ДОКЛАД относно бъдещите перспективи за техническата помощ в рамките на политиката на сближаване

4.5.2017 - (2016/2303(INI))

Комисия по регионално развитие
Докладчик: Ружа Томашич

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно бъдещите перспективи за техническата помощ в рамките на политиката на сближаване

(2016/2303(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално дял XVIII от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР)[1],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“[2],

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета[3],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1080/2006[4],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета[5],

–  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 година относно Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове[6],

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017-2020 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 1305/2013 (COM(2015)0701),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби[7],

–  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно инвестиране в работни места и растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС[8],

–  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно нови инструменти за териториално развитие в рамките на политиката на сближаване за периода 2014-2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие[9],

–  като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата от 16 февруари 2016 г., озаглавен „Подобряването на техническата помощ за Гърция изисква повече внимание към резултатите“,

–  като взе предвид задълбочения анализ, озаглавен „Техническа помощ по инициатива на Комисията“, публикуван от Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване), септември 2016 г.,

–  като взе предвид писмото на комисията по бюджети,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0180/2017),

A.  като има предвид, че техническата помощ, независимо дали е по инициатива на Комисията или на държави членки, играе важна роля във всички фази на прилагане на политиката на сближаване и е важен инструмент за привличане и задържане на висококачествени служители в администрацията, като се създава стабилна система за управлението и използването на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), и се решават проблеми при изпълнението и подпомагането на ползвателите при развитието на качествени проекти; като има предвид, че следва да се проучат възможности за използването на техническа помощ в подготвителната фаза на програмите;

Б.  като има предвид, че местните, регионалните и националните органи често не разполагат с необходимия капацитет за ефективно и ефикасно изпълнение на ЕСИ фондовете и за организиране на партньорство с други публични органи, включително градски органи, икономически и социални партньори и представители на гражданското общество съобразно член 5 от РОР; като има предвид, че административният капацитет се различава значително в различните държави членки и региони;

В.  като има предвид, че партньорите, които участват в изготвянето и изпълнението на политиката на сближаване, следва да бъдат обхванати от мерки на техническата помощ, особено в областта на изграждането на капацитет, работата в мрежа и комуникацията относно политиката на сближаване;

Г.  като има предвид, че националните, регионалните и местните органи срещат трудности при задържане на квалифицирани работници, които са склонни да ги напускат за по-добре платени работни места в частния сектор или по-доходоносни длъжности в националните органи; като има предвид, че това е важна пречка пред способността на публичните органи за успешно изпълнение на ЕСИ фондовете и постигане на целите на сближаването;

Д.  като има предвид, че има място за подобряване на мониторинга и оценката на техническата помощ, независимо от акцента върху по-голяма ориентация към резултатите в програмния период 2014-2020 г. и факта, че почти половината от този период е преминала;

Е.  като има предвид, че има необходимост от оптимизиране на връзката между техническата помощ по инициатива на Комисията и мерките за техническа помощ на национално и регионално равнище;

Техническа помощ по инициатива на Комисията (член 58 от РОР)

1.  отбелязва, че наличните ресурси за техническа помощ по инициатива на Комисията са увеличени в сравнение с предишния програмен период – до 0,35% от годишното разпределяне на средствата по линия на ЕФРР, ЕСФ и КФ, след приспадане за Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD);

2.  приветства дейностите на Комисията, финансирани чрез техническа помощ, по-специално работата й по инструмент TAIEX REGIO PEER 2 PEER, рамката на компетентностите и инструмента за самооценка, пактовете за почтеност, ръководството за специалисти относно това, как да избягват 25 най-чести грешки при обществените поръчки и проучването на прегледа на административния капацитет в областта на обществените поръчки във всички държави членки; призовава държавите членки да използват такива инициативи; подчертава, че тези инструменти трябва да имат по-голяма роля в политиката на сближаване след 2020 г., и следователно приканва настоятелно Комисията да повиши осведомеността на местно и регионално равнище, включително на равнището на островите, относно тяхното използване; препоръчва разширяване на обхвата на инструмента TAIEX REGIO PEER2PEER до всички партньори съобразно член 5 от РОР, за да се гарантира широк обмен на опит, да се допринесе за изграждането на капацитет и да се улесни възползването от добри практики;

3.  счита за необходимо Комисията да започне оценка на ефективността и добавената стойност от изпълнението на пактовете за почтеност – Механизъм за граждански контрол за запазване на фондовете на ЕС;

4.  отбелязва положителното въздействие на работата на работната група за Гърция и групата за подкрепа за Кипър в областта на усвояването на ЕСИ фондове в тези две страни, и по-специално в областта на процента на усвояване, като същевременно отчита, че това е само един от показателите за положителна оценка на политиката на сближаване; отбелязва, при все това, че съобразно специалния доклад на Сметната палата на ЕС, озаглавен „Подобряването на техническата помощ за Гърция изисква повече внимание към резултатите“, има смесени резултати при постигането на ефективна и устойчива реформа; призовава във връзка с това Комисията да докладва относно резултатите, постигнати от операциите на Службата за подкрепа на структурните реформи в Гърция; изтъква необходимостта от продължаване и подобряване на работата на работната група за по-добро изпълнение, въз основа на опита от програмен период 2007-2013 г., с цел подкрепа на други държави членки, които са изправени пред трудности при изпълнението на политиката на сближаване;

5.  отбелязва създаването на Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) и отчита редица потенциални ползи за политиката на сближаване, както и за други области; призовава тя да бъде съгласувана и приведена в съответствие със специфичните за всяка държава препоръки в областта на политиката на сближаване; счита обаче, че евентуално удължаване на програмата не бива да доведе до отклоняване от тематичните цели на политиката на сближаване и че не следва да се отнемат ресурси от техническата помощ по линия на ЕСИ фондове; призовава Комисията, при сътрудничество с държавите членки, да гарантира максимална степен на координация и взаимно допълване между действията, финансирани от ППСР, и техническата помощ, предоставена по линия на ЕСИ фондове, с цел концентриране на нейните усилия към постигането на целите на политиката на сближаване възможно най-ефективно;

6.  взема под внимание стратегията за техническа помощ, подготвена от Европейската комисия, Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“; предлага да се развие по-широка стратегия за техническа помощ за гарантиране на по-ефективно координиране, обхващаща всички генерални дирекции, които се занимават с ЕСИ фондове, както и дейностите на Службата за подкрепа на структурните реформи, свързани с политиката на сближаване, с цел рационализиране на предоставената подкрепа, избягване на дублирането и постигане на максимално взаимодействие и взаимно допълващи се дейности;

7.  подчертава значението на техническата помощ в областта на финансовите инструменти, чието използване експоненциално нараства, като те са доста сложни по своя характер; в тази връзка приветства партньорството между Комисията и Европейската инвестиционна банка относно създаването на платформата „fi-compass“; призовава Комисията да рационализира техническата помощ, така че тя да обхване областите, в които управляващите органи и бенефициерите срещат най-много предизвикателства; приветства техническото развитие на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси за съчетаването на ЕСИ фондове с Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); при все това подчертава, че знак за по-голям капацитет и опростяване в тази конкретна област следва в крайна сметка да бъде намаляване на необходимостта от техническа помощ в областта на финансовите инструменти; изтъква, наред с това, необходимостта от взаимно допълване с мерките за техническа помощ, осъществени в посока отгоре надолу на национално и регионално равнище;

8.  приветства подкрепата, която се предоставя на държавите членки в рамките на Съвместната помощ за подкрепа на проекти в европейските региони (JASPERS), механизма за финансиране за техническа помощ, който предоставя експертен опит на държавите членки, за да им помогне да подготвят големи проекти, съфинансирани от ЕФРР и КФ; очаква специалния доклад на Европейската сметна палата, предвиден за 2017 г., който ще има за цел да провери дали JASPERS е подобрила развитието на подпомагани големи проекти, които са съфинансирани от ЕС, като по този начин е допринесла за по-високо качество на проектите, както и за увеличаване на административния капацитет на държавите членки; изтъква в това отношение необходимостта от внимателен анализ на това, как дейностите по JASPERS за периода 2007-2013 г. за предоставяне на независим преглед на качеството (НПК) са подобрили качеството на проектите и са намалили времето за одобряване на основни проекти от Комисията;

9.  отбелязва, че след като техническата помощ първо е използвана в областта на политиката на сближаване, не е направен общ анализ за установяване на реалния й принос; изтъква, че следователно е трудно да се направи подробна оценка на това колко е важна и на приноса й по отношение на изграждането на административен капацитет и институционално укрепване с оглед на гарантиране на това, че ЕСИ фондовете се управляват по ефективен начин; призовава, следователно, за увеличаване на информацията и прозрачността по отношение на дейностите на техническа помощ, за по-значителна роля на Парламента при мониторинга и последващите мерки и за обстойно, широкообхватно проучване, което да се направи в областта на нейния принос към областта на политиката на сближаване;

10.  припомня значението на адекватните и целенасочени показатели, които да могат да измерват резултатите и последиците от изразходването на ЕСИ фондове, и достъпността на техническата помощ за съответния мониторинг; счита, че въвеждането на общи показатели е било първа стъпка в тази посока, на то идва с редица недостатъци, като твърде голямото съсредоточаване върху резултатите, липсата на дългосрочна перспектива и несъвместимостта на специфични потребности от информация; приканва настоятелно Комисията да инвестира в подобряване на системата за докладване и оценка чрез развитие на по-подходящи показатели, готови за използване през следващия програмен период;

11.  призовава Комисията да подготви мерки и ресурси за организиране на техническа помощ за изпълнението на микрорегионалните стратегии на ЕС, като се отчетат различният опит степен на успех при изпълнението на такива стратегии, както и фактът, че участниците в стратегиите включват държави извън ЕС и държави с ограничени средства и недостатъчно човешки ресурси; счита, че това би било по-ефективно при подпомагането на подготовката на големи проекти на макрорегионално равнище, които биха могли да получат финансиране съобразно политиката на сближаване;

12.  изтъква значението на изпълнението на специфични мерки за техническа помощ с цел насърчаване на реиндустриализацията в изостанали райони, така че да се привлекат индустриални инвестиции във високотехнологични и иновативни сектори с малко въздействие върху околната среда;

13.  призовава Комисията да установи техническа помощ, а именно работни групи на държавите членки, за да предотврати закъснения при развитието на органите и оперативните програми, които ще бъдат необходими съобразно политиката на сближаване в държавите членки след 2020 г.;

Техническа помощ по инициатива на държавите членки (член 59 от РОР)

14.  подчертава, че наличните средства за съфинансиране от ЕС за техническа помощ , които са на разположение на държавите членки в рамките на пет ЕСИ фондове в програмния период 2014–2020 г., възлизат на около 13,4 милиарда евро;

15.  подчертава, че техническата помощ е по същество различна от други действия, финансирани от ЕСИ фондове, както и че е особено трудна и сложна задача измерването на резултатите от нея; при все това счита, че, като се имат предвид необходимостта от нея, размерът на наличните средства по нейна линия и нейният потенциал, налице е силна нужда от подход, който да е стратегически, прозрачен, координиран на различни равнища на управление, както и от гъвкавост с цел справяне с потребностите, идентифицирани от управляващите органи в държавите членки;

16.  изтъква, че прегледът на резултатите през 2019 г. ще хвърли светлина върху резултатите от използването на техническата помощ през програмния период 2014–2020 г. и ще гарантира, че те няма да дойдат твърде късно за дискусиите относно периода след 2020 г.; призовава, следователно, към по-широк дебат и анализ на средносрочен етап на ефикасността и резултатите от техническата помощ;

17.  изразява загриженост, че в някои държави членки техническата помощ не достига в достатъчна степен и ефективно до местните и регионалните органи, които обикновено имат най-нисък административен капацитет; изтъква, че е важно да се създадат стабилни и прозрачни канали за комуникация между различните равнища на управление, за да се постигне успех в прилагането на ЕСИ фондове и да се постигнат целите на политиката на сближаване, при същевременно възстановяване на доверието в ефективното функциониране на ЕС и неговите политики; счита, че всички партньори в политиката на сближаване играят важна роля за тази цел, и предлага Комисията пряко да се ангажира с предоставянето на възможности на партньорите през следващия финансов програмен период; призовава държавите членки значително да засилят усилията си за опростяване на изпълнението на разпоредбите в областта на политиката на сближаване, включително в частност разпоредбите относно техническата помощ; следователно приветства примера на многопластова система на изпълнението на политиката на сближаване в Полша (три стълба на техническа помощ), което позволява по-ориентиран спрямо резултати, координиран стратегически и прозрачен подход и генерира повече добавена стойност; изисква по-строг контрол на резултатите от дейностите на частни предприятия, които предоставят техническа помощ на публичните администрации, с цел предотвратяване на потенциални конфликти на интереси;

18.  изтъква, че техническата помощ, насочена към развитието на човешки потенциал, трябва да се използва с оглед на нуждите, идентифицирани преди това в плановете за развитие на служителите и специализираното обучение на персонала;

19.  подчертава, че капацитетът на по-ниските равнища на управление е също от основно значение за успеха на новите инструменти за териториално развитие, като например воденото от общностите местно развитие (ВОМР) и интегрираните териториални инвестиции (ИТИ); призовава към трайна децентрализация на изпълнението на ВОМР; отбелязва, че въпреки че може да бъде трудно да се измерят последиците от техническата помощ, това в никакъв случай не е невъзможно, особено с оглед на отношението между ползи и разходи; изтъква, че в някои държави членки техническата помощ, предоставена за създаването на цялостна система за изпълнението на ЕФРР и създаването на система за изпълнението на ИТИ показва отрицателно съотношение между ползи и разходи; отбелязва, обаче, че високите разходи могат отчасти да се обяснят с конкретните обстоятелства, които изискват по-големи усилия, като например установяването на нова схема; призовава съответно за въвеждането на ясни механизми за контрол, в частност по отношение на непрозрачните преговори относно техническата помощ; припомня важната роля на местните групи за действие, в частност за изпълнението на ВОМР, и счита, че техническата помощ следва да се предоставя от държавите членки в подкрепа на техния ценен принос за устойчивото местно развитие в Съюза;

20.  привлича вниманието върху необходимостта от това, дейностите на техническа помощ да включват подкрепа за технически и икономически възможни проекти, като държавите членки получават възможността да представят стратегии, които подлежат на финансиране по линия на политиката на сближаване;

21.  отбелязва със загриженост, че при прилагането на интегрирани действия за устойчиво градско развитие, при същевременно делегиране на задачи на градските органи, които действат като междинни звена, те често не получават необходимата техническа помощ за изграждането на своя капацитет; в този контекст счита, че техническата помощ следва да се засили на равнището на градските райони, като се отчете ролята на градските органи в политиката на сближаване и необходимостта от създаване на силен капацитет за по-нататъшно изпълнение на европейската програма за градовете и Пакта от Амстердам;

22.  отбелязва, че програмният период 2014-2020 г. предвижда по-голямо участие на местните органи; изтъква, че това означава по-големи технически и административни умения; изисква от Комисията да проучи инициативи и механизми, които дават възможност на местните оператори да използват напълно възможностите за планиране, предоставени от разпоредбите на ЕСИ фондовете;

23.  насочва вниманието към Европейския кодекс на поведение за партньорство, в който се определя необходимостта от подпомагане на съответните партньори за укрепване на техния институционален капацитет с оглед на подготовката и изпълнението на програмите; изтъква, че много държави членки не прилагат Европейския кодекс за поведение за партньорство; счита, наред с това, че основните принципи и добри практики, посочени в член 5 от горепосочения кодекс за поведение и относно участието на релевантните партньори в изготвянето на партньорското споразумение и програми, следва да бъдат на практика изпълнени, с особено внимание върху въпроса за своевременното разкриване и лесния достъп до релевантна информация; изтъква необходимостта от ясни насоки на ЕС за повишаване на съгласуваността и премахване на регулаторната несигурност;

24.  изтъква необходимостта от поверяването на техническа помощ, с финансиране, на квалифицирани граждани на съответните държави, които могат да предоставят текуща подкрепа; при все това изтъква, че това финансиране не следва при никакви обстоятелства да действа като заместител на националното финансиране в тази област, както и че следва да има постепенно стратегическо преориентиране към дейности, които генерират по-висока добавена стойност за политиката на сближаване като цяло, като например изграждане на капацитет, комуникация или обмен на опит;

25.  изтъква значението на включването на институции, които не са част от управителната система, но които имат пряко въздействие върху изпълнението на политиката на сближаване; припомня, че тези институции трябва да получат помощ за разширяване и подобряване на техния административен капацитет и стандарти чрез образование, обмен на знания, изграждане на капацитет, работа в мрежа и създаване на ИТ системи, които са необходими за управлението на проектите; изтъква, че засилената комуникация относно и видимостта на резултатите и успехите, постигнати с подкрепата на ЕСИ фондове, могат да допринесат за спечелването на доверието на гражданите и вярата им в европейския проект; призовава, следователно, към създаването на отделен портфейл за комуникация в рамките на техническата помощ по инициатива на държавата членка; призовава Комисията да насърчава взаимозаменяемостта на мерките за техническа помощ, за да станат възможни икономии от мащаба и финансиране на мерки, общи за различните ЕСИ фондове;

26.  подчертава, че с цел намаляване на извънредните процедурни усложнения техническата помощ в бъдеще следва да бъде все по-съсредоточена към равнището на бенефициера/проекта независимо от това, дали има връзка с публичния сектор, частния сектор или сектора на гражданското общество, за да се гарантира наличието на иновативни и добре изготвени проекти, които са в съответствие с вече съществуващи стратегии и избягват универсален подход; призовава държавите членки да развият механизми за включване на бенефициери на ЕСИ фондове в изпълнението и мониторинга на техническата помощ; препоръчва държавите членки да създадат мрежа от информационни центрове, които да дават възможност на потенциалните бенефициери да научават за налични източници на финансиране, оперативни програми и открити обяви, както и да научават как да попълват формуляри за заявления и да изпълняват проекти;

27.  изтъква, че техническата помощ трябва да се разглежда като прост, гъвкав инструмент, който може да бъде адаптиран спрямо променящите се обстоятелства; счита, че техническата помощ трябва да допринася за устойчивостта на проектите, т.е. тяхната продължителност, като се съсредоточава върху ключови области от политиката на сближаване и благоприятства дългосрочни резултати, например проекти, които създават трайна заетост; изтъква в това отношение, че техническата помощ може да се използва за тестуване пилотни проекти за иновативни решения;

28  призовава за по-добро отчитане от страна на държавите членки в периода на програмиране след 2020 г. на видовете действия, финансирани чрез техническа помощ, както и постигнатите резултати; подчертава, че е необходима по-голяма прозрачност, за да се повиши видимостта на техническата помощ и за да се проследи начинът, по който се изразходват средствата, и къде се изразходват, с цел постигане на по-добра отчетност, включително чиста пътека на одит; счита, че редовно актуализирани и обществено достъпни бази данни за действията, които са планирани и предприети от държавите членки, следва да бъдат взети предвид в това отношение, като се вземе предвид опитът на Портала на Комисията за свободно достъпни данни за ЕСИ фондове;

29.  отбелязва, че по време на текущия програмен период държавите членки са имали възможност да изберат да включат техническата помощ като приоритетна ос в рамките на оперативната програма или да имат специална оперативна програма, посветена на техническата помощ; призовава Комисията да анализира кой вариант е постигнал по-добри резултати и е дал възможност за по-добър мониторинг и оценка, като се вземат предвид различните институционални механизми в държавите членки;

30.  призовава за повишено използване на техническата помощ в областта на програми за европейско териториално сътрудничество (ЕТС) и свързани програми, и особено в областта на трансграничното сътрудничество, тъй като тези области имат специфични особености и се нуждаят от подкрепа във всички етапи на изпълнението, с оглед на засилване на това сътрудничество и повишаване на стабилността на съответните програми;

31.  отправя искане към Комисията да разгледа всички тези елементи в контекста на подготовката на законодателните предложения за политиката на сближаване за периода след 2020 г., т.е. опит от текущия и предишния програмен период;

32.  призовава Комисията да осъществи последваща оценка на техническата помощ, която се управлява централно, както и тази при споделено управление.

33.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
• [2]  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
• [3]  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.
• [4]  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
• [5]  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
• [6]  ОВ L 74, 14.3.2014 г., стр. 1.
• [7]  Приети текстове, P8_TA(2017)0053.
• [8]  Приети текстове, P8_TA(2015)0308.
• [9]  Приети текстове, P8_TA(2016)0211.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въпреки че техническа помощ (ТП) е била използвана в контекста на политиката на сближаване от 1988 г. насам, глобален анализ на нейния принос и роля никога не е правен в Европейския парламент. ТП е хоризонтална област на разходи, за която няма единно и ясно определение, и е трудно да се направи подробна оценка на нейното значение и принос за подкрепата на институционалното укрепване и изграждането на административен капацитет за ефективното управление на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове).

За програмния период 2014–2020 г. техническата помощ се определя в Регламента за общоприложимите разпоредби и може да бъде или по инициатива на Комисията (член 58) или на държавите членки (член 59).

Новите разпоредби за ТП въведоха някои нововъведения, по-специално: подкрепа за институционално укрепване и изграждане на административен капацитет; и мерки за идентифициране, подреждане по приоритет и провеждане на структурни и административни реформи във връзка с икономическите и социалните предизвикателства в някои държави членки. В съответствие с член 118 от Регламента за общоприложимите разпоредби средствата, разпределени за техническа помощ по инициатива на Комисията през настоящия програмен период, възлизат на 0,35% от средствата на годишното разпределяне за Фондовете. Това представлява увеличение от 0,1% в сравнение с периода 2007–2013 г.

Финансиране от ТП може да се предостави от различни бюджетни редове и да се използва по гъвкав начин, така че е трудно да се получи окончателен размер или ясно разбиране на бюджетните механизми и финансираните дейности.

На равнището на ЕС ТП подкрепя, наред с други мерки, институционалното укрепване и изграждането на административен капацитет за ефективното управление на Фондовете.

Докладчикът би желал да се възползва от тази възможност, за да приветства инструменти, разработени наскоро от Европейската комисия с нейните ресурси за ТП: рамката на компетентностите, свързани с инструмента за самооценка и пактовете за почтеност – Механизъм за граждански контрол за запазване на фондовете на ЕС.

Рамката на компетентностите и инструментът за самооценка са подпомагане в областта на заетостта, което има за цел да помогне на институциите, които управляват фондовете, при укрепването на техния капацитет от човешки ресурси. Рамката на компетентностите и инструментът за самооценка са гъвкави и могат да бъдат адаптирани, така че те да се прилагат за различните организационни структури в държавите членки.

Освен това пилотният проект „Пактове за почтеност – Механизъм за граждански контрол за запазване на фондовете на ЕС“ има за цел да проучи и насърчи използването на пактове за почтеност (ПП) за защита на фондовете на ЕС срещу измамите и корупцията, както и като средство за повишаване на прозрачността и отчетността, повишаване на доверието в органите и възлагането на поръчки от правителствата, допринасяне за добрата репутация на възлагащите органи, постигане на икономии от разходите и подобряване на конкуренцията чрез подобряване на обществените поръчки.

ТП на равнище държави членки възлиза на около 13,4 милиарда евро за петте ЕСИ фонда. ТП може да се счита за фактор, позволяващ промяна, и всички ползи от него биха могли да се проявят единствено в бъдеще и когато дейностите и реформите са изцяло изпълнени. Поради тази причина планиране, координация и прозрачност на дейностите за предоставяне на ТП следва да се гарантират на всички етапи. В по-общ план ролята на ТП при допринасянето за институционалните, административните и структурните реформи в държавите членки следва да бъде внимателно наблюдавана, за да може да се гарантира прозрачност и легитимност.

По отношение на укрепването на институционалния и техническия капацитет, в много държави членки използването на средства от ТП никога не е било предлагано на регионалните или местните власти. Това означава, че ТП е била използвана на национално равнище за обучение на регионалните или местните власти, по време на което местните и регионалните представители не са имали възможност да изразят своите потребности, като обученията не са били съобразени с местните потребности, нито са били адаптирани за целевата група от участници.

Докладчикът изразява надежда, че ще се поучим от миналите грешки и бъдещото използване на ТП ще бъде подобрено. Целта на ТП е не просто изразходване на средства, а използването им за целевата група от участници, информирането на местните и регионалните участници своевременно за всички възможности, които се предлагат, така че обученията, които са организирани от държавите членки, наистина да могат да създадат необходимата добавена стойност, както и засилване на оценката за обученията от страна на участниците.

Освен това, много е важно да се подчертае, в контекста на интегрираното устойчиво градско развитие, че градовете имат правото да използват ТП за всички дейности, свързани със създаването на системата и подготовката и изпълнението на проектите чрез интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), тъй като градовете се превръщат в междинни звена в управлението и контрола на използването на ЕСИ фондове в рамките на механизма ИТИ.

Специфични инструменти за ТП (TAIEX-REGIO Peer 2 Peer, JESSICA и JASPERS) са успешно прилагани в няколко държави членки; при все това, повече информация за тези възможности е необходима както на национално, така и на местно равнище.

Важен фактор за успеха на всяка схема или програма е повишаването на осведомеността. Потенциалните кандидати се нуждаят от ясни обяснения и право на информация относно възможностите за предоставяне на ТП.

Кризата в Европа изисква известна гъвкавост на средствата, предоставяни от ЕСИ фондове: това е отразено в разпоредбите относно управлението на ТП. Понастоящем член 25 от Регламента за общоприложимите разпоредби може да се прилага само спрямо държави членки, изпитващи временни финансови трудности. При все това, възможността за разширяване на географския обхват на този член до всички държави членки понастоящем се обсъжда в контекста на новото законодателно предложение за Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР).

Планира се ППСР да бъде допълваща към съществуващата ТП по линия на ЕСИ фондове, но въпросът е как ще бъде гарантирана координацията.

Поради това е необходимо по-подробно докладване за използването на ресурси за ТП на разположение на държавите членки. Приносът на дейностите за предоставяне на ТП следва да бъде подложен на оценка и прозрачността на бюджета следва да се увеличи.

ПИСМО ОТ КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТИ

г-жа Искра Михайлова  

Председател

Комисия по регионално развитие

Европейски парламент

Относно:  Доклад относно бъдещи перспективи за техническа помощ в рамките на политиката на сближаване (2016/2303(INI)

Уважаеми господин Председател,

Комисията по регионално развитие понастоящем изготвя доклад относно бъдещи перспективи за техническа помощ в рамките на политиката на сближаване (2016/2303(INI).

Координаторите на комисията по бюджети взеха решение да представят становището на комисията по бюджети под формата на писмо.

Комисията по бюджети изразява загриженост относно бавното и недостатъчно изпълнение на програмите на политиката на сближаване в текущия програмен период; тя предупреждава относно евентуалното натрупване на неплатени фактури през втората половина на МФР 2014–2020 г., с потенциално тежки последици за политиката на сближаване и други политики на ЕС.

Нашата комисия счита, че техническата помощ (ТП) следва да се промени и използва преди всичко за гарантиране на своевременно, ефикасно и ефективно усвояване на фондове на политиката на сближаване; тя разглежда предложението за регламент за създаването на Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) като доказателство, че ТП не е използвана ефикасно и в целия й потенциал.

Комисията по бюджети отбелязва, че до този момент не е направена глобална оценка на ТП в политиката на сближаване, за програмите от периода 2007–2013 г. и за периода преди това, и отбелязва липсата на систематично докладване относно финансирането на ТП; счита, че това намалява бюджетната прозрачност и възпрепятства наблюдението на финансирането.

Комисията по бюджети изисква от Комисията да докладва пред бюджетния орган относно изпълнението на ТП както по инициатива на Комисията, така и по инициатива на държавите членки; този доклад следва в частност да представи цифрите относно степента на изпълнение на ТП за всеки отделен фонд за периода 2007–2013 г. и за периода 2014–2020 г., да оцени показателите за резултатите, използвани от Комисията и от държавите членки, и при необходимост да предложи установяване на хармонизирани показатели.

Комисията по бюджети счита, че такава оценка ще бъде първа стъпка от обстойна и прозрачна оценка на техническата помощ до този момент и базирана на факти основа за перспективите за нея в бъдещата МФР.

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, тези предложения.

С уважение,

Жан Артюи

Копие до: Ружа Томашич, докладчик

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	25.4.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	36 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Pascal Arimont, Franc Bogovič, Mercedes Bresso, James Carver, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Marc Joulaud, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Jens Nilsson, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Maria Spyraki, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Kerstin Westphal
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Daniel Buda, Viorica Dăncilă, Josu Juaristi Abaunz, Ivana Maletić, James Nicholson, Davor Škrlec
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Vladimir Urutchev

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

36	+
ALDE	Ivan Jakovčić, Iskra Mihaylova, Matthijs van Miltenburg
ECR	Sławomir Kłosowski, James Nicholson, Mirosław Piotrowski, Ruža Tomašić,
EFDD	Rosa D’Amato
GUE/NGL	Josu Juaristi Abaunz, Martina Michels
PPE	Pascal Arimont, Franc Bogovič, Daniel Buda, Krzysztof Hetman, Marc Joulaud, Ivana Maletić, Stanislav Polčák, Fernando Ruas, Maria Spyraki, Vladimir Urutchev, Ramón Luis Valcárcel Siso, Lambert van Nistelrooij
S&D	Mercedes Bresso, Andrea Cozzolino, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Constanze Krehl, Louis-Joseph Manscour, Jens Nilsson, Liliana Rodrigues, Monika Smolková, Derek Vaughan, Kerstin Westphal
VERTS/ALE	Davor Škrlec, Monika Vana

1	-
EFDD	James Carver

0	0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“