ДОКЛАД относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата
17.7.2017 - (COM(2016)0479 – C8-0330/2016 – 2016/0230(COD)) - ***I
Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Докладчик: Норберт Линс
- ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
- ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
- СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
- СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
- СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони
- ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
- ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата
(COM(2016)0479 – C8-0330/2016 – 2016/0230(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0479),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0330/2016),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2016 г.[1],
– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 22 март 2017 г.[2],
– като взе предвид член 59 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0262/2017),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Изменение 1 Предложение за регламент Съображение -1 (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(-1) Протокол №1 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз трябва да бъде взет предвид. |
Изменение 2 Предложение за регламент Съображение -1 a (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(-1a) Протокол №2 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност трябва да бъде взет предвид. |
Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 3 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(3) На 10 юни 2016 г. Комисията представи предложение за ратифицирането от страна на ЕС на Парижкото споразумение. Настоящото законодателно предложение е част от изпълнението на поетото задължение на Съюза за намаляване в цялата икономика на емисиите, както беше потвърдено в поетото задължение на Съюза и неговите държави членки за планирано национално определено намаление, внесено в секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“) на 6 март 2015 г.10 |
(3) След като на 4 октомври 2016 г. Европейският парламент даде своето одобрение, на 5 октомври 2016 г. Съветът ратифицира Парижкото споразумение от името на Съюза. Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г. Във връзка с това настоящият регламент е част от изпълнението на поетото задължение на Съюза за намаляване в цялата икономика на емисиите, както е предвидено в поетото задължение на Съюза и неговите държави членки за планирано национално определено намаление, внесено в секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“) на 6 март 2015 г10. Съюзът трябва да продължи да дава водещ пример и да увеличи усилията си до нива, които съответстват на целта на Парижкото споразумение. |
|
__________________ |
__________________ |
|
10 http://www4.unfccc.int/submissions/indc/Submission%20Pages/submissions.aspx |
10 http://www4.unfccc.int/ndcregistry/pages/Party.aspx?party=EUU |
Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 4 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(4) Парижкото споразумение, наред с другото, определя дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5 °С над прединдустриалните равнища. За да се постигне тази цел, страните следва да подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси. Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., чието действие няма да продължи след 2020 г. Парижкото споразумение също така приканва за баланс между антропогенните емисии по източници и по поглъщания от поглътители на парникови газове през втората половина на този век, и приканва страните да предприемат действия за съхраняване и увеличаване, по целесъобразност, на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите. |
(4) Парижкото споразумение, наред с другото, определя дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5 °С над прединдустриалните равнища, което изисква светът да навлезе в период на отрицателни равнища на емисиите, през който горите, селскостопанските земи, влажните зони, включително торфищата, ще играят централна роля. Парижкото споразумение има също така за цел да заздрави глобалния отговор на заплахата от изменението на климата, в контекста на устойчивото развитие и усилията за изкореняване на бедността, включително като се повиши способността за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата и се увеличи устойчивостта спрямо изменението на климата, а също и като се насърчи развитието при ниски емисии на парникови газове по начин, който не застрашава производството на храни. В Споразумението от Париж страните признават също така „основния приоритет за гарантирането на продоволствената сигурност и премахването на глада, както и особената уязвимост на системите за производство на храни към неблагоприятното въздействие от изменението на климата“. За да се постигне целта на Парижкото споразумение е необходимо страните да увеличат колективните си усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата и за ограничаване на глобалното затопляне. Страните следва да подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси. Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., чието действие няма да продължи след 2020 г. Парижкото споразумение също така приканва за баланс между антропогенните емисии по източници и по поглъщания от поглътители на парникови газове през втората половина на този век, и приканва страните да предприемат действия за съхраняване и увеличаване, по целесъобразност, на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите. В Парижкото споразумение страните потвърждават също, че мерките за адаптацията трябва да следват напълно прозрачен подход, като се вземат предвид екосистемите, както и че тези мерки следва да се основават на най-добрите налични научни данни. |
Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 6 а (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(4a) От съществено значение е горите да се управляват по устойчив начин в съответствие с принципите за устойчиво управление на горите, разработени в рамките на процеса „Forest Europe“. Този процес определя устойчивото управление на горите като управление и използване на горите и залесените земи по начин и в степен, позволяващи да се съхрани биологичното им разнообразие, производителността, капацитетът за възстановяване, жизнеността и потенциалът им да изпълняват, понастоящем и в бъдеще, подходящи екологични, икономически и социални функции на местно, национално и глобално равнище, без да се причинява вреда на други екосистеми. Такъв вид управление изисква също да бъде призната ролята на залесяването в този контекст. |
Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 4 б (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(4б) За постигане на отрицателни равнища на емисиите, както се изисква за постигане на целите на Парижкото споразумение, е необходима стабилна система за отчитане във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС). Поглъщанията чрез ЗПЗГС са обратими и следва да се разглеждат като отделен стълб в рамката за политиката на Съюза в областта на климата. |
Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 5 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(5) На Европейския съвет от 23 – 24 октомври 2014 г. бяха взети под внимание и многобройните цели на сектора на селското стопанство и земеползването с техния по-малък потенциал за смекчаване на изменението на климата, както и необходимостта да се осигури съгласуваност между целите на Съюза за продоволствената сигурност и изменението на климата. Европейският съвет прикани Комисията да проучи най-подходящите средства за насърчаване на устойчивото интензифициране на производството на храни, като същевременно се оптимизира приносът на сектора за намаляване и улавяне на парниковите газове, включително чрез залесяване, както и да въведе политика за включване на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство („ЗПЗГС“) в рамката за намаляване на парниковите газове до 2030 г., веднага щом техническите условия го позволят, и във всички случаи преди 2020 г. |
(5) На Европейския съвет от 23 – 24 октомври 2014 г. бяха взети под внимание и многобройните цели на сектора на селското стопанство и земеползването с техния по-малък потенциал за смекчаване на изменението на климата, както и необходимостта да се осигури съгласуваност между целите на Съюза за продоволствената сигурност и изменението на климата. Освен това въвеждането на технологични решения в секторите на селското и горското стопанство допринася за увеличаване на производството и намаляване на екологичния отпечатък. Европейският съвет прикани Комисията да проучи най-подходящите средства за насърчаване на устойчивото интензифициране на производството на храни, като същевременно се оптимизира приносът на сектора за намаляване и улавяне на парниковите газове, включително чрез залесяване, както и да въведе политика за включване на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство („ЗПЗГС“) в рамката за намаляване на парниковите газове до 2030 г., веднага щом техническите условия го позволят, и във всички случаи преди 2020 г. |
Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 6 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(6) Секторът на ЗПЗГС може да допринесе за смекчаването на изменението на климата по няколко начина, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. За да бъдат ефективни мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерода, от решаващо значение е стабилността и приспособяемостта на въглеродните депа. |
(6) Секторът на ЗПЗГС е изложен в голяма степен и много уязвим към изменението на климата. Същевременно секторът има огромен потенциал да предоставя дългосрочни ползи за климата и да допринася значително за постигането на дългосрочните цели в областта на климата на равнището на Съюза и на международно равнище. Секторът на ЗПЗГС допринася за смекчаването на изменението на климата по няколко начина, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. Този сектор също така предоставя биоматериали, които могат до известна степен да заместят изкопаеми материали или такива с високи въглеродни емисии с биомаса от горите, която е възобновяема и със слаб въглероден интензитет. По отношение на такова заместване следва да се вземе предвид целия жизнен цикъл на тези материали, от производството на суровината до етапа на нейната преработка. Биоикономиката, включително заместването на материали, като например в строителството, в т.ч. и биоенергията, играе важна роля в прехода към икономика без изкопаеми горива. За да бъдат ефективни и в съответствие с Парижкото споразумение мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерода, от решаващо значение са устойчивото управление на горите и ресурсите и дългосрочната стабилност и приспособяемост на въглеродните депа. Тъй като секторът на ЗПЗГС се отличава с дългосрочни времеви рамки, за да бъдат устойчивите инвестиции възможни в дългосрочен план, са необходими дългосрочни стратегии. |
Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 6 а (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(6а) Съюзът следва да се превърне в световен лидер в насърчаването и изнасянето на научните изследвания и инвестициите в устойчиви, напреднали и новаторски практики, техники и идеи в сектора на ЗПЗГС, както и в разпространението на зелените технологии, за да се намалят емисиите на парникови газове, като същевременно се запази производството на храни, като по този начин Съюзът се превърне в пример за своите международни партньори, в това число и за развиващите се страни. В този контекст ефективното сътрудничество и партньорство с частния сектор, и по-специално с малките и средни предприятия, следва да бъде засилено. |
Изменение 10 Предложение за регламент Съображение 6 б (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(6б) Даването на приоритет на финансирането за изследователска дейност в областта на изменението на климата ще укрепи значението на ЗПЗГС във връзка със смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях. По-специално, очакваното засилване на програмата на Съюза за научни изследвания и иновации за периода 2021 – 2028 в сектора на ЗПЗГС, наред с другото, ще допринесе за задълбочаването и разпространението на научните знания и на знанията, с които разполагат местните общности, относно резултатите, постигани от сектора, ускоряването на устойчивите иновации, насърчаването на прехода към ерата на цифровите технологии, модернизирането на обучението и образованието, повишаването на устойчивостта на сектора на ЗПЗГС и осъществяването на мониторинг на биологичното разнообразие и на човешката дейност. |
Изменение 11 Предложение за регламент Съображение 6 в (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(6в) Научните изследвания на ролята на мъртвата дървесина, по-специално надземни парчета сурова дървесина и погребана мъртва дървесина в управлявани и неуправлявани гори, следва да се увеличат, за да се подобри точността на въглеродното отчитане на горите и при изчисляването на нетния въглероден баланс на екосистемите. Налице са ограничени данни, но те сочат, че мъртвата дървесина може да представлява голямо въглеродно депо, като оставянето на мъртвата дървесина на място би могло, наред с друго, да играе значителна роля по отношение на биологичното разнообразие и да се признава за важна част от стратегия за намаляване на парниковите газове. Това указание е от значение, като се има предвид, че управлението на горите може да отдава предимство на отстраняването на мъртвата дървесина, например за целите на производството на енергия, и всяко решение за правилно смекчаване и адаптиране следва да бъде информирано и научно подкрепено. Следва да бъдат отпуснати целеви ресурси за научни изследвания за периода 2017 – 2020 г. |
Изменение 12 Предложение за регламент Съображение 6 г (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(6г) Европейският съюз пое ангажименти по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие, които могат да бъдат постигнати единствено чрез добро управление на горите и ангажимент с цел спиране и промяна на посоката на обезлесяването и насърчаване на залесяването. |
Изменение 13 Предложение за регламент Съображение 6 д (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(6д) Следва да се гарантира цялостен подход към обезлесяването в тропическите райони, като се вземат предвид всички фактори на обезлесяване, включени в декларация на Комисията в преговорите по РКООНИК, за да бъде спряна загубата на глобалното горско покритие най-късно до 2030 г. и да бъде намалено общото обезлесяване на тропическите гори до 2020 г. най-малко с 50% в сравнение с настоящите равнища. |
Изменение 14 Предложение за регламент Съображение 6 e (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(6е) Горското стопанство и горите следва да се управляват по отговорен начин и следва реално да допринесат за икономическото развитие на държавите, като на земеделските производители се предоставят жизнеспособни икономически възможности, при условие че не се стига до обезлесяване на чувствителни екосистеми, не се разработват плантации върху торфища, плантациите се управляват с използване на модерни агроекологични техники за минимизиране на неблагоприятните екологични и социални ефекти и че се зачитат правата върху земята, правата на коренните общности, както и правата на човека и правата на работниците; |
Изменение 15 Предложение за регламент Съображение 6 ж (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(6ж) Съвременните и устойчиви практики на управление могат значително да допринесат за намаляването на емисиите на парникови газове в сектора на ЗПЗГС. Развитието на новаторски практики и използването от страна на собствениците на земя на усъвършенствани управленски практики, като прецизно земеделие, прецизно горско стопанство и цифровизация на земеделието, следва да бъдат насърчавани. Контролът чрез геоинформационни технологии и наблюдение на земята, както и споделянето на най-добри практики, са възможни средства за подпомагане на държавите членки да постигнат своите цели и поради това следва да се насърчават. |
Изменение 16 Предложение за регламент Съображение 6 з (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(6з) Агроекологията спомага за преминаването от линейни продоволствени системи към кръгови системи, които наподобяват естествените цикли и намаляват въглеродния и екологичния отпечатък на храните и селското стопанство. Важно е агроекологията, както и агро-лесовъдството да се насърчават, като се има предвид приноса им за смекчаване на последиците от изменението на климата. |
Изменение 17 Предложение за регламент Съображение 7 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(7) Решение № 529/2013/ЕО на Европейския парламент и на Съвета11, като първа стъпка, определи правила за отчитане, приложими за емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора на ЗПЗГС, и по този начин допринесе за разработването на политика за включване на сектора на ЗПЗГС в поетото задължение от Съюза за намаляване на емисиите. Настоящият регламент следва да се основава на съществуващите правила за отчитане, като ги актуализира и подобри за периода 2021—2030 г. В него следва да бъдат определени задълженията на държавите членки при прилагането на тези правила за отчитане, както и задължението да гарантират, че като цяло секторът на ЗПЗГС няма да генерира нетни емисии. Регламентът следва да не определя задължения за отчитане или докладване по отношение на частни субекти. |
(7) Решение № 529/2013/ЕО на Европейския парламент и на Съвета11, като първа стъпка, определи правила за отчитане, приложими за емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора на ЗПЗГС, и по този начин допринесе за разработването на политика за включване на сектора на ЗПЗГС в поетото задължение от Съюза за намаляване на емисиите. Настоящият регламент следва да се основава на съществуващите правила за отчитане, като ги актуализира и подобри за периода 2021—2030 г. В него следва да бъдат определени при всички обстоятелства задълженията на държавите членки при прилагането на тези правила за отчитане, както и задължението да гарантират, че като цяло секторът на ЗПЗГС няма да генерира нетни емисии. Регламентът следва да не определя задължения за отчитане или докладване по отношение на частни субекти, в т.ч. земеделски и горски стопани, и държавите членки трябва да избягват да налагат подобни задължения по време на изпълнението на настоящия регламент. |
|
__________________ |
__________________ |
|
11Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 80). |
11Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 80). |
Изменение 18 Предложение за регламент Съображение 7 а (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(7а) Селското стопанство и земеползването са сектори, които оказват пряко и значително въздействие върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги в Съюза. Поради тази причина, важна цел за политиките, засягащи тези сектори, е да се гарантира, че е налице съгласуваност с целите на стратегията на Съюза за биологичното разнообразие. Освен това са налице други политики на Съюза, които могат да създават стимули за практики, които надхвърлят законово установените минимални изисквания, надхвърлят добрата стандартна практика и допринасят за истинското адаптиране, смекчаване на последиците от изменението на климата и запазване на въглеродните поглътители като предоставят публични блага. Следва да бъдат предприети действия за осъществяване и подпомагане на дейности, свързани с подходи към смекчаване и адаптация за цялостно и устойчиво управление на горите и земеделските земи. Въпреки своя признат ограничен потенциал за намаление на невъглеродните си емисии, земеделието трябва да даде своя справедлив дял от приноса за смекчаване на изменението на климата. Това може да бъде постигнато, наред с другото, чрез насърчаване на подобрени култури с цел увеличаване на съдържанието на органичен въглерод в почвата. Държавите членки и Комисията следва да гарантират, че е налице съгласуваност между ОСП и настоящия регламент. |
Изменение 19 Предложение за регламент Съображение 7 б (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(7б) Влажните зони са най-ефективните екосистеми по отношение складирането на CO2. Поради това деградацията на влажните зони в Съюза не е само проблем на биологичното разнообразие, но и сериозен проблем, свързан с климата. И обратно — с опазване и възстановяване на влажните зони би могло да се утвърдят усилията по опазване на околната среда и да се намалят емисиите на парникови газове от сектора на ЗПЗГС. В този контекст следва също да се разгледа усъвършенстването на насоките на МГИК от 2006 г., предвидено за 2019 г. |
Изменение 20 Предложение за регламент Съображение 8 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(8) С цел да се определят точни отчети за емисиите и поглъщанията в съответствие с насоките на Международната група по изменение на климата („МГИК“) от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове („насоки на МГИК“) следва да се използват ежегодно докладваните стойности съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 за категориите земеползване и преобразуването между категориите земеползване, като по този начин се рационализират използваните подходи съгласно РКООНИК и Протокола от Киото. Земята, която се преобразува в друга категория земеползване, следва да се счита в преход към тази категория за периода по подразбиране в насоките на МГИК, равен на 20 години. |
(8) С цел да се определят точни отчети за емисиите и поглъщанията в съответствие с насоките на Международната група по изменение на климата („МГИК“) от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове („насоки на МГИК“) следва да се използват ежегодно докладваните стойности съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 за категориите земеползване и преобразуването между категориите земеползване, като по този начин се рационализират използваните подходи съгласно РКООНИК и Протокола от Киото. Земята, която се преобразува в друга категория земеползване, следва да се счита в преход към тази категория за периода по подразбиране в насоките на МГИК, равен на 20 години. Поради позицията на Съюза на лидер в областта на климата за държавите членки следва да бъде предвидена дерогация от тази стойност по подразбиране единствено за залесени земи и само при ограничени обстоятелства, обосновани според насоките на МГИК. Възможността за дерогация взема предвид различните природни и екологични обстоятелства между държавите членки, а оттам и различаващите се характеристики на техните горски земи. |
Изменение 21 Предложение за регламент Съображение 9 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(9) Емисиите и поглъщанията от горски земи зависят от редица природни фактори, структурата на възрастовите класове, както и от минали и настоящи практики на управление. Използването на базова година няма да е в състояние да отрази тези фактори и произтичащите от тях циклични въздействия върху емисиите и поглъщанията или варирането им през отделните години. Съответните правила за отчитане вместо това следва да предвиждат използването на референтни нива, така че да се изключи въздействието от природните дадености и специфичните за държавата характеристики. При липсата на международен преглед съгласно РКООНИК и Протокола от Киото, следва да се създаде процедура за преглед, за да се осигури прозрачност и да се подобри качеството на отчитането в тази категория. |
(9) Емисиите и поглъщанията от горски земи зависят от редица природни фактори, структурата на възрастовите класове, както и от минали и настоящи практики на управление, които се различават значително между държавите членки. Използването на базова година няма да е в състояние да отрази тези фактори и произтичащите от тях циклични въздействия върху емисиите и поглъщанията или варирането им през отделните години. Съответните правила за отчитане вместо това следва да предвиждат използването на референтни нива, така че да се предприемат мерки по отношение на въздействието от природните дадености и специфичните за държавата характеристики, като невъзможността за управление на горите в Хърватия поради окупацията на нейната територия, Хърватската война за независимост и обстоятелствата по време и след войната. Съответните правила за отчитане следва също така да предвиждат съгласуваност с изискванията за устойчиво управление на горите на Forest Europe (Министерска конференция за защита на горите в Европа). При липсата на международен преглед съгласно РКООНИК и Протокола от Киото, за държавите членки следва да се създаде прозрачна процедура, за да се подобрят възможностите за проверки и качеството на отчитането в тази категория. |
Изменение 22 Предложение за регламент Съображение 9 а (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(9a) Емисиите от добита дървесина в сектора на ЗПЗГС имат потенциала за заместят емисиите в сектора на СТЕ и секторите за разпределяне на усилията, като настоящият регламент може както да подчертае това, така и да го отчете. |
Изменение 23 Предложение за регламент Съображение 10 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(10) Когато Комисията реши да бъде подпомагана от експертен екип в съответствие с Решение на Комисията (C(2016)3301) при прегледа на националните планове за отчитане във връзка с горите, тя следва да се възползва от добрите практики и опита от експертните прегледи съгласно РКООНИК, включително по отношение на участието на национални експерти и препоръки, и да избере достатъчен брой експерти от държавите членки. |
(10) За прегледа на националните отчетни планове за горското стопанство следва да бъде съставен експертен екип в съответствие с Решение на Комисията (C(2016)3301). Експертният екип следва да се възползва от добрите практики и опита от експертните прегледи съгласно РКООНИК, включително по отношение на участието на национални експерти и препоръки, както и следва да бъдат избрани достатъчен брой експерти от държавите членки. Експертният екип за прегледа следва да се консултира с Постоянния комитет по горите, създаден с Решение № 89/367/ЕИО на Съвета, както и със заинтересованите страни и гражданското общество относно прегледа на националните отчетни планове за горското стопанство. |
Изменение 24 Предложение за регламент Съображение 12 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(12) Увеличеното устойчиво използване на продукти от добита дървесина може значително да ограничи емисиите и да увеличи поглъщанията на парникови газове от атмосферата. Правилата за отчитане следва да гарантират, че държавите членки отразяват точно в отчетите промените, когато има такива, във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина с оглед да се стимулира повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл. Комисията следва да предостави насоки по методически въпроси, свързани с отчитането за продукти от добита дървесина. |
(12) Увеличеното устойчиво използване на продукти от добита дървесина може значително да ограничи емисиите чрез ефект на заместване (предвид енергоемкостта и интензитета на СО2 на други сектори – производството на цимент, например, допринася за около 8% от глобалните емисии на СО2) и да увеличи поглъщанията на парникови газове от атмосферата. Правилата за отчитане следва да гарантират, че държавите членки отразяват точно в отчетите промените, когато има такива, във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, за да признаят и стимулират повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл, в сравнение с използването на продукти от добита дървесина за енергийни цели. С цел по-нататъшно насърчаване и включване на положителния ефект от заместването Комисията следва да включи посредством делегиран акт повече продукти при изчисляването на продуктите от добита дървесина. Комисията следва да предостави насоки по методически въпроси, свързани с отчитането за продукти от добита дървесина. |
Изменение 25 Предложение за регламент Съображение 13 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(13) Естествените смущения, например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремни метеорологични събития и геоложки смущения, които са извън контрола на държавата членка и на практика не са повлияни от нея, могат да доведат до емисии от сектора на ЗПЗГС с временен характер или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Тъй като обръщане на ефекта може да се получи и в резултат на управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, поради това с настоящия регламент следва винаги да се осигурява точно отразяване на причинените от човека обратни ефекти в отчетите за ЗПЗГС. Освен това, с настоящия регламент следва да се даде ограничена възможност на държавите членки да изключват от своите отчети за ЗПЗГС емисиите, дължащи се на смущения извън техния контрол. При все това начинът, по който държавите членки прилагат тези разпоредби, следва да не води до необосновано занижено отчитане. |
(13) Естествените смущения, например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремни метеорологични събития и геоложки смущения, които са извън контрола на държавата членка и на практика не са повлияни от нея, могат да доведат до емисии от сектора на ЗПЗГС с временен характер или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Тъй като обръщане на ефекта може да се получи и в резултат на управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, поради това с настоящия регламент следва винаги да се осигурява точно отразяване на причинените от човека обратни ефекти в отчетите за ЗПЗГС. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да инвестират в превантивни действия като практики за устойчиво управление с цел намаляване на рисковете, свързани с естествени смущения, като по този начин се избягват отрицателните въздействия върху горите като въглероден поглътител. Освен това, с настоящия регламент следва да се даде ограничена възможност на държавите членки да изключват от своите отчети за ЗПЗГС емисиите, дължащи се на смущения извън техния контрол. При все това начинът, по който държавите членки прилагат тези разпоредби, следва да не води до необосновано занижено отчитане. |
Изменение 26 Предложение за регламент Съображение 14 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(14) В зависимост от националните предпочитания държавите членки следва да могат да избират подходящи национални политики за постигането на своите поети задължения в сектора на ЗПЗГС, включително възможността за компенсиране на емисиите от една категория земеползване с поглъщанията от друга категория земеползване. Те следва също така да могат да сумират нетните поглъщания в периода 2021 – 2030 г. Търговията между държавите членки следва да продължи като допълнителна възможност за подпомагане на съответствието. Съгласно практиката през втория период на задължения по Протокола от Киото държавите членки следва също така да имат възможност да използват своите преизпълнения по Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021—2030 г. за устойчив енергиен съюз и за изпълнение на поетите задължения по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата, с цел да осигурят съответствието си с поетите задължения по настоящия регламент. |
(14) В зависимост от националните предпочитания държавите членки следва да могат да избират подходящи национални политики за постигането на своите поети задължения в сектора на ЗПЗГС, включително възможността за компенсиране на емисиите от една категория земеползване с поглъщанията от друга категория земеползване. Те следва също така да могат да сумират нетните поглъщания в периода 2021 – 2030 г. Търговията между държавите членки следва да продължи като допълнителна възможност за подпомагане на съответствието. Съгласно практиката през втория период на задължения по Протокола от Киото държавите членки следва също така да имат възможност да използват своите преизпълнения по Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021 – 2030 г. за устойчив енергиен съюз и за изпълнение на поетите задължения по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата, с цел да осигурят съответствието си с поетите задължения по настоящия регламент, без с това да се застрашава общото ниво на амбиция по отношение на целите на Съюза за намаляване на парниковите газове. Държавите членки следва също така да могат да използват до 280 милиона тона от общия размер на нетните поглъщания, произтичащи от комбинирането на счетоводните категории обезлесена земя, залесена земя, управлявана обработваема земя, управлявани пасища и управлявани влажни зони, където е приложимо, и, при спазване на делегиран акт, приет в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № [2017/... ] относно задължителни годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г., управлявани горски земи, за да се гарантира тяхното съответствие с ангажиментите им по Регламент [(ЕС) [2017/... ] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. |
Изменение 27 Предложение за регламент Съображение 15 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(15) С цел да се осигурят ефикасни, прозрачни и ефективни по отношение разходите докладване и проверка на емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и на другата информация, необходима за оценката на спазването на задълженията, поети от държавите членки, чрез настоящия регламент следва в Регламент (ЕС) № 525/2013 да бъдат включени изисквания за докладване, а при проверките на съответствието съгласно настоящия регламент следва да се вземат под внимание тези доклади. Поради това Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде съответно изменен. Тези разпоредби могат да бъдат допълнително опростени, за да се вземат под внимание всички съответни промени във връзка с интегрираното управление на енергийния съюз, за които в работната програма на Комисията е предвидено внасяне на предложение преди края на 2016 г. |
(15) С цел да се осигурят ефикасни, прозрачни и ефективни по отношение разходите докладване и проверка на емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и на другата информация, необходима за оценката на спазването на задълженията, поети от държавите членки, чрез настоящия регламент следва в Регламент (ЕС) № 525/2013 да бъдат включени изисквания за докладване, а при проверките на съответствието съгласно настоящия регламент следва да се вземат под внимание тези доклади. Поради това Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде съответно изменен. Тези разпоредби могат да бъдат допълнително опростени, за да се вземат под внимание всички съответни промени във връзка с предложението за регламент относно управлението на енергийния съюз, предложено от Комисията на 30 ноември 2016 г. |
Изменение 28 Предложение за регламент Съображение 15 a (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(15a) РКООНИК задължава Съюза и неговите държави членки да съставят, редовно да актуализират, да публикуват и да докладват на Конференцията на страните национални инвентаризации на антропогенните емисии по източници и на поглъщанията по поглътители за всички парникови газове, като използват сравними методики, договорени от Конференцията на страните. Инвентаризациите на емисиите на парникови газове са от съществено значение, за да бъде възможно да се проследява свързаното с декарбонизацията измерение и да се оценява спазването на законодателството в областта на климата. Задълженията на държавите членки за установяване и управление на националните инвентаризации се съдържат в Предложението за регламент на Комисията относно управлението на енергийния съюз. |
Изменение 29 Предложение за регламент Съображение 17 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(17) С цел да се улесни събирането на данни и подобряването на методиката, земеползването следва да се инвентаризира и докладва, като се използва географско репериране на всяка земна площ, съответстващо на националните системи и системата на ЕС за събиране на данни. За събирането на данни по най-добър начин трябва да се използват съществуващите програми и проучвания на Съюза и държавите членки, включително LUCAS (Рамково изследване на земеползването/земното покритие) и Европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“. Управлението на данните, включително споделянето за повторно използване при докладване и за разпространение, следва да съответства на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност. |
(17) С цел да се улесни събирането на данни и подобряването на методиката, земеползването следва изрично да се инвентаризира и докладва, като се използва географско репериране на всяка земна площ, съответстващо на националните системи и системата на ЕС за събиране на данни. За събирането на данни по най-добър начин трябва да се използват съществуващите програми и проучвания на Съюза и държавите членки, включително LUCAS (Рамково изследване на земеползването/земното покритие), Европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“, и по-специално чрез спътника „Sentinel-2“, както и европейските системи за спътникова навигация „Галилео“ и EGNOS, които могат да се използват в подкрепа на контрола върху земеползването. Управлението на данните, включително споделянето за повторно използване при докладване и за разпространение, следва да съответства на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност. |
Изменение 30 Предложение за регламент Съображение 18 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(18) С цел да се осигури правилното отчитане на трансакции съгласно настоящия регламент, включително използването на възможности за гъвкавост и проследяване на съответствието, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с техническото адаптиране на определения, стойности, списъци на парникови газове и въглеродни депа, актуализацията на референтните нива, отчитането на трансакции и преразглеждането на методиката и изискванията за информация. При тези мерки се вземат под внимание разпоредбите на Регламент № 389/2013 на Комисията за създаване на регистър на Съюза. Необходимите разпоредби следва да се включат в единен правен инструмент, съчетаващ разпоредбите за отчитане от Директива 2003/87/ЕО, Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021—2030 г. за устойчив енергиен съюз и от настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, които да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, за да се осигури равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, а техните експерти получават систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. |
(18) С цел да се осигури правилното отчитане на трансакции съгласно настоящия регламент, включително използването на възможности за гъвкавост и проследяване на съответствието, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с техническото адаптиране на определения, стойности, списъци на парникови газове и въглеродни депа, отчитането на трансакции, преразглеждането на методиката въз основа на последните приети насоки на МКИК, в това число насоките от 2013 г. на МГИК за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове и насоките и изискванията за информация на РКООНИК. При тези мерки се вземат под внимание разпоредбите на Регламент № 389/2013 на Комисията за създаване на регистър на Съюза. Необходимите разпоредби следва да се включат в единен правен инструмент, съчетаващ разпоредбите за отчитане от Директива 2003/87/ЕО, Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент [ЕС] №.../... относно задължителни годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив енергиен съюз и настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, които да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, за да се осигури равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, а техните експерти получават систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. |
Изменение 31 Предложение за регламент Съображение 19 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(19) На настоящия регламент следва да бъде направен преглед през 2024 г. и на всеки 5 години след това, с цел да се оцени цялостното му функциониране. При този преглед могат също така да се вземат предвид резултатите от глобалния преглед на Парижкото споразумение. |
(19) В срок до шест месеца след диалога за улесняване в рамките на РКООНИК през 2018 г., Комисията следва да публикува съобщение за оценка на съгласуваността на законодателните актове на Съюза в областта на изменението на климата и енергетиката с целите на Парижкото споразумение. На настоящия регламент следва да бъде направен преглед през 2024 г. и на всеки 5 години след това, с цел да се оцени цялостното му функциониране. При този преглед могат също така да се вземат предвид резултатите от глобалния преглед на Парижкото споразумение. |
Изменение 32 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 а (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
Настоящият регламент не определя задължения за отчитане или докладване за частни субекти, в това число земеделски и горски стопани. |
Изменение 33 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 б (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
Настоящият регламент допринася за постигането от страна на Съюза на целите на Парижкото споразумение. |
Изменение 34 Предложение за регламент Член 2 – параграф 1 – буква д a (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
да) през 2026 г., управлявана влажна зона: земеползване, докладвано като влажна зона, запазваща се като влажна зона, и населено място, друга земя, преобразувана във влажна зона, и влажна зона, преобразувана в населено място и друга земя. |
Изменение 35 Предложение за регламент Член 2 – параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. Държава членка може да избере да включи управлявана влажна зона, която се определя като земеползване, докладвано като влажна зона, запазваща се като влажна зона, и населено място, друга земя, преобразувана във влажна зона, и влажна зона, преобразувана в населено място и друга земя, в обхвата на своето задължение по член 4. Когато държава членка избере да постъпи така, тя трябва да отчете емисиите и поглъщанията от управлявана влажна зона в съответствие с настоящия регламент. |
2. През периода от 2021 г. до 2025 г., всяка държава членка може да избере да включи управляваната влажна зона в обхвата на своето задължение по член 4. Когато държава членка избере да постъпи така, тя трябва да отчете емисиите и поглъщанията от управлявана влажна зона в съответствие с настоящия регламент. |
Изменение 36 Предложение за регламент Член 3 – параграф 1 – буква e a (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
еа) „референтно ниво за горите“ означава прогнозна стойност на средните годишни нетни емисии или поглъщания, дължащи се на управлявани горски земи на територията на държава членка за периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г.; |
Изменение 37 Предложение за регламент Член 4 – параграф 1 а (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
За периода след 2030 г. държавите членки полагат усилия за увеличаване на поглъщанията си, така че те надхвърлят техните емисии. Комисията предлага рамка за целите за периода след 2030 г., която включва такива увеличени поглъщания, в съответствие с дългосрочните цели на Съюза в областта на климата и с ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение. |
Изменение 38 Предложение за регламент Член 5 – параграф 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
1. Държавите членки изготвят и водят отчети, които точно отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на отчетните категории земя, посочени в член 2. Държавите членки следят за точността, пълнотата, последователността, сравнимостта и прозрачността на техните отчети и на другите данни, предоставяни по настоящия регламент. Държавите членки отбелязват емисиите с положителен знак (+), а поглъщанията с отрицателен знак (−). |
1. Държавите членки изготвят и водят отчети, които точно отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на отчетните категории земя, посочени в член 2, в съответствие с насоките за докладване за периода 2021 – 2030 г., приети от органите на РКООНИК или в рамките на Парижкото споразумение. Държавите членки следят за точността, пълнотата, последователността, сравнимостта и прозрачността на техните отчети и на другите данни, предоставяни по настоящия регламент. Държавите членки отбелязват емисиите с положителен знак (+), а поглъщанията с отрицателен знак (−). |
Изменение 39 Предложение за регламент Член 5 – параграф 4 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
4. Държавите членки включват в отчетите си за всяка отчетна категория земя всяка промяна на запасите от въглерод във въглеродните депа, изброени в приложение I, част Б. Държавите членки могат да изберат да не включват в своите отчети промените в запасите на въглерод за въглеродните депа, които не са източници, с изключение на надземната биомаса и продуктите от добита дървесина на управлявани горски земи. |
4. Държавите членки включват в отчетите си за всяка отчетна категория земя всяка промяна на запасите от въглерод във въглеродните депа, изброени в приложение I, част Б. Държавите членки могат да изберат да не включват в своите отчети промените в запасите на въглерод за въглеродните депа, които не са източници, с изключение на надземната биомаса, мъртвата дървесина (надземна и погребана мъртва дървесина) на управлявани горски земи и продуктите от добита дървесина на управлявани горски земи. |
Изменение 40 Предложение за регламент Член 6 – параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. Чрез дерогация от изискването да се прилага стойността по подразбиране, установена в член 5, параграф 3, държавите членки могат да прехвърлят обработваема земя, пасище, влажна зона, населено място и друга земя от категорията на такава земя, преобразувана в горска земя, в категорията на горска земя, запазваща се като горска земя, след 30 години, считано от датата на преобразуване. |
2. Чрез дерогация от изискването да се прилага стойността по подразбиране, установена в член 5, параграф 3, държавите членки могат да прехвърлят обработваема земя, пасище, влажна зона, населено място и друга земя от категорията на такава земя, преобразувана в горска земя, в категорията на горска земя, запазваща се като горска земя, след 30 години, считано от датата на преобразуване, ако това е надлежно обосновано въз основа на насоките на МГИК. |
Изменение 41 Предложение за регламент Член 6 – параграф 3 а (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
3a. Дейностите по залесяване, извършени в периода 2017 – 2030 г. във влажни зони (включително торфища), мрежата „Натура 2000“ и местообитанията, посочени в приложение I на Директива 92/43/ЕИО, по-специално естествени и полуестествени тревни формации и преовлажнени тресавища, калища и мочурища и други влажни зони (включително торфища), съгласно приложимите правила за отчитане „бруто-нето“ не се отразяват в националните отчети. Ако е приложимо, тези площи се отчитат само за поглъщания (или емисии) в категорията „залесени земи“ след прехвърлянето ѝ към категорията „управлявана горска земя“ в съответствие с член 5, параграф 3. |
Обосновка | |
Залесяването на пасищата и влажните зони може по-скоро да засили разлагането на органичните вещества в почвата, вместо в нея да се улавя повече въглерод. Спорните доводи, че залесяването винаги е щадящо климата, биха могли да застрашат допълнително ценни екосистеми. | |
Изменение 42 Предложение за регламент Член 7 – параграф 3 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
3. Когато държава членка избере да включи управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2, тя уведомява за този избор Комисията до 31 декември 2020 г. за периода 2021—2025 г. и до 31 декември 2025 г. за периода 2026—2030 г. |
3. Когато държава членка избере да включи управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2 през периода от 2021 г. до 2025 г., тя уведомява за този избор Комисията до 31 декември 2020 г. |
Изменение 43 Предложение за регламент Член 7 – параграф 4 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
4. Държавите членки, които са избрали да включат управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2, отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и/или 2026 – 2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005 – 2007 г. |
4. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2026 – 2030 г., минус стойността, получена чрез умножение по пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005 – 2007 г. |
Изменение 44 Предложение за регламент Член 7 – параграф 4 – алинея 1 а (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
Държавите членки, които са избрали да включат управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2 по време на периода 2021 – 2025 г., отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени като емисии и поглъщания в периода 2021 – 2025 г. минус стойността, получена чрез умножение по пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005 – 2007 г. |
Изменение 45 Предложение за регламент Член 7 – параграф 4 а (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
4a. През периода 2021 – 2025 г. държавите членки, които не са избрали да включат управляваните влажни зони в обхвата на своите ангажименти в съответствие с член 2, все пак се отчитат пред Комисията относно емисиите и поглъщанията от управляваните влажни зони. |
Изменение 46 Предложение за регламент Член 8 – параграф 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
1. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани горски земи, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г., минус стойността, получена чрез умножение по пет на тяхното референтно ниво за горите. Референтното ниво за горите е прогнозна стойност на средните годишни нетни емисии или поглъщания, дължащи се на управлявани горски земи на територията на държава членка за периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г. |
1. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани горски земи, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г., минус стойността, получена чрез умножение по пет на тяхното референтно ниво за горите. |
Изменение 47 Предложение за регламент Член 8 – параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. Когато резултатът от изчислението, посочено в параграф 1, е отрицателен по отношение на референтното ниво за горите, държавата членка включва в отчетите си за управлявани горски земи общи нетни поглъщания в размер на не повече от равностойността на 3,5 процента от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение III, умножено с пет. |
2. Когато резултатът от изчислението, посочено в параграф 1, е отрицателен по отношение на референтното ниво за горите, държавата членка включва в отчетите си за управлявани горски земи общи нетни поглъщания в размер на не повече от равностойността на 3,5 процента от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение III, умножено по пет. Държавите членки могат да добавят към тази стойност от 3,5% размера на общите нетни поглъщания от отчетите си за управлявани горски земи от дървени плоскости, нарязан дървен материал и изсъхнала дървесина при условията, посочени във втора, трета и четвърта алинея. |
Изменение 48 Предложение за регламент Член 8 – параграф 2 – алинея 1 а (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
Нетните поглъщания от дървени плоскости (посочени в член 9, буква б) и нарязана дървесина (посочена в буква в) от този член) може да бъдат отчитани отделно извън и в допълнение към нетните поглъщания за управлявани горски земи до ниво от 3% от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение ІІІ, умножено по пет. |
Изменение 49 Предложение за регламент Член 8 – параграф 2 – алинея 1 б (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
Нетните поглъщания от категорията въглеродно депо мъртва дървесина може да бъдат отчитани отделно извън и в допълнение към нетните поглъщания за управлявани горски земи до ниво от 3% от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение ІІІ, умножено по пет. |
Изменение 50 Предложение за регламент Член 8 – параграф 2 – алинея 1 в (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
Общата сума на нетните поглъщания от 3,5% от първа алинея, заедно с отчетените нетни поглъщания за управлявани горски земи от дървени плоскости, нарязана и изсъхнала дървесина не надхвърля 7% от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение ІІІ, умножено по пет. |
Изменение 51 Предложение за регламент Член 8 – параграф 3 – алинея 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
Националният отчетен план за горите съдържа всички елементи, изброени в приложение IV, раздел Б, и включва предложение за ново референтно ниво за горите въз основа на запазване на текущите практика и интензитет на управление на горите, както са документирани в периода 1990—2009 г. по видове гори и възрастови класове в националните гори, изразено в тонове CO2-еквивалент годишно. |
Националният отчетен план за горите съдържа всички елементи, изброени в приложение IV, раздел Б, и включва ново референтно ниво за горите въз основа на запазване на текущите практика и интензитет на управление на горите, както са документирани в периода 2000 – 2012 г. по видове гори и възрастови класове в националните гори, изразено в тонове CO2-еквивалент годишно. Комисията може да допуска дерогация от базовия период 2000 – 2012 г., ако бъде подадено мотивирано искане от държава членка, в което се обосновава, че тази дерогация е абсолютно необходима по причини, свързани с наличието на данни, като например моментът на извършване на инвентаризациите на горите. |
Изменение 52 Предложение за регламент Член 8 – параграф 3 – алинея 2 а (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
Чрез дерогация от алинея 2, за Хърватия референтното ниво за горите може да бъде изчислено, така че да се отчете окупацията на част от територията й от 1991 г. до 1998 г., както и последиците от войната и нейното отражение върху практиките за управление на горите на нейна територия, без това да включва въздействието на политиките върху развитието на горския поглътител. |
Изменение 53 Предложение за регламент Член 8 – параграф 3 – алинея 3 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
Националният отчетен план за горското стопанство се публикува и се подлага на обществена консултация. |
Националният отчетен план за горското стопанство се публикува, включително в интернет, и се подлага на обществена консултация. |
Изменение 54 Предложение за регламент Член 8 – параграф 4 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
4. Държавите членки доказват съгласуваност между методите и данните, използвани за определянето на референтното ниво за горите в националния отчетен план за горското стопанство, и тези, използвани при докладването за управляваните горски земи. Най-късно в края на периода 2021—2025 г. или 2026—2030 г. държавите членки представят на Комисията техническа корекция на референтното си ниво, ако такава е необходима за осигуряването на съгласуваност. |
4. Държавите членки доказват съгласуваност между методите и данните, използвани за определянето на референтното ниво за горите в националния отчетен план за горското стопанство, и тези, използвани при докладването за управляваните горски земи. Използваните данни следва да бъдат взети от последните проверени отчети за земеползването и състоянието на горите. Най-късно в края на периода 2021 – 2025 г. или 2026 – 2030 г. държавите членки представят на Комисията техническа корекция на референтното си ниво, ако такава е необходима за осигуряването на съгласуваност, както и за докладването на положителни входящи данни, получени вследствие на политика на устойчиво управление на горите, прилагана към момента на определяне на корекцията. |
Изменение 55 Предложение за регламент Член 8 – параграф 5 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
5. Комисията прави преглед на националните отчетни планове за горското стопанство и техническите корекции и прави оценка на степента, в която предложените нови или поправени референтни нива за горите са били определени в съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1. В степента, в която това е необходимо, за да се осигури съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1, Комисията може да преизчисли предложените нови или поправени референтни нива за горите. |
5. Експертен екип, създаден в съответствие с Решение на Комисията (C(2016)3301, включващ представители на Комисията и държавите членки, прави преглед на националните отчетни планове за горското стопанство и техническите корекции и прави оценка на степента, в която новите или поправените референтни нива за горите са били определени в съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1. Комисията може само да преизчисли новите или поправените референтни нива за горите, ако принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, както и в член 5, параграф 1, не са спазени. Комисията изготвя обобщаващ доклад и го прави публично достояние. |
Изменение 56 Предложение за регламент Член 8 – параграф 5 – алинея 1 а (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
Държавите членки предоставят на Комисията всички необходими данни и информация за извършването на прегледа и оценката, посочени в първа алинея. |
Изменение 57 Предложение за регламент Член 8 – параграф 6 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
6. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да изменя приложение II с оглед на прегледа, извършен съгласно параграф 5, за да актуализира референтните нива на държавите членки за горите въз основа на представените национални отчетни планове или технически корекции, както и на всички преизчисления, извършени в контекста на прегледа. До влизането в сила на делегирания акт, в периодите 2021—2025 г. и/или 2026—2030 г. продължават да се прилагат референтните нива на държавите членки за горите, както са посочени в приложение II. |
6. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да изменя приложение II с оглед на прегледа и оценката, извършени от експертния екип съгласно параграф 5 от настоящия член, за да актуализира референтните нива на държавите членки за горите въз основа на представените национални отчетни планове или технически корекции, както и на всички преизчисления, извършени в контекста на прегледа. |
|
|
До влизането в сила на делегираните актове, в периодите 2021 – 2025 г. и/или 2026 – 2030 г. продължават да се прилагат референтните нива на държавите членки за горите, както са посочени в приложение II. |
Изменение 58 Предложение за регламент Член 9 – параграф 1 а (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14 с оглед изменение на настоящия регламент чрез актуализиране на категориите продукти от добита дървесина с допълнителни продукти, които имат ефект на улавяне на въглероден диоксид, въз основа на насоките на МГИК, и осигуряване на екологосъобразност, и посредством актуализиране на приетите по подразбиране периоди на полуотделяне на въглерода, посочени в приложение V, за целите на адаптирането им към техническия напредък. |
Изменение 59 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
1. В края на периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. държавите членки могат да изключат от своите отчети за залесени земи и управлявани горски земи емисиите на парникови газове, дължащи се на естествени смущения, които надхвърлят средните емисии, причинени от естествени смущения за периода 2001—2020 г., с изключение на големите статистически отклонения („фоново ниво“), изчислени в съответствие с разпоредбите на настоящия член и приложение VI. |
1. В края на периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г. държавите членки може да изключат от своите отчети за управлявани горски земи емисиите на парникови газове, дължащи се на естествени смущения, които надхвърлят средните емисии, причинени от естествени смущения за периода 2001 – 2020 г., с изключение на големите статистически отклонения („фоново ниво“), изчислени в съответствие с разпоредбите на настоящия член и приложение VI. |
Изменение 60 Предложение за регламент Член 11 – параграф 5 а (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
5a. Оценка на въздействието на механизма за гъвкавост, определен в настоящия член, се включва в доклада, посочен в член 15. |
Изменение 61 Предложение за регламент Член 12 а (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
Член 12а |
|
|
Комисията докладва през 2027 и 2032 г. относно кумулативния баланс на емисии и поглъщания от управлявани горски земи в Съюза, изчислен спрямо средните стойности на емисии и натрупвания за периода 1990 – 2009 г. Ако кумулативният баланс е отрицателен, Комисията отправя предложения за компенсиране или премахване на съответното количество от квотите емисии на тази държава членка по Регламент .../... на Европейския парламент и на Съвета 1a. |
|
|
__________________ |
|
|
1a Регламeнт .../... на Европейския парламент и на Съвета от ... относно задължителни годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив енергиен съюз и в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата (ОВ L..., ..., стр. ...). |
Изменение 62 Предложение за регламент Член 14 – параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 3, 5, 8, 10 и 13 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила]. |
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 3, 5, 8, 9, 10 и 13 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила]. |
Изменение 63 Предложение за регламент Член 15 – параграф -1 (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
В срок до шест месеца след диалога за улесняване в рамките на РКООНИК през 2018 г., Комисията публикува съобщение за оценка на съгласуваността на законодателните актове на Съюза в областта на изменението на климата и енергетиката с целите на Парижкото споразумение. |
|
|
|
Изменение 64 Предложение за регламент Член 15 – параграф 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета до 28 февруари 2024 г. и на всеки пет години след това относно действието на настоящия регламент, неговия принос за общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., както и за приноса му за целите на Парижкото споразумение, и ако е целесъобразно, може да прави предложения. |
Комисията докладва на Европейския парламент и Съвета до 28 февруари 2024 г. и след това на всеки пет години за действието на настоящия регламент, приноса му за общата цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и приноса му за изпълнение на целите от Парижкото споразумение. По целесъобразност докладът е придружен от законодателни предложения. |
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Контекст
През декември 2015 г. в Париж беше постигнато историческо правно обвързващо споразумение в областта на климата. Това споразумение се прилага за 195 държави по света, има за цел да ограничи глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий и полага усилия за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 градуса над равнищата от прединдустриалния период.
Значението на борбата срещу изменението на климата на международно равнище беше допълнително показано с извеждането на преден план на действията по изменението на климата в 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) в Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г., която официално е в сила от 1 януари 2016 г. година. Тези нови цели ще се прилагат универсално за всички и имат за цел борба с бедността и неравенството и предприемане на действия относно изменението на климата през следващите петнадесет години.
С оглед на тези международни ангажименти през октомври 2014 г. Европейският съвет взе решение относно целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г., които включват по-специално намаляване с най-малко 40% на емисиите на парникови газове в сравнение с равнищата от 1990 г. Тази цел служи също така за осъществяването на международния ангажимент на ЕС в рамките на Споразумението от Париж относно изменението на климата. Тя трябва да се постигне чрез намаляване на емисиите на парникови газове в секторите, обхванати от СТЕ, с 43% под равнищата от 2005 г., а на емисиите в секторите извън СТЕ – с 30% под равнищата от 2005 г.
ЗПЗГС
Земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) е категория в рамката на РКООНИК за отчитане на емисиите на парникови газове. Включва въглеродни депа от жива биомаса (над и под земната повърхност), мъртва органична материя (мъртва дървесина и шума) и органичен въглерод в почвата. Емисиите са в резултат на промените в земеползването (като преобразуването на постоянни пасища в обработваема земя) и на обезлесяването. При поглъщанията преобладава CO2, погълнат от съществуващи и нови гори. През 2012 г. секторът на ЗПЗГС представлява нетно поглъщане на около 303 милиона тона CO2 е в целия ЕС[1] , еквивалент на около 9% от емисиите на парникови газове от другите сектори.
Настоящо състояние
Емисиите и поглъщанията на парникови газове от ЗПЗГС понастоящем са обхванати от международни задължения единствено по Протокола от Киото — до 2020 г. включително.
Предложеният регламент ще създаде правна рамка за емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора на ЗПЗГС, считано от 2021 г. нататък, като го включи в рамката на политиката на ЕС в областта на климата. ЗПЗГС ще се запази като отделен стълб, но с определени връзки към системата за разпределяне на усилията (т. нар. клауза за гъвкавост). Действията на собствениците на гори и на земеделските стопани, за да следят за съхраняването на въглерода в горите и почвите, ще допринесат по този начин за постигане на поетите от ЕС ангажименти във връзка с изменението на климата.
Предизвикателството пред европейското селско и горско стопанство
За докладчика връзката на селското и горското стопанство с изменението на климата има много измерения. Понастоящем горите покриват повече от 42% от сухоземната площ на ЕС и имат огромен потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата чрез поглъщането и съхранението на CO2. От друга страна, секторът на горското стопанство трябва да отговори на нарастващото търсене на дървесина, която често се използва като суровини за биоикономиката. Селското стопанство е изправено пред нарастващото търсене на храни и фуражи и ограничен потенциал за смекчаване на последиците. И двата сектора са изложени в голяма степен на изменението на климата, тъй като зависят пряко от климатичните условия, като например средни температури, валежи, екстремни климатични явления, и понасят промените в положението във връзка с вредителите и болестите. Споразумението от Париж признава по-специално „основния приоритет за гарантирането на продоволствената сигурност и премахването на глада, както и особената уязвимост на системите за производство на храни към неблагоприятното въздействие от изменението на климата“и има за цел „насърчаване на развитие при ниски емисии на парникови газове по начин, който не застрашава производството на храни“. Необходимостта от осигуряване на съгласуваност между целите, свързани с продоволствената сигурност, и целите, свързани с изменението на климата, е залегнала и в заключенията на Европейския съвет от 23 – 24 октомври 2014 г.
Тази сложна връзка поражда предизвикателства, очаквания и възможности секторът на ЗПЗГС да играе ключова роля за изменението на климата. В своя доклад докладчикът има за цел да подчертае тези различни елементи.
Поглъщанията са в резултат на капацитета на растенията и почвите да абсорбират и задържат парниковите газове от атмосферата чрез процеса на фотосинтеза. Горите в ЕС, например, поглъщат равностойността на почти 10% от общите емисии на парникови газове в ЕС всяка година и представляват значителни въглеродни запаси. Освен това продуктите от добита дървесина могат да оказват много положително въздействие по отношение на заместването, когато се употребяват като строителен материал (заменят енергоемки продукти и съхраняват въглерод) или като изгорена биомаса за производство на енергия (заменят изкопаемите горива, но причиняват емисии на парникови газове).
В ЕС има многобройни различни видове гори, които отразяват географското и климатичното му разнообразие (бореални гори, алпийски иглолистни гори и т.н.). Тяхното разпределение зависи по-конкретно от климата, почвата, надморската височина и топографията. Освен това за разлика от редица райони по света, в които обезлесяването продължава да бъде сериозен проблем, горските площи в ЕС продължават да нарастват; те са се увеличили с около 11 милиона хектара от 1990 г. насам, в резултат на усилията, полагани за залесяване, и на естественото разрастване, като устойчивото управление на горите оказва положително въздействие. От социално-икономическа гледна точка експлоатацията на горите генерира ресурси, по-конкретно дървен материал. Основната му употреба е за енергийни цели (42% от обемите), при 24% за дъскорезниците, 17% за хартиената промишленост и 12% за производството на дървесни плоскости. Около половината от потреблението на възобновяема енергия в ЕС е от дървесни източници.
Позиция на докладчика
Докладчикът признава огромния потенциал на сектора по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата. Това обаче може да бъде постигнато само със стабилно и надеждно отчитане на равнището на ЕС за периода 2021 – 2030 г. и при условие че целта за отсъствие на дебити и възможните кредити са постигнати по сравним и стриктен начин. Нашите дългосрочни цели в областта на климата зависят също така от нетните поглъщания от сектора на ЗПЗГС, но това не следва да води до намаляване на равнището на амбиции на другите сектори. Трябва също така да се прави разграничени между „зелените“ емисии на CO2 от сектора на ЗПЗГС и емисиите с произход от изгарянето на изкопаеми горива и от основно значение в това отношение е наличието на висока степен на съгласуваност между различните политики на ЕС. Наред с това принципът на субсидиарност не следва при никакви обстоятелства да бъде поставян под въпрос.
Гъвкавост
Предложената гъвкавост между Регламента за ЗПЗГС и Регламента за разпределяне на усилията е полезен инструмент за оценяване, възнаграждаване и стимулиране на горското и селското стопанство за предприети интелигентни действия по отношение на климата действия. Поради това докладчикът счита, че 280-те милиона тона нетни поглъщания, предложени от Комисията, не следва да се намаляват.
Залесяване
Като се има предвид голямото разнообразие на горите в целия ЕС по отношение на растеж и покритие, подходите за залесяване и управление на горите са изключително разнообразни. Следва да се стимулира устойчивото залесяване, но потенциалният му принос не следва да се надценява в контекста на значителните приноси от други категории на земеползване. Следователно докладчикът подкрепя стандартна продължителност от 20 години на периода на залесяване, с възможна дерогация до 30 години. Желаещите да ползват тази дерогация държави, обаче, трябва да обосноват своето искане, като следват, като минимум, международните процедури и насоки. Допълнително удължаване на този срок не следва да е възможно, тъй като това би довело до понижаване на равнището на амбиция на ЕС.
Референтно ниво за горите
За да може принципът на субсидиарност да се спазва изцяло, не следва да бъде възможно Комисията да взема решение сама относно установяването на референтни нива за горите. Докладчикът подкрепя подобряването на правилата от Киото и предлага тристепенен процес:
1. Държавите членки изчисляват ново референтно ниво за горите, като актуализират настоящите стойности в рамките на втория период на задължения по Протокола от Киото (приложение II). Критериите, които следва да се спазват, се установяват в приложение IV.
2. Създава се експертен екип в съответствие с разпоредбите на Решение на Комисията (C(2016)3301), който се състои от представители на Комисията и значителен брой национални експерти. Този експертен екип следва да бъде създаден при следване на настоящите правила по Протокола от Киото и да позволява процес на партньорска проверка сред държавите членки.
3. Комисията може само да преизчисли новите референтни нива за горите, ако критериите от приложение IV не са спазени.
Този процес следва да бъде финализиран, включително приемането на делегирани актове за актуализиране на настоящите референтни нива по Протокола от Киото, до края на 2020 г. и следователно преди началото на първия отчетен период по силата на настоящия регламент. След приемането на тези актове държавите членки ще имат възможността да интегрират своите кредити, генерирани от управлявани горски земи, в гъвкавостта от 280 милиона тона CO2е еквивалент, предоставена по силата на Регламента за разпределяне на усилията.
Освен това докладчикът предлага актуализиране на референтния период и неговата промяна от 1990 – 2009 г. на 2000 – 2012 г. Така по-добре ще се отчете фактът, че не всички държави членки са в състояние да предоставят надеждни данни за (инвентаризациите на) своите гори за 90-те години на двадесети век. Освен това чрез удължаване на периода до 2012 г. би могло също така да се включи последният приключил период на ангажименти по Протокола от Киото.
Таван за кредитите във връзка с управлението на горите
Докладчикът предлага промяна на тавана за кредитите във връзка с управлението на горите от 3,5% емисии на държавите членки на 7%. Тъй като предложението за ЗПЗГС на Комисията, изменено от докладчика, ще осигури стабилно и надеждно отчитане в категорията управлявани горски земи, дори повишен таван ще продължи да осигурява екологосъобразност, като същевременно предоставя по-голяма гъвкавост на държавите членки.
- [1] CO2-еквивалент (CO2e) – стойността на емисиите на парникови газове, която допринася за глобалното затопляне в рамките на 100-годишен период по същия начин като отделянето на един тон въглероден диоксид (CO2).
СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (3.5.2017)
на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата
(COM(2016)0479 – C8‑0330/2016 – 2016/0230(COD))
Докладчик по становище: Флорент Марсейеси
КРАТКА ОБОСНОВКА
От тази гледна точка на развитието е от решаващо значение този регламент да бъде възможно най-амбициозен. Целта от 1,5 градуса, посочена в предложението на Комисията, се основава на заключенията на Международната група по изменение на климата („МГИК“), които показват, че уязвимите за изменението на климата региони, като например малките островни развиващи се държави, крайбрежната част на Южна Азия и предразположените към суша райони в Африка са изправени пред опасни последици, ако температурата в световен мащаб се повиши над това равнище. Според заключенията на МГИК постигането на 1,5 градуса и защитата на най-бедните в света държави изискват генериране на „отрицателни емисии“ от земеползването, а не просто да бъдат използвани като компенсации.
Ако светът се нуждае от генериране на отрицателни емисии от горите, съображенията за справедливост в световен мащаб изискват ЕС да поеме водеща роля в това отношение. За да уважи правото на по-бедните държави да се развиват, ЕС следва да поеме възможно най-голяма отговорност за защитата на горите, което трябва да стане в световен мащаб, особено в контекста, че настоящият регламент ще бъде първият опит в света за определяне на това как емисиите и поглъщанията от земеползването се интегрират в глобалното въглеродно отчитане. Като такъв, той ще създаде важен прецедент за останалата част на света и почти със сигурност ще се използва като образец в международните преговори. Както е отбелязано в предложението на Комисията земеползването има „многобройни цели“, като например производството на храни, които трябва да бъдат преценени спрямо потенциала им като въглеродни поглътители. Това е дори от по-важно за развиващите се държави с многобройно селско население, което зависи от земята за своето оцеляване. Освен това регламентът следва да включва и международните стандарти за правата на владение на земя, за да се гарантира, че тази защита е заложена в международните правила за отчитане във връзка със земеползването. Тези стандарти ще бъдат още по-важни в държави, в които обичайните права не са ясно признати в позитивното право и в които коренното селско население е разселвано заради проекти за опазване. И накрая регламентът следва да насърчава по-скоро възстановяването на съществуващия ландшафт, а не залесяването на нови земни площи. Това свежда до минимум риска, че във връзка с дейностите, свързани с изменението на климата в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), ще се отнемат земи, които се използват за важни цели, като производството на храни, което отново е много по-важно в развиващите се държави.
Поради тези причини докладчикът предлага следните изменения в предложението на Комисията:
• Увеличаване на амбицията в областта на изменението на климата чрез следните мерки:
- повишаване на вътрешната цел на сектора на ЗПЗГС;
- въвеждането на по-строги правила за отчитане;
- стимулиране на възстановяването на влажните зони;
- предвиждане на преразглеждане на амбицията на регламента.
• Когато това е възможно, регламентът следва да стимулира дейности, с които по-скоро се увеличава функцията на въглероден поглътител на съществуващото земеползване (чрез агроекология или възстановяване на управляваната обработваема земя и управляваните пасища), а не се залесяват нови земни площи.
• Дейностите по прилагане на настоящия регламент следва да отговарят на международните стандарти за защита на правата, свързани със собствеността върху земята.
• Дейностите по прилагане на настоящия регламент следва също така да отговарят на собствените стандарти на ЕС за биологичното разнообразие, което има важни последствия за развитието, тъй като милиарди хора на планетата зависят от биологичното разнообразие на екосистемите за оцеляване.
ИЗМЕНЕНИЯ
Комисията по развитие приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да вземе предвид следните изменения:
Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 3 | |||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | ||||||||||||
|
(3) На 10 юни 2016 г. Комисията представи предложение за ратифицирането от страна на ЕС на Парижкото споразумение. Настоящото законодателно предложение е част от изпълнението на поетото задължение на Съюза за намаляване в цялата икономика на емисиите, както беше потвърдено в поетото задължение на Съюза и неговите държави членки за планирано национално определено намаление, внесено в секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“) на 6 март 2015 г. 10 |
(3) На 5 октомври 2016 г. Съюзът официално ратифицира Парижкото споразумение, което направи възможно влизането му в сила на 4 ноември 2016 г. Настоящото законодателно предложение е част от изпълнението на поетото задължение на Съюза за намаляване в цялата икономика на емисиите, както беше потвърдено в поетото задължение на Съюза и неговите държави членки за планирано национално определено намаление, внесено в секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“) на 6 март 2015 г. 10 Целите на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове съответстват и на ангажимента на Съюза и на неговите държави членки за постигане на международно договорени цели за устойчиво развитие до 2030 г., по-конкретно цел №13 относно спешни мерки по отношение на изменението на климата като глобално предизвикателство, което включва намаляване на емисиите и изграждане на устойчивост спрямо изменението на климата. | ||||||||||||
|
_________________ |
_________________ | ||||||||||||
|
10 http://www4.unfccc.int/submissions/indc/Submission%20Pages/submissions.aspx |
10 http://www4.unfccc.int/submissions/indc/Submission%20Pages/submissions.aspx | ||||||||||||
Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 3 а (ново) | |||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | ||||||||||||
|
|
(3a) Секторът на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) притежава огромен потенциал, за да допринесе за международните ангажименти на съюза в областта на климата. Управлението на земята следва да отговори на необходимостта от съгласуваност на политиките и от устойчиво развитие, най-вече що се отнася до неговото въздействие върху местните общности и продоволствената сигурност. В този контекст политиката на Съюза в сектора на ЗПЗГС следва да върви ръка за ръка със съгласуваността на политиките за развитие (СПР), по-специално по отношение на техните екологични и икономически измерения, за да се засилят взаимодействията и за да се гарантира, че вътрешните политики в областта на климата оказват положително въздействие върху трети държави. | ||||||||||||
Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 4 | |||||||||||||
| |||||||||||||
Обосновка | |||||||||||||
За да се задържи затоплянето под 1,5 градуса и за да остане затоплянето под 2 градуса – освен ако не бъдат постигнати радикални промени в траекторията на емисиите над обявените национално определени приноси – ще бъде необходимо да се намерят начини за отстраняване на въглеродния диоксид от атмосферата, наричани „отрицателни емисии“. Най-прекият път за постигането на това в ЕС е да се увеличат поглъщанията от ЗПЗГС. Следователно настоящият регламент е изключително важен стълб за изпълнение на ангажимента по Парижкото споразумение. | |||||||||||||
Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 4 а (ново) | |||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | ||||||||||||
|
|
(4a) За постигане на отрицателни емисии, както се изисква с оглед постигане на целите на Парижкото споразумение, поглъщанията на CO2 от атмосферата чрез ЗПЗГС следва да се разглеждат като отделен стълб в рамките на политиката на Съюза за климата. | ||||||||||||
Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 4 б (ново) | |||||||||||||
| |||||||||||||
Обосновка | |||||||||||||
Настоящият регламент е първият в света опит за определяне на правила за отчитане за сектора на земеползването и за включването им в национално определените приноси. Вероятно той ще бъде използван като отправна точка за правила за отчитане във връзка със земеползването и извън ЕС. Следователно е важно той да включва принципи, като например зачитане на правата на собственост върху земята и третиране на емисиите, свързани със земеползването, като отделен стълб, тъй като те вероятно ще бъдат още по-важни в държавите от световния Юг, в които засегнатите от бедност общности са още по-уязвими на разселване заради проекти за въглеродни поглътители. | |||||||||||||
Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 6 а (ново) | |||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | ||||||||||||
|
|
(6a) Съюзът следва да се превърне в световен лидер в насърчаването и изнасянето на научните изследвания и инвестициите в устойчиви, напреднали и новаторски практики, техники и идеи в сектора на ЗПЗГС, както и в разпространението на зелените технологии, за да се намалят емисиите на парникови газове, като същевременно се запази производството на храни, като по този начин Съюзът се превърне в пример за своите международни партньори, в това число и за развиващите се страни. В този контекст ефективното сътрудничество и партньорство с частния сектор, и по-специално с малките и средни предприятия, следва да бъде засилено. | ||||||||||||
Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 20 а (ново) | |||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | ||||||||||||
|
|
(20a) Настоящият регламент следва да се прилага в рамките на обхвата на Парижкото споразумение, по-конкретно като се следи за важността на това да се гарантира опазването на целостта на всички екосистеми и на защитата на поминъка и устойчивостта на общностите, живеещи в горските райони. | ||||||||||||
Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 20 б (ново) | |||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | ||||||||||||
|
|
(20б) Изменението на климата оказва силно въздействие върху развитието на общностите по целия свят. По силата на Парижкото споразумение Съюзът пое ангажимент, когато предприема действия в отговор на изменението на климата, да зачита, насърчава и има предвид своите задължения по отношение на правата на човека, правото на здравеопазване, правата на коренните населения, местните общности, мигрантите, децата, хората с увреждания и лицата в уязвимо положение. Освен това Съюзът ще спазва, насърчава и има предвид задълженията си по отношение на правото на развитие, както и равенството между половете, овластяването на жените и равнопоставеността между поколенията. | ||||||||||||
Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 20 в (ново) | |||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | ||||||||||||
|
|
(20в) Следва да се гарантира цялостен подход към обезлесяването в тропическите райони, като се вземат предвид всички фактори на обезлесяване, включени в декларация на Комисията в преговорите по РКООНИК, за да бъде спряна загубата на глобалното горско покритие най-късно до 2030 г. и да бъде намалено общото обезлесяване на тропическите гори до 2020 г. най-малко с 50 процента в сравнение с настоящите равнища. | ||||||||||||
Изменение 10 Предложение за регламент Съображение 20 г (ново) | |||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | ||||||||||||
|
|
(20г) Европейският съюз пое ангажименти по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие, които могат да бъдат постигнати единствено чрез добро управление на горите и ангажимент с цел спиране и променяне на посоката на обезлесяването и насърчаване на залесяването. | ||||||||||||
Изменение 11 Предложение за регламент Съображение 20 д (ново) | |||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | ||||||||||||
|
|
(20д) Настоящият регламент в съответствие с РКООНИК, следва да се придържа към напълно прозрачен подход на участието, направляван от държавите и отчитащ равенството на половете, като се вземат предвид уязвимите групи, общности и екосистеми. Освен това той следва да се основава и да се ръководи спрямо най-добрите налични научни данни и ако е целесъобразно, традиционни познания, знанията на местното население и местните системи на знания, за да бъде адаптацията включена в съответните социално-икономически и свързани с околната среда политики и действия. | ||||||||||||
Изменение 12 Предложение за регламент Съображение 20 e (ново) | |||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | ||||||||||||
|
|
(20е) Горското стопанство и горите следва да се управляват по отговорен начин и следва реално да допринесат за икономическото развитие на държавите, като на земеделските производители се предоставят жизнеспособни икономически възможности, при условие че не се стига до обезлесяване на чувствителни екосистеми, не се разработват плантации върху торфища, плантациите се управляват с използване на модерни агроекологични техники за минимизиране на неблагоприятните екологични и социални ефекти и че се зачитат правата върху земята, правата на коренните общности, както и правата на човека и правата на работниците; | ||||||||||||
Изменение 13 Предложение за регламент Член 1 – алинея 1а (нова) | |||||||||||||
| |||||||||||||
Обосновка | |||||||||||||
Регламентът в областта на ЗПЗГС е един от стълбовете, които изпълняват ангажиментите на Съюза по Парижкото споразумение. Съюзът пое ангажимент за ограничаване на повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2 градуса и за продължаване на усилията то да остане под 1,5 градуса. Изпълнението на ангажиментите по Парижкото споразумение е от изключително значение за избягването на опасните последици в райони, които са особено уязвими към изменението на климата, включително малки островни развиващи се държави, крайбрежни райони в Южна Азия и предразположените към суша райони в Африка. | |||||||||||||
Изменение 14 Предложение за регламент Член 2 – параграф 1 – буква д a (нова) | |||||||||||||
| |||||||||||||
Обосновка | |||||||||||||
Торфищата и влажните зони представляват местообитания с висока консервационна стойност, в които се намират едни от най-важните въглеродни депа в ЕС и в света. Когато бъдат деградирани обаче, те генерират огромни количества парникови газове. За да се гарантира, че регламентът предвижда подходящите стимули за запазване и възстановяване на такива въглеродни депа, отчитането за торфищата и влажните зони трябва да стане задължително. | |||||||||||||
Изменение 15 Предложение за регламент Член 3 – параграф 2 | |||||||||||||
| |||||||||||||
Обосновка | |||||||||||||
Следва да се вземат под внимание всички последни методологии на МГИК за отчитане във връзка със земеползването. | |||||||||||||
Изменение 16 Предложение за регламент Член 4 – параграф 1a (нов) | |||||||||||||
| |||||||||||||
Обосновка | |||||||||||||
За да се задържи затоплянето под 1,5 градуса, както и за да остане затоплянето значително под 2 градуса, според науката ще бъде необходимо да прилагаме начини за отстраняване на въглеродния диоксид от атмосферата – „отрицателни емисии“. За да се постигнат отрицателни емисии, не е достатъчно поглъщанията, свързани със ЗПЗГС, просто да са равни на емисиите. Те трябва да ги надвишават. | |||||||||||||
Изменение 17 Предложение за регламент Член 6 – параграф 1 | |||||||||||||
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение | ||||||||||||
|
1. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на залесени земи и обезлесени земи, като общи емисии и поглъщания за всяка от годините в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. |
1. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, свързани с обезлесяването и възстановяването на гори, дължащи се на залесени земи и обезлесени земи, като общи емисии и поглъщания за всяка от годините в периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г. | ||||||||||||
Изменение 18 Предложение за регламент Член 8 – параграф 3 – алинея 2 | |||||||||||||
| |||||||||||||
Обосновка | |||||||||||||
Използването на биомасата за целите на твърдата биомаса (дълготрайни продукти) е по-добра употреба на ресурса от гледна точка на климата, отколкото използването на биомасата непосредствено от горите за целите на енергетиката (незабавно окисление). Ако се запази интензитетът на добива, но съотношението на дървесината, използвана за енергия, се увеличи, това ще означава, че се освобождава повече СО2, който следва да се отчита спрямо референтното ниво. | |||||||||||||
ПРОЦЕДУРА НА ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
|
Заглавие |
Включване на емисиите на парникови газове и поглъщанията, дължащи се на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката за климата и енергетиката до 2030 г. и изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата |
||||
|
Позовавания |
COM(2016)0479 – C8-0330/2016 – 2016/0230(COD) |
||||
|
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
ENVI 12.9.2016 |
|
|
|
|
|
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание |
DEVE 12.9.2016 |
||||
|
Докладчик по становище: Дата на назначаване |
Florent Marcellesi 30.11.2016 |
||||
|
Разглеждане в комисия |
28.2.2017 |
|
|
|
|
|
Дата на приемане |
25.4.2017 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
20 0 2 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Nirj Deva, Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Heidi Hautala, György Hölvényi, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Vincent Peillon, Cristian Dan Preda, Elly Schlein, Eleftherios Synadinos, Eleni Theocharous, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská, Željana Zovko |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Paul Rübig, Judith Sargentini |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
Xabier Benito Ziluaga, Dariusz Rosati |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
|
20 |
+ |
|
|
ALDE |
Paavo Väyrynen |
|
|
GUE/NGL |
Xabier Benito Ziluaga |
|
|
NI |
Eleftherios Synadinos |
|
|
PPE |
György Hölvényi, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Cristian Dan Preda, Dariusz Rosati, Paul Rübig, Bogdan Brunon Wenta, Željana Zovko, Anna Záborská |
|
|
S&D |
Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Vincent Peillon, Elly Schlein |
|
|
VERTS/ALE |
Heidi Hautala, Judith Sargentini |
|
|
0 |
- |
|
|
|
|
|
|
2 |
0 |
|
|
ECR |
Nirj Deva, Eleni Theocharous |
|
Легенда:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (1.6.2017)
на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 година и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата
(COM(2016)0479 – C8‑0330/2016 – 2016/0230(COD))
Докладчик (по становище): Мариза Матиаш
КРАТКА ОБОСНОВКА
Парижкото споразумение беше прието през декември 2015 г. по време на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). Посоченото споразумение е основополагащ етап за укрепване на колективните действия и ускоряване на глобалната трансформация към нисковъглеродно и устойчиво на климатичните изменения общество и ще замести подхода, възприет със сключения през 1997 г. Протокол от Киото . Прилаганите политики са насочени към постигане до 2030 г. на обвързваща цел на ЕС за намаляване на вътрешните емисии на парникови газове с най-малко 40% спрямо равнищата от 1990 г. Споразумението включва дългосрочна цел и посочва, че приносът на използването на земята и горите за постигането на дългосрочните цели за смекчаване на последиците от изменението на климата ще бъде от решаващо значение.
Целта на настоящото предложение е да се определи как земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) ще бъдат включени в рамката на ЕС за политиката в областта на климата считано от 2021 г. До тази дата Протоколът от Киото (изтичащ в края на 2020 г.) поставя ограничения на ЕС и на всяка от неговите държави членки, тъй като те трябва да гарантират, че секторът на ЗПЗГС не води до допълнителни емисии. Поради това управлението на сектора на ЗПЗГС трябва да се доразвие в рамките на ЕС.
Докладчикът приветства предложението на Комисията. Тя счита, че то представлява амбициозно предложение, което подкрепя необходимостта от стабилен режим на отчитане, който цели да допринесе за целта за намаляване на емисиите на парникови газове с 40% до 2030 г.
Докладчикът изразява загриженост във връзка с правомощието, предоставено за неопределен срок на Комисията, да приема делегираните актове, посочени в членове 3, 5, 8, 10 и 13. Докладчикът би искал да препоръча този период да се съкрати до 5 години в синхрон с периода на докладване 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г.
Земеползването и горското стопанство заемат изключителна позиция с оглед на приноса си за ефективна политика в областта на климата. Това се дължи на факта, че секторът не само емитира парникови газове, но може и да премахва CO2 от атмосферата. Приносът и възможностите, предлагани от сектора на горското стопанство, са съществен елемент от въвеждането на кръговата икономика.
В настоящия доклад докладчикът разглежда ключови области в тази сфера в съответствие с компетентността на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (комисията ITRE), сред които:
а) увеличаване на финансирането за научноизследователска и развойна дейност в областта на управлението на горското стопанство, като се отчита географското разнообразие;
б) използване на космическите програми на ЕС като сателитната система за наблюдение на Земята „Коперник“, която предоставя ценна подкрепа за мониторинг на дейностите по ЗПЗГС;
в) продоволствена сигурност и биологично разнообразие;
г) международни споразумения и съответствие с правото на ЕС;
д) въздействие върху държавите членки и отчетните системи в ЕС;
е) гъвкавост;
ж) дървесни и недървесни продукти с дълъг жизнен цикъл;
з) референтни нива за горите.
ИЗМЕНЕНИЯ
Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да вземе предвид следните изменения:
Изменение 1 Предложение за регламент Позоваване 1 a (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
като взе предвид Протокол (№ 1) от Договора за функционирането на Европейския съюз относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, |
Изменение 2 Предложение за регламент Позоваване 1 б (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
като взе предвид Протокол (№ 2) от Договора за функционирането на Европейския съюз относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, |
Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 3 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(3) На 10 юни 2016 г. Комисията представи предложение за ратифицирането от страна на ЕС на Парижкото споразумение. Настоящото законодателно предложение е част от изпълнението на поетото задължение на Съюза за намаляване в цялата икономика на емисиите, както беше потвърдено в поетото задължение на Съюза и неговите държави членки за планирано национално определено намаление, внесено в секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“) на 6 март 2015 г.10 |
(3) Парижкото споразумение беше ратифицирано от Съвета на 5 октомври 2016 г., след като получи съгласието на Европейския парламент на 4 октомври 2016 г., и влезе в сила на 4 ноември 2016 г. Настоящото законодателно предложение е част от изпълнението на поетото задължение на Съюза за намаляване в цялата икономика на емисиите, както беше потвърдено в поетото задължение на Съюза и неговите държави членки за планирано национално определено намаление, внесено в секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“) на 6 март 2015 г.10 |
|
__________________ |
__________________ |
|
10 http://www4.unfccc.int/submissions/indc/Submission%20Pages/submissions.aspx |
10 http://www4.unfccc.int/submissions/indc/Submission%20Pages/submissions.aspx. |
Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 4 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(4) Парижкото споразумение, наред с другото, определя дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2°C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5°С над прединдустриалните равнища. За да се постигне тази цел, страните следва да подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси. Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., чието действие няма да продължи след 2020 г. Парижкото споразумение също така приканва за баланс между антропогенните емисии по източници и по поглъщания от поглътители на парникови газове през втората половина на този век, и приканва страните да предприемат действия за съхраняване и увеличаване, по целесъобразност, на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите. |
(4) Парижкото споразумение, наред с другото, определя дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2°C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5°С над прединдустриалните равнища, което според учените изисква светът да навлезе в период на намаляване на емисиите и на отрицателни емисии. За да се постигне тази цел, е необходимо страните да увеличат колективните си усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата и за ограничаване на глобалното затопляне. Съюзът трябва да продължи да дава водещ пример и да увеличи усилията си до нива, които съответстват на целта на Парижкото споразумение. Страните следва да подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси. Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., чието действие няма да продължи след 2020 г. Парижкото споразумение също така приканва за баланс между антропогенните емисии по източници и по поглъщания от поглътители на парникови газове през втората половина на този век, и приканва страните да предприемат действия за съхраняване и увеличаване, по целесъобразност, на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите. В споразумението се подчертава ролята на устойчивото управление на горите за постигане на целта за баланс между емисиите и поглъщанията и за по-добро приспособяване към изменението на климата. |
Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 4 а (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(4a) Настоящият регламент следва да допринесе за прехода към нисковъглеродна икономика и за постигане на целите, определени в Парижкото споразумение, като същевременно се обезпечи подходяща защита на биологичното разнообразие и на екосистемите на Съюза, включително чрез мерки за адаптиране. В този смисъл следва да се спазва съгласуваността между схемата на ЕС за търговия с емисии, Решението за разпределяне на усилията, стратегиите на ЕС за биологичното разнообразие и за горите, Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. |
Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 6 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(6) Секторът на ЗПЗГС може да допринесе за смекчаването на изменението на климата по няколко начина, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. За да бъдат ефективни мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерода, от решаващо значение е стабилността и приспособяемостта на въглеродните депа. |
(6) Секторът на ЗПЗГС може да допринесе за смекчаването на изменението на климата по няколко начина, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси и чрез осигуряване на дълготрайни биоматериали, които могат да играят ролята на временни въглеродни депа и заместители. За да бъдат ефективни мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерода, от решаващо значение е стабилността и приспособяемостта на въглеродните депа. В дългосрочен план се очаква чрез стратегия за устойчиво управление на горите, насочена към запазване или увеличаване на запасите от въглерод в горите, да се постигнат най-трайните положителни резултати по отношение на смекчаването на последиците, като същевременно се осигури устойчив годишен добив на материали от горите. |
Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 6 а (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(6a) Даването на приоритет на финансирането за изследователска дейност в областта на изменението на климата ще укрепи значението на ЗПЗГС във връзка със смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането. По-специално насърчаването на програмата на Съюза за научни изследвания и иновации за периода 2021 – 2028 г. в сектора на ЗПЗГС, наред с другото, ще допринесе за задълбочаването и разпространението на научните знания и на знанията, с които разполагат местните общности, относно резултатите, постигани от сектора, ускоряването на устойчивите иновации, насърчаването на прехода към ерата на цифровите технологии, модернизирането на обучението и образованието, повишаването на устойчивостта на сектора на ЗПЗГС и осъществяването на мониторинг на биологичното разнообразие и на човешката дейност. |
Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 7 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(7) Решение № 529/2013/ЕО на Европейския парламент и на Съвета11, като първа стъпка, определи правила за отчитане, приложими за емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора на ЗПЗГС, и по този начин допринесе за разработването на политика за включване на сектора на ЗПЗГС в поетото задължение от Съюза за намаляване на емисиите. Настоящият регламент следва да се основава на съществуващите правила за отчитане, като ги актуализира и подобри за периода 2021 – 2030 г. В него следва да бъдат определени задълженията на държавите членки при прилагането на тези правила за отчитане, както и задължението да гарантират, че като цяло секторът на ЗПЗГС няма да генерира нетни емисии. Регламентът следва да не определя задължения за отчитане или докладване по отношение на частни субекти. |
(7) Решение № 529/2013/ЕО на Европейския парламент и на Съвета11, като първа стъпка, определи правила за отчитане, приложими за емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора на ЗПЗГС, и по този начин допринесе за разработването на политика за включване на сектора на ЗПЗГС в поетото задължение от Съюза за намаляване на емисиите. Настоящият регламент следва да се основава на съществуващите правила за отчитане, като ги актуализира и подобри за периода 2021 – 2030 г. В него следва да бъдат определени при всички обстоятелства задълженията на държавите членки при прилагането на тези правила за отчитане, както и задължението да гарантират, че като цяло секторът на ЗПЗГС няма да генерира нетни емисии. Регламентът следва да не определя задължения за отчитане или докладване по отношение на частни субекти и държавите членки трябва да избягват да налагат подобни задължения по време на изпълнението на настоящия регламент. |
|
_________________ |
_________________ |
|
11 Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 80). |
11 Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 80). |
Обосновка | |
За първи път правилата относно ЗПЗГС се обвързват с правни задължения в рамката на ЕС за климата. Важно е частните субекти да получат увереност, че предложението няма да ги засегне в административен смисъл. Затова е важно също така държавите членки да направят всичко възможно, за да се избегне налагането на допълнителна тежест върху частните субекти. | |
Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 8 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(8) С цел да се определят точни отчети за емисиите и поглъщанията в съответствие с насоките на Международната група по изменение на климата („МГИК“) от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове („насоки на МГИК“) следва да се използват ежегодно докладваните стойности съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 за категориите земеползване и преобразуването между категориите земеползване, като по този начин се рационализират използваните подходи съгласно РКООНИК и Протокола от Киото. Земята, която се преобразува в друга категория земеползване, следва да се счита в преход към тази категория за периода по подразбиране в насоките на МГИК, равен на 20 години. |
(8) С цел да се определят точни отчети за емисиите и поглъщанията в съответствие с насоките на Международната група по изменение на климата („МГИК“) от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове („насоки на МГИК“) следва да се използват ежегодно докладваните стойности съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 за категориите земеползване и преобразуването между категориите земеползване, като по този начин се рационализират използваните подходи съгласно РКООНИК и Протокола от Киото. Земята, която се преобразува в друга категория земеползване, следва да се счита в преход към тази категория за периода по подразбиране в насоките на МГИК, равен на 20 години. Въпреки това, като се вземат предвид различните природни и свързани с околната среда обстоятелства в държавите членки, не на последно място поради различните географски и климатични условия, които оказват въздействие върху действителната продължителност на преходните периоди за промяна на въглеродните запаси, следва да се допускат дерогации от периода по подразбиране като обосновани съгласно насоките на МГИК. |
Изменение 10 Предложение за регламент Съображение 9 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(9) Емисиите и поглъщанията от горски земи зависят от редица природни фактори, структурата на възрастовите класове, както и от минали и настоящи практики на управление. Използването на базова година няма да е в състояние да отрази тези фактори и произтичащите от тях циклични въздействия върху емисиите и поглъщанията или варирането им през отделните години. Съответните правила за отчитане вместо това следва да предвиждат използването на референтни нива, така че да се изключи въздействието от природните дадености и специфичните за държавата характеристики. При липсата на международен преглед съгласно РКООНИК и Протокола от Киото, следва да се създаде процедура за преглед, за да се осигури прозрачност и да се подобри качеството на отчитането в тази категория. |
(9) Емисиите и поглъщанията от горски земи зависят от редица природни фактори, структурата на възрастовите класове, както и от минали и настоящи практики на управление, и тези разлики между държавите членки следва да се зачитат. Използването на базова година няма да е в състояние да отрази тези фактори и произтичащите от тях циклични въздействия върху емисиите и поглъщанията или варирането им през отделните години. Съответните правила за отчитане вместо това следва да предвиждат използването на референтни нива, така че да се изключи въздействието от природните дадености и специфичните за държавата характеристики. При липсата на международен преглед съгласно РКООНИК и Протокола от Киото, следва да се създаде процедура за преглед, за да се осигури прозрачност и да се подобри качеството на отчитането в тази категория. |
Изменение 11 Предложение за регламент Съображение 10 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(10) Когато Комисията реши да бъде подпомагана от експертен екип в съответствие с Решение на Комисията (C(2016)3301) при прегледа на националните планове за отчитане във връзка с горите, тя следва да се възползва от добрите практики и опита от експертните прегледи съгласно РКООНИК, включително по отношение на участието на национални експерти и препоръки, и да избере достатъчен брой експерти от държавите членки. |
(10) Ако и доколкото Комисията реши да бъде подпомагана от експертен екип в съответствие с Решение на Комисията (C(2016)3301) при прегледа на националните планове за отчитане във връзка с горите, тя следва да се възползва от добрите практики и опита от експертните прегледи съгласно РКООНИК, включително по отношение на участието на национални експерти и препоръки, и да избере достатъчен брой експерти от държавите членки. |
Изменение 12 Предложение за регламент Съображение 11 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(11) В международно приетите насоки на МГИК се посочва, че емисиите от изгарянето на биомаса могат да се отчитат като нулеви в енергийния сектор, при условие че тези емисии са отчитат в сектора на ЗПЗГС. В ЕС емисиите от изгарянето на биомаса се отчитат като нулеви по силата на член 38 от Регламент (ЕС) № 601/2012 и разпоредбите, включени в Регламент (ЕС) № 525/2013, поради което единственият начин да се осигури съответствие с насоките на МГИК е тези емисии прецизно да бъдат обхванати от настоящия регламент. |
(11) В международно приетите насоки на МГИК се посочва, че емисиите от изгарянето на биомаса могат да се отчитат като нулеви в енергийния сектор, при условие че тези емисии са отчитат в сектора на ЗПЗГС. В рамката на ЕС емисиите от изгарянето на биомаса се отчитат като нулеви по силата на член 38 от Регламент (ЕС) № 601/2012 и разпоредбите, включени в Регламент (ЕС) № 525/2013, поради което единственият начин да се осигури съответствие с насоките на МГИК е тези емисии прецизно да бъдат обхванати от настоящия регламент. Правилата за отчитане, установени в настоящия регламент, не следва да възпрепятстват използването на устойчива биомаса в енергийния сектор чрез генериране на емисии в сектора на ЗПЗГС. |
Изменение 13 Предложение за регламент Съображение 12 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(12) Увеличеното устойчиво използване на продукти от добита дървесина може значително да ограничи емисиите и да увеличи поглъщанията на парникови газове от атмосферата. Правилата за отчитане следва да гарантират, че държавите членки отразяват точно в отчетите промените, когато има такива, във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина с оглед да се стимулира повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл. Комисията следва да предостави насоки по методически въпроси, свързани с отчитането за продукти от добита дървесина. |
(12) Увеличеното устойчиво използване на продукти от добита дървесина може значително да ограничи емисиите и да увеличи поглъщанията на парникови газове от атмосферата. Правилата за отчитане следва да гарантират, че държавите членки отразяват точно в отчетите промените, когато има такива, във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина с оглед да се стимулира повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл. С цел по-нататъшно насърчаване и включване на положителния ефект от заместването Комисията следва да включи посредством делегиран акт повече продукти при изчисляването на продуктите от добита дървесина. Комисията следва да предостави насоки по методически въпроси, свързани с отчитането за продукти от добита дървесина. |
Изменение 14 Предложение за регламент Съображение 13 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(13) Естествените смущения, например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремни метеорологични събития и геоложки смущения, които са извън контрола на държавата членка и на практика не са повлияни от нея, могат да доведат до емисии от сектора на ЗПЗГС с временен характер или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Тъй като обръщане на ефекта може да се получи и в резултат на управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, поради това с настоящия регламент следва винаги да се осигурява точно отразяване на причинените от човека обратни ефекти в отчетите за ЗПЗГС. Освен това, с настоящия регламент следва да се даде ограничена възможност на държавите членки да изключват от своите отчети за ЗПЗГС емисиите, дължащи се на смущения извън техния контрол. При все това начинът, по който държавите членки прилагат тези разпоредби, следва да не води до необосновано занижено отчитане. |
(13) Естествените смущения, например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремни метеорологични събития и геоложки смущения, които са извън контрола на държавата членка и на практика не са повлияни от нея, могат да доведат до емисии от сектора на ЗПЗГС с временен характер или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Като се има предвид, че обръщане на ефекта може да се получи и в резултат на управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, с настоящия регламент следва винаги да се осигурява точно отразяване на причинените от човека обратни ефекти в отчетите за ЗПЗГС. Освен това, с настоящия регламент следва да се даде ограничена възможност на държавите членки да изключват от своите отчети за ЗПЗГС емисиите, дължащи се на смущения извън техния контрол. При все това начинът, по който държавите членки прилагат тези разпоредби, следва да не води до необосновано занижено отчитане, нито да обезсърчава прилагането от страна на държавите членки на превантивни мерки, например инвестиции, насочени към ограничаване на рисковете от естествени смущения. |
Изменение 15 Предложение за регламент Съображение 15 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(15) С цел да се осигурят ефикасни, прозрачни и ефективни по отношение разходите докладване и проверка на емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и на другата информация, необходима за оценката на спазването на задълженията, поети от държавите членки, чрез настоящия регламент следва в Регламент (ЕС) № 525/2013 да бъдат включени изисквания за докладване, а при проверките на съответствието съгласно настоящия регламент следва да се вземат под внимание тези доклади. Поради това Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде съответно изменен. Тези разпоредби могат да бъдат допълнително опростени, за да се вземат под внимание всички съответни промени във връзка с интегрираното управление на енергийния съюз, за които в работната програма на Комисията е предвидено внасяне на предложение преди края на 2016 г. |
(15) С цел да се осигурят и да се гарантират ефикасни, прозрачни и ефективни по отношение разходите докладване и проверка на емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и на другата информация, необходима за оценката на спазването на задълженията, поети от държавите членки, чрез настоящия регламент следва в Регламент (ЕС) № 525/2013 да бъдат включени изисквания за докладване, а при проверките на съответствието съгласно настоящия регламент следва да се вземат под внимание тези доклади. Поради това Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде съответно изменен. Тези разпоредби могат да бъдат допълнително опростени, за да се вземат под внимание всички съответни промени във връзка с интегрираното управление на енергийния съюз, за които в работната програма на Комисията е предвидено внасяне на предложение преди края на 2016 г. |
Изменение 16 Предложение за регламент Съображение 15 а (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(15a) РКООНИК задължава Съюза и неговите държави членки да съставят, редовно да актуализират, да публикуват и да докладват на Конференцията на страните национални инвентаризации на антропогенните емисии по източници и на поглъщанията по поглътители за всички парникови газове, като използват сравними методики, договорени от Конференцията на страните. Инвентаризациите на емисиите на парникови газове са от съществено значение, за да бъде възможно да се проследява свързаното с декарбонизацията измерение и да се оценява спазването на законодателството в областта на климата. Задълженията на държавите членки за създаване и управление на националните инвентаризации се съдържат в Регламента (относно енергийното управление, COM(2016)0759). |
Изменение 17 Предложение за регламент Съображение 16 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(16) Европейската агенция за околната среда следва да съдейства на Комисията, по целесъобразност и в съответствие с годишната си работна програма, чрез системата за годишно докладване на емисиите и поглъщанията на парникови газове, оценката на информация относно политики, мерки и национални прогнози, оценката на планираните допълнителни политики и мерки, и проверките на съответствието, извършвани от Комисията съгласно настоящия регламент. |
(16) Европейска агенция за околна среда (ЕАОС) трябва да съдейства на Комисията, по целесъобразност и в съответствие с годишната си работна програма, чрез системата за годишно докладване на емисиите и поглъщанията на парникови газове, оценката на информация относно политики, мерки и национални прогнози, оценката на планираните допълнителни политики и мерки, и проверките на съответствието, извършвани от Комисията съгласно настоящия регламент. |
Изменение 18 Предложение за регламент Съображение 17 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(17) С цел да се улесни събирането на данни и подобряването на методиката, земеползването следва да се инвентаризира и докладва, като се използва географско репериране на всяка земна площ, съответстващо на националните системи и системата на ЕС за събиране на данни. За събирането на данни по най-добър начин трябва да се използват съществуващите програми и проучвания на Съюза и държавите членки, включително LUCAS (Рамково изследване на земеползването/земното покритие) и Европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“. Управлението на данните, включително споделянето за повторно използване при докладване и за разпространение, следва да съответства на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност. |
(17) С цел да се улесни събирането на данни и подобряването на методиката, земеползването следва изрично да се инвентаризира и докладва, като се използва географско репериране на всяка земна площ, съответстващо на националните системи и системата на ЕС за събиране на данни. За събирането на данни по най-добър начин трябва да се използват съществуващите програми и проучвания на Съюза и държавите членки, включително LUCAS (Рамково изследване на земеползването/земното покритие), Европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“, и по-специално чрез спътника Sentinel-2, както и европейските системи за спътникова навигация „Галилео“ и EGNOS, които могат да се използват в подкрепа на контрола върху земеползването. Управлението на данните, включително споделянето за повторно използване при докладване и за разпространение, следва да съответства на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност. |
Изменение 19 Предложение за регламент Съображение 18 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(18) С цел да се осигури правилното отчитане на трансакции съгласно настоящия регламент, включително използването на възможности за гъвкавост и проследяване на съответствието, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с техническото адаптиране на определения, стойности, списъци на парникови газове и въглеродни депа, актуализацията на референтните нива, отчитането на трансакции и преразглеждането на методиката и изискванията за информация. При тези мерки се вземат под внимание разпоредбите на Регламент № 389/2013 на Комисията за създаване на регистър на Съюза. Необходимите разпоредби следва да се включат в единен правен инструмент, съчетаващ разпоредбите за отчитане от Директива 2003/87/ЕО, Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021 – 2030 г. за устойчив енергиен съюз и от настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, които да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, за да се осигури равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, а техните експерти получават систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. |
(18) С цел да се осигури правилното отчитане на трансакции съгласно настоящия регламент, включително използването на възможности за гъвкавост и проследяване на съответствието, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с техническото адаптиране на определения, стойности, списъци на парникови газове и въглеродни депа, актуализацията на референтните нива, отчитането на трансакции и преразглеждането на методиката и изискванията за информация. При тези мерки се вземат под внимание разпоредбите на Регламент № 389/2013 на Комисията за създаване на регистър на Съюза. Необходимите разпоредби следва да се включат в единен правен инструмент, съчетаващ разпоредбите за отчитане от Директива 2003/87/ЕО, Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021 – 2030 г. за устойчив енергиен съюз и от настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, които да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, за да се осигури равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, а техните експерти получават систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. |
Изменение 20 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 а (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
Крайната цел на настоящия регламент е да допринесе за изпълнението на глобалното задължение за задържане на температурите под 2°C над равнищата от прединдустриалния период и за продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C. |
Изменение 21 Предложение за регламент Член 2 – параграф 1 – буква д a (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
да) управлявани влажни зони: земеползване, докладвано като влажна зона, запазваща се като влажна зона, и населено място, друга земя, преобразувани във влажна зона, и влажна зона, преобразувана в населено място и друга земя; |
Изменение 22 Предложение за регламент Член 2 – параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. Държава членка може да избере да включи управлявана влажна зона, която се определя като земеползване, докладвано като влажна зона, запазваща се като влажна зона, и населено място, друга земя, преобразувана във влажна зона, и влажна зона, преобразувана в населено място и друга земя, в обхвата на своето задължение по член 4. Когато държава членка избере да постъпи така, тя трябва да отчете емисиите и поглъщанията от управлявана влажна зона в съответствие с настоящия регламент. |
2. Държавите членки, които нямат специфична отчетна категория за управляваните влажни зони към [дата на влизането в сила], могат да се възползват от преходен период от пет години, считано от [дата на влизането в сила], за да съберат надеждни и прозрачни данни относно управляваните влажни зони и да създадат система за докладване в съответствие с настоящия регламент. Целесъобразността на данните и на системата за докладване се оценява като част от проверката за съответствие, посочена в член 12. |
Изменение 23 Предложение за регламент Член 2 – параграф 2 а (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
2a. При отчитане на залесени земи, обезлесени земи и управлявани горски земи държавите членки включват отчетна категория, свързана с продуктите от добита дървесина, в съответствие с член 9. |
Изменение 24 Предложение за регламент Член 3 – параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14 с цел адаптиране на определенията в параграф 1, с оглед на научното развитие или техническия прогрес и с цел да осигури съгласуваност между тези определения и евентуални промени на съответните определения в насоките на МГИК от 2006 г. за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове (наричани по-долу „насоки на МГИК“). |
2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14 с цел адаптиране на определенията в параграф 1, с оглед на научното развитие или техническия прогрес и с цел да осигури съгласуваност между тези определения и евентуални промени на съответните определения в насоките на МГИК от 2006 г. за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове и всички относими допълващи насоки на МГИК (наричани по-долу „насоки на МГИК“). |
Изменение 25 Предложение за регламент Член 4 – параграф 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
За периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г., като се вземат предвид възможностите за гъвкавост, предвидени в член 11, всяка държава членка гарантира, че емисиите не надхвърлят поглъщанията, изчислено като сбора на общите емисии и поглъщания на тяхна територия общо във всички отчетни категории земя, посочени в член 2, като отчитането се извършва в съответствие с настоящия регламент. |
За периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г. държавите членки гарантират, като минимален стандарт, че емисиите не надхвърлят поглъщанията, изчислени като сбора на общите емисии и поглъщания на тяхна територия общо във всички отчетни категории земя, посочени в член 2, като отчитането се извършва в съответствие с настоящия регламент. |
Изменение 26 Предложение за регламент Член 4 – параграф 1 а (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
С цел изпълнение на дългосрочните задължения по Парижкото споразумение държавите членки предават на Комисията план за действие, който е съобразен с процедурата, определена в Регламента [относно енергийното управление, COM(2016)0759], и в който се определят дългосрочни цели за увеличаване на поглъщанията, въглеродните запаси и устойчиви практики на управление на горите. |
Изменение 27 Предложение за регламент Член 5 – параграф 1 а (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
1a. При изготвянето на своите национални отчети държавите членки гарантират, че дейностите във връзка със земеползването са съобразени със стратегиите на Съюза относно биологичното разнообразие и горите. |
Изменение 28 Предложение за регламент Член 6 – параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. Чрез дерогация от изискването да се прилага стойността по подразбиране, установена в член 5, параграф 3, държавите членки могат да прехвърлят обработваема земя, пасище, влажна зона, населено място и друга земя от категорията на такава земя, преобразувана в горска земя, в категорията на горска земя, запазваща се като горска земя, след 30 години, считано от датата на преобразуване. |
2. Чрез дерогация от изискването да се прилага стойността по подразбиране, установена в член 5, параграф 3, държавите членки могат да прехвърлят обработваема земя, пасище, влажна зона, населено място и друга земя от категорията на такава земя, преобразувана в горска земя, в категорията на горска земя, запазваща се като горска земя, след 30 години, считано от датата на преобразуване. Всяко решение за предоставяне на подобна дерогация се основава на насоките на МГИК и се одобрява от експертния екип, създаден по реда на член 8, параграф 5. |
Изменение 29 Предложение за регламент Член 7 – параграф 4 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
4. Държавите членки, които са избрали да включат управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2, отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021 – 2025 г. и/или 2026 – 2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005 – 2007 г. |
4. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021 – 2025 г. и/или 2026 – 2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005 – 2007 г. |
Изменение 30 Предложение за регламент Член 8 – параграф 3 – алинея 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
Държавите членки определят новото референтно ниво за горите въз основа на критериите, определени в приложение IV, раздел A. До 31 декември 2018 г. за периода 2021 – 2025 г. и до 30 юни 2023 г. за периода 2026 – 2030 г. държавите членки представят на Комисията национален отчетен план за горите, включващ новото референтно ниво за горите. |
Държавите членки определят новото референтно ниво за горите въз основа на критериите, определени в приложение IV, раздел A. До 31 декември 2018 г. за периода 2021 – 2025 г. и до 30 юни 2023 г. за периода 2026 – 2030 г. държавите членки представят на Комисията национален отчетен план за горите, включващ новото референтно ниво за горите. По искане на държавите членки Комисията предоставя насоки и техническа помощ. |
Изменение 31 Предложение за регламент Член 8 – параграф 3 – алинея 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
Националният отчетен план за горите съдържа всички елементи, изброени в приложение IV, раздел Б, и включва предложение за ново референтно ниво за горите въз основа на запазване на текущите практика и интензитет на управление на горите, както са документирани в периода 1990 – 2009 г. по видове гори и възрастови класове в националните гори, изразено в тонове CO2-еквивалент годишно. |
Националният отчетен план за горите съдържа всички елементи, изброени в приложение IV, раздел Б, и включва предложение за ново референтно ниво за горите въз основа на текущите практики на управление на горите, както са документирани до 2017 г. за периода 2021 – 2025 г. и до 2022 г. за периода 2026 – 2030 г. по видове гори и възрастови класове в националните гори, изразено в тонове CO2-еквивалент годишно. |
Изменение 32 Предложение за регламент Член 8 – параграф 3 – алинея 3 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
Националният отчетен план за горското стопанство се публикува и се подлага на обществена консултация. |
Националният отчетен план за горското стопанство се публикува, включително в интернет, и се подлага на обществена консултация. |
Изменение 33 Предложение за регламент Член 8 – параграф 4 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
4. Държавите членки доказват съгласуваност между методите и данните, използвани за определянето на референтното ниво за горите в националния отчетен план за горското стопанство, и тези, използвани при докладването за управляваните горски земи. Най-късно в края на периода 2021 – 2025 г. или 2026 – 2030 г. държавите членки представят на Комисията техническа корекция на референтното си ниво, ако такава е необходима за осигуряването на съгласуваност. |
4. Държавите членки доказват съгласуваност между методите и данните, използвани за определянето на референтното ниво за горите в националния отчетен план за горското стопанство, и тези, използвани при докладването за управляваните горски земи. Използваните данни следва да бъдат взети от последните проверени отчети за земеползването и състоянието на горите. Най-късно в края на периода 2021 – 2025 г. или 2026 – 2030 г. държавите членки представят на Комисията техническа корекция на референтното си ниво, ако такава е необходима за осигуряването на съгласуваност, както и за докладването на положителни входящи данни, получени вследствие на политика на устойчиво управление на горите, прилагана към момента на определяне на корекцията. |
Изменение 34 Предложение за регламент Член 8 – параграф 5 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
5. Комисията прави преглед на националните отчетни планове за горското стопанство и техническите корекции и прави оценка на степента, в която предложените нови или поправени референтни нива за горите са били определени в съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1. В степента, в която това е необходимо, за да се осигури съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1, Комисията може да преизчисли предложените нови или поправени референтни нива за горите. |
5. Експертен екип от избрани експерти от Комисията и от държавите членки прави преглед на националните отчетни планове за горското стопанство и техническите корекции и прави оценка на степента, в която предложените нови или поправени референтни нива за горите са били определени в съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1. Държавите членки предоставят на експертния екип всички данни и информация, необходими за извършването на прегледа и оценката. В степента, в която това е необходимо, за да се осигури съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1, засегнатата държава членка преизчислява предложените нови или поправени референтни нива за горите. С цел повишаване на прозрачността Комисията съставя обобщен доклад с препоръки и го оповестява публично, включително като го публикува в интернет. |
Изменение 35 Предложение за регламент Член 8 – параграф 6 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
6. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да изменя приложение II с оглед на прегледа, извършен съгласно параграф 5, за да актуализира референтните нива на държавите членки за горите въз основа на представените национални отчетни планове или технически корекции, както и на всички преизчисления, извършени в контекста на прегледа. До влизането в сила на делегирания акт, в периодите 2021 – 2025 г. и/или 2026 – 2030 г. продължават да се прилагат референтните нива на държавите членки за горите, както са посочени в приложение II. |
6. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да изменя приложение II с оглед на прегледа, извършен съгласно параграф 5, за да актуализира референтните нива на държавите членки за горите въз основа на представените национални отчетни планове или технически корекции, както и на всички преизчисления, извършени в контекста на прегледа. Първият от тези делегирани актове, основан на документите, представени от държавите членки съгласно параграф 3, се приема не по-късно от 31 декември 2019 г. До влизането в сила на делегирания акт, в периодите 2021 – 2025 г. и/или 2026 – 2030 г. продължават да се прилагат референтните нива на държавите членки за горите, както са посочени в приложение II. |
Изменение 36 Предложение за регламент Член 9 – параграф 1 – уводна част | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
В отчетите съгласно член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1, свързани с продуктите от добита дървесина, държавите членки отразяват емисиите и поглъщанията, които се дължат на промени във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, попадащи в следните категории, като използват функцията на разлагане от първи порядък, методиките и приетите по подразбиране периоди на полуотделяне на въглерода, посочени в приложение V: |
Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, които се дължат на промените във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, попадащи в следните категории, като използват функцията на разлагане от първи порядък, методиките и приетите по подразбиране периоди на полуотделяне на въглерода, посочени в приложение V: |
Изменение 37 Предложение за регламент Член 9 – параграф 1 а (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
До 31 декември 2019 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 14 за актуализиране на категориите във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина чрез добавяне на допълнителни продукти, които имат положителен ефект на заместване, като отчита подадената от държавите членки информация относно специфичните за съответната държава подкатегории. Актуализацията се осъществява въз основа на насоките на МГИК и гарантира екологосъобразността на отчитането на ЗПЗГС в рамките на Съюза. |
Изменение 38 Предложение за регламент Член 11 – параграф 5 а (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
5 a. Оценка на въздействието на механизма за гъвкавост, определен в настоящия член, се включва в доклада, посочен в член 15. |
Изменение 39 Предложение за регламент Член 12 – параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. Комисията извършва обстоен преглед на докладите за съответствие за целите на оценката на съответствието с разпоредбите на член 4. |
2. Комисията извършва обстоен преглед на докладите за съответствие за целите на оценката на съответствието с разпоредбите на член 4 и предоставя обосновка на всяка разлика. |
Изменение 40 Предложение за регламент Член 13 – параграф 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
1. Комисията регистрира количествата емисии и поглъщания за всяка отчетна категория земя във всяка държава членка и осигурява правилното отчитане, в рамките на възможностите за гъвкавост по силата на член 11, в регистъра на ЕС, създаден по силата на член 10 от Регламент (ЕС) № 525/2013. Централният администратор извършва автоматизирана проверка на всяка трансакция съгласно настоящия регламент и при необходимост блокира трансакции, за да гарантира, че няма нередности. Тази информация трябва да е достъпна за обществеността. |
1. Комисията регистрира количествата емисии и поглъщания за всяка отчетна категория земя във всяка държава членка и осигурява правилното отчитане, в рамките на възможностите за гъвкавост по силата на член 11, в регистъра на ЕС, създаден по силата на член 10 от Регламент (ЕС) № 525/2013. Централният администратор извършва автоматична и изчерпателна проверка на всяка трансакция съгласно настоящия регламент и при необходимост блокира трансакции, за да гарантира, че няма нередности. На държавите членки се предоставя обратна информация и се предвижда право на отговор. Всяко искане от държава членка за корекция се внася в разумен срок. Комисията регистрира проследимостта на тези събития и прави тази информация достъпна за обществеността чрез интернет. |
Изменение 41 Предложение за регламент Член 14 – параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 3, 5, 8, 10 и 13 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила]. |
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 3, 5, 8, 9, 10 и 13 се предоставя на Комисията за срок от 5 години, считано от [датата на влизане в сила]. |
Изменение 42 Предложение за регламент Член 14 – параграф 4 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
4. Преди приемането на делегиран акт Комисията провежда консултации с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. |
4. Преди приемането на делегиран акт Комисията провежда консултации и работи за постигането на обща позиция с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. |
Изменение 43 Предложение за регламент Член 15 – параграф 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета до 28 февруари 2024 г. и на всеки пет години след това относно действието на настоящия регламент, неговия принос за общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., както и за приноса му за целите на Парижкото споразумение, и ако е целесъобразно, може да прави предложения. |
В срок от шест месеца от диалога за улесняване, който ще бъде проведен съгласно РКООНИК през 2018 г., през 2024 г. и на всеки пет години след това Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно действието на настоящия регламент, неговия принос за общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., както и за приноса му за дългосрочните цели на Парижкото споразумение, и ако е целесъобразно, може да прави предложения за актуализация на настоящия регламент и на неговата цел съобразно с промените, произтичащи от диалога за улесняване в рамките на РКООНИК и най-новите научни констатации. |
Изменение 44 Предложение за регламент Приложение IV – част А – параграф 1 – буква а а (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
аа) референтните нива да допринасят за запазването или увеличаването на запасите от въглерод в горите и същевременно да осигуряват устойчив годишен добив на дървесина, целулозни влакна или енергия от горите; |
Изменение 45 Предложение за регламент Приложение IV – част А – параграф 1 – буква в | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
в) референтните нива следва да осигуряват стабилно и надеждно отчитане, за да се гарантира надлежно вземане предвид на емисиите и поглъщанията, дължащи се на използването на биомаса; |
в) референтните нива следва да осигуряват стабилно и надеждно отчитане на управляваните горски земи, за да се гарантира надлежно вземане предвид на емисиите и поглъщанията, дължащи се на използването на биомаса; |
Изменение 46 Предложение за регламент Приложение IV – част А – параграф 1 – буква г | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
г) референтните нива да включват въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, като се дава сравнение между предполагано незабавно окисление и прилагането на функцията на разлагане от първи порядък и на стойности за периода на полуотделяне на въглерода; |
заличава се |
Изменение 47 Предложение за регламент Приложение IV – част А – параграф 1 – буква д | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
д) референтните нива следва да са съобразени с целта да се допринесе за опазването на биологичното разнообразие и за устойчивото използване на природните ресурси, както е посочено в стратегията на ЕС за горите, националните политики на държавите членки за горите и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие; |
д) референтните нива следва да са съобразени с целта да се допринесе за опазването на биологичното разнообразие и за устойчивото използване на природните ресурси, както е посочено в стратегията на ЕС за горите, националните програми и политики на държавите членки за горите, стратегията на Съюза за биологичното разнообразие и стратегията на Съюза за биоикономиката; |
Изменение 48 Предложение за регламент Приложение IV – част А – параграф 1 – буква ж а (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
жа) референтните нива да предоставят потвърждение, че в определянето им не влизат пряко допускания или оценки, основани на политиките на дадена държава членка или на Съюза, или допускания или оценки, основани на предполагаеми бъдещи промени на политиките на дадена държава членка или на Съюза. |
ПРОЦЕДУРА НА ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
|
Заглавие |
Включване на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 година и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата |
||||
|
Позовавания |
COM(2016)0479 – C8-0330/2016 – 2016/0230(COD) |
||||
|
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
ENVI 12.9.2016 |
|
|
|
|
|
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание |
ITRE 12.9.2016 |
||||
|
Докладчик по становище: Дата на назначаване |
Marisa Matias 5.10.2016 |
||||
|
Разглеждане в комисия |
28.11.2016 |
22.3.2017 |
|
|
|
|
Дата на приемане |
30.5.2017 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
44 13 1 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Angelo Ciocca, Edward Czesak, Jakop Dalunde, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Ashley Fox, Adam Gierek, Theresa Griffin, Hans-Olaf Henkel, Kaja Kallas, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jaromír Kohlíček, Peter Kouroumbashev, Miapetra Kumpula-Natri, Janusz Lewandowski, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Nadine Morano, Dan Nica, Angelika Niebler, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Michel Reimon, Herbert Reul, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Jean-Luc Schaffhauser, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Henna Virkkunen, Lieve Wierinck, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Soledad Cabezón Ruiz, Jude Kirton-Darling, Constanze Krehl, Barbara Kudrycka, Olle Ludvigsson, Florent Marcellesi, Marian-Jean Marinescu, Marisa Matias, Markus Pieper, Anne Sander, Pavel Telička, Anneleen Van Bossuyt |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Fabio Massimo Castaldo, Nicola Danti, Gabriele Preuß |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
|
44 |
+ |
|
|
ALDE |
Kaja Kallas, Angelika Mlinar, Morten Helveg Petersen, Pavel Telicka, Lieve Wierinck |
|
|
ECR |
Edward Czesak, Ashley Fox, Hans-Olaf Henkel, Evžen Tošenovský, Anneleen van Bossuyt |
|
|
PPE |
Bendt Bendtsen, Jerzy Buzek, Christian Ehler, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Barbara Kudrycka, Janusz Lewandowski, Marian-Jean Marinescu, Nadine Morano, Angelika Niebler, Markus Pieper, Herbert Reul, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Anne Sander, Algirdas Saudargas, Vladimir Urutchev, Henna Virkkunen, Anna Záborská, Pilar del Castillo Vera |
|
|
S&D |
José Blanco López, Soledad Cabezón Ruiz, Adam Gierek, Theresa Griffin, Jude Kirton-Darling, Peter Kouroumbashev, Constanze Krehl, Miapetra Kumpula-Natri, Olle Ludvigsson, Edouard Martin, Dan Nica, Miroslav Poche, Gabriele Preuβ, Flavio Zanonato |
|
|
13 |
- |
|
|
EFDD |
Fabio Massimo Castaldo |
|
|
ENF |
Angelo Ciocca, Jean-Luc Schaffhauser |
|
|
GUE/NGL |
Xabier Benito Ziluaga, Jaromír Kohlícek, Paloma López Bermejo, Marisa Matias |
|
|
S&D |
Carlos Zorrinho |
|
|
Verts/ALE |
Reinhard Bütikofer, Jakop Dalunde, Florent Marcellesi, Michel Reimon, Claude Turmes |
|
|
1 |
0 |
|
|
S&D |
Kathleen Van Brempt |
|
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (1.6.2017)
на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 година и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата
(COM(2016)0479 – C8-0330/2016 – 2016/0230(COD))
Докладчик (по становище): Елизабет Кьостингер
КРАТКА ОБОСНОВКА
За успешен преход към нисковъглеродна икономика е необходима стабилна рамка на политиката в областта на климата. За да бъде започнат и приложен по устойчив начин процесът на декарбонизация, всички сектори трябва да дадат своя принос. Следователно включването на сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) в политиката в областта на климата на Европейския съюз от 2021 г. е важен елемент от ориентирана към бъдещето политика.
Селското и горското стопанство изпълняват екологична, икономическа и социална роля за обществото. Тази многофункционална роля на устойчивото селско стопанство и устойчивото управление на горите трябва да бъде призната в европейската политика в областта на климата. Поради това стимулите за намаляване на парниковите газове трябва да бъдат в съответствие с гарантирането на сигурността на доставките и с ясния ангажимент Европа да остане място за производство на устойчиви хранителни продукти и биомаса. Селското стопанство и устойчивото използване на биомаса не противоречат на амбициите в областта на климата, а следва да се разглеждат като част от решението.
За създаването на справедлива начална позиция при всички случаи трябва да бъдат взети предвид ресурсите на сектора. От 1990 г. насам европейското селско стопанство вече е намалило своите емисии с 24%.
Същевременно е от основно значение да се прави ясно разграничение между парниковите газове от природни изкопаеми и тези от биологични суровини. Селското и горското стопанство не трябва да се свеждат до поглътители на въглеродните емисии за други източници на емисии. Трябва да бъде признат ефектът на заместване на биоенергията, биоикономиката и използването на продукти от добита дървесина. Особено важен елемент, за да бъдат постигнати целите в областта на климата, е насърчаването на „зелената икономика“.
Поради това следва да бъдат подчертани следните изменения към предложението на Комисията:
1) Пионерите на устойчивото селско стопанство не трябва да бъдат санкционирани.
Държави членки, които през последните години вече са предприели мерки в областта на околната среда и климата, трябва да имат възможността да отчитат тези мерки при изчисляването на базовата година за селското стопанство.
2) По отношение на горските райони и устойчивото управление на горите между държавите членки съществуват съществени различия.
Поради това е необходимо да се разчита не само на положителното въздействие върху климата чрез мерки за залесяване, но също така да бъде признат по-специално потенциалът за смекчаване на изменението на климата чрез устойчиво управление на горите и използване на биомаса.
3) При определянето на референтните нива за горите трябва да бъде разработена система, която да съответства на принципа на субсидиарност.
Критериите, които следва да се вземат предвид при определянето на референтните нива от страна на държавите членки, трябва да са в съответствие с устойчивото използване на биомаса, изпълнението на стратегия на ЕС в областта на биоикономиката и гарантирането на енергийната сигурност. Както вече е поискано в доклада на Европейския парламент за новата европейска стратегия за горите[1], Постоянният комитет по горите следва да бъде укрепен и да се консултира с Комисията във връзка с техническата помощ.
4) Използването на делегирани актове е предназначено единствено за изменение на несъществени елементи на основния акт.
ИЗМЕНЕНИЯ
Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да вземе предвид следните изменения:
Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 3 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(3) На 10 юни 2016 г. Комисията представи предложение за ратифицирането от страна на ЕС на Парижкото споразумение. Настоящото законодателно предложение е част от изпълнението на поетото задължение на Съюза за намаляване в цялата икономика на емисиите, както беше потвърдено в поетото задължение на Съюза и неговите държави членки за планирано национално определено намаление, внесено в секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“) на 6 март 2015 г.10 |
(3) Съветът ратифицира Парижкото споразумение на 5 октомври 2016 г., след като на 4 октомври 2016 г. Европейският парламент даде своето одобрение. Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г. и има за цел повишаването на температурата в световен мащаб да се задържи далеч под 2°C над равнищата от прединдустриалния период и да се полагат усилия то да бъде ограничено до 1,5°C спрямо равнищата от прединдустриалния период, така че да не застрашава производството на храни и продоволствената сигурност. В споразумението също така се подчертава ролята на устойчивото управление на горите в постигането на целта за балансиране на емисиите и поглъщанията. Настоящото законодателно предложение е част от изпълнението на поетото задължение на Съюза за намаляване в цялата икономика на емисиите, както беше потвърдено в поетото задължение на Съюза и неговите държави членки за планирано национално определено намаление, внесено в секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“) на 6 март 2015 г.10 |
|
__________________ |
__________________ |
|
10 http://www4.unfccc.int/submissions/indc/Submission%20Pages/submissions.aspx |
10 http://www4.unfccc.int/submissions/indc/Submission%20Pages/submissions.aspx |
Обосновка | |
От съществено значение е текстът да бъде актуализиран във връзка с ратифицирането на Парижкото споразумение. Съображение 3 следва също така да бъде допълнено с препратка към член 2, параграф 1б от Парижкото споразумение по отношение на производството на храни, както и към член 5 относно ролята на устойчивото управление на горите за постигане на целта за балансиране на емисиите и поглъщанията. | |
Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 4 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(4) Парижкото споразумение, наред с другото, определя дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5 °С над прединдустриалните равнища. За да се постигне тази цел, страните следва да подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси. Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., чието действие няма да продължи след 2020 г. Парижкото споразумение също така приканва за баланс между антропогенните емисии по източници и по поглъщания от поглътители на парникови газове през втората половина на този век, и приканва страните да предприемат действия за съхраняване и увеличаване, по целесъобразност, на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите. |
(4) Парижкото споразумение, наред с другото, определя дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5 °С над прединдустриалните равнища. То цели също така повишаване на способността за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата, повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и насърчаване на постигането на ниски емисии на парникови газове по начин, който не застрашава производството на храни. За да се постигне целта на Парижкото споразумение, страните следва да подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси. Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., чието действие няма да продължи след 2020 г. Парижкото споразумение също така приканва за баланс между антропогенните емисии по източници и по поглъщания от поглътители на парникови газове през втората половина на този век, и приканва страните да предприемат действия за съхраняване и увеличаване, по целесъобразност, на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите. Страните по споразумението признават, че при действията за смекчаване на последиците и за адаптиране следва да се приеме напълно прозрачен подход, като се вземат предвид екосистемите, и че тези действия следва да се основават на най-добрите налични научни данни и да се ръководят от тях. |
Обосновка | |
Съображението относно Парижкото споразумение следва да се допълни, като се посочва член 2, параграф 1, буква б) от него, за да се подчертае, че са налични множество цели и предизвикателства в сектора, както и член 7 от него. | |
Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 4 a (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(4a) С цел постигане на отрицателните емисии, необходими за изпълнението на целите на Парижкото споразумение, поглъщанията на парникови газове от атмосферата чрез земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) трябва да бъдат солидни и не следва да се използват само за компенсиране на намаляването на емисиите от други източници. Поглъщанията чрез ЗПЗГС са обратими и не следва да се използват за компенсиране на емисиите, а следва да се разглеждат като отделен стълб в рамката за политиката на Съюза в областта на климата. |
Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 5 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(5) На Европейския съвет от 23—24 октомври 2014 г. бяха взети под внимание и многобройните цели на сектора на селското стопанство и земеползването с техния по-малък потенциал за смекчаване на изменението на климата, както и необходимостта да се осигури съгласуваност между целите на Съюза за продоволствената сигурност и изменението на климата. Европейският съвет прикани Комисията да проучи най-подходящите средства за насърчаване на устойчивото интензифициране на производството на храни, като същевременно се оптимизира приносът на сектора за намаляване и улавяне на парниковите газове, включително чрез залесяване, както и да въведе политика за включване на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство („ЗПЗГС“) в рамката за намаляване на парниковите газове до 2030 г., веднага щом техническите условия го позволят, и във всички случаи преди 2020 г. |
(5) На Европейския съвет от 23 – 24 октомври 2014 г. бяха взети под внимание и многобройните цели на сектора на селското стопанство и земеползването с техния по-малък потенциал за смекчаване на изменението на климата, както и необходимостта да се осигури съгласуваност между целите на Съюза за продоволствената сигурност и изменението на климата. Освен това въвеждането на технологични решения в секторите на селското и горското стопанство допринася за увеличаване на производството и намаляване на екологичния отпечатък. Европейският съвет прикани Комисията да проучи най-подходящите средства за насърчаване на устойчивото интензифициране на производството на храни, като същевременно се оптимизира приносът на сектора за намаляване и улавяне на парниковите газове, включително чрез залесяване, както и да въведе политика за включване на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство („ЗПЗГС“) в рамката за намаляване на парниковите газове до 2030 г., веднага щом техническите условия го позволят, и във всички случаи преди 2020 г. |
Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 6 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(6) Секторът на ЗПЗГС може да допринесе за смекчаването на изменението на климата по няколко начина, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. За да бъдат ефективни мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерода, от решаващо значение е стабилността и приспособяемостта на въглеродните депа. |
(6) В борбата срещу изменението на климата предизвикателството е да се намалят съществуващите нива на CO2 в атмосферата и да се намалят емисиите. Секторът на ЗПЗГС може да допринесе за смекчаването на изменението на климата по няколко начина, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси, замяна на изкопаемите горива с възобновяеми енергийни източници от горска биомаса и използване на потенциала на биоматериалите от устойчивото управление на горите за поглъщане, както и на техния потенциал за замяна на изкопаемите горива, като се взема предвид целият жизнен цикъл на тези материали – от производството на суровини до етапите на преработка и производство. Биоикономиката и биоенергията са абсолютно необходим път към зелена икономика, свободна от изкопаеми горива. За да бъдат ефективни мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерода, от решаващо значение е стабилността и приспособяемостта на въглеродните депа. |
Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 6 a (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(6a) Съвременните практики на управление могат значително да допринесат за намаляването на емисиите на парникови газове в сектора на ЗПЗГС. Стимулирането на разработването на новаторски практики и насърчаването на собствениците на земя да използват съвременни практики на управление като прецизно земеделие, прецизно горско стопанство и интелигентно земеделие са потенциални средства за подпомагане на държавите членки в постигането на техните цели. |
Обосновка | |
Прецизното земеделие и прецизното горско стопанство могат да намалят емисиите чрез оптимизиране на използването, например на горива, торове и пестициди. Този начин за интелигентно земеделие е от полза за земеделските стопани и работещите в сферата на управлението на горите, както и за околната среда. | |
Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 8 a (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(8a) Мерките в рамките на общата селскостопанска политика и националните политики имат въздействие върху профила на емисиите от обработваемата земя, пасищата и влажните зони. По отношение на базовия период за отчетните категории земя, предвидени в настоящия регламент, изчисленията следва да вземат предвид агроекологичните мерки, прилагани от държавите членки през този период. |
Обосновка | |
Отчитането на акроекологичните мерки е важно, защото означава, че пионерите няма да бъдат санкционирани. | |
Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 9 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(9) Емисиите и поглъщанията от горски земи зависят от редица природни фактори, структурата на възрастовите класове, както и от минали и настоящи практики на управление. Използването на базова година няма да е в състояние да отрази тези фактори и произтичащите от тях циклични въздействия върху емисиите и поглъщанията или варирането им през отделните години. Съответните правила за отчитане вместо това следва да предвиждат използването на референтни нива, така че да се изключи въздействието от природните дадености и специфичните за държавата характеристики. При липсата на международен преглед съгласно РКООНИК и Протокола от Киото, следва да се създаде процедура за преглед, за да се осигури прозрачност и да се подобри качеството на отчитането в тази категория. |
(9) Емисиите и поглъщанията от горски земи зависят от редица природни фактори, структурата на възрастовите класове, както и от минали и настоящи практики на управление, които се различават значително между държавите членки. Използването на базова година няма да е в състояние да отрази тези фактори и произтичащите от тях циклични въздействия върху емисиите и поглъщанията или варирането им през отделните години. Съответните правила за отчитане вместо това следва да предвиждат използването на референтни нива, така че да се предприемат мерки по отношение на въздействието от природните дадености и специфичните за държавата характеристики, като невъзможността за управление на горите в Хърватия поради окупацията на нейната територия, Хърватската война за независимост и обстоятелствата по време и след войната. Съответните правила за отчитане следва също така да предвиждат съгласуваност с изискванията за устойчиво управление на горите на Forest Europe (Министерска конференция за защита на горите в Европа). При липсата на международен преглед съгласно РКООНИК и Протокола от Киото, за държавите членки следва да се създаде прозрачна процедура, за да се подобрят възможностите за проверки и качеството на отчитането в тази категория. |
Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 10 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(10) Когато Комисията реши да бъде подпомагана от експертен екип в съответствие с Решение на Комисията (C(2016)3301) при прегледа на националните планове за отчитане във връзка с горите, тя следва да се възползва от добрите практики и опита от експертните прегледи съгласно РКООНИК, включително по отношение на участието на национални експерти и препоръки, и да избере достатъчен брой експерти от държавите членки. |
(10) Процедурата за определяне на референтните нива за горите от страна на държавите членки следва да бъде прозрачна и да съответства на изискванията за устойчиво управление на горите на Forest Europe (Министерска конференция за защита на горите в Европа)1а. Комисията следва да съдейства на държавите членки, като се основава на добрите практики и опита от експертните прегледи съгласно РКООНИК. В този контекст е подходящо Комисията да предостави техническо съдействие относно проверката на съответствието с критериите, изложени в приложение IV, след консултация с Постоянния комитет по горите, учреден с Решение № 89/367/ЕИО на Съвета1б. |
|
|
__________________ |
|
|
1a Forest Europe – Министерска конференция за защита на горите в Европа, Междуправителствен комитет за преговори за правно обвързващо споразумение за горите в Европа: http://www.foresteurope.org/. |
|
|
1б Решение № 89/367/ЕИО на Съвета от 29 май 1989 г. относно учредяване на Постоянен комитет по горите (ОВ L 165, 15.6.1989 г., стр. 14). |
Изменение 10 Предложение за регламент Съображение 11 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(11) В международно приетите насоки на МГИК се посочва, че емисиите от изгарянето на биомаса могат да се отчитат като нулеви в енергийния сектор, при условие че тези емисии са отчитат в сектора на ЗПЗГС. В ЕС емисиите от изгарянето на биомаса се отчитат като нулеви по силата на член 38 от Регламент (ЕС) № 601/2012 и разпоредбите, включени в Регламент (ЕС) № 525/2013, поради което единственият начин да се осигури съответствие с насоките на МГИК е тези емисии прецизно да бъдат обхванати от настоящия регламент. |
(11) В международно приетите насоки на МГИК се посочва, че емисиите от изгарянето на биомаса могат да се отчитат като нулеви в енергийния сектор, при условие че тези емисии са отчитат в сектора на ЗПЗГС. В Съюза емисиите от изгарянето на биомаса се отчитат като нулеви по силата на член 38 от Регламент (ЕС) № 601/2012 и разпоредбите, включени в Регламент (ЕС) № 525/2013, поради което единственият начин да се осигури съответствие с насоките на МГИК е тези емисии прецизно да бъдат обхванати от настоящия регламент. Правилата за отчитане за биоенергията, изложени в настоящия регламент, не следва да възпрепятстват използването на устойчива биомаса в енергийния сектор чрез производство на емисии в сектора на ЗПЗГС. |
Обосновка | |
Необходимо е правилно да се отрази потенциалът на биоенергията за замяна на изкопаемите горива. | |
Изменение 11 Предложение за регламент Съображение 12 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(12) Увеличеното устойчиво използване на продукти от добита дървесина може значително да ограничи емисиите и да увеличи поглъщанията на парникови газове от атмосферата. Правилата за отчитане следва да гарантират, че държавите членки отразяват точно в отчетите промените, когато има такива, във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина с оглед да се стимулира повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл. Комисията следва да предостави насоки по методически въпроси, свързани с отчитането за продукти от добита дървесина. |
(12) Увеличеното устойчиво използване на продукти от добита дървесина може значително да ограничи емисиите чрез ефект на заместване (предвид енергоемкостта и интензитета на СО2 на други сектори – производството на цимент, например, допринася за около 8% от глобалните емисии на СО2) и да увеличи поглъщанията на парникови газове от атмосферата. Правилата за отчитане следва да гарантират, че държавите членки отразяват точно в отчетите промените, когато има такива, във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, за да се признава, приветства и стимулира повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл, като по този начин се намалява използването на други бионеразградими материали, като например пластмаса. Комисията следва да предостави насоки по методически въпроси, свързани с отчитането за продукти от добита дървесина. |
Изменение 12 Предложение за регламент Съображение 13 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(13) Естествените смущения, например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремни метеорологични събития и геоложки смущения, които са извън контрола на държавата членка и на практика не са повлияни от нея, могат да доведат до емисии от сектора на ЗПЗГС с временен характер или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Тъй като обръщане на ефекта може да се получи и в резултат на управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, поради това с настоящия регламент следва винаги да се осигурява точно отразяване на причинените от човека обратни ефекти в отчетите за ЗПЗГС. Освен това, с настоящия регламент следва да се даде ограничена възможност на държавите членки да изключват от своите отчети за ЗПЗГС емисиите, дължащи се на смущения извън техния контрол. При все това начинът, по който държавите членки прилагат тези разпоредби, следва да не води до необосновано занижено отчитане. |
(13) Естествените смущения, например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремни метеорологични събития и геоложки смущения, които са извън контрола на държавата членка и на практика не са повлияни от нея, могат да доведат до емисии от сектора на ЗПЗГС с временен характер или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Тъй като обръщане на ефекта може да се получи и в резултат на управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, поради това с настоящия регламент следва винаги да се осигурява точно отразяване на причинените от човека обратни ефекти в отчетите за ЗПЗГС. Освен това, с настоящия регламент следва да се даде възможност на държавите членки да изключват от своите отчети за ЗПЗГС емисиите, дължащи се на смущения извън техния контрол. При все това начинът, по който държавите членки прилагат тези разпоредби, следва да не води до необосновано занижено отчитане и да не обезсърчава държавите членки да вземат превантивни мерки за ограничаване на риска от естествени смущения. |
Изменение 13 Предложение за регламент Съображение 14 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(14) В зависимост от националните предпочитания държавите членки следва да могат да избират подходящи национални политики за постигането на своите поети задължения в сектора на ЗПЗГС, включително възможността за компенсиране на емисиите от една категория земеползване с поглъщанията от друга категория земеползване. Те следва също така да могат да сумират нетните поглъщания в периода 2021—2030 г. Търговията между държавите членки следва да продължи като допълнителна възможност за подпомагане на съответствието. Съгласно практиката през втория период на задължения по Протокола от Киото държавите членки следва също така да имат възможност да използват своите преизпълнения по Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021—2030 г. за устойчив енергиен съюз и за изпълнение на поетите задължения по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата, с цел да осигурят съответствието си с поетите задължения по настоящия регламент. |
(14) В зависимост от националните предпочитания държавите членки следва да могат да избират подходящи национални политики за постигането на своите поети задължения в сектора на ЗПЗГС, включително възможността за компенсиране на емисиите от една категория земеползване с поглъщанията от друга категория земеползване. Те следва също така да могат да сумират нетните поглъщания в периода 2021—2030 г. Търговията между държавите членки следва да продължи като допълнителна възможност за подпомагане на съответствието. Съгласно практиката през втория период на задължения по Протокола от Киото държавите членки следва също така да имат възможност да използват своите преизпълнения по Регламент № (ЕС) .../... относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021 – 2030 г. за устойчив енергиен съюз и за изпълнение на поетите задължения по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата, като същевременно гарантират ясно разграничаване между емисиите и поглъщанията на парникови газове от изкопаеми горива и от биогенни ресурси. Следователно годишните нетни поглъщания от обезлесената земя, залесената земя, управляваната горска земя, управляваната обработваема земя и управляваните пасища следва да се ограничат до селското стопанство. Държавите членки следва да могат да използват до 425 милиона тона от нетните поглъщания, произтичащи от разпоредбите на настоящия регламент, за да изпълнят задълженията си в рамките на Регламента за разпределяне на усилията. |
Изменение 14 Предложение за регламент Съображение 18 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(18) С цел да се осигури правилното отчитане на трансакции съгласно настоящия регламент, включително използването на възможности за гъвкавост и проследяване на съответствието, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с техническото адаптиране на определения, стойности, списъци на парникови газове и въглеродни депа, актуализацията на референтните нива, отчитането на трансакции и преразглеждането на методиката и изискванията за информация. При тези мерки се вземат под внимание разпоредбите на Регламент № 389/2013 на Комисията за създаване на регистър на Съюза. Необходимите разпоредби следва да се включат в единен правен инструмент, съчетаващ разпоредбите за отчитане от Директива 2003/87/ЕО, Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021—2030 г. за устойчив енергиен съюз и от настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, които да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, за да се осигури равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, а техните експерти получават систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. |
(18) С цел да се осигури правилното отчитане на трансакции съгласно настоящия регламент, включително използването на възможности за гъвкавост и проследяване на съответствието, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с техническото адаптиране на определения, стойности, списъци на парникови газове и въглеродни депа, актуализацията на категориите във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, отчитането на трансакции и преразглеждането на методиката и изискванията за информация с цел отразяване на промените в насоките на МГИК, приети от органите на РСООНИК или в рамките на Парижкото споразумение. При тези мерки се вземат под внимание разпоредбите на Регламент № 389/2013 на Комисията за създаване на регистър на Съюза. Необходимите разпоредби следва да се включат в единен правен инструмент, съчетаващ разпоредбите за отчитане от Директива 2003/87/ЕО, Регламент (ЕС) № Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г.1a, Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент (ЕС) №.../... относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021 – 2030 г. за устойчив енергиен съюз и от настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, които да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. 1б По-специално, за да се осигури равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, а техните експерти получават систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. |
|
|
________________ |
|
|
1a Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32). |
|
|
1бOВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1. |
Изменение 15 Предложение за регламент Съображение 19 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(19) На настоящия регламент следва да бъде направен преглед през 2024 г. и на всеки 5 години след това, с цел да се оцени цялостното му функциониране. При този преглед могат също така да се вземат предвид резултатите от глобалния преглед на Парижкото споразумение. |
(19) С оглед на диалога за улесняване през 2018 г. Комисията докладва на Европейския парламент и Съвета до 28 февруари 2019 г. за адекватността на нивото на амбиция на настоящия регламент. На настоящия регламент следва да бъде направен преглед през 2023 г. и на всеки 3 години след това, с цел да се оцени цялостното му функциониране. При този преглед могат също така да се вземат предвид резултатите от глобалния преглед на Парижкото споразумение. |
Изменение 16 Предложение за регламент Член 2 – параграф 1 – уводна част | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
1. Настоящият регламент се прилага за емисиите и поглъщанията на парникови газове, изброени в приложение I, раздел А, както са докладвани съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 525/2013, възникващи в някоя от следните отчетни категории земя на териториите на държавите членки през периода 2021—2030 г.: |
1. Настоящият регламент се прилага за емисиите и поглъщанията на парникови газове, изброени в приложение I, раздел А, както са докладвани съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 525/2013, възникващи в някоя от следните отчетни категории земя на териториите на държавите членки и в други отчетни категории през периода 2021—2030 г.: |
Изменение 17 Предложение за регламент Член 2 – параграф 1 – буква д a (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
дa) продуктите от добита дървесина. |
Изменение 18 Предложение за регламент Член 3 – параграф 1 – буква ж a (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
жa) Референтното ниво за горите е прогнозна стойност на средните годишни нетни емисии или поглъщания, дължащи се на управлявани горски земи на територията на държава членка за периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г. |
Обосновка | |
Определението за „референтно ниво на горите“, дадено в член 8, параграф 1, следва да бъде указано в член 3, наред с другите определения. | |
Изменение 19 Предложение за регламент Член 3 – параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14 с цел адаптиране на определенията в параграф 1, с оглед на научното развитие или техническия прогрес и с цел да осигури съгласуваност между тези определения и евентуални промени на съответните определения в насоките на МГИК от 2006 г. за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове (наричани по-долу „насоки на МГИК“). |
2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14 с цел адаптиране на определенията в параграф 1, с цел да осигури съгласуваност между тези определения и евентуални промени на съответните определения в насоките на МГИК от 2006 г. за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове (наричани по-долу „насоки на МГИК“), приети от органите на РКООНИК или в рамките на Парижкото споразумение. |
Изменение 20 Предложение за регламент Член 4 – параграф 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
За периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г., като се вземат предвид възможностите за гъвкавост, предвидени в член 11, всяка държава членка гарантира, че емисиите не надхвърлят поглъщанията, изчислено като сбора на общите емисии и поглъщания на тяхна територия общо във всички отчетни категории земя, посочени в член 2, като отчитането се извършва в съответствие с настоящия регламент. |
За периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г., като се вземат предвид възможностите за гъвкавост, предвидени в член 11, всяка държава членка гарантира, че емисиите не надхвърлят поглъщанията, изчислено като сбора на общите емисии и поглъщания на тяхна територия общо във всички отчетни категории земя и други категории, посочени в член 2, като отчитането се извършва в съответствие с настоящия регламент. |
Изменение 21 Предложение за регламент Член 5 – параграф 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
1. Държавите членки изготвят и водят отчети, които точно отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на отчетните категории земя, посочени в член 2. Държавите членки следят за точността, пълнотата, последователността, сравнимостта и прозрачността на техните отчети и на другите данни, предоставяни по настоящия регламент. Държавите членки отбелязват емисиите с положителен знак (+), а поглъщанията с отрицателен знак (−). |
1. Държавите членки изготвят и водят отчети, които точно отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на отчетните категории земя и на другите категории, посочени в член 2, в съответствие с насоките за докладване за периода 2021 – 2030 г., приети от органите на РКООНИК или в рамките на Парижкото споразумение. Държавите членки следят за точността, пълнотата, последователността, сравнимостта и прозрачността на техните отчети и на другите данни, предоставяни по настоящия регламент. Държавите членки отбелязват емисиите с положителен знак (+), а поглъщанията с отрицателен знак (−). |
Изменение 22 Предложение за регламент Член 5 – параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. Държавите членки предотвратяват всякакво двойно отчитане на емисии или поглъщания, по-специално като отчитат емисиите или поглъщанията, дължащи се на повече от една отчетна категория земя, само в една категория. |
2. Държавите членки предотвратяват всякакво двойно отчитане на емисии или поглъщания, по-специално като отчитат емисиите или поглъщанията, дължащи се на повече от една отчетна категория, само в една категория. |
Обосновка | |
Предлага се продуктите от добита дървесина да бъдат включени като отделна инвентаризационна и отчетна категория. Това би било в съответствие с насоките на МГИК от 2006 г. и с практиките за докладване по РКООНИК. Това ще доведе до промени в параграфи 1, 2 и 4 от член 5. | |
Изменение 23 Предложение за регламент Член 5 – параграф 4 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
4. Държавите членки включват в отчетите си за всяка отчетна категория земя всяка промяна на запасите от въглерод във въглеродните депа, изброени в приложение I, част Б. Държавите членки могат да изберат да не включват в своите отчети промените в запасите на въглерод за въглеродните депа, които не са източници, с изключение на надземната биомаса и продуктите от добита дървесина на управлявани горски земи. |
4. Държавите членки включват в отчетите си за всяка отчетна категория всяка промяна на запасите от въглерод във въглеродните депа, изброени в приложение I, част Б. Държавите членки могат да изберат да не включват в своите отчети промените в запасите на въглерод за въглеродните депа, които не са източници, с изключение на надземната биомаса и продуктите от добита дървесина на управлявани горски земи. |
Изменение 24 Предложение за регламент Член 5 – параграф 6 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
6. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да изменя приложение I с цел отразяване на промените в насоките на МГИК. |
6. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да изменя приложение I с цел отразяване на промените в насоките на МГИК, както е прието от органите на РСООНИК или в рамките на Парижкото споразумение. |
Изменение 25 Предложение за регламент Член 7 – параграф 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
1. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани обработваеми земи, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани обработваеми земи в базовия период 2005—2007 г. |
1. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани обработваеми земи, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани обработваеми земи в базовия период 2005 – 2007 г. или в избраната базова година съгласно РКООНИК. Изборът на референтна стойност за отчитането се съобщава на Европейската комисия до 31 декември 2018 г. Държавите членки могат да компенсират агроекологичните мерки, приложени по време на базовия период. |
Изменение 26 Предложение за регламент Член 7 – параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани пасища, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани пасища в базовия период 2005—2007 г. |
2. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани пасища, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани пасища в базовия период 2005 – 2007 г. или в избраната базова година съгласно РКООНИК. Изборът на референтна стойност за отчитането се съобщава на Европейската комисия до 31 декември 2018 г. Държавите членки могат да компенсират агроекологичните мерки, приложени по време на базовия период. |
Изменение 27 Предложение за регламент Член 7 – параграф 2 a (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
2a. Когато в базовия период са включени агроекологични мерки съгласно посоченото в параграфи 1 и 2, държавите членки може да включват мерки, като например: |
|
|
- мерки във връзка с изменението и опазването на климата; |
|
|
- насърчаване на биологичното и генетичното разнообразие; |
|
|
- насърчаване на плодородието на почвата; както и |
|
|
- мерки за опазване на водите. |
Обосновка | |
Регламентът не следва да е в ущърб на държавите членки, които вече прилагат различни агроекологични мерки в съответствие с програмите на ОСП. Тези държави членки следва да могат да се възползват от добрите си постижения през този период. При изчисляването на техните емисии и поглъщания в базов период следва да бъдат взети предвид агроекологичните мерки, които вече са приложени. | |
Изменение 28 Предложение за регламент Член 7 – параграф 4 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
4. Държавите членки, които са избрали да включат управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2, отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и/или 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005—2007 г. |
4. Държавите членки, които са избрали да включат управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2, отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021 – 2025 г. и/или 2026 – 2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период г. или в избраната базова година съгласно РКООНИК. Изборът на референтна стойност за отчитането се съобщава на Европейската комисия до 31 декември 2018 г. |
Изменение 29 Предложение за регламент Член 8 – параграф 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
1. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани горски земи, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на тяхното референтно ниво за горите. Референтното ниво за горите е прогнозна стойност на средните годишни нетни емисии или поглъщания, дължащи се на управлявани горски земи на територията на държава членка за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. |
1. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани горски земи, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на тяхното референтно ниво за горите. |
Обосновка | |
Определението за „референтно ниво на горите“, дадено в член 8, параграф 1, следва да бъде указано в член 3, наред с другите определения. | |
Изменение 30 Предложение за регламент Член 8 – параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. Когато резултатът от изчислението, посочено в параграф 1, е отрицателен по отношение на референтното ниво за горите, държавата членка включва в отчетите си за управлявани горски земи общи нетни поглъщания в размер на не повече от равностойността на 3,5 процента от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение III, умножено с пет. |
заличава се |
Изменение 31 Предложение за регламент Член 8 – параграф 3 – алинея 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
Държавите членки определят новото референтно ниво за горите въз основа на критериите, определени в приложение IV, раздел A. До 31 декември 2018 г. за периода 2021—2025 г. и до 30 юни 2023 г. за периода 2026—2030 г. държавите членки представят на Комисията национален отчетен план за горите, включващ новото референтно ниво за горите. |
Държавите членки определят новото референтно ниво за горите въз основа на критериите, определени в приложение IV, раздел A. До 31 декември 2018 г. за периода 2021 – 2025 г. и до 30 юни 2023 г. за периода 2026 – 2030 г. държавите членки представят на Комисията национален отчетен доклад за горите, включващ новото референтно ниво за горите. |
Изменение 32 Предложение за регламент Член 8 – параграф 3 – алинея 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
Националният отчетен план за горите съдържа всички елементи, изброени в приложение IV, раздел Б, и включва предложение за ново референтно ниво за горите въз основа на запазване на текущите практика и интензитет на управление на горите, както са документирани в периода 1990—2009 г. по видове гори и възрастови класове в националните гори, изразено в тонове CO2-еквивалент годишно. |
Националният отчетен доклад за горите съдържа всички елементи, изброени в приложение IV, раздел Б, и включва предложение за ново референтно ниво за горите въз основа на запазване на практиката на активно, устойчиво управление на горите в съответствие с най-добрите налични данни и приети национални програми и политики за горите, изразено в тонове CO2-еквивалент годишно, и във основа на настоящите политики и мерки на държавите членки за устойчиво управление на горите. Той трябва да се основава на принципите за устойчиво управление на горите и националните стратегии, публикувани от държавите членки в тази област до представянето на референтното ниво за горите, и на дългосрочни анализи, проведени с оглед на изпълнението на целта, определена в член 4, параграф 1 от Парижкото споразумение за връщане към баланс между антропогенните емисии по източници и по поглъщания от поглътители на парникови газове през втората половина на този век. |
Изменение 33 Предложение за регламент Член 8 – параграф 3 – алинея 3 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
Националният отчетен план за горското стопанство се публикува и се подлага на обществена консултация. |
Националният отчетен доклад за горското стопанство се публикува и се подлага на обществена консултация. |
Изменение 34 Предложение за регламент Член 8 – параграф 4 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
4. Държавите членки доказват съгласуваност между методите и данните, използвани за определянето на референтното ниво за горите в националния отчетен план за горското стопанство, и тези, използвани при докладването за управляваните горски земи. Най-късно в края на периода 2021—2025 г. или 2026—2030 г. държавите членки представят на Комисията техническа корекция на референтното си ниво, ако такава е необходима за осигуряването на съгласуваност. |
4. Държавите членки доказват съгласуваност между методите и данните, използвани за определянето на референтното ниво за горите в националния отчетен доклад за горското стопанство, и тези, използвани при докладването за управляваните горски земи. Най-късно в края на периода 2021 – 2025 г. или 2026 – 2030 г. държавите членки представят на Комисията техническа корекция на референтното си ниво, ако такава е необходима за осигуряването на съгласуваност. |
Изменение 35 Предложение за регламент Член 8 – параграф 5 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
5. Комисията прави преглед на националните отчетни планове за горското стопанство и техническите корекции и прави оценка на степента, в която предложените нови или поправени референтни нива за горите са били определени в съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1. В степента, в която това е необходимо, за да се осигури съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1, Комисията може да преизчисли предложените нови или поправени референтни нива за горите. |
5. Както е посочено в приложение 4, Комисията улеснява техническата оценка на националния отчетен план за горското стопанство, предоставен от държава членка, и евентуални технически корекции и/или поправки, за да направи оценка на степента, в която предложените нови или поправени референтни нива за горите са били определени в съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1. Комисията предоставя технически препоръки към държавите членки и съставя обобщен доклад. |
Изменение 36 Предложение за регламент Член 8 – параграф 6 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
6. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да изменя приложение II с оглед на прегледа, извършен съгласно параграф 5, за да актуализира референтните нива на държавите членки за горите въз основа на представените национални отчетни планове или технически корекции, както и на всички преизчисления, извършени в контекста на прегледа. До влизането в сила на делегирания акт, в периодите 2021—2025 г. и/или 2026—2030 г. продължават да се прилагат референтните нива на държавите членки за горите, както са посочени в приложение II. |
6. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да изменя приложение II с оглед на техническата оценка, извършена съгласно параграф 5, за да актуализира референтните нива на държавите членки за горите въз основа на представените национални отчетни доклади или технически корекции, както и на всички преизчисления, извършени от държавата членка в контекста на техническата оценка. В случай че държава членка не е актуализирала своето референтно ниво за горите, в периодите 2021 – 2025 г. и/или 2026 – 2030 г. продължава да се прилага стойността, посочена в приложение II. |
Изменение 37 Предложение за регламент Член 9 – параграф 1 – уводна част | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
В отчетите съгласно член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1, свързани с продуктите от добита дървесина, държавите членки отразяват емисиите и поглъщанията, които се дължат на промени във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, попадащи в следните категории, като използват функцията на разлагане от първи порядък, методиките и приетите по подразбиране периоди на полуотделяне на въглерода, посочени в приложение V: |
Държавите членки отразяват емисиите и поглъщанията, които се дължат на промени във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, попадащи в следните категории, като използват функцията на разлагане от първи порядък, методиките и приетите по подразбиране периоди на полуотделяне на въглерода, посочени в приложение V: |
Изменение 38 Предложение за регламент Член 9 - параграф 1 а (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на промени във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина като общи емисии и поглъщания за всяка от годините в периодите 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г. |
Обосновка | |
По своята същност продуктът от добита дървесина е резултат от човешка/антропогенна дейност, поради което се отчита по сходен начин с отчитането на залесената земя. Това означава, че действителните промени във въглеродните запаси, свързани с продуктите от добита дървесина, ще бъдат включени при отчитането. | |
Изменение 39 Предложение за регламент Член 9 – параграф 1 б (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
До 31 декември 2019 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 14, за да актуализира категориите във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, добавяйки допълнителни продукти като устойчиви иновативни продукти на биологична основа, които имат положителен ефект на заместване, както и приетите стойности за периода на полуотделяне на въглерода, посочени в Приложение V. |
Обосновка | |
За да се наложи по-успешно съхранението на въглерода в бъдещите иновативни устойчиви продукти на биологична основа в отчитането в областта на ЗПЗГС, Комисията предлага да се включат допълнителни категории за въглеродното депо на продуктите от добита дървесина. | |
Изменение 40 Предложение за регламент Член 10 – параграф 4 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14 за преразглеждане на методиката и изискванията за информация в приложение I с цел отразяване на промените в насоките на МГИК. |
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14 за преразглеждане на методиката и изискванията за информация в приложение I с цел отразяване на промените в насоките на МГИК, както е прието от органите на РКООНИК или в рамките на Парижкото споразумение. |
Изменение 41 Предложение за регламент Член 11 – параграф 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
1. Когато общите емисии надвишават поглъщанията в дадена държава членка и тази държава членка е заличила годишни квоти емисии по силата на Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки за периода 2021—2030 г., това количество се взема предвид по отношение на съответствието с поетото от държавата членка задължение по силата на член 4. |
1. Когато общите емисии надвишават поглъщанията в дадена държава членка и тази държава членка е взела решение да заличи годишни квоти емисии по силата на Регламент № (ЕС) .../... относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки за периода 2021 – 2030 г., , това количество се взема предвид по отношение на съответствието с поетото от държавата членка задължение по силата на член 4 като един от вариантите за гъвкавост. |
Изменение 42 Предложение за регламент Член 14 – параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 3, 5, 8, 10 и 13 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила]. |
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 3, 5, 8, 9, 10 и 13 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила]. |
Обосновка | |
Привеждане на този член в съответствие с изменението на член 9. | |
Изменение 43 Предложение за регламент Член 15 – параграф 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
Комисията докладва на Европейския парламент и Съвета до 28 февруари 2024 г. и след това на всеки пет години за действието на настоящия регламент, приноса му за общата цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и приноса му за изпълнение на целите от Парижкото споразумение и може да изготви предложения, ако е целесъобразно. |
С оглед на диалога за улесняване през 2018 г. Комисията докладва на Европейския парламент и Съвета до 28 февруари 2019 г. относно адекватността на нивото на амбиция на настоящия регламент. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета до 28 февруари 2023 г. и след това на всеки три години за действието на настоящия регламент, приноса му за общата цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и приноса му за изпълнение на целите на Парижкото споразумение, с оглед на това настоящият регламент да бъде в съответствие със съответните решения, приети от органите на РКООНИК или в рамките на Парижкото споразумение, и изготвя предложения. |
Изменение 44 Предложение за регламент Приложение I – буква Б – буква е | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
е) за залесени площи и управлявани горски площи: продуктите от добита дървесина. |
е) продуктите от добита дървесина, получени както от залесени площи, така и от управлявани горски площи. |
Обосновка | |
Предлага се продуктите от добита дървесина да се включат като отделна категория, като се изключат от референтното ниво за горите; следователно е необходимо да се направи необходимото изменение на текста. | |
Изменение 45 Предложение за регламент Приложение II – таблица 2 - заглавие | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
Референтни нива за горите по държави членки, включително продукти от добита дървесина |
Референтни нива на държавите членки за горите |
Изменение 46 Предложение за регламент Приложение ІV – част А – параграф 1 – буква в | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
в) референтните нива следва да осигуряват стабилно и надеждно отчитане, за да се гарантира надлежно вземане предвид на емисиите и поглъщанията, дължащи се на използването на биомаса; |
в) референтните нива следва да осигуряват стабилно и надеждно отчитане, за да се гарантира надлежно вземане предвид на емисиите и поглъщанията от използването на управляваните горски земи, както и баланс на емисиите по отношение на поглъщанията; |
Изменение 47 Предложение за регламент Приложение ІV – част А – параграф 1 – буква г | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
г) Референтните нива да включват въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, като се дава сравнение между предполагано незабавно окисление и прилагането на функцията на разлагане от първи порядък и на стойности за периода на полуотделяне на въглерода; |
заличава се |
Изменение 48 Предложение за регламент Приложение ІV – част А – параграф 1 – буква д | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
д) референтните нива следва да са съобразени с целта да се допринесе за опазването на биологичното разнообразие и за устойчивото използване на природните ресурси, както е посочено в стратегията на ЕС за горите, националните политики на държавите членки за горите и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие; |
д) референтните нива следва да са съобразени с целта да се допринесе за опазването на биологичното разнообразие и за устойчивото използване на природните ресурси за производство на енергия и за други цели за заместване на материали с произход от изкопаеми горива, както е посочено в стратегията на Съюза за горите, националните политики на държавите членки за горите и стратегиите на Съюза за биоикономиката и за биологичното разнообразие; Държава членка, която наскоро е въвела или която желае да въведе нова политика за управление на горите и използване на ресурсите си, изразяваща се в увеличаване на добива на дървесина, не се санкционира чрез дебити в съответствие с настоящия регламент, при условие че тази политика е проактивна и устойчива и че не води до намаляване на капацитета за поглъщане на горите на държавата членка в дългосрочен план. |
Изменение 49 Предложение за регламент Приложение ІV – част А – параграф 1 – буква ж | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
ж) референтните нива да са съобразени с инвентаризациите на емисиите на парникови газове и със съответните данни за минали периоди и да се основават на прозрачна, пълна, последователна, съпоставима и точна информация. По-специално моделът, използван за определяне на референтното ниво, трябва да позволява възпроизвеждането на данни за минали периоди от националната инвентаризация на парниковите газове. |
ж) референтните нива да са съобразени с инвентаризациите на емисиите на парникови газове и със съответните данни за минали периоди и да се основават на прозрачна, пълна, последователна, съпоставима и точна информация. Инвентаризациите на парниковите газове следва да бъдат съобразени със съответните решения, приети от органите на РКООНИК или в рамките на Парижкото споразумение. По-специално моделът, използван за определяне на референтното ниво, трябва да позволява възпроизвеждането на данни за минали периоди от националната инвентаризация на парниковите газове. |
Изменение 50 Предложение за регламент Приложение ІV – част Б – заглавие | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
Б. Елементи на националния план за отчитане за горите |
Б. Елементи на националния доклад за отчитане за горите |
Изменение 51 Предложение за регламент Приложение IV – част Б – параграф 1 – уводна част | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
Националният план за отчитане за горите, представен съгласно член 8 от настоящия регламент, съдържа следните елементи: |
Националният доклад за отчитане за горите, представен съгласно член 8 от настоящия регламент, съдържа следните елементи: |
Изменение 52 Предложение за регламент Приложение IV – част Б – параграф 1 – буква е – точка 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(2) емисиите и поглъщанията от горите и от продуктите от добита дървесина, както е видно от инвентаризациите на парниковите газове и съответните данни за минали периоди; |
(2) емисиите и поглъщанията от горите, както е видно от инвентаризациите на парниковите газове и съответните данни за минали периоди; |
Изменение 53 Предложение за регламент Приложение IV – част Б – параграф 1 – буква е – точка 3 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(3) характеристики на горите, включително възрастова структура, продължителност на ротацията и друга информация относно дейностите по управление на горите при продължаване на обичайната практика; |
(3) характеристики на горите, включително възрастова структура, продължителност на ротацията и друга съответна информация относно дейностите по управление на горите; |
ПРОЦЕДУРА НА ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
|
Заглавие |
Включване на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 година и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата |
||||
|
Позовавания |
COM(2016)0479 – C8-0330/2016 – 2016/0230(COD) |
||||
|
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
ENVI 12.9.2016 |
|
|
|
|
|
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание |
AGRI 12.9.2016 |
||||
|
Докладчик по становище: Дата на назначаване |
Elisabeth Köstinger 30.8.2016 |
||||
|
Разглеждане в комисия |
5.12.2016 |
|
|
|
|
|
Дата на приемане |
30.5.2017 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
20 13 3 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Daniel Buda, Matt Carthy, Viorica Dăncilă, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Edouard Ferrand, Luke Ming Flanagan, Beata Gosiewska, Martin Häusling, Esther Herranz García, Jan Huitema, Peter Jahr, Ivan Jakovčić, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, Zbigniew Kuźmiuk, Philippe Loiseau, Ulrike Müller, Maria Noichl, Marijana Petir, Bronis Ropė, Maria Lidia Senra Rodríguez, Ricardo Serrão Santos, Tibor Szanyi, Marc Tarabella, Marco Zullo |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Bas Belder, Franc Bogovič, Hannu Takkula |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Christofer Fjellner |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
|
20 |
+ |
|
|
PPE |
Franc Bogovič, Daniel Buda, Michel Dantin, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Christofer Fjellner, Esther Herranz García, Peter Jahr, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, Marijana Petir |
|
|
ECR |
Bas Belder, Beata Gosiewska, Zbigniew Kuźmiuk |
|
|
ALDE |
Jan Huitema, Ulrike Müller, Hannu Takkula |
|
|
ENF |
Edouard Ferrand, Philippe Loiseau |
|
|
13 |
- |
|
|
S&D |
Eric Andrieu, Viorica Dăncilă, Maria Noichl, Ricardo Serrão Santos, Tibor Szanyi, Marc Tarabella |
|
|
ALDE |
Ivan Jakovčić |
|
|
GUE/NGL |
Luke Ming Flanagan, Maria Lidia Senra Rodríguez |
|
|
Verts/ALE |
Martin Häusling, Bronis Ropė |
|
|
EFDD |
John Stuart Agnew, Marco Zullo |
|
|
3 |
0 |
|
|
S&D |
Clara Eugenia Aguilera García, Paolo De Castro |
|
|
GUE/NGL |
Matt Carthy |
|
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
- [1] Доклад на тема „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“, (2014/2223(INI)), 7 април 2015 г.
ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
Заглавие |
Включване на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 година и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата |
||||
|
Позовавания |
COM(2016)0479 – C8-0330/2016 – 2016/0230(COD) |
||||
|
Дата на представяне на ЕП |
20.7.2016 |
|
|
|
|
|
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
ENVI 12.9.2016 |
|
|
|
|
|
Подпомагащи комисии Дата на обявяване в заседание |
DEVE 12.9.2016 |
ITRE 12.9.2016 |
TRAN 12.9.2016 |
AGRI 12.9.2016 |
|
|
Неизказани становища Дата на решението |
TRAN 1.9.2016 |
|
|
|
|
|
Докладчици Дата на назначаване |
Norbert Lins 28.9.2016 |
|
|
|
|
|
Разглеждане в комисия |
20.3.2017 |
25.4.2017 |
|
|
|
|
Дата на приемане |
11.7.2017 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
53 9 6 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Paul Brannen, Nessa Childers, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Stefan Eck, Bas Eickhout, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Arne Gericke, Jens Gieseke, Julie Girling, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Giovanni La Via, Jo Leinen, Peter Liese, Norbert Lins, Rupert Matthews, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Julia Reid, Frédérique Ries, Michèle Rivasi, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Renate Sommer, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Ivica Tolić, Estefanía Torres Martínez, Adina-Ioana Vălean, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Luke Ming Flanagan, Elena Gentile, Krzysztof Hetman, Ulrike Müller, James Nicholson, Christel Schaldemose, Bart Staes, Tiemo Wölken |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Siôn Simon, Derek Vaughan |
||||
|
Дата на внасяне |
17.7.2017 |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
53 |
+ |
|
|
ALDE |
Catherine Bearder, Gerben-Jan Gerbrandy, Valentinas Mazuronis, Frédérique Ries |
|
|
ECR |
Arne Gericke, Julie Girling, Rupert Matthews, James Nicholson |
|
|
EFDD |
Piernicola Pedicini |
|
|
GUE/NGL |
Lynn Boylan, Stefan Eck, Luke Ming Flanagan, Kateřina Konečná, Estefanía Torres Martínez |
|
|
NI: |
Zoltán Balczó |
|
|
PPE |
Pilar Ayuso, Ivo Belet, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Jens Gieseke, Krzysztof Hetman, Peter Liese, Norbert Lins, Miroslav Mikolášik, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean |
|
|
S&D |
Biljana Borzan, Paul Brannen, Nessa Childers, Miriam Dalli, Seb Dance, Elena Gentile, Jo Leinen, Susanne Melior, Gilles Pargneaux, Pavel Poc, Christel Schaldemose, Peter Simon, Daciana Octavia Sârbu, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Derek Vaughan,Tiemo Wölken, Damiano Zoffoli |
|
|
VERTS/ALE |
Margrete Auken, Bas Eickhout, Benedek Jávor, Michèle Rivasi, Davor Škrlec, Bart Staes |
|
|
9 |
- |
|
|
ALDE |
Anneli Jäätteenmäki, Ulrike Müller |
|
|
EFDD |
Julia Reid |
|
|
ENF |
Mireille D'Ornano, Jean-François Jalkh |
|
|
PPE |
Angélique Delahaye, Elisabetta Gardini, Françoise Grossetête, Giovanni La Via |
|
|
6 |
0 |
|
|
ECR |
Urszula Krupa, Bolesław G. Piecha, Jadwiga Wiśniewska |
|
|
PPE |
Karl-Heinz Florenz, Andrzej Grzyb |
|
|
S&D |
Jytte Guteland |
|
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“