ДОКЛАД относно Европейска програма за икономика на споделянето

11.5.2017 - (2017/2003(INI))

Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите
Докладчик: Никола Данти
Докладчици по становище (*):
Йоахим Шустер, комисия по заетост и социални въпроси
Дарио Тамбурано, комисия по промишленост, изследвания и енергетика
(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

Изменения

• 001-004 (PDF - 425 KB)
• 001-004 (DOC - 57 KB)
• 005-006 (PDF - 404 KB)
• 005-006 (DOC - 51 KB)
• 007-007 (PDF - 345 KB)
• 007-007 (DOC - 34 KB)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Европейска програма за икономика на споделянето

(2017/2003(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“[1],

–  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно Стратегията за единния пазар[2],

–  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2016 г. относно нови възможности за малките транспортни предприятия, в това число съвместни бизнес модели[3],

–  като взе предвид заседанието на работната група на високо равнище на Съвета „Конкурентоспособност и растеж“ от 12 септември 2016 г. и документа за обсъждане на председателството по тази тема[4],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 май 2016 г., озаглавено „Онлайн платформите и цифровият единен пазар. Възможности и предизвикателства пред Европа“ (COM(2016)0288),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

–  като взе предвид заседанието на Съвета по конкурентоспособност, проведено на 29 септември 2016 г., и резултата от него,

–  като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (Директива за услугите),[5],

–  като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“)[6],

–  като взе предвид Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)[7],

–  като взе предвид Директива 2009/136/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите („Директива за правата на потребителите“)[8],

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 25 май 2016 година относно насоки за прилагане на Директивата за нелоялни търговски практики (SWD(2016)0163),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО („Общ регламент относно защитата на данните“)[9],

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 7 декември 2016 г., озаглавено „Икономиката на сътрудничеството и онлайн платформи: споделена гледна точка на градовете и регионите“[10],

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 декември 2016 г. относно икономиката на споделянето[11],

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и на комисията по транспорт и туризъм (A8-0195/2017),

A.  като има предвид, че икономиката на споделянето отбелязва бързо развитие през последните години от гледна точка на ползвателите, трансакциите и приходите, като променя начина, по който се предоставят продуктите и услугите, и в много области създава предизвикателство за вече утвърдените бизнес модели;

Б.  като има предвид, че икономиката на споделянето носи социални ползи за гражданите на ЕС;

В.  като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) са основният двигател на европейската икономика, като представляват, въз основа на цифри от 2014 г., 99,8% от всички предприятия извън финансовия сектор и в тях са концентрирани две трети от всички работни места;

Г.  като има предвид, че едва 1,7% от предприятията в ЕС се възползват в пълна степен от напредналите цифрови технологии, докато 41% изобщо не ги използват; като има предвид, че цифровизацията на всички сектори е от съществено значение за поддържане и подобряване на конкурентоспособността на ЕС;

Д.  като има предвид, че неотдавнашно проучване на Комисията показва, че 17% от европейските потребители са използвали услуги, предоставени от икономиката на споделянето, а 52% са запознати с предлаганите услуги[12];

Е.  като има предвид, че няма официална статистика за броя на работните места в икономиката на споделянето;

Ж.  като има предвид, че икономиката на споделянето предлага възможности на младите хора, мигрантите, работниците на непълно работно време и възрастните граждани да получат достъп до пазара на труда;

З.  като има предвид, че моделите на икономиката на споделянето могат да спомогнат за увеличаване на участието на жените на пазара на труда и в икономиката, като предоставят възможности за гъвкави форми на предприемачество и заетост;

И.  като има предвид, че въпреки че неотдавнашното съобщение на Комисията, озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“, представлява добра отправна точка за ефективно насърчаване и регулиране на този сектор, в контекста на по-нататъшния анализ и препоръки в тази област е необходимо да се включи перспективата на равенството между половете и да се отразят разпоредбите на съответното законодателство за борба с дискриминацията;

Й.  като има предвид, че насърчаването на социалната справедливост и закрила, посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз и член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е и цел на вътрешния пазар на ЕС;

Общи съображения

1.  приветства съобщението относно „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ и подчертава, че това следва да представлява първа стъпка към добре балансирана, по-всеобхватна и амбициозна стратегия на ЕС относно икономиката на споделянето;

2.  счита, че ако се развива разумно, икономиката на споделянето създава значителни възможности за гражданите и потребителите, които се възползват от повишената конкуренция, персонализираните услуги, по-големия избор и по-ниските цени; подчертава, че растежът в този сектор е ориентиран към потребителите и им позволява да поемат по-активна роля;

3.  подчертава необходимостта да се даде възможност на предприятията да се разрастват чрез премахване на пречките, дублирането и фрагментирането, които спъват трансграничното развитие;

4.  насърчава държавите членки да осигурят правна яснота и да не считат икономиката на споделянето като заплаха за традиционната икономика; подчертава колко е важно икономиката на споделянето да бъде регулирана по начин, който улеснява и благоприятства, а не ограничава;

5.  изразява съгласие по повод на факта, че икономиката на споделянето създава нови и интересни възможности за предприемачеството, работни места и растеж и често играе важна роля в превръщането на икономическата система не само в по-ефикасна, но и устойчива в социално и екологично отношение, като дава възможност за по-добро разпределение на ресурсите и активите, които в противен случай не се използват пълноценно, и по този начин допринася за прехода към кръгова икономика;

6.  признава същевременно, че икономиката на споделянето може да окаже значително въздействие върху отдавна утвърдени регулирани бизнес модели в множество стратегически сектори като транспорта, жилищното настаняване, ресторантьорството, услугите, търговията на дребно и финансите; съзнава предизвикателствата, свързани с наличието на различни правни стандарти за сходни икономически участници; счита, че икономиката на споделянето овластява потребителите, предлага нови възможности за работа и има потенциал за улесняване на спазването на данъчните разпоредби, но въпреки това подчертава колко е важно да се гарантира високо ниво на защита на потребителите, пълно зачитане на правата на работниците и спазване на данъчното законодателство; признава, че икономиката на споделянето засяга както градската, така и селската среда;

7.  изтъква липсата на яснота сред предприемачите, потребителите и органите относно това как да прилагат настоящите разпоредби в някои области и съответно необходимостта от преодоляване на регулаторните неясноти и изразява безпокойство относно риска от фрагментиране на единния пазар; наясно е, че ако не бъдат правилно управлявани, тези промени могат да доведат до правна несигурност относно приложимите правила и ограничения при упражняването на индивидуалните права и защитата на потребителите; счита, че регулаторната рамка трябва да съответства на целите в ерата на цифровите технологии, и изразява дълбока загриженост по повод на отрицателното въздействие на правната несигурност и сложността на правилата за европейските стартиращи предприятия и организации с нестопанска цел, които участват в икономиката на споделянето;

8.  счита, че развитието на динамична, ясна и по целесъобразност хармонизирана правна среда и установяването на еднакви условия на конкуренция е съществено предварително условие за процъфтяването на икономиката на споделянето в ЕС;

Икономиката на споделянето в ЕС

9.  подчертава необходимостта да се разглежда икономиката на споделянето не само като съвкупност от нови бизнес модели, предлагащи стоки и услуги, но също така като нова форма на интеграция между икономиката и обществото, при която предлаганите услуги се основават на голямо разнообразие от отношения, които включват икономическите отношения в рамките на социалните и създават нови форми на общности и нови бизнес модели;

10.  отбелязва факта, че икономиката на споделянето в Европа има някои специфични характеристики, които също така отразяват европейската бизнес структура, състояща се главно от МСП и микропредприятия; подчертава необходимостта от гарантиране на бизнес среда, в която платформите за споделяне могат да се разрастват и да бъдат силно конкурентоспособни на световния пазар;

11.  отбелязва, че европейските предприемачи показват силна тенденция към създаване на платформи за споделяне за социални цели, и отчита все по-големия интерес към икономиката на споделянето, основаваща се на кооперативни бизнес модели;

12.  подчертава значението на предотвратяването на всички форми на дискриминация, така че да се гарантира ефективен и равен достъп до услугите, основани на споделянето;

13.  счита, че услугите, предлагани в рамките на икономиката на споделянето, които се рекламират публично и се предлагат с цел реализиране на печалба, попадат в обхвата на Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги и поради това следва да бъдат съобразени с принципа на равно третиране на жените и мъжете;

Регулаторна рамка на ЕС: партньори, потребители, платформи за споделяне

14.  признава, че макар и някои части от икономиката на споделянето да са обхванати от нормативна уредба, включително на местно и национално равнище, за други части може да има регулаторни неясноти, тъй като не винаги е ясно кои норми на ЕС се прилагат, което създава значителни различия между държавите членки, дължащи се на националните, регионалните и местните разпоредби и съдебна практика, като по този начин се фрагментира единният пазар;

15.  приветства намерението на Комисията за преодоляване на настоящата разпокъсаност, но изразява съжаление, че нейното съобщение не внася достатъчно яснота относно приложимостта на действащото законодателство на ЕС към различните модели на икономиката на споделянето; подчертава необходимостта държавите членки да засилят прилагането на съществуващото законодателство и призовава Комисията да се стреми към правоприлагаща рамка, подкрепяща държавите членки в техните усилия, най-вече с оглед на Директивата за услугите и на достиженията на правото на ЕС в областта на защитата на потребителите; призовава Комисията да използва в пълна степен всички средства, налични в този контекст, включително производства за установяване на нарушение, когато се установи неправилно или недостатъчно прилагане на законодателството;

16.  подчертава, че изискванията за достъп до пазара по отношение на платформите за споделяне и доставчиците на услуги трябва да бъдат необходими, основателни и пропорционални, в съответствие с предвиденото в Договорите и вторичното законодателство, както и да бъдат прости и ясни; подчертава, че тази оценка следва да взема предвид дали услугите се предоставят от специалисти или частни лица, като за доставчиците партньори се предвиждат по-леки законодателни изисквания, като същевременно се гарантират качествени стандарти и високо равнище на защита на потребителите, както и се вземат под внимание секторните различия;

17.  признава необходимостта заварените оператори, новите оператори и услугите, свързани с цифрови платформи и икономиката на споделянето, да се развиват в благоприятна бизнес среда в условия на ползотворна конкуренция и прозрачност, що се отнася до законодателните промени; изразява съгласие по повод на факта, че при оценката на достъпа до пазара в контекста на Директивата за услугите, държавите членки следва да вземат предвид специфичните характеристики на предприятията в сферата на икономиката на споделянето;

18.  настоятелно призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки с цел предоставяне на допълнителни насоки за определяне на ефективни критерии за разграничаване между партньори и специалисти, което е от решаващо значение за справедливото развитие на икономиката на споделянето; посочва, че тези насоки следва да осигурят яснота и правна сигурност и да вземат под внимание, наред с другото, различията в законодателството на държавите членки и техните икономически реалности, като например равнището на доходите, характеристиките на секторите, положението на микро- и малките предприятия и стопанската цел на дейността; счита, че набор от общи принципи и критерии на равнище ЕС, както и набор от прагове на национално равнище биха могли да представляват път, който да се следва, и призовава Комисията да извърши проучване по този въпрос;

19.  обръща внимание на факта, че макар че установяването на прагове може да осигури подходящи разделителни линии между партньори и предприятия, то същевременно може да създаде различия между микро- и малките предприятия, от една страна, и партньорите, от друга страна; счита, че еднаквите условия на конкуренция между сравними категории доставчици на услуги са силно препоръчителни; призовава за премахване на ненужните регулаторни тежести и необоснованите изисквания за достъп до пазара за всички стопански субекти, и по-специално за микро- и малки предприятия, тъй като това също така ограничава иновациите;

20.  приветства инициативата на Комисията, насочена към осигуряване на адекватност на законодателството за защита на потребителите и предотвратяване на злоупотреби с икономиката на споделянето, целящи заобикаляне на законодателството; счита, че потребителите следва да се ползват от високо и ефективно равнище на защита, независимо от това дали услугите се предоставят от специалисти или партньори, и подчертава по-специално значението на защитата на потребителите при сделки между партньори, като същевременно признава, че саморегулирането може да осигури известна форма на защита;

21.  призовава да бъдат предприети действия, за да се гарантира пълно прилагане и постоянно спазване на правилата за защита на потребителите от страна на инцидентните доставчици на услуги, по същия или съпоставим начин както при професионалните доставчици на услуги;

22.  отбелязва, че потребителите следва да имат достъп до информация за това дали евентуално оценките на други ползватели на определена услуга не са дадени под влияние на доставчика, например под формата на платена реклама;

23.  подчертава необходимостта от повече яснота относно гаранциите за потребителите в случай на спорове и призовава платформите за споделяне да гарантират, че са налице ефективни системи за процедурите за подаване на жалби и разрешаване на спорове, като по този начин се улеснява редът, по който потребителите могат да упражняват правата си;

24.  подчертава, че бизнес моделите на икономиката на споделянето се основават до голяма степен на репутацията, и изтъква, че прозрачността е от съществено значение в това отношение; счита, че в много случаи бизнес моделите на икономиката на споделянето овластяват потребителите и им дават възможност да поемат активна роля с подкрепата на технологиите; подчертава, че правилата за защита на потребителите все още са необходими в икономиката на споделянето, особено там, където пазарът е доминиран от определени участници, асиметрична информация и липса на избор или конкуренция; подчертава колко е важно да се гарантира необходимата информация за потребителите относно приложимия правен режим за всяка операция и произтичащите от това права и юридически задължения;

25.  призовава Комисията да изясни в по-голяма степен режима на отговорност на платформите за споделяне във възможно най-кратки срокове, за да насърчи отговорното поведение, прозрачността, правната сигурност и по този начин да увеличи доверието на ползвателите; признава, по-специално, липсата на сигурност най-вече относно това дали дадена платформа предоставя основна услуга или просто предлага услуга на информационното общество, в съответствие с Директивата за електронната търговия; във връзка с това призовава Комисията да даде допълнителни насоки по тези въпроси и да обмисли дали са необходими по-нататъшни действия, за да се увеличи ефективността на регулаторната рамка; насърчава платформите за споделяне същевременно да предприемат доброволни мерки в това отношение;

26.  призовава Комисията да продължи да упражнява контрол над законодателството на ЕС с цел да се намали несигурността и да се гарантира по-голяма правна сигурност относно правилата, приложими към бизнес моделите, основани на споделянето, както и да оцени дали са подходящи новите или изменените правила, по-специално относно активните посредници, изискванията във връзка с тях за информиране и прозрачност, както и относно неизпълнението и отговорността;

27.  счита, че всяка нова регулаторна рамка следва да мобилизира капацитета за самоуправление на платформите и механизмите за партньорска оценка, тъй като те са доказали, че функционират ефективно и отчитат удовлетворението на потребителите от услугите, основани на споделянето; изразява убеденост, че самите платформи за споделяне могат да поемат активна роля при създаването на такава нова регулаторна среда чрез коригиране на асиметричната информация, по-специално чрез цифрови механизми за определяне на репутацията с цел повишаване на доверието на ползвателите; отбелязва същевременно, че капацитетът за саморегулиране на платформите за споделяне не заменя необходимостта от действащите правила, като например Директивата за услугите, Директивата за електронната търговия, законодателството на ЕС за защита на потребителите, както и евентуални други правила;

28.  поради това счита, че механизмите за изграждане на доверие в цифровите технологии са съществена част от икономиката на споделянето; приветства всички усилия и инициативи, установени чрез платформите за споделяне, с цел предотвратяване на нарушения, както и тези, които имат за цел повишаване на доверието и прозрачността на механизмите за определяне на рейтинга и за даване на отзиви, създаване на надеждни механизми за критериите за определяне на репутацията, въвеждане на гаранции или застраховка, проверка на самоличността на партньорите и произвеждащите потребители и разработване на сигурни и прозрачни платежни системи; счита, че тези нови технологични разработки, като например двупосочните рейтингови механизми, независимите проверки на отзивите и доброволното приемане на схеми за сертифициране, са добри примери за това как да се предотвратят злоупотребите, манипулациите, измамите и фалшивите отзиви; насърчава платформите за споделяне да черпят опит от най-добрите практики и да повишават осведомеността на ползвателите си за техните правни задължения;

29.  изтъква, че е изключително важно да се изяснят методите, чрез които функционират автоматичните системи за вземане на решения, основаващи се на алгоритми, за да се гарантира справедливост и прозрачност на алгоритмите; изисква от Комисията също така да разгледа този въпрос от гледна точка на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията; призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки, частния сектор и съответните регулаторни органи с оглед на определяне на ефективни критерии за разработване на принципи за отчетност във връзка с алгоритмите за платформите за споделяне, основани на информацията;

30.  подчертава необходимостта от оценка на използването на данните, когато то може да има различно въздействие върху различните сегменти на обществото, от предотвратяване на дискриминацията и от проверка на потенциалните вреди за неприкосновеността на личния живот, предизвикани от големите информационни масиви; припомня, че ЕС вече е разработил цялостна рамка за защита на данните с Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), и в тази връзка призовава платформите за споделяне да не пренебрегват въпросът за защитата на данните и да предоставят прозрачна информация на доставчиците на услуги и ползвателите относно събраните лични данни и начина, по който тези данни се обработват;

31.  признава, че голяма част от достиженията на правото на ЕС вече се прилагат към икономиката на споделянето; призовава Комисията да извърши оценка на необходимостта от по-нататъшно разработване на правната рамка на ЕС, за да се предотврати по-нататъшно фрагментиране на единния пазар, в съответствие с принципите за по-добро регулиране и опита на държавите членки; счита, че тази рамка следва да се хармонизира, по целесъобразност, както и да е гъвкава, технологично неутрална и съобразена с бъдещото развитие, и следва да се състои от комбинация от общи принципи и конкретни правила, в допълнение към всички секторно специфични нормативни уредби, които биха могли да бъдат необходими;

32.  подчертава значението на съгласуваното законодателство, за да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар за всички, и призовава Комисията да гарантира действащите правила и законодателство относно правата на работниците и потребителите, преди да въвежда ново законодателство, което би могло да фрагментира вътрешния пазар;

Конкуренция и спазването на данъчното законодателство

33.  приветства факта, че разрастването на икономиката на споделянето е довело до увеличаване на конкуренцията и е мобилизирало съществуващите оператори да се съсредоточат върху реалните потребности на потребителите; насърчава Комисията да благоприятства еднакви условия на конкуренция при сравними услуги между платформите за споделяне, както и между тях и традиционните предприятия; подчертава значението на определянето и преодоляването на пречките пред възникването и разрастването на предприятия, основани на споделяне, особено стартиращи предприятия; подчертава в този контекст необходимостта от свободно движение на данни, преносимост на данните и оперативна съвместимост, което улеснява прехвърлянето между различни платформи и предотвратява зависимост, като всичко това са ключови фактори за открита и лоялна конкуренция и за овластяване на ползвателите на платформи за споделяне, като същевременно се вземат предвид законните интереси на всички участници на пазара и се защитава информацията и личните данни на ползвателите;

34.  приветства увеличаването на проследимостта на икономически трансакции, осъществени посредством онлайн платформи, за да се гарантира спазването и прилагането на данъчното законодателство, но изразява загриженост по отношение на трудностите, възникнали до този момент в някои сектори; подчертава, че икономиката на споделянето никога не следва да се използва като начин за избягване на данъчните задължения; подчертава, освен това, неотложната необходимост от сътрудничество между компетентните органи и платформите за споделяне по отношение на спазването на данъчното законодателство и събирането на данъци; признава, че в някои държави членки са взети мерки по тези въпроси и отбелязва успешното сътрудничество между публичния и частния сектор в тази област; призовава Комисията да улесни обмена на най-добри практики между държавите членки, като се включат компетентните органи и заинтересованите страни, да разработи ефективни и иновативни решения за укрепване на спазването и прилагането на данъчното законодателство, за да се премахне и рискът от трансгранични данъчни измами; приканва платформите за споделяне да играят активна роля в това отношение; насърчава държавите членки да изяснят и да си сътрудничат в областта на информацията, която различните стопански субекти, участващи в икономиката на споделянето, трябва да разкриват пред данъчните органи в рамките на своите задължения за предоставяне на информация по данъчни въпроси, съгласно предвиденото в националното законодателство;

35.  изразява съгласие, че следва да се прилагат функционално сходни данъчни задължения за стопанските оператори, които предоставят съпоставими услуги, независимо дали в рамките на традиционната икономика или в икономиката на споделянето, и счита, че данъците следва да се плащат там, където се генерира печалбата и където не става въпрос само за принос към разходите, като същевременно се зачита принципът на субсидиарност и се спазва националното и местното данъчно законодателство;

Въздействие върху пазара на труда и правата на работниците

36.  подчертава, че цифровата революция оказва значително въздействие върху пазара на труда и че възникващите тенденции в рамките на икономиката на споделянето са част от съществуваща в момента тенденция в рамките на цифровизацията на обществото;

37.  отбелязва същевременно, че икономиката на споделянето създава за всички ползватели нови възможности и нови, гъвкави пътища за включване в пазара на труда, по-специално за самостоятелно заетите лица, за лицата, които са безработни, понастоящем са отдалечени от пазара на труда или в противен случай не биха могли да участват в него, като по този начин икономиката на споделянето би могла да служи като вход към пазара на труда, особено за младите хора и маргинализираните групи; изтъква обаче, че при някои обстоятелства подобно развитие може да доведе също така до положение на несигурност; подчертава необходимостта от гъвкавост на пазара на труда, от една страна, и за икономическа и социална сигурност за работниците, от друга страна, в съответствие с традициите и обичаите в държавите членки;

38.  подчертава първостепенното значение на защитата на правата на работниците в рамките на услуги, основани на споделянето, като на първо място и преди всичко е защитата на правото на работниците на синдикално организиране, правото на колективни преговори и действия, в съответствие с националното право и практика; припомня, че въз основа най-вече на факти всички работници в икономиката на споделянето са или наети, или самостоятелно заети лица и трябва да бъдат класифицирани по съответния начин; призовава държавите членки и Комисията, в съответните си области на компетентност, да гарантират справедливи условия на труд и подходяща правна и социална закрила за всички работещи в рамките на икономиката на споделянето, независимо от техния статус;

39.  подчертава значението на гарантирането на основните права и подходяща защита на социалната сигурност на нарастващия брой самостоятелно заети лица, които са ключови участници в икономиката на споделянето, включително правото на колективни преговори и действия, също и с оглед на тяхното възнаграждение;

40.  насърчава държавите членки да признаят, че икономиката на споделянето ще доведе и до смущения, и съответно да подготвят мерки за смекчаване за определени сектори, като и да подпомогнат обучението и преквалификацията;

41.  подчертава голямото значение работещите през платформи за споделяне да могат да се възползват от преносимостта на рейтингите и отзивите, които съставляват тяхната цифрова пазарна стойност, както и значението на улесняването на преносимостта и натрупването на рейтингите и отзивите в рамките на различни платформи, като същевременно се спазват разпоредбите за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот на всички участващи страни; отбелязва възможността за нелоялни и произволни практики по отношение на рейтингите онлайн, които могат да засегнат условията на труд и правата на работещите през платформи за споделяне и тяхната способност да получат работа; счита, че механизмите за рейтинг и оценка следва да бъдат изготвени по прозрачен начин и че работниците следва да бъдат информирани и консултирани на подходящите равнища и в съответствие със законодателството или практиките в държавите членки относно общите критерии, използвани за разработване на подобни механизми;

42.  подчертава колко са важни актуалните умения в променящия се свят на заетостта, както и колко е важно да се гарантира, че всички работници разполагат с подходящи умения, необходими в цифровото общество и икономика; насърчава Комисията, държавите членки и предприятията в рамките на икономиката на споделянето да направят достъпни ученето през целия живот и развитието на уменията в областта на цифровите технологии; счита, че са необходими публични и частни инвестиции и възможности за финансиране на ученето и обучението през целия живот, особено за микропредприятията и малките предприятия;

43.  подчертава значението на работата от разстояние и на интелигентната работа във връзка с икономиката на споделянето и съответно застъпва идеята, че е необходимо тези форми на заетост да бъдат поставени на равна основа с традиционните форми на работа;

44.  призовава Комисията да проучи до каква степен Директивата относно работата чрез агенции за временна заетост (2008/104/EО) е приложима към конкретни онлайн платформи; счита, че много онлайн платформи за посредничество са сходни по структура с агенциите за временна заетост (тристранни договорни правоотношения между: работника, нает чрез агенция за временна заетост/работещия през платформа; агенцията за временна заетост/онлайн платформата; предприятието ползвател/клиента);

45.  призовава националните публични служби по заетостта и мрежата EURES да осъществяват по-добра комуникация относно възможностите, предлагани от икономиката на споделянето;

46.  призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори да предоставят подходяща информация на работещите през платформи относно условията на труд и заетост и правата на работниците, както и относно трудовите им правоотношения както с платформите, така и с ползвателите; счита, че платформите следва да играят активна роля при предоставянето на информация на ползвателите и работниците относно приложимата нормативна рамка с оглед на изпълнението на правните изисквания;

47.  обръща внимание на липсата на данни относно промените в сферата на заетостта, породени от икономиката на споделянето; призовава държавите членки и Комисията, в сътрудничество със социалните партньори, да събират повече надеждни и изчерпателни данни в това отношение и насърчава държавите членки да определят вече съществуващ национален компетентен орган, който да наблюдава и оценява възникващите тенденции на пазара на труда, основан на споделянето; подчертава, че в този контекст е много важен обменът на информация и най-добри практики между държавите членки; подчертава колко е важно да се наблюдава пазарът на труда и условията на труд в рамките на икономиката на споделянето, за да се противодейства на незаконните практики;

Местното измерение на икономиката на споделянето

48.  отбелязва, че все по-голям брой местни органи и правителства вече са активни в създаването на нормативна уредба за и развиването на икономиката на споделянето, като се съсредоточават върху практики на споделяне както като предмет на техните политики, така и като организационен принцип на нови форми на управление, основано на споделяне, и на демокрацията на участието;

49.  отбелязва, че има достатъчно възможности националните, регионалните и местните органи да приемат специфични спрямо обстоятелствата мерки, за да се справят с ясно определени цели от обществен интерес с пропорционални мерки, които са в пълно съответствие със законодателството на ЕС; поради тази причина призовава Комисията да оказва подкрепа на държавите членки в процеса на формулиране на тяхната политика и при приемането на правила в съответствие с правото на ЕС;

50.  отбелязва, че градовете са пионери в областта, тъй като градските условия, като гъстота на населението и физическа близост, благоприятстват възприемането на практики, основани на споделянето, като така се разширява фокусът от интелигентни градове към споделящи градове и се улеснява преходът към инфраструктура, която е по-благоприятна за гражданите; също така изразява убеждение, че икономиката на споделянето може да предложи значителни възможности за вътрешните периферии, селските райони и териториите в неравностойно положение, може да породи нови и приобщаващи форми на развитие, може да има положително социално-икономическо въздействие и може да помогне на маргинализираните общности с непреки ползи за сектора на туризма;

Насърчаване на икономиката на споделянето

51.  изтъква значението на подходящите умения, компетентности и обучение, за да могат възможно най-много хора да участват активно в икономиката на споделянето и да се разгърне нейният потенциал;

52.  подчертава, че ИКТ дават възможност новаторските идеи в рамките на икономиката на споделянето да се развиват бързо и ефикасно, като същевременно свързват и овластяват участниците, независимо дали са ползватели, или доставчици на услуги, улесняват техния достъп до пазара и участието им в него и повишават достъпността на отдалечените и селските райони;

53.  призовава Комисията да бъде проактивна при насърчаването на сътрудничеството между публичния и частния сектор, по-специално що се отнася до въвеждането на електронната идентификация, да повиши доверието на потребителите и доставчиците на услуги в онлайн трансакциите, като се използва за основа рамката на ЕС за взаимно признаване на електронната идентификация, и да вземе мерки за преодоляване на другите съществуващи пречки пред растежа на икономиката на споделянето, като например спънките пред предоставянето на трансгранични схеми за застраховане;

54.  посочва, че въвеждането на 5G ще преобрази из основи логиката на нашите икономики, като направи услугите по-разнообразни и достъпни; подчертава във връзка с това колко е важно да се създаде конкурентоспособен пазар за новаторски предприятия, чийто успех в крайна сметка ще бъде определящ за силата на нашите икономики;

55.  посочва, че икономиката на споделянето е все по-важна в сектора на енергетиката, тъй като дава възможност за ефикасно участие на потребителите, производителите, отделните лица и общностите в няколко децентрализирани фази на цикъла на енергията от възобновяеми източници, включително собственото производство и потребление, съхранението и разпределението, в съответствие с целите на ЕС в областта на климата и енергетиката;

56.  подчертава, че икономиката на споделянето процъфтява особено в тези общности, в които моделите на споделяне на знания и образование са силни и по този начин катализират и укрепват култура на отворени иновации; подчертава значението на съгласуваните политики и внедряването на широколентови и свръхшироколентови връзки като предпоставка да се развие пълният потенциал на икономиката на споделянето и да се извлекат ползите, предлагани от модела на споделяне; поради това припомня, че е необходимо да се даде възможност за подходящ достъп до мрежата на всички граждани в ЕС, особено в по-слабо населените, отдалечените или селските райони, където все още свързаността не е достатъчна;

57.  подчертава, че икономиката на споделянето се нуждае от подкрепа за своето развитие и разрастване и трябва да остане отворена за научни изследвания, иновации и нови технологии, за да привлича инвестиции; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че законодателството и политиките на ЕС са готови за бъдещето, особено по отношение на откриването на неизключителни, ориентирани към експериментиране пространства, насърчаващи цифровата свързаност и грамотност, подкрепата за европейските предприемачи и стартиращи предприятия, стимулирането на иновационните центрове, инкубатори и клъстери на промишлеността 4.0, като в същото време се развиват взаимодействията в условия на съжителство с традиционните стопански модели;

58.  подчертава комплексния характер на транспортния сектор извън и в рамките на икономиката на споделянето; отбелязва, че този сектор е обхванат от засилена нормативна уредба; отбелязва потенциала на моделите на икономиката на споделянето да подобрят значително ефикасността и устойчивото развитие на транспортната система (включително чрез безпрепятствено издаване на билети за мултимодален транспорт и превоз в рамките на едно пътуване за ползвателите на транспорта с приложенията на икономиката на споделянето), на нейната безопасност и сигурност, както и да повишат достъпността на отдалечените райони и да намалят нежеланите вторични ефекти от задръстванията по пътищата;

59.  призовава съответните органи да насърчават ползотворното съвместно съществуване на транспортните услуги, основани на споделянето, и конвенционалната транспортна система; приканва Комисията да включи икономиката на споделянето в работата си по нови технологии в транспорта (свързани и автономни превозни средства, интегрирана електронна продажба на билети и интелигентни транспортни системи), заради техните силни и естествени взаимодействия;

60.  подчертава необходимостта от правна сигурност за платформите и техните ползватели, за да се осигури развитието на икономиката на споделянето в транспортния сектор в ЕС; отбелязва, че в сектора на мобилността е важно да се прави ясно разграничение между i) съвместното ползване на автомобили и поделянето на разходите в контекста на съществуващо пътуване, планирано от водача за негови собствени цели, от една страна, и ii) нормативно уредените услуги за пътнически превоз, от друга страна;

61.  припомня, че според оценките на Комисията краткосрочното отдаване под наем на жилище или част от него от неговия собственик (физическо лице) е най-големият сектор на икономиката на споделянето въз основа на генерираната търговия, докато предоставяните пряко от едно физическо лице на друго транспортни услуги имат най-голям дял, измерван по приходи на платформите;

62.  подчертава, че в сектора на туризма споделянето на жилища представлява отлично използване на ресурсите и на неизползваното в достатъчна степен пространство, особено в райони, които не печелят традиционно от туризъм;

63.  осъжда в тази връзка налагането от някои публични органи на правила, които имат за цел ограничаване на предлагането на туристическо настаняване чрез икономиката на споделянето;

64.  насочва вниманието към трудностите, пред които са изправени европейските платформи за споделяне, във връзка с получаването на достъп до рисков капитал, както и във връзка със стратегиите им за разрастване, които трудности се засилват поради малкия размер и разпокъсаността на националните пазари и поради критичния недостиг на трансгранични инвестиции; призовава Комисията и държавите членки да използват в пълна степен съществуващите инструменти за финансиране, за да инвестират в предприятия, основани на споделянето, и да насърчават инициативи за улесняване на достъпа до финансиране, по-специално за стартиращите предприятия, малките и средните предприятия и бизнеси;

65.  подчертава, че системите за финансиране, основани на споделянето, като например колективното финансиране, са важно допълнение към традиционните начини на финансиране като част от ефективна екосистема за финансиране;

66.  отбелязва, че услугите, предоставяни от МСП в сектора на икономиката на споделянето, невинаги са съобразени в достатъчна степен с потребностите на хората с увреждания и на възрастните хора; призовава за инструменти и програми, имащи за цел да помогнат на тези оператори да вземат под внимание потребностите на хората с увреждания;

67.  призовава Комисията да улесни и да насърчи достъпа до подходящи начини на финансиране за европейските предприемачи, които работят в сектора на икономиката на споделянето, както и в рамките на Програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“;

68.  отбелязва бързото развитие и нарастващото разпространение, също и във финансовия сектор, на иновативни технологии и цифрови инструменти, като например блокчейн и технологията на дистрибутираните регистри; подчертава, че използването на тези децентрализирани технологии би могло да даде възможност за ефективни трансакции и връзки между партньори в рамките на икономиката на споделянето, което да доведе до създаването на независими пазари или мрежи и да замени, в един бъдещ момент, ролята на посредниците, която днес се изпълнява от платформите за споделяне;

69.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]  Приети текстове, P8_TA(2016)0009.
• [2]  Приети текстове, P8_TA(2016)0237.
• [3]  Приети текстове, P8_TA(2016)0455
• [4]  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11834-2016-INIT/en/pdf
• [5]  OВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.
• [6]  ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.
• [7]  OВ L 149, 11.6.2005 г, стр. 22.
• [8]  ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 11.
• [9]  ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
• [10]  ECON-VI/016
• [11]  INT/793 EESC-2016-3545-00-00-AC-TRA.
• [12]  Експресно проучване 438 на Евробарометър (март 2016 г.) относно „Използване на платформи за споделяне“.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

1. Икономика на споделянето: общ преглед

Понятието за „икономика на споделянето“ обхваща широк спектър от дейности, които произтичат от различни бизнес модели, основани на споделянето, включително модели с нестопанска цел; бизнес моделите варират от платформи за споделяне, които позволяват обмена на стоки или услуги в целия свят, до малки практикуващи съвместно потребление МСП, които предоставят услуги за местните общности.

През последните години икономиката на споделянето отбеляза бърз растеж от гледна точка на потребителите, трансакциите и приходите, променяйки в крайна сметка начина на предоставяне на продукти и услуги в много области. В началото на 2014 г. ставаше въпрос главно за шест области на дейност (стоки/търговия на дребно, услуги, пространство/настаняване, храна, транспорт и пари). До 2016 г. броят на областите беше почти тройно по-голям: чрез обхващане на нови сектори (например здравеопазване, учене, логистика, общини, пространство, обществени услуги като енергетиката и др.) или чрез създаване на нов вид дейности (напр., движението makers („мейкърс“) в сектора на стоките).

Различни термини се използват за описание на това бързо разрастващо се явление и те често са взаимнозаменяеми: икономика на съвместната употреба, икономика на равнопоставени, икономика по заявка, пазари на платформи на партньори, икономика на работата по отделни заявки, съвместно потребление, капитализъм с широко участие (и др.). Тези определения отразяват динамиката на самото явление, както и мащаба и интензивността на текущите политически и академични дискусии по въпроса.

До момента вече съществуват няколко определения за икономика на споделянето. В Оксфордския речник икономиката на споделянето се определя като: „икономическа система, при която активите или услугите се споделят между частни лица, било то безплатно или срещу заплащане, обикновено чрез интернет“.[1]В своето съобщение Комисията се позовава на нея като на „бизнес модели, при които за улеснение на дейностите се използват платформи за сътрудничество, с които се създава открит пазар за временното използване на стоки или услуги, които често се предоставят от частни лица“, като същевременно уточнява, че трансакциите при икономиката на споделянето често не включват промяна на собственика и може да се извършват с цел печалба или с нестопанска цел.

В рамките на икономиката на споделянето и нейните бизнес модели се идентифицират принципно три основни вида участници:

i) доставчици на услуги – частни лица, които предлагат услуги (активи, умения, време срещу заплащане или безплатно) спорадично (партньори), или специалисти;

ii) ползватели на тези услуги, както и

iii) платформи за споделяне, които свързват търсенето и предлагането в реално време и улесняват трансакциите.

2. Отговор на Комисията

През юни 2016 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ с цел да предприеме действия в отговор на опасенията, свързани с несигурността относно правата и задълженията на различните участници в икономиката на споделянето, и с цел да се намерят решения от гледна точка на ЕС. Съобщението има за цел да представи необвързващи насоки за това как действащото законодателство на ЕС се прилага спрямо бизнес моделите, основани на икономиката на споделянето. В него се разглеждат проблеми, пред които са изправени операторите на пазара и обществените органи, групирани в пет ключови области: 1.) Изисквания за достъп до пазара; 2.) Режими на отговорност; 3.) Защита на ползвателите; 4.) Самостоятелно заети лица и работници в рамките на икономиката на споделянето; 5.) Данъчно облагане.

3. Основни въпроси, свързани с икономиката на споделянето

3.1. Възможности и ползи

Икономиката на споделянето може да създаде значителни възможности за потребителите, предприемачите и гражданите, както и нови работни места, растеж и източници на доходи.

По приблизителни оценки платформите за споделяне, извършващи дейност в пет ключови сектора на икономиката на споделянето, са генерирали приходи в размер на 3,6 милиарда евро в ЕС през 2015 г.[2] Потенциалът на икономиката на споделянето е значителен, с годишен ръст от над 25%[3], и на теория приблизителната оценка на икономическите ползи, свързани с по-доброто използване на капацитета в резултат на икономиката на споделянето, могат да достигнат до 572 милиарда евро.[4] Тези стойности обаче следва да се разглеждат с известна предпазливост, тъй като въпреки нарастващото икономическо значение оценката на стойността на икономиката на споделянето продължава да бъде трудно. Това се дължи също така на липсата на съгласувана методология за измерване на многостранното въздействие на икономиката на споделянето върху икономиката, обществото и околната среда, както и на липсата на събрани данни.

Няколко проучвания показват значителен интерес и подкрепа от страна на потребителите по отношение на икономиката на споделянето.[5] Различни причини и мотиви насърчават партньорите да участват в този нов бизнес модел, като например финансови ползи, ползи във връзка с качеството и опита, както и положителното социално или обществено въздействие. Според Евробарометър 42% от потребителите считат, че услугите в рамките на икономиката на споделянето са по-удобни, а 33% оценяват факта, че е по-евтино или дори безплатно.[6]

3.2. Основни предизвикателства и рискове

Същевременно е важно да се отбележи също така значителното въздействие на бизнес моделите, основани на икономиката на споделянето, върху многобройни традиционни предприятия и техните отдавна установените модели на производство и потребление. През последните години бързото и нерегулирано нарастване на това явление създаде редица предизвикателства и потенциални рискове, които следва да бъдат разгледани и обсъдени.

На първо място, възникнаха редица въпроси относно правата на потребителите и режима на защита на потребителите по чувствителни теми, засягащи защитата на личните данни, прозрачността и достоверността на информацията, предоставяна на потребителите, режима на отговорност на платформите за споделяне, алгоритмичната справедливост и възможните форми на дискриминация. Съществува потенциален риск от понижаване на минималните стандарти, особено при трансакциите между физически лица (P2P), в сравнение със съществуващите стандарти, прилагани за подобни услуги, предоставяни от специалисти. Освен това бързото разпространение на платформите за споделяне в някои сектори породи риск от нелоялна конкуренция поради създаването на нови монополи и механизъм на зависимост. Това също така създаде сериозни затруднения във връзка със спазването и прилагането на данъчното законодателство, въпреки увеличаването на проследимостта на икономическите операции.

И на последно място, но не и по важност, основаните на споделянето бизнес модели, създадени в рамките на настоящата цифрова революция, оказват силно въздействие върху пазара на труда, както и върху трудовите правоотношения между платформите за споделяне и работниците, като съществува конкретен риск от подкопаване на справедливите условия на труд, минималните правни стандарти и адекватната социална закрила.

3.3. Нормативна уредба

Два основни въпроса възникват във връзка с регулаторната рамка: 1.) кои разпоредби от достиженията на правото на ЕС могат да се прилагат в условията на икономиката на споделянето; 2.) дали действащите правила на ЕС са подходящи за целта да се предостави необходимата яснота, овластяване и защита за различните участници в рамките на икономиката на споделянето.

Бизнес моделите, основани на споделянето, са по-сложни и по-разнообразни, имат различна степен на децентрализация, депрофесионализация и включват участието на нови икономически субекти, партньори/произвеждащи потребители. Освен това до този момент не съществува ясно различаване между професионалния доставчик на услуги/търговеца и потребителя, поради многостранните отношения, включващи потребителя като доставчик на услуги, било то в трансакция между двама потребители (P2P) или в трансакция между потребител и предприятие.

Тъй като действащата правна рамка на ЕС е предназначена да регулира традиционните предприятия и да защитава правата на потребителите като уязвими лица в рамките на търговска трансакция, се появяват трудности. Възникват въпроси относно правата и задълженията на различните участници в рамките на икономиката на споделянето и тези въпроси създават среда на несигурност. Несигурността е свързана с редица аспекти, сред които ключови са: приложимата регулаторна рамка на ЕС, регулаторните задължения за различните участници в рамките на икономиката на споделянето, правата на потребителите, режима на отговорност, положението на работниците и режима на данъчно облагане.

3.4. Риск от фрагментиране на единния пазар

Икономиката на споделянето поражда различни регулаторни подходи не само от страна на държавите членки, но и от регионалните и местните органи и техните юрисдикции, както и от Съда на Европейския съюз.[7] Отговорите и реакциите от страна на държавите членки се различават в голяма степен и отразяват различните подходи за справяне с предизвикателствата на бизнес модела, основан на икономиката на споделянето, дори в рамките на една и съща държава.

Някои държави членки разработват специфични мерки за установяване на критерии, при които към партньорите се прилагат по-леки правни изисквания; в някои случаи те правят разграничение между професионалното и непрофесионалното предоставяне на услуги чрез установяване на прагове за доходите за партньорите в рамките на икономиката на споделянето и прилагат по-ниски данъчни ставки.[8] В други държави националните органи решават дали да въведат по-строги задължения за информиране за платформите на споделяне.[9]

Трябва да се отбележи, че градовете са сред първите, които реагираха на икономиката на споделянето, тъй като градските условия като гъстотата на населението и физическата близост благоприятстват по-бързото разпространение на приемането на практики на споделяне; особено в някои сектори като жилищно настаняване и транспорт.[10] Някои положителни примери за сътрудничество между компетентните местни органи и платформите за споделяне са създали добри практики, като например предоставянето на професионално обучение за произвеждащите потребители, системи за застраховане или осигуряване на повишаване на осведомеността за потребителите по отношение на възможни данъчни и правни задължения.[11]

Тези и други примери за действия, предприети от някои държави членки, регионални органи и градове, понякога с активното сътрудничество на самите платформи за споделяне, представят редица най-добри практики, които могат да бъдат прилагани в целия ЕС. Въпреки това подобни едностранни разпокъсани действия пораждат редица ограничения и създават пречки за предприятията в ЕС, практикуващи споделянето, които желаят да се разрастват и да разширяват дейността си, както и за потребителите, като по този начин в крайна сметка подкопават някои от ползите от икономиката на споделянето и създават опасност от разпокъсване на единния пазар.

3. Ключови приоритети на докладчика

Докладчикът признава важните възможности и ползи от икономиката на споделянето за обществото и икономиката; същевременно обръща внимание на потенциалните предизвикателства, подчертани по-горе, и изразява особена загриженост във връзка с евентуалния риск от разпокъсаност на единния пазар, като голяма част от икономиката на споделянето все още не е регулирана.

Следователно според него съществува необходимост, на първо място, от хоризонтална европейска рамка, състояща се от комбинация от общи принципи и специфични правила, които да проправят пътя за хомогенни и динамични еднакви условия на конкуренция в ЕС и да избегнат възможните отрицателни последици за работниците, риска от нелоялна конкуренция между традиционните сектори и платформите за споделяне, както и избягването на данъци.

Еднакво важна е и необходимостта да се определят характеристиките и отговорностите на основните участници в икономиката на споделянето, по-специално по отношение на:

- ясно разграничение между партньори и специалисти;

- естество, задължения и отговорностите на платформите за споделяне;

- високо ниво на защита на потребителите, в това число и P2P измерение/трансакции.

На последно място, докладчикът насърчава по-нататъшното популяризиране на икономиката на споделянето чрез финансови инструменти и инвестиции в обучение. Той счита, че справедливо и добре регулирано развитие на икономиката на споделянето може да предложи сериозни възможности за всички слоеве на обществото и да благоприятства по-приобщаващо и устойчиво икономическо развитие в ЕС.

• [1]  Вж.: https://en.oxforddictionaries.com/definition/sharing_economy
• [2]  The Sharing Economy, Case Study 12 (Икономика на споделянето, Анализ на конкретен случай № 12), септември 2013 г., PWC.
• [3]  Пак там (PWC(2013).
• [4]  Служба на ЕП за парламентарни изследвания, The Cost of Non-Europe in the Sharing Economy (Цената на „отказа от Европа“ в икономиката на споделянето), 2016 г.
• [5]  Според проучването на BEUC от юли 2015 г. 70% от потребителите са участвали поне веднъж и между 60 – 80% от отговорилите са много доволни от своя опит, като 32% от тях са участвали в качеството си на „произвеждащи потребители“.
• [6]  Експресно проучване Евробарометър № 438, юни 2016 г., ЕК.
• [7]  Съд на ЕС, Дело C-434/15, дело C-526/15.
• [8]  Белгия реши въпроса за партньорите, които спорадично предоставят услуги, чрез прилагането на специална данъчна ставка в размер на само 10% за различни видове доход до 5 000 EUR, Италия обсъжда дали да се определи таван от 10 000 EUR за непрофесионални доходи в рамките на икономиката на споделяне, а Обединеното кралство наскоро обяви данъчни облекчения в размер на 2 000 GBP за собствеността и доходите от търговия.
• [9]  FR: Закон № 2016 – 1321 от 7 октомври 2016 г. за цифрова република (Loi n° 2016-1321 du 7 octobre 2016 pour une République numérique).
• [10]  Например, Германия и Белгия: въпреки че Берлин и Брюксел налагат строги изисквания за регистрация на платформи за жилищно настаняване, Хамбург и Фламандският регион са установили различен подход, характеризиращ се с по-ниски изисквания за регистрация.
• [11]  Естонските местни органи провеждат пилотен проект в областта на споделянето с платформа за споделяне на автомобили, създавайки по-практично заявление за данъчна декларация за различните стопански модели, основани на електронни решения.

ПРИЛОЖЕНИЕ: СПИСЪК НА ОБРАЗУВАНИЯТА ИЛИ ЛИЦАТА,ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА

Следният списък е изготвен на доброволни начала в рамките на изключителната отговорност на докладчика. Списъкът не е изчерпателен. Докладчикът и/или неговият кабинет е получил информация от следните субекти до момента на гласуването в комисията IMCO:

Образувание и/или лице
AHTOP – Association française pour un hébergement et un tourisme professionnel (Френска асоциация за настаняване и професионален туризъм)
Airbnb
Altroconsumo
Bed & Breakfast Association
BEUC – Европейско бюро на съюзите на потребителите
Blablacar
Bruegel Institute
CCRE – Съвет на европейските общини и региони
Charlie 24
CNA – Confederazione Nazionale dell`artigianato e della Piccola Impresa (Национална конфедерация на занаятчийството и малките предприятия)
Collaboriamo
Комитет на регионите
Confcommercio
Cooperatives Europe
Конфедерация на профсъюзите на Дания
EFCI – Европейска федерация на предприятията за почистване
Enterprise Holdings
Enterprise Rent-A-Car
Постоянно представителство на Естония в ЕС
ETUC – Европейска конфедерация на профсъюзите
EUCOLAB
Eurocities
European Business Service Alliance (EBSA) (Европейски алианс за бизнес услуги)
European Holiday Home Association (Европейска асоциация на ваканционните жилища)
European Hotel Forum (Европейски хотелиерски форум)
Flintglobal
Постоянно представителство на Франция в ЕС
Heetch
HomeAway
Hotrec
IRU – International Taxi Forum (Международен таксиметров форум)
Постоянно представителство на Италия в ЕС
Ouishare
Постоянно представителство на Словакия в ЕС
Uber
Uni Global Union
Unionen
Volta
Wethic
Zurich Insurance

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (27.3.2017)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно Европейска програма за икономика на споделянето
(2017/2003(INI))

Докладчик по становище (*): Йоахим Шустер

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че в съобщението на Комисията от 6 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356), се подчертава нарастващото значение на платформената икономика и нейното въздействие върху икономическата политика и политиката в областта на заетостта, включително върху растежа и работните места, и се определят препоръки за политиките за държавите членки; като има предвид, че във въпросното съобщение се предоставят насоки относно приложимото законодателство на Съюза за подпомагане на работниците и служителите, предприятията, държавите членки и обществото като цяло да извлекат ползи от платформената икономика;

Б.  като има предвид, че насърчаването на социалната справедливост и закрила, както е посочено в член 3 от ДЕС и в член 9 от ДФЕС, са също така цели на вътрешния пазар на ЕС;

В.  като има предвид, че равнищата на самостоятелна заетост (2006 г.: 3,7%, 2016 г.: 5,6%) и делът на работниците и служителите, които имат второ работно място (2002 г.: 3,6%, 2016 г.: 4,2%), се увеличават в рамките на ЕС; като има предвид липсата на данни относно заетостта за платформената икономика; като има предвид, че Комисията и държавите членки трябва да разгледат по-добре социалното измерение на платформената икономика, като предоставят задълбочен анализ и данни относно новите форми на заетост, като извършват наблюдение върху развиващата се регулаторна среда, както и като насърчават обмена на най-добри практики сред държавите членки с цел реагиране на социалните предизвикателства, свързани с тази нова икономика;

Г.  като има предвид, че сървърите и седалищата на много платформи са установени извън ЕС и следователно попадат извън обхвата на европейското право;

Д.  като има предвид, че в доклада на Парламента от 20 декември 2016 г. относно европейския стълб на социалните права[1] се посочва, че е важно да се гарантира достатъчен капацитет, за да се осигури подходяща социална закрила на национално равнище за хората във всички форми на трудова заетост, включително стандартни и нестандартни трудови правоотношения и самостоятелна заетост;

Е.  като има предвид, че съобщението на Комисията е отправна точка за балансирано развитие на платформената икономика предвид бързото ѝ развитие и свързаните с нея регулаторни „вратички“ и неясноти, които все още трябва да бъдат преодолени, като например несигурните форми на заетост в платформената икономика;

Ж.  като има предвид, че формите на работа в рамките на икономиката на споделянето могат да се диференцират на физически услуги като работа на повикване и виртуални услуги като работа в интернет платформи (crowdwork), която се извършва само чрез интернет;

З.  като има предвид, че икономиката на споделянето включва такива разнообразни модели, като например колективно финансиране, обмен на стоки, банки за време, групи, осигуряващи потреблението си от собствени източници, споделено използване на стоки, наред с другото, и поради това тя невинаги се развива в цифрова среда, но и в среда на непосредствена близост, често с нестопанска цел; като има предвид, че тя се развива не само в световен мащаб, а и на местно равнище и не се ограничава единствено до сферата на икономиката, а акцентира също така върху социални и екологични въпроси, както и върху въпроси, свързани с достъпността;

И.  като има предвид, че платформената икономика предоставя възможности за растеж и работни места, наред с другото, като предоставя по-лесно навлизане за хората, които, наред с други фактори, са отдалечени от пазара на труда или търсят нови форми на заетост с гъвкави работни графици; като има предвид, че тя може да предостави иновативни нови услуги; като има предвид, че тя следва да гарантира добри условия на труд, предоставяне на социална сигурност и съчетаване на работата (на повикване) с личния живот;

Й.  като има предвид, че достъпът до високоскоростен широколентов интернет е от основно значение за участие в платформената икономика и че липсата на широколентови услуги потенциално не допуска групи от обществото, като например хората, които живеят в необлагодетелствани региони, селски райони и най-отдалечените региони, да се възползват от новите възможности;

К.  като има предвид, че лицата и доставчиците на услуги, които използват платформи, следва да бъдат по-добре информирани относно правните изисквания, които трябва да изпълняват, по-специално по отношение на техните права и задължения във връзка със статута им на трудова заетост;

Л.  като има предвид, че няма официална статистика за броя на работните места в платформената икономика;

  Въведение

1.  подчертава, че Съюзът следва да подкрепи развитието на платформената икономика чрез изясняването на приложимите правни разпоредби и определянето на нейния път по социално справедлив, балансиран и устойчив начин; препоръчва защитата на работниците в новите форми на заетост, като например платформената икономика, да бъде включена и във всички други области на политиката, различни от заетостта и социалните въпроси;

2.  отбелязва различните национални и местни регулаторни инициативи, засягащи платформената икономика[2]; посочва в този контекст, че разрастването на платформената икономика и реакциите на политиката спрямо него разкриват възможностите и предизвикателствата, свързани с развитието на форми на работа по договор и дейности, които не се вместват лесно в традиционните категории на подчинена работа и самостоятелна заетост;

3.  отбелязва, че не съществува общоприето определение за цифровата икономика, основана на онлайн платформи („платформена икономика“, „икономика на споделянето“, „икономика на съвместната употреба“ и др.); посочва, че понятието „платформена икономика“ изглежда най-обективното описание, и призовава Комисията да гарантира използването на последователна терминология;

4.  подчертава необходимостта от ясно разграничение между „търговски“ и „нетърговски“ платформи с цел да се гарантират еднакви условия на конкуренция, както и от ясно разграничение между непрофесионалната дейност, извършвана пряко от едно лице за друго, при която най-вече се споделят разходи и стоки, и доставчиците на услуги, които действат в професионално качество; призовава Комисията да насърчава държавите членки да разработят специфични за секторите определения и прагове, в сътрудничество със съответните заинтересовани лица, в тази област; подчертава, че е важно да се признаят като работа професионалните дейности, изпълнявани срещу възнаграждение, в платформената икономика, независимо от терминологията („отделни заявки“, „задачи“, „пътуване“ и др.);

5.  призовава Комисията да проучи до каква степен съществуващите правила на Съюза са приложими към цифровия пазар на труда и да гарантира подходящото им въвеждане и прилагане; призовава държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и други съответни заинтересовани лица активно, да оценяват, въз основа на логиката на предвиждането, необходимостта от модернизиране на действащото законодателство, включително системите за социална сигурност, така че да бъдат в крак с технологичното развитие, като същевременно гарантират защитата на работниците; призовава Комисията и държавите членки да координират системите за социална сигурност с оглед на гарантирането на прехвърляемостта на осигурителните плащания и сумирането на периоди в съответствие със законодателството на Съюза и с националното законодателство; насърчава социалните партньори да актуализират колективните споразумения, когато е необходимо, така че съществуващите стандарти за защита да могат да бъдат запазени и при труда в цифровата сфера;

6.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че основаната на онлайн платформи икономика, която се развива в Съюза, е социално и екологично устойчива, зачита трудовите права и спазва минималните гаранции по отношение на качеството на платформите;

7.  призовава Комисията да разработи, с участието на социалните партньори, подходящи форми на наблюдение и последващи действия във връзка с платформената икономика;

8.  подчертава, че икономиката на споделянето процъфтява досега основно в градските райони; призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия за борба с цифровото разделение и да гарантират недискриминационен достъп за всички лица; подчертава в този контекст значението на разгръщането на широколентов достъп в селските райони, за да се даде възможност на всички региони и хора да се възползват от потенциала на платформената икономика, особено по отношение на заетостта; призовава държавите членки да увеличат финансовите и човешките ресурси, за да дадат възможност на лицата в неравностойно положение да придобият основни цифрови умения;

  Трудови правоотношения

9.  подчертава, че въз основа най-вече на фактите всички работници и служители в платформената икономика са или наети, или самостоятелно заети лица; подчертава, че цялата работа в платформената икономика трябва да бъде съответно класифицирана от държавите членки; подчертава необходимостта от подобно разяснение и с цел предотвратяване на фиктивната самостоятелна заетост и гарантиране на защитата на социалните и трудовите права на всички работници в платформената икономика, независимо от официалния им статут на заети или самостоятелно заети лица;

10.  отбелязва съобщението на Комисията относно „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“, което предоставя, наред с другото, насоки за определянето на трудовите правоотношения в цифровия пазар на труда; отбелязва в този контекст, основаният на прецеденти подход на Съда на Европейския съюз, който определя понятието „работник“, за целите на прилагането на правото на ЕС, въз основа на трудово правоотношение, характеризиращо се с определени критерии, като например подчиненост, наличието на възнаграждение и естеството на работата[3]; призовава Комисията да си сътрудничи с всички държави членки за изясняване на това какво представлява „трудово правоотношение“ в контекста на работата, извършвана през онлайн платформи, като се взема под внимание препоръка № 198 на МОТ относно определянето на трудово правоотношение;

11.  подчертава, че всички работници трябва да се ползват с подходяща защита и сигурност по отношение на условията на труд, възнаграждение, социална защита, здравеопазване и безопасност, както и че качеството на тяхната заетост трябва да бъде гарантирано във всеки един момент, независимо от това дали те извършват работата си посредством платформа или не;

12.  отново призовава за европейски стълб на социалните права с цел да се гарантират достойни условия на труд за всички, включително работещите през платформи; подчертава необходимостта от включване на социалните партньори и други съответни заинтересовани лица в подобен процес; подчертава необходимостта да се гарантира, че всички работещи през платформи имат същите социални и трудови права, същите здравословни и безопасни условия на труд и същия достъп до учене през целия живот като работниците от сферата на традиционната икономика, в съответствие с националното право и националната практика, като същевременно се насърчават иновациите, поощрява се устойчивото и приобщаващо развитие и се гарантират еднакви условия на конкуренция за предприятията;

13.  отбелязва необходимостта да се гарантира, че самостоятелно заетите лица и специалисти, които работят за платформени дружества, получават професионално възнаграждение и имат гарантирани сигурни срокове за плащане;

14.  подчертава значението на работата от разстояние и на гъвкавата и самостоятелна работа (smart working) в рамките на икономиката на споделянето и във връзка с това се застъпва за необходимостта от изравняване на тези форми на заетост с традиционните форми на работа;

  Колективно договаряне и право в областта на конкуренцията

15.  подчертава, че свободата на сдружаване и колективни действия, включително и колективните преговори, са основни права, които трябва да се прилагат за всички работници, независимо дали са служители или самостоятелно заети лица; посочва, че самостоятелно заетите лица, които от правна гледна точка се разглеждат като еднолични дружества, следва да имат право свободно да се сдружават, за да не се разглеждат като образуващи картел; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да оценят европейското и националното право в областта на конкуренцията и да внесат корекции, когато това е необходимо; призовава Комисията да подкрепи държавите членки и социалните партньори да увеличат обхвата за колективно договаряне в съответствие с националното право и националната практика и да предоставят възможности за работниците в платформената икономика;

  Равни условия на конкуренция

16.  подчертава, че потенциалните предимства на онлайн платформите спрямо традиционната икономика, свързани с ефективността им, следва да са основани на лоялна конкуренция, а не на дъмпинг на заплатите; подчертава, че с оглед на гарантирането на равни условия на конкуренция между платформената икономика и традиционните предприятия, особено МСП, платформената икономика, като всяка друга икономика, трябва да плаща данъци и социалноосигурителни вноски и да спазва разпоредбите на трудовото и социалното законодателство; подчертава необходимостта от съответно приспособяване на свързаните политики, когато това е необходимо;

17.  призовава Комисията да публикува насоки относно начините, по които правото на Съюза се прилага към различните видове бизнес модели на платформи, за да се запълнят при необходимост регулаторните пропуски в областта на заетостта и социалната сигурност; счита, че високият потенциал за прозрачност на платформената икономика позволява добро проследяване в съответствие с целта за прилагане на съществуващото законодателство; призовава държавите членки да извършат достатъчно инспекции по труда по отношение на онлайн платформите и да наложат санкции при нарушаване на правилата, особено по отношение на условията на труд и заетост, както и специфични изисквания във връзка с квалификациите; призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на недекларирания труд и фиктивната самостоятелна заетост в този сектор и да включат платформената икономика в програмата на европейската платформа за противодействие на недекларирания труд; призовава държавите членки да осигурят достатъчно ресурси за инспекции;

18.  припомня, че всички оператори на платформи трябва да извършват дейността си при стриктно спазване на законодателството на Съюза и националното законодателство; призовава за мерки за борба с дъмпинга с цел гарантиране на лоялна конкуренция между платформите, установени в държавите членки, и платформите, установени в трети държави; подчертава необходимостта от ефективни правила за борба с избягването на данъци чрез онлайн платформи, установени в трети държави, които предоставят услуги или продават стоки в Съюза;

19.  подчертава необходимостта от по-добро разглеждане на социалното измерение на платформената икономика; по тази причина призовава Комисията и държавите членки, в съответствие с правото на Съюза относно защитата на данните и в сътрудничество със социалните партньори, да съберат по-надеждни и всеобхватни данни относно работните места и професионалните профили, условията на труд и заетост, включително информация относно доходите, и уменията, квалификациите и дейностите в платформената икономика; счита, че е полезно подобни данни да се основават и на интервюта с работещи през платформи и на информация, събрана чрез платформите; призовава за задълбочен анализ на работата на платформената икономика с оглед на адаптирането на действащото трудово и социално законодателство, когато е необходимо; подчертава, че в този контекст е важен обменът на най-добри практики между държавите членки;

20.  призовава държавите членки да гарантират подходяща социална сигурност на самостоятелно заетите лица, които са основни участници на цифровия пазар на труда; призовава държавите членки да адаптират съществуващите схеми за социална сигурност и да разработят нови механизми за защита, когато това е необходимо, за да гарантират подходящо обхващане на работещите през платформи, както и недопускане на дискриминация и равенство между половете, които отразяват конкретните модели на трудова дейност и професионално развитие, формирани от цифровизацията, и да споделят най-добри практики на европейско равнище;

21.  призовава Комисията да проучи до каква степен Директивата относно работата чрез агенции за временна заетост е приложима към конкретни онлайн платформи; счита, че много от посредническите онлайн платформи са подобни в структурно отношение на агенции за временна заетост (тристранни договорни правоотношения между: работника, нает чрез агенция за временна заетост/работещия през платформа; агенцията за временна заетост/онлайн платформата; предприятието ползвател/клиента);

22.  призовава националните публични служби по заетостта и мрежата EURES да осъществяват по-добра комуникация относно възможностите, предлагани от икономиката на споделянето;

23.  признава, че платформената икономика може да се използва за социални цели; призовава Комисията и държавите членки да насърчават модели на социалната икономика в платформената икономика, със специално позоваване на платформите, организирани в резултат на корпоративен модел, и да обменят най-добри практики в тази област, тъй като в периоди на икономическа криза социалните предприятия са доказали своята устойчивост;

  Изисквания по отношение на уменията

24.  подчертава, че цифровите умения са от първостепенно значение с цел да не се изостава от протичащото понастоящем цифровизиране на всички аспекти на живота; призовава държавите членки да адаптират своите системи за образование и обучение към цифровия пазар на труда, свързвайки сферата на образованието със сферата на труда, включително насърчаване на предприемачеството; посочва, че тъй като профилите на работните места и на уменията стават по-сложни, се поставят нови изисквания, особено по отношение на уменията в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), спрямо обучението, както и спрямо продължаващото образование и ученето през целия живот с оглед на насърчаването на цифровата грамотност и преодоляването на съществуващите разлики между половете и поколенията в този контекст;

25.  подчертава, че е важно да се постигнат по-силни полезни взаимодействия с участието на социалните партньори и на различните институции в областта на образованието и обучението, за да се актуализират материалите за преподаване и учебните материали и да се разработят стратегии за уменията; насърчава държавите членки да включат цифровото обучение в своите учебни програми от ранна възраст; настоява, че публичните инвестиции в областта на професионалното образование и ученето през целия живот са необходими, за да се гарантира, че работниците имат подходящите умения за цифровата ера; подчертава, че образованието и обучението трябва да са достъпни за всички работници; счита, че са необходими нови възможности за финансиране на ученето и обучението през целия живот, особено за микропредприятията и малките предприятия;

  Задължения за докладване и задължения за прозрачност за операторите на платформи

26.  призовава за въвеждане на стандарти в областта на задълженията за прозрачност и оповестяване за операторите на платформи с цел проследяване на данъчните плащания, вноските за социално осигуряване и практиките по оценяване на работата на платформи и с цел да се гарантира, че цялата съответна информация е на разположение на националните органи; насърчава държавите членки да улеснят задълженията за самостоятелно отчитане на работещите през платформи, като предвидят опростени данъчни декларации, и да си сътрудничат с онлайн платформите, за да получават регистрираните електронни трансакции, така че да се подпомогне борбата с данъчните измами и недекларирания труд;

27.  отбелязва концентрацията на данни, генерирани от потребителите, с които разполагат онлайн платформите, и призовава Комисията и държавите членки да гарантират правилното функциониране на цифровия единен пазар и да въведат подходящи предпазни мерки за неприкосновеността на личния живот на потребителите и работниците, както и събирането на данни;

28.  подчертава, че потребителите следва да се ползват от високо и ефективно равнище на защита, независимо от това дали услугите се предоставят от специалисти или партньори; подчертава, по-специално, значението на защитата на потребителите при сделки между партньори и на търсенето на решения, които подобряват сигурността;

29.  подчертава, че икономическият модел на платформената икономика се основава на доверието на ползвателите, по-специално в рейтингите в интернет; припомня, че рейтингите на работещите през платформи съставляват тяхната цифрова пазарна стойност за потребителите; по тази причина подчертава, че е необходимо платформите да разработят инструменти за сертифициране за рейтингите в интернет, за да се гарантира прозрачността и надеждността на информацията относно качеството на услугите; следователно призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, да улеснят прехвърлимостта и натрупването на рейтинги между платформи за еквивалентни услуги;

30.  отбелязва потенциала за нелоялни практики по отношение на рейтингите в интернет, който може да засегне условията на труд и правата на работещите през платформи и тяхната способност да получат работа; е загрижен, че произволен брой отрицателни отзиви от клиенти, които може да не отразяват непременно качеството на работата и които не могат да бъдат оспорени, може да доведе до деактивиране на профили или до понижаване в резултатите от търсене от платформите; счита, че всяка подобна система за рейтинг, разработена от дадена платформа, следва да бъде установена след консултации с работниците и техните представители; призовава платформите да уведомяват работещите през платформи и да им осигуряват процедура за арбитраж, преди да предприемат действия в резултат на рейтингови резултати; подчертава, че всички работещи през платформи следва да имат правото на премахване на необосновани рейтинги; призовава Комисията и държавите членки в сътрудничество със социалните партньори да гарантират, че работниците и ползвателите също така имат възможността да дават рейтингова оценка на онлайн платформите;

31.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат решителни стъпки за забрана на дискриминационните и непрозрачни алгоритми и софтуер, създадени или използвани от онлайн платформите, които не спазват европейското и националното законодателство, както и да създадат структури за наблюдение за тази цел;

32.  счита, че е необходимо да се предприемат действия, които да предоставят възможност на правителствата на държавите членки да налагат ограничения върху обхвата на дейността на подобни платформи, въз основа на обществения интерес;

33.  призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори да предоставят подходяща информация на работещите през платформи относно условията на труд и заетост и правата на работниците, както и относно трудовите им правоотношения както с платформите, така и с потребителите; счита, че платформите следва да играят активна роля при предоставянето на информация на потребителите и работниците относно приложимата нормативна рамка с оглед на изпълнението на правните изисквания;

  Здраве и безопасност

34.  отбелязва, че платформената икономика предлага нови възможности за хората да получават допълнителни доходи, за заетост при младите хора (по-специално търсещите временна работа и гъвкави форми на заетост, които да им позволяват да съвместяват работата с ученето), за по-добро съвместяване на професионалния и личния живот, за намаляване на непълната заетост и безработицата, както и за съвместна работа; изтъква обаче, че при някои обстоятелства подобно развитие може да доведе също така до положение на несигурност; подчертава, че гъвкавата заетост трябва да бъде обхваната от съществуващите разпоредби в областта на здравеопазването и безопасността, както и от мерки за социална закрила с цел да се избегнат дългосрочните социални и финансови последици, и тя трябва да изключва потенциални рискове, като например претоварване на работниците и равнища на заплащане, които не са съобразени с постигнатите резултати; поради това подчертава, от една страна, необходимостта от гъвкавост на пазара на труда и, от друга страна, необходимостта от икономическа и социална сигурност за работниците; подчертава, че намаляването на разходите не следва да означава подкопаване на условията на труд или стандартите за заетост;

35.  призовава Комисията да представи проучване относно последиците от цифровизацията за благосъстоянието на работниците и равновесието между професионалния и личния живот, както и последиците за обществото и околната среда; подчертава, че работата в платформената икономика не следва да води до оставането на постоянно разположение, подронване на традиционната организация на работното време или социална изолация, което може да причини психосоциални състояния, като например изтощение или депресия; поради това се застъпва за пълно спазване на предвиденото време за почивка и подчертава необходимостта да се спазва организацията на работното време, за да се запазят границите на работното време, определени от трудовото законодателство в отделните държави членки; подчертава, че въздействието на цифровизацията върху здравословните и безопасни условия на труд трябва да бъде оценено и разпоредбите на съществуващата рамка за здравословни и безопасни условия съответно трябва да бъдат адаптирани; препоръчва държавите членки да установят „право на излизане от системата“ за работата извън договореното работно време като мярка за гарантиране на добър баланс между професионалния и личния живот; подчертава, че претендирането за подобно право не трябва да оказва никакво отрицателно въздействие върху рейтинга на работещите през платформи;

36.  подчертава, че професионалните доставчици на услуги в цифровата икономика трябва да отговарят на същите изисквания за качеството, уменията и квалификациите, както в традиционната икономика, за да се предотвратят рисковете за здравето и безопасността; призовава съответните органи, в сътрудничество със социалните партньори, да разработят подходящи процедури за наблюдение и сертифициране;

37.  припомня, че гъвкавостта, несигурността и нестабилността, характеризиращи работни места от този вид, прехвърлят пазарните рискове върху работниците и че следователно те предизвикват по-голямо социално неравенство и по-чести случаи на психически заболявания отколкото другите работни места; подчертава, че секторът не осигурява достатъчен брой работни места за безработните, най-изключените групи в обществото или хората в селските райони, поради пречки, като например цифровото разделение или липсата на технологични умения.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.3.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	38 1 8
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Mara Bizzotto, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Ole Christensen, Lampros Fountoulis, Marian Harkin, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Ádám Kósa, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Patrick Le Hyaric, Jeroen Lenaers, Javi López, Thomas Mann, Anthea McIntyre, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Marek Plura, Dominique Martin, Joëlle Mélin, Terry Reintke, Sofia Ribeiro, Robert Rochefort, Maria João Rodrigues, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Jutta Steinruck, João Pimenta Lopes, Romana Tomc, Yana Toom, Marita Ulvskog, Renate Weber, Tatjana Ždanoka, Jana Žitňanská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Maria Arena, Georges Bach, Tania González Peñas, Krzysztof Hetman, Marju Lauristin, Edouard Martin, Alex Mayer, Joachim Schuster, Jasenko Selimovic, Neoklis Sylikiotis, Michaela Šojdrová

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

38	+
ALDE ECR EPP S&D Green/EFA	Enrique Calvet Chambon, Marian Harkin, Robert Rochefort, Jasenko Selimovic, Yana Toom, Renate Weber Anthea McIntyre, Jana Žitňanská Georges Bach, David Casa, Krzysztof Hetman, Ádám Kósa, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Thomas Mann, Marek Plura, Sofia Ribeiro, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Michaela Šojdrová, Romana Tomc Maria Arena, Ole Christensen, Jan Keller, Marju Lauristin, Javi López, Edouard Martin, Alex Mayer, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Maria João Rodrigues, Joachim Schuster, Jutta Steinruck, Marita Ulvskog   Jean Lambert, Terry Reintke, Tatjana Ždanoka

1	-
NI	Lampros Fountoulis

8	0
ENF GUE/NGL	Mara Bizzotto, Dominique Martin, Joëlle Mélin Tania González Peñas, Rina Ronja Kari, Patrick Le Hyaric, João Pimenta Lopes, Neoklis Sylikiotis

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

• [1]  Приети текстове, P8_TA(2017)0010.
• [2]  Вж.: Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), Европейска обсерватория на трудовия живот (EurWork): Digitalisation and working life: lessons from the Uber cases around Europe (Цифровизация и трудов живот: поуки от делата „Юбер“ в Европа), 2016 г.
• [3]  Вж.: решение на Съда на ЕС по дело С-596/12, точка 17 и по дело C-232/09, точка 39.

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (24.3.2017)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно Европейска програма за икономиката на споделянето
(2017/2003(INI))

Докладчик по становище (*): Дарио Тамбурано

  (*) Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“, в което се потвърждава, че икономиката на сътрудничеството предлага новаторски начини за предоставяне на нови услуги на гражданите, за насърчаване на предприемачеството и за създаването на работни места; осъзнава, че икономиката на сътрудничеството се корени в склонността на човека да споделя, основава се на партньорски отношения, усещане за общност и доверие и се възползва от социално-икономическите промени, включително преминаването от модела „имам нужда да притежавам“ към модела „имам нужда да ползвам“ и модела за споделените активи; отчита факта, че понастоящем съществува тенденцията икономиката на сътрудничеството да обхваща по-широк спектър – от основаните на дарения до пазарно-ориентираните модели, както и че – независимо колко разнообразни са или ще станат – всички тези модели се характеризират със споделянето на ресурси, активното участие и оправомощаване на гражданите, възприетите от общността иновации и интензивното използване на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) като основен способстващ фактор;

2.  изтъква предвид многоизмерния характер на икономиката на сътрудничеството, че е необходимо да се разграничава между модели „със стопанска цел“ и „с нестопанска цел“ (включително модели за подялба на разходите), като съответните участници в тях, било то ползватели или доставчици на услуги, не следва да подлежат на същите правни изисквания;

3.  подчертава, че икономиката на сътрудничеството предлага много възможности за инвестиции и благоденствие на европейския пазар, включително работни места за хората, които са отдалечени от пазара на труда, като например безработните, младите хора, студентите, жените и възрастните граждани; във връзка с това отбелязва възможността за нетипични трудови правоотношения, включително „фиктивна“ самостоятелна заетост, които следва да бъдат идентифицирани, така че да се гарантира справедливо прилагане на съответните стандарти за труд и данъчното облагане; подчертава, че икономиката на сътрудничеството насърчава предприемачеството; подчертава необходимостта от адаптиране на политиките на обучение към тези нови видове предприятия;

4.  подчертава, че ИКТ дават възможност за бързо и ефикасно развитие на новаторски идеи в икономиката на сътрудничеството, като същевременно свързват в мрежа и оправомощават участниците, било то ползватели или доставчици на услуги, улесняват техния достъп до пазара и участието им на пазара, правят отдалечените и селските райони по-достъпни и по този начин намаляват необходимостта от посредничество, съкращават преките и режийните разходи, насочват богати информационни потоци и укрепват доверието между партньорите;

5.  оценява потенциала на генерираните от ползвателите данни, услуги и творческо съдържание за европейските предприятия, като в същото време посочва възможните рискове, свързани с тяхната концентрация в малък брой трансгранични цифрови платформи, които могат да действат като нови посредници, като потенциално може да доведат до изкривяване на пазара и затрудняване на развитието на местните инициативи в областта на икономиката на сътрудничеството; поради това призовава Комисията да обмисли подходящи начини за предотвратяване на злоупотребите с господстващо положение, които могат да засегнат цифровия пазар в ЕС;

6.  счита, че за да се възприеме дадена платформа за основана на сътрудничество, от изключително значение е размяната на стоки и услуги да се осъществява най-вече между равнопоставени партньори; предупреждава в това отношение за разпространението на платформи, които под наименованието „икономика на сътрудничеството“ действат като същински доставчици на услуги, а не само като посредници;

7.  подчертава, че икономиката на сътрудничеството се основава на доверие, по-специално на онлайн коментари, рейтинги, системи за определяне на репутацията или други механизми, които могат да служат за възпиране на увреждащо поведение от страна на участниците, за намаляване на информационни асиметрии, и да допринесат за по-високо качество и прозрачност на услугите; предупреждава обаче, че трябва да се предотврати опасността тези механизми да доведат до създаване на неоправдани бариери за участниците, когато влизат или напускат тези платформи, както и че саморегулирането само по себе си, включително етикетите за качество, може да не е достатъчно за постигане на стандартите за безопасност и качество на услугите; във връзка с това насърчава Комисията да създаде еднакви условия на конкуренция между платформите за сътрудничеството, като:

a)  продължава работата си по свободното движение на данни и оперативната съвместимост между пазарните платформи и насърчава преносимостта на данните;

б)  предлага начини за удостоверяване на становищата на потребителите онлайн;

в)  гарантира, че платформите: i) предоставят изчерпателна информация относно регулаторната рамка, която доставчиците на услуги следва да спазват, и ii) изпълняват по-проактивна роля при проверката дали доставчиците изпълняват своите правни изисквания;

8.  подчертава, че споделянето на активи оптимизира използването им и води до редица положителни от екологична и социално-икономическа гледна точка външни ефекти, като по този начин се създават условия за по-ефективно използване на ресурсите от страна на секторите на промишлеността и услугите, намаляват се първоначалните разходи за навлизане на пазара и в рамките на общностите се създават възможности, които са от полза за дружествата и оправомощават отделните граждани да участват в икономиката на сътрудничеството; във връзка с това подчертава, че споделянето на активи – в съответствие с целите на Съюза за устойчив и приобщаващ растеж – следва да бъде насърчавано;

9.  посочва, че въвеждането на 5G ще преобрази из основи логиката на нашите икономики, като направи услугите по-разнообразни и по-достъпни; подчертава във връзка с това колко е важно да се създаде конкурентоспособен пазар за новаторски предприятия, чийто успех в крайна сметка ще бъде определящ за силата на нашите икономики;

10.  подчертава потенциалния принос на икономиката на сътрудничеството за икономическата устойчивост на ЕС с оглед на постигането на всеобхватните цели по отношение на устойчивото селско стопанство, ефективното използване на ресурсите, борбата с изменението на климата и изграждането на кръгова икономика;

11.  отбелязва, че икономиката на сътрудничеството процъфтява по-специално в общности, в които моделите на споделянето на знания и образование са стабилни, като по този начин се катализира и консолидира култура на отворените иновации, подкрепят се хардуерът и софтуерът с отворен код и се разширява наследството ни от общи блага и творческо съдържание (creative commons); подчертава, че с оглед на своя потенциал за насърчаване на творческия и иновационен капитал на европейските граждани, икономиката на сътрудничеството следва да остане отворена и достъпна за всички хора, като същевременно се осигурява справедливо възнаграждение за културните и творческите работници и за изследователите;

12.  признава, че икономиката на сътрудничеството се развива главно в градските райони, където условия като гъстота на населението и физическа близост благоприятстват за приемането на модели на сътрудничество; във връзка с това подчертава значението на разработването на съгласувани политики и разгръщането на широколентова и свръхшироколентова мрежа, за да могат всички територии на Съюза, особено по-слабо населените, отдалечените или селските райони, да се възползват от потенциала на тази икономика;

13.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират съвместно със съответните заинтересовани страни по-добра координация за постигане на високи стандарти по отношение на: a) основните трудови права и социалната закрила на всички работници в икономиката на сътрудничеството; б) гаранции за безопасност за ползвателите на икономиката на сътрудничеството; в) развиването на икономиката на сътрудничеството и взаимодействията в условия на съжителство с традиционните стопански модели; г) прилагането на зачитането на защитата на личните данни, така че да се гарантира неприкосновеността на личния живот на всички работници и секретността на данните на потребителите;

14.  призовава Комисията, наред с другото, да продължи да проучва социално-икономическото въздействие на основаните на сътрудничество стопански модели върху заетостта, защитата на потребителите, социалната закрила и съответните публични политики като териториално устройство и туризъм;

15.  призовава Комисията да улесни държавите членки в гарантирането на подходяща социална закрила за служителите и за самостоятелно заетите лица в икономиката на сътрудничеството, като същевременно настоява Комисията да зачита автономията на социалните партньори на национално равнище, националните колективни трудови договори и националните традиции и модели на пазара на труда, и да се въздържа от предприемането на инициативи, които могат да засегнат правото на договаряне, сключване и изпълнение на колективни трудови договори и предприемането на колективни действия в съответствие с националното законодателство и националната практика;

16.  призовава Комисията да продължи да проучва до каква степен икономиката на сътрудничеството е обхваната от регулаторните уредби на отделните държави членки и от съществуващите разпоредби на ЕС с оглед на създаването – ако и където е необходимо – на хармонизиран подход за икономиката на сътрудничеството на равнището на Съюза при пълно спазване на принципа на субсидиарност; във връзка с това посочва положителния опит в регулирането на местно равнище, което като цяло се ръководи от принципите на прозрачност на информацията, участие, приобщаване и добро управление;

17.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че законодателството и политиките на ЕС са пригодени за бъдещето и осигуряват правна стабилност и сигурност, за да се разгърне пълният потенциал на икономиката на сътрудничеството за служителите, предприятията и гражданите в ЕС, като се отделя специално внимание на:

a)   определянето на специфични за сектора критерии и прагове, когато е необходимо, като в тези определения се прави ясно разграничение между понятията „работа/услуга“, „наето лице“ „и „самостоятелно заето лице“, „непрофесионална дейност, извършвана пряко от едно лице за друго“ и „доставчик на услуги“, „дейност със стопанска цел“ и „дейност с нестопанска цел“ (в т.ч. подялба на разходите);

б)   гарантирането на еднакви условия на конкуренция за предприятията и гражданите на ЕС, по-специално като се гарантира прилагането наред с другото на функционално сходни правни стандарти за сходни стопански субекти в областта на защитата на потребителите, правата на работниците, спазването на данъчното законодателство и прозрачността;

в)   откриване на неизключителни пространства, подходящи за експериментиране, и насърчаване на цифровата свързаност и грамотност, за да се оказва подкрепа на европейските предприемачи и стартиращите предприятия и да се създадат стимули за центрове по „Промишленост 4.0“, центрове за иновации, клъстери и инкубатори; счита, че това следва да се постигне чрез пълноценно използване на съответното законодателство и без свръхрегулиране, при спазване на прерогативите на държавите членки в тази област, включително зачитане на автономността на социалните партньори и на националните практики, както и на насоките, дадени от Съда на ЕС относно понятията „работа/услуги“, „работник“ и „доставчик на услуги“, като припомня, че понятието „работник“ попада в обхвата на националната компетентност;

18.  подчертава, че икономиката на сътрудничеството представлява екосистема, която се нуждае от подкрепа за своето бързо развитие и мащабно разрастване и която трябва да остане отворена за научни изследвания, иновации и нови технологии, за да привлича инвестиции; призовава Комисията и държавите членки да използват в пълна степен съществуващите инструменти за финансиране, за да инвестират в съвместни предприятия, и да насърчава инициативи за улесняване на достъпа до финансиране, по-специално за стартиращите предприятия, малките и средните предприятия и предприятията в икономиката в целия Съюз, чрез различни канали, като например банково дело, рисков капитал, публични средства и колективно финансиране;

19.  подчертава, че националните и местните правила, които не са обосновани и пропорционални, не само представляват пречки пред единния пазар в нарушение на законодателството на ЕС, но също така възпрепятстват създаването и разрастването на стартиращи предприятия; поради това призовава Комисията да прилага законодателството в областта на единния пазар по проактивен начин;

20.  посочва, че икономиката на сътрудничеството е все по-важна в енергийния сектор, като осигурява възможност за ефикасно участие на потребителите, производителите, отделните лица и общностите в няколко децентрализирани фази на цикъла на енергията от възобновяеми източници, включително собствено производство и потребление, съхранение и разпределение, в съответствие с целите на ЕС за устойчиво развитие.

21.  застъпва се за разглеждане на спектъра като общо благо и насърчава в неговото регулиране да бъдат включени иновативни инициативи по идеи на ползвателите, които биха могли да стимулират икономиката на сътрудничеството и икономиката на споделянето.

22.  призовава Комисията да подкрепя икономическия растеж на икономиката на сътрудничеството с помощта на мерки, насочени към намаляване на административната тежест върху физическите лица и предприятията, без да има дискриминация между бизнес моделите.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.3.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	53 4 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Nikolay Barekov, Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, Cristian-Silviu Buşoi, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Angelo Ciocca, Edward Czesak, Pilar del Castillo Vera, Fredrick Federley, Ashley Fox, Adam Gierek, András Gyürk, Rebecca Harms, Eva Kaili, Kaja Kallas, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Peter Kouroumbashev, Zdzisław Krasnodębski, Miapetra Kumpula-Natri, Janusz Lewandowski, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Dan Nica, Angelika Niebler, Morten Helveg Petersen, Michel Reimon, Herbert Reul, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Henna Virkkunen, Martina Werner, Lieve Wierinck, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Mario Borghezio, Soledad Cabezón Ruiz, Jens Geier, Françoise Grossetête, Benedek Jávor, Constanze Krehl, Olle Ludvigsson, Sofia Sakorafa, Anne Sander, Maria Spyraki, Marco Zullo
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Isabella Adinolfi, Arndt Kohn, Pavel Poc

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

53	+
ALDE	Fredrick Federley, Kaja Kallas, Morten Helveg Petersen, Lieve Wierinck
ECR	Nikolay Barekov, Edward Czesak, Ashley Fox, Zdzisław Krasnodębski, Evžen Tošenovský
EFDD	Isabella Adinolfi, Dario Tamburrano, Marco Zullo
EPP	Bendt Bendtsen, Jerzy Buzek, Cristian-Silviu Buşoi, Françoise Grossetête, András Gyürk, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Janusz Lewandowski, Angelika Niebler, Herbert Reul, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Anne Sander, Algirdas Saudargas, Maria Spyraki, Vladimir Urutchev, Henna Virkkunen, Anna Záborská, Pilar del Castillo Vera
S&D	José Blanco López, Soledad Cabezón Ruiz, Jens Geier, Adam Gierek, Eva Kaili, Arndt Kohn, Peter Kouroumbashev, Constanze Krehl, Miapetra Kumpula-Natri, Olle Ludvigsson, Edouard Martin, Dan Nica, Pavel Poc, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho
VERTS/ALE	Reinhard Bütikofer, Rebecca Harms, Benedek Jávor, Michel Reimon, Claude Turmes

4	-
GUE/NGL	Xabier Benito Ziluaga, Paloma López Bermejo, Sofia Sakorafa, Neoklis Sylikiotis

2	0
ENF	Mario Borghezio, Angelo Ciocca

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (11.4.2017)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно Европейска програма за икономика на сътрудничеството
(2017/2003(INI))

Докладчик по становище: Меря Кюльонен

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция , което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства появата на икономиката на сътрудничеството в транспорта, туризма и услугите по настаняване, като признава, че с подходяща, проста и ясна регулаторна рамка тя има потенциала:

а)  да предостави по-голям избор, достъпност и по-разнообразни услуги за клиентите, като се увеличат и разнообразят както търсенето, така и предлагането;

б)  да насърчи нови форми на обмени на основата на сътрудничество между гражданите на ЕС, както и икономическия растеж, създаването на работни места и предприемачески възможности, особено за малките и средните предприятия в цяла Европа;

в)  да окаже положително въздействие върху мобилността на хората с увреждания и активно да насърчи устойчиви форми на мобилност;

г)  да подобри приобщаването на хора, които традиционно са изключени от пазара на труда;

2.  признава положителното въздействие на икономиката на сътрудничеството върху бързо растящия туристически сектор, като засилва индивидуалните възможности за печалба и местните икономики, както и предоставя инструменти, за да се отговори по-добре на търсенето, например по време на пикове на търсенето и в отдалечени райони, а също и отразява различните предпочитания на пътниците, особено лицата с по-ниски доходи; отбелязва, че степента на удовлетвореност на клиентите от услугите на икономиката на сътрудничеството в областта туризма е висока; счита, че икономиката на сътрудничеството следва да бъде изцяло включена в политиката на ЕС в областта на туризма; подчертава необходимостта да се насърчи полезно съвместно съществуване между традиционните туристически услуги и икономиката на сътрудничеството;

3.  настоятелно призовава Комисията да предложи подходящи мерки за преодоляване на предизвикателствата, които възникват при използване от европейските потребители на онлайн платформи със седалище извън ЕС, в извъневропейска културна и регулаторна среда, като се отдава специално значение на защитата на данните, здравето и безопасността, данъчното облагане и трудовото право;

4.  припомня, че според оценките на Комисията краткосрочното настаняване, осигурявано от собственик на жилище, е най-големият сектор на икономиката на сътрудничеството въз основа на генерираната търговия, докато предоставяните пряко от едно лице на друго транспортни услуги имат най-голям дял, измерван по приходи от платформи;

5.  подчертава, че в сектора на туризма споделянето на жилища представлява отлично използване на ресурсите и на неизползваното в достатъчна степен пространство, особено в райони които традиционно нямат изгода от туризма;

6.  осъжда в тази връзка налагането от някои публични органи на правила, които имат за цел ограничаване на предлагането на туристическо настаняване чрез икономиката на сътрудничеството;

7.  приветства възможностите, които икономиката на сътрудничеството предлага за гъвкаво работно време, което е съобразено с други ангажименти, като по този начин се спомага за връщането на безработните на пазара на труда;

8.  отбелязва, че отговорът на държавите членки по отношение на развитието на икономиката на сътрудничеството досега е бил силно фрагментиран, което създава несигурност и в някои случаи разкрива поле за протекционистки мерки; във връзка с това приветства съобщението на Комисията относно „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ и се опитва да определи икономиката на сътрудничеството, но изразява съжаление, че не успява да създаде ясна хармонизирана правна рамка за икономиката на сътрудничеството в целия Европейски съюз и да проучи как съществуващото законодателство отговаря на потребностите на икономиката на сътрудничеството; поради това припомня необходимостта от задълбочен анализ (включително макроикономическите, социалните и екологичните последици от икономиката на сътрудничеството), последван при необходимост най-късно до 2018 г. от пропорционални регулаторни стъпки от страна на Комисията;

9.  подчертава необходимостта от хармонизиране между икономиката на сътрудничеството и традиционните икономически форми в областта на обучението, професионалните квалификации и данъчните и социалните задължения;

10.  изразява съжаление, че действащото в момента законодателство, а именно Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар[1] , както и Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар[2], не се прилага правилно; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че законодателството, което се прилага за моделите на икономиката на сътрудничеството, не нарушава законодателството на ЕС и принципите на вътрешния пазар;

11.  отбелязва, че икономиката на сътрудничеството значително допринася за устойчивостта на секторите на транспорта и туризма, като дава възможност за оптимизиране на съществуващите ресурси чрез използване на ненапълно усвоявани активи и разработване на нови услуги и продукти без широкомащабни инвестиции; изтъква, освен това, че насърчава участието на гражданите в тези сектори и разпространението на ползите от туризма във всички региони, включително най-отдалечените, планинските и селските райони;

12.  подчертава, че в контекста на икономиката на сътрудничеството регулаторната рамка следва да бъде за предпочитане на секторна основа и да се стреми да постави потребителя в центъра на дейностите, да гарантира лоялна конкуренция, да насърчава иновациите и да допринася за цялостното развитие и изпълнение на целите на транспортната политика на ЕС, като например намаляване на въглеродните емисии, намаляване на замърсителите и шума, териториално сближаване, достъпност на цените, достъпност и безопасност; изтъква, че въпросите, свързани със защитата на потребителите, разпределението на отговорността, спазването на данъчното законодателство, схемите за застраховане, социалната закрила на работниците (независимо дали са наети или самостоятелно заети), правата на хората с увреждания и защитата на данните са най-спешните приоритети, и следователно насърчава Комисията и държавите членки да прилагат съществуващото законодателство, както и да предложат допълнителни законодателни актове, основани на правилни оценки, ако това се счита за необходимо; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да координират, въз основа на подобрени мерки, инициативите и най-добрите практики, свързани с икономиката на сътрудничеството, с цел насърчаване на положителното развитие на този сектор в Европа;

13.  очаква Комисията да предостави допълнителни насоки на държавите членки, с цел да се избегне разпокъсаността и да се насърчат държавите членки да обменят помежду си най-добри практики и да намалят законодателната тежест; подчертава, че в много случаи икономиката на сътрудничеството прилага мерки за саморегулиране и улеснява механизми за изграждане на доверие сред потребителите; изтъква, че една регулаторна рамка следва да бъде подходяща (като взема под внимание дали услугите се предоставят от професионалисти или от партньори), и следва да не възпрепятства иновациите като създава сериозни пречки за предприемачеството в ЕС;

14.  отбелязва, че икономиката на сътрудничеството е предизвикателство и за пазара на труда, схемите за заетост и предприемачеството, тъй като има както предимства, така и недостатъци; настоятелно призовава държавите членки да насърчават създаването на нови качествени работни места и възможности за печалба в икономиката на сътрудничеството, като обръщат внимание особено на онези, които традиционно са изключени от пазара на труда, и като гарантират справедливи условия на труд и трудови правоотношения, както и спазване на правата на работниците; насърчава сътрудничеството между всички заинтересовани участници, които да поемат своите отговорности, успоредно с регулаторна намеса, ако това е необходимо; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да преценят дали работниците в икономиката на сътрудничеството са подходящо обхванати от рамката на социална сигурност;

15.  подчертава, че икономическият модел на икономиките на сътрудничеството се основава на доверието на ползвателите, по-специално с коментарите в интернет; подчертава колко е важно да се позволи на ползвателите да имат достъп до надеждна и обективна информация относно качеството на услугите, предлагани от платформите за сътрудничество;

16.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират справедливост и прозрачност между тези, които работят в рамките на икономиката на сътрудничеството, и традиционните икономически оператори, както и да осигурят високо равнище на защита на потребителите, особено що се отнася до аспекти, свързани с безопасността, сигурността, здравето, защитата на неприкосновеността на личния живот и точното информиране;

17.  припомня потенциала на моделите на икономиката на сътрудничество за значително подобряване на ефективността на транспортната система и чрез използване на съществуващия капацитет, за по-голяма достъпност на отдалечените райони и намаляване на нежеланите странични ефекти на транспорта, като например задръстванията и емисиите; призовава съответните органи да насърчават полезното съвместно съществуване на основани на сътрудничество транспортни услуги и на конвенционалната транспортна система, включително в местното планиране на мобилността и схемите за информация и билети, и да избягват административни системи или законодателни мерки, които могат да доведат до изключване на основани на сътрудничество транспортни услуги от транспортно планиране и операции, с цел да се позволи създаването на гладки и цялостни вериги за пътуване „от врата до врата“ и насърчаване на устойчивата мобилност; подчертава, че съчетаването на икономиката на сътрудничеството и обществения транспорт предлага големи възможности за свързване на хора и области, в частност тези, които са били лошо свързани в миналото;

18.  подчертава, че в съответствие с по-широката цифровизация на транспортните услуги в Европа, за по-нататъшното развитие на икономиката на сътрудничеството високоскоростната безжична и фиксирана свързаност е от съществено значение;

19.  призовава за преразглеждане на условията, определящи предоставянето на услуги от независими лица в регулирани сектори, като градския и междуградския пътнически автомобилен превоз, за да се гарантира наличие на единна регулаторна рамка, която да съчетава условията за достъп до професията при зачитане на правото на ЕС с режим на непрекъснато и устойчиво предоставяне на услуги, с което да се предотвратяват ситуации на нелоялна конкуренция;

20.  счита, че бизнес моделите на сътрудничеството представляват основен ресурс за устойчивото развитие на връзките в отдалечените, планинските и селските райони, макар и тези райони по природа да не способстват за развитието на икономиката на сътрудничеството;

21.  приветства факта, че цифровата революция с приложенията на икономиката на сътрудничеството даде възможност за безпрепятствена продажба на билети за мултимодален транспорт и превоз в едно пътуване за ползвателите на транспортни услуги;

22.  приканва Комисията да включи икономиката на сътрудничеството в работата си по нови технологии в транспорта (свързани и автономни превозни средства, електронна продажба на билети, интелигентни транспортни системи), заради техните силни и естествени взаимодействия;

23.  подчертава в областта на транспорта значителния принос на икономиката на сътрудничеството за безопасността и сигурността (ясно идентифициране на страните, реципрочна оценка, доверени трети лица, проверка на спецификациите);

24.  посочва, че голямото разнообразие на модели, продукти и услуги на икономиката на сътрудничеството в различни сектори затруднява класифицирането на дейностите; подчертава обаче необходимостта от ясно разграничение в терминологията на ЕС между платформите за посредничество, които не генерират търговска печалба за своите ползватели, и тези, които свързват доставчик на услуга (със стопанска цел) и клиент, със или без отношения на подчиненост между доставчик на услуги и платформа, от улесняване на спазването от всички страни на техните данъчни и социални задължения и осигуряване на защита на потребителите; призовава Комисията също така да изясни терминологията на ЕС, свързана с услуги на споделено пътуване, съвместно ползване на автомобил и споделено пътуване, за да се гарантира подходящата им класификация по отношение на транспортната политика на ЕС; настоятелно призовава Комисията да излезе с предложения за адаптиране на законодателството на ЕС, ако е необходимо; настоятелно призовава Комисията да започне проучване относно ролята на праговете в икономиката на сътрудничеството и относно необходимостта от стандартизиране на процедурите, необходими за извършването на професионална дейност;

25.  призовава държавите членки да установят мерки и обмен на най-добри практики за данъчно облагане с цел намаляване на възможността за поява на дейности на „сивата“ икономика и избягване на данъци в съответствие с услугите на икономиката на сътрудничеството; подчертава потенциала на платформите за сътрудничество за подобряване на данъчната прозрачност чрез използването на методи за електронно плащане и освен това насърчава разработването на подходящи съвременни решения за плащане на данъци в икономиката на сътрудничеството, без да се създават ненужни пречки; настоятелно призовава държавите членки да изяснят какво имат предвид под облагаема печалба и освободени от данъци дейности, като например споделяне на разходите, и припомня, че данъците следва да бъдат плащани, а задълженията за социална закрила – да бъдат изпълнявани в съответствие с националното законодателство на мястото, където се генерират печалбите;

26.  призовава за безпрепятствен достъп, за да бъде възможно и възрастните хора и хората с увреждания да бъдат част от предлаганото разнообразие от услуги от икономиката на сътрудничеството;

27.  приветства факта, че платформите за посредничество въведоха нова пазарна динамика чрез конкуренция между тях, със съществуващите оператори и корпоративни структури, а също и чрез подкопаване на съществуващите монополи и предотвратяване на нови такива; признава обаче, че без подходяща и ясна правна рамка може да съществува потенциален риск от това, платформите за посредничество да създадат господстващо положение на пазара, което да вреди на многообразието на икономическата екосистема; поради това изисква от държавите членки и Комисията да наблюдават развитието на пазара и икономическите и социалните последици, за да се преодолеят явни случаи на неефективност на пазара, и ако е необходимо, да предложат мерки с оглед гарантиране на конкурентоспособността на европейските предприятия на европейския пазар и създаване на благоприятни пазарни условия за микро-, малки и средни предприятия;

28.  отбелязва, че цифровизацията и свободното движение на данни са един от най-основните инструменти при реформирането на транспортния и туристическия сектори, и признава значението на собствеността и достъпа до данните; следователно призовава Комисията да публикува без по-нататъшно отлагане пътна карта към освобождаването на данните за обществения транспорт и хармонизирани стандарти с цел стимулиране на нововъведения за обработка на голямо количество данни и предоставяне на новите услуги; подчертава значението на гарантирането на свободния поток на данни, преносимостта на данните и оперативната съвместимост между пазарните платформи;

29.  признава ролята, която може да играе капацитетът на платформите за сътрудничество за самоуправление при намаляването на проблемите, породени от асиметрията на информацията, и коригирането на други случаи на неефективност на пазара; подчертава, че в много случаи икономиката на сътрудничеството прилага мерки за саморегулиране и улеснява механизми за изграждане на доверие сред потребителите; призовава Комисията, държавите членки и местните органи да проучат възможностите за насърчаване на свободното движение на данни чрез създаване на евентуални административни дерогации за дружества, които предоставят достатъчно данни за осъществяването на целите на обществената политика, които трябва да бъдат наблюдавани; подчертава необходимостта от оказване на подкрепа на растежа на икономиката на сътрудничеството чрез мерки, насочени към намаляване на административната тежест за физическите лица и бизнеса, и гарантиране на достъп до финансиране, в това число колективно финансиране;

30.  подчертава, че въпреки че онлайн посредниците са обект на цялото законодателство на Европейския съюз и наред с това трябва да го спазват, включително законодателството за защита на потребителите и за конкуренцията, ограничаването на отговорността на посредниците е от съществено значение за защитата на отворения характер на интернет, основните права, правната сигурност и иновациите в транспортния сектор;

31.  подкрепя бързото развитие на икономиката на сътрудничеството и настоятелно призовава Комисията да направи проучвания за наблюдение на динамиката на пазара и за оценка на икономическото и социалното въздействие на икономиката на сътрудничеството в секторите на транспорта и туризма;

32.  счита, че стартиращите предприятия в секторите на транспорта и туризма следва да бъдат подпомагани, по-специално чрез обучение; подчертава необходимостта от специално обучение, за да могат професионалистите да развиват цифрови умения, насочени към моделите на икономиката на сътрудничеството, отчитайки новите изисквания и очакванията на потребителите;

33.  призовава Комисията, държавите членки и местните органи да се ангажират със съответните представители на икономиката на сътрудничеството, ползвателите и доставчиците на услуги и когато е уместно, НПО и професионалните съюзи, в диалога между заинтересованите страни и процедурите за оценка на въздействието, за да се осигури правилната интеграция и възможности за развитие на услугите в икономиката на сътрудничеството; призовава Комисията в това отношение да използва като пример серията от семинари за услугите за краткосрочно отдаване под наем, проведени от ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“, с цел улесняване на обмена между представители на националните институции и на институциите на ЕС, сектора и гражданското общество и осигуряване на насоки за националните разпоредби, вдъхновени от най-добрите практики в областта на основаните на сътрудничество транспортни услуги във връзка с въпроси като подобряване на достъпа до пазара, градска мобилност или данъчна прозрачност.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.4.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0	39 7 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Cláudia Monteiro de Aguiar, Jens Nilsson, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Tomasz Piotr Poręba, Gabriele Preuß, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, David-Maria Sassoli, Claudia Schmidt, Claudia Țapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, István Ujhelyi, Peter van Dalen, Wim van de Camp, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Jakop Dalunde, Kateřina Konečná, Matthijs van Miltenburg, Henna Virkkunen
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	John Stuart Agnew, Jiří Maštálka

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

39	+
ALDE	Izaskun Bilbao Barandica, Dominique Riquet, Pavel Telička, Matthijs van Miltenburg
EFDD	Daniela Aiuto
GUE/NGL	Kateřina Konečná, Merja Kyllönen, Jiří Maštálka
PPE	Georges Bach, Deirdre Clune, Andor Deli, Dieter-Lebrecht Koch, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Marian-Jean Marinescu, Cláudia Monteiro de Aguiar, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Massimiliano Salini, Claudia Schmidt, Henna Virkkunen, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Luis de Grandes Pascual, Wim van de Camp
S&D	Lucy Anderson, Inés Ayala Sender, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Jens Nilsson, Gabriele Preuß, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, David-Maria Sassoli, Claudia Țapardel, István Ujhelyi, Janusz Zemke
VERTS/ALE	Michael Cramer, Jakop Dalunde, Keith Taylor

7	-
ECR	Jacqueline Foster, Tomasz Piotr Poręba, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Peter van Dalen
EFDD	Peter Lundgren, John Stuart Agnew

0	0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

• [1]  ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.
• [2]  OВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	3.5.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	31 1 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Dita Charanzová, Carlos Coelho, Sergio Gaetano Cofferati, Daniel Dalton, Nicola Danti, Dennis de Jong, Vicky Ford, Evelyne Gebhardt, Sergio Gutiérrez Prieto, Liisa Jaakonsaari, Philippe Juvin, Antonio López-Istúriz White, Morten Løkkegaard, Eva Maydell, Marlene Mizzi, Jiří Pospíšil, Marcus Pretzell, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Jasenko Selimovic, Igor Šoltes, Ivan Štefanec, Catherine Stihler, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mihai Ţurcanu, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Edward Czesak, Roberta Metsola, Julia Reda, Lambert van Nistelrooij
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Isabella De Monte, Angélique Delahaye

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

31	+
ECR	Edward Czesak, Daniel Dalton, Vicky Ford, Anneleen Van Bossuyt
EFDD	Marco Zullo
GUE/NGL	Dennis de Jong
PPE	Carlos Coelho, Angélique Delahaye, Philippe Juvin, Antonio López-Istúriz White, Eva Maydell, Roberta Metsola, Jiří Pospíšil, Andreas Schwab, Ivan Štefanec, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mihai Ţurcanu, Lambert van Nistelrooij
S&D	Sergio Gaetano Cofferati, Nicola Danti, Isabella De Monte, Evelyne Gebhardt, Sergio Gutiérrez Prieto, Liisa Jaakonsaari, Marlene Mizzi, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Olga Sehnalová, Catherine Stihler
VERTS/ALE	Julia Reda, Igor Šoltes

1	-
ENF	Marcus Pretzell

3	0
ALDE	Dita Charanzová, Morten Løkkegaard, Jasenko Selimovic

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“