ДОКЛАД относно правата на човека и миграцията в трети държави

10.10.2016 - (2015/2316(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Мари-Кристин Вержиа

Процедура : 2015/2316(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A8-0245/2016
Внесени текстове :
A8-0245/2016
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

относно правата на човека и миграцията в трети държави

(2015/2316(INI))

Европейският парламент,

  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ)[1] от 1948 г., и по-специално член 13 от нея,

  като взе предвид Конвенцията за статута на бежанците[2] от 1951 г. и допълнителния протокол към нея,

  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права[3] от 1966 г. и Международния пакт за икономически, социални и културни права[4] от 1966 г. и допълнителните протоколи към тях,

  като взе предвид Конвенцията за статута на лицата без гражданство[5] от 1954 г. и Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство[6] от 1961 г.,

  като взе предвид Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация[7] от 1966 г.,

  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените[8] от 1979 г. и допълнителния протокол към нея,

  като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание[9] от 1984 г. и допълнителния протокол към нея,

  като взе предвид Конвенцията за правата на детето[10] от 1989 г. и допълнителните протоколи към нея,

  като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства[11] от 1990 г.,

  като взе предвид Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване[12] от 2006 г.,

  като взе предвид Конвенцията за правата на хората с увреждания[13] от 2006 г. и допълнителния протокол към нея,

  като взе предвид доклада от 3 август 2015 г. на генералния секретар на ООН относно насърчаването и защитата на правата на човека, включително начините и средствата за насърчаване на правата на човека на мигрантите[14],

  като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 2014 г., относно защитата на мигрантите[15],

  като взе предвид работата на различни международни механизми за правата на човека, и по-специално различните доклади на Франсоа Крепо, специален докладчик на ООН за човешките права на мигрантите[16], както и на други специални докладчици, универсалния периодичен преглед и работата на други органи по договорите,

  като взе предвид работата и докладите на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ), включително препоръчителните принципи и насоки относно правата на човека по международните граници и доклада за положението на транзитно преминаващите мигранти,

  като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека,

  като взе предвид принципите от Дака за отговорно набиране и наемане на работници мигранти[17],

  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз,

  като взе предвид докладите на Агенцията на Европейския съюз за основните права,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 ноември 2011 г., озаглавено „Глобалният подход към миграцията и мобилността“ (COM(2011)0743)[18],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2015 г., озаглавено „Европейска програма за миграцията“ (COM(2015)0240)[19],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Управление на кризата с бежанците: актуално състояние във връзка с изпълнението на приоритетните действия в рамките на Европейската програма за миграцията“ (COM(2015)0510)[20],

–  като взе предвид решението на Комисията от 20 октомври 2015 г. за създаване на Извънреден доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка[21],

–  като взе предвид заключенията от заседанията на Европейския съвет от 25 и 26 юни 2015 г.[22] и от 15 октомври 2015 г.[23],

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно плана за действие относно правата на човека и демокрацията (2015 – 2019 г.)[24], приети на 20 юли 2015 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно мерките за справяне с бежанската и миграционната криза от 9 ноември 2015 г.[25],

–  като взе предвид плана за действие и съвместната политическа декларация, приети на срещата на високо равнище във Валета на 11 – 12 ноември 2015 г.[26],

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно въпросите, свързани с миграцията, и по-специално своите резолюции от 17 декември 2014 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията[27], от 29 април 2015 г. относно най-новите трагични случаи в Средиземно море и политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището[28] и от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията[29],

  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно еманципирането на момичетата в ЕС посредством образованието[30],

  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2016 г. относно положението на жените бежанци и жените, търсещи убежище, в ЕС[31],

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно борбата с трафика на хора във външните отношения на ЕС[32],

–  като взе предвид заключителната декларация от втората среща на високо равнище на председателите на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието относно имиграцията, убежището и правата на човека в Евро-средиземноморския регион, приета на 11 май 2015 г.[33],

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област[34],

–  като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС от 9 декември 2015 г. относно миграцията, правата на човека и бежанците по хуманитарни причини[35],

–  като взе предвид различни доклади на организации на гражданското общество относно положението на мигрантите във връзка с правата на човека,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А8-0245/2016),

A.  като има предвид, че правата на човека са присъщи за всички хора, без разграничение;

Б.  като има предвид, че миграцията е световно явление с много измерения, породено от множество фактори, като например икономическите условия (включително промените в разпределението на благата и икономическата интеграция на регионално и международно равнище), социалните и политическите условия, положението с условията на труд, насилието и сигурността, постепенното влошаване на състоянието на околната среда и увеличаването на природните бедствия; като има предвид, че към това явление трябва да се подхожда по последователен и балансиран начин, в цялостна перспектива, която да отчита неговото човешко измерение, включително положителното му въздействие върху демографските промени и икономическото развитие;

В.  като има предвид, че миграционните маршрути са изключително сложни и разселването възниква не само от един регион в друг, но често и в рамките на един и същ регион; като има предвид, че по данни на ООН международните миграционни потоци се засилват въпреки световната икономическа криза; като има предвид, че понастоящем близо 244 милиона души се считат за международни мигранти;

Г.  като има предвид, че правата, установени във ВДПЧ и в други международни конвенции, са универсални и неделими;

Д.  като има предвид, че миграцията също така е резултат от нарастващата глобализация и взаимозависимостта на пазарите;

Е.  като има предвид, че различните фактори, влияещи на миграцията, позволяват да се предвидят последиците от тях и изискват изготвяне на подходящи политики;

Ж.  като има предвид, че промените в миграционните потоци, особено по време на криза, имат важни икономически, социални и политически последици както за държавите на произход, така и за държавите на местоназначение на мигрантите;

З.  като има предвид, че е важно да се осигурят ефективни механизми за наблюдение и контрол на влизането и излизането на чужденци, както и анализи и прогнози за въздействието на миграцията, които да служат като основа за изготвянето на всички политики за управление на миграцията;

И.  като има предвид, че факторите, обуславящи миграцията, станаха многообразни и могат да бъдат многоизмерни и да се основават на съображения от икономически, екологичен, културен, политически, семеен или личен характер; като има предвид, че все повече мигранти са подложени на принудително разселване и се нуждаят от специална закрила, тъй като, наред с другото, те бягат от нестабилността в държавите, от конфликти, от политически или религиозни преследвания;

Й.  като има предвид, че установяването на разграничение между бежанците, търсещите убежище лица и мигрантите става по-трудно, в т.ч. и поради факта, че много от държавите не разполагат с подходящи правни и институционални инструменти и уредби;

К.  като има предвид, че органите и приемните центрове в държавите на транзитно преминаване и държавите на местоназначение трябва да са добре информирани и да имат готовност да осигурят диференцирано и гъвкаво третиране на мигрантите и лицата, търсещи убежище;

Л.  като има предвид, че миграционните движения придобиха глобален и регионален характер, както и че миграционните потоци юг – юг, от които 80% са между държави с общи граници и с малки разлики в доходите, понастоящем леко надвишават миграционните потоци юг – север;

М.  като има предвид, че Европа винаги е била регион, който приема мигранти, но и същевременно регион, от който идват мигранти; като има предвид, че освен съвременната миграция на лица от горните социални слоеве, живеещи и работещи в чужбина, европейците са емигрирали в чужбина също така и поради икономически затруднения, конфликти или политическо преследване; като има предвид, че текущата икономическа и финансова криза е довела до емигрирането на много европейци, включително в държави с бързо развиващи се икономики от южното полукълбо;

Н.  като има предвид, че броят на жените и децата се увеличава непрекъснато сред мигрантите и още повече – сред бежанците; като има предвид, че мигрантите и бежанците са все по-добре образовани и че според оценки още през 2010 г. „изтичането на мозъци“ беше от порядъка на 59 милиона души; като има предвид, че Азия е най-засегнатият континент, но всъщност африканският континент плаща най-високата цена, тъй като само 4% от лицата са висшисти и 31% от тях мигрират[36];

О.  като има предвид, че по данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) нестабилността в някои региони и конфликтите са причина за хуманитарна криза, която засяга над 65 милиона бежанци и разселени лица, особено в развиващите се държави;

П.  като има предвид, че по данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН най-малко 10 милиона лица са без гражданство;

Р.  като има предвид, че член 13 от ВДПЧ гласи, че всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава, както и да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си;

С.  като има предвид, че сътрудничеството и обменът на информация и добри практики между държавите на произход, държавите на транзитно преминаване и приемащите държави са от съществено значение за предотвратяването и борбата с незаконната миграция и трафика на хора, тъй като те позволяват определянето на общите проблеми и интереси;

Т.  като има предвид, че цялостният подход в областта на миграцията трябва да отговори на глобалните предизвикателства, свързани с развитието, мира в света, правата на човека и изменението на климата, като се отдели специално внимание на подобряването на хуманитарните условия в държавите на произход, за да може местното население да живее в по-безопасни зони;

У.  като има предвид, че правата на бежанците са установени в Женевската конвенция и протоколите към нея;

Ф.  като има предвид, че условията на живот в множество бежански лагери в Близкия изток и в Африка се влошават, включително от санитарна гледна точка, и че сигурността на бежанците там често не е гарантирана, особено за уязвимите лица, и по-специално жените и децата;

Х.  като има предвид, че според Световната банка през 2013 г. паричните трансфери от международни мигранти са възлизали на повече от 550 милиарда долара, 414 милиарда от които са били предназначени за развиващите се страни;

Ц.  като има предвид, че ксенофобията, дискриминацията и насилието, насочени към мигрантите, антимигрантските настроения, изказванията, внушаващи омраза, и престъпленията, предизвикани от омраза, са се увеличили значително в държавите от АКТБ;

Ч.  като има предвид, че намирането на конкретни, добре организирани и адекватни отговори на въпросите във връзка с миграцията представлява възможност за хората и държавите; като има предвид, че тези отговори трябва да са подкрепени от принципите за борба с бедността, насърчаване на устойчивото развитие и зачитане на правата и достойнството на мигрантите и бежанците; като има предвид, че тези отговори следва да се основават на тясно сътрудничество между държавите на произход, на транзитно преминаване и на местоназначение;

Ш.  като има предвид, че миграцията е динамичен елемент, който може да допринесе за справяне с демографската криза и намаляването на процента на населението в трудоспособна възраст в някои държави;

Щ.  като има предвид, че броят на незаконните мигранти трудно може да бъде определен, което не улеснява въвеждането на показатели относно техните условия на живот и труд, въпреки че те имат най-голяма нужда от закрила, предвид факта, че без статут и без правно признаване, те са особено уязвими спрямо всякакви злоупотреби, експлоатация и непризнаване на най-основните права на човека;

AA.  като има предвид, че международната миграция може да се използва като инструмент за решаване на конкретни проблеми, свързани с недостига на работна сила на пазара на труда;

AБ.  като има предвид, че мигрантите допринасят за увеличаване на многообразието и културното богатство на приемащите държави; като има предвид, че за тази цел е необходимо те да са напълно интегрирани в приемащите общества, за да могат обществата да се възползват от техния икономически, социален и културен потенциал; като има предвид, че е наложително лицата, вземащи решения относно политиките, да информират обществеността относно положителните ефекти за обществото във връзка с мигрантите на икономическо, културно и социално равнище, с цел предотвратяване на ксенофобски и дискриминационни настроения;

AВ.  като има предвид, че адекватните политики за приемане и интеграция позволяват да се избегне влошаване или удължаване на последиците от травматични епизоди, които много мигранти са преживели през живота си;

AГ.  като има предвид, че социално-културното развитие е възможно само чрез интеграция и че това изисква сериозна ангажираност от страна на мигрантите, които трябва да бъдат готови да се адаптират към приемащото общество, без непременно да се отказват от своята национална културна идентичност, както и от страна на институциите и общностите на приемащите държави, които трябва да бъдат готови да приемат мигрантите и да отговорят на техните потребности;

Предизвикателства и рискове, свързани със зачитането на правата на мигрантите

1.  изразява своята солидарност с хората, които са принудени да напуснат своята страна поради конфликти, преследване, нарушения на правата на човека и бедност, наред с други фактори; изразява своята дълбока загриженост във връзка с тежките нарушения на правата на човека, на които са подложени много мигранти в множество държави на транзитно преминаване или на местоназначение; подчертава, че достойнството и човешките права на мигрантите трябва да се зачитат;

2.  подчертава факта, че Съюзът и неговите държави членки трябва да дават пример, като гарантират насърчаването и защитата на човешките права на мигрантите, особено в рамките на собствените си граници, с цел да се гарантира доверие в тях при обсъждането на миграцията и правата на човека в трети държави;

3.  припомня, че по-голямата част от бежанците и мигрантите по света се приемат от развиващи се страни; признава усилията, полагани от трети държави във връзка с приемането на мигранти и бежанци; подчертава, че системите за подпомагане на тези държави са изправени пред изключително тежки предизвикателства, които могат да доведат до сериозни заплахи за защитата на все по-големия брой разселени лица;

4.  припомня, че „всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята“ и да „се връща в страната си“[37]; подчертава, че това право не следва да се накърнява в никакъв случай поради социалния статус и гражданството на съответното лице и че всеки индивид има право на достоен избор за миграция; призовава всички правителства да отстранят проблемите, с които се сблъскват мигрантите във връзка със защитата на правата на човека; призовава правителствата и националните парламенти да премахнат наказателните правни уредби, които определят миграцията като престъпление, и да приложат решения в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за гарантиране на сигурността на мигрантите; осъжда случаите на налагане на ограничения или забрана за излизането от някои държави или връщането в тях, както и последиците от липсата на гражданство във връзка с достъпа до права;

5.  отбелязва, че броят на бежанците по света е голям, но броят на вътрешно разселените лица е още по-голям; подчертава, че вътрешно разселените лица не трябва да стават жертва на дискриминация само поради факта, че са се опитали да обезпечат своята сигурност, без да пресичат международните граници, и следователно подчертава, че правата на вътрешно разселените лица трябва да се зачитат, включително достъпът до здравеопазване и образование;

6.  припомня, че е важно да се идентифицират лицата без гражданство, за да им бъде осигурена защитата, предвидена в международното право; във връзка с това настоятелно призовава държавите да въведат процедури за установяване на липсата на гражданство и да обменят добри практики, включително по отношение на законодателството и практиките във връзка с предотвратяването на нови случаи на липса на гражданство при децата;

7.  насочва вниманието към продължаващата необходимост Съюзът да вземе под внимание липсата на гражданство в рамките на своята политика за външни отношения, в частност тъй като липсата на гражданство е основна причина за принудително разселване; припомня поетия ангажимент в стратегическата рамка и плана за действие на Европейския съюз относно правата на човека и демокрацията, публикуван през 2012 г., за „разработване на обща рамка между Комисията и ЕСВД за обсъждане с трети държави на въпроси, свързани с лицата без гражданство и произволното задържане на мигранти“;

8.  изразява загриженост относно факта, че мигрантите и бежанците са подложени на произволно задържане и малтретиране, и припомня, че задържането трябва да се ограничава до случаи на абсолютна необходимост и че във всички случаи трябва да се гарантират подходящи мерки за защита, включително и достъп до подходящи съдебни производства;

9.  призовава държавите да признаят своите задължения съгласно международното право във връзка с предоставянето на убежище и миграцията и да приемат необходимите национални закони за ефективно изпълнение на тези задължения, включително чрез предвиждане на възможността за подаване на молба за международна закрила; призовава в тези законодателства да се вземе предвид степента и естеството на преследването и дискриминацията, на които са подложени мигрантите;

10.  припомня, че мигрантите имат право да не бъдат връщани в държави, в които са изложени на риск от малтретиране и изтезание; припомня, че колективното експулсиране и връщането са забранени съгласно международното право; изразява загриженост относно третирането на мигранти, които биват връщани в своята държава на произход или в трета държава, без адекватно проследяване на тяхното положение, и изисква във всички случаи да се вземат предвид затрудненията, с които те се сблъскват при връщането си в тези държави;

11.  предлага създаването на програми за реинтеграция на мигрантите, които се връщат в своята държава на произход;

12.  подчертава, че е важно да се зачита правото на мигрантите, независимо от техния статут, да поискат достъп до правосъдие и до ефективна правна защита, без да се страхуват, че полицейските имиграционни органи ще бъдат уведомени за тях, че те ще бъдат задържани и депортирани; изразява загриженост относно липсата в много държави на механизми за контрол и последващи действия във връзка с процедурите за нарушения на правата на мигрантите, както и за гарантиране на качеството на информацията и правната помощ, предоставяни на мигрантите и лицата, търсещи убежище; препоръчва служителите на органите, отговарящи за предоставянето на убежище, както и приемните центрове и други служители и социални работници, които влизат в контакт с лицата, търсещи международна закрила, да получат подходящо обучение, за да могат да отчитат общите и личните обстоятелства при отделните случаи и да вземат предвид въпросите, свързани с равенството между половете, при разглеждането на молбите за закрила;

13.  освен това призовава Комисията и ЕСВД да засилят обмена на добри практики с трети държави, по-конкретно по отношение на предоставянето на обучение на хуманитарните работници с цел по-ефективна идентификация на различните характеристики, житейски пътища и опит на мигрантите, по-специално на най-уязвимите от тях, за да им се осигури по-добра закрила и помощ в съответствие с техните нужди;

14.  подчертава, че понятията „сигурни държави“ и „сигурни държави на произход“ не трябва да възпрепятстват индивидуалното разглеждане на молбите за предоставяне на убежище; призовава за идентифициране на мигрантите, които се нуждаят от международна закрила, и за разглеждане на молбите им при всякакви обстоятелства; настоява мигрантите да се ползват от подходящи гаранции по отношение на забраната за връщане и да имат достъп до механизъм за обжалване;

15.  насочва вниманието към физическото и психологическото насилие и към необходимостта от признаване на специфичните форми на насилие и преследване, на които са подложени жените и децата мигранти, като например трафик на хора, насилствени изчезвания, сексуално насилие, генитално осакатяване, ранни или принудителни бракове, домашно насилие, робство, престъпления на честта и дискриминация, основана на пола; припомня безпрецедентния и непрекъснато нарастващ брой на жертвите на сексуално насилие и изнасилване, включително като средство за водене на война;

16.  изразява загриженост относно практиките за набиране на деца във въоръжени групировки; изтъква необходимостта от насърчаване на политики в полза на тяхното разоръжаване, реабилитиране и реинтеграция;

17.  подчертава, че разделянето на членовете на семейството, в т.ч. в случай на задържане, излага жените и децата на повишен риск;

18.  припомня, че непридружените жени и млади момичета, жените – глави на семейство, бременните жени, лицата с увреждания и възрастните хора са особено уязвими; подчертава, че младите момичета, бягащи от конфликти и преследвания, са изложени на по-голям риск от принудителен и ранен брак, ранно раждане на деца, изнасилване, сексуално и физическо малтретиране и проституция, дори тогава, когато са достигнали така наречените „сигурни места“; следователно изисква осигуряването на специализирана закрила и помощ по време на престоя им в лагерите за настаняване, по-специално във връзка с опазването на тяхното здраве;

19.  препоръчва въпросите, свързани с равенството между половете, да бъдат включени в политиките в областта на миграцията, включително с цел предотвратяване и наказване на трафика, както и на всички други форми на насилие и дискриминация срещу жените; призовава за пълно прилагане, де юре и де факто, на равенството като ключов елемент за предотвратяване на такива актове на насилие с цел улесняване на тяхната самостоятелност и независимост;

20.  изразява загриженост относно увеличаването на броя на докладите и свидетелските показания, в които се посочва засилване на насилието спрямо децата мигранти, включително изтезание и задържане, както и изчезването им; подчертава, че съгласно становището на Комитета на ООН по правата на детето задържането на деца единствено въз основа на техния миграционен статут или този на родителите им представлява нарушение на техните права и никога не може да се извършва в техен интерес;

21.  припомня, че децата мигранти са особено уязвими, най-вече когато са непридружени, и че те имат право на специална закрила, основана на висшите интереси на детето, в съответствие с разпоредбите на международното право; подчертава, че е необходимо въпросът за непридружените деца да бъде включен в сътрудничеството за развитие, като се насърчава интеграцията им в държавите, където са установени, по-специално чрез достъпа им до образование и до медицинско обслужване и предотвратяването на рискове от насилие, малтретиране, експлоатация и неполагане на грижи;

22.  изразява загриженост относно затрудненията, срещани при регистрирането на деца, родени извън своята държава на произход, което може да доведе до увеличен риск от липса на гражданство; по тази причина изисква регистриране на раждането им, независимо от миграционния статут на родителите им;

23.  настоятелно призовава Съюза към тясно сътрудничество с УНИЦЕФ, ВКБООН и всички компетентни международни организации и институции, за да се вземат всички възможни мерки за увеличаване на капацитета за закрила на децата мигранти и техните семейства, независимо от миграционния им статут, по време на цялата процедура, чрез финансиране на програми за закрила, по-специално при образователните институции и медицинското обслужване, чрез предоставяне на специални места за децата и психологическа помощ, чрез гарантиране на идентифициране на семейните връзки и събирането със семействата на непридружени деца или деца, разделени от техните семейства, както и чрез прилагане на принципите за недискриминация, неинкриминиране, незадържане, забрана за връщане, неприлагане на неправомерни санкции, събиране на семейството, физическа и правна защита, както и право на самоличност;

24.  припомня, че престъпните мрежи се възползват от липсата на законни канали за миграция, от регионалната нестабилност и конфликтите, както и от уязвимостта на жените, младите момичета и децата, които се опитват да избягат, с цел да ги подложат на трафик и сексуална експлоатация;

25.  насочва вниманието към специфичните форми на насилие и преследване, на които са подложени мигрантите ЛГБТИ; изисква подкрепа за прилагането на специфични социално-правни механизми за защита за мигрантите и търсещите убежище ЛГБТИ с цел да се гарантира, че тяхната уязвимост се взема под внимание, както и да се осигури внимателно разглеждане на техните молби за закрила, дори в случаи на обжалване;

26.  припомня, че икономическите, социалните и културните права, и по-специално правото на здравеопазване, правото на образование и правото на жилищно настаняване, са права на човека, до които всички мигранти, и по-специално децата, трябва да могат да имат достъп, независимо от миграционния им статут;

27.  изразява загриженост относно нарушенията на трудовото право и експлоатацията на мигрантите; признава, че образованието, възможностите за работа и събирането на семействата представляват важни елементи от процеса на интеграция; изтъква необходимостта от борба с всички форми на принудителен труд на мигрантите и осъжда по-специално всички форми на експлоатация на децата;

28.  изразява загриженост във връзка с дискриминационните практики, които доста често засягат някои социално-културни, езикови и религиозни малцинства, което допринася за неравния достъп на мигрантите до права;

29.  призовава приемащите държави да гарантират правото на достъп до грижи за сексуалното и репродуктивното здраве на жените мигранти;

30.  обръща внимание на необходимостта да се избягва създаването на изолирани квартали за мигранти, като се насърчава тяхната интеграция и възможностите за оползотворяване на целия потенциал, свързан с обществения живот;

31.  счита, че правото на образование и правото на труд улесняват самостоятелността и интеграцията на мигрантите, което важи също така за правото на семеен живот и събиране на семейството; подчертава, че е важно да се гарантира социална закрила за работниците мигранти и техните семейства; отбелязва, че ефективната интеграция на мигрантите трябва да се основава на строга оценка на пазара на труда и бъдещия му потенциал, на по-добра защита на човешките права и трудовите права на работниците мигранти и провеждането на постоянен диалог със заинтересованите страни на пазара на труда;

32.  посочва, че изучаването на езика на приемащата държава може значително да подобри качеството на живот на мигрантите, както и тяхната икономическа и културна независимост, и също така да улесни достъпа им до информация за техните права в приемащото общество; счита, че органите на приемащата държава трябва да осигурят езиково обучение; препоръчва включването на мигрантите в целия процес на вземане на социални и политически решения;

33.  счита, че достъпът до заетост, образование и независим статут представлява ключов елемент за интеграцията на жените мигранти, както и за тяхната самостоятелност; призовава за полагане на повече усилия в тази насока в случая на жените мигранти, които най-често са по-слабо представени, с цел преодоляване на пречките пред тяхната интеграция и самостоятелност;

34.  припомня, че приемащите държави трябва да насърчават самостоятелността на мигрантите, и по-специално на жените мигранти, като им се осигурят необходимите социални знания и умения, и по-конкретно такива, които са свързани с професионалното обучение и изучаването на езици, с цел прилагането им в процеса на социално-културна интеграция;

35.  счита, че всички работници трябва да получават договор на език, който разбират, и да са защитени от подмяна на договора; подчертава, че в двустранните споразумения между държавите на произход и държавите на местоназначение следва да се засили защитата на правата на човека;

36.  счита за важно установяването на последователни и всеобхватни национални политики в областта на миграцията, които да отчитат спецификите на пола, да включват всички етапи от процеса на миграция, да са координирани на правителствено равнище и да са разработени чрез провеждането на обширни консултации с националните институции, работещи в областта на правата на човека, с частния сектор, с организациите на работодателите и на работниците, с гражданското общество и със самите мигранти, както и с подкрепата на международни организации;

37.  припомня, че всички лица имат право на сигурни и справедливи условия на труд и на пълно зачитане на правата на работниците съобразно международните стандарти и инструменти за правата на човека и основните конвенции на МОТ;

38.  подчертава, че несигурните работни места, на които обичайно се наемат мигрантите в приемащите държави, основно жените мигранти, засилват тяхната уязвимост; припомня, че експлоатацията чрез труд често е последица от трафика или контрабандата на хора, но че тя може да е налице и без тези две престъпления; в тази връзка изразява безпокойство относно безнаказаността, с която се ползват много работодатели в приемащите държави, независимо от факта, че те са отговорни за нарушаване на международните норми на трудовото право по отношение на работниците мигранти; изразява безпокойство във връзка с факта, че в някои държави законодателството в областта на трудовото право позволява използването на практики, нарушаващи международните норми; счита, че борбата с експлоатацията на мигрантите чрез труд трябва да се води паралелно чрез ефективно преследване на работодателите, извършващи злоупотреби, и чрез защита на жертвите на тази експлоатация;

39.  обръща внимание на необходимостта от признаване на квалификациите, придобити от мигрантите в техните държави на произход, с цел улесняване на тяхната независимост и социална интеграция в различните области на обществения живот, и по-специално на пазара на труда; подчертава необходимостта от признаване на правата на всички мигранти, включително и тези с нередовен статут, във връзка с учредяването и присъединяването към организации за защита на правата на работниците, в това число и синдикати, както и нуждата от признаване на тези структури;

40.  насърчава предприятията да прилагат ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, с цел да се избегнат неблагоприятни последици от техните дейности за правата на човека и да се реагира при възникването на подобни последици, както и с цел да се положат усилия за предотвратяване или смекчаване на всякакви неблагоприятни последици за правата на човека, които са пряко свързани с техните дейности;

41.  призовава Съюза да продължи да полага съгласувани дипломатически усилия, съвместно със САЩ и други международни партньори, с цел поддържане на активно сътрудничество с трети държави в отговор на неотложната необходимост от обща стратегия по отношение на текущото глобално предизвикателство, свързано с миграцията;

42.  настоятелно призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да вземе всички конкретни мерки, необходими за постигането на ефективен и ефикасен ангажимент на заинтересованите трети държави;

43.  подчертава необходимостта ЕС да укрепи своята външна политика, с цел постигане на мир и стабилност в регионите, в които войните и конфликтите водят до огромни миграционни потоци към Европейския съюз;

44.  припомня, че Европейският съюз и неговите държави членки са длъжни да предприемат целесъобразни действия за премахване на първопричините за кризите, които пораждат тези масови миграционни явления;

45.  призовава за подобряване на хуманитарните условия в държавите на произход и на транзитно преминаване, за да може местното население и бежанците да живеят в по-безопасни зони;

46.  призовава воюващите страни да прекратят своите нападения над цивилни граждани, да ги защитават и да им позволят да напуснат безопасно районите на насилие или да бъдат подпомогнати от хуманитарни организации;

47.  подчертава, че ИДИЛ и нейното развитие оказват влияние върху масовия приток на лица, легитимно търсещи убежище, и незаконни мигранти; признава решаващата роля на политиките за сигурност и борба с тероризма за преодоляване на първопричините за миграцията;

48.  припомня неотдавнашната декларация на Върховния комисариат за бежанците на ООН, съгласно която голям брой мигранти са жертва на тероризма и на тежки нарушения на правата на човека и съгласно която следователно тези бежанци следва да бъдат третирани по съответен начин;

49.  припомня, че програмите за презаселване под егидата на ВКБООН представляват полезен инструмент за методично управление на пристигането на лица, които се нуждаят от международна закрила в редица държави по света; подчертава факта, че ако презаселването не е възможно, всички държави следва да бъдат насърчавани да въведат и приложат програми за хуманитарен прием или поне да създадат условия, позволяващи на бежанците да останат близо до своята държава на произход;

50.  отбелязва нарастващите потребности и постоянния недостиг на финансиране по отношение на хуманитарната помощ, изпращана на съседните на Сирия държави, които доведоха до ограничаване по-специално на дажбите храна за бежанците в рамките на Световната продоволствена програма; призовава държавите – членки на ООН, Европейския съюз и неговите държави членки най-малкото да изпълняват своите финансови ангажименти; подчертава, че е важно тяхната помощ за бежанците в тези държави да се насочи към обезпечаването на средства за издръжка, към сигурността на бежанците, достъпа им до основни права, и по-специално достъпа им до здравеопазване и образование, в тясно сътрудничество с ВКБООН, Световната продоволствена програма и компетентните организации;

51.  припомня, че миграцията и развитието са свързани и че сътрудничеството за развитие в областта на образованието, здравеопазването, правото на труд, намаляването на бедността, правата на човека, демократизацията и възстановяването след конфликти, както и борбата с неравенството, последиците от изменението на климата и корупцията са ключови фактори за предотвратяване на принудителната миграция; отбелязва, че заграбването на земя и ресурси може да окаже сериозно отражение върху хуманитарните кризи и че социалните, политическите и хуманитарните кризи могат да подтикнат хората към миграция; счита, че миграцията е призната в световен мащаб като мощен инструмент за устойчиво и приобщаващо развитие;

52.  призовава ЕС и международната общност да определят конкретни действия, които правителствата могат да предприемат за увеличаване на потенциала на законната миграция като фактор за развитие; подчертава, че са необходими политическо ръководство и силно застъпничество, особено в държавите по местоназначение, за да се противодейства на ксенофобията и да се улесни социалната интеграция на мигрантите;

53.  счита, че миграцията има своите първопричини (по-специално икономически, политически, социални и екологични причини); счита, че помощта за развитие следва да допринася за изкореняването на тези причини чрез по-ефективно укрепване на капацитета, улесняване разрешаването на конфликти и насърчаване на зачитането на правата на човека; подчертава, че тези причини са свързани с увеличаването на конфликтите и войните, с нарушенията на правата на човека и с липсата на добро управление;

54.  подчертава, че е важно да се гарантира управление на миграцията посредством регионално и местно сътрудничество, като се осигури участието на гражданското общество;

55.  призовава мигрантите и бежанците, бягащи от глада, да получат специално внимание от страна на западната общност, и по-специално европейската общност;

Подход, основан на зачитането на правата на човека

56.  настоятелно призовава всички заинтересовани участници в разработването на политики и вземането на решения във връзка с миграцията и предоставянето на убежище да не допускат смесване на определенията за мигранти и бежанци; припомня, че е необходимо да се обърне особено внимание на бежанците, които бягат от конфликти или от преследване и които на това основание имат право на убежище, тъй като не могат да се върнат в своята държава на произход; припомня, че повечето бежанци бягат в държави и региони, съседни на техните държави на произход; във връзка с това счита, че за тях трябва да се прилага цялостен подход в рамките на външната политика на Съюза;

57.  призовава държавите да ратифицират всички международни договори и конвенции, свързани с правата на човека, и да прилагат стандартите относно правата на мигрантите, които са включени в множество правни инструменти, включително в основните международни инструменти за правата на човека, както и в други инструменти, свързани с въпросите за миграцията, като например Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протоколите към нея, както и Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства; във връзка с това счита, че нератифицирането на последната от държавите – членки на Съюза вреди на политиките на Съюза в областта на правата на човека и на ангажимента, поет от Съюза по отношение на неделимостта на тези права;

58.  припомня, че отварянето на безопасни и законни канали за миграция представлява най-доброто средство за предотвратяване на контрабандата и трафика на хора и че в стратегиите за развитие миграцията и мобилността трябва да се признаят като двигатели за развитие на приемащата държава и държавата на произход посредством осъществяването на парични преводи и инвестиции; във връзка с това приканва Съюза и най-развитите трети държави да си сътрудничат с цел отваряне на законни канали за миграция, като се следват добрите практики на някои държави, по-специално за улесняване събирането на семействата и мобилността, включително по икономически причини, за всички нива на компетентност, в т.ч. и за най-нискоквалифицираните мигранти, с цел борба с незаконния труд;

59.  приветства специфичните разпоредби на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за периода 2014 – 2020 г., отнасящи се до мигрантите, търсещите убежище лица, разселените лица и лицата без гражданство; призовава Комисията да продължи да разглежда като приоритет защитата и насърчаването на правата на мигрантите при извършване на междинния преглед на инструмента за правата на човека за периода 2017 – 2018 г.; приканва ЕСВД и държавите членки да изпълнят задълженията си, поети в рамките на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приет през юли 2015 г., и да включат и подобрят гаранциите за правата на човека във всички споразумения, процеси и програми, свързани с миграцията, сключвани с трети държави; счита, че всяко споразумение или програма следва, по целесъобразност, да бъдат придружени от независима оценка за правата на човека и да подлежат на периодична оценка; препоръчва провеждането на комуникационни и информационни кампании относно възможностите, които миграцията и мигрантите могат да осигурят за обществото – както в държавата на произход, така и в приемащата държава; във връзка с това припомня, че ЕИДПЧ следва да продължи да финансира проекти, които целят засилване на борбата с расизма, дискриминацията, ксенофобията и други форми на нетърпимост, включително и религиозна нетърпимост;

60.  призовава Съюза да приеме специфични насоки относно правата на мигрантите, в допълнение към своите насоки за правата на човека, и в тази рамка да проведе оценки на въздействието и да въведе механизми за наблюдение на политиките за развитие и политиките в областта на миграцията, с цел да се гарантира ефективността на обществените политики по отношение на мигрантите; подчертава, че е важно зачитането на правата на човека да се включи във всички политики, свързани с миграцията, в рамките на външните отношения на Съюза, и по-специално що се отнася до външните работи, развитието и хуманитарната помощ; припомня необходимостта от зачитане на правата на човека във всички външни политики на Съюза, и по-специално политиките в областта на търговията, развитието, околната среда и миграцията, както и от следване на целите, посочени в член 21 от Договора за Европейския съюз, и прилагане на клаузите за правата на човека във всички споразумения на Съюза, в т.ч. и търговските споразумения; в тази връзка изисква всяко сътрудничество с трети държави в областта на миграцията да бъде придружено от оценка на техните системи за подпомагане на мигрантите и лицата, търсещи убежище, на подкрепата, която те оказват на бежанците, както и на тяхната способност и решителност да се борят срещу трафика и малтретирането на хора; приканва ЕС и неговите държави членки да засилят контактите си с някои държави, като например Канада, които прилагат ефективни политики за презаселване; подчертава, че нито една политика в тази област не следва да се прилага в ущърб на политиките за помощ за развитие;

61.  насърчава включването на свободата на движение и правото на образование, здравеопазване и труд като приоритети в инструментите за финансиране в областта на външното сътрудничество на Съюза и призовава за подкрепа на развиващите се държави, за да могат те да приемат дългосрочни политики, зачитащи тези права; призовава Комисията и ЕСВД да обърнат специално внимание на правата на мигрантите в рамките на националните стратегии в областта на правата на човека;

62.  желае включването на правата на мигрантите и бежанците като отделна точка в дневния ред на диалога на Съюза със съответните трети държави, както и отдаването на приоритет на европейското финансиране за проекти, насочени към защита на уязвими лица и НПО, защитници на правата на човека, журналисти и адвокати, борещи се за защитата на правата на мигрантите;

63.  във връзка с това призовава държавите да осигурят достъп за независими наблюдатели, НПО и национални и международни институции и организации, както и за медиите във всички центрове за приемане и задържане на мигрантите; насърчава делегациите на Съюза и посолствата на държавите членки, както и делегациите, посещаващи Европейския парламент, да наблюдават положението на мигрантите в тези центрове и да се застъпят пред националните органи по този въпрос, с цел да се гарантира зачитането на правата на мигрантите и прозрачността спрямо обществеността;

64.  посочва, че трафикантите на хора внушават изкривена представа на много бежанци; припомня още веднъж значението на борбата с трафика на хора, прекъсването на паричните потоци и разбиването на мрежите, с оглед на положителното въздействие на тези мерки върху човешките права на бежанците от трети държави, които се опитват да избягат от война и терор;

65.  призовава за тясно сътрудничество в областта на защитата на правата на мигрантите с компетентните международни организации и с други институции и организации, участващи в управлението на миграцията, основно в най-засегнатите държави, с цел да им се помогне да приемат мигрантите в условия, гарантиращи зачитане на тяхното достойнство и права;

66.  подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството с тези организации с цел предотвратяване на контрабандата на мигранти и трафика на хора, чрез засилване на обучението, подобряване на дейностите за изграждане на капацитет и укрепване на механизмите за обмен на информация, включително чрез оценка на въздействието на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията и тяхното сътрудничество с трети държави, с цел насърчаване на сътрудничеството по наказателноправни въпроси и поощряване на ратифицирането на протоколите от Палермо в тази област, с оглед улесняване на сътрудничеството по наказателноправни въпроси, идентифициране на заподозрените лица, както и оказване на съдействие във връзка със съдебни разследвания, в сътрудничество с националните органи;

67.  призовава Европейският парламент да бъде включен по-активно при прилагането на хоризонтален подход към правата на човека в миграционните политики, като тези въпроси бъдат включени в годишния доклад на Съюза относно правата на човека и демокрацията по света, включително в частта му относно подхода по отделни държави; изисква провеждането на по-строг парламентарен контрол върху работните споразумения, сключени с трети държави, както и върху дейностите за външно сътрудничество на съответните агенции на Съюза; призовава за по-добро използване на експертните доклади и данните, събирани от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, относно държавите на произход на бежанците;

68.  признава ролята и приноса на гражданското общество в рамките на политическия диалог; подчертава важността на провеждането на консултации с гражданското общество в рамките на всички външни политики на Съюза, като се обърне специално внимание на пълното участие, прозрачността и подходящото разпространение на информация във всички политики и всички процеси, свързани с миграцията; припомня необходимостта от увеличаване на участието на женските организации за разрешаването на конфликти при вземането на решения и необходимостта от подходящо участие на жените бежанци, разселените жени и жените мигранти в решенията, които ги засягат; приканва Комисията и ЕСВД да подобрят капацитета на националните институции за правата на човека в трети държави, с цел увеличаване на техните усилия за защита на правата на мигрантите и провеждане на борба с нечовешкото и унизително третиране, както и с изказванията, внушаващи омраза към мигрантите, както е посочено в Декларацията от Белград, приета от 32 омбудсмана и национални институции за правата на човека;

69.  призовава приемащите държави да обърнат по-голямо внимание на сдруженията на мигранти, които следва да бъдат включени пряко в програмите за развитие в рамките на общностите;

70.  призовава държавите членки да изпълнят своя ангажимент за предоставяне на 0,7% от техния брутен национален доход (БНД) за помощта за развитие; призовава тази помощ да не бъде подчинена на сътрудничеството в областта на миграцията и призовава Съюза и неговите държави членки да не включват финансирането, използвано за приемането на бежанци, в помощта за развитие;

71.  подчертава, че програмите за помощ за развитие не следва да се използват само за целите на миграцията и управлението на границите; настоятелно призовава проектите на ЕС в областта на развитието, насочени към мигрантите и лицата, търсещи убежище, да залагат на принципа „не пренебрегвай никого“, като концентрират усилията си върху достъпа до основни социални услуги, по-специално здравеопазване и образование, и като отделят специално внимание на уязвимите лица и групи, като например жените, децата, малцинствата и коренното население, ЛГБТ лицата и хората с увреждания;

72.  отбелязва положителните аспекти от миграцията за развитието на държавите на произход на мигрантите, като например паричните преводи, извършвани от мигрантите, които могат да имат важен принос за семействата и за развитието на общностите; във връзка с това призовава държавите да намалят разходите за превод на средства;

73.  призовава Съюза и неговите държави членки да гарантират по ефикасен и ефективен начин съгласуваността на политиките за развитие и да отделят голямо внимание на зачитането на правата на човека в своята миграционна политика по отношение на трети държави;

74.  настоятелно призовава ЕС да включи измерението на миграцията в рамката за периода след Котону, която ще определи бъдещите отношения между ЕС и държавите от АКТБ; отбелязва, че по-голямото участие на трети държави в изготвянето и договарянето на инструментите на глобалния подход към миграцията и мобилността (ГПММ) ще засили „партньорския“ аспект на тези инструменти, като подобри ангажираността на местно равнище и тяхната ефикасност;

75.  призовава за опрощаване на дълга на бедните държави, за да им се помогне да прилагат публични политики, гарантиращи зачитането на правата на човека; подчертава факта, че трябва да се съдейства за намирането на устойчиви решения за дълга, в т.ч. стандарти за отговорно получаване и отпускане на заеми, чрез многостранна правна уредба, приложима за процесите на преструктуриране на държавния дълг, с цел облекчаване на дълговото бреме и избягване натрупването на непоносим дълг, за да се създадат условия за защита на правата на човека в дългосрочен план;

76.  приветства интегрирането на миграцията в целите за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално в ЦУР 10, която определя рамката за провеждане на международна политика за развитие до 2030 г.; припомня, че държавите са поели ангажимент да си сътрудничат на международно равнище с цел гарантиране на безопасна, организирана и законна миграция, при пълно зачитане на правата на човека и хуманно отношение към хората, независимо от техния статут на мигранти, бежанци или разселени лица; отбелязва, че принудителното разселване е не само хуманитарен проблем, но и предизвикателство пред развитието, и че следователно е необходима по-добра координация между хуманитарните организации и тези, работещи в областта на развитието; счита, че изпълнението на ЦУР предоставя възможност за утвърждаване на основан на правата подход в политиките в областта на убежището и миграцията, както и за включване на насоките относно миграцията в стратегиите за развитие; призовава международната общност да приеме измерими показатели за целите за устойчиво развитие в областта на миграцията, както и да събира и публикува данни, разбити по съответни признаци, за достъпа на мигрантите до достоен труд, здравеопазване и образование, особено в развиващите се страни, приемащи мигранти, с цел да се подобри управлението на миграцията;

77.  изтъква необходимостта Съюзът и неговите държави членки да подкрепят най-слабо развитите страни в рамките на борбата с изменението на климата, с цел избягване на задълбочаването на бедността в тези държави и увеличаването на броя на разселените лица по екологични причини;

78.  призовава Съюза да участва активно в разискванията относно термина „бежанец по климатични причини“, както и при евентуалното формулиране на определение с оглед на международното право;

79.  подчертава необходимостта от по-ефективно координиране и от извършване на оценка за изпълнението, въздействието и непрекъснатостта на различните финансови инструменти на Европейския съюз за трети държави в областта на миграцията, които обхващат области като миграционната политика, сътрудничеството за международно развитие, външната политика, политиката за съседство и хуманитарната помощ и които между 2004 г. и 2014 г. са мобилизирали над един милиард евро за повече от 400 проекта;

80.  подчертава въздействието на инструментите на Съюза за сътрудничество в областта на имиграцията, убежището и защитата на правата на човека; отбелязва създаването на Извънредния доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка; изисква извършването на оценка и наблюдение във връзка с този фонд, както и сключването на споразумения, подобни по естество на декларацията на ЕС и Турция и процесите от Хартум и от Рабат;

81.  подчертава, че споразуменията с трети държави трябва да са насочени към помощта за разрешаване на политическите, икономическите и социалните кризи, които предизвикват миграцията, като това би допринесло за възпиране на миграционните потоци към границите на Европейския съюз;

82.  подчертава, че е важно установяването на по-тясно сътрудничество между Европейския съюз и трети държави в рамките на глобалния подход към миграцията и мобилността (ГПММ), с цел да се подсили естеството на партньорството с тези инструменти, тяхната ефективност и приносът им за разрешаването на предизвикателствата, свързани с миграцията;

83.  счита, че е необходимо да се увеличи последователността на глобалния подход към миграцията и мобилността, да се включат строги механизми за наблюдение и контрол на зачитането на правата на човека във всички външни споразумения и да се отдаде приоритет на проектите, осъществявани в държавите на произход и на транзитно преминаване, които могат да подобрят човешките права на мигрантите;

84.  насърчава Съюза да сключи партньорства за мобилност с най-близките си партньори;

85.  изисква от Комисията и от държавите членки да предвиждат политики за връщане на мигрантите единствено към държави на произход, където те могат да бъдат приети при пълна сигурност и при пълно зачитане на техните основни и процесуални права, и в тази връзка изисква да се отдава предпочитание на доброволното пред принудителното връщане на лицата; подчертава необходимостта сключените с трети държави споразумения в рамките на тези политики да съдържат предпазни клаузи, които да гарантират, че връщаните обратно в своята държава мигранти не се сблъскват с нарушения на техните права или с рискове от преследване; признава значението на периодичните оценки, с цел изключване на подобни споразумения с държави, които не спазват международните стандарти в областта на правата на човека;

86.  призовава за предприемане на действия, насочени към разбиване на мрежите за контрабанда на хора и спиране на трафика на хора; призовава за създаването на законни и сигурни канали, в т.ч. посредством хуманитарни коридори, за лицата, които търсят международна закрила; призовава за въвеждането на постоянни и задължителни програми за презаселване и предоставянето на хуманитарни визи за лица, които бягат от зони на конфликти, в т.ч. за да могат да влязат в трети държави с цел търсене на убежище; призовава за създаването на повече законни канали и за изготвянето на общи правила, които да регламентират влизането и пребиваването на мигрантите, за да могат те да работят и да си търсят работа;

87.  подчертава необходимостта от създаване и от по-добро прилагане на рамките за закрила на бедстващите мигранти, транзитно преминаващите мигранти и мигрантите по границите на Съюза;

88.  приветства операциите срещу контрабандистите и трафикантите на хора и подкрепя засиленото управление на външните граници на Съюза; подчертава необходимостта от изчерпателна и конкретна пътна карта, с оглед предприемането на бързи действия в дългосрочен план, което предполага сътрудничеството с трети държави, с цел провеждане на борба с организираните престъпни мрежи на контрабандистите на хора;

89.  подчертава, че контрабандата на мигранти е свързана с трафика на хора и представлява сериозно нарушение на правата на човека; припомня, че разполагането на мисии, като например EUNAVFOR MED, представлява средство за борба конкретно с контрабандата на мигранти; приканва Съюза да продължи и да засили този вид операции;

90.  счита за необходимо да се обмисли засилването на сигурността и на граничната политика и по този начин – да се подобри бъдещата роля на Frontex и EASO; призовава за солидарност и за поемане на ангажименти под формата на достатъчни вноски за бюджета и дейностите на тези агенции;

91.  подчертава необходимостта от подобряване на функционирането на „горещите точки“ и входните пунктове по външните граници на Съюза;

92.  призовава Съюза да включи защитата на данните в споразуменията за споделяне и обмен на информация по границите и миграционните маршрути;

93.  призовава Европейския съюз и приемащите държави да създадат ефективни инструменти за координация, съгласуване на информационните потоци, събиране, съпоставяне и анализ на данните;

94.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на ООН, на Съвета на Европа, на Африканския съюз, на Организацията на американските държави и на Лигата на арабските държави.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (25.4.2016)

на вниманието на комисията по външни работи

относно правата на човека и миграцията в трети държави
(2015/2316(INI))

Докладчик по становище: Марина Албиол Гусман

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че миграцията е право на човека, утвърдено с член 13 от Всеобщата декларация на ООН за правата на човека; настоятелно призовава Комисията, държавите членки и международната общност да спазват този член и съответните международни задължения, касаещи бежанците и мигрантите, и да признават положителния принос на бежанците и мигрантите за нашите общества, облагодетелстващ държавите на местоназначение, на транзитно преминаване и на произход, включително развиващите се държави; подчертава в това отношение положителните въздействия, които миграцията може да има върху развитието;

2.  призовава ЕС и международната общност да идентифицират конкретни действия, които правителствата могат да предприемат, за да се увеличи потенциалът на законната миграция като фактор за развитие; подчертава, че са необходими политическо ръководство и силно застъпничество, особено в държавите на местоназначение, за да се противодейства на ксенофобията и да се улесни социалната интеграция на мигрантите;

3.  подчертава необходимостта от спешни действия за борба с всички нарушения на правата на човека, с които се сблъскват мигрантите и които са най-тежки в ситуации на натиск вследствие на предизвикателства, свързани със сигурността, и природни бедствия; подчертава, че ЕС и неговите държави членки трябва да дават пример за насърчаването и защитата на човешките права на мигрантите, особено на своята собствена територия, за да се ползват с доверие при обсъждането на миграцията и правата на човека в трети държави;

4.  изисква да се обърне специално внимание на гарантирането на правата на уязвимите групи, като например жените, децата, ЛГБТ лицата, хората с увреждания и възрастните хора, които са особено уязвими към всички видове опасност, а именно насилие, трафик и малтретиране; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да популяризира значението на образованието за децата, включително за тези, които са разселени или живеят в бежански лагери, тъй като образованието осигурява усещане за нормалност в живота на детето, което от своя страна осигурява достойнство и възстановява правото на детето на детство, изпълнено с топлина и закрила;

5.  припомня, че по-голямата част от бежанците и мигрантите по света се приемат от развиващи се държави; признава усилията, полагани от трети държави във връзка с приемането на мигранти и бежанци; подчертава, че системите за подпомагане на тези държави са изправени пред изключително тежки предизвикателства, които могат да са причина за сериозни заплахи за защитата на нарастващия брой разселени лица;

6.  призовава ЕС да се стреми към съгласуваност на политиката и да използва различни инструменти на политиката в отношенията си с развиващите се държави с цел насърчаване на правата на човека и правата на мигрантите; призовава ЕС и неговите държави членки систематично да интегрират въпросите, свързани с миграцията, като елемент на политическия диалог с трети държави, както и да предоставят техническа помощ за подобряване на националните и местните политики за интеграция на мигрантите, като същевременно се гарантира подходящото участие на НПО и гражданското общество; освен това призовава Комисията и ЕСВД да засилят обмена на добри практики с трети държави, по-специално по отношение на предоставянето на обучение на хуманитарните работници с цел по-ефективна идентификация на различните характеристики, житейски пътища и опит на мигрантите, по-специално на най-уязвимите от тях, за да им се осигури по-добра закрила и помощ в съответствие с техните нужди;

7.  подчертава, че програмите за помощ за развитие не следва да се използват само за целите на миграцията и управлението на границите; настоятелно призовава проектите на ЕС в областта на развитието, насочени към мигрантите и лицата, търсещите убежище, да прилагат принципа „не пренебрегвай никого“, като концентрират усилията към достъпа до основни социални услуги, по-специално здравеопазване и образование, и като отделят специално внимание на уязвимите лица и групи като жените, децата, малцинствата и коренното население, ЛГБТ лицата и хората с увреждания;

8.  счита, че миграцията има своите първопричини (по-специално икономически, политически, социални и екологични причини); счита, че помощта за развитие следва да допринася за ефективното справяне с тези първопричини чрез засилване на сътрудничеството за развитие, подобряване на изграждането на капацитет, оказване на подкрепа за разрешаването на конфликти и насърчаване на спазването на правата на човека; подчертава, че тези причини са свързани с увеличаването на конфликтите и войните, нарушенията на правата на човека и липсата на добро управление;

9.  припомня, че бедността, неравенството и липсата на перспективи са първопричините за миграцията, както и че сътрудничеството за развитие е ефективен инструмент за справяне с тези проблеми; в този контекст изразява съжаление във връзка с това, че размерът на помощите на ЕС понастоящем е далеч от постигането на целта за 0,7% съотношение ОПР/БНД, както и че няколко държави членки дори са направили съкращения в своите програми за помощ;

10.  приветства интегрирането на миграцията в целите за устойчиво развитие (ЦУР), а именно в ЦУР 10, която определя рамката за световната политика за развитие до 2030 г.; припомня, че държавите членки са поели ангажимент да си сътрудничат в международен план с цел да се „осигури безопасна, организирана и законна миграция, при пълно зачитане на правата на човека и хуманно третиране на мигрантите, независимо от миграционния им статут, на бежанците и на разселените лица“; отбелязва, че принудителното разселване е не само хуманитарен проблем, но и предизвикателство пред развитието, и че следователно е необходима по-добра координация между участниците в областта на хуманитарната дейност и тези в областта на развитието; счита, че изпълнението на целите за устойчиво развитие е възможност за утвърждаване на основан на правата подход в политиките в областта на убежището и миграцията и за интегриране на миграцията в стратегиите за развитие; призовава международната общност да приеме измерими показатели за целите за устойчиво развитие в областта на миграцията, както и да събира и публикува дезагрегирани данни за достъпа на мигрантите до достоен труд, здравеопазване и образование, особено в развиващите се държави на местоназначение, с цел да се подобри управлението на миграцията;

11.  посочва, че трафикантите на хора внушават изкривена представа на много бежанци; отново потвърждава значението на борбата с трафика на хора, прекъсването на паричните потоци и разбиването на мрежите, тъй като те ще окажат положително въздействие върху човешките права на бежанци в трети държави, които възнамеряват да бягат от война и тероризъм;

12.  подчертава необходимостта ЕС да увеличи усилията в рамките на своите външни политики за постигане на мир и стабилност в онези области, в които войните и конфликтите са причина за огромни миграционни потоци към Европейския съюз;

13.  припомня, че неотдавна върховният комисар на ООН за бежанците заяви, че голям брой мигранти са жертви на тероризма и на тежки нарушения на правата на човека и че тези бежанци следва да бъдат третирани по съответен начин;

14.  призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират ефикасна и ефективна съгласуваност на политиките в интерес на развитието и да дават приоритет на спазването на правата на човека в своята миграционна политика по отношение на трети държави;

15.  отбелязва, че увеличаването на броя на бежанците по света се измества от дори по-големия брой на вътрешно разселените лица; подчертава, че вътрешно разселените лица не следва да са обект на дискриминация само поради факта, че им се е наложило да потърсят безопасност, без да пресичат международните граници, и следователно подчертава, че правата на вътрешно разселените лица следва да се зачитат, включително достъпът до здраве и образование;

16.  призовава за законни канали за трудова миграция, включително в нископлатени сектори, които предстои да бъдат определени;

17.  настоятелно призовава ЕС да включи измерението на миграцията в рамката за периода след Котону, която ще определи бъдещето на отношенията между ЕС и държавите от АКТБ; отбелязва, че по-голямото участие на трети държави в изготвянето и договарянето на инструментите на глобалния подход към миграцията и мобилността (ГПММ) ще засили „партньорския“ аспект в тези инструменти, като подобри ангажираността на местно равнище и тяхната ефикасност;

18.  изисква от Комисията да засили прозрачността и гъвкавостта на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка и призовава държавите членки да дават своя принос, поне на същото равнище като Комисията, към този фонд; подчертава, че е от съществено значение да се гарантира, чрез подходяща система за наблюдение и оценка на програмите, че Доверителният фонд служи на своята цел, а именно да подпомага нуждаещите се, да се бори с лошото управление и корупцията и да насърчава принципите на правовата държава в африканските държави;

19.  призовава за опрощаване на дълга на бедните държави, за да им се помогне да развиват обществени политики, гарантиращи спазването на правата на човека; настоява, че трябва да се съдейства за устойчиви решения по отношение на дълговете, в това число стандарти за отговорно получаване и отпускане на заеми, чрез многостранна правна рамка за процедури за преструктуриране на държавния дълг с цел облекчаване на дълговата тежест и избягване на неустойчив дълг, за да се създадат условия за защита на правата на човека в дългосрочен план.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.4.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

2

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Nirj Deva, Doru-Claudian Frunzulică, Charles Goerens, Heidi Hautala, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Linda McAvan, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Pedro Silva Pereira, Davor Ivo Stier, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Brian Hayes, Paul Rübig, Patrizia Toia

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Amjad Bashir, Tiziana Beghin, Miroslav Poche

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.7.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

47

11

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Nikos Androulakis, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Amjad Bashir, Mario Borghezio, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Lorenzo Cesa, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Mark Demesmaeker, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Anna Elżbieta Fotyga, Eugen Freund, Michael Gahler, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Afzal Khan, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Vincent Peillon, Alojz Peterle, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Sofia Sakorafa, Jaromír Štětina, Charles Tannock, Ivo Vajgl, Geoffrey Van Orden, Hilde Vautmans, Boris Zala

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Laima Liucija Andrikienė, Andrzej Grzyb, Takis Hadjigeorgiou, Marek Jurek, Tokia Saïfi, Eleni Theocharous, Traian Ungureanu, Marie-Christine Vergiat, Janusz Zemke

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Beatriz Becerra Basterrechea, Therese Comodini Cachia, Edouard Ferrand, Liliana Rodrigues