Доклад - A8-0043/2017Доклад
A8-0043/2017
Европейски парламент

ДОКЛАД относно прилагането на Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги

17.2.2017 - (2016/2012(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Агнешка Козловска-Райевич

Процедура : 2016/2012(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A8-0043/2017
Внесени текстове :
A8-0043/2017
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги

(2016/2012(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 19, параграф 1 и член 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Протокол № 1 към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

–  като взе предвид Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

–  като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги[1],

–  като взе предвид доклада на Комисията относно прилагането на Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (COM(2015)0190),

–  като взе предвид насоките на Комисията от 22 декември 2011 г. относно прилагането на Директива 2004/113/ЕО на Съвета към застрахователната дейност в светлината на съдебното решение на Съда на Европейския съюз по дело C-236/09 (Test-Achats)[2],

–  като взе предвид съдебното решение на Съда на Европейския съюз от 1 март 2011 г. по дело C-236/09 (Test-Achats)[3],

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Истанбулска конвенция) и член 3 от нея, в който „пол“ се определя като „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията „Европейска програма за икономиката на споделянето“ (COM(2016)0356),

–  като взе предвид оценката за прилагането на европейско равнище на равния достъп за половете до стоки и услуги – Директива 2004/113/ЕО от януари 2017 г., осъществена от Службата на ЕП за парламентарни изследвания[4],

–  като взе предвид доклада на Европейската мрежа на организациите за равенство между половете (Equinet) от ноември 2014 г., озаглавен „Органи по въпросите на равенството и Директивата относно достъпа на мъжете и жените до стоки и услуги“,

–  като взе предвид доклада от 2014 г. на Европейската мрежа на правните експерти в областта на равенството на половете, озаглавен „Право в областта на равенството между половете в 33 европейски държави: По какъв начин правилата на ЕС са транспонирани в национално право?“,

–  като взе предвид доклада на Европейската мрежа на правните експерти в областта на равенството между половете от юли 2009 г., озаглавен „Дискриминация, основана на пола, при достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги и транспонирането на Директива 2004/113/ЕО“,

–  като взе предвид решението на Съда на ЕС по дело С-13/94, че правото на недискриминация на основата на пол може да включва дискриминация, произтичаща от смяната на пола на лице[5], както и проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права по въпросите на ЛГБТИ от 2014 г. и нейния доклад, озаглавен „Професионалната гледна точка: предизвикателства пред постигането на равенство за ЛГБТ лицата“, всички в областта на стоките и услугите,

–  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426) и позицията на Парламента по този въпрос,

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно външните фактори, представляващи пречка за предприемачеството сред жените в Европа[6],

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становищата на комисията по транспорт и туризъм и комисията по правни въпроси (А8-0043/2017),

A.  като има предвид, че справянето с дискриминацията, както пряка, така и непряка, основана на пола, в областта на стоките и услугите е неотменима част от принципа на равенството между жените и мъжете, който представлява основна ценност на Европейския съюз, и че както Договорите, така и Хартата на основните права забраняват всяка дискриминация въз основа на пол и изискват равенството между жените и мъжете да бъде гарантирано във всички области и във всички държави–членки на ЕС;

Б.  като има предвид, че Директива 2004/113/ЕО (наричана по-нататък „Директивата“) разширява обхвата на принципа на равното третиране на мъжете и жените отвъд сферата на заетостта и пазара на труда и включва в него достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги;

В.  като има предвид, че Директивата забранява както пряката, така и непряката дискриминация, основана на пола, при достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги на населението както в публичния, така и в частния сектор;

Г.  като има предвид, че Директивата е приложима по отношение на всички стоки и услуги, предоставяни срещу възнаграждение, по смисъла на член 57 от ДФЕС и съгласно съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС); като има предвид, че възнаграждението не трябва непременно да се извършва от лицата, за които се извършва услугата, и може да бъде предоставено под формата на непряко плащане, което не включва непременно получателя на услугата;

Д.  като има предвид, че медийните и рекламните сектори, свързаните с образованието услуги, както и услугите, които се предоставят в частната сфера, са изключени от приложното поле на Директивата; като има предвид, че държавите членки имат законодателните правомощия да гарантират равното третиране на жените и мъжете в други области, както и че в някои случаи националното законодателство надхвърля изискваното от Директивата като обхваща дискриминацията между мъжете и жените в медиите, рекламите и образованието;

Е.  като има предвид, че Директивата е транспонирана в националното законодателство във всички 28 държави членки; като има предвид, че според данни от доклада на Комисията през 2015 г. все още се е извършвал интензивен диалог относно изпълнението в достатъчна степен на Директивата с шест държави членки;

Ж.  като има предвид, че в своето решение по делото Test-Achats Съдът стига до заключение, че член 5, параграф 2 от Директивата е в разрез с постигането на целта за равно третиране на жените и мъжете; като има предвид, че въпросната разпоредба се счита за недействителна, считано от 21 декември 2012 г., в резултат на което премиите и обезщетенията, независещи от пола, са задължителни във всички държави членки;

З.  като има предвид, че ключовите проблематични области в прилагането на Директивата включват твърде ограничително разбиране на понятието за стоки и услуги, широки и понякога неясни обосновки на неравно третиране въз основа на член 4, параграф 5, както и недостатъчна защита на жените при майчинство и бременност;

И.  като има предвид, че неравенствата между мъжете и жените се увеличиха и този факт не може да бъде отделен от политиките на икономически ограничения, обедняване, ниско заплащане, несигурна заетост и дерегулация на труда;

Й.  като има предвид, че дискриминацията, засягаща достъпа на жените до стоки и услуги, нараства на основното равнище на тяхната способност да ги придобиват и избират, което се дължи на различия в достъпа до качествени работни места и достъпа до достойни трудови възнаграждения и пенсии;

K.  като има предвид, че при забраната на дискриминацията е важно да се зачитат и други основни права и свободи, включително защитата на личния живот, както и сделките, които се осъществяват в този контекст, и свободата на вероизповедание;

Л.  като има предвид, че Директивата относно равното третиране, предложена през 2008 г., ще разшири обхвата на защитата от дискриминация въз основа на религия или убеждения, възраст, увреждане и сексуална ориентация отвъд пазара на труда към социална закрила, включително социална сигурност и здравно обслужване, социални предимства, образование и достъп до стоки и услуги и предоставяне на стоки и услуги; като има предвид, че Съветът все още не е приел позицията си по това предложение за директива;

M.  като има предвид, че въпреки че неотдавнашното съобщение на Комисията, озаглавено „Европейска програма за икономиката на споделянето“, представлява добра отправна точка за насърчаване и ефективно регулиране на този сектор, е необходимо да се включи перспективата на равенството между половете и да се отразят разпоредбите на Директивата в по-нататъшния анализ и препоръки в тази област;

Н.  като има предвид, че реализирането на пълния потенциал на Директивата се основава на ефективното и последователното интегриране на принципа на равенство между половете в съответните сектори, за които тя се прилага;

O.  като има предвид, че работата на Европейската мрежа на органи за равно третиране е от решаващо значение за засилването на изпълнението на законодателството за равно третиране, както и за координирането на сътрудничеството и обмена на най-добри практики между националните органи за равно третиране в целия ЕС;

Общи съображения

1.  изразява загриженост, че прилагането на Директивата не е еднакво, а е различно във всички държави членки, и че въпреки постигнатия напредък в тази област все още съществуват предизвикателства и пропуски в прилагането ѝ, във връзка с които трябва незабавно да се предприемат мерки в някои държави членки и в някои отрасли; призовава Комисията да даде приоритет в рамките на своя диалог с държавите членки на предприемането на мерки относно оставащите пропуски при изпълнението; изтъква решаващата роля на държавите членки при изпълнението на законодателството и политиките на ЕС и счита, че по-голяма подкрепа от регионални и местни органи, както и сътрудничество с гражданското общество, заедно с насоки за промишлеността от държавите членки може да бъдат необходими за гарантиране на цялостно изпълнение на Директивата;

2.  отбелязва, че Комисията е представила своя доклад за прилагането на Директива 2004/113/EО с голямо закъснение след първия доклад през 2009 г.;

3.  отбелязва, че в доклада на Комисията се заявява, че не са посочени конкретни трудности при изпълнението на редица разпоредби на Директивата, но че това твърдение се основава на много малък брой докладвани случаи на дискриминация и че като цяло има много ограничена информация и събирането на данни в тази област се различава значително на равнището на държавите членки;

4.  изтъква, че едно от предизвикателствата, срещани в някои държави членки, е ниското ниво на осведоменост за правата и защитата за гражданите, заложени в Директивата, от страна на политици, доставчици на услуги, както и самите граждани; изтъква, че липсата на обществени знания и осведоменост относно Директивата и нейните разпоредби може да доведе до по-малък брой твърдения за дискриминация, основана на пола; призовава държавите членки, Комисията и съответните заинтересовани страни да повишат осведомеността, потенциално в сътрудничество с организациите за защита на потребителите, относно разпоредбите на Директивата, за да бъде засилено значението, което се придава на равното третиране в областта на стоките и услугите;

5.  отбелязва, че само някои държави членки са докладвали за съществуването на специфични разпоредби относно положителни действия; призовава държавите членки да интегрират по-добре и да насърчават разпоредби относно позитивни мерки, които се основават на законосъобразна цел и се стремят да предотвратят или да компенсират основано на пола неравенство, както е посочено в директивата;

Застрахователен, банков и финансов сектори

6.  приветства прилагането на решението по делото Test-Achats в националното законодателство от страна на държавите членки, както и факта, че националното законодателство е изменено по правно обвързващ начин; отбелязва, че все още са налице предизвикателства, свързани със съответствието на националното законодателство с решението, например в схеми за здравно осигуряване и във връзка с пълното премахване на дискриминацията на основата на бременност и майчинство;

7.  изтъква изравняването на пенсиите, породено от съдебното решение, което забрани актюерски фактори, свързани с пола, в застрахователните договори и направи задължителни премиите и обезщетенията, независещи от пола, в частни застрахователни схеми, включително пенсионни фондове; отбелязва, че въпреки че това решение се отнася само до частните схеми, правилото за независимост от пола при пенсиите представлява добра практика по отношение на намаляването на разликата в заплащането на жените и мъжете; приветства решението на някои държави членки да надхвърлят приложното поле на решението като прилагат правилото за независимост от пола и спрямо други видове застраховки и пенсии, включително професионалните пенсионни схеми, за да се гарантира равенство между жените и мъжете в тези области; насърчава останалите държави членки да обмислят приемането на сходни практики, ако е уместно;

8.  счита, че гарантирането на правилното и цялостно изпълнение на решението е от решаващо значение; призовава Комисията да наблюдава чрез периодични доклади съответствието с тези правила в държавите членки с цел да се гарантира, че се работи за отстраняване на пропуските;

9.  изтъква, че Директивата изрично забранява използването на бременността и майчинството като начин за диференциране при изчисляването на премии за целите на застраховането и свързаните с него финансови услуги; призовава държавите членки да положат повече усилия и да увеличат яснотата при защитата на правата и благосъстоянието на бременните жени в тази област, да ги предпазят от непризнавани разходи, свързани с бременността, тъй като бременните жени не следва да имат по-високи разходи единствено на основа на тяхната бременност, както и да повишат осведомеността сред доставчиците на услуги за специалната защита, с която се ползват бременните жени; изтъква, в частност, необходимостта да се гарантира, че преходните периоди в различни видове застраховки, особено медицинска застраховка, не накърняват правата на бременните жени да се ползват с равно третиране през периода на бременността;

10.  изтъква отново, че правото на недискриминация на основата на пола може да включва дискриминация, произтичаща от промяната на пола на лице[7], и призовава Комисията да гарантира, че жените и мъжете са защитени от дискриминация на тези основания; изтъква, че Директивата предлага защита в това отношение и че всякакво по-нататъшно уточнение може да бъде направено в националното право на държавите членки; изтъква, в това отношение, че 13 държави членки все още не са приели преки правни разпоредби за защита на трансполовите лица, които продължават да изпитват дискриминация при доставките и достъпа до стоки и услуги, и изтъква, че включването на такива разпоредби може да допринесе за повишаването на осведомеността относно принципа на недискриминация; призовава Комисията да осъществява мониторинг на дискриминацията на тези основи в бъдещите си доклади относно изпълнението на Директивата;

11.  изразява съжаление относно продължаващите практики на дискриминация срещу жени и на дискриминационни практики, свързани с бременност, планове за майчинство и майчинство, по отношение на достъпа до услуги, предоставяни от застрахователния и банковия сектори;

12.  отбелязва, че по-големите трудности за жените предприемачи при достъпа до финансиране биха могли отчасти да са свързани с това, че те по-трудно натрупват достатъчно кредитна история и управленски опит; призовава държавите членки да си сътрудничат с финансовия сектор с цел гарантиране на равенство между мъжете и жените при достъпа до капитал за работещи на свободна практика лица и МСП; приканва ги да проучат възможностите за въвеждане на перспектива на равенството между половете в структурите за докладване относно предоставянето на заеми, при определянето на рисковите профили, инвестиционните мандати и структурата на персонала, както и във финансовите продукти; приканва Комисията да си сътрудничи с държавите членки за приемане на ефективни мерки, с практически примери, за да се гарантира, че всички могат да използват изцяло и правилно Директивата като ефективно средство за защита на техните права на равно третиране при достъпа до всички стоки и услуги;

13.  призовава да се възприеме холистичен подход по отношение на предприемачеството сред жените, насочен към насърчаване и подпомагане на жените в изграждането на кариера в областта на предприемачеството, улесняване на достъпа до финансиране и до възможности за осъществяване на стопанска дейност, а също така и създаване на среда, която да даде възможност на жените да разгърнат потенциала си и да се превърнат в успешни предприемачи посредством гарантиране, наред с другото, на съвместяването на професионалния и личния живот, достъпа до заведения за детски грижи и специално разработени обучения;

Транспорт и обществени пространства

14.  отбелязва, че въпреки че забраната на тормоза, включително сексуалния и основания на пола тормоз, е част от националното законодателство, жените и трансполовите и интерсексуалните лица продължават да се сблъскват с форми на злоупотреба в транспортните средства систематично и често, и че съществува трайна необходимост от засилване на превантивните мерки срещу тормоза, включително от повишаване на осведомеността сред доставчиците на услуги;

15.  призовава Комисията и държавите членки да улеснят обмена на най-добри практики в тази област; призовава за съсредоточаване върху тези превантивни мерки, които са съвместими с принципа на равенство между жените и мъжете, съобразно препоръката например на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Истанбулската конвенция), които не ограничават свободите на жените и които се съсредоточават основно върху мерки по отношение на потенциални извършители, а не толкова върху промяната на поведението на жените като потенциални жертви; отбелязва, че в Истанбулската конвенция се посочва, че „постигането на равнопоставеност между жените и мъжете de jure и de facto представлява ключов елемент в превенцията на насилието над жени“, и поради това призовава държавите членки и Комисията да следват този всеобхватен подход в своята политика, насочена към изкореняване на насилието срещу жените, включително прилагането на разпоредбите за борба с тормоза, които са посочени в Директивата; призовава държавите членки, които все още не са ратифицирали Истанбулската конвенция, да го направят, а Комисията и Съветът да постигнат напредък с процеса на присъединяването на ЕС към Конвенцията;

16.  изразява съжаление относно факта, че родителите и лицата, полагащи грижи за малки деца, все още са изправени пред физически пречки пред достъпа и други пречки, например недостатъчен достъп до съоръжения за смяна на пелени на бебетата в помещенията на доставчиците на услуги; подчертава необходимостта да се гарантират правата на майките и бащите да се ползват с равни възможности за децата си в помещенията на доставчиците на услуги; изтъква, че равното третиране на жените и мъжете, в качеството им на родители и полагащи грижи за малки деца, при достъпа и използването на услуги е от решаващо значение за равенството между половете като цяло, тъй като то насърчава равната и споделена отговорност за грижите за децата между жените и мъжете; призовава държавите членки следователно да повишават осведомеността сред доставчиците на услуги относно необходимостта от предоставяне на равни и безопасни условия за двамата родители в техните помещения;

17.  отбелязва наред с това, че полагащите грижи, преди всичко жени, имат специфични изисквания за достъп, и насърчава Комисията следователно да обмисли всички пречки и ограничения, пред които са изправени жените като основни ползватели на услугите на обществения транспорт и полагащите грижи като цяло, в съответствие със заключенията на Петата конференция по въпросите на жените в областта на транспорта, проведена в Париж през 2014 г.; подчертава, че въпреки изследванията в тази област, ограничено внимание е отдадено на развитието на специфични за половете политики в транспортния сектор; отбелязва, че интегрирането на гледната точка относно пола в ранните етапи на планирането и структурирането на транспортни средства и други обществени места, както и осъществяването на редовни оценки на въздействието върху пола, представляват добра и ефективна практика за премахване на физическите бариери, които възпрепятстват равния достъп за родителите и лицата, полагащи грижи за малки деца;

18.  посочва, че в някои държави членки все още е налице неравно третиране на жените във връзка с майчинството или бременността, включително кърменето в помещенията на доставчици на услуги; счита, че закрилата на жените във връзка с майчинството и бременността, включително кърменето, гарантирани от Директивата, трябва да бъде засилена и напълно приложена на равнището на държавите членки; изтъква, че доставчиците на услуги трябва да спазват водещите принципи на Директивата и националното законодателство, което я транспонира;

19.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че обществените транспортни средства и инфраструктури са еднакво достъпни и адаптирани към жените и мъжете – не само за крайните потребители и пътници, но и за работещите в сектора;

20.  призовава Комисията да извърши оценка на правилата за допускане на бременни жени на борда на полети и за подпомагането им по време на полет, и да предприеме мерки, за да накара авиокомпаниите да гарантират хармонизиран подход в това отношение;

21.  призовава Съвета да приеме позицията на Парламента относно Регламента за правата на пътниците по отношение на задължението на летищните оператори да връщат бебешките и детските колички на пътниците непосредствено след слизане, или да осигурят алтернативни превозни средства, за да се избегне носенето на деца от пътниците на летището до зоната за получаване на багажа;

22.  счита, че предоставянето на мрежа от услуги в подкрепа на майчинството, особено детски ясли и предучилищни и извънучилищни услуги, са от съществено значение, за да се гарантира, че принципът на равенство между мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги действително се прилага; счита, че тази мрежа следва да включва такова равнище на публични услуги, което отговаря на потребностите на населението;

23.  отбелязва, че дискриминацията и неравенството продължават да се регистрират при достъпа до медицински стоки и услуги, което подчертава необходимостта да се подобри достъпът до висококачествени безплатни обществени здравни услуги;

Икономиката на споделянето

24.  изтъква новите евентуални области на прилагане на Директивата, в частност в резултат на цифровизацията на определени услуги и сектори, както и разпространението на съвместни форми на доставка на услуги, които са променили достъпа до и доставките на стоки и услуги, като отбелязва, че Директивата продължава да се прилага в цифровия сектор; изтъква, че наскоро публикуваното съобщение на Комисията, озаглавено „Европейска програма за икономиката на споделянето“, следва да служи като начална стъпка за насърчаване и ефективно регулиране на този сектор и че в по-нататъшните етапи Комисията следва да интегрира принципите на равенство между половете и да отрази разпоредбите на Директивата за гарантиране на равното третиране на жените и мъжете и за ефективно предотвратяване на тормоза в услугите, предлагани в рамките на икономиката на споделянето, както и за гарантиране на адекватна безопасност;

25.  отбелязва, че тормозът представлява особено предизвикателство пред равенството между половете в областта на услугите в икономиката на споделянето; изтъква, че въпреки че „нулевата търпимост“ по отношение на тормоза, проявявана от много платформи, представлява добра практика, която трябва да бъде допълнително засилена в рамките на сектора, необходимо е съответните платформи да дадат приоритет на предотвратяването на тормоза, както и да обмислят създаването на ясни процедури за потребителите за докладване на случаи на злоупотреба; изтъква необходимостта от изясняване на разпоредбите за отговорността на доставчиците на стоки и услуги, включително случаите на тормоз от трета страна, и онлайн платформите за свързване въз основа на разпоредбите на Директивата;

26.  счита, че тези услуги, предлагани в рамките на икономиката на споделянето, които са достъпни за обществеността и се предлагат срещу заплащане, попадат в обхвата на Директивата и поради това следва да бъдат съобразени с принципа на равно третиране на жените и мъжете;

27.  отбелязва в този контекст, че в цифровата сфера „печалба“ не означава непременно пари и че данни все по-често се използват като насрещна престация за стоки и услуги;

28.  призовава Комисията да проследява прилагането на принципа на равенството между половете в рамките на икономиката на споделянето в бъдещите си доклади относно прилагането на Директивата и да издаде специфични насоки за идентифициране на добрите практики за гарантиране на равното третиране на мъжете и жените по отношение на услугите, предлагани в рамките на икономиката на споделянето;

Диференцирано третиране

29.  посочва, че прилагането на член 4, параграф 5 се оказа основно предизвикателство при изпълнението на Директивата, като представлява основанието за най-голям дял жалби, получени от органите по въпросите на равенството в държавите членки, главно във връзка със сектора на отдиха и развлекателния сектор;

30.  изтъква, че въпреки неяснотата около прилагането на член 4, параграф 5 основната цел на тази дерогация е да се създадат възможности за по-нататъшно засилване на равенството между мъжете и жените по отношение на предоставянето на стоки и услуги;

31.  отбелязва, че съществуват различни практики, например що се отнася до случаи, в които услугите се предоставят само на представителите на единия пол или в които се прилагат различни цени за едни и същи услуги; изтъква, че прилагането на диференцирано третиране следва да се преценява във всеки отделен случай с оглед на това да се прецени дали то е обосновано от законосъобразна цел, както е определено от Директивата;

32.  насърчава органите по въпросите на равенството между половете и организациите за защита на потребителите да повишават осведомеността относно ограниченията и условията за диференцирано третиране сред доставчиците на услуги, както и да повишат осведомеността относно правата за равно третиране сред ползвателите на услуги, тъй като често е докладвано, че потребителите не са запознати с приложимите разпоредби в областта на стоките и услугите;

33.  счита, че относителната липса на положителни мерки, основани на член 4, параграф 5, в държавите членки представлява пропуск в прилагането на Директивата; призовава за насърчаване на различните видове положителни мерки, които имат за основание законосъобразна цел и при които е налице пряка връзка между преференциалното третиране и вредите, които трябва да се предотвратят или премахнат, като защита на жертвите на насилието със сексуален характер в случаи на приюти за лица от един пол;

34.  отново заявява призива си към Съвета да разгледа всички възможни начини, за да се гарантира, че предложената Директива относно равното третиране ще бъде приета без по-нататъшно забавяне, като по този начин се гарантира цялостната защита срещу дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, с еднаква важност;

Препоръки за подобряване на прилагането на Директивата

35.  призовава Комисията да даде приоритет на обсъждането на проблемите, свързани с транспонирането, със съответните държави членки чрез конкретни мерки, както и да подкрепи тези държави членки при изпълнението на Директивата по по-последователен начин;

36.  изтъква, че въпреки че органите по въпросите на равенството играят ключова роля при мониторинга и гарантирането на това, че правата по линия на Директивата са в пълна степен упражнявани на национално равнище, техните допълнителни правомощия по отношение на предоставянето и достъпа до стоки и ефективността им при изпълнението на определените цели варира; призовава държавите членки да гарантират достатъчно правомощия и независимост в съответствие с разпоредбите на Директивата и националното право, както и достатъчно ресурси за националните органи по въпросите на равенството, така че те да могат да осъществяват своите основни задачи по ефективен начин, като тези задачи включват предоставяне на независима помощ на жертви на дискриминация при разглеждането на техните жалби, извършване на независими разследвания, свързани с дискриминацията, публикуване на независими доклади и препоръки, повишаване на осведомеността относно Директивата и поставянето под въпрос на стереотипите относно ролята на половете при доставката на стоки и услуги и достъпа до тях; отбелязва, че националните органи по въпросите на равенството следва да бъдат подкрепяни по подходящ начин при изпълнението на техните задачи по отношение на насърчаването и мониторинга на равното третиране и подкрепата за него по независим и ефективен начин;

37.  призовава Комисията да задълбочи сътрудничеството си с органите по въпросите на равенството при осъществяването на мониторинг на това, дали релевантните разпоредби относно техните правомощия са изпълнени във всички държави членки, както и да оказва подкрепа за систематичното идентифициране на главните предизвикателства и споделянето на най-добри практики; призовава Комисията да събере информация за най-добрите практики и да я предостави на разположение на държавите членки, с цел да осигури необходимите ресурси за подпомагане на положителни действия и за гарантиране на по-доброто прилагане на съответните разпоредби на национално равнище;

38.   посочва, че достъпът до правосъдие за жертвите на дискриминация може да бъде подобрен чрез предоставяне на правомощия на независими органи по въпросите на равенството да предоставят помощ, включително безплатна правна подкрепа, както правото на представяне на лица в случаи на предполагаема дискриминация;

39.  призовава Комисията да следи отблизо ефективността на националните органи и процедурите за разглеждане на жалби в контекста на изпълнението на Директивата и да гарантира прозрачни и ефективни механизми за подаване на жалби, включително възпиращи санкции;

40.  призовава Комисията, държавите членки и органите по въпросите на равенството, потенциално в сътрудничество с организации за защита на потребителите, да повишат осведомеността за разпоредбите на Директивата както сред доставчиците на услуги, така и сред потребителите, с цел да се изпълнява принципът за равното третиране в тази област и да се намали броят на нарушенията на Директивата, които остават недокладвани;

41.  призовава Комисията, с оглед на все още съществуващите пропуски при практическото прилагане на Директивата, да поиска от европейската мрежа на правните експерти, в сътрудничество с органите по въпросите на равенството, да започне широкообхватно проучване, като също така вземе предвид междусекторни форми на неравенство между половете и многостранни основания за дискриминация, които включват различни уязвими социални групи, да продължи дейностите си на мониторинг и да подкрепя и насърчава държавите членки при събирането и предоставянето на данни с цел реализиране на пълния потенциал на Директивата; призовава държавите членки към подобрено събиране на всеобхватни, съпоставими, специфични данни, отнасящи се до тормоз и до сексуален тормоз в областта на равния достъп до стоки и услуги, за да се направи разграничение между основанията за дискриминация, и във връзка с това насърчава засиленото сътрудничество с релевантните институции; призовава Комисията да създаде публична база данни на релевантното законодателство и съдебната практика във връзка с равното третиране на жените и мъжете като средство за повишаване на осведомеността относно прилагането на правните разпоредби в тази област;

42.  изтъква, че областта на рекламата е свързана с областта на стоките и услугите, които са преди всичко представяни на потребителите чрез реклами; изтъква значението на рекламата при създаването, поддържането и развитието на основани на пола стереотипи и дискриминиращо представяне на жените; приканва Комисията следователно да осъществи проучване относно равенството между половете в рекламата и да проучи необходимостта и възможностите за насърчаване на равното третиране на жените и мъжете в областта на рекламата и насърчаване на най-добрите практики в тази област; приветства националните разпоредби и насоки относно равенството между жените и мъжете в медиите и призовава държавите членки да засилят тези разпоредби при необходимост, за да гарантират равно третиране на жените и мъжете;

43.  призовава държавите членки да насърчават диалога с релевантните заинтересовани страни, които имат обоснован интерес да допринесат за борбата срещу дискриминацията на основата на пола по отношение на достъпа до и предоставянето на стоки и услуги;

44.  призовава държавите членки и Комисията да включат специфичен за секторите подход по отношение на половете при подобряването на прилагането на Директивата;

45.  призовава Комисията в рамките на мониторинга и подпомагането на държавите членки при прилагането на Директивата да съгласува по-добре изискванията на Директивата с другите директиви в областта на равенството;

46.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

  • [1]  ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.
  • [2]  ОВ C 11, 13.1.2012 г., стр. 1.
  • [3]  ОВ C 130, 30.4.2011 г., стр. 4.
  • [4]  PE 593.787
  • [5]  Съвместно изявление на Съвета и на Комисията, Допълнение към резултатите от обсъжданията относно предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа за равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги,
  • [6]  Приети текстове P8_TA(2016)0007.
  • [7]  Съвместно изявление на Съвета и на Комисията, Допълнение към резултатите от обсъжданията относно предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа за равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги,

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Основната цел на Директива 2004/113[1] е да се разшири принципът на равното третиране на жените и мъжете, както е заложен в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и други релевантни директиви[2], отвъд сферата на заетостта и пазара на труда, така че да включи областта на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги както в публичния, така и в частния сектор[3], както и да се укрепи принципът за интегриране на проблематиката на равенството между половете в тези области. Директивата забранява пряката (член 2) и непряката дискриминация (член 3) в рамките на съответните сектори на предоставяне на стоки и услуги, като например транспорта и застраховането, включително по-неблагоприятното третиране на жената поради бременност и майчинство (член 5, параграф 3). Освен това тормозът и сексуалният тормоз, както и подбуждането към дискриминация са забранени на основание на Директивата (член 4).

Докато стоките и услугите не са дефинирани в самата директива, прави се позоваване на член 57 от ДФЕС, който постановява, че услуги „обикновено се предоставят срещу възнаграждение, доколкото не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и хора“. Установената съдебна практика на Съда на ЕС дефинира „стоки“ като „продукти, чиято стойност може да бъде изразена в пари и които като такива могат да бъдат обект на търговски сделки“[4]. Освен това, Комисията, в своя доклад за прилагането, уточнява, че услугата не трябва непременно да се заплаща от лицата, на които тя се предоставя. Единствените случаи, в които се допуска различно третиране съгласно Директивата, са тези, при които може да се установи обоснована и законосъобразна цел, като например приюти само за жени, които са жертви на насилие, основано на пола (член 4, параграф 5). Директивата не се прилага по отношение на медиите, рекламата и образованието, както и по въпросите от областта на заетостта и професиите, които са предмет на друго приложимо законодателство. Член 4, параграф 3 изключва услугите, които са предвидени в частната сфера, в по-малък кръг от лица.

В своя доклад относно прилагането на Директивата[5] Комисията заключи, въз основа на консултации с държавите членки, националните органи по въпросите на равенството и Европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството (Equinet), както и други организации на гражданското общество, че всички държави членки са транспонирали Директивата в националните си законодателства. Въпреки че прилагането на решението по дело Test-Achats, разглеждано от Комисията като основно предизвикателство за държавите членки, е постигнато, все още се наблюдават проблеми, свързани с ефективното прилагане на Директивата. Сред най-често срещаните проблеми са твърде ограничително схващане на стоки и услуги, широки и понякога неясни обосновки на неравно третиране въз основа на член 4, параграф 5, както и недостатъчна защита на жените по време на майчинство и бременност.

Докладчикът освен това определи най-съществените пропуски и предизвикателства във всеки от съответните сектори и съответно предлага адаптирани препоръки за интегриране на принципа на равенство между половете. Въпреки че Директивата осигурява надеждни инструменти за гарантиране на принципа на равното третиране на жените и мъжете, реализирането на пълния потенциал на Директивата зависи от повишаването на осведомеността сред доставчиците на услуги и сред потребителите, както и от последователното интегриране на принципа на равенство между половете в съответните сектори, за които нейните разпоредби се прилагат.

Застрахователните сектори

Докладчикът приветства прилагането на решението от 2011 г. по делото „Test-Achats“[6], което задължава държавите членки да направят задължителни премиите и обезщетенията, независещи от пола, в законодателството на повечето държави членки, както и факта, че във всички случаи националното законодателство е изменено по правно обвързващ начин. В някои области обаче остават пропуски в прилагането, например в областта на схемите за застраховка при пътуване и болест, и се налага допълнителен анализ на несъответствието на националното законодателство с решението. Освен това, въпреки че Директивата гласи, че във всички случаи разходите, свързани с бременност и майчинство, не водят до разлики в индивидуалните премии и обезщетения, все още има случаи на диференцирано третиране, основано на бременност. По мнение на докладчика гарантирането на правилното и пълно изпълнение на решението във всички държави членки и сектори е от решаващо значение и поради тази причина съответствието с решението в отделните държави членки следва да бъде наблюдавано в периодичните доклади на Комисията, а всички евентуални пропуски следва да се разглеждат като приоритет.

Транспорт и обществени пространства

Във връзка с обществения транспорт възниква основно въпроса за тормоза и по-конкретно сексуалния тормоз, забранени по силата на член 4, параграф 3. Тормозът на жени в транспорта е широко разпространен проблем в държавите членки и според установеното от проучванията, 1 от 6 жени[7] са изпитали нежелано сексуално поведение по време на пътуването с влак. По мнение на докладчика мерките, насочени към предотвратяването на насилието срещу жените, включително обществени кампании, следва да съответстват на по-широкия принцип на равенство между половете, както се препоръчва, например, в Истанбулската конвенция. Докладчикът подчертава, че мерки, които ограничават свободите на жените, като превоз само за жени, не са ефективни в дългосрочен план, тъй като те не са в съответствие с принципа на равенство между жените и мъжете.

Въпреки напредъка, постигнат в рамките на общата достъпност в областта на транспорта и обществените пространства, все още съществуват физически бариери, които възпрепятстват равния достъп за родителите и лицата, полагащи грижи за малки деца. Освен това все още е широко разпространен проблемът с недостига на съоръжения за преобуване на бебета, особено за полагащи грижи лица от мъжки пол, в съответните транспортни средства като влаковете, както и в помещенията на доставчици на услуги. По-големи усилия на равнище държави членки трябва да се положат и по отношение на равния достъп до услуги за кърмачките, които продължават да са подложени на неравностойно третиране. Докладчикът счита, че засилването на равните права на двамата родители при достъпа до услуги, в съчетание с повишаване на осведомеността, е от основно значение за укрепването на принципа на равенство между мъжете и жените в ежедневието.

Икономиката на споделянето

Бързата цифровизация в различните сектори и разпространението на съвместни форми на предоставяне на услуги предлагат нови условия за прилагането на Директивата. Докладчикът разширява обсега на своите препоръки извън рамките на традиционните услуги, разглеждани при изготвянето на предложението за директива, и изтъква новите области на приложение, по-специално в рамките на икономиката на споделянето. Степента, в която Директивата се прилага по отношение на услугите в рамките на икономиката на споделянето, подлежи на уточняване, като докладчикът счита, че публично рекламираните услуги, предлагани срещу заплащане, следва да бъдат в съответствие с принципа за равно третиране на жените и мъжете. Докладчикът отбелязва, че въпреки че икономиката на споделянето предлага големи предимства за доставчиците и ползвателите, съществуват някои предизвикателства и добри практики, които трябва да се идентифицират, за да се гарантира пълна защита и превенция на случаите на тормоз, основан на пола. По мнение на докладчика в по-нататъшните си етапи Европейската програма за икономика на споделянето, предложена от Европейската комисия, следва да интегрира принципа на равенство между половете и да отразява разпоредбите на Директивата с цел гарантиране на равното третиране на жените и мъжете, както и с цел ефективно предотвратяване на тормоза при предоставянето на услугите, предлагани в рамките на икономиката на споделянето.

Диференцирано третиране

Най-голям дял от разглежданите въпроси и оплакванията, получени от органите по въпросите на равенството в държавите членки, са свързани с диференцирано третиране основно в сектора на отдиха и развлекателния сектор. Те се отнасят например до обосноваване на неравно третиране въз основа на дерогацията, предвидена в член 4, параграф 5, което води, например, до диференцирани цени, откази за предоставяне на услуги и различни условия за достъп за жените и мъжете. По данни на самата Комисия изключенията, предвидени в член 4, параграф 5 от Директивата, са били източник на двусмислие и съдебната практика не предлага обща насока за тълкуване. Поради тази причина докладчикът счита, че случаите на диференцирано третиране следва да се преценяват поотделно според това дали те са оправдани от законосъобразна цел. Докладчикът изтъква, че въпреки двусмислеността във връзка с прилагането на дерогацията, нейната основна цел е създаването на възможности за по-нататъшно засилване на равенството между жените и мъжете при предоставянето на стоки и услуги. Докладчикът подчертава необходимостта от допълнително насърчаване на форми на положителни действия, основани на законосъобразна цел, при които е налице пряка връзка между преференциално третиране, от една страна, и вредите, които трябва да се предотвратят или премахнат, от друга страна.

Подобряване на прилагането на Директивата

Според докладчика органите по въпросите на равенството изпълняват роля от ключово значение, като следят и се погрижват правата, произтичащи от Директивата, да се упражняват пълноценно на национално равнище. Въпреки че в доклада на Комисията се стига до заключението, че всички държави членки са създали такива органи, тяхната ефективност при изпълнението на поставените цели варира. Например, някои органи не могат да представляват физически лица в съда, което е необходимо условие за ефективна защита на жертвите[8]. Докладчикът призовава държавите членки да гарантират достатъчна компетентност на органите по въпросите на равенството в това отношение и призовава Комисията да засили сътрудничеството с тези органи и да оказва подкрепа, за да може систематично да бъдат определяни основните предизвикателства и да се споделят най-добрите практики.

Макар и да е постигнат значителен напредък по отношение на равното третиране на жените и мъжете в

областта на стоките и услугите, трябва да бъдат преодолени все още съществуващите пропуски при практическото прилагане. Докладчикът счита, че повишаването на осведомеността на всички участници, в това число доставчиците на услуги и ползвателите, както и препоръките относно интегрирането на принципа на равенство на половете в отделните сектори са от решаващо значение за практическото прилагане на принципа на равно третиране на жените и мъжете в областта на доставките и достъпа до стоки и услуги в ежедневния живот.

  • [1]  Директива 2004/113/ЕО (относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги).
  • [2]  Например Директива 2000/78/ЕО (Директива за равното третиране в областта на заетостта) или Директива 2006/54/ЕО (Равно заплащане и равно третиране).
  • [3]  СЛУЖБА НА ЕП ЗА ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (2016 г.). Д. Карачоло ди Торела и Б. МакЛелън, Изследване относно изпълнението от държавите членки на Директива 2004/113/ЕО относно принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги).
  • [4]  Дело 7/78, Решение на Съда от 23 ноември 1978 г., Начини на плащане и движение на капитали.
  • [5]  Комисия (2015 г.). Доклад за прилагането на Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.
  • [6]  Дело C-236/09, Решение на Съда от 1 март 2011 г. по дело Test-Achats.
  • [7]  The Telegraph (2015 г.). На разположение на адрес:
    http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/france/11545643/100-per-cent-of-Frenchwomen-victimsof-
    sexual-harassment-on-public-transport.html, както и Project Guardian, на разположение на адрес:
    http://www.btp.police.uk/advice_and_info/how_we_tackle_crime/project_guardian.aspx
  • [8]  Equinet (2014 г.). Прилагане на Директива 2004/113/ЕО, Равенство между мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги: Ролята на националните органи по въпросите на равенството.

СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (14.11.2016)

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половетеотносно доклада относно прилагането на Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги
(2016/2012(INI))

Докладчик по становище: Йенс Нилсон

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  като взе предвид член 10 и член 19, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

2.  отбелязва, че Комисията е представила своя доклад за прилагането на Директива 2004/113/EО с голямо закъснение след първото отчитане през 2009 г.;

3.  припомня, че винаги има големи разлики между жените и мъжете по отношение на транспортната политика, включително моделите на пътуване, достъпа до и избора на превозни средства, сигурността, безопасността и неравновесието между половете в заетостта в транспортния сектор; във връзка с това насърчава Комисията да разгледа всички пречки и трудности, с които се сблъскват жените пътници, в съответствие със заключенията на Петата конференция по въпросите на жените в областта на транспорта, проведена в Париж през 2014 г.;

4.  подчертава, че въпреки структурирането на стратегия „Хоризонт 2020“ за периода 2014 –2020 г. за целите на справянето със социалните предизвикателства, за които са необходими новаторски решения, и въпреки задълбоченото изследване през последните години на много от въпросите, свързани с мобилността на половете и моделите на пътуване, ограничено внимание е отделено по отношение на развитието на политики, програми и мандати, свързани с пола;

5.  призовава Комисията и застрахователните дружества да не дискриминират един от двата пола по отношение на цените на автомобилните застраховки за произшествия, а по-скоро да включат индивидуалните резултати в своите оценки;

6.  изразява съжаление, че все още преобладава различно третиране на мъжете и жените във връзка с пътническите застраховки и че това създава бариера за равния достъп до туристическия сектор, особено за бременните жени;

7.  призовава Комисията да изясни дали дейностите на бърз растеж на икономиката на споделянето в транспортния сектор и сектора на туризма са стоки и услуги, които попадат в обхвата и прилагането на директивата, и дали доставчиците на услуги и свързаните с тях онлайн платформи носят отговорност на тази основа;

8.  насърчава новаторските концепции като „мобилността на грижата“ и „анализа на плана за пътуване“, които подкрепят създаването и прилагането на по-справедливи и отзивчиви услуги на обществения транспорт и по-ефикасно градоустройство; настоява, че редовните и систематични оценки на въздействието по отношение на измерението на пола са от основно значение за създаването и прилагането на неутрален спрямо пола транспорт във всички държави членки;

9.  отново отправя своя призив към Комисията да създаде публично достъпна база данни за свързано с пола антидискриминационно законодателство и решения на Съда на Европейския съюз;

10.  подчертава ключовата роля, която имат органите по въпросите на равенството за осигуряване на прилагането на равенството между половете за всички лица, които живеят в ЕС, и призовава Комисията да съдейства за гарантирането на независимостта и ефективността на тези органи във всички държави членки;

11.  насърчава държавите членки, включително на регионално и местно равнище, да предоставят на своите национални органи по въпросите на равенството достатъчно средства за предоставяне на информация относно процедурите за правна защита и относно диапазона на консултантските услуги за подпомагане на националното спазване на директивата;

12.  подчертава ролята на местните и регионалните институции в тази област – като доставчици на услуги, регулатори и страни за проверките с оглед на основните аспекти на транспорта и туризма;

13.  изразява съжаление във връзка с липсата на осведоменост относно директивата в държавите членки и насърчава компетентните органи на всички равнища да повишат осведомеността за правата и задълженията съгласно директивата;

14.  призовава Комисията да събира примери на най-добри практики, за да се гарантира по-добро прилагане на директивата, и да продължи да полага усилия, за да уеднакви дефинициите и концепциите във връзка с този въпрос; подчертава ролята и правомощията на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) за постигането на тази цел;

15.  припомня, че жените представляват само 22 % от работната сила в транспортния сектор на ЕС, което се дължи на факта, че броят на жените на технически и оперативни работни места е особено малък (по-малко от 10 %); поради това настоятелно призовава за амбициозни и непрекъснати мерки, които да се вземат, за да се повиши привлекателността на транспортния сектор за бъдещи служители жени;

16.  припомня, че насърчаването на равен достъп на жените до обществените и частните стоки и услуги трябва да се основава на признаването на различните решения, потребности и опит на жените и момичетата, и трябва да бъде гарантирано без да се нарушават техните основни права;

17.  призовава Комисията да прилага по отношение на транспортната политика и фондовете, управлявани от ГД „Мобилност и транспорт“, глобална стратегия в полза на равенството на мъжете и жените, подобна на тази, която понастоящем е в сила при изпълнението на програма „Хоризонт 2020“;

18.  изтъква факта, че докато официалните статистики показват, че потребностите от мобилност и моделите на пътуване на жените и мъжете се различават много, много малко внимание се обръща на въпроса в законодателните предложения на Комисията и в публичните транспортни политики на повечето държави членки;

19.  припомня, че жените са основните ползватели на услуги на обществения транспорт в целия ЕС; призовава местните, регионалните и националните органи по-специално да вземат предвид потребностите от мобилност на жените при проектирането и разработването на своите услуги на обществения транспорт; призовава Комисията да включи по подходящ начин свързаното с пола измерение в основния си подход към законодателството в областта на транспорта в ЕС.

20.  счита, че с цел предоставяне на транспортни и туристически услуги, при които няма свързана с пола дискриминация, от съществено значение е съответните доставчици на услуги да прилагат глобални стратегии за гарантиране на равно третиране на клиентите и доставчиците, както и на потребителите;

21.  подчертава, че кърменето на обществени места попада в приложното поле на Директивата и не следва да бъде ограничавано от доставчици на услуги; приветства националното законодателство в подкрепа на правото на жените да кърмят на обществени места и отново подчертава значението на това право за туристическия сектор; силно насърчава държавите членки да приемат и изцяло да прилагат законодателство за предотвратяване на дискриминацията срещу кърменето на обществени места.

22.  счита, че осигуряването на условия за безплатна смяна на пелените на бебета във всички обществени тоалетни би спомогнало за насърчаване на приобщаващ транспорт и туризъм; счита освен това, че такива съоръжения не следва да бъдат свързани с определен пол;

23.  изразява съжаление във връзка с лошото хигиенно състояние на обществените тоалетни и душ съоръжения; призовава Комисията да предприеме конкретни стъпки за преодоляване на този проблем, който продължава да съществува в много държави членки и възпрепятства приобщаващия туризъм и транспорт;

24.  подчертава, че местата и съоръженията за почивка трябва да бъдат достъпни и безопасни за всички лица, независимо от тяхното изразяване на половата принадлежност, тъй като това би насърчило приобщаващ туризъм и би могло да насърчи по-добър баланс между половете в транспортния сектор;

25.  отбелязва, че лицата – обикновено жени, отговарящи за полагането на грижи за други членове от семейството, често е необходимо да планират и извършват сложни пътувания с конкретни срокове, транспорт и изисквания за достъпност;

26.  изтъква необходимостта от подобряване на достъпността на инфраструктурата на обществения транспорт и премахване на бариерите на борда на превозни средства, за да станат по-лесни за използване от родители, които пътуват с деца; призовава, по-специално, за мерки за осигуряване на подходяща достъпност за детски колички в обществения транспорт;

27.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че обществените транспортни средства и инфраструктури са еднакво достъпни и адаптирани към жените и мъжете – не само за крайните потребители и пътници, но и за работещите в сектора.

28.  призовава Комисията, когато предлага или възлага нови проекти изисквания за превозни средства, услуги или инфраструктури, да взема предвид различните потребности на мъжете и жените, както и на хората с намалена подвижност (т.е. пригодени тоалетни за двата пола, достъпни превозни средства за бременни жени, помещения за преобличане, помещения за бебешки и детски колички и др.);

29.  призовава Комисията да извърши оценка на правилата за допускане на бременни жени на борда на полети и за подпомагането им по време на полет, и да предприеме мерки, за да накара авиокомпаниите да гарантират хармонизиран подход в това отношение;

30.  призовава Съвета да приеме позицията на Парламента относно регламента за правата на пътниците по отношение на задължението на летищните оператори да връщат бебешките и детските колички на пътниците непосредствено след слизане, или да осигурят алтернативни превозни средства, за да се избегне носенето на деца от пътниците на летището до зоната за получаване на багажа;

31.  изразява сериозна загриженост относно факта, че случаи на вербално и физическо насилие, включително сексуален тормоз, има както в обществения транспорт, така и в транспорта по заявка, включително в рамките на икономиката на споделянето;

32  подчертава по-специално, че в член 4, параграф 3 от Директива 2004/113/EG относно сексуалния тормоз, който е от изключително значение за сектора на обществения транспорт, няма ясно тълкуване на отговорността за доставчици на стоки и услуги в случаи, включващи трети страни, които осъществяват тормоз, различни от доставчиците на стоки и услуги;

33.  следователно призовава държавите членки и Комисията незабавно да разгледат въпросите за отговорността при горепосочените условия и да предоставят по-добро тълкуване на Директива 2004/113/ЕО за жертвите на тормоз и за доставчиците на услуги;

34.  припомня, че насърчаването на безопасни обществени пространства и безопасен обществен транспорт за всички — през деня и през нощта, по-специално за уязвими лица и в по-изолираните места и обстоятелства, е споделена отговорност на всички участници на всички равнища;

35.  подчертава, че свързаните с безопасността въпроси следва да играят важна роля в градоустройството, като се гарантира например предоставянето на подходящо осветление през нощта на спирките на автобусите и трамваите и на алеите до и от тях;

36.  счита, че отделни вагони за жените не са добро решение за справяне със сексуалния тормоз в обществения транспорт; призовава държавите членки да предприемат действия срещу сексуалния тормоз в областите на транспортните и туристическите услуги чрез всеобхватни политики, включително чрез подходящи вагони и системи за предупреждение и повече персонал за надзор, образование и правоприлагане;

37.  призовава доставчиците на транспортни и туристически услуги категорично да заклеймяват и да дават под съд извършителите на сексуални престъпления;

38.  призовава за провеждането на по-задълбочено правно разискване относно отговорността на доставчиците на интернет услуги за предотвратяването и премахването на тормоза при употребата на платформи за виртуални отношения и относно ролята, която те могат да имат за подобряването на това предотвратяване и премахване;

39.  осъжда всички ограничения на достъпа до транспортни услуги за пътници, които пътуват с деца;

40.  насърчава държавите членки да възприемат гъвкав подход по отношение на регулирането на изискванията за безопасност на пътниците, които използват таксиметрови услуги, особено за да се избегне дискриминацията на жените и пътниците, пътуващи с деца.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.11.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

33

4

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Marie-Christine Arnautu, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Karima Delli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Bruno Gollnisch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Gesine Meissner, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Jens Nilsson, Salvatore Domenico Pogliese, Gabriele Preuß, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, David-Maria Sassoli, Claudia Schmidt, Jill Seymour, Claudia Țapardel, Pavel Telička, István Ujhelyi, Wim van de Camp, Roberts Zīle, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Maria Grapini, Ramona Nicole Mănescu

СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (30.11.2016)

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете

относно доклад относно прилагането на Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги
(2016/2012(INI))

Докладчик по становище: Иржи Мащалка

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на Европейския съюз и че както Договорите за ЕС, така и Хартата на основните права предвиждат забрана на всякаква дискриминация, основана на пола, и гарантиране на равенството между жените и мъжете във всички области, като това е една от основните задачи на Съюза[1];

Б.  като има предвид, че Директива 2004/113/ЕО (наричана по-нататък „Директивата“) разширява защитата срещу дискриминацията, основана на пола, и има за цел по-доброто включване на принципа на равенство между половете отвъд традиционните области на пазара на труда до областта на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, но изрично изключва медиите, рекламата и държавното и частното образование;

В.  като има предвид, че всички държави членки са предприели мерки за транспонирането на Директивата в своя вътрешен правен ред и за установяване на необходимите процедури и органи за изпълнението ѝ; като има предвид, че в своя доклад относно прилагането на Директива 2004/113/ЕО[2] Комисията стигна до заключението, че въпреки че всички държави членки са транспонирали Директивата в националното законодателство, остават неразрешени проблемите във връзка с ефективното ѝ изпълнение;

Г.  като има предвид, че в отделните държави членки варира ефективността в постигането на целите на организациите, компетентни за насърчаването на равенството;

Д.  като има предвид, че с решението Test-Achats на Съда на Европейския съюз от 1 март 2011 г. по дело C-236/09[3] (наричано по-нататък „решението“) Съдът отмени член  5, параграф 2 от Директивата, с което се позволи диференцираното използване на основани на пола актюерски фактори в частните застрахователни договори, които попадат в обхвата на Директивата;

1.  подчертава, че продължават да съществуват някои предизвикателства и проблеми, свързани с ефикасното и еднакво изпълнение на Директивата, и че най-често срещаните въпроси включват твърде ограничително разбиране на значението на понятието „стоки и услуги“, широки и понякога неясни обосновки на неравно третиране въз основа на член 4, параграф 5, както и недостатъчна защита на жените по време на майчинство, кърмене и бременност;

2.  изразява съжаление, че обхватът на Директивата е твърде тесен и не обхваща медиите, рекламата и държавното и частното образование, но включва здравните услуги;[4]

3.  счита, че е налице недостатъчна осведоменост сред широката общественост по отношение на съдържанието и последиците от Директивата, както и сред защитените лица и доставчиците на стоки и услуги по отношение на техните права и задължения, което се дължи на липса както на докладване, така и на съдебна практика; поради това приканва Комисията, държавите членки и органите по въпросите на равенството между половете да подобрят осведомеността относно съдържанието и последиците от Директивата;

4.  приветства факта, че всички държави членки са изпълнили или изпълняват решението, както и посочва, че някои от тях са решили да направят повече, отколкото се изисква в решението, и да разширят обхвата на правилото за независимост от пола към други видове застраховки и пенсии;

5.  приветства настоящата инициатива и подчертава необходимостта да се отправи настоятелен призив към държавите членки да гарантират, че организациите, компетентни за насърчаването на равенството между половете, разполагат с достатъчно самостоятелност и подходящи правомощия; в тази връзка подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството между Комисията и тези органи чрез системно определяне на ключови въпроси и развиване на обмена на най-добри практики, така че да бъде постигнато еднакво равнище на ефективност при постигането на техните цели;

6.  призовава държавите членки и Комисията да повишат осведомеността сред всички засегнати страни във връзка със съдържанието и последиците от Директивата;

7.  призовава Комисията да започне всеобхватно и подробно проучване и събиране на данни относно прилагането на Директивата, да подобри своите дейности по наблюдение и да подкрепя държавите членки, за да се реализира пълният потенциал на Директивата;

8.  подчертава, че въпреки че цифровизацията на определени услуги и сектори, както и разпространението на съвместни форми на доставка на услуги са променили достъпа до и доставките на стоки и услуги, Директивата продължава да се прилага в цифровия сектор; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на цифровизацията и на икономиката на споделянето във връзка с достъпа до и предоставянето на стоки и услуги от гледна точка на равенството между половете;

9.  подчертава необходимостта от изясняване на разпоредбите за отговорността на доставчиците на стоки и услуги и онлайн платформите за свързване въз основа на разпоредбите на Директивата; поради това призовава държавите членки и Комисията незабавно да се заемат с въпроса за отговорността в този контекст.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

29.11.2016 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Макс Андерсон, Жоел Бержерон, Мари-Кристин Бутоне, Жан-Мари Кавада, Костас Хрисогонос, Терез Комодини Какиа, Мади Делво, Роса Естарас Ферагут, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Мери Хънибол, Дитмар Кьостер, Антониу Мариню и Пинту, Емил Радев, Юлия Реда, Евелин Регнер, Павел Свобода, Аксел Фос, Тадеуш Звефка

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Даниел Буда, Ангел Джамбазки, Ангелика Ниблер, Виржини Розиер, Косма Злотовски
  • [1]  Член 8 от ДФЕС (предишен член 3, параграф 2 от ДЕО) гласи, че „във всички негови дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените“.
  • [2]  Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет – „Доклад за прилагането на Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги“ (COM(2015)0190 final) – http://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A52015DC0190
  • [3]  Решение от 1 март 2011 г. по дело C-236/09, ECLI:EU:C:2011:100.
  • [4]  Решение на Съда от 12 юли 2001 г. по дело Geraets-Smits and Peerbooms, C-157/99, ECLI:EU:C:2001:404.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.2.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

2

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Arne Gericke, Anna Hedh, Mary Honeyball, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Florent Marcellesi, Maria Noichl, Pina Picierno, João Pimenta Lopes, Terry Reintke, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Ángela Vallina, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Inés Ayala Sender, Evelyn Regner, Mylène Troszczynski

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Claudia Schmidt

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

18

+

ALDE

Beatriz Becerra Basterrechea

EFDD

Daniela Aiuto

PPE

Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Claudia Schmidt, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Michaela Šojdrová

S&D

Inés Ayala Sender, Vilija Blinkevičiūtė, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Mary Honeyball, Maria Noichl, Pina Picierno, Evelyn Regner

VERTS/ALE

Florent Marcellesi, Terry Reintke, Ernest Urtasun

2

-

ECR

Arne Gericke

ENF

Mylène Troszczynski

4

0

GUE/NGL

Malin Björk, João Pimenta Lopes, Ángela Vallina

PPE

Anna Záborská

Легенда:

+  :  Гласове „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация - Политика за поверителност