ПРЕПОРЪКА относно проекта на решение на Cъвета за приемане от името на Европейския съюз на изменение на Протокола от 1999 г. към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон

27.6.2017 - (07524/2017 – C8‑0143/2017 – 2013/0448(NLE)) - ***

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Докладчик: Адина-Йоана Вълян

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекта на решение на Cъвета за приемане от името на Европейския съюз на изменение на Протокола от 1999 г. към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон

(07524/2017 – C8‑0143/2017 – 2013/0448(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (07524/2017),

–  като взе предвид изменението на текста и на приложения II-IX към Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон и добавянето на нови приложения X и XI (07524/2017),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 192, параграф 1 и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0143/2017),

–  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4, и член 108, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0241/2017),

1.  дава своето одобрение за приемане на изменението на Протокола;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (LRTAP) има за цел да защитава жизнената среда на човека от замърсяване на въздуха. Редица изследвания, проведени в периода между 1972 и 1977 г., показаха, че замърсителите на въздуха могат да изминат няколко хиляди километра, преди да се отложат. Ето защо беше счетено, че въпросите, свързани със замърсяването на въздуха, следва да бъдат решавани на международно равнище. Конвенцията, която е подписана през 1979 г. и влиза в сила през 1983 г., е първият международен правно обвързващ инструмент в тази област. Тя създава рамката за контрол и намаляване на вредите за здравето на човека и за околната среда, причинени от трансгранично замърсяване на въздуха. Конвенцията се прилага и наблюдава чрез Програмата за сътрудничество за наблюдение и оценка на преноса на замърсители на въздуха на големи разстояния в Европа (EMEP).

Към днешна дата Конвенцията е разширена с осем протокола, определящи специфичните мерки, които следва да предприемат страните, за да намалят емисиите си на замърсители на въздуха. Осмият протокол — Протоколът от Гьотеборг от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (известен като многоцелевият протокол или Протоколът от Гьотеборг) — представлява протокол, обхващащ множество замърсители и предназначен за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон чрез установяване на тавани за емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк, които трябва да бъдат постигнати до 2010 г. Към август 2014 г. протоколът е ратифициран от 26 страни, което включва 25 държави и Европейския съюз. На 4 май 2012 г. страните по Протокола от Гьотеборг постигнаха съгласие относно значителен брой изменения, а именно включването на по-строги ангажименти за намаляване на емисиите за 2020 г. Някои от техническите приложения на Протокола бяха преработени с актуализирани набори от норми за допустими емисии както за основни стационарни източници, така и за подвижни източници. Преработеният Протокол се явява и първото обвързващо споразумението, включва обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите на фини прахови частици. Понастоящем Протоколът съдържа и мерки за справяне с бързо разпадащия се атмосферен замърсител черен въглерод (или сажди), като един от компонентите на фините прахови частици. Ето защо намаляването на праховите частици (включително на черния въглерод) чрез прилагането на Протокола се счита за важна крачка към намаляване на замърсяването на въздуха, като в същото време се извличат съпътстващи ползи за климата.

Тези изменения сега трябва да бъдат ратифицирани от страните по споразумението, за да им бъде придаден задължителен характер. В ЕС Протоколът от Гьотеборг се прилага чрез Директивата за националните тавани за емисии (НТЕ).

Ратифицирането на измененията ще бъде важна стъпка към постигане на по-високо равнище на защита на здравето на човека и на околната среда от трансгранично замърсяване на въздуха. Поради това докладчикът приветства проекта на решение на Съвета и предлага Парламентът да даде своето одобрение.

ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие	Трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон
Позовавания	07524/2017 – C8-0143/2017 – COM(2013)0917 – 2013/0448(NLE)
Дата на консултацията / искането за одобрение	28.4.2017
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	ENVI 15.5.2017
Подпомагащи комисии Дата на обявяване в заседание	ITRE 15.5.2017
Неизказано становище Дата на решението	ITRE 12.2.2014
Докладчици Дата на назначаване	Adina-Ioana Vălean 10.7.2014
Разглеждане в комисия	21.6.2017
Дата на приемане	22.6.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	57 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Miriam Dalli, Seb Dance, Mark Demesmaeker, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Françoise Grossetête, Jytte Guteland, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Norbert Lins, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Bolesław G. Piecha, Julia Reid, Frédérique Ries, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Renate Sommer, Ivica Tolić, Nils Torvalds, Adina-Ioana Vălean, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Nicola Caputo, Eleonora Evi, Elena Gentile, Anja Hazekamp, Mairead McGuinness, Ulrike Müller, Sirpa Pietikäinen, Stanislav Polčák, Bart Staes, Tibor Szanyi, Keith Taylor, Tiemo Wölken
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Richard Corbett, Jan Keller, Constanze Krehl, Lieve Wierinck
Дата на внасяне	28.6.2017

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

57	+
ALDE	Anneli Jäätteenmäki, Ulrike Müller, Frédérique Ries, Nils Torvalds, Lieve Wierinck
ECR	Mark Demesmaeker, Urszula Krupa, Bolesław G. Piecha, Jadwiga Wiśniewska
EFDD	Eleonora Evi
ENF	Mireille D'Ornano, Jean-François Jalkh
GUE/NGL	Lynn Boylan, Anja Hazekamp, Kateřina Konečná
NI	Zoltán Balczó
PPE	Pilar Ayuso, Ivo Belet, Birgit Collin-Langen, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Françoise Grossetête, Jan Keller, Constanze Krehl, Norbert Lins, Mairead McGuinness, Sirpa Pietikäinen, Stanislav Polčák, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean
S&D	Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nicola Caputo, Nessa Childers, Richard Corbett, Miriam Dalli, Seb Dance, Elena Gentile, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Tibor Szanyi, Tiemo Wölken, Damiano Zoffoli
VERTS/ALE	Marco Affronte, Margrete Auken, Benedek Jávor, Bart Staes, Keith Taylor, Davor Škrlec

0	-

1	0
EFDD	Julia Reid

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“