Процедура : 2016/2053(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0263/2016

Внесени текстове :

A8-0263/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 04/10/2016 - 7.9
CRE 04/10/2016 - 7.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0371

ДОКЛАД     
PDF 781kWORD 83k
12.9.2016
PE 582.322v02-00 A8-0263/2016

относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г.

(2016/2053(INI))

Комисия по развитие

Докладчик: Норберт Нойзер

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г.

(2016/2053(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. („Споразумението от Котону“), и преразглежданията му от 2005 г. и 2010 г.(1),

–  като взе предвид Споразумението от Джорджтаун от 1975 г. за създаването на групата на държавите от АКТБ и преразглеждането му от 1992 г.(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 октомври 2003 г., озаглавено „Към пълна интеграция на сътрудничеството със страните от АКТБ в бюджета на ЕС“ (COM(2003)0590)(3),

–  като взе предвид съвместния документ за консултация на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 6 октомври 2015 г., озаглавен „Към ново партньорство между Европейския съюз и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн след 2020 г.“ (JOIN(2015)0033)(4),

–  като взе предвид предишните си резолюции относно отношенията между АКТБ и ЕС, и по-специално тази от 11 февруари 2015 г. относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС(5), от 13 юни 2013 г. относно второ изменение на Споразумението от Котону от 23 юни 2000 г.(6), от 5 февруари 2009 г. относно въздействието на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) върху развитието(7) и от 1 април 2004 г. относно бюджетирането на Европейския фонд за развитие(8),

–  като взе предвид предишните резолюции на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС, и по-специално тази от 9 декември 2015 г. относно „Четиридесет години партньорство: оценка на въздействието върху търговията и развитието на държавите от АКТБ и перспективи за трайно запазване на отношенията между държавите от АКТБ и Европейския съюз“(9),

–  като взе предвид предишните си резолюции относно съгласуваността на политиките в интерес на развитието,

–  като взе предвид съвместното изявление от 9 декември 2015 г. на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС(10),

–  като взе предвид глобалната стратегия на ЕС в областта на външната политика и политиката на сигурност, която ще бъде представена на Европейския съвет на заседанието му на 28 и 29 юни 2016 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 21 март 2012 г., озаглавено „Към изграждане на подновено партньорство за сътрудничество между ЕС и Тихоокеанския регион“,

–  като взе предвид съвместното съобщение от 26 юни 2012 г., озаглавено „Съвместна стратегия за партньорство между ЕС и Карибите“ (JOIN(2012)0018),

–  като взе предвид съвместната стратегия ЕС – Африка, приета от африканските и европейските държавни и правителствени ръководители на срещата на върха в Лисабон на 9 декември 2007 г.(11),

–  като взе предвид резолюцията си от 6 октомври 2015 г. относно ролята на местните органи в развиващите се страни по отношение на сътрудничеството за развитие(12),

–  като взе предвид съвместната декларация на АКТБ и ЕС от 12 юни 2014 г. относно програмата за периода след 2015 г.(13),

–  като взе предвид Декларацията от Сипопо от 7-ата среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на държавите от АКТБ, проведена на 13 – 14 декември 2012 г., озаглавена „Бъдещето на групата държави от АКТБ: предизвикателства и възможности“(14),

–  като взе предвид Третата международна конференция за финансиране на развитието, проведена на 13 – 16 юли 2015 г., и програмата за действие от Адис Абеба, одобрена от Общото събрание на ООН на 27 юли 2015 г.(15),

–  като взе предвид срещата на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Преобразуването на нашия свят: Програма до 2030 г. за устойчиво развитие“(16),

–  като взе предвид 41-ото заседание на Съвместния съвет на министрите на АКТБ – ЕС, проведено в Дакар, Сенегал, на 28 и 29 април 2016 г.,

–  като взе предвид 8-ата среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на държавите от АКТБ, състояла се в Порт Морсби, Папуа Нова Гвинея, на 31 май и 1 юни 2016 г., на която са приети Комюникето от Уайгани относно бъдещите перспективи на групата държави от АКТБ и Декларацията от Порт Морсби, в които се приема окончателният доклад на Групата от изтъкнати личности относно бъдещето на групата държави от АКТБ,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по външни работи, комисията по международна търговия и комисията по бюджети (А8-0263/2016),

A.  като има предвид, че силата и достиженията на Споразумението от Котону се основават на редица особености: то е правно обвързващ документ, има безпрецедентен числен състав от 79 + 28 държави членки, всеобхватно е чрез своите три стълба на сътрудничество за развитие, политическо сътрудничество и икономическо и търговско сътрудничество, има обща институционална рамка и разполага с голям бюджет под формата на Европейския фонд за развитие (ЕФР);

Б.  като има предвид, че първостепенната цел на Споразумението от Котону – „намаляване и постепенно премахване на бедността в съответствие с целите на устойчивото развитие и постепенното включване на групата държави от АКТБ в световната икономика“ – е заложена в член 1 от Споразумението; като има предвид, че партньорството се базира на набор от основни ценности и принципи, в т.ч. зачитане на правата на човека и основните свободи, демокрация, основана на принципите на правовата държава, и прозрачно и подлежащо на отчет управление;

В.  като има предвид, че над 80% от най-слаборазвитите държави в света са от региона на АКТБ, което придава особено значение на партньорството между ЕС и АКТБ;

Г.  като има предвид, че от подписването на Споразумението от Котону са настъпили промени в политическата и икономическата среда в групата държави от АКТБ и в Европейския съюз;

Д.  като има предвид, че бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС следва да се основава на ново осмисляне на потенциала на сътрудничеството между ЕС и АКТБ и пречките пред него;

Е.  като има предвид, че силата на числения състав на АКТБ и държавите – членки на ЕС не се е проявила в достатъчна степен чрез съвместни действия на световни форуми;

Ж.  като има предвид, че партньорството между ЕС и АКТБ играе важна роля за напредъка към постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР);

З.  като има предвид от друга страна, че що се отнася до целите за премахване на бедността и интеграция на държавите от АКТБ в световната икономика, до настоящия момент резултатите са недостатъчни, тъй като половината от държавите – членки на АКТБ все още са сред най-слаборазвитите държави в света и на държавите – членки на АТКБ общо се падат под 5% от световната търговия и около 2% от световния БВП;

И.  като има предвид, че търговските отношения образуват втория стълб на Споразумението от Котону и че споразуменията за икономическо партньорство (СИП) са средство за допълнително развиване на тези отношения;

Й.  като има предвид, че споразуменията за икономическо партньорство (СИП) са определени в член 36 от Споразумението от Котону като инструменти за развитие, целящи „да стимулират гладка и постепенна интеграция на държавите от АКТБ в световната икономика, особено чрез пълноценно използване на регионалната интеграция и търговията юг-юг“; като има предвид, че включването на СИП в Споразумението от Котону насърчава съгласуваност на политиките в интерес на развитието;

K.  като има предвид, че Споразумението от Котону отчита нарастващото значение на регионалната интеграция в държавите от АКТБ и в сътрудничеството между АКТБ и ЕС, както и ролята ѝ за насърчаване на мира и сигурността, стимулиране на растежа и разглеждане на трансграничните предизвикателства;

Л.  като има предвид, че Споразумението от Котону разглежда новите глобални предизвикателства, свързани с изменението на климата, миграцията, мира и сигурността (като борбата срещу тероризма, екстремизма и международната престъпност), но е постигнало малко конкретни резултати в тези области;

M.  като има предвид, че заседанията на съвместните институции на АКТБ и ЕС и в частност съвместният Съвет на министрите са постигнали малко конкретни резултати и се характеризират със слабо присъствие, и то на ниско равнище;

Н.  като има предвид, че ЕС финансира приблизително 50% от разходите за секретариата на АКТБ; като има предвид, че редица държави – членки на АКТБ не плащат пълните си членски вноски;

O.  като има предвид, че политическият диалог по съществените елементи, посочени в членове 8 и 96 от Споразумението от Котону, е конкретно и законно средство за отстояване на общите ценности на партньорството АКТБ – ЕС и насърчаване на демокрацията и правата на човека, които са основополагащи за устойчивото развитие;

П.  като има предвид, че е налице явна необходимост да се гарантира, че се запазва обвързаността с условия по отношение на правата на човека, и да се засили политическият диалог в новото споразумение;

Р.  като има предвид, че въпреки признаването на значението им, участието на националните парламенти, местните органи, гражданското общество и частния сектор в политическия диалог засега е доста ограничено; като има предвид, че ролята на държавите от АКТБ като група е ограничена до случаи, в които се прави позоваване на член 96; като има предвид, че политическият диалог, и по-конкретно член 96, в повечето случаи е използван на късен етап на политическите кризи, а не като начин за превенция;

С.  като има предвид, че въпреки ясното признаване на ролята на националните парламенти, местните органи, гражданското общество и частния сектор в Споразумението от Котону след преразглеждането му през 2010 г., тяхното участие в обсъжданията на политиките и дейностите на АКТБ и ЕС е ограничено;

Т.  като има предвид, че организациите на гражданското общество са изправени пред все по-рестриктивно законодателство и други пречки, които ограничават дейността и пространството им;

У.  като има предвид, че регионът на АКТБ включва редица отвъдморски страни и територии, асоциирани към Европейския съюз, чиито специални връзки с ЕС са аргумент в подкрепа на излизане извън традиционния подход на помощ за развитие, за да се отчете по-добре тяхната принадлежност към европейското семейство; като има предвид, че въпреки че отвъдморските страни и територии имат специален статус, те продължават да получават финансиране по 11-ия Европейския фонд за развитие по същия начин като държавите от АКТБ;

Ф.  като има предвид, че ЕФР се финансира с преки вноски от държавите – членки на ЕС и за него не важат нормалните бюджетни правила на ЕС; като има предвид, че Парламентът няма правомощия над бюджета на ЕФР освен за освобождаването от отговорност за вече направени плащания, нито има формални права на контрол над програмирането на ЕФР;

Х.  като има предвид, че по линия на 11-ия ЕФР за Механизма за подкрепа на мира в Африка са заделени 900 милиона евро, а за доверителния фонд на ЕС за Африка ще се използват 1,4 милиарда евро от резерва за ЕФР;

Ц.  като има предвид, че вътрешните средства на държавите от АКТБ заедно с паричните преводи от общности на диаспората биха могли да играят ключова роля във финансирането за развитие;

Ч.  като има предвид, че включването на ЕФР в бюджета би позволило демократичен контрол, би засилило видимостта и би увеличило прозрачността при използването на фондовете на ЕС за развитие; като има предвид от друга страна, че многогодишното естество на програмирането на ЕФР дава възможност за предвидимост на средствата и че включването в бюджета би могло да доведе до намаляване на средствата за развитие за държавите от АКТБ в полза на други приоритети на външната политика и би могло да бъде възприето като отслабване на привилегированото партньорство между ЕС и АКТБ; като има предвид, че включването на ЕФР в бюджета би могло също да изложи на риск финансирането на Механизма за подкрепа на мира в Африка и на други важни инициативи като доверителния фонд на ЕС за Африка, освен ако не бъде създаден специален инструмент за финансиране на разходи за сигурността, свързани със сътрудничеството за развитие;

1.  потвърждава, че сътрудничеството между АКТБ и ЕС е ценно и уникално постижение, което укрепи връзките между народите и държавите от АКТБ и ЕС и техните парламенти през последните 40 години; подчертава – в светлината на демонстрирания от държавите от АКТБ ангажимент за предприемане на съвместни действия като група – че за да се подобри ефикасността на сътрудничеството и то да се приспособи към новите предизвикателства, трябва да бъде приета нова структура, която запазва в обща рамка тези части на достиженията на правото на АКТБ и ЕС, които са универсални по своята същност, като ангажираността с правата на човека и равенството между половете, човешкото развитие, доброто управление и демокрацията, целта за правова държава и обмена на най-добри практики, въпреки че основната работа трябва да бъде извършвана в съответствие с принципа на субсидиарност, което означава, че трябва да се извършва в регионални споразумения, които са пригодени към специфични регионални потребности и към общите интереси на ЕС и съответния регион;

2.  подчертава, че както общата рамка, така и регионалните споразумения следва да бъдат правно обвързващи; подчертава, че за да се засили тяхната ефективност, да се намали дублирането и да се избегне припокриване на рамки на политики, регионалните споразумения с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн следва да бъдат изработвани по такъв начин, че да вземат предвид съществуващите регионални и подрегионални организации, като например Африканския съюз, регионалните икономически общности, регионалните стратегии и регионалните споразумения, като споразуменията за икономическо партньорство (СИП), и следва да позволяват включването на допълнителни държави, като държавите от Северна Африка, или създаването на групи в съответствие с конкретни интереси или потребности (например равнището на развитие, както е в случая с най-слабо развитите държави, или географски особености, както е в случая с малките островни развиващи се държави);

Цели, принципи и условия на сътрудничеството

3.  призовава програмата до 2030 г. и целите за устойчиво развитие (ЦУР) да бъдат поставени в центъра на ново споразумение, както и да бъдат създадени силни механизми за мониторинг, за да се гарантира, че изпълнението на споразумението допринася за целите за устойчиво развитие и ги насърчава;

4.  призовава за механизъм за партньорски мониторинг, отчетност и проверки между АКТБ и ЕС, за да се следи отблизо и редовно за прилагането на ЦУР в държавите членки, с представители не само на централните правителствени институции от АКТБ и ЕС, но също така и на парламентите, регионалните и местните органи, гражданското общество и научната общност, и за изготвяне на годишни заключения и препоръки за национални, регионални и световни процеси на преразглеждане и последващи действия;

5.  подчертава също така, че при програмирането, приемането и изпълнението на конкретните секторни публични политики, посочени в новото споразумение, следва изцяло да се вземат предвид политики, основани на знанието;

6.  призовава борбата срещу и в крайна сметка изкореняването на бедността и неравенствата и насърчаването на устойчиво развитие да бъде приоритетна цел на сътрудничеството между държавите от АКТБ и ЕС; настоява обаче, че едно ново споразумение трябва да бъде основно политически проект на принципа на ангажираността и ясно да излезе от взаимоотношенията между донор и получател; счита, че сътрудничеството следва да се осъществява в области от общ интерес, в които могат да се очакват общи ползи – не само в икономическо отношение, но и по отношение на мира и сигурността, правата на човека и принципите на правовата държава, доброто управление и демокрацията, миграцията, околната среда, изменението на климата и други области, свързани с благоденствието на населението от АКТБ и ЕС;

7.  отново изразява своето виждане, че съгласуваността на политиките в интерес на развитието е ключов елемент за изпълнението на новата програма за устойчиво развитие; счита, че всеобхватният характер на Споразумението от Котону насърчава съгласуваност на политиките в интерес на развитието и поради това следва да бъде гарантиран в ново споразумение; посочва необходимостта от запазване на конкретните разпоредби за съгласуваността на политиките в интерес на развитието и от засилване на диалога по сродни теми в рамките на новото споразумение; припомня предложението си за определяне на постоянни съдокладчици по съгласуваността на политиките в интерес на развитието в рамките на Съвместната парламентарна асамблея;

8.  счита, че спазването на международно договорените принципи за ефективност на помощта е ключово за постигането на програмата до 2030 г., и е на мнение, че позоваване на това следва да бъде включено в едно бъдещо споразумение;

9.  призовава съществените елементи на Споразумението от Котону относно правата на човека, демократичните принципи и принципите на правовата държава да продължат да бъдат ценностната основа на едно ново споразумение; призовава доброто управление да бъде добавено като съществен елемент в съответствие с 16-ата цел от целите за устойчиво развитие в областта на мира, правосъдието и ефективните институции; повтаря значението на пълното прилагане на член 9 от Споразумението от Котону;

10.  подчертава, че политическият диалог е основна част от Споразумението от Котону и че членове 8 и 96 са конкретни и законни средства за отстояване на съществените елементи на отношенията между ЕС и АКТБ, въпреки че невинаги в миналото са били използвани ефективно; призовава политическият диалог да продължи да бъде централен и законен стълб в общата рамка и на регионалното равнище на новото споразумение; призовава политическият диалог да се използва по-ефективно и системно и по проактивен начин, с цел да се предотвратяват политически кризи;

11.  посочва, че член 97 от Споразумението от Котону предвижда процедура на консултация и подходящи мерки за справяне със сериозни случаи на корупция, и изразява съжаление, че досега само веднъж е било направено позоваване на този член; призовава тази процедура да бъде засилена в новото споразумение за партньорство между ЕС и държавите от АКТБ, за да стане напълно оперативна;

12.  в тази връзка подчертава, че политическият диалог е важна основа за подобряване на положението на народите на държавите партньори; изразява съжаление във връзка с недостатъчното използване на този инструмент и слабата ефективност до момента; поради това призовава за по-добро наблюдение на положението с правата на човека и на останалите съществени и основни елементи на Споразумението, подчертава, че наблюдението трябва да бъде приобщаващо и основано на участието, и призовава за редовна двугодишна или многогодишна оценка и съвместни доклади относно спазването на тези елементи от всички държави – членки на АКТБ и ЕС с цел назоваване, порицаване и похвалване; призовава резултатите от тези доклади да бъдат представяни на общите заседания на АКТБ и ЕС и да се използват като основа за политически диалог и за консултиране при национални, регионални и световни прегледи на изпълнението на ЦУР;

13.  призовава за засилено участие на националните парламенти и регионалните и местните органи в държавите от АКТБ и ЕС на всички етапи на политиките и дейностите на АКТБ – ЕС, от бъдещо планиране и програмиране до изпълнение, оценяване и мониторинг, особено от гледна точка на принципа на субсидиарност;

14.  настоятелно призовава всички страни по новото споразумение да поемат ангажимент да предоставяне на по-голяма автономност на местното и регионалното управление и за изграждане на капацитета му, така че да може да осъществява ефективно задълженията си и да играе значителна роля в развитието на държавите от АКТБ;

15.  призовава за засилено участие в политическия диалог, програмирането и изпълнението и подкрепа за изграждането на капацитет на гражданското общество, особено за местните групи, които са пряко засегнати от тези политики; в тази връзка подчертава опасността от свиващото се пространство за гражданското общество в някои държави и необходимостта да се обхващат и групи като малцинствата, младите хора и жените, които не са в състояние да организират своите интереси или които, въпреки легитимния демократичен интерес, не са признати от съответното правителство;

16.  счита, че частният сектор може да играе основна роля в процеса на развитие и може да допринася за финансирането на развитието, при условие че инвестирането се извършва с уважение към хората, към традиционното притежаване или ползване, както и към околната среда, в съответствие с ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; поради това призовава частните инвестиции да бъдат подкрепяни под егидата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), при условие че отговарят на международното право в областта на правата на човека и на социалните и екологичните норми; подчертава, че в новото партньорство следва да се даде приоритет на дребните производители и земеделски стопани и на осигуряването на благоприятна среда за микропредприятията и малките и средните предприятия; призовава освен това местните и националните частни сектори да бъдат изслушвани по време на изготвянето на политики и на етапите на програмирането и изпълнението;

Бъдещи институции на АКТБ и ЕС

17.  призовава заседанията на съвместния Съвет на министрите на АКТБ – ЕС да включват актуални и неотложни политически разисквания, в т.ч. по чувствителни въпроси, с цел приемане на съвместни заключения по тях; призовава съответните министерства на държавите – членки на ЕС и АКТБ да подобрят участието си на равнище министри, с цел да се даде на заседанията необходимата политическа легитимност и да се предостави необходимата видимост на принципа на партньорство;

18.  призовава новото споразумение за сътрудничество да включва силно парламентарно измерение чрез съвместна парламентарна асамблея (СПА), което ще даде възможност за открит демократичен и изчерпателен парламентарен диалог, включително по трудни и чувствителни теми, за напредък по общи (регионални) политически проекти и базирането им върху демократична основа чрез участието на множество заинтересовани страни, контрол на дейността на изпълнителната власт и сътрудничеството за развитие и насърчаване на демокрацията и правата на човека, и по такъв начин ще даде значителен принос за ново партньорство за сътрудничество при равни условия; подчертава значението на участието на СПА на ранен етап във всички относими обсъждания във връзка с партньорството между АКТБ и ЕС след 2020 г.;

19.  изразява силна убеденост, че СПА следва да гарантира подходящо демократично и пропорционално представителство и участие на всички политически сили в разискванията; поради това призовава националните делегации в СПА да включват парламентарни представители на съответния национален политически спектър и да гарантират присъствието на опозицията;

20.  призовава СПА да бъде приведена в съответствие с новата регионална структура, като по този начин работата ѝ в регионалните форуми се фокусира върху въпроси от регионално значение, като решително се ангажират националните и регионалните парламенти, като същевременно се запазват редовни, но не толкова чести съвместни заседания на АКТБ и ЕС; призовава в заседанията на СПА да бъдат включени срещи по актуални теми с гражданското общество, местните органи и частния сектор, с цел допълнително развитие и разширяване на разискванията по теми, свързани с програмата на СПА;

21.  призовава Бюрото на СПА да изработи по-стратегическа ориентация на работната програма на Асамблеята; призовава докладите на бъдещите комисии на СПА да имат ясна връзка със седемнадесетте цели за устойчиво развитие, така че да бъде възможно непрекъснатото наблюдение на всяка от тези цели; призовава за съгласуване на общите резолюции в общия форум АКТБ – ЕС по неотложни международни въпроси, закъснения по теми във връзка с ЦУР и нарушения на правата на човека, и за съгласуване на резолюциите в регионални или други съответни срещи по актуални теми и въпроси, които са спешни и от особен интерес за даден регион или конкретна група; в тази връзка напомня на ЗП/ВП политическото значение на присъствието на Съвета на министерско равнище на заседанията на СПА; призовава съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС да бъдат канени на заседания на съвместния Съвет на министрите, за да се осигури ефективен и двустранен поток от информация и да се подобри институционалното сътрудничество;

22.  призовава да бъдат направени допълнителни усилия за подобряване на контрола от страна на СПА върху планирането на развитието, като се имат предвид принципите за ефективност на развитието и последващите действия във връзка с този контрол; призовава Комисията и правителствата да насърчават участието на националните парламенти, местните и регионалните органи, организациите на гражданското общество, частния сектор и общностите на диаспората във всички етапи на контрола върху планирането на развитието, и да предоставят цялата налична информация по своевременен и прозрачен начин на националните парламенти, за да им се съдейства в упражняването на демократичен контрол;

23.  счита, че партньорството между ЕС и АКТБ следва да се стреми да си сътрудничи в по-голяма степен с други партньори на световно равнище (като например Африканския съюз и Организацията на обединените нации) и други международни сили, когато е възможно, и да работи за засилена координация и сътрудничество, без да се дублират дейността или мисиите, с цел справяне с предизвикателствата на войните, вътрешните конфликти, несигурността, нестабилността и прехода;

Бъдещо финансиране

24.  изразява убеждението си, че едновременното изтичане на Споразумението от Котону и на многогодишната финансова рамка на Съюза (МФР) предоставя възможност най-накрая да бъде взето решение за включването на Европейския фонд за развитие в бюджета, за да се засилят ефективността и ефикасността, прозрачността, демократичният контрол, отчетността и видимостта и съгласуваността на финансирането на ЕС за развитието; подчертава обаче, че включването на ЕФР в бюджета следва да се обуславя от i) гарантирано заделяне на финансови средства за поддържане на равнището на финансиране за развиващите се държави и ii) трайно и отделно решение за финансиране от страна на ЕС на разходи в областта на сигурността, свързани със сътрудничеството за развитие и съгласувани с него; подчертава, че дори да бъде включен в бюджета, ЕФР следва да включва показатели, които да са съгласувани със сътрудничеството на ЕС за развитието; настоятелно призовава двете страни да модернизират инструментите за финансиране и да насърчават подкрепата за общия бюджет и бюджета по раздели, когато е възможно;

25.  посочва, че бюджетът на ЕС вече предоставя инструменти, насочени към специфични партньори, и че включването на ЕФР в бюджета на ЕС може да бъде изготвено така, че да отразява и утвърждава привилегированите отношения между държавите от АКТБ и ЕС с оглед насърчаването на устойчиво развитие; призовава Комисията да представи пътна карта, разглеждаща горепосочените въпроси, преди да представи необходимите предложения за следващата МФР;

26.  припомня, че бъдещите връзки между АКТБ и ЕС трябва да са с политически характер, например да работят за постигането на общи политически проекти в различни международни форуми, а да не са предимно между донор и получател; поради това подчертава, че принципите на помощта на ЕС за развитие трябва да се прилагат на равноправна основа спрямо всички развиващи се държави и че следователно напредналите държави от АКТБ трябва да престанат да получават помощ за развитие от ЕС, по същия начин като държавите извън АКТБ; счита, че едно по-високо равнище на самофинансиране от страна на държавите от АКТБ би съответствало на амбициите на АКТБ да бъде автономен играч, и подчертава в тази връзка значението на включването в новото споразумение на засилени инструменти за изграждане на капацитета на държавите от АКТБ за финансиране на жизненоважни икономически отрасли; призовава страните да удвоят усилията си за изграждане на капацитет в държавите от АКТБ и да мобилизират и използват пълноценно вътрешните ресурси, по-конкретно чрез укрепване на данъчните системи, гарантиране на добро управление на природните ресурси и стимулиране на индустриализацията и преработването на суровини за местни, регионални и световни пазари;

27.  подчертава, че 11-ият ЕФР е основният източник на финансиране за Механизма за подкрепа на мира в Африка, въпреки факта, че когато той беше създаден през 2003 г., това трябваше да бъде временно решение; призовава за създаване на специален инструмент за финансиране на разходи в областта на сигурността, свързани със сътрудничеството за развитие;

28.  отбелязва съобщението на Комисията от 7 юни 2016 г. относно установяването на нова рамка за партньорство с трети страни в рамките на Европейската програма за миграцията; отбелязва, че бюджетът на ЕС и приносът на ЕФР за пакета от 8 милиарда евро е съставен изключително от помощ, която вече е била планирана; призовава помощта за развитие за бенефициентите да не бъде излагана на риск и свързаните с миграцията инициативи да бъдат финансирани посредством нови бюджетни кредити;

29.  призовава за въвеждане на специален инструмент за всички отвъдморски страни и територии, който да съответства на техния специален статус и на принадлежността им към европейското семейство; призовава за по-тясно сътрудничество между държавите от АКТБ и отвъдморските страни и територии с оглед на стимулиране на приобщаващо и устойчиво развитие в съответните им региони и по-пълно включване на отвъдморските страни и територии в регионалното им обкръжение;

Търговско измерение: споразумения за икономическо партньорство (СИП)

30.  отново заявява, че СИП представляват основа за регионалното сътрудничество и че трябва да бъдат инструменти за развитие и регионална интеграция; поради това изтъква значението на правно обвързващи разпоредби за устойчивост (относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти) във всички СИП и подчертава важността на създаването на ефективни системи за наблюдение, които включват широк спектър от гражданското общество, с цел да се идентифицират и избегнат евентуални отрицателни последици, дължащи се на либерализацията на търговията;

31.  призовава за споразумение след изтичането на Споразумението от Котону, което да бъде рамково политическо споразумение, въвеждащо минимални обвързващи изисквания за СИП, за да се гарантира приемственост на връзките на СИП в съществуващото Споразумение от Котону с разпоредбите за устойчивост относно доброто управление, зачитането на правата на човека, в т.ч. сред най-уязвимите лица, и спазването на социалните и екологичните стандарти, както и защото това би осигурило подходяща рамка за устойчивост на развитието и съгласуваност на политиките; призовава за съвместен парламентарен контрол и процес на мониторинг на въздействието на СИП , както и за структурирани механизми за мониторинг от страна на гражданското общество;

°

°  °

32.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета на ЕС и на Комисията, на Съвета на АКТБ, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Бюрото на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС.

(1)

http://www.europarl.europa.eu/intcoop/acp/03_01/pdf/mn3012634_en.pdf

(2)

http://www.epg.acp.int/fileadmin/user_upload/Georgetown_1992.pdf

(3)

https://ec.europa.eu/europeaid/sites/devco/files/communication-co-operation-acp-countries-in-the-eu-budget-com2003590_en.pdf

(4)

http://ec.europa.eu/europeaid/sites/devco/files/joint-consultation-paper-post-cotonou_en_0.pdf

(5)

ОВ C 310, 12.8.2016 г., стр. 19.

(6)

ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 257.

(7)

ОВ C 67E, 18.3.2010 г., стр.120.

(8)

ОВ C 103E, 29.4.2004 г., стр. 833.

(9)

http://www.europarl.europa.eu/intcoop/acp/2015_acp2/pdf/101905en.pdf

(10)

http://www.europarl.europa.eu/intcoop/acp/2015_acp2/pdf/1081264en.pdf

(11)

http://www.africa-eu-partnership.org/sites/default/files/documents/eas2007_joint_strategy_en.pdf

(12)

Приети текстове, P8_TA(2015)0336.

(13)

http://www.acp.int/content/acp-eu-stand-together-post-2015-development-agenda

(14)

http://www.epg.acp.int/fileadmin/user_upload/Sipopo_Declaration.pdf

(15)

Резолюция A/RES/69/313 на Общото събрание на ООН.

(16)

Резолюция A/RES/70/1 на Общото събрание на ООН.


СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (19.7.2016)

на вниманието на комисията по развитие

относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г.

(2016/2053(INI))

Докладчик по становище: Хавиер Кусо Пермуй

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  посочва необходимостта от изграждане на отношенията между АКТБ и ЕС върху нова основа, като партньорство, което работи в полза на стратегическите интереси и споделени ценности на различните партньори и допринася за укрепване на глобалното управление и за основан на правила многостранен ред; подчертава, че партньорството трябва да има за цел целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, задоволяването на основните потребности и спазването на правата на човека и да насърчава както предвидимостта, така и отговорност по отношение на стратегиите в сътрудничеството за развитие;

2.  изразява убеждението си, че преразглеждането на партньорството между АКТБ и ЕС следва да вземе под внимание нарастващото значение на регионализацията с цел да се избегне налагането на политическа рамка на Съюза; подчертава, че е от съществено значение държавите, които са част от групата на АКТБ, да играят пълноправна роля, като група и като региони, в процеса на преразглеждане; подчертава в тази връзка ролята на регионалните организации, като Африканския съюз и африканските регионални икономически общности; призовава партньорството в рамките на АКТБ да бъде по-силно регионализирано и поставено на диференцирана институционална основа, като се има предвид, че трите партньорски региона – Африка, Карибите и Тихоокеанският басейн – са различни;

3.  изтъква значението на отношенията с АКТБ, особено що се отнася до съседния африкански континент и съществуващите специални отношения с Африканския съюз, които могат да бъдат развити в по-голяма степен; предлага да се обмисли идентифициране на най-ефективните структури и механизми в бъдещото сътрудничество, което може да означава сливане на съществуващите съгласно споразумението от Котону структури и политики с тези на съвместната стратегия ЕС–Африка, и да се установи подходяща рамка за отношенията с държавите от Карибския и Тихоокеанския басейн; счита, че преди да се вземе решение за бъдещето на институционалната рамка на отношенията между АКТБ и ЕС, следва да бъде извършен задълбочен анализ на постиженията и недостатъците на съществуващата рамка;

4.  счита, че макар силните политически алианси, основаващи се на общи интереси и споделени ценности, следва да продължат да бъдат основа на партньорството на държавите от АКТБ, следва да бъде укрепено по-нататъшно сътрудничество по някои глобални въпроси и да бъдат създадени адекватни механизми за по-ефективно справяне с глобалните предизвикателства на днешния ден, като изменението на климата, водите, енергията, продоволствената сигурност, миграционните потоци, тероризма, екстремизма, международната престъпност, биологичното разнообразие, здравеопазването и финансовите въпроси;

5.  насочва вниманието към жизненоважното значение на последователността между различните външни политики на Съюза и последователността между целите на неговите вътрешни и външни политики, по-специално в областта на търговията, селското стопанство, околната среда, енергетиката, сигурността и миграцията; добавя, че все още е важно държавите от групата АКТБ да поемат изцяло отговорност в рамките на партньорството АКТБ-ЕС, както и че прегледът следва да даде нов политически импулс на партньорството, в допълнение към необходимите технически или институционални промени;

6.  подчертава, че следва да се засили сътрудничеството между АКТБ и ЕС в области от общ интерес като сигурността, предотвратяването на конфликти, включително във връзка с намаляването на глада и последиците от изменението на климата, правата на човека, правовата държава и демокрацията; в тази връзка изтъква, че възможностите за политически диалог в рамките на членове 8 и 96 от Споразумението от Котону не са напълно използвани нито от ЕС, нито от държавите от АКТБ; подчертава важната роля на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС в този контекст;

7.  припомня, че зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, доброто управление, както и други основни компоненти, посочени в член 9 от Споразумението от Котону, представляват основата на партньорството между АКТБ и ЕС; подчертава необходимостта от зачитане на правата на човека и значението на част 2 от член 9 на настоящото Споразумение от Котону и установената в него демократична клауза, доразвита в член 96; припомня значението на пълното прилагане на тези разпоредби, когато това е необходимо;

8.  подчертава, че различните механизми, установени със Споразумението от Котону, като политически диалог, финансова подкрепа, подходящи мерки, временно преустановяване на сътрудничеството за развитие, следва да бъдат допълнително засилени, така че да допринасят ефективно за подобряване на зачитането на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление, и особено борбата срещу корупцията;

9.  подчертава колко е важно новото партньорство след Споразумението от Котону да доведе до взаимноизгодни резултати и да се основава на принципите за съвместен растеж и съвместно развитие на ЕС и Африка; счита, че партньорството трябва да подпомогне индустриализацията на африканския континент и развитието на селското стопанство и да насърчава инвестициите в иновационни политики и в устойчивото развитие;

10.  подчертава, че официалната помощ за развитие (ОПР), определена в целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН и в „Програмата за действие от Адис Абеба“ относно финансирането на развитието, продължава да бъде от решаващо значение за държавите от АКТБ, и по-специално за най-слабо развитите държави (НСРД); настоява този въпрос да бъде напълно интегриран в бъдещите отношения между АКТБ и ЕС след 2020 г.; отбелязва ангажимента на Европейския съюз за предоставяне на помощ за развитие на държавите от АКТБ; изразява съжаление относно факта, че много държави – членки на ЕС не са постигнали целта за предоставяне на 7% от своя брутен национален продукт (БНП) за официална помощ за развитие (ОПР) през 2015 г.; призовава всички партньори да спазят изцяло своите ангажименти;

11.  призовава за включване на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие в прегледа на рамката за сътрудничество АКТБ-ЕС като единен и всеобщ набор от цели за развитие, приложими за всички; счита, че Съвместният съвет на министрите АКТБ-ЕС следва да направи конкретни препоръки за изпълнението на целите за устойчиво развитие в рамките на сътрудничеството между АКТБ и ЕС;

12.  подчертава значението, от гледна точка на държавите от АКТБ, на член 12 от действащото Споразумение от Котону, който позволява на държавите от АКТБ да влязат в диалог относно политиките на ЕС, които биха могли да повлияят върху тяхното развитие;

13.  подчертава важността на споразуменията за икономическо партньорство, за да могат правителствата на държавите от АКТБ да подобрят цялостните резултати на своите икономики; счита, че новото партньорство трябва да се основава на развитието на производствения капацитет на държавите в рамките на ясна логика на устойчиво развитие и без незаконна експлоатация на природни ресурси от държавно притежавани чуждестранни дружества, да реализира най-благоприятните процеси на регионална интеграция, като същевременно извлича полза от съществуващите благоприятни структури като Африканския съюз, да допълва традиционното селско стопанство с ефикасни начини за селскостопанска експлоатация, дистрибуция и продажба в полза на населението и да води борба със заграбването на земи от чуждестранни и местни сили; препоръчва да се обмисли приватизирането на националните природни ресурси и публичните услуги; призовава ЕС в този контекст да насърчава консолидирането на правата на собственост върху земята, включително подходяща регистрация и издаване на документи за собственост, в съответните държави партньорки, така че да се предотврати икономическата експлоатация на най-уязвимите групи;

14.  изтъква ролята и добавената стойност на икономическите отношения, особено когато те включват МСП и семейни предприятия от двете страни; призовава за конкретни мерки за насърчаване на по-интензивен обмен;

15.  подкрепя решението на ООН за създаване на всеобхватен правен инструмент, който да гарантира, че предприятията спазват правата на човека, за да се сложи край на трудовата експлоатация, съвременното робство, незаконния поток на капитали и финансирането на тероризъм и въоръжени конфликти; призовава ЕС и партньорите от АКТБ да засилят сътрудничеството в областта на борбата срещу изпирането на пари и избягването на данъци;

16.  подчертава по-специално необходимостта от стратегии за устойчиво развитие за борба срещу изменението на климата в бъдещите споразумения за сътрудничество, включително добро управление на водите и устойчиви селскостопански практики, с цел повишаване на сигурността на прехраната и водата за осигуряване на здравословен начин на живот и премахване на глада и бедността; счита, че съществуват големи перспективи за нови форми на сътрудничество по въпросите на климата и енергийната политика, опазването на морското биологично разнообразие, включително иновационни мерки за борба срещу пластмасовите отпадъци в морските води, и съвместни действия за помощ при бедствия, които следва да се организират чрез създаване на ефикасни звена за спешни ситуации;

17.  подчертава, че е необходимо съвместно да се намерят решения за справяне с първопричините за миграцията в някои държави от АКТБ; счита, че работата за изграждане на ефективна многостранна рамка за управление на световните миграционни потоци трябва да се превърне в стратегически приоритет за едно бъдещо партньорство между АКТБ и ЕС;

18.  подчертава, че бъдещата рамка за партньорство следва да даде възможност за широкообхватен подход към мира и сигурността и че в тази връзка следва да се предвидят достатъчно планиране и координация, така че да се избегне съществуващото и евентуалното припокриване между регионалната и националната подкрепа, предоставяна от държавите – членки на ЕС и държавите от АКТБ;

19.  счита, че разпоредбите относно мира и сигурността следва да бъдат засилени в още по-голяма степен и че бъдещото партньорство следва да предвижда по-ефективни съвместни действия за предотвратяване на конфликти, включително ранно предупреждение и медиация, укрепване на мира и справяне с транснационалните предизвикателства пред сигурността, за да могат да бъдат посрещнати настоящите трансрегионални заплахи за сигурността, свързани с тероризъм и насилнически екстремизъм, всякакви видове трафик, включително на хора, оръжия и наркотици, както и пиратството, които засягат държавите от ЕС и АКТБ;

20.  подчертава, че наличието на стабилна обстановка по отношение на сигурността е предварително условие за постигане на целите за устойчиво развитие; за тази цел подкрепя създаването на финансов инструмент, специално предназначен за сигурността и мира в рамките на бъдещото партньорство между АКТБ и ЕС;

21.  призовава да бъде засилено политическото измерение на партньорството между АКТБ и ЕС, по-специално с оглед на извършването на съвместни дейности и упражняване на по-голямо влияние в международните форуми; счита, че партньорството между АКТБ и ЕС следва да се стреми да си сътрудничи в по-голяма степен с други партньори на световно равнище (като например АС и ООН) и други международни сили, когато е възможно, и да работи за засилена координация и сътрудничество, без да се дублират дейността или мисиите, с цел справяне с предизвикателствата на войните, вътрешните конфликти, несигурността, нестабилността и прехода;

22.  насърчава партньорите да разширят рамката на отговарящите на условията държави и институции отвъд групата на държавите от АКТБ, при условие че съответните държави отговарят на определените изисквания; подчертава необходимостта от преразглеждане и даване на нов тласък на структурите за диалог между АКТБ и ЕС, за да се осигури плурализъм на партньорите в институционалните диалози на парламентарно и високо политическо равнище; призовава държавите от АКТБ да разгледат перспективите за по-структурирани отношения с държавите от Азия, Латинска Америка, Близкия изток и Северна Америка, за да обменят опит;

23.   подчертава значението на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС за насърчаване на политическия диалог и за развитие на равноправно партньорство между държавите от АКТБ и ЕС;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.7.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

53

10

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Nikos Androulakis, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Amjad Bashir, Mario Borghezio, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Lorenzo Cesa, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Mark Demesmaeker, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Anna Elżbieta Fotyga, Eugen Freund, Michael Gahler, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Afzal Khan, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, David McAllister, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Vincent Peillon, Alojz Peterle, Tonino Picula, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Sofia Sakorafa, Jacek Saryusz-Wolski, Jaromír Štětina, Charles Tannock, Ivo Vajgl, Geoffrey Van Orden, Hilde Vautmans, Boris Zala

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Laima Liucija Andrikienė, Andrzej Grzyb, Marek Jurek, Soraya Post, Igor Šoltes, Eleni Theocharous, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Marie-Christine Vergiat

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Therese Comodini Cachia, Edouard Ferrand, Liliana Rodrigues, Janusz Zemke


СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (19.7.2016)

на вниманието на комисията по развитие

относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г.

(2016/2053(INI))

Докладчик по становище: Педру Силва Перейра

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че съществуващото сътрудничество между АКТБ и ЕС не даде оптимални резултати за страните по споразумението и следователно подчертава, че бъдещото използване на същите инструменти в отношенията с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) може да има само ограничено въздействие върху тяхното развитие;

2.  призовава за ефективна рамката след Споразумението от Котону, адаптирана към новите и възникващите глобални предизвикателства, основаваща се на ангажираност и отговорност на държавите от АКТБ, и подчертава изключително важната роля на целите за устойчиво развитие (ЦУР) и правата на човека; подчертава, че рамката след Споразумението от Котону,трябва да бъде определена в тясно сътрудничество със страните от АКТБ, включително гражданското общество, съгласувано със съответните регионални организации, трябва също така да се основава на анализа и изводите, извлечени от Споразумението за партньорство от Котону, като същевременно се избягва дублирането на усилия и структури; призовава новата рамка за периода след изтичането на Споразумението от Котону да постави растежа и развитието в центъра на своите цели; подчертава, че преразгледаното общо рамково споразумение, което е с правно задължителен характер, наред с регионалните споразумения за икономическо партньорство (СИП) и други търговски инструменти, а именно инициативата „Всичко освен оръжие“ и общата система за преференции (ОСП/ОСП +), трябва да подкрепят справедливата и устойчива търговия, регионална интеграция и в крайна сметка — създаването на благосъстояние, устойчивото развитие и намаляването на неравенството и бедността, като трябва също така да съдържат приложими механизми за гарантиране на правата на човека;

3.  припомня, че споразуменията за икономическо партньорство (СИП) са ключов инструмент в областта на развитието с оглед на намаляването на бедността в дългосрочен план; въпреки това подчертава, че либерализацията на търговията трябва да се съпътства от ефективни мерки и подкрепа за развитието по отношение на изграждането на капацитет, производството, инфраструктура и капацитета за износ, и развитие на частния сектор във вътрешен план, особено за най-слабо развитите страни, за да им помогне да се възползват от възможностите, предлагани от търговията;

4.  подкрепя създаването на континенталната зона за свободна търговия (CFTA), насочена към задълбочена икономическа интеграция сред 54-те държави на Африканския континент; призовава за изготвянето на ново определение на партньорството между ЕС и АКТБ, което да го приведе в съответствие със създаването на посочената CFTA;

5.  отбелязва, че търговията е един от трите стълба на Споразумението от Котону и подчертава, че процесът след изтичането на Споразумението от Котону следва да предостави рамка, в която да се обсъждат с търговските въпроси от общ интерес за всички държави от АКТБ и съответните заинтересовани страни; призовава за споразумение след изтичането на Споразумението от Котону, което да бъде рамково политическо споразумение, с което да се въведат минимални обвързващи изисквания за СИП, включително съвместен парламентарен контрол и структурирани механизми за мониторинг от страна на гражданското общество; призовава Комисията да гарантира редовен мониторинг на изпълнението на СИП с оглед на евентуалното им модернизиране; призовава за засилване на търговското сътрудничество, което да бъде справедливо и балансирано, като същевременно насърчава системни икономически реформи и отчита особеностите и приоритетите на различните държави и региони от АКТБ; защитава подобни търговски отношения, но при воден от ценности подход и по-добра съгласуваност на политиките за развитие, както се предлага в съобщението „Търговията — за всички: към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“; призовава за рамка след изтичането на Споразумението от Котону, която да взема предвид свързаното с пола измерение на търговията; счита, че приобщаващият растеж, създаването на достойни работни места, икономическото управление, регионалната интеграция, насърчаването на сътрудничеството в инвестициите, развитието на частния сектор (особено на микро- и малките предприятия), диверсификацията на икономиката, насърчаването на зараждащата се промишленост и устойчивото развитие на селското стопанство и устойчивото управление на природните ресурси следва да заемат централно място в едно бъдещо икономическо партньорство;

6.  подчертава, че не само търговските споразумения, включително СИП, но и инвестициите са от голямо значение за развитието на икономиките на държавите от АКТБ и за намаляването на безработицата и социалното изключване; за тази цел, счита, че бъдещите разпоредби след 2020 г., следва да предоставят подходящи разпоредби за подкрепа на инвестициите;

7.  подчертава, че рамката след изтичането на Споразумението от Котону трябва да насърчава устойчивото развитие, правата на човека, основните трудови стандарти и доброто управление, включително на борбата с корупцията и с незаконните финансови потоци, въз основа на международните стандарти; призовава за силни и приложими разпоредби за устойчиво развитие и подходяща рамка за корпоративната социална отговорност; призовава, по-специално, клаузата за „съществените елементи“ в областта на правата на човека да остане в бъдещото споразумение, в съответствие с ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, така че свързващите клаузи в споразуменията за икономическо партньорство — особено клаузите за неизпълнение — да останат в действие и след 2020 г.;

8.  счита, че е много важно рамката след изтичането на Споразумението от Котону да въведе мерки за улесняване на търговията с цел да разшири обмена на промишлени и селскостопански продукти в рамките на Африка;

9.  отбелязва значението на една обновена, съвместна парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и на нейното участие във всички етапи на обсъждане относно рамката след изтичането на Споразумението от Котону и се застъпва за засилено парламентарно наблюдение на бъдещата рамка; призовава за ориентиран към резултатите и периодичен мониторинг на сътрудничеството между АКТБ и ЕС, особено по отношение на правата на човека, търговията, устойчивото развитие и справедливата търговия;

10.  подчертава, че участието на гражданското общество и на заинтересованите страни, като например профсъюзи, предприятия, включително МСП, и местните органи, е наложително през целия процес на прилагане на СИП и на периода след изтичането на Споразумението от Котону; призовава Комисията да насърчава участието на гражданското общество в официалните отношения между ЕС и АКТБ;

11.  припомня ангажиментите за финансиране за развитие, поети от Програмата за действие от Адис Абеба, и значението им за постигането на целите за устойчиво развитие; подчертава необходимостта от разработване на ясни и прозрачни правила за данъчно облагане за подобряване на вътрешните приходи; отбелязва значението на изграждането на търговски капацитет, тъй като индустриализацията и диверсификацията на икономиките на държавите от АКТБ са все още ограничени, и призовава за задълбочен анализ на потребностите на страните от АКТБ за развитие на търговията и инвестициите; призовава ЕС да осигури подходящо и ефективно финансиране за подпомагането за търговията, с цел да се насърчава трансфера на технологии и подкрепят усилията на държавите от АКТБ за прилагане на Споразумението на СТО за улесняване на търговията, за постепенно интегриране в световната икономика и за възходящо придвижване в рамките на глобалните и регионални вериги за създаване на стойност; отбелязва, че финансовата помощ следва да бъде обвързана с конкретни съвместни проекти, насочени към подобряване на инфраструктурата и образователните и социалните системи в държавите от АКТБ;

12.  призовава също така ЕС да увеличи своята подкрепа с цел подпомагане на богатите на ресурси държави да прилагат принципите на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) за по-голяма прозрачност и отчетност в нефтодобивния, газодобивния и минния сектор.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.7.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

0

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

William (The Earl of) Dartmouth, Laima Liucija Andrikienė, Maria Arena, Karoline Graswander-Hainz, Yannick Jadot, Ska Keller, Jude Kirton-Darling, Alexander Graf Lambsdorff, Bernd Lange, Emmanuel Maurel, Anne-Marie Mineur, Sorin Moisă, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Joachim Schuster, Joachim Starbatty, Iuliu Winkler, Jan Zahradil

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Reimer Böge, Victor Boştinaru, Klaus Buchner, Seán Kelly, Gabriel Mato, Bolesław G. Piecha, Pedro Silva Pereira, Ramon Tremosa i Balcells, Wim van de Camp, Jarosław Wałęsa, Pablo Zalba Bidegain

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Mara Bizzotto, Bernd Kölmel, Jozo Radoš, Dariusz Rosati, Paul Rübig, Mylène Troszczynski


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (14.7.2016)

на вниманието на комисията по развитие

относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г.

(2016/2053(INI))

Докладчик по становище: Ейдер Гардиасабал Рубиал

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  изразява убеждението си, че едновременното изтичането на Споразумението от Котону и на многогодишната финансова рамка на Съюза (МФР) предоставя възможност за това най-сетне да бъде взето решение за включването на най-големия географски инструмент в областта на политика на сътрудничеството за развитие – Европейският фонд за развитие (ЕФР) – в бюджета, с условието за ясни гаранции за финансовото обособяване на сътрудничеството между АКТБ и ЕС и запазване на равнището на финансиране; счита, че настоящата структура на ЕФР представлява аномалия, която стои в основата на няколко проблема; подчертава, че включването в бюджета ще повиши легитимността, ефикасността и предвидимостта на помощта за развитие, като същевременно се гарантира по-добра политическа съгласуваност и видимост, при условие, че финансирането по линията на ЕФР е допълнително спрямо настоящия бюджет на ЕС; отново посочва, че включването на ЕФР в бюджета ще позволи опростяването и хармонизирането на рамката на помощта за развитие; припомня, че дори да бъде включен в бюджета, ЕФР следва да включва показатели, които да са съгласувани със сътрудничествата на ЕС, като например тези, които са посветени на човешкото развитие и изменението на климата;

2.  посочва, че бюджетът на ЕС вече предоставя инструменти, насочени към специфични партньори и че включването на ЕФР в бюджета на ЕС може да бъде изготвено така, че да отразява и утвърждава привилегированите отношения между държавите от АКТБ и ЕС с оглед насърчаването на устойчиво развитие; призовава Комисията да представи пътна карта, в която да се разглеждат горепосочените въпроси, преди да представи необходимите предложения за следващата МФР;

3.  припомня, че борбата срещу бедността е основна цел на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие и основен начин за справяне с първопричините за принудителната миграция и разселване; предупреждава, в контекста на Доверителния фонд на ЕС за Африка, относно опасността от отклоняване на бюджетни кредити от целите, за които са предназначени, както и от нарушаване на целите на правните основания; препоръчва предприемането на стъпки за продължаване на прилагането на мерки, насочени към увеличаване на степента на самостоятелност и овластяване на общностите, като така им се дава възможност по-добре да представляват своите интереси по отговорен и устойчив начин; припомня също така положителната роля на Механизма за подкрепа на мира в Африка като ключов инструмент за стабилизиране и очаква да бъде намерено решение, като част от включването на ЕФР в бюджета, което да гарантира продължаването му при пълно спазване на Договора;

4.  взема под внимание съобщението на Комисията от 7 юни 2016 г. относно установяването нова рамка за партньорство с трети страни в рамките на Европейската програма за миграцията; отбелязва, че бюджетът на ЕС и приносът на ЕФР за пакета от 8 милиарда евро е съставен изключително от помощ, която вече е била планирана; призовава помощта за развитие за бенефициерите да не бъде излагана на риск, както и за това свързаните с миграцията инициативи да бъдат финансирани посредством нови бюджетни кредити;

5.  подкрепя съчетаването на безвъзмездните средства и финансовите инструменти, интегрирането на финансирането и гарантирането на устойчивостта на проектите, с цел постигане на максимално въздействие на помощта за развитие и преодоляване на неефективността на пазара и недостига на инвестиции; подчертава, че иновативното финансиране не трябва да замества безвъзмездните средства, нито отговорността на развитите страни по отношение на официалната помощ за развитие (ОПР), нито пък тази на развиващите се страни по отношение на предоставянето на важни обществени услуги; отбелязва намерението за започване на външен инвестиционен план в Африка и Средиземноморието, въз основа на примера на Европейския фонд за стратегически инвестиции; призовава за гарантирането на ясна допълняемост спрямо съществуващите финансови инструменти и платформи за съчетаване, включително нови бюджетни кредити, както и за пълно участие на Парламента в установяването на плана.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.7.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

25

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean Arthuis, Reimer Böge, Lefteris Christoforou, Jean-Paul Denanot, Gérard Deprez, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Esteban González Pons, Ingeborg Gräßle, Iris Hoffmann, Bernd Kölmel, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Ernest Maragall, Siegfried Mureşan, Victor Negrescu, Liadh Ní Riada, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Paul Tang, Indrek Tarand, Isabelle Thomas, Marco Zanni

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marco Valli, Derek Vaughan


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

31.8.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

5

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Louis Aliot, Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Manuel dos Santos, Doru-Claudian Frunzulică, Nathan Gill, Charles Goerens, Enrique Guerrero Salom, Heidi Hautala, Maria Heubuch, György Hölvényi, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Stelios Kouloglou, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Eleni Theocharous, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Brian Hayes, Joachim Zeller

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Liliana Rodrigues


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

20

+

ALDE

Beatriz Becerra Basterrechea, Charles Goerens, Paavo Väyrynen

ECR

Eleni Theocharous

EFDD

Ignazio Corrao

PPE

Brian Hayes, György Hölvényi, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Cristian Dan Preda, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland, Joachim Zeller, Anna Záborská

S&D

Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Liliana Rodrigues, Manuel dos Santos

5

-

EFDD

Nathan Gill

GUE/NGL

Stelios Kouloglou, Lola Sánchez Caldentey

VERTS/ALE

Heidi Hautala, Maria Heubuch

1

0

ENF

Louis Aliot

Легенда на използваните знаци:

+  :  Гласове „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация - Политика за поверителност