ДОКЛАД относно условията на труд и несигурната заетост

14.6.2017 - (2016/2221(INI))

Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчик: Неоклис Силикиотис

Изменения

• 001-001 (PDF - 407 KB)
• 001-001 (DOC - 50 KB)
• 002-002 (PDF - 343 KB)
• 002-002 (DOC - 32 KB)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно условията на труд и несигурната заетост

(2016/2221(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 151 и 153 от него,

–  като взе предвид член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално дял ІV от нея (Солидарност),

–  като взе предвид Директива 94/33/EО на Съвета от 22 юни 1994 г. за закрила на младите хора на работното място[1],

–  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите[2],

–  като взе предвид Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост[3],

–  като взе предвид целенасочено преразглеждане на Директива 1996/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (Директива относно командироването на работници)[4] и Директива № 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги („Директивата за осигуряване на изпълнението“)[5],

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)[6],

–  като взе предвид своята резолюция от 19 октомври 2010 г. относно жените, работещи при несигурни условия на труд[7],

–  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата,[8]

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа[9],

–  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2016 г. относно социалния дъмпинг в Европейския съюз[10],

–  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директива за равно третиране в областта на заетостта)[11],

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права[12],

–  като взе предвид доклада на Европейския икономически и социален комитет относно „Промените в естеството на трудовите правоотношения и въздействието им върху поддържането на достойно трудово възнаграждение“[13],

–  като взе предвид европейската платформа с цел да се засили сътрудничеството за противодействие на недекларирания труд,

–  като взе предвид своето проучване от 2016 г., озаглавено „Несигурна заетост в Европа: модели, тенденции и стратегии в областта на политиката“[14],

–  като взе предвид Европейската харта за качеството на стажовете и чиракуването, представена на 14 декември 2011 г.,

–  като взе предвид тримесечния преглед на Комисията на заетостта и социалното развитие в Европа за есента на 2016 г.,

–  като взе предвид Стратегическия ангажимент на Комисията за равенство между половете за периода 2016 – 2020 г.,

–  като взе предвид доклада на Eurofound (2010 г.) на тема „Гъвкави форми на заетост: „много нетипични“ договорни споразумения“,

–  като взе предвид доклада на Eurofound (2014 г.) относно въздействието на кризата върху индустриалните отношения и условията на труд в Европа[15],

–  като взе предвид доклада на Eurofound на тема „Нови форми на заетост“[16],

–  като взе предвид доклада на Eurofound (2016 г.), озаглавен „(„Проучване на измамни форми на договорна дейност в Европейския съюз“)[17],

–  като взе предвид Европейското проучване за условията на труд на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) и нейния обзорен доклад относно шестото европейско проучване на условията на труд[18],

–  като взе предвид речника на Eurofound по колективни трудови правоотношения[19],

–  като взе предвид основните трудови стандарти, установени от Международната организация на труда (МОТ) и нейните конвенции и препоръки относно условията на труд,

–  като взе предвид Препоръка R198 на МОТ от 2006 г. относно трудовите правоотношения (Препоръка относно трудовите правоотношения)[20] и нейните разпоредби относно определянето на трудово правоотношение,

–  като взе предвид доклада на МОТ от 2011 г. относно политиките и разпоредбите за борба с несигурната заетост[21],

–  като взе предвид доклада на МОТ от 2016 г. относно нестандартната заетост в света[22],

–  като взе предвид доклада на МОТ от 2016 г. относно изграждането на социален стълб за европейско сближаване[23],

–  като взе предвид Обща препоръка № 28 на ООН от 2010 г. относно основните задължения на държавите – страни по конвенцията, съгласно член 2 от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие от 2011 г. (Конвенция от Истанбул),

–  като взе предвид стратегията на Съвета на Европа за равенство между половете за периода 2014 – 2017 г.,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по земеделие и развитие на селските райони и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0224/2017),

A.  като има предвид, че възникват нестандартни и нетипични форми на заетост; като има предвид, че през последните 15 години съществено се е увеличил броят на работниците в ЕС, назначени на срочни договори и договори за работа на намалено работно време; като има предвид, че са необходими ефикасни политики, които да обхванат различните форми на заетост и да осигуряват адекватна защита на работниците;

Б.  като има предвид, че през последните 10 години делът на стандартните трудовоправни взаимоотношения е намалял от 62% на 59%[24]; като има предвид, че ако тази тенденция се запази, може да се окаже, че стандартни договори ще се прилагат само за малка част от работниците;

В.  като има предвид, че постоянните трудови договори за работа на пълно работно време продължават да съставляват по-голямата част от трудовите договори в ЕС и в някои сектори наред със стандартните трудови правоотношения се срещат и нетипични форми на заетост; като има предвид, че нетипичните форми на заетост могат да имат и отрицателно въздействие върху постигането на равновесие между професионалния и личния живот поради нестандартното работно време и нередовните трудови възнаграждения и пенсионни вноски;

Г.  като има предвид, че възникващите нови форми на заетост – преди всичко в контекста на цифровизацията и новите технологии – размиват границата между зависимата заетост и самостоятелната заетост[25], което може да предизвика спад в качеството на заетостта;

Д.  като има предвид, че някои нови форми на заетост в редица отношения се отличават от традиционните стандартни форми на заетост; като има предвид, че някои от тях променят взаимоотношенията между работодател и служител, други – моделите на работа и организацията на работата, а трети – и двата аспекта; като има предвид, че това може да предизвика увеличаване на фиктивната самостоятелна заетост, влошаване на условията на труд и намаляване на социалната защита, но може да крие и предимства; като има предвид, че по тази причина прилагането на съществуващото законодателство е от първостепенно значение;

Е.  като има предвид, че трябва да се приветства повишаването на равнището на заетост в Съюза от началото на икономическата криза насам, но то може отчасти да се обясни с увеличаването на броя на нетипичните договори, с което в някои случаи се създава по-голям риск от несигурност, отколкото при стандартните трудови правоотношения; като има предвид, че при създаването на работни места по-силен акцент следва да се поставя върху качеството;

Ж.  като има предвид, че заетостта на намалено работно време не е намаляла в нито един момент от началото на кризата и че на равнището на Съюза заетостта на пълно работно време все още остава под предкризисното си равнище от 2008 г.; като има предвид, че въпреки увеличенията през последните години равнището на заетост все още остава под целта от 75% през 2020 г. и показва съществуването на големи различия между държавите членки;

З.  като има предвид, че е важно да се прави разграничение между възникващите нови форми на заетост и съществуването на несигурна заетост;

И.  като има предвид, че компетентността в областта на социалната политика е споделена между Европейския съюз и държавите членки; като има предвид, че ЕС може само да допълва и подпомага действията на държавите членки в тази сфера;

Й.  като има предвид, че ЕС може да приема само минимални изисквания относно условията на труд, без да хармонизира законите и разпоредбите на държавите членки;

К.  като има предвид, че вече е създадена европейска платформа за противодействие на недекларирания труд, която предоставя възможност за по-тясно трансгранично сътрудничество, както и за общи действия между компетентните органи на държавите – членки на ЕС, и други участници, с цел да се противодейства ефективно и ефикасно на недекларирания труд;

Л.  като има предвид, че несигурната заетост води до сегментация на пазара и засилва неравенствата по отношение на заплащането;

М.  като има предвид, че до момента няма единно определение за несигурна заетост; като има предвид, че такова определение следва да се изготви в тясно сътрудничество със социалните партньори; като има предвид, че видът на договора не може сам по себе си да предвещава риск от несигурна заетост, а че напротив, този риск зависи от широк кръг от фактори;

Н.  като има предвид, че стандартна заетост може да означава заетост на пълно работно време и заетост на намалено работно време по собствен избор въз основа на безсрочни договори; като има предвид, че всяка държава членка има свои собствени закони и практики за установяване на условията на труд, приложими за различните видове трудови договори и стажове; като има предвид, че не съществува общоприето определение за „стандартна заетост“;

О.  като има предвид, че проблемите в последно време с представителството, било поради слабости в организациите на социалните партньори в определени сектори или поради реформите в редица европейски държави, които ограничават ролята на социалните партньори, се отразяват на всички трудови правоотношения;

П.  като има предвид, че сектори като селското стопанство, строителството и изкуствата са непропорционално засегнати от несигурната заетост; като има предвид, че през последните години несигурната заетост се разпространи и към други сектори, като например въздухоплаването и хотелиерството[26];

Р.  като има предвид, че неотдавнашни проучвания показват, че работниците, които извършват средно квалифициран ръчен труд или упражняват професии, за които не се изисква квалификация, имат по-ниски доходи, по-лоши перспективи и присъщото на работното място качество е по-ниско; като има предвид, че те са по-често изложени на опасности, свързани с околната среда и стойката на тялото, и са с по-ниски равнища на психическо здраве и физическо благосъстояние[27];

С.  като има предвид, че жените представляват 46% от активното население на пазара на труда в ЕС и че те са изложени в особено голяма степен на несигурност вследствие на дискриминация, в т.ч. по отношение на заплащането, и като има предвид, че в ЕС възнаграждението на жените е с приблизително 16% по-ниско от това на мъжете; като има предвид, че при жените е по-голяма вероятността да работят на намалено работно време, на срочни договори или договори с ниско заплащане и съответно са в по-голяма степен изложени на риск от несигурност; като има предвид, че такива условия на труд създават за цял живот щети, свързани с доходите и защитата, било то по отношение на заплати, пенсии или социалноосигурителни обезщетения; като има предвид, че вероятността мъжете да работят на пълно работно време и на постоянен договор е по-голяма отколкото при жените; като има предвид, че жените са особено засегнати от работа на принудително намалено работно време, от фиктивна самостоятелна заетост и недеклариран труд[28];

Т.  като има предвид, че равнището на заетост в ЕС е по-високо при мъжете, отколкото при жените; като има предвид, че за жените основните причини да напуснат пазара на труда са необходимостта да полагат грижи за деца или възрастни хора, тяхно собствено заболяване или нетрудоспособност и други лични или семейни отговорности; като има предвид, че жените често се сблъскват с дискриминация и пречки поради това, че или вече имат, или биха могли да имат деца; като има предвид, че за самотните майки с деца на издръжка съществува особено висок риск от изпадане в положение на несигурност;

У.  като има предвид, че равенството между мъжете и жените представлява основно право, което предполага гарантиране на равни възможности и равно третиране във всички области на живота, и като има предвид, че политиките, целящи гарантиране на такова равенство, допринасят за насърчаване на интелигентен и устойчив растеж;

Ф.  като има предвид, че много работници, които са с несигурни работни места или безработни, нямат право на родителски отпуск;

Х.  като има предвид, че при младите работници опасността да се окажат в положение на несигурна заетост е по-голяма; като има предвид, че вероятността да бъдат в много отношения в неравностойно положение е два пъти по-голяма при работниците на възраст под 25 години отколкото при работниците на 50 или повече години[29];

I. За достойни условия на труд – решаване на проблемите, свързани с условията на труд и несигурната заетост

1.  призовава държавите членки да вземат предвид следните показатели на МОТ за определяне на съществуването на трудово правоотношение:

– работата се извършва според инструкциите и под контрола на друга страна;

– тя включва интегриране на работника в организацията на предприятието;

– осъществява се единствено или основно в полза на друго лице;

– трябва да се извършва лично от работника;

– извършва се в рамките на конкретно работно време или на работно място, определено или договорено с възложителя;

– има конкретна продължителност и определена последователност;

– изисква работникът да бъде на разположение или включва осигуряване на инструменти, материали и машинно оборудване от страна на възложителя;

– на работника се изплаща периодично възнаграждение, което представлява неговия единствен или основен източник на доходи, и може също така да има разпоредба за плащания в натура, като например храна, настаняване или транспорт;

– работникът се ползва с права като седмични периоди на почивка и годишен отпуск;

2.  отбелязва определението на Eurofound за нетипична заетост, което се отнася до трудови правоотношения, неотговарящи на стандартния или типичния модел на редовна, безсрочна работа на пълно работно време при един работодател за дълъг период от време[30]; подчертава, че понятията „нетипичен“ и „несигурен“ не може да се използват като синоними;

3.  под несигурна заетост разбира заетост, при която не се спазват стандартите на ЕС, международните и националните стандарти и законодателства, и/или не се предоставят достатъчно средства за достоен живот или подходяща социална защита;

4.  отбелязва, че някои нетипични форми на заетост са свързани с по-големи опасности от изпадане несигурност, например работата на принудително намалено работно време, на срочен трудов договор, на договор за нула часове, както и неплатените стажове;

5.  подчертава, че в случаите, в които формите на заетост на намалено работно време представляват избор, направен от работниците, е необходимо да се гарантира устойчивостта на този вид заетост от икономическа и социална гледна точка;

6.  категорично счита, че гъвкавостта на пазара на труда не означава подронване на правата на работниците за сметка на производителността и конкурентоспособността, а успешно балансиране на защитата на работниците и на възможността отделните лица и работодателите да се споразумеят за начини на работа, които отговарят на нуждите и на двете страни;

7.  отбелязва, че рискът от несигурност зависи от вида на договора, но и от следните фактори:

– ниско равнище на сигурност или липса на сигурност на работното място вследствие на непостоянния характер на работата, като например при договори за работа на принудително намалено работно време и често пъти нископлатени, а в някои държави членки с неустановено работно време и задължения, променящи се вследствие на характера на работата на повикване;

– недостатъчна защита срещу уволнение и липса на достатъчна социална защита в случай на уволнение;

– заплащане, недостатъчно за водене на достоен живот;

– никакви или ограничени права на социална защита или обезщетения и надбавки;

– никаква или ограничена защита срещу каквато и да било форма на дискриминация;

– никакви или ограничени възможности за напредък на пазара на труда или за професионално развитие и обучение;

– ниско равнище на колективните права и ограничено колективно представителство на работниците;

– работна среда, която не отговаря на минималните стандарти за здравословни и безопасни условия на труд[31];

8.  припомня определението на МОТ за достоен труд, което гласи следното: „Достоен труд е продуктивна работа, която осигурява справедлив доход, сигурност на работното място и социална защитеност, по-добри перспективи за личностно развитие и социална интеграция, дава свобода на хората да изразяват своите опасения, да се организират и да участват във вземането на решения, които засягат техния живот, както и равни възможности и равно третиране на всички жени и мъже“[32]; насърчава МОТ да добави към това определение и заплата, гарантираща жизнен минимум; насърчава Комисията и държавите членки да подкрепят това определение при преразглеждането или разработването на законодателството в областта на заетостта;

9.  припомня факторите за успех за добри практики за борба срещу несигурните работни места, а именно: стабилна правна основа; участие на социалните партньори и работническите съвети на работното място; сътрудничество със заинтересованите страни; балансиране между гъвкавост и сигурност; съсредоточаване върху сектори; ниска административна тежест за работодателите; прилагане от страна на инспекциите по труда; кампании за повишаване на осведомеността;

10.  подчертава необходимостта от приемането на антициклични икономически политики за защита на покупателната способност на работниците в съответствие с конституционните традиции на държавите членки;

11.  отбелязва, че Програмата на МОТ за достоен труд е насочена по-специално към гарантиране на създаването на работни места, на правата на работното място, социалната защита и социалния диалог, както и на равенството на половете; подчертава, че достойният труд трябва изрично да включва следните аспекти:

– заплата, гарантираща жизнен минимум и право на свобода на сдружаване;

– колективни споразумения в съответствие с практиките на държавите членки;

– участие на работниците при решаването на свързани с дружеството въпроси в съответствие с практиките на държавите членки;

– спазване на колективното трудово договаряне;

– равно третиране на работниците в рамките на едно и също работно място;

– здраве и безопасност на работното място;

– социална закрила за работниците и техните семейства;

– разпоредби относно работното време и времето за почивка;

– защита срещу уволнение;

– достъп до обучение и учене през целия живот;

– подкрепа за постигане на равновесие между професионалния и личния живот за всички работници; подчертава, че за да се предоставят тези права, е също така изключително важно да се подобри прилагането на трудовото и социалното право;

12.  отбелязва, че множество фактори, например цифровизацията и автоматизацията, допринасят за радикалната промяна на същността на труда, включително разрастването на нови форми на заетост; отбелязва във връзка с това, че новите форми на труд могат да имат нужда от ново, гъвкаво и пропорционално регулиране с цел да се гарантира, че са обхванати всички форми на трудова заетост;

13.  отново заявява в контекста на цифровите работни места, че на лицата, работещи за цифрови платформи, и на други посредници следва да се гарантира подходяща социална и здравна застраховка и закрила;

14.  подчертава, че цифровизацията не трябва да се възприема само като фактор за закриване на работни места, а напротив, отбелязва, че тя предоставя възможности за развиване и увеличаване на индивидуалните умения;

15.  подчертава, че през 2020 г. се очаква да има 756 000 незаети работни места в сектора на ИКТ, което доказва необходимостта от подобряване на цифровите умения на европейските работници;

16.  подчертава, че икономическата криза доведе до миграционни движения във вътрешността на ЕС, които извадиха наяве съществуващите пречки пред свободното движение на хора между държавите членки и дискриминацията въз основа на гражданство, което на свой ред постави гражданите на ЕС в положение на несигурна заетост;

17.  подчертава, че несигурните условия на труд, включително недекларираният труд и фиктивната самостоятелна заетост, оказват дългосрочно въздействие върху психичното здраве и физическото благосъстояние и могат да изложат работниците на по-голям риск от бедност, социално изключване и влошаване на техните основни права;

18.  подчертава, че работниците с твърде краткосрочни договори са изложени в най-голяма степен на неблагоприятни условия във физическите аспекти на тяхната работа; подчертава, че съчетанието от несигурност на работните места и липса на контрол върху работното време често произтича от професионалните рискове, дължащи се на стрес;

19.  подчертава, че в някои сектори на икономиката се прекалява с гъвкавите или нетипични трудови отношения и се стига до злоупотреби;

20.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават политики за овластяване на работниците, стажантите и чираците чрез засилване на социалния диалог и насърчаване на колективното договаряне, като се гарантира, че всички работници, независимо от техния статус, могат да имат достъп и да упражняват правото си на сдружаване и колективно договаряне свободно и без страх от преки или непреки санкции от страна на работодателя;

21.  подчертава значението на социалните партньори за защитата на правата на работниците, за определянето на достойни условия на труд, на достойно възнаграждение и доходи в съответствие със законите и практиките на държавите членки, както и за предоставянето на консултации и насоки на работодателите и работниците;

22.  призовава държавите членки, в тясно сътрудничество със социалните партньори, да гарантират професионалното израстване, така че хората да могат да се приспособяват по-лесно към различните ситуации, с които се сблъскват в своя житейски път, по-специално чрез професионално обучение през целия живот, достатъчни обезщетения за безработица, преносимост на социалните права и ефикасни активни политики на пазара на труда;

23.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават и гарантират ефективна защита и равно заплащане на мъжете и жените работници, които извършват работа в контекста на трудово правоотношение, чрез всеобхватен политически отговор, който има за цел разрешаването на проблема с несигурната заетост и гарантирането на възможности за професионално израстване и подходящо ниво на социална сигурност;

24.  подчертава значението на инспекторатите по труда на държавите членки и подчертава, че те трябва да се съсредоточат върху целта, свързана с наблюдението, гарантирането на спазването и подобряването на условията на труд, на здравословните и безопасни условия на работното място и борбата срещу незаконния труд или недеклариран труд, като с това не трябва да се злоупотребява при никакви обстоятелства и по начин, който може да доведе до неговото превръщане в механизми за контрол на миграцията; изтъква риска от дискриминация срещу най-уязвимите работници и решително осъжда практиките на предприятията, които наемат мигранти, без да им предоставят техните пълни права и придобивки и без да ги информират по този въпрос; поради това призовава държавите членки да осигуряват на инспекторатите по труда достатъчно ресурси, за да се гарантира ефективен мониторинг;

II. Предложения

25.  призовава Комисията и държавите членки да решат проблема с несигурната заетост, включително недекларирания труд и фиктивната заетост, за да се гарантира, че всички видове трудови договори включват достойни условия на труд с подходящо ниво на социална сигурност, в съответствие с Програмата на МОТ за достоен труд, член 9 от ДФЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската социална харта;

26.  призовава Комисията и държавите членки да се борят срещу всички практики, които биха могли да доведат до увеличаване на несигурната заетост, като по този начин допринасят за целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на бедността;

27.  призовава Комисията и държавите членки да повишат качеството на работните места при нестандартната заетост, като предоставят поне набор от минимални стандарти по отношение на социалната защита, минималните равнища на заплащане и достъпа до обучение и развитие; подчертава, че това следва да бъде извършвано при запазване на възможностите за навлизане на пазара на труда;

28.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че националните системи за социална сигурност са подходящи за целта, що се отнася до новите форми на заетост;

29.  призовава Комисията да прави оценка на новите форми на заетост, произтичащи от цифровизацията; призовава по-специално за оценка на правния статут на посредниците на пазара на труда и на онлайн платформите, както и на тяхната отговорност; призовава Комисията да преразгледа Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 г. относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение („Директивата относно писмената декларация“)[33] , за да се вземат предвид новите форми на заетост;

30.  подчертава потенциала, който представлява икономиката на споделянето, особено що се отнася до новите работни места; призовава Европейската комисия и държавите членки да направят оценка на възможните нови правила за заетост, възникващи във връзка с икономиката на споделянето; настоява за по-голяма защита на работниците в този сектор чрез засилване на прозрачността относно техния статут, информацията, която им се предоставя, и недопускането на дискриминация;

31.  призовава Комисията да продължи да преразглежда целенасочено Директивата относно командироването на работниците и да преразгледа Директивата относно работниците, наети чрез агенции за временна заетост, за да бъдат гарантирани основните социални права на всички работници, включително равното заплащане за равен труд на едно и също работно място;

32.  подчертава необходимостта от публични и частни инвестиции, които в частност насърчават тези сектори от икономиката, които обещават възможно най-голям мултиплициращ ефект, с оглед насърчаване на възходяща социална конвергенция и сближаване в Съюза и създаването на достойни работни места; подчертава в този контекст необходимостта от подпомагане на МСП и стартиращите предприятия;

33.  подчертава необходимостта от справяне с недекларирания труд, тъй като той намалява приходите от данъци и социално осигуряване и създава несигурни и недобри условия на труд и нелоялна конкуренция между работниците; приветства създаването на европейска платформа с цел засилване на сътрудничеството за разрешаване на проблема с недекларирания труд;

34.  отбелязва, че предвид броя на работниците, по-специално на младите хора, които сега напускат своите държави на произход, за да отидат в други държави членки в търсене на възможности за заетост, съществува неотложна необходимост от разработване на подходящи мерки, за да се гарантира, че абсолютно всички работници са обхванати от защитата на социалните и трудовите права; ето защо призовава Комисията и държавите членки да подобрят допълнително мобилността на работната сила в рамките на ЕС, като същевременно се утвърди принципът на равно третиране, бъдат защитени заплатите и социалните стандарти и се гарантира пълна преносимост на социалните права; призовава всяка държава членка да установи социална политика и политика на заетост за равни права и равно заплащане на едно и също работно място;

35.  отбелязва със загриженост отслабването на колективното договаряне по отношение на обхвата на колективните трудови договори; призовава Комисията и държавите членки да насърчават стратегически политики за универсално покритие на работниците от колективни трудови договори, като същевременно запазват и засилват ролята на синдикатите и на организациите на работодателите;

36.  признава значителната роля на социалните партньори по отношение на директивите на Съюза за работата при непълно работно време, срочните договори и работата чрез агенции за временна заетост и насърчава Комисията, в сътрудничество със социалните партньори, да регламентира новите форми на заетост, когато това е уместно; призовава Eurofound да проучи как социалните партньори разработват стратегии за гарантиране на качествени работни места и за разрешаване на проблема с несигурната заетост;

37.  призовава Комисията и държавите членки, в рамките на съответните им области на компетентност, да гарантират, че отделните самостоятелно заети работници, които имат правен статут на еднолично дружество, имат право на колективно договаряне и свободно сдружаване;

38.  припомня, че съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време (Директивата за работното време)[34], всеки работник има правото на ограничаване на максималната продължителност на работното време, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск; подчертава необходимостта тези права да се прилагат за всички работници, включително за работниците на повикване, работниците на временна или нископлатена работа на непълно работно време и работещите в условията на групово събиране на ресурси (краудсорсинг); припомня, че Директивата за работното време е мярка в областта на здравословните и безопасни условия на труд; призовава за прилагане на решенията на Съда на ЕС, потвърждаващи, че времето на дежурство на работното място е работно време и трябва да бъде последвано от почивка като компенсация;

39.  припомня, че временната или нископлатена работа на непълно работно време е белязана с по-ниски нива на сигурност на работното място, по-малко възможности за кариерно развитие, по-малко инвестиции в обучение от страна на работодателите и по-висок дял на ниско заплащане; призовава държавите членки и Комисията да насърчават мерки в подкрепа на по-дълго работно време за тези, които искат да работят повече;

40.  припомня, че според Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на достъп до професионално обучение и учене през целия живот; призовава държавите членки да гарантират, че професионалното и продължаващото обучение са достъпни за работниците в нетипични трудови правоотношения; припомня, че мерките за повишаване на уменията са особено важни в условията на бързо променяща се цифрова икономика; припомня, че недостигът на умения и несъответствието между уменията и потребностите допринасят за високите равнища на безработица; приветства последните инициативи за преодоляване на недостига на умения;

41.  призовава за въвеждането на гаранция за умения като ново право на всеки човек и на всеки етап от живота да придобива основни умения за 21-ви век, включително грамотност и математическа, цифрова и медийна грамотност, критично мислене, социални умения и подходящи умения, необходими за зелената и кръговата икономика, като се вземат предвид бързо развиващите се отрасли и ключовите за растежа сектори и се осигурява цялостно достигане до хората в неравностойно положение, включително хората с увреждания, търсещите убежище, дългосрочно безработните и други по-слабо представени групи; подчертава, че образователните системи следва да са приобщаващи, да предоставят качествено образование за цялото население, да дават възможност на хората да бъдат активни европейски граждани, като ги подготвят да могат да учат и да се приспособяват през целия си живот и да реагират на обществените потребности и на тези на пазара на труда;

42.  подчертава, че политиките на държавите членки следва да бъдат формулирани и прилагани в съответствие с националното законодателство и практика, с консултации и в тясно сътрудничество с организации на работодателите и на работниците;

43.  припомня, че несигурната заетост не само нанася вреда на отделното лице, но също така води до големи разходи за обществото, що се отнася до данъчните загуби и по-високите публични разходи в дългосрочен план, както и подпомагането на лицата, понасящи дългосрочните последици от загубата на доходи и тежките условия на труд; призовава Комисията и държавите членки да насърчават използването на безсрочни договори и обмена на най-добри практики между държавите членки с цел борба срещу несигурната трудова заетост;

44.  припомня, че работниците, които попадат в сивата икономика, са в голяма степен изправени пред несигурност; призовава Комисията и държавите членки да приемат специално приспособени за тази група политики, които защитават тези работници, като решават техните проблеми независимо от статута им на пребиваване;

45.  призовава Комисията и държавите членки да се борят с недекларирания труд, фиктивната самостоятелна заетост и всички форми на незаконни практики в сферата на заетостта, които подкопават правата на работниците и системите за социална сигурност; отново изразява своето становище, че предотвратяването на договори за нулево работно време следва да бъде отчитано във всички бъдещи политики в областта на заетостта;

46.  призовава Комисията и държавите членки да извършват оценки на условията на труд на заместващите работници в публичния сектор и тяхното въздействие върху качеството на обществените услуги;

47.  подчертава, че на несигурна заетост са подложени главно най-уязвимите работници, които са изложени на риск от дискриминация, бедност и изолация; припомня, че наличието на увреждане, на различен етнически произход, религия или вярвания или това, че лицето е жена, увеличават риска от попадане в условия на несигурна заетост; осъжда всички форми на несигурност, независимо от договорното положение;

48.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират ефективната защита на уязвимите работници; призовава Комисията и държавите членки да предприемат ефективни действия за борба с дискриминацията срещу жените на пазара на труда, като по-специално подчертава съвместяването на професионалния и личния живот и премахването на разликата в заплащането между жените и мъжете; призовава Комисията да прецени дали Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите е пригодна за новите форми на заетост;

49.  призовава Комисията и държавите членки да извършат оценка на всеки законодателен акт, насочен към аспекти на несигурната заетост, що се отнася до нейното въздействие върху равенството между половете; счита, че е необходимо да се предприемат целенасочено законодателни и незаконодателни мерки по отношение на нуждите на жените в условия на несигурна заетост, защото в противен случай една вече и без това преобладаваща група ще продължи да бъде прекомерно засегната;

50.  счита, че при никакви обстоятелства повишеното търсене на гъвкавост на пазара на труда не следва да води до запазване на непропорционално високата концентрация на жените на нетипичните работни места и сред лицата, чиято заетост се характеризира с несигурност;

51.  призовава Комисията и държавите членки да следят явлението психически тормоз на работното място и да предприемат мерки срещу нещо, включително във връзка с тормоза на бременни служителки или с неблагоприятното положение, в което се оказват някои жени при завръщането си на работното място след отпуск по майчинство; настоятелно призовава държавите членки да спазват и прилагат законодателството относно правата при майчинство, за да не бъдат жените ощетявани по отношение на пенсиите за това, че са станали майки по време на професионалния си живот; подчертава, че отпускът по майчинство трябва да бъде придружен от ефективни мерки за защита на правата на бременните жени и родилките, кърмачките и самотните майки, отразяващи препоръките на Международната организация на труда (МОТ) и Световната здравна организация;

52.  отново отправя своето искане хората във всички трудови правоотношения и самостоятелно заетите лица да могат да натрупват права, които им предоставят сигурност на доходите в ситуации като безработица, здравословни проблеми, напредване на възрастта или прекъсване на професионалното развитие поради отглеждане на деца или полагане на други грижи или поради съображения, свързани с обучение;

53.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират достойни условия на труд по отношение на всички възможности на младите хора за получаване на първоначален професионален опит , като например стажове, чиракуване или възможности по схемата „Гаранция за младежта“; насърчава държавите членки да приемат и да прилагат качествени рамки за достойни условия на труд за стажовете, практиките и чиракуването, които гарантират правата на работниците и образователната насоченост на възможностите за професионален опит за младите хора;

54.  призовава по-специално Европейската комисия и държавите членки да предприемат мерки за борба срещу несигурната заетост сред младите хора; подчертава в този контекст важността на прилагането от страна на Европейската комисия на гаранцията за младежта;

55.  препоръчва държавите членки да гарантират, че младите хора от всички възрастови групи имат достъп до висококачествено безплатно държавно образование във всяка възраст, особено в по-високите нива на образование и обучение, тъй като е доказано, че повишаването на нивото на обучение спомага за намаляването на неравенството между мъжете и жените;

56.  подчертава, че използваното от Комисията и от държавите членки на възприетото от МОТ понятие „работник“ вместо по-тясно определеното понятие „служител“ може да спомогне за по-добро прилагане и разбиране на основните принципи и права на работното място;

57.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават предприемачеството и кооперативното движение сред работниците в сектора на комбинираните доставки на услуги, както и в бурно нарастващия отрасъл на икономиката на сътрудничеството и при цифровите платформи, с цел намаляване на рисковете, свързани с новите икономически модели, по отношение на трудовите права и условията на труд на работниците;

58.  подчертава, че в селското стопанство краткосрочните договори са свързани със сезонния характер на селскостопанските дейности; призовава за съобразяване с това силно естествено ограничение, като се запази възможността за земеделските производители да наемат на работа в зависимост от смяната на сезоните и като им се спестят допълнителни административни ограничения, свързани с наемането и управлението на работната ръка;

59.  призовава Комисията да подкрепя и да повишава осведомеността за правата на сезонните работници на защита и призовава държавите членки да уредят социалното и правното положение на сезонните работници, да защитават здравословните и безопасни условия на труд и хигиенните условия на работното място и да им предоставят социалноосигурително покритие, като същевременно зачитат разпоредбите на член 23 от Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г.[35] относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници, включително равно заплащане и равна социална закрила; подчертава необходимостта да се предоставя на всички сезонни работници подробна информация относно техните трудови и социалноосигурителни права, в т.ч. пенсионните права, като се отчита също така и трансграничният аспект на сезонната работа;

60.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]  ОВ L 216, 20.8.1994 г., стр. 12.
• [2]  ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
• [3]  OВ L 327, 5.12.2008 г, стр. 9.
• [4]  OВ L 18, 21.1.1997 г, стр. 1.
• [5]  OВ L 159, 28.5.2014 г, стр. 11.
• [6]  OВ L 177, 4.7.2008 г, стр. 6.
• [7]  ОВ С 70E, 8.3.2012 г., стр. 1.
• [8]  Приети текстове, P8_TA(2015)0321.
• [9]  Приети текстове, P8_TA(2016)0059.
• [10]  Приети текстове, P8_TA(2016)0346.
• [11]  Приети текстове, P8_TA(2016)0360.
• [12]  Приети текстове, P8_TA(2017)0010
• [13]  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52016AE0137&from=EN
• [14]  www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/.../IPOL_STU(2016)587285_EN.pdf.
• [15]  http://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef1398en.pdf
• [16]  https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef1461en.pdf
• [17]  http://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef1639en.pdf
• [18]  http://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef1634en.pdf
• [19]  https://www.eurofound.europa.eu/bg/observatories/eurwork/industrial-relations-dictionary
• [20]  http://www.ilo.org/dyn/normlex/en/f?p=NORMLEXPUB:12100:0::NO::P12100_INSTRUMENT_ID:312535.
• [21]  www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_dialogue/---.../wcms_164286.pdf.
• [22]  www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---dgreports/---.../wcms_534496.pdf.
• [23]  www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---dgreports/---.../wcms_490959.pdf.
• [24]  като има предвид, че постоянните договори за работа на пълно работно време представляват 59% от общата заетост в ЕС; самостоятелно заетите лица в положение на подчинена заетост – 4%, работата на свободна практика – 11%, работата чрез агенции за временна заетост – 1%, работата на срочен договор – 7%, чиракуване или стаж – 2%, нископлатена работа на намалено работно време (по-малко от 20 часа седмично) – 9% и постоянна работа на намалено работно време – 7%;
• [25]  Вж. доклад на МОТ от 2016 г., озаглавен „Изграждането на социален стълб за европейско сближаване“.
• [26]  Вж. проучването от 2016 г., озаглавено „Несигурна заетост в Европа: модели, тенденции и стратегии в областта на политиката“,http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/587285/IPOL_STU%282016%29587285_EN.pdf
• [27]  Eurofound (2014 г.), „Occupational profiles in working conditions: Identification of groups with multiple disadvantages“ (Професионални профили в условията на труд: идентификация на групи, които в много отношения са в неравностойно положение)
• [28]  www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/.../IPOL_STU(2016)587285_EN.pdf.
• [29]  Eurofound (2014 г.), „Occupational profiles in working conditions: Identification of groups with multiple disadvantages“ (Професионални профили в условията на труд: идентификация на групи, които в много отношения са в неравностойно положение)
• [30]  Вж.: https://www.eurofound.europa.eu/observatories/eurwork/industrial-relations-dictionary/atypical-work
• [31]  Вж. резолюцията на Европейския парламент от 19 октомври 2010 г. относно жените, работещи при несигурни условия на труд, ОВ C 70E, 8.3.2012, стр. 1.
• [32]  Доклад на МОТ от 14 ноември 2016 г. относно нестандартната заетост в света, http://www.ilo.org/global/publications/books/WCMS_534326/lang--en/index.htm.
• [33]  OВ L 288, 18.10.1991 г, стр. 32.
• [34]  OВ L 299, 18.11.2003 г, стр. 9.
• [35]  OВ L 94, 28.3.2014 г, стр. 375.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Редица проучвания, които докладчикът взе предвид в своя доклад, ясно показват, че нетипичните форми на заетост в ЕС постоянно се увеличават. През последните 15 години броят на работниците в ЕС, назначени, често принудително, на срочни договори и договори на непълно работно време, се е увеличил значително.

В същото време възникващите нови форми на заетост размиват границата между зависимата заетост и самостоятелната заетост, което води до спад в качеството на заетостта и повишаване на фиктивната самостоятелна заетост.

Макар икономическата криза да не беше първопричината за тези нови форми на заетост, недостатъчните и неадекватни в социално отношение решения на ЕС за борба с тях изостриха несигурността на работното място. Сред тези решения се наредиха подкопаващите растежа политики за строги икономии и меморандуми, които доведоха до разпадане на социалните връзки и обедняване на големи слоеве от населението, предимно работници. Впечатляващият ръст на равнищата на заетост, който се наблюдава в момента, прикрива нарастването на несигурните форми на заетост, като договори за нула часове, фиктивна самостоятелна заетост и работа на принудително непълно работно време, които не предлагат на работниците нито достоен живот, нито пълни трудови права.

Социалните лишения и отстъплението от трудовите стандарти принудиха Европейския парламент да разгледа проблема с несигурната заетост и условията на труд, например в своя доклад относно социалния дъмпинг[1]или доклада относно жените, работещи при несигурни условия на труд[2]. Настоящият доклад е продължение на тази поредица от доклади, като целта на докладчика е да спомогне за постигането в политическите дебати на основа за минимално общо разбиране на понятието „несигурна заетост“ чрез въвеждане, наред с другото, на определението на Международната организация на труда (МОТ) за достоен труд.

Основата за минимално общо разбиране включва определението за стандартна заетост, за нетипични форми на заетост и за достоен труд. Стандартната заетост е заетост по силата на безсрочни договори на пълно работно време, докато нетипичните форми на заетост включват, наред с другото, постоянна (и нископлатена) работа на непълно работно време, временна заетост, работа на срочен трудов договор, договори за „нулево“ работно време, стажове и недеклариран или неформален труд.

Минималното определение на несигурната заетост би могло да я опише като нестандартна форма на заетост, отличаваща се с поне една от следните характеристики:

– ниско равнище на сигурност или несигурност на работното място, поради непостоянния характер на работата, с договори с неустановени условия или без писмена формулировка, като временни договори с принудително непълно работно време или неустановено работно време и задачи, които се променят в зависимост от желанието на работодателя; – ниско равнище на заплащане, което може да бъде дори неофициално или неопределено;

  – ограничени или никакви права на социална защита или грижа;

  – без защита срещу дискриминация;

– ограничени възможности или липса на възможности за напредък на пазара на труда;

  – ограничено или никакво колективно представителство на работниците;

– работна среда, която не отговаря на минималните стандарти за здравословни и безопасни условия на труд.

МОТ определя достойния труд като продуктивна работа на пълна заетост, която гарантира достойнството на работещия, осигурява справедлив доход и сигурност на работното място, дава свобода на хората да изразяват своите опасения, да се организират и да участват във вземането на решения, които засягат техния живот, както и равни възможности и равно третиране на всички жени и мъже.

Новите предизвикателства като цифровизацията, с които се сблъскват както работниците, така и работодателите, допринасят за радикалната трансформация на труда при растяща тенденция към нетипични форми на заетост, която ще се засилва, ако не влезе в сила нова регулаторна рамка. Затова Комисията и държавите членки трябва да гарантират достойни условия на труд на новите работни места, които ще бъдат създадени в резултат на цифровизацията. Несигурните условия на труд оказват дългосрочен ефект върху социалната защита и пенсиите и излагат работниците на по-голям риск от бедност и влошаване на техните основни права.

Следователно съществува неотложна нужда социалната защита и защитата, гарантирана по силата от колективни трудови договори и колективно договаряне, да бъдат достъпни за всички работници. Затова е необходимо Комисията и държавите членки да гарантират ефективна защита на работниците в контекста на трудовите правоотношения и всеобхватна политическа реакция за намаляване и в крайна сметка за премахване на несигурната заетост.

Необходими са политики за овластяване на работниците чрез социален диалог и разширяване на колективното договаряне, като се гарантира, че всички работници могат да упражняват правото си на сдружаване и колективно договаряне свободно и без страх. Също така инспекциите по труда и социалните партньори играят важна роля за опазването на правата на работещите, определянето на достойно възнаграждение в съответствие със законите и практиките във всяка една държава членка, както и за предоставянето на консултации и насоки на работодателите.

Инспекциите по труда следва да се съсредоточат върху задачата си да контролират и подобряват условията на труд и да се борят с недекларирания труд.

Практиките на някои предприятия да наемат мигранти, без да им предоставят пълни трудови права, са крайно неприемливи.

Комисията и държавите членки биха могли да се борят с нетипичните и несигурните форми на заетост в съответствие с Програмата за достоен труд на МОТ и Европейската социална харта. Необходими са публични инвестиции, насърчаващи възходящата конвергенция и създаването на достойни работни места. Особена загриженост предизвиква явлението, свързано с намаляване на обхвата на колективните трудови договори и правото на колективно договаряне на работниците, и по тази причина Комисията и държавите членки трябва да насърчават стратегии за универсално покритие на работниците от колективни трудови договори и да запазят ролята на синдикатите като социални партньори.

И накрая, докладчикът счита, че Комисията и държавите членки трябва да гарантират ефективна защита на работниците, които са особено засегнати от несигурност, като отдават предимство по-специално на жените работници, младите работници, възрастните работници, работниците в неформалната (сивата) икономика, работниците – мигранти и работниците с увреждания.

• [1]  http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+REPORT+A8-2016-0255+0+DOC+XML+V0//BG
• [2]  Резолюция на Европейския парламент от 19 октомври 2010 г. относно жените, работещи при несигурни условия на труд, 2010/2018(INI)), http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=TA&reference=P7-TA-2010-0365&language=BG 

СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (28.2.2017)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно условията на труд и несигурната заетост
(2016/2221(INI))

Докладчик по становище: Виорика Дънчила

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост представляват 6% от БВП на ЕС, 15 милиона предприятия и 46 милиона работни места;

Б.  като има предвид, че географията, топографията и достъпността на територията, по-специално в островните, планинските и далечните райони и най-отдалечените региони, по необходимост правят заетостта и условията на труд в селското стопанство по-трудни и по-несигурни;

В.  като има предвид, че към тези присъщи проблеми се прибавят конюнктурни фактори като икономическата несигурност и непредсказуемите климатични условия, които затрудняват още повече, както може да се види понастоящем, положението на работниците в селското стопанство, което води до намаляване на броя на земеделските стопани и малките семейни земеделски стопанства, и като има предвид, че тенденциите на застаряване и обезлюдяване са особено подчертани в селските райони в ЕС;

Г.  като има предвид, че кризата от последните години допринесе за задълбочаване на кризата в селскостопанския сектор и засегна способността на земеделските стопани да инвестират и да създават работни места, което е в ущърб на модернизацията, иновациите, участието на младите хора в селското стопанство и смяната на поколенията; като има предвид, че инвестициите по Общата селскостопанска политика (ОСП) още не са в съответствие с целите за устойчивост в стратегията на ЕС „Европа 2020“, предвид на това, че все още не се инвестира поне едно на всеки пет евро в устойчиво селско стопанство; като има предвид, че на селското стопанство трябва да се даде възможност да се адаптира, за да посрещне трудните обстоятелства посредством подкрепа за иновациите;

Д.  като има предвид, че възрастовата структура в селскостопанския сектор създава безпокойство, тъй като от 2010 г. насам само 7,5 % от земеделските стопани са били на възраст под 35 години и повече от 4,5 милиона от сегашните земеделски стопани са на възраст над 65 години; като има предвид, че през периода 2000 – 2012 г. са загубени 4,8 млн. работни места на пълен работен ден в селскостопанския сектор на ЕС, от които 70% са били в новите държави членки, а 93% са били свързани със самостоятелна заетост, и като има предвид, че в този контекст е трудно да се направи точна оценка на броя на заетите в селското стопанство лица, тъй като поради своето естество „незаконната“ заетост не е включена в наличните данни[1];

Е.  като има предвид, че в много държави членки жените в селските райони имат ограничен достъп до заетост в селското стопанство или други сектори на пазара на труда и съществува по-голяма разлика в заплащането на жените и мъжете, отколкото в други области, но въпреки това те имат изключително важна роля в развитието и социалната структура на селските райони, и по-специално в земеделските стопанства;

Ж.  като има предвид, че селскостопанската работа често е зависима от времето и има сезонен характер;

З.  като има предвид, че средните годишни доходи на земеделските стопани в ЕС се задържаха на едно и също равнище или дори спаднаха през последните 10 години, докато производствените разходи непрекъснато се увеличават и големите инвестиции и финансовите рискове, необходими за поддържане на техните земеделски стопанства, ги поставят във все по-несигурно положение, което доведе до значителен спад в броя на земеделските стопанства и опасност от загуба на много работни места в селските райони;

И.  като има предвид, че много селскостопански дейности се извършват от подпомагащи членове на семейството, често без социална закрила;

Й.  като има предвид, че социалните и икономическите условия и условията на живот се промениха значително през последните десетилетия и че съществуват големи различия в това отношение между държавите членки, както и вътре в тях;

К.  като има предвид, че износът на продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС непрекъснато нараства, играе ключова роля като двигател на икономическото възстановяване и поради големия брой новосъздадени предприятия представлява ключов сектор и за стимулирането на заетостта;

1.  подчертава, че земеделските стопани и селскостопанските работници поради естеството на своята професия са по-изложени на редица външни фактори, които правят непостоянни и несигурни перспективите за заетост, като нестабилността и колебанията на цените и на пазарите по хранително-вкусовата верига, както и че непредсказуемото време също има тежки последствия и въздействия, особено върху най-отдалечените региони и планинските региони; счита, че изгодните изкупни цени, които покриват производствените разходи, са от основно значение за осигуряването на доходите на земеделските стопани в дългосрочен план; все пак счита, че инструментите за стабилизиране на приходите и за управление на риска, както и взаимоспомагателните земеделски фондове биха могли да намалят уязвимостта на селскостопанските работници и да укрепят положението на земеделските стопани във веригата за доставка на храни;

2.  приканва държавите членки да обменят най-добри практики и да разгледат нови иновативни начини за развиване на адаптивен и гъвкав пазар на труда, за да се отговори на предизвикателствата на икономиката в селските райони;

3.  подчертава, че стабилността на доходите е едно от условията, които дават възможност на земеделските стопани да получат достъп до заеми;

4.  обръща внимание на специфичния случай на сезонните работници, чиито условия на труд са особено несигурни; под „сезонни работници“ се имат предвид работници, сключили безсрочни или срочни трудови договори, чиито продължителност и удължаване зависят в голяма степен от сезонни фактори, като промените във времето, официалните празници и/или периодите на селскостопанската реколта;

5.  припомня, че Директива 2014/36/ЕС относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници определя минимален стандарт за правата; призовава държавите членки също така да гарантират правилното прилагане на директивата и отправя искане към Комисията да представи доклад за напредъка по прилагането ѝ до септември 2019 г.;

6.  призовава Комисията да подкрепя и да повишава осведомеността за правата на сезонните работници на защита и призовава държавите членки да уредят социалното и правното положение на сезонните работници, да защитават хигиенните, здравословни и безопасни условия на труд за тях и да им предоставят социалноосигурително покритие, като същевременно зачитат член 23 от Директива 2014/36/ЕС, който осигурява третиране, равно с това на гражданите на приемащата държава членка, включително равно заплащане и равна социална закрила; подчертава необходимостта да се предоставя на всички сезонни работници подробна информация относно трудовите и социалноосигурителните права, в т.ч. пенсиите, като се отчита и трансграничният аспект на сезонната работа;

7.  призовава Комисията и държавите членки да определят минимални условия на труд в селското стопанство с цел да се гарантират безопасни условия на труд, възможности за основно и допълнително обучение и правата на работниците;

8.  призовава Комисията заедно с държавите членки да проучи възможностите за схеми за осигуряване на дългосрочна заетост на сезонните работници, например въвеждането на комбинирани договори за различна по вид работа в целия ЕС или дори европейско споразумение;

9.  призовава Комисията да изключва от подкрепата по линия на ОСП и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) всеки работодател, осъден за нарушаване на разпоредбите за безопасност на работниците или използващ недекларирани работници;

10.  отбелязва сведенията за случаи на злоупотреба с правата на работниците мигранти от действащите в ЕС организирани престъпни групи, които се възползват от недостатъчната прозрачност на пазара на труда; настоятелно призовава държавите членки да засилят своя контрол върху условията на труд на работниците мигранти; призовава Комисията, заедно с държавите членки, да разгледа случаите на експлоатация на имигранти в селскостопанския сектор в тези региони, където селскостопанските работници работят почти без заплащане и живеят в окаяни условия; подчертава необходимостта от предприемане на ефективни действия, в т.ч. целенасочени инспекции и проверки, за да се гарантират достойни условия на труд и живот за селскостопанските работници, и подчертава необходимостта да се гарантира спазването на трудовите права и трудовото законодателство;

11.  призовава Комисията да измери мащаба на мрежите за незаконна заетост в ЕС, като проведе разследвания и събира статистически данни, по-специално в регионите на ЕС, където недекларираният труд и експлоатацията на селскостопанските работници са най-разпространени;

12.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат подкрепата за техническо обучение за сезонните селскостопански работници, за да противодействат на сравнително високия риск от злополуки, както и на структурната и сезонната безработица, като същевременно ангажират организациите на производителите в този процес, както по отношение на изготвянето на планове за обучение, така и на разпространението на информация и осигуряването на стимули за работниците, както и за действия за повишаване на осведомеността на работниците относно правата им, избягвайки по този начин евентуалната експлоатация на работници;

13.  посочва, че над 4,5 милиона земеделски производители са над 65 години и че младите земеделски стопани на възраст под 35 години представляват само 6% от общия брой земеделски стопани; отбелязва, че младите хора и жените имат особени проблеми при намиране на работа в селските райони в областта на селското стопанство или извън нея или при създаване на собствено земеделско стопанство; призовава Комисията и държавите членки ефикасно да насърчават въвеждането на мерките, предвидени в рамките на ОСП за подпомагане на земеделските стопани да започват стопанска дейност, и да гарантират, че финансирането за младите земеделски стопани и програмите за подпомагане на жените в селските райони осигуряват качествени работни места с достойни доходи в селското стопанство и в секторите нагоре и надолу по веригата;

14.  припомня също така значението на една силна ОСП, която да е в състояние да помага на младите земеделски стопани да имат сигурна роля на пазара, да насърчава започването на селскостопанска дейност и да осигурява оставане на производителите в селското стопанство в дългосрочен план; посочва, че инвестициите в инфраструктурата в селските райони ще спомогнат за увеличаване на привлекателността на селските райони, за развитие на местната икономика по устойчив начин и за привличане на работници към селското стопанство и избягване на обезлюдяването; призовава държавите членки да използват Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) целенасочено за създаване на устойчиви работни места в селското стопанство с цел стимулиране на заетостта в селските райони;

15.  подчертава значението на инвестициите в ИКТ в селските райони, които са решаващи за поддържането на връзка на селските общности с глобалния свят, решаващи за търсещите работа, за желаещите да започнат свой собствен бизнес и за онези, които живеят в най-изолираните части на нашите селски общности;

16.  настоятелно призовава да се предприемат действия за справяне с неравнопоставеността между половете в селските райони и подобряване на положението на жените по отношение на заетостта, например подобряване на условията на труд на жените и на достъпа до земя; посочва, че разликата в заплащането на мъжете и жените в селските райони е с над 10% по-голяма от тази в други райони; подчертава необходимостта от осъвременени статистически данни за собствеността на стопанствата и заетостта на жените в селските райони, които да подпомагат чрез информация и да улесняват интегрирането на принципа на равенство между половете в политиките на ЕС за селското стопанство и за селските райони, съгласно принципите на равенство и недискриминация; освен това призовава Комисията и държавите членки да улесняват равнопоставеността на жените на пазара на труда и съвместяването на професионалния и личния живот в селските райони, особено по отношение на доходите, социалните и пенсионните права, насърчаването на нови квалификации и възможности за жените, както и да премахват пречките пред участието им в селскостопанска заетост, например неравнопоставения достъп до кредитиране, техническо оборудване и други важни ресурси, като земя; подчертава, че е важно никога да не се бърка семейният труд с несигурния труд, като припомня, че семейните земеделски стопанства представляват около 85% от всички стопанства в Европа и заемат 68% от общата използвана земеделска площ, което означава, че е важно да се създаде правна рамка за този вид труд на европейско равнище със съответния статут, права и задължения; посочва, че в най-отдалечените региони търсенето на решения по отношение на заетостта, особено в момент на икономически спад, е възпрепятствано поради липсата на взаимосвързаност и като се има предвид значението на селското стопанство в тези региони, счита, че финансирането в рамките на ОСП следва да продължи да прилага положителна дискриминация към териториите със специфични ограничения, признати в Договора за функционирането на Европейския съюз, с оглед на факта, че това финансиране ще има мултиплициращ ефект за насърчаването на други свързани дейности – като агроиндустрия, туризъм, опазване на природата, производство на енергия и кръгова икономика – по начин, който допълва стратегията за финансиране от различни фондове за повече сближаване и балансирано териториално развитие;

17.  подчертава нуждата част от европейските средства за сближаване да бъде предоставяна за необлагодетелстваните региони, като планинските и най-отдалечените региони, за да се гарантира справедливо създаване, поддържане и развитие на достойни условия на труд и заплащане във всички региони в ЕС;

18.  призовава сектора да използва всички възможности, породени от иновациите, за развитието на прецизно земеделие, което е достъпно за всички, като по този начин се създават повече възможности за хората с увреждания, насърчава се равенството между половете и се разширява базата от умения и възможностите за заетост в селските общности;

19.  призовава всички държави членки да предложат на младите земеделски стопани дългосрочни перспективи с цел борба с проблема с обезлюдяването на селските райони, да приложат цялостна стратегия за смяна на поколенията и за тази цел да използват пълноценно всички възможности, които предлага новата ОСП за подпомагане на младите земеделски стопани и новите участници в селското стопанство, с по-специално внимание към мерките за подпомагане на млади земеделски стопани по първия и втория стълб и чрез съдействие за започването на селскостопанска дейност от нови участници на възраст над 40 години;

20.  призовава Комисията да приложи на практика препоръките от доклада Андрийо („Как ОСП може да подобри създаването на работни места в селските райони?“), одобрен от Европейския парламент на 27 октомври 2016 г., и по-специално да насърчава и увеличава до максимум пълния капацитет на средствата от ЕЗФРСР, като полага усилие да развива истинска социална икономика и процъфтяваща пазарна икономика в селските райони;

21.  призовава Комисията да се възползва от потенциалните нови взаимодействия между ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), и по-специално ЕЗФРСР и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), с цел постигане на лостов ефект на инвестициите за подобряване на условията на труд и борба с несигурната заетост;

22.  призовава държавите членки да продължат да засилват ролята на социалните партньори и на агенциите за социална закрила, когато е необходимо, както и да предоставят ефективни инструменти, включително адекватни инспекции и проверки в селските райони, за борба срещу недекларирания труд и повишаване на сигурността и благосъстоянието на работното място, с цел да се насърчи интеграцията на всички категории земеделски работници, особено на младите хора, жените и работниците мигранти, дори – и най-вече – на тези, които извършват сезонна работа;

23.  призовава Комисията да насърчава, а държавите членки да прилагат, опростени административни изисквания и да намалят бюрократичните усложнения във връзка със социалното осигуряване, данъчното облагане и заетостта, за да стане процесът по наемане на работа по-опростен и с по-малко излишни стъпки; призовава държавите членки същевременно да приложат правилно тези опростявания, за да намалят сложността и обема на регулаторните норми;

24.  отбелязва редовната, повтаряема и кумулативна професионална експозиция на земеделските стопани и работниците от хранително-вкусовата промишленост на смеси от опасни вещества, за които се подозира, че предизвикват специфични заболявания, като е възможно да водят до репродуктивни нарушения и канцерогенни ефекти; отбелязва освен това, че е важно да се повишава осведомеността за рисковете, свързани с тези вещества, да се предоставя обучение за боравенето с тях, ползването и съхранението им и за намаляване на риска от експозиция, като същевременно се гарантира, че мерките за намаляване на експозицията се прилагат и контролират в достатъчна степен;

25.  припомня също така значението на една силна ОСП, която да е в състояние да помогне на младите земеделски стопани да играят по-важна роля на пазара, както и да създаде условия, благоприятстващи оставането им в селското стопанство в дългосрочен план.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	28.2.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	35 3 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, José Bové, Daniel Buda, Nicola Caputo, Matt Carthy, Viorica Dăncilă, Michel Dantin, Paolo De Castro, Jean-Paul Denanot, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Luke Ming Flanagan, Beata Gosiewska, Martin Häusling, Anja Hazekamp, Esther Herranz García, Jan Huitema, Peter Jahr, Ivan Jakovčić, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, Zbigniew Kuźmiuk, Mairead McGuinness, Ulrike Müller, James Nicholson, Marijana Petir, Laurenţiu Rebega, Bronis Ropė, Maria Lidia Senra Rodríguez, Czesław Adam Siekierski, Tibor Szanyi, Marc Tarabella, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Franc Bogovič, Michela Giuffrida, Anthea McIntyre, Susanne Melior, Sofia Ribeiro, Miguel Viegas
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Pilar Ayuso

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

35	+
ALDE	Jan Huitema, Ivan Jakovčić, Ulrike Müller
ECR	Jørn Dohrmann, Anthea McIntyre, James Nicholson
ENF	Laurenţiu Rebega
GUE/NGL	Matt Carthy, Luke Ming Flanagan, Anja Hazekamp
PPE	Franc Bogovič, Daniel Buda, Michel Dantin, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Esther Herranz García, Peter Jahr, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, Mairead McGuinness, Marijana Petir, Czesław Adam Siekierski
S&D	Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Nicola Caputo, Paolo De Castro, Jean-Paul Denanot, Viorica Dăncilă, Michela Giuffrida, Susanne Melior, Tibor Szanyi, Marc Tarabella
VERTS/ALE	José Bové, Martin Häusling, Bronis Ropė

3	-
ECR	Beata Gosiewska, Zbigniew Kuźmiuk
EFDD	John Stuart Agnew

0	0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

• [1]  Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия. План за управление за 2014 г. (юли)

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (9.2.2017)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно условията на труд и несигурната заетост
(2016/2221(INI))

Докладчик по становище: Жуан Пимента Лопеш

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид проекта на обща препоръка № 28 от 2010 г. относно основните задължения на държавите — страни по конвенцията, съгласно член 2 от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

–  като взе предвид Стратегическия ангажимент на Комисията за равенство между половете за периода 2016 – 2020 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие от 2011 г. (Конвенция от Истанбул),

–  като взе предвид стратегията на Съвета на Европа за равенство между половете за периода 2014 – 2017 г.,

A.  като има предвид, че равенството между мъжете и жените представлява основно право, което предполага гарантиране на равни възможности и равно третиране във всички сфери на живота, и като има предвид, че политиките, целящи гарантиране на такова равенство, допринасят за насърчаване на интелигентен и устойчив растеж;

Б.  като има предвид резолюцията от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директива за равно третиране в областта на заетостта“);

В.  като има предвид, че е необходима решителна борба с всички форми на дискриминация, включително дискриминацията, основана на пола и половата идентичност;

Г.  като има предвид, че терминът „пол“ се отнася до биологичните различия между мъжете и жените, а терминът „полова идентичност“ се отнася до социално изградени идентичност, роли и характеристики на жените и мъжете и до социалния и културния смисъл, който обществото придава на тези биологични различия, и като има предвид, че половата идентичност е тази, която води до йерархични отношения между мъжете и жените и до разпределение и предоставяне на правомощия и права в полза на мъжете и в ущърб на жените;

Д.  като има предвид, че „намаляване на разликите между жените и мъжете по отношение на заплащането, доходите и пенсиите, и по този начин борба с бедността сред жените“ е една от приоритетните области, посочени от Комисията в нейния документ, озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“;

Е.  като има предвид, че е със съжаление трябва да се отбележи, че жените са подложени на особена дискриминацията, свързана с достъпа до пазара на труда, работа при значително по-ниско заплащане, и съставляват по-голямата част от работната сила на непълно работно време, често прието недоброволно; като има предвид, че те са изправени пред големи разлики в пенсиите, по-несигурни и променливи трудови правоотношения и са изложени на по-голям риск от бедност в сравнение с мъжете, като самотните майки, възрастните жени, живеещи сами, и жените с увреждания са засегнати в най-голяма степен; като има предвид, че семействата с три или повече деца също са изложени на по-висок риск от бедност; като има предвид, че майчинството представлява недопустимо основание за дискриминация на жената по отношение на достъпа до пазара на труда и оставането ѝ на него;

Ж.  като има предвид, че през 2014 г. равнището на заетост в ЕС за хора на възраст между 15 и 64 години възлизаше на 59,6% за жените и 70,1% за мъжете; като има предвид, че различията между половете по отношение на заетостта са по-малко за по-високите равнища на професионална квалификация; като има предвид, че в доклада на Eurofound от 2016 г., озаглавен „Различия между половете по отношение на заетостта“ икономическата стойност на тези различия се оценява на съществените 370 млрд. евро или 2,8% от БВП на ЕС-28; като има предвид, че равнището на заетост при жените се е увеличило слабо от 2008 г. насам, като сближаването по отношение на заетостта се дължи на спада в равнището на заетост при мъжете[1];

З.  като има предвид, че все още съществува стъклен таван за жените на пазара на труда, който се дължи отчасти на факта, че жените са възприемани с оглед на техните репродуктивни характеристики, което означава, че възможностите за професионално развитие на жените се затрудняват от самата възможност за бременност по-късно в професионалния живот;

И.  като има предвид, че икономическата криза оказа въздействие върху целия Европейски съюз, като по-специално селските райони са изправени пред опустошителни равнища на безработица, бедност и обезлюдяване, което засяга по-специално жените;

Й.  като има предвид, че много често самотни майки с деца на издръжка са принудени да приемат нетипични и несигурни работни места, за да постигнат равновесие между личния и професионалния си живот;

К.  като има предвид, че процентите на безработица се увеличиха в периода 2008 – 2014 г. поради дълбоката икономическа криза, която бушуваше в целия ЕС, и че през 2014 г. процентът на безработните сред жените (10,4%) все още беше по-висок от този на мъжете (10,2%);

Л.  като има предвид, че през 2015 г. 33% от жените са работили на непълно работно време в сравнение с 10% от мъжете[2], и че значителна част от тях са работили на непълно работно време принудително;

М.  като има предвид, че през 2014 г. средното почасово възнаграждение на жените е било 16,1% по-ниско от съответното възнаграждение за мъжете; като има предвид, че икономическото положение на жените в домакинството се характеризира също така с явно неравенство и в случаите, когато домакинството се състои от една жена, 40% от жените са с доходи в най-ниския квантил в сравнение с 18% от мъжете, докато в случаите, когато домакинството се състои от жена, работеща на пълно работно време, и мъж, работещ на непълно работно време, 30% от жените са с доходи в най-ниския квантил, в сравнение с 6% от мъжете в сходно положение;

Н.  като има предвид, че данните показват, че основните причини за напускане на жените на пазара на труда са необходимостта да полагат грижи за деца или възрастни хора (27%), тяхно собствено заболяване или нетрудоспособност (23%) и други лични или семейни отговорности (18%);

О.  като има предвид, че в периода 2008 – 2014 г. при лицата, които не работят и не са ангажирани в никаква форма на образование или обучение (NEET) от възрастовата група 15 – 29 години, се наблюдава увеличение в проценти, като жените са най-силно представената група (17,1% през 2014 г.), и като има предвид, че 34% от тези жени са в такова положение поради семейни задължения, а 16,5% са дългосрочно безработни;

П.  като има предвид, че този труд и социален контекст е в основата на разликата в пенсиите между жените и мъжете, която възлиза средно на 40%;

Р.  като има предвид, че жените са особено засегнати от несигурна заетост и различни форми на „нетипична заетост“, и все по-често им се налага да се борят с явлението „индивидуален подход към работника и професионалното му развитие“ – подход, който подпомага по-широката офанзива срещу колективното договаряне;

С.  като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира, че жените имат правото на работни места с гарантирани права и право на майчинство, без да бъдат санкционирани за това, тъй като жените продължават да бъдат най-засегнати и страдат най-много от дискриминация; като има предвид, че примерите за тази дискриминация включват натиск от страна на работодателите върху жените, които участват в интервюта за работа, по време на които са запитвани дали имат деца и на каква възраст са те, като целта е да се повлияе на решенията на жените и да се предпочетат работници без деца, които са „на разположение в по-голяма степен“, успоредно с нарастващ икономически и професионален натиск върху служителите жени да не ползват отпуск по майчинство;

Т.  като има предвид, че много работници, които са с несигурни работни места или безработни, нямат право на родителски отпуск;

У.  като има предвид, че със съжаление трябва да се отбележи, че макроикономическите политики и политиките на строги ограничения на ЕС водят до повишаване на равнищата на бедност и неравенство, засягайки преди всичко жените в държавите членки от Южна Европа, като Гърция, Италия, Испания и Португалия; като има предвид, че това оказва отрицателно въздействие върху условията, при които живеят техните семейства, особено децата им;

Ф.  като има предвид, че макроикономическите политики и политиките на строги ограничения на ЕС оказаха отрицателно влияние както върху гъвкавите политики в областта на заетостта, така и върху сигурността на работните места, и се отразиха силно върху социалните и обществените услуги и грижите за деца и възрастните хора, като това доведе до сериозни последици за заетостта сред жените; като има предвид, че жените, особено самотните майки, мигрантите, по-младите и по-възрастните жени, са засегнати в най-голяма степен от бедността и социалното изключване — положение, което се утежнява от същите тези политики;

Х.  като има предвид, че равнищата на бедност и социално изключване в ЕС-28 остават изключително високи, като възлизат на повече от 118,6 милиона души през 2015 г. (23,7% от населението), и че жените са особено засегнати, като повече от 62,4 милиона жени живеят в това положение (24,4%);

Ц.  като има предвид, че несигурната заетост е допринасящ фактор за лошото психично и физическо здраве на жените, като ги подлага на пет пъти повече стрес, тревога и депресия в сравнение с колеги, които са наети на безсрочен договор, независимо дали са мъже или жени;

Ч.  като има предвид, че в прекомерно много случаи жените са подлагани на различни форми на дискриминация, основана на пола, на работното си място, включително като биват назначавани на по-ниски длъжности и пренебрегвани при повишенията, както и на словесен, психически и физически тормоз и злоупотреба (със сексуален или друг характер);

Ш.  като има предвид, че социалното неравенство и неравенството между мъжете и жените могат да бъдат преодолени единствено чрез политики, които гарантират по-добро разпределение на богатството, въз основа на мерки за осигуряване на достойни условия на труд, увеличаване на реалните възнаграждения, действия за насърчаване на регулирането и закрилата на труда, по-специално чрез колективно договаряне и регулиране на работното време, както и гарантиран всеобщ безплатен достъп до висококачествени услуги в областта на здравеопазването и образованието;

Щ.  като има предвид, че е важно да се въведе набор от мерки за премахване на съществуващите пречки и за гарантиране на равни възможности за жените и мъжете по отношение на достъпа до пазара на труда и до достоен труд, както и до извършването на този труд;

AA.  като има предвид, че е важно да се предприемат мерки срещу недекларирания труд и неплатения извънреден труд, които задълбочават бедността и социалното изключване, както и че е важно тези видове труд да се премахнат като цяло; като има предвид, че жените домашни помощници като цяло, както и в частност жените мигранти и жените, чиято самостоятелна заетост е фиктивна, са особено уязвими и са изправени пред особено несигурни условия на труд;

1.  изразява тревога във връзка с пагубното дългосрочно въздействие на мерките за бюджетни ограничения по отношение на икономическото овластяване на жените и равенството между половете, при което се наблюдават нарастващи нива на безработица и съкращения в областта на обществените услуги и обезщетения, водещи до криза в сектора на полагането на грижи; подчертава, че намаляването на услугите за полагане на грижи, съкращаването на размера на детските обезщетения, обезщетенията за инвалидност и за лицата, които полагат грижи, както и намаляването на данъчните кредити на тези лица, намаляването на регламентирания отпуск, в това число родителски отпуск и отпуск по бащинство, водят до пренасочване на услугите по полагане на грижи към жени, полагащи неплатен труд, които в резултат на това не могат да упражняват заетост, подлежаща на осигуряване, или могат да бъдат назначавани само на непълно работно време;

2.  отбелязва, че борбата с бедността и с неравенството между мъжете и жените преминава задължително през по-справедливо разпределение на богатството, подобряване на трудовото законодателство, по-специално посредством колективно договаряне, чрез увеличаване на заплатите и прилагане на принципа на „равно заплащане за равен труд“ и „за труд с равна стойност“, както и на социална закрила; счита, че е необходимо спешно да се разработи на равнището на ЕС определение за „труд с равна стойност“, като се вземе предвид съдебната практика на Съда на ЕС, за да се гарантира, че фактори като условията на труд, отговорността, възложена на работниците, и физическите или психическите аспекти на работата се вземат под внимание; счита, че е необходимо спешно да се разгледа въпросът за равното заплащане за „труд с равна стойност“; приканва Комисията да насърчава равенството между половете на работното място, включително чрез кампании за повишаване на осведомеността относно разликата в заплащането на жените и мъжете, чрез Европейския ден на равното заплащане и чрез обмен на добри практики;

3.  призовава Комисията и държавите членки да следят явлението психически тормоз на работното място, да предлагат защита и да предприемат мерки срещу нещо, включително във връзка с тормоза на бременни служителки или с неблагоприятното положение, в което се оказват някои жени при завръщането си на работното място след отпуск по майчинство; призовава Комисията и държавите членки да предоставят данни за разликите в заплащането и пенсиите, разбити както по пол, така и по критерия дали отделните лица са родители/майки;

4.  счита, че с оглед на борбата срещу бедността и липсата на равенство е необходимо да се предприемат енергични мерки срещу дискриминацията и тормоза на пазара на труда успоредно с прилагането на политика за по-справедливо разпределение; счита, че следва да се въведе цел за нулево равнище на сексуалния тормоз под формата на кодекс за поведение на европейския пазар на труда;

5.  призовава държавите членки да предприемат мерки за премахване на разликата в заплащането и пенсиите на мъжете и жените и за прекратяване на всички форми на законодателство и политики, узаконяващи несигурната заетост; призовава държавите членки да прилагат трудово законодателство, което насърчава регулирането на труда, колективното договаряне, социалната закрила и по-високите заплати, както и да инвестират в създаването на постоянни работни места, ученето през целия живот и професионалното обучение като средства за преодоляване на неравенството между половете; също така настоятелно призовава държавите членки да дадат приоритет на разработването на активни политики и да предприемат утвърдителни действия за насърчаване на участието на жените на пазара на труда и на тяхната икономическа независимост, както и да премахнат различията между мъжете и жените по отношение на заплащането, категориите, на които те са наети на работа, повишенията, доходите и пенсиите;

6.  призовава държавите членки да създадат национални органи за инспекция на труда и да ги укрепят, като им предоставят необходимите условия, както и финансови и човешки ресурси, с цел тяхната дейност на място да бъде ефективна и осезаема, като по този начин им се даде възможност да се борят срещу несигурността на работните места, нерегламентирания труд и дискриминацията по отношение на труда и заплащането, по-конкретно от гледна точка на равенството между половете;

7.  счита, че при никакви обстоятелства повишеното търсене на гъвкавост на пазара на труда не следва да води до запазване на непропорционално високата концентрация на жените на нетипичните работни места и сред лицата, чиято заетост се характеризира с несигурност;

8.  отбелязва, че мерките за увеличаване на прозрачността на работните заплати са от основно значение за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете; призовава държавите членки да приложат препоръката на Комисията относно прозрачността по отношение на заплатите;

9.  призовава държавите членки да въведат законодателство за защита или увеличаване на правата във връзка с майчинството и бащинството, както и на родителските права, и тази защита да бъде отразена също и в трудовото законодателство; настоятелно призовава Комисията да преразгледа, при зачитане на позицията на Парламента, съществуващата директива относно майчинството при спазване на високи стандарти, включително евентуалното приемане на мерки, гарантиращи отпускането на обезщетения за родителски отпуск, които винаги се изчисляват въз основа на 100% от референтното възнаграждение, за да се гарантира, че жените получават възнаграждение и социална закрила за целия период на отпуска по майчинство с оглед запазване на социалното и икономическото благосъстояние на семействата и насърчаване на вземането на родителски отпуск от страна на бащите; подчертава, че отпускът по майчинство трябва да бъде придружен от ефективни мерки за защита на правата на бременните жени и родилките, кърмачките и самотните майки, отразяващи препоръките на Международната организация на труда и Световната здравна организация; подчертава, че правното основание на цялостното законодателно предложение следва да бъде равенството между мъжете и жените, за да се осигури принципът на равни възможности и равно третиране на жените и мъжете на работното място;

10.  призовава държавите членки и Комисията да преструктурират данъчните системи и схемите за обезщетения, които предоставят финансови стимули на единия от съпрузите, който печели по-малко, насърчаващи го да се оттегли от пазара на труда или да работи на непълно работно време, тъй като това би могло да се окаже в противоречие с по-широкото ползване на родителски отпуск от бащите и има отрицателни последици за жените, например увеличаване на разликата в заплащането на жените и мъжете, разликата по отношение на полагането на грижи и разликата в пенсиите;

11.  настоятелно призовава държавите членки да приемат законодателство, за гарантиране на включването на жените в системата за социална сигурност, което закриля работничките и служителките по време на периоди на безработица и което осигурява правото на получаване на пенсия;

12.  настоятелно призовава държавите членки да спазват и прилагат законодателството относно правата при майчинство, за да не бъдат жените ощетявани по отношение на пенсиите за това, че са станали майки по време на професионалния си живот;

13.  призовава държавите членки да подкрепят обществени политики за подпомагане на семействата, със специален акцент върху създаването на безплатни и висококачествени обществени услуги за полагане на грижи за деца, по-конкретно ясли и предучилищни заведения, и да укрепят мрежата от специализирани услуги, предоставящи грижи за възрастните хора, по-специално в собствените им домове, за да се спомогне за постигане на равновесие между професионалния и личния живот в полза на работещите жени и като начин за отстраняване на ограниченията, които дискриминират жените и съответно обективно допринасят за оттеглянето им от пазара на труда;

14.  изтъква значението на схемите за задоволителни минимални доходи с оглед на запазването на човешкото достойнство и на борбата срещу бедността и социалното изключване, както и тяхната роля като вид социални инвестиции, предоставящи възможност на хората да участват в обществото, да се обучават и/или да търсят работа; призовава Комисията и държавите членки да извършат оценка на схемите за минимални доходи в ЕС, включително по отношение на това дали схемите дават възможност на домакинствата да задоволяват потребностите си; призовава Комисията и държавите членки въз основа на това да извършат оценка на начина и средствата за осигуряване на подходящи минимални доходи във всички държави членки и да разгледат възможността за предприемане на по-нататъшни стъпки в подкрепа на социалното сближаване в целия ЕС, като вземат под внимание икономическите и социалните обстоятелства във всяка държава членка, както и националните практики и традиции;

15.  отбелязва, че европейските социални партньори не са постигнали споразумение за цялостен пакет от законодателни и незаконодателни мерки за съвместяване на професионалния, личния и семейния живот; призовава Комисията да представи във възможно най-кратък срок предложение за такъв пакет като част от работната програма на Комисията за 2017 г. в контекста на обявения европейски стълб на социалните права;

16.  призовава държавите членки да изготвят проекти за законодателни актове за въвеждане на превантивни политики, например планове за равенство между половете с оглед на борбата срещу дискриминацията, основана на пола, на работното място, и да създадат подходяща работна среда за жените и мъжете;

17.  призовава държавите членки да предприемат стъпки за узаконяване на недекларирания труд и срещу злоупотребата със срочни договори, която засяга най-вече жените, с цел подобряване на положението и закрилата на най-уязвимите групи, по-специално жените домашни помощници и работничките и служителките, чиято самостоятелна заетост е фиктивна; настоятелно призовава държавите членки да въведат мерки, например предоставяне на консултации, насочени към предотвратяването на професионалната дискриминация, и създаване на служби за наблюдение и регулиране на заетостта, с цел да се гарантира съответствието с правилата за наемането на работа, възнагражденията, обучението, работните практики и прекратяването на трудовоправните отношения;

18.  препоръчва държавите членки да гарантират, че всички млади хора имат достъп до висококачествено безплатно държавно образование във всяка възраст, особено в по-високите нива на образование и обучение, тъй като е доказано, че повишаването на нивото на обучение спомага за намаляването на неравенството между мъжете и жените;

19.  призовава държавите членки да предоставят подходящ заместител на доходите и социалната закрила по време на всички видове отпуск, свързани със семейството или полагането на грижи, по-специално за да се гарантира, че работниците и служителите с ниски доходи могат да се ползват от мерките, свързани с различните видове отпуск, на равни начала с останалите;

20.  подчертава, че мигрантите и бежанците следва да се ползват със същите права и следва да имат достъп до същите обезщетения и услуги като останалите работници и служители чрез универсален модел, който да не е свързан със застрахователните вноски и трудовия стаж;

21.  призовава Комисията да изготви сборник с практики, които са се оказали успешни в държавите членки, с оглед на разпространението и популяризирането им с цел предотвратяване на дискриминацията въз основа на пола на работното място и защита по-специално на правата на жените;

22.  призовава държавите членки и социалните партньори да допринасят за достойните условия на труд и качествената заетост на работниците и служителите, полагащи грижи, включително чрез достойно трудово възнаграждение, признаване на техния професионален статус и разработване на висококачествени възможности за тяхното професионално обучение;

23.  отправя искане към Комисията да гарантира, че работниците и служителите на непълно работно време, работниците и служителите с нередовна заетост и работниците и служителите, които са прекъсвали трудовия си стаж или през определени периоди от време са работили по-малък брой часове, на практика имат достъп наравно с работниците и служителите на пълно работно време до достойна пенсионна схема, без да бъдат подлагани на каквато и да е дискриминация;

24.  подчертава, че работничките и служителките, които имат психични проблеми, са изложени на много висок риск във връзка с всички аспекти на несигурната заетост; подчертава, че техният дял е прекомерно висок сред лицата, които работят на срочни договори, страдат от т.нар. бедност на работещите, работят на непълно работно време, прекъсват трудовия си стаж или са обвързани с други несигурни трудовоправни отношения; призовава Комисията и държавите членки да се погрижат европейското законодателство в областта на здравето и безопасността да бъде достатъчно солидно и ефективно, за да закриля уязвимите работници и служители по по-добър начин; подчертава, че всички форми на тормоз на работното място имат силно въздействие върху качеството на живот и труд, здравето и благосъстоянието.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	6.2.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	15 7 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Beatriz Becerra Basterrechea, Vilija Blinkevičiūtė, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Arne Gericke, Anna Hedh, Mary Honeyball, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Florent Marcellesi, Maria Noichl, Pina Picierno, João Pimenta Lopes, Terry Reintke, Michaela Šojdrová, Ángela Vallina, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Inés Ayala Sender, Evelyn Regner, Mylène Troszczynski
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Francisco Assis, Claudia Schmidt

• [1]  Данни от доклада на Eurofound „Различията между половете по отношение на заетостта: предизвикателства и решения“ (2016 г.)
• [2]  Данни от доклада на Eurofound „Шесто проучване на европейските условия на труд“

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	30.5.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	38 1 5
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Laura Agea, Guillaume Balas, Brando Benifei, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, Ole Christensen, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Czesław Hoc, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Jan Keller, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Elisabeth Morin-Chartier, João Pimenta Lopes, Marek Plura, Terry Reintke, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Romana Tomc, Yana Toom, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Tatjana Ždanoka, Jana Žitňanská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Georges Bach, Dieter-Lebrecht Koch, Paloma López Bermejo, Joachim Schuster, Csaba Sógor, Neoklis Sylikiotis
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Sophia in ‘t Veld

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

38	+
ALDE EFDD GUE/NGL NI PPE S&D VERTS/ALE	Enrique Calvet Chambon, Yana Toom, Sophia in 't Veld Laura Agea Paloma López Bermejo, João Pimenta Lopes, Neoklis Sylikiotis Lampros Fountoulis Georges Bach, Danuta Jazłowiecka, Dieter-Lebrecht Koch, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Marek Plura, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Csaba Sógor, Romana Tomc Guillaume Balas, Brando Benifei, Vilija Blinkevičiūtė, Ole Christensen, Elena Gentile, Agnes Jongerius, Jan Keller, Javi López, Joachim Schuster, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Marita Ulvskog Jean Lambert, Terry Reintke, Tatjana Ždanoka

1	-
ENF	Dominique Martin

5	0
ECR	Arne Gericke, Czesław Hoc, Anthea McIntyre, Ulrike Trebesius, Jana Žitňanská

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“