ДОКЛАД относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие

29.6.2016 - (2016/2038(INI))

Специална комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (TAXE 2)
Съдокладчици: Йепе Кофод и Михаел Тойрер

Поправки/Допълнения

• ERR01 (PDF - 592 KB)
• ERR01 (DOC - 60 KB)

Изменения

• 001-003 (PDF - 417 KB)
• 001-003 (DOC - 305 KB)
• 004-004 (PDF - 391 KB)
• 004-004 (DOC - 293 KB)
• 005-008 (PDF - 429 KB)
• 005-008 (DOC - 309 KB)
• 009-015 (PDF - 450 KB)
• 009-015 (DOC - 334 KB)
• 016-028 (PDF - 506 KB)
• 016-028 (DOC - 379 KB)
• 029-029 (PDF - 421 KB)
• 029-029 (DOC - 323 KB)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие

(2016/2038(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 4 и член 13 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид членове 107, 108, 113, 115 и 116 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид своето решение от 2 декември 2015 г. относно създаването на специална комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (TAXE 2), нейните правомощия и нейния числен състав и срок на действие[1],

–  като взе предвид разкритията на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) относно данъчните постановления и други вредни практики в Люксембург, които станаха известни като „Люкслийкс“,

–  като взе предвид разкритията на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) относно използването на офшорни дружества, които станаха известни като „Панамските документи“, и по-специално документите, публикувани на 9 май 2016 г.,

–  като взе предвид резултатите от различните срещи на високо равнище на Г-7, Г-8 и Г-20 относно международните данъчни въпроси, по-специално срещата на високо равнище Исе-Шима от 26 и 27 май 2016 г. и резултатите от срещата на министрите на финансите от Г-20 и управителите на централните банки, проведена на 14 и 15 април 2016 г. във Вашингтон,

–  като взе предвид резолюцията относно Програмата за действие от Адис Абеба, приета от Общото събрание на ООН на 27 юли 2015 г.,

–  като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 30 ноември 2015 г., озаглавен „Принципи на корпоративното управление на Г-20/ОИСР“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси относно обмена на данъчна информация за дейностите на многонационалните дружества и относно кодекса за поведение относно данъчното облагане на предприятията от 8 март 2016 г., относно корпоративното данъчно облагане, намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби от 8 декември 2015 г., относно данъчното облагане на предприятията от 9 декември 2014 г. и относно данъчната политика от 1 декември 1997 г., както и докладната записка от неофициалното обсъждане в Съвета по икономически и финансови въпроси на Панамските документи от 22 април 2016 г.,

–  като взе предвид Директивата на Съвета от 8 декември 2015 г.[2] за изменение на Директивата за административното сътрудничество[3],

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз[4],

–  като взе предвид Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 г. относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане и облагане на застрахователните премии[5],

–  като взе предвид Директива 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма[6],

–  като взе предвид съвместните последващи действия на Комисията, приети на 16 март 2016 г., към препоръките, съдържащи се в резолюциите на Парламента относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза и относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие,

–  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове (Предложението за отчитане по държави)[7],

–  като взе предвид предложението на Комисията относно пакета от мерки за борба с избягването на данъци, което включва общо съобщение[8], предложение за директива на Съвета за борба с избягването на данъци[9], предложение за директива на Съвета относно преразглеждането на Директивата за административното сътрудничество[10], препоръка относно данъчните спогодби[11], както и проучване относно агресивното данъчно планиране[12],

–  като взе предвид предложението на Комисията от 2011 г. за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM(2011)0121) и позицията на Парламента от 19 април 2012 г. по това предложение,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки от 1 декември 1997 г. относно кодекс на поведение за данъчно облагане на предприятията[13] и редовните доклади до Съвета на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия),

–  като взе предвид споразумението относно данъчната прозрачност, парафирано от ЕС и Княжество Монако на 22 февруари 2016 г.,

–  като взе предвид споразумението, подписано между ЕС и Княжество Андора на 12 февруари 2016 г.,

–  като взе предвид Споразумението относно данъчното облагане на доходи от спестявания, подписано между ЕС и Република Сан Марино на 8 декември 2015 г.,

–  като взе предвид Споразумението относно автоматичния обмен на информация за финансови сметки, подписано между ЕС и Княжество Лихтенщайн на 28 октомври 2015 г.,

–  като взе предвид Споразумението относно данъчното облагане за подобряване на спазването на данъчното законодателство, подписано между ЕС и Конфедерация Швейцария на 27 май 2015 г.,

–  като взе предвид актуализираното споразумение между Джърси и Обединеното кралство от 30 ноември 2015 г. и т.нар. „Промяна на позицията относно тълкуването на точка 2 от Договореността относно двойното данъчно облагане между Джърси и Обединеното кралство“,

–  като взе предвид Договореността относно двойното данъчно облагане между Гърнзи и Обединеното кралство, както е изменена с Договореността от 2009 г. относно обмена на информация, подписана на 20 януари 2009 г. и в сила от 27 ноември 2009 г.,

–  като взе предвид законодателната позиция на Парламента от 8 юли 2015 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите и Директива 2013/34/ЕС по отношение на някои елементи на декларацията за корпоративното управление,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г., съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза[14],

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие[15],

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015 г. относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави[16],

–  като взе предвид различните парламентарни изслушвания и последващи доклади относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане в националните парламенти, и по-специално в Камарата на общините на Обединеното кралство, Сената на САЩ, Сената на Австралия и Националното събрание и Сената на Френската република,

–  като взе предвид Препоръка CM/Rec(2014)7 на Съвета на Европа от 30 април 2014 г. за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности,

–  като взе предвид текущия съдебен процес в Люксембург на Антоан Делтур, Рафаел Хале и Едуар Перен, срещу които е повдигнато обвинение за ролята им в публикуването на документите, свързани с т.нар. „Люкслийкс“,

–  като взе предвид решенията за държавна помощ на Комисията във връзка с „Фиат“[17], „Старбъкс“[18] и белгийските постановления относно допълнителната печалба[19], както и решенията за започване на разследвания на държавна помощ по отношение на „Макдоналдс“, „Епъл“ и „Амазон“,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на специалната комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (TAXE 2) (A8–0223/2016),

Общи съображения, факти и цифри

А.  като има предвид, че разкритията във връзка с „Панамските документи“ и „Люкслийкс“, оповестени от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), показаха неотложната необходимост ЕС и неговите държави членки да водят борба с отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране и да предприемат действия за засилване на сътрудничеството и прозрачността с цел възстановяване на данъчната справедливост, като се засили справедливостта на данъчните системи и се гарантира, че корпоративните данъци се плащат там, където е създадена стойността не само между държавите членки, но също и в световен мащаб;

Б.  като има предвид, че Комисията оценява размера на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци на 1 билион евро годишно[20], докато по данни на ОИСР[21] загубата на приходи в световен мащаб е между 4% и 10% от всички приходи от корпоративно подоходно облагане, което представлява между 75 и 180 милиарда евро годишно, на равнището от 2014 г.; като има предвид, че това са само консервативни оценки; като има предвид, че отрицателното въздействие на тези практики върху бюджетите на държавите членки и върху гражданите е очевидно и би могло да подкопае доверието в демокрацията; като има предвид, че данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране намаляват данъчната основа на държавите членки и по този начин водят до загуба на данъчни приходи, като отслабват икономиката и способността на правителствата по отношение на обществените услуги, инвестициите и социалната сигурност;

В.  като има предвид, че в бюджетната рамка на взаимен контрол е неприемливо ресурси да бъдат генерирани от данъци, дължими в една държава членка, които всъщност да бъдат генерирани в друга държава членка чрез нелоялно и агресивно данъчно планиране;

Г.  като има предвид, че развиващите се държави са непропорционално засегнати от избягването на корпоративно данъчно облагане, водещо до около 100 милиарда щатски долара[22] годишни загуби на данъчни приходи, което ги лишава от жизненоважни средства за финансиране на най-основните услуги и вреди на политиките на ЕС за сътрудничество за развитие;

Д.  като има предвид, че разкритията във връзка с „Панамските документи“ ни напомниха, че въпросът за избягването на данъци излиза извън рамките на мултинационалните дружества и е тясно свързан с престъпни дейности и че офшорното богатство се оценява на около 10 билиона щатски долара; като има предвид, че повече от 2,5 билиона щатски долара от офшорно богатство се държат в Швейцария;

Е.  като има предвид, че лидерите на Г-20 предприеха мерки през април 2009 г., като по-специално поискаха от офшорните юрисдикции да подпишат най-малко 12 договора за обмен на информация с цел да се сложи край на епохата на банковата тайна; като има предвид, че икономистите сериозно поставиха под въпрос ефективността на тези мерки, като обясниха, че договорите са довели до преместване на банковите депозити между данъчните убежища, но не са довели до значително репатриране на средствата[23]; като има предвид, че няма доказателства, че портфейлните инвестиции в офшорни юрисдикции са намалявали преди, поне, 2014 г. въпреки неотдавнашните международни усилия за повишаване на финансовата прозрачност; като има предвид, че е твърде рано да се прецени дали приемането на автоматичен обмен на данъчна информация (общ стандарт за отчитане) ще промени тази тенденция;

Ж.  като има предвид, че според информацията, предоставена от Банката за международни разплащания, трансграничните депозити в офшорни центрове са се увеличили между 2008 и 2015 г. средно с 2,81% годишно, а в останалата част на света са се увеличили с 1,24%[24]; като има предвид, че най-важните финансови офшорни центрове по отношение на чуждестранни депозити са Каймановите острови (663 милиарда щатски долара), Люксембург (360 милиарда щатски долара), Швейцария (137 милиарда щатски долара), Хонконг (125 милиарда щатски долара), Сингапур (95 милиарда щатски долара), Бермуда (77 милиарда щатски долара), Панама (67 милиарда щатски долара), Джърси (58 милиарда щатски долара) и Бахамските острови (55 милиарда щатски долара); като има предвид, че трансграничните депозити в европейските убежища, като например Андора, Гибралтар, Лихтенщайн и Швейцария, намаляват или са в стагнация през последните няколко години, което води до предположението за преместването на офшорните дейности в други юрисдикции и преструктуриране на офшорната индустрия в резултат на увеличаващия се брой двустранни споразумения за данъчна информация;

З.  като има предвид, че инвестиционните потоци към офшорни финансови центрове се оценяват на 72 милиарда щатски долара през 2015 г.[25] и са се увеличили през последните години поради нарастващите потоци от мултинационалните предприятия, разположени в развиващите се икономики и икономиките в преход, понякога под формата на изнасянето на приходите от инвестиции; като има предвид, че инвестиционните потоци към субекти със специално предназначение представляват по-голямата част от офшорните инвестиционни потоци; като има предвид, че Люксембург беше основният получател на инвестиционни потоци, свързани със субекти със специално предназначение, през 2015 г., а входящите потоци, свързани със субекти със специално предназначение, в Нидерландия също бяха особено високи през 2015 г.; като има предвид, че продължаващите финансови потоци, насочени през офшорни финансови механизми, подчертават необходимостта от създаване на по-голяма съгласуваност между политиките в областта на данъчното облагане и инвестициите на европейско и световно равнище;

И.  като има предвид, че през април 2016 г. на ОИСР отново беше даден мандат за създаване на черен списък на юрисдикциите, които не оказват съдействие; като има предвид, че критериите за идентифицирането на данъчните убежища се определят понастоящем от Комисията, която призна, че е важно не само да се разгледат критериите за прозрачност и сътрудничество, но също да се обърне внимание на вредните данъчни режими;

Й.  като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) са основните създатели на работни места в Европа, като са създали около 85% от всички нови работни места в ЕС[26] през последните пет години; като има предвид, че проучвания[27] показват, че трансграничните дружества плащат средно 30% по-малко данъци отколкото дружества, които извършват дейност само в една държава; като има предвид, че това сериозно нарушава конкуренцията, води до загуба на работни места и равнопоставеност в Съюза и възпрепятства устойчивия растеж;

К.  като има предвид, че агресивното данъчно планиране се дефинира от Комисията като възползване от техническите аспекти на данъчна система или от несъответствията между две или повече данъчни системи с цел намаляване на данъчните задължения; като има предвид, че Комисията признава, че агресивното данъчно планиране може да приеме разнообразни форми, което води до положение, при което данъчното право се прилага по начин, който е различен от предвидения от законотворците; като има предвид, че основните форми на агресивно данъчно планиране включват прехвърляне на дълга, локализиране на нематериални активи и интелектуална собственост, стратегическо трансферно ценообразуване, несъответствия при хибридни субекти и инструменти и офшорни заемни структури; като има предвид, че дружествата, изслушани от специалната му комисия, в по-голямата си част заявиха отново, че плащат големи данъци и че тяхното поведение е законно; като има предвид, че досега само малка част от дружествата признаха публично, че избягването на корпоративно данъчно облагане е приоритет, който трябва да бъде разгледан;

Л.  като има предвид, че близо една трета от трансграничните корпоративни инвестиции се насочват чрез офшорни финансови структури; като има предвид, че Комисията отбелязва, че при 72% от случаите на прехвърляне на печалбите в Европейския съюз се използва трансферно ценообразуване и данъчно ефективно локализиране на интелектуална собственост, и че останалите схеми за прехвърляне на печалбите включват прехвърляне на дълговете[28];

М.  като има предвид, че двустранните данъчни спогодби разпределят правата за данъчно облагане между държавите на източника и държавите по пребиваване; като има предвид, че на държавите на източника често се предоставя правото да облагат дохода от активна стопанска дейност, при условие че съществува мястото на стопанска дейност в държавите на източника и че държавите по пребиваване получават право да облагат пасивни доходи, като например дивиденти, лицензионни възнаграждения и лихви; като има предвид, че такова разпределение на правата на данъчно облагане е от съществено значение за разбирането на схемите за агресивно данъчно планиране;

Н.  като има предвид, че счетоводните практики се състоят в представяне на финансовото състояние на предприятието, като се сравняват приходите и разходите, както и печалбите и загубите за календарния период, в който са възникнали, а не в периода, в който фактически се осъществяват паричните потоци; като има предвид, че ако облагаеми доходи преминат от една юрисдикция към друга и двете ги третират по различен начин, се поражда възможността за възползване от несъответствията; като има предвид, че макар и плащанията на лицензионни възнаграждения да могат да се обосноват със стопанска цел, без необходимата фискална координация, и като има предвид, че те могат да получат благоприятно данъчно третиране в една държава, което води до намаляване на данъчната основа в други държави;

О.  като има предвид, че 60% от цялата световна търговия е вътрешногрупова и следователно подлежи на методологии за трансферно ценообразуване; като има предвид, че 70% от цялото прехвърляне на печалбите се прави чрез трансферно ценообразуване;

П.  като има предвид, че сближаването на данъчните политики следва също така да бъде съпътствано от засилени проверки и повече разследвания на вредните данъчни практики; като има предвид, че Комисията започна нови официални разследвания относно данъчното третиране на мултинационалните предприятия (МНП); като има предвид, че оценката на мерките на данъчната политика от гледна точка на държавните помощи е подход, който наскоро придоби значение; като има предвид, че са необходими допълнително обмисляне и предприемане на мерки с цел да се разбере по-добре и да се обърне внимание на взаимодействието между данъчното облагане и конкуренцията; като има предвид, че Комисията има възможност да разгледа неизбирателно и безпристрастно всички случаи на съмнение в незаконна държавна помощ чрез преференциално данъчно третиране; като има предвид, че няколко разследвания на Комисията по въпроси в областта на държавната помощ все още не са приключили към момента на приемане на настоящия доклад; като има предвид, че някои държави членки са започнали процедури по възстановяване срещу някои МНП; като има предвид, че някои държави членки са извършили анализи на разпространението на отрицателното въздействие на вътрешните им данъчни политики с цел оценка на отрицателното въздействие върху развиващите се държави;

Р.  като има предвид, че агресивното данъчно планиране е неделимо от агресивното социално планиране, както се потвърждава от работата на неговата специална комисия (TAXE 2), по-специално от изслушването на МНП, при което беше ясно доказано, че данъчните схеми на дружества, като например Макдоналдс, се използват и като средство за намаляване на възнагражденията на служителите;

С.  като има предвид, че най-доброто средство за борба с агресивното данъчно планиране е добре разработено законодателство, което се прилага правилно и координирано;

Роля на конкретни данъчни юрисдикции

Т.  като има предвид, че Парламентът проведе срещи с представители на правителствата на Андора, Лихтенщайн, Монако, Гърнзи и Джърси; като има предвид, че Каймановите острови само присъстваха на заседание на координаторите, но не на официално изслушване на специалната комисия; като има предвид, че остров Ман отказа да се яви пред специалната комисия и вместо това изпрати писмено становище;

У.  като има предвид, че някои данъчни юрисдикции активно допринасят за разработването на агресивни данъчни политики за МНП, които по този начин могат да използват тези възможности за избягване на данъчно облагане; като има предвид, че въпреки ангажиментите, поети от тези юрисдикции за автоматичен обмен на данъчна информация с други страни, законоустановената или ефективната ставка на корпоративния данък в някои юрисдикции е близка до или равна на 0%; като има предвид, че някои от тези юрисдикции са включени в „черни списъци“ на няколко държави членки; като има предвид, че конкретните данъчни режими на някои юрисдикции бяха оценени от групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия), което доведе до реформи в тези държави;

Ф.  като има предвид, че всички тези юрисдикции са се ангажирали с въвеждането на автоматичен обмен на информация до 2017 г., с изключение на Андора и Монако, които ще направят това през 2018 г.; като има предвид, че е важно да се наблюдава дали вече са въведени ефективни законодателни промени, за да се гарантира ефективен автоматичен обмен на информация, който да започне през 2017 г.;

Х.  като има предвид, че пропуските в законодателството, неефективният обмен на информация и, по-общо, неспазването на изискванията за контрол, липсата на информация относно крайните бенефициенти и запазването на банковата и корпоративната тайна въпреки постепенното премахване на законодателните норми относно банковата тайна представляват пречки за прекратяване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци; като има предвид, че неяснотата на тези практики се използва от някои данъчни служители във финансовия сектор за целите на агресивните данъчни практики; като има предвид, че инициативите за постигане на автоматичен обмен на информация между държавите, извън вече съществуващите двустранни данъчни спогодби, бяха въведени едва наскоро; като има предвид, че без ефективно прилагане, слабостите на системите ще насърчават отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци;

Ц.  като има предвид, че някои конкретни данъчни юрисдикции във и извън ЕС не са склонни да реформират данъчните си системи въпреки текущите глобални инициативи и въпреки факта, че някои от тях участват в работата на ОИСР;

Ч.  като има предвид, че изслушванията, организирани с Андора, Гърнзи, Джърси, Лихтенщайн и Монако (вж. приложение 1), показват, че условията за регистриране на офшорни дружества и информацията, която трябва да се предоставя в това отношение, се различават в отделните юрисдикции; като има предвид, че пълна информация относно крайните бенефициенти на тръстове, фондации и дружества от официалните данъчни органи на някои от тези юрисдикции не е известна или не е събирана, нито е оповестявана публично; като има предвид, че Андора, Лихтенщайн, Монако, Сан Марино и Швейцария подписаха споразумения за обмен на информация с ЕС; като има предвид, че Англо-нормандските острови са подписали споразумения с Обединеното кралство и са заявили своята готовност да сключат подобни споразумения с други държави членки;

Ш.  като има предвид, че действащото законодателство в някои юрисдикции не гарантира добро управление, нито гарантира спазване на международните стандарти по отношение на крайните бенефициенти, прозрачността и сътрудничеството;

Щ.  като има предвид, че някои от тези юрисдикции са зависими или асоциирани територии на държави членки и по този начин, дори ако са самоуправляващи се, те частично подлежат на националното и европейското законодателство; като има предвид, че поради това държавите членки следва да обмислят възможността за въвеждане на законодателство, за да се гарантира, че техните асоциирани и зависими територии спазват най-високите стандарти;

АА.   като има предвид, че някои държави членки са изготвили свои собствени списъци с юрисдикции, които не оказват съдействие и/или определения по същество на „данъчни убежища“ или „привилегировани данъчни юрисдикции“; като има предвид, че са налице големи различия между тези списъци що се отнася до това как се определят или оценяват юрисдикциите, които не оказват съдействие, или данъчните убежища; като има предвид, че списъкът на ОИСР с юрисдикции, които не оказват съдействие, не изпълнява своята цел; като има предвид, че Комисията, в данъчния пакет от 17 юни 2015 г., публикува списък на данъчните юрисдикции, които не оказват съдействие, установен въз основа на подход за „общ знаменател“ на базата на съществуващи на национално равнище списъци; като има предвид, че все още липсват общи за целия Съюз определение и списък с юрисдикции, които не оказват съдействие, въпреки че са спешно необходими; като има предвид, че нито един от тези списъци не съдържа ясни, измерими и изчерпателни критерии за степента на прикритост на конкретни юрисдикции;

Роля на финансовите институции в агресивното данъчно планиране на МНП

АБ.  като има предвид, че някои финансови институции и счетоводни дружества или адвокатски кантори изиграха ролята на посредници при създаването на сложни правни структури, водещи до схеми за агресивно данъчно планиране, използвани от МНП, за което свидетелстват случаите „Люкслийкс“ и „Панамски документи“; като има предвид, че правни пропуски, несъответствия и липсата на координация, сътрудничество и прозрачност между държавите създават среда, която улеснява отклонението от данъчно облагане; като има предвид, че финансовите институции все пак са основни и незаменими помощници в борбата с данъчните измами предвид информацията за финансовите сметки и действителните собственици, която имат на свое разположение, и като има предвид, че следователно е от ключово значение те изцяло и ефективно да си сътрудничат в обмена на такава информация;

АВ.  като има предвид, че няколко данъчни скандала, включващи банки, станаха публично достояние през периода на настоящото разследване; като има предвид, че финансовите институции могат да използват няколко схеми за агресивно данъчно планиране, за да окажат подкрепа на своите клиенти за укриване или избягване на данъци; като има предвид, че банките могат да действат на пазара от името на клиентите си и да заявят, че са действителният собственик на тези трансакции пред данъчните органи, което води до неправомерно възползване от страна на клиентите на данъчни предимства, предоставени на банки поради банковия им статут или поради местопребиваването им; като има предвид, че при разработването и прилагането на агресивното данъчно планиране банките (особено тези с инвестиционни банкови дейности) следва да се разглеждат като играещи двойна роля: на първо място, при предоставяне на агресивното данъчно планиране за използване от клиентите, като често се използват финансови продукти, като например заеми, деривати, репо сделки или обвързани със собствения капитал инструменти; и на второ място, при използване на самото агресивно данъчно планиране чрез техните собствени междубанкови и частни структурирани финансови трансакции;

АГ.  като има предвид, че всички банки, които се явиха пред специалната комисия, официално отрекоха да дават съвети на своите клиенти за укриване или избягване на данъци под каквато и да е форма и отрекоха да имат отношения със счетоводни дружества и адвокатски кантори за тази цел; като има предвид, че въпреки това банките често искат правни становища от счетоводни или консултантски дружества, за да валидират договори, които предлагат на своите клиенти; като има предвид, че тези платени правни становища могат да се използват за покриване на операции по отклонение от данъчно облагане и за избягване на обвинения в умишлена измама от страна на банките;

АД.  като има предвид, че някои големи финансови институции създадоха значителен брой дъщерни дружества в специални данъчни юрисдикции или в юрисдикции с ниски или много ниски ставки на корпоративния данък с цел избягване на данъци от името на корпоративните и частните им клиенти или за своя собствена полза; като има предвид, че редица финансови институции неотдавна закриха някои от своите клонове в тези юрисдикции; като има предвид, че няколко финансови институции са обект на наказателно преследване за данъчни измами или изпиране на пари в Съединените щати, което води до плащането на значителни глоби, но много малко наказателни преследвания са започнали в Европейския съюз;

АЕ.  като има предвид, че банките оперират на конкурентен пазар и са стимулирани да насърчават привлекателни данъчни схеми с цел привличане на нови клиенти и обслужване на съществуващите; като има предвид, че банковите служители често са подложени на огромен натиск, за да валидират договори на клиенти, които позволяват отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, под риска от уволнение, ако не го направят; като има предвид, че съществуват конфликти на интереси между висши служители на банки и консултантски дружества и представители на данъчните администрации, както и случаи на кадрова въртележка с тяхно участие; като има предвид, че данъчните администрации невинаги разполагат с достатъчен достъп до информация или със средства, за да разследват банките и да откриват случаи на отклонение от данъчно облагане;

АЖ.  като има предвид, че много от банките и финансовите институции, които участват в отклонение от данъчно облагане, бяха спасени по време на финансовата криза от 2008 г. с използването на парите на данъкоплатците, което прави тяхното поведение в областта на данъчното облагане дори още по-осъдително;

АЗ.  като има предвид, че е важно да се признае, че не всички сложни структурирани финансови трансакции имат предимно данъчна мотивация и че продукти, които имат изключително данъчен характер, са само малка част от общия бизнес на сложните структурирани финансови трансакции; като има предвид, че сумите, които участват в трансакциите на агресивното данъчно планиране, могат обаче да бъдат много големи, като отделни сделки понякога включват финансирането на милиарди евро и данъчни предимства на стойност стотици милиони[29]; като има предвид, че органите по приходите са обезпокоени от липсата на прозрачност на сложните структурирани финансови трансакции, които се използват за целите на агресивното данъчно планиране, особено когато отделни части от тези договорености се изпълняват в различни юрисдикции;

АИ.  като има предвид, че кредитните институции в ЕС вече са предмет на изисквания за публично отчитане по държави в рамките на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ IV); като има предвид, че следва да се отбележи, че са налице някои пропуски в тези доклади по държави и че тези пропуски следва да бъдат отстранени; като има предвид, че никоя от финансовите институции, които се явиха пред специалната комисия, не повдигна съществени възражения по отношение на изискванията за оповестяване; като има предвид, че някои от тях ясно заявиха, че подкрепят това изискване и ще подкрепят превръщането му в световен стандарт;

АЙ.  като има предвид, че публичното отчитане по държави по отношение на документите на някои финансови институции разкри удивителни несъответствия между общата печалба, реализирана в отвъдморски юрисдикции, и дейността, размера на платения данък и броя на служителите в същите тези юрисдикции; като има предвид, че същото докладване разкри и несъответствие между териториите, в които те извършват дейност и имат служители, и тези, от които извличат печалби;

АК.  като има предвид, че банките и МНП, които се явиха пред специалната комисия, не дадоха изчерпателни отговори на всички въпроси на членовете ѝ и следователно някои от повдигнатите въпроси останаха без отговор или неточно определени; като има предвид, че някои от тези банки и МНП изпратиха писмени становища (вж. приложение 2) на по-късен етап;

Патентни кутии, кутии на знания и НИРД кутии

АЛ.  като има предвид, че схеми, свързани с интелектуалната собственост, патентите и научноизследователската и развойната дейност (НИРД), се използват широко в целия Съюз; като има предвид, че те се използват от МНП с цел изкуствено намаляване на общия им данъчен принос; като има предвид, че действие № 5 от Плана за действие на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (НДОПП) се отнася за изменения подход към връзката между разходите за НИРД и получените печалби (Modified Nexus Approach); като има предвид, че ролята на групата „Кодекс за поведение“ е също така да анализира и ефективно да наблюдава подобни практики в държавите членки;

АМ.  като има предвид, че групата „Кодекс за поведение“ анализира европейските режими на патентни кутии, но не приключи своя анализ относно конкретни режими; като има предвид, че междувременно действие № 5 от Плана за действие на ОИСР относно НДОПП се отнася за изменения подход към връзката между разходите за НИРД и получените печалби като нов стандарт за предоставяне на стимули за НИРД; като има предвид, че държавите членки се споразумяха в групата „Кодекс за поведение“ за прилагане на изменения подход към връзката между разходите за НИРД и получените печалби в националното си законодателство, считано от 2015 г.; като има предвид, че те също така са съгласни, че съществуващите схеми от типа „патентна кутия“ следва да бъдат постепенно премахнати до 2021 г.; като има предвид, че държавите членки са много изостанали в прилагането на изменения подход към връзката между разходите за НИРД и получените печалби на национално равнище;

АН.  като има предвид, че няколко проучвания на Комисията показаха ясно, че връзката между патентната кутия и НИРД често е произволна и/или изкуствена; като има предвид, че това несъответствие може да доведе до предположението, че в повечето случаи тези схеми са създадени и се използват за целите на избягването на данъци; като има предвид, че данъчните стимули за доходите, генерирани от НИРД, предимно патентни кутии, често водят до големи спадове в данъчните приходи за всички правителства, включително за участващите в подобна политика; като има предвид, че следва да се анализира по-добре оптималният начин за стимулиране на така необходимите НИРД и иновации в ЕС, без да се създават вредни данъчни практики; като има предвид, че ОИСР и Международният валутен фонд (МВФ)[30] също така, на няколко пъти, потвърдиха, че не считат патентните кутии за подходящ инструмент за насърчаване на НИРД;

АО.  като има предвид, че централната роля на патентните кутии в схеми за вредни данъчни практики беше първоначално наблюдавана в информационните мисии на предходната специална комисия на Парламента (TAXE 1) в Нидерландия и Обединеното кралство, а впоследствие беше потвърдена в мисията му в Кипър; като има предвид, че подобни системи съществуват в други държави членки;

АП.  като има предвид, че особено сериозен проблем възниква поради пълната липса на хармонизиран подход между държавите членки по въпроса за изходящите плащания; като има предвид, че при настоящата некоординирана рамка комбинацията от премахването на облагането при източника съгласно Директивата относно лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения и Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества с липсата на удържани при източника данъци върху дивиденти, лицензи и изходящи плащания на авторски и лицензионни възнаграждения и лихви в някои държави членки създава пропуски, при които печалбите могат ефективно да се изнасят от която и да е държава членка извън Съюза, без дори веднъж да бъдат обложени с данък;

Документи от групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия), работната група на високо равнище по данъчното облагане и работната група по данъчните въпроси

АР.  като има предвид, че мандатът на групата „Кодекс за поведение“ е определен в заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси от 1 декември 1997 г.; като има предвид, че документите на групата „Кодекс за поведение“ представляват съществен източник на информация за работата на специалната комисия (както вече беше посочено в резолюцията на Парламента от 25 ноември 2015 г.);

АС.  като има предвид, че едва пет месеца след началото на мандата на специалната комисия на Парламента, някои документи и протоколи от заседанията на групата „Кодекс за поведение“ бяха предоставени на разположение на членовете на ЕП при закрити врата в помещенията на Парламента; като има предвид, че макар да са предоставени на разположение допълнителни документи, някои документи и протоколи продължават да не са оповестени, да не са на разположение или да липсват; като има предвид, че Комисията заяви по време на неофициална среща, че е предоставила всички изготвени от нея документи, с които разполага, на разположение на специалната комисия и че следователно всички допълнителни съответни документи от заседания, изготвени от Комисията, ако те някога са били на разположение на Комисията, вероятно са били загубени;

АТ.  като има предвид, че държавите членки дадоха неудовлетворителни отговори на многократните искания на Парламента за пълно оповестяване на съответните документи; като има предвид, че тази практика продължава от няколко месеца; като има предвид, че тези документи бяха предоставени на изследователи от Университета в Амстердам, след искане, основаващо се на Директивата за прозрачността; като има предвид, че тези документи все пак неотдавна бяха предоставени на разположение, макар и само при условия на поверителност, и не могат да бъдат използвани в обществените разисквания; като има предвид, че прозрачността и достъпът до информация са основни елементи на парламентарната работа;

АУ.  като има предвид, че специфични въпроси бяха разгледани в рамките на групата „Кодекс за поведение“, без това да доведе до конкретни реформи; като има предвид, например, че разисквания относно данъчните постановления се водят поне от 1999 г. и че все още съществуват затруднения при прилагането на приетите препоръки, дори и след разкритията във връзка с „Люкслийкс“; като има предвид, че разглеждането на режимите на патентни кутии не приключи напълно през 2014 г. и не беше започната друга проверка въпреки факта, че държавите членки закъсняват с прилагането на новия изменен подход към връзката между разходите за НИРД и получените печалби;

Външно измерение: Г-20, ОИСР и ООН; участие и последици за развиващите се държави

АФ.  като има предвид, че ОИСР, Организацията на обединените нации и други международни организации са заинтересовани страни в борбата с намаляването на данъчната основа за облагане с корпоративен данък; като има предвид, че съществува необходимост от гарантиране на глобална хармонизация на практиките и прилагането на общи стандарти като тези, предложени от ОИСР в пакета относно НДОПП; като има предвид, че следва да се създаде междуправителствен форум на равнището на ООН, с по-малко селективно членство отколкото ОИСР или Г-20, за да се даде възможност на всички държави, включително на развиващите се държави, да участват при условия на равнопоставеност; като има предвид, че заседанието на министрите на финансите от Г-20 и управителите на централните банки, проведено във Вашингтон на 14 – 15 април 2016 г., отново отправи призиви към всички държави и юрисдикции да прилагат стандартите на Специалната група за финансови действия (FATF) за прозрачност и ефективната собственост във връзка с юридическите лица и правните договорености; като има предвид, че някои членове на Г-20 призоваха за автоматичен обмен на информация по отношение на информацията относно действителните собственици и поискаха FATF и Световния форум относно прозрачността и обмена на информация за данъчни цели да направят първоначални предложения в този смисъл до октомври 2016 г.;

АХ.  като има предвид, че както беше отбелязано по време на информационната мисия в САЩ, е налице липса на прозрачност и на общо определение на действителните собственици на световно равнище; като има предвид, че тази липса на прозрачност се открои особено силно по отношение на фиктивните дружества и адвокатските кантори; като има предвид, че Съединените щати са в процес на подготовка на изпълнението на Плана за действие на ОИСР относно НДОПП;

АЦ.  като има предвид, че свързаният с НДОПП процес не включва развиващите се държави като равностойни партньори в преговорите и че в рамките му не са постигнати ефективни решения за данъчните проблеми на най-бедните държави, което е илюстрирано от глобалната мрежа от данъчни спогодби, която често пречи на развиващите се държави да се възползват от данъчно облагане върху печалбите, получени на тяхна територия;

АЧ.  като има предвид, че между компетентните органи на ЕС и САЩ вече съществува сътрудничество по общите данъчни въпроси, но подобно сътрудничество липсва на политическо равнище, особено що се отнася до парламентарното сътрудничество;

АШ.  като има предвид, че за юли 2016 г. е насрочен симпозиум относно данъчното облагане с оглед на постигането на силен, устойчив и балансиран икономически растеж; като има предвид, че Г-20 призова всички международни организации, в т.ч. ЕС, за посрещане на съответните предизвикателства;

АЩ.  като има предвид, че съвместното изслушване, организирано от специалната комисия (TAXE 2) и комисията по развитие на тема „Последици за развиващите се държави от агресивните данъчни практики“, показа, че развиващите се държави са изправени пред сходни проблеми, свързани с намаляването на данъчната основа, прехвърлянето на печалбите, липсата на прозрачност, различията в световен мащаб на данъчните системи и липсата на съгласувано и ефективно международно законодателство; като има предвид, че развиващите се държави страдат от агресивното данъчно планиране; като има предвид, че данъчните администрации на развиващите се държави не разполагат с ресурси и експертен опит, за да водят ефективна борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци;

БА.  като има предвид, че членовете на Г-20 отново потвърдиха ангажимента си да гарантират, че се полагат усилия за укрепване на капацитета на икономиките на развиващите се държави и за насърчаване на развитите държави да спазват принципите на Данъчната инициатива от Адис Абеба, както е посочено на заседанието на ООН от 27 юли 2015 г.; като има предвид, че становищата и приоритетите на развиващите се държави са от съществено значение за ефективната координация в световен мащаб;

ББ.  като има предвид, че МВФ и Световната банка предоставят техническа помощ, включително инструменти за данъчните администрации на развиващите се държави по отношение на международните данъчни въпроси, с цел да се подобрят способностите на развиващите се държави да предприемат мерки относно въпросите, свързани с отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и изпирането на пари, по-специално по отношение на трансферното ценообразуване;

БВ.  като има предвид, че австралийското правителство обяви планове за въвеждане на данък отклонени печалби (ДОП) за МНП, които избягват данъци, който да влезе в сила на 1 юли 2017 г., както и създаването на нова работна група относно данъчната служба;

Работата на специалната комисия на Парламента (TAXE 2)

БГ.  като има предвид, че редица мерки, предложени от Комисията, представляват преки последващи действия във връзка с резолюциите на Парламента от 16 декември 2015 г. и 25 ноември 2015 г.; като има предвид, че по този начин Комисията понастоящем е предложила, поне частично, важни инициативи, съдържащи се в тях; като има предвид, че все още липсват други важни мерки, за които се призовава в тези резолюции, като например реформа на фискалната рамка за държавната помощ, ефективни правни разпоредби за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и мерки за борба с подпомагането и насърчаването на агресивното данъчно планиране от консултанти или от финансовия сектор;

БД.  като има предвид, че последиците за Съюза бяха анализирани и оценени в частност от специалната комисия на Парламента относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество (TAXE 1), чиято дейност доведе до приемането на резолюция с категорично мнозинство на 25 ноември 2015 г.; като има предвид, че резолюцията на Парламента от 16 декември 2015 г. също беше приета с категорично мнозинство; като има предвид, че Комисията публикува общ отговор на резолюциите от 16 декември 2015 г. и 25 ноември 2015 г.;

БЕ.  като има предвид, че специалната комисия TAXE 2 на Парламента, създадена на 2 декември 2015 г., проведе 11 заседания, някои от тях съвместно с комисията по икономически и парични въпроси, комисията по правни въпроси и комисията по развитие, по време на които тя изслуша члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, г-жа Маргрете Вестегер, члена на Комисията, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, г-н Пиер Московиси, члена на Комисията, отговарящ за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, г-н Джонатан Хил, нидерландския държавен секретар за финансите, Ерик Вибес (представител на председателството на Съвета), експерти в областта на данъчното облагане и развитието, представители на МНП, представители на банки, както и членове на националните парламенти на ЕС; като има предвид, че тя също така проведе срещи с представители на правителствата на Андора, Лихтенщайн, Монако, Гърнси и Джърси и получи писмено становище от правителството на остров Ман (вж. приложение 1); като има предвид, че тя също така организира информационни мисии в САЩ (вж. приложение 6), за да разгледа конкретни аспекти на свързаното с трети държави измерение на мандата ѝ, и в Кипър (вж. приложение 5); като има предвид, че членове на специалната комисия бяха поканени лично да участват в работата на междупарламентарната група на високо равнище „TAXE“ на ОИСР; като има предвид, че специалната комисия проведе заседания при закрити врата на равнището на координаторите, по време на които тя изслуша представители на правителството на Каймановите острови, разследващи журналисти и служители на Комисията; като има предвид, че всички тези дейности, които предоставиха голям обем от много полезна информация относно практиките и данъчните системи както в рамките на Съюза, така и извън него, спомогнаха да се изяснят някои от съответните въпроси, докато други останаха без отговор;

БЖ.  като има предвид, че работата на специалната комисия беше възпрепятствана от факта, че само 4 от общо 7 поканени МНП се съгласиха след първата покана да се явят пред членовете на комисията (вж. приложение 2);

БЗ.  като има предвид, че поради продължаващия отказ на Комисията и Съвета да дадат своето одобрение за предложението за регламент на Европейския парламент относно реда и условията за упражняване на правото на разследване на Парламента, специалните и анкетните комисии на Парламента все още не разполагат с достатъчни правомощия, като например не разполагат с правото да се призовават свидетели и да се налага предоставянето на достъп до документи, в сравнение с подобни комисии на парламентите на държавите членки и Конгреса на САЩ;

БИ.  като има предвид, че по отношение на данъчните въпроси Съветът неотдавна прие многократно всеобхватни предварителни политически позиции, без да вземе предвид или дори да изчака позициите на Парламента;

Заключения и препоръки

1.  повтаря заключенията от своята резолюция от 25 ноември 2015 г. и от своята резолюция от 16 декември 2015 г.;

Последващи действия от страна на Комисията и държавите членки

2.  изразява съжаление относно факта, че 13 държави членки нямат подходящи правила за борба с агресивното данъчно планиране, основано на свободното преминаване без облагане на дивиденти; също така изразява съжаление относно факта, че 13 държави членки не прилагат никакви проверки за това кой е действителният собственик при приемане на искане за намаляване или освобождаване от данък, удържан при източника; освен това изразява съжаление относно факта, че до настоящия момент 14 държави членки все още нямат правила за контролираните чуждестранни дружества с цел предотвратяване на агресивното данъчно планиране и че 25 държави членки нямат правила за противодействие на несъответствието в данъчната квалификация на местно дружество от друга държава; изразява съжаление относно факта, че до настоящия момент нито една държава членка не призова за забрана на структурите за агресивно данъчно планиране;

3.  призовава държавите членки и Комисията да приемат допълнителни законодателни предложения относно избягването на корпоративното данъчно облагане, тъй като съществуват възможности държавите членки да засилят правилата за борба със злоупотребите, за да се противодейства на намаляването на данъчната основа; изразява силно съжаление относно факта, че държавите членки не обсъдиха препоръките на Парламента в никоя от работните групи на Съвета и не разгледаха въпроса за нарушаването на задължението си за лоялно сътрудничество по силата на Договора, позволявайки агресивно избягване на данъци и отклонение от данъчно облагане в други държави членки;

4.  приветства пакета от мерки за борба с избягването на данъци, публикуван от Комисията на 28 януари 2016 г., както и всички законодателни предложения и съобщения, представени оттогава (вж. приложение 4); приветства приемането от Съвета на Директивата за изменение на Директивата относно административното сътрудничество с цел установяване на отчитане по държави пред данъчните органи, като същевременно изразява съжаление, че Съветът не изчака да се запознае и обсъди позицията на Парламента преди приемането на своята собствена позиция и не предвиди участието на Комисията при обмена на информация; призовава Съвета да постигне единодушна и амбициозна позиция относно мерките за борба с избягването на данъци и да запази Директивата срещу избягването на данъци във формата на една-единствена директива, за да приложи ефективно препоръките на ОИСР и да излезе извън техните рамки, така че да се постигнат амбициите на ЕС и да се гарантира правилното функциониране на единния пазар, а не той да бъде отслабен; изразява силно съжаление относно факта, че настоящият проект на позиция на Съвета е направен по-слаб, особено чрез клаузата за запазване на придобитите права относно приспадането на лихви и стеснен подход относно правилата за контролираните чуждестранни дружества; приветства инициативата за създаване на общо определение и общ списък на Съюза на юрисдикции, които не оказват съдействие, във външната стратегия за ефективно данъчно облагане; подчертава, че този списък следва да се основава на обективни, изчерпателни и количествено измерими критерии; отново заявява, че в бъдеще ще са необходими повече и задължителни действия за ефективна и системна борба с НДОПП;

5.  счита, че Директивата относно административното сътрудничество, след две последователни ad-hoc промени относно автоматичния обмен във връзка с данъчните постановления и отчитането по държави, понастоящем следва да бъде преразгледана в нейната цялост, и по-специално, но не само, с цел намаляване и в крайна сметка премахване на настоящите изключения от принципа за обмен на информация;

6.  настоятелно призовава Комисията да представи предложение за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) преди края на 2016 г., придружено от подходяща и справедлива формула за разпределение, което би осигурило цялостно решение за справяне с вредните данъчни практики в Съюза, би изяснило и опростило контекста за предприятията и би улеснило трансграничните стопански дейности в рамките на Съюза; счита, че консолидацията е съществен елемент от ОКООКД; счита, че консолидацията следва да бъде въведена възможно най-бързо и че всяка междинна система, включваща само хармонизирането на данъчната основа с механизъм за компенсиране на загубите, може да бъде само временна; счита, че въвеждането на пълна задължителна ОКООКД става все по-неотложен въпрос; призовава държавите членки бързо да постигнат споразумение относно предложение за ОКООКД след представянето му и бързо да приложат законодателството след това; припомня на държавите членки, че различията между системите за корпоративно данъчно облагане може да създадат нееднакви условия и нелоялна данъчна конкуренция и в рамките на ЕС;

7.  приветства приемането от страна на Комисията на 12 април 2016 г. на предложение за директива за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването от дружества, техните дъщерни дружества и клонове, на информация във връзка с данъка върху доходите и увеличаването на прозрачността в корпоративното данъчно облагане; изразява съжаление обаче, че предложеното приложно поле и предложените критерии и прагове от Комисията не са в съответствие с предишните позиции, приети от Парламента, и съответно няма да постигнат резултати;

8.  приветства съгласието, постигнато в рамките на Съвета на 8 декември 2015 г. относно автоматичния обмен на информация относно данъчните постановления; изразява въпреки това съжаление, че Съветът не прие препоръките, направени от Парламента в неговия доклад от 20 октомври 2015 г. относно първоначалното предложение на Комисията за такава мярка; подчертава, че на Комисията трябва да се предостави пълен достъп до новата база данни на Съюза относно данъчните постановления; настоява, че е необходима всеобхватна и ефикасна база данни с всички постановления, които имат потенциално трансгранично въздействие; настоятелно призовава държавите членки бързо да въведат необходимата законодателна рамка, за да започнат автоматичен обмен на информация относно данъчните постановления;

9.  подчертава, че автоматичният обмен на информация ще доведе до голям обем от данни, които трябва да се обработват, и настоява, че въпросите, свързани с компютърната обработка на въпросните данни, трябва да бъдат координирани, както и необходимите човешки ресурси за анализиране на данните; призовава за засилване на ролята на Комисията в тази дейност; призовава Комисията и държавите членки внимателно да наблюдават и изцяло да спазват прилагането на Директивата относно административното сътрудничество на национално равнище, по-специално с цел да се проверява колко държави членки искат данъчна информация чрез двустранни данъчни спогодби, а не на въпросното правно основание; призовава държавите членки да засилят своите данъчни администрации с подходящ капацитет на персонала, за да се гарантира ефективното събиране на данъчни приходи и преодоляването на вредните данъчни практики предвид факта, че липсата на ресурси и съкращенията на персонала, в допълнение към липсата на подходящо обучение, технически средства и правомощия за разследване, представляват сериозна пречка за данъчните администрации в някои държави членки; призовава държавите членки да интегрират информацията, обменяна с данъчните органи, и информацията, обменяна с финансовите надзорни и регулаторните органи;

10.  приветства съобщението на Франция, Нидерландия и Обединеното кралство от 12 май 2016 г., че те ще въведат публични регистри на действителните собственици на дружества; приветства Франция за поемането на ангажимент за създаване на публичен регистър на тръстовете; подкрепя ангажимента на Обединеното кралство да направи така, че всяко дружество извън Обединеното кралство, което или закупува имот в страната, или встъпва в договорни отношения с държавата, да декларира своя действителен собственик; призовава всички държави членки да предприемат подобни инициативи;

11.  изразява съжаление, че новият световен стандарт на ОИСР за автоматичен обмен на информация не включва преходен период за развиващите се държави, както и че чрез придаването на реципрочен характер на този стандарт държавите, които все още имат малък капацитет за създаване на необходимата инфраструктура за събиране, управление и споделяне на изискваната информация, могат да се окажат на практика изключени от него;

12.  отбелязва, че Съвместният форум по трансферното ценообразуване е включил в работната си програма за 2014 – 2019 г. изготвянето на добри практики, за да се гарантира, че насоките на ОИСР по този въпрос съответстват на специфичните особености на държавите членки; отбелязва, че Комисията наблюдава напредъка на този процес;

13.  подчертава, че 70% от прехвърлянето на печалбите се извършва чрез трансферно ценообразуване и че най-добрият начин за решаване на този проблем е приемане на пълна ОКООКД; призовава Комисията въпреки това да представи конкретно законодателно предложение относно трансферното ценообразуване, като се вземат предвид насоките за трансферно ценообразуване на ОИСР за многонационалните предприятия и данъчните администрации от 2010 г.; освен това подчертава, че може да са необходими допълнителни усилия за ограничаване на рисковете от намаляване на данъчната основа и прехвърляне на печалби между държавите – членки на ЕС, и трети държави, произтичащи от рамката за трансферно ценообразуване, по-специално цените на нематериалните активи, и че глобалните алтернативи на настоящия принцип на сделка между несвързани лица следва активно да се проучат и да се провери техният потенциал за гарантиране на по-справедлива и по-ефективна данъчна система в световен мащаб;

14.  приветства факта, че членът на Комисията, отговарящ за конкуренцията, г-жа Маргрете Вестегер, определи трансферното ценообразуване като специфична целева област за дела за държавна помощ, тъй като тази област се описва като общ инструмент, използван от МНП за схеми за отклонение от данъчно облагане или избягване от данъци, като например вътрешногрупови заеми; отбелязва, че понастоящем не съществуват насоки за определяне и регулиране на свързаната с данъци държавна помощ, докато този вид държавна помощ се оказа будещ безпокойство инструмент за избягване на данъци; призовава Комисията да създаде насоки и да установи ясни критерии за по-добро определяне на границите за трансферното ценообразуване с цел по-добро оценяване на делата относно държавна помощ; подкрепя заключенията от разследванията на Комисията в случая на „Старбъкс“, „Фиат“ и „Амазон“; подчертава, че е необходимо Комисията да има достъп до всички относими данни;

15.  изразява съжаление, че голям брой изслушани многонационални предприятия не осъдиха категорично практиките на избягването на данъци и агресивното данъчно планиране; подчертава, че МНП могат лесно да предоставят изкуствени вътрешногрупови заеми за агресивно данъчно планиране; подчертава, че преференциите за такова дългово финансиране са за сметка на данъкоплатците, както и на финансовата стабилност; поради това призовава държавите членки да премахнат различното третиране на дълга и капитала в съответното си данъчно законодателство;

16.  категорично подчертава, че работата на лицата, подаващи сигнали за нередности, е от решаващо значение за разкриване на измерението, свързано с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, и че следователно е необходимо защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, да бъде правно гарантирана и подсилена в ЕС; отбелязва, че Европейският съд по правата на човека и Съветът на Европа работят по този въпрос; счита, че съдилищата и държавите членки следва да гарантират защитата на законните търговски тайни, като същевременно по никакъв начин не пречат, възпрепятстват или затрудняват способността на лицата, подаващи сигнали за нередности, и на журналистите да документират и да разкриват незаконни, неправомерни или вредни практики в случаите, когато това очевидно е във върховния обществен интерес; изразява съжаление, че Комисията не възнамерява да предприеме незабавни действия по този въпрос, като се има предвид съвсем скорошните и значими разкрития от лица, подали сигнали за нередности, които станаха известни съответно като „Люкслийкс“ и „Панамските документи“;

17.  приветства факта, че Комисията започна обществена консултация относно подобряването на механизмите за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане; подчертава, че определянето на ясен график за процедурите за разрешаване на спорове ще бъде от ключово значение за подобряване на ефективността на системите;

18.  приветства съобщението относно външна стратегия за ефективно данъчно облагане, в което Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) се приканва да транспонира изискванията за добро управление в своите договори с всички избрани финансови посредници; призовава ЕИБ да въведе нова политика относно отговорното данъчно облагане, като започне с преглед на своята политика по отношение на юрисдикциите, които не оказват съдействие, провеждана през 2016 г. в тесен диалог с гражданското общество; призовава ЕИБ да постави прякото финансиране и финансирането посредством посредници в зависимост от оповестяването на данни от значение за данъчното облагане по отделни държави по смисъла на разпоредбата на ДКИ ІV за кредитните институции, както и оповестяването на информация относно действителните собственици; отново заявява, че ЕИБ следва да засили мерките си за надлежна проверка, така че да подобри качеството на информацията относно крайните бенефициенти и да предотвратява по-ефективно сделките с финансови посредници, които имат отрицателни резултати по отношение на прозрачността, измамите, корупцията, организираната престъпност, изпирането на пари и вредните социални и екологични последици или са регистрирани в офшорни финансови центрове или данъчни убежища, които използват практики за агресивно данъчно планиране;

19.  призовава Комисията да предостави ясно законодателство относно определението на икономическата същност, създаването на стойност и мястото на стопанска дейност, с оглед на справянето в частност с проблема с дружествата „пощенски кутии“; призовава държавите членки да обърнат тежестта на доказване, когато става въпрос за събиране на активи, придобити чрез престъпни дейности, или за възстановяване на незаконно придобитите печалби;

20.  счита, че Комисията следва да изготви общ списък на Съюза на лицата, избягващи данъци и извършващи данъчни измами на трансгранично равнище, въз основа на пълен достъп за всички;

Черен списък и конкретни санкции за юрисдикции, които не оказват съдействие, и удържане на данък при източника

21.  отбелязва, че единствената конкретна инициатива, предприета до момента от Комисията по отношение на юрисдикциите, които не оказват съдействие, включително отвъдморските територии, е външната стратегия за ефективно данъчно облагане; отбелязва, че до този момент критериите за включване в списъка на ОИСР с юрисдикции, които не оказват съдействие, не са доказали своята ефикасност в борбата с този проблем и не са послужили като възпиращ фактор; подчертава, че все още има трети държави, които защитават незаконно получени активи, което прави невъзможно възстановяването им от органите на ЕС;

22.  призовава Комисията да представи във възможно най-кратък срок общо определение и общ списък на Съюза с юрисдикции, които не оказват съдействие (т.е. „черен списък на данъчните убежища“), въз основа на солидни, прозрачни и обективни критерии и включващи прилагането на препоръките на ОИСР, мерките за данъчна прозрачност, действията относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и стандартите за автоматичен обмен на информация, съществуването на активни вредни данъчни практики, предимства, предоставени на чуждестранни физически или юридически лица, липсата на изискване за икономическа същност и неоповестяването на корпоративната структура на правни субекти (включително тръстове, благотворителни организации, фондации и др.) или собствеността върху активи или права, и приветства намерението на Комисията да постигне споразумение относно подобен списък в рамките на следващите шест месеца; призовава държавите членки да одобрят това споразумение до края на 2016 г.; счита, че е необходимо да се предвиди поетапна процедура, започваща с конструктивен диалог с юрисдикцията, когато са установени слабости, преди включването в списъка, за да се постигне и възпиращ ефект на процеса; счита, че следва да се установи механизъм, за да се позволи изключването от списъка на юрисдикции, ако и след като успешно е постигнато или възстановено съответствието; счита, че тази оценка следва да се разшири и да включва и членове на ОИСР;

23.  призовава за конкретна регулаторна рамка на Съюза за санкции срещу включените в черния списък юрисдикции, които не оказват съдействие, включително възможността за преразглеждане и, като последна мярка, временното преустановяване на действието на споразумения за свободна търговия, временното преустановяване на действието на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и забраната за достъп до финансови средства на Съюза; отбелязва, че целта на санкциите е да се предизвикат промени в законодателството на съответните юрисдикции; призовава за това, санкциите да се прилагат и за дружества, банки, счетоводни дружества и адвокатски кантори и данъчни консултанти, за които е доказано, че са участвали в незаконни, вредни или неправомерни дейности с тези юрисдикции, или за които е доказано, че са съдействали за незаконни, вредни или неправомерни режими за корпоративно данъчно облагане, включително правни инструменти в тези юрисдикции;

24.  призовава Комисията да изготви обвързващо законодателство за забрана за всички институции на ЕС да откриват сметки или да извършват дейност в юрисдикции, включени в общия списък на Съюза с юрисдикции, които не оказват съдействие;

25.  призовава държавите членки да предоговорят своите двустранни данъчни спогодби с трети държави посредством многостранен инструмент с цел да въведат достатъчно убедителни клаузи за борба със злоупотребите и по този начин да се предотврати използване на най-благоприятната от данъчна гледна точка спогодба (treaty shopping), включително разпределение на права на данъчно облагане между държавата на източника и държавата по пребиваване при отразяване на икономическата същност и подходящо определение на място на стопанска дейност; освен това подчертава, че този процес ще бъде ускорен значително, ако Комисията бъде оправомощена от държавите членки да договаря такива данъчни спогодби от името на Съюза; призовава държавите членки да гарантират справедливото третиране на развиващите се държави при договаряне на такива спогодби;

26.  призовава Комисията да представи законодателно предложение за общ за целия ЕС данък, удържан при източника, който да се прилага от държавите членки, за да се гарантира, че печалбите, генерирани в рамките на Съюза, се облагат поне веднъж преди напускане на територията на Съюза; отбелязва, че подобно предложение следва да включва система за възстановяване на данък с цел предотвратяване на двойното данъчно облагане; подчертава, че подобна система на общ данък, удържан при източника, основана на кредитния метод, притежава предимството да предотвратява двойното данъчно необлагане и НДОПП, без да води до случаи на двойно данъчно облагане;

27.  изразява съжаление, че Андора и Монако са поели ангажимент за автоматичен обмен на информация до 2018 г., вместо от 2017 г.; отбелязва, че някои юрисдикции, които не оказват съдействие, като например Андора, спазват стандартите за обмен на информация, но се развиват в посока към превръщане в юрисдикции с ниски данъчни ставки; изразява загриженост, че спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Андора и Испания понастоящем не гарантира ефективен автоматичен обмен на информация; призовава Комисията да наблюдава отблизо ефективното прилагане на автоматичния обмен на информация, включен в споразуменията на държавите членки, подписани с бивши или настоящи юрисдикции, които не оказват съдействие;

28.  счита, че договореностите, използващи несъответствията между държави – членки на ЕС, и трети държави при хибридни субекти, например конструкцията командитно дружество/дружество с ограничена отговорност (CV/BV) в Нидерландия, използвани от много американски дружества, водещи до двойно данъчно необлагане, следва да бъдат ефективно решени от европейското законодателство, в допълнение към предложенията на Комисията относно пакета от мерки за борба с избягването на данъци;

Патентни кутии, кутии на знания и НИРД кутии

29.  отбелязва, че до настоящия момент т.нар. патентни кутии, кутии на знания (knowledge boxes) и НИРД кутии (R&D boxes) не се оказаха толкова ефективни за насърчаването на иновациите в Съюза колкото би следвало да бъдат; изразява съжаление, че вместо това те са използвани за прехвърлянето на печалби от МНП чрез схеми за агресивно данъчно планиране, като например добре известната стратегия „double Irish with a Dutch sandwich“ за избягване на данъци с участието на ирландски и нидерландски дружества; счита, че патентните кутии са неподходящ и неефективен инструмент за постигане на икономически цели; настоява, че НИРД могат да бъдат насърчавани, като се използват по-широки политически мерки, които стимулират дългосрочните иновации и независими научни изследвания, и посредством субсидии, които следва да се предпочитат пред патентните кутии, тъй като субсидиите са по-малко изложени на риск от злоупотреба чрез схеми за избягване на данъци; отбелязва, че връзката между патентните кутии и НИРД дейностите често е произволна и че настоящите модели водят до надпревара за достигане на най-ниски равнища по отношение на ефективния данъчен принос на МНП; призовава държавите членки постепенно да премахнат съществуващите патентни кутии и да забранят новите такива най-късно до 2021 г.;

30.  изразява съжаление относно факта, че някои държави членки, по-специално в рамките на групата „Кодекс за поведение“, досега са пренебрегвали този въпрос и още не са предложили подходящ срок за справяне с него;

31.  призовава Комисията, за да се забрани злоупотребата с патентни кутии с цел избягване на данъци и за да се гарантира, че ако и когато бъдат използвани, те са свързани с реална стопанска дейност, да представи предложения за обвързващо законодателство на Съюза относно патентните кутии въз основа на изменения подход на ОИСР към връзката между разходите за НИРД и получените печалби (Modified Nexus Approach) и при преодоляване на слабостите, свързани с него; подчертава, че предложението на Комисията следва да се прилага за всички патентни кутии, издадени от държавите членки; призовава междувременно всички държави членки публично да оповестят кои дружества се ползват от режим „патентна кутия“ на тяхна територия;

32.  призовава държавите членки да включат клауза за минимално ефективно данъчно облагане в Директивата относно лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения, както и в Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, и да гарантират, че не се предоставят изключения от Съвета;

Банки, данъчни консултанти и посредници

33.  изразява дълбоко съжаление, че някои банки, данъчни консултанти, правни и счетоводни дружества и други посредници бяха решаващ фактор и изиграха ключова роля в разработването на схеми за агресивно данъчно планиране за своите клиенти, а също така съдействат на националните правителства да разработват данъчните си кодекси и закони, като създават сериозни конфликти на интереси;

34.  изразява загриженост относно липсата на прозрачност и адекватна документация в рамките на финансовите институции и между консултантите и адвокатските кантори по отношение на специфичните модели на собственост и контрола на дружествата, препоръчани от данъчни, финансови и правни консултанти, както беше потвърдено от неотдавнашните разкрития във връзка с т.нар. „Панамски документи“; препоръчва, с цел справяне с проблема с фиктивните дружества, да се засилят изискванията за прозрачността за учредяването на частни дружества;

35.  изразява загриженост относно липсата на прозрачност и адекватна документация в рамките на националните данъчни администрации, отнасящи се до последиците за конкуренцията от решенията за трансферно ценообразуване, установяването на патентни кутии, данъчните постановления и другите елементи на дискреционното корпоративно данъчно облагане;

36.  призовава за засилване на съществуващите кодекси за поведение на сектора за данъчно консултиране, по-специално с цел отчитане на потенциални конфликти на интереси по начин, който да води до тяхното ясно и разбираемо оповестяване; призовава Комисията да предложи кодекс за поведение на Съюза за всички консултантски услуги, така че да бъде осигурено ясно оповестяване на евентуални случаи на потенциални конфликти на интереси; счита, че това следва да включва режим на ЕС за несъвместимост по отношение на данъчните консултанти, за да не им се дава възможност да предоставят едновременно консултантски услуги на публичния и частния сектор и за да бъдат предотвратявани други конфликти на интереси; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да излезе с предложение за изменение на Регламент № 573/2014 и Директива № 2014/56;

37.  привлича вниманието към рисковете от конфликти на интереси, произтичащи от предоставянето на консултантски услуги по правни и данъчни въпроси и одиторски услуги в рамките на едни и същи счетоводни дружества; следователно подчертава значението на ясното разграничение между тези услуги; призовава Комисията да осигури правилния мониторинг и правилното прилагане на законодателството за предотвратяване на такива конфликти и да проучи необходимостта от преразглеждане на Директивата за одита, и по-специално разпоредбите на член 22 от нея, както и на Регламента за одита, и по-специално разпоредбите на член 5 от него, и определението на понятието за съществено влияние на услугите, несвързани с одита;

38.  отбелязва, че изследователските отдели за данъчното законодателство и данъчното облагане на държавните университети са ясно свързани с големи данъчни посредници, което води до конфликт на интереси и липса на независимост, която независимост следва да се очаква от академичните среди; посочва, че в настоящата ситуация данъчните консултанти се обучават да улесняват отклонението от данъчно облагане при използване на публичните средства на данъкоплатците; изисква от Комисията да предприеме разследване на взаимосвързаността между академичните среди и средите на данъчните консултанти, което да разгледа, като минимум, въпросите относно конфликтите на интереси и използването на финансирани с публични средства образователни институции за улесняване на отклонението от корпоративно данъчно облагане;

39.  призовава държавите членки да установят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, включително наказателни санкции, за управители на дружества, участващи в отклонение от данъчно облагане, и възможността за отнемане на лицензи за стопанска дейност на специалисти и дружества, за които е доказано, че участват в разработването, консултирането относно използването или използването на незаконни схеми за данъчно планиране и отклонение от данъчно облагане; призовава Комисията да проучи възможността за въвеждане на съразмерна финансова отговорност за данъчни консултанти, които участват в незаконни данъчни практики;

40.  призовава Комисията да анализира възможността за въвеждане на съразмерна финансова отговорност за банките и финансовите институции, улесняващи трансферите към известни данъчни убежища, както са определени от бъдещия общ списък на Съюза с данъчните убежища и данъчните юрисдикции, които не оказват съдействие;

41.  призовава Комисията да засили изискванията за банките да докладват на данъчните органи на държавите членки трансфери към и от юрисдикции, включени в общия списък на Съюза с данъчните убежища и данъчните юрисдикции, които не оказват съдействие; призовава държавите членки да гарантират, че банките и другите финансови институции предоставят подобна информация на регулаторните и данъчните органи; призовава държавите членки да засилят капацитета на своите данъчни администрации за разследване на случаи на отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци;

42.  призовава Комисията да представи законодателно предложение за въвеждането на изискване за задължително оповестяване за банки, данъчни консултанти и други посредници относно комплексни структури и специални услуги, свързани с юрисдикции, включени в общия списък на ЕС с данъчни убежища и юрисдикции, които не оказват съдействие, които са разработени за и се използват от клиентите с цел улесняване на отклонение от данъчно облагане, данъчни измами, изпиране на пари или финансиране на тероризма;

43.  призовава Комисията да извършва постоянно наблюдение и контрол на дериватите и сделките по финансиране с ценни книжа, като се използват данните, съхранявани в регистрите на трансакции в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 648/2012 и Регламент (ЕС) 2015/2365, за идентифициране на трансакциите, структурирани с цел евентуално да се генерират значителни данъчни предимства; настоява Комисията автоматично да осигурява на съответните данъчни органи на държавите членки цялата информация, включително данни[31];

44.  призовава Комисията да представи законодателно предложение, което да гарантира, че както кредитните институции, установени в държава членка, така и предприятията, допуснати до търгуване на регулиран пазар или на многостранна система за търговия на територията на Съюза, включват в годишните си финансови отчети описание на използването от тяхна страна на сделки по финансиране с ценни книжа (СФЦК) и на повторното използване от тяхна страна на обезпечение, както и цялостни и подробни данни относно дела на СФЦК в тяхната печалба преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA) и доходи след данъчно облагане (EAT);

45.  призовава Комисията[32] да въведе специфични общи минимални правила за борба със злоупотребите с цел да бъдат отказвани предимства, произтичащи от определени хибридни прехвърляния на активи[33], ефектът от които често е приспадането на дохода в едната държава, без да има включване в данъчната основа в другата държава, или генерирането на чуждестранни сделки с данъчен кредит, които представляват случаи на злоупотреба;

46.  призовава Комисията да проучи възможността за въвеждане на общи правила с цел ограничаване на случаите на избягване на данъци по отношение на доходи от източник в ЕС, постигнато чрез намеса; подчертава освен това, че подобни разпоредби биха могли да бъдат подобни на разпоредбите, прилагани в САЩ[34];

Лица, подаващи сигнали за нередности

47.  отново заявява ключовата роля на лицата, подаващи сигнали за нередности, за разкриването на неправомерно поведение, включително незаконни или неправомерни практики; счита, че подобни разкрития, които хвърлят светлина върху мащаба на отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и изпирането на пари, несъмнено са в интерес на обществеността, както стана ясно в неотдавнашните разкрития във връзка с т.нар. „Люкслийкс“ и „Панамски документи“, които показаха мащаба на явлението, свързано с прехвърлянето на активи към юрисдикции с ниски данъчни ставки; припомня, че възможността за откриване и съдебно преследване на нарушителите на данъчното законодателство зависи основно от наличността и качеството на данните;

48.  изразява съжаление, че Комисията ограничава своите действия за мониторинг на развитието в различни области на компетентност на Съюза, без да предвижда да предприеме конкретни стъпки за справяне с проблема; изразява загриженост, че настоящата липса на защита би могла да застраши публикуването на нови разкрития, като това може да доведе до загуба на законни данъчни приходи за държавите членки; изразява дълбоко съжаление, че Комисията не предостави задоволителен отговор на исканията, съдържащи се в параграфи 144 и 145 от резолюцията на Парламента от 25 ноември 2015 г., нито на препоръките, съдържащи се в резолюцията на Парламента от 16 декември 2015 г.[35], и по-специално на искането за представяне на ясна правна рамка относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, и други подобни лица преди края на юни 2016 г.;

49.  отново призовава Комисията да предложи във възможно най-кратък срок ясна правна рамка за гарантиране на ефективна защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, както и на журналисти и други лица, свързани с печата, които ги подпомагат и ги улесняват; призовава държавите членки да преразгледат действащото си законодателство относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, като включат възможността за въздържане от съдебно преследване в случаи, в които лицата, подаващи сигнали за нередности, са действали в обществен интерес; приканва да се разглеждат като образец най-добрите примери от законодателството за защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, което е вече в сила в някои държави членки;

Група „Кодекс за поведение“ и междуинституционални въпроси

50.  изразява съжаление, че въпреки факта, че неговата първа и втора специална комисия (TAXE 1 и TAXE 2) многократно поискаха пълен достъп до документите и протоколите на групата „Кодекс за поведение“, на разположение на членовете на Европейския парламент бяха предоставени само ограничен брой нови документи за консултации при закрити врата, както и че това се реализира едва пет месеца след началото на мандата на TAXE 2; отбелязва, че някои от тези документи трябваше да бъдат оповестени, за да позволят обществен контрол и открито политическо разискване относно тяхното съдържание; освен това отбелязва, че Съветът не показва в задоволителна степен желание да удовлетвори това искане;

51.  изразява съжаление относно факта, че Комисията, въпреки че предостави някои вътрешни протоколи от заседанията на групата „Кодекс за поведение“, не беше в състояние да съхранява цялата документация във връзка с разпространените документи; счита, че е задължение на Комисията да записва и съхранява цялата информация и всички документи, предоставени в рамките на мандата на групата „Кодекс за поведение“, с цел да се оцени спазването на мерките от страна на държавите членки съгласно Договора; призовава Комисията да предприеме спешни действия за подобряване на това положение чрез възпроизвеждане на всички документи; призовава Съвета и държавите членки да си сътрудничат с Комисията по този въпрос;

52.  настоятелно призовава държавите членки да подобрят прозрачността и ефективността на методите на работа на групата „Кодекс за поведение“, тъй като това са едни от факторите, препятстващи конкретно потенциално подобрение по отношение на борбата с вредните данъчни практики; изразява съжаление, че не е получил няколко работни документа от групата „Кодекс за поведение“, произхождащи от Съвета или държавите членки, които са от решаващо значение за доброто изпълнение на мандата на специалната комисия; призовава за редовното публикуване на резултатите от упражнявания от него контрол във връзка със степента на спазване от страна на държавите членки на отправените препоръки; изисква групата „Кодекс за поведение“ да представи публично достъпен годишен доклад, в който се установяват и описват най-вредните данъчни практики, използвани от държавите членки през съответната година; отново отправя своето искане към Съвета през 2015 г. да създаде „данъчна комисия“ на политическо равнище;

53.  установява въз основа на публичната информация, че групата „Кодекс за поведение“ е разгледала 421 мерки през периода 1998 – 2014 г. и е счела 111 от тях за вредни (26%), но че две трети от тези мерки са разгледани по време на първите пет години от съществуването на групата; отбелязва, че контролът на мерките, упражняван от държавите членки, намаля през годините, като само 5% от всички мерки са били проверени през 2014 г., и изразява съжаление, че групата не е установила вредни данъчни мерки от ноември 2012 г. насам; заключава, че групата „Кодекс за поведение“ не е била оперативна в пълна степен в дейността си през изминалото десетилетие и че е необходимо спешно преразглеждане на управлението и мандата ѝ;

54.  отново отправя своя призив от 2015 г. към Комисията да направи актуализация на доклада Симънс & Симънс от 1999 г. относно административните практики, посочени в параграф 26 от доклада на групата „Кодекс за поведение“ от 1999 г. (доклада Примароло (SN 4901/99));

55.  подчертава, че независимо че Кодексът за поведение позволи някои подобрения, самоуведомяването относно потенциално вредни мерки, извършвано от държавите членки, не е ефективно, критериите за установяване на вредни мерки не отговарят на актуалните условия, а принципът на единодушие за вземане на решения относно вредността не се оказа ефективен; изразява съжаление, че няколко държави членки се противопоставят на необходимата реформа на групата „Кодекс за поведение“; следователно настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите стъпки за реформиране, във възможно най-кратък срок, на критериите за установяване на вредни мерки и аспектите на управление на групата „Кодекс за поведение“ (включително структурата за вземане на решения и мониторинг на договореното премахване и замразяване, избягване на евентуално отлагане, санкции в случай на неспазване), за да увеличат нейната публична прозрачност и отчетност и да гарантират активното участие и достъпа до информация на Парламента; изтъква слабостите и другата относима информация, посочена в приложение 3 (ново); отбелязва освен това, че ако се съпостави списъкът на Комисията, съдържащ всички данъчни режими, официално оценени от групата „Кодекс за поведение“, със съответните документи от заседанията към момента на вземане на решение и след това, на първо място, в много случаи е неясно как е взето дадено решение, например защо режими, за които има основания да се предполага, че биха били вредни, в крайна сметка са обявени за безвредни, и също така, на второ място, във връзка със случаите, при които удостоверената вредност представлява резултат от оценката, дали държавите членки са приключили произтичащите процедури по премахване по удовлетворителен начин; по тази причина подчертава, че държавите членки не са спазили задълженията, посочени в директиви 77/799/ЕИО и 2011/16/ЕС на Съвета, тъй като не са поддържали спонтанен обмен на данъчна информация дори в случаите, когато – въпреки свободата на преценка, която се предоставя от тези директиви – са били налице ясни основания да се очаква, че са възможни данъчни загуби в други държави членки или че данъчните икономии може да са в резултат на фиктивни прехвърляния на печалби в рамките на групи; подчертава, че Комисията не изпълни ролята си на пазител на Договорите, установена в член 17, параграф 1 от ДЕС, като не предприе действия по въпроса и не извърши всички необходими стъпки да гарантира, че държавите членки спазват своите задължения, особено тези, изложени в директиви 77/799/ЕИО и 2011/16/ЕС на Съвета, въпреки доказателствата за противното;

56.  отбелязва, че специалната комисия установи един модел на систематично възпрепятстване от страна на някои държави членки за постигането на напредък в борбата с избягването на данъци; отбелязва, че обсъжданията относно административните практики (постановления) продължаваха в рамките на Кодекса за поведение в продължение на почти две десетилетия; осъжда факта, че няколко държави членки не бяха склонни да се споразумеят за обмен на информация относно техните практики във връзка с постановленията преди случая „Люкслийкс“ и все още не са склонни да приложат в националното право образеца на указания, разработен в рамките на групата „Кодекс на поведение“, въпреки ангажиментите им след разкритията по случая „Люкслийкс“;

57.  поради това заключава, че държавите членки са нарушили задължението си за лоялно сътрудничество, залегнало в член 4, параграф 3 от ДЕС, и че на Комисията е бил известен фактът, че някои държави членки не спазват принципа на лоялно сътрудничество; подчертава, че е необходимо да се предприемат последващи действия във връзка с нарушаването на правото на Съюза от страна на държавите членки, както и във връзка с непредприемането на действия от страна на Комисията срещу нарушаването на правото на Съюза от държавите членки;

58.  призовава Комисията да предостави на Парламента постоянен, навременен и редовен достъп до работните документи и протоколите от заседанията на групите на Съвета, работещи по данъчни въпроси, включително Кодекса за поведение при данъчното облагане на предприятията, работната група на високо равнище и работната група „Данъчни въпроси“; предлага на Комисията да използва споразумението, постигнато с Парламента, относно достъпа до протоколи на ЕНМ/ЕЦБ като пример за тази цел;

59.  призовава Комисията, в случай на незадоволителен отговор от страна на държавите членки, да представи законодателно предложение, за предпочитане съгласно член 116 от ДФЕС или член 352 от ДФЕС или съгласно засиленото сътрудничество с цел подобряване на ефективността на групата „Кодекс за поведение“;

60.  отбелязва освен това, че въз основа на получените документи става ясен един модел на систематично възпрепятстване от страна на някои държави членки за постигането на съществен напредък в борбата с избягването на данъци; подчертава, че тези документи показват, че възпрепятстването на политическия процес от държавите членки е предотвратило в частност напредъка по вредните данъчни практики в областта на патентните кутии, входящите и изходящите трансфери на печалби, несъответствията при хибридни субекти и инструменти, включително споразумения за заеми с право на участие в печалбата, ролята на инвестиционните фондове, административните практики (по-специално данъчните постановления) и клаузите за минимално ефективно данъчно облагане;

61.  подчертава, по отношение на горепосочените категории и документи, получени от неговата специална комисия, по-специално следните искания и наблюдения; подчертава обаче, че списъкът, който следва, остава неизчерпателен, по-специално поради нежеланието на държавите членки и Комисията да осигурят пълна прозрачност по отношение на работата на групата „Кодекс за поведение“ и на други съответни работни групи на Съвета, като голям брой документи, включително последните и повечето политически актуални документи, са достъпни само в читалня с ограничен достъп, като това следователно изключва тяхното съдържание от всякакво обществено обсъждане и оценка, като например в настоящия доклад;

62.  призовава Комисията да включи в рамката на европейския семестър докладване относно мерките, предприемани от държавите членки за ефективно данъчно облагане, и да засили усилията срещу вредните трансгранични данъчни практики и отклонението от данъчно облагане, включително препоръки за укрепване на националните данъчни администрации;

63.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да предприемат спешни действия за борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, данъчните убежища и агресивното данъчно планиране, както от гледна точка на търсенето, така и на предлагането; изразява съжаление, че Съветът и особено някои държави членки в продължение на няколко години не предприеха никакви решителни действия по тези въпроси, и припомня на държавите членки, че разполагат с възможност да установят системи на засилено сътрудничество (между най-малко 9 държави членки) с цел ускоряване на действията във връзка с вредните и незаконните данъчни практики;

64.  призовава за създаването на нов център за съгласуваност и координация на данъчната политика на Съюза в рамките на структурата на Комисията, за да се гарантира правилното и съгласувано функциониране на единния пазар и изпълнението на международните стандарти; счита, че този нов център следва да отговаря за оценяването и мониторинга на данъчните политики на държавите членки на равнището на Съюза, като гарантира, че държавите членки не прилагат нови вредни данъчни мерки, за мониторинга на спазването от страна на държавите членки на общия списък на Съюза с юрисдикции, които не оказват съдействие, за гарантирането и насърчаването на сътрудничеството между националните данъчни администрации (например обучение и обмен на най-добри практики), както и за започването на академични програми в тази област; счита, че извършвайки подобна дейност, този център би могъл да помогне за предотвратяването на нови пропуски в данъчното облагане, произтичащи от некоординирани инициативи във въпросната област на политиката на държавите членки, и за противодействие на данъчните практики и стандарти, които биха нарушили, възпрепятствали или навредили на правилното функциониране и логиката на единния пазар; счита, че този център може също така да служи като звено за контакт за лицата, подаващи сигнали за нередности, в случай че държавите членки и националните данъчни администрации не предприемат действия по разкриване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци или не извършват подходящи разследвания по въпроса; счита, че центърът би могъл да се възползва от общия експертен опит на равнището на Съюза и на национално равнище, за да се намали тежестта за данъкоплатците;

Външно измерение

65.  приветства подновения фокус върху данъчните въпроси на равнището на Г-8 и Г-20, което следва да доведе до нови препоръки; призовава Комисията да поддържа съгласувана позиция от името на Съюза на предстоящите срещи на Г-20 и в рамките на специализирани симпозиуми; изисква от Комисията редовно да информира Парламента за констатациите и възможните последствия от решенията на Г-20 за борба с намаляването на данъчната основа за облагане с корпоративен данък, с практиките, свързани с агресивното данъчно планиране, и с незаконни финансови потоци;

66.  призовава Съюза, Г-20, ОИСР и ООН да продължат да си сътрудничат в популяризирането на глобалните насоки, които ще бъдат от полза и за развиващите се държави;

67.  подкрепя създаването на световен орган в рамките на ООН, който да разполага с достатъчно допълнителни ресурси, за да се гарантира, че всички държави могат да участват равнопоставено в определянето и реформата на данъчните политики в световен мащаб; призовава ЕС и държавите членки да започнат работа по амбициозна световна среща на високо равнище по въпросите на данъците и да се стремят към създаването на подобен междуправителствен орган;

68.  призовава международните форуми да се договорят за по-стриктно и точно определение на действителните собственици, за да се гарантира по-голяма прозрачност;

69.  отново призовава Комисията и държавите членки да проведат анализ на разпространението на националните данъчни политики и тези на ЕС с цел да се оцени въздействието върху развиващите се държави и да се премахнат политиките и практиките, които оказват отрицателно въздействие върху тях;

70.  посочва, че незаконното изтичане е една от основните причини за дълга на развиващите се държави, а агресивното данъчно планиране противоречи на принципите за корпоративна социална отговорност;

71.  призовава Комисията да включи във всички споразумения за търговия и партньорство клаузи за добро управление, включително полагането на усилия за ефективно прилагане на мерките във връзка с НДОПП и световните стандарти за автоматичен обмен на информация, и да гарантира, че дружества или посредници не могат да злоупотребяват със споразуменията за търговия и партньорство с цел избягване на данъци или отклонение от данъчно облагане или изпиране на приходи от незаконни дейности;

72.  призовава ОИСР и другите международни органи да започнат работа по амбициозна стратегия НДОПП II, която да се основава предимно на минимални стандарти и конкретни цели за изпълнение;

73.  подчертава, че координацията между Комисията и държавите членки, които участват във FATF, следва да бъде подобрена, така че да се придаде тежест на позицията на ЕС; подчертава необходимостта от подробни насоки за прилагане, по-специално за развиващите се държави, както и от проследяване на развитието на нови вредни данъчни мерки;

74.  във връзка с това призовава за създаването на парламентарна група за мониторинг на равнището на ОИСР с цел наблюдение и контрол върху формулирането и изпълнението на тази инициатива;

75.  призовава за установяването на структуриран диалог между Европейския парламент и Конгреса на САЩ по международни данъчни въпроси; предлага да се създадат официални междупарламентарни форуми за разглеждане на тези въпроси и във връзка с това също така да се използва съществуващата рамка на Трансатлантическия законодателен диалог; насърчава ЕС и САЩ да си сътрудничат във връзка с изпълнението на проекта НДОПП на ОИСР; отбелязва съществена липса на реципрочност между САЩ и ЕС в рамките на споразумението FATCA; насърчава засиленото сътрудничество между САЩ и ЕС в рамките на споразумението FATCA с цел гарантиране на реципрочност и приканва всички заинтересовани страни да вземат активно участие в прилагането му;

76.  приветства пилотния проект за автоматичния обмен на информация между данъчните органи относно действителните собственици, започнат през миналия април от петте най-големи държави – членки на ЕС; призовава, в съответствие със заявеното намерение на тези държави, тази инициатива да бъде разширена и да съставлява основата за световен стандарт за обмен на информация, подобен на съществуващия стандарт за информация за финансови сметки;

77.  призовава, като следваща стъпка в процеса на подобряване на достъпността на информацията относно действителните собственици, както и на ефективността на обмена на такава информация, за създаването на публичен регистър на действителните собственици на равнището на Съюза, включващ хармонизирани стандарти за достъп до информация относно действителните собственици и предоставящ всички необходими гаранции за защита на данните, който ще послужи като основа на глобална инициатива в това отношение; подчертава жизненоважната роля на институции като ОИСР и ООН в тази връзка;

78.  призовава за глобален регистър на активите, обхващащ всички активи, притежавани от частни лица, дружества и всички лица като тръстове и фондации, до който данъчните органи ще имат пълен достъп и който ще включва подходящи гаранции за защита на поверителността на информацията, съхранявана в него;

79.  подчертава необходимостта от общ и цялостен подход на ЕС и САЩ относно прилагането на стандартите на ОИСР и относно действителните собственици; освен това подчертава, че клаузите за добро управление и прилагането на мерките във връзка с НДОПП следва да бъдат включени във всички бъдещи договори за търговия с цел да се гарантират еднакви условия на конкуренция, да се създаде повече стойност за обществото като цяло, да се води борба с данъчните измами и избягването на данъци, както и да се постигне водеща роля от страна на трансатлантическите партньори в насърчаването на добро управление в областта на данъчното облагане;

Други препоръки

80.  призовава всички национални парламенти да работят заедно, за да гарантират подходящ контрол и съгласуваност на данъчните системи на държавите членки; призовава националните парламенти да останат бдителни по отношение на решенията на националните правителства в тази област и да увеличат своя ангажимент към работата на междупарламентарните форуми по данъчни въпроси;

81.  призовава Комисията да разследва всички случаи на незаконна държавна помощ, подадени до нея, с цел да се гарантира равенство пред закона в Съюза; призовава Комисията да реагира с решение за възстановяване във всички случаи, когато предполагаемото данъчно предимство се счита за незаконна държавна помощ; изразява загриженост във връзка с твърденията, че Люксембург би могъл да издава устни постановления с цел да заобиколи задължението си за споделяне на информация съгласно Директивата за административното сътрудничество; призовава Комисията да наблюдава и докладва дали държавите членки заменят една вредна практика с друга след постигането на напредък в областта на законодателството на равнището на Съюза; призовава Комисията да наблюдава и докладва за всеки случай на нарушаване на пазара в резултат на предоставянето на специфично данъчно предимство;

82.  подчертава потенциала на цифровите решения за ефективното събиране на данъци при събирането на данъчни данни директно от операциите в икономиката на споделянето и за намаляването на общото работно натоварване на данъчните органи в държавите членки;

83.  отбелязва разкритията в „Панамските документи“, които документират систематичното използване на фиктивни дружества от дружества и от частни лица с цел укриване на облагаеми активи и постъпления от корупция и организирана престъпност; приветства решението на Парламента за създаване на анкетна комисия във връзка с това и за продължаване на работата по въпросите на отклонението от данъчно облагане, укриването на данъци и изпирането на пари; подчертава огромното политическо значение на това да се анализира начинът на действие на данъчните органи и дружествата, участващи в описаните практики, с оглед на запълването на законодателните пропуски;

84.  отбелязва, че е необходима допълнителна работа относно достъпа до документи на държавите членки, на Комисията и на групата „Кодекс за поведение“; отново заявява, че е необходим допълнителен анализ на документите, които вече са предоставени на Парламента, за да се оцени адекватно необходимостта от по-нататъшни политически действия и политически инициативи; призовава бъдещата анкетна комисия да продължи тази работа и да възприеме различен формат от този на специалната комисия, следвайки в по-голяма степен модела на следствена комисия, като например комисията по публични сметки в Обединеното кралство;

85.  призовава Съвета да се възползва в пълна степен от процедурата на консултация с Парламента, което в частност означава, че трябва да изчака приносът на Парламента преди постигането на политическо споразумение и да се стреми да вземе предвид позицията на Парламента;

86.  поема ангажимент да продължи работата, започната от неговата специална комисия, като положи усилия да отстрани пречките, срещнати при изпълнението на нейния мандат, и като гарантира подходящи последващи действия във връзка с нейните препоръки; възлага на своите компетентни органи да установят най-добрата институционална рамка за постигане на тази цел;

87.  призовава компетентната си комисия да предприеме последващи действия във връзка с тези препоръки в рамките на предстоящия си доклад за законодателна инициатива на същата тема;

o

o  o

88.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Съвета, Комисията, държавите членки, националните парламенти, ООН, Г-20 и на ОИСР.

• [1]  Приети текстове, P8_TA(2015)0420.
• [2]  Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 8 декември 2015 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (ОВ L 332, 18.12.2015 г., стр. 1).
• [3]  Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (OВ L 63, 11.3.2011 г., стр. 1) относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане.
• [4]  ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.
• [5]  OВ L 336, 27.12.1977 г., стр. 15.
• [6]  ОВ L 141, 5.6.2016 г., стр. 73 – 117.
• [7]  COM(2016)0198.
• [8]  COM(2016)0023, Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Пакет от мерки за борба с избягването на данъци: следващи стъпки към ефективно данъчно облагане и по-голяма данъчна прозрачност в ЕС.
• [9]  COM(2016)0026, Предложение за директива на Съвета за определяне на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар.
• [10]  COM(2016)0025, Предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.
• [11]  C(2016)0271, Препоръка на Комисията от 28 януари 2016 г. относно изпълнението на мерки срещу злоупотребата с данъчни спогодби.
• [12]  Проучване относно структурите за агресивно данъчно планиране и показатели, Европейски съюз, 2016 г.
• [13]  ОВ C 2, 6.1.1998 г., стр. 2.
• [14]  Приети текстове, P8_TA(2015)0457.
• [15]  Приети текстове, P8_TA(2015)0408.
• [16]  Приети текстове, P8_TA(2015)0265.
• [17]  SA.38375 – Държавна помощ, която Люксембург е предоставил на „Фиат“.
• [18]  SA.38374 – Държавна помощ, отпусната от Нидерландия в полза на „Старбъкс“.
• [19]  C(2015)9837, Решение на Комисията от 11 януари 2016 г. относно схемата за държавна помощ под формата на освобождаване на допълнителната печалба SA.37667 (2015/C) (ex 2015/NN), прилагана от Белгия.
• [20]  http://ec.europa.eu/taxation_customs/taxation/tax_fraud_evasion/a_huge_problem/index_en.htm, Европейска комисия, 10 май 2016 г.
• [21]  Измерване и наблюдение на намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, действие 11 – окончателен доклад от 2015 г., Проект на ОИСР/Г-20 относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.
• [22]  [1] Световен доклад за инвестициите за 2015 г. – Реформа на управлението на международните инвестиции, УНКТАД, 2015 г.
• [23]  http://gabriel-zucman.eu/files/JohannesenZucman2014
• [24]  Банка за международни разплащания, 2016 г. – Статистически данни за местно банкиране.
• [25]  http://unctad.org/en/PublicationsLibrary/webdiaeia2016d2_en.pdf
• [26]  http://ec.europa.eu/growth/smes/, Европейска комисия, 10 май 2016 г.
• [27]  http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-16-1351_en.htm#_ftnref8 и Egger, P., W. Eggert и H. Winner (2010 г.) „Saving taxes through foreign plant ownership“ (Спестяване на данъци чрез собственост върху чуждестранно промишлено предприятие), Journal of International Economics 81, стр. 99 – 108; Finke, K. (2013 г.), „Tax Avoidance of German Multinationals and Implications for Tax Revenue Evidence from a Propensity Score Matching Approach“ (Избягване на данъци от германски мултинационални дружества и последици за доказателствата за данъчни приходи от подход за съответствие на резултатите от тенденциите), mimeo.
• [28]  https://polcms.secure.europarl.europa.eu/cmsdata/upload/a0cf64ee-8e0d-4b5f-b145-6ffbaa940e10/TheRoleFinancialSectorTaxPlanning_Draft_210316.pdf
• [29]  ОИСР, 2008 г., „Проучване на ролята на данъчните посредници“; ОИСР, 2008 г., „Проучване на ролята на данъчните посредници“; http://www.oecd.org/tax/administration/39882938.pdf
• [30]  Позоваването следва съответно да се провери и да се добави.
• [31]  Вж. член 18, параграф 3 (професионална тайна) от Регламент (ЕС) 2015/2365 относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012: http://eur-lex.europe.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32015R23654&fril=FR
• [32]  Службите на Комисията действително потвърдиха, че член 10 („Несъответствия при хибридни субекти и инструменти“) от предложението на Комисията от 28 януари 2016 г. за директива срещу избягването на данъци е основано на подход на взаимно признаване, насочен към преодоляване на различията в правната квалификация на хибридните субекти и хибридните финансови инструменти, но не обхваща хибридните прехвърляния на активи, които не засягат несъответствията при правната квалификация.
• [33]  ОИСР определя хибридните прехвърляния като постановления, които се третират като прехвърляне на собственост върху актив за данъчните цели на една държава, но не и за данъчните цели на друга държава, което най-общо съпровожда обезпечен заем. Вж. ОИСР, март 2012 г., „Hybrid Mismatch Arrangements: Tax Policy and Compliance Issues“ (Несъответствия при хибридни споразумения: въпроси, свързани с данъчната политика и съответствието), http://www.oecd.org/
• [34]  Вж. например режимите на „квалифицирани посредници“ (QI) и „квалифицирани дилъри на деривати“ (QDD), както и правилата, установени в раздел 871, буква м) от Данъчния кодекс на САЩ (Internal Revenue Code), които налагат данък, удържан при източника, в САЩ върху някои суми, произтичащи от сделки с деривати върху акции в САЩ, когато тези суми се изплащат на лице, което не е гражданин на САЩ.
• [35]  Приети текстове, P8_TA(2015)0457.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: СПИСЪК НА ЛИЦАТА, С КОИТО СА ОСЪЩЕСТВЕНИ СРЕЩИ (ЗАСЕДАНИЯ НА КОМИСИИ, КООРДИНАТОРИ И КОМАНДИРОВКИ)

Дата	Оратори
11.1.2016 г.	•  Пиер Московиси, член на Комисията, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз
17.2.2016 г.	•  Пиер Московиси, член на Комисията, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз
29.2.2016 г.	Размяна на мнения с представители на председателството на Съвета в присъствието на Ерик Вибес, нидерландски държавен секретар за финансите
14 – 15.3.2016 г.	Размяна на мнения с юрисдикции Роб Грей (Rob Gray), директор, международно данъчно облагане, Гърнзи; Колин Пауъл, съветник по международни въпроси на главния министър, Джърси; Клаудиа Корнела Дурани (Claudia Cornella Durany), държавен секретар по международните финансови въпроси, Андора; Катя Гей (Katja Gey), директор на службата по международни финансови въпроси, Лихтенщайн; Жан Кастелини (Jean Castellini), министър на финансите и икономиката, Монако.   Размяна на мнения с мултинационални предприятия Кати Кърни (Cathy Kearney), заместник-председател, европейски дейности, Apple; Джулия Макрей (Julia Macrae), директор по въпросите на данъчната политика за Европа, Близкия изток, Индия и Африка (EMEIA), Apple; Адам Коен (Adam Cohen), началник на отдела за икономическа политика (Европа, Близкия изток и Африка (EMEA)), Google; Соре Хансен (Søren Hansen), главен изпълнителен директор, Inter-Ikea Group; Андерс Билунд (Anders Bylund), ръководител на комуникациите на групата, Inter-Ikea Group Айрин Йейтс (Irene Yates), заместник-председател, корпоративно данъчно облагане, McDonald's.   Размяна на мнения с разследващите журналисти – при закрити врата Вероник Пужол (Véronique Рoujol), Paperjam; Маркус Бекер (Markus Becker), Der Spiegel.
21.3.2016 г.	Размяна на мнения с европейски банки (част І) Жан-Шарл Балат (Jean-Charles Balat), финансов директор, Crédit Agricole SA; Роб Шипер (Rob Schipper), глобален директор, данъчна политика, ING; Ева Жигвал (Eva Jigvall), отговаряща за данъчните въпроси, Nordea; Моника Лопес-Монис (Monica Lopez-Monís), директор по проверка на съответствието и старши изпълнителен заместник-директор, Banco Santander; Кристофър Сейнт Виктор де Пиньо (Christopher St. Victor de Pinho), управителен директор, глобален ръководител за данъчна политика на групата, UBS Group AG; Стефано Чекачи (Stefano Ceccacci), отговарящ за данъчните въпроси на групата, Unicredit.
4.4.2016 г.	•  Маргрете Вестегер, член на Комисията, отговарящ за конкуренцията   Размяна на мнения с европейски банки (част ІІ) Бригите Бом (Brigitte Bomm), управителен директор, глобален ръководител по въпросите на данъчната политика, Deutsche Bank AG; Грант Джеймисън (Grant Jamieson), отговарящ за данъчните въпроси, Royal Bank of Scotland Греъм Джонстън (Graeme Johnston), отговарящ за международните данъчни въпроси, Royal Bank of Scotland
15.4.2016 г.	Командировка в Кипър Янис Касулидес (Ioannis Kasoulides), министър на външните работи; Майкъл Камас (Michael Kammas), генерален директор, Аристио Стилиану (Aristio Stylianou), председател, и Джордж Апиос (George Appios), заместник-председател на Сдружението на кипърските банки; Христос Пацалидес (Christos Patsalides), постоянен секретар на Министерството на финансите; Джордж Пантели (George Panteli), отговарящ за данъчната политика, Министерство на финансите; Янакис Цангарис (Yannakis Tsangaris), началник на отдела на Министерство на финансите за данъчно облагане; Александър Апостолидес (Alexander Apostolides), Университет на Кипър (University of Cyprus); Мария Крамбия-Капардис (Maria Krambia-Kapardis), председател на изпълнителния комитет на Transparency International; Костас Маркидес (Costas Markides), член на управителния съвет, International Tax, KPMG Limited и Сдружение на инвестиционните фондове в Кипър (Cyprus Investment Funds Association); Наташа Пилидес (Natasa Pilides), генерален директор, Агенция за насърчаване на инвестициите на Кипър; Кириакос Йордану (Kyriakos Iordanou), генерален директор, г-н Пиерис Марку (Pieris Marcou), г-н Паникос Каурис (Panicos Kaouris), г-н Джордж Маркидес (George Markides), Институт на дипломираните експерт-счетоводители в Кипър; Христос Каридис (Christos Karidis), ръководител на отдела за икономически изследвания, Confederation Department, и секретар на Сдружението на работещите потребители; Никос Григориу (Nikos Grigoriou), началник на отдела за икономическа и социална политика на Общокипърската федерация на труда.
18.4.2016 г.	Междупарламентарна среща на тема „Пакетът от мерки за борба с избягването на данъци и други събития в ЕС и в международен план: надзор и демократичен контрол от страна на националните парламенти“   Размяна на мнения с юрисдикции (част ІІ) – при закрити врата Уейн Пантън (Wayne Panton), министър за финансовите услуги, търговията и околната среда, Кайманови острови
20.4.2016 г.	Съвместно заседание на комисиите ECON/JURI/TAXE •  Джонатан Хил, член на Комисията, отговарящ за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари
2.5.2016 г.	Среща на високо равнище на парламентарната група на ОИСР по въпросите на данъчното облагане съвместно със специалната комисия на Европейския парламент относно данъчните постановления, Париж Паскал Сент-Аман, директор, Център за данъчна политика и администрация към ОИСР Валер Мутарлие (Valère Moutarlier), директор, Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Европейската комисия Мишел Андре (Michèle André), председател на Сенатската комисия по финанси Мег Хилиър (Meg Hillier), член на Комисията по публични сметки
17 – 20.5.2015 г.	Командировка в Съединените американски щати (Вашингтон) Дейвид Съливан (David O’Sullivan), посланик на ЕС Елиз Бийн (Elise Bean), бивш директор и главен юрисконсулт на Постоянната подкомисия за разследвания Оринт Грант Хач (Orrin Grant Hatch), председател на Сенатската комисия по финанси, временен председател на Сената Д-р Чарлз Боустъни (Charles Boustany), председател на Подкомисията по данъчна политика, Сандер Левин (Sander Levin), член на Конгреса и член на компетентната по данъчните въпроси комисия на Камарата на представителите (House Ways and Means Committee) Ричард Нийл (Richard Neal), член на подкомисията по въпросите на данъчната политика Ърл Блуменауер (Earl Blumenauer), член на компетентната по данъчните въпроси комисия на Камарата на представителите (House Ways and Means Committee) Лойд Доджет (Lloyd Doggett), член на компетентната по данъчните въпроси комисия на Камарата на представителите (House Ways and Means Committee), член на подкомисията по човешки ресурси (и евентуално други членове на Демократическата партия) Андерс Аслунд (Anders Aslund), старши научен сътрудник, Dinu Patriciu Eurasia Center, Атлантически съвет Джани ди Джовани (Gianni di Giovanni), председател на Eni USA R&M, Eni Бойден Грей (The Hon. Boyden Gray), партньор основател, Boyden Gray& Associates Джилиан Фицпатрик (Jillian Fitzpatrick), директор, Правителствени въпроси и публични политики, S&P Global Мари Каспарек (Marie Kasparek), заместник-директор, Глобален бизнес и икономическа програма, Атлантически съвет Бенджамин Кнудсен (Benjamin Knudsen), стажант, Глобален бизнес и икономическа програма, Атлантически съвет Дженифър Макклоски (Jennifer McCloskey), директор, Правителствени въпроси, Information Technology Industry Council Сюзън Молинари (Susan Molinari) заместник-председател, Обществена политика и правителствени въпроси, Google Андреа Монтанино (Andrea Montanino), директор, Глобален бизнес и икономическа програма, Атлантически съвет Алваро Моралес Салто-Уейс (Álvaro Morales Salto-Weis), стажант, Глобален бизнес и икономическа програма, Атлантически съвет Антъни Уейн (Hon. Earl Anthony Wayne), чуждестранен сътрудник, Атлантически съвет Александер Привитера (Alexander Privitera), старши преподавател, Университет „Джон Хопкинс“ Бил Рис (Bill Rys), директор, Федерални правителствени въпроси, Citigroup Пит Шешчук (Pete Scheschuk), старши вицепрезидент, Данъчни въпроси, S&P Global Гарет Уъркмен (Garret Workman), директор, Европейски въпроси, Търговска камара на САЩ Каролин Д. Сираоло (Caroline D. Ciraolo), изпълняваща длъжността помощник на главния прокурор, отговарящ за данъчните въпроси, Министерство на правосъдието Томас Сойер (Thomas Sawyer), старши съветник по споровете в областта на международните данъчни въпроси Тод Костишак (Todd Kostyshak), съветник на заместник-помощника на главния прокурор, отговарящ за наказателноправните въпроси в областта на данъчното облагане, Министерство на правосъдието Марк Дж. Мазур (Mark J. Mazur), вицесекретар (Данъчна политика) – Министерство на финансите на САЩ Робърт Стак (Robert Stack), помощник вицесекретар (Данъчна политика) – Министерство на финансите на САЩ Скот А. Ходж (Scott A. Hodge), председател на Tax Foundation – Tax Foundation Гавин Екинс (Gavin Ekins), научен изследовател икономист, Tax Foundation Стивън Дж. Ентин (Stephen J. Entin), старши научен сътрудник – Tax Foundation Скот Грийнберг (Scott Greenberg), анализатор – Tax Foundation Джон С. Фортие (John C. Fortier), директор на Democracy Project, Bipartisan Policy Center Шай Акабас (Shai Akabas), асоцииран директор на Bipartisan Policy Center, Проект относно икономическите политики Ерик Тодър (Eric Toder), съдиректор, Urban-Brookings Tax Policy Center Гавин Крипке (Gawain Kripke), директор по политики и изследователска дейност – OXFAM America Дидие Джейкъбс (Didier Jacobs), старши икономист – OXFAM America Ник Галас (Nick Galass), отговарящ за изследването на Oxfam относно икономическото неравенство, OXFAM America Роби Силвърмен (Robbie Silverman), старши съветник, OXFAM America Вики Пери (Vicki Perry), заместник-директор на департамент „Публични финанси“ и ръководител на отдел „Данъчна политика“, (МВФ) Руд Де Мой (Ruud De Mooij), заместник началник-отдел в отдел „Данъчна политика“, (МВФ) Намиш Боланд-Рудър (Hamish Boland-Rudder), редактор на онлайн издание, ICIJ Джим Бръмби (Jim Brumby), директор, Публични услуги и практики, Governance Global Practice Марийн Верховен (Marijn Verhoeven), икономист, Global Practice on Governance Гуджи Ларея (Guggi Laryea), Връзки между европейското гражданско общество и Европейския парламент, отговарящ за външните отношения и корпоративните отношения Раул Авасти (Rajul Awasthi), старши специалист по обществения сектор, Governance Global Practice Хавиер Бесера (Xavier Becerra), член на Конгреса, председател на Демократичната конференция на Камарата на представителите Рон Кайнд (Ron Kind), член на Конгреса, член на компетентната по данъчните въпроси комисия на Камарата на представителите (House Ways and Means Committee)
24.5.2015 г.	Съвместно публично изслушване на комисиите TAXE/DEVE на тема „Последици от агресивни данъчни практики за развиващите се държави“ Д-р Атия Уорис, старши преподавател, Юридически факултет на Университета на Найроби Д-р Мануел Монтес, старши съветник по финансите и развитието, South Centre Г-жа Орор Шардоне, съветник по политиките на ЕС в областта на данъчното облагане и борбата с неравенството, OXFAM Г-н Савиор Муамбуа, ръководител на кампанията на данъчните правомощия, Action Aid International Г-жа Тове Ридинг, ръководител на „Политика и застъпничество“, Данъчна справедливост, Европейска мрежа за задължения и развитие (EURODAD) Г-н Сол Пичото, преподавател, Университет на Ланкастър

ПРИЛОЖЕНИЕ 2: МУЛТИНАЦИОНАЛНИ КОРПОРАЦИИ И БАНКИ, ПОКАНЕНИ ДА ПРИСЪСТВАТ НА ЗАСЕДАНИЯ НА КОМИСИЯТА

Приложение 2.1: Списък на поканените мултинационални предприятия

Дружество	Поканени/представители	Положение (11.3.2016 г.)
Apple Inc.	Тимъти Д. Кук (Timothy D. Cook) Главен изпълнителен директор	Участници Кати Кърни (Cathy Kearney), заместник-председател, европейски дейности Джулия Макрей (Julia Macrae), директор по въпросите на данъчната политика за Европа, Близкия изток, Индия и Африка (EMEIA)
Google Inc.	Никлас Лундблад (Nicklas Lundblad) Старши директор, публични политики и отношения с правителствата (Европа, Близкия изток и Африка (EMEA))	Участници Адам Коен (Adam Cohen), началник на отдела за икономическа политика (Европа, Близкия изток и Африка) (EMEA);
Fiat Chrysler Automobiles	Серджио Маркионе (Sergio Marchionne) Главен изпълнителен директор	Отказ на 11.3.2015 г.: „Както може би знаете, на 29 декември 2015 г. внесохме жалба пред Общия съд на ЕС срещу решението на Комисията, констатиращо, че едно от нашите дружества в Люксембург е получило държавна помощ. Люксембург също оспорва това решение пред Общия съд. Ние продължаваме да бъдем абсолютно сигурни, че не сме получили държавна помощ в Люксембург в нарушение на правото на ЕС, но при тези обстоятелства не би било целесъобразно да участваме в заседанието на специалната комисия, нито да коментираме допълнително. Следователно, въпреки че положителната ни оценка на усилията и желанието на комисията да изслуша становищата на предприятията остава непроменена, със съжаление Ви уведомяваме, че не сме в състояние да участваме в това обсъждане, докато не приключи нашето дело в съда.“
Inter IKEA Group	Соре Хансен (Søren Hansen) Главен изпълнителен директор	Участници Соре Хансен (Søren Hansen), главен изпълнителен директор Андерс Билунд (Anders Bylund), отговарящ за комуникациите на групата
McDonald's Corporation	Айрин Йейтс (Irene Yates) Заместник-председател, отговарящ за корпоративното данъчно облагане	Участници Айрин Йейтс (Irene Yates), заместник-председател, корпоративно данъчно облагане
Starbucks Coffee Company	Крис Енгсков (Kris Engskov) президент на Starbucks Europe, Middle East and Africa (EMEA)	Отказ на 23.2.2015 г.: „Тъй като Старбъкс (Starbucks) възнамерява да обжалва решението на Европейската комисия, публикувано на 21 октомври 2015 г., че Нидерландия е предоставила определени данъчни предимства на нашия завод за печене на кафе в Амстердам (Starbucks Manufacturing EMEA BV), ние не сме в състояние да приемем поканата на специалната комисия на Европейския парламент относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, на Европейския парламент. След като този въпрос бъде разрешен, като Старбъкс е уверен, че решението на Европейската комисия ще бъде отменено при обжалването, ще бъдем на разположение да се срещнем. Ако това ще помогне на събирането на информация от Ваша страна, следва да се отбележи, че Старбъкс спазва всички правила, насоки и законодателни разпоредби на ОИСР и подкрепя процеса на ОИСР за данъчни реформи, включително Плана за действие относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Старбъкс плаща средна глобална ефективна данъчна ставка в размер на приблизително 33 процента, което е значително повече от средната ставка от 18,5 процента, плащана от други големи дружества от САЩ. “

Приложение 2.2: Списък на поканените банки

Наименование	Поканени/представители	Положение (4.4.2016 г.)
Crédit Agricole (FR)	Доминик Льофевр (Dominique Lefebvre) Председател	Приел поканата (15.3.2016 г.) Жан-Шарл Балат (Jean-Charles Balat), Финансов директор, Groupe Crédit Agricole
Deutsche Bank (DE)	Паул Ахлайтнер (Paul Achleitner) Председател	Приел поканата (16.3.2016 г.) за участие в заседание на 4 април 2016 г. Участващ представител Бригите Бом (Brigitte Bomm), управителен директор, глобален ръководител по въпросите на данъчната политика, Deutsche Bank
ING Group (NL)	Ралф Хамърс (Ralph Hamers) Главен изпълнителен директор	Приел поканата (8.3.2016 г.)   Д-р Р.Н.Й. Шипер (R.N.J. Schipper) ING, глобален ръководител по въпросите на данъчната политика
Nordea (SW)	Каспър фон Коскул (Casper von Koskull) Председател и главен изпълнителен директор	Приел поканата (9.3.2016 г.)   Ева Жигвал (Eva Jigvall) Директор за данъчна политика на групата, Nordea
Royal Bank of Scotland (UK)	Рос Макиуън (Ross McEwan) Главен изпълнителен директор	Приел поканата (16.3.2016 г.) за участие в заседание на 4 април 2016 г. Участващ представител Грант Джеймисън (Grant Jamieson), ръководител по данъчните въпорси, Royal Bank of Scotland Греъм Джонстън (Graeme Johnston), ръководител по международните данъчни въпроси, Royal Bank of Scotland
Santander (ES)	Ана Патрисия Ботин (Ana Patricia Botín), Председател	Приела поканата (11.3.2016 г.) Моника Лопес-Монис Гайего (Monica Lopez-Monis Gallego) Директор по проверка на съответствието и старши изпълнителен заместник-директор, Banco Santander Антонио Х. Гарсия дел Риего (Antonio H. Garcia del Riego) Управителен директор Директор за европейски корпоративни въпроси
UBS (CH)	Аксел А. Уебър (Axel A. Weber) Председател	Приел поканата (14.3.2016 г.)   Кристофър Пиньо (Christopher Pinho), Управителен директор, глобален ръководител за данъчна политика на групата
Unicredit (IT)	Джузепе Вита (Giuseppe Vita) Председател	Приел поканата (8.3.2016 г.)   Стефано Чекачи (Stefano Ceccacci) UC, отговарящ за данъчните въпроси на групата Костанца Буфалини (Costanza Bufalini) Началник, европейски и регулаторни въпроси

ПРИЛОЖЕНИЕ 3: ДОКУМЕНТИ НА „КОДЕКС ЗА ПОВЕДЕНИЕ“

Документ (1)	Дата	Констатация
Работен документ № 1 Приложение 1	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ през април 2006 г.	Комисията отбеляза, че особено в някои зависими и асоциирани територии предложеното премахване включва въвеждането на 0% ставка или пълното премахване на корпоративния данък и че следователно не всяка част от работата на групата „Кодекс за поведение“ е довела до последователен или удовлетворителен резултат;
Работен документ № 1 Приложение 1	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ през април 2006 г.	Комисията отбеляза, че поради политически компромиси групата „Кодекс за поведение“ е счела за подходящи някои предложения за премахване, които лесно биха могли да бъдат счетени за недостатъчни съгласно принципите на Кодекса;
Доклад на групата „Кодекс за поведение“ до Съвета	7 юни 2005 г.	Беше изрично подчертано, че в един случай Люксембург не е приложил разпоредбата за премахване, както е договорено.
Работен документ № 1 Приложение 1	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ през април 2006 г.	Въпреки това явно неизпълнение Съветът не предприе никакви действия, не бяха предприети никакви политически мерки по отношение на Люксембург и държавата не беше принудена да се съобрази с принципите и споразуменията в рамките на Кодекса за поведение.
Работен документ № 1 Приложение 1	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ през април 2006 г.	През 1999 г. групата „Кодекс за поведение“ постигна съгласие да изключи режимите, които отдават предпочитание на сектора на корабоплаването, както и оценката на колективните инвестиционни схеми.
Работен документ № 1 Приложение 1	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ през април 2006 г.	Няколко държави членки отказаха да оповестят своите позиции относно бъдещето на групата „Кодекс за поведение“ по отношение на прозрачността, мандата, обхвата и критериите на бъдещата работа; Унгария и Литва изразиха резерви по отношение на измененията на критериите на Кодекса; Ирландия и Полша се противопоставиха на разширяването на обхвата на Кодекса с цел обхващане на други области на данъчното облагане.
Документ от заседание № 2 и протокол	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ на 11 април 2011 г.	Комисията направи няколко предложения за нови области на работа, като например разширяване на работата относно несъответствията, данъчно облагане на лица, които живеят и работят в чужбина, данъчно облагане на заможни лица, преглед на инвестиращите в недвижими имоти фондове и колективните инвестиционни схеми. Нидерландия и Люксембург се противопоставиха на разширяването на работата по несъответствията, Франция изрази резерви по отношение на работата във връзка с лицата, които живеят и работят в чужбина, заможните лица и инвестиционните фондове, а Обединеното кралство подкрепи съсредоточаване по-скоро върху корпоративния данък, отколкото върху разширяването.
Протокол	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ на 22 октомври 2013 г. и през май 2013 г.	Съществени елементи от данъчния кодекс на Гибралтар, който се обсъжда поне от 11 април 2011 г. и все още не е приет;
Протокол	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ на 8 ноември 2013 г.	Схемата на остров Ман за данъка върху търговията на дребно не е оценена като вредна въпреки сериозните съмнения за нейната безвредност, изразени от няколко държави членки;
Протокол	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ на 29 май, 22 октомври и 20 ноември 2013 г.	По отношение на патентните кутии Нидерландия, Люксембург и в по-малка степен Белгия се противопоставиха на широкообхватна оценка на всички режими на патентни кутии на ЕС, въпреки всички основания да се предположи, че съществуващите режими са вредни по отношение на критериите на |Кодекса.
Протокол	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ на 3 юни 2014 г.	Испания, Нидерландия, Люксембург и Обединеното кралство допълнително забавиха процеса на реформиране на режимите на патентни кутии, като многократно въвеждаха допълнителни искания в процеса на вземане на решения.
Публичен доклад до Съвета	Заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси през юни 2015 г.	Въпреки ангажиментите за пълно адаптиране на националните правни разпоредби до 30 юни 2016 г. държавите членки са постигнали много ограничен напредък във връзка с прилагането в националното право на изменения подход към връзката между разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и получените печалби, договорен от министрите още през декември 2014 г., а някои държави, като например Италия, дори са въвели нови мерки от типа „патентна кутия“, които са несъвместими с изменения подход към връзката между НИРД и получените печалби, след постигането на споразумение за този подход, за да се възползват от твърде благоприятните разпоредби за заварено положение до 2021 г.
Протокол от заседанието и работен документ 3	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ на 25 май 2010 г. и на 17 октомври 2012 г.;	По време на етапа на изготвяне на договорените насоки за входящите трансфери на печалби Обединеното кралство се противопостави на всякакъв координиран подход.
Протокол	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ на 25 май 2010 г.	Неуспех при постигането на споразумение относно последващи мерки по отношение на работата на подгрупата за борба със злоупотребите
Протокол	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ на 15 май 2009 г.	Изявления от Белгия и Нидерландия, според които те възразяват на всяка инициатива, насочена към координиране на мерки за защита срещу необложени с данъци изходящи трансфери на печалби
Протокол	Заседания на подгрупата „Кодекс за поведение“ през септември и април 2014 г., април и юли 2015 г.	Държавите членки постигнаха съгласие за насоки относно несъответствията при хибридни субекти и инструменти през септември 2014 г. въпреки многократните и системни инициативи от някои държави членки, които не позволиха постигането на споразумение на много по-ранен етап относно тези вредни практики, предмет на активни разисквания в групата „Кодекс за поведение“ поне от 2008 г. насам, значително увеличавайки по този начин текущите вреди за данъчните системи поради периодичното използване на тези схеми за агресивно данъчно планиране.
Протокол	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ на 15 май и 29 юни 2009 г. и 25 май 2010 г. Заседание на подгрупата за борба със злоупотребите на 25 март и 22 април 2010 г.	Що се отнася до несъответствията при хибридни субекти и инструменти, Нидерландия, Люксембург и Белгия, както и Малта и Естония в по-малка степен дълго време отлагаха предприемането на бързи колективни действия с твърдението, че хибридните субекти и инструменти изобщо не следва да се разглеждат в рамките на Кодекса.
Протокол	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ на 13 септември 2011 г.   Заседание на групата „Кодекс за поведение“ на 11 април и 26 май 2011 г.	По отношение на инвестиционните фондове държавите членки постигнаха съгласие за преустановяване на разискването относно предполагаемата и възможна вреда от тези схеми.   Инициативи, предприети от Обединеното кралство, Люксембург и Нидерландия, които на практика подтикнаха групата да не продължава работата в тази област на действия
Работен документ № 2	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ на 4 март 2010 г.	По отношение на административните практики в миналото нито една държава членка не е обменяла спонтанно и системно информация относно данъчните постановления.
Работен документ № 4	Заседание на групата „Кодекс за поведение“ на 10 септември 2012 г.	На практика не е имало спонтанен обмен на информация относно данъчните постановления.
Заключения на Съвета	Заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси, декември 2016 г.	По отношение на клаузите за минимално ефективно данъчно облагане държавите членки не постигнаха съгласие относно преразглеждане на Директивата относно лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения, което да гарантира, че привилегиите, предоставени на единния пазар с цел предотвратяване на двойното данъчно облагане, в действителност не водят до нулево или почти нулево данъчно облагане, въпреки представянето на съответното предложение на Комисията през 2011 г. Държавите членки единствено отправиха покана към работната група на високо равнище по данъчни въпроси да продължи да разглежда внимателно случая, вместо да поемат ангажименти за бързи и ефективни действия.
Заключения на Съвета	Заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси, март 2016 г.	Държавите членки не постигнаха съгласие относно спешно необходимите реформи на групата „Кодекс за поведение“ и отложиха вземането на каквото и да било решение относно реформите за 2017 г.

(1) Въз основа на публично достъпни документи и източници

ПРИЛОЖЕНИЕ 4: ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ ECON/TAXE

СЪВМЕСТЕН ИНДЕКС НА КОМИСИИТЕ ECON И TAXE – ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕПОРЪКИТЕ НА КОМИСИИТЕ ECON И TAXE ОТНОСНО ПОЛИТИКИТЕ В ОБЛАСТТА НА КОРПОРАТИВНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ОТНОСНО ДАНЪЧНИТЕ ПОСТАНОВЛЕНИЯ

Препоръки	ECON/ TAXE REF.	СТАТУС НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО	ПОЗИЦИЯ НА КОМИСИЯТА	СРОК ЗА ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ	СЪСТОЯНИЕ В СЪВЕТА
Задължително публично отчитане по държави за всички сектори от страна на мултинационалните предприятия	A1 136 – 139	Частично	Отчитане по държави между данъчните органи Публичното отчитане по държави, предложено на 12/4 – Обобщени данни за останалия свят с изключение на данъчните убежища	Представено предложение за Директивата за административното сътрудничество 4 (ДАС4)   Представено предложение (12.4.2016 г.)	ДАС4: очаквано приемане по време на заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси през май 2016 г. Процедурата не е започнала.
„Лоялен данъкоплатец“/Корпоративна социална отговорност (КСО)	A2 146	Няма	Да се оцени в процеса на проследяване на стратегията за КСО на ЕС от 2011 г.	Не се предвижда законодателно предложение.	Не се предвижда законодателно предложение.
Задължително уведомяване от страна на държавите членки за нови данъчни мерки     Задължително уведомяване на данъчните консултантски дружества за новите данъчни схеми от данъчните органи	A3 96	Няма       Няма	Да се проследи в рамките на групата „Кодекс за поведение“, европейския семестър, изпълнението на ДАС Няма	Не се предвижда законодателно предложение.	Не се предвижда законодателно предложение.
Автоматичният обмен на информация относно данъчните постановления да бъде разширен, за да обхване всички данъчни постановления, да се споделя с Комисията и да стане публично достояние до определена степен.	A4 107 – 111	Частично	Няма необходимост от разширяване на автоматичния обмен относно данъчни постановления, за да не се създава прекомерна тежест за данъчните органи.	Вж. 2015/2376/EС	Вж. 2015/2376/EС
Прозрачност на безмитните пристанища	A5	Няма	Няма необходимост от изменение на законодателството относно ДДС или на митническото законодателство. Комисията ще проучи заедно с държавите членки как митническото и данъчното законодателство си взаимодействат в безмитните пристанища.	Не се предвижда законодателно предложение.	Не се предвижда законодателно предложение.
Разработване на хармонизирана методология за изчисляване на корпоративната данъчна разлика – трансферно ценообразуване	A6 122	Частично	Беше създадена проектна група по програмата „Фискалис“.	Няма	Няма
Защита на лицата, подаващи сигнали за нередности	A7 144-145	Частично	Подкрепя усилията за подобряване на защитата на национално равнище. Вече е предвидена правна рамка на ЕС за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, в различни секторни законодателства (защита на търговските тайни, Директива относно одита, ПКИПЦК, Регламент относно пазарната злоупотреба).	Не се предвижда законодателно предложение.	Не се предвижда законодателно предложение.
Предложение за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)	B1 100, 116 – 120	Частично	Комисията обяви представянето на предложение до ноември/декември 2016 г., включително разпоредби относно патентни кутии/преференциални данъчни режими за приходи от интелектуална собственост/преференциални данъчни режими за НИРД и правилата за мястото на стопанска дейност.	Ноември/декември 2016 г.	Процедурата не е започнала.
Реформа на група „Кодекс за поведение“	B2 124 – 126, 128, 133	Частично	Текущ вътрешен преглед	Няма законодателно предложение	Група „Кодекс за поведение“ – цел за постигане на съгласие през втората половина на 2016 г.
Група „Кодекс за поведение“ – втора актуализация на доклада Симънс & Симънс от 1999 г.	127	Няма
Насоки/бъдещо законодателно предложение относно патентните кутии и други преференциални режими	B3 117, 121	Частично	Комисията да продължи да предоставя насоки относно прилагането на подхода към връзката между разходите за НИРД и получените печалби в рамките на групата „Кодекс за поведение“.	Законодателно предложение единствено ако насоките не функционират – няма определен срок.	в процес
Предложение относно правилата за контролираните чуждестранни дружества (КЧД)	B4 121	Частично	Обхваща се от Директивата срещу избягването на данъци	Представено предложение на 28.1.2016 г.	Политическо споразумение, очаквано до май/юни 2016 г.
Предложение за изменение на Директива 2011/16/ЕС с цел подобряване на координацията между държавите членки относно данъчните одити	B5	Няма	Комисията не възнамерява да представи предложение, тъй като съществуващите инструменти се считат за подходящи за целта. Подобряване на сътрудничеството в рамките на „Фискалис“.	Няма	няма
Въвеждането на общ европейски данъчен идентификационен номер (ДИН)	B6 141	Частично	Комисията следва да направи оценка през 2017 г. дали да представи предложение.	2017 г.	Процедурата не е започнала.
Предложение, което да позволи на ЕС да изразява единна позиция по отношение на международните данъчни спогодби	C1 151 – 152, 154	Частично	Външна стратегия на Комисията от 28.1.2016 г. (актове с незадължителен характер): подкрепа за развиващите се държави, включване на принципите на добро управление в областта на данъчното облагане в търговските споразумения, мониторинг на постепенното премахване на вредните данъчни мерки в рамките на групата „Кодекс за поведение“		Съветът по принцип избягва да предоставя мандат на Комисията за договаряне на данъчни спогодби на ЕС.
Предложение за създаване на строги критерии за определянето на данъчните убежища	C2 96, 122, 147 – 150	Частично	Външна стратегия на Комисията от 28.1.2016 г.	Списък на данъчните убежища до края на 2016 г.	Все още не е стартирана.
Предложение за каталог от мерки за противодействие на дружества, които се възползват от данъчни убежища	C3 153	Частично	Няма мерки за противодействие на равнището на ЕС (национална компетентност). Комисията възнамерява да включи стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане във Финансовия регламент като част от текущото преразглеждане.	Няма	Няма
Предложение за място на стопанска дейност	C4 121	Частично	Определението следва да бъде част от предложението за ОКООКД. Препоръка за мерки срещу злоупотребите с (двустранни) споразумения, направена през януари 2016 г. Дружествата от типа „пощенска кутия“, които се третират съгласно общото правило за борба със злоупотребите, предложено през януари 2016 г.	Ноември/декември 2016 г. за определение от ЕП	Не е започнала процедура по отношение на определението на ЕП. Препоръка за мерки срещу злоупотребите с договорите не е приоритет на нидерландското председателство.     Споразумението относно общото правило за борба със злоупотребите, по което се водят преговори в Съвета, през май/юни 2016 г.
Насоки на ЕС за трансферното ценообразуване	C5 95, 112, 120	Частично	Прилагането на насоките на ОИСР следва да се наблюдава в рамките на Съвместния форум на ЕС по трансферното ценообразуване.	Законодателно предложение единствено по целесъобразност	Няма информация
Предложение относно несъответствията при хибридни субекти и инструменти и извършване на допълнителни анализи и проучвания	C6 122	Частично	Част от Директивата срещу избягването на данъци	Представено предложение на 28.1.2016 г.	Политическо споразумение, очаквано до май/юни 2016 г.
Предложение за промяна на режима на ЕС за държавни помощи в частта му за данъчното облагане	C7 130 – 134	Няма	Комисията ще предостави насоки относно прилагането на правилата за държавната помощ към данъчното планиране на предприятията. Това ще запълни някои пропуски във връзка с възстановяването.	Без определен срок
Предложение за изменение на Директива 90/435/ЕО на Съвета, Директива 2003/49/ЕО, Директива 2005/19/ЕО и друго приложимо законодателство на Съюза и въвеждане на общо правило за борба със злоупотребите	C8 120	Частично	Директивата срещу избягването на данъци въвежда общо правило за борба със злоупотребите, което да допълни специфичните правила за борба със злоупотребите.	Представено предложение на 28.1.2016 г.	Политическо споразумение, очаквано до май/юни 2016 г.
Предложение за подобряване на механизмите за разрешаване на спорове, свързани с трансграничното данъчно облагане	C9 131, 138	Частично	Ангажимент за представяне на предложение	Предложение до лятото на 2016 г.	Все още не е стартирано.
Въвеждане на данък при източника или на мярка с подобен ефект, за да се избегне ситуация, при която печалбите напускат Съюза, без да се облагат с данъци	C10 151	Частично	Комисията счита, че мерките в Директивата срещу избягването на данъци са достатъчни. Не се поема задължение за удържането на данък при източника.	Представено предложение на 28.1.2016 г.	Политическо споразумение, очаквано до май/юни 2016 г.
Допълнителни мерки за преодоляване на разликите в данъчното облагане Определяне на принципите за данъчна амнистия/прозрачност на „опрощаването на данъци“	D1 113, 114, 123, 140, 167	Няма	Национална компетентност	Не се предвижда предложение.
Действителни собственици на дружества и на тръстове		Частично	Разпоредбите са включени в 4-та директива относно борбата с изпирането на пари – 5-та директива относно борбата с изпирането на пари следва отново да разшири приложното поле на директивата.	Предложение за 5-та директива относно борбата с изпирането на пари преди лятото на 2016 г.	Държавите членки да прилагат 4-та директива относно борбата с изпирането на пари

ДЕЙСТВИЯТА НА КОМИСИЯТА, ВКЛЮЧЕНИ САМО В РЕЗОЛЮЦИЯ НА КОМИСИЯТА TAXE
Глава в резолюция на комисията TAXE	TAXE REF.	ПОЗИЦИЯ НА КОМИСИЯТА
Нарушаване на член 17, параграф 1 от ДЕС	86, 89, 93	ЕС насърчава образец на указания за спонтанен обмен относно трансгранични данъчни постановления Наблюдение на изпълнението от страна на държавите членки на Директива 2015/2376
Нарушаване на член 108 от ДФЕС	86	Обхватът на информацията, поискана от комисията TAXE, е по-тесен от поискания от ЕК Декларация, че ЕК е изпълнила своите задължения за прилагане на правилата за държавните помощи
Право на разследване на Европейския парламент	88	Въпроси относно притеснения от правно и институционално естество, изпратени от ЕК и Съвета до Парламента
Автоматичен обмен на информация	105, 157	ЕК ще насърчава автоматичния обмен на информация и предоставянето на подкрепа на развиващите се държави за изграждане на капацитет.
Изпълнение на препоръките на Омбудсмана относно експертните групи	129	Готовност за изпълнения на исканията, отправени от Омбудсмана и ЕП
Развиващи се държави	156, 158, 160	Външна стратегия за определяне на подкрепата на ЕС за развиващите се държави
Данъчни консултанти	162 – 164	Регламент 537/2014 следва да реши повдигнатия проблем.
Подкрепа за данъчните администрации	170	Вж. европейския семестър и работна програма „Фискалис“ за 2016 г.
Достъп до документи	174	ЕО ще продължи да изпраща документи – вж. писмата от председателя на ЕК

НЕПОЛУЧИЛИ ОТГОВОР ПРЕПОРЪКИ ОТ РЕЗОЛЮЦИЯ НА КОМИСИЯТА TAXE
Глава в резолюция на комисията TAXE	TAXE REF.	Коментар
Достъп на групата „Кодекс за поведение“ до документи	87	Адресат ЕК – липса на отговори от ЕК – мандатът на комисията TAXE 2 взема превес пред това искане и понастоящем се провеждат преговори за достъп до документи
Данък върху печалбата, на мястото, на което е реализирана	90	Адресати държавите членки
Край на вредната данъчна конкуренция	91	Адресати държавите членки и ЕС като цяло
Политическа ангажираност от страна на държавите членки	92	Адресати държавите членки
Принцип на лоялно сътрудничество (вътрешна реорганизация на ЕК)	93	Адресат ЕК – няма отговор от ЕК
Данъчна конкуренция и трети държави	96	Вж. коментарите към препоръки 156, 158 и 160
Борба с данъчните измами	97	Адресати държавите членки
Подкрепа за растеж, инвестиции и работни места	98	Вж. структурните фондове на ЕС и стратегията „Европа 2020“
Автоматичен обмен на информация	99	Вж. коментарите към препоръки 105, 157
Авторски и лицензионни възнаграждения	101	Адресат ЕК – няма отговор от ЕК
Мултинационални предприятия	102	Не е приложимо
Искане за разследване	103	Не е приложимо
Сътрудничество и координация по отношение на предварителните данъчни постановления	104, 106, 115
ОКООКД	122	Искане за определение на ЕС относно агресивното данъчно планиране
Групата „Кодекс за поведение“	125	Увеличаване на прозрачността и отчетността
Данъчни убежища	155	Припомняне относно избрания едностранен подход
Развиващи се държави	159	Призив към държавите членки да работят в рамките на своите агенции за помощ за развитие
Данъчни консултанти	161, 165	Вж. коментарите към препоръки 162 – 164
По-нататъшни действия	166, 168, 169, 171, 172,173	Специфични коментари, отправени към държавите членки

CbCR: Отчитане по държави

ДAC/ДAC4: (4-та) Директива относно административното сътрудничество

КСО: Корпоративна социална отговорност

ПКИПЦК: Предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа

CoCG: група „Кодекс за поведение“

ОКООКД: Предложение за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък

ДИН: Данъчен идентификационен номер

ОПБЗ: Общи правила за борба с избягването на данъци

СФТЦ: Съвместен форум на ЕС по трансферното ценообразуване

ATAD: Директива срещу избягването на данъци

ANNEX 5: REPORT AD HOC DELEGATION NICOSIA

Report Ad hoc Delegation

to Nicosia (Cyprus)

Friday, 15 April 2016

09.00 - 17.30

Disclaimer: This report reproduces a short, non-exhaustive summary of the different meetings held during the visit of the TAXE 2 Special Committee Delegation to Nicosia, Cyprus, 15 April 2016.. It is intended for internal European Parliament use only. It does not represent the position of the European Parliament and it was not agreed with the third parties involved in the programme of the visit.

Friday 15 April 2016

09.20 - 09.50   Meeting with Mr Ioannis KASOULIDES, Minister of Foreign Affairs of the Republic of Cyprus

10.00 - 11.00   Meeting with the Association of Cyprus Banks (ACB)

11.00 - 11.30  Meeting with Mr Christos PATSALIDES, Permanent Secretary, Ministry of Finance

11.30 - 12.30  Meeting with Mr Yiannakis TSANGARIS, Tax Commissioner and Mr George PANTELI, Head of Tax Policy Department, Ministry of Finance

13.00 - 14.30  Meeting with

  the European University Cyprus

  the Transparency International Cyprus

15.00 - 16.00  Meeting with

  the Cyprus Investment Funds Association (CIFA)

  the Cyprus Investment Promotion Agency (CIPA)

  the Institute of Certified Public Accountants of Cyprus

16.00 - 17.30  Meeting with trade unions

  the Cyprus Workers' Confederation (SEK)

  the Pan-Cyprian Federation of Labour (PEO)

taxe 2 COMMITTEE Delegation to Nicosia, Cyprus 15 April 2016

Members
Alain LAMASSOURE, Chair	EPP
Burkhard BALZ Danuta Maria HÜBNER	EPP EPP
Jeppe KOFOD	S&D
Anna GOMES	S&D
Bernd LUCKE	ECR
Michael THEURER	ALDE
Miguel VIEGAS	GUE/NGL
Eva JOLY	Greens/EFA

Accompanying Members

Costas MAVRIDES

Lefteris CHRISTOFOROU

+ Accompanying staff

09.20 - 09.50  Meeting with Mr Ioannis KASOULIDES,

Minister of Foreign Affairs of the Republic of Cyprus

Mr Kasoulides started his introduction by stating that corporate taxation does not fall under his competence, but that of Mr Georgiades, Finance Minister who at the time was in Washington attending the Spring IMF-World Bank meetings.

He referred to the bail out in March 2013, and highlighted the economic results achieved since then under the economic adjustment programme. He noted that Cyprus' economy is based on (financial) services and hence proper measures against money laundering and corruption are in place in order not to risk Cyprus' reputation as a credible financial centre. Regarding the fight against tax avoidance and evasion, he noted that Cyprus is working together with the EU by implementing all EU Directives and although not an OECD member[1], Cyprus is committed to implementing BEPS recommendations as a member of the OECD Global Forum. Cyprus is also an early adopter of the new automatic exchange of information standard agreed at the OECD level. He also mentioned a bilateral FATCA Intergovernmental Agreement with the US that entered into force on 31 August 2015 and is implemented as of 1 January 2016.

As for Members questions, Mr Kasoulides replied that Cyprus has political relations as well as close economic connections with Russia. He added that Russian banks (and other enterprises) prefer Cyprus because of the Russian speaking community, the viable legal system and availability of services. Many Russian companies repatriate earnings to Russia and take advantage of the corporate tax rate (12.5%) of Cyprus. Regarding Ukraine, Mr Kasoulides explained that the Double Tax Treaty, based on the OECD Model Tax Convention, has been amended.

Mr Kasoulides insisted that Cyprus is not giving any preferential treatment to any foreign companies, but follows the OECD line particularly on tax avoidance. He continued that Cyprus is largely compliant on transparency according to the Global Forum and BEPS legislations are being prepared. About Panama Papers, he noted that it was too early to speculate, but it seems from media that only about six intermediaries were operating from Cyprus, and relevant authorities are investigating if they acted outside the law. The bank RCB, mentioned in the news in relation to Panama Papers, is currently being investigated by the Cyprus Central Bank.

At the end Mr Kasoulides expressed Cyprus' willingness to work constructively on a European common consolidated corporate tax base (CCCTB), but added that a common corporate tax rate remains a sovereign competence of the EU Member States. Cyprus' economy is based on services (as it is an international financial centre) and low tax rates offer certain economic advantages.

10.00 - 11.00  Meeting with the Association of Cyprus Banks (ACB)

  Mr Michael KAMMAS, Director General

  Mr Aristos STYLIANOU, Chairman

  Mr George APPIOS, Vice-Chairman

In the introduction, Michael Kammas, Director General of the Association of Cyprus Banks (ACB) explained that a distinction should be made on how enterprises are taxed and how taxation affects the whole economy. He noted that banks' profitability suffered due to a very high ratio of non-performing loans (around 55% on loans to households and non-financial corporations) and that debt-to-asset swaps have been issued in order to speed up loan restructurings.

As to the Members question on the cooperation between the banking sector and tax advisory industry (Big4), Mr Kammas underlined that the tax advisory services were outside the scope of banks' operations, and that, although clients may use such consultants, banks do not form part of such operations. Moreover, he emphasised that banks do not provide tax advice to their clients for aggressive tax planning, nor do they have contacts with accountants and lawyers to discuss tax planning.

He explained that Ultimate Beneficial Owner (UBO) is required according to the legislation, so every operation has to lead up to a person that has to be identified. Tax crime is also a predicate offence in Cyprus. Banks are required to check if there is some substance behind the bank transaction/operation and banks are checking e.g. sanction lists and that there are no criminal activities. Most banks are local and have no significant subsidiaries abroad. It is, however, still more difficult to check/monitor non-Cypriot customers/banks than local ones. Following the changes of 2015 when bank supervision was redesigned and strengthened, the Central Bank is currently checking, for example, certain transactions made in USD - given that the monitoring system in the US is even stricter. He continued that the US authorities may, if they have any doubts, start an enquiry and that they can even close the account as a sanction if Cypriot banks do not respond that enquiry.

He clarified that there was no money laundering in Cyprus, but because of the complex structures of companies in the country, there has been a need to upgrade due diligence processes[2].

Mr Kammas added that since the banking crisis of 2013 non-performing loan rations have dropped, while lending practices have not fully shifted away from an overreliance on collateral towards a more systematic use of risk-assessment tools. The new insolvency legislation of 2015 restricts the liability of guarantors to the amount exceeding the value of the collateral could affect the extent of the increase in provisions.

Mr Kammas complained that implementing the anti-avoidance measures, such as FACTA and CRS, means a lot of costs for banks but as he could not provide a specific number when asked by Members, he agreed to provide a written reply on this matter.

For the question on what is the added value of a low tax rate and what are the positive tax advantages in Cyprus, Mr Kammas explained that in the past 'offshore' companies were taxed at 4.25% and other companies at about 30%. Since the EU accession, every company in Cyprus is taxed at the same rate of 12.5%. He added that the matter is not so much about tax rate, but about stability; this means that it is the latter that preserves Cyprus' competitive advantage as a credible international financial centre.

In reply to a Member's question on the large Russian FDI stocks in Cyprus, and on access to offshore ownership envelopes that enabled Russian owners to avoid the post-Crimea sanctions, Mr Kammas explained that a large proportion of Russian companies are related to a Russian owner and many of them are trading companies having assets in Russia. They get dividends in Cyprus, which they repatriate to Russia as an investment. He continued that Cyprus represents a significant gateway for EU inbound and outbound investments, which is complemented by the traditional links that Cyprus has with central and eastern Europe, Russia and Middle East.

Regarding the question on 'Panama papers', he reassured that the documents are being investigated by the Central Bank of Cyprus and other relevant authorities.

11.00 - 12.30   Meeting with

  Mr Christos PATSALIDES, Permanent Secretary of the Ministry of Finance

  Mr Yiannakis TSANGARIS, Tax Commissioner

  Mr George PANTELI, Head of Tax Policy Department, Ministry of Finance

Christos Patsalides, Permanent Secretary of the Ministry of Finance, indicated that after enormous financial efforts, Cyprus has finally overcome a difficult period, and it has managed to outperform every major indicator and restore its current account balance. Moreover, he emphasised that Cyprus’ tax system is in full compliance with the EU and the OECD requirements against harmful tax practices. He also explained that in July 2014, the merger of the Department of Inland Revenue (Direct Taxes) and the Department of Value Added Tax (Indirect Tax) created a Single Tax Department which further strengthened the position of the Cyprus tax authorities.

The Chair complimented the way Cyprus implemented its adjustment plan and welcomed country’s successful economic recovery and exit from its three-year international bailout programme. He also indicated that fair(er) tax competition requires new rules and more transparency, both at the EU and global level.

Mr Patsalides presented a stocktaking of activities that Cyprus has taken in the context of improving international tax compliance, which is based on the standard for automatic exchange of financial account information, Common Reporting Standard (CRS), developed by the OECD. Cyprus had also signed the Multilateral Competent Authority Agreement in 2014 and Cyprus, as part of the Early Adopters Group of the OECD, has committed to the implement the Automatic Exchange of Information (AEOI) by 2017[3]. On 2 December 2014, Cyprus and the US signed an intergovernmental agreement to implement the Foreign Account Tax Compliance Act (FATCA).

Yiannakis Tsangaris explained his role as Tax Commissioner mentioning notably that he had been nominated in February 2016, and that his services were looking after tax implementation not initiating legislations. He also referred to the merger of two tax departments in July 2014 into a single department for all tax affairs.

Members' questions were related to incentives and tax exemptions relating to investment in IP rights, commonly known as the 'IP box' that is used in Cyprus. Under the G20/OECD base erosion and profit-shifting project, new entries to such schemes will not be permitted after mid-2016. However, companies that joined the Cyprus scheme before that deadline can benefit from substantial savings until mid-2021. The Cypriot 'IP Box' system (a maximum tax rate of 2.5% on income earned from IP assets and wider scope) regime applies to a wider range of income than any other European scheme.

Regarding the new 'IP box' regime, Mr Pantelis insisted that it was in line with the discussions within the EU Code of Contact Group and the intention was to follow the modified nexus approach (of the OECD). He noted that there was only a limited time to enter into the Cyprus scheme, since it will be closed to new entrants as from June 2016. Companies that qualify under the existing IP regime should be able to have access to the existing benefits until 2021, but new entrants (i.e. joining an IP Regime after June 2016) should follow the new 'IP box' regime rules. He concluded, however, that if there was a new guidance on IP regimes, they would be ready to comply with it.

Mr Panteli undertook to provide a written reply regarding statistics of the new registrations in the 'IP box' regime, and he indicated that about 10-15 companies are getting Rulings on their IP regimes. He pointed out that companies need time to reorganise themselves, referring to need of a transitional period.

He indicated that following the changes made to the definition of permanent establishment in the OECD Model Tax Convention that address strategies used to avoid having a taxable presence in a country under tax treaties, bilateral treaties may need to be modified or to be included within a multilateral agreement (under the OECD framework). The majority of the treaties concluded by Cyprus follow the OECD Model Treaty.

Moreover, there is no 'exit tax', and Cyprus does not impose any withholding tax on dividend, interest and royalty payments made to non-Cypriot resident recipients. Regarding transfer pricing, i.e. allocation of profits for tax and other purposes between parts of a multinational corporate group, the 'arm's length' principle is used for transactions in Cyprus. Mr Panteli did not reply to the question about Cyprus' position to include minimum effective taxation as part of the Interest & Royalty directive (currently being discussed in the Council), but explained that if a minimum effective taxation (rate) clause was agreed at EU level, Cyprus would comply with it.

Regarding tax rulings in Cyprus, Mr Panteli explained that the tax department has a long-established practice of providing written replies to requests for guidance on the interpretation of Cyprus tax law. This practice is under the control of Tax Commissioner and applications are addressed to him. He clarified the Tax Rulings Division of the tax department (about 5-6 staff members) will, on application, issue advance tax rulings (estimated about 20-25/week) regarding actual transactions proposed to be undertaken by existing or new entities. In the event of any discrepancy between the scenario presented in a tax ruling request and the actual transactions undertaken, the relevant District Tax Office may decline to apply the tax ruling, or inform the Tax Rulings Division of the actual facts, asking it to confirm or modify the initial ruling. However, he was not able to give an estimation on the tax losses that occurred due to such rulings granted to companies.

Regarding (ultimate) beneficial owners of companies, tax transparency, including transparency of trust/fiduciary arrangements and banking details, Mr Panteli indicated that at least one owner has to be a resident in Cyprus, and the details of (ultimate) beneficial owners are confidential and may only be disclosed by court order or as part of a verified tax investigation. Cyprus complies with Prevention of Money Laundering and Terrorist Financing directives, and all companies as well as trusts have an obligation to be registered, but confidential information in both registers are maintained for tax authorities and other supervisory authorities purposes. When implementing the fourth anti-money laundering directive, Cyprus would go through the implementation the creation of registries for (ultimate) beneficial owners and for trusts. Most FATF recommendations are already in place in Cyprus, except the creation of UBO registers. Cyprus, however, is against making these registers public, arguing of the importance of confidentiality, especially for trusts.

Mr Patsalides underlined that Cypriot authorities were ready to study all documents that Panama authorities would provide them officially. He continued that the Cypriot RCB Bank that has been identified by media in the context of 'Panama leaks' had immediately denied that they have granted any such 'unsecured' loans to Russia.

Mr Panteli continued that Cyprus (tax) authorities are doing the same that other countries are doing, i.e. assessing information that is available to the public, and the Central Bank of Cyprus is assessing the information to the extent that it may concern the Cypriot banking system or any suspicious-looking transactions. Moreover, in line Transparency and Anti Money Laundering laws, the Cyprus Securities and Exchange Commission have requested by April 20 all regulated entities to report if they maintain/maintained any relationship with the Panama firm or a third party representing it. He insisted that competent authorities have a power to investigate the leak of Panama papers, but he did not want to reply to a question on if a separate legal/juridical enquiry would be conducted. He was not responding to a Member's question about the potentially harmful effect of the 'notional interest' deduction scheme in Cyprus.

Mr Panteli, however, undertook to provide a written reply regarding how many accounts have registered (ultimate) beneficial owner in Cypriot banks.

Mr Patsalides, in reply to a question on the CCCTB and a criterion to be used for allocation of tax rebates, indicated that it was not an easy process (to agree amongst sovereign states) and that it would be better to leave it to markets to respond. They also favour the application of the "arm's-length principle" of transfer pricing, rather than a requirement of a permanent establishment or a common and consolidated corporate tax base. Mr Panteli noted that it was premature to start discussions on consequences of the reunification on (corporate) taxation.

13.00 - 14.30  Meeting with

  The University of Cyprus

  The Transparency International Cyprus

In his introductory presentation Alexander Apostolides, from the European University Cyprus, explained that Cyprus' economy is largely focused on professional services and on the financial sector. He referred to Eurostat statistics, stating that employment in accounting/auditing sector used mainly for tax planning purposes, increased during the crisis and currently employs around 20 000 persons in Cyprus. This represents a significant part of Cyprus' GDP (estimated up to 10%).

He indicated that there were no 'tax rulings' as such, but acknowledged that it depends on the interpretation/definition of tax rulings. (He added that no tax rulings were revealed in the 'Luxleaks' scandal). He explained that the Cypriot Inland Revenue Department merger with the VAT Service in 2014 had not been easy and that the merged Tax Department is only now starting to work efficiently. In his view, one of the weaknesses in this area (referring to fraud prevention and fight against tax evasion) was a lack of coordination between different authorities in Cyprus.

On the 'Panama papers' he explained the Cyprus Securities and Exchange Commission has noted in public that, at first sight, companies under its authority do not seem to be involved, although there is speculation on the Cypriot RCB Bank. He further emphasised that Cyprus was not an off-shore tax haven, and in recent years Cyprus has taken major steps in adopting all EU jurisdiction and international best practices for combating tax evasion and money laundering. In this context, he referred to the recent Audit Transparency report 2015 by Deloitte, as well as to the EU reports on anti-money laundering. He underlined as well that regulatory supervision is carried out by banking authorities and the ECB. Hence, regarding the Panama papers, he insisted that the date of transactions should be looked at, given that after 2013/2014 Cyprus was forced to change some part of its legislation.

Maria Konstantinou from Transparency International Cyprus (TIC) explained that currently they do not have a programme on money laundering (or tax evasion), but that TIC could consider launching one. She continued that these issues are not very high on the agenda for the (ongoing) election campaigns due to lack of interest. She referred to the new legislation on tax rulings (since October 2015) and highlighted the need for more cooperation between tax administration services.

Members noted the strengthening of the legal framework relating to corporate taxation seemed not be driven by the EU, but more for other purposes, although acknowledging the implications of the accession to the EU. Both panellists mentioned that before 2013, the impact of tax avoidance wasn't a subject of public discussion but most of the population welcomed the favourable tax treatments granted by Cyprus. Since 2013, there seems to be a change of mentality and a greater understanding of how tax avoidance impacts citizen's daily life.

Members also questioned that companies might not be interested to become domiciled in Cyprus, given that, e.g. non-residents are not subject to the Special Contribution for Defence, which is a tax which is levied on interests at a rate of 30% and on dividends at a rate of 17%. A company which is not tax resident in Cyprus is taxed on income accruing or arising only from sources in Cyprus.

Trusts are available in Cyprus, and the law is similar to the English law on trusts, but recent amendments to the Cyprus International Trust law have made Cyprus a favourable jurisdiction for the creation of a trust that are used for, amongst others, inheritance planning as well as tax planning.

On the concept of tax planning in Cyprus, Mr Apostolides explained that Cyprus has a competitive advantage through highly educated, qualified and multilingual workforce (i.e. certified accountants/auditors) for accounting firms, legal practices and the banking sector, but due to lower salary levels in Cyprus (compared to other EU MSs), 'brain drain' is an issue. This competitive advantage is complemented by good infrastructure available for such activities, as well as appropriate government regulations and a general policy of non-intervention in business operations.

He continued that registration of companies was one of the biggest weak points that the authorities need to tackle. He insisted, moreover, that sovereign states should have right to determine their corporate tax rate. He acknowledged nevertheless that harmonisation of legislation at the EU level would be welcomed, as for example, there are complications on the reporting of legitimate profit. He also called for more transparency on how much revenue is generated in Cyprus or in abroad. He acknowledged that in terms of banking regulation, Cyprus has progressed but this is less certain in terms of tax legislation.

Regarding FDIs related to Russia, Mr Apostolides indicated that double tax treaties are not meant for money laundering and round-trip investment, but that Russian owned companies use Cyprus financial centre as there is no withholding tax on profits remitted abroad, if their tax liabilities have been fulfilled in Cyprus. Double tax treaties also determine the ways in which profits are remitted abroad. He explained further that Cyprus offers an extensive network of favourable double tax treaties (not only with Russia), has no withholding taxes on dividends and interest paid, no capital gains on profits from the sale of shares and securities and exemption of taxes on foreign dividends and interest received.

Mr Apostolides undertook to share with the delegation, notably, a report of MoneyVAL on the “Special Assessment of the Effectiveness of Customer Due Diligence Measures in the Banking Sector in Cyprus” and a report by Deloitte on the 'Third Party Anti-Money Laundering Assessment of the Effective Implementation of Customer Due Diligence Measures with Regard to Cyprus’ Deposits and Loans.

15.00 - 16.00  Meeting with

  The Cyprus Investment Promotion Agency (CIPA)

The Cyprus Investment Promotion Agency (CIPA) was established as a registered not-for-profit company limited by guarantee, funded by the Cyprus government. "Invest Cyprus" is the brand under which CIPA takes the lead in promoting Cyprus as an attractive FDI destination. http://www.investcyprus.org.cy/

The Cyprus Investment Funds Association (CIFA)

The Cyprus Investment Funds Association (CIFA) was established in February 2013 with the purpose to become the collective voice and the reference point for all professionals and legal entities, offering services or engaged in the Investment Funds Industry in Cyprus. http://www.cifacyprus.org/english/cyprus-investment-funds/about-cifa/

  The Institute of Certified Public Accountants of Cyprus (ICPAC)

The Institute of Certified Public Accountants of Cyprus, established in 1961, is the competent authority for regulating the accounting/auditing profession in Cyprus. http://www.icpac.org.cy/selk/default.aspx

List of Participants:

Mr Costas Markides, Board Member, International Tax, KPMG Limited (CIFA)

Mrs Natasa Pilides, Director General (CIPA)

Mr Kyriakos Iordanou, General Manager, Mr Pieris Marcou, Mr Panicos Kaouris, Mr George Markides (ICPAC)

Mr Markides, Cyprus Investment Funds Association (CIFA) explained that it is making recommendations on tax measures, such as BEPS recommendations. Mr Iordanou, ICPAC indicated that, although it is the competent authority for regulating the accounting/auditing profession in Cyprus, it is working in parallel with the government, which is taking significant efforts to maintain Cyprus as credible financial centre. Tax legislation changes are being initiated by Cyprus along the line of BEPS, country-by-country reporting requirements, tax rulings, as well as specific legislative proposals from the EC.

Mr Markides, CIFA also mentioned that CIFA supports transparent country-by country reporting, including public disclosure (with the current threshold of €750 million turnover). However, Mr Iordanou, from ICPAC believed that information should be kept with tax authorities only, and that it should be first seen how it works before public disclosure. He continued that disclosure of the country-by-country reporting should be decided at the EU level and concerns on data protection need to be assessed. There is a working group within the tax administration department dealing with the implementation of country-by-country legislation and accountants can bring expertise to the government on this issue.

Mrs Natasa Pilides agreed with Mr Markides, explaining that CIFA works closely with the CIPA, which first took the initiative for the establishment of CIFA, as a part of the progress made in promoting Cyprus as a competitive investment funds jurisdiction.

Two years after the banking crisis and the rescue package coming into play, Cyprus not only survived, but also managed to surpass all expectations, according to the panellists. According to Mr Marcou, ICFPA was looking forward as Cyprus now concentrates on remaining a fully compliant and transparent jurisdiction, as to all related EU and international regulations. He mentioned, notably, the Foreign Account Tax Compliance Agreement (FATCA) with the United States, OECD’s Convention on Mutual Administrative Assistance in Tax Matters and the OECD’s BEPS Action Plan. He highlighted that Cyprus continues to enhance its competitiveness as an attractive international business centre. Mr Iordanou agreed that profit should be taxed where it is generated, but added that new realities such as e-commerce need to be taken into account. Regarding the question on notional profit, he confirmed that the 'arm's length principle' is used. Regarding transfer pricing, no regulatory framework is yet in place, but it is one of the top priorities and in a process of being developed on the basis of an Irish model (working group includes network of Big4). For a questions regarding whether Cyprus was looking for an opportunity for tax avoidance (by using measures like 'notional profit' deduction, tax rulings, 'IP box' regime and a policy of 'no exit' taxation), ICPA explained that they were looking for certainty and a simple tax regime.

Regarding hybrid mismatch arrangements, Mr Markides indicated that it is anticipated that Cyprus legislation will be amended to reflect the EU Parent-Subsidiary Directive provisions tackling hybrid loan arrangements (e.g. profit participating loans). With respect to hybrid loans, receipts from other EU Member States shall be taxable, when such payments are treated as tax deductible at the level of the payer company.

Regarding FDIs related to Russia, according to Mr Iordanou it is based on economic and financial (as well as historical) relations with Russia, and is not directly related to taxation, acknowledging, however, that relations with Russia could be dealt with more transparent manner.

Mr Marcou replied to the question on the sustainability of developments in Cyprus from the macroeconomic point of view, given that deposits were 5 times over GDP in 2013, and since decreased, but only to a level of 3 times over GDP, that deposit level (around 75 billion, ½ belongs to foreign entities) is above GDP but it was not crucial to the economy, nor 'unhealthy' given that Cyprus is an international financial centre. And, following the crisis, substantial amounts were converted to stocks. From CIPA point of view, for high portion of non-performing loans in the banking system necessitated practical measures (selling property or other collaterals) to complement legislative measures.

Mr Iordanou explained that Cyprus is not offering tax accommodation, but helps to interpret the law, and there are no problems with tax rulings as administration is careful interpretation state aid. ICPAC added that companies providing administrative services have the responsibility to register other companies in Cyprus and law firms that provide such administrative services are supervised by the Bar Association, as are audit/accounting firms that provide administrative services supervised by the ICPAC.

16.00 - 17.30  Meeting with trade unions

  the Cyprus Workers' Confederation (SEK)

Christos Karidis, Head of Economics Research of the Confederation Department and the Secretary of the Association of Employed Consumers

  the Pan-Cyprian Federation of Labour (PEO)

  Nikos Grigoriou, Head of the Department of Economic and Social Policy of PEO

Both representatives explained that it would be difficult to have a single tax policy in the EU, as taxation is left to sovereign states, according to them. They are against tax evasion and called for more tax transparency including businesses and shipping industry. They indicated that, due to economic specificities of Cyprus, (corporate) taxation is comparably low. Amongst these specificities, they indicated the ongoing Turkish occupation and the purpose of the Special Contribution for Defence (tax) and that Cyprus did not receive any pre-accession assistance from the EU. Both trade unions were in favour of an enhanced tax transparency and tax justice, but indicated that a single taxation system at pan-EU level would not be easy to achieve, as each EU MS has created its own model and hence it would be difficult to draw a line at which all companies should be taxed, e.g. at the rate of 20%.

In their replies to 'Panama papers' related questions, both trade unions were satisfied with stricter rules that allow thorough investigations and more transparency and emphasised that they were strongly against tax evasion. Moreover, they complained that there was (still) a lot of bureaucracy and too slow movement from the government side. Cyprus has lost 10% of its GDP over the past few years and is among the top countries in non-performing loans. Unemployment is higher than 15% and long-term unemployment has seen the highest rise compared to all other European Member States. One young person out of three is currently unemployed and Cyprus has one of the highest emigration rates in the EU. Mr Grigoriou (PEO) stated that workers are obliged to pay their taxes, whilst companies can hide their income and have lower tax rates than 12.5%.

Mr Karidis (SEK) explained that social inequality was increasing in Cyprus, which was now in the 3rd worst position in the EU. Those involved in tax evasion were, according to SEK, stealing money from the group of people (normal citizens) that pay taxes; hence SEK is in favour of a fairer tax system and the distribution of the tax burden amongst workers and companies. He added that, although public finances are in a better shape, a broader tax reform would be key to development. Trade unions are asking the government and the parliament proceed with a tax reform, the last reform being in 2002. He moreover highlighted that the economic model of Cyprus needs to be diversified, because it is now heavily reliant on financial services, meaning that both manufacturing and agriculture sectors need to be developed.

Regarding contacts with trade unions in the occupied part of Cyprus, Mr Grigoriou (PEO) confirmed on-going collaboration and joint actions with the Turkish-Cypriots trade unions, mentioned e.g. a publication on a (possible) solution of the settlement and introduction of one currency. Mr Karidis (SEK) further added that they are also collaborating, and providing recommendations, such as on the social insurance schemes.

• [1]  List of OECD Member countries - Ratification of the Convention on the OECD : http://www.oecd.org/about/membersandpartners/list-oecd-member-countries.htm
  Members of the Global Forum : https://www.oecd.org/tax/transparency/membersoftheglobalforum.htm
• [2]  http://taxinsights.ey.com/archive/archive-pdfs/2016g-00762-161gbl-cyprus-enacts-legislation-on-mandatory-exchange-of-information.pdf
• [3]  https://www.oecd.org/tax/transparency/AEOI-commitments.pdf

ANNEX 6: REPORT AD HOC DELEGATION WASHINGTON

taxe 2 COMMITTEE ad hoc Delegation to the United States of America (Washington) 17-20 May 2016

Final Programme

Wednesday 18 May 2016

08.30 - 09.30  Meeting with Elise Bean, former Director and Chief Counsel of the Permanent Subcommittee on Investigations (ICRICT and the Levin Centre)

10.15 - 11.15   Briefing by the Congressional Research Service

Donald J. Marples, Specialist in Public Finance

Jane G. Gravelle, Senior Specialist in Economic Policy

11.45 - 12.15   Meeting with Orrin Grant Hatch, Chairman of the Senate Committee on Finance, President Pro Tempore of the Senate

12.45 - 14.15   Working lunch (finger food) with stakeholders co-organised with the Atlantic Council

16.00 - 17.00   Meeting with Sander Levin, Congressman, Ranking Member of the House Committee on Ways and Means, Richard Neal, Ranking Member of the Subcommittee on Tax Policy, Earl Blumenauer, Member of the House Committee on Ways and Means, Lloyd Doggett, Member of the House Committee on Ways and Means, Ranking Member of Subcommittee on Human Resources, Xavier Becerra, Congressman, Chairman of the House Democratic Conference and Ron Kind, Congressman, Member of the House Committee on Ways and Means

17.30 - 19.00   Meeting with Caroline D. Ciraolo, Acting Assistant Attorney General in charge of the Tax Division, Department of Justice (DoJ)

Thomas Sawyer, Senior Litigation Counsel for International Tax Matters and Todd Kostyshak, Counsel to the Deputy Assistant Attorney General for Criminal Tax Matters

Thursday 19 May 2016

9.30 - 10.45   Meeting with the US Department of the Treasury

Mark J. Mazur, Assistant Secretary (Tax Policy)

Robert Stack, Deputy Assistant Secretary (International Tax Affairs)

11.30 - 12.30  Meeting with the Tax Foundation

Scott A. Hodge, President of the Tax Foundation

Gavin Ekins, Research Economist

Stephen J. Entin, Senior Fellow

Scott Greenberg, Analyst

12.30 - 13.30   Working lunch (finger food) with academics/think tanks

John C. Fortier, Director of the Democracy Project, Bipartisan Policy Center

Shai Akabas Associate Director of Bipartisan Policy Center, Economic Policy Project

Eric Toder, Co-director, Urban-Brookings Tax Policy Centre

14.00 - 15.00 Meeting with OXFAM America

Gawain Kripke, Director of Policy and Research

Didier Jacobs, Senior Economist

Nick Galass, leads on the Oxfam's economic inequality research

Robbie Silverman, Senior Advisor

15.00 - 16.00 Meeting with International Monetary Fund (IMF)

Vicki Perry, Assistant Director in the Fiscal Affairs Department and Division Chief of the Tax Policy Division

Ruud De Mooij, Deputy Division Chief in the Tax Policy Division

16.00 - 17.00  Meeting with the International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ)

  Hamish Boland-Rudder, ICIJ’s online editor

17.30 - 18.30  Meeting with the World Bank

Jim Brumby, Director, Public Service and Performance, Governance Global Practice

Marijn Verhoeven, Economist, Governance Global Practice

Rajul Awasthi, Senior Public Sector Specialist in the Governance Global Practice (leads the tax policy and revenue administration workstream, primarily in the Europe and Central Asia (ECA) region)

Guggi Laryea, European Civil Society and European Parliament Relations Lead

taxe2 COMMITTEE ad hoc Delegation to Washington, USA 17-20 May 2016

List of Participants

Members
Alain LAMASSOURE, Chair	EPP
Danuta Maria HÜBNER	EPP
Markus FERBER Pablo ZALBA BIDEGAIN	EPP EPP
Jeppe KOFOD	S&D
Neena GILL	S&D
Cătălin Sorin IVAN Bernd LUCKE	S&D ECR
Cora VAN NIEUWENHUIZEN	ALDE
Fabio DE MASI	GUE/NGL
Eva JOLY	Greens/EFA
+ Accompanying Staff

08.30 - 09.30  Meeting with Elise Bean, former Director and Chief Counsel of the Permanent Subcommittee on Investigations (ICRICT and the Levin Centre)

In her introduction, Elise Bean noted that Senator Carl Levin first hired her in 1985, to serve as an attorney on the US Senate Homeland Security and Governmental Affairs Committee. In 2003, she was appointed as Staff Director and Chief Counsel of the Permanent Subcommittee on Investigations[1]. Ms Bean referred to investigations of the Subcommittee, notably: inquiries into offshore tax avoidance by Apple, Microsoft, and Caterpillar; undeclared UBS, LGT, and Credit Suisse accounts for wealthy US clients; and tax shelter sales by professional firms, including KPMG.

Ms Bean mentioned the recent hearing on business tax reform held by the Senate Finance Committee, which demonstrated politicians' willingness to engage in the reform of the US corporate tax system even before elections. In this context, Ms Bean explained that the Treasury Department had finalised its ‘customer due diligence’ rule, which requires, as of 2018, financial institutions –banks, mutual funds and others – to ascertain and verify who actually owns and profits from the companies that make use of their services, in other words the ‘beneficial owner’. She emphasised, however, that the Obama Administration’s new ‘customer due diligence’ rule appears to permit new loopholes for shell companies created for purposes of tax dodging, given that the rule allows financial institutions to identify a manager as the company’s ‘beneficial owner’ even when that manager has no true ownership role in the company. The definition of ‘beneficial owner’ as any individual who owns 25 % or more of the equity interests, and the possibility that a single individual with 'significant responsibility' can control the entity, may allow the real owners to hide behind an executive who can serve as a 'figurehead'. This definition, she said, may undo the work that some banks have already completed by developing systems to verify owners of shell companies seeking to open accounts. In fact, according to her, the rule weakens US anti-money laundering safeguards and makes it easier for terrorists, money launderers, tax evaders, and other wrongdoers to open US accounts without revealing their identity. Moreover, Ms Bean explained that the definition in the rule differs from that in the Proposed Incorporation Transparency & Law Enforcement Assistance Act (that requires the Treasury and the states to collect, maintain and update beneficial ownership information on legal entities for law enforcement purposes), thus causing further confusion. The rule does not extend the same due diligence requirements on accounts opened before its implementation as of 2018 (no retroactivity), creating what she called ‘a major gap’ in the information collected. Apart from drawing attention to certain US states, such as Delaware, Nevada or Wyoming, as being havens for shell companies, Ms Bean also mentioned South Dakota as a state hosting a vast number of trusts. She also explained that the Obama Administration was implementing the OECD BEPS action No 13 on country-by-country reporting, and was hoping to complete it before the end of the presidential term.

Regarding the Foreign Account Tax Compliance Act (FATCA), which requires financial institutions to disclose data to the Inland Revenue Service (IRS) on any large financial accounts held by US taxpayers or by foreign entities in which US taxpayers hold a substantial ownership interest, Ms Bean shed some light on the problems regarding reciprocity, i.e. the US would not share as much data as it requires from its FATCA partners. For example, the US will not be providing account balances and will not give information on all US source income - just on certain kinds within the limits of US law. The FATCA law does not lay down threshold amounts for the accounts, as it requires all accounts belonging to US persons to be disclosed to the IRS. However, the regulations and intergovernmental agreements implementing the FATCA created thresholds. Hence, according to Ms Bean, the highest threshold – USD 400 000 for a couple living outside the US[2] – should be lowered.

In reply to criticisms from certain US politicians suggesting that endorsement of the EU state aid rules would focus particularly on US companies, Ms Bean stated unequivocally that all have the right to enforce their laws, and went on to say that such investigations seem to be based on factual matters, referring to the ‘Apple case’ that she had been involved in on the Permanent Subcommittee on Investigations.

She further stated that corporate tax avoidance should be tackled by putting an end to the deferral and inversion loopholes in the US corporate tax system, as active earnings/profits are generally not taxed until repatriated to the US. Thus, active foreign earnings are deferred from taxation until the earnings are remitted back to the US, at which point in time US corporate tax must be paid. However, taxes are reduced thanks to credits claimed for foreign taxes paid to other countries as well as other tax benefits, such as operating losses that the corporation may carry forward into future tax years or backward into prior tax years. The United States taxes the ‘worldwide’ income of domestic corporations, regardless of where the income is earned: this differs from the ‘territorial’ taxation system in which only the source country has jurisdiction over tax profits deemed to arise there.

In reply to questions by Members, Ms Bean explained that corporate rules in the US are set mainly at the state level, and many states do not require companies to disclose beneficial owners. As a result, the administration could only use existing bank secrecy regulations to go after shell companies.

She further explained in response to Members’ comments that the ‘Luxleaks’ scandal had not been ‘heard’ in the US. However, she acknowledged that the ‘Panama papers’ scandal represented another wake-up call regarding the need to put an end to corporations with hidden owners. She referred to a Global Witness undercover investigation broadcast recently (by the US news programme ‘60 Minutes’ - see link in footnote[3]) that demonstrated that US lawyers often suggest using anonymously-owned American companies in order to channel suspect (taxes) funds into the country.

She also said that the Levin Center (at Wayne State University Law School in Detroit) is organising training courses in the area of better parliamentary oversight and inquiry. Ms Bean added that she is very much in favour of public country-by-country reporting, taking the view that the impact on banks and financial institutions had been positive and that the same kind of reporting would be needed for multinational companies.

10.15 - 11.15   Briefing by the Congressional Research Service

Donald J. Marples, Specialist in Public Finance

Jane G. Gravelle, Senior Specialist in Economic Policy

The Congressional Research Service (CRS) works exclusively for the United States Congress, providing policy and legal analysis to committees and members of both the House and the Senate, regardless of party affiliation.

Ms Gravelle explained that reducing profit shifting and reforming the international tax system in the US and worldwide may involve a number of policy considerations and tradeoffs in the US. Some tax reform proposals have focused on broadening the tax base and lowering the rates of both individual and corporate income taxes. As regards efficiency, the current tax system favours the non-corporate sector overall. The corporate statutory tax rate of 35 % tends to be higher than the average marginal statutory rate for non-corporate business, which is estimated to average around 27 %. For example, of the USD 1.2 trillion in overseas profits reported by US companies in 2012, USD 600 billion was attributed to so-called tax havens: Bermuda, Ireland, Luxembourg, the Netherlands, Singapore, Switzerland, and the Caribbean islands dependent on the UK.

Ms Gravelle argued that it is the current US corporate tax rate and the general approach to taxing US multinational corporations (MNCs) that are encouraging companies to shift profits and keep money abroad.

In reply to the question related to 'stateless income/tax avoidance', Mr Marples explained that an important reason behind MNCs being able to pay such low rates is that they are allowed to avoid an estimated USD 695 billion in taxes on the USD 2.4 trillion that they hold offshore. In other words, the real problem with the tax code is not that US multinationals are paying too much, but rather the fact that they are allowed to avoid so much in taxes.

Ms Gravelle in her reply explained that despite of the real differences between the tax systems of the EU (territorial) and the US (worldwide), no major economy has a pure worldwide or a pure territorial tax system. The US system, in theory, taxes American corporations on their worldwide (or resident-based) income. She emphasised that transfer pricing manipulation can also theoretically be used to shift what is actually US source income to subsidiary corporations based in offshore tax havens. To avoid potential transfer pricing penalties, one avenue available to companies may be to obtain an advance pricing agreement (APA), either with the IRS (unilaterally) or with the IRS and another tax authority (bilaterally), covering inter-company pricing. While the US generally follows a ‘worldwide’ approach, corporations are typically allowed to defer paying taxes on income earned abroad until that income is brought home, or repatriated, in the form of a dividend payment to the US parent. Countries that have territorial tax systems generally also have some type of anti-abuse provision to protect their tax bases. Mr Marples noted that while it is true that the US statutory tax rate is 35 %, the wide swath of loopholes and breaks allow large profitable US companies to pay closer to 19.4 % on average, with many companies paying nothing at all. Statutory tax rates only tell part of the story. There is, however, an unsettled debate over whether and by how much the effective corporate tax rate in the US is higher than effective tax rates outside the US. Effective tax rates measure how much businesses really pay after all deductions and credits have been considered.

Ms Gravelle estimated that a total in profits to the sum of USD 2.6 billion remains to be repatriated eventually. She raised some concerns regarding intangible assets (such as those of Starbucks or Google), noting that if a ‘true’ arm’s length policy were adopted, most of the profit would be due in the US. In the case of Google, she was of the view that the UK decision was based on confusion over profits.

Ms Gravelle further noted that there are eight US states that could be considered as tax havens (but a federal level taxation remains). She highlighted the difference from, for example, Bermuda, where the problem is non-taxation, and went on to explain that the factors that make a country a successful tax haven include: low or non-existent tax rates applicable to foreigners; strict banking and financial secrecy laws; and a highly developed financial, legal and communications infrastructure. She argued that at the heart of the tax haven issue is the discrepancy between real economic activity and economic activity that is only apparent. She further stressed that the US is widely recognised as a leading source of offshore money: it emerged from the Union Bank of Switzerland tax evasion scandal that, at that bank alone, US clients had almost 20 000 Swiss-based accounts.

Ms Gravelle also explained that current law allows taxes to be deferred on income earned abroad until that income is repatriated to the US. Along with deferral, another basic feature of the US system is the foreign tax credit. The US taxes worldwide income on either a current or deferred basis, but it also allows credits for foreign taxes paid on a dollar-for-dollar basis against US taxes otherwise owed. Under the current US system, taxes on corporate profits at the individual level (dividends and capital gains) tend to be collected (thanks to tax treaties) on a residence basis. Deferral benefits US corporations because delayed taxes are reduced due to the time value of money. In the extreme, deferral could allow an American corporation to completely avoid US taxation on foreign source income if it never repatriates its overseas income, either because the income is being held abroad in financial assets or because it has been permanently reinvested (for example in plant and equipment). The income earned by foreign branches of US corporations, however, cannot be deferred. The credit is generally limited to the amount of taxes a corporation would pay in the credit’s absence, which is effectively just the US corporate tax rate multiplied by the amount of income earned abroad. In other words, a US corporation may claim foreign tax credit up to the point that reduces its US tax on foreign-earned income to zero, but no further. Concerning beneficial ownership, Ms Gravelle noted that eight US states do not require beneficial ownership information.

Finally, Ms Gravelle stated that it is unlikely that any major overhaul would happen before the US elections, but that reform needs to be budget-neutral, as the same level of revenue needs to be raised somehow. The principle of tax neutrality – that a tax system should neither encourage nor discourage specific economic decisions – prevails across the political spectrum. However, regardless of whether the US reforms its international tax system by following the territorial trend or by strengthening its worldwide system, all parties need to recognise more fully the importance of the high corporate tax rate, as tax reform proposals that do not reduce it will not substantially improve the position of US-based firms.

11.45 - 12.15   Meeting with Orrin Grant Hatch, Chairman of the Senate Committee on Finance, President Pro Tempore of the Senate

Orrin Grant Hatch, the most senior Republican member of the US Senate, was first elected to the Senate in 1976 and was most recently re-elected in 2012. He became the President Pro Tempore of the Senate on 6 January, 2015, and is also the longest-tenured Republican on the Senate Judiciary Committee. In the US Senate 2015-2016, Senator Hatch is a member of the Joint Committee on Taxation.

In his introductory remarks, Mr Hatch referred to the ongoing work of five separate bipartisan Finance Committee Tax Working Groups aimed at spurring comprehensive congressional tax reform efforts in the 114th Congress.

Mr Hatch was of the opinion that both Europeans and the US face the same situation, i.e. corporate taxation rules are outdated worldwide. An exchange of views with Mr Hatch, amongst others, was held on the OECD’s Base Erosion and Profit Shifting (BEPS) process, and included country-by-country reporting, the increased importance of transparency with a view to ensuring that profits are taxed where they are created, and ‘tax havens’ (also with reference to some US states).

Moreover, Mr Hatch had some concerns over the European Commission’s recent efforts on enforcement of state aid rules, stating that there was a general view in the US that all investigations were, in fact, focused on US firms. He further stated that of the five cases, 4.5 concerned US companies (the remaining 0.5 being Chrysler’s share in the Fiat case).

Mr Hatch was interested in the discussions related to TTIP and the possibility of including certain references to good governance on taxation (the chapter on investment protection was indicated by Members in this context as a possible way forward). In this context, the debate on the Trade Promotion Authority (TPA), which aims to ensure partnership between Congress and the administration in terms of bringing greater transparency to the negotiating process and ensuring that the US secures the most effective trade agreements possible.

Mr Hatch welcomed a proposal to engage in exchanges of views on these matters with MEPs on a regular basis.

12.45 - 14.15   Working lunch (finger food) with stakeholders co-organised with the Atlantic Council

Source: http://www.atlanticcouncil.org/:

The Atlantic Council promotes constructive leadership and engagement in international affairs, based on the Atlantic Community's central role in meeting global challenges. The Council provides an essential forum for navigating the dramatic economic and political changes defining the twenty-first century, by informing and galvanising its uniquely influential network of global leaders. The Council has administered programmes to examine political, economic as well as security issues to cover Asia, the Americas and other regions in addition to Europe. All its programmes are, however, based on the conviction that a healthy transatlantic relationship is fundamental to progress in organising a strong international system.

Participants invited by the Atlantic Council:

  Anders Aslund, Resident Senior Fellow, Dinu Patriciu Eurasia Center, Atlantic Council

  Gianni Di Giovanni, Chairman of Eni USA R&M, Eni

  The Hon. Boyden Gray, Founding Partner, Boyden Gray& Associates

  Jillian Fitzpatrick, Director, Government Affairs and Public Policy, S&P Global

  Marie Kasparek, Assistant Director, Global Business and Economics Program, Atlantic Council

  Benjamin Knudsen, Intern, Global Business and Economics Program, Atlantic Council

  Jennifer McCloskey, Director, Government Affairs, Information Technology Industry Council

  Susan Molinari, Vice President, Public Policy and Government Affairs, Google

  Andrea Montanino, Director, Global Business and Economics Program, Atlantic Council

  Álvaro Morales Salto-Weis, Intern, Global Business and Economics Program, Atlantic Council

  The Hon. Earl Anthony Wayne, Non-resident Fellow, Atlantic Council

  Alexander Privitera, Senior Fellow, Johns Hopkins University

  Bill Rys, Director, Federal Government Affairs, Citigroup

  Pete Scheschuk, Senior Vice President, Taxes, S&P Global

  Garret Workman, Director, European Affairs, US Chamber of Commerce

During the working lunch, delegation members shortly presented the work and the objectives of TAXE2 Special Committee, as well as the European Parliament’s initiatives vis-à-vis the fight against corporate tax avoidance.

16.00 - 17.00   Meeting with Sander Levin, Congressman, Ranking Member of the House Committee on Ways and Means, Richard Neal, Ranking Member of the Subcommittee on Tax Policy, Earl Blumenauer, Member of the House Committee on Ways and Means, and Lloyd Doggett, Member of the House Committee on Ways and Means, Ranking Member of the Subcommittee on Human Resources, Xavier Becerra, Congressman, Chairman of the House Democratic Conference, and Ron Kind, Congressman, Member of the House Committee on Ways and Means

Mr Levin said that the US has made progress in some areas of tax reform, but just like the Europeans, the US lags behind the international community in the fight to ensure transparent corporate ownership. He acknowledged that there is a need for more discussion among the partners, as there is no way Europe or the US can solve this issue on their own. In this context, he referred to tax competition and stressed that some corporate income is not taxed anywhere. However, he was of the view that singling out US companies would certainly not increase appetites for closer cooperation. He stated that several US companies were leaders in tax evasion, and considered the OECD recommendations to be very modest. However, he insisted that if tax competition to have the lowest tax rates and wages continues, both the EU and the US would be losers in this game. He recognised that the EU has been somewhat more flexible over the past years, as it is not a territorial issue as such. In this context, he referred to beneficial ownership, and stated that a recently announced US banking regulation requires US banks to obtain the identity of the beneficial owner of any legal entity holding an account.

There is also a need for overall international tax reform in the face of rising income inequality, Mr Levin said, referring to the opinion of the citizens, as US multinationals are estimated to hold USD 2.4 trillion offshore, deferring payment of taxes totalling USD 700 billion. He went on to stress that no country can keep cutting taxes and still provide the infrastructure and the government services its citizens need.

During the exchange of views, the discussion touched upon the bilateral tax treaties between the US and the EU (Member States), the investment chapter of the TITP negotiations (with a view to adding text on corporate taxation), the ‘Panama papers’, and the possibility of facilitating cooperation between the parties.

International tax reform poses a number of difficult questions about how profits should be allocated among subsidiaries of multinational corporations that manufacture and sell goods in a number of jurisdictions: Mr Levin stressed that at all events those profits should be taxed somewhere. He cited the case of Apple as an example of tax planning abuse which he had witnessed during his time in the Senate. Mr Levin gave the example of a 2013 investigation by the US Senate Permanent Subcommittee that discovered that Apple had three subsidiaries in Ireland, each of which claimed it had no tax residency anywhere. Having no tax residency anywhere is the holy grail of tax dodging. Moreover, he referred to the need to work together against manipulation of currencies, signalling out China in this context.

He concluded that if combating tax avoidance cannot be done through international cooperation, countries such as the US should take unilateral action to address the problem. Regarding the G7/G20 and the OECD, Mr Levin agreed that it is time to implement what has been agreed within the G20 framework. Hence, he suggested that both sides should continue to be in touch on a regular basis on these issues.

Mr Becerra referred to Hollywood (his congressional district is in Los Angeles), and specified the need to collect public revenues from MNCs that are 'stateless corporations' and do not contribute to the US economy. These companies’ corporate income is not taxed anywhere, and such tax advantages limited to certain big companies harm business in general, as they do not operate in a level playing field. Mr Kind referred to the perceptions of citizens in both the EU and the US regarding MNCs using tax havens and creating unfair tax competition.

17.30 - 18.30   Meeting with Caroline D. Ciraolo, Acting Assistant Attorney General in charge of the Tax Division, Thomas Sawyer, Senior Litigation Counsel For International Tax Matters, and Todd Kostyshak, Counsel to the Deputy Assistant Attorney-General for Criminal Tax Matters, Department of Justice (DoJ)

Ms Ciraolo introduced the Tax Division, which represents the US in virtually all litigation - civil and criminal, trial and appellate - arising under the internal revenue laws, in all states and federal courts except the United States Tax Court. It authorises, and either conducts or supervises, almost all prosecutions arising under the federal tax laws. It assists the Internal Revenue Service (IRS) in effectively enforcing the tax laws, as well as its investigations (the IRS is the investigative agency). The Tax Division also prosecutes criminal violations of the revenue laws. In this context, Ms Ciraolo mentioned the Memo of September 2015[4], which guides attorneys on corporate settlements and includes eligibility criteria for any credit when it comes to cooperation relating to a case of corporate misconduct. In settlement negotiations, companies will not be able to obtain credit for cooperating with the government unless they identify employees and turn over evidence against them, ‘regardless of their position, status or seniority’.

By law, the IRS cannot disclose IRS audit results, but, despite this, according to the speaker, the Tax Division’s tax litigation receives wide media coverage, leading to a significant multiplier effect on voluntary compliance.

Ms Ciraolo argued that the Tax Division has a role in improving legislation by submitting to Congress proposals for legislative amendments to ensure that the government’s litigating positions are consistent with applicable law and policy. The measures that are currently taken include prosecutions of taxpayers who seek to conceal foreign accounts and money- laundering prosecutions. On the issue of beneficial ownership, she referred to the recent Treasury’s Customer Due Diligence (CDD) Final Rule for financial institutions. The US Treasury has announced measures to address critical vulnerabilities in the US financial system, following actions taken by other countries in response to the ‘Panama papers’ disclosures. Moreover, she indicated that, in parallel, the Administration has announced that it will propose legislation that would require beneficial ownership information to be reported to FinCEN,[5]^, effectively creating a registry of such information, which would enhance AML and anti-corruption enforcement.

With respect to the question whether certain US states share information with the IRS, Mr Sawyer referred to information-sharing programmes in place between the IRS and federal, state and municipal governmental agencies that are aimed at enhancing voluntary compliance with tax laws. In this context, Mr Kostyshak referred to the need to ensure the protection of taxpayer confidentiality (privacy) rights.

In reply to Members’ questions on the ‘Panama papers’ leak, Mr Kostyshak noted that the US Department of Justice has launched a criminal investigation into international tax avoidance schemes uncovered by this leak.

The Tax Division continues to play a lead role in investigations and prosecutions involving the use of foreign tax havens. In this context, Ms Ciraolo referred to, for example, UBS AG, Switzerland’s largest bank, which was providing banking services to US customers with undeclared accounts. A prosecution agreement amounting to USD 780 million in fines, penalties, interest and restitution was reached with this economic operator. The Tax Division continues to prosecute UBS clients, using information obtained through the deferred prosecution agreement. She also explained that the Voluntary Disclosure Initiative, concerning unreported offshore accounts, resulted in an unprecedented number of taxpayers, almost 15 000, attempting to ‘return to the fold’ and paying back taxes, interest and penalties due, probably totalling at least some hundreds of millions of dollars.

Ms Ciraolo clarified that the Treasury/IRS (or anyone else) may draft regulations, but the introduction of new legislation is ultimately a matter for Congress. Regarding tax law, the Treasury/IRS can issue a regulation (which has the force of law). Recently the Treasury and the IRS proposed regulations to further reduce the benefits and limit the number of corporate tax inversions, including by addressing earnings stripping.

With respect to a question on Delaware, Ms Ciraolo replied that both the Tax Division and the IRS seek whatever information is available, but there is not much at the state level, as many states do not generally have/collect much information of this kind. Some states are very cooperative, others less. With regard to Nevada, she considered that it was ‘an active jurisdiction for a lot of investigations’.

Ms Ciraolo explained that the IRS Whistleblower Office pays money to people who blow the whistle on persons who fail to pay the tax that they owe. If the IRS uses information provided by the whistleblower, it can award the latter up to 30 % of the additional tax, penalty and other amounts it collects. Given that proceedings may take years - this includes appeal rights, which are prerequisites for the payout of a whistleblower award - there is now a proposal that the IRS Whistleblower Office should send annual letters to whistleblowers to notify them that the IRS still has their claim under consideration. She also noted that such a programme is expensive and requires many resources, given that the IRS office receives thousands of claims each year, many of which are not actionable because the information is not specific or credible or is already known by the IRS. However, she also highlighted the successes of the programme in tax collection, noting that since 2007 it has enabled the IRS to collect over USD 3 billion in tax revenue. As the IRS is preparing a new study on the tax gap[6] (the last study, in 2006, estimated the average annual tax gap for 2008-2010 to be USD 458 billion), Ms Ciraolo wondered whether it will show any evolution, and if so of what kind.

Thursday 19 May 2016

9.30 - 10.45   Meeting with the US Department of the Treasury

Mark J. Mazur, Assistant Secretary (Tax Policy)

Robert Stack, Deputy Assistant Secretary (International Tax Affairs)

Mr Stack started the meeting by acknowledging that the work done by the EP was excellent and that he was working in close cooperation with the European Commission (EC). He also stated that within the OECD/G20 BEPS process, the EC and the US have an agreement on the main lines, but also have some differences. The US is committed to complying with the four minimum standards, notably on 'country-by-country reporting' (CbCR), 'Treaty shopping', 'patent boxes’ and 'hybrid mismatch arrangements'.

As regards the Deductibility of Interest, which certain MNCs use for tax avoidance by lending within the group more than their entities earn, Mr Stack noted that the US has proposed 10 % (although, the OECD/BEPS allow countries to fix their cap in a ‘corridor’ between 10 % and 30 % of the earnings before interest, taxes, depreciation and amortisation (EBITDA)).

As regards country-by-country Reporting, the Obama Administration was currently implementing BEPS Action 13. All multinationals will be required to file their CbCR. He insisted that the US Administration was also working with the EU and the OECD to match the timelines (January 2016 data would be made available).

Regarding effective anti-abuse provisions in all tax treaties, he indicated that the US is following the new OECD model in bilateral treaties, but inclusion of such provisions from the existing treaties in the proposed Multilateral Convention (MC) would require approval by the Senate. He insisted that the US has the strongest anti-treaty shopping provisions and that the US cannot be used as a way to treaty-shop. According to him, a strong and effective CbCR programme would provide the IRS with an important tool to identify situations involving not only potential transfer pricing issues, but also the potential application of judicial concepts, such as determining whether income is effectively connected with business activities conducted in the US. The CbCR would be provided with the Foreign Account Tax Compliance Act (FATCA) partners.

Mr Stack was of the view that the EU does not have effective CFC rules, because of the ECJ Cadbury Schweppes Ruling,[7] and that developing countries were in some way 'victims' of it.

Furthermore, in reply to Members, Mr Stack explained the difference between regulation and bills etc., saying that the holes in legislation are filled by rules, which build up around legislation, and added that tax laws (due revenue impact) have to go through both Houses.

Mr Mazur stated that the President's proposals may be part of the Budget proposal (which may cover several legislative proposals that have an impact on, for example, budget appropriations) or a single, stand-alone proposal for tax legislation. Generally, such legislative proposals cannot be made retroactively, as they are part of the budget proposal, which is annual or otherwise timelined.

In answer to questions from Members, Mr Stack indicated that big MNCs are 'permanently investing' their profits, so they do not need to declare them as taxable earnings in the US tax declaration. According to him, this treatment gives them an incentive to keep money 'offshore', and not to repatriate profit to the US. The US system is 'quasi territorial', as the system is based in part on a residence principle, applying US taxes on a worldwide basis to US firms while granting foreign tax credits to alleviate double taxation. The system, however, also permits US firms to defer foreign-source income indefinitely—a feature that approaches a territorial tax jurisdiction.

Mr Stack indicated that the problem of tax havens such as Bermuda was 'solved' by exchange of information, and continued that there was an enormous variety of tax rates, referring to certain EU Member States, such as Ireland, Luxembourg and the Netherlands.

Regarding disclosure of country-by-country reporting to the public, Mr Stack underlined that within the OECD framework, the information was meant for the tax administrations only. Hence, the EU's proposal would create a disadvantage and remove all incentives for the US to cooperate. He also emphasised that the problem is future cooperation with other OECD members, and that this would give them an excuse to do whatever they wished, not necessarily going beyond BEPS, but certainly harming comprehensive implementation. He was 'laughing' about the EU proposal to include tax havens in the proposal, as exchange of information would not help. He stated that the US is drafting rules to prohibit keeping earned income in those tax havens. Mr Stack also questioned whether a policy change only two days after the Panama Papers leak was the right thing, since it did not follow the line of the US Administration.

Mr Stack emphasised that the US was not against public reporting, but that business criticised it without making a strong case against it, and that the US could block it in the OECD – but that the EU's proposal harmed the 'consensus' method as, even if a 'consensus was achieved, the EU later on decided to go its own way'. The information is meant for the tax administrations as a risk assessment tool and should be kept confidential (referring to China and some other countries that would be using it for their own purposes).

Mr Stack, in reply to a question related to Delaware, explained that state law regulates Limited Liability Companies (LLCs) and determines whether single-member LLCs are allowed, and that depending on choices made by the LLC and the number of members, the IRS will treat an LLC as either a corporation, a partnership, or part of the owner's tax return (a ‘disregarded entity’). Specifically, if a single-member LLC does not choose to be treated as a corporation, the LLC is a ‘disregarded entity,’ and the LLC's activities should be reflected in its owner's federal tax return. Moreover, Mr Stack noted that ‘trusts are different for federal tax purposes, for reasons not quite understood by the Treasury’.

Mr Mazur, on the subject of inversion – the practice of re-incorporation in low-tax countries – hinted at various MNCs trying to break up business entities such as Pfizer. The new rules, the government’s third wave of administrative action against inversions, would, according to him, make it harder for companies to move their tax addresses out of the US and then shift profits to low-tax countries using a manoeuvre known as 'earnings stripping'. Moreover, Mr Mazur added that the misuse of companies to hide beneficial ownership is a significant weakness in the US anti-money laundering/counter financing of terrorism regime that could only be resolved by legislative action, and that a proposal is now under the consideration of Congress.

Last but not least, Mr Mazur complained that the state aid investigations carried out recently by the European Commission were focused on US companies, stating that even the FIAT case was largely American (Chrysler part).

11.30 - 12.30  Meeting with the Tax Foundation

Scott A. Hodge, President of the Tax Foundation

Gavin Ekins, Research Economist

Stephen J. Entin, Senior Fellow

Scott Greenberg, Analyst

Mr Hodge introduced the Tax Foundation, stating that it was oldest NGO in the US working on tax policy advocacy both at the federal and state levels. Corporate taxation is a highly competitive tool, when MNCs are seeking opportunities to reduce taxes; however, he indicated that more tax competition is needed between countries. He explained the differences as regards the effective tax rate and the statutory tax rates in the US. He was of the view that Congress was not focused enough to create a US tax system for the 21st century, as over the years the federal tax code has expanded dramatically in size and scope and tax complexity creates big costs for American households and businesses. He stated that the TAXE Committee’s work is valuable, as it brings more transparency and public debate.

Mr Entin explained that it is now well known that the US has the highest corporate income tax among the leading industrialised nations – economists have determined that the US has the third highest corporate income tax among the 165 nations surveyed. Only Chad and the United Arab Emirates levy a higher corporate tax rate than the US. He stated that the US taxes foreign-source income at a much lower effective rate than it taxes domestic source income of US multinationals. Regarding tax rates, Mr Hodge referred to the OECD study and compared US effective tax rates with those of France and Germany, demonstrating that US tax rates were much higher.

Regarding the question on Delaware, he indicated that there are many companies but they are not only there for tax purposes. Moreover, Delaware is not the only US state offering easy access to those looking to create an anonymous corporate entity, with Wyoming, Nevada, California and others also being implicated in such practices. Mr Ekins explained that the US tax code treats corporations differently from other forms of business. Specifically, corporate income is subject to two levels of taxation: once at the entity level, through corporate income tax, and once at the individual level, through individual income tax. However, income earned by pass-through businesses, such as partnerships, is not subject to any entity-level taxes, and is only taxed through individual income tax. He clarified further that, for example, 'S-corporations' are taxed in a different way from corporations. He also pointed to the problem of it being difficult to define where corporate income is generated if production is in one country, but components are made in several other countries and the final product could be consumed in other counties.

With reference to the presidential election process, some of ideas of the candidates were criticised by the Tax Foundation, in that it would bring in revenue, but not necessarily economic growth. Mr Entin referred also to the recent proposal from Senator Hatch regarding a move from corporate tax to the shareholder. However, he added that the US has a highly progressive income taxation system in comparison with other OECD countries. According to him, deferral creates an additional problem, however, because it encourages US multinationals to retain foreign profits overseas instead of repatriating them to the US parent company. The result is that US multinationals in recent years have accrued an estimate of over USD 2 trillion in overseas assets.

Mr Entin explained inversion used by MNCs by acquiring a very small foreign company, then moving the joint headquarters abroad. He indicated that the Treasury is changing the interpretation of the so-called 80/20 rule and is discouraging inversions by tightening the rules governing intra-company loans to prevent what is known as ‘earning stripping’.

Mr Hodge summed up and stated that a corporate tax reform that reduces the corporate tax rate and moves toward a competitive territorial tax system would not only discourage inversions, but also would encourage investment and create jobs. He was also of the view that definitions should be harmonised and that the 'Arm’s length' principle on transfer pricing was not a correct measure.

12.30 - 13.30   Working lunch (finger food) with academics/think tanks

John C. Fortier, Director of the Democracy Project, Bipartisan Policy Center

Shai Akabas Associate Director of Bipartisan Policy Center Economic Policy Project

Eric Toder, Co-director, Urban-Brookings Tax Policy Center

Source: http://bipartisanpolicy.org/about/who-we-are/ :

The Bipartisan Policy Center is a non-profit organisation that combines the best ideas from both parties to promote health, security and opportunity for all Americans. BPC drives principled and politically viable policy solutions through the power of rigorous analysis, painstaking negotiation and aggressive advocacy.

Source: http://www.taxpolicycenter.org/ :

The Tax Policy Center is a joint venture of the Urban Institute and Brookings Institution. The centre is made up of nationally recognised experts in tax, budget, and social policy who have served at the highest levels of government. TPC provides timely, accessible analysis and facts about tax policy to policymakers, journalists, citizens and researchers.

During the discussion, Members learned about the views of the invited experts on the ongoing elections and on how the US corporate tax system may be reshaped on the basis of the proposals of the candidates.

14.00 - 15.00   Meeting with OXFAM America

Gawain Kripke, Director of Policy and Research

Didier Jacobs, Senior Economist

Nick Galass, leads on the Oxfam's economic inequality research

Robbie Silverman, Senior Advisor

Mr Silverman introduced Oxfam America actions regarding corporate taxation, notably stating that it is examining why and how approaching tax responsibility beyond legal compliance benefits companies and the developing countries in which they operate. He referred to their research study that concluded that the 50 biggest US businesses have USD 1.4 trillion held offshore, while overall the use of tax havens allowed US firms to reduce their effective tax rate on profits from the US headline rate of 35 % to an average of 26.5 % between 2008 and 2014. He stated that for every USD 1 spent on lobbying, these 50 companies collectively received USD 130 in tax breaks, although noting that it was difficult to obtain facts on federal lobbying. Moreover, he stated that Oxfam estimates that tax avoidance by US corporations costs the economy some USD 111 billion a year, but it was also fuelling the global wealth divide by draining USD 100 billion from the poorest countries.

Mr Silverman explained the dysfunction of the corporate taxation system with multiple levels, referring to two sets of rules for MNCs and others for SMEs. He stated that almost no company pays the US headline rate of 35 % but on average only 26.5 %. He called therefore for increased transparency and mentioned country-by-country reporting. He was of the view that the EU's threshold of a turnover above EUR 750 million was too high. He noted that 'beneficial ownership' was a key priority and explained that the Obama Administration has proposed legislation in this regard with some shortcomings, for example, concerning the control test.

Mr Jacobs also singled out some African countries and loopholes in corporate taxation systems worldwide that allow US firms to seek to reduce their tax bill by ‘profit-shifting’. He was also of the view that, regarding 'beneficial ownership', there should be a test to check who is the person responsible for controlling the money, and the proposal of the Obama Administration does not include trusts. Moreover, he stated that US companies report to the US Treasury, and the US Treasury provides information to those countries that have signed up to the FATCA. However, a problem arises regarding the exchanged information, as there is no (full) reciprocity from the US side.

Mr Silverman called for the EU to push forward and eventually get the US on board. He therefore agreed that it is important to have a joint agenda between the US and the EU. Regarding the Panama Papers, he indicated that it was difficult to determine what was legitimate and what was not, hence transparency would be a key priority also for legitimate uses of tax havens, referring to Delaware, which offers certain benefits to businesses. He emphasised the need for further efforts to engage developing countries in the OECD framework.

15.00 - 16.00   Meeting with the International Monetary Fund (IMF)

Vicki Perry, Assistant Director in the Fiscal Affairs Department and Division Chief of the Tax Policy Division

Ruud De Mooij, Deputy Division Chief in the Tax Policy Division

According to Ms Perry, changes and behaviours mirror those of other countries and hence it is likely that the US will make a shift to direct tax on investments. She mentioned the tax incentives, such as tax holidays for foreign direct investments, that need to be examined at both ends. Regarding tax evasion and tax planning, Ms Perry indicated that they require skills. Taxes should be paid where value is created, and there should be a balance between the right of sovereign states to decide on corporate taxation and tax competition between countries.

Mr De Mooij explained that the BEPS process is relevant to developing countries and that there is a platform for elaborating a 'tax toolkit' for BEPS implementation in developing countries in compliance with the OECD framework. International organisations are collaborating on a full range of issues and providing technical assistance to developing countries. As for developing economies, strengthening domestic tax systems is urgent owing to declining development assistance. While public revenues would need to be recovered from domestic sources, strengthening tax compliance is necessary with due consideration to countries’ differing circumstances. He explained that some of the strategies that multinationals use to reduce their tax liabilities – notably base erosion and profit shifting –would be likely to have a big impact if they could, somehow, be quantified. He added that Google, Starbucks and other household names have famously managed to pay very little corporate tax. This issue is not just a concern for advanced economies, however, and it is likely to represent an even greater concern for developing countries.

Ms Perry indicated that the OECD has set the standards, but it is not clear how they will be implemented, as they are very technical. She condemned the fact that the negotiations at the OECD were among the developed countries. She noted differences in corporate taxation policies and tax competition, in whether taxation is at the corporate level or based on income from capital. Rates of corporate income taxation, however, have been reduced more often than increased. She noted that taxation is rarely far from the news, but it has seldom been so central to public debate, in so many countries, as it is now.

16.00 - 17.00  Meeting with the International Consortium of Investigative Journalists

  Hamish Boland-Rudder, ICIJ’s online editor

Mr Boland-Rudder explained the investigations carried out by the International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ), referring to the 'LuxLeaks' case and to the Panama Papers, a case in which the German-based newspaper Süddeutsche Zeitung oversaw the probe. The Panama Papers investigation has had a massive global impact as, for example, it led to the resignation of Iceland’s prime minister, official investigations were opened worldwide and an immediate censorship drive was instituted in China. He mentioned also that the OECD had started a tax investigation in France. Following the Panama Papers, OECD countries seem to have strengthened their collaboration, and some governments are now even meeting bilaterally.

Mr Boland-Rudder explained the difference between the ICIJ’s work and WikiLeaks, notably mentioning that the ICIJ does not publish anything of a private nature. The ICIJ is looking after public interests and exercising 'group' pressure. Tax investigations would be carried out using all sources of information, both public and non-public, or through better cooperation with tax jurisdictions or tax administrations in the country concerned.

Regarding the 'LuxLeaks' case, Luxembourg prosecutors are now seeking jail time for whistleblowers. He therefore underlined the need to protect whistleblowers, as some countries/jurisdictions already do, as they are individuals who are acting in the public interest.

Mr Boland-Rudder noted the importance of follow-up, with certain whistleblowers becoming victims even though they are serving the general public. He praised the TAXE Committee for having helped to keep the public debate alive since 'LuxLeaks' in 2014. He indicated that there is a lot of work to be done, as the Panama Papers leak includes more than 11.5 million financial and legal records and since it exposes a system that enables crime, corruption and wrongdoing, hidden by secretive offshore companies. There is no doubt that there is a problem of global tax avoidance generally. According to him, the ICIJ will, as a next step, be focusing on Africa, since the continent is faced with a major problem of illicit financial flows.

17.30 - 18.30  Meeting with the World Bank

Jim Brumby, Director, Public Service and Performance, Governance Global Practice

Marijn Verhoeven, Economist in the Global Practice on Governance

Rajul Awasthi, Senior Public Sector Specialist in the Governance Global Practice (leads the tax policy and revenue administration workstream, primarily in the ECA region)

Guggi Laryea, European Civil Society and European Parliament Relations Lead

Mr Brumby explained that the Bank is strengthening cooperation with other international organisations through a platform with the OECD, the IMF and the UN, as there are enormous expectations globally on corporate taxation. In this context, he referred to offshore financial centres, to the Panama Papers, and to illicit financial flows. He explained that the Bank has changed its policy regarding funding to private sector support by the International Finance Corporation (IFC)[8], a member of the World Bank Group. This was due to the fact that 75 % of investments went to firms using offshore financial centres, according to research undertaken by Oxfam. He noted that loan operations are development-policy friendly, notably based on budget support, for example a reform of fiscal systems on both sides, public spending and revenue collection/taxation, as was the case with a project in Indonesia. He added that the Bank would not engage with countries that do not apply certain standards, such as the internationally recognised tax governance criteria, and that the IFC lending policy has been reviewed accordingly.

In response to questions, Mr Brumby explained that the Bank has a reasonably strong role to play, while admitting that the OECD/G20 process has stronger legitimacy. The Bank covers 165 countries – a large number (maybe most) of which are developing countries. The Bank has country offices that have an ‘insight' into developing countries, and in this context, he explained that Pakistan, for example, might turn to them to reform their tax system/policy. He also indicated that technical assistance is provided through projects, for example on better definitions as regards tax law, such as on 'beneficial ownership'.

As for the questions related to the Panama Papers, Mr Brumby noted that the capacity of a tax system is a choice and that many of them have certain peculiar aspects that were likely created on purpose. He added that addressing key aspects of base erosion and profit shifting is an important exercise – and a difficult one, both technically and politically. He pointed out that the BEPS process brings new challenges to developing countries, which is why the platform of the international organisations is creating a toolkit for international taxation issues. Moreover, he noted that transfer pricing rules and transferring assets were complex issues and that there were many different ways of conducting them. For example, he indicated that the pricing of commodities was a straightforward way for tax administrations to value transactions. However, the OECD’s arm’s length principle on transfer pricing would leave other means to value transactions and would be difficult to accept, as 'one model' would not fit all countries. According to Mr Brumby, it would not be the best way for certain transactions and certain countries, and such rules would require an effective dispute resolution procedure.

Mr Verhoeven explained that a threshold of a turnover in excess of EUR 750 million is so high that many developing countries do not need to comply with the transparency requirements. Regarding the public disclosure of the country-by-country reports, he indicated that such information is intended for tax authorities. However, if it were disclosed (by everyone), it might change the way in which it would be conducted, as it would leave a ‘footprint’ of the operations. He gave the example of the Bahamas, which would report no operations or 0 %, whereas India would report all company operations but probably report no (profit) taxes.

Mr Brumby emphasised that the OECD Global Forum was very successful, for example for the exchange of information, but the process was not perfect. He noted, for example, that country-by-country reporting was not a global solution for developing countries, as there might not necessarily be a lot of confidentiality and the information sharing with developed countries would not be on an equal footing. He further praised the OECD Peer Review process, mentioning the recent report on Cyprus.

• [1]  The Permanent Subcommittee on Investigations was originally authorised by Senate Resolution 189 of 28 January 1948. Website: https://www.hsgac.senate.gov/subcommittees/investigations/media/permanent-subcommittee-on-investigations-historical-background
• [2]  Reporting by U.S. Taxpayers Holding Foreign Financial Assets : https://www.irs.gov/businesses/corporations/summary-of-fatca-reporting-for-u-s-taxpayers
• [3]  http://www.cbsnews.com/news/anonymous-inc-60-minutes-steve-kroft-investigation/
• [4]  https://www.justice.gov/dag/file/769036/download
• [5]  A United States person that has a financial interest in or signature authority over foreign financial accounts must file an FBAR (Report of Foreign Bank and Financial Acccounts) if the aggregate value of the foreign financial accounts exceeds USD 10 000 at any time during the calendar year.
• [6]  https://www.irs.gov/uac/the-tax-gap
• [7] http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&num=C-196/04
  Judgment - 12/09/2006 - Cadbury Schweppes and Cadbury Schweppes Overseas
  Case C-196/04
  https://www.uclouvain.be/cps/ucl/doc/centre-jrenauld/documents/WP_4_Study_Impact_of_ECJ_Rulings_Direct_Taxation.pdf
• [8]  https://www.oxfam.org/en/research/ifc-and-tax-havens

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

внесено съгласно член 56, параграф 3 от Правилника за дейността

Палома Лопес Бермехо

Мултинационалните дружества използват правни инструменти, които им дават възможност да избегнат плащането на съответните данъци, като по този начин се освобождават от задълженията си към обществото във връзка с данъчното облагане. Схемите за намаляване на данъчната основа и прехвърляне на печалби са породени от капиталистическата глобализация и в рамките на ЕС – от свободното движение на капитали.

Неотдавнашните скандали подчертаха провала на настоящата икономическа система и нейната неспособност да разреши проблема.

Приветстваме много препоръки на комисията TAXE 2, по-специално оттеглянето на банковите лицензи на финансовите институции, които подпомагат данъчните измами, както и призива за световен регистър на богатството. Комисията TAXE 2 обаче не успя да достигне до същината на проблема. В крайна сметка докладът снема тежестта от истинските причини и оневинява лицата, които носят истинската отговорност за сегашното положение, като пренебрегва решения, които действително могат да разрешат проблема.

Поради това подчертаваме необходимостта от:

– публичен контрол на банковата и финансовата система;

– ограничения на движението на капитали;

– среща на върха на равнище ООН, за да се определят пътна карта и съвместен план за действие с цел слагане на край на данъчните убежища.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	21.6.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	25 6 9
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Hugues Bayet, Fabio De Masi, Frank Engel, Markus Ferber, Ashley Fox, Ildikó Gáll-Pelcz, Sven Giegold, Neena Gill, Danuta Maria Hübner, Ramón Jáuregui Atondo, Othmar Karas, Jeppe Kofod, Zdzisław Krasnodębski, Georgios Kyrtsos, Alain Lamassoure, Philippe Lamberts, Fulvio Martusciello, Marisa Matias, Emmanuel Maurel, Bernard Monot, Evelyn Regner, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Paul Tang, Michael Theurer, Cora van Nieuwenhuizen, Marco Zanni
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Pervenche Berès, David Casa, Ana Gomes, Cătălin Sorin Ivan, Danuta Jazłowiecka, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Paloma López Bermejo, Olle Ludvigsson, Thomas Mann, Pirkko Ruohonen-Lerner, Nils Torvalds
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Laura Ferrara

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

25	+
ALDE	Michael Theurer, Nils Torvalds
ECR	Ruohonen-Lerner
ENF	Bernard Monot
GUE	Fabio De Masi, Marisa Matias
PPE	Ildikó Gáll-Pelcz, Danuta Maria Hübner, Alain Lamassoure, Fulvio Martusciello, Theodor Dumitru Stolojan
S&D	Hugues Bayet, Pervenche Berès, Neena Gill, Ana Gomes, Cătălin Sorin Ivan, Ramón Jáuregui Atondo, Jeppe Kofod, Olle Ludvigsson, Emmanuel Maurel, Evelyn Regner, Peter Simon, Paul Tang
VERTS/ALE	Sven Giegold, Philippe Lamberts

6	-
ALDE	Cora van Nieuwenhuizen,
PPE	David Casa, Markus Ferber, Danuta Jazłowiecka, Krišjānis Kariņš, Georgios Kyrtsos

9	0
ECR	Ashley Fox, Zdzisław Krasnodębski
EFDD	Laura Ferrara, Marco Zanni
ENF	Barbara Kappel
GUE/NGL	Paloma López Bermejo
PPE	Frank Engel, Othmar Karas, Thomas Mann

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“