ДОКЛАД относно лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия

    4.5.2017 - (2016/2220(INI))

    Комисия по външни работи
    Докладчик: Амджад Башир

    Процедура : 2016/2220(INI)
    Етапи на разглеждане в заседание
    Етапи на разглеждане на документа :  
    A8-0182/2017
    Внесени текстове :
    A8-0182/2017
    Приети текстове :

    ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

    относно лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия

    (2016/2220(INI))

    Европейският парламент,

    –  като взе предвид разпоредбите на инструментите на ООН в областта на правата на човека, в т.ч. инструментите, отнасящи се до правото на гражданство, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за правата на детето, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г., Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство от 1961 г., Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Факултативния протокол към нея, Конвенцията за правата на хората с увреждания, Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства,

    –  като взе предвид някои други инструменти на ООН за лицата без гражданство и правото на гражданство, като например Заключение № 106 на изпълнителния комитет на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКООНБ) за идентифициране, предотвратяване и намаляване на случаите на лица без гражданство и за закрила на лицата без гражданство[1], одобрено с Резолюция 61/137 на Общото събрание на ООН от 2006 г.,

    –  като взе предвид кампанията на ВКБООН за слагане край на липсата на гражданство до 2024 г.[2] , както и Световната кампания за равни права на гражданство, с подкрепата на ВКБООН, ООН – жени и др. и с одобрението на Съвета на ООН по правата на човека,

    –  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 15 юли 2016 г. относно правата на човека и произволното лишаване от гражданство[3],

    –  като взе предвид Декларацията и Програмата за действие от Виена[4], приети от Световната конференция по правата на човека на 25 юни 1993 г.,

    –  като взе предвид Обща препоръка № 32 на Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените относно свързаното с пола измерение на статута на бежанец, предоставянето на убежище, националността и липсата на гражданство сред жените[5],

    –  като взе предвид Декларацията за правата на човека на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН)[6],

    –  като взе предвид член 3, параграф 5 от Договора за Европейския Съюз (ДЕС), в който се заявява, че в „отношенията си с останалата част от света“ ЕС трябва да допринася за „премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации“,

    –  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юли 2015 г. по отношение на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г.[7],

    –  като взе предвид Стратегическата рамка и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 25 юни 2012 г.[8],

    –  като взе предвид заключенията на Съвета относно липсата на гражданство от 4 декември 2015 г.[9],

    –  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Мианмар/Бирма[10],

    –  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно правата на човека и миграцията в трети държави[11],

    –  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2016 г. относно Мианмар, по-специално положението на общността рохингия[12],

    –  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област[13],

    –  като взе предвид проучването на Генералната дирекция по външни политики от ноември 2014 г., озаглавено „Преодоляване на въздействието на липсата на гражданство върху правата на човека във външната дейност на ЕС“,

    –  като взе предвид член 52 от своя правилник,

    –  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А8-0182/2017),

    A.  като има предвид, че регионът на Южна и Югоизточна Азия се състои от следните държави – Афганистан, Бангладеш, Бутан, Бруней, Камбоджа, Индия, Индонезия, Лаос, Малайзия, Малдивските острови, Мианмар, Непал, Пакистан, Филипините, Сингапур, Шри Ланка, Тайланд, Източен Тимор и Виетнам – и че всички те членуват или имат статут на наблюдатели в Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) или в Асоциацията за регионално сътрудничество в Южна Азия (SAARC);

    Б.  като има предвид, че във Всеобщата декларация за правата на човека се потвърждава, че всички хора се раждат равни по достойнство и права; като има предвид, че правото на гражданство и правото никой да не бъде произволно лишаван от гражданство са залегнали в член 15 от Всеобщата декларация за правата на човека, както и в други международни инструменти в областта на правата на човека; като има предвид обаче, че международните правни инструменти още не са постигнали своята първостепенна цел да гарантират правото на всяко лице на гражданство;

    В.  като има предвид, че всички права на човека са всеобщи, неделими, взаимозависими и взаимосвързани; като има предвид, че правата на човека и основните свободи са рождени права на всички човешки същества и че тяхната защита и насърчаване е най-важната задача на правителството;

    Г.  като има предвид, че в Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от всички държави от Южна и Югоизточна Азия, се предвижда, че детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и има право да придобие гражданство; като има предвид, че се счита, че половината от лицата без гражданство по света са деца и че много от тях са без гражданство от своето раждане;

    Д.  като има предвид, че в Декларацията на АСЕАН за правата на човека се потвърждава, че всеки човек има право на гражданство, както е определено в закона, както и че никой човек не трябва да бъде произволно лишаван от гражданство, нито пък да му бъде отказано правото да смени гражданството си;

    Е.  като има предвид, че лице без гражданство е дефинирано в Конвенцията относно статута на лицата без гражданство от 1954 г. като лице, „което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство“; като има предвид, че причините за липсата на гражданство могат да варират, и включват, но не се ограничават до: приемствеността и разпадането на държави, в някои случаи събития, които принуждават хората да бягат, миграция и трафик на хора, както и промени и пропуски в законодателството относно гражданството, изтичане на срока на гражданството поради факта, че лицето е живяло извън страната си за продължителен период от време, произволно лишаване от гражданство, дискриминация, основана на пола, расата, етническата принадлежност и др., административни и бюрократични пречки, включително за получаване или регистриране на актове за раждане; като има предвид, че повечето, ако не всички тези причини могат да бъдат наблюдавани в случаите на липса на гражданство в Южна и Югоизточна Азия;

    Ж.  като има предвид, че е важно да се отбележи, че въпросът дали дадено лице е без гражданство е съвсем отделен от този дали то е бежанец; като има предвид, че повечето лица без гражданство никога не са напускали мястото, където са се родили, или никога не са пресичали международна граница;

    З.  като има предвид, че липсата на гражданство е многостранен проблем и води до широка гама от нарушения на правата на човека, които включват, но не са ограничени до проблеми, свързани с актове за раждане и други документи за гражданско състояние, както и други проблеми, свързани с правото на имущество, изключване от програмите за детско здравеопазване и държавната училищна система, собственост на предприятия, политическо представителство и участие в гласуване, достъп до социална сигурност и обществени услуги; като има предвид, че липсата на гражданство може да допринесе за трафика на хора, произволното задържане, нарушаването на свободата на движение, експлоатацията и малтретирането на деца и дискриминацията срещу жените;

    И.  като има предвид, че липсата на гражданство продължава да получава ограничено международно внимание въпреки нейните твърде тревожни последици за правата на човека на световно и регионално равнище, и продължава да се разглежда като вътрешен въпрос на държавите; като има предвид, че намаляването и в крайна сметка премахването на липсата на гражданство следва да се превърне в приоритет в областта на правата на човека на международно равнище;

    Й.  като има предвид, че в Южна и Югоизточна Азия, например в държави като Непал, Малайзия и Бруней, продължава да съществува законодателна дискриминация, основана на пола, например при придобиването или прехвърлянето на гражданство за дете или съпруг/а;

    К.  като има предвид, че по оценка на ВКБООН 135 милиона деца от целия регион на възраст под пет години не са били регистрирани при раждането си и са изложени на риск да се превърнат в лица без гражданство;

    Л.  като има предвид, че прекратяването на липсата на гражданство ще доведе и до по-голяма степен на демокрация, тъй като лицата, които преди това са били без гражданство, ще бъдат включени в демократичния процес и ще могат да допринесат за него;

    М.  като има предвид, че сложният проблем за липсата на гражданство продължава да бъде в периферията на международното право и политика, въпреки че не е маргинален въпрос;

    Н.  като има предвид, че липсата на гражданство подкопава перспективите за развитие на засегнатото население и ефективното изпълнение на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие;

    О.  като има предвид, че световният план за действие на ВКБООН за слагане край на липсата на гражданство за периода 2014 – 2024 г. има за цел да подкрепи правителствата при разрешаването на съществуващите сериозни ситуации на липса на гражданство, да предотврати появата на нови подобни случаи, както и по-добре да определи и защити лицата без гражданство; като има предвид, че Действие 10 от плана за действие посочва също така необходимостта от подобряване на количествените и качествените данни за лицата без гражданство; като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да подкрепя активно плана за действие;

    П.  като има предвид, че заключенията на Съвета относно Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г. потвърждават значението на разглеждането на въпроса за лицата без гражданство в отношенията с приоритетните държави, както и съсредоточаването на усилията върху предотвратяване на появата на нови групи от население без гражданство в резултат от конфликти, разселване и разпадане на държави;

    Р.  като има предвид, че в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света – въпроси, свързани с конкретни държави и региони, от 20 септември 2016 г. се потвърждава целта на ЕС да повиши съгласуваността, ефективността и видимостта на правата на човека във външната политика на ЕС, както и целта да се повиши осведомеността за ангажимента на ЕС с ООН и с регионални механизми за правата на човека за насърчаване на ангажираността на регионално равнище и универсалния характер на правата на човека, и се споменава изрично, че това включва започването на първия политически диалог по правата на човека с механизмите за правата на човека на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН);

    С.  като има предвид, че ЕС е решил да поставя въпросите за правата на човека в центъра на отношенията си с трети държави;

    Т.  като има предвид, че липсата на гражданство насърчава движението на населението, емиграцията и трафика на хора, като дестабилизира цели подрегиони;

    У.  като има предвид, че голяма част от 10-те милиона лица без гражданство в световен мащаб живеят в Южна и Югоизточна Азия, като общността рохингия в Мианмар е най-голямата единична група в света без гражданство с над 1 милион лица, включени в мандата на ВКБООН, но че големи общности от лица без гражданство се намират също така в Тайланд, Малайзия, Бруней, Виетнам, Филипините и на други места; като има предвид, че тибетци без гражданство живеят в държави като Индия и Непал; като има предвид, че някои от тези групи попадат в обхвата на мандата за лицата без гражданство на ВКБООН, но други не са включени в него; като има предвид, че статистическият обхват и докладването относно населението без гражданство по целия свят са непълни, тъй като не всички държави водят статистика по въпроса; като има предвид, че и в Южна, и в Югоизточна Азия има продължителни и неразрешени случаи, както и случаи, по които е постигнат напредък;

    Ф.  като има предвид, че през последните години е постигнат напредък в Южна и Югоизточна Азия с изменения в законодателството относно гражданството, които въвеждат подходящи разпоредби за предотвратяване на случаите на лица без гражданство и даване на възможност на лицата без гражданство да придобият гражданство; като има предвид, че тези усилия трябва да бъдат увеличени и приетите закони трябва също така да се спазват на практика;

    Х.  като има предвид, че представителите на общността рохингия са едно от най-силно преследваните малцинства в света, представляват една от най-големите групи от лица без гражданство и че от приемането на Закона за гражданството на Бирма през 1982 г. са официално без гражданство; като има предвид, че общността рохингия не е желана от органите на Мианмар и от съседните държави, въпреки че някои от последните са приели голям брой бежанци; като има предвид, че продължават сблъсъците в щата Рахин; като има предвид, че хиляди бежанци, избягали през границата в Бангладеш, отчаяно се нуждаят от хуманитарна помощ, но биват насилствено връщани обратно при нарушение на международното право; като има предвид, че представителите на общността рохингия бягат от политиката на колективно наказание в щата Рахин, където силите за сигурност извършват безразборни репресии, като се твърди, че стрелят по жители на селата от бойни хеликоптери, опожаряват домове, извършват произволни задържания и изнасилват жени и момичета; като има предвид, че до този момент националната и международната реакция на влошаването на положението с правата на човека и хуманитарната криза на общността рохингия до голяма степен е недостатъчна и че все още не са проучени много инструменти за разрешаване на проблема;

    Ц.  като има предвид, че стотици хиляди от т.нар. „бихарци“ не бяха третирани като граждани на Бангладеш след войната за независимост на Бангладеш, когато Пакистан отказа тяхното репатриране; като има предвид обаче, че редица съдебни решения от 2003 г. насам потвърдиха, че бихарците са граждани на Бангладеш; като има предвид, че голям брой бихарци все още не са напълно интегрирани в обществото на Бангладеш и програмите за развитие и че много от тях не са в състояние напълно да упражняват своите потвърдени отново права;

    Ч.  като има предвид, че съществуват много други групи лица без гражданство в Южна и Югоизточна Азия; като има предвид при все това, че през последните години настъпиха редица положителни промени, като например в Индонезия, която премахна дискриминацията, основана на пола, при процедурата за придобиване на гражданство и реформира своя закон за гражданството през 2006 г., така че индонезийските мигранти, които прекарват повече от пет години в чужбина, вече не могат да бъдат лишени от гражданството си, ако тази загуба на гражданството им ги прави лица без гражданство; в Камбоджа, където регистрирането на ражданията стана безплатно в рамките на първите 30 дни след раждането; във Виетнам, където през 2008 г. беше улеснено предоставянето на гражданство на всяко постоянно пребиваващо лице без гражданство, което живее във Виетнам в продължение на повече от 20 години; както и в Тайланд, където след реформата на законодателството относно гражданството и гражданската регистрация 23 000 лица без гражданство са придобили гражданство от 2011 г. насам;

    Ш.  като има предвид, че е от изключително значение правителствата и съответните органи на всички държави от региона да спазват изцяло принципа на забрана за връщане и да защитават бежанците в съответствие с международните си задължения и с международните стандарти за правата на човека;

    Щ.  като има предвид, че групите без гражданство следва да имат достъп до програми за хуманитарна помощ, предоставящи здравни грижи, образователни програми по отношение на храненето и продоволствена помощ;

    1.  изразява загриженост относно милионите случаи на липса на гражданство по целия свят, по-специално в Южна и Югоизточна Азия, и изразява своята солидарност с лицата без гражданство;

    2.  изразява изключителна загриженост относно положението на малцинството рохингия в Мианмар; изразява възмущението си по повод на съобщенията за масови нарушения на правата на човека и продължаващите репресии, дискриминация и непризнаване на общността рохингия като част от обществото на Мианмар в една, както изглежда, координирана кампания за етническо прочистване; подчертава, че общността рохингия живее на територията на Мианмар от много поколения и нейните представители имат пълно право на мианмарско гражданство, тъй като са го притежавали в миналото, както и на всички права и задължения, които това включва; настоятелно призовава правителството и органите на Мианмар да възстановят мианмарското гражданство на малцинството рохингия; освен това настоятелно призовава за незабавното отваряне на щата Рахин за хуманитарни организации, международни наблюдатели, НПО и журналисти; счита, че трябва да бъдат организирани безпристрастни разследвания, така че от извършителите на нарушения на правата на човека да бъде потърсена отговорност; освен това счита, че са необходими спешни мерки за предотвратяване на по-нататъшни актове на дискриминация, враждебност и насилие спрямо малцинствата или подбуждане към такива актове; очаква от носителя на Нобелова награда за мир и наградата „Сахаров“ г-жа Су Чжи да използва различните си позиции в правителството на Мианмар, за да се ускори постигането на решение;

    3.  изразява съжаление, че в някои случаи липсата на гражданство се използва за маргинализиране на конкретни общности и за лишаването им от техните права; счита, че правното, политическото и социалното приобщаване на малцинствата е основен елемент на демократичния преход и че разрешаването на проблемите с липсата на гражданство би допринесло за по-голямо социално сближаване и политическа стабилност;

    4.  обръща внимание на факта, че липсата на гражданство може да доведе до значителни хуманитарни кризи, и отново заявява, че лицата без гражданство следва да имат достъп до програмите за хуманитарна помощ; подчертава факта, че липсата на гражданство често означава липса на достъп до образование, здравни услуги, заетост, свобода на движение и сигурност;

    5.  изразява загриженост относно липсата на данни за лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия – например за Бутан, Индия, Непал и Източен Тимор липсват данни или те са много оскъдни; също така изразява загриженост във връзка с факта, че дори когато са налични общи данни, те не са разбити, например за жени, деца и други уязвими групи; посочва, че тази липса на информация затруднява формулирането на целенасочени действия, включително в рамките на кампанията на ВКБООН за слагане край на липсата на гражданство до 2024 г; решително насърчава държавите от Южна и Югоизточна Азия да представят надеждни и публични разбити данни за лицата без гражданство;

    6.  посочва, че се наблюдават и положителни примери, като инициативата на Филипините от май 2016 г. да разгледа въпроса за необходимостта от данни за броя и положението на децата без гражданство в региона; призовава ЕС да предложи сътрудничество и подкрепа с цел всеобхватно картографиране на случаите на лица без гражданство и определяне на проекти за прекратяване на липсата на гражданство в региона;

    7.  изразява дълбока загриженост, че държавите Бруней, Малайзия и Непал имат дискриминационно законодателство, свързано с пола; подчертава необходимостта от преразглеждане на разпоредбите, свързани със законодателството за гражданството, по-конкретно в Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

    8.  приветства положителните промени в региона и положените усилия във Филипините, Виетнам и Тайланд и насърчава държавите от региона да работят заедно и да споделят добрите примери и усилия, за да се сложи край на липсата на гражданство в целия регион;

    9.  припомня положението, настъпило след премахването на липсата на гражданство в региона, и принципа на участие, който е част от правата на човека; насърчава включването на общностите, засегнати от липсата на гражданство, и на лицата, които преди това са били без гражданство, в проектите за развитие и планиране; насърчава правителствата и проектите за развитие да обърнат внимание на дискриминацията на лицата, които преди това са били без гражданство, в съответствие с член 4, параграф 1 от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, с цел ускоряване на фактическото равенство;

    10.  като признава националния суверенитет върху въпроси като гражданството, настоятелно призовава държавите с групи население без гражданство да предприемат конкретни стъпки за решаване на въпроса с липсата на гражданство в съответствие с принципите, залегнали в международните конвенции, които всички те са ратифицирали, и по-специално в Конвенцията за правата на детето; отбелязва броя на извършените положителни промени в региона;

    11.  настоятелно призовава правителството на Бангладеш да се ангажира с ясна пътна карта, даваща възможност за цялостно изпълнение на мирното споразумение за региона на хълмовете на Читагонг от 1997 г., като по този начин се осигури възможност за възстановяване на правата на разселените представители на коренното население на хълмовете Читагонг (Jumma), които днес живеят в Индия и са без гражданство;

    12.  решително насърчава държавите да прилагат защитната мярка, залегнала в Конвенцията от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство: на лице, родено в дадена държава, също да бъде предоставено гражданство на тази държава, ако в противен случай това лице би било без гражданство;

    13.  подчертава връзките между липсата на гражданство и социалната и икономическата уязвимост; настоятелно призовава правителствата в развиващите се държави да предотвратяват отказа, загубата или лишаването от гражданство на дискриминационни основания, да приемат справедливи закони относно гражданството и да прилагат достъпни, приемливи от гледна точка на цената и недискриминационни процедури за издаване на документи за гражданство;

    14.  приветства ангажимента на Съвета в неговите заключения по Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г. да разгледа въпроса за лицата без гражданство в отношенията с приоритетните държави и в допълнение приветства ангажимента на Съвета да укрепи отношенията си с АСЕАН; препоръчва усилията да се насочат отвъд възникването на групи от населението без гражданство в резултат от конфликти, разселване и разпадане на държави, а да обхванат и други важни аспекти, като например липсата на гражданство в резултат на дискриминация и на липса на регистрация за раждане и гражданска регистрация;

    15.  припомня обещаните действия в Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г. за разработване на обща рамка на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за обсъждане на въпроси, свързани с липсата на гражданство, с трети държави; подчертава, че изработването и разпространението на официална рамка би способствало за подкрепата на Европейския съюз за целта на ВКБООН за слагане край на липсата на гражданство в света до 2024 г.;

    16.  призовава ЕС да насърчи разработването на глобални решения за лицата без гражданство заедно с конкретни регионални или местни стратегии, тъй като използването на универсален подход няма да бъде достатъчно ефективно за справяне с липсата на гражданство;

    17.  счита, че ЕС следва по-решително да изтъква сериозното въздействие на липсата на гражданство върху глобални въпроси като премахването на бедността, изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), насърчаването на правата на детето и необходимостта от справяне с незаконната миграция и трафика на хора;

    18.  приветства приемането на Цел за устойчиво развитие 16.9, която предвижда, че на всички лица следва да се предоставя юридическа самоличност и регистрация на раждането; при все това изразява съжаление, че липсата на гражданство не е изрично упомената в Програмата до 2030 г. нито като основание за дискриминация, нито като цел за намаляване на бедността; призовава ЕС и неговите държави членки да разгледат възможността за включване на показатели за липсата на гражданство в своите механизми за мониторинг и докладване при изпълнението на целите за устойчиво развитие;

    19.  подчертава колко е важно да съществува ефективна комуникационна стратегия относно липсата на гражданство, за да се повиши осведомеността по този въпрос; призовава ЕС да предоставя повече и по по-добър начин информация относно липсата на гражданство – в сътрудничество с ВКБООН и чрез своите делегации в съответните трети държави, и да се съсредоточи върху нарушенията на правата на човека , които са настъпили като следствие от липсата на гражданство;

    20.  призовава ЕС да разработи всеобхватна стратегия относно липсата на гражданство въз основа на два набора от мерки; счита, че първият набор от мерки следва да разглежда спешни ситуации, а вторият следва да определи дългосрочни мерки за слагане край на липсата на гражданство; счита, че стратегията следва да се съсредоточи върху ограничен брой приоритети и че ЕС следва да поема водеща роля в случай на спешни ситуации, за да повишава осведомеността относно липсата на гражданство на международно равнище;

    21.  подчертава, че всеобхватната стратегия на ЕС относно липсата на гражданство следва да може да бъде приспособявана към конкретните ситуации, с които се сблъскват лицата без гражданство; подчертава, че за да бъдат определени подходящи мерки, е необходимо да се прави разграничение между липсата на гражданство, настъпила поради липса на административен капацитет, и липсата на гражданство, настъпила в резултат от дискриминационна държавна политика срещу определени общности или малцинства;

    22.  препоръчва на държавите членки да определят като приоритет подкрепата за положителното развитие за решаване на проблема с липсата на гражданство в Южна и Югоизточна Азия и предлага нов всеобхватен политически подход, включващ:

    –  насърчаване на държавите да се присъединят към конвенциите за лицата без гражданство, като се подчертават ползите от тях в двустранните контакти между парламенти и министри и на други равнища;

      оказване на подкрепа на секторните органи на АСЕАН и SAARC при подпомагането на техните съответни държави членки да продължат да осъществяват правото на гражданство и да сложат край на липсата на гражданство;

    –  подчертаване на ценността на конвенциите за лицата без гражданство в рамките на многостранни форуми;

    –  съвместна работа с държавите, за да се популяризират ползите от събирането на междусекторни, разбити и проверими национални данни за лицата без гражданство и лицата с неустановено гражданство, тъй като идентифицирането на лицата без гражданство е първата стъпка, за да могат съответните държави да предприемат необходимите мерки за слагане край на липсата на гражданство; събраните данни след това ще се използват за регистриране, документиране, предоставяне на обществени услуги, поддържане на закона и реда и планиране на развитието;

    –  последователно подчертаване, че регистрирането на ражданията трябва да бъде безплатно, леснодостъпно и да се извършва на недискриминационна основа;

      последователно подчертаване, че националните режими за управление на самоличността трябва да включват и да осигуряват документи за самоличност на всички лица, намиращи се на съответната територия, включително на труднодостъпните и маргинализираните групи, които може да са изложени на риск да останат без гражданство или са без националност;

      подкрепа за държавите от Южна и Югоизточна Азия да осигуряват достъп до образование за всички, включително за децата без гражданство, тъй като липсата на гражданство е значително препятствие пред достъпа на децата до равни възможности за образование;

      насърчаване на важната роля на иновативните технологии чрез използване на програми за цифрово регистриране на ражданията, с цел подобряване на регистрацията и архивиране на документите;

      решаване на въпроса със съдържанието и прилагането на законодателството относно гражданството и произволното лишаване от гражданство или отказване на право на гражданство въз основа на етническа принадлежност, което е основна причина за липсата на гражданство в региона;

      насърчаване на държавите от региона да обърнат внимание на потребностите на жените, а също и на въпросите, свързани със сексуалното и основано на пола насилие, чрез подход на зачитане на правата на човека и общностен подход, особено за жертвите на трафика на хора;

      разглеждане на въпроса за законите относно гражданството и дискриминацията, основана на пола, тъй като някои държави създават трудности или дори правят невъзможно за майките да предадат своето гражданство на децата си;

    –  гарантиране, че всички проекти за развитие и хуманитарна помощ, за които ЕС предоставя финансиране, са планирани така, че да включват разглеждане на случаите на лица без гражданство, когато има такива;

    –  изграждане на капацитет в занимаващите се с това институции и участници на ЕС, за да могат да разбират, оценяват, програмират и докладват по въпросите на липсата на гражданство, въвеждане на периодично докладване относно постиженията на ЕС в борбата срещу липсата на гражданство, в т.ч. чрез включване на раздел относно лицата без гражданство в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света;

    –  гарантиране, че липсата на гражданство, националността и гражданството са обхванати по подходящ начин в националните стратегии за правата на човека и демокрацията, както и че тези стратегии се основават на принципа, че всеки човек, независимо от неговия пол, раса, цвят на кожата, вяра или религия, национален произход или принадлежност към национално или етническо малцинство, има право на гражданство; разглеждане на въпроса за липсата на гражданство в рамките на всеки политически диалог и диалог относно правата на човека със засегнатите държави;

      създаване на насоки на ЕС в областта на правата на човека относно липсата на гражданство, с цел осигуряване на конкретни измерими цели за усилията на ЕС за премахване на липсата на гражданство в световен мащаб;

      разширяване на диалога относно липсата на гражданство в Южна и Югоизточна Азия със съответните регионални и международни организации, както и със съседите на държавите от Южна и Югоизточна Азия и други държави, действащи в региона;

      гарантиране, че участниците в мисии за наблюдение на избори са запознати със случаите на лица без гражданство, когато има такива;

    –  изтъкване на необходимостта от оправомощаване на регионалните органи по правата на човека, така че да могат да играят по-активна роля при установяването и премахването на липсата на гражданство;

    –  запазване на подходящо финансиране в бюджетите на Инструмента за сътрудничество за развитие, Европейския фонд за развитие и Европейския инструмент за демокрация и права на човека за НПО и други организации, работещи за оказване на помощ на общности без гражданство; насърчаване на партньорства между организациите на гражданското общество и общностите без гражданство, за да могат те да се борят за правата си;

    –  насърчава координация между държавите за справяне с липсата на гражданство, особено когато то има трансгранични последици, включително обмен на най-добри практики при прилагането на международни стандарти в борбата срещу липсата на гражданство;

    –  осигуряване на последващи действия, като например повишаване на осведомеността и техническа помощ за публичните администрации като начин за изграждане на капацитет, в т.ч. на местно равнище, в случаите, когато са налице положителни промени, които следва да се прилагат на практика, като например в Тайланд, Филипините, Виетнам и Бангладеш, където гражданството на бихарците, включително тяхното право на глас, беше възстановено;

    23.  призовава правителствата на Бруней Даруссалам, Малайзия и Непал да се борят с формите на дискриминация, основана на пола, които присъстват в техните закони за гражданството, и да насърчават правото на децата на гражданство;

    24.  отбелязва връзката между липсата на гражданство и насилственото разселване, особено в засегнати от конфликти региони; припомня, че най-малко 1,5 милиона лица без гражданство в световен мащаб са бежанци или бивши бежанци, включително много млади жени и момичета;

    25.  припомня, че липсата на гражданство в света до голяма степен не е проучена и не е цялостно отчетена и че съществуващите данни се основават на различни определения; настоятелно призовава международната общност да приеме единно определение и да вземе мерки за преодоляване на пропуските в събирането на данни за измерване на липсата на гражданство в развиващите се държави, по-специално чрез подпомагане на местните органи за въвеждането на подходящи методи за количествено определяне, идентифициране и регистриране на лица без гражданство, както и да повишават техния капацитет в областта на статистиката;

    26.  приканва Комисията да стартира обмен на добри практики между държавите членки, насърчава активното координиране на националните звена за контакт по въпросите на липсата на гражданство и приветства кампанията #IBelong;

    27  подчертава ключовата роля на Конвенцията на ООН за статута на лицата без гражданство от 1954 г. и Конвенцията на ООН за намаляване на случаите на лица без гражданство от 1961 г., които изискват създаване на правни рамки за идентифицирането и закрилата на лицата без гражданство, както и за предотвратяването на случаите на лица без гражданство, и могат да послужат като важна отправна точка за държавите, които желаят да постигнат напредък в справянето с проблема с липсата на гражданство;

    28.  приветства подкрепата на ЕС за лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия посредством различни инструменти и насърчава Съюза да продължи да полага усилия за справяне с последиците от липсата на гражданство върху развитието, мира и стабилността като неразделна част от неговите програми за сътрудничество за развитие и в по-широк план – от външната му дейност;

    29.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

    • [1]  http://www.unhcr.org/excom/exconc/453497302/conclusion-identification-prevention-reduction-statelessness-protection.html
    • [2]  http://www.unhcr.org/protection/statelessness/54621bf49/global-action-plan-end-statelessness-2014-2024.html
    • [3]  http://www.refworld.org/docid/57e3dc204.html
    • [4]  http://www.ohchr.org/Documents/ProfessionalInterest/vienna.pdf
    • [5]  http://www.refworld.org/docid/54620fb54.html
    • [6]  http://www.asean.org/wp-content/uploads/images/ASEAN_RTK_2014/6_AHRD_Booklet.pdf
    • [7]  https://ec.europa.eu/anti-trafficking/sites/antitrafficking/files/council_conclusions_on_the_action_plan_on_human_rights_and_democracy_2015_-_2019.pdf
    • [8]  https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/131181.pdf
    • [9]  http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2015/12/04-council-adopts-conclusions-on-statelessness/
    • [10]  http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2016/06/20-fac-conclusions-myanmar-burma/
    • [11]  Приети текстове, P8_TA(2016)0404.
    • [12]  Приети текстове, P8_TA(2016)0316.
    • [13]  Приети текстове, P8_TA(2015)0076,

    ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

    Правото на гражданство е заложено във Всеобщата декларация за правата на човека от близо седемдесет години, но за милиони хора все още изглежда непостижима фантазия.

    Международното определение на лице без гражданство е „лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство“.

    Важно е да се има предвид, че повечето лица без гражданство не са бежанци. С други думи, те не са напуснали мястото си на раждане доброволно. Въпреки това някои лица без гражданство стават бежанци, след като са били принудени да бягат от държавата си на раждане.

    Причините за липса на гражданство могат да бъдат не толкова страшни, но въпреки това да създават проблеми, като например изтичане на срока гражданството поради пребиваване извън страната за продължителен период от време.

    Въпреки това причините, които са повод за сериозна загриженост, са повече.

    Те включват законодателство относно гражданството, което се използва за дискриминация на лица без гражданство (какъвто е случаят с общността рохингия в Мианмар, която не е включена в списъка на 135 етнически групи, официално признати от правителството). Дискриминацията, основана на пола, при която жените нямат право да предават своето гражданство на родените от тях деца на равни начала с мъжете или губят своето гражданство поради сключване на брак, също представлява основна пречка. Съществуват също така административни и бюрократични препятствия, които се дължат на факта, че някои хора живеят в отдалечени райони и не разполагат със средства за регистриране на ражданията, което води до проблеми на по-късен етап.

    Липсата на гражданство създава и по-общи проблеми, които предизвикват загриженост, тъй като тя може да доведе до несправедливи пречки на работното място, може да попречи на сключването на брак, да затрудни достъпа до здравеопазване и образование, както и да възпрепятства правото на собственост. Липсата на гражданство допринася за трафика на хора, като прави децата особено уязвими.

    За съжаление липсата на гражданство засяга около десет милиона души по целия свят, но с цел постигане на яснота докладчикът би желал да се съсредоточи по-специално върху две групи – общността рохингия и бихарците, които в много отношения са се превърнали в символ на тежкото положение на лицата без гражданство в световен мащаб.

    Докладчикът би желал да се съсредоточи върху начина, по който международните организации и международното сътрудничество могат да помогнат за насърчаване на достъпа до гражданство за лица без гражданство, както и за предотвратяване на нови масови случаи на лица без гражданство в бъдеще.

    Следва да се разгледа ролята на ЕС в решаването на проблема с липсата на гражданство, включително какви програми са били финансирани и доколко те са били успешни или не, заедно с примери за многостранно ангажиране.

    Накрая докладчикът би желал да посочи примери за добри практики, за да покаже, че трети държави (Индонезия, Камбоджа, Виетнам) могат да прилагат мерки, които представляват стъпки в правилната посока.

    Примери за добри практики

    Индонезия реформира своето законодателство относно гражданството през 2006 г., така че индонезийски мигранти, които прекарват повече от 5 години в чужбина, вече не губят гражданството си.

    Камбоджа направи регистрирането на ражданията безплатно в рамките на първите 30 дни след раждането. УНИЦЕФ отдавна работи за подобряване на регистрирането на ражданията и на гражданските регистри.

    Виетнам прие през 2008 г. Закон за виетнамското гражданство, за да реши проблема с дългосрочно пребиваващите лица без гражданство. Законът предоставя гражданство на всяко постоянно пребиваващо лице, което живее във Виетнам в продължение на повече от 20 години.

    Конкретни примери

    Мианмар

    Корените на напрежението в страната са дълбоки и трайни и водят началото си от 1826 г. и края на Първата англо-бирманска война. Британците печелят войната, придобиват контрол върху Аракан и насърчават хората от Бенгал, включително членовете на общността рохингия, да се преселят от Британска Индия в Аракан. Този внезапният приток на мюсюлмани от общността рохингия води до напрежение в будисткия Аракан. Мианмар, бивша Бирма, става независима нация през 1948 г. Новата държава Мианмар е демократична до 1962 г., когато се извършва военен преврат и тя се превръща в диктатура. Общността рохингия са група от хора, които произхождат от щата Аракан в Бирма, на границата между Бирма и Бангладеш. Те представляват малцинство в Мианмар по отношение на религията, тъй като изповядват ислям, както и по отношение на културата и езика. Мнозинството от жителите на Мианмар изповядват будизъм. Между Втората световна война и преврата от 1962 г. общността рохингия желае създаването на своя собствена нация Аракан. След преврата новият диктатор извършва репресии над общността рохингия и те официално изгубват гражданството си съгласно Закона за гражданството на Бирма от 1982 г.

    Смята се, че между 800 000 и 1,2 милиона души от общността рохингия, които са без гражданство, пребивават в Мианмар и съставляват около 80 – 98% от населението в щата Рахин в Мианмар. Те обаче все още са без гражданство и са наричани от правителството „бенгалци без гражданство“. Общността рохингия е считана за едно от най-преследваните малцинства в света, принудена е да полага по същество робски труд и е лишена от основни права на човека.

    Много нейни представители са мигрирали, като по този начин са избягали от преследването и трудностите, с които се сблъскват в Мианмар. Съседен Бангладеш е един от районите, в които са се заселили между 200 000 и 400 000 бежанци от общността рохингия, на които все още не е оказана хуманитарна помощ и които не са признати от правителството на Бангладеш, поради което все още са без гражданство. Те живеят в лагери, като само 33 000 от тях получават подкрепа от Бангладеш в регистрирани лагери, където им се предоставя известна, но недостатъчна хуманитарна помощ, като например сапун за миене за децата. В лагерите има засилено полицейско присъствие и хората се страхуват, че ако напуснат лагера, могат да бъдат убити от охраната. Над 200 000 лица без гражданство от общността рохингия живеят в ужасни условия в останалата част на Бангладеш в нерегистрирани лагери.

    Изборите в Мианмар през 2015 г. за кратко донасят надежда, тъй като е сложен край на военната диктатура и е избрана Аун Сан Су Чжи. Новото правителство обаче запазва мълчание по темата въпреки призивите за права на малцинствата.

    През 2015 г. министър-председателят на Бангладеш Шейх Хасина обявява планове за преместване на лагерите на общността рохингия на остров в Бенгалския залив поради опасения, че туризмът е засегнат заради тяхното присъствие, като заявява, че Бангладеш не може повече да им осигурява прием. Нито Мианмар, нито Бангладеш искат да припознаят общността рохингия като част от държавите си и да им предоставят гражданство, а още по-малко другите държави, където са избягали представители на общността, като например Тайланд и Малайзия.

    Начинът, по който е третирана общността рохингия, привлича вниманието на медиите след бунтовете в Рахин през 2012 г. и кризата с бежанците от общността рохингия през 2015 г. През 2012 г. в щата Рахин избухват сблъсъци между мюсюлмани от общността рохингия и будисти от щата Рахин, в резултат на които са убити 88 души и хиляди къщи са изгорени до основи. НПО отправят критика към Мианмар, като твърдят, че вината за бунтовете се корени в десетилетия на дискриминация на хората от общността рохингия. През лятото на 2015 г. представителите на общността рохингия отново привличат вниманието на медиите, които ги наричат „хората от лодките“, тъй като много от тях стават жертви на трафик от Мианмар и Бангладеш към държави като Индонезия и Тайланд и са продавани като роби за работа на риболовни кораби. В Тайланд са открити масови гробове на представители на общността рохингия. Мианмар все още се опитва да накара представителите на общността рохингия да се определят като бенгалци, за да може по същество да заличи расата. Университетски изследователи и инициативи срещу престъпленията изказват предположение, че правителството на Мианмар планира систематични, подобни на геноцид действия за заличаване на общността рохингия. Според данни на ВНБООН през първото тримесечие на 2015 г. 25 000 представители на общността рохингия са избягали от домовете си (основно Мианмар) на лодки за трафик на хора.

    Защо вниманието е насочено към общността рохингия в Мианмар?

    Те са най-многобройната група лица без гражданство в световен мащаб. Те съставляват почти 20% от лицата без гражданство в световен мащаб, тъй като представляват 2 милиона души от 10 милиона лица без гражданство по света. Те са също така едно от най-преследваните малцинства в световен мащаб.

    Установени ли са контакт или сътрудничество между правителството на Мианмар и международните организации за подпомагане на общността рохингия?

    През юни 2015 г. е проведена среща с цел справяне с кризата в Югоизточна Азия, на която присъстват 17 държави. Срещата продължава само един ден и на нея няма присъствие на министерско равнище. Хтин Лин, делегат от Мианмар, генерален директор в Министерството на външните работи, отговаря остро на призива на ВКБООН за справяне с първопричините за продължаващата миграционна криза, включително въпроса за лицата без гражданство, като заявява, че по въпроса за незаконната миграция на хората в лодки цялата вина не може да се хвърля върху неговата държава.

    Откъс от статия в „The National“ от 18 юни 2015 г. – „Европейски модел?“

    Намирането на трайно решение, което да спре представителите на общността рохингия да бягат от Мианмар, не е невъзможно. В Европа, където страните са изправени пред миграционна криза с много по-големи размери, Европейската комисия създаде план за презаселване на бежанци, съгласно който мигрантите ще бъдат разпределени въз основа на нивото на икономически просперитет на съответната държава – членка на ЕС, броя на бежанците, които вече са приети, равнището на безработица и други фактори. Страните от Югоизточна Азия могат да установят подобна формула въз основа на БВП, равнище на безработицата и др., за да определят колко бежанци следва да бъдат презаселени.

    Все още трябва да бъдат уточнени много подробности в плана и европейските ръководители са изправени пред опозиция от страна на много национални политически групи по въпроса за презаселването на мигранти; все пак има план, който може да проработи, което е много повече от това, с което разполага Югоизточна Азия. Международните сили могат също да обещаят презаселване на определен брой представители на общността рохингия всяка година за следващото десетилетие – да поемат публично такива обещания, за които може да им бъде търсена отговорност. Въпреки че на общността рохингия може да е необходимо време, за да се адаптира към Съединените щати, Вашингтон е приел голям брой мигранти от много различни култури в миналото – от народността мон през 70-те и 80-те години на 20-и век или бутанци през последните 10 години.

    Бангладеш

    История на положението в Бангладеш

    Бангладеш извоюва своята независимост през 1971 г., след като Източен Пакистан се отделя от Западен Пакистан, което води до създаването на новата държава Бангладеш. Пакистан е отделен от Индия през 1947 г. Много говорещи урду мюсюлмани от региона Бихар в Индия, а именно бихарците, се преместват в Източен Пакистан. По време на движението за независимост обаче те подкрепят Западен Пакистан, тъй като се чувстват по-тясно свързани с ценностите там. След извоюването на независимостта на Бангладеш през 1971 г. бихарците не са граждани нито на Бангладеш, нито на Пакистан. Освен това те не получават подкрепа в Бангладеш, тъй като са считани за малцинство, което подкрепя врага. Името „бихарци“ означава „изоставени пакистанци“. По време на движението за независимост през 1971 г. общността на бихарците е подложена на много жестокости: убийства, изнасилвания, претърсвания. Те са третирани по ужасен начин дори и сега в Бангладеш, принудени са да живеят в пренаселени лагери с хиляди други хора при изключително лоши санитарно-хигиенни условия. Много от тях не могат да работят, да открият банкова сметка, да получат паспорт, на децата им не е позволено да посещават държавни училища, ако живеят в лагерите, затова много от тях са принудени да променят самоличността си. Заболяванията са широко разпространени, няма здравно обслужване, налице са висока раждаемост и висока смъртност.

    Справяне с положението с липсата на гражданство: Много бихарци искат да се завърнат в Пакистан. След 1971 г. 170 000 бихарци са репатрирани в Пакистан. Това обаче е само една трета. Пакистанските органи поставят условия за репатрирането, което е противоконституционно и неморално. Те твърдят, че не желаят това масово завръщане на група хора в Пакистан да наруши равновесието. Около 100 000 от тях обаче се завръщат в Пакистан без подкрепа от страна на правителството и сега пребивават там като лица без гражданство. Това означава, че към 2006 г. в Бангладеш остават 250 000 бихарци без гражданство.

    2008 г. е повратен момент. Решението на Върховния съд означава, че правителството ще предостави гражданство на всички бихарци, които говорят урду. Сега всички жители на лагерите притежават лични карти и право на глас. Това слага край на липсата на гражданство за близо 300 000 лица без гражданство в Бангладеш.

    Бихарците обаче все още се сблъскват с ежедневни трудности. Животът в лагера не позволява на хиляди от тях да получат паспорт. Те трябва да плащат административни такси и поради това не могат да получат достъп до много от услугите в страната. Хиляди все още живеят в условия на бедност.

    СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (31.1.2017)

    на вниманието на комисията по външни работи

    относно лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия
    (2016/2220(INI))

    Докладчик по становище: Мария Хойбух

    ПРЕДЛОЖЕНИЯ

    Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

    A.  като има предвид, че лицата без гражданство – броят на които се оценява на 10 – 15 милиона души, но само 3,5 милиона души са отчетени в статистиката на ВКБООН – са разпределени неравномерно в целия свят; като има предвид, че 5 от 20-те държави, приели повече от 10 000 документирани лица без гражданство, са разположени в Южна и Югоизточна Азия;

    Б.  като има предвид, че липсата на гражданство има потресаващи последици в сферата на правата на човека – в това число гражданските, политическите и икономическите права – развитието и международна стабилност, както и съществено отражение върху гражданските задължения, достъпа до земя и имущество, социално осигуряване и услуги, като здравеопазване и образование, и също така отслабва социалния статус на хората; като има предвид, че липсата на гражданство подкопава перспективите за развитие на засегнатото население и ефективното изпълнение на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие;

    В.  като има предвид, че сложният проблем за липсата на гражданство продължава да бъде в периферията на международното право и политика, въпреки че не е маргинален въпрос;

    1.  подчертава връзките между липсата на гражданство и социалната и икономическата уязвимост; настоятелно призовава правителствата в развиващите се страни да предотвратят отказа, загубата или лишаването от гражданство на дискриминационни основания, да приемат справедливи закони относно гражданството и да прилагат достъпни, приемливи от гледна точка на цената и недискриминационни процедури за издаване на документи за гражданство;

    2.  приветства приемането на Целта за устойчиво развитие 16.9, която предвижда, че за всички следва да се предоставя юридическа самоличност и регистрация на ражданията; при все това изразява съжаление, че липсата на гражданство не е изрично упомената в „Програмата до 2030 г.“ нито като основание за дискриминация, нито като цел за намаляване на бедността; призовава ЕС и неговите държави членки да разгледат възможността за включване на показатели за липсата на гражданство в своите механизми за мониторинг и докладване при изпълнението на целите за устойчиво развитие;

    3.  призовава правителствата на Бруней Даруссалам, Малайзия и Непал да се борят с форми на дискриминация, основани на пола, в своите закони за гражданството и да насърчават правото на децата на гражданство;

    4.  отбелязва връзката между липсата на гражданство и насилственото разселване, особено в засегнати от конфликти региони; припомня, че най-малко 1,5 милиона лица без гражданство в световен мащаб са бежанци или бивши бежанци, включително много млади жени и момичета;

    5.  припомня, че липсата на гражданство в света до голяма степен не е проучена и не е цялостно отчетена и че съществуващите данни се основават на различни определения; настоятелно призовава международната общност да приеме единно определение и да вземе мерки за преодоляване на пропуските в събирането на данни за измерване на липсата на гражданство в развиващите се страни, по-специално чрез подпомагане на местните органи за въвеждането на подходящи методи за количествено определяне, идентифициране и регистриране на лица без гражданство, както и да повишат техния капацитет в областта на статистиката;

    6.  приканва Комисията да инициира обмен на добри практики между държавите членки, насърчава активното координиране на националните звена за контакт по въпросите на липсата на гражданство, и приветства кампанията #IBelong;

    7.  приканва държавите членки да предоставят закрила на мигрантите без гражданство;

    8.  приветства подкрепата на ЕС за лица без гражданство в Южна и Югоизточна Азия посредством различни инструменти и насърчава Съюза да продължи да полага усилия за справяне с последиците от липсата на гражданство в областта на развитието, мира и стабилността като неразделна част от програмите му за сътрудничество за развитие и в по-широк план на външната му дейност.

    РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

    Дата на приемане

    25.1.2017

     

     

     

    Резултат от окончателното гласуване

    +:

    –:

    0:

    19

    0

    2

    Членове, присъствали на окончателното гласуване

    Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Heidi Hautala, Maria Heubuch, György Hölvényi, Stelios Kouloglou, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Eleni Theocharous, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská, Joachim Zeller

    Заместници, присъствали на окончателното гласуване

    Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Adam Szejnfeld, Jan Zahradil

    ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

    Дата на приемане

    11.4.2017

     

     

     

    Резултат от окончателното гласуване

    +:

    –:

    0:

    54

    2

    3

    Членове, присъствали на окончателното гласуване

    Lars Adaktusson, Francisco Assis, Amjad Bashir, Bas Belder, Mario Borghezio, Elmar Brok, Fabio Massimo Castaldo, Lorenzo Cesa, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Arnaud Danjean, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Sandra Kalniete, Karol Karski, Tunne Kelam, Janusz Korwin-Mikke, Eduard Kukan, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Andrejs Mamikins, Alex Mayer, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Tonino Picula, Kati Piri, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Jordi Solé, Charles Tannock, László Tőkés, Ivo Vajgl, Elena Valenciano, Geoffrey Van Orden, Anders Primdahl Vistisen, Boris Zala

    Заместници, присъствали на окончателното гласуване

    María Teresa Giménez Barbat, Andrzej Grzyb, Antonio López-Istúriz White, Norica Nicolai, Urmas Paet, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Helmut Scholz, Igor Šoltes, Marie-Christine Vergiat

    Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

    Ramona Nicole Mănescu, Josef Weidenholzer, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica

    ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

    54

    +

    ALDE

    María Teresa Giménez Barbat, Javier Nart, Norica Nicolai, Urmas Paet, Jozo Radoš, Ivo Vajgl

    ECR

    Amjad Bashir, Bas Belder, Karol Karski, Charles Tannock

    EFDD

    Fabio Massimo Castaldo

    GUE/NGL

    Javier Couso Permuy, Sabine Lösing, Helmut Scholz, Marie-Christine Vergiat

    PPE

    Lars Adaktusson, Elmar Brok, Lorenzo Cesa, Arnaud Danjean, Michael Gahler, Andrzej Grzyb, Sandra Kalniete, Tunne Kelam, Eduard Kukan, Antonio López-Istúriz White, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Ramona Nicole Mănescu, Alojz Peterle, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica, László Tőkés,

    S&D

    Francisco Assis, Andi Cristea, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Arne Lietz, Andrejs Mamikins, Alex Mayer, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Tonino Picula, Kati Piri, Elena Valenciano, Josef Weidenholzer, Boris Zala

    Verts/ALE Group

    Barbara Lochbihler, Ulrike Lunacek, Jordi Solé, Igor Šoltes

    2

    -

    NI

    Georgios Epitideios, Janusz Korwin-Mikke

    3

    0

    ECR

    Mario Borghezio, Geoffrey Van Orden, Anders Primdahl Vistisen

    Легенда на използваните знаци:

    +  :  „за“

    -  :  „против“

    0  :  „въздържал се“