ДОКЛАД съдържащ препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката

27.1.2017 - (2015/2103(INL))

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Мади Делво
(Право на инициатива – член 46 от Правилника за дейността)
Докладчици по становище (*):
Георг Майер, комисия по транспорт и туризъм
Михал Бони, комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
(*)  Асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

съдържащо препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката

(2015/2103(INL))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Директивата относно отговорността за вреди от стоки (Директива 85/374/ЕИО),

–  като взе предвид членове 46 и 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по транспорт и туризъм, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0005/2017),

Въведение

A.  като има предвид, че от чудовището в произведението на Мери Шели „Франкенщайн“, класическия мит за Пигмалион и историята за Пражкия голем до робота на Карел Чапек, който всъщност създава термина, хората фантазират относно възможността за създаване на интелигентни машини, най-често човекоподобни роботи с човешки характеристики;

Б.  като има предвид, че в настоящия момент, когато човечеството е на прага на ера, в която все по-усъвършенствани роботи, андроиди и други прояви на изкуствен интелект изглеждат в състояние да отприщят нова индустриална революция, която вероятно няма да остави незасегнат нито един слой от обществото, е изключително важно законодателят да прецени нейните правни и етични последици, без да задушава иновациите;

В.  като има предвид, че е необходимо да се създаде общоприето определение за „робот“ и „изкуствен интелект“, което да е гъвкаво и да не възпрепятства иновациите;

Г.  като има предвид, че в периода 2010 – 2014 г. средното увеличение в продажбите на роботи е 17% годишно, а през 2014 г. продажбите са се увеличили с 29%, най-голямото годишно увеличение досега, като доставчиците на автомобилни части и електрическата/електронната промишленост са основните двигатели на растежа; като има предвид, че годишните заявки за патенти за свързани с роботиката технологии са се увеличили тройно през последното десетилетие;

Д.  като има предвид, че през последните 200 години показателите за заетостта постоянно са се повишавали благодарение на технологичното развитие; като има предвид, че развитието на роботиката и изкуствения интелект маже да има потенциала да трансформира живота и работните практики, да повиши равнищата на ефективност, икономии и безопасност, да предостави подобрено ниво на услугите в краткосрочен до средносрочен план, и като има предвид, че роботиката и изкуственият интелект обещават да донесат ползи чрез ефективност и икономии – не само в производството и търговията, но също така и в области като транспорт, медицински грижи, спасяване, образование и селско стопанство, като същевременно позволяват да се избегне излагането на човека на опасни условия, като например при почистването на токсично замърсени обекти;

Е.  като има предвид, че застаряването е резултат от увеличената продължителност на живота, която се дължи на напредъка в условията на живот и в съвременната медицина, и е едно от най-големите политически, социални и икономически предизвикателства на 21-ви век за европейските общества; като има предвид, че до 2025 г. над 20% от европейците ще бъдат на възраст 65 г. или повече, с особено бързо увеличение в броя на над 80-годишните, което ще промени из основи баланса между поколенията в нашите общества, и като има предвид, че е в интерес на обществото по-възрастните хора да запазят добро здравословно състояние и активност възможно най-дълго време;

Ж.  като има предвид, че в дългосрочен план настоящата тенденция клони към разработването на интелигентни и автономни машини, способни да бъдат обучавани и да вземат решения независимо, което е свързано не само с икономическо предимство, но и с редица съображения по отношение на техния пряк и непряк ефект върху обществото като цяло;

З.  като има предвид, че обучението на машините предлага огромни икономически и иновативни ползи за обществото, като спомага за значително подобряване на способността за анализиране на данни, и същевременно повишава предизвикателствата да се гарантира недопускане на дискриминация, справедлив съдебен процес, прозрачност и разбираемост в процесите на вземане на решения;

И.  като има предвид, че по същия начин е необходимо да се извърши оценка на икономическите промени и на въздействието върху заетостта в резултат на роботиката и обучението на машините; като има предвид, че въпреки неоспоримите предимства, дължащи се на роботиката, нейното прилагане може да доведе до преобразуване на пазара на труда и до необходимост от съответно обмисляне на бъдещето на образованието, заетостта и социалните политики;

Й.  като има предвид, че широкоразпространеното използване на роботи може да не доведе автоматично до заместване на работните места от тях, но е вероятно нискоквалифицираните работни места в трудоемките сектори да се окажат по-уязвими към автоматизацията; като има предвид, че тази тенденция би могла да върне производствените процеси обратно в ЕС; като има предвид, че научните изследвания показват, че заетостта нараства значително по-бързо в професии, в които повече се използват компютри; като има предвид, че автоматизацията на работните места има потенциала да освободи хората от ръчния монотонен труд, като им позволи да се насочат към изпълнение на по-творчески и смислени задачи; като има предвид, че автоматизацията изисква от правителствата да инвестират в образованието и в други реформи с цел подобряване на преразпределянето на видовете умения, от които ще се нуждаят работниците на бъдещето;

К.  като има предвид, че в същото време развитието на роботиката и изкуствения интелект може да доведе до поемане от роботи на голяма част от работата, която понастоящем се извършва от хора, без напълно да се възстановят изгубените работни места, пораждайки по такъв начин опасения за бъдещето на заетостта, устойчивостта на системите за социално подпомагане и социална сигурност и непрекъснатото изоставане с пенсионните вноски, ако се запази настоящата данъчна основа, създавайки потенциал за увеличаване на неравенството при разпределението на благата и влиянието, като едновременно с това, за да се запазят социалното сближаване и просперитетът, следва да се разгледа вероятността от облагане на извършената от робот работа с данък или такса за използване и поддържане на робот в контекста на финансирането на подкрепата и преквалификацията на безработни работници, чиито работни места са били съкратени или закрити;

Л.  като има предвид, че в условията на нарастващо разделение в общество, при което средната класа намалява, е важно да се има предвид, че развитието на роботиката може да доведе до висока концентрация на богатство и влияние в ръцете на малко на брой хора;

М.  като има предвид, че развитието на роботиката и изкуствения интелект определено ще окаже влияние върху облика на работното място, което може да създаде нови опасения във връзка с отговорността и да премахне други; като има предвид, че правната отговорност трябва да бъде разяснена както от гледна точка на бизнес модела, така и на модела за състава на работниците, в случай на възникване на извънредни ситуации или проблеми;

Н.  като има предвид, че тенденцията към автоматизация изисква от тези, които участват в разработването и предлагането на пазара на приложения за изкуствен интелект, да установят безопасност и етика още в началото, признавайки по този начин задължението си да са подготвени да поемат правна отговорност за качеството на технологията, която произвеждат;

О.  като има предвид, че Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета[1] (Общ регламент относно защитата на данните) установява правна рамка за защита на личните данни; като има предвид, че може да бъде необходимо да се разгледат и някои допълнителни аспекти на достъпа до данни и защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот, с оглед на това, че могат да възникнат опасения относно неприкосновеността на личния живот поради приложенията и уредите, които комуникират помежду си и с бази данни без човешка намеса;

П.  като има предвид, че развитието в областта на роботиката и изкуствения интелект може и следва да бъде проектирано по начин, по който да се запази достойнството, автономността и самоопределянето на отделното лице, особено в областта на човешките грижи и човешката компания, както и в контекста на медицинските уреди, „поправянето“ или усъвършенстването на човешки същества;

Р.  като има предвид, че в крайна сметка е възможно в дългосрочен план изкуственият интелект да надхвърли човешкия интелектуален капацитет;

С.  като има предвид, че развитието и повишеното използване на автоматизирано и основано на алгоритъм вземане на решения несъмнено оказва въздействие върху избора, който дадено частно лице (например предприятие или потребител на интернет) и административен, съдебен или друг публичен орган прави при вземането на окончателното си решение от потребителски, бизнес или управленски характер; като има предвид, че е необходимо в процеса на автоматизирано и основано на алгоритъм вземане на решения да бъдат въведени предпазни мерки и възможност за осъществяване на човешки контрол и проверка;

Т.  като има предвид, че няколко чуждестранни юрисдикции като САЩ, Япония, Китай и Южна Корея обмислят възможността и до известна степен вече са предприели регулаторни действия по отношение на роботиката и изкуствения интелект, и като има предвид, че някои държави членки също са започнали да обмислят евентуалното изготвяне на правни стандарти или извършване на законодателни промени, за да се вземат предвид нововъзникващите приложения на тези технологии;

У.  като има предвид, че европейската промишленост би могла да се възползва от един ефективен, последователен и прозрачен подход към регулирането на равнището на Съюза, предоставящ предвидими и достатъчно ясни условия, при които предприятията биха могли да разработват приложения и да планират своите бизнес модели в европейски мащаб, като се гарантира, че Съюзът и неговите държави членки запазват контрол върху регулаторните стандарти, които предстои да бъдат определени, така че да не бъдат принудени да възприемат и да живеят със стандартите, установени от други, трети държави, които също са в челните редици на развитието на роботиката и изкуствения интелект;

Общи принципи

Ф.  като има предвид, че законите на Азимов[2] трябва да се считат за насочени към проектантите, производителите и операторите на роботи, включително роботите с вградена автономност и възможност за самообучение, тъй като тези закони не могат да бъдат преобразувани в машинен код;

Х.  като има предвид, че са необходими редица полезни правила, уреждащи по-специално отговорността, прозрачността и отчетността и отразяващи съществените европейски и универсални хуманистични ценности, които характеризират европейския принос към обществото; като има предвид, че тези правила не трябва засягат процеса на научни изследвания, иновации и развитие в областта на роботиката;

Ц.  като има предвид, че Съюзът може да играе съществена роля в установяването на основни етични принципи, които трябва да бъдат спазвани при разработването, програмирането и използването на роботи и изкуствен интелект и при включването на тези принципи в нормативната уредба и кодексите за поведение на Съюза, с цел придаването на такъв вид на технологичната революция, че тя да служи на човечеството и ползите от напредналата роботика и изкуствения интелект да бъдат широко споделяни, като в същото време във възможно най-голяма степен се избягват потенциалните опасности;

Ч.  като има предвид, че за Съюза следва да бъде възприет постепенен, прагматичен и предпазлив подход от типа, препоръчан от Жан Моне[3], по отношение на бъдещи инициативи в областта на роботиката и изкуствения интелект, така че да се гарантира, че не задушаваме иновациите;

Ш.  като има предвид, че е целесъобразно, с оглед на достигнатия етап в развитието на роботиката и изкуствения интелект, да се започне с въпросите за гражданската отговорност;

Отговорност

Щ.  като има предвид, че благодарение на впечатляващия технологичен напредък от последното десетилетие днешните роботи не само могат да извършват дейности, които преди са били типично и изключително човешки, но развитието на определени автономни и когнитивни характеристики – например способността да се учат от опита и да вземат полунезависими решения – все повече ги прави да приличат на участници, които взаимодействат със заобикалящата ги среда и са в състояние да я променят значително; като има предвид, че в този контекст правната отговорност, произтичаща от увреждащото действие на даден робот, се превръща във въпрос от изключително важно значение;

AA.  като има предвид, че автономността на робота може да се определи като способност за вземане на решения и за изпълняването им във външния свят, независимо от външен контрол или влияние; като има предвид, че тази автономност е от изцяло технологично естество и нейната степен зависи от това доколко усъвършенствано е проектирано да бъде взаимодействието на робота с околната среда;

АБ.  като има предвид, че колкото по-автономни са роботите, толкова по-малко те могат да бъдат считани за прости инструменти в ръцете на други участници (като например производители, оператори, собственици, ползватели и др.); като има предвид, че това на свой ред поставя въпроса дали обикновените правила за отговорността са достатъчни, или дали това изисква нови принципи и правила, с които да се внесе яснота относно правната отговорност на различните участници във връзка с отговорността за действията и пропуските на роботите, в случаите когато причината не може да бъде проследена назад до конкретен човешки участник, както и дали действията или пропуските на роботите, които са причинили вреда, е можело да бъдат избегнати;

АВ.  като има предвид, че в крайна сметка автономността на роботите поставя въпроса за тяхното естество в светлината на съществуващите правни категории или дали следва да се създаде нова категория, със собствени специфични характеристики и последици;

АГ.  като има предвид, че съгласно действащата правна рамка от роботите като такива не може да се търси отговорност за действия или бездействия, които вредят на трети страни; като има предвид, че съществуващите правила относно отговорността обхваща случаите, при които причината за действието или бездействието на робота може да бъде проследена до конкретен човешки фактор, като например производител, оператор, собственик или ползвател, и когато този фактор е можел да предвиди и избегне увреждащото поведение на робота; като има предвид освен това, че от производителите, операторите, собствениците или ползвателите може да се търси обективна отговорност за действия или бездействия на даден робот;

АД.  като има предвид, че според настоящата правна рамка отговорността за продукта – когато производителят на даден продукт е отговорен за неизправността – и правилата, на които се подчинява отговорността за увреждащо действие – когато потребителят на даден продукт е отговорен за поведение, което нанася вреда – се прилагат за вреди, причинени от роботи или изкуствен интелект;

АЕ.  като има предвид, че в ситуация, при която робот може да взема автономни решения, традиционните правила няма да са достатъчни, за да се задейства правната отговорност за причинени от робот вреди, тъй като те не биха позволили да се идентифицира лицето, което е отговорно за предоставяне на обезщетения, и да се изисква от това лице да отстрани вредите, които е причинило;

АЖ.  като има предвид, че недостатъците на сегашната правна рамка са очевидни в областта на договорната отговорност, доколкото машините, проектирани да избират своите контрагенти, да договарят условия, да сключват договори и да вземат решения дали и как да ги прилагат, правят неприложими традиционните правила, което подчертава необходимостта от нови, ефективни и актуални правила, които следва да са в съответствие с технологичното развитие и възникналите наскоро и използвани на пазара иновации;

АЗ.  като има предвид, че що се отнася до извъндоговорната отговорност, Директива 85/374/ЕИО на Съвета[4] може да обхваща само вреди, причинени от производствени дефекти на даден робот, и при условие че увреденото лице е в състояние да докаже действителната вреда, дефекта на стоката и причинно-следствената връзка между дефекта и вредата, и че следователно рамката на обективната отговорност или отговорността без вина може да не е достатъчна;

АИ.  като има предвид, че независимо от обхвата на Директива 85/374/ЕИО, настоящата правна рамка не е достатъчна за покриване на вреди, причинени от новото поколение роботи, доколкото те могат да бъдат оборудвани със способности за приспособяване и за учене, водещи до определена степен на непредвидимост на действията им, тъй като тези роботи биха се учили самостоятелно от своя собствен променлив опит и биха взаимодействали със своята среда по уникален и непредвидим начин;

Общи принципи, отнасящи се до развитието на роботиката и изкуствения интелект за граждански цели

1.  призовава Комисията да предложи общи определения на Съюза за кибер-физическите системи, автономните системи, интелигентните автономни роботи и техните подкатегории, като вземе предвид следните характеристики на интелигентните роботи:

–  придобиване на автономност посредством датчици и/или чрез обмен на данни с околната среда (взаимосвързаност) и обмен и анализ на тези данни

–  самообучение от придобития опит и чрез взаимодействие (незадължителен критерий)

–  най-малко един несъществен физически носител

–  адаптиране на поведението и действията към околната среда

–  отсъствие на живот в биологичния смисъл на думата;

2.  счита, че на вътрешния пазар на Съюза следва да бъде въведена всеобхватна система на Съюза за регистрация на усъвършенстваните роботи, когато това е целесъобразно и необходимо за специфични категории роботи, и призовава Комисията да определи критерии за класификацията на роботите, които ще трябва да бъдат регистрирани; в този контекст призовава Комисията да проучи дали би било желателно системата за регистрация и регистърът да бъдат управлявани от специална агенция на ЕС за роботика и изкуствен интелект;

3.  подчертава, че разработването на технология за роботи следва да се съсредоточи върху допълването на човешките способности, а не заместването им; счита за съществено в развитието на роботиката и на изкуствения интелект да се гарантира, че във всеки момент човек може да упражнява контрол върху интелигентните машини; счита, че следва да се обърне специално внимание на възможното развитие на емоционална връзка между хората и роботите – особено при уязвимите групи (деца, възрастни хора и хора с увреждания), и подчертава въпросите, повдигнати от сериозното емоционално или физическо въздействие, което тази емоционална привързаност би могла да окаже върху хората;

4.  подчертава, че наличието на подход на равнището на Съюза може да улесни развитието, като се избягва раздробяването на вътрешния пазар, и в същото време изтъква важността на принципа на взаимно признаване при трансграничното използване на роботи и роботизирани системи; припомня, че изпитването, сертифицирането и одобрението за пускане на пазара следва да се изискват само в една държава членка; подчертава, че този подход следва да бъде придружаван от ефективно наблюдение на пазара;

5.  подчертава значението на мерките в помощ на малките и средните предприятия и стартиращите предприятия в сектора на роботиката, които създават нови пазарни сегменти в този сектор или използват роботи;

Научни изследвания и иновации

6.  подчертава, че много роботизирани приложения са все още в експериментална фаза; приветства факта, че все повече и повече изследователски проекти се финансират от държавите членки и Съюза; счита за съществено Съюзът, заедно с държавите членки чрез публичното финансиране, да продължи да бъде лидер в научните изследвания в областта на роботиката и изкуствения интелект; призовава Комисията и държавите членки да укрепят финансовите инструменти за изследователски проекти в областта на роботиката и ИКТ, включително публично-частни партньорства, и да приложат в своите изследователски политики принципите на отворената наука и отговорните етични иновации; подчертава, че е необходимо да се заделят достатъчно средства за търсене на решения на социалните, етичните, правните и икономическите предизвикателства, които поставят развитието на технологиите и техните приложения;

7.  призовава Комисията и държавите членки да насърчат научноизследователските програми, да стимулират изследването на възможните дългосрочни рискове и възможностите на технологиите в областта на роботиката и изкуствения интелект и да поставят началото на структуриран обществен диалог относно последиците от разработването на тези технологии възможно най-скоро; призовава Комисията да увеличи помощта си в средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за финансираната от „Хоризонт 2020“ програма SPARC; призовава Комисията и държавите членки да обединят усилията си, за да наблюдават внимателно и да гарантират по-плавен преход на тези технологии от научните изследвания до пускането и използването на пазара след подходящи оценки във връзка с безопасността в съответствие с принципа на предпазните мерки;

8.  изтъква, че иновациите в областта на роботиката и изкуствения интелект и интеграцията на роботиката и свързаните с изкуствения интелект технологии в рамките на икономиката и обществото изискват цифрова инфраструктура, която предоставя универсална свързаност; призовава Комисията да създаде рамка, която ще отговаря на изискванията за свързаност за цифровото бъдеще на Съюза, и да гарантира, че достъпът до широколентови и 5G мрежи е в пълно съответствие с принципа за мрежова неутралност;

9.  изразява твърдо убеждение, че оперативната съвместимост между системи, устройства и услуги за изчисления в облак въз основа на сигурността и неприкосновеността на личния живот още при проектирането е от съществено значение за потоците от данни в реално време, които дават възможност на роботите и на изкуствения интелект да станат по-гъвкави и автономни; призовава Комисията да насърчава създаването на отворена среда, от отворени стандарти и иновативни модели за лицензиране до открити платформи и прозрачност, за да се избегне зависимост в частни системи, които ограничават оперативната съвместимост;

Етични принципи

10.  отбелязва, че потенциалът за предоставяне на права чрез използване на роботиката има различни нюанси поради редица рискове или напрежение и следва да бъде сериозно оценен от гледна точка на човешката безопасност, здравето и сигурността; свободата, неприкосновеността на личния живот, интегритета и достойнството; самоопределянето и недопускането на дискриминация и защитата на личните данни;

11.  счита, че съществуващата правна уредба на Съюза следва да бъде актуализирана и допълнена, по целесъобразност, с ръководни етични принципи в съответствие със сложността на роботиката и нейните многобройни социални, медицински и биоетични последици; на мнение е, че е необходима ясна, строга и ефективна насочваща етична рамка за разработването, проектирането, производството, използването и модифицирането на роботи, която да допълва правните препоръки на доклада и съществуващите национални достижения и достижения на правото на Съюза; предлага, в приложението към резолюцията, рамка под формата на харта, която се състои от кодекс за поведение за инженерите в областта на роботиката, кодекс за комитетите по етика в научноизследователската дейност, когато те разглеждат протоколите относно роботиката, и образец на лицензи за проектантите и ползвателите;

12.  изтъква принципа на прозрачност, а именно че винаги следва да е възможно да се предостави обосновка за всяко решение, взето с помощта на изкуствен интелект, което може да окаже съществено въздействие върху живота на едно или повече лица; счита, че винаги трябва да е възможно изчисленията на системата на изкуствения интелект да се приведат в разбираема за хората форма; счита, че усъвършенстваните роботи следва да бъдат снабдени с „черна кутия“, записваща данните за всяка изпълнена от машината операция, включително логическите операции, които са помогнали за вземането на нейните решения;

13.  посочва, че насочващата етична рамка следва да се основава на принципите за действие в най-добрия интерес на ползвателите, непричиняване на вреди на ползвателите, автономност и справедливост, на принципите и ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права, като човешко достойнство, равенство, справедливост и равнопоставеност, недопускане на дискриминация, информирано съгласие, защита на личния и семейния живот и на данните, както и на другите основополагащи принципи и ценности на правото на Съюза, като недопускане на стигматизиране, прозрачност, автономност, индивидуална отговорност и социална отговорност, и на съществуващите етични практики и кодекси;

14.  счита, че следва да се обърне специално внимание на роботите, които представляват значителна опасност за поверителността в зависимост от позиционирането им в пространства, които са традиционно защитени и лични, и поради способността им да извличат и предават информация за лични и чувствителни данни;

Европейска агенция

15.  счита, че е необходимо засилено сътрудничество между държавите членки и Комисията, за да се гарантират съгласувани трансгранични правила в Съюза, насърчаващи сътрудничество между европейските индустрии и позволяващи разполагането в целия Съюз на роботи, които са в съответствие с изискваните равнища на безопасност и сигурност, както и с етичните принципи, залегнали в правото на Съюза;

16.  призовава Комисията да обмисли създаването на Европейска агенция за роботика и изкуствен интелект с цел предоставяне на технически, етичен и регулаторен експертен опит, необходим за подпомагане на съответните публични участници, както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки, в усилията им за гарантиране на своевременен, етичен и добре информиран отговор на новите възможности и предизвикателства, особено тези с трансгранично естество, произтичащи от технологичното развитие в областта на роботиката, като например в сектора на транспорта;

17.  счита, че потенциалът на използването на роботиката и свързаните с това проблеми, както и настоящата динамика на инвестициите обосновават предоставянето на Европейската агенция на подходящ бюджет и включването в личния ѝ състав на регулатори и външни технически експерти и експерти по въпросите на етиката, които да се занимават с междусекторно и мултидисциплинарно наблюдение на приложенията, базиращи се на роботи, да определят стандарти за най-добри практики и когато е целесъобразно, препоръки за регулаторни мерки, да определят нови принципи и да разглеждат потенциални проблеми във връзка със защитата на потребителите и системните предизвикателства; отправя искане към Комисията (и Европейската агенция, ако такава бъде създадена) да докладват на Европейския парламент относно най-новите развития в областта на роботиката и относно всички действия, които трябва да бъдат предприети на годишна основа;

Права върху интелектуалната собственост и движение на данните

18.  отбелязва, че няма правни разпоредби, които да се прилагат специално за роботиката, но че съществуващите правни режими и доктрини лесно могат да се отнесат към роботиката, въпреки че някои аспекти изглежда да се нуждаят от специално внимание; призовава Комисията да подкрепи хоризонтален и неутрален от технологична гледна точка подход към интелектуалната собственост, приложим към различните сектори, в които може да се използва роботиката;

19.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че гражданскоправните норми в областта на роботиката са в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните и с принципите на необходимост и пропорционалност; призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид бързия технологичен напредък в областта на роботиката, включително напредъка на кибер-физическите системи, и да гарантират, че законодателството на Съюза не изостава от развитието и внедряването на технологиите;

20.  подчертава, че правото на защита на личния живот и на личните данни, предвидено в членове 7 и 8 от Хартата и в член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), се отнасят до всички области на роботиката и че правната уредба на Съюза за защита на данните трябва да се спазва изцяло; в тази връзка призовава за преглед на правилата и критериите по отношение на използването на камери и сензори в роботите; призовава Комисията да гарантира, че се спазват принципите за защита на данните, като неприкосновеност на личния живот при проектирането и неприкосновеност по подразбиране, свеждане на данните до минимум, ограничаване в рамките на целта, както и прозрачни механизми за контрол за субектите на данни и подходящи средства за защита в съответствие със законодателството на Съюза в областта на защитата на данните, и че подходящите препоръки и стандарти се насърчават и се включват в политиките на Съюза;

21.  подчертава, че свободното движение на данни е от първостепенно значение за цифровата икономика и за развитието в областта на роботиката и изкуствения интелект; подчертава, че високата степен на сигурност на системите в областта на роботиката, включително на техните вътрешни системи за данни и потоци от данни, е от решаващо значение за целесъобразното използване на роботи и на изкуствения интелект; подчертава, че защитата на мрежите от свързани помежду си роботи и изкуствен интелект трябва да бъде гарантирана, за да се избегнат евентуални пробиви в сигурността; подчертава, че високото равнище на сигурност и защита на личните данни, заедно с надлежното зачитане на неприкосновеността на личния живот са от основно значение при комуникацията между хората и роботите и изкуствения интелект; набляга на отговорността на проектантите на роботи и изкуствен интелект да разработват продукти, които да са безопасни, сигурни и подходящи за целта; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и стимулират разработването на необходимите технологии, включително сигурност при проектирането;

Стандартизация, безопасност и сигурност

22.  подчертава, че въпросът за определянето на стандарти и предоставянето на оперативна съвместимост е от основно значение за бъдещата конкуренция в областта на технологиите за изкуствен интелект и роботика; призовава Комисията да продължи да работи за международно хармонизиране на техническите стандарти, по-специално заедно с европейските организации по стандартизация и Международната организация по стандартизация, с цел да се засили новаторството, да се избегне разпокъсаност на вътрешния пазар и да се гарантира високо равнище на безопасност на продуктите и защита на потребителите, включително по целесъобразност минимални стандарти за безопасност в работната среда; подчертава значението на законосъобразния обратен инженеринг и отворените стандарти, за да се увеличи максимално стойността на иновациите и да се гарантира, че роботите могат да общуват помежду си; приветства в това отношение създаването на специални технически комисии, като например комисията по роботика ISO/TC 299, посветена изключително на разработването на стандарти в областта на роботиката;

23.  подчертава, че изпитването на роботи в реални ситуации е от съществено значение за определянето и оценката на рисковете, които те могат да породят, както и на технологичното им развитие отвъд чисто експерименталната лабораторна фаза; подчертава в тази връзка, че изпитването на роботи в реални ситуации, и по-специално в градовете и по пътищата, поражда множество въпроси, включително пречки, които забавят развитието на тези фази на изпитване, и изисква ефективна стратегия и механизъм за мониторинг; призовава Комисията да изработи единни критерии във всички държави членки, които отделните държави членки следва да използват, за да се набележат областите, в които са разрешени експерименти с роботи в съответствие с принципа на предпазните мерки;

Автономни транспортни средства

а) Автономни превозни средства

24.  изтъква, че автономният транспорт обхваща всички форми на дистанционно управлявани, автоматизирани, свързани и автономни начини на пътен, железопътен, воден и въздушен транспорт, включително превозни средства, влакове, плавателни съдове, фериботи, самолети, безпилотни летателни апарати, както и всички бъдещи форми на развитието и иновациите в този сектор;

25.  счита, че автомобилната промишленост има най-належаща потребност от ефективни европейски и световни правила, за да се гарантира трансграничното развитие на автоматизирани и автономни превозни средства, така че да се използва напълно икономическият им потенциал и да се усети ползата от положителното въздействие на технологичните тенденции; подчертава, че фрагментираните регулаторни подходи биха попречили на прилагането на автономни системи за транспорт и биха застрашили европейската конкурентоспособност;

26.  обръща внимание на факта, че времето за реакция на водача при непланирано поемане на контрола върху превозното средство има огромно значение, и поради това призовава съответните участници да предвидят реалистични стойности, които са решаващи за аспектите, свързани със сигурността и отговорността;

27.  счита, че преминаването към автономни превозни средства ще окаже въздействие върху следните аспекти: гражданска отговорност (отговорност и застраховка), безопасност по пътищата, всички свързани с околната среда теми (например енергийна ефективност, използване на възобновяеми технологии и енергийни източници), свързани с данни въпроси (например достъп до данни, защита на данни, неприкосновеност на личния живот и споделяне на данни), въпроси, свързани с инфраструктурата на ИКТ (висока степен на ефикасна и надеждна комуникация) и заетостта (например създаване и загуба на работни места, подготовка на водачите на товарни превозни средства за използването на автоматизирани превозни средства); подчертава, че ще бъдат необходими значителни инвестиции в пътна, енергийна и ИКТ инфраструктура; призовава Комисията да обмисли горепосочените аспекти в работата си в областта на автономните превозни средства;

28.  подчертава изключителното значение на надеждната информация за местоположението и времето, предоставяна от европейските програми за спътникова навигация „Галилео“ и EGNOS, за въвеждането на автономни превозни средства, и в тази връзка призовава настоятелно за финализиране и стартиране на спътниците, които са необходими за завършване на европейската система за позициониране „Галилео“;

29.  обръща внимание на голямата добавена стойност на автономните превозни средства за лицата с ограничена мобилност, тъй като те им позволяват да се включат по-ефективно в индивидуалното придвижване по пътищата и по този начин улесняват тяхното ежедневие;

б) Безпилотни летателни апарати (БЛА)

30.  признава положителния напредък на технологията в областта на безпилотните летателни апарати, особено в областта на издирването и спасяването; подчертава значението на рамката на Съюза за използването на безпилотни летателни апарати за защита на безопасността, сигурността и неприкосновеността на личния живот на гражданите на Съюза и призовава Комисията за последващи действия във връзка с препоръките в резолюцията на Парламента от 29 октомври 2015 г. относно безопасното използване в гражданската авиация на дистанционно управляеми летателни системи (ДУЛС), познати като безпилотни летателни апарати (БЛА)[5]; настоятелно призовава Комисията да представи оценки на свързаните с безопасността въпроси, които са свързани с широката употреба на безпилотни летателни апарати; призовава Комисията да разгледа необходимостта от въвеждане на задължителна система за проследяване и идентифициране за ДУЛС, която да позволява местоположението на летателната система при употреба да се определя в реално време; припомня, че хомогенността и безопасността на безпилотните летателни апарати следва да се гарантира чрез мерките, посочени в Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета[6];

Роботи, полагащи грижи

31.  подчертава, че научноизследователската и развойната дейност, свързана с роботи, полагащи грижи за възрастни хора, с времето е станала по-стандартна и по-евтина, като произвежда продукти с по-голяма функционалност и по-широко одобрение сред потребителите; отбелязва широкия спектър от приложения на такива технологии, които осигуряват превенция, помощ, наблюдение, стимулиране и придружаване за възрастни хора и хора с увреждания, както и за хора, страдащи от деменция, когнитивни нарушения или загуба на паметта;

32.  посочва, че човешкият контакт представлява един от основните аспекти на човешката грижа; счита, че замяната на човешкия фактор с роботи би могла да лиши полагането на грижи от човешкия аспект; признава, от друга страна, че роботите биха могли да извършват автоматизирани задачи за полагане на грижи и биха могли да улеснят работата на лицата, полагащи грижи, като същевременно увеличат човешката грижа и направят рехабилитационния процес по-целенасочен, за да могат медицинският персонал и болногледачите да отделят повече време за диагностициране с по-добре планирани възможности за лечение; подчертава, че въпреки потенциала на роботиката да повиши мобилността и интеграцията на хората с увреждания и възрастните хора, хората ще продължат да бъдат необходими при полагането на грижи и ще продължат да осигуряват важен източник на социално взаимодействие, който не е напълно заменим;

Медицински роботи

33.  подчертава значението на подходящото образование, обучение и подготовката на медицински специалисти като лекари и санитари, за да се гарантира най-висока степен на професионална компетентност, както и за да се гарантира и защити здравето на пациентите; подчертава необходимостта от определяне на минимални професионални изисквания, на които трябва да отговаря един хирург, за да оперира и да му бъде разрешено да използва хирургически роботи; счита за изключително важно спазването на принципа на наблюдаваната автономност на роботите, съгласно който първоначалното планиране на лечението и крайното решение за неговото провеждане остават винаги на преценката на хирурга; подчертава особеното значение на обучението на потребителите, за да бъдат запознати с технологичните изисквания в тази област; насочва вниманието към нарастващата тенденция за самодиагностика чрез подвижен робот, и поради това към необходимостта лекарите да бъдат обучени да се справят със случаи на самодиагностика; счита, че използването на технологии от такъв вид не следва да отслабва отношенията между лекар и пациент, нито да им вреди, а следва да оказва съдействие на лекарите при диагностицирането и/или лечението на пациентите с цел намаляване на риска от човешка грешка и повишаване на качеството и продължителността на живота;

34.  изразява убеждението, че медицинските роботи ще продължат да навлизат в прецизната хирургия и извършването на повтарящи се процедури и че те имат потенциал за подобряване на резултатите при рехабилитация и предоставяне на високоефективна логистична подкрепа в болниците; отбелязва, че медицинските роботи имат потенциал да намалят също и разходите за здравно обслужване, като дадат възможност на медицинските специалисти да насочат вниманието си от лечението към превенцията и чрез предоставянето на повече бюджетни ресурси за по-доброто адаптиране към разнообразието от нужди на пациентите, за непрекъснатото обучение на медицинските специалисти и за изследвания;

35.  призовава Комисията да гарантира, че процедурите за изпитване на нови медицински роботизирани устройства са безопасни, особено в случай на устройства, които са имплантирани в човешкото тяло;[7] преди датата, на която Регламентът за медицинските изделия започне да се прилага;

„Поправяне“ и усъвършенстване на хора

36.  отбелязва големия напредък и допълнителния потенциал в областта на роботиката за отстраняване и компенсиране на увредени органи и човешки функции, но също така и сложните въпроси, повдигнати в частност от възможностите за усъвършенстване на хора, тъй като медицинските роботи, и по-специално кибер-физическите системи (КФС) могат да променят основно нашите представи за здравото човешко тяло, тъй като КФС могат да се носят непосредствено върху човешкото тяло или да бъдат имплантирани в него; подчертава значението на незабавното създаване в болници и други здравни институции на комитети по етика във връзка с роботите, разполагащи с достатъчно персонал, които да разглеждат и съдействат при разрешаването на необичайни, сложни етични проблеми, свързани с въпроси, които засягат грижите и лечението на пациентите; призовава Комисията и държавите членки да разработят насоки за улесняване на създаването и функционирането на тези комитети;

37.  отбелязва, че за областта на жизненоважните медицински приложения, като например роботизираните протези, е необходимо да се гарантира постоянен устойчив достъп до поддръжка, подобрения и по-специално актуализиране на софтуера, с което се отстраняват неизправности и слаби места;

38.  препоръчва да бъдат създадени независими надеждни субекти, за да се запазят необходимите средства за предоставяне на услуги на лицата, които носят жизненоважни и модерни медицински уреди, като например поддръжка, ремонт и подобрения, включително актуализации на софтуера, особено в случаите, когато подобни услуги вече не се извършват от първоначалния доставчик; предлага създаването на задължение за производителите да предоставят на тези независими надеждни субекти разбираеми инструкции относно дизайна, включително изходен код, подобно на законоустановеното депозиране на публикации в национална библиотека;

39.  обръща внимание на риска, свързан с възможността интегрираните в човешкото тяло КФС да се окажат обект на хакерски атаки или да бъдат изключени, или паметта им да бъде изтрита, тъй като това би застрашило човешкото здраве, а в крайни случаи дори и човешкия живот, и затова подчертава приоритета, който трябва да бъде даден на защитата на тези системи;

40.  подчертава, че е важно да бъде гарантиран еднакъв достъп за всички хора до подобни технологични иновации, средства и намеси; призовава Комисията и държавите членки да насърчават разработването на помощни технологии, за да се спомогне за разработването и приемането на тези технологии от страна на нуждаещите се от тях лица в съответствие с член 4 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по която Съюзът е страна;

Образование и заетост

41.  насочва вниманието към прогнозата на Комисията, че до 2020 г. Европа може да бъде изправена пред недостиг от 825 000 компютърни специалисти и че 90% от работните места ще изискват най-малко основни цифрови умения; приветства инициативата на Комисията да предложи пътна карта за евентуално използване и преразглеждане на рамката за компетентност в областта на цифровите технологии и описания на цифровата компетентност за всички равнища учащи се; призовава Комисията да осигури ефективно подпомагане на развитието на цифровите умения във всички възрастови групи и независимо от статуса на заетост, като първа стъпка в посока към по-добро съгласуване между недостига и търсенето на пазара на труда; подчертава, че растежът в областта на роботиката изисква от държавите членки да разработят по-гъвкави системи за обучение и образование, за да гарантират, че стратегиите за умения отговарят на нуждите на икономиката на роботите;

42.  счита, че създаването на интерес у повече млади жени към кариера в областта на цифровите технологии и заемането от повече жени на работни места в сферата на цифровите технологии би било от полза за цифровата индустрия, за самите жени и за икономиката на Европа; призовава Комисията и държавите членки да предприемат инициативи за подкрепа на жените в областта на ИКТ и за насърчаване на техните цифрови умения;

43.  призовава Комисията да започне да анализира и да наблюдава по-отблизо средносрочните и дългосрочните тенденции в областта на заетостта, с особено ударение върху създаването, преместването и загубата на работни места в различните сфери/области на квалификация, за да разбере в кои области се създават и в кои се губят работни места в резултат от увеличеното използване на роботи;

44.  подчертава, че е важно да бъдат предвидени промените в обществото, като се има предвид въздействието, което може да имат развитието и внедряването на роботиката и изкуствения интелект; призовава Комисията да анализира различните възможни сценарии и последиците от тях за жизнеспособността на системите за социална сигурност на държавите членки; счита, че следва да започне приобщаващ дебат относно новите модели на заетост и устойчивостта на данъчните и социалните ни системи с оглед на осигуряването на достатъчно доходи, включително потенциалното въвеждане на общ минимален доход; ;

45.  подчертава значението на гъвкавите умения и на социалните, творческите и цифровите умения в областта на образованието; изразява убеденост, че в допълнение към предаваните в училище академични знания ученето през целия живот трябва да се осъществява чрез действия през целия живот;

46.  отбелязва големия потенциал на роботиката за подобряването на безопасните условия на труд чрез прехвърлянето на редица опасни и вредни задачи от хората към роботите; в същото време отбелязва и потенциала за създаване на редица нови рискове поради увеличаващия се брой взаимодействия между хората и роботите на работното място; подчертава във връзка с това, че е важно да се прилагат строги и далновидни правила за взаимодействия между хората и роботите, за да се гарантират здравето, безопасността и зачитането на основните права на работното място;

Въздействие върху околната среда

47.  отбелязва, че развитието на роботиката и изкуствения интелект следва да се извършва по такъв начин, че въздействието върху околната среда да бъде ограничено чрез ефективно енергийно потребление и енергийна ефективност чрез насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници и на ограничени материали, както и минимални отпадъци, например минимални отпадъци от електрическо и електронно оборудване, и възможност за поправяне; поради това насърчава Комисията да включи принципите на кръговата икономика във всяка политика на Съюза относно роботиката; отбелязва също така, че използването на роботиката ще има положително въздействие върху околната среда, особено в областта на селското стопанство и доставките и транспорта на храни, по-специално чрез намаляването на размера на съоръженията и на употребата на торове, енергия и вода, както и чрез прецизното земеделие и оптимизацията на пътуванията;

48.  подчертава, че КФС ще доведат до създаването на енергийни и инфраструктурни системи, които са в състояние да контролират потока на електроенергия от производителя до потребителя, и също така до създаването на енергийни „произвеждащи потребители“, които едновременно произвеждат и консумират енергия; това ще донесе съществени ползи за околната среда;

Отговорност

49.  счита, че гражданската отговорност за вреди, причинени от роботи, е ключов въпрос, който трябва да бъде анализиран и разгледан на равнището на ЕС, така че да се гарантира една и съща степен на ефективност, прозрачност и последователност в прилагането на правната сигурност в целия Европейски съюз в полза на гражданите, потребителите и предприятията;

50.  отбелязва, че развитието на свързаните с роботиката технологии ще изисква по-голямо разбиране на общата основа, необходима при съвместната дейност на хората и роботите, която следва да се базира на две основни отношения на взаимна зависимост, каквито са предвидимостта и възможността за насочване; посочва, че тези две отношения на взаимна зависимост са от съществено значение за определянето на това каква информация е необходимо да се споделя между хората и роботите и как може да бъде постигната обща основа между хората и роботите, с цел да се даде възможност за безпроблемни съвместни действия между тях;

51.  отправя искане към Комисията да представи, въз основа на член 114 от ДФЕС, предложение за законодателен инструмент относно правните въпроси, свързани с развитието и използването на роботиката и изкуствения интелект, които могат да се предвидят за идните 10 – 15 години, в съчетание с незаконодателни инструменти като насоки и кодекси за поведение, както е посочено в препоръките, изложени в приложението;

52.  счита, че независимо от правното решение, което се прилага за гражданската отговорност за вреди, причинени от роботи, в случаи, различни от имуществени вреди, бъдещият законодателен инструмент не следва по никакъв начин да ограничава вида или степента на вредите, които могат да бъдат възстановени, нито да ограничава формите на обезщетение, което може да бъде предложено на засегнатата страна, единствено на основание, че вредите са причинени от агент, който не е човешко същество;

53.  счита, че този бъдещ законодателен инструмент следва да се основава на задълбочена оценка от Комисията, която да определи дали следва да се прилага обективна отговорност, или подход за управление на риска;

54.  същевременно отбелязва, че обективната отговорност изисква единствено доказателство за нанасянето на вредата и установяване на причинно-следствена връзка между увреждащото функциониране на робота и претърпяната от увреденото лице вреда;

55.  отбелязва, че подходът за управление на риска не е насочен към лицето, „което е действало небрежно“ като лично отговорно, а към лицето, което при определени условия може да намали рисковете и да се справи с отрицателните последици;

56.  счита, че по принцип, след като бъдат идентифицирани отговорните в крайна сметка страни, тяхната отговорност следва да бъде пропорционална на действителното равнище на инструкциите, дадени на робота, и на неговата автономност, така че колкото е по-голяма способността за учене или степента на автономност на робота, толкова по-малка е отговорността на другите страни, и колкото по-дълго е продължило обучението на робота, толкова по-голяма следва да бъде отговорността на „учителя“ му; отбелязва, по-специално, че уменията, произтичащи от „обучение“, предоставено на робот, не следва да се бъркат с уменията, които зависят изрично от способностите му за учене, при опити за идентифициране на лицето, действително отговорно за вредното поведение на робота; отбелязва, че поне на настоящия етап отговорността трябва се търси в човека, а не в робота;

57.  посочва, че евентуално решение на сложния въпрос за определянето на отговорността за вреди, причинени от все по- автономни роботи, би могло да бъде схема за задължително осигуряване, какъвто вече е случаят например с автомобилите; отбелязва при все това, че за разлика от застрахователната система за движението по пътищата, при която застраховката покрива човешки действия и пропуски, застрахователната система за роботиката следва да отчита всички потенциални отговорности във веригата;

58.  счита, че както при застраховането на моторни превозни средства, подобна застрахователна система би могла да бъде допълнена от фонд, за да се гарантира поправянето на вреди в случаите, когато няма застрахователно покритие; призовава застрахователните дружества да разработят нови продукти и видове предложения, които са в съответствие с напредъка в областта на роботиката;

59.  призовава Комисията, когато направи оценка на въздействието на бъдещия си законодателен инструмент, да проучи, анализира и оцени ефекта от всички възможни правни решения, като например:

а)  установяване на задължителен застрахователен режим, когато това е целесъобразно и необходимо за специфичните категории роботи, при който, подобно на това, което вече съществува при автомобилите, от производителите или собствениците на роботи ще се изисква да сключват застраховка за вредите, които биха могли да бъдат причинени от техните роботи;

б)  обезпечаване, че компенсационният фонд ще служи не само на целта за гарантиране на обезщетение, ако за причинените от робот вреди няма сключена застраховка;

в)  даване на възможност на производителя, програмиста, собственика или ползвателя да се ползват от ограничена отговорност, ако те направят вноски в компенсационен фонд, както и ако съвместно сключат застраховка за гарантиране на обезщетение, когато вредите са причинени от робот;

г)  вземане на решение дали да се създаде общ фонд за всички интелигентни автономни роботи, или да се създаде отделен фонд за всяка категория роботи, и дали вноската следва да бъде изплатена като еднократна такса при пускането на пазара на робота, или да се плащат периодични вноски по време на жизнения цикъл на робота;

д)  гарантиране, че връзката между даден робот и неговото финансиране ще бъде видима чрез индивидуален регистрационен номер, вписан в специален регистър на Съюза, което би позволило на всяко лице, взаимодействащо с робота, да се информира за естеството на фонда, границите на отговорността му в случай на причиняване на имуществени вреди, имената и функциите на лицата, които правят вноски, и всички други относими данни;

е)  създаване на специален правен статут за роботи в дългосрочен план, така че поне най-усъвършенстваните автономни роботи да могат да придобият статут на електронни лица, отговорни за обезщетяване на всички вреди, които могат да причинят, и възможно прилагане на електронна субектност за случаите, в които роботите вземат автономни решения или по друг начин взаимодействат независимо с трети страни;

ж)  въвеждането на подходящ инструмент за потребителите, които възнамеряват да поискат колективно обезщетение за вредата, произтичаща от лошото функциониране на интелигентните машини, от отговорните дружества производители;

Международни аспекти

60.  отбелязва, че въпреки че настоящите общи правила на международното частно право относно пътнотранспортните произшествия, приложими в Съюза, не се нуждаят спешно от съществена промяна с цел възможност за развитие на автономни превозни средства, опростяването на действащата двойна система за определяне на приложимото право (въз основа на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета[8] и Хагската конвенция от 4 май 1971 г. за приложимото право при пътнотранспортни произшествия) ще повиши правната сигурност и ще ограничи възможностите за търсене на най-благоприятна правна система;

61.  отбелязва необходимостта да се разгледат също така измененията към международни споразумения, като Виенската конвенция за движението по пътищата от 8 ноември 1968 г. и Хагската конвенция за пътнотранспортните произшествия;

62.  очаква от Комисията да гарантира, че държавите членки прилагат по еднообразен начин съществуващото законодателство, като например Виенската конвенция за движението по пътищата, която се нуждае от изменение, за да се създаде възможност за управление на МПС без водач, и призовава Комисията, държавите членки и сектора да транспонират възможно най-бързо целите от Декларацията от Амстердам;

63.  силно насърчава международното сътрудничество при контрола на обществените, етичните и правните предизвикателства, като впоследствие се определят регулаторните стандарти под егидата на Организацията на обединените нации;

64.  изтъква, че ограниченията и условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 428/2009 на Европейския парламент и на Съвета[9] относно търговията с изделия и технологии с двойна употреба – стоки, софтуер и технологии, които могат да се използват както за граждански, така и за военни приложения и/или могат да допринесат за разпространението на оръжия за масово унищожение, следва да се прилагат също така за приложенията на роботиката;

Окончателни аспекти

65.  отправя, въз основа на член 225 от ДФЕС, искане към Комисията да представи, въз основа на член 114 от ДФЕС, предложение за директива относно гражданскоправни норми за роботиката, като следва подробните препоръки, посочени в приложението към настоящата резолюция;

66.  потвърждава, че препоръките спазват основните права и принципа на субсидиарност;

67.  счита, че исканото предложение би породило финансови последици, ако бъде създадена нова европейска агенция;

68.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея подробни препоръки на Комисията и на Съвета.

• [1]  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
• [2]  (1) „Роботът не бива да наранява човешко същество, или чрез бездействието си да допусне човешко същество да пострада. (2) Роботът трябва да се подчинява на заповедите на човешките същества, освен ако тези заповеди не противоречат на Първия Закон. (3) Роботът трябва да защитава собственото си съществувание, доколкото това не противоречи на Първия или Втория Закон.“ (вж. „Роботите на зората“, Айзък Азимов, изд. „Елма“, София, 1993 г., превод от английски Мая Симеонова), и (0) Роботът не бива да нанася вреди на човечеството или чрез бездействието си да допусне човечеството да пострада.
• [3]  Вж. Декларацията на Шуман (1950 г.: „Европа няма да бъде изградена отведнъж, нито според един-единствен план. Тя ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които най-напред създават реална солидарност.“
• [4]  Директива на Съвета 85/0374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (OB L 210, 7.8.1985 г., стр. 29).
• [5]  Приети текстове, P8_TA(2015)0390.
• [6]  Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (OB L 79, 19.3.2008 г., стр. 1).
• [7]  Вж. Законодателна резолюция на Европейския парламент от 2 април 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за медицинските изделия и за изменение на Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 178/2002 и Регламент (ЕО) № 1223/2009 (COM(2012)0542 окончателен — C7-0318/2012-2012/0266 (COD)).
• [8]  Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (OВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40).
• [9]  Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (ОВ L 341, 29.5.2009 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ:ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Определение и класификация на „интелигентните роботи“

Следва да бъде установено общо европейско определение за „интелигентни“ автономни роботи, включително по целесъобразност определения на неговите подкатегории, като се вземат предвид следните характеристики:

–  способността да придобиват автономност посредством датчици и/или чрез обмен на данни с околната среда (взаимосвързаност) и анализ на тези данни;

–  способността да извличат поуки от натрупания опит и взаимодействие;

–  формата на физическия носител на робота;

–  способността да адаптират поведението и действията си към околната среда.

Регистрация на „интелигентните роботи“

За целите на проследимостта и за да се улесни прилагането на допълнителни препоръки, следва да бъдат въведена система за регистрация на усъвършенствани роботи въз основа на критериите за класификация на роботите. Системата за регистрация и регистърът следва да бъдат общи за целия Съюз, като покриват вътрешния пазар, и могат да се управляват от определена за целта Агенция на ЕС за роботика и изкуствен интелект, в случай че такава агенция бъде създадена.

Гражданска отговорност

Правното решение, приложимо за отговорността на роботите и на изкуствения интелект в случаи, различни от имуществени вреди, не следва по никакъв начин да ограничава вида или степента на вредите, които могат да бъдат възстановени, нито да ограничава формите на обезщетение, което може да бъде предложено на засегнатата страна, единствено на основание, че вредите са причинени от агент, който не е човешко същество.

Бъдещият законодателен инструмент следва да се основава на задълбочена оценка от Комисията, която да определи дали следва да се прилага обективна отговорност, или подход за управление на риска.

Следва да бъдат установена схема за задължително осигуряване, която би могла да се основава на задължението на производителя да сключи застраховка за автономните роботи, които произвежда.

Застрахователната система следва да бъде допълнена от фонд, за да се гарантира обезщетяването на вреди в случаите, когато няма застрахователно покритие.

Всяко решение на политиката относно правилата за гражданска отговорност, приложими за роботите и изкуствения интелект, следва да се взема при надлежна консултация с общоевропейския проект за научноизследователска и развойна дейност в областта на роботиката и невронауката, като учените и експертите могат да оценят всички свързани рискове и последици.

Оперативна съвместимост, достъп до кодове и права върху интелектуална собственост

Оперативната съвместимост на свързаните в мрежа автономни роботи, които взаимодействат едни с други, следва да бъде гарантирана. На разположение следва да бъде достъп до изходния код, входните данни и данните за конструкцията, когато това е необходимо с цел да се разследват произшествия и вреди, причинени от „интелигентни роботи“, както и за да се гарантира тяхното непрекъснато функциониране, достъпност, надеждност, безопасност и сигурност.

Харта относно роботиката

Когато предлага правни актове, свързано с роботика, Комисията следва да вземе предвид принципите, предвидени в следната Харта относно роботиката.

ХАРТА ОТНОСНО РОБОТИКАТА

Предложеният кодекс за етично поведение в областта на роботиката ще положи основите за идентифициране, надзор и спазване на основните етични принципи от етапа на проектирането и разработването.

Рамката, изготвена чрез консултация с общоевропейски проект за научноизследователска и развойна дейност, посветен на роботиката и невронауката, трябва да бъде изготвена по аналитичен начин, който да дава възможност за отделни корекции във всеки отделен случай, за да се прецени дали дадено поведение е правилно или погрешно в дадена ситуация и да се вземат решения в съответствие с предварително определена йерархия на ценностите.

Кодексът не следва да замества необходимостта от справяне с всички основни правни предизвикателства в тази област, а следва да има допълваща функция. По-скоро той ще улесни етичната категоризация на роботиката, ще укрепи отговорните иновационни усилия в тази област и ще даде отговор на опасенията на широката общественост.

Следва да се постави специален акцент върху научноизследователската и развойната фаза на съответната технологична траектория (проектиране, преглед на съответствието с етичните стандарти, одитни проверки и др.). Неговата цел следва да бъде разглеждането на потребността от спазване на етичните стандарти от страна на изследователи, специалисти, ползватели и проектанти, но също и въвеждането на процедура за създаване на възможност за разрешаване на съответните етически дилеми и за даване на възможност на тези системи да работят по етично отговорен начин.

КОДЕКС ЗА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА ИНЖЕНЕРИТЕ В ОБЛАСТТА НА РОБОТИКАТА

ПРЕАМБЮЛ

Кодексът за поведение приканва всички изследователи и проектанти да действат отговорно и при напълно отчитане на необходимостта да се зачита достойнството, неприкосновеността на личния живот и безопасността на хората.

Кодексът изисква тясно сътрудничество между всички дисциплини, за да се гарантира, че в Европейския съюз научноизследователската дейност в областта на роботиката се извършва по безопасен, етичен и ефективен начин.

Кодексът за поведение обхваща всички научноизследователски и развойни дейности в областта на роботиката.

Кодексът за поведение има доброволен характер и предлага набор от общи принципи и насоки за предприемане на действия от страна на всички заинтересовани лица.

Организациите, финансиращи научноизследователска дейност в областта на роботиката, научноизследователските организации, изследователите и комитетите по етика се насърчават да разглеждат на най-ранните етапи бъдещите отражения на технологиите или на обектите, предмет на изследване, и да развиват култура на отговорност с оглед на предизвикателствата и възможностите, които може да възникнат в бъдеще.

Публичните и частните органи за финансиране на научноизследователска дейност в областта на роботиката следва да искат извършване и представяне на оценка на риска заедно с всяко внасяне на предложение за финансиране на научноизследователска дейност в областта на роботиката. Този кодекс следва да счита хората, а не роботите, за отговорни лица.

Изследователите в областта на роботиката следва да се ангажират с най-високо етично и професионално поведение и да спазват следните принципи:

дейност в най-добрия интерес – роботите следва да действат в най-добрия интерес на хората;

непричиняване на вреди – доктрината „на първо място, не причинявай вреда“, съгласно която роботите следва да не вредят на хората;

автономност – способността да вземат информирано и самостоятелно решение относно условията за взаимодействие с роботи;

справедливост – справедливо разпределение на ползите, свързани с роботиката, и в частност финансова достъпност на роботите за грижи по домовете и здравни грижи.

Основни права

Изследователските дейности в областта на роботиката следва да зачитат основните права и да бъдат провеждани в интерес на благосъстоянието и самоопределянето на физическите лица и обществото като цяло чрез тяхното разработване, прилагане, разпространение и използване. Човешкото достойнство и автономност – както физическа, така и психологическа – трябва винаги да се зачитат.

Предпазни мерки

Научноизследователската дейност в областта на роботиката следва да се извършва в съответствие с принципа на предпазните мерки, като се предвиждат потенциалните последствия от резултатите за безопасността и като се вземат надлежни предпазни мерки, пропорционални на нивото на защита, като в същото време се насърчава напредъкът в полза на обществото и околната среда.

Приобщаване

Инженерите в областта на роботиката гарантират прозрачност и зачитат законното право на достъп до информация на всички заинтересовани лица. Приобщаването дава възможност за участие в процесите на вземане на решения на всички заинтересовани лица, участващи във или заинтересовани от научноизследователската дейност в областта на роботиката.

Отчетност

Инженерите в областта на роботиката следва да продължават да носят отговорност за социалните последствия и последствията за околната среда и здравето на човека, до които роботиката може да доведе по отношение на настоящото и бъдещите поколения.

Безопасност

Проектантите в областта на роботиката следва да отчитат и зачитат физическото благосъстояние, безопасността, здравето и правата на хората. Инженерите в областта на роботиката трябва да зачитат човешкото благосъстояние, като същевременно спазват и правата на човека, и да оповестяват своевременно фактори, които биха могли да застрашат обществото или околната среда.

Обратимост

Тъй като обратимостта е необходимо условие за осъществяване на контрол, тя е основно понятие при програмирането на роботите да действат безопасно и надеждно. Моделът на обратимостта казва на робота кои действия са обратими и как да ги анулира, ако са обратими. Способността за анулиране на последното действие или поредица от действия позволява на ползвателите да анулират нежелани действия и да се върнат на „добрия“ етап от тяхната работа.

Неприкосновеност на личния живот

Правото на неприкосновеност на личния живот трябва също да бъде зачитано. Инженерите в областта на роботиката следва да гарантират, че личната информация се съхранява сигурно и се използва само по подходящ начин. Освен това инженерите в областта на роботиката следва да гарантират, че самоличността на физическите лица не може да се установи, освен при изключителни обстоятелства, като в тези случаи това може да стане само с ясно, недвусмислено и информирано съгласие. Преди каквото и да е взаимодействие между човек и машина следва да се търси и получи информирано съгласие от страна на човека. В това си качество проектантите в областта на роботиката имат отговорността да изготвят и спазват процедури за валидно съгласие, поверителност, анонимност, справедливо отношение и надлежен процес. Проектантите ще удовлетворяват всички искания за унищожаване на свързани данни и за отстраняването им от всички набори от данни.

Извличане на максимални ползи и свеждане до минимум на вредите

Изследователите следва да се стремят да увеличат в максимална степен ползите от труда си на всички етапи – от стартирането до разпространението. Трябва да се избягва причиняването на вреди на участници или човешки субекти, които вземат участие в научно-изследователски експерименти, опити или проучвания. В случаите, когато възникват рискове като неизбежна и неделима част от изследванията, следва да бъде изготвяни и спазвани надеждни оценки на риска и протоколи за управление. Обикновено рискът от вреда не следва да бъде по-голям от този в нормалния живот, т.е. хората следва да не бъдат изложени на рискове, които са по-големи от или са в допълнение към тези, на които са изложени при обичайния си начин на живот. Експлоатацията на системата за роботика следва винаги да се основава на задълбочен процес на оценка на риска, който следва да се основава на принципите на предпазните мерки и на пропорционалността.

КОДЕКС ЗА КОМИТЕТИТЕ ПО ЕТИКА НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ

Принципи

Независимост

Процесът за преглед на съответствието с етичните стандарти следва да бъде независим от самите научни изследвания. Този принцип подчертава необходимостта от избягване на конфликти на интереси между изследователите и лицата, които извършват преглед на съответствието с етичния протокол, и между проверяващите лица и организационните структури на управление.

Компетентност

Процесът за преглед на съответствието с етичните стандарти следва да се провежда от проверяващи лица с подходящ експертен опит, като се отчита необходимостта от внимателно разглеждане на обхвата на членството и специфично, посветено на етиката обучение на комитетите по етика на научноизследователската дейност.

Прозрачност и отчетност

Процесът за преглед на съответствието с етичните стандарт следва да подлежи на отговорност и на надзор. Комитетите по етика на научноизследователската дейност трябва да признаят отговорностите си и да бъдат подходящо разположени в рамките на организационни структури, които осигуряват прозрачност на дейността и процедурите на комитетите по етика на научноизследователската дейност с цел запазване и преглед на стандартите.

Ролята на комитетите по етика на научноизследователската дейност

Комитетите по етика на научноизследователската дейност обикновено отговарят за извършване на прегледи на всички научни изследвания, в които участват хора и които се извършват от физически лица, наети в рамките на или от заинтересованата институция; гарантиране, че прегледът на съответствието с етичните стандарти е независим, компетентен и своевременен; защита на достойнството, правата и благосъстоянието на участниците в научноизследователската дейност; отчитане на безопасността на научния(те) изследовател(и); отчитане на законните интереси на други заинтересовани лица; вземане на информирани решения относно научния принос на предложенията; и предоставяне на информирани препоръки на изследователя, ако предложението е преценено като неподходящо в някое отношение.

Учредяване на комитетите по етика на научноизследователската дейност

Комитетите по етика на научноизследователската дейност обикновено следва да бъдат мултидисциплинарни; да включват както жени, така и мъже; да бъдат съставени от членове с богат опит и експертни познания в научноизследователската дейност в областта на роботиката. Механизмът за назначаване следва да гарантира, че членовете на комитета разполагат с подходящ баланс на експертни научни познания, компетентност в областта на философията, правото или етиката, както и непрофесионални мнения, и че включват в състава си поне един член със задълбочени познания в областта на етиката, ползватели на специализирани здравни, образователни или социални услуги, когато те са в центъра на научноизследователската дейност, както и физически лица със специфичен методически опит, свързан с научноизследователската дейност, на която правят преглед. Членовете на комитета трябва да бъдат назначени така, че да се избягват конфликти на интереси.

Наблюдение

Всички научноизследователски организации следва да установят подходящи процедури за наблюдение на провеждането на научни изследвания, които са получили етично одобрение, докато не бъдат завършени, и да гарантират продължителен преглед, когато научноизследователското проектиране предвижда евентуални промени впоследствие, които може да се наложи да бъдат разгледани. Наблюдението следва да бъде пропорционално на естеството и степента на рисковете, свързани с научните изследвания. Когато даден комитет по етика на научноизследователската дейност счита, че даден мониторингов доклад поражда сериозни опасения относно етичното поведение на проучването, следва да изиска пълен и подробен отчет на изследването с цел пълен преглед на съответствието с етичните стандарти. Когато се прецени, че дадено проучване се провежда по неетичен начин, следва да се обмисли дали да се оттегли одобрението за него и да се изиска спирането или прекратяването на свързаната с него научноизследователска дейност.

ЛИЦЕНЗ ЗА ПРОЕКТАНТИ

–  Следва да вземате предвид европейските ценности на достойнство, автономност и самоопределяне, свобода и правосъдие преди, по време на и след процеса на проектиране, разработване и доставяне на такива технологии, включително необходимостта (уязвимите) ползватели да не бъдат увредени, наранени, измамени или експлоатирани.

–  Следва да въвеждате надеждни принципи за системно проектиране по отношение на всички аспекти на експлоатацията на даден робот – за проектиране както на хардуер, така и на софтуер и за обработване на данни във или извън платформата за целите на сигурността.

–  Следва да въвеждате неприкосновеността на личния живот чрез проектантски характеристики, за да се гарантира, че личната информация се съхранява сигурно и се използва само по подходящ начин.

–  Следва да въвеждате очевидни механизми за изключване (бутони за аварийно изключване), които следва да бъдат съгласувани с разумни проектантски цели.

–  Следва да гарантирате, че даден робот функционира по начин, който е в съответствие с местните, националните и международните етични и правни принципи.

–  Следва да гарантирате, че етапите на вземане на решения на роботите подлежат на възстановяване и проследяване.

–  Следва да гарантирате максимална прозрачност в процеса на програмиране на роботизираните системи, както и предвидимост на роботизираното поведение.

–  Следва да анализирате предвидимостта на дадена система човек – робот, като вземате предвид несигурността в тълкуването и действията и възможните грешки на роботите или хората.

–  Следва да разработвате инструменти за проследяване на етапа на проектиране на робота. Тези инструменти ще улеснят отчитането и обяснението на роботизираното поведение, дори то да е ограничено, на различните равнища, предназначени за експертите, операторите и ползвателите.

–  Следва да изготвяте протоколи за проектиране и оценка и да се срещате с потенциалните ползватели и заинтересовани лица при оценката на ползите и рисковете на роботиката, включително тези в когнитивната и психологическата област и в областта на околната среда.

–  Следва да гарантирате, че роботите са разпознаваеми като роботи при взаимодействието им с хората.

–  Следва да гарантирате безопасността и здравето на лицата, които си взаимодействат и са в контакт с роботика, като се има предвид, че роботите, като продукти, следва да бъдат проектирани чрез процеси, които гарантират тяхната безопасност и сигурност. Инженерите в областта на роботиката трябва да запазват човешкото благосъстояние, като същевременно зачитат и правата на човека, и не могат да задействат робот, без да обезпечат безопасността, ефикасността и обратимостта на функционирането на системата.

–  Следва да получите положително становище от комитет по етика на научноизследователската дейност, преди да извършите изпитването на робот в реална обстановка или преди да включите хора в процедурите за неговото проектиране и разработване.

ЛИЦЕНЗ ЗА ПОЛЗВАТЕЛИ

–  Разрешено Ви е да ползвате робот без риск или страх от физическо или психическо увреждане.

–  Следва да имате право да очаквате от робота да изпълнява всяка задача, за която изрично е проектиран.

–  Следва да знаете, че всеки робот може да има ограничения на възприятието, когнитивната способност и задействането.

–  Следва да зачитате човешката уязвимост – както физическа, така и психическа – и емоционалните нужди на хората.

–  Следва да вземате под внимание правата на неприкосновеност на личния живот на физическите лица, включително дезактивирането на видеомонитори по време на интимни процедури.

–  Не е разрешено да събирате, използвате или разкривате лична информация без изричното съгласие на субекта на данните.

–  Не е разрешено да използвате робот по начин, който противоречи на етичните и правните принципи и стандарти.

–  Не е разрешено да променяте който и да било робот, така че той да може да функционира като оръжие.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст

Съгласно приложение VI към Правилника за дейността на Европейския парламент комисията по правни въпроси отговаря, наред с другото, за гражданското и търговското право, дружественото право, правото на интелектуалната собственост и тълкуването и прилагането на международното право, доколкото то засяга Европейския съюз, както и етичните въпроси, свързани с новите технологии. Развитието на роботиката и на изкуствения интелект повдига правни и етични въпроси, които са свързани ясно с всички тези области и които изискват бърза намеса на равнището на ЕС. Въпреки че е от компетентността на Комисията да представи в крайна сметка едно или няколко законодателни предложения, свързани с роботиката и изкуствения интелект, Европейският парламент реши да подготви условията за тези инициативи, като се възползва от правата си по член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз и от член 46 от Правилника за дейността.

В резултат на това на 20 януари 2015 г. комисията по правни въпроси (JURI) взе решение да сформира работна група по правните въпроси, свързани с развитието на роботиката и изкуствения интелект в Европейския съюз. Работната група имаше за цел най-вече изготвянето на гражданскоправни норми, свързани с този въпрос.

Освен членовете на комисията по правни въпроси работната група включваше също така членове, представляващи комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO) и комисията по заетост и социални въпроси (EMPL).

Работната група проведе консултации с експерти от много различни области, като получи важен принос, който е включен в настоящата резолюция.

Общи положения

Роботиката и изкуственият интелект се превърнаха в една от най-забележителните технологични тенденции на нашия век. Бързото увеличаване на използването и развитието им води до нови и трудни предизвикателства за нашето общество. Пътят от промишления сектор към средата на гражданското общество налага различен подход относно тези технологии, тъй като роботите и изкуственият интелект ще увеличат взаимодействието си с хората в много различни области.

Комисията по правни въпроси счита, че по отношение на рисковете, свързани с тези нови взаимодействия, следва да се предприемат спешни мерки, за да се гарантира, че на всеки етап от контактите между роботи, изкуствен интелект и хора е въведен набор от основни ценности. В този процес специално внимание следва да се обърне на безопасността на хората, неприкосновеността на личния живот, интегритета, достойнството и автономността.

Други важни аспекти, разгледани в настоящата резолюция, са: стандартизация, права на интелектуална собственост, собственост върху данните, трудова заетост и отговорност. От решаващо значение е да се уредят предвидими и достатъчно ясни условия, за да се стимулират европейските иновации в областта на роботиката и изкуствения интелект.

Правно основание и субсидиарност

Действията от страна на Комисията с цел адаптиране на съществуващото законодателство към действителността на роботите и изкуствения интелект следва да се основават на член 114 от ДФЕС. Съгласно член 5, параграф 3 от ДЕС по силата на принципа на субсидиарност Съюзът действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, както на централно, така и на регионално и местно равнище, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза. Развитието на роботиката се наблюдава понастоящем в целия Съюз. В отговор на тази иновация държавите членки разработват различни национални законодателства. Очаква се тези несъответствия да създадат пречки за ефективното развитие на роботиката. Поради факта, че тази технология има трансгранични последици, най-подходящият законодателен вариант е европейският.

Общи и етични принципи

С резолюцията се въвеждат общи и етични принципи, свързани с развитието на роботиката и изкуствения интелект за граждански цели. Първо, за да се предприемат подходящи мерки спрямо това развитие, от основно значение е да се приеме общо определение на интелигентните автономни роботи. Освен това следва да се засилят научните изследвания в областта на роботиката и информационните и комуникационните технологии, както и по отношение на последиците от тяхното разпространение.

Второ, за да се уредят етичните принципи, към настоящата резолюция е приложена Харта относно роботиката. Тази харта се състои от Кодекс за етично поведение за инженерите в областта на роботиката, Кодекс за комитетите по етика на научноизследователската дейност и лицензи за проектантите и ползвателите. Предложената рамка е в пълно съответствие с Хартата на основните права на ЕС.

Освен това се предлага създаването на Европейска агенция за роботика и изкуствен интелект. Тази агенция следва да предостави необходимия технически, етичен и регулаторен експертен опит в подкрепа на съответните публични участници.

Права върху интелектуалната собственост, защита на данните и собственост на данните

Резолюцията призовава Комисията да представи балансиран подход към правата върху интелектуалната собственост при стандартите за хардуер и софтуер, както и кодекси, които защитават иновациите и в същото време насърчават новаторство. Освен това се изисква изработването на критерии за „собствено интелектуално творение“ за произведения на компютри или роботи, които могат да бъдат защитени от авторско право.

Сегашната недостатъчна правна рамка относно защитата и собствеността на данните поражда голяма загриженост поради (очаквания масов) поток от данни, произтичащ от използването на роботика и изкуствен интелект.

Стандартизация, безопасност и сигурност

Нарастващото използване на роботи и изкуствен интелект изисква европейска стандартизация с цел да се избегнат несъответствията между държавите членки и фрагментирането на вътрешния пазар на Европейския съюз.

Освен това загрижеността на потребителите относно безопасността и сигурността, свързани с използването на роботи и изкуствен интелект, трябва да бъде преодоляна. Настоящата резолюция подчертава по-конкретно, че изпитването на роботи в реални сценарии е от съществено значение за определяне и оценка на рисковете, които могат да предизвикат.

Правила за специфично използване на роботи и изкуствен интелект

Резолюцията съдържа разпоредби, които трябва да бъдат прилагани за специфични видове роботи. Следва да се приемат правила за автономни превозни средства, роботи, полагащи грижи, медицински роботи, „поправяне“ и усъвършенстване на хора, както и безпилотни летателни апарати (дистанционно управляеми летателни системи).

Правила относно отговорността

Рисковете, които могат да възникнат, по своята същност са свързани с използването на автономни машини в нашето общество. Поведението на робота има потенциални последици за гражданското право както по отношение на договорната, така и на извъндоговорната отговорност. Следователно е необходимо изясняване на отговорността за действията на роботи и в крайна сметка на правоспособността и/или на правния статут на роботите и на изкуствения интелект, за да се осигури прозрачност и правна сигурност за производителите и потребителите в целия Европейски съюз.

Комисията се призовава да направи оценка на въздействието на бъдещите си законодателни инструменти с цел проучване на въздействието на всички възможни правни решения, като например, наред с другото, създаването на схема за задължително застраховане и компенсационен фонд.

Роботиката и изкуственият интелект в социален контекст

Увеличаването на комуникацията и взаимодействието с роботи има потенциала да окаже дълбоко въздействие върху физическите и моралните отношения в нашето общество. Това важи особено за роботите, които полагат грижи, към които особено уязвимите хора могат да развият емоционални чувства и да се привържат, като по този начин се поражда безпокойство за човешкото достойнство и други морални ценности.

Роботите и изкуственият интелект вече оказват влияние върху образованието и заетостта. В този контекст е необходимо внимателно наблюдение на развитието на тенденциите в заетостта, за да се избегнат нежелани последици върху пазара на труда.

Международни аспекти

С оглед на развитието на роботиката и изкуствения интелект по целия свят следва да се вземе под внимание и да се приемат инициативи за изменяне на съществуващите относими международни споразумения, когато това е необходимо, или да се изготвят нови инструменти с цел въвеждане на специфични позовавания на роботиката и изкуствения интелект. Международното сътрудничество в тази област е много желателно.

СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (*) (16.11.2016)

на вниманието на комисията по правни въпроси

съдържащо препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката
(2015/2103(INL))

Докладчик по становище: Георг Майер

(Право на инициатива – член 46 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид Декларацията от Амстердам на Съвета от 14 – 15 април 2016 г. относно сътрудничеството в областта на свързаното и автоматизираното шофиране („Декларацията от Амстердам“),

A.  като има предвид създадената неотдавна от Европейската комисия Група на високо равнище Gear 2030 с цел изготвяне на пътна карта за успешното внедряване на автономни превозни средства;

B.  като има предвид, за целите на гражданската отговорност, че е необходимо да се направи разграничение между автоматизираните превозни средства (с устройства, даващи възможност за автоматично извършване на някои операции по управлението) и автономните превозни средства (осигуряващи всички тези операции); като има предвид, че в първия случай управлението остава под непрекъснатия контрол и изцяло под пълната отговорност на водача; и, във втория случай, управлението вече не изисква непрекъснатото наблюдение или намеса от страна на ползвателя; като има предвид, че режимът на гражданската отговорност в първия случай остава непроменен по отношение на класическото превозно средство, а във втория трябва да бъде пригоден;

1.  изтъква, че автономният транспорт обхваща всички форми на дистанционно управлявани, автоматизирани, свързани и автономни начини на пътен, железопътен, воден и въздушен транспорт, включително превозни средства, влакове, плавателни съдове, фериботи, самолети, безпилотни летателни апарати, както и всички бъдещи форми на развитието и иновациите в този сектор (наричани оттук нататък „автономни превозни средства“);

2.  призовава Комисията да отчете следните аспекти в работата си в областта на автономните превозни средства: гражданска отговорност (отговорност и застраховка), всички свързани с околната среда теми (например енергийна ефективност, използване на обновяеми технологии и енергийни източници) и свързани с данни въпроси (достъп до данни, защитата на лични данни и неприкосновеност на личния живот, споделянето на данни относно произшествия и рискови ситуации, финансовата стойност на данните и тяхното разпространение);

3.  отчита, че автономните превозни средства биха могли да имат голямо въздействие върху повишаването на безопасността на транспорта, тъй като човешките грешки понастоящем са причина за около 90% от пътно-транспортните произшествия; отбелязва обаче, че ще бъде невъзможно автономни превозни средства да премахнат всички произшествия; това повдига свързани с правната отговорност въпроси и въпроси за отговорността на засегнатите страни и обезщетяването на жертвите в случай на произшествия;

4.  припомня, че системите за автономен транспорт съществуват отдавна в сектора на обществения транспорт (метро) и са доказали надеждността си, както и високото равнище на приемане от обществеността;

5.  счита, че преминаването към автономните превозни средства освен своето положително въздействие върху безопасността по пътищата, консумацията на гориво, околната среда и създаването на нови възможности за заетост в сектора на телекомуникациите и автомобилния сектор, може да доведе и до загубата на работни места в транспортния сектор и да има последствия за застрахователния сектор;

6.  обръща внимание на факта, че времето за реакция на водача при непланирано поемане на контрола върху превозното средство има огромно значение, и поради това призовава съответните участници да предвидят реалистични стойности, които са решаващи за аспектите, свързани със сигурността и отговорността;

7.  подчертава особената важност на проектодоклада, представен от комисията по правните въпроси относно транспортния сектор, като се има предвид напредъкът на технологиите и вече съществуващите оферти на пазара за полу-автономни превозни средства и скоро за напълно автономни превозни средства;

8.  подчертава значението на подпомагането на допълнителни иновации в роботиката като свързани и автоматизирани превозни средства и безпилотни летателни апарати, за да се укрепи позицията на промишлеността на Съюза на световния пазар;

9.  отбелязва, че автономните превозни средства играят важна роля в развитието на устойчив транспорт; отбелязва, че автономните превозни средства биха могли да спомогнат за намаляване на транспортните задръствания, и призовава Комисията и държавите членки да отразят в пълна степен техническия напредък своевременно, както и свързаните с околната среда и безопасността въздействия и насърчаването на иновациите;

10.  очаква от Комисията да гарантира, че държавите членки спазват по еднообразен начин съществуващото законодателство, като например Виенската конвенция за движението по пътищата от 8 ноември 1968 г., за да се създаде възможност за управление на МПС без водач, и призовава Комисията, държавите членки и сектора да транспонират възможно най-бързо целите от Декларацията от Амстердам;

11.  настоятелно приканва Комисията да представи оценки относно свързаните с безопасността въпроси, които са свързани с широката употреба на безпилотни летателни апарати; призовава Комисията да представи проучвания относно въздействието на автономни превозни средства върху транспортната безопасност и устойчивост;

12.  подчертава, че благодарение на оптимизацията на пътуванията, борбата със задръстванията, оптимизацията на използването на системите за задвижване и тяхната връзка със системите за регулиране на потоците, автономните превозни средства ще участват в подобряването на факторите, свързани с околната среда, по-специално в градските възли;

13.  подчертава, че взаимодействието между автономни превозни средства, управлението на транспорта, инфраструктурата и нейното управление ще изискват висока степен на ефикасна и надеждна комуникация с цел сигурен трансфер на голям обем данни в реално време; изтъква, че ще бъдат необходими значителни инвестиции в пътна, енергийна и ИКТ инфраструктура, при същевременно гарантиране на неприкосновеност на личния живот и защита на данните;

14.  подчертава важното значение на интелигентната и свързаната транспортна инфраструктура и поради това призовава Комисията и държавите членки да гарантират повсеместно и трансгранично наличие на оперативно съвместима инфраструктура;

15.  призовава Комисията да изготви режим на гражданска отговорност, в това число на доказателствената тежест, пригодена към развитието на автономните превозни средства; подчертава, че е важно да се осигури ясно споделяне на отговорностите между проектанта, производителите на различните компоненти и сглобяващите автономни превозни средства, доставчиците на услуги (транспортни услуги или услуги, необходими за функционирането на автономното превозно средство) и крайните ползватели, за да се гарантира безопасността и правата на пътниците, защитата на данните и защитата срещу пиратство;

16.  подчертава изключителното значение на надеждната информация за местоположението и времето, предоставяна от европейските системи за спътникова навигация „Галилео“ и EGNOS, за въвеждането на автономни превозни средства, особено за системите за навигация и безопасност в тези превозни средства, от една страна, и за интелигентните транспортни системи и системите за управление на движението, от друга;

17.  обръща внимание на голямата добавена стойност на автономните превозни средства за лицата с ограничена мобилност, тъй като те им създават възможност да се включат по-ефективно в индивидуалното придвижване по пътищата и по този начин улесняват тяхното ежедневие;

18.  призовава Комисията да предложи до 2019 г. споделена Европейска стратегия (включително единна карта) за автономни превозни средства и за по-тясно сътрудничество между всички заинтересовани страни, включително внимателен анализ и препоръки относно динамиката и развитието на пазара; призовава Комисията да преразгледа и адаптира, когато е необходимо, регулаторната рамка на Съюза с цел подпомагане на развитието и използването на автономни превозни средства; настоятелно призовава за финализиране и стартиране възможно най-скоро на спътниците, които са необходими за завършване на европейската система за позициониране на „Галилео“, така че тази система да може да бъде използвана като система по подразбиране в автономни превозни средства;

19.  отбелязва, че разработването на автономни превозни средства изисква проактивен и ангажиран институционален подход от страна на Съюза и държавите членки, както и участието на технологични центрове и на автомобилната промишленост;

20.  призовава Комисията да разработи европейски инфраструктурни стандарти, за да позволи разпространението на автономни превозни средства и пътна карта за въвеждането им;

21.  призовава Комисията и държавите членки да включат в каталога на курсовете за подготовка и преподготовка на водачите на товарни превозни средства обслужването на автоматизирани превозни средства, както и да го направят част от обучението за придобиване на свидетелство за правоуправление на МПС;

22.  изтъква, че хомогенността и безопасността на безпилотните въздухоплавателни средства следва да се гарантира чрез мерки, посочени в Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета[1].

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	10.11.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	22 5 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Daniela Aiuto, Marie-Christine Arnautu, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Karima Delli, Jacqueline Foster, Bruno Gollnisch, Merja Kyllönen, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Massimiliano Salini, Claudia Schmidt, Jill Seymour, Pavel Telička, Wim van de Camp, Roberts Zīle, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Ramona Nicole Mănescu, Matthijs van Miltenburg

• [1]  Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (OB L 79, 19.3.2008 г., стр. 1).

СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (*) (23.11.2016)

на вниманието на комисията по правни въпроси

съдържащо препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката
(2015/2103(INL))

Докладчик по становище: Михал Бони

(Право на инициатива – член 46 от Правилника за дейността)

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по правни въпроси:

–  да включи следните предложения в предложението за резолюция, което ще приеме:

А.  като има предвид, че технологичното развитие в областта на роботиката ще има положителни последици за икономиката на Европейския съюз, a също така и за ежедневието на физическите лица, но че може да носи и рискове, които трябва да бъдат преодолени; като има предвид, че развитието на всички нови технологични и производствени прототипи в рамките или извън „Хоризонт 2020“ трябва да зачитат етичните принципи и да спазват надлежно основните права, предвидени в Хартата на основните права;

Б.  като има предвид, че редица трети държави приеха насоки и законодателство относно роботиката и че някои държави членки започнаха специални обсъждания в тази област; като има предвид, че една регулаторна уредба, която да урежда на равнището на Съюза развитието и използването на роботиката и изкуствения интелект и да се основава на съществуващите правила, като Общия регламент на Съюза относно защитата на данните[1], би могла да предотврати разпокъсаността на правилата в рамките на единния пазар и освен това да гарантира защитата на основните права на всички граждани на ЕС на човешко достойнство, личен и семеен живот, защитата на личните данни и на интелектуалната собственост, свободата на словото и на информацията, равенството и недискриминацията, солидарността, гражданските права и правосъдието, както и сигурността и безопасността, като същевременно спазва принципа на пропорционалност;

Етични принципи

1.  счита, че съществуващата правна уредба на Съюза следва да бъде актуализирана и допълнена, по целесъобразност с ръководни етични принципи за проектиране, производство, изпитване и използване на роботи и изкуствен интелект, за да се гарантира, че тези технологии могат действително да подобрят качеството на живот на хората; призовава за това принципът на предпазните мерки да се отчита винаги при разработването и използването на такива технологии;

2.  счита, че роботиката и изкуственият интелект, особено тези с вградена автономия, включително способност да извличат, събират и обменят чувствителна информация с различни участници, както и възможност за самообучение и дори за еволюиране до степен на самостоятелно модифициране, следва да спазват строги концептуални закони или принципи, като например принципа, че роботът не може да убива или да вреди на човешко същество и че трябва да се подчинява на човешко същество и да бъде контролиран от него; че процесът, чрез който роботите и изкуственият интелект събират, използват и обработват лични данни, трябва да бъде прозрачен и разбираем; счита, че тези принципи следва да бъдат технологично неутрални и основани на емпирични изследвания; подкрепя разработването на уредба относно етика по подразбиране за изследователите, академичните среди и инженерите, която да гарантира, че тези технологични решения няма да попречат на научните изследвания и технологичните разработки, а ще бъдат в съответствие със съществуващите етични практики и кодекси на равнището на Съюза и на национално равнище, както и с правата и принципите, предвидени в Хартата на основните права, по-конкретно човешкото достойнство, зачитането и защитата на личния и семейния живот, сигурността и безопасността, защитата на личните данни, защитата на интелектуалната собственост, свободата на словото и на информацията, равенството и недискриминацията, солидарността, граждански права и правосъдие, и която да отговаря на принципа за пропорционалност;

3.  признава, че определянето на такива закони и принципи и практическото им изпълнение изискват повече научни изследвания в областта на етиката на изкуствения интелект; счита, че Европейската група по етика в науката и новите технологии би могла в крайна сметка да играе роля в определянето на етичните насоки и стандарти, които да бъдат както ориентирани към бъдещето, така и да съответстват на технологичните промени в бъдеще;

4.  подчертава необходимостта от това да се разгледа психологическото и социалното въздействие на взаимодействието между човека и робота, както и двойственият характер на въздействието на технологиите върху човешките способности, като се обърне специално внимание на уязвимите групи, и по-специално децата, за да се избегне създаването на вредна зависимост от роботи, например чрез пресъздаване на емоционална реакция, или изолирането на тези хора от действителността;

5.  подчертава, че роботиката и изкуственият интелект, особено роботите в областта на здравеопазването, предоставянето на грижи и домакинството и медицинските киберфизически системи, от които някои елементи могат да бъдат имплантирани във или носени върху тялото на човека, ще окажат значително въздействие върху живота на хората, по-специално на лицата с увреждания; отбелязва следователно, че е от решаващо значение да се гарантира приобщаващ и равен достъп до тези технологии; посочва освен това въздействието на такива роботи върху личния живот на потребителите поради техния достъп до традиционно защитени области и чувствителни лични данни; счита, че следва да се гарантира спазването на принципите на медицинската етика, безопасността на пациентите и пълнотата на предоставяните грижи;

Неприкосновеност на личния живот и защита на данните

6.  отново заявява, че правото на защита на личния живот и правото на защита на личните данни, предвидени в членове 7 и 8 от Хартата на основните права и в член 16 от ДФЕС, се отнасят до всички области на роботиката и изкуствения интелект и че правната уредба на Съюза за защита на данните трябва да се спазва изцяло; подчертава отговорността на проектантите на роботика и изкуствен интелект за разработване на продукти по такъв начин, че да бъдат безопасни, сигурни и подходящи за целта и да следват процедурите за обработка на данни в съответствие със съществуващите законодателство, поверителност, анонимност, справедливо третиране и справедлив процес;

7.  призовава Комисията да гарантира, че всяко законодателство на Съюза относно роботиката и изкуствения интелект ще включва мерки и правила, които ще отчитат бързия технологичен напредък в тази област, включително в разработването на киберфизическите системи, за да се гарантира, че законодателството на Съюза не изостава от развитието и внедряването на технологиите; подчертава необходимостта от това такова законодателство да спазва правилата относно неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, т.е. по отношение на задълженията относно информацията, правото на получаване на обяснение за решение въз основа на автоматизирана обработка, изискването за спазване на принципите за неприкосновеност на личния живот при проектирането и по подразбиране, принципите на пропорционалност, необходимост, свеждане на данните до минимум, ограничаване в рамките на целта, както и прозрачни механизми за контрол за субектите на данни и органите за защита на данните и подходящи средства за защита в съответствие с действащото законодателство; призовава за преглед на правилата, принципите и критериите по отношение на използването на камери и сензори в роботите и изкуствения интелект в съответствие с правната уредба на Съюза за защита на данните;

8.  призовава за единен, хоризонтален подход към роботиката и изкуствения интелект в регулаторната уредба на Съюза, който да е неутрален от технологична гледна точка и да се отнася за различните сектори, в които може да се използва роботика, като транспорт, здравеопазване, промишлено производство, телекомуникации, правоприлагане и много други; подчертава необходимостта съществуващата правна уредба да бъде актуализирана и допълнена по целесъобразност, за да се гарантира еднакво ниво на защита на данните, неприкосновеност на личния живот и сигурност;

9.  подчертава значението на предотвратяването на масовото наблюдение чрез използването на технологиите в областта на роботиката и изкуствения интелект;

10.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават тясното и прозрачно сътрудничество между публичния и частния сектор и академичните среди, което да засили обмена на знания, и да насърчават образованието и обучението на проектантите по отношение на етичните аспекти и зачитането на основните права, както и на потребителите относно използването на роботиката и изкуствения интелект, със специален акцент върху сигурността и защитата на данните;

Сигурност на данните и на системите за обработка на данни, както и на потока от данни

11.  подчертава, че свободният поток на данни е от първостепенно значение за цифровата икономика и е от съществено значение за развитието на роботиката и изкуствения интелект; подчертава, че високата степен на сигурност на роботиката и системите за изкуствен интелект като цяло, включително на техните вътрешни системи за данни и потоци от данни, е от решаващо значение за адекватното използване на роботи и на изкуствения интелект; подчертава, че защитата на мрежите от свързани помежду си роботи и изкуствен интелект трябва да бъде гарантирана, за да се избегнат евентуални пробиви в сигурността, кибератаки или злоупотреба с лични данни, особено когато се събира и обработва голям обем данни; подчертава необходимостта от създаване на механизъм, който да позволява на потребителя да преустанови обработването на своите лични данни в случай на пробив в сигурността; посочва значението на научноизследователската и развойната дейност в областта на техниките за гарантиране на сигурността на данните и подчертава съвместната отговорност на обществеността и предприятията да си сътрудничат за гарантирането на висока степен на безопасност, сигурност и поверителност на данните, използвани за комуникация между хората и роботите и изкуствения интелект, както и на високо качество на системите за гласово и знаково разпознаване; счита, че производителите на търговски хардуер и софтуер следва да носят отговорност в случай на сериозни пробиви в сигурността на данните поради проявена от тях небрежност; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и стимулират разработването на необходимите технологии, включително сигурност при проектирането и канали за комуникация;

Безпилотни летателни апарати (дистанционно управляеми летателни системи, ДУЛС)

12.  подчертава, че когато лични данни се обработват от ДУЛС, независимо дали от публични органи, за целите на правоприлагането, или от частни или публични субекти, за други разрешени от закона цели, се спазват в пълна степен правото на свобода и сигурност и правото на зачитане на личния живот, предвидени в член 6 и член 7 от Хартата на основните права, и правото на защита на личните данни, предвидено в член 8 от Хартата на основните права и член 16 от ДФЕС, както и правната рамка на Съюза за защита на данните; призовава Комисията да разгледа необходимостта от въвеждане на задължителна система за проследяване и идентифициране за ДУЛС, която да позволява при употреба местоположението на летателната система да се определя в реално време;

13.  отново призовава Съвета да разработи строга и ефективна обща рамка на Съюза относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, в която да се отдава първостепенно значение на спазването на етичните принципи, правата на човека и международното хуманитарно право и да се разглеждат въпроси, като нормативна уредба, пропорционалност, отчетност, прозрачност и защита на цивилните лица, включително предприемането на всички възможни предпазни мерки за предотвратяване на неправилно насочване и причиняване на случайни вреди за цивилни граждани и гарантиране, че крайният контрол се осъществява от човек и крайната отговорност се носи от него; повтаря искането си за забрана на производството, разработването и употребата на изцяло автономни оръжия, позволяващи осъществяването на удари без човешка намеса; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да стартират широк политически диалог с цел установяване на глобални правни стандарти и правни и етични ограничения за разработването, разпространението и употребата на все по-автономни оръжейни системи, например посредством обвързващо международно споразумение;

14.  признава положителния напредък на технологията в областта на безпилотните летателни апарати, особено в областта на издирването и спасяването, и настоява, че това е посоката, в която Европейският съюз следва да върви по отношение на развитието на тази технология;

Кодекс за поведение

15.  счита, че в определени области, в които проучванията показват, че още е твърде рано за разработване на законодателство, подходящото законодателство следва да се придружава от насърчаване на рамка от актове с незадължителна юридическа сила, кодекс за поведение или публично-частни партньорства, ако е възможно на равнището на Съюза, за да се гарантира сътрудничеството на сектора и на проектантите на роботи с публичните органи и всички останали съответни заинтересовани лица; счита, че такива инструменти следва да се фокусират върху практически решения за гарантиране на неприкосновеността на личния живот, защитата на данните, човешкото достойнство, липсата на дискриминация, сигурността и етиката на промишлеността на роботиката, както и върху правилното използване на роботите и изкуствения интелект в ежедневието.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.11.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	47 0 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Heinz K. Becker, Malin Björk, Michał Boni, Caterina Chinnici, Ignazio Corrao, Frank Engel, Tanja Fajon, Lorenzo Fontana, Mariya Gabriel, Kinga Gál, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Jussi Halla-aho, Monika Hohlmeier, Filiz Hyusmenova, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Cécile Kashetu Kyenge, Marju Lauristin, Juan Fernando López Aguilar, Monica Macovei, Roberta Metsola, Claude Moraes, József Nagy, Péter Niedermüller, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Branislav Škripek, Csaba Sógor, Helga Stevens, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Harald Vilimsky, Josef Weidenholzer, Tomáš Zdechovský
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Daniel Dalton, Anna Hedh, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Ska Keller, Jeroen Lenaers, Andrejs Mamikins, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Barbara Spinelli
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Lynn Boylan, Verónica Lope Fontagné, Mylène Troszczynski, Tom Vandenkendelaere, Rainer Wieland

• [1]  Регламент (EС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (9.11.2016)

на вниманието на комисията по правни въпроси

съдържащо препоръки до Комисията относно „Гражданскоправни норми за роботиката“
(2015/2103(INL))

Докладчик по становище: Адам Коша

(Право на инициатива – член 46 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  призовава Комисията да направи цялостна оценка на въздействието на роботиката върху броя и видовете работни места и върху качеството и необходимата компетентност по отношение на съществуващите работни места; да събере информация за новите форми на заетост с цел да предвиди възможно най-ефикасно, на първо място, дали разпространението на роботиката само по себе си води до благоденствие и напредък, дали то прави човешкия труд ненужен в рамките на традиционната структура на производството и услугите и ако е така, какви условия – освен финансова сигурност – са необходими, за да се гарантира, че хората са здрави (що се отнася както до психическото, така и до физическото благосъстояние), щастливи и с активна гражданска позиция и дали теоретичните ползи от симбиозата между хората и машините допринасят действително за благоденствието и развитието; и, на второ място, дали на променящия се пазар на труда правото и практиките на държавите членки могат да гарантират социално справедлив, приобщаващ и устойчив подход за намаляване на неравенствата, бедността и социалното изключване, както и среда, в която всички човешки същества имат равни възможности да развиват своя талант, своите уменията и самоосъзнаването си като личност;

2.  подчертава, че с оглед на ускоряващото се развитие на роботиката и изкуствения интелект е от решаващо значение то да бъде насочвано и да се предвиждат възможните последици по отношение на заетостта и социалната политика, защото повишеното и глобално използване на роботи в производството на стоки и в сферата на услугите води до повишаване на производителността, което може да се постигне с малко човешко участие и съответно през следващото десетилетие някои работни места ще бъдат изцяло премахнати, а много други ще бъдат засегнати от това; поради това призовава Европейската комисия да извърши анализ на предизвикателствата и възможностите в областта на заетостта и да разработи метод, който се даде възможност за наблюдение на броя и характера на работните места, закрити и създадени в резултат от роботизацията и автоматизацията, както и на въздействието на това явление върху загубените приходи за системите за социална сигурност; освен това призовава Комисията редовно и в диалог със социалните партньори да извършва оценка по въпроса до каква степен могат да бъдат намалени работните часове в рамките на седмицата, на годината и на целия живот, без да се стигне до загуба на доходи и да започне да проучва нов възможности за финансиране за бъдещите системи за социална закрила и да преосмисли начина, по който работниците извършват своята работа и как цифровите платформи за работа мога да свързват по-добре отделните хора, екипи и проекти;

3.  посочва, че много работни места ще бъдат загубени в резултат от роботизацията, но въпреки намаляването на работното време за отделните работници в много сектори на икономиката повишената производителност може да гарантира, че не се стига до намаляване на възнагражденията на работниците;

4.  счита, че роботите следва да бъдат проектирани с използването на процедури, които гарантират контрол от страна на човека и обратимост на действието на роботите и че, що се отнася до увеличаването на нивото на самостоятелност на роботите, то следва да бъде съпътствано от промени в разпоредбите относно отговорността за последиците, свързани с действието или бездействието на роботите; изразява загриженост във връзка с липсата на обща уредба и правни разпоредби относно автоматизацията на труда в рамките на новата и продължаваща в момента индустриална революция и счита, че е от съществено значение Съюзът да определи правна уредба, която отразява сложното естество на роботиката и на многобройните социални последици от нея; поради това призовава Комисията да предложи общо определение за „интелигентни автономни роботи“ и техните подкатегории на работното място и да разгледа предимствата и недостатъците от въвеждането на схема за задължително застраховане, което да покрива евентуални щети и повреди, причинени от включените в нея роботи;

5.  подчертава, че системите за образование и обучение трябва да се адаптират към промените при професиите и начините на производство, като се постави по-силен акцент върху работните места с творческо и неповтарящо се съдържание с цел да се съхрани стойността на човешкия труд и да се предоставят на всички поколения всички средства, които са необходими, за да им се предложи най-добрата подготовка за пазара на труда в един непрекъснато променящ се под въздействието на роботиката и автоматизацията свят; подчертава значението на гъвкавите умения, както и на житейските и социалните умения в областта на образованието; изразява убеденост, че в допълнение към преподаваните в училище академични знания децата трябва да придобиват умения за критично мислене, за да могат да се съмняват и да вземат информирани решения, творчески умения, за да могат да превръщат идеите в действие и да развиват инициативност, както и че ученето през целия живот трябва да се осъществява чрез действия през целия живот; подчертава, че компетентността в областта на цифровите технологии е от решаващо значение при днешния ускорен темп на автоматизация и цифровизация на труда и услугите, които налагат придобиването на цифрови умения и компетентност, за да се гарантира високо равнище на заетост и да се премахнат нарастващата цифрова неграмотност и свързаният с нея риск от социално изключване; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на цифровизацията на процеса на преподаване и на използването на роботизацията в процеса на преподаване и учене, като същевременно образованието следва да поставя акцент върху хуманитарните дисциплини, които носят ползи под формата на творчески, изобретателски, артистични и културни качества на променящия се пазар на труда, за да могат хората и занапред да имат сравнително конкурентно предимство пред машините;

6.  признава, че роботиката предлага огромен потенциал, по специално в областта на подпомагането и оказването на помощ за хора с увреждания и хора в напреднала възраст във всекидневния им живот и би могла да допринесе в значителна степен за това те да могат сами да контролират живота си, както и за интегрирането им на пазара на труда; счита, че трябва да се обмисли задълбочено въпросът какви разпоредби в областта на заетостта може да бъдат необходими по отношение на работната сила, ако развитието или допълването на съществуващите човешки способности по изкуствен или генетичен път доведе до появата на хора с изключителни способности, с което из основи ще се промени значението на понятието „увреждане“ и ще се предостави недостижимо предимство на хората, които имат достъп до подобни технологични иновации, средства и намеси, което естествено ще породи въпроси от етично и морално естество, които следва да бъдат щателно проучени;

7.  подчертава, че личното решение да се предпочете или да се отхвърли имплант, протеза или приставка към човешкото тяло никога не трябва да води до неблагоприятно третиране или заплахи във връзка със заетостта, образованието, здравеопазването, социалната сигурност или други придобивки, както и че всички граждани трябва да имат равен и безпрепятствен достъп до ползите от новите технологии; в тази връзка посочва, че тъй като човешкото достойнство е в центъра на европейското и международното право в областта на правата на човека, е важно да се проучи как може да се гарантира, че лицата, които все още не са класифицирани като хора с увреждания, не се третират – в сравнение с „усъвършенстваните хора“ – като лица, които са в неравностойно положение, подобно на положението на лицата с психически увреждания и лицата с умствени затруднения и дали лицата, които страдат от психически увреждания и лицата с умствени затруднения ще могат да вземат независими решения чрез процес на подпомагано вземане на решения, както е посочено в Конвенцията за правата на хората с увреждания, с помощта на роботи и как ще се разпредели отговорността между тях;

8.  посочва обаче, че съществуват рискове, свързани с използването на роботи, които следва внимателно да се сравнят с ползите, които роботите могат да донесат; отбелязва, че трябва да се имат предвид трудовите злополуки, причинени от роботи и свързаните с тях жалби; отбелязва, че макар преносимите роботизирани технологии, като например „екзоскелетите“ (външни скелети), които имат за цел защита от наранявания на работното място, да могат да повишат производителността, те могат да доведат и до по-високи очаквания на работодателите спрямо работниците – хора, а оттам и до по-висок риск от нараняване; посочва, че това трябва да се има предвид, наред с другото, от законодателите, работодателите, профсъюзите и работниците посредством вътрешни правила и колективни споразумения и че рисковете, свързани с роботите, може да са свързани с мерки срещу дискриминацията, например след събеседване за работа, ако получените данни водят до непредвиден анализ; отбелязва, че нови предизвикателства, свързани с търговията и неприкосновеността на личната сфера, могат също да възникнат като последица от използването на роботи;

9.  подчертава, че в условията на нарастващо разделение в общество, при което средната класа продължава да намалява, е важно да се има предвид, че развитието на роботиката може да доведе до висока концентрация на богатство и влияние в ръцете на малко на брой хора;

10.  отбелязва, че въздействието върху заетостта и социалната политика, породено от технологичния напредък, както и продължаващият процес на роботизация промениха коренно начина, по който хората получават достъп до и предоставят информация, общуват, контактуват и работят, като по този начин създават нови възможности, но и нови проблемни въпроси, като откриват нови перспективи чрез евентуалното повишаване на ефикасността на дейностите, с което се пестят енергия и материали; посочва обаче, че макар роботиката и изкуственият интелект да обещават реални предимства в краткосрочен и средносрочен план по отношение на ефективността и икономиите не само за производството и търговията, но също така и в области, където с оглед на човешките взаимодействия, интелект и творчество автоматизацията е трудна, поради което там работят само хора, като например в секторите, в които работят голям брой – понякога нискоквалифицирани – лица, може да съществува риск броят на работните места в областта на роботиката да не се увеличи дотолкова, че да компенсира броя на работните места, които се очаква да бъдат закрити в области като транспорта, логистиката и административната работа; поради това призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и регионалните и местните органи, когато е целесъобразно, да разработят нови механизми за закрила, които да са пригодени към моделите на труд и професионално развитие, оформени от цифровизацията и нарастващото използване на роботиката и да осигурят подходящо образование и обучение за всички хора;

11.  посочва, че поради развитието на роботиката и използването на интелигентни, сътрудничещи си работещи роботи и изкуствен интелект разминаването между създаването и загубата на работни места може да има последици за финансовата устойчивост на системите за социална сигурност, пенсионните системи и системи за осигуряване срещу безработица на държавите членки и подчертава, че загубата на работни места в средносрочен и дългосрочен план в резултат от роботизацията може да бъде свързана също така и с риска от загуба на способност за потребление; подчертава, че повечето ползи от автоматизацията и роботизацията в областта на заетостта следва да са резултат не само от намаляването на разходите за труд, а и от повишаването на производителността чрез намаляване на броя на грешките, увеличаване на обема на производство и подобряване на качеството, безопасността и скоростта; призовава Комисията и държавите членки редовно да се консултират със социалните партньори и да ги включват в процеса на адаптиране на нормативната уредба в областта на роботиката и на цифровата икономика, да откриват потенциалните рискове за здравословните и безопасни условия на работното място, произтичащи от технологичните иновации и да предприемат подходящи мерки да им противодействат и да проучат възможността за въвеждане на система за уведомяване преди въвеждането на роботи и тяхното относително участие в оборота на предприятията за целите на данъчното облагане и вноските за социално осигуряване;

12.  призовава Комисията да представи насоки относно етичните и социалните принципи, които да подпомогнат бъдещите разпоредби в областта на роботиката, по-специално по отношение на целта да се определят далновидни стандарти, пригодени към бъдещото технологично развитие;

13.  посочва така наречения „краудуъркинг“; призовава Комисията да проучи тази нова форма на заетост и да провери доколко системите за социална сигурност и приложимото трудово право трябва да бъдат адаптирани, за да се осигури подходяща защита за работещите в областта на краудуъркинга;

14.  подчертава, че макар да е невъзможно да се задържи технологичният напредък, настоящото поколение има възможността, както и отговорността, да насочва неговия ход, така че той да донесе ползи за хората и планетата, счита, че Европейският съюз следва да допринесе за интегрирана стратегия за политиката в областта на благоденствието, икономическия растеж и технологиите с цел да бъде в челните редици на световното развитие; призовава държавите членки и Комисията да проучат задълбочено въздействието, което ще окаже нарастващото използване на роботизирани системи върху заетостта в близко бъдеще и да осигурят правна уредба за това развитие чрез законодателство, целящо да гарантира максимално гладък технологичен преход за работниците и изразява твърдо убеждение, че спешно трябва да се намери отговор на въпроса дали в резултат от по-нататъшното развитие на роботиката и на по-евтини решения ще има работни места, при които възможността на хората да работят ще бъде законово ограничавана поради вредния и/или опасния характер на работата по отношение на човешкото здраве (подобно на правилата, които в момента се прилагат за бременни жени), или по други причини, както и на въпроса в кои области евентуално може да се стигне до ограничаване или до забрана на пълната автоматизация с цел да се гарантира безопасността и да се зачитат основните права, застрашени от засилващата се автоматизация на цели сектори, като се отчитат демографското развитие и устойчивостта, както и да се избегнат евентуални непредвидени последици в социалната сфера;

15.  счита, че с оглед на темповете на технологичния напредък следва да се стремим в обозримо бъдеще към създаването на законодателство в областта на роботиката; счита също така, че законодателството трябва да бъде в състояние да изпълнява предназначението си, за да се реагира на промените в областта на науката и технологиите; счита, че е необходимо е да се предвиди развитието на нови области на стопанска дейност, които биха могли да възникнат на основата на по-нататъшното развитие на роботиката и изкуствения интелект; посочва обаче, че роботите не са просто оръдия на труда, а изпълняват все по-самостоятелни действия при производството на стоки и в сферата на услугите, поради което призовава за създаването на всеобхватни защитни системи, с които да се гарантира, че здравословните и безопасни условия за работниците са защитени по подходящ начин, когато те работят със или редом до роботи и други форми на изкуствен интелект, както и за правила относно отговорността, които гарантират, че щетите, причинени от самостоятелно действащи роботи, могат да се изяснят в полза на работниците; поради това призовава Съюза и държавите членки възможно най-скоро да поставят началото на структуриран обществен диалог относно последиците от разработването на тези технологии и призовава заинтересованите страни, участващи в изследванията, да възприемат критичен подход и да дадат конструктивен принос към обществения диалог;

16.  подчертава, че всяка дейност по обработка, извършвана от системи, използващи роботи и изкуствен интелект, трябва да бъде в пълно съответствие с правото на Съюза в областта на защитата на данните и трябва да включва зачитане на принципите за защита на личния живот още при проектирането и по подразбиране;

17.  посочва, че роботизацията предлага значителни възможности за връщане на преработващата промишленост в Съюза, а с това и за създаване на нови възможности за заетост, особено за нискоквалифицираните работници;

18.  счита, че използването на роботи в производството поражда съществени предизвикателства по отношение на здравословните и безопасни условия на работното място; посочва, че роботизирането може, от една страна, да облекчи физическата тежест за работниците, но също така може да доведе до по-голямо психическо натоварване вследствие на нарастващата отговорност на отделния работник в рамките на по-сложните производствени процеси; призовава Комисията и нейните агенции, и по-специално Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, да проучат въздействието на цифровизацията, роботиката и изкуствения интелект върху психическото натоварване и да направят предложения за мерки за противодействие; призовава на работниците да се предостави възможността по всяко време да участват активно в организирането на работната им среда, а социалните партньори и профсъюзите да бъдат включени на всички равнища;

19.  посочва, че научните изследвания са установили четири основни проблема, възникващи при опитите да се приемат закони в областта на използването на роботи: лична преценка по отношение на платформите и производителите, участващи в развойната дейност и научните изследвания в областта на изкуствения интелект, която може невинаги да е видима за регулаторите; разпокъсаност, възникваща, когато системите за изкуствен интелект се разработват с помощта на екипи от изследователи, които са организационно, географски и правно разделени; лична преценка, свързана с факта, че системите за изкуствен интелект биха могли да включват множество отделни, съществуващи от по-рано хардуерни и софтуерни компоненти; посочва, че последиците от събирането на всички тези компоненти може да не бъдат изцяло осъзнати, преди да се проявят на практика и че непрозрачността означава, че начинът, по който функционират системите с изкуствен интелект, може да бъде по-непрозрачен в сравнение с предходните технологии; отбелязва, че това може да представлява проблем за регулаторните органи, тъй като липсва яснота по отношение на проблемите, които могат да бъдат породени от тези системи и възможните начини за решаването на тези проблеми.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	8.11.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	36 7 9
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Laura Agea, Guillaume Balas, Brando Benifei, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Ole Christensen, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Arne Gericke, Sergio Gutiérrez Prieto, Marian Harkin, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Ádám Kósa, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Morten Løkkegaard, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Joëlle Mélin, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, João Pimenta Lopes, Georgi Pirinski, Marek Plura, Terry Reintke, Sofia Ribeiro, Maria João Rodrigues, Claude Rolin, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Yana Toom, Renate Weber, Tatjana Ždanoka, Jana Žitňanská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Daniela Aiuto, Georges Bach, Amjad Bashir, Heinz K. Becker, Csaba Sógor, Helga Stevens, Neoklis Sylikiotis, Flavio Zanonato
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	David Coburn

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (14.10.2016)

на вниманието на комисията по правни въпроси

съдържащо препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката
(2015/2103(INL))

Докладчик по становище: Кристиан Силвиу Бушой

(Право на инициатива – член 46 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по правни въпроси:

–  да включи следните предложения в предложението за резолюция, което ще приеме:

А.  като има предвид, че застаряването е резултат от увеличената продължителност на живота, която се дължи на напредъка в условията на живот и в съвременната медицина, и е едно от най-големите политически, социални и икономически предизвикателства на 21-ви век за европейските общества; като има предвид, че до 2025 г. над 20% от европейците ще бъдат на възраст 65 г. или повече, с особено бързо увеличение в броя на над 80-годишните, което ще промени из основи баланса между поколенията в нашите общества, и като има предвид, че е в интерес на обществото по-възрастните хора да запазят добро здравословно състояние и активност възможно най-дълго време;

Б.  като има предвид, че продажбата и производството на роботи се повиши значително между 2010 и 2014 г. и че само за 2014 г. се наблюдава увеличение от почти 30%, особено в сектора на здравеопазването и в сектора на грижите;

В.  като има предвид, че в едно застаряващо общество разпространението и честотата на увреждания и хронични заболявания, както и рискът от инсулт, мозъчни травми и понижени способности се увеличават;

Г.  като има предвид, че обществата и здравните системи ще трябва да се адаптират към процеса на застаряване и изискванията на здравеопазването за възрастното население, така че да могат да предоставят адекватна грижа и да останат финансово устойчиви;

Д.  като има предвид, че кибер-физическите системи (КФС) са технически системи от мрежови компютри, роботи и изкуствен интелект, които взаимодействат с физическия свят и имат многобройни приложения в сектора на здравеопазването;

Е.  като има предвид, че с оглед на естеството на КФС е налице необходимост от постигане на конкретни, по-подробни стандарти, които са еднакви в целия Съюз;

Ж.  като има предвид, че такива системи ще осигурят основата за възникващите и бъдещите интелигентни услуги и ще внесат напредък в персонализираното здравеопазване, спешното реагиране и телемедицината;

З.  като има предвид, че използването на роботизирани или високотехнологични инструменти за диагностика или лечение в никакъв случай не следва да води до повишена отговорност на лекарите или медицинския персонал, от които се изисква да ги използват; като има предвид, че следователно се счита за целесъобразно повишаването на отговорността на съответните здравни заведения или производители;

И.  като има предвид, че икономическият и обществен потенциал на КФС е значително по-голям, отколкото се е считало преди, и че се правят големи инвестиции в световен мащаб за развитие на технологиите;

Й.  като има предвид, че използването на технологии от такъв вид не следва да отслабва отношенията между лекар и пациент, нито да им вреди, а следва да оказва съдействие на лекарите при диагностицирането и/или лечението на пациентите;

К.  като има предвид, че КФС са свързани с много високи очаквания и имат голям потенциал, че ефектите от нововъведените технологии никога няма да могат напълно да се прогнозират и могат да бъдат успешно интегрирани само ако обществото може да се приспособи към нов начин на взаимодействие с технологиите;

1.  признава, че приемането на нови технологии в областта на здравеопазването, при условие че се поставя акцент върху връзката между пациента и лекаря и свободната воля, е вероятно да доведе до значителни ползи по отношение на грижата за пациента и ефективността и прецизността на лечението и има за цел намаляване на риска от човешка грешка, в резултат на което ще се повишат качеството и продължителността на живота;

2.  счита, че въпреки че роботиката може да донесе ползи за обществото, тя може в същото време да промени значително начините, по които хората взаимодействат помежду си, и следователно да окаже реално въздействие върху съществуващите в момента обществени структури; следователно подчертава неотложната необходимост от широк и информиран обществен дебат относно тази нова технологична революция;

3.  счита, че е от съществено значение за Съюза да разработи регулаторна рамка, основана на етични принципи, в съответствие със сложността на роботиката и на множеството ѝ социални, медицински и биоетични въздействия;

4.  подчертава, че иновациите, предоставящи по-добри диагнози и по-добър поглед върху лечението, грижата и възможностите за рехабилитация, водят до по-точни медицински решения и по-бърз възстановителен период и следователно биха могли да облекчат недостига на здравни специалисти в процесите на полагане на грижи и на рехабилитация;

5.  подчертава, че нарастването на търсенето на КФС единици има потенциала да създаде голям брой висококвалифицирани работни места в Съюза;

6.  счита за полезно присъствието на роботи, които да оказват подкрепа в работата на лекарите или помощния персонал с цел подобряване на човешкия опит в диагностицирането и лечението, без обаче да се забравя необходимостта от предоставянето на гаранции, че медицинската практика и практиката на грижите за пациентите не се дехуманизират;

Роботи, полагащи грижи

7.  отбелязва, че КФС са способни да променят към по-добро живота на хората с увреждания, тъй като интелигентните технологии могат да се използват за превенция, помощ, наблюдение и придружаване;

8.  отбелязва, че КФС могат да окажат дълбоко въздействие върху сектора на здравеопазването, с потенциал за намаляване на общите разходи за здравеопазване, като позволяват на медицинските специалисти да насочат вниманието си от лечението към превенцията;

9.  подчертава, че научноизследователската и развойната дейност, свързана с роботи, полагащи грижи за възрастни хора, с времето е станала по-стандартна и евтина, като произвежда продукти с по-голяма функционалност и по-широко одобрение сред потребителите; отбелязва широкия спектър от приложения на такива технологии, които осигуряват превенция, помощ, наблюдение, стимулиране и придружаване за възрастни хора, както и за хора, страдащи от деменция, когнитивни нарушения или загуба на паметта;

10.  подчертава, че въпреки че КФС имат потенциала да повишат мобилността и възможността за общуване на хората с увреждания и възрастните хора, човешката грижа ще продължи да бъде необходима и ще продължава да осигурява важен източник на социално взаимодействие за тях, който не е напълно заменим; отбелязва, че КФС технологиите или роботите могат само да увеличат човешката грижа и да направят рехабилитационния процес по-целенасочен, за да могат медицинският персонал и болногледачите да отделят повече качествено време за диагностициране и по-добри възможности за лечение;

Медицински роботи

11.  отбелязва, че ранни форми на роботи и интелигентни КФС устройства, като например устройства за електронно здравеопазване и хирургически роботи, вече се използват в здравното обслужване и че в близко бъдеще тази технология ще продължи да се развива и има потенциала да намали също и разходите за здравно обслужване, като даде възможност на медицинските специалисти да насочат вниманието си от лечението към превенцията и като предостави повече бюджетни ресурси за по-доброто адаптиране към разнообразието от нужди на пациентите, за непрекъснатото обучение на медицинските специалисти и за изследвания;

12.  подчертава, че повишеното използване на КФС би могло да доведе до по-здраво общество, тъй като процедурите ще станат по-малко инвазивни, което от своя страна ще доведе до по-бързо възстановяване и ще намали свързаните с грижите за здравето отсъствия;

13.  отбелязва, че медицинските роботизирани устройства продължават да се развиват и вероятно ще започнат по-често да се използват в хирургичните процедури, като така ще разширят допълнително границите на медицината;

14.  признава, че хирургическите роботи са замислени така, че да разширят възможностите на хирурзите отвъд границите на конвенционалната лапароскопия, и че развитието на хирургическите роботи се корени в желанието да се преодолеят такива ограничения и да се увеличат ползите от минимално инвазивната хирургия, фините движения и точността;

15.  подчертава, че КФС позволяват извършването на телехирургия при наличието на многобройни предимства, като например повишена точност на движението на ръката, премахване на тремора от движението на ръката, увеличен изглед, който те могат да анализират и преценят незабавно, подобрена сръчност и дистанционна хирургия, като същевременно придобиването на умения и акредитацията за извършването на медицински интервенции с отделните КФС устройства трябва да бъде основно изискване за лекарите;

16.  отбелязва, че през последните години се наблюдават значителни промени в сектора на медицинското образование и обучение; отбелязва още, че тъй като медицинските грижи стават все по-сложни обстановката в академичните здравни центрове предоставя възможност за подобряване на цялостния подход към здравето, преосмисляне на начина на предоставяне на медицинско образование и обучение през целия живот, като същевременно се съхрани основната способност на лекарите да запазят своя експертен опит и контрол над роботите; призовава Комисията и държавите членки да насърчават високи стандарти за обучение и специализация за медицински и парамедицински персонал, който използва или планира да използва новите роботизирани технологии, и насърчава свободното движение на хирурзи, които възнамеряват да използват тези технологии, за да извършват своите операции;

17.  призовава Комисията и държавите членки да укрепят финансовите инструменти за изследователски проекти в областта на роботиката за неотложни социални ситуации и неотложни ситуации, свързани със здравето;

18.  счита за изключително важно спазването на принципа на наблюдаваната автономност на роботите, съгласно който първоначалното планиране на лечението и крайното решение за неговото провеждане остават винаги в сферата на вземане на решение на хирурга;

Клинична оценка и клинични изпитвания

19.  подчертава, че медицинските КФС следва да отговарят на високите стандарти, установени за медицинското оборудване, чрез ефективни процедури за проверка и сертифициране, които позволяват оценка от подходящо обучен персонал на безопасността и ефективността на предложената технология още на етапа на проектиране;

20.  подчертава, че е важно да се прави разграничение между хирургическите роботи за протези и екзоскелети и роботите придружители, чиято функция е да помагат на лица с увреждания или лица, които са временно нетрудоспособни; подчертава значението на това и двата вида роботи да са предмет на проверки, които да се извършват в съответствие с възможно най-точните и подробни стандарти;

21.  приветства политическото съгласие относно Регламента за медицинските изделия (2012/0266(COD)), постигнато от съзаконодателите през юни 2016 г.; призовава Комисията да гарантира преди датата, на която въпросният регламент започне да се прилага, че процедурите за изпитване на нови медицински роботизирани устройства са безопасни, особено в случай на устройства, които са имплантирани в човешкото тяло; отбелязва също така, че трябва да е налице пълна прозрачност за пациентите по отношение на техните собствени данни и за обществеността по отношение на неуспешните и успешните опити, както и че отговорността за неуспешните изпитвания и КФС трябва да бъде ясна за пациентите и обществеността;

Етика

22.  отбелязва, че докато развитието на технологията нараства експоненциално, социалните системи в Съюза не могат да отговорят със същата скорост, а здравните системи реагират дори по-бавно; подчертава, че тези промени имат значително въздействие върху цивилизацията такава, каквато я познаваме, и че поради това е наложително технологичният напредък да е придружен от оценки на дългосрочните морални и етични последици от новите технологии преди и по време на тяхното развитие;

23.  подчертава по отношение на етичните стандарти колко е важно да се гарантира, че роботизираните продукти зачитат основните права на личността и обществото, които следва да бъдат защитени на равнището на Съюза, като се предвидят необходимите технически мерки, които гарантират зачитането на правата още от етапа на проектирането в съответствие с така наречения подход на защита на личния живот още при проектирането;

24.  насочва вниманието към рисковете, свързани с възможността интегрираните в човешкото тяло КФС да се окажат обект на хакерски атаки, да бъдат изключени или паметта им да бъде изтрита, тъй като това би застрашило човешкото здраве, а в крайни случаи дори човешкия живот, и затова подчертава приоритета, който трябва да бъде отдаден на защитата на тези системи;

25.  признава уязвимостта на пациентите със специални нужди, включително децата, възрастните хора и хората с увреждания, и подчертава, че всеки потребител може да развие емоционална връзка с КФС и роботите; подчертава етичните съображения, породени от евентуалното им привързване; насърчава Комисията да започне обсъждане относно това как да се гарантира, че КФС няма да имат негативно въздействие върху автономията и независимостта на уязвимите лица;

26.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават разработването на помощни технологии, включително посредством различни от приложимите в момента схеми на отговорност, за да се спомогне за разработването и приемането на тези технологии от страна на нуждаещите се от тях лица в съответствие с член 4 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по която Съюзът е страна;

27.  изтъква важността на запазването на връзката пациент-лекар, по-специално по отношение на съобщаване на медицинската диагноза и лечение;

28.  отбелязва, че използването на КФС повдига въпроса за усъвършенстването на хората, което се дефинира като подобряването на съществуващите природни човешки умения или предоставянето на нови умения, които дават на отделните лица възможност за преодоляване на увреждането;

Въздействие върху околната среда

29.  признава необходимостта да се сведат до минимум евентуалните въздействия върху околната среда или евентуалният екологичен отпечатък на роботиката, тъй като се очаква използването на КФС и роботите да повиши общото потребление на енергия и обема на отпадъците от електрическо и електронно оборудване; подчертава необходимостта от максимизиране на потенциала, за да позволяват процесите ефективно използване на ресурсите, да се увеличи енергийната ефективност чрез насърчаване на използването на възобновяеми технологии за роботика, да се насърчи използването и повторното използване на вторични суровини и да се намалят отпадъците; поради това насърчава Комисията да включи принципите на кръговата икономика във всяка политика на Съюза относно роботиката;

30.  отбелязва също така, че използването на КФС ще има положително въздействие върху околната среда, особено в областта на селското стопанство и доставките на храни, по-специално чрез намаляването на размера на съоръженията и на употребата на торове, енергия и вода, както и чрез прецизното земеделие;

31.  подчертава, че КФС ще доведат до създаването на енергийни и инфраструктурни системи, които са в състояние да контролират потока на електроенергия от производителя до потребителя, и също така до създаването на енергийни „произвеждащи потребители“, които едновременно произвеждат и консумират енергия; това ще донесе съществени ползи за околната среда;

–  да включи следните препоръки в приложението към своето предложение за резолюция:

Безопасност

  Безопасността на медицинските роботизирани устройства е предварително условие за тяхното въвеждане в сектора на здравеопазването. Ефективността и безопасността на роботите за полагане на грижи и на медицинските роботи следва да се оценяват спрямо специални, много подробни защитни мерки и стандартни процедури за сертифициране, като се отделя специално внимание на ползването им от потребители с увреждания или при спешни ситуации; призовава Комисията да приеме по-подробни общи спецификации за медицински роботизирани устройства; следва да се обърне особено внимание на сигурността на мрежите на КФС, за да се предотврати те да станат обект на хакерски атаки и да бъдат откраднати чувствителни лични данни.

  Безопасността на КФС, имплантирани в човешкото тяло, е основно изискване, тъй като всяка неизправност в тях може да доведе до фатален изход, и в този контекст е важно да се предостави информация и недвусмислено да се уредят въпроси, свързани с отговорността, включително чия собственост са имплантираните КФС, кой има права върху тях и кой може да промени тяхното имплантиране, като строго се забраняват всякакви експерименти върху хора без тяхното съгласие.

Неприкосновеност на личния живот

  Медицинските КФС и използването на робота като „електронен здравен картон“ повдигат въпроси, свързани със законите за неприкосновеността на личния живот на пациента, медицинската професионална тайна и защитата на личните данни в областта на общественото здравеопазване. Правилата за защита на данните на Съюза следва да бъдат адаптирани, за да се вземат под внимание нарастващата сложност и взаимосвързаност на медицинските и полагащите грижи роботи, които евентуално обработват високочувствителна лична информация и здравни данни; те следва да спазват концепцията за защита на личния живот още при проектирането, установена в Регламент (ЕС) № 2016/679 относно защитата на данните. Кодексите за поведение за медицинската професионална тайна следва да бъдат подобрени по отношение на здравните данни, съхранявани в КФС, до които достъп могат да имат трети лица.

  Застрахователните дружества или другите доставчици на услуги не следва да могат да използват данните за електронно здравеопазване, за да въвеждат дискриминация при определянето на цените, тъй като това би противоречало на основното право на най-високия достижим стандарт на здраве.

Комитети по етика за научноизследователската дейност

  Комитетите по етика за научноизследователската дейност (КЕНИД) следва да вземат под внимание етичните въпроси, повдигнати от развитието на медицинските роботизирани устройства и КФС в много области на здравеопазването и предоставянето на помощ на хора с увреждания и възрастни хора. Следва да се отдели необходимото внимание на проблеми, като равенството на достъпа до роботизирано превантивно здравеопазване, привилегированата връзка пациент-лекар, както и на факта, че особено пациентите със специални нужди (например хората с увреждания), но не само те (също така децата, самотните хора и т.н.) са податливи на развиване на емоционална привързаност към роботите.

  Комитетите по етика за научноизследователската дейност (КЕНИД) и Комисията се насърчават да започнат дискусии с цел разработване на кодекс за поведение за научните изследователи/проектантите и ползвателите на медицинските КФС, които следва да се основават на принципите, залегнали в Хартата на основните права на Съюза (като човешкото достойнство и правата на човека, равенство, справедливост, ползи и вреди, достойнство, недискриминация и отказ от заклеймяване, автономност и индивидуална отговорност, информирано съгласие, неприкосновеност на личния живот и социална отговорност, както и правата на възрастните хора, интеграцията на хората с увреждания, правото на здравеопазване и правото на защита на потребителите), както и на съществуващите етични практики и кодекси.

  Следва да се отбележи, че роботиката може да създаде високо равнище на несигурност по отношение на въпросите, свързани с отговорността.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	13.10.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	61 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Miriam Dalli, Angélique Delahaye, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Josu Juaristi Abaunz, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Massimo Paolucci, Bolesław G. Piecha, Frédérique Ries, Michèle Rivasi, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Dubravka Šuica, Tibor Szanyi, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Guillaume Balas, Paul Brannen, Nicola Caputo, Michel Dantin, Mark Demesmaeker, Luke Ming Flanagan, Elena Gentile, Martin Häusling, Krzysztof Hetman, Gesine Meissner, James Nicholson, Marijana Petir, Gabriele Preuß, Christel Schaldemose, Jasenko Selimovic, Mihai Ţurcanu
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Nicola Danti, Anna Hedh

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (15.11.2016)

на вниманието на комисията по правни въпроси

съдържащо препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката
(2015/2103(INL))

Докладчик по становище: Кая Калас

(Право на инициатива – член 46 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по правни въпроси:

–  да включи следните предложения в предложението за резолюция, което ще приеме:

А.  като има предвид, че екипи, състоящи се от роботи и хора, могат да бъдат 85%[1] по-продуктивни, отколкото роботи или хора самостоятелно; като има предвид, че като засилват способностите на хората, роботите ще намалят рисковете от човешки грешки,

Б.  като има предвид, че Европейският съюз заема водеща позиция в промишлената роботика, с дял над 25% [2]от предлагането и използването и растеж на този пазар, който се изчислява на 8 – 9% годишно, което прави сектора приоритет на промишлената стратегия,

1.  счита, че роботиката и изкуственият интелект играят основна роля за повишаването на конкурентоспособността и производителността на европейската икономика и биха могли, в средносрочен план, да окажат по-голямо въздействие върху конкурентоспособността на непроизводствените сектори като селско стопанство, транспорт, здравеопазване, сигурност и комунални услуги; призовава Комисията да насърчава амбициозна и междусекторна насочена към иновации политика в областта на роботиката и изкуствения интелект, като улеснява интеграцията на технологии във веригите на стойността, разработването на иновативни бизнес модели и съкращаването на времето, изминало от нововъведението към индустриализацията; изисква от Комисията да направи оценка на необходимостта от модернизация на законодателството или да разработи европейски насоки за осигуряване на съвместен подход в областта на роботиката и изкуствения интелект, което е от съществено значение за разрастването на предприятията в Съюза;

2.  отбелязва, че трети държави са признали стратегическото значение на роботиката и поставят под съмнение водещата роля на Съюза на световните пазари, например чрез поглъщане на европейски производители; призовава Комисията да изготви промишлена стратегия, която да разгледа ролята на стратегически важни сектори като роботиката и да определи начина, по който Съюзът може да запази работните места, растежа, ноу-хауто и голяма част от веригата за създаване на стойност;

3.  изтъква, че иновациите в областта на роботиката и изкуствения интелект и интеграцията на роботиката и свързаните с изкуствения интелект технологии в рамките на икономиката и обществото изискват цифрова инфраструктура, която предоставя универсална свързаност; призовава Комисията да създаде рамка, която ще отговаря на изискванията за свързаност за цифровото бъдеще на Съюза, и да гарантира, че достъпът до широколентови и 5G мрежи е в пълно съответствие с принципа за мрежова неутралност;

4.  изразява твърдо убеждение, че оперативната съвместимост между системи, устройства и услуги за изчисления в облак въз основа на сигурността и неприкосновеността на личния живот още при проектирането е от съществено значение за потоците от данни в реално време, които дават възможност на роботите и на изкуствения интелект да станат по-гъвкави и автономни; призовава Комисията да насърчава създаването на отворена среда, от отворени стандарти и иновативни модели за лицензиране до открити платформи и прозрачност, за да се избегне зависимост в частни системи, които ограничават оперативната съвместимост; изтъква, наред с това, че трябва да се гарантира високо ниво на безопасност, сигурност и неприкосновеност на данните, използвани за комуникацията на хората с роботите и изкуствения интелект; поради това призовава Комисията и държавите членки да интегрират измерението на сигурността и неприкосновеността на личния живот чрез принципи на оформление в техните политики по отношение на роботиката и изкуствения интелект, в стратегията на ЕС за киберсигурност и да включат роботиката и изкуствения интелект в разискванията в рамките на консултативната група на високо равнище относно киберсигурността, която ще бъде създадена от Комисията;

5.  отбелязва, че достъпът до данни е ключът към иновациите в алгоритмите за учене на машините; призовава Комисията да приложи амбициозна рамка и стратегия за открит и свободен поток на данни, по-конкретно с инициативата за свободен поток на данни („free-flow-of-data“), в съответствие със законодателството за защита на данните и реформирано законодателството за интелектуалната собственост; подчертава, че инициативата „free-flow-of-data“ следва да внесе яснота по въпросите за собствеността върху данните, използваемостта и достъпа, които са важни за по-нататъшното развитие и използването на роботизирани технологии;

6.  призовава Комисията да увеличи помощта си в средносрочния преглед на МФР за финансираната от „Хоризонт 2020“ програма SPARC, да провежда прогнозни проучвания, да насърчава отворени иновации като стратегическа цел и среда на сътрудничество между националните и европейските институции, научноизследователската общност, организациите за стандартизация, които привличат талантливи хора, но също така и частния сектор, между глобалните дружества, МСП и стартиращите предприятия, които са ключови за иновациите и отварянето на нови пазари на роботизирани технологии в световен мащаб; подчертава ролята, която публично-частните партньорства могат да играят в това отношение;

7.  подчертава, че разработването на технология за роботи следва да се съсредоточи върху допълването на човешките способности, а не заместването им; подчертава, че растежът в областта на роботиката и изкуствения интелект ще автоматизира значителен брой работни места, като ще намали излагането на човека на вредни и опасни условия и ще преобрази живота и трудовите практики, като поради това изисква дългосрочна оценка и мерки, за да се гарантира, че социалните, екологичните, етичните, свързаните с отговорността и образованието аспекти са разгледани по подобаващ начин; отчита по-специално необходимостта от това цифрови умения, включително кодиране, да бъдат включени във всички форми на преподаване и обучение от ранните години в училище до продължаващото през целия живот обучение;

8.  изразява убеждението, че медицинските роботи ще продължат да навлизат в прецизната хирургия и при извършването на повтарящи се процедури; счита, че те имат потенциал за подобряване на резултатите при рехабилитация и за предоставяне на високо ефективна логистична подкрепа в болниците;

  –  да включи следните препоръки в приложението към предложението за резолюция:

9.  счита, че бъдещите законодателни инициативи в областта на роботиката и изкуствения интелект след консултации с широк кръг заинтересовани страни и въз основа на непрекъснат диалог, следва да осигуряват правна сигурност, без да задушават иновациите в тази бързо развиваща се технологична област;

10.  счита, че заедно с крайните потребители, инженерите, научноизследователската общност и други участници Комисията следва да изготви кодекс за етично поведение, имащ за цел да насочва дейностите за развитие на роботиката и изкуствения интелект;

11.  счита, че препоръките относно лицензите следва да зачитат свободата на договаряне и да дават възможност за иновативни лицензионни режими; предупреждава за въвеждането на нови права върху интелектуалната собственост в областта на роботиката и изкуствения интелект, които биха могли да възпрепятстват иновациите и обмена на експертни познания.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	13.10.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	54 1 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, David Borrelli, Jerzy Buzek, Angelo Ciocca, Edward Czesak, Jakop Dalunde, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Fredrick Federley, Ashley Fox, Adam Gierek, Theresa Griffin, Hans-Olaf Henkel, Eva Kaili, Kaja Kallas, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jaromír Kohlíček, Zdzisław Krasnodębski, Miapetra Kumpula-Natri, Janusz Lewandowski, Ernest Maragall, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Nadine Morano, Dan Nica, Carolina Punset, Herbert Reul, Paul Rübig, Algirdas Saudargas, Sergei Stanishev, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Henna Virkkunen, Martina Werner, Lieve Wierinck, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Michał Boni, Rosa D’Amato, Esther de Lange, Jens Geier, Benedek Jávor, Olle Ludvigsson, Vladimír Maňka, Marian-Jean Marinescu, Clare Moody, Maria Spyraki
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Salvatore Cicu, Albert Deß

• [1]  Според проучване на Масачузетския технологичен институт след съвместен опит с производителите на автомобили BMW и Mercedes-Benz.
• [2]  http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/en/h2020-section/robotics.

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (12.10.2016)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно гражданскоправните норми за роботиката
(2015/2103(INL))

Докладчик по становище: Дита Харанзова

(Право на инициатива – член 46 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че роботиката не е нещо ново; като има предвид, че роботиката може да играе и играе роля за преобразуването на нашето общество в нещо по-добро; като има предвид, че роботиката и изкуственият интелект могат да участват активно в цифровизацията на икономиката в голям брой сектори, като промишлеността, здравеопазването, строителството и транспорта и водят до иновации, намаляване на рисковете, свързани с условията на труд, и до нови бизнес модели и че Съюзът трябва да приема активно научните постижения в тази област в името на изграждането на цифровия единен пазар;

Б.  като има предвид, че роботите все повече функционират в непосредствена близост до хората и че, по-специално, пазарът за роботизирани услуги се разширява непрестанно, което дава възможност за нови ползи за обществото, без да се пренебрегват въпросите за безопасността и отговорността;

В.  като има предвид, че въпреки неоспоримите предимства, дължащи се на роботиката, нейното прилагане може да доведе до преобразуване на пазара на труда и до необходимостта от обмисляне на бъдещето на образованието, заетостта и социалните политики;

Г.  като има предвид значителното повишаване на продажбата и производството на роботи между 2010 г. и 2014 г. и то в размер на почти 30 % само за 2014 г. и най-вече по отношение на електронната промишленост,

Д.  като има предвид, че цифровото преобразуване на производствения отрасъл в ЕС, който представлява 15 % от БВП на ЕС, би могло да донесе потенциална добавена стойност от 1,25 трилиона евро през 2025 г.[1], и че въвеждането на автономни и роботизирани технологии би могло да допринесе за нарастване на европейската промишлена продукция и да доведе до голямо конкурентно предимство за Европа;

Е.  като има предвид, че ученето на машините предлага огромни икономически и иновативни ползи за обществото, като спомага за значително подобряване на способността за анализиране на данни и същевременно за повишаване на предизвикателствата с цел гарантиране на недискриминация, справедлив съдебен процес, достъп до информация и разбираемост в процесите по вземане на решения;

Ж.  като има предвид, че поради развитията в областта на медицинските приложения, като например роботизирани протези и импланти, животът на използващите ги лица става зависим от наличието на поддръжка, ремонт и подобрения;

З.  като има предвид, че защитата на данните и зачитането на правата върху интелектуална собственост трябва да бъдат обект на внимание при разработването на всички нови технологични и производствени прототипи;

И.  като има предвид, че множество трети държави са приели насоки и подходящо законодателство относно роботиката, като редица държави членки са започнали да обсъждат въпроса сериозно;

1.  подчертава, че наличието на подход на равнище ЕС може да улеснява развитието, като се избягва раздробяването на вътрешния пазар, и в същото време изтъква важността на принципа на взаимно признаване при трансграничното използване на роботи и роботизирани системи; припомня, че изпитването, сертифицирането и одобрението за пускане на пазара следва да се изискват само в една държава членка;

2.  подчертава, че този подход следва да бъде придружаван от ефективно наблюдение на пазара и от средства за правна защита и правомощия на държавите членки да налагат изтегляне от пазара и санкции за извършени нарушения;

3.  подчертава значението на мерките в помощ на малките и средните предприятия и стартиращите предприятия в сектора на роботиката, които създават нови пазарни сегменти в този сектор или използват роботи;

4.  приветства разработването на амбициозна европейска стратегия за научни изследвания и иновации в областта на роботиката с цел цялостно разгръщане на нейния потенциал за растеж и заетост в Европа;

5.  като признава, че значителен брой международни стандарти, посветени на въпроси като оперативната съвместимост и безопасността, вече съществуват и се прилагат за цялата промишленост, счита, че е необходима допълнителна хармонизирана стандартизация на роботиката и изкуствения интелект и че тя следва да бъде сред приоритетите на Съюза в областта на стандартизацията, за да се насърчават иновациите и да се гарантира високо равнище на защита на потребителите; подчертава, че е от съществено значение в тази ориентирана към бъдещето област да бъдат разработвани общи и висококачествени стандарти за безопасност;

6.  призовава Комисията, в сътрудничество с европейските органи по стандартизация, да продължава да се ангажира по-активно с международните органи по стандартизация и да подобрява сътрудничеството с международните партньори, за да продължава да работи за подобряване на стандартите в тази област; приветства в това отношение създаването на специални технически комисии, като например комисията по роботика ISO/TC 299, посветена изключително на разработването на стандарти в областта на роботиката;

7.  посочва отново, че повечето стандарти се разработват в отговор на установена от промишлеността нужда, и насърчава европейските и международните органи по стандартизация да преразглеждат непрестанно своите собствени стандарти, за да гарантират, че те отговарят на тези нужди;

8.  счита, че използването на роботи, разработени както за производството, така и за индивидуална употреба, следва да подлежи на правила за защита на потребителите и за безопасност на продуктите, като се гарантират, когато това е целесъобразно, минимални стандарти на безопасност и се работи за преодоляване на риска от злополуки, произтичащ от взаимодействието на роботите с хора или от тяхната експлоатация в близост до хора; счита, че въпросите, свързани с етиката и защитата на данните, включително данните на трети лица и личните данни, гражданската отговорност, образованието, обучението и сигурността на кибернетичното пространство, следва да бъдат разглеждани във всяка политика в областта на роботиката;

9.  подчертава значението на неприкосновеността на личния живот и сигурността още при проектирането при разработването на роботи, както и важността на правилата за изпитване на реакциите на роботите за целите на защитата на потребителите;

10.  подчертава, че където и да се предлага използване на роботи, е необходимо да се поставя акцент върху достойнството на човека, особено в областта на здравеопазването;

11.  отбелязва, че за областта на жизненоважните медицински приложения, като например роботизираните протези, е необходимо да се гарантира постоянен устойчив достъп до поддръжка, подобрения и по-специално актуализиране на софтуера, с което се отстраняват неизправности и слаби места;

12.  счита, че в политиките в областта на заетостта, образованието и социалната сфера на държавите членки следва да се обръща по-голямо внимание на последиците от роботизацията; изисква от Комисията да спомага за постигането на единна регулаторна рамка и по-висока степен на сътрудничество между държавите членки; призовава държавите членки да въведат подходящи преработени образователни рамки, за да се избягва недостигът на специалисти в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ);

13.  признава, че роботиката и технологиите за изкуствен интелект намират все по-голямо приложение в автономните превозни средства, като например автономните автомобили и дроновете за граждански цели; отбелязва, че някои държави членки са вече в процес на изготвяне и приемане на законодателство или обмислят законодателство в тази конкретна област, което би могло да доведе до набор от национални закони, възпрепятстващи разработването на автономни превозни средства; следователно призовава за единен набор от правила на Съюза, чрез който да се постигне правилният баланс между интересите на потребителите, предприятията и други заинтересовани страни, като същевременно се избягва прекаленото регулиране в областта на роботиката и роботизираните системи;

14.  призовава за по-активно сътрудничеството в областта на нормативната уредба, за да се променят също така някои международни споразумения, като например Виенската конвенция за движението по пътищата от 8 ноември 1968 г. и Хагската конвенция от 4 май 1971 г. за пътнотранспортните произшествия;

15.  счита, че в случая на автономните превозни средства не е задължително да съществува необходимост от смяна или промяна на правното положение във връзка със застраховането, тъй като е възможно текущите практики и отношения между оператори, производители и застрахователи да бъдат адекватни инструменти при въвеждането на нови технологии, както е било в миналото;

16.  подчертава, че използването на роботиката в здравеопазването вече е развиващ се пазар, особено на телероботизирани хирургически процедури, при които Европа е на челно място; изисква от Комисията да гарантира условия, чрез които използването на такива практики да се увеличи;

17.  призовава Комисията да увеличи финансирането за интердисциплинарни изследвания на въздействието върху обществото на изкуствения интелект и процесите на учене на машините.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.10.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	35 1 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Catherine Bearder, Dita Charanzová, Carlos Coelho, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, Daniel Dalton, Nicola Danti, Dennis de Jong, Vicky Ford, Ildikó Gáll-Pelcz, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Sergio Gutiérrez Prieto, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Antonio López-Istúriz White, Marlene Mizzi, Eva Paunova, Jiří Pospíšil, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Igor Šoltes, Ivan Štefanec, Catherine Stihler, Richard Sulík, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mylène Troszczynski, Mihai Ţurcanu, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Birgit Collin-Langen, Morten Løkkegaard, Julia Reda, Marc Tarabella
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	John Stuart Agnew

• [1]  STOA, Етични аспекти на кибер-физическите системи, Научно прогнозно проучване (май 2016 г.), приложение 1, стр. 37.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	12.1.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	17 2 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Max Andersson, Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Therese Comodini Cachia, Mady Delvaux, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Mary Honeyball, Gilles Lebreton, António Marinho e Pinto, Julia Reda, Evelyn Regner, József Szájer, Tadeusz Zwiefka
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Daniel Buda, Sergio Gaetano Cofferati, Angel Dzhambazki, Heidi Hautala, Constance Le Grip, Victor Negrescu
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Eleonora Evi, Andrey Novakov