Процедура : 2016/2045(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0341/2016

Внесени текстове :

A8-0341/2016

Разисквания :

PV 30/11/2016 - 16
CRE 30/11/2016 - 16

Гласувания :

PV 01/12/2016 - 6.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0464

ДОКЛАД     
PDF 659kWORD 69k
17.11.2016
PE 582.284v02-00 A8-0341/2016

относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз: оценка

(2016/2045(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Салваторе Чику

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз: оценка

(2016/2045(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 175 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г. относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз – изпълнение и прилагане(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 661/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз(3),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (COM(2013)0522)(4),

–  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за дейността на фонд „Солидарност“ на ЕС през 2014 г.“ (COM(2015)0502),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 септември 2002 г. относно наводненията в Европа(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2005 г. относно природните бедствия (пожари и наводнения) в Европа през лятото на 2005 г.(6),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Бъдещето на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз“ (COM(2011)0613),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 28 ноември 2013 г. относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз(7),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(8),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети и на комисията по бюджетен контрол (A8-0341/2016),

A.  като има предвид, че фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (фонд „Солидарност“ на ЕС) е създаден съгласно Регламент (ЕО) № 2012/2002 в отговор на опустошителните наводнения в Централна Европа през лятото на 2012 г. като ценен инструмент, който да даде възможност на ЕС да реагира при големи природни бедствия и при изключителни регионални бедствия на територията на Съюза и в държавите, участващи в преговори за присъединяване, както и за да се прояви солидарност с регионите и държавите, които отговарят на условията за отпускане на финансиране; като има предвид, че той подкрепя само спешни действия и действия по възстановяване, извършвани от правителствата вследствие на природни бедствия, които оказват пряко въздействие върху живота на хората, околната среда или икономиката в даден засегнат регион (въпреки че следва да се отбележи, че през 2005 г. Комисията представи предложение, насочено към допълнително разширяване на първоначалния обхват);

Б.  като има предвид, че от създаването си насам фонд „Солидарност“ на ЕС изпълнява много полезна роля, като успя да мобилизира общо 3,8 милиарда евро във връзка с над 70 бедствия в 24 държави членки и присъединяващи се държави, които се явяват бенефициенти, и че той е послужил за финансиране на действия в отговор на широк кръг от природни явления, като земетресения, наводнения, горски пожари, бури и неотдавна – суша; като има предвид, че фонд „Солидарност“ на ЕС продължава да бъде един от най-ярките символи на солидарност във време на нужда;

В.  като има предвид, че през 2014 г. инструментът беше изцяло преразгледан с цел: подобряване и опростяване на процедурите и гарантиране на по-бърз отговор в срок от шест седмици от датата на подаване на заявлението; преразглеждане на приложното му поле; определяне на ясни критерии за регионалните бедствия и укрепване на механизмите за предотвратяване на бедствията и на стратегиите за управление на риска, като по този начин се повишава ефективността на отпусканото финансиране в съответствие с множеството искания, отправени през годините от Европейския парламент, както и от местните и регионалните органи; като има предвид, че в предложението за т.нар. Регламент „Омнибус“(9) , представено от Комисията на 14 септември 2016 г., се предвижда ново преразглеждане на Фонда с оглед на повишаването на готовността и ефективността на извънредната финансова помощ;

Г.  като има предвид, че Парламентът решително подкрепи предложенията за реформа, като по-голямата част от тях бяха искания, които той вече беше формулирал в свои предишни резолюции;

Д.  като има предвид, че заявленията, получени преди юни 2014 г. (когато преразгледаният регламент влезе в сила), бяха оценени съгласно първоначалния регламент, докато заявленията, получени след това, бяха оценени съгласно преразгледания регламент;

Е.  като има предвид, че инвестициите, насочени към предотвратяване на природни бедствия, са от изключителна важност с оглед на изменението на климата; като има предвид, че ЕС е отпускал значителни средства за инвестиции в предотвратяването на природни бедствия и в стратегии за управление на риска, по-специално в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове;

Ж.  като има предвид, че по изключение в случай на недостиг на средства на разположение през дадена година може да се използват средства, предвидени за следващата година, като се вземе предвид годишният бюджетен таван на Фонда както за годината, в която е настъпило бедствието, така и за следващата година;

1.  припомня, че от създаването си през 2002 г. насам фонд „Солидарност“ на ЕС е важен източник на финансиране за местните и регионалните органи на управление, като смекчава последиците от природни бедствия, възникващи в цяла Европа, като наводнения, земетресения или горски пожари, и че той служи като средство за изразяване на европейската солидарност спрямо засегнатите региони; подчертава, че за обществеността фонд „Солидарност“ на ЕС представлява една от най-конкретните и осезаеми прояви на подкрепата, която ЕС може да предостави за местните общности;

2.  подчертава, че от създаването на фонд „Солидарност“ на ЕС насам природните бедствия в Европейския съюз са се увеличили значително по брой, тежест и интензивност като последица от изменението на климата; съответно подчертава, че един солиден и гъвкав инструмент предлага добавена стойност, изразяваща се в проявяването на солидарност и осигуряването на действителна и своевременна помощ на гражданите, засегнати от големи природни бедствия;

3.  изтъква, че фонд „Солидарност“ на ЕС се финансира извън рамките на бюджета на Европейския съюз и разполага с максимален бюджет от 500 милиона евро (по цени от 2011 г.) и че въпреки присъщата за инструмента гъвкавост (пренасяне n + 1) е възможно всяка година да останат неизползвани значителни средства; отбелязва в този контекст частичното интегриране в бюджета на отпусканите годишни средства за Фонда, предвидено в предложението за регламент „Омнибус“, с оглед на ускоряването на процедурата за мобилизиране на средства и на бързото и ефективно реагиране във връзка с гражданите, засегнати от бедствие;

4.  изтъква, че използването на годишния праг показва, че годишният размер на бюджетните кредити, след въвеждането на новия програмен период на МФР, е подходящ;

5.  подчертава значението на реформата от 2014 г., която най-сетне успя да преодолее блокирането в Съвета и да отрази многократните му искания за подобряване на ефективността на помощта, с цел да се осигури бързата реакция при предоставянето на помощ на гражданите, засегнати от природни бедствия; освен това посреща със задоволство неотдавнашното предложение „Омнибус“, с което се въвеждат нови разпоредби по отношение на опростяването и улесняването на мобилизирането на финансирането;

6.  подчертава основните елементи на реформата, а именно: въвеждане на авансови плащания, като максимално 10% от очаквания общ размер на финансовите вноски се предоставят при поискване в кратък срок след внасянето в Комисията на заявлението за финансова вноска от Фонда (с максимален размер 30 милиона евро); допустимост на разходите, свързани с подготовката и изпълнението на спешни действия и действия по възстановяване (основно искане на Парламента); удължаване на сроковете, в рамките на които отговарящите на условията държави трябва да внесат заявление (12 седмици след възникването на първите щети) и да създадат проект (18 месеца); въвеждане на срок от шест седмици, в рамките на който Комисията трябва да отговори на заявленията; нови разпоредби относно предотвратяването на природните бедствия, както и подобряване на процедурите по отношение на доброто финансово управление;

7.  подчертава обаче, че въпреки въвеждането на механизъм за по-бързо получаване на авансови плащания в сравнение с нормалната процедура, бенефициентите продължават да се сблъскват с проблеми заради продължителността на целия процес от подаването на заявлението до изплащането на окончателната вноска; подчертава в този контекст необходимостта да се внесе заявление възможно най-скоро след настъпването на бедствие, както и да се въведат допълнителни подобрения по отношение на етапа на оценяване, както и по отношение на следващите етапи, с цел да се улесни извършването на плащанията; счита, че новите разпоредби, предложени в рамките на Регламента „Омнибус“ по отношение на фонд „Солидарност“ на ЕС, могат да допринесат за по-бързото мобилизиране с оглед на покриването на реалните потребности на място; подчертава също така, че държавите членки трябва да разгледат собствените си административни процедури с цел ускоряване на мобилизирането на помощ за засегнатите региони и държави; предлага освен това с оглед на евентуалните подобрения в рамките на една бъдеща реформа да се въведе искане за задължително актуализиране на националните планове за управление на бедствията, както и изискване за предоставяне на информация относно подготовката на споразумения за спешно възлагане на поръчки;

8.  призовава държавите членки да подобрят своите средства за комуникация и сътрудничество с местните и регионалните власти, както при оценката на щетите, които отговарят на критериите и за които е поискана финансова помощ от фонд „Солидарност“ на ЕС, и при изготвянето на заявленията, така и при изпълнението на проекти за противодействие на последиците от природни бедствия, като по този начин се гарантира, че помощта на Съюза е ефективна на място и че се насърчават устойчивите решения; счита също така, че следва да се придаде публичност сред широката общественост на подкрепата от фонд „Солидарност“ на ЕС; призовава съответните органи да подобрят комуникацията и да предоставят информация относно подкрепата от страна на фонд „Солидарност“ на ЕС, без да се създава допълнителна административна тежест;

9.  подчертава, че е важно да се гарантира, че в отговор на природните бедствия държавите членки се придържат към процедурите за възлагане на обществени поръчки с оглед на идентифицирането и разпространяването на най-добрите практики и извлечените поуки по отношение на обществените поръчки при извънредни ситуации;

10.  посреща със задоволство разясняването от страна на Комисията на правилата относно критериите за отпускане на финансиране за регионалните природни бедствия, но изтъква, че в окончателното споразумение между Парламента и Съвета се запазва прагът на допустимост от 1,5% от регионалния БВП, както се предвиждаше в предложението на Комисията, въпреки усилията на Парламента той да бъде намален на 1%; отбелязва, че уязвимостта на най-отдалечените региони е взета предвид, като прагът е намален на 1%;

11.  отчита, че Фондът предоставя помощ за щети, които не са покрити от застраховки, и не предоставя обезщетение за лични загуби; подчертава факта, че действията в дългосрочен план, например устойчивото възстановяване или дейностите за икономическо развитие и превенция, могат да получават финансиране по линия на други инструменти на Съюза, по-специално по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове;

12.  призовава държавите членки да използват по оптимален начин съществуващите фондове на ЕС, по-специално петте европейски структурни и инвестиционни фонда, за инвестиции с оглед на предотвратяването на природни бедствия и подчертава значението на развитието на полезно взаимодействие между различни фондове и политики на Съюза, с оглед на предотвратяването на последиците от природните бедствия и – в случаите, в които са мобилизирани средства от фонд „Солидарност“ на ЕС – с оглед на гарантирането на консолидацията и дългосрочното и устойчиво развитие на проекти за възстановяване; поддържа становището, че всеки път, когато се използват средства от фонд „Солидарност“, съответната държава членка следва да се ангажира официално, че ще предприеме всички необходими мерки за предотвратяване на бедствията и за устойчиво възстановяване на засегнатите райони; призовава, когато е налице полезно взаимодействие, да се опрости от административна гледна точка и в рамките на възможното процесът на използване на средства от различни източници;

13.  съответно подчертава, че трябва да се активизират усилията за инвестиране в мерките за адаптиране към изменението на климата и за смекчаване на последиците от него, като при подпомагането на възстановяването и повторното залесяване в рамките на фонд „Солидарност“ на ЕС се вземат под внимание превантивните мерки; счита, че превенцията следва да се превърне в хоризонтална задача, и предлага при смекчаването на последиците от дадено бедствие по линия на фонд „Солидарност“ на ЕС да се предприемат превантивни мерки въз основа на екосистемния подход; освен това призовава държавите членки да въведат стратегии за предотвратяване на риска и за управление на риска, като се има предвид също така, че понастоящем много природни бедствия са преки последици от човешката дейност;

14.  подчертава, че е важно да се осигури максимална прозрачност при отпускането, управлението и използването на средства по линия на фонд „Солидарност“ на ЕС; счита, че е важно да се установи дали субсидиите от фонд „Солидарност“ са използвани в съответствие с принципите на добро финансово управление, с цел да се набележат, развият и обменят най-добрите практики и извлечените поуки; съответно приканва Комисията и държавите членки да увеличат прозрачността и да гарантират обществения достъп до информацията през целия процес на мобилизиране на помощта от подаването на заявлението до приключването на проекта; също така призовава да се изготви специален доклад от Европейската сметна палата относно функционирането на фонд „Солидарност“ на ЕС, не на последно място с оглед на факта, че последният наличен доклад предхожда преразглеждането през 2014 г. на Регламента относно фонд „Солидарност“ на ЕС;

15.  отбелязва, че през 2014 г. бяха получени тринадесет нови заявления, и насочва вниманието към особените обстоятелства през въпросната година, при които шест от тези заявления бяха оценени съгласно предишния регламент, а останалите седем заявления бяха оценени в съответствие с преразгледания регламент;

16.  припомня, че през 2014 г. бяха отхвърлени две заявления в рамките на стария регламент относно фонд „Солидарност“ на ЕС с обосновката, че въпросните бедствия не могат да бъдат считани за „извънредни“, независимо от факта, че са причинили сериозни щети и имат преки последици за икономическото и социалното развитие на засегнатите региони, и поради това приветства поясненията, направени в това отношение в преразгледания регламент относно фонд „Солидарност“ на ЕС; въпреки това с оглед на бъдещите реформи и вземайки предвид възможността за формулиране на нова дефиниция за регионалните природни бедствия предлага да се предостави възможност за подаване на единно заявление съвместно от няколко отговарящи на условията държави, засегнати от природно бедствие от трансграничен мащаб, при което причината за бедствието е една и съща и последиците настъпват едновременно, както и непреките щети да се вземат предвид при оценката на заявленията;

17.  приканва Комисията с оглед на бъдещите реформи да вземе под внимание възможността за повишаване на прага на авансовите плащания от 10% на 15%, както и да се съкратят сроковете за обработка на заявленията от шест на четири седмици; приканва също така Комисията да обмисли възможността прагът на допустимост за природните бедствия да бъде определен на 1% от регионалния БВП и да се взема предвид при оценката на заявленията нивото на социално-икономическо развитие на засегнатите региони;

18.  изтъква необходимостта да се обмисли дали могат да се използват нови показатели освен БВП, например индексът на човешкото развитие и регионалният индекс на социалния прогрес;

19.  посреща със задоволство факта, че седем заявления за получаване на помощ бяха приети от Комисията в рамките на преразгледаните правила, включително четири, които бяха одобрени в края на 2014 г., но за които бюджетните кредити се наложи да бъдат прехвърлени към 2015 г., както е посочено в годишния доклад за дейността на фонд „Солидарност“ на ЕС за 2015 г.; припомня в този контекст, че 2015 г. е първата пълна година на прилагане на преразгледаните правила и че анализът показва, че правните разяснения, въведени чрез реформата, доведоха до успешен изход за заявленията, като случаят не беше такъв при старите разпоредби, съгласно които около две трети от заявленията за помощ за регионални бедствия бяха оценени като неотговарящи на условията;

20.  изразява съжаление във връзка с продължителността на процедурите за оценка на докладите за изпълнение и приключване съгласно стария регламент и предвижда, че по силата на изменения регламент приключването на проектите ще се извършва по-ефикасно и прозрачно, както и по начин, който гарантира защитата на финансовите интереси на Съюза;

21.  подчертава освен това, че член 11 от изменения регламент предоставя на Комисията и на Европейската сметна палата правото на одит и дава възможност на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) да провежда разследвания, когато това е необходимо;

22.  призовава Комисията и Европейската сметна палата да извършат оценка на функционирането на фонд „Солидарност“ на ЕС преди края на текущия многогодишен финансов период;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки, както и на регионалните органи.

(1)

OВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3

(2)

Приети текстове, P7_TA(2013)0003.

(3)

ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 143.

(4)

ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 45.

(5)

ОВ C 272E, 13.11.2003 г., стр. 471.

(6)

ОВ C 193E, 17.8.2006 г., стр. 322.

(7)

OВ C 114, 15.4.2014 г., стр. 48.

(8)

ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(9)

COM(2016)0605, 2016/0282(COD), Брюксел, 14.9.2016 г.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

След трагичните наводнения през 2002 г. Европейският съюз създаде фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (Регламент (ЕО) № 2012/2002). Той представлява пряк израз на солидарността на ЕС с държавите, засегнати от големи природни бедствия. Той е предназначен не само за държавите членки, но и за страните кандидатки за членство. През 2014 г. първоначалният регламент беше изменен, с цел да се отговори по-добре на притесненията на бенефициентите, да се реагира по-бързо в отговор на заявленията на засегнатите държави и да се включи сушата в списъка на попадащите в обхвата бедствия (Регламент (ЕС) № 661/2014).

Фонд „Солидарност“ на ЕС може да оказва съдействие на държавите членки, когато общите преки щети, причинени от природното бедствие, надвишават 3 милиарда евро (по цени от 2011 г.) или 0,6% от брутния национален доход (БНД) на страната. Съществуват също така разпоредби, предвиждащи действия в отговор на по-малки регионални бедствия (1,5% от БВП на региона или 1% за най-отдалечените региони).

През октомври 2015 г. Европейската комисия представи доклад относно използването на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз през 2014 г. Този доклад описва специфичното положение на фонд „Солидарност“ през 2014 г. Той също така възможност да се разгледа функционирането на този инструмент за солидарност. Поради това комисията по регионално развитие на Европейския парламент взе решение да изготви доклад по собствена инициатива.

Не е възможно, разбира се, да се предвидят всички извънредни ситуации и всички бедствия, но все пак е възможно да се подобри управлението на последиците от тях. При управлението на бедствия винаги има няколко етапа. Първоначално хората са разтърсени и изпитват чувство на безсилие пред мощта на природните явления. Впоследствие съседите се притичват на помощ едни на други и националните и международните спасителни служби оказват съдействие. При все това докладчикът би искал да анализира третия и четвъртия етап, тъй като след непосредствените действия в отговор на бедствието жертвите трябва да възстановят щетите по устойчив начин.

Докладчикът ще разгледа различни аспекти на управлението на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз. Той би искал да постави акцента върху бързината на реакцията на фонд „Солидарност“ на ЕС и върху необходимостта от превантивна политика, която върви ръка за ръка с необходимостта от взаимно допълване между фонд „Солидарност“ на ЕС и другите инструменти на ЕС, по-специално политиката на сближаване. Докладчикът също така би искал да насочи вниманието към ефикасното сътрудничество между националните, регионалните или местните органи.

Бързина на реакцията

Поради своята непредвидимост природните бедствия не само причиняват страдания на засегнатото население, но и повдигат въпроса за бързината на действията на публичните органи, които трябва да поемат непредвидени разходи.

При създаването на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз законодателният орган предвиди конкретен срок от 10 седмици за подаване на заявленията. Това следваше да предостави възможност на местните и регионалните органи да задействат процедурата. При все това първите години от функционирането на фонд „Солидарност“ на ЕС показаха, че това е твърде кратък срок. При преразглеждането на нормативната уредба през 2014 г. този краен срок за подаване на заявление беше удължен на 12 седмици. На пръв поглед това не е в съзвучие с искането на докладчика. Същевременно в много случаи местните органи не са имали време да подготвят своите заявления правилно. Следователно това удължаване не е противоречиво, тъй като то дава възможност на отговорните лица на местно равнище да подготвят по-добре своите заявления.

Докладчикът желае да подчертае, че бързината на обработване на досиетата е важна преди всичко след внасянето на пълното досие (максимум 12 седмици). След това всички равнища на вземане на решения трябва да реагират по ефикасен начин, било то на равнището на държавата членка или на службите на Комисията, за да може финансовата помощ да бъде отпусната своевременно.

Необходимо е да избягваме ситуациите, в които жертвите се чувстват изоставени в периода между реакцията при извънредни ситуации и получаването на средствата от фонд „Солидарност“ на ЕС.

Това е още по-неотложно с оглед на факта, че в много от случаите през последните години най-големите природни бедствия засегнаха държави от Южна и Югоизточна Европа – държави, които вече са силно засегнати от икономическата криза. Например само в Сардиния при наводненията през ноември 2013 г. загинаха 16 души, а други 1700 души пострадаха в по-голяма или по-малка степен. Спасителните служби, които предприемат незабавни действия, спомагат за ограничаване във възможно най-голяма степен на неблагоприятните последици от бедствията. Впоследствие законодателят оказва законодателна подкрепа, с цел процедурите да са приспособени в по-голяма степен към потребностите. Европейският парламент играе също важна роля за избягване на ситуации като тази на Хърватия през 2013 г., при която одобрението беше дадено едва 7 месеца след подаване на заявлението. При извънредни ситуации е необходимо да се процедира извънредно бързо. В този конкретен случай измина една година и половина, преди средствата да достигнат до бенефициентите.

Всичко това изисква добра координация, както и усилия в рамките на цялата верига.

Превенция и допълнителност

В много от случаите при настъпване на бедствие е твърде късно за превенция. Тя трябва по-скоро да бъде неразделна част от фазата след това. Действително е важно възстановяването на разрушените съоръжения или ремонтът на инфраструктурата да се използват като възможност за привеждането им в съответствие със стандартите. Действащите разпоредби вече изискват да се изготвят доклади за това как дадена държава членка възнамерява да приложи стратегия за превенция и управление на рисковете.

В този случай също може да се търси взаимно допълване между фонд „Солидарност“ на ЕС и фондовете в рамките на политиката на сближаване. Фондовете в рамките на политиката на сближаване следва да вземат предвид, особено когато става дума за инфраструктурни проекти, аспектите, свързани с предотвратяването на рискове. Това би могло да намали разходите, свързани с извършването на необходимите ремонтни работи след бедствия.

Прозрачност и сътрудничество между различните равнища на вземане на решения

Европейската сметна палата изготвя доклад за използването на средствата от фонд „Солидарност“ на ЕС. В този доклад се изтъкват някои възможни подобрения в управлението на Фонда. Тези препоръки са взети под внимание при преразглеждането на фонд „Солидарност“ на ЕС през 2014 г. При все това би могло да се въведе по-голяма прозрачност, особено що се отнася до различните средства, отпуснати за възстановяване на щетите, причинени от бедствие. С оглед на постигането на тази цел докладчикът предлага по-тясно сътрудничество между различните равнища на вземане на решения. Отношенията между бенефициентите и Европейската комисия, която получава заявленията за финансиране в рамките на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, изглежда не се поставят под въпрос. По-скоро вниманието следва да се насочи към механизмите за сътрудничество между различните местни и регионални органи и централните служби на равнището на всяка държава членка.

Докладчикът предлага също така по-добро осведомяване на обществеността през целия процес, което би позволило на бенефициентите или заинтересованите лица по-добре да следят процедурата за всяко конкретно заявление. Това може да се организира на равнището на Европейската комисия, при условие че има добър обмен на информация между тези различни оперативни нива.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (1.9.2016)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз: оценка

(2016/2045(INI))

Докладчик по становище: Лефтерис Христофору

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че от създаването си през 2002 г. фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) има много полезна роля и спомогна за преодоляването на щетите от 69 бедствия в цяла Европа; като има предвид, че бяха подпомогнати 24 държави, които получиха средства за помощ при бедствия в размер на общо 3,7 милиарда евро;

Б.  като има предвид, че осъщественият през 2014 г. преглед на Регламент (ЕО) № 2012/2002 за създаване на фонд „Солидарност“ на ЕС подобрява и опростява процедурите; като има предвид, че крайният срок за искане за помощ беше удължен, като държавите членки получиха възможност да използват средствата до 18 месеца след отпускането им, бяха въведени авансови плащания и бяха изяснени някои разпоредби, в съответствие с много от исканията, повдигнати през годините от страна на Европейския парламент и на местните органи;

В.  като има предвид, че допреди този преглед почти всички откази засягаха регионални бедствия, докато новият регламент пояснява правилата за допустимост с един единствен критерий за регионалните бедствия, основаващ се на праг от 1,5% от регионалния брутен вътрешен продукт или 1% за най-отдалечените региони, определен на равнище NUTS 2;

Г.  като има предвид, че в съответствие с разпоредбите на преразгледания регламент относно фонд „Солидарност“ Комисията получи седем нови заявления през 2014 г. и три заявления през 2015 г.;

Д.  като има предвид, че въпреки че ФСЕС вече съществуваше в предходния програмен период на регламента за МФР, неговите годишни бюджетни кредити намаляха; като има предвид, че, за да се компенсира това намаление (обосновано от цялостната степен на изпълнение), в новия регламент беше въведено пренасяне от една година (N+1);

Е.  като има предвид, че по изключение в случай на недостиг на средства на разположение през дадена година може да се използват средства от следващата година, като се вземе предвид годишният бюджетен таван на фонда както за годината, в която е настъпило бедствието, така и за следващата година;

1.  изтъква, че употребата на годишния праг доказа, че годишният размер на бюджетните кредити, след новия програмен период на МФР, е подходящ;

2.  изтъква, че за обществеността ФСЕС представлява едно от най-конкретните и осезаеми средства за изразяване на подкрепата, която ЕС може да предостави за местните общности;

3.  приветства в новия регламент възможността за авансови плащания в размер на 10% от вероятния размер на помощта, възлизащи на максимум 30 милиона евро; при все това изразява съжаление поради значителния период от време между подаването на заявлението и плащането; препоръчва допълнителни подобрения в етапа на оценяване и в последващите етапи, които да улеснят извършването на плащанията; препоръчва да се създаде правна рамка за определяне на продължителността на периода на оценка;

4.  изразява съжаление, че противно на член 8, параграфи 1 и 3 от регламента за ФСЕС процедурата по приключване на програмата за помощ от фонда е изключително дълга в някои случаи: през 2014 г. Комисията все още приключваше досиета от 2005, 2007 и 2010 г.; следователно подчертава необходимостта от ускоряване на процедурите, тъй като навременното получаване на поисканата и одобрена помощ е от изключително голямо значение;

5.  призовава за ясни критерии относно посещението за мониторинг в държавите бенефициенти, за да се оцени въведената система за прилагане, както и за мониторинг дали средствата се използват правилно;

6.  с цел да се улесни прозрачното използване на средствата, призовава за специален доклад на Европейската сметна палата относно функционирането на ФСЕС, особено предвид факта, че последният наличен доклад е от времето преди преразгледания регламент за ФСЕС; призовава по-специално да се направи проучване на възможните припокривания при използването на ФСЕС със структурните фондове и с националните схеми;

7.  посочва, че въпреки предвидената гъвкавост (пренасянето N+1) съществува риск значителни средства да останат неизползвани всяка година; също така предлага да се разгледа въпросът как да се повиши употребата на тези суми в бъдеще, като се вземе изцяло предвид присъщото променливо естество на предмета (в зависимост от колебанията в броя на получените заявления и/или финансовите нужди през дадена година);

8.  приветства факта, че през 2014 г. бяха въведени разпоредби с оглед подобряване на предотвратяването на риска от природни бедствия; припомня, че броят на случаите на екстремни климатични условия, водещи до природни бедствия, се е увеличил в резултат на изменението на климата; във връзка с това подчертава, че е необходимо да се положат повече усилия за инвестиции в смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, като същевременно се отдаде приоритет на превантивните мерки по ФСЕС за подпомагане на възстановяването и залесяването.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

31.8.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Jean Arthuis, Lefteris Christoforou, Jean-Paul Denanot, Gérard Deprez, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Esteban González Pons, Iris Hoffmann, Monika Hohlmeier, Bernd Kölmel, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Ernest Maragall, Clare Moody, Siegfried Mureşan, Victor Negrescu, Jan Olbrycht, Urmas Paet, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Paul Tang, Isabelle Thomas, Monika Vana, Daniele Viotti, Marco Zanni, Auke Zijlstra

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Giovanni La Via, Stanisław Ożóg, Pavel Poc, Ivan Štefanec, Tomáš Zdechovský

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

David Coburn, Estefanía Torres Martínez


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (13.7.2016)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз: оценка

(2016/2045(INI))

Докладчик по становище: Марко Вали

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид член 175, параграф 3 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Регламент (EО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз(1) и Регламент (ЕС) № 661/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г. относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз – изпълнение и прилагане(3),

A.  като има предвид, че фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (фонд „Солидарност“) е създаден с Регламент (EО) № 2012/2002 в отговор на бедствените наводнения, които засегнаха Централна Европа през лятото на 2002 г.;

Б.  като има предвид, че фонд „Солидарност“ служи главно за предоставяне на помощ при голямо природно бедствие, което има сериозни последици за условията на живот, природната среда или икономиката на един или няколко региона на държава членка или страна – кандидатка за членство;

В.  като има предвид, че от 2002 г. до днес от фонд „Солидарност“ е осигурена помощ във връзка с 63 бедствия – в т.ч. наводнения, горски пожари, земетресения, бури и суши – в 24 европейски държави за обща сума в размер на над 3,7 милиарда евро;

Г.  като има предвид, че през юни 2008 г. Европейската сметна палата (ЕСП) представи резултатите от одит на изпълнението със заключението, че въпреки че фондът постига целта да показва солидарност с държавите членки при бедствие, условията за одобряване на заявленията са по-скоро неясни, особено по отношение на регионалните бедствия; като има предвид, че ЕСП отправи също така критики във връзка с продължителността на процедурата по отпускане на средствата;

Д.  като има предвид, че през декември 2012 г. ЕСП прие одит на изпълнението, озаглавен „Помощ от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за земетресението в Абруцо през 2009 г. – полза и разходи за извършените дейности“;

1.  обръща внимание на своята резолюция от 3 април 2014 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2012 година, в която се изразява подкрепа за констатацията на ЕСП, че „около 30% (144 милиона евро) от помощта от ФСЕС са предназначени за операции, които са напълно допустими според изискванията на регламента за ФСЕС“; при някои проекти обаче не са спазени конкретни разпоредби от Регламента за ФСЕС, въпреки че проектите са насочени към действително съществуващи потребности – например един проект не е отговорил достатъчно бързо и в необходимия обем на действителните потребности на населението; изисква от Комисията да обясни как слабостите, установени от Сметната палата, са били отстранени в преразгледания Регламент относно фонд „Солидарност“ на ЕС, който влезе в сила на 28 юни 2014 г.;

2.  посочва отново, че тогава одитният доклад на Комисията за 2012 г. разкри нередности, които са без финансови последици поради факта, че исканията за плащане са превишили правата, а неправомерните искания за плащане не са били удовлетворени;

3.  разбира, че бедствията и желанието да се помага на хората в беда възможно най-бързо могат да окажат натиск върху националните администрации; счита обаче, че държавите членки следва да прилагат законодателството на ЕС относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия и да създадат програми за справяне с извънредни положения и природни бедствия, които дават възможност на компетентните органи да получават бързо помощ от ЕС при зачитане на принципите на добро финансово управление; припомня, че е необходимо да се определи дали субсидиите от фонд „Солидарност“ са използвани в съответствие с принципите на добро финансово управление, с цел да се набележат, развият и обменят най-добри практики и извлечени поуки по отношение на икономическата достъпност;

4.  счита, че фонд „Солидарност“ се нуждае от определена степен на гъвкавост, за да може да се реагира на бедствията по-бързо и ефективно; поради това приветства факта, че държавите могат да подадат заявления за авансово изплащане на средствата;

5.  признава, че при преразглеждането на Регламента относно фонд „Солидарност“ бяха внесени важни подобрения в съответствие с исканията на Парламента(4);

6.  подчертава и приветства подобренията по отношение на доброто финансово управление(5), и по-специално доколкото държавите, които получават средства от фонда, са задължени:

–  да проверят дали са постигнати договорености за управлението и контрола и дали те се прилагат по начин, който гарантира, че средствата на Съюза се използват ефикасно и правилно, в съответствие с принципите на добро финансово управление;

–  да проверят дали финансираните действия са извършени правилно;

–  да гарантират, че финансираните разходи се основават на проверими оправдателни документи и че са точни и редовни;

–  да предотвратяват, откриват и отстраняват нередности и да възстановяват неправомерно изплатени суми заедно с лихви за забавени плащания, по целесъобразност; да уведомяват Комисията за такива нередности и редовно да я информират за хода на административните и правните производства;

7.  изразява съжаление поради продължаващите затруднения при преценката дали заявленията, свързани с регионални бедствия, отговарят на критериите за изключителни обстоятелства, определени в регламента; призовава Комисията да опрости и подобри административните процедури по повод на следващото преразглеждане на фонд „Солидарност“;

8.  изразява съжаление във връзка с факта, че в някои случаи се наблюдава сериозна липса на прозрачност по отношение на използването и предназначението на фонд „Солидарност“; призовава за подобряване на системата за последващ мониторинг на разходите и за точно и последователно обосноваване на тези разходи и изразява твърдо убеждение, че окончателните доклади, предоставени от държавите членки, следва да бъдат публично оповестявани и достъпни;

9.  подчертава значението на процедурите за възлагане на обществени поръчки, следвани от държавите членки в отговор на природни бедствия, с оглед на набелязването и разпространяването на най-добри практики и извлечени поуки по отношение на обществени поръчки при извънредни ситуации;

10.  счита, че необходимите подобрения на регламента биха могли да включват искане за задължителни актуализирани национални планове за управление на бедствия, въвеждането на конкретен план за действие и подготовката на споразумения за спешни обществени поръчки;

11.  подчертава, че държавите членки също трябва да разгледат собствените си административни процедури с цел ускоряване на мобилизирането на помощ за засегнатите региони;

12.  подчертава освен това, че член 11 от изменения регламент предоставя на Комисията и на ЕСП правото на одит и дава възможност на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) да провежда разследвания, когато е необходимо;

13.  счита, че фонд „Солидарност“ следва, когато е възможно, да създава взаимодействия с други източници на финансова помощ, и по-специално с европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава следователно, за да се гарантира правилното прилагане на фонд „Солидарност“, държавите членки да посочват ясно какви щети трябва да се покриват от фонд „Солидарност“ и какви действия ще се предприемат с подкрепата от други фондове;

14.  счита, че следва да има допълнителни изисквания за по-голяма видимост на помощта от фонд „Солидарност“ в подпомаганите области, за да се покаже нейната европейска добавена стойност;

15.  призовава Комисията и ЕСП да извършат оценка на функционирането на фонд „Солидарност“ преди края на текущия многогодишен финансов период.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.7.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Louis Aliot, Inés Ayala Sender, Zigmantas Balčytis, Dennis de Jong, Martina Dlabajová, Luke Ming Flanagan, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Bogusław Liberadzki, Georgi Pirinski, Petri Sarvamaa, Claudia Schmidt, Igor Šoltes, Michael Theurer, Marco Valli, Derek Vaughan, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Benedek Jávor, Marian-Jean Marinescu, Julia Pitera, Miroslav Poche

(1)

OВ L 311, 14.11.2002 г., стp. 3.

(2)

ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 143.

(3)

ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 13.

(4)

Вж. резолюцията на Парламента от 15 януари 2013 г. относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз – изпълнение и прилагане, ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 13.

(5)

Регламент (ЕС) № 661/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (OВ L 189, 27.6.2014 г., стp. 143), членове 5 и 11.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

9.11.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

4

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Steeve Briois, Rosa D’Amato, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Marc Joulaud, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Andrew Lewer, Iskra Mihaylova, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Julia Reid, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Olaf Stuger, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Kerstin Westphal, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Buda, James Carver, Miroslav Mikolášik, Bronis Ropė, Damiano Zoffoli

Правна информация - Политика за поверителност