СТАНОВИЩЕ относно нови възможности за малките транспортни предприятия, в това число съвместни бизнес модели

7.11.2016 - (2015/2349(INI))

Комисия по транспорт и туризъм
Докладчик по становище: Доминик Рике

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно нови възможности за малките транспортни предприятия, в това число съвместни бизнес модели (2015/2349(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз и по-специално член 5, параграф 3 от него,

–  като взе предвид Протокол № 2 към Договора за Европейския съюз относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно изпълнението на Бялата книга за транспорта от 2011 г.: равносметка и бъдещи действия за устойчива мобилност“[1],

–  като взе предвид Препоръка на ЕС 2003/361/ЕО относно определението за микро-, малки и средни предприятия,

–  като взе предвид годишния доклад за 2014/2015 г. относно европейските МСП,

–  като взе предвид съобщенията на Комисията, озаглавени „Мисли първо за малките – „Small Business Act за Европа“ (COM(2008)0394) и „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078),

–  като взе предвид съобщението на Комисията „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии (COM(2016)0501),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране[2],

–  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно „зелен“ растеж и възможности за МСП[3],

–  като взе предвид инструмента за МСП на програмата „Хоризонт 2020“ и INNOSUP, COSME, бизнес портала „Вашата Европа“, пилотния проект „Бърз път към иновации“ и възможностите за изграждане на мрежи;

–  като взе предвид Директивата за електронната търговия (2000/31/ЕО) и Директивата за услугите (2006/123/ЕО),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550),

–  като взе предвид Механизма за свързване на Европа (МСЕ), създаден с Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.[4],

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0304/2016),

A.  като има предвид, че малките и средни предприятия (МСП) са основният двигател на европейската икономика, като представляват, въз основа на цифри от 2014 г., 99.8% от всички предприятия извън финансовия сектор, и в тях са концентрирани две трети от всички работни места;

Б.  като има предвид, че малките и средни предприятия, които създават работни места през последните години, са предимно в сектора на услугите;

В.  като има предвид, че малките транспортни предприятия играят решаваща роля в правилното функциониране на мобилността в Европа, но често срещат затруднения да навлязат на пазара или да задържат мястото си в рамките на пазара, особено поради наличието на монополи на въпросния пазар;

Г.  като има предвид, че малките предприятия предоставят добавена стойност, особено в отдалечените и в гъсто населените райони, благодарение на това, че отлично познават местния пазар, на близостта им с клиента и/или на тяхната способност за бърза реакция и иновации; като има предвид, че освен това те са в състояние да предоставят съобразени с нуждите услуги и са инструменти за борба със социалното изключване, за създаване на работни места, генериране на икономическа активност, подобряване на управлението на мобилността и принос към развитието на туризма (в случаите, когато услугите за мобилност са пряко свързани с търсенето от страна на посетителите на нови продукти и опит);

Д.  като има предвид, че както търсенето на транспортни услуги, така и условията, приложими към тяхното предоставяне, се различават значително за пътниците и стоките, и че намаляването на мобилността не е вариант;

Е.  като има предвид, че организацията на транспорта в големите градове и по пътищата до тях създава условия за възникване на транспортни блокади и задръствания, представляващи значителна тежест за икономиката, като има предвид, че МСП в транспортния сектор са важно допълнение към мрежата на обществения транспорт в градските възли, особено в периоди от деня, когато общественият транспорт е много нередовен, както и в най-отдалечените райони без подходящо развита услуга за крайградски транспорт;

Ж.  като има предвид, че неотдавнашно проучване на Комисията показва, че 17% от европейските потребители са използвали услуги, предоставени от икономиката на споделянето, а 52% са запознати с предлаганите услуги; като има предвид, че очакванията на потребителите са насочени към леснодостъпни и гъвкави начини на използване на транспортни услуги, като в същото време цените се запазват в съответствие с действителните разходи за предоставянето, както и към лесен достъп до резервиране и сигурно плащане за предоставените услуги;

З  като има предвид, че икономиката на споделянето в транспортния сектор може активно да насърчи развитието на устойчиви форми на мобилност; като има предвид, че саморегулирането невинаги е решение и е необходима подходяща регулаторна рамка;

И.  като има предвид, че неотложната необходимост от устойчиво развитие и революцията в сферата на информационните и комуникационните технологии създадоха безпрецедентни възможности и предизвикателства за предприятия от всякакъв мащаб по отношение на отговора на нарастващото търсене на устойчива мобилност в рамките на ограничената инфраструктура;

Й.  като има предвид, че експоненциалният ръст на навлизането на интелигентни мобилни устройства, както и всеобхватното покритие на високоскоростната широколентова мрежа създадоха нови цифрови инструменти както за доставчиците на транспортни услуги, така и за потребителите, като намалиха транзакционните разходи и също така понижиха значението на физическото местоположение на доставчиците на услуги, което им дава възможност да бъдат широко свързани чрез цифрови мрежи, също така от отдалечени райони, за да предоставят услуги не само на регионално равнище, но и в световен мащаб;

K.  като има предвид, че технологичният напредък, новите бизнес модели и цифровизацията са променили в значителна степен сектора на транспорта през последните години, като са дали сериозно отражение върху традиционните бизнес модели и условията на труд и заетостта в отрасъла; като има предвид, че докато от една страна транспортният сектор се отвори, от друга страна условията на труд в много случаи се влошиха поради икономическата криза и, в някои случаи, поради недостатъчното прилагане на съществуващите разпоредби;

Л.  като има предвид, че транспортният сектор включва не само преки доставчици на транспортни услуги, но също така МСП, които предлагат услуги като поддръжка на транспортни средства, продажба на резервни части, обучение на персонала и отдаване под наем на превозни средства и оборудване; като има предвид, че съществува огромен потенциал за създаване на работни места, свързан с тези дейности, включително работни места за висококвалифицирани работници; като има предвид, че политиките за транспортния сектор следва да вземат предвид интересите на цялата верига на стойността;

M.  като има предвид, че едва 1,7% от предприятията в ЕС се възползват в пълна степен от напредналите цифрови технологии, докато 41% изобщо не ги използват; като има предвид, че цифровизацията на всички сектори е от съществено значение за поддържане и подобряване на конкурентоспособността на ЕС;

Н.  като има предвид, че присъщите за икономиката на сътрудничеството гъвкавост и лесно навлизане могат да осигурят възможности за заетост на групи, които традиционно са изключени от пазара на труда, особено жените, младите хора и мигрантите;

O.  като има предвид, че транспортните услуги могат да предложат добра възможност за самостоятелна заетост и да насърчат културата на предприемачество;

П.  като има предвид, че онлайн платформите за транспортни услуги могат да предложат възможност за бързо постигане на съответствие между исканията на услуга от страна на клиентите, от една страна, и предлагането на работна ръка от регистрирани предприятия или работници, от друга;

Р.  като има предвид, че според ОИСР качествените работни места са фактор от основно значение за справяне с високите равнища на неравенство и за насърчаване на социалното сближаване;

I.  Предизвикателства пред малките транспортни дружества

1.  счита, че транспортните предприятия са изправени пред значителни предизвикателства, за да отговарят на нарастващото търсене на мобилност в рамките на ограничената инфраструктура и нарастващите изисквания, свързани с околната среда; посочва, че всички транспортни предприятия са подложени на натиск, за да предоставят безопасни, устойчиви и силно конкурентни решения, които са съобразени с околната среда съгласно 21-вата конференция на страните по РКООНИК, като в същото време ограничат задръстванията, но че за малките предприятия е по-трудно и по-скъпо да се справят с тези предизвикателства;

2.  подчертава, че прекалено честото изменение на нормите за вредни емисии от превозните средства може да създаде затруднения за малките транспортни предприятия, като се има предвид амортизационният период на превозните средства от автопарка;

3.  подчертава комплексния характер на транспортния сектор, който се характеризира с многостепенно (местно, национално, европейско и глобално) управление, което е все още до голяма степен фрагментирано от вида транспорт; отбелязва, че този сектор е обект на силно регулиране, особено по отношение на достъпа до професията, съответните дейности и разработването, използването и пускането на пазара на транспортни услуги (изключителни права, определяне на горна граница на броя лицензи), както и субсидирането; подчертава, че безопасността и сигурността са от основно значение за транспортния сектор, но изразява съжаление във връзка с факта, че те, наред с други фактори, понякога са използвани като претекст за издигане на изкуствени бариери;

4.  призовава държавите членки да сложат край на явлението свръхрегулация, което често е свързано с протекционистки и корпоративни инстинкти, които водят до фрагментиране, усложняване и закостенялост в рамките на вътрешния пазар, като по тази начин се увеличава неравенството; счита, че за държавите членки е полезно да избегнат многобройните реакции по отношение на законността на тези онлайн платформи, като по този начин се избегнат едностранните неоснователни рестриктивни мерки; призовава държавите членки за пълно спазване и прилагане на Директивата за електронната търговия (Директива 2000/31/ЕО) и Директивата за услугите (Директива 2006/123/ЕО); поддържа становището, че свободното движение на доставчици на услуги и свободата на установяване, както са предвидени съответно в членове 56 и 49, са от основно значение за осъществяването на европейското измерение на услугите и следователно на вътрешния пазар;

5.  подчертава, че поради настоящата правна несигурност относно определението на „доставчици на услуги“ в транспортния сектор не е възможно да се установи лоялна конкуренция, и изразява съжаление относно срещаните от множество малки предприятия трудности да навлязат на местния и международния пазар и да разработят и предложат нови услуги; подчертава факта, че горепосочените обстоятелства възпрепятстват достъпа на МСП до този сектор;

6.  счита, че Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета трябва да се подобри, за да бъде преодоляно сериозното смущение на националните транспортни пазари в няколко държави членки, което се появи след въвеждането на регламента;

7.  приветства новите възможности, предлагани от малки транспортни предприятия и новите съвместни бизнес модели, като в същото време изразява съжаление относно антиконкурентни практики, които са резултат от неравномерното прилагане на правилата на ЕС в държавите членки, по-специално що се отнася до възнагражденията и системите за социална сигурност, което може да доведе до сериозни изкривявания като социален дъмпинг, както и предизвикателствата, свързани със сигурността;

8.  призовава Комисията и държавите членки да засилят правоприлагането; счита, че всяка промяна в законодателството относно социалните условия и условията на труд трябва да зачита всички основни свободи на ЕС, не трябва да ограничава лоялната конкуренция, основаваща се на обективни конкурентни предимства, и не трябва да създава допълнителна административна тежест или допълнителни разходи за малките транспортни предприятия;

9.  отбелязва, че малките транспортни предприятия трябва да инвестират не само за да спазят приложимото законодателство, но и за да останат конкурентоспособни (например като поставят акцент върху новите технологии); изразява съжаление относно факта, че от една страна, и за разлика от това, което се случва с големите дружества, достъпът на тези предприятия до кредитиране и финансиране на паричните пазари остава ограничен въпреки мерките за увеличаване на паричната маса, а от друга страна, че публичните финансови помощи, по-конкретно на европейско равнище, често не се предоставят поради прекалено сложни и дълги административни процедури; подчертава значението на осигуряването на разпространяване на информация и съдействие за малките предприятия кандидати в рамките на Европейския инвестиционен фонд;

10.  отбелязва, че в контекста на нарастващата урбанизация транспортът трябва да бъде организиран по все по-интегриран, цифровизиран и мултимодален начин, и че градските възли заемат все по-централна роля в организирането на устойчивата мобилност; подчертава нарастващото въздействие на приложенията за планиране на мултимодални пътувания, както и колко важно е за малките предприятия да бъдат включени в списъка на наличните приложения и портфейли на транспортни услуги; подчертава, че достъпът до интернет за всички би насърчил споделянето на транспорта и по-доброто планиране на пътуванията;

11.  отбелязва, че поради икономически затруднения и липса на средства за поддържане на „капилярната“ транспортна мрежа се закриват редица второстепенни линии в много райони, особено в най-откъснатите и най-слабо населените райони; счита, че появата на съвместни бизнес модели не може по никакъв начин да оправдае отказа от предоставяне на обществени услуги за превоз в тези райони;

12.  подчертава особеното значение за градската мобилност на отдаването под наем на леки превозни средства като велосипеди или скутери; отбелязва, че по-голямата част от тези оператори работят в сектора на МСП; насърчава по-често да се взема предвид потенциалът на тези оператори в процеса на повишаване на нивото на градска мобилност, както и за формирането на енергийно ефективен и икономичен по отношение на ресурсите градски транспорт;

13.  призовава държавите членки и Комисията да разгледат възможността за обединяване на малки транспортни предприятия, което ще улесни развитието на партньорство между тези предприятия и ще помогне на клиентите да открият според потребностите си желаните услуги, предоставяни от малки транспортни предприятия;

14.  призовава Комисията, когато определя насоки в тази област, да вземе предвид трудностите, които новите съвместни бизнес модели срещат при проникването в селските и извънградските среди;

15.  отбелязва, че разработването на съвместни бизнес модели може да оптимизира използването на превозните средства и инфраструктурата, като така помогне да се отговори на търсенето на мобилност по по-устойчив начин; отбелязва, че нарастващото използване на данни, генерирани от потребителите, може да доведе до създаване на добавена стойност в транспортната верига; подчертава обаче, че концентрацията на данни в ръцете на ограничен брой посреднически платформи може да окаже отрицателно въздействие както върху справедливото разпределение на доходите, така и върху балансираното участие в инвестициите в инфраструктура и при други съответни разходи, което има пряко въздействие върху МСП;

16.  приветства факта, че платформите за посредничество въведоха идеята за конкуренция както между тях, така и със съществуващите оператори и корпоративни структури, а също и за подкопаване на съществуващите монополи и предотвратяване на нови такива; подчертава, че така се насърчава пазар, който е много повече насочен към търсенето на потребителите, като държавите членки се насочват към преразглеждане на структурата на пазара; отбелязва обаче, че, освен ако има подходяща и ясна правна рамка, платформите за посредничество, характеризирани с явление, според което „победителят взима всичко“, ще доведат до господстващо положение на пазара, което би навредило на разнообразието на икономическата структура;

17.  обръща внимание на възможностите и предизвикателствата (напр. малки предприятия биха могли да се появят в тези нови области), произтичащи от развитието на свързани и самоуправляващи се превозни средства (автомобили, кораби, безпилотни летателни апарати и автоматизирани конвои от камиони); поради това настоятелно призовава Комисията да предложи пътна карта относно свързаните и автоматизираните превозни средства и да анализира потенциалните последици вследствие на широкото използване на тази технология върху европейския транспортен сектор, особено за МСП;

II.  Препоръки: как предизвикателствата да се превърнат във възможности

18.  призовава за продължаване на усилията с оглед завършване на Единното европейско транспортно пространство; счита, че всяко законодателство, което налага нови изисквания за малките предприятия, по-специално данъчни, социалноосигурителни и екологични мерки, следва да бъде съразмерно, просто и ясно, да не пречи на развитието на тези предприятия и при необходимост да отразява регионалните и национални характеристики в различните държави членки; счита, че такова законодателство трябва да бъде придружено от необходимите стимули (правни и/или финансови);

19.  счита, че насърчаването на координирана европейска интегрирана система за мобилност е най-добрият способ за подходящо интегриране на всички предприятия от всички видове транспорт в една обща динамика, в която цифровизацията и поощряването от самия транспортен сектор на иновациите е най-добрият начин да се гарантира на клиентите една единна съгласувана система, а на професионалистите – по-добра позиция при създаването на добавена стойност;

20.  отбелязва, че нивото на приспособяване на услугите, предлагани от малките и средни предприятия в транспортния сектор, невинаги се съобразява в достатъчна степен с потребностите на хората с увреждания и възрастните хора; призовава за това всички инструменти и програми, насочени към подпомагането на тези оператори, да се съобразяват с необходимостта от осигуряване на максимално адаптиране на транспортните услуги към потребностите на хората с ограничена мобилност;

21.  отбелязва, че предвид недостига на инвестиции в инфраструктура, всички оператори, които се ползват от тази инфраструктура трябва да дадат своя принос, като изцяло се вземат предвид всички съществуващи транспортни данъци, такси и отрицателни въздействия върху околната среда и здравето; подчертава значението на интернализирането на отрицателните външни фактори в автомобилния транспорт и целевото разпределение на приходи за ползването на транспортна инфраструктура, включително трансгранична; въпреки всичко признава, че това може да създаде специфични проблеми на малките предприятия, в т.ч. в най-отдалечените региони, които проблеми приоритетно трябва да бъдат взети предвид;

22.  припомня, че ЕФСИ беше създаден с цел да допринесе за силно новаторски пазарни проекти, и поради това го разглежда като важен инструмент за подпомагане на МСП от транспортния сектор при разработването на нови решения за мобилност; призовава Комисията и държавите членки да ускорят неговото прилагане и да увеличат предоставяната на МСП и на стартиращите предприятия помощ при изготвянето на такива проекти;

23.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за борба с антиконкурентните практики на големите интегрирани групи с цел справяне с дискриминацията и ограниченията за достъп до пазара, независимо от размера и вида на предприятията, особено по отношение на новите бизнес модели; призовава за диалог и подобряване на отношенията, особено на новите и потенциалните пазари, между превозвачи и възложители, както и за разрешаване на проблемите, свързани с фиктивни самостоятелно заети лица;

24.  насърчава интегрирането на МСП в изграждането на проект за интегрирана европейската система за издаване на билети; отбелязва, че ефективността на такава система ще зависи от обхващането на възможно най-много предприятия и оператори, предлагащи транспортни услуги; отбелязва, че обмяната на информация и опит между големите оператори и малките и средни предприятия могат да донесат ефект на синергия, изключително благоприятен за проектирането на ефективна транспортна мрежа в Европа;

25.  призовава, с оглед на по-голяма прозрачност, за преразглеждане и хармонизиране на правилата за достъп до регулирани професии и дейности в Европа и за проверки на тези професии, така че да се даде възможност на нови оператори и услуги, свързани с цифровите платформи и икономиката на сътрудничеството, да се развиват в благоприятна бизнес среда, включително по-голяма прозрачност по отношение на законодателните промени, както и да съществуват съвместно с традиционни оператори в среда на здравословна конкуренция; отбелязва положителните резултати на операторите в икономиката на споделянето по отношение на създаването на нови работни места за младите хора, навлизащи на пазара на труда, и самостоятелно заетите работници;

26.  призовава Комисията да публикува без по-нататъшно забавяне пътна карта за предоставянето на данни за обществения транспорт и въвеждането на хармонизирани стандарти за данните за транспорта и програмните интерфейси, с цел насърчаване на иновациите, основани на интензивно използване на данни и предоставянето на нови транспортни услуги;

27.  счита, че предвид развитието на икономика на сътрудничеството решението не е нито специфични за сектора разпоредби, нито разпоредби, приложими само към платформите, както и че занапред системата за мобилност трябва да бъде разглеждана като едно цяло; призовава за създаването на модернизирана мултимодална регулаторна рамка, която подпомага иновациите и конкурентоспособността, както и защитата на потребителите и техните данни, като защитава правата на работниците и осигурява равнопоставени условия за различните оператори; предвид това обръща внимание на важното значение на оперативната съвместимост в транспортния сектор, тъй като тя дава възможност на малките предприятия за унифицирани решения;

28.  призовава държавите членки да оценят необходимостта от адаптиране на националното си законодателство в областта на трудовата политика към цифровата ера, като вземат предвид характеристиките на моделите на икономиката на сътрудничеството и съответните трудови закони във всяка държава членка;

29.  счита, че подобна цел изисква сближаване на моделите въз основа на ясно, последователно и неприпокриващо се определение за посредници и доставчици на услуги; призовава да се прави разграничение между тези платформи за посредничество, които не генерират печалби за своите потребители, и тези, които свързват доставчик на услуги (със стопанска цел) и клиент, със или без трудови правоотношения между доставчика на услуги и платформата; предлага, с цел да се улесни спазването от всички страни на техните данъчни и социалноосигурителни задължения, както и за да се гарантира, че доставчиците на услуги, които използват платформите, са компетентни и подходящо квалифицирани (с цел да се осигури защита на потребителите), националните органи следва да имат възможност да поискат информация, която те считат за необходима, от платформите за посредничество; подчертава, че вече наличните системи за обратна връзка и оценка също помагат на посредниците да изградят основаващи се на доверието взаимоотношения с потребителите, както и че генерираните по този начин данни да бъдат обработвани съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета;

30.  счита, че големият потенциал за прозрачност на икономиката на сътрудничеството дава възможност за проследяване на транспортните дейности в съответствие с целта за прилагане на съществуващото законодателство; призовава Комисията да публикува насоки относно начина, по който правото на Европейския съюз се прилага към различните видове бизнес модели на сътрудничество, за да се запълнят при необходимост регулаторните пропуски в сферата на заетостта и социалната сигурност по начин, който зачита националните правомощия;

31.  подчертава, че към предприятията, извършващи дейност в транспортния сектор, спадат и оператори, които предоставят пряко транспортни услуги, като например доставчици на обучение, дружества за отдаване под наем на автомобили и сервизи; отбелязва, че по-голямата част от тези оператори работят в сектора на МСП; призовава да се вземат предвид нуждите на тези оператори при проектирането на правни решения и инвестиционни програми, насочени към подпомагане на развитието на малките и средни предприятия;

32.  насърчава Комисията да подкрепи МСП в транспортния сектор, с цел да се сформират клъстери в тази област, към които да могат да се присъединяват както потребители, така и други заинтересовани страни;

33.  отбелязва, че повечето доставчици в икономиката на сътрудничеството са от държави извън ЕС; счита, че ЕС трябва да разработи повече иновативни стартиращи предприятия в транспортния сектор и насърчава по-голяма подкрепа за тези предприятия, особено за обучение на млади предприемачи в тази област;

34.  изразява съжаление, че отговорът на държавите членки за развитието на икономиката на сътрудничеството досега е бил силно фрагментиран, а в някои случаи определено неадекватен спрямо потенциала и предимствата на развитието на този сектор, както и обратен на очакванията на потребителите, като счита, че е желателно да има координиран и всеобхватен подход на европейско равнище, обхващащ въпросите на устойчивата икономика на сътрудничеството; отбелязва разумния подход на Комисията към този нов модел на стопанска дейност, както е посочено в наскоро публикуваното съобщение, в което се набляга на значението на икономиката на споделянето за бъдещия растеж[5];

35.  отбелязва огромния потенциал на новите технологии за създаването на нови форми на предоставяне на услуги в сектора на транспорта на стоки; особено подчертава огромните възможности на дроновете, които вече предоставят много ефективен инструмент за работа в трудни условия; подчертава, че ЕС следва да подкрепя потенциала на МСП, ангажирани в проектирането, производството и използването на безпилотни летателни апарати;

36.  счита, че икономиката на сътрудничество представлява важен ресурс за устойчивото развитие на свързаността в периферните, планински и селски райони, с непреки ползи и за туристическия сектор;

37.  счита, че законодателните изисквания следва да бъдат пропорционални на естеството на дейността и мащабите на предприятието; въпреки това изразява загриженост относно това дали продължават да съществуват основания за изключване на леки търговски превозни средства (ЛТПС) от прилагането на някои европейски правила, като се има предвид все по-разпространеното използване на леките търговски превозни средства в международния превоз на стоки; приканва също така Комисията да представи диагностичен доклад за последващото въздействие върху икономиката, околната среда и безопасността;

38.  призовава за създаване на структури за сътрудничество между малки транспортни предприятия, научноизследователски институти и местните и регионални органи с цел да се подобри организирането на устойчива градска и междуградска мобилност, така че да се отговори ефективно на появата на нови услуги и продукти, включително тези, предлагани от МСП (например първите и последните етапи на превоз от врата до врата), като същевременно се съгласуват по-добре съществуващите мрежи за обществен транспорт с потребностите и очакванията на пътниците; призовава за включването на информация относно услугите за мобилност, предлагани от малките предприятия, в информационните услуги за пътувания и туристическо планиране;

39.  призовава за създаването на иновативни оперативни единици, които дават възможност за пълно прилагане на концепцията за споделени градове („shareable cities“) и помагат на местните, регионалните и националните институции да реагират адекватно на появата на нови услуги и продукти;

40.  подчертава значението на целенасоченото обучение (напр. по отношение на големите информационни масиви, интегрираните услуги и др.) с цел подпомагане на транспортните дружества генерират добавена стойност от цифровата сфера; поради това призовава за адаптиране на начина, по който се обучават специалистите, в съответствие с уменията и квалификациите, които се изискват от новите бизнес модели, по-специално, за да се отговори на недостига на персонал, особено на водачи;

41.  подчертава, че МСП в транспортния сектор често се въздържат от разрастване поради по-високите рискове, свързани с трансграничната дейност, поради различията в правните системи на различните държави (членки); призовава Комисията – в сътрудничество с националните, регионалните и местните органи на държавите членки – да развива платформи за сътрудничество и комуникационни платформи с цел предоставяне на консултации и обучение за МСП с оглед на различните схеми за финансиране, предоставянето на безвъзмездни средства и интернационализацията; отправя искане към Комисията за по-нататъшно оползотворяване на съществуващите програми за подпомагане на МСП и за популяризирането им сред участниците в транспортния сектор в контекста на полезните взаимодействия между различните фондове на ЕС;

42.  насърчава местните органи да се ангажират активно с принципите на декарбонизация на градския транспорт, формулирани в Бялата книга за транспорта, а операторите – да спечелят позиции в новата рамка относно конкуренцията и дейността с конкурентните предимства, които ще предложат услугите с нулеви емисии и постепенната цифровизация на тяхното управление, функциониране и предлагане на пазара;

43.  призовава Европейската комисия, държавите членки и местните органи на управление да насърчават иновациите в областта на икономиката на споделянето, като самите те ще бъдат улеснени от появата на икономиката на сътрудничеството, като споделяне на автомобили, велосипеди, споделен товарен транспорт, споделено ползване на такси, споделено пътуване, автобуси на повикване и техните връзки с обществения транспорт;

44.  призовава Комисията да следи отблизо, посредством засилено сътрудничество между своите генерални дирекции, развитието на цифровата икономика и въздействието на законодателните инициативи по „Програмата в областта на цифровите технологии“ върху транспортния сектор;

45.  призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, да извършват редовна оценка на въздействието на цифровизацията върху броя и вида на работните места в сектора на транспорта и да гарантират, че политиките в областта на заетостта и социалните въпроси са в синхрон с цифровизацията на пазара на труда в сферата на транспорта;

46.  препоръчва предприятията в икономиката на споделянето, както и хората, работещи в сектора на транспорта, да намерят модели, според които да работят заедно за преследването на общи интереси, като например в областта на застраховането;

47.  приветства моделите за гъвкаво работно време, договорени от социалните партньори в сектора на транспорта, които позволяват на работниците да съчетават по-добре професионалния и личния живот; подчертава, обаче колко е важно да се наблюдава спазването на задължителните правила относно работното време, както и времето за управление на превозното средство и времето за почивка, което следва да бъде улеснено в резултат на цифровизацията на сектора на транспорта;

48.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]  Приети текстове, P8_TA(2015)0310.
• [2]  Приети текстове, P7_TA(2013)0036.
• [3]  Приети текстове, P8_TA(2015)0198.
• [4]  OВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.
• [5]  COM(2016)0356

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Поради липсата на съответни статистически данни, реалността на малките транспортни предприятия в Европа е трудно обозрима. Ако е очевидно, че тяхната значимост е различна в зависимост от вида транспорт (автомобилния, речния и морския транспорт са силно засегнати, железопътния и въздушния транспорт в по-малка степен), то няма начин да се определи с точност техният брой, дял в заетостта или делът им в богатството, създадено в рамките на Съюза.

Под „транспортни предприятия“ докладчикът разбира предприятията, които предоставят транспортни услуги, независимо дали за пътници или стоки. Следователно транспортният сектор и свързаните с него услуги не попадат в обхвата на настоящия доклад.

Малките транспортни предприятия са особено трудни за оценяване, защото техните профили са много разнообразни в зависимост от вида на транспорта, държавата, вида на предоставяната услуга и конкурентната структурата на пазара, на който те извършват дейност. Има семейни предприятия, малки и средни предприятия, микропредприятия, занаятчийски и стартиращи предприятия. Тъй като те са включени в системата за мобилност в по-голяма или по-малка степен, всяко от тези предприятия изисква диференциран подход. Така малките и средните предприятия, които съставляват административна категория, се възползват от редица помощи, извършват дейност в един добре определен пазарен сегмент и често зависят от големи предприятия, без непременно да се стремят към експоненциален растеж. От друга страна, стартиращите предприятия, (за които се оказва невъзможно да се намери административно определение) в повечето случаи създават свои собствени пазари чрез използването на дадена идея, отличават се с по-голяма гъвкавост и често имат необходимия потенциал, за да се развиват на международно равнище.

Всички тези предприятия обаче играят решаваща роля както за превоза както на пътници, така и на стоки, като улесняват мобилността, която в исторически план е била структурирана от така наречените „големи“ предприятия. Благодарение на по-детайлно познаване на местния пазар, по-голяма близост с клиента и/или често способност за бърза реакция и способност за иновации, малките предприятия подобряват индивидуалния превоз на пътници и особено при съдбовния „последнен километър“ в гъсто населените райони. По същия начин, в отдалечените райони, където изграждането на железопътна инфраструктура или организацията на обществен транспорт биха били прекалено скъпи, лекият автомобил е често единственото възможно превозно средство за транспорт за определени групи от населението.

Следователно малките предприятия са неделима част от европейската мобилност. Те обаче притежават таланти, които се нуждаят от благоприятна среда, за да се развиват. Именно тук законодателят може и трябва да изпълнява своята мисия чрез създаването на възможно най-благоприятна регулаторна, социална и данъчна среда. По този начин малките транспортни предприятия ще могат да превърнат във възможности множеството предизвикателства, пред които са изправени днес, като се започне от революция в областта на ИКТ.

Значението на потребностите от информация и комуникация на транспорта естествено превръща сектора в благодатна почва за цифровата икономика и по-специално за платформите за посредничество. Станали достъпни за малките предприятия, новите технологии значително модернизират икономиката на мобилността (оптимизиране на използването на превозните средства, намаляване на разходите, намаляване на задръстванията, опростяване на връзката доставчик/клиент). Тези платформи, по-специално тези, свързани с икономиката на споделянето, като същевременно оптимизират разпределението на предлагането спрямо търсенето, въвеждат радикална промяна. Това надхвърля рамките на ефективността: променя се цялата организация на мобилността като се отправя предизвикателство към утвърдените участници и се стига до появата на самоуправляваща се система консуматори, в която се поставя под въпрос връзката работодател/служител. Чрез контролиране на двата края на веригата, познаване на нуждите на клиентите, съчетани с възможност за предоставяне на съответна оферта в точния момент, новите участници в цифровия свят са успели да се възползват от част от своята добавената стойност, като по този начин са повдигнали въпроси, свързани с инвестициите в инфраструктура, използвана от заинтересованите страни, които я поддържат в публичния и частния сектор на невиртуалната икономиката.

Първото предизвикателство за малките предприятия е да се възползват от този цифров преход. Независимо дали са активни участници или не, те трябва да се адаптират, ако не искат да преживеят упадък.

На второ място, никога не е имало по-добри перспективи за разработване на устойчиви решения, които въпреки ограничената способност на транспортната инфраструктура, дават възможност да се отговори на нарастващата нужда от мобилност по екологосъобразен начин. В тази връзка, нека не забравяме, че въпреки общия спад на нивото на емисиите през последните десет години в други сектори на европейската икономика, емисиите от транспорта продължават да нарастват. Емисиите от транспорта днес възлизат на около една четвърт от емисиите на ЕС. На 21-ата Конференция на страните относно борбата с изменението на климата се потвърди спешната необходимост транспортният сектор да изиграе своята роля в прехода към една декарбонизирана икономика. През 2050 г., т.е. съвсем скоро, над 80 % от населението ще живее в градовете. По този начин градската мобилност ще се превърне в още по-важно предизвикателство, което изисква необходимостта от организиране на мултимодални, конкретни и интегрирани пътувания. Тук отново ролята на регулаторния орган ще бъде да създаде рамка, стимулираща този екологичен преход. С други думи, трябва да се направи по-рентабилна инвестиция.

Трябва също да се отбележи, че докато всички предприятия са длъжни да се съобразят с изискването, малките предприятия трябва да положат по-големи усилия, за да постигнат това, което се изисква от тях.

Парадоксално е, че докато на теория регулаторната рамка трябва да създаде възможно най-добрите условия за справяне с тези предизвикателства, тя често е част от проблема, особено в сектор като транспортния, който е силно регулиран на няколко нива - местно, регионално, европейско и световно.

Днес, в резултат на различия в прилагането на правото и на изпълнението му икономическите и социалните смущения на пазара остават широко разпространени, от една страна, а малките предприятия страдат несъразмерно от липсата на истинско Единно европейско транспортно пространство, от друга страна. Достъпът до професии в транспортния сектор се различава значително от една държава в друга, като жителите и чуждестранни лица не винаги се третират еднакво. Докато безопасността е неотменимо изискване във всяка транспортна дейност, тя често се използва като бариера за достъп до пазара. С други думи, ние се нуждаем от по-голямо присъствие на Европа в тази област също.

При навлизането на нови участници на пазара, правната несигурност по отношение на определението на доставчици на транспортни услуги възпрепятства създаването на справедлива конкуренция и възпира амбициите на много малки предприятия. Въпреки, че понятието „работник“ е определено в съобщение на Комисията (COM(2002)694 final), като човек, който извършва действителна и ефективна работа под ръководството на друго лице и срещу възнаграждение, то понятието „самостоятелно заето лице“ не е ясна. От друга страна, поради сложността на настоящите правила може да бъде трудно на утвърдените участници в транспортния сектор да се справят с пристигането на нови участници.

Трябва да се добави, че различните публични помощи, достъпни за малките предприятия, на национално и европейско равнище, не винаги са лесни за достъп и сроковете не са съобразени с иновационните цикли. Европа трябва да обърне повече внимание на малките предприятия.

С оглед на гореизложеното докладчикът отправя редица предложения за превръщане на тези предизвикателства във възможности за малките предприятия:

  ускоряване на усилията за завършване на Единното европейско транспортно пространство, слагайки край на различията при прилагането на правото (преразглеждане на изключенията за лекотоварните превозни средства, борба с антиконкурентните практики, хармонизиране на достъпа до професията и свързаните с тях проверки)

  насърчаване на сближаване между традиционната икономика и платформите за посредничество, включително модели за икономика на споделянето, с цел насърчаване на иновациите, защитата на потребителите и наличието на лоялна конкуренция (рамка, благодарение на която всички предприятия допринасят за социалните разходи за транспорт и инвестициите в инфраструктурата)

  организиране на по-добро сътрудничество между местните органи и малките транспортни фирми с цел подобряване на градската мобилност, която ще бъде напълно декарбонизирана в най-близко бъдеще.

Приложение I. Приложение I публично разпространен въпросник с цел изготвянето на доклада

Доклад по собствена инициатива на Европейския парламент относно

Нови възможности за малките транспортни предприятия, в това число съвместни бизнес модели

КОНСУЛТАЦИЯ

„През ноември 2015 г. комисията по транспорт и туризъм на Европейския парламент реши да изготви доклад по собствена инициатива относно новите възможности за малките предприятия в сектора на транспорта, включително моделите на икономиката на споделянето. Приятели предприемачи и участници в мобилността, в качеството на докладчик по досието бих искал да Ви поканя да представите вашите предложения , така че да се даде възможност на вашите предприятия да предвидят по-добре предизвикателствата, пред които са изправени.“

Доминик Рике (ALDE-UDI)

Член на Европейския парламент

Заместник-председател на комисията по транспорт и туризъм

Член на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

Председател на интергрупата за дългосрочни инвестиции и реиндуистриализация

ИНФОРМАЦИЯ

Целта на този доклад по собствена инициатива е да се определят предизвикателствата, пред които са изправени днес малките предприятия в областта на транспорта в Европа. Въз основа на тези констатации ще бъдат предложени решения с оглед увеличаване на нашата конкурентоспособност, като същевременно се гарантира последователно и устойчиво развитие на цялата транспортна система, както и на равноправни условия за всички участници. Докладът, който се стреми да повлияе на начина, по който законодателите ще разгледат тези въпроси, ще се ограничи до МСП и стартиращи предприятия, свързани с мобилността като услуга (по отношение на лица или стоки). Транспортния сектор и инфраструктурата, не са пряко засегнати от тази консултация.

Окончателната версия на доклада следва да бъде приета през септември 2016 г., а първоначален проект ще бъде изготвен в началото на април, за да бъде разгледан от компетентната комисия малко по-късно този месец. Крайният срок за изпращане на Вашите отговори е определен за 29 февруари (тъй като тази година е високосна). Отговорите и исканията за разяснения следва да бъдат изпращани до: [e-mail].

Вашите идеи ще помогнат за изготвянето на доклада, а тяхното съдържание няма да бъде разпространено публично. Въпреки това, за да се осигури прозрачност, имената на участниците, следва да бъдат посочени в края на доклада.

За да Ви улесним в оформянето на вашите отговори, по-долу ще намерите списък с примерни въпроси. Ако има нещо, което Вие бихте искали да споделите с нас, но което не е обхванато по подходящ начин от тези въпроси, не се колебайте да го добавите към вашите отговори.

Брюксел, 29 януари 2016 г.

ВЪПРОСИ

1)  Кои са основните предизвикателства, пред които е изправено вашето предприятие днес?

2)  До каква степен сте дигитализирали вашите процедури? Каква част от вашата дейност се основава на или зависи от информационните и комуникационни технологии? Каква роля играят големите информационни масиви („big data“) за вашата дейност?

3)  По какъв начин вземате под внимание целта за устойчиво развитие / неотдавнашните демографските промени? (по-специално застаряването на населението и урбанизацията)

4)  Опитвате ли се да интернационализирате вашите услуги и какви проблеми възникват в този случай? Представляват ли страните с нововъзникващи икономики възможност за растеж на вашето предприятие?

5)  Какъв вид транспорт извършвате основно? До каква степен смятате, че този вид транспорт е твърде ограничен, за да се позволи достъп до и оцеляването на съответния пазар?

6)  Смятате ли, че предприемачите са добре възприемани/третирани в Европа?

7)  Как се финансирате (субсидии, кредити, гаранции по заеми, външни капиталови инвестиции...)? Запознати ли сте с различните европейски програми за подкрепа на МСП и стартиращите предприятия? Използвате ли ги и защо?

8)  Ако сте стартиращо предприятие , има ли сте усещането, че сте получили достатъчно подкрепа в различните етапи на вашето развитие?

9)  Ако принадлежите към икономиката на споделянето:

-  Как публичните органи реагираха при пристигането ви на пазара? Какви са вашите отношения с предприятията, принадлежащи към „старата“ икономика?

-  Данъчното облагане, социалните права и сигурността са сред основните теми, предизвикващи загриженост: каква е Вашата реакция и какви са Вашите препоръки?

10)  Бихте ли казали, че правната среда, в която се развивате е задоволителна? (стабилна във времето, хармонизирана между (европейските) държави , ясна, адаптирана към действителността, цялостна)

11)  Проблемите, които посочвате, изискват ли по-добри/нови разпоредби? По-добро прилагане на съществуващото законодателство? по-малко правила? и на какво равнище? (местно/национално/европейско)

12)  Каква е вашата представа за мобилността след 5, 10, 20 години? Оптимистично ли сте настроени по отношение на бъдещето на вашето предприятие?

ЗА ВАС

-  Име и фирмено наименование на вашето предприятие:

-  Държава на стопанска дейност и държава/държави, в която/в които извършвате дейност:

-  Брой на служителите/доставчиците, необходими за постигане целите на предприятието:

-  Вид на предоставяната услуга:

-  Етап на развитие:

-  Оборот и прогнозна оценка:

-  Контакт (ел. адрес + тел.) и уебсайт/профил в социалните мрежи/приложение:

Приложение II. Списък на страните, с които докладчикът е бил в контакт

- Allied for Startups

- Avatar Logistics

- BlablaCar

- Captain Train

- Caisse des Dépôts et Consignations (Франция)

Камара на професиите и занаятите (APCMA) (Франция)

Европейска комисия

- Drivr

- Европейска асоциация на пътните превозвачи (UETR)

Националната федерация на автомобилния транспорт (FNTR) (Франция)

- France Digitale

- Heetch

- Inland Navigation Europe (INE)

- LEO Express

- Mouvement des Entreprises de France (Medef)

Taxis Bleus (Belgium and France)

- G7 Taxis (France)

- Uber

Международна асоциация за обществен транспорт (UITP)

Приложение III. Списък с експерти

- Карло Камбини, Politecnico di Torino, доцент

- Матиас Финджер, преподавател, директор на Флорентинската школа по регулиране - Транспорт и председател на управителния съвет на „Network Industries, EPFL“

- Габриеле Греа, Università Commerciale L. Bocconi (Милано, Италия), професор

- Сампо Хитанен, главен изпълнителен директор на Maas, Финландия

- Хуан Хосе Монтеро Паскуал UNED, Мадрид, доцент

29.9.2016

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно новите възможности за малките предприятия в сектора на транспорта, включително бизнес модели за икономика на сътрудничеството

(2015/2349(INI))

Докладчик по становище: Елена Джентиле

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че технологичният напредък, новите бизнес модели и цифровизацията са променили в значителна степен сектора на транспорта през последните години, като са дали сериозно отражение върху традиционните бизнес модели и условията на труд и заетостта в отрасъла; като има предвид, че докато, от една страна, транспортният сектор се отвори, от друга страна, условията на труд, в много случаи се влошиха поради икономическата криза и, в някои случаи, поради недостатъчното прилагане на съществуващите разпоредби;

Б.  като има предвид, че в сектора на транспорта има не само преки доставчици на транспортни услуги, но също и МСП, които предлагат услуги като поддръжка на транспортни средства, продажба на резервни части, обучение на персонала и за отдаване под наем на превозни средства и оборудване; като има предвид, че съществува огромен потенциал за създаване на работни места, свързан с тези дейности, включително работни места за висококвалифицирани работници; като има предвид, че политиките за сектора на транспорта следва да отчетат интереса, представляван от цялата верига за създаване на стойност;

В.  като има предвид, че в своето съобщение, озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM 2016/0356) Комисията посочва, че гъвкавата организация на труда в икономиката на сътрудничеството създава несигурност относно приложимите права и равнището на социална закрила и че границите между самостоятелно заетите лица и работниците се размиват все повече;

Г.  като има предвид, че едва 1,7 % от предприятията в ЕС се възползват в пълна степен от модерните цифрови технологии, а 41 % от тях не ги използват въобще; като има предвид, че цифровизацията на всички сектори е от съществено значение за поддържане и подобряване на конкурентоспособността на ЕС;

Д.  като има предвид, че малките и средните предприятия имат специална роля в създаването на работни места в сектора на транспорта, особено в автомобилния транспорт, и като има предвид, че те са в по-слаба позиция спрямо по-големите дружества от гледна точка на достъпа до финансиране за същностно важни инвестиции, в това число заеми и подкрепа от европейските фондове;

Е.  като има предвид, че присъщите за икономиката на сътрудничеството гъвкавост и лесно навлизане могат да осигурят възможности за заетост на групи, които традиционно са изключени от пазара на труда, особено жените, младите хора и мигрантите;

Ж.  като има предвид, че европейските социални партньори в сектора са обезпокоени от нелоялната конкуренция на пазарите за вътрешноградска мобилност заради появата на „платформи за споделено пътуване срещу възнаграждение“, които често се асоциират с нелоялна конкуренция поради избягване на плащането на данъци и социалноосигурителни вноски, както и поради заобикалянето на стандартите в областта на заетостта и социалната сфера;

З.  като има предвид, че транспортните услуги могат да предложат добра възможност за самостоятелна заетост и да насърчат културата на предприемачество;

И.  като има предвид, че в последно време се констатира тенденция да се прехвърля отговорността за плащането на социални осигуровки и трудови обезщетения в сектора на транспорта на подизпълнители и самостоятелно заети водачи; като има предвид, че съществува риск самостоятелно заетите водачи да бъдат принуждавани да приемат несигурни условия на труд, като същевременно се разраства фиктивната самостоятелна заетост[1];

Й.  като има предвид, че онлайн платформите за транспортни услуги могат да предложат възможност за бързо постигане на съответствие между исканията на услуга от страна на клиентите, от една страна, и предлагането на работна ръка от регистрирани предприятия или работници, от друга;

К.  като има предвид, че според ОИСР качествените работни места са фактор от основно значение за справяне с голямото неравенство и за насърчаване на социалното сближаване[2];

1.  подчертава необходимостта от пропорционална регулаторна и административна среда, която да насърчава инвестициите и достъпа до финансиране, като гарантира същевременно устойчив растеж и достойни работни места в рамките на малките транспортни предприятия;

2.  отбелязва появата на икономиката на споделянето в сектора на транспорта, с по-гъвкави форми на заетост; подчертава, че бизнес моделите за икономика на сътрудничеството в сектора на транспорта следва да се разглеждат в контекста на един по-широк дебат с оглед създаване на лоялни и прозрачни условия на конкуренция; подчертава колко е важно наличието на стабилна правна рамка за усилията за насърчаване на развитието на икономиката на споделянето;

3.  отбелязва, че броят на работещите на непълно работно време, работещите чрез агенции за временна заетост и самостоятелно заетите лица в сектора на транспорта е нараснал и че като цяло тенденцията е в посока към по-гъвкави трудови договори; отбелязва, че икономиката на споделянето в сектора на транспорта по този начин предлага нови възможности за гражданите да получават допълнителни доходи, за заетост при младите хора (по-специално тези, които търсят временна работа и гъвкави форми на заетост, които да им позволяват да съвместяват работата с ученето), за по-добро съвместяване на професионалния и личния живот и за намаляване на непълната заетост и безработицата; изтъква обаче, че при някои обстоятелства подобно развитие може да доведе също така до положение на несигурност; подчертава, че гъвкавата заетост трябва да бъде обхваната от съществуващите разпоредби в областта на здравеопазването и безопасността, както и от мерки за социална закрила, с цел да се избегнат дългосрочните социални и финансови последици, и да бъдат изключени потенциалните рискове от претоварване на работниците и равнища на заплащане, които да не са съобразени с постигнатите резултати; поради това подчертава, от една страна, необходимостта от гъвкавост на пазара на труда и, от друга страна, необходимостта от икономическа и социална сигурност за работниците; подчертава, че намаляването на разходите не следва да подкопава условията на труд или трудовите стандарти;

4.  призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, да извършват редовна оценка на въздействието на цифровизацията върху броя и вида на работните места в сектора на транспорта и да гарантират, че политиките в областта на заетостта и социалните въпроси са в синхрон с цифровизацията на пазара на труда в сферата на транспорта;

5.  отбелязва, че цифровият сектор обхваща и професионалните услуги и междинните продукти, предлагащи платформи, които само свързват доставчиците и потребителите; насърчава държавите членки да определят минимални прагове, които да им позволяват да правят разграничение между стопанските дейности, свързани с предоставянето на професионални услуги и непрофесионални партньорски дейности; подчертава, че независимо от това, че първото естествено следва да спазва разпоредбите за данъчно облагане и за социална сигурност, то професионалното използване на последното следва също да бъде регулирано;

6.  отбелязва възможностите, предоставени от икономиката на сътрудничеството и от цифровия единен пазар за създаването на работни места и на приобщаващ растеж в рамките на малките транспортни предприятия; подчертава, че икономиката на споделянето като всяка друга икономика, трябва да плаща данъци и социални вноски, да спазва трудовото и социалното законодателство и да гарантира защитата на потребителите; счита, че големият потенциал за прозрачност на икономиката на сътрудничеството дава възможност за проследяване на транспортните дейности в съответствие с целта за прилагане на съществуващото законодателство; призовава Комисията да публикува насоки относно начина, по който правото на Европейския съюз се прилага към различните видове бизнес модели на сътрудничество, за да се запълнят, при необходимост, регулаторните пропуски в сферата на заетостта и социалната сигурност по начин, който зачита националните правомощия; призовава държавите членки да провеждат достатъчни проверки и да налагат санкции, когато правилата са били нарушени;

7.  обръща внимание на сравнително ниските пречки за започване на кариера в сектора на транспорта и съответно на големия потенциал, предлаган по този начин от сектора, за борба с дългосрочната безработица;

8.  подчертава, че всички доставчици на транспортни услуги, включително тези в икономиката на споделянето, трябва да отговарят на необходимите разпоредби за здравословни и безопасни условия на труд и следва да бъдат задължени да спазват съществуващите минимални стандарти за безопасност и стандартите за социална сигурност, независимо от тяхната дейност или модели на заетост независимо от това дали става дума за платформи за „споделено пътуване срещу възнаграждение“, работа чрез агенции за заетост или всеки друг модел;

9.  призовава държавите членки да изпълнят и да осигурят изцяло прилагането на всички национални закони и нормативни актове, отнасящи се до онлайн платформите за транспортни услуги;

10.  подчертава, че е важно да се проследява спазването на задължителните правила за работното време, за времето за управление и почивка в сектора на транспорта; припомня, че Регламент (ЕС) № 165/2014 относно тахографите в автомобилния транспорт не се прилага за превозни средства под 3,5 тона (лекотоварни автомобили); счита, че в съответствие с разпоредбите на този регламент наблюдението следва да се извършва посредством цифрови устройства за наблюдение, монтирани в превозните средства; призовава за по-засилен контрол по отношение на работното време и периодите на почивка; припомня, че всички задачи във връзка с дейността на даден работник следва да се считат за работно време; подчертава също така, че е важно да се проследява спазването на европейското и националното законодателство по отношение на защитата на здравословните и безопасни условия на труд, включително условията на труд в превозните средства, за всички лица, ангажирани в сектора на транспорта, независимо от това дали техният трудов статус е на самостоятелно заето лице, подизпълнител, срочно нает служител или договорно наето лице;

11.  приветства важната роля на професионалните съюзи, които в много държави членки, в сътрудничество с доставчиците на транспортни услуги, заедно полагат усилия да превърнат сектора на транспорта в устойчив в социално отношение; изтъква значението на силните и независими социални партньори в сектора на транспорта, наличието на институционализиран социален диалог на европейско и на национално равнище, както и участието на работниците и служителите във въпроси, свързани с дейността на дружествата; насърчава социалните партньори да договарят колективни споразумения за всички транспортни услуги, в съответствие с националните закони и практики, тъй като тези споразумения са ефективно средство за гарантиране на достойни стандарти в социалната сфера и заетостта; насърчава малките и средните предприятия в сектора да създават сдружения или платформи, които да им оказват подкрепа по тези въпроси и да поддържат тяхната осведоменост;

12.  отбелязва текущите обсъждания относно въвеждането от някои държави членки на минимални заплати за транспортните предприятия, които извършват дейност на тяхна територия; отбелязва, че председателят на Комисията Юнкер заяви в откритото си обръщение пред Парламента, че „в нашия Съюз един и същи труд на едно и също място следва да бъде възнаграждаван по един и същи начин“[3];

13.  препоръчва предприятията в икономиката на споделянето, както и хората, работещи в сектора на транспорта, да намерят модели, според които да работят заедно за преследването на общи интереси, като например в областта на застраховането;

14.  призовава държавите членки да гарантират наличието на лоялна конкуренция, да осигурят достойни условия на труд и да прилагат действащата социална закрила за работниците в сектора на транспорта, за да се намалят несигурните условия на труд в един сектор, който е в преход, и да се подобри прилагането на съществуващите правила и колективни споразумения; призовава Комисията и държавите членки да се борят срещу антиконкурентни практики в сектора на транспорта, както и да обменят най-добри практики в тази връзка; призовава, по-специално, държавите членки и социалните партньори да участват в платформата за борба с недекларирания труд; счита, че чрез регистрирани електронни сделки икономиката на сътрудничеството може да бъде в помощ на държавите членки в борбата с подобни практики, които могат да доведат до нелоялна конкуренция;

15.  припомня, че Съдът на Европейския съюз е определил понятието за работници и служители въз основа на трудово правоотношение, характеризиращо се с определени критерии, като например подчиненост, възнаграждение и естество на работата; приветства в тази връзка съобщението на Комисията относно Европейска програма за икономиката на споделянето; призовава да бъдат положени повече усилия за провеждането на борба срещу фиктивната самостоятелна заетост с цел защита на работниците и създаване на равнопоставени условия за предприятията в сектора на транспорта;

16.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират за всички работници в сектора на транспорта достойни условия на труд, включително необходимото равнище на защита на здравето и безопасността на работното място, независимо от големината и вида на дружеството – работодател, местоработата или сключения договор; подчертава значението на здравословните и безопасни условия на труд, особено във връзка с демографските промени и високата мобилност на работниците в сектора на транспорта;

17.  обръща внимание на редица случаи на нелоялна конкуренция в сектора на транспорта, което нерядко се случва за сметка на малките транспортни предприятия; припомня, че нелоялната конкуренция може да допринесе за влошаването на условията на труд; призовава компетентните органи да санкционират по правилен начин всяко неправомерно действие в тази връзка;

18.  подчертава, че трудовите стандарти и стандартите относно заетостта не бива да се заобикалят чрез подизпълнителство; насърчава държавите членки да наблюдават, укрепват при необходимост законите за солидарна отговорност, както и да гарантират подходящото прилагане и изпълнение на съществуващата нормативна уредба;

19.  приветства моделите за гъвкаво работно време, договорени от социалните партньори в сектора на транспорта, които позволяват на работниците да съчетават по-добре професионалния и личния живот; подчертава, обаче колко е важно да се наблюдава спазването на задължителните правила относно работното време, както и времето за управление на превозното средство и времето за почивка, което следва да бъде улеснено в резултат на цифровизацията на сектора на транспорта;

20.  подчертава по-специално значението на малките и средните предприятия, работещи в сектора на транспорта в малките населени места, труднодостъпни региони и покрайнините на големи агломерации, за осигуряването на транспорт на хора, пътуващи до работното си място или до училище, магазини и служби, особено в ситуации, при които системата на обществения транспорт не функционира правилно;

21.  подчертава значението на работните умения на транспортните работници на 21-ви век, като например уменията в областта на цифровите технологии, работата в екип, критичното мислене и решаването на проблеми, за справяне с промените и технологичното развитие в сектора; подчертава, че ключът към устойчивия в социално отношение преход и приспособяване в сектора на транспорта се крие в обучението на работниците; призовава социалните партньори, както и институциите, предлагащи образование и обучение, да разработят съответните стратегии за придобиване на умения и образователни програми, които да бъдат предназначени за малките транспортни предприятия; счита, че работодателят е длъжен да запознае по подходящ начин работниците и служителите с новите технологии като ИТ и приложенията за проследяване; подчертава, че в случая на срочните договори, агенцията, която осигурява персонала, трябва да предостави на същия подходяща подготовка и обучение;

22.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават модели на социалната икономика в сектора на транспорта и да обменят най-добрите практики в това отношение, тъй като по време на икономическата криза социалните предприятия се оказаха по-издръжливи от други бизнес модели;

23.  призовава Комисията да събере надеждни данни за икономиката на сътрудничеството в сектора на транспорта и да проучи въздействието върху условията на труд.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.9.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	35 2 9
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Laura Agea, Tim Aker, Guillaume Balas, Brando Benifei, Mara Bizzotto, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Ole Christensen, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Thomas Händel, Marian Harkin, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Ádám Kósa, Kostadinka Kuneva, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Morten Løkkegaard, Dominique Martin, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, João Pimenta Lopes, Georgi Pirinski, Marek Plura, Sofia Ribeiro, Maria João Rodrigues, Anne Sander, Jutta Steinruck, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Renate Weber, Tatjana Ždanoka, Jana Žitňanská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Georges Bach, Rosa D’Amato, Rosa Estaràs Ferragut, Tania González Peñas, Sergio Gutiérrez Prieto, Flavio Zanonato, Gabriele Zimmer

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.10.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	42 3 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Marie-Christine Arnautu, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Karima Delli, Isabella De Monte, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Georg Mayer, Gesine Meissner, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Tomasz Piotr Poręba, Gabriele Preuß, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, David-Maria Sassoli, Claudia Schmidt, Jill Seymour, Claudia Țapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, Wim van de Camp, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Knut Fleckenstein, Maria Grapini, Evžen Tošenovský
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Olle Ludvigsson

• [1]  Доклад по поръчка на Европейската комисия „Състоянието на пазара на ЕС на автомобилните превози на товари (2014 г.). Задача А: Събиране и анализ на данни относно структурата на сектора на автомобилните превози на товари в Европейския съюз“ (3 февруари 2014 г.)“; http://ec.europa.eu/transport/modes/road/studies/doc/2014-02-03-state-of-the-eu-road-haulage-market-task-a-report.pdf.
• [2]  Презентация на заместник-директора Марк Пиърсън, Дирекция „Заетост, труд и социални въпроси“ на ОИСР, на 21 юни 2016 г. по време на изслушването пред комисията по заетост и социални въпроси и комисията по икономически и парични въпроси; налична тук: https://polcms.secure.europarl.europa.eu/cmsdata/upmloas/e54ad36f-29cb-4c77-a9c7-2e4e2858fe55/Microsoft%20-%20Inequality%20OECD%Pearson.pdf.
• [3]  Ново начало за Европа: моята програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна — политически насоки за следващата Европейска комисия; Встъпително изказване на пленарното заседание на Европейския парламент, 15 юли 2014 г.  Жан-Клод Юнкер –  кандидат за председател на Европейската комисия;
  http://www.eesc.europa.eu/resources/docs/jean-claude-juncker---political-guidelines.pdf.