Процедура : 2015/2351(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0250/2016

Внесени текстове :

A8-0250/2016

Разисквания :

PV 27/10/2016 - 4
CRE 27/10/2016 - 4

Гласувания :

PV 27/10/2016 - 8.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0426

ДОКЛАД     
PDF 841kWORD 310k
28.7.2016
PE 575.158v02-00 A8-0250/2016

относно оценката на стратегията на ЕС за младежта (2013–2015 г.)

(2015/2351(INI))

Комисия по култура и образование

Докладчик: Андреа Бочкор

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно оценката на стратегията на ЕС за младежта (2013–2015 г.)

(2015/2351(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 14, 15, 21, 24 и 32 от нея,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм+“: програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО(1),

–  като взе предвид Резолюция на Съвета относно работния план на Европейския съюз за младежта за периода 2016—2018 г.(2) и Резолюция на Съвета относно работния план на Европейския съюз за младежта за периода 2014—2015 г. от 20 май 2014 г.(3),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта(4),

–  като взе предвид заключенията на Съвета за създаването на „Инициатива за заетост на младежта“ от 7-8 февруари 2013 г.(5),

–  като взе предвид проекта за резолюция на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010-2018 г.)(6),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („Образование и обучение 2020 г.“)(7),

  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно Еразъм + и други инструменти за насърчаване на мобилност при професионалното образование и обучение – подход за учене през целия живот(8),

–  като взе предвид Декларацията от Париж относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности – свобода, толерантност и недискриминация, приета на проведената на 17 март 2015 г. в Париж неформална среща на министрите на образованието от Европейския съюз,

–  като взе предвид съвместния доклад на Съвета и на Комисията за 2015 г. относно изпълнението на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.), приет от Съвета на 23 ноември 2015 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2015 г., озаглавено „Проект на съвместния доклад на Съвета и на Комисията за 2015 г. относно изпълнението на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.)“ (COM(2015)0429), както и придружаващите съобщението на Комисията работни документи на службите на Комисията „Резултати на отворения метод за координация в областта на въпросите на младежта, със специален фокус върху втория цикъл (2013-2015)“ (SWD(2015)168) „Положението на младите хора в ЕС“ (SWD(2015)0169),

  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2015 г., озаглавен „Проект на съвместен доклад за 2015 г. на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението“ („Образование и обучение 2020“) – „Нови приоритети на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението“ (COM(2015)0408),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно изпълнението на стратегията на ЕС за младежта за 2010—2012 г.(9) и от 18 май 2010 г. относно стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал(10),

  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето,

  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно обучението за Европейския съюз в училище(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно насърчаване на младежкото предприемачество чрез образование и обучение(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2015 г. относно последващи действия във връзка с прилагането на процеса от Болоня(13),

  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС(14),

  като взе предвид доклада "в сянка" относно политиката за младежта, публикуван от Европейския младежки форум,

  като взе предвид препоръката на Съвета от 10 март 2014 г. относно рамка за качество на стажовете,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становищата на комисията по бюджетен контрол и на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0250/2016),

A.  като има предвид, че младите хора следва да участват активно в планирането, развитието, изпълнението, мониторинга и оценката на всички политики за младежта;

Б.  като има предвид, че младите хора следва да получават помощ, за да се справят с изключително сериозните проблеми, пред които са изправени, и с предизвикателствата, пред които ще бъдат изправени в бъдеще, чрез по-адекватни, ефективни и по-добре координирани политики за младежта и целенасочено използване на ресурсите на икономическите, трудовите и социалните политики на местно, регионално и национално равнище и на равнището на ЕС;

В.  като има предвид, че е необходимо да се засили интегрирането на политиката за младежта, междусекторното сътрудничество и социалните дейности в рамките на ЕС, както и синергиите между Европейската стратегия за младежта и други европейски стратегии, като например тези в областта на образованието, обучението, здравеопазването и трудовата заетост, за да се гарантира, че разработването на политики в настоящето и бъдещето откликва ефективно на положението и потребностите на младите хора, които трябва да се справят с тежки икономически, трудови и социални проблеми и като има предвид, че в това отношение участието на младежките организации в изготвянето на политиките е от решаващо значение;

Г.  като има предвид, че отвореният метод на координация се прилага в областта на младежта по вдъхновяващия пример на европейското сътрудничество в областта на заетостта;

Д.  като има предвид, че една от целите на програма „Еразъм +“ като цяло е да допринесе за постигането на целите на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.); като има предвид в това отношение, че достъпът до безвъзмездни средства за младежки организации по обновената програма „Еразъм+”, както и премахването на бариерите пред достъпността за малките проекти трябва да бъдат гарантирани;

Е.  като има предвид, че стратегия на ЕС за младежта (2010—2018 г.) има осем основни области на действие, в които следва да бъдат предприети инициативи: образование и обучение, заетост и предприемачество, здраве и благосъстояние, участие, доброволчески дейности, социално приобщаване, младите хора и светът, както и творчество и култура;

Ж.  като има предвид, че третият и последен тригодишен цикъл на стратегията на ЕС за младежта (2010—2018 г.), ще даде приоритет на социалното приобщаване на всички млади хора, особено тези в неравностойно положение, засилено участие в демократичния и гражданския живот и улесняване на прехода към пазара на труда;

З.  като има предвид, че стратегия на ЕС за младежта (2010—2018 г.) поставя акцент върху нуждата от постоянен структуриран диалог между вземащите решенията и младежите и младежките организации; изтъква обаче, че 57% от младежките организации в ЕС считат, че опитът на младите не се отчита при формулирането на политики за младежта;

И.  като има предвид, че политиката за младежта следва да се основава на права и да подкрепя развитието на всички млади хора, като гарантира осъществяването на правата и потенциала на младите хора, при избягване на стигматизиране на конкретни групи;

Й.  като има предвид, че е важно да се подчертае, че младите хора са политически ангажирани по много начини, но тяхното участие в избори намалява;

K.  като има предвид, че е важно да се гарантира, че всички млади хора имат достъп до качествено образование – както формално, така и неформално – и обучение, тъй като днес младежта в Европа се сблъсква с високи равнища на безработица в много държави членки, нестабилни работни места и повишен риск от бедност и социално изключване, и по-специално младите хора с ниска квалификация, младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET) и тези със специални нужди, с по-ниски социално-икономически условия на произход, като например етнически малцинства, бежанци, мигранти и търсещи убежище, за които е по-вероятно да бъдат безработни и маргинализирани;

Л.  като има предвид, че са необходими трайни усилия за повишаване на равнището на участие на пазара на труда сред младите жени - особено след отпуск по майчинство и когато става въпрос за самотни майки - и младите мигранти, напусналите рано училище, ниско квалифицираните, младите хора с увреждания и всички млади, изложени на риск от дискриминация;

М.  като има предвид, че образованието и обучението могат да допринесат за преодоляването на отказа от социална отговорност, маргинализацията и радикализацията сред младите хора и за преодоляването на младежката безработица, както и за повишаването на осведомеността на младите хора относно значението на основополагащите ценности на ЕС; като има предвид, че междукултурният и междурелигиозният подход са ключови за изграждането на взаимно уважение и интегрирането на младите хора в социалния живот, както и за борбата с предразсъдъците и нетърпимостта;

Н.  като има предвид, че спецификата на спортните дейности и техния принос за социалното приобщаване на младите хора в неравностойно положение, по-специално бежанците и мигрантите, означава, че те спомагат за преодоляване на ксенофобията и расизма;

O.  като има предвид, че младите хора са бъдещето и следва да се считат за ресурс с огромен потенциал за бъдещето на европейските общества;

П.  като има предвид, че е съществено да се включи свързано с пола измерение в политиките за младежта, което да отчита конкретните обстоятелства и предизвикателства пред младите жени и момичета, на всички етапи от процеса на политика; като има предвид, че конкретни мерки, отчитащи пола, трябва да бъдат включени в политиката за младежта по въпроси като борбата с насилието над жени и деца, образование в областта на секса и връзките, както и образование относно равенството между половете;

Р.  като има предвид, че потребностите на младите хора, които са положени на многостранна дискриминация, включително младите хора с физически или умствени увреждания, и младите хора, които се определят като ЛГБТИ, трябва също да бъдат специално отчетени при изграждането и изпълнението на политики за младежите;

С.  като има предвид, че социалното включване и социалната мобилност трябва да бъдат централни приоритети на Стратегията на ЕС за младежта и следователно тя трябва конкретно да бъде насочена към младите хора от уязвими групи, като например млади хора, изправени пред бедност и социално изключване, млади хора от изолирани селски райони или тези от маргинализирани общности като етнически малцинства или бежанци и търсещи убежище;

Общи препоръки

1.  приветства Доклада на ЕС за младежта от 15 септември 2015 г., основан на съобщението на Комисията относно прилагането на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.), който включва основните резултати от последния тригодишен цикъл на стратегията на ЕС за младежта и предлага приоритети за следващия цикъл (COM(2015)0429); препоръчва на ЕС, националните, регионални и местни органи да гарантират, че различните програми на равнището на ЕС, които се отнасят до политики за младежта, са предмет на добра комуникация, изпълнение, координация, за да отговорят на новите потребности с оглед на социалните и образователните предизвикателства, които се очакват;

2.  разглежда отворения метод на координация като подходящ, но все още недостатъчен като средство за определяне на политиките за младежта, което трябва да се допълни с други мерки; повтаря своя призив за по-тясно сътрудничество и обмен на най-добри практики по въпросите на младежта на местно, регионално, национално равнище и на равнище ЕС; настоятелно приканва държавите членки да се споразумеят относно ясни показатели и стандарти, за да стане възможен мониторинг на постигнатия напредък;

3.  изтъква, че включването на младите хора с увреждания в трудовата заетост е необходимо, за да могат да водят независим живот и да бъдат изцяло интегрирани в обществото като активни участници и реално допринасящи;

4.  подчертава значението на структурирания диалог като средство за ангажиране на младите хора, независимо от това дали участват в младежки организации или не, изтъква в това отношение необходимостта от повишаване и подобряване на обхвата, видимостта и качеството на процеса, като се отдаде специално внимание на участието на уязвими и маргинализирани групи, за да се развият, изпълнят и оценяват по-ефективно политиките за младежта на всички равнища и за да се насърчи активното гражданство сред младите хора; призовава към засилване на структурирания диалог като качествен инструмент за участие за младите хора в следващата рамка за сътрудничество за младежта;

5.  отбелязва въздействието на втория цикъл от Стратегията на ЕС за младежта (2013–2015 г.), за да се подчертае значението на приспособим подход към политиката за младежта с участие на различни сектори и на много равнища; оценява структурирания диалог с младежките организации в тази връзка; призовава Комисията и държавите членки да подобрят достъпа на младите хора до висококачествено образование, обучение и трудова заетост; припомня осемте области на действие, които Стратегията на ЕС за младежта насърчава;

6.  подчертава значението на Стратегията на ЕС за младежта, имайки предвид тревожно високата безработица сред младите хора в ЕС, високия процент и големите различия в процента на NEET (млади хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение) и предизвикателствата, свързани с бедността и социалното изключване сред младежта; подчертава, че следващият цикъл (2016—2018 г.) следва да допринесе за постигането на двете цели на Стратегията за младежта, чрез идентифициране на и справяне с причините за младежката безработица, като ранното напускане на училище, чрез насърчаване на предприемачеството сред младите хора, чрез инвестиране в образование, стажове, чиракуване и професионално обучение в уменията, които отразяват възможностите, потребностите и развитието на пазара на труда, и чрез улесняване на прехода към пазара на труда по отношение на мерки за осигуряване на по-добра координация на образователни програми, както и политиката на заетостта и изискванията на пазара на труда; припомня, че участниците в пазара на труда трябва да бъдат подпомагани в усилията им при прилагането на гаранцията за младежта с цел да се гарантира включването на младите хора най-късно четири месеца след напускане на училище в някаква форма на заетост, училищно образование или професионална квалификация/преквалификация;

7.  подчертава, че ефективното прилагане на Стратегията на ЕС за младежта следва да бъде тясно свързано с постигането на водещите цели на стратегията „Европа 2020“, по-конкретно като се постигне трудова заетост на 75% от населението на възраст между 20 и 64 години и възможно най-голям брой младежи да бъдат изведени от бедността и социалното изключване; отбелязва, че въпреки че е налице спад в някои държави членки от 2013 г. насам, все още е налице реална загриженост, че младежката безработица продължава да бъде почти двойно по-голяма от общата безработица, като около 8 милиона млади европейци все още са безработни; следователно подчертава значението на преодоляването на географските несъответствия между търсенето и предлагането на работа както в рамките на, така и между държавите членки чрез промени в Европейския портал за професионална мобилност (EURES), с цел да се подобрят възможностите за младежка заетост и постигане на по-голямо социално сближаване;

8.  подчертава, че е от съществено значение това, следващият цикъл на Стратегията на ЕС за младежта да обхваща младите бежанци и търсещи убежище лица сред своите цели и да осигурява тяхното равнопоставено и недискриминационно третиране, достъп до образование, обучение и заетост и социално приобщаване, като по този начин им помогне да изградят самоличността си в приемащите страни и да използват напълно своя талант и потенциал, както и да се избегне тяхната маргинализация и разочарование;

9.  изразява своята загриженост по отношение на изтичането на мозъци и опасностите от него за някои държави членки, по-специално тези, които са изправени пред трудности и включени в програмите за икономически реформи, в които все по-голям брой студенти са принуждавани от масовата безработица да отидат в чужбина, което лишава засегнатите страни от техните най-ценни и продуктивни човешки ресурси;

10.  подчертава потенциала на новите технологии за свързване с младите хора и призовава ЕС и държавите членки да се възползват от тези технологии, за да укрепят диалога с младите хора и тяхната възможност да участват в обществото;

11.  изтъква значението на ангажирането на младите хора и младежките организации в оформянето на приоритетите и на нова Рамка на ЕС за сътрудничество по въпросите на младежта след 2018 г.;

12.  препоръчва държавите членки и ЕС да осъществят оценка на въздействието на политиките, които са насочени към младите хора;

13.  счита, че споделянето на най-добри практики, разработването на политики, основани на факти, експертните групи, дейностите за партньорско обучение и проверки представляват важни инструменти за едно ориентирано към резултатите междусекторно сътрудничество в подкрепа на младите хора; изтъква значението на разпространението на резултатите от тези дейности с цел постигане на максимално въздействие;

14.  изтъква значението на междусекторното сътрудничество на всички равнища и особено между различните стратегии на ЕС, които засягат младите хора (текущи и бъдещи стратегии на ЕС за младежта, образованието и обучението, здравеопазването, заетостта и т.н.);

15.  подчертава значението и необходимостта от засилване и по-нататъшно развитие на стратегии и инициативи, целящи да предотвратят насилието и агресията в училищата;

16.  подчертава значението на висококачественото сътрудничество, насочено към потребностите на конкретното дете или младеж, включително между семейството, религиозните общности, училищата, местните общности, младежките организации, работещите по въпросите на младежта и формалното, неформалното и неофициалното учене за насочване и подпомагане на младите хора към пълна интеграция в обществото чрез предоставяне на безопасни условия за израстване и учене;

17.  призовава за включване на местните и регионалните органи в областта на политиката за младежта, особено в тези държави членки, където те имат правомощия в тази област;

18.  изтъква значението на насърчаването на здравословен начина на живот с цел предотвратяване на болести и счита за необходимо на младите хора да се предоставя правилна информация и помощ относно сериозни проблеми, свързани с психичното здраве, като употребата и пристрастеността към тютюн, алкохол и наркотици;

19.  изтъква стойността на включването на свързано с различните поколения измерение в политиките за младежта и необходимостта от създаване на по-добър диалог между различните поколения;

20.  подчертава значението на борбата с бедността сред младежи с неблагоприятни социално-икономически условия на произход, младежи с безработни родители и младежи, които не успяват да излязат от социално-икономическия цикъл на своето семейство;

21.  настоятелно призовава държавите членки да осигурят ефективно обучение на националния език, в съответствие с принципите на езиковото многообразие и недискриминацията и въз основа на националното законодателство и на европейските принципи, както и да увеличат подкрепата за образователните институции, в които се преподава на майчиния език на националните и езикови малцинства;

22.  припомня водещата цел на стратегията „Европа 2020“, че делът на преждевременно напусналите училище следва да бъде под 10 %; подчертава необходимостта от борба с преждевременното напускане на училище, което е фактор, допринасящ за безработица, посредством диалог между сектора на образованието и публичните служби по заетостта и социалните партньори, посредством установяването на слабостите на училищната система и обществото, посредством подпомагане на студентите да намират свои собствени методи на обучение, посредством изпълнението на релевантни и ангажиращи учебни програми, посредством осъществяването на силна и добре развита персонализирана система за насочване с висококачествени консултации и услуги на ориентиране за всички студенти, особено на студентите при първите признаци за преждевременно напускане на училище, посредством адекватно информиране на учащите за бъдещи възможности на пазара на труда и кариера, включително технически и занаятчийски професионални профили, посредством предоставяне на образование в областта на НТИМ и дуално учене, посредством осигуряване на качествени възможности за чиракуване, стажове и назначаване на работа и посредством предоставяне на учащите се на втора възможност под формата на професионално обучение;

23.  призовава държавите членки да изготвят доклади относно социалното положение и условията на живот на младите хора, които да се основават на знания и факти, както и да изготвят национални планове за действие и да ги прилагат методично;

24.  подчертава, че насърчаването на повече и равни възможности за всички млади хора, засилването на социалното приобщаване, равенството между половете и солидарността и борбата срещу всички форми на дискриминация по отношение на младите хора, по-специално въз основа на пол, расов или етнически произход, или увреждане, следва да бъде от основно значение за постигането на целите на Стратегията на ЕС за младежта;

25.  отбелязва, че политиките и националните стратегии в областта на младежта трябва да се разработят съвместно със и в полза на младите хора;

26.  приветства по-специално полезността на рамката за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010 – 2018 г.) по отношение на подобряването на сътрудничеството между държавите членки и Европейския съюз и отварянето и развиването на възможностите и предимствата, предлагани от проекта за европейска интеграция на младите хора, и съответно призовава Комисията да продължи работата и да разработи рамка за периода след 2018 г.;

27.  призовава държавите членки да създадат образователните структури, необходими за интегриране на младите бежанци, които да им дават възможност да научат езика на страната, в която са получили убежище, да завършат своето първоначално обучение или да приведат съществуващите си умения на европейско равнище с цел да се улесни тяхната интеграция на пазара на труда, както и в европейското общество;

28.  призовава към целенасочени мерки по отношение на напускащите преждевременно училище, които се нуждаят от насоки, квалификация и обучение, както и ефективна система в ранното обучение, която да идентифицира лицата, изложени на риск да напуснат преждевременно училище или да станат NEET, така че да им се помага от ранна възраст и да бъдат изведени от неблагоприятното им положение;

29.  насърчава държавите членки да включат принципа на солидарност между поколенията в техните пенсионни политики и да отчитат настоящото и бъдещото въздействие на тези политики върху младите хора;

30.  приветства резолюцията на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно обучението за европейския съюз в училище и във връзка с това призовава държавите членки да насърчават по-широко познаване на ЕС посредством формално, неформално и самостоятелно образование, с насоченост по-специално към сътрудничеството с доставчиците на услуги в областта на формалното и неформалното/самостоятелното образование, което може да бъде постигнато с постоянна стратегия на ЕС за младежта;

31.  призовава държавите членки да включат независимите организации по-тясно в процеса на прилагане, особено на местно равнище, и да подобрят координацията между действащите процедури в стратегията за периода след 2018 г. (напр. чрез участие в комисии за закрила на младежта в целия ЕС и др.), така че стратегията на ЕС за младежта да продължи да бъде от полза;

32.  подчертава необходимостта от осигуряването на солидни познания и разбиране на ЕС на младите хора, включително чрез запознаването им с основните ценности на ЕС, управлението и процесите на вземане на решения в ЕС, като по този начин им се предоставя възможност да участват в критичен анализ относно ЕС и да се превърнат в отговорни и активни европейски граждани; призовава Комисията и държавите членки да увеличат своите усилия за насърчаване на измерението, свързано с ЕС, в образованието с цел подготовка на обучаващите се да живеят и работят в един все по-сложен и интегриран Съюз, които те могат и се очаква да моделират;

Заетост и образование

33.  призовава държавите членки да използват пълноценно наличните политики на ЕС, национални политики и финансови рамки, за да се насърчат подходящи инвестиции в младите хора и създаването на качествени и сигурни работни места; настоява на всички равнища върху схеми за мобилност, които водят до подобряване на уменията и компетентностите на младите хора, като им дават самоувереност, развиват тяхното любопитство и интерес към други начини на учене и ангажираност в обществото; препоръчва настоятелно отчитането и оценката на уменията, развивани благодарение на мобилността; призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че младите хора имат по-добър достъп до информация относно всички програми и инициативи, от които могат да се възползват;

34.  настоятелно призовава държавите членки да приложат в пълна степен „Еразъм+“, особено по отношение на чиракуването като аспект, като по този начин насърчават и допълнително подпомагат трансграничното обучение и професионална и трудова мобилност сред младите хора, както и им предоставят умения и компетентности за живота, включително езикови умения, а също и разширяват техните възможности и шансове за участие в пазара на труда и обществото, независимо от тяхната академична квалификация, умения или степен на образование; изразява загриженост, че мобилността на стажанти все още не е достигнала до желаните равнища, и призовава Комисията, държавите членки, предприятията и училищата да намерят начини за преодоляване на оставащите пречки пред мобилността на стажантите; отчитайки тяхната възраст като фактор и често нестабилното им финансово състояние, подчертава важността да се съдейства на младите стажанти в техните проекти за мобилност, по-специално чрез отмяна на редица второстепенни ограничения, свързани с мобилността, като проблемите с жилищното настаняване и с транспорта;

35.  призовава за подобряване на възможностите за учащите в рамките на ПОО за стажове в съседни страни с цел насърчаване на по-добро разбиране на практики на труд и обучение в съседни страни, например чрез финансиране на пътните разходи на студентите, които продължават да живеят в родните си страни; изтъква, че мобилността в областта на обучението е актив от жизненоважно значение, когато става въпрос за навлизане на пазара на труда, но също така и за разбирането и участието в европейския проект чрез опит в него; подчертава значението на прилагането на европейска рамка за мобилност в обучението и професионалното обучение; едновременно с това призовава държавите членки да използват изцяло възможностите на мрежата EURES, която подкрепя трудовата мобилност на младите хора в рамките на ЕС, включително мобилността, свързана с професионални стажове;

36.  подчертава значението на преподаването и усвояването на общи основни умения като ИКТ, математика, критично мислене, чужди езици, мобилност и др., които ще помогнат на младите хора да се адаптират лесно към променящата се социална и икономическа среда;

37.  призовава Комисията и държавите членки да стимулират обучението в областта на ИКТ, за да могат всички млади хора да придобият съответните електронни умения, необходими за пазара на труда, например чрез пренасочване на финансиране в рамките на инициативата за младежка заетост;

38.  отново заявява, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) играят важна роля за личностното и професионалното развитие на младите хора, и признава потенциала на ИКТ за овластяване на младите хора, като обединяват младежите в отговор на социални проблеми и като им предоставят възможност да се свързват въпреки географски, социални, религиозни, свързани с пола и икономически бариери; поради това призовава държавите членки да предприемат мерки с цел да се гарантира, че всички млади хора притежават в задоволителна степен актуални умения и компетентности в областта на ИКТ;

39.  призовава Комисията и държавите членки да се стремят към младежки и образователни програми, които овластяват младите жени и момичета и улесняват достъпа им до традиционно доминирани от мъже сектори, в които те са по-слабо представени, като например предприемачество, ИКТ и науки, технологии, инженерство и математика (НТИМ);

40.  отново изтъква огромния потенциал на полезните взаимодействия между секторите на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика) и ИКТ, от една страна, и областите изкуства и дизайн и творческите индустрии, които превръщат НТИМ в НТИИМ (наука, технологии, инженерство, изкуство, математика); подчертава потенциала на такива взаимодействия за привличането на повече млади хора, особено жени и момичета, в различните области на НТИМ;

41.  призовава държавите членки да насърчат жените да се обучават и да работят в сектори, в които са слабо представени, като например наука, технологии, инженерни дисциплини и математика (НТИМ) и информационни технологии (ИТ);

42.  подчертава необходимостта да се гарантира, че младите хора имат възможност да получат поне основни електронни умения и да придобият знания и разбиране за медиите, за да работят, учат и участват активно в съвременното общество;

43.  отбелязва, че дори в случая, когато младите хора преодолеят реалното предизвикателство на намиране на работа, в много държави членки те не си осигуряват непременно средствата за живот над прага на бедността;

44.  призовава към продължаването на Инициативата за младежка заетост; призовава да бъдат предложени последващи корекции по отношение на регулаторните норми и ресурси за преодоляване на съществуващите пречки пред изпълнението до края на текущата финансова рамка;

45.  призовава за по-добра координация на всички равнища между образователните и учебните програми и потребностите на променящите се пазари на труда; призовава за провеждането на кампании за предоставяне на информация, повишаване на осведомеността и популяризиране на програмите за мобилност във всички общи и професионални учебни заведения в ЕС с цел постигане на целите на политиката за икономическо, социално и териториално сближаване на ЕС и предвид наличието на трайни неравенства между градските, крайградските и селските райони; подчертава обаче, че е важно да се поддържа стойността на знанията със стремеж да се предоставя пълно цялостно образование и солидна академична основа; насърчава засилването на диалога и сътрудничеството между предприятията и академичната общност с цел разработване на учебни програми, които да въоръжат младите с необходимия набор от умения, познания и компетентности; призовава във връзка с това към по-тясно сътрудничество между образователните институции, предприятията, в частност МСП и службите по заетостта; предлага държавите членки да вземат една от друга най-добрите практики в това отношение;

46.  подчертава факта, че един цялостен и приобщаващ образователен подход е от съществено значение за това, всички учащи да се чувстват добре дошли и приобщени, както и разполагащи с възможности да вземат решения относно собственото си образование; припомня, че напускането на училище без квалификация представлява едно от големите предизвикателства пред нашите общества, защото води до социално изключване, и предотвратяването му следва да бъде една от водещите ни цели; припомня, че в допълнение към адаптирането на системите за обучение следва да бъдат предприети индивидуализирани мерки спрямо хората в най-затруднено положение; припомня, че практиките и стажовете следва да водят до трудова заетост и че условията на труд и възложените задачи следва да дадат възможност на стажантите да придобият практически опит и подходящи умения, необходими за навлизане на пазара на труда; счита, че участието на регионални и местни публични и частни заинтересовани страни в създаването и прилагането на релевантен набор от политики е от основно значение за справяне с младежката безработица;

47.  призовава държавите членки да приложат мерки за улесняване на прехода на младите хора от образованието към трудовата дейност, включително чрез осигуряване на качествени стажове и практики, като им се дадат ясно определени права, които включват достъп до социална закрила, писмени и обвързващи договори и справедливо възнаграждение, с цел да се гарантира, че младите хора не са дискриминирани при достъпа си до пазара на труда, а учениците са подходящо информирани за бъдещите възможности на пазара на труда;

48.  подчертава, че равнищата на безработица очевидно намаляват, тъй като нивото на постигнатото образование се повишава, което налага необходимостта от насърчаване и инвестиране във възможностите за висше образование за младите хора в ЕС;

49.  посочва обаче, че образованието следва не само да предоставя умения и компетентности, свързани с нуждите на трудовия пазар, но също така следва да допринесе за личностното развитие и израстването на младите хора, за да ги направи проактивни и отговорни граждани; подчертава по тази причина нуждата от гражданско образование в цялата образователна система, както формално, така и неформално;

50.  призовава държавите членки да предоставят възможности за двойна кариера за младите хора със спортен талант, така че младежите да могат да развиват тези свои таланти като спортисти, но същевременно да придобиват и образователни умения;

51.  подчертава необходимостта от включването на елементи на обучение по предприемачество във всички степени и форми на образованието и обучението, тъй като създаването на предприемачески дух у младите хора на ранен етап е ефективен способ за борба с младежката безработица; в този контекст настоятелно призовава за активен диалог и сътрудничество между университетската общност и бизнеса с цел разработването на учебни програми, които предоставят на младите хора необходимите умения и компетентности; освен това подчертава необходимостта да се насърчават и поддържат политики за насърчаване на младежкото предприемачество, по-специално в културната и творческата сфера, както и в областта на спорта, с цел създаване на сигурни, качествени работни места и стимулиране на социалното развитие и сближаване на общностите; подчертава също така потенциала на доброволческата дейност за придобиването на умения, подобряването на личното развитие и за предоставянето на възможност на младите хора да открият своето призвание;

52.  посочва, че предприемачеството изисква развитието на трансверсални умения, като например креативност, критично мислене, способност за работа в екип и инициативност, които спомагат както за личностното, така и за професионалното развитие на младите хора, и улесняват тяхното навлизане на пазара на труда; във връзка с това, счита че е необходимо да се улесни и да се насърчи участието на предприемачи в учебния процес;

53.  подчертава колко е важно да се инвестира повече в стартиращи предприятия и в младите хора, започващи предприемаческа дейност, като се улеснява достъпът им до начален капитал и до центрове на опитни бизнес ментори;

54.  припомня, че заетостта и предприемачеството представляват един от осемте приоритета, определени в Стратегията на ЕС за младежта (2010–2018 г.); подчертава, че работата с младежта и неформалното учене, по-специално в рамките на организации на млади предприемачи и младежки организации, предлагащи на младите хора възможността да разработват иновативни проекти, да получат предприемачески опит и да придобият средствата и необходимата увереност за начинания, изпълняват съществена роля в развитието на потенциала на младите хора за творчество и иновации, включително на техния предприемачески дух и предприемаческите и граждански умения; подчертава необходимостта от създаване на благоприятна среда за предприемачеството и новосъздадените иновационни предприятия в интерес на младежката заетост в Европа; подчертава, че всички препятствия, които пречат на младите хора да развиват своите идеи, потенциал и интереси, трябва да бъдат премахнати;

55.  препоръчва по-силно съсредоточаване върху предприемачеството в стратегията на ЕС за младежта, което е от ключово значение за засилване на икономическия растеж; отбелязва, че през 2014 г. само един на всеки пет млади европейци желае да започне собствен бизнес, като продължава да счита идеята за трудна; подкрепя отдаването на приоритет на развиването на предприемаческа култура в ранна възраст, на гъвкаво трудово законодателство, което да позволява съчетаването на работа и обучение, на двойното образование и достъпа до финансиране;

56.  припомня, че творческите индустрии са сред най-предприемаческите и бързо развиващи се сектори и че творческото образование развива преносими умения, като например творческо мислене, умения за решаване на проблеми, способност за работа в екип и находчивост; признава, че изкуствата и медийният сектор са от подчертан интерес за младите хора;

57.  подчертава значението на социалното предприемачество като двигател за иновации, социално развитие и заетост и поради това призовава ЕС и държавите членки да го насърчават повече и да засилят неговата роля;

58.  насърчава държавите членки да предприемат мерки за стимулиране на предприемачеството чрез създаване на по-благоприятна среда за предприемачество и за стартиране на нови предприятия, която би могла да включва схеми и мерки за лесно предоставяне на кредити от страна на банките, опростена нормативна уредба и механизми за данъчни облекчения и мерки, които да дават възможност на младите хора да продължат със своите собствени идеи за стопанска дейност; застъпва се за методи на обучение, които насърчават предприемачески и творчески манталитет, и за наемане на работа на завършили студенти като млади предприемачи;

59.  подчертава, че за решаване на проблема с младежката безработица държавите членки се нуждаят от добре обучени служители за професионално ориентиране, които имат познания относно възможностите за академично и професионално образование и са информирани относно настоящото положение на пазара на труда, вероятните промени в държавите членки и новите сектори в националните икономики;

60.  насърчава държавите членки да предоставят подкрепа за младите хора да започнат независим живот и да създадат собствени семейства с помощта на жилищни надбавки, преференциални уредби и намаляване на данъка върху личния доход, както и да предоставят преференциални студентски заеми;

61.  подчертава значението на взаимното признаване и на валидирането на умения, компетентности и знания, придобити чрез самостоятелно учене, неформално учене и учене през целия живот, тъй като тяхното валидиране е от решаващо значение, за да бъде явно и остойностено разнообразното и богато обучение на лицата, и по-специално на лицата с по-малко възможности; изтъква, че валидирането на уменията допринася за подобряването на достъпа до формално образование и до нови професионални възможности, като същевременно подобрява самоуважението и мотивацията за учене, развитието на ценностната система, способностите и уменията на младите хора, а така също и за изучаването на гражданството и за демократично участие на всички равнища; настоятелно призовава държавите членки да увеличат своите усилия за създаване на цялостни механизми за валидиране до 2018 г., както е посочено в Препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене, в тясно сътрудничество с всички съответни заинтересовани страни, включително младежките организации;

62.  подчертава значението на формалното, неформалното и самостоятелното учене, включително и като част от дейности на социална ангажираност, за развитието на ценностите, способностите и уменията на младите хора, а също така и за научаване на гражданско поведение и демократично участие; обръща внимание на разнообразието от възможности за обучение и налични модели в държавите членки, и по-специално за двойно обучение, които могат да смекчат прехода от образование или обучение към заетост; подкрепя прилагането на обучението през целия живот; призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласувано, валидно в цяла Европа признаване на уменията и компетентностите, придобити чрез формално, неформално и самостоятелно учене и стажове, с цел да се преодолеят недостигът на умения и несъответствието между уменията и изискванията на пазара на труда, наблюдавани на европейския пазар на труда, и да се предостави подкрепа за такива дейности в рамките на съответните програми на ЕС; също така призовава за по-голямо внимание по отношение на езиците, по-специално езиците на съседните страни, в областта на професионалното образование и обучение (ПОО) с оглед укрепване на позицията на учащите и тяхната пригодност за заетост в трансграничния пазар на труда;

63.  отбелязва, че поради настоящата вълна на цифровизация и новите тенденции на пазара на труда все повече млади хора се сблъскват с нови форми на заетост, които балансират между гъвкавост и сигурност; подчертава значението на подходящото образование за младите хора, насочено към подчертаване на ролята на механизмите за социална защита в професионалното развитие;

64.  счита, че ранната намеса и проактивните политики за пазара на труда представляват смяна от подхода за справяне със симптомите на лишенията в продължение на няколко поколения към определяне и управление на рисковете на ранен етап от живота с оглед предотвратяване на безработицата и улесняване на реинтеграцията; обръща внимание най-вече на положението на най-маргинализираните групи и на най-застрашените от безработица;

65.  подчертава значението на програмите с нисък праг и отворените програми за работа с младежи от по-малко стимулиращи среди;

66.  подчертава значението на обучението през целия живот и подобряването на възможностите за образование и заетост на младите хора, за да се гарантира взаимното трансгранично признаване и сравнимостта на всички квалификации и академични степени с цел укрепване на системата за осигуряване на качеството; призовава за постоянно разширяване, оценка и пригодяване към променливите изисквания за обучение на трансграничното признаване на квалификациите и академичните степени и отбелязва, че това трябва да бъде гарантирано на европейско равнище във всички държави, присъединили се към европейското пространство за висше образование и държавите, участващи в Европейската квалификационна рамка;

67.  подчертава, в това отношение, важната роля на неформалното и самостоятелното учене, както и участието в спортни и доброволчески дейности, за стимулирането на развиването на граждански, социални и междукултурни компетентности и умения; подчертава факта, че някои държави са постигнали значителен напредък в разработването на подходяща правна рамка, докато други срещат трудности за създаването на всеобхватни стратегии за валидиране; поради това подчертава необходимостта от разработване на всеобхватни стратегии, за да се даде възможност за валидиране;

68.  подчертава колко е важно справянето с недостига на умения и с несъответствията между уменията и изискванията на пазара на труда, като се насърчава и улеснява мобилността на учащите и преподавателите, чрез по-добро използване на всички инструменти и програми на ЕС; припомня, че мобилността с цел обучение е съществено предимство при влизане на пазара на труда; подчертава, че е необходимо да се въведат мерки, насочени към гарантиране на координацията, взаимното допълване и съгласуваността между структурните фондове за мобилност, включително например Европейския социален фонд (ЕСФ) и други програми като „Еразъм+“; подчертава във връзка с това важната роля на програмите за мобилност като „Еразъм+“ за стимулирането на развитието на ключови умения и компетентности и за междукултурния обмен сред младите хора; приветства трансформирането на съществуващия уебсайт „Панорама на уменията в ЕС“;

69.  подчертава необходимостта от засилване на ролята на програмата „Еразъм за млади предприемачи“ за постигане на дългосрочна качествена заетост; счита, че професионалната мобилност е необходима за разгръщането на потенциала на младите хора; отбелязва, че понастоящем в ЕС има 217,7 милиона заети лица, от които 7,5 милиона (3,1%) работят в друга държава членка; отбелязва освен това, че съгласно проучвания на ЕС съществува по-голяма вероятност младите хора да са мобилни и да донесат в страната си нови умения и квалификации;

70.  приканва Комисията да засилва и поддържа мобилността на учащите в областта на професионалното образование и обучение (ПОО), като насърчава схемата „Еразъм за обучаващи се работници“;

71.  призовава държавите членки да се възползват изцяло от възможностите, свързани с настоящата реформа на мрежата EURES, за да подкрепят трудовата мобилност на младите хора в рамките на ЕС, включително мобилността, свързана с професионални стажове и практики; призовава държавите членки редовно да актуализират информацията относно свободните работни места и автобиографиите; призовава Комисията да усъвършенства процеса на съпоставяне на търсенето и предлагането в EURES, за да гарантира, че младите хора получават подходящи, висококачествени предложения за работа в съответствие с техните автобиографии;

72.  насърчава държавите членки да създадат системи за качествено двойно образование и професионално обучение в координация с местните и регионалните икономически фактори, след обмен на най-добри практики и в съответствие с конкретната специфика на всяка образователна система, с цел преодоляване на съществуващото и бъдещото несъответствие между уменията и изискванията на пазара на труда;

73.  приканва държавите членки и Комисията да създадат иновативни и гъвкави схеми за безвъзмездни помощи за подпомагане на таланта и артистичните и спортните умения в областта на културата, образованието и обучението; подкрепя държавите членки, които се стремят да въведат схеми за стипендии за доказано надарени в областта на образованието, изкуствата и спорта ученици;

74.  отбелязва, че ранното напускане на училище и напускането на училище без квалификация са сред най-големите предизвикателства пред нашите общества, тъй като водят до несигурност и социално изключване, и че справянето с тях трябва да бъде една от главните ни цели; изтъква, че мобилността, адаптирането на образователните системи и прилагането на индивидуално пригодени мерки могат да предложат решения за хората в най-неблагоприятно положение с оглед намаляване на преждевременно напускащите образование и обучение;

75.  подчертава необходимостта от създаване на „студентски договор“, който да дава възможност на учащите се в университетите и в професионалното обучение да съчетават ученето с работа, за предпочитане в областта, която изучават, с гаранция за завършване на започнатото образование;

76.  подчертава необходимостта от продължаване на усилията за намаляване на броя на преждевременно напускащите училище и за насърчаване на образованието на младите хора в неравностойно положение;

77.  отбелязва, че младежката безработица, въпреки спада в повечето държави членки след нейния пик през 2013 г., продължава да представлява сериозен повод за тревога в ЕС, като около 8 милиона млади европейски граждани не могат да си намерят работа, а делът на лицата, изправени пред дълготрайна безработица или работещи недоброволно на непълно работно време или със статут на стажанти, продължава да е голям;

Финансови средства

78.  подчертава значението на стратегическото инвестиране, включително от европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално Европейския социален фонд, за регионалното развитие, конкурентоспособността и създаването на висококачествени възможности за чиракуване, стажове и устойчиви работни места; отбелязва, че следва да се обърне специално внимание на младите хора, които са извън системите за заетост, образование и обучение, т.нар. NEET;

79.  отбелязва, че стартирането на програмния период 2014 – 2020 г. отне няколко месеца и че първата оценка на политиките на Съюза в рамките на този период, и в частност на политиките, посветени на младежта, не може да бъде напълно представителна за тяхното реално въздействие;

80.  посочва, че през предходния програмен период Сметната палата оцени процента на грешки за операции в рамките на Програмата за учене през целия живот и на програмата „Младежта в действие“ на над 4%; очаква Комисията да се е справила с тези грешки при прилагането на програмата „Еразъм+“;

81.  отбелязва факта, че през 2013 г. степента на изпълнение на бюджета за програмите за периода 2007 – 2013 г., и по-специално за Програмата за учене през целия живот и за програмите „Култура“, „МЕДИА“ и „Младежта в действие“, е 100%; счита обаче, че сама по себе си степента на изпълнение не представлява съществен показател за ефективността на програмите с оглед на оценяването на техния успех;

82.  изразява загриженост относно факта, че в края на 2013 г. несъответствието между приетите бюджетни кредити за поети задължения и за плащания доведе до недостиг на плащания (например в случая на програмата „Еразъм+“ за сума в размер на 202 милиона евро) с отрицателни последици за следващата година; отправя искане към Комисията да гарантира, че това положение няма да се повтори в контекста на новите програми;

83.  припомня, че нежеланието на младите хора да започнат собствен бизнес също така допринася за бавния темп на икономически растеж в Европа, и по тази причина счита, че е необходимо да се окаже подкрепа на младите хора да започват своя собствена стопанска дейност;

84.  приветства факта, че повече от 12,4 милиарда евро от Европейския социален фонд (ЕСФ) и инициативата за младежка заетост (ИМЗ) са заделени за борбата с младежката безработица през новия програмен период;

85.  отбелязва със задоволство, че 110 300 безработни младежи са участвали в действия, финансирани по линия на ИМЗ през 2014 г.; приветства факта, че държавните глави и правителствените ръководители на ЕС взеха решение да разпределят средства на Съюза в размер на 6,4 милиарда евро (3,2 милиарда евро от ЕСФ и 3,2 милиарда евро от нов бюджетен ред) за гаранцията за младежта; подчертава обаче, че в някои държави членки все още съществуват известни затруднения във връзка с прилагането на „Гаранцията за младежта“ и ИМЗ;

86.  призовава ЕС и държавите членки да положат повече усилия, за да се гарантира, че чиракуването и стажовете не се използват като форма на несигурен труд, който замества реални работни места, както и че при тях са гарантирани всички необходими видове трудова защита, включително във връзка със заплащането и други финансови права;

87.  призовава за целенасочени и опростени мерки за подобряване на капацитета на държавите членки за използване на наличното финансиране от европейските структурни фондове, Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския фонд за стратегически инвестиции, Инициативата за младежка заетост, „Младежта в движение“, „Твоята първа работа с EURES“, „Хоризонт 2020“, както и програми и дейности в сферата на гражданството;

88.  призовава Комисията и държавите членки да опростят административните процедури за предоставяне на финансови ресурси за младежките организации, тъй като те често не разполагат с капацитет за управление на сложните процеси на кандидатстване, когато подават заявления за подкрепа от различни програми на ЕС;

89.  насърчава държавите членки да се възползват в пълна степен от програмата „Еразъм+“ чрез по-добро насочване към лица с различна образователна степен, за да се подобрят възможностите за заетост на младите хора, да се насърчат трансграничните кариери и справедливата мобилност на работната сила; насърчава ученето между културите, европейското гражданство и възпитанието в демокрация и ценности на младите хора, и във връзка с това призовава Комисията, при провеждането на средносрочния преглед, да открие и да премахне пречките в процедурата за финансиране, които затрудняват постигането на тези цели, така че „Еразъм+“ да бъде по-ефективна в тази област;

90.  приветства факта, че програмата „Еразъм“ надхвърли набелязаната цел от три милиона студенти; отбелязва устойчивия успех, на който се радва тази водеща програма на Съюза от момента на нейното създаване, и счита, че е важно програмата да продължи да получава подкрепа;

91.  изразява съжаление поради големите различия между държавите членки по отношение на броя на изпратените и приетите студенти по програмата „Еразъм“; препоръчва по-убедителни информационни кампании и опростяване на правилата;

92.  припомня на държавите членки, че те следва да полагат усилия за предоставяне на национално финансиране като допълнение към бюджетните кредити от ЕСФ и ИМЗ, за да осигурят необходимия стимул за младежката заетост; освен това счита, че е необходимо използваните инструменти и отпуснатите безвъзмездни средства да позволяват достоен живот; по тази причина призовава за извършване на оценка на равнищата на безвъзмездни средства в контекста на реалните разходи за живот във всяка държава членка;

93.  настоятелно призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки за прилагане на схемата „Гаранция за младежта“; призовава за постоянен политически ангажимент за схемата „Гаранция за младежта“ като дългосрочна, структурна реформа, осигуряваща устойчиво интегриране на пазара на труда посредством висококачествени предложения;

94.  настоятелно призовава държавите членки в пълна степен да приложат „Гаранцията за младежта“ въз основа на силно сътрудничество между националните, регионалните и местните органи, образователни системи и служби по заетост; изтъква, че „Гаранцията за младежта“ следва да бъде напълно интегрирана в националните планове за заетостта и в планирането на политиката за младежта и образованието и да бъде широко оповестена сред всички млади хора; припомня, че участието на младежки организации в комуникацията относно инструмента „Гаранция за младежта“, както и в неговата оценка и прилагане, е от особено значение за неговия успех;

95.  припомня, че младите жени и мъже с различен социално-икономически произход са изправени пред различни условия на пазара на труда в различните възрастови групи; призовава Комисията и държавите членки да включат такива специфични за пола и социално-икономически съображения в планирането и изпълнението на политиките за младежта и за пазара на труда, като например „Гаранцията за младежта“;

96.  счита, че особено високите равнища на несигурност на заетостта сред младежите заедно със застаряването на населението в Европа представляват основно предизвикателство за устойчивостта, достатъчността и адекватността на пенсионните системи и нанасят сериозна вреда на солидарността между поколенията; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да вземат всички необходими мерки за предотвратяване на злоупотреби поне с безвъзмездните помощи, предоставяни по схемата „Гаранцията за младежта“, и да подкрепят, поне по отношение на договорите, установени в рамките на „Гаранцията за младежта“, тези, които позволяват на младите хора да плащат вноски към националните системи за социална сигурност;

97.  настоятелно призовава държавите членки изцяло да прилагат и наблюдават ефективността на схемата „Гаранция за младежта“, чрез пълноценно използване на средствата на ЕС, с които разполагат, за да прилагат мерки за насърчаване на младежката заетост чрез интегриране на младите хора, включително на тези с увреждания, на пазара на труда, с работа, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като напуснат училище или изгубят работата си, например чрез създаване на адаптирани системи за професионално ориентиране през целия живот, служби за регистрация, информационни пунктове и методи за събиране на данни, както и чрез насърчаване на регистрацията на безработните лица, с цел да получат представа за реалната ситуация по отношение на безработицата сред младите хора, както и чрез подобряване на услугите, предлагани от центровете за заетост на млади хора, търсещи работа;

98.  настоятелно призовава държавите членки без забавяне да обърнат внимание на ключови фактори за успех за осъществяването на европейската „Гаранция за младежта“, като например качеството и устойчивостта на предложенията за работа, допълнителното образование и обучение, социалното приобщаване, полезните взаимодействия с други области на политиката (във връзка с образователните системи, пазара на труда, социалните услуги и младежта), и сътрудничеството между всички заинтересовани страни, за да се включат младите хора в пазара на труда, да се намали процентът на младежката безработица и да се постигне дългосрочно положително въздействие по отношение на предотвратяването на социалното изключване и изключването от пазара на труда на младите хора в прехода им от училище към пазара на труда;

99.  призовава фокусът на европейската „Гаранция за младежта“ върху образованието и обучението на млади неквалифицирани и нискоквалифицирани безработни да бъде разширен, така че да обхване също и младите висшисти, и тези, които са завършили професионално образование, както и да бъде разширена възрастовата граница на схемата „Гаранция за младежта“ от 25 на 29 години с цел отразяване на реалната ситуация, при която много висшисти и навлизащи на пазара на труда наближават трийсетгодишна възраст;

100.  призовава държавите членки и регионите да обменят добри практики и да се учат едни от други; припомня значението на оценяването на изпълнението на инициативата за младежка заетост от държавите членки през 2014 и 2015 г.; подчертава значението на извършването на оценка на средносрочната ефективност на „Гаранцията за младежта“, с акцент върху постиженията ѝ за предоставянето на възможност на младите хора да придобиват умения и да започват работа, и на продължаването на тази инициатива; изтъква, освен това, че участието на младежки организации в оценката и прилагането на „Гаранцията за младежта“ е от особено значение за нейния успех;

101.  очаква представянето на подробен доклад относно прилагането на „Гаранцията за младежта“ по-късно тази година от Комисията;

102.  отбелязва, че докладът на Сметната палата, озаглавен „Схема на ЕС „Гаранция за младежта“ – прилагане в държавите членки“, който предстои да бъде завършен в началото на 2017 г., ще предостави по-ясна оценка на резултатите от програмата; счита, че наред с другото в доклада трябва бъде включен анализ на нейните ефективност и дългосрочни резултати;

103.  настоятелно призовава държавите членки да въведат гарантиран минимален доход, с цел да се даде възможност на завършилите училище и университет млади хора да разполагат с доход, който им позволява да живеят прилично, докато си намерят работа;

104.  припомня на Комисията, че е важно да се гарантира високо равнище на осведоменост сред младите хора за наличните програми и възможности за участие, и също така да се гарантира, че информацията, предоставяна относно програмите, е с високо качество, като се използват количествени показатели (напр. отклик и ангажираност на целевата група);

105.  призовава Европейската комисия и държавите членки да прилагат експанзивни икономически политики, които предлагат по-големи възможности за гъвкавост на публичните инвестиции за образование, обучение и качествени стажове;

106.  настоятелно призовава държавите членки да инвестират повече средства, а не да намаляват националния си бюджет за финансиране на политиките за младежта, изкуствата, културата, образованието, здравеопазването и социалните услуги; освен това призовава държавите членки да насочат инвестиции към приобщаващото образование, което отговаря на обществените предизвикателства, с оглед на гарантиране на равен достъп и възможности за всички, включително за младите хора с различен социално-икономически произход, както и за уязвимите групи и групите в неравностойно положение;

107.  препоръчва предприемачеството на младите хора да се включи в МФР, както и държавите членки да работят за изготвяне на национални стратегии, насочени към постигане на полезни взаимодействия между програмата „Еразъм+“, ЕСФ, Инициативата за младежка заетост и програмата „Еразъм за млади предприемачи“, както и за ясни насоки за оценка на въздействието, които да се предоставят на държавите членки от Комисията;

108.  отправя искане към Комисията да приложи всеобхватна схема за наблюдение на програмите в областта на младежта, която да съчетава показатели за планираните резултати, конкретните резултати и дългосрочните резултати;

109.  подчертава, че е необходимо вниманието да се съсредоточи върху изпълнението и резултатите, и изразява задоволство да отбележи, че новата регулаторна рамка за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за програмния период 2014 – 2020 г. включва разпоредби за докладване относно резултатите от страна на държавите членки;

110.  припомня, че 68% от бюджета на ЕСФ е предназначен за проекти, в които младите хора биха могли потенциално да бъдат една от целевите групи;

111.  подчертава необходимостта от популяризиране на безвъзмездните помощи за жилищно настаняване с цел посрещане на нуждите в случаите, когато за учащите се е невъзможно да следват професионално обучение или университетски курс в техния град или място на пребиваване или в градове на по-малко от 50 км разстояние;

Участие в процесите на вземане на решения

112.  призовава за укрепване на партньорствата между младежките организации и публичните органи с оглед увеличаване на възможностите за участие от страна на младите хора и техните организации във формирането на политиката; счита, че ролята на младежките, артистичните и спортните организации за развитието на уменията за участие на младите хора и за подобряването на качеството на процеса на вземане на решения е от особено значение, като се обърне специално внимание на факта, че младите хора са допринасящи към обществото фактори, а също и носители на решения за съвременните предизвикателства, пред които е изправено европейското общество; подчертава уникалната роля на младежките организации за развитието на чувство за гражданство във връзка с практикуването на демократичните ценности и процеси;

113.  подчертава значението на младежките организации като доставчици на гражданско обучение и възпитаване на демократични ценности, умения и компетентности, и признава техния принос за подобряване на участието на младежта в демократичните процеси;

114.  подчертава решаващото значение на самостоятелното и неформалното учене, изкуствата, спорта, доброволческите и социалните дейности за насърчаването на участието на младежта и социалното сближаване като инструменти, които може да имат огромно въздействие върху местните общности и може да спомогнат за справянето с много социални предизвикателства;

115.  призовава държавите членки да спазват строго принципите на приобщаване при работата с млади хора, като се обърне особено внимание на младите хора с увреждания;

116.  подчертава необходимостта активно да бъдат развивани умения като гражданска информираност, медийна и цифрова грамотност, критично мислене и междукултурно разбирателство, като се използват широк спектър от инструменти, които са по-близки до младите хора (напр. социалните мрежи), подчертава важната превантивна роля на такива програми и образователни дейности за предотвратяване на радикализацията сред младите хора;

117.  призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид новите форми на икономическо ангажиране на младите хора, като например нарастващата сред тях тенденция за използване на инструментите на икономиката на споделянето;

118.  подчертава, че доброволното участие на младите хора в политически, социални, културни и спортни дейности на местно, регионално и национално равнище следва да бъде подкрепяно и да получава по-добро признание за значението си като важна форма на неформално учене, която спомага за развитието на важни умения за живота и популяризира ценности като сътрудничество, солидарност, равенство и справедливост; въпреки това подчертава, че готовността на младите хора да развиват доброволчески дейности в крайна сметка не може да бъде считана за възможен евтин заместител на услугите, за които следва да се погрижат държавите членки; изисква доброволческите дейности да бъдат признати и напълно оценени или валидирани;

119.  призовава държавите членки да насърчават демократичното участие на младите студенти и да подпомагат учащите се млади хора да участват в образованието и да допринасят за него чрез сдружаване в студентски организации;

120.  подчертава, че по-доброто разбиране на ценностите на ЕС, функционирането на ЕС и европейското многообразие е от решаващо значение за насърчаване на участието в демокрацията и за насърчаване на активното гражданство сред младите хора;

121.  призовава Комисията да се възползва възможно най-пълноценно от новите цифрови инструменти и изцяло да проучи възможностите, предлагани от социалните медии в образованието и обучението, да предостави насочено висококачествено обучение за медиите, насърчаващо развитието на медийна грамотност и критично мислене, и да популяризира и насърчава участието на младите хора във вземането на решения, както и в гражданския, културния и социалния живот на обществото с цел повишаване на пригодността за заетост и укрепване на предприемачеството, иновациите и културата; признава също и потенциала на цифровите инструменти да бъдат използвани като ефективно средство за борба с тормоза, словото на омразата и радикализацията;

122.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013, стр. 50.

(2)

ОВ C 417, 15.12.2015, стр. 1.

(3)

ОВ C 183, 14.6.2014 г., стр. 5.

(4)

ОВ C 120, 26.4.2013, стр. 1.

(5)

EUCO 37/13

(6)

ОВ C 311, 19.12.2009, стр. 1.

(7)

ОВC 119, 28.5.2009, стр. 2.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2016)0107.

(9)

Приети текстове, P7_TA(2013)0364.

(10)

OВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 21.

(11)

Приети текстове, P8_TA(2016)0106.

(12)

Приети текстове, P8_TA(2015)0292.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2015)0107.

(14)

Приети текстове, P8_TA(2016)0005.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Човешкият и социален капитал, представляват от младите хора е един от най-важните ресурси на Европа и гарант за нейното бъдеще. Европейският съюз и неговите държави членки следователно не могат да си позволят да пропиляват потенциала, залегнал в знанията, творчеството и уменията на 90-те милиона млади хора в Европа.

Икономическата криза засегна младите хора особено тежко. Различията между някои категории млади хора също така се разрасна, а някои от тях все повече губят своето място в социалния и гражданския живот. Тази ситуация допълнително се влоши поради факта, че в случая на някои от тях, съществува риск от социалната пасивност, изключване и изолация и дори агресивна радикализация.

Политиката за младежта е от компетентността на държавите членки, а ролята на ЕС се състои в координация, насочване и подпомагане. Тъй като не е възможно да се приеме законодателна мярка на равнище ЕС в тази област, беше създаден отвореният метод на координация. Този метод обединява съответните министри на държавите членки в рамките на Съвета на ЕС и те формулират редица принципи и цели в рамките на тяхната област. Впоследствие държавите членки могат свободно да решават под каква форма и в каква степен да приемат тези принципи и цели и да ги включат в своите национални стратегии за младежта. В случая на държави с неблагоприятни статистически показатели, би било полезно в по-голяма степен да се възприемат най-добрите практики и изпитани и проверени мерки на политиката за младежта, както и да се прилагат по-широко онези формулирани чрез отворения метод на координация мерки, които дават положителни резултати. (Като се има предвид, че всяка държава членка има специфични особености и индивидуални проблеми, разбира се не е възможно се да издаде една рецепта за всяка болест, така да се каже, но е по-лесно да се придържат към отъпканата пътека: възможно е да се приемат доказалите се подходи от друго място).

Рамката за сътрудничество по въпросите на младежта подкрепя различните мерки, приети от държавите членки и Европейския съюз, наред с другото посредством събиране на данни, взаимно обучение, обмен на опит и диалог с младите хора.

Обновената рамка за европейско сътрудничество в областта на стратегията на ЕС за младежта, или с други думи политиката за младежта за периода 2010 – 2018 г., определя осем области на действие, а именно: образование и обучение, заетост и предприемачество, здравеопазване и благосъстояние, участие, доброволчески дейности, социално приобщаване, младите хора и светът, творчество и култура. Стратегията има два основни приоритета:

1.  улесняване на прехода от училището към пазара на труда, и

2.  благоприятстване на активна гражданска позиция, социално приобщаване и солидарност сред младите хора. Това е особено важно напоследък поради радикализацията на младите хора и необходимостта от нейното предотвратяване.

Появяват се положителни тенденции по отношение на образователните показатели. Това е така, въпреки че съществуват значителни разлики между данните от някои държави членки. Като цяло, броят на преждевременно напускащите училище намалява. Дялът за възрастовата група 18 – 24 години е намалял от 13,9% през 2010 г. на 11,1% през 2014 г. Въпреки това този дял остава висок в Испания, Италия, Малта, Португалия и Румъния. Процентът на завършилите висше образование е нараснал от 33,8% през 2010 г. на 37,9% през 2014 г. Това означава, че една трета от младите хора в Европа (във възрастовата група 30 – 34 години) са висшисти, докато 82% от възрастовата група 20 – 24 години имат диплома за завършено средно образование. Въпреки че безработицата сред завършилите висше образование е нараснала като цяло, в ЕС процентът на безработица сред тях все още е много по-нисък, отколкото сред най-слабо образованите хора на същата възраст. В същото време, непълната заетост също е проблем за членовете на тази група, както и фактът, че те са свръхквалифицирани за възможностите, които предлага пазарът на труда, или пък са квалифицирани в друга област.

Много млади хора изграждат своята мрежа от контакти не само в местната, но и в световната общност: През 2014 г. 82% от младите хора са били членове на някой вид онлайн социална мрежа. Младите хора често участват в социалния и политическия живот посредством социалните медии, като същевременно гласуват по-малко в сравнение с по-възрастните поколения. Въпреки това, много от тях са активни членове на своите местни общности. През 2014 г. всеки втори млад човек е бил член на поне една организация, клуб или общност и един от всеки четири е бил доброволец.

Много млади хора изпитват затруднение да намерят качествени работни места, като това на свой ред е сериозна пречка за независимостта им. През последните години безработицата сред младежта е намаляла в повечето държави членки, но стойностите продължават да бъдат причини за безпокойство. Докато през февруари 2013 г. средната младежка безработица (възрастова група 15 – 29 години) в Европа достигна 23,9%, този дял е намалял до 20% до ноември 2015 г. В някои държави членки обаче положението продължава да е тревожно, като младежката безработица надхвърля 40%.

През 2014 г. безработицата сред младите хора във възрастовата група 15 – 19 години в ЕС беше 26,3%, докато във възрастовата група 20 – 24 години 20,6% и 13,6% при възрастовата група 25 – 29 години. 8,7 милиона млади хора в Европа не могат да си намерят работа и са изправени пред дългосрочна безработица или работят на непълно работно време.

Като цяло има 13,7 милиона млади хора в Европа, които нито работят, нито учат или се обучават (NEET). Близо 27 милиона млади хора са изложени на риск от бедност и социално изключване. Равнището на бедност е по-високо сред младите хора в сравнение с цялото население, а принудителната работа на непълно работно време или в много случаи продължителното заемане на временни позиции излага това поколение на риск от дългосрочно ниско качество на живот.

Рискът от икономическа неактивност, бедност и социално изключване не засяга всички млади хора по един и същи начин. Тези, които започват живота си с по-бедни перспективи често страдат от множество неблагоприятни обстоятелства. Младите хора, които са родени в бедни семейства, с миграционен произход или в общности на езикови или културни малцинства (например ромите), които са израсли под контрола на държавата, които са с ограничена училищна квалификация или са изправени пред здравни проблеми, започват живота си в най-неблагоприятно положение, така че те са по-податливи станат млади NEET. Децата, родени в ЕС от родители имигранти от страни извън ЕС имат равнища на безработица почти с 50% по-високи, отколкото при другите млади хора, които живеят тук.

Следователно е налице голямо разминаване между двете групи млади хора: тези, които имат визия за бъдещето си, които продължават да учат и които са уверени, че ще намерят добра работа и участват в социалния, граждански и културен живот, от една страна, и онези, които нямат голяма надежда за постижения и са изложени на риск от маргинализация. Това несъответствие застрашава социалното сближаване и устойчивия икономически растеж в дългосрочен план. Поради застаряването на населението Европа трябва спешно да активизира младите хора и да насърчава отговорно семейно планиране.

Държавите членки и Комисията продължиха своето сътрудничество между 2013 и 2015 г. с оглед на насърчаването на заетостта на младите хора, интегрирането им на пазара на труда, социалното приемане и активното гражданско участие. В светлината на резултатите може да се каже, че в много области е постигнат напредък, но е необходимо да се намерят допълнителни решения, за да се намали младежката безработица, да се подобри качеството на живот на младите хора и перспективите им за бъдещето, да се постигнат равни възможности, да се повиши гражданското самочувствие на младите хора, социалното участие и да се предотврати радикализацията с насилнически уклон. За постигането на всички тези цели е необходимо по-систематично сътрудничество на равнище ЕС и на равнище държави членки в много области на политики като например заетостта, образованието и обучението, социалната политика, политиката за младежта и културата, спорта и здравеопазването. Важно е също така да се осигури подходящо финансиране за изпълнението на програми, свързани с младежта, в които ЕС и държавите членки са призвани да играят важна роля. В общи линии може да се каже, че отвореният метод на координация работи, но че съществува необходимост от по-добро и по-интензивно сътрудничество в бъдеще. Важни са ефективното сътрудничество и диалогът между различните заинтересовани страни.

Убеден съм, че структурираният диалог на ЕС между вземащите политически решения, младите хора и техните представители е най-важният инструмент за опознаване на възгледите на младите хора. От 2013 г. насам конструктивният диалог непрекъснато се разработва и днес вече има по-установена позиция в стратегията за младежта. Диалогът на ЕС също оказва влияние върху протичащите национални диалози. В допълнение към структурирания диалог, държавите членки следва да полагат допълнителни усилия, за да се гарантира, че насочените към младите хора програми на ЕС и безвъзмездните средства достигат до възможно най-много от тях (чрез адаптиране към нуждите и навиците на младите хора, по-специално чрез използване на съвременните социални медии).

В периода 2016 – 2018 г., ние трябва да се стремим, посредством рамката за сътрудничество по въпросите на младежта, към насърчаване на колкото се може по-обширни и разнообразни групи от млади хора да поемат активна роля в местните и глобалните общности и гражданския и демократичния живот. Чрез рамката за сътрудничество ние следва също да помогнем на младите хора да намерят работа и да участват в живота на обществото. Сътрудничеството в политиките, свързани с работа с младежта, доброволческата дейност и участието в обществения живот трябва да бъде допълнено с финансиране от ЕС в рамките на програмата „Еразъм+“. Интегрирането на младите хора на пазара на труда и развитието на човешкия им капитал ще бъде подкрепено и от други инструменти, като например Европейския социален фонд, Планът за инвестиции за Европа и Инициативата за младежка заетост. За по-ефективното финансиране би било полезно да се направи преглед на рамките, които са използвани в различни периоди.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (21.4.2016)

на вниманието на комисията по култура и образование

относно оценката на стратегията на ЕС за младежта (2013 – 2015 г.)

(2015/2351(INI))

Докладчик по становище: Дерек Вон

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че стартирането на програмния период 2014 – 2020 г. отне няколко месеца и че първата оценка на политиките на Съюза в рамките на този период, и в частност на политиките, посветени на младежта, не може да бъде напълно представителна за тяхното реално въздействие;

2.  посочва, че през предходния програмен период Сметната палата оцени процента на грешки за операции в рамките на Програмата за учене през целия живот и на програмата „Младежта в действие“ на над 4%; очаква Комисията да се е справила с тези грешки при прилагането на програмата „Еразъм+“;

3.  отбелязва факта, че през 2013 г. степента на изпълнение на бюджета за програмите за периода 2007 – 2013 г., и по-специално за Програмата за учене през целия живот и за програмите „Култура“, „МЕДИА“ и „Младежта в действие“, е 100%; счита обаче, че сама по себе си степента на изпълнение не представлява съществен показател за ефективността на програмите във връзка с оценяването на техния успех;

4.  изразява загриженост относно факта, че в края на 2013 г. несъответствието между приетите бюджетни кредити за поети задължения и за плащания е довело до недостиг на плащания (например в случая на програмата „Еразъм+“ за сума в размер на 202 милиона евро) с отрицателни последици за следващата година; отправя искане към Комисията да гарантира, че това положение няма да се повтори в контекста на новите програми;

5.  приветства факта, че програмата „Еразъм“ е надхвърлила референтната стойност от 3 милиона студенти; отбеляза устойчивия успех, на който се радва тази водеща програма на Съюза от момента на нейното създаване, и счита, че е важно програмата да продължи да получава подкрепа;

6.  изразява съжаление относно големите различия между държавите членки по отношение на броя на изпратените и приетите студенти по програмата „Еразъм“; препоръчва по-убедителни информационни кампании и опростяване на правилата;

7.  отбелязва, че младежката безработица, въпреки спада в повечето държави членки след нейния пик през 2013 г., продължава да представлява сериозен повод за тревога в ЕС, като около 8 милиона млади европейски граждани не могат да си намерят работа, а делът на дълготрайно безработните лица или на лицата, работещи недоброволно на непълно работно време или със статут на стажанти, продължава да е голям;

8.  препоръчва по-силно съсредоточаване върху предприемачеството в стратегията на ЕС за младежта, което е от ключово значение за засилване на икономическия растеж; отбелязва, че през 2014 г. само един на всеки пет млади европейци желае да започне собствен бизнес, като продължава да счита идеята за трудна; подкрепя отдаването на приоритет на развиването на предприемаческа култура в ранна възраст, на гъвкаво трудово законодателство, което да позволява съчетаването на работа и обучение, на двойното образование и достъпа до финансиране;

9.  припомня, че нежеланието на младите хора да започнат собствен бизнес също така допринася за бавния темп на икономически растеж в Европа, и по тази причина счита, че е необходимо да се окаже подкрепа на младите хора да започнат свой собствен бизнес;

10.  приветства факта, че повече от 12,4 милиарда евро от Европейския социален фонд (ЕСФ) и инициативата за младежка заетост (ИМЗ) са заделени за борбата с младежката безработица през новия програмен период;

11.  отбелязва със задоволство, че 110 300 безработни младежи са участвали в действия, финансирани по линия на ИМЗ през 2014 г.; приветства факта, че държавните глави и правителствените ръководители на ЕС взеха решение да разпределят средства на Съюза в размер на 6,4 милиарда евро (3,2 милиарда евро от ЕСФ и 3,2 милиарда евро от нов бюджетен ред) за гаранцията за младежта; подчертава обаче, че в някои държави членки все още съществуват някои затруднения във връзка с прилагането на гаранцията за младежта и ИМЗ;

12.  припомня на държавите членки, че те следва да полагат усилия за предоставяне на национално финансиране като допълнение към бюджетните кредити от ЕСФ и ИМЗ, за да осигурят необходимия стимул за младежката заетост; освен това счита, че е необходимо използваните инструменти и отпуснатите безвъзмездни средства да позволяват достоен живот; по тази причина призовава за извършване на оценка на равнищата на безвъзмездни средства в контекста на реалните разходи за живот във всяка държава членка;

13.  подчертава необходимостта от засилване на ролята на програмата „Еразъм за млади предприемачи“ за постигане на дългосрочна качествена заетост; счита, че професионалната мобилност е необходима за разгръщане на потенциала на младите хора; отбелязва, че понастоящем има 217,7 милиона заети лица в ЕС, от които 7,5 милиона (3,1%) работят в друга държава членка; отбелязва освен това, че съгласно проучвания на ЕС съществува по-голяма вероятност младите хора да са мобилни и да се завърнат в страната си с нови умения и квалификации;

14.  препоръчва включването на предприемачеството сред младите хора в МФР, както и държавите членки да работят за изготвяне на национални стратегии, насочени към постигане на полезни взаимодействия между програмата „Еразъм+“, ЕСФ, инициативата за младежка заетост и програмата „Еразъм за млади предприемачи“, както и на ясни насоки за оценка на въздействието, които да се предоставят на държавите членки от Комисията;

15.  отправя искане към Комисията да приложи всеобхватна схема за наблюдение за програмите в областта на младежта, която да съчетава показатели за планираните резултати, конкретните резултати и дългосрочните резултати;

16.  подчертава, че е необходимо вниманието да се съсредоточи върху изпълнението и резултатите, и изразява задоволство да отбележи, че новата регулаторна рамка за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за програмния период 2014 – 2020 г. включва разпоредби за докладване относно резултатите от страна на държавите членки;

17.  припомня, че 68% от бюджета на ЕСФ е предназначен за проекти, в които младите хора биха могли потенциално да бъдат една от целевите групи;

18.  отбелязва, че политиките и националните стратегии в областта на младежта трябва да се разработят съвместно със и в полза на младите хора;

19.  отбелязва, че докладът на Сметната палата относно „Схема на ЕС за гаранция за младежта – прилагане в държавите членки“, който предстои да бъде завършен в началото на 2017 г., ще предостави по-ясна оценка на резултатите от програмата.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.4.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

2

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Inés Ayala Sender, Zigmantas Balčytis, Dennis de Jong, Martina Dlabajová, Luke Ming Flanagan, Ingeborg Gräßle, Bogusław Liberadzki, Verónica Lope Fontagné, Dan Nica, Georgi Pirinski, Petri Sarvamaa, Claudia Schmidt, Bart Staes, Michael Theurer, Marco Valli, Derek Vaughan, Anders Primdahl Vistisen, Tomáš Zdechovský

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Richard Ashworth, Caterina Chinnici, Cătălin Sorin Ivan, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Marian-Jean Marinescu, Markus Pieper, Julia Pitera, Miroslav Poche, Patricija Šulin

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Georg Mayer


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (30.5.2016)

на вниманието на комисията по култура и образование

оценка на стратегията на ЕС за младежта 2013–2015 г.

(2015/2351(INI))

Докладчик по становище: Том Ванденкенделаре

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва въздействието на втория цикъл от Стратегията за младежта (2013–2015 г.), за да се подчертае значението на приспособим подход към политиката за младежта с участие на различни сектори и на много равнища; оценява структурирания диалог с младежките организации в тази връзка; призовава Комисията и държавите членки да подобрят достъпа на младите хора до висококачествено образование, обучение и трудова заетост; припомня за осемте области на действие, които Стратегията за младежта насърчава;

2.  подчертава значението на Стратегията за младежта, имайки предвид тревожно високата безработица сред младите хора в ЕС, високия процент и големите различия в процента на NEET (млади хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение) и предизвикателствата, свързани с бедността и социалното изключване сред младежта; подчертава, че следващият цикъл (2016—2018 г.) следва да допринесе за постигането на двете цели на Стратегията за младежта, чрез идентифициране на и справяне с причините за младежката безработица, като ранното напускане на училище, чрез насърчаване на предприемачеството сред младите хора, чрез инвестиране в образование, стажове, чиракуване и професионално обучение в уменията, които отразяват възможностите, потребностите и развитието на пазара на труда, и чрез улесняване на прехода към пазара на труда по отношение на мерки за осигуряване на по-добра координация на образователни програми, както и политиката на заетостта и изискванията на пазара на труда; припомня, че участниците в пазара на труда трябва да бъдат подпомагани при прилагането на гаранцията за младежта с цел да се гарантира включването на младите хора най-късно четири месеца след напускане на училище в някаква форма на заетост, училищно образование или професионална квалификация/преквалификация;

3.  призовава Европейската комисия и държавите членки да прилагат експанзивни икономически политики с по-големи възможности за гъвкавост на публичните инвестиции за образование, обучение и качествени стажове;

4.  подчертава, че ефективното прилагане на Стратегията за младежта следва да бъде тясно свързано с постигането на водещите цели на стратегията „Европа 2020“, по-конкретно като се постигне трудова заетост на 75% от населението на възраст между 20 и 64 години и възможно най-голям брой младежи да бъдат изведени от бедността и социалното изключване; отбелязва, че въпреки че е налице спад в някои държави членки от 2013 г. насам, все още е налице реална загриженост, че младежката безработица продължава да бъде почти двойно по-голяма от общата безработица, като около 8 милиона млади европейци все още са безработни; следователно подчертава значението на преодоляването на географските несъответствия между търсенето и предлагането на работа както в рамките на, така и между държавите членки чрез промени в Европейския портал за професионална мобилност (EURES), с цел да се подобрят възможностите за младежка заетост и постигане на по-голямо социално сближаване;

5.  припомня водещата цел на стратегията „Европа 2020“, че делът на преждевременно напусналите училище следва да бъде под 10 %; подчертава необходимостта от борба с преждевременното напускане на училище, което е фактор, допринасящ за безработица, посредством диалог между сектора на образованието и публичните служби по заетостта и социалните партньори, посредством установяването на слабостите на училищната система и обществото, посредством подпомагане на студентите да намират свои собствени методи на обучение, посредством изпълнението на релевантни и ангажиращи учебни програми, посредством осъществяването на силна и добре развита персонализирана система за насочване с висококачествени консултации и услуги на ориентиране за всички студенти, особено на студентите при първите признаци за преждевременно напускане на училище, посредством адекватно информиране на учащите за бъдещи възможности на пазара на труда и кариера, включително технически и занаятчийски професионални профили, посредством предоставяне на образование в областта на НТИМ и дуално учене, посредством осигуряване на качествени възможности за чиракуване, стажове и назначаване на работа и посредством предоставяне на учащите се на втора възможност под формата на професионално обучение;

6.  подчертава факта, че един цялостен и приобщаващ образователен подход е от съществено значение за това, всички учащи да се чувстват добре дошли и приобщени, както и разполагащи с възможности да вземат решения относно собственото си образование; припомня, че напускането на училище без квалификация представлява едно от големите предизвикателства пред нашите общества, защото води до социално изключване, и предотвратяването му следва да бъде една от водещите ни цели; припомня, че в допълнение към адаптирането на системите за обучение следва да бъдат предприети индивидуализирани мерки спрямо хората в най-затруднено положение; припомня, че практиките и стажовете следва да водят до трудова заетост и че условията на труд и възложените задачи следва да дадат възможност на стажантите да придобият практически опит и подходящи умения, необходими за навлизане на пазара на труда; счита, че участието на регионални и местни публични и частни заинтересовани страни в създаването и прилагането на релевантен набор от политики е от основно значение за справяне с младежката безработица;

7.  счита, че политиките на държавите членки за младежта следва да са тясно координирани с останалите политики и че следва да се постигне по-голямо взаимодействие между тях; освен това препоръчва да се засили сътрудничеството между училищата, предприятията, публичните органи и други заинтересовани страни на пазара на труда, за да се предвидят бъдещите потребности от умения, с цел да се предотврати несъответствието между предлагани и търсени умения и да се улесни процесът, при който младите хора избират професии с характеристики, действително отговарящи на нуждите на пазара на труда;

8.  призовава държавите членки да приложат мерки за улесняване на прехода на младите хора от образованието към трудовата дейност, включително чрез осигуряване на качествени стажове и практики, като им се дадат ясно определени права, които включват достъп до социална закрила, писмени и обвързващи договори и справедливо възнаграждение, с цел да се гарантира, че младите хора не са дискриминирани при достъпа си до пазара на труда, а учениците са подходящо информирани за бъдещите възможности на пазара на труда;

9.  подчертава, че равнищата на безработица очевидно намаляват, тъй като нивото на постигнатото образование се повишава, което налага необходимостта от насърчаване и инвестиране във възможностите за висше образование за младите хора в ЕС;

10.  призовава Комисията и държавите членки да стимулират обучението в областта на ИКТ, за да могат всички млади хора да придобият съответните електронни умения, необходими за пазара на труда, например чрез пренасочване на финансиране в рамките на инициативата за младежка заетост;

11.  подчертава значението на формалното, неформалното и неофициалното учене, включително и като част от дейности на социална ангажираност, за развитието на ценностите, способностите и уменията на младите хора, а също така и за изучаването на гражданско поведение и демократично участие; обръща внимание на разнообразието от възможности за обучение и налични модели в държавите членки, и по-специално за дуално обучение, които могат да смекчат прехода от образование или обучение към заетост; подкрепя прилагането на обучението през целия живот; призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласувано, валидно в цяла Европа признаване на уменията и компетентностите, придобити чрез формално, неформално и неофициалното учене и стажове, с цел да се преодолеят различията между недостига на умения и несъответствието между търсените и предлаганите квалификации, наблюдавани на европейския пазар на труда, и да се предостави подкрепа за такива дейности в рамките на съответните програми на ЕС; също така призовава за по-голямо внимание върху езиците, по-специално езиците на съседните страни, в областта на професионалното образование и обучение (ПОО) с оглед укрепване на позицията и пригодността за заетост на учащите в трансграничния пазар на труда;

12.  счита, че особено високите равнища на несигурност на заетостта сред младежите заедно със застаряването на населението в Европа представляват основно предизвикателство за устойчивостта, достатъчността и адекватността на пенсионните системи и нанасят сериозна вреда на солидарността между поколенията; призовава Комисията и държавите членки да вземат всички необходими мерки за предотвратяване на злоупотреби с безвъзмездните помощи, предоставяни най-малкото по схемата за гаранция за младежта, и да подкрепя, поне по отношение на договорите, установени в рамките на гаранцията за младежта, тези, които позволяват на младите хора да плащат вноски към националните системи за социална сигурност;

13.  припомня, че заетостта и предприемачеството представляват един от осемте приоритета, определени в Стратегията на ЕС за младежта (2010–2018 г.); подчертава, че работата с младежта и неформалното учене, по-специално в рамките на организации на млади предприемачи и младежки организации, предлагащи на младите хора възможността да разработват иновативни проекти, да получат предприемачески опит и да придобият средствата и необходимата увереност за начинания, изпълняват съществена роля в развитието на потенциала на младите хора за творчество и иновации, включително на техния предприемачески дух и предприемаческите и граждански умения; подчертава необходимостта от създаване на благоприятна среда за предприемачеството и новосъздадените иновационни предприятия в интерес на младежката заетост в Европа; подчертава, че всички препятствия, които пречат на младите хора да развиват своите идеи, потенциал и интереси, трябва да бъдат премахнати;

14.  отбелязва, че поради настоящата вълна на цифровизация и новите тенденции на пазара на труда все повече млади хора се сблъскват с новите форми на заетост, балансирайки между гъвкавостта и сигурността; подчертава значението на подходящото образование за младите хора, насочено към подчертаване на ролята на механизмите за социална защита в професионалното развитие;

15.  настоятелно призовава държавите членки да приложат в пълна степен „Еразъм+“, особено по отношение на чиракуването като аспект, като по този начин насърчават и допълнително подпомагат трансграничното обучение и професионална и трудова мобилност сред младите хора, както и им предоставят умения и компетентности за живота, включително езикови умения, а също и разширяват техните възможности и шансове за участие в пазара на труда и обществото, независимо от тяхната академична квалификация, умения или степен на образование; изразява загриженост, че мобилността на стажанти все още не е достигнала до желаните равнища, и призовава Комисията, държавите членки, предприятията и училищата да намерят начини за преодоляване на оставащите пречки пред мобилността на стажантите; отчитайки тяхната възраст като фактор и често нестабилното им финансово състояние, подчертава важността да се съдейства на младите стажанти в техните проекти за мобилност, по-специално чрез отмяна на редица второстепенни ограничения, свързани с мобилността, като проблемите с жилищното настаняване и с транспорта;

16.  призовава за подобряване на възможностите за учащите в рамките на ПОО за стажове в съседни страни с цел насърчаване на по-добро разбиране на практики на труд и обучение в съседни страни, например чрез финансиране на пътните разходи на студентите, които продължават да живеят в родните си страни; изтъква, че мобилността в областта на обучението е актив от жизненоважно значение, когато става въпрос за навлизане на пазара на труда, но също така и за разбирането и участието в европейския проект чрез опит в него; подчертава значението на прилагането на европейска рамка за мобилност в обучението и професионалното обучение; едновременно с това призовава държавите членки да използват изцяло възможностите на мрежата EURES, която подкрепя трудовата мобилност на младите хора в рамките на ЕС, включително мобилността, свързана с професионални стажове;

17.  настоятелно призовава държавите членки изцяло да прилагат и наблюдават ефективността на схемата „Гаранция за младежта“, чрез пълноценно използване на средствата на ЕС, с които разполагат, за да прилагат мерки за насърчаване на младежката заетост чрез интегриране на младите хора, включително на тези с увреждания, на пазара на труда, с работа, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като напуснат училище или изгубят работата си, чрез — например — създаване на адаптирани системи за професионално ориентиране през целия живот, служби за регистрация, информационни пунктове и методи за събиране на данни, както и чрез насърчаване на регистрацията на безработни лица, с цел да получат представа за реалната ситуация по отношение на безработицата сред младите хора, както и подобряване на услугите, предлагани от центровете за заетост на млади хора, търсещи работа;

18.  настоятелно призовава за приемане на гарантиран минимален доход във всички държави членки, с цел да се даде възможност на завършилите училище и университет млади хора да разполагат с доход, който им позволява да живеят достойно, докато си намерят работа;

19.  приканва Комисията да засилва и поддържа студентската мобилност в областта на професионалното образование и обучение (ПОО), като насърчава схемата „Еразъм“ за стажанти;

20.  счита, че ранната намеса и проактивните политики за пазара на труда представляват преход от справянето със симптомите на лишенията в продължение на няколко поколения към определянето и управлението на рисковете на ранен етап от живота с оглед предотвратяване на безработицата и улесняване на реинтеграцията; обръща внимание най-вече на положението на най-маргинализираните групи и на най-застрашените от безработица;

21.  призовава държавите членки и регионите да обменят добри практики и да се учат едни от други; припомня значението на оценяването относно изпълнението на инициативата за заетостта сред младежта от държавите членки през 2014 и 2015 г.; подчертава значението на извършването на оценка на средносрочната ефективност на гаранцията за младежта, с акцент върху постиженията й в областта на предоставянето на възможност на младите хора да придобиват умения и започват работа, и на продължаването на тази инициатива; изтъква, освен това, че участието на младежки организации в оценката и прилагането на гаранцията за младежта е от особено значение за нейния успех;

22.  припомня на Комисията, че е важно да се гарантира високо равнище на осведоменост сред младите хора за наличните програми и възможности за участие, и също така да се гарантира, че информацията, предоставяна относно програмите, е с високо качество, като се използват количествени показатели (напр. отговора и ангажираността на целевата група);

23.  настоятелно призовава държавите членки без забавяне да обърнат внимание на ключови фактори за успех за осъществяването на европейската гаранция за младите хора, като качеството и устойчивостта на предложенията за работа, допълнителното образование и обучение, социалното приобщаване, полезните взаимодействия с други области на политиката (във връзка с образованието, пазара на труда, социалните услуги и младежта), и сътрудничеството между всички заинтересовани страни, за да се включат младите хора в пазара на труда, да се намали процентът на младежката безработица и да се постигне дългосрочно положително въздействие по отношение на предотвратяването на социалното изключване и изключването от пазара на труда на младите хора в прехода им от училище към пазара на труда;

24.  отбелязва, че докладът на Сметната палата, озаглавен „Схема на ЕС за гаранция за младежта – прилагане в държавите членки“, който предстои да бъде завършен в началото на 2017 г., ще предостави по-ясна оценка на резултатите от програмата; счита, че наред с другото в доклада трябва бъде включен анализ на ефективността и дългосрочните резултати;

25.  призовава държавите членки последователно да спазват принципите на приобщаване при работата с млади хора, като се обърне особено внимание на младите хора с увреждания;

26.  призовава фокусът на европейската гаранция за младежта върху образованието и обучението на млади неквалифицирани и нискоквалифицирани безработни да бъде разширен, така че да обхване също и младите висшисти, и тези, които са завършили професионално образование, както и да бъде разширена възрастовата граница на схемата „Гаранция за младежта“ от 25 на 29 години с цел отразяване на реалната ситуация, при която много висшисти и навлизащи на пазара на труда наближават трийсетгодишна възраст;

27.  призовава държавите членки да изготвят доклади относно социалното положение и условията на живот на младите хора, които да се основават на знания и факти, както и да изготвят национални планове за действие и да ги прилагат методично;

28.  подчертава необходимостта активно да бъдат развивани умения като гражданска информираност, медийна и цифрова грамотност, критично мислене и междукултурно разбирателство, като се използват широк спектър от инструменти, които са по-близки до младите хора (напр. социалните мрежи), подчертава важната превантивна роля на такива програми и образователни дейности за предотвратяване на радикализацията на младите хора;

29.  подчертава, че насърчаването на повече и равни възможности за всички млади хора, засилването на социалното приобщаване, равенството между половете и солидарността и борбата срещу всички форми на дискриминация по отношение на младите хора, по-специално въз основа на пол, расов или етнически произход, или увреждане, следва да бъде от основно значение за постигането на целите на Стратегията на ЕС за младежта;

30.  подчертава, че е от съществено значение това, следващият цикъл на Стратегията на ЕС за младежта да обхваща младите бежанци и търсещи убежище лица сред своите цели и да осигурява тяхното равнопоставено и недискриминационно третиране, достъп до образование, обучение и заетост и социално приобщаване, като по този начин им помогне да изградят самоличността си в приемащите страни и да използват напълно своя талант и потенциал, както и да се избегне тяхната маргинализация и разочарование;

31.  подчертава значението на програмите с нисък праг и отворените програми за работа с младежи от по-малко стимулираща среда;

32.  призовава държавите членки да насърчат жените да се обучават и да работят в сектори, в които са слабо представени, като например наука, технологии, инженерни дисциплини и математика (НТИМ) и информационни технологии (ИТ).

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

47

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Tiziana Beghin, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, Ole Christensen, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Thomas Händel, Marian Harkin, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Jan Keller, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Kostadinka Kuneva, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Javi López, Morten Løkkegaard, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Joëlle Mélin, Georgi Pirinski, Marek Plura, Terry Reintke, Maria João Rodrigues, Claude Rolin, Anne Sander, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Romana Tomc, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Tatjana Ždanoka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Michèle Alliot-Marie, Maria Arena, Amjad Bashir, Lynn Boylan, Rosa Estaràs Ferragut, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Joachim Schuster, Csaba Sógor, Helga Stevens, Ivo Vajgl, Tom Vandenkendelaere, Gabriele Zimmer

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Fernando Ruas


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.7.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

6

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Nikolaos Chountis, Silvia Costa, Mircea Diaconu, Angel Dzhambazki, Jill Evans, María Teresa Giménez Barbat, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Andrew Lewer, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Stefano Maullu, Luigi Morgano, Michaela Šojdrová, Yana Toom, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Mary Honeyball, Dietmar Köster

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Julia Reid, Helga Stevens

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ

ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

22

+

ALDE

Mircea Diaconu, María Teresa Giménez Barbat, Yana Toom

ENF

Dominique Bilde

PPE

Andrea Bocskor, Svetoslav Hristov Malinov, Stefano Maullu, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Bogdan Brunon Wenta, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver

S&D

Silvia Costa, Giorgos Grammatikakis, Mary Honeyball, Petra Kammerevert, Dietmar Köster, Krystyna Łybacka, Luigi Morgano, Julie Ward

Verts/ALE

Jill Evans, Helga Trüpel

6

-

ECR

Angel Dzhambazki, Andrew Lewer, Helga Stevens

EFDD

Julia Reid

GUE/NGL

Nikolaos Chountis, Curzio Maltese

1

0

EFDD

Isabella Adinolfi

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация - Политика за поверителност