Процедура : 2015/0135(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0076/2017

Внесени текстове :

A8-0076/2017

Разисквания :

Гласувания :

PV 05/04/2017 - 9.2

Приети текстове :

P8_TA(2017)0104

ПРЕПОРЪКА     ***
PDF 701kWORD 61k
27.3.2017
PE 597.651v02-00 A8-0076/2017

относно проекта на решение на Съвета относно ратифицирането и присъединяването на държавите членки, в интерес на Европейския съюз, към Протокола от 2010 г. към Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море с изключение на аспектите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси

(13806/2015 – C8-0410/2015 – 2015/0135(NLE))

Комисия по правни въпроси

Докладчик: Павел Свобода

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекта на решение на Съвета относно ратифицирането и присъединяването на държавите членки, в интерес на Европейския съюз, към Протокола от 2010 г. към Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море с изключение на аспектите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси

(13806/2015 – C8-0410/2015 – 2015/0135(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (13806/2015),

–  като взе предвид Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море от 1996 г. (наричана по-долу „Конвенцията ОВВ от 1996 г.“),

–  като взе предвид Протокола от 2010 г. към Конвенцията ОВВ от 1996 г.,

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския Съюз (C8-0410/2015),

–  като взе предвид Решение на Съвета 2002/971/EO от 18 ноември 2002 г. за упълномощаване на държавите членки, в интерес на Общността, да ратифицират или да се присъединят към Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за вреди при превоза на опасни и вредни вещества по море от 1996 г. (Конвенция ОВВ)(1),

–  като взе предвид становището на Съда от 14 октомври 2014 г.(2),

–  като взе предвид своята междинна резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение на Съвета(3),

–  като взе предвид последващия доклад на Комисията във връзка с междинната резолюция от 4 октомври 2016 г.,

–  като взе предвид становището под формата на писмо относно целесъобразното правно основание на горепосочения проект за решение на Съвета, прието от комисията по правни въпроси на 19 февруари 2016 г.(4) и приложено към междинния доклад на комисията по правни въпроси (A8-0191/2016),

–  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по правни въпроси (А8-0076/2017),

1.  дава своето одобрение за ратифицирането и присъединяването на държавите членки в интерес на Европейския съюз към Протокола от 2010 г. към Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море с изключение на аспектите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1)

ОВ L 337, 13.12.2002 г., стр. 55.

(2)

Становище на Съда от 14 октомври 2014 г., 1/13, ECLI:EU:C:2014:2303.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2016)0259.

(4)

PE576.992.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море от 1996 г. урежда отговорността и обезщетенията за щети, произтичащи от превоза на опасни и вредни вещества по море, включително втечнен природен газ (ВПГ) и втечнен нефтен газ (ВНГ). Протоколът от 2010 г. към Конвенцията ОВВ от 1996 г. съдържа изменения в отговор на проблемите, набелязани в Конвенцията ОВВ от 1996 г. и трябва да се чете, тълкува и прилага заедно с разпоредбите на Конвенцията като единен инструмент, който се нарича „Конвенцията ОВВ от 2010 г.“ Нито Конвенцията ОВВ от 1996 г., нито Протоколът от 2010 г. към Конвенцията ОВВ са влезли в сила.

Конвенцията ОВВ от 2010 г. предвижда обективна отговорност за собственика на кораба, който превозва ОВВ, за всяка щета, произтичаща от инцидент във връзка с превозването на ОВВ по море на борда на този кораб. Съществуват ограничени изключения по отношение на обективната отговорност на собственика, която е съчетана със задължението на собственика да сключи застраховка или да осигури друга финансова гаранция, за да покрие отговорността си за щети съгласно Конвенцията. И което е още по-важно, създаден е специален фонд за обезщетяване, който има за цел обезщетяването на всяко лице, претърпяло щети във връзка с превоза на ОВВ по море, когато това лице не е могло да получи пълно или адекватно обезщетение за щетите от страна на корабособственика или неговия застраховател. Общата сума за целите на обезщетението е в размер на 250 милиона разчетни единици (приблизително 310 милиона евро по днешните валутни курсове) въз основа на обстойна система за вноски, изплащани на Фонда ОВВ от лицата, които получават ОВВ във всяка държава – страна по Конвенцията.

Обхватът и на двете Конвенции ОВВ – от 1996 г. и от 2010 г. – се припокрива с обхвата на Директива 2004/35/ЕО по отношение на отговорността на операторите на професионални дейности(1), в това число корабоплаването, що се отнася до i) екологични щети, причинени на територията, включително в териториалните води на държава – страна по Конвенцията, ii) щети от замърсяване на околната среда, причинени в изключителни икономически зони или еквивалентни зони (до 200 морски мили от изходните линии) на държава – страна по Конвенцията, и iii) „мерки за предотвратяване, независимо къде са предприети, за предотвратяване или свеждане до минимум на такива щети“.

Съгласно Директивата за екологичната отговорност обаче не е предвидено нищо, за да се осигури обезщетяване на пострадалите от замърсяване по море, причинено от ОВВ, над пределите на отговорността на корабособственика, като в същото време липсва изискване за сключване на задължителна застраховка. Нещо повече, Директива 2004/35/ЕО изрично се позовава на Конвенцията ОВВ от 1996 г., като изключва от своя обхват всички щети, произтичащи от инцидент, който е обхванат от посочената конвенция и нейните бъдещи изменения, при условие че Конвенцията е в сила в съответната държава членка. Целта е да се даде възможност на специализираните международни режими, които покриват гражданската отговорност при специфични професионални дейности, да имат предимство пред директивата, тъй като се считат за по-ефективни при отпускането на бързо и адекватно обезщетение за екологични щети и са по-добре съобразени с естеството на тези професионални дейности.

На 17 декември 2015 г. Парламентът получи писмо с искане да даде одобрението си за проекта на решение на Съвета относно ратифицирането на Протокола от 2010 г. към Конвенцията ОВВ. С оглед на значителните различия между проекта на решение на Съвета и първоначалното предложение на Комисията и след изслушване на Комисията и на Съвета (28 януари 2016 г.) и консултиране с Правната служба на Парламента (15 март 2016 г.) комисията по правни въпроси реши да се позове на член 99, параграф 5 от Правилника за дейността, като представи междинен доклад с препоръки за промяна на посочения проект за решение на Съвета.

Основните различия между проекта на решение на Съвета и предложението на Комисията се отнасят до обхвата на изключителната компетентност на Съюза съгласно член 3, параграф 2 от ДФЕС; до необходимостта от въвеждане на задължение за държавите членки да ратифицират Конвенцията в определен срок; и до целесъобразното правно основание за решението на Съвета с изключение на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, и по-специално член 192 от ДФЕС, който е основната разпоредба относно екологичната отговорност, или член 100, параграф 2 – разпоредба в областта на транспорта, във връзка с член 218, параграф 6 от ДФЕС.

Комисията счита, че припокриването между Конвенцията ОВВ от 2010 г., от една страна, и Директивата за екологичната отговорност от друга страна, съчетано с липсата в проекта на решение на Съвета на задължителни срокове и ясни задължения за държавите членки да ратифицират Конвенцията или да се присъединят към нея, биха могли да доведат до неблагоприятно конкурентно положение за държавите, които са готови да се присъединят към Конвенцията ОВВ, в сравнение с тези, които ще забавят този процес.

Нещо повече, докато Конвенцията не бъде ратифицирана от всички 28 държави членки, не може да се гарантира, че няма да се стигне до взаимно изключващо се прилагане на Директивата за екологичната отговорност и на Конвенцията ОВВ, а в резултат на това би възникнал риск секторът да бъде регулиран едновременно от два различни режима – на равнище ЕС и на международно равнище, което би могло да създаде също така неравнопоставеност на жертвите на замърсяване (напр. крайбрежните общности, рибарите и др.).

Накрая, на 17 февруари комисията по правни въпроси разгледа по своя инициатива промяната на правното основание на проекта на решение на Съвета, с което се изключва съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, и заключи, че най-подходящото решение е позоваването на тройно правно основание:

тъй като предложеното решение на Съвета има за цел упълномощаване на държавите членки да ратифицират или да се присъединят в интерес на Съюза към Протокола ОВВ от 2010 г. и съответно да бъдат обвързани от Конвенцията ОВВ от 2010 г., и като се има предвид, че последната обхваща не само случаите на щети за околната среда (прилагане на принципите, че следва да се предприемат превантивни действия и че замърсителят следва да плаща), но също и случаи на несвързани с околната среда щети, причинени от превоза на някои вещества по море, член 100, параграф 2, член 192, параграф 1 и член 218, параграф 6, буква а), подточка v) от ДФЕС представляват целесъобразните правни основания на предложението“.

В този контекст докладчикът предлага междинен доклад с цел да се работи със Съвета и Комисията за постигане на положителен резултат, който да гарантира единството, целостта и ефективността на правото на Съюза, както и основния принцип на предоставяне на компетентност на ЕС. Комисията приветства приемането на резолюцията от Европейския парламент и потвърди готовността си да приеме компромисно решение относно правното основание на предложението и удължен разумен срок за ратифициране на Конвенцията ОВВ от 2010 г.

Съветът взе под внимание резолюцията на Парламента в работна група „Морски транспорт“ на заседанието ѝ от 15 юли и констатира, че не е имало възможност да се възобнови обсъждането на текста на проекта за решение на Съвета, тъй като той попада в обхвата на процедурата за одобрение, а не на процедурата за съвместно вземане на решения.

Предвид категоричния отказ на Съвета да започне диалог с Парламента и Комисията и като се вземе предвид необходимостта от насърчаване на международен режим вместо регионални решения, за да се осигури еднакво прилагане на правилата относно отговорността и обезщетенията във връзка с инциденти, причинени от кораби, превозващи ОВВ по море в целия ЕС, докладчикът препоръчва Парламентът да даде своето одобрение за ратифицирането и присъединяването на държавите членки, в интерес на Европейския съюз, към Протокола от 2010 г. към Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море с изключение на аспектите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси.

(1)

OВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.


ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие

Ратифициране и присъединяване на държавите членки от името на Съюза към Протокола от 2010 г. към Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море с изключение на аспектите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси

Позовавания

13806/2015 – C8-0410/2015 – COM(2015)03042015/0135(NLE)

Дата на консултацията / искането за одобрение

18.1.2016

 

 

 

Водеща комисия

       Дата на обявяване в заседание

JURI

18.1.2016

 

 

 

Подпомагащи комисии

       Дата на обявяване в заседание

ENVI

18.1.2016

TRAN

18.1.2016

PECH

18.1.2016

 

Неизказани становища

       Дата на решението

ENVI

16.7.2015

TRAN

15.9.2015

PECH

15.7.2015

 

Докладчици

       Дата на назначаване

Pavel Svoboda

13.7.2015

 

 

 

Оспорване на правното основание

       Дата на становището JURI

JURI

17.2.2016

 

 

 

Разглеждане в комисия

28.1.2016

15.3.2016

21.4.2016

28.2.2017

Дата на приемане

23.3.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Kostas Chrysogonos, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Mary Honeyball, Sajjad Karim, Sylvia-Yvonne Kaufmann, António Marinho e Pinto, Jiří Maštálka, Emil Radev, Julia Reda, Pavel Svoboda, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Daniel Buda, Angelika Niebler, Virginie Rozière, Rainer Wieland

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Eugen Freund, Maria Noichl

Дата на внасяне

27.3.2017


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

20

+

PPE

S&D

ALDE

GUE/NGL

Verts/ALE

EFDD

ENF

Daniel Buda, Angelika Niebler, Emil Radev, Pavel Svoboda, Rainer Wieland, Tadeusz Zwiefka

Eugen Freund, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Mary Honeyball, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Maria Noichl, Virginie Rozière

Jean-Marie Cavada, António Marinho e Pinto

Kostas Chrysogonos

Max Andersson, Julia Reda

Isabella Adinolfi, Joëlle Bergeron

Marie-Christine Boutonnet

0

-

 

 

1

0

ECR

Sajjad Karim

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация - Политика за поверителност