Процедура : 2016/2223(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0175/2017

Внесени текстове :

A8-0175/2017

Разисквания :

PV 15/05/2017 - 17
CRE 15/05/2017 - 17

Гласувания :

PV 16/05/2017 - 6.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0207

ДОКЛАД     
PDF 908kWORD 118k
28.4.2017
PE 595.612v02-00 A8-0175/2017

относно инициативата за ефективно използване на ресурсите: намаляване на разхищението на храни, подобряване на безопасността на храните

(2016/2223(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчик: Биляна Борзан

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 Изложение на мотивите
 СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно инициативата за ефективно използване на ресурсите: намаляване на разхищението на храни, подобряване на безопасността на храните

(2016/2223(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Затваряне на цикъла план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика(1),

–  като взе предвид Писмена декларация № 0061/2015 от 14 октомври 2015 г. относно даряването на непродадени храни, годни за консумация, на благотворителни организации,

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г., озаглавена „Как да се избегне разхищаването на храни: стратегии за по-ефективна хранителна верига в ЕС“(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни(3),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 юни 2016 г. относно загубите и разхищението на храни(4),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 15 юни 2016 г. относно хранителните отпадъци(5),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 март 2013 г. относно „Приноса на гражданското общество за стратегия за предотвратяване и намаляване на загубите и разхищението на храни“(6),

–  като взе предвид Специален доклад № 34/2016 на Европейската сметна палата, озаглавен „Борбата срещу разхищаването на храни: възможност за ЕС да подобри ресурсната ефективност на веригата на снабдяване с храни“,

–  като взе предвид резолюцията на Асамблеята на ООН по околната среда от 27 май 2016 г. относно предотвратяването, намаляването и повторното използване на хранителните отпадъци,

–  като взе предвид „Съпоставително проучване на законодателството и практиките на държавите – членки на ЕС, в областта на даряването на храни“ на Европейския икономически и социален комитет от юни 2014 г.,

–  като взе предвид проучването „Оценка на равнищата на разхищение на храни в Европа“ (Estimates of European food waste levels) от 2016 г. в рамките на проекта FUSIONS (Използване на храните за социални иновации чрез оптимизиране на стратегиите за предотвратяване на генерирането на отпадъци – Food Use for Social Innovation by Optimising Waste Prevention Strategies),

–  като взе предвид прегледа в рамките на FUSIONS на законодателството и политиките на ЕС с въздействие върху хранителните отпадъци (2015 г.),

–  като взе предвид Рамката за дефиниране за хранителни отпадъци в рамките на FUSIONS (2014 г.),

–  като взе предвид глобалния стандарт за отчитане и докладване на загубата и разхищението на храни (FLW стандарт), приведен в действие през юни 2016 г.,

–  като взе предвид проучването на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) от 2013 г., озаглавено „Отпечатъкът от разхищението на храни въздействие върху природните ресурси“,

–  като взе предвид проучването на ФАО от 2011 г. относно загубите на храна и разхищаването на храни на глобално равнище,

–  като взе предвид петицията „Спрете разхищаването на храни в Европа!“,

–  като взе предвид Хартата от Милано, приета по време на Световното изложение през 2015 г.,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0175/2017),

A.  като има предвид, че според изчисленията на ФАО всяка година около 1,3 милиарда тона храна, което се равнява на приблизително една трета от всички храни, произведени в света за консумация от човека, се губят или разхищават;

Б.  като има предвид, че храната е ценна стока; като има предвид факта, че „хранителната система“ използва значителен обем ресурси като земя, почви, води, фосфор и енергия, ефективното и устойчивото управление на тези ресурси е от изключителна важност; като има предвид, че разхищението на храни е причина за огромни икономически и екологични разходи, които възлизат на 1,7 билиона ЩД на година в световен мащаб според оценките на ФАО(7)); като има предвид, че предотвратяването и намаляването на хранителните отпадъци предоставя икономически ползи за домакинствата и обществото като цяло, като същевременно намалява щетите за околната среда;

В.  като има предвид, че разхищението на храни има висока социална, икономическа и екологична цена, както и етични последствия; като има предвид, че загубите или разхищението на храни допринасят за изменението на климата с глобален въглероден отпечатък от около 8% от общия размер на глобалните антропогенни емисии на парникови газове и представлява загуба на оскъдни ресурси като земя, енергия и вода(8) в хода на жизнения цикъл на съответните продукти; като има предвид, че излишъците по хранителната верига не следва да се превръщат пряко в хранителни отпадъци, когато биха могли да се използват за храна за хората, и подходящото законодателство относно хранителните излишъци би позволило превръщането на хранителните отпадъци в ресурс;

Г.  като има предвид, че според неотдавнашни изследвания на всеки килограм произведена храна в атмосферата се отделят 4,5 кг CO2; като има предвид, че в Европа от разхищаването на приблизително 89 милиона тона храна се произвеждат 170 милиона тона CO2 годишно, които се разпределят, както следва: хранителна промишленост — 59 милиона тона еквивалент на CO2 годишно, вътрешно потребление — 78 милиона тона еквивалент на CO2 годишно, други – 33 милиона тона еквивалент на CO2 годишно; като има предвид, че производството на 30-те процента от храната, която в крайна сметка не се консумира, води до 50 % допълнително използване на водни ресурси за напояване, а за производството на 1 кг говеждо месо се изискват 5 – 10 тона вода;

Д.  като има предвид, че според редица проучвания значителната промяна в режимите на хранене се оказва най-ефективният метод за намаляване на въздействието върху околната среда на консумацията на храна; като има предвид, че устойчивата система на производство и консумация на храни в Европа изисква цялостна и интегрирана политика в областта на храните;

Е.  като има предвид, че според Световната продоволствена програма 795 милиона души по света нямат достатъчно храна, за да водят здравословен и активен живот; като има предвид, че недоброто хранене е отговорно за почти половината (45 %) – приблизително 3,1 милиона – от случаите на смърт при децата на възраст под пет години; като има предвид, че едно на всеки шест деца в света е с поднормено тегло, а едно на четири е недоразвито; като има предвид, че поради тази причина намаляването на разхищението на храни е не само икономическо и екологично задължение, но и задължение от морално естество(9);

Ж.  като има предвид, че в днешно време близо 793 милиона души по света страдат от недохранване(10), а над 700 милиона души живеят под прага на бедността(11) с доходи, възлизащи на по-малко от 1,90 USD на ден; като има предвид, че всяко безотговорно използване на природните ресурси, предназначени за производство на храни и всяко разхищаване на храни следва да бъде считано за морално неприемливо;

З.  като има предвид, че по-малко разхищаване на храни би означавало по-ефективно използване на земята, по-добро управление на водните ресурси и положителни последици за целия селскостопански сектор по света, както и засилване на борбата срещу недохранването в развиващите се държави;

И.  като има предвид, че ЕС е подписал програмата за устойчиво развитие до 2030 г., приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., като има предвид, че Цел за устойчиво развитие 12.3 е насочена към намаляване до 50% на хранителните отпадъци на глава от населението в световен мащаб на равнище търговия на дребно и потребители до 2030 г. и намаляване на загубите на храни по веригите на производство и доставки, включително загубите при първично производство, транспортиране и съхранение; като има предвид, че според оценките на ООН населението в света ще нарасне от 7,3 милиарда души днес на 9,7 милиарда през 2050 г.(12); като има предвид, че намаляването на хранителните отпадъци е съществена стъпка за намаляване на световния глад и на необходимостта за изхранване на постоянно нарастващото население в света;

Й.  като има предвид, че Форумът за потребителските стоки, който представлява 400 търговци на дребно, производители, доставчици на услуги и други заинтересовани страни от 70 държави, прие публична резолюция за намаляване наполовина на хранителните отпадъци от дейностите на неговите членове до 2025 г., пет години преди Цел за устойчиво развитие 12.3;

К.  като има предвид предимствата, до които предотвратяването на хранителните отпадъци води в екологичен, социален и икономически план, и как оценките показват, че всяка година в ЕС се разхищават 88 милиона тона храни, което се равнява на 173 кг хранителни отпадъци на човек, и че производството и обезвреждането на хранителни отпадъци в ЕС водят до емисията на 170 милиона тона CO2 и изразходват 26 милиона тона ресурси; като има предвид, че разходите, свързани с това равнище на разхищение на храни, се изчисляват на около 143 милиарда евро(13) ; като има предвид, че според данните на ФАО по света гладуват 800 милиона души;

Л.  като има предвид, че според данните от 2014 г. 55 милиона души или 9,6 % от населението на ЕС-28 не са можели да си позволят качествена храна през ден; като има предвид, че според данните от 2015 г. 118,8 милиона души или 23,7 % от населението на ЕС-28 са били поставени пред риск от бедност или социално изключване(14);

М.  като има предвид, че намаляването на разхищението на храните може да подобри икономическото положение на домакинствата, без да намалява жизненото равнище;

Н.  като има предвид, че нелоялните търговски практики и ценовият дъмпинг в сектора на храните често водят до продажбата на храните под действителната им стойност, а оттук и до създаването на повече отпадъци;

О.  като има предвид, че загуби или разхищение на храни се наблюдават на всички етапи от веригата на снабдяване с храни, било при производството, преработката, превоза, складирането, търговията на дребно, пускането на пазара или консумацията; като има предвид, че оценките от проекта FUSIONS показват, че секторите, допринасящи в най-голяма степен за хранителните отпадъци в ЕС, са домакинствата с 53 % и преработвателната промишленост с 19 %, като секторът на хранителните услуги допринася с 12 %, първичното производство с 10 %, а търговията на едро и дребно – с 5%(15); като има предвид, че тези оценки навеждат на мисълта, че мерките за намаляване на хранителните отпадъци в домакинствата и преработвателните сектори биха имали най-голямо въздействие; като има предвид, че хранителните отпадъци в развиващите се държави се образуват основно поради инфраструктурни и технологични ограничения;

П.  като има предвид, че идващите от проекта FUSIONS данни произхождат от различни източници и от използването на различни определения за „хранителни отпадъци“;

Р.  като има предвид, че в проекта FUSIONS се отбелязва, че съществуват малко измервания на разхищението в областите земеделие, градинарство, аквакултури или рибарство или в други дейности на първичното производство; като има предвид, че това пречи на добрата оценка на действителния мащаб на загубата на храни и хранителните отпадъци в Европа;

С.  като има предвид, че целенасочени действия, адаптирани към стопанските субекти и съответния етап във веригата са по-добро средство за провеждане на борба срещу хранителните отпадъци, тъй като срещаните проблеми не са едни и същи;

Т.  като има предвид, че в проучване на WRAP в Обединеното кралство се посочва, че поне 60% от разхищението на храни от страна на домакинствата е предотвратимо и те биха могли да бъдат изядени, ако е налице по-добро управление(16);

У.  като има предвид, че част от загубите и отпадъците в първичното производство са резултат от стандартите за търговия на дребно по отношение на продуктовите спецификации, на отменени поръчки, свързани с промени в търсенето на потребителите, и на свръхпроизводство в резултат от изискванията за посрещане на сезонното търсене; счита, че влошаването на храните на производствената линия е още една причина за загубата на храни при преработването;

Ф.  като има предвид, че според ФАО в Европа 20 % от плодовете и зеленчуците, 20 % от кореноплодните и грудковите култури и 10 % от маслодайните семена и варивата се губят в селското стопанство, а други 5 % от плодовете и зеленчуците и кореноплодните и грудковите култури се губят след прибиране на реколтата(17);

Х.  като има предвид, че увредените от природно бедствие плодове и зеленчуци, или плодовете и зеленчуците, които в семейните стопанства се унищожават или върху тях се разорава поради загуба на пазар или ниски цени, представляват загуба на инвестиции и доходи за земеделските производители;

Ц.  като има предвид, че операторите от хранителната верига често сами поемат разходите, породени от разхищението, и ги включват в потребителските цени на продуктите(18);

Ч.  като има предвид, че в Специален доклад на Европейската сметна палата № 34/2016 относно борбата срещу разхищаването на храни се разглежда въпросът „Допринася ли ЕС за ресурсно ефективна верига на снабдяване с храни чрез ефективна борба с разхищаването на храни“; като има предвид, че в констатациите от доклада се посочва, че понастоящем ЕС не води ефективна борба срещу разхищението на храни и че съществуващите инициативи и политики биха могли да бъдат използвани по-ефективно за справяне с проблема, свързан с разхищението на храни; като има предвид, че в доклада се посочва, че амбицията на Комисията за справяне с разхищението на храни е намаляло въпреки неколкократно заявеното желание от Европейския парламент и държавите членки за провеждане на борба с този проблем; като има предвид, че според доклада предприетите до момента действия от страна на Комисията се считат за разпокъсани, непостоянни и без ясна координация; като има предвид, че в доклада се препоръчва Комисията: да разработи план за действие за предстоящите години, да обърне внимание на разхищението на храни в своите бъдещи оценки на въздействието, по-добре да съгласува различните политики на ЕС, които могат да се борят с него и да внесе разяснения при тълкуването на правните разпоредби, които е възможно да затрудняват даряването на храни, както и да обмисли как да улесни даряването в други области на политика;

Ш.  като има предвид, че Комисията, след като инвестира значителни средства и проведе много успешна обществена консултация през 2013 г., накрая реши да не публикува съобщението, озаглавено „Изграждане на устойчива европейска хранителна система“ въпреки факта, че то беше финализирано и съгласувано с трима членове на Комисията (ГД „Околна среда“, ГД „Здравеопазване и потребители“ и ГД „Земеделие и развитие на селските райони“); като има предвид, че това съобщение съдържа редица добри подходи за справяне с проблема, свързан с разхищението на храни;

Щ.  като има предвид, че все още няма нито единно и съгласувано определение на понятието „разхищение на храни“, нито единна методика за измерване на разхищението на храни на равнището на Съюза, поради което се затрудняват сравняването на различните масиви от данни и измерването на постигнатия напредък при намаляване на разхищението на храни; като има предвид, че трудностите със събирането на пълни, надеждни и хармонизирани данни представлява допълнителна пречка за оценката на разхищението на храни в Съюза; като има предвид, че за целите на настоящия доклад „хранителни отпадъци“ означава храна, предназначена за консумация от човека, в годно или негодно за консумация състояние, извадена от веригата на производство или доставка, за да бъде изхвърлена, включително на равнище първично производство, преработване, промишлено производство, транспортиране, съхранение, търговия на дребно и потребление, с изключение загубите от първичното производство; като има предвид, че трябва да бъде установено определение на понятието „загуби от първичното производство“;

AA.  като има предвид, че трябва да се направи разграничение между годни за консумация хранителни отпадъци и негодни за консумация части от храни, за да се избегнат подвеждащи заключения и неефективни мерки; като има предвид, че акцентът в усилията за намаляване следва да е върху избягването на годни за консумация хранителни отпадъци;

AБ.  като има предвид, че Протоколът относно загубата и разхищението на храни е плод на усилия с участието на множество заинтересовани страни, които разработиха глобален стандарт за отчитане и докладване на загубата и разхищението на храни (известен като стандарта FLW) за храните и негодните за консумация от човека части от храните, извадени от веригата на доставки на храни(19);

AВ.  като има предвид, че следенето не само на разхищението, но и на количествата излишъци и оползотворени храни, може да предостави по-пълна картина, която би могла да бъде полезна за започването на добри политики на равнище ЕС;

AГ.  като има предвид, че йерархията на управление на отпадъците, установена с Рамковата директива за отпадъците(20) (предотвратяване, подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане), не взема под внимание спецификите на хранителните отпадъци, които са силно разнороден поток от отпадъци; като има предвид, че понастоящем няма конкретна йерархия за управлението на неконсумирани храни и на хранителни отпадъци на равнището на ЕС; като има предвид, че следва да се установи йерархия на хранителните отпадъци, която взема под внимание цялата хранителна верига; като има предвид, че предотвратяването и повторната употреба за целите на консумацията от човека трябва да бъдат приоритетните мерки;

AД.  като има предвид, че при наличие на правилни политики за стимулиране излишъците на храни биха могли да бъдат оползотворени и използвани за изхранване на хора;

AЕ.  като има предвид, че съществува потенциал за оптимизиране на използването на бракувани храни и вторични продукти от хранителната верига за производство на фуражи;

AЖ.  като има предвид, че продължават практиките на изгаряне и депониране на хранителни отпадъци в някои области на ЕС и че те противоречат на кръговата икономика;

AЗ.  като има предвид, че съгласно член 9, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите(21) се изисква стопанските субекти в хранителната промишленост да посочват срока на минимална трайност („Най-добър до…“) или срока на годност („Използвай преди…“) на дадена храна;

AИ.  като има предвид, че маркировката на дата върху хранителните продукти не се разбира добре, по-специално от потребителите; като има предвид, че означението на етикета „Най-добър до…“ указва датата, след която дадено хранително изделие по правило все още може да се консумира, но може да не е в най-доброто състояние от гледна точка на качеството, а означението „Използвай преди…“ указва датата, след която вече не е безопасно да се консумира дадено хранително изделие; като има предвид, че значението на етикетите „Най-добър до…“ и „Използвай преди…“ се разбира от по-малко от половината граждани на ЕС(22); като има предвид, че значението на етикетите „Най-добър до…“ и „Използвай преди…“, както и начините, по които те се разбират в отделните държави членки, както и от отделните производители, преработватели и дистрибутори, са различни, независимо от това, че продуктът е един и същ; като има предвид, че потребителите често не са в състояние да прочетат датата на продукта поради начина, по който е отпечатана, или поради мястото, на която е поставена;

AЙ.  като има предвид, че даряването на непродадени храни по цялата хранителна верига води до значително намаляване на разхищението на храни, като същевременно се помага на хора, нуждаещи се от храна, които не могат да си позволят финансово да закупят конкретни хранителни продукти или достатъчно количество храна от същото качество; като има предвид факта, че магазините с голяма площ и заведенията за хранене биха могли да играят особена роля в този процес;

AК.  като има предвид, че европейските фондове като Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПН) улесняват даряването на храни чрез финансиране, наред с другото, на инфраструктурата за съхраняване и транспорт за дарените храни; като има предвид, че държавите членки не използват в достатъчна степен Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПН);

AЛ.  като има предвид, че предоставянето на годното за консумация излишество от храни на лицата в нужда е възпрепятствано от недостиг в капацитета на канала за разпространение или, в някои случаи, от пълната липса на капацитет на този канал; като има предвид, че благотворителните организации и институции, упражняващи социална дейност и поддържани от държавата или местните органи, не разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси, за да могат да осигурят транспорт и да разпространяват годните за консумация храни, предоставени за благотворителни цели; като има предвид, че това се отнася особено за най-необлагодетелстваните региони;

AМ.  като има предвид, че социалните инициативи и тези на местно равнище – например тези на благотворителни организации под формата на хранителни банки или социални кухни – допринасят за намаляване на хранителните отпадъци, помагат на най-бедните и по този начин също подпомагат формирането на отговорно и съзнателно общество;

AН.  като има предвид, че много предприятия на единния пазар произвеждат храни за повече от една държава; като има предвид, че непродадените продукти от тези предприятия в някои случаи не могат да бъдат дарявани в държавата на производство поради етикетирането на чужди езици;

AO.  като има предвид, че донорите на храни се считат за „стопански субекти в хранителната промишленост“ съгласно Общия регламент за законодателството в областта на храните(23) и съответно трябва да спазват цялото законодателство на ЕС в областта на храните по отношение на юридическа и друга отговорност, възможност за проследяване и правилата за безопасност на храните, установени с пакета за хигиена на храните(24); като има предвид, че рисковете, свързани с отговорността за дарените храни, може да подтикнат потенциалните донори на храни да изхвърлят излишъците от храни, вместо да ги даряват(25);

AП.  като има предвид, че поради съществуващи административни пречки повечето от веригите за продажба на дребно и супермаркетите считат за приемливо да изхвърлят храните с наближаващ край на срока на годност, вместо да ги даряват;

AР.  като има предвид, че Комисията понастоящем работи за изясняване на европейското законодателство по отношение на даренията;

AС.  като има предвид, че няколко държави членки вече са приели национални законодателства за ограничаване на образуването на хранителни отпадъци, и по-конкретно Италия е приела законодателство, с което се улеснява даряването и разпределянето на храни за целите на социалната солидарност, като се изключва отговорността на донорите за храни, които са дарени добросъвестно и за които е било известно, че са годни за консумация от човека към момента на даряване;

AТ.  като има предвид, че държавите мога да приемат и национални доброволни указания за даряването на храни, като например указанията, изготвени от органите по безопасността на храните във Финландия, чиято цел е да се намалят предотвратимите хранителни отпадъци;

AУ.  като има предвид, че в Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност(26) (Директивата за ДДС) е предвидено, че даренията на храни са облагаеми и не са позволени данъчни освобождавания на даренията на храни; като има предвид, че Комисията препоръчва за данъчни цели на дарените храни да се определя стойност, която е „сравнително ниска, дори близка до нула“(27); като има предвид, че някои държави членки стимулират даренията на храни, като „се отказват“ от задълженията по ДДС, но спазването на Директивата за ДДС е под съмнение; като има предвид, че други държави членки предлагат данъчен кредит за корпоративния данък върху дарени храни(28);

AФ.  като се има предвид, че за съжаление, в много държави членки предаването на годни за консумация излишни хранителни продукти като дарение струва повече от тяхното анаеробно разграждане, което предвид броя на живеещите в крайна бедност хора е в противоречие с обществения интерес;

AХ.  като има предвид, че опаковките на храните допринасят значително за намаляването на хранителните отпадъци и за устойчивостта, като удължават срока за използване на продуктите и ги защитават; като има предвид, че опаковките на храни, които са годни за рециклиране и са произведени от възобновяеми суровини, могат допълнително да спомогнат за постигане на екологичните цели и целите за ефективно използване на ресурсите;

AЦ.  като има предвид, че активните и интелигентните материали в досег с храните могат да подобрят качеството на опакованите храни и да удължат срока им на годност или могат да позволят по-добро наблюдение на състоянието на опакованите храни и да предоставят информация относно свежестта на храните;

AЧ.  като има предвид, че ангажирането с храни, които се изхвърлят, налага използването на допълнителни ресурси;

AШ.  като има предвид, че борбата срещу разхищението на храни води също до икономически ползи, тъй като всяко евро, похарчено за предотвратяване на разхищението на храни, дава възможност да се избегнат 265 кг хранителни отпадъци на стойност 535 евро, което позволява на местните органи да спестят 9 евро от разходите, свързани с отпадъците, както и 50 евро, свързани с разходите за опазване на околната среда поради емисиите на парникови газове и замърсяването на атмосферата1 (29)

AЩ.  като има предвид, че следва да се предприемат действия на съответното равнище за намаляване на хранителните отпадъци; като има предвид, че местните и регионалните органи имат ключова роля за намаляването на хранителните отпадъци чрез своята отговорност и компетентност в областта на управлението на отпадъците, капацитета си за започване и провеждане на местни кампании, както и чрез прекия си контакт и сътрудничество с организациите на гражданското общество и благотворителните организации, като се има предвид големият им дял в обществените поръчки и в много случаи правомощията им по отношение на образователните институции;

БA.  като има предвид, че обменът на добри практики на европейско и международно равнище, както и подпомагането на развиващите се страни са от съществено значение в борбата с разхищението на храни в световен мащаб;

ББ.  като има предвид, че от втория семестър на 2013 г. Европейският парламент прилага цялостна политика с цел драстично намаляване на хранителните отпадъци, които са резултат от свързаните с него услуги по приготвяне и доставяне на храна; като има предвид, че основните структури на Парламента в Брюксел редовно даряват неконсумираната храна поради свръхпроизводство;

1.  подчертава неотложната необходимост да се намали количеството на хранителните отпадъци в Съюза на всеки етап от хранителната верига, било при производството, преработката, транспорта, складирането, търговията на дребно, пускането на пазара или консумацията, като се взема предвид факта, че в силно индустриализираните държави най-голямо количество храна се похабява във фазата на продажба и консумация, а в развиващите се държави се стига до загуби още във фазата на производство и преработка на храните; в тази връзка подчертава значението на политическото лидерство и ангажираността от страна на Комисията и държавите членки; припомня, че Европейският парламент неколкократно е отправял искане към Комисията да предприеме действия срещу разхищението на храни;

2.  по-конкретно настоятелно призовава за намаляване на количеството генерирани хранителните отпадъци в търговията на дребно и в потреблението, както и за намаляване на загубите на храни по веригите за производство и доставка, включително загубите след прибиране на реколтата;

3.  поради това настоява за необходимостта от подобряване на комуникацията между всички участници по веригата за доставки на храни, по-специално между доставчиците и дистрибуторите, за да се съгласуват търсенето и предлагането;

4.  призовава за координиран политически отговор на равнището на ЕС и на държавите членки, който да е съобразен със съответната компетентност, отчитаща не само политиките относно отпадъците, безопасността на храните и информацията, но и елементи на политиките в областта на икономиката, данъчното облагане, финансите, научните изследвания и иновациите, околната среда, структурните политики (селското стопанство и рибно стопанство), образованието, социалната сфера, търговията, защитата на потребителите, енергетиката и обществените поръчки; призовава в тази връзка за координация между ЕС и държавите членки; подчертава, че усилията на ЕС за намаляване на хранителните отпадъци следва да бъдат увеличени и по-добре съгласувани; отбелязва, че предприятията по веригата за доставки на храни в по-голямата си част са МСП, които не следва да бъдат подлагани на неоснователна допълнителна административна тежест;

5.  настоятелно призовава Комисията да ангажира всички служби на Комисията, които се занимават с хранителните отпадъци, и да гарантира непрекъсната и засилена координация на равнище Комисия; поради това призовава Комисията да приложи системен подход, който да разгледа всички аспекти, свързани с хранителните отпадъци и да изготви изчерпателен план за действие за хранителните отпадъци, обхващащ различните области на политиката и очертаващ стратегията за следващите години;

6.  призовава Комисията да установи кое е европейското законодателство, което би могло да възпрепятства ефективната борба с разхищението на храни, и да анализира как това законодателство би могло да бъде преработено, за да отговаря на целта за предотвратяване на хранителните отпадъци;

7.  призовава Комисията, когато прави оценки на въздействието на новите имащи отношение законодателни предложения, да оценява потенциалното им въздействие върху разхищението на храни;

8.  призовава Комисията и държавите членки да продължават да поддържат съществуващата финансова подкрепа за борбата срещу разхищението на храни; призовава държавите членки да използват по-добре предоставяните в тази област възможности чрез различните политики и програми на Европейския съюз за финансиране;

9.  подчертава отговорността на компетентните органи в държавите членки за разработването на специален подход за борба срещу разхищението на храни в рамките на ЕС; признава вече извършената важна дейност в няколко държави членки;

10.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат кампании за повишаване на осведомеността и комуникационни кампании относно начините за предотвратяване на хранителните отпадъци;

11.  призовава държавите членки да предприемат мерки за намаляване на загубите на храни по цялата верига на доставки, включително в първичното производство, транспортирането и съхранението;

12.  призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки за постигане на цел за намаляване на хранителните отпадъци на Съюза с 30 % до 2025 г. и с 50 % до 2030 г. спрямо базовата линия за 2014 г.;

13.  призовава Комисията, в срок до 31 декември 2020 г., да проучи възможността за определяне на обвързващи цели за намаляване на хранителните отпадъци, валидни за целия Съюз, които да бъдат изпълнени до 2025 и 2030 г. въз основа на измерванията, изчислявани по обща методология; призовава Комисията до изготви доклад, придружен по целесъобразност от законодателно предложение;

14.  приканва държавите членки да упражняват мониторинг и да оценяват прилагането на своите мерки за намаляване на хранителните отпадъци, като измерват нивата на хранителните отпадъци въз основа на обща методология; настоятелно призовава Комисията да подкрепи изготвянето на правно обвързващо определение относно хранителните отпадъци и да приеме не по-късно от 31 декември 2017 г. обща методология, която да включва минималните изисквания за качество, за еднаквото измерване на нивата на хранителните отпадъци; счита, че наличието на общи за ЕС определение и методология за измерване на „загубата“ на храни, приложими за цялата верига на доставки, би улеснило държавите членки и заинтересованите страни в техните усилия за изчисляване и намаляване на хранителните отпадъци;

15.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да използват следното определение за „хранителни отпадъци“: „хранителни отпадъци означава храна, предназначена за консумация от човека, в годно или негодно за консумация състояние, извадена от веригата на производство или доставка, за да бъде изхвърлена, включително на равнище първично производство, преработване, промишлено производство, транспортиране, съхранение, търговия на дребно и потребление“;

16.  призовава Комисията да направи ясно разграничение в бъдещите си политики между разхищението на храни и загубата на храни, която е неизбежна на ниво първично производство поради форсмажорни събития, като например бури;

17.  призовава Комисията да включи загубите на храни в сектора на селското стопанство и в други сектори на първично производство в своите изчисления, за да гарантира подход, който взема под внимание цялата верига на доставки; отбелязва въпреки това, че определянето на количествата на загубите на етапа на първичното производство може да бъде трудно, и призовава Комисията да определи добри практики в помощ на държавите членки при събирането на тези данни;

18.  призовава Комисията да работи за общо определение на понятието „загуба“ на всеки етап от веригата на снабдяване с храни, както и за обща методология за измерване в сътрудничество с държавите членки и всички заинтересовани страни;

19.  отбелязва трудностите за количествено определяне на разхищението и загубата на храни при първичното производство поради разнородните продукти и съответните процеси, както и поради липсата на ясно определение за „разхищение на храни“; призовава Комисията да определи и разпространи в държавите членки най-добри практики в областта на събирането на данни относно загубата и разхищението на храни в земеделските стопанства, без да се налага допълнителна административна или разходна тежест върху земеделските стопани;

20.  призовава Комисията и държавите членки да проведат консултации с всички заинтересовани страни относно статистическата методология и други мерки, въвеждани с цел предотвратяване на хранителни отпадъци в целия Съюз и във всички сектори;

21.  отбелязва, че няма единно определение и методология на равнището на ЕС за измерване „хранителните излишъци“; посочва, че Италия е приела законодателство, с което се дава определение на понятието за излишъци по хранителната верига и се предвижда йерархия за възстановяване излишъците, като се дава приоритет на консумацията от човека; призовава Комисията да проучи въздействието на въпросното законодателство в областта на даряването на храни и хранителните отпадъци в Италия, както и по целесъобразност да обмисли възможността за предлагане на подобно законодателство на равнището на ЕС;

22.  призовава да се приложи специална йерархия на хранителните отпадъци по Директива 2008/98/ЕО, както следва:

a) предотвратяване на източниците;

б) опазване на годна за консумация храна, приоритетно за използване от хора вместо от животни и за преработване в нехранителни продукти;

в) органично рециклиране;

г) енергийно оползотворяване;

д) обезвреждане;

23.  подчертава инициативите, съдържащи се в плана за действие за кръговата икономика, който включва мерки за създаване на платформа за финансово подпомагане с цел привличане на инвестиции и иновации, насочени към намаляване на загубите, както и насоки към държавите членки за преобразуване на някои от загубите на храни или съпътстващи земеделски продукти в енергия;

24.  подчертава, че енергийните нужди следва да се посрещат чрез използване на отпадъци и съпътстващи продукти, които не могат да се използват в други процеси, намиращи се по-високо в йерархията на отпадъците;

25.  подчертава, че успешната борба с разхищението на храни изисква в преработената рамкова директива за отпадъците да бъдат заложени високи равнища на рециклиране, както и в енергийната политика на ЕС да бъде включен принципът на каскадно използване на биомасата;

26.  подчертава необходимостта от предвиждане на задължение за държавите членки да докладват ежегодно на Комисията общото ниво на хранителни отпадъци, генерирани през определена година;

27.  призовава държавите членки да въведат в своите програми за предотвратяване на отпадъците конкретни мерки за предотвратяване на хранителните отпадъци; призовава по-специално държавите членки да установят доброволни споразумения и да създадат икономически и данъчни стимули за даряването на храни и други средства за ограничаване на хранителните отпадъци;

28.  счита по-специално, че за да се гарантира висока степен на защита на околната среда и изходен материал, в това число отпадъци от анаеробно разграждане и компост с високи стандарти за качество, държавите членки следва да насърчават домашното компостиране и разделното събиране на органични отпадъци при източника, както и да осигурят тези отпадъци да се подлагат на органично рециклиране; счита, че държавите членки следва да забранят депонирането на органичните отпадъци;

29.  отбелязва риска от замърсяване на компоста и почвите с пластмасови и метални материали, съдържащи се в хранителните отпадъци, а оттам и на сладководните и морските екосистеми, и настоятелно призовава този път на замърсяване да бъде сведен до минимум; припомня също така целта на Директивата относно използването на утайки от отпадъчни води в земеделието, за да се сведе до минимум замърсяването на земеделските почви; поради това призовава за предпазливост при смесването на потоците от отпадъци, както и за подходящи предпазни мерки;

30.  подчертава, че безопасността на храните е от първостепенно значение и че мерките за намаляване на хранителните отпадъци не трябва да излагат на риск настоящите стандарти за безопасност на храните; подчертава, че борбата срещу разхищението на храни не следва да застрашава безопасността на храните и екологичните стандарти, нито стандартите за закрила на животните, по-специално здравето на животните и хуманното отношение към тях;

31.  призовава Комисията да насърчава компетентните органи в държавите членки да приемат мерки за контрол на безопасността на храните от гледна точка на здравето, когато е необходимо, с цел изграждане на гражданско и потребителско доверие в политиките, допринасящи за намаляване на разхищението на храни;

32.  припомня, че предотвратяването на образуването на хранителни отпадъци е приоритетно действие, което следва да се прилага в едно правилно и следващо принципите на кръговата икономика управление на отпадъците; подчертава обаче, че понастоящем не е възможно цялостното премахване на образуването на хранителни отпадъци; затова счита, че е необходимо определянето на задължителни мерки на равнище ЕС, за да се гарантира, че хранителните отпадъци могат да се превърнат в нови ресурси;

33.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят икономически стимули в подкрепа на събирането на неизползвани храни, които могат да бъдат или преразпределени на благотворителни организации, или използвани повторно за друга вторична цел, чрез която се предотвратява наличието на хранителните отпадъци, като например преобразуването на неизползваните храни в ценен ресурс, като те бъдат използвани в производството на фураж за добитък и храна за домашни животни;

34.  отбелязва потенциала за оптимизиране на използването на храни, които неизбежно се губят или изхвърлят, и на съпътстващи продукти от хранителната верига, по-специално продукти от животински произход, за производство на фуражи, рециклиране на хранителни вещества и производство на подобрители на почвата и тяхното значение за първичното производство;

35.  подчертава, че по-ефективното европейско законодателство в областта на вторичните продукти на Директива 2008/98/ЕО може да спомогне значително намаляване на хранителните отпадъци; призовава Комисията да подкрепя, по-специално чрез програмата „Хоризонт 2020“, проектите, в които участват селскостопански и хранителни предприятия и са насочени към улесняване на земеделската и промишлената симбиоза;

36.  отново подчертава необходимостта Комисията да приеме, не по-късно от 31 декември 2018 г., хоризонтални регулаторни мерки в сектора на устойчивото потребление и производство, както и да изготви доклад за въздействието с цел определяне на правилата, които със своето взаимодействие възпрепятстват развитието на полезните взаимодействия между различните сектори, в това число хранително-вкусовия, и пречат на последващото използване на вторични продукти;

37.  подчертава, че използването на запаси и храни, които иначе биха били разхитени, не изключва необходимостта от добро управление на доставките и разумно управление на хранителната верига, с което да се избягват системни структурни излишъци;

38.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават по-пълноценното използване на бракувани храни и вторични продукти от цялата хранителна верига за производство на фуражи;

39.  призовава Комисията да анализира правните пречки пред използването на продукти, които вече не се използват за храни, за производството на фуражи и да насърчи научните изследвания в тази област, като в същото време подчертава необходимостта от повишена проследимост, съответствие със стандартите за биологична сигурност и използване на процеси по разделяне и пречистване, които свеждат риска за безопасността на храните до нула;

40.  приветства неотдавнашното създаване на Платформата на ЕС относно загубите и разхищението на храни, имаща за цел да определи приоритетните действия, които да се приемат на равнище ЕС за предотвратяване на загубите на храна и разхищението на храни, както и за улесняване на обмена на информация между участващите стопански субекти; за тази цел подчертава, че е препоръчително Европейският парламент да участва съответно в работата на платформата; приканва Комисията да представи на Парламента конкретен списък с предприетите понастоящем мерки и с набелязаните цели и подцели, както и постигнатия напредък в текущата работа по общата методология и даренията; счита, че платформата би могла да бъде подходящият инструмент за наблюдение не само на размера на разхищенията, но и на количествата хранителни излишъци и оползотворените храни; продължава обаче да бъде убеден, че това може да бъде истинска първа стъпка за решаването на проблема, свързан с хранителните отпадъци;

41.  призовава Комисията до работата на Платформата на ЕС по въпросите на загубата и разхищението на храни да бъде предоставен достъп на 24-те езика на ЕС;

42.  призовава за това Платформата на ЕС по въпросите на загубата и разхищението на храни, наред с друго, да бъде в подкрепа на разработването на различни канали за информиране на потребителите, както и на програми за информация и образоване на потребителите по отношение на хранителните продукти; настоятелно изисква платформата да улеснява сътрудничеството между заинтересованите страни в областта на предотвратяването на хранителните отпадъци и във връзка с дарителски инициативи, като се поставя акцент върху намаляването на съответните разходи по сделките; отново посочва значението на обмена на най-добри практики, като се съчетават знанията и се избягва дублирането с други съответни форуми, например Форума на пазара на дребно на ЕС относно устойчивостта, Европейската кръгла маса относно устойчивото производство и потребление на храни, Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на снабдяване с храни в Европа, Форума за потребителските стоки;

43.  призовава Комисията, в рамките на Платформата на ЕС относно загубата и разхищението на храни, да направи оценка на най-добрите практики, които са приложени до момента в различните държави членки, за да определи по-успешно инструментите за намаляване на хранителните отпадъци;

44.  счита, че, за да се ограничи максимално разхищението на храни, трябва да се включат всички участници във веригата за доставки на храни и да се определят различните причини за разхищението по сектори; следователно призовава Комисията да проведе анализ на цялата хранителна верига, за да установи в кои хранително-вкусови сектори най-често се среща разхищението на храни и какви решения биха могли да се използват за предотвратяване на разхищаването на храни;

45.  призовава Комисията и държавите членки да обменят, насърчават и подкрепят успешните практики за намаляване на хранителните отпадъци и методи за опазване на ресурсите, които вече се използват от заинтересованите страни; насърчава държавите членки и местните и регионалните органи да се консултират със съответните заинтересовани страни относно това какви целенасочени секторни мерки да бъдат приложени с цел предотвратяване на хранителните отпадъци;

46.  подчертава, че Комисията и държавите членки следва на първо място и преди всичко да провеждат консултации с всички основни заинтересовани страни – включително сектора на селското стопанство – и да извършват оценка на въздействието относно всички предлагани мерки, които следва да бъдат въведени с цел да се предотврати разхищението на храни в целия Съюз;

47.  насърчава Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи, в сътрудничество с всички заинтересовани страни, да поемат ангажимент за подобряване на разбирането, по-специално от потребителите, на означенията „Използвай преди…“ и „Най-добър до…“ , както и използваемостта на хранителните продукти след датата „Най-добър до…“, наред с другото, чрез провеждане на кампании за повишаване на осведомеността и чрез улесняване на по-добър достъп информация за продукта и чрез предоставяне на изчерпателна и разбираема информация за продукта; отбелязва, че маркирането на две дати при етикетирането на един и същи продукт, например „За продажба преди...“ и „Използвай преди...“, може да има отрицателен ефект върху решенията на потребителите, свързани с управлението на храните; подчертава значението на предоставянето на по-големи права на потребителите, за да им се помогне да вземат информирани решения;

48.  призовава Комисията, като част от текущата си оценка, да прецени по-специално: дали законодателството на ЕС и практиката на означенията „Използвай преди…“ и „Най-добър до…“ в редица държави членки е целесъобразна; дали следва да се предвиди преразглеждане на означенията „Използвай преди…“ и „Най-добър до…“, за да станат по-разбираеми за потребителите; дали не би било полезно премахването на някои дати за продукти, които не представляват никакъв риск за здравето или околната среда, и дали е препоръчително въвеждането на европейски насоки в тази връзка; призовава Комисията да проведе изследване с цел оценка на връзката между маркирането на датата и предотвратяването на хранителните отпадъци;

49.  приветства възприетата от някои оператори в големите търговски вериги за насърчаване на схеми за промяна на продажните цени на продукти за консумация в зависимост от срока на годност, за да се повиши информираността на потребителите и да се насърчи закупуването на продукти с наближаващо изтичане на срока на годност;

50.  предвид факта, че много хранителни продукти в дните след изтичане на срока означен като „Използвай преди…“, запазват макар и в по-малка степен, своите органолептични и хранителни характеристики, като продължават да бъдат годни за консумация, при условие че са спазени принципите за безопасността на храните; призовава Комисията да определи логистични и организационни модели, които да позволяват напълно безопасното оползотворяване на всички видове непродадени към момента продукти;

51.  призовава Комисията и държавите членки да възприемат зависещата от срока на годност променлива цена като средство за намаляване на количеството годни за консумация хранителни продукти, които се превръщат в отпадъци; счита, че отпадъците в етапа на разпространение подлежат на значително намаляване посредством възприемането на отстъпки, които са пропорционални на времето, оставащо до изтичането на срока на годност на продукта; счита, че тази практика, понастоящем възприета на доброволен принцип, следва да се насърчава и подкрепя;

52.  отправя искане към Комисията да актуализира списъка на храните, които към момента са изключени от изискването за обозначаване на срока „Най-добър до...“ на етикета, с цел предотвратяване на хранителните отпадъци;

53.  счита, че е необходимо да се разширят проучванията и информацията, адаптирани за всеки продукт, по отношение на датите на годност, както и да се предприемат действия за насърчаване и увеличаване на консумацията на пресни и непакетирани продукти и намаляване на опаковките с голяма трайност и тяхното съхранение;

54.  призовава Комисията, държавите членки, регионалните и местните органи и заинтересованите страни да създадат информационни и комуникационни кампании, за да насърчават разбирането от страна на потребителите всички стопански субекти от веригата на снабдяване с храни, във връзка с предотвратяването на хранителните отпадъци, безопасността на храните, стойността на храните и на и на добрите практики по отношение на обработката, управлението и консумацията; подчертава, че тези инициативи следва да изтъкнат не само екологичните, но и икономическите и социалните ползи от борбата срещу разхищението на храни; призовава за разгръщането и насърчаването на използването на съвременни информационни инструменти, като например употреба на мобилни приложения, с цел достигане до по-младите поколения, които използват предимно цифрови медии; насърчава енергичното повдигане на темата за хранителните отпадъци и глада, които днес са сериозен проблем; обръща внимание на необходимостта от солидарност и споделяне с най-нуждаещите се;

55.  настоятелно призовава Съвета и Комисията да определят Европейска година на борбата срещу разхищението на храни като ключова инициатива за информиране и повишаване на осведомеността на европейските граждани, както и да насочат вниманието на националните правителства към тази важна тема, за да се заделят достатъчно средства за справяне с предизвикателствата в близко бъдеще;

56.  подчертава значението на образоването и ангажирането на децата в ограничаването на хранителните отпадъци; отбелязва, че в Специален доклад на Европейската сметна палата № 34/2016 относно борбата срещу разхищаването на храни не се отчита в достатъчна степен значението на включването на образователни послания, свързани с хранителните отпадъци, в мерките, съпътстващи схемите за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училище, и се докладва, че много малка част от държавите членки са избрали да направят това; насърчава компетентните органи на държавите членки да впрегнат целия потенциал на тези схеми, за да се създадат добри хранителни навици у младите хора и да се предоставят възможности за запознаване с пресните зеленчуци и селскостопанските производствени процеси;

57.  призовава Комисията и държавите членки да мотивират домакинствата да се борят с разхищението на храни, като популяризират ден в седмицата, в който да се оползотворяват остатъците от храни и като предоставят на потребителите информация относно най-добрите практики на пазаруване и готвене, които да прилагат, за да намалят разхищението на храни в своите домакинства;

58.  подчертава значението на максималното приспособяване на начините на разпространение, съхранение и опаковане към характеристиките на всеки продукт и нуждите на потребителите, за да се ограничи разхищението на продуктите;

59.  подчертава значението, с оглед намаляване на отпадъците, на гарантиране на това, че дистрибуцията и съхранението на храните се извършва съгласно методи, които са подходящи за характеристиките на всеки един продукт;

60.  приканва Комисията, държавите членки и заинтересованите страни по-добре да информират потребителите относно техниките за съхранение и/или повторна употреба на продуктите;

61.  подчертава важната роля на местните органи и общинските предприятия, в допълнение към търговците на дребно и медиите, при предоставянето на информация и подкрепа на гражданите в областта на това как да се съхраняват и/или използват храните с оглед предотвратяване или намаляване на разхищението на храни;

62.  призовава Комисията да публикува в сътрудничество с държавите членки препоръки относно температурите за охлаждане въз основа на доказателствата, че неоптималната и неподходяща температура води до това, че храната става негодна за консумация в по-кратък срок и предизвиква ненужно разхищение; подчертава факта, че наличието на хармонизирани температурни равнища в цялата верига за доставка на храни би подобрило запазването на продуктите и би намалило разхищението на храни при трансгранично транспортирани и продавани продукти;

63.  подчертава необходимостта от подобряване на планирането на производството в сектора на хранително-вкусовата промишленост с цел намаляване на хранителните излишъци; подчертава обаче, че понастоящем известно минимално ниво на хранителни излишъци представлява физиологичен фактор на цялата хранителна верига, като причина за тях са и неконтролируеми външни фактори; поради тази причина счита, че мерките за насърчаване на даряването могат да представляват важен инструмент за предотвратяване на превръщането на хранителните излишъци в отпадъци;

64.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават иновациите и инвестициите в преработвателни технологии в селскостопанското производството, в стремеж към намаляване на разхищението на храни по веригата на доставка на храни и към намаляване на загубите при производството на храни в семейните стопанства;

65.  насърчава държавите членки да използват Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за намаляване на хранителните отпадъци в първичното производство и преработвателния сектор;

66.  подчертава, че е важно земеделските стопани да се обединят в кооперативи или професионални сдружения с цел да се намалят загубите на храни, като се засилят познанията им за пазарите, които биха позволили по-ефективно планиране и икономии от мащаба, както и подобряване на капацитета им за предлагане на тяхната продукция на пазара;

67.  подчертава значението на сътрудничеството, например чрез организациите на производителите или други структури, като например междуотрасловите организации и кооперативи, за по-добър достъп до финансиране за иновации и инвестиции в технологии за обработка, като компостирането и анаеробното разграждане, където е подходящо, или по-нататъшната преработка на продукти, които биха позволили на земеделските стопани да получат достъп до нови продукти, пазари и потребители; във връзка с това посочва, че секторната организация и използването на договори водят до по-добро управление на производството и по-ефективна борба срещу разхищението на храни; счита, че е изключително важно това да бъде направено на местно или на регионално равнище с цел зачитане на принципа на близост;

68.  отбелязва ползите от сътрудничеството и цифровизацията, която позволява по-добър достъп до данни и прогнози за търсенето, както и разработването на предварителни програми за производство за земеделските стопани, които да им дадат възможност за приспособяване на продукцията към търсенето, по-добро координиране с другите сектори от веригата на доставки на храни и свеждане до минимум на разхищенията; предвид предизвикателството, което представлява намаляването на неизбежното разхищение на храни, подчертава, че следва да се насърчава ефективното използване на хранителните отпадъци, включително в биоикономиката;

69.  счита, че за да се постигне по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на продукти, правилата за етикетиране, които предоставят подходяща информация за произхода на съставките и използваните техники на производство и преработка, биха позволили на потребителя да направи по-информирани покупки и да повлияе косвено и на производствените фактори, което би имало положително въздействие в екологичен, икономически и социален аспект;

70.  призовава Комисията и държавите членки да информират по-добре земеделските стопани и потребителите за по-ефективното управление на енергията, водата и природните ресурси по хранителната верига, така че да се намали значително разхищението на ресурси и храни с цел намаляване на разходите за влаганите ресурси и на разхищението на хранителни вещества и увеличаване на иновациите и устойчивостта в рамките на селскостопанските системи;

71.  счита, че е необходимо да се разширят проучванията и информацията, за да се избегне разхищението на храни при първичното производство и да се заменят практиките, при които се разхищават ресурси в селскостопанското производство, при преработката или при разпространението на храни, като се използват методи, щадящи околната среда;

72.  подчертава, че за да се поддържа разхищението на храни на абсолютно минимално равнище, земеделските стопани следва да бъдат в техническо и икономическо състояние да използват своите продукти по най-ефективния по отношение на ресурсите начин;

73.  счита, че водените от земеделските стопани и от общностите инициативи могат да предложат устойчиви, икономически жизнеспособни решения и да осигурят стойност за продуктите, които в противен случай биха били разхитени, чрез създаване на пазари за продукти, които обикновено са изключени от хранителната верига, и подчертава потенциала на водените от земеделските стопани и общностите проекти за социални иновации, като например събирането и даряването на излишъците от храни на хранителни банки; приканва Комисията и държавите членки да признаят тези практики и да ги насърчат в рамките на втория стълб на ОСП;

74.  подчертава, че за да се намалят отпадъците в производствената фаза, следва да се използват иновативни техники и технологии, за да се оптимизират резултатите от полската работа и да се преобразуват неотговарящите на пазарните стандарти продукти в преработени продукти;

75.  посочва, че големи количества напълно годни за консумация плодове и зеленчуци не стигат до пазара поради естетически съображения и маркетингови стандарти; отбелязва, че съществуват успешни инициативи за използването на такива продукти и насърчава заинтересованите страни от сектора на търговията на едро и дребно да насърчават тези практики; призовава Комисията и държавите членки да засилят развитието на пазарите за такива храни и да предприемат в този смисъл извършването на изследвания относно връзката между маркетинговите стандарти и разхищението на храни;

76.  призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат с цел оказване на влияние върху публичните стандарти на Икономическа комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) с цел да се избегне разхищаването на ресурси чрез предотвратяване на разхищението на храни;

77.  счита, че е необходимо да се засили сътрудничеството между производителите и използването на организациите на производителите, за да се направи възможен и да се насърчи достъпът до възможностите на вторичния пазар, други търговски обекти и алтернативните начини на употреба на продоволствените излишъци, които в противен случай биха били върнати в почвата или разхитени, като се даде приоритет на повторната употреба за целите на консумацията от човека, като например продажба в по-нисък клас за преработените храни и продажба на местните пазари;

78.  отбелязва, че продуктите, които все още могат да се използват за нехранителни цели, като например за преобразуване във фуражи, за наторяване на почвите или за производство на компост и енергия, следва да бъдат ясно разграничавани от считаните за отпадък, с цел да не се възпрепятства повторната им употреба;

79.  счита, че количеството на бракуваните посевни култури може да се намали, ако те се продават пряко на потребителите, например на пазари на производителите или в магазини за селскостопанска продукция, където веригите на продажба са къси и закупуваните продукти са местни и са преминали по-малка преработка;

80.  поощрява държавите членки и Комисията да популяризират местните храни и да подкрепят късите вериги на доставки на храни и продажбата на селскостопански продукти по домовете;

81.  подчертава, че местните и регионалните продукти, както и подпомаганите от Общността схеми в областта на селското стопанство създават възможност за по-къси вериги на доставки, които повишават стандартите за качество на продуктите и подпомагат сезонното търсене, като по този начин носят значителни социални, екологични и икономически ползи;

82.  счита, че късите вериги на доставка могат да играят жизненоважна роля за намаляване на разхищението на храни и прекомерното опаковане, за намаляване на транспорта на храни и за осигуряване на по-високо качество на храните и прозрачни хранителни вериги, а по този начин и за подпомагане на икономическата жизнеспособност на селските общности;

83.  призовава за рекламиране на сезонните плодове и зеленчуци във всяка държава – членка;

84.  призова да се обърне специално внимание на хуманното отношение към животните;

85.  призовава Комисията и държавите членки да приемат мерки за намаляване на загубите, дължащи се на недостатъчно хуманно отношение към животните;

86.  подчертава, че нелоялните търговски практики във веригата на доставки могат да доведат до разхищение на храни; призовава Комисията и държавите членки да проучат как нелоялните търговски практики по веригата на доставки на храни генерират хранителни отпадъци, а където е необходимо, да създаде политическа рамка за провеждане на борба с тези практики;

87.  счита, че разрешаването на проблема с нелоялните търговски практики ще подобри положението на земеделските стопани, които са най-слабите звена по веригата, а с намаляването на свръхпроизводството и на натрупването на излишъци може да спомогне не само стабилизирането на цените и осигуряването на справедливи и рентабилни изкупни цени за земеделските стопани, но и намаляване на разхищаването на храни по цялата верига и загубите, генерирани в семейните стопанства; посочва, че по-справедливото възнаграждение на производителите ще придаде по-голяма стойност на продуктите, което ще доведе до намаляване на разхищението на храни в крайните звена на веригата на доставки;

88.  подчертава, че местните и регионалните органи и заинтересовани страни имат основна отговорност за изпълнение на програмите за намаляване и предотвратяване на хранителните отпадъци, и отправя искане към Комисията и държавите членки да вземат това предвид на всички етапи от процеса;

89.  призовава Комисията да признае ролята на обществените предприятия, предоставящи услуги от общ интерес, в областта на управлението на отпадъците и в усилията за борба с разхищението на храни, както и усилията на предприятията, които допринасят пряко за кръговата икономика, като МСП;

90.  призовава държавите членки да насърчават местното управление, гражданското общество, супермаркетите и другите съответни заинтересовани страни да подкрепят инициативи за намаляване на хранителните отпадъци и да съдействат за местна стратегия за храните, например, като информират потребителите чрез мобилно приложение относно непродадени храни, за осигуряване на съответствие в търсенето и предлагането;

91.  приветства организирането на заведения за хранене, в които храната, която е годна за консумация се предоставя на нуждаещите се (foodsharing); призовава за опростяване на процедурите с оглед улесняване на появата на такива места;

92.  счита, че най-голямата пречка в ЕС за доставянето на все още годни за консумация излишъци от храни на нуждаещите се е недостигът или понякога пълната липса на капацитет на каналите за дистрибуция; отбелязва, че благотворителните организации и управляваните от правителството държавни или местни органи за социални дейности не разполагат с достатъчно материален или човешки ресурс за транспортиране и разпределяне на все още годната за консумация храна, предлагана за благотворителни цели; отбелязва, че това се отнася в особена степен за по-голямата част от регионите в най-неблагоприятно положение;

93.  отбелязва, че хранителната промишленост вече е предприела инициативи за намаляване на разхищението на храни чрез засилване на сътрудничеството с асоциации за хранителни помощи, включително хранителни банки в цяла Европа;

94.  призовава Комисията да насърчава създаването в държавите членки на конвенции, като се предлага отрасълът на търговията на дребно с храни да предоставя непродадените продукти на благотворителни организации;

95.  призовава за по-голяма ангажираност от страна на всички заинтересовани страни с цел да се гарантира, че всяка храна, чийто срок на годност изтича скоро, първо се дарява на благотворителна организация; отбелязва обаче, че все още съществуват пречки пред даренията, предимно от правен характер; призовава Комисията да поясни тълкуването на правните разпоредби, възпиращи даренията;

96.  изразява безпокойство, че „разясняването на съответното законодателство на ЕС в областите на отпадъците, храните и фуражите с цел да се улесни даряването на храни и използването на хранителни продукти, които са били предназначени за консумация от човека, за храна за животни“, както беше обявено за 2016 г.(30), все още не е осъществено;

97.  приветства проектонасоките на ЕС относно даряването на храни като първа стъпка в правилната посока; счита обаче, че с оглед на различните пречки пред даряването на храни, съдържащи се в законодателството на ЕС, е необходимо даряването на непродадени храни по цялата верига за доставки на храни допълнително да се насърчи чрез въвеждането на законодателни промени;

98.  призовава Комисията да проучи условията за даряване на храни на благотворителни организации от страна на предприятия в държавата на производство независимо от езика, използван върху опаковката на продукта; посочва, че даренията на въпросните стоки следва да бъдат възможни, когато информацията, която е от основно значение за поддържането на безопасността на храните, например относно алергени, е на разположение на получателите, на официалните за техните държави членки езици;

99.  призовава Комисията и държавите членки да улеснят сътрудничеството между заинтересованите страни на местно и регионално равнище във връзка с даряването на храни, като намалят разходите по сделките с цел намаляване на прага за участие, например чрез предлагане на образци на инструменти, които могат да бъдат пригодени според конкретните местни нужди и ползвани от местните субекти за балансиране на търсенето и предлагането на излишъците от храни и за по-ефективна организация на логистиката;

100.  приветства създаването на „социални магазини за хранителни стоки“, както и на публични и частни партньорства с благотворителни организации с цел най-добро оползотворяване на годните за консумация, но негодни за продажба храни;

101.  призовава държавите членки да гарантират институционална и финансова подкрепа за социалните супермаркети, тъй като те са основен посредник в даряването на храни;

102.  призовава стопанските субекти в хранителната промишленост, които извършват безплатни доставки на хранителни излишъци да предвиждат подходящи експлоатационни практики, за да се гарантира хигиенно-здравната безопасност на храните в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004;

103.  подчертава важната роля, която националните органи могат да изпълняват за подпомагане на участниците в цялата верига на доставки на храни да използват годните за консумация храни и храните с наближаващ край на срока на годност, като предприемат насърчителен вместо наказателен подход в прилагането на правилата в областта на безопасността на храните;

104.  призовава Комисията да проучи възможността за и въздействието от въвеждането на законодателство в духа на „добрия самарянин“; призовава Комисията да разясни как е регулирана отговорността в областта на даренията на храни в законодателни актове, като например Регламент (ЕО) № 178/2002 и Директива 85/374/ЕИО;

105.  призовава Комисията да предложи промяна в Директивата за ДДС, с която изрично да се разрешат данъчни освобождавания на даренията на храни; призовава държавите членки да последват препоръките на Комисията и да определят ниска или почти нулева ставка на ДДС, ако дарението на храни е направено близо до датата на изтичане на годността или ако храните са непродаваеми;

106.  призовава Комисията да допълни Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица ( FEAD) (31) с акт за изпълнение, който да насърчава използването на FEAD за улесняване на даряването на храни във връзка с финансирането на разходи, свързани със събирането, транспорта, съхранението и разпространението и който да урежда употребата на интервенционните запаси, генерирани в рамките на ОСП; насърчава местните, регионалните и националните органи да подкрепят създаването на инфраструктура за целите на даряването на храни в регионите и областите, в които такава не съществува, не е подходяща или не разполага с необходимия капацитет;

107.  призовава Комисията и държавите членки да не отклоняват средства от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD), които са били предварително заделени за хранителни банки и благотворителни организации, към други целеви групи;

108.  посочва, че даряването на храни не може да бъде разглеждано като явна мярка за разрешаване на основните проблеми на бедността; следователно изтъква, че следва да се избягват нереалистичните очаквания в тази връзка; на даряването на храни не може да бъдат възлагани нереалистични очаквания за смекчаване на социалните проблеми и за разрешаване на проблема с разхищението на храни; ето защо призовава Комисията да предприеме по-решителни действия за предотвратяване на бедността;

109.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да бъдат бдителни по отношение на даренията и да гарантират, че те не се използват с цел създаване на алтернативен пазар, което би довело до лишаване на хората в нужда от възможността да се възползват от даренията на храни и до обезкуражаване на предприятията да правят дарения;

110.  призовава Комисията и държавите членки, без да налагат ненужни тежести на МСП и доброволческите организации, да наблюдават внимателно даренията на храни и да гарантират, че с тях не се извършват злоупотреби чрез продажба на алтернативни пазари, което би довело до лишаване на нуждаещите се от възможността да се възползват от тези дарения и до възпиране на ангажираните в тази област да правят дарения поради риск от нелоялна конкуренция;

111.  призовава всички участници във веригата за доставки на храни да поемат своята споделена отговорност и да изпълнят Съвместната декларация относно разхищението на храни, „Всяка троха е важна“ и „Споразумение със сектора на търговията на дребно относно отпадъците“; отбелязва, че секторът за продажби на дребно посреща милиони потребители дневно и е в уникална позиция да увеличи знанията и осведомеността, свързани с хранителните отпадъци, като по този начин улесни информирания избор; подчертава, че маркетинговите практики като например „при покупка на един брой поучавате още един безплатно“ увеличават риска потребителите да купуват по-голямо количество, отколкото могат да употребят; в тази връзка изтъква също преди всичко необходимостта от предлагане на по-малки опаковки за по-малките домакинства; приветства факта, че някои търговци на дребно продават хранителни стоки с кратък срок на годност на намалени цени, но счита, че тази практика трябва да бъде по-широко разпространена;

112.  отново посочва, че един от основните проблеми за търговците на дребно са отпадъците от яйца; отправя искане към Комисията да потърси начини за намаляване на отпадъците от яйца, като вземе предвид научната оценка от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), а също и искане към държавите членки да информират надлежно потребителите относно този важен въпрос;

113.  призовава Комисията да извърши проучване относно въздействието на реформите на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата политика в областта на рибарството (ОПР) върху генерирането и намаляването на хранителните отпадъци;

114.  подчертава, че препитанието на земеделските стопани зависи от пласирането на тяхната продукция на пазара при справедливи условия и рентабилни цени и че загубата на продукция на ниво земеделско стопанство, включително продукция, загубена поради екстремни или необичайни климатични явления, пострадала при природни бедствия или унищожена поради загуба на пазари или ниски цени, е равнозначна на загуба на инвестиции и доходи за земеделските стопани; във връзка с това посочва, че нестабилността на цените на селскостопанските пазари се отразява на производството и доходите на земеделските стопани и може да доведе до разхищение на храни, поради което е необходимо в ОСП да бъдат включени инструменти за борба срещу тази нестабилност;

115.  подчертава, че Комисията все още не е провела проучване за определяне на въздействието на различните реформи върху обема на селскостопанското производство и последиците от него за разхищението на храни, и поради това призовава Комисията да включи въпроса за разхищението на храни в бъдещото развитие и прилагане на ОСП;

116.  подчертава, че разхищението на храни при производството може да е резултат и от влошаването на нашата селскостопанска производствена база поради вече наблюдаваното влошаване на качеството на земите, на биологичното разнообразие (намаляване на опрашването) и на всички видове природни ресурси и че това явление следва да се взема предвид при бъдещото развитие на селското стопанство и на ОСП.

117.  счита за важно да се гарантира правилното управление на земите в рамките на ОСП и националните политики с цел да се ограничат загубите на храна, предизвикани непряко от лошо управление на урбанизацията и на развитието на инфраструктурата или от изоставянето на земеделски земи, чието обработване е станало икономически непривлекателно.

118.  насърчава държавите членки да впрегнат пълния потенциал на Европейския фонд за рибарство (ЕФР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) с цел намаляване на хранителните отпадъци от изхвърлянето на риба и повишаване на процента на оцеляване на организмите, отгледани в съоръжения за аквакултури;

119.  изразява надежда, че задължението за разтоварване съгласно въвежданата нова обща политика в областта на рибарството ще доведе до по-селективни съоръжения и практики за риболов и съответно до по-малко изхвърляне на риба в морето; отбелязва обаче, че задължението за разтоварване не се отнася за всички видове риба и следователно са необходими допълнителни мерки;

120.  изразява загриженост относно равнището на разхищение на риба след нейния улов, като се има предвид нетрайния ѝ характер и нерядко огромните разстояния, на които тя се превозва за целите на преработката, като тя често се изпраща от Европа до Азия и отново се връща в Европа за крайна продажба;

121.  припомня значението на понятието „воден отпечатък“ за храните и фуражите;

122.  припомня, че Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета включва сред храните дори водата, която е „целенасочено вложена в храните по време на тяхното производство, приготовление или обработка“, и че тя е основен стратегически ресурс в цялата хранително-вкусова промишленост;

123.  подчертава, че разхищението на храни, в зависимост от качеството, вида и количеството използвана за тяхното производство вода, води и до значително разхищение на вода;

124.  припомня необходимостта от подобряване на управлението на водите в селското стопанство, от разработване на интелигентни по отношение на водата системи за производството на храни и повишаване на безопасността на водата и храните и на водната и продоволствената сигурност в районите с най-голям риск в резултат на изменението на климата;

125.  подчертава, че иновативните и екологосъобразни решения в различни области, включително управлението на съпътстващите и страничните продукти от производството на хранителни продукти, търговията с храни, съхранението на хранителни продукти, срока на годност, цифровите технологии и материалите, предназначени за контакт с храни, могат да предложат значителен потенциал за намаляване на хранителните отпадъци; насърчава Комисията, държавите членки и другите заинтересовани страни да подкрепят проучванията в тези сфери и да насърчават намирането на устойчиви и ефективни решения; счита, че услугите в икономиката на споделянето са важни за повишаване на осведомеността и насърчаване на устойчиво потребление; призовава Комисията да даде тласък на иновациите чрез изследователски проекти и програми, финансирани от бюджета на ЕС, като европейско партньорство за иновации;

126.  подчертава отговорността на всички участници във веригата на доставки, в това число отговорността на производителите на системи за пакетиране, за предотвратяването на хранителните отпадъци; подчертава положителния принос на материалите за опаковане на храни и решения за предотвратяването на загубата и разхищаването на храни по веригата на доставки, например за опаковки, благодарение на които се намалява загубата на храни по време на транспорт, съхранение и разпространение и се запазва качеството и хигиената на храните за по-дълъг период или се удължава срокът на годност; подчертава обаче необходимостта от привеждане на опаковките в подходящ вид (т.е. недопускане на прекалено или недостатъчно опаковане) и от адаптирането им към нуждите на продукта и на потребителите, както и от отчитане на жизнения цикъл на опакования продукт като цяло, включително дизайна и употребата на опаковките; приканва Комисията и държавите членки да оценят ползите от биологичните, биоразградимите и подлежащите на компостиране опаковки на храни, като се вземе предвид отражението върху човешкото здраве и безопасността на храните и чрез предприемане на подход, основан на жизнения цикъл; подчертава, че целите за намаляване на хранителните отпадъци трябва да бъдат в съответствие с мерките и целите на Директива 94/62/ЕО, и по-специално с целта за значително намаляване на потреблението на неподлежащи на рециклиране опаковки и на свръхопаковенето;

127.  насърчава Комисията и държавите членки да подкрепят разработването и прилагането на активни и интелигентни материали, предназначени за контакт с храните, и други иновативни решения, които да имат положителен принос за ефективността на ресурсите и за кръговата икономика; посочва, че съответното законодателство в областта на материалите, предназначени за контакт с храни, следва да позволява максимално равнище на защита на потребителите по отношение на всички опаковъчни материали, включително тези, които са внесени от трети държави; ето защо призовава Комисията да представи хармонизирани правила на равнище ЕС относно материалите, предназначени за контакт с храни, и да даде приоритет на изготвянето на конкретни мерки на ЕС по отношение на материали като хартията и картона съгласно Резолюцията на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно прилагането на Регламента относно материалите, предназначени за контакт с храни (ЕО) № 1935/2004;

128.  препоръчва насърчаването на използването на доброволни кодекси за добри практики в бизнеса, разработени чрез секторни организации в хранителния сектор, секторите на кетъринга и хотелиерството, с цел оптимално използване на продуктите и насърчаване на даряването в рамките на схеми, насочени към събиране на излишествата от храни за социални цели;

129.  призовава държавите членки да насърчават сключването на споразумения или меморандуми за разбирателство за насърчаване на отговорни начини на поведение и добри практики за намаляване на хранителните отпадъци, включително като снабдят операторите в сектора на общественото хранене с изработени от рециклируеми материали контейнери за многократна употреба, за да се даде възможност на клиентите да вземат за вкъщи своите остатъци от храна;

130.  препоръчва, когато е целесъобразно, в сектора на ресторантьорството и хотелиерството да бъдат използвани местни и регионални продукти, както и сезонни продукти с цел скъсяване на веригата на производство и потребление, като по този начин се намали броят на етапите на обработка и съответно да се намали обемът на отпадъците, генерирани на различните етапи;

131.  подчертава, че развитието на цифровия сектор предлага много възможности за предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци, по-специално създаването на онлайн платформи за „спасяване на храна“, които дават възможност непродадените порции от заведенията за обществено хранене да бъдат предлагани на преференциални цени; поставя акцент върху факта, че тези подобни опити са довели до значителни резултати в държавите членки, в които те са разработени;

132.  призовава Комисията да отчете приноса на социално отговорни инициативи като „Здравословен хранителен стандарт“, чиято цел е да предостави по-изчерпателна информация относно храните, предназначена за различните групи потребители със специални хранителни нужди или предпочитания, посредством доброволно и съвместно регулирано етикетиране на храните в ресторантите и в сектора на туризма с цел намаляване на разхищението на храни в тази сфера;

133.  призовава Комисията и държавите членки да работят в сътрудничество с развиващите се държави за да се подпомогне подобряването на инфраструктурата на хранителната верига с цел намаляване на хранителните отпадъци в развиващите се държави;

134.  настоятелно призовава всички институции и органи на Европейския съюз да включат изискването за наличие в търговите, свързани с кетъринг, на планове за управление и намаляване на хранителните отпадъци; отправя искане към квесторите да дадат приоритет на действията, насочени към намаляване на хранителните отпадъци в Европейския парламент, и насърчава другите европейски институции да направят същото; насърчава държавите членки и местните и регионалните органи да намалят хранителните отпадъци в обществените заведения;

135.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2015)0266.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2012)0014.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2016)0250.

(4)

Все още непубликувано в Официален вестник.

(5)

Все още непубликувано в Официален вестник.

(6)

OВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 46.

(7)

ФАО, „Отпечатъкът от разхищението на храни и изменението на климата. въздействие върху природните ресурси“; ФАО, Рим, 2013 г.

(8)

ФАО, 2015 г.: Отпечатъкът от разхищението на храни и изменението на климата.

(9)

https://www.wfp.org/hunger/stats.

(10)

Състояние на продоволствената несигурност в света за 2015 г., ФАО, ООН.

(11)

Development Goals in an Era of Demographic Change (Целите за развитие във времена на демографски промени), Световен мониторингов доклад за 2015/2016 г., Световна банка.

(12)

http://www.un.org/en/development/desa/news/population/2015-report.html

(13)

Проект FUSIONS, Оценка на равнищата на разхищение на храни в Европа, март 2016 г.

(14)

Евростат, „Хора, изложени на риск от бедност или социално изключване“.

(15)

Проект FUSIONS, Оценка на равнищата на разхищение на храни в Европа, март 2016 г.

(16)

WRAP, 2015 г. Хранителни отпадъци от домакинствата в Обединеното кралство, 2015 г.

(17)

ФАО (2011 г.): „Загуби и разхищение на храни в световен мащаб“.

(18)

Специален доклад на Европейската сметна палата № 34/2016, „Борбата срещу разхищаването на храни: възможност за ЕС да подобри ресурсната ефективност на веригата на снабдяване с храни“, стр.14.

(19)

Стандарт за отчитане и докладване на загубата и разхищението на храни, 2016 г.

(20)

Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(21)

ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.

(22)

Експресно проучване 425 на Евробарометър, „Разхищението на храни и маркировката на датата“, септември 2015 г.

(23)

Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

(24)

Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1); Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55). Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стp. 206).

(25)

Съпоставително проучване на законодателството и практиките на държавите – членки на ЕС, в областта на даряването на храни, 2014 г., възложено от Европейския икономически и социален комитет.

(26)

OВ L 347, 11.12.2006 г, стр. 1.

(27)

Съвместен отговор на два писмени парламентарни въпроса (E-003730/13, E-002939/13), 7 май 2013 г.

(28)

Съпоставително проучване на законодателството и практиките на държавите – членки на ЕС, в областта на даряването на храни, 2014 г., възложено от Европейския икономически и социален комитет.

(29)

Работен документ на службите на Комисията, обобщение на оценката на въздействието, оценка на въздействието по отношение на мерките, насочени към хранителните отпадъци, за допълване на работния документ на службите на Комисията SWD (2014) 207 относно прегледа на управлението на отпадъците в ЕС (SWD(2014) 289 final, 23.9.2014).

(30)

Приложение към съобщението от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейският икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Затваряне на цикъла – план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (2015 г.).

(31)

OВ L 72, 12.3.2014 г, стр. 1.


Изложение на мотивите

Европейският съюз, като една от най-богатите и проспериращи общности в света, има морално и политическо задължение да намали огромните количества хранителни отпадъци, генерирани всяка година. Загубата и разхищението на храни са свързани също така и с разхищение на вода, почва, работно време, енергия и други ценни и често ограничени ресурси.

Оценките показват, че всяка година в ЕС се разхищават 88 милиона тона храни. Производството и обезвреждането на хранителни отпадъци в ЕС води до емисии в размер на 170 милиона тона CO2 и до изразходването на 261 милиона тона ресурси.

Цел за устойчиво развитие 12.3 е насочена към намаляване наполовина до 2030 г. на разхищението на храни на глава от населението в световен мащаб на равнище търговия на дребно и потребители и намаляване на загубите на храни по веригите на производство и доставки, включително загубите след прибиране на реколтата.

В световен план съществуват разлики по отношение на това кога и къде се генерират хранителни отпадъци. В индустриализираните държави повечето отпадъци са концентрирани в последните етапи, и по-конкретно разпространението и потреблението. За разлика от тях, в развиващите се държави те са концентрирани в ранните етапи поради липсата на съвременни селскостопански практики, ефективни транспортни системи и инфраструктура и сигурни складови съоръжения.

Според оценките от проекта FUSIONS, секторите, допринасящи в най-голяма степен за хранителните отпадъци в ЕС, са домакинствата с 53% и преработвателната промишленост с 19%. Секторът на хранителните услуги допринася с 12%, първичното производство с 10%, а търговията на едро и дребно – с 5%.

Поради сложността на проблема е необходимо да се установи координиран политически отговор на равнището на ЕС и на държавите членки, който да е съобразен с политиките в областта на отпадъците, безопасността на храните и информацията за храните, както и с някои аспекти на политиките в областта на икономиката, научните изследвания и иновациите, околната среда, селското стопанство, образованието и социалната сфера.

Разхищение на храни възниква по цялата верига за доставки на храни и всички участници носят отговорност за предприемането на мерки за предотвратяване и намаляване на проблема. Съответно настоящият доклад е предвиден като всеобхватен документ, в който проблемът се разглежда по цялата верига за доставки и потребление и се изследват политически и практически средства и начини за ограничаването му. В същото време поддържането и подобряването на безопасността на храните трябва да бъде приоритет.

Проблемът за ефективното използване на ресурсите и хранителните отпадъци заема челно място в политическия дневен ред на ЕС и всички негови институции. Наскоро от Комисията беше създадена Платформата на ЕС относно загубите на храна и разхищението на храни и напредва работата по изготвянето на Насоките на ЕС относно даряването на храни. Когато бъдат завършени, насоките следва да представляват ценен инструмент за увеличаване на обемите на даренията на храни в държавите членки, но вероятно много въпроси, свързани с хранителните отпадъци, ще останат извън обхвата им.

Работата по плана за действие на ЕС за кръговата икономика напредва и с него следва да се положи основата за координирани действия на европейско равнище. Ако ЕС иска да се справи с проблема систематично, имаме нужда от единни определения, йерархия и методики. Липсата на единно съгласувано определение на понятието „хранителни отпадъци“ и на единна методика за измерване на хранителните отпадъци на равнището на Съюза затруднява сравняването на различните масиви от данни и измерването на напредъка при намаляването на хранителните отпадъци.

Европейският парламент следва да има съгласувана позиция по тези въпроси. Ето защо настоящият доклад ще бъде приведен в съответствие, когато е възможно, със съответните решения, вземани в рамките на продължаващата важна работа по законодателния пакет за отпадъците.

С оглед на казаното проблемът за хранителните отпадъци и загубата на храни не се изчерпва с измерението на отпадъците, а е по-сложен. Въпроси като етикетирането, отговорността, образоването, споделянето на добри практики и изхвърлянето изискват допълнително внимание и подчертават необходимостта от координиран политически отговор в различни области на политиките.

Според доклада по проекта FUSIONS понастоящем има 52 акта на ЕС, които имат определено въздействие, положително или отрицателно, върху хранителните отпадъци: 29 регламента, 10 директиви, 3 решения, 10 съобщения и 1 резолюция. Областите на политики на ЕС, които те обхващат, са следните: селско стопанство, рибарство, данъчна система, защита на потребителите, околна среда, финанси, икономика, обществено здравеопазване, индустриална политика и вътрешен пазар.

В контекста на целта за намаляване на хранителните отпадъци Комисията следва да разгледа съответното законодателство, за да се прецени дали то е целесъобразно и да се установи дали има пропуски, припокриване или области, които се нуждаят от изясняване или по-нататъшни действия.

По отношение на настоящата регулаторна рамка и предвид неправилните тълкувания на действащото законодателство на ЕС на национално равнище, в насоките на ЕС относно даряването на храни следва ясно да се обясни кои въпроси са в рамките на отговорността на ЕС и кои – на държавите членки, с цел да се даде възможност за ефективни промени.

Освен това, налице е ясна необходимост да се подобри разбирането на гражданите за храните, безопасността на храните и хранителните отпадъци и причините за тях. Според проучване на Евробарометър, направено през 2015 г., 47% от европейците разбират значението на означението на етикета „Най-добър до…“ и 40% са наясно със значението на „Използвай преди…“.

В същото време почти шест от всеки десет европейци заявяват, че винаги проверяват означенията „Използвай преди…“ и „Най-добър до…“, когато пазаруват и приготвят храна, а много малко посочват, че никога не го правят. Тези две констатации потвърждават, че смисълът на маркировката на дата върху хранителните продукти не се разбира добре и че това объркване води до увеличаване на процента на хранителните отпадъци.

Образоването на потребителите е област с решаващо значение, в която са необходими съгласувани усилия за намаляване на хранителните отпадъци. Според Евробарометър потребителите признават, че те самите имат важна роля за предотвратяване на хранителните отпадъци. Над три четвърти от европейците смятат, че отделният потребител е един от факторите, участващи в предотвратяването на хранителните отпадъци.

Освен това в съществуващото законодателство са налице допълнителни проблеми, които могат да имат отрицателно въздействие върху равнищата на разхищение на храни. Така например, в Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС) е предвидено, че даренията на храни са облагаеми и не са позволени данъчни освобождавания на даренията на храни. За да се заобиколи това, Комисията препоръчва за данъчни цели на дарените храни да се определя стойност, която е „сравнително ниска, дори близка до нула“. Някои държави членки предложиха законови начини за отказване от данъчното облагане на даренията, но други от тях, особено сред по-новите, не са го направили. Ето защо е уместно да се призове Комисията да предложи промяна в Директивата за ДДС, за да се разрешат изрично данъчни освобождавания на даренията на храни.

Икономическите и другите стимули на равнището на държавите членки могат да бъдат силен сигнал за заинтересованите страни да увеличат усилията за намаляване на хранителните отпадъци. Данъчните стимули за корпоративния данък са доказали своята ефективност за насърчаване на даренията на храни на хранителни банки в държави като Франция и Испания.

Въпросите относно отговорността на донорите, произтичащи от разпоредбите на Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, са пример за правна несигурност. По принцип храните, дарени добросъвестно и отговарящи на всички закони в областта на безопасността на храните и в други области, не трябва да водят до юридически проблеми за донорите.

Форма на законодателство в духа на добрия самарянин на равнището на ЕС, като се спазва принципът на субсидиарност, може да доведе до по-големи обеми дарени храни. Комисията следва да проучи възможността за и въздействието от въвеждането на такова законодателство върху намаляването на хранителните отпадъци и безопасността на храните. Във връзка с това трябва да е ясно, че безопасността на храните е приоритет и че мерките за намаляване на хранителните отпадъци не трябва да излагат на риск настоящите стандарти за безопасност на храните.

Научноизследователската и развойна дейност има изключително важна роля във всички сектори на веригата за доставки и потребление на храни, за да се намали разхищението на храни, да се подобри безопасността на храните, както и да се засили цялостната устойчивост на производството на храни. Разработването на иновативни и екологосъобразни решения трябва да бъде насърчавано и подкрепяно в различни области, включително управлението на съпътстващите и страничните продукти от производството на хранителни продукти, съхранението на хранителни продукти, цифровите технологии и опаковането.

Ясно е, че Европейският съюз, държавите членки, земеделските стопани, преработвателите, производителите на опаковки, превозвачите, търговците на дребно, хранителните услуги, потребителите и всички други заинтересовани страни носят отговорност за предприемане на действия.

Опитът показва, че спонтанни инициативи на заинтересовани страни, независимо дали те са доброволци или специалисти, насочени към популяризиране и конкретизиране на култура за борба с разхищенията, обикновено постигат успех навсякъде, където са били проведени. Комисията и държавите членки следва да насърчават успешните практики за намаляване на хранителните отпадъци и методи за опазване на ресурсите, които вече се използват от заинтересованите страни.

Въпреки това за постигането на ефективни действия за намаляване на хранителните отпадъци се изисква едно цялостно преосмисляне на начина, по който произвеждаме, предлагаме на пазара и потребяваме храни на всяка стъпка от веригата за доставки и потребление на храни. За тази цел е необходимо едно общо разбиране на разглежданите въпроси и по-тясно сътрудничество между всички съответни заинтересовани страни. 


СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (27.3.2017)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно инициативата за ефективно използване на ресурсите: намаляване на разхищението на храни, подобряване на безопасността на храните

(2016/2223(INI))

Докладчик по становище: Джеймз Никълсън

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че разхищението на храни се предизвиква от редица фактори и представлява проблем на всеки етап от веригата, като отговорността е еднаква на всеки етап – било то производство, преработка, продажба, транспорт или потребление; поради това настоява за необходимостта от подобряване на комуникацията между всички участници по веригата на доставки на храни, по-специално между доставчиците и дистрибуторите, за да се съгласуват търсенето и предлагането;

2.  призовава всички заинтересовани страни по веригите на производство, доставка и потребление на храни да използват различни най-добри практики от държавите – членки на ЕС, за борба със загубата на храни и за предотвратяване на разхищението на храни на различните етапи по веригите за производство, доставка и потребление на храни и призовава Комисията да предложи насоки въз основа на доказани данни и най-добри практики;

3.  подчертава, че препитанието на земеделските стопани зависи от пласирането на тяхната продукция на пазара при справедливи условия и рентабилни цени и че загубата на продукция на ниво земеделско стопанство, включително продукция, загубена поради екстремни или необичайни климатични явления, пострадала при природни бедствия или унищожена поради загуба на пазари или ниски цени, е равнозначна на загуба на инвестиции и доходи за земеделските стопани; във връзка с това посочва, че нестабилността на цените на селскостопанските пазари се отразява на производството и доходите на земеделските стопани и може да доведе до разхищение на храни, поради което е необходимо в ОСП да бъдат включени инструменти за борба срещу тази нестабилност;

4.  подчертава, че Комисията и държавите членки следва на първо място и преди всичко да провеждат консултации с всички основни заинтересовани страни – включително сектора на селското стопанство – и да извършват оценка на въздействието относно всички предлагани мерки, които следва да бъдат въведени с цел да се предотврати разхищението на храни в целия Съюз;

5.  подчертава, че разхищението на храни трябва да се анализира хоризонтално, тъй като то засяга едновременно няколко политики, включително политиките в областта на селското стопанство, рибарството, безопасността на храните, околната среда, социалните въпроси и данъчната политика; поради това настоятелно подчертава необходимостта от по-добро хармонизиране на различните политики, където това е приложимо, и от определяне на намаляването на разхищението на храни като приоритет за съществуващите политики и подчертава, че борбата срещу разхищението на храни не следва да излага на риск безопасността на храните, стандартите за опазване на околната среда и стандартите за защита на животните, най-вече здравето на животните и хуманното отношение към тях;

6.  подчертава констатациите от специалния доклад на Европейската сметна палата, озаглавен „Борбата с разхищението на храни: възможност за ЕС да повиши ресурсната ефективност на веригата за доставки на храни“, в който се посочва, че действията от страна на Комисията по отношение на разхищението на храни до момента са разпокъсани и непостоянни, и същевременно изтъква пропуските, като например забавянето в изпълнението на задължението на държавите членки да докладват относно разхищението на храни у тях и отлагането на срока за приемане на акт за изпълнение, с който да се определи обща методика за оценка на количествата храни;

7.  подчертава, че Комисията все още не е провела проучване за определяне на въздействието на различните реформи върху обема на селскостопанското производство и последиците от него за разхищението на храни, и поради това призовава Комисията да включи въпроса за разхищението на храни в бъдещото развитие и прилагане на ОСП;

8.  призовава Комисията да направи ясно разграничение в бъдещите си политики между разхищаването на храни, причина за което е поведението на потребителите и което може да бъде сведено до минимум чрез подходящи инициативи и кампании за повишаване на осведомеността, и загубата на храни, която е неизбежна на ниво първично производство поради форсмажорни събития, като например бури;

9.  приветства неотдавнашното създаване на Платформата на ЕС по въпросите на загубата и разхищението на храни, която ще позволи на потребителите да споделят информация във връзка с оптимизирането на използването на продукти, които вече не се използват за храна, и съпътстващи продукти от хранителната верига за производството на фуражи, и значението му за първичното производство; призовава Комисията да представи на Парламента подробен график на прилаганите понастоящем мерки и набелязаните цели, както и доклад за напредъка на работата по общата методика и даренията, и призовава Комисията да предостави достъп до работата на Платформата на ЕС по въпросите на загубата и разхищението на храни на 24-те езика на ЕС;

10.  подчертава инициативите, съдържащи се в плана за действие за кръговата икономика, който включва мерки за създаване на платформа за финансово подпомагане с цел привличане на инвестиции и иновации, насочени към намаляване на загубите, както и насоки към държавите членки за преобразуване на някои от загубите на храни или съпътстващи земеделски продукти в енергия;

11.  подчертава, че енергийните нужди следва да се посрещат чрез използване на отпадъци и съпътстващи продукти, които не могат да се използват в други процеси, намиращи се по-високо в йерархията на отпадъците;

12.  призовава Комисията да признае ролята на обществените предприятия, предоставящи услуги от общ интерес, в областта на управлението на отпадъците и в усилията за борба с разхищението на храни, както и усилията на предприятията, които допринасят пряко за кръговата икономика, като МСП;

13.  подчертава, че разхищението на храни има огромни екологични последствия, допринася за изменението на климата и представлява разхищение на ограничени ресурси, като земя, енергия и вода;

14.  отбелязва потенциала за оптимизиране на използването на храни, които неизбежно се губят или изхвърлят, и на съпътстващи продукти от хранителната верига, по-специално продукти от животински произход, за производство на фуражи, рециклиране на хранителни вещества и производство на подобрители на почвата и тяхното значение за първичното производство;

15.  призовава Комисията да анализира правните пречки пред използването на продукти, които вече не се използват за храни, за производството на фуражи и да насърчи научните изследвания в тази област, като в същото време подчертава необходимостта от повишена проследимост, съответствие със стандартите за биологична сигурност и използване на процеси по разделяне и пречистване, които свеждат риска за безопасността на храните до нула;

16.  призовава за създаване на законодателство на ЕС за цялостна йерархия на хранителните отпадъци с ясен фокус върху предотвратяването при източниците; подчертава, че предотвратяването при източниците е основен приоритет в йерархията на отпадъците по отношение на разхищението на храни; отбелязва, че след него се нарежда използването за консумация от човека и едва след това използването за фураж, компостирането и анаеробното разлагане, т.е.:

  а) предотвратяване при източника;

  б) запазване на годната за консумация храна, като приоритетът се поставя върху използването за консумация от човека пред използването за фураж и за преработване в нехранителни продукти;

  в) органично рециклиране;

  г) оползотворяване за енергия;

  д) обезвреждане;

17.  отбелязва потенциала за оптимизиране на използването на продукти, които вече не се използват за храна, и съпътстващи продукти от хранителната верига за производство на фуражи и неговото значение за първичното производство, но подчертава използването на йерархията на отпадъците и необходимостта от повишена проследимост;

18.  подчертава, че е важно земеделските стопани да се обединят в кооперативи или професионални сдружения с цел да се намалят загубите на храни, като се засилят познанията им за пазарите, които биха позволили по-ефективно планиране и икономии от мащаба, и като се подобри капацитетът им за пласиране на тяхната продукция;

19.  подчертава значението на сътрудничеството, например чрез организациите на производителите или други структури, като например междуотрасловите организации и кооперативи, за по-добър достъп до финансиране за иновации и инвестиции в технологии за обработка, като компостирането и анаеробното разграждане, където е подходящо, или по-нататъшната преработка на продукти, които биха позволили на земеделските стопани да получат достъп до нови продукти, пазари и потребители; във връзка с това посочва, че секторната организация и използването на договори водят до по-добро управление на производството и по-ефективна борба срещу разхищението на храни; счита, че е изключително важно това да бъде направено на местно или на регионално равнище с цел зачитане на принципа на близост;

20.  отбелязва ползите от сътрудничеството и цифровизацията, която позволява по-добър достъп до данни и прогнози за търсенето, както и разработването на предварителни програми за производство за земеделските стопани, които да им дадат възможност за приспособяване на продукцията към търсенето, по-добро координиране с другите сектори от веригата на доставки на храни и свеждане до минимум на разхищенията; предвид предизвикателството, което представлява намаляването на неизбежното разхищение на храни, подчертава, че следва да се насърчава ефективното използване на хранителните отпадъци, включително в биоикономиката;

21.  счита, че за да се постигне по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на продукти, правилата за етикетиране, които предоставят подходяща информация за произхода на съставките и използваните техники на производство и преработка, биха позволили на потребителя да направи по-информирани покупки и да повлияе косвено и на производствените фактори, което би имало положително въздействие в екологичен, икономически и социален аспект;

22.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят допълнителни стимули за предотвратяване на разхищението на храни;

23.  призовава Комисията и държавите членки да информират по-добре земеделските стопани и потребителите за по-ефективното управление на енергията, водата и природните ресурси по хранителната верига, така че да се намали значително разхищението на ресурси и храни с цел намаляване на разходите за влаганите ресурси и на разхищението на хранителни вещества и увеличаване на иновациите и устойчивостта в рамките на селскостопанските системи;

24.  счита, че е необходимо да се разширят проучванията и информацията, за да се избегне разхищението на храни при първичното производство и да се заменят практиките, при които се разхищават ресурси в селскостопанското производство, при преработката или при разпространението на храни, като се използват методи, щадящи околната среда;

25.  подчертава, че за да се поддържа разхищението на храни на абсолютно минимално равнище, земеделските стопани следва да бъдат в техническо и икономическо състояние да използват своите продукти по най-ефективния по отношение на ресурсите начин;

26.  счита, че е необходимо да се засили сътрудничеството между производителите и използването на организациите на производителите, за да се направи възможен и да се насърчи достъпът до възможностите на вторичния пазар, други търговски обекти и алтернативните начини на употреба на продоволствените излишъци, които в противен случай биха били върнати в почвата или разхитени, като се даде приоритет на повторната употреба за целите на консумацията от човека, като например продажба в по-нисък клас за преработените храни и продажба на местните пазари;

27.  отбелязва, че продуктите, които все още могат да се използват за нехранителни цели, като например за преобразуване във фуражи, за наторяване на почвите или за производство на компост и енергия, следва да бъдат ясно разграничавани от считаните за отпадък, с цел да не се възпрепятства повторната им употреба;

28.  отбелязва риска от замърсяване на компоста и почвите с пластмасови и метални материали, съдържащи се в хранителните отпадъци, а оттам и на сладководните и морските екосистеми, и настоятелно призовава този път на замърсяване да бъде сведен до минимум; припомня също така целта на Директивата относно използването на утайки от отпадъчни води в земеделието, за да се сведе до минимум замърсяването на земеделските почви; поради това призовава за предпазливост при смесването на потоците от отпадъци, както и за подходящи предпазни мерки;

29.  подчертава, че в проекта FUSIONS се посочва, че съществуват малко измервания на загубите на храни при дейностите на първичното производство, като земеделие, градинарство, аквакултури или рибарство, и това може да попречи на точната оценка на цялостния мащаб на разхищението на храни в Европа;

30.  отбелязва трудностите за количествено определяне на разхищението и загубата на храни при първичното производство поради разнородните продукти и съответните процеси, както и поради липсата на ясно определение за „разхищение на храни“; призовава Комисията да определи и разпространи в държавите членки най-добри практики в областта на събирането на данни относно загубата и разхищението на храни в земеделските стопанства, без да се налага допълнителна административна или разходна тежест върху земеделските стопани; призовава Комисията да приеме бързо обща терминология и определение за „разхищение на храни“, като вземе под внимание разграничаването между разхищение на храни и загуба на храни в сектора на първичното производство;

31.  счита, че водените от земеделските стопани и от общностите инициативи могат да предложат устойчиви, икономически жизнеспособни решения и да осигурят стойност за продуктите, които в противен случай биха били разхитени, чрез създаване на пазари за продукти, които обикновено са изключени от хранителната верига, и подчертава потенциала на водените от земеделските стопани и общностите проекти за социални иновации, като например събирането и даряването на излишъците от храни на хранителни банки; приканва Комисията и държавите членки да признаят тези практики и да ги насърчат в рамките на втория стълб на ОСП;

32.  подчертава, че за да се намалят отпадъците в производствената фаза, следва да се използват иновативни техники и технологии, за да се оптимизират резултатите от полската работа и да се преобразуват неотговарящите на пазарните стандарти продукти в преработени продукти;

33.  призовава за възстановяването на ефективната политика за регулиране на селскостопанските пазари с цел по-добро приспособяване на предлагането към търсенето, а оттам и за намаляване на разхищението на храни;

34.  отбелязва, че част от разхищаването и загубите на ниво земеделско стопанство се дължат не само на спецификациите, наложени на доставчиците, но и на други практики, като отмяна на поръчки в отговор на промени в търсенето от страна на потребителите, свръхпроизводство в резултат от изискванията за посрещане на сезонното търсене и продажба на основни хранителни продукти на загуба с цел увеличаване на пазарния дял; подчертава необходимостта от преразглеждане на пазарните стандарти за качество и естетика при класифициране на селскостопанските продукти;

35.  счита, че е необходимо да се разширят проучванията и информацията, адаптирани за всеки продукт, по отношение на датите на годност, както и да се предприемат действия за насърчаване и увеличаване на консумацията на пресни и непакетирани продукти и намаляване на опаковките с голяма трайност и тяхното съхранение;

36.  подчертава значението на максималното приспособяване на начините на разпространение, съхранение и опаковане към характеристиките на всеки продукт и нуждите на потребителите, за да се ограничи разхищението на продуктите;

37.  отбелязва, че пазарните стандарти могат да допринасят за разхищението на храни и отправя искане към Комисията да насърчи проучването на връзката между пазарните стандарти и разхищението на храни; призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат с цел оказване на влияние върху публичните стандарти на Икономическа комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) с цел да се избегне разхищаването на ресурси чрез предотвратяване на разхищението на храни;

38.  отбелязва, че нелоялните търговски практики и дъмпингът на цените в сектора на храните често водят до продажба на храните под тяхната себестойност, като по този начин допринасят за по-голямо разхищаване, и че е спешно необходима забрана за продажба под производствените цени, отчасти за да се повиши осведомеността на потребителите относно истинската стойност на храните;

39.  призовава Комисията и държавите членки да координират усилията си възможно най-бързо и да предложат рамково общоевропейско решение на проблема с нелоялните търговски практики по веригата на доставки на храни въз основа на препоръките, отправени в резолюцията на Европейския парламент от 7 юни 2016 г.(1); счита, че разрешаването на този проблем ще подобри положението на земеделските стопани, които са най-слабите звена по веригата, а с намаляването на свръхпроизводството и на натрупването на излишъци може да спомогне не само да се стабилизират цените и доходите и на земеделските стопани да се осигурят справедливи и рентабилни изкупни цени, но и да се намалят разхищаването на храни по цялата верига и загубите, генерирани в семейните стопанства; посочва, че по-справедливото възнаграждение на производителите ще придаде по-голяма стойност на продуктите, което ще доведе до намаляване на разхищението на храни в крайните звена на веригата на доставки;

40.  подчертава значението на инициативите и мерките за образоване и повишаване на осведомеността, по-специално за сектора на домакинствата, и призовава Комисията и държавите членки да поощряват обмена на най-добри практики и да насърчават кампаниите за повишаване на осведомеността относно стойността на храните и селскостопанската продукция, причините за и последиците от разхищаването на храни и начините за неговото намаляване, като същевременно пропагандират принципите на устойчивост и солидарност;

41.  призовава държавите членки да насърчават въвеждането на образователни курсове по отношение на храните на всички равнища на образованието и подчертава важната роля на местните органи и общинските предприятия, заедно с търговците на дребно и медиите, при предоставянето на информация и подкрепа на гражданите за най-добрите начини за съхраняване и/или използване на храните с цел предотвратяване и намаляване на разхищението на храни;

42.  привлича вниманието към важната роля, която играе схемата за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училищата в повишаването на осведомеността на обществото, и по-специално въвеждането на задължителни придружаващи мерки, като например насърчаването на съзнателната консумация на храни в системата на образованието, и подчертава значението на използването на тези мерки за предаване на образователните послания относно разхищението на храни и неговото предотвратяване;

43.  призовава Комисията и държавите членки да продължат да подкрепят проекти и насърчителни образователни кампании, които учат децата от ранна възраст да консумират пресни, здравословни, местно произведени храни;

44.  поощрява държавите членки и Комисията да насърчават местните и биологичните храни и да подкрепят късите вериги на доставки на храни и продажбата на селскостопански продукти по домовете;

45.  подчертава, че местните и регионалните продукти, както и подпомаганите от Общността схеми в областта на селското стопанство създават възможност за по-къси вериги на доставки, които повишават стандартите за качество на продуктите и подпомагат сезонното търсене, като по този начин носят значителни социални, екологични и икономически ползи;

46.  счита, че късите вериги на доставка могат да играят жизненоважна роля за намаляване на разхищението на храни и прекомерното опаковане, за намаляване на транспорта на храни и за осигуряване на по-високо качество на храните и прозрачни хранителни вериги, а по този начин и за подпомагане на икономическата жизнеспособност на селските общности;

47.  счита, че най-голямата пречка в ЕС за доставянето на все още годни за консумация излишъци от храни на нуждаещите се е недостигът или понякога пълната липса на капацитет на каналите за дистрибуция; отбелязва, че благотворителните организации и управляваните от правителството държавни или местни органи за социални дейности не разполагат с достатъчно материален или човешки ресурс за транспортиране и разпределяне на все още годната за консумация храна, предлагана за благотворителни цели; отбелязва, че това се отнася в особена степен за по-голямата част от регионите в най-неблагоприятно положение;

48.  изтъква, че ЕС предоставя финансиране за улесняване на даряването на храни, включително в рамките на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ), който се използва, наред с другото, за финансиране на инфраструктурата за складиране и превоз на организациите за даряване на храни; счита, че предлаганите възможности в тази област не се използват достатъчно от държавите членки; в светлината на горепосоченото препоръчва при прилагането на ФЕПНЛ наличните по програмата ресурси да бъдат преразпределени за доставянето на излишъци от храни; отбелязва, че с преразпределянето на ресурси – според предишен модел, изготвен от европейски благотворителни организации – стойността на храните, доставени на най-нуждаещите се лица, може да се увеличи 14 пъти спрямо текущото използване на програмата на ФЕПНЛ;

49.  отбелязва, че хранителната промишленост вече е предприела инициативи за намаляване на разхищението на храни чрез засилване на сътрудничеството с асоциации за хранителни помощи, включително хранителни банки в цяла Европа;

50.  призовава държавите членки да обмислят институционални и финансови средства за подкрепа на социалните магазини и супермаркети;

51.  призовава за по-голяма ангажираност от страна на всички заинтересовани страни с цел да се гарантира, че всяка храна, чийто срок на годност изтича скоро, първо се дарява на благотворителна организация; отбелязва обаче, че все още съществуват пречки пред даренията, предимно от правен характер; призовава Комисията да поясни тълкуването на правните разпоредби, възпиращи даренията;

52.  подчертава, че използването на запаси и храни, които иначе биха били разхитени, не изключва необходимостта от добро управление на доставките и разумно управление на хранителната верига, с което да се избягват системни структурни излишъци;

53.  призовава Комисията и държавите членки, без да налагат ненужни тежести на МСП и доброволческите организации, да наблюдават внимателно даренията на храни и да гарантират, че с тях не се извършват злоупотреби чрез продажба на алтернативни пазари, което би довело до лишаване на нуждаещите се от възможността да се възползват от тези дарения и до възпиране на ангажираните в тази област да правят дарения поради риск от нелоялна конкуренция;

54.  призовава Комисията да изясни правилата относно прилагането на Директивата за ДДС по отношение на хранителните помощи и да предложи промяна в Директивата за ДДС с цел изрично да се разреши освобождаване от данък на даренията на храни; призовава държавите членки да следват препоръките на Комисията и да определят ниска или близка до нула ставка на ДДС, ако дарението е направено малко преди изтичане на срока на годност или ако храните са непродаваеми;

55.  подчертава, че разхищението на храни при производството може да е резултат и от влошаването на нашата селскостопанска производствена база поради вече наблюдаваното влошаване на качеството на земите, на биологичното разнообразие (намаляване на опрашването) и на всички видове природни ресурси и че това явление следва да се взема предвид при бъдещото развитие на селското стопанство и на ОСП.

56.  отбелязва значението на достъпа на земеделските стопани до продукти за растителна защита, за да се гарантира, че ще бъде запазено качеството на културите, а реколтата няма да бъде загубена поради лоши атмосферни условия, вредители и болести;

57.  счита за важно да се гарантира правилното управление на земите в рамките на ОСП и националните политики с цел да се ограничат загубите на храна, предизвикани непряко от лошо управление на урбанизацията и на развитието на инфраструктурата или от изоставянето на земеделски земи, чието обработване е станало икономически непривлекателно.

58.  отбелязва една от целите за устойчиво развитие на ООН за намаляване на разхищението на храни до 2030 г.;

59.  припомня значението на понятието „воден отпечатък“ за храните и фуражите;

60.  припомня, че Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета включва сред храните дори водата, която е „целенасочено вложена в храните по време на тяхното производство, приготовление или обработка“, и че тя е основен стратегически ресурс в цялата хранително-вкусова промишленост;

61.  подчертава, че разхищението на храни, в зависимост от качеството, вида и количеството използвана за тяхното производство вода, води и до значително разхищение на вода;

62.  припомня необходимостта от подобряване на управлението на водите в селското стопанство, от разработване на интелигентни по отношение на водата системи за производството на храни и повишаване на безопасността на водата и храните и на водната и продоволствената сигурност в районите с най-голям риск в резултат на изменението на климата;

63.  счита, че количеството на бракуваните посевни култури може да се намали, ако те се продават пряко на потребителите, например на пазари на производителите или в магазини за селскостопанска продукция, където веригите на продажба са къси и закупуваните продукти са местни и са преминали по-малка преработка;

64.  призовава Комисията и държавите членки да започнат кампания за повишаване на осведомеността сред гражданите на ЕС относно сериозните икономически, социални и екологични последствия от разхищението на храни;

65.  изтъква, че търговските стратегии „плати едно, вземи две“ повишават риска потребителите да купуват повече, отколкото им е необходимо, като по този начин увеличават риска от разхищаване на хранителни продукти, чийто срок на годност не изтича скоро; приветства факта, че някои търговци продават продукти с изтичащ срок на годност на намалени цени, и счита, че това трябва да се превърне в общоприета практика.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.3.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

1

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, José Bové, Daniel Buda, Michel Dantin, Jean-Paul Denanot, Albert Deß, Diane Dodds, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Luke Ming Flanagan, Martin Häusling, Esther Herranz García, Jan Huitema, Peter Jahr, Ivan Jakovčić, Elisabeth Köstinger, Zbigniew Kuźmiuk, Philippe Loiseau, Mairead McGuinness, Nuno Melo, Ulrike Müller, James Nicholson, Maria Noichl, Marijana Petir, Laurenţiu Rebega, Jens Rohde, Maria Lidia Senra Rodríguez, Ricardo Serrão Santos, Czesław Adam Siekierski, Tibor Szanyi, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Paul Brannen, Angélique Delahaye, Maria Heubuch, Karin Kadenbach, Anthea McIntyre, Massimo Paolucci, John Procter, Estefanía Torres Martínez, Vladimir Urutchev

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

36

+

ALDE

Jan Huitema, Ivan Jakovčić, Ulrike Müller, Jens Rohde

ECR

Zbigniew Kuźmiuk, Anthea McIntyre, James Nicholson, John Procter

ENF

Philippe Loiseau, Laurenţiu Rebega

GUE/NGL

Luke Ming Flanagan, Maria Lidia Senra Rodríguez, Estefanía Torres Martínez

NI

Diane Dodds

PPE

Daniel Buda, Michel Dantin, Angélique Delahaye, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Esther Herranz García, Peter Jahr, Elisabeth Köstinger, Mairead McGuinness, Nuno Melo, Marijana Petir, Czesław Adam Siekierski

S&D

Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Paul Brannen, Jean-Paul Denanot, Karin Kadenbach, Maria Noichl, Massimo Paolucci, Ricardo Serrão Santos, Tibor Szanyi

1

-

EFDD

John Stuart Agnew

4

0

EFDD

Marco Zullo

Verts/ALE

José Bové, Maria Heubuch, Martin Häusling

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Приети текстове, P8_TA(2016)0247.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.4.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

64

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Nessa Childers, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Mark Demesmaeker, Ian Duncan, Stefan Eck, Bas Eickhout, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Arne Gericke, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Peter Liese, Norbert Lins, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Ivica Tolić, Estefanía Torres Martínez, Nils Torvalds, Adina-Ioana Vălean, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Clara Eugenia Aguilera García, Nicola Caputo, Eleonora Evi, Martin Häusling, Elisabeth Köstinger, Merja Kyllönen, Stefano Maullu, Ulrike Müller, James Nicholson, Marijana Petir, Christel Schaldemose, Bart Staes, Tiemo Wölken

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

64

+

ALDE

Catherine Bearder, Gerben-Jan Gerbrandy, Anneli Jäätteenmäki, Ulrike Müller, Nils Torvalds

ECR

Mark Demesmaeker, Ian Duncan, Arne Gericke, Julie Girling, Urszula, Krupa, James Nicholson, Jadwiga Wiśniewska

EFDD

Eleonora Evi, Piernicola Pedicini

ENF

Mireille D’Ornano, Sylvie Goddyn, Jean-François Jalkh

GUE/NGL

Stefan Eck, Kateřina Konečná, Merja Kyllönen, Estefanía Torres Martínez

NI

Zoltán Balczó

PPE

Ivo Belet, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Angélique Delahaye, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, György Hölvényi, Elisabeth Köstinger, Peter Liese, Norbert Lins, Stefano Maullu, Miroslav Mikolášik, Marijana Petir, Annie Schreijer-Pierik, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean

S&D

Clara Eugenia Aguilera García, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Nicola Caputo, Nessa Childers, Miriam Dalli, Seb Dance, Susanne Melior, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Christel Schaldemose, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Tiemo Wölken, Damiano Zoffoli

VERTS/ALE

Marco Affronte, Bas Eickhout, Martin Häusling, Benedek Jávor, Davor, Škrlec, Bart Staes

0

-

 

 

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация - Политика за поверителност