ДОКЛАД относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира
17.7.2017 - (COM(2016)0447 – C8-0264/2016 – 2016/0207(COD)) - ***I
Комисия по външни работи
Докладчик: Арно Данжан
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира
(COM(2016)0447 – C8-0264/2016 – 2016/0207(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0447),
– като взе предвид член 294, параграф 2, член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0264/2016),
– като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид членове 59 и 39 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А8-0261/2017),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 6 а (ново) | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Изменение 2 Предложение за регламент Член 1 а (нов) | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
На 5 юли 2016 г. Европейската комисия публикува законодателно предложение за подпомагане на изграждането на капацитет за сигурност и отбрана на партньорските държави. Целта е да се даде възможност на Съюза за финансиране, от собствения му бюджет, на дейности по обучение, както и предоставянето на несмъртоносно оборудване на силите за сигурност на трети държави. Тази подкрепа от Съюза за неговите партньори би подпомогнала по устойчив начин ефективността на дейностите по обучение, осигурявани от Съюза, и развитието на принципите на правовата държава.
Инициативата на Комисията има за цел засилване на връзката между сигурността и развитието, установена още през 2003 г. в Европейската стратегия за сигурност[1] („сигурността е предпоставка за развитие“) и изрично припомняна оттогава във всички цялостни или тематични стратегически документи[2].
Приема се, че връзката между сигурността и развитието е ключов принцип, който е в основата на интегрирания подход на Съюза по отношение на външните кризи и конфликти. Ако политиката за развитие има за цел намаляването и окончателното премахване на бедността („без развитие и без изкореняване на бедността няма да има траен мир“), изграждането на капацитет в сектора за сигурност очевидно изглежда като основен принос за постигането на целите за устойчиво развитие.
Парламентът винаги е споделял тази позиция. В своя доклад относно цялостния подход на Съюза[3] той приветства също така „връзката между сигурността и развитието, което следва да бъде ключов, фундаментален принцип в прилагането на цялостния подход на ЕС“.
Следва да се отбележи също, че бъдещата посока на връзката между сигурността и развитието ще бъде отново потвърдена по недвусмислен начин в „Европейския консенсус за развитие“, понастоящем в процес на преразглеждане.
Настоящото предложение дава възможност за увеличаване на съгласуваността на действията на Европейския съюз.
То позволява да се постигнат целите на цялостната стратегия в областта на външната политика и политиката на сигурност, представена през юни 2016 г. от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. В рамките на съдържащия се в нея приоритет номер 4 „От визия към действие“ се подчертава необходимостта от изграждане на капацитет на нейните партньори с цел реагиране на външните кризи.
Тази необходимост е припомнена също така в резолюцията на Парламента относно операциите за подкрепа на мира[4]: „Европейският парламент приветства съвместното съобщение относно изграждането на капацитет и се присъединява към призива на Съвета за бързото му прилагане“.
Този текст също така се вписва в продължението на съвместното съобщение от април 2015 г.[5], в което се посочват някои слабости на Европейския съюз за създаване на капацитет в партньорските му държави, както и в реформата в сектора за сигурност (РСС). Понастоящем Съюзът е в процес на извършване на оценка на потребностите в нестабилните държави, особено в Африка, и Инструментът, допринасящ за стабилността и мира (ИСМ), вече финансира действия в рамките на РСС.
Посредством това предложение Съюзът изпълнява своите международни ангажименти в областта на развитието. В него се вземат предвид преразгледаните Насоки за отчитане на Комитета за подпомагане на развитието (КПР) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно официалната помощ за развитие (ОПР) в областта на мира и сигурността, които доразвиват обхвата на правилата за ОПР за сектора за сигурност, както и приемането на програмата за устойчиво развитие до 2030 г. на ООН и нейната цел за устойчиво развитие (ЦУР) № 16 за мир и правосъдие, която подчертава необходимостта от подкрепа на националните институции, отговарящи за сигурността в нестабилни и засегнати от конфликти държави.
Това предложение е в отговор на спешната необходимост и на очакванията на заинтересованите участници по места. В продължение на повече от 3 години се дава политически тласък, без той в действителност да води до прилагането на конкретни мерки. Още през декември 2013 г. Европейският съвет се обяви в подкрепа на програмата „Обучение и оборудване“, която се превърна в инициативата CBSD („Изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието“). През декември 2016 г. заключенията на Европейския съвет подчертават необходимостта да бъде прието преди края на първото полугодие на 2017 г. законодателното предложение на Европейската комисия.
Този законодателен текст е под формата на изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира. Така че прегледът на ИСМ ще се ограничава само до добавяне на характеристика, позволяваща с инструмента да се преодолеят съществуващите пропуски в осигуряването на подкрепа за всички участници в сектора за сигурност (включително въоръжените сили), даваща възможност за предоставянето на обучение и оборудване за посрещане на спешни краткосрочни и средносрочни нужди в контекста на постигането на целите за устойчиво развитие.
Бързото създаване на инициативата CBSD в партньорските държави ще прецизира и усъвършенства съществуващия инструмент.
Европейският съюз вече разполага с редица инструменти за подкрепа на гражданските сили за сигурност (полиция) и правосъдието чрез финансиране на определени видове оборудване (превозни средства, радиостанции и др.).
Той обаче не е в състояние да подкрепи военните сили, въпреки че в някои случаи единствено въоръжените сили са в състояние да стабилизират териториите, като участват във възстановяването на сигурността на населението и във възстановяването на публичната администрация и основните услуги.
Следователно Съюзът не разполага с финансов инструмент, който да може да бъде активиран бързо и ефективно, за оказване на пряка подкрепа за неговите партньори от трети държави в областта на сигурността, когато това е необходимо. Без инструмент, който да подпомага полезните и координирани усилия във връзка с програмите за оборудване, постигането на положителни и трайни резултати по отношение на обучението и консултациите в полза на военните сили на трети държави е изключително трудно в средносрочен и дългосрочен план.
Чрез тази необходима и неотложна помощ, предложена от Комисията, биха могли да се преодолеят различията, посредством вече съществуващ инструмент, между програмите, насочени към укрепването на „гражданските“ сили за сигурност, и други програми за развитие, както и между обучението, което може да бъде осигурено от европейските структури, и липсата на оборудване на местните сили. Европейският съюз трябва да може да снабдява с оборудване силите за сигурност на партньорските държави, на които предоставя обучение в рамките на своите мисии.
Например европейска помощ би могла да предостави възможност за финансирането на медицински заведения в корпуса в Мали, където Европейският съюз вече присъства посредством своята военна мисия EUTM Мали. Целта би била да се възстановят съществуващите медицински заведения (от типа медицински пункт), за да изпълняват приемливи стандарти за санитарно обслужване. Тези медицински пунктове трябва да бъдат в състояние да предоставят основни здравни грижи, включително мерки за защита на майките и децата, и първична медицинска помощ.
Участието в изграждането на болници за лечение на ранените би донесло реална добавена стойност на Съюза и би допринесло за успеха на европейската мисия.
Понастоящем тази липса на финансиране засяга надеждността на външната дейност на Съюза, докато други участници, като например Китай, Русия или Турция, без да обвързват своята помощ с принципите на добро управление, които Съюзът насърчава, във все по-голяма степен укрепват действията си, конкретно във военната област с африканските държави.
Комисията предвиждаше няколко възможности за финансиране на тези инициативи. В своята оценка на въздействието[6] Комисията стига до заключението, че преразглеждането на ИСМ би било, на първо време, най-целесъобразният и най-ефективният вариант по отношение на изграждането на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието. Този много гъвкав инструмент дава възможност да се финансират широк кръг дейности без географски ограничения.
Скромно първоначално финансиране в размер на 100 милиона евро би дало възможност за допълване на действията, които вече са в ход, и би имало силно положително въздействие върху сигурността, развитието и икономиката. На този етап не се предвижда никакво отражение върху националните бюджети на държавите членки, въпреки че този бюджет би могъл да изисква по-големи инвестиции поради изискванията за сигурност в световен мащаб, както и поради дейностите, свързани с РСС.
Последващите действия във връзка с тази инициатива ще бъдат разгледани в рамките на обсъжданията относно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г., като междинният преглед на инструментите за външно финансиране на Съюза е в процес на подготовка за декември 2017 г.
Правната рамка на предложението е ясна и строго определена и ще позволи да се избегне всякакво отклонение.
Внимателно са определени предпазни мерки, за да се гарантира подходящо използване от регламента:
• Подкрепа за военните сили на трети държави ще се прилага само в конкретни държави в добре определени ситуации, когато изграждането на капацитета на военните сили служи за целите на развитието.
• Условията, при които тази финансова помощ може да бъде приведена в действие, са точни: тя трябва да бъде обоснована от положението на съответната държава и от споразумение между тази трета държава и Съюза.
• Самата помощ е предмет на ясно определени ограничения: тя не може да съответства на текущи военни разходи (заплати, пенсии), тя не трябва да се използва за придобиването на смъртоносно оборудване, като например закупуването на оръжия или боеприпаси, и не може да се отнася до обучения, специално посветени на бойни действия.
Накрая, от съществено значение е да се обърне специално внимание на правилното разпределение на средствата.
От друга страна, регламентът във вида, в който е изменен от Европейския парламент, трябва да бъде в пълно съответствие с правните изисквания на Договорите. Финансирането на изграждането на капацитет в сектора за сигурност въз основа на членове 209 и 212 от ДФЕС (т.е. сътрудничество за развитие, от една страна, и икономическо, финансово и техническо сътрудничество, от друга страна), е възможно, когато това е необходимо, като се вземат под внимание целите на сътрудничеството за развитие на Съюза.
Това правно основание позволява включването в приложното поле на всички развиващи се държави, както и на други нестабилни държави, ако са изпълнени определените условия. Инструментът би позволил предоставянето на помощ за държави, като Мали, ЦАР или Сомалия, както и за други нестабилни държави, в които потребностите са реални (Нигер, който е засегнат от трансграничните последици от тероризма от Мали, Чад и Камерун).
По отношение на програмирането и прилагането на наскоро изменените разпоредби, следва да се подчертае, че съществуващите разпоредби на Регламента за ИСМ от 2014 г. ще бъдат спазени. Става въпрос за извънредните мерки за помощ и програмите за временни мерки (член 7) и тематичните стратегически документи и многогодишните индикативни програми (член 8). Става въпрос също така и за разширяването на задължението за изпълнение на мерки за помощ в съответствие с международното право, така че да се обхванат мерките за помощ, свързани с изграждането на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието (член 10).
Що се отнася до ролята на Парламента, приложимите разпоредби за ИСМ ще се прилагат и за всички разпоредби, изменени с настоящия регламент. В случай на мерки, които не са програмируеми, Парламентът бива информиран чрез редовни информационни бележки на Комисията до Комитета по политика и сигурност. В случай на мерки, които са програмируеми, Парламентът разглежда проектите на актове за изпълнение (стратегическия документ, многогодишните индикативни програми и годишните програми за действие), както и стратегическия диалог със службите на Комисията и ЕСВД, преди всяко многогодишно програмиране.
Докладчикът счита, че предложението на Комисията е само първата стъпка от по-амбициозна европейска политика относно изграждането на капацитет на Съюза в партньорските държави. Почти една година след публикуването на предложението на Европейската комисия Европейският парламент трябва да поеме своята отговорност и бързо да приеме този текст, основен инструмент за подкрепа в дългосрочен план на стабилността на трети държави, развитието на принципите на правовата държава и ефективността на външната дейност на Европейския съюз.
- [1] Европейска стратегия за сигурност (документ 15895/03 на Съвета от 8.12.2003 г.).
- [2] Пример: Стратегия на ЕС за развитието и сигурността в Сахел от 2011 г.
- [3] Резолюция на Европейския парламент от 3 април 2014 г. относно цялостния подход на ЕС и последиците от него за съгласуваността на външните действия на ЕС (2013/2146(INI)). Приети текстове, P7_TA(2014)0286.
- [4] Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно мироопазващите операции – ангажиментът, поет от Европейския съюз по отношение на ООН и Африканския съюз (2015/2275(INI)). Приети текстове, P8_TA(2016)0249.
- [5] Съвместно съобщение на Европейската комисия и на върховния представител до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието – създаване на способности в нашите партньори за предотвратяване и управление на кризи“, 28.4.2015 г., JOIN(2015)0017 final.
- [6] Оценка на въздействието, „Изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието“, придружаваща документа: Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира (SWD(2016)0222 final).
МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
внесено съгласно член 52а, параграф 4 от Правилника за дейността от GUE/NGL: Сабине Льозинг, Мигел Урбан Креспо, Хавиер Кусо Пермуй, Такис Хаджигеоргиу
Докладът подкрепя инициативата на Комисията за разширяване на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, с цел включване на изграждането на военен капацитет. Целта на доклада е да заобиколи съществуващите правила за финансиране в рамките на бюджета на ЕС, който изключва дейности, насочени към финансиране на сектора на отбраната и военните участници в трети държави.
Възразяваме срещу доклада, тъй като той:
• подкрепя използването на помощта за развитие за военни цели;
• изисква финансирането на изграждането на капацитет за военните сили;
• призовава за финансирането на оборудване и обучение за въоръжените сили в трети държави;
• насърчава отбранителната промишленост и нейните дружества, които ще извършват дейност чрез програми за изграждане на капацитет, финансирани от ЕС;
• поощрява връзката между сигурността и развитието;
• нарушава член 41, параграф 2 от ДЕС, който забранява използването на бюджета на ЕС за разходи, възникващи във връзка с операции с военни последици или последици в областта на отбраната.
Настояваме за:
• изцяло гражданско използване на Инструмента, допринасящ за стабилността;
• това помощта за развитие да не се използва за военни цели;
• подкрепа за изкореняването на бедността, предотвратяване на конфликти, неразпространение и разоръжаване;
• това да не се извършва финансиране за военни цели от бюджета на ЕС и за строго тълкуване на член 41, параграф 2 от ДЕС.
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ
Г-н Елмар Брок
Председател
Комисия по външни работи
БРЮКСЕЛ
Относно: Становище относно правното основание на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира (COM(2016)0447 – 2016/0207(COD))
Уважаеми господин Председател,
По време на заседанието на координаторите от 11 юли 2016 г. комисията по правни въпроси реши да разгледа по собствена инициатива, в съответствие с член 39, параграф 3 от Правилника за дейността, правното основание на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира (COM(2016)0447). Също така с писмо от 15 ноември 2016 г. председателят на комисията по развитие изиска от комисията по правни въпроси, в съответствие с член 39 от Правилника за дейността, да провери правното основание на посоченото законодателно предложение. Предложението се основава на член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от ДФЕС относно приемането съответно на необходимите мерки за прилагане на политиката на сътрудничество за развитие и на мерки за икономическо, финансово и техническо сътрудничество с трети страни, различни от развиващите се страни.
Комисията разгледа този въпрос на своето заседание от 13 юли 2017 г.
I – Контекст
Регламент (ЕС) № 230/2014 (наричан по-нататък „Инструмент, допринасящ за стабилността и мира“ (ИСМ))[1] установява мерки за техническа и финансова помощ с цел предотвратяване и реагиране на кризи и допринасяне за изграждането на стабилност и мир. Предложените изменения към Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, имат за цел добавянето на нов вид помощ на Съюза, насочена специфично към изграждане на капацитета на военните участници в трети страни при възникване на извънредни обстоятелства. Съобщението на Комисията изхожда от предполагаема тясна връзка между сигурността и развитието, която има за цел подкрепата на системите за сигурност на партньорските държави като част от един по-широк процес на реформа, за да се осигурят на държавата и физическите лица ефективни и отговорни служби за сигурност, като по този начин се допринася за постигането на целите на ЕС за приобщаващо и устойчиво развитие и прилагането на принципите на правовата държава.
Връзката между сигурността и развитието на практика може да бъде установена в Регламент (ЕО) № 1717/2006 за установяване на Инструмент за стабилност (наричан по-нататък „Инструмент за стабилност“)[2], който е предшественикът на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира. Инструментът за стабилност имаше за цел предприемането на мерки за сътрудничество за развитие и на мерки за финансово, икономическо и техническо сътрудничество с трети страни[3] и първоначално включваше операции за военен мониторинг и операции по поддържане на мира в приложното си поле[4]. Съответната разпоредба – която впоследствие беше премахната по време на преговорите относно регламента между Комисията, Съвета и Парламента – беше включена в член 2, буква а) и гласи следното:
операции за военен мониторинг и операции по поддържане на мира или в подкрепа на мира (включително тези с граждански компонент), ръководени от регионални и подрегионални организации и други коалиции или държави, които действат с одобрение от страна на ООН; мерки за изграждане на капацитета на тези организации и участващите в тях членове за планиране, изпълнение и гарантиране на ефективен политически контрол над тези операции.
II – Относими членове от Договорите
Член 209, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 212, параграф 1 от ДФЕС, в пета част, озаглавена „Външна дейност на Съюза“, са представени като правното основание в предложението на Комисията и гласят следното (подчертаването е добавено):
Член 209 от ДФЕС
(предишен член 179 от ДЕО)
1. Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат необходимите мерки за прилагане на политиката на сътрудничество за развитие, които могат да се отнасят до многогодишни програми за сътрудничество с развиващите се страни или до програми с тематичен подход. [...]
Член 212 от ДФЕС
(предишен член 181а от ДЕО)
2. Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат необходимите мерки за прилагане на параграф 1. [...]
Параграф 1 от член 212 от ДФЕС гласи следното (подчертаването е добавено):
Член 212 от ДФЕС
(предишен член 181а от ДЕО)
1. Без да се засягат останалите разпоредби на Договорите, и по-конкретно членове 208 – 211, Съюзът провежда действия за икономическо, финансово и техническо сътрудничество, включително за подпомагане, по-конкретно във финансовата област, с трети страни, различни от развиващите се страни. Тези действия са в съответствие с политиката на развитие на Съюза и се провеждат съгласно принципите и целите на външната му дейност. Действията на Съюза и на държавите членки се допълват и подсилват взаимно.
Член 208 от ДФЕС, в който се посочват предварителните условия, съгласно които могат да бъдат приети мерки за сътрудничество за развитие, гласи следното (подчертаването е добавено):
Член 208 от ДФЕС
(предишен член 177 от ДЕО)
1. Политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие се провежда в рамките на принципите и целите на външната дейност на Съюза. Политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие и политиките на държавите членки се допълват и подсилват взаимно.
Основната задача на политиката на Съюза в тази област е намаляването и, като крайна цел, изкореняването на бедността. Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни. […]
Предвид позоваването на принципите и целите на външната дейност на Европейския съюз следва да се разгледа член 21 от ДЕС (подчертаването е добавено):
Член 21 от ДЕС
1. Дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той цели да насърчава в останалата част от света: демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право. […]
2. Съюзът определя и провежда общи политики и действия и допринася за осигуряването на висока степен на сътрудничество във всички области на международните отношения, с цел:
a) опазване на своите ценности и основни интереси, на своята сигурност, независимост и цялост;
б) утвърждаване и укрепване на демокрацията, правовата държава, правата на човека и принципите на международното право;
в) опазване на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност, съгласно целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации, както и на принципите на Заключителния акт от Хелзинки и целите на Парижката харта, включително тези, които се отнасят до външните граници;
г) подпомагане на устойчивото развитие в икономическо и социално отношение и в областта на опазването на околната среда в развиващите се страни, с основна цел премахване на бедността;
д) насърчаване на интеграцията на всички страни в световната икономика, включително чрез постепенно премахване на пречките пред международната търговия;
е) принос в разработването на международни мерки за опазване и подобряване на качеството на околната среда и устойчивото управление на световните природни ресурси, с цел осигуряване на устойчиво развитие;
ж) подпомагане на населението, страните и регионите, пострадали от природни или причинени от човека бедствия; както и
з) насърчаване на международна система, основана на засилено многостранно сътрудничество и добро глобално управление.
3. Съюзът спазва принципите и следва целите, изброени в параграфи 1 и 2, при разработването и провеждането както на външната си дейност в различните области, обхванати от настоящия дял и пета част на Договора за функционирането на Европейския съюз, така и на другите си политики в техните външни аспекти.
Съюзът следи за съгласуваността между различните области на външната си дейност, както и между тези области и другите си политики. Съветът и Комисията, подпомагани от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, осигуряват тази съгласуваност и си сътрудничат за тази цел.
Член 24, параграф 1 от ДЕС също се счита за относим за анализа и определянето на подходящото правно основание и той гласи следното (подчертаването е добавено):
Член 24 от ДЕС
(предишен член 11 от ДЕС)
1. Компетентността на Съюза в областта на общата външна политика и политика на сигурност обхваща всички области на външната политика, както и всички въпроси, свързани със сигурността на Съюза, включително постепенното формиране на обща отбранителна политика, която може да прерасне в обща отбрана.
Общата външна политика и политика на сигурност е предмет на специфични правила и процедури. Тя се определя и прилага от Европейския съвет и от Съвета, които решават с единодушие, освен в случаите, когато в Договорите е предвидено друго. Приемането на законодателни актове се изключва. Тази политика се изпълнява от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и от държавите членки, в съответствие с Договорите. Конкретните роли на Европейския парламент и на Комисията в тази област се определят от Договорите. Съдът на Европейския съюз не е компетентен по отношение на тези разпоредби, с изключение на компетентността да следи за съответствието с член 40 от настоящия договор и да проверява законосъобразността на определени решения, посочени в член 275, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз. [...]
Член 40 от ДЕС гласи следното:
Член 40 от ДЕС
Осъществяването на общата външна политика и политика на сигурност не засяга прилагането на процедурите и съответния обхват на правомощията на институциите, предвидени в Договорите с оглед упражняването на областите на компетентност на Съюза, посочени в членове 3 – 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
По същия начин осъществяването на политиките, посочени в тези членове, не засяга прилагането на процедурите и съответния обхват на правомощията на институциите, предвидени в Договорите с оглед упражняването на областите на компетентност на Съюза съгласно настоящата глава.
ІІІ – Предложеното правно основание
Комисията предложи член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от ДФЕС като подходящото правно основание на изменението на Регламент (ЕС) № 230/2014. И двете разпоредби са включени в дял III относно „Сътрудничество с трети страни и хуманитарна помощ“ в рамките на външната дейност на Съюза, който обедини предишните дялове XX (членове 177 – 181 от ДЕО) и XXI (член 181а от ДЕО) от трета част от Договора за Европейската общност, като предостави възможност на Общността (сега Съюза) да предприема мерки в областта на политиката на сътрудничество както с развиващи се страни (членове 177 – 188 от ДЕО), така и с развити страни (член 188а от ДЕО).
Изборът на подходящото правно основание представлява повтарящ се въпрос в областта на външната дейност на ЕС, по-специално по отношение на връзката между общата политика за сигурност и отбрана и политиките на сътрудничество за развитие и на икономическото, финансовото и техническото сътрудничество. Това се дължи на съществените правни различия между наборите от разпоредби, които уреждат тези области, както и тясното взаимодействие между политиките, разработени от институциите на Съюза на практика. По-конкретно сътрудничеството за развитие, както и икономическото, финансовото и техническото сътрудничество се осъществява въз основа на традиционния модел на интеграция, съгласно който Европейският парламент участва активно във вземането на решения в съответствие с обикновената законодателна процедура след представяне на предложение от Комисията и под юрисдикцията на Съда на Европейския съюз.[5] Напротив, в рамките на общата политика за сигурност и отбрана Съветът приема мерки основно с единодушие, като просто информира Парламента, и Съдът на Европейския съюз изрично не е компетентен в тази област.[6]
Именно в този контекст комисията по правни въпроси реши да разгледа правилното правно основание на предложеното изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014. Следва ли Съюзът да приеме предложения акт, който е по средата между сътрудничеството за развитие и икономическото, финансовото и техническото сътрудничество и политиката за сигурност и отбрана, съгласно разпоредбите, които уреждат първата област или втората област? Отговорът на този правен въпрос би определил не само процедурата, която трябва да се следва за приемането на предложения акт, но и неговите правни характеристики и последици.
IV – Съдебната практика на Съда на ЕС относно избора на правно основание
Съдът на ЕС традиционно разглежда въпроса за подходящото правно основание като въпрос от конституционна значимост, който гарантира спазването на принципа на предоставената компетентност (член 5 от ДЕС) и определя естеството и обхвата на компетентността на Съюза.[7] Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС изборът на правното основание на общностен акт трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които са по-специално целта и съдържанието на акта.[8] Изборът на неправилно правно основание може следователно да представлява основание за отмяна на въпросния акт. В този контекст желанието на дадена институция за по-активно участие в приемането на дадена мярка, обстоятелствата, при които дадена мярка е приета, както и работата, извършена в други аспекти в рамките на обхвата на действията, обхванати от дадена мярка, не са относими за определяне на правилното правно основание.[9]
Ако при проверката на акт се установи, че той има двойна цел или че е съставен от две части, едната от които може да бъде определена като основна или преобладаваща, докато другата е само акцесорна, актът трябва да има едно-единствено правно основание, а именно правно основание, което съответства на основната или преобладаващата цел или съставна част.[10] Въпреки това, когато даден акт преследва едновременно няколко цели или е съставен от множество неразривно свързани съставни части, без една от тях да е второстепенна по отношение на другата(ите) или да е опосредена от нея (тях), такъв акт трябва да бъде основан на съответните различни правни основания[11], ако процедурите, предвидени за съответните правни основания, не са несъвместими с правото на Европейския парламент и не го накърняват.[12]
V – Цел и съдържание на предложения акт
Целта на въпросното предложение, както е посочена от Комисията в обяснителния меморандум от него, е въвеждането на „нов член в дял II от Регламент (ЕС) № 230/2014, за да се разшири помощта на Съюза, така че при извънредни обстоятелства тя да бъде използвана за изграждане на капацитета на военните участници в партньорските държави с цел да се допринесе за устойчивото развитие и по-специално за изграждането на мирни и приобщаващи общества“.[13] Съгласно оценката на въздействието, придружаваща предложението на Комисията, общите цели на тази инициатива са две: от една страна, да се гарантира, че предоставяната от ЕС помощ за развитие в нестабилни развиващи се страни не се подкопава от ситуации на нестабилност и конфликти, като се даде възможност на всички участници в сектора за сигурност, включително на военните сили, да гарантират стабилността, мира, законността и реда; от друга страна, да се подпомага устойчивото развитие в икономическо и социално отношение и в областта на опазването на околната среда в развиващите се страни, с основна цел премахване на бедността.[14]
В този контекст в съображение 3 се посочва, че подкрепата за участниците в сектора за сигурност, включително за военните сили при извънредни обстоятелства, в контекста на предотвратяване на конфликти, управление на кризи или стабилизиране е от съществено значение за осигуряването на подходящи условия за изкореняване на бедността и развитие. В него също се подчертава, че тези действия имат за цел защитата на гражданското население в районите, засегнати от конфликти, кризи или нестабилност, като допринасят за доброто управление и ефективния демократичен контрол, както и за спазването на правата на човека и на принципите на правовата държава. В съображения 2, 4 и 5 отново се изтъква силната връзка между сигурността и устойчивото развитие, като се извършва позоваване за тази цел на Програмата на ООН за устойчиво развитие за 2030 г.[15], на заключенията на Европейския съвет от 19 – 20 декември 2013 г. и на съвместното съобщение, озаглавено „Изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието – създаване на способности в нашите партньори за предотвратяване и управление на кризи“[16].
По-конкретно предложението предвижда, че помощта от Съюза за участниците в сектора за сигурност може да включва и военните участници при извънредни обстоятелства, в контекста на един по-широк процес на реформа в сектора за сигурност и в съответствие с първостепенната цел за постигане на устойчиво развитие (нова алинея в член 1, параграф 2). В член 3а, параграф 1 отново се заявява целта за допринасяне за устойчивото развитие и изграждането на стабилни, мирни и приобщаващи общества чрез предоставянето на помощ на Съюза при извънредни обстоятелства за изграждане на капацитета на военните участници в партньорските държави. В параграф 2 се посочва, че помощта на Съюза за тази цел следва да бъде под формата на програми за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието, включително обучение, наставничество и консултации, както и осигуряване на оборудване, подобряване на инфраструктурата и предоставяне на други услуги. Тази форма на помощ следва да се използва като крайна мярка, когато прибягването до невоенни участници не може да гарантира в подходяща степен изграждането на стабилни, мирни и приобщаващи общества. Такъв е случаят или при наличие на сериозна заплаха за съществуването на функциониращи държавни институции и за защитата на правата на човека и основните свободи, или когато държавните институции вече не могат да се справят с тази сериозна заплаха; както и при условие, че съществува консенсус между съответната държава и международната общност и/или Европейския съюз относно това, че военните сили са от ключово значение за стабилността, мира и развитието, по-специално в контекста на кризи и ситуации на нестабилност. В параграф 4 допълнително се ограничава приложното поле на военната помощ, като се предвижда, че тя не следва да се използва за финансирането нито на текущи военни разходи, нито на доставката на оръжия и боеприпаси или на обучение, което е предназначено единствено да допринесе за боевия капацитет на въоръжените сили. В заключение, в параграф 5 отново се заявява, че военната помощ следва да има за цел насърчаването на ангажираността на партньорската държава и разработването на необходимите елементи и добрите практики, необходими за гарантиране на устойчивост в средносрочен и дългосрочен план и за насърчаване на принципите на правовата държава и установените принципи на международното право.
Други малки изменения на член 7, параграф 1, член 8, параграф 1 и член 10, параграф 1 от Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, имат за цел въвеждането на кръстосана препратка към новия член 3а. На последно място, член 13, параграф 1 се изменя с цел увеличаване на финансовия пакет за изпълнението на Регламента със 100 000 000 EUR.
VI – Анализ и определяне на подходящото правно основание
Комисията предложи член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от ДФЕС като подходящото правно основание за изменението на Регламент (ЕС) № 230/2014. Съгласно член 209, параграф 1 от ДФЕС съзаконодателите на Съюза, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да приемат необходимите мерки за прилагане на политиката на сътрудничество за развитие, която съгласно член 208, параграф 1 от ДФЕС се провежда в рамките на принципите и целите на външната дейност на Съюза и чиято основна задача е намаляването и, като крайна цел, изкореняването на бедността. Изкореняването на бедността представлява цел, която също така е предвидена в член 21, параграф 2 от ДЕС – общата разпоредба за целия набор от цели в областта на външната дейност на Съюза. С посочването на тази цел член 208, параграф 1 от ДФЕС вероятно предполага, че другите цели, посочени в член 21, параграф 2 от ДЕС, могат да бъдат преследвани с мерки за сътрудничество за развитие, но само доколкото те са второстепенни[17].
Широкият обхват на тълкуване на политиката на Съюза за сътрудничество за развитие, когато става въпрос за споразумения за сътрудничество за развитие, е потвърден в дело Португалия/Съвет, във връзка с което Съдът на ЕС констатира, че (подчертаването е добавено):[18]
При това положение трябва да се приеме, че наличието в споразумение за сътрудничество за развитие на клаузи, свързани с различни специфични области, не може да промени квалификацията на това споразумение, която трябва да бъде направена с оглед на неговата първостепенна цел, а не в зависимост от специални клаузи, когато последните не съдържат задължения с такъв обхват в посочените специфични области, че в действителност да представляват цели, различни от тези на сътрудничеството за развитие.
В дело C-403/05 Парламент/Комисия Съдът на ЕС отново потвърди, че сътрудничеството за развитие се отнася (подчертаването е добавено):[19]
не само до устойчивото икономическо и социално развитие на развиващите се страни, гладката им и постепенна интеграция в световната икономика, както и кампанията срещу бедността, но и до развитието и укрепването на демокрацията и правовата държава, както и до зачитането на правата на човека и на основните свободи в съответствие с поетите ангажименти в рамките на Организацията на обединените нации и другите международни организации.
Съгласно бележката, изготвена от Правната служба на Парламента през 2004 г. относно избора на правното основание на предшественика на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира – в който първоначално се съдържа подобна разпоредба относно изграждането на военни способности в извънредни ситуации:[20]
за мерките, свързани с поддържането на мира и мироопазващите операции, може ясно да се счита, че допринасят за целта за развитие на демокрацията и на правовата държава. Формулировката на членове 179 (сега член 209, параграф 1 от ДФЕС) и 181а (сега член 212, параграф 2 от ДФЕС) от Договора за ЕО не изключва финансирането на поддържането на мира с цел изпълнение на техните цели. Освен това съдебната практика на Съда на ЕС е определила, че политиката на Съюза за развитие следва да се тълкува в широк смисъл.[21]
Правната служба на Парламента потвърди в своята бележка от 6 януари 2017 г., че извънредните обстоятелства, при които мерките за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието (ИКПСР) биха били предвидени съгласно изменения Регламент за Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, биха могли да позволят алтернативно тълкуване, съгласно което военният компонент в член 3а е както акцесорен, така и необходим. Това допълнително се поддържа от изключването на подкрепа от строго военно естество съгласно член 3а, параграф 4, което би могло допълнително да се засили от изричното установяване на по-тясна връзка с политиката на Съюза за сътрудничество за развитие.[22] Както е потвърдено в бележката от 2 февруари 2017 г. на службите на Комисията относно правното основание по процедура 2016/0207(COD), която е изготвена по искане на комисията по правни въпроси, предложението преследва цел в областта на развитието чрез включването на допълнителен участник – военните сили – в ограничените обстоятелства, при които участникът не действа във военния си капацитет, преследвайки единствено граждански цели.[23]
Съгласно съвместното съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 28 април 2015 г., озаглавено „Изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието“[24], изграждането на способности в сектора за сигурност може да се съсредоточи върху гражданските или полицейските сили, но и върху военните сили. Европейската стратегия за сигурност от 2003 г. предвижда, че сигурността представлява предпоставка за развитието, тъй като конфликтите разрушават инфраструктурата, включително социалната инфраструктура, като същевременно насърчават престъпността и възпрепятстват инвестициите и нормалната икономическа дейност.[25] На последно място, съгласно Европейския консенсус за развитие основната цел на сътрудничеството на ЕС за развитие е изкореняването на бедността в контекста на устойчивото развитие, като последното включва доброто управление, правата на човека, както и политическите, икономическите, социалните и свързаните с околната среда аспекти.[26] Нещо повече – Европейският консенсус има за цел да насочва планирането и изпълнението на компонента на помощта за сътрудничество за развитие на всички общностни инструменти и стратегии за сътрудничество с трети страни, като компонентът, свързан с помощта за развитие, бива определян като цялата официална помощ за развитие (ОПР), както е договорена от Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР.[27] Съгласно преразгледаните насоки за ОПР финансирането на военните сили на партньорските държави е възможно единствено когато извънредни обстоятелства изискват предоставяне на услуги за развитие чрез военните сили в ролята им за възстановяване на правовата държава. За разлика от това прякото участие във военните разходи продължава да бъде недопустимо.[28] В резултат на това положението, при което държавните институции функционират зле за изграждането на мирни и приобщаващи общества, не е обхванато от преразгледаните насоки за ОПР и в предложението за регламент се счита за възможно излизането извън пределите на ОПР при използването на военните сили като доставчик на услуги за развитие.[29] От правна гледна точка насоките за ОПР не представляват сами по себе си правно обвързващи ограничения за приложното поле на член 208 от ДФЕС и Регламентът за Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, не подлага своето прилагане на подобна обвързаност с условията за ОПР.[30]
При все това както се признава в оценката на въздействието, приложена към предложението, изграждането на военни и отбранителни способности за цели, които не са свързани със сътрудничеството за развитие, в действителност би навлязло в сферите на ОВППС, като би нарушило и член 40 от ДЕС, който въведе принципа на взаимно незасягане между ОВППС и външните действия на Съюза, които не са свързани с ОВППС.[31] По същия начин мярка, която основно е насочена към финансирането на военните сили в трети страни за цели, свързани с отбраната, следва да бъде в обхвата на ОВППС на Съюза и не може да бъде съчетана с правно основание, което не се отнася за ОВППС. Това беше потвърдено в решението на Съда на ЕС по дело C‑263/14, Парламент/Съвет,
„Когато става дума за актовете, приемани на основание на разпоредба в областта на ОВППС, Съдът е компетентен в частност на основание член 275, втора алинея, първо предложение ДФЕС и член 40 ДЕС да следи осъществяването на тази политика да не засяга прилагането на процедурите и съответния обхват на правомощията на институциите, предвидени в Договорите с оглед упражняването на правомощията на Съюза, посочени в Договора за функционирането на ЕС. Изборът на подходящо правно основание за акт на Съюза има конституционна значимост, доколкото използването на неправилно правно основание е порок, водещ до нищожност на съответния акт, в частност когато правилното правно основание предполага актът да бъде приет по различна процедура от тази, която е била следвана в действителност. Съгласно постоянната съдебна практика изборът на правното основание на даден акт на Съюза […] трябва да се основава на обективни критерии, които да подлежат на съдебен контрол, сред които са целта и съдържанието на акта.“[32]
В този смисъл военният компонент на предложения регламент следва да се разглежда в по-широкия контекст на целите и съдържанието на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира. За тази цел следва да се отчете характерът на „крайна мярка“ на предложената реформа и строго определените случаи, при които прибягването до военна помощ може да се счита за единственото ефективно средство, което допринася за изграждането на мирни и приобщаващи общества. Освен това предложението забранява помощ на Съюза за финансирането на военно обучение, което е предназначено единствено да допринесе за боевия капацитет на въоръжените сили, текущите военни разходи и доставката на оръжия и боеприпаси, за което би могло да се твърди, че е индикация за целта на предложението да допринесе за сигурността и безопасността на гражданското население в трети страни.[33] Тази възможност е допълнително ограничена от задължението на Комисията да установи подходящи процедури за оценка на риска, мониторинг и оценка за мерките (параграф 6 от същата разпоредба). Условията за мониторинг и оценка също са определени в членове 12 и 13 от Регламент (ЕС) № 236/2014, който се прилага за всички инструменти на ЕС за външно финансиране, включително за Инструмента, допринасящ за стабилността и мира.
В контекста на горепосоченото може да се твърди, че предложението за регламент има за цел да допринесе за устойчивото развитие и изграждането на стабилни, мирни и приобщаващи общества чрез добро управление в публичната администрация, включително министерствата на отбраната и въоръжените сили – неразделна част от изпълнителната власт – макар предмет на граждански надзор и при извънредни обстоятелства, когато устойчивото развитие не може да се постигне единствено чрез прибягване до невоенни участници.
VII – Заключение и препоръка
С оглед на горепосоченото макар че предложението на Комисията въвежда задължения, насочени към развитието и консолидирането на принципите на правовата държава и доброто управление чрез засилен граждански контрол и надзор на военните сили в трети страни, и следователно е свързано с ОВППС и ОПСО, то въпреки това преследва като свои основни и преобладаващи цели политиките в областта на развитието и икономическото, финансовото и техническото сътрудничество, като се съсредоточава върху приноса към мирни и приобщаващи общества, считани за абсолютно наложително условие за постигането на устойчиво развитие. Тъй като тези основни цели са неразривно свързани, без една от тях да е второстепенна по отношение на другата или да е опосредена от нея,[34] член 209, параграф 1 във връзка с член 212, параграф 2 от ДФЕС следва да представлява правилното и подходящо правно основание на предложението.
По време на своето заседание от 13 юли 2017 г. комисията по правни въпроси съответно реши, с 10 гласа „за“, 7 „против“ и 6 „въздържали се“[35], да отправи препоръка правилното правно основание за предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира, да бъде член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от ДФЕС.
С уважение,
Павел Свобода
- [1] Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира, OB L 77, 15.3.2014 г., стр. 1 – 10.
- [2] [2006 г.] ОВ L 327/1.
- [3] Член 1, параграф 1.
- [4] COM(2004)0630 final, „Предложение за регламент на Съвета за установяване на Инструмент за стабилност“, Брюксел, 29 септември 2004 г., стр. 15.
- [5] Член 209, параграф 1 от ДФЕС.
- [6] Член 24, параграф 1, алинея 2 от ДЕС и член 275 от ДФЕС.
- [7] Становище 2/00 от 6 декември 2001 г. (Recueil 2001 г., стр. I-9713, точка 5).
- [8] Решение от 26 март 1987 г. по дело C-45/86, Комисия/Съвет („Общи тарифни преференции“) (Recueil 1987 г., стр. 1439, точка 5); решение от 8 септември 2009 г. по дело C-411/06, Комисия/Парламент и Съвет (Сборник 2009 г., стр. I-7585).
- [9] Решение от 4 април 2000 г. по дело C-269/97, Комисия/Съвет (Recueil 2000 г., стр. I-2257, точка 44).
- [10] Решение на Съда от 22 октомври 2013 г., Комисия/Съвет, C-137/12, ECLI:EU:C:2013:675, т. 53; решение на Съда от 6 септември 2012 г., Парламент/Съвет, C-490/10, ECLI:EU:C:2012:525, т. 45; решение от 6 ноември 2008 г. по дело С-155/07, Парламент/Съвет (Сборник 2008 г., стр. I-08103, точка 34).
- [11] Решение от 11 септември 2003 г. по дело C-211/01, Комисия/Съвет (Recueil 2003 г., стр. I-08913, точка 40); решение от 10 януари 2006 г. по дело C-178/03, Комисия/Европейски парламент и Съвет (Recueil 2006 г., стр. I-107, точки 43 – 56).
- [12] решение от 11 юни 1991 г. по дело C-300/89, Комисия/Съвет („Титаниев диоксид“) ( Recueil 1991 г., стр. I-2867, точки 17 – 25); решение от 3 декември 1996 г. по дело C-268/94, Португалия/Съвет (Recueil 1996 г., стр. I-6177).
- [13] COM(2016)0447 final, стр. 2.
- [14] SWD(2016)0222 final, стр. 16.
- [15] Организация на обединените нации, A/RES/70/1, резолюция, приета от Общото събрание на 25 септември 2015 г.
- [16] JOIN(2015)0017 final от 28 април 2015 г.
- [17] Вж. решение от 20 май 2008 г. по дело C-91/05, Комисия/Съвет (ECOWAS) (Сборник 2008 г., стр. I-3651, точка 73). Вж. също решение на Съда от 11 юни 2014 г., Комисия/Съвет, C-377/12, ECLI:EU:C:2014:1903, т. 37. P. Koutrakos, The EU Common Security and Defence Policy (Общата политика на сигурност и отбрана на ЕС) (2013 OUP), стр. 211 – 212.
- [18] Решение от 3 декември 1996 г. по дело C-268/94, Португалска република/Съвет на Европейския съюз (Recuеil 1996 г., стр. I-6177, точка 39).
- [19] Решение от 23 октомври 2007 г. по дело C-403/05, Парламент/Комисия (Сборник 2007 г., стр. I-9045, точка 56).
- [20] SJ-0746/04, стр. 7.
- [21] Вж. решение от 3 декември 1996 г. по дело C-268/94, Португалия/Съвет (Recueil 1996 г., стр. I-6177, точка 37).
- [22] SJ-0729/16, стр. 10.
- [23] Sj.i(2017)303958, стр. 2.
- [24] Вж. JOIN(2015)0017 final.
- [25] Вж. A Secure Europe in a Better World – European Security Strategy („Сигурна Европа в по-добър свят – Европейската стратегия за сигурност“) (Брюксел, 12 декември 2003 г.), стр. 11 – 13.
- [26] ОВ 2006 C 46/1, стр. 5, 7 и 42. Вж. също становището на генералния адвокат Менгоци по дело C-377/12 (2014 г.), точка 40.
- [27] ОВ 2006 C 46/1, стр. 8.
- [28] Вж. насоки за отчитане от 17 февруари 2016 г., документ на ОИСР DCD/DAC(2016)3/FINAL от 8 април 2016 г., точки 96 – 98.
- [29] Вж. Sj.i(2017)303958, стр. 3.
- [30] SJ-0729/16, стр.7 – 8.
- [31] Вж. P. van Elsuwege, ‘EU External Action after the Collapse of the Pillar Structure: in Search of a new Balance between Delimitation and Consistency’ (Външната дейност на ЕС след отменянето на стълбовата структура: в търсене на нов баланс между определянето на границите и съгласуваността), 47 Common Market Law Review 2010, стр. 1002.
- [32] Решение на Съда от 14 юни 2016 г., Парламент/Съвет, C‑263/14, ECLI:EU:C:2016:435, т. 42 – 43.
- [33] За аналогична аргументация от Правната служба на Парламента в контекста на Инструмента за стабилност, предшественика на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, вж.: SJ-0746/04, стр. 7.
- [34] Вж. решение от 8 септември 2009 г. по дело C-411/06, Комисия/Парламент и Съвет (Сборник 2009 г., стр. I-7585).
- [35] На окончателното гласуване присъстваха: Павел Свобода (председател), Жан-Мари Кавада (заместник-председател, докладчик), Мади Делво (заместник-председател), Лидия Йоанна Герингер де Оденберг (заместник-председател), Аксел Фос (заместник-председател), Изабела Адинолфи, Макс Андерсон, Жоел Бержерон, Мари-Кристин Бутоне, Лин Бойлан, Даниел Буда, Ангел Джамбазки, Костас Хрисогонос, Роса Естарас Ферагут, Хейди Хаутала, Мери Хънибол, Силвия-Ивон Кауфман, Жил Льобретон, Антониу Мариню и Пинту, Ангелика Ниблер, Евелин Регнер, Тимо Вьолкен, Тадеуш Звефка.
СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (5.7.2017)
на вниманието на комисията по външни работи
относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира
(COM(2016)0447 – C8‑0264/2016 – 2016/0207(COD))
Докладчик по становище: Линда Макаван
КРАТКА ОБОСНОВКА
Законодателното предложение има за цел изменянето на Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира, за да се въведе нов член, който да позволи на ЕС да разшири своята помощ, така че при извънредни обстоятелства тя да бъде използвана за изграждане на капацитета на военните участници в партньорските държави, като основните обявени цели са устойчиво развитие и изграждането на мирни и приобщаващи общества.
Докладчикът по становище подкрепя общата насока на предложението на Комисията, но призовава за строг мониторинг на дейностите, които ще се финансират по линия на новия инструмент, и подчертава необходимостта от пълна, прозрачна и интердисциплинарна оценка на дейностите за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието.
Докладчикът по становище също така припомня, че главната цел на политиката на Съюза за сътрудничество за развитие е намаляването и, в дългосрочен план, изкореняването на бедността (член 208, параграф 1 от ДФЕС), поради което финансирането по линия на ИСР (Инструмента за сътрудничество за развитие) или ЕФР (Европейския фонд за развитие) не следва да допринася за дейностите за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието.
ИЗМЕНЕНИЯ
Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да вземе предвид следните изменения:
Изменение 1 Предложение за регламент Позоваване 1 a (ново) | ||||||||||||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | |||||||||||||||||||||
|
|
като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално членове 24 и 40 и член 41, параграф 2 от него, | |||||||||||||||||||||
Обосновка | ||||||||||||||||||||||
Позоваване на членовете от Договора, отнасящи се до областта на ОВППС | ||||||||||||||||||||||
Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 1 | ||||||||||||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | |||||||||||||||||||||
|
(1) В Европейския консенсус относно развитието от 2005 г. беше призната връзката между сигурността и развитието16. |
(1) В Европейския консенсус относно развитието от 2005 г. беше призната връзката между сигурността и развитието16, като се изтъква допълващият им характер16, а в програмата за промяна от 2011 г.16 a беше подчертана взаимовръзката между развитието и сигурността. | |||||||||||||||||||||
|
__________________ |
__________________ | |||||||||||||||||||||
|
16Съвместна декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията, относно политиката на Европейския съюз за развитието, озаглавена „Европейският консенсус“, Официален вестник C 46, 24.2.2006 г. |
16Съвместна декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията, относно политиката на Европейския съюз за развитието, озаглавена „Европейският консенсус“, Официален вестник C 46, 24.2.2006 г. | |||||||||||||||||||||
|
|
16 a Съобщение на Комисията: „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“, 13 октомври 2011 г. (COM(2011) 0637 окончателен). | |||||||||||||||||||||
Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 1 а (ново) | ||||||||||||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | |||||||||||||||||||||
|
|
(1а) Основната задача на политиката на Съюза за развитие следва да е намаляването и, като крайна цел, изкореняването на бедността, както ясно е посочено в член 208, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и следва да се основава на принципите на ефективност на развитието; затова финансирането за настоящите дейности за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието, създадени с настоящия регламент, следва да идва от инструменти, различни от Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) и Европейския фонд за развитие (ЕФР), с оглед запазването на тези фондове най-вече за намаляване и изкореняване на бедността; | |||||||||||||||||||||
Обосновка | ||||||||||||||||||||||
Инструментите за сигурност трябва да бъдат финансирани от специални бюджетни редове за сигурност. ИСР и ЕФР трябва да изпълняват произтичащото от Договорите задължение да бъдат използвани за изкореняване на бедността. | ||||||||||||||||||||||
Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 1 б (ново) | ||||||||||||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | |||||||||||||||||||||
|
|
(1б) Съюзът следва да взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни, както се заявява в член 208 от ДФЕС; следователно, като се има предвид, че задължително трябва да се избягва помощта за развитие и сътрудничеството за развитие да бъде подчинена на политиката за сигурност и отбрана, то инструментите за външно финансиране, включително Инструментът, допринасящ за сигурността и мира, следва да се прилагат в този дух. | |||||||||||||||||||||
Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 2 | ||||||||||||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | |||||||||||||||||||||
|
(2) В Програмата на ООН за устойчиво развитие за 2030 г., приета през септември 2015 г., се подчертава значението на насърчаването на мирни и приобщаващи общества както като цел за устойчиво развитие (ЦУР 16), така и за да се постигнат другите резултати на политиката за развитие. В ЦУР 16а изрично се изисква „укрепване на съответните национални институции, включително чрез международно сътрудничество, за изграждане на капацитет на всички равнища, по-специално в развиващите се държави, с цел предотвратяване на насилието и борба с тероризма и престъпността“.17 |
(2) В Програмата на ООН за устойчиво развитие за 2030 г., приета през септември 2015 г., се очертават целите за устойчиво развитие (ЦУР), първата от които е изкореняването на бедността (ЦУР 1). В ЦУР 16 се подчертава значението на насърчаването на мирни и приобщаващи общества В ЦУР 16а изрично се изисква „укрепване на съответните национални институции, включително чрез международно сътрудничество, за изграждане на капацитет на всички равнища, по-специално в развиващите се държави, с цел предотвратяване на насилието и борба с тероризма и престъпността“.17 | |||||||||||||||||||||
|
__________________ |
__________________ | |||||||||||||||||||||
|
17Организация на обединените нации, A/RES/70/1, Резолюция, приета от Общото събрание на 25 септември 2015 г. |
17Организация на обединените нации, A/RES/70/1, Резолюция, приета от Общото събрание на 25 септември 2015 г. | |||||||||||||||||||||
Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 3 | ||||||||||||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | |||||||||||||||||||||
|
(3) Подкрепата за участниците в сектора за сигурност, включително за военните сили при извънредни обстоятелства, в трети държави в контекста на предотвратяване на конфликти, управление на кризи или стабилизиране е от съществено значение за осигуряването на подходящи условия за изкореняване на бедността и развитие. Тези действия са особено необходими, за да се гарантира защитата на гражданското население в районите, засегнати от конфликти, кризи или нестабилност. Доброто управление и ефективният демократичен контрол и граждански надзор върху системата за сигурност, включително военните сили, както и спазването на правата на човека и принципите на правовата държава са основни характеристики на една добре функционираща държава във всеки контекст и следва да се насърчават чрез по-широка подкрепа за реформата в сектора за сигурност в трети държави. |
(3) Реформа на сектора за сигурност, включително подкрепа за въоръжените сили при извънредни обстоятелства, в трети държави в контекста на предотвратяване на конфликти, управление на кризи или стабилизиране е от съществено значение за осигуряването на подходящи условия, включително добро управление за ефективно използване на сътрудничеството за развитие, чиято главна цел е изкореняването на бедността. Тези действия са особено необходими, за да се гарантира защитата на гражданското население в районите, засегнати от конфликти, кризи или нестабилност. Доброто управление и ефективният демократичен контрол и граждански надзор върху системата за сигурност, включително военните сили, както и спазването на правата на човека и принципите на правовата държава са основни характеристики на една добре функционираща държава във всеки контекст. Използването на този инструмент следва да бъде наблюдавано отблизо и на Европейския парламент следва редовно да се предоставя актуализирана информация относно дейностите, финансирани в рамките му. Следва да се отбележи, че продължителността на този инструмент е строго ограничена до края на текущата многогодишна финансова рамка, при което Комисията следва да извърши цялостна интердисциплинарна оценка на дейностите, финансирани в съответствие с разпоредбите относно изграждането на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието, установени с настоящия регламент, и на съответните инструменти, използвани от държавите членки за финансиране на изграждането на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието. При това следва да се оцени съгласуваността на дейностите за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието, финансирани от Съюза и неговите държави членки, с Глобалната стратегия на Европейския съюз и с целите на ООН за устойчиво развитие. Всички бъдещи инструменти, създадени с оглед взаимовръзката между сигурността и развитието, следва да се основават на заключенията от тази оценка, трябва да се създават единствено след обширна обществена консултация с множество заинтересовани страни и следва да улесняват гражданското сътрудничество между Съюза, местните и регионалните публични или междуправителствени структури, както и НПО, с цел предоставяне на помощ на трети държави. | |||||||||||||||||||||
Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 6 | ||||||||||||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | |||||||||||||||||||||
|
(6) В заключенията на Съвета относно общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) от 18 май 2015 г. беше призовано да се проучат възможностите за подобряване на съгласуваността и координацията между действията на ЕС за сигурност и развитие, както и да се подобри на изграждането на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието, по-специално от гледна точка на инструментите за финансиране.19 Те също така приканиха за разработването на общоевропейска стратегическа рамка за реформа в сектора за сигурност, която да обединява ОПСО и всички други съответни инструменти на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), както и инструменти за сътрудничество за развитие и участници в областта на свободата, сигурността и правосъдието. |
(6) В заключенията на Съвета относно общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) от 18 май 2015 г. беше призовано да се проучат възможностите за подобряване на съгласуваността и координацията между действията на ЕС за сигурност и развитие, както и да се подобри на изграждането на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието, по-специално от гледна точка на инструментите за финансиране.19 Те също така приканиха за разработването на общоевропейска стратегическа рамка за реформа в сектора за сигурност, която да обединява ОПСО и всички други съответни инструменти на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), както и участници в областта на свободата, сигурността и правосъдието. | |||||||||||||||||||||
|
__________________ |
__________________ | |||||||||||||||||||||
|
19 Заключения на Съвета по външни работи (в състав министри на отбраната) относно ОПСО, документ 8971/15 от 18 май 2015 г. |
19 Заключения на Съвета по външни работи (в състав министри на отбраната) относно ОПСО, документ 8971/15 от 18 май 2015 г. | |||||||||||||||||||||
Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 6 a (ново) | ||||||||||||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | |||||||||||||||||||||
|
|
(6а) В заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г. се уточнява, че най-малко 90% от общия размер на външната помощ на Съюза следва да се счита за официална помощ за развитие в съответствие с определението, установено от Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР (КПР). Поради тази причина е важно разпределянето на средства по преразгледания Регламент (ЕС) № 230/2014 да отразява, доколкото е възможно, това съотношение. | |||||||||||||||||||||
Обосновка | ||||||||||||||||||||||
Почти 90% от разходите по линия на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, понастоящем изпълняват критериите на КПР. | ||||||||||||||||||||||
Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 6 б (ново) | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Обосновка | ||||||||||||||||||||||
Инструментите за сигурност трябва да бъдат финансирани от специални бюджетни редове за сигурност. ИСР и ЕФР трябва да изпълняват произтичащото от Договорите задължение да бъдат използвани за изкореняване на бедността. | ||||||||||||||||||||||
Изменение 10 Предложение за регламент Съображение 6 в (ново) | ||||||||||||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | |||||||||||||||||||||
|
|
(6в) Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Съветът се призовават в заключенията на Съвета1a относно Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г. от 20 юли 2015 г., по-специално в приложения към тях План за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията и точка 21, буква в) от него, да разработят и приложат до 2017 г. политика за надлежна проверка, за да се гарантира, че подкрепата на Съюза за силите за сигурност е в съответствие с политиката на Съюза за правата на човека, допринася за изпълнението ѝ и е съвместима с утвърждаването, защитата и прилагането на съответно приложимото международно право в областта на правата на човека и международно хуманитарно право. | |||||||||||||||||||||
|
|
__________________ | |||||||||||||||||||||
|
|
http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10897-2015-INIT/bg/pdf | |||||||||||||||||||||
Обосновка | ||||||||||||||||||||||
Преди влизането в сила на изменения Регламент за Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, е от съществено значение да влезе в сила политика за надлежна проверка, за да се гарантира, че подкрепата на ЕС за силите за сигурност съгласно новия член 3а е в съответствие с политиката на ЕС в областта на правата на човека. | ||||||||||||||||||||||
Изменение 11 Предложение за регламент Съображение 6 г (ново) | ||||||||||||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | |||||||||||||||||||||
|
|
(6г) По отношение на възможностите, които са на разположение в рамките на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), резолюцията на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана посочи в параграф 47 възможна реформа на механизма ATHENA, насочена към увеличаване на потенциала му за споделяне на разходите и общо финансиране, по-специално по отношение на изграждането на капацитета на военните участници в партньорските държави (обучение, наставничество, насоки, предоставяне на оборудване, инфраструктурни подобрения и други услуги). Подобен механизъм беше разработен извън бюджета на Съюза чрез Механизма за подкрепа на мира в Африка. | |||||||||||||||||||||
Обосновка | ||||||||||||||||||||||
Важно е да се подчертае, че в рамките на ОВППС съществуват възможности за изпълнение на програми за изграждане на военен капацитет в трети държави. Една от тези възможности би могла да бъде да се реформира механизмът ATHENA, както вече беше предложено и подкрепено неотдавна в резолюция на Европейския парламент. | ||||||||||||||||||||||
Изменение 12 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 1 Регламент (ЕС) № 230/2014 Член 1 – параграф 2 – алинея 1а | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Изменение 13 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 Регламент (ЕС) № 230/2014 Член 7а – заглавие | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Обосновка | ||||||||||||||||||||||
Всички мерки в контекста на новия член 3а следва да бъдат част от по-широка инициатива за подкрепа за реформа в сектора за сигурност (РСС) съгласно новата концепция на ЕС за РСС и съответните мерки за РСС в контекста на инструментите за сътрудничество за развитие. В центъра на подобни мерки следва да стои реформирането на съответните правителствени структури по такъв начин, че парламентарният надзор, гражданският контрол, прозрачността, отчетността и ефективността да бъдат укрепени. Мерките по член 3а не следва да бъдат разбирани като реакция на криза, а като компоненти на средно- и дългосрочна политика за структурна реформа. | ||||||||||||||||||||||
Изменение 14 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 Регламент (ЕС) № 230/2014 Член 3a – параграф 2 | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Обосновка | ||||||||||||||||||||||
Парламентът изисква затворен положителен списък на дейностите, допустими за помощ по линия на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, и припомня, че финансовите средства по ИСР не могат да се използват за финансиране на дейности за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието. | ||||||||||||||||||||||
Изменение 15 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 Регламент (ЕС) № 230/2014 Член 3a – параграф 3 – уводна част | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Изменение 16 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 Регламент (ЕС) № 230/2014 Член 8 а – параграф 3 – буква б | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Обосновка | ||||||||||||||||||||||
Основната цел не може да бъде прехвърлена към стабилността, мира и управлението на кризи без изместване на центъра на тежестта. | ||||||||||||||||||||||
Изменение 17 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 Регламент (ЕС) № 230/2014 Член 3а – параграф 4 – буква б | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Изменение 18 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 Регламент (ЕС) № 230/2014 Член 3a – параграф 5 | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Изменение 19 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 Регламент (ЕС) № 230/2014 Член 3a – параграф 6 | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Изменение 20 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 3 Регламент (ЕС) № 230/2014 Член 7 – параграф 1 | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Обосновка | ||||||||||||||||||||||
Решенията във връзка с новия член 3а относно изграждане на военен капацитет не следва да бъдат вземани, като се използват процедурите, предвидени за член 3 от Регламента, които са предназначени за ускорени решения за спешни мерки за извънредна помощ. Процедурата за член 3 не включва Европейския парламент, докато процедурата за член 4 и член 5 го включва. | ||||||||||||||||||||||
Изменение 21 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 4 Регламент (ЕС) № 230/2014 Член 8 – параграф 1 | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Обосновка | ||||||||||||||||||||||
Предвидената за членове 4 и 5 от Регламента процедура е подходящата процедура за новия член 3а. Тази процедура гарантира, че Парламентът участва в процеса и че мерките за изграждане на военен капацитет са проектирани като т.нар. „дългосрочни мерки“, насочени към преодоляване на структурни проблеми в контекста на по-широките усилия за реформа на сектора за сигурност. | ||||||||||||||||||||||
Изменение 22 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 5 Регламент (ЕС) № 230/2014 Член 10 – параграф 1 | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Обосновка | ||||||||||||||||||||||
Необходимо е принципът „не причинявай вреда“ и правото в областта на правата на човека да бъдат изрично упоменати. | ||||||||||||||||||||||
Изменение 23 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 6 a (нова) Регламент (ЕС) № 230/2014 Член 13 – параграф 3 – буква б a (нова) | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Обосновка | ||||||||||||||||||||||
В член 13 от настоящия регламент се уточнява, че мерките по член 3 могат да изразходват 70% от финансовия пакет, а мерките съгласно член 4 – 9%. Важно е да се добави този текст, така че да се гарантира, че член 5 ще продължи да получава поне 21%. В противен случай съществува риск новият член 3а да изразходва не само 100 милиона евро, но и финансови средства, които са предвидени, но не са правилно заделени за член 5. | ||||||||||||||||||||||
Изменение 24 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 6 б (нова) Регламент (ЕС) № 230/2014 Член 13 – параграф 3 – буква бб (нова) | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Обосновка | ||||||||||||||||||||||
Важно е да се гарантира, че финансовите средства за вече съществуващите членове 3, 4 и 5 няма да бъдат намалени в резултат на въвеждането на новия член 3а относно изграждането на военен капацитет. | ||||||||||||||||||||||
ПРОЦЕДУРА НА ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
|
Заглавие |
Създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира |
||||
|
Позовавания |
COM(2016)0447 – C8-0264/2016 – 2016/0207(COD) |
||||
|
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
AFET 12.9.2016 |
|
|
|
|
|
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание |
DEVE 12.9.2016 |
||||
|
Докладчик по становище: Дата на назначаване |
Linda McAvan 10.2.2017 |
||||
|
Заместен докладчик по становище |
Paavo Väyrynen |
||||
|
Разглеждане в комисия |
25.4.2017 |
29.5.2017 |
|
|
|
|
Дата на приемане |
3.7.2017 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
13 8 1 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Heidi Hautala, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Arne Lietz, Linda McAvan, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Joachim Zeller, Željana Zovko |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Frank Engel, Ádám Kósa, Judith Sargentini |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
John Stuart Agnew, Jean-Paul Denanot, Estefanía Torres Martínez |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
|
13 |
+ |
|
|
PPE |
Frank Engel, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Ádám Kósa, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Bogdan Brunon Wenta, Željana Zovko |
|
|
S&D |
Jean-Paul Denanot, Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Arne Lietz, Linda McAvan, Elly Schlein |
|
|
8 |
- |
|
|
ALDE |
Beatriz Becerra Basterrechea, Paavo Väyrynen |
|
|
EFDD |
John Stuart Agnew, Ignazio Corrao |
|
|
GUE/NGL |
Lola Sánchez Caldentey, Estefanía Torres Martínez |
|
|
Verts/ALE |
Heidi Hautala, Judith Sargentini |
|
|
1 |
0 |
|
|
PPE |
Joachim Zeller |
|
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
ПРОЦЕДУРА – ВОДЕЩА КОМИСИЯ
|
Заглавие |
Създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира |
||||
|
Позовавания |
COM(2016)0447 – C8-0264/2016 – 2016/0207(COD) |
||||
|
Дата на представяне на ЕП |
5.7.2016 |
|
|
|
|
|
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
AFET 12.9.2016 |
|
|
|
|
|
Подпомагащи комисии Дата на обявяване в заседание |
DEVE 12.9.2016 |
INTA 12.9.2016 |
BUDG 12.9.2016 |
|
|
|
Неизказани становища Дата на решението |
INTA 31.8.2016 |
BUDG 31.8.2016 |
|
|
|
|
Докладчици Дата на назначаване |
Arnaud Danjean 13.12.2016 |
|
|
|
|
|
Оспорване на правното основание Дата на становището JURI |
JURI 13.7.2017 |
|
|
|
|
|
Дата на приемане |
11.7.2017 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
48 14 4 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Bas Belder, Mario Borghezio, Victor Boştinaru, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Lorenzo Cesa, Aymeric Chauprade, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Arnaud Danjean, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Iveta Grigule, Sandra Kalniete, Tunne Kelam, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ryszard Antoni Legutko, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, Alex Mayer, David McAllister, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Javier Nart, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Tonino Picula, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Sofia Sakorafa, Jordi Solé, Jaromír Štětina, Charles Tannock, László Tőkés, Miguel Urbán Crespo, Ivo Vajgl, Elena Valenciano, Geoffrey Van Orden, Hilde Vautmans, Anders Primdahl Vistisen, Boris Zala |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Brando Benifei, Luis de Grandes Pascual, András Gyürk, Javi López, Marietje Schaake, Eleni Theocharous, Ernest Urtasun, Bodil Valero, Paavo Väyrynen, Marie-Christine Vergiat |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Inés Ayala Sender, Ádám Kósa |
||||
|
Дата на внасяне |
17.7.2017 |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
48 |
+ |
|
|
ALDE
|
Petras Auštrevičius, Javier Nart, Jozo Radoš, Marietje Schaake, Ivo Vajgl, Hilde Vautmans |
|
|
ECR |
Bas Belder, Ryszard Antoni Legutko, Charles Tannock, Eleni Theocharous, Geoffrey Van Orden, Anders Primdahl Vistisen |
|
|
NI |
Aymeric Chauprade |
|
|
PPE |
Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Elmar Brok, Lorenzo Cesa, Arnaud Danjean, Michael Gahler, András Gyürk, Sandra Kalniete, Tunne Kelam, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ádám Kósa, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Alojz Peterle, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, László Tőkés, Luis de Grandes Pascual, Jaromír Štětina |
|
|
S&D |
Francisco Assis, Inés Ayala Sender, Brando Benifei, Victor Boştinaru, Andi Cristea, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Javi López, Andrejs Mamikins, Alex Mayer, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Tonino Picula, Elena Valenciano, Boris Zala |
|
|
14 |
- |
|
|
EFDD |
James Carver, Fabio Massimo Castaldo |
|
|
GUE/NGL |
Javier Couso Permuy, Sabine Lösing, Sofia Sakorafa, Miguel Urbán Crespo, Marie-Christine Vergiat |
|
|
NI |
Janusz Korwin-Mikke |
|
|
Verts/ALE |
Klaus Buchner, Barbara Lochbihler, Tamás Meszerics, Jordi Solé, Ernest Urtasun, Bodil Valero |
|
|
4 |
0 |
|
|
ALDE |
Iveta Grigule, Paavo Väyrynen |
|
|
ENF |
Mario Borghezio |
|
|
S&D |
Arne Lietz |
|
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“