ДОКЛАД относно стратегия на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение
29.9.2016 - (2016/2059(INI))
Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Андраш Дюрк
- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
- СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
- СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
- СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
- СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
- РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
- ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно стратегия на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение
Европейският парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 16 февруари 2016 г. относно стратегия на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение (COM(2016)0049),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080), и приложенията към него,
– като взе предвид енергийната стратегия за 2030 г., както е посочена в съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г. „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020 – 2030 година“ (COM(2014)0015),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 23 юли 2014 г., озаглавено „Енергийната ефективност и нейния принос към енергийната сигурност и рамката до 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2014)0520),
- като взе предвид петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) – доклад на работна група І, озаглавен „Изменение на климата през 2013 г.: научно-физически основи“,
– като взе предвид Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива[1],
– като взе предвид Парижкото споразумение от декември 2015 г., сключено на 21-вата конференция на страните (COP 21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),
– като взе предвид третия енергиен пакет,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 16 февруари 2016 г., озаглавено „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“ (COM(2016)0051),
– като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,
– като вземе предвид Специалния доклад № 16/2015 на Европейската сметна палата, озаглавен „Подобряване на сигурността на енергийните доставки чрез развитие на вътрешния енергиен пазар — необходими са допълнителни усилия“,
– като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз[2],
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и становищата на комисията по външни работи, комисията по международна търговия, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по транспорт и туризъм (A8-0278/2016),
A. като има предвид, че газта може да играе важна роля в енергийната система на ЕС през следващите десетилетия, в промишленото производство, като източник на отопление в сградите и като подкрепа за енергията от възобновяеми източници, докато ЕС постига своите цели по отношение на емисиите на парникови газове, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници и осъществява прехода към нисковъглеродна икономика, в която ролята на газта постепенно ще намалява в полза на чистите енергии;
Б. като има предвид, че Европейският съюз се ангажира да намали до 2050 г. емисиите на парникови газове с 80 – 95% под равнищата от 1990 г.;
В. като има предвид, че европейската зависимост от вноса на газ през следващите години се очаква да нарасне и в някои държави членки вече е достигнала 100% в случаите, когато няма или са налице ограничен брой алтернативни доставчици или маршрути на доставка;
Г. като има предвид, че втечненият природен газ (LNG) представлява възможност за Европа както по отношение на повишаването на конкурентоспособността чрез упражняване на натиск за понижаване на цените на природния газ, така и по отношение на повишаването на сигурността на доставките; като има предвид, че природният газ е също гъвкав резервен вариант на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия;
Д. като има предвид, че използването на природен газ при транспортиране (сгъстен природен газ (CNG) и втечнен природен газ (LNG)) ще създаде големи екологични ползи, както се предвижда в Директива 2014/97/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива;
Е. като има предвид, че ЕС следва активно да се стреми към разработването на своите вътрешни конвенционални ресурси на газ, като например откритите в Кипър;
Ж. като има предвид, че в качеството си на втория най-голям вносител на втечнен природен газ (LNG) в света ЕС следва да играе по-активна роля на международната сцена на енергийната дипломация;
З. като има предвид, че е важно да се насърчи цялостно предложение за използването на местните енергийни източници, като например находището на природен газ в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, и да се подкрепи създаването на терминал за втечняване на природен газ в Кипър, чрез който да се експлоатират и находищата в съседни райони;
И. като има предвид, че ЕС все още не е в състояние да използва в пълна степен ползите от интегриран вътрешен енергиен пазар поради липса на достатъчно междусистемни връзки и съгласуваност, както и поради непълното прилагане на третия енергиен пакет;
Й. като има предвид, че рамковата стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата определя пет взаимно подкрепящи се и тясно взаимосвързани измерения, а именно: енергийна сигурност; напълно интегриран европейски енергиен пазар; енергийна ефективност; декарбонизация на икономиката; и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност; като има предвид, че стратегията следва също да насърчава достъпни цени на енергия за всички;
Увод
1. приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение“; счита, че вътрешен енергиен пазар, който интегрира в пълна степен втечнения природен газ (LNG) и съхранението на газ, ще играе значима роля при постигането на крайната цел за устойчив енергиен съюз;
2. припомня, че стратегията на ЕС за втечнения природен газ (LNG) и съхранението на газ е елемент на енергийния съюз, който има за цел да даде конкретен израз на амбицията на ЕС за осъществяване на бърз преход към устойчива, сигурна и конкурентоспособна енергийна система, както и да прекрати зависимостта от външни доставчици на газ; подчертава, че една от целите на енергийния съюз е ЕС да стане световен лидер в областта на енергията от възобновяеми източници;
3. счита, че енергийна сигурност може да бъде постигната по най-ефикасния начин посредством по-добро съгласуване на националните политики в областта на енергетиката, създаването на истински енергиен съюз с единен енергиен пазар и обща политика в областта на енергетиката, както и посредством сътрудничество между държавите членки по този въпрос, в съответствие с принципите на солидарност и доверие; счита в тази връзка, че по-нататъшното интегриране на енергийната политика следва да бъде в полза на държавите членки, в съответствие с целите на ЕС и международните задължения, както и със заявените цели, и следва да не бъде в противоречие с интересите на държавите членки или на техните граждани; подкрепя усилията за изготвяне на обща позиция на ЕС в многостранните институции и рамки в областта на енергетиката;
4. счита, че всички граждани на ЕС трябва да имат достъп до сигурни и финансово достъпни доставки на енергия; подчертава във връзка с това текущото развитие на световните пазари на втечнен природен газ (LNG), където свръхпредлагането е довело до по-ниски цени, което предоставя възможност за намаляване на разходите за енергия на потребителите от ЕС посредством относително по-евтините доставки на газ; подчертава, че безопасната, достъпна и устойчива енергия представлява основната движеща сила на европейската икономика и е от съществено значение за конкурентоспособността на промишлеността; призовава ЕС и неговите държави членки да дават предимство в рамките на енергийната стратегия на ЕС на премахването на енергийната бедност и на засилването на енергийните доставки чрез обмена на най-добри практики на равнището на ЕС;
5. подчертава, че стратегията на ЕС за втечнения природен газ (LNG) трябва да бъде съгласувана с рамковата стратегия за устойчив енергиен съюз, така че да допринесе за увеличена сигурност на енергийните доставки, за декарбонизация, за дългосрочната устойчивост на икономиката и за осигуряването на достъпни и конкурентни цени на енергията;
6. изразява съгласие с оценката на Комисията, че държавите членки в региона на Балтийско море и в Централна и Югоизточна Европа, както и Ирландия, въпреки огромните усилия за развитие на инфраструктурата, реализирани от определени държави членки, са все още много силно зависими от един-единствен доставчик и са изложени на сътресения и прекъсвания на доставките;
7. признава, че наличието на втечнен природен газ (LNG), включително поддържаща инфраструктура от тръбопроводи, в тези държави членки би могло значително да подобри настоящото положение в сигурността на доставките не само във физическо, но и в икономическо отношение, като допринесе за по-конкурентни цени на енергията;
8. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават и стимулират по-ефективно и по-добро използване на съществуващата инфраструктура, включително на съоръженията за съхранение на газ;
9. обръща внимание на потенциала на технологията „електроенергия в газ“ за съхраняване на енергията от възобновяеми източници и използването на тази енергия като неутрално от гледна точка на въглерода гориво в транспорта, отоплението и производството на електроенергия;
10. подчертава необходимостта от постигане на по-голяма диверсификация и гъвкавост на газовата система на ЕС, като по този начин се способства за изпълнението на основната цел на енергийния съюз за сигурни, устойчиви и конкурентни доставки на газ; призовава Комисията да разработи стратегия, която има за цел да намали зависимостта на ЕС от природния газ в дългосрочен план, което отразява поетия от него ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове до 80 – 95% под равнищата от 1990 г. до 2050 г., и подчертава в тази връзка, че разглеждането на енергийната ефективност като „първи принцип“ и постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива ще намали значително зависимостта на ЕС от вноса на изкопаеми горива;
11. припомня, че Парламентът неколкократно е призовавал за обвързващи цели в областта на климата и енергетиката за 2030 г. за намаляване най-малко с 40% на вътрешните емисии на парникови газове, за най-малко 30% възобновяеми източници на енергия в енергийния микс и увеличаване на енергийната ефективност с 40%, което да бъде постигнато посредством индивидуални национални цели;
12. подчертава необходимостта, преди да се окаже подкрепа на нови терминали за регазификация, да се насърчи най-ефективното използване на съществуващите терминали за втечнен природен газ (LNG) от трансгранична перспектива, за да се избегнат технологични блокади или блокирани активи в инфраструктурата за изкопаеми горива и да се гарантира, че потребителите не трябва да поемат разходите за нови проекти; счита, че Комисията трябва внимателно да преразгледа своя анализ за търсенето на газ и оценките на рисковете и потребностите;
Завършване на липсващата инфраструктура
Инфраструктура за втечнен природен газ (LNG)
13. припомня, че ЕС като цяло е достатъчно добре снабден с терминали за регазификация, предназначени за втечнен природен газ (LNG), и признава, че поради слабото вътрешно търсене на газ през последните години и относително високата цена на втечнен природен газ (LNG) в световен план някои терминали на ЕС за регазификация, предназначени за втечнен природен газ (LNG), имат ниска степен на използване; подчертава, че всички държави членки, особено зависещите от един-единствен доставчик, следва да имат достъп до втечнен природен газ (LNG) пряко или непряко чрез други държави членки;
14. подчертава, че в повечето случаи следва да се даде приоритет на основани на пазара решения, както и на използването на съществуващата инфраструктура за втечнен природен газ (LNG) на регионално равнище; отбелязва обаче, че решенията могат да бъдат различни в зависимост от националните особености и особеностите на пазара, като например равнището на взаимосвързаност, наличието на решения за съхраняване и структурата на пазара;
15. подчертава, че с цел избягване на блокирани активи е необходимо да се извърши внимателен анализ на алтернативите и вариантите за доставки на втечнен природен газ (LNG) от регионална гледна точка, както и от гледна точка на екологичната устойчивост, като се вземат предвид целите на Съюза в областта на климата и енергетиката, както и принципът на географския баланс, преди да бъде взето решение за изграждане на нова инфраструктура, за да се подобри енергийната сигурност и да се гарантира най-ефективното използване на съществуващата инфраструктура;
16. подчертава значението на регионалното сътрудничество за изграждането на нови терминали за втечнен природен газ (LNG) и междусистемни връзки и подчертава, че държавите членки с излаз на море следва да си сътрудничат тясно с държави, които нямат излаз на море, за да се избегнат прекомерните инвестиции в ненужни и икономически неизгодни проекти; счита, че в този контекст по-оптималното използване на коридорите „Запад – Изток“ и „Север – Юг“ с подобрен капацитет за обратен поток ще увеличи вариантите за доставки на втечнен природен газ (LNG); счита, че съвместно биха могли да бъдат разработвани знания и информация по въпроси като съоръженията за съхраняване на енергия и тръжните процедури за втечнен природен газ (LNG) и междусистемни връзки; изразява твърдо убеждение, че стратегията на ЕС трябва да гарантира, че втечненият природен газ (LNG) е достъпен на регионално равнище в цяла Европа;
17. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегии в подкрепа на съоръженията, които да могат да бъдат използвани в бъдеще за управление на преноса и съхранението на възобновяем природен газ.
18. подчертава, че стратегията следва също да включва използването на втечнен природен газ (LNG) като алтернатива на развитието на инфраструктура за разпределение и пренос на газ в областите, в които това понастоящем не е ефективно от гледна точка на разходите; отбелязва, че малките инсталации за втечнен природен газ (LNG) могат да осигурят оптималната инфраструктура за увеличаване на използването на природен газ в райони, в които инвестициите в газова инфраструктура не са рентабилни, включително за увеличаване на използването на газ за производство на топлоенергия, като по този начин се ограничават т.нар. ниски коминни емисии;
19. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да изпълнят изцяло ключови проекти от общ интерес (ПОИ) и да предоставят висок приоритет главно на най-ефективните в икономическо и екологично отношение проекти, определени от трите регионални групи на високо равнище; подчертава, че изграждането на терминали за втечнен природен газ (LNG), които са нужни за търсенето на газ и съвместими с него, не е достатъчно, и че подкрепата за инфраструктура от тръбопроводи с подходящи тарифи е абсолютно необходима, за да бъдат реализирани ползи извън приемащите държави;
20. приветства факта, че важни проекти за втечнен природен газ (LNG) (например газовият коридор „Север-Юг“) се определят като проекти от общ интерес; призовава Комисията да включи изцяло балканските държави при планирането на по-нататъшната реконструкция на газопровода и трансевропейската енергийна мрежа, за да се гарантира ключова роля на енергийния сектор на ЕС в региона;
21. подкрепя предложението на Комисията в рамките на текущото преразглеждане на Регламента за гарантиране на сигурността на доставките да направи преглед на съществуващите освобождавания за обратните потоци на междусистемните връзки и подкрепя засилената роля на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) в този процес; отбелязва недостига на персонал и липсата на ресурси в ACER; подчертава необходимостта на ACER да се предоставят необходимите ресурси, по-специално достатъчен собствен персонал, за да се даде възможност на агенцията да изпълнява задачите, възложени ѝ от законодателството;
Инфраструктура за съхранение
22. припомня, че геологията е главен определящ фактор при разработването на нови газохранилища и отбелязва настоящия свръхкапацитет на европейските газохранилища; подчертава, че регионалното сътрудничество и подходящото равнище на газовите междусистемни връзки, както и премахването на вътрешни участъци със затруднения, биха могли да подобрят значително степента на използване на съществуващите газови хранилища; подчертава необходимостта да се гарантира прилагането на най-високите екологични стандарти при планирането, изграждането и използването на инфраструктурата за съхранение на втечнен природен газ (LNG);
23. припомня, че трансграничната достъпност на газохранилищата е един от ключовите инструменти за прилагане на принципа на енергийна солидарност в моменти на недостиг на газ и при извънредни ситуации;
24. подчертава, че по-широкото използване на капацитета за съхранение на Украйна ще бъде възможно единствено ако в Украйна бъде гарантирана подходяща и стабилна търговска и правна рамка, както и целостта на инфраструктурата за доставки, и при условие че е налице подходящото равнище на газови междусистемни връзки, така че енергията да може да тече свободно през границите без физически бариери; освен това подчертава, че с оглед на възстановяването в краткосрочен план на зависимия от газа промишлен сектор на Украйна ще трябва да се внася допълнително количество газ; счита, че ЕС следва да подкрепи Украйна в нейния преход от зависимост от руски природен газ към втечнен природен газ (LNG);
Свързване на втечнения природен газ (LNG) и съоръженията за съхранение с пазарите
25. подчертава значението на работата на регионалните групи на високо равнище, като например Групата на високо равнище за свързаност на газопреносната система в Централна и Югоизточна Европа (CESEC), Плана за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар (BEMIP) и групата на Югозападна Европа; счита, че този вид регионално сътрудничество на доброволна основа е високоефективен, и приветства подпомагащата роля на Комисията в тези договорености; подчертава необходимостта от прагматично и своевременно изпълнение на одобрените планове за действие и настоятелно призовава за внимателно проследяване на прилагането;
26. подчертава значението на намирането на ефективни от гледна точка на разходите и екологично устойчиви варианти за енергийни доставки за повишаване на дългосрочната сигурност на доставките за Иберийския полуостров, Централна и Югоизточна Европа, балтийските държави и Ирландия, всички от които са недостатъчно свързани с и/или интегрирани с вътрешния енергиен пазар и заслужават пълната подкрепа на ЕС в името на принципа на солидарност; също така изтъква необходимостта от оказване на подкрепа на най-уязвимите държави, които си остават енергийни острови, като Кипър и Малта, с цел да се разнообразят техните източници и маршрути на доставки; в този контекст подчертава, че втечненият природен газ (LNG) и съхранението на природен газ трябва да допринасят за прекратяването на всякакъв вид енергийна изолация, която засяга държавите членки и регионите в ЕС;
27. призовава за определянето на добива на газ за приоритет в регионите на Средиземноморието, Черно море и в Каспийския регион, както и за свързване на държавите без излаз на море в Централна и Югоизточна Европа с тези нови мощности с цел диверсифициране на източниците на доставки в тези региони; отбелязва, че това ще даде възможност за конкуренция между различните източници на газ и ще замени вноса на обеми природен газ по договори, индексирани към цената на нефта, като по този начин ще постави държавите членки в по-силна позиция при водене на преговори; подчертава, че енергийните потребности на ЕС не могат да бъдат задоволени от един-единствен източник на енергия и че разнообразието на местните и чуждестранните пазари е от съществено значение; следователно счита, че развитието на вътрешните конвенционални газови ресурси, които бяха открити в Кипър, следва да бъде активно продължено;
28. подкрепя амбицията на Комисията да предоставя повече информация и помощ на организаторите на проекти относно различни възможности за финансиране на проектите, като например Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), Механизма за свързване на Европа (МСЕ), европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), както и относно различни технически решения;
29. отбелязва, че намирането на ефективни по отношение на разходите и устойчиви от екологична гледна точка решения следва да бъде основен принцип при постигането на оптимални резултати на равнище ЕС и на регионално равнище, и призовава Комисията, държавите членки и националните регулаторни органи да разпределят ограничените налични ресурси за развитието на инфраструктура от критично значение с цел привличане на частни инвестиции за инфраструктура за втечнен природен газ (LNG) и междусистемни връзки;
30. изразява загриженост във връзка с факта, че вносът на газ от Русия е със 7% по-висок през 2015 г., отколкото през 2014 г., и относно факта, че през 2015 г. 41% от вноса на природен газ от държави извън ЕС е бил от Русия; подчертава, че втечненият природен газ и съхранението на газ играят жизненоважна роля за увеличаването на ефективността и за разгръщането на енергията от възобновяеми източници, но и за намаляването на зависимостта от руския газ;
31. изразява загриженост относно предложеното удвояване на капацитета на газопровода „Северен поток“, както и въздействието, което това би оказало върху енергийната сигурност, диверсификацията на източниците на доставки и принципа на солидарност между държавите членки; изтъква геополитическите последствия на проекта и основните принципи на напълно интегриран, сигурен, конкурентоспособен и устойчив енергиен съюз, като подчертава, че като такъв той не следва да се възползва от финансовата подкрепа на ЕС или от дерогации от правото на ЕС; подчертава, че удвояването на капацитета на газопровода „Северен поток“ ще предостави на едно дружество господстващо положение на европейския пазар на газ, което следва да се избегне;
32. счита, че ако, противно на европейските интереси, „Северен поток 2“ бъде изграден, това ще наложи на вяска цена провеждането на задълбочена оценка на достъпността на терминалите за втечнен природен газ (LNG) и подробна информация относно етапа на развитие на коридора „Север – Юг“;
Завършване на вътрешния пазар на газ: търговски, правни и регулаторни аспекти
Превръщането на ЕС в привлекателен пазар за втечнен природен газ (LNG)
33. настоятелно призовава държавите членки да приложат изцяло третия енергиен пакет и мрежовите кодекси за газ;
34. подчертава важната роля на добре свързаните центрове за втечнен газ на пазарите на газ, които ще гарантират единен интегриран пазар, позволяващ свободно преминаване на газа през границите в зависимост от пазарните ценови сигнали;
35. подчертава, че значителните запаси от газ в държавите от Северна Африка и новооткритите залежи в Източното Средиземноморие предоставят на региона възможност да се превърне в оживен център за пренос на газ към Европа; вярва, че новият капацитет за втечнен природен газ, който се разработва в Средиземноморието, може да постави основата на инфраструктурен център;
36. подчертава, че завършването на вътрешния пазар на газ и премахването на регулаторните пречки силно ще подобри ликвидността на пазарите на газ; настоятелно призовава заинтересованите страни да финализират мрежовия кодекс относно правилата за хармонизирани структури на тарифите за пренос на газ във възможно най-кратък срок;
37. припомня трайната необходимост от активно сътрудничество между правителства, национални регулаторни органи и основни заинтересовани страни във връзка с трансграничните инвестиции, като се има предвид, че европейската перспектива трябва винаги да присъства наред с националните интереси;
Съхранение на газ на вътрешния пазар
38. подчертава необходимостта от разработване на хармонизирани тарифни структури в ЕС и от повишаване на прозрачността при определянето на тарифите, за да се постигне по-висока степен на използване на съществуващите съоръжения за съхранение на газ; счита, че мрежовият кодекс относно правила за хармонизирани структури на тарифите за пренос на газ следва да вземе предвид необходимостта от хармонизация;
39. подкрепя предложението на Комисията да се направи възможно използването на биометан и други възобновяеми газове, които отговарят на съответните стандарти за качество на ЕС по отношение на преноса на газ, разпределението и съхранението; подчертава, че това не следва да представлява допълнителна тежест за промишлеността; препоръчва в тази връзка разглеждането на техническите параметри, качеството на природния газ, ефективността на разходите, икономиите от мащаба и възможните местни или регионални мрежови решения;
40. настоятелно призовава държавите членки да приложат изцяло третия енергиен пакет, по-специално по отношение на разпоредбите за предоставяне на достъп на биометан до мрежата и до съоръженията за съхранение; в това отношение подчертава Директива 2009/73/ЕО, съгласно която държавите членки следва да гарантират, че като се вземат под внимание необходимите изисквания за качеството, биогаз и газ от биомаса или други видове газ получават недискриминационен достъп до газовата система, при условие че този достъп е постоянно съвместим със съответните технически правила и стандарти за безопасност;
41. насърчава операторите на съоръженията за втечнен природен газ (LNG) и съхранение в сътрудничество с националните регулаторни органи да разработят нови гъвкави продукти и услуги, съответстващи на действащото законодателство на ЕС, така че регазификацията и съхраняването на LNG да станат по-привлекателни и да се увеличи максимално използването на съществуващите съоръжения за LNG и съхранение;
Оптимизиране на ролята на съхранението за сигурността на доставките на газ
42. подчертава ролята на преките услуги с висока степен на гъвкавост, които предлага съхранението на газ в някои държави членки, и посочва различната роля, която съхранението може да играе по време на прекъсване на доставките в сравнение с втечнения природен газ (LNG), при който логистиката във веригата на доставки може да не гарантира същата степен на реактивност;
43. подчертава значението на премахването на регулаторните бариери за развитието на регионални концепции за съхранение; счита, че определени съоръжения за съхранение биха могли да предложат специално приспособени международни услуги, т.е. услуги по съхранение, обвързани с трансграничното транспортиране; предлага регионалните групи на високо равнище да си сътрудничат по-задълбочено с цел намиране на новаторски решения за това как да използват ефективно стратегически ценни активи на регионално и европейско равнище;
ЕС като участник на международните пазари за втечнен природен газ (LNG)
44. отбелязва зараждащата се световна тенденция за увеличаване на капацитета за втечняване и неговото потенциално въздействие върху европейските пазари на газ;
45. счита, че след като се утвърди като важен пазар, ЕС може да допринесе за разработването на правила за търговията с газ с оглед подобряване на гъвкавостта и сближаване на световните пазари на газ;
46. подкрепя Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки в тяхното активно участие в дипломацията в областта на енергетиката с цел насърчаване на основан на правила, прозрачен и добре функциониращ глобален пазар на газ;
47. подчертава значението на намаляването или премахването на зависимостта на ЕС от вноса на нефт и газ от авторитарни режими, които нарушават правата на човека, за да се отстояват основополагащите ценности на ЕС и да се гарантира ефективността на външната дейност на ЕС;
48. призовава за по-голяма степен на сближаване и повече полезни взаимодействия между институциите и по-специално за по-добро интегриране на приоритетите на външната енергийна сигурност в политиките, които следва заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), както и за по-добро съгласуване между ЗП/ВП и съответните членове на Комисията; призовава ЗП/ВП, заедно с държавите членки, да укрепи съществуващите и да установи нови средства за сътрудничество в областта на енергетиката с настоящите и потенциалните доставчици, както и с транзитните държави и други ключови участници; призовава в тази връзка ЗП/ВП редовно да информира Парламента относно изпълнението на плана за действие за дипломация на ЕС в областта на енергетиката;
49. подчертава необходимостта от премахване на пречките пред световната свободна търговия на втечнен природен газ (LNG), чието производство трябва да е устойчиво; в тази връзка настоятелно призовава отговорните за създаването на политики лица в САЩ да повишат инвестиционната сигурност чрез въвеждането на ясни критерии и срокове в процеса на даване на разрешение за износ на газ към държави, които не са част от споразумение за свободна търговия;
50. подчертава, че използването на втечнен природен газ (LNG) може също да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове от морския и автомобилния транспорт, при условие че се предприемат всички мерки за свеждане до минимум на емисиите на метан през жизнения цикъл на горивото, включително етапите на производство, разпространение и изгаряне; ето защо призовава за предприемане на подходящи мерки за свеждане до минимум на емисиите на метан в цялостната верига на втечнен природен газ (LNG) чрез използването на най-добрите налични технологии, както и за осигуряване на подходящо финансиране за научноизследователската и развойната дейност за тази цел;
51. подчертава, че търговията играе ключова роля за енергийната сигурност и че стабилните партньорства в областта на енергетиката, подкрепени чрез включването в търговските споразумения на ЕС на глави относно енергетиката, са средства от основно значение; счита, че е изключително важно търговската политика на ЕС да засили енергийната диверсификация на ЕС и на държавите членки и да намали зависимостта им от внос на енергия от прекалено малко на брой доставчици; подчертава, че ЕС следва да проучи нови партньорства, да извърши преглед на съществуващите такива и да води конкретни енергийни преговори с други партньори в региони като например – но не само – Централна Азия, Северна Африка и Северна и Южна Америка; като има предвид, че ЕС следва да играе по-активна роля на международната сцена на дипломацията в областта на енергетиката; призовава за по-голяма степен на съгласуваност между търговската и енергийната политика на ЕС; подчертава необходимостта от увеличаване на прозрачността в международните преговори за втечнен природен газ; счита, че настоящите и бъдещите преговори с партньори като САЩ и Австралия следва да включват силен енергиен компонент; подчертава, че ЕС следва да работи в тясно сътрудничество с международни партньори за постигане на конкурентен и прозрачен световен пазар на втечнен природен газ;
52. припомня, че за да отговорят на настоящите предизвикателства и за да изпълнят целите в областта на енергетиката и изменението на климата в условията на световни ограничения в тези области на политиката, ЕС и неговите държави членки трябва, въз основа на действащите нормативни уредби и многостранни споразумения, да предприемат и общи действия на международната сцена, като повдигнат въпросите относно енергийната сигурност и устойчивостта в рамките на международни търговски форуми, включително със страни партньори, които са зависими от внос на газ; подчертава, че в същото време ЕС следва да подкрепя и да насърчава енергийната ефективност;
53. счита, че – преди всичко предвид нарастващото световно търсене на енергия – е особено важно търговската политика на ЕС да създава значителни възможности в областта на чистите, сигурни и енергийно ефективни технологии за частните и публичните дружества на държавите членки; призовава за значително намаляване на митата за чисти технологии в рамките на инициативата за екологични стоки, а също и в рамките на споразуменията на ЕС за свободна търговия, които трябва да премахнат нетарифните пречки пред търговията с енергийни източници;
54. подчертава значението за енергийната сигурност на ЕС на главата „Енергетика и суровини“ на споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ); приветства дейността на Комисията, насочена към премахване на ограниченията за износ на природен газ от САЩ към ЕС;
55. счита, че добавянето през 2016 г. към пазара на втечнен природен газ на 12,2 милиарда кубични метра годишно благодарение на доставките от терминала на компанията Sabine Pass на източното крайбрежие на Съединените щати, заедно с евентуално още едно 74 милиарда кубични метра от различни проекти на САЩ преди 2020 г., представлява значителна възможност за Европа да засили търговските си отношения със САЩ в областта на енергетиката; вярва, че приключването на работата по „Енергетика и суровини“ на споразумението за ТПТИ ще увеличи значително възможностите на ЕС по отношение на доставките на газ;
56. счита, че за европейските дружества не следва да съществуват ограничения по отношение на извършването на дейност на енергийните пазари на трети държави при същите условия като местните дружества; изтъква, че предприятията на трети държави, извършващи дейност на европейските енергийни пазари трябва да спазват законодателството на ЕС; изтъква, че тези субекти трябва да имат прозрачна структура, която да позволява проследяването на техните акционери.
57. подчертава необходимостта от гарантиране на най-висока степен на опазване на околната среда при планирането, изграждането и използването на втечнен природен газ (LNG), както и при експлоатацията на местни резерви и източници, а така също и от спазване на международните трудови стандарти относно здравословните и безопасни условия на труд; подчертава необходимостта от повишаване на информираността относно екологичните, климатичните и социалните последствия, свързани с внесения втечнен природен газ (LNG); подчертава необходимостта да бъдат включени местните общности и да се разчитан а реалистични оценки относно потреблението и — в случай на строителство – планирането на новите инфраструктури; подчертава потенциала, който предлага преходът към втечнен природен газ (LNG) за прекратяване на зависимостта на морския транспорт от въглища; призовава ЕС да осигури финансова подкрепа за европейски проекти за тази цел;
58. посочва, че с оглед на перспективите за нарастване на доставките на втечнен природен газ (LNG) през следващите години посочената стратегия може да бъде допълнена от оценка на потребностите по отношение на товарните плавателни съдове за втечнен природен газ (LNG) и от мерки, с които да се позволи на корабостроителната промишленост в ЕС да използва тази възможност, с което ще се допринесе за постигането на целта да се увеличи делът на сектора от БВП на 20% през 2020 г.; призовава за стандарти за безопасност, така че да може да се извършва мониторинг върху транспорта на втечнен природен газ (LNG) и, ако е необходимо, те да се направят по-стриктни във връзка с мерките за предотвратяване на тероризма;
Устойчивост и употребата на втечнен природен газ (LNG) като алтернативно гориво в транспорта и в производството на топлинна и електрическа енергия
59. признава потенциала на втечнения природен газ (LNG) като алтернативно гориво, както в автомобилния, така и в морския транспорт; подчертава, че по-широкото използване на втечнен природен газ (LNG) в товарния транспорт би могло да допринесе за намаляването на емисиите на CO2, SOx и NOx в световен мащаб, по-специално чрез увеличаването на използването на двигатели с втечнен природен газ (LNG) в морския транспорт;
60. подчертава факта, че инфраструктурната мрежа за зареждане е предпоставка за съществено разгръщане на втечнения природен газ (LNG) като алтернативно гориво в транспортния сектор; в тази връзка призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълното прилагане на Директива 2014/94/ЕС за алтернативните горива, включително по отношение на изграждането на станции за зареждане с втечнен природен газ (LNG) по протежение на коридорите на трансевропейската транспортна мрежа и в морските и речните пристанища, като по този начин се заменят по-замърсяващите конвенционални горива; в тази връзка подчертава обаче, че втечненият природен газ (LNG) не следва да заема мястото на възобновяемите енергийни източници, за да се гарантира последователност с целите за устойчивост;
61. призовава за разработването на морските пътища, по-специално през Азорския архипелаг, който, предвид географското си местоположение, може да служи като основен пункт за зареждане по трансатлантическите маршрути за втечнен природен газ (LNG); призовава Европейската комисия да предостави на разположение финансови средства в подкрепа на европейски проекти в тази област;
62. призовава Комисията да създаде съвместно с държавите членки и техните региони общ проект „Сини коридори за втечнен природен газ (LNG) за островите“ за морския сектор, включително за пристанищата от широкообхватната трансевропейска транспортна мрежа, с цел създаване на необходимата инфраструктура за втечнен природен газ (LNG) и свързване на тази мрежа към основната трансевропейска транспортна мрежа;
63. призовава също така държавите членки да осигурят изпълнението на Директива 2014/94/ЕС по отношение на създаването на станции за зареждане с втечнен природен газ (LNG), за да гарантират, че моторните превозни средства, задвижвани с такова гориво, могат да се движат в градските/крайградските агломерации и други гъсто населени райони, и поне по протежение на съществуващата основна трансевропейска транспортна мрежа , като по този начин се осигури възможността тези превозни средства да се движат в целия Съюз;
64. подчертава необходимостта от установяване на общи технически спецификации за станции за зареждане с втечнен природен газ (LNG) за плаващи по море кораби, за плавателни съдове по вътрешните водни пътища и за моторни превозни средства съгласно предвиденото в Директива 2014/94/EС; призовава за въвеждане на стриктно хармонизирани правила за безопасност и на обучение за съхранение, зареждане и бордово ползване на втечнен природен газ (LNG) в целия Съюз, като се допуска също така възможността за едновременно зареждане и извършване на товаро-разтоварни операции; подчертава, че тази дейност следва да бъде извършена в тясно сътрудничество с Международната морска организация (ММО) и Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ);
65. подчертава необходимостта от осигуряване на подходящо финансиране на научноизследователската и развойната дейност за разработването на усъвършенствани технологии за плавателни съдове по вътрешните водни пътища, плаващи по море кораби и моторни превозни средства с цел да се премине бързо към флот с по-ниски въглеродни емисии, както и за развитието на безпилотните системи за инсталиране на точки за зареждане с втечнен природен газ (LNG); призовава също така Комисията и държавите членки да създадат стимули за разработване на кораби и на превозни средства, задвижвани с втечнен природен газ (LNG), или за преобразуване на такива, използващи конвенционално гориво, така че да могат да използват втечнен природен газ (LNG);
66. призовава Комисията и държавите членки да създадат стимули за транспортирането на втечнен природен газ (LNG) с железопътен транспорт, тъй като това, от една страна, ще намали автомобилния транспорт, а от друга страна, допринася за екологосъобразното и безопасно транспортиране на гориво, което е устойчиво и с ниско съдържание на замърсители;
67. призовава Комисията, след консултация със заинтересованите страни да прецени дали наред с Регламент (ЕО) № 443/2009 за определяне на стандарти за емисиите на CO2 от нови леки пътнически автомобили не би могла да създаде еквивалент на CO2 за емисиите на въглеводороди, не на последно място с оглед на информирането на потребителите;
68. отбелязва, че използването на дребномащабна технология за втечнен природен газ (LNG) в определени области, като например пренасяне на далечно разстояние или промишлени приложения за висока производителност, би могло не само да допринесе за целите на политиката в областта на климата, но също така да доведе до значително търговско предимство;
69. отбелязва, че втечненият природен газ (LNG), и по-специално сгъстеният природен газ , представлява също така трайно решение за обществения транспорт, което вече е на разположение и може да спомогне за намаляване на замърсяването на въздуха и на шумовото замърсяване, като по този начин подобри условията на живот, по-специално в градските агломерации;
70. отбелязва, че макар втечненият природен газ (LNG) и сгъстеният природен газ да могат да представят надеждни преходни решения за намаляване на въздействието на транспорта върху околната среда, техните дългосрочни ползи ще бъдат реализирани само ако се насърчава едновременно плавният преход към използването на втечнен биогаз (LBG) и други форми на възобновяема енергия, като се гарантира оперативната съвместимост на системите за втечнен природен газ и за втечнен биогаз;
71. подчертава, че наличието на ефикасна инфраструктурна мрежа за зареждане е предпоставка за съществено разгръщане на втечнен природен газ (LNG) като алтернативно гориво в транспортния сектор; призовава Комисията и държавите членки да въведат стимули за изграждането на такава инфраструктура, за да се отстранят съществуващите пропуски по отношение на снабдяването и да се създаде цялостна мрежа за доставка;
72. подчертава значението на инфраструктура за втечнения природен газ (LNG)на морските и речните пристанища за насърчаването на мултимодалността, тъй като подобна инфраструктура може да се да се използва от кораби, плаващи по море, плавателни съдове по вътрешните водни пътища и тежкотоварни превозни средства, които осигуряват по-нататъшния транспорт по суша; настоятелно призовава националните и регионалните оператори да работят в тясно сътрудничество с цел засилване на многофункционалността и възможностите за експлоатация на тази инфраструктура;
73. счита, че насърчаването на използването на природен газ като алтернативно гориво в транспорта е важно предизвикателство от световен мащаб и призовава за поемане на ангажимент за постигане на намаляване на емисиите чрез Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) и Международната морска организация (ММО);
74. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на секретариата на Енергийната общност, както и на договарящите се страни от Енергийната общност.
- [1] ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2015)0444.
СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (14.7.2016)
на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
относно стратегия на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение
(2016/2059(INI))
Докладчик по становище: Такис Хаджигеоргиу
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по външни работи приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. счита, че енергийна сигурност може да бъде постигната най-ефикасно посредством по-добро съгласуване на националните политики в областта на енергетиката, създаване на истински енергиен съюз с единен енергиен пазар и обща политика в областта на енергетиката, както и сътрудничество между държавите членки по този въпрос, в съответствие с принципите на солидарност и доверие; счита в тази връзка, че по-нататъшното интегриране на политиката в областта на енергетиката следва да бъде в полза на държавите членки, в съответствие с целите на ЕС и международните задължения, както и със заявените цели, и следва да не бъде в противоречие с интересите на държавите членки или на техните граждани; подкрепя усилията за постигане на обща позиция на ЕС в многостранните институции и рамки в областта на енергетиката;
2. подчертава, че енергията е основно благо за човека и че една от важните цели на енергийния съюз е да се осигури равнопоставен достъп на приемливи цени за всички и да се води борба срещу енергийната бедност и монополите; счита, че чрез сътрудничество по въпросите на енергетиката, свързани с преноса, сигурността на доставките и производството, ЕС може да осъществи положителен принос към усилията за насърчаване и укрепване на демокрацията, на принципите на правовата държава и на правата на човека в държавите партньори; припомня, че дипломацията във връзка с изменението на климата е неразделна част от външната политика на ЕС и призовава в тази връзка за цялостното интегриране на нейните политики в областта на климата в енергийната политика на ЕС, както и за цялостна стратегия, която ще гарантира ефективно прилагането на това обвързване; изтъква факта, че доставчиците на газ трябва да зачитат международните права на човека и екологичните стандарти на ЕС;
3. счита, че за да функционира енергийният съюз, от съществено значение е да са налице достатъчен брой връзки между държавите членки и че това се отнася както за газопроводите, така и за електроенергийните мрежи; счита, че само по този начин ще бъде възможно да се сведат до минимум неблагоприятните последици, предизвикани от доставчиците;
4. призовава за изграждането на по-добри връзки между политиките в областта на енергетиката и на климата; припомня необходимостта да се избегне създаването на нова зависимост от изкопаеми горива и необходимостта до 2050 г. емисиите на парникови газове да се намалят до 80 – 95% под равнищата от 1990 г.;
5. подчертава, че втечненият природен газ (LNG) и съхранението на газ са от особено значение, за да се избегне зависимост от един единствен доставчик на енергия с оглед постигането на енергийна сигурност; отбелязва решението на Съединените щати да извършват износ за ЕС; призовава в тази връзка за насърчаване и разработване на нови възли за природен газ, на коридори за пренос и на станции за съхранение на втечнен природен газ (LNG) в централните и югоизточните региони и в крайбрежните райони на Балтийско и Средиземно море, както и да се използват в максимална степен съществуващите терминали за съхранение на втечнен природен газ (LNG); счита, че подобни мерки биха могли да спомогнат за подобряване на енергийната сигурност, като се имат предвид спадът на търсенето на газ в Европа, рискът от блокирани активи и целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 и 2050 г.; подчертава, че в предстоящите договори за доставки на газ Комисията следва да вземе предвид факта, че в бъдеще производството на природен газ по „изкуствен“ начин ще играе важна роля;
6. подчертава значението на намаляването или премахването на зависимостта на ЕС от вноса на нефт и газ от авторитарни режими, които нарушават правата на човека, за да се отстояват основополагащите ценности на ЕС и да се гарантира ефективността на външната дейност на ЕС;
7. отбелязва перспективата за много голямо нарастване (с 50%) на предлагането на втечнен природен газ (LNG) в световен мащаб през следващите години и, съответно, за по-ниски цени; посочва, че това представлява много важна възможност за ЕС, особено що се отнася до сигурността и устойчивостта на доставките на природен газ;
8. счита, че втечнен природен газ (LNG), междусистемните връзки и съхранението на природен газ са важни елементи на енергийния съюз и следва да допринасят за прекратяването на енергийната изолация от какъвто и да било вид по отношение на държавите членки и на регионите на ЕС; изтъква необходимостта от подкрепа за най-уязвимите държави в усилията им да разнообразят своите източници и маршрути на доставки; счита, че това следва да се извърши чрез създаването на нови терминали за втечнен природен газ (LNG), разпределителни системи и междусистемни газопреносни връзки с капацитет за обратно подаване (особено в по-отдалечените и/или по-слабо свързаните държави членки, като Гърция, България, прибалтийските държави и Испания), като се гарантира сигурността на морските маршрути за доставки и чрез укрепване на енергийната сигурност на държавите членки, като се ограничи търсенето посредством мерки за ефективност; припомня, че насърчаването на използването на втечнен природен газ (LNG) ще подтикне държавите членки да разчитат в по-малка степен на друг внос, като се има предвид, че за всеки 1% подобрение на енергийната ефективност вносът на газ в ЕС спада с 2,6%;
9. изразява загриженост във връзка с предложения проект за удвояване на съществуващия капацитет на газопровода „Северен поток“, подчертава, че този проект е в противоречие с основните принципи на един напълно интегриран, сигурен, конкурентоспособен и устойчив енергиен съюз и изразява сериозни съмнения относно неговата съвместимост с вътрешния енергиен пазар, и по-специално третия енергиен пакет; подчертава, че ако бъде осъществен, газопроводът „Северен поток 2“ ще противоречи на принципа на солидарност и доверие между държавите членки, ще подкопае досегашните усилия за диверсификация на източниците на доставки, по-специално в Централна и Югоизточна Европа, и ще се отрази неблагоприятно на икономическата устойчивост и ефективност на съществуващите и бъдещите терминали за втечнен природен газ (LNG);
10. посочва, че с оглед на перспективите за нарастване на доставките на втечнен природен газ (LNG) през следващите години посочената стратегия може да бъде допълнена от оценка на потребностите по отношение на товарните плавателни съдове за втечнен природен газ (LNG) и от мерки, с които да се позволи на корабостроителната промишленост в ЕС да използва тази възможност, с което ще се допринесе за постигането на целта да се увеличи делът на сектора от втечнен природен газ (LNG) на 20% през 2020 г.; призовава да се извършва мониторинг на стандартите за безопасност на транспорта на втечнен природен газ (LNG) и, ако е необходимо, те да се направят по-стриктни в контекста на мерките за предотвратяване на тероризъм;
11. призовава за по-голяма степен на сближаване и повече полезни взаимодействия между институциите и по-специално за по-добро интегриране на приоритетите на външната енергийна сигурност в политиките, които следва заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), както и за по-добро съгласуване между ЗП/ВП и съответните членове на Комисията; призовава ЗП/ВП, заедно с държавите членки, да укрепи съществуващото и да установи ново сътрудничество в областта на енергетиката с настоящите и потенциалните доставчици, както и с транзитните държави и други ключови участници; призовава в тази връзка ЗП/ВП редовно да информира Парламента относно изпълнението на плана за действие за дипломация на ЕС в областта на енергетиката;
12. счита, че ЕС следва да работи в тясно сътрудничество с международните си партньори и в рамките на международните форуми, за да гарантира свободен, ликвиден и прозрачен пазар на втечнен природен газ (LNG) в световен мащаб.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
12.7.2016 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
60 5 2 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Nikos Androulakis, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Mario Borghezio, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Lorenzo Cesa, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Mark Demesmaeker, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Anna Elżbieta Fotyga, Eugen Freund, Michael Gahler, Iveta Grigule, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Afzal Khan, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, David McAllister, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Vincent Peillon, Alojz Peterle, Tonino Picula, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Sofia Sakorafa, Jacek Saryusz-Wolski, Jaromír Štětina, Charles Tannock, Ivo Vajgl, Geoffrey Van Orden, Hilde Vautmans, Boris Zala |
||||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Laima Liucija Andrikienė, Andrzej Grzyb, Takis Hadjigeorgiou, Marek Jurek, Soraya Post, Tokia Saïfi, Igor Šoltes, Eleni Theocharous, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Marie-Christine Vergiat, Janusz Zemke |
||||
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Beatriz Becerra Basterrechea, Therese Comodini Cachia, Edouard Ferrand, Liliana Rodrigues |
||||
СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (31.8.2016)
на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
относно стратегията на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение
(2016/2059(INI))
Докладчик по становище: Стелиос Кулоглу
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. счита, че всички граждани на ЕС трябва да имат достъп до сигурни и финансово достъпни доставки на енергия; подчертава във връзка с това текущите събития на световните пазари на втечнен природен газ, на които свръхпредлагането води до спад на цените, което създава възможност за намаляване на разходите за енергия на потребителите от ЕС благодарение на относително по-евтините доставки на газ; подчертава, че безопасната, достъпна и устойчива енергия представлява основната движеща сила на европейската икономика и е от съществено значение за конкурентоспособността на промишлеността; призовава ЕС и неговите държави членки в рамките на енергийната стратегия на ЕС да отдават приоритет на премахването на енергийната бедност чрез определянето на цели на равнището на държавите членки и да увеличават енергийните доставки чрез обмен на най-добри практики на равнището на ЕС;
2. подчертава, че търговията играе ключова роля за енергийната сигурност и че стабилните партньорства в областта на енергетиката, подкрепени чрез включването в търговските споразумения на ЕС на глави относно енергетиката, са средства от основно значение; счита, че е изключително важно търговската политика на ЕС да засили енергийната диверсификация на ЕС и на държавите членки и да намали зависимостта им от внос на енергия от прекалено малко на брой доставчици; подчертава, че ЕС следва да проучи нови партньорства, да извърши преглед на съществуващите такива и да води конкретни енергийни преговори с други партньори в региони като например – но не само – Централна Азия, Северна Африка и Северна и Южна Америка; като има предвид, че ЕС следва да играе по-активна роля на международната сцена на дипломацията в областта на енергетиката; призовава за по-голяма степен на съгласуваност между търговската и енергийната политика на ЕС; подчертава необходимостта от увеличаване на прозрачността в международните преговори за втечнен природен газ; счита, че настоящите и бъдещите преговори с партньори като САЩ и Австралия следва да включват силен енергиен компонент; подчертава, че ЕС следва да работи в тясно сътрудничество с международни партньори за постигане на конкурентен и прозрачен световен пазар на втечнен природен газ;
3. подчертава, че сигурността на доставките на газ на равнището на държавите членки ще бъде повишена посредством по-голяма диверсификация на източниците за доставка, което може да се постигне чрез международна търговия с втечнен природен газ и подобряване на трансграничните потоци; подчертава, че ако настъпи зависимост от единични пунктове на доставка, държавите членки следва да превърнат разнообразяването на доставките в свой приоритет;
4. изтъква, че търговията допринася за развитието на пазара на газ на световно равнище, но приоритетите следва да са насочени към изграждане на съответна инфраструктура, включително капацитет за втечняване на газ, с цел да се повиши сигурността на доставките и да се намали рискът от зависимост от един-единствен източник или само от няколко източници;
5. счита, че след като се утвърди като важен пазар, ЕС може да допринесе за разработването на правила за търговията с газ с оглед подобряване на гъвкавостта и сближаване на световните пазари на газ;
6. счита, че работата по стратегията на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение следва да върви ръка за ръка с работата по предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010, публикувано през февруари 2016 г., тъй като втечненият природен газ и съхранението може да предоставят така необходимите решения в случай на криза в доставките на газ;
7. подчертава, че световният пазар на втечнен природен газ представлява значителна възможност за намаляване на енергийната зависимост на държавите членки, които са силно зависими от определени доставчици; изтъква примера на Полша, където новият терминал за втечнен природен газ в голяма степен ще разнообрази възможностите за доставка чрез предоставянето на 4,9 милиарда кубични метра годишно – което представлява една трета от годишното потребление на Полша – и чрез намаляване наполовина на зависимостта от вноса от Русия по тръбопроводи;
8. припомня, че за да отговорят на настоящите предизвикателства и за да изпълнят целите в областта на енергетиката и изменението на климата в условията на световни ограничения в тези области на политиката, ЕС и неговите държави членки трябва, въз основа на действащите нормативни уредби и многостранни споразумения, да предприемат и общи действия на международната сцена, като повдигнат въпросите относно енергийната сигурност и устойчивостта в рамките на международни търговски форуми, включително със страни партньори, които са зависими от внос на газ; подчертава, че в същото време ЕС следва да подкрепя и да насърчава енергийната ефективност;
9. подчертава необходимостта от гарантиране на най-висока степен на опазване на околната среда при планирането, изграждането и използването на втечнен природен газ, както и при експлоатацията на местни резерви и източници, а така също и от спазване на международните трудови стандарти относно здравословните и безопасни условия на труд; подчертава необходимостта от повишаване на информираността относно екологичните, климатичните и социалните последствия, свързани с внесения втечнен природен газ; подчертава отново необходимостта да се включат местните общности и да се разчита на реалистични оценки относно потреблението и – в случай на изграждане – относно планирането на новите инфраструктури; подчертава потенциала, който предлага преходът към втечнен природен газ за прекратяване на зависимостта на морския транспорт от въглища; призовава ЕС да осигури финансова подкрепа за европейски проекти за тази цел;
10. припомня, че с цел насърчаване на прехода към общество с ниски въглеродни емисии в дългосрочен план държавите членки трябва да намалят зависимостта си от изкопаеми горива, а в средносрочен план – да осигурят прехода от производство на електроенергия чрез изгаряне на въглища към производство на електроенергия въз основа на газ; отбелязва, че ниските цени на газа през 2015 г. са спомогнали за засилване на конкурентоспособността на производството на електроенергия въз основа на газ в сравнение с производството на електроенергия чрез изгаряне на въглища;
11. счита, че газът представлява преходно гориво при преминаването от енергийна система, основаваща се на изкопаеми горива, към система, основаваща се на енергия от възобновяеми източници, което трябва да бъде дългосрочната цел в усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата;
12. подчертава потенциала на втечнения природен газ като алтернатива на по-замърсяващи конвенционални горива в транспорта;
13. отбелязва, че се очаква вносът на газ в ЕС да се увеличи до 2030 г., дори ако същевременно търсенето на газ в ЕС остане непроменено или спадне; подчертава, че намаляването на търсенето на енергия и насърчаването на енергийно ефективни възобновяеми и местни източници на енергия са едни от най-ефективните средства за намаляване на външната енергийна зависимост; припомня, че ЕС има като цяло значителен неизползван капацитет за внос на втечнен природен газ, но че този капацитет не е равномерно разпределен от географска гледна точка;
а) подчертава факта, че втечненият природен газ и съхранението на газ ще спомогнат за прекратяване на всякакъв вид енергийна изолация на държавите членки и на регионите на ЕС, като се окаже подкрепа на по-отдалечените и/или по-слабо свързаните държави членки и региони при диверсифицирането на техните източници и маршрути на доставка чрез създаването на нови терминали за втечнен природен газ, разпределителни системи и газови междусистемни връзки с капацитет за реверсивно подаване;
б) подчертава, че местното производство на газ в Европа е намаляло и че производството на ЕС през 2015 г. в размер на 119 милиарда кубични метра е отбелязало спад с 9% спрямо равнищата от 2014 г.; подчертава в този контекст необходимостта от увеличаване на вноса и призовава Комисията да продължава да търси нови възможности за търговия;
14. счита, че предвид преди всичко на нарастващото световно търсене на енергия е особено важно търговската политика на ЕС да създава значителни възможности в областта на чистите, сигурни и енергийно ефективни технологии за частните и публичните дружества на държавите членки; призовава за значително намаляване на митата за чисти технологии в рамките на инициативата за екологични стоки, а също и в рамките на споразуменията на ЕС за свободна търговия, които трябва да премахнат нетарифните пречки пред търговията с енергийни източници;
15. ето защо призовава за пълно използване на капацитета за регазификация на ЕС и за достатъчна интеграция на терминали в газовите мрежи в целия ЕС; подчертава нарастващото стратегическо значение на съхранението на газ по отношение на осигуряването на добре функциониращ пазар на газ в ЕС и увеличаването на енергийната сигурност;
16. подчертава, че ЕС следва да подкрепя инвестиции във втечнен природен газ, като се дава приоритет на по-отдалечените и/или по-слабо свързани държави членки и региони чрез финансови инструменти на ЕС като Европейския фонд за стратегически инвестиции и Механизма за свързване на Европа, което ще привлече инвестиционен капитал от цял свят в ЕС;
17. подчертава необходимостта да се извърши оценка на настоящите и бъдещите нужди, както и на вида на инфраструктурата за съхранение и регазификация в ЕС;
18. изразява загриженост във връзка с факта, че вносът на газ от Русия е със 7% по-висок през 2015 г., отколкото през 2014 г., и относно факта, че през 2015 г. 41% от вноса на природен газ от държави извън ЕС е бил от Русия; подчертава, че втечненият природен газ и съхранението на газ играят жизненоважна роля за увеличаването на ефективността и за разгръщането на енергията от възобновяеми източници, но и за намаляването на зависимостта от руския газ;
19. подчертава значението за енергийната сигурност на ЕС на главата „Енергетика и суровини“ на споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ); приветства дейността на Комисията, насочена към премахване на ограниченията за износ на природен газ от САЩ към ЕС;
20. счита, че добавянето през 2016 г. към пазара на втечнен природен газ на 12,2 милиарда кубични метра годишно благодарение на доставките от терминала на компанията Sabine Pass на източното крайбрежие на Съединените щати, заедно с евентуално още едно 74 милиарда кубични метра от различни проекти на САЩ преди 2020 г., представлява значителна възможност за Европа да засили търговските си отношения със САЩ в областта на енергетиката; вярва, че приключването на работата по „Енергетика и суровини“ на споразумението за ТПТИ ще увеличи значително възможностите на ЕС по отношение на доставките на газ;
21. счита, че наличието на завършен, конкурентен и добре функциониращ вътрешен пазар на газ със стратегически пунктове за доставка, получаващи внос на втечнен природен газ от източници извън ЕС, е от съществено значение за осигуряване на енергийна сигурност и достъпност за гражданите на ЕС; припомня във връзка с това списъка на Съюза на проекти от общ интерес, посочен в Делегиран Регламент (ЕС) № 2016/89, и настоятелно призовава държавите членки да работят по приключването във възможно най-кратък срок на 77 проекта за газ;
22. посочва, че търговските цени на втечнения природен газ намаляват в световен мащаб и че ценовите разлики между вноса на пренасян по газопроводи газ и втечнен природен газ също са намалели; счита, че е важно да се укрепят дългосрочни договори в сектора на втечнения природен газ, така че да се ограничи възникването на пазарни кризи, да се намали експозицията на финансови рискове и да се привлекат инвестиции в инфраструктурата; посочва, че изграждането на нови терминали за втечнен природен газ, както и диверсификацията на източниците за доставка, особено в Средиземно море, Черно море и Каспийско море, ще позволят конкуренция от типа „газ спрямо газ“ и ще заменят вноса на обеми природен газ по договори, включващи индексация в зависимост от цените на нефта, като по този начин държавите членки ще бъдат поставени в по-силна позиция при договаряне;
23. подкрепя Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки в тяхното активно участие в дипломацията в областта на енергетиката с цел насърчаване на основан на правила, прозрачен и добре функциониращ глобален пазар на газ;
24. подчертава абсолютното значение на сигурните и достъпни възможности за съхранение на втечнен природен газ, които биха направили общата инфраструктура по-гъвкава и по-лесно приспособяваща се към евентуални колебания в доставките и които биха довели до значително намаляване на енергийната зависимост;
25. изтъква, че за европейските дружества не следва да съществуват ограничения по отношение на извършването на дейност на енергийните пазари на трети държави при същите условия като местните дружества; посочва, че предприятията на трети държави, извършващи дейност на европейските енергийни пазари трябва да спазват законодателството на ЕС; посочва, че тези субекти трябва да имат прозрачна структура, която да позволява проследяването на техните акционери.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
31.8.2016 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
27 5 2 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Laima Liucija Andrikienė, David Campbell Bannerman, Daniel Caspary, Salvatore Cicu, Marielle de Sarnez, Santiago Fisas Ayxelà, Christofer Fjellner, Karoline Graswander-Hainz, Yannick Jadot, Ska Keller, Jude Kirton-Darling, Bernd Lange, David Martin, Emmanuel Maurel, Emma McClarkin, Anne-Marie Mineur, Sorin Moisă, Alessia Maria Mosca, Franz Obermayr, Artis Pabriks, Franck Proust, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Tokia Saïfi, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Joachim Schuster, Joachim Starbatty, Adam Szejnfeld, Hannu Takkula, Iuliu Winkler |
||||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Edouard Ferrand, Seán Kelly, Stelios Kouloglou, Georg Mayer, Bolesław G. Piecha, Jarosław Wałęsa |
||||
СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (8.9.2016)
на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
относно стратегията на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение
(2016/2059(INI))
Докладчик по становище: Карлуш Зориню
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. припомня, че стратегията на ЕС за втечнения природен газ (LNG) и неговото съхранение е един от елементите на енергийния съюз, който има за цел да даде конкретен израз на амбицията на ЕС да осъществи преход към устойчива, сигурна и конкурентоспособна енергийна система, както и да прекрати зависимостта от външни доставчици на газ; подчертава, че една от целите на енергийния съюз е ЕС да стане световен лидер в областта на енергията от възобновяеми източници;
2. посочва, че съществуващата в ЕС инфраструктура за втечнен природен газ (LNG) се използва в много малка степен (през 2014 г. са използвани 46% от тръбопроводите за внос на газ и 32% от терминалите за втечнен природен газ (LNG) ) и че търсенето на газ в Европа постоянно се надценява; подчертава следователно, че планирането на газовата инфраструктура следва да се основава на спад в търсенето на газ;
3. припомня, че енергийната бедност води до сериозни последствия за здравето, като се смята, че тя засяга над 10% от населението на ЕС;
4. подчертава, че Европейският съюз и неговите държави членки следва да съсредоточат вниманието си преди всичко върху своите възобновяеми ресурси и подобряване на енергийната ефективност и да използват във възможно най-голяма степен своя капаците за производство от възобновяеми източници, като ускорят инвестициите в посочените сектори; обръща внимание на потенциала на технологията „електроенергия в газ“ за съхраняване на енергията от възобновяеми източници и използване на тази енергия като неутрално от гледна точка на въглеродните емисии гориво в транспорта, отоплението и производството на електроенергия;
5. подчертава, че това следва да не пречи на полаганите усилия за извличане на добавена стойност от други сегменти на енергийните пазари, като например втечнения природен газ (LNG) , при условие че това се извършва по устойчив начин, който изцяло съответства на принципите за опазване на околната среда на ЕС, и по-специално целите за опазване на водите, подпочвените води, морската среда и природата, както и на Споразумението от Париж, като същевременно се намалят в максимална степен емисиите на метан;
6. подчертава необходимостта да се насърчава оперативната съвместимост на инфраструктурата за втечнен природен газ (LNG) и веригата за доставки на биогаз и газ от биомаса, при условие че достъпът непрекъснато е съвместим със съответните технически правила и стандарти за безопасност; призовава държавите членки да използват пълноценно местното производство на биогаз;
7. поставя акцент върху екологосъобразните и социално устойчивите методи за производство на втечнен природен газ (LNG);
8. посочва, че вътрешното производство на ЕС ще продължи да намалява през следващите десетилетия, поради което по-нататъшното разнообразяване на снабдяването на ЕС с природен газ остава ключова цел, с цел да се гарантира повече сигурност на държавите потребители, като все пак подчертава ролята на това производство като решение в краткосрочен и средносрочен план и като допълващо и подпомагащо възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност, като се има предвид ангажиментът на Европа за постигане на целите на Споразумението от Париж; счита, че природният газ може да изпълнява само преходна роля и че в средносрочен план са необходими постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива и цялостно преминаване от газ към възобновяеми източници на енергия;
9. посочва, че търсенето на газ в Европа значително намаля през последните няколко години, което отчасти се дължи на икономическата криза, но и на структурна промяна в това търсене благодарение на успешното изпълнение на политиките за енергийна ефективност и за възобновяемите енергийни източници;
10. подчертава необходимостта да бъдат извършени проучвания на въздействието, за да се определи добавената стойност на изграждането на нови инфраструктури за пренос и съхранение на втечнен природен газ (LNG); настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават и стимулират по-ефикасното и по-безопасно използване на съществуващата инфраструктура за съхранение, включително за съхранение на газ; изтъква необходимостта от насочване на нови инвестиции към зоните със слаби междусистемни връзки или към снабдяването на най-уязвимите държави членки; припомня потенциала на производството на възобновяем природен газ посредством анаеробно разграждане, като се отдава приоритет на производството от отпадъчни води, селскостопански и органични отпадъци; подчертава, че решенията за инвестиране в нови инфраструктури за природен газ следва да не водят до създаване на инфраструктури, зависими от изкопаеми горива, и следва да избягват блокирането на активи;
11. изтъква необходимостта от засилено сътрудничество на национално и регионално равнище с цел повишаване на многофункционалността, използваемостта и ефикасността на инфраструктурата за втечнен природен газ (LNG) и избягване на свръхкапацитет; призовава за преразглеждане на оценките на търсенето и отбелязва, че с помощта на електроенергийните междусистемни връзки или възобновяемите енергийни източници, съчетани с мерки за енергийна ефективност, могат да се постигнат същите резултати, както и при строеж на нова инфраструктура за втечнен природен газ (LNG);
12. припомня, с оглед на кризата с изменението на климата, че ЕС трябва да намери начини за намаляване на потреблението на нефт; счита, че преди ЕС да успее да постигне целта за стопроцентова употреба на възобновяеми източници на енергия, той следва също да вземе предвид природния газ като алтернатива на въглищата и нефта, за да може Европа да постигне своите цели в областта на климата; подчертава, че и други горива и технологии могат да играят роля в прехода към възобновяеми енергийни източници, но ЕС трябва да подкрепи преход в кратки срокове; подчертава обаче, че опасността да се разчита в прекалено голя а степен на природния газ може да бъде преодоляна само ако се разшири използването на енергията от възобновяеми източници; припомня, че в повечето случаи увеличеното използване на природен газ се конкурира с инвестициите във възобновяеми енергийни източници;
13. подчертава необходимостта от определянето като приоритетни на проектите от общ интерес за довършване на липсваща инфраструктура, за да се сложи край на енергийната изолация и на зависимостта от един-единствен доставчик; изтъква географските области с приоритетно значение, като например Балтийския регион, Иберийския полуостров и Югоизточна Европа; както и някои островни региони; подчертава, че при използването на инструментите за финансиране от ЕС, като например Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), Механизмът за свързване на Европа, Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), трябва да се отдава приоритет на тези проекти от общ интерес;
14. подчертава необходимостта да се гарантира, че съоръженията за съхранение на газ в геоложки формации се подлагат на оценка в рамките на прозрачен процес с участието на местните общности;
15. отбелязва, че в случаите, когато съществуващият капацитет за приемане и съхранение на втечнен природен газ (LNG) не се използва пълноценно, следва да се отдава приоритет на инвестициите в трансгранични междусистемни връзки, които да дават възможност за неговото оптимално използване, а регулаторните и данъчните пречки следва да се отстраняват, преди да се подкрепят инвестициите в нов капацитет в съседни една спрямо друга държави членки;
16. насочва вниманието към необратимите екологични вреди за океаните, полярните области и Арктика, които нанасят емисиите и корабните горива, получени от нефт, и подчертава възможностите, които предлага преходът към ВТЕЧНЕН ПРИРОДЕН ГАЗ (LNG) за декарбонизацията на морския транспорт и на тежкотоварните превозни средства в сравнение с използваните понастоящем традиционни горива, като същевременно подчертава, че по-широкото използване на втечнен природен газ (LNG) транспорта на товари може да допринесе за намаляването на емисиите на CO2 в световен мащаб; отбелязва, че за да се оцени потенциалът за намаляване на парниковите газове и на общото въздействие върху околната среда, ще трябва да се вземе под внимание целият жизнен цикъл, включително изтичането на метан на етапа на производство и въздействието на добивния процес; подкрепя във връзка с това целите на Директива 2014/94/ЕС и създаването на хармонизирана регулаторна и стандартизационна уредба, чрез която да се поощрява използването на втечнен природен газ (LNG) при корабните превози и тежкотоварните превозни средства; подчертава ролята на обновяването на флотата с цел осъществяване на енергийния преход към втечнен природен газ (LNG) и енергия от възобновяеми източници; призовава Европейската комисия да предостави на разположение финансови средства в подкрепа на европейски проекти в тази област;
17. призовава за разработването на морските пътища, по-специално през Азорския архипелаг, който, предвид географското си местоположение, може да служи като основен пункт за зареждане по трансатлантическите маршрути за втечнен природен газ (LNG); призовава Европейската комисия да предостави на разположение финансови средства в подкрепа на европейски проекти в тази област;
18. напомня, че добивът на шистов газ чрез хидравлично разбиване има тежки последици за климата, околната среда и общественото здраве, особено в гъсто населения европейски континент, и че тези последици не засягат само конкретната държава; изтъква необходимостта да се вземе под внимание факта, че същите стандарти, които се прилагат в ЕС, следва да се прилагат и към вноса на втечнен природен газ (LNG); признава обаче, че проучването на шистов газ е въпрос, който е от компетентността на държавите членки; подчертава по този повод необходимостта от хармонизирана правна уредба на ЕС относно извършването на хидравлично разбиване;
19. отбелязва, че съоръженията за съхранение на втечнен природен газ (LNG) и природен газ трябва да отговарят на съвременните изисквания за безопасност; заявява, че това означава, наред с другото, постоянен мониторинг на въздуха над тези съоръжения, а при подземното съхранение – наземен мониторинг и мониторинг, който се извършва дълбоко под земята; заявява, че това следва да спомогне за осигуряването на устойчиво и безопасно съхранение;
20. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегии в подкрепа на съоръженията, които да могат да бъдат използвани в бъдеще за управление на преноса и съхранението на възобновяем природен газ.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
8.9.2016 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
46 1 3 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Marco Affronte, Pilar Ayuso, Catherine Bearder, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Bas Eickhout, Karl-Heinz Florenz, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Andrzej Grzyb, Anneli Jäätteenmäki, Benedek Jávor, Josu Juaristi Abaunz, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Pavel Poc, Michèle Rivasi, Tibor Szanyi, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Nils Torvalds, Damiano Zoffoli |
||||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Mark Demesmaeker, Christofer Fjellner, Monika Flašíková Beňová, Elisabeth Köstinger, Gesine Meissner, Ulrike Müller, Younous Omarjee, Gabriele Preuß, Christel Schaldemose, Jasenko Selimovic, Bart Staes, Mihai Ţurcanu, Carlos Zorrinho, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska |
||||
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Rikke Karlsson, Carolina Punset, Jean-Luc Schaffhauser, Annie Schreijer-Pierik, Jana Žitňanská |
||||
СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (7.9.2016)
на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
относно стратегията на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение
(2016/2059(INI))
Докладчик по становище: Клаудия Монтейру де Агиар
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. приветства стратегията на Комисията за подпомагане на използването на втечнения природен газ (LNG) като алтернативно транспортно гориво, когато втечнения природен газ (LNG) замества по-замърсяващи конвенционални горива и не заема мястото на възобновяемите енергийни източници, при условие че се произвежда по устойчив начин и че допринася за целта за декарбонизация на транспорта; подчертава ползите за околната среда от смесване на втечнен природен газ, използван в транспорта, с устойчив течен биометан, извлечен от отпадъци и остатъци;
2. подчертава, че стратегията на ЕС за втечнения природен газ трябва да бъде съгласувана с рамковата стратегия за устойчив енергиен съюз и да спомага за повишаване на сигурността на енергийните доставки, за декарбонизация и за дългосрочна устойчивост на икономиката, както и за осигуряване на достъпни и конкурентни цени на енергията; освен това подчертава, че стратегията трябва да бъде част от по-широкообхватните европейски цели и приоритети в областта на климата и енергетиката и да съответства на споразумението, постигнато в рамките на COP21, като поставя акцент върху намаляването на търсенето, повишаването на енергийната ефективност и прекратяването на използването на изкопаеми горива;
3. изтъква, че използването на втечнен природен газ (LNG) за тежкотоварни превозни средства, плаващи по море кораби и плавателни съдове по вътрешните водни пътища може да намали емисиите на различни замърсители (серни оксиди, азотни оксиди и прахови частици), а при плавателните съдове може да даде възможност на сектора да изпълни изискванията на европейското и на международното законодателството в областта на околната среда, като се намали съдържанието на сяра и азот в корабните горива, използвани в зоните за контрол на емисиите и извън тях;
4. подчертава, че използването на втечнен природен газ (LNG) може също да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове от морския и автомобилния транспорт, при условие че се предприемат всички мерки за свеждане до минимум на емисиите на метан през жизнения цикъл на горивото, включително в етапите на производство, разпространение и изгаряне; ето защо призовава за предприемане на подходящи мерки за свеждане до минимум на емисиите на метан в цялостната верига на втечнен природен газ (LNG) чрез използването на най-добрите налични технологии, както и за осигуряване на подходящо финансиране за научноизследователската и развойната дейност за тази цел;
5. припомня неколкократния призив на Парламента за задължителни цели в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. за намаляване най-малко с 40% на вътрешните емисии на парникови газове, за постигане на дял от поне 30% на възобновяемите източници на енергия и за 40% енергийна ефективност, което да бъде постигнато посредством индивидуални национални цели;
6. отбелязва, че втечнения природен газ (LNG) , и по-специално сгъстеният природен газ (СПГ), представлява също така трайно решение за обществения транспорт, което вече е на разположение и може да спомогне за намаляване на замърсяването на въздуха и на шумовото замърсяване, като подобри условията на живот, по-специално в градските агломерации;
7. отбелязва, че макар втечнения природен газ (LNG) и СПГ да могат да представят надеждни преходни решения за намаляване на въздействието на транспорта върху околната среда, техните дългосрочни ползи ще бъдат реализирани само ако се насърчава едновременно плавният преход към използването на втечнен биогаз (LBG) и други форми на възобновяема енергия, като се гарантира оперативната съвместимост на системите за втечнен природен газ и за втечнен биогаз;
8. подчертава, че наличието на ефикасна инфраструктурна мрежа за зареждане е предпоставка за съществено разгръщане на втечнения природен газ (LNG) като алтернативно гориво в транспортния сектор; призовава Комисията и държавите членки да въведат стимули за изграждането на такава инфраструктура, за да се отстранят съществуващите пропуски по отношение на снабдяването и да се създаде цялостна мрежа за доставка;
9. призовава държавите членки да транспонират Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива до 18 ноември 2016 г., и да осигурят изпълнението ѝ в рамките на установените срокове, по-специално по отношение на създаването на станции за зареждане с втечнен природен газ (LNG) , поне по протежение на съществуващата основна трансевропейска транспортна мрежа, за да гарантират, че тежкотоварните моторни превозни средства, задвижвани с втечнен природен газ (LNG) , могат да се движат в целия Съюз, както и създаването на станции за зареждане в морските и речните пристанища, за да се даде възможност на плавателни съдове по вътрешните водни пътища или плаващи по море кораби, задвижвани с втечнен природен газ (LNG), да се движат в рамките на основната трансевропейска транспортна мрежа; припомня, че държавите членки, в тясно сътрудничество с регионалните и местните органи, следва да преценят в своите национални рамки за политиката необходимостта от инсталиране на станции за зареждане с втечнен природен газ (LNG) в пристанищата извън основната трансевропейска транспортна мрежа, и подчертава, че тази преценка следва да включва подробен анализ на разходите и ползите; призовава също така Комисията да извърши оценка на това дали съществуващите финансови инструменти са подходящи за подпомагане на изграждането на станции за зареждане с втечнен природен газ (LNG) в пристанищата извън основната трансевропейска транспортна мрежа;
10. призовава също така държавите членки да осигурят изпълнението на Директива 2014/94/ЕС по отношение на създаването на станции за зареждане със СПГ, за да гарантират, че моторните превозни средства, задвижвани с такова гориво, могат да се движат в градските/крайградските агломерации и други гъсто населени райони, и поне по протежение на съществуващата основна трансевропейска транспортна мрежа да се осигури възможността тези превозни средства да се движат в целия Съюз;
11. подчертава необходимостта от установяване на общи технически спецификации за станции за зареждане с втечнен природен газ (LNG) за плаващи по море кораби, за плавателни съдове по вътрешните водни пътища и за моторни превозни средства съгласно предвиденото в Директива 2014/94/EС; призовава за въвеждане на стриктно хармонизирани правила за безопасност и на обучение за съхранение, зареждане и бордово ползване на втечнен природен газ (LNG) в целия Съюз, като същевременно се допуска възможността за едновременно зареждане и извършване на товаро-разтоварни операции; подчертава, че тази дейност следва да бъде извършена в тясно сътрудничество с Международната морска организация (ММО) и Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ);
12. подчертава необходимостта от осигуряване на подходящо финансиране на научноизследователската и развойната дейност за разработването на усъвършенствани технологии за плавателни съдове по вътрешните водни пътища, плаващи по море кораби и моторни превозни средства с цел да се премине бързо към флот с по-ниски въглеродни емисии, както и за развитието на безпилотните системи за инсталиране на точки за зареждане с втечнен природен газ (LNG); призовава също така Комисията и държавите членки да създадат стимули за разработване на кораби и на превозни средства, задвижвани с втечнен природен газ (LNG), или за преобразуване на такива, използващи конвенционално гориво, така че да могат да използват втечнен природен газ (LNG);
13. призовава Комисията и държавите членки да създадат стимули за транспортирането на втечнен природен газ (LNG) с железопътен транспорт, тъй като това не само ще намали автомобилния транспорт, но и ще допринесе за екологосъобразното и безопасно транспортиране на гориво, което е устойчиво и с ниско съдържание на замърсители;
14. призовава Комисията да преразгледа Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства, за да осигури по-силни стимули за възлагащите органи и организации, както и за определени оператори, при закупуване на пътни превозни средства да вземат под внимание енергийните и екологичните въздействия, като една от целите е да се насърчи обновяването на автомобилния парк, като се използват в по-голяма степен алтернативни горива, като например втечнен природен газ (LNG) и биогаз;
15. призовава Комисията във връзка с Директивата за качеството на горивата да определи нова цел за намаляване на интензитета на парниковите газове от целия жизнен цикъл на транспортните горива, не на последно място с оглед насърчаване на втечнения природен газ (LNG) и биогаза, чийто интензитет на отделяне на въглерод от целия жизнен цикъл на газа е по-нисък от този на конвенционалните горива;
16. призовава Комисията, след консултация със заинтересованите страни да прецени дали наред с Регламент (ЕО) № 443/2009 за определяне на стандарти за емисиите на CO2 от нови леки пътнически автомобили не би могла да създаде еквивалент на CO2 за емисиите на въглеводороди, не на последно място с оглед на информирането на потребителите;
17. посочва, че перспективата за драстично увеличение с около 50% на предлагането на втечнен природен газ (LNG) в световен мащаб през следващите няколко години, а съответно и за по-ниски цени, представлява важна възможност за Съюза, особено с оглед на сигурността и устойчивостта на сектора;
18. призовава ЕС да завърши вътрешния пазар на газ, така че да излезе с нужните послания по отношение на цените, с цел както втечненият природен газ (LNG) да се насочи към регионите, в които той е необходим, така и да се даде възможност да бъдат направени необходимите инвестиции в инфраструктура;
19. призовава ЕС да увеличи усилията си в тясно сътрудничество с международните партньори за популяризирането на свободни, ликвидни и прозрачни глобални пазари на втечнен природен газ (LNG) ;
20. подчертава, че достъпът до втечнен природен газ (LNG) трябва също така да бъде улеснен на международно равнище и че следователно съхранението на втечнен природен газ (LNG) трябва да се основава на прозрачна и недискриминационна структура на тарифите, съгласувана между държавите членки;
21. подчертава значението на инфраструктура за втечнен природен газ (LNG) на морските и речните пристанища за насърчаването на мултимодалността, тъй като те могат да се използват от кораби, плаващи по море, плавателни съдове по вътрешните водни пътища и тежкотоварни превозни средства, които осигуряват по-нататъшния транспорт по суша; настоятелно призовава националните и регионалните оператори да работят в тясно сътрудничество с цел засилване на многофункционалността и възможностите за експлоатация на инфраструктурата;
22. отбелязва, че настоящите терминали за зареждане с втечнен природен газ (LNG) не са разпределени оптимално на територията на ЕС; подчертава, че морските пристанища играят важна роля за оптимизирането на преноса на втечнен природен газ (LNG) в целия Съюз, като действат като центрове за втечнен природен газ (LNG); призовава за създаването на дългосрочна и стабилна финансова рамка и постоянни възможности за финансиране чрез Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и полезните взаимодействия между транспортния и енергийния сектор, морските магистрали, „Хоризонт 2020“, европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейската инвестиционна банка;
23. подчертава, че заедно с Механизма за свързване на Европа регламентът за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) установява подходяща рамка на политиката, чрез която да се окаже подкрепа и на газовата инфраструктура на ЕС, в това число преноса на газ, терминалите за втечнен природен газ (LNG) и съхранението на втечнен природен газ (LNG), което значително улеснява идентифицирането на проекти, от които ЕС се нуждае, и осигуряването на тяхното изпълнение;
24. призовава Комисията да определи съвместно с държавите членки съоръжения за съхранение на газ от регионално значение и да осигури финансова подкрепа за насърчаване на най-ефективното изграждане и ползване на инфраструктура или за своевременно подобряване на съществуващия капацитет;
25. счита, че следва да бъде взет предвид принципът за географски баланс, когато се избира бъдещото място на нови терминали за втечнен природен газ (LNG) или за модернизиране/разширяване на капацитета на съществуващи терминали за втечнен природен газ (LNG) с помощта на средства от ЕС; подчертава, че следва да бъде разгледана изцяло икономическата мотивация за изграждането на нови терминали и да бъдат възприети най-ефективните в икономически план решения, за да се даде възможност на всички държави членки да се възползват от достъпа до международните пазари за втечнен природен газ (LNG), било то пряко или чрез други държави членки;
26. призовава Комисията и държавите членки да предоставят икономически ефективни, устойчиви по отношение на околната среда решения за пренос и съхранение на втечнен природен газ (LNG) в Съюза, особено в неговите най-отдалечени региони, както и за адекватно финансиране, като се осигуряват достъпни цени за крайните ползватели; подчертава необходимостта да се разгледат всички съществуващи решения за съхранение и пренос на втечнен природен газ (LNG), по-специално в островните региони, в т.ч. решения като виртуални газопроводи, маломащабна инфраструктура или използване на редовни кораби за транспорт на втечнен природен газ (LNG), като се вземе предвид потенциалната промяна в търсенето на това гориво;
27. подчертава, че стратегията следва също така да включва използването на втечнен природен газ (LNG) като алтернатива на развитието на инфраструктура за разпределение и пренос на газ в областите, в които това понастоящем не е икономически ефективно; отбелязва, че малките инсталации за втечнен природен газ (LNG) могат да осигурят оптималната инфраструктура за увеличаване на използването на природен газ в райони, в които инвестициите в газова инфраструктура не са рентабилни, включително за увеличаване на използването на газ за производство на топлоенергия, като по този начин се ограничават т.нар. ниски коминни емисии;
28. подчертава, че инвестициите в инфраструктура за втечнен природен газ (LNG) или в газова инфраструктура следва да избягват опасността от технологични блокади или блокиране на активи, свързани с инфраструктурата за изкопаемите горива; подчертава необходимостта от оценяване на алтернативите за доставка на втечнен природен газ (LNG), регионалните варианти и екологично устойчивите решения, както и от насърчаване на най-ефективното използване на съществуващите терминали за втечнен природен газ (LNG) с трансгранична перспектива; подчертава, че следва да се даде приоритет на пазарните решения в отговор на реално търсене на газ и за по-нататъшното развитие и подобряване на междусистемните връзки;
29. подчертава значението на регионалното сътрудничество при изграждането на нови терминали за втечнен природен газ (LNG) и подчертава, че държавите членки с излаз на море следва тясно да си сътрудничат с държави, които нямат излаз на море; във връзка с това подчертава, че оптимално използване на коридорите „Изток – Запад“ и „Север – Юг“ с подобрен капацитет за обратен поток би позволило пренос на втечнен природен газ (LNG) в държави, които нямат пряк достъп до терминал за регазификация;
30. призовава Комисията да създаде съвместно с държавите членки и техните региони общ проект „Сини коридори за втечнен природен газ (LNG) за островите“ за морския сектор, включително за пристанищата от широкообхватната трансевропейска транспортна мрежа, с цел създаване на необходимата инфраструктура за втечнен природен газ (LNG) и свързване на тази мрежа към основната трансевропейска транспортна мрежа;
31. призовава за бързо изпълнение на ключовите проекти от общ интерес, които вече са договорени, и по-специално тези, които ще осигурят интегрирането на газовия пазар на Иберийския полуостров с останалата част от Европа;
32. приветства факта, че важни проекти за втечнения природен газ (LNG) (например коридорът „Север – Юг“) се определят като проекти от общ интерес; призовава Комисията да включи пълноценно балканските държави при планирането на по-нататъшното изграждане на газопровода и трансевропейската транспортна мрежа, така че да се гарантира ключова роля на енергийния сектор на ЕС в региона;
33. подчертава значението на сигурността на доставките в държавите членки от Черноморския регион, който разполага с нарастващ потенциал за по-нататъшно развитие на проекти за втечнен природен газ (LNG), насочени към транспортиране на природен газ от Каспийския регион към Европа;
34. подчертава значението на по-нататъшното разширяване на инфраструктурата за доставки на газ от източносредиземноморския газов коридор, както и на проучването на възможността за развиване на неговия капацитет, така че той да се превърне в Средиземноморски център за терминали за втечнен природен газ (LNG).
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
1.9.2016 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
38 5 0 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Andor Deli, Karima Delli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Georg Mayer, Cláudia Monteiro de Aguiar, Jens Nilsson, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Gabriele Preuß, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Claudia Țapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, István Ujhelyi, Wim van de Camp, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska |
||||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Ivo Belet, Michael Gahler, Karoline Graswander-Hainz, Werner Kuhn, Jozo Radoš, Henna Virkkunen |
||||
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
Urszula Krupa |
||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
26.9.2016 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
33 10 6 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Nicolas Bay, Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, David Borrelli, Jerzy Buzek, Angelo Ciocca, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, András Gyürk, Hans-Olaf Henkel, Eva Kaili, Kaja Kallas, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Miapetra Kumpula-Natri, Janusz Lewandowski, Ernest Maragall, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Dan Nica, Angelika Niebler, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Carolina Punset, Michel Reimon, Paul Rübig, Sergei Stanishev, Neoklis Sylikiotis, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Vladimir Urutchev, Adina-Ioana Vălean, Henna Virkkunen, Martina Werner, Lieve Wierinck, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho |
||||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Michał Boni, Soledad Cabezón Ruiz, David Coburn, Eugen Freund, Françoise Grossetête, Massimiliano Salini, Maria Spyraki |
||||
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
Isabella Adinolfi, Andor Deli, Salvatore Domenico Pogliese |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
33 |
+ |
|
ENF |
Barbara Kappel |
|
PPE |
Bendt Bendtsen, Michał Boni, Jerzy Buzek, Andor Deli, Christian Ehler, Françoise Grossetête, András Gyürk, Krišjānis Kariņš, Janusz Lewandowski, Angelika Niebler, Salvatore Domenico Pogliese, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Maria Spyraki, Vladimir Urutchev, Henna Virkkunen, Adina-Ioana Vălean, Anna Záborská, Pilar del Castillo Vera |
|
S&D |
José Blanco López, Soledad Cabezón Ruiz, Eugen Freund, Eva Kaili, Miapetra Kumpula-Natri, Edouard Martin, Dan Nica, Miroslav Poche, Sergei Stanishev, Patrizia Toia, Martina Werner, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho |
|
10 |
- |
|
ECR |
Hans-Olaf Henkel, Evžen Tošenovský |
|
EFDD |
Isabella Adinolfi, David Borrelli, David Coburn |
|
ENF |
Nicolas Bay, Angelo Ciocca |
|
GUE/NGL |
Xabier Benito Ziluaga |
|
VERTS/ALE |
Ernest Maragall, Michel Reimon |
|
6 |
0 |
|
ALDE |
Kaja Kallas, Angelika Mlinar, Morten Helveg Petersen, Carolina Punset, Lieve Wierinck |
|
GUE/NGL |
Neoklis Sylikiotis |
|
Легенда:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“