Процедура : 2016/2034(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0339/2016

Внесени текстове :

A8-0339/2016

Разисквания :

PV 13/12/2016 - 17
CRE 13/12/2016 - 17

Гласувания :

PV 14/12/2016 - 9.17
CRE 14/12/2016 - 9.17
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0504

ДОКЛАД     
PDF 746kWORD 72k
16.11.2016
PE 580.784v02-00 A8-0339/2016

относно инструменти на ОСП за намаляване на нестабилността на цените на селскостопанските пазари

(2016/2034(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони

Докладчик: Анжелик Дьолае

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно инструменти на ОСП за намаляване на нестабилността на цените на селскостопанските пазари

(2016/2034(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид регламенти (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013, (ЕС) № 1307/2013 и (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща селскостопанска политика на Европейския съюз,

–  като взе предвид проучването от март 2016 г., изготвено за комисията по земеделие и развитие на селските райони, озаглавено „Актуално състояние на инструментите за управление на риска от държавите членки за периода 2014 – 2020 г.: национални и европейски рамки“,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по бюджети (A8-0339/2016),

А.  като има предвид, че нестабилността и колебанията на цените винаги са характеризирали селскостопанските пазари, и че през последните няколко години те се превърнаха – поради бърза поредица от сътресения в търсенето, предлагането и цените – в структурна характеристика на селското стопанство както на европейско, така и на световно равнище;

Б.  като има предвид, че селското стопанство трябва да се изправи пред голямото предизвикателство на увеличаването на световното население, като голяма част от населението на планетата продължава да страда от недохранване, а нестабилността на селскостопанските пазари спрямо промените в производството и дисбалансите между търсенето и предлагането ще продължи да нараства;

В.  като има предвид, че изменението на климата и вредителите по земеделските култури оказват неблагоприятно въздействие върху равнището на селскостопанска продукция и че свързаните с изменението на климата явления като суши и наводнения допринасят за нестабилността на цените;

Г.  като има предвид, че макроикономическите условия могат да играят съществена роля за нестабилността на цените, включително структурните фактори като например обменни курсове, цени на енергията и торовете, лихвени проценти и спекулации на селскостопанските пазари;

Д.  като има предвид, че извън ЕС глобалните участници на селскостопанските пазари въвеждат политики за намаляване на нестабилността и че в рамките на Г-20 по селскостопанските въпроси бяха поети ангажименти за справяне с този проблем, в контекста на устойчивото развитие, като се предприемат действия за борба с отрицателното въздействие на прекомерната нестабилност на цените на селскостопанските суровини върху продоволствената сигурност;

Е.  като има предвид, че всеки регион в света има свои собствени модели на производство, както и различни въведени мерки по отношение на околната среда и хуманното отношение към животните, които могат да имат сериозни последици върху производствените разходи, и че земеделските стопани в Европа следва да са в състояние да се конкурират на световния пазар;

Ж.  като има предвид, че политическите решения, като например осъществяване на търговско ембарго, могат да повишат нестабилността на цените на селскостопанските продукти;

З.  като има предвид, че понастоящем Европейският съюз не разполага с истинска предпазна мрежа за намаляване на нестабилността на пазара, а това силно обезкуражава земеделските стопани да продължават да извършват дейност на територията на ЕС;

И.  като има предвид, че отварянето на пазарите и изборите, водещи до глобализация на икономиката, особено с тласъка на двустранните търговски споразумения на СТО, позволиха през последните десетилетия по-голяма ликвидност на пазара, но също изиграха роля за засилване на явлението нестабилност на цените в селското стопанство;

Й.  като има предвид, че земеделските стопани са изправени пред увеличаване на производствените разходи и нарастване на дълговете, и като има предвид, че между 2005 г. и 2010 г. 2,4 милиона земеделски стопанства в ЕС изчезнаха, което доведе до загуба на голям брой работни места в селските райони;

К.  като има предвид, че селскостопанските пазари, като пресечна точка на търсенето и предлагането, са нестабилни по самата си същност, и като има предвид, че присъствието на финансови участници има тенденцията да засилва тази нестабилност и че ограничената гъвкавост на световното търсене на храни и на предлагането на селскостопански продукти допринася за увеличаване на въздействието на истинските или възприеманите дисбаланси върху пазарните участници, понякога с разтърсващо въздействие върху цените на селскостопанските продукти;

Л.  като има предвид, че финансиализацията на световната икономика и съпътстващата я спекула могат да имат неблагоприятно въздействие върху селскостопанските пазари и могат да допринасят за задълбочаване на дисбаланса и нестабилността на цените, като селскостопанските суровини се използват просто като финансови активи; както беше изтъкнато и от ужасната криза на гладните бунтове през 2008 г., прекомерната финансиализация може да бъде разрушителна и е морално осъдителна, ако заплашва продоволствената сигурност на най-бедните и най-недохранените хора на планетата;

М.  като има предвид, че Европейският съюз носи отговорност за своя принос към продоволствената сигурност в Европа и към конкурентоспособността на европейските земеделски стопани и градинари на световния пазар;

Н.  като има предвид, че селскостопанският сектор и хранително-вкусовата промишленост са важни за икономиката на ЕС и имат потенциал да допринесат за устойчив растеж;

О.  като има предвид, че ценовата нестабилност поражда висока степен на несигурност сред производителите и потребителите, като при ниски цени производителите виждат заплаха за своите доходи, за своя потенциал за инвестиции и оттам – за дългосрочната жизнеспособност на своята дейност, а при високи цени на хранителните стоки възможността на потребителите да се прехранват и да имат достъп до основни стоки може да бъде застрашена, от което биха се породили кризисни ситуации;

П.  като има предвид, че нестабилността на цените е вредна за селскостопанска дейност и хранително-вкусовата промишленост, което е гибелно за инвестициите, растежа и заетостта и може да засегне сериозно и снабдяването на потребителите, продоволствената сигурност и доброто функциониране на ОСП;

Р.  като има предвид, че нестабилността на цените намалява способността на земеделските стопани да инвестират и да създават работни места, което не стимулира модернизацията, иновациите, младите земеделски стопани и обновяването на поколенията;

С.  като има предвид, че устойчивото селско стопанство като източник на висококачествена храна може да бъде гарантирано, единствено ако земеделските стопани получават приемливи изкупни цени, които покриват всички разходи за устойчиво производство;

Т.  като има предвид, че в контекста на „цифровата революция“ една по-голяма прозрачност на европейските пазари и навременен достъп до информация може да допринесе, наред с другите инструменти, за ограничаване на нестабилността на пазарите и на цените чрез подобрен и по-обективен достъп на икономическите оператори до данни за промените на селскостопанските пазари, който спомага за осигуряване на по-добра защита на доходите на земеделските стопани и за противодействие на спекулациите на селскостопанските пазари;

У.  като има предвид, че реформираната през 2013 г. ОСП включва инструменти за управление на риска в рамките на политиката за развитие на селските райони, и като има предвид, че понастоящем едва 2% от общия бюджет на втория стълб и 0,4% от бюджета на ОСП се изразходват за тези инструменти;

Настоящо положение и цели

1.  счита, че земеделските стопани ще бъдат изложени все повече на нестабилност на цените, която може да произтича от различни причини като нестабилността и недостатъците на селскостопанските пазари, глобализацията и сложността на селскостопанските пазари, по-голямата променливост на доставките поради климатична нестабилност, увеличаването на рисковете за здравето и несигурното равновесие на продоволственото снабдяване;

2.  счита, че е необходимо да се възприеме една по-решителна и последователна политика, с целеви инструменти на равнище ЕС и на национално равнище, за да се гарантира многофункционално и устойчиво селскостопанско производство в целия Съюз, наред със справедливи и изгодни цени чрез намаляване на отрицателните последствия по-специално за операторите, които са изложени в най-голяма степен на нестабилността на цените;

3.  отбелязва, че не всички селскостопански отрасли са изложени в еднаква степен на нестабилността на цените и че калибрирането на инструментите на обществените политики или на стратегиите за смекчаване на последиците за заинтересованите участници, трябва да бъдат приспособени към всеки сектор и към реалните, настоящи и бъдещи рискове, пред които са изправени земеделските стопани;

4.  отбелязва, че въпреки че Европейският съюз постепенно ограничава своята стратегическа подкрепа за селското стопанство, неговите конкуренти на световния пазар, по-специално Съединените щати, Бразилия и Китай предоставят твърде значителни, и все по-големи, суми за разработване на нови модели на политика, свързана с риска, и предоставят инструменти за защита на техните земеделски стопани от въздействието на нестабилността на цените;

5.  посочва, че Европейският съюз е единственият участник в селскостопанските пазари, който основава своята селскостопанска политика на отделено от производството подпомагане, като в същото време през годините постепенно премахва стратегическата си подкрепа за селското стопанство;

6.  отбелязва, че в своя закон за земеделието от 2014 г. Съединените щати разработиха специфични застрахователни политики за различните селскостопански сектори;

7.  посочва, че ОСП постоянно се развива през последните десетилетия, докато основните ѝ цели за гарантиране на достоен жизнен стандарт на земеделските стопани и предоставяне на стабилни и сигурни продоволствени доставки на приемливи цени за потребителите, остават в сила;

8.  подчертава в тази връзка факта, че една европейска обща политика е от жизненоважно значение за този сектор, който осигурява продоволствената сигурност и безопасността на храните и играе главна роля за използването на природните ресурси и устойчивото икономическо и екологично развитие на селските райони;

9.  подчертава колко е важно да се използват синергичните взаимодействия между ОСП и други политики на ЕС;

10.  отбелязва, че последните реформи на ОСП почти изцяло отделиха преките помощи от производството, продължиха процеса на сближаване на директните плащания и отговориха в по-голяма степен на обществените опасения и по-специално – на загрижеността, свързана с околната среда;

11.  отбелязва със загриженост намаляването на средствата по линия на ОСП през годините, по-специално на средствата, предназначени за мерки за общата организация на пазара (ООП), което създава перспектива за обратна национализация на ОСП и подронва справедливите условия и равнопоставеността на единния пазар на ЕС;

12.  подчертава, че средните годишни доходи на земеделските стопани в ЕС се задържаха на едно и също равнище или дори спаднаха през последните 10 години, докато производствените разходи непрекъснато се увеличават, което доведе до значителен спад в броя на земеделските стопанства, с опасност от загуба на много работни места в селските райони;

13.  счита, че Комисията следва да използва целия финансов резерв за маневриране, с който разполага в рамките на единната ООП;

14.  изразява съжаление във връзка с много бавния темп на прилагане на инструментите на единната ООП за намаляване на вредното въздействие от нестабилността на цените и за справяне със смущения на пазара;

15.  изтъква, че голяма част от инструментите за управление на риска, взаимните фондове, инструментите за стабилизиране на доходите и застрахователните инструменти, предоставени по програмите за развитие на селските райони, се прилагат неравномерно и с ограничено финансиране от бюджета;

16.  във връзка с това препоръчва да се укрепят съществуващите мерки по втория стълб, с цел да се увеличи конкурентоспособността на европейското земеделие и организациите на производителите да се включат пряко в процеса на прилагане;

17.  призовава Комисията да извърши задълбочен анализ на причините както за слабото усвояване на наличните инструменти в рамките на втория стълб на ОСП така и за недостатъчното прилагане на единната ООП, с цел подобаващо преразглеждане на съответните разпоредби;

18.  подчертава значението на поддържането на отделени от производството преки помощи в рамките на настоящата ОСП наред със схемата за единно плащане на площ, които представляват компенсация за обществени услуги и са жизненоважен елемент за гарантиране на доходите на земеделските стопани и за осигуряване на известна степен на финансова стабилност за тях;

19.  въпреки това подчертава, че настоящата ОСП, на която липсват подходящи и ефективни инструменти, не отговаря подобаващо на по-голямата нестабилност на селскостопанските пазари, нито позволява на земеделските стопани да реагират на сигналите на пазара или да разработят решения за справяне с промените в цените;

20.  призовава Комисията да предприеме спешни действия за подкрепа на селското стопанство в най-отдалечените, планинските и по-слабо развитите региони, където разходите за производство, събиране на реколтата и пускане на пазара на продукти извън зоните, в които са били произведени, са много по-високи, отколкото в други райони, и да предостави конкретни показатели за задействане на предпазните мерки за селскостопанските пазари в тези региони;

21.  счита, че продоволствената независимост и сигурност на ЕС, както и развиването на конкурентоспособен и устойчив селскостопански сектор в целия Съюз, който да задоволява нуждите на гражданите, трябва да останат стратегически цели за бъдещата ОСП, като в същото време спешно трябва да се гарантира справедлив жизнен стандарт за земеделските стопани;

22.  счита, че жизнеспособно производство на храни не може да съществува без европейските земеделски стопани, които са непрекъснато изложени на нестабилност на цените и зависят в голяма степен от стабилни пазари и цени, както и от подобаващо публично финансиране и мерки за защита на конкурентоспособността на земеделските стопанства и на семейните стопанства;

23.  подчертава в тази връзка важната роля на младите и новопостъпващите земеделски стопани, за да се гарантира бъдещето на европейското селско стопанство;

Предложения

Секторно организиране и договаряне

24.  счита, че първичните производители са най-слабата брънка във веригата за доставки на храни, най-вече с оглед на все по-концентрирания и голям сектор на търговските вериги както на европейско така и на национално равнище, и трябва да им се даде възможност да се обединяват в организации като кооперации, организации на производители, техни собствени асоциации или междубраншови организации;

25.  призовава Комисията да улесни въвеждането на договорни системи чрез адаптиране, в съответствие с член 42 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), на политиката на ЕС в областта на конкуренцията към особеностите на селскостопанския сектор, с единни правила и прилагане във всички държави членки;

26.  подчертава, че преговорните позиции на производителите в продоволствената верига трябва да бъдат укрепени с помощта на стандартни, прозрачни, балансирани и колективно договаряни договори, за да се поставят производителите в състояние да противодействат на нелоялните търговски практики, да се подобри тяхната конкурентоспособност, стабилността на доходите им, да могат да създават добавена стойност и да инвестират в иновации;

27.  подчертава, че тези договори следва да са с достатъчна продължителност и следва да определят цените, сроковете за плащане и останалите условия за доставката на селскостопански продукти;

28.  счита, че земеделските стопани в различните селскостопански сектори следва да могат да договарят колективно условията на договорите посредством организации на производители, които по размер съответстват на размера на производствените или дистрибуторски групи, с които се договарят;

29.  отбелязва, че потенциалът, предлаган от по-дългосрочните интегрирани договори по веригата на доставки, форуърдните договори, договорите с фиксиран марж и възможността за „блокирани“ цени, които отразяват производствените разходи за определен период от време, може да предложи на производителите инструмент за управление на въздействието на нестабилността върху техните маржове;

30.  счита, че следва да е налична възможност за използване на нови инструменти в договорните отношения, и че също така трябва да се осигурят инструменти за посредничество при договорите;

31.  отбелязва, че междубраншовите организации насърчават доверието и диалога между различните заинтересовани страни (производители, преработватели и търговци) и улесняват създаването на добавена стойност посредством съвместни инициативи, които помагат на земеделските стопани да разбират по-добре пазарите и производството, популяризират добрите практики и прозрачността на пазара, прогнозират производствения потенциал, спомагат за подобряване на управлението на доставките и за изготвянето на стандартни договори, които са съвместими с правилата и разпоредбите на ЕС;

32.  призовава Комисията да насърчава междубраншовите организации на равнището на ЕС съвместно да защитават интересите на производителите в секторите, които са най-силно ориентирани към трансгранични пазари, като например сектора на плодовете и зеленчуците;

33.  признава усилията, полагани от европейските кооперации за обединяване и за подпомагане на производителите да подобрят позицията си във веригата на добавената стойност, и смята, че е необходимо те да бъдат насърчени да играят по-голяма роля в секторите на селското стопанство, като по този начин се смекчават последиците от прекомерната нестабилност на пазара;

Средства за управление на риска

34.  препоръчва инструментите за управление на риска, свързан с климата, здравето и икономиката, и по-специално на различните видове застрахователен риск в селскостопанското производство, инструментите за стабилизиране на доходите, индивидуалните механизми за обезпечаване и взаимните фондове, да се разработят допълнително в една ориентирана към пазара ОСП с цел да се ограничат последиците от нестабилността на цените и да се насърчава ориентирано към бъдещето управление на земеделските стопанства;

35.  призовава Комисията да насърчава обмена на най-добри практики между държавите членки и да разработва нови инструменти, които да бъдат не само справедливи, ефикасни и реактивни, но също и финансово приемливи и достъпни за земеделските стопани, с цел да се предотвратят и да се управляват рисковете, свързани с нестабилността на цените, и по този начин да се положат основите за обсъждане на бъдещите реформи на ОСП;

36.  подчертава, че подобни инструменти, наред със системата за директни плащания, трябва да получат достатъчно ресурси за повишаване на устойчивостта на селското стопанство и същевременно за намаляване на потребността от следкризисно управление;

37.  счита, че секторно управлявани взаимни фондове, създадени по инициатива на земеделските стопани, могат да стабилизират доходите на земеделските стопани до известна степен, тъй като маржовете на печалба от тяхната продукция се колебаят;

38.  счита освен това, че тези взаимоспомагателни фондове не следва да заместват предоставяната от Съюза подкрепа и следва да бъдат съчетани с национално подпомагане;

39.  призовава също така Комисията да предприеме инициативи, като предоставя стимули за създаване на такива фондове, като същевременно гарантира, че всяка схема за управление на бъдещ риск трябва да е съобразена със застрахователни системи, приети на национално ниво от държавите членки и, когато е необходимо – да ги допълва;

40.  счита, че нестабилността на цените може да се управлява и на национално равнище, и приканва държавите членки в своите данъчни норми да вземат предвид нестабилността на пазара, като дадат възможност на земеделските стопани да създават индивидуални механизми за обезпечаване, които биха могли да са освободени от данъци;

41.  счита, че в икономическо отношение земеделските стопани са сред най-уязвимите участници на пазарите, особено тези от тях, които са инвестирали в развитието на своите стопанства;

42.  счита също така, че следва да бъдат създадени инструменти на ОСП, като например ефективна помощ по отношение на паричните потоци или спестовен фонд за извънредни ситуации, с цел да се предотврати изчезването на тласъка за инвестиции;

43.  подчертава факта, че земеделските стопанства могат да си позволят да правят нововъведения, единствено ако капиталовите разходи са ниски и има известна степен на ликвидност; в тази връзка подчертава, че стабилността на доходите е едно от условията, които дават възможност на земеделските стопани да получат достъп до заеми;

44.  отбелязва, че ролята и действията на банковия сектор имат сериозно въздействие върху производителите, и че увеличаващите се равнища на задлъжнялост на земеделските стопани добавят допълнителна тежест върху сектора в период на нестабилност;

45.  подчертава значението на по-доброто осведомяване на земеделските стопани относно важната роля на Европейската инвестиционна банка за подкрепата и развитието на икономиката в селските райони и относно това как да се възползват от иновативни финансови инструменти;

46.  счита, че на земеделските стопани и организации на земеделски стопани трябва да се предостави по-добра информация относно модернизирането, устойчивостта и конкурентоспособността на стопанствата, като в същото време се предоставят курсове за обучение по управление на риска, пазарни данни, маржове и нестабилност;

47.  призовава Комисията да приеме, в тясно сътрудничество с националните органи и сдружения на селски стопани, план за повишаване на осведомеността относно наличните инструменти за управление на риска в рамките на стълб II и в единната обща организация на пазара;

48.  призовава държавите членки и местните органи да подобрят гореспоменатите аспекти в своите програми за селскостопанско образование и професионално обучение;

49.  счита, че един от начините за стабилизиране на пазара и намаляване на нестабилността на цените е да се гарантира по-добър баланс между търсенето и предлагането;

Органи за наблюдение на селскостопанските пазари и цени

50.  счита, че селскостопанските пазари трябва да бъдат прозрачни, което може да се постигне главно чрез по-навременно публикуване на съществуващата информация за цените и разходите, което да е лесно достъпно и полезно за всички заинтересовани страни от веригата на доставки, от производството до разпределението, като по този начин да се ограничи ценовата спекула и нестабилността на цените;

51.  отбелязва обаче, че прозрачността при ценообразуването сама по себе си няма да подобри по никакъв начин устойчивостта на земеделските стопани срещу нестабилността на цените, нито пък ще разреши структурните грешки в организацията на пазара като например неравновесията между търсенето и предлагането; 

52.  насърчава създаването на европейска карта с информация в реално време относно наличието на селскостопански продукти;

53.  приветства разширяването на допълнителните инструменти за мониторинг на пазара и за други сектори;

54.  подчертава, че за земеделските стопани представлява важно предимство да са запознати с ценообразуването и движенията на цените, както и с тенденциите в предлагането, при преговорите за сключване на договори с всички други заинтересовани страни;

55.  препоръчва създаването на европейски обсерватории на селскостопанските цени, които да обхващат цялата верига, от цената на производителя до крайната продажна цена, за да се гарантира постоянен анализ на селскостопанските пазари, сегмент по сегмент;

56.  препоръчва включването на икономическите заинтересовани страни при съставянето на актуални и подходящи данни относно движението на цените и на краткосрочни и средносрочни прогнози на месечен или двумесечен интервал, съответстващи на специфичните потребности на съответния сектор;

57.  настоятелно призовава Комисията да предостави необходимите ресурси на обсерваториите, за да могат те да правят препоръки, а не само да наблюдават смущенията;

Инструменти за предотвратяване и управление на кризи

58.  счита, че традиционните инструменти на ОСП за управление на кризи (публична намеса и частно съхранение) не са достатъчно ефективни в глобализираната икономика;

59.  във връзка с това призовава Комисията да разработи комбинирани и/или допълнителни публични и частни инструменти, наред с индивидуализиран, задължителен механизъм за ранно предупреждение, за да се гарантира правилното функциониране на пазарите и да се противодейства на пазарните кризи;

60.  счита, че Комисията следва да използва всички инструменти, с които разполага в единната ООП, за да противодейства на кризите;

61.  изразява съжаление поради ниската степен на използване на резерва за кризи, което се дължи главно на бюджетните правила, по-специално на правилото за ежегодност на бюджета и на правото на усмотрение, с което се ползва Комисията, що се отнася до освобождаване на средства от резерва;

62.  във връзка с това призовава резервът за кризи да бъде създаден извън бюджета на ЕС и да може той да се използва като източник за финансиране на инструменти за управление на кризи;

63.  разглежда антицикличните мерки като инструменти за предотвратяване и управление на кризи, в съчетание с инструментите за управление на риска, чрез който ЕС може да се намеси на селскостопанските пазари в случаи на криза поради „непреодолима сила“, така че да се избегнат значителни намаления на цените;

64.  призовава Комисията да проведе проучване относно начина, по който да се разработят механизми за предотвратяване и борба с произтичащи от нестабилността на цените кризи посредством антициклични помощи и да осигури по-голяма гъвкавост в годишните бюджети, в рамките на многогодишната финансова рамка, за да се отчетат антицикличните помощи;

65.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Европейските земеделски стопани са все по-често изложени на рискове

Селскостопанската дейност зависи от биологични процеси. Тя зависи до голяма степен от климатичните условия и болестите по растенията и животните(1) – природни фактори, които са извън контрола на земеделските стопани. Във връзка с това развитието на приходите на земеделските стопанства е много по-несигурно отколкото това на предприятията от други сектори на икономиката. Несигурността на доходите оказва вредно въздействие най-вече за инвестирането и иновациите и може да постави под съмнение икономическата жизнеспособност на стопанствата. Освен това промените в земеделската продукция означават, че селскостопанските пазари имат присъща тенденция да бъдат нестабилни. Всепризнат факт е, че прекомерната нестабилност не е благоприятна нито за производителите (като променя сигналите на пазара и води до непредвидимост на доходите), нито за потребителите (като променя достъпа им до избор на храни).

Нестабилността е сложно явление, чийто произход е многостранен и понякога спорен. От покачването на цените на селскостопанските продукти на световните пазари през 2007 и 2008 г. насам и силната нестабилност, която последва, това явление зае централно място в международния политически дневен ред(2), особено с оглед на потенциалното му въздействие върху световната продоволствена сигурност(3). Г-20 одобри през 2011 г. План за действие във връзка с нестабилността на цените на храните и селското стопанство, който е в основата на Информационната система за земеделските пазари (AMIS от английски), с цел увеличаване на прозрачността на пазарите на селскостопански продукти(4).

Може да се очаква, че през следващите години ще сме свидетели на по-голяма несигурност на пазарите както и на по-големи икономически и свързани с климата рискове. Нарастващата глобализация на търговията със селскостопански продукти включва рискове за здравето (разпространение на болести) или рискове от външни сътресения в търсенето и предлагането, свързани с външната политика на Европейския съюз в областта на търговията, дипломацията или сътрудничеството за развитие.

Във връзка с това инструментите за управление на риска в земеделието са предмет на подновено внимание. Този интерес се потвърждава от постепенното разширяване на тези инструменти в селскостопанските политики, особено в рамките на Farm Bill 2014 (документ за селскостопанската политика на САЩ), и в новата ОСП за периода 2014 – 2020 г.

Как ОСП се справя с нестабилността

Първоначално ОСП се характеризира със силно регулиране на пазара. Първоначално в центъра на механизма се намираха гарантираните цени. С тези цени земеделските стопани имаха увереност, че ще получат гарантирана минимална цена за своите продукти в случай на криза.

С течение на времето ОСП претърпя важни реформи в последователни цикли, които промениха в дълбочина нейното действие.

Първият цикъл (включително реформата McSharry от 1992 г. и Програмата от 2000 г.) замени гарантираните цени с обвързани с производството преки помощи като основен механизъм на ОСП.

Вторият цикъл включи реформата Fischler от 2003 г., с който се започна процесът на отделяне на преките плащания от производството (схема за единно плащане). Реформата, наречена Преглед на състоянието през 2009 г. продължи тази тенденция и доведе до адаптиране на ОСП, свързано по-конкретно с нарастващата нестабилност на цените и на разходите в селското стопанство. По-специално с нея за първи път се въведе набор от мерки за управление на риска в рамките на първия стълб (застраховки и взаимоспомагателни фондове за щети по реколтата, екологични катастрофи и болести по животните (член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009).

Третият кръг започна с реформата от 2013 г., с която се определи ОСП за периода 2014 – 2020 г. Настоящата ОСП запази своята структура от два стълба. По-конкретно – беше въведена нова архитектура на системата на преките плащания (по-целенасочена, по-справедлива и по-екологична), мрежата за сигурност в рамките на ООП беше подновена и беше преразгледана политиката за развитие на селските райони.

Тези реформи постепенно насочиха ОСП към пазарите. Именно в този контекст се появиха първите обсъждания относно потенциалната роля на инструментите за управление на риска за справяне с нестабилността и стабилизиране на доходите.

Инструментите за управление на риска в настоящата ОСП

След реформата през 2013 г. ОСП предлага нов набор от мерки за управление на риска в рамките на втория стълб (развитие на селските райони)(5). Държавите членки разполагат с набор от мерки, насочени към рисковете в производството, на пазарите или за стабилизиране на доходите посредством различни инструменти (застрахователни и взаимоспомагателни фондове – член 36 от Регламент (ЕС) № 1305/2013). Държавите членки могат да изберат дали да включат тези инструменти в своите програми за развитие на селските райони (национални или регионални). Членове 37 – 39 касаят застраховането на реколтата, животните и растенията, взаимоспомагателните фондове и нов инструмент за стабилизиране на доходите (под формата на финансови вноски във взаимоспомагателни фондове).

Подкрепата по членове 37 (застраховане) и 38 (взаимоспомагателни фондове) се отпуска единствено за покриване на загуби, причинени от неблагоприятно климатично събитие, от болест по животните или по растенията, от нашествие на вредители, от екологична катастрофа или от мярка, приета в съответствие с Директива 2000/29/ЕО относно защитните мерки срещу въвеждането на вредители. Инструментът за стабилизиране на доходите (член 39) е първото навлизане на ОСП в областта на застраховането на доходите по подобие на подхода на американската селскостопанска политика. Подпомагането се отпуска само при условие че спадът в доходите надхвърля 30% от средния годишен доход на отделния земеделски стопанин за предшестващия тригодишен период или от усреднената сума за три години на база предшестващия петгодишен период, като се изключват най-високият и най-ниският показател.

Следва да се отбележи, че публичните средства не могат да допринесат за начален капитал на взаимоспомагателни фондове. Освен това презастраховането на застраховките или взаимоспомагателните фондове не е допустимо по финансирането за развитие на селските райони.

Прилагане на мерки за управление на риска от държавите членки

Тъй като новите мерки за управление на риска спадат към втория стълб, те не са задължителни за държавите членки. Първите мерки за управление на риска, въведени от Прегледа на състоянието имаха ограничен успех, с малко на брой държави членки, които използваха тези нови инструменти за периода 2007 – 2013 г.

По отношение на инструментите на настоящата ОСП последните налични данни показват, че те са били използвани от дванадесет държави членки (от девет на национално равнище, от три на регионално равнище). Общо 2,7 млрд. евро публични разходи са били предназначени за тази цел (от които 1,7 млрд. от средствата за развитие на селските райони).

Въпреки че тези разходи са се повишили в сравнение с изразходваните за тези мерки средства по старата ОСП, те все още представляват едва 0,4% от разходите на ОСП (и по-малко от 2% от разходите на втория стълб).

Позиция на докладчика

Докладчикът счита, че инструментите за управление на риска по втория стълб на настоящата ОСП са явно неподходящи за ограничаване на последиците от нестабилността на цените върху доходите на земеделските стопани.

Докладчикът счита, че нестабилността на цените на селскостопанските продукти е една от основните причини за тежкото положение, пред което понастоящем са изправени много земеделски стопани от ЕС. Докладчикът счита, че Европейския съюз носи отговорност за разрешаване на този проблем, по-специално посредством ОСП.

Докладчикът има амбицията да представи документ, който да е разбираем за всички земеделски стопани и да предоставя идеи за размисъл с оглед на следващата реформа на ОСП. В този дух докладчикът предлага прагматична визия и кратък, ясен и сбит текст, в който се изтъкват три главни идеи:

•  укрепване на организацията на сектора и на договарянето,

•  по-добра защита на доходите на земеделските стопани чрез въвеждане на инструменти за управление на риска, адаптирани към нестабилността на цените,

•  подобряване на прозрачността на пазарите чрез създаване на органи за наблюдение на цените.

Докладчикът е убедена, че за да се изпрати ясно послание не само до Комисията и до Съвета, но най-вече до гражданите като цяло и по-специално до земеделските стопани, следва да се възприеме прагматичен подход, който се ограничава до инструментите, които дават възможност за борба с нестабилността на цените.

Намерението на докладчика е да се избегне във възможно най-голяма степен размиването на въпроса за нестабилността с много други теми, свързани със селскостопанските пазари. В интерес на ефективността и яснотата на изпратеното от Парламента окончателно послание, докладчикът избра да ограничи във възможно най-голяма степен предмета на доклада.

По тази причина докладчикът не предлага мерки за управление на кризи. Това е различна тема, която може да бъде разгледана в контекста на друга парламентарна работа. Именно в този ред на мисли докладчикът избра да не разглежда въпроса за помощите за противодействие на икономическия цикъл (т.нар. „антициклични плащания“), разглеждани като мерки за управление на кризи.

Освен това докладчикът счита, че формирането и определянето на равнището на цените представляват отделна тема и във връзка с това не разглежда въпроса за низходящата тенденция на цените на селскостопанските пазари.

(1)

Пети доклад за оценка на изменението на климата, Междуправителствен комитет по изменение на климата, 2014 г.

(2)

How to tackle price and income volatility for farmers? (Как да се справим с нестабилността на цените и доходите на земеделските стопани?) An overview of international agricultural policies and instruments (Преглед на международните селскостопански политики и инструменти) (Farm Europe, 2016 г.)

(3)

The 2024 prospects for EU agricultural markets: drivers and uncertainties (Перспективи за 2024 г. за селскостопанските пазари на ЕС – стимули и несигурност) (Haniotis, 2014 г.)

(4)

Декларация на министрите, Г-20, 2011 г.

(5)

Членове 37, 38, 39, 40 и 41 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (7.9.2016)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно инструменти на ОСП за намаляване на нестабилността на цените на селскостопанските пазари

(2016/2034(INI))

Докладчик по становище: Неджми Али

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че неотдавнашната крайна нестабилност на цените на световните селскостопански пазари вещае все по-големи и по-чести заплахи за световната продоволствена сигурност, както и повишена уязвимост на пазарите, подкопава инвестициите и модернизацията и обезсърчава новите участници и обновяването на поколенията в сектора на селското стопанство;

Б.  като има предвид, че високите равнища на цените и нестабилността на доходите на земеделските стопани са свързани с пазарните принципи на търсене и предлагане, чиито ефекти се усещат от 90-те години насам вследствие на сближаването на селското стопанство с пазарите както в резултат на дерегулацията на общата организация на пазарите в рамките на ОСП, така и поради по-голямото отваряне към световните пазари, обусловено от търговската политика на Съюза; като има предвид, че тази нестабилност на цените и доходите може да бъде засилена и от други макроикономически променливи, от общата политическа и законодателна среда, от геополитиката и налагането на ембарго, както и от спекулациите със селскостопански продукти, които – когато се продават като финансови активи – са изложени на шокове на съответните стокови пазари (като например пазарите на енергия и на метали);

В.  като има предвид, че нестабилността на цените увеличава непредвидимостта на доходите на земеделските стопани и предизвиква дълбоки сътресения за европейските земеделски стопани, чиито разходи продължават да бъдат високи;

Г.  като има предвид, че повишената уязвимост се дължи на зачестяването на екстремните метеорологични явления и на въздействието от изменението на климата върху обема на селскостопанското производство, както и на някои структурни фактори като цените на енергията и изкуствените торове, обменните курсове или лихвените проценти; като има предвид, че земеделските стопани следва да бъдат насърчавани да упражняват завишен контрол върху използването на влаганите в стопанствата им суровини и материали, които са скъпи при закупуване и могат да имат отражение върху околната среда;

Д.  като има предвид, че производителите на мляко понесоха огромни щети в резултат на руското ембарго и катастрофалната суша през 2015 г.;

Е.  като има предвид, че на голяма част от земеделските стопанства бяха наложени тежки глоби за превишаване на квотите за мляко през 2014/2015 г.;

Ж.  като има предвид, че производителите на свинско месо от много месеци насам са засегнати от ниските изкупни цени в резултат на руското ембарго и преди всичко от африканската чума по свинете;

1.  подчертава, че ЕС е най-големият в света вносител и износител на селскостопански и хранителни продукти, но че възможностите за използване на програмите за развитие на селските райони по линия на ОСП с цел осигуряване на подкрепа за застраховането, взаимните фондове и схемите за стабилизиране на доходите на земеделските стопани не са много добри;

2.  отбелязва, че директните плащания продължават да гарантират известна степен на финансова стабилност за земеделските стопани, особено по време на дълги периоди на ниски цени; счита, че директните плащания са показали по-добра рентабилност в сравнение с предходната практика на пряка намеса на пазара; подчертава освен това, че преките плащания следва да продължат да бъдат инструмент на ОСП след 2020 г., за да подпомагат и стабилизират доходите на земеделските стопанства, да компенсират разходите, произтичащи от спазването на високите стандарти на ЕС (по отношение на методите на производство, по-специално екологичните изисквания) и да поддържат земеделското производство в най-необлагодетелстваните региони; посочва, че преките плащания следва да бъдат насочени към гарантиране на икономическата стабилност на селското стопанство, както и към гарантиране на продоволствената сигурност и на сигурността на околната среда; във връзка с това подчертава, че е от съществено значение да се изравнят ставките на преките плащания, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар на ЕС, както и устойчива експлоатация;

3.  призовава за по-добро взаимодействие между ОСП и други политики на ЕС, по-специално по отношение на енергетиката, водоснабдяването, земеползването, биоразнообразието и екосистемите, както и развитието на отдалечените и планинските райони;

4.  изисква по-голяма прозрачност на селскостопанските пазари, за да може информацията относно цените да бъде достъпна за всички участници, в т.ч. и потребителите; призовава Комисията във връзка с това да извърши оценка на осъществимостта на въвеждането на прозрачна система за контрол на развитието на цените на селскостопанските продукти от производството до разпределението;

5.  призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с националните органи и земеделските групи за създаването на система за защита на доходите на земеделските стопани чрез по-широка осведоменост, разбиране и използване на инструменти за управление на риска като застраховането и взаимните фондове, в допълнение към инструменти за управление и предотвратяване на кризи, като се изменят мерките, предприемани до момента във връзка с реформата на ОСП за периода 2014 – 2020 г.; счита, че всяка система за управление на риска трябва в бъдеще да се съобразява и според случая да допълва застрахователните режими, възприети от държавите членки на национално равнище, за да не се излага на опасност постигнатият до момента напредък;

6.  счита, че в борбата с прекомерната нестабилност на цените са необходими нови решения, с които да се постигне по-добро функциониране на пазарите и които да се основават на мобилизирането на набор от съчетаващи се и/или допълващи се публични и частни инструменти; посочва, че както ни показаха преживените особено тежки кризи в селското стопанство, е необходимо в бъдещата ОСП да се въведат нови механизми за предотвратяване на кризи и коригиране на пазарите, които да са пригодени към особеностите на производствата, да са гъвкави, ефективни и способни да се мобилизират бързо и да влязат в действие, когато е необходимо, с оглед отстраняване на значителни смущения на пазарите;

7.  призовава да се обмисли използването на средства от общия бюджет (или т.нар. кризисен резерв) като източник на финансиране за тези и други дейности на Комисията, насочени към подобряване на положението на селскостопанските пазари;

8.  призовава за създаване на европейска карта, която да представя в реално време разполагаемата селскостопанска продукция на пазара от производството до разпространението;

9.  счита, че е желателно земеделските стопани да създадат задължителен спестовен фонд за извънредни ситуации, който да замести настоящия европейски кризисен резерв, с цел да се покрият всякакви рискове благодарение на част от преките помощи, така че през успешните години да се заделят настрана някакви средства, които да се използват през периоди на трудности;

10.  подчертава, че е важно ставките на преките плащания да бъдат изравнени между държавите членки с цел гарантиране на еднакви условия на конкуренция на единния пазар на ЕС, както и с цел устойчиво използване на селскостопанските ресурси на равнището на ЕС;

11.  счита, че хуманитарните хранителни помощи могат да изпълняват полезната роля на защитна мрежа за производителите;

12.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да наблюдават значителните колебания на цените на селскостопанските продукти, като създадат органи за наблюдение на цените на селскостопанските продукти в Европа за различните сектори, като подобрят европейския инструмент за наблюдение на цените на храните и като се борят срещу спекулацията с цените на селскостопанските продукти; счита, че актуалната пазарна информация може да подобри способността на земеделските стопани да реагират на нестабилността на пазара и да планират по съответен начин;

13.  изисква да се укрепи и повиши способността за реакция на инструментите за намеса за подпомагане на доходите на земеделските стопани в местата, засегнати от сериозни природни бедствия;

14.  счита, че финансовата помощ по Програмата за развитие на селските райони следва да се насочи така, че земеделските стопани да получават обучението и образованието, които са им необходими, за да използват целесъобразно инструментите за управление на риска; счита, че това би помогнало на земеделските стопани да предвиждат и управляват по-добре колебанията в цените;

15.  призовава за конкретни инструменти за смекчаване на отрицателните социални последици от нестабилността на цените за европейските земеделски стопани;

16.  приканва Комисията да извърши анализ и оценка на защитната функция на европейските пазари на деривативи на селскостопански суровини и свързаната с тях инфраструктура на физическите селскостопански пазари.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

31.8.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

5

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Jean Arthuis, Lefteris Christoforou, Jean-Paul Denanot, Gérard Deprez, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Esteban González Pons, Iris Hoffmann, Monika Hohlmeier, Bernd Kölmel, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Ernest Maragall, Clare Moody, Siegfried Mureşan, Victor Negrescu, Jan Olbrycht, Urmas Paet, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Paul Tang, Isabelle Thomas, Monika Vana, Daniele Viotti, Marco Zanni, Auke Zijlstra

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Xabier Benito Ziluaga, Giovanni La Via, Stanisław Ożóg, Pavel Poc, Ivan Štefanec, Tomáš Zdechovský

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

David Coburn, Estefanía Torres Martínez


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

8.11.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

11

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Richard Ashworth, José Bové, Daniel Buda, Nicola Caputo, Matt Carthy, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Diane Dodds, Herbert Dorfmann, Edouard Ferrand, Luke Ming Flanagan, Beata Gosiewska, Martin Häusling, Anja Hazekamp, Esther Herranz García, Jan Huitema, Peter Jahr, Elisabeth Köstinger, Urszula Krupa, Zbigniew Kuźmiuk, Philippe Loiseau, Florent Marcellesi, Mairead McGuinness, Nuno Melo, Giulia Moi, Ulrike Müller, Maria Noichl, Marijana Petir, Bronis Ropė, Jasenko Selimovic, Maria Lidia Senra Rodríguez, Czesław Adam Siekierski, Tibor Szanyi, Marc Tarabella, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Angélique Delahaye, Jean-Paul Denanot, Jørn Dohrmann, Ivan Jakovčić, Norbert Lins, Gabriel Mato, Stanislav Polčák, Annie Schreijer-Pierik, Vladimir Urutchev

Правна информация - Политика за поверителност