Процедура : 2016/2208(DEC)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0160/2017

Внесени текстове :

A8-0160/2017

Разисквания :

PV 26/04/2017 - 19
CRE 26/04/2017 - 19

Гласувания :

PV 27/04/2017 - 5.13
CRE 27/04/2017 - 5.13

Приети текстове :

P8_TA(2017)0144

ДОКЛАД     
PDF 1016kWORD 128k
4.4.2017
PE 592.205v02-00 A8-0160/2017

относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година

(2016/2208(DEC))

Комисия по бюджетен контрол

Докладчик: Йоахим Целер

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година

(2016/2208(DEC))

Европейският парламент,

–  като взе предвид специалните доклади на Сметната палата, изготвени съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година(1),

–  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2015 година (COM(2016)0475 – C8-0338/2016)(2),

–  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година, придружен от отговорите на институциите(3),

–  като взе предвид декларацията за достоверност(4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2015 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид своето решение от ... 2017 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III – Комисия(5), и своята резолюция, съдържаща забележките, която е неразделна част от това решение,

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 21 февруари 2017 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година (05876/2017 – C8-0037/2017),

–  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(6) на Съвета, и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

–  като взе предвид член 93 и приложение ІV към своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0160/2017),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

Б.  като има предвид, че специалните доклади на Сметната палата предоставят информация по важни въпроси, свързани с изпълнението на фондовете, и по този начин помагат на Парламента да упражнява своите функции на орган по освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

В.  като има предвид, че забележките на Парламента относно специалните доклади на Сметната палата са неразделна част от горепосоченото му решение от …2017 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III – Комисия;

Част І – Специален доклад № 18/2015 на Сметната палата, озаглавен „Предоставяне на финансова помощ за страни, намиращи се в затруднено положение“

1.  отбелязва констатациите и препоръките на Специален доклад № 18/2015 на Сметната палата („Палатата“): Предоставяне на финансова помощ за държави членки, намиращи се в затруднено положение;

2.  приветства първия специален доклад на Палатата относно икономическото управление в Съюза и очаква предстоящите доклади, които ще бъдат публикувани през следващата година;

3.  изразява съжаление, че Палатата не е включила в настоящия доклад всички държави членки, които са получили финансова помощ от началото на финансовата криза, включително програмата за Гърция, с цел да се улесни сравнението;

4.  въпреки това приветства факта, че Палатата ще изготви отделен специален доклад относно Гърция; призовава Палатата да сравни резултатите на двата специални доклада, и по-специално да разгледа предложенията на Парламента за доклада относно Гърция, включително средносрочните и дългосрочните резултати (т.е. настоящия дебат относно евентуалното намаляване на дълга);

5.  насърчава Палатата да продължи да укрепва собствените си човешки ресурси и експертен опит в тази област, за да подобри качеството на работата си; призовава Палатата междувременно да вземе изцяло предвид поисканите от нея външни експертни доклади като основа за одита;

6.  обръща внимание на факта, че Палатата е ограничила одита до много краткосрочния и конкретен сценарий за предоставяне на финансова помощ съгласно решението, взето от Съвета, без да вземе предвид други потенциални решения за фискалните дисбаланси, които вече бяха част от обществения и академичния дебат, като например поемането на общи гаранции за държавния дълг или намаляването на дълга;

7.  изразява съжаление, че докладът се фокусира единствено върху управлението на помощта, но не анализира, нито поставя под въпрос съдържанието на програмата и условията, договорени за предоставянето на финансова помощ;

8.  отбелязва, че конкретните мерки, предприети от Съюза на политическо равнище, и основните характеристики на програмите са описани единствено в специалния доклад; насърчава Палатата да анализира дали приетите мерки са били подходящи за целите на програмите и по какъв начин са взаимодействали с по-широката политическа рамка и дългосрочните цели, включително стратегията „Европа 2020“;

9.  отбелязва, че целите на програмите за финансова помощ са страните, които получават помощ, да се завърнат на финансовите пазари, да постигнат устойчиви публични финанси, да възстановят растежа и да намалят безработицата; изразява съжаление, че в констатациите си Палатата не е анализирала напълно резултатите от програмата спрямо тези цели;

10.  отбелязва, че Палатата е фокусирала заключенията си основно върху Комисията като управител на финансовата помощ, но счита, че за постигането на по-добро разбиране е трябвало да се обърне повече внимание на Международния валутен фонд и Европейската централна банка (ЕЦБ), които първоначално оказваха подкрепа на Комисията при изготвянето и мониторинга на програмите;

11.  споделя мнението на Комисията, че ролята на Съвета и другите партньори е била подценена при изготвянето и управлението на програмата; призовава Палатата и Комисията да анализират целесъобразността на приетите от Съвета мерки и ролята на ЕЦБ, както и това дали те са били подходящи за постигането на целите на програмата и са допринесли за постигането на целите на Съюза, включително за постепенното излизане от икономическата криза, създаването на повече работни места и растеж;

12.  изразява съжаление, че партньорите невинаги са споделяли цялата налична информация с Комисията, което е довело до непоследователен подход на преговарящия екип; настоятелно призовава Комисията да изготви официални споразумения с партньорите си, за да има своевременно пълен достъп до цялата налична информация и по този начин да се избегнат подобни проблеми в бъдеще;

13  подчертава, че някои от посочените в програмите реформи (т.е. реформата на пазарите на труда) могат да доведат до резултати по отношение на конкурентоспособността единствено в дългосрочен план, докато същевременно програмите за финансова помощ целят главно непосредствени резултати в краткосрочен план;

14.  отбелязва, че програмите са били базирани главно на разходната част (реформи на пазарите на труда, пенсионни схеми и схеми за безработица, намаляване на местните органи и т.н.), както и на съкращения в обществените програми; изразява разбиране, че тези съкращения са направени с цел реформирането на финансовите пазари на подпомаганите страни;

15.  настоятелно призовава Съвета да разгледа внимателно пакета от инструменти и набора от налични мерки за бъдещите програми за финансова помощ, за да се намали въздействието върху населението, нежеланите последици за вътрешното търсене и социализацията на разходите от кризата;

16.  подчертава, че финансовата помощ, предоставена на намиращите се в затруднено положение държави членки, е била под формата на взети на капиталовите пазари заеми, като бюджетът на Съюза е бил използван като гаранция; счита, че ролята на Парламента като бюджетен орган в тези програми е била подкопана, което е намалило още повече демократичната легитимност на предоставяната финансова помощ;

17.  настоятелно призовава Комисията да повиши степента на участие на Парламента в рамките на финансовата помощ, когато това е свързано с бюджета на Съюза;

18.  счита, че е важно да се проучи ролята на Европейската централна банка при непрякото подпомагане на държавите членки за изпълнението на целите им и по-широката подкрепа за финансовата структура на Съюза по време на финансовите програми;

19.  счита, че в началото на кризата беше трудно да се предвидят някои резки дисбаланси, които имаха разрушителни последици в някои държави членки; подчертава, че е било трудно да се предвидят големината и естеството на световната финансова криза през 2007–2008 г., която беше безпрецедентна;

20.  споделя становището на Палатата, че вниманието, отделено на правната рамка за надзора преди кризата, не е било достатъчно, за да се установи рискът при основните фискални позиции във времена на тежка икономическа криза;

21.  приветства одобрението от страна на законодателите на пакетите от „шест“ и „две“ законодателни предложения, въведени вследствие на финансовата криза с цел да коригират разкритите от кризата слабости в надзора; счита обаче, че реформата на рамката за икономическо управление на Съюза през последните години не е довела до пълно прекратяване на кризата, и призовава Комисията да продължи да анализира силните и слабите страни на новата рамка спрямо други сходни икономики (САЩ, Япония и други страни от ОИСР) и да предложи нови реформи, ако е необходимо;

22.  призовава Комисията да последва препоръката на Палатата, като подобри още повече качеството на макроикономическите и фискалните си прогнози;

23.  отбелязва заключението на Палатата, че при трудни времеви ограничения и ограничен опит Комисията е успяла да поеме нови задължения в областта на управлението на програмите за финансова помощ; подчертава заключението на Сметната палата, че това е постижение, като се вземат предвид обстоятелствата;

24.  приветства решението управлението на финансовата помощ да бъде поверено на Комисията, а не на другите финансови партньори, което ще даде възможност за отпускане на съобразена с потребностите помощ, която отчита характеристиките и ангажираността на държавите членки;

25.  счита, че, въпреки че държавите членки следва да бъдат третирани еднакво, съществува необходимост от гъвкавост за адаптиране и коригиране на програмите и реформите към специфичните национални обстоятелства; счита, че в бъдещите програми на Комисията и докладите на Палатата следва да бъде необходимо да се идентифицира и разграничава прилагането на мерките на Съюза със строго европейски характер от националните конюнктурни програми;

26.  взема предвид забележката на Палатата относно трудностите, които Комисията е срещнала при проследяването на информацията, и факта, че процедурите ѝ не са били насочени към ретроспективна оценка на взетите решения;

27.  подчертава, че в ранния етап на програмите Комисията е действала под тежък времеви и политически натиск предвид наличието на неясни рискове, които поставиха под съмнение стабилността на цялата финансова система и чиито последици за икономиката бяха непредвидими;

28.  счита, че въпреки липсата на предишен опит в областта на финансовата помощ Комисията „се е учила чрез практика“, успяла е правилно да въведе тези програми сравнително бързо и е подобрила управлението си за следващите програми;

29.  споделя препоръките на Палатата, съгласно които Комисията допълнително да анализира ключовите аспекти на корекциите, извършвани от страните, но също така и да сравни икономическите прогнози, в т.ч. за жилищния пазар, публичния и частния национален дълг; настоятелно призовава всички държави членки да предоставят систематично и редовно необходимите данни на Комисията;

30.  счита, че времето от стартирането на първата програма на Съюза до края на анализа на Палатата би трябвало да даде възможност за включване на препоръки както за подобренията, така и за резултатите от програмата за бъдещите програми, вследствие на междуинституционалния и противоречив диалог между Палатата и Комисията;

31.  счита, че от съображения за прозрачност и подобряване на информацията и комуникацията с гражданите отговорите на Комисията и становището на Палатата следва да бъдат представени в две колони, за да се даде възможност за сравнение на мненията, както се прави за годишния доклад на Палатата;

32.  като отчита чувствителния характер на тези нови доклади относно финансовото управление на Съюза, препоръчва съобщенията за пресата и другите комуникационни документи да отразяват подробно констатациите и препоръките на Палатата;

Част ІІ – Специален доклад № 19/2015 на Сметната палата, озаглавен „Подобряването на техническата помощ за Гърция изисква повече внимание към резултатите“

33.  отбелязва, че по време на изготвянето на този работен документ Комисията вече е представила своето предложение за създаване на програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР); приветства факта, че Комисията очевидно е взела предвид препоръките на Европейската сметна палата, и изразява надежда, че ППСР ще представлява силен инструмент за техническа помощ (ТП) въз основа на поуките, извлечени от работната група за Гърция;

34.  изразява загриженост, че временното и бързо създаване на работната група предизвика някои от оперативните ѝ проблеми; призовава за извършване на изчерпателна оценка на положението на място и за формулиране на кратък поетапен план за действие като задължителен предварителен етап за всеки проект за ТП; отправя искане към Комисията в своите последващи програми за ТП тя да приложи по-планиран подход, включително график с начална и крайна дата за мандатите;

35.  подчертава факта, че един специален бюджет представлява съществена предпоставка за успешна програма за ТП както за разходите за планиране, така и за разходите за рационализиране, като по този начин се избягва спазването на различни равнища на контрол и правила, свързани с отделни бюджетни редове;

36.  отбелязва, че работната група е управлявала впечатляващ брой проекти с участието на многобройни партньорски организации; счита, че е било възможно подобряване на въздействието на ТП посредством рационализиране на програмите, ограничаване на броя на партньорските организации и обхвата на проектите с цел свеждане до минимум на усилията за административна координация и увеличаване на ефективността;

37.  изразява съжаление, че държавата членка, която е бенефициент, както и работната група не са предоставили на Комисията редовни доклади за дейността; посочва, че Комисията следва да настоява да получи тримесечни доклади за дейността без прекомерно забавяне и всеобхватен окончателен доклад под формата на последваща оценка в разумен срок след приключване на дейността на работната група за Гърция; отправя искане към Комисията систематично да следи за прилагането на ТП с цел внасяне на корекции за осъществяване на ТП, насочена към резултатите; освен това отправя искане към ТП и работната група за Гърция да отчетат в различните си доклади как и къде точно в Гърция са изплатени така наречените фондове „bailout“ („за спасяване отвън“);

38.  призовава Комисията, Парламента и Европейския съвет да използват разискването относно програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) за периода 2017–2020 г. като възможност за преразглеждане на добрата практика на лидерите в областта; насърчава Комисията да намери система съвместно с държавите членки за назначаване на експерти пряко от държавите членки, като по този начин се избегне допълнително равнище на сложност и административна тежест чрез заобикалянето на националните агенции;

39.  отправя искане към държавите членки да проявят по-силна ангажираност: основан на резултатите подход би позволил на Парламента и на националните парламенти да играят подпомагаща роля в по-голяма степен посредством своите съответни комисии за бюджетен контрол;

Част ІІI –относно Специален доклад № 21/2015 на Европейската сметна палата, озаглавен „Преглед на рисковете по отношение на действията на ЕС за развитие и сътрудничество, произтичащи от ориентирания към резултатите подход“

40.  приветства специалния доклад, посветен на прегледа на рисковете, свързани с ориентиран към резултатите подход, за действия на Съюза за развитие и сътрудничество и излага наблюденията и препоръките си;

41.  отчита факта, че Комисията е включила анализ на рисковете при управлението на външните си операции, които се характеризират със сложна и нестабилна обстановка с многобройни рискове, държави партньори на различна степен на развитие и с различни рамки на управление;

42.  приветства особено препоръката на Палатата до Комисията да подобри използването на терминологията във връзка с дългосрочните резултати (крайни продукти, крайни ефекти и въздействие) и подчертава значението на формулирането на истински цели „SMART“, преди да бъде взето каквото и да е решение за финансиране на различни проекти;

43.  подчертава необходимостта от поставяне на допълнителен акцент върху формулирането на „постижими и реалистични“ цели, за да се избегнат случаи, при които първоначалните цели са изпълнени от държавите партньори, но няма постигнат значителен резултат по отношение на развитието;

44.  счита за необходимо въздържане от съсредоточаване върху бюджетния резултат като единствена управленска цел, тъй като това може да бъде в ущърб на принципа на добро финансово управление и постигането на резултати;

45.  припомня, че редовното наблюдение и набелязване на високорискови фактори (външни, финансови и оперативни) и количественото им определяне – от етапа на идентифициране до етапа на изпълнение – са предпоставки не само за добро финансово управление и качество на разходите, но и за осигуряване на надеждност, устойчивост и репутация на интервенциите на Съюза; счита, че дейностите по стартиране и рисковите профили на държавите също улесняват изработването на стратегия за бързо намаляване на риска в случай на влошаване на ситуацията в дадена държава партньор;

46.  набляга на необходимостта от редовно адаптиране на контролната среда и функциите за управление на риска, за да се взема предвид появата на нови форми на инструменти и механизми за помощ като смесено финансиране, доверителни фондове и финансови партньорства с други финансови институции;

47.  повтаря възгледа си, че е необходим нов баланс между усвояване, спазване и изпълнение, който да бъде отразен в управлението на операциите;

48.  счита, че развиването у държавите партньори на изграждане на капацитет, рамки на управление и ангажираност е също важен начин за ограничаване на системните рискове, за да се улесни благоприятна среда, в която финансовите средства да могат да достигат до предвидените за тях цели и да се отговори на трите изисквания – за икономичност, ефективност и ефикасност;

49.  счита, че също така е необходимо да се засилят политическият диалог и диалогът по политиките, обвързването на помощта с условия и рамката на логическата верига, за да се гарантира както съгласуваността между решение и предпоставки за плащания или отпускане на средства по споразумения за финансиране чрез ясно обвързване на плащанията с постигането на действия и резултати, така и уместността на избраните цели и показатели;

50.  насърчава международните институции, особено при съфинансиране и инициативи с множество донори:

–  да оценяват и планират бъдещите ползи от даден проект и начина, по който всеки партньор допринася за крайните резултати и по-широкото въздействие, така че да се избягват въпроси относно заслугите за резултатите, т.е. коя част от резултатите се дължи на финансирането от Съюза или на интервенции на други донори;

–  да обединяват своите рамки на управление с рамката на Съюза, по-конкретно чрез подобряване на методите си за управление на риска; счита, че заменяемостта на финансовите средства следва да бъде наблюдавана отблизо поради нейната висока степен на риск от гледна точка на доверието;

51.  призовава Комисията да гарантира, че връзката между оценките и формулирането на политиката е ефективна, като се отчитат всички поуки от процеса на вземане на решения;

52.  припомня, че възпрепятстването на наблюдението на ефективността и оценката на резултатите е в ущърб на публичната отчетност и на изчерпателната информация за създателите на политики;

Част ІV — Специален доклад № 23/2015 на Сметната палата, озаглавен „Качество на водите в басейна на река Дунав – постигнат е напредък по отношение на прилагането на Рамковата директива за водите, но са необходими още действия“

  счита, че Комисията следва да предостави насоки за по-диференцирано докладване на напредъка по отношение на качеството на водите;

  изразява съгласие със Палатата, че Комисията следва да насърчи постигането на сравнимост на данните, например чрез намаляване на несъответствията в броя на физикохимичните вещества, които се оценяват във връзка с екологичното състояние;

  подчертава необходимостта Комисията да продължи своето проследяване на ситуацията в държавите членки по отношение на напредъка за постигане на добро качество на водите, което е цел на Рамковата директива за водите;

  приканва държавите членки да осигурят добър мониторинг на качеството на водите, за да разполагат с точна информация за състоянието и произхода на замърсяването на водните обекти, която да им позволи по-добра насоченост и увеличаване на разходната ефективност на корективните мерки;

  насърчава държавите членки да осигурят координация между органите, определящи мерките в плановете за управление на речните басейни, и органите, одобряващи проектите за финансиране;

  насърчава държавите членки да оценяват и гарантират ефективността на механизмите за прилагане, и по-специално обхвата, който трябва да се постигне, и възпиращия ефект на налаганите санкции;

  приканва държавите членки да оценят потенциала на използването на таксата за замърсяване на водата като икономически инструмент и като начин за прилагане на принципа „замърсителят плаща“, поне по отношение на основните вещества, които оказват неблагоприятно въздействие върху качеството на водите;

  приканва Комисията да извършва систематична оценка не само на наличието, но и на целесъобразността на стандартите за добро земеделско и екологично състояние и минималните изисквания, приети от държавите членки;

  отбелязва, че Комисията следва да предостави насоки относно възможните методи за възстановяване на разходите в областта на дифузното замърсяване;

  призовава държавите членки да извършат оценка на потенциала за използването на икономически инструменти, като например екологични данъци, като стимул за намаляване на замърсяването и като начин за прилагане на принципа „замърсителят плаща“;

  приканва Комисията и държавите членки да определят начини за опростяване на организацията и извършването на проверките и за гарантиране на тяхната ефективност, въз основа на списък на механизмите за прилагане на равнището на Съюза и на национално равнище;

Част V — Специален доклад № 24/2015 на Сметната палата, озаглавен „Борба с измамите с ДДС в рамките на Общността – необходими са допълнителни действия“

64.  счита, че Комисията следва да предприеме действия за създаването на обща система за изчисляване на размера на вътрешнообщностните измами с ДДС, чрез която държавите членки ще могат да оценяват своята ефективност с помощта на подходящи показатели; ефективността следва да се изразява в намаляване на случаите на вътрешнообщностни измами с ДДС, увеличаване на случаите на разкрити измами и увеличаване на размера на данъците, които са събрани след разкриване на измамите;

65.  счита, че, за да се подобри ефективността на Eurofisc в качеството на ефикасна система за ранно предупреждение, Комисията следва да препоръча на държавите членки да: а) въведат общ анализ на риска, за да се гарантира, че информацията, обменяна чрез Eurofisc, е добре насочена към случаите на измами; б) подобрят бързината и честотата на този обмен на информация; в) използват надеждна и лесна за ползване ИТ среда; г) създадат подходящи показатели и целеви нива за измерване на резултатите от различните области на дейност; д) участват във всички области на дейност на Eurofisc;

66.  призовава Комисията в контекста на извършваната от нея оценка на процедурите за административно сътрудничество между държавите членки за обмен на информация между техните данъчни органи за борба с вътрешнообщностните измами с ДДС да направи посещения за мониторинг, подбрани въз основа на анализ на риска; тези посещения за мониторинг следва да се съсредоточат върху навременното предоставяне на отговори от държавите членки на исканията за информация, надеждността на системата за обмен на информация за ДДС, бързината, с която се извършват многостранните проверки, и последващите действия във връзка с констатациите от предишни доклади относно административното сътрудничество;

67.  като има предвид, че държавите членки се нуждаят от информация от държави извън Съюза за целите на събирането на ДДС във връзка с електронната търговия от типа „бизнес към потребител“ (Business to Consumer) на услуги и нематериалните активи, доставяни чрез интернет; призовава Комисията да съдейства на държавите членки при договарянето на споразумения за взаимна помощ със страните, където са установени повечето от доставчиците на цифрови услуги, и да подписва тези споразумения, с цел засилване на сътрудничеството с държави извън Съюза и осигуряване на събирането на ДДС.

68.  счита, че тъй като вътрешнообщностните измами с ДДС често са свързани с организираните престъпни структури, Комисията и държавите членки следва да премахнат правните пречки, които възпрепятстват обмена на информация между административните, съдебните и правоприлагащите органи на национално равнище и на равнището на Съюза; По-специално, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Европол следва да имат достъп до данните от системата за обмен на информация за ДДС и от системата Eurofisc, а държавите членки следва да се ползват от разузнавателните данни, предоставени от тях;

69.  счита, че Комисията следва да предостави достатъчни финансови ресурси, за да се гарантира жизнеспособността и устойчивостта на оперативните планове за действие, създадени от държавите членки и ратифицирани от Съвета по линия на инициативата за Европейска мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи;

Част VI — Специален доклад № 25/2015 на Сметната палата, озаглавен „Подкрепа на ЕС за инфраструктура в селските райони – възможност за постигане на значително по-голяма икономическа ефективност“

70.  потвърждава значението на инвестициите в инфраструктура в селските райони, подкрепени със средства на Съюза, по-специално от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), чиито ползи надхвърлят рамките на селскостопанския сектор, за нужди, които в противен случай вероятно не биха били финансирани поради сериозните икономически предизвикателства и недостига на финансиране, пред които са изправени селските райони;

71.  отбелязва, че финансирането от ЕЗФРСР за инфраструктурни проекти се основава на споделено управление, при което държавите членки отговарят за управлението, мониторинга и контрола, както и за избора и изпълнението на проектите, а ролята на Комисията е да контролира правилното функциониране на системите за управление и контрол в държавите членки; счита, че тези роли следва да бъдат определени по-ясно, за да може бенефициентите да имат яснота относно областите, които са от компетентността на органите за мониторинг; подчертава, че както Комисията, така и държавите членки трябва да спазват принципите на доброто финансово управление;

72.  счита констатациите и препоръките на Палатата, включени в Специален доклад № 25/2015, за полезни за по-нататъшното подобряване на обвързаното с постигането на резултати използване на финансираните от Съюза инвестиции в инфраструктура в селските райони и за постигането на по-добри резултати и икономическа ефективност, и отправя искане към Комисията да ги изпълни;

73.  настоятелно препоръчва инвестициите на Съюза в инфраструктура в селските райони да бъдат насочени изрично към проекти, които позволяват подобряване на обществените услуги и/или допринасят за създаването на работни места и икономическото развитие на селските райони, и за които има явна необходимост от публично подпомагане и които създават добавена стойност, като в същото време се гарантира функцията на тези фондове като допълнителни инвестиции, които не може да се използват като заместител за националното финансиране на услуги от основно значение;

74.  препоръчва държавите членки да използват координиран подход, който изразява количествено нуждите и, когато е приложимо, произтичащия недостиг на финансиране и обосновава интервенцията по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), и който разглежда не само финансовите средства и програмите на Съюза, но също така и националните, регионалните и местните програми и публични и частни фондове, които биха могли да се използват – или вече се използват – за същите нужди като ПРСР;

75.  призовава Комисията да надгражда върху първите стъпки за осигуряване на ефективна координация и взаимно допълване между различните фондове на Съюза, предприети чрез използвания от нея контролен списък за гарантиране на съгласуваност на ПРСР за периода 2014 – 2020 г., и да предоставя допълнителни насоки на държавите членки в хода на изпълнението на програмите, не само за начина за постигане на по-добро взаимно допълване, но също и за това как да се избегне рискът от замяна на фондове и да се намали рискът от икономически загуби поради неефективно разпределение на ресурсите; призовава Комисията в тази връзка да се намесва също така чрез насърчаване на добри практики;

76.  препоръчва на държавите членки, с цел да се намали рискът от икономически загуби поради неефективно разпределение на ресурсите, преди да определят размера на помощите за инфраструктурни мерки да преценят подходящото равнище на публичното финансиране, необходимо за насърчаване на инвестициите, както и по време на процеса на подбор на проекти, да проверяват, ако е уместно преди одобряването на заявленията за подкрепа, дали заяви­телят разполага с достатъчен капитал или с достъп до капитал за финансиране на целия проект или част от него; насърчава по-доброто използване на информационни системи за управление от държавите членки;

77.  призовава за спазване на принципа за допълняемост на всички равнища и настоява следователно за правилното създаване на комитети за мониторинг и тяхното активно участие в процеса на координация; отправя искане към Комисията да използва пълноценно своята консултативна роля в комитетите за мониторинг;

78.  приветства факта, че през март 2014 г. Комисията е издала насоки за насърчаване на държавите членки да гарантират, че критериите за допустимост и подбор се прилагат по прозрачен и последователен начин през целия програмен период, че критериите за подбор се прилагат дори в случаите, когато наличният бюджет е достатъчен за финансиране на всички допустими проекти, и че проектите, чийто общ резултат е под определен праг, са изключени от възможността да се ползват от подпомагане и призовава държавите членки стриктно да следват тези насоки за финансирани от Съюза инфраструктурни проекти в селските райони;

79.  отправя искане към държавите членки да установят и последователно да прилагат критерии, които да гарантират избора на икономически най-ефективните проекти – проектите, които имат потенциал да дадат най-голям принос за постигането на целите на ПРСР за единица разходи; иска от тях да гарантират, че оценките на разходите по проектите се основават на актуална ценова информация, която отразява действителните пазарни цени, и че процедурите за възлагане на обществени поръчки са справедливи и прозрачни и насърчават реалната конкуренция; отбелязва разработените от Комисията в края на 2014 г. насоки относно начините за избягване на често срещани грешки в проекти, съфинансирани от Съюза, и насърчава всички държави членки да изпълняват изискванията за предварителните условия за обществените поръчки до края на 2016 г.;

80.  призовава също така за повече прозрачност в процеса на подбор и счита, че общественото мнение относно местни проблеми в селските райони следва да бъде отчитано от управляващите органи при одобряване на заявленията за отпускане на безвъзмездни средства; признава, че местните групи за действие могат да играят важна роля в този процес;

81.  препоръчва на Комисията да включи в обхвата на одитите си в бъдеще проверка на аспектите на изпълнението, отнасящи се до инфраструктурните проекти в селските райони и очаква направените от Комисията промени за програмния период 2014 – 2020 г. въз основа на установени в миналото проблеми да доведат до желаните подобрения;

82.  отправя искане към Комисията и държавите членки да въведат изисквания, които задължават бенефициентите да гарантират дългосрочната устойчивост и правилната поддръжка на инфраструктурата, финансирана с инвестиции от Съюза, и да проверяват изпълнението на съответните изисквания;

83.  отправя искане към държавите членки да определят разумен срок за обработване на заявленията за безвъзмездна финансова помощ и исканията за плащания, и да го спазват, тъй като в повечето случаи бенефициентите предварително са взели мостови кредити за довършване на работите;

84.  препоръчва за периода 2014 – 2020 г. Комисията и държавите членки да събират навременни, подходящи и надеждни данни, които предоставят полезна информация за постиженията на финансираните проекти и мерки; очаква тази информация да позволи да се направят изводи относно ефикасността и ефективността на изразходваните средства и да се установят мерките и видовете инфраструктурни проекти, които дават най-голям принос за постигането на целите на Съюза, и да осигури стабилна основа за подобряване на управлението на мерките;

85.  насърчава държавите членки да гарантират определянето на ясни, конкретни и, когато е възможно, количествено измерими цели за проектите, за които се предоставя финансиране, и този начин да улеснят изпълнението и мониторинга на проектите и да осигурят полезна обратна връзка за управляващите органи;

86.  потвърждава, че „воденото от общностите местно развитие“ е важен инструмент за преодоляване на недостатъците, установени от Палатата;

Част VІІ – Специален доклад № 1/2016 на Сметната палата, озаглавен „Добре планирана и основана на надеждни данни ли е системата на Комисията за измерване на резултатите по отношение на доходите на земеделските стопани?“

87.  препоръчва на Комисията да разработи по-всеобхватна статистическа рамка за предоставяне на информация за разполагаемия доход на земеделските домакинства и за по-добро отразяване на жизнения стандарт на земеделските стопани; за тази цел Комисията следва, в сътрудничество с държавите членки и въз основа на обща методология, да обмисли как най-добре да разработи и комбинира съществуващите статистически инструменти на Съюза.

88.  препоръчва на Комисията да подобри рамката за сравняване на доходите на земеделските стопани с доходите в други сектори на икономиката;

89.  призовава Комисията да доразвие системата на икономическите сметки за селското стопанство, така че техният потенциал да може да бъде използван по-добре за:

–  предоставяне на по-подробна информация относно факторите, които оказват въздействие върху доходите от селскостопанска дейност;

–  гарантиране на предаването на данни на регионално равнище въз основа на официални споразумения с държавите членки.

90.  счита, че Комисията следва да провери дали системата на икономическите сметки за селското стопанство може да бъде допълнително развита, за да се направи разумна оценка на икономическата стойност на обществените блага, които се произвеждат от земеделски стопани и гарантира, че информацията от системата на икономическите сметки за селското стопанство се използва по подходящ начин в показателите за дохода;

91.  препоръчва на Комисията да базира анализа си на доходите на земеделските стопани на показатели, отчитащи настоящото състояние на селското стопанство, както и на достатъчни и последователни данни за всички бенефициенти на мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП). това може да бъде направено чрез развитието на полезни взаимодействия между съществуващите административни данни или чрез разработването на системата за земеделска счетоводна информация, или на други подходящи статистически инструменти;

92.  счита, че с оглед на значението на системата на икономическите сметки за селското стопанство за мониторинга на ОСП, Комисията следва да въведе редовно представяне на отчети за качеството на системата на икономическите сметки за селското стопанство и да получи разумна увереност, че държавите членки имат установена рамка за осигуряване на качеството, за да се гарантира, че предоставените от държавите членки данни са съпоставими и съставени в съответствие с критериите за качество, прилагани за европейската статистика;

93.  препоръчва Комисията да отстрани слабостите, установени при изпълнението на системата за земеделска счетоводна информация като договори ясен график със съответните държави членки и насърчи по-доброто използване на потенциала на системата;

94.  Комисията да доразвие настоящите мерки за осигуряване на качеството при изготвянето на статистическите данни за системата за земеделска счетоводна информация от държавите членки, така че да се гарантира, че във всички държави членки секторите и класовете размери на стопанствата, които са от интерес за ОСП, са подходящо представени, отразявайки също и избора, направен от държавите членки по отношение на различните варианти на ОСП;

95.  препоръчва, като се имат предвид слабостите, установени от Палатата, на Комисията да подобри надеждността и пълнотата на информацията за резултатите от мерките на ОСП по отношение на доходите на земеделските стопани чрез:

–  определяне от самото начало на подходящи оперативни цели и базови стойности, спрямо които резултатите от мерките на ОСП да бъдат сравнявани за следващия програмен период;

–  допълване на настоящата рамка на показателите за резултатите с други съответни и качествени данни за измерване на постигнатите резултати в контекста на извършваните от нея оценки;

–  анализиране на ефективността и ефикасността на мерките, предназначени за подпомагане на доходите на земеделските стопани, също в контекста на тези оценки;

Част VІІІ — Специален доклад № 3/2016 на Сметната палата, озаглавен „Борба с еутрофикацията в Балтийско море – необходими са допълнителни и по-ефективни действия“

96.  приветства специалния доклад на Палатата, озаглавен „Борба с еутрофикацията в Балтийско море: необходими са допълнителни и по-ефективни действия“, и одобрява неговите препоръки;

97.  изразява дълбоко съжаление, че въпреки че между 2007 г. и 2013 г. Съюзът е предоставил 14,5 милиарда евро за пречистване на отпадъчните води и опазване на водите в държавите – членки на Съюза в региона на Балтийско море, в допълнение към сумата от 44 милиона евро за подобряване на качеството на водите в Русия и Беларус през периода 2001 – 2014 г., е постигнат ограничен напредък в намаляването на емисиите на хранителни вещества; призовава Комисията да обърне специално внимание на разходната ефективност на гореспоменатите мерки;

98.  подчертава, че еутрофикацията е една от основните заплахи за постигането на добро екологично състояние за Балтийско море, и подчертава важността на борбата с еутрофикацията на едно от най-силно замърсените морета в света; поради това изразява съжаление, че е постигнат само ограничен напредък в рамките на схемата на Комисията за защита на морската среда на Балтийско море (HELCOM) намаляване на емисиите на хранителни вещества, която определя цели за намаляване на тези емисии за всяка от балтийските страни; изразява съжаление, че директивата на Съюза е била само частично приложена от някои държави членки;

99.  подчертава, че държавите членки следва да изработят процедурите на своите програми за нитратите въз основа на най-новите научни данни и становища;

100.  призовава Комисията да изиска от държавите членки да събират информация относно разходната ефективност на мерките за намаляване на освобождаваните количества хранителни вещества, за да разполагат със стабилен анализ за създаването на бъдещи програми от мерки;

101.  настоятелно призовава Комисията да подобри надеждността на данните от наблюдението на хранителните вещества в Балтийско море, тъй като надеждността не е гарантирана;

102.  настоятелно призовава Комисията да насърчава ефективно определяне на уязвимите на нитрати зони в държавите членки, за да се въведат достатъчно мерки в особено уязвимите области и от друга страна да се избегне добавянето на излишна тежест за земеделските стопани, извършващи дейност в райони, които не са уязвими на нитрати; подчертава, че държавите членки в региона на Балтийско море следва да преразгледат определянето на уязвимите на нитрати зони;

103.  отбелязва със загриженост липсата на ефективност на действията за намаляване на замърсяването с хранителни вещества от градските отпадъчни води; отправя искане към Комисията да гарантира ефективно проследяване на изпълнението на Директивата за градските отпадъчни води(7) и да гарантира, че държавите членки изцяло я спазват;

104.  изразява съжаление, че препоръките на HELCOM бяха постигнати само отчасти и се прилагат съгласно директивата на Съюза за конкретни дейности;

105.  отбелязва, че ефектът на лоста е висок при финансирането на проекти в Русия и Беларус; изразява загриженост обаче относно забавянията на проекти, което може да доведе до значителна загуба на ресурси; призовава Комисията да продължи усилията си в това отношение и да се съсредоточи по-отблизо върху ключовите замърсители, установени от HELCOM; също така счита, че по отношение на сътрудничеството между държавите от Съюза и извън Съюза следва да бъдат идентифицирани и масово прилагани най-добрите практики;

Част ІХ – Специален доклад № 4/2016 на Сметната палата, озаглавен „Европейският институт за иновации и технологии следва да промени механизмите си за постигане на резултати и някои елементи на модела си на функциониране, за да постигне очакваното въздействие“

106.  приветства доклада, посветен на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), и излага своите забележки и препоръки по-долу;

107.  приветства заключенията и препоръките на Палатата;

108.  заявява, че Палатата е открила няколко слабости в ключови концепции и оперативни процеси и е направила четири препоръки, които EIT трябва да изпълни, ако иска да стане значим иновационен институт;

109.  припомня процедурите по освобождаване от отговорност на ЕIT във връзка с изпълнението на бюджета за 2012 г. и 2013 г., при които освобождаването от отговорност на EIT беше отложено поради липса на увереност относно законността и правомерността на операциите по предоставяне на безвъзмездни средства от страна на EIT, недостатъчните гаранции поради това, че те не надхвърлят тавана от 25% от общите разходи на общностите на знание и иновации (ОЗИ), високото равнище на неизползваните преноси и забавянията в изпълнението на препоръките на Службата за вътрешен одит на Комисията;

110.  счита, че настоящият доклад на Палатата буди сериозна тревога относно основата, модела на финансиране и функционирането на EIT;

111.  отбелязва отговора на Комисията на доклада, в който тя излага своята гледна точка относно фактите и констатациите; посочва, че Комисията изразява съгласие с повечето препоръки на Палатата;

112.  отбелязва, че в доклада се заявява, че през 2015 г. EIT е направил някои подобрения, които изглежда отразяват констатациите и препоръките на Палатата; отбелязва необходимостта от внимателно наблюдение и оценка за проверка на ефекта на тези подобрения;

113.  подчертава, че сключването на многогодишно споразумение за отпускане на безвъзмездна финансова помощ между EIT и ОЗИ и многогодишната стратегия на ОЗИ не следва да пречат на ежегодното отчитане на ОЗИ;

114.  подчертава, че мониторингът на изпълнението и оценката на резултатите са от първостепенно значение за публичната управленска отговорност и за осигуряването на подробната информация, необходима на лицата, отговарящи за изготвянето на политиките; подчертава, че това трябва да важи и за EIT и ОЗИ;

115.  отбелязва, че комисарят по въпросите на изследванията, науката и иновациите въведе през 2015 г. концепцията за „отворен достъп до иновации“ като ключово политическо понятие в основата на иновационната политика на равнището на Съюза; счита, че не е ясно каква е ролята на EIT в тази концепция; подчертава, че тази концепция не предоставя ясна рамка за последователни и координирани действия на Комисията, като се имат предвид броят на политиките и инструментите в микса и броят на генералните дирекции, участващи в подкрепата на новаторството;

116.  призовава Комисията да гарантира координирана и ефикасна политика в областта на иновациите, в която компетентните генерални дирекции да съгласуват своите дейности и инструменти, и да информира Парламента за тези усилия;

117.  изразява загриженост относно факта, че в ОЗИ участието на предприятията в избора на проекти за научни изследвания може да доведе до положение, при което изследователите да са финансово и по друг начин свързани с промишлеността и вече да не може да се разглеждат като независими; изразява тази своя загриженост на фона на растящото влияние на предприятията в науката и фундаменталните изследвания;

118.  разбира мисията на EIT да насърчава сътрудничеството между висшето образование, научните изследвания и иновациите; отбелязва, че често дружествата може да са основният бенефициент, като законен собственик на иновационни продукти, пуснати на пазара, и като получател на финансови печалби; подчертава, че при това положение е необходимо да се обмисли възможността в модела на сътрудничество да бъде включена структура, чрез която да може определени средства поне частично да се насочват обратно към EIT;

119.  счита, че споменатите подобрения и съгласието, изразено от Комисията с препоръките, дават основание да се очаква по-нататъшно развитие в EIT;

120.  призовава EIT да представи в своя годишен доклад за 2015 г. на органа по освобождаване от отговорност подробен анализ на изпълнението на препоръките на Палатата;

121.  призовава Комисията да представи на Парламента последващ доклад за изпълнението и мониторинга на действията, предприети по отношение на препоръките на Палатата;

Част Х — Специален доклад № 5/2016 на Сметната палата, озаглавен „Осигурила ли е Комисията ефективно изпълнение на Директивата за услугите?“

122.  приветства доклада на Палатата, подкрепя нейните препоръки и изразява задоволство, че Комисията ги приема и ще ги взема предвид в бъдеще;

123.  отбелязва, че независимо от ограничаването на нейния обхват чрез изключване на предоставянето на някои услуги, Директивата за услугите(8) има много широко приложно поле, което наложи Комисията да предприеме набор от мерки, за да се гарантира правилното ѝ изпълнение;

124.  подчертава, че пазарът на услуги все още не е достигнал пълния си потенциал и че въздействието върху растежа и работните места на успешното изпълнение на Директивата за услугите е значително; въпреки че потенциалните икономически ползи от пълното прилагане на директивата все още не са известни, Комисията следва да разработи проучване, за да се изчислят във възможно най-надеждно количествено изражение очакваните ползи във връзка с крайния резултат;

125.  насърчава последващото включване на повече сектори, за да се постигне по-широко отстраняване на секторните препятствия пред интеграцията на пазара с крайна цел премахване на пречките на вътрешния пазар за услуги и развитие на пълния потенциал на Съюза за растеж, конкурентоспособност и създаване на работни места;

126.  счита, че държавите членки са могли да използват по-добре мерките, предвидени от Комисията в подкрепа на транспонирането, изпълнението и прилагането, по-специално чрез споделяне на проблемите, пред които са били изправени на различните етапи от процедурата, обсъждане на възможни общи решения и обмен на най-добри практики;

127.  изразява съгласие, че Комисията следва да съкрати максимално времетраенето на процедурите за установяване на нарушение;

128.  изразява съжаление, че инструменти като единичните звена за контакт, Информационната система за вътрешния пазар и Мрежата на европейските потребителски центрове (ECC-net) не са били достатъчно познати и използвани от предприятията и потребителите при възникването на проблем, свързан с прилагането на Директивата за услугите;

129.  отбелязва, че предоставянето на услуги онлайн продължава да бъде ограничено поради неясноти за доставчиците и получателите;

Част ХІ – Специален доклад № 6/2016 на Сметната палата, озаглавен „Програми за ликвидиране, контрол и мониторинг с цел предотвратяване на болестите по животните“

130.  приветства препоръките на Палатата и одобрява приемането им от страна на Комисията;

131.  приветства факта, че програмите във връзка с болестите по животните са оценени като успешни от одита и че техническите консултации, анализът на риска и механизмите за подпомагане са оценени като добри; приветства положителните резултати от тези програми във връзка със заболяванията по животните в Съюза; насърчава Комисията и държавите членки да прилагат успешния подход и в бъдеще;

132.  счита, че всеобхватните показатели за изпълнението на националните програми за ликвидиране, контрол и мониторинг на някои болести по животните и зоонозите следва да бъдат допълнително подобрени, по-специално във връзка с техническото изпълнение и икономическите показатели, което ще даде възможност за анализ на икономическата ефективност на програмите;

133.  отбелязва, че според Комисията е трудно да се определи икономическата ефективност, особено поради липсата на съществуващи модели, дори и на международно равнище; отбелязва освен това, че икономическата ефективност на програмите се доказва чрез предотвратяването на разпространението на болести, избягването на инфекции при човека и спасяването на човешки животи;

134.  отбелязва, че обменът на епидемиологична информация и лесният достъп до резултати от изминали периоди биха могли да се подпомогнат по-добре чрез съответните информационни системи, което ще създаде възможност за по-добра координация на контролните дейности между държавите членки; отбелязва въз основа на информация от Комисията, че съществуващите информационни средства се доразработват с цел по-добро подпомагане на държавите членки; насърчава Комисията да осигури добавена стойност за разработените информационни средства за обмен на необходимата информация;

135.  счита, че Комисията следва да подкрепя осигуряването на ваксини за употреба от държавите членки в случай на доказана епидемия; приветства факта, че вече са въведени банки за ваксини/антигени за две заболявания; насърчава Комисията да продължи с анализите на риска, които биха могли да определят възможната нужда от други банки за ваксини/антигени;

136.  отбелязва, че Комисията приема да гарантира, че държавите членки включват систематично в своите ветеринарни програми въпросите, свързани с дивите животни, когато това е уместно;

137  отбелязва, че в някои страни програмите не бяха толкова успешни при ликвидирането на болестите по животите и напредъкът беше твърде бавен; приканва Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да даде приоритет на тези конкретни случаи и да изготви подробна стратегия, която да спомогне за рационализиране на ликвидирането на болестите, по-конкретно на туберкулозата по говедата в Обединеното кралство и Ирландия и бруцелозата по овцете и козите в южната част на Италия;

138.  отбелязва със загриженост, че приложимото законодателство по въпроса за болестите по животните продължава да бъде сложно и разпокъсано; приветства факта, че през март 2016 г. беше приет рамков законодателен акт - Регламентът относно заразните болести по животните („законодателство за здравеопазването на животните“); отбелязва, че новият регламент ще започне да се прилага пет години след приемането му; приветства факта, че новият регламент ще предостави рационализирани, по-прости и по-ясни правила;

Част ХІІ – Специален доклад № 7/2016 на Сметната палата, озаглавен „Управление на Европейската служба за външна дейност на нейните сгради по света“

139.  приветства специалния доклад, посветен на управлението от страна на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) на нейните сгради по света, и излага своите наблюдения и препоръки по-долу;

140.  подчертава, че ЕСВД и държавите членки имат общ интерес от по-нататъшното развитие на сътрудничеството на местно ниво, що се отнася до управлението на сградите, като се отделя специално и непрестанно внимание на въпросите, свързани със сигурността, икономически най-изгодните оферти и доброто име на Съюза;

141.  приветства увеличаването на броя на проектите за съвместно ползване на обекти от делегации на Съюза и от държави членки с подписването на 17 меморандума за разбирателство за съвместно ползване на обекти; насърчава ЕСВД да продължава да търси начини за разширяване на тази добра практика; счита, че тази политика следва да включва иновативни подходи, насочени към изготвянето на съгласувана стратегия за съвместно ползване на обекти с държавите членки, които желаят да сторят това, и подходящи договорености за поделяне на разходите, свързани със сгради и логистика;

142.  изразява съжаление относно незадоволителното отчитане и неточностите в информационната система за управление на служебните сгради и жилищните сгради за служителите; призовава за редовен преглед на пълнотата и надеждността на данните, кодирани от делегациите на Съюза;

143.  настоятелно призовава ЕСВД да засили своите инструменти за контрол на управлението и мониторинг на всички разходи, направени по линия на политиката за сградния фонд, с цел да се гарантира точен обзор и проследяване на всички разходи; счита, че следва да се постави акцент върху спазването на таваните, определени в политиката за сградния фонд, с цел намаляване на общия размер на годишния наем за служебни помещения за делегациите, повишаване на адекватността на вноските, плащани за съвместно използвани обекти, покриването на текущите разходи за съвместно използване на обекти и правилността на разходите в условията на местния пазар;

144.  счита, че следва да бъде разработен своевременно правен и технически експертен опит за управление на недвижими имоти, като същевременно се отчитат всички алтернативни възможности за ефективност от гледна точка на разходите, като наемането на външни експерти, например местни брокери на недвижими имоти, които да проучват пазара или евентуално да водят преговори със собствениците на недвижимите имоти;

145.  подкрепя прилагането на средносрочна и дългосрочна стратегия, която определя всички варианти, като се започне от инвестиционните приоритети, възможностите за закупуване и подновяването на договорите за наем и се стигне до споделянето на помещения с държавите членки, като се вземат предвид прогнозите за броя на персонала и планирането и разработването на политиките;

Част ХІІІ — Специален доклад № 8/2016 на Сметната палата, озаглавен „Железопътни товарни превози в ЕС – все още липсва развитие в правилната посока“

146.  приветства доклада на Палатата, подкрепя нейните препоръки и изразява задоволство, че Комисията ги приема и ще ги взема предвид;

147  насочва вниманието към областите, в които са най-необходими действия от държавите членки и Комисията: либерализация на пазара, процедури за управление на движението, административни и технически ограничения, наблюдение и прозрачност на резултатите на железопътно-транспортния сектор, лоялна конкуренция между различните видове транспорт, последователен подход между политическите цели и разпределянето на средствата, по-добра координация между държавите членки и Комисията при подбора, планирането и управлението на проектите и поддръжката на железопътната мрежа;

148.  отбелязва, че Комисията не е оценила правилно въздействието на законодателните пакети, стартирани от 2000 г. по отношение на железопътния сектор, по-специално на железопътните товарни превози; изразява съжаление, че предоставените от Съюза средства, инвестирани в няколко проекта, не могат да се считат за ефективни от гледна точка на разходите;

149.  счита, че ако настоящото състояние в железопътния сектор продължи, това ще означава неизпълнение на целите по отношение на прехвърлянето на товари за 2030 г.;

150.  счита, че е в интерес на държавите членки да имат обща и задължителна оценка на въздействието на бъдещото законодателство за железопътния товарен превоз, за да се гарантира, че недостатъците, свързани с несъвместимостта на мрежите, са ефективно преодолени;

151.  отбелязва, че железопътният сектор като цяло е силно корпоративен, което може да се отрази на впечатлението за либерализацията на пазара повече като заплаха, отколкото като предимство;

152.  счита железопътния товарен транспорт за един от ключовите аспекти на единния пазар на стоки и, като има предвид големия положителен потенциал в контекста на целите във връзка с изменението на климата, както и за намаляване използването на автомобилния транспорт, настоятелно приканва Комисията да му даде нов тласък в рамките на стратегията за единния пазар; призовава да бъде въведена стратегия за железопътния товарен транспорт;

153.  призовава за всеобхватна оценка на железопътния товарен транспорт с особен акцент върху прилагането на Регламент (ЕС) № 913/2010, включително обслужването на едно гише и разпределението на маршрути, и успоредно с това оценка на коридорите за железопътен товарен превоз и коридорите в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ), включително вече одобрените проекти по МСЕ;

154.  призовава за всеобхватна оценка на оперативната съвместимост на националните железопътни системи;

155.  изисква оценка на транспортните стратегии на държавите членки, изготвени в резултат на сключването на споразуменията за партньорство, по отношение на трансграничното хармонизиране и функционирането на коридорите на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T);

156.  отправя искане за план за действие, който да подкрепи цялостното и бързо изпълнение на Четвъртия железопътен пакет;

157.  изразява съжаление, че някои от пречките пред изграждането на силен и конкурентоспособен европейски железопътен транспорт, които бяха идентифицирани от Палатата в нейния доклад 8/2010, продължават да възпрепятстват напредъка в сектора;

Част ХІV – Специален доклад № 9/2016 на Сметната палата, озаглавен „Разходи на ЕС във връзка с външното измерение на политиката в областта на миграцията в държавите от Южното Средиземноморие и източните съседни държави до 2014 г.“

158.  приветства специалния доклад, посветен на разходите на ЕС във връзка с външното измерение на политиката в областта на миграцията в държавите от Южното Средиземноморие и източните съседни държави до 2014 г. и представя своите забележки и препоръки по-долу;

159.  отбелязва критичния подход на Палатата и големия брой недостатъци, посочени от Палатата, и по-специално липсата на ефективност при използването на разпределените средства;

160.  призовава Комисията да направи оценка на всички забележки на Палатата и да предприеме необходимите мерки за избягване на същите грешки в политиката в областта на миграцията през 2014 – 2020 г.; призовава за изпълнение на препоръките, направени от Палатата,

161.  счита, че използването на финансовите средства следва да бъде насочвано посредством подобрени системи за мониторинг и оценка въз основа на базови показатели, прогресивни критерии за сравнение и измерими и реалистични цели; призовава Комисията да направи преглед на всички показатели, критерии за сравнение и цели, предвидени в настоящите програми в областта на миграцията;

162.  счита, че е необходимо постоянно да се търси всеобхватен и координиран отговор, тъй като кризата с миграцията поставя много предизвикателства, които едновременно засягат различни сектори и институции;

163.  призовава за непрекъснато подобряване на стратегическото разбиране и рамката за външните политики и политическите решения на Съюза в областта на миграцията, заедно с ключовите участници, за да се гарантира яснота, както и координирано и последователно мобилизиране на външните механизми в областта на миграцията в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, в рамките на бюджета на Съюза или извън него;

164.  призовава Комисията да участва конструктивно в подобряването на координацията между инструментите, механизмите и съответните заинтересовани страни с цел предотвратяване на миграционни кризи;

165.  приканва всички заинтересовани страни да обмислят и да намерят адекватен отговор на въпроса за баланса между гъвкавостта при интервенции, взаимното допълване на средствата, техния размер и необходимото привличане на допълнително средства, както и потенциалните взаимодействия и цялостна допълняемост на интервенциите на Съюза;

166.  счита в този контекст, че следва да се обърне надлежно внимание на подходящото насочване на помощта към различните и променящи се проблеми в областта на външната миграция, като същевременно се гарантира адекватността на надзора на отпуснатите финансови средства, с цел да се избегне рискът от злоупотреба със средства и двойно финансиране;

167.  счита, че е налице съществена потребност от съгласуване на необходимостта от по-добри резултати с наличието на достатъчно средства, за да се гарантира високо ниво на амбициозност при разработването на всеобхватен и устойчив отговор на Съюза на настоящите и бъдещите предизвикателства, произтичащи от миграционната криза; счита, че преговорите по междинното преразглеждане на Многогодишната финансова рамка (МФР) са подходящ форум за разглеждане на тези предизвикателства с оглед на увеличаване на съответните бюджетни средства;

168.  счита, че освен недостига на финансиране, съществуващата разпокъсаност на инструментите с техните собствени специфични цели, които не са свързани помежду си, пречи на парламентарния контрол върху начина за усвояването на средствата и за определянето на отговорностите, и поради това затруднява ясната оценка на действително изразходваните финансови суми в подкрепа на външното измерение на политиката в областта на миграцията; изразява съжаление, че това води до липса на ефективност, прозрачност и отчетност; счита, че е необходимо начините, по които съществуващите инструменти на политиката се използват, да бъдат преориентирани въз основа на ясна и обновена структура от цели, за да се повиши цялостната ефективност и видимост;

169.  е на мнение, че разходите на Съюза във връзка с външното измерение на политиката в областта на миграцията трябва да бъдат разпределяни по-ефективно и че трябва да изпълняват критериите за „добавена стойност“, за да се осигурят на хората подходящи условия на живот в държавите на техния произход и да се избегне увеличаването на потока от икономически мигранти;

170.  призовава Комисията да следи, оценява и прави конструктивен преглед на дейността на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, която трябва да започне през октомври 2016 г.;

171.   приветства създаването на доверителни фондове на Съюза и намерението за по-бързо и по-гъвкаво отпускане на средства при извънредни ситуации и за обединяване на различни източници на финансиране, с цел обхващане на всички аспекти на всяка една криза;

172.  отбелязва, че доверителните фондове са част от ad hoc реакция, която показва, че бюджетът на Съюза и Многогодишната финансова рамка не разполагат с необходимите ресурси и гъвкавост за бърза и всеобхватна реакция на сериозни кризи; изразява съжаление във връзка с факта, че те водят до заобикаляне на бюджетния орган и накърняват единството на бюджета;

173.  приветства предложението на Комисията за създаване на нов резерв на Европейския съюз за кризи като част от междинното преразглеждане на МФР, който да се финансира от отменените бюджетни кредити, като допълнителен инструмент за бързо реагиране на ЕС при спешни ситуации; призовава Съвета да подкрепи напълно това предложение;

174.  подчертава значението на наличието на достатъчно механизми за контрол за гарантирането на политически контрол върху изпълнението на бюджета в контекста на процедурата по освобождаване от отговорност; настоятелно призовава Комисията да предприеме незабавни мерки за засилване на участието на бюджетния орган и на органа за бюджетен контрол и за привеждане на доверителните фондове и другите механизми в по-добро съответствие с бюджетната норма, по-конкретно като ги включи в бюджета на Съюза;

175.  изразява съжаление, че Комисията не е предоставила подробности за действителните плащания и призовава Европейската комисия да предприеме подходящи мерки за засилване и опростяване на кодирането във финансовата информационна система за по-добро проследяване и наблюдение на сумите за външна дейност в областта на миграцията;

176.  отправя искане към Комисията за задействане на инструмент за подробно регистриране на свързаните с миграцията разходи на ЕС, включително на всички завършени, текущи и планирани проекти. Интерактивната база данни следва да предоставя на заинтересованите страни и гражданите резултатите, визуализирани на карта на света, с филтър за търсене по държави, видове проекти и съответни сума;

177.  счита, че далновидното управление би било по-ефикасно от следването единствено на политика на реагиране на вече станали събития, като управлението на кризи в дългосрочен план;

178.  припомня позицията на Парламента, който е за цялостен подход към миграцията, основан на нов набор от политики, включващ укрепване на връзката между миграция и развитие чрез насочване на вниманието към първопричините за миграцията, като същевременно се застъпва за промяна в начина на финансиране в отговор на миграционната криза;

Част ХV — Специален доклад № 10/2016 на Сметната палата, озаглавен „Необходими са допълнителни подобрения, за да се гарантира ефективно прилагане на процедурата при прекомерен дефицит“

179.  приветства заключенията и препоръките в Специален доклад № 10/2016 на Палатата относно необходимостта от допълнителни подобрения, за да се гарантира ефективно прилагане на процедурата при прекомерен дефицит;

180.  препоръчва Комисията да подобри прозрачността на процедурата при прекомерен дефицит (ППД) чрез редовно съобщаване на оценките си по държави на спазването на структурните реформи, предложени в рамките на ППД, и чрез повече прозрачност при прилагането на правилата;

181.  счита, че след провеждане на консултации с държавите членки, Комисията следва редовно да докладва на Парламента относно напредъка по специфичните за отделните държави ППД;

182.  препоръчва на Комисията да продължи да насърчава участието на националните фискални съвети и да гарантира официалната роля на Европейския фискален съвет в рамките на ППД; отбелязва, че прозрачността в рамките на ППД се е подобрила през последните години и признава, че понякога информация от политически чувствителен характер не може да бъде направена обществено достояние;

183.  препоръчва ППД да обръща повече внимание на намаляването на държавния дълг; отбелязва, че към края на 2014 г. само в 13 държави членки равнището на дълга към БВП е било под 60%; посочва, че някои държави членки в момента са силно задлъжнели, въпреки че в Съюза се наблюдава умерено възстановяване и равнищата на държавния дълг сега са по-високи, отколкото през 2010 г.;

184.  признава, че правилото за тавана на дълга беше въведено в рамките на ППД едва през 2011 г.; счита, че понижаването на равнищата на държавния дълг, особено в силно задлъжнелите държави членки, съществено ще подобри икономическия растеж в дългосрочен план;

185.  препоръчва да се гарантира поддържането на достатъчно гъвкавост при прилагането на правилата по ППД в рамките на Пакта за стабилност и растеж; подчертава, че поради възможността в макроикономическата политика да настъпят неочаквани събития е необходимо рамката за добро икономическо управление да може да се адаптира в зависимост от развитието на икономическата ситуация;

186.  счита, че Комисията следва да гарантира тясното съгласуване на прилагането на правилата по ППД с мерките за структурни реформи, договорени в рамките на европейския семестър;

Част ХVІ – Специален доклад № 11/2016 на Сметната палата, озаглавен „Укрепване на административния капацитет в бивша югославска република Македония: ограничен напредък в труден контекст“

187.  приветства доклада на Палатата, одобрява неговите препоръки и насърчава Комисията да ги вземе под внимание по време на работата за укрепване на административния капацитет на бивша югославска република Македония;

188.  изразява загриженост от това, че не е отбелязан достатъчен напредък в укрепването на административния капацитет, както и от липсата на съществен напредък в прилагането на законодателството в някои ключови области като развитието на професионална и независима държавна администрация;

189.  отбелязва, че е постигнат само частичен напредък в борбата с корупцията и в подобряването на прозрачността;

190.  отбелязва обаче, че Комисията трябва да извършва дейност в един труден политически контекст и среща липса на политическа воля и ангажимент от страна на националните органи да се справят с продължаващите проблеми; отбелязва, че ограниченията, обусловени от настоящата политически криза, са се отразили на успеха на финансираните проекти;

191.  отбелязва и подкрепя ключовата роля, която Комисията играе в разрешаването на политическата криза в страната и приветства ангажимента на члена на Комисията като посредник в политическия диалог между противопоставените политически сили;

192.  призовава Комисията да продължи да работи за диалога с политическите лидери в целия политически спектър, с националните органи и експерти в областта на съдебната система и правоприлагането, с цел да се постигне съгласие относно активната борба с корупцията и организираната престъпност и относно прилагането на строги мерки и механизми за предотвратяване на корупцията и икономическата престъпност в съответствие с наказателното право на страната;

193.  настоятелно препоръчва на Комисията да използва политическия диалог и контакти с националните органи с цел подобряване на ефективността на системата за обществени поръчки и прозрачността на публичните разходи;

194.  призовава Комисията да даде приоритет на борбата с корупцията и изразява съжаление относно отсъствието на ефективна държавна стратегия в борбата с корупцията; отново посочва необходимостта от поемането на по-голям политически ангажимент от страна на националните органи с цел да се гарантират устойчиви резултати в това отношение;

195.  призовава Комисията при изпълнението на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) да доразвие постиженията на успешните проекти, които са устойчиви, имат количествено измерима добавена стойност и са били осъществени и използвани в съответствие с правилата;

196.  приветства факта, че Комисията създаде проекти с акцент върху организациите на гражданското общество; призовава Комисията да продължи тази практика и да се създадат силни връзки с местните неправителствени организации;

197.  насърчава Комисията да разработи проекти, които биха затвърдили правата и позицията на лицата, подаващи сигнали за случаи на корупция и измами;

198.  отбелязва, че макар много от проектите да са били добре управлявани, резултатите не са били винаги устойчиви или дори постигнати; освен това отбелязва, че проектите не винаги попадат в последователен подход към укрепването на административния капацитет; призовава Комисията да подобри стратегическото планиране и да осигури устойчивостта и жизнеспособността на проектите, като го зададе като тяхно предварително условие;

199.  призовава Комисията да продължи да следва принципите на добро финансово управление; приканва Комисията да подпомага разработването на проекти, които биха служили и като трамплин за бъдещи инвестиции в страната; насърчава Комисията да отдаде приоритетно значение на проекти с голям потенциал в ключови области, като например процедури за възлагане на обществени поръчки или за подбор, и да избягва финансирането на проекти с ограничени перспективи за устойчивост;

200.  насърчава Комисията да реагира гъвкаво на неочакваните промени чрез своевременно предоставяне на съответните ресурси или чрез намаляването им с цел справяне с възникващите проблеми;

Част ХVІI — Специален доклад № 12/2016 на Сметната палата, озаглавен „Агенциите невинаги използват безвъзмездната финансова помощ по подходящ или безспорно ефективен начин“

201.  приветства доклада относно използването на безвъзмездните средства от страна на агенциите и представя своите забележки и препоръки по-долу;

202.  приветства заключенията и препоръките на Палатата;

203.  отбелязва отговора на Комисията и одитираните агенции, който, наред с другото, съдържа важна информация относно мерките, предприети след одита;

204.  подчертава, че агенциите са отговорни за многогодишните и годишните програми, както и за изпълнението (оперативно и финансово) на действията, финансирани с безвъзмездни средства; ето защо счита, че ефективното управление от страна на агенциите на действията, финансирани с безвъзмездни средства, е от решаващо значение за реализирането на целите и политиките на Съюза;

205.  Отбелязва заключението на Палатата, че одитираните агенции като цяло са отпускали и изплащали безвъзмездни средства в съответствие с правилата;

206.  отбелязва въпреки това, че Палатата е установила някои слабости по отношение на възможностите за финансиране, процедурите за отпускане на средства, системите за контрол и измерването на резултатите и е формулирала пет препоръки за преодоляване на тези слабости;

207.  отбелязва, че стратегическата обосновка и стратегическият избор на инструмент за финансиране от страна на всяка агенция могат да повишат ефективността и ефикасността на инструмента и по този начин да подобрят изпълнението на неговите задачи; подчертава, че неподходящите последващи действия в отговор на оценката биха могли да доведат до ситуация, в която агенциите правят неподходящ избор на инструменти за финансиране и изготвят до слаби проекти за отпускане на безвъзмездни средства;

208.  изразява съжаление поради общите и широки описания на действията на агенциите във връзка с отпуснатите безвъзмездни средства, както и неясните описания на резултатите, което води до непълнота в годишните работни планове;

209  отбелязва колко е важно действията на агенциите, финансирани с безвъзмездни средства, да бъдат приведени в съответствие със задачите и стратегическите цели на тези агенции; ето защо насърчава всяка агенция да установи ясни насоки и критерии, които да я подпомагат при вземането на решение относно специфичния инструмент за финансиране, въз основа на анализ на потребностите на агенцията, нейните ресурси, целите, които следва да бъдат постигнати, потенциалните бенефициенти, към които ще бъдат насочени действията, както и на необходимото ниво на конкуренция и на изводите от предходни избори;

210  отбелязва, че в работните си програми агенциите следва да посочват дейностите, които ще се извършат с помощта на безвъзмездни средства, конкретните цели и очакваните резултати от действията, финансирани с безвъзмездни средства, както и какви са планираните финансови и човешки ресурси, необходими за изпълнението на тези действия;

211.  счита, че определянето на стратегически цели, както и на целеви резултати и въздействия е от извънредна важност за постигането на добре дефинирано годишно планиране;

212.  посочва, че регулаторната рамка на някои агенции ги принуждава да използват процедури за отпускане на безвъзмездни средства; отбелязва обаче със загриженост, че агенциите не разглеждат системно всички варианти за финансиране, които са на тяхно разположение, и че не винаги безвъзмездните средства са били подходящ инструмент; отбелязва още забележката на Палатата, че процедурите за отпускане на безвъзмездни средства прилагат по-ограничаващи критерии за допустимост и по-слаби финансови критерии за възлагане, отколкото процедурите за обществени поръчки, поради което не би следвало да бъдат използваният по подразбиране вариант за финансиране; счита при все това, че следва внимателно да се поддържа равновесие между слабостите на процедурите за отпускане на безвъзмездни средства и административните разходи, свързани с процедурите за възлагане на обществени поръчки, поради което не изразява съгласие със забележката на Палатата, че обществените поръчки би следвало да бъдат използваният по подразбиране вариант;

213.  изразява загриженост във връзка със забележката на Палатата, че съответните агенции не са успели да въведат адекватни системи за мониторинг и последваща оценка; призовава агенциите да разработят последващи оценки, с цел подобряване на мониторинга върху тяхната дейност и на отчитането на дейностите, финансирани с безвъзмездни средства;

214.  подчертава, че мониторингът на изпълнението и оценката на резултатите са от първостепенно значение за публичната управленска отговорност и за осигуряването на подробната информация, необходима на лицата, отговарящи за изготвянето на политиките; подчертава, че поради децентрализирания им характер, това се отнася в още по-голяма степен до агенциите; призовава агенциите да създадат системи за мониторинг и отчитане на безвъзмездните средства, които да се основават на ключови показатели за изпълнението, ориентирани към резултатите и въздействието, както и към резултатите от последващите оценки; счита, че ключовите показатели за изпълнението имат съществена роля за напредъка, въздействието и резултатите от процесите на мониторинг и оценяване;

215.  отбелязва със загриженост, че ключовите показатели за изпълнението продължават да се фокусират върху вложени средства и крайни продукти и услуги, а не върху резултати и въздействие; призовава агенциите да разработят своите ключови показатели за изпълнение с по-стратегическа насоченост и да ги обвържат с резултатите и въздействията;

216.  призовава агенциите да разработят и извършат оценка на риска във връзка със своите годишни работни планове, за да се подобри ефикасността чрез по-прецизно прилагане, мониторинг и оценяване;

217.  препоръчва стратегическо насочване на инструменти за финансиране към краткосрочни цели, за да се подобри прецизността на решенията във връзка с финансиране;

218.  призовава Мрежата на агенциите на ЕС да им съдейства за усъвършенстването на техните процедури за финансиране и по-специално, на техните процедури за мониторинг на изпълнението в това отношение;

219.  подчертава по-специално заключението на Палатата относно процедурите за отпускане на безвъзмездни средства и необходимостта от прозрачност, равно третиране и предотвратяване на потенциални конфликти на интереси; призовава съответните агенции да изпълнят препоръката на Палатата във възможно най-кратки срокове;

220.  призовава агенциите да прилагат конкретни процедури за установяването на формални вътрешни процедури, които да уреждат принципите на прозрачност и на равно третиране и да предпазват от потенциални конфликти на интереси; поради това подчертава, че агенциите следва да укрепят системите си за проверка по отношение на изпълнението на проектите, финансирани с безвъзмездна помощ;

221.  призовава Комисията и одитираните агенции, обект на настоящия доклад, да предоставят на Парламента актуална информация относно изпълнението на препоръките;

Част XVIII – Специален доклад № 13/2016 на Сметната палата, озаглавен „Помощ от ЕС за укрепване на публичната администрация в Молдова“

222.  приветства доклада на Палатата, одобрява неговите препоръки и насърчава Комисията да ги вземе под внимание по време на работата за укрепване на административния капацитет на Република Молдова;

223.  отбелязва със загриженост, че Съюзът е допринесъл само частично за укрепването на публичната администрация и че Палатата регистрира редица недостатъци, включително слабости, при разработването и изпълнението на подложените на одит програми и проекти;

224.  отбелязва обаче, че Комисията трябва да извършва дейност в един труден политически контекст и среща широко разпространена корупция и множество слабости на публичните институции, като например прекомерна бюрокрация, липса на акцент върху основни функции, високо текучество на персонала, ниска ефективност и липса на отчетност; освен това отбелязва, че Молдова е силно засегната от политическа нестабилност, икономически сътресения, дълбока бедност и масова емиграция;

225.  отбелязва, че въпреки че конкретните политически обстоятелства и външни фактори изиграха важна роля за успеха на заложените в бюджета програми и действително в много от случаите излязоха извън контрола на Комисията, имаше конкретни слабости, които можеха да бъдат преодолени от Комисията;

226.  отбелязва, че сред отчетените от Палатата слабости са бавният отговор на Комисията на внезапни процеси, слабото привеждане на програмите в съответствие с националните стратегии на Молдова, липсата на амбициозни цели, неясните условия и липсата на обосновка за предоставяне на допълнителни средства, обвързани със стимули;

227.  призовава Комисията да насърчава своите молдовски колеги да разработват систематични, ясно формулирани национални стратегии, които да включват ясни, измерими цели, и да обвързват по по-добър начин разработването на програмите в страната с тези стратегии;

228.  насърчава Комисията да се възползва от предварителните оценки с цел извършване на ясна оценка на нуждите от финансиране и създаване на насочено и обосновано планиране на бюджета;

229.  призовава Комисията да даде приоритет на борбата с корупцията и изразява съжаление относно отсъствието на наистина ефективна държавна стратегия в борбата с корупцията; приветства назначаването на съветника на високо равнище по въпросите на борбата с корупцията към кабинета на министър-председателя; въпреки това припомня необходимостта от по-амбициозна и ефективна стратегия и от поемането на по-голям политически ангажимент от страна на националните органи, с цел да се гарантират устойчиви резултати в това отношение; призовава националните органи да се съсредоточат приоритетно върху борбата с корупцията и върху по-голямата прозрачност и почтеност на публичната администрация;

230.  призовава Комисията да продължи диалога с политическите лидери в целия политически спектър, с националните органи и експерти в областта на съдебната система и правоприлагането, с цел да се постигне съгласие относно активната борба с корупцията и организираната престъпност и относно прилагането на строги мерки и механизми за предотвратяване на корупцията и икономическата престъпност в съответствие с наказателното право на страната;

231.  насърчава Комисията да разработи проекти, които биха затвърдили правата и позицията на лицата, подаващи сигнали за случаи на корупция и измами;

232.  отбелязва, че основните методи за предоставяне на помощ са секторна бюджетна подкрепа (74% от помощта) и проекти; отбелязва със съжаление, че бюджетната подкрепа оказа ограничено въздействие върху укрепването на публичната администрация;

233.  отбелязва със загриженост, че методът на секторна бюджетна подкрепа е високорисково средство за разпределение на бюджета в контекста на Молдова, в която публичната администрация е парализирана от масова корупция, и в която доминира местната олигархия; приканва Комисията да преразгледа използваните методи въз основа на задълбочен анализ на риска;

234.  приканва Комисията да използва методи, които биха довели до видими и осезаеми резултати за молдовските граждани;

235.  отбелязва, че разработените проекти като цяло бяха приложими, макар че им липсваше координация по отношение на обхвата и графика, а техническата помощ за развитието на административен капацитет дойде по-късно от необходимото;

236.  изразява съжаление, че макар че проектите като цяло доведоха до очакваното изпълнение, резултатите невинаги бяха устойчиви, за което отчасти отговорност носят политическата воля и външните фактори; призовава Комисията да доразвие постиженията на успешните проекти, които са устойчиви, имат количествено измерима добавена стойност и са били осъществени и използвани в съответствие с правилата; призовава Комисията да подобри стратегическото планиране и да осигури устойчивостта и жизнеспособността на проектите, като го зададе като тяхно предварително условие;

237.  отбелязва, че проектите отчасти допринесоха за укрепването на публичната администрация, но невинаги съответстваха на потребностите или на целите на молдовската администрация; призовава Комисията да дава по-специфична насока на проектите според конкретните национални потребности;

238.  призовава Комисията да продължи да следва принципите на добро финансово управление; приканва Комисията да подпомага разработването на проекти, които биха служили като трамплин за бъдещи инвестиции в страната и за установяване на сътрудничество с международните финансови институции в тази връзка; насърчава Комисията да отдаде приоритетно значение на проекти с голям потенциал в ключови области, като например процедури за възлагане на обществени поръчки или за подбор, и да избягва финансирането на проекти с ограничени перспективи за устойчивост;

239.  отбелязва със загриженост, че макар през 2012 г. Комисията да разработи по-системен анализ на риска, да създаде управляващи комитети на високо равнище за операции за бюджетна подкрепа и да разработи система за ранно предупреждение за нововъзникнали рискове, тя не беше в състояние навременно да установи „кражбата на века“, при която по време на огромен скандал за корупция бяха присвоени 1 милиард щатски долара от средства на вложители, вероятно включително дори средства от Съюза; отбелязва, че в крайна сметка плащанията в подкрепа на бюджета бяха замразени през юли 2015 г., като условието за тяхното възобновяване беше подобряване на макроикономическото и фискалното положение и сключване на споразумение с МВФ;

240.  призовава Комисията да подобри системата за ранно предупреждение и анализа на риска, с цел да реагира по-бързо и по-гъвкаво на потенциални рискове;

241.  отбелязва, че изграждането на административен капацитет в Молдова е ключов въпрос, тъй като страната не разполага с пълен контрол върху цялата си територия, което дава стимул за сепаратистки тенденции на проруски сили; припомня, че Молдова има европейска перспектива и следователно е стратегически партньор на Съюза;

242.  изразява съжаление, че продължаващата политическа нестабилност в Молдова вреди трайно на доверието в демократичните институции на страната, което води до ограничен напредък към демокрация, намаляване на подкрепата за интеграция към Съюза и нарастване на проруски политически инициативи;

243.  призовава Комисията да продължи своя ангажимент в Молдова с оглед на засилването на политическото асоцииране и икономическата интеграция между Съюза и Молдова; подчертава значението на подкрепата, насоките и наблюдението от страна на Съюза на приоритетните реформи, насочени към преодоляване на политизирането на държавните институции, справянето със системната корупция и реформирането на публичната администрация за постигане на тези цели;

Част ХІХ — Специален доклад № 14/2016 на Сметната палата, озаглавен „ Инициативи на политиката и финансова подкрепа от страна на ЕС за интегриране на ромите – постигнат е значителен напредък през последното десетилетие, но са необходими допълнителни усилия на местно равнище“

244.  като има предвид член 2 от Договора за Европейския съюз, Хартата на основните права на Европейския съюз, Директива 2000/43/ЕО относно равното третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, Директива 2000/78/ЕО относно равното третиране в областта на заетостта и професиите и Директива 2004/38/ЕО относно правото на свободно движение и пребиваване в Съюза;

245.  приветства рамковото решение на Съвета от 2008 г. относно борбата с расизма и ксенофобията(9), резолюцията на Парламента от 9 март 2011 г. относно стратегията на Съюза за интеграция(10) на ромите, съобщението на Комисията от 2011 г. относно рамка на Съюза за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.,(11) препоръката на Съвета от 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране(12) на ромите, както и съобщението на Комисията от 17 юни 2015 г., озаглавено „Доклад за изпълнение на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите (2015 г.)“;

246.  припомня, че интеграцията на ромите зависи от приобщаването им и от способността им да се ползват от същите права, като правата, признати за всички европейски граждани, каквито са и ромите,

247.  припомня общите основни принципи за приобщаване на ромите(13), а именно десетте общи основни принципа, разгледани на първото заседание на европейската платформа за интеграция на ромите, състояло се в Прага през 2009 г., преди да бъдат включени като приложение към заключенията от заседанието на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от 8 юни 2009 г.;

248.  подкрепя препоръките на Палатата и призовава Комисията и държавите членки да приведат възможно най-бързо в изпълнение препоръките на Палатата;

249.  изразява съжаление за недостатъчното внимание, отделено на интегрирането на ромите през програмния период 2007 – 2013 г.; призовава при изготвянето на бъдещата стратегическа рамка на Европейския съюз да се отдели повече внимание на трудностите във връзка с приобщаването и на дискриминацията, пред които се изправят ромите и другите маргинализирани общности;

250.  изразява съжаление, че проведеното от Палатата проучване не е обхванало по-голям брой държави, в които ромите съставляват съществен дял от населението, като Словакия, Гърция или Франция;

251.  призовава държавите членки да определят лицата в неравностойно положение, към които желаят да насочат усилията си в зависимост от потребностите и предизвикателствата, пред които са изправени тези лица, и да отделят специално внимание на ромското население при разпределянето на европейските средства;

252.  изразява съжаление, че сложността на фондовете в рамките на политиката на сближаване, които са единствените на разположение за проекти, свързани с приобщаването, с интеграцията и с борбата срещу дискриминацията спрямо ромите, не създава условия да се допринесе достатъчно за приобщаването на ромите и да им се обезпечи достъп до права;

253.  счита, че поради това всяка държава членка следва да приеме пътна карта, целяща да направи анализ на въздействието на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, и на фондовете в подкрепа на ромите, както и да определи ключови области, в които ресурсите и административният капацитет на национално, регионално и местно равнище трябва да бъдат укрепени, за да подкрепят изпълнението и управлението на проектите, чиято цел е приобщаването, интеграцията и борбата срещу дискриминацията спрямо ромите;

254.  приканва Комисията да предостави подробни данни относно наличното финансиране за ромите, да анализира съществуващите пречки и да ги взема предвид в рамките на опростяването на фондовете;

255.  признава, че е важно да бъдат подбрани, като се използват европейските структурни и инвестиционни фондове, дългосрочни проекти в полза на маргинализираните ромски общности;

256.  подчертава необходимостта да се определят по-гъвкави критерии за подбор за проектите, насочени към приобщаването на ромите и на другите маргинализирани общности;

257.  приканва Комисията да се увери, в рамките на следващия програмен период или по време на прегледа на оперативните програми, че целите за интеграция на ромите, включени в националните стратегии за интегриране на ромите са отразени в уредбата на европейските структурни и инвестиционни фондове на всички оперативни равнища;

258.  настоятелно призовава държавите членки и Комисията да предоставят подходящи и хармонизирани статистически данни относно ромите, даващи възможност да се оцени по-добре тяхното социално, административно и икономическо приобщаване;

259.  настоява, че изключването по отношение на жилищното настаняване, бездомничеството, изключването в областта на образованието, безработицата и дискриминацията по отношение на достъпа до работни места са често основни елементи на маргинализацията; подчертава следователно, че е важно да се предприемат интегрирани инициативи във връзка с жилищното настаняване, образованието и достъпа до заетост в полза на ромите и на другите маргинализирани общности;

260.  подчертава, че основна пречка в борбата срещу различните форми на дискриминация спрямо ромите е много слабия процент на подадени сигнали за дискриминация в организации или институции като полицията или социалните служби; призовава следователно държавите членки да включат стратегия за премахване на институционалната дискриминация и за преодоляване на липсата на доверие в институциите сред ромите;

261.  призовава Комисията да въведе, в партньорство с представителите на маргинализираните общности, и по-специално с ромското население, и със „специализираните институции“, цикъл на обучение за публичните органи на държавите членки, за да се борят с дискриминационните практики и да дават по-добър пример, така че да се благоприятства приобщаването чрез стабилен, конструктивен и ефективен диалог;

262.  припомня, че съществува Програма на Съюза за заетост и социални иновации, с бюджет от 900 милиона евро за периода 2014 – 2020 г., която отделя специално внимание на уязвимите лица и на борбата срещу бедността и социалното изключване;

263.  приканва Комисията да разгледа възможността за създаването на европейски фонд, предназначен специално за приобщаването на ромите и на другите маргинализирани общности, и призовава Комисията да осигури подходящ контрол на разходите на този фонд;

264.  призовава Комисията да разработи истинска европейска стратегия за приобщаването на ромите, която да бъде план за действие на европейско равнище, изготвен и прилаган на всички политически и административни равнища, привличащ за участие представителите на ромската общност и основан на основни ценности като равенство, достъп до права и недопускане на дискриминация; подчертава, че тази стратегия трябва да съдейства за действителното приобщаване на ромите и за достъпа им до образование, заетост, жилища, култура, здравеопазване, участие в обществения живот, обучение и свободно движение в Съюза;

265.  подчертава обаче, че е задължение на държавите членки да предприемат необходимите мерки за подкрепа в полза на ромите и да осигурят еднакво прилагане на националните закони и на правата в тяхната цялост на своята територия, без дискриминация;

Част ХХ – Специален доклад № 15/2016 на Сметната палата, озаглавен „Комисията управлявала ли е ефективно хуманитарната помощ за населението, засегнато от конфликти в региона на Големите африкански езера?“

266.  приветства специалния доклад, посветен на прегледа на рисковете, свързани с ориентиран към резултатите подход, за действия на Съюза за развитие и сътрудничество и излага наблюденията и препоръките си по-долу;

267.  приветства констатациите, според които хуманитарната помощ е управлявана ефективно, особено в една трудна работна среда, характеризираща се с несигурност и непредсказуемост, което превръща ефикасното изпълнение в истинско предизвикателство;

268.  призовава Комисията да продължи да полага усилия за обвързване на помощта, възстановяването и развитието, когато местните условията позволяват това. За постигането на това може да се окаже потенциална подкрепа чрез постоянна платформа, обединяваща службите за връзка между помощ, възстановяване и развитие. такава платформа може да служи, наред с другото, за установяване на потенциалните програми, които могат да бъдат съчетани; счита, че интегрирани подходи, с ясно посочени координационни цели и съгласувана между всички заинтересовани страни стратегия за региона/страната следва да бъдат създавани винаги когато това е възможно;

269.  освен това призовава службите на Комисията за подобряване на прехода от краткосрочни хуманитарни дейности към дългосрочни дейности за развитие и за последователно съгласуване не само между различните участници от страна на Съюза, но и с националните приоритети и други международни организации чрез обща стратегия, основана на съвместна рамка за хуманитарна помощ и развитие;

270.  счита за важно да се извършва системно оценяване на реалната полза от хуманитарните дейности като се прави оценка на административните разходи в региона с по-голям акцент върху ефективността, и като се разработват възможни референтни показатели за общите и редовни разходни компоненти;

271.  насърчава, когато е възможно, по-доброто адаптиране на сроковете към средата, в която се извършва интервенцията, за да се избегнат отнемащи време и скъпо струващи удължения;

272.  призовава съответните институции на Съюза и ООН да зачитат и прилагат в пълна степен Рамковото финансово и административно споразумение; изисква от Комисията да докладва пред Парламента относно прилагането на това споразумение и на свързаните с него насоки, както и да определи областите, в които има нужда от подобрение, и да направи съответните предложения в това отношение;

273.  припомня, че докладването от страна на ООН и международни организации следва да осигури възможно най-голяма точност на проследяването на финансирането, сравнения с оперативните аспекти на предоставянето на помощи, договорено в началото на интервенцията, както и да предоставят полезна обратна информация на службите на Комисията; подчертава важността да се предоставят навременни доклади на Комисията от страна на нейните партньорски организации, за да се създадат условия за бързо управление или корекция на хуманитарната реакция и методи на финансиране;

274.  подчертава необходимостта от подобряване на отчетността и прозрачността на ООН по отношение на използването на средствата от Съюза, както и във връзка с резултатите от прилагането на международно договорените стратегически хуманитарни и развойни насоки и цели;

275.  отправя искане към Комисията да включи оценките на резултатите на равнище План за изпълнение на хуманитарната помощ (ПИХП), за да се даде възможност да се изготвят референтни показатели на ПИХП и да се обменят най-добри практики;

276.  изразява съжаление по повод информация, която е непълна или не е ориентирана в достатъчна степен към резултатите, което възпрепятства Комисията да упражнява правилно своята функция за осъществяване на мониторинг;

277.  настоява, че е необходимо да се постигне възможно най-висока степен на прозрачност и институционална отчетност на всички равнища чрез осигуряване на достъп до изчерпателна и достоверна бюджетна информация и финансови данни относно проектите, получаващи финансиране от Съюза, с цел да се даде възможност за осъществяване на контрол от страна на Парламента;

Част ХХІ — Специален доклад № 16/2016 на Сметната палата, озаглавен „Цели на ЕС в областта на образованието — програмите са съгласувани, но съществуват недостатъци при оценката на изпълнението“

278.  приветства доклада на Сметната палата, подкрепя нейните препоръки и изразява задоволство, че Комисията ги приема и ще ги взема предвид;

279.  приветства факта, че Комисията е приложила предишните препоръки на Палатата в своята правна рамка за европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г., като по този начин е гарантирала по-висока икономическа ефективност, а именно чрез рамка на изпълнението и резерв за изпълнение, предварителни условия, общи показатели за крайни продукти и резултати;

280.  подчертава, че е необходимо вниманието да се съсредоточи върху изпълнението и резултатите, и изразява задоволство, че новата регулаторна рамка за програмния период 2014—2020 г. включва разпоредби относно докладване от държавите членки за резултатите;

281.  отбелязва недостатъците при оценката на изпълнението и особено при определянето на цели и показатели за крайните продукти/резултатите за проектите, изпълнени през периода 2007 – 2013 г.; изразява съжаление, че показателите за резултати все още не са напълно надеждни и очаква тази слабост да бъде преодоляна през втората половина на програмния период 2014 – 2020 г.;

282.  приветства тенденцията за намаляване на броя на лицата, преждевременно напуснали училище, и на придобиване на висше образование; приканва държавите членки да съгласуват конкретните си национални цели с целта на Съюза за по-добро изпълнение на задачите в областта на образованието;

283.  отбелязва, че Съюзът си е поставил за цел процентът на заетост на лицата, завършили наскоро висше образование в Съюза, да достигне 82% до 2020 г. и че в четири от петте посетени държави членки тази цел все още не е постигната; посочва, че тези четири държави членки са били изправени пред сериозна икономическа криза и че сега започват да се възстановяват; счита, че е възможно тези държави членки да постигнат и дори да надминат този показател;

284.  подчертава значението на поддържането на достатъчно равнище на инвестиции от Съюза в образованието, като се има предвид силната връзка между образованието и пригодността за заетост;

Част XХII – Специален доклад № 17/2016 на Сметната палата, озаглавен „Институциите на ЕС могат да направят повече за улесняване на достъпа до организираните от тях обществени поръчки“

285.  приветства констатациите и препоръките в Специален доклад № 17/2016 на Палатата (процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година): „Институциите на ЕС могат да направят повече за улесняване на достъпа до организираните от тях обществени поръчки“

286.  призовава за засилена прозрачност във връзка с възлагането на обществени поръчки от институциите на Съюза, както и на национално равнище, чрез осигуряване на публична достъпност до документацията и информацията относно обществените поръчки; счита, че е налице слаба видимост в интернет на дейностите на институциите на Съюза по възлагането на обществени поръчки, информацията е недостатъчна, неясна и е разпръсната в множество различни уебсайтове;

287.  подкрепя категорично препоръката на Палатата до институциите на Съюза да създадат общ електронен механизъм за обслужване на едно гише за дейностите си по възлагане на обществени поръчки, който да позволява на икономическите оператори да намират цялата относима информация на едно място онлайн и чрез този уебсайт същите да взаимодействат с институциите на Съюза; счита, че процедурите за възлагане на обществени поръчки, включително комуникацията във връзка с приложимите правила, бизнес възможности, съответните документи за възлагане на обществени поръчки, подаването на офертите и всички други видове комуникация между институциите и икономическите оператори следва да се управляват чрез такъв механизъм за обслужване на едно гише;

288.  изисква уебсайтът на Комисията относно изплатените на всички държави членки европейски финансови средства да се публикува на един от трите работни езика на институциите и да включва уеднаквена информация за всички държави членки, а именно най-малко относно стойността, предмета на поръчката, името на изпълнителя, имената на подизпълнителите (ако има такива), срока за изпълнение на поръчката, както и дали има допълнителна документация; посочва, че този подход ще даде възможност на неправителствените организации от всички държави членки, както и на гражданите, да следят как се изразходват финансовите средства, както и разходната ефективност на проектите;

289.  настоява, че ролята на възлагащите органи е да гарантират възлагането на обществените поръчки да става на пазарна основа, като организират достатъчно голям брой процедури за възлагане и осигуряват балансиран достъп на всички икономически оператори до тях; изразява съгласие с Палатата, че за предстоящото преразглеждане на Финансовия регламент на Съюза през 2016 г. Комисията следва да предложи единен правилник за възлагане на обществени поръчки; подчертава, че участието на малките и средните предприятия следва изрично да се насърчава, за разлика от настоящото положение, при което са облагодетелствани само големите оператори; счита, че в единния правилник следва да се включат правила за проучване на пазара преди сключването на договори за сгради, както и за езиковия режим на процедурите за възлагане на обществени поръчки, и че и отклоненията от Директивата за обществените поръчки(14) следва да бъдат обосновани;

290  припомня, че използването на ограничени процедури за възлагане от възлагащите органи обезкуражава потенциалните оференти и препятства прозрачността и информацията за начина, по който се изразходват парите на данъкоплатците; подчертава, че Съветът използва ограничени процедури за по-голямата част от възлаганите от него поръчки, както и че всички институции на Съюза, взети заедно, в периода от 2010 до 2014 г. са възложили 25% или повече от обявените от тях поръчки по реда на ограничената процедура; изисква този вид процедури да се използва в много ограничен брой случаи и със съответно надлежно обосноваване;

291.  отбелязва, че Парламентът публикува на своя уебсайт пълен годишен списък с всички свои изпълнители, които са сключили договори на стойност над 15 000 EUR, но че той не публикува всички свои договори; насърчава всички институции да предоставят на разположение пълна информация относно всички изпълнители и договори, възложени по реда на процедурите за обществени поръчки, включително относно случаите на пряко възлагане или на ограничени процедури;

292.  подчертава необходимостта от по-голяма публичност и от прозрачност при публикуването на обявленията за обществени поръчки за всички оператори; припомня, че съгласно констатациите на Палатата „Европейският парламент е използвал процедура на договаряне за сключването на „договор за недвижим имот“ на стойност 133,6 млн. евро за сграда в Брюксел, въпреки че сградата все още не е била изградена при подписването на договора на 27 юни 2012 г.“, като е пренебрегнал правилото, че само вече съществуващите сгради са обхванати от изключението да не се провежда тръжна процедура на възможно най-широка основа, предвидено в член 134, параграф 1 от Правилата за прилагане (ПП); подчертава категорично, че недовършените сгради или тези, които все още не са построени, следва да подлежат на открити и конкурентни методи на възлагане, и счита, че тази политика следва да обхване всички договори за строителство, като се има предвид сложността на договорите и големия обем на инвестираните средства;

293.  изразява съгласие с Палатата, че когато е възможно, институциите на Съюза следва да разделят поръчките на обособени позиции, за да повишат участието в процедурите си за възлагане на обществени поръчки; подчертава, че през 2014 г. Съветът възложи 10-годишен рамков договор на стойност над 93 милиона евро за управление, поддръжка, ремонт и адаптиране на технически инсталации в своите настоящи или бъдещи сгради на едно дружество, без да го раздели на обособени позиции; посочва, че през 2015 г. Комисията е процедирала по същия начин по отношение на своя петгодишен договор относно услугата на Съюза за безплатни правни съвети „Вашата Европа – Съвети“ на стойност почти 9 милиона евро; подчертава, че практиката да не се разделят на обособяват позиции рамкови договори с изключително дълъг срок на изпълнение (10 или 7 години, като рекордът се държи от договор за дейности по сградата „Юст Липсий“ с продължителност 17 години) накърнява конкуренцията и насърчава липсата на прозрачност и потенциална корупция; поради това призовава всички институции да сложат край на тези практики, които са в пълен разрез с духа на прозрачност и с добрите практики, които Съюза следва да насърчава;

294.  изисква всички институции на Съюза да разработят и прилагат адекватни инструменти и методи за одитиране и оценяване, за да разкриват наличието на нередности и да сигнализират за тях; посочва отново, че са необходими по-усъвършенствани технологии за наблюдение, разкриване, анализ и докладване, за да се противодейства на измамите и корупцията; настоява тези знания да бъдат предоставени на разположение и на държавите членки; подчертава централната роля на лицата, подаващи сигнали за нeредности, за разкриването на нарушения и припомня, че всички европейски институции и агенции трябва да приемат обвързващи вътрешни правила за защита на лицата, подаващи сигнали за нeредности, в съответствие с член 22в от Правилника за длъжностните лица на Съюза в редакцията му в сила от 1 януари 2014 г.;

295.  изразява съгласие с Палатата, че Комисията следва да предложи изменения на Финансовия регламент на Съюза, които да позволят бързо разглеждане на жалби от икономически оператори, които считат, че са третирани несправедливо; отбелязва, че жалбите следва да се разглеждат по този ред преди икономическите оператори да се обърнат към Европейския омбудсман или съдилищата на Съюза;

296.  счита, че правоприлагането в областта на обществените поръчки може да бъде гарантирано на първо място и преди всичко посредством създаването на компетентни и независими разследващи органи и агенции, които са фокусирани върху разследването на случаите на корупция в областта на обществените поръчки; изтъква, че институциите на Съюза и държавите членки следва да обменят помежду си, както и да споделят с OLAF, Европол, Евроюст и други разследващи органи, информация и разузнавателни данни относно обществени поръчки; препоръчва настоятелно институциите с разследващи функции, и по-специално OLAF, да подобрят своята деловодна система, за да изготвят справки и да представят статистически данни за различните видове предполагаеми нарушения, които се разследват, както и за резултатите от тези разследвания;

297.  приветства заключението на Палатата, че е необходимо институциите на Съюза да създадат единен публичен регистър за информация, свързана с техните договори за възлагане на обществени поръчки, за да се даде възможност за ефективен последващ мониторинг на дейностите им по възлагане на поръчките;

298.  подчертава, че централизираното събиране на данни за обществените поръчки спомага за изготвянето на съдържателна, прецизна и подробна статистика с цел предотвратяване, разкриване и разследване на случаите на корупция в областта на обществените поръчки, както и за предприемане на подходящи мерки за противодействие; подчертава, че добавянето на съответни полета с данни в централната база данни на обществените поръчки (включително в електронния ежедневник за обществени поръчки (TED) би могло да насочи към случаи, които са знак за наличието на нередности в областта на обществените поръчки; призовава институциите на Съюза да гарантират попълването на тези бази данни да бъде навременно и цялостно;

299.  подчертава ролята на разследващите журналисти и на неправителствените организации за осигуряване на прозрачност на процеса по възлагане на обществените поръчки и за разкриване на измами или потенциален конфликт на интереси; счита категорично, че горепосочените групи следва да имат пълен достъп до ARACHNE, ORBIS и други свързани инструменти и бази данни, което да позволи разкриването на всеки предполагаем случай на измама или конфликт на интереси във връзка с обществени поръчки както в институциите на Съюза, така и във всички държави членки, и особено с оглед на придобиванията, направени с използването на европейски финансови средства;

300.  приканва настоятелно всички институции и агенции винаги да публикуват автобиографиите и декларациите за интереси на представителите на средното и висшето ръководство, членовете, експертите и всеки вид ръководни органи и структури и дори експертите, командировани от държавите членки, като автобиографиите на тези експерти следва по всяко време да бъдат на разположение на обществеността; подчертава, че някои институции и агенции все още използват декларация за отсъствие на конфликт на интереси, която не е подходяща за публикуване, като се има предвид, че преценката за наличие или отсъствие на конфликт на интереси следва винаги да се извършва от организация или орган, които са независимо трето лице;

301.  призовава Палатата редовно да публикува сведения за всички случаи на злоупотреба във връзка с подаването на сигнали за нередности, както и за всички случаи на конфликт на интереси или на „кадрова въртележка“, разкрити в процеса на мониторинг или одит, и изисква от Палатата да публикува най-малко ежегодно специални доклади относно политиката в областта на конфликтите на интереси и случаите на конфликт на интереси, които са били установени в европейските агенции и съвместни предприятия, и по-специално тези, свързани със секторите на промишлеността;

302.  приветства препоръката на Палатата до институциите на Съюза да използват партньорски проверки за взаимно обучение и обмена на добри практики за възлагане на обществени поръчки;

Част ХХІІІ – Специален доклад № 18/2016 на Сметната палата, озаглавен „Система на ЕС за сертифициране на устойчиви биогорива“

303.  приветства специалния доклад на Палатата относно системата на Съюза за сертифициране на устойчивите биогорива, по-специално коментарите и препоръките, направени от Палатата; отбелязва, че Комисията е приела изцяло четири от петте препоръки, а една от препоръките – отчасти; приканва Комисията да обмисли отново цялостно приемане на препоръката относно надеждността на данните, предоставяни от държавите членки;

304.  отбелязва, че Съюзът се счита за лидер в световната политика в областта на околната среда, определянето на екологични стандарти на международно равнище и предоставянето на най-добри практики за опазване на околната среда и поддържане на конкурентно присъствие на световния пазар; отбелязва, че в Седмата програма за действие за околната среда Съюзът си поставя за цел за 2050 г. постигане на „благоденствие в рамките на нашата планета“, отбелязва, че един от приоритетите е да се гарантира, че „благоденствието ни и доброто състояние на околната среда се дължат на иновативна, кръгова икономика, в която нищо не се пилее, природните ресурси се управляват устойчиво и биологичното разнообразие се опазва, цени и възстановява по начини, които повишават устойчивостта на нашето общество“;

305.  отбелязва, че Съюзът е поел ангажимент в Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, за да се гарантира, че до 2020 г. делът на енергията от възобновяеми източници във всички видове транспорт е най-малко 10%, което може да се постигне само чрез използване на големи количества биогорива; отбелязва, обаче, че производството на биогорива може да бъде свързано с някои рискове по отношение на земеползването и че поради това е необходимо да се гарантира неговата устойчивост;

306.  подчертава, че създаването на ефективна и надеждна система за сертифициране на устойчивите биогорива е една от важните стъпки към изпълнение на политическите приоритети, посочени в Седмата програма за действие за околната среда; отбелязва, бе устойчивостта на биогоривата се сертифицира чрез доброволни схеми, признати от Комисията; изразява съжаление, че Палатата не счита за напълно надеждна системата на Съюза за сертифициране на устойчивостта на биогоривата;

307.  отбелязва със съжаление, че процедурата по признаване, прилагана от Комисията, не взема предвид някои ключови аспекти на устойчивото развитие и справедливата търговия, като например конфликтите, свързани със земевладение, принудителния или детския труд, лошите условия на труд за земеделските стопани, опасностите за здравето и безопасността, както и въздействието на непреките промени в земеползването, които при други обстоятелства се считат за изключително важни; счита, че това представлява непоследователност в политиките на Комисията; призовава Комисията да разработи наново процедурите си за оценка по по-всеобхватен начин и да включи тези аспекти в своята процедура по проверка на доброволните схеми; за целта Комисията следва да изисква доброволните схеми да изготвят доклади веднъж годишно въз основа на своите дейности по сертифициране и на всякаква информация, свързана с посочените по-горе рискове;

308.  отбелязва, че досега Комисията е представила два доклада относно въздействието на политиката на Съюза в сектора на биогоривата върху социалната устойчивост в Съюза и в трети държави и върху наличието на храни на достъпни цени; отбелязва със съжаление, че съдържащата се в тези доклади информация е сравнително ограничена и че в тях се представят само неясни заключения; призовава Комисията да подобри системата за докладване и да представи на Парламента подробен анализ, за да се информира обществеността относно тези важни въпроси;

309.  отбелязва с голяма загриженост, че производството на биогорива може да се конкурира с отглеждането на хранителни култури, както и че масовото разпространение на култури, отглеждани за производство на биогорива, може да има огромно въздействие върху екологичните и здравните стандарти в развиващите се държави, например в Южна Америка и Южна Азия, и че това може да доведе до широкомащабно обезлесяване и упадък на традиционното селско стопанство, което има дългосрочно социално-икономическо въздействие върху местните общности; изразява съжаление, че в доклада на Комисията не се разглеждат по-широките проблеми на развитието в развиващите се държави; призовава Комисията да възприеме по-последователен и съгласуван подход към политиките си в областта на околната среда, енергетиката, развитието и други свързани въпроси; призовава Комисията да обърне специално внимание на въздействието на непреките промени в земеползването;

310.  отбелязва със съжаление, че Комисията е признала някои доброволни схеми, които не разполагат с подходящи процедури за проверка, за да се гарантира, че произходът на произведените от отпадъци биогорива наистина е от отпадъци или че суровините за биогорива, отглеждани в Съюза, действително отговарят на екологичните изисквания на Съюза за земеделието; призовава Комисията да проверява дали производителите на суровини за биогорива в Съюза наистина изпълняват екологичните изисквания на Съюза за земеделието; призовава Комисията да предоставя достатъчно доказателства за произхода на отпадъците и остатъците, използвани за производство на биогорива;

311.  отбелязва със загриженост, че някои признати схеми не са достатъчно прозрачни или имат управленски структури, съставени единствено от представители на няколко икономически оператори; призовава Комисията да гарантира, че при доброволните схеми няма конфликт на интереси, и да осигури ефективна комуникация с други заинтересовани страни;

312.  призовава Комисията да продължи да гарантира прозрачността на доброволните схеми и икономическите оператори, като изисква схемите да създадат официален уебсайт за предоставяне на публично достъпна подробна информация относно доброволните схеми, процедурите за проверка, наетите служители, издадените сертификати, одитните доклади, жалбите и икономическите оператори, с които си сътрудничат;

313.  отбелязва със загриженост, че Комисията не осъществява надзор на функционирането на признатите доброволни схеми и поради това не може да получи гаранции за качеството на сертификатите; отбелязва със съжаление, че липсва специална система за обжалване, което не позволява на Комисията да проверява дали жалбите се разглеждат правилно; призовава Комисията да въведе система за надзор, която да следи дали доброволните схеми за сертифициране отговарят на стандартите, установени за признаването; призовава Комисията да изиска от доброволните схеми да създадат прозрачни, лесни за ползване, информативни и достъпни системи за подаване на жалби на техните уебсайтове; призовава Комисията да осъществява надзор на системите за подаване на жалби и ако е необходимо, да предприема действия;

314.  приветства факта, че Комисията издава насоки за доброволните схеми, които допринасят за насърчаване на най-добрите практики и по-високата ефективност; отбелязва обаче, че насоките не са задължителни и не се прилагат изцяло; приканва Комисията да направи насоките за доброволните схеми задължителни, за да се гарантира, че изискванията биват изпълнявани;

315.  отбелязва, че държавите членки имат задължението да гарантират надеждността на статистическите данни относно устойчивостта на биогоривата, докладвани на Комисията, но че съществува риск от надценяване на статистическите данни; призовава Комисията да въведе изискване към държавите членки да подкрепят своите статистически данни с подходящи доказателства, например под формата на сертификат или декларация, издаден(а) от органа, отговорен за събирането на данни относно устойчивите биогорива и за изпращането им на националния орган, който от своя страна ги изпраща на Евростат;

316.  отново подчертава, че данните, изпратени от държавите членки, често не са сравними поради различаващите се дефиниции, което практически прави невъзможно да се установи реалното положение; приканва Комисията да хармонизира определението за отпадъчни вещества, които преди това не са били включени в списъка по Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, използвани за производството на биогорива от ново поколение в инсталации, съществуващи преди приемането на Директива (ЕС) 2015/1513 за изменение на Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници;

317.  отбелязва със загриженост, че специфичната стойност (двойно отчитане) на биогоривата, произведени от отпадъци и остатъци, увеличава риска от измами; посочва, че съществува необходимост от диалог между Комисията и държавите членки относно наблюдението и предотвратяването на измами; приканва Комисията да инициира такъв диалог;

318.  приветства примера на доброволната схема, посочен в доклада на Палатата, която определя високи стандарти за устойчиво производство, имащи за цел не само предотвратяването на екологични вреди, включително чрез опазване на почвите, водите и въздуха, но също така и осигуряването на подходящи условия на труд и защита на здравето на работещите в земеделските стопанства, както и зачитане на правата на човека, правата на работниците и правата върху земята; счита, че това е пример за най-добра практика; приканва Комисията да обмисли възможността за създаване на платформа за доброволни схеми, в която да могат да се обменят най-добри практики;

Част XXIV – Специален доклад № 19/2016 на Сметната палата, озаглавен „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти – поуки от програмния период 2007 – 2013 г.“

319.  приветства констатациите и препоръките в Специален доклад № 19/2016 на Палатата: Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти – поуки от програмния период 2007 – 2013 г.;

320.  изразява съжаление, че в общия преглед на финансовите инструменти не са могли да бъдат описани успешни действия за подобряване на инвестициите в Съюза; отбелязва, че Комисията, най-вече, и държавите членки са поели по-големи рискове, и изразява съжаление, че няма съществен принос на частния сектор към тях;

321.  подчертава високия размер на разходите и таксите за управление в сравнение с финансовата подкрепа, реално предоставяна на крайните получатели; предлага да се предвидят данъчни тавани за финансовите посредници; изтъква, че следва да бъде преразгледан размерът на специализираните фондове по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ), за да се могат да се ползват значителните икономии на разходите за експлоатация на тези инструменти, когато това е възможно;

322.  счита, че Комисията е в привилегированото положение да предостави допълнителни насоки на държавите членки относно това как да създават такива финансови инструменти на национално равнище или на равнището на Съюза (които се управляват пряко или непряко от Комисията); подчертава, че е важно да се гарантира, че финансовите инструменти не са обект на неприемливи схеми за избягване на данъчно облагане;

323.  изразява загриженост, че в някои случаи са използвани данъчни становища, за да се увеличи привлекателността на финансовите инструменти за инвеститорите от частния сектор; изразява съжаление, че според Комисията предварителните данъчни споразумения не могат да се считат сами по себе си като противоречащи на нейната собствена политика; призовава Комисията да предотвратява всяка форма на данъчни становища относно използването на финансов инструмент на Съюза;

324.  споделя мнението, че поуките от одитирания програмен период (2007 – 2013 г.) следва да намерят отражение при създаването на финансовите инструменти в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове; счита по-специално, че предложенията следва да бъдат насочени към ефективност и резултати, а не просто към спазване на съответствие; счита, че е необходимо проектите да създават по-висока добавена стойност за регионалната специализация и икономическото развитие на европейските региони;

325.  изразява съжаление, че правното основание през предходния период е давало възможност на държавите членки да замразяват част от вноските в сметките на банките и финансовите посредници, управляващи фондовете, без всъщност да бъдат действително използвани по предназначение; отбелязва промените, въведени от Комисията в нейните насоки за приключване; призовава Комисията активно да наблюдава положението с цел избягване на подобни практики;

326.  счита, че ефектът на лоста следва да онагледява до каква степен първоначалните вноски на Съюза и на държавите членки са привлекли частни инвестиции; изразява съжаление, че констатациите от специалния доклад на Палатата показват, че финансовите инструменти – както със споделено, така и с централизирано управление – не са били успешни в привличането на частен капитал; счита, че съфинансирането на финансовите инструменти от страна на държавите членки следва да се разглежда, заедно с вноската на Съюза, като част от публичното финансиране;

327.  изисква от Комисията даде определение за „ефект на лоста“ на финансовите инструменти, приложимо за всички области на бюджета на Съюза, което да въведе ясно разграничение между ефекта на лоста на частните и националните публични вноски в рамките на оперативните програми и/или този на допълнителните частни или публични капиталови вноски, като взима под внимание вида на съответния инструмент;

препоръчва държавите членки да положат по-нататъшни усилия за събирането на данни и управлението и споделянето на револвиращия ефект на финансовите инструменти;

328.  обръща внимание на необходимостта да се осигури още от самото начало ясна и конкретна прогноза за „ефекта на лоста“ на бъдещите фондове на финансовите инструменти; очаква от Комисията да гарантира по отношение на финансовите инструменти по ЕФРР и ЕСФ от програмния период 2007 – 2013 г., че държавите членки предоставят пълна и надеждна информация относно частния принос към набирания капитал, както чрез оперативните програмни, така и в допълнение към тях;

329.  счита, че преди да се вземе решение за мерки за финансов инженеринг във връзка със съответните инфраструктурни проекти, управляващите органи следва да гарантират надлежна обоснованост на предложението си чрез висококачествена независима предварителна оценка въз основа на стандартизирана и общоприета методология; подкрепя становището, че преди да бъдат одобрени оперативните програми, включващи подходящи инфраструктурни проекти, Комисията следва да проверява тяхното съответствие с независимата предварителна оценка и да гарантира качеството на тази оценка;

330.  препоръчва на управляващите органи възнаграждението на управителите на фондове да се обвърже с качеството на действително направените инвестиции, което да се измерва с техния принос за постигането на стратегическите цели на оперативните програми и за стойността на ресурсите, върнати на операцията от инвестициите, извършени чрез инструментите;

331.  препоръчва проактивен подход и техническа помощ на място от страна на органите за управление и институциите на Съюза с оглед на по-добро използване на финансовите инструменти в регионите;

332.  изразява силна подкрепа за препоръката Комисията да извърши сравнителен анализ на разходите за изпълнение на безвъзмездната финансова помощ и финансовите инструменти (с централизирано и споделено управление) за програмния период 2014 – 2020 г. с оглед на установяването на техните действителни равнища и на въздействието върху постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и на целите на 11-те тематични цели на политиката за сближаване; отбелязва, че тази информация би била особено полезна при подготвянето на законодателни предложения за периода след 2020 г.; призовава за пълна оценка на резултатите преди края на 2019 г., за да се обмисли бъдещето на тези инструменти;

Част ХХV – Специален доклад № 20/2016 на Сметната палата, озаглавен „Укрепване на административния капацитет в Черна гора – наблюдава се напредък, но в много основни области са необходими по-добри резултати“

333.  приветства доклада на Палатата, подкрепя неговите препоръки и насърчава Комисията да ги вземе под внимание при работата си по укрепването на административния капацитет на Черна гора;

334.  приветства факта, че предприсъединителната помощ от Съюза е помогнала за укрепването на административния капацитет; отбелязва обаче, че в няколко ключови области отбелязаният напредък е много бавен;

335.  изразява съжаление, че макар проектите като цяло да са довели до очакваното изпълнение, резултатите невинаги са били устойчиви, за което отчасти отговорност носят политическата воля на националните органи и външни фактори; призовава Комисията да доразвие постиженията на успешните проекти, които са устойчиви, имат количествено измерима добавена стойност и са били осъществени и използвани в съответствие с правилата; призовава Комисията да подобри стратегическото планиране и да подсигури устойчивостта и жизнеспособността на проектите, като го посочи като ясно изискване;

336.  изразява съжаление във връзка със слабата ангажираност от страна на националните органи, което влияе отрицателно на напредъка в укрепването на административния капацитет; призовава националните органи да предприемат действия във връзка с постигнатите от проектите резултати с цел повишаване на ефективността; подчертава, че е необходима силна политическа воля, за да се деполитизира и контролира ефективно държавната администрация;

337.  приветства факта, че в повечето случаи проектите са били добре координирани с други проекти по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) или с интервенции на донори; подчертава въпреки това, че е имало и случаи на по-слаба координация, довела до припокриване на някои от усилията; приканва Комисията да съгласува по-добре дейностите си, насочени към Черна гора, с други проекти с множество бенефициенти;

338.  изразява съжаление, че липсва достатъчно информация в докладите на Комисията, която да може да покаже напредъка в процеса на укрепване на административния капацитет във времето; отбелязва, че докладите невинаги са правили оценка на едни и същи части на публичната администрация и че критериите невинаги са били ясни, което е усложнило сравнението в различните моменти;

339.  приветства при все това новата методология за докладване за годишната оценка в докладите за напредъка за 2015 г., която показва по-добра хармонизация на скалите за оценяване и по-добра сравнимост; приканва Комисията да използва тази система за докладване и в бъдеще;

340.  отбелязва, че Комисията е използвала добре нефинансовите средства в подкрепа на процеса на реформа под формата на политически диалог, но подчертава, че основни въпроси остават неразрешени;

341.  изразява съжаление, че въпреки някои резултати, постигнати през предходната година по отношение на изпълнението на законодателството за борба с корупцията, напредъкът в борбата с корупцията остава бавен; подчертава, че цялата система на правовата държава трябва да постигне повече резултати със специален акцент върху засилването на борбата с корупцията и организираната престъпност; призовава Комисията да насърчава националните органи да укрепват капацитета в областта на финансовото разследване и защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности;

342.  приветства факта, че Агенцията за борба с корупцията започна работа през 2016 г.; отбелязва обаче, че корупцията е все така широко разпространена в много области и продължава да бъде сериозен проблем;

343.  отбелязва, че децентрализирането на управлението на проектите може да доведе до ценно изграждане на капацитет в оперативните структури вследствие на подробни предварителни проверки; отбелязва освен това, че разпространението на добрите практики във връзка с управлението на проекти от структурите на ИПП към останалата част от публичната администрация, която действа в същата област, може да осигури потенциално ефективни резултати; призовава Комисията да използва тази възможност с цел повишаване на ефективността на процеса на изграждане на капацитет в Черна гора; призовава Комисията да насърчи националните органи да разгледат възможностите за използване на добрите практики за изграждане на капацитет;

344.  отбелязва, че Черна гора се счита за най-развитата държава в региона от гледна точка на своя процес на присъединяване; подчертава, че ролята на Съюза в страната беше незаменима; отбелязва обаче със съжаление, че неотдавна Черна гора беше разкъсана от политическа нестабилност и поляризация, както и от все по-напрегната борба за влияние между Русия и НАТО, към чиито сили страната ще се присъедини през 2017 г.; приканва Комисията да продължи политическия диалог с националните органи с цел да помогне за постигането на компромиси между правителството и опозицията;

Част ХХVІ – Специален доклад № 22/2016 на Сметната палата, озаглавен „Програми на ЕС за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в Литва, България и Словакия: постигнат е известен напредък след 2011 г., но предстоят сериозни предизвикателства“

345.  приветства всеотдайната работа на Палатата по извеждането от експлоатация на атомни електроцентрали, както се посочва в текущия доклад и в специалния доклад от 2011 г.(15);

346.  подкрепя препоръките на Палатата, повечето от които Комисията изцяло прие;

347.  припомня, че от 2012 г. насам комисията по бюджетен контрол проявява специален интерес към въпроса, свързан с извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения, и по тази причина организира мисии за установяване на фактите в трите атомни електроцентрали през 2012, 2013 и 2014 г.;

348.  подчертава, че ядрената безопасност е от първостепенно значение не само за съответните държави членки, но и за населението в целия Европейски съюз и в съседните му региони;

349.  подчертава, че в Литва изваждането и безопасното временно съхранение на прътите ядрено гориво от Блок 2 трябва да бъдат приоритет;

350.  припомня, че в Литва една от основните причини за забавяния е бил фактът, че техническите и търговските спорове между националните органи и външните изпълнители са останали неразрешени години наред; с цел да се избегне въздействието на подобен проблем върху процеса на извеждане от експлоатация, следва да се определят специални екипи за управлението на проекти; отправя запитване към Комисията дали съществуват подобни екипи за управлението на проекти в трите държави членки;

351.  припомня на Комисията, че върховната одитна институция на Словакия беше постановила одит в дружеството JAVYS(16) през 2015 г.; отправя искане да бъде информиран относно констатациите от този одит; в този контекст призовава компетентните органи на България и Литва да извършат одит на процесите по извеждане от експлоатация в централите „Игналина“ и „Козлодуй“;

352.  изразява загриженост относно забавянията на работата по съоръженията за съхранение на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци; призовава Комисията да предостави актуална информация на компетентната комисия на Парламента относно постигнатия напредък преди гласуването в Парламента по освобождаването на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2015 г.;

353.  призовава Комисията да информира неговата компетентна комисия относно усилията за преодоляване на недостига на финансиране, по-специално в Литва;

354.  припомня, че Палатата е изчислила прогнозните разходи за извеждане от експлоатация в трите държави членки, включително погребването на високоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, на 11 388 милиона евро; счита, че в разходите за извеждане от експлоатация не следва да се включват разходите за погребване на високоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, които са от компетентността на държавите членки и следва да се покриват от националните фондове;

355.  призовава Комисията да представи, съвместно с трите държави членки, доклад относно актуалното състояние на управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци, генерирани от извеждането от експлоатация на трите атомни електроцентрали;

356.  призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки с оглед проучване на възможностите за определяне на геоложки хранилища за високоактивни радиоактивни отпадъци;

357.  подчертава, че затварянето на атомната електроцентрала „Игналина“ беше условие, поставено от Съюза за присъединяването на Литва в замяна на подкрепата от Съюза за нейното затваряне и извеждане от експлоатация и смекчаването на социалното и икономическото въздействие, както е определено в Протокол № 4 към Договора за присъединяване; отбелязва, че Литва е спазила задълженията си по отношение на затварянето на ядрените реактори на „Игналина“ по договорения график; при все това изразява безпокойство предвид забавянето на извеждането ѝ от експлоатация и поради това предлага по-задълбочен контрол на процеса от органи на Съюза;

358.  напомня, че безопасността в областта на ядрената енергетика е от първостепенно значение за населението на целия Съюз, и като отбелязва препоръките на Палатата относно продължаването на финансирането, призовава Комисията да извърши обстойна оценка на необходимостта от продължаване на целевите програми за финансиране на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в Литва, България и Словакия след 2020 г.; изтъква, че всяко евентуално ново финансиране от страна на Съюза след 2020 г., предложено от Комисията във връзка с извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в трите държави членки, следва да включва ясни правила и правилни стимули за продължаване на извеждането от експлоатация с по-ефективни механизми за контрол, както с оглед на финансирането, така и на сроковете, и същевременно подчертава необходимостта от ефективно използване на финансовите ресурси на Съюза;

359.  призовава Комисията да гарантира, че всички бъдещи разходи, свързани с извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения и окончателното погребване на отработено гориво, се отчитат правилно и се изчисляват в съответствие с международните стандарти и законодателството на Съюза;

360.  призовава Комисията да оцени плановете за действие в трите държави с оглед на предлагане на общи оферти за сходни проекти, особено за консултантски услуги и за проектиране на съоръжения за съхранение на отпадъци;

361.  призовава Комисията да оцени процеса на извеждане от експлоатация в Литва, България и Словакия, включително икономически ефективното използване на финансовата помощ от Съюза, по време на финансовия период 2007 – 2013 г.;

362.  призовава Европейската банка за възстановяване и развитие да извърши одит на функционирането на фондовете за подпомагане на извеждането от експлоатация за периода между 2007 и 2013 г.;

363.  изразява загриженост от констатацията на Палатата, че оценката от страна на Комисията на съответните планове за финансиране и подробни планове за извеждане от експлоатация за финансовия период 2014 – 2020 г., т.е. съответно на второто и третото предварително условие(17), е била незадоволителна; отправя запитване кой поема финансовата отговорност за този неуспех в Комисията; в този контекст желае да бъде информиран относно приключения план за действие, отстранил установените слабости;

Част ХХVІІ – Специален доклад № 23/2016 на Сметната палата, озаглавен „Морският транспорт в ЕС е принуден да оцелява в бурни води – много неефективни и неустойчиви инвестиции“

364.  приветства доклада на Палатата и подкрепя съдържащите се в него препоръки;

365.  приветства факта, че морският транспорт се разраства в Съюза през последното десетилетие въпреки значителните различия при използването между пристанищата в държавите членки;

366.  подчертава, че инвестиционната политика на държавите членки за пристанищата е установена в съответствие с политическите решения, вземани на национално равнище, които могат да се отклоняват от стратегията на Съюза, определена от същите тези държави членки; счита, че основната роля на Комисията следва да бъде да гарантира, че националните мерки за финансиране на инфраструктура в Съюза са съвместими с политиката на Съюза в областта на транспорта, и да ги привежда в съответствие със стратегии на равнището на Съюза; изразява съжаление, че Комисията не разполага с всички инструменти, необходими, за да се гарантира такова съответствие;

367.  признава, че инвестициите в пристанищна инфраструктура са дългосрочни инвестиции; изразява съжаление, че в повечето случаи обаче възвращаемостта на инвестициите е ниска и бавна;

368.  изразява съжаление, че националните стратегии за развитие на пристанищата са до голяма степен разработени, но продължават проблемите с надеждността на плановете за изпълнение и координацията;

369.  изразява сериозна загриженост, че според Палатата липсва докладване относно обобщените данни за капацитета, а докладването относно наличния капацитет е ненадеждно;

370.  изразява съжаление, че държавите членки не предоставят данни относно капацитета на основните пристанища, което възпрепятства мониторинга на капацитета, осъществяван от Комисията; подчертава, че е важно положението да се подобри, така че Комисията да може да представи план за развитие на пристанищата в целия Съюз; призовава Комисията да установи ясна система за докладване на данните от държавите членки;

371.  счита, че координацията между ЕИБ и службите на Комисията може да бъде подобрена чрез по-добро сътрудничество и по-прозрачни процедури;

Част ХХVІІI – Специален доклад № 25/2016 на Сметната палата, озаглавен „Система за идентификация на земеделските парцели – полезен инструмент за определяне на допустимостта на земеделската земя, но управлението ѝ може още да се подобри“

372.  препоръчва, въз основа на количествен анализ на разходите и ползите и оценка на рисковете, през настоящия период на ОСП държавите членки да увеличат усилията си за повишаване на надеждността на данните на Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) въз основа на своевременно и щателно извършени актуализации на системата; предвид сложността на оценката за пропорционалност държавите членки, използващи тази възможност, следва да положат допълнителни усилия през настоящия период на ОСП, за да разработят каталог за пропорционалност с ясно описание и критерии за оценка и да използват допълнителни технически инструменти, за да повишат обективността на анализа на ортогоналните изображения и да гарантират възпроизводимост; държавите членки следва да обмислят също възможността за регистриране на данните за правата на собственост и аренда в своите СИЗП, когато това е възможно и икономически целесъобразно;

373.  препоръчва в настоящия период на ОСП държавите членки с подкрепа от страна на Комисията да разработят и да създадат рамка за оценка на разходите за функционирането и актуализирането на своите СИЗП; това следва да позволи на държавите членки да измерят резултата от дейността на своите СИЗП и ефективността на разходите, произтичащи от подобренията на системата;

374.  препоръчва на държавите членки да гарантират, че като използват своите СИЗП, те надеждно идентифицират, регистрират и ефективно проследяват екологично насочените площи, постоянно затревените площи и новите категории земя; те следва също така да направят анализ на разходите и ползите от включването в своите СИЗП на всички елементи на ландшафта, защитени съгласно кръстосаното спазване или схемите за агроекология, за да засилят мониторинга и защитата на тези елементи, които са благоприятни за околната среда и биологичното разнообразие;

375.  препоръчва на Комисията да преразгледа настоящата правна рамка, за да опрости и рационализира правилата, отнасящи се до СИЗП за следващия период на ОСП, например като преосмисли необходимостта от прага на стабилност от 2% и правилото „100 дървета“;

376.  препоръчва на Комисията, преди да започне извършването на оценката на качеството за 2017 г., да направи анализ на разходите и ползите, за да определи дали представителността на извадките за оценка на качеството би могла да бъде подобрена, така че да се постигне по-добро обхващане на съвкупността от парцели в СИЗП;

377.  препоръчва на Комисията, считано от 2016 г. да подобри осъществявания от нея мониторинг на резултатите от оценката на качеството, като анализира всички несъответствия в докладването на оценката на качеството, извършва последващ контрол, предоставя на държавите членки обратна информация и следи да се изготвят и изпълняват планове за коригиращи действия, когато е необходимо; Комисията следва също така да извършва подробен ежегоден анализ на тенденцията за всяка държава членка и за всеки вид референтен парцел, така че потенциалните проблеми да могат да бъдат установявани своевременно;

Част ХІХ – Специален доклад № 26/2016 на Сметната палата, озаглавен „Постигането на по-голяма ефективност и опростяване на системата за кръстосано спазване продължава да бъде предизвикателство“

378.  препоръчва, като част от оценката на въздействието за ОСП след 2020 г., Комисията да проучи как да продължи да разработва своя набор от показатели за оценяване на изпълнението на кръстосаното спазване; препоръчва също така тя да проучи как да вземе предвид нивата на изпълнение на правилата за кръстосано спазване от страна на земеделските стопани в своите показатели, с цел да се подобри прилагането и спазването на екологичните стандарти в сектора на селското стопанство, за да се гарантира съгласуваност на ОСП;

  с цел да се гарантира, че не възникват отново вече срещани проблеми, Комисията ще вземе предвид различни изисквания в зависимост от местните териториални потребности; освен това равнищата на плащанията следва да са по-тясно обвързани с изискванията, които трябва да спазват земеделските стопани, благодарение на което ще може да се отговори на конкретни проблеми в областта на околната среда и също така земеделските стопани ще бъдат компенсирани за наложените им в същото време ограничения;

379.  препоръчва Комисията отсега нататък да подобри споделянето със съответните служби на информация относно нарушения, свързани с кръстосаното спазване, за да им помогне да установят причините за тези нарушения и да вземат необходимите мерки за справяне с тях;

380.  отправя искане по отношение на ОСП след 2020 г. Комисията да предвиди подобряване на правилата във връзка с проверките на място за кръстосаното спазване и да призове държавите членки да провеждат своите съществуващи административни проверки ефикасно, като се използва цялата налична относима информация; счита, че това ще позволи по-ефективно насочване към ключови контролни точки;

381.  препоръчва на Комисията като част от оценката на въздействието по отношение на ОСП след 2020 г. да направи анализ на действието на две системи с подобни екологични цели (стандарти за добро селскостопанско и екологично състояние и екологизиране) с цел насърчаване на допълнително полезно взаимодействие между тях; този анализ следва да вземе предвид критерии като въздействието на стандартите върху околната среда и историческото равнище на спазване от земеделските стопани;

382.  насърчава Комисията да разработи методология за измерване на разходите във връзка с кръстосаното спазване след доклада относно изпълнението на ОСП, който се очаква да бъде изготвен до края на 2018 г.;

383.  предлага включване на качествени показатели и по-конкретни цели по отношение на мерките за осигуряване на кръстосано спазване; препоръчва лесен, бърз и опростен метод за прилагане за бенефициентите;

384.  препоръчва по отношение на ОСП след 2020 г. Комисията да насърчи по-хармонизирано прилагане на санкции на равнището на Съюза, като допълнително разясни концепциите за сериозност, степен, непрекъснатост, повторение и преднамереност, но и като се вземат под внимание конкретните условия в различните държави членки; счита, че за постигането на тази цел следва да бъдат въведени минимални изисквания на равнището на Съюза;

385.  счита, че като поука от периода 2007 – 2013 г., за периода 2014 – 2020 г. и след това показателите следва да служат за оценяване на действителните резултати от изпълнението на кръстосаното спазване;

Част ХХХ – Специален доклад № 27/2016 на Сметната палата, озаглавен „Управлението в Европейската комисия – добри практики?“

386.  препоръчва на Комисията, както се изисква за европейските предприятия от обществен интерес, когато тя реши да не следва добри практики, да обясни мотивите си за това; препоръчва също тя да се съсредоточи главно върху резултатите и в същото време да отчита поуките от опита си;

387.  препоръчва на Комисията:

a)  да прикани Службата за вътрешен одит да насочи в по-голяма степен одитната си дейност към въпросите, свързани с управлението на високо равнище;

б)  да довърши процеса на привеждане в съответствие на рамката си за вътрешен контрол с принципите на COSO 2013;

в)  да изтегли още по-напред срока за публикуване на годишните отчети;

г)  да обедини информацията, предоставяна в различни съществуващи доклади, с цел да изготви единен доклад или единен набор от доклади относно управленската отговорност под ръководството на своя председател, които да съдържат отчетите, както и следните елементи:

-  декларация за управлението;

-  разглеждане на оперативните и стратегическите рискове;

-  доклад за нефинансовите резултати;

-  информация за дейностите през годината и за постигането на целите на политиките;

-  доклад относно ролята на Одитния комитет и неговите заключения; както и

-  доклад за средносрочната и дългосрочната финансова стабилност, с включени, където е необходимо, връзки към информация в други доклади;

д)  да представи този единен доклад или единен набор от доклади за управленската отговорност за одит на отчетите: този (тези) доклад(и) трябва да бъдат аналитични, компактни, лесноразбираеми и достъпни за одиторите, служителите и гражданите на Съюза, като стриктно се спазват международните счетоводни стандарти и се следват добри практики;

е)  да публикува като част от годишните отчети или съпътстваща информация изчисление на нивото грешки въз основа на съгласувана методология и да включи заинтересованите субекти, включително Парламента, на всеки етап при избора на статистически метод за изчисление на грешките; методологията следва да бъде ясна и съгласувана;

ж)  редовно да актуализира и публикува информация относно уредбата за управлението и да разясни избора си на структури и процеси, свързани с установената рамка;

з)  да преобразува Комитета за контрол на одитите в одитен комитет с мнозинство от независими външни членове и да разшири пълномощията му така, че дейността му да обхване управлението на риска, финансовото отчитане и работата и резултатите на звената за последваща проверка и на одитните дирекции;

388.  Парламентът призовава настоятелно:

a)  управлението на високо равнище на международните организации да следва бизнес модел и да бъде прозрачно, подотчетно, отговорно и най-важното – ефикасно;

б) управлението на високо равнище да се адаптира към бързо променящия се свят, да се развива и да открива потенциалните предизвикателства, преди те да са се превърнали в проблеми;

в)  хоризонталните и вертикалните връзки между различните структури на Комисията да бъдат ясни и проследими; задължително да продължи процесът на намаляване на прекомерната бюрокрация; препоръчва се и по-силна координация между различните структури;

г)  нуждаем се от по-голяма видимост на резултатите в държавите членки от годишното управление; публично оповестените и ефективно представени надеждни данни могат да подкрепят вземането на важни решения;

д)  извършването на солидна предварителна, последваща и междинна оценка да гарантира стойността на всяко изразходвано евро; за да се улесни ангажираността, документът да предоставя информация за съответните разходи и ползи по отношение на всички разходи;

е)  да се насърчава стратегическо използване на обществените поръчки: всяка година държавите членки изразходват около 14% от своя бюджет за извършване на услуги, строителни работи и доставки; обществените поръчки следва и трябва да се използват като важен инструмент за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

Част ХХХІ – Специален доклад № 28/2016 на Сметната палата, озаглавен „Справяне със сериозни трансгранични заплахи за здраветo в EC – предприети са важни стъпки, но са необходими още действия“

389.  приветства доклада на Палатата, подкрепя съдържащите се в него препоръки и насърчава Комисията да вземе предвид тези препоръки, когато прилага допълнителни мерки за справяне със сериозни трансгранични заплахи за здравето в Съюза;

390.  присъединява се към препоръката на Палатата извлечените поуки от първия цикъл на докладване да бъдат приложени по подходящ начин преди следващия доклад; счита, че за да се гарантира, че в бъдеще докладването е адекватно, процесът трябва да бъде съгласуван във всички държави членки;

391.  признава напредъка, постигнат след здравната стратегия за периода 2008 – 2013 г., но подчертава необходимостта от по-добър и по-стратегически насочен мониторинг;

392.  подкрепя препоръката на Палатата Комитетът за здравна сигурност да разработи стратегически план за разрешаване на оперативните и стратегическите предизвикателства, пред които е изправен;

393.  отбелязва, че Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията не разполага с официална процедура за ефективна реакция при искания за помощ; счита, че такова положение не може да бъде толерирано;

394.  подчертава, че различните служби на Комисията, които имат функции, свързани със здравето, и ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ разработват структуриран подход за подобряване на сътрудничеството;

395.  изразява съжаление, че държавите членки не са действали заедно, за да се ускори съвместната доставка на ваксина при пандемията от грип, и отчита, че грипът е проблем, който засяга ежегодно здравните служби в отделните държави членки; счита, че един координиран подход във всички държави членки би бил от полза за здравето на гражданите на Съюза и би намалил разходите;

396.  призовава Комисията, държавите членки и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията да работят заедно, за да продължи развитието на системата за ранно предупреждение и реагиране; набляга на необходимостта подобна широко използвана система да бъде модернизирана, така че да се отразят промените в технологиите с оглед осигуряване на оптимално използване;

0

0  0

397.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

(1)

ОВ L 69, 13.3.2015 г.

(2)

OВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 1.

(3)

OВ C 375, 13.10.2016 г., стр. 1.

(4)

ОВ C 380, 14.10.2016 г., стр. 147.

(5)

Приети текстове от тази дата, P8_TA-PROV(2017)0000.

(6)

ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(7)

Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40).

(8)

Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36–68).

(9)

  Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право.

(10)

  Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право.

(11)

  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 5 април 2011 г., озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020г.“ (COM(2011)0637, непубликувано Официален вестник.

(12)

  ОВ C 378, 24.12.2013 г., стр. 1.

(13)

  Вж. приложение ІІІ към Специален доклад № 14/2016, стр. 74–76.

(14)

Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).

(15)

  Специален доклад № 16/2011 – Финансова помощ от ЕС за извеждане от експлоатация на ядрени реактори в България, Литва и Словакия: резултати и бъдещи предизвикателства (http://eca.europa.eu).

(16)

  Jadrové vyrad'ovacia spoločnost' (JAVYS): собственик на атомната електроцентрала и отговарящ за извеждането от експлоатация на атомната електроцентрала „Бохунице“

(17)

  Вж. COM(2011)0783 окончателен, регламенти (Евратом) № 1368/2013 и № 1369/2013 на Съвета и Решение за изпълнение C(2014)5449 на Комисията


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.3.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

2

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dennis de Jong, Tamás Deutsch, Ingeborg Gräßle, Cătălin Sorin Ivan, Jean-François Jalkh, Bogusław Liberadzki, Notis Marias, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Petri Sarvamaa, Claudia Schmidt, Bart Staes, Hannu Takkula, Indrek Tarand, Derek Vaughan, Tomáš Zdechovský, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Karin Kadenbach, Younous Omarjee, Julia Pitera, Miroslav Poche

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Ignazio Corrao, Raymond Finch, Jens Geier, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Lieve Wierinck


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

22

+

ALDE

Hannu Takkula, Lieve Wierinck

EFDD

Ignazio Corrao

GUE/NGL

Younous Omarjee, Dennis de Jong

PPE

Tamás Deutsch, Ingeborg Gräßle, Julia Pitera, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Petri Sarvamaa, Claudia Schmidt, Tomáš Zdechovský, Joachim Zeller

S&D

Jens Geier, Cătălin Sorin Ivan, Karin Kadenbach, Bogusław Liberadzki, Miroslav Poche, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Derek Vaughan

VERTS/ALE

Bart Staes, Indrek Tarand

2

-

ECR

Notis Marias

ENF

Jean-François Jalkh

1

0

EFDD

Raymond Finch

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация - Политика за поверителност