ДОКЛАД относно прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции

22.5.2017 - (2016/2064(INI))

Комисия по бюджети
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчици: Жузе Мануел Фернандеш, Удо Булман
Процедура със съвместни заседания на комисии – член 55 от Правилника за дейността
Докладчици по становище (*):
Мариан-Жан Маринеску, комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Инес Аяла Сендер и Доминик Рике, комисия по транспорт и туризъм
(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

През юли 2015 г. влезе в сила Регламентът за Европейския фонд за стратегически инвестиции. Преди това бяха проведени преговори – интензивни както по съдържание, така и като време, между Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент. В тези преговори Европейският парламент настоя за поредица от политически и технически корекции и успя значително да подобри предложението на Европейската комисия, което беше предварително съгласувано с Европейската инвестиционна банка.

Поглед назад: Какво постигна Европейският парламент в рамките на тристранните преговори

В забележителен дух на добро сътрудничество между политическите групи в хода на 66 часа тристранни преговори Европейският парламент успя да постигне:

•  ЕФСИ да внесе истинска допълняемост. Много проекти, които имат потенциала да допринесат за напредъка на европейската икономика, като например инвестициите в енергийна ефективност, широколентов интернет и транспорт – страдат от недостиг на финансиране просто защото са твърде рисковани. Европейският парламент въведе ясни насоки посредством критерии за допустимост, инвестиционни насоки и съответни показатели относно избора на проекти, така че ориентираните към бъдещето инвестиции да представляват ясната цел на ЕФСИ.

•  финансирането в размер на 8 милиарда евро за Гаранционния фонд на ЕС беше осигурено чрез допълнителни 1 милиард евро от резервите (в смисъл на нови бюджетни кредити), което доведе до намаляване на съкращенията с по 500 милиона евро за „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа (в сравнение с първоначалното предложение на Комисията). С тази сума общата вноска от резервите нарасна на 3 милиарда евро и съответно бе намален приносът на двете програми.

•  мощна посредническа структура. Като се има предвид, че държавите членки обявиха своето нежелание да участват в структурата на ЕФСИ, и като се признава успешната роля, която националните насърчителни банки вече играят в Европа, Европейският парламент разшири възможностите за маневриране на ЕФСИ чрез въвеждането на междинна структура.

•  подкрепа за МСП. МСП са двигателите на растежа и създаването на работни места и поради това трябва да извличат ползи от ЕФСИ, особено, но не само, чрез прозореца на ЕИФ за МСП.

•  значителен принос за икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и за повишаване на заетостта.

•  предотвратяване на силна географска и тематична концентрация на интервенциите по ЕФСИ.

•  ЕКЦИВ предоставя безплатни консултации за организатори на обществени проекти, а таксите за МСП са ограничени до една трета от техните разходи, за да се осигури справедлив достъп до финансиране от ЕФСИ в целия Съюз.

•  разширяване на гаранцията, така че да включва и проекти в трети държави.

Европейският парламент успя да разшири възможностите на ЕФСИ за принос за растежа и създаването на работни места чрез насърчаване на ориентирани към бъдещето инвестиции, които не бяха на преден план в предложението, първоначално предвидено от Европейската комисия и защитено от Съвета.

Какво е актуалното състояние на ЕФСИ след година и половина съществуване?

ЕФСИ е в сила от около 1,5 години. Макар че това не дава възможност нито за цялостна, нито за окончателна оценка, събраните до момента данни могат да дадат първоначална представа за начина, по който се прилага Регламентът.

Общото впечатление е, че от количествена гледна точка ЕФСИ е постигнал очакваните резултати по отношение на референтна стойност от 315 милиарда евро в рамките на предвидения срок, докато в прозореца за МСП тези резултати дори значително надминаха очакванията. От качествена гледна точка съществуват обаче опасения относно това дали Регламентът се прилага изцяло в съответствие с предвиденото от съзаконодателите. Вместо да насърчава авангардни проекти, ЕИБ използва гаранцията на ЕС и за да насърчава проекти, които пораждат съмнение относно това дали са в съответствие с установените критерии за подбор на проекти. Вместо да си сътрудничи с националните насърчителни банки за намиране на най-добрите проекти в Европа и да ги подпомага по целия проектен цикъл, изглежда, че ЕИБ предизвиква конкуренция с тези участници. Вместо да се работи активно заедно с Европейския парламент, информационният поток не беше оптимален.

Това впечатление се подчертава от няколко проучвания и оценки относно ЕФСИ. Най-убедителната и нова независима оценка на въздействието, възложена и заплатена от Европейската комисия, стига до заключението, че са налице редица недостатъци в изпълнението на ЕФСИ от страна на Европейската инвестиционна банка.

Основните констатации от различните оценки и доклади са:

•  Релевантност. Въпреки продължаващата разлика в инвестициите ЕФСИ е от значение при разглеждането на инвестиционните и пазарните нужди в Европа чрез фокуса си върху изискването за високорисково финансиране.

•  Мултиплициращ ефект и частен капитал. Посредством мултипликационен коефициент от 14,1 за подписана операция и мобилизиране на 63% частни инвестиции ЕФСИ е допринесъл за увеличаването на достъпа до финансиране и за мобилизирането на частен капитал.

•  Допълняемост. Въпреки че обемът на договорените от ЕИБ операции е приблизително постоянен от 2012 г. насам (около 75 милиарда евро), обемът на специалните дейности е нараснал значително (от около 4 милиарда евро през 2013 г. до планираните 20 – 24 милиарда евро през 2016/18 г.); Освен това, за периода до 30 юни 2016 г. 85% от подписаните операции по ИИП и 38% по ПМСП са с нови партньори. Въпреки тези цифри изглежда, че не всички проекти, подпомагани от ЕФСИ, наистина отговарят на изискванията за допълняемост. Респондентите в проведените проучвания и интервюта посочват, че някои от финансираните проекти са могли да бъдат финансирани без подкрепа от ЕФСИ. За други проекти инвестициите не биха могли да бъдат осъществени в същата степен, както с подкрепата на ЕФСИ. При все това обаче проучването установи, че рисковото поведение на ЕИБ по отношение на дейностите на ЕФСИ се е подобрило донякъде с течение на времето.

•  Допълване с други източници на финансиране от ЕС. Основните проблеми изглежда са в разграничаването на целите и условията на финансиране по линия на ЕФСИ от други и подобни източници на финансиране, което води до конкуренция с други фондове на ЕС. Това важи по-специално за взаимното допълване с дългови инструменти в рамките на МСЕ, насочени към същия вид проекти, които могат да бъдат финансирани от ЕФСИ по ИИП, както и за някои инструменти, управлявани от ЕИБ в рамките на „Хоризонт 2020“. Освен това е налице висока степен на взаимно допълване с програмата COSME и механизма InnovFin по ПМСП. Въпреки това някои от бенефициентите посочиха, че ЕФСИ е привлекателен, тъй като е по-евтин в сравнение с други инвеститори, а подпомагането е за по-дълъг период, отколкото при алтернативните инструменти за подпомагане. Що се отнася до ЕСИФ, признава се, че има добавена стойност в съчетаването на ЕФСИ с ЕСИФ; въпреки това регулаторните въпроси усложняват това съчетаване.

•  Показатели. Съществуват недостатъци в прилагането на показателите. От гледна точка на добавената стойност проектите се оценяват от ЕИБ по различни критерии, като например приноса за постигането на целите на ЕФСИ, допълняемост, икономическа и техническа жизнеспособност на проектите и максимално използване на частните инвестиции. Изглежда обаче, че не съществува ясно определение за минималния праг, нито за коефициента на тежест на всеки критерий.

•  Ефективност на процедурата. Подкрепата на ЕФСИ е ефективна от гледна точка на одобренията (1/3 от очакваните инвестиции са били мобилизирани след 1/3 от първоначалния жизнен цикъл). Въпреки това бенефициентите и посредниците посочиха необходимостта от ускоряване на процеса на одобрение/комплексна проверка.

•  Географско разпределение. Като цяло е постигнато широко покритие по сектори и държави членки. При по-внимателно разглеждане обаче се установява, че към 30 юни 2016 г. подкрепата от ЕФСИ не е равномерно разпределена: държавите от ЕС-15 са получили 91% от подкрепата на ЕФСИ, докато държавите от ЕС-13 са получили едва 9% (с изключение на операциите с участие на няколко държави). В рамките на ИИП Обединеното кралство, Италия и Испания са получили 63,4%, докато по ПМСП Италия, Франция и Германия са получили 36,1% от общия размер на подкрепата от ЕФСИ.

•  Секторно разпределение. По отношение на секторите подписаните операции по ИИП обхващаха седем сектора на ЕФСИ. Сред тях основно място заемаше енергетиката, като на нея се падат 46% от общото финансиране от ЕФСИ в рамките на ИИП; по този начин се надхвърля индикативното ограничение от 30% секторна концентрация, определено в стратегическата ориентация на ЕФСИ. Подписаните операции по ПМСП обхващат четири сектора на ЕФСИ. Сред тях преобладаваше секторът на научноизследователската и развойна дейност и иновациите, на който се падат 69% от общото финансиране от ЕФСИ по линия на ПМСП.

•  Инвестиционни платформи. Бе установена сериозна трудност в създаването на инвестиционни платформи (нито една такава платформа не беше създадена през първата година от влизането в сила на Регламента), както и това, че следва да се увеличат усилията в рамките на ЕКЦИВ за предоставяне на техническа помощ в тази област. Освен това не за всички заинтересовани страни е ясно каква следва да бъде ролята на ЕИБ в тези платформи. Анкетираните посочиха също така, че съществува голямо търсене на иновационни проекти, които са под прага за проектите по ЕФСИ в рамките на ИИП. Понастоящем изглежда, че необходимостта от финансиране на по-малки проекти не е решена задоволително посредством създаване на платформи или посредством разпределение на ресурсите чрез финансови посредници.

•  Комуникация и видимост. Необходима е допълнителна комуникация относно ЕФСИ между заинтересованите страни, за да се подобри допълнително осведомеността, с цел също така да се подобри сътрудничеството с ННБ и местните участници.

•  Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ). Установява се необходимост от засилване на комуникацията и повишаване на осведомеността относно потенциалните услуги, както и нужда от увеличаване на капацитета и засилване на връзките с други доставчици на услуги.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции

(2016/2064(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 14 от нея,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета[1] (Регламента за ЕФСИ),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейската сметна палата относно управлението на Гаранционния фонд на Европейския фонд за стратегически инвестиции от 31 май 2016 г. (COM(2016)0353),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 1 юни 2016 г. (COM(2016)0359),

–  като взе предвид годишния доклад на Европейската инвестиционна банка до Европейския парламент и Съвета относно подкрепените от ЕФСИ операции по финансиране и инвестиции на Групата на ЕИБ за 2015 г.[2],

–  като взе предвид оценката на работния документ на службите на Комисията SWD(2016)0297, оценката на функционирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) от Европейската инвестиционна банка[3], аd-hoc одита на прилагането на Регламент (ЕС) 2015/1017 от „Ernst and Young“[4] и становището на Европейската сметна палата[5],

–  като взе предвид предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2016 и (ЕС) 2015/1017 (COM(2015)0597),

–  като взе предвид Парижкото споразумение, прието на двадесет и първата сесия на Конференцията на страните (COP21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), провела се в Париж, Франция, през декември 2015 г.,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси в съответствие с член 55 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид член 52 от Правилника за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по международна търговия, комисията по бюджетен контрол, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие и комисията по култура и образование (A8-0200/2017),

1.  отбелязва големия недостиг на инвестиции в Европа, който Комисията изчислява на най-малко 200 – 300 милиарда евро годишно; подчертава по-специално в този контекст необходимостта от високорисково финансиране в Европа, по-специално в областта на финансирането на МСП, в областта на научноизследователската и развойна дейност, ИКТ и транспорта, комуникациите и енергийната инфраструктура, които са необходими за поддържане на приобщаващото икономическо развитие; изразява загриженост относно факта, че последните данни относно националните сметки не показват никакво нарастване на инвестициите от началото на функционирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), което води до опасения, че ако не бъде извършена промяна, ще продължаваме да бъдем свидетели на нисък растеж и високи равнища на безработица, по-специално сред младите хора и новите поколения; подчертава, че преодоляването на този недостиг на инвестиции чрез създаването на среда, която стимулира инвестициите в определени стратегически области, е от ключово значение за съживяване на растежа, борба с безработицата, насърчаване на развитието на силен, устойчив и конкурентен промишлен сектор и постигане на дългосрочните цели на политиките на ЕС;

2.  подчертава ролята на ЕФСИ при съдействието за решаването на проблемите и премахването на пречките пред финансирането, както и за осъществяването на стратегически, преобразуващи и продуктивни инвестиции, които предоставят високо равнище на добавена стойност за икономиката, околната среда и обществото, за реформирането и модернизирането на икономиките на държавите членки, за генерирането на растеж и създаването на работни места, за което не е отделено пазарно финансиране въпреки икономическата осъществимост, както и за насърчаването на частни инвестиции във всички региони на ЕС;

3.  припомня ролята на Парламента, както е предвидено в Регламента, по-специално във връзка с наблюдението на изпълнението на ЕФСИ; признава обаче, че е твърде рано да бъде приключена една цялостна и основана на доказателства оценка на функционирането на ЕФСИ и неговото въздействие върху икономиката на ЕС, но счита, че от решаващо значение е да се направи предварителна оценка въз основа на изчерпателни данни за избраните и отхвърлените проекти и свързаните с тях решения, за да се определят възможните области за подобрение за ЕФСИ 2.0 и след това; призовава Комисията да представи всеобхватна оценка веднага след като информацията стане налична;

Допълняемост

4.  припомня, че целта на ЕФСИ е да гарантира допълняемост, като спомага за преодоляване на неефективността на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации и като подкрепя действия, които не биха могли, или поне не в същата степен, да се осъществят в рамките на съществуващите финансови инструменти на Съюза или с помощта на частни източници без участието на ЕФСИ; отбелязва обаче, че концепцията за допълняемост има нужда от допълнително разясняване;

5.  припомня, че проектите, получили подкрепа от ЕФСИ, при все че са насочени към създаването на работни места, устойчив растеж, икономическо, териториално и социално сближаване в съответствие с общите цели по член 9 от Регламента за ЕФСИ, се считат за осигуряващи допълняемост, ако се характеризират с риск, съответстващ на специалните дейности на ЕИБ, както са определени в член 16 от Устава на ЕИБ и от насоките на ЕИБ за политиката спрямо кредитния риск; припомня, че проектите, получили подкрепа от ЕФСИ, по принцип са с по-висок рисков профил от проектите, получаващи подкрепа чрез обичайните операции на ЕИБ; подчертава, че проектите на ЕИБ, характеризиращи се с риск, по-нисък от минималния риск по специалните дейности на ЕИБ, също могат да получат подкрепа от ЕФСИ само ако за гарантирането на допълняемост се изисква използването на гаранцията от ЕС;

6.  отбелязва, че въпреки че всички проекти по линия на ЕФСИ са представени като „специални дейности“, независима оценка е установила, че някои проекти биха могли да бъдат финансирани по друг начин, без да се прибягва до гаранцията на ЕС;

7.  призовава Комисията, в сътрудничество с ЕИБ и управленските структури на ЕФСИ, да изготви списък на всички случаи на финансиране от ЕИБ, гарантирани от ЕС, които попадат в обхвата на критериите за допълняемост, и да предложи ясни и подробни разяснения на елементите, доказващи, че проектите не биха могли да бъдат осъществени с други средства;

8.  отбелязва, че може да възникне противоречие между качествените и количествените цели на ЕФСИ в смисъл, че за да се постигне целта за привличане на частни инвестиции, ЕИБ би могла да финансира по-нискорискови проекти, към които вече има инвеститорски интерес; настоятелно призовава ЕИБ и управленските структури на ЕФСИ да осъществяват истинска допълняемост, както е определено в член 5 от Регламента за ЕФСИ, и да гарантират, че неефективността на пазара и неоптималните ситуации са напълно преодолени;

9.  призовава ЕИБ да осигурява прозрачност по отношение на управлението на финансовите средства и по отношение на произхода на публичните и частните вноски и на вноските от трети страни, както и да предоставя конкретни данни, включително относно конкретни проекти и чуждестранни инвеститори, и набляга на изискванията за докладване пред Парламента, включени в Регламента за ЕФСИ; изтъква отново факта, че евентуалните бъдещи вноски от трети страни трябва да са в съответствие с всички правила на ЕС относно обществените поръчки, трудовото право и разпоредбите относно околната среда, и очаква критериите, свързани със социалната сфера и с околната среда и приложими по отношение на проектите на ЕИБ, да бъдат напълно спазвани при вземането на решения за финансиране на проекти по линия на ЕФСИ;

Набор от показатели и подбор на проекти

10.  отбелязва, че както е предвидено в Регламента, преди даден проект да бъде избран за подкрепа от ЕФСИ, той трябва да премине процес на комплексна проверка и процес на вземане на решение в управленските структури на ЕИБ и на ЕФСИ; отбелязва, че организаторите на проекти са изявили желание за бърза обратна връзка и по-голяма прозрачност във връзка както с критериите за подбор, така и с обема и вида/транша на евентуалната подкрепа от ЕФСИ; призовава за повече яснота с цел насърчаване на организаторите на проекти да кандидатстват за подкрепа от страна на ЕФСИ, включително чрез предоставяне на набора от показатели на разположение на кандидатите за финансиране от ЕФСИ; призовава процесът на вземане на решения да бъде по-прозрачен по отношение на критериите за подбор и финансовата подкрепа и да бъде ускорен, като в същото време продължава да се гарантира надеждна комплексна проверка, за да се защитят ресурсите на ЕС; подчертава, че за да се опрости процесът на оценка, по-специално за инвестиционни платформи, следва да се насърчава извършването на съвместна комплексна оценка от страна на ЕИБ и националните насърчителни банки (ННБ) или тя да бъде делегирана от ЕИБ на ННВ;

11.  счита, че критериите, съгласно които се оценяват проектите и допустимите партньори, следа да бъдат разяснени допълнително; изисква допълнителна информация от управителните органи на ЕФСИ относно извършените оценки за всички проекти, съответно одобрени по ЕФСИ, по-специално по отношение на тяхната допълняемост, техния принос за устойчивия растеж и техния капацитет за създаване на работни места, както е определено в Регламента; призовава, във връзка с допустимите партньори, за строги правила за корпоративно управление за тези видове субекти, които искат да станат приемливи партньори по линия на ЕФСИ, що се отнася до принципите на ЕС и на Международната организация на труда (МОТ);

12.  припомня, че наборът от показатели е инструмент, с който инвестиционният комитет (ИК) определя приоритетите при използването на гаранцията на ЕС за операции с висок рейтинг и добавена стойност, и че той трябва да бъде използван от инвестиционния комитет по съответния начин; изразява намерение да прави оценка на спазването, прилагането и използването на набора от показатели и на самите показатели; изисква критериите за подбор да бъдат правилно прилагани и този процес да стане по-прозрачен; припомня, че в съответствие с приложението към настоящия регламент ИК трябва да придава еднаква тежест на всеки от стълбовете на набора от показатели при подреждането на проектите по приоритет, независимо от това дали по отделния стълб се представя рейтинг под формата на числена стойност или той представлява комбинация от качествени и количествени показатели; изразява съжаление, че съгласно действащите в момента набори от показатели третият стълб, съответстващ на техническите аспекти на проектите, има същата тежест като първия и втория стълб, които се отнасят до по-важните желани резултати; критикува факта, че както самата ЕИБ признава, експертите на ИК се възползват от четвъртия стълб само за информационни цели, а не за вземане на решения; изисква наборите от показатели, с изключение на поверителната търговска информация, да бъдат публично оповестявани след вземането на окончателно решение по даден проект;

13.  признава, че за изготвянето на нови иновативни проекти са необходими няколко години, че ЕИБ е подложена на натиск за постигане на целта от 315 милиарда евро и че поради това не е имала друг избор освен да стартира незабавно свързаните с ЕФСИ дейности; изразява обаче загриженост поради факта, че при изпълнението на ЕФСИ ЕИБ досега е използвала до голяма степен съществуващите до този момент проекти с по-нисък риск, като по този начин е намалила собственото си конвенционално финансиране; изразява опасение, че ЕФСИ не предоставя допълнително финансиране за високорискови иновационни проекти; подчертава, че въпреки че даден проект отговаря на условията за специална дейност, това не означава непременно, че той е рисков; класификацията като специална дейност обаче може да произтича и от факта, че неговото финансиране е структурирано по изкуствено рискован начин, което означава, че и проекти с много ниско равнище на риск могат лесно да попаднат в групата на високорискови проекти; подчертава, че критериите за проектите не следва да бъдат размивани в името на постигането на политическата цел за мобилизиране на инвестиции в размер на 315 милиарда евро;

14.  отправя искане ЕИБ да предоставя оценка на потенциалния си годишен кредитен капацитет в средносрочен план, като взема под внимание ЕФСИ и възможните регулаторни промени, и да продължава своето кредитиране на равнища от 70 – 75 милиарда евро годишно, като използва печалбите, плащанията от програмите и т.н., както и да използва ЕФСИ като допълнителен инструмент; отбелязва, че това би означавало, че обемът на дейността на ЕИБ ще достигне размер от най-малко 90 милиарда евро, а не общо 75 милиарда евро;

15.  счита, че е важно да се обсъди дали предвиденият ливъридж със стойност 15 е подходящ, за да позволи на ЕФСИ да подкрепя висококачествени проекти, носещи по-висок риск, и призовава Комисията да представи оценка за това; припомня, че предвиденият ливъридж със стойност 15 е основан на портфейлен подход и отразява опита на ЕИБ във финансирането с цел преодоляване на неефективността на пазара; призовава за оценка на публичните цели, които трябва да бъдат постигнати от ЕФСИ, в допълнение към изискването за постигане на определен обем; предлага да бъдат отчитат и целите на Съюза, определени по време на Парижката конференция по въпросите на климата (COP21); призовава ЕИБ да оповестява постигнатия към момента коефициент на ливъридж заедно със съответния метод за неговото изчисляване;

16.  подчертава, че дребномащабните проекти често изпитват трудности при получаване на финансирането, от което се нуждаят; отбелязва със загриженост, че малките проекти са обезкуражавани да кандидатстват за финансиране по линия на ЕФСИ и дори са обявявани за недопустими поради своя размер; подчертава значителното въздействие, което даден малък проект може все пак да окаже в национален или регионален мащаб; подчертава необходимостта от засилване на техническата помощ, осигурявана от Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ), който играе ключова роля при даването на експертни съвети и оказването на помощ на организаторите на проекти от малък мащаб, що се отнася до структурирането и групирането на проекти чрез инвестиционни платформи или рамкови споразумения; призовава управителния съвет да проучи този въпрос и да представи предложения за коригиране на това положение;

Секторна диверсификация

17.  подчертава, че ЕФСИ е инструмент, ръководен от търсенето, който все пак следва да се насочва от политическите цели, установени в Регламента и определени от управителния съвет; призовава за създаване на контакти и предоставяне на информация на сектори, в които има незадоволено търсене на инвестиции и които не са били в състояние да се възползват пълноценно от ЕФСИ; във връзка с това отбелязва, че на макроикономическо равнище в ЕС следва да се вземат повече мерки за стимулиране на търсенето за инвестиции;

18.  приветства факта, че всички сектори, определени в Регламента за ЕФСИ, са обхванати от финансирането по линия на ЕФСИ; изтъква обаче, че някои сектори са недостатъчно представени, по-специално секторите на социалната инфраструктура, здравеопазването и образованието, към които са насочени едва 4% от одобреното финансиране по линия на ЕФСИ; отбелязва, че това може да се дължи на различни причини, като например на факта, че е възможно някои сектори да са страдали от липса на опит и технически познания, що се отнася до получаването на достъп до ЕФСИ, или на факта, че при стартирането на ЕФСИ те вече са предлагали по-добри възможности за инвестиране по отношение на подходящи за банково финансиране проекти в напреднал етап; в този контекст приканва ЕИБ да обсъди начините за подобряване на секторната диверсификация, като я обвърже с целите, определени в Регламента, както и с въпроса дали подкрепата на ЕФСИ следва да бъде разширена и да обхваща други сектори;

19.  припомня, че споразумението за климата на COP21, одобрено от ЕС, изисква основен преход към устойчиви инвестиции, които ЕФСИ следва да подкрепя напълно; подчертава, че инвестициите по линия на ЕФСИ следва да съответстват на този ангажимент; подчертава необходимостта от засилване на докладването по въпросите на изменението на климата;

20.  подчертава необходимостта от увеличаване на дела на ресурсите, предназначени за дългосрочни проекти, например за телекомуникационни мрежи, или за проекти с относително висока степен на риск, с която обикновено се свързват авангардните нови технологии; отбелязва, че инвестициите в широколентовите инфраструктури и в мрежите от пето поколение, в киберсигурността, в цифровизацията на традиционната икономика, в микроелектрониката и във високопроизводителните изчислителни технологии могат допълнително да намалят цифровото разделение;

21.  изразява съжаление във връзка с липсата на прагове на концентрация в началната фаза; припомня, че транспортният сектор има най-голям принос към ЕФСИ с 2,2 милиарда евро от общо 8 милиарда евро, което представлява над 25% от общия размер на гаранционния фонд; отбелязва със загриженост, че транспортният сектор е получил едва около 13% от всички инвестиции, които са мобилизирани и до които е предоставен достъп до момента в рамките на инфраструктурния и иновационен прозорец на ЕФСИ, което е далеч под установения за всеки отделен сектор праг от 30%; призовава инвестиционния комитет да обръща особено внимание на проектите за транспортния сектор, тъй като те все още са твърде слабо представени в инвестиционния портфейл, а транспортът има важна роля за икономическия растеж и безопасността на потребителите;

Управление

22.  отбелязва, че управленските структури на ЕФСИ са изцяло реализирани в рамките на ЕИБ; счита, че с оглед на подобряване на ефективността и отчетността на ЕФСИ следва да бъдат обсъдени възможностите за цялостно отделяне на управленската структура на ЕФСИ от тази на ЕИБ;

23.  припомня, че изпълнителният директор (ИД) е отговорен за ежедневното управление на ЕФСИ, за подготовката и председателството на заседанията на инвестиционния комитет и за външното представителство; припомня, че ИД се подпомага от заместник изпълнителен директор (ЗИД); изразява съжаление, че на практика съответните роли, особено тази на ЗИД, не са ясно определени; приканва ЕИБ към размисъл относно по-ясното формулиране на задачите на ИД и на ЗИД, за да се гарантира прозрачност и отчетност; счита за важно ИД и ЗИД да продължават да изготвят дневния ред на заседанията на инвестиционния комитет; освен това предлага ИД да изработва процедури за преодоляване на потенциални конфликти на интереси в рамките на ИК, да докладва пред управителния съвет (УС) и да предлага санкции за нарушения, както и начините за прилагането им; счита, че авторитетът на ИД и на ЗИД при изпълнението на тези задачи би се увеличил, като им се предостави повече независимост спрямо ЕИБ; следователно приканва ЕИБ да проучи възможностите за повишаване на независимостта на ИД и ЗИД;

24.  припомня, че експертите от ИК отговарят за подбора на проектите по ЕФСИ, за предоставянето на гаранция от ЕС и за одобряването на операциите с участието на инвестиционни платформи и национални насърчителни банки (ННБ) или институции; припомня освен това, че те са независими; поради това изразява безпокойство относно документираните конфликти на интереси от страна на членове на ИК, които трябва при всякакви обстоятелства да бъдат избягвани в бъдеще;

25  счита, че подборът на проектите не е достатъчно прозрачен; подчертава, че ЕИБ следва да направи подобрения във връзка с оповестяването на информация относно проектите, които банката одобрява по линия на ЕФСИ, с надлежна обосновка на допълняемостта и набора от показатели, както и на приноса на проектите за постигането на целите на ЕФСИ, с особено внимание към очакваното въздействие от операциите на ЕФСИ върху недостига на инвестиции в Съюза;

26.  приканва ЕИБ към размисъл относно начините, по които би могло да бъде засилено сътрудничеството между ИК, чрез ИД и УС; счита за важно ИД да участва в заседанията на УС, което би дало възможност на ИД да информира УС относно бъдещите дейности;

27.  предлага да бъдат обсъдени начини за повишаване за Парламента на прозрачността на управленските структури на ЕФСИ и включването в УС на нов пълноправен член, определен от Парламента; настоятелно призовава органите на управление на ЕФСИ да обменят проактивно информация с Парламента;

Национални насърчителни банки

28.  припомня, че поради своите познания, ННБ са от съществено значение за успеха на ЕФСИ, тъй като те познават и са близо до местните пазари; счита, че полезните взаимодействия засега не са били използвани в необходимата степен; отбелязва риска от изместване на местните институции от ЕИБ и приканва ЕИБ да подобри своята способност да набира партньори на национално и поднационално равнище; призовава ЕИБ да подкрепя разширяването на съществуващите публични банкови структури с цел активно да улеснява обмена на добри практики и познания за пазара между тези институции; поради това счита, че ННБ следва да се стремят да сключват споразумения за сътрудничество с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ); признава, че ЕФСИ и ЕИБ проявяват все по-голяма готовност да поемат съвместно с ННБ повече младши/подчинени категории и настоятелно ги призовава да продължат да правят това; приканва Комисията и ЕИБ да обсъдят дали би било полезно да се включат експертните познания на ННБ в рамките на УС;

Инвестиционни платформи

29.  припомня, че следва да се даде възможност за реализирането на диверсифицирани инвестиции с различен географски и тематичен акцент чрез предоставяне на помощ за финансиране и обединяване на проекти и финансиране чрез различни източници; отбелязва, че първата инвестиционна платформа беше създадена едва през третото тримесечие на 2016 г. и че това закъснение възпрепятства възможността по-малките проекти да се възползват от ЕФСИ и развитието на трансгранични проекти; подчертава необходимостта от опростяване на правилата за създаване на инвестиционни платформи; изисква ЕИБ и Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ) да насърчават ползването на инвестиционни платформи като начин за постигане на географска и тематична диверсификация на инвестициите;

30.  настоятелно призовава ръководните органи на ЕФСИ да обърнат повече внимание на инвестиционните платформи с цел максимално увеличаване на ползите, които те могат да донесат в преодоляването на пречките пред инвестициите, особено в държавите членки с по-слабо развити финансови пазари; приканва ЕИБ да предостави на заинтересованите лица, включително националните, местните и регионалните органи, повече информация относно платформите и относно условията и критериите за тяхното създаване; признава ролята на местните и регионалните органи за определянето на стратегически проекти и насърчаването на участие;

31.  предлага да се проведе обсъждане относно някои допълнителни средства за насърчаване на инвестиционни платформи, като например даване на приоритет за одобряване на проекти, представени чрез платформа, обединяване на по-малките проекти и групови договори и създаване на механизми за финансиране на групирането на договори; счита, че следва да се насърчават по-конкретно транснационалните платформи, тъй като много енергийни и цифрови проекти имат транснационално измерение;

Финансови инструменти

32.  припомня, че ЕИБ разработи нови финансови инструменти за целите на ЕФСИ, за да осигури адаптирани продукти за високорисково финансиране; настоятелно призовава ЕИБ да увеличи още повече добавената си стойност, като обръща целенасочено внимание на някои по-рискови финансови продукти като подчиненото финансиране и инструментите на капиталовия пазар; изразява загриженост относно критиките на организаторите на проекти, според които предоставените инструменти за финансиране не са съвместими с потребностите на техните проекти (високорисковите проекти често се нуждаят от авансово финансиране с цел стимулиране на инвестициите, а не от малки суми, предоставяни ежегодно), а инвеститорите подчертават, че в момента не са в състояние да участват във финансирането на ЕФСИ заради липсата на подходящи частни капиталови инструменти; приканва ЕИБ да разгледа този въпрос в сътрудничество с организатори на проекти и инвеститори; приканва ЕИБ освен това да проучи по какъв начин създаването на „зелени“ облигации може да увеличи максимално потенциала на ЕФСИ за финансиране на проекти с положителен принос към околната среда и/или климата;

Географска диверсификация

33.  приветства факта, че до края на 2016 г. всички 28 държави са получили финансиране от ЕФСИ; отбелязва със загриженост обаче, че към 30 юни 2016 г. държавите от ЕС-15 са получили 91%, докато ЕС-13 са получили само 9% от подкрепата по линия на ЕФСИ; изразява съжаление, че подкрепата от ЕФСИ е била от полза за ограничен брой държави, в които недостигът на инвестиции така или иначе е под средната стойност за ЕС; отбелязва, че в държавите бенефициенти често е налице неравномерно географско разпределение на финансирани от ЕФСИ проекти; счита, че съществува риск от териториална концентрация, и подчертава необходимостта да се обърне по-голямо внимание на по-слабо развитите региони във всичките 28 държави членки; призовава ЕИБ да предостави допълнителна техническа помощ на тези държави и региони, които са се възползвали в по-малка степен от ЕФСИ;

34.  признава, че има връзка между БВП и броя на одобрените проекти; признава, че по-големите държави членки могат да се възползват от по-развити капиталови пазари и следователно е по-вероятно да се възползват от пазарно ориентиран инструмент като ЕФСИ; подчертава, че по-малката подкрепа за ЕФСИ в ЕС-13 може да се отдаде на други фактори, като например малкия размер на проектите, периферното географско положение на даден регион и конкуренцията от страна на европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове; отбелязва обаче със загриженост несъразмерните ползи за определени държави и подчертава необходимостта от допълнително диверсифициране на географското разпределение, особено в ключови сектори като модернизирането и подобряването на производителността и устойчивостта на икономиките, като основният акцент се постави върху технологичното развитие; изисква от Комисията да проучи по-задълбочено и да очертае причините за настоящото географско разпределение;

Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ)

35.  отдава първостепенно значение на функционирането на ЕКЦИВ; счита, че мисията му да действа като единно входящо звено за всеобхватна консултантска и техническа помощ по време на всички етапи от проектния цикъл в голяма степен отговоря на нарастващата потребност от техническа помощ между органите и организаторите на проекти;

36.  отбелязва със задоволство, че от създаването си през септември 2015 г. ЕКЦИВ развива дейност, като преминава през фаза на бързо прилагане; признава, че поради ограничения срок на неговото съществуване и недостига на персонал в началния етап не всички услуги на ЕКЦИВ бяха напълно развити и дейността му беше съсредоточена предимно върху предоставянето на подкрепа за разработване и структуриране на проекти, политически съвети и проверка на проекти; подчертава необходимостта в ЕКЦИВ да бъде включен персонал с експертен опит в различни сфери с оглед на по-целенасочени съвети, комуникация и подкрепа за секторите, които не използват ЕФСИ в пълна степен;

37.  изразява убеждение, че ЕКЦИВ притежава потенциал да играе определяща роля в преодоляването на много от недостатъците в прилагането на ЕФСИ; категорично счита, че за да бъде постигнато това, той трябва да възприеме по-активен подход при предоставянето на помощ в области като създаването на инвестиционни платформи, също така с оглед на значението на тези дейности за финансирането на по-малки проекти; подчертава също така ролята на ЕКЦИВ в предоставянето на консултации за комбиниране на други източници на финансиране от Съюза с ЕФСИ;

38.  счита също така, че ЕКЦИВ може активно да допринесе за географската и секторната диверсификация не само като разшири предоставянето на своите услуги по отношение на всички региони и като обхване повече сектори, но и като окаже подкрепа за ЕИБ при стартиране на операции; счита, че ЕКЦИВ може да играе важна роля в оказването на принос за целта за икономическо, социално и териториално сближаване;

39.  припомня, че Регламентът за ЕФСИ възлага мандат на ЕКЦИВ да привлича местен опит, за да се улесни предоставянето на подкрепа по линия на ЕФСИ в целия Съюз; счита, че са необходими значителни подобрения в тази област, по-конкретно повече сътрудничество със подходящите национални институции; отдава голямо значение на предоставянето на услуги на местно равнище, включително с цел да се вземат предвид специфичните ситуации и местни потребности, особено в държави, които не са имали национални насърчителни институции (ННИ) или ННБ; счита, че връзките с други местни доставчици следва да бъдат укрепени, за да се вземе под внимание този факт;

40.  очаква ЕКЦИВ да приключи процеса на набиране на служители и да достигне пълната численост на персонала си без по-нататъшно забавяне; изразява съмнение обаче, че предвиденият капацитет на персонала ще бъде достатъчен за осигуряване от страна на ЕКЦИВ на необходимите консултантски услуги и за справяне с увеличената работна натовареност, а така също и с разширения мандат;

41.  подчертава, че ЕКЦИВ трябва да укрепи профила на услугите си, да подобри комуникацията и осведомеността, както и разбирането относно своите дейности сред заинтересованите от ЕКЦИВ лица; счита, че следва да бъдат използвани всички подходящи канали за комуникация, за да се постигне посочената цел, включително на национално и местно равнище;

Европейски портал за инвестиционни проекти (ЕПИП)

42.  изразява съжаление, че началото на Европейския портал за инвестиционни проекти (ЕПИП) беше поставено от Комисията едва на 1 юни 2016 г., почти една година след приемането на Регламента за ЕФСИ; отбелязва, че порталът вече функционира, като понастоящем са изложени 139 проекта, но счита, че това все още е твърде далеч от потенциала, очакван от ЕФСИ към момента на приемането на Регламента;

43.  счита, че ЕПИП осигурява лесна за ползване платформа за организаторите на проекти с цел повишаване на видимостта на техните инвестиционни проекти по прозрачен начин; счита обаче, че ключът към успеха на портала е значително повишаване на собствената му видимост, с цел постигане на общо признание като полезен, надежден и ефикасен инструмент, както сред инвеститорите, така и сред организаторите на проекти; настоятелно призовава Комисията да работи активно в тази насока чрез солидни комуникационни дейности;

44.  отбелязва, че разходите по създаването и разработването, управлението, подкрепата и поддръжката и хостинга на ЕПИП в момента се покриват от бюджета на ЕС, в рамките на годишно предоставяна сума в размер на 20 млн. евро, предвидени за ЕКЦИВ; припомня обаче, че таксите, с които се облагат организаторите на проекти от частния сектор при регистриране на проекта им от портала, представляват външен целеви приход за ЕПИП и в бъдеще ще бъдат основният му източник на финансиране;

Гаранция

45.  припомня, че Съюзът предоставя неотменима и безусловна гаранция на ЕИБ за операции по финансиране и инвестиции по линия на ЕФСИ; изразява убеждение, че гаранцията от ЕС ще позволи на ЕИБ да поема по-голям риск за инфраструктурния и инвестиционен прозорец (ИИП) и ще позволи финансирането на МСП, дружества със средна пазарна капитализация по програмите COSME и механизма InnovFin, подкрепяни чрез прозореца за МСП (ПМСП), да бъде засилено и изведено на преден план; счита, че прагът от 25 милиона евро, който изглежда се използва от ЕИБ при нормалните ѝ операции по кредитиране, не следва да се прилага за ЕФСИ, за да се увеличи финансирането на по-малки проекти и да се улесни достъпът за МСП и други потенциални бенефициенти;

46.  подчертава, че поради много широкото използване, което отразява голямото търсене на пазара, за прозореца за МСП бяха предоставени допълнително 500 милиона евро от дълговия портфейл по ИИП съгласно действащата законодателна уредба; приветства факта, че благодарение на гъвкавостта на Регламента за ЕФСИ беше предоставено допълнително финансиране в полза на МСП и малките дружества със средна пазарна капитализация; възнамерява да следи внимателно предоставянето на гаранцията в рамките на двата прозореца; отбелязва още, че към 30 юни 2016 г. разписаните по линия на ИИП операции достигат едва 9% от общия предвиден обем;

47.  припомня, че Гаранционният фонд на ЕС е финансиран предимно от бюджета на ЕС; взема предвид всички съответни оценки, които сочат, че настоящето равнище на финансиране от Гаранционния фонд в размер на 50% изглежда предпазливо и разумно по отношение на покриването на потенциалните загуби, както и че бюджетът на ЕС вече би бил защитен чрез коригираната цел от 35%; възнамерява да проучи дали предложенията за по-ниско целево равнище ще окажат въздействие върху качеството и естеството на избраните проекти; подчертава, че до този момент не са отправяни призиви в резултат на пропуски в операциите на ЕИБ или на ЕИФ;

Бъдещо финансиране, финансиране на капацитет

48.  отбелязва, че Комисията е предложила удължаване на ЕФСИ както по отношение на срока, така и на финансовия капацитет, и че това ще окаже въздействие върху бюджета на ЕС; изразява намерението си да представи алтернативни предложения за финансиране;

49.  припомня, че държавите членки бяха призовани да допринесат за ЕФСИ с цел разширяване капацитета му, което ще му позволи да подкрепя повече инвестиции, носещи по-висок риск; изразява съжаление, че макар този род инвестиции да се считат за еднократни мерки по смисъла на член 5 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики, и на член 3 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит, държавите членки не са предприели такива инициативи; изисква информация от страна на ЕИБ и на Комисията относно това дали междувременно са били предприети усилия да се убедят държавите членки да допринасят за ЕФСИ, и дали те биха могли да привлекат други инвеститори; приканва Комисията и ЕИБ да активизират усилията си в тази насока;

Допълване с други източници на финансиране от ЕС

50.  отбелязва, че осведомеността относно припокриването и конкуренцията между ЕФСИ и финансовите инструменти от бюджета на ЕС от страна на Комисията и ЕИБ доведе до приемането на насоки, в които се препоръчва комбиниране на финансиране от ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава, че всяка комбинация от финансиране от ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове не следва по никакъв начин да оказва неблагоприятно влияние върху равнището и насочеността на предоставянето на безвъзмездни средства от европейските структурни и инвестиционни фондове; въпреки това насочва вниманието към продължаващите различия в критериите за допустимост, разпоредбите, графика за докладване и прилагането на правилата за държавните помощи, които възпрепятстват комбинираната употреба; приветства факта, че Комисията е започнала разглеждането на тези въпроси в своето предложение за преразглеждане на Финансовия регламент, и изразява надежда това преразглеждане да се осъществи своевременно, за да се опрости комбинираното използване на средствата, при избягване на конкуренция и припокривания; счита, че са необходими допълнителни усилия и че за този цел от ключово значение са вторият и третият стълб на плана за инвестиции;

51.  предлага Комисията да представя в редовните си доклади списък на проектите, които се ползват от съчетаването на безвъзмездни средства от Механизма за свързване на Европа (МСЕ) с ЕФСИ;

52.  отбелязва, че транспортните инфраструктурни проекти, осъществявани чрез публично-частни партньорства, следва като правило да се основават на принципа „ползвателят плаща“, за да се намали тежестта върху публичните бюджети и данъкоплатците за изграждането и поддръжката на инфраструктурата; отбелязва, че е важно да се координират различните видове финансиране от ЕС, за да се гарантира постигането на целите на транспортната политика на ЕС в целия Съюз, а не да се насърчава финансирането от типа на публично-частни партньорства за сметка на структурните фондове;

Данъчно облагане

53.  изразява дълбока загриженост, че в някои случаи ЕИБ оказваше натиск чрез ЕФСИ за подпомагането на проекти, изградени чрез използване на дружества, установени в данъчни убежища; настоятелно призовава ЕИБ и ЕИФ да се въздържат от използването на или участие в структури за избягване на данъчно облагане, по-специално схеми за агресивно данъчно планиране или практики, които не съответстват на принципите на добро управление в областта на данъчното облагане на ЕС, определени в съответните законодателни актове на Съюза, включително препоръките и съобщенията на Комисията; настоява проектите и организаторите на проекти да не зависят от лица или дружества, осъществяващи дейност в държава, включена в бъдещия общ за ЕС списък на юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели;

Комуникация и прозрачност

54.  отбелязва, че много организатори на проекти не са запознати със съществуването на ЕФСИ или разполагат с недостатъчно ясна представа за това какво може да им предложи ЕФСИ, какви са специалните критерии за допустимост и какви конкретни стъпки трябва да предприемат при кандидатстването за финансиране; подчертава, че трябва да се положат допълнителни усилия, включително целенасочена техническа подкрепа, предоставяна на съответния им официален език, за държавите членки, които са се възползвали в по-малка степен от ЕФСИ, за да се повиши осведомеността относно ЕФСИ, относно конкретните продукти и услуги, които Фондът може да предложи, и относно ролите на инвестиционните платформи и на ННБ;

55.  призовава всички информационни материали и всички материали, свързани с процедурата по финансиране, да бъдат превеждани на всички езици на държавите членки, за да се улеснят информираността и достъпът на местно равнище;

56.  изразява загриженост по повод на факта, че пряката подкрепа, предоставяна на финансовите посредници, които по този начин поемат отговорност за разпределянето на финансирането от ЕС, може да доведе до ситуации, в които крайният бенефициент не е информиран, че ползва финансиране по линия на ЕФСИ, и призовава да се намерят решения за подобряване на видимостта на ЕФСИ; поради това призовава ЕИБ да включи в договорите на ЕФСИ специална клауза, която да разяснява на организатора на проекта, че полученото финансиране е реализирано чрез ЕФСИ/бюджета на ЕС;

Разширение

57.  признава, че ЕФСИ сам – и в ограничен мащаб – вероятно няма да бъде в състояние да преодолее недостига на инвестиции в Европа, но че той все пак представлява централен стълб на инвестиционния план на ЕС и показва решимостта на ЕС за справяне с този проблем; призовава да бъдат направени допълнителни предложения относно начините за постоянно увеличаване на инвестициите в Европа;

°

°  °

58.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската инвестиционна банка и на правителствата и парламентите на държавите членки.

• [1]  OВ L 169, 1.7.2015 г., стp. 1.
• [2]  http://www.eib.org/attachments/strategies/efsi_2015_report_ep_council_en.pdf
• [3]  http://www.eib.org/attachments/ev/ev_evaluation_efsi_en.pdf, септември 2016 г.
• [4]  Доклад от 14 ноември 2016 г., https://ec.europa.eu/priorities/sites/beta-political/files/ey-report-on-efsi_en.pdf
• [5]  ОВ C 465/1, 13.12.2016 г.

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (*) (6.4.2017)

на вниманието на комисията по бюджети и комисията по икономически и парични въпроси

относно прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции
(2016/2064(INI))

Докладчик по становище (*): Мариан-Жан Маринеску

(*) Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещите комисии – комисията по бюджети и комисията по икономически и парични въпроси, да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  посреща със задоволство своевременното прилагане на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и инвестициите, които се очаква той да мобилизира в полза на операциите, одобрени от ЕИБ и ЕИФ, и които възлизат на над 160 милиарда евро и представляват над 50% от целта за общия размер на инвестициите, които трябва да бъдат мобилизирани до 2018 г.; припомня при все това, че следва да бъде взета под внимание разликата между договорените суми и действително отпуснатите средства; отбелязва освен това, че само около 60% от очакваните общи инвестиции, мобилизирани от ЕФСИ, произхождат от частно финансиране, а останалата част се предоставя от ЕИБ (средно 20 – 25%) и от съчетание от ресурси от националните насърчителни банки, публичните органи и фондовете на ЕС (европейски структурни и инвестиционни фондове, Механизъм за свързване на Европа);

2.  припомня, че цялата налична информация потвърждава очакването за мобилизиране на инвестиции от ЕФСИ, но подчертава, че за лицата, вземащи решения, е от съществено значение да са запознати със сумите, които вече са преведени на дружествата; счита, че изчисляването на процента на извършените частни инвестиции е от ключово значение при оценяването на резултатите от ЕФСИ; счита, че с оглед на прозрачността на данните, предоставяни от ЕИБ и Комисията, ще бъде от голямо значение да се публикуват отпуснатите средства;

3.  отбелязва, че в ЕС все още съществува недостиг на инвестиции, и отчита, че ЕФСИ може да спомогне за неговото преодоляване; подчертава, че целта на ЕФСИ е да подкрепя устойчивите проекти, които стимулират реалната икономика, както и да генерира дългосрочни ползи за околната среда и обществото, като същевременно осигурява допълняемост и качество, вместо да увеличава максимално ефекта на ливъридж или темпото или обемите на инвестициите;

4  изразява съжаление във връзка с липсата на информация в реално време относно размера на използваното обезпечение; отбелязва, че според редица оценки коефициентът на ливърдиж е 14,1; призовава управителния съвет на ЕФСИ да публикува мултиплициращия коефициент в реално време и да използва изчислителната методика на ОИСР;

5.  отбелязва, че към 31 януари 2017 г. основните бенефициенти бяха: в абсолютна стойност – Италия, Испания, Франция, Обединеното кралство и Германия (над 60% от общия размер на мобилизираните инвестиции), на глава от населението – Финландия, Ирландия, Естония, Испания и Италия, а по отношение на БВП (в милиони евро) – Естония, България, Испания, Литва и Португалия;

6.  отбелязва, че според независима оценка[1] до края на юни 2016 г. държавите членки от ЕС-15 са получили над 90% от подкрепата на ЕФСИ, а 13-те нови държави членки са получили по-малко от 10%; изразява съжаление във връзка с небалансираното разпределение на подкрепата от ЕФСИ досега и припомня, че не следва три държави членки да получават над 45% от общия размер на финансирането в рамките на инфраструктурния и иновационен прозорец на ЕФСИ; съответно призовава управителния съвет на ЕФСИ непрекъснато да следи и подобрява географското разпределение, като насърчава равновесието и повишава производителността и устойчивостта на икономиките на всички държави членки;

7.  счита, че съчетаването на безвъзмездни средства от ЕС с финансови инструменти може да допринесе за допълняемостта на ЕФСИ; отбелязва, че само 11 проекта в рамките на инфраструктурния и иновационен прозорец и два проекта в рамките на прозореца за МСП, от девет държави членки, са се възползвали от смесено финансиране по линия на ЕФСИ/европейски структурни и инвестиционни фондове; насърчава своевременното приемане на преразгледаните текстове на Финансовия регламент и регламента „Омнибус“, което би позволило да се опрости съчетаването на средствата по европейските структурни и инвестиционни фондове и ЕФСИ, за да се избегне конкуренцията и припокриването, да се осигури взаимно допълване и да се насърчат допълнителните полезни взаимодействия;

8.  отбелязва, че в рамките на двата прозореца 30% от финансирането по линия на ЕФСИ е използвано за МСП, 23% – в енергийния сектор (от които само 7% за повишаване на енергийната ефективност), 21% за научни изследвания, развитие и иновации и 10% – в цифровия сектор; припомня, че допълняемостта е ключов принцип, въз основа на който проектите получават подкрепа от ЕФСИ, и изразява съжаление във връзка с липсата на информация относно равнището на допълняемост на финансираните проекти, както и относно подробния набор от показатели за оценка; припомня, че наборът от показатели трябва да бъде полезен инструмент за вземането на решения; призовава за прозрачност по отношение на системата за класиране и оценка и изисква оценките на проектите да бъдат публикувани възможно най-рано, след като бъдат изготвени; подчертава, че преди да бъде предоставена подкрепа, трябва да са налице пълно съответствие с критериите за допълняемост и подходяща процедура за надлежна проверка; счита освен това, че следва да се подобри секторната диверсификация;

9.  подчертава, че е необходимо да се преразгледа настоящото определение за допълняемост, с цел то да бъде по-ясно и ефективно; счита, че допълняемостта би могла да бъде оценявана по-надеждно, ако инвестиционният комитет предоставя на разположение рисковия профил на всеки проект, подпомаган от ЕФСИ; припомня, че действащият регламент предостави възможността да се подпомагат проекти, чието равнище на риск е по-ниско от минималния риск в рамките на специалните дейности на ЕИБ; призовава ЕИБ да осигури действителна допълняемост и счита, че ЕФСИ следва да подкрепя единствено проекти, които ЕИБ би счела за неприемливи поради техния рисков характер, както и че наличието на ЕФСИ не следва до води до пренасочване на проектите (например широката подкрепа, която ЕФСИ предоставя за проектите, свързани с енергетиката, енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия, е придружена от съответно намаляване на обичайните инвестиции на ЕИБ в тези сектори); призовава за прозрачност на процеса на вземане на решения чрез гарантиране на публичното оповестяване на обобщените финансови данни за финансираните от ЕИБ проекти;

10.  подчертава необходимостта от увеличаване на дела на ресурсите, предназначени за дългосрочни проекти, например за телекомуникационни мрежи, или за проекти с относително висока степен на риск, каквато е характерна за авангардните нови технологии; отбелязва, че инвестициите в широколентовите инфраструктури и в мрежите от пето поколение, в киберсигурността, в цифровизацията на традиционната икономика, в микроелектрониката и във високопроизводителните изчислителни технологии могат допълнително да намалят цифровото разделение;

11.  изразява съжаление, че въпреки факта, че характеристиките на инвестициите в сектори като космическите технологии или технологиите за намаляване на емисиите следва да са в синхрон с изискванията на ЕФСИ, досега в тези сектори по линия на ЕФСИ са финансирани много малко проекти, и счита, че ЕФСИ следва да се адаптира към ограниченията на тези сектори;

12.  счита, че с оглед на това, че целта на ЕФСИ е да разпределя средства за проекти с висока степен на риск, е важно в случаите, в които регионът, в който се осъществява проектът или от който произхожда бенефициентът, се характеризира с ниско равнище на развитие, този факт да се възприема като допълнителен рисков фактор;

13.  счита, че с оглед на подобряването на резултатите на ЕФСИ както на национално, така и на регионално равнище, е необходимо да се задълбочи сътрудничеството между ЕИБ, която ръководи ЕФСИ, и националните и регионалните насърчителни банки или институции;

14.  отбелязва при все това, че националните или регионалните насърчителни банки не са еднакво добре установени във всички държави членки и че тяхното ограничено географско разпространение създава допълнителни пречки за географския обхват на ЕФСИ; счита, че установяването на национални или регионални насърчителни банки или институции следва да бъде водещ приоритет за държавите членки и ЕФСИ, с цел да се насочи вниманието към регионите, където съществува необходимост от подкрепа; призовава ЕИБ и Комисията да гарантират, че националните и регионалните насърчителни банки или институции са на челно място сред приоритетите на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ) и че на държавите членки се предоставят необходимият ноу-хау и необходимото техническо съдействие; призовава Комисията да насърчава и подкрепя установяването на национални насърчителни банки в регионите, където тяхното присъствие е ограничено, с цел да се стимулират малките проекти и да се подобри регионалната и секторната диверсификация;

15.  призовава ЕИБ, предвид значението на разпределянето на средства за високорискови проекти и райони, да не допуска лихвеният процент за средствата, предоставяни под формата на заеми, да се превърне във възпиращ фактор и тежест за бенефициентите; призовава ЕИБ да повиши прозрачността по отношение на начисляваните лихвени проценти и комисиони за проектите по линия на ЕФСИ в целия Съюз и да гарантира, че те няма да се превърнат в елементи на дискриминация между различните категории бенефициенти или между регионите;

16.  подчертава решаващата роля на ЕКЦИВ за успеха на ЕФСИ; изтъква неговото обещаващо начало, но отбелязва със съжаление, че досега той не беше в състояние да функционира пълноценно; подчертава, че следва да бъдат осигурени необходимите средства за ЕКЦИВ – минимум 20 000 000 евро годишно, за да се покриват неговите разходи и за да може той да извършва и да активизира своите дейности и услуги; подчертава също така колко е важно да бъде разрешен проблемът с недостига на персонал възможно най-бързо, така че ЕКЦИВ да може да поеме всички задачи и отговорности, които са му възложени;

17.  призовава ЕКЦИВ да увеличи присъствието си в държавите, които са срещнали затруднения при използването на ЕФСИ и в които липсва необходимият административен капацитет за представяне на жизнеспособни проекти, по-специално в държавите – бенефициенти в рамките на политиката на сближаване; освен това призовава ЕКЦИВ да отправя конкретни препоръки, за да подпомага конкретни проекти в случаите, в които има голямо нежелание за поемане на риск или в които рискът е разпределен сред различни инвеститори (например при трансгранични/многонационални проекти или дългосрочни инфраструктурни проекти/проекти, генериращи приходи);

18.  призовава ЕКЦИВ да си сътрудничи със съответните национални институции с цел постигане на по-балансирано географско и секторно покритие; подчертава, че ЕКЦИВ носи важна отговорност за доближаването на ЕФСИ до местното равнище и че той изпълнява ролята на център за обслужване на едно гише за технически и финансови консултации с оглед на определянето, подготовката и разработването на проекти, както и че неговата мисия е активно да обединява малки проекти и да създава инвестиционни платформи; подчертава, че тези задачи не са изпълнени в достатъчна степен и следва да бъдат осъществявани по-активно през следващия период;

19.  отбелязва, че инвестиционните платформи се нуждаят от повече време, за да започнат да функционират; подчертава тяхната роля за обединяването на множество по-малки проекти, които са в една и съща сфера, или за групирането и подпомагането на трансгранични проекти;

20.  припомня, че една от целите на ЕФСИ е да насърчава малките, иновативни и рискови проекти, наред с другото, като ги групира – евентуално посредством инвестиционни платформи – в по-големи клъстери, които са по-приспособени за инвестиции; призовава ЕКЦИВ да предвиди създаването на децентрализирани регионални клъстери с оглед на по-доброто адаптиране към особеностите на съответния сектор или регион, например енергийната ефективност в Югоизточна Европа;

21.  призовава ЕИБ да укрепи консултативния си капацитет и призовава Комисията да активизира усилията си в областта на комуникацията и разпространението, така че да се повиши усвояването на ЕФСИ във всички държави членки и региони; изразява съжаление във връзка с това, че много заинтересовани страни все още не са запознати с ЕФСИ, с неговите възможности или с начините за кандидатстване за подкрепа по линия на ЕФСИ; при все това отбелязва, че в някои случаи бенефициентите не са осъзнавали, че вече получават подкрепа по линия на ЕФСИ, по-конкретно поради липсата на прозрачност от страна на финансовия посредник, който не ги е уведомил относно подкрепата от страна на ЕФСИ; счита, че липсата на осведоменост относно предлагането на подкрепа от ЕФСИ, както и в някои случаи липсата на осведоменост на бенефициентите относно факта, че на практика ползват подкрепа от ЕФСИ, представляват пропуснати възможности за ЕС; съответно подчертава необходимостта от по-добра комуникационна кампания за повишаване на осведомеността;

22.  призовава всички информационни материали и всички материали, свързани с процедурата по финансиране, да бъдат превеждани на всички езици на държавите членки, за да се улеснят информираността и достъпът на местно равнище;

23  изразява съжаление във връзка с факта, че заради ЕФСИ редица бюджетни редове бяха намалени за периода 2015 – 2020 г., което се отрази отрицателно на програми като „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа; счита, че в контекста на преразглеждането на МФР този бюджетен дефицит следва да бъде преодолян и че ЕФСИ следва да се финансира от източници, които са независими от вече одобрените програми на ЕС; отправя по този повод искане към Комисията да представи пълен план-график за възстановяване на сумите, като се започне с преразглеждането на МФР;

24.  отново посочва колко е важно вниманието да се насочи към финансовите инструменти за финансирането на продължението на ЕФСИ (ЕФСИ II); счита, че финансирането чрез ЕФСИ не следва да заменя безвъзмездните средства, предоставяни от източниците на ЕС за финансиране като европейските структурни и инвестиционни фондове, Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт 2020“; призовава Комисията да проучва алтернативните източници за финансиране на всяко бъдещо удължаване;

25.  подчертава необходимостта от прозрачност при прилагането на набора от показатели при избора на операциите на ЕФСИ, по-специално необходимостта от достъпна, точна и актуализирана информация относно допълняемостта и относно процеса на вземане на решения за предоставянето на гаранцията на ЕС; призовава ЕИБ да публикува цялата информация относно резултатите от оценките на въздействието, свързани с извършваните операции, на Европейския портал за инвестиционни проекти, като посочва добавената стойност и допълняемостта за всеки финансиран проект; счита, че ЕИБ трябва да публикува аналитични данни за всеки финансиран проект, включително отпускането на заеми от ЕФСИ чрез финансови посредници, като предоставя предварителна и последваща оценка на всеки проект с обяснение на използваните показатели и критерии за подбор и оценка; счита в крайна сметка, че е необходимо да се публикуват обективни данни относно работните места, създадени пряко и косвено чрез ЕФСИ; настоятелно призовава Комисията да увеличи потенциала на Европейския портал за инвестиционни проекти и да го популяризира;

26.  счита, че преди да се приеме предложеното удължаване на ЕФСИ, щеше да бъде желателно да се извършат по-задълбочено проучване и допълнителна оценка на първоначалния регламент за ЕФСИ; очаква, че заключенията на настоящия доклад, особено що се отнася до регионалната диверсификация, секторната диверсификация, допълняемостта и прозрачността на процеса на подбор в управителния и на инвестиционния комитет, както и препоръките на Съдебната палата ще бъдат надлежно взети под внимание при окончателното изготвяне на регламента за удължаване на ЕФСИ.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	3.4.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	49 2 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Edward Czesak, Ashley Fox, Adam Gierek, Theresa Griffin, Rebecca Harms, Eva Kaili, Kaja Kallas, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Jaromír Kohlíček, Peter Kouroumbashev, Zdzisław Krasnodębski, Miapetra Kumpula-Natri, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Csaba Molnár, Dan Nica, Angelika Niebler, Morten Helveg Petersen, Herbert Reul, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Vladimir Urutchev, Martina Werner, Lieve Wierinck, Hermann Winkler, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Pilar Ayuso, Rosa D’Amato, Françoise Grossetête, Barbara Kudrycka, Marian-Jean Marinescu, Victor Negrescu, Sofia Sakorafa, Davor Škrlec, Theodor Dumitru Stolojan
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	György Hölvényi, Julia Reda

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

49	+
ALDE	Kaja Kallas, Angelika Mlinar, Morten Helveg Petersen, Lieve Wierinck
ECR	Edward Czesak, Ashley Fox, Zdzisław Krasnodębski, Evžen Tošenovský
GUE/NGL	Xabier Benito Ziluaga, Jaromír Kohlíček, Sofia Sakorafa, Neoklis Sylikiotis
PPE	Pilar Ayuso, Bendt Bendtsen, Jerzy Buzek, Françoise Grossetête, György Hölvényi, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Barbara Kudrycka, Marian-Jean Marinescu, Angelika Niebler, Herbert Reul, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Theodor Dumitru Stolojan, Vladimir Urutchev, Hermann Winkler, Anna Záborská
S&D	José Blanco López, Adam Gierek, Theresa Griffin, Eva Kaili, Jeppe Kofod, Peter Kouroumbashev, Miapetra Kumpula-Natri, Edouard Martin, Csaba Molnár, Victor Negrescu, Dan Nica, Patrizia Toia, Martina Werner, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho
Verts/ALE	Reinhard Bütikofer, Rebecca Harms, Julia Reda, Davor Škrlec

2	-
EFDD	Rosa D’Amato, Dario Tamburrano

0	0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

• [1]  Независима оценка на инвестиционния план, изготвена от EY (2016 г.), на разположение на адрес: https://ec.europa.eu/commission/publications/independent-evaluation-investment-plan_en

СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (*) (23.3.2017)

на вниманието на комисията по бюджети и комисията по икономически и парични въпроси

относно прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции
(2016/2064(INI))

Докладчици (*): Инес Аяла Сендер и Доминик Рике

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещите комисии по бюджети и по икономически и парични въпроси да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  призовава Комисията да вземе предвид също така забележките, направени от Парламента в настоящия доклад за изпълнението, при извършването на оценката и изготвянето на ново предложение за законодателен акт;

2.  приветства създаването на органите на ЕФСИ и прозрачната процедура за подбор на членове на неговата структура на управление; приканва органите на ЕФСИ, въпреки това, да информират Парламента, Съвета и обществеността редовно, подробно и по по-прозрачен начин относно проектите по ЕФСИ; предлага Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ), наред с другото, да увеличи информацията за МСП и микропредприятията;

3.  приветства стратегическата ориентация, одобрена от Управителния съвет на ЕФСИ през декември 2015 г., която съдържа примерни прагове на географска концентрация; отбелязва неравномерното географско разпространение сред бенефициентите на ЕФСИ; отбелязва, че през първата година на операциите 92% от всички инвестиции бяха концентрирани в държавите от ЕС-15, а едва 8% достигнаха до държавите от ЕС-13, както и това, че до момента 10 държави членки, най-вече от Централна и Източна Европа, са се възползвали от операции единствено в рамките на прозореца за МСП на ЕФСИ; припомня, че критерият за отношението към БВП е от значение, наред с другото, за да се гарантира икономическо, социално и териториално сближаване с цел да се осигури балансирано разпределение на проектите, като се отчита цялостната икономическа дейност на страната, необходимостта от инвестиции и равнището на заетост; подчертава, че концентрацията на капитала увеличава социалните и икономическите различия в ЕС;

4.  посочва, че високорисковите инвестиции не може да бъдат налагани и че в една среда на нисък темп на растеж и на слабо търсене те обикновено не са оправдани; поради това призовава, в допълнение към балансираното географско разпределение, финансирането от ЕФСИ да бъде по-тясно обвързано с успешно развитие на икономическата и фискалната политика;

5.  изразява съжаление във връзка с липсата на прагове на концентрация в началната фаза; припомня, че транспортният сектор има най-голям принос към ЕФСИ с 2,2 милиарда евро от общо 8 милиарда евро, което представлява над 25% от общия размер на гаранционния фонд; отбелязва със загриженост, че транспортният сектор е получил едва около 13% от всички инвестиции, които са мобилизирани и до които е предоставен достъп до момента в рамките на инфраструктурния и иновационен прозорец на ЕФСИ, което е далеч под установения за всеки отделен сектор праг от 30%; призовава инвестиционния комитет да обърне особено внимание на проектите за транспортния сектор, тъй като те все още са твърде слабо представени в инвестиционния портфейл, а транспортът има важна роля за икономическия растеж и безопасността на потребителите;

6.  насърчава Комисията да въведе правила за подбор на устойчиви проекти, като ги обвърже с основните политически цели и задачи на ЕС, като например мобилност с нулеви и ниски нива на емисии, или със съществуващи инициативи, като например изграждането на трансевропейски велосипедни мрежи в съчетание с железопътен транспорт или инициативи, които имат за цел възстановяване на регионалните трансгранични железопътни връзки, които са били изоставени или демонтирани[1];

7.  припомня, че резултатите от оценката на набора от показатели както за одобрените, така и за отхвърлените операции, трябва да бъдат оповестявани публично редовно и по прозрачен и достъпен начин;

8.  изразява съмнения относно допълващия характер на някои от първите избрани транспортни проекти, тъй като те най-вероятно биха могли да бъдат финансирани без ЕФСИ;

9.  признава, че инфраструктурните проекти, внесени в ЕИБ, често попадат в традиционните дейности на ЕИБ, тъй като биват представени от органи, подкрепени с публични гаранции, и поради това представляват по-малък риск; призовава ЕИБ да анализира други параметри, които биха дали възможност такива проекти да бъдат определени като допълващи и подходящи за ЕФСИ, както и да засили пропагандирането на възможностите на ЕФСИ сред частни партньори с цел действително да се увеличи броят на проектите по тази първоначална покана за представяне на предложения за ЕФСИ;

10.  призовава европейската добавена стойност да се вземе предвид в процеса на подбор и ЕФСИ да следва целите на политиките на ЕС, по-специално трансграничните проекти и други проекти, предварително определени в Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и в други водещи инициативи на ЕС в областта на транспорта (като например Европейската система за управление на железопътното движение и SESAR); подчертава, че следва да бъдат взети под внимание други приоритети на политиката на Съюза, като например нулеви и ниски емисии интермодалната мобилност, качествена заетост, ресурсна ефективност, устойчива инфраструктура, научни изследвания и иновации, както и синергиите между трансевропейските транспортни, енергийни и телекомуникационни мрежи;

11.  настоятелно призовава Комисията да се фокусира върху инвестиране в такива проекти, които допринасят за намаляване на външните разходи;

12.  счита, че съчетаването на безвъзмездни средства от ЕС с финансови инструменти може също така да гарантира изискваната допълняемост и че то ще мобилизира инвеститорите да представят проекти, които в противен случай вероятно не биха били осъществени; призовава ЕИБ и Комисията да насърчават съчетаването на безвъзмездни средства (различни механизми на ЕС като МСЕ, „Хоризонт 2020“, европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ)) с ЕФСИ с цел да се подобри финансовият профил на инфраструктурните проекти, като по този начин се осигури европейска добавена стойност;

13.  отбелязва, че транспортните инфраструктурни проекти, осъществявани чрез публично-частни партньорства, следва като правило да се основават на принципа „ползвателят плаща“, за да се намали тежестта върху публичните бюджети и данъкоплатците за изграждането и поддръжката на инфраструктурата; отбелязва, че е важно да се координират различните видове финансиране от ЕС, за да се гарантира постигането на целите на транспортната политика на ЕС в целия Съюз, а не да се насърчава финансирането от типа на публично-частни партньорства за сметка на структурните фондове;

14.  подчертава обещаващото начало на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ) и признава секторната и географската концентрация на инвестициите досега; призовава ЕКЦИВ да подобри общите си резултати и да увеличи присъствието си в държавите, в които установяването на дейността на ЕФСИ е срещнало затруднения и в които се наблюдава липса на административен капацитет за представяне на жизнеспособни проекти, по-специално в държавите – бенефициенти на политиката на сближаване; освен това призовава ЕКЦИВ да отправя конкретни препоръки, за да се подпомогнат конкретни транспортни проекти в случаите, в които има голямо нежелание за поемане на риск или рискът е фрагментиран сред инвеститорите (като например трансгранични/многонационални проекти, дългосрочни/приходни инфраструктурни проекти);

15.  счита, че с цел подобряване на функционирането на ЕФСИ както на национално, така и на регионално равнище, и на добавената стойност за Европа е необходимо да се засили сътрудничеството между ЕИБ, която ръководи ЕФСИ, и националните и регионалните насърчителни банки, както и с местните органи;

16.  отбелязва със загриженост, че малкият брой транспортни проекти в рамките на ЕФСИ явно е доказателство за трудностите, срещани от този сектор при получаване на финансиране предимно или изключително от частни инвеститори, дори когато финансирането по МСЕ е почти изчерпано и не съществува алтернативна възможност за финансиране от ЕС до 2020 г.; поради това призовава за засилване на финансирането за МСЕ в следващата финансова рамка;

17.  изразява съжаление поради липсата на данни за общата сума на подписаните операции по „прозореца за МСП“ на ЕФСИ и свързаните инвестиции, особено по отношение на веригата за доставки в транспортния сектор, в сектора на аеронавтиката и в железопътния сектор, както и поради факта, че това затруднява проверката на проектите, резултатите, примерите за успех и целевите показатели; настоятелно призовава проблемът с липсата на данни да бъде решен; призовава Комисията да обърне особено внимание на предоставянето на по-голяма подкрепа на МСП, както и на местните и регионалните органи;

18.  предлага Комисията да представя в редовните си доклади списък на проектите, които се ползват от съчетаването на безвъзмездни средства от МСЕ с ЕФСИ;

19.  препоръчва да се повиши видимостта на финансирането от ЕФСИ, като се предприемат решителни действия в целия ЕС чрез информационна кампания и като се въведе лого на ЕФСИ.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	23.3.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	36 2 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Lucy Anderson, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Peter Lundgren, Gesine Meissner, Cláudia Monteiro de Aguiar, Jens Nilsson, Markus Pieper, Gabriele Preuß, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Jill Seymour, Claudia Țapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, István Ujhelyi, Wim van de Camp, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Hugues Bayet, Mark Demesmaeker, Bas Eickhout, Markus Ferber, Patricija Šulin, Matthijs van Miltenburg
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Herbert Dorfmann

• [1]  www.missing-rail-links.eu

СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (10.11.2016)

на вниманието на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси

относно прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции
(2016/2064(INI))

Докладчик по становище: Еманюел Морел

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещите комисии по бюджети и по икономически и парични въпроси да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  счита, че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), като се използва за финансиране на рискови и иновационни проекти, може да служи за инструмент за стимулиране на растежа и заетостта в ЕС и да насърчава развитието на силна, устойчива и конкурентна промишленост, при условие че се прилага едновременно с ефективни инструменти за търговска защита; призовава във връзка с това за увеличаване на ролята на ЕФСИ в политиката на сближаване чрез подобряване на секторното и географското равновесие на инвестициите, направени в този контекст; счита, че бариерите за съчетаването на ЕФСИ с други инструменти на ЕС (основно европейските структурни и инвестиционни фондове) следва да бъдат премахнати, а броят на секторите, допустими за финансиране от ЕФСИ, следва да бъде разширен;

2.  припомня, че Китай възнамерява да участва в ЕФСИ и че Комисията посочи, че на Китай няма да бъде предоставена никаква форма на компенсация в замяна на това, особено в областта на управлението; подчертава, че вноските от Китай не трябва да бъдат обвързвани с въпроса за предоставянето на статут на пазарна икономика, и призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да осигури прозрачност по отношение на управлението на финансовите средства и по отношение на произхода на публичните и частните вноски и вноските от трети страни, както и да предоставя конкретни данни, включително за определени проекти и за чуждестранни инвеститори; изтъква изискванията за докладване пред Парламента, включени в Регламента за ЕФСИ; изтъква отново факта, че евентуалните бъдещи вноски от трети страни трябва да са в съответствие с всички правила на ЕС относно обществените поръчки, трудовото право и разпоредбите относно околната среда, и очаква критериите, свързани със социалната сфера и с околната среда и приложими по отношение на проектите на ЕИБ, да бъдат напълно подкрепяни при вземането на решения за финансиране на проекти по линия на ЕФСИ;

3.  счита, че е наложително ЕС да диверсифицира своите източници на финансиране във възможно най-голяма степен и да привлича най-вече частни инвестиции;

4.  посочва, че малките и средните предприятия (МСП) са гръбнакът на европейската икономика, но че само 13% от МСП осъществяват търговска дейност извън ЕС; счита, че ЕФСИ, като взаимодейства с Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), следва да дава приоритет на излизането на МСП на международните пазари, като подкрепя конкретни проекти, насочени към износната дейност на европейските МСП; призовава отново за усъвършенстване на съществуващите инструменти и призовава за по-добро общуване от страна на Комисията и на ЕИБ относно наличната подкрепа и за укрепване на ролята на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, като му се вмени задача по подпомагане на износа; счита, че МСП трябва да могат да обсъждат тези въпроси с постоянен партньор;

5.  приветства инициативата на Комисията за започване на изпълнението на Европейския план за външни инвестиции цел мобилизиране на инвестиции в Африка и в съседните на ЕС държави в размер между 44 и 88 милиарда евро, като едновременно с това признава ролята на частните инвестиции за стратегиите за развитие; подчертава, че тези инструменти следва да се подлагат редовно на оценка и не следва да заместват съществуващи инвестиции, те трябва да спазват принципа на съгласуваност на политиките за развитие, както и принципа на допълняемост по отношение на другите инструменти, като следва да бъдат насочени към проекти, които са рисковани, структуриращи и по възможност, с малък обхват, ориентирани към истинските потребности на отделните държави с цел да внесат осезаеми подобрения в условията на живот на местното население чрез създаването на достойни работни места на местно равнище, допринасяйки по този начин за облекчаване на кризата с миграцията;

6.  настоява, във връзка с плана за външни инвестиции, инвеститорите и организаторите на проекти да не зависят от лица или дружества, осъществяващи дейност в държава, включена в бъдещия европейски списък на юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели;

7.  счита, че подобни механизми трябва да зачитат принципите и целите на външната дейност на ЕС, определени в член 21 от Договора за Европейския съюз и в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и че спазването на тези принципи трябва да бъде включено заедно с постигнатите резултати сред най-важните критерии за оценка на ефикасността на Европейския план за външни инвестиции в докладите за неговото прилагане; подчертава, че бъдещият Европейски план за външни инвестиции следва да насърчава частните инвестиции в Африка и в съседните на ЕС държави, за да допринася за справяне с първопричините за миграцията, постигането на Целите за устойчиво развитие на ООН и изпълнението на Парижкото споразумение относно изменението на климата;

8.  предлага Европейският план за външни инвестиции да подпомага финансирането на дейности по микрокредитиране за най-уязвимите групи;

9.  изтъква важната потенциална роля на делегациите на Европейската служба за външна дейност за установяването на контакти между инвеститори и държави, които са бенефициенти по проекти; призовава за активно участие на Парламента в мониторинга на изпълнението на плана за външни инвестиции въз основа на редовни доклади за напредъка, изготвяни от Комисията.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	9.11.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	33 0 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Laima Liucija Andrikienė, Maria Arena, Tiziana Beghin, David Borrelli, David Campbell Bannerman, Daniel Caspary, Salvatore Cicu, Santiago Fisas Ayxelà, Christofer Fjellner, Karoline Graswander-Hainz, Ska Keller, Jude Kirton-Darling, Bernd Lange, David Martin, Anne-Marie Mineur, Sorin Moisă, Alessia Maria Mosca, Franz Obermayr, Artis Pabriks, Franck Proust, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Joachim Schuster, Joachim Starbatty, Adam Szejnfeld, Hannu Takkula, Iuliu Winkler, Jan Zahradil
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Klaus Buchner, Nicola Danti, Syed Kamall, Frédérique Ries, Fernando Ruas, Jarosław Wałęsa
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Philippe Loiseau

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (12.4.2017)

на вниманието на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси

относно прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции
(2016/2064(INI))

Докладчик по становище: Хану Такула

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещите комисии – комисията по бюджети и комисията по икономически и парични въпроси, да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

A.  като има предвид, че Планът за инвестиции за Европа е част от по-широка стратегия, насочена към обръщане на негативната тенденция, наблюдавана в публичните и частните инвестиции, чрез мобилизиране на нова и частна финансова ликвидност, която да се влее в реалната икономика с цел стимулиране на дългосрочни стратегически и устойчиви инвестиции в целия Съюз; като има предвид, че Планът за инвестиции се основава на три стълба: мобилизиране на инвестиционни средства, гарантиране, че инвестициите достигат до реалната икономика, и подобряване на инвестиционната среда в Съюза; като има предвид, че за целите на географската диверсификация от съществено значение е инвестиционната среда в Съюза да се подобри чрез премахване на пречките пред инвестициите; като има предвид, че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) следва да се счита за допълнение към всички други действия, необходими за намаляване на недостига на инвестиции в Съюза, а в ролята му на гаранционен фонд – за стимул за нови инвестиции;

Б.  като има предвид, че ЕФСИ беше първоначално предназначен за справяне с различните форми на неефективност на пазара и неоптимални инвестиционни ситуации, произлизащи от редица регулаторни трудности;

В.  като има предвид, че ЕФСИ е значим инструмент, позволяващ да се допринесе за икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и да се подкрепят възможностите за работа, по-специално чрез предоставяне на стабилна подкрепа за МСП;

Г.  като има предвид, че е важно ЕФСИ да предоставя необходимия принос, за да се отговори адекватно на нуждите на пазара и успешно да се привлича значителен капитал от частния сектор;

Д.  като има предвид, че Европейската сметна палата публикува становище, в което се посочва, че „плановете на Европейската комисия за увеличение на размера и за удължаване на срока на действие на инвестиционния фонд, който е в основата на „Плана Юнкер“, са изготвени прекалено скоро и не са подкрепени от много данни, че увеличението е оправдано“; като има предвид, че Сметната палата посочва също така, че „предложението е обявено без цялостна оценка на въздействието“, и отправя критика по повод на „заличаването на разпоредбата, свързваща продължаването, изменението или прекратяването на ЕФСИ с резултатите от независима оценка“;

Е.  като има предвид, че Сметната палата подчертава също така риска „мултиплициращият ефект на ЕФСИ да бъде завишен“ и че става въпрос за очаквани цели и резултати, които не са потвърдени от конкретни, точни, ясни и осъвременени статистически данни;

1.  отбелязва, че цел на ЕФСИ е да мобилизира чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), с подкрепа от бюджета на ЕС, сума в общ размер от 315 милиарда евро за допълнителни инвестиции и нови проекти в реалната икономика до 2018 г.; отново подчертава, че ЕФСИ е инструмент за стимулиране на частните пазарни инвестиции;

2.  отбелязва оценката на ЕИБ относно функционирането на ЕФСИ, публикувана през септември 2016 г.; приветства положителните инвестиционни потоци, които ЕФСИ насочи към МСП, като отбелязва, че още през юни 2016 г. 58% от целта по отношение на финансирането за МСП беше постигната; приветства становището на Сметната палата (2/2016), озаглавено „ЕФСИ – ранно предложение за разширяване на обхвата и удължаване на срока на действие“, във връзка с предложението на Комисията за удължаване на срока на действие на ЕФСИ (COM(2016)0597) и нейната оценка на използването на гаранцията от ЕС и функционирането на Гаранционния фонд (SWD(2016)0297);

3.  припомня, че всички подкрепяни от ЕФСИ проекти следва да отговарят на критериите за допълняемост и че основанието за тази оценка следва да е документирано; изразява съжаление по повод на факта, че наборите от показатели за одобрените операции не се публикуват; припомня, че непубликуваното им създава проблеми по отношение на отчетността и прозрачността; подчертава, че са необходими по-голяма прозрачност и публичност относно критериите за големите проекти на ЕФСИ, за да се повиши доверието на пазарите и привлекателността на ЕФСИ за пазарите като ефикасен инструмент за финансиране;

4.  припомня, че целта на ЕФСИ, който е подкрепян от бюджета на ЕС за разлика от други действащи инструменти на ЕИБ за финансиране, е да се идентифицират различни профили на проекти, които са действително допълнителни, новаторски и по-рискови, както и нови партньори от частния сектор, и също така да се подчертае потенциалът на ЕФСИ за финансиране на високотехнологични предприятия и насочени към бъдещето сектори, които следва да бъдат в основата на програмата за финансиране;

5.  признава, че създаването на ЕФСИ бързо промени профила и модела на дейност на ЕИБ по отношение на процедурите и наблюдението на подписването и на договорите;

6.  счита, че с цел да се даде адекватен отговор на търсенето на инвестиции и да се предприемат по-добри мерки по отношение на нуждите на държавите и секторите, би било целесъобразно да се извърши предварителен анализ на национално равнище по отношение на възможните причини за пазарните пропуски и недостига на частни инвестиции в секторите и видовете дейности, определени за ЕФСИ;

7.  подчертава, че е от решаващо значение да се разглежда и засилва презграничната европейска добавена стойност при изпълнението на избраните проекти и да се определя дали те дават ефективен принос за настоящите общи политически и икономически цели на ЕС;

8.  отбелязва, че географското разпределение на проектите до момента е неравномерно; припомня, че с оглед на целите за сближаване и устойчивост при създаването на набор от проекти на ЕФСИ следва да се предвиди по-добро географско разпределение, като се отчита потенциалът на слабо населените райони в ЕС и същевременно се съсредоточи вниманието върху критериите за осъществимост и практическо използване и финансовите критерии, за да се подобрят резултатите от дейността на фонда и да се укрепят основните му цели; припомня, че като основаващ се на пазара инструмент ЕФСИ не може самостоятелно да се справи с недостига на инвестиции в географско отношение в Съюза;

9.  настоятелно призовава Управителния съвет на ЕФСИ и Инвестиционния комитет да следят финансирането на проекти да не се съсредоточава в пазари или инвестиции, където не е толкова очевидно или необходимо;

10.  припомня, че компонентът за инфраструктурни и иновационни проекти постигна само 9% от целевото равнище от юни 2016 г.; насърчава допълнителния обмен на информация относно възможностите, които ЕФСИ предлага за по-рискови иновации;

11.  отправя искане към ЕИБ за подобряване на географския баланс във възможно най-висока степен и за по-голямо отваряне на секторите, съсредоточени в портфейла на ЕФСИ, а именно в рамките на компонента за инфраструктурни и иновационни проекти и компонента за малките и средните предприятия, чрез подобряване на своите консултантски дейности за разработване на проекти в държавите членки и засилване на техническата помощ чрез Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ), като се предвиди също възможността за увеличаване на бюджета, ако това е обосновано;

12.  призовава ЕИБ да опрости процеса на кандидатстване и подчертава необходимостта от засилване на видимостта на ЕФСИ и интереса и осведомеността във връзка с него, по-специално за МСП в държавите членки;

13.  приканва ЕИБ да предвиди също и увеличаване на броя на секторите, допустими за финансиране от ЕФСИ (да включи, например, околната среда, биоикономиката или социалната инфраструктура), или по-добро адаптиране на вида и мащаба на проектите спрямо нуждите на пазара в държавите членки;

14.  счита, че следва да се предоставят подходящи разяснения или стратегически насоки на местните и регионалните участници, особено по отношение на целите на ЕФСИ, позиционирането му и евентуалното му съчетаване с други фондове на Съюза или на ЕИБ; подчертава, че ЕФСИ не следва да бъде разглеждан просто като още един допълнителен финансов източник, а че трябва да се обърне надлежно внимание на избягването на двойно целево насочване или двойно финансиране;

15.  призовава ЕИБ да разгледа внимателно в процеса на подбор реалната допълняемост и новата динамика, както и диапазона на мултиплициращия ефект, които могат да варират за различните проекти, по-специално в областите, в които ЕИБ или Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) още не са ангажирани, в случаите на неефективност на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации;

16.  приветства увеличението на обема на специалните дейности на ЕИБ в резултат на първата година и половина от ЕФСИ, което отразява промяна в проявяваната предпазливост от ЕИБ в рамките на културата ѝ на поемане на риск и политиката ѝ на кредитиране;

17.  счита, че специалните дейности на ЕИБ, подкрепяни от ЕФСИ, следва да се считат за носители на допълняемост спрямо други финансови инструменти на ЕИБ, ЕИФ или Съюза с цел по-добро преодоляване на неефективността на пазара или на неоптималните инвестиционни ситуации;

18.  счита, че ефектът на лоста варира при различните проекти в зависимост от техния мащаб, тяхната комплексност и взаимовръзката между важните секторни предизвикателства и очакванията на крайните бенефициенти в контекста на ограничените публични средства; счита, че предполагаемият среден ефект на лоста може да се измери единствено в края на инвестиционния цикъл, като същевременно се вземат предвид особеностите на съответния сектор; предлага методологията за изчисляване на мултиплициращия ефект на ЕФСИ да се съгласува с методологията, предложена от ОИСР, като се вземат под внимание инвестиционните проекти, за които инвеститорите са поели ангажимент или които са част от национална програма, вече съществуваща или обявена преди ЕФСИ да започне да функционира;

19.  призовава ЕИБ да предоставя допълнителна информация относно ефекта на лоста за отделните операции, а не само като средна стойност, като също така посочва размера на привлечените частни средства; счита освен това, че ефективността на интервенциите следва да се оценява според потенциала на финансовите инструменти, като се отчитат също така и количествено измеримите резултати, които може да бъдат получени;

20.  подчертава, че е важно да не се финансират проекти, които иначе биха получили финансиране без подкрепата на ЕФСИ, тъй като това би ограничило възможностите за финансиране на проекти, които действително имат нужда от финансиране от ЕФСИ; поради това призовава ЕИБ, и по-специално Инвестиционния комитет на ЕФСИ, да обръща специално внимание на ключовия принцип на допълняемост, неговото разбиране, тълкуване и прилагане, за да се предотвратят всякакви нелоялни промени на пазарите;

21.  отбелязва, че допълняемостта може да представлява предизвикателство като средство за оценка и че поради това при подбора на проекти за финансиране следва да се отделя същото значение и на други изисквания, като например иновативен характер;

22.  призовава да се предоставя съответната пълна качествена информация за управлението на изпълнението на заявените цели на ЕФСИ, показваща тяхната ефективна допълняемост и въздействие в сравнение с референтните показатели, също така и с оглед удължаване на срока на действие на ЕФСИ след 2017 г.;

23.  счита, че съответната качествена информация за управлението следва да се предоставя за всеки проект, обхванат от гаранцията по ЕФСИ, въз основа на показатели за мониторинг или допълняемост, за да се направи оценка на добавената стойност и ефективността или приноса към политиките на ЕС; отправя искане към ЕИБ да включи в своя доклад оценка на качеството на операциите, тяхната експозиция на риск и разходите за управлението им;

24.  счита, че за да се мобилизира капитал от частния сектор, е важно ЕИБ да облекчи инвеститорите по отношение на някои от рисковете, създавани от потенциални проекти; призовава ЕИБ да подобри привлекателността и видимостта на ЕФСИ в инвестиционните насоки и в проектите, които ще се финансират, като продължи да развива по-ефективна политика за повишаване на осведомеността сред потенциалните частни инвеститори и организаторите на проекти на местно и регионално равнище;

25.  настоява – за целите на отчитането – за редовно оценяване от Инвестиционния комитет на развитието на ориентираните към постигане на резултати инвестиции посредством набора от показатели, с цел да се идентифицират проекти, които са добре насочени по отношение на тяхното ефективно макроикономическо въздействие или стимулиращото въздействие върху растежа и създаването на работни места, и призовава за обективен преглед на допълняемостта и добавената стойност на тези проекти и на тяхната съгласуваност с политиките на Съюза или с други традиционни дейности на ЕИБ;

26.  призовава ЕИБ да оповестява цялата информация относно резултатите от проектите, получаващи гаранцията по ЕСФИ, измерени спрямо набора от показатели на ЕФСИ и съответните критерии и коефициенти, включително, наред с другото, техния принос за постигането на целите на ЕФСИ, допълняемостта, икономическата и техническата жизнеспособност и максималното увеличаване на частните инвестиции;

27.  настоятелно призовава за повишаване на прозрачността на процеса за подбор на операции и оповестяване на цялата оперативна информация относно подписаните операции посредством набора от показатели, както и на отчетността на операциите; счита също така, че консултациите с местните и регионалните органи следва да бъде засилена и надлежно документирана по време на оценяването на проектите;

28.  призовава да се рационализират механизмите за управление, за да се определят по-добре съответните отговорности на Комисията и на ЕИБ, да се гарантира независимост, да се предотвратят конфликтите на интереси на различните участници в процеса на вземане на решения, и по-специално членовете на Инвестиционния комитет на ЕФСИ, и за целите на отчетността да се установи кой носи отговорност пред бюджетните и законодателните органи на ЕС за резултатите и управлението на риска на ЕФСИ;

29.  подчертава, че прозрачността и данъчните разпоредби следва да бъдат увеличени и укрепени, по-специално по отношение на разпоредбата относно избягването на данъци;

30.  отново подчертава, че Парламентът трябва да играе основна роля в наблюдението на добавената стойност и допълняемостта на ЕФСИ;

31.  отново подчертава одиторската роля на Сметната палата, предвидена в член 20 от Регламента за ЕФСИ; посочва становището на Сметната палата (2/2016), озаглавено „ЕФСИ – ранно предложение за разширяване на обхвата и удължаване на срока на действие“; отбелязва със загриженост забележката на Сметната палата, че съществуват малко доказателства, подкрепящи предложеното увеличение на гаранцията от ЕС; припомня, че правомощията на Сметната палата да извършва одити, предвидени в член 287 от ДФЕС, следва изцяло да се зачитат;

32.  изразява съжаление, че предложението за удължаване на срока на действие на ЕФСИ не е придружено от оценка на въздействието, както е предвидено в насоките за по-добро регулиране, и от предварителна оценка, както се изисква в членове 30 и 140 от Финансовия регламент за разходните програми и финансовите инструменти; приветства предложението на Комисията (COM(2016)0597) за удължаване на срока на действие на ЕФСИ; приветства предложените подобрения на Регламента за ЕФСИ; изразява съжаление, че предложението не е придружено от оценка на въздействието и не зачита принципите за по-добро регулиране; припомня, че с оглед на евентуално удължаване на срока на действие след 2020 г. оценката на въздействието следва да се извърши, преди предложението да бъде представено на Парламента и на Съвета;

33.  изразява съжаление по повод на факта, че ЕФСИ е разглеждан като изключение от изискването на Финансовия регламент, въпреки че бюджетът на ЕС осигурява по-голямата част от финансирането за гаранционните фондове, а бюджетната гаранция за ЕИБ създава значителни условни задължения за бюджета на ЕС;

34.  отбелязва, че въздействието на риска на ЕФСИ се преувеличава; изразява съгласие със забележката на Сметната палата, че въздействието на финансирането на гаранционния фонд от бюджета на ЕС би било по-ниско, ако Комисията беше изходила от същите допускания при първоначалното предложение за ЕФСИ;

35.  отправя искане за изясняване на прилагането на правилата за държавните помощи за проекти, които съчетават финансиране от ЕФСИ и от структурните фондове.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	12.4.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	19 2 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Nedzhmi Ali, Jonathan Arnott, Inés Ayala Sender, Tamás Deutsch, Martina Dlabajová, Luke Ming Flanagan, Ingeborg Gräßle, Cătălin Sorin Ivan, Jean-François Jalkh, Arndt Kohn, Bogusław Liberadzki, Fulvio Martusciello, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Claudia Schmidt, Bart Staes, Hannu Takkula, Indrek Tarand, Marco Valli, Derek Vaughan, Joachim Zeller
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Julia Pitera, Miroslav Poche

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

19	+
ALDE ENF PPE S&D GREENS	Nedzhmi Ali, Martina Dlabajová, Hannu Takkula Jean-François Jalkh Tamás Deutsch, Ingeborg Gräßle, Fulvio Martusciello, Julia Pitera, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Claudia Schmidt, Joachim Zeller Inés Ayala Sender, Cătălin Sorin Ivan, Arndt Kohn, Bogusław Liberadzki, Miroslav Poche, Derek Vaughan Bart Staes, Indrek Tarand

2	-
EFDD	Jonathan Arnott, Marco Valli

1	0
GUE/NGL	Luke Ming Flanagan

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (31.1.2017)

на вниманието на комисията по бюджети и комисията по икономически и парични въпроси

относно прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции
(2016/2064(INI))

Докладчик по становище: Романа Томц

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по бюджети и водещата комисия по икономически и парични въпроси да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  счита, че основната цел на проектите, финансирани по Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), следва да бъде да се създаде устойчив растеж и пазар на труда, който може да предложи качествени работни места в Европа, и по този начин да се повиши благосъстоянието на гражданите на ЕС, социалното сближаване и приобщаване; поради това приветства факта, че фондът вече e допринесъл за по-добър достъп до финансиране;

2.  припомня, че целта на ЕФСИ е да запълни съществуващите пропуски и да коригира неоптималните инвестиционни ситуации в ЕС, като използва публични средства, за да увеличи наличността на рисково финансиране, както и да мобилизира частен капитал и да осигури достигането на инвестициите до реалната икономика; счита, че проектите, финансирани по ЕФСИ, следва да водят до дългосрочен, воден от иновации, устойчив и приобщаващ растеж, да стимулират създаването на работни места, включително в районите на Европа, в които има висока и проблематична безработица, и да инвестират в сектори от решаващо значение за бъдещето на Европа, по-специално посредством социален и човешки капитал, европейска инфраструктура и промишленост; подчертава, че всички подкрепяни по ЕФСИ проекти следва да се основават на концепцията за допълняемост, което означава, че те не биха могли да се осъществят без подкрепата от фонда; подкрепя оценката на ЕИБ, в която се иска по-добро определение за допълняемост;

3.  отбелязва, че ЕФСИ започна да функционира успешно, като вече постига конкретни резултати в някои държави членки и поради това действа като положителен инструмент за преодоляване на липсата на инвестиции и за борба с безработицата в Европа чрез координирани действия;

4.  счита, че ЕФСИ би могъл да бъде важна стъпка за доказване на ефективността от едно по-иновативно използване на бюджета на ЕС, като се търси ефект на лоста от бюджета на ЕС, за да се увеличат инвестициите в реалната икономика; подчертава, че според Европейската сметна палата (ЕСП) е твърде рано да се правят заключения относно неговата обща ефективност;

5.  изразява дълбока загриженост поради факта, че по-голямата част от инвестициите на ЕФСИ са концентрирани в петте водещи икономики на ЕС, като по този начин се създават допълнителни различия; изразява съжаление, че все още има редица държави членки, в които не е подписан или одобрен нито един проект по ЕФСИ;

6.  изтъква, че ЕФСИ трябва да се счита за извънреден план и насърчава ЕИБ да използва възможно най-добре Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и „Хоризонт 20202“ по начин, който допълва ЕФСИ; посочва, че ЕИБ понякога дава предимство на ЕФСИ пред тези програми; признава, че е важно да се подкрепи удължаването на срока на действие на ЕФСИ след 2020 г. и да се увеличи по необходимост гаранцията от бюджета на ЕС, но подчертава необходимостта от всеобхватна оценка на въздействието, за да се обоснове предложеното от Комисията увеличение;

7.  призовава за укрепване както на допълняемостта на проектите, подкрепяни по ЕФСИ, с цел разширяване на географския обхват, така и на усвояването, особено в области с високи равнища на безработица, за да се постигне силно въздействие върху показателите за заетостта; изтъква необходимостта от по-нататъшно разгръщане на инвестициите в трансгранични проекти;

8.  изтъква, че положението с инвестициите в Европа бавно се подобрява, но темпът е все още плах и може да настъпи обрат; посочва, че равнищата на инвестициите все още са под предкризисното ниво и че се запазва голям недостиг на инвестиции – в този смисъл ЕФСИ трябва да бъде ориентиран към всякакъв вид проекти, които водят до създаване на работни места, устойчив растеж и развитие;

9.  призовава Комисията, държавите членки и групата на ЕИБ да помагат на МСП, микропредприятията и социалните предприятия по-лесно да получават достъп до финансиране и така да увеличават капацитета си за растеж, изпълнение на проекти и създаване на качествени работни места, като популяризират ЕФСИ по-ефективно и създават възможности за по-добър достъп до техническа подкрепа на местно равнище; отбелязва, че финансирането на МСП изглежда е най-успешната част от финансирането по ЕФСИ; отбелязва, че успехът на компонента за МСП се дължи на изтеглянето на по-ранен етап на други инициативи на ЕС за МСП, но че има основание за увеличаване на компонента, ако се запазят изискванията за качество; препоръчва на МСП и микропредприятията да бъде даден достъп до информацията, свързана с наличните възможности за финансиране;

10.  призовава Комисията и ЕИБ да продължат своите местни/национални кампании, които помагат да се обяснят и популяризират ползите от Плана за инвестиции в целия Съюз; приветства разкриването на нови офиси на ЕИБ в държавите членки за предоставяне на повече подкрепа, а също и за разширяване на сътрудничеството с националните насърчителни банки (ННБ), което допринася за генериране на повече проекти в райони с високи равнища на безработица, които са обхващани по-малко до момента;

11.  призовава Комисията и групата на ЕИБ да увеличат усилията си и да засилят социалното въздействие и въздействието върху заетостта на ЕФСИ, като същевременно запази целта на фонда да спомага за преодоляване на настоящия недостиг на инвестиции в ЕС чрез мобилизиране на частно финансиране за стратегически инвестиции;

12.  приветства разширяването на гаранцията по Програмата за заетост и социални иновации в рамките на компонента за МСП на ЕФСИ, както и развитието на капиталовия инструмент на ЕФСИ, насочен към гарантиране на адекватен принос към развитието на пазара в сфери като постигането на социално въздействие; призовава за постоянен ангажимент към развитието на социално предприемачество, както и на социалната и солидарната икономика, така че да се разширят допълнително социалните, културните и екологичните цели в области като намаляване на бедността, здравеопазване и развитие на общността;

13.  призовава държавите членки да разработят национални и регионални платформи и да засилят сътрудничеството си с различните заинтересовани страни, включително със социалните партньори, за да оптимизират инвестициите, способни да създадат качествени работни места и да подобрят икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и да използват ЕФСИ, когато е целесъобразно, за да правят „интелигентни“ инвестиции за развитието на висококачествени социални услуги, полагане на грижи и здравни услуги за своите граждани; призовава Комисията, групата на ЕИБ и държавите членки да активизират усилията си, да изграждат капацитет, да повишават осведомеността, да развиват подходяща екосистема и да увеличават привлекателността на инвестициите в социални услуги като образование, обучение, здравеопазване и жилищно настаняване;

14.  припомня, че силният интерес и участието в проекти по линия на ЕФСИ от страна на банки посредници в целия ЕС с цел предоставяне на финансиране на МСП бяха изключително успешни;

15.  призовава Комисията да работи с Управителния съвет на ЕФСИ за използване на всички съществуващи възможности за укрепване на достъпа до финансиране на МСП, за да се повиши общият обем на дейностите по тези инструменти;

16.  призовава Комисията и групата на ЕИБ да създадат възможност ЕФСИ да действа в по-тясна връзка със структурните фондове и с различните фондове и финансови инструменти на ЕС, като европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), Програмата за заетост и социални иновации, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), InnovaFin, механизма за микрофинансиране „Прогрес“ и други съответни фондове, но да избягват двойното финансиране и да целят да гарантират оптимално и ефективно финансиране с по-допълващ характер; подчертава, че тази връзка трябва да бъде допълнително опростена и че трябва да бъдат премахнати административните препятствия; ето защо призовава за адекватно координиране между съответните органи и насочване и към регионите, които са най-силно засегнати от висока безработица и бедност, за да се намалят неравенствата чрез създаване на качествени работни места и устойчив растеж, благоприятстване на социалното приобщаване и увеличаване на екологичната устойчивост; подчертава, че ЕФСИ следва да изпълнява допълнителна и допълваща функция по отношение на политиката на сближаване;

17.  изтъква, че първоначалните резултати показват, че държавите членки с по-голям технически и административен капацитет, както и финансовите институции се възползват в по-голяма степен от ЕФСИ; предупреждава, че това би могло да доведе до увеличаване на разликите между силни и слаби региони; подчертава, че ЕИБ и Комисията трябва да играят по-съществена роля, като подкрепят изоставащите чрез предоставяне на по-голяма местна техническа помощ и увеличаване на капацитета на някои държави да се възползват от ЕФСИ;

18.  припомня, че макар че не следва да има регионално или секторно съсредоточаване или предварително разпределение, когато се изразходват средства от ЕФСИ, фондът се концентрира основно в държави, където пазарният недостиг на инвестиции не е толкова очевиден, което води до заключението, че не се обръща достатъчно внимание на реалното преодоляване на пазарния недостиг и ограниченията на пазара на труда; изразява мнението, че ЕФСИ следва да оперира по-ефективно със структурните фондове, за да подпомага по-слабите региони да преодоляват пречките, и счита, че разработването на Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси, който да действа в по-голяма степен на местно равнище, да предлага съобразено с конкретния случай техническо подпомагане и да изгражда капацитет, би увеличило броя на кандидатурите;

19.  призовава Комисията и групата на ЕИБ да провеждат по-активно консултации с държавите членки и заинтересованите участници в сътрудничество с публичните органи, публичните инвестиционни банки и националните насърчителни банки и социалните партньори, особено в държави, които до момента показват слаби резултати при усвояването на фонда; счита, че ЕФСИ следва да се съсредоточи по-конкретно върху проекти за намаляване на безработицата и проекти, насочени към социални инвестиции в сегашния и бъдещия капацитет на хората да участват в пазара на труда, които имат висока европейска добавена стойност и допринасят за постигането на целите на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и които насърчават сближаването и инвестирането в човешки капитал; счита за важно ЕФСИ да покрива ключови за ЕС сектори, както и основаните на Договора цели за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване и намаляване на регионалните различия; поддържа мнението, че успешните проекти намаляват безработицата;

20.  призовава Комисията и групата на ЕИБ да подкрепят държавите членки да увеличат, в общ план и в рамките на ЕФСИ, доколкото е възможно, инвестициите в проекти, насочени към социално приобщаване и укрепване на екологичната устойчивост в най-слабо населените, най-откъснатите и най-отдалечените региони, които страдат най-силно от кризата, за да намалят различията, особено по отношение на равнищата на безработица и заетост и на тези региони и държави с висок процент на безработица и бедност, които са в особено неблагоприятно положение заради ниските инвестиции във възможности за заетост, което води до безработица, социално изключване и емиграция;

21.  призовава Комисията да активизира комуникационната кампания относно ЕФСИ и да повиши осведомеността относно фонда, като подготвя информация за МСП, за да обяснява по прост и разбираем начин, като ползва конкретни примери, как МСП могат да получават финансиране и кои са видовете проекти, финансирани от ЕФСИ;

22.  припомня, че ЕФСИ остава без оценка и анализ на причините за недостига на инвестиции и за потребностите на пазара, както и за най-добрия начин за справяне с тях; призовава Комисията да предостави оценка по този въпрос; счита, че е повече от разочароващо това, че в оценката на ЕФСИ Комисията не е включила броя работни места, създадени до момента благодарение на дейността на Фонда, техния вид и перспективи, както и оценка на неговото въздействие върху равенството между половете; призовава Комисията да въведе цели за заетост и да гарантира, че приносът на ЕФСИ към растежа и създаването на работни места се измерва и наблюдава адекватно, да проучи и оцени въздействието на проектите по ЕФСИ върху броя създадени работни места и реалното отражение на тези инвестиции в преки и непреки работни места и да регистрира резултатите, постигнати благодарение на дейността на Фонда както по сектори, така и по държави, с особен акцент върху МСП;

23.  припомня, че е важно новите данни и актуализации да се оповестяват редовно, включително независимите оценки, като се ползва натрупаният до момента опит; признава трудностите при оценката на този компонент предвид времето, което е необходимо за пълното разгръщане на проектите и оценката на тяхното въздействие, и във връзка с това призовава групата на ЕИБ да разработи най-добрите методи за събиране и оценяване на такива резултати при следващата оценка, като взема под внимание също и дългосрочното въздействие, надхвърлящо срока на действие на ЕФСИ; счита, че трябва да се положат повече усилия за установяване на основаващи се на резултатите показатели, които измерват целите и продуктите на всеки проект; приветства наличието на доклади за растежа и заетостта за инструментите, прилагани по компонента за МСП на ЕФСИ, и на докладването относно социалното въздействие в рамките на финансовия инструмент за гаранция по Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации и пилотните инструменти за социално въздействие в рамките на компонента за МСП на ЕФСИ и насърчава да се продължи използването на тези начини на докладване;

24.  счита, че проектите за трансгранична инфраструктура са ключови за завършване на единния пазар, както и за увеличаване на възможностите за заетост; призовава Комисията и Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси да се съсредоточат върху предоставянето на техническа подкрепа и изграждането на капацитет, за да се увеличава броят на тези проекти и да се повишава тяхното качество и въздействие;

25.  призовава държавите членки да определят по-ясно дефинирани национални инвестиционни приоритети, включително по отношение на създаването на работни места и социалните инвестиции, и да изготвят свързани с това проекти с подкрепата на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси; счита, че ЕИБ следва да осигури подходяща рамка за обратна информация с Комисията по отношение на евентуални регулаторни пречки, които може да спъват осъществяването на добри проекти на различни равнища; призовава Комисията да си сътрудничи по-тясно с държавите членки в процеса на Европейския семестър, за да им помогне да започнат възможно най-скоро да прилагат препоръките, по-специално като провеждат икономически и социални реформи, премахвайки по този начин националните пречки пред инвестициите и създавайки благоприятна среда за стопанска дейност; припомня, че само един „добродетелен триъгълник“ от структурни реформи, посочени в специфичните за всяка държава препоръки, отговорни фискални политики и инвестиции ще доведе до успех; подчертава необходимостта от повишена прозрачност на ЕФСИ, който следва да се отчита пред Парламента, като се гарантира оповестяването на изчерпателна и надеждна бюджетна информация и достъп до финансовите данни, свързани с проектите, финансирани от ЕИБ;

26.  приветства предложението на Комисията във втората фаза на ЕФСИ да се увеличи прозрачността на начините за подбор на проекти, като се изисква от инвестиционния комитет на ЕФСИ да обяснява своите решения и да дава мотиви за отпускането на подкрепа, както и предложението да се оповестява публично наборът от показатели за отчитане на проектите по ЕФСИ веднага щом проектите бъдат подписани и като се изключи чувствителната в търговско отношение информация; отбелязва, че показатели като създаването на работни места и развитието на умения са от ключово значение;

27.  приветства факта, че Комисията в тясно сътрудничество с ЕИБ ще продължи да засилва комуникацията относно ЕФСИ и Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, за да се повиши осведомеността относно наличието на финансиране и техническа помощ в целия Съюз; изказва мнението, че информацията относно решенията за финансиране, техническата помощ и процедурите, включително примери за добри практики и проучвания на конкретни случаи, може да стимулира нови идеи и да подтиква инвестиционни инициативи;

28.  подчертава необходимостта да се осигури съответствие на проектите по ЕФСИ с Хартата на основните права на ЕС, включително правото на справедливи и равни условия на труд; изтъква по-специално необходимостта да се гарантира зачитане на правата на работниците на информация и консултиране с тях.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	25.1.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	41 10 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Laura Agea, Brando Benifei, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, Ole Christensen, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Arne Gericke, Marian Harkin, Czesław Hoc, Agnes Jongerius, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Patrick Le Hyaric, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Joëlle Mélin, Elisabeth Morin-Chartier, João Pimenta Lopes, Georgi Pirinski, Terry Reintke, Sofia Ribeiro, Robert Rochefort, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Romana Tomc, Yana Toom, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Renate Weber, Jana Žitňanská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Georges Bach, Heinz K. Becker, Lynn Boylan, Dieter-Lebrecht Koch, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Evelyn Regner, Csaba Sógor, Helga Stevens, Flavio Zanonato
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Marco Valli

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

41	+
ALDE ECR PPE S&D VERTS/ALE	Enrique Calvet Chambon, Martina Dlabajová, Marian Harkin, Robert Rochefort, Yana Toom, Renate Weber Arne Gericke, Czesław Hoc, Helga Stevens, Ulrike Trebesius, Jana Žitňanská Georges Bach, Heinz K. Becker, Dieter-Lebrecht Koch, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Sofia Ribeiro, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Csaba Sógor, Romana Tomc Brando Benifei, Vilija Blinkevičiūtė, Ole Christensen, Agnes Jongerius, Jan Keller, Javi López, Edouard Martin, Georgi Pirinski, Evelyn Regner, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Marita Ulvskog, Flavio Zanonato Jean Lambert, Terry Reintke

10	-
EFDD ENF GUE/NGL NI	Laura Agea, Marco Valli Dominique Martin, Joëlle Mélin Lynn Boylan, Rina Ronja Kari, Patrick Le Hyaric, Paloma López Bermejo, João Pimenta Lopes Lampros Fountoulis

0	0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (11.10.2016)

на вниманието на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси

относно прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции
(2016/2064(INI))

Докладчик по становище: Никола Данти

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещите комисии по бюджети и по икономически и парични въпроси да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  отбелязва, че след като функционира пълноценно за кратък период от време, Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) отбеляза успешно начало, като постигна конкретни резултати и насърчи инвестициите за преодоляване на недостига на инвестиции и конкурентоспособност в Европа чрез координирани действия; подчертава обаче, че темпото трябва да се ускори значително, за да се постигнат още по-осезаеми резултати, по-специално в държавите членки, в които равнището на финансиране, предоставено от ЕФСИ, е било много ниско, с оглед на това този инструмент да постигне целите си в пълна степен;

2.  изтъква, че ръководният принцип на ЕФСИ е да се мобилизират частни пазарни инвестиции изцяло въз основа на търсенето, и във връзка с това настоятелно призовава Комисията да проучи възможностите за използване на гаранциите на ЕФСИ за насърчаване на участието на повече източници на инвестиции, като например пенсионни фондове, държавни инвестиционни фондове и социални инвестиции като възможности за съфинансиране на ключови проекти;

3.  подчертава, че ЕФСИ следва да гарантира по-голяма допълняемост за проектите си във връзка с обичайните дейности на ЕИБ по смисъла на определението в член 5 от Регламент (ЕС) 2015/1017; подчертава, че предвид факта, че средствата от ЕФСИ са пренасочвани от програмите на ЕС за научни изследвания, иновации и инфраструктура, той следва да подпомага стратегическите инвестиции, свързани с проекти, които не могат да получат финансиране поради неефективност на пазара, неоптимални инвестиционни ситуации или високи нива на риск; настоятелно призовава Комисията във връзка с това да извърши задълбочена оценка на допълняемостта на вече финансираните по линия на ЕФСИ проекти и да посочи – въз основа на резултатите – ясни правила и критерии за определяне на допълняемостта; припомня освен това, че при определяне на критериите за използване на гаранцията на ЕС ЕФСИ следва да взема предвид не само фактора рентабилност, но също така и положителното дългосрочно въздействие за единния пазар по отношение на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, създаването на работни места и сближаването;

4.  отбелязва, че въпреки редица успешни инфраструктурни проекти и проекти за иновации, високата горна граница за минималната стойност на проекта (50 милиона EUR) ограничава броя на проектите, които може да бъдат реализирани чрез ЕФСИ, по-специално в малките държави членки; поради това призовава за понижаване на минималната горна граница за финансиране на проектите;

5.  подчертава, че въпреки факта, че предназначената за МСП част от ЕФСИ дава успешни резултати и представлява добра възможност за новосъздадените предприятия, МСП и предприятията със средна степен на капитализация да получават бърз достъп до финансиране, тя все още се нуждае от подобряване, също както и инвестирането в частта за инфраструктура и иновации; приветства в тази връзка намерението на Комисията да разшири и укрепи предназначената за МСП част; подчертава необходимостта да се потърсят финансови ресурси за подпомагане на МСП при изпълнението на проекти на международно равнище и призовава за създаването на допълнителни възможности за МСП за получаване на финансиране за проекти с по-висок риск, особено в цифровия сектор; също така подчертава, че големите инвестиционни проекти не следва да бъдат забравяни, по-специално проектите в областта на инфраструктурата и иновациите; отбелязва необходимостта от предоставяне на средства за програмата за цифровизация с цел подпомагане на МСП, засегнати от прехода към цифровизация, и насърчаване на новото и иновативното технологично развитие в тясно сътрудничество между утвърдените и новосъздадените предприятия;

6.  отбелязва, че силният интерес и участието в проекти по линия на ЕФСИ от страна на банки посредници в целия ЕС с цел предоставяне на финансиране на МСП дадоха изключително успешни резултати; насърчава Комисията да работи с Управителния съвет на ЕФСИ с цел използване на всички съществуващи възможности за укрепване на достъпа до финансиране за МСП съгласно Регламента за ЕФСИ, за да се повиши общият обем на дейностите за тези инструменти и да се позволи на ЕИФ да финансира значителен допълнителен обем операции;

7.  призовава за по-добра координация и взаимодействие между ЕФСИ и други фондове на ЕС, по-специално европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), с цел да се насърчи изразходване на средствата по по-ефективен начин, по-голямо сближаване в Европа и да се гарантира, че ЕФСИ има широк географски обхват, по-специално в държавите с ниско ниво на финансиране чрез ЕФСИ, с цел да се гарантира по-голяма еднородност на инвестициите и намаляване на регионалните различия; призовава също така за по-близко сътрудничество с националните насърчителни банки, местните и регионалните органи и съответните заинтересовани страни, включващо допълнителни стимули за създаването на инвестиционни платформи за обединяване на секторните и географските възможности за инвестиции;

8.  подчертава необходимостта от увеличаване на прозрачността на операциите на ЕФСИ и допълнително разпространяване на информацията относно проектите и техните резултати за гражданите и потенциалните бенефициенти; настоятелно призовава Комисията да положи по-целенасочени усилия за комуникация и предоставяне на съвети с цел повишаване на осведомеността за ЕФСИ; предлага да се подготви информация за МСП, за да се обясни по опростен и разбираем начин, като се използват конкретни примери, как те могат да получават финансиране и кои са видовете проекти, финансирани от ЕФСИ;

9.  счита, че всички сключени договори между ЕИБ и нейните клиенти, независимо дали са публични или частни, трябва да бъдат системно оповестявани, с цел да се докаже допълняемостта на проектите по линия на ЕФСИ и да се покажат на обществеността високите стандарти, приложими за финансираните по линия на ЕФСИ проекти; изтъква необходимостта от укрепване на Европейския портал за инвестиционни проекти (ЕПИП) и Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ), с цел да се установи връзка с реалната икономика, включително засилено сътрудничество с националните насърчителни банки, да се популяризират проектите и да се осигури висококачествена техническа помощ за потенциалните организатори на проекти;

10.  счита, че ЕФСИ е от основно значение за изграждането и подсилването на единния пазар; подчертава в тази връзка значението на укрепването на третия стълб на „Плана за инвестиции за Европа“, също и в контекста на европейския семестър, с цел регулаторната среда в ЕС да стане по-сигурна, еднородна и благоприятна за инвестициите, като вниманието се съсредоточи по-специално върху стратегически цели като изграждането на напълно интегриран, конкурентоспособен и добре функциониращ единен пазар и развитието на ориентиран към иновациите цифров единен пазар и върху ключови действия в подкрепа на тези цели; отбелязва, че ангажиментите на ЕФСИ в проекти в цифровия сектор са крайно недостатъчни;

11.  призовава държавите членки и заинтересованите страни допълнително да проучат и да стимулират възможностите за инвестиции в областта на цифровото съдържание и услугите, достъпните и сигурни високоскоростни широколентови връзки и телекомуникационната инфраструктура, което е предварително условие за реалното прилагане на правата на потребителите по отношение на достъпа до съдържание, качеството на услугите и ниските цени; подчертава значението на преодоляването на различните равнища на развитие на инфраструктурата сред регионите в Европа и между градските и селските райони; подчертава, че е важно да се финансира създаването на технологични центрове в по-слабо развити в индустриално отношение региони, за да се намалят регионалните различния, както и да се съживят местните икономики чрез предоставяне на висококачествени работни места и подкрепа за развиване на уменията;

12.  приветства неотдавнашното предложение на Комисията да удължи прилагането на ЕФСИ след 2018 г., за да се преодолее сегашният недостиг на инвестиции в Европа и да се продължи мобилизирането на капитали от частния сектор.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.10.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	27 7 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Catherine Bearder, Dita Charanzová, Carlos Coelho, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, Daniel Dalton, Nicola Danti, Dennis de Jong, Pascal Durand, Vicky Ford, Ildikó Gáll-Pelcz, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Sergio Gutiérrez Prieto, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Antonio López-Istúriz White, Marlene Mizzi, Eva Paunova, Jiří Pospíšil, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Igor Šoltes, Ivan Štefanec, Catherine Stihler, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mylène Troszczynski, Mihai Ţurcanu, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Pascal Arimont, Birgit Collin-Langen, Morten Løkkegaard, Julia Reda, Marc Tarabella, Sabine Verheyen

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (13.10.2016)

на вниманието на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси

относно прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции
(2016/2064(INI))

Докладчик по становище: Мерчедес Бресо

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва комисията по бюджети и комисията по икономически и парични въпроси, като водещи комисии, да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  припомня, че политиката на сближаване е основната инвестиционна политика на Съюза, която има за цел да намали регионалните различия и да допринесе за изпълнението на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; отбелязва първоначалните резултати от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) за мобилизиране на частни инвестиции, особено за МСП; припомня, че ЕФСИ трябва също така да допринася за икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и че са необходими усилия за задълбочаване на взаимодействието и взаимното допълване между ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и други програми на ЕС; подчертава важността да се гарантира допълняемостта на ЕФСИ с оглед на други инициативи на ЕИБ и финансирани от ЕС програми, тъй като този аспект често е бил пренебрегван в досегашния процес на прилагане, чрез преодоляване на неефективността на пазара или неоптималните инвестиционни ситуации;

2.  приветства одобрените от Съвета на директорите на ЕИБ инвестиционни проекти, които разкриват група от операции с по-висок риск, които не биха били финансирани от финансови институции или от операции по линия на политиката на сближаване; отбелязва обаче, че много от операциите покриват критериите на ЕСИ фондовете за намеса и допустимост, особено по отношение на Европейския фонд за регионално развитие; призовава за по-висок рисков профил на одобрените инвестиционни проекти, с цел да бъде допринесена по-голяма стойност за икономиката и да бъдат обхванати пазарни ниши, които в противен случай ще продължат да бъдат основни инвестиционни пропуски;

3.  настоятелно призовава Комисията и ЕИБ да увеличат усилията си и да създадат механизми, включително набор от критерии, които да гарантират проверка на допълняемостта;

4.  призовава Комисията, в сътрудничество с ЕИБ – с цел оценка на полезността на подкрепата по линия на ЕФСИ, на перспективите за подпомагане от ЕФСИ в бъдеще и на вероятното удължаване на срока на ЕФСИ – да представи всеобхватен анализ на подкрепените до момента проекти, включително на стълба, посветен на МСП, както и да предостави пълни данни и информация относно напредъка на предназначената за МСП част;

5.  отчита публикуването на новите насоки на Комисията от 22 февруари 2016 г. относно съчетаването на ЕСИ фондовете и ЕФСИ и публикуването на 18 март на документа на Комисията и на ЕИБ относно правилата на ЕФСИ във връзка с инвестиционните платформи; отбелязва все пак, че броят на съществуващите взаимодействия между ЕФСИ и ЕСИ фондовете все още е изключително нисък, и призовава Комисията, ЕИБ, националните и регионалните насърчителни банки и институции и управляващите органи да ускорят планирането и изпълнението на допълнителни взаимодействия, с цел да се осигури по-широк географски обхват на ЕФСИ;

6.  изразява загриженост относно предложението на Комисията, изискващо, когато инструментите се комбинират, свързаният с най-голям риск транш от инвестицията да бъде поет от ЕСИ фондовете, а не от ЕФСИ; счита, че това води до правна несигурност при използването на ЕСИ фондовете и е в противоречие с първоначалната обосновка за създаването на ЕФСИ – да се осигури нов капацитет за поемане на риск за инвестициите на ЕС;

7.  изразява загриженост относно ограничената роля на Парламента при прилагането на ЕФСИ и относно липсата на прозрачност по отношение на специфичните критерии за подбор на проекти, както и на сумите, които се предоставят във всеки един случай, за много от които се посочва, че „не се оповестяват“;

8.  отбелязва, че насоките и действията на Комисията за постигане на взаимодействия не са достатъчно подробни; отбелязва, че до настоящия момент съществуващите комбинации от ЕСИ фондове и ЕФСИ се основават на подход от долу нагоре, обусловен от търсенето от страна на местни органи и участници;

9.  счита, че Комисията, ЕИБ, Комитетът на регионите, държавите членки и управляващите органи, включително на регионално равнище, следва да си сътрудничат по-добре, за да гарантират предлагането на по-интегрирани и взаимно допълващи се проекти между ЕСИ фондовете и ЕФСИ с европейска добавена стойност с цел насърчаване на териториалното развитие и политиката на сближаване; отбелязва, че проектите в кръговата икономика биха могли да бъдат пример за интегрирани проекти между ЕСИ фондовете и ЕФСИ, тъй като те насърчават ролята на местните и регионалните органи за осигуряване на преход към устойчива и конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите, като същевременно се вписват в инвестиционния профил на финансираните от ЕФСИ проекти;

10.  счита, че е от основно значение да се вземат предвид нуждите от различно икономическо и инфраструктурно развитие на регионите и териториалното многообразие на държавите членки, като същевременно се гарантира, че допустимостта на проектите е защитена от всякаква намеса, която би могла да доведе до раздробяване на прекалено малки части на бюджетните кредити; подчертава, че е важно също така да се развиват трансгранични проекти, които биха могли да създадат сближаване и по-висока европейска добавена стойност, както и посочва, че поради това следва да бъдат разработени единни насоки относно трансграничните проекти; насърчава всички държави членки да определят и улесняват процеса на участие на националните и регионалните насърчителни банки, които са от основно значение за създаването на инвестиционни платформи с тематична или регионална концентрация;

11.  призовава Комисията и държавите членки, с цел да се ускори изпълнението на проектите по линия на ЕФСИ и тяхното взаимодействие с ЕСИ фондовете, да улеснят използването на алтернативни модели на финансиране като публично-частните партньорства, както и да опростят законодателната рамка на правилата за държавна помощ; призовава държавите членки да подготвят списъци на инвестиционни проекти в напреднал стадий на подготовка с помощта на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, като ги структурират по оптимален начин, така че да се гарантира по-голямо използване на финансови инструменти и взаимното допълване между ЕФСИ и ЕСИ фондовете;

12.  призовава Комисията и ЕИБ да положат усилия за предоставяне на възможности на неучастващите региони, посредством инвестиции в техническа помощ на място, за да се спомогне за балансирани в регионално отношение операции по проекти; счита, че следва да се ускори създаването на местни инвестиционни платформи – пресечена точка за публични средства и частно финансиране;

13.  позовава се на опита от операциите по линия на политиката на сближаване, който показва, че техническата помощ за частни и публични бенефициенти е най-необходима на регионално и местно равнище; следователно призовава Комисията и ЕИБ да включват финансови посредници и обединения на организации по гъвкав и открит начин; счита, че следва да бъде предприета сериозна комуникационна кампания относно инвестиционните проекти по линия на ЕФСИ в слабо представящите се региони на ЕС;

14.  счита, че когато допълват финансиране от ЕСИ фондовете, проектите по линия на ЕФСИ трябва да спазват изискванията за тематична концентрация; отбелязва необходимостта да се ускори изпълнението на проектите по линия на ЕФСИ и да се вземат предвид приоритетите на държавите членки в рамките на EСИ фондовете и ЕФСИ;

15.  счита, че изборът на операции на ЕФСИ по финансиране и управлението на проекти следва в по-голяма степен да бъдат прозрачни, да подлежат на отчитане и да се основават на определени критерии, както и че при необходимост следва да включват на ранен етап местни и регионални заинтересовани страни; отбелязва необходимостта от по-тясно участие на местните и регионалните органи при подбора на проекти от местен и регионален интерес; подчертава, че Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси и Инвестиционният комитет на ЕФСИ следва да използват опита на регионалните и местните органи, за да насърчават интегрирани и взаимно допълващи се проекти между ЕСИ фондове и ЕФСИ; с оглед на това Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси следва да има активна роля в предоставянето на възможност за още повече местни и регионални органи да се възползват по най-добър начин от ЕФСИ; насърчава държавите членки и местните и регионалните органи да представят проекти, които биха могли да се финансират допълващо от ЕФСИ и ЕСИ фондовете, в рамките на Европейския портал за инвестиционни проекти, с цел привличане на инвестиции на тяхна територия;

16.  подчертава необходимостта от укрепване на националните и регионалните платформи с цел подпомагане на координацията и взаимодействията между фондовете на ЕС и други програми; същевременно призовава за представянето на административни инструменти на равнището на държавите членки, така че представените за финансиране проекти да могат да се насочват към подходящите инструменти в зависимост от тяхното естество;

17.  изисква от Комисията да избягва двойното насочване, при което финансирането по линия на ЕФСИ се насочва към проекти, които биха могли да се финансират от ЕСИ фондовете; в контекста на значението на допълняемостта и взаимното допълване призовава за по-добра видимост и комуникация по отношение на ЕСИ фондовете, вместо да се поставя на преден план ЕФСИ, каквато е настоящата в известна степен едностранна практика на Комисията;

18.  припомня, че Парламентът трябва да играе основна роля в наблюдаването на въздействието на тези стратегии и проекти с цел насърчаване на заетостта и устойчивия икономически растеж; подчертава, че Европейският парламент трябва да играе значителна роля и в наблюдаването на въздействието на взаимодействията и взаимното допълване между ЕФСИ и ЕСИ фондовете и другите програми на ЕС.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.10.2016
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	28 3 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Pascal Arimont, Franc Bogovič, Mercedes Bresso, Rosa D’Amato, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Louis-Joseph Manscour, Iskra Mihaylova, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Konstantinos Papadakis, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Julia Reid, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Maria Spyraki, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Joachim Zeller
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Viorica Dăncilă, Josu Juaristi Abaunz, Bronis Ropė, Peter Simon, Branislav Škripek, Damiano Zoffoli

СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (23.3.2017)

на вниманието на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси

относно прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции
(2016/2064(INI))

Докладчик по становище: Джил Еванс

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещите комисии по бюджети и по икономически и парични въпроси да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  отбелязва с разочарование, че едва 4% от финансирането по ЕФСИ в рамките на инфраструктурния и иновационен прозорец и прозореца за МСП бяха заделени за тематичната цел, посочена в член 9, параграф 2, буква ж) от Регламента за ЕФСИ и че само малка част от тези 4% достигна секторите на културата и образованието;

2.  отбелязва освен това необходимостта от по-балансирано географско разпределение на финансирането от ЕФСИ; припомня, че повечето проекти, одобрявани от ЕФСИ, са в по-добре развитите в икономическо отношение региони на Западна Европа; поради това призовава да се положат повече усилия за по-нататъшно проучване и преглед на специфичните потребности и различията в страните, които се възползват в по-малка степен от подкрепата на ЕФСИ, и за предоставяне на по-голяма техническа помощ и местна и секторна подкрепа, за да се гарантира, че ЕФСИ достига до всички държави членки;

3.  подчертава интереса сред заинтересованите лица в сектора на културата и творчеството (СКТ) относно финансиране по ЕФСИ, както и потенциала на прозореца за МСП за сектора; изразява обаче съжаление във връзка с липсата на осведоменост относно ЕФСИ и неговите възможности и инструменти за финансиране; настоява Комисията да приеме нови и да засили съществуващите инициативи в областта на комуникацията, които трябва да бъдат съобразени с потребностите на СКТ и да бъдат осъществявани на местно равнище в държавите членки, включително чрез информационните бюра на програмата „Творческа Европа“;

4.  отбелязва, че секторът на културата и творчеството се състои най-вече от МСП с по-висока степен на риск; в това отношение отбелязва, че инвестиционните платформи могат да спомогнат за разширяването на обхвата на финансирането от ЕФСИ, тъй като те могат да обединяват по-малки проекти и да групират договори; настоятелно призовава ръководните органи на ЕФСИ да обърнат повече внимание на инвестиционните платформи с цел максимално увеличаване на ползите, които те могат да донесат в преодоляването на пречките пред инвестициите; приканва ЕИБ да предостави на заинтересованите лица повече информация относно платформите; припомня, че европейските асоциации, осъществяващи дейност в областите на културата и образованието, разполагат със съществуващи мрежи от членуващи в тях асоциации със секторни и географски познания, които биха могли да спомогнат да се канализират по-добре мерките за повишаване на осведомеността; отбелязва значителната роля, която би могъл да играе Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси, за да се подпомогне създаването на инвестиционни платформи, които от своя страна биха могли да спомогнат за постигането на по-добър географски и секторен баланс;

5.  счита, че секторът на културата и творчеството се нуждае от целенасочени съвети, за да бъдат разбрани възможностите и процедурите за финансиране в рамките на ЕФСИ, а финансовите посредници се нуждаят от подкрепа за по-добро разбиране на СКТ и неговите нужди; приветства в това отношение предложението „ЕФСИ 2.0“ за засилване на ролята на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ) и за разширяване на неговото присъствие на национално, регионално и местно равнище; настоява ЕКЦИВ да бъде обезпечен с подходящи ресурси, така че да предостави на секторите на образованието и на културата съобразена с нуждите им подкрепа в хода на целия процес;

6.  призовава Комисията и групата на ЕИБ да съберат и интегрират експертни познания в ЕКЦИВ, насочени конкретно към инвестициите в областта на културата; отправя искане ЕКЦИВ да сътрудничи възможно най-тясно с националните насърчителни банки и участниците от сектора на културата и творчеството, за да предоставя оптимална подкрепа;

7.  отбелязва, че тъй като на училищата и университетите в повечето държави членки е забранено вземането на парични заеми, ЕФСИ е до голяма степен неподходящ за сектора; изразява съжаление, че въпреки отклоняването на финансиране от „Хоризонт 2020“ подкрепата на ЕФСИ за научните изследвания и иновациите не донесе подходящи ползи на публичните университети; поради това настоява да бъде възстановено финансирането по „Хоризонт 2020“;

8.  отбелязва, че хората от селските райони се сблъскват със силно неравностойно положение при опитите си за достъп до образование, и поради това призовава да бъде осигурена по-добра свързаност, инфраструктура и достъпност;

9.  настоява за постигане на по-голямо полезно взаимодействие между ЕФСИ и други фондове на ЕС, по-специално ЕСИ фондовете, програмата „Хоризонт 2020“ и гаранционния механизъм за програма „Творческа Европа“; настоятелно призовава Комисията да изтегли напред гаранционния механизъм за програма „Творческа Европа“ посредством ЕФСИ и в полза на МСП; подчертава, че ЕКЦИВ може да играе роля при предоставянето на информация относно комбинирането на средства от ЕС и че следва да се предоставят съответно консултации и обучение; настоятелно призовава Комисията да предостави единно звено за контакт на онлайн портал, за да даде възможност на потенциалните бенефициенти в секторите на културата и на образованието да направят оценка на всички възможности за финансиране и на това как те биха могли да бъдат ефективно комбинирани; изразява задоволството си в това отношение от наскоро публикуваните насоки на Комисията относно комбинирането на ЕФСИ и ЕСИ фондовете;

ПРИЛОЖЕНИЕ: СПИСЪК НА ОБРАЗУВАНИЯТА ИЛИ ЛИЦАТА,

ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА ПО СТАНОВИЩЕ

Следният списък е изготвен на доброволни начала в рамките на изключителната отговорност на докладчика по становище. В хода на изготвянето на становището преди приемането му в комисия следните образувания или лица са предоставили информация на докладчика по становище:

Образувание и/или лице
European Investment Bank
European Investment Fund
International Union of Cinemas
Performing Arts Employers’ Associations League Europe (Pearle)
Culture Action Europe
European Universities Association
European Association of Institutions in Higher Education (EURASHE)
Lifelong Learning Platform

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.3.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	22 1 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Nikolaos Chountis, Jill Evans, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Andrew Lewer, Svetoslav Hristov Malinov, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Michaela Šojdrová, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Therese Comodini Cachia, Dietmar Köster, Emma McClarkin, Martina Michels

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

22	+
ECR	Andrew Lewer, Emma McClarkin
GUE/NGL	Nikolaos Chountis, Martina Michels
PPE	Andrea Bocskor, Therese Comodini Cachia, Svetoslav Hristov Malinov, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver
S&D	Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Dietmar Köster, Krystyna Łybacka, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Julie Ward
Verts/ALE	Jill Evans, Helga Trüpel

1	-
EFDD	Isabella Adinolfi

1	0
ENF	Dominique Bilde

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	15.5.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	63 10 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Nedzhmi Ali, Gerolf Annemans, Jonathan Arnott, Jean Arthuis, Hugues Bayet, Pervenche Berès, Reimer Böge, Udo Bullmann, Lefteris Christoforou, Gérard Deprez, Manuel dos Santos, José Manuel Fernandes, Jonás Fernández, Eider Gardiazabal Rubial, Esteban González Pons, Ingeborg Gräßle, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Cătălin Sorin Ivan, Petr Ježek, Barbara Kappel, Othmar Karas, Bernd Kölmel, Zbigniew Kuźmiuk, Georgios Kyrtsos, Alain Lamassoure, Olle Ludvigsson, Marisa Matias, Gabriel Mato, Costas Mavrides, Clare Moody, Luigi Morgano, Siegfried Mureşan, Victor Negrescu, Luděk Niedermayer, Jan Olbrycht, Stanisław Ożóg, Urmas Paet, Pina Picierno, Paul Rübig, Pirkko Ruohonen-Lerner, Pedro Silva Pereira, Peter Simon, Jordi Solé, Theodor Dumitru Stolojan, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Paul Tang, Michael Theurer, Isabelle Thomas, Ramon Tremosa i Balcells, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Miguel Viegas, Daniele Viotti, Marco Zanni, Stanisław Żółtek
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Xabier Benito Ziluaga, Richard Corbett, Andrea Cozzolino, Bas Eickhout, Heidi Hautala, Ramón Jáuregui Atondo, Eva Kaili, Krišjānis Kariņš, Jeppe Kofod, Eva Maydell, Nils Torvalds, Tomáš Zdechovský
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Julia Reda, Bart Staes, Jarosław Wałęsa, Lambert van Nistelrooij

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

63	+
ALDE	Nedzhmi Ali, Jean Arthuis, Gérard Deprez, Petr Ježek, Urmas Paet, Michael Theurer, Nils Torvalds, Ramon Tremosa i Balcells
ECR	Zbigniew Kuźmiuk, Stanisław Ożóg
PPE	Reimer Böge, Lefteris Christoforou, José Manuel Fernandes, Esteban González Pons, Ingeborg Gräßle, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Othmar Karas, Krišjānis Kariņš, Georgios Kyrtsos, Alain Lamassoure, Gabriel Mato, Eva Maydell, Siegfried Mureşan, Luděk Niedermayer, Jan Olbrycht, Paul Rübig, Theodor Dumitru Stolojan, Tom Vandenkendelaere, Jarosław Wałęsa, Tomáš Zdechovský, Lambert van Nistelrooij, Patricija Šulin
S&D	Hugues Bayet, Pervenche Berès, Udo Bullmann, Richard Corbett, Andrea Cozzolino, Jonás Fernández, Eider Gardiazabal Rubial, Roberto Gualtieri, Cătălin Sorin Ivan, Ramón Jáuregui Atondo, Eva Kaili, Jeppe Kofod, Olle Ludvigsson, Costas Mavrides, Clare Moody, Luigi Morgano, Victor Negrescu, Pina Picierno, Pedro Silva Pereira, Peter Simon, Paul Tang, Isabelle Thomas, Daniele Viotti, Manuel dos Santos
VERTS/ALE	Bas Eickhout, Heidi Hautala, Julia Reda, Jordi Solé, Bart Staes

10	-
ECR	Bernd Kölmel
EFDD	Jonathan Arnott, Marco Valli
ENF	Gerolf Annemans, Marco Zanni, Stanisław Żółtek
GUE/NGL	Xabier Benito Ziluaga, Marisa Matias, Miguel Viegas
NI	Eleftherios Synadinos

2	0
ECR	Pirkko Ruohonen-Lerner
ENF	Barbara Kappel

Легенда на използваните знаци:

+  :   „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“