Процедура : 2016/2032(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0222/2016

Внесени текстове :

A8-0222/2016

Разисквания :

PV 14/09/2016 - 19
CRE 14/09/2016 - 19

Гласувания :

PV 15/09/2016 - 11.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0358

ДОКЛАД     
PDF 914kWORD 294k
29.6.2016
PE 576.834v02-00 A8-0222/2016

относно достъпа до финансиране за МСП и увеличаване на разнообразието на финансирането за МСП в рамките на съюз на капиталовите пазари

(2016/2032(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Отмар Карас

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно достъпа до финансиране за МСП и увеличаване на разнообразието на финансирането за МСП в рамките на съюз на капиталовите пазари

(2016/2032(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2014 г.(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно годишния доклад за 2014 г. на Европейската централна банка(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно изграждането на съюз на капиталовите пазари(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно годишния доклад относно политиката на ЕС в областта на конкуренцията(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС: въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г.относно семейните предприятия в Европа(9),

–  като взе предвид дебата от 13 април 2016 г. на основата на въпроси с искане за устен отговор от името на групите PPE, S&D, ECR, ALDE и GUE/NGL относно преразглеждане на коефициента за подпомагане на МСП(10),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2011 г., озаглавено „План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране“ COM(2011)0870),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2015 г., озаглавено „План за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари“ (COM(2015)0468),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране“ 2014/C 19/04),

–  като взе предвид Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки(11),

–  като взе предвид проучването на Европейската централна банка от декември 2015 г. относно достъпа до финансиране за предприятия в еврозоната от април до септември 2015 г.,

–  като взе предвид втория консултативен документ на Базелския комитет по банков надзор относно преразглеждането на стандартизирания подход за кредитен риск от декември 2015 г.,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 18 юни 2015 г. относно оценка на Регламент (ЕО) 1606/2002 от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (COM (2015)0301),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Колективно финансиране в съюза на капиталовите пазари на ЕС“ (SWD(2016)0154),

–  като взе предвид Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микропредприятия, малки и средни предприятия(12),

–  като взе предвид месечния бюлетин на Европейската централна банка за юли 2014 г.(13),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 28 януари 2016 г., озаглавено „Пакет от мерки за борба с избягването на данъци: следващи стъпки към ефективно данъчно облагане и по-голяма данъчна прозрачност в ЕС“ (COM(2016)0023),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 30 ноември 2015 г. за регламент относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване,

–  като взе предвид доклада на Европейския банков орган (ЕБО) относно МСП и коефициента за подпомагане на МСП(14),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 юли 2015 г., озаглавено „Да работим заедно за работни места и растеж: ролята на националните насърчителни банки (ННБ) в подкрепа на Плана за инвестиции за Европа“ (COM(2015)0361),

–   като взе предвид доклада на Комисията за механизма за предупреждение за 2016 г. от 26 ноември 2015 г. (COM(2015)0691),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по регионално развитие и комисията по култура и образование (A8-0222/2016),

А.  като има предвид, че микропредприятията, малките и средните предприятия и дружествата със средна пазарна капитализация играят важна роля за европейската икономика по отношение на растежа и заетостта, като МСП създават 67% от общата заетост, 71,4% от увеличението на заетостта и 58% от добавената стойност в нефинансовия стопански сектор в ЕС през 2014 г.(15);

Б.  като има предвид, че понастоящем в законодателството на Съюза не е посочено единно изрично определение за МСП с изключение на категоризациите „малки предприятия“ и „средни предприятия“ съгласно Директивата за счетоводството;

В.  като има предвид, че европейските МСП са много разнообразни и включват огромен брой микропредприятия, които често извършват дейност в традиционни сектори, както и нарастващ брой нови стартиращи предприятия и бързо растящи иновативни предприятия; като има предвид, че тези бизнес модели са изправени пред различни проблеми и следователно имат различни нужди от финансиране;

Г.  като има предвид, че по-голямата част от европейските МСП извършват дейност предимно на национално равнище; като има предвид, че сравнително малък брой МСП участват в трансгранични дейности в рамките на ЕС, а онези, които изнасят извън Съюза, представляват дребно малцинство;

Д.  като има предвид, че 77% от недостигащото финансиране за МСП в Европа се предоставя от банките(16);

Е.  като има предвид, че финансирането на МСП следва да се извършва на възможно най-широка база, за да се осигури оптимален достъп на МСП до финансиране във всяка фаза на развитие на дадено предприятие; като има предвид, че това включва адекватна регулаторна среда за всички канали за финансиране, например банково финансиране, финансиране от капиталовия пазар, полици за кредити, лизинг, колективно финансиране, рисков капитал, кредитиране между лица и т.н.;

Ж.  като има предвид, че институционалните инвеститори, като застрахователни дружества, чрез прехвърлянето и трансформирането на рисковете имат важен принос за финансирането на МСП;

З.  като има предвид, че в своя доклад относно МСП и коефициента за подпомагане на МСП от март 2016 г. ЕБО установява, че няма доказателства, че коефициентът за подпомагане на МСП е създал допълнителни стимули за кредитиране на МСП в сравнение с кредитирането на големи корпорации; като има предвид обаче, че ЕБО признава, че може да е твърде рано за категорични заключения, с оглед на ограниченията на направената от него оценка, особено ограниченията по отношение на наличните данни, сравнително неотдавнашното въвеждане на коефициента за подпомагане на МСП, факта, че наслагването на промени може да е попречило на установяването на въздействията от коефициента за подпомагане на МСП, както и използването на големи корпорации като контролна група; като има предвид, че ЕБО достига до заключението, че в общ план по-добре капитализираните банки отпускат повече кредити на МСП и че за по-малките и по-новите дружества има по-голяма вероятност да са изправени пред кредитни ограничения, отколкото за големите или по-старите дружества; като има предвид, че ЕБО отбелязва също, че коефициентът за подпомагане на МСП беше въведен от законодателя като предпазна мярка, за да не бъде изложено на риск кредитирането на МСП;

И.  като има предвид, че финансирането на микропредприятията и малките и средните предприятия, въпреки че напоследък отбеляза известно подобрение, беше засегнато в по-голяма степен от кризата, отколкото финансирането на големите предприятия, и като има предвид, че МСП в еврозоната бяха изправени пред затягане на изискванията на банките за обезпечение и все още в известна степен продължават да са изправени пред този проблем(17);

Й.  като има предвид, че след първия етап от проучванията относно достъпа до финансиране за предприятията (SAFE) „намирането на клиенти“ остава преобладаващата причина за безпокойство за МСП от еврозоната, докато „достъпът до финансиране“ се нарежда по-назад по отношение на поводите за безпокойство; като има предвид, че последното проучване, публикувано през декември 2015 г., показва, че наличността на външно финансиране за МСП се различава значително в различните държави от еврозоната; като има предвид, че достъпът до финансиране остава по-голям повод за безпокойство за МСП, отколкото за големите предприятия;

К.  като има предвид, че националните/регионалните насърчителни банки играят важна роля като катализатор за дългосрочно финансиране; като има предвид, че те разшириха дейността си, за да компенсират необходимото намаляване на задлъжнялостта в търговския банков сектор; като има предвид, че те също така играят важна роля при прилагането на финансовите инструменти на ЕС извън обхвата на Европейския фонд за стратегически инвестиции;

Л.  като има предвид, че подобряването на достъпа до финансиране за МСП не следва да води до понижаване на финансовите стандарти и регулаторните норми;

М.  като има предвид, че в Швейцария банка WIR представлява система за допълнителна валута, която обслужва МСП главно в сектора на ресторантьорството и хотелиерството, строителството, производството, търговията на дребно и професионалните услуги; като има предвид, че WIR предлага механизъм за уравняване на сметки, при който предприятията могат да купуват едни от други, без да използват швейцарски франкове; като има предвид обаче, че WIR често се използва в комбинация с швейцарския франк в трансакции с две валути; като има предвид, че делът на търговията чрез WIR е 1 – 2% от БВП на Швейцария; като има предвид, че WIR се оказа антициклична спрямо БВП и още повече спрямо броя на безработните;

Н.  като има предвид, че според сведенията към април 2015 г. Директивата от 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането е била транспонирана правилно едва в 21 от 28 държави членки, въпреки че към въпросния момент бяха изминали над две години от крайния срок;

О.  като има предвид, че в своя Доклад за механизма за предупреждение за 2016 г. Комисията предупреждава, че от една страна „търговията започна да разчита в по-голяма степен на източниците на вътрешно търсене, по-специално на едно по-изразено възстановяване на инвестициите“, а от друга – „въпреки че напоследък потреблението се засили, вътрешното търсене продължава да бъде потиснато, отчасти поради значителния натиск за намаляване на задлъжнялостта в няколко държави членки“;

П.  като има предвид, че Директива 2004/113/ЕО на Съвета забранява дискриминацията, основана на пола, по отношение на достъпа до стоки и услуги, включително финансови услуги; като има предвид, че е установено, че достъпът до финансиране е една от основните пречки, с които се сблъскват жените предприемачи; като има предвид, че жените предприемачи често започват дейност с по-малък капитал, ползват по-малко кредити и използват финансиране от семейството вместо дългово или капиталово финансиране;

Разнообразните потребности от финансиране в един разнообразен сектор на МСП

1.  отчита разнообразието на МСП, включително микропредприятията и дружествата със средна пазарна капитализация в държавите членки, което се отразява в техните бизнес модели, големина, географско положение, социално-икономическа среда, етапи на развитие, финансова структура, правна форма и различно равнище на обучение в областта на предприемачеството;

2.  отчита предизвикателствата, пред които са изправени МСП поради различията между държавите членки и между регионите в условията и нуждите от финансиране на МСП, по-специално по отношение на количеството и цената на наличното финансиране, които се влияят от фактори, специфични за конкретните МСП и за държавата и регионите, в които са установени, включително икономическа нестабилност, бавен растеж и по-висока финансова уязвимост; отбелязва също други предизвикателства пред МСП, като достъпа до клиенти; подчертава, че капиталовите пазари са разпокъсани и се регулират по различни начини в рамките на ЕС, както и че част от постигнатата интеграция беше загубена поради кризата;

3.  подчертава, че необходимостта от разнообразни и подобрени възможности за частно и публично финансиране за МСП не свършва след етапа на стартиране, а продължава да съществува през целия им жизнен цикъл, и посочва, че е необходим дългосрочен стратегически подход, за да се защити финансирането на бизнеса; подчертава, че достъпът до финансиране е от значение и за прехвърлянето на предприятия; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят МСП в този процес, включително през първите години от функционирането им; отбелязва необходимостта от разнообразен и индивидуално съобразен подход по отношение на регулирането и на инициативите, които следва да бъдат подкрепени; посочва, че не съществува универсално приложим модел на финансиране и призовава Комисията да подкрепи развитието на широк набор от индивидуално съобразени програми, инструменти и инициативи за подкрепа на предприятията в етапите на тяхното стартиране, растеж и прехвърляне на собствеността, като се вземат предвид техният размер, оборот и нужди от финансиране; отбелязва, че предприятията – собственост на жени, по-често са в сферата на услугите и по други начини разчитат на нематериални ресурси, отколкото тези на мъжете; отбелязва, че ниският дял на жените, управляващи МСП, отчасти се дължи на по-трудния достъп до финансиране; изразява съжаление, че Европейският механизъм за микрофинансиране „Прогрес“, чиято цел е да насърчава равните възможности за жените и мъжете, през 2016 г. е имал съотношение между мъжете и жените 60:40 при микрокредитите; поради това призовава Комисията да гарантира, че нейните програми, насочени към улесняване на достъпа до финансиране за МСП, не ощетяват жените предприемачи;

4.  призовава Комисията да оцени дискриминацията, пред която са изправени МСП, управлявани от други уязвими групи в обществото;

5.  счита, че един диверсифициран, добре регулиран и стабилен сектор на финансовите услуги, който предлага широк кръг от разходно-ефективни и индивидуално съобразени възможности за финансиране, е най-добрият начин да се отговори на истинските нужди от финансиране на МСП и реалната икономика, давайки възможност за дългосрочно устойчиво развитие; в тази връзка подчертава значението на традиционните банкови модели, включително малките регионални банки, спестовните кооперации и публичните институции; отбелязва в това отношение необходимостта от гарантиране на еднакви усилия за подобряване на достъпа до финансиране за микропредприятията и за едноличните търговци;

6.  насърчава МСП да разглеждат целия ЕС като свой вътрешен пазар и да използват потенциала на единния пазар във връзка с потребностите си от финансиране; приветства инициативите на Комисията за оказване на подкрепа на МСП и стартиращите предприятия в един усъвършенстван единен пазар и настоява Комисията да продължи да изработва предложения, адаптирани към нуждите на МСП; счита, че инициативата „Start-up Europe“ следва да подпомага малки иновативни предприятия, като ги подкрепя, докато започнат да функционират; подчертава в тази връзка значението на сближаването на правилата и процедурите в рамките на Съюза и прилагането на Законодателния акт за малкия бизнес; призовава Комисията за последващи действия във връзка с този акт, които да подпомогнат допълнително предприятията да преодолеят както физическите, така и регулаторните бариери; във връзка с това признава, че иновациите са ключов двигател на устойчивия растеж и заетостта в ЕС и че следва да се обърне специално внимание на иновативните МСП; подчертава потенциалната роля на политиката на сближаване на ЕС и регионалния фонд на ЕС като източник за финансиране на МСП; призовава Комисията и държавите членки да гарантират координацията, съгласуваността и взаимодействията между различните европейски инструменти и програми за МСП, като Европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава Комисията и държавите членки да насърчават всеобхватен подход към разпространението на информация за всички възможности за финансиране от ЕС; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да постигнат значителен напредък към по-нататъшно опростяване, така че финансирането да стане по-привлекателно за МСП;

7.  припомня, че една по-хармонизирана правна и икономическа среда, която благоприятства плащанията в срок по търговските сделки, е от решаващо значение за достъпа до финансиране; в тази връзка подчертава финансовите проблеми, пред които са изправени МСП, и положението на несигурност, в което се намират доставчиците, породено от закъснелите плащания на по-големи дружества, обществени институции и органи; призовава Комисията, в хода на преразглеждането на Директивата относно борбата със забавяне на плащането, да извърши оценка на въвеждането на специфични мерки, насочени към улесняване на плащанията за МСП; призовава Комисията да публикува своя доклад за прилагането на Директивата относно борбата със забавяне на плащането, който се очаква на 16 март 2016 г., и ако е целесъобразно, да формулира нови предложения за свеждане до минимум на риска за трансграничните плащания и риска от нарушаване на паричния поток в по-общ план;

8.  приветства инициативата на Комисията за възобновяване на работата по създаването на истински европейски пазар на финансови услуги на дребно с публикуването на Зелената книга за финансовите услуги на дребно (2015 г.); отправя искане до Комисията да обърне специално внимание на особеностите на МСП и да гарантира, че трансграничните дейности в областта на финансовите услуги на дребно водят до по-добър достъп до финансиране за МСП;

9.  отбелязва, че по-конкретно за стартиращите предприятия и микропредприятията е трудно да получат подходящо финансиране, да установят какви са регулаторните изисквания във финансовата сфера и да ги изпълнят, особено в етапа на развитие; отбелязва липсата на хармонизация в националното законодателство за създаване на МСП; насърчава държавите членки да продължат усилията си за намаляване на административните пречки и да създават пунктове за обслужване „на едно гише“ като центрове за всички регулаторни изисквания за предприемачите; в тази връзка насърчава държавите членки, ЕИБ и националните насърчителни банки да предоставят информация за вариантите за финансиране и схемите за гарантиране на заеми;

10.  приветства инициативата на Комисията за установяване на необоснованите бариери и пречки пред финансовия сектор, за да се предостави финансиране за реалната икономика, и по-специално за МСП, включително микропредприятията; подчертава факта, че постигането на добре функциониращ европейски капиталов пазар е една от най-важните инициативи за финансовия сектор; подчертава, че е важно да се опростят или изменят правилата, които са довели до нежелани последици за МСП или са спъвали развитието им; подчертава, че това следва да не води до ненужно занижаване на регулаторните стандарти във финансовата сфера, като същевременно позволява опростяване на законодателството; подчертава освен това, че новите предложения от Комисията не трябва да водят до по-сложна регулация, която може да повлияе отрицателно на инвестициите; счита, че един европейски подход към финансовото регулиране и съюза на капиталовите пазари следва надлежно да взема под внимание промените в международен план с цел да се избегнат ненужни различия и дублиране в законодателството и Европа да се запази като привлекателно място за международните инвеститори; подчертава, че европейската икономика трябва да бъде способна да привлича високо равнище на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), включително ПЧИ „на зелено“, като стимулира не само капиталовите пазари, но и сектора на частното дялово финансиране, както и рисковия капитал и инвестициите в европейската промишленост; счита освен това, че Комисията и държавите членки следва да приемат стратегически план за подпомагане на финансирането на МСП с оглед на тяхната интернационализация;

11.  посочва отново, че преработените правила за възлагане на обществени поръчки и за концесионни договори не следва да затрудняват достъпа на МСП и на микропредприятия до пазара на обществени поръчки;

12.  призовава Комисията и Съвета да обръщат повече внимание на безпокойството на МСП по отношение на търсенето, да го отразят по по-подходящ начин в препоръката относно икономическата политика на еврозоната, в специфичните за всяка държава препоръки и в последващата оценка на спазването на препоръките от държавите членки;

Банково кредитиране за МСП

13.  признава, че банковото кредитиране е традиционно най-важният източник на външно финансиране за МСП в Съюза, тъй като банковото финансиране съставлява повече от три четвърти от финансирането на МСП в Съюза – за разлика от САЩ, където то е под половината – което прави МСП особено уязвими при затягане на банковото кредитиране; отбелязва, че финансовата криза допринесе за разпокъсване на банковото финансиране и на условията за кредитиране от банките; изразява съжаление относно съществуващите, макар и в процес на постепенно намаляване, различия между кредитните условия за МСП, разположени в различни държави от еврозоната, които отразяват и разлики във възприемането на риска и икономическите условия; отбелязва приноса на банковия съюз за борбата срещу тази разпокъсаност; приканва държавите членки изцяло да приложат Директива 2004/113/ЕО, както и да сътрудничат на финансовия сектор по отношение на задължението си да осигуряват пълен и равнопоставен достъп до банково кредитиране за МСП; подчертава важната и добре развита роля на банките със специфични регионални и местни познания за предоставяне на финансиране за МСП поради дългосрочните им отношения с тези предприятия; подчертава, че там, където има добре развити местни банки, те са доказали своята ефективност в кредитирането на МСП и избягването на загуби; поради това подчертава, че е важно да се развиват местните банки;

14.  подчертава, че макар цифровизацията да се развива и поради това да се появяват нови източници на финансиране, местното присъствие на традиционните кредитни институции, особено на островите и архипелазите, както и в селските, отдалечените и периферните райони, продължава да е от съществено значение за достъпа на МСП до финансиране;

15.  насърчава банките да разглеждат целия ЕС като свой вътрешен пазар и да използват потенциала на единния пазар, за да предлагат финансиране на МСП, включително тези, които не са установени в същата държава членка, в която е седалището на съответната банка;

16.  насърчава Комисията да проучи възможността да въведе програми за „финансиране за отпускане на заеми“, които биха предоставили на банките средства от ЕЦБ с единствената цел да отпускат кредити на МСП; призовава Комисията да оцени възможностите за разработване на нови инициативи за привличане на инвестиции;

17.  изтъква важната роля на националните и регионалните насърчителни банки и институции във финансирането на сектора на МСП; припомня тяхната централна роля в частта от ЕФСИ, свързана с МСП, и ролята, която играят при включването на държавите членки в проектите на ЕФСИ; счита, че ЕФСИ е важен източник на финансиране за МСП; счита, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ)/Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) следва да увеличат усилията си за предоставяне в полза на МСП на експертен опит за достъп до финансиране и инструменти за улесняване на контактите с инвеститорите, като например, наред с другото, Европейския фонд за бизнес ангели; призовава Комисията да направи оценка на ролята на националните/регионалните насърчителни банки като катализатор на дългосрочното финансиране за МСП, и по-специално да определя и разпространява най-добрите практики и да насърчава държавите членки да създават национални/регионални насърчителни банки въз основа на това в случаите, когато понастоящем не съществуват такива структури; призовава Комисията и държавите членки да насърчават приобщаващия растеж и да осигурят засилена координация и съгласуваност между всички инвестиционни политики на ЕС, насочени към МСП, включително ЕФСИ, регионалните фондове на ЕС и Европейския инвестиционен фонд;

18.  отново посочва, че също така е важно да се увеличи капацитетът на банките за кредитиране на МСП и да се увеличи тяхната способност да кредитират МСП; посочва, че само финансирането от капиталовите пазари няма да успее да осигури достатъчно средства и подходящи решения за финансиране, включително достъп до капитал за МСП; отбелязва, че разнообразяването на източниците на кредитиране би довело до по-голяма стабилност на финансовия сектор;

19.  подчертава, че един здрав, стабилен и устойчив банков сектор и съюз на капиталовите пазари е предпоставка за подобряване на достъпа на МСП до финансиране; отбелязва, че Регламентът за капиталовите изисквания (РКИ) и Директивата за капиталовите изисквания ІV (ДКИ IV), и по-специално по-високото ниво и качество на капитала, са пряк отговор на кризата и представляват основата за обновената стабилност на финансовия сектор; приветства факта, че Комисията счита кредитирането на МСП за една от приоритетните области в прегледа на РКИ; отбелязва, че Комисията проучва възможностите всички държави членки да се възползват от местните кредитни съюзи, действащи извън обхвата на правилата на ЕС за капиталовите изисквания за банките; подчертава необходимостта от разумно законодателство за кредитните съюзи, което да осигурява както финансова стабилност, така и възможности за кредитните съюзи да предоставят кредити при конкурентни лихвени проценти;

20.  изразява загриженост относно множеството регулаторни изисквания към банките и евентуалните отрицателни последици върху кредитирането за МСП, като същевременно припомня, че изискванията бяха въведени в отговор на финансовата криза; подчертава необходимостта да се избягват изискванията за двойно докладване и множеството канали за докладване, и по-общо да се избягва ненужната административна тежест за кредитните институции, по-специално за по-малките банки; призовава Комисията да направи оценка на последиците от регулаторните изисквания към банките по отношение на кредитирането за МСП с подкрепата на Европейския банков орган (ЕБО) и Единния надзорен механизъм (ЕНМ);

21.  отбелязва, че не кредитирането на МСП беше причината за финансовата криза; припомня решението на съзаконодателите да въведат коефициента за подпомагане на МСП в рамката на РКИ/ДКИ ІV и че неговата цел беше капиталовите изисквания за кредитиране на МСП да останат в съответствие с равнищата съгласно Базел ІІ, а не Базел ІІІ; подчертава значението на коефициента за подпомагане на МСП по отношение на запазването и увеличаването на банковото кредитиране за МСП; отбелязва доклада на ЕБО от март 2016 г. относно коефициента за подпомагане на МСП; изразява загриженост във връзка с възможното отрицателно въздействие от премахването му; приветства намерението на Комисията да запази коефициента за подпомагане, да го оцени допълнително и да разгледа дали прагът следва да бъде повишен, за да се увеличи допълнително достъпът на МСП до банково финансиране; призовава Комисията да проучи възможността за пренастройване на коефициента за подпомагане, включително неговия размер и праг, и да разгледа евентуалните взаимодействия с други регулаторни изисквания, както и външни елементи като географското положение и социално-икономическата среда, с оглед на повишаване на ефекта му; призовава Комисията да проучи възможността да превърне коефициента в постоянен; призовава Базелския комитет по банков надзор (БКБН) да застане зад коефициента за подпомагане на МСП и да разгледа възможността да намали капиталовите изисквания за експозиция към МСП;

22.  подчертава, че благоразумното оценяване на риска и оценката на качествена информация е едно от основните предимства на банките, по-специално по отношение на сложното кредитиране на МСП; счита, че знанията и информираността относно особеностите на МСП в рамките на банковата общност следва да бъдат допълнително повишени; подчертава поверителния характер на кредитната информация, която банките получават при оценяването на кредитоспособността на МСП;

23.  приветства различните текущи инициативи за подобряване на наличието на стандартизирана и прозрачна кредитна информация за МСП, които имат потенциала да увеличат доверието на инвеститорите; въпреки това подчертава необходимостта от прилагане на принципа на пропорционалност при искането на подобна кредитна информация;

24.  подчертава, че пропорционалността е водещ принцип, с който европейските институции, европейските надзорни органи и Единният надзорен механизъм (ЕНМ) са обвързани при разработването и прилагането на регламенти, стандарти, насоки и надзорни практики; призовава Комисията да предостави допълнителни насоки на европейските надзорни органи и ЕЦБ/ЕНМ относно това как следва да се прилага принципът на пропорционалност и да настоява за спазването му, без да се намаляват настоящите регулаторни стандарти, като същевременно се дава възможност за опростяване на законодателството;

25.  подчертава ползите за предприемачите от гаранции от трети страни в споразуменията за кредитиране; призовава да бъде обърнато по-голямо внимание на тези гаранции от трети страни, когато става въпрос за оценка на кредитните рейтинги, както и за пруденциалните правила и надзорните практики;

26.  припомня, че кредитните институции трябва при поискване да предоставят на МСП обяснения на своите рейтингови решения; призовава Комисията да оцени прилагането на тази разпоредба и да укрепи разпоредбите, посочени в член 431, параграф 4 от РКИ, както и да насърчава даването на обратна връзка на МСП; отбелязва текущите дискусии на Комисията със съответните заинтересовани страни с оглед на подобряване на качеството и последователността на подобна обратна връзка; отбелязва, че тази обратна връзка би могла да бъде отправната точка за намиране на източници на информация и съвети за небанково финансиране;

27.  отбелязва, че кредитните рейтинги са важен и понякога решаващ елемент на инвестиционните решения; обръща внимание на наличието в някои държави членки на вътрешни системи за кредитна оценка, управлявани от националните централни банки, които имат за цел оценяване на допустимостта на обезпеченията и които дават възможност на МСП да получат оценка на своята кредитоспособност; призовава Комисията, ЕЦБ и националните централни банки да проучат допълнително дали и как тези системи могат да бъдат използвани, за да се подпомогне достъпът на МСП до капиталовите пазари;

28.  призовава Комисията и ЕБО да предоставят повече насоки относно прилагането на настоящите регулаторни норми в сферата на разсрочването на задължения; иска от Комисията да извърши оценка на въздействието на настоящия режим за разсрочване на необслужваните кредити и припомня, че необслужваните кредити в баланса на банките възпрепятстват предоставянето на нови кредити, особено за МСП; подчертава, че въвеждането на ограничение de minimis за незначителни нарушения би помогнало да се предотврати ненужно и неоправдано понижаване на кредитоспособността на МСП; отбелязва текущата консултация на Базелския комитет по банков надзор относно определенията за необслужвани експозиции и разсрочване;

29.  отбелязва, че ограничения на закупуването на държавни облигации от банките или увеличение на корекционния коефициент за тези облигации биха могли да повишат кредитните разходи и да увеличат разликите в конкурентоспособността в ЕС, освен ако това не бъде извършено съгласно определени условия;

30.  отбелязва мерките, приети от ЕЦБ на 10 март 2016 г., и по-специално новата поредица от четири целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO II), които ще стимулират банковото кредитиране за реалната икономика; подчертава, че сами по себе си паричните политики не биха били достатъчни за стимулиране на растежа и инвестициите и че те трябва да бъдат придружени от подходящи фискални политики и структурни реформи;

31.  подчертава значението на публичните институции като алтернатива на частното банкиране в ролята на източник на финансиране за МСП;

32.  призовава Комисията да разгледа въпроса за пропорционалност по отношение на предсрочното погасяване на кредити в рамките на целия ЕС, като например горна граница за ограничаване на разходите за МСП и по-голяма прозрачност в договорите за МСП;

Небанкови източници на финансиране за МСП

33.  призовава държавите членки да развиват култура на поемане на риск и на ползване на капиталовия пазар; отново посочва, че финансовото образование за МСП е от ключово значение не само за повишаване на банковото кредитиране, а и за по-широко използване и приемане на решения, свързани с капиталовите пазари, както и за насърчаване на жените и младите хора да започват и да разширяват стопанската си дейност, като така се даде възможност за по-добра оценка на разходите, ползите и свързаните с това рискове; подчертава, че е важно да има ясни изисквания относно финансовата информация; насърчава държавите членки да включат в учебните програми на училищата и университетите основните принципи на финансовото образование и бизнес етиката, стимулирайки по този начин участието на младите хора в дейности, свързани с МСП; призовава държавите членки и Комисията да повишават финансовата грамотност и достъпа до финансови умения и знания за МСП и да гарантират споделянето на най-добрите практики; посочва обаче, че самите МСП също носят отговорност във връзка с това;

34.  подчертава ползите за МСП от лизинга, чрез който се освобождава капиталът на дадено дружество за допълнителни инвестиции в устойчив растеж;

35.  отбелязва, че съюзът на капиталовите пазари представлява възможност както за запълване на регулаторните пропуски в настоящата рамка, така и за хармонизиране на трансграничните регулаторни норми; посочва, че там, където банковото кредитиране не отговаря на финансовите и стопанските нужди на МСП, се създава вакуум по отношение на капитала; посочва, че текущото разработване на съюза на капиталовите пазари (СКП) и банковия съюз трябва да бъде придружено от постоянни усилия за сближаване на процесите и процедурите на ЕС и за оценка на съществуващата финансова регулаторна рамка, по-специално по отношение на нейното въздействие върху МСП и цялостната макрофинансова и макроикономическа стабилност; подчертава, че такава оценка следва да се направи, като се вземат предвид препоръките относно практичността на въведените мерки; призовава Комисията да предостави подходяща, адаптирана регулаторна рамка за източници на финансиране на МСП, която не представлява товар за тях и също така печели доверието на инвеститорите; счита, че в един всеобхватен и добре структуриран съюз на капиталовите пазари всички участници на пазара с еднакви съответни характеристики следва да се подчиняват на един набор от правила, да имат равен достъп до набор от финансови инструменти или услуги и да бъдат третирани еднакво, когато извършват дейност на пазара; приветства плана за действие на Комисията за изграждане на съюз на капиталовите пазари, който има за цел да осигури по-лесен достъп за МСП до по-разнообразни възможности за финансиране; подчертава, че моделите на банково и капиталово финансиране следва да се допълват взаимно;

36.  припомня значителните разходи за МСП за достъп до капиталовите пазари, например дълговите пазари и тези за дялов капитал; подчертава необходимостта от пропорционално регулиране, с не толкова сложни и обременяващи изисквания за оповестяване на информация и за борсова регистрация за МСП, с цел да се избегне дублирането и да се намалят разходите, свързани с техния достъп до капиталовите пазари, но без да се излага на риск защитата на инвеститорите или системната финансова стабилност; отбелязва въвеждането на минимален режим на оповестяване за МСП в предложението на Комисията за нов регламент относно проспектите, което се обсъжда понастоящем; отбелязва, че регламентът не следва да създава твърде високи препятствия при преминаването например от една категория на големина към друга или между регистрирани и нерегистрирани на борсата дружества; следователно счита, че следва да се предпочита поетапен подход с постепенно увеличаване на регулаторните изисквания; в този контекст посочва предвидените от Директивата за пазарите на финансови инструменти II пазари за растеж на МСП и настоява за бързото реализиране на този инструмент;

37.  подчертава значението на прозрачността, стандартизацията и обществената достъпност на информация относно финансирането на МСП за банките, инвеститорите, надзорните органи и другите заинтересовани страни, с цел те да разбират профила на риска, да вземат информирани решения и да намаляват разходите за финансиране; счита, че за тази цел би могло да послужи създаването на европейска база данни, която да събира информация относно бизнес стратегиите и нуждите от финансиране на МСП и в която тези предприятия биха могли доброволно да въвеждат своите данни и да ги осъвременяват; призовава Комисията да разгледа възможността за единен идентификационен номер за МСП; насочва допълнително вниманието към потенциала на структурите, които свързват банки и небанкови субекти, за предоставяне на подкрепа за МСП; приветства информационна стратегия на Комисията за МСП, особено определянето във всяка държава членка на най-подходящите капацитети за подкрепа и консултиране на МСП, които търсят алтернативно финансиране, и за популяризиране на примери за най-добра практика на равнище ЕС, както и проучването на възможностите за подкрепа за общоевропейски информационни системи, които намират съответствия между МСП и източници на алтернативно финансиране;

38.  припомня, че счетоводните стандарти са от решаващо значение, доколкото те оформят начина, по който информацията се предоставя на надзорните органи и инвеститорите, както и доколкото налаганата на дружествата административна тежест се различава в зависимост от прилаганите счетоводни стандарти; отбелязва текущите обсъждания относно целесъобразността на създаването на специфични общи счетоводни стандарти за МСП и очаква по-нататъшни размишления по този въпрос;

39.  подчертава потенциала на новите иновативни финансови технологии (FinTech) за по-добро намиране на съответствия между МСП и потенциални инвеститори; призовава Комисията и държавите членки да насърчават разработването на инициативи за финансови технологии и да проучват потенциалните рискове и необходимостта от подходяща хармонизирана регулаторна рамка на ЕС, без да се потискат иновациите;

40.  подчертава необходимостта да се стимулират иновациите чрез платформи за кредитиране; насърчава банките да разглеждат използването на подобни иновативни технологии като възможност; подчертава, че алтернативните източници на финансиране представляват решения, особено за стартиращи предприятия, жени предприемачи и иновативни МСП; призовава Комисията да проучи необходимостта от хармонизирана рамка на ЕС за източници на алтернативно финансиране и потенциала на подобна рамка, за да се увеличи наличието на този вид финансиране в целия ЕС за МСП; припомня, че за да бъде системата ефикасна, както МСП, така и кредиторът трябва да са напълно наясно с потенциалните рискове/възможности, свързани с механизма за финансиране; отбелязва, че съществуващите закони и правила за колективно финансиране се различават значително в отделните държави членки и не изглежда да са насърчили трансграничните дейности; приветства оценката на Комисията относно съществуващата рамка за колективното финансиране; подкрепя възприетия подход за непрекъснато наблюдение на пазара и наблюдение на регулаторните промени и за насърчаване на по-точното координиране на регулаторните подходи, споделянето на най-добри практики и улесняването на трансгранични инвестиции; призовава в същото време колективното финансиране и кредитирането между лица да не се подлагат на свръхрегулиране, тъй като по този начин би се възпрепятствало развитието им; призовава Комисията да насърчи създаването на нови платформи за частно дялово финансиране, като например финансиране тип „мецанин“ и бизнес ангели; призовава Комисията да насърчава безопасното кредитиране на дружества от частни лица чрез кредитиране между лица или облигации на дребно; подчертава необходимостта да се гарантира, че тези нови форми на финансиране са изцяло съобразени със съответното данъчно и финансово законодателство, така че те да не се превръщат в инструмент за избягване на данъци или за финансова непрозрачност; подчертава необходимостта от преразглеждане на действащото законодателство във връзка с това;

41.  отбелязва предложенията на Комисията за рамка за опростена, прозрачна и стандартизирана (ОПС) секюритизация и за прецизиране на пруденциалните изисквания за банките; отбелязва, че може да има както рискове, така и ползи, свързани със секюритизацията на МСП; отбелязва възможното въздействие на тези предложения върху банковото кредитиране за МСП и инвестициите в тях; подчертава необходимостта от прозрачност относно базисните рискове и необходимостта да се допринася за стабилността на финансовата система;

42.  отбелязва, че хетерогенността на националното законодателство относно несъстоятелността и свързаната с това правна несигурност представляват една от пречките пред трансграничното инвестиране в МСП и стартиращи предприятия; счита, че едни опростени и хармонизирани правила в тази област биха подпомогнали стартиращите предприятия, микропредприятията и малките и средните предприятия и биха подобрили бизнес средата в ЕС; следователно приветства решението на Комисията да разгледа този въпрос чрез законодателно предложение, както е посочено в нейния план за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари, и очаква това бъдещо предложение; счита, че Комисията следва да разгледа различни варианти за прилагане на рамка на ЕС за несъстоятелността и да издаде препоръки до държавите членки, така че те да могат да приемат или прилагат законодателни норми за ефективни и прозрачни режими на несъстоятелност и своевременен процес на преструктуриране и за премахване на административните и регулаторните тежести, налагани на МСП, както е посочено в специфичните за всяка държава препоръки;

43.  подчертава потенциала на финансирането чрез рисков капитал и рисково инвестиране, особено за нерегистрираните на борсата стартиращи и иновативни МСП; отбелязва, че тези пазари са недостатъчно развити в ЕС; приветства инициативата на Комисията за преразглеждане на законодателството за европейски фонд за рисков капитал и за европейски фонд за социално предприемачество; подчертава освен това спешната необходимост Комисията да се справи с разпокъсаността поради националните граници в целия сектор на европейските инвестиционни фондове;

44.  подчертава влиянието на структурата на системите за корпоративно и подоходно данъчно облагане и на евентуалните данъчни облекчения върху вътрешния капацитет за финансиране на МСП; насочва вниманието към това, че в много държави членки данъчното облагане за МСП и за някои големи многонационални предприятия варира значително, което се отразява негативно на конкурентоспособността на МСП и значително намалява ефективността на финансирането на МСП чрез различни източници; посочва, че поради нелоялните данъчни практики от страна на някои многонационални дружества МСП се сблъскват с до 30% по-високи данъчни задължения, отколкото биха имали при лоялни данъчни практики, което съответно влияе на техния вътрешен капацитет за финансиране; приветства в този контекст пакета на Комисията за борба с избягването на данъци, целящ да се постигне по-опростено, по-ефективно и по-лоялно данъчно облагане в ЕС; посочва, че държавите членки следва да се стремят към лоялна, ефективна и прозрачна данъчна система, която привлича финансиране и инвестиции, за да се създадат по-добри възможности за стартиране и растеж на МСП; подчертава необходимостта от въвеждането на финансови изключения за МСП, главно в тяхната първоначална фаза, за да им се даде възможност да разполагат с достатъчно средства за следващите периоди от жизнения си цикъл; подчертава необходимостта от политика на данъчно облагане, която намалява общата данъчна тежест и снижава данъците върху труда и върху предприятията; подчертава, че е важно да се разгледа въпросът за преференциалното данъчно третиране на дълга спрямо дяловия капитал;

45.  посочва, че пряката държавна помощ, която не нарушава ползите от конкуренцията, понякога е необходима, за да се предоставят необходимите средства за стартиращите предприятия, микропредприятията, малките и средните предприятия, по-специално там, където социално-икономическите условия не позволяват друг източник за достъп до финансиране; подчертава значението на прозрачността по отношение на публичните схеми и държавната помощ в подкрепа на инвестициите в МСП, както и появата на нови институции за финансиране и инвестиране;

46.  настоятелно призовава държавите членки да вземат под внимание и да използват опита на швейцарската WIR, която е създадена през 1934 г. и се основава на кредитна асоциация за уравняване на сметки между МСП, като се има предвид, че WIR действа успешно като макроикономически стабилизатор в периоди на затягане на кредитирането или кризи на ликвидността;

47.  призовава Комисията да представя на Европейския парламент годишен доклад, който очертава състоянието на инициативите за изпълнение и неговото въздействие върху подобряването на достъпа до финансиране за МСП в Европа; призовава Комисията да включи своя собствена оценка на стратегическото ръководство и препоръчваните промени, където това е приложимо;

48.  призовава Комисията да извърши одит на съществуващите инструменти, като структурните фондове и други съответни програми, във връзка с адекватността на тяхната финансова подкрепа за МСП по отношение на преследваните цели и където е целесъобразно, по отношение на тяхното въздействие за смекчаване на последствията от кризата върху МСП;

49.  признава нарастващото значение на микропредприятията и на МСП в секторите на културата и творчеството за инвестициите, растежа, иновациите и заетостта, но също така и тяхната роля за опазването и насърчаването на културното и езиковото многообразие;

50.  подчертава, че през октомври 2013 г. Комисията публикува резултатите от проучване, озаглавено „Изследване на достъпа до финансиране за секторите на културата и творчеството”, от което стана ясно, че културните и творческите предприятия имат огромни затруднения с достъпа до кредит и страдат от недостиг на финансови средства, оценяван като обща стойност на между 8 и 13,3 милиарда евро;

51.  подчертава, че данните на Евростат показват, че 2,9% от работната ръка в ЕС, т.е. 6,3 милиона души, са били заети в сектора на културата и на творчеството през 2014 г., което е сравнимо със съотношението на работната ръка, наета в банковия и застрахователния сектор; подчертава освен това, че секторите на културата и творчеството съставляват приблизително 4,5% от европейската икономика, като почти 1,4 милиона малки и средни предприятия създават и разпространяват културно и творческо съдържание в цяла Европа, и че заетостта в културния и творческия сектор непрекъснато се увеличава от 2008 г. насам, като това е един от най-бързо развиващите се сектори на европейската икономика, създаващ около 4,2% от общия БВП на ЕС;

52.  признава, че културата и иновациите са ключови фактори за подпомагане на регионите в привличането на инвестиции; подчертава факта, че има малка вероятност заетостта в сектора на културата и творчеството да бъде изнесена навън, тъй като тя е свързана с конкретни културни и исторически компетенции, които също допринасят за опазването на широк спектър от традиционни изкуства и занаяти; подчертава, че е важно да се подкрепят МСП, които осъществяват дейност на малцинствени езици или на по-малко използвани езици, които защитават и популяризират културното и езиковото многообразие на Европа, както и че е важно да се подкрепят стартиращи проекти на млади хора, които се занимават със защита на културата и с културното наследство;

53.  подчертава, че допълнителното стимулиране и инвестиране в културните и творческите индустрии ще бъде от полза за създаването на нови работни места и борбата срещу младежката безработица, като се има предвид големият брой млади хора, които следват курс на обучение в тази област; отбелязва, че съгласно неотдавнашно проучване секторите на културата и творчеството осигуряват заетост за повече младежи на възраст между 15 и 29 години от който и да е друг икономически сектор (19,1% от общата заетост в секторите на културата и творчеството спрямо 18,6% в останалите сектори на икономиката)(18); насърчава държавите членки да засилят развитието на културните и творческите компетенции и да създадат мрежи за развитие на бизнес умения между системите на образование и обучение, творческите предприятия и културните и художествените институти с цел насърчаване на междудисциплинарен подход; насърчава ЕС и държавите членки да намерят още решения за насърчаване на развитието на таланта и уменията в секторите на културата и творчеството, като например предоставяне на иновативни и гъвкави безвъзмездни помощи за подпомагане на творчеството и развитието на иновациите и таланта;

54.  посочва, че според проучване, проведено през 2013 г. от Комисията, пречките пред достъпа до финансиране в секторите на културата и творчеството имат много конкретни характеристики, изразяващи се в това, че имат по-големи затруднения да привличат капитал и инвестиции поради ограничената база данни, липсата на готова и налична информация относно източниците на финансиране, липсата на бизнес умения, зависимостта от публични инвестиционни схеми, както и липсата на достатъчна информация, дължаща се на проблеми при оценката на рисковете и оценяването на нематериалните активи, като правата върху интелектуалната собственост;

55.  следователно подчертава, че за да се подобри достъпът до финансиране в секторите на културата и творчеството са необходими решения за достъп до финансиране, които са специфични за съответния сектор, по-специално развиването на експертни умения за оценка на конкретните рискове, възникващи поради липсата на материални обезпечения, зависимостта от нематериални активи и несигурността на търсенето на пазара във време на промени, свързани с цифровизацията; отбелязва, че тези експертни умения са необходими както в рамките на микропредприятията и МСП, така и във финансовите институции; подчертава, че правата на интелектуална собственост могат да бъдат приемани като обезпечение; подчертава, че е важно в ЕС да има хармонизирана законодателна рамка по отношение на данъчното облагане и интелектуалната собственост, която би могла да спомогне за привличане на инвестиции и финансиране за МСП от секторите на културата и творчеството;

56.  приветства стартирането на механизма за гарантиране по програмата „Творческа Европа“ независимо от силното забавяне във времето, тъй като това е едно от ключовите средства за преодоляване на острата нужда от достъп до кредитиране за новаторски и устойчиви проекти в секторите на културата и творчеството, обхващащи микропредприятия, МСП, по-малки сдружения с нестопанска цел и НПО, и едно от ключовите средства за гарантиране на необходимото справедливо възнаграждение на творците; приветства инициативата на интегрираната схема за обучение, която механизмът за гарантиране предлага на банкерите и финансовите посредници; настоятелно препоръчва да се въведат необходимите мерки през 2016 г., съгласно първоначалното предложение на Комисията; припомня, че недостигът от финансиране се очаква да надхвърли 1 милиард евро годишно съгласно предварителната оценка на Комисията и че този недостиг представлява изгубеният размер на инвестициите, неизвършени поради факта, че на дружества с добри бизнес стратегии и добри рискови профили бива отказан кредит, или че те решават изобщо да не кандидатстват за кредит, защото не разполагат с достатъчно активи, които да послужат за обезпечение;

57.  приветства новия доклад, публикуван от експертната група на държавите членки относно достъпа до финансиране за секторите на културата и творчеството – доклад, изготвен чрез отворения метод на координация, и подчертава, че съдържащите се в него препоръки трябва да бъдат изпълнени от Комисията, така че да се създадат по-ефикасни и иновативни инструменти, както и да се улесни достъпът до финансиране;

58.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

OВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 2.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2014)0069.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2016)0200.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2016)0063.

(5)

Приети текстове,P8_TA(2015)0268.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2015)0408.

(7)

Приети текстове, P8_TA(2016)0004.

(8)

Приети текстове,P8_TA(2016)0006.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2015)0290.

(10)

http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=CRE&reference=20160413&secondRef=ITEM-024&language=BG&ring=O-2016-000060.

(11)

ОВ L 48, 23.2.2011 г., стр. 1.

(12)

OВ L124/36, 20.5.2003 г.,

(13)

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/art2_mb201407_pp79-97en.pdf.

(14)

EBA/OP/2016/04, 23.3.2016 г.

(15)

Годишен доклад на Комисията относно европейските МСП за 2014 – 2015 г.

(16)

Проучване на ЕЦБ относно достъпа до финансиране за предприятия в еврозоната от април до септември 2015 г.

(17)

Проучване на ЕЦБ относно достъпа до финансиране за предприятия в еврозоната от април до септември 2015 г.

(18)

Cultural Times – The first global map of cultural and creative industries (Културни времена – първата световна карта на културните и творческите индустрии), декември 2015 г.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Разнообразните потребности от финансиране в един разнообразен сектор на МСП

Малките и средните предприятия (МСП), както и дружествата със средна капитализация представляват значителна част от икономиката на ЕС. Поради това достъпът до финансиране за МСП е дългогодишна тема в политическия дневен ред.

Достъпът до финансиране за МСП беше по-ограничен по време на кризата, отколкото този на по-големите дружества. Силната зависимост на МСП от банково кредитиране и намаляването на задлъжнялостта на банките, предизвикано от кризата, допринесоха за това. Следователно инициативата за Съюз на капиталовите пазари (СКП) превърна диверсификацията на възможностите за финансиране за МСП в един от своите приоритети.

Различията между МСП в ЕС са значителни. Различните държави членки имат различни видове МСП в зависимост от стопанския модел, размера, етапа на развитие, финансовата структура и правната форма. Наред с това специфични за съответната страна фактори, включително икономическата среда, структурни фактори, като правната рамка, и културни въпроси оказват силно влияние върху потребностите от финансиране и наличието на възможности за финансиране. Всички тези фактори, специфични за МСП и за всяка държава, влияят върху производителността, рентабилността и рисковия профил на МСП. Тази хетерогенност означава също така и висока сложност на финансирането на МСП. Предвид тези многобройни фактори е трудно да се оцени влиянието на един отделен фактор. Това трябва да се вземе предвид при разработването на подходящи политически мерки, насочени към диверсификация на разходно-ефективните възможности за финансиране за МСП.

Докладчикът счита, че е важно да се подкрепи достъпът на МСП до финансиране през целия жизнен цикъл. Прехвърлянето на стопанска дейност е важна стъпка за дадено предприятие. Следва да се предприемат подходящи мерки с цел подпомагане на МСП в подготовката за прехвърляне на стопанска дейност. Мярката би могла да включва и данъчни стимули.

Банково кредитиране за МСП

Банковото кредитиране все още представлява най-важният източник на финансиране за МСП. Отпускането на заеми на МСП често се основава на дългосрочна връзка. Банки с регионални и местни познания могат да се адаптират към специфичните потребности от финансиране на разнообразните МСП по най-добрия начин. Банките разполагат с необходимите експертни знания за оценка на кредитния риск на МСП и могат да основат оценката си върху кредитната история на предприятието. Поради това докладчикът подчертава, че решаването на проблемите и укрепването на възможността за банково кредитиране са най-ефективният начин за гарантиране и подобряване на достъпа до финансиране за МСП. Ето защо докладчикът подкрепя мерките за подобряване на капацитета на банковата система за предоставяне на необходимото финансиране за МСП.

Като пряка последица от финансовата криза, пруденциалната и надзорната рамка за банките беше значително засилена и укрепена с цел осигуряване на финансова стабилност. Регламентът за капиталовите изисквания (РКИ) и Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ IV) са в основата на обновената единна нормативна уредба за банките.

С цел да се смекчат възможните отрицателни последици за МСП, беше въведен т.нар. коефициент за подпомагане на МСП. Член 501 от РКИ предвижда, че капиталовите изисквания за експозициите, свързани с кредитния риск на МСП, се умножават по 0,7619. Този фактор представлява важен елемент за гарантиране и насърчаване на банкови кредити за МСП. Преразглеждането на тази разпоредба в момента е в ход и е част от по-широк преглед на РКИ/ДКИ, който Комисията в момента предприема с подкрепата на ЕБО. Този преглед следва също да оценява размера и изискването за праг за този коефициент. Резултатите от прегледа следва да бъдат основата за евентуални политически действия. Докладчикът подчертава значението на коефициента за подпомагане и счита, че е необходимо да се проучи дали този коефициент може да се запази за постоянно.

Докладчикът приветства признаването на значението на банковото финансиране за МСП в инициативата за Съюз на капиталовите пазари (СКП) на Комисията. Той е на мнение, че банковото финансиране ще остане и в бъдеще предпочитаният избор на финансиране за по-голямата част от МСП. Независимо от това е важно да се диверсифицират възможностите за финансиране за МСП, за да се даде възможност за широк диапазон от варианти за избор.

Допълващи небанкови източници на финансиране за МСП

Докладчикът подкрепя предложенията, направени в плана за действие за СКП за по-добро свързване на МСП с широк набор от възможности за финансиране. Въпреки това все още съществуват много пречки за МСП да използват основани на пазара и други по-иновативни средства за финансиране. Ето защо докладчикът подкрепя инициативата на Комисията да разгледа и оцени бариерите и пречките пред това МСП да използват капиталовите пазари. Необходимо е Комисията да предприеме действия по отношение на тези бариери по подходящ начин и своевременно.

Публичната наличност на финансова информация относно МСП е от ключово значение за успешния им достъп до капиталовия пазар. Инвеститорите трябва да бъдат в състояние да оценяват рентабилността и риска, свързан с техните инвестиции, независимо дали са банки, институционални или индивидуални инвеститори. Докладчикът подчертава, че е важно да се гарантира пропорционалност на изискванията за докладване и предоставяне на информация за МСП, като се разглеждат както потребностите от финансиране на МСП, така и потребностите от информация на инвеститорите.

Секюритизацията може да предложи възможност за увеличаване на капацитета за отпускане на кредити от банките за МСП. През последните години бяха предприети различни инициативи с цел съживяване на пазара на секюритизация. Законодателната инициатива за опростена, прозрачна и стандартизирана (ОПС) секюритизация в Европа се подкрепя.

Регистрирането на борсата е свързано със значителни разходи, което често възпрепятства МСП да се регистрират поначало. Освен да се улесни регистрирането на борсата за МСП, може да се търси решение и в алтернативни начини, като публично предлагане.

За нерегистрирани на борсата МСП колективното финансиране и кредитирането между лица може да предоставя някои подходящи решения. Националната разпокъсаност би могла да попречи на развитието на тези пазари. Докладчикът счита, че поради тази причина е полезно да се проучат ползите от хармонизирана рамка на ЕС. Възможните стъпки в тази посока обаче следва да се основават на подробно проучване на съществуващата нормативна уредба в ЕС и на национално равнище.

Използването на нови и иновативни технологии също би могло да разкрие нови възможности за финансиране за МСП. Трябва внимателно да се прецени какъв вид финансова регулация може да бъде необходима, за да се осигури подходящо равнище на защита на инвеститорите и финансова стабилност.

Важно е да се повишат знанията на МСП за допълващите източници на финансиране чрез пазара. Докладчикът счита, че на първо място е от изключително значение да се даде възможност на МСП да разбират разходите, ползите и съответните рискове от тези често сложни форми на външно финансиране. Следователно повишаването на финансовата грамотност на МСП е предварително условие за създаване на култура на използване на капиталовите пазари, при която предприемачите желаят да разглеждат възможности за решения, свързани с капиталовите пазари.

Системата на данъчно облагане оказва силно влияние върху вътрешния финансов капацитет на МСП. Докладчикът подчертава, че една проста и справедлива система на данъчно облагане, която осигурява равнопоставеност за всички предприятия, е най-добрият начин да се гарантира развитието на МСП. Той подчертава, че не само корпоративното данъчно облагане, но и подоходното данъчно облагане играе важна роля.


МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

внесено съгласно член 56, параграф 3 от Правилника за дейността

Палома Лопес Бермехо, Фабио Де Мази, Рина Роня Кари, Мигел Виегаш, Мариза Матиаш, Мат Карти, Димитриос Пападимулис

Европейските МСП създават повече от половината от европейския БВП, осигуряват заетост на около 75 милиона работници и представляват основен стабилизиращ елемент между частната икономика и местното производство.

Поради своя размер МСП са несъразмерно засегнати от последиците на икономическата нестабилност и стагнация. Освен това те са силно уязвими по отношение на силата на частните олигополи, които доминират производството и кредитирането.

Инициативи като съюза на капиталовите пазари ще утежнят проблемите, пред които са изправени европейските МСП – включително достъпа до финансиране. Това е така, защото те ще засилят финансиализацията на икономиката, като намалят макроикономическата стабилност и растежа. Но това е така и защото те прехвърлят микроикономическия риск от големите финансови участници към МСП, които стават зависими от все по-сложни и непрозрачни финансови инструменти.

Считаме, че проблемите на МСП се коренят в същите неолиберални политики, които засягат и работниците в целия ЕС. Следователно те биха имали полза от възстановяване на търсенето чрез по-високи публични разходи и по-добро заплащане и условия на труд. Но подобряването на достъпа до финансиране за МСП ще изисква и ограничаване на властта на финансовия сектор чрез укрепване на публичните банкови институции и регулаторните норми – като така се осигури обществен контрол върху финансовия сектор и ясна връзка между кредитирането и реалното производство.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (23.5.2016)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно достъпа до финансиране за МСП и увеличаване на разнообразието на финансирането за МСП в рамките на съюз на капиталовите пазари

(2016/2032(INI))

Докладчик по становище: Збигнев Кужмюк

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че както Комисията, така и Европейската централна банка признават, че достъпът до финансиране е вторият най-важен проблем за МСП, и затова бюджетът на ЕС следва да продължи да улеснява достъпа на МСП, независимо от правния им статут, до финансиране и пазари и следва да насърчава достатъчно разнообразен набор от капиталови инструменти в целия Съюз, тъй като те са необходими в процеса на растежа на дружествата; подчертава, че МСП, като гръбнак на европейската икономика, следва да допринасят до голяма степен за създаването на работни места и за растежа в целия ЕС;

2.  счита, че продължават да съществуват сериозни нарушения на финансовия пазар, особено що се отнася до отпускането на кредити, когато става въпрос за финансиране на най-младите и най-малките предприятия; счита също така, че различията в лихвените проценти между различните държави членки са все още прекалено големи и затрудняват достъпа до кредити на МСП, най-вече в държавите, които са най-засегнати от кризата, и счита, че това следва да бъде поправено;

3.  отбелязва, че банковото кредитиране е все още един от най-важните източници на финансиране на европейските МСП и следователно призовава за здрав и стабилен банков сектор, за да се увеличи достъпът на МСП до финансиране; подкрепя в този контекст коефициента за подпомагане на МСП, който следва да се използва на постоянна основа, като гарантира съответствието на нормативната уредба с принципа на пропорционалност и отчитането на специфичната роля на малките местни банки за финансирането на МСП;

4.  отбелязва, че младите предприемачи, и особено жените, често се сблъскват с допълнителни препятствия в достъпа до финансиране и подчертава, че следва да се направи повече, за да се разкрие потенциалът им като създатели на работни места и движеща сила на икономическия растеж; счита, че това следва да се разглежда от Комисията като показател за успех или неуспех в докладите ѝ за Парламента;

5.  отбелязва, че МСП в държави членки, които нямат публични инвестиционни банки, могат да са в по-неблагоприятно положение в сравнение с тези, които се намират с страни с функциониращи публично притежавани инвестиционни банки, тъй като общественият интерес не е приоритет за частните банкови институции;

6.  приветства въвеждането и изпълнението на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) като първата програма на ЕС, насочена специално в полза на МСП; изразява твърдо убеждение, че настоящите бюджетни кредити за COSME, както и тези за други добре функциониращи програми на ЕС за финансиране, като например Инструмента за МСП или InnovFin в рамките на „Хоризонт 2020“, следва да се увеличат за оставащите години от настоящата МФР, към което Парламентът винаги се е стремял; подчертава значението на наставничеството, насочването и обучението в областта на предприемачеството за всички групи от населението съгласно COSME, особено на младите хора, жените и по-възрастните предприемачи, с цел подкрепа на равенството между половете;

7.  приветства факта, че 75 милиарда евро от общата сума на инвестициите, задействани от ЕФСИ в продължение на три години, ще бъдат насочени към МСП и дружества със средна пазарна капитализация чрез Европейския инвестиционен фонд, с цел покриване на основателни финансови потребности на МСП; ще следи отблизо ефекта на лоста, произтичащ от финансирането му и географското му разпределение; отбелязва успеха на частта за МСП и призовава за пълноценно използване, ако е целесъобразно, на клаузата за гъвкавост, предвидена в регламента за увеличаване на този пакет; приканва Комисията да разгледа въпроса за неравномерното географско разпределение в 28-те държави – членки на ЕС, при разработването на бъдещи продукти, които ще бъдат пуснати на пазара;

8.  приветства по-нататъшното отваряне на европейските структурни и инвестиционни фондове за МСП и разработването на нови специални схеми, като смекчаваща мярка с цел улесняване на достъпа на МСП до финансиране; припомня значението на структурните фондове за МСП, включително за привличането на по-нататъшни частни инвестиции; подчертава, че безвъзмездното финансиране следва да се поддържа в областите, в които играе решаваща роля и е необходимо за насърчаване на новаторството и развойната и научноизследователска дейност, които са изключително важни за създаването на работни места и за бъдещия икономически успех на Европа; припомня значението на структурните фондове за привличането на повече частни инвестиции в полза на МСП в по-малко развитите, по-бедните и по-отдалечените региони, особено в южните и югоизточните държави членки, което изисква повече внимание поради по-високите лихвени проценти там;

9.  подкрепя увеличеното използване от страна на Комисията на финансовите инструменти, което е необходимо за мобилизиране на допълнителни инвестиции от частния и публичния сектор и за достигане до изключително важни целеви групи, като микропредприятията и МСП; призовава Комисията за опрости достъпа до финансови инструменти за микропредприятията и МСП, както и да им предостави наставничество и бизнес и финансови консултации

10.  счита, че правилата относно достъпа на МСП до тези инструменти трябва да бъдат допълнително опростени и направени по-гъвкави; призовава държавите членки и Комисията да положат всички възможни усилия за постигането на тази цел; призовава също така държавите членки, регионалните органи и местните стопански организации да използват наличните инструменти на ЕС за финансиране за увеличаване на финансовата грамотност на МСП;

11.  счита, че трябва да бъдат подсилени каналите за информация и обучение, насочени към малките предприятия и дребните предприемачи, относно различните възможности за европейско финансиране, до които могат да имат достъп, за да могат да получат информация относно всички финансови инструменти, предоставяни от европейския бюджет, като например предоставяните от програмите LIFE+, „Творческа Европа“ и фондовете за социално предприемачество за социалните предприятия или инструментите на Европейската инвестиционна банка, тъй като те могат да предлагат по-специфично финансиране, подходящо за потребностите им в зависимост от сектора, в който МСП развиват дейност; във връзка с това приветства създаването на портала за достъп до финансиране на МСП, www.access2finance.eu;

12.  приветства добавянето на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси като портал на Европа за подкрепа на инвестициите, но счита, че може да се направи още за изготвянето на обозначения за насочване и подкрепа на достъпа на МСП до съответните фондове на ЕС.

13.  счита, че ЕС и държавите членки трябва да продължат да задълбочават развитието и разширяването на европейските мрежи на „бизнес ангелите“, а така също по различни начини да засилват потенциала на колективното финансиране (crowdfunding) в ЕС, така че оцеляването на този тип предприятия да не зависи единствено от финансиране от страна на банките.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean Arthuis, Lefteris Christoforou, Jean-Paul Denanot, José Manuel Fernandes, Bernd Kölmel, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Ernest Maragall, Sophie Montel, Liadh Ní Riada, Jan Olbrycht, Younous Omarjee, Urmas Paet, Paul Rübig, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Paul Tang, Daniele Viotti, Auke Zijlstra

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Georgios Kyrtsos, Andrej Plenković, Ivan Štefanec, Nils Torvalds

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Laura Agea, Rainer Wieland


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (26.5.2016)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно достъпа до финансиране за МСП и увеличаване на разнообразието на финансирането за МСП в рамките на съюз на капиталовите пазари

(2016/2032(INI))

Докладчик по становище: Марк Жуло

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава значението на МСП (включително микропредприятията) като гръбнак на икономиката, осигуряващ две трети от работните места в частния сектор и повече от половината от добавената стойност на предприятията в ЕС, за растежа и заетостта в европейските региони; подчертава, че достъпът до финансиране е един от най-важните елементи за създаването, устойчивостта, резултатите, конкурентоспособността и развитието на МСП, заедно с достъпа им до световния пазар; отбелязва, че по време на настоящата криза и в климат, характеризиращ се с бюджетните ограничения, силната банкова зависимост и намаляващото доверие от страна на инвеститорите, наред с другото, възпрепятстват потока на финансиране в реалната икономика, и по-конкретно в дългосрочни инвестиции; подчертава, че в този контекст политиката на сближаване е един от главните източници на подкрепа за МСП и е от значение за подобряването на тяхната икономическа дейност, разработване на нови предприятия, подпомагане на активните предприятия и подобряване на предприемаческите умения и бизнес средата;

2.  припомня важната роля на МСП за създаване на висококачествени работни места и техния потенциал за стимулиране на ориентирани към бъдещето икономически сектори, включително кръговата икономика, направлявана от зелените обществени поръчки като подходящото средство за постигане на тези цели; счита, че възможностите за иновации следва да бъдат признати и насърчавани като възможности за създаване на устойчива заетост;

3.  приветства инициативите за диверсифициране на източниците на финансиране и за улесняване на достъпа до финансиране посредством кредитиране и гаранционни механизми за МСП, предвид факта, че голяма част от икономически значимите МСП не могат да получат финансиране от банките, нито от други източници, поради структурни характеристики на пазара; счита, че разликите в лихвените проценти между държавите членки са все още високи, което затруднява достъпа до кредитиране за МСП; подчертава необходимостта, в допълнение към банковото кредитиране, от постигане на по-голяма привлекателност на европейското финансиране за МСП, както и от подобряване на финансирането на реалната икономика от капиталовите пазари, посредством разработването на алтернативи на банковите кредити; поради това счита, че инициативите в рамките на съюза на капиталовите пазари (СКП) следва да бъдат изготвяни по такъв начин, че да се намалят транзакционните разходи при набиране на капитал за МСП, а законодателните предложения относно СКП не бива да водят до налагане на прекомерна регулаторна тежест за МСП, нито да ограничават ползите, които този сектор би могъл да получи в резултат от създаването на единен капиталов пазар;

4.  счита, че както ЕС, така и държавите членки следва да продължат да създават и разширяват европейските мрежи за „бизнес ангели“ (business angels), както и начини за увеличаване на потенциала на „груповото финансиране“ (crowdfunding), с цел оцеляването на МСП да не зависи единствено от банковото финансиране; насърчава Комисията да подпомага създаването на нови финансови участници и на регионално равнище, които да предлагат финансови решения за новосъздадените предприятия; изтъква, че предложеният от Комисията регламент относно проспекта, който трябва да се публикува при публичното предлагане на ценни книжа или при тяхното допускане до търгуване(COM(2015)0583), би могъл да помогне на МСП по-лесно и по-икономично да си набавят капитал чрез капиталовия пазар като алтернатива на банковото кредитиране; подчертава потенциала на FinTech като иновативна финансова технология, която може да засили достъпа до финансиране за МСП, като позволява на инвеститорите и МПС да се ориентират по-добре и да откриват по-целенасочени и по-ползотворни партньорства;

5.  припомня обаче, че банковото кредитиране е традиционно най-важният източник на външно финансиране за МСП и че регионалните и местните банки (включително кооперативните банки) и кредитните институции са на преден план при финансирането на МСП, тъй като те познават по-добре местната и регионалната икономика и разполагат с уникални методи за оценяване на кредитния риск на местните предприятия; подчертава, че моделите на банково и капиталово финансиране следва да бъдат допълващи се, като същевременно се избягва налагането на множество регулаторни изисквания и пречки за кредитните институции, като например малките банки; подчертава значението на коефициента за подпомагане на МСП по отношение на запазването и увеличаването на банковото кредитиране за МСП и призовава Комисията да проучи възможността да направи този коефициент постоянен;

6.  припомня съвместното съществуване на обществени и частни участници носи предизвикателства и в някои държави членки се наблюдават разнопосочни интереси и очаквания от самото начало, както и липсата на необходимите знания и от двете страни, като отбелязва в тази връзка, че управляващите органи не познават финансовия пазар и неговите механизми, а частните заинтересовани страни не разполагат с информация относно нормативната уредба, държавните помощи и обществените поръчки;

7.  припомня, че Европейският съвет от 20 и 21 март 2014 г. потвърди, че укрепването на конкурентоспособността на европейската промишленост е основен приоритет на политиките за растеж и заетост, като подчерта необходимостта този аспект да бъде насърчаван във всички политики на ЕС; призовава Комисията, държавите членки и регионите да осигурят благоприятна бизнес среда, да премахнат ненужните административни, правни (например непоследователните насоки) и регулаторни тежести, да изградят ефективна държавна администрация и модерна инфраструктура, да улеснят включването на МСП в производствените клъстери и да предоставят ефективна консултантска подкрепа; подчертава необходимостта да се гарантира подобряване на координацията, съгласуваността и полезните взаимодействия между всички инвестиционни политики, инструменти и програми на ЕС в подкрепа на МСП, като например европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), “Хоризонт 2020”, COSME, „Еразъм +“, LIFE, „Творческа Европа“ и фондовете за социално предприемачество от социалните предприятия, както и различните инструменти, предлагани за МСП от Европейската инвестиционна банка; приветства плана за инвестиции за Европа (плана „Юнкер“) и обръща внимание на МСП за възможностите, предлагани от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕСИФ, по-специално в рамките на прозореца за МСП), въпреки че той не би трябвало да замени политиката на сближаване като основен инструмент за подпомагане на МСП в ЕС, и поради това следва да продължи да допълва европейските структурни и инвестиционни фондове;

8.  подчертава, че МСП са особено засегнати от сложността на законодателството и административната тежест при достъпа до европейските структурни и инвестиционни фондове, по-специално от несъразмерно високите спрямо техните размери разходи за управление, както и от пречките пред навременното разглеждането на молбите за финансиране и на последващите плащания; призовава за съществено опростяване, което да се осъществява със съответното внимание към проверките за измами и грешки; приветства във връзка с това дейността на групата на високо равнище за опростяване на политиката на сближаване; отбелязва необходимостта от това местни или регионални агенции за развитие да улеснят достъпа на МСП до възстановими финансови инструменти; настоятелно призовава Комисията да изясни как се съчетават правилата на ЕСИФ и правилата за държавната помощ, по-специално там, където социално-икономическите условия не позволяват друг източник за достъп до финансиране; припомня, че МСП често са в неблагоприятна позиция по отношение на достъпа до държавна помощ, за разлика от големите предприятия;

9.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават цялостен подход към разпространението на информация и консултантска подкрепа относно всички възможности за финансиране от ЕС (включително Банковия съюз, Съюза на капиталовите пазари и не на последно място ЕСИ фондове, включително условията за допустимост и разпределяне на финансирането) на европейско, национално, регионално и местно равнище за инвеститорите, надзорните органи и други заинтересовани страни; изтъква мрежата на европейските предприятия (Enterprise Europe Network) като важен източник на информация за МСП и стартиращите предприятия относно начините да се възползват от възможностите за финансиране от ЕС; приветства информационна стратегия на Комисията за МСП;

10.  подчертава значението на събирането на данни за реакциите на пазара спрямо конкретни промени (например нови разходи и такси за управление), с цел да се подкрепи процесът на вземане на решения в бъдеще;

11.  подчертава, че освен въпроса с размера, всяко МСП е различно и има много фактори, които определят финансовите нужди на различните МСП и степента на трудност при достъпа им до финансиране, като например местоположението им (например метрополните, градските, селските, отдалечените, слабо заселените, трансграничните, планинските, островните периферните или най-отдалечените региони), юридическата им форма, социално-икономическа среда и финансовата им структура, както и етапът от жизнения цикъл на предприятието, по-специално що се отнася до степента на интернационализация; призовава Комисията, държавите членки и регионалните органи да обърнат внимание на тези параметри, за да се предложат разходоефективни решения за финансиране, по-специално такива, които използват връзката между безвъзмездните средства и финансовите инструменти и са приспособени към нуждите на различните МСП (например микропредприятията, новосъздадените иновативни предприятия, разрастващите се предприятия, семейните, занаятчийските и промишлените предприятия), независимо от размера на данъчната тежест и неохотата при предоставяне на кредитиране на някои от тези видове МСП от страна на инвеститори и банки.

12.  счита, че на финансовия пазар все още има значителни несъответствия във връзка с кредитирането, по-специално когато става въпрос за финансиране на новите и малките предприятия; припомня необходимостта от увеличаване на усилията за премахване на неравнопоставеността между половете, установена в Законодателния акт за малкия бизнес, и от насърчаване на участието на жените в предприятията, стартиращите предприятия и други предприемачески дейности, по-специално когато се използват ЕСИ фондове; счита, че е от съществено значение да се подкрепят проекти за предприемачество сред жените и младите хора от селските райони, което би допринесло за създаване на работни места, повишаване на доходите, както и за предотвратяване на обезлюдяването на селските райони;

13.  призовава Комисията да представи доклад или проучване относно усвояемостта на финансовите ресурси в различните части на Европа, които да включват териториален анализ за всяка отделна държава, както и анализ на разликите между наличността и усвояването на финансовите ресурси в по-слабо развитите региони, регионите в преход и по-развитите региони;

14.  предвид високите равнища на младежката безработица насърчава стимулирането на предприемачески дух у младите поколения и по този повод припомня необходимостта от разработването на насочено към предприемачеството обучение в рамките на училищните и университетските програми, в съответствие с подхода на Законодателния акт за малкия бизнес; призовава държавите членки да насърчават култура на поемане на риск и на ползване на капиталовия пазар; отново посочва, че за МСП финансовото образование и финансовата грамотност са от ключово значение за повишаване на използването и приемането на решения, свързани с капиталовите пазари, даващо възможност за по-добра оценка на разходите, ползите и свързаните с това рискове;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

7

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Steeve Briois, Rosa D’Amato, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Andrew Lewer, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Younous Omarjee, Stanislav Polčák, Julia Reid, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Ruža Tomašić, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Salvatore Cicu, Ivana Maletić, Miroslav Mikolášik, Sophie Montel, Dimitrios Papadimoulis, Tonino Picula, Maurice Ponga, Branislav Škripek, Davor Škrlec, Hannu Takkula, Damiano Zoffoli, Milan Zver


СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (3.6.2016)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно достъпа до финансиране за МСП и увеличаване на разнообразието на финансирането за МСП в Съюз на капиталовите пазари

(2016/2032(INI))

Докладчик по становище: Луиджи Моргано

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава нарастващото значение на микропредприятията и на МСП в секторите на културата и творчеството за инвестициите, растежа, иновациите и заетостта, но също така и тяхната роля за опазването и насърчаването на културното и езиковото многообразие;

2.  подчертава, че през октомври 2013 г. Комисията публикува резултатите от проучване, озаглавено „Изследване на достъпа до финансиране за секторите на културата и творчеството”, от което стана ясно, че културните и творческите предприятия имат огромни трудности, свързани с достъпа до кредити, и недостиг на финансови средства на обща стойност, оценявана между 8 и 13,3 милиарда евро;

3.  подчертава, че данните на Евростат показват, че 2,9% от работната ръка в ЕС, т.е. 6,3 милиона души, са били заети в сектора на културата и на творчеството през 2014 г., което е сравнимо със съотношението на работната ръка, наета в банковия и застрахователния сектор; подчертава освен това, че секторите на културата и творчеството съставляват приблизително 4,5% от европейската икономика, като почти 1,4 милиона малки и средни предприятия създават и разпространяват творческо съдържание в цяла Европа, и че заетостта в културния и творческия сектор непрекъснато се увеличава от 2008 г. насам, като същевременно това е един от най-бързо развиващите се сектори на европейската икономика, създаващ около 4,2% от общия БВП на ЕС;

4.  признава, че културата и иновациите са ключови фактори за подпомагане на регионите в привличането на инвестиции; подчертава факта, че има малка вероятност заетостта в сектора на културата и творчеството да бъде изнесена навън, тъй като тя е свързана с конкретни културни и исторически умения, които също допринасят за опазването на широк спектър от традиционни изкуства и занаяти; подчертава значението на подкрепата за МСП, които осъществяват дейност на малцинствени езици или на по-малко използвани езици, които защитават и популяризират истинското културно и езиково многообразие на Европа, както и значението на подкрепата за започване на предприемачески проекти от млади хора, които се занимават със защита на културата и с културното наследство;

5.  подчертава, че допълнителното стимулиране и инвестиране в културните и творческите индустрии ще бъде от полза за създаването на нови работни места, като се има предвид големият брой млади хора, които следват курс на обучение в тази област; отбелязва, че съгласно неотдавнашно проучване секторите на културата и творчеството осигуряват заетост за повече младежи на възраст между 15 и 29 години от който и да е друг икономически сектор (19,1 % от общата заетост в секторите на културата и творчеството спрямо 18,6 % в останалите сектори на икономиката)(1); насърчава държавите членки да засилят развитието на културните и творческите умения и да създадат мрежи за развитие на бизнес умения между образователните и обучителните системи, творческите предприятия и културните и художествените институти с цел насърчаване на междудисциплинарния подход; насърчава ЕС и държавите членки да разработят решения за насърчаване на развитието на таланта и уменията в рамките на културните и творческите сектори, като например предвиждането на иновативни и гъвкави схеми за безвъзмездни помощи за подпомагане развитието на творчеството, иновациите и таланта;

6.  посочва, че според проучване, проведено през 2013 г. от Комисията, пречките пред достъпа до финансиране в културния и творческия сектор имат много конкретни характеристики, изразяващи се в това, че имат големи затруднения да привличат капитал и инвестиции поради ограничената база данни, липсата на готова и налична информация относно източниците на финансиране, липсата на бизнес умения, зависимостта от публични инвестиционни схеми, както и липсата на достатъчна информация, дължаща се на проблеми при оценката на рисковете и оценяването на нематериални активи, като например правата върху интелектуалната собственост;

7.  следователно подчертава, че за да се подобри достъпът до финансиране в секторите на културата и творчеството са необходими решения за достъп до финансиране, които са специфични за съответния сектор, по-специално развиването на експертни умения за оценка на конкретните рискове, възникващи поради липсата на реални обезпечения, зависимостта от нематериални активи и несигурността на търсенето на пазара във време на промени, свързани с цифровизацията; отбелязва, че тези експертни умения са необходими както в рамките на микропредприятията и МСП, така и във финансовите институции; подчертава, че правата на интелектуална собственост могат да бъдат приемани като обезпечение; подчертава значението на хармонизираната законодателна рамка по отношение на данъчното облагане и интелектуалната собственост в ЕС, която би могла да спомогне за привличане на инвестиции и финансиране за МСП от сектора на културата и творчеството;

8.  подчертава необходимостта да се насърчава по-добро взаимодействие между ЕС и държавите членки и да се улеснява обменът на най-добри практики между държавите членки, като също така предлага да се извършва по-задълбочен анализ на данните, за да се повиши осведомеността и разбирането за инвестиционните възможности и бизнес възможностите, които предлагат дружествата в секторите на културата и творчеството, като например мерки за стимулиране на цифровизацията;

9.  приветства стартирането на механизма за гарантиране за „Творческа Европа“ независимо от факта, че е бил до голяма степен забавен във времето, тъй като това е едно от ключовите средства за преодоляване на острата нужда от достъп до финансиране на заеми за новаторски и устойчиви проекти в секторите на културата и творчеството, обхващащи микропредприятия, МСП, по-малки сдружения с нестопанска цел и НПО, и едно от ключовите средства за гарантиране на необходимото справедливо възнаграждение на творците; приветства инициативата на интегрираната схема за обучение, която механизмът за гарантиране предлага на банкерите и финансовите посредници; настоятелно препоръчва да се въведат необходимите мерки през 2016 г., съгласно първоначалното предложение на Комисията; припомня, че недостигът от финансиране се очаква да надхвърли 1 милиард евро годишно съгласно предварителната оценка на Комисията и че този недостиг представлява изгубеният размер на инвестициите, изгубени поради факта, че на дружествата с добри бизнес стратегии и добри рискови профили бива отказан заем, или че те решават изобщо да не кандидатстват за заем, защото не разполагат с достатъчно активи, служещи за обезпечение;

10.  приветства новия доклад, публикуван от експертната група на държавите — членки на ЕС, относно достъпа до финансиране за секторите на културата и творчеството - доклад, изготвен чрез отворения метод на координация, и подчертава, че съдържащите се в него препоръки следва да бъдат изпълнени от Комисията, така че да се създадат по-ефективни и иновативни инструменти, както и да се улесни достъпът до финансиране;

11.  предлага недостигът от финансиране в секторите на културата и творчеството да бъде компенсиран чрез увеличаване на интереса от страна на частния сектор, за което ЕС ще се нуждае от регулаторна рамка, която да предвиди възможности за трансгранично финансиране със собствен капитал в рамките на ЕС;

12.  счита, че е от съществено значение на фона на съкращаването на публични средства за секторите на културата и творчеството ЕС и неговите държави членки и неговите регионални и децентрализирани правителства и органи да създадат предварителните условия за пряк достъп до капиталови пазари, да разширят обхвата на наличните инструменти за финансиране на микропредприятията и МСП в културния и творческия сектор с нови и иновативни схеми за финансиране – във взаимен интерес на потребителите, творците, дистрибуторите и издателите – като например микрокредитиране, подлежащи на възстановяване вноски, колективно финансиране, бизнес ангели, кредитиране между физически лица, данъчно облекчение, финансиране с рисков капитал, рисков капитал и разработването на публични гаранционни схеми; отбелязва колко е важно да се проучат възможностите за обществени поръчки за иновации в рамките на „Хоризонт 2020“, и по-специално чрез предоставяне на стимули за създаването на публично-частни партньорства (ПЧП); подчертава, че следва да бъде предоставена информация относно наличните източници на финансиране, която да бъде лесно достъпна;

13.  отбелязва, че заедно с изграждането на експертни умения и защита от кредитен риск, финансовите посредници ще предложат в своите молби до Европейския инвестиционен фонд планове за насърчаване, за да се подпомогне финансирането на устойчиви и иновативни проекти за микро-, малки и средни предприятия, включително — при определени условия — за културни публични институции;

14.  приветства текущия проект на Комисията относно колективното финансиране за секторите на културата и творчеството и отбелязва, че съгласно добрите практики на финансиране на секторите на културата и творчеството в държавите членки, политическите и регулаторните рамки следва да се съсредоточат върху основано на възнаграждение и основано на дарение колективно финансиране, които са най-често използваните методи от МСП в творческия сектор;

15.  посочва, че все още може да бъде направено много, за да се осъществи по-ефективното взаимодействие между европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ) и други европейски програми, което е предвидено за програмния период за 2014 – 2020 г., особено по отношение на Еразъм+ и „Творческа Европа“, в точки 4.6 и 6.4 от приложение 1 към „Регламент за общоприложимите разпоредби“(2), чрез предоставянето на по-добра информация на общностно равнище и чрез много по-решително прилагане в държавите членки и техните региони;

16.  подчертава ролята на програмите за обмен, по-конкретно мобилността при професионалното образование и обучение, които правят възможно сътрудничеството между различни стопански дейности, комбинират творчеството с бизнес уменията и позволяват на участниците да разберат по-добре реалните нужди на предприятията; следователно призовава за разширяване на финансовите възможности, от които могат да се възползват МСП в секторите на културата и творчеството с цел предоставяне на висококачествени възможности за мобилност;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Date adopted

30.5.2016

 

 

 

Result of final vote

+:

–:

0:

17

0

2

Members present for the final vote

Isabella Adinolfi, Andrea Bocskor, Nikolaos Chountis, Mircea Diaconu, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Michaela Šojdrová

Substitutes present for the final vote

Rosa D’Amato, Sylvie Goddyn, Ilhan Kyuchyuk, Ernest Maragall, Emma McClarkin, Hannu Takkula

(1)

Културни времена - първата световна карта на културните и творческите индустрии (Cultural times - the first global map of cultural and creative industries), декември 2015 г.

(2)

Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320); Приложение 1: обща стратегическа рамка, пак там, стр. 412.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.6.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

46

8

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Hugues Bayet, Pervenche Berès, Udo Bullmann, Esther de Lange, Fabio De Masi, Markus Ferber, Jonás Fernández, Neena Gill, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Cătălin Sorin Ivan, Petr Ježek, Barbara Kappel, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Alain Lamassoure, Philippe Lamberts, Olle Ludvigsson, Notis Marias, Fulvio Martusciello, Marisa Matias, Costas Mavrides, Bernard Monot, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Pirkko Ruohonen-Lerner, Alfred Sant, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Paul Tang, Michael Theurer, Marco Valli, Cora van Nieuwenhuizen, Beatrix von Storch, Jakob von Weizsäcker, Pablo Zalba Bidegain, Marco Zanni, Sotirios Zarianopoulos

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Andrea Cozzolino, José Manuel Fernandes, Ashley Fox, Ildikó Gáll-Pelcz, Sophia in ‘t Veld, Ramón Jáuregui Atondo, Syed Kamall, Krišjānis Kariņš, Paloma López Bermejo, Siegfried Mureşan, Michel Reimon, Antonio Tajani, Lieve Wierinck

Правна информация - Политика за поверителност