ДОКЛАД относно „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“
13.6.2017 - (2016/2240(INI))
Комисия по външни работи
Комисия по култура и образование
Докладчици: Елмар Брок, Силвия Коста
(Процедура със съвместни заседания на комисии – член 55 от Правилника за дейността)
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“
Европейският парламент,
– като взе предвид член 167, параграфи 3 и 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
‒ като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,
– като взе предвид Резолюция № 2347 от 24 март 2017 г. на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации,
– като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г., по-специално цели за устойчиво развитие 4 и 17,
‒ като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) до Европейския парламент и Съвета от 8 юни 2016 г., озаглавено „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“, (JOIN(2016)0029),
‒ като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2007 г. относно Европейска програма за култура в глобализиращия се свят (COM(2007)0242),
– като взе предвид Подготвителното действие за културата във външните отношения и препоръките в него[1],
– като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа – глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, представен от ЗП/ВП на 28 юни 2016 г.,
‒ като взе предвид резолюцията на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно Европейска програма за култура[2],
‒ като взе предвид доклада на Комисията за изпълнението на Европейската програма за култура (COM(2010)0390),
‒ като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни[3],
‒ като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за значението на културното наследство за обществото (Конвенция от Фаро) от 2005 г.,[4],
‒ като взе предвид заключенията на Съвета от 16 декември 2008 г. относно насърчаването на културното многообразие и междукултурния диалог във външните отношения на Съюза и неговите държави членки[5],
‒ като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност на ЕС[6],
‒ като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС[7],
– като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно ролята на ЕС в рамките на ООН – как да се постигнат по-успешно целите на външната политика на ЕС[8],
‒ като взе предвид заключенията на Съвета от 23 декември 2014 г. относно работния план за културата за периода 2015 – 2018 г.[9],
‒ като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 1972 г. за опазване на световното културно и природно наследство,
‒ като взе предвид резолюцията си от 8 септември 2015 г. за интегриран подход към културното наследство на Европа[10],
– като взе предвид резолюция CM/Res(2010)53, приета от Съвета на Европа, за установяване на разширено частично споразумение за културни маршрути,
‒ като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии[11],
‒ като взе предвид заключенията на Съвета от 24 ноември 2015 г. относно културата във външните отношения на ЕС с акцент върху културата в сътрудничеството за развитие[12],
‒ като взе предвид своята резолюция от 30 април 2015 г. относно унищожаването на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш, по-специално член 3 от нея, в който „призовава ЗП/ВП да използва дипломацията в областта на културата и междукултурния диалог като инструмент, когато става въпрос за помиряване на различните общности и за възстановяване на разрушени обекти“,[13],
‒ като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно Европейска програма за култура в глобализиращия се свят[14],
‒ като взе предвид резултатите от 3502-рото заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт от 21 и 22 ноември 2016 г.,
‒ като взе предвид своето проучване, озаглавено „Изследване за комисията по култура и образование – европейски културни институти в чужбина“,[15],
‒ като взе предвид своето проучване, озаглавено „Изследване за комисията по култура и образование – европейски столици на културата: стратегии за успех и дългосрочни последици“[16],
‒ като взе предвид проучването от 2015 г., поискано от службата на Комисията за инструментите в областта на външната политика, озаглавено „Анализ на възприятието на ЕС и политиките на ЕС в чужбина“[17],
‒ като взе предвид становището на Комитета на регионите относно „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“,
‒ като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“,
‒ като взе предвид предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска година на културното наследство (2018 г.) (COM(2016)0543),
‒ като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към създаването на европейски корпус за солидарност“ (COM(2016)0942),
– като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство,
– като взе предвид решението на Международния наказателен съд от 27 септември 2016 г., в което Ахмад Ал Факи Ал Махди е признат за виновен за разрушаването на няколко мавзолея в Тимбукту и в което за първи път в съответствие с Римския статут се постановява, че разрушаването на културното наследство може да се разглежда като военно престъпление,
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид съвместните разисквания на комисията по външни работи и комисията по култура и образование в съответствие с член 55 от Правилника за дейността,
– като взе предвид доклада на комисията по външни работи и на комисията по култура и образование (A8-0220/2017),
A. като има предвид, че ЕС се превръща във все по-важен участник в международните отношения и следва да вложи допълнителни ресурси и енергия в популяризирането на общата си култура, културно наследство, художествено творчество и иновации в рамките на регионалното многообразие въз основа на член 167 от ДФЕС;
Б. като има предвид, че ЕС е важен участник в международната политика с постоянно растяща роля в световните дела, включително чрез насърчаването на културното и езиковото многообразие в международните отношения;
В. като има предвид, че културата има вътрешно присъща стойност и опитът на ЕС показа, че културният обмен може да служи за насърчаване на постигането на външните му цели и като мощен мост между хората с различен етнически, религиозен и социален характер, не на последно място чрез укрепване на междукултурния и междурелигиозния диалог и взаимното разбирателство, включително чрез дейността на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД); счита във връзка с това, че културата следва да стане съществена част от политическия диалог с трети държави и че е необходимо систематично интегриране на културата в проектите и програмите;
Г. като има предвид, че с цел насърчаване на междукултурното разбирателство ЕС ще трябва да разшири общите средства за комуникация под формата на истински европейски по своето естество медии, като например Arte, Euronews и Euranet;
Д. като има предвид, че културата и нейната закрила са неразривно свързани със зачитането на правата на човека и основните свободи;
Е. като има предвид, че научното сътрудничество формира съществен елемент от външната политика, като изгражда мостове между държавите, подобрява качеството на международните научни изследвания и повишава авторитета на научната дипломация;
Ж. като има предвид, че ЕС и неговите държави членки имат множество общи културни, езикови, исторически и религиозни корени, и като има предвид, че като черпят вдъхновение от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа, те съумяха да постигнат единство в многообразието; като има предвид, че европейската култура и културно наследство, материално и нематериално, представляват многообразието на европейските общества и региони, на техните общества на мнозинството, както и на културите на малцинствата;
З. като има предвид, че в Декларацията относно популяризирането чрез образование на гражданското участие и общите ценности – свобода, толерантност и недискриминация, приета в Париж през март 2015 г., се подчертава необходимостта от насърчаване на активен диалог между културите, както и на световна солидарност и взаимно уважение;
И. като има предвид, че по време на историята на ЕС културните отношения са основни двигатели на социалното сближаване и устойчивото икономическо и човешко развитие и същевременно играят ключова роля в укрепването на капацитета на гражданското общество и контактите между хората, както и в борбата срещу радикализацията, с оглед на опазване на културното наследство, задълбочаване на процесите на демократизация и ангажиране в предотвратяването и разрешаването на конфликти и постигането на устойчивост;
Й. като има предвид, че културната дипломация следва да насърчава културното и езиковото многообразие, включително запазването на езиците на малцинствата, като признава, че това представлява ценност само по себе си и допринася за културното наследство на Европа;
К. като има предвид, че правата на човека включват и културни права, както и че поради това следва да бъде обръщано еднакво внимание на правото на всеки човек да участва в културния живот и да се наслаждава на своята култура, като същевременно напълно се зачитат основните права на човека за всички;
Л. като има предвид, че през декември 2014 г. бяха въведени ограничителни мерки за противодействие на търговията с предмети на културата от Сирия; като има предвид, че съществува ясна необходимост от създаването на механизъм за реакция при извънредни ситуации за откриване и предотвратяване на унищожаването на културното наследство и премахване на паметници на културата, включително в конфликтни райони или държави, актове, които могат да бъдат използвани в ситуации на конфликт с цел сплашване или предизвикване на възмущение, и които в някои случаи се разглеждат като „културно прочистване“;
М. като има предвид, че културата е общо благо и че изграждането на нов консенсус по въпросите на развитието трябва да включва размишления относно възстановяването на общите публични блага, включително чрез културата;
Н. като има предвид, че ЕС и отделните държави членки предоставят повече от половината от световната помощ за развитие и че това е факт, който заслужава да получи повече признание;
О. като има предвид, че културното наследство е всеобщо богатство и следователно неговото опазване е предварително условие за изграждането на мир и устойчивост;
П. като има предвид, че съвместното съобщение, озаглавено „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“ предоставя рамка за международните културни отношения на ЕС; като има предвид обаче, че в него не се определят тематични и географски приоритети, конкретни цели и резултати, целеви групи, общи интереси и инициативи, разпоредби за финансиране, добро финансово управление, местна и регионална перспектива и предизвикателства и условия за изпълнение;
Р. като има предвид, че контактите между хората, като например младежките обмени, побратимяването на градове и партньорствата в професионалната сфера, са важни средства за насърчаване на междукултурното разбирателство и следва да бъдат подкрепяни от ЕС в неговите външнополитически отношения;
С. като има предвид, че мобилността е съществена част от политиката на ЕС в областта на международните културни отношения, изискваща създаването на механизми за улесняване на визовия режим от и до трети държави за специалисти в областта на културата, научни изследователи, университетски преподаватели, учители, студенти и персонал и за мрежи на бившите възпитаници на бивши участници в програми на ЕС[18];
Т. като има предвид, че ЕС и съседните държави в исторически план са упражнявали взаимно влияние по отношение на културата;
У. като има предвид, че сътрудничеството, обучението, мобилността на артистите и професионалистите в областта на културата и на техните произведения, включително чрез европейски и международни мрежи, както и творческите престои, са основни фактори за разпространяването и обмена на европейската и неевропейската култура и изкуства, и че е необходимо те да бъдат насърчавани и укрепвани;
Ф. като има предвид, че визовата политика за артистите и професионалистите в областта на културата е ключов елемент за успешно сътрудническо и свободно движение на произведения чрез европейски и международни мрежи, както и за осигуряване на програми за динамични творчески престои с участието на гражданското общество в различните държави и региони на света;
Х. като има предвид, че прегледът на постигнатите резултати в рамките на „Програмата на ЕС за културата“ би могъл да бъде полезна начална точка за по-нататъшното развитие и подобряване на стратегията с определяне на ясни и измерими цели в съответствие със спецификите на отделните държави, приоритетите и реалистичните резултати, и с използване на най-добри практики;
Ц. като има предвид, че като ключов партньор на Организацията на обединените нации ЕС следва да работи в тясно сътрудничество с ЮНЕСКО за опазване на световното културно наследство;
Ч. като има предвид, че координирането на програмите и ресурсите на ЕС следва да укрепва културното измерение на международните отношения на ЕС, за да се създаде споделено пространство на диалог за междукултурно разбирателство и доверие;
Ш като има предвид, че инициативите и действията на ЕС следва да бъдат по-видими в трети държави, включително в държавите, попадащи в обхвата на европейската политика за съседство, а резултатите от тях следва да бъдат отличавани, оценявани и разпространявани по по-добър начин[19];
Щ. като има предвид, че нараства количеството на продуктите и услугите с произход от аудиовизуалния сектор и секторите на културата и творчеството, както и че се увеличава техният принос към БВП и международното разпространение;
AA. като има предвид, че много европейски културни маршрути, сертифицирани от Съвета на Европа, преминават през държави от източното и южното съседство на ЕС, както и през държави кандидатки, и че това допринася за укрепване на връзките между ЕС и неговите съседни държави;
AБ. като има предвид усилията на Съюза да развива социална устойчивост чрез задълбочаване на работата в областта на културата, образованието и младежта и да насърчава плурализма, съвместното съществуване и уважението;
Цели
1. приветства съвместното съобщение, което предлага преглед на всички инструменти, действия, инициативи, програми и проекти, подкрепяни или изпълнявани от ЕС и неговите държави членки, чийто общ знаменател е културата; призовава за разработването на ефективна стратегия на ЕС за международни културни отношения;
2. признава, че съвместното съобщение цели насърчаване на културното сътрудничество в рамките на ЕС и с неговите държави партньори и на световен ред, основан на поддържането на мира, борбата с екстремизма и радикализацията чрез междукултурен и междурелигиозен диалог и на предотвратяването на конфликти при зачитане на демокрацията, принципите на правовата държава, свободата на изразяване на мнение, творческата свобода, взаимното разбирателство, правата на човека, културното и лингвистично многообразие и основните ценности; освен това подчертава важната роля на културната дипломация, образованието и културния обмен в укрепването на общо ядро от универсални ценности;
3. признава усилията, положени от ЕСВД съвместно с Комисията, за разширяване на външното измерение на политиките в областта на науката и изследванията и настоятелно призовава Комисията за насърчаване на развитието на амбициозна научна дипломация;
4. призовава да се насърчават културните права като неразделна част от основните права на човека, както за това поради вътрешно присъщата си стойност културата да се счита за четвърти, самостоятелен, трансверсален стълб на устойчивото развитие, заедно със социалното, икономическото и екологичното измерение;
5. приветства подхода, възприет в съвместното съобщение, в което се определят три насоки на работа: подкрепа за културата като двигател за устойчиво социално и икономическо развитие; насърчаване на културата и междукултурния диалог за мирни междуобщностни отношения; и засилване на сътрудничеството в областта на културното наследство;
6. призовава за насърчаване на свободата на творческо изразяване като ценност и стремеж на Европейския съюз, като се насърчава свободен диалог и обменът на добри практики на международно равнище;
7. подчертава, че ЕС има богат и разнообразен опит в приобщаващото управление, че неговата сила е в това, че е единен в своето многообразие, както и че това е областта, в която ЕС предоставя добавена стойност;
8. признава, че докато принципите на субсидиарност и пропорционалност трябва да се спазват в областта на културата – като се имат предвид също така общите културни корени и наследство на ЕС и държавите членки, и резултатът от дългогодишни творчески и културни взаимодействия – създаването на навик за съвместна работа и творчество изгради основа на зачитане и разбиране на други култури;
9. подчертава, че ЕС е арена, на която всички държави членки обединяват сили, за да играят по-голяма роля в областта на международните културни отношения, като се облагодетелстват от взаимните ползи на сътрудничеството;
10. посочва, че всяка държава членка може да стартира съвместни действия заедно с ЕС, за да подчертае различна страна от ЕС всяка година посредством, например, изложби и копродукции, със специална роля, отредена на ротационното председателство, с оглед на осигуряването на допълнителна вътрешна стойност за ЕС и държавите членки, както и увеличаване на видимостта на техните действия и инициативи в чужбина, включително чрез делегациите на ЕС, с конкретни човешки и финансови ресурси, предназначени за тази цел;
11. държавите членки, особено по-малките държави членки и техните културни институции и дейци, могат да добавят стойност към културните си постижения, като използват ЕС за тяхното популяризиране и споделяне в чужбина;
12. изтъква, че културната дипломация може да изпълнява функцията на пратеник на ЕС и неговите държави членки;
13. припомня значението на сътрудничеството между държавите членки и институциите на ЕС по отношение на материалното и нематериалното културното наследство в областта на изследванията за достъпността, насърчаването, опазването, управлението и борбата срещу трафика, разграбването и разрушаването, включително чрез регионални, специално предназначени за целта средства и съдействие, както и чрез трансгранично полицейско сътрудничество в рамките на ЕС и извън него;
14. подчертава ролята на независимите медии в популяризирането на културното многообразие и междукултурните компетентности, както и необходимостта от тяхното укрепване като източник на надеждна информация, особено в съседните на ЕС държави;
15. приветства факта, че съвместното съобщение въвежда културните и творческите индустрии като важен елемент от стратегията на ЕС за международните културни отношения; като има предвид, че тези индустрии допринасят за „меката сила“ на Европа като посланици на европейските ценности, особено по отношение на регионалните творчески центрове и културни мрежи, и препоръчва те да бъдат установени и да им бъде предложено стимулиране, както и развитие на уменията; призовава Комисията да разшири мрежите от творчески и културни агенти и участници, като постави специален акцент върху МСП, европейските творчески райони и творчески платформи като генератори на мултиплициращ ефект и иновации, включително в други области;
16. призовава Комисията и ЗП/ВП да посочат ролята на „културните дейци“ като неразделна част от изпълнението на съвместното съобщение, като уточни, че те следва да включват, наред с други категории, артисти, професионалисти в културния и творческия сектор, културни институции, частни и публични фондации, университети, културни и творчески предприятия;
Управление и инструменти
17. призовава Комисията и ЗП/ВП да представят годишни и многогодишни планове за действие в тази област, които следва да включват действия, стратегически тематични и географски приоритети и общи цели, както и периодичен преглед на изпълнението на съвместното съобщение, резултатът от който следва да бъде докладван на Парламента;
18. подчертава необходимостта от по-голяма последователност в политиките и действията на ЕС, в които участват трети държави; подчертава необходимостта да се използват съществуващите научно-изследователски резултати, най-добри практики и други финансирани от ЕС инициативи и инструменти, свързани с опазването на културното наследство, което може да е от полза за сътрудничеството с трети държави; призовава за повече полезни взаимодействия между всички участници и други финансирани от ЕС инициативи, които могат да са полезни за постигането на целите на стратегията, както и да се гарантират ефективност на ресурсите, оптимизирани резултати и по-голямо въздействие на действията и инициативите на ЕС; препоръчва да бъде извършен преглед с цел да се гарантира ефективността на подхода;
19. настоятелно призовава Комисията в следващата многогодишна финансова рамка да предвиди бюджетна линия, предназначена за подкрепа за международните културни отношения в съществуващите програми и бъдещите предложения, особено в програмите за култура и образование от следващо поколение, така че те да могат да разгърнат подобаващо своите международни дейности;
20. предлага да бъде разработена специална програма на ЕС и да бъдат съсредоточени ресурси върху международната мобилност и международния обмен, например програми с престой специално за млади професионалисти и артисти в областта на културата и творчеството;
21. в този контекст предлага бившите възпитаници и бенефициенти по програма „Еразъм“ и други програми за образователна мобилност и доброволчество да бъдат насърчавани да използват своите междукултурни умения и компетентности в полза на другите и да се превърнат във влиятелни участници в развитието на партньорства в областта на външните културни отношения;
22. призовава Комисията да развива измерението на културния туризъм чрез, например, изготвяне и обмен на тематични програми и най-добри практики, с цел улесняване на международната мобилност и обмена с граждани от трети държави, както и достъпа до предмети на културата;
23. призовава Комисията и ЕСВД да включат международните културни отношения като хоризонтален елемент в международните инструменти и програми за сътрудничество и в рамките на средносрочните прегледи, с цел гарантиране на последователност и превръщане на международните културни отношения в ефикасен инструмент;
24. призовава Комисията да засили въздействието на културното измерение в международните отношения, като го включва системно в преговорите и споразуменията за асоцииране; подчертава необходимостта от това ЕС да определи принципи за поведение за партньорите в рамките на сътрудничеството по транснационални проекти и да създаде гъвкава рамка, способстваща транснационалното културно сътрудничество чрез премахването на бариери;
25. призовава Комисията да продължи да подкрепя културните отношения със съседните на Съюза държави чрез техническо съдействие, обучение за програми за изграждане на капацитет, развитие на уменията и трансфер на знания – и в областта на медиите – с цел подобряване на управлението и насърчаването на нови партньорства на национално, регионално, местно и трансгранично равнище, като същевременно осигурява последващи действия на регионалните програми в държавите от Южното и Източното съседство, включително Западните Балкани;
26. подчертава, че от съображения за устойчивост дейностите на ЕС, свързани с външното културно финансиране, трябва да бъдат резултат от активно участие на местните партньори, адаптиране на програмите към реалните местни условия и надлежно разглеждане на периода след приключване на финансирането на проектите, включително прехода към национално финансиране или други модели за осигуряване на приходи;
27. изтъква важното значение на инициативите в областта на културата и правата на човека, които следва да имат за цел оказването на подкрепа на професионалисти в областта на културата в държави или региони, в които техните права са застрашени; призовава за съвместно финансиране на такива програми от Европейския фонд за демокрация и Европейския инструмент за съседство;
28. подчертава, че активното гражданско общество в държавите партньори може да помогне значително при разпространяването на ценностите, подкрепяни от ЕС, и че поради това е от съществено значение, когато развива своите двустранни отношения, Съюзът да насърчава подкрепата за организациите на гражданското общество от културния сектор в държавите партньори;
29. призовава Комисията да включи културата във всички съществуващи и бъдещи двустранни и многостранни споразумения, с адекватни бюджетни разпоредби и надлежно зачитане на ангажиментите, поети в рамките на Конвенцията на ЮНЕСКО за културното многообразие, за да се постави допълнително ударение върху икономическия потенциал на културното наследство и културния и творческия сектор и за насърчаване на устойчиво развитие, включително в областта на растежа и работните места, и тяхното въздействие върху социалното благосъстояние; твърди, че това би могло да бъде направено, например, през следващия мандат за преговори за ново партньорство със страните от АКТБ след 2020 г.; призовава за разработването на европейски показатели в тази област като начин за допринасяне за дебата относно културната политика;
30. подчертава значението на схемите за младежка мобилност и сътрудничеството между университетите като изключително ценни мерки за установяването на дългосрочни академични и културни отношения;
31. призовава Комисията да укрепи международното измерение на програмите „Еразъм +“, „Творческа Европа“, „Европа за гражданите“ и „Хоризонт 2020“; припомня в тази връзка решаващата роля на програмите на ЕС в областта на културата, образованието, младежта и спорта като основни елементи за борба с нетолерантността и предразсъдъците, както и за насърчаване на чувството за обща принадлежност и зачитането на културното многообразие; призовава Комисията да насърчава, по-специално в рамките на Европейската политика за съседство, участието в тези програми на държавите партньори, намиращи се в непосредствена близост до ЕС;
32. признава усилията на Комисията в подкрепа на ролята на науката, научните изследвания, образованието и културното сътрудничество като инструменти за прилагане на мека сила в европейските външни отношения; изтъква, че научният и културният обмен допринасят за изграждането на капацитет и разрешаването на конфликти, по-специално в отношенията със съседните държави;
33. призовава Комисията да засили и разшири COSME (Програмата на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия), така че тя да обхване стратегията за международни културни връзки, и да подкрепи, чрез тематичните програми на ЕС, МСП, извършващи дейност в сектора на културата в страни извън ЕС;
34. подчертава ролята на Комитета на регионите и на Европейския икономически и социален комитет, както и ролята на регионалните и местните органи и на гражданското общество във формулирането на стратегията;
35. подчертава, че Парламентът следва да играе активна роля в насърчаването на културата във външната дейност на ЕС, включително чрез своите информационни служби и бюра за връзка;
36. призовава Комисията и ЕСВД да определят „звена за контакт“ във всяка делегация на ЕС за поддържане на връзка с националните културни институти и представители на държавите членки и местните граждански общества, действащи лица и органи в процес на структуриран диалог и с цел съвместно определяне на общи приоритетни области, потребности и методи на сътрудничество, както и да предвидят подходящ бюджет и обучение за това; отправя искане към Комисията и ЕСВД да докладват пред Парламента относно състоянието на изпълнението и постигнатите резултати на всеки две години;
37. призовава за предоставяне на подходящи човешки и финансови ресурси в ЕСВД за културни международни отношения, за да може тя да играе водеща роля на катализатор в рамките на различните служби на ЕС, които работят в областта на международните културни отношения;
38. се застъпва за това международните културни отношения да бъдат предмет на образованието, обучението и изследванията с оглед на изграждането на капацитет от действащи лица в тази област, както и разширяване на културното участие чрез образование, включително чрез предоставяне на съответното обучение за придобиване на компетенции в областта на културата за персонала на ЕС;
39. призовава за създаване на ясна рамка за ролята на културните институти на държавите членки по отношение на културното влияние на ЕС извън неговите граници и в контекста приобщаващ и споделен европейски наратив чрез Мрежата на националните културни институти в ЕС и чрез други форуми и се застъпва за приобщаващ и еднакъв подход към всички заинтересовани страни, включително гражданското общество; приветства във връзка с това работата, извършена досега от културните институции на държавите членки; насърчава по-нататъшното сътрудничество в чужбина с оглед оптимизиране на интересите на държавите членки, като се обръща специално внимание на по-малките държави членки и техните потребности от културно представителство;
40. призовава за засилване на стратегическото партньорство с ЮНЕСКО при изпълнението на съвместното съобщение, използвайки доверието към организацията в Европа и нейните международни контакти с цел мултиплициране на ефекта от съвместните действия с всички заинтересовани страни от ЕС и извън него, и за разглеждане на възможността за асоциирането ѝ към бъдещите работни групи или консултативни съвети, за да съдейства за изпълнението на съобщението;
41. подчертава необходимостта да се определи отново ролята на националните културни институти в междукултурния обмен, като се има предвид, че някои от тях имат дълги традиции и много контакти с трети държави и могат да служат като стабилна основа за сътрудничество и комуникация между различните европейски участници; отбелязва освен това потенциала им за насърчаване и улесняване на двустранните отношения между държавите и за подпомагане на разработването и прилагането на европейска стратегия за културна дипломация;
42. призовава Комисията и ЗП/ВП за по-нататъшна подкрепа за развитието на съобразената с индивидуалните потребности учебна програма на Европейския съюз за посетители (EUVP) като мощен инструмент за разширяване на диалога и насърчаване демокрацията и като постоянна платформа за младите хора и бъдещите лидери и формиращи общественото мнение лица от трети държави и основните участници в диалога в рамките на европейските институции и организации на гражданското общество;
43. приветства създаването на Платформата за културна дипломация и призовава тя да функционира по устойчив начин, с редовна оценка на нейните цели, резултати и управление; признава, че в международните културни отношения участват много и различни институционални и неинституционални заинтересовани страни[20] и призовава Комисията да насърчава структурирания диалог между всички заинтересовани страни, включително чрез отворен метод на координиране;
44. призовава за незабавното създаване на механизъм за предотвратяване, оценка, и възстановяване на застрашено културно наследство и за оценка на загубите, включително на механизъм за бърза реакция при извънредни ситуации за опазване на културно наследство в държави, засегнати от конфликти, въз основа на опита на инициативата на ООН за създаване на отряд със специално предназначение „Сини каски на културата“, в тясно и структурирано сътрудничество с ЮНЕСКО и с технологичната подкрепа на Европейската програма за наблюдение и мониторинг на Земята („Коперник“); приветства във връзка с това приемането на Резолюция 2347 на Съвета за сигурност на ООН, в която се заявява, че унищожаването на културно наследство може да представлява военно престъпление, и призовава ЕС и ЕСВД да работят с всички партньори за допринасяне за предотвратяването на конфликти, изграждането на мир и за процесите на възстановяване и помирение във всички райони, засегнати от конфликт;
45. призовава за съгласуване на равнището на ЕС на борбата срещу незаконния трафик на предмети на културата, откраднати по време на въоръжени конфликти и войни, и за връщането на такива предмети, признавайки, че такова съгласуване играе изключително важна роля в усилията за блокиране на финансирането на терористични групи;
46. подчертава необходимостта от засилване на стратегическото партньорство между ЕС и ЮНЕСКО чрез създаване на устойчива платформа за сътрудничество и комуникация по споделени приоритети, с оглед ефективно справяне с общите предизвикателства в областта на културата и образованието;
47. предлага да се отдели специално внимание – на Европейския културен форум и по време на Европейските дни на развитието – на структурирания диалог с гражданското общество и заинтересованите страни по темата на международните културни отношения на ЕС;
48. призовава Комисията да организира специален колоквиум/форум за действащи лица на тема културата и развитието в съответствие с Декларацията на ЕС и държавите от АКТБ от Брюксел от април 2009 г., който следва да е отворен за участници от съседните на ЕС държави и други държави – стратегически партньори;
49. счита решението 2018 година да бъде Европейска година на културното наследство за възможност за популяризиране на културното наследство въз основа на интегриран подход и за важен елемент на международното измерение на ЕС, основан на интереса на държавите партньори към културното наследството и експертния опит на Европа;
50. призовава за ефективно прилагане на вече действащите правни инструменти за по-добра защита на културното наследство, авторското право и интелектуалната собственост; отправя искане към Комисията да представи предвиденото законодателно предложение за регулиране на внос на стоки с културна стойност в ЕС, особено на такива стоки от зони на конфликт, като средство за борба с трафика;
51. призовава ЕС и държавите членки – след като са подписали и ратифицирали и по този начин са се ангажирали с прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 2005 г. – да подкрепят общи действия за нейното прилагане;
Подход с акцент върху контактите между хората
52. изразява съгласие с предложението в съвместното съобщение за преминаване от подход на представяне „отгоре надолу“ към подход на насърчаване на контактите между хората, като подчертава процесите на съвместно създаване и съвместно продуциране в културните творческите индустрии; счита, че културата следва да достига до всички граждани;
53. признава, че младите хора са една от основните целеви групи в ЕС и партньорските държави, и че запознанството им с други култури и езици е свързано с преживявания, които често създават привързаност за цял живот, и отчита, че сценичните изкуства, визуалните изкуства, уличното изкуство, музиката, театъра, киното и литературата, социалните медии и цифровите платформи по принцип са най-подходящите канали за достигане до тях и ангажирането им;
54. отправя искане за валоризиране на съвместните проекти между ЕС и трети държави в областта на научноизследователската и развойната дейност за цифровизиране на културното наследство, което да има за цел и улесняването на достъпа до знания, разработването на нови услуги и продукти и насърчаването на нов културен туризъм;
55. призовава ценностите и ролята на културното съдържание, един от най-важните създатели на което е Европа, да бъдат интегрирани в европейските политики, включително в цифровия сектор, с оглед създаването на глобални виртуални мрежи на гражданите за повишаване на културното участие и обмен;
56. призовава за създаването на инициатива на ЕС за свързаност с цел подпомагане на по-активното участие на млади хора, които са в неблагоприятно положение в географско отношение;
57. приветства инициативите на Комисията за насърчаване на партньорското обучение за млади предприемачи в областта на културата, като програмата MedCulture, и за подкрепа на инициативи в обучението по междукултурни отношения, като „Повече Европа“;
58. се застъпва за мерки за улесняване във възможно най-голяма степен на продължаването на участието на трети държави в трансгранични съвместни проекти, като например културните маршрути на Съвета на Европа, както и включването им като участници в бъдещата стратегия, предложена за делегациите на ЕС в трети държави, която им позволява да се възползват в пълна степен в работата си в трети държави от културни мероприятия като „Европейска столица на културата“ и наградата „ЛУКС“; припомня, че цифровите средства, технологичните платформи като Europeana и културните мрежи могат да играят огромна роля за достигането до по-широка аудитория и разпространяването на най-добри практики;
59. призовава за създаването на програма за виза за културни цели по модела на съществуващата програма „научна виза“ за граждани на трети държави, артисти и други професионалисти в областта на културата с оглед насърчаване на културните отношения и премахване на пречките пред мобилността в сектора на културата;
60. призовава Комисията да засили сътрудничеството си със Съвета на Европа, по-специално по отношение на програмите, посветени на представянето на културата като инструмент на демокрацията, междукултурния диалог, културното наследство и аудиовизуалния свят;
61. признава необходимостта от задълбочени местни познания и от местни действащи лица и гражданско общество за подобряване на достъпа на тези действащи лица до програми и финансиране и за осигуряване на използването на мултиплициращия ефект на участието им в програми и инициативи на ЕС; препоръчва провеждането на консултации с местните действащи лица, включително местните органи, с оглед съвместно разработване на програми; призовава за разработване на новаторски подходи на сътрудничество, които използват вече съществуващи инструменти и мрежи (безвъзмездни средства, вторично отпуснати безвъзмездни средства)[21], и за последващи действия, като се отчита равновесието между половете;
62. отчита, че стратегиите и програмите за развитие поставят силен акцент върху материалните и социално-културните лишения; призовава за по-добро обхващане на уязвимите общности, включително в селските и отдалечените райони, с оглед насърчаване на социалното сближаване;
63. призовава за подобряване на видимостта и разпространението на информация за дейностите на ЕС и държавите членки в областта на културата на международно равнище, включително чрез разработване на общи насоки[22] и достигане до целевите аудитории на техните местни езици;
64. призовава за промяна на парадигмата на медийно отразяване чрез насърчаване на предоставянето на европейска културна информация, със стартирането на културен портал на ЕС, организирането на фестивали и изработването на концепцията за „Европейски домове на културата“, включително посредством структурирани връзки с местни медии и платформи на социалните медии, както и в сътрудничество с Европейския съюз за радиоразпръскване, Евронюз и EURANET, наред с другите;
65. насърчава ЕС да се използва изцяло потенциала на мултимедийните изследвания, за да разбере настоящите предизвикателства и възможности в развиващите се държави, включително по въпроси, свързани с културата, и относно оценката на ролята на културата в развитието и международното сътрудничество;
Обща стратегия на ЕС
66. подчертава важната роля на културата във външната политика на ЕС като инструмент на „меката сила“, катализатор за опазването на мира, стабилността и помирението, както и като двигател на устойчивото социално и икономическо и човешко развитие;
67. подчертава решаващата роля на образованието и културата за насърчаване на гражданското участие и междукултурните умения, както и за създаване на по-добри социални, човешки и икономически перспективи;
68. приветства факта, че в Общата стратегия на ЕС се подчертава значението на междукултурния и междурелигиозния диалог за взаимното разбирателство; изразява съжаление обаче, че присъщата на културата и изкуството сила да възпират радикализацията и тероризма не се споменава; отправя искане следователно инструментите, специално предназначени за укрепването на културния сектор и сътрудничеството с него да бъдат подсилени;
69. призовава Комисията да засили сътрудничеството си с международни организации като Организацията на обединените нации, ЮНЕСКО, Интерпол, Световната митническа организация и Международния съвет на музеите, за да се подпомогнат усилията в борбата срещу трафика на предмети на културата, който би могъл да се използва като средство за финансиране на престъпни дейности, включително на терористични организации;
70. призовава ЗП/ВП да отреди конкретна роля на културните въпроси при изпълнението на пътната карта на Общата стратегия на ЕС;
71. подчертава, че в областта на външната политика ЕС, чийто фундамент се основава на ценностите на зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството и принципите на правовата държава, следва да надгражда натрупания опит и извлечените поуки, което следва да намери отражение в развитието на отношенията с трети държави чрез културата и културното наследство, като в тази връзка отбелязва, че това също така би дало възможност на ЕС да показва и да изнася своите културни ценности;
72. призовава за целеви културни и образователни политики, които могат да бъдат в подкрепа на ключови цели на външната политика и политиката на сигурност на ЕС и да допринасят за укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава и защитата на правата на човека; припомня, че през 2018 г. е 70-годишнината на Всеобщата декларация за правата на човека;
73. признава, че културното влияние на ЕС му дава възможност да проектира видимост в международните отношения чрез каналите на своята многообразна културна идентичност;
74. припомня, че образованието и културата са основни двигатели за улесняване на постигането на целите за устойчиво развитие през 2030 г. с конкретно внимание към обновлението на градската среда и градовете в Европа и по света; призовава следователно за предложение за нов Европейски консенсус за развитие, който да изтъкне ролята на културата и опазването и насърчаването на културните изяви;
75. призовава за поставяне на по-силен акцент върху международните културни отношения в разискванията относно „миграцията“ и политиките за бежанците; настоятелно призовава ЕС, чиято сила е в неговото единство в многообразието, да възприеме балансиран подход, който да зачита културните различия, и в който диаспорите да играят изключително важна роля; подчертава, че културата следва да бъде мост за взаимно разбирателство с оглед на по-хармонично съжителство;
76. признава, че ЕС функционира и в специфични условия, в които политическият контекст и правните рамки за развитието на културни отношения са враждебни и репресивни; признава, че в трети държави ЕС често търпи последиците от неточна, предубедена и субективна информация и е мишена на откровена пропаганда; призовава за специални мерки и подходящи действия в това отношение;
77. призовава ЕС и държавите членки да увеличат наличните ресурси за достъп до образование и култура, по-конкретно за малолетните и непълнолетните бежанци и мигранти в ЕС и в трети държави; отправя искане за подкрепа на „образователни коридори“ за студенти в университети в ЕС (в сътрудничество и с телематични университети), като винаги се зачита езиковото и културното многообразие;
78. призовава Комисията и ЕСВД да насърчават културните отношения с непосредствените съседи на ЕС с оглед подкрепа на конкретни действия, насочени към стимулиране на междукултурния диалог[23] и справяне с проблемите на миграцията, сигурността и радикализацията, пред които е изправен ЕС;
79. препоръчва ЕС да работи заедно с всички съответни институции, работещи в тази област, както и с местни партньори, за постигането на целите си в областта на международните културни отношения чрез многостранно сътрудничество в рамките на международни организации и чрез партньорство с ключови действащи лица на място;
80. призовава Комисията и ЕСВД да засилят сътрудничеството с Разширеното частично споразумение за културни маршрути на Съвета на Европа, институционален инструмент за укрепване на културните отношения на най-ниско равнище и с трети държави, с оглед на популяризиране на основните ценности на културното многообразие, междукултурния диалог и устойчивото териториално развитие на по-малко известните културни дестинации, като същевременно се запазва тяхното споделено културно наследство;
81. насърчава ЕС да работи в тясно сътрудничество с всички държави, които споделят неговите цели и ценности и са готови да действат в тяхна подкрепа; подчертава, че това е особено важно за установяване на легитимни и стабилни действия за признаването на ЕС като фактор от световно значение;
°
° °
82. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност и на правителствата и парламентите на държавите членки.
- [1] http://ec.europa.eu/culture/library/publications/global-cultural-citizenship_en.pdf
- [2] ОВ С 287, 29.11.2007 г, стр. 1.
- [3] Приети текстове, P8_TA(2016)0441.
- [4] http://www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/treaty/199
- [5] ОВ С 320, 16.12.2008 г, стр. 10.
- [6] ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 135.
- [7] Приети текстове, P8_TA(2016)0005.
- [8] Приети текстове, P8_TA(2015)0403.
- [9] ОВ С 463, 23.12.2014 г., стр. 4.
- [10] Приети текстове, P8_TA(2015)0293.
- [11] Приети текстове, P8_TA(2016)0486.
- [12] ОВ C 417, 15.12.2015 г., стр. 41.
- [13] OВ C 346, 21.9.2016 г., стp. 55.
- [14] ОВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 32.
- [15] http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/563418/IPOL_STU(2016)563418_EN.pdf
- [16] http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/etudes/join/2013/513985/IPOL-CULT_ET(2013)513985_EN.pdf
- [17] http://ec.europa.eu/dgs/fpi/showcases/eu_perceptions_study_en.htm
- [18] Например „Еразъм“, „Хоризонт 2020“ и „Творческа Европа“.
- [19] Например програмата на ЕС за посетители, създадена от Парламента и Комисията през 1974 г., е индивидуална учебна програма за обещаващи млади лидери и лица, формиращи общественото мнение, от държави извън ЕС, като нейното мото е „Споделяне на ценностите на ЕС по света от 1974 г. насам“.
- [20] Генерални дирекции на Комисията (по-специално „Образование и култура“ (ЕАС), „Международно сътрудничество и развитие“ (DEVCO), „Политика за съседство и преговори за разширяване“ (NEAR), „Научни изследвания и иновации“ (RTD), и „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ (CNECT)), ЕСВД, Службата за инструментите в областта на външната политика (FPI), делегации на ЕС, делегации на държавите членки, културни институти на държавите членки в чужбина, Съветът на Европа, Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите, Мрежата на националните културни институти в ЕС (EUNIC), Международният съвет на музеите (ICOM), Международният център за изследвания по консервацията и реставрацията на културното наследство (ICCROM), ЮНЕСКО, международни организации, организации на гражданското общество, неправителствени организации, действащи лица в областта на културата на местно равнище, улични артисти, както и други платформи и мрежи.
- [21] Например, финансираната от ЕС програма MedCulture, чиято цел е разработването и усъвършенстването на политики и практики в областта на културата. Основаният на участието подход включва представители на гражданското общество, министерствата, частни и публични институции, работещи в областта на културата, както и на други свързани сектори.
- [22] Една от възможностите е избирането на „посланици на културата“, ангажирани със и подкрепящи както европейската интеграция, така и международните отношения (подобно на посланиците на добра воля на ООН). Това биха могли да бъдат творци, музиканти, писатели и др.).
- [23] Като например с финансирания от ЕС проект Young Arab Voices.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Заедно със своите партньорски държави и държави членки, Европейският съюз подкрепя мира, стабилността и благоденствието на техните народи. С дестабилизацията и поредицата от кризи, пред които е изправен светът, разглеждането на нови подходи в областта на дипломацията е от съществено значение.
Ето защо Европейският съюз, чиято сила е в единството в многообразието, трябва да намери новаторски начини за ангажиране чрез изграждане на пространство на диалог и осведоменост. Културата е основно право на индивида: тя способства за индивидуалната и колективната реализация в обществото. Културата отдавна е стратегически стандартен аспект на международните отношения на ЕС[1] и е призната област на сътрудничество с хоризонтален подход както в развиващите се, така и в развитите държави[2]. Развитието на международни културни отношения като инструмент с „мека сила“ е от съществено значение по положителен начин. Това трябва да върви ръка за ръка с реципрочността: международните отношения в областта на културата имат за цел както да допринасят за укрепването на европейските ценности в останалата част на света, така и да повишават осведомеността за други култури сред европейските граждани и способността ни да се учим от тях.
Европейската комисия и върховният представител представиха на 8 юни 2016 г., съвместно съобщение, озаглавено „Към стратегия на ЕС за международни културни връзки“[3]. То има за цел насърчаване на културното сътрудничество между ЕС и партньорските му държави; както и насърчаването на глобален ред, основан на мир, принципите на правовата държава, свободата на изразяване, междукултурния и междурелигиозния диалог, взаимното разбирателство и зачитането на основните ценности.
През 2011 г., в своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност на ЕС (2010/2161(INI)) Европейският парламент отново подчертава значението на културата във външните политики и изразява загриженост относно фрагментираността на външните политики и проекти на ЕС областта на културата. По този повод, той призова за „развитието на видима обща стратегия на ЕС относно културните аспекти на външните отношения на ЕС.“ Той призова за централен портал в интернет, който да предоставя информация относно съответните програми за финансиране и културните събития и отправя искане за специални структури, които да се занимават с културата в Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и за специален персонал в делегациите на ЕС.
Освен това, при подготовката за бюджета за 2013 г. ЕП гласува за подготвително действие за културата във външните отношения. В рамките на това подготвително действие беше направено проучване, което се основава на подробен процес на картографиране и консултации, в който участваха широк кръг заинтересовани страни от ЕС и извън него. То беше представено и обсъдено на конференция през април 2014 г. и включено в разработването на текущата стратегия.
В заключенията на Съвета от 23 декември 2014 г. относно работния план за културата за периода 2015 – 2018 г., Съветът предвижда по-нататъшни стъпки за стратегически подход към културата във външните отношения на ЕС, като например проучване на съществуващите програми в областта на културата в страните от европейската политика за съседство, и съвместни неформални срещи на високопоставени служители от министерствата на културата и високопоставени служители от министерствата на външните работи, отговарящи за културата, и последващи действия по подготвителното действие.
В отговор на съвместното съобщение, Европейският парламент реши да подготви, под шапката на комисията по култура и образование и комисията по външни работи, настоящия доклад по собствена инициатива. Докладът представя своите цели и предлага поредица от конкретни действия и препоръки в частта „Управление и инструменти“; препоръка, която ЕС следва да приеме с оглед на изграждането на бъдеща стратегия за международни културни връзки.
Съвместният доклад е в четири части:
·Цели
·Управление и инструменти
·Подход с акцент върху контактите между хората
·Общата стратегия на ЕС
В доклада се призовава за насърчаване на културните права като неразделна част от основните права на човека; както и за разглеждане на културата, поради вътрешно присъщата ѝ стойност, като четвърти, самостоятелен и трансверсален стълб на устойчивото развитие, наред със социалното, икономическото и екологичното измерение.
След като се признава необходимостта от подобряване на съгласуваността между политиките и действията на ЕС по отношение на трети държави, в доклада се призовава за засилено взаимодействие между всички участници, включително държавите членки, международните организации и местните органи, за да се гарантира ефективно използване на ресурсите. В доклада се призовава ЕС и държавите членки да обединят усилията си: по време на ротационното си председателство държавите членки биха могли да организират съвместни прояви с ЕС, като например изложби, фестивали, особено държавите, без културни представителства в чужбина. В него се препоръчва също така да се предоставят необходимите човешки и финансови ресурси на ЕСВД и Комисията, както и да се посочи „звено за контакт“ във всяка делегация на ЕС, което да поддържа връзка със съответните заинтересовани страни и да се пледира за това международните културни отношения да станат предмет на образованието, обучението и научните изследвания, с цел да се подобри изграждането на капацитета на действащите лица в тази област. В доклада също така се призовава за ясна рамка за ролята на културните институции на държавите членки, чрез EUNIC и други мрежи, и се призовава за приобщаващ и еднакъв подход към всички заинтересовани страни.
В доклада се отправя искане към Комисията и ЗП/ВП да представят годишни и многогодишни планове за действие, включващи действия, стратегическите тематични и географски приоритети и общи цели и за периодичен преглед на изпълнението на съвместното съобщение и доклад пред ЕП;
В него също така се отправя искане за включване на културата във всички съществуващи и бъдещи двустранни и многостранни споразумения за сътрудничество с подходящ бюджет, и за укрепване на международното измерение особено в програмите „Еразъм“, „Творческа Европа“ и „Хоризонт 2020“.
В доклада се предлага създаването на специална програма на ЕС и заделянето на ресурси с акцент върху международната мобилност и обмен, особено на младите професионалисти в областта на културата и творчеството и за хората на изкуството, като програми с престой;
Друга важна ос, която се разглежда в доклада, е необходимостта от включване на граждани, заинтересовани лица, мрежи, гражданското общество и НПО, с цел да се подобри техният достъп до програми и финансиране, в частност значението на преминаването от подход на представяне „отгоре надолу“ към подход с акцент върху контактите между хората. Трябва да се обърне повече внимание на възможностите на гражданското общество да осъществява междукултурен обмен, на диалога между хората и на инициативите за укрепване на мира и социалното сближаване. Изкуствата са мощен инструмент за постигане на тази цел. ЕС може да бъде ключов участник в този обмен: той може да разработва, подкрепя и обменя най-добри практики.
Особено внимание следва да се обърне на дейността на младите хора (напр. местни творци, масовия спорт) и на това как дейността им всъщност е проява на изключително критично и независимо мислене и оказва влияние както върху ежедневието им, така и върху връзките между народите.
Поради това в доклада се препоръчва провеждането на ранен етап на консултации с местните действащи лица и организации на гражданското общество и разчитане на вече съществуващия експертен опит и на вече съществуващи мрежи чрез насърчаване на структуриран диалог; В допълнение към цитираните по-горе препоръки, в доклада се припомня, че дейността на ЕС в областта на културата на международно равнище следва да бъде по-видима и по-добре популяризирана.
Освен това в доклада се придава основно значение на връзката с Общата стратегия на ЕС. Тя е повече от необходима, когато става въпрос за междукултурен и междурелигиозен диалог. Задълбочаването на диалога между религиозните общности е изключително важно за насърчаването на взаимно разбирателство с оглед на предотвратяване и противодействие на екстремизма, радикализацията и маргинализацията. Поставя се акцент върху признаването, разбирането и толерантността към другите култури въз основа на обвързваща общоприета етика, основана на универсални ценности и взаимно уважение през културните граници (ЮНЕСКО).
В доклада се отправя искане ЕС да работи в тясно сътрудничество с всички държави, които споделят неговите цели и ценности и са готови да действат в тяхна подкрепа; това е особено важно за установяване на законни и устойчиви действия за признаването на ЕС като фактор от световно значение.
- [1] „Европейска програма за култура в глобализиращия се свят“ (COM(2007)0242).
- [2] Доклад на Комисията за изпълнението на Европейската програма за култура (COM(2010)0390).
- [3] http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52016JC0029
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
30.5.2017 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
62 13 4 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Michèle Alliot-Marie, Nikos Androulakis, Petras Auštrevičius, Andrea Bocskor, Mario Borghezio, Victor Boştinaru, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Nikolaos Chountis, Silvia Costa, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Arnaud Danjean, Angel Dzhambazki, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Anna Elżbieta Fotyga, Eugen Freund, Michael Gahler, María Teresa Giménez Barbat, Giorgos Grammatikakis, Iveta Grigule, Sandra Kalniete, Petra Kammerevert, Manolis Kefalogiannis, Janusz Korwin-Mikke, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Ryszard Antoni Legutko, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Svetoslav Hristov Malinov, Andrejs Mamikins, David McAllister, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Luigi Morgano, Javier Nart, Momchil Nekov, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Alojz Peterle, Tonino Picula, Kati Piri, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Jordi Solé, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica, Charles Tannock, Helga Trüpel, Miguel Urbán Crespo, Ivo Vajgl, Geoffrey Van Orden, Sabine Verheyen, Anders Primdahl Vistisen, Boris Zala, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Krystyna Łybacka |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Laima Liucija Andrikienė, Neena Gill, Marek Jurek, Antonio López-Istúriz White, Morten Løkkegaard, David Martin, Norica Nicolai, Soraya Post, Marietje Schaake, Jean-Luc Schaffhauser, Igor Šoltes, Bodil Valero, Marie-Christine Vergiat |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Ramona Nicole Mănescu, Josep-Maria Terricabras, Vladimir Urutchev, Jarosław Wałęsa, Flavio Zanonato |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
62 |
+ |
|
|
ALDE |
Petras Auštrevičius, María Teresa Giménez Barbat, Iveta Grigule, Ilhan Kyuchyuk, Morten Løkkegaard, Javier Nart, Norica Nicolai, Jozo Radoš, Marietje Schaake, Ivo Vajgl |
|
|
EFDD |
Fabio Massimo Castaldo |
|
|
PPE |
Michèle Alliot-Marie, Laima Liucija Andrikienė, Andrea Bocskor, Arnaud Danjean, Michael Gahler, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Eduard Kukan, Antonio López-Istúriz White, Svetoslav Hristov Malinov, Ramona Nicole Mănescu, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Alojz Peterle, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica, Vladimir Urutchev, Sabine Verheyen, Jarosław Wałęsa, Bogdan Andrzej Zdrojewski |
|
|
S&D |
Nikos Androulakis, Victor Boştinaru, Silvia Costa, Andi Cristea, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Neena Gill, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Krystyna Łybacka, Andrejs Mamikins, David Martin, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Tonino Picula, Kati Piri, Soraya Post, Boris Zala, Flavio Zanonato |
|
|
Verts/ALE |
Klaus Buchner, Ulrike Lunacek, Tamás Meszerics, Igor Šoltes, Jordi Solé, Josep-Maria Terricabras, Helga Trüpel, Bodil Valero |
|
|
13 |
- |
|
|
ECR |
Angel Dzhambazki, Anna Elżbieta Fotyga, Marek Jurek, Ryszard Antoni Legutko, Charles Tannock, Geoffrey Van Orden, Anders Primdahl Vistisen |
|
|
EFDD |
James Carver |
|
|
ENF |
Mario Borghezio, Jean-Luc Schaffhauser |
|
|
GUE/NGL |
Nikolaos Chountis |
|
|
NI |
Georgios Epitideios, Janusz Korwin-Mikke |
|
|
4 |
0 |
|
|
GUE/NGL |
Javier Couso Permuy, Sabine Lösing, Miguel Urbán Crespo, Marie-Christine Vergiat |
|
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“