ПРЕПОРЪКА относно проекта за решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз, на Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна

19.7.2016 - (10107/2016 – C8-0243/2016 – 2016/0005(NLE)) - ***

Комисия по международна търговия
Докладчик: Александър Граф Ламбсдорф

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекта за решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз, на Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна

(10107/2016 – C8-0243/2016 – 2016/0005(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта за решение на Съвета (10107/2016),

–  като взе предвид проекта на Споразумение за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна (05730/2016),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграфи 3 и 4 и член 209, параграф 2, и член 218 параграф 6, втора алинея буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0243/2016),

–  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия и становището на комисията по развитие (A8-0242/2016),

1.  дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на държавите от Южноафриканската общност за развитие (Ботсуана, Лесото, Мозамбик, Намибия, Южна Африка и Свазиленд).

КРАТКА ОБОСНОВКА

Хронология на споразуменията за икономическо партньорство

Когато през 2000 г. се сключи Споразумението за партньорство от Котону, с него се отправи призив за основни промени в дългогодишните нереципрочни търговски преференции, които почти 40 години обуславяха икономическите и политическите взаимоотношения между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейския съюз. Основната причина за това беше разочароващото въздействие на тези едностранни преференции: на първо място, делът на търговията с държавите от АКТБ на пазара на ЕС непрекъснато спадаше и повечето държави не успяха да използват тези преференции, за да диверсифицират своите икономически структури. На второ място, преференциите противоречаха на правилата на Световната търговска организация (СТО), тъй като те дискриминираха развиващите се държави извън АКТБ.

ЕС и държавите от АКТБ се споразумяха да договорят реципрочни, макар и асиметрични търговски споразумения, известни като споразумения за икономическо партньорство. Самите държави от АКТБ решиха в кои регионални групи искат да водят преговори. Преговорите по споразуменията за икономическо партньорство (СИП) започнаха през 2002 г. и се очакваше да приключат до края на 2007 г. – годината, в която изтичаше срока на освобождаването от задължения в рамките на СТО. Освен да гарантират неограничен безмитен и безквотен достъп на продуктите от АКТБ до пазара на ЕС, основното предназначение на СИП е да бъдат инструмент за развитие, даващ възможност на държавите от АКТБ да ускорят динамиката на регионалната си интеграция и да улеснят интеграцията си в световната икономика.

Понастоящем всички държави, с които няма СИП, са обхванати от „Общата схема от преференции“ (ОСП) на ЕС или от договореността „Всичко освен оръжие“. При все това, с цел избягване на сътресения на пазара и осигуряване на достатъчно време за подписване и ратифициране на споразумението, за държавите, сключили временно СИП през 2007 г. ЕС прие Регламента относно достъпа до пазара (MAR), Регламент (ЕО) № 1528/2007 на Съвета, който влезе в сила на 1 януари 2008 г., с който се даде възможност за предварително прилагане на СИП. Впоследствие се взе решение, че третирането съгласно Регламента относно достъпа до пазара [свободен достъп до ЕС] ще изтече на 1 октомври 2014 г. за държавите, които не са сключили регионално споразумение или не са предприели необходимите мерки за изпълнение на своите временни СИП. Ботсуана, Намибия и Свазиленд са сред държавите, обхванати от Регламента относно достъпа до пазара, които сключиха регионално СИП преди 1 октомври 2014 г., и Комисията надлежно прие делегирани актове за тяхното оставане в обхвата на MAR, като същевременно посочи, че от тях се очаква да спазят своя ангажимент и да ратифицират регионалното СИП до 1 октомври 2016 г.

СИП ЕС – Южноафриканска общност за развитие (ЮАОР)

ЮАОР се състои от 15 членове. Седем от тях започнаха преговори с ЕС за СИП под формата на СИП ЮАОР, а именно Ангола, Ботсуана, Лесото, Мозамбик, Намибия, Свазиленд и Южна Африка. Южна Африка първоначално участва като наблюдател и като оказваща подкрепа държава, но се присъедини към преговорите официално през 2007 г.

В основата на СИП между ЕС и ЮАОР е Южноафриканският митнически съюз (ЮАМС), най-старият митнически съюз в света. С присъединяването си към тази конфигурация, Мозамбик и Ангола възнамеряваха да засилят вече установените си силни икономически и търговски връзки с Южноафриканския митнически съюз. Останалите осем държави членки от ЮАОР (Демократична република Конго, Мадагаскар, Малави, Мавриций, Сейшелски острови, Танзания, Замбия и Зимбабве) са част от други регионални конфигурации на СИП.

В края на 2007 г. Ботсуана, Лесото, Свазиленд, Мозамбик и Намибия договориха временно междурегионално СИП с ЕС. Временното СИП съдържа клауза, позволяваща на Ангола и/или Южна Африка бързо да се присъединят, ако желаят това. Междувременно Ангола, като най-слаборазвита държава, поддържа безмитен и безквотен достъп до пазара на ЕС в рамките на инициативата „Всичко освен оръжие“ , докато търговията между ЕС и Южна Африка се урежда от Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество (СТРС), подписано през 1999 г.

Ботсуана, Лесото, Свазиленд и Мозамбик подписаха временно СИП през юни 2009 г. Въпреки че Намибия парафира споразумението преди повече от девет години, те решиха да не го подписват.

Двете страни се споразумяха да продължат преговорите за всеобхватно регионално СИП, обхващащо услугите, инвестициите и свързаните с търговията правила. В действителност през 2010 г. държавите, подписали временно СИП, преустановиха процеса на ратифициране на споразумението в очакване на приключването на всеобхватните регионални преговори.

На 15 юли 2014 г. ЕС приключи преговорите с шест държави от групата държави по СИП от Южноафриканската общност за развитие (ЮАОР), а именно Ботсуана, Лесото, Намибия, Мозамбик, Южна Африка и Свазиленд. Ангола накрая реши да не парафира споразумението, но може да се присъедини в бъдеще по силата на специална клауза за присъединяване в споразумението.

Регионална интеграция и проблеми

Групата държави по СИП ЮАОР е много разнородна. Населението на шестте държави от групата по СИП ЮАОР наброява около 100 милиона, половината от които живеят в Южна Африка. По данни на Световната банка техният БВП през 2014 г. е бил 410 млрд. евро, като 85% от него са произведени от Южна Африка.

Групата включва две най-слаборазвити държави (Лесото и Мозамбик), както и една държава от групата БРИКЮ (Южна Африка), сключила споразумение за търговия, развитие и сътрудничество (СТРС) с ЕС през 1999 г. В отсъствието на СИП равнищата на БВП на тези държави биха върнали Свазиленд в ОСП, а Ботсуана и Намибия биха отговаряли на условията за придобиване на статут на най-облагодетелствана нация (НОН).

Пет от държавите по СИП ЮАОР са част от Южноафриканския митнически съюз (ЮАМС). Той е създаден през 1910 г. и е най-старият митнически съюз в света. ЮАМС също има обща външна митническа тарифа. Мозамбик не е част от ЮАМС, но има установени дългогодишни търговски и инвестиционни връзки с него.

През 2013 г. ЕС е внесъл стоки на стойност 31 млрд. евро от групата по СИП ЮАОР, като същевременно е изнесъл стоки за ЮАОР на стойност 33 млрд. евро. Износът на ЮАОР за ЕС се състои от петрол от Ангола (23%), диаманти от Ботсуана (11%), въглища (12%), скъпоценни камъни, метали и риба от Намибия и захар от Свазиленд.

Резолюция на ЕП от 2009 г. относно държавите по СИП ЮАОР

През март 2009 г. Европейският парламент гласува резолюция относно временното СИП между ЮАОР и ЕС и призова, наред с другото, за:

•  СИП, което да съответства на правилата на СТО;

•  безмитен и безквотен достъп до пазара на ЕС;

•  подкрепа за съществуващата регионална интеграция (Южноафрикански митнически съюз, ЮАМС);

•  постепенно премахване на субсидиите на ЕС за износ на селскостопански продукти;

•  гъвкавост на ЕС по отношение на данъците върху износа, клауза за НОН и защита на зараждащите се промишлени сектори;

•  опростени и подобрени правила за произход, насърчаване на регионалната кумулация;

•  включване на глава за сътрудничество за развитие с увеличена и адекватна помощ;

•  спазване на конвенциите на МОТ;

•  наблюдение на изпълнението, координирано от съответната парламентарна комисия.

Следва да се отбележи, че споразумението така и не влезе в сила, тъй като беше подписано, но не и ратифицирано.

Ключови разпоредби в СИП

Въпреки че това ориентирано към развитието регионално търговско споразумение понастоящем включва само търговията със стоки, сътрудничеството за развитие и разпоредбите относно търговията и устойчивото развитие, то оставя възможност за договаряне на допълнителни разпоредби по отношение на услугите, инвестициите, интелектуалната собственост, обществените поръчки и засилени разпоредби относно устойчивото развитие.

Асиметричният характер на споразумението създава „положителна дискриминация“ на партньорите по СИП ЮАОР, като гарантира безмитен достъп до пазара на ЕС и същевременно премахва пречките за „практически цялата търговия“, и гарантира съвместимост с правилата на СТО, като насърчава регионалната интеграция, икономическото сътрудничество и доброто управление. ЕС ще предостави безмитен и безквотен достъп на пет държави от ЮАОР, като продължение на съществуващата практика, но без той да се нарушава при изменение на Регламента относно достъпа до пазара. Вместо да се предлагат едностранни преференции, търговските отношения между държавите по СИП ЮАОР и ЕС вече се уреждат с договорно споразумение. Съгласно разпоредбите за постепенното отваряне на пазара, държавите по СИП ЮАОР ще либерализират 86% от търговията с ЕС (Мозамбик – 74%) за период от 10 години, като се изключат чувствителни селскостопански продукти и продукти от риболов.

Насърчаване на регионалната интеграция

СИП не само не доведе до разпадането на най-стария съществуващ митнически съюз в света чрез изменението на Регламента относно достъпа до пазара, но вместо това укрепи ЮАМС, като осигури хармонизацията на Южна Африка с ЮАМС и доближи Мозамбик до ЮАМС. СТРС ЕС – Южна Африка на практика преди се прилагаше за целия ЮАМС като един правен субект. Неговите търговски разпоредби ще бъдат заменени от споразумение, което е договорено от всички. Вносът от ЕС ще подлежи на единна външна тарифа.

СИП също така укрепва регионалната интеграция по множество други начини, включително чрез възможностите, предоставени от неговите Правила за регионална кумулация на произход, възможността други държави от ЮАОР (Ангола) да се присъединят към СИП, както и чрез институционално укрепване на ЮАМС. Механизмът за уреждане на спорове в СИП се основава на разпоредбите на СТРС относно този механизъм и ще се прилага за всички държави по СИП ЮАОР. Освен това общите разпоредби относно управлението на търговията (например за защитните мерки) и общите органи за вземане на решения допълнително ще укрепят процеса на регионална интеграция.

Освен това „разпоредбите за регионални преференции“ изключват възможността държавите по СИП ЮАОР да предоставят по-неблагоприятно третиране по отношение на продуктите с произход от други държави по СИП ЮАОР в сравнение с тези, които се внасят от ЕС.

Страните се ангажират да улеснят регионалната търговия чрез засилване на митническото сътрудничество и осъществяване на реформи, по-специално чрез хармонизиране и опростяване на процедурите и разпоредбите в региона на ЮАОР, улесняване на транзита и борба с измамите.

Насърчаване на търговията и развитието

Предвидени са няколко защитни мерки: многостранни защитни мерки, двустранни защитни мерки, селскостопански защитни мерки, както и преходна предпазна клауза за списък от продукти с произход от Ботсуана, Лесото, Намибия и Свазиленд (БЛНС) за смекчаване на всякакви отрицателни въздействия в тези държави.

Беше изпълнено още едно ключово искане на държавите по СИП ЮАОР, тъй като използването на субсидии за износ на селскостопански продукти няма да бъде разрешено след влизането в сила на СИП.

Постепенното премахване на тарифите за междинни продукти и входящи ресурси, като торове и машини, ще даде допълнителен тласък на процеса за създаване на добавена стойност.

Относно услугите, СИП съдържа клауза за ново разглеждане. Преговорите относно услугите ще продължат с ограничен брой държави от ЮАОР. Клаузата за ново разглеждане дава възможност за прилагане на разпоредби по отношение на услугите на по-късен етап, както и по отношение на обществените поръчки и правата върху интелектуалната собственост.

Включен е важен Протокол относно географските указания между Южна Африка и ЕС, което беше ключово изискване на ЕС. Общо 105 продукта от Южна Африка (от които 102 засягат вината) и 251 продукта са обхванати от протокола. ЕС ще осигури защита на означения от Южна Африка, като „Ройбос“ и множество означения на вина, като „Стеленбош“ и „Паарл“.

Подробна глава относно сътрудничеството за развитие определя свързани с търговията области, които биха могли да се ползват от финансова подкрепа от ЕС. За разлика обаче от СИП с Икономическата общност на западноафриканските държави, предвиждащо значителен финансов пакет, на този етап няма финансов ангажимент. Въпреки това специфични програми от националните и регионалните индикативни програми по Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) и 11-ия фонд за развитие (ЕФР) са планирани да бъдат финансирани в контекста на подготовката и изпълнението на СИП.

Политическо пространство

ЕС прояви гъвкавост по отношение на СИП, като позволи на държавите по СИП ЮАОР да наложат принципа на „завареното положение“ във връзка със съществуващите износни мита и да прилагат нови данъци върху износа при изключителни обстоятелства, когато това е оправдано от конкретни нужди от приходи или е необходимо за защита на зараждащи се промишлени отрасли или на околната среда. Като цяло се предоставят повече възможности за държавите БЛНС, но също и някои ограничени възможности за Южна Африка по отношение на ограничен брой продукти (8), в случай че може да обоснове потребности, свързани с промишленото развитие, като новите данъци върху износа се прилагат за срок не по-дълъг от 12 години. Този текст позволява на държавите от ЮАОР да печелят от суровини.

Беше включена клауза за НОН, но преференциите няма автоматично да важат за ЕС. Обхватът на преференциите трябва първо да бъде разгледан и те ще се прилагат само за споразумения с държави, основни участници в търговията. Клаузата за НОН се прилага само по отношение на митата и таксите, правилата за произход не са включени.

Както беше споменато по-горе, предвидени са редица защитни мерки за зараждащи се промишлени сектори. Освен това ЮАОР имаше възможността да изключи чувствителните продукти от либерализацията.

Придържане към ценностите и наблюдение на изпълнението на споразумението

Споразумението съдържа клауза за неизпълнение (член 110, параграф 2), която предоставя основание за предприемане на „подходящи мерки“ в рамките на съществуващото Споразумение от Котону, ако някоя от страните не изпълни задълженията си по отношение на зачитането на основните принципи от член 2 от споразумението. Временното прекратяване на търговските предимства е една такава, макар и крайна, мярка.

Първата част от СИП е посветена на устойчивото развитие, което подчертава значението на тези разпоредби. Страните потвърждават отново своите задължения съгласно международното право, включително по конвенциите на МОТ, и се ангажират да не се отклоняват от своето законодателство в областта на околната среда и трудовото право. Чрез СИП се установява и процедура за консултации по всички въпроси, свързани с околната среда или труда. В диалога по тези въпроси могат да бъдат включени съответните компетентни органи и заинтересовани страни. В споразумението се определя подробен списък от области, в които партньорите ще си сътрудничат за насърчаване на устойчивото развитие.

Докладчикът счита, че е важно да се засилят разпоредбите за наблюдение в споразумението. В член 4 страните се ангажират с постоянно наблюдение на действието и последиците от споразумението „в рамките на техните съответни представителни процедури“, за да се гарантира „извличането на максимални ползи за техните народи“. Също така на всеки пет години ще се прави преразглеждане на споразумението (член 116). Въпреки това трябва да бъдат засилени практическите инструменти за това наблюдение. В очакване на установяването на гореспоменатия диалог за устойчиво развитие и съответните процедури за участие по отношение на наблюдението, може да се усети отсъствието на Съвместен парламентарен комитет и на Съвместен консултативен комитет (които съществуват в СИП между държавите от КАРИФОРУМ и ЕС, но не са предвидени в текста за държавите по СИП ЮАОР), освен ако не могат да се използват съществуващи структури (регионални заседания на Съвместна парламентарна асамблея; Парламентарен комитет ЕС-Република Южна Африка и т.н.). Тези пропуски будят съжаление и трябва да бъдат намерени прагматични решения за преодоляването им.

Заключение

Докладчикът препоръчва да се даде съгласие за Споразумението за икономическо партньорство между ЮАОР и ЕС. Това СИП има потенциал да предизвика дълбока положителна промяна и да допринесе за устойчив икономически растеж, както и за засилване на вътрешнорегионалната търговия и интеграцията.

Въпреки това споразумението за търговия и партньорство може само да бъде малка част от една по-мащабна стратегия. Държавите от ЮАОР следва да провеждат национални политики, благоприятстващи търговията и развитието, и да се стремят към структурни реформи. Привличащата инвестиции регулаторна рамка е друг елемент от това уравнение. Тези държави следва също така да обмислят възможността за използване на потенциала на СИП отвъд търговията със стоки и в бъдеще да включат и търговията с услуги. ЕС следва да предоставя помощ за изграждане на капацитет и свързана с търговията подкрепа. ЕП трябва да наблюдава изпълнението и да повдига въпроси, когато е необходимо. Трябва да бъдат осигурени подходящи структури за наблюдение, за да се постигне максимално въздействие на споразумението.

12.7.2016

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПОРАЗВИТИЕ

на вниманието на комисията по международна търговия

относно проекта за решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз, на Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна

(10107/2016 – C8-0243/2016 – 2016/0005(NLE))

Докладчик по становище: Педру Силва Перейра

КРАТКА ОБОСНОВКА

Споразуменията за икономическо партньорство (СИП), които са партньорства за търговия и развитие между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейския съюз, имат за цел подкрепа на търговията, регионалната интеграция и постепенното интегриране на държавите от АКТБ в световната икономика, заедно с насърчаването на устойчивото им развитие.

На 15 юли 2014 г. ЕС приключи преговорите по СИП, засягащо единствено стоките, с 6 от 15-те страни – членки на Южноафриканската общност за развитие (ЮАОР): Ботсуана, Лесото, Мозамбик, Намибия, Свазиленд (БЛМНС) и Южна Африка. Партньорите по СИП ЮАОР са разнородна група, варираща от най-слаборазвити страни до страни с по-висок среден доход. ЕС е техният най-голям регионален търговски партньор. За БЛМНС СИП ще гарантира единен режим на достъп: безмитен и освободен от квоти достъп до пазара на ЕС. За Южна Африка, СИП ще замени съответните разпоредби на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество (СТРС) и ще предостави допълнителен достъп до пазара. Това СИП предвижда евентуално по-късно присъединяване на Ангола, от групата на най-слаборазвитите страни, която също участва в преговорите.

СИП с държавите от ЮАОР има редица ориентирани към развитието характеристики. Асиметричността му позволява на партньорите по СИП да защитават чувствителни сектори от европейски конкуренти. Държавите по СИП ще поддържат известно политическо пространство чрез няколко предпазни мерки за защита на своите национални отрасли и селскостопански пазари и за гарантиране на продоволствена сигурност. Използването на субсидии за износ на селскостопански продукти е премахнато и няма отлагателна клауза за продуктите, които не подлежат на либерализация. Освен това правилата за произход са доста гъвкави и при извънредни обстоятелства могат да се прилагат експортни такси. Въпреки това по време на изпълнението ще бъде изключително важно да се следи отблизо развитието на нещата на практика и да се реагира бързо в рамките на институциите по СИП, ако възникнат трудности.

Освен това разпоредбите относно сътрудничеството в полза на развитието определят капацитета и другите свързани с търговията области, които биха могли да се ползват от финансова подкрепа от ЕС. Ще бъдат необходими адекватни ресурси за прилагане на споразумението, като освен Европейския фонд за развитие и Помощта за търговията, страните от ЮАОР може да имат нужда от допълнителни ресурси за покриване на разходите за приспособяване към СИП, като намаляващите приходи. Докладчикът счита, че е важно да се доразвие идеята за фонда за СИП, предвиден в споразумението, и че графикът на държавите по СИП от ЮАОР за изпълнение на ангажиментите за либерализация следва да бъде съгласуван с този на помощта за развитие. Освен това е необходима подкрепа от страна на ЕС за доброто управление в областта на данъчното облагане и данъчните реформи.

Това СИП съдържа глава, посветена на търговията и устойчивото развитие, която потвърждава придържането на страните към международно признати стандарти и ангажимента им за прилагане на законодателството в областта на околната среда и труда. Процедурата на консултации по въпроси, свързани с устойчивото развитие, може да включва компетентните органи и заинтересованите страни. Докладчикът обаче изразява загриженост относно ограниченото участие на гражданското общество по време на преговорите и подчертава, че участието на гражданското общество следва да бъде силно насърчавано на етапа на изпълнение.

За съжаление СИП ЮАОР не съдържа самостоятелна клауза за правата на човека, но се позовава на Споразумението от Котону, по силата на което страните могат да приемат „подходящи мерки“ в случай на сериозни нарушения на правата на човека. В това отношение е важно да се гарантира, че свързващите клаузи в това и други СИП, няма да загубят действието си с изтичането на срока на Споразумението от Котону през 2020 г.

По своя замисъл СИП ЮАОР следва да бъде съвместимо с функционирането на Южноафриканския митнически съюз (ЮАМС). Докладчикът счита, че това СИП може да бъде градивен елемент за по-нататъшна регионална интеграция, при условие че бъдат предприети необходимите последващи действия, а именно по отношение на насърчаването на техническия капацитет, например във връзка с правилата за произход и улесняването на търговията.

Разбира се, ключът към пълноценното използване на предимствата на новите възможности за достъп до пазара се крие в ефективното прилагане. Поради това е от решаващо значение да се гарантира създаването на предвидените структури и механизми, както и прозрачността при функционирането им. Важно ще бъде също така да се насърчават задълбочени връзки между предприятията, по-специално в подкрепа на африканския частен сектор. Докладчикът насочва вниманието към факта, че прилагането на СИП ЮАОР трябва да се наблюдава по ефективен начин и подчертава, че партньорството с гражданското общество е задължително. В тази връзка разпределянето на ресурси ще бъде важно за улесняване на участието на гражданското общество в процеса на наблюдение. По-специално ще бъде от изключително важно значение да се наблюдава приносът на СИП за устойчивата и справедлива търговия, и в крайна сметка за устойчивото развитие и намаляването на бедността.

Освен това докладчикът призовава Съвместния съвет да представя доклади за напредъка, които следва да бъдат обсъждани от Европейския парламент, африканските парламенти и Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, с цел да се направи оценка на приноса на това партньорство за устойчивото развитие.

В заключение, докладчикът е на мнение, че съдържащите се в споразумението възможности за гъвкавост и предпазни клаузи, по-специално по отношение на търговията и устойчивото развитие, може да спомогнат за постигане на взаимно изгодно споразумение, което да допринесе за развитието, като по този начин гарантира съгласуваност на политиките в интерес на развитието, при условие, че се осигури ефективно прилагане и наблюдение.

******

Комисията по развитие призовава комисията по международна търговия, в качеството си на водеща комисия, да препоръча на Парламента да даде своето одобрение за проекта за решение на Съвета относно сключването на Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна.

ПРОЦЕДУРА НА ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие	Споразумение за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна
Библиография	10107/2016 – C8-0243/2016 – COM(2016)0018 – 2016/0005(NLE)
Водеща комисия	INTA
Становище, изказано от        Дата на обявяване в заседание	DEVE 7.7.2016
Докладчик по становище:        Дата на назначаване	Педру Силва Перейра 28.4.2016
Разглеждане в комисия	23.5.2016	20.6.2016
Дата на приемане	12.7.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	15 6 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Louis Aliot, Ignazio Corrao, Nirj Deva, Doru-Claudian Frunzulică, Maria Heubuch, György Hölvényi, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Eleni Theocharous, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Seb Dance, Jordi Sebastià, Adam Szejnfeld, Joachim Zeller
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Maria Arena, Petras Auštrevičius

ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие	Споразумение за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна
Позовавания	10107/2016 – C8-0243/2016 – COM(2016)0018 – 2016/0005(NLE)
Дата на сезиране	29.6.2016
Водеща комисия        Дата на обявяване в заседание	INTA 7.7.2016
Подпомагащи комисии        Дата на обявяване в заседание	DEVE 7.7.2016	ENVI 7.7.2016
Неизказано становище        Дата на решението	ENVI 17.2.2016
Докладчици        Дата на назначаване	Alexander Graf Lambsdorff 15.2.2016
Разглеждане в комисия	24.5.2016	15.6.2016
Дата на приемане	14.7.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	22 10 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	William (The Earl of) Dartmouth, Laima Liucija Andrikienė, Maria Arena, Karoline Graswander-Hainz, Yannick Jadot, Ska Keller, Jude Kirton-Darling, Alexander Graf Lambsdorff, Bernd Lange, Emmanuel Maurel, Anne-Marie Mineur, Sorin Moisă, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Joachim Schuster, Joachim Starbatty, Iuliu Winkler, Jan Zahradil
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Reimer Böge, Victor Boştinaru, Klaus Buchner, Seán Kelly, Gabriel Mato, Bolesław G. Piecha, Pedro Silva Pereira, Ramon Tremosa i Balcells, Wim van de Camp, Jarosław Wałęsa, Pablo Zalba Bidegain
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Mara Bizzotto, Jozo Radoš, Dariusz Rosati, Paul Rübig, Mylène Troszczynski
Дата на внасяне	19.7.2016