Процедура : 2016/2273(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0178/2017

Внесени текстове :

A8-0178/2017

Разисквания :

PV 15/05/2017 - 19
CRE 15/05/2017 - 19

Гласувания :

PV 16/05/2017 - 6.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0205

ДОКЛАД     
PDF 798kWORD 89k
2.5.2017
PE 593.826v02-00 A8-0178/2017

относно плана за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016 – 2020 г.

(2016/2273(INI))

Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите

Докладчик: Сабине Ферхайен

Докладчици по становище (*):

Ангелика Млинар, комисия по промишленост, изследвания и енергетика

Павел Свобода, комисия по правни въпроси

(*)  Асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно плана за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016 – 2020 г.

(2016/2273(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Хартата на Г-8 за отворените данни,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейският план за действие за електронно управление през периода 2011 – 2015 г. — Оползотворяване на ИКТ за подпомагане на интелигентно, устойчиво и новаторско управление“ (COM(2010)0743),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 април 2012 г. относно електронното управление като движеща сила за изграждането на конкурентоспособен единен цифров пазар(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016 – 2020 г. – Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“ (COM(2016)0179),

–  като взе предвид сравнителния анализ за електронно управление за 2016 г. на Комисията,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“(2),

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2015/2240 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за създаване на програма за решения за оперативна съвместимост и общи рамки за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (програма ISA2) като средство за модернизиране на публичния сектор,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европейски стандарти за 21-ви век“ (COM(2016)0358),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2011 г. относно защитата на критичната информационна инфраструктура — „Постижения и предстоящи стъпки за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство“ (COM(2011)0163),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2016 г. относно „Към просперираща икономика, основана на данни“(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“ (COM(2016)0587) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0300),

–  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски кодекс в областта на електронните съобщения (преработен текст) (COM(2016)0590) и приложения 1 – 11 към него — Оценка на въздействието (SWD(2016)0303), Обобщена оценка на въздействието (SWD(2016)0304) и Оценка и обобщение (SWD(2016)0305),

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 по отношение на насърчаването на свързаността с интернет в местните общности (COM(2016)0589),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза,

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО,

–  като взе предвид Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2013 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (Директива за ИОС),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 10 януари 2017 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейска електронна карта за услуги и свързаното с нея административно обслужване (COM(2016)0824),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г., озаглавено „Обмен и защита на лични данни в един глобализиран свят“ (COM(2017)0007),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г., озаглавено „Изграждане на европейска икономика, основана на данни“ (COM(2017)0009),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 10 януари 2017 г. за регламент относно зачитането на личния живот и защитата на личните данни в електронните съобщения и за отмяна на Директива 2002/58/ЕО (Регламент относно правото на неприкосновеност на личния живот и електронните съобщения) (COM(2017)0010),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 10 януари 2017 г. за регламент относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и за свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (COM(2017)0008),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (COM(2016)0178),

–  като взе предвид Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО,

–  като взе предвид Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно електронното фактуриране при обществените поръчки,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения“ (COM(2016)0381/2),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по правни въпроси (A8-0178/2017),

А.  като има предвид, че стратегиите за модернизиране на публичните администрации трябва да бъдат приспособени към променяща се среда, с което да се създадат необходимите условия за прехода към цифрово управление;

Б.  като има предвид, че цифровизирането на услугите на държавното управление след да спомогне за разгръщането на пълния потенциал на единния пазар, да насърчава по-доброто упражняване на гражданските права, да подобри качеството на живот за гражданите и социалното икономическото развитие на регионите, да доведе до по-добро разбиране и засилено участие от страна на гражданите по отношение на обществените услуги, да повиши ефикасността и икономическата ефективност на посочените услуги, както и да засили участието в политическия живот чрез засилване на диалога между гражданите и държавните органи и повишаване на прозрачността; като има предвид, че ЕС следва да насърчава обмена на най-добри практики и технологии между държавите членки;

В.  като има предвид, че секторът на ИКТ следва да подпомага този процес на преход, като предоставя персонализирани решения за публичните администрации;

Г.  като има предвид, че преходът към цифрово управление трябва да бъде предприет на равнището на Съюза, на равнището на държавите членки, както и на регионално и местно равнище;

Д.  като има предвид, че пълният потенциал на цифровата публична администрация може да бъде осъществен единствено ако гражданите и предприятията могат изцяло да имат доверие в предлаганите услуги;

Е.  като има предвид, че европейският портал за електронно правосъдие е основен инструмент за достъп до информация и до правосъдие и че той представлява важна стъпка напред с оглед на модернизирането на публичната администрация на ЕС;

Ж.  като има предвид, че по-добрият достъп до информация и засиленото използване на усъвършенствани цифрови инструменти за свързани с дружественото право формалности през всичките етапи на развитие на дружествата следва да увеличат правната сигурност и да намалят разходите на дружествата;

З.  като има предвид, че се полагат усилия за взаимно свързване на електронните търговски регистри и регистрите по несъстоятелност в рамките на Съюза, което е важно за прозрачността и правната сигурност на вътрешния пазар;

И.  като има предвид, че единният достъп до тези регистри чрез портала за електронно правосъдие все още е невъзможен заради различията в техническите стандарти, използвани от държавите членки; като има предвид, че са необходими допълнителни условия за въвеждането на достъпни, оперативно съвместими и лесни за употреба инструменти за електронно управление, които да са на разположение на обществеността в ЕС; като има предвид, че определена степен на сигурност и защита на данните в процеса на обработка е основна предпоставка за използването на електронното правосъдие предвид естеството на данните, използвани в съдебната дейност;

1.  счита, че разработването на електронното управление е ключов елемент от цифровия единен пазар и призовава Комисията да установи конкретни, измерими цели за плана за действие въз основа на показатели за изпълнението, както и наблюдава и да докладва ежегодно на Парламента относно постигнатия напредък при неговото изпълнение; подчертава, че Планът за действие за електронно управление през периода 2011 – 2015 г. е довел до положителни резултати както на равнище ЕС, така и на равнище държави членки; насърчава Комисията и държавите членки също така да извършат оценка на потребностите на потребителите във връзка с повишаване на степента на използване на електронни услуги;

Цифровизация на публичните администрации

2.  счита, че публичните администрации следва да бъдат отворени, прозрачни, ефикасни и приобщаващи, като осигурят неограничени, персонализирани, лесни за ползване и цялостни обществени цифрови услуги за гражданите и предприятията до 2022 г., като по този начин се намаляват разходите, пречките и административната тежест за гражданите и предприятията, по-специално малките и средните предприятия (МСП) и така се извличат в пълна степен ползите от цифровата революция; счита обаче, че този процес следва да бъде съвместим със справедливо преструктуриране в публичната администрация;

3.  подкрепя плана бъдещите инициативи да се основават на принципа „цифрови по подразбиране“ и подчертава значението на прилагането на „принципа на еднократност“, който ще направи взаимодействието с публичните администрации по-лесно за гражданите и предприятията чрез избягване на ненужни и отнемащи много време административни процедури и ще улесни повторното използване на вече предоставена информация за други приложения; подчертава, че действително според проучванията на Комисията изпълнението на равнище ЕС на подхода, свързан с „принципа на еднократност“, се очаква да доведе до икономии в размер на около 5 милиарда евро годишно до 2017 г.; призовава Комисията да докладва на Европейския парламент относно резултатите от еднократния широкомащабен пилотен проект за предприятията и до края на 2017 г. да стартира еднократен широкомащабен пилотен проект за гражданите;

4.  приветства намерението на Комисията да създаде възможно най-скоро единен цифров портал, който да предоставя на гражданите и предприятията свързан и съгласуван пакет от онлайн услуги на единния пазар както на национално равнище, така и на равнище ЕС, който обхваща информация относно разпоредбите на ЕС и националните разпоредби, както и услуги за подпомагане и да завърши най-важните процедури за гражданите и предприятията в трансгранични ситуации и да спомогне за прилагането на принципа за еднократност в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да гарантират неговото бързо и цялостно прилагане и да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират неговите ефективно функциониране и оперативна съвместимост, за да се разгърне неговият пълен потенциал и да се извлекат всички ползи; подчертава, че вече съществуващите в някои държави членки най-добри практики следва да бъдат насърчавани; счита, че тази инициатива следва да гарантира, че всички държави членки разполагат с един единствен официален портал за електронни услуги, който осигурява достъп до всички предлагани от тях онлайн услуги и към наличните оперативно съвместими услуги на ЕС; настоятелно призовава държавите членки на да гарантират бързо и цялостно изпълнение на порталите за „обслужване на едно гише“;

5.  призовава Комисията да разгледа какви са допълнителните начини за насърчаване на цифровите решения за формалностите през всичките етапи на развитие на дружествата, попълването и подаването по електронен път на документи на дружествата и предоставянето на трансгранична и друга информация за търговските регистри; отбелязва, че в тази област законодателството може да се окаже единственият начин за създаване на подходяща нормативна уредба за цифрови решения на равнище ЕС;

6.  счита, че следва да бъде засили работата по електронната взаимосвързаност на търговските регистри и регистрите по несъстоятелност на държавите членки и подчертава значението на тази взаимосвързаност за вътрешния пазар; подчертава, че информацията, която ще се предоставя, следва да бъде съобразена с общ европейски модел или рамка;

7.  подчертава значението на приобщаващия характер, достъпността и общия достъп до електронните обществени услуги – съществен фактор в подкрепа на разработването и осъществяването на политики, насърчаващи конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места – и призовава държавите членки да въведат изцяло и да прилагат новата директива относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на органите от публичния сектор, което ще бъде от полза за лицата с увреждания и възрастните хора;

8.  подчертава значението на „отворените данни“, при които определена информация в публичния сектор е свободно достъпна за използване и повторно използване, включително от трети страни, в рамките на публичните администрации и помежду им; подчертава необходимостта от гаранции, които да осигурят зачитането на авторското право и защитата на данните; отново заявява, че отвореният и приобщаващ свободен поток от данни ще позволи по-нататъшното развитие и създаването на нови новаторски решения, с което ще се повишат ефикасността и прозрачността; подчертава, че този вид данни и публична информация поради това следва да бъдат предоставени на разположение, когато това е възможно, с цел да се насърчават нови възможности за придобиване на знания и осъществяване на принос за развитието и укрепването на едно отворено общество; припомня, че публичните администрации следва – доколкото това е възможно – да предоставят достъп до информацията, особено когато обемът на събираните данни е много голям, както е например в случая с програмата INSPIRE; счита, че следва да бъдат положени повече усилия за изпълнение на координираните стратегии по отношение на данните както в институциите на ЕС, така и в държавите членки, включително като се засили и ускори разпространяването на данни за обществеността, като се гарантира по-високо качество на данните и лесен достъп до данните и се предостави електронно законодателство в пригодни за машинно четене формати;

9.  подчертава ползите от електронното участие и подчертава, че държавите членки следва в по-голяма степен да използват електронните консултации, електронната информация и електронното вземане на решения; подчертава, че с цел да се избегне злоупотребата със системите, електронното участие, и по-специално що се отнася до електронното вземане на решения, трябва да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014 относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, за да се гарантират отчетността и прозрачността;

10.  приветства инициативите, предприети от всички институции на ЕС с цел засилване на механизмите за електронно участие на равнище ЕС и на равнището на държавите членки и призовава Комисията да продължи да разработва и насърчава цифровите инструменти като електронните системи за гласуване и електронните петиции, което цели засилване и насърчаване на участието на гражданите и предприятията в процеса на разработване на политики в ЕС;

11.  отбелязва, че използването на преносими устройства се е засилило значително през последните пет години, но само една трета от публичните уебсайтове са пригодени за ползване чрез преносими устройства; поради това призовава държавите членки да разгледат възможностите за разработване на мобилни решения за услуги за електронно управление, както и да се гарантира, че те са лесни за ползване и достъпни за всички; подчертава, че за да бъде достъпността на услугите на електронното управление съобразена с потребностите в бъдеще, уебсайтовете и инструментите на публичната администрация трябва да се поддържат в крак със съвременните технологии и с постоянно променящите се изисквания в областта на киберсигурността;

12.  призовава държавите членки да насърчават използването на електронни обществени поръчки при закупуването на стоки и услуги или при възлагането на строителни работи, като по този начин публичните разходи ще станат по-прозрачни и по-ефикасни и това ще доведе до по-ниски разходи и по-малко бюрокрация; призовава държавите членки да използват в по-голяма степен регистри на договорите и оперативно съвместими електронни подписи в своите публични сектори; призовава Комисията и държавите-членки да положат необходимите усилия, за да гарантират, че обществените поръчки са прозрачни, както и че информацията е достъпна в реално време за всички участници; във връзка с това призовава Комисията да улесни обмена на най-добри практики относно използването на критерии за иновации в процедурите за възлагане на обществени поръчки, по-специално като гарантира, че тръжните процедури не предопределят решенията, а по-скоро предоставят възможност на оферентите да предлагат иновативни и отворени решения; призовава Комисията да продължи работата си по стандартите за електронно фактуриране, електронно подаване на документи и електронно уведомяване и да насърчава използването на електронна идентификация във вътрешните системи на публичната администрация с цел подобряване на отчетността и проследимостта на всички операции в тези системи;

13.  подчертава значението на разработването на сигурни, надеждни и оперативно съвместими трансгранични публични услуги, като се избягва по-нататъшното разпокъсване и се подкрепя мобилността; подчертава, че оперативната съвместимост и стандартизацията са елементи с ключово значение за въвеждането на структури за електронно управление и поради това приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Европейски стандарти за 21-ви век“, а в тази връзка и преразглеждането на Европейската рамка за оперативна съвместимост; подчертава, че използването на отворени стандарти е от ключово значение, за да могат гражданите на ЕС да участват в платформите за управление, както и че стандартите трябва да служат на интересите на обществото като цяло, като са приобщаващи, справедливи, съобразени с потребностите в бъдеще и се разработват по открит и прозрачен начин; призовава Комисията и държавите членки да насърчават отворените стандарти при разработването на публични цифрови решения и да обръщат по-голямо внимание на оперативната съвместимост и на потенциалните ползи от ефективното използване на цифровите технологии,

14.  изразява съжаление във връзка с обстоятелството, че едва 28% от европейските домакинства в селските райони са разполагали с бърза връзка с интернет през 2015 г., както и че средното покритие на мрежите от четвърто поколение (4G), макара да възлиза на 86 за ЕС като цяло, е едва 36% в селските райони и насочва вниманието към спешната необходимост от непрекъсната подкрепа за разширяването на широколентовия достъп, особено в селските райони, като се има предвид, че високоскоростният широколентов достъп е крайно необходим, за да използват услугите на електронното управление и да се извлекат свързаните с тях ползи; поради това призовава Комисията и държавите членки да продължат да осигуряват подходящо финансиране за разширяването на широколентовия достъп, за инфраструктурите за цифрови услуги и за трансграничното взаимодействие между публичните администрации в периода след 2020 г., в рамките на Механизма за свързване на Европа или други подходящи програми на ЕС, като по този начин се гарантира устойчивост в дългосрочен план; в тази връзка призовава операторите да инвестират повече в инфраструктура с цел подобряване на свързаността в селските райони и за да се гарантира, че селските райони също ще ползват мрежи с много голяма капацитет под формата на мрежи от пето поколение (5G), тъй като това ще бъде ключов елемент за изграждането на нашето цифрово общество;

15.  подчертава, че цялостното разгръщане на сигурна, подходяща, устойчива, надеждна и високоефективна инфраструктура, като например свръхскоростните широколентови и далекосъобщителни мрежи, е от съществено значение за функционирането на услугите на електронното управление; поради това призовава за бързото приемане на Европейския кодекс за електронни съобщения с цел постигането на стратегическите европейски цели; счита, че е от решаващо значение публичните органи да разполагат с актуална информация относно развитието на технологиите и да разполагат с достатъчно капацитет за въвеждането на иновативни технологии, като например големи информационни масиви и интернет на нещата, или за въвеждането на мобилни услуги, като например 5G, които са в състояние да отговорят на потребностите на ползвателите;

16.  счита, че повторното използване на техническите градивни елементи на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) в публичния и частния сектор е от решаващо значение за функционирането на инфраструктурата за цифрови услуги; подчертава необходимостта да се гарантира дългосрочната устойчивост на техническите градивни елементи на МСЕ, както и на резултатите от широкомащабните пилотни проекти и програмата ISA2 в периода след 2020 г.; изтъква потенциала на инициативата Wifi4EU за насърчаване на всеобщия достъп до високоскоростни мрежи; поради това призовава Комисията, заедно с държавите членки, да разработи дългосрочна структура за управление с цел постигане на целите на единния цифров пазар, чийто приоритет следва да бъде да се отговори на потребностите на гражданите и предприятията и която при всяка възможност следва да насърчава използването на общи стандарти;

17.  отбелязва, че възприемането на новаторски решения за публичните услуги с интензивно използване на данни, като например използването на компютърни услуги в облак, е все още бавно и неравномерно; припомня, че услугите като INSPIRE генерират големи обеми данни, за които е необходим по-голям изчислителен капацитет; приветства в тази връзка Европейската инициатива за компютърни услуги в облак на Комисията и счита, че базата от ползватели на Европейския облак за отворена наука следва да бъде разширена, за да включва и публичния сектор;

18.  призовава Комисията да повиши осведомеността за значимостта на портала за електронно правосъдие и за начините, по които той може да се използва, и да го превърне в инструмент за обслужване „на едно гише“ за получаване на цялата съответна правна информация и за достъп до правосъдие в държавите членки; отбелязва обаче, че не всички страни в съдебните производства имат еднакъв достъп и необходимите умения, за да използват информационните и комуникационните технологии, което би могло да доведе до ограничаване на техния достъп до правосъдие; подчертава, че следва да се обръща особено внимание на предоставянето на достъп на лицата с увреждания до европейския портал за електронно правосъдие;

19.  приветства въвеждането на e-CODEX, даващ възможност за пряка комуникация между граждани и съдилища във всички държави членки, като важна стъпка за улесняване на трансграничния достъп до обществени услуги;

20.  поздравява Съвета и Комисията за работата им по въвеждането на европейския идентификатор за съдебна практика (ECLI), който е много полезен за правни проучвания и съдебен диалог, и приветства създаването на търсачка в рамките на ECLI, която следва да улесни достъпа до правна информация в рамките на Съюза;

21.  отново подчертава необходимостта от подобряване на уменията в областта на цифровите технологии на административния персонал, както и на гражданите и предприятията, чрез разработване и подпомагане на дейности по обучение на национално, регионално и местно равнище с цел да се сведе до минимум рискът от цифрово изключване, както и да се въведат специализиране курсове за обучение в областта на електронното управление за държавните служители и лицата, участващи в процеса на вземане на решения; подчертава, че уменията в областта на цифровите технологии са неотменна предпоставка за участие в електронното управление; насърчава разработването на учебни програми за електронно учене, които са признати в Европейска система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS); счита, че ключов елемент от разработването на електронното управление е непрекъснатият растеж в развитието на цифрови умения; подчертава необходимостта да се води борба срещу дигиталното разделение между географските области, между хората от различни социално-икономически равнища и между поколенията, както и да се предотвратява подобно разделение; призовава държавите членки да проучат предложенията от Плана за действие за електронно управление с цел да се предоставят възможности, по-специално на младите хора, за взаимодействие с административните органи по начини, които отразяват техните навици за общуване в други области от живота им и също така подчертава, че преподаването на умения в областта на цифровите технологии е от особено значение при по-възрастните хора, на които често им липсват умения или увереност при използването на електронни услуги; счита, че държавите членки следва да насърчават ученето през целия живот и да улеснят провеждането на информационни и образователни кампании, включително създаването на мрежи за преподаване на медийна грамотност, с цел гражданите на ЕС да могат да използват пълноценно възможностите, предлагани от новите портали за електронно управление и услуги;

22.  подчертава необходимостта от приобщаващ двоен подход – онлайн и офлайн, с цел да се предотврати изключване, като се имат предвид настоящият процент на цифрова неграмотност и фактът, че над 22% от европейците – и по-специално възрастните хора – предпочитат да не използват онлайн услуги в отношенията си с публичните администрации; подчертава, че съществуват множество причини и пречки, на които се дължи отказът да се използват онлайн услуги, и те трябва да бъдат преодолени или премахнати, като например липса на информация, на умения или на доверие и погрешни представи; счита, че за да се избегне цифрово изключване или задълбочаване на цифровото разделение следва да бъдат гарантирани достъпът до услуги на електронното управление за гражданите, живеещи в селски, планински или отдалечени райони, както и качеството на тези услуги;

23.  подчертава, че използването на цифровите технологии може да доведе до намаляване на разходите за публичните органи; съзнава, че цифровизацията и другите проблеми, произтичащи от пакетите за модернизация, често се решават в условията на бюджетни ограничения и че по-специално на регионалните и местните органи все още предстои да извършат огромна по своя обем работа през следващите години, което следователно ще наложи не само възприемането на цифрови решения, основаващи се на отворени стандарти, като по този начин се намаляват разходите за поддръжка и се повишава равнището на иновации, но също така и насърчаването на публично-частни партньорства; подчертава, че икономическата ефективност ще се прояви с времето, тъй като инвестициите в цифровизацията ще спомогнат за намаляване на административните разходи в бъдеще; подчертава, че в същото време необходимостта от онлайн и офлайн подход остава неизбежна;

24.  посочва, че при разглеждането на възможностите за цифровизация на отделните административни процедури следва да се имат предвид възраженията, основаващи се на по-висш обществен интерес;

Трансгранично електронно управление на всички административни равнища

25.  подчертава значението на създаването на устойчива трансгранична инфраструктура за електронно управление с цел улесняване на достъпа до и упражняването на четирите основни свободи;

26.  изтъква значението на трансграничните услуги на електронното управление за гражданите в ежедневния им живот и подчертава предимствата, произтичащи от по-нататъшното развитие на електронния обмен на данни за социалната сигурност (EESSI) и на европейския портал за професионална мобилност EURES, както и на трансграничните услуги за електронно здравеопазване;

27.  приветства различните инициативи на Комисията за разработване на трансгранични цифрови рецепти, по-специално във връзка с оперативната съвместимост и стандартизацията; подчертава обаче, че възприемането на тези решения е прекалено бавно с оглед на стойността и значението на тези услуги за гражданите на ЕС; призовава Комисията да гарантира, че съществува необходимата уредба за насърчаване на доверието между държавите членки и ускоряване на разработването на трансгранични цифрови рецепти, като се започне със защитата на данните и сигурността на обмена на данни и се стигне до разгръщането на необходимите цифрови инфраструктури и услуги;

28.  призовава Комисията да продължи да развива и насърчава използването на европейския портал за професионална мобилност EURES чрез по-тясно включване и сътрудничество между системите на публичните служби по заетостта и портала EURES с цел да се улесни и засили мобилността на работодателите и на лицата, търсещи работа, в Европейския съюз;

29.  подчертава, че електронното здравеопазване може да подобри в значителна степен качеството на живот на гражданите, като осигури по-достъпно, икономически ефективно и ефикасно здравеопазване за пациентите;

30.  счита, че за да се осигури пълноценното функциониране на трансграничните услуги на електронното управление трябва да бъдат преодолени езиковите бариери, а публичните администрации, особено в граничните региони, следва да предоставят информацията и услугите, които предлагат, на езиците на своите държави членки, но също така и на други съответни европейски езици;

31.  подчертава значението на обмена на най-добри практики, примери и опит с проекти между всички равнища на управление – както в рамките на отделните държавите членки, така и между тях; отчита факта, че финансирани от ЕС големи пилотни проекти като eSENSE, eCODEX и TOOP допринасят в значителна степен за подобряване на трансграничните услуги в Европа;

32.  счита, че цялостният мониторинг на резултатите от електронното управление в държавите членки следва да гарантира, че методиката за отчитане на резултатите взема предвид по подходящ начин особеностите на национално равнище; изтъква ползите от надеждното измерване на резултатите в държавите членки за лицата, участващи в разработването на политики и общественото мнение;

33.  посочва, че оперативната съвместимост, отворените стандарти и свободно достъпните данни са не само с основно значение при трансгранични отношения, но също така са необходими на национално, регионално и местно административно равнище във всяка държава членка, като същевременно се взема предвид необходимостта от защита на данните при преноса на информация;

34.  призовава Комисията и останалите институции на ЕС да служат за пример в областта на електронното управление и да предложат прозрачен и удобен за използване портал за гражданите и предприятията, както и цялостни цифрови услуги, по-специално приложими за финансирането от ЕС и обществените поръчки, и призовава Комисията също така да ускори превода на своите уебсайтове на всички официални езици на ЕС и да полага повече усилия за посочване на най-добрите практики;

Защита на данните и сигурност

35.  изтъква факта, че доверието на гражданите в защитата на личните данни е от основно значение за гарантирането на успеха на Плана за действие за електронно управление през периода 2016 – 2020 г. и подчертава, че публичните администрации трябва да обработват лични данни в условията на сигурност и в пълно съответствие с Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) и с правилата на ЕС относно неприкосновеността на личния живот, като по този начин ще се засили доверието в цифровите услуги;

36.  подчертава, че следва да се разгледа също така възможността за плана за електронно здравеопазване във връзка с Плана за действие за електронно управление, тъй като то е важна част от него; счита, че събирането и преносът на данни следва да се подобрят и че следва при необходимост да е възможен трансграничен пренос на данни в определени случаи, тъй като това ще улесни предлагането на здравни услуги за всички граждани на ЕС;

37.  посочва, че в същото време на законодателството за защита на данните следва да не се гледа като на пречка, а по-скоро като на отправна точка за разработването на иновативни решения на електронното управление и поради това подчертава необходимостта от ефективни насоки за прилагането на Общия регламент относно защитата на данните, както и за непрекъсната размяна на мнения със заинтересованите страни;

38.  отбелязва, че само 15 % от европейците заявяват, че имат усещането за пълен контрол над използването на техните лични данни; счита, че е важно да се проучи допълнително принципът на собственост върху данните и вярва, че бъдещите мерки могат да се основават на съобщението на Комисията „Изграждане на европейска икономика, основана на данни“ и други свързани с него предложения;

39.  призовава държавите членки да гарантират бързото и цялостно прилагане на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги, тъй като електронният подпис, електронната идентификация и електронното установяване на автентичността са основните съставни елементи на трансграничните цифрови обществени услуги; подчертава значението на това да се насърчава използването на системи за електронна идентификация съгласно Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги от страна на гражданите, предприятията и публичната администрация; в тази връзка подчертава, че приемането на тези ключови предпоставки следва да бъде приоритет както за частния, така и за публичния сектор при разработването на цифрови услуги; поради това призовава Комисията да предприеме действия за улесняване и насърчаване на публично-частното сътрудничество при трансграничното и междусекторното използване на цифрови идентификация и подписи; приветства също така програмата ISA2, която обхваща всички политики на ЕС, налагащи оперативна съвместимост на системите, функциониращи на равнище ЕС и на национално равнище;

40.  подчертава, че мерките за защита на публичните органи от кибератаки и мерките, които им помагат да устояват на такива атаки, са от изключително значение и трябва да бъдат разработени; подчертава необходимостта от подход на европейско равнище в тази област, особено като се има предвид, че за прилагането на принципа за еднократност, който е елемент на Плана за действие за електронно управление през периода 2016 – 2020 г., е необходим обмен на данни на гражданите между европейските административни органи;

41.  подчертава, че сигурността на данните трябва да с взема предвид още на етапа на проектиране на приложенията, които трябва са модерни и лесни за употреба, и на административните процеси, които трябва да са ефикасни („сигурност при проектирането“), с цел да се даде възможност на гражданите и предприятията да се възползват в пълна степен от съвременните технологии;

°

°  °

42.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 64.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2016)0009.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2016)0089.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Докладчикът приветства Плана за действие за електронно управление, представен от Европейската комисия, в който се определят амбициозни цели, които следва да бъдат постигнати през следващите години. За разлика от Плана за действие за периода 2011 – 2015 г., настоящите мерки са поставени в по-широк контекст и са част от стратегията за цифров единен пазар на Комисията. По този начин Комисията признава, че цифрови бариери, които водят до разпокъсването на цифровия единен пазар, съществуват не само в частния, но и в публичния сектор.

Всички сектори са изправени пред значителни предизвикателства, свързани с прехода към цифрово общество. Освен че темповете, с които се извършва този преход, са впечатляващи, технологичните средства, които са на разположение или са на крачка от това да станат използваеми, изглежда предлагат непознати досега възможности. Публичните администрации трябва да бъде готови да участват активно в този процес на преход и да подготвят услугите, които предлагат, за бъдещето.

Цифровизация на публичната администрация

Публичната администрация трябва да бъде поставена в позиция, в която да може да оползотвори по възможно най-добрия начин потенциала на цифровизацията. Такъв потенциал предлагат както вътрешните, така и външните работни процеси на администрацията, тъй като служителите очакват да работят, а гражданите и предприятията – да участват в модерна цифрова среда.

Цифровизираната администрация трябва да бъдат отворена, ефикасна и приобщаваща, като предлага независещи от граници, персонализирани, лесни за ползване и цялостни цифрови обществени услуги за гражданите и предприятията. Като предварително условие обществените услуги трябва да бъдат предоставяни в цифров формат, когато това е възможно (цифрови по подразбиране). В същото време от гражданите и предприятията следва да не се изисква да предоставят една и съща информация няколко пъти (принцип на еднократност). Многократното предоставяне на една и съща информация не само ще създаде допълнителна тежест за всички участващи страни, но в същото време ще бъде показател за това, че публичната администрация не използва добре потенциала на цифровите решения и следователно излишно умножава броя на вътрешните процедури.

В стратегиите за бъдещето обаче става дума не само за предоставянето на данни, а и за достъпността. От гледна точка на Съюза това се отнася преди всичко за информацията, свързана с единния пазар, както правилно се посочва от Комисията. Създаването на единен цифров портал несъмнено следва да улесни достъпа до информация за гражданите, както и за предприятията.

Но ЕС вече е постигнал други ключови успехи, когато става въпрос за достъпността: с новата Директива относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения(1) законодателите на ЕС подобриха достъпа до обществените услуги онлайн. Понастоящем държавите членки са задължени да правят уебсайтовете по-удобни за ползване не само за хората с увреждания, но в крайна сметка за всички ползватели.

В този контекст трябва да се отбележи, че в наши дни над 83% от европейските домакинства разполагат с достъп до интернет и тенденцията за разгръщане на все повече и повече преносими устройства се запазва. В същото време само една трета от публичните уебсайтове са пригодени за ползване чрез преносими устройства. Тази констатация води до заключението, че е налице значителен потенциал за увеличаване на мобилните решения за услугите на електронното управление.

Потребителите също могат да извлекат ползи от свободно достъпните данни. Данните както в публичния, така и в частния сектор може да се разглеждат като новият ресурс на 21-ви век. Важно е стратегиите за свободно достъпни данни да дават възможност на гражданите и предприятията да използват свободно информацията в публичния сектор. Ако се позволи свободното използване на тези данни, това ще насърчи прилагането на новаторски решения, ще повиши ефикасността и прозрачността и в крайна сметка ще подпомогне прехода към общество, което действително е основано на знанието. Някои държави членки, като например Естония с нейния портал за данни със свободен достъп (порталът opendata.riik.ee), са по-напреднали в това отношение от други. Друг пример е Германия, където федералното правителство в момента провежда пилотен проект с уебсайта govdata.de. Държавите членки се приканват да обменят съответната информация, когато това е възможно, с цел постигане на напредък в тази област.

И тук достъпността е предпоставка за участие в процеса на формиране на общественото мнение. Електронното участие дава възможност на гражданите да могат лесно и активно да участват в процеса на изготвяне на политиките и държавите членки следва да използват в по-голяма степен електронните консултации, електронната информация и електронното вземане на решения.

Комисията основателно обявява допълнителна подкрепа за държавите членки в прехода към пълно прилагане на електронното възлагане на обществени поръчки, включително работата по стандартите за електронно фактуриране, електронно подаване на документи и електронно уведомяване. Определеният график е амбициозен (2018 г.: електронни оферти; 2019 г.: приемане на електронното фактуриране), но може да бъде изпълнен, ако Комисията и държавите членки си сътрудничат тясно през следващите две години.

Процесът на преход както в публичния, така и в частния сектор се извършва в условията на твърде високо равнище на неграмотност в Европа(2) и на съпротива от страна на групи от населението, включително възрастните хора, срещу използването на онлайн услуги в отношенията им с публичната администрация. За публичния сектор обаче това важи в още по-голяма степен, отколкото за частния сектор: нито един гражданин не трябва да бъде изключен. Поради това докладчикът счита, че е необходима комбинация от онлайн и офлайн инициативи, като се предлагат висококачествени услуги на гражданите и предприятията и се избягва изключването на групи от обществото.

Успешният преход към цифровото бъдеще трябва да бъде подкрепен от модерни стандарти, които не само осигуряват предвидима и надеждна уредба в областта на инвестициите, но и създават необходимите условия за подобряване на качеството, безопасността, прозрачността и оперативната съвместимост на стоките и услугите. Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите в момента работи върху доклад по собствена инициатива(3) в отговор на съобщението на Комисията, озаглавено „Европейски стандарти за 21-ви век“(4). Също толкова важни са и други инициативи, чието начало вече е поставено или които предстои да бъдат започнати от Комисията, включително намерението на Комисията да преразгледа европейската рамка за оперативна съвместимост.

Ако не е налице необходимата свързаност, решенията за електронно управление може да останат незабелязани. Наред с други мерки, като например 5G покритие и др., широколентовият достъп е от решаващо значение за създаването на достъп до цифровите обществени услуги, по-специално в селските райони. Без съответното публично финансиране от страна на Европейската комисия и на държавите членки разширяването на широколентовия достъп няма да може да бъде реализирано. Ето защо е от първостепенно значение инвестициите да бъдат подкрепяни от Механизма за свързване на Европа или други подходящи програми на ЕС.

Повече пари са необходими и за доброто обучение на административния персонал, гражданите и предприятията. И тук ще бъде необходимо съфинансиране от страна на Съюза и на държавите членки, за да може да се разработят амбициозни програми за обучение, насочени към свеждане до минимум на риска от цифрово изключване.

Въпреки съществуващия оптимизъм обаче докладчикът признава, че цифровизацията има своите ограничения. За огромната част от обществените услуги цифровизацията действително предлага потенциал за подобряване на качеството и ефективността. Но някои услуги все пак ще трябва да се предоставят от персонал, обучен за такава работа и на място. Например съвременните технологии със сигурност могат да осигурят ползи за публичния надзор върху икономиката, когато става дума за регулиране на финансовите пазари. Съществуват обаче ограничения по отношение на ползите във връзка с ефикасността, когато става въпрос за проверка на хигиенните стандарти в сектора на ресторантьорството, където проверките на място понастоящем са все още без алтернатива.

Следователно мерките за осъвременяване трябва да бъдат мотивирани не само от решения на информационните технологии или от търговски съображения, а и от необходимостта за публичните администрации да се предлагат ефикасни, ефективни и насочени към гражданите услуги, предоставяни от добре обучени служители, които продължават да бъдат на разположение в отделите за работа с клиенти, за да отговарят на запитванията на граждани.

Трансгранично електронно управление на всички административни равнища

Всички държави членки и Съюзът, както и всички административни равнища са засегнати от цифровизацията. Необходимо е именно администрацията на Съюза да ръководи процеса на преход, като служи за пример. Ето един прост пример: много граждани се оплакват, че не винаги е лесно да се намери съответната информация на уебсайтовете на Комисията. Откритият и прозрачен достъп до информация е не само от значение за насърчаването на европейската интеграция, но също така представлява част от културата на предлагане на услуги в една съвременна администрация.

Набраната инерция трябва да бъде използвана за подобряване на трансграничните услуги при цифровизацията на публичната администрация. Това е важно преди всичко с оглед на прилагането на практика на четирите основни свободи на вътрешния пазар (напр. подпомагане и повишаване на мобилността на гражданите и предприятията). Трябва да се приеме и следният факт по отношение на публичния сектор: гражданите и предприятията навсякъде в Европа очакват да се ползват от предимствата на цифровите технологии в другите държави членки, различни от тяхната държава членка на пребиваване или установяване. Ето защо е от съществено значение да се продължи разработването на електронния обмен на данни за социалната сигурност, на европейския портал за професионална мобилност EURES, както и на трансграничните услуги за електронно здравеопазване.

По-специално в граничните региони значението на езиковите бариери става очевидно. Не можем само да изискваме от нашите граждани да подобряват езиковите си умения, а трябва да служим за пример и да предлагаме услугите, когато това е възможно, на един или повече допълнителни езици, различни от езика на държавата членка, където е мястото на пребиваване/установяване, когато съществува реална потребност от такъв език.

Защита и сигурност на данните

Защитата и сигурността на данните е много чувствителна област, в която публичната администрация може да служи за пример, за да покаже на частния сектор как да зачита тези основни принципи при разработването на нова технологична архитектура.

Защитата на данните е основно право и Европейският съюз съвсем наскоро актуализира своето законодателство с нов Регламент относно защитата на данните (ОРЗД)(5), който ще се прилага от май 2018 г. Комисията също така съвсем наскоро представи извършваното от нея привеждане в съответствие на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации и на правилата на ЕС за защита на данните въз основа на Общия регламент относно защитата на данните, когато тези данни се обработват от институции на ЕС(6), както и предложение за регламент относно правото на зачитане на личния живот и защита на личните данни в електронните съобщения (Регламент за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни съобщения)(7). С новия пакет Съюзът служи за пример по отношение на сигурното обработване на лични данни. Въпреки това националните публични администрации, по-специално на местно равнище, ще се нуждаят от ефективни насоки за прилагането на Общия регламент относно защитата на данните. Тези насоки следва да се предоставят както от ЕС, така и на равнище държави членки и при необходимост да се актуализират. По-специално размяната на мнения със заинтересованите страни ще осигури важна информация по въпроса как да се постигне точният баланс между зачитането на основното право на защита на данните и подпомагането на разработването на новаторски решения в областта на електронното управление.

Тези решения следва също така да са насочени към решаването на въпроса за собствеността върху данните. Съответните дискусии, по-специално по отношение на частния сектор, бяха започнати съвсем наскоро от Комисията в съобщението ѝ, озаглавено „Изграждане на европейска икономика, основана на данни“(8). Предвидените в него мерки относно собствеността върху данните и други мерки, като например достъп до и пренос на данни, също ще играят важна роля при създаването на подходящата рамка на политиката за публичната администрация. Придружаващият работен документ на службите на Комисията предоставя повече подробности за това как този въпрос може да се реши в бъдеще(9).

Сигурността и доверието са два допълнителни стълба на съвременните стратегии за електронно управление. Всички инициативи трябва да се основават на сигурни мерки, които ще укрепят доверието на гражданите и предприятията в цифровите технологии, което е необходимо, за да се приемат и прилагат цифровите услуги, предлагани от публичната администрация. Що се отнася до сигурността, мерките на ЕС вече са представени и тяхното прилагане може да започне. Например Регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги вече предвижда регулаторна среда, в която публичните органи, гражданите и дружествата да си взаимодействат в сигурна електронна среда чрез системи за електронна идентификация. Електронният подпис, електронната идентификация и електронното установяване на автентичността са важни удостоверителни услуги, които следва да бъдат прилагани от публичните администрации в бъдеще.

Накрая, сигурността при проектирането трябва да се превърне в принцип на всяка стратегия за цифровизация, включително електронното управление. За съжаление държавите членки блокираха включването на публичната администрация в т.нар. Директива за мрежовата информационна сигурност (МИС) в областта на киберсигурността(10). Освен това Комисията изложи своите принципи на политиката по въпросите на кибернетичната сигурност в своето съобщение от 2016 г., озаглавено „Укрепване на отбранителната способност на Европа срещу кибератаки и изграждане на конкурентен и иновативен сектор на киберсигурността“ (COM(2016)0410, 5.7.2016 г.), според които сигурността при проектирането се насърчава за всички основни инфраструктурни инвестиции. Сега е моментът да се гарантира, че сигурността при проектирането трябва да се спазва на етапа на проектиране при всички инициативи за електронно правителство.

(1)

Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор, OВ L327, 2.12.2016 г., стр. 1.

(2)

Вж. например окончателния доклад на експертната група на високо равнище на ЕС по въпросите на грамотността, септември 2012 г.

(3)

2016/2274(INI) Европейски стандарти — прилагане на Регламент (ЕС) № 1025/2012.

(4)

COM (2016) 358, 1.6.2016 г.

(5)

Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО, ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

(6)

Предложение на Комисията за регламент относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и за свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО.

(7)

Предложение на Комисията за регламент относно зачитането на личния живот и защитата на личните данни в електронните съобщения и за отмяна на Директива 2002/58/ЕО (Регламент относно правото на неприкосновеност на личния живот и електронните съобщения) (COM(2017)0010 final) 2017/0003(COD).

(8)

Съобщение на Комисията от 10 януари 2017 г., озаглавено „Изграждане на европейска икономика, основана на данни“ (COM(2017)0009 final).

(9)

Работен документ на службите на Комисията относно свободното движение на данни и възникващи въпроси от европейската икономика, основана на данни, придружаващ документа със съобщението „Изграждане на европейска икономика, основана на данни“ (SWD(2017)0002 final)

(10)

Директива (EС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1).


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (28.2.2017)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно плана за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016 – 2020 г.

(2016/2273(INI))

Докладчик по становище: (*): Ангелика Млинар

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че развитието на електронното управление е ключов елемент на цифровия единен пазар; приветства съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016 – 2020 г.“; подкрепя основните принципи на плана за действие, вследствие на които публичните администрации ще станат по-последователни и приобщаващи, надеждни, ефикасни и прозрачни, предоставяйки отворени, оперативно съвместими и взаимосвързани, ориентирани към ползвателите цифрови услуги, овластявайки по този начин гражданите; приветства факта, че административните тежести и разходите ще бъдат намалени чрез приемането на принципа за еднократност; припомня, че прилагането на принципа за еднократност може да осигури годишни нетни икономии на равнището на ЕС в размер на 5 милиарда евро; приветства стартирането на пилотния проект за прилагане на принципа за еднократност в трансграничен контекст и призовава Комисията да осигури участието на местните органи в пограничните региони в този проект;

2.  подчертава, че приобщаващите и достъпни цифрови публични услуги са основен фактор в подкрепа на изготвянето и прилагането на политики, насърчаващи конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места; подчертава, че потенциалът на цифровите технологии следва да се използва за изграждане на по-ефективен и ефикасен публичен сектор, като същевременно се намалява административната тежест, използват се все повече инструменти за участие, както и наличната при цифровите платформи обратна връзка, за да може електронното управление да се приведе в съответствие с целите на едно развиващо се общество; отбелязва, че развитието в цифровата сфера би могло, наред с другото, да намали забавянията на плащания на доставчиците, да подобри събирането на данъчни задължения и системата на здравеопазването и да увеличи ефикасността на съдебните системи, например чрез свързване на търговските регистри и регистрите по несъстоятелност; призовава Комисията да осигури подкрепа за изследванията в областта на промишлеността с оглед на разработването на продукти, услуги и процедури, които все още не са налични на пазара и които могат да предоставят иновативни решения, отговарящи на потребностите по отношение на резултатите и функционалните възможности в публичния сектор;

3.  насърчава Комисията да сведе до минимум тежестите, свързани с трансграничната електронна търговия, произтичащи от различните системи на ДДС, като се използва опитът, натрупан с режима за съкратено обслужване на едно гише, за да се гарантира по-добро спазване на изискванията и еднакви условия на конкуренция за европейските предприятия;

4.  подчертава значението на повишаването на осведомеността сред гражданите относно наличните инструменти и услуги на електронното управление; счита, че за да се избегне цифрово изключване или задълбочаване на цифровото разделение достъпът до услуги на електронното управление за гражданите, живеещи в селски, планински или отдалечени райони, и тяхното качество следва да бъдат гарантирани; призовава за насърчаване на приобщаващ подход при разгръщането на плана за действие за електронно управление по отношение на по-възрастните граждани и групите в неравностойно положение и хората с ограничени умения или увреждане, което възпрепятства способността им да използват общодостъпните системи и интерфейси; призовава следователно Комисията и държавите членки да възприемат цялостен и всеобхватен подход към електронното управление, за да се осигури безпроблемна координация между административните услуги онлайн и офлайн;

5.  подчертава, че гражданите, които не притежават цифрови умения или устройства, следва да имат достъп до всички обществени услуги, като използват стандартни форми и методи, включително лично посещение в службите, предоставящи публични услуги;

6.  подчертава значението на плана за действие за електронно управление на ЕС за трансграничните региони, за да се облекчи всекидневният живот на гражданите, както и МСП, които обичайно се занимават с трансгранични дейности;

7.  призовава за бързо въвеждане на електронния обмен на данни за социалната сигурност с цел засилване на защитата и на мониторинга на правата в областта на социалната сигурност на мобилните граждани;

8.  подчертава необходимостта от сигурен достъп и обмен на данни; подчертава, че услугите на електронното управление следва да гарантират информационната сигурност и защитата на личните данни в съответствие с европейското законодателство; ако е необходимо, следва да се разработват нови и иновативни технологии, за да се гарантира инкорпорирането на киберсигурност при проектирането на тези услуги посочва, че изпълнението на посочените условия ще повиши доверието в цифровите услуги и тяхното използване;

9.  подчертава, че цялостното разгръщане на сигурна, подходяща, устойчива и надеждна и високоефективна инфраструктура, като например свръхскоростните широколентови и телекомуникационни мрежи, е от съществено значение за функционирането на услугите на електронното управление; призовава следователно за бързо приемане на Европейския кодекс за електронни съобщения с цел постигане на стратегическите европейски цели; счита, че е от решаващо значение публичните органи да са информирани относно развитието на технологиите и да разполагат с достатъчно капацитет за въвеждане на иновативни технологии, като например големи информационни масиви и интернет на нещата, или за въвеждане на мобилни услуги, като 5G, за да могат да отговорят на потребностите на ползвателите;

10.  приветства динамичния и гъвкав подход на плана за действие; призовава Управителния съвет непрекъснато да определя конкретни, реалистични и измерими цели, основани на показатели за резултатите, с цел стимулиране на новаторството, както и да наблюдава и да докладва за тяхното изпълнение; счита, че ползите от електронното управление ще бъдат още по-големи, ако се споделя възможно най-много информация относно ефикасността на услугите, като по този начин се засилва доверието на обществеността в неговото използване;

11.  подчертава значението на разработването на сигурни, надеждни и оперативно съвместими трансгранични публични услуги, като се избягва по-нататъшното разпокъсване и се подкрепя мобилността в рамките на единния пазар чрез пълноценно използване на ключови фактори, като електронната идентификация и електронния подпис с висока степен на сигурност; отбелязва, че все още липсва оперативна съвместимост между различните публични услуги между държавите членки на равнището на ЕС и на национално и местно равнище; приветства във връзка с това преразглеждането на Европейската стратегия и Европейската рамка за оперативна съвместимост и препоръчва да се подкрепят най-добрите практики, като например използването на софтуер с открит код, и призовава за бързото прилагане на Регламент (ЕС) № 910/2014 (eIDAS); призовава по-специално Комисията да работи с държавите членки и с частния сектор по разработването на трансгранични и цялостни цифрови услуги („от край до край“), основаващи се на заявени електронни идентификации и цифрови подписи, с цел да се гарантира разпространението на използването на цифрови услуги и цифрови идентичности до пълното прилагане на Регламента относно eIDAS;

12.  приветства програмата ISA2, която обхваща всички политики на ЕС, налагащи оперативна съвместимост на системите, функциониращи на равнище ЕС и на национално равнище и поради това ще направи възможно предоставянето на паневропейски електронни услуги за гражданите, дружествата и националните администрации;

13.  счита, че повторното използване на техническите градивни елементи на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) в публичния и частния сектор е от решаващо значение за функционирането на инфраструктурата за цифрови услуги; подчертава необходимостта да се гарантира дългосрочната устойчивост на техническите градивни елементи на МСЕ, както и на резултатите от широкомащабните пилотни проекти и ISA2 след 2020 г.; изтъква потенциала на инициативата Wifi4EU за насърчаване на всеобщия достъп до високоскоростни мрежи; поради това призовава Комисията заедно с държавите членки да разработи дългосрочна структура на управление с цел постигане на целите на Единния цифров пазар, чийто приоритет следва да бъде да се отговори на потребностите на гражданите и предприятията и която при всяка възможност следва да насърчава използването на общи стандарти;

14.  припомня, че публичните администрации следва да имат, доколкото е възможно, свободно достъпни данни по подразбиране, особено когато обемът на генерираните данни е много голям, както е например в случая на програмата INSPIRE; подчертава значението на сигурната наличност и сигурното съхранение на данни за повторно използване чрез трети страни, като се спазва нормативната уредба на Европейския съюз и на държавите членки; подчертава жизненоважната роля, която публично-частните партньорства и частният сектор могат да изпълняват при разработването на нови и иновативни услуги и решения;

15.  отбелязва, че възприемането на новаторски решения за публичните услуги с интензивно използване на данни, като например използването на услуги в облак, е все още бавно и неравномерно; припомня, че услугите като INSPIRE генерират големи обеми данни, за които е необходим по-голям капацитет за съхраняване на данни; приветства в тази връзка Европейската инициатива за компютърни услуги в облак на Комисията и счита, че базата от ползватели на Европейския облак за отворена наука следва да бъде разширена, за да включва и публичния сектор;

16.  подчертава, че отвореният характер на публичните данни и възможността тези данни да се използват свободно е в основата на съвременното електронно управление и допринася за изграждането и укрепването на едно отворено общество;

17.  приканва Комисията и държавите членки да осигурят наличието на политики за обучение с цел държавните служители да придобият необходимите електронни умения и да осигурят провеждането на информационни кампании за гражданите и предприятията относно използването и наличието на нови електронни услуги;

18.  счита, че Комисията може да играе водеща роля в създаването на по-отворен и приобщаващ подход за електронно управление, в основата на който са гражданите и техните потребности; призовава поради това Комисията да увеличи усилията си да води като дава пример, особено като превежда своите уеб страници на езиците на ЕС и посочва най-добрите практики, като се започне с пълното признаване на заявените електронни идентификации и цифрови подписи в съответствие с Регламента относно eIDAS и се стигне до прилагането на процедури на принципа „цифрови по подразбиране“, по-специално по отношение на заявленията за финансиране от ЕС и обществените поръчки, и приканва другите европейски институции бързо да я последват; счита, че приемането от страна на Комисията на разпоредбите за градивните елементи на МСЕ би могло да улесни установяването на доверие и промяна в нагласите на обществото в посока използване на цифрови публични услуги;

19.  счита, че ключов елемент на разработването на електронното управление е непрекъснатият растеж в развитието на цифрови умения, който умножава търсенето на различни видове цифрови услуги;

20.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават въздействието върху други области и разпространението на решения в областта на електронното управление в частния сектор.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.2.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

1

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nicolas Bay, Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, Cristian-Silviu Buşoi, Reinhard Bütikofer, Angelo Ciocca, Edward Czesak, Jakop Dalunde, Fredrick Federley, Ashley Fox, Adam Gierek, Theresa Griffin, Hans-Olaf Henkel, Kaja Kallas, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Jaromír Kohlíček, Peter Kouroumbashev, Zdzisław Krasnodębski, Miapetra Kumpula-Natri, Janusz Lewandowski, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Nadine Morano, Dan Nica, Angelika Niebler, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Michel Reimon, Herbert Reul, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Patrizia Toia, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Lieve Wierinck, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Olle Ludvigsson, Notis Marias, Anne Sander, Maria Spyraki


СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (2.3.2017)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно Плана за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016 – 2020 г.

(2016/2273(INI))

Докладчик по становище (*): Павел Свобода

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че европейският портал за електронно правосъдие е основен инструмент за достъп до информация и до правосъдие и че той представлява важна стъпка напред с оглед на модернизирането на публичната администрация на ЕС;

Б.  като има предвид, че по-добрият достъп до информация и увеличеното използване на усъвършенствани цифрови инструменти за свързани с дружественото право формалности през всичките етапи на развитие на дружествата следва да увеличат правната сигурност и да намалят разходите на дружествата;

В.  като има предвид, че се полагат усилия за взаимно свързване на електронните търговски регистри и регистрите по несъстоятелност в рамките на Съюза, което е важно за прозрачността и правната сигурност на вътрешния пазар;

Г.  като има предвид, че единният достъп до тези регистри чрез портала за електронно правосъдие все още е невъзможен заради различията в техническите стандарти, използвани от държавите членки; като има предвид, че са необходими допълнителни условия за въвеждане на достъпни, оперативно съвместими и лесни за употреба инструменти за електронно управление, които да са на разположение на обществеността в ЕС; като има предвид, че степента на сигурност и защита на данните в процеса на обработка е основна предпоставка за използването на електронното правосъдие предвид естеството на данните, използвани в съдебната дейност;

Д.  като има предвид, че се полагат непрестанни усилия за подобряване на сътрудничеството между администрациите на държавите членки чрез опростяване и цифровизиране на определени административни услуги;

Е.  като има предвид, че използването на отворени стандарти е от основно значение, за да се даде възможност на гражданите на ЕС да участват в правителствени платформи и за да не се принуждават гражданите да използват програми, специфични за системния оператор, за целите на комуникацията със своето правителство;

Ж.  като има предвид, че ключовите базови цифрови технологии следва да бъдат заложени в основата на всички усилия за осъвременяване и рационализиране на обществените услуги, така че да се предоставят бързи и висококачествени услуги, за да се увеличи мобилността на гражданите и да се създадат трансгранични публични административни структури за предприятията, като по този начин се подпомогне повишаването на конкурентоспособността и съответно ЕС бъде превърнат в по-привлекателно място за инвестиране и живеене;

З.  като има предвид, че се полагат усилия за оказване на подкрепа за прехода на държавите членки към повсеместно използване на електронни обществени поръчки и към използването на регистри на договорите и оперативно съвместими електронни подписи в техните публични сектори;

1.  призовава Комисията да повиши осведомеността за значимостта на портала за електронно правосъдие и за начините, по които той може да се използва, и да го превърне в инструмент за обслужване „на едно гише“ за получаване на цялата съответна правна информация и за достъп до правосъдие в държавите членки; отбелязва обаче, че не всички страни в производствата имат еднакъв достъп и необходимите умения, за да използват информационните и комуникационните технологии, което би могло да доведе до ограничаване на техния достъп до правосъдие; подчертава, че следва да се обръща особено внимание на предоставянето на достъп на лицата с увреждания до европейския портал за електронно правосъдие;

2.  призовава Комисията да популяризира и продължи да разработва европейския портал за електронно правосъдие и използването на цифровите технологии за търговски цели и за публичния сектор като цяло, така че да се ускори трансграничното и междусекторното използване на електронна идентификация, в това число мобилната идентификация, както и на удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (електронен подпис и други услуги IDAS(1) , удостоверяване на автентичността на уебсайтове и услуги за електронна препоръчана поща);

3.  подчертава колко е необходимо да се запази човешкото измерение в случаите, когато определени услуги биват подобрявани посредством въвеждането на електронен формат, за да се позволи на гражданите да се възползват от персонализирани насоки и решения;

4.  приветства въвеждането на e-CODEX, даващ възможност за пряка комуникация между граждани и съдилища във всички държави членки, като важна стъпка за улесняване на трансграничния достъп до публични услуги; призовава също така за взаимосвързани бази данни на равнището на ЕС, за да се доразвива оперативната съвместимост между правните органи в рамките на ЕС; припомня обаче, че сигурността на документите и сигурността на самоличността, както и мрежовата сигурност, продължават да бъдат източник на значителна загриженост; припомня колко е важно при предоставянето на такива цифрови услуги да се зачита защитата на личните данни и на принципите, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз, като правото на неприкосновеност на личния живот;

5.  поздравява Съвета и Комисията за работата им по въвеждането на европейския идентификатор за съдебна практика (ECLI), който е много полезен за правни проучвания и съдебен диалог, и приветства създаването на търсачка в рамките на ECLI, която следва да улесни достъпа до правна информация в рамките на Съюза;

6.  призовава Комисията да разгледа какви са допълнителните начини за насърчаване на цифровите решения за формалностите през всичките етапи на развитие на дружествата, попълването и подаването по електронен път на документи на дружествата и предоставянето на трансгранична и друга информация за търговските регистри; отбелязва, че в тази област законодателството може да бъде единственият начин за създаване на подходяща правна рамка за цифрови решения на общоевропейско равнище;

7.  подчертава, че електронното управление е особено важно за малките и средните предприятия, които са ограничени по отношение на размера на персонала и наличните средства;

8.  призовава за координация на равнището на ЕС на закупуването и прилагането на решения за електронно управление, за да се улесни обменът на данни;

9.  счита, че с оглед на гладкото изпълнение на плана за действие са необходими ясно определени крайни срокове и ясни мерки, предназначени да ограничат бюрократизма;

10.  счита, че за да бъде възможно планът за действие да бъде изпълнен навреме на общоевропейско равнище, държавите членки следва да въведат специализирани курсове за обучение относно електронните административни услуги за държавните служители и лицата, вземащи решения;

11.  счита, че държавите членки следва да улеснят провеждането на информационни и образователни кампании, с цел гражданите на ЕС да могат да използват пълноценно възможностите, предлагани от новите портали за електронно управление и услуги;

12.  призовава Комисията да подкрепя държавите членки по отношение на въвеждането на автоматизирани централизирани механизми, които улесняват своевременната идентификация на всякакви физически или юридически лица, притежаващи или контролиращи земя или сгради в рамките на тяхната територия, с цел да се предотврати използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или за финансирането на терористи; счита, че информацията следва да бъде пряко достъпна на национално равнище за звената за финансово разузнаване и компетентните органи и че тя следва да бъде достъпна и нейното търсене да бъде осъществимо за звената за финансово разузнаване от други държави членки посредством централизираните механизми;

13.  счита, че следва да бъде активизирана работата по електронната взаимосвързаност на търговските регистри и регистрите по несъстоятелност на държавите членки, и подчертава значението на тази взаимосвързаност за вътрешния пазар; подчертава, че информацията, която трябва да се предостави, следва да бъде съобразена с общ европейски модел или рамка;

14.  насърчава отварянето на данните и услугите за публичния сектор с оглед на насърчаването на нови възможности за придобиване на знания, растеж и работни места; призовава Комисията и държавите членки да насърчават отворените стандарти при разработването на публични цифрови решения;

15.  призовава Комисията да инициира и приложи набор от мерки, които да дадат на предприятията възможност да участват в състезателната процедура за възлагане на обществени поръчки по електронен път навсякъде в ЕС, като се постави акцент върху развитието на националните електронни системи за обществени поръчки, единния европейски документ за обществени поръчки, онлайн хранилището за сертификати (e-Certis) и електронното фактуриране;

16.  счита, че е от съществено значение в този контекст Комисията и държавите членки да си сътрудничат в разработването на прототип на европейски каталог със стандартите по отношение на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) при възлагането на обществени поръчки, за да се улесни оперативната съвместимост при намирането на цифрови решения чрез стимулиране на позоваването на общ набор от стандарти и профили по отношение на ИКТ при възлагането на обществени поръчки;

17.  призовава Комисията при провеждането на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) да обърне по-голямо внимание на оперативната съвместимост и на потенциалните ползи от ефективното използване на цифровите технологии, когато става дума за преразглеждането на съществуващите достижения на правото по отношение на вътрешния пазар и изготвянето на нови предложения.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.2.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

2

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Kostas Chrysogonos, Therese Comodini Cachia, Mady Delvaux, Laura Ferrara, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Gilles Lebreton, António Marinho e Pinto, Jiří Maštálka, Emil Radev, Julia Reda, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, Axel Voss, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Buda, Evelyne Gebhardt, Virginie Rozière, Tiemo Wölken

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Pál Csáky

(1)

Набор от стандарти за електронна идентификация и удостоверителни услуги при електронни трансакции на единния европейски пазар. Той е предвиден в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО,


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.4.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

2

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dita Charanzová, Carlos Coelho, Sergio Gaetano Cofferati, Anna Maria Corazza Bildt, Daniel Dalton, Nicola Danti, Dennis de Jong, Pascal Durand, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Morten Løkkegaard, Eva Maydell, Marlene Mizzi, Marcus Pretzell, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Jasenko Selimovic, Igor Šoltes, Ivan Štefanec, Catherine Stihler, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Antanas Guoga, Franz Obermayr, Ulrike Trebesius, Sabine Verheyen

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

David Coburn, Pál Csáky, Andor Deli, Dieter-Lebrecht Koch


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

32

+

ALDE

Dita Charanzová, Morten Løkkegaard, Jasenko Selimovic

ECR

Daniel Dalton, Ulrike Trebesius, Anneleen Van Bossuyt

EFDD

Marco Zullo

PPE

Pascal Arimont, Carlos Coelho, Anna Maria Corazza Bildt, Pál Csáky, Andor Deli, Antanas Guoga, Dieter-Lebrecht Koch, Eva Maydell, Andreas Schwab, Ivan Štefanec, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Sabine Verheyen

S&D

Sergio Gaetano Cofferati, Nicola Danti, Evelyne Gebhardt, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Maria Grapini, Liisa Jaakonsaari, Marlene Mizzi, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Olga Sehnalová, Catherine Stihler

VERTS/ALE

Pascal Durand, Igor Šoltes

2

-

EFDD

David Coburn

GUE/NGL

Dennis de Jong

3

0

EFDD

Robert Jarosław Iwaszkiewicz

ENF

Franz Obermayr, Marcus Pretzell

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация - Политика за поверителност