ДОКЛАД относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2018 година, раздел III – Комисия
8.3.2017 - (2016/2323(BUD))
Комисия по бюджети
Докладчик: Зигфрид Мурешан
- 001-004 (PDF - 431 KB)
- 001-004 (DOC - 57 KB)
- 005-006 (PDF - 416 KB)
- 005-006 (DOC - 52 KB)
- 007-010 (PDF - 436 KB)
- 007-010 (DOC - 58 KB)
- 011-018 (PDF - 457 KB)
- 011-018 (DOC - 67 KB)
- 019-028 (PDF - 470 KB)
- 019-028 (DOC - 70 KB)
- 029-032 (PDF - 423 KB)
- 029-032 (DOC - 55 KB)
- 033-044 (PDF - 494 KB)
- 033-044 (DOC - 76 KB)
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2018 година, раздел III – Комисия
Европейският парламент,
– като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,
– като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020[1],
– като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление[2] (наричано по-нататък „Междуинституционалното споразумение“),
– като взе предвид Регламент (ЕС, Eвратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета[3],
- като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз[4],
– като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година[5] и общите декларации, договорени между Парламента, Съвета и Комисията, които са поместени в приложение,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 21 февруари 2017 г. относно бюджетните насоки за 2018 година (6522/2017),
– като взе предвид член 86а от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0060/2017),
A. като има предвид, че 2018 г. ще бъде петата година от многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. (МФР);
Б. като има предвид, че вътрешният икономически и социален контекст, както и външните предизвикателства и политическата несигурност вероятно ще продължат да оказват натиск върху бюджета на ЕС за 2018 г.;
В. като има предвид, че реагирането на непосредствените предизвикателства и кризи чрез ползването на бюджета трябва да върви паралелно с устойчиви реакции, инвестиращи в общото бъдеще на Съюза;
Бюджет за устойчив растеж, работни места и сигурност
1. приветства важната роля на бюджета на ЕС за предоставяне на конкретни отговори на предизвикателствата, пред които е изправен ЕС; подчертава, че достойните, качествени и стабилни работни места, по-специално за младите хора, икономическият растеж и социално-икономическото сближаване, миграцията, сигурността и борбата с популизма, както и изменението на климата са основните проблеми на равнище ЕС и че бюджетът на ЕС продължава да бъде част от решението на тези въпроси; подчертава, че солидарността трябва да остане основополагащ принцип на бюджета на ЕС; подчертава, че само един стабилен и целенасочен бюджет на ЕС с истинска европейска добавена стойност ще бъде от полза както за всички държави членки, така и за гражданите на ЕС; очаква от Комисията да представи проект на бюджет за 2018 г., който позволява на ЕС да продължи да генерира просперитет чрез растеж и работни места и гарантира сигурност за гражданите на Съюза;
2. счита, че при спазване на бюджетната дисциплина, бюджетът на ЕС трябва да бъде снабден с необходимите инструменти, позволяващи му да реагира едновременно на множество кризи, което следователно изисква определено ниво на гъвкавост; счита, че докато, от една страна, растежът и заетостта продължават да са основни приоритети за бюджета на ЕС, то реализирането на устойчив напредък и развитие в тези области трябва да се постигне успоредно с решаването на проблемите на европейските граждани в областта на сигурността и безопасността; отново призовава за тематична концентрация при определянето на приоритетите за бюджета на ЕС за 2018 г.;
Научните изследвания, инфраструктурата и МСП като основен фактор за осигуряване на растеж и работни места
3. подчертава, че повишаването на конкурентоспособността на икономиката на ЕС, инфраструктурата, добре финансираните научни изследвания, подкрепата за развитието на умения и постоянният ангажимент на ЕС за увеличаване на инвестициите са от ключово значение за осигуряването на икономически растеж и създаването на работни места; счита, че създаването на социално и екологично устойчиви, добре платени работни места трябва да бъде един от основните приоритети на бюджета на ЕС; твърди, че работните места се създават главно от частния сектор и че поради това трябва да бъде обезпечена адекватна бюджетна подкрепа за насърчаване на инвестициите в частния и публичния сектор, като се обърне специално внимание на МСП; следователно подчертава значението на функция 1а, която осигурява истинска добавена стойност за европейските граждани и предприятия, и призовава за обезпечаване на подходящо равнище на финансиране по тази функция;
4. подчертава, че инвестициите в научни изследвания и иновации, включително подкрепата за стартиращи предприятия, представляват предпоставка за постигането на реална конкурентоспособност в ЕС и за гарантиране на иновативна и конкурентоспособна икономика на ЕС в световен мащаб; изразява съжаление във връзка с факта, че в резултат на недостатъчно финансиране от ЕС в областта на научните изследвания и иновациите е налице тревожно нисък процент на успеваемост на подаваните проекти и че редица качествени проекти в областта на научните изследвания и иновациите остават без финансиране от ЕС; отбелязва, че доста заинтересовани страни, включително МСП, се въздържат да подават проектни предложения по програмата „Хоризонт 2020“; в тази връзка призовава за гарантиране на подходящо ниво на бюджетни кредити за програмата „Хоризонт 2020“, като същевременно бъде продължена работата по опростяване на процедурите; подчертава, че увеличаването на бюджета за „Хоризонт 2020“ не следва да става за сметка на други програми за научни изследвания;
5. отчита факта, че МСП продължават да бъдат гръбнакът на европейската икономика и ще играят и в бъдеще решаваща роля за създаването на работни места и растеж в целия ЕС; счита също така, че МСП са главният източник на заетост и поради това се нуждаят от подходящ достъп до финансови средства; в тази връзка призовава бюджетните кредити за COSME да бъдат увеличени, като се вземе предвид успехът на тази програма; подчертава значението на укрепването на програмата COSME в новата МФР, за да се осигури по-съществена подкрепа от ЕС за МСП; счита, че създаването на полезни взаимодействия с други финансови инструменти ще доведе до по-добри резултати;
6. решително подкрепя по-нататъшното развитие и подобряване на оперативната съвместимост на европейските инфраструктурни мрежи; счита, че финансирането на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) е от първостепенно значение за постигането на тези цели, и призовава Комисията да осигури подходящо равнище на финансиране през 2018 г.;
7. подчертава важната роля и потенциала на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) за намаляване на все още съществуващия в Европа недостиг на инвестиции и признава положителните резултати, постигнати до момента; приветства също така предложението на Комисията за удължаване на срока на действие на ЕФСИ до 2020 г., което следва да цели по-нататъшно подобряване на неговото функциониране, включително прилагане на принципа за допълняемост и географски баланс, за което са необходими известни усилия; подчертава, че подборът на проектите, финансирани по ЕФСИ, следва да се основава на качеството и да е съобразен с потребностите; приветства намерението на Комисията за засилване на ролята на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси по отношение на предоставянето на по-целенасочена местна техническа помощ в целия ЕС и също така за подобряване на географския баланс; също така призовава Комисията да анализира редовно добавената стойност на ЕФСИ чрез оценка на въздействието във връзка с резултатите от използването на фонда;
Образование и младежка заетост — предпоставки за успеха на младото поколение
8. счита, че образованието е предпоставка за устойчиви, добре платени и стабилни работни места; подчертава значението на мобилността като средство, което позволява на младите европейци да се възползват от разнообразните умения на хората, като същевременно се разширяват възможностите за образование, обучение и работа; в тази връзка приветства ролята на „Еразъм +“ за улесняване на вътрешноевропейската мобилност на младите студенти, чираци и доброволци; счита, че особено във времена на надигащ се национализъм и популизъм е важно да се улесни естественото взаимодействие между различните европейски нации и култури, с цел повишаване на европейското съзнание и идентичност; в този контекст призовава финансирането за програмата „Еразъм +“ да бъде допълнително увеличено през 2018 г.;
9. подчертава, че безработицата сред младите хора е един от основните проблеми на европейско равнище, който се характеризира с особено голямо социално въздействие, по-специално в най-бедните региони на Съюза, и който излага на риск цяло едно поколение млади европейци, застрашавайки дългосрочния икономически растеж; подчертава, че като част от споразумението по помирителната процедура за бюджета на ЕС за 2017 г., за инициативата за младежка заетост ще бъде осигурена сума в размер на 500 милиона евро посредством приемането на коригиращ бюджет през 2017 г.; счита, че инициативата за младежка заетост има основен принос за приоритетната цел на Съюза за създаване на работни места и постигане на растеж, и остава твърдо ангажиран с осигуряването на достатъчно финансиране за борба с младежката безработица и за продължаване на инициативата до края на настоящата МФР, като в същото време се подобри нейното функциониране и изпълнение; подчертава в тази връзка значението на стратегията на ЕС за младежта;
10. оценява положително предложението за стартиране на програмата „Европейска карта Interrail при навършване на 18-годишна възраст“; подчертава, че този проект има потенциал да стимулира европейското съзнание и идентичност; въпреки това подчертава, че подобен проект не би следвало да се финансира за сметка на други успешни програми на ЕС, по-специално в областта на младежта и културата, и следва да бъде социално приобщаващ във възможно най-голяма степен и да съдържа разпоредби за включване на жителите на периферните европейски острови; призовава Комисията да оцени евентуалните разходи и източници на финансиране за тази инициатива и да представи съответни предложения;
Традиционните приоритети в бюджета на ЕС като инвестиционни политики
11. категорично подкрепя регионалната политика като един от основните инвестиционни инструменти на бюджета на ЕС, който гарантира икономическо, социално и териториално сближаване; подчертава, че тази политика генерира растеж и работни места във всички държави членки; при все това изразява загриженост във връзка с неприемливите забавяния при изпълнението на оперативните програми на равнището на ЕС по настоящата МФР, което за момента води до по-малко инвестиции и не може да допринесе в достатъчна степен за създаване на растеж и работни места или за намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия в рамките на европейските региони и между тях; призовава Комисията да установи причините за закъсненията и призовава държавите членки да си сътрудничат, за да се справят с тях, по-специално за да гарантират приключване на определянето на управляващи, одитиращи и сертифициращи органи, както и рязко ускорение на изпълнението;
12. признава значението на европейския селскостопански сектор за поддържането на продоволствената сигурност и управлението на биологичното разнообразие в ЕС; изразява пълната си подкрепа за земеделските стопани, засегнати от руското ембарго и кризата в млекопреработвателната и месопреработвателната промишленост; поради тази причина призовава Комисията да продължи да подкрепя земеделските стопани в цяла Европа за справяне с неочаквани колебания на пазара и за осигуряване на безопасни и качествени доставки на хранителни стоки; отправя искане да бъде отделено подходящо внимание на дребното селско стопанство и дребномащабния риболов;
Вътрешни предизвикателства
13. изразява убеждение, че при сегашните обстоятелства бюджетът на ЕС се оказва недостатъчен за справяне с последиците от миграционната и бежанска криза, както и със съответните хуманитарни предизвикателства или предизвикателствата в областта на сигурността, като например нарастващия международен тероризъм; подчертава, че на тази основа трябва да бъде намерено трайно решение на този въпрос, тъй като многократното мобилизиране на специални инструменти, като например инструмента за гъвкавост, показва, че бюджетът на ЕС първоначално не е бил структуриран за преодоляване на кризи от такъв мащаб; посочва, че трябва да бъде приета последователна стратегия за справяне с миграционната и бежанска криза, включително ясни, измерими и всеобхватни цели; припомня обаче, че нуждата от мобилизиране на допълнителни средства за справяне с тези предизвикателства не следва да има превес пред други важни политики на Съюза, например в областта на заетостта и растежа;
14. приветства ролята на някои инструменти като фонда „Вътрешна сигурност“ (ФВС) и фонда „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) за преодоляване на последиците от миграционната и бежанска криза и съответните хуманитарни предизвикателства, и призовава за подходящо бюджетиране през идните години за тези фондове; отново потвърждава значението на принципа за разпределяне на тежестта между държавите членки при финансирането на усилията, необходими за гарантиране на адекватна грижа за бежанците; приветства също така ролята на агенциите на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи, като например Европол, Европейската агенция за гранична и брегова охрана, EASO, Евроюст, Агенцията за основните права и eu-LISA, и в този контекст призовава техният мандат да бъде изпълнен чрез подобрено бюджетиране и персонал; изразява убеждението си, че ЕС трябва да инвестира повече за укрепване и управление на своите граници, за засилване на сътрудничеството между правоприлагащите агенции и националните органи, както и за борба срещу тероризма, радикализацията и тежката и организираната престъпност чрез подобряване на мерките и практиките за интеграция, обезпечаване на оперативна съвместимост между информационните системи и гарантиране на надеждни операции по връщане на лицата, които нямат право на международна закрила, при пълно спазване на принципа за забрана на връщане;
15. подчертава, че настоящият бюджет на ФВС (приблизително 700 милиона евро под формата на поети задължения) не е достатъчен за справяне с предизвикателствата със сигурността, произтичащи от международния тероризъм; поради това призовава за увеличаване на финансовите ресурси с цел подобряване на инфраструктурата за обезпечаване на сигурността до по-адекватно и съвременно ниво;
16. припомня значението на европейските агенции, които осигуряват прилагането на европейските законодателни приоритети и по този начин изпълняват целите на политиките на ЕС, като например целите, свързани с конкурентоспособността, растежа, заетостта и управлението на настоящата миграционна и бежанска криза; поради това настоява за осигуряването на подходящи финансови и човешки ресурси за административните и оперативните разходи, за да могат агенциите да изпълняват възложените им задачи и да постигат възможно най-добри резултати; във връзка с увеличаването на персонала и на бюджетните кредити за агенциите от бюджета за 2014 г. насам, подчертава факта, че това се разглежда като част от новите политически процеси и законодателство, и следователно не е включено при изчисляването на целта за намаляване на персонала с 5 %; затова подчертава, че в бюджета за 2018 г. не следва да се предвиждат допълнителни съкращения в щатните разписания на европейските агенции, надхвърлящи одобрените 5 % за всяка институция и орган на Европейския съюз в рамките на Междуинституционалното споразумение;
17. решително подкрепя инициативите, касаещи научните изследвания в областта на отбраната, насочени към насърчаване на по-добро сътрудничество между държавите членки и постигане на полезни взаимодействия в областта на отбраната; все пак подчертава, че подобна дейност следва да бъде подкрепена със свежи ресурси, тъй като това е нова политическа инициатива със значително въздействие върху бюджета на ЕС; освен това призовава за проучване на всички възможности за финансиране на програма за научни изследвания в областта на отбраната със специален бюджет в рамките на следващата многогодишна финансова рамка; припомня, че разпоредбите на Договорите трябва да се спазват, но че същевременно установяването на засилено сътрудничество в областта на отбраната е необходима опция, за да може да се реагира на предизвикателствата, пред които е изправен ЕС в областта на сигурността, генерирани от продължителната нестабилност в съседните на Съюза държави и несигурността във връзка с обвързаността на някои партньори на ЕС с целите на НАТО; подчертава освен това необходимостта от подобряване на конкурентоспособността и иновациите в европейската отбранителна промишленост, които могат да допринесат за стимулиране на растежа и създаването на работни места; призовава държавите членки да осигуряват съразмерно бюджетиране за справяне с външните предизвикателства по по-подходящ начин; отбелязва създаването на Европейския фонд за отбрана с неговите компоненти „научни изследвания“ и „способности“;
18. подчертава, че бюджетът на ЕС трябва да подкрепя изпълнението на целите на Парижкото споразумение и собствените дългосрочни цели на ЕС в областта на климата чрез постигането на целта разходите за климата по МФР за периода 2014 – 2020 г. да достигнат 20 %; отбелязва със загриженост, че целите на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. няма да бъдат изпълнени без значителни допълнителни усилия; следователно подчертава, че е важно опазването на биологичното разнообразие да бъде включено във всички области на бюджета на ЕС, с особен акцент върху програмата LIFE и мрежата „Натура 2000“;
Външни предизвикателства
19. отново потвърждава своето убеждение, че за да се справи с първопричините за настоящата миграционна и бежанска криза и съответните хуманитарни предизвикателства, ЕС трябва да засили своята роля чрез инвестиции в държавите на произход на миграционните потоци; призовава Комисията в тази връзка да изготви пътна карта за справяне с миграционната криза по ефективен начин; подчертава, че е необходима по-стратегическа корекция на всички инструменти на политиката за развитие, за да се гарантира стабилно икономическо и социално развитие, без да се подкопава изпълнението на съществуващите външни политики; отбелязва, че инвестициите в инфраструктура, жилища, образование, медицински услуги и подкрепа за МСП, с особен акцент върху създаването на работни места, социалната закрила и приобщаването, са част от решението за справяне с първопричините за миграцията; следователно приветства, като част от решението във връзка с тези предизвикателства, плана за външни инвестиции (ПВИ) като последователна и съгласувана рамка за насърчаване на инвестициите в Африка и съседните на ЕС държави, като се има предвид, че той трябва да бъде напълно съгласуван с целите за устойчиво развитие и да допринася за тяхното постигане; очаква, че ПВИ ще насърчи устойчивото развитие, без да се прави компромис с правата на човека, смекчаването на изменението на климата или доброто управление, и че ще се гарантира прозрачно управление на Европейския фонд за устойчиво развитие и на проектите по линия на този фонд;
20. отбелязва, че настоящата тенденция на Комисията да прибягва до спомагателни бюджетни механизми, като например Механизма за бежанците в Турция, доверителни фондове и други подобни инструменти, не се оказва успешна във всички случаи; счита, че създаването на финансови инструменти извън рамките на бюджета на Съюза подкопава прозрачното управление на бюджета и затруднява правото на Парламента да упражнява ефективен контрол върху разходите; следователно поддържа позицията си, че външните ad hoc финансови инструменти, които се появиха през последните години, трябва да бъдат включени в бюджета на ЕС, като Парламентът има пълен контрол върху прилагането на тези инструменти; подчертава обаче, че тези инструменти не следва да се финансират за сметка на други съществуващи външни инструменти; отбелязва разминаването между обещанията на държавите членки и реалния им принос за тези фондове и настоятелно призовава държавите членки да изпълнят обещанията си за изравняване на техните вноски с тези на ЕС;
21. подчертава, че едно от условията за запазване на стабилността и просперитета в ЕС е постигането на стабилност в съседните на ЕС държави; поради това призовава Комисията да гарантира, че се отдава приоритет на инвестициите в съседните на ЕС държави, с цел подпомагане на усилията за справяне с основните проблеми, с които се сблъсква този регион, а именно миграционната и бежанска криза и съответните хуманитарни предизвикателства в държавите от южното съседство, както и руската агресия в държавите от източното съседство; отново заявява, че подкрепата за държавите, които изпълняват споразумения за асоцииране с ЕС, е от решаващо значение за улесняване на политическите и икономическите реформи, но подчертава, че подобна подкрепа следва да се предоставя, само ако тези държави отговарят на критериите за допустимост, по-специално по отношение на принципите на правовата държава и изграждането на демократични институции;
Достатъчно бюджетни кредити за плащания, водещи до повишаване на доверието в ЕС
22. отново отправя предишните си призиви за осигуряване в бюджета на ЕС на подходящ обем бюджетни кредити за плащания, за да може той да изпълнява основната си цел като инвестиционен бюджет; изразява убеденост, че тази роля не може да бъде реализирана, ако ЕС не изпълни поетите от него задължения, като по този начин се застрашава неговата надеждност;
23. подчертава, че забавянето в изпълнението на програмите при споделено управление за периода 2014 – 2020 г. доведе до спад в исканията за плащане за 2016 и 2017 г.; изразява особена загриженост за това, че в края на текущия период на МФР може да се натрупат неплатени сметки и припомня безпрецедентното равнище от 24,7 милиарда евро, достигнато в края на 2014 г.; приветства факта, че по повод на междинния преглед на МФР Комисията предостави за първи път прогноза за плащанията до 2020 г., но подчертава, че тази прогноза трябва да бъде надлежно актуализирана всяка година, за да може бюджетният орган да взема своевременно необходимите мерки;
24. подчертава, че макар още да не е постигнато окончателно споразумение за междинния преглед на МФР, редица положителни елементи на прегледа, които в момента са обект на преговори, по-специално по отношение на повишената гъвкавост, могат да способстват за предотвратяване и справяне с бъдеща криза с плащанията; счита, че при ускоряване на изпълнението на политиката на сближаване, както се очаква, още следващата година може да е необходима повишена гъвкавост, за да се осигури подходящ обем на бюджетните кредити за плащания в бюджета на ЕС за справяне с ускорението и за избягване на натрупването на неплатени сметки по линия на политиката на сближаване в края на годината;
25. отново посочва своята дългогодишна позиция, че плащанията по специалните инструменти (Инструмента за гъвкавост, Фонда за солидарност на ЕС, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и резерва за спешна помощ) трябва да се отчитат над тавана за плащанията на МФР, както е при поетите задължения; в контекста на текущия междинен преглед на МФР, подчертава постигнатия потенциален напредък по въпроса за бюджетирането на плащанията по специалните инструменти на МФР чрез преразглеждане на решението от 2014 г. относно маржа за непредвидени обстоятелства, въпреки че не беше намерено категорично решение на този въпрос;
Какво предстои?
26. подчертава, че съгласно Регламента за МФР Комисията ще представи до края на 2017 г. своите предложения за МФР за периода след 2020 г., при които следва да се вземе предвид решението на Обединеното кралство за напускане на ЕС, което ще окаже въздействие върху МФР за периода след 2020 г.; подчертава, че това решение води до невъзможност за продължаване на работата, както е било досега; придава първостепенно значение на процеса, водещ до изработването на новата финансова рамка, както и на реформиран и по-ефикасен бюджет на ЕС, и очаква това да бъде съобразено с предизвикателствата, пред които е изправен Съюзът, и задълженията, които вече е поел; призовава за бързо и успешно приключване на текущия междинен преглед на МФР, тъй като това може да гарантира нужната корекция на настоящата финансова рамка и известна допълнителна гъвкавост на бюджета на ЕС, която е необходима за постигане на целите на Съюза;
27. подчертава, че предвидимостта и дългосрочната устойчивост на бюджета на ЕС е предпоставка за силен и стабилен Европейски съюз; подчертава необходимостта от съгласуване на срока на действие на МФР с политическите цикли на Парламента и Комисията; обръща внимание на факта, че оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС ще даде възможност да се предприемат действия във връзка с отдавна съществуващите проблеми, които попречиха на бюджета на ЕС да достигне реалния си потенциал, особено що се отнася до приходната част на бюджета, с цел постепенно премахване на всички отстъпки и корекционни механизми; потвърждава отново своята позиция в полза на задълбочена реформа на системата на собствените ресурси на ЕС и в тази връзка приветства представянето на окончателния доклад на групата на високо равнище за собствените ресурси (HLGOR); приканва всички заинтересовани страни да си направят съответните заключения от този доклад и да анализират възможността за изпълнение на препоръките на HLGOR, което ще помогне бюджетът на ЕС да стане по-стабилен, опростен, независим, справедлив и предсказуем; очаква, че всеки нов собствен ресурс следва да води до намаляване на вноските по БНД на държавите членки; приветства заключението на HLGOR относно факта, че бюджетът на ЕС трябва да се насочи към онези области, които осигуряват най-висока европейска добавена стойност, както и относно подхода „подобаваща възвръщаемост“, който следва да бъде премахнат, тъй като в доклада се доказва, че всички държави членки се възползват от бюджета на ЕС, независимо от тяхното „нетно салдо“;
28. насърчава Комисията да продължи да развива и изпълнява стратегията „Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“; в тази връзка подчертава значението на опростяването на правилата, рационализирането на процеса на наблюдение и разработването на съответни показатели за изпълнението;
29. подчертава, че принципът за равенство между половете следва да бъде включен, по възможност, като хоризонтална цел на политиката във всички бюджетни дялове на бюджета на ЕС;
30. подчертава, че е важно Парламентът да бъде изцяло включван при разглеждането на всички въпроси, свързани с бюджета, като единствената институция, която е демократично избрана от гражданите на ЕС;
31. призовава Съвета да се придържа към своите политически изявления и да сътрудничи, за да се гарантира осигуряването на подходящ бюджет за ЕС;
32. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Сметната палата.
-
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
6.3.2017 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
28 3 4 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Jonathan Arnott, Jean Arthuis, Richard Ashworth, Reimer Böge, Lefteris Christoforou, Gérard Deprez, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Esteban González Pons, Ingeborg Gräßle, Monika Hohlmeier, Bernd Kölmel, Vladimír Maňka, Siegfried Mureşan, Victor Negrescu, Liadh Ní Riada, Jan Olbrycht, Paul Rübig, Jordi Solé, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Indrek Tarand, Tiemo Wölken, Stanisław Żółtek |
||||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Jean-Paul Denanot, Anneli Jäätteenmäki, Louis Michel, Andrey Novakov, Tomáš Zdechovský |
||||
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Inés Ayala Sender, Olle Ludvigsson, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Ulrike Rodust, Birgit Sippel, Kathleen Van Brempt |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
28 |
+ |
|
Alde |
Jean Arthuis, Gérard Deprez, Anneli Jäätteenmäki, Louis Michel |
|
PPE |
Reimer Böge, Lefteris Christoforou, José Manuel Fernandes, Esteban González Pons, Ingeborg Gräßle, Monika Hohlmeier, Siegfried Mureşan, Andrey Novakov, Jan Olbrycht, Paul Rübig, Tomáš Zdechovský, Patricija Šulin |
|
S&D |
Inés Ayala Sender, Jean-Paul Denanot, Eider Gardiazabal Rubial, Olle Ludvigsson, Vladimír Maňka, Victor Negrescu, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Ulrike Rodust, Birgit Sippel, Kathleen Van Brempt, Tiemo Wölken |
|
Verts/ALE |
Indrek Tarand |
|
3 |
- |
|
EFDD |
Jonathan Arnott |
|
ENF |
Stanisław Żółtek |
|
NI |
Eleftherios Synadinos |
|
4 |
0 |
|
ECR |
Richard Ashworth, Bernd Kölmel |
|
GUE/NGL |
Liadh Ní Riada |
|
Verts/ALE |
Jordi Solé |
|
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“