Процедура : 2015/2283(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0114/2017

Внесени текстове :

A8-0114/2017

Разисквания :

PV 16/05/2017 - 15
CRE 16/05/2017 - 15

Гласувания :

PV 17/05/2017 - 10.2
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0210

ДОКЛАД     
PDF 700kWORD 61k
29.3.2017
PE 587.620v02-00 A8-0114/2017

относно годишния доклад за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността

(2015/2283(INI))

Комисия по правни въпроси

Докладчик: Саджад Карим

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността

(2015/2283(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 16 декември 2003 г. и неговата последна версия от 13 април 2016 г.,

  като взе предвид Протокол (№ 1) към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

–  като взе предвид Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

–  като взе предвид практическите условия, договорени на 22 юли 2011 г. между компетентните служби на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на споразуменията на първо четене,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно годишните доклади за 2012 г. и 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността – 19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 година(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно 18-ия доклад относно „по-доброто законотворчество“ – прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.)(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране(4),

–  като взе предвид споразумението за сътрудничество, подписано на 5 февруари 2014 г. между Европейския парламента и Комитета на регионите,

–  като взе предвид годишния доклад на Комисията за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността (COM(2015)0315),

–  като взе предвид годишния доклад на Комитета на регионите за 2014 г. относно субсидиарността,

–  като взе предвид докладите, които Конференцията на комисиите по европейски въпроси (КОСАК) изготвя два пъти годишно относно новостите в процедурите и практиките на Европейския съюз във връзка с парламентарния контрол, от 19 юни 2014 г., 14 ноември 2014 г., 6 май 2015 г. и 4 ноември 2015 г.,

–  като взе предвид член 52 и член 132 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по конституционни въпроси (A8-0114/2017),

A.  като има предвид, че през 2014 г. Комисията е получила 21 мотивирани становища във връзка с 15 свои предложения; като има предвид, че общият брой на внесените становища е бил 506, включително внесените в рамките на политическия диалог;

Б.  като има предвид, че през 2014 г. три национални камари (Folketing (Дания), Tweede Kamer (Нидерландия) и Камарата на лордовете на Обединеното кралство) изпратиха доклади с подробни предложения как да бъде укрепена ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения;

В.  като има предвид, че по силата на споразумението за сътрудничество от 5 февруари 2014 г. между Европейския парламента и Комитета на регионите двете институции поемат ангажимент за засилване на легитимността на Европейския съюз;

Г.  като има предвид, че на 19 май 2015 г. Комисията прие пакет от мерки за по-добро регулиране с нови интегрирани насоки за по-добро регулиране, включително актуализирани насоки за оценка на субсидиарността и на пропорционалността в контекста на оценката на въздействието на новите инициативи;

Д.  като има предвид, че през 2014 г. Отделът за оценка на въздействието към Европейския парламент изготви 31 първоначални оценки, две подробни оценки и три заместващи или допълващи оценки на оценките на въздействието на Комисията, както и една оценка на въздействието върху измененията;

Е.  като има предвид, че делегирани правомощия в законодателните актове на Съюза се предоставят в случаите, когато са необходими гъвкавост и ефективност и те не могат да бъдат предоставени посредством обикновената законодателна процедура; като има предвид, че приемането на правила, които са от съществено значение за предвидения въпрос, е запазено за законодателите;

Ж.  като има предвид, че субсидиарността и пропорционалността са ключови съображения в контекста на ретроспективните оценки, при които се оценява дали действията на ЕС действително постигат очакваните резултати по отношение на ефективност, ефикасност, съгласуваност, уместност и добавена стойност на ЕС;

1.  приветства продължаващото отчитане на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, които, в съответствие с Договорите, са ръководни принципи за Европейския съюз, когато той взема решение за действие, и следва да бъдат считани за неразделна част от изготвянето на политиката на ЕС; припомня, че по отношение на всяка нова законодателна инициатива Договорът задължава Комисията да провери дали ЕС има право да предприеме действия и дали това действие е оправдано от гледна точка на субсидиарността и пропорционалността, както и че всяка инициатива е придружена от изложение на мотивите, което определя, наред с останалото, как инициативата спазва принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

2.  подчертава, че проверките на съответствието с принципа на субсидиарност от националните парламенти на държавите членки са сред важните инструменти за намаляване на т.нар. „демократичен дефицит“ и за сътрудничество между европейските и националните институции; посочва, че националните парламенти играят значителна роля в гарантирането, че решенията се вземат на най-ефективното равнище и възможно най-близо до гражданите; подчертава, че приемането на законодателни актове изисква съгласието на голямо мнозинство в рамките на Съвета, което включва националните министри на всички държави членки, които носят политическа отговорност пред своите национални парламенти, като това е друг начин, по който принципът на субсидиарност се спазва изцяло;

3.  отбелязва значителното намаляване на броя на мотивираните становища, получени от националните парламенти през 2014 г.; посочва обаче, че това може да се дължи на намаляващия брой законодателни предложения на Комисията; обръща внимание на факта, че през 2014 г. никое предложение на Комисията не е било предмет на процедурите „жълт картон“ или „оранжев картон“ съобразно Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност; припомня, че процедурата „жълт картон“ е била задействана два пъти в миналото (веднъж през 2012 г. и веднъж през 2013 г.), което показва, че системата функционира;

4.  отбелязва, че само 15 камари са издали мотивирани становища през 2014 г. и че това представлява намаление с приблизително 50% на нивото на участие сред всички 41 камари в сравнение с 2013 г.;

5.  приветства факта, че през 2014 г. всички институции на ЕС са изиграли активна роля при гарантирането на контрола върху принципите на субсидиарност и на пропорционалност в съответствие с член 5 от Договора за Европейския съюз; приветства факта, че политическият диалог между Комисията и националните парламенти се е подобрил, включително чрез различни посещения на членове на Комисията в национални парламенти;

6.  отбелязва обаче, че мнозинството от становищата, представени от националните парламенти, са внесени само от няколко национални камари; насърчава другите камари да участват по-активно в европейския дебат;

7.  отбелязва, че някои национални парламенти подчертават, че в определени законодателни предложения на Комисията обосновката по отношение на субсидиарността и пропорционалността е недостатъчна или даже липсва; призовава Комисията да подобри своите обяснителни меморандуми, като винаги предоставя подробен, изчерпателен и фактически обоснован анализ на предложенията си от гледна точка на субсидиарността и пропорционалността, което би подпомогнало националните парламенти при осъществяването на по-ефективно разглеждане на тези предложения;

8.  отбелязва, че Комитетът по оценка на въздействието счита, че приблизително 32% от разгледаните от него оценки на въздействието през 2014 г. съдържат неудовлетворителен анализ на принципите на субсидиарност или пропорционалност или и на двата принципа; отбелязва, че този процент е подобен на процентите в предходни години, и поради това счита, че може да са необходими подобрения;

9.  отбелязва във връзка с горепосоченото решаващото значение на оценките на въздействието като средство, с което да се подпомогне вземането на решения в законодателния процес, и в този контекст подчертава, че е необходимо да се обърне подобаващо внимание на въпросите, свързани със субсидиарността и пропорционалността; в тази връзка приветства пакета от мерки за по-добро регулиране, приет от Комисията на 19 май 2015 г. с цел да се гарантира, че законодателството на ЕС служи по-добре на интересите на гражданите, който, наред с останалото, разглежда повдигнатите от Комитета по оценка на въздействието опасения във връзка със субсидиарността и пропорционалността; приветства включването в него на по-подробно обяснение за това как законодателните предложения изпълняват правните задължения за субсидиарност и пропорционалност, включително в анализите на въздействието; подчертава при всички случаи, че пакетът от мерки за по-добро регулиране трябва да бъде използван, за да се създаде солидно европейско законодателство по въпроси, за които истински напредък и добавена стойност могат да бъдат постигнати най-добре на европейско равнище;

10.  припомня важността на изготвяните от Комисията годишни доклади относно субсидиарността и пропорционалността; призовава във връзка с това Комисията да предоставя по-подробни годишни доклади относно субсидиарността и пропорционалността, включително по-задълбочен анализ на принципа на пропорционалността;

11.  приветства докладите, изготвени от редица национални парламенти, по-конкретно датския (Folketing), нидерландския (Tweede Kamer) и Камарата на лордовете на Обединеното кралство, които правят ценен принос към дебата за ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения в ЕС, и приема за сведение включените в тях предложения; отбелязва, че те съдържат идеи за това как да се разшири обхватът на механизма за контрол на субсидиарността, като предлагат мотивираните становища да се отнасят и до спазването от предложенията на принципа на пропорционалност; счита обаче, че възможността за практическо прилагане на тези предложения изисква внимателна оценка и преразглеждане на съответните Договори и протоколи, тъй като те не са отразени в съществуващите Договори; насърчава други национални парламенти да споделят своите мнения относно ролята, която националните парламенти следва да играят в процеса на вземане на решения в ЕС; приветства участието на националните парламенти в европейския дебат и ги насърчава да сътрудничат още по-тясно помежду си и с Европейския парламент;

12.  завява, че при евентуален преглед на Договорите и протоколите към тях би могло да се разгледа дали мотивираните становища следва да се свеждат до проверка на основанията за субсидиарност или да включват и оценки на пропорционалността, да се разгледа необходимият брой отговори от националните парламенти, който се изисква, за да се задействат процедурите „жълт картон“ или „оранжев картон“, и ефектът, в случай че се достигне прагът за тези процедури в съответствие с член 7, параграф 2 от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

13.  отбелязва, че няколко национални парламента в рамките на КОСАК изразиха интерес към предложението за въвеждане на механизъм за „зелен картон“ като инструмент в контекста на подобряването на политическия диалог; счита, че следва да се обмисли въвеждането на този механизъм за „зелен картон“, който би дал възможност на националните парламенти да представят на вниманието на Комисията дадена законодателна инициатива; предлага в тази връзка да се обърне внимание на необходимия брой национални парламенти, за да се задейства такава процедура, както и на степента на нейното въздействие; подчертава, че евентуалното въвеждане на такъв механизъм следва да не подкопава институциите на ЕС и обикновената законодателна процедура;

14.  приема за сведение искането на някои национални парламенти за удължаване на срока от осем седмици, в който те могат да изпратят мотивирано становище съгласно член 6 от Протокол № 2; счита във връзка с това, че би могъл да се обмисли въпросът за подходящия срок, който националните парламенти следва да имат за изпращането на мотивирани становища, в случай че те поискат това на основание оправдани от обективни причини времеви ограничения, като например природни бедствия или периоди на ваканция, което да бъде договорено между националните парламенти и Комисията; счита, че това би могло да се постигне посредством политически действия, договорени между институциите и националните парламенти в самото начало, без да дава основание за забавяне на приемането на съответното законодателство; подчертава, че такъв срок следва да бъде определен като правилен баланс между правото на националните парламенти да повдигат възражения на основание субсидиарността и ефикасността, с която Съюзът следва да отговаря на исканията на гражданите си; отбелязва в тази връзка, че националните парламенти имат възможност да се намесват и да разглеждат въпроса за спазването на принципа на субсидиарност преди представянето от Комисията на законодателна инициатива под формата на зелени и бели книги или на нейната годишна работна програма; счита, че след приемането на Договора от Лисабон участието на националните парламенти във въпросите на ЕС се е развило значително, включително чрез тяхното редовно свързване с други национални парламенти;

15.  счита, че ако държавите членки се съгласят да удължат срока, в който те могат да изпратят мотивирано становище съгласно член 6 от Протокол № 2, това следва да бъде включено в бъдещо преразглеждане на Договора; такъв удължен срок би могъл след това да бъде определен също така във вторичното законодателство;

16.  припомня, че за националните парламенти е възможно да изразят своите опасения относно субсидиарността по всяко време в рамките на процедурата на консултация или в рамките на политическия диалог чрез становище, адресирано до Комисията;

17.  призовава националните парламенти и Европейския парламент да си сътрудничат по-ефективно, включително чрез развиване на неформални контакти между членовете на ЕП и националните парламентаристи по отношение на конкретни области на политиката;

18.  счита, че е важно националните и регионалните парламенти да бъдат подкрепяни чрез инструменти, които позволяват обмен на информация, като например създаването на ИТ платформа, която да е достъпна за гражданите на ЕС; подчертава, че особено предвид факта, че обемът мотивирани становища, получени от националните парламенти през 2014 г., е останал непроменен в сравнение с броя на предложенията на Комисията, следва да бъде разработен механизъм за подобряване на участието на националните парламенти в законодателния процес на ЕС, въпреки че компетенциите на всяка институция и принципът на субсидиарност трябва да се спазват изцяло;

19.  насърчава използването на междупарламентарно сътрудничество, за да бъде подсилена ролята на националните парламенти в законодателния процес на ЕС; подчертава колко е важно да се използват по по-добър начин междупарламентарните инструменти, които са на разположение на националните парламенти, като например КОСАК, междупарламентарните заседания, провеждани от Европейския парламент, както и Междупарламентарната конференция за общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана;

20.  счита, че е важно да се повиши осведомеността на националните парламенти относно тяхната специфична роля в европейския процес на вземане на решения и да продължава да се поощрява употребата на платформата на ЕС за междупарламентарен обмен (IPEX), която улеснява обмена на информация; припомня, че обществените консултации, организирани редовно от Комисията, могат да бъдат източник на информация, но остават до голяма степен неизползвани от членовете на националните парламенти;

21.  препоръчва да продължава да се използва мрежата от представители на националните парламенти, за да се повиши осведомеността относно принципите на субсидиарност и на пропорционалност и да се подобри функционирането на IPEX;

22.  счита, че мотивираните становища, предоставяни от националните парламенти съгласно член 7, параграф 1 от Протокол № 2, следва да бъдат надлежно вземани предвид от всички институции на ЕС по време на процеса на вземане на решения в Съюза, и в тази връзка насърчава институциите на ЕС да приемат подходящи разпоредби;

23.  припомня, че принципът на пропорционалност, залегнал в член 5 от ДЕС, предвижда, че „съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите“; подчертава, че Съдът на ЕС е заявил, че принципът на пропорционалност „изисква мерките, установени с разпоредба на правото на Съюза, да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане“;

24.  призовава Комисията да извършва систематично задълбочени оценки на пропорционалността на всяко законодателно предложение, което следва да включва подходящ анализ на различните законодателни възможности, с които тя разполага, и подробно обяснение на екологическите, социалните и икономическите въздействия, очаквани от избрания вариант, и на възможното му отражение върху конкурентоспособността и МСП; счита, че тези задълбочени оценки на пропорционалността следва да помагат на Комисията да отхвърля варианти, които имат непропорционално въздействие или създават ненужна тежест за лицата, предприятията, и особено МСП, гражданското общество, служителите и други засегнати образувания, и следва да дава възможност за по-добро разглеждане на предложенията от гледна точна на пропорционалността; счита, че би могла да се разгледа възможността за разширяване на обхвата на мотивираните становища, така че да се включи спазването на принципа на пропорционалност;

25.  призовава Комисията да оцени, с помощта на националните парламенти, възможността за изготвяне на незадължителни насоки за улесняване на националните парламенти в задачата им да оценяват дали законодателните предложения спазват принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

26.  приветства декларацията от председателите на Камарата на депутатите на Италианската република, Националното събрание на Френската република, Бундестага на Федерална република Германия и Камарата на депутатите на Люксембург, в която се подчертава, „че Европа е необходима повече, а не по-малко, за да се отговори на предизвикателствата, пред които сме изправени както във вътрешен, така и във външен план“;

27.  припомня, че вече могат да бъдат въведени няколко инициативи за по-добро и ефективно сътрудничество между европейските институции и националните парламенти, и по-специално:

– предлага мотивираните становища на националните парламенти, изпратени съгласно член 6 от Протокол № 2 към ДЕС и ДФЕС, да бъдат незабавно препращани на съзаконодателите;

– предлага Комисията да изготви насоки за мотивираните становища по въпроси, свързани със субсидиарността, с участието на националните парламенти и без да се засяга правото им на преценка;

– насърчава националните парламенти да споделят своите забележки относно оценките, извършени от Комисията;

28.  изразява становище, че Комисията, Съветът и Парламентът следва да обърнат дължимото внимание на оценките на спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, направени от Комитета на регионите, когато той представя становища по законодателни предложения;

29.  подчертава, че законодателството следва да бъде всеобхватно и ясно, да позволява на страните лесно да разбират своите права и задължения, както и че следва да включва подходящи изисквания за докладване, наблюдение и оценяване, да избягва несъразмерните разходи и да може да се прилага на практика;

30.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2016)0103.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2014)0061.

(3)

ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 117.

(4)

ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 87.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Според годишния доклад за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността през 2014 г. Комисията е получила 21 мотивирани становища от националните парламенти във връзка с 15 предложения, което представлява намаление от 76% в сравнение с броя на мотивираните становища, получени през предходната година (88 през 2013 г.). Значително по-малкият броя на мотивираните становища не следва да се разглежда като резултат от по-слаб интерес от страна на националните парламенти към субсидиарността, а преди всичко в контекста на общия по-малък брой предложения, направени от Комисията към края на нейния мандат. За разлика от 2012 г. и 2013 г., когато е достигнат прагът за „жълти картони“ по отношение на предложенията, през 2014 г. не са задействани процедурите „жълт картон“ или „оранжев картон“.

Докладчикът счита, че принципите на субсидиарност и на пропорционалност са неразделна част от формулирането на политики, за да се установи дали действията на Европейския съюз могат да постигнат целите на политиките по-добре, отколкото националните или регионалните инициативи.

През 2014 г. три национални камари (Folketing (Дания), Tweede Kamer (Нидерландия) и Камарата на лордовете на Обединеното кралство) изготвиха доклади с подробни предложения за укрепване на ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения. Според докладчика тези предложения следва да бъдат сериозно разгледани, тъй като те представляват примери за това, което той счита за по-широка готовност на националните парламенти да се включат по-активно в процеса на вземане на решения в ЕС. В докладите от тези три камари се предлага мотивираните становища да надхвърлят настоящия си обхват, като също така включат принципа на пропорционалност и правното основание на предложението. В тях също така се предлага удължаване на срока, в който националните парламенти могат да изпращат мотивирани становища. Докладчикът счита, че следва да се насърчат останалите национални парламенти да изразят мнението си относно ролята, които искат да играят в процеса на вземане на решения в ЕС.

Въз основа на предишните доклади и резолюции докладчикът припомня, че може да се обмисли въвеждането на процедура за „червен картон“, при която някои национални парламенти ще могат да спрат дадени законодателни предложения, ако те не са в съответствие с принципа на субсидиарност, освен ако възраженията им не бъдат надлежно отразени, както и въвеждането на механизъм за „зелен картон“, с който ще се даде възможност на националните парламенти да предлагат въвеждане, изменение или отмяна на законодателството на Съюза. И двете предложения са направени от национални парламенти.

Докладчикът счита, че на принципа на пропорционалност следва да бъде отредена по-важна роля в процеса на вземане на законодателни решения. За тази цел Комисията следва да извършва задълбочени оценки на пропорционалността на различните варианти, които има на разположение, за да гарантира, че се предприемат само минималните действия, необходими за постигане на регулаторните цели. Тя също така следва да предоставя на съзаконодателите достатъчно подробно описание на всички различни разгледани алтернативи, за да може да има по-ефективен контрол на нейните предложения от гледна точна на пропорционалността. Следва да се разгледа и възможността за разширяване на обхвата на мотивираните становища, за да бъде включен и принципът на пропорционалност.

И накрая докладчикът отбелязва, че проверката на съответствието с принципа на субсидиарност не следва да се извършва единствено в началния етап, а също така и в хода на законодателния процес, за да се разберат последиците от приемането на акта, и естествено – в края на законодателния процес, тъй като е възможно предложението да е било изменено съществено преди приемането му.


СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси (21.4.2016)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно Годишния доклад за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността

(2015/2283(INI))

Докладчик по становище: Кажимеж Михал Уяздовски

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства пакета от мерки за по-добро регулиране, приет на 19 май 2015 г. с цел да гарантира, че законодателството на ЕС обслужва по-добре интересите на гражданите; също така приветства включването в пакета от мерки за по-добро регулиране на по-подробно обяснение за това как законодателното предложение изпълнява правните задължения за субсидиарност и пропорционалност; счита обаче, че са необходими материални и опростени критерии за извършването на последователен превантивен преглед на субсидиарността и пропорционалността на законодателството на ЕС и за установяване на наличието на нарушение на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

2.  подкрепя по-силен, по-ефективен ЕС; подчертава обаче, че пакетът от мерки за по-добро регулиране трябва да бъде използван, за да се създаде солидно европейско законодателство за въпроси, по отношение на които истински напредък и добавена стойност могат да бъдат постигнати най-добре на европейско равнище, и не трябва да води до бездействие на европейско равнище;

3.  припомня, че всяко предложение на Комисията е придружено от изложение на мотивите, което определя, наред с другото, дали инициативата е в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност;

4.  категорично подчертава, че оценките на въздействието са ключов инструмент за гарантиране на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност и за насърчаване на отчетността; насърчава Комисията да постави по-голям акцент върху субсидиарността и пропорционалността при извършването на своите оценки на въздействието в рамката на насоките за по-добро регулиране;

5.  подчертава, че приемането на законодателни актове изисква съгласието на голямо мнозинство в рамките на Съвета, което включва националните министри на всички държави членки, които носят политическа отговорност пред своите национални парламенти, като по този начин се спазва изцяло принципът на субсидиарност;

6.  изразява съжаление относно намаляването на броя на мотивираните становища, получени от националните парламенти през 2014 г.; взема под внимание мнението на Комисията, че това далеч не е отражение на намален интерес от страна на националните парламенти, а може да се дължи на намаляващия брой законодателни предложения на Комисията (тъй като обемът мотивирани становища е останал непроменен спрямо броя на предложенията на Комисията), но може също така да отразява факта, че неспазването на субсидиарността рядко е проблем; въпреки това насърчава националните парламенти да играят по-активна роля в европейския дебат и да си сътрудничат дори по-тясно; призовава Комисията да подобри качеството на своите изложения на мотивите относно субсидиарността и да засили ангажимента си по отношение на мотивираните становища;

7.  отбелязва също, че само 15 камари са издали мотивирани становища през 2014 г. и че това представлява намаление с приблизително 50% в нивото на участие сред всички 41 камари в сравнение с 2013 г.;

8.  приветства факта, че през 2014 г. всички институции на ЕС са изиграли активна роля при гарантирането на контрола върху принципа на субсидиарност и пропорционалност в съответствие с член 5 от Договора за Европейския съюз; приветства факта, че политическият диалог между Комисията и националните парламенти се е подобрил, включително чрез различните посещения на членове на Комисията в националните парламенти;

9.  отбелязва обаче, че мнозинството от становищата, представени от националните парламенти, са внесени само от няколко национални камари; насърчава другите камари да участват по-активно в европейския дебат;

10.  счита при все това, че е важно националните и регионалните парламенти да бъдат подкрепяни чрез инструменти, които позволяват обмен на информация, като например създаването на ИТ платформа, която да е достъпна за гражданите на ЕС; подчертава, че особено предвид факта, че обемът мотивирани становища, получени от националните парламенти през 2014 г., е останал непроменен в сравнение с броя на предложенията на Комисията, следва да бъде разработен механизъм за подобряване на участието на националните парламенти в законодателния процес на ЕС, въпреки че компетенциите на всяка институция и принципът на субсидиарност трябва да се спазват изцяло;

11.  съответно насърчава използването на междупарламентарно сътрудничество, за да бъде подсилена ролята на националните парламенти в законодателния процес на ЕС; подчертава колко е важно да се използват по по-добър начин междупарламентарните инструменти, които са на разположение на националните парламенти, като например Конференцията на комисиите по европейски въпроси, междупарламентарните заседания, проведени от Европейския парламент, както и Междупарламентарната конференция за общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана;

12.  поради това счита, че е важно да се повиши осведомеността на националните парламенти по отношение на тяхната специфична роля в европейския процес по вземане на решения и да продължава да се поощрява употребата на IPEX, която улеснява обмена на информация; припомня, че обществените консултации, организирани редовно от Комисията, могат да бъдат източник на информация, но остават до голяма степен неизползвани от членовете на националните парламенти;

13.  призовава националните парламенти и Европейския парламент да си сътрудничат по-ефективно, включително чрез развиване на неформални контакти между членовете на ЕП и националните парламентаристи по отношение на конкретни области на политиката;

14.  взема под внимание искането, направено от няколко национални парламента за удължаване на осемседмичния период, в който те могат да изпратят обосновано становище съгласно член 6 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност; счита, че осемседмичният период, който е на разположение на националните и регионалните парламенти, следва да бъде тълкуван по гъвкав начин, за да бъде поощрено по-активното участие на националните парламенти в европейския дебат; счита, че след приемането на Договора от Лисабон участието на националните парламенти във въпросите на ЕС се е развило значително, включително чрез тяхното редовно свързване с други национални парламенти; силно насърчава националните парламенти да използват пълноценно ролята, която им е предоставена от действащите договори;

15.  припомня, че в допълнение за националните парламенти е възможно да изразят своите опасения относно субсидиарността по всяко време в рамките на процедурата на консултация или в рамките на политическия диалог чрез становище, адресирано до Комисията;

16.  счита, че Комисията следва да реагира адекватно на искането на няколко национални камари за по-засилена процедура за контрол на субсидиарността; (препоръчва да продължава да се използва мрежата от представители на националните парламенти, за да се повиши осведомеността по отношение на принципите на субсидиарност и пропорционалност и да се подобри функционирането на IPEX; подкрепя искането на някои национални камари да изиграят по-решаваща роля, като предлага Комисията да следва да отговори на националните парламенти, които задействат процедурата за „жълт картон“; изразява същевременно мнението, че би било полезно да се знае становището на Комисията по отношение на идеята за „зелена карта“.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.4.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Mercedes Bresso, Fabio Massimo Castaldo, Kostas Chrysogonos, Richard Corbett, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Ramón Jáuregui Atondo, Constance Le Grip, Jo Leinen, Morten Messerschmidt, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Paulo Rangel, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Barbara Spinelli, Claudia Tapardel, Josep-Maria Terricabras, Kazimierz Michał Ujazdowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Gerolf Annemans, David McAllister, Andrej Plenković, Cristian Dan Preda

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Axel Voss


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.3.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Kostas Chrysogonos, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Mary Honeyball, Sajjad Karim, Sylvia-Yvonne Kaufmann, António Marinho e Pinto, Jiří Maštálka, Emil Radev, Julia Reda, Pavel Svoboda, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Daniel Buda, Angelika Niebler, Virginie Rozière, Rainer Wieland

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Eugen Freund, Maria Noichl


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

20

+

PPE

S&D

 

ECR

ALDE

GUE/NGL

Verts/ALE

EFDD

Daniel Buda, Angelika Niebler, Emil Radev, Pavel Svoboda, Rainer Wieland, Tadeusz Zwiefka

Eugen Freund, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Mary Honeyball, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Maria Noichl, Virginie Rozière

Sajjad Karim

Jean-Marie Cavada, António Marinho e Pinto

Jiří Maštálka

Max Andersson, Julia Reda

Isabella Adinolfi, Joëlle Bergeron

0

-

-

-

2

0

GUE/NGL

ENF

Kostas Chrysogonos

Marie-Christine Boutonnet

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация - Политика за поверителност