ДОКЛАД относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените

12.5.2017 - (2016/2061(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Констанс Льо Грип
Докладчик по становище (*): Таня Гонсалес Пеняс, комисия по заетост и социални въпроси
(*) Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените

(2016/2061(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 8, 151, 153 и 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Хартата на основните права на ЕС, и по-конкретно нейните разпоредби относно социалните права и равенството между жените и мъжете,

–  като взе предвид членове 22 и 25 от Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Общ коментар № 16 на Комитета по икономически, социални и културни права на ООН: „Равни права на мъжете и жените при ползването на всички икономически, социални и културни права“ (член 3 от Международния пакт за икономически, социални и културни права)[1] и Общ коментар № 19 на Комитета по икономически, социални и културни права на ООН: „Правото на социална сигурност“ (член 9 от Международния пакт за икономически, социални и културни права)[2],

  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид член 4, параграфи 2 и 3, и членове 12, 20 и 23 от Европейската социална харта,

–  като взе предвид заключенията на Европейския комитет по социални права от 5 декември 2014 г.[3],

–  като взе предвид Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 г. относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване[4],

–  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите[5],

–  като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги[6],

–  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)[7],

–  като взе предвид пътната карта на Комисията от август 2015 г. относно ново начало за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ (SWD(2015)0278), и по-специално цел 3.2 от него,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно положението на жените, наближаващи пенсионна възраст[8],

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно положението на самотните майки[9],

–  като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност[10],

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно последиците от икономическата криза върху равенството между половете и правата на жените[11],

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.[12],

–  като взе предвид своята резолюция от 13 май 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.[13],

–  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите[14],

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот[15],

  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2015 г. относно равните възможности за жените и мъжете по отношение на доходите: премахване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите,

  като взе предвид декларацията от 7 декември 2015 г. относно равенството между половете на тройката председателства на ЕС (Нидерландия, Словакия и Малта),

–  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011 – 2020 г.), приет от Съвета на 7 март 2011 г.,

–  като взе предвид своето проучване „The gender pension gap: differences between mothers and women without children“ („Неравенство между половете по отношение на пенсиите: разлики между майките и жените без деца“) от 2016 г. и проучването на Европейската комисия „The Gender Gap in Pensions in the EU“ („Разлики в размера на пенсиите на мъжете и жените в ЕС“) от 2013 г.,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0197/2017),

А.  като има предвид, че в ЕС през 2014 г. разликата в пенсиите на мъжете и жените, която може да бъде определена като разликата между средните доходи преди облагането им, получавани под формата на пенсия от жените, и съответните средни доходи, получавани от мъжете, възлизаше на 39,4% при възрастовата група от 65 години нагоре и че тази разлика се е увеличила в половината от държавите членки през последните пет години; като има предвид, че финансовата криза през последните няколко години оказа отрицателно въздействие върху доходите на много жени, при това в по-голяма степен, отколкото върху доходите на мъжете, ако се вземат предвид средностатистическите и дългосрочните стойности; като има предвид, че в някои държави членки между 11 и 36% от жените нямат достъп до каквато и да е пенсия;

Б.  като има предвид, че равенството между жените и мъжете е един от общите и основни принципи, заложени в член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, в член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз; като има предвид също така, че равенството между половете следва да се интегрира във всички политики, инициативи, програми и дейности на Съюза;

В.  като има предвид, че жените получават по-малки пенсии в сравнение с мъжете в повечето държави – членки на ЕС, и че техният дял в категориите на най-бедните пенсионери е несъразмерно голям, а в категориите на най-богатите пенсионери – несъразмерно малък;

Г.  като има предвид, че тези различия са неприемливи и следва да бъдат намалени и че всички пенсионни вноски следва да се изчисляват и налагат по неутрален спрямо пола начин в ЕС, като се има предвид, че равенството между половете е един от основополагащите принципи на ЕС и че правото на всички хора на достоен живот е едно от основните права, заложени в Хартата на основните права на ЕС;

Д.  като има предвид, че един на всеки четирима души в ЕС-28 зависи от своята пенсия като основен източник на доходи и че значителното нарастване на броя на лицата, достигнали пенсионна възраст, вследствие на удължаването на продължителността на живота и застаряването на населението като цяло ще доведе до удвояване на тази категория до 2060 г.;

Е.  като има предвид, че в резултат от демографските промени в бъдеще все по-малко заети лица ще трябва да обезпечават все повече пенсионери, което означава, че схемите за частно и професионално пенсионно осигуряване ще придобиват все по-голямо значение;

Ж.  като има предвид, че пенсионните политики имат за цел да гарантират икономическа независимост, която е от съществено значение за равенството между жените и мъжете, както и имат за цел системите за социална сигурност в държавите членки да предоставят на всички граждани на ЕС достойни и адекватни доходи след пенсиониране и приемлив жизнен стандарт, както и защита от риска от бедност вследствие на въздействието на различни фактори или от социално изключване, като по този начин се осигури активно социално, културно и политическо участие и достоен живот на хората в напреднала възраст, за да могат те да продължат да бъдат част от обществото;

З.  като има предвид, че нарастващата лична отговорност за решенията по отношение на спестяванията, свързани с различни рискове, също така означава, че отделните лица трябва да бъдат ясно информирани за наличните възможности и свързаните с тях рискове; като има предвид, че както жените, така и мъжете, но по-специално жените, трябва да бъдат подпомагани да подобряват равнището си на финансова грамотност, за да могат да вземат информирани решения в една все по-сложна сфера;

И.  като има предвид, че се наблюдава тенденция, при която разликата в пенсиите влошава положението на жените, що се отнася до тяхната икономическа уязвимост, и ги излага на риск от социално изключване, постоянна бедност и икономическа зависимост, по-специално от техните съпрузи или други членове на семейството; като има предвид, че разликата в заплащането и пенсиите е още по-ясно изразена при жените, намиращи се в многостранно неравностойно положение или принадлежащи към расови, етнически, религиозни и езикови малцинства, като се има предвид, че те често заемат работни места, изискващи по-малко на брой умения и по-ниска степен на отговорност;

Й.  като има предвид, че свързването на пенсиите по-скоро с индивидуалните, отколкото с производните права, може да спомогне да се гарантира икономическата независимост на всички хора, да се намалят възпиращите фактори за включване в официална трудова дейност и да се сведат до минимум свързаните с пола стереотипи;

К.  като има предвид, че вследствие на по-дългата продължителност на живота на жените е вероятно те да имат нужда, като средна стойност, от по-големи пенсионни доходи в сравнение с мъжете за периода след своето пенсиониране; като има предвид, че е възможно те да получават такива допълнителни доходи чрез механизми за наследствена пенсия;

Л.  като има предвид, че поради липсата на сравними, пълни, надеждни и редовно актуализирани данни с оглед на извършването на оценка на размера на разликата в пенсиите и на ролята на различните фактори, които допринасят за нея, е трудно да се определи кои са най-ефективните начини за преодоляването на този проблем;

М.  като има предвид, че при възрастовата група 65 – 74 години се наблюдава по-голяма разлика (над 40%) в сравнение със средната стойност за всички хора над 65 години, по-конкретно вследствие на факта, че в някои държави членки в определени случаи, например при настъпване на смърт на единия от съпрузите, пенсионните права се прехвърлят;

Н.  като има предвид, че съкращаването на средства и замразяването на пенсиите увеличават риска от бедност сред хората в напреднала възраст, особено сред жените; като има предвид, че процентът на възрастните жени, застрашени от бедност и социално изключване, през 2014 г. беше 20,2% в сравнение с 14,6% при мъжете, както и че към 2050 г. делът на хората над 75-годишна възраст, застрашени от бедност, може да достигне 30% в по-голямата част от държавите членки;

О.  като има предвид, че хората над 65 години разполагат с доходи в размер на около 94% от средните за цялото население, но че все още около 22% от жените на възраст над 65 г. живеят под прага на риска от бедност;

П.  като има предвид, че средната разлика в пенсиите в ЕС като цяло за 2014 г. крие значителни различия между държавите членки; като има предвид, че за сравнение най-ниската разлика в пенсиите на жените и мъжете е 3,7%, а най-високата е 48,8%, като разликата в пенсиите надхвърля 30% в 14 държави членки;

Р.  като има предвид, че съществуват големи разлики между държавите членки по отношение на дела от населението, получаващ пенсия – през 2012 г. той беше 11% в Кипър и 25% в Белгия, докато в държави като Испания, Ирландия или Малта едва десет или по-малко процента от жените получават пенсия;

С.  като има предвид, че разликата в пенсиите, която е резултат от множество фактори, отразява съществуващото неравновесие между половете, що се отнася до тяхното професионално развитие и семейна ситуация, възможностите за пенсионно осигуряване, съответната им позиция в структурата на семейството и начините на изчисляване на доходите за целите на пенсионната система; като има предвид, че тя също така отразява сегрегацията на пазара на труда и по-високия дял на жените, които работят на непълен работен ден, получават по-ниски почасови възнаграждения, прекъсват трудовата си дейност и имат по-малък трудов стаж вследствие на неплатения труд, извършван от тях в ролята им на майки и на лица, полагащи грижи за членове на семействата си; като има предвид, че следователно разликата в пенсиите следва да се разглежда като ключов показател за неравенството между половете на пазара на труда, още повече с оглед на това, че настоящото равнище на разликата в пенсиите между половете е много близко до разликата като цяло между доходите на жените и мъжете (40,2%);

Т.  като има предвид, че действителният мащаб на разликата в пенсиите, който се обуславя от всички натрупани прояви на неравновесие и неравeнство между половете (например по отношение на достъпа през целия живот до енергия и финансови ресурси), възникващи в рамките на целия професионален живот на хората и отразени в пенсиите по първия и втория стълб, може да бъде прикриван от наличието на корективни механизми;

У.  като има предвид, че разликата в пенсиите във всеки един момент отразява условията, царящи в обществото и на пазара на труда в продължение на няколко десетилетия; като има предвид, че тези условия търпят промени, в някои случаи съществени, които ще окажат въздействие върху потребностите на различните поколения жени пенсионери;

Ф.  като има предвид, че разликата в пенсиите на пенсионираните жени варира в зависимост от личното, социалното, гражданското и/или семейното положение; като има предвид, че с оглед на това прилагането на унифициран подход не би довело непременно до по-добри резултати;

Х.  като има предвид, че домакинствата с един родител са особено уязвими, тъй като те представляват 10% от всички домакинства с деца на издръжка, и че 50% от тези домакинства са застрашени от бедност и социално изключване – два пъти повече от процента за населението като цяло; като има предвид, че съществува положителна корелация между разликата в пенсиите и броя на отгледаните деца, и като има предвид, че разликата в пенсиите между половете при омъжените жени и майки е значително по-голяма в сравнение с неомъжените жени без деца; като има предвид, че с оглед на това неравенството, с което се сблъскват майките, по-специално самотните майки, вероятно ще се увеличи при пенсионирането им;

Ц.  като има предвид, че дискриминацията, свързана с бременността и родителския отпуск, често тласка майките – които представляват 79,76% от лицата, които намаляват работното си време, за да се грижат за деца под осемгодишна възраст – да се насочват към нископлатени работни места или работни места на непълно работно време или към нежелани прекъсвания на професионалната кариера, за да могат да се грижат за децата си; като има предвид, че отпускът по майчинство, отпускът по бащинство и родителският отпуск са необходими и жизненоважни инструменти за по-доброто разпределение на задачите по полагане на грижи, подобряването на равновесието между професионалния и личния живот и свеждането до минимум на прекъсванията на професионалната кариера на жените;

Ч.  като има предвид, че броят на децата не оказва никакво въздействие или дори може да окаже положително въздействие върху равнището на заплащане, а следователно също и върху пенсионните права на бащите;

Ш.  като има предвид, че процентът на безработицата сред жените се подценява предвид факта, че много от тях не са регистрирани като безработни, особено живеещите в селските и отдалечените райони жени, много от които се посвещават изцяло на домакинството и грижите за децата; като има предвид, че това води до разлики в техните пенсии;

Щ.  като има предвид, че така наречените традиционни начини на организация на труда затрудняват двойките, в които и двамата родители желаят да упражняват професионалната си дейност на пълно работно време, да съвместяват по хармоничен начин семейния и професионалния си живот;

АА.  като има предвид, че чрез системата за трупане на осигурителен стаж (т.нар. „пенсионни кредити“) от мъжете и жените при полагане на грижи за деца или членове на семейството може да се спомогне за избягване на неблагоприятното отражение върху пенсията на периодите на прекъсване на трудовата дейност по повод на полагане на грижи, и като има предвид, че е желателно подобни схеми да се разширят и прилагат по-активно във всички държави членки;

АБ.  като има предвид, че „пенсионните кредити“, прилагани за всички форми на заетост, могат да помогнат на всички работещи – от служителите до самостоятелно заетите лица;

АВ.  като има предвид, че макар и да са положени известни усилия за подобряване на тази ситуация, равнището на трудова заетост на жените все още е по-ниско в сравнение с целите на стратегията „Европа 2020“ и много по-ниско в сравнение със заетостта сред мъжете; като има предвид, че нарастващото участие на жените на пазара на труда оказва принос за усилията за намаляване на разликата в пенсиите на мъжете и жените в ЕС, тъй като съществува пряка връзка между участието на пазара на труда и размера на пенсиите; като има предвид при все това, че равнището на заетост не предоставя данни за продължителността и естеството на трудовата дейност и че следователно то е ограничено като източник на информация за размера на заплащането и пенсиите;

АГ.  като има предвид, че трудовият стаж има пряко отражение върху пенсионните доходи; като има предвид, че средният трудов стаж на жените е с 10 години по-къс в сравнение с мъжете и че разликата в пенсиите е двойно по-висока при жените с трудов стаж под 14 години (64%) в сравнение с жените с по-дълъг трудов стаж (32%);

АД.  като има предвид, че при жените има по-голяма вероятност те да прекъсват професионалната си кариера, да извършват нестандартна трудова дейност, да работят на непълно работно време (32% от жените в сравнение с 8,2% от мъжете) или безплатно, особено когато те предоставят грижи за деца и роднини и носят почти изключителна отговорност за полагането на грижи и домакинската работа поради продължаващото неравенство между половете или поради това, че работодателите например очакват от тях да поемат такива отговорности на по-късен етап от живота, като всичко това е в ущърб на техните пенсии;

АЕ.  като има предвид, че инвестирането в училищата, предучилищното образование, университетите и грижите за възрастни хора може да спомогне за постигането на по-добър баланс между професионалния и личния живот за жените и може да доведе в дългосрочен план не само до създаването на работни места, но също и до това жените да могат да намират висококачествена работа и да остават на пазара на труда по-дълго време, което в дългосрочен план ще окаже положително въздействие върху техните пенсии;

АЖ.  като има предвид, че неформалните грижи и доброволческите дейности са основни стълбове на нашето общество и че до голяма степен те се извършват от жени, като това е отразено в разликата в пенсиите между половете; като има предвид, че тези видове „невидим“ труд не са признати в достатъчна степен и не винаги са вземат под внимание, особено по отношение на пенсионните права;

АЗ.  като има предвид, че в ЕС все още съществува голяма разлика в заплащането на жените и мъжете и че през 2014 г. тя възлизаше на 16,3%, по-конкретно вследствие на дискриминацията и сегрегацията, които водят до прекомерно висок дял на жените в сектори, в които равнището на възнаграждението е по-ниско в сравнение със секторите, в които преобладават мъжете; като има предвид, че други фактори като прекъсването на трудовата дейност или работата на непълно работно време по принуда с цел съчетаване на професионалните и семейните задължения, стереотипните представи, подценяването на женския труд и различията в образователния ценз и професионалния опит също допринасят за разликата в заплащането на жените и мъжете;

АИ.  като има предвид, че политиките, насочени към увеличаване на равнището на качествена заетост за групите с по-висока степен на безработица, като жените, младите хора, лицата с увреждания, лицата на възраст над 55 години, трайно безработните лица и имигрантите, ще спомогнат за поддържане на устойчивостта на пенсионната система и за намаляване на степента на зависимост от държавните системи;

АЙ.  като има предвид, че целта на ЕС за постигане на подходяща социална закрила е заложена в член 151 от ДФЕС, и като има предвид, че поради това ЕС следва да окаже подкрепа на държавите посредством препоръки за подобряване на закрилата на възрастните хора, които поради възрастта или личните си обстоятелства имат право да получават пенсия;

АК.  като има предвид, че в член 4, параграф 1 от Европейската социална харта относно правото на равно заплащане се посочва, че „за да се осигури ефективното упражняване на правото на справедливо възнаграждение, договарящите се страни се задължават да признаят правото на работниците на възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и техните семейства прилично жизнено равнище“, и като има предвид, че в своите заключения от 5 декември 2014 г. Европейският комитет по социални права заявява, че „с цел да се гарантира прилично жизнено равнище по смисъла на член 4, параграф 1 от Хартата от 1961 г., възнаграждението следва да е над определения минимален праг, възлизащ на 60% от средната нетна заплата“;

АЛ.  като има предвид, че изглежда, че универсалните, основаващите се на пребиваването или с фиксирана ставка минимални пенсии, индексирани спрямо заплатите, са изключително благоприятни за равенството между половете, тъй като пълният размер на основната пенсия се изплаща независимо от предишното трудовоправно положение или семейните обстоятелства;

АМ.  като има предвид, че укрепването на връзката между пенсионните вноски и възнаграждението, успоредно с все по-голямата роля, която изпълняват вторият и третият стълб в организацията на пенсионните системи, пренасочва риска от появата на специфични за всеки пол фактори, допринасящи за разликата в пенсиите, към частните пенсионни фондове;

АН.  като има предвид, че реформите на пенсионните системи, предвидени в Бялата книга за пенсиите на Европейската комисия от 2012 г., така и не бяха подложени на предварителни и последващи оценки на въздействието им върху половете, и като има предвид, че това е доказателство за пропуските в политиките на Съюза по отношение на ефективното прилагане на равенството на половете във всички сфери;

АО.  като има предвид, че организацията на публичните системи за социална сигурност и пенсионните системи е от изключителната компетентност на държавите членки; като има предвид, че ЕС преди всичко разполага с правомощия да подкрепя държавите членки в областта на пенсионните схеми, по-специално по силата на член 153 от ДФЕС;

Общи бележки

1.  призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки с оглед на разработването на стратегия за премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените в Европейския съюз;

2.  счита, че тази стратегия следва да се стреми не само към преодоляване на равнище държави членки на въздействието на разликата в пенсиите, по-специално върху най-уязвимите групи, но също така и към предотвратяването ѝ в бъдеще чрез борба за изкореняване на причините за нея, например неравностойното положение на жените и мъжете на пазара на труда по отношение на заплащането, професионалното развитие и възможностите за работа на пълно работно време, както и сегрегацията на пазара на труда; във връзка с това насърчава междуправителствения диалог и обмена на най-добри практики между държавите членки;

3.  отбелязва, че равнището на безработицата при жените се подценява, тъй като много жени не са регистрирани като безработни, по-специално жените, които живеят в селски или отдалечени райони или които помагат в рамките на семейни дружества, както и много от жените, които се посвещават изцяло на домакинската работа и отглеждането на децата;

4.  подчертава, че е необходимо да се приложи многостранен подход, съчетаващ действия по линия на различни политики, насочени към подобряване на равенството между половете, за да бъде успешна тази стратегия, която трябва да подходи към пенсиите въз основа на целия житейски път, като се вземе под внимание целият трудов живот на лицата, както и като се положат усилия за преодоляване на различията между мъжете и жените по отношение на нивото на заетост, професионалното развитие и възможностите за плащане на пенсионни вноски, както и на различията, произтичащи от начина, по който са организирани системите за пенсионно осигуряване; призовава Комисията и държавите членки да предприемат последващи действия във връзка със заключенията на Съвета от 18 юни 2015 г. под надслов „Равни възможности за жените и мъжете по отношение на доходите: премахване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите“;

5.  подчертава, че принципът на субсидиарност трябва да се прилага строго също и в областта на пенсиите;

Оценка на разликата в пенсиите и повишаване на осведомеността с оглед на по-успешната борба срещу тази разлика

6.  призовава държавите членки и Комисията да продължат да изследват разликата в пенсиите между половете и да работят заедно с Евростат и Европейския институт за равенство между половете (EIGE) с оглед на разработването на официални и надеждни показатели за разликата в пенсиите на мъжете и жените, както и с оглед на идентифицирането на различните фактори, които я обуславят, с оглед на нейното проследяване и определянето на ясни цели за нейното намаляване, както и да докладват пред Европейския парламент; призовава държавите членки да предоставят на Евростат на годишна база статистически данни относно разликата в заплащането на жените и мъжете и разликата в пенсиите между половете, за да е възможно да се извършва оценка на тенденциите в целия ЕС и на начините за разрешаване на проблема;

7.  призовава Комисията да извърши цялостна оценка на въздействието на специфичните за всяка държава препоръки върху най-уязвимите групи, и по-специално върху жените, както и на препоръките от Бялата книга за пенсиите от 2012 г., насочени към отстраняване на причините за разликата в пенсиите на мъжете и жените, както и да създаде официален показател за разликата в пенсиите между половете и да извършва системен мониторинг; призовава за извършването на подходяща оценка на препоръките или предприетите до момента мерки и за мониторинг на въздействието им върху половете; призовава Комисията да подкрепи изготвянето на разбити по полов признак статистически данни и научни изследвания с оглед на подобряването на мониторинга и оценката на въздействието на пенсионните реформи върху просперитета и благосъстоянието на жените;

8.  насърчава държавите членки да поощряват действията за преодоляване на разликата в пенсиите между половете в рамките на своите социални политики, да повишават осведомеността на органите и лицата, компетентни да вземат решения в тази област, и да разработват програми, чиято цел е жените да бъдат по-добре информирани относно последиците от разликата в пенсиите и да разполагат с инструменти, чрез които да могат да разработят устойчиви и пригодени към специфичните си потребности стратегии за финансиране на своите пенсии, както и да бъдат по-добре информирани за достъпа на жените до пенсии по втория и третия стълб, по-специално в сектори с преобладаваща женска заетост, където участието в подобни пенсионни схеми може да бъде по-ниско; призовава Комисията и държавите членки да разширяват и допълнително да повишават обществената осведоменост, свързана с равното заплащане, разликата в пенсиите, както и с пряката и непряката дискриминация на жените на работното място;

9.  отново изтъква необходимостта от ясни хармонизирани определения, за да се улесни сравнението на равнище ЕС на термини като „разлика в заплащането на жените и мъжете“ и „разлика в пенсиите на мъжете и жените“;

10.  призовава държавите членки и институциите на Европейския съюз да насърчават изследванията на въздействието на разликата между половете върху пенсиите и икономическата независимост на жените, като се вземат предвид проблеми като застаряването на населението, различията между половете по отношение на здравословното състояние и продължителността на живота, промяната на семейните структури и увеличаването на броя на едночленните домакинства, както и различията между личните обстоятелства на жените; призовава ги също да разработят евентуални стратегии за елиминиране на разликата в пенсиите между половете;

11.  призовава държавите членки незабавно да изплащат обезщетенията по прекъсване или приключване на трудовите правоотношения веднага щом започне пенсионният период, за да се предотвратят ситуации на икономически затруднения, да се намалят последващите разходи във връзка с авансите по кредитите и да се ограничи зависимостта на жените от мъжете;

Намаляване на неравенството по отношение на възможностите за пенсионно осигуряване

12.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че законодателството на ЕС относно пряката и непряката дискриминация, основана на пола, се прилага правилно, а постигнатият напредък се наблюдава систематично, като в случай на неспазване се образуват производства за установяване на неизпълнение на задължения, и че евентуално то се преразглежда с цел да се гарантира, че мъжете и жените в еднаква степен могат да плащат пенсионни вноски;

13.  категорично осъжда различията в заплащането на мъжете и жените и техния „необясним“ компонент, произтичащ от дискриминацията на работното място, и отново отправя призив Директива 2006/54/ЕО, която беше ясно и правилно транспонирана само в две държави членки, да бъде преразгледана, за да се гарантира по-равноправно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и заплащането, като се прилага принципът на равно заплащане за равен труд между жените и мъжете, който се гарантира от Договора още от самото основаване на ЕИО;

14.  настоятелно призовава държавите членки, работодателите и професионалните съюзи да разработят и да въведат приложими, специфични инструменти за оценка на работните места, с цел да се определи трудът с равна стойност и по този начин да се гарантира равното заплащане на жените и мъжете и съответно в бъдещ план – равните им пенсии; насърчава предприятията да провеждат ежегодни одити относно равното заплащане, да публикуват данните при максимална прозрачност и да намаляват разликата в заплащането на жените и мъжете;

15.  призовава Комисията и държавите членки да полагат усилия за разрешаване на проблема с хоризонталната и вертикалната сегрегация на пазара на труда чрез премахване на неравенството между половете и дискриминацията в областта на трудовата заетост и чрез насърчаване, по-специално в рамките на образованието и чрез повишаване на осведомеността, на момичетата и жените да се насочват към обучение, работа и професионално развитие в иновативни сектори, които се разрастват и които понастоящем са доминирани от мъжете в резултат на запазването на стереотипните представи;

16.  призовава Комисията и държавите членки да предлагат по-съществени стимули на жените да участват по-дълго и с по-кратки прекъсвания на пазара на труда, за да се засили икономическата им независимост сега и в бъдеще;

17.  припомня, че е важно, в контекста на нарастващото прехвърляне на отговорността за пенсиите от държавните пенсионни системи към схемите за частно пенсионно осигуряване, да се гарантира, че достъпът до финансовите услуги, обхванати от Директива 2004/113/ЕО, е недискриминационен и се основава на независещи от пола актюерски критерии; отбелязва, че прилагането на правилото за независещи от пола критерии ще спомогне за намаляване на разликата в пенсиите между половете; призовава държавите членки и Комисията да увеличат прозрачността, достъпа до информация и сигурността за членовете и бенефициентите на схемите за професионално пенсионно осигуряване, като вземат предвид принципите на ЕС за недискриминация и равенство между половете;

18.  отбелязва, че професионалните пенсионни схеми все по-често се прилагат в съответствие със застрахователни принципи, а това може да породи множество пропуски по отношение на социалната закрила[16]; подчертава, че Съдът на ЕС е изяснил, че схемите за професионално пенсионно осигуряване трябва да се считат за заплащане и че следователно принципът на равно третиране се прилага и за тези схеми;

19.  призовава държавите членки да обърнат специално внимание на жените мигранти, които често пъти не са придобили пенсионни права в своята държава на произход и поради това са лишени от икономическа независимост, особено в случай на развод;

Намаляване на неравенството в професионалното развитие на жените и мъжете

20.  призовава Комисията своевременно да изпълни ангажиментите, поети от нея в рамките на пътната карта и стратегическия ангажимент, с цел всички лица да могат да постигнат по-добро равновесие между професионалния и личния си живот, включително работещите родители, и да представи амбициозен и всеобхватен пакет от законодателни и незаконодателни мерки като част от своята работна програма за 2017 г.;

21.  настоятелно призовава държавите членки да спазват и прилагат законодателството в областта на правата, свързани с майчинството, така че жените да не бъдат поставяни в неизгодно положение по отношение на пенсиите поради това, че са били майки по време на своя трудов живот;

22.  призовава държавите членки да разгледат идеята работниците и служителите да получат възможността да договарят доброволни и гъвкави схеми на работа, включително „интелигентната работа“, в съответствие с националната практика и независимо от възрастта на децата или семейното положение, като по този начин се предостави възможност на жените и мъжете да постигнат по-добро равновесие между професионалния и личния си живот, без да трябва да отдават предпочитание на единия пред другия, когато поемат задължения, свързани с полагане на грижи;

23.  насърчава държавите членки, въз основа на обмена на добри практики, да въведат в полза както на жените, така и на мъжете, „кредити за полагане на грижи“, които да компенсират прекъсванията на трудовата заетост с цел предоставяне на неформални грижи за членове на семейството и периодите на официални отпуски за полагане на грижи, например отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск, и да вземат предвид тези кредити с оглед на справедливото изчисляване на пенсионните права; счита, че тези кредити следва да се отпускат за кратък, фиксиран период, с цел да не се задълбочат допълнително стереотипите и неравенството;

24.  призовава държавите членки да разработят стратегии за признаване на значението на неформалните грижи за членове на семейството и други лица, нуждаещи се от грижи, и на доброволческите дейности и тяхното справедливо споделяне между жените и мъжете, като липсата на такова справедливо споделяне е потенциална причина за прекъсване на кариерата и за несигурните условия на труд за жените, които на свой ред застрашават техните пенсионни права; в този контекст подчертава значението на стимулите за мъжете да се възползват от правото си на родителски отпуск и отпуск по бащинство;

25.  призовава държавите членки да предоставят възможност за връщане на работника или служителя на работа след отпуск по майчинство или родителски отпуск при същите условия на труд;

26.  изтъква, че не може да бъде постигнато подходящо равновесие между професионалния и личния живот за мъжете и жените, ако не са налице местни, висококачествени и достъпни услуги за полагане на грижи за деца, възрастни хора и зависими лица, и ако не се насърчава равното поделяне на отговорностите, разходите и грижите; призовава държавите членки да увеличат инвестициите в услуги за деца, подчертава необходимостта от осигуряването на детски заведения на цялата територия на селските райони и настоятелно призовава Комисията да подкрепя държавите членки, включително чрез предоставянето на финансиране от ЕС, при създаването на такива заведения под форма, която да е достъпна за всички; призовава държавите членки не само да изпълнят целите от Барселона във възможно най-кратки срокове и не по-късно от 2020 г., но също така да определят подобни цели за услугите за дългосрочни грижи, като в същото време предлагат на семействата, които предпочитат различен модел на полагане на грижи за деца, свобода на избор; поздравява онези държави членки, които вече са изпълнили двата набора от цели;

Въздействие на пенсионните системи върху разликата в пенсиите

27.  призовава държавите членки да извършат оценка, въз основа на точни и сравними данни, на въздействието на своите пенсионни системи върху разликата в пенсиите и на факторите, които допринасят за нея, с оглед на борбата с дискриминацията и създаването на прозрачност в пенсионните системи на държавите членки;

28.  подчертава, че с оглед на устойчивостта на пенсионните системи е необходимо да се отчитат предизвикателствата, свързани с демографските промени, застаряването на населението, раждаемостта и съотношението между икономически активните лица и лицата в пенсионна възраст; припомня, че положението на последните е тясно обвързано с годините трудов стаж и платените осигуровки;

29.  призовава държавите членки спешно да извършат необходимите структурни промени на пенсионните системи, за да се гарантира устойчива социална сигурност с оглед на удължаването на продължителността на живота в ЕС;

30.  призовава Комисията и държавите членки да проучат по по-задълбочен начин какво би било въздействието върху разликата в пенсиите, ако се премине от държавните системи за задължително пенсионно осигуряване към по-гъвкавите механизми на професионалните и частните пенсионни системи по отношение на пенсионните вноски във връзка с изчисляването на продължителността на пенсионното осигуряване и с условията за постепенно напускане на пазара на труда;

31.  посочва, че преходът към многостълбова пенсионна система създава допълнително неравенство между половете по отношение на пенсиите[17]; настоява, че първият от трите пенсионни стълба трябва да остане в центъра на пенсионните системи на държавите членки и трябва да се насърчава и благоприятства с цел да се подпомогне премахването на неравенството в областта на пенсиите, по-специално ако то се основава на пола; настоява също така, че частните пенсионни схеми следва да се запазят като доброволна възможност; отбелязва, че разликата в пенсиите между половете е най-незначителна в рамките на първия стълб и че е доказано, че схемите по този стълб са най-приобщаващи, най-справедливи по отношение на преразпределянето и дори са най-разходоефективният начин за борба с бедността в напреднала възраст; призовава Комисията и държавите членки да укрепят държавните пенсионни системи за сметка на другите системи, които биха могли да увеличат разликата в пенсиите между половете;

32.  призовава държавите членки да премахнат от своите пенсионни системи и от провежданите реформи елементите, които засилват липсата на равновесие по отношение на пенсиите (по-конкретно дисбалансите между половете, например съществуващата разлика в пенсиите на мъжете и жените), като вземат под внимание въздействието на всякакви бъдещи пенсионни реформи върху равенството между половете, както и да приложат мерки за изкореняване на тази дискриминация; подчертава, че всички промени на политиката в областта на пенсиите следва да се измерват спрямо въздействието им върху неравнопоставеността на половете и да бъдат съпроводени от специфичен анализ, в който да се сравнява въздействието на предложените промени върху жените и върху мъжете, като този подход следва да се интегрира в процесите на планиране, разработване, прилагане и оценка на публичната политика;

33.  призовава Комисията да насърчава обмена на добри практики с оглед на определянето едновременно на най-ефективните корективни механизми и на механизмите за борба срещу факторите, допринасящи за разликата в пенсиите;

34.  призовава Комисията и държавите членки да въведат независещи от пола пожизнени ставки в пенсионните схеми и т.нар. кредити за полагане на грижи, включително за производните обезщетения, така че жените да могат да получават равни пенсионни анюитети при равни вноски, дори да се очаква да живеят по-дълго в сравнение с мъжете, и да гарантират, че продължителността на живота на жените не се използва като претекст за дискриминация, по-специално при изчисляването на пенсиите;

35.  подчертава важната роля на наследствените пенсии по отношение на закрилата и предпазването на голям брой възрастни жени от по-високия риск от бедност и социално изключване, пред който са изправени, в сравнение с възрастните мъже; призовава държавите членки да реформират, когато е необходимо, своите системи за наследствени пенсии и т.нар. „вдовишки“ пенсии, с цел да не бъдат ощетявани неомъжените жени; призовава държавите членки да проучат, с подкрепата на Комисията, въздействието на различните системи, предоставящи наследствена пенсия, с оглед на високия процент на разводите, случаите на бедност сред неженените двойки и социалното изключване на възрастните жени и да обмислят възможността да предвидят правни инструменти за гарантиране на споделени пенсионни права в случай на развод;

36.  изтъква факта, че всички хора имат право на всеобщо достъпна държавна пенсия, и припомня член 25 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в който е посочено правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот, и член 34, в който се признава правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, увреждане, зависимост от дългосрочни грижи, старост или загуба на работа; изтъква значението на държавните системи за социална сигурност, които се финансират чрез вноски, като важен компонент за осигуряване на достатъчен размер на пенсиите;

37.  припомня, че достойните пенсионни доходи са от съществено значение за борбата с бедността сред възрастните хора; призовава държавите членки да гарантират, че работещите на непълно работно време, работниците и служителите, които са с нередовна заетост или които помагат на брачните си партньори, и работниците и служителите, които са прекъсвали своя трудов стаж или които за известен период от време са били заети за по-малко на брой работни часове, имат право на достъп до подходяща пенсионна схема, без да бъдат подлагани на каквато и да е било форма на дискриминация;

38.  отправя искане към държавите членки да премахнат пречките за достъп до подходяща пенсия – например увеличаването на минималния брой години осигурителен стаж, който е необходим, за да може дадено лице да получава пенсия, или обвързването на пенсионните обезщетения с акумулираните вноски в течение на целия живот – които възпрепятстват лицата, прекъсвали трудовата си дейност (по-голямата част от които са жени);

39.  призовава държавите членки, когато не са изпълнени условията за отпускане на задължителна пенсия за осигурителен стаж и възраст, да предоставят адекватна публична минимална пенсия, която да е независима от предишния трудов живот на бенефициента, и да гарантират, че периодите на официалните отпуски, ползвани от лица за полагане на грижи за членове на семейството, се включват при изчисляването на пенсионните права на тези лица; подчертава, че е важно да се премине по-скоро към индивидуални, отколкото към производни пенсионни права и социални придобивки, за да се избегнат ситуации на зависимост в семейството; настоятелно призовава държавите членки да заменят моделите на домакинството като единица и съответните права на социална сигурност, за да се гарантират индивидуалните права и да се противостои на положението на зависимост от партньор или от държавата; посочва обаче, че е необходимо да има подходящо съотношение между държавната минимална пенсия и средната пенсия, свързана с трудовия стаж; призовава Комисията да извърши анализ по същество на най-добрите практики с оглед на подпомагането на държавите членки при изчисляването на подобни минимални пенсии;

40.  изразява дълбока загриженост, че замразяването и намаляването на пенсиите в някои държави членки се отразяват най-неблагоприятно на хората с по-кратък стаж и на лицата, прекъсвали трудовата си дейност, както и на лицата с по-ниско ниво на заплащане; изразява съжаление, че това се отразява неблагоприятно в повечето случаи върху жените; подчертава, че тези мерки доведоха до непряка дискриминация при упражняването на правата в сферата на социалната сигурност; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че както на мъжете, така и на жените се дава възможността да достигнат пълен осигурителен стаж, и също така да гарантират правото на всички хора на пълна пенсия с оглед на премахването на разликата в пенсиите на мъжете и жените чрез борба с основаната на пола дискриминация по отношение на заетостта, адаптиране на образованието и планирането на професионалното развитие, подобряване на равновесието между професионалния и личния живот и увеличаване на инвестициите в грижите за деца и възрастни хора; счита, че са от значение също така и въвеждането на строги разпоредби относно здравословните и безопасни условия на труд на работното място, които да отчитат свързаните с пола професионални и психосоциални рискове, инвестирането в публични служби по заетостта, които да могат да насочват жените от всички възрасти при търсенето на работа, и въвеждането на гъвкави правила за прехода от трудова заетост към пенсиониране;

41.  припомня, че в своя Общ коментар № 16 от 2005 г. относно равните права на мъжете и жените при ползването на всички икономически, социални и културни права Комитетът по икономически, социални и културни права на ООН определи изискванията на член 3 във връзка с член 9 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, включително изискването задължителната възраст за пенсиониране да е една и съща за мъжете и за жените, като се гарантира, че жените получават същите обезщетения, били те от държавни или от частни пенсионни схеми;

42.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]  11 август 2005 г., E/C.12/2005
• [2]  4 февруари 2008 г., E/C.12/GC/19
• [3]  XX-3/def/GRC/4/1/EN
• [4]  OВ L 6, 10.1.1979 г, стр. 24.
• [5]  OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
• [6]  OВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.
• [7]  ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
• [8]  ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 9.
• [9]  ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 60.
• [10]  OВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 75.
• [11]  Приети текстове, P7_TA(2013)0073.
• [12]  Приети текстове, P8_TA(2015)0050.
• [13]  Приети текстове, P8_TA(2015)0218.
• [14]  Приети текстове, P8_TA(2015)0351.
• [15]  Приети текстове, P8_TA(2016)0338.
• [16]  http://ec.europa.eu/justice/gender-equality/files/conference_sept_2011/dgjustice_oldagepensionspublication3march2011_en.pdf.
• [17]  Европейски парламент, Тематичен отдел „В“ (С от латинската азбука) по граждански права и конституционни въпроси (Ludovici: 2016): „The gender pension gap: differences between mothers and women without children“ („Разликата в пенсиите между половете: разликите между майките и жените без деца“), http://www.europarl.europa.eu/supporting-analyses.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Разликата в пенсиите между половете е една от многобройните форми на неравенство между жените и мъжете. Тази разлика, която съгласно определението представлява разликата между средните доходи (преди облагането им с данъци и такси), получавани от жените под формата на пенсия, в сравнение със съответните доходи на мъжете, през 2012 г. възлизаше на 38% за възрастовата група от 65 години нагоре, а това е неприемливо.

Предизвикателството е да се постигне истинско равенство между половете, но също така да се предотвратяват ситуациите на бедност и уязвимост, в които е по-вероятно да се озоват жени с ниски пенсии.

Докладчикът съответно счита, че тъй като разликата в пенсиите се влияе от множество променливи, с оглед на противодействието срещу нея е необходимо да се приложи цялостна и последователна стратегия. Въпреки че въздействието на тези различни променливи върху крайния резултат понастоящем не може да се изчисли достатъчно добре поради липсата на точни и надеждни данни, има основания да се счете, че разликата в пенсиите на мъжете и жените отразява множество видове неравенство, с които жените се сблъскват през целия си живот и в рамките на цялата си трудова дейност.

В Европейския съюз все още съществува разлика в заплащането на мъжете и жените. Основните причини за тази разлика, която през 2014 г. възлизаше на 16,3%, са дискриминацията, сегрегацията и прекъсванията на трудовата дейност. Социалното, гражданското и/или семейното положение също се отразява върху разликата в пенсиите, като в това отношение вдовиците са в по-уязвима позиция. Освен това между разликата в пенсиите и броя на децата съществува положителна корелация: жените, които играят водеща роля в отглеждането на децата в рамките на своето домакинство, са принудени да прекъсват професионалната си кариера неколкократно и в много случаи да избират работа на непълно работно време. Например при жените с трудов стаж под 14 години се наблюдава двойно по-голяма разлика в пенсиите спрямо мъжете (64%), отколкото при жените с по-дълъг трудов стаж (при които разликата е 32%). Всички тези фактори оказват негативно влияние върху пенсиите на жените и поради това е необходимо да се води борба срещу тях.

Съответно докладчикът отправя редица препоръки, при чието прилагане следва да се съблюдава разделението на правомощията между Съюза и неговите държави членки съгласно принципа на субсидиарност. В по-общ план докладчикът насърчава сътрудничеството и обмена на добри практики между държавите членки.

Измерване на разликата в пенсиите и повишаване на осведомеността с оглед на по-успешната борба срещу нея

От първостепенно значение е да се разработят статистически инструменти с цел идентифициране на различните фактори, водещи до увеличаване на разликата в пенсиите. За да се опознае по-добре това явление, е необходимо да се положат действителни усилия. Тези инструменти ще предоставят възможност на различните участници и на първо място на Европейската комисия да се запознаят по-задълбочено с проблемите и ще помогнат на държавите членки да отразят тези констатации в своите социални политики и да повишат осведомеността на заинтересованите страни, компетентни да вземат решения в тази област.

Намаляване на неравенството по отношение на възможностите за пенсионно осигуряване

Първоначално действията следва да бъдат насочени към възможностите за пенсионно осигуряване. Тъй като повечето пенсионни системи се базират на натрупване на пенсионни права въз основа на доходите в рамките на целия трудов стаж, неравенството в тази област би могло да се отрази върху размера на пенсионните доходи.

Във връзка с това докладчикът припомня, че вече съществуват редица законодателни инструменти и че е необходимо да се осигури ефективното им прилагане чрез идентифициране на пропуските в съществуващите разпоредби за прилагане и при необходимост да се предвидят промени в нормативната уредба в тези области.

Намаляване на неравенството в професионалното развитие на мъжете и жените

Следва също да се гарантира, че професионалното развитие на жените е възпрепятствано в по-малка степен вследствие на прекомерно големия дял от работата и семейните отговорности, които те поемат в рамките на домакинството.

В съответствие с резолюцията, приета на 13 септември 2016 г., относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот, докладчикът призовава Комисията да изпълни своите задължения в съответствие с пътната карта и стратегическия ангажимент.

Въздействие на пенсионните системи върху разликата в пенсиите на мъжете и жените

Докладчикът също така приканва държавите членки да разгледат въздействието на структурата на своите пенсионни системи върху разликата в пенсиите на мъжете и жените и да въведат механизми с оглед на преодоляването, по-конкретно в полза на най-уязвимите лица, на различните видове неравенство, които могат да доведат до разлика в пенсиите.

И накрая, докладчикът призовава Комисията да проучи въздействието върху разликата в пенсиите на мъжете и жените на евентуалното въвеждане в рамките на пенсионните системи на по-гъвкави механизми за изплащане на вноски и за определяне на правата и пенсионните доходи, било то във връзка с изчисляването на продължителността на пенсионното осигуряване или с условията за постепенно напускане на пазара на труда.

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

съобразно член 52а, параграф 4 от Правилника за дейността на Европейския парламент

Беатрикс фон Щорх

Социалното управление на ценности и норми и намесата на ЕС в основни въпроси на семейния живот се утвърждават с настоящия доклад. При това ЕС не разполага с компетентност за националната политика в областта на пенсиите. Това е отразено дори и в съображенията.

И тук отново става въпрос за парламентарно боричкане. Липсват общо обвързващи показатели за разлики в пенсиите между половете. И това е написано в настоящия доклад.

ЕС не дава свобода на избор на майките и бащите. ЕС се интересува само от това да приложи целите от Барселона за държавно възпитание на децата. Свободата на избор за семействата, които предпочитат друг възпитателен модел, не се допуска съзнателно от Съюза.

Семейството е източник на социална стабилност и се признава като основен стълб на цялото общество. При все това жените и майките, също толкова, колкото мъжете и бащите, които чрез възпитанието и обгрижването на своите деца работят и за бъдещето на обществото, не получават признание за това.

Действителният скандал не се състои във възможна разлика в заплащането или разлика в пенсиите между половете, а в непризнаването на положения в еднаква степен от жените и мъжете труд, свързан с домакинска работа, отглеждане на деца, полагане на грижи и грижи за семейството, както и липсата на възможности за съвместяване и свобода на избор между семейния и професионалния живот, което засяга в еднаква степен и жените, и мъжете. Това трябва да се регулира от социалните партньори в държавите членки.

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (9.12.2016)

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете

относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените
(2016/2061(INI))

Докладчик по становище (*): Таня Гонсалес Пеняс

(*)  Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид членове 22 и 25 от Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Общия коментар № 16 на Комитета по икономически, социални и културни права (КИСКП) на ООН: „Равните права на мъжете и жените при ползването на всички икономически, социални и културни права“ (член 3 от Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), 11 август 2005 г., E/C.12/2005/, и Общия коментар № 19 на Комитета по икономически, социални и културни права (КИСКП) на ООН: „Правото на социална сигурност“ (член 9 от МПИСКП), 4 февруари 2008 г., E/C.12/GC/19,

–  като взе предвид член 4, параграфи 2 и 3 и членове 12, 20 и 23 от Европейската социална харта,

–  като взе предвид заключенията на Европейския комитет за социални права от 5 декември 2014 г. (XX-3/def/GRC/4/1/EN),

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), в които е залегнал основният принцип на равенството между жените и мъжете,

–  като взе предвид член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в които е залегнал принципът за равенство между мъжете и жените,

–  като взе предвид членове 151 и 153 от ДФЕС,

–  като взе предвид заключенията, приети през юни 2015 г. от Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO), със заглавие „Равни възможности за жените и мъжете по отношение на доходите: премахване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите“,

–  като взе предвид член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011 – 2020 г.), приет от Съвета на 7 март 2011 г.,

–  като взе предвид Стратегическия ангажимент за постигане на равенство между половете за периода 2016 – 2019 г. и по-специално цел 3.2 от него,

–  като взе предвид своето проучване „The gender pension gap: differences between mothers and women without children“ („Неравенство между половете по отношение на пенсиите: разлики между майките и жените без деца“) от 2016 г. и проучването на Европейската комисия „The Gender Gap in Pensions in the EU“ („Разлики в размера на пенсиите на мъжете и жените в ЕС“) от 2013 г.,

–  като взе предвид член 3 и член 9 от МПИСКП,

А.  като има предвид, че разликата в пенсиите на мъжете и жените в ЕС се оценява на 39% през 2014 г. и че тя варира значително между отделните държави членки – от 3,7% в Естония до 48,8% в Кипър; като има предвид, че процентът на по-възрастните жени, застрашени от бедност и социално изключване, през 2014 г. е 20,2% в сравнение с 14,6% при мъжете, както и че до 2050 г. делът на хората над 75-годишна възраст, застрашени от бедност, може да достигне 30% в по-голямата част от държавите членки; като има предвид, че през 2015 г. жените продължаваха да получават средно с 16 % по-малко възнаграждение на час в сравнение с мъжете за същия труд; като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете често води до това жените да получават по-ниски пенсии от мъжете, което увеличава вероятността жените да изпаднат в бедност след пенсионирането си; като има предвид, че домакинства, в които глава на семейството е самотен родител, са особено уязвими, тъй като те представляват 10% от всички домакинства с деца на издръжка, и че 50% от тези домакинства са застрашени от бедност и социално изключване – два пъти повече от процента за населението като цяло;

Б.  като има предвид, че съществуват големи разлики между държавите членки по отношение на процента от населението, получаващо пенсия – за 2012 г. те са между 11% в Кипър и 25% в Белгия, и като има предвид, че в държави като Испания, Ирландия или Малта едва до 10% от жените получават пенсия;

В.  като има предвид, че съкращаването на средства и замразяването на пенсиите увеличават риска от бедност сред хората в напреднала възраст, особено сред жените; като има предвид, че процентът на по-възрастните жени, застрашени от бедност и социално изключване, през 2014 г. е 20,2% в сравнение с 14,6% при мъжете, както и че до 2050 г. делът на хората над 75-годишна възраст, застрашени от бедност, може да достигне 30% в по-голямата част от държавите членки;

Г.  като има предвид, че хората над 65 години разполагат с доход в размер около 94% от средния за цялото население, но все още около 22% от жените на възраст над 65 г. живеят под прага на риска от бедност;

Д.  като има предвид, че понастоящем достъпът до достойна пенсия е обусловен от множество фактори като, наред с другото, доходите през целия живот, вида на договора за работа, временния характер на заетостта, сегрегацията на пазара на труда, включването на пазара на труда и достъпа до него, прекъсванията на трудовата дейност с цел полагане на грижи и продължителността на живота, и като има предвид, че тези фактори засягат по-сериозно жените, отколкото мъжете;

Е.  като има предвид, че свързването на пенсиите по-скоро с индивидуалните, отколкото с производните права може да спомогне да се гарантира икономическата независимост на всички хора, да се намалят възпиращите фактори за включване в официална трудова дейност и да се сведат до минимум свързаните с пола стереотипи;

Ж.  като има предвид, че със системата за трупане на осигурителен стаж за полагане на грижи за деца или членове на семейството при жените и мъжете може да се спомогне за избягване на неблагоприятното отражение върху пенсията на периодите на прекъсване на трудовата дейност по повод на полагане на грижи, обучение или безработица, и като има предвид, че е желателно подобни схеми да се увеличат или засилят във всички държави членки;

З.  като има предвид, че системата за трупане на осигурителен стаж, прилагана за всички форми на заетост, може да помогне на всички работещи – от служителите до самостоятелно заетите лица;

И.  като има предвид, че универсалните, основаващите се на пребиваването или с фиксирана ставка минимални пенсии, индексирани към заплатите, изглежда, че са изключително благоприятни за равенството между половете, тъй като пълният размер на основната пенсия се изплаща независимо от предишното трудовоправно положение и семейните условия;

Й.  като има предвид, че много хора с временни договори за работа, главно жени (32% спрямо 8,2% при мъжете), може да са сключили такъв договор не по свой избор или по причини, свързани със съчетаването на трудовия и семейния живот и с полагането на грижи, и като има предвид, че в много случаи резултатът е по-малка пенсия;

К.   като има предвид, че несигурността и сегрегацията на пазара на труда са пречки за постигането на целта за равенство и социална солидарност сред хората в напреднала възраст;

Л.  като има предвид, че високите равнища на безработица принудиха много семейства да разчитат на един-единствен семеен доход, като в много случаи пенсията на възрастните хора, главно бабите, е единствената издръжка за три поколения;

М.  като има предвид, че политиките, насочени към увеличаване на равнището на качествена заетост за групите с по-висока степен на безработица, като жените, младите хора, лицата с увреждания, лицата на възраст над 55 години, трайно безработните лица и имигрантите, ще спомогнат за поддържане на устойчивостта на пенсионната система и за намаляване на степента на зависимост от държавните системи;

Н.  като има предвид, че нарастващата лична отговорност по отношение на избора, свързан с вложения, водещ до различни рискове, също така означава, че отделните лица трябва да бъдат ясно информирани за наличните възможности и свързаните с тях рискове; като има предвид, че кризата доказа, че частните пенсионни фондове зависят от развитието на финансовите пазари, което в много случаи поставя в риск пенсиите на възрастните хора, понякога слабо информирани за последиците от сключването на договор с въпросните фондове; като има предвид, че както жените, така и мъжете, но по-специално жените, трябва да бъдат подпомагани да подобряват равнището си на финансова грамотност безплатно, за да могат да вземат информирани решения по един все по-сложен въпрос;

О.  като има предвид, че реформите в пенсионните системи, включени в Бялата книга за пенсиите на Европейската комисия от 2012 г., така и не бяха подложени на предварителни и последващи оценки на въздействието върху половете във връзка с пенсиите; и като има предвид, че това е доказателство за пропуските в политиките на Съюза при ефективното прилагане на равенството на половете във всички сфери;

П.  като има предвид, че профсъюзите и колективното договаряне могат да изпълняват жизненоважна роля в осигуряването на защита на правата на възрастните хора;

Р.  като има предвид, че осигуряването на повече инвестиции в универсално обществено здравеопазване, обществена мрежа от социални услуги и инфраструктура за качествени грижи за зависими лица би спомогнало да се гарантира упражняването на правото на достойни старини;

С.  като има предвид, че в член 4, параграф 1 от Европейската социална харта относно правото на равно заплащане се посочва, че „за да се осигури ефективното упражняване на правото на справедливо възнаграждение, договарящите се страни се задължават да признаят правото на работниците на възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и техните семейства прилично жизнено равнище“; и като има предвид, че в своите заключения от 5 декември 2014 г. (XX-3/def/GRC/4/1/EN) Европейският комитет за социални права заявява, че „с цел да се гарантира прилично жизнено равнище по смисъла на член 4, параграф 1 от Хартата от 1961 г., възнаграждението следва да е над определения минимален праг, възлизащ на 60% от средната нетна заплата“;

Т.  като има предвид, че целта на ЕС за постигане на подходяща социална закрила е залегнала в член 151 от ДФЕС, и като има предвид, че поради това ЕС следва да окаже подкрепа на държавите посредством препоръки за подобряване на защитата на възрастните хора, които поради възрастта или личното си положение имат право да получават пенсия;

У.  като има предвид, че с последните реформи на пенсионните системи в държавите членки беше увеличена възрастта за пенсиониране, бяха намалени нивата на индексиране за актуализирането на схемите, бяха повишени осигурителните аспекти, като продължителността и непрекъснатостта на периодите на плащане на вноски за правото на обезщетения, беше насърчена ролята на частните пенсионни системи, както и се способства да се увеличи разликата между половете по отношение на пенсиите;

Ф.  като има предвид, че разликите в равнищата на заетост и заплащане на жените и мъжете, както и произтичащите от тях разлики в пенсиите, прекалено високият дял на жените сред работещите при несигурни условия на труд[1] и непълното работно време не по собствен избор, както и прекъсванията в професионалното развитие на жените поради грижи за деца или други зависими от тях лица допринасят за ситуация, при която жените са особено силно засегнати или са изложени на риск от бедност;

Х.  като има предвид, че Европейският съюз преди всичко разполага с правомощия да подкрепя държавите членки в областта на пенсионните схеми, по-специално по силата на член 153 от ДФЕС;

1.  подчертава, че равенството между половете трябва да бъде гарантирано във всички области; подчертава, че повишаването на равнището на заетост на жените е основно условие за премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените, която е резултат от натрупаните неблагоприятни условия, с които жените са се сблъсквали на пазара на труда през целия си живот; в това отношение също така признава, че от ключово значение за предотвратяване и смекчаване на разликата в пенсиите на мъжете и жените е достъпът на жените до пазара на труда и качествена заетост, осигуряването на подкрепа за напредък в кариерата, по-доброто равновесие между професионалния и личния живот както за мъжете, така и за жените и преодоляването на половата сегрегация в областта на образованието и заетостта; освен това отчита, че в днешно време повече и по-добре образовани млади жени навлизат на пазара на труда;

2.  припомня важната роля на социалните партньори по отношение на въпросите, свързани с минималната заплата, при спазване на принципа на субсидиарност; подчертава важната роля на профсъюзите и колективното договаряне, за да се гарантира, че възрастните хора имат достъп до публични пенсии в съответствие с принципите за солидарност между поколенията и равенство между мъжете и жените; посочва значението на това надлежно да се отчитат становищата на социалните партньори при вземането на политически решения за промяна на основни правни аспекти на условията, които трябва да бъдат спазени за получаването на право на пенсия; призовава ЕС и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и организациите за равенство между половете, да определят и да прилагат политики за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете; препоръчва на държавите членки да обмислят извършването на редовно картографиране на разпределението на заплатите като допълнение към тези усилия;

3.  изразява съжаление, че разликата в пенсиите на мъжете и жените в ЕС възлиза на 39%, което е повече от два пъти в сравнение с разликата в заплащането на жените и мъжете от 16%, и отразява последиците за цял живот и въздействието на неравенството на пазара на труда върху правата на жените, както и различията в професионалното развитие и отговорността за полагането на грижи; припомня, че в съответствие с член 157 от ДФЕС „всяка държава членка осигурява прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност“ и че прилагането и насърчаването на този принцип е от ключово значение за намаляването на разликите в заплащането и пенсиите на мъжете и жените и за премахване на риска от бедност; призовава държавите членки и Комисията да предприемат действия за борба с всички форми на множествена дискриминация на полова основа, за да се гарантира прилагането на принципа на недискриминация и равенство на пазара на труда и при достъпа до заетост, и по-конкретно да приемат мерки за социална закрила, за да се гарантира, че правата на жените на заплащане и социална сигурност, включително пенсии, са в съответствие с принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност; призовава държавите членки да въведат подходящи мерки за ограничаване на нарушенията на принципа на равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност; счита, че равенството между половете чрез увеличаване на социалното и икономическото благосъстояние е от полза не само за жените, но и за обществото като цяло;

4.  изразява съжаление, че в много държави членки има недостиг на налични, икономически достъпни и качествени грижи за деца и дългосрочни грижи и че много жени трябва да работят на намалено работно време, за да полагат грижи за деца, лица с увреждания и други зависими от тях лица; подчертава необходимостта да се гарантира, че жените и мъжете получават едни и същи доходи и полагат сходни грижи чрез премахване на неравенствата между половете по отношение на платения и неплатения труд, както и да се насърчи равноправното споделяне на отговорности, разходи и грижи; посочва в това отношение необходимостта да се гарантира универсален достъп до качествени (социални) услуги от общ интерес, както и да се представят конкретни предложения, които да допринесат за по-доброто съчетаване на професионалния и личния живот;

5.  подчертава факта, че разликата в пенсиите на мъжете и жените е комплексно явление, което надхвърля структурите на пенсионните системи; подчертава, че неадекватното прилагане от страна на държавите членки на целите от Барселона по отношение на детските заведения сериозно намалява възможностите за жените да реализират изцяло своя потенциал за заетост и така води до неравнопоставеност в пенсионната сфера; призовава Комисията и държавите членки да изпълнят целите от Барселона в срок до 2020 г. и да направят това по ефективен начин, да подкрепят рамката от 2014 г. за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст и да оказват въздействие върху основните причини за разликата в пенсиите на мъжете и жените, като предоставят подкрепа, позволяваща на жените да бъдат активни на пазара на труда, да увеличават инвестициите в достъпни качествени грижи на приемливи цени за деца, възрастни хора и зависими лица, както и да включат периодите на полагане на грижи при изчисляването на правата на социална закрила;

6.  отбелязва, че политиките в областта на пенсиите се комбинират с адекватни политики по заетостта и политики за активен живот на възрастните хора с цел намаляване на разликата в заплащането и пенсиите на жените и мъжете; подчертава в това отношение уязвимата позиция на жените, принадлежащи към расови, етнически, религиозни и езикови малцинства; подчертава значението на борбата срещу стереотипите, свързани с пола, по отношение на заетостта; отправя искане към държавите членки да приложат изцяло Директива 2006/54/ЕО с изискване предприятията да изготвят мерки за равенство между половете, за да се избегне дискриминацията в обучението и професионалното насърчаване на жените, включително действия за премахване на сегрегацията, развитието на системи за заплащане и мерки за подкрепа на професионалното развитие на жените; призовава държавите членки да приложат препоръките на Комисията относно прозрачността на работните заплати, недискриминиращите по признак пол длъжностни характеристики и категоризиране, както и обръщането на тежестта на доказване, когато става въпрос за по-сложни случаи на дискриминация, основана на пола, на работното място;

7.  изразява съжаление от факта, че моделите на заетост стават все по-непостоянни и несигурни в резултат на временната работа, по-широкото разпространение на принудителните краткосрочни договори, работата на минимално заплащане и безработицата; отбелязва, че жените по-често са в неблагоприятно финансово положение в сравнение с мъжете, тъй като при тях се среща по-често прекъсване на професионалната дейност, и че освен това за жените е много по-трудно да натрупат достатъчно вноски както в частните, така и в обществените пенсионни системи в резултат от по-слабото участие на пазара на труда, разликата в заплащането на жените и мъжете, прекъсванията на трудовата дейност, преобладаващата заетост на непълно работно време, трудовата сегрегация и нетипичните договори, полагането на неплатени грижи, както и изключването им от пазара на труда за дълги периоди през техния живот; подчертава значението на борбата с непряката дискриминация в пенсионните схеми, не само в схемите за професионално пенсионно осигуряване, но също и в практиките при задължителните държавни пенсионни схеми; призовава да се постави акцент върху необходимостта от справяне с разликата в заплащането на жените и мъжете и трудовата сегрегация в нископлатените сектори; счита, че повишаването на работните заплати в нископлатените сектори, в които жените са мнозинство, следва да бъде препоръчан инструмент за постигане на тази цел; призовава държавите членки да приемат мерки за гарантиране, че работниците с нетипична форма на заетост биват обхващани от пенсионни схеми наравно с другите работници;

8.  припомня, че достойният пенсионен доход е от съществено значение в борбата с бедността сред възрастните хора; подчертава, че феминизирането на бедността е резултат от множество фактори, включващи разликата в заплащането на жените и мъжете, разликата в пенсиите, отговорностите за полагане на грижи за членове на семейството и свързаните с тях прекъсвания на професионалното развитие, както и незадоволителните системи на подпомагане и на данъчно облагане, засягащи домакинствата, в които глава на семейството са самотни майки; призовава държавите членки да гарантират, че работниците на непълно работно време, работниците, които са с нередовна заетост, тези, които помагат на брачните си партньори, и работниците, които са с пропуски в своя трудов стаж или които за известен период от време са били заети за по-малко на брой работни часове, имат право на достъп до адекватна пенсия, без да бъдат подлагани на каквато и да е било форма на дискриминация;

9.  отбелязва, че професионалните пенсионни схеми при достигане на пенсионна възраст все по-често се прилагат според застрахователни принципи, а това може да породи редица пропуски по отношение на социалната закрила[2]; подчертава, че Съдът на ЕС е изяснил, че схемите за професионално пенсионно осигуряване трябва да се считат за заплащане и следователно принципът на равно третиране се прилага и за тези схеми;

10.  посочва, че преходът към многостълбова пенсионна система създава допълнителни неравенства между половете по отношение на пенсиите[3]; настоява, че първият от трите пенсионни стълба трябва да остане в центъра на пенсионните системи на държавите членки и трябва да се насърчава и благоприятства с цел да се подпомогне премахването на неравенството в областта на пенсиите, особено това, което се основава на пола; настоява също така, че прилагането на частни пенсионни схеми следва да остане доброволна възможност; отбелязва, че разликата в пенсиите на мъжете и жените е най-незначителна при първия стълб и че схемите по този стълб са се доказали като най-приобщаващия, най-справедливия при преразпределянето и дори най-разходоефективния начин за борба с бедността в напреднала възраст; призовава Комисията и държавите членки да укрепят държавните пенсионни системи за сметка на другите системи, които могат да увеличат свързаните с пола разлики по отношение на пенсиите;

11.  изтъква факта, че всички хора имат право на всеобщо достъпна държавна пенсия, и припомня член 25 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в който е посочено правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот, и член 34, в който се признава правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, увреждане, зависимост от дългосрочни грижи, старост или загуба на работа; изтъква значението на държавните разходопокривни системи за социална сигурност като важен компонент за осигуряване на пенсия в достатъчен размер;

12.  подчертава, че демографската промяна не следва да се привежда като основание за премахване на социални права и услуги;

13.  подчертава важната роля на пенсиите за преживяло лице за защитата и предпазването на голям брой по-възрастни жени от по-високия риск от бедност и социално изключване, пред който са изправени, в сравнение с по-възрастните мъже; призовава държавите членки да реформират, когато е необходимо, своите системи за пенсии за преживели лица и вдовишки пенсии, с цел да не бъдат ощетявани неомъжените жени; призовава държавите членки, с подкрепата на Комисията, като вземат предвид високия процент на разводи и неженени двойки, да проучат въздействието на различните системи за предоставяне на пенсии за преживяло лице върху бедността и социалното изключване на по-възрастните жени и да обмислят възможността да предвидят правни инструменти за гарантиране на споделени пенсионни права в случай на развод;

14.  отново призовава държавите членки да обмислят въвеждането или, когато е целесъобразно, укрепването на трупането на осигурителен стаж от полагане на грижи посредством трудово законодателство и законодателство в областта на социалната сигурност както за жените, така и за мъжете като равностойни периоди при изчисляването на пенсиите на тези лица за целите на натрупването на пенсионни права с цел да се защитят лицата, които прекъсват работа, за да полагат неофициално грижи за зависимо лице или член на семейството, независимо от семейното положение и/или гражданското състояние; припомня призива към Комисията да представи предложение за директива относно отпуските на полагащите грижи лица, в която да се предлага адекватно възнаграждение и социална закрила за тях, и да представи добри практики в разработването на системи за трупане на осигурителен стаж във всички държави членки с цел да се осъвремени и разшири този инструмент в целия ЕС, като се подпомогне по този начин намаляването на разликата в пенсиите на мъжете и жените;

15.  призовава държавите членки, когато не са изпълнени условията за отпускане на задължителна пенсия за осигурителен стаж и възраст, да предоставят адекватна публична минимална пенсия, която да е независима от предишния трудов живот на получателя, и да гарантират, че официалните отпуски, взети от лица за полагане на грижи за членове на семейството, се включват при изчисляването на пенсионните права на тези лица; подчертава, че е важно да се премине по-скоро към индивидуални, отколкото към прехвърлени пенсионни права и социални придобивки, за да се избегнат ситуации на зависимост в семейството; настоятелно призовава държавите членки да заменят моделите на домакинството като единица и съответните права на социална сигурност, за да се гарантират индивидуалните права и да се противостои на положението на зависимост от партньор или от държавата; посочва обаче, че е необходимо да има подходящо съотношение между държавната минимална пенсия и средната пенсия, свързана с трудовия стаж;

16.  призовава Комисията да извърши анализ по същество на най-добрите практики за подпомагане на държавите членки при изчисляването на подобни минимални пенсии;

17.  изразява сериозна загриженост, че замразяването и намаляването на пенсиите в някои държави членки се отразяват най-неблагоприятно на хората с по-кратък стаж и на лицата, прекъсвали трудовата си дейност, както и на тези с по-ниско ниво на заплащане; изразява съжаление, че това се отразява неблагоприятно в повечето случаи върху жените; подчертава, че тези мерки доведоха до непряка дискриминация при упражняването на правото на социална сигурност; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че както на мъжете, така и на жените се дава възможността да постигнат пълни осигурителни периоди и също така да гарантират право на пълна пенсия на всички с оглед на премахването на разликата в пенсиите на мъжете и жените чрез борба с основаната на пола дискриминация по отношение на заетостта, адаптиране на образованието и планирането на професионалното развитие, подобряване на равновесието между професионалния и личния живот и увеличаване на инвестициите в грижите за деца и възрастни хора; счита, че са от значение и създаването на строги разпоредби относно здравето и безопасността на работното място, които да отчитат свързаните с пола професионални и психо-социални рискове, инвестирането в публични служби по заетостта, които да могат да насочват жените от всички възрасти при търсенето на работа, и въвеждането на гъвкави правила за прехода от работа към пенсиониране;

18.  счита, че е целесъобразно извършването на промени в икономическата политика, политиката за заетост и социалната политика чрез засилване на инвестициите и подобряване на заплатите с цел създаване на икономически растеж в социално полезните и екологичните дейности, както и в дейностите, създаващи заетост, с оглед на преодоляването на икономическата криза и кризата в областта на заетостта;

19.  отбелязва, че високите равнища на безработица, в съчетание с въздействието на финансово-икономическата криза, принудиха много семейства да разчитат на един-единствен доход – в много случаи на пенсиите на възрастните хора; изразява убеждение, че едно хуманно общество трябва задължително да се основава на принципа на солидарността между поколенията; определя справедливостта между поколенията като равното разпределяне на предимствата и тежестите между поколенията; счита, че ефективното сътрудничество между поколенията почива на солидарността и трябва да се основава на взаимното уважение, отговорността и готовността за взаимни грижи, без да се засяга последната и основна отговорност, която трябва да се поеме от държавите членки;

20.  подчертава, че принципът на субсидиарност трябва да се прилага строго също и по отношение на въпросите, свързани с пенсиите;

21.  призовава държавите членки да увеличат инвестициите в услугите за деца; призовава държавите членки да гарантират създаването на адекватни публични услуги на достъпни цени и с достатъчно високо качество; предупреждава за рисковете за равенството между половете, произтичащи от преминаването от пенсии по схемите на социално осигуряване към лично финансирани пенсии, тъй като личните пенсии се основават на индивидуални вноски и не компенсират времето, прекарано в полагане на грижи за деца и други зависими роднини, или периодите на безработица, отпуск по болест или увреждане; изтъква факта, че реформите на пенсионните системи, които обвързват социалните придобивки с растежа и с положението на трудовите и финансовите пазари, се съсредоточават само върху макроикономическите аспекти и пренебрегват социалните цели на пенсиите;

22.  подчертава, че устойчивостта на пенсионните системи може да се заздрави чрез гарантиране на равен достъп за жените до всички пенсионни стълбове; в това отношение насърчава държавите членки да разработват информационни кампании за повишаване на осведомеността с цел насърчаване и улесняване на достъпа на жените до получаване на пенсии по втория и третия стълб, по-специално в сектори с преобладаваща женска заетост, където внедряването им може да бъде слабо;

23.  настоява, че може да се постигне устойчивост на пенсионните системи, ако се даде приоритет на укрепването на системите за социална закрила и на безкомпромисната борба срещу данъчните измами и отклонението от данъчно облагане от страна на предприятията;

24.  подчертава, че с оглед на устойчивостта на пенсионните системи трябва да се отчитат предизвикателствата, свързани с демографските промени, застаряването на населението, раждаемостта, съотношението между икономически активните лица и лицата в пенсионна възраст, чиято ситуация е тясно обвързана с годините трудов стаж и платените осигуровки;

25.  настоява, че разликите в средната продължителност на живота на мъжете и жените също могат да доведат, пряко или непряко, до неравностойно положение при обезщетенията, особено що се отнася до пенсиите; отбелязва общата тенденция да се изисква от държавите членки постепенно да повишават пенсионната възраст, което не позволява приемственост между поколенията или равновесие между професионалния и личния живот, особено предвид факта, че нископлатеният труд по-често се извършва от жени; призовава Комисията и държавите членки да въведат независещи от пола пожизнени ставки в пенсионните схеми и трупане на осигурителен стаж от полагане на грижи, както и за прехвърлените обезщетения, така че жените да могат да получават равни пенсионни анюитети за равни вноски, дори да се очаква да живеят по-дълго в сравнение с мъжете, и да гарантират, че продължителността на живот на жените не се използва като претекст за дискриминация, по-специално при изчисляването на пенсиите; отбелязва, че използването на фактора за устойчивост, обвързващ пенсиите с продължителността на живот и застаряването на населението, което може да доведе до нарастване на финансовия натиск върху държавните системи за социална сигурност, може да се преодолее, наред с другото, чрез икономическа политика за насърчаване на развитието и заетостта посредством нови публични инвестиции и по-добро разпределение на доходите;

26.  призовава държавите членки неотложно да проведат необходимите структурни промени на пенсионните системи, за да се гарантира устойчива социална сигурност с оглед на удължаването на продължителността на живота в ЕС;

27.  отправя искане към държавите членки да премахнат пречките за достъп до подходяща пенсия – например увеличаването на минималния брой години осигурителен стаж, който е необходим, за да може дадено лице да получава пенсия, или обвързването на пенсионните обезщетения с акумулираните вноски в течение на целия живот – които възпрепятстват лицата, прекъсвали трудовата си дейност (по-голямата част от които са жени);

28.  настоятелно призовава Комисията да вземе спешни мерки за премахване на факторите, които възпрепятстват достъпа до достойна пенсия и засягат основно жените, младите хора и имигрантите;

29.  припомня, че в своя Общ коментар № 16 от 2005 г. относно равните права на мъжете и жените при ползването на всички икономически, социални и културни права Комитетът по икономически, социални и културни права на ООН определя изискванията на член 3 във връзка с член 9 от МПИСКП, включително това задължителната възраст за пенсиониране да е една и съща за мъжете и за жените, като се гарантира, че жените получават същите обезщетения, било то от държавни, или от частни пенсионни схеми;

30.  посочва, че разликата в пенсиите на мъжете и жените е следствие от редица фактори, и призовава държавите членки и Комисията да продължат да изследват тази разлика и да събират сравними данни с цел създаване на по-добре информирани политики; призовава Комисията и държавите членки да предприемат последващи действия във връзка със заключенията на Съвета от 18 юни 2015 г. със заглавие „Равни възможности за жените и мъжете по отношение на доходите: премахване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите“, включително с призива за включването на периодите на полагане на грижи при изчисляването на правата на социална закрила, инвестициите в достъпни системи за полагане на грижи на приемливи цени, разработването на показатели за неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите и за насърчаване на по-нататъшно изследване на причините ѝ;

31.  призовава държавите членки да въведат зачитащи човека и предотвратяващи бедността мерки за работниците, чието здравословно състояние не им позволява да работят до законово предвидената пенсионна възраст; подкрепя запазването на ранното пенсиониране за работниците, изложени на тежки или опасни условия на труд; счита, че повишаването на равнищата на заетост чрез качествени работни места би могло да спомогне да се намали значително бъдещото увеличаване на броя на хората, които не могат да работят до законово предвидената пенсионна възраст, и по този начин да се облекчи финансовата тежест, произтичаща от застаряването на населението;

32.  изразява дълбока загриженост от въздействието на насочените към икономически ограничения специфични за всяка държава препоръки (СВДП) върху пенсионните схеми и върху тяхната устойчивост, както и върху достъпа до основаващи се на вноски пенсии във все по-голям брой държави членки, както и от отрицателните последици, които СВДП имат за равнищата на доходите и за социалните плащания, необходими за изкореняване на бедността и социалното изключване;

33.  призовава Комисията да извърши цялостна оценка на въздействието на СВДП върху най-уязвимите групи, и по-специално върху жените, както и на препоръките от Бялата книга за пенсиите от 2012 г., насочени към борбата с причините за разликата в пенсиите на мъжете и жените, да създаде официален показател за тази разлика и да извършва системен мониторинг; призовава за адекватна оценка на препоръките или мерките, предприети до този момент, и за мониторинг на въздействието им върху половете; призовава Комисията да включи показател за разликата в пенсиите на мъжете и жените сред набора от показатели и да подкрепи изготвянето на разбити по полов признак статистически данни, както и научни изследвания с цел засилване на мониторинга и оценката на въздействието на пенсионните реформи върху просперитета и благосъстоянието на жените;

34.  призовава Комисията да включи в СВДП по отношение на реформата на пенсионните системи на държавите членки конкретни препоръки относно необходимостта от въвеждане на мерки, свързани с участието на жените на трудовия пазар, равновесието между професионалния и личния живот, равновесието на ролите на мъжете и жените в домакинската работа и в полагането на грижи за деца и зависими лица, както и препоръки относно устройството на държавните пенсионни системи и относно регулирането на частните и професионалните фондове за намаляване на разликите в заплащането и пенсиите на мъжете и жените;

35.  призовава държавите членки да събират повече и по-качествени данни за липсата на равновесие между половете, за да може проблемът да бъде по-добре разбран и на тази основа да може да се разработят подходящи решения; призовава Комисията да подпомага държавите членки при събирането на данни така, че събраните данни да бъдат съпоставими в контекста на целия ЕС; призовава държавите членки да премахнат от своите пенсионни системи и от провежданите реформи елементите, които засилват липсата на равновесие по отношение на пенсиите (по-конкретно липсата на равновесие между половете, като съществуващата разлика в пенсиите на мъжете и жените), като вземат под внимание въздействието на равенството между половете върху всякакви бъдещи пенсионни реформи, както и да приложат мерки за изкореняване на тази дискриминация; подчертава, че всички промени на политиката в областта на пенсиите следва да се измерват спрямо въздействието им върху неравнопоставеността между половете и да бъдат съпроводени от специфичен анализ, в който да се сравнява въздействието на предложените промени върху жените и мъжете, като това следва да бъде характеристика на процесите на планиране, разработване, прилагане и оценка на публичната политика;

36.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да преразгледат схемите за социална защита при майчинство и бащинство, като се насочат към система за родителски отпуск по избор на двойката, което ще отстрани индивидуалната тежест, свързана с грижата за децата, от единия партньор, като в повечето случи тази тежест е падала върху жените; отбелязва обаче, че подобна схема не може да замени специалния отпуск за бащите и майките, който трябва да съществува паралелно с нея;

37.  подчертава значението на местните и регионалните органи в областта на социалното осигуряване и социалните услуги; призовава Комисията и държавите членки да повишават осведомеността във връзка с основния въпрос за разликата в пенсиите на мъжете и жените сред създателите на политики, предприятията и гражданското общество, както и да предоставят допълнителна помощ под формата на финансова грамотност, информация и съвети, съобразени със специфичните нужди както на мъжете, така и на жените, но особено на жените, за да им се помогне да вземат правилните решения за инвестиране; отбелязва, че до този момент в обществените дебати се даваше малка гласност на разликата в пенсиите на мъжете и жените; призовава Комисията и държавите членки да провеждат информационни кампании и да подобряват непрекъснато грамотността по отношение на пенсиите сред жените и мъжете; настоятелно призовава Комисията да разработи и разпредели достатъчно средства за прилагането на стратегията на ЕС за премахване и предотвратяване на разликата в пенсиите на мъжете и жените.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	8.12.2016 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	26 21 5
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Лаура Аджеа, Брандо Бенифеи, Мара Бицото, Енрике Калвет Чамбон, Дейвид Каза, Оле Кристенсен, Мартина Длабайова, Елена Джентиле, Чеслав Хоц, Агнес Йонгериус, Рина Роня Кари, Ян Келер, Адам Коша, Агнешка Козловска-Райевич, Джийн Ламбърт, Патрик Льо Ярик, Йерун Ленарс, Вероника Лопе Фонтане, Хави Лопес, Томас Ман, Доминик Мартен, Антия Макинтайър, Жоел Мeлен, Жуан Пимента Лопеш, Георги Пирински, Марек Плура, Тери Райнтке, София Рибейру, Мария Жуан Родригеш, Клод Ролен, Ан Сандер, Свен Шулце, Романа Томц, Яна Том, Улрике Требезиус, Марита Улвског, Ренате Вебер, Яна Житнянска
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Даниела Аюто, Жорж Бах, Дирдре Клун, Карима Дели, Таня Гонсалес Пеняс, Едуар Мартен, Алекс Мейър, Йоахим Шустер, Том Ванденкенделаре, Флавио Дзанонато, Габриеле Цимер
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Джон Стюарт Агню, Адам Герек, Хану Такула

• [1]  Резолюция на Европейския парламент от 19 октомври 2010 г. относно жените, работещи при несигурни условия на труд (ОВ C 70E, 8.3.2012 г., стр. 1).
• [2]  http://ec.europa.eu/justice/gender-equality/files/conference_sept_2011/dgjustice_oldagepensionspublication3march2011_en.pdf.
• [3]  Европейски парламент, Тематичен отдел „В“ по граждански права и конституционни въпроси (Lodovici: 2016): ‘The gender pension gap: differences between mothers and women without children’ („Неравенство между половете по отношение на пенсиите: разлики между майките и жените без деца“), http://www.europarl.europa.eu/supporting-analyses.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	3.5.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	17 5 13
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Arne Gericke, Anna Hedh, Filiz Hyusmenova, Florent Marcellesi, Angelika Mlinar, Angelika Niebler, Maria Noichl, Marijana Petir, Pina Picierno, João Pimenta Lopes, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Beatrix von Storch, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská, Jana Žitňanská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Biljana Borzan, Stefan Eck, Constance Le Grip, Edouard Martin, Clare Moody, Julie Ward
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Joëlle Bergeron, Angélique Delahaye, Marian Harkin, Maurice Ponga, Julia Reid, Sven Schulze, Sabine Verheyen, Lambert van Nistelrooij

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

17	+
ALDE	Marian Harkin, Filiz Hyusmenova, Angelika Mlinar
ECR	Arne Gericke, Jadwiga Wiśniewska, Jana Žitňanská
EFDD	Joëlle Bergeron
PPE	Angélique Delahaye, Constance Le Grip, Angelika Niebler, Marijana Petir, Maurice Ponga, Sven Schulze, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Lambert van Nistelrooij

5	-
EFDD	Julia Reid, Beatrix von Storch
GUE/NGL	Malin Björk, Stefan Eck, João Pimenta Lopes

13	0
PPE	Anna Záborská
S&D	Vilija Blinkevičiūtė, Biljana Borzan, Anna Hedh, Edouard Martin, Clare Moody, Maria Noichl, Pina Picierno, Liliana Rodrigues, Julie Ward
VERTS/ALE	Florent Marcellesi, Terry Reintke, Ernest Urtasun

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“