Процедура : 2016/2008(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0041/2017

Внесени текстове :

A8-0041/2017

Разисквания :

PV 15/03/2017 - 19
CRE 15/03/2017 - 19

Гласувания :

PV 16/03/2017 - 6.10
CRE 16/03/2017 - 6.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0095

ДОКЛАД     
PDF 759kWORD 80k
16.2.2017
PE 589.225v03-00 A8-0041/2017

относно електронната демокрация в Европейския съюз: потенциал и предизвикателства

(2016/2008(INI))

Комисия по конституционни въпроси

Докладчик: Рамон Хауреги Атондо

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно електронната демокрация в Европейския съюз: потенциал и предизвикателства

(2016/2008(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид препоръката на Съвета на Европа CM/Rec(2009)1 относно електронната демокрация (е-демокрация), приета от Комитета на министрите на 18 февруари 2009 г., като първия международен правен инструмент за определяне на стандартите в областта на електронната демокрация,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз, по-специално членове 2, 3, 6, 9, 10 и 11 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално членове 8 – 20 и 24 от него,

  като взе предвид Хартата на основните права на ЕС, Европейската конвенция за правата на човека и Европейската социална харта,

–  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно Европейската гражданска инициатива(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016 – 2020 г. – Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“ (COM(2016)0179),

  като взе предвид Индекса за развитие на електронното правителство (EGDI) на ООН за 2014 г.,

–  като взе предвид трите проучвания, озаглавени „Потенциал и предизвикателства на електронното участие в Европейския съюз“, „Потенциал и предизвикателства на електронното гласуване в Европейския съюз“ и „Правен и политически контекст за създаване на европейски документ за самоличност“, публикувани от Тематичен отдел В през 2016 г.,

  като взе предвид двете проучвания на отдела за оценка на научно-технологичните възможности (STOA), озаглавени „Електронна общественост, електронно участие и електронно гласуване в Европа – перспективи и предизвикателства: окончателен доклад“ (от ноември 2011 г.) и „Технологични възможности и системи за укрепване на основана върху участието и пряка демокрация“ (за което се очаква да бъде публикувано през 2017 г.),

  като взе предвид работата върху електронната демокрация, предприета от Конференцията на европейските регионални законодателни събрания (CALRE), посредством мрежата за сътрудничество „IT4all“ на ООН,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно „Правата на човека и технологиите: отражението на охранителните системи и системите за наблюдение върху правата на човека в трети държави“(2),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становището на комисията по култура и образование (A8-0041/2017),

A.  като има предвид, че неотдавнашните кризи и застоят във финансовата, икономическата, политическата и социалната сфера имат тежко отражение върху отделните държави членки и върху Съюза като цяло в момент, когато всички те са изправени пред глобални предизвикателства като изменението на климата, миграцията и сигурността; като има предвид, че връзката на гражданите с политическия живот става все по-напрегната, тъй като те се отдалечават от процесите на вземане на политически решения, и че е налице нарастващ риск от обществено недоволство от политиката; като има предвид, че ангажираността и участието на гражданите и гражданското общество в демократичния живот, в допълнение към прозрачността и информираността, са от съществено значение за функционирането на демокрацията и за легитимността и отчетността на всяко ниво от структурата на многостепенното управление на ЕС; като има предвид, че съществува ясна необходимост от засилване на демократичната връзка между гражданите и политическите институции;

Б.  като има предвид, че през последните десетилетия обществото ни се променя неимоверно бързо и гражданите изпитват необходимост да изразяват становищата си по-често и пряко във връзка с проблемите, които определят бъдещето на нашето общество, и че поради това би било добре политическите и изготвящите политики институции да инвестират в демократични иновации;

В.  като има предвид, че избирателната активност в изборите за ЕП постоянно намалява от 1979 г. насам и на изборите през 2014 г., спадна до 42,54%;

Г.  като има предвид, че е важно да се възвърне доверието на гражданите в европейския проект; като има предвид, че инструментите за електронна демокрация могат да допринесат за по-активно гражданство чрез подобряване на участието, прозрачността и отчетността при вземането на решения, като поддържат механизмите за демократичен надзор и познанията за ЕС, с цел да се предостави на гражданите по-значим глас в политическия живот;

Д.  като има предвид, че демокрацията следва да се развива и да се приспособява към промените и възможностите, свързани с новите технологии и инструментите на информационните и комуникационните технологии, които трябва да се считат за общо благо, което, прилагано правилно и придружено от подходящо равнище на информация, би могло да спомогне за създаване на по-прозрачна и основана на участието демокрация; като има предвид, че с оглед постигане на тази цел всеки човек следва да има възможност да бъде обучен в използването на нови технологии;

Е.  като има предвид, че допълнителният напредък в областта на киберсигурността и защитата на данните е от основно значение, за да постигнем по-широко използване на нови технологии в институционалния и политическия живот и с това да се увеличи участието на гражданите във вземането на решения;

Ж.  като има предвид, че една вълна от нови цифрови комуникационни инструменти и отворени платформи за сътрудничество би могла да послужи за модел и да предостави нови решения за насърчаване на участието и политическата ангажираност на гражданите, като същевременно намалява апатията и недоволството на обществото от политическите институции и спомага за увеличаване на степента на доверие, прозрачност и отчетност в демократичната система;

З.  като има предвид, че в най-новото си изявление относно състоянието на Съюза председателят на Комисията Юнкер представи пакет от мерки за увеличаване на използването на електронните комуникации, включително „WiFi4EU“ и разгръщането на мрежи от пето поколение (5G) в Европа;

И.  като има предвид, че данните на откритото управление имат потенциала да стимулират икономическия растеж, да повишат ефективността на публичния сектор и да подобрят прозрачността и управленската отговорност на европейските и националните институции;

Й.  като има предвид, че достъпът при равни условия до неутрална мрежа е предпоставка за гарантиране на действието на основните права на човека;

К.  като има предвид, че електронната демокрация би могла да улесни развитието на допълващи форми на участие, способни да допринесат за ограничаване на растежа на общественото недоволство от традиционната политика; като има предвид, че освен това би могла да спомогне за насърчаването на комуникацията, диалога, осведомеността за Съюза, неговите политики и мерки и интереса към тях, като с това се допринесе за подкрепа за европейския проект на местно равнище и за намаляване на т.нар. европейски „демократичен дефицит“;

Л.  като има предвид, че новите форми на участие във виртуалното обществено пространство са неразделно свързани със зачитането на правата и задълженията, свързани с участието в публичното пространство, които включват, например, процесуалните права в случай на клевета;

М.  като има предвид, че, за да се гарантира ролята на интернет като валиден и действащ демократичен инструмент, е абсолютно необходимо да се премахне цифровото разделение и да се осигури на гражданите подходяща медийна грамотност и умения в областта на цифровите технологии;

Н.  като има предвид, че системите за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) заемат централно място в съвременния управленски процес, но че все още са необходими усилия, за да се подобри предоставянето на услугите на електронното управление;

O.  като има предвид, че електронното гласуване би могло да помогне на хората, които живеят или работят в държава членка, на която не са граждани, или в трета държава, да упражнят правото си на глас; като има предвид, че в процеса на електронно гласуване и регистриране на гласовете сигурността и поверителността трябва да бъдат гарантирани, особено във връзка с възможността за кибернетични атаки;

Потенциал и предизвикателства

1.  подчертава потенциалните ползи от електронната демокрация, която се определя като подкрепа и засилване на традиционната демокрацията посредством ИКТ и която може да допълва и укрепва демократичните процеси чрез добавяне на елементи на гражданска ангажираност посредством различни онлайн дейности, които включват, наред с другото, електронно правителство, електронно управление, електронно обсъждане, електронно участие и електронно гласуване; приветства факта, че чрез новите информационни и комуникационни средства все повече и повече граждани могат да участват в демократичните процеси;

2.  подчертава, че в препоръката на Съвета на Европа CM/Rec(2009)1 се призовава държавите членки да гарантират, че електронната демокрация насърчава, гарантира и повишава прозрачността, отчетността, способността за реакция, ангажираността, обсъждането, приобщаването, достъпността, участието, субсидиарността и социалното сближаване; изтъква, че тази препоръка призовава държавите членки да разработят мерки, които са в състояние да укрепят правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

3.  подчертава, че целта на електронната демокрация е да съдейства за изграждането на демократична култура, която обогатява и укрепва демократичните практики, като осигурява допълнителни средства за увеличаване на прозрачността и участието на гражданите, а не да създаде алтернативна демократична система в ущърб на представителната демокрация; изтъква, че електронната демокрация сама по себе си не гарантира политическо участие и че успоредно с електронната демокрация трябва да бъде обмислена нецифрова среда за политическо участие на гражданите;

4.  изтъква значението на електронното гласуване и гласуването от разстояние по интернет като системи, които могат да разширят включването на гражданите и да улеснят демократичното участие, особено в райони, които са по-маргинализирани в географско и социално отношение, като предлагат много потенциални предимства, по-специално за младите хора, хората с намалена подвижност, възрастните хора и за хората, които живеят или работят временно или постоянно в държава членка, на която не са граждани, или в трета държава, при условие че са гарантирани възможно най-високи стандарти на защита на данните; припомня, че при осъществяването на система за гласуване от разстояние по интернет държавите членки трябва да гарантират прозрачност и надеждност на изборния процес и на преброяването на гласовете и да зачитат принципите на равенство, тайна на гласуването, достъп до гласуването и право на свободно гласуване;

5.  подчертава, че е необходимо всички цифрови процеси на взаимодействие да се основават на принципа на институционална откритост, като съблюдават съчетание от прозрачност и информирано участие в реално време;

6.  подчертава и насърчава използването на електронно участие като ключова характеристика на електронната демокрация, която обхваща три форми на взаимодействие между институциите на ЕС и правителствата, от една страна, и гражданите, от друга страна, а именно: електронна информация, електронни консултации и електронно вземане на решения; признава, че много случаи на национално, регионално и местно електронно участие могат да се разглеждат като добри примери за това как ИКТ могат да бъдат използвани в демокрацията на участието; насърчава държавите членки да развиват допълнително тези практики на национално и местно равнище;

7.  подчертава, че ИКТ допринасят за създаването на пространства за участие и обсъждане, което от своя страна подобрява качеството и легитимността на нашите демократични системи;

8.  подчертава необходимостта от ангажиране на младите хора в политическия дебат и посочва, че използването на ИКТ в демократичните процедури може да бъде ефективен инструмент за тази цел;

9.  припомня първия европейски пример за онлайн гласуване в Естония в правно обвързващи избори през 2005 г., но твърди, че, за да има успех използването на евентуално електронно гласуване в други държави членки, ще е необходимо да се прецени дали може да бъде гарантирано действителното участие на цялото население и също така да се оценят ползите и предизвикателствата, както и последиците от различни или разминаващи се технологични подходи; подчертава, че наличието на сигурни високоскоростни интернет връзки и на инфраструктура за сигурна електронна самоличност е важна предпоставка за успеха на електронното гласуване; подчертава, че е необходимо да се оползотворят предимствата на новите технологии в настоящите процеси на гласуване с избирателни урни, и счита, че може да се постигне значителен напредък посредством обмен на най-добри практики и проучвания на всички политически равнища;

10.  изтъква, че да се отговори на загрижеността на гражданите във връзка с използването на онлайн инструменти за демокрация е предизвикателство; счита, че преодоляването на опасенията, свързани със сигурността, и гарантирането на неприкосновеността на личния живот са от първостепенно значение за изграждане на доверие на гражданите в развиващата се цифрова политическа сцена;

11.  подчертава, че демократичните процеси изискват обширен дебат на всички равнища на обществото в ЕС както и контрол и размисъл, за да дават възможност за справедливо, всеобхватно и рационално обсъждане; предупреждава, че съществува риск от изкривяване и манипулиране на резултата от обсъжданията чрез инструменти за разискване онлайн; счита, че най-добрата гаранция срещу този риск е прозрачността на всички взаимодействащи участници и предоставянето на информация за кампаниите, които потенциално се популяризират, пряко или косвено, на платформи за цифрово участие;

12.  отбелязва, че за една действаща демокрация доверието на гражданите в институциите и демократичните процеси представлява основно измерение; поради това подчертава, че въвеждането на инструменти за електронна демокрация трябва да бъде придружено от подходящи информационни и образователни стратегии;

13.  подчертава значението на интегрирането на електронното участие в политическата система с цел да се включи приносът на гражданите в процеса на вземане на решения и да се гарантират последващи действия; отбелязва, че липсата на отзивчивост от вземащите решения лица води до разочарование и недоверие;

14.  подчертава, че използването на инструменти на ИКТ следва да допълва други канали за комуникация с държавните институции, с цел да се избегне всякакъв вид дискриминация въз основа на цифровите умения или на липсата на ресурси и инфраструктури;

Предложения за подобряване на демократичната система чрез ИКТ

15.  счита, че участието в демократичните процеси се основава на първо място върху ефективен и недискриминационен достъп до информация и знания;

16.  освен това призовава ЕС и държавите членки да се въздържат от приемане на ненужни мерки с цел произволно ограничаване на достъпа до интернет и упражняването на основните права на човека, като например прекомерни мерки за цензуриране или криминализиране на законното изразяване на критика и несъгласие;

17.  призовава държавите членки и ЕС да предоставят образователни и технически средства за подобряване на демократичното овластяване на гражданите и повишаване на компетентността в областта на ИКТ и да дадат възможност на всички граждани на ЕС да придобият грамотност в областта на цифровите технологии и равен и безопасен достъп до тях с цел преодоляване на цифровото разделение (електронно приобщаване) в полза на демокрацията; насърчава държавите членки да интегрират придобиването на цифрови умения в учебните програми и обучението през целия живот и да дадат предимство на програми за цифрово обучение за възрастни хора; подкрепя развитието на мрежи с университети и образователни институции за насърчаване на научните изследвания в областта на новите инструменти за участие и тяхното прилагане; също така призовава ЕС и държавите членки да насърчават програми и политики, насочени към развитие на критично и информирано преценяване на използването на ИКТ;

18.  предлага да се напредне още повече в оценката на използването на нови технологии за подобряване на демокрацията в администрациите на ЕС чрез включване, в ролята на показатели, на цели, измерващи качеството на онлайн услугите;

19.  препоръчва Европейският парламент, като единствената пряко избрана институция на Европейския съюз, да поеме водеща роля за укрепване на електронната демокрация; счита, че за тази цел е уместно да се разработят новаторски технологични решения, които ще дадат възможност на гражданите да общуват пълноценно и да споделят тревогите си със своите избрани представители;

20.  насърчава опростяването на институционалните процедури и език и организирането на мултимедийно съдържание за обяснение на ключовите елементи от главните процеси на вземане на решения, с цел да се подобри тяхното разбиране и участието в тях; подчертава необходимостта от разпространяване на този портал за електронно участие чрез сегментирани проактивни инструменти, които дават възможност за достъп до всички документи в парламентарните досиета;

21.  настоятелно призовава държавите членки и ЕС да предоставят финансово достъпна и високоскоростна цифрова инфраструктура, особено в периферните региони и в селските и по-слабо развитите в икономическо отношение райони, и да гарантират равенство между гражданите, като обърнат особено внимание на най-уязвимите граждани и им предоставят умения, осигуряващи безопасно и сигурно използване на технологиите; препоръчва на библиотеките, училищата и сградите, в които се извършват обществени услуги, да се предоставят необходимите ресурси от високоскоростна и съвременна информационно-технологична инфраструктура, която да е еднакво достъпна за всички граждани, особено за най-уязвимите категории, като например хората с увреждания; изтъква, че за тези цели е необходимо да се отделят достатъчно финансови и образователни ресурси; препоръчва на Комисията да осигури ресурси за проекти, насочени към подобряване на цифровата инфраструктура в сферата на социалната и солидарна икономика;

22.  подчертава, че жените са недостатъчно представени на всички равнища на вземането на политически решения, както и в секторите на ИКТ; отбелязва, че жените и момичетата често са изправени пред свързани с пола стереотипи по отношение на цифровите технологии; поради това призовава Комисията и държавите членки да инвестират в целенасочени програми за насърчаване на образованието в областта на ИКТ и на електронното участие на жените и момичетата, особено на тези от уязвими и маргинализирани среди, посредством формално, неформално и самостоятелно учене;

23.  отбелязва, че за да се гарантира равен достъп на всички граждани до инструментите на електронната демокрация, е важен многоезичният превод, за да може информацията да бъде разпространена и прочетена от всички граждани в държавите с повече от един официален език или от лица с различен етнически произход;

24.  насърчава държавите членки и ЕС да популяризират, подкрепят и прилагат механизми и инструменти, които дават възможност за участие на гражданите и за тяхното взаимодействие с правителствата и институциите на ЕС, като например платформи за групово събиране на ресурси (краудсорсинг); подчертава, че ИКТ следва да улесняват достъпа до независима информация, прозрачност, отчетност и участие във вземането на решения; призовава в тази връзка всички съобщения и инструменти за връзки с гражданите на Комисията, и по-специално порталът „Europe Direct“, да се пригодят по-добре към предизвикателствата на електронната демокрация; ангажира се да направи всички налични средства за проследяване на законодателните действия по-достъпни, разбираеми, образователни и интерактивни, и приканва Комисията да направи същото на нейния уебсайт;

25.  призовава държавите членки и ЕС да преразгледат съдържанието на своите официални сайтове, които се занимават с функционирането на демокрацията, с цел предоставяне на образователни инструменти, които улесняват младите хора да посещават въпросните сайтове и да разбират тяхното съдържание, и да направят своите сайтове достъпни за лица с увреждания;

26.  насърчава администрациите да проявят ангажимента си към принципа на институционална откритост посредством такива промени в техните стратегически проекти, корпоративна култура, бюджети и процеси на организационна промяна, които са обосновани от целта за подобряване на демокрацията чрез използване на новите технологии;

27.  призовава за създаване на онлайн платформа, чрез която да може системно да се провеждат консултации с членовете на обществеността, преди европейският законодател да вземе решения и така да се ангажира по-пряко в обществения живот;

28.  счита, че е от съществено значение въвеждането на тези нови инструменти да бъде подкрепено от кампании за популяризиране на възможностите, които те предлагат, и на гражданските ценности на съвместна отговорност и участие;

29.  изтъква значението на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) като средство за ангажиране на обществеността в политическия живот на ЕС и за нейното пряко участие в него, и във връзка с това призовава Комисията да преразгледа начина, по който действа инициативата, така че тя да може да реализира пълния си потенциал в съответствие с препоръките, отправени от Европейския парламент в неговата резолюция от 28 октомври 2015 г. (2014/2257(INI)); поради това обръща внимание, че е важно свързаните с нея бюрократични изисквания да бъдат опростени и ускорени и ИКТ да се използват в по-голяма степен, например чрез цифрови платформи и други съвместими с мобилни устройства приложения, с цел този важен инструмент да стане по-лесен за ползване и по-широко разпространен; счита, че използването на нови технологии може да подобри, по-специално, системата за събиране на подписи по електронен път чрез използването на услуги за идентификация и установяване на автентичност (e-IDAS), което би позволило на гражданите по-лесно да получават и обменят информация относно съществуващи или потенциални ЕГИ, така че да могат да участват активно в обсъжданията и/или сами да подкрепят инициативите;

30.  подчертава, че някои процеси на Комисията, като например обществените консултации онлайн, дейностите за електронно участие и оценките на въздействието биха могли да имат полза от по-широкото използване на нови технологии за насърчаване на участието на обществеността, увеличаване на отчетността при тези процеси и на прозрачността на институциите на ЕС, както и за усъвършенстване на европейското управление; подчертава необходимостта да се направят процесите на допитване до обществеността ефективни и достъпни за възможно най-много хора, като техническите пречки се свеждат до минимум;

31.  подчертава необходимостта от по-пълна информация за гражданите относно съществуващите платформи за електронно участие на европейско, национално и местно равнище;

32.  призовава Комисията да разшири и развие електронното участие в междинния преглед на стратегията за цифров единен пазар, който ще бъде създаден през 2017 г., както и да насърчава разработването и финансирането на нови инструменти, свързани с електронното гражданство на Европейския съюз; освен това препоръчва на Комисията да се фокусира върху решения с отворен код, които да могат да се разгръщат лесно в целия цифров единен пазар; призовава по-специално Комисията да включи повторната употреба на предишни проекти, като например платформата D-CEN – финансиран от ЕС проект за предоставяне на технологични инструменти за демокрация на участието;

33.  подчертава, че развитието на електронната администрация следва да бъде приоритет за държавите членки и за институциите на ЕС и приветства инициативата на Комисията за амбициозен и всеобхватен план за действие за електронно управление, за който от ключово значение ще бъде подходящото прилагане на национално равнище и координирането на съществуващото финансиране от ЕС, в синергия с националните цифрови агенции и органи; счита, че следва да бъдат положени повече усилия за насърчаване на свободния достъп до данни и на използването на инструментите на ИКТ, основани на отворен код и безплатен софтуер, както в институциите на ЕС, така и в държавите членки;

34.  призовава за по-тясно сътрудничество на равнище ЕС и препоръчва обмен на най-добри практики за проекти за електронна демокрация като начин за постигане на форма на демокрация с по-широко участие и разисквания, която да отговаря на исканията и интересите на гражданите и да се стреми към тяхното включване в процесите на вземане на решения; посочва, че е необходимо да се знае какви са нагласите на гражданите към прилагането на дистанционното гласуване по интернет; призовава Комисията да осигури независима оценка или допитване до общественото мнение относно гласуването онлайн, с анализ на неговите силни и слаби страни, като допълнителна възможност за гражданите да гласуват, което да бъде разгледано от държавите членки до края на 2018 г.;

35.  подчертава необходимостта от отдаване на приоритет на защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни при ползването на инструменти за електронна демокрация и от насърчаване на по-сигурна онлайн среда, особено по отношение на сигурността на информацията и на данните, включително правото „да бъдеш забравен“, както и от предоставяне на гаранции срещу софтуер за наблюдение и възможност за проверка на източника; освен това призовава за допълнително използване на цифровите услуги въз основа на ключови фактори като защитена и криптирана цифрова идентичност в съответствие с Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги; насърчава създаването на безопасни и сигурни цифрови публични регистри и валидирането на електронните подписи с цел предотвратяване на измамни многократни участия, като това е в съответствие с европейските и международните стандарти за правата на човека и със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз; и накрая подчертава, че въпросите на сигурността не бива да се превръщат в пречка за приобщаването на лица и групи в демократичните процеси;

36.  подчертава необходимостта от засилване на демокрацията посредством технология, която следва да се използва в сигурна среда, отличаваща се с безопасност от неправомерното използване на технологични инструменти (напр. спамботове, анонимно профилиране и кражба на самоличност), и припомня необходимостта от спазване на най-високите правни стандарти;

37.  припомня ключовата роля, която играят лицата, подаващи сигнали за нередности – обикновено чрез интернет – за разкриване на корупция, измами, лошо управление и други форми на неправомерно поведение, които представляват заплаха за общественото здраве и безопасност, финансовия интегритет, правата на човека, околната среда и принципите на правовата държава, като в същото време се гарантира правото на обществеността на информация;

38.  насърчава представителите на обществеността да участват активно с гражданите в съществуващите, напълно независими форуми, и да използват новите медии и ИТ платформи с оглед стимулирането на обсъжданията и обмена на становища и предложения с гражданите (електронен парламент), създавайки пряка връзка с тях; призовава политическите групи на Европейския парламент и европейските политически партии да увеличат възможностите за обществено обсъждане и електронното участие;

39.  призовава членовете на Парламента и останалите институции на ЕС да продължат да подобряват прозрачността в работата си, особено в сегашния труден политически контекст, и отправя искане към публичните органи да разгледат възможността за създаване на цифрови платформи, включващи най-новите ИТ инструменти; насърчава избраните представители да използват тези инструменти и да общуват и да се ангажират положително с избирателите и заинтересованите страни на една ефективна основа с оглед да ги информират относно ЕС и парламентарните дейности и по този начин да направят по-отворени процесите на обсъждане и определяне на политиките и да повишават осведомеността относно европейската демокрация;

40.  приветства инициативите на Парламента в сферата на електронното участие; подкрепя непрестанните усилия за укрепване на представителния характер, легитимността и ефективността на Парламента и насърчава членовете на ЕП да използват по-широко новите технологии, за да ги развият до пълния им потенциал, като същевременно се отчитат необходимите ограничения, наложени от правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни; отбелязва необходимостта от широк процес на размисъл относно начините за подобряване на използването на ИКТ от членовете на ЕП не само за ангажиране с обществеността, но и във връзка със законодателството, петициите, консултациите и други аспекти, отнасящи се до всекидневната им работа;

41.  насърчава политическите партии на равнището на ЕС и на национално равнище да се възползват в максимална степен от цифровите инструменти с цел да развият нови начини за насърчаване на вътрешнопартийната демокрация, включително прозрачността в тяхното управление, във финансирането и в процесите на вземане на решения, както и с цел да се даде възможност за участие и по-добра комуникация с партийните членове, поддръжници и гражданското общество; също така ги насърчава да са възможно най-прозрачни и отговорни към гражданите; предлага във връзка с това да бъдат разгледани възможни изменения на Устава на европейските политически партии и те да обхващат и насърчават практиките на електронно участие;

42.  призовава ЕС и неговите институции да бъдат отворени за повече експериментиране с нови методи за електронно участие като например групово събиране на ресурси (краудсорсинг) на равнище ЕС и на национално, регионално и местно равнище, като се вземат предвид най-добрите практики, които вече са разработени в държавите членки, и за целта да стартират конкретни пилотни проекти; същевременно отново подчертава необходимостта от допълване на тези мерки с кампании за повишаване на осведомеността с цел разясняване на възможностите на тези инструменти;

43.  призовава европейските институции да започнат основан на участието процес с цел изготвяне на Европейска харта на правата в интернет, като се вземат предвид, наред с други текстове, Декларацията за правата в интернет, публикувана от Камарата на депутатите на Италия на 28 юли 2015 г., с цел да се насърчават и гарантират всички права, свързани с областта на цифровите технологии, сред които реално право на достъп до интернет и неутралността на мрежата;

44.  отбелязва изобилието от разнородна информация, която може да се намери в интернет днес, и подчертава, че способността на гражданите за критично мислене следва да бъде засилена, така че да могат по-добре да правят разграничение между надеждни и ненадеждни източници на информация; поради това насърчава държавите членки да адаптират и актуализират законодателството с цел отчитане на текущото развитие и напълно да прилагат и изпълняват действащото законодателство относно изказвания, проповядващи омраза – както онлайн, така и офлайн – при същевременно гарантиране на основните и конституционните права; подчертава, че Съюзът и неговите държави членки следва да разработят действия и политики за укрепване на прехвърляеми умения и умения за критично и творческо мислене и цифрова и медийна грамотност, както и за приобщаване и любопитство сред своите граждани, и по-специално сред младите хора, така че те да могат да вземат информирани решения и да допринасят положително за демократичните процеси;

°

° °

45.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2015)0382.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2015)0288.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Разработването и използването на нови информационни и комуникационни технологии (ИКТ) води до дълбоки промени в съвременните общества. Това възвестява настъпването на значителна технологична революция, начело на която са интернет и различните мрежи за комуникация и социално взаимодействие, чието съществуване той направи възможно. Те също така оказват влияние върху политическата сфера, по-специално върху методите за участие на гражданите.

Вълната от нови цифрови инструменти за комуникация и открити платформи за споделяне породи нова парадигма за общуване, дискусии и социално участие в обществения живот и помете монопола на традиционните медии като канал за отношенията между граждани и политици.

Тези промени настъпваха, докато апатията и недоверието по отношение на демокрацията и нейното функциониране се разрастваше сред големи сектори от обществото. Докато на нашия континент представителната демокрация продължава да е твърдо вкоренена, през последните десетилетия нейната достоверност беше подкопана от нарастващото обществено недоверие относно начина на функциониране и резултатите от дейността на институциите, които ги представляват. Няколко фактора допринасят за тази опасна слабост в нашата политическа система. Икономическите решения, вземани понякога от безлични органи, които не подлежат на отчетност и са откъснати от националната демократична сфера, породиха сериозни конфликти между местната демокрация и наднационалното управление. Техническата сложност на тези решения е такава, че по-голямата част от населението трудно ги разбира. Глобалната финансова и икономическа криза през последните 10 години причини сериозна загуба на обществено положение сред работническата и средната класа в западния свят, което доведе до увеличаване на недоволството от системата. И накрая, в някои системи и държави корупцията силно подри доверието на гражданите в политиката и техните представители.

Както Европейският съюз, така и държавите членки са изправени пред нарастващи критики по отношение на необходимостта от подобряване на вътрешното функциониране на националните парламенти и на изпълнителния и административния клонове на държавното управление и от изграждане на демократични механизми за надзор. Гражданите, които са все по-добре информирани, изискват засилено участие и прозрачност в процеса на вземане на решения, както и разширяване на възможностите за взаимодействие между политиката и обществото.

На този фон вълната от нови цифрови комуникационни инструменти и отворени платформи и платформи за споделяне могат да насърчат креативни, допълващи решения за подобряване на способностите на представителната демокрация и резултатите от нея, като по тази начин я обогатят с по-голяма легитимност. Целта на електронната демокрация не е да се стреми към създаване на алтернативна демократична система, но, според текста на Препоръка CM/Rec(2009)1 на Съвета на Европа, да насърчава, гарантира и подобрява прозрачността, отчетността, способността за реакция, ангажираността, разискванията, приобщаването, достъпността, участието, субсидиарността и социалното сближаване.

Принципно се прави разграничение между три понятия, макар че те очевидно се припокриват:

– електронно правителство: отнася се за използването на ИКТ в работата на публичния сектор, по-специално за да се предоставят на физическите лица информация и услуги от публични органи по електронен път (например, за заплащане на глоба за превишена скорост).

– електронно управление: отнася се за използването на ИКТ за установяване на комуникационни канали, които позволяват включването на различни заинтересовани страни, които имат отношение към процеса на изготвяне на политики (например чрез електронни обществени допитвания относно това дали дадено ограничение на скоростта следва да бъде променено, или пък допитвания относно местния бюджет).

– електронна демокрация: отнася се за използването на ИКТ с цел да се създадат канали за обществени допитвания и участие на обществеността (например електронен парламент, електронни петиции, електронни инициативи, електронно гласуване, електронни консултации).

Настоящото положение в ЕС

От 2009 г. насам Комисията постави специален фокус върху електронното участие и електронното управление. Тя вече извършва онлайн обществени допитвания и оценки на въздействието, най-вече преди да предложи законодателни проекти, с цел да се увеличи общественото участие и да се подобри европейското управление. Тези процеси биха могли да се подобрят, ако новите технологии са по-достъпни и широко използвани, с цел включване на всички заинтересовани страни в жизнения цикъл на развитие на политиките и засилване на европейското управление.

ИКТ биха могли също да помогнат за разширяването и развитието както на електронното правителство като път към повече демокрация на участието и съвещателна демокрация, така и на цифровото участие като част от стратегията за цифровия единен пазар.

Европейският парламент публикува редица проучвания (като например „Бъдещето на демокрацията в Европа: Тенденции, анализи и реформи“ през 2008 г. и „Електронно общество, електронно участие и електронно гласуване – перспективи и предизвикателства“ през 2012 г.), в които се анализират нови инструменти и се подчертават по-специално свързаните с това трудности.

И накрая, Договорът за Европейския съюз въведе новаторския инструмент на демокрацията на участието в Европейския съюз: европейската гражданска инициатива. От 2012 г. насам, когато беше поставено началото на инициативата, са регистрирани над 35 искания, три от които успяха да достигнат прага от 1 милиона подписа и съответно получиха официален отговор от Комисията. Приемането на нови технологии може да доведе до по-широко използване на този нов инструмент и до усъвършенстване на някои технически въпроси, като например онлайн системата за събиране на подписи.

Електронната демокрация: значими перспективи или потенциални рискове?

Новите комуникационни технологии притежават огромен потенциал за насърчаване на участието на гражданите в демократичната система и като начин за изграждане на една по-прозрачна демокрация и демокрация на участието следва да се разглеждат като обществено благо. Тяхната преобразуваща сила не следва да се ограничава до изборните процеси, а следва да бъде разширен, така че да обхване всички аспекти на гражданското участие в политическите процеси, по-специално три форми на взаимодействие между управленските равнища и гражданите: онлайн информацията, електронните допитвания и електронното вземане на решения.

Този стремеж обаче не бива да ни кара да пренебрегваме рисковете, свързани с новата технологична ера или да забравяме, че технологията никога не е самоцел, а по-скоро средство за преодоляване на горепосочените проблеми. По-специално, следва да вземем предвид:

– цифровото разделение; достъпът до новите технологии е предпоставка за това техният преобразяващ потенциал да има въздействие върху демократичните процеси. В много държави обаче все още съществуват области, които нямат достъп до интернет и във всички общества има огромни сектори от населението, които не притежават технически умения за използването на интернет (цифрово неграмотните).

– изборни измами: системите за гласуване следва да изключват всякакъв вид нередности, които възпрепятстват правдивото отражение на волята на избирателите.

– защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни. Тъй като абсолютна сигурност на данните е невъзможна, неприкосновеността на личния живот може да бъде подкопана. Този въпрос е особено деликатен за обществеността.

– необходимост от отчетност на демократичните процеси. Демократичните процедури обикновено изискват обширен дебат, както и съгласуване на различните гледни точки. Интернет не винаги е идеалното място за обсъждане и рационално задълбочено осъзнаване на доводите. Онлайн не винаги е възможно да се направи разграничение между общественото мнение и гледните точки, които изглежда, че са застъпени от мнозинството поради ролята, изпълнявана от най-активните ползватели на интернет.

– опитът показа нарастваща тенденция към използване на информация и мрежи от частни интереси, които биха могли да доведат до това конкретен интерес да се счита погрешно за общ интерес и следователно етиката и прозрачността ще бъдат изложени на риск. Исканията на секторните лобита и грамотни групи в областта на ИКТ не следва да имат предимство по отношение на потребностите на цялото общество.

Възможни бъдещи действия

Експерти, институции, правителства и широката общественост направиха няколко съществени предложения и препоръки. Докладчикът, след обширни разисквания с колегите си, счита, че следните предложения могат да представляват част от доклада и да бъдат разгледани както на европейско, така и на национално равнище:

– като се има предвид, че цифровата революция вече е навсякъде и неизбежно ще оказва влияние върху всекидневието на гражданите, е желателно да се предвидят образователни и технически средства за подобряване на компетентността в областта та на ИКТ, което в крайна сметка ще е в полза на демокрацията;

– все още е необходимо да се полагат усилия, за да се спомогне за преодоляване на цифровото разделение, за осигуряване на широк достъп до технологиите за всички членове на обществото (електронно приобщаване) и за насърчаване на по-сигурна онлайн среда, особено по отношение на сигурността на информацията и на данните, създаването на сигурни цифрови публични регистри и удостоверяването на уникалните електронни подписи с оглед предотвратяване на измамни многократни участия;

– цифровите технологии могат да бъдат използвани за подобряване на процесите на обществено допитване и оценка на въздействието като помощна стъпка в процеса на вземане на решения за подобряване на управлението;

– пропагандиране и насърчаване на механизми, позволяващи на гражданите да участват и да взаимодействат с институциите и длъжностните лица, които ги представляват. ИКТ следва да улесняват достъпа до информация, прозрачността, активното слушане и разискванията и следователно, те могат да спомогнат за преодоляването на разстоянието между обществеността и по-доброто вземане на решения. Те също така следва да улеснят отчетността и т.н.;

– насърчаване на обществените представители да участват активно в съществуващите форуми с оглед стимулиране на разискванията и обмен на становища и предложения с гражданите;

– обмен на най-добри практики за проекти за електронна демокрация като начин за постигане на форма на демокрация с по-широко участие и разисквания, която да отговаря на исканията и интересите на обществеността;

– създаване на мрежи за съвместна работа с университети и образователни институции за насърчаване на научните изследвания в областта на нови инструменти и канали за участие и тяхното прилагане;

– насърчаване на сътрудничеството на европейско равнище, по-специално във връзка с прозрачността на европейските институции и общественото участие в демократичния процес на вземане на решения;

– предлагане на политическите партии на нови начини да станат по-открити и по-свързани със своите членове и поддръжници.

В заключение следва да се подчертае, че техническите иновации сами по себе си няма да разрешат общественото недоволство от политиката или да доведат до значителна промяна в нашите демокрации. Причините за тази криза имат дълбоки корени и засягат изпълняваните политики, заедно с разрастващата се глобализация и нарастваща неудовлетвореност от функционирането на европейските демократични системи и техните институции. Въпреки това цифровата революция налага да се обръща голямо и постоянно внимание на начините, по които тя може да се използва по разумен начин, не само с цел да се предотврати погрешен оптимизъм относно нейните предимства при преодоляването на затрудненията, които изпитва съвременната парламентарна демокрация, но и за да се избегнат нови проблеми, които ИКТ очевидно не могат да решат.


СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (14.10.2016)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно електронната демокрация в Европейския съюз: потенциал и предизвикателства

(2016/2008(INI))

Докладчик по становище: Изабела Адинолфи

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава непрекъснатите и бързи технологични промени, настъпващи в информационното общество, дълбоките трансформации в обществото като цяло, до които доведоха тези промени, особено по отношение на аспектите на образованието и гражданството, и предизвикателствата и възможностите, свързани с различните инструменти на ИКТ, новите медии и други нови технологии; за тази цел насърчава разработването на критерии за оценяване на добавената стойност на онлайн включването;

2.  отбелязва, че все повече граждани използват инструменти на ИКТ и нови медии и технологии с цел да получават все по-широк спектър от информация, да обменят гледни точки или да бъдат чути, като по този начин се включват и участват в политическия живот и във вземането на решения на местно и национално равнище и на равнището на ЕС; счита следователно, че е от решаващо значение да се повиши цифровото приобщаване и цифровата грамотност, като по този начин бъде премахнато съществуващото цифрово разделение, което е основна пречка за упражняването на активно гражданство;

3.  припомня, че участието на гражданите в демократичния процес на вземане на решения чрез използването на инструменти на ИКТ изисква благоприятна правна среда, която да гарантира правото на неприкосновеност на личния живот, свободата на изразяване на мнение и независимата информация, както и инвестиции, чрез които гражданите, които разполагат с подходяща медийна и цифрова грамотност и умения, да имат възможност да се ползват от пълен и равен достъп до висококачествена техническа инфраструктура в областта на ИКТ;

4.  припомня, че е необходимо да се въведат амбициозни технически стандарти за целия Съюз, които да имат за цел да намалят значително и ефективно съществуващото цифрово разделение в съответствие със специфичното положение на различните държави членки; подчертава необходимостта от осигуряване на равен достъп за всички до достъпен, приобщаващ, справедлив и безопасен интернет, в рамките на който се спазват свободата на изразяване на мнение, правото на неприкосновеност на личния живот, особено по отношение на защитата на личните данни, и принципът на мрежова неутралност, както и на равен достъп до обществени онлайн услуги и услуги за електронна идентификация; в съответствие с това призовава Комисията и държавите членки да вземат под внимание всички съответни физически, географски и социални пречки за онлайн участието, независимо от дохода или социалното и личното състояние, особено в по-малко достъпните региони, и като се избягва всякакъв вид дискриминация, предвидена в член 21 от Хартата на основните права;

5.  отбелязва нарастващото използване на социалните медии за целите на социализация и комуникация, както и нарастващата им употреба в творческия и културния сектор; отбелязва, че разширеното използване на ИКТ в ежедневието и в съвременния начин на живот на гражданите изисква насърчаване на цифровото приобщаване на лицата от всички възрасти с цел справяне с цифровото разделение в ЕС;

6.  счита, че инструментите на ИКТ и новите медии и технологии са от решаващо значение и ще играят все по-значителна роля във взаимодействие с офлайн канали, за да се засили чувството на принадлежност към ЕС, гражданският ангажимент и социалното приобщаване и да се предоставя балансирана информация и знания за ЕС, неговата история и неговите ценности и основни права с цел стимулиране на критичното мислене и конструктивния обществен дебат относно Европейския съюз;

7.  отбелязва, че електронната демокрация има потенциала да увеличи чувството за ангажираност сред гражданите на ЕС, което е особено важно в настоящия евроскептичен климат;

8.  отбелязва изобилието от разнородна информация, която може да се намери в интернет днес, и подчертава, че способността на гражданите за критично мислене следва да бъде засилена, така че да могат по-добре да правят разграничение между надеждни и ненадеждни източници на информация; следователно насърчава държавите членки да адаптират и актуализират законодателството с цел отчитане на текущото развитие и напълно да прилагат и изпълняват действащото законодателство относно изказвания, проповядващи омраза – както онлайн, така и офлайн – при същевременно гарантиране на основните и конституционните права; подчертава, че Съюзът и неговите държави членки следва да разработят действия и политики за укрепване на прехвърляеми умения за критично и творческо мислене и цифрова и медийна грамотност, приобщаване и любопитство сред своите граждани, и по-специално на младите хора, така че те да могат да вземат информирани решения и да допринасят положително за демократичните процеси;

9.  отбелязва, че макар и инструментите на ИКТ да предлагат широк достъп до различни източници на информация, те също така улесняват разпространението на нискокачествено съдържание, което може да бъде трудно за разграничаване от сериозни и надеждни източници и може да подвежда гражданите; поради това подчертава решаващата нужда от подходящо обучение за медийна грамотност, насочено към гражданите, особено към младите хора;

10.  призовава за предпазливост, тъй като политическите дебати онлайн често водят до крайно поляризирани мнения и могат да предизвикат насаждане на омраза, докато умерените мнения често се пренебрегват;

11.  признава, че електронната демокрация може да има положително въздействие само когато гражданите са добре информирани, имат умения, за да отправят критики към погрешна и пристрастна информация, и са в състояние да идентифицират опити за пропаганда;

12.  признава, че горепосочените рискове и цели представляват огромно предизвикателство за учителите и възпитателите във формална, неформална и неофициална среда; в съответствие с това призовава Съюза и неговите държави членки да увеличат инвестициите си в обучението и развитието през целия живот, като съчетават онлайн и офлайн методи, стимулират взаимното учене, обмена на най-добри практики и изграждането на капацитет и създават възможности за учене и преподаване по новаторски, приобщаващ и недискриминационен начин;

13.  подчертава, че ЕС и неговите държави членки следва да насърчават, особено на регионално и местно равнище, програми за обучение през целия живот, основаващи се на ИКТ, в областта на цифровата грамотност и цифровото приобщаване, както и гражданската ангажираност и гражданското участие, като разработват действия и политики, включително научни изследвания, които да ги правят лесно достъпни за най-уязвимите граждани, особено за момичетата и жените, ЛГБТИ граждани, хората с увреждания и други социално необлагодетелствани категории и малцинства; подчертава, че такива програми следва да бъдат изготвени и използвани в интерес на всички граждани, като в същото време се предприемат мерки и се повишават осведомеността за кибертормоза, стигматизацията и други форми на онлайн насилие, както и за изключването от политическия живот, като същевременно се избягва разделението и дискриминацията в обществото;

14.  подчертава, че жените са недостатъчно представени на всички равнища на вземането на политически решения, както и в секторите на ИКТ; отбелязва, че жените и момичетата често са изправени пред стереотипи, свързани с пола, по отношение на цифровите технологии; поради това призовава Комисията и държавите членки да инвестират в целенасочени програми за насърчаване на образованието в областта на ИКТ и на електронното участие на жените и момичетата, особено на тези от уязвима и радикализацията среда, посредством формално, неформално и самостоятелно учене;15.  отбелязва основното значение на цифровото приобщаване за хората от всички възрастови групи и призовава Комисията да използва за тази цел изцяло инструментите на ИКТ и новите медии и технологии за стимулиране на положителна онлайн динамика, която да способства за човешкото развитие, мира и правата на човека; счита, че също така в този контекст инструментите за електронна демокрация могат да спомогнат за намаляване на демократичния дефицит и на спада на участието в политическия живот в рамките на Съюза, както и за улесняване на ангажираността и участието в публичната сфера; изисква разработването на инициативи, които да бъдат специално насочени към младото поколение, както и към възрастните хора, тъй като и двете страни са засегнати от различията между поколенията; призовава за развиване на критичен подход към използването на такива технологии с цел защита на хората, и особено на децата, от всички свързани рискове;

15.  припомня, че по-голямото участие на гражданите в процесите около европейските политики има потенциала да поднови подкрепата им за Европейския съюз, като същевременно намали демократичния дефицит в Съюза; поради това подчертава потенциала на инструментите за електронна демокрация за тази цел, като същевременно признава присъщите ограничения в резултат на изискванията към тях както на техническо равнище (висока степен на навлизане на интернет, широко разпространена свързаност в безжична локална мрежа, високоскоростна интернет връзка и др.), така и на практическо равнище (медийна и цифрова грамотност и умения, налични езици и др.);

16.  счита, че е от съществено значение Съюзът и държавите членки да предприемат стратегически анализ, за да се разработят и стартират инструменти за електронна демокрация, които да могат да предоставят по-широка гама от източници, разпространяващи независима и надеждна информация, да подпомогнат отворени и иновативни модели на обучение, като вземат предвид европейското културно и езиково разнообразие и специфичните интереси на малцинствените групи, да подобрят качеството на обществения дебат, да насърчат гражданското участие в процесите на вземане на решения и да насърчат активната политическа ангажираност на гражданите чрез механизми за основана върху участието и пряка демокрация, които да могат да укрепят и по целесъобразност да допълнят представителната демокрация;

17.  отбелязва, че за да се гарантира равен достъп на всички граждани до инструменти за електронна демокрация, е важен многоезичният превод, когато информацията трябва да се разпространява и прочита от всички граждани, които са в държави с повече от един официален език, или от лица, които имат различен етнически произход;

18.  предупреждава, че макар и инструментите за електронна демокрация да могат да бъдат полезни за участието на гражданите в европейските процеси, те не заменят традиционните демократични механизми и резултатите от тях не следва да се считат за представително изразяване на мнението на гражданите като цяло;

19.  подчертава, че инструментите за електронна демокрация са от основно значение за насърчаване на отчетността, прозрачността и доброто управление в публичната администрация, като разширяват обществения дебат, тъй като дават възможност на гражданите да участват в отзивчив диалог в качеството си на „съавтори“ на местния, националния и европейския политически живот; счита, че за да се насърчават успешно гражданската ангажираност и гражданското доверие, е необходима промяна в управленческата култура, обхващаща по-голяма отчетност и повече контрол; призовава Комисията и държавите членки да направят консултациите със заинтересовани лица, процеса на вземане на решения и законодателните процеси още по-прозрачни, достъпни, цифровизирани, консултативни, приобщаващи, надеждни, отчетни и справедливи, като разкрият възможности за пряк контрол и активен надзор на гражданите и сдруженията върху избраните представители;

20.  подчертава, че според анализа на ОИСР съществуват три направления на електронната демокрация, а именно информация, консултация и активно участие; отбелязва, че това следователно изисква управленческа култура, организационна култура, специфични умения, определени правила и процедури за участие и ефективно включване в процесите на вземане на решения;

21.  счита, че електронната демокрация може да повиши прозрачността на процеса на вземане на решения в представителната демокрация и може да окаже положително въздействие върху доверието на гражданите в техните избрани представители;

22.  подчертава, че спрямо предизвикателствата в сферата на сигурността вследствие на инструментите за електронна демокрация следва да се предприемат действия по разумен и пропорционален начин, чрез прозрачни, сигурни и разпределени механизми за контрол, като се възпроизведат превантивните мерки, които вече са необходими в офлайн средата, и се обърне особено внимание на предотвратяването на изборните измами и манипулирането при онлайн гласуването, на гарантирането на неприкосновеността на личния живот на гражданите и на защитата на техните данни срещу злоупотреба, софтуер за наблюдение от трети страни и друга намеса;

23.  отбелязва, че прозрачността, сигурността и наличието на демократични механизми за контрол по време на цялата процедура на електронна демокрация са от съществено значение за гарантиране на правата на гражданите на неприкосновеност на личния живот и на ненаблюдение;

24.  призовава Комисията да разработи и да изпълни конкретни пилотни проекти, както е предвидено в Програмата в областта на цифровите технологии, както и да продължи да предоставя подкрепата си чрез други подходящи фондове и програми на ЕС, като например програмата „Европа за гражданите“, като се поставя акцент върху мобилността и участието на младите хора с цел насърчаване и укрепване на схеми за отговорно и активно европейско гражданство, за да се консолидира действително демокрацията като политически и социален опит, който трябва да бъде изучен, изживян, споделен и възприет;

25.  призовава Комисията да продължи подкрепата си за инициативите, насочени към насърчаване и укрепване на схеми за отговорно и активно европейско гражданство, по-специално за програмата „Еразъм +“, Механизма за свързване на Европа, европейските структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и „Творческа Европа; за тази цел призовава за укрепване и засилване на платформите за електронните туинингови проекти, Европейската училищна мрежа и електронното обучение и на програмите, които насърчават активното гражданство, като например Европейската доброволческа служба.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.10.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Nikolaos Chountis, Silvia Costa, Mircea Diaconu, Damian Drăghici, Jill Evans, Petra Kammerevert, Andrew Lewer, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Luigi Morgano, Michaela Šojdrová, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Therese Comodini Cachia, Ilhan Kyuchyuk, Emma McClarkin, Hannu Takkula

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

9.2.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

15

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Richard Corbett, Diane James, Ramón Jáuregui Atondo, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Helmut Scholz, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Barbara Spinelli, Claudia Țapardel

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Diane Dodds, Sylvie Goulard, Enrique Guerrero Salom, Jérôme Lavrilleux, Rainer Wieland

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Ramón Luis Valcárcel Siso


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

15

+

ALDE

Sylvie Goulard, Maite Pagazaurtundúa Ruiz

EFDD

Isabella Adinolfi

GUE/NGL

Helmut Scholz, Barbara Spinelli

PPE

Jérôme Lavrilleux, György Schöpflin, Ramón Luis Valcárcel Siso, Rainer Wieland

S&D

Richard Corbett, Enrique Guerrero Salom, Ramón Jáuregui Atondo, Pedro Silva Pereira, Claudia Țapardel

VERTS/ALE

Max Andersson

1

-

NI

Diane James

0

0

 

 

 

Поправки на гласуването

+

 

-

0

Правна информация - Политика за поверителност