжаление, че лицата с увреждания все още са изправени пред трудни предизвикателства в стратегически области като наказателно правосъдие и участие в политическия живот; счита за приоритет пълния достъп до политическата система за всички лица с увреждания; признава, че този достъп трябва да бъде не само физически – за гласуване, а следва да включва широк спектър инициативи за отваряне на демократичния процес към всички граждани; това трябва да включва изготвяне на изборните материали на жестомимичен език, брайлово писмо и Easy Read, пълно предоставяне на необходимата помощ на хората с увреждания по време на процедурата за гласуване, насърчаване на гласуването по пощата и гласуване чрез пълномощник, когато това е възможно, както и премахване на пречките за онези граждани с увреждания, които искат да се кандидатират за изборите, а също и мерки по отношение на действащите правила за дееспособността и тяхното въздействие върху способността на лицата да участват пълноценно в демократичния процес; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че разпоредбите на член 3, параграф 2 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и на Директиви 2010/64/ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и 2012/13/EС относно правото на информация в наказателното производство, и особено на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане, са правилно и изцяло изпълнени, особено в случаите на лица с увреждания;

23.  изразява дълбоко съжаление относно факта, че много държави продължават да отричат или ограничават чрез съдебни действия дееспособността на лица с интелектуални затруднения; призовава държавите членки да се ангажират с положително решение на въпроса за дееспособността за подкрепящо включване, а не за автоматично изключване;

24.  призовава Комисията да хармонизира събирането на данни относно уврежданията чрез социални проучвания съгласно член 31 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, за да може да установява точно събитията в тази област и да ги популяризира; подчертава, че събирането на такива данни следва да използва методологии, които обхващат всички хора с увреждания, включително тези с по-тежки увреждания, и тези, които живеят в институции; всички събрани данни трябва да подлежат на строгите разпоредби относно правата на човека и инициативите за защита на личните данни, включително, но без да се ограничават до разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека, Европейската харта на основните права и Европейската директива за защита на личните данни; препоръчва проучванията да бъдат възможно най-конкретни и целенасочени, и да бъдат последвани от подходящо изучаване и провеждане на семинари, които да водят до уместни и ефикасни действия;

25.  изразява съжаление относно липсата на достъп до европейския номер за спешни повиквания 112 и призовава Комисията да осигури достъп до този номер за хората с увреждания посредством използването на новото поколение технологии на 112;

26.  призовава за укрепване на съществуващите органи по въпросите на равенството, за да се спомогне интегрирането, насърчаването и мониторинга на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; напомня на ЕС и на държавите членки за изискването да ангажират значително гражданското общество, и по-специално организациите на хора с увреждания;

27.  призовава за включване на правата на хората с увреждания в глобалната социално-икономическа програма на ЕС, и по-специално в стратегията „Европа 2020“ и в европейския семестър; препоръчва приемането на Пакт за хората с увреждания, за да се гарантира, че правата на хората с увреждания ще бъдат интегрирани в инициативите на ЕС;

28.  счита, че институциите на ЕС следва да обмислят отварянето на бъдещи и съществуващи потоци на финансиране за организациите, които активно представляват хората с увреждания;

29.  признава, че уязвимите членове на обществото са допълнително маргинализирани, ако са лица с увреждания, и поради това счита, че институциите и държавите членки следва да удвоят усилията си да приспособят напълно предоставянето на права и услуги за всички хора с увреждания, включително лица без гражданство, бездомни хора, бежанци и търсещи убежище, и лица от малцинствата; подчертава необходимостта от включване на проблемите на хората с увреждания в политиките по въпросите на миграцията и бежанците;

30.  подчертава, че с цел да се гарантира пълното спазване на правата на хората с увреждания, е необходимо да се гарантира правото им да избират как да живеят и как да използват най–добре потенциала си, например чрез засилването на улеснения като лицата, полагащи грижи;

31.  изразява силно съжаление относно констатираните в някои държави членки тежки условия, в които се намират лицата с увреждания, и приканва държавите да положат всички усилия за спазване на Европейската конвенция за защита на правата на човека и член 3 от нея относно забраната на нечовешко или унизително отношение;

32.  счита, че Съветът следва да приеме Директивата за прилагане на принципа на равно третиране и да разшири нейния обхват извън сферата на заетостта;

33.  предлага всички хора, наети от ЕС в управлението на външните граници и на центровете за приемане на лица, търсещи убежище, да преминават специално обучение, свързано с нуждите на хората с увреждания, за да гарантират, че техните потребности са удовлетворени;

34.  приканва институциите на ЕС да организират и да подкрепят информационни кампании, както за правата на хората с увреждания, така и за многообразието, уменията и талантите на хората с увреждания;

35.  изразява съжаление относно факта, че хората с увреждания все още срещат пречки при достъпа до стоки и услуги; счита, че тези пречки ограничават тяхното участие в обществото и представляват нарушение на техните права като граждани; приветства подкрепата на Парламента за Акта за достъпност през ноември 2015 г., но признава, че акт за достъпност не е панацея; призовава за неговото приемане и пълно прилагане в най-скоро време;

36.  посочва, че с цел да се гарантира социалното приобщаване на хората с увреждания, е важно да се премахнат всички бариери и препятствия, които и до днес ограничават интеграцията в системите на обучение, на работното място и в обществения живот на общността, към която принадлежат;

37.  подчертава, че с цел да се гарантира правилното социално приобщаване на хората с увреждания, е необходимо да се насърчава правилното използване на средствата от ЕС, които благоприятстват този процес чрез научноизследователска дейност, прилагане и разпространение на нови идеи, нови технологии и нови методи;

38.  препоръчва принципът за свободно движение на гражданите с увреждания в ЕС да се гарантира чрез отстраняването на всички бариери, които остават пред упражняването на тази свобода;

39.  признава възможностите на институциите на ЕС за повишаване на осведомеността и ги призовава да повишат информираността относно защитата и осигуряването на правата на хора с увреждания;

40.  подчертава правото на сексуално и репродуктивно здраве и свързаните с него права; подчертава, че трябва да бъде разработено и да започне сексуално образование и за хората с увреждания, основано на всеобхватен подход, като бъде предоставяно в освободена от табута атмосфера на сигурност;

41.  подчертава необходимостта от засилено политическо сътрудничество в тази рамка, включително във финансовите и човешките ресурси, за да се гарантира, че тя може да изпълнява поетите ангажименти и да прилага препоръките на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

42.  призовава Парламента, Съвета и Комисията да прилагат изцяло препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания и да гарантират, че Конвенцията е взета под внимание във всички бъдещи законодателни актове.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

51

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Martina Anderson, Heinz K. Becker, Malin Björk, Caterina Chinnici, Rachida Dati, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Laura Ferrara, Monika Flašíková Beňová, Lorenzo Fontana, Kinga Gál, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Monika Hohlmeier, Sophia in ‘t Veld, Iliana Iotova, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Barbara Kudrycka, Cécile Kashetu Kyenge, Marju Lauristin, Monica Macovei, Barbara Matera, Claude Moraes, Péter Niedermüller, Soraya Post, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Branislav Škripek, Csaba Sógor, Helga Stevens, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Udo Voigt, Beatrix von Storch, Josef Weidenholzer, Cecilia Wikström, Kristina Winberg, Tomáš Zdechovský

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Marina Albiol Guzmán, Hugues Bayet, Carlos Coelho, Pál Csáky, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Marek Jurek, Jeroen Lenaers, Nuno Melo, Angelika Mlinar, Artis Pabriks, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Emil Radev, Barbara Spinelli

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Miroslav Poche


СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции (29.4.2016)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

(2015/2258(INI))

Докладчик по становище(*): Роса Естарас Ферагут

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по петиции приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  придава първостепенно значение на член 33 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания – КПХУ на ООН – („Прилагане на национално равнище и мониторинг“) и на заключителните забележки 76 и 77 на Комитета на ООН и съответно приветства одобрението от страна на Комитета на ООН на присъствието на Парламента в рамката за независим мониторинг;

2.  припомня, че комисията по петиции предоставя активна защита на европейските граждани (физически или юридически лица), съгласно член 227 от ДФЕС, така че да могат да отправят жалба при нарушаване на техните права от европейските, националните и местните органи, включително произтичащите от прилагането на европейските политики, чиято цел е изпълнение на КПХУ на ООН, в контекста на Декларацията относно разграничаването на областите на компетентност, приложена към заключителния акт за приемане на Договора;

3.  отбелязва факта, че комисията по петиции се признава за един от институционалните инструменти на ЕС (заедно с Омбудсмана, който осигурява защита на гражданите в случай на лошо управление), който може да предостави защита в контекста на рамката на независим надзор, в съответствие с принципите на функционирането на националните институции за защита и насърчаване на правата на човека („Парижки принципи“), приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации в Резолюция 48/134 от 1993 г.;

4.  посочва, че за да изпълнява ролята за предоставяне на защита, комисията по петиции поема ангажимента да действа в контекста на рамката за независим мониторинг по отношение на предварителните разследвания на нарушения на правото на ЕС за прилагане на КПХУ на ООН, предаването на петиции към други парламентарни комисии, за да разследват въпроса или да предприемат съответните действия, и извършването на посещения на място с цел събиране на информация и установяване на контакт с националните органи;

5.  припомня, че всяка година комисията по петиции получава значителен брой петиции от лица с увреждания, показващи реалността на милиони хора в Европа, които изпитват ежедневни трудности по отношение на достъпа до работа и заетост, образование и транспорт или участие в политическия, обществения и културния живот; подчертава значението на член 29 от КПХУ на ООН относно участието без дискриминация на хората с увреждания в политическия и обществения живот;

6.  припомня, че пълното приобщаване на хората с увреждания е не само право и заслужена полза за съответните лица, но и актив за обществото като цяло, тъй като то може да се възползва от ценностите и различните умения, които тези лица предлагат;

7.  припомня, че често петициите, на които се отделя по-голямо внимание, са подкрепени от организации на гражданското общество, представляващи хората с увреждания, и че следователно е необходимо да се насърчава и популяризира ролята за осигуряване на защита и ефективността на петициите, свързани с нарушаването на тези права; приветства ролята, изпълнявана от тези организации, когато става въпрос за насърчаване на социалното приобщаване и подобряването на качеството на живот на хората с увреждания, и счита, че тази задача следва да бъде подкрепена допълнително от обществените институции, както и на равнището на целевото финансиране;

8.  приветства факта, че публичното изслушване на тема „Защита на правата на хората с увреждания от перспективата на получените петиции“, организирано от комисията по петиции на 15 октомври 2015 г., отговаряше на високи стандарти за достъпност, и препоръчва всички заседания на комисии на Парламента да станат достъпни в бъдеще за хората с увреждания;

9.  счита, че е важно комисията по петиции да организира изяви, специално насочени към петициите в областта на уврежданията, и подчертава важната роля на диалога, в който множество заинтересовани страни дават своя принос, включително други съответни комисии на Европейския парламент, членове на рамката на ЕС за Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, организации на гражданското общество, представляващи хората с увреждания, и представители на академичните среди;

10.  приветства използването на брайловото писмо в комуникацията с вносителите на петиции и насърчава всички институции на ЕС да използват жестомимичен език, лесни за четене формати и брайлово писмо в своята комуникация с гражданите, с цел да запазят и продължат усилията за включване на гражданите в работата на европейските институции и в европейския проект;

11.  настоятелно призовава службите на Парламента да засилят вътрешния механизъм за координиране на прилагането на КПХУ на ООН („мрежа на КПХУ на ООН“), за да се превърне той в хоризонтално действащ механизъм за наблюдение и прилагане на Конвенцията, обхващащ всички парламентарни комисии и разполагащ със свой собствен секретариат и персонал, работещ на пълно работно време само за него;

12.  отбелязва, че някои държави членки, които са ратифицирали КПХУ на ООН, все още трябва да създадат или определят органи за прилагане и мониторинг на Конвенцията, както се изисква съгласно член 33; отбелязва, че работата на тези органи, които вече са създадени, по-специално рамките за мониторинг, установени съгласно член 33, параграф 2, е възпрепятствана от липсата на финансови и човешки ресурси, както и от липсата на стабилно правно основание за тяхното определяне;

13.  призовава държавите членки, които все още не са го направили, да предприемат бързи мерки за финализиране на последните реформи, които възпрепятстват ратифицирането на КПХУ на ООН; призовава ЕС и държавите членки да допълнят ратифицирането на КПХУ на ООН с приемането на Факултативния протокол към нея; счита, че ролята на комисията по петиции следва да бъде изяснена и призната в Правилника за дейността преди сключването на Протокола;

14.  призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията за привеждане в съответствие на своите правни рамки с изискванията на КПХУ на ООН, включително всеобхватен преглед на законодателството, за да се осигури пълна хармонизация с разпоредбите на Конвенцията, като се поставят ясни цели и график за реформи и се определят отговорните участници;

15.  призовава държавите членки спешно да приложат разпоредбите на КПХУ на ООН, да преразгледат съответно законодателството си и да гарантират правилното прилагане; призовава да се разработват нови и да се укрепват съществуващите национални инструменти, с цел да се оказва максимално съдействие на хората с увреждания и техните семейства;

16.  счита, че ЕС следва да заема водеща роля по отношение на зачитането и насърчаването на правата на човека; приветства факта, че за първи път беше извършен преглед от страна на орган, създаден с договорите за ООН, на изпълнението на международните задължения, поети от ЕС в областта на правата на човека; счита, че заключителните бележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно прилагането от ЕС на КПХУ на ООН, публикувани през 2015 г., представляват важен знак за ангажимента на ЕС по отношение на равенството и зачитането на правата на човека и предоставят насоки за законодателни и политически действия в сферата на компетентност на ЕС;

17.  призовава Европейската комисия да работи в тясно сътрудничество с други институции, органи и агенции на ЕС, както и с държавите членки, да координира ефективно и систематично последващите действия във връзка със заключителните забележки, евентуално чрез стратегия за прилагане на КПХУ на ООН;

18.  призовава за цялостно преразглеждане на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.;

19.  като следва препоръките на първата оценка на КПХУ на ООН от страна на ООН, счита, че Комисията следва да установи независим инструмент за мониторинга и преразглеждането на Конвенцията, установяването на междуинституционален механизъм за координация и създаването на местни информационни пунктове и агенции във всяка държава членка, които следва да бъдат постоянни.

20.  настоятелно призовава всички държави членки да предоставят за рамките за мониторинг, създадени съгласно член 33, параграф 2, стабилни и достатъчни финансови и човешки ресурси, за да изпълняват своите функции; счита, че те също така следва да гарантират независимостта на рамките за мониторинг, като следят техният състав и дейността им да вземат предвид Парижките принципи за функционирането на националните институции за правата на човека, както се изисква съгласно член 33, параграф 2 – това ще бъде подкрепено чрез създаването на официална правна основа, която ясно посочва ролята и обхвата на рамката; настоятелно призовава държавите членки, които все още трябва да определят органите по член 33, да направят това възможно най-скоро и да им предоставят необходимите ресурси и правомощия за ефективно изпълнение и мониторинг на техните задължения по силата на КПХУ на ООН;

21.  счита, че следва да се осигури участието на лицата с увреждания и техните организации на всеки етап от процеса на вземане на решение; счита, че процесите на преглед, извършвани от органите за мониторинг, предоставят ценна възможност за принос от страна на организациите на гражданското общество, включително организации, представляващи хората с увреждания; призовава ЕС и държавите членки да гарантират структурирани и систематични консултации с представители на организациите, представляващи хората с увреждания, когато предприемат мерки за изпълнение на съответните заключителни бележки и за насърчаване на събирането на данни и обмена на добри практики; призовава тези консултации да бъдат напълно достъпни, като дават възможност на всички хора с увреждания да участват, независимо от вида увреждане;

22.  подчертава, че трябва да се осигурява информация на лицата с увреждания относно правата им и да им се предоставя пълно участие във всички политики и мерки, които могат да ги засягат, включително механизъм за подаване на жалби, и че трябва да се даде приоритет на участието на децата с увреждания и където има такива – на организациите за лицата с увреждания;

23.  по отношение на член 35 от КПХУ на ООН, който задължава държавите членки, подписали Конвенцията, да изготвят първоначален доклад и впоследствие – доклади за прилагането ѝ, счита, че е необходимо тези доклади да се представят на всеки четири години и да се изготвят съвместно с организациите на лицата с увреждания.

24.  приканва Комисията да предостави изяснения относно широкото определение на уврежданията на равнище ЕС;

25.  призовава всички институции на ЕС да насърчават кампании за повишаване на осведомеността по въпроси, свързани с уврежданията, от гледна точка на правата на човека; счита, че медиите следва да се стремят да спомагат за положителния образ на хората с увреждания, като вниманието се съсредоточава върху техните умения и техния принос за обществото, както и повишаването на тяхната видимост;

26.  настоятелно призовава всички държави – членки на ЕС, да дадат подходящо признание на ключовата роля на членовете на семейството, които полагат грижи, като гарантират, че те получават съответното социално и икономическо признаване, и като прилагат мерки за пряка материална подкрепа, като например защита на пенсионните права или субсидии, които водят до намаляване на пълния размер на разходите за услуги за полагане на грижи; призовава Комисията да извърши проучване, насочено към анализ на правния статут или липсата на такъв на членовете на семействата, които полагат грижи, във всички държави членки;

27.  припомня, че съгласно Конвенцията лицата с увреждания притежават правоспособност при равноправни условия с всички останали във всички сфери на живота, включително достъп до правосъдие – икономическото им състояние не следва да представляват пречка за такъв достъп, достъп до гласуването и достъп до банкови услуги, здравни грижи, стоки и услуги; призовава ЕС да гарантира, че лицата с увреждания се ползват от всички права, установени в Договорите и правото на ЕС;

28.  подчертава, че правоспособността е от съществено значение за запазване на личната независимост и че ограничаването ѝ и представителството от попечители трябва да се установяват въз основа на ясни и хармонизирани критерии в ЕС, като необходимостта от такова дългосрочно представителство, както и това дали въпросният попечител е подходящ трябва да подлежат на периодично преразглеждане;

29.  счита, че следва да се преразгледат рестриктивните тълкувания в законодателството на държавите членки на предпазните мерки, свързани с правото на гласуване, когато тези тълкувания възпрепятстват лицата с психосоциални увреждания да упражняват това право (член 29 от КПХУ на ООН);

30.  приветства публикуването на 2 декември 2015 г. от Комисията на предложението за Европейски акт за достъпност; припомня, че е необходим цялостен подход към въпроса за достъпността и че правото на достъп, посочено в член 9 от КПХУ на ООН, трябва да бъде гарантирано за лицата с всички видове увреждания;

31.  призовава Комисията да насърчава и да засилва използването на структурните фондове от страна на държавите членки с оглед на разработването на висококачествени социални услуги за хората с увреждания и гарантиране на прехода от институционални грижи към грижи в общността;

32.  подчертава правото на всички лица с увреждания да живеят в общество, в което имат с равни възможности с тези на останалите граждани, така че да се осигури пълното им приобщаване и участие в обществото;

33.  изисква използването на структурните и инвестиционните фондове да се извършва по балансиран начин, като се насърчава развитието на по-приобщаващи общности и системи за институционализиране, когато има такова искане, така че и в двата случая лицата с увреждания, включително децата и младите хора, да могат да получат подходяща помощ и подкрепа в целия ЕС, като по този начин се насърчава целта за по-голяма автономия в рамките на индивидуалните възможности;

34.  призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки за насърчаване на достъпа до структурните фондове за спомагателните услуги, като се обърне специално внимание на децата и младите хора, като и на техните семейства;

35.  подчертава, че институциите, предлагащи подкрепа за лицата за увреждания, и по-конкретно домовете за хора с увреждания, следва надлежно да спазват сертифицирани стандарти (които подлежат на определяне) и да се подлагат на редовни проверки;

36.  призовава ЕС и държавите членки да осигурят ефективни мерки, насочени към борба със сегрегацията на учащите с увреждания в училищата и в учебната среда, като положат всички необходими усилия, за да се гарантира, че те се ползват в пълна степен от правото си на приобщаващо и качествено формално, неформално и самостоятелно образование;

37.  призовава Комисията да изготви доклад относно въздействието върху лицата с увреждания на основните политики и инвестиционни фондове на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да включат организациите, представляващи лицата с увреждания, при планирането на оперативните програми; освен това подчертава колко е важно да се гарантира пълен достъп на лицата с увреждания до програми на ЕС като „Еразъм +“, гаранцията за младежта и инициативите по EURES;

38.  подчертава, че децата с увреждания срещат специфични проблеми и че следва да се полагат усилия за премахването на всички видове пречки, за да могат те да постигнат пълна независимост и да се радват на равни възможности, като следователно е от ключово значение да участват в политиките, които ги засягат; счита, че за тази цел следва да се създадат инструменти, които да позволяват децата с увреждания да могат да изразяват гледната си точка и да осигуряват тяхното участие;

39. призовава Комисията да гарантира висококачествено приобщаващо образование в европейските училища от ранна възраст, с превантивен подход и виждане за уврежданията и в съответствие с изискванията на КПХУ на ООН относно мултидисциплинарна оценка на индивидуалните потребности, неизключването на децата с увреждания и осигуряването на необходимите разумни улеснения;

40. призовава Комисията да предприеме неотложни мерки в сътрудничество с държавите членки и организациите, представляващи лицата с увреждания, за осигуряване на социална закрила и подходящо жизнено равнище за тези лица и за защитата им от мерките за бюджетни ограничения, взети в резултат на икономическата криза;

41. призовава държавите членки да се въздържат от съкращаване на помощите, свързани с увреждания, на услугите, предоставяни в общността, на здравните услуги, на програмите за обучение и образователните програми, което ще подкопае КПХУ на ООН и ще увеличи още повече равнищата на бедност и социална изключване;

42. отбелязва петициите, които описват случаи на нарушения в някои държави членки, когато става въпрос да се гарантират средствата за издръжка на хората с увреждания, не само относно това, че не се изплащат субсидии, предоставяни от закона, но също случаи като петиция № 1062/2014, в която се твърди, че органите са взели произволни административни решения, за да намалят надбавките, които преди са били предоставяни, въз основа на съмнителни медицински оценки, като по този начин ефективно са намалили степента на увреждането; изисква от съответните национални, регионални и местни органи да проявяват по-голямо разбиране към последиците от подобни действия върху живота на засегнатите лица и техните семейства и отправя искане към Комисията да следи внимателно различните политики и свързаните с тях мерки по отношение на уврежданията, които се прилагат в отделните държави членки;

43. настоятелно призовава институциите на ЕС да преразгледат Правилника за длъжностните лица, вътрешните правилници и правилата за прилагане, за да приемат всеобхватни политики за наемане на работа, включващи положителни мерки, за активно увеличаване на броя на служителите и стажантите с увреждания и за да се гарантира, че за всички служители на институциите на ЕС с увреждания или служители, които имат на издръжка член на семейството с увреждания, се предприемат разумните мерки, от които се нуждаят, за да се ползват от правата си при равни условия като другите; призовава Комисията да преразгледа общата здравноосигурителна схема на институциите на ЕС, така че тя да покрива цялостно потребностите от здравни грижи, свързани с уврежданията, по начин, съответстващ на Конвенцията;

44. подчертава, че свободното движение на европейските граждани трябва да се гарантира на лицата с увреждания и че за тази цел държавите членки трябва да осигурят взаимно признание на тяхното положение и социални права (член 18 от КПХУ на ООН);

45.  счита, че Европейска карта за лица с увреждания би позволила на тези лица да излизат извън страните си и да се ползват от възможността за достъп до култура, транспорт и спорт, както и че следва да бъдат разгледани други предимства и да се насърчава взаимното им прилагане;

46.  счита, че стратегията за цифровия единен пазар следва да бъде изпълнявана по начин, гарантиращ пълен достъп до всичките ѝ аспекти за лицата с увреждания;

47.  отбелязва, че само около 48 % от хората с увреждания в ЕС работят и че само 27,8 % са завършили висше учебно заведение; подчертава, че е необходимо институциите на ЕС и държавите членки, в съответствие с член 27 от КПХУ на ООН, да премахнат всички съществуващи пречки по отношение на достъпа до заетост за хората с увреждания и да насърчават активни политики, чрез подходящо обучение и конкретни инструменти, които следва да поощряват и улесняват достъпа им до пазара на труда; насърчава обмена на най-добри практики между държавите членки по отношение на най-ефективните инструменти за увеличаване на равнищата на заетост;

48.   подчертава, че за лицата с увреждания трябва да се гарантира недискриминационен достъп до системите за здравеопазване и здравна помощ, като се отчитат трудностите, които могат да възникнат при лечението на такива пациенти; подчертава по-специално, че трябва да се гарантира недискриминационен достъп до грижи в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и че при никакви обстоятелства не следва да се налагат стерилизация или аборт против волята на дадено лице, както и че системите на здравеопазването следва също така да осигуряват идентифициране, докладване и превенция на сексуално насилие и/или на малтретиране;

49.  подчертава, че трябва да се гарантира, че системите на здравното осигуряване не дискриминират лицата с увреждания;

50.  счита, че следва да се разгледа въздействието на Директивата за трансграничните здравни услуги върху лицата с увреждания;

51.  подчертава, че информираното съгласие на лицата с увреждания трябва да се получава за всички медицински интервенции, за които се изисква, и че всички необходими мерки трябва да са взети, за да се гарантира, че тези лица имат достъп до съответната информация и я разбират; подчертава, че това съгласие трябва да се даде лично, предварително и при пълно познаване на фактите, с всички необходими механизми, които да гарантират спазването на тези принципи, и че подобни подходящи мерки трябва да се предприемат също така по отношение на лицата с психосоциални увреждания;

52. счита, че Регламентът за въздушния и морския транспорт следва да бъде преразгледан, за да се гарантира, че не може да бъде допусната никаква дискриминация, физическа или икономическа, срещу лицата с увреждания, и да се премахнат всички пречки в това отношение;

53.  обръща внимание на препоръките на ООН относно необходимостта от гарантиране на измерение, свързано с равенството между половете, във всички политики по отношение на лицата с увреждания, и по-специално политиките за борба с насилието и дискриминацията; призовава ЕС да подпише Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул) като по-нататъшна стъпка в борбата с насилието срещу жените и момичетата с увреждания; призовава също така ЕС да насърчава политики за борба срещу дискриминацията на лицата с увреждания;

54.  приканва всички държави – членки на ЕС, да се споразумеят за силна директива относно достъпността на уебсайтовете на публичните органи, която следва да включва всички уебсайтове, предоставящи обществени услуги, включително когато те са предоставени от частни субекти и/или са финансирани или частично финансирани с публични средства – мобилен интернет, мобилни приложения и документи за изтегляне (Word, PDF и т.н.), които се използват широко при онлайн процеси; призовава институциите на ЕС да гарантират достъпността на всички свои уебстраници и документи за лицата с увреждания;

55.  призовава за бързо ратифициране на Договора от Маракеш за улесняване на достъпа до публикувани произведения за незрящи лица, лица с увредено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали; отбелязва с дълбоко възмущение, че седем държави – членки на ЕС, формират блокиращо малцинство, което пречи на процеса на ратифициране на Договора от Маракеш, и настоятелно ги призовава да преразгледат позицията си и да улеснят ратифицирането, независимо от това дали съществува необходимост от преразглеждане на правната рамка на ЕС и независимо от очакваното решение на Съда на Европейския съюз по въпроса за компетентността, което може да отнеме няколко месеца;

56.  призовава за спешно деблокиране на Директивата на ЕС за борба с дискриминацията, по която не е отбелязан никакъв напредък в Съвета от 2008 г. насам.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

19.4.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

28

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Margrete Auken, Alberto Cirio, Pál Csáky, Rosa Estaràs Ferragut, Eleonora Evi, Peter Jahr, Rikke Karlsson, Jude Kirton-Darling, Notis Marias, Edouard Martin, Roberta Metsola, Marlene Mizzi, Julia Pitera, Gabriele Preuß, Eleni Theocharous, Jarosław Wałęsa, Cecilia Wikström, Tatjana Ždanoka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Enrique Calvet Chambon, Kostadinka Kuneva, Miltiadis Kyrkos, Jérôme Lavrilleux, Julia Reda, Ángela Vallina

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

José Blanco López, Martina Dlabajová, Zbigniew Kuźmiuk


СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (26.5.2016)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

(2015/2258(INI))

Докладчик по становище: Ричард Хауит

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства новата цел 12 в Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г., призовава Комисията да гарантира, че въпросът за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания систематично се поставя в рамките на диалога в областта на правата на човека с трети държави; призовава специалния представител на ЕС за правата на човека да ръководи и следи напредъка в посочената област, като се обръща специално внимание на усилията за стандартизация по отношение на достъпността;

2.  призовава настоятелно раздел 8 от Европейската стратегия за хората с увреждания, който се отнася за външната дейност, да бъде приложен на практика чрез включването на действителни и конкретни ангажименти, които ще осигурят по-добър живот за хората с увреждания, в новия „списък с действия“ в рамките на стратегията за периода 2016 – 2020 г., след като подобни ангажименти липсваха в списъка за периода 2010 – 2015 г.;

3.  подкрепя действителното интегриране на лицата с увреждания в обществото, по-специално в местните общности, и финансирането на услугите за самостоятелно живеещите лица чрез програми в рамките на инструментите за финансиране в областта на външната дейност; призовава за по-интегрирано използване на структурните фондове на ЕС; призовава за междинна оценка на инструментите за външно финансиране, за де се прецени доколко ефективно са допринесли те за приобщаването на хората с увреждания в техните общества, доколко са били премахнати бариерите и е била насърчена достъпността; изисква освен това при всички разходи в рамките на програмите на ЕС, които подпомагат институционализирането, да се избягва сегрегацията на хората с увреждания; призовава за повишаване и мониторинг на разходите, като се провеждат консултации с организациите на хората с увреждания;

4.  изразява подкрепа за препоръките на експерти по Конвенцията за правата на хората с увреждания, според които ЕС трябва да бъде по-достъпен и приобщаващ, за да се постигне прилагането на подход, основаващ се на правата на човека, по отношение на уврежданията, когато е налице риск или извънредно положение, включително чрез изпълнението на Рамковата програма от Сендай; категорично и настоятелно призовава за интегрирането на човешките права на хората с увреждания, които са обект на двойна дискриминация, в политиките на ЕС в областта на миграцията и бежанците; подчертава, че с тези мерки следва да се отговори по подобаващ начин на специфичните потребности на хората с увреждания и да се отчете изискването за разумни мерки за настаняване въз основа на потребностите; насърчава по-нататъшното интегриране на потребностите на хората с увреждания в хуманитарната реакция от страна на държавите членки и на Европейския съюз;

5.  отново подчертава значението на заключенията на Съвета относно интегрирането на управлението на бедствия, което е приобщаващо за хората с увреждания, в рамките на целия механизъм за гражданска защита на Съюза и в държавите членки; призовава за повишаване на осведомеността и предоставяне на информация на хората с увреждания и на службите за управление на извънредни ситуации и гражданска защита относно инициативите за намаляване на риска от бедствия и осигуряване на психологическа помощ за лицата с увреждания на етапа на възстановяване от бедствия;

6.  приветства препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания ЕС да разработи система от показатели, основаваща се на правата на човека; подчертава, че посочената система трябва ясно да измерва достъпа на хората с увреждания до външните програми на ЕС и въздействието на фондовете на ЕС по отношение на човешките права на хората с увреждания, в съответствие с членове 31 и 32 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; призовава за изрично позоваване на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания във всички насоки за оценка на въздействието; призовава ЕС да разработи всеобхватна система за събиране на данни;

7.  отправя препоръка делегациите и агенциите на ЕС да показват в достатъчна степен разбиране на стратегиите на ЕС за хората с увреждания и тяхната дейност да се основава на принципите на приобщаване и достъпност; предлага да се създаде координационно звено по въпросите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в рамките на Европейската служба за външна дейност; призовава за спешното въвеждане на перспектива, свързана с уврежданията, във всички курсове за обучение по правата на човека, предлагани в рамките на мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО);

8.  изразява силно съжаление във връзка с липсата на достатъчно официални консултации от страна на ЕС с организациите, представляващи хората с увреждания, в рамките на неговата подготовка за провеждането на прегледа от страна на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания през 2015 г. и при изготвянето на неговия доклад за напредъка; призовава организациите на хората с увреждания да имат активен принос на заседанията относно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания като независима страна, включително като участват в официалните делегации на ЕС за бъдещите прегледи;

9.  напомня, че жените и момичетата с увреждания са изложени на двойна дискриминация и често са изложени на по-голям риск да станат жертви на насилие, злоупотреби, малтретиране или експлоатация; изразява категорична подкрепа за препоръката за включване на перспективата за равенство между половете във всички стратегии на ЕС за хората с увреждания, включително неговите външни политики и дейност.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

47

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Petras Auštrevičius, Amjad Bashir, Goffredo Maria Bettini, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Lorenzo Cesa, Javier Couso Permuy, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Iveta Grigule, Janusz Korwin-Mikke, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Ryszard Antoni Legutko, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, David McAllister, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Vincent Peillon, Alojz Peterle, Tonino Picula, Andrej Plenković, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Jaromír Štětina, Charles Tannock, Geoffrey Van Orden, Boris Zala

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Luis de Grandes Pascual, Andrzej Grzyb, Marek Jurek, Tokia Saïfi, Bodil Valero, Janusz Zemke

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Therese Comodini Cachia, Judith Sargentini, Ricardo Serrão Santos, Jarosław Wałęsa, Renate Weber


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (6.6.2016)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

(2015/2258(INI))

Докладчик по становище: Хейди Хаутала

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че около 15 % от световното население, което се равнява на около 1 милиард души, страдат от увреждания, а 80 % от тези хора живеят в държави с ниски доходи; подчертава, че около 50 % от уврежданията могат да бъдат предотвратени и са пряко свързани с бедността, както и че около 98 % от децата с увреждания в развиващите се страни не посещават училище;

2.  подчертава факта, че бедността е както причина за увреждания, така и последица от увреждания, както и че бедността е пречка за достъпа до основни потребности, като например храна, здравеопазване, водоснабдяване и канализация и че това може да предизвика увреждания;

3.  насочва вниманието към факта, че уврежданията стават все по-често срещани със застаряването на населението;

4.  подчертава факта, че лицата с увреждания могат да се сблъскат с допълнителни разходи, свързани с уврежданията, по-висок процент на безработица и по-ниски доходи, което може да изложи тях и семействата им на по-висок риск от финансови затруднения;

5.  подчертава факта, че изключването от образованието може да доведе до по-малки възможности за заетост и доходи сред лицата с увреждания, което прави съответните лица и техните семейства по-уязвими по отношение на бедността и ограничава националния икономически растеж;

6.  подчертава, че невъзможността за достъп до здравеопазване и получаване на подходящи своевременни здравни грижи може да доведе до трайно лошо или влошаващо състояние при лицата с увреждания, включително възникването на допълнителни условия за проява на увреждания, които пораждат по-високи разходи за персонал и социални медицински и производствени разходи в дългосрочен план;

7.  подчертава факта, че включването на лицата с увреждания в обществото независимо от социално-икономическото, политическото и културното положение е въпрос не само от областта на развитието, но и от областта на правата на човека;

8.  подчертава факта, че текущите конфликти и природни бедствия също са фактор, който допринася за нарастващия брой на лицата с увреждания;

9.  подчертава ангажимента никой да не бъде изключен от системата и посочването на уврежданията в целите за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално в разделите, свързани с образованието, растежа и заетостта, неравенството и достъпността на населените места, както и по отношение на събирането на данни и мониторинга на ЦУР и препоръчва ЕС да поеме водеща роля в изпълнението на на ЦУР, които са приобщаващи за лицата с увреждания; подчертава освен това посочването на Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия;

10.  подчертава факта, че основните политики и програми невинаги са достъпни за лицата с увреждания;

11.  подчертава факта, че ЕС е постигнал значителен напредък във връзка с прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания, но също и факта, че – както беше заявено от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания – все още предстои много работа по отношение на неравенството, безработицата и образованието; изразява също така загриженост във връзка със сексуалното насилие и другите форми на малтретиране на лица с увреждания, и по-специално жени и деца;

12.  приканва Комисията да изготви проект на план за прилагането на ЦУР и намаляване на риска от бедствия в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания; подчертава, че посоченият план следва да има важен принос за определянето на показателите в областите, свързани с уврежданията и социално-икономическото изключване; подчертава, че бедността, социалната закрила, здравното осигуряване, насилието срещу жени, сексуалното и репродуктивното здраве и произтичащите от тях права, достъпът до водоснабдяване и канализация, устойчивостта на бедствия и вписването на ражданията заслужават специално внимание при определянето на показателите за ЦУР;

13.  подчертава факта, че всички действия във връзка с информирането, осведомеността и обучението са от съществено значение за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

14.  изтъква факта, че политиките и програмите на ЕС – както вътрешни, така и външни, трябва да са в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания и да въвеждат конкретни мерки, които гарантират, че правата на лицата с увреждания се интегрират във всички области, включително политиките и програмите в хуманитарната област и в областта на развитието; за целта призова ЕС да приеме хармонизирана политика относно приобщаващото хората с увреждания развитие и да създаде систематичен и институционализиран подход за интегриране на правата на хората с увреждания във всички политики и програми на ЕС за международно сътрудничество;

15.  призовава също така ЕС:

–  да създаде повече проекти за развитие, които са насочени специално към лицата с увреждания;

–  да създаде механизъм за изграждане на капацитет и споделяне на добри практики между различните институции на ЕС, както и между ЕС и неговите държави членки, по отношение на приобщаващата хората с увреждания и достъпна хуманитарна помощ;

–  да определи и въведе механизми за събиране и мониторинг на данни относно уврежданията, класирани по пол и възраст, с цел да се следи за правата на лицата с увреждания в рамките на програмите на ЕС за развитие и да се определи график за предоставяне на класирани данни за всички програми;

–  да интегрира уврежданията в политиките в областта на миграцията и убежището;

–  да създаде координационни звена по въпросите на уврежданията в делегациите на ЕС, като се назначават обучени лица за връзка, които могат да предложат предимствата на своите експертни знания и професионализъм на лицата с увреждания;

–  да разгледа проблемите, свързани с уврежданията, в диалога със страните партньори и да подпомага и участва в стратегическо партньорство с НПО в областта на уврежданията от страните партньори;

–  да преразгледа многогодишната финансова рамка (МФР) и Европейския фонд за развитие (ЕФР) в контекста на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

–  да включи позоваване на интегрирането на въпросите, свързани с уврежданията, в политиките на ЕС в евентуалния нов Европейски консенсус за развитие;

–  да разгледа възможността за заделяне на средства от предвидените за всички политики и програми на ЕС за международно сътрудничество, които да се предоставят на националните програми за хората с увреждания;

–  да предостави на децата, за които е вероятно да са изложени на риск, бързи, подходящи и всеобхватни грижи с оглед на значението на ранната намеса;

–  да предостави на родителите на деца с увреждания обучението, което им е необходимо, за да изпълняват пълноценна и активна роля в грижите за тяхното дете;

–  да насърчава ранното интегриране на децата с увреждания и осигуряването на специални образователни услуги в детските градини и началните училища;

16.  призовава ЕС да поеме водеща роля при насърчаването на правата на лицата с увреждания при изпълнението на Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия и на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие в отношенията си със страните партньори и с регионални организации, както и на световно равнище;

17.  препоръчва ЕС да поеме водеща роля в приобщаващото по отношение на уврежданията изпълнение на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и да установи работен план и средносрочен преглед на роботния план с цел да гарантира механизъм за мониторинг и оценка и да осигури отчетността на ЕС;

18.  подчертава значението на редовните консултации с лицата с увреждания и с техните представителни организации;

19.  изтъква значението на това да се предостави специална подкрепа на лицата с увреждания, които са преживели извънредни ситуации;

20.  подчертава значението на това да се създаде „бюро по въпросите на уврежданията“ с цел да се подобри ефективното съгласуване и събиране на информация в развиващите се страни.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0.

19

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Beatriz Becerra Basterrechea, Nirj Deva, Doru-Claudian Frunzulică, Maria Heubuch, György Hölvényi, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Linda McAvan, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Davor Ivo Stier, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Carolina Punset, Adam Szejnfeld, Patrizia Toia, Jan Zahradil

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Джон Стюарт Агню

109


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (28.4.2016)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

(2015/2258(INI))

Докладчик по становище: Неса Чилдърс

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава силната взаимовръзка между уврежданията, които засягат около 15% от населението на ЕС, и влошеното здравословно състояние, като затрудненията и постоянните пречки пред достъпа до здравни услуги водят до това, че хората с увреждания не се ползват от такива услуги или те им се предоставят в недостатъчна степен, включително когато увреждането е причинено от нежелана лекарствена реакция; отбелязва, че липсата на достъп до качествени здравни услуги има отрицателни последици за способността на хората с увреждания да водят независим живот, съвместно и наравно с останалите хора;

2.  отбелязва със загриженост, че хората с увреждания съобщават за значително по-високи проценти на случаи на неадекватно предоставяне на здравни грижи или отказ за предоставяне на такива грижи, както и на случаи на принудително лечение или малтретиране, което е показател за липсата на обучение на медицинските специалисти относно потребностите от здравно обслужване на хората с уреждания; призовава държавите членки да инвестират в обучението на специалистите, които лекуват и подпомагат хора с увреждания;

3.  подчертава нуждата да се вземат под внимание и да се преодолеят проблемите, свързани с комбинираната и множествената дискриминация, с оглед на особено голямата честота на отчетени тежки здравословни проблеми сред жените с увреждания, като цяло по-високите проценти на психическите заболявания сред женското население, по-специално мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, както и други случаи на предотвратима дискриминация срещу хора с увреждания, като например дискриминация, основана на възраст, пол, сексуална ориентация и идентичност, както и социално неравенство;

4.  призовава държавите членки да приемат правни разпоредби и процедури, които изрично признават, предотвратяват и работят за премахването на множествената и комбинираната дискриминация, както и да предприемат подходящи мерки за повишаване на осведомеността и за обучение относно множествената и комбинираната дискриминация за участници както от публичния, така и от частния сектор, като се отделя специално внимание на жените, децата, лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ) и мигрантите с увреждания;

5.  подчертава информираното съгласие и достъпните процедури като предварително условие за правото на хората с увреждания свободно да вземат решения, свързани с тяхното лечение, във възможно най-голяма степен, като се отделя специално внимание на хората с когнитивни нарушения; призовава за поставянето на правата на пациентите в центъра на грижите;

6.  припомня привилегированата позиция на Комисията да улеснява и стимулира прилагането на най-добри практики във всички държави членки по отношение на равния достъп до стандартни здравни услуги и предоставянето на здравно обслужване и лечение, свързани конкретно с уврежданията;

7.  призовава Комисията да интегрира ориентирани към уврежданията подходи в своите инструменти и политики в областта на здравето, за да допринесе за подобряването на резултатите за здравето на хората с увреждания в държавите членки посредством по-добър физически и сетивен достъп, достъп до околната среда, качество и достъпност, както и да проведе задълбочени консултации с хората с увреждания в процеса на разработване на тези инструменти и политики;

8.  призовава Комисията и държавите членки да работят заедно за разработването на помощни съоръжения, за да се подпомогнат децата и юношите с увреждания да реализират пълния си потенциал; обръща внимание по-специално на необходимостта от това да се насърчава тяхното отглеждане в рамките на семейството и общността, а не настаняване им под институционална грижа;

9.  отново заявява, че репродуктивните права са сред основните свободи, гарантирани съгласно декларацията и програмата за действие от Виена от 1993 г. и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, включително: правото на равенство и недискриминация, правото на встъпване в брак и на създаване на семейство; правото на всеобхватни грижи, свързани с репродуктивното здраве, включително семейно планиране и здравни услуги, образование и информация за майките; правото на изразяване на информирано съгласие за всички медицински процедури, включително стерилизация и аборт; както и правото на защита от сексуално насилие и експлоатация;

10.  призовава държавите членки да приемат мерки, за да гарантират, че всички форми на здравно обслужване и услуги, предоставяни на жените с увреждания, включително всички грижи и услуги в областта на репродуктивното и психичното здраве, са достъпни и се базират на свободно изразено и информирано съгласие на съответното лице;

11.  настоятелно призовава държавите членки да приемат насоки, за да гарантират, че всички образователни и информационни материали, здравно обслужване и услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, са достъпни за жените и момичетата с увреждания в съобразени с възрастта им достъпни формати, включително жестомимични езици, Брайлова азбука, тактилна комуникация, уголемени шрифтове и други алтернативни методи, средства и формати на комуникация;

12.  освен това призовава държавите членки да гарантират, съгласно най-новите международни стандарти, че принудителното лечение и изолиране са забранени от закона;

13.  отбелязва, че липсата на данни и статистическа информация, разбити на поднационално равнище и по подгрупи от населението, е пречка за формулирането на подходящи политики за намаляване на неравенствата по отношение на достъпа; призовава Комисията да подкрепи държавите членки чрез хармонизиране на определянето и събирането на показатели за времето за чакане, както и чрез определяне и налагане на стандарти за достъпността на здравните заведения за хора с увреждания;

14.  призовава Комисията да се въздържа от мерки, подкрепящи икономиите, които вероятно ще окажат неблагоприятно въздействие в целия ЕС върху предоставянето на адекватно здравно обслужване на хората с увреждания;

15.  призовава държавите членки да се въздържат от съкращения на свързаните с уврежданията помощи, здравни услуги и услуги, предлагани в общността, тъй като такива съкращения биха довели до влошаване на здравето и благосъстоянието на хората с увреждания и на лицата, които полагат грижи за член на семейството;

16.  настоятелно призовава Комисията да включи посветен на уврежданията компонент в своята оценка на Директивата за трансграничното здравно обслужване и настоятелно призовава държавите членки да задълбочат нейното прилагане от перспективата на потребностите на хората с увреждания и тяхното право да познават и ефективно да се ползват, наравно с останалите хора, от нейните разпоредби и инструменти, осведомеността за които е ниска дори сред населението като цяло;

17.  настоятелно призовава Комисията да разработи общоевропейски насоки за националните точки за контакт относно предоставянето на достъпна информация на всички пациенти относно здравното обслужване в други държави членки, като има предвид особената роля на организациите на пациентите;

18.  насърчава Комисията да подпомага държавите членки и членовете на европейските референтни мрежи да разширяват ресурсите и експертния опит на мрежата, като включат форми на увреждания, които, макар и не непременно редки, също изискват високоспециализирано здравно обслужване, предоставено от мултидисциплинарни екипи за здравно обслужване, както и съсредоточаване на знания и ресурси чрез тази рамка;

19.  приветства пилотния проект за европейска карта за лицата с увреждания; насърчава всички държави членки да се присъединят към инициативата за европейска карта за лицата с увреждания и призовава Комисията, ако това е необходимо, да отпусне необходимите финансови ресурси за разработването на европейската карта за лицата с увреждания като общоевропейски проект;

20.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че пациентите с увреждания и съответните лица, които полагат грижи за тях, имат пълен достъп до електронни и мобилни здравни услуги, приложения и устройства, включително номера за спешни повиквания 112, който трябва да може да се ползва лесно навсякъде в Европа, и системата за усъвършенствана мобилна локализация (AML), и по-пълно да използват потенциала на телемедицината с цел подобряване на достъпа и грижите в този контекст;

21.  отбелязва, че през програмния период 2014 – 2020 г. обхватът на структурните и инвестиционните фондове позволява действия за насърчаване на целите на конвенцията; поради това призовава за по-интегрирано използване на структурните фондове на ЕС, допълнено при необходимост с национални мерки, като един от инструментите за предоставяне на хората с увреждания на висококачествено, подходящо за тяхното състояние здравно обслужване, за премахване на неравенството по отношение на достъпа до здравно обслужване, за подобряване на качеството на живота, както и за насърчаване на достъпността на здравното обслужване, включително електронните услуги, приложения и устройства, за хората с увреждания;

22.  счита, че достъпността на продуктите и услугите за хората с увреждания трябва да се повиши; посочва, че бариери от икономическо естество и такива, свързани със съотношението на разходите и ползите, пречат на разработването и прилагането на достъпността; счита, че по-голямото участие на хората с увреждания при разработването на здравни продукти и услуги ще допринесе за осигуряването на по-голяма безопасност и достъпност;

23.  призовава за пълноценното участие на организациите на хората с увреждания при разработването и преразглеждането на политиките за хората с увреждания;

24.  подчертава, че хората с физически увреждания са изправени и пред проблеми, свързани с цифровизирания пазар на мобилността, и призовава за улесняване на достъпа на всички хора с всички видове увреждания на достъпен за тях език, формат и технологии, подходящи за различни видове увреждания, включително жестомимични езици, Брайлова азбука, допълващи и алтернативни комуникационни системи и други достъпни средства, методи и формати на комуникация по техен избор, включително лесен за четене език, субтитри и лични текстови съобщения, по-специално за предоставяне на здравна информация, при което да могат да се използват повече от един сетивен канал;

25.  насърчава Комисията да полага постоянни усилия за стимулиране на здравната профилактика и промоцията на здравето, за да се преодолеят сериозните различия по отношение на здравословното състояние и достъпа, които засягат най-уязвимите лица с увреждания;

26.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят класифицирането на заболяванията, засягащи паметта, като увреждания;

27.  призовава Комисията и държавите членки в най-кратки срокове да постигнат напредък по отношение на прилагането на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.;

28.  призовава Комисията да приведе Европейската стратегия за хората с увреждания в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания при ясни срокове, критерии и показатели;

29.  призовава Комисията да включи в Европейската стратегия за хората с увреждания специален раздел относно защитата на зависимите хора с увреждания, които нямат семейство, което да ги подкрепя; посочва, че този раздел следва да разглежда на първо място социалните и здравните нужди на хората с увреждания и след това всички други аспекти на техния живот;

30.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки надлежно да признаят ключовата роля на лицата, които полагат грижи за член на семейството, и да гарантират, че те също разполагат с подходящ достъп до здравни услуги с оглед на въздействието, което грижите за лица с увреждания оказват върху тяхното физическо и психическо здраве и благосъстояние;

31.  подчертава, че премахването на дискриминацията спрямо хората с увреждания във всички области на живота, включително по отношение на достъпа до здравно обслужване, зависи от приемането и прилагането на Хоризонталната директива за равното третиране.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.4.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

56

0

8

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Seb Dance, Angélique Delahaye, Jørn Dohrmann, Ian Duncan, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Daciana Octavia Sârbu, Davor Škrlec, Renate Sommer, Estefanía Torres Martínez, Nils Torvalds, Tom Vandenkendelaere, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Clara Eugenia Aguilera García, Nicola Caputo, Giorgos Grammatikakis, Merja Kyllönen, Gesine Meissner, Marijana Petir, Gabriele Preuß, Jasenko Selimovic, Kay Swinburne, Keith Taylor, Mihai Ţurcanu

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Marie-Christine Boutonnet


СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (27.4.2016)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

(2015/2258(INI))

Докладчик по становище: Давор Шкърлец

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) изисква при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на увреждане (член 10), и му предоставя правомощието да приема законодателни актове за справяне с тази дискриминация (член 19);

Б.  като има предвид, че членове 21 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз изрично забраняват дискриминацията, основана на увреждане, и предвиждат равното участие на хората с увреждания в обществото;

В.  като има предвид, че в отговор на резолюцията на Парламента от 27 септември 2011 г. относно Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм(1), приета от Комисията на 13 декември 2011 г., Комисията призна необходимостта да се осигури гладко функционираща верига от достъпни услуги за всички (транспорт, настаняване, кетъринг и атракции) и че за тази цел тя е започнала да прилага действия за повишаване на осведомеността, за подобряване на уменията в туристическия сектор и в крайна сметка за повишаване на качеството на туристическите съоръжения за лицата със специални нужди или увреждания;

Г.  като има предвид, че потребностите на хората с увреждания, функционални различия и намалена подвижност в областта на транспорта, мобилността и туризма са в съответствие със стопанските възможности за иновации при предлагането на услуги в областта на транспорта и мобилността и че те могат да доведат до изгодни за всички страни ситуации, в които не само хората с всякакви видове увреждания (включително, но не само, лица с намалена подвижност, слепи лица, глухи лица и лица с увреден слух, лица с аутизъм и лица с умствени или психосоциални увреждания), но и останалите ползватели извличат полза от тези услуги в духа на „универсалния дизайн“;

Д.  като има предвид, че в Европа има 80 милиона души с увреждания или функционални различия, т.е. това е една шеста от населението;

1.  настоятелно приканва Комисията и Съвета да обръщат повече внимание на потребностите на хората с увреждания и да вземат предвид тези потребности по последователен начин, когато преразглеждат регламентите на ЕС, например регламентите относно правата на пътниците в рамките на различните видове транспорт (регламенти (EО) № 1107/2006 и (EО) № 261/2004 относно въздушния транспорт, Регламент (EО) № 1371/2007 относно железопътния транспорт, Регламент (EС) № 1177/2010 относно водния транспорт и Регламент (EС) № 181/2011 относно автобусния транспорт), и когато изготвят законодателство, например относно правата на пътниците в контекста на мултимодалните пътувания; подчертава, че през 2010 г. в рамките на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г. ЕС пое ангажимент за Европа без бариери;

2.  призовава ЕС да засили мониторинга на прилагането на законодателството относно правата на пътниците и да хармонизира работата на националните правоприлагащи органи и призовава държавите членки да предприемат всички необходими стъпки за прилагане на законодателството на ЕС, насочено към подобряване на достъпността на транспорта на местно, регионално и държавно равнище за транспортни и туристически цели (включително автобуси и таксита, градски обществен транспорт, както и железопътен, въздушен и морски транспорт, включително гари, летища и пристанища) и към преодоляване на пречките пред Европа без бариери, например чрез укрепване на правомощията на компетентните правоприлагащи органи съгласно законодателството в областта на правата на пътниците, с цел да се осигурят ефективни и равни права за всички пътници с увреждания в целия ЕС, включително по отношение на достъпността и стандартизацията, хармонизацията, техническите изисквания, стимулите за предприятията, политиката на синдикатите и колективните трудови договори;

3.  призовава Комисията да изясни отговорностите на всеки от участниците в предоставянето на грижи за лицата с намалена подвижност, по-специално по отношение на трансферите между различните видове транспорт, и да предостави на Парламента информация относно участието на сдруженията на хората с увреждания и ролята им при прилагането на регламентите относно правата на пътниците;

4.   призовава Комисията и държавите членки да постигнат напредък при прилагането на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.; изразява съжаление във връзка с това, че междинната оценка на тази стратегия, която трябваше да бъде извършена през 2015 г., беше отложена, и призовава Комисията да завърши и предаде тази оценка във възможно най-кратък срок;

5.  изразява силното си убеждение в предимствата на наличието на общи правила за достъпността на равнището на ЕС и съответно очаква с интерес своевременното приемане на предложението на Комисията за Европейски акт за достъпността(2);

6.  подчертава необходимостта от приемане на Европейски акт за достъпността, който е от основно значение за решаването на всички въпроси, свързани с достъпността за лицата с намалена подвижност в областта на транспорта, мобилността и туризма, и за гарантирането на това, че въздушният, автомобилният, железопътният и водният превоз на пътници, особено по отношение на пътните възли и достъпа без стъпала до всички публични линии на метрото и железниците, уебсайтовете, услугите, базирани на мобилни устройства, интелигентните системи за издаване на билети и информацията в реално време, както и терминалите за самообслужване, билетните автомати и автоматите за регистрация, използвани за предоставяне на пътнически транспортни услуги, са напълно достъпни за хората с увреждания;

7.  отчита, че малките и средните предприятия ще извлекат ползи от спазването на стандартните изисквания на ЕС, вместо да се налага да се приспособяват към различаващи се национални правила; изразява съжаление обаче, че туристическите продукти и туристическите услуги от трансграничен характер не са обхванати от предложението за Европейски акт за достъпността; подчертава, че на равнище ЕС не са предприети допълнителни действия по отношение на туристическите съоръжения и услуги, за да се хармонизира постепенно класификацията на настаняването, като се вземат предвид критериите за достъпност;

8.  призовава Комисията да предложи ратифицирането от ЕС на факултативния протокол към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, така че лицата с увреждания да могат да упражняват своите права по-добре, особено що се отнася до липсата на достъп до транспортни услуги и аспектите във връзка със сградния фонд, включително туристическите съоръжения и настаняването;

9.  подчертава, че безпрепятствената достъпност на транспортните услуги, превозните средства, инфраструктурата и интермодалните свързващи центрове, по-специално в селските райони, е от ключово значение, за да се осигури, че системите за мобилност не се характеризират с дискриминация; подчертава във връзка с това, че хората с увреждания трябва да имат достъп до продуктите и услугите и че трябва да се положат допълнителни усилия с цел транспортните и туристическите услуги, превозните средства и инфраструктурата да бъдат достъпни; посочва, че Механизмът за свързване на Европа дава възможност за финансиране на мерки в градските райони и на мерки за подобряване на достъпността за хората с някакъв вид увреждане, като това финансиране може да достига до 10% от разходите за адаптиране;

10.  призовава Комисията да публикува в годишния си доклад относно усвояването на средствата за трансевропейската транспортна мрежа сведения за напредъка, постигнат по отношение на мерките, както и за размера на помощта, отпусната за адаптиране на инфраструктурата за хората с увреждания в рамките на Механизма за свързване на Европа и други видове финансиране от ЕС; също така призовава Комисията да предприеме действия за насърчаване на по-активно участие в проекти, насочени към адаптиране на инфраструктурата за хората с увреждания, включително, наред с другото, действия за информиране и за разпространяване на информацията сред потенциалните предприемачи;

11.  в тази връзка подчертава значението на финансирането на мерки в градските райони, където хората трябва да се прехвърлят между различни видове транспорт по-често и където хората с някакъв вид дисфункция на подвижността срещат най-много трудности;

12.  счита, че достъпността е от съществено значение, за да могат хората с увреждания да се възползват напълно от европейското туристическо предлагане;

13.  подчертава, че в рамките на политиките за цифровизирания пазар на мобилността следва да се отдава приоритетно значение на форматите, които са неизменно достъпни и които следва да улесняват достъпа на всички хора с всякакви видове увреждания чрез използване на достъпни за тях езици, формати и технологии, подходящи за различните видове увреждания, включително жестомимични езици, Брайлова азбука, допълващи и алтернативни комуникационни системи и други достъпни средства, методи и формати за комуникация по избор на съответното лице, включително лесен за четене език или пиктограми, субтитри и лични текстови съобщения за предоставяне на информация и възможности за резервация и покупка на билети за пътувания, като се предлага възможност за използване на повече от един сетивен канал; настоятелно призовава Комисията да установи по отношение на транспортните услуги и съоръжения подходящи механизми за мониторинг и контрол, които да гарантират, че достъпността и помощните средства за хора с увреждания могат да се предлагат и в рамките на услугите на обществения транспорт във всички държави членки;

14.  подчертава, че хората с увреждания следва да могат да получават информация относно мултимодалните, трансгранични услуги, които осигуряват транспорт „от врата до врата“, по такъв начин, че да могат да избират между най-устойчивата, най-евтината или най-бързата услуга, както и да резервират и заплащат тези услуги онлайн;

15.  призовава за предоставянето на пътна информация в реално време, така че преди да започнат пътуването си, хората с увреждания да могат да получават информация за смущения или алтернативни възможности за пътуване;

16.  приветства пилотния проект за европейска карта за лицата с увреждания; призовава участващите държави членки и Комисията да вземат под вниманието и да използват по целесъобразност най-новите технологични достижения, по-специално в областта на интермодалността, взаимосвързаността и оперативната съвместимост, и подчертава, че принципът за „универсален дизайн“ трябва винаги да се прилага при проектирането на продукти, свързани с въздушния, автобусния, железопътния и водния превоз на пътници с оглед на пълното съответствие с изискванията за достъпност; насърчава всички държави членки да се присъединят към инициативата за европейска карта за лицата с увреждания и призовава Комисията да отпусне необходимите финансови ресурси за разработването на европейската карта за лицата с увреждания като общоевропейски проект;

17.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат стъпки, за да гарантират, че лицата с увреждания могат лесно да използват номера за спешни повиквания 112 навсякъде в Европа;

18.  подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на техническите помощни средства, които дават възможност за самостоятелен живот на хората с увреждания, и че придобитите познания относно необходимостта от безпрепятствена мобилност и безпрепятствени туристически услуги трябва да бъдат по-цялостно интегрирани в предстоящите програми за научни изследвания и иновации, например в програмите в рамките на „Хоризонт 2020“; посочва, че това ще доведе до подобряване и хармонизиране на статистическите данни на европейско равнище и до обмен на най-добри практики;

19.  призовава Комисията да насърчава научните изследвания, събирането на данни и обмена на добри практики, като провежда консултации с представителни организации на хората с увреждания, както и да предостави обзор на данните относно достъпността на туристическите услуги за хората с увреждания, както се предвижда в двете приложения към Регламент (ЕС) № 692/2011 относно статистиката за туризма;

20.  подчертава, че туристическите услуги трябва да вземат предвид специалните нужди на хората с увреждания, например лесен достъп до информация и комуникация и до съоръжения като стаи, бани, тоалетни и други вътрешни помещения;

21.  отправя искане към съответните органи в държавите членки да изготвят стратегии за повишаване на осведомеността относно правата на хората с увреждания, да подпомагат обучението на служителите в транспортния и туристическия сектор с оглед на повишаването на тяхната осведоменост и на задълбочаването на познанията им относно равното третиране на хората с увреждания, както и да насърчават сътрудничеството и обмена на добри практики между европейските организации, работещи в тази област, и публичните и частните организации, отговарящи за транспорта; настоятелно призовава също така материалите за обучение да се предоставят на достъпни формати;

22.  подчертава, че на служителите на въздушните превозвачи трябва да се предлага обстойно обучение, така че въздушните превозвачи да могат да предоставят подходящи услуги на хората с увреждания; подчертава, че трябва да се обърне специално внимание служителите да могат да боравят с инвалидни колички, без да ги повреждат;

23.  застъпва становището, че принципът „туризъм за всички“ следва да бъде отправната точка за всички действия в областта на туризма на национално, регионално, местно или европейско равнище; подчертава, че доставчиците на туристически услуги следва да се съобразяват с потребностите на хората с увреждания, като насърчават адаптирането на съоръженията и обучението на служителите.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.4.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Marie-Christine Arnautu, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Karima Delli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Stelios Kouloglou, Merja Kyllönen, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Gesine Meissner, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Jens Nilsson, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Gabriele Preuß, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Claudia Schmidt, Jill Seymour, Claudia Tapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, István Ujhelyi, Peter van Dalen, Wim van de Camp, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Rosa D’Amato, Jill Evans, Michael Gahler, Maria Grapini, Karoline Graswander-Hainz, Marek Plura, Davor Škrlec, Dubravka Šuica, Ruža Tomašić, Evžen Tošenovský, Henna Virkkunen

(1)

OВ C 56E , 26.2.2013 г., стp. 41.

(2)

COM(2015)0615.


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (21.3.2016)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

(2015/2258(INI))

Докладчик по становище: Йенс Нилсон

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че член 7 и член 96, параграф 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби(1) изискват държавите членки и Комисията да гарантират, че равните възможности, недискриминацията и приобщаването на лицата с увреждания се вземат предвид и се насърчават при прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) като цяло и в оперативните програми, в частност; изисква прилагането на интегриран подход при вземането на мерки по отношение на специфичните нужди на лицата с увреждания; по тази причина призовава Комисията да следи отблизо прилагането на общите предварителни условия по отношение на борбата с дискриминацията и по отношение на уврежданията; подчертава, че тяхната оценка следва да преценява адекватността на планираните мерки за насърчаване на равните възможности за мъжете и жените и за интегриране на лицата с увреждания, по-специално що се отнася до достъпността на финансирането;

2.  подчертава, с оглед на системата на споделено управление на прилагането на политиката на сближаване, необходимостта от ефективно многостепенно управление и координация на мерките за борба срещу дискриминацията; настоятелно призовава Европейския съюз да обсъди създаването на междуинституционален механизъм за координация; подчертава, че този механизъм следва да допринася за изграждане на капацитет и споделяне на добри практики между различните европейски институции и между държавите членки по отношение на хуманитарна помощ, която приобщава хората с увреждания и е достъпна за тях, както и по отношение на провеждането на конструктивни консултации с участието на хората с увреждания и представляващите ги организации;

3.  подчертава, че лицата с увреждания са изправени пред разнообразни предизвикателства при упражняването на своите права, особено в областта на заетостта, жилищното настаняване и мобилността; подчертава, че те дават ценен принос за обществото като цяло, включително като успешни предприемачи, които често ръководят малки предприятия, и че този обогатяващ принос може да бъде още по-голям, ако средата (работната и предприемаческата) е добре приспособена, за което са необходими средства от европейските структурни и инвестиционни фондове; ето защо настоятелно призовава ЕС да определи и съобщи броя на хората с увреждания, които упражняват професионална дейност като наети и като самостоятелно заети лица; припомня, че според Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г. всеки шести човек в ЕС има някакво увреждане, повече от една трета от хората на възраст над 75 години страдат от увреждания и/или функционални ограничения, които ги ограничават в определена степен, а при над 20% ограниченията са значителни, и че освен това тези цифри се очаква да нарастват, тъй като населението на ЕС застарява;

4.  настоятелно препоръчва на държавите членки и на регионалните и местните органи да увеличат усилията си в областта на пълната равнопоставеност, предотвратяването на дискриминацията и изключването на лица с увреждания, що се отнася например до равнопоставен достъп до здравни грижи за всяко лице, страдащо от даден вид увреждане, както и за лицата, които се нуждаят от предоставянето на висококачествена подкрепа и на висококачествени услуги; изисква извършването на оценка на Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване по отношение на достъпа до здравно обслужване на лицата с увреждания, равния достъп до жилищно настаняване, транспорт, стоки и услуги, както и до приобщаващо качествено (професионално) образование и до заетост, като същевременно се повишава цялостната осведоменост за различните увреждания и съответните нужди;

5.  призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с Парламента по отношение на областите, пораждащи безпокойство, посочени от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания в неговите заключителни бележки относно първоначалния доклад на Европейския съюз(2); счита, че институциите на ЕС следва да служат за пример по отношение на тълкуването на Конвенцията; призовава за всеобхватна кампания за повишаване на осведомеността в обществото относно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и за борба срещу предразсъдъците спрямо лица с увреждания; призовава държавите членки, които не са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, да го направят възможно най-скоро; отправя искане към Комисията при първа възможност да обсъди с Парламента проектодоклада относно прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

6.  счита, че средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, по-специално от Европейския социален фонд, следва да се използват за справяне с основните предизвикателства, а именно бедността и изключването на лицата с увреждания, за способстване по балансиран начин за интеграцията и деинституционализацията, като същевременно се избягва създаването на нови институции; в този контекст призовава за това националните планове за деинституционализация да включват специфични цели за предоставянето на грижи в рамките на общностите от съответно квалифицирани и обучени лица, позволяващи на хората с увреждания да имат достъп до същите възможности, с които разполагат всички останали хора по отношение на местоживеене и получаване на помощта, от която евентуално се нуждаят;

7.  настоятелно призовава отговорните за изготвянето на политиките на местно, регионално, национално равнище и на равнището на ЕС да осигурят ефективното наблюдение на прилагането на разпоредбите, насочени към недопускане на дискриминация, както и достъпността и използването на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове за подкрепа на равния достъп на лицата с увреждания до всички услуги, включително интернет, за равни и достатъчни условия на живот на лицата с увреждания във всички райони (напр. селски райони и слабо населени и градски райони), както и до институциите, които полагат грижи за тях; независимо от това отбелязва, че социалните политики и тяхното финансиране остават преди всичко отговорност на държавите членки;

8.  застъпва се за проактивни мерки за насърчаване на заетостта на лицата с увреждания и за приспособяване на всеобхватни политики за наемане на работа; насърчава държавните институции на национално, регионално и местно равнище да служат за пример, като се въздържат от съкращаване на свързаните с уврежданията помощи, подкрепят професионалната квалификация и се застъпват за ефективното прилагане на квотата за лицата с увреждания чрез предлагане на данъчни стимули за работодателите; счита, че е необходимо да се гарантира безпрепятствената достъпност на инфраструктурата и на всички видове обществен транспорт за хората с увреждания; освен това призовава за създаването на планове за премахване на препятствия от архитектурен характер за използването на сградите и обществените пространства, когато се планират дейности, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

9.  призовава Комисията да следи отблизо дали при използването на ЕСИ фондовете се спазват принципът на недискриминация и свързаното с него законодателство; припомня, че органите, отговарящи за насърчаването на социалното приобщаване и недискриминацията, в т.ч. организациите на лицата с увреждания, трябва да бъдат включени в партньорството в етапа на програмиране и изпълнение на оперативните програми, за да се гарантира, че интересите и проблемите на лицата с увреждания действително се вземат под внимание; настоятелно призовава при използване на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове да се спазват минимални стандарти по отношение на достъпност, мобилност и жилищно настаняване за хората с увреждания, и отбелязва, че това представлява важна и трудна задача, особено за местните и регионалните органи;

10.  счита, че за хората с увреждания следва да бъдат разработени цифрови инструменти, които да спомагат за интеграцията на спортистите с увреждания, както и платформи за работа от разстояние, за използване на работното място на смени и за споделяне на работната среда; счита освен това, че качеството на преподаване и на спортната инфраструктура в училищата следва да бъде приспособено към нуждите на децата с увреждания и че всяка държава членка следва да разполага с национална и регионална политическа стратегическа рамка за учене през целия живот, която да съдържа конкретни мерки за развитие на уменията на хората с увреждания;

11.  припомня, че при правата на човека няма йерархия и че по отношение на дискриминацията, основана на увреждане, трябва да се вземат мерки по същия начин както по отношение на дискриминацията на други основания, включително дискриминацията, основана на повече от един признак; ето защо призовава всички участници да обърнат особено внимание на нуждите на всички хора – включително бежанци – с умствени и психосоциални увреждания, на хората с разстройства от аутистичния спектър и възрастните хора с увреждания.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.3.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Marc Joulaud, Sławomir Kłosowski, Andrew Lewer, Louis-Joseph Manscour, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Younous Omarjee, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Maria Spyraki, Ramón Luis Valcárcel Siso, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Kerstin Westphal, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Viorica Dăncilă, Elena Gentile, Iliana Iotova, Dimitrios Papadimoulis, Bronis Ropė, Remo Sernagiotto

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Louis Aliot, Sergio Gutiérrez Prieto, Gesine Meissner, Georgi Pirinski

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2)

Организация на обединените нации, Конвенция за правата на хората с увреждания, Комитет за правата на хората с увреждания, заключителни бележки относно първоначалния доклад на Европейския съюз, 4 септември 2015 г. (CRPD/C/EU/CO/1).


СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (21.4.2016)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

(2015/2258(INI))

Докладчик по становище: Силвия Коста

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че независимостта, интеграцията и достъпът до приобщаваща система за образование и обучение, до участие в гражданския и културния живот, занимания в свободното време и спорт са права, гарантирани от членове 19, 24 и 30 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; припомня, че тези права са защитени по силата на правото на ЕС, по-специално в член 21 от Хартата на основните права, който забранява дискриминацията, основана на увреждане и въз основа на принципа на пълно и ефективно участие, включително демократично участие и приобщаване в обществото на хората с увреждания (член 3 от Конвенцията за правата на хората с увреждания); призовава Комисията и държавите членки да засилят мерките, насочени към гарантиране на ефективен и равен достъп на лицата с увреждания не само до ключови области като образованието, културата и спорта, но също и достъп до извънучилищни дейности (курсове по театър, езици, изкуства); призовава Комисията да включва специфични за уврежданията показатели в стратегията „Европа 2020“, когато преследва цели от областта на образованието и обучението;

2.  призовава държавите членки да гарантират образование и обучение, което да включва децата и възрастните хора с физически или умствени увреждания, като в същото време осигуряват и услуги за предоставяне на насоки и подкрепа, както и индивидуални образователни програми; припомня, че тези инициативи могат да бъдат финансирани с подкрепата на структурните фондове, Европейския фонд за стратегически инвестиции и програмата „Еразъм+“;

3.  припомня проекта на общ коментар на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно член 24 относно правото на приобщаващо образование, в който е изложено подробно неговото нормативно съдържание, задълженията на държавите, неговата връзка с други разпоредби на конвенцията и неговото прилагане на национално равнище;

4.  припомня, че насочените към младите хора програми следва да се организират със специален интерес към младите хора с уврежданията;

5.  припомня, че хората с увреждания често са изключени или нямат ефективен достъп до образователни услуги и услуги по обучение, при които са необходими адаптирани образователни процеси, които да отчитат степента на увреждането им, за да им помогнат да достигнат своя пълен социален, икономически и образователен потенциал; подчертава, че следва да се вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че всички ученици с увреждания получават подходящите удобства, от които се нуждаят, за да упражняват правото си на приобщаващо качествено образование; насърчава държавите членки и отговорните децентрализирани регионални и местни правителства да укрепят програмите за обучение и възможностите за непрекъснато професионално развитие за всички заинтересовани страни, работещи в областта на неформалното и самостоятелното учене, както и техния достъп до ИКТ инфраструктури, с цел да се подкрепи тяхната работа с ученици с увреждания и да противодейства на предразсъдъците по отношение на лицата с увреждания, по-специално лицата с психо-социални и интелектуални увреждания;

6.  припомня, че спортът е изключително ценен инструмент в контекста на социалното приобщаване, тъй като предоставя възможности за взаимодействие и за придобиването на социални умения; призовава Комисията и държавите членки да създадат, съгласно разпоредбите на член 30 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, специални програми за по-добър достъп на лицата с увреждания до спортните дейности и събития; отбелязва, че правото на пълен достъп до културни и развлекателни събития е основно право, поради което призовава Комисията да подобри достъпа до такива събития, места за събития, стоки и услуги, включително в аудиовизуалната сфера; приветства инициативите за осигуряване на подходящи субтитри или аудио описание на произведенията, включително аудио-визуалните произведения, с цел те да станат достъпни за хората с увреждания;

7.  препоръчва европейските училища да прилагат политика без отхвърляне въз основа на увреждане и настоятелно призовава Комисията да да подобри достъпа – дори ако е възможно да го гарантира – за всички деца с увреждания до приобщаващо и качествено образование в европейските училища; предлага разработването на индивидуални образователни програми, които да се определят в началото на учебната година със съгласието на училището, семейството и националните органи; призовава държавите членки и Комисията да улеснят признаването на квалификациите на записаните в европейските училища ученици с увреждания;

8.  призовава Комисията и държавите членки да приемат ефективни мерки за справяне със сегрегацията и отхвърлянето на студентите с увреждания в училищната и учебната среда, както и за осигуряване на достъп до разумно настаняване и на необходимата им подкрепа, така че учащите се да бъдат улеснени в реализирането на пълния си потенциал; подчертава, че равни възможности могат да се постигнат единствено ако правото на приобщаващо образование и обучение бъде гарантирано на всички нива и за всички видове образование и обучение, включително учене през целия живот, и следователно ако бъде гарантирано признаването на квалификации за хората с увреждания, по-специално на квалификации, които са постигнати благодарение на подкрепяща учебна среда, в която лицата с увреждания могат да развият специални знания и умение за преодоляване на уврежданията; подчертава техническите и финансовите недостатъци на програмите за обучение и образование на лица със специални образователни нужди, преди всичко на държавите членки, които са засегнати от криза, и кани Комисията да разгледа възможностите за тяхната подкрепа;

9.  отбелязва напредъка, постигнат в регулирането на програмите за обмен на студенти, по-специално програмата Еразъм+, чрез включване на допълнителна финансова подкрепа за мобилността на студентите и персонала с увреждания и настоява върху необходимостта от това да се продължи изготвянето на специални разпоредби във всички аспекти на програмата; признава, че на практика студентите с увреждания все още срещат множество пречки (в отношението на хората, комуникацията, архитектурни, информационни пречки и др.) призовава Комисията и държавите членки да засилят ангажимента си в полза на участието на лица с увреждания в програми за обмен на ЕС и да подобрят видимостта и прозрачността на възможностите за мобилност; призовава още Комисията да насърчава обмена на най-добри практики относно достъпа до програми за обмен на студенти и учители с увреждания;

10.  припомня, че с „МЕДИА“ – подпрограмата на „Творческа Европа“, следва да се обърне специално внимание на проекти, включващи въпроса за уврежданията, а образователната сила на филмите и фестивалите в това отношение следва да се подчертае;

11.  подкрепя инициативите, насочени към повишаване на осведомеността в общественото по отношение на трудностите, изпитвани от лицата с увреждания, както и към повишаване на осъзнатостта на лицата с увреждания по отношение на техния потенциал и приноса, който те могат да имат, наред с другото, чрез специални образователни програми в училищата; подчертава, че значението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания стои в основата на допринасянето за промяна в културните нагласи в посока на признаването, че по-скоро пречките в социалната и икономическата среда са това, което уврежда хората, а не толкова увреждането на конкретното лице;

12.  призовава Комисията да приема ефективни мерки за предотвратяване на насилието срещу деца с увреждания, насочени към семейства, общности, специалисти и институции; отбелязва, че училищата играят ключова роля в насърчаването на социалното приобщаване, и подчертава необходимостта от подходящи механизми, които позволяват приобщаването в училищата от общообразователната система и които също така биха могли да гарантират, че обучаващите и учителите са правилно подготвени и обучени, за да разпознават и реагират на насилие срещу деца с увреждания;

13.  призовава системите на образованието да се въздържат от създаването на среди, в които на обучаващите се поставят етикети, като например групиране и разделяне според способностите, тъй като това засяга негативно учениците с увреждания и особено тези с трудности при ученето;

14.  припомня, че децата с увреждания и техните семейства трябва да бъдат подпомагани посредством мерки за ранна намеса, адекватна социална помощ и подходящи услуги, предлагани в общността;

15.  призовава Комисията да вземе под внимание перспективата на жените и момичетата с увреждания в предстоящата си стратегия за равенството между половете и настоятелно призовава държавите членки и Комисията да интегрират перспективата на пола в образователните програми и услуги и програмите услугите за обучение с оглед гарантирането на приобщаващо уврежданията образование и развитие и укрепване на значимото участие на жените с увреждания в диалога относно уврежданията; отбелязва, че хората с увреждания, които принадлежат към етнически, езикови или религиозни малцинства, често са особено уязвими, тъй като са изложени на множествена дискриминация;

16.  подчертава, че хората с увреждания трябва да имат достъп до информация и комуникация в достъпни формати и технологии, които са подходящи за различни видове увреждания, включително езика на глухонемите, Брайловата азбука, допълваща и алтернативна комуникация и други достъпни средства, начини, формати на комуникация по избор, включително лесен за четене формат и субтитри; следователно призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да стартира прилагането на законодателството относно достъпа до информация и комуникация; настоятелно призовава Съвета да приеме без по-нататъшно забавяне решение относно сключването на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали; призовава Съвета и държавите членки да прилагат последователни и ефективни мерки в съответствие с неговите разпоредби;

17.  отбелязва, че стратегиите за младежта за периода след 2018 г. следва да интегрират потребностите на младите хора с увреждания;

18.  настоятелно подчертава значението на цифровите системи за хората с увреждания като средство за улесняване на тяхното участие във всички аспекти на обществото и препоръчва да продължат проучванията по отношение на употребата на технически помощни средства в образованието; признава, че непропорционален брой хора с увреждания в момента нямат достъп до интернет, остават изолирани от развитието на цифровите технологии, поради което пропускат информация и възможности, не получават нови умения и нямат достъп до важни услуги; ето защо призовава законодателите на национално равнище и на равнище ЕС да включат разпоредби относно достъпността при прилагането на законодателството относно цифровия единен пазар, да интегрират достъпността на цифровото съдържание във всички съответни политики, да стартират програми за обучение за „Цифрови шампиони“ в рамките на общностите, за да бъдат насърчени повече хора с увреждания да ползват интернет, както и да предприемат необходимите мерки за борба с киберпрестъпността и кибертормоза; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че правата на интелектуална собственост не представлява неразумна или дискриминационна пречка за достъпа на лицата с увреждания до културни материали и да обмислят възможността за въвеждането на задължително изключение от авторските права в случай на използване в полза на хора с увреждания, което е пряко свързано с увреждането и няма търговски характер, доколкото се изисква от конкретното увреждане; призовава за прилагането на хоризонтален подход към човешките права на хората с увреждания във всички политики на ЕС;

19.  призовава Комисията да продължи работата си по приобщаването на хората с увреждания посредством финансова помощ за широк набор от проекти и организации по места;

20.  призовава Комисията да стартира кампания за повишаване на осведомеността относно Конвенцията за правата на хората с увреждания, която да се съсредоточава върху обмена на най-добри практики, в сътрудничество с организации на хората с увреждания и настоява за осигуряването в достъпни формати на всички материали, свързани с изграждането на капацитет, обучението и повишаването на осведомеността; напомня на всички институции и органи на ЕС за значението на това да гарантират, че информационните им портали са напълно достъпни за всички лица с увреждания;

21.  подчертава нуждата от установяване на структуриран диалог между Комисията, хората с увреждания и техните представителни организации с цел постигане на тяхното активно участие в развитието и прилагането на бъдещите политики в областта на образованието и обучението, както и в сферите на културата, спорта и младежта, за да бъде постигната целта „нищо за нас без нас“; призовава публичните органи на всички равнища да насърчават и гарантират участието на хората с увреждания в създаването на политики и програми, които ги засягат.

22.  силно вярва, че възможно най-скоро следва да се извърши междусекторен и всеобхватен преглед на законодателството на ЕС с цел пълното му хармонизиране с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като се приложи демократичен процес и процес на участие, насочен към прякото и пълно включване на представителни организации на хора с увреждания.

23.  припомня на държавите членки значението на осигуряването на достъп до конкурси, образователни дейности, професионално обучение, стажове и обучение в работна среда за млади и възрастни хора, както и за работници с увреждания, включително посредством подходящи начини и евентуална подкрепа от страна на помощни технологии.

24.  подчертава значението на систематичната и тясна консултация между представителните организации на хора с увреждания, лицата, създаващи политики, предприятията и други свързани заинтересовани страни във връзка с всички нови инициативи, прилагането, наблюдението и оценяването на политики и действия, свързани с образование, обучение, култура, спорт и младеж.

25.  призовава ЕС да ратифицира незадължителния протокол към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като припомня положителното предложение на Комисията от 2008 г., одобрено от Европейския парламент в неговата законодателна резолюция, приета през 2009 г., и подчертава, че досега той е подписан и ратифициран от голяма част от държавите — членки на ЕС.

26.  признава, че за да бъдат разработени адекватни политики за гарантиране на приобщаващо образование за всички хора с увреждания в ЕС са необходими сравнителни и последователни данни на ЕС; следователно призовава Комисията и държавите членки да засилят своите усилия за събиране на надеждни статистически данни за участието на лица с увреждания в различните нива и видове образование и обучение, за тяхното участие в програми за мобилност и за броя лица с увреждания, които са напуснали училище преждевременно.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

19.4.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

25

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Nikolaos Chountis, Mircea Diaconu, Angel Dzhambazki, Jill Evans, María Teresa Giménez Barbat, Petra Kammerevert, Svetoslav Hristov Malinov, Stefano Maullu, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Michaela Šojdrová, Yana Toom, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Mary Honeyball, Dietmar Köster, Zdzisław Krasnodębski


СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (24.5.2016)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

(2015/2258(INI))

Докладчик по становище: Хейди Хаутала

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) е първият международен договор за правата на човека, ратифициран от ЕС;

Б.  като има предвид, че ЕС за първи път е подложен на мониторинг от страна на орган на ООН при изпълнението на международните си задължения в областта на правата на човека; като има предвид, че окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, публикувани през 2015 г., относно изпълнението на Конвенцията в ЕС изпратиха ясно послание за ангажираността на ЕС с принципите на равенството и зачитането на правата на човека;

В.  като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е смесено споразумение и че докато някои области са в правомощията на ЕС, от държавите членки също се изисква да прилагат изцяло Конвенцията на национално равнище;

Г.  като има предвид, че широкият спектър от препоръки от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания предвижда набор от насоки за законодателните и политическите мерки, попадащи в сферата на компетентност на ЕС;

Д.  като има предвид, че редица държави членки, които са ратифицирали Конвенцията за правата на хората с увреждания, все още предстои да създадат или определят органи за прилагане и мониторинг на Конвенцията, както се изисква съгласно член 33 от нея; като има предвид, че работата на вече създадените органи, по-специално що се отнася до мониторинга съгласно член 33, параграф 2, е възпрепятствана от липса на финансови и човешки ресурси, както и от липсата на солидно правно основание за тяхното определяне;

1.  признава изключителното значение на ефективен механизъм за индивидуални жалби за защита на правата, предвидени в Конвенцията; във връзка с това призовава Съвета да ратифицира без допълнително забавяне факултативния протокол;

2.  отдава първостепенно значение на член 33 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания („Прилагане на национално равнище и мониторинг“) и на параграфи 76 и 77 от окончателните забележки на Комитета на ООН; следователно приветства факта, че Комитетът на ООН приема участието на Европейския парламент в независим мониторинг;

3.  призовава Комисията да извърши незабавно всеобхватна оценка или всеобхватен преглед на законодателството на ЕС и на програмите за финансиране, за да гарантира пълно съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания, и да предложи при необходимост изменения на законодателството, с конструктивното участие на организациите на хората с увреждания и членовете на рамката на ЕС относно Конвенцията за правата на хората с увреждания и като се определят ясни цели и срокове за реформи; подчертава необходимостта във връзка с това да се приеме всеобхватна стратегия на ЕС относно Конвенцията за правата на хората с увреждания, включително график, показатели и крайни срокове;

4.  призовава Комисията в светлината на окончателните забележки да предложи редовна актуализация на декларацията за компетентност с официалното участие на организациите на хората с увреждания и Европейския парламент;

5.  призовава държавите членки да предоставят достатъчно финансови и човешки ресурси за изпълнението на задачите, определени с надзорните рамки, установени съгласно член 33, параграф 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, които да гарантират тяхната независимост и да гарантират, че съставът и начинът им на действие вземат предвид Парижките принципи относно функционирането на националните институции за правата на човека в съответствие с член 33, параграф 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и че те са подкрепени от въвеждането на официално правно основание, което ясно определя техните правомощия;

6.  призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с други институции, органи и агенции на ЕС, както и с държавите членки, за да координира ефективно и последователно действията, предприети във връзка с окончателните забележки; призовава необходимите договорености да станат част от стратегия за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

7.  призовава ЕС и държавите членки да осигурят консултации и систематично и структурирано участие на организациите, представляващи хората с увреждания, при прилагането на съответните окончателни забележки;

8.  настоятелно призовава Европейския парламент да засили вътрешния механизъм, създаден за координиране на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания (мрежа на КПХУ на ООН), така че той да се превърне в механизъм за мониторинг и прилагане на Конвенцията, обхващащ всички парламентарни комисии, с конструктивното участие на организациите на хората с увреждания;

9.  изразява загриженост по отношение на трудностите, с които хората с увреждания все още се сблъскват при достъпа до правосъдие; припомня, че правото на достъп до правосъдие е ключово основно право и съществен елемент от принципите на правовата държава; призовава държавите членки да предприемат действия, за да осигурят на тези лица пълен процесуален достъп и да адаптират процедурите си спрямо тях; счита, че Комисията следва да обмисли включването в програмата на ЕС в областта на правосъдието за периода 2014 – 2020 г. на специфични програми за обучение относно Конвенцията за правата на хората с увреждания; предлага съдилищата в ЕС да прилагат своите вътрешни правила и инструкции по начин, който да улеснява достъпа на хората с увреждания до правосъдие, както и предлага в процеса на правораздаване също така да бъдат взети под внимание общите препоръки на Комитета за правата на хората с увреждания;

10.  отново подчертава значението на изключенията и ограниченията на авторското право и сродните му права, достъпни за лица с увреждания; отбелязва сключването на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за незрящи лица или за лица с увредено зрение и отново заявява своето убеждение, че ЕС е компетентен да сключи този договор, без ратифицирането да зависи от преразглеждане на правната рамка на ЕС или от срока за постановяване на решение на Съда на Европейския съюз; подчертава също така в това отношение необходимостта от това Парламентът, Комисията и държавите членки да работят заедно, за да се гарантира бързото ратифициране на Маракешкия договор;

11.  подчертава, че всяко законодателно изменение в областта на авторското право и сродните му права следва да предоставя на хората с увреждания достъп до всеки формат на творбите и услугите, закриляни от тези права; припомня, че Комисията има задължение да представи законодателни предложения относно изключенията и ограниченията на авторското право и сродните му права с цел да се гарантира, че хората с различни увреждания имат достъп до творбите и услугите, закриляни от тези права;

12.  изразява съжаление, че Съветът не прие включването на документите, свързани с увреждания, в обхвата на Регламента за насърчаване на свободното движение на гражданите и предприятията чрез опростяване на приемането на някои официални документи в ЕС;

13.  изразява загрижеността си по повод на неотдавнашните предложения на Съвета за значително намаляване на обхвата на директивата на ЕС относно достъпността на уебсайтовете на публичния сектор; изразява опасения, че изключенията, предложени от Съвета, няма да бъдат достатъчни, за да се гарантира, че 80 милиона души с увреждания и 150 милиона възрастни хора в ЕС се ползват с равен достъп до цифровия единен пазар и публичните онлайн услуги за граждани на ЕС, като по този начин се нарушава правото на равен достъп до информация, заложено в Конвенцията за правата на хората с увреждания;

14.  отново заявява необходимостта от това държавите членки и Комисията да предприемат конкретни стъпки за борба с всички форми на пряка или непряка дискриминация, основана на увреждане;

15.  призовава за спешни действия за преодоляване на блокирането на Европейската директива за борба с дискриминацията, по която не е отбелязан никакъв напредък в Съвета от 2008 г. насам;

16.  признава многобройните начини, по които Хагската конвенция относно международната защита на пълнолетни лица може функционално да съдейства за изпълнение и подпомагане на международните задължения на страните по Конвенцията за правата на хората с увреждания; във връзка с това изразява съжаление относно неуспеха на Комисията да предприеме последващи действия във връзка с резолюцията на Парламента от 18 декември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно трансграничните последствия от правната защита на пълнолетни лица;

17.  приветства факта, че на 2 декември 2015 г. Комисията публикува Европейски акт за достъпност; припомня, че е необходим цялостен подход по отношение на достъпността и че са нужни мерки, които да гарантират, че лицата с каквото и да е увреждане се ползват от това право в съответствие с член 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

18.  призовава институциите на ЕС да направят преглед на своите вътрешни правилници за служителите и на правилата за прилагане, за да се гарантира набирането на повече членове на персонала и стажанти с увреждания, и да се внесат необходимите корекции с цел гарантиране, че членовете на персонала, които имат увреждания, или членове на семейството, които са на тяхна издръжка, получават същите възможности като другите служители по отношение на упражняването на своите права;

19.  призовава Комисията да извърши преглед на общата здравноосигурителна схема на институциите на ЕС, така че да гарантира, че потребностите от здравни грижи, свързани с уврежданията, са покрити изцяло в съответствие с Конвенцията.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Therese Comodini Cachia, Mady Delvaux, Rosa Estaràs Ferragut, Laura Ferrara, Enrico Gasbarra, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Sajjad Karim, Dietmar Köster, Gilles Lebreton, Jiří Maštálka, Emil Radev, Julia Reda, Evelyn Regner, József Szájer, Axel Voss, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Buda, Angel Dzhambazki

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Jens Nilsson


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (25.4.2016)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

(2015/2258(INI))

Докладчик по становище: Роса Естарас Ферагут

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че според оценките хората с увреждания в Европейския съюз са 80 милиона, от които жените и момичетата наброяват около 46 млн., което представлява около 16 % от всички жени в Европейския съюз, което показва, че уврежданията в Европейския съюз са по-разпространени сред жените, отколкото сред мъжете; като има предвид, че жените с увреждания често са жертви на множествена дискриминация, като са изправени пред сериозни пречки при упражняването на техните основни права и свободи, като например правото на достъп до образование и заетост, което може да доведе до социална изолация и психологически травми; като има предвид, че жените са непропорционално засегнати от уврежданията и в качеството си на лица, полагащи грижи за членове на семейството с увреждания;

Б.  като има предвид, че в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания се признава, че жените и момичетата с увреждания са изложени на по-голям риск – както в дома, така и извън него – от насилие, нараняване или тормоз, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране и експлоатация;

В.  като има предвид, че в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания се подчертава необходимостта принципът за равенство между половете да бъде интегриран във всички усилия и да се насърчава пълноценното упражняване на човешките права и основните свободи;

Г.  като има предвид, че равното третиране и положителните мерки, както и политиките за жените с увреждания и майките на деца с увреждания са основно право на човека и етично задължение;

Д.  като има предвид, че почти 80 % от жените с увреждания са жертва на психологическо и физическо насилие и като има предвид, че рискът от сексуално насилие е по-висок за тях, отколкото за останалите жени; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания са изложени на множествена дискриминация;

Е.  като има предвид, че жените и момичетата с увреждания е по-вероятно да станат жертва на насилие, основано на пола, и особено на домашно насилие и сексуална експлоатация, и че според оценките вероятността жените с увреждания да бъдат жертва на малтретиране е от 1,5 до 10 пъти по-голяма в сравнение с тази за жените без увреждания;

Ж.  като има предвид, че поради демографските и обществените промени е налице повишено търсене на домашни работници и лица, полагащи грижи, и по-специално за такива в контекста на семейството; като има предвид, че грижите за хората с увреждания и зависимите лица обикновено се полагат от жените в семейството, което често води до изключването им от пазара на труда;

З.  като има предвид, че жените с увреждания, особено на мигрантите, са изложени на по-голям риск от бедност и социална изолация вследствие на множествена дискриминация;

И.  като има предвид, че процентът на заетост при жените без увреждания е 65 %, в сравнение с 44 % при жените с увреждания; като има предвид, че жените с увреждания често са дискриминирани в сравнение с мъжете с увреждания по отношение на достъпа до заетост и образование; като има предвид, че високото равнище на безработица сред хората с увреждания остава неприемливо; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания срещат по-големи затруднения при навлизането си на пазара на труда; като има предвид, че трябва да бъдат преодолени пречките пред мобилността, както и по-голямата зависимост от членовете на семейството и лицата, полагащи грижи, за да се насърчи активното участие на жените с увреждания в образованието, пазара на труда и социалния и икономическия живот на общността;

Й.  като има предвид, че платената заетост е от решаващо значение, за да получат хората с увреждания възможност да водят независим живот и да издържат своите семейства и домакинства; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания често се сблъскват с по-ниско от нормалното заплащане; като има предвид, че хората от тази уязвима група е по-вероятно да страдат от бедност и са изложени на по-голям риск от социално изключване;

К.  като има предвид, че икономическата криза, мерките за бюджетни ограничения и наложените съкращения на социалните услуги и здравеопазването в повечето държави – членки на ЕС, доведоха до неблагоприятни последици за уязвимите групи от населението на ЕС, и особено за хората с увреждания и техните семейства, които са непропорционално засегнати от мерките за бюджетни ограничения, и по-специално за жените и момичетата с увреждания;

Л.  като има предвид, че децата с увреждания се сблъскват със значителни пречки пред упражняването на основните си права;

М.  като има предвид, че децата с увреждания често са изключени от обществото и понякога живеят в институции или други заведения далече от семействата си;

Н.  като има предвид, че децата с увреждания имат право да живеят в семейства или в семейна среда, както и право съответните държавни институции да работят във висшите интереси децата и техните семейства;

О.  като има предвид, че е по-малко вероятно децата с увреждания да посещават училище, поради което имат ограничени възможности за формиране на човешки капитал и са изправени пред ограничени възможности за заетост и намалена продуктивност в зряла възраст;

П.  като има предвид, че хората с увреждания е по-вероятно да бъдат безработни и обикновено печелят по-малко, дори когато работят; като има предвид, че има данни, че резултатите по отношение на заетостта и доходите се влошават в съответствие с тежестта на увреждането;

Р.  като има предвид, че хората с увреждания могат да имат допълнителни разходи, произтичащи от увреждането – например разходи, свързани с медицински грижи или помощни средства или с необходимост от индивидуална помощ и подкрепа – поради което често се нуждаят от повече средства, за да постигнат същите резултати като хората без увреждания;

С.  като има предвид, че комитетът по правата на хората с увреждания в своите заключителни забележки относно първоначалния доклад на Европейския съюз препоръчва Европейският съюз да интегрира въпросите за уврежданията в политиките си в своите политики и програми за равенство между половете, както и принципът за равенство между половете в своите стратегии за лицата с увреждания, като същевременно да разработи положителни действия, да установи механизъм за наблюдение и финансиране на събирането на данни и изследвания на жените и момичетата с увреждания; като има предвид, че той също така препоръчва Европейският съюз да предостави ефективна защита от насилие, тормоз и експлоатация; политиката за съчетаване на семейния и професионалния живот да отговаря на потребностите на децата и възрастните с увреждания, включително на лицата, полагащи грижи за тях, и да се предприемат мерки за намаляване на високите равнища на безработица сред хората с увреждания, повечето от които са жени;

1.  одобрява заключенията и препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания и подчертава необходимостта институциите и държавите — членки на ЕС да включат перспективата на жените и момичетата с увреждания в своите политики, програми и стратегии в областта на равенството между половете, както и принципът за равенство между половете да бъде интегриран в техните стратегии в областта на уврежданията; освен това призовава да се създадат механизми за редовно наблюдение на осъществения напредък;

2.  изразява съжаление, че Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. не включва интегриране на принципа за равенство между половете или отделна глава относно специфичните от гледна точка на пола политики по отношение на лицата с увреждания, въпреки че жените с увреждания често са в по-неравностойно положение, отколкото мъжете, и по-често са жертви на бедност и социално изключване;

3.  изразява загриженост във връзка с това, че в стратегическия ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г. липсва перспектива за уврежданията, и настоява Комисията да се занимае с този недостатък като включи жените с увреждания и жените, полагащи грижи, в своите политики и програми;

4.  призовава държавите членки да прилагат подход на интегриране на принципа на равенство между половете в политиките и мерките за жените и мъжете, момичетата и момчетата с увреждания, както и в тяхното осъществяване във всички области, особено по отношение на интеграцията на работното място, образованието и борбата с дискриминацията;

5.  придава първостепенно значение на член 33 от Конвенцията за правата на хората с увреждания („Прилагане на национално равнище и мониторинг“) и на заключителните забележки 76 и 77 на Комитета на ООН и съответно приветства одобрението от страна на Комитета на ООН на присъствието на Европейския парламент в рамката за независим мониторинг;

6.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят подходящи политики и да приложат мерки във всички области на политиката, които да стимулират техния самостоятелен живот и пълно приобщаване; поради това призовава Комисията да събира и разпространява актуализирани статистически данни за уврежданията, разбити по възраст и пол, с цел да наблюдава положението на хората с увреждания в ЕС;

7.  призовава Комисията да гарантира, че в съответствие с принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация всички хора с увреждания могат да се ползват от правото на свободно движение, притежавано от всички граждани на ЕС, като включи в действащото и бъдещото законодателство гаранция за равни възможности, основни права, равен достъп до услуги и до пазара на труда, както и еднакви права и задължения по отношение на достъпа им до социална сигурност като граждани на държавата членка, в която те са социално осигурени; освен това, във връзка с равенството по отношение на заетостта, призовава държавите членки изцяло да спазват разпоредбите на преработената Директива 2006/54/ЕО за равното третиране на мъжете и жените;

8.  подчертава необходимостта от подпомагане на жените и момичетата мигранти с увреждания, за да развият умения, които ще им дадат възможности да намерят подходяща работа;

9.  счита, че хората с увреждания, особено жените и момичетата, трябва да имат възможността да водят сексуален живот толкова свободно, колкото и лицата без увреждания, и счита, че жените с увреждания трябва да бъдат в състояние да живеят като жените без увреждания и да осъществят своето желание да имат или да нямат деца;

10.  подчертава, че жените и момичетата с увреждания следва да упражняват пълноценно сексуалните и репродуктивните си права, както и да имат достъп до сексуално образование, предоставяно от професионалисти, които са експерти в тази област; счита, че е от съществено значение жените и момичетата с увреждания да имат пълен достъп до медицински грижи, които отговарят на специфичните им потребности, включително до гинекологични консултации, медицински прегледи, семейно планиране, както и до грижи, адаптирани към техните потребности, по време на бременността; призовава държавите членки да гарантират, че предоставяното от тях национално обществено здравеопазване включва подходящ достъп до посочените услуги;

11.  отново потвърждава своето мнение, че необходимостта от предоставяне на специализирана подкрепа, включително помощ за отглеждане на деца, на жените и мъжете с увреждания, както и на техните семейства, трябва да бъде разгледана, за да им се даде възможност да се радват пълноценно на майчинството и бащинството;

12.  подчертава, че за да се постигне автономен и независим начин на живот за хората с увреждания, особено за жените, помощта (лична или обществена) е средство, което ще подкрепи тях и техните семейства, като им предостави възможност да имат достъп до работното място, до институции за образование и професионално обучение, и ги подкрепя при бременност и майчинство;

13.  отново заявява спешната необходимост от справяне с проблема с насилието срещу жени и момичета с увреждания в частната и институционалната сфера и призовава държавите членки да предоставят услуги за подкрепа, които да бъдат достъпни за жените и момичетата с всякакъв вид увреждане; препоръчва Европейският съюз да стане страна по Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул) като по-нататъшна стъпка в борбата с насилието срещу жените и момичетата с увреждания;

14.  отбелязва със загриженост, че жените и момичетата с увреждания, по-специално жертвите на многостранна дискриминация, са изложени на по-висок риск от насилие, основано на пола, включително сексуално насилие и/или сексуална експлоатация, както в домашен, така и в институционален контекст; подчертава необходимостта държавите членки да въведат или укрепят законодателство за защита на правата на жените и момичетата с увреждания в случаи на подобно основано на пола насилие и да предоставят подкрепа за тяхното възстановяване;

15.  припомня ролята на медиите за представянето на жените и момичетата, както и на уврежданията, и отбелязва, че липсата на видимост или разпространението на стереотипите може трайно да наложи предразсъдъците, насилието и изключването; призовава всички европейски институции да започнат и подкрепят кампании за повишаване на осведомеността относно Конвенцията за правата на хората с увреждания и за борба с предразсъдъците, дискриминацията и престъпленията от омраза срещу хората с увреждания, включително жените и момичетата; счита, че медиите следва не само да откроят по-добре тяхното присъствие, но да се стремят да спомогнат за разпространението на положителен образ на жените и момичетата с увреждания;

16.  припомня значението на основното право на участие на хора с увреждания в процесите на изготвяне на политиките и вземане на решения относно уврежданията на всички равнища, както се подчертава в Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН; подчертава, че на жените и момичетата с увреждания, включително онези от тях, които принадлежат към маргинализирани и уязвими групи, изправени пред множествена дискриминация, трябва да бъде предоставена възможност и права да участват в процесите на вземане на решения, с цел да се гарантира, че техните интереси и права са изразени, подкрепяни и защитавани, като се гарантира истинска базова перспектива за равенство между половете; призовава държавите членки да предоставят подходящо адаптирани съоръжения и услуги, които да позволяват активното им включване и участие, и да инвестират в помощни и адаптивни технологии и в електронното включване;

17.  изразява загриженост, че известен брой държави членки използват европейски структурни и инвестиционни фондове за институционализиране, а не за култивиране на развитието на по-отворени общности, в които хората с увреждания могат да живеят с подходяща подкрепа; изразява загриженост, че хората с увреждания, и особено жените, децата и възрастните, могат да страдат от насилие или малтретиране, особено в контекст на институционализиране;

18.  отбелязва със загриженост различните форми на изключване, причинено от институционализацията на хората с увреждания, и как тази дискриминираща форма на третиране може да насърчи по-нататъшни предразсъдъци и малтретиране в контекста на институционализиране и от страна на обществото като цяло;

19.  изисква използването на структурните и инвестиционните фондове се извършват по балансиран начин, като се насърчава развитието на по-приобщаващи общности и на институционализация при поискване, така че и в двата случая в частност жените и момичетата, децата и младите хора с увреждания да могат да получат подходяща помощ и подкрепа в целия Европейски съюз; отново заявява, че държавите членки трябва да насърчават отворените и оправомощаващи общности, които позволяват подходяща подкрепа също и по отношение на специфичните за половете пречки и дискриминацията, пред която са изправени жените и момичетата с увреждания;

20.  изразява загриженост относно високия процент на безработица сред хората с увреждания, и по-специално сред жените с увреждания, в сравнение с други групи от населението на Европейския съюз; призовава държавите членки да насърчават и гарантират законодателна и политическа рамка за участието на жените с увреждания на пазара на труда, включително тези със скрити увреждания, хронични заболявания или затруднения при учене;

21.  подчертава значението на социалните предприятия и кооперации за социалното и икономическото приобщаване и предоставянето на възможности на хората с увреждания, и по-специално на жените с увреждания; призовава Комисията и държавите членки да включат силен акцент върху социалната икономика в програмите и политиките за хората с увреждания, както и върху принципа за равенство между половете;

22.  изразява загриженост във връзка с това, че отглеждането на децата с увреждания се поема предимно от жените;

23  подчертава неоценимата и финансово недооценена роля на жените, които се грижат за членове на семейството с увреждания;

24.  подчертава значението на включването на момичетата с увреждания в образователната система във всички случаи, в които увреждането позволява подобна интеграция; отново изтъква важната роля на формалното, неформалното и самостоятелното образование и ученето през целия живот за насърчаването на социалното приобщаване на жените и момичетата с увреждания; подчертава потенциала на сектора на изкуствата и културата за предоставяне на възможности за жените и момичетата с увреждания и за преодоляване на предразсъдъците и дискриминацията, основаващи се на уврежданията; отбелязва необходимостта от подпомагане на приобщаващите образователни програми, чрез които да се преодоляват пречките, пред които са изправени хората с когнитивни увреждания, и да се преодоляват специфичните стереотипи, дискриминация и престъпления от омраза срещу тях;

25.  подчертава значението на ИКТ за мобилността, комуникацията и достъпа до обществени услуги; във връзка с това призовава държавите членки да оказват активна подкрепа за участието на хората с увреждания, включително в достъпа до обществени услуги, предоставяни онлайн;

26.  настоятелно призовава институциите на ЕС да преразгледат Правилника за длъжностните лица, вътрешните правилници и правилата за прилагане, за да приемат всеобхватни политики за наемане на работа, включващи положителни мерки, за активно увеличаване на броя на служителите и стажантите с увреждания, както и да гарантират, че за всички служители на институциите на ЕС с увреждания или служители, които имат на издръжка член на семейството с увреждания, се предприемат разумните мерки, от които те се нуждаят, за да се ползват от правата си при равни условия като другите; призовава освен това Комисията да преразгледа общата здравноосигурителна схема на институциите на ЕС, така че тя да покрива цялостно потребностите от здравни грижи, свързани с уврежданията, по начин, съответстващ на Конвенцията;

27.  призовава Комисията да гарантира приобщаващо образование в европейските училища и в съответствие с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания относно мултидисциплинарна оценка на индивидуалните потребности – неизключването на момичетата с увреждания, както и осигуряването на необходимите разумни улеснения;

28.  настоятелно призовава Европейския парламент да засили вътрешния механизъм, създаден за координиране на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания („мрежа на Конвенцията“), за да се превърне тя в хоризонтално действащ механизъм за наблюдение и прилагане на Конвенцията, обхващащ всички парламентарни комисии, със собствен, назначен само за него персонал;

29.  призовава за бързото ратифициране на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, без ратифицирането да зависи от преразглеждането на правната рамка на ЕС или от датата на вземане на решение от Съда; призовава Комисията да внесе необходимите законодателни предложения с цел прилагане на Договора от Маракеш;

30.  призовава да бъде спешно деблокирана Директивата на ЕС за борба с дискриминацията, по която не е отбелязан никакъв напредък в рамките на Съвета от 2008 г. насам, както и в нея да се разгледа по-конкретно комбинираната дискриминация, основана конкретно на пол и увреждане;

31.  призовава държавите членки незабавно да засилят усилията си за осигуряване на достъпна администрация и услуги за хората с увреждания, равноправно с всички останали; подчертава, че самостоятелният живот, социалното приобщаване и участието на жените и момичетата с увреждания могат да бъдат постигнати само ако се премахнат оставащите пречки; счита, че информацията от общ характер за услугите за граждани (например информация за образование, заетост, социални и здравни грижи) трябва да бъде предоставяна в различни форми и формати, по прост и сигурен начин, достъпен за хората с увреждания;

32.  подчертава необходимостта Съветът да ускори работата по предложението за директива относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор, което има за цел да увеличи достъпността на документите, видеоматериалите и уебсайтовете и да предостави алтернативни средства за комуникация, достъпни за хората с увреждания;

33.  приветства публикуването на 2 декември 2015 г. от Комисията на предложението за Европейски акт за достъпност ; припомня, че е необходим цялостен подход към въпроса за достъпността и че правото на достъп, посочено в член 9 от КПХУ на ООН, трябва да бъде гарантирано за лицата с всички видове увреждания.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

19.4.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Maria Arena, Catherine Bearder, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Maria Corazza Bildt, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Elisabeth Köstinger, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Angelika Mlinar, Maria Noichl, Marijana Petir, Pina Picierno, João Pimenta Lopes, Terry Reintke, Jordi Sebastià, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Rosa Estaràs Ferragut, Kostadinka Kuneva, Constance Le Grip, Evelyn Regner, Marc Tarabella

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Marco Zanni, Julia Reid


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

30.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

41

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Guillaume Balas, Brando Benifei, Mara Bizzotto, David Casa, Ole Christensen, Lampros Fountoulis, Arne Gericke, Czesław Hoc, Danuta Jazłowiecka, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Ádám Kósa, Kostadinka Kuneva, Jean Lambert, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, João Pimenta Lopes, Georgi Pirinski, Terry Reintke, Sofia Ribeiro, Maria João Rodrigues, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Michaela Šojdrová, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Tania González Peñas, Richard Howitt, Dieter-Lebrecht Koch, Edouard Martin, Tamás Meszerics, Evelyn Regner, Joachim Schuster, Helga Stevens, Flavio Zanonato

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Xabier Benito Ziluaga, Rosa D’Amato, Jens Geier, Sylvie Goddyn, Jasenko Selimovic


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

41

+

ALDE

ECR

EFDD

GUE/NGL

ENF

PPE

 

S&D

 

 

Verts/ALE

 

Jasenko Selimovic

Arne Gericke, Czesław Hoc, Anthea McIntyre, Helga Stevens, Ulrike Trebesius,

Laura Agea, Rosa D'Amato,

Xabier Benito Ziluaga, Tania González Peñas, Rina Ronja Kari, Kostadinka Kuneva, João Pimenta Lopes,

Mara Bizzotto

David Casa, Danuta Jazłowiecka, Dieter-Lebrecht Koch, Ádám Kósa, Thomas Mann, Sofia Ribeiro, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Michaela Šojdrová,

Guillaume Balas, Brando Benifei, Ole Christensen, Jens Geier, Richard Howitt, Jan Keller, Javi López, Edouard Martin, Georgi Pirinski, Evelyn Regner, Maria João Rodrigues, Joachim Schuster, Marita Ulvskog, Flavio Zanonato,

Jean Lambert, Tamás Meszerics, Terry Reintke,

3

-

ENF

NI

Sylvie Goddyn,Dominique Martin,

Lampros Fountoulis

0

0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация - Политика за поверителност