Процедура : 2015/2352(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0308/2016

Внесени текстове :

A8-0308/2016

Разисквания :

PV 30/11/2016 - 18
CRE 30/11/2016 - 18

Гласувания :

PV 01/12/2016 - 6.23
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0478

ДОКЛАД     
PDF 667kWORD 70k
19.10.2016
PE 582.416v02-00 A8-0308/2016

относно отговорността, обезщетенията и финансовото обезпечение за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води

(2015/2352(INI))

Комисия по правни въпроси

Докладчик: Костас Хрисогонос

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно отговорността, обезщетенията и финансовото обезпечение за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води

(2015/2352(INI))

Европейският парламент,

  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно отговорността, обезщетенията и финансовото обезпечение за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води съгласно член 39 от Директива 2013/30/ЕС (COM(2015)0422),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно отговорността, обезщетенията и финансовото обезпечаване за аварии в крайбрежните води на Европейското икономическо пространство, който придружава доклада на Комисията по този въпрос (SWD(2015)0167),

–  като взе предвид Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (Директива за безопасността в крайбрежните води)(1),

–  като взе предвид оценката на въздействието, придружаваща документа „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на дейностите по търсене, проучване и добив на нефт и газ в крайбрежните води“ (SEC(2011)1293),

–  като взе предвид Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право(2),

–  като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (Директива за екологичната отговорност)(3),

–  като взе предвид достиженията на международното и регионалното право в областта на претенциите за обезщетение за вреди, причинени от инциденти при добив на нефт и газ в морето, и по-специално Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт (Конвенция за гражданската отговорност) от 27 ноември 1992 г., Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт (Конвенция за създаване на Международен фонд) от 27 ноември 1992 г., Международната конвенция за гражданска отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво (Конвенция за замърсяването от корабно гориво) от 23 март 2011 г., Скандинавската конвенция за опазване на околната среда, приета от Дания, Финландия, Норвегия и Швеция, и Протокола за защита на Средиземно море от замърсяване в резултат на проучване и експлоатация на континенталния шелф и на морското дъно и неговия подпочвен слой („Протокол за защита на крайбрежните води“) към Конвенцията от Барселона,

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 13 септември 2005 г.(4),

–  като взе предвид член 83, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработеният Регламент „Брюксел I“)(5),

–  като взе предвид Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Конвенцията от Лугано от 2007 г.)(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент „Рим II“)(7),

–  като взе предвид окончателния доклад, изготвен за Комисията от консултантското дружество „BIO by Deloitte“, относно „Гражданска отговорност, финансово обезпечение и претенции за обезщетяване за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежните води на Европейското икономическо пространство“(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно предизвикателството да се осигури безопасност на нефтените и газови дейности в морски райони(9),

–  като взе предвид бедствието, причинено от платформата „Deepwater Horizon“ в Мексиканския залив през април 2010 г.,

–  като взе предвид инцидентите, свързани с платформата „Castor“ срещу бреговете на испанските провинции Кастейон и Тарагона, включително над 500 регистрирани земетресения, които засегнаха пряко хиляди европейски граждани;

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0308/2016),

A.  като има предвид, че член 194 от ДФЕС изрично потвърждава правото на държавите членки да определят условията за използване на енергийните си ресурси при зачитане на солидарността и опазването на околната среда;

Б.  като има предвид, че местните източници на нефт и газ могат да допринесат значително за настоящите енергийни нужди на Европа и че те са от изключително значение за енергийната сигурност и разнообразието на енергийните източници;

В.  като има предвид, че нефтодобивните и газодобивните дейности в морето се осъществяват при все по-екстремни условия и е възможно да причинят сериозни и пагубни последствия за околната среда и икономиката на морските и крайбрежните райони;

Г.  като има предвид, че въпреки че производството на нефт и газ в Северно море намалява през последните години, броят на крайбрежните съоръжения вероятно ще се увеличи в Европа в бъдеще, по-специално в Средиземно и Черно море;

Д.  като има предвид, че авариите, причинени от нефтени и газови платформи в морето, имат неблагоприятни трансгранични последствия, и че във връзка с това действията на равнището на ЕС за предотвратяване, облекчаване и противодействие на последиците от подобни аварии са необходими и пропорционални;

Е.  припомня трагичната загуба на 167 работници в нефтената промишленост, които загинаха при аварията „Пайпър алфа“ край бреговете на Абърдийн (Шотландия) на 6 юли 1988 г.;

Ж.  посочва, че според редица проучвания, включително проучване, извършено от Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания, и проучване, извършено от Съвместния изследователски център, броят на авариите в нефтения и газовия сектор на ЕС е около десетки хиляди, (по-конкретно 9 700 между 1990 и 2007 г.); посочва също така, че кумулативното въздействие на тези аварии, включително тези, които са малки по мащаб, има сериозни и трайни последици за морската околна среда и следва да бъде взето под внимание в директивата;

З.  като има предвид, че в съответствие с член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз всички действия на ЕС в тази област трябва да бъдат подкрепени с високо равнище на защита, като се основават, наред с другото, на принципите на предпазните мерки, на превантивните действия, „замърсителят плаща“ и на устойчивостта;

И.  отбелязва, че от 1988 г. насам в крайбрежните води на ЕС не е имало сериозна авария и че 73% от производството на нефт и газ в ЕС е с произход от държави членки с излаз на Северно море, чиито системи за безопасност на крайбрежните води вече са признати като най-добре работещите в света; подчертава, че ЕС има приблизително 68 000 километра брегова линия и че броят на съоръженията в крайбрежни води вероятно ще се увеличи значително в бъдеще, особено в Средиземно море и в Черно море, което спешно изисква цялостното прилагане и изпълнение на Директива 2013/30/ЕС, както и да се гарантира, че е налице подходяща правна рамка, която да урежда всички дейности в крайбрежни води, преди да се случи сериозна авария; посочва, че, както е установено в член 191 от ДФЕС, политиката на Съюза в областта на околната среда трябва да се основава на принципа на предпазните мерки и принципа на превантивните действия;

Й.  като има предвид, че режимите на отговорност представляват основните средства, посредством които се прилага принципът „замърсителят плаща“, като гарантират, че дружествата носят отговорност за всякакви причинени в хода на дейността им вреди, и ги стимулират да вземат превантивни мерки, да разработват практики и да предприемат действия, които свеждат до минимум риска от подобни вреди;

K.  като има предвид, че въпреки че съгласно Директивата за безопасността в крайбрежните води притежателите на лицензи носят обективна отговорност за предотвратяването и отстраняването на екологични щети, възникнали в резултат от техните дейности (член 7, разглеждан успоредно с член 38, който разширява обхвата на Директивата за екологичната отговорност, като включва в него континенталния шелф на държавите членки), с нея не беше постигнато въвеждането на всеобхватна рамка на ЕС за отговорността;

Л.  като има предвид, че е от съществено значение да се определят ефективни и адекватни компенсационни механизми и бързи и подходящи механизми за предоставяне на обезщетения за вреди, причинени от нефтодобивни и газодобивни дейности в морето, на пострадалите, животните и околната среда, а също и да има достатъчно ресурси, за да се възстановят основните екосистеми;

M.  като има предвид, че Директивата за безопасността в крайбрежните води не съдържа разпоредби за хармонизиране по отношение на гражданските вреди от аварии в крайбрежните води и че съществуващата международна правна уредба затруднява удовлетворяването на трансграничните претенции за обезщетение за вреди по граждански дела;

Н.  като има предвид, че в Директивата за безопасността в крайбрежните води се установяват предварителни условия за лицензиране, имащи за цел да гарантират, че притежателите на лиценз не са технически или финансово неспособни да се справят с последствията от своите дейности в крайбрежните води, и също така се изисква от държавите членки да установят процедури за бързата обработка по подходящ начин на претенциите за обезщетение, включително по отношение на трансгранични инциденти, както и да улеснят използването на устойчиви финансови инструменти (член 4);

1.  приветства приемането на Директивата за безопасността в крайбрежните води 2013/30/ЕС (ДБКВ), която допълва Директивата за екологичната отговорност 2004/35/EC (ДЕО) и Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда 2011/92/EС (ОВОС), както и ратифицирането от Съвета на Протокола за защита на крайбрежните води към Конвенцията от Барселона, като първи стъпки към опазването на околната среда и безопасността на работниците; призовава държавите членки, които все още не са транспонирали горепосочените директиви в националното законодателство, да направят това във възможно най-кратък срок; призовава също така държавите членки да гарантират независимостта на компетентния орган, посочен в член 8 от Директивата за безопасността в крайбрежните води, и призовава Комисията да извърши оценка доколко е подходящо въвеждането на допълнителни хармонизирани правила за отговорността, обезщетяването и финансовото обезпечение с оглед предотвратяване на бъдещи аварии с трансгранични последици;

2.  изразява съжаление относно факта, че съгласно Директиви 2013/30/ЕС и 2004/35/ЕС авариите се определят като „сериозни“ само ако причиняват смърт или тежки наранявания, без да се отчитат последствията за околната среда; подчертава, че дори ако не причинява смърт или тежки наранявания, аварията може да има сериозно въздействие върху околната среда поради своя мащаб или тъй като засяга, например, защитени територии, защитени видове или особено уязвими местообитания;

3.  подчертава, че ефективното прилагане на принципа „замърсителят плаща“ за нефтодобивни и газодобивни дейности в крайбрежни води следва да се отнася не само за разходите за предотвратяване и отстраняване на екологични щети – както понастоящем се постига до известна степен чрез Директивата за безопасността в крайбрежните води и Директивата за екологичната отговорност – но също така и за разходите за отстраняване на „традиционни щети“, в съответствие с принципа на предпазните мерки и принципа на устойчиво развитие; във връзка с това призовава Комисията да разгледа възможността за законодателен компенсаторен механизъм за аварии в крайбрежни води, по подобие на механизма, предвиден в Закона за дейностите с петрол в Норвегия, най-малкото за секторите, които може да бъдат тежко засегнати, като рибарството и крайбрежния туризъм и други сектори на синята икономика; в този контекст препоръчва злоупотребите или авариите, възникнали вследствие на дейността на дружествата, да бъдат оценявани количествено и качествено по такъв начин, че да се включат всички вторични последици за общностите; подчертава също така отклоненията и недостатъците по отношение на отговорността за екологични щети в транспонирането и прилагането на Директивата за екологичната отговорност, както са очертани и от Комисията в нейния втори доклад за прилагането; призовава Комисията да гарантира, че Директивата за екологичната отговорност се прилага ефективно и че отговорността за екологични щети от аварии в крайбрежни води се прилага в подходяща степен в целия ЕС;

4.  изразява съжаление, в тази връзка, че Директивата за безопасността в крайбрежните води не разглежда отговорността за гражданските вреди, нанесени на физически или юридически лица, било то телесни повреди, имуществени вреди или икономически загуби, нанесени както пряко, така и косвено;

5.  също така изразява съжаление, че начинът, по който се подхожда към гражданската отговорност, се различава значително в различните държави членки; подчертава, че в много от държавите членки с нефтодобивни и газодобивни дейности в крайбрежни води няма отговорност за по-голямата част от исковете за обезщетение от трети лица за „традиционни щети“, причинени от авария, в огромното мнозинство от държавите членки няма режим за компенсационни плащания и в много държави членки няма гаранция, че операторите или отговорните лица разполагат със съответните финансови активи за посрещане на искове; освен това подчертава, че често съществува несигурност по отношение на това как правните системи на държавите членки биха подходили към многообразните граждански искове, които могат да произтекат от инциденти, свързани с нефтодобивни и газодобивни дейности в крайбрежни води; във връзка с това счита, че е необходима европейска уредба, която следва да се основава на законодателството на най-развитите държави членки, следва да обхваща не само телесни повреди и имуществени вреди, но и чисто икономически загуби и следва да осигури ефективни компенсаторни механизми за пострадалите и за сектори, които може да бъдат тежко засегнати (напр. рибарството и крайбрежния туризъм); призовава в тази връзка Комисията да оцени дали една хоризонтална европейска рамкова уредба за колективна правна защита би била евентуално решение, и да отдели на това особено внимание при изготвянето на доклада за прилагането на Директивата за безопасността в крайбрежните води;

6.  подчертава в тази връзка, че исковете за правна защита и за компенсации за „традиционни щети“ са допълнително възпрепятствани от гражданскопроцесуалните правила относно сроковете, финансовите разходи, липсата на съдопроизводство за защита на обществения интерес и липсата на колективни искове за непозволено увреждане, както и от разпоредбите относно доказателствата, които варират значително в различните държави членки;

7.  подчертава, че режимите на обезщетение трябва да са в състояние да се справят ефективно, бързо и в разумен срок с трансграничните искове и без дискриминация между ищците от различните държави от ЕИП; препоръчва те да обхващат както първични така и вторични вреди, причинени във всички засегнати области, като се има предвид, че подобни аварии засягат по-широки райони и могат да окажат дългосрочно въздействие; подчертава необходимостта от спазване на нормите на международното право от страна на съседните държави, които не са членки на ЕИП;

8.  счита, че следва да бъдат установени правила за обективна гражданска отговорност за аварии в крайбрежни води с цел улесняване на достъпа до правосъдие за пострадалите (юридически и физически лица), засегнати от аварии в крайбрежни води, тъй като това би могло да предостави стимул за оператора в крайбрежни води да управлява по правилен начин операционния риск; счита, че следва да се избягват тавани на финансовата отговорност;

9.  приканва държавите членки и Комисията да разгледат особеното положение на служителите и работниците в нефтената и газовата промишленост в крайбрежни води, особено в малките и средните предприятия (МСП); отбелязва, че инцидентите, свързани с нефтодобивни и газодобивни дейности в крайбрежни води, могат да имат особено сериозни последици за риболовния и туристическия сектор, както и за други сектори, които разчитат на доброто състояние на общата морска среда за осъществяване на своята дейност, тъй като тези сектори, които включват много малки и средни предприятия, биха могли да претърпят значителни икономически загуби в случай на голяма авария в крайбрежните води;

10.  във връзка с това подчертава, че е от първостепенно значение съществуващите режими на отговорност в държавите членки да се актуализират, за да се гарантира, че ако в териториалните води на тези държави възникне авария, тя не би имала неблагоприятни последици за бъдещето на крайбрежните нефтодобивни и газодобивни дейности на въпросната държава, нито за бъдещето на целия ЕС, дори и аварията да е настъпила в област, чиито приходи до голяма степен зависят от туризма; във връзка с това призовава Комисията да преразгледа необходимостта от въвеждане на общи за ЕС стандарти за системите за искове за отстраняване на вредите и за обезщетение;

11.  подчертава необходимостта да бъдат включени лицата, пострадали от съпътстващи вреди, свързани с проучванията, изследванията или дейността на съоръженията в крайбрежните води, а също и на евентуалните допустими за предвидените обезщетения лица;

12.  отбелязва, че Комисията възнамерява да предприеме систематично събиране на данни чрез Групата на компетентните органи на ЕС по въпросите на добива на нефт и газ в крайбрежни води (EUOAG), за да извърши по-изчерпателен анализ на ефективността и обхвата на националните разпоредби относно отговорността;

13.  подчертава необходимостта Комисията да извършва редовни проверки на съответствието на националните правни системи и на предприятията спрямо съответните разпоредби за отговорност и обезщетения в Директивата за безопасността в крайбрежните води, включително проверка на финансовите отчети на дружествата за добив от крайбрежни води, и да вземе мерки в случаите, когато това съответствие не е спазено, с цел предотвратяване на сериозни аварии и ограничаване на тяхното въздействие върху хората и околната среда; препоръчва създаването на единен механизъм на европейско равнище за аварии и случаи на злоупотреба;

14.  подчертава, че трябва да се постигне баланс между бързото и адекватно обезщетяване на пострадалите лица и предотвратяването на изплащането на обезщетения по неправомерни искове (проблем, известен също като „отприщване на бента“) чрез увеличаване на сигурността по отношение на равнищата на финансова отговорност на много дружества, извършващи дейност в крайбрежните води, и чрез избягване на продължителните и скъпи производства в съдилищата;

15.  изразява съжаление поради факта, че нито една от държавите членки не определя изрично широка гама от инструменти за финансово обезпечение на обезщетенията по искове за „традиционни щети“ от инциденти, свързани с нефтодобивни и газодобивни дейности в крайбрежни води; в този контекст подчертава, че прекомерното използване на застраховки може да доведе евентуално до затворен пазар на инструментите за финансово обезпечение с произтичащия от това потенциален риск от липса на конкуренция и увеличени разходи;

16.  изразява съжаление относно липсата на използване на инструменти за финансово обезпечение в ЕС за покриване на вредите, причинени от най-скъпоструващите аварии в крайбрежни води; отбелязва, че една от причините може да е, че обхватът на отговорността за вреди не може да направи подобни инструменти необходими в определени държави членки;

17.  призовава държавите членки да предоставят подробни данни, отнасящи се до използването на финансови инструменти и адекватното покритие за аварии в крайбрежни води, включително за най-скъпоструващите;

18.  счита, че всички случаи на доказана отговорност, както и подробностите за наложените санкции, следва да бъдат направени обществено достояние, за да стане истинската стойност на вредите върху околната среда прозрачна за всички;

19.  настоятелно призовава Комисията да насърчи държавите членки да разработят инструменти за финансово обезпечение във връзка с обезщетенията по искове за „традиционни щети“ при инциденти, свързани с основни или транспортни дейности за нефтодобив и газодобив в крайбрежни води, включително в случаи на несъстоятелност; счита, че това би могло да ограничи покриването на отговорността на операторите за случайно замърсяване от публичния бюджет, който – ако правилата не се променят – би се оказал принуден да поеме разходите за обезщетенията; в този контекст счита, че може също така да се обмисли създаването на фонд въз основа на таксите, плащани от промишлеността в крайбрежни води;

20.  счита, че е необходимо да се анализира до каква степен въвеждането на наказателна отговорност на равнището на ЕС ще добави възпиращ елемент отвъд гражданските санкции, с което да се подобрят защитата на околната среда и спазването на мерките за безопасност; във връзка с това приветства въвеждането на Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право, с която се хармонизират наказателните санкции за някои нарушения на законодателството на ЕС в областта на околната среда; изразява съжаление, че в обхвата на Директивата относно защитата на околната среда чрез наказателно право не са включени всички дейности от Директивата за безопасността в крайбрежните води; изразява съжаление, че определенията на престъпленията и минималните санкции, свързани с нарушения на безопасността в крайбрежни води, не са хармонизирани в ЕС; призовава Комисията да добави големите нефтени аварии в обхвата на Директивата относно защитата на околната среда чрез наказателно право и да представи на Парламента своя първи доклад за прилагането на Директивата за безопасността в крайбрежните води не по-късно от 19 юли 2019 г.;

21.  призовава Комисията да изготви необходимите проучвания за преценка на експозицията на стопанско-икономически риск на отделните държави членки и техните крайбрежни зони, като се има предвид икономическата и секторната ориентация на отделните региони, интензивността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в определени области, условията, при които се развиват дейностите, климатичните фактори, като морски течения и ветрове, и прилаганите екологични стандарти; във връзка с това препоръчва въвеждането на механизми за безопасност и защита на периметъра в случай на прекратяване на добива и приветства изграждането от страна на промишлеността на четири съоръжения за предотвратяване на разливи, които могат да намалят нефтения разлив в случай на авария в крайбрежни води;

22.  призовава за адаптирана към Арктика оценка на въздействието върху околната среда за всички дейности, извършвани в Арктическия регион, където екосистемите са особено крехки и са тясно свързани със световната биосфера;

23.  отправя искане към Комисията и държавите членки да разгледат възможността за въвеждане на допълнителни мерки, които ефективно да предпазват нефтодобивните и газодобивните дейности в крайбрежни води, преди да е настъпила тежка авария;

24.  приканва Комисията и държавите членки в този контекст да продължат да проучват възможността за намиране на решение на международно равнище, като се има предвид, че редица нефтодобивни и газодобивни дружества, които осъществяват дейност в ЕС, работят в световен мащаб и че едно решение на световно равнище би осигурило равни условия на конкуренция в световен мащаб чрез затягане на контрола над дружествата, извършващи добив отвъд границите на ЕС; призовава държавите членки бързо да ратифицират Парижкото споразумение относно изменението на климата от декември 2015 г.;

25.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 66.

(2)

ОВ L 328, 19.11.2008 г., стр. 28.

(3)

OВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.

(4)

Дело C-176/03, Комисия/Съвет, ECLI:EU:C:2005:542.

(5)

ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1.

(6)

ОВ L 339, 21.12.2007 г., стр. 3.

(7)

ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40.

(8)

BIO by Deloitte (2014 г.), „Civil liability, financial security and compensation claims for offshore oil and gas activities in the European Economic Area“ („Гражданска отговорност, финансово обезпечение и претенции за обезщетяване за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежните води на Европейското икономическо пространство“), окончателен доклад, изготвен за Европейската комисия – ГД „Енергетика“.

(9)

OВ C 51E, 22.2.2013 г., стp. 43.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст

Свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води се извършват все по-далече от брега и в много случаи в много по-дълбоки води в сравнение с преди. Някои дейности се извършват при тежки природни условия, например в Арктика, и на места, които зависят от туризма за голяма част от приходите си, като например Средиземно море и Егейско море. Над 90% от нефта и 60% от природния газ, произвеждани в Европа (ЕС и Норвегия/Исландия), се добиват в крайбрежни води. Понастоящем се извършват или се планира да бъдат извършвани дейности (проучване и експлоатация) в териториалните води на 18 държави членки.

След нефтения разлив вследствие на експлозията на платформата „Deepwater Horizon“ от 20 април 2010 г. беше приета Директивата относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (Директивата за безопасността в крайбрежните води), с цел да се установят минимални изисквания за предотвратяването на големи аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води в ЕС и да се ограничат последствията от такива аварии. Държавите членки трябваше в срок до 19 юли 2015 г. да актуализират своите национални законодателни рамкови уредби за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, за да ги приведат в съответствие с Директивата за безопасността в крайбрежните води. Тъй като този срок отдавна изтече, основните елементи на една всеобхватна, обща за целия ЕС рамка за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последиците от тях би следвало вече да са налице.

Съгласно член 7 от Директивата за безопасността в крайбрежните води, разглеждан заедно с член 38, притежателите на лицензи носят обективна отговорност за предотвратяването и отстраняването на всякакви екологични щети, възникнали в резултат от техните дейности. Съответните публични органи в държавите членки, на които е възложено да представляват интересите, свързани с опазването на околната среда, гарантират, че се установява кой е отговорният оператор, че се потвърждава причинно-следствената връзка, че се изготвя и одобрява план за отстраняване на вредите, че се предприемат необходимите превантивни или коригиращи мерки и т.н. Член 4 от Директивата за безопасността в крайбрежните води предвижда предварителни условия за предоставянето на лицензи, които имат за цел да гарантират, че притежателите на лицензи не са технически или финансово неспособни да се справят с последствията от дейностите си в крайбрежните води. В него също така се изисква от държавите членки да установят процедури за бързата обработка по подходящ начин на претенциите за обезщетение, включително при трансгранични инциденти, и да улеснят използването на устойчиви финансови инструменти.

Гражданска и наказателна отговорност

Въпреки това Директивата за безопасността в крайбрежните води не разглежда отговорността за гражданските вреди, нанесени на физически или юридически лица, било то телесни повреди, имуществени вреди или икономически загуби (косвени или преки). Тя също така не разглежда наказателната отговорност за аварии в крайбрежни води, потенциалните санкции и други наказания, различни от лишаване от свобода. Въпреки че нарушаването на безопасността в крайбрежните води попада в обхвата на наказателните кодекси на много държави(1), нито определението за престъпленията, нито минималният вид и размер на санкциите са хармонизирани в ЕС. Въвеждането на наказателна отговорност на равнището на ЕС би могло да добави възпиращ елемент отвъд гражданските санкции, с което биха могли да се подобрят защитата на околната среда и спазването на мерките за безопасност. Това би било в съответствие с правото на ЕС дотолкова, доколкото наказателноправните мерки се приемат с цел гарантиране на ефективното прилагане на политиката на ЕС в областта на околната среда(2). Освен това съгласно член 83, параграф 2 от ДФЕС могат да се установят минимални правила под формата на определения на престъпленията и на санкциите, ако те са належащи, за да се осигури ефективното прилагане на дадена политика на Съюза. Това на свой ред означава, че за да могат нарушенията на Директивата за безопасността в крайбрежните води да се разглеждат като престъпления, е необходимо да се извърши проверка на необходимостта и пропорционалността.

Гражданската отговорност може да бъде разделена на три категории: телесни повреди, имуществени вреди и икономически загуби. Съгласно окончателния доклад за гражданската отговорност, финансовото обезпечение и претенциите за обезщетение във връзка със свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в Европейското икономическо пространство, изготвен от „Bio by Deloitte“ по поръчка на Европейската комисия, всички целеви държави предвиждат обезщетения за телесни повреди и имуществени вреди, предизвикани от аварии в крайбрежни води. Тази отговорност в ЕИП почти винаги е неограничена във финансово отношение.(3) При все това държавите подхождат към гражданската отговорност за такива аварии по много различен начин. Гражданската отговорност при аварии в крайбрежни води в повечето целеви държави е ограничена от изисквания за законни доказателства за небрежност, за наличие на пряка връзка с претърпените икономически загуби и/или пълна забрана на изплащането на обезщетение за икономически загуби при липсата на телесни повреди или имуществени вреди („разпоредби за изключване“).

Търговският риболов и хората, ангажирани в сектора на аквакултурите и морския риболов, могат да понесат чисто икономически загуби от разлив на нефт или химически вещества вследствие на нефтодобивни и газодобивни дейности в морето или на неправилно използване на дисперсанти, ако се окаже, че не са в състояние да продължат да осъществяват търговската си дейност поради забрана на риболова и на продажбата на черупкови организми или поради намаляване или загуба на пазарите. Предприятията в туристическия сектор също биха могли да понесат чисто икономически загуби, дължащи се на пропуснати ползи при намаляването на броя или липсата на клиенти в резултат от разливи на нефт и химикали, достигнали до плажовете. Потенциално засегнатите туристически предприятия варират от хотели, ресторанти и круизни кораби до кафенета и магазини за сувенири. И накрая, други крайбрежни сектори също могат да се окажат засегнати, например електроцентралите и съоръженията за обезсоляване на морската вода, които използват големи количества морска вода и в които може да възникне неизправност, ако нефтосъдържаща вода навлезе в съоръженията.

Единствената държава от ЕИП, която има законодателство, налагащо отговорност за обезщетение в случай на замърсяване от нефтени и газови съоръжения в крайбрежни води, е Норвегия и тази отговорност е предвидена по отношение на сектора на рибарството. Дания налага обективна отговорност за телесни повреди, имуществени вреди и икономически загуби, причинени от дейности, свързани с проучването и добива на въглеводороди. Гърция и Кипър изглежда налагат на притежателите на лицензи/лизингополучателите отговорност за чисто икономически загуби съгласно съответно типовия договор за участие в производството или проекта на типово споразумение за лизинг в допълнение към своето законодателство относно деликтната отговорност. При все това поради включването в договорните споразумения на задължения за обезщетяването на лица, понесли вреди вследствие на нефтодобивни и газодобивни дейности в морето, единствено държавата има право да изиска от притежателя на лиценз/лизингополучателя да изпълни своите задължения по договора. Ищците съответно ще трябва да убедят държавата да предприеме действия от тяхно име.

Въпреки че регламентите „Брюксел I“ и „Рим II“ допринасят за защитата на ищците в случаи на аварии, възникнали в юрисдикции, в които правилата за гражданска отговорност са по-малко строги в сравнение с правилата в юрисдикцията на ищците, следва да се разгледа по-задълбочено въпросът до каква степен тази ситуация е удовлетворителна от гледна точка на достъпа до правосъдие, както и от гледна точка на конкурентната равнопоставеност на предприятията. Различията между режимите на отговорност увеличават потенциалните възможности за търсене на най-благоприятната правна система („forum shopping“) в случай на изпускане на нефт, газ или други опасни вещества, причинено от авария при добив на нефт и газ в морето.

Съответно докладчикът счита, че е от първостепенно значение съществуващите режими на отговорност в държавите членки да се актуализират, за да се гарантира, че ако в териториалните води на тези държави възникне авария, тя не би имала неблагоприятни последици за бъдещето на морските нефтодобивни и газодобивни дейности или за бъдещето на целия ЕС, дори и аварията да е настъпила в район, чиито приходи до голяма степен зависят от туризма. С оглед на икономическата рецесия и връзката между насърчаването на нефтодобивните и газодобивните дейности в морето и търсенето на средства за коригиране на държавния дефицит, липсата на ефективна система за отговорност и финансово обезпечение за покриване на претенциите представлява голям риск за такива държави.

Финансово обезпечение

Съгласно съображение 63 от Директивата за безопасността в крайбрежните води Европейската комисия следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад относно „подходящите мерки за осигуряване на достатъчно надежден режим на отговорността за вреди при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, изисквания относно финансовия капацитет, включително наличието на подходящи инструменти за финансово обезпечение или други средства. Това може да включва проучване на осъществимостта на схема за взаимно компенсиране.“

Понастоящем по-голямата част от държавите предвиждат само един механизъм за обезщетение, а именно застраховането. Това е в рязък контраст с механизмите, които могат да бъдат избрани от притежател на лиценз за осъществяване за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, за да изпълни задълженията по даден лиценз или дадено договорно споразумение, и които най-често включват банкови гаранции, гаранции за изпълнение, застраховки и по целесъобразност гаранции от дружеството майка. И накрая, не е ясно дали застрахователните полици, приемани от компетентните органи в държавите, включват покритие за чисто икономически загуби – може би не е особено логично притежател на лиценз за осъществяване на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води да предвиди финансово обезпечение за задължение, което не съществува в юрисдикцията, в която той извършва дейности.

Съответно докладчикът счита, че следва да се насърчи намирането на балансирано решение по отношение на изискванията за задължително финансово обезпечение, така че петролните компании да не бъдат принудени да се оттеглят от сектора на добива на нефт и газ в крайбрежните води. Това следва да се направи по такъв начин, че да не се ограничава ефективността на принципа „замърсителят плаща“, като се избягва не само определянето на твърде нисък размер на обезпечението, но и налагането на задължително обезпечение единствено за застрахователните продукти.

Заключение

Ефективността на режимите на отговорност в държавите за „традиционни щети“, предизвикани от замърсяване вследствие на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, системите за обработване на претенциите за обезщетение за вредите, наличието на инструменти за финансово обезпечение и изискванията за финансово обезпечение са тясно свързани. Може да се каже, че огромното мнозинство от претенциите за „традиционни щети“ от замърсяване вследствие на аварии, свързани с нефтодобивни и газодобивни дейности в морето, са за чисто икономически загуби. Ако режимът на отговорност в дадена държава членка не признава този вид загуба или ако държавата членка е възприела консервативен подход към претенциите за чисто икономически загуби, е без значение дали съществува ефективен режим за разглеждането на претенции за обезщетение или дали тези претенции са обхванати от инструменти за финансово обезпечение.

С оглед на съществуващите в държавите членки режими на отговорност възниква въпрос от ключово значение, а именно дали по-голямата част от гражданските искове във връзка с аварии, предизвикали мащабни вреди вследствие на замърсяване, ще бъдат покрити от настоящите законодателни или незаконодателни режими и действащите специални или съдебни режими в тези държави. С изключение на Франция, Нидерландия и Дания в повечето държави членки е малко вероятно ищците да получат обезщетение и това важи по-специално за предприятията, претърпели косвени вреди, например фериботи, предприятия за преработка на риба и т.н. Подобни претенции вече са били отправяни в ЕС, предимно в случаи на нефтени разливи от кораби и съгласно международния режим, създаден чрез Конвенцията за гражданската отговорност и Конвенцията за създаване на Международен фонд за обезщетяване при вреди, които предвиждат покритие за загубата на доходи, ако загубата е пряка. При все това не съществуват конвенции за обезщетение за вреди, предизвикани от нефтодобивни и газодобивни дейности в морето, и упоменатите конвенции най-вероятно не обхващат такива аварии, тъй като морските нефтени и газови съоръжения най-вероятно не биха били счетени за „кораби“ по смисъла на тези конвенции.

Съответно докладчикът застъпва становището, че Комисията следва да работи в тясно сътрудничество с държавите членки с цел актуализиране на системите за обезщетяване и финансово обезпечение за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежните води в ЕС, и по-конкретно с цел i) предвиждане на обезщетение при претенции от трети страни за „традиционни щети“, предизвикани от аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежните води; ii) създаване на ефективен режим за обезщетяване с оглед на обработването на съответните плащания; и iii) изискване на доказателства за това, че операторите или други отговорни страни разполагат с подходящи финансови активи за удовлетворяване на претенциите за обезщетение.

(1)

Например Дания, Обединеното кралство и Норвегия.

(2)

Решение от 13 септември 2005 г. по дело C-176/03, Комисия/Съвет.

(3)

Германия може да наложи намаляване на отговорността при претенция за извършен деликт, за който се прилага обективна отговорност.


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (12.7.2016)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно отговорността, обезщетенията и финансовото обезпечение за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води

(2015/2352(INI))

Докладчик по становище: Никос Андрулакис

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня екологичните щети, причинени от аварията на платформата „Deepwater Horizon“; също така обръща внимание на факта, че проектът „Кастор“ причини около 500 земетресения по бреговете на Тарагона и Кастейон през 2013 г. и че те засегнаха пряко хиляди европейски граждани;

2.  припомня трагичната загуба на 167 работници в нефтената промишленост, които загинаха при аварията „Пайпър алфа“ край бреговете на Абърдийн, Шотландия, на 6 юли 1988 г.;

3.  отбелязва, че от 1988 г. насам в крайбрежните води на ЕС не е имало сериозна авария и че 73% от производството на нефт и газ в ЕС е с произход от държави членки с излаз на Северно море, чиито системи за безопасност в крайбрежни води вече са признати като най-добре работещите в света; подчертава, че ЕС има приблизително 68 000 километра брегова линия и че броят на съоръженията в крайбрежни води вероятно ще се увеличи значително в бъдеще, особено в Средиземно море и в Черно море, което спешно изисква цялостното прилагане и изпълнение на Директива 2013/30/ЕС, както и да се гарантира, че е налице подходяща правна рамка, която да управлява всички дейности в крайбрежни води, преди да се случи сериозна авария; посочва, че, както е установено в член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз, политиката на Съюза в областта на околната среда трябва да се основава на принципа на предпазните мерки и принципа на превантивните действия;

4.  изразява съжаление относно факта, че съгласно Директиви 2013/30/ЕС и 2004/35/ЕС авариите се определят като „сериозни“ само ако причиняват смърт или тежки наранявания, без да се отчитат последствията за околната среда; подчертава, че дори ако не причинява смърт или тежки наранявания, аварията може да има сериозно въздействие върху околната среда поради своя мащаб или тъй като засяга, например, защитени територии, защитени видове или особено уязвими местообитания;

5.  посочва, че според редица проучвания, включително проучване, извършено от Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания, и проучване, извършено от Съвместния изследователски център, броят аварии в нефтения и газовия сектор на ЕС възлиза на няколко хиляди, и по-точно на 9 700 между 1990 и 2007 г.; посочва също така, че кумулативното въздействие на тези аварии, включително тези, които са малки по мащаб, има сериозни и трайни последици за морската околна среда и следва да бъде взето под внимание в директивата;

6.  приветства приемането на Директивата за безопасността в крайбрежни води 2013/30/ЕС (ДБКВ), която допълва Директивата за екологичната отговорност 2004/35/EC (ДЕО) и Директивата за оценка на въздействието върху околната среда 2011/92/EС (ОВОС), както и ратифицирането от Съвета на Протокола за защита на крайбрежните води към Конвенцията от Барселона, като първа стъпка към опазването на околната среда и здравето и безопасността на работниците; припомня, че крайният срок за транспонирането на директивата беше 19 юли 2015 г.; отбелязва, че повечето държави членки все още не са приложили съответните разпоредби на Директивата за безопасността в крайбрежни води; призовава Комисията да гарантира стриктното наблюдение на нейното прилагане с оглед на извършването на оценка на целесъобразността на въвеждането на допълнителни хармонизирани правила за отговорността, обезщетяването и финансовото обезпечение, за да се подобри спазването на Директивата за безопасността в крайбрежни води във възможно най-кратък срок, така че ефективно да бъдат предотвратени бъдещи аварии;

7.  отново заявява необходимостта от извършване и публикуване на редовен анализ на риска и оценка на въздействието върху околната среда на всяка дейност в крайбрежни води в съответствие с други законодателни актове и политически области на ЕС като биологичното разнообразие, изменението на климата, устойчивото използване на почвите, опазването на морската среда и уязвимостта и устойчивостта спрямо аварии и природни бедствия, както и от подходящо обучение на персонала преди извършването на дейности да бъде разрешено; призовава Европейската агенция по морска безопасност да помогне на Комисията и на държавите членки при изготвянето на планове за реагиране в аварийни ситуации; приветства изграждането от промишлеността на четири съоръжения за предотвратяване на разливи, които биха могли да намалят нефтения разлив в случай на авария;

8.  призовава за адаптирана към Арктика оценка на въздействието върху околната среда за всички дейности, извършвани в Арктическия регион, където екосистемите са особено крехки и свързани със световната биосфера;

9.  подчертава необходимостта да се гарантират бързи и ефективни коригиращи действия, включително подходящо обезщетение за всички жертви на замърсяване и за всички щети върху околната среда, причинени от аварии в крайбрежни води, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“;

10.  подчертава необходимостта да се гарантира, че дейностите в крайбрежни води подлежат на постоянен експертен контрол от страна на държавите членки по отношение на спазването на правото на ЕС, за да се гарантира, че се извършват ефективни проверки с цел предотвратяване на сериозни аварии и ограничаване на тяхното въздействие върху хората и околната среда;

11.  отбелязва, че въпреки че Директивата за безопасността в крайбрежни води съдържа някои конкретни разпоредби относно отговорността и въпроси, свързани с обезщетенията, тя не установява цялостна рамка на ЕС за отговорност; подчертава необходимостта от гарантиране на равен достъп до правосъдие и обезщетение за вреди в случаи на аварии с трансгранични последици, като се има предвид, че съгласно член 41, параграф 3 и параграф 5 от Директивата за безопасността в крайбрежни води някои държави членки са частично освободени;

12.  изразява съжаление, че правилата относно наказателната отговорност, свързани с нарушения на безопасността в крайбрежните води, не са хармонизирани в ЕС; призовава Комисията да представи предложение за добавяне на престъпленията съгласно Директивата за безопасността в крайбрежни води към обхвата на Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право, тъй като това ще има допълнителен възпиращ ефект;

13.  отбелязва, че Комисията възнамерява да предприеме систематично събиране на данни чрез Групата на ЕС по въпросите на добива на нефт и газ в крайбрежни води (EUOAG), за да извърши по-изчерпателен анализ на ефективността и обхвата на националните разпоредби за отговорността;

14.  изразява съжаление поради факта, че обхватът на отговорността за нанесени вреди и икономически загуби, която ще бъде основен инструмент, гарантиращ ефективна безопасност на крайбрежните води в Съюза, се различава между държавите членки; отправя искане към Комисията да извърши оценка на необходимостта от хармонизиране на отговорността на равнището на Съюза, като отбелязва трансграничния характер на тези дейности;

15.  счита, че следва да бъдат установени правила за обективна отговорност за аварии в крайбрежни води с цел улесняване на достъпа до правосъдие за жертвите (юридически и физически лица), засегнати от аварии в крайбрежни води, тъй като това би могло да предостави стимул за оператора в крайбрежни води да управлява по правилен начин операционния риск; счита, че следва да се избягват тавани на финансовата отговорност;

16.  счита, че всички случаи на доказана отговорност, както и подробностите за наложените санкции, следва да бъдат направени обществено достояние, за да стане истинската стойност на щетите върху околната среда прозрачна за всички;

17.  призовава държавите членки да предоставят подробни данни, отнасящи се до използването на финансови инструменти и адекватното покритие за аварии в крайбрежни води, включително най-скъпоструващите;

18.  изразява съжаление относно липсата на използване на инструменти за финансово обезпечение в ЕС за покриване на щетите, причинени от най-скъпоструващите аварии в крайбрежни води; отбелязва, че една от причините може да е, че обхватът на отговорността за щети не може да направи подобни инструменти необходими в определени държави членки;

19.  отбелязва липсата на регулаторни изисквания за определени равнища на покритие в много държави членки; въпреки че определянето на конкретни суми на равнище ЕС би могло да е непродуктивно, подчертава необходимостта от методология на ЕС за изчисляване на сумите, изисквани от националните органи, която да зачита особеностите на дейностите, местните условия на експлоатация и обкръжаващата околност на инсталацията с цел осигуряване на подходящо покритие при аварии с трансгранично въздействие;

20.  макар че признава необходимостта от достатъчна гъвкавост по отношение на инструментите за финансово обезпечение, подчертава необходимостта от по-хармонизирани правила, с които да се провери дали формата и сумата на предложеното финансово обезпечение биха били подходящи за покриване на възможните щети, както и дали единиците за финансово обезпечение могат да удовлетворят нуждата от покритие, като по този начин насърчава използването на такива инструменти по пропорционален начин; призовава Комисията да представи предложения, тъй като това е особено важно, като се има предвид трансграничното естество на този вид аварии;

21.  отбелязва, че може да се използва разнообразие от продукти за финансово обезпечение, за хеджиране на рисковете от най-скъпоструващите и редки аварии в крайбрежни води; призовава държавите членки да разширят обхвата на механизмите за финансово обезпечение, приети за лицензиране и дейности в крайбрежни води, като в същото време гарантират еквивалентно равнище на покритие;

22.  призовава Комисията и държавите членки да разгледат възможността за създаване на законодателен компенсационен механизъм за аварии в крайбрежни води по подобие на механизма, предвиден в Закона за дейностите с петрол в Норвегия, поне за сектори, които могат да бъдат сериозно засегнати, като например рибарството и крайбрежния туризъм, както и за други сектори на синята икономика;

23.  призовава Комисията в случаите, в които срещу държава членка са заведени процедури за нарушение, да се явява пред парламентарната комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните с цел докладване относно случая и относно мерките, които ще бъдат взети, за да се коригират действията на съответната държава членка.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.7.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

58

7

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Cristian-Silviu Buşoi, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Miriam Dalli, Seb Dance, Jørn Dohrmann, Ian Duncan, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Pavel Poc, Frédérique Ries, Michèle Rivasi, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Dubravka Šuica, Tibor Szanyi, Nils Torvalds, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Nikos Androulakis, Paul Brannen, Nicola Caputo, Martin Häusling, Merja Kyllönen, Christel Schaldemose, Keith Taylor

Заместници (съгласно чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Jiří Maštálka, Maurice Ponga


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.10.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Kostas Chrysogonos, Therese Comodini Cachia, Mady Delvaux, Rosa Estaràs Ferragut, Enrico Gasbarra, Gilles Lebreton, António Marinho e Pinto, Julia Reda, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, József Szájer, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Buda, Sergio Gaetano Cofferati, Pascal Durand, Evelyne Gebhardt, Constance Le Grip, Virginie Rozière

Правна информация - Политика за поверителност