ДОКЛАД относно мониторинга върху прилагането на правото на Съюза – Годишен доклад за 2014 г.

9.9.2016 - (2015/2326(INI))

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Хейди Хаутала

Процедура : 2015/2326(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A8-0262/2016

Внесени текстове :

A8-0262/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 06/10/2016 - 5.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0385

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси
СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно мониторинга върху прилагането на правото на Съюза – Годишен доклад за 2014 г.

(2015/2326(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид 32-ия годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2014) (COM(2015)0329),

– като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (СОМ(2010)0070),

– като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Втори доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (СОМ(2011)0930),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2002 г. относно отношенията с жалбоподателите при нарушения на правото на Общността (COM(2002)0141),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2012 г., озаглавено „Осъвременяване на начина, по който се осъществяват контактите с жалбоподателя във връзка с прилагането на законодателството на Съюза“ (COM(2012)0154),

– като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия,

– като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия,

– като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно относно 30–ия и 31–вия годишни доклади относно контрола върху прилагането на правото на ЕС[1],

– като взе предвид член 52 и член 132, параграф 2 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по петиции (А8-0262/2016),

A. като има предвид, че член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) определя основната роля на Комисията като „пазителка на Договорите“;

Б. като има предвид, че съобразно член 6, параграф 1 от ДЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) има същата правна стойност като Договорите и тя се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки в случаите, в които прилагат европейското право (член 51, параграф 1 от ХОПЕС);

В. като има предвид, че съобразно член 258, параграфи 1 и 2 от ДФЕС Комисията изпраща обосновано становище до държава членка, когато счита, че последната не е изпълнила задължение съобразно Договорите, и може да отнесе въпроса до Съда на ЕС, ако въпросната държава членка не се съобрази със становището в рамките на срок, определен от Комисията;

Г. като има предвид, че Рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия предвижда обмен на информация относно всички процедури за установяване на нарушения въз основа на официални уведомителни писма, но не обхваща неофициалната процедура „EU Pilot“, която предшества започването на официална процедура за установяване на нарушение;

Д. като има предвид, че Комисията се позовава на член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и на принципа на лоялно сътрудничество между Съюза и държавите членки с цел съблюдаване на задължението за спазване на поверителност от страна на Комисията спрямо държавите членки в рамките на процедурите по „EU Pilot“;

Е. като има предвид, че процедурите по „EU Pilot“ трябва да насърчават по-тясно и последователно сътрудничество между Комисията и държавите членки с цел отстраняване на нарушения на законодателството на ЕС на по-ранен етап, за да не се стига по възможност до прилагане на процедурата за нарушения;

Ж. като има предвид, че през 2014 г. Комисията получи 3 715 жалби, в които се докладва за потенциални нарушения на правото на ЕС, като държавите, срещу които са подадени най-много жалби, са Испания (553), Италия (475) и Германия (276);

З. като има предвид, че през 2014 г. Европейската комисия започна 893 нови производства за установяване на нарушение, като държавите членки с най-голям брой неприключени производства са Гърция (89), Италия (89) и Испания (86);

И. като има предвид, че член 41 от ХОПЕС определя правото на добра администрация като правото на всяко лице засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите безпристрастно, справедливо и в разумен срок, и като има предвид, че член 298 от ДФЕС посочва, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация;

1. припомня, че в съответствие с член 17 от ДЕС Комисията е отговорна за осигуряването на прилагането на правото на Съюза, включително на ХОПЕС (член 6, параграф 1 от ДЕС), чиито разпоредби се отнасят до институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и до държавите членки в случаите, в които прилагат европейското право;

2. признава, че държавите членки носят основната отговорност за правилното изпълнение и прилагане на правото на ЕС, но изтъква, че това не освобождава институциите на ЕС от задължението им при съставяне на производното право на ЕС да спазват първичното право на ЕС;

3. изтъква важната роля на Комисията при надзора върху прилагането на правото на ЕС и представянето на нейния годишен доклад пред Парламента и Съвета; призовава Комисията да продължи да играе активна роля в разработването на различни инструменти за подобряване на прилагането на правото на ЕС, правоприлагането и съответствието в държавите членки и да предостави данни, в допълнение към доклада относно прилагането на директивите на ЕС, относно прилагането на регламентите на ЕС в следващия си годишен доклад;

4. признава, че държавите членки носят основната отговорност за правилното изпълнение и прилагане на правото на ЕС, и подчертава, че при изпълнението на правото на ЕС държавите членки трябва също така да зачитат изцяло основните ценности и права, залегнали в Договорите и в Хартата на основните права на Европейския съюз; припомня, че мониторингът и оценката на изпълнението на правото на ЕС се осъществяват от Комисията; призовава, с тази цел, нееднократно държавите членки системно да използват таблици на съответствието, но изтъква, че това не освобождава институциите на ЕС от задължението им при съставяне на производното право на ЕС да спазват първичното право на ЕС; припомня му се да използва своите доклади за изпълнението по отношение на секторното законодателство;

5. потвърждава, че Парламентът също играе съществена роля в това отношение чрез осъществяването на политически контрол върху дейностите по прилагане на Комисията, наблюдение върху годишните доклади относно мониторинга на изпълнението на правото на ЕС и приемане на парламентарни резолюции по съответните въпроси; счита, че той би могъл да продължи да допринася за своевременното и точно транспониране на законодателство на ЕС като споделя опита си в процеса на вземането на законодателни решения чрез предварително установени връзки с националните парламенти;

6. отбелязва, че своевременното и правилно транспониране на правото на ЕС в националното законодателство и ясната вътрешна правна уредба следва да бъдат приоритет за държавите членки с цел да се избягват нарушения на правото на ЕС и същевременно да се осигурят на физическите лица и на предприятията предвидените ползи, за които създава възможност ефикасното и ефективно прилагане на законодателството на ЕС;

7. подчертава важната роля на социалните партньори, на организациите на гражданското общество и на другите заинтересовани страни за създаването на законодателство, както и за проследяването и докладването на недостатъци при транспонирането и прилагането на правото на ЕС от страна на държавите членки; отбелязва признаването от страна на Комисията на ролята на заинтересованите страни чрез въвеждането през 2014 г. на нови инструменти, които улесняват този процес; насърчава заинтересованите лица и за в бъдеще да останат бдителни в това отношение;

8. признава влиянието на ефективното прилагане на правото на ЕС върху засилването на надеждността на институциите на ЕС; приветства значението, което се придава в годишния доклад на Комисията за петиции, внесени от граждани, предприятия и организации на гражданското общество като основно право, заложено в Договора от Лисабон, важен елемент от гражданството на Европейския съюз и важно допълнително средство за мониторинг на прилагането на правото на ЕС и установяване на евентуалните пропуски в него чрез пряко изразяване от страна на гражданите на техните мнения и опит — в допълнение към изборите и референдумите, които продължават да бъдат тяхната основна възможност за демократично изразяване:

9. счита, че нереалистичните срокове за прилагане на законодателството могат да доведат до невъзможност за държавите членки да го спазват, като по този начин мълчаливо се одобрява забавеното прилагане; призовава европейските институции да постигат съгласие за по-подходящи срокове за прилагането на регламентите и директивите, като вземат надлежно предвид необходимите периоди за контрол и за консултации; счита, че Комисията следва да представя докладите, прегледите и преразглежданията на законодателството на датите, договорени от съзаконодателите и предвидени в съответното законодателство;

10. приветства факта, че новото Междуиституционално споразумение за по-добро законотворчество съдържа разпоредби, които имат за цел да подобрят изпълнението и прилагането на правото на ЕС и да насърчат повече структурирано сътрудничество в това отношение; поддържа призива, изразен в споразумението, за по-добро определяне на националните мерки, които не са строго свързани със законодателството на Съюза (практика, известна като свръхрегулиране); изтъква значението на насърчаването на транспонирането и необходимостта държавите членки да предоставят уведомление и ясно да посочат националните мерки, които допълват директивите на ЕС; подчертава, че при прилагането на законодателството на ЕС държавите членки следва да избягват добавянето на ненужни тежести към законодателството на ЕС, тъй като това води до погрешно разбиране на законодателната дейност на ЕС и увеличава неоправдания скептицизъм към ЕС сред гражданите; изтъква обаче, че това по никакъв начин не засяга правомощията на държавите членки да приемат на национално равнище по-високи социални и екологични стандарти от договорените на равнището на ЕС;

11. изтъква, че Парламентът следва да играе по-голяма роля в анализа на начина, по който присъединяващите се страни и страните, сключили споразумения за асоцииране с Европейския съюз се съобразяват с правото на ЕС; в тази връзка предлага да се предоставя адекватна помощ на съответните държави чрез продължаващо сътрудничество с техните национални парламенти относно спазването и прилагането на правото на ЕС;

12. предлага Парламентът да изготвя реални доклади, а не само резолюции относно всички държави кандидатки в отговор на годишните доклади за напредъка, публикувани от Комисията, за да даде възможност на всички засегнати комисии да представят съответните становища; счита, че Комисията следва да продължи да публикува доклади за напредъка за всички съседни на Съюза държави, сключили споразумения за асоцииране, така че Парламентът да направи сериозна и систематична оценка на постигнатия от тези държави напредък по прилагането на достиженията на правото на Съюза във връзка с програмата за присъединяване;

13. приветства 32-ия годишен доклад на Комисията относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС и отбелязва, че през 2013 г. околната среда, транспортът и вътрешният пазар и услугите бяха областите на политики, за които повечето производства за установяване на неизпълнение на задължения останаха висящи през 2014 г.; отбелязва също, че през 2014 г. околната среда, здравеопазването, защитата на потребителите, мобилността и транспортът отново бяха областите на политики, при които бяха образувани най-много нови производства за установяване на неизпълнение на задължения; с оглед гарантиране на междуинституционална прозрачност насърчава Комисията да предложи начини за по-добър достъп на Европейския парламент до документи по производства за нарушаване на правото на Съюза;

14. отбелязва, че според годишния доклад „броят на официалните производства за установяване на неизпълнение на задължения през последните пет години е намалял“ и че, според Комисията, това отразява ефективността на структурирания диалог с държавите членки чрез „EU Pilot“; при все това счита, че спадът през изминалите години и очакваният спад през следващите години може да се отдаде преди всичко на постоянно намаляващия брой нови законодателни предложения от страна на Комисията; припомня, че Комисията не извършва процедури по „EU Pilot“ при късно транспониране на директивите;

15. припомня, че тази последваща оценка не отменя задължението на Комисията да наблюдава по ефективен и своевременен начин прилагането и изпълнението на правото на ЕС, и отбелязва, че Парламентът би могъл да окаже съдействие при прегледа на изпълнението на законодателството чрез своите процедури за контрол спрямо Комисията;

16. отбелязва, че увеличаването на броя на нови процедури „EU Pilot“ през разглеждания период и намаляването на броя на образуваните производства за установяване на неизпълнение на задължения показват, според годишния доклад, че системата „EU Pilot“ се е утвърдила като полезна и е оказала положително въздействие чрез насърчаване на по-ефикасното изпълнение на правото на ЕС; заявява повторно обаче, че прилагането на правото на ЕС не е нито достатъчно прозрачно, нито подлежи на реален контрол от жалбоподателите и заинтересованите страни, и изразява съжаление, че въпреки многократните му искания Парламентът все още не разполага с адекватен достъп до информация относно процедурата „EU Pilot“ и висящите производства; в тази връзка призовава Комисията да осигури по-голяма прозрачност по отношение на информацията за процедурата „EU Pilot“, както и за висящите производства;

17. изразява мнението, че финансовите санкции за неспазване на законодателството на ЕС следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, като вземат предвид повторни нарушения в същата област, както и че законните права на държавите членки трябва да се зачитат;

18. изтъква, че в Европейския съюз, основан на принципите на правовата държава и на сигурността и предвидимостта на законите, гражданите на ЕС трябва да бъдат в правото си да бъдат информирани на първо място по ясен, достъпен, прозрачен и своевременен начин (чрез интернет и чрез други средства) дали и кои национални разпоредби са били приети при транспониране на правото на ЕС и кои са националните органи, компетентни по правилното му прилагане;

19. призовава Комисията да свърже всички интернет портали, точки за достъп и информационни уебсайтове в единен портал, който да предоставя на гражданите лесен достъп за подаване на онлайн жалби и достъпна информация относно процедурите за установяване на нарушения; призовава също така Комисията да включи в следващия си мониторингов доклад подробна информация относно използването на тези портали;

20. припомня двустранните задължения за лоялно сътрудничество между Комисията и Парламента; призовава за преразглеждане на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия относно предоставяне на информация за процедурите по „EU Pilot“ под формата на (поверителен) документ на компетентната по тълкуването и прилагането на правото на Съюза комисия на Европейския парламент;

21. припомня, че в своята резолюция от 15 януари 2013 г. Парламентът призова за приемане на регламент на ЕС за административно-процесуално право на Европейския съюз въз основа на член 298 от ДФЕС, но че въпреки приемането на резолюцията с убедително мнозинство (572 "за", 16 "против", 12 "въздържали се"), искането на Парламента не беше последвано от предложение на Комисията; приканва Комисията да преразгледа резолюцията на Парламента с оглед да бъде изготвено предложение за законодателен акт относно административно-процесуалното право;

22. изразява по-конкретно съжаление по повод факта, че след призива му не бяха предприети последващи действия под формата на регламент, установяващ различните аспекти на производството за установяване на неизпълнение на задължения и на предварителното производство за установяване на неизпълнение на задължения, в това число уведомленията, задължителните срокове, правото на изслушване, задължението за посочване на основанията и правото на всяко лице на достъп до неговото досие, така че да се утвърдят правата на гражданите и гарантиране на прозрачност;

23. в този контекст припомня, че комисията по правни въпроси състави нова работна група по въпросите на административното право, която реши да изработи актуален проект за регламент за административно-процесуалното право на Европейския съюз като "източник на вдъхновение" за Комисията, не с цел да поставя под съмнение правото на инициатива на Комисията, а за да покаже, че такъв регламент би бил както полезен, така и осъществим;

24. счита, че намерението на посочения проект за регламент не е да заменя действащото законодателство на ЕС, а по-скоро да внесе допълнения в случай на наличие на пропуски или на проблеми с тълкуването, както и да внесе повече достъпност, яснота и последователност при тълкуването на действащите разпоредби, което е от полза за гражданите и предприемачите, както и за администрацията и нейните служители;

25. следователно още веднъж призовава Комисията да представи законодателно предложение относно административно-процесуалното право на Европейския съюз, като вземе предвид мерките, предприети досега в тази област от Европейския парламент;

26. припомня, че дори когато действат като членове на групи от международни кредитори („тройки“), институциите на ЕС са обвързани с Договорите и Хартата за основните права на Европейския съюз;

27. призовава Комисията да отдаде реален политически приоритет на спазването на правото на ЕС, което следва да се осъществява в тясно сътрудничество с Парламента, който е задължен: а) да търси политическа отговорност от Комисията и б) в качеството си на съзаконодател да гарантира, че самият той е информиран в пълна степен с оглед на постоянното подобряване на законодателната му дейност;

28. подкрепя създаването на процедура в рамките на Парламента за наблюдение на прилагането на законодателството на ЕС в държавите членки, в рамките на която да може да се анализира въпросът за неизпълнението по начин, специфичен за отделните държави, и да се взема под внимание фактът, че съответните постоянни комисии на Парламента наблюдават прилагането на правото на ЕС в рамките на своите области на компетентност;

29. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет и на националните парламенти.

[1] Приети текстове, P8_TA(2015)0322.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Тридесет и вторият годишен доклад на Комисията относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС още веднъж съдържа интересна информация относно актуалното изпълнение и практическото прилагане на правото на ЕС. Така например, докладът сочи, че околната среда, транспортът и вътрешният пазар и услугите останаха областите на политики, за които през 2014 г. бяха образувани най-много производства за установяване на неизпълнение на задължени. Годишният доклад подчертава също, че броят на официалните производства за установяване на неизпълнение на задължения през последните пет години е намалял. Според Комисията това отразява ефективността на диалога с държавите членки в контекста на процедурата по EU Pilot. Като се отчита все пак, че Парламентът все още разполага с ограничен достъп до информация относно процедурата по EU Pilot и висящите производства, трудно може да се оцени до колко намаляването на официалните производства по установяване на неизпълнение на задължения действително отразява по-доброто спазване на правото на ЕС от страна на държавите членки, а не е резултат от компромисно решение между Комисията и държавите членки, допуснали неизпълнение. Следователно въз основа на доклада може да бъде направено заключение, че изпълнението на правото на ЕС все още не е достатъчно прозрачно. В този контекст докладчикът счита, че предложението, направено от новата работна група по въпросите на административното право, съставена от комисията по правни въпроси, би могло да предостави ценно вдъхновение за Комисията, тъй като то показва, че регламент за административния процес на Европейския съюз би бил както полезен, така и осъществим. Докладчикът счита също, че Европейският парламент може и следва да играе по-структурирана роля в анализа на начина, по който присъединяващите се страни и страните, сключили споразумения за асоцииране с Европейския съюз се съобразяват с правото на ЕС, както и в разработването на подходяща подкрепа за тези държави в това отношение.

СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (28.4.2016)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно мониторинга върху прилагането на правото на Съюза – Годишен доклад за 2014 г.
(2015/2326(INI))

Докладчик по становище: Рамон Тремоза и Балселс

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че през 2014 г. Комисията получи 3 715 жалби, в които се докладва за потенциални нарушения на правото на ЕС, като държавите, срещу които са подадени най-много жалби, са Испания (553), Италия (475) и Германия (276);

Б. като има предвид, че през 2014 г. Европейската комисия започна 893 нови производства за установяване на нарушение, като държавите членки с най-голям брой неприключени производства са Гърция (89), Италия (89) и Испания (86);

В. като има предвид, че в периода 2010 – 2014 г. са образувани 3 550 производства за установяване на нарушение поради късно транспониране от държавите членки на 439 директиви, като средно осем държави членки са нарушили всяка директива, одобрена през този период; Белгия (36), Румъния (34) и Словения (26) са най-засегнатите държави членки[1];

1. счита, че ефективността на правото на ЕС се подкопава систематично поради неговото незадоволително прилагане от страна на държавите членки и незадоволителните последващи действия от страна на Комисията; отбелязва, че липсата на прилагане и осигуряване на изпълнението играе важна роля в редица европейски кризи и създава неравнопоставени условия на конкуренция в рамките на единния пазар, и подчертава, че подобреното прилагане на законодателството на ЕС може да засили доверието и увереността в целите на Европейския съюз сред неговите граждани;

2. счита, че нереалистичните срокове за прилагане на законодателството могат да доведат до невъзможност за държавите членки да го спазват, като по този начин мълчаливо се одобрява забавеното прилагане; призовава европейските институции да постигат съгласие за по-подходящи срокове за прилагането на регламентите и директивите, като вземат надлежно предвид необходимите периоди за контрол и за консултации; счита, че Комисията следва да представя докладите, прегледите и преразглежданията на законодателството на датите, договорени от съзаконодателите и предвидени в съответното законодателство;

3. призовава Комисията да осигури за всяка генерална дирекция специална уеб страница, където да се изброяват държавите членки, които не са транспонирали директиви или не са спазили решения и регламенти; счита, че тази уеб страница следва да се актуализира ежемесечно и в нея да се посочва подробна информация за това кои директиви не са транспонирани и/или кои решения и регламенти не са спазени;

4. счита, че Комисията следва да се заеме по-активно с решаването на случаи на неправилно транспонирани директиви, за да обхване както преднамерените, така и непреднамерените действия от страна на държави членки;

5. счита, че е задължение на Комисията да се противопостави на двата клона на законодателния орган, вземащи решения на европейско равнище, които оставят съществени елементи да бъдат определяни чрез делегирани актове/актове за изпълнение по време на процедурата за съвместно вземане на решения, тъй като това може да доведе до правна несигурност и потенциални рискове, опасности и усложнения;

6. отбелязва със загриженост, че 11 директиви в областта на банковото и финансовото законодателство все още не са транспонирани поне от една или повече държави членки, като Германия е единствената държава, която е транспонирала цялото действащо законодателство в тази област, а Австрия е единствената друга държава членка с по-малко от три директиви, които трябва да бъдат транспонирани[2];

7. посочва, че Директивата относно забавянето на плащането все още не се прилага правилно в 11 държави членки и че положението е най-незадоволително в Италия, Кипър, Испания, Португалия и Гърция, където забавянето на плащанията между предприятията (B2B)[3] е доста над средното равнище[4], което създава допълнителни проблеми за МСП;

8. изтъква също така, че Директивата относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, Директивата относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки и Директивата относно правата на потребителите все още не са транспонирани от всички държави членки[5]; призовава Комисията да извършва по-строг мониторинг на случаите на държавни помощи, свързани с данъчни и митнически въпроси, тъй като това е една от четирите политически области, в които са образувани най-много производства за установяване на нарушение през 2014 г.;

9. припомня, че неспазването на критериите от Маастрихт, както и недостатъчно строгото и предвиждащо свобода на преценка прилагане на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж от страна на Комисията и Съвета допринесоха за възникването на европейската криза с държавните дългове, последвала световната финансова криза; изразява загриженост по отношение на все още съществуващите несъответствия и непоследователното прилагане на правилата на Пакта за стабилност и растеж, като същевременно отбеляза, че настоящите правила трябва да се прилагат, като се използват съществуващите клаузи за гъвкавост; отправя искане към Комисията и Съвета да приемат по-проактивна позиция по отношение на прилагането на процедурата при макроикономически дисбаланси, и по-специално що се отнася до ефективното предотвратяване на сериозни макроикономически и финансови дисбаланси;

10. посочва, че през 2014 г. само 10 от 157-те основни препоръки до държавите членки в рамката на европейския семестър са изпълнени изцяло или е отбелязан съществен напредък във връзка с тях[6]; в тази връзка призовава за следване на препоръките във връзка с европейския семестър, отправени в доклада на петимата председатели относно задълбочаване на Икономическия и паричен съюз (ИПС), а именно: по-конкретни и амбициозни специфични за всяка държава препоръки (СВДП) и поставяне на по-ясен акцент върху определените приоритети, като същевременно на държавите членки се оставя необходимата свобода на действие при изпълнение на СВДП, както и по-системно използване на докладване, партньорска оценка и подход „изпълнение или обяснение“ с цел гарантиране на правилно прилагане, а също и по-широк обществен дебат, водещ до по-голяма съпричастност на национално равнище;

11. подчертава, че за държавите членки, които са част от еврозоната или участват в банковия съюз, транспонирането на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ) е задължително за функционирането на Единния механизъм за преструктуриране, тъй като в много случаи решенията на Единния съвет за преструктуриране трябва да бъдат изпълнени въз основа на националното законодателство, транспониращо Директива за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ[7]).

12. отбелязва, че на 22 октомври 2015 г. Комисията заведе дела срещу шест държави членки[8] пред Съда на ЕС за неизпълнение на задължението за транспониране на ДВПБ;

13. изразява сериозна загриженост във връзка с факта, че 10 държави членки все още не са приложили Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите [9], и призовава Комисията да гарантира нейното прилагане; поради това призовава за навременно прилагане на съществуващото законодателство за банковия съюз и за засилен диалог с експерти и организации на потребителите от сектора, за да се извърши оценка на въздействието и ефективността на приетото законодателство;;

14. приветства първите предложения на Комисията в областта на съюза на капиталовите пазари и подчертава значението на насърчаването на инвестиции в реалната икономика;

15. счита, че липсата на подходящ обмен на информация съгласно Директивата относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане е довела до злоупотребите, които са в основата на случая „Люкслийкс“ и други практики на данъчни злоупотреби в други държави членки.

16. призовава Европейския банков орган да извърши оценка дали банковите системи на държавите членки, които не спазват Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите, са в неблагоприятно конкурентно положение;

17. отбелязва с разочарование, че тъй като Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) и Комисията не можаха да изготвят проект и да приемат необходимите мерки от ниво 2 в рамките на определения срок, Комисията счете за необходимо да забави с една година влизането в сила на Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ II) и на придружаващия я регламент – Регламента за пазарите на финансови инструменти и също така да забави прилагането на някои разпоредби на Регламента относно пазарната злоупотреба и Регламента за централните депозитари на ценни книжа;

18. призовава Комисията да открие производство за установяване на нарушение срещу държавите членки, които открито са отказали да изпълнят задълженията, произтичащи от Решения (ЕС) на Съвета 1601/2015 и 1523/2015, съответно от 14 и 22 септември 2015 г., с които се създава система от задължителни квоти за приемането на бежанците;

19. счита, че Комисията следва, когато е възможно и целесъобразно, да предлага повече регламенти и по-малко на брой директиви, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция между държавите членки във връзка със законодателството, особено по отношение на правото на ЕС, свързано с единния пазар, като се има предвид, че формата на правните текстове трябва да съответства на задачите и целите на предложенията;

20. изразява мнението, че финансовите санкции за неспазване на законодателството на ЕС следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и да вземат предвид повторни нарушения в същата област, както и че законните права на държавите членки трябва да се зачитат;

21. счита, че броят на официалните производства за установяване на нарушение е намалял също и поради ефективността на структурирания диалог с държавите членки, осъществен чрез прилагането на „EU Pilot“;

22. приветства усилията на Комисията да подобри достъпа до информация относно прилагането на правото на Съюза; насърчава полагането на допълнителни усилия за увеличаване на прозрачността;

23. подкрепя създаването на стандартен структуриран процес в рамките на Парламента за наблюдение на прилагането на законодателството на ЕС в държавите членки, в рамките на който да може да се анализира въпросът за неизпълнението по начин, специфичен за отделните държави, и да се взема под внимание факта, че съответните постоянни комисии на Парламента наблюдават прилагането на правото на ЕС в рамките на своите области на компетентност.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.4.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	32 24 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Gerolf Annemans, Hugues Bayet, Pervenche Berès, Esther de Lange, Markus Ferber, Jonás Fernández, Elisa Ferreira, Neena Gill, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Cătălin Sorin Ivan, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Alain Lamassoure, Philippe Lamberts, Werner Langen, Sander Loones, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Fulvio Martusciello, Bernard Monot, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Sirpa Pietikäinen, Dariusz Rosati, Pirkko Ruohonen-Lerner, Alfred Sant, Molly Scott Cato, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Paul Tang, Ramon Tremosa i Balcells, Ernest Urtasun, Marco Valli, Cora van Nieuwenhuizen, Jakob von Weizsäcker, Pablo Zalba Bidegain, Marco Zanni
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Matt Carthy, Philippe De Backer, Mady Delvaux, Marian Harkin, Ian Hudghton, Sophia in ‘t Veld, Syed Kamall, Krišjānis Kariņš, Paloma López Bermejo, Emmanuel Maurel, Siôn Simon, Romana Tomc
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Daniela Aiuto, Virginie Rozière

[1] Данните от съображения A, Б и В са от доклада на Комисията относно „Мониторинг върху прилагането на правото на Съюза – Годишен доклад за 2014 г.“ (9.7.2015 г.).
[2] Особено обезпокоителни са случаите на нарушения в Полша (10), Люксембург (9) и Словения, Испания и Естония (по 8 нарушения).
[3] Плащания между предприятия.
[4] Вж. „Transposition and implementation of the Directive on Late Payments in Commercial Transactions“ (Транспониране и прилагане на Директивата относно забавянето на плащането по търговски сделки), Служба на ЕП за парламентарни изследвания.
[5] Европейска комисия – Мониторинг върху прилагането на правото на СъюзаГодишен доклад за 2014 г., стр. 19-20 - http://ec.europa.eu/atwork/applying-eu-law/docs/annual_report_32/com_2015_329_bg.pdf
[6] Равнище на изпълнение от около 6,5 %: Zsolt Darvas and Alvaro Leandro, „The Limitations of Policy Coordination in the Euro Area under the European Semester“, Bruegel, ноември 2015 г. (Жолт Дарваш и Алваро Леандро, „Ограничения по отношение на координацията на политиката в еврозоната в рамките на европейския семестър“, Брьогел)
[7] Съобщение за медиите на Комисията от 22 октомври 2015 г. относно заведени дела срещу шест държави в Съда на ЕС за това, че не са успели да транспонират ДВПБ;
[8] Чешка република, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния и Швеция.
[9] Белгия, Кипър, Естония, Гърция, Италия, Люксембург, Полша, Румъния, Словения и Швеция; Съобщение за пресата на Комисията от 10 декември 2015 г.

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (18.2.2016)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно мониторинга върху прилагането на правото на Съюза – Годишен доклад за 2014 г.
(2015/2326(INI))

Докладчик по становище: Агнешка Козловска-Райевич

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подчертава факта, че Комисията има правомощието и задължението да следи за прилагането на правото на ЕС и да започва производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държавите членки, които не са изпълнили задължение, произтичащо от Договорите; въпреки това настоятелно призовава Комисията, преди да започне официални производства за установяване на неизпълнение на задължения, да отдава приоритет на инициативата EU Pilot и да започне процес на диалог с държавите членки; припомня на държавите членки, че правото на ЕС е неразделна част от тяхното национално право и че те носят отговорност за правилното му прилагане;

2. отбелязва, че своевременното и правилно транспониране на правото на ЕС в националното законодателство и ясната вътрешна правна уредба следва да бъдат приоритет за държавите членки с цел да се избягват нарушения на правото на ЕС и същевременно да се осигурят на физическите лица и на предприятията предвидените ползи, за които създава възможност ефикасното и ефективно прилагане на законодателството на ЕС;

3. подчертава важната роля на социалните партньори, на организациите на гражданското общество и на другите заинтересовани страни за създаването на законодателство, както и за проследяването и докладването на недостатъци при транспонирането и прилагането на правото на ЕС от страна на държавите членки; отбелязва признаването от страна на Комисията на ролята на заинтересованите страни чрез въвеждането през 2014 г. на нови инструменти, които улесняват този процес; насърчава заинтересованите лица и за в бъдеще да останат бдителни в това отношение;

4. подчертава факта, че през 2014 г. са били регистрирани 3 715 нови жалби, като Комисията е получила най-голям брой нови жалби (666) в областите на заетостта, социалните въпроси и приобщаването от 2011 г. насам[1]; припомня, че прилагането в недостатъчна степен, както и неправилното прилагане или неприлагането на законодателството на ЕС от страна на държавите членки прави законодателството неефективно, значително намалява социалните и трудовите права и може да наложи провеждането на допълнителни действия на равнището на ЕС, като изцяло се зачита принципът на субсидиарност;

5. подчертава факта, че през 2014 г. не са взети значими решения от Съда на Европейския съюз в областта на заетостта, социалните въпроси и приобщаването;

6. отбелязва, че от 2 341 разгледани от европейската мрежа SOLVIT жалби през 2014 г. 1 458 са се отнасяли до достъпа до и използването на права на социално осигуряване съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004, като най-голям брой жалби са регистрирани по случаи, свързани с детските надбавки, пенсиите и обезщетенията за безработица;

7. призовава Комисията да представи доста забавилото се преразглеждане на Регламент (ЕО) № 883/2004, както и на регламента за неговото изпълнение възможно най-скоро, за да се гарантира, че всички лица ще се ползват пълноценно от своите права на социално осигуряване; припомня на държавите членки задължението им да работят в тясно сътрудничество по този въпрос, за да гарантират, че мобилните граждани на ЕС не са лишени от своите права; призовава Административната комисия за координация на системите за социална сигурност да оценява на годишна основа кои проблеми се повтарят най-често, да представя конкретни предложения за начина за подобряване на положението и да публикува своята оценка и предложенията си;

8. посочва, че през 2014 г. броят на новите случаи на нарушения поради късно транспониране в областта на заетостта (17) е нараснал леко в сравнение с предходната година (13), като всички тези случаи са били свързани с трудовото право[2]; припомня, че късното транспониране на трудовото право е постоянен проблем в някои държави членки, който пречи на лицата да се ползват от правата си и да извличат съответните ползи от правото на Съюза; подчертава, че късното и неправилно транспониране на директивите на ЕС оказва отрицателно въздействие върху цялостната правна сигурност и условията на равнопоставеност на единния пазар; призовава държавите членки да предприемат мерки, включително законодателни мерки, когато това е целесъобразно, за да се гарантира практическото и полезно транспониране на директивите на ЕС в правната система на всяка държава членка;

9. подчертава, че забавянето на транспониране е пречка за правилното функциониране на вътрешния пазар и е в разрез с интересите на гражданите и на предприятията, като ги лишава от някои от техните права; в този смисъл призовава държавите членки да транспонират във възможно най-кратък срок Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, за да се гарантира на всички европейци достъп до качествени здравни грижи в друга държава – членка на ЕС;

10. подчертава, че в края на 2014 г. е имало 1 347 неприключени случая за нарушения, 72 от които са били свързани със заетостта[3];

11. приветства факта, че Комисията, в рамките на нейната Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), отделя особено внимание на въпросите за изпълнението и ефективното прилагане на законодателството на ЕС с цел предотвратяване и ограничаване на броя на случаите на късно транспониране от страна на държавите членки;

12. отбелязва, че причините за късното транспониране на директивите се различават в отделните държави; настоятелно призовава Комисията да извърши задълбочени анализи в държавите членки, за да придобие всеобхватна представа в тази област и да предприеме мерки за избягване на късното транспониране в бъдеще, като осигури решения, съвместими с извънредните от правна гледна точка положения в определени държави членки;

13. приветства факта, че Комисията е положила усилия да намали броя на официалните производства за установяване на неизпълнение на задължения през последните пет години посредством ефективен структуриран диалог с държавите членки, започнат чрез EU Pilot преди да се прибегне до официално производство за установяване на неизпълнение на задължения;

14. настоятелно призовава Комисията при изготвянето и оценката на законодателството да отчита потенциалните ползи и тежестта, включително за МСП, които представляват 99 % от европейските предприятия и създават 85 % от новите работни места; в този смисъл подчертава необходимостта от прилагане на принципа „Мисли първо за малките“; подчертава необходимостта от оценяване не само на краткосрочното въздействие, но и на дългосрочната стойност на законодателството; изтъква обаче, че всички служители имат право да се ползват от възможно най-високо равнище на защита по отношение на здравето и безопасността на работното място, независимо от размера на предприятието, което ги е наело;

15. призовава за предприемане на допълнителни мерки, за да се гарантира ефективното наблюдение и прилагане на законодателството, включително навременното транспониране и спазване на целите на законодателството, както и за да се запълват вредните пропуски, когато възникват такива; подчертава необходимостта законодателството да се формулира разбираемо с цел улесняване на спазването;

16. подчертава обаче, че законодателството на ЕС определя само минимални стандарти, които държавите членки могат да подобряват в рамките на националното си законодателство;

17. счита, че оценките на въздействието следва да включват изпитвания по отношение на МСП и на конкурентоспособността, за да се гарантира, че за дружествата, и по-специално МСП, няма да възникне прекомерна тежест вследствие на новото законодателство;

18. приветства усилията, положени от Комисията през последните години, и отчита спектъра от мерки, въведени за подпомагане на държавите членки при прилагането, например таблици на съответствието, годишни таблици с резултатите и насоки; приветства факта, че Комисията предоставя планове за изпълнение, за да улесни ефективното и незабавно прилагане на правото на Съюза; отбелязва значението на това Комисията да наблюдава използването на плановете за изпълнение от страна на държавите членки;

19. отбелязва текущото преразглеждане от страна на Комисията на действащото законодателство в рамките на нейната Програма за по-добро регулиране, която има за цел да гарантира високото качество на законодателството на ЕС от гледна точка на прозрачността, публичните консултации, изпълнението и съответствието с принципа на субсидиарност; поради това призовава Комисията да координира усилията си с тези на държавите членки и на Европейския парламент на по-ранен етап от законодателния процес с цел да се гарантира, че бъдещото законодателство на ЕС може да се прилага по-ефективно, тъй като дерегулирането, свръхрегулирането и нерегулирането могат да нанесат повече вреди на бизнеса и на заетостта; отбелязва обаче, че тази координация не трябва да засяга правомощията на законодателите и трябва да зачита изцяло обикновената законодателна процедура и демократичната легитимност на държавите членки;

20. подчертава, че принципът на равно третиране и недискриминация е добре установен в правото на ЕС и поради това следва да бъде вземан под внимание и зачитан при изготвянето на законодателството на ЕС;

21. призовава Комисията да засили сътрудничеството си с държавите членки, за да ускори коригирането на нарушенията на правото на ЕС, когато е необходимо; подчертава, че това сътрудничество трябва да бъде прозрачно и отворено за парламентарен контрол;

22. призовава Комисията да преразгледа уредбата, съгласно която държавите членки предоставят подкрепяща информация за начина, по който са транспонирали директивите в националното си законодателство;

23. призовава Комисията да предостави по-голяма подкрепа на държавите членки по отношение на изпълнението и на правилното прилагане на правото на ЕС чрез осигуряване на специално разработени инструменти, като например подробни планове за изпълнение и документи с насоки, които са резултат от засиленото и взаимно сътрудничество между Комисията и държавите членки, още на ранен етап от законодателния процес; счита, че редовният диалог със социалните партньори също така е важно средство, чрез което държавите членки могат да гарантират ефективното прилагане на трудовото право на ЕС;

24. подчертава, че укрепването на трудовите инспекторати на държавите членки е от основно значение за гарантиране на ефективното прилагане на трудовото право на ЕС в държавите членки;

25. приветства разработените от Комисията инструменти, като например Your European Portal, Solvit и CHAP, но изразява съжаление, че те все още не са много популярни и са слабо използвани;

26. призовава държавите членки да предоставят на Комисията по-ясна и по-конкретна информация относно транспонирането на директивите, за да предоставят възможност за извършването на по-добър преглед.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.2.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	44 10 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Laura Agea, Guillaume Balas, Brando Benifei, Mara Bizzotto, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Ole Christensen, Jane Collins, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Marian Harkin, Czesław Hoc, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Jan Keller, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Kostadinka Kuneva, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Patrick Le Hyaric, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Joëlle Mélin, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, João Pimenta Lopes, Marek Plura, Terry Reintke, Sofia Ribeiro, Maria João Rodrigues, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Romana Tomc, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Renate Weber, Jana Žitňanská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Amjad Bashir, Tania González Peñas, Miapetra Kumpula-Natri, António Marinho e Pinto, Tamás Meszerics, Neoklis Sylikiotis, Ivo Vajgl

[1] „Мониторинг върху прилагането на правото на Съюза – Годишен доклад за 2014 г.“ COM(2015)0329, стр. 8.
[2] Работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Част I – Области на политика“ (придружаващ документа „„Мониторинг върху прилагането на правото на Съюза – Годишен доклад за 2014 г.“), стр. 40.
[3] „Мониторинг върху прилагането на правото на Съюза – Годишен доклад за 2014 г., COM(2015)0329, стр. 15.

СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции (22.4.2016)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно мониторинга върху прилагането на правото на Съюза – Годишен доклад за 2014 г.
(2015/2326(INI))

Докладчик по становище: Сесилия Викстрьом

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по петиции приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. изтъква, че проблемите на изпълнението и прилагането на правото на ЕС съществуват отдавна, и подкрепя ефективното прилагане на общи правила на ЕС в държавите членки, което е от съществено значение за засилването на доверието в Съюза и за изпълнение на очакванията на гражданите относно ползите, които ЕС може да им донесе;

2. изтъква важната роля на Комисията при надзора върху прилагането на правото на ЕС и представянето на нейния годишен доклад пред Парламента и Съвета; призовава Комисията да продължи да играе активна роля в разработването на различни инструменти за подобряване на прилагането на правото на ЕС, правоприлагането и съответствието в държавите членки и да предостави данни, в допълнение към доклада относно прилагането на директивите на ЕС, относно прилагането на регламентите на ЕС в следващия си годишен доклад;

3. потвърждава, че Парламентът също играе съществена роля чрез осъществяването на политически контрол върху дейностите по прилагане на Комисията, наблюдение върху годишните доклади относно мониторинга на изпълнението на правото на ЕС и приемане на парламентарни резолюции по съответните въпроси; счита, че Парламентът би могъл да продължи да допринася за своевременното и точно транспониране на законодателство на ЕС като споделя опита си в процеса на вземането на законодателни решения чрез предварително установени връзки с националните парламенти;

4. припомня значението на петициите и въпросите, получени от Парламента съобразно член 227 от ДФЕС, които често водят до процедури по установяване на нарушение, инициирани от Комисията срещу държава членка; подчертава, че индивидуалните жалби на граждани са един от основните източници за установяването на слабости и откриване на пропуски и нарушения на законодателството на ЕС от страна на държавите членки и източник на информация за Комисията; отбелязва, че през 2014 г. членове на обществени организации, предприятия, НПО и други организации продължеха да бъдат много активни при докладването на потенциални нарушения на правото на ЕС и в резултат на това, през 2014 г. общият брой на отворените жалби се увеличи с близо 5,7 %, като броят на новите досиета „EU Pilot“ достигна 1 208; отчита същевременно броя на обработените жалби и досиета „EU Pilot“ през 2014 г. и оценява 75%- я дял на решени досиета „EU Pilot“ като бърз и ефективен метод на решаване на проблеми;

5. признава влиянието на ефективното прилагане на правото на ЕС върху засилването на надеждността на институциите на ЕС; приветства значението, което се придава в годишния доклад на Комисията за петициите, внесени от граждани, предприятия и организации на гражданското общество като важно допълнително средство за мониторинг на прилагането на правото на ЕС и установяване на евентуалните пропуски в него чрез пряко изразяване от страна на гражданите на техните мнения и опит — в допълнение към тяхната основна възможност за демократично изразяване: участието в избори и референдуми, което е основно право, залегнало в Договора от Лисабон и важен елемент от европейското гражданство;

6. изтъква, че различното изпълнение и транспониране на правото на ЕС от държавите членки създава непрекъснато затруднения за гражданите и предприятията, особено онези, които желаят да се възползват от постиженията на вътрешния пазар и да живеят, работят, осъществяват стопанска дейност или учат в друга държава членка; изтъква, че забавянията при транспонирането също имат отрицателно въздействие върху правната сигурност; повтаря позицията си, че Комисията следва да направи спазването на правото на ЕС истински политически приоритет чрез ефективно сътрудничество с институциите, като се отдаде специално внимание на ролята на Съвета, особено чрез систематично използване на таблиците за съответствие, както и с държавите членки и други заинтересовани страни; подчертава основната отговорност на държавите членки за правилното изпълнение и прилагане на правото на ЕС;

7. признава административните гаранции, предоставени на жалбоподателите, като своевременно предоставяне на информация и уведомяване във връзка с внесените жалби, както беше поискано от комисията по петиции в становището й от 2015 г. относно горепосочения доклад; изразява съжаление обаче относно закъсненията при получаването на отговори от Комисията относно многобройни петиции, когато от нея се иска да представи становище, и приканва настойчиво Комисията да подобри текущите си практики с цел да информира гражданите своевременно и подходящо за всякакви действия и мерки, предприети в отговор на обработката на техните жалби; изтъква, че качеството на обработката на петициите на индивидуална основа не бива да се накърнява поради по-големия брой на получените петиции;

8. отбелязва положителното въздействие на проекта „EU Pilot“ върху обмена на информация между Комисията и държавите членки и върху разрешаването на проблеми, свързани с прилагането на правото на ЕС на национално равнище и изисква от Комисията да отдели специално внимание на реалното изпълнение и вътрешния преглед на решенията, взети в хода на процеса „EU Pilot“; подчертава, че проектът може да предостави ценна информация и за петиции, които са в процес на разглеждане, и приканва Комисията да включи вносителите на петиции в процедурите по случаи по EU Pilot, свързани петиции, включително за да се улесни диалогът между вносителите на петиции и съответните национални органи; приветства нарастващите усилия на държавите членки за уреждане на случаи на нарушение преди етапа на съдебна процедура; отбелязва, че преюдициалните заключения спомагат за разясняването на въпроси относно прилагането на правото на ЕС и могат да предотвратят процедури по установяване на нарушение;

9. призовава Парламента и в частност комисията по петиции да насърчават кампании за повишаване на осведомеността относно системата за жалби от гражданите по повод на нарушения на правото на ЕС, проекта „EU Pilot“ и процедурите по установяване на нарушения, като се насърчава по-широкото използване и се улеснява публичния достъп до информация чрез уебсайта на ЕП;

10. приветства демонстрирания от службите на Комисията ангажимент за засилване на обмена на информация с комисията по петиции и подновява искането си за подобряване на комуникацията между двете страни, по-конкретно по отношение на образуването и провеждането на производства по установяване на неизпълнение на задължения от страна на Комисията, включително производства във връзка EU Pilot, и по отношение на усилията, които трябва да бъдат положени, за да се предоставя на комисията по петиции информация в разумен срок, като по този начин се даде възможност за предоставяне на по-ефективен отговор на исканията на гражданите; припомня нееднократното си искане към Комисията да отчете в своята мониторингова и законодателна работа докладите и констатациите на комисията по петиции;

11. приветства подобряването на предоставянето от страна на Комисията на информация за гражданите относно техните права и относно подходящите механизми за правна защита чрез уебсайтове, бази данни, опростени формуляри за жалби и онлайн инструменти за решаване на проблеми, които имат за цел повишаване на прозрачността; във връзка с това приветства по-добрия онлайн достъп до решенията относно нарушения и обновения уеб раздел на портала Europa „Прилагане на правото на ЕС“ и „Портал „Europa: Вашите права“, които дават на гражданите важна информация относно това как правото на ЕС се прилага в държавите членки, както и относно начините за подаване на жалба; изтъква, че са необходими допълнителни мерки за предоставянето на по-добър достъп до информация относно прилагането на правото на ЕС и инструменти за разрешаване на проблеми, както и по-добро третиране на жалбите от граждани и предприятия на ЕС относно нарушения на правото на ЕС;

12. призовава Комисията да свърже всички интернет портали, точки за достъп и информационни уебсайтове в единен портал, който да предоставя на гражданите лесен достъп за подаване на онлайн жалби и достъпна информация относно процедурите за установяване на нарушения; призовава също така Комисията да включи в следващия си мониторингов доклад подробна информация относно използването на тези портали;

13. изразява съжаление, че внесените от гражданите на ЕС петиции все още се отнасят до нарушения на правото на ЕС; изтъква, че петициите се отнасят основно до предполагаеми нарушения на правото на ЕС в областта на основните права, включително правата на лица, които принадлежат към малцинства, и на лицата с увреждания, дискриминацията, включително случаи на дискриминация въз основа на националност, вътрешния пазар, свободното движение, транспорта, околната среда, образованието, заетостта и здравеопазването; счита, че въпросните петиции свидетелстват за факта, че все още са налице чести и широкоразпространени случаи на забавяне или непълно транспониране или на погрешно транспониране на правото на ЕС, и подчертава, че държавите членки следва да прилагат и изпълняват ефективно правото на ЕС и да изготвят своето законодателство при пълно зачитане на основните ценности и принципи, залегнали в Договорите и в Харната на основните права на ЕС; призовава държавите членки за съществено подобрение на качеството на обмена на информация с комисията по петиции и на предоставяните разяснения; изтъква необходимостта от присъствие и балансиран диалог с представителите на засегнатите държави членки по съответни петиции по време на заседанията на комисията по петиции; предлага по-ефективното включване на превантивни механизми;

14. припомня, че петициите на физически лица често се отнасят до областта на полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси (известна в миналото като "трети стълб"); изтъква, че при обработката на някои петиции биват идентифицирани повтарящи се пропуски като например големи закъснения при националните съдебни процедури по отношение на свързаните със законодателството на ЕС въпроси; подчертава полезността и уместността на преюдициалните заключения на Съда на Европейския съюз като насоки за тези случаи и изразява съжаление относно слабото използване на тази разпоредба от националните съдилища; следователно приветства разширяването на правомощията на Комисията чрез включване на полицейското и съдебното сътрудничество от 1 декември 2014 г.; припомня, че разглеждането и третирането на петициите са независими и от различно естество в сравнение с това на националните съдебни процедури;

15. подчертава значението на плановете за прилагане, приети от Комисията с цел подкрепа и упътване на държавите членки за навременно, ясно и правилно транспониране на директивите на ЕС, което е необходимо за ефективното и жизнеспособно функциониране на ЕС; приветства значението, което се отдава на програмата за по-добро регулиране и взема под внимание мониторинга на регулаторната пригодност на ЕС чрез програмата REFIT в годишния доклад относно мониторинга на прилагането на правото на Съюза; призовава Комисията да осигури активното участие на всички заинтересовани страни, включително социалните партньори, потребителските организации, НПО и предприятията при оценката на въздействието на законодателството на ЕС, да извършва проверка на равнището на спазване на принципите на пропорционалност и субсидиарност (предварително) и мониторинг на прилагането (впоследствие); приканва Комисията да включи в оценката си измерването и намаляването на административната тежест за гражданите и да вземе предвид по-широкото икономическо, социално и екологично въздействие на законодателството на ЕС, както и да разгледа предимствата и ценностите на законодателството на ЕС; напомня на Комисията да прилага принципите на равно третиране на държавите членки и на безпристрастност при проверките на прилагането на правото на ЕС; очаква подобряване на качеството на законодателството на ЕС и се надява на положително въздействие вследствие на броя на внесените петиции;

16. изтъква необходимостта от по-смел подход от страна на Комисията при разглеждането на петиции относно проблеми при зачитането на основните права, като същевременно се съобразява с принципа на субсидиарност.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	19.4.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	26 0 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marina Albiol Guzmán, Margrete Auken, Alberto Cirio, Pál Csáky, Miriam Dalli, Rosa Estaràs Ferragut, Eleonora Evi, Peter Jahr, Rikke Karlsson, Jude Kirton-Darling, Notis Marias, Edouard Martin, Roberta Metsola, Marlene Mizzi, Julia Pitera, Gabriele Preuß, Eleni Theocharous, Jarosław Wałęsa, Cecilia Wikström, Tatjana Ždanoka
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Enrique Calvet Chambon, Kostadinka Kuneva, Miltiadis Kyrkos, Jérôme Lavrilleux, Julia Reda, Ángela Vallina, Rainer Wieland
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	José Blanco López, Martina Dlabajová, Zbigniew Kuźmiuk

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	5.9.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	16 2 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Kostas Chrysogonos, Therese Comodini Cachia, Mady Delvaux, Mary Honeyball, Dietmar Köster, Gilles Lebreton, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, Axel Voss, Tadeusz Zwiefka
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Pascal Durand, Heidi Hautala, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Stefano Maullu, Virginie Rozière, Cecilia Wikström

Правна информация - Политика за поверителност