Процедура : 2016/0184(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0280/2016

Внесени текстове :

A8-0280/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 04/10/2016 - 7.1
CRE 04/10/2016 - 7.1
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0363

ПРЕПОРЪКА     ***
PDF 668kWORD 53k
3.10.2016
PE 585.745v02-00 A8-0280/2016

относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата

(12256/2016 – C8-0401/2016 – 2016/0184(NLE))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчик: Джовани Ла Вия

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 КРАТКА ОБОСНОВКА
 ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата

(12256/2016 – C8-0401/2016 – 2016/0184(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12256/2016),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 192, параграф 1 и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0401/2016),

–  като взе предвид Парижкото споразумение, прието на двадесет и първата сесия на Конференцията на страните (COP21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), провела се в Париж, Франция, през декември 2015 г.;

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътят след Париж: оценка на въздействието на Споразумението от Париж, придружаваща предложението за решение на Съвета относно подписването от името на Европейския съюз на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата – (COM(2016)0110),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г.,

–  като взе предвид внасянето на 6 март 2015 г. от Латвия и Европейската комисия пред РКООНИК на планираните национално определени приноси на ЕС и неговите държави членки,

–  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0280/2016),

1.  дава своето одобрение за сключването на Парижкото споразумение;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на ООН.


КРАТКА ОБОСНОВКА

относно сключването, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата

Контекст

Парижкото споразумение е постижение с историческо значение за борбата срещу изменението на климата и за многостранното сътрудничество. То е едно амбициозно, балансирано, справедливо и правно обвързващо споразумение. Приемането на споразумението и фактът, че до края на COP 21 беше заявен планиран национално определен принос от общо 187 страни, бележат решаващ поврат в посока на всеобхватни и колективни действия в световен мащаб и след осъществяването им те окончателно и необратимо ще ускорят прехода към устойчива на климата и неутрална по отношение на климата глобална икономика. Това действие в световен мащаб има за цел да насочи света към предотвратяване на изменението на климата. Споразумението посочва, че пикът на световните емисии на парникови газове следва да бъде достигнат възможно най-бързо и че следва да бъде постигната неутралност по отношение на климата през втората половина на века. Парижкото споразумение включва следните основни елементи:

- Определя дългосрочна цел за насочване на света към ограничаване на глобалното затопляне до значително под 2°C в сравнение с нивата от прединдустриалния период, както и за продължаване на усилията за ограничаване на повишението на температурата до 1,5°C. Пожелателната цел от 1,5°C беше договорена, за да бъдат предизвикани по-амбициозни действия, както и за да се изтъкне загрижеността на по-уязвимите държави, които вече усещат въздействието на изменението на климата.

- То праща ясен сигнал на всички заинтересовани страни, инвеститори, предприятия, гражданско общество и лица, отговорни за определянето на политиките, че преходът към чиста енергия в глобален мащаб е реалност и че трябва да се извърши преход на ресурсите от изкопаемите горива; със 189 национални плана в областта на климата, които покриват около 98% от всички емисии, борбата срещу изменението на климата сега наистина е световно усилие. Благодарение на Парижкото споразумение ние се движим от действие на отделни страни към действие от страна на всички.

- То предоставя динамичен механизъм за извършване на преглед и за укрепване на амбицията с течение на времето. През 2023 г. страните ще започнат да се срещат на всеки пет години за „глобален преглед“, за да проследяват напредъка в намаляването на емисиите, адаптирането и подкрепата, предоставени и получени с оглед на дългосрочните цели на Споразумението.

- Страните имат правно обвързващо задължение да изпълняват вътрешни мерки за смекчаване с цел постигането на целите, предвидени в техния принос.

- Със Споразумението се постига по-голяма прозрачност и отчетност, включително чрез представяне на всеки две години от всички страни на инвентаризации на парниковите газове и информация, необходима за проследяване на техния напредък, експертно техническо проучване, многостранен преглед в помощ на напредъка на страните, както и механизъм за улесняване и насърчаване на спазването на изискванията.

- С него се предоставя амбициозен пакет за солидарност с подходящи разпоредби относно финансирането на борбата с изменението на климата и посрещане на нуждите по отношение на адаптацията, както и загубите и щетите, дължащи се на неблагоприятните последици от изменението на климата. С цел насърчаване на индивидуалните и колективните действия за адаптация с Парижкото споразумение за пръв път се установява глобална цел за увеличаването на капацитета и устойчивостта спрямо изменението на климата, а също и за намаляване на уязвимостта в това отношение. В международен план с него се насърчава по-доброто сътрудничество между страните с цел споделяне на научни знания относно адаптирането, както и на сведения относно практики и политики.

Позиция на докладчика

Докладчикът приветства проекта на предложение на Комисията за решение на Съвета относно сключването на Парижкото споразумение и счита, че то предоставя необходимата основа за сключването на Парижкото споразумение от страна на ЕС и неговите държави членки. ЕС и неговите държави членки изразиха намерението си да действат съвместно при изпълнение на Парижкото споразумение, като това е отразено в член 4, параграф 18 от Парижкото споразумение. Следователно ЕС и неговите държави членки отговарят солидарно за подготвянето, обявяването и поддържането на последователните национално определени приноси, които възнамеряват да постигнат, както и за изпълняване на вътрешни мерки за смекчаване. Като първа стъпка споразумението беше подписано от Комисията и Съвета от името на Европейския съюз и от всички 28 държави членки по време на церемонията по подписването на високо равнище, която се състоя в Ню Йорк на 22 април 2016 г.

Парижкото споразумение ще влезе в сила на 30-ия ден след датата, на която поне 55 страни по Конвенцията с общ дял от най-малко 55 % от емисиите на парникови газове в световен мащаб са депозирали своите документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване към ООН. Към 29 юни 2016 г. 178 държави са подписали Парижкото споразумение и 19 държави са депозирали документи за неговото ратифициране с изчислен общ дял от 0,18% от общите емисии на парникови газове. Наблюдава се растяща международна тенденция за позволяване на Парижкото споразумение да влезе сила през 2016 г. Пример за това е декларацията на ръководителите, приета на срещата на високо равнище на Г-7 в Исе-Шима, Япония, на 26 – 27 май 2016 г., която призовава всички страни да полагат усилия за влизането в сила на Парижкото споразумение през 2016 г.

Докладчикът счита, че е немислимо Парижкото споразумение да влезе в сила без ЕС да е страна от него, като се имат предвид лидерството на ЕС в борбата срещу изменението на климата, неговата роля в Протокола от Киото и неговите непрестанни усилия за бъдещ всеобщ договор. Поради тази причина той настоятелно призовава Съвета и отделните държави членки да вземат необходимите мерки, за да приключат процеса по ратифицирането на национално и ЕС равнище не по късно от края на 2016 г.

ЕС и неговите държави членки бяха първата голяма икономика, която представи своя планиран национално определен принос на 6 март 2015 г., като в него е взета предвид рамката за политиките в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г., определена от Европейския съвет през октомври 2014 г. ЕС си постави амбициозна цел за намаляване на емисиите на парникови газове на собствена територия с най-малко 40% до 2030 г. Оттогава ЕС и неговите държави членки вече поеха ангажимент за постигането на тази цел, като това се отнася до усилията за намаляване на емисиите за периода 2020-2030 г. Следователно докладчикът счита, че се налага да се прекъсне връзката между процеса по ратифициране на равнище ЕС и настоящите и предстоящите законодателни действия за изпълнение на целта за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 40%.

Заключение

Докладчикът счита, че решението за ратифициране на сключването на Парижкото споразумение, прието съгласно РКООНИК, ще изпрати силен сигнал и ще подчертае лидерството на ЕС и неговите държави членки и техните непрестанни усилия за справяне с изменението на климата на международно равнище. Освен това изпълнението на Парижкото споразумение ще има ключов принос към световните усилия в борбата с изменението на климата. Поради тези причини докладчикът счита, че официалното влизане в сила на Парижкото споразумение е основен приоритет за Европейския съюз. Той следователно призовава Съвета възможно най-скоро да вземе всички необходими мерки за определяне на окончателната си позиция относно ратифицирането на Парижкото споразумение заедно с едновременно протичащите процеси по ратифициране в държавите членки, така че да може да бъде приключен процесът по ратифициране на равнище ЕС и да се депозират документите за ратифициране в ООН преди края на 2016 г.

С оглед на горепосочените съображения, докладчикът предлага компетентната комисия и Европейският парламент да дадат своето съгласие за проекта на предложение на Комисията за решение на Съвета без ненужно забавяне.


ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие

Решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата

Библиография

12256/2016 – C8-0401/2016 – COM(2016)03952016/0184(NLE)

Дата на консултацията / искането за одобрение

30.9.2016

 

 

 

Водеща комисия

       Дата на обявяване в заседание

ENVI

 

 

 

 

Докладчици

       Дата на назначаване

Giovanni La Via

15.6.2016

 

 

 

Разглеждане в комисия

1.9.2016

 

 

 

Дата на приемане

3.10.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

54

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Miriam Dalli, Jørn Dohrmann, Stefan Eck, Eleonora Evi, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Sylvie Goddyn, Matthias Groote, Françoise Grossetête, György Hölvényi, Jean-François Jalkh, Karin Kadenbach, Giovanni La Via, Norbert Lins, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Frédérique Ries, Annie Schreijer-Pierik, Estefanía Torres Martínez, Nils Torvalds, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Mark Demesmaeker, Linnéa Engström, Fredrick Federley, Eleonora Forenza, Elena Gentile, Esther Herranz García, Jan Huitema, Merja Kyllönen, Joëlle Mélin, Sirpa Pietikäinen, Gabriele Preuß, Christel Schaldemose, Jasenko Selimovic, Bart Staes, Tom Vandenkendelaere

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Tiziana Beghin, José Bové, Jude Kirton-Darling, Olle Ludvigsson, Igor Šoltes

Дата на внасяне

3.10.2016

Правна информация - Политика за поверителност